ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 3, Год. VII, 2015, 1 Февруари, Неделя, Ц. 2 лв.

Моята реакция по повод на думите на М.Дойчев по повод смъртта на Ж.Желев във Фейсбук, които помествам по-долу:

За умрелите – или добро или нищо, но аз искам тук да кажа нещо за живите, които днес се надпреварват да лъжат и да лицеме-рят по повод смъртта на Желю Желев, Бог да го прости! Все пак не е хубаво да се лъже чак толкова, пък макар и по, тъй да се рече, "ху-манни", по "морални" причини. Ето един при-мер в тази посока:

Ж.Желев бил "първият демократично избран" президент на България. Това е лъжа. Той не беше демократично избран, избраха го комунистите в резултат на задкулисна дого-ворка, в резултат на сделка; такова нещо аз не мога да го възприема като "демократичен избор"! Ако нашата представа за "демокрация" е това, майка ни жална!

Или първият избор на Желев за пре-зидент може и да не е демократичен, но втория пък за сметка на това е? Е, и това не е така. Когато нещо е омърсено в началото, то няма как да се изчисти. Второ, президент в онази поляризация можеше да стане само оня, когото подкрепят ченгетата от ДПС. (Следва на 2 стр.)

Аз мислех, че в този текст (виж: Русский гений) има ня-

каква ирония – а той определя Путин като "гений" и като "Велик учител на човечеството"! – ала се оказва, че няма ирония, че всич-ко се казва сериозно, което свидетелства, че руската лудост се задълбочава. Налице е сериозно психическо изпушване на цяла една нация и загуба на всякаква връзка на мнозинството от мозъ-ците с реалността – щом такива текстове се появяват и при това авторите им не са поне освиркани (щото такова грозно подлизурс-тво спрямо върховния властник-диктатор е все пак прекалено)!

Ето нещичко от въпросния текст, за да видите и усетите нещичко от симптомите на това полудяване:

Пора наконец назвать вещи своими именами: Владимир Путин – гениально одарённый государственный деятель. Так же, как Эйнштейн был гением в физике, Путин – гений в политике. Мировая история ещё не знала национального лидера такого уровня. Масштаб личности Президента России можно сопоставить лишь с теми, кого мы считаем великими Учителями человечества...

Гений всегда осознаёт собственную гениальность и своё отличие от остальных. Это накладывает на него огромную ответственность, которая тем тяжелее, чем более устойчивыми моральными качествами он обладает. Помнится, в каком-то интервью журналист всё пытался понять, почему Путин считает возможным принимать важные решения единолично. (Продължава на 2-ра стр.)

ПУТИН, ВИДИТЕ ЛИ, БИЛ... "ГЕНИЙ" И "ВЕЛИК УЧИТЕЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО"!

(От 1-ва стр.)

Дело в том, что он чувствует эту ответственность и осознаёт возложенную на него задачу, которую никто не в силах выполнить вместо него. Отсюда и необхо-димость ручного управления, когда прези-дент должен лично вникать во все подроб-ности того или иного процесса. Не только потому, что он владеет всем комплексом информации и всеми рычагами воздействия – просто лучше, чем он, этого никто не сделает...

Противникам российского лидера стоило бы посоветовать повнимательнее присмотреться, с кем они имеют дело, вместо того чтобы приписывать ему свои комплексы, фобии и нереализованные желания. У них нет вообще никаких шансов обыграть Путина именно потому, что гений мыслит категориями, им недоступными. Противостоять ему практически невозмож-но, с ним можно только сотрудничать. Те, кто это вовремя понял – Китай, страны БРИКС, Турция – окажутся в значительном выигрыше. Те, кто пытается лавировать между Путиным и его оппонентами, вроде Европы и СНГ, обречены на позорный про-вал своей стратегии и последующее примы-кание к российскому лагерю, только на значительно худших для себя условиях. Что касается открытых врагов, какими позицио-нируют себя англосаксонские страны, то им в борьбе с Россией грозит гибель всей государственной системы.

И така нататък, прочетете сами цялата статия, поучителна е. Може с очите си да разберете симптомите на руското полудяване, което изобщо не вещае добро... ЗА УМРЕЛИТЕ ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО, НО ЖИВИТЕ ВСЕ ПАК НЕ БИВА ДА СЕ НАДПРЕВАРВАТ ДА ЛЪЖАТ ПО ПОВОД НЕЧИЯ СМЪРТ, ПОРУГАВАЙКИ ИЗЦЯЛО ИСТИНАТА (От 1-ва стр.)

А тяхната подкрепа съвсем не е

била безкористна или дълбокоморална. Ето че и вторият избор на Желев

за президент едва ли е "демократичен". Една нефункционираща или функционира-ща само външно и формално "демокрация" не е демокрация, ерго, всички нейни актове на избиране не са демократични.

Желев в първия момент не призна резултатите от изборите – "първите демок-ратични и свободни избори" през лятото на 1990 г. – но час-два по-късно ги призна! Какво ли се е случило в тия час-два можем само да гадаем. С какво ли комунистите, дето фалшифицираха "първите свободни и демократични избори", са го подкупили да подкрепи фалшификата? А дали той не

стана президент в резултат на договорка точно от тия един-два часа?

Желев имаше много грехове. В ре-зултат на които ние, неговите избиратели, излязохме на улицата и му поискахме него-вата оставка. Така ли беше? Защо тогава трябва толкова много да се лъже в деня на неговата смърт? Една крайно деморализи-рана демокрация, в която всички се надпре-варват да лъжат, не е никаква демокрация. Желев днес най-усърдно беше хвален от... ченгетата на ДС в политиката, това едва ли е толкова случайно.

За умрелите се говори или добро или нищо. Но аз в случая говоря за реакци-ите на живите лъжци по повод смъртта на умрелия. И също така има нещо, което би следвало да ни води непрекъснато: и това е почитта към истината. Ето затова и се оба-дих. Поемам напълно съзнателно този грях - ако това наистина е грях.

Явно са ни много объркани предс-тавите ако точно това го възприемаме като грях... а пък лъженето го възприемаме като израз на "добропорядъчност"... Момчил Дойчев каза: Желю Желев беше мой учител по Политика, научна честност, морална почтеност и чувство за национално достойнство. Той беше истински демократ и рядко почтен и неподкупен като човек и политик. Неговото чувство за хумор бе неподражаемо и забележително. Запознах-ме се през 1982 г., веднага след публикува-нето на "Фашизмът". Аз току що бях завър-шил философия и се ориентирах към поли-тическата философия и политологията. Той ме насочи към проблемите на демократич-ната промяна, срещахме се често и обсъж-дахме всички забранени от режима книги и тестове, с които той ме снабдяваше. Аз също участвах в дискусиите по негови текс-тове и книги. Още пазя преписът на пишеща машина на "Фашизмът", която тогава напра-вих. Той беше мой неформален ръководи-тел на дисертацията ми за демокрацията, която защитих на 10.12. 1988 г. На защитата дойде заедно с Блага, Радой и други члено-ве на ръководство на Клуба. Стратегията за демократична промяна на Желев бе забе-лежително реалистична и... оптимистична!

Той имаше характера да обедини разединената и разпокъсана опозиция на режима и да ръководи СДС и демократич-ната промяна в началния и период. Може би единствен се опита да обедини под знамето на демокрацията целия народ, въпреки разделението и омразата, които комунизмът ни завеща. Не успя, но поне направи опит! Бе мек като характер, но едновременно с това непоклатимо твърд в убежденията си. Понасяше критика и приемаше разумни и логични аргументи. Имаше смелостта да променя своята позиция и да признава свои грешки. Не понасяше корумпирани и немо-рални политици. Казваше "Политиката не е мръсна работа, но около нея има много мръсници". Макар да не вярваше в Бог, имаше и дарбата да прощава. Остава в

историята на България не само като диси-дент и демократичен президент, но и като политик, за който може да се каже, че е бил неподкупен, почтен и президент на всички българи.

Бог да го прости! ИСТИНАТА НЕ БИВА ДА СЕ КРИЕ: ЖЕЛЕВ БЕШЕ ДОВЕРЕН ЧОВЕК НА ЧЕНГЕТАТА И МАФИЯТА, ИМАЩ ГОЛЯМА ЗАСЛУГА ЗА СЪСИПВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕ-МОКРАЦИЯ!

На снимката: "Ама че номер им изиграхме на ганьовците!", каза Лилов. (Написа: Vasil Karaivanov)

Да не забравяме и ролята на чове-ка на Желев, руския агент Бригадир Аспару-хов, избран от Желев да ръководи външно-то разузнаване – в скалъпването на сцена-рия за свалянето на правителството на Филип Димитров.

Бригадир първо измисли македон-ска оръжейна сделка, замеси правителство-то в нея и, нечувано по света, организира пресконференция срещу собственото пра-вителството, с което даде начало на проце-са по вота на недоверие. И всичко това с ехидното съгласие на президента Желю Желев!!!

След това Бригадир призна пуб-лично по телевизията, че оръжейна сделка не е имало!!! И когато Желев бе притиснат да иска оставката на Бригадира, отговорът му беше – "Само това не!". Безспорно ко-варна роля и на Бригадира, и на президента "ни"!

Но задачата на руския агент беше изпълнена, правителството на Филип Ди-митров беше свалено с помощта на "сините мравки" – смесица от купени депутати и скрити ченгета. Желю потриваше доволен ръце и си тури премиер сламената кукла Беров, с което започна мафиотското управ-ление на Мултигруп, крепено от комунисти-те и от ченгетата от ДПС!

Не е известно само кога мафията ще направи паметник за безспорните заслу-ги на ПРЕЗИДЕНТА си?!

Написа: Nikolov Konstantin НЕКА ЗЛОСТОРНИЦИТЕ ДА ЗНАЯТ, ЧЕ НИЩО, ДАЖЕ И СМЪРТТА НЯМА ДА ГИ СПАСИ ОТ ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯ-ТА ИМ! събота, 31 януари 2015 г.

3 Ще си позволя тази сутрин да по-

разсъждавам по една, дето се казва, крайно "щекотлива" тема, може би тя изобщо да е най-щекотливата: ще опитам да осмисля и постигна основателността на тъй разпрост-ранената римска максима "За мъртвите или добро, или нищо" – De mortui nil nisi bene, De mortui nihil nisi bonum. (Тя изведнъж стана много актуална във връзка със смъртта на Президента Желев – когато безсрамниците, когато демагозите от всички партии скокна-ха като ощипани и почнаха да нижат прогиз-нали от лъжи и лицемерие пищни словеса за "заслугите на великия покойник"!)

Е, не бива чак толкова много да вярваме на всичко, което са казвали римля-ните – тия прогизнали от нравствена разва-ла властолюбци, които, вярно, са изрекли и доста мъдри мисли. Но може би пък в някои неща са и сгрешили, а, възможно ли е това? Пък и времената, в които живеем ний, жите-лите на ХХI век, в сравнение с времената на древните, са вероятно доста различни, нима ние не бива да си имаме някаква своя, адекватна на нуждите ни, мъдрост? Ето какво смятам за нужно да се каже непре-менно по повдигнатия проблем, темата е грамадна, но аз съм принуден да се задово-ля ето с какво:

За умрелите или добро, или ни-що, но живите все пак не бива да се над-преварват да лъжат по повод нечия смърт, поругавайки изцяло истината – това беше моята първа реакция. Истината не бива да се крие: Желев беше доверен човек на ченгетата и мафията, имащ голяма заслуга за съсипването на бъл-гарската демокрация! - и това си позволих да напиша, колкото и да ви изглежда грозно. Ето още една истина, която трябва да се знае от всички: Желев изигра много злокоб-на и коварна роля за опорочаването и съ-сипването на младата българска демокра-ция. "Светицата" Дърева – тя се изживява за нещо като непорочна "Майка Тереза" на българския преход! – също цъфна на екра-ните на всички телевизии за да ни каже колко човечен бил нейният сърдечен прия-тел Желю; тя между другото е сърдечна дружка и на Гоце, абе много любвеобилно сърце имала тая Дърева бе, да се неначуди човек как побира сърцето й толкова много любов!? Както и да е, но ето, вижда се, че ситуацията, в която са възможни такива нравствени ексцесии и аномалии, е изна-чално нездрава. Неговият – на Желю Желев – пример в светлината на случващото се в

деня на неговата смърт показва, че когато политик си позволи да погази елементарни-те морални принципи, пораженията от това не са безобидни, напротив, много са страш-ни. Защото засилват страшната деморали-зация на цялата политическа класа и на страната като цяло, щото ние, гражданите, пък сме тези, които търпим подобни нагле-ци. И ето, че работата става твърде дебе-ла...

Смятам, че да се укрива истината по този най-главен въпрос (на основание това, че за мъртвите, видите ли, не бивало да се говори нищо лошо, а само добро!) означава, че помагаме на злосторниците в политиката да продължават необезпокоява-но със зулумите и с издевателствата си. Примирението и безхаберието ни спрямо страшния нравствен дефицит в многостра-далната българска демокрация (който е така явен в случая "Желев") води до насърчава-не на ония, които продължават да съсипват и страната ни, и демокрацията ни.

За да се поставят нещата на чиста основа, за да се очистим от нечистотиите трябва да преминем през пречистване, възможно само благодарение на горнилото на "толкова горчивата" и тъй "неудобна" истина; с лъжи и лицемерие доникъде не се стига, стига се до непроходимото тресави-ще, в което се намираме, от което изход не се види, напротив, все повече затъваме в него.

Политиците ни, които и днес си позволяват най-безогледно да ни лъжат, биват насърчавани да продължават ако знаят, че един ден няма да им се търси сметка за нищо, щото, видите ли, смъртта всичко била заличавала. И под действието на максимата "За мъртвите или добро, или нищо" щяло всичко да бъде покрито със забрава, сиреч времето щяло да спомогне злодеянията им да останат неразкрити. Запитайте са на кои е толкова удобна мак-симата "За мъртвите или добро, или нищо" – щото ония, които наистина са живели почтено, те нима има от какво да се смуща-ват когато смъртта е дошла? Кои тогава на пробутват толкова уж благочестивата мак-сима "За мъртвите или добро, или нищо"?

Противно на това аз стоя на прин-ципа: нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта, няма да ги спаси от въз-мездие за злодеянията им. Нищо няма да се забрави, грешниците чрез смъртта изобщо не стават праведни, напротив, смъртта е началото, от което нататък душите им ще си платят за всичко. Разбира се, има един безкрайно Мъдър Съдия, Който ще ги съди, не ние сме тия, които ще съдим, но и ние, жертвите на злодеянията на политическите наглеци, имаме правото да кажем какво мислим. С нищо няма да помогнем на душа-та на мъртвия грешник като почнем да "бла-гочестиво" лъжем и лицемерно да твърдим, че той, видите ли, бил "толкова добър и порядъчен човек"; не, особено в такъв един

момент лъжите с нищо не помагат, щото смъртта е именно този момент, в който действието на лъжите се прекратява и идва тъй безпощадния момент на истината!

Да, можем да си въобразяваме, че лъжите с нещо помагат на живите лъжци, мерзавци, грешници и наглеци, което, раз-бира се, не е така, но когато смъртта е дошла лъжата вече с нищо не помага – и с нищо не може никому да помогне. Душата на самия грешник пределно ясно знае гре-ховете и злодеянията си, е, дошъл е часът да си плаща. И ние с нищо няма да й помог-нем като продължим да обсипваме с лъжи паметта на починалия човек, на мъртвеца. Знам, че звучат грозно тия мои приказки, но ето, все някой трябва да ги каже, позволя-вам си това, понеже вчера бях отвратен цял ден да слушам какви ли не лъжи в прослава на "светлата памет" на починалия "първи демократично избран български президент" (което, както писах, е една голяма и опаша-та лъжа, която мерзавците-"журналисти" повтарят с упоение!).

Може да е грях да се казват някак-ви грозно звучащи истини за живота на починали вече хора, но нека всички да знаят: много трябва да мислиш приживе когато се захващаш да правиш мерзости, щото това няма как да остане скрито, тук даже и милостта на максимата "За мъртвите или добро, или нищо" няма да ти помогне. Идва неумолимо часът на истината, в който ще платим за всички свои грехове, които сме имали неблагоразумието да сторим приживе. И този час започва именно със смъртта. Да, не помагаме, няма как да по-могнем на душата на мъртвеца като про-дължим да плямпотим какви ли не лъжи в негова прослава; това не може да помогне на душата на мъртвия, а на нас самите нима с нещо ще ни помогне? Ще ни помогне само за да продължим да пребиваваме в онова нравствено тресавище, в което сме затънали до шия – и от което излизане няма ако продължим да сме си все същите.

Пиететът към истината, свеждащ се до това с пределна безпощадност да възвестяваме нейните неотменими права, е онова нещо, което може да ни изведе на твърд бряг, именно може да ни спаси от затъване в упоменатото нравствено треса-вище, пълно с ужасните влечуги и чудовища на Лъжата, Измамата, Терикатлъците, Да-лаверите, Лицемерието, Своекористността, Нравствената развала и пр. Нека не се самозаблуждаваме, че с лъжи можем нещо истинско да постигнем. Нека лъжците и грешниците, повтарям, да знаят, че нищо няма да им помогне, дори и Смъртта няма да ги спаси – истината за злодействата им ще излезе наяве; и колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Ето затова да са мислили овреме тия, които са лъгали и грешили, които са си позволявали да встъп-ват в нечестни договорки в името на Власт-та, на Суетността, на Славата, на измамно-

4 то Величие. С баданарките на лъжата няма да може да умиете възмръсния им нравст-вен облик, всички усилия в тази посока са обречени!

Това исках да кажа, това успях да кажа, темата е голяма. Заслужава си да се разговаря по нея, не бива да се мълчи "бла-гочестиво" по тия въпроси. Казах, развалата ще спре когато ние станем по-други, когато станем много придирчиви към мошениците. Към всички мошеници, и към живите, и към мъртвите. Мошеникът, като умре, не става чист човек, я да си говорим истината, как пък ли става този фокус, нима вярвате в такова едно преображение? Нека да бъдем реалисти, нека да не си затваряме очите, нека да станем по-правдолюбиви, този е пътят към истинската, към същностната промяна. Да, нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им! Когато не сме си платили приживе, непременно ще си платим после – пощада няма! И всички илюзии за пощада, и всякакви опити за сделка, и всякакви надежди, че с тарикат-лъци можеш нещо да промениш са просто съвсем неуместни, никому не могат да по-могнат. В часа на истината, започващ с последното ни дихание на този свят, идва разплатата – ето поне това никога не бива да го забравяме.

Аз не ща да се наредя до посло-вични лъжци като Гоце Първанов (и вся остальная корумпирана и деморализирана политическа сволоч, която у нас зоват най-безсрамно "политически елит"), които редят лицемерни, прогизнали от лъжи думи през ковчега на Желев или на когото там дойде или се случи; тия наглеци, тия безсрамници не могат да са пример или образец за мен в нито едно отношение. Затова и си позволих да напиша това, което написах. Аз до тях не ща да се наредя, пък вие правете каквото искате. Ако искате ме оплюйте, ако искате ме прокълнете! В отношението си към живи-те не сме толкова внимателни, напротив, безчувствено ги оставяме да страдат и да се мъчат, ала ето, към мъртъвците проявя-ваме удивителна грижовност – защо ли? Значи ли това, че на такива "безсрамници" като мен, дето дръзват да ви говорят такива грозни неща, ще простите донякъде едва когато умрат? Е, аз пък не ща тази конце-сия. Плюйте ме и като умра, недейте изоб-що да изневерявате на себе си!

Впрочем, мерзавците (живите) са много великодушни към умрелите мерзавци, те и към живите мерзавци са също толкова великодушни и добросърдечни, ако сте забелязали това, виждате как се подкрепя мерзавците-ченгета от ДС. Но защо ли пък същите тия толкова много мразят и непрес-танно плюят правдолюбивите хора, незави-симо дали са живи или мъртви? Що някой от същите тия, дето сега ронят такива обилни крокодилски сълзи по Желев, не пророниха една сълзица по повод смъртта на истински

великия страдалец Илия Минев? Защо не казахте поне една добра дума за него, а, безсрамници, дето сега нижете такива ли-цемерни словеса по повод на вашия духо-вен брат Желев!? Ето по тия въпроси по-мислете, а аз спирам – за да ви дам въз-можност да се усамотите с мислите си. Приятни размисли! Смъртта винаги пред-разполага живите към размисъл за вечните и за истинските неща. Нека в тия размисли да покажем правдолюбието си, а не да потвърдим нравствената си развала – и към това си позволявам да ви призова. Бъдете здрави!

ЛЕЛЕ, ГОРКИТЕ ГЪРЦИ, НА КАКВИ ПАЧИ ЯЙЦА СЕ НАСАДИХА КАТО ГЛАСУВАХА ЗА ТАЯ "СИРИЗА"!

Гръцката СИРИЗА е нашата АТА-КА, нали така? Ципрас е нещо кат нашия Сидеров; само дето косата му не е бяла – като на нашия велик сексуален страдалец-рублофил! Правилна ли ми е аналогията? И двамата са ултралеви, и двамата, оказва се, са руски мекерета.

Леле, горките гърци, на какви пачи яйца се насадиха като гласуваха за тоя Ципрас! Тия ще видят сметката на Гърция за кратко време.

Е, нека и гърците да пострадат малко, сега е техен ред – няма само ние да си патим от проклетия комунизъм! ЗЛАТНИТЕ ВРЕМЕНА НА МАФИЯТА: ПРЕЗИДЕНТЪТ ЖЕЛЕВ ИГРАЕ ХОРО НА БАНКЕТА, ДАДЕН ОТ ГЛАВНИЯ МУЛТАК НА РЕПУБЛИКАТА

Не съм съгласен, че за мъртвите трябва да се говори или добро, или нищо. Трябва да се говори истината за всички, и за живите, и за мъртвите...

БОЖЕ МИЛИ: ЯНЕ – СЪВЕТНИК ПО ПРО-ТИВОДЕЙСТВИЕТО СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА НА БОКО?! петък, 30 януари 2015 г.

Чета и не вярвам на... ушите си: Яне Янев стана съветник на Бойко Борисов!!! Ето какво пише там, явно не е сън:

Назначението на Янев е станало преди 3 дни – във вторник, а в момента се търси кабинет за него в сградата на Минис-терския съвет. Янев ще съветва Борисов по проблемите на превенцията и противодейс-твието на корупцията и конфликта на инте-реси във властта. Поне това били заявените от него планове, тъй като все още Борисов не е издал заповед какви ще са ресорите му. Моята реакция: Написах във Фейсбук след-ното (щото с Б.Борисов там се водим "прия-тели"):

Боже мили: Яне – съветник по про-тиводействието срещу корупцията?! Бойко, а защо не си назначиш някоя курва от Око-ловръстното да те съветва по въпросите за морала? :-(

ЖИВЕЕМ, СЪНУВАЙКИ...

"Ние живеем в свят от феномени! Объркан, извратен, празен и въпреки това и точно затова, един изцяло сънуван свят." Фридрих Ницше, из "Зазоряване", стр. 104 (Цитира: Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога) ОТНОСНО ИДЕЯТА ЗА АВТЕНТИЧНО ОБ-РАЗОВАНИЕ

Въпросът за образованието е въп-росът за човешкия потенциал. Въпросът на образованието е и въпросът за потенциала

5 на живота – какво е животът, какво е въз-можно в живота. Не случайно думата обра-зование произтича от идеята за извайване на образ – образованието е това, което рисува пред нас образи.

Казва се, че благодарение на об-разованието човек „проглежда”, че му се „отварят очите”. Това е така, защото от бездънния хаос на неопознатите възмож-ности образованието създава пред очите ни картини – картината на човека и картината на живота.

И всеки път картината, която рису-ва, е различна.

Gayane Minassian

ЕДНА МИСЪЛ В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ТЕЗАТА НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ ТАЗИ СЕДМИЦА НА ТЕМА "УМЕ-ЕМ ЛИ ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЛАДИТЕ?" петък, 30 януари 2015 г.

От всички фактори в образование-то най-силно въздействие имат разговорите в дома на детето.

Уилям Темпъл Превод: Gayane Minassian

Запис на предаването "На Аго-

рата..." от 29 януари, темата е: Умеем ли да разговаряме с младите? АКО В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА НЕ СЕ ВЛЕЕ НОВА ВЪЛНА, ТО ТЯ ОТИВА КЪМ ЛОГИЧНИЯ СИ КРАЙ

Покрай инициативата за включване на млади автори със свои публикации в списанието за личностно развитие „HUMA-NUS” попаднах на проект, който дава изява на млади и талантливи българи като певи-цата и автор в нашето списание Свилена

Георгиева. Свилена оглави класацията за модерна българска музика по БНТ 2 и БНТ Свят „НОВО 10+2” със своя авторска песен. Но предаването провокира моя интерес най-вече с това, че дава пространство за изява на млади български творци, което ние от „HUMANUS” горещо приветстваме като пример за принос в личностното развитие. Затова реших да се свържа със създателя на предаването журналиста Васко Гром-ков, който беше така любезен да отговори на моите въпроси:

Г-н Громков, кое провокира идея-та да създадете подобен музикален фор-мат?

Класацията „НОВО 10 + 2” старти-ра през 2012 година с идеята да показва само стойностни нови български видео-клипове, както на утвърдени звезди, така и на пълни дебютанти. Аз ги наричам „репре-сираните” изпълнители, тези които почти не се пускат по другите канали с оправданието, че не пасвали на формата им. Първоначал-ната концепция беше да се показват и анг-лоезични изпълнения на български артисти, но след година и половина, те изчезнаха от само себе си и в последните месеци много рядко се появява стойностна песен на анг-лийски в чарта. Май родните изпълнители се усетиха, че трудно ще постигнат гигантс-ки успех на запад и започнаха да залагат на българския език както преди. В началото никой от екипа не допускаше, че ще се задържим на екран вече 4-ти сезон и то (забележете) без да сме почивали никога досега през лятото. „НОВО 10 + 2” може би е единственото предаване в ефира на БНТ 2 и БНТ Свят, което не прави задължител-ната лятна почивка.

Как трябва да се промени култур-ната среда и в частност музикалната в България?

Това е една безобразно трудна мисия. Този чалга-лайвстайл, който се коти-ра в културната среда е нанесъл поражения

сред две или вече три поколения. За да се изравнят нещата ще трябва да преминат нови три (пречистени) поколения, а това няма как да се случи без брутални мерки. Плашещото е, че дори хип-хопа и рока в България вече се чалгират, а изпълнители-те са все по-разединени. Всеки се бори самостоятелно за някакви 5 минути слава в „Ютюб” и толкова. Трябва да се появи неза-висим музикален канал (или канали) и там някой човек да си сложи главата в торбата и да завърти само най-доброто от българска-та музика със задължителна автоцензура. Няма как песни с цинични послания да променят културната среда в страната. В това отношение, аз лично в моето предава-не съм безкомпромисен. (ОЩЕ >>>)

ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ 29 ЯНУАРИ, ТЕМАТА Е: УМЕЕМ ЛИ ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЛАДИТЕ?

Приятно гледане, приятни размисли! ПРЕДВИД САНКЦИИТЕ НА "ПРОКЛЕТИЯ ЗАПАД" РУСНАЦИТЕ УСПЯХА ДА СЪЗ-ДАДАТ ПЪРВИЯ ЧИСТО РУСКИ КОМПЮ-ТЪР

:-) ИНИЦИАТИВА: МОЕ ОТКРИТО ОБРЪЩЕ-НИЕ ДО ДИРЕКТОРИТЕ НА НЯКОИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ

Решавам тази сутрин да направя нещичко и то в посока на по-сериозно про-учване (намиране на емпирически матери-ал) относно ситуацията в образователната сфера; по тази причина решавам да си

6 устроя един експеримент, който, да се на-дяваме, много ще ми помогне щото допъл-нително да проверя основателността на някои свои преценки за тежкото състояние, в което тази жизненоважна за общността ни сфера се намира. Искам да събера аргу-менти от "фактическо естество", които, както е известно, у нас имат приоритет пред вся-какви теоретични или умозрителни твърде-ния. Ето какво ще направя:

Ще напиша едно писмо, което ще изпратя на ръководителите на няколко пловдивски училища. В писмото ще поставя един интересен проблем. И ще следя изоб-що дали и как въпросните директори на образователно-възпитателни учреждения ще реагират. И после ще обобщя и изтълку-вам получените данни. Речено-сторено, ето въпросното писмо, което веднага ще изпра-тя: До директорите на СОУ "Любен Караве-лов", ул. "Бранислав Велешки" №2, soulka-ravelovpd@abv.bg; ГХП "Св. Св. Кирил и Методий", "Хан Кубрат" №15, ghp_plov-div@abv.bg; СОУ "Св.Паисий Хилендарс-ки", ул. "Родопи" №48, sou_paisii@abv. bg; СОУ "Св. Кл. Охридски", бул. "Васил Априлов" №5, sou.sv.kl.ohridski@abv. bg; СОУ "Свети Патриарх Евтимий", ул. "Иван Вазов" №19, patriarcha@abv.bg; СОУ "Цар Симеон Велики", ул. "Лука Касъров" № 13, csv_school_pd@abv.bg; ПГЕЕ, ул. "Пещерс-ко шосе" № 26, pgee_plovdiv@abv.bg; pgee. plovdiv@gmail.com; ОМГ "АКАД. К. ПО-ПОВ", ул. "Чемшир" № 11, omg_plovdiv@ abv.bg; СОУ "П. Кр. Яворов", бул. "Бълга-рия" №136, sou_yavorov@abv.bg; ЕГ "Плов-див", бул. "България" №123, ezikova_gimna-zia_plovdiv@abv.bg; ЕГ "Иван Вазов", бул. "България" 121, egiv_pld@abv.bg; СОУ "Кон-стантин Величков", Ул. "Бугариево" № 6, sou_k_velichkov@abv.bg; СОУ "Св. Седмо-численици", ж.к. "Тракия", ул. "Съедине-ние", sou_sveti7@abv.bg

ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Ив. Грънчаров, философ, писател, главен редактор на списание HUMANUS

Уважаеми г-н (г-жо) Директор, Имам честта да Ви съобщя, че

през 2014 г. група радетели и дейци на каузата за едно ново и съвременно образо-

вание създадохме списание HUMANUS, чиято идея е то да бъде именно списание за съвременно образование, също така и за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Издадохме вече два броя, подготвяме в момента трети, който предстои да излезе от печат през първата половина на февруари. Списанието има и онлай-изданиекъдето можете да разгледате вече излезлите брое-ве. Смятаме като начало списанието да бъде двумесечно, да излиза с периодичност веднъж на два месеца. Списанието е регис-трирано по надлежния ред и има следните идентификационни номера: ISSN 2367-6027 (Print) и ISSN 2367-6078 (Online). Редакция-та на списанието се намира в Пловдив, а пък хартиеният му вариант се отпечатва в София.

Редакционният екип възнамерява-ме да работим в посока на това щото посте-пенно списанието да стане предимно мла-дежко, сиреч по-голямата част от текстовете да бъдат писани от млади хора, от ученици от училищата и от студенти, т.е. списанието да стане постепенно трибуна за най-свободната творческа изява на младите. И до този момент открихме, че тази идея се възприема много добре от ония млади хора, с които вече сме влезли в контакт; публику-вали сме вече интересни текстове, написа-ни от ученици (тия неща можете да ги види-те и в онлайн-изданието). В тази връзка Ви пишем и си позволяваме да апелираме за следното.

Ще бъде прекрасно ако Вие, ува-жаема (уважаеми) госпожо (господин) Ди-ректор, имате добрината да запознаете по избран от Вас и подходящ начин учениците от ръководеното от Вас училище за същест-вуването на нашето списание – и да ги уведомите, че ония сред тях, които искат да се изявят в полето на писането (или по друг начин, примерно, фотографията или каквото друго е възможно да се изобрети) биха могли да се възползват от трибуната на списанието. Няма никакви ограничения на теми и проблеми, всичко онова, което въл-нува младите, би могло да стане предмет на тяхното творческо вдъхновение, няма огра-ничения на стилове, на подходи и пр., си-реч, в списанието те имат възможността да се изявяват по напълно свободен начин. Могат да пишат по вълнуващи ги теми от всекидневието, по проблеми на изкуството, психологията, философията, религията, политиката, гражданското образование и възпитание, спорта, техниката, отделните науки, които ги интересуват и в които са напреднали, в сферата на модерните тех-нологии, културата, изобщо всичко значимо, което искат да споделят с други млади хора, може да бъде претворено по подходящ начин, било под формата на есе, на диалог, репортаж, рисунка, снимки, дори видео (може да бъде поместено в сайта на списа-нието), на трактат или както искат – или

както намерят за добре. Вярваме, че ако списание HUMANUS бъде представено по подобаващия начин пред Вашите ученици, те ще бъдат впечатлени от такава една възможност за творческа изява и непремен-но ще се възползват, а това означава, че ще станат автори и фенове на списанието. Държим да ви уведомим, че ние, създатели-те на списанието, нямаме никакви комерси-ални или користни цели около него, не целим печалба, напротив, разпространява-ме го напълно безвъзмездно по училищни библиотеки, разбира се, доколкото ни стигат за това силите (издаваме го със скромните си лични средства), другояче казано, рабо-тим за вдъхновилата ни идея изцяло рro bono.

Затова си позволихме да се обър-нем чрез Вас, уважаема (уважаеми) госпожо (господин) Директор и към учениците от ръководеното от Вас училище. Ще се рад-ваме да установим добри партньорски от-ношения на едно безкористно сътрудничес-тво за доброто – за свободната творческа изява – на младите хора. Разбира се – на този момент искаме да обърнем специално внимание – че в списанието със свои автор-ски текстове или по друг начин могат да се изявяват и новаторски мислещите учители от различните училища, в това число и Вашето. Списанието с удоволствие ще даде трибуна и на авангардно мислещите обра-зователни мениджъри от различните нива. Ще се радваме да има съпричастност към нашата кауза и идея и от тяхна страна, дваж повече ще се радваме, ако се породи и практическо сътрудничество, именно в полето на действието, на реалното сътруд-ничество и на добрите непосредствени взаимно изгодни отношения.

Толкова, простете за това, че се наложи да ангажираме вниманието Ви, но вярваме, че Вие разбирате полезността на предложенията ни; те са в интерес именно на младите, за доброто на които ние, техни-те възпитатели, сме готови на всякакви неудобства и жертви. Ще сме Ви безкрайно признателни ако ни уведомите за Вашето лично възприятие на нашата инициатива за сътрудничество, за партниране, за това какво Вие мислите, с интерес ще прочетем Вашите забележки и предложения, ще ни е много приятно да ни съобщите как Вашите ученици са реагирали, дали са откликнали, изобщо интересува ни всичко – тъй като за нас обратната информация от Ваша страна ще бъде безкрайно ценна и поучителна. Всички материали за нас (есета на ученици, текстове, написани от учители и пр.) можете да ни ги изпращате на имейла на главния редактор, сиреч, на моя милост; този имейл можете съвсем свободно да го разпростра-ните и сред учениците, та те да имат въз-можността пряко да се обръщат към нас. Ще Ви бъдем много благодарни ако съдейства-те за установяване на едни добри и твор-

7 чески съдържателни партньорски отноше-ния!

Разбира се, при желание и покана от Ваша страна съм готов лично да дойда във Вашето училище и сам да разговарям с учениците, да представя списанието пред тях, да обсъдим на място възможностите за сътрудничество, на мен ще ми много прият-но и под такава форма списанието да бъде представено пред учениците от Вашето училище!

Всичко добро, желая Ви успехи и значими постижения на Вашето тъй благо-родно поприще!

С уважение: (подпис) 30 януари 2015 г., Пловдив ЗАБЕЛЕЖКА: Няма как, сядам да изпращам писмото до всяко училище поотделно, на всеки директор лично и т.н. Разбира се, ще пратя копие на писмото си и до г-жа Иванка Киркова, началник на РИО, за да бъде информирана и тя за предприетото, сега се сещам, че не пречи да изпратя копие и до Пресцентъра на МОН, интерес-но ми е дали те ще реагират някак, при-мерно дали поне ще отразят инициати-вата ни (имат големи възможности в това отношение, ако поискат, това мое писмо мигновено ще стигне до всяко бъл-гарско училище, да, ама дали ще искат да го сторят, ето това е интересно да се разбере!). Но на мен не ми пречи да опит-вам. И след това с интерес ще чакам да видя какви реакции ще има. И дали изобщо ще има някакви реакции. Да видим. Нищо не пречи да опитаме и така. Желая ви хубав ден! ФРАГМЕНТ ОТ ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ПЛОВДИВ четвъртък, 29 януари 2015 г.

Дотук съм стигнал! ДИНОЗАВРИ НА ДС ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВИЛНЕЯТ И ДА ТОРМОЗЯТ ИСТИНСКИТЕ АНТИКОМУНИСТИ! четвъртък, 29 януари 2015 г.

Син на зверски убит политичес-ки затворник разкри по телефона от Германия пред „Вяра” за шуробаджана-щина в „Държавен резерв”: Лъчезар Заркин: В Самоков всички врати са зат-ворени за мен заради ДС, не мога да си намеря работа, синът ми е преследван и тормозен от банда наркопласьори, огла-вявана от полицай

Баща ми Георги е бит с гумен маркуч и удушен с възглавница в пазар-джишкия затвор, следователят Петър Бъчваров е дълбал върху гърба му чер-вени петолъчки

Лъчезар Заркин се обади от Гер-мания в редакцията на „Вяра” и разкри истината за хората, които управляват Държавния резерв и за шуробаджанащина-та в институцията. Лъчезар Заркин разк-ри пред в. ”Вяра”, че първият братовчед на Йорданка Фандъкова – Ангел Оцетов, държи складовата база на Агенция „Дър-жавен резерв” в Самоков, въпреки че от-давна е в пенсионна възраст. От 6 месеца той е подал документи за работа в „Дър-жавен резерв”. „Документите са ми блоки-рани лично от шефа на Държавния резерв в столицата Димитър Попов, който е на 75 години. В Държавния резерв се назнача-ва само по шуробаджанашка линия. Дими-тър Попов е бившият партиен секретар на „Кремиковци”. Млади хора като мен са в чужбина, аз в момента съм в Германия и се питам като всички останали българи, които сме зад граница, има ли държавник, има ли политик в България, който може да се справи с институцията например „Дър-жавен резерв”, която се пука по шевовете от пенсионери и партийни величия?”, каза Лъчезар Заркин. Негов баща е политичес-кият затворник Георги Заркин, за когото миналата година над 10 неправителстве-ни организации са дали подкрепата си за удостояване посмъртно с орден „Стара планина“. Георги Заркин е убит от ДС в пазарджишкия затвор през 1977 г. Иници-атива е на близките на журналиста и писател, чиято съдба и творчество са незаслужено забравени. В подкрепа са се подписали още президентът (1997-2002) Петър Стоянов, евродепутатът и в мо-мента кандидат за евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ).

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с неговия син Лъчезар Заркин. В

разговора участва и политическият зат-ворник Алфред Фосколо, който се запозна-ва с Георги Заркин в старозагорския зат-вор, където излежават присъди по време-то на комунистическия режим.

Следва самото интервю, което ви съветвам да прочетете изцяло; тук помест-вам само следния абзац, показващ сегаш-ното положение:

Как борбата ви да получите пра-восъдие се отрази на живота ви днес? Споменахте, че сте си навлекли много врагове.

– След като през 2000 г. издадох първа част на документалната книга „Вул-кан” за убийството на баща ми, аз бях увол-нен. Оттогава съм без постоянна работа. Въпреки че завърших висше образование в СУ „Св. Климент Охридски”, ми се създават всевъзможни пречки, където потърся рабо-та. В Самоков всички врати за мен са затво-рени. Това е дългата ръка на ДС! Синът ми, който е на 21 години, е постоянно преслед-ван от наркопласьорите в Самоков, които се ръководят от един полицай в града. Тормо-зят го постоянно. Синът ми знае, че е прес-ледван заради дядо си и мен, но не искам и ние да бъдем жертви!

Какво бихте казали на младите хора, които нямат представа за комуниз-ма в България и днес протестират?

– На младите хора, много от които днес протестират, бих им казал, че прехо-дът от комунизъм към демокрация в Бълга-рия стана по сценарий на Държавна сигур-ност. Всички ценности бяха подменени. Хората, които бяха честни и можеха да направят нещо, просто не бяха допуснати до участие в политическия живот.

ГОЩАВКА ЗА ПУТИНОФИЛИ!

петък, 16 януари 2015 г.

:-) Висш сорт! :-) Източник на публикацията

8

НЕЩО КАТО "ПОЛЕМИКА" СЪС... СЪС-КАЩИ ОТРОВНИ ЗМИИ петък, 16 януари 2015 г.

В потвърждение на констатацията, изразена дори само в заглавието – виж: Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната образователна система у нас е страш-на! – са коментарите към тази същата пуб-ликация:

24 коментара: (ОЩЕ >>>)

ГОСПОДСТВАЩИЯТ ПОДХОД В ОБРА-ЗОВАНИЕТО У НАС Е НА НИВОТО ОТ ПРЕДИ ПОНЕ 25-30 ГОДИНИ петък, 16 януари 2015 г.

Днес отново, този път през очите на сестра ми, виждам онзи образователен дефект, който виждах и по мое време – когато те карат да зубриш и преразказваш един урок. Разказват. Зададеш ли обаче въпрос върху материала – дотук. Трайното добиване на знания изглежда отново про-дължава да бъде някаква непозната земя или просто педагогиката и подходите все още са застинали във времето на Тошан Правешки. Нищо чудно, че никой не обича историята в училище...

Dimitar Stoyanov Ангел Грънчаров: Точно така е, по същес-тво педагогиката и доминиращите подходи в образованието у нас са на нивото от преди поне 25-30 години, напредък никакъв няма в тази посока... Тотьо Тодоров: Цялата система на сред-ното образование е сбъркана. Всичко се е

превърнало в едно огромно замазване на положението, нали знаеш... да мине номера. Ангел Грънчаров: За жалост сте съвсем прав. Малко са тия, на които им пука, имам предвид работещите в образователната сфера, всички други са се нагодили към статуквото с оглед да оцелеят до пенсия. А на младите – "кучетата да им ядат глава-та"... ЕСЕ ЗА УМИРАНЕТО, ЗА ЖИВОТА КАТО ЧУДО, ЗА ТОВА ДАЛИ МЛАДИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЖЕНЯТ И ЗА ОЩЕ КУП РАЗНИ ДРУГИ ВСЕ ТАКИВА ФИЛОСОФСКИ ГЛУ-ПОТЕВИНИ петък, 16 януари 2015 г.

Много ми е мъчно, че заради случ-ките и преживелиците около съдебното дяло (за отмяна на заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова), които по моя си оби-чай възпроизвеждам в слово в последните дни (виж последната публикация от тази серия:Постановката за един най-важен нравствен урок, който с цялата си наг-лост днес ще изнасям на отговорни об-разователни чиновници от РИО-Плов-див), на мен ми се наложи да се откъсна от любимото си занимание, по което бях наб-рал, така да се рече, скорост, пък дори и вдъхновение, имам предвид писането на есета от поредицата за вярата и религията (един ден от нея смятам да издам книга с условното засега наименование Помагало по вяра); но какво да се прави, такъв, дето се казва, е животът. Горя от нетърпение да завърша тази серия от репортажи за случи-лото се около съдебното дяло, та да мога да се върна към истински смисленото за мен, а именно, заниманията ми с филосо-фия, писането па истински важните и сери-озни духовни въпроси. (ОЩЕ – в блога) ДВЕ МИСЛИ НА "БЪЛГАРСКИЯ ЕЗОП" РАДОЙ РАЛИН петък, 16 януари 2015 г.

Ако всеки си премете пред входа, то улицата ще блесне.

Радой Ралин

Боклуците на стълбите трябва да се метат отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре!

Радой Ралин

(Тези мисли на "българския Езоп" ми ги припомниха в разговор тази сутрин по скайпа моите приятели г-н Жак-Асса и г-жа Иванка Топалова-Асса, която пък е втора братовчедка на самия Радой Ралин – и те много пъти са разговаряли с него лично...)

МЕЧТАТА МИ Е: ВСИЧКИ ЗАЕДНО ДА ИЗЛЕЗЕМ И ДА ИЗРЕВЕМ "СВОБОДА! НЕ СЕ ОТКАЗВАМЕ ОТ ПРАВАТА СИ!" петък, 16 януари 2015 г.

Ето най-последните мисли, които обменихме в скайпа с моя събеседник Вла-ди от Лондон, с когото тия дни разговаряхме един вид задочно, под формата на съобще-ния, писани в различно време, поради това, че графиците ни доста се разминават; но въпреки това си казахме следното: Ангел Грънчаров: Влади, не знам дали четеш блога ми, но там има много неща, ето примерно днес има една публикация, която ти препоръчвам и ми е интересно какво мислиш са описваното в нея. А пък в това видео става дума и за теб. Ще се радвам да идваш в мой блог и да участваш в коментарите, в блога ми има една общ-ност от много ценни хора, читатели, аз тоя блог го водя вече 8 години, успял съм да създам една чудесна общност, тъй че те приканвам да се включиш в нея най-активно! :)

А нашият предишен разговор е ето тук: Провокация към дискусия: същест-вува ли самочувствие в такива мегага-лактически размери, че да поставяш себе си над смисъла на живота?. Между друго-то можеш да видиш когато имаш време и

9 това: Запис на днешното предаване "На Агората...", тема: Каква е "ползата" от духовните неща?, то се излъчва по Плов-дивската обществена телевизия. Хубав ден ти желая! Влади: Не знаех, че водите телевизионно предаване, г-н Грънчаров. Чест, почитания и поздравления за работата ви. Ето и доказа-телството как умеете да предразполагате хората да разговарят свободно с вас. До преди да видя предаването говорех много свободно, даже на ти. Сега вече знам, че срещу мен седи един от онези хора от из-чезващ вид, които въпреки натоварената си програма намират време и обръщат внима-ние на проблемите на обикновените хора като мен. Ангел Грънчаров: Влади, аз водя това предаване "на обществени начала" (сиреч, съвсем безплатно) и то в една най-бедна телевизия, чийто ръководител обаче е много свестен човек и истински журналист, той е нещо като "бяла врана" сред продаж-ниците, които у нас минават за "журналис-ти". Иначе и аз съм си най-обикновен човек, моля те да не ме мислиш за някакъв "важен" или пък за "големец". Всъщност нито един човек, по моето разбиране, не е съвсем "обикновен", стига да е човек, винаги е необикновен. (Разбира се, има немислещи зомбита, аз ги наричам "комуноиди", които не заслужават името "човек".) Темата е голяма. Тъй че ще се радвам да продължим да си говорим по най-човешки начин и пре-делно открито, без капчица фалш... Влади: Не се чувствай длъжен да ми отго-варяш веднага, все пак часовата разлика е огромна, тук са малко изостанали. :-) Не искам да те притеснявам по тези късни часове. Та това че работите без възнаграж-дение е изумително. Сигурен съм че много хора на днешно време изобщо не са и чува-ли за такова нещо понеже добре знаем, че дори и благотворителността е превърната в бизнес за богатите, но богатите финансово, а не душевно. Не знам как се получи така, че дори и бедните, и средно богатите, и всякакви хора в България живеят със също-то душевно богатство като снобите, които аз искрено ненавиждам. Дали пък това не е нова човешка раса, въздух под налягане?

Както и да е, кой съм аз че да оп-ределям хората какви са? Започнах да обмислям нова тактика – поради нулевия интерес на приятелите ми в България към идеята за обединение на сили срещу безха-берието на държавниците ни, а пък и на обикновените хора като нас. Много ми се иска да накарам българите да научат конс-титуцията. И да си знаят правата. Според мен това ще доведе до групи борещи се с беззаконието и с липсата на възможност хората да използват правата си.

Имам в предвид права като граж-дани, потребители, работници и изобщо като човешки същества. Ако всички заедно изревем от дъното на гърлата си "Свобода!" нито една партия, нито една организация, нито един закон няма да може да спре хора-та да използват правото си да бъдат сво-бодни граждани. Това ми е мечтата! ЗАБЕЛЕЖКА: Аз в момента нямам сили да отговоря на Влади, а искам да му отговоря добре, не набързо. Затова отлагам изказва-нето си за по-късно. Ако някой иска, нека да се включи в разговоря ни. Нямам нищо против да го включим и в нашия разговор по скайпа, защо не, и това е възможност – там да създадем една група от мислещи и тър-сещи истината хора. Дискусиите, ама истин-ските, винаги могат да родят безценни идеи, в това съм повече от убеден... ДАЛИ ДРАГИТЕ ТУИТЪРДЖИИ НЕ ИСКАТ ПРОСТО ДА ИМ ТЕГЛЯ ЕДНА БЪЛГАРС-КА БЛАГОСЛОВИЯ – И ДА СЕ МАХНА ЗАВИНАГИ ОТТАМ? петък, 16 януари 2015 г.

В Туитър ми забраниха да пиша там. (Ето моята страница там.) Каквото и да напиша и да опитам да го пусна, пример-но ето това:

Здравейте, как сте? :-) Това е про-

ба, нещо господата от Туитър ми забраня-ват да публикувам, бил съм спамаджия и вирус, каква е тая цензура?!

Оттам мигновено ми отвръщат ето какво:

Этот запрос похож на автомати-

зированные запросы от спам-робота. Чтобы защитить наших пользователей от спама и прочих вредоносных действий, мы отклоняем ваш запрос. Пожалуйста, повторите попытку позже.

С мен от Туитър разговарят на

руски език! :-) Но да запитам все пак и вас: има ли разбирачи да ми кажат в какво е проблема и как може да се отстрани?

Или драгите туитърджии искат просто да им тегля една българска благос-ловия, примерно да им кажа едно пищно "Айсиктир!" – и да се махна завинаги оттам?

ДА ЖИВЕЯТ ЕВРОПА И АМЕРИКА, ДОЛУ ПУТИНЛАНДИЯ И ЕВРАЗИЯ, ДРАГИ МИ SVETOSLAV ALEXANDROV! петък, 16 януари 2015 г.

Да попитам нещо: по повод на тази моя публикация (виж: Псевдодемократич-ни и рублофилски лигавщини по повод посещението на Джон Кери) нашият поли-тически приятел Svetoslav Alexandrov ми се обиди така, че не само че ме изгони от списъка с приятелите си, но и сам изчезна вдън земя, дори се уплаших дали туй момче не се е отчаяло дотам, че да посегне на живота си заради мен (или заради Джон Кери, не заради Джим Кери!)! Ужас, страшна работа, уплаших се извънредно!

Та да запитам: някой ако знае дали този младеж е добре, ако знае да ми каже за да се успокоя малко? Наистина не мога да допусна да си сложа такъв грях на душа-та и на съвестта - заради моята шегичка той да се отчае и да посегне на живота си! Добро момче беше, е, изфърляше се на моменти, но и ний като сме били млади сме се изфърляли дори и повече от него.

Та как е той, жив и здрав ли е? Мо-ля ако имате контакт с него да му кажете, че не съм очаквал да приеме така тежко една най-банална малка шегичка; е, ако трябва, ще му се извиня, ама чак дотам че да се плаша дали е жив и здрав не съм очаквал че ще стигнем.

Да живеят Европа и Америка, до-лу Путинландия и Евразия, драги ми Svet-oslav Alexandrov! НЯКОЛКО МЪДРИ МИСЛИ, КОИТО МИ "ПОДАРИ" ПРЕДИ МАЛКО В РАЗГОВОР ПО СКАЙПА ЗНАМЕНИТИЯТ Г-Н ЖАК АССА, МОЯТ НАЙ-УВАЖАВАН ПРИЯТЕЛ петък, 16 януари 2015 г.

Четенето без мислене е загубено време, но мисленето без четене е опасно...

Конфуций

Нищо не е по-опасно от идея – ако я имаш само една.

Шартие

10 По-скоро можем да си признаем

нравствените заблуждения отколкото заб-лужденията на мисълта.

Гьоте

Няма нищо по-безполезно от това ефективно да правиш неща, които не бива да правиш.

Дракер

Само глупците могат да бъдат не-поколебими в своята увереност.

Монтен

Всяко заблуждение е пагубно осо-бено ако е примесено със страст – тогава става двойно пагубно!

Плутарх

Не бива да се удивляваме когато гледаме света!

Кузма Прутков

Всеки се опитва да обхване необх-ватното.

Кузма Прутков

Заблуждението не престава да бъ-де заблуждение ако много хора го поддър-жат.

Толстой (ЗАБЕЛЕЖКА: Всичките тези мисли ми ги "подари" преди малко в разговор в скайпа г-н Жак Асса, който също като мен си пада по афористичното изразяване. Той си позволи да ми заяви, че много от тия мисли сякаш директно кореспондират с моите епични и епохални демократични отношения и спорове с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, където г-н Асса е работил десетки години – преди г-жа Анастасова скорострелно да го изрита от работа още комай веднага с встъпването си на поста...) КРАТКО СЪОБЩЕНИЕ ДО Г-Н МИНИСТЪ-РА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ събота, 17 януари 2015 г.

Тази вечер си позволих да напиша на г-н Министъра на образованието и наука-та проф. Тодор Танев следното кратко

съобщение на "Лични" във Фейсбук, където сме, тъй да се рече, приятели:

Професор Танев, здравейте! Ще си позволя да Ви обезпокоя

още малко, дано не изглежда много нахал-но.

За интервюто по Пловдивската обществена телевизия, в моето предаване "На Агората с философа Ангел Грънча-ров"става дума. Началничката на РИО-Пловдив И. Киркова ми обеща да съдейства като дойдете в Пловдив, именно да Ви напомни за обещанието да дадете интервю при мен. Тя и ще Ви доведе в сградата на телевизията. Вашият пресцентър не ми отговори изобщо на молбата за съдействие. Все още ме е страх да не стане така, че като дойдете в Пловдив за интервюто изобщо да не остане време. То ще бъде изцяло по проблеми на реформата в образователната сфера. Дано посещението Ви в Пловдив е все пак по-скоро.

Всичко добро! Хубав ден Ви желая! С уважение: Ангел Грънчаров

ПРЕДЛАГАМ ГРАЖДАНСКА АКЦИЯ, СВЪРЗАНА СЪС СВОБОДАТА НА МЕДИ-ИТЕ, ЧИЯТО ЦЕЛ Е БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ ПЪЛНОЦЕННО ЖИВЕЕЩА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ОБЩНОСТ събота, 17 януари 2015 г.

Преди няколко дни подхвърлих на едно място – виж Бъдете по-смели, бъде-те отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! - една идея за гражданска акция по повод на крещящата несправедливост, именно най-големите доставчици на телевизионни услу-ги (канали) да не включват в списъка на предоставяните телевизии една такава безспорно най-качествена, изключително

интересна медия – каквато е Пловдив-ската обществена телевизия. Там обясних ситуацията и предложих следното: всеки от нас, клиентите на този или онзи доставчик, който е ощетен и то по най-груби мотиви (именно лакомията на тия доставчици за много пари!), да се включи в акцията, която пък се свежда до това да напишем нещо като протестни писма с искане за включва-нето на ПО-тв в списъка с предоставяните телевизионни канали на съответния достав-чик. Обясних, че аз самият ще направя такова нещо, моят доставчик еВиваком, ето, дойде момента да изпълня обещанието си. Аз ще сторя това и ще обясня как на примера на Виваком може да се поиска промяна на услугата (и включване на моята любима телевизия), пък всеки от вас, ако доставчикът му е друг, но желае да участва в акцията, може по аналогия да направи същото, ориентирайки се в сайта на съот-ветния доставчик за подробности (имейли, пощенски адреси и пр.).

Ето, ако сте клиенти на Виваком можете да отидете на тази страница и там долу има място, където може да попълните съответните данни и да си напишете жалба-та или писмото; който пък е клиент на VIVAONLINE може да отиде на съответната страница, да влезе в системата и на съот-ветното място също да пусне оплакването, жалбата или искането си (за мен това място е ето тук). А ето моя текст как изглежда:

Здравейте, Жител съм на град Пловдив и от

няколко години ползвам кабелна телевизия, доставяна ми от вас. Едва след като склю-чих договора за услугата с вас разбрах, че вие не доставяте най-популярната и обича-на (в Пловдив и областта, а и не само) телевизия, именно Пловдивската общест-вена телевизия, което, по моя преценка, е голяма грешка от ваша страна. Защото тази телевизия има чудесни, много интересни програми, но вие съвършено несправедливо лишавате и пловдивчани, и българските зрители изобщо от възможността да ги гледат, което пък означава, че всеки клиент, разочарован по този начин от вас, разбира се при първа възможност ще се прехвърли при друг кабелен оператор или доставчик. Както ще сторя сега и аз. Разбира се, поне-же общо взето съм доволен от останалите услуги, които ми предоставяте, ви давам шанс с това мое писмо да поправите греш-ката си, а именно да добавите Пловдивска обществена телевизия към своя списък с основни програми. Ние като ваши клиенти заслужаваме правото да гледаме тази наис-тина стойностна телевизия, това заслужават и всички българи, щото у нас, да признаем, качествените медии се броят на пръстите на едната ръка, ако не са дори и по-малко.

Разбира се, ако не обърнете вни-мание на моята жалба и не изпълните же-ланието ми, аз ще прекратя договора си с

11 вас, и не само това, ще призова и своите приятели да сторят същото. Между другото чрез съвременните средства за комуника-ция (примерно във фейсбук аз лично имам 5000 приятели, а пък блогът ми, един от най-популярните в България, е посещаван също от хиляди читатели) аз ще се обърна към тия големи общности, ще обясня какъв е проблемът, ще се опитам да ги убедя и те да протестират по същия начин заради такава една голяма и недопустима неспра-ведливост.

Сиреч, другояче казано, съветвам ви да се вслушате в моето разумно и вза-имно изгодно предложение да включите ПО-тв в списъка на предоставяните програми. Зная добре, че вие изисквате огромни такси от съответните медии за да ги разпростра-нявате, зная, че печалбата винаги е движещ мотив на всеки бизнес, но все пак ви съвет-вам да си направите по-добре сметката. Внесете тази корекция в политиката си, вярвам, че няма да съжалявате. Нека на първо време разпространявате ПО-тв без директна печалба от нейни такси, един вид само заради нас, зрителите, заради своите клиенти, един вид като бонус, но след вре-ме, когато ПО-тв неминуемо се утвърди на медийния пазар в България и заслужено стане една богата телевизия, тогава вече вие ще можете да получавате и печалбата от въпросните такси.

Оня бизнесмен, който не мисли само и единствено за печалбата, а отдава длъжното и на някои чисто човешки неща, постъпва мъдро защото залага не на вре-менното, а на вечното - и прави чудесна инвестиция в бъдещето. Спечелите ли клиентите си, печелите всичко, губите ли клиенти заради един груб комерсиализъм и прагматизъм, другояче казано, заради ла-комия за бърза печалба, застрашени сте един ден да загубите всичко. Ето и допъл-нителна информация за вас (Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява!) защо е по-добре да се постараете да не обиждате и да не отблъс-квате клиент като мен, пък и всеки друг. Ние, клиентите, ние, гражданите имаме значение, нашето мнение би следвало да означава нещо за вас, моля да не ни подце-нявате прекалено!

С интерес ще чакам реакцията ви по повод на моето, признавам, необичайно послание. Ще чакам точно 10 дни, в който срок се надявам проблемът да бъде решен положително, т.е. да ме уведомите, че ПО-тв вече е във вашия основен списък с прог-рами и аз вече да мога да я гледам удобно когато поискам. Ако това не стане аз ще предприема съответната наказателна акция за неуважението ви към мен, именно ще прекратя всякакви отношения с вас, ще откажа всички останали услуги, които полз-вам до момента при вас – и ще призова и много други хора да последват примера ми.

Желая ви всичко добро! С най-добро чувство: Ангел Грън-

чаров, философ, ангажиран гражданин, блогър

Това написах и изпратих преди малко на моите партньори от ВИВАКОМ. Понеже текстът на моята жалба, сами виж-дате, е по-голям от ония 2000 знака, лими-тът, който те са сложили в препоръчаната от мен форма, там има и друга възможност, да им изпратите файл с целия текст на жалбата, което аз именно и сторих, та проб-лемът се реши. Толкова. Вие сами решете дали ще ме подкрепите. Факт е, че Плов-дивската обществена телевизия е една от най-добрите телевизии, които аз лично някога съм имал възможността да гледам. Поставеният проблем е важен не само за пловдивчани, той има не само регионален смисъл: близо до ума е, че Пловдив не е град за подценяване, ето, европейска сто-лица на културата е, най-древният жив град в цяла Европа е, защо, примерно, софиянци или варненци или русенци да не гледат най-добрата пловдивска телевизия?! Или плов-дивчани да могат да гледат и варненски, и русенски, и монтански, и видински, и пазар-джишки, и асеновградски, и бургаски теле-визии? Нима българските градове трябва да съществуват изолирано един от друг, без никакви реални информационни, културни и всякакви други влияния помежду си – сега да не е ранното средновековие, но моля ви се, та сега е 21-ви век!!!

Вие специално имате ли възмож-ност да гледате регионални телевизии примерно от Русе, Пловдив, Варна, Бургас, нима за вас не е интересно какви проблеми вълнуват гражданите от тези градове?! Не, може и да е интересно и потребно да гледа-те такива телевизии, но тази възможност не ви е предоставена; вместо това имате въз-можност да гледате предимно разни чалга-канали плюс още купища други телевизии, които бълват общо взето предимно боклу-ците на западната масова култура. Е, при-мирявате се с това, така ли? Как България ще стане една пълноценно живееща нацио-нална и културна общност ако гражданите дори и от големите градове нямат възмож-ността да общуват истински помежду си просто защото медиите са се отказали от основната си длъжност да създават въз-можността за такова едно общуване? Ало, оня там, къдравия, с папионката, дето е

голям разбирач от медии (и затова циркули-ра неуморно от телевизия в телевизия дори повече от Андрей Райчев, Божо Димитров и Валерия Велева – ако това изобщо е въз-можно!) и е при това шеф на медийния съвет, Георги Лозанов ли се казваше: ти, драги, за какво изобщо получаваш тлъстата си заплата, само за това да ни занимаваш с глупости ли, само прическата и папионките си да ни демонстрираш от екраните ли?! Нима за теб истински важните въпроси в медийната сфера съвсем не те интересуват, а, хубавецо?! Аз ли трябва да мисля за тия неща или ти, дето си държавна служба и май изобщо не си гледаш работата?!

Темата, виждате, е голяма и важ-на. Ще пиша, ясно е, още много по нея, аз и досега съм писал, и тепърва още много ще пиша. С днешната публикация просто поде-мам нов разговор, интересна ми е също така и вашата реакция, драги ми български свободолюбци. Вие също така общо взето, признайте си, предимно с глупости се зани-мавате, а за истински важните въпроси май хептен не мислите, правилно ли ви разби-рам? Простете, но нещичко трябва да се прави, нещо реално, искат се действия, е не само мрънкане; с мърморене не се става нация и народ, а се става само сбирщина от плямпала и мрънкала. Позамислете се поне малко за това, което казвам, поразмърдайте си малко поне мозъците – за да не мухля-сат. Хайде, хубав ден ви желая, извинявай-те ако има нещо, но то е било за ваше доб-ро! Приятен да е и уикендът за вас!

НЕ ДОПУСКАЙТЕ НИКОГА ДА ВИ УНИ-ЖАВАТ, БЪДЕТЕ ЧОВЕЦИ И ЛИЧНОСТИ С ДОСТОЙНСТВО – ЕТО ТОВА Е ИСТИНСКИ ВАЖНОТО събота, 17 януари 2015 г.

Вчера си позволих да напиша един хептен "еклектичен" текст, в който се поста-рах да съчетая на пръв поглед несъчетае-мото – виж Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива философски глупотевини - а именно мирското, всекидневното опитах да свържа с вечното, с истински значимото, с чисто духовното (Божието); това есе непре-менно ще отиде в поредицата, от която смятам да направя едно помагало по вяра. Днес ми се ще да сторя нещо подобно,

12 знаете докъде стигнах в писанието си: до момента, в който аз седя в приемната (фоа-йето) пред кабинета на началничката на РИО-Пловдив и чакам за да изнеса своя "нравствен урок" не на кой да е, а на самата инспекторка по философия (и също и на самата главна шефка в инспектората по образованието в Пловдив). Обясних вече защо не виждам нищо лошо в това ние, хората, постоянно един другиму да си изна-сяме какви ли не уроци, общо взето, ако се замислим малко, ще осъзнаем, че животът всъщност е точно това – да си изнасяме най-различни уроци, да играем най-различни роли. Но основната все пак е тази: да сме едновременно и ученици, и учители, и то непрекъснато, до края на живота си даже. (Прочети ДО КРАЯ в блога)

ДОКУМЕНТЪТ, С КОЙТО СЕ ОТКРИ СЪ-ДЕБНОТО ДЯЛО, АТАКУВАЩО ЗАПО-ВЕДТА ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ ОТ ДЛЪЖНОСТТА ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИ-ЛОСОФИЯ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ събота, 17 януари 2015 г.

Още на 19 май 2014 г. публикувах интересен документ: Заповедта за уволне-нието ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеко-любивия обичай на директорката Ст. Анастасова; днес решавам да публикувам моята искова молба до Районен съд в Пловдив, с която заведох гражданско дело с трудово-правен характер, с което поисках съдът да отмени въпросната заповед. Тия дни смятам да публикувам още документи от това дело, чието разглеждане фактичес-ки приключи, след 26 януари 2015 г. предс-тои излизане на решението на съда по него. Поради многократни настоявания на чита-тели на блога решавам да запозная читате-лите си с аргументацията и на двете страни, както и с възлови документи по това дело, което изключително нагледно показва реал-ната психологическа и нравствена ситуация, характерна за училищните общности у нас. Образователната ни система се намира в състояние на тежка агония, която е израз на назрялата отдавна необходимост от корен-на промяна на отношенията; тече борба между новото и старото, между привърже-ниците на съвременните методи и защитни-

ците на тъй приспивното и пагубно статукво. Етап от за борба и съдебният процес, с развитието на който се старая най-редовно да ви информирам. (ОЩЕ >>>)

ВЪЗЛОВАТА МИСЪЛ, ПРЕДМЕТ НА УТ-РЕШНОТО МИ ПИСАНИЕ ОТ ПОРЕДИЦА-ТА, ОБЕДИНЕНА ОТ УСЛОВНОТО ЗАГ-ЛАВИЕ "ПОМАГАЛО ПО ВЯРА" събота, 17 януари 2015 г.

„Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен.”

Волтер ОЩЕ ЗА ВОЛТЕР: Философските възгле-ди на Франсоа Волтер ГЛЕДНАТА ТОЧКА ЗА ВЯРАТА НА БЕ-СОВЩИНАТА, НА ДУХОВНАТА ОЩЕТЕ-НОСТ, НАРЕЧЕНА КОМУНИЗЪМ събота, 17 януари 2015 г.

По публикацията със заглавие

Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“ в блога наДискусионния клуб днес откривам коментар, в който е изразено "научно-комунистическото" и "войнстващо атеистич-но" разбиране, ето го, не само като куриоз, а и като пример, че бесовщината и духовната ощетеност, наречена комунизъм, е още жива (в някои глави):

ВЕРО-УЧЕНИЕ, т.е. да се УЧИШ да ВЯРВАШ БЕЗ ДА МИСЛИШ, БЕЗ ДА ПОД-ЛАГАШ на АНАЛИЗ и КРИТИЧЕСКО МИС-ЛЕНЕ нещо, писано 80 години след като Христос си е заминал. Т.е. Библията е в съществена степен ФАЛШИФИЦИРАНА и освен това което и да било свещено писа-ние си има НАУЧНО обяснение. Така че не ВЕРО-УЧЕНИЕ, а НАУЧНО МИСЛЕНЕ ни е необходимо. Трябва да се съберат на едно място ВСИЧКИ РЕЛИГИИ, да се вземе от всяка полезното като поуки и практика и всичко това да се превърне в НАУКА и ПРИЛОЖЕНИЕ. Защото всяка религия е била ПЪРВОНАЧАЛНО НАУКА или поне УЧЕНИЕ за връзката на човека с Космоса и как да устрои обществото по космическите закони. Но след като тая наука или учение се ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРА в църква (СЛЯПА ВЯРА), тогава това учение се прев-ръща в религия за ПРОМИВАНЕ на МОЗЪ-ЦИ с цел ВЛАСТТА да управлява САМОНА-ВИВАЩИ се БИОРОБОТИ. Така с помощта на религията са избити МИЛИАРДИ хора за кефа и богатствата на малцина.

Виж тук какво е НАУКА и какво е РЕЛИГИЯ и от къде произлиза последното ПОНЯТИЕ. Никак не е весело. Така че май-ната му на веро-учението, което ще обслуж-ва МАФИЯТА и никой друг. (ОЩЕ – в блога)

И НИЙ СМЕ ДАЛИ ПРИМЕР НА СВЕТА! събота, 17 януари 2015 г.

Bulgarian Priest Dimitar Mavrov and Bulgarian Muslim Salih Mjuderizov from Rhodope region, Bulgaria. Early 1900s. Източ-ник:Vintage Balkans Boya Delibaltova: И ний сме дали пример на света!

13

МИНИСТЪР ТАНЕВ НАСТОЯВА ДЕЦАТА ДА МОГАТ ДА СЕ УПРАЖНЯВАТ В ИЗ-КУСТВАТА, В ЧАСТНОСТ ДА СЕ ЗАНИ-МАВАТ С МУЗИКА неделя, 18 януари 2015 г.

Министър Тодор Танев написа на страницата си във Фейсбук следното, което предизвика кратко обсъждане; ето ги тук и двете:

Изкуството е нашият шанс да се съхраним като хора и като нация. Да се изучава музика в училище пълноценно и адекватно е нещо, за което винаги съм бил и непременно ще работя.

Тотално поддържам изучаването на музика по класическите европейски стан-дарти.

Искам да успокоя всички, като на-пълно разбирам тревогата им, че интеграл-на част от законопроекта за училищното образование на ГЕРБ ще съдържа в себе си всички 18 образователни стандарти, един от които се отнася до музикалното образова-ние. Всички те ще бъдат конструирани от МОН и гарантирам, че това ще се случи чрез мрежи, които включват експерти и публика. Тогава всеки ще има възможност да допринесе за усъвършенстването на системата за изучаване на музика. Проекто-законът има добри намерения. Въпрос на разговори е как да се реализират по най-адекватен на обществените интереси начин. Предвижда се тези дискусии да се проведат през февруари или началото на март. Ангел Грънчаров: Напълно споделям тезата за необходимостта от занимания с изкуство в нашите училища; но не на мла-дите да им се обяснява теоретично що е изкуство, а да имат възможността практи-чески сами да правят изкуство, именно да пеят, да танцуват, да рисуват, да пишат и пр. Ето нещо, отнасящо се по-специално за музиката: тя наистина има най-мощен духо-вен и облагорадяващ ефект върху душите на младите... Tsvetan Minkov: Като ученик ненавиждах часовете по пеене. Нямам талант в тази област. Не умея ни да пея, ни да свиря, ни да танцувам. Но оценките ми определяха бъдещето. Ангел Грънчаров: Който пее зло не мис-ли... това известно ли Ви е? :-)

Калин Кънев: Не съм се интересувал какво се преподава по музика, но преди 15 години в основното образование ме запознаха с композитори, творби... за жалост нямаше как да ги чуем. Един транзистор с място за касетка, записваем в най добрия случай и толкова. Сега в технологичното време, съмняваме в училищата масово да се из-ползват мултимедийни устройства и друг вид електроника. Учениците се запознават с поп - фолка, като че ли тв Планета не е част от битието им. Снежана Желязкова: Ако ме поканите за публика мисля, че имам какво да предложа за часовете по музика в частта им за бъл-гарския фолклор, отнасям се положително към идеята музиката да заеме подобаващо място в училище Sonya Slavcheva: Не знам училище, в което се преподава музика, така че децата да имат обща култура и познания. Навсякъде е "пеене", което е много различно. Tsvetan Minkov: Ние учехме пеене и музика през 70-те доколкото си спомням. За мен беше кошмар когато ме караха да пея. Зву-чеше ужасно, а никога не съм обичал да правя неща, за които нямам талант и въз-можности. Любов Миронова: Въпросът е намерение-то с което се учи музика, а не в наличието или отсъствието й. Тя може да се учи като автобиографии на композитори, като усе-щане за ритъм, като средство за вентилира-не на емоциите, като средство за генерира-не на любов, като средство да се изразиш, като възможност да възпроизвеждаш, като познаване на звука и вибрацията му, също така да се отчита дейност, да се насилват деца правят нещо, което не желаят, да се усвояват еврофондове... С какво намерение ще се учи музика? Veselka Venkova: Хора, часовете по музика не са само за фалшиво пеене. За култура става дума. Petar Peevski: Просто слушайте и препише-те това, което ни съветват западните ни партньори. Крайно време е да имаме обек-тивно оценяване, не от приятелски комисии и мафии и деца с предимство. Компютърни тестове, както е в цивилизацията. И истинс-ки учители с постижения в областта си, а не професор доктори по икономика като г-н Алексей Петров, избрани по приятелска линия. И все пак поне малко оценяване на качеството и на средното ниво на училища-та, а не на количеството. Не усещате ли конкуренцията на западните училища, която взима най-добрите ни студенти. Ако бяха оценени тук нямаше да е така.

Ангел Грънчаров: Като се каже "занимания по музика" то се разбира, естествено, пеене и занимания по свирене с някакъв музика-лен инструмент (плюс музициране или ком-позиране на музика, което е трудно за деца, но защо не, ако някои деца имат таланти в тази област да се упражняват?)... но позна-ния за историята и теорията на музиката не е всъщност обучение по музика... ДАЛИ ДА НЕ ВЗЕМА ВЗЕМА ДА СЕ ПО-МАКЕДОНЧА? неделя, 18 януари 2015 г.

БЕЗЦЕННА МОРАЛНА ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА ИНЖ. ЖАК АССА, УВАЖАВАН ДОАЙЕН НА НЯКОГА ЗНАМЕНИТОТО УЧИЛИЩЕ (ПГЕЕ-ПЛОВДИВ) неделя, 18 януари 2015 г.

Тия дни във връзка с писмената пледоария на моя адвокат г-н Феодор Или-ванов – който ми е довереник по делото за отмяна на заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив – получих (от авторите) копие на тяхното писмо до адвоката ми; в това писмо се съдържа и безценна за мен морална подк-репа от страна на доайена на това знамени-то навремето училище, именно инж. Жак Асса (работил в него от основаването му и възпитал цели генерации специалисти, випускници на училището) и от неговата съпруга, Иванка Топалова-Асса, и тя мно-гогодишна учителка в същото това училище. По тази причина решавам да публикувам тяхното писмо в блога си като документ, имащ за мен по-голямо значение от прецен-

14 ките на цели легиони образователни чинов-ници; ето сега и самия документ:

Уважаеми г-н Иливанов, Ние имаме опит и с ученици, учи-

лище и съд. Но такова блестящо съчетание на мисъл, познаване на законите и отчитане на аргументите на доверителя, каквото открихме във Вашата писмена пледоария, ние не сме срещали досега никъде. Пиша ние, защото това е мнението на нас двама-та – Иванка и Жак Асса.

Жак Асса е работил дълго в ТЕТ (ПГЕЕ) и при всички директори от самото създаване на училището - и много години с Ангел Грънчаров. Според Жак Асса с Ангел ги е събирало желанието да бъдат полезни за възпитаниците си не в момента, а в тех-ния бъдещ живот и затова са споделяли новаторските си виждания за учебния про-цес. В това отношение възгледите ни се припокриват и нашите виждания бяха дове-ли до създаване на семинар, който да попу-ляризираме акцента към мисленето, а не заучаването на готови мисли и фрази, както се препоръчва на философа Ангел Грънча-ров. Такова покрустово ложе (какъвто тер-мин използвате Вие) може само да ощетява българското образование.

Представете си с такова мислене как се преподава предмет като литература-та, която трябва да научи хората да вникват във втори, трети и четвърти план в постига-нето на смисъла. Ето защо един от върхо-вете на световното кино АМАРКОРД на Фелини се разглежда като "хард-софт-порно"! Е, това е мисленето на директорка-та и преподавателка по литература, която е нито директорка, нито преподавател по литература. Още веднъж – пледоарията Ви е идеална и дано г-жа Съдията да е попа-дала на преподаватели, които да са я нау-чили да мисли истински задълбочено.

А колкото до новаторското препо-даване и възпитание на учениците да мис-лят мен (Жак Асса) „почитаемата” директор-ка намери лесен начин да ме отстрани – като побърза да ме пенсионира. За да оста-ви на работа „лоялните” й пенсионери, които й се отблагодаряват по видяния от много присъстващи на съдебните заседания начин.

А за Грънчаров не й достигна съ-образителност „да го отстрани” и затова го подкара през просото. С уважение: Иванка Топалова-Асса и Жак Асса ОХ, ОЛЕКНА МИ МАЛКО: ЩОТ И АЗ НАС-КОРО БЯХ ПРОВЪЗГЛАСЕН СЪВСЕМ ОФИЦИАЛНО ЗА "ПЪЛЕН НЕКАДЪРНИК" И ЗА "НАЙ-СЛАБИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ В ГУБЕРНИЯТА"! неделя, 18 януари 2015 г.

В тази връзка виж публикациите по фрапантния случай (показващ красноречиво жалкото нравствено състояние, в което се намира образователната ни система) само от последната седмица:

Катастрофата – в това число най-вече нравствена – на изцяло порочната обра-зователна система у нас е страшна! Постановката за един най-важен нравст-вен урок, който с цялата си наглост днес ще изнасям на отговорни образователни чиновници от РИО-Пловдив Отзив за моята книга "Изворите на живо-та" Нещо като "полемика" със... съскащи отровни змии Господстващият подход в образованието у нас е на нивото от преди поне 25-30 години Есе за умирането, за живота като чудо, за това дали младите трябва да се женят и за още куп разни други все такива фило-софски глупотевини Кратко съобщение до г-н Министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев Предлагам гражданска акция, свързана с медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и кул-турна общност Не допускайте никога да ви унижават, бъдете човеци и личности с достойнство – ето това е истински важното Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив Дали да не взема взема да се помакедон-ча? Безценна морална подкрепа от страна на инж. Жак Асса, уважаван доайен на няко-га знаменитото училище (ПГЕЕ-Пловдив)

ИМА ЛИ ЗАГОВОР СРЕЩУ РЕГИОНАЛНИ-ТЕ "НЕПРЕДВИДИМИ" ТЕЛЕВИЗИИ И СРЕЩУ СВОБОДНИТЕ МЕДИИ ВЪОБЩЕ? неделя, 18 януари 2015 г.

По публикацията Предлагам граж-данска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и кул-турна общност от вчера изненадващо за мен получих (на имейла) широк отзвук и отклик от най-различни граждани и също така от добре информирани по проблема личности, които ми дадоха ценни сведения за реалната ситуация по проблема, свързан с медийната свобода у нас. Тази сутрин изчетох всичките тия имейли и донякъде се ориентирах по-дълбоко в ситуацията; оказва се, че проблемът е изключително сериозен в сравнение с това как аз интуитивно съм си го представял. Ето най-интересното, което научих (тук ви представям същината, есен-цията), моля, информирайте се и вие за действителното състояние, пък нека след това на тази основа заедно да помислим какво следва да направим, как като ангажи-рани граждани сме длъжни да реагираме - защото тук са засегнати най-коренни, фун-даментални наши, именно човешки и граж-дански права.

Знаете, аз се възмутих заради то-ва, че моят доставчик (ВИВАКОМ) не ми представя възможността да гледамПлов-дивската телевизия ТРАКИЯ (позната по-вече като Пловдивска обществена теле-визия), една чудесна и също много свобод-на, диалогична със зрителите и гражданите, близка до техните проблеми регионална телевизия, която съществува от много годи-ни, която също така има много интересни предавания, благодарение на които дава реална картина на живота не само в Плов-див и в региона, но и в страната. Реших да напиша писмо до доставчика си и да поис-кам ултимативно да включат излъчването на ПО-тв, в противен случай заявих, че ще се откажа от всякакви други услуги от тях, ще скъсам напълно отношенията си с тях. Заявих, че те са длъжни да се съобразяват с интересите и потребностите си на клиен-тите си, щото такова една предизвикателно пренебрежение към клиента ще им се отра-зи в крайна сметка, няма да остане безнака-

15 зано. Недоволният клиент е смъртта за всяка, дори и за най-мощната фирма или корпорации, той, тъй да се рече, е чумата за нея, щото вещае неминуемата й гибел, нито една уважаваща себе си организация, кол-кото и да е мощна, не си позволява така грубо да гази интересите и нуждите на кли-ентите си. Обясних им, че бих могъл да им нанеса доста поражения ако игнорират жалбата ми, която им пратих незабавно – защото имам ресурса (като блогър и като мислещ човек) да призова и други хора да се включат в една такава гражданска акция на недоверие към арогантните доставчици. Та ето сега в този контекст какви неща ми казаха разни хора, които, дето се казва, са още по-навътре в проблема.

Оказва се, че двата големи дос-тавчика (ВИВАКОМ и БУЛСАТКОМ), които заедно държат вече около 50% от пловдив-ския пазар на телевизии, едновременно не предоставят на зрителите възможността да гледат въпросната телевизия (Пловдивска-та обществена), което означава, че вече 50% от пловдивчани нямат възможността да гледат най-добрата пловдивска телевизия. И други хора ми се оплакаха, че са се опит-вали да разговарят по проблема, настойчи-во са искали тази телевизия да бъде вклю-чена в пакета излъчвани програми, но и двата доставчика най-арогантно са се от-несли към воплите на зрителите си, пренеб-регнали са желанията им по недопустимо грозен начин.

Да, обаче ми писаха хора и от дру-ги областни градове, и там се постъпва по абсолютно същия начин! Оказва се, че проблемът не е местен, само пловдивски, той е национален! Явно на някого пречат тия малки, регионални, местни телевизии, които обикновено са доста свободолюбиви, възниква въпроса кому тия телевизии тол-кова пречат? Да, на кого именно тия малки свободолюбиви телевизии пречат дотам, че спрямо тях е предприета такава мащабна наказателна, дискриминационна или репре-сивна акция, а именно, да бъдат лишавани от възможността да стигат до зрителите си? Която, разбира се, ще ги убие, ще ги ликви-дира, ще ги неутрализира! Поставям този въпрос за размисъл на всички, ако искате, нека да го обсъдим заедно и внимателно.

Разбрах също, че малките регио-нални телевизии, подобно на Пловдивската обществена, се борят за оцеляване, бидей-ки поставени в ужасно тежки условия. Те, разбира се, се борят, търсят някакъв изход, независимо от това, че не разполагат обик-новено с никаква финансова мощ. Ако някоя телевизия, примерно, е много настоятелна в борбата си, примерно, да бъде доставяна до зрителите си, тогава нея въпросните доставчици на телевизионни услуги я доу-биват като й измислят една непосилна такса (става дума за такса за доставянето, пла-щана на оператора)! И това при положение, че същите тия доставчици на големите

телевизии сами плащат за да ги разпрост-раняват, а от тях изобщо не искат никакви пари! Това на теб лично за какво ти говори, драги ми български зрителю и гражданино?

Ако някой си позволи да запита "Как така, големите телевизии нищо не плащат, а от нас искате такси за разпрост-ранение?", тогава на такъв му отговаряли, че провинциалните телевизии били "малки и незначителни" - и затова трябвало да пла-щат! "Аргумент" от този род, освен че е прекалено нагъл, обикновено е и неверен, е алогичен: примерно Пловдивска обществе-на телевизия има значително по-висок рейтинг от повече от половината телевизии, които са в пакетите им!

Някои хора, които са още по-навътре в проблема, ми писаха, че ако тия малки и дискриминирани по такъв ужасен начин телевизии се опитват да протестират пред националния регулатор СЕМ (понеже това именно е органът, който по закон тряб-ва да регулира "доставчиците на медийни услуги"), от СЕМ си измивали ръцете като отговаряли, че било нямало европейска директива по този въпрос! Представяте ли си?! А всъщност каква по-европейска поли-тика може да има от тази да има МЕДИЕН ПЛУРАЛИЗЪМ и ИНФОРМИРАНОСТ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ?

Но и това не е всичко, има и още, ще ви го кажа, та да видите докъде се е стигнало: самият СЕМ си позволява да наказва и репресира същите тия "малки и незначителни регионални телевизии"! Един информиран човек ми каза преди време в частен разговор следното, аз тогава се хванах за главата, а ето, оказва се, то заема сега точното си място в пъзела, който се опитвам тук да подредя;та този човек тогава ми каза:

- Ако се разровиш в сайта на СЕМ, ще видиш, че те основно се занимават с това как да осъдят онзи медии, които не си плащат таксите към СЕМ. А в списъка на жертвите са пак само провинциални медии, за които 4 хиляди лева са много пари. А за БТВ тия пари са една минута рекламно време!

Виждате, че работата и тук става, дето се казва, крайно "дебела"! Дали пък разказваната история "по съвсем действи-телен случай", именно за това как и СЕМ, и големите доставчици-разпространители на телевизии се стараят да убият самоотвер-жените носители на реална медийна свобо-да в българските условия (а такива са именно въпросните "малки и незначителни телевизии"!) не е малък фрагмент от жесто-кия механизъм, който е установен у нас с оглед медийната свобода у нас да бъде ликвидирана, а пък медиите да бъдат пос-тавени под тоталния контрол на т.н. "Задку-лисие"? Излиза, че това, за което тук ви говоря, е нещо като брънка в Големия Заго-вор на въпросното Задкулисие, което се старае всичко да държи под свой контрол?

Порази ме това, за което ми писа един човек, който, както твърди, много годи-ни е работил в тази медийна сфера, наблю-давал е развиващите се процесии е стигнал до следната своя крайно любопитна теория, която има добрината да сподели с мен. А пък аз, като правдолюбив човек се чувствам длъжен да запозная с нея и вас, своите читатели, сиреч, ония български граждани, които са силно заинтересовани заедно да търсим истината за случващото се. Та този човек сподели с мен следната своя теория:

Телевизии като Пловдивската об-ществена, мой човек – ми каза моят тайнст-вен събеседник по имейла – се оценяват на по-високото задкулисно ниво, което иска да контролира всичко, като "непредвидими". Тези телевизии, бидейки "непредвидими", се възприемат от опитващото се да дири-жира всичко в тази страна задкулисие като "опасни", като "несистемни", щото те несъм-нено са заплаха за установилото се удобно за олигархията ни медийно статукво. Затова са преценили, че е по-добре да има 5-6 големи и предвидими телевизии, които са под пълния контрол на въпросните сили, а не твърде много "непредвидими" малки и "незначителни" телевизии, които, ако бъдат оставени да се развиват, могат да установят съвсем действителен медиен плурали-зъм. Другояче казано, задушаването на малките регионални телевизии (а в тази акция без никакво неудобство участва дори и СЕМ, сиреч, държавата, да, нашата с вас, мили ми български граждани държава!) е начинът всичко в страната да бъде държано под контрола на Задкулисието, тоест ме-дийната свобода в европейска България да отиде, дето се казва, по дяволите. Тя, всъщ-ност, вече е и отишла по дяволите де, това нима не ви е известно? България е поставе-на от международни класации по свобода на словото на такова място, че по този показател ние сме дори по-зле от много африкански тирании дори (и се родеем в това отношение с путинска авторитарна Русия например!).

Като четях тия неща в имейла си, признавам си, косата ми се изправи; разб-рах, отговорих си на следния въпрос, инте-ресуващ ме от толкова много време: ето защо у нас просперират във всяка една сфера, в това число и медийната, предимно подкупните мерзавци, а честните и борещи-те се за някаква кауза хора са поставени в най-тежко и унизително положение. Разбрах примерно и това защо пишещ човек като мен е поставен в такова унизително поло-жение, примерно книгите ми да стоят арес-тувани в складовете и борсите, да не могат да стигнат до читателите си, понеже разп-ространителите, видите ли, ги оценяват като "непазарни" (а мен самият, предполагам, безспорно също така ме преценяват като... "непревидим", сиреч, опасен автор!). Вижда-те как в съзнанието ми в последните дни

16 пъзелът започна да се подрежда все по-пълно и точно.

Един човек пък ми напомни след-ното, задавайки ми ето тези въпроси:

Защо тези дни КЗК наказа един врачански сайт със 100 000 лева глоба – заедно с КАПИТАЛ, за 15 реда – тоест, унищожиха ги? Ами пак за същото, защо-то са "непредвидими", защото не са удоб-ни!

Става ли ти ясно вече каква е кар-тинката, драги ми благодушни ми читателю, който така кротко се примиряваш с това, че и ти нямаш възможността, примерно, да гледаш своята местна телевизия – както аз, примерно, нямам възможността да гледам своята предпочитана телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия?

Аз си позволявам в тази връзка да поговорим повече за т.н. предвидими и също така за непредвидимите телевизии и медии изобщо. Наистина, дали пък няма заговор на Задкулисието в България срещу регионалните непредвидими медии въоб-ще? Как иначе да бъде установен пълен медиен монопол на Задкулисието (олигар-хията) у нас ако не бъдат изкоренени всички наченки на свобода, която вирее не другаде, а именно в средите на т.н. непредвиди-ми регионални телевизии и медии, които са именно нещо като обречени донкихотовци, последни борци за медийна свобода в Бъл-гария? Какво ще кажеш по тия необходими въпроси ти, драги ми тъй благодушни бъл-гарски гражданино, дето се се оставил на милостта на тъй мощната всекидневна медийна тирания и експанзия на големите, на богатите, на предвидимите телевизии и медии?

Какво да правим в така очерталата се ситуация ний, гражданите, които явно сме най-ощетени в крайна сметка? Сами виждате, че съвсем не е безобиден този проблем, че не можеш да гледаш любимата си местна телевизия – оказа се, че зад този уж "маловажен" въпрос стои една ужасна задкулисна реалност, която е толкова опас-на за многострадалната българска демок-рация, че повече от това изобщо не може и да бъде. Да, какво ще кажеш ти, граждани-но, потребителю на медийни услуги, а, кажи, мислиш ли изобщо нещо по този въпрос, смяташ ли че ний, гражданите, можем да направим нещо за да се противопоставим на така очерталото се пагубно статукво?

Аз лично смятам, че можем много неща да направим, а най-напред се тръгва от по-малкото. Примерно ето, аз написах своя индивидуален протест срещу ВИВА-КОМ – заради това, че те не допускат ПО-тв в списъка с предоставяните за гледане телевизии. Интересно ми е дали и други хора ще ме подкрепят, дали и те ще протес-тират, дали и те ще заплашат, че ако тази телевизия не бъде включена в списъка, ще се откажат от всякакви отношения с въпрос-ния доставчик. Оттук можем да тръгнем и

после да вървим към още по-голямото. Примерно, какво ни пречи на основата на тази моя публикация да подготвим едно писмо или петиция до Комисията по култура и медии в Народното събрание – с копие до българските депутати в Европейския пар-ламент, чрез тях до самия Европейски пар-ламент? Можем много неща да направим, ето, аз съм готов да помогна с каквото мога, но дали някой ще ме подкрепи? Имам 5000 фейсбук-приятели, не по-малко идват ре-довно в блога ми, а да видим дали някоя ще откликне на сериозния проблем, който пос-тавих. Е, в имейла ми откликнаха доста хора, ето, помогнаха ми да навляза в проб-лема, дайте сега вече на тази основа да предприемем нещо по-сериозно!

От опита си знам следното: трябва да се действа, не трябва да се мълчи, не бива да се кротува. Мълчанието, кротуване-то е на гибел подобно, в борбата е спасени-ето. Трябва отново да протестираме и по този въпрос, защото правото на свобода на словото и на изразяването е най-фундамен-тално човешко и гражданско право в една държава, която иска да е демократична и европейска. От тази свобода в сферата на мисълта, словото и медиите започва всичко останало, без нея всичко останало отива по дяволите. Само това е пътят – масов натиск и заплахи от отказ от абонаменти – това са конкретни граждански действия, които всеки от нас може да предприеме за да се реши проблемът. От нас, гражданите, зависи всичко в тази страна, това поне още ли не сте го разбрали?! Ако нищо не правим, въпросното Задкулисие или олигархията ще продължат да ни стоят на главите и най-нагло да си кълцат сол там. Ако обаче предприемем нещо, понеже у нас, гражда-ните, е истинската сила, наглеците от Зад-кулисието и техните щатни слуги по разните етажи на властта много ще се позамислят. Или най-малкото в един момент ще почнат да треперят. Но докато ние сме пасивни, те продължават да си разиграват коня. Тъй че – в нашите ръце е съдбата ни и като човеци, и като народ, като общност, от нас, гражда-ните, зависи всичко.

Спирам дотук. Аз дадох срок на ВИВАКОМ и тия дни, ако не ми отвърнат задоволително, ще се откажа от всякакви услуги при тях: телевизия, домашен интер-нет, джиесеми (три!), мобилен интернет (две карти), има и още, синът знае, 3D ли се казваше, интернетът за таблета де, абе от всичко ще се откажа при тях. Призовавам и вас да постъпите по същия начин. Щом те си и позволяват да ни мислят хептен за малоумници, докато не реагираме, значи наистина сме такива. Но от момента, в който разберем това и се погнусим от себе си, вече съвсем не сме такива. Простете, че написах толкова дълъг текст, но въпросите, който поставих в него, също са големи и важни. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави, мислете също така истински, сиреч, "здра-

вословно", другояче казано, свободно. Нес-вободно "мислещият" човек е човек с незд-равословно, болно "мислене" и т.н. Чао и до скоро!

МИСЛИТЕ НА ФИЛОСОФИТЕ ВИНАГИ ИЗПРЕВАРВАТ ВРЕМЕТО, В КОЕТО СА ИЗКАЗАНИ неделя, 18 януари 2015 г.

"Вярвам, че всички реформи, които разчитат на изпълнението на закона на заплахата от наказание или на промените в механични и външни наредби, си остават временни и безплодни." Джон Дюи, из "Моето педагогическо кредо" Gery Nikolova: Интересно е, че мисли, които са били актуални през 19-ти век, зву-чат напредничаво и новаторски у нас днес - 21-ви век... Ангел Грънчаров: Мислите на философите винаги звучат така... :-) Мислите на фило-софите винаги изпреварват времето, в което са изказани...

Виж и чуй и това, касае реформа-торската педагогика ("реформаторското училище") от края на 19-ти и началото на 20-ти век: Педагогическите възгледи на Джон Дюи – учене чрез действие и за живота

НЕЩО КАТО МАЛКА ИМПРОВИЗИРАНА "АНКЕТА", ПОКАЗВАЩА МЕСТОПОЛО-ЖЕНИЕТО НА ЧИТАТЕЛИТЕ НА МОЯ БЛОГ В ДАДЕН МОМЕНТ понеделник, 19 януари 2015 г.

С помощта на една програмка (тя може да се намери и види в дясното меню

17 на блога, малко по-надолу) може във всеки миг да се разбере откъде именно (от коя страна и град) са намиращите в този момент в блога негови читатели. И ето, аз "заснех" по този начин присъствието в произволно взет момент, виждате какво се получи. Интересно е, нали? МНОГО СМЕ ЗАГАЗИЛИ ДОРИ И ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗАТОВА КАКЪВ Е СМИСЪЛА НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО понеделник, 19 януари 2015 г.

Страшна констатация: в предста-вите си за образование тук, в България изоставаме не с един или два века, а с цели... 25, сиреч, с 2500 години – щото методът на обучение, прилаган от един Сократ, е много по-съвременен (в днешния смисъл на думата) от подхода на огромната част от българските учители, подвизаващи се в училищата-мъчилищата ни днес... ЗАБЕЛЕЖКА: Горното го написах във връз-ка с ето тази обмяна на мнения във фейсбук. ИЗВЕСТНО ЛИ ВИ Е, ЧЕ ФИЛМЪТ НА ФЕЛИНИ АМАРКОРД Е... "ПОРНОГРАФС-КИ"?! понеделник, 19 януари 2015 г.

"Хайде да разсъждаваме за краха и подема на Холивуд – без да сме гледали нито един филм. Да събаряме философи без да четем произведенията им. Да спо-рим за вкуса на стридите и кокосовите орехи с тези, които са ги яли. До хрипли-вост спорейки, до бой, усещайки вкуса на храната със слуха си, цвета със зъбите

си, аромата с очите си, представяйки си филмите по техните заглавия, живописта по имената на художниците, страните по света според „Клуба на пътешественици-те“, а остротата на мненията според христоматиите."

Михаил Жванецкий за наклоннос-тите на съветския човек, които са още живи – и се проявяват всекидневно в поведение-то на днешните комуноиди.

Ето един пример в тази посока, взет направо от живота: една твърде въз-растна другарка-госпожа, при това дейст-ваща учителка (!) тия дни съвсем официал-но заяви на едно публично и много автори-тетно място (пред български съд!) че фил-мът на Федерико Фелини АМАРКОРД бил... "порнографски"; тя, видите ли, "така мисле-ла", независимо от това, че явно изобщо не е гледала този филм на великия Маестро на световното кино! В скоби казано, ще добавя и още нещо: ученик на въпросната "цени-телка на киноизкуството" заяви без смуще-ние абсолютно същото на същото това място (!!!), което именно и показва, че какви-то са възпитателите, такива обикновено са и техните възпитаници, другояче казано тряб-ва много да внимаваме какви са нравстве-ните качества на учителите на нашите деца, щото в противен случай последиците са небезобидни...

ЗА СТРАННОСТИТЕ НА ЖЕНСКАТА ДУ-ША, ЗА ПОЛЗАТА ОТ КЛЮКАРСТВАНЕТО, ЗА ТОВА КАК РАЖДАТ... МЪЖЕТЕ И ЗА ДРУГИ ТАКИВА СМЕХОРИИ понеделник, 19 януари 2015 г.

Вчера обещах – виж Възловата мисъл, предмет на утрешното ми писа-ние от поредицата, обединена от услов-ното заглавие "Помагало по вяра" - днес да разсъждавам по ето тази мисъл на Вол-

тер: „Даже ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен”. И ще изпълня обещанието си, днес най-после мога да се посветя на любимата си работа: чистото философстване. Ще ми се тук да подхвърля нещо важно, свързано с фундаменталното ми разминаване с догмите на официалната дидактика, нанасяща толкова поражения в българското образование, разбира се, ще го сторя на примера на философията. И то е: за мен истински важното и смисленото е на младите хора да им се осигури възможност-та да философстват, а не да им се дават някакви външни сведения за това що е философията. То е същото (ще направя такава една аналогия) като да учим младите в безброй отегчителни уроци на това що е... автомобил, без изобщо да сме им дали възможността някога да го подкарат; предс-тавете си до къде би се стигнало ако по този чисто теоретичен начин ни обучаваха инст-рукторите по шофиране.

Като се упражняват непосредстве-но във философстване (в свободно мисле-не, в свободомислие, в свободолюбие, щото това, всъщност, е философията в моето разбиране; тя също така е и страстно прав-долюбие, всеотдайна любов към истината), младите се занимават с нещо истинско, не със сурогат; ефектите върху душата им са изключително мощни и имат дълготраен духовен и личностно-изграждащ смисъл. Докато ако само биват натискани да знаят това или онова ЗА философията и ЗА фи-лософите, те, разбира се, скоро ще го заб-равят – щото само онова, което собствената ни душа е родила и сътворила, остава зави-наги, а чуждите и наготово дадени ни мисли обикновено не оставят кой знае каква, да не кажа никаква, следа. Да се обучаваме в рисуване става като рисуваме, на плуване се обучаваме като почнем да плуваме, като се хвърлим във водата и почнем да махаме с ръце и крака; друг начин за това не е още изобретен. Да, обаче ето, в училищата общо взето правим точно обратното на това, което трябва. Както и да е, това го казах между другото. Но то, както ще се убедите, има значение и във връзка с нашите изс-ледвания за вярата и религията.

Е, ето, и спрямо въпросите на вя-рата и религията – а това са въпроси, има-щи пределно личен и дори интимен харак-тер – трябва да приложим един автентичен, истински смислен философски подход, който ще ни предпази от опасността да съдим по тия деликатни и трудни въпроси така, както обикновено разсъждават по тях т.н. "коне с капаци". Прочее, тия дни отново един млад човек ми изказа огорчението си от това, че като съм говорил, че младите трябва да се предпазват от възможността да станат в сферата на мисленето едни типични "коне с капаци", това му било проз-вучало, видите ли, "крайно обидно". А на вас лично как ви звучи съвета "Старайте се да мислите не като "коне с капаци", а съв-

18 сем иначе!", вие лично изпитвате ли чувство на обида от такъв един съвет? Ако изпитва-те такова чувство какво означава това? Може би несъзнавано, инстинктивно приз-нание за това, че такава една опасност вече ви е сполетяла? Независимо как ви звучи това или онова, ето, повтарям го най-твърдо: длъжни сте да направите макси-малното да не станете и в тази сфера (както и във всяка друга) едни образцови "коне с капаци". Не зная дали сте забелязали, но в сферата на мисленето обикновено е пълно с какви ли не, кой от кой по-нахални и само-надеяни... "коне с капаци"? Блазе ви ако не сте усетили това! Впрочем, ако още не сте го усетили не значи ли това, че и вие сте такъв един "кон с капаци"? Обиждайте ми се колкото си искате, ето, аз направих нужното да ви предпазя от такава една опасност. (ОЩЕ в блога) ЗАЩО ИЗПУСНАТАТА НАМАЗАНА С ЛЮ-ТЕНИЦА ФИЛИЯ ВИНАГИ ПАДА НАДОЛУ, А ИМЕННО СЕ ЛЕПВА ОТКЪМ НАМАЗА-НАТА СТРАНА? понеделник, 19 януари 2015 г.

Току-що пред очите ми за пореден път биде демонстрирано неумолимото действие на природния закон, според който изпуснатата намазана с лютеница филия винаги пада надолу, а именно се лепва откъм намазаната страна. Тази сутрин уста-нових и следното любопитно приложение на закона: особено охотно филиите падат по предопределения от закона начин точно когато предстои да паднат не върху терако-тения под, а върху... страниците на разтво-рена книга или особено пък върху лист, съдържащ важен документ, който притежа-ваме в екземпляр единствен... :-( ЗАБЕЛЕЖКА 1: Пиша това не за да канди-датствам за... Нобелова награда, а да се успокоя малко, на мен писането ми действа омиротворяващо. Не зная при вас как е... ЗАБЕЛЕЖКА 2: Моля другарите читатели на блога и на фейсбук-страницата ми, които особено много се вълнуват от моя актуален психичен статус непременно да използват това мое писмено признание като го изпра-тят под формата на надлежен донос не другаде, а "там, където трябва"! :-)

ЗЛОВЕЩ БЕЛЕГ, НАВЯВАЩ СПОМЕНА ЗА "1984 Г."! понеделник, 19 януари 2015 г.

Из: Датчани сключиха сделка с общината си спешно да правят бебета

В датското градче Тистед, Ютланд, пристигнала лоша новина. Общината е принудена да затвори част от безплатните държавни институции, свързани с децата – училища, ясли, детски градини. Причината е във все по-малкото им търсене заради ниската раждаемост. А и без това градчето е с население само от около 14 000 души. Хората, и особено родителите, далеч не били съгласни с решението. Проблемът е решен по типичен датски начин, с правене на любов, а не с война. Буквално. След няколко срещи хората и местната власт си стиснаха ръцете: ние, хората се захващаме да правим бебета, а вие от общината ще запазите всички държавни услуги, свързани с децата.

В тази сделка за сега на ход са хо-рата. Даденият им срок е четири години... Gayane Minassian: Чакайте, чакайте. Не беше ли така: услугите за гледане и образо-ване на деца съществуват заради децата, нали? А не обратното – децата да същест-вуват заради услугите за деца? Що за изв-ратено мислене е това – да правиш деца – за да не се закрият държавните услуги?! След като не си имал друга причина да направиш деца – например любов (да, имаше и такова нещо!) ти ще ги направиш заради договореност с общината?! Това е по-зловещо и от 1984 г.! ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА НАСТОЯВАМЕ ЗА СЪЩНОСТНА РЕФОРМА, КОЯТО ДА ПРИВЕДЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В СЪОТВЕТСТВИЕ С КОНСТИТУЦИЯТА

Новият проектозакон (за образова-нието, бел. моя, А.Г.) съдържа редица текс-тове в положителна посока, които обаче или не са достатъчно недвусмислено формули-рани, или се обезсилват от други тестове в закона, до степен да бъдат неприложими. Фундаментална промяна в образователната система не само не се предвижда, но и има реално затвърждаване на статуквото, при което всички решения в системата се взи-мат, чрез ДОС, от изпълнителната власт.

Като граждани и родители, активни в областта на образованието, ролята ни е да поставим под въпрос тези текстове, да търсим диалог и дискусия за тях и да про-дължаваме да настояваме за същностна реформа, която да приведе образователна-та система в съответствие с Конституцията.

Това означава системата да се от-

вори, създавайки реални възможности за плурализъм и самоуправление при наличие на инициатива. Gayane Minassian Виж: Становище на НМР по проекта за Закон за предучилищното и училищно образование, внесен в 43 НС със сигна-тура 454-01-51 РУСНАЦИТЕ НЕНАВИЖДАТ ВСИЧКИ НЕЩА, КОИТО НИКОГА НЕ СА ВИЖДАЛИ: СВОБОДАТА, ДЕМОКРАЦИЯТА, ЧЕСТНИ-ТЕ ИЗБОРИ, СМЯНАТА понеделник, 19 януари 2015 г.

СПОДЕЛИ, ЯДОСАЙ СОЦИАЛИСТО-КОМУ-НИСТИТЕ! понеделник, 19 януари 2015 г.

Програмата за [раздаване на] хра-на с купони е управлявана от от щатското министерство на земеделието. То с гордост отчита, че раздават безплатна храна и купони на над 46 милиона души в годината. В същото време Националната служба по парковете [и зоопарковете], на подчинение на Министерството на вътрешните работи, ни призовава: "Моля не хранете животни-те!". Официално обявената причина за тази политика е, че "животните ще станат зави-сими от подаянията и няма никога да се научат да се грижат за себе си".

Сподели, ядосай социалист!

19 Източник: Mihail Mateev

Дискусионна група на Либертарианското oбщество ДА СВЕДЕМ ГЛАВИ ПРЕД САМОЖЕРТ-ВАТА НА ЯН ПАЛАХ В ИМЕТО НА СВО-БОДАТА!

понеделник, 19 януари 2015 г.

На този ден в 1969 година в центъ-ра на Прага се самозапали Ян Палах, сту-дент по философия, който беше само на 20 години! Той го направи като протест срещу инвазията на войските от социалистическия лагер в Чехословакия.

Нека сведем глави пред саможерт-вата му в името на свободата на чехи и словаци!

Гражданинът Парпулов ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: Агнешка Холанд за Ян Палах: Човечеството има нужда от подобни постъпки дори и да не ги проу-мява веднагаи също така "Горящият храст" – битката на Дагмар Бурешова в защита на Ян Палах и срещу комунисти-ческия режим ТОВА ДА НЕ Е НЯКАКВА НАШЕНСКА БЮРОКРАТИЧНО-"ДЕМОКРАТИЧНА" БАРОНМЮНХАУЗЕНЩИНА? понеделник, 19 януари 2015 г.

Продължавам серията "Из про-ектозакона за образованието", Общест-вените съвети

Проектозаконът създава така на-речените Обществени съвети към всяко училище. В чл. 263(2) се казва, че Общест-веният съвет е инструмент за граждански контрол. Понятието граждански контрол предполага контрол, упражняван от незави-сима от властта гражданска структура. Колко независим от властта е Обществени-ят съвет?

Той работи по условия и ред, уре-дени с правилник на министъра на образо-ванието (Чл. 268). Неговият състав не се определя от гражданите, а от закона (Чл. 264 (1) ). Съставът не е чисто граждански, а включва и представители на институциите, които ще бъдат контролирани; на заседани-ята участва дори самият директор на учи-лището (чл. 266(1)) – т.е. изпадаме в ситуа-ция институционалните служители да конт-ролират сами себе си. „Независимият” орган за граждански контрол се свиква не от друг, а отново именно от директора.(Чл. 264 (2), 266(3)). Чл 265(1) дори задължава граждан-ския контрол колко пъти в годината да се свиква с цел упражняване на независимия си контрол. (Следва продължение по тази тема) Написа: Gayane Minassian РОДНАТА КЪЩА НА УБИТИЯ В ЛОНДОН ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ГЕОРГИ МАРКОВ вторник, 20 януари 2015 г.

Daniela Gortcheva КРАТЪК КОМЕНТАР: Той, Георги Марков, не е ли заслужил родната му къща да бъде музей?

ОТКРИТ УРОК ПО ЛИТЕРАТУРА НА ДМИТРИЙ БИКОВ ЗА ДОСТОЕВСКИ – "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" вторник, 20 януари 2015 г.

Приятно слушане и гледане! ЗАБЕЛЕЖКА: А ето тук можете да видите как едно обсъждане по същата тема в час при Ангел Грънчаров: Психологически ка-зус по Достоевски: дискусия; давам ви възможност да видите и още обсъждания по същата и по други теми. Имате въз-можността да видите час по психология при Ангел Грънчаров, провеждан по една по-съвременна и нова образователна техноло-гия, който точно по тази причина е изключи-телно "неправилен", "вреден" и дори "прес-тъпен" (от гледна точка на цялата премъд-рост на административната и командна образователна система у нас); "престъпен" е понеже дава възможност на младите да мислят, да се изявяват като мислещи.

RONALD REAGAN: GREAT MAN... GREAT PRESIDENT вторник, 20 януари 2015 г.

20 "Руснаците имат пушки. Много

пушки. Аз ще ги накарам да ядат само тях." Роналд Рейгън

ТЕКСТЪТ НА ЕДНА ПЕТИЦИЯ, СВЪРЗАНА С ВАЖНА ИНИЦИАТИВА В ОБЛАСТТА НА МЕДИЙНАТА СВОБОДА У НАС, КОЯТО ВЛИЯТЕЛНИТЕ МЕДИИ, ЕСТЕСТВЕНО, ИЗОБЩО НЯМА ДА ПОДКРЕПЯТ вторник, 20 януари 2015 г

Решавам тази сутрин във връзка с проблемите, поставени в публикациите със заглавие Има ли заговор срещу регио-налните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Предлагам гражданска акция, свър-зана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общ-ност да подготвя нещо като петиция до отговорните институции до нас, която да ви предложа на обсъждане. И евентуално след това, на тази основа, този под документ наистина да започнем да събираме подписи – понеже, убеден съм в това, трябва да се действа, а не само да се мърмори и мрънка.

Да, необходимо е да проведем со-лидно гражданско действие в защита на своето основно човешко и гражданско пра-во, а именно правото да бъдем информира-ни, което значи свободата на словото ни да не е само на хартия, а да е реално, дейст-вено, сиреч истински защитена и осигурена. В скоби казано или между другото искам да кажа и това: до този момент по предложена-та от мен гражданска акция (свеждаща се до това да искаме и да настояваме от голе-мите доставчици на телевизии да не игно-рират нашите регионални или местни теле-визионни канали, да пишем писма до цент-ралите на тия доставчици, в които да зая-вим, че ще се откажем от техните услуги ако не се вслушат в предложението ни), та значи до този момент никой, нито един гражданин публично не е заявил, че ще ме подкрепи (!) в предлаганата акция – ако не броим неколцина, които откликнаха на имейла ми, но техния отклик не е публичен.

Този факт на мен иде да ми пока-же, че предлаганите инициативи са нужни най-вече на нас самите, с оглед развиване на нашето собствено съзнание за свобода, щото нашето безхаберие към тия основни, към тия фундаментални наши човешки и

граждански права явно е станало съвсем колосално, направо пословично; ако обаче стане така, че в резултат на въпросните инициативи повече хора се убедят, че има смисъл да реагираме, да се съпротивлява-ме, да се борим за правата си, то смисълът от тия инициативи ще бъде несъмнен и реален. Е, започвам да пиша този проект, моля да ми помогнете със съвет или с как-вото прецените за добре.

До Комисията по правата на човека в Евро-пейския парламент

До българските депутати в Европейския парламент

До Комисията по културата и медиите в Народното събрание НА България (чрез г-жа Полина К. Карастоянова, председател) До Съвета за електронни медии (чрез г-н

Георги Лозанов, председател)

ПЕТИЦИЯ

от група ангажирани български граждани, силно обезпокоени от ситуацията в сферата

на човешките права, най-вече по повод реалностите около свободата на словото,

плурализма, достъпа до информация и независимостта на медиите

Уважаеми дами и господа, Искаме да поставим на вашето

внимание следния изключително важен и тежък според нас проблем. Ние смятаме, че медиите играят огромна и незаменима роля в живота на общностите, която обаче не бива да се допуска да бъде негативна, както, за жалост, е станало у нас. Голямата цел, а именно България да стане свободна, демократична, пълноценно живееща нацио-нална и културна общност, може да бъде гарантирана по един-единствен начин: реална, действена свобода на словото, защитеност в сферата на медийния дос-тъп при изразяването на мнения от граж-даните, гарантиран плурализъм на гледни-те точки, неощетена по никой начин ин-формираност, законово и фактически гарантирана равнопоставеност и незави-симост на всички медии. Считаме, че тук, в тази сфера, у нас са засегнати най-коренни, фундаментални наши човешки и граждански права.

В тази връзка се сблъскахме с прояви на недопустимо дискриминационно отношение към т.н. малки, регионални ме-дии, най-вече към местните телевизии, които стоят най-близо до конкретните жиз-нени проблеми на хората, имат интересни предавания, благодарение на които рисуват реалната картина на живота не само в съот-ветния регион, но и в страната като цяло (в резултат). Тези медии и особено регионал-ните телевизии обикновено са много сво-бодни, диалогични със зрителите и гражда-ните, близки са до техните действителни проблеми. Да, обаче големите доставчици

на медийни, в случая на телевизионни услу-ги, игнорирайки безцеремонно потребности-те и интересите на своите клиенти, на граж-даните, обикновено не включват в своите пакети тъкмо тия най-гледани местни или регионални телевизии. За да ви обрисуваме по-конкретно възникналия сериозен според нас проблем ще ви дадем пример с една такава телевизия, за която извършихме конкретно емпирично проучване, имен-но Пловдивската телевизия ТРАКИЯ (позната повече или популярна като Плов-дивска обществена телевизия).

Оказа се, че двата големи достав-чика (ВИВАКОМ и БУЛСАТКОМ), които заедно държат вече около 50% от пловдив-ския пазар на телевизии, едновременно не предоставят на зрителите възможността да гледат въпросната телевизия (Пловдивска-та обществена), което означава, че вече 50% от пловдивчани нямат възможността да гледат тази чудесна, твърде иновативна в подхода си към зрителите и затова много авторитетна пловдивска телевизия. Искани-ята на клиентите, на гражданите тази теле-визия да бъде включена в пакетите от пре-доставяни телевизионни канали биват игно-рирани по безцеремонен начин от въпрос-ните доставчици. Да, и двата доставчика най-арогантно се отнасят към воплите на зрителите си, пренебрегват желанията им по недопустимо грозен начин.

На примера на Пловдивската об-ществена телевизия извършихме (чрез социалната мрежа в интернет) проучване за ситуацията в това отношение в цялата страна. Обадиха се възмутени хора и от други областни градове, и там, оказва се, се постъпва по абсолютно същия начин! Изли-за че проблемът не е местен, само плов-дивски или, да речем, варненски или русен-ски - той е национален! Явно на някого пречат тия малки, регионални, местни теле-визии, които обикновено са доста свободо-любиви; възниква въпроса: а кому тия теле-визии толкова пречат? Да, на кого именно тия малки свободолюбиви телевизии пречат дотам, че спрямо тях е предприета такава мащабна наказателна, дискриминационна или репресивна акция, а именно, да бъдат лишавани от възможността да стигат до зрителите си? Която, разбира се, ще ги убие, ще ги ликвидира, ще ги неутрализира! Поставяме тези въпроси за размисъл на всички вас, уважаеми дами и господа депу-тати, членове на отговорните комисии, регулиращи медиите, към вас също, уважа-еми български евродепутати.

Установихме също, че малките ре-гионални телевизии, подобно на Пловдивс-ката обществена, се борят за оцеляване, бидейки поставени в ужасно тежки условия. Те, разбира се, се съпротивляват, търсят някакъв изход, независимо от това, че не разполагат обикновено с никаква финансова мощ. Ако някоя телевизия, примерно, е много настоятелна в стремежа си да оце-

21 лее, именно в настояването си все пак да бъде доставяна до своите зрители, тогава въпросните доставчици на телевизионни услуги я доубиват като й измислят една непосилна такса (става дума за такса за доставянето, плащана на оператора)! И това при положение, че същите тия достав-чици на големите телевизии сами пла-щат за да ги разпространяват – от тях изоб-що не искат никакви пари! Това на вас лич-но за какво ви говори, уважаеми адресати на нашата петиция?

Разговаряхме и с ръководители на някои от тези регионални телевизии. От тях разбрахме и този възмутителен факт: ако някой от тях си позволи да запита "Как така, големите телевизии нищо не плащат, а от нас искате такси за разпространение?", тогава доставчиците му отговаряли, че провинциалните телевизии били "малки и незначителни" – и затова трябвало да пла-щат! "Аргумент" от този род, освен че е прекалено нагъл, обикновено е и неверен: примерно въпросната Пловдивска общес-твена телевизия има значително по-висок рейтинг от повече от половината телевизии, които са в пакетите им.

Ако някоя от тия малки и дискри-минирани по такъв ужасен начин телевизии се опита да протестира пред националния регулатор СЕМ (понеже този именно е орга-нът, който по закон трябва да регулира "доставчиците на медийни услуги"), от-СЕМ си измивали ръцете като отговаряли, че било нямало европейска директива по този въпрос! Представяте ли си?! А всъщ-ност каква по-европейска политика може да има от тази да има медиен плурализъм, автентична свобода на словото и добра информираност на регионалните общ-ности?

Но и това не е всичко, има и още: и самият СЕМ си позволява да наказва и да репресира същите тия "малки и незначител-ни регионални телевизии"! Ако човек се разрови в сайта на СЕМ, ще види, че той основно се занимава с това как да осъди онзи медии, които не си били плащали таксите към СЕМ! А в списъка на жертвите са пак само провинциални медии, за които 4 хиляди лева са много пари. А за БТВ, при-мерно, тия пари са една минута рекламно време!

Виждате, уважаеми отговорни да-ми и господа, работата и тук става, дето се

казва, крайно "дебела"! Дали пък разказва-ната "по съвсем действителен случай" исто-рия, именно за това как и СЕМ, и големите доставчици-разпространители на телевизии се стараят да убият самоотвержените носи-тели на реална медийна свобода в българс-ките условия (а такива са именно въпросни-те "малки и незначителни телевизии"!) не е малък фрагмент от жестокия механизъм, който е установен с оглед медийната свобо-да у нас да бъде ликвидирана, а пък медии-те да бъдат поставени под тоталния конт-рол на т.н. "задкулисие"? Дали пък това, с което тук се сблъскваме, не е нещо като брънка в заговора на въпросното задкули-сие, което се старае всичко да държи под свой контрол? Между другото, как в такъв случай да разбираме девиза на СЕМ, така гордо изписан в сайта им:

СЪВЕТЪТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕ-ДИИ ЛИЦЕНЗИРА, РЕГИСТРИРА И ОСЪ-ЩЕСТВЯВА НАДЗОР ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУ-ГИ. В ДЕЙНОСТТА СИ ТОЙ СЕ РЪКОВОДИ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ЗА-ЩИТАВА СВОБОДАТА И ПЛУРАЛИЗМА НА СЛОВОТО И ИНФОРМАЦИЯТА И НЕЗАВИ-СИМОСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ.

Защо ли пък СЕМ изобщо не се е трогнал от това, за което тук, в тази пети-ция, говорим и настояваме? Нима не го знаят?! Колко интересно, наистина, защо ли нищо не правят проблемът, за който гово-рим, отдавна да е бил вече решен?

Консултирайки се с добре осведо-мени в медийния сектор и с компетентни хора стигнахме до следния любопитен отговор на горния въпрос, с който искаме да запознаем вас, уважаеми дами и господа, адресати на нашата петиция.

Активни и ангажирани с проблеми-те на "малките хора" телевизии като Плов-дивската обществена се оценяват на по-високото ниво, което иска да контролира всичко, като "непредвидими". Тези телеви-зии, бидейки "непредвидими", се възприе-мат от опитващото се да дирижира всичко в тази страна задкулисие като "опасни", като "несистемни", щото те несъмнено са запла-ха за установилото се удобно за олигархия-та ни медийно статукво. Затова са прецени-ли, че е по-добре да има 5-6 големи и пред-видими телевизии, които са под пълния контрол на въпросните сили, а не твърде много "непредвидими" малки и "незначител-ни" телевизии, които, ако бъдат оставени да се развиват, могат да установят съвсем действителен медиен плурализъм. Дру-гояче казано, задушаването на малките регионални телевизии (а в тази акция без никакво неудобство участва, виждаме, дори и СЕМ, сиреч, държавата!) е начинът всичко в страната да бъде държано под контрола на задкулисието, тоест медийната свобода в европейска България да отиде, дето се казва, по дяволите. Тя, всъщност, вече е и отишла по дяволите де, това нима още не

ви е известно? България е поставена в международни класации по свобода на словото на такова място, че по този показа-тел ние сме дори по-зле от много африканс-ки тирании дори (и се родеем в това отно-шение с путинска авторитарна Русия нап-ример!).

Още един щрих към така и така оформилата се обезпокоителна картинка: защо тези дни КЗК наказа един врачански сайт със 100 000 лева глоба (заедно с КАПИТАЛ, за 15 реда) тоест, унищожиха ги? Ами пак за същото, защото, явно, са "непредвидими" – защото не са удобни! Стана ли ви ясно вече каква е реалната картинка в медийната област, уважаеми дами и господа депутати и отговорни ръко-водители, куриращи, направляващи медий-ната сфера и свобода у нас? Каква е ваша-та позиция по въпроса – можем ли да ви зададем този вълнуващ ни въпрос?

Позволяваме си в тази връзка да предложим един по-широк и сериозен граж-данско-парламентарен или общобългарски дебат за т.н. предвидими и също така за непредвидимите телевизии и медии изоб-що. Възникват много любопитни въпроси в тази връзка. Наистина, дали пък няма заго-вор на задкулисието в България срещу регионалните непредвидими медии въоб-ще? Как иначе да бъде установен пълен медиен монопол на въпросното задкулисие (олигархията) у нас ако не бъдат изкоренени всички наченки на свобода, която вирее не другаде, а именно в средите на т.н. неп-редвидими регионални телевизии и медии, които са именно нещо като обречени донки-хотовци, последни борци за медийна свобо-да в България? Какво ще кажете по тия необходими въпроси вие, драги наши на-родни представители, дето длъжността ви изисква да сте именно автентични гаранти за медийната свобода у нас? Как оценявате тъй мощната всекидневна медийна тирания и експанзия на големите, на богатите, на предвидимите телевизии и медии, от чиито услуги и вие се ползвате така охотно?

А какво да правим в така очерта-лата се ситуация ний, гражданите, които явно сме най-ощетени в крайна сметка? Сами виждате, че съвсем не е безобиден този проблем, а именно, че не можеш да гледаш любимата си местна телевизия; оказа се, че зад този уж "маловажен" въпрос

22 стои една ужасна задкулисна реалност, която е толкова опасна за многострадална-та българска демокрация, че повече от това изобщо не може и да бъде. Да, какво да правим ние, потребителите на медийни услуги, дето сме така ощетени? Ние, граж-даните, можем ли изобщо да направим нещо за да се противопоставим на така очерталото се пагубно статукво? Ще ни подпомогнете ли с нещичко в нашите уси-лия в тази посока вие, нашите избраници?

От опита на живота си в посткому-нистическа България знаем следното: тряб-ва да се действа, не трябва да се мълчи, не бива да се кротува. Мълчанието, търпенето е на гибел подобно; в борбата е спасение-то. ("Делото по спасение на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!") Ще протестираме и по този въпрос - защото правото на свобода на словото и на изразя-ването, правото на информираност е най-фундаментално човешко и гражданско право в една държава, която иска да е де-мократична и европейска. От тази свобода в сферата на мисълта, словото и медиите започва всичко останало; без нея всичко останало отива по дяволите. Само този е пътят – масов натиск срещу отговорните институции и заплахи за отказ от абонамен-ти – за да накажем безскрупулните играчи на установилото се така злотворно медийно статукво. Това са наши конкретни гражданс-ки действия, които всеки от нас ще предп-риеме – за да се реши проблемът.

Дълбоко сме убедени и се чувст-ваме длъжни да ви известим за разбирането си, уважаеми дами и господа депутати и медийни началници: от нас, гражданите, съзнаващи интереса си и готови да се бо-рим за него, зависи всичко в тази страна! Ние така мислим, в това сме и дълбоко убедени. Ако нищо не правим, въпросното задкулисие или олигархията ще продължат да ни стоят на главите и най-нагло да си кълцат сол там. Ако обаче предприемем нещо, понеже у нас, гражданите, е истинс-ката сила, наглеците от задкулисието и техните щатни слуги по разните етажи на властта много ще се позамислят. Или най-малкото в един момент ще почнат да трепе-рят. Но докато ние сме пасивни, те продъл-жават да си разиграват коня.

Тъй че – в нашите ръце е съдбата ни и като индивиди, и като народ, като общ-ност; от нас, гражданите, зависи всичко. Да, уведомяваме ви, драги наши избраници, дето сте упълномощени от нас за да защи-щавате интересите ни на различните нива и в различните сфери. А вие какво мислите по този въпроси, имате ли и вие съзнанието, че нещата в представената ви по-горе сфера - медийната свобода и свързаната с човеш-ките ни права - не са както трябва да бъдат? Ще направите ли нещо за да се нормализи-ра най-сетне тъй тежката ситуация в сфера-та на медийната свобода в европейска и демократична, тъй да се рече, България?

Спираме дотук. Чакаме отговор. Ще бдим спрямо вашите реакции всеки ден оттук нататък. Няма да чакаме дълго обаче. Търпението ни, бъдете уверени, изобщо не е безпределно. Подписали петицията:

... ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът ще се обсъжда ден-два, имам предвид внасянето на конкретни предложения за редактирането и подобря-ването му. След което ще бъде сложен на съответното място, където ще се съби-рат вече подписи. Смятаме, че събиране-то на подписи може да продължи най-много седмица. След което петицията ще бъде изпратена на въпросните инстанци-ите и лицата, до които е адресирана. Не се и съмнявам в това, че нашата инициа-тива няма да срещне НИКАКВА, да, пов-тарям, АБСОЛЮТНО НИКАКВА медийна подкрепа или разгласяване – в светлината на казаното в самата петиция се разбира напълно защо това НЯМА КАК ДА Е ИНА-ЧЕ. Да се надяваме че поне гражданите и общностите в интернет, претендиращи, че са свободни, ще подкрепят инициати-вата ни. Ще видим. То всичко скоро ще се разбере. Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви!

БЛАГОДАРЯ ТИ, СЛАВНА АМЕРИКО! вторник, 20 януари 2015 г

Искам – за кой ли път – да изкажа благодарностите си към Америка, която този път благодарение на своята шистова рево-люция направи така, че цените на петрола и на газта да паднат в световен мащаб, което се отрази дори и в притиснатата от пълна руска енергийна зависимост България, в резултат на което паднаха цените на гори-вата и у нас; и ето, в крайна сметка и фило-софът Ангел Грънчаров, безработен, увол-нен от работа като учител с мотив "негоден за системата", "не преподава по учебник", "тормози учениците да мислят самостоя-телно" и пр., сиреч, изпаднал в тежко безпа-ричие свободолюбец тази зима благодаре-ние на същите тия "проклети американци" все пак ще може да си позволи да се отоп-

лява понякога с газова печка, а иначе, без тяхната помощ, имам предвид помощта от страна на въпросните американци, щях да умра като едното нищо от студ (знаем, наште "братушки" руснаците ни продават газта на най-висока цена, съвсем по братс-ки!).

Но ето, заради американците, це-ната на газта все пак и у нас падна. Както съм благодарен на същите тия американци, че навремето направиха нужното да съси-пят икономически СССР, комунизма, импе-рията на злото и направиха нужното и у нас да има такива "буржоазни лигавщини" като свобода на словото, човешки права и пр. (благодарение на което аз мога да пиша свободно и написах сума ти книги, което при комунизма беше напълно невъзможно), така сега аз благодаря на същите тия американ-ци, че в момента въпреки цялата си бедност съм си пуснал в кабинета една газова печка и краката ми вече не се ледени.

Благодаря ти, славна Америко, и за това! Това да не студувам като куче за мен, прокълнатия "интелектуалец" в постко-мунистическа (и толкова унизена и бедна от грабежите на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия олигархия и мафия) Бъл-гария съвсем не е малко.

Това исках да кажа – понеже не обичам да показвам грозна неблагодарност към тия, които помагаха и помагат на Бъл-гария и на българите като мен с каквото могат, имам предвид американците и евро-пейците...

ЕСЕ ЗА ЧОВЕКА, БОГА И ВЯРАТА, НА-ПИСАНО ОТ ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН УЧЕНИК НА ФРИДРИХ НИЦШЕ вторник, 20 януари 2015 г

По моя покана философът Й. Й. Методиус се включи в написването на "Помагалото по вяра", ето неговия текст, изпратен ми специално за това; той ще отиде там под формата на съавторство; този текст поставя твърде много въпроси, независимо че дава и отговори, което го прави особено полезен:

Без вяра

Пътепоказател. Настоящото есе в 9 точки е сглобка от 20 от най-късните засега фрагменти от моя очерк в дописване "Бележки под линия: Ницше

23 отвътре". Цифрови горни индекси отп-ращат към приложена в края номерация с местата на съответните фрагменти.

1. Накъде сочи духовният аристок-ратизъм. Практиката трябва да храни всички хора, но не е задължително да храни всички пряко. Cogito ergo sum (лат., прословутото "мисля, следователно съществувам" на Декарт). Мисленето обаче не е нищо повече от умисъл. Умисълът – в социално спреже-ние – служи на практиката; всеки човек – в контекста на своето социално (и в т. ч. мар-гинално) разпределение – се намира на определени практически нива, съобразно които да мисли. И само в автоматизирано състояние се вгражда в преките си задъл-жения. Та духовен аристократизъм се изра-зява в онези обстоятелства, при които прак-тиката служи на умисъла. Философстването съставлява висшата степен на духовен аристократизъм: човек пита себе си: на що в последна сметка служи умисълът? Филосо-фът – бидейки самонабеден благородник – е най-особената порода човек, сам си пос-тавя място. Антиподът на философа е ве-рующият... Индивид се нарича всяка интуи-тивна същност. Разум би важел, ако в края на краищата съществуваше един единствен индивид, т. нар. Господ. Разсъдъкът изпъл-нява интерфейсната функция между инди-видите, сиреч единствено едно съ-чувствие отвъд условието на благородство би довело до вяра. Благородството е чувството за уместност. Верующият нито е благороден, нито неблагороден – у него проблемът за мястото не стои. (ОЩЕ >>>)

ЩЕ ОТПРАЗНУВАМ НАЧАЛОТО НА БОР-БАТА ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ТЕГЛОТО МИ КАТО ЩЕ ПРИГОТВЯ УТРЕ ЦЯЛА ЕДНА ТАВА ВКУСНИ БАНИЧКИ! вторник, 20 януари 2015 г

Забелязвам, че съм отворил ед-новременно две интересни страници (с оглед да ги чета и ползвам по-късно), стоят пред очите ми от седмици вече; ето ги: Първата: 16 съвета за сваляне на много килограми

Напълнял съм с 10 кг. (!), това е супермного, никога не ми се е случвало досега, ето, за мен тази информация за

отслабване е много интересна, важна и полезна. Втората: Банички от готови кори

Ама наистина много съблазнител-ни изглеждат тия банички за вечно гладната за банички българска душа, нали така? Спор няма, ето, вижте, нека да ви потекат лигите:

Е, в чест на мъките, които ми пред-стоят около гладуването с оглед да си нор-мализирам теглото утре решавам да отп-разнувам началото на борбата за отслабва-не като приготвя цяла една тава вкусни банички!

Та да ме сгрява после споменът за тях в гладните вечери по-нататък.

Такива сме ний, философите: ан-тиномични, диалектични, раздираме се от разни житейски и други битийни дилеми, мъчим се да съчетаваме несъчетаемото и т.н., абе и аз не знам какви сме точно; май сме чисто и просто... човеци.

ОТНОВО НА ВНИМАНИЕТО НА МИСЛЕ-ЩАТА ЧАСТ ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОС-ТАВЯМ ИНИЦИАТИВАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КЛУБ "АРИСТОКРАТИ НА ДУХА" вторник, 20 януари 2015 г

Току-що се обърнах с нижеследу-ющото към почитателите на Клуб НЕЩОТО, ето, обръщам се със същото и към вас, читателите на своя блог, както и към 5-те хиляди мои фейсбук-"приятели":

Кажете, какво мислите по тази инициатива, тя е отколешна, но несбъднала се още: Нещо като "манифест" с апел за учредя-ване на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА

А това пък е началото или про-дължението, или сърцевината й: Предлагам начин за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите и силата на духа!

Дали някой ще откликне да опита-ме да направим нещо такова в клуб НЕ-ЩОТО? Аз само предлагам, вие кажете как ви звучи (ако искате де)...

МУЗЫКАНТ ДОЛЖЕН НЕСТИ МИР, ДОБ-РО, ЧЕЛОВЕЧНОСТЬ, А НЕ СЛУЖИТЬ ТИРАНАМ И ПОДДЕРЖИВАТЬ ВОЙНУ сряда, 21 януари 2015 г.

Меня спрашивают о Гергиеве: "За-чем вы протестуете? Чего добиваетесь? Кому от этого лучше?" Спрашивают насто-ящие друзья, люди, мнение которых для меня ценно, музыканты, которые отлично знают, что Гергиев за человек. Мне бы хотелось, чтоб вы хотя бы попытались понять.

Вы все знаете, что Гергиев пуб-лично поддержал ввод войск в Украину. Он регулярно приезжал дирижировать в Киев, собирал набитые битком залы, люди ждали его концертов, а в один прекрасный день он сказал: "Давайте, задавите их танками, расстреляйте их из автоматов!" Он предал своих украинских слушателей.

Но дело даже не в этом – мало ли на свете предателей.

Он предал и своих сограждан. Своей безоговорочной поддержкой власти, которая издевается над ними, затыкает им рот, сажает в тюрьмы.

Но дело не в этом – мало ли на свете лизоблюдов и придворных шутов.

Гергиев предал и свою профессию. Музыкант должен нести мир, добро, чело-вечность, а не служить тиранам и поддер-живать войну. Да и вы все знаете, что ис-кусство для него в первую очередь – ус-пешный бизнес, в котором все имеет свою цену.

Но дело не в этом – мало ли на свете продажных людей, для которых нет ничего святого.

Гергиев – лжец, пропагандист пу-тинского вранья и ненависти. Он рассказал, что в Украине "фашисты запретили рус-скую музыку" и что Америка "разжигает вражду" между Россией и Украиной. После

24 громких протестов и скандалов в Лондоне, Нью-Йорке, Мюнхене и других городах, он сказал, что "никогда не сталкивался с протестами".

Но дело и не в этом – мало ли на свете лжецов.

Стоять несколько часов на морозе с плакатом – не самое приятное занятие. Выслушивать оскорбления и плевки в свой адрес. Видеть знакомых, которые "просто пришли послушать музыку" и делают вид, что не замечают и не узнают.

Но я не могу не стоять там. Я хочу, чтоб люди в Киеве, Одессе, Львове видели, что те, кто оплевал их, будут достойно встречены в каждом городе мира. Я хочу, чтоб в Украине видели фотографии наших флагов и плакатов на страницах Нью-Йорк Таймс, читали о наших протестах во всех концертных рецензиях. Я хочу, чтоб мои родные и близкие, которые еще недавно ходили на концерты этих людей и восхища-лись ими, знали, что это страшное преда-тельство никогда не сойдет негодяям с рук.

Невозможно не стоять там. Невоз-можно промолчать. Мне кажется, вы не можете этого не понять.

Написа: Pavel Gintov

РАЗСЪЖДЕНИЕ ОКОЛО ТЕМАТА ЗАЩО Е ТОЛКОВА РИСКОВАНО ДА СЕ ЛЪЖЕ, ДА СЕ НАРУШАВА БОЖИЯТА ЗАПОВЕД "НЕ ЛЪЖИ, НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ!" сряда, 21 януари 2015 г.

Ще си позволя да започна с един крайно показателен пример за това защо е тъй опасно и рисковано да се лъже дори и в нашите тъй интересни времена. Ще се позова на свидетелстването на онази въп-росната дама относно това какво било ста-вало в моите часове по психология, за какви неприлични неща съм бил питал учениците и ученичките и пр. искам в тази връзка да кажа нещо важно, сиреч, да предложа по него дебат, имащ не само психологически, нравствени и пр. измерения, но и най-дълбоки измерения, касаещи тежката, ка-тастрофална ситуация във фалиралата изцяло наша многострадална образовател-на система, които илюстрират насъщната и спешна бих казал потребност от коренна промяна в тази най-значима сфера от живо-та на едно общество.

Та тази същата особа си позволи да свидетелства пред съда – и то с някаква непонятна, но поразителна по характера си увереност! – за това какво, видите ли, било ставало в моите часове по психология и по философия в училището, от което бях увол-нен, и то при положение че самата тя нико-га не е присъствала непосредствено в мой час, да, никога! И в същото време без капка неудобство претендираше че била "знаела" не друго, а "точната ситуация" - и то единст-вено осланяйки се на някакви хипотетични и мистични "оплаквания" на нейни ученици за случващото се в часовете ми, за моето държане в тях и т.н. Тоест, позовава се на обилен матр`рьял, добит чрез тази древна практика, любимо занимание на позастаре-лите дами, а именно да трупат "компромат" предимно чрез клюкарстване по адрес на колегите си. А движещият мотив за такова едно странно държане е явно този: да се притече в тежък час на помощ на работода-телката си, на любимата си директорка, на която е задължена заради това, че тя я държи на редовно (учителско) работно място – независимо от преклонната й пен-сионерска възраст! Това пък било симптом за "пълната безкористност" на показанията й, няма що! Но тия неща поставят единмно-го сериозен проблем, скрит зад тях, стоящ имплицитно в дълбините им, не си мислете, че се занимавам с него от някакви глупави подбуди, а именно за да "отмъстя", за да "осмея", за да"подиграя" нещо или някого и пр.; не, съвършено друга и много сериозна ми е идеята. (ОЩЕ – в блога)

МЪДРО ИЗКАЗВАНЕ НА ДЖОРДЖЕ БА-ЛАШЕВИЧ ЗА ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ ДА СМЕ РАЗОЧАРОВАНИ сряда, 21 януари 2015 г.

Млади сте. Сега му е времето да сте разочаровани. Защото разочарованието е като дребната шарка.

Ако не го изкараш докато си млад,

на старини може да те убие. Джордже Балашевич

Аз затова на стари години съм не-

поправим оптимист... :-)

ДВЕ ЖАЛЕЙКИ – ЗА ДВЕ КОТЕТА И ЗА ЕДИН ЧОВЕК

сряда, 21 януари 2015 г.

ПРЕДАТЕЛИТЕ ПРЕДАДОХА И ИДЕОЛО-ГА СИ! сряда, 21 януари 2015 г.

Екатерина Атанасова: Предателите пре-дадоха идеолога си! ВИЕ, Г-Н МЕСТАН – ВИЕ, АГЕНТ ОТ ДС ПАВЛЕ – ЛЪЖЕТЕ, ЗАПЛАШВАТЕ, ИЗ-ЛЪЧВАТЕ ЗЛОБА!

25 сряда, 21 януари 2015 г.

Вие лъжете г-н Местан! Не г-н Мос-ков, а вие трябва да си дадете оставката за лъжите ви, изричани в продължение на 25 год.!

Излъгахте, че не сте бил агент на ДС, а се оказахте агент "Павел"! Излъгахте, че сте страдал от Възродителния процес, а се оказа, че когато аз, 17 год. ученик и хиля-дите като мен деца, бащи, майки, възрастни бяхме унижени и смазани психически, вие, г-н Местан, като агент "Павел" сте бил на страната на ДС!

Вие г-н Местан и вашата партия излъгахте хиляди хора от малцинствата, че сте партията, която ще им защитава права-та и свободите, а най-безскрупулно им отнехте въпросните права и свободи! Вие и вашата партия превърнахте смесените райони в гета, където цар, господар и сул-тан е човекът на ДПС!

Вие и вашата партия, г-н Местан, излъгахте хиляди хора от смесените райо-ни, че ще работите за издигането на тяхното благосъстояние, но се оказа, че докато тези региони са най-бедните в страната благода-рение на управлението на ДПС, то елитът на ДПС тъне в разкош и благоденствие!

Вашата партия назначаваше ка-линки и криминалинки във властта с единс-твената задача да са послушни и да мачкат инакомислещите от редиците на малцинст-вата!

Вие непрекъснато лъжете, че сте евроатлантическа партия, а същото време ерозирате европейския път на България.

Вие, г-н Местан, лъжете, заплаш-вате, излъчвате злоба. Заради вашето неистово желание да сте във властта и да разпределяте порции, хиляди хора с разли-чен етнос и вяра са мразени от нашите приятели, етническите българи християни!

Бъдете по-смирени г-н Местан, из-хвърлете ненужната злоба в душата си и

дайте, доколкото можете и вашия принос за една по-спокойна България, с едни уважа-ващи и зачитащи се граждани, които милеят за родината си. Ако не го направите, време-то няма да ви го прости и ще виждате все повече гърбовете на хората, а не техните лица, на които е изписана болката и разоча-рованието от вас и вашата партия!

Написа: Асим Ахмед Адемов ПОДОЗРИТЕЛЕН ТЕКСТ, ПРИПИСВАН НА КИАНУ РИЙВС, ПРЕДСТАВЯ АКТЬОРА КАТО ПРОТИВНИК НА ЗАПАДНИЯ СВЯТ НА СВОБОДАТА сряда, 21 януари 2015 г.

Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкро-вено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам“.

Не мога да стана част от такъв свят… Където жените не искат деца, а мъ-жете не искат семейство. Където нещастни-ците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищо-жество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността – недос-татък. Където хората са забравили за лю-бовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор.

Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват пари-те на родителите си в нощни клубове, кла-тейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това.

Където мъжете и жените отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират друг път, биват заклеймява-ни. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих... КРАТЪК КОМЕНТАР: Май текстът, припис-ван на Рийвс, е сътворен за да се злепоста-ви западния начин на живот, опиращ се на

свободата; съзирам ръката на КГБ в тази история... ЗАХВАЩАМ СЕ С РЕДАКТИРАНЕТО И ПРЕДПЕЧАТА НА ТАЗИ НОВА МОЯ КНИ-ГА, ПИСАНА ПО ПРАЗНИЦИТЕ, А ПЪК ТОВА Е НЕЩО КАТО ПРОЕКТ ЗА КОРИ-ЦАТА Й четвъртък, 22 януари 2015 г.

Знаете, нередактираният, суров материал или текст на тази книга се нами-ра на ето това място. Приемам всякакви идеи, предложения и текстове за добавяне към помагалото, всеки от вас има шанса да стане негов съавтор; не пропускайте тази възможност, сега е момента да спомогнете за създаването на тази, убеден съм, полез-на и необходима книга.

НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ НИКОГА ОТ СВОБО-ДАТА СИ, КОЛКОТО И СЪБЛАЗНИТЕЛНО ДА ВИ СЕ ВИЖДА ЖИВЕЕНЕТО БЕЗ СВОБОДА – ТАКАВА ЕДНА САМОЖЕРТ-ВА НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА! четвъртък, 22 януари 2015 г.

Тази сутрин най-ценното ми за ра-бота време отиде по редактирането и пред-печата на Помагалото по вяра, което е пред завършване; по тази причина днес явно няма да мога да напиша нищо, но това не значи, че денят ми е отишъл напразно; помагалото по вяра, което написах за около месец чрез почти всекидневни публикации в блога, е може би най-смисленото нещо, което напоследък съм направил - по реали-зирането на тази толкова силно ентусиази-рала ме идея. Остава да напиша нещо като предговор към въпросната книга, а също и да напиша един-два, най-много три заклю-чителни фрагмента (или есета) по нея. В момента, събрани на едно място, текстове-

26 те по тази книга са 284 страници, разбира се, ще направя нужното те на намалеят, щото искам помагалото да е значително по-кратко; ще оставя в него най-важното, само онова, без което не може.

От друга страна темата на книгата е безкрайна, неизчерпаема, тъй че няма как да съжалявам, че не съм включил това или онова. Не е възможно тя да бъде реализи-рана в онази пълнота, която бихме искали да постигнем - понеже, казах, темата не може по никой начин да бъде изчерпана. Това е обаче не повод за тъга и недоволст-во, а признание за грандиозността на сама-та тема, на самия проблем, с решаването на когото се нагърби моята книжица. Тя няма никакви други претенции освен да бъде най-малък подтик към духовни зани-мания у младите в сферата на вярата и на религията.

Тия дни обаче ще продължа да мисля за ония няколко проблема, с които, като заключителни вдъхновяващи акорди, подобаващо да завърши книжката, която, както казах, няма никаква претенция да изчерпи проблемите, предмет на изследва-нето й. Ще ми се също да подбера една "китка" от най-вдъхновяващи текстове за религията, писани от философи, поети, духовни лица и пр., в обем не повече от десетина страници, примерно от Киркегор, Хегел (слагам имената на двамата антаго-нисти във философията един до друго съвсем неслучайно), Кант, Достоевски, Св. Августин Блажени, Преподобни Иоан Да-маскин и пр. – само колкото, дето се казва, да "зарибя" към подобни текстове поне част от младите, един вид да "им хвърля въди-цата". Той, знаете, и Апостол Петър е бил рибар, а пък по-късно такива рибари на човешки души стават и другите апостоли, сред тях един от най-великите е Апостол Павел, сърцевед и човеколюбец, друг подо-бен на него духовната история много рядко

познава. Та ми се ще да пиша тия дни по два-три проблема, които ме се мержелеят в съзнанието като не заслужаващи подмина-ване; тук, пред мен, на бюрото ми, има листче, в което съм ги обозначил (за да не ги забравя). Само по-спокойно време да ми се намери, та да мога да напиша нещо по-стойностно.

А след малко трябва да се глася да ида в Пловдивската обществена телеви-зия за да водя предаването си. Най-вероятно темата ще бъде ето тази:

Какво означава да си гражданин?

Но и това не е сигурно, щото, както е обичайно, се колебая до последния мо-мент. В тази връзка можете да изслушате (във видеоформат) ето това, което записах вчера на Главната улица на Пловдив: За темата на предаването "На Агората...", утре, 22 януари 2015 г., там именно съм разказал за другите възможни варианти за тема. А в последния момент най-вероятно ще избера коя фактически ще бъде темата: да, свободата е нещо коварно, затуй най-вероятно толкова много хора са се отказали от нея.

Това е, хубав ден ви желая, не се отказвайте обаче в никой случай от свобо-дата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода – такава една саможертва не си заслужава! Защото сво-бодата съвпада с нас самите, как тогава човек да се откаже от себе си? Да, но някои хора без замисляне правят тая жертва, отказват се от личността си – начинът за това е кардиналният отказ от свободата. Бягайки от свободата си, те бягат и от лич-ността си, обезличностяват се. Но да ста-вам аз да бягам за работа, че като едното нищо ще закъснея – както съм се разфило-софствал по никое време! Чао и до скоро! ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Е УМРЯЛ ЕДИН ОТ НАЙ-КЪРВАВИТЕ ЗЛОДЕИ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ, БЕСНИЯТ СИФИЛИТИК ЛЕНИН четвъртък, 22 януари 2015 г.

На тази дата 21 януари 1924 годи-на умря кървавият тиран на Русия, бесният сифилитик Владимир Илич Улянов-Ленин. Тодор Цветанов , Руската империя – главен враг на България ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ГРАЖДАНИН"? четвъртък, 22 януари 2015 г.

Приятно гледане! АРХИВ на всичките предавания

ПРИМЕР ЗА ПРЕКАЛЕНО ЛИЦЕМЕРНА ВЪЗХВАЛА НА СВОБОДАТА четвъртък, 22 януари 2015 г.

Отхапаният нос на „Шарли”, Автор: ГЕ-ОРГИ ЛОЗАНОВ

... Разигралият се в Париж смърто-носен сблъсък далеч не е между Исляма и Християнството, нито дори между религията и атеизма, а между тоталитарното, да го наречем комунистическо, ляво, което отне-ма човешки права, и толерантното, да го наречем френско, ляво, което се бори за тях.

Исото в манипулациите на дебата обаче е „Западът е виновен” и то по плашещ начин сближава позициите на ислямските фундаменталисти и на европейските нацио-налисти, превръща ги в „братя по оръжие”. Мишена и за двете страни е културният либерализъм (тенденциозно отъждествяван с пазарния), който превръща индивидът и правото му на избор в основна човешка ценност.

27 Още от 11 септември 2001 година

стана ясно, че подриването на западната демокрация в новия век ще става с терорис-тични атаки, които да я принудят сама да се откаже от собствените си ценности и пост-пено да допусне елементи на тоталитари-зъм. Тъкмо такъв знак е замъгляването на религиозните карикатури след атентата в „Шарли ебдо”. Да искаш да изнесеш религи-озния канон – няма значение чий, от храма и да го наложиш и върху светската публич-ност е пример от 21 век за тоталитарен подход. Все едно в името на атеистичните идеи, родени в нея, да репресираш служи-телите на вярата в храмовете, заради това, че пълнят главите на народа с измислици (както, впрочем, и ставаше през тоталитар-ния режим у нас и в другите соц държави).

В културната си дълбочина атен-тът в „Шарли абдо” е насочен срещу съчи-нителната връзка между две човешки права – свободата на мнение и толерантността към различните, иска да накара Запада да избира между тях и да забрави един от най-важните си исторически уроци – че ако се откажеш едното, губиш и двете. Известно е, че свободата ти свършва там, откъдето започва носа на другия, но това е вярно само ако той не е отхапал твоя. КРАТЪК КОМЕНТАР: Ако беше толкова загрижен и за свободата на българските медии, Г.Лозанов - който, между другото, е и шеф на СЕМ, регулаторът на въпросната "свобода" на българските медии, която е в незавидно положение! – цена нямаше да има! :-) Съзирам големи дози лицемерие в тъй патетичните му думи в защита на сво-бодата... Ангел Иванов: Поредна словесна еквилиб-ристика на господин Лозанов, която, трябва да призная, донякъде е и умела манипула-ция. Донякъде, защото тя ще проработи само при хора, които просто очакват поред-ната "матрица за правилно мислене", която да инсталират в главата си. Само да напом-ня на автора, че докато той оглавява орга-на, който регулира електронните ме-дии, България СТИГНА МЯСТО НОМЕР 100 В КЛАСАЦИЯТА ПО СВОБОДА НА МЕДИИТЕ В СВЕТА! Габон, Замбия и Бутан са пред нас, доцент Лозанов! Така че със-редоточете се в работата си, а иначе сте прав в едно: "Общата болка е по-искрена, когато е по-мълчалива! ИЗНЕНАДВАЩО ТРЕЗВИ И ВЕРНИ ИЗЯВ-ЛЕНИЯ НА ПОСЛАНИЧКАТА НА БЪЛГА-РИЯ В САЩ ПОПТОДОРОВА четвъртък, 22 януари 2015 г. Елена Поптодорова: Шистовият газ е шансът ни за независимост от руските капитали

Добивът на шистов газ само би направил България по-независима от руски-те капитали, които имат монопол заради енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ. Това заяви българският посланик във Вашингтон Елена Поптодорова в предаването „120 минути” по bTV. Тя пристигна в София заради посеще-нието на държавния секретар на САЩ Джон Кери в четвъртък...

„Защо нашето общество е чувстви-телно? Какво се е случило, че да го направи силно съмняващо се и враждебно към шис-товия газ? Кой е казал, че технологията е вредна? Къде има пример на природно бедствие заради тази технология. Аз чакам да видя примера за недобра технология, който да обоснове протестите, които се случиха без каквото и да е станало. Не беше драснато с нокътче, когато започнаха протестите. Това не ви ли навежда на ня-какви размисли?”, попита Елена Поптодоро-ва.

„Аз се връщам на практическата плоскост – каква вреда би донесъл добивът на шистов газ, ако той е със сигурна техно-логия, освен тази, че ще направи България независима и тези руски капитали вече няма да имат такъв монополен достъп. Аз друга щета не виждам. И ако това опреде-ляме като щета, то ние никога няма да търсим различни източници”, обясни бъл-гарският посланик във Вашингтон.

„Тъжното е, че на Америка не й трябва шистовия газ в България, тя има запаси и излишни количества”, посочи тя в отговор на притесненията от евентуална икономическа зависимост на страната, ако американската компания „Шеврон” започне проучвания за шистов газ у нас.

„В Америка бизнесът е абсолютно самостоятелен в делата си. „Шеврон” пред-ложиха да правят проучвания след Румъ-ния, Полша, Украйна, Турция – компанията отдавна работи там”, обясни Поптодорова. „Изведнъж изригнаха протести с абсолютно неясно основание, освен с едно-единствено – да не се допусне диверсификация. Въпрос е на договори – сядаш и преговаряш. „Газп-ром” обаче е от една друга търговска култу-ра – нещата опират и до това дали ще имаш показни разстрели на улицата, дали ще имаш олигарси”, продължи дипломатът.

„Аз чета статистика, според която 50 000 фирми имат само приходи и нямат печалба, което означава, че десетки хиляди фирми години наред не плащат данък пе-

чалба. Защо никой не говори за това?”, попита Елена Поптодорова.

„България може съвсем автономно и независимо да води политика, която да отговаря на нейните интереси”, категоричен е българският представител във Вашингтон.

По думите на Елена Поптодорова, с посещението на държавния секретар на САЩ в София е било „препотвърдено” стра-тегическото партньорство. „Препотвържда-ването според мен е много важно”, подчерта още тя.

„Всеки български гражданин е съг-ласен, че ако не премахнем корупцията, няма да се променим. Няма стерилни об-щества. Въпросът е да имаш система, която да предотвратява, но и да наказва”, комен-тира още посланикът. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да, това според мен са изненадващо трезви и верни изявле-ния. Имайки предвид биографията (и пар-тийния произход) на изказалата ги. Очевид-но дългогодишното живеене в САЩ е в състояние така силно да повлияе в положи-телна посока на човека, че ето, дори и бив-шата преводачка на комунистическия дикта-тор на България е стигнала дотам да има съвсем нормално и дори бих казал достойно държавническо мислене и поведение. ДВЕ ЗАСЛУЖАВАЩИ ДА СЕ ЗНАЯТ МИС-ЛИ, КОИТО НАУЧИХ, ГЛЕДАЙКИ ТАЗИ ВЕЧЕР ФИЛМА "ИМПЕРАТОРСКИ КЛУБ" четвъртък, 22 януари 2015 г.

"Великите учители имат скромна външна история, животът им е посветен на другите. Те са стълбове на училището, по-важни от камъните и гредите. Винаги ще бъдат движеща сила в живота ни."

* Младостта старее, невежеството

може да се образова, пиянството – да се отрезви. Но глупостта е вечна.

Аристофан

ГРУПИЧКА ПИЯНДЕТА, ВОДЕНИ ОТ ТРИ ПЛАТЕНИ РУСКИ МЕКЕРЕТА ПРОТЕСТИ-РАХА СРЕЩУ НАТО В СОФИЯ

28 четвъртък, 22 януари 2015 г.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА ИМА ПО-ГОЛЯМО ЩАСТИЕ НА ЗЕМЯТА ОТ ТОВА?! петък, 23 януари 2015 г.

Щастлива майка от Петричко село, родила 6 бебета (3 момиченца и 3 момчен-ца). ОБЯСНЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВОТО ЗАЩО ГЛУПАЦИТЕ СА ТАКА САМОУВЕ-РЕНИ петък, 23 януари 2015 г.

На снимката: "Корабът на глупците", Йеронимус Бош Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глу-павите са твърде глупави, за да разбе-рат, че са глупави

През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват

книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склон-ни да надценяват способностите си, а висо-коквалифицираните – да оценят способнос-тите си по-ниско, отколкото са в действи-телност.

Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновия сок може да се използва като невидимо масти-ло, то тогава лицето му няма се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено истори-ята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при поло-жение, че явно не е бил компетентен.

(ОЩЕ >>>) НАТО Е ЕДИНСТВЕНАТА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ РУСКАТА ИМПЕРИЯ НЯМА ПОВЕЧЕ ОТ-НОВО ДА "ОСВОБОЖДАВА" БЪЛГАРИЯ ОТ СВОБОДАТА петък, 23 януари 2015 г.

ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ПОРАДИ КОЯТО ТРЯБВА ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО петък, 23 януари 2015 г.

Днес, макар и за кратко, успях да поговоря с Марк Пренски – човекът, който написа книгата "Как да учим дигитално родените" и въведе този термин.

"Това, за което трябва да под-готвим днешните деца, е нещо, за кое-то нямаме представа. Затова сме длъжни да експериментираме!"

Написа: Emil Jassim

КРАТЪК КОМЕНТАР: Добре звучи и най-важното, така е, самата истина е:

"Това, за което трябва да под-готвим днешните деца, е нещо, за което нямаме представа. Затова сме длъжни да експериментираме!" (Марк Пренски) АКО УКРАЙНА УСПЕЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В УСПЕШНА ДЪРЖАВА, ТО ТЯ, А НЕ РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ НЕФОРМАЛЕН ЦЕН-ТЪР НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА събота, 24 януари 2015 г.

Из: Съветският съюз не умря през 1991 г., той умира сега – в Донбас

Андрей Окара е политолог, поли-тически философ, експерт, коментатор, кандидат на юридическите науки и дирек-тор на Центъра за източноевропейски изследвания в Москва. Етнически украи-нец, роден и работещ в Москва.

... И, разбира се, приказките за „ук-раински фашизъм“, „бендеровски нацизъм“ и прочее дебели лъжи се лееха в един безкраен поток. Естествено, телевизионните водещи от руските федерални канали не говорят за расова или културна непълно-ценност на украинците и Украйна, но с це-лия си вид, с всичките си думи, с всичките си нелепи шеги те изпращат на зрителите точно такива послания: украинците са втора ръка хора, неспособни да изградят държава и генетично склонни към предателство.

... Към руското общество текат послания, че Русия е последната крепост на истинската вяра, а Украйна – това е вероот-стъпничество, отстъпление от истината и нравствените идеали. Украйна е част от „руския свят“, която е предала руското: първо под влиянието на Полша и Литва, а сега под влиянието на САЩ.

... Само че кремълските стратези не отчетоха един фактор, който се оказа решаващ: те смятаха, че населението на Украйна е едно покорно стадо, човешки материал, статисти, които не трябва да бъдат вземани под внимание.

Същият този „човешки материал“, обаче, се оказа едно умно, напреднало, мислещо, зряло гражданско общество, способно да се самоорганизира: никъде и никога в историята на човечеството не е имало такова доброволческо движение като това в Украйна през 2013–2015 г.

29 ... Събитията в Украйна разделиха

и руското общество — примерно 15% на 85% и това разделение се задълбочава все повече. Съветският съюз не се разпадна през 1991 г., а през 2014 г. и то в Донбас.

Принципно не виждам предпостав-ки за нормализиране на отношенията. Пър-во, това не е етническа, а етична война – война на различни смисли, война на Добро-то и Злото, ако щете. Нито етническата принадлежност, нито езикът тук играят особена роля. Вижте Захарченко или Мозго-вой — те са си едни украински и украинско-говорящи хора. Второ, ако Русия и Украйна преди се допълваха взаимно, днес те вза-имно се изключват.

Ако Русия не унищожи и не разч-лени Украйна, то една успешна и модерни-зираща се Украйна ще унищожи Русия. Не в смисъл, че ще си върне Крим, а в смисъл, че една успешна Украйна ще стане такова голямо предизвикателство за Русия, че тя едва ли ще успее да го издържи.

Естествено, не става дума за агре-сия – било то военна, икономическа или политическа. Става дума за това, че в днешния свят откритите общества печелят, а закритите губят. Ако Украйна успее да се превърне в успешна държава, то тя, а не Русия ще стане неформален център на Източна Европа.

А иначе в най-близко време Русия и Украйна ще се опитват да се анулират една друга, но по различен начин: Русия – активно, а Украйна – пасивно. Какъв ще бъде резултатът ще разберем през 2015 г. Това прави годината интересна. (ukrainad-nes.com)

ИСТИНАТА ЗА АМЕРИКА събота, 24 януари 2015 г.

Сподели – за да ядосаш комунис-то-комуноидите, путинофилите, рубладжии-те! :-)

ОТМЪЩЕНИЕТО НА УМНОТО КОТЕ събота, 24 януари 2015 г.

В кухнята тъщата прави кюфтета. Малкото коте идва при нея и си проси мес-це:

- Мяу, мяу! Тъщата го рита с крак: - Марш!

Котето пак идва и пак: - Мяу, мяу! - Махай се, бе! – ядосано го под-

ритва тя пак. В кухнята влиза зетят. Тъщата: - Зетко, направила съм ти кюфтен-

ца! Зетят сяда на масата. Тъщата му

пълни чинията, а котето пак идва и се под-милква на зетя. Той:

- На, коте, хапни си малко! Котето хапва парче от кюфтето и

пада на пода. Зетят на тъщата: - Ах, тиии, гадинооооо!!! Намисли-

ла си да ме отровиш, а!!! И й забива такова яко кроше, че

тъщата отлита в ъгъла. - Yesss!! Ще риташ, а! – отваря очи

котето... От страницата на Емил Моралийски РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ ИДВА ОТГОРЕ, ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ, А ОТ НАС събота, 24 януари 2015 г.

Сър Кен Робинсън на живо сега: "Революцията в образованието не

идва отгоре, от управляващите, а от нас – от това всеки ден да променяме работата си." От страницата на Emil Jassim

ЩО ВСЪЩНОСТ Е ВЯРАТА? събота, 24 януари 2015 г.

Нерешеният в романа "Осъдени души" проблем за вярата

Философията на Ницше, знае се, е преди всичко една велика стилистика, една свръхкомпенсация по отсъствие на белет-ристичен талант у гениален филолог. Ниц-ше нито е логик, нито писател, нито – най-подир – литературен критик, а чиста проба философ, господар на логоса. Ясно е. И ми се ще да изясня нещо, което – струва ми се – все остава неизяснено: как стоят нещата с чистия писател. Разбира ли писателят не-разбираемото у човека, вярата – вярата, както философът я разбира и както не я разбира чистият богослов или позитивис-тът? (В коя от своите пози човек разбира себе си?)

Що всъщност е вярата, т.е. освен онова, в което въобще се вярва? Духовно здраве, да, вярата е доверие към живота, е гордостта, че си жив, е мореплавателско – през чистосърдечен смях – смирение пред бурите и затишията на живота. Доверието към живота може обаче да заболее при неудовлетворение от живота (да усещаш смирението като примирение): и се нарича идеализъм тази болест. Главните симптоми на заболелия дух са следните два: високо-температурна надежда и отделяне на ток-сична любовна горчивина. Вярата при по-добно състояние се разпада трупно по двете си посестрими (надежда и любов).

(ОЩЕ – в блога) УЧИЛИЩЕТО НЕ МЕ УЧИ КАК ДА ЖИВЕЯ, А КАК ДА РОБУВАМ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО СА "НАД" МЕНЕ събота, 24 януари 2015 г.

Училището

30 Автор: Свилена Георгиева, ученичка 9 клас от Езикова гимназия “Пейо Яворов” гр. Силистра (Текстът ще излезе в нова-та книжка на HUMANUS, списание за съв-ременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, чиято нова книжка предстои да излезе от печат през м. февруари.) ВИЗИТКА: Свилена Георгиева е ученичка в ЕГ” Пейо Яворов” гр. Силистра – eдин от изгряващите млади таланти на България. Тя е изпълнител и автор на песни с множество изяви в различни конкурси. В момента ви-деоклип с нейната авторска песен „Откро-вение” оглавява класацията по БНТ 2 „10 плюс 2”.

Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене. (В допълнение: с тези "над мене" нямам предвид учителите, а хората, от които зависи схемата на образо-вателната система. Схемата, на която се подчиняват дори самите учители...)

(ОЩЕ >>>)

ГОЛЯМО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРО-УКРАИНСКОТО НАУЧНО ИЗДАНИЕ В ОБЛАСТТА НА ФИЛОСОФИ-ЯТА, ВЪЗНИКНАЛО НА БАЗАТА НА СПИ-САНИЕ ИДЕИ събота, 24 януари 2015 г.

ГОЛЯМО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ ЗА СЪВМЕСТНОТО БЪЛГАРО-УКРАИН-СКО НАУЧНО ИЗДАНИЕ В ОБЛАСТТА НА ФИЛОСОФИЯТА, ВЪЗНИКНАЛО НА БА-ЗАТА НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ!

Тази сутрин получих следното важно съобщение от моя украински приятел професор Константин Райда от Киев, той

работи в Института по философия към Националната академии на науките на Украйна; с него и с негови сътрудници вече трета година осъществяваме едно полезно сътрудничество (развивайки отношенията между български и украински философи) като издаваме международното многоезич-но научно-теоретично издание на философ-ското списание ИДЕИ; та ето какво ми пише той, ето каква радостна новина ми съобщи в ранната утрин:

Здравствуйте, дорогой наш друг Ангел!

Наконец-то наше с Вами Прило-жение полностью размещено на интер-нет-ресурсе РФ и включено в наукометри-ческую базу научного цитирования! Теперь любой ученый, преподаватель, да и просто интересующийся читатель сможет зайти на эл. ресурс РИНЦ-а (электронной науч-ной библиотеки.ru найти там "ИДЕИ. Философско списание" и ознакомиться с тем, что его интересует. Еще раз позд-равляю Вас с нашим общим успехом! ...

С уважением, Ваш друг Констан-тин

И още неща ми пише г-н Райда, но те вече имат отношение към подготовката на новата книжка на съвместното издание; те не са интересни за читателите на блога. Отвърнах му вкратце, заради емоцията, ето как:

Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,

Я очень рад, просто слов нет, что вот пришел наш заслуженный успех!!! Согласен за все, что Вы предлагаете, спешу уведомить читателей журнала и моего блога об этой так хорошей новос-ти!

С уважением: Ваш друг из Болга-рии Ангел

Веднага реших да отида да прове-ря как изглежда списанието в електронната научна библиотека E-library.ru, написах в търсачката "ИДЕИ" и се откри ето как-во (може да се види и на приложеното към този текст изображение).

Та такива работи значи стават по широкия свят. Можете да си представите колко много съм радостен за това постиже-ние, което е голямо признание за списание-то, създадохме преди цели 7 години! ЗАБЕЛЕЖКА: Като куриоз ще отбележа, че авторът на идеята за такова списание, именно моя милост, който го и създаде и ето вече толкова години го поддържам в невероятно тежки условия (и без помощ отникъде, имам предвид тук, в България, имам предвид нашите научни и образова-телни началства и организации), бидейки негов главен редактор, в родината си съм... уволнен от работа (!) с мотив... "пълна нека-дърност" (!!), "абсолютна негодност да бъде преподавател по философия" (!!!), на това

основание фактически съм лишен от препо-давателски права, потъпкано е моето чо-вешко право на труд (!!!!), да, ей-такива абсурдни неща се случват в нашата тъй "европейска" и родна България! Стигна се дотам, че аз чрез съд трябва да се мъча да доказвам своята личностна и професионал-на състоятелност! Отбелязвам това просто като ярък симптом на болното време, в което живеем, не за друго. Нека да се знае докъде сме я докарали...

И още едно нещо искам да отбе-лежа, то също нещо говори: разбира се, този успех едва ли ще впечатли някоя от нашите тъй любопитни иначе за какво ли не медии. Едва ли тази новина ще бъде отра-зена някъде из българските медии, кой ли пък в България се интересува от наука и от философия? Да видим де, интересно ми е дали все пак някой ще се впечатли от наше-то постижение.

На трето място искам да упомена нещо също така разбиращо се от само себе си: всичко това го сторихме ние, една малка група ентусиасти, която, естествено, не беше подкрепена и насърчена от нито една, повтарям, нито една официална държавна институция или организация в областта на науката и на образованието! Да, от нито една, всички са се вперили да гледат в собствения си път и нищичко друго не пра-вят – е, да пречат, разбира се, могат, а пък да убиват всяка иновация с безразличието си – ох, те това нещо как го умеят! Това също ми се струва, че е добре да се знае от всички. То много показва и говори, безспор-но...

Толкоз! Радостен съм, че показах-ме, е този е верният път: да се работи без да се чака помощ и подкрепа отникъде. Показахме на дело, в български условия верността на тезата на Сър Кен Робинсън, изказана вчера, а именно той е казал "Ре-волюцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас – от това всеки ден да променяме работата си." (виж: Революцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас) Да, този е начинът, този е и пътят. Желая ви хубав ден! Работете, осланяйки се само на себе си, на никого не разчитайте, никого не чакайте да ви води – този е верният начин и път... ФЕНОВЕТЕ НА МЛАДЕЖКОТО СПИСАНИЕ HUMANUS СЕ УВЕЛИЧАВАТ събота, 24 януари 2015 г.

Преди известно време в блога публикувах репортаж от Силистра, в който се разказваше за млади хора от рок-групите „Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”, за това в какво те вярват, как мислят, към какво се стремят и пр.; та този репортаж, подготвен от г-н Димитър Пецов, беше

31 публикуван в сряда, 24 декември 2014 г.: Свободната творческа изява на лич-ността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи. Месец по-късно, именно днес, 24 януари 2015 г. получавам следното съобщение от автора на въпрос-ния текст:

Изпращам ви две снимки на мла-дежите-рокаджии, за които публикувахме материал, снимаха се като фенове на списание HUMANUS с последния брой на списанието в ръце. Те с нетърпение очак-ват излизането на новия брой на списани-ето, където ще бъде репортажа за тях. А и не само те, но и техните родители.

Изобщо феновете на HUMANUS се увеличават; вече имам и заявки за пе-чатни броеве. Ако има начин едната сним-ка, първата, с най-малките музиканти – където всички са прави – да я сложите на корицата, гарантирам ви, че успеха на списанието сред феновете ще е още по-голям. А и допълнително ще имам възмож-ност да преснимам корицата в изданията на местните вестници. Вече имам прин-ципно съгласие от редакторите.

Това ми пише г-н Пецов. Аз лично приемам идеята следващата книжка на списанието да излезе с снимката на тия младежи на корицата, нямам нищо против такава една идея. Публикувам двете снимки заедно с писмото, та да може да излязат в онлайн-изданието на списанието. Разбира се, за мен много е радостно това, че списа-нието намира подкрепа сред тия младежи. Вдъхновен от това тия дни ще задвижа своя идеи или инициатива да тръгна из по-големите пловдивски гимназии и да опитам с благословията на техните администратори да разговарям с учениците, да им представя списанието, да ги призова да се включат със свои текстове в неговото списване; целта е постепенно списанието да започне да се списва от самите младежи, да стане изцяло

тяхно. Нямам нищо против те самите да си изберат редакционна колегия, главен редак-тор и още всичко друго, каквото си искат, да си го издават сами, а пък аз ще им помагам с каквото мога.

Такава ми е идеята, ако се наме-рят поддръжници от други градове, нека да я подкрепят, да се включат, те също както г-н Пецов и като мен да тръгнат в училищата и да разговарят с младите хора, да ги при-зоват към сътрудничество, към творчество, към съучастие и пр. Смятам, че този е начи-нът да се образува една общност от мисле-щи млади хора, които да подпомогнат ре-формата на българското образование с каквото могат. Има смисъл да се работи в тази посока, аз това зная и ще направя каквото ми е по силите работите да се зад-вижат в дълбоко потребната ни посока. Призовавам и други да подпомогнат, да се включат, да съучастват, да подкрепят. КАГЕБИСТО-КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ДЕ-БИЛИЗЪМ В ПУТИНЛАНДИЯ – В ПУТИНС-КА РУСИЯ – СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА събота, 24 януари 2015 г.

Фото: vk.com/noviski?z В Петербурге концерт памяти Высоцкого отменен по политическим мотивам

Арт-салон «Невский, 24» отменил концерт Михаила Новицкого, посвященный памяти Владимира Высоцкого, который должен был пройти 22 января 2015 года. В официальной группе «ВКонтакте» руководс-тво арт-салона объясняет свое решение политической деятельностью артиста.

«Мы считаем, что культура – вне политики. И любой уважающий себя и твор-ческое сообщество деятель культуры не имеет права использовать её для поддерж-ки той или иной политической позиции, тем более в хамской или грубой манере, пусть даже выраженной в тонкой семантической форме» – отмечается в сообщении.

Михаил Новицкий, лидер музы-кальной группы «СП Бабай», известен сво-ими оппозиционными политическими взгля-дами. В ходе прошедшего неделю назад митинга музыкант спел песню с припевом «Путин, хэлло», чем, видимо, и вызвал недовольство арт-салона.

Судя по комментариям читателей страницы М.Новицкого в соцсети «ВКонтак-те», поклонники творчества Высоцкого не поддерживают позицию салона. Один из пользователей пишет: «Высоцкий, конечно, был вне политики. Абсурд», другой добав-ляет: «Не может в наше время музыка быть вне политики как бы этого не желали... Музыка - это отражение жизни». Еще один из пользователей замечает: «Так ведь лю-бой концерт отменить можно. Эта отмена - пиар спектакля и антипиар площадки!», «Культура вне политики», а концерт-то отменили».

Виж и следната публикация, на български, за същата ексцесия: В Русия отмениха концерт в памет на Висоцки по политически причини

САМО ИСТИНАТА ЩЕ НИ НАПРАВИ СВО-БОДНИ! събота, 24 януари 2015 г.

Секретни документи проговарят – Русия разкъсва българска плът, иска да сме безропотно племе, Автор: Георги Георги-ев, специално за Faktor.bg Десетилетия наред умишлено и целенасо-чено историци крият и фалшифицират антибългарската политика на руския империализъм

32 През последните десетилетия

умишлено и целенасочено българската история бе подменяна и фалшифицирана, а националният ни дух и самочувствие бяха принизени до създаване на усещането, че сме безропотно племе, от което нищо не зависи. Много от фактите и документите все още остават в тайна, а онези от тях, които са достъпни умишлено се игнорират, оказва се натиск върху медии, и върху научната ни общност в опит да не се каже истината.

Но истината рано или късно винаги излиза наяве. Колкото повече е потискана – толкова по-силно ще избухнат последиците от нея. Помнете ми думата!

Сборникът със секретните договори

Десетилетия наред умишлено и целенасочено бяха принизявани и ролята на българското Възраждане, и борбата за църковна независимост, а дейността на революционните ни водачи бе представяна в един напълно наивен и унизителен за националното ни достойнство план. Априлс-кото въстание е онзи ключов момент, който провокира цивилизована Европа да подкре-пи българската национална кауза и дава повод на Великите сили да свикат Цариг-радската мирна конференция, на която да се реши Българският въпрос и да се уреди територията на новата държава. Как и защо се стига до провала на тази конференция, кой и защо предварително разкъсва българ-ските земи и залага основите на Берлинския договор ще разберете от представените по-долу секретни договори (публикуват се за първи път и документално преобръщат умишлено деформираните ни исторически представи) между две империи, които влас-тват в Централна и Източна Еврапа – Руска-та и Австро-унгарската Те обричат на про-вал българската национална кауза.

През първата половина на 19-и век българският народ достига до онази степен на обществено развитие, което му позволя-ва да вземе съдбата си в собствени ръце. Османската империя, векове наред е разчи-

тала на териториално разширение и финан-сиране чрез спахийство, но още през 18-и век този икономически модел е обречен на провал и вече не работи. Империята е обх-ваната от беззаконие, анархия, кърджалийс-тво. Смаляваща се, изостанала, обречена...

Великите сили успешно се възпол-зват от упадъка на Османската империя и започват да късат парчета от нея – Англия и Франция – по средиземноморието, Австро-Унгария на Балканите, Русия на север от Черно море. Възникват нови независими или васални държави...

В това несигурно, размирно време започва чудото на Българското Възраждане.

В българите започва процес на на-ционално осъзнаване, в основата на което стои „Историята” на Паисий. Още през 1813 г. в Шумен се чества за първи път в света празникът на българската писменост и светите братя Кирил и Методий.

Българинът започва сам да строи читалища, църкви, манастири, училища, гимназии, часовникови кули, мостове. За-почва да развива манифактура, да търгува, появяват се и първите фабрики в Сливен и Габрово.

Главен интендант на османската армия става не кой да е, а правнукът на Софроний Врачански – Алеко Богориди – единственият християнин в чийто дом на крака идва да гостува султан в петстотинго-дишната история на империята.

През 60-те и 70-те години на 19 век. в много градове и села българите стро-ят къщи на два-три ката и се множат, докато не стават най-многобройният етнос на Бал-канския полуостров.

Погледнете къщите от онова време в Стария Пловдив, Русе, Свищов, Шумен, Габрово, Велико Търново, Трявна, Враца, Сливен, Котел, Калофер, Мелник, Коприв-щица...

Самият Цариград се превръща в средище за църковните ни и културни дея-тели.

И това го правим сами, без дър-жавна подкрепа, дори често въпреки съпро-тивата на османските власти. Но го правим!

(Самият Достоевски описва почу-дата и завистта на руските офицери, когато навлизат в българските земи и виждат бо-гатството на българите, къщите и църквите им: „... вдруг мы увидели прелестные бол-гарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в оби-женных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косят-

ся!..» от „САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТЬ”

В същия момент имперската поли-тика на Русия е насочена към завладяване на нови територии и осигуряване на излаз към Южните морета. Една от основните пречки на нейните имперски амбици се оказва възродената българска нация.

При всяка от поредните си войни с Османската империя Русия завлича хиляди българи за да ги направи крепостни за свои-те дворяни и помешчици. Процесът е опи-сан от Георги Раковски в брошурата му „Руската убийствена политика за българите” издадена през 1861 г. Нещо повече – изпол-звайки временното си преимущество, Русия изисква от султана да издаде ферман, който позволява българите да бъдат изселвани от родните си места и заселвани в „омразните руски пустини”, както сам Раковски пише. Тук ние можем да видим истинските цели на руския империализъм и да усетим отноше-нието към българите като към един добитък, който може безнаказано и безплатно да експрлоатира. Тогава за първи път в нача-лото на 60-те години на 19-и век руският империализъм разбира, че вече пред него не стои безропотно и безродно стадо, а народ с ясно осъзната идентичност и наци-онална кауза, която само за няколко години ще се превърне в основна пречка за доми-нация на Руската империя на Балканите и Проливите. В същата 1861 г. година Русия оказва натиск над Сърбия да разтури Първа българска легия на Раковски, както и да бъде иззета и унищожена брошурата на Раковски, както в Сърбия, така и във Влаш-ко.

Паралелно с този процес се разви-ва и българската църква. Още през 1860 г. българите правят опит да отвоюват незави-сима Българска екзархия, но срещат упори-та съпротива от руския консул в Цариград княз Лобанов, както и от гръцката църква и по настояване на княз Лобанов нашите владици са заточени в Диарбекир през 1861 г.

Отново Русия усеща наличието на един народ, който търси своето място под слънцето, има сили, воля и решителност да

33 извоюва национална независимост и руска-та дипломация започва своята коварна и двулична политика по разединение и под-купване на наши деятели и саботиране на българската национална кауза, както отвът-ре, така и чрез действията на своята дипло-мация на международната арена.

През 1870 г. със султански ферман е обявена независимата Българска екзар-хия с огромна територия от над 220 000 кв. км. Чрез този акт султанът цели да успокои нашите църковни деятели и българското население, но най-вече – да създаде един предпазен буфер за империята си, който по един или друг начин да държи руския импе-риализъм надалеч.

В отговор и в отчаян опит да спре единението на българската нация руската дипломация в лицето на руския консул в Цариград – Граф Игнатиев оказва силен натиск върху османските власти и по искане на Граф Игнатиев нашите владици отново са заточени през 1872 г. Невиждано за Цариград шествие от над 3000 българи се вдига, за да изиска освобождаването на владиците ни и властите бързо отстъпват, владиците ни са върнати от заточение. Тогава руската и гръцката църква обявяват схизма против Българската църква, която продължава чак до 1945 г.

Неоспорим факт е, че руската дип-ломация не успява да вкара в редиците на нашето революционно национално-освободително движение свои агенти. Поне досега няма изнесени никакви документи, които да разобличат който и да било от ръководството на БРЦК. Всички наши рево-люционери са възприели политиката и стратегията на Георги Раковски за постига-не на национално свобождение само чрез собствени средства. Точно това е имал предвид и Васил Левски с прословутите си думи „Който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

Самото Априлско въстание завар-ва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинст-вата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград.

В същия момент… Веднага след Априлското въстание

руската дипломация се задейства и пуска коварните си ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сверите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като прие-мат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцегови-на, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската тра-гедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

Окончателният вариант за терито-рия на българската държава, приет от Вели-ките сили на Цариградската конференция е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.

Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за тери-тория на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. При-етият вариант е по предложение на анг-лийския консул като територията ни е раз-делена вертикално на две отделни българс-ки държави, като с това британската дипло-мация цели да намали риска от силно руско

влияние в Източна България, където пра-вославното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.

Само че в същия момент в допъл-нителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписа-на от двете империи, докато Цариградската конференция тече.

В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия, публикуван долу) двете империи се догова-рят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австр-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексиране-то на Бесарабия Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато.

В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) импе-риите се договарят за взаимна дипломати-ческа поддръжка и отстояване на договоре-ното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор).

В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) импе-риите приемат текст, който категорично „изключва създаването на голяма и сплоте-на държава”.

В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се за-дължават да пазят в тайна постигнатите договорености.

Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите дого-ворености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с предста-вителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дип-ломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След

34 два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османска-та империя отказва да подпише постигнато-то споразумение за територия на България.

Руското обещание е спазено и как-то всички знаем това се случва – цяла Ма-кедония, както и Беломорска Тракия впос-ледствие умишлено са оставени в предели-те на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потре-саващи за гръцката църква и тотално обър-кват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотичните сили за осъществяване на българската нацио-

нална кауза

В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската импе-рии българските земи ще бъдат разпарче-тосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимила-ция, терор и убийства, Македония и Бело-морска Тракия ще бъдат оставени в преде-лите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална дър-жавичка Източна Румелия, която ще просъ-ществува само седем години и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население, княжество, което ще бъде многократно саботирано от руската агентура с преврати и метежи, целящи присъединяване като губерния към Руската Империя.

Тази несправедливост скоро ще бъде частично поправена и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъса-на България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години.

Руският империализъм няма да прекрати антибългарската си политика и след това. Ще проследя и усилията на рус-ката дипломация по саботиране на Съеди-нението, организиране на преврати, въоръ-жаване на шайки, убийства на български политици.

Предстои да публикувам секретни-те дипломатически грами на руските кон-сулства в София, Пловдив, Букурещ и Ца-риград за да видят българите и да усетят цялата подлост, коварство и двуличие на антибългарската политика на Русия. Тепър-ва предстои да ви запозная и с български и руски документи относно руската експанзия на Балканите през 1916-1917 г, както и с целите, и начините, по които руският импе-риализъм обяви съществуването на „маке-донска” нация и я наложи с насилия и убийства над стотици хиляди българи.

Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на „руския окупацио-нен корпус” до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под претекст, че нарушаваме Берлинския дого-вор България е принудена да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г., с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 г.

България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нах-луват в Добруджа, а 43 000 руснаци от окупационен корпус ни напада и в гръб – през Македония.

За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г., когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.

Днес ние нямаме право да бъдем наивни и лековерни. Ние сме длъжни да познаваме нашата история, да се гордеем с нея и да търсим истината.

Защото само истината ще ни направи свободни! И независими!

Да не забравяме завета на Левски

– „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.

Да не забравяме и думите на Хрис-то Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защит-ница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии.”

Да не забравяме подвига на Стам-болов! Както и кой и защо го уби!

Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и нацио-налното си достойнство!

И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопро-фесори, псевдобългари, обслужващи идео-

логемата на руския империализъм , всички онези „фили”, на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защи-тава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а имен-но – като хлебарки и национални предатели!

А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията...

НАПЪЛНО ВЯРНА И РЕАЛИСТИЧНА ПРОГНОЗА ЗА ТОВА КАКВО БЪДЕЩЕ ОЧАКВА РУСКАТА ИМПЕРИЯ събота, 24 януари 2015 г.

Мне пишут, что у отдельного наро-да никогда нет шансов в войне с Империей. Что сильная Империя всегда побеждает и поглощает отдельные народы.

Может на какой-то стадии так и происходит. Но все Империи имеют обыкно-вение разваливаться. Золотая Орда подчи-нила себе половину мира. Но отдельные народы выстояли, а Империя распалась. Теперь Монголия – отсталая страна даже не третьего, четвертого мира. А маленькая Великобритания, отказавшаяся от статуса Империи – наоборот, одна из самых прог-рессивных стран.

Сейчас происходит период распа-да российского имперства. Российская Империя и СССР простирались от Сахалина до Берлина. Вы сами знаете, сколько всего откололось от нее за последние четверть века. Этот процесс необратим, и братоу-бийственные войны и фанатичное стремле-ние силой вернуть себе утраченное его только ускоряют. Возможно, еще на наших глазах Россией будет называться относи-тельно небольшая территория.

И только от самих россиян зависит, будет она частью прогрессивного мира или опустошенным болотом.

Написа: Pavel Gintov

35

СЪЩНОСТНА ПРОМЯНА В ОБРАЗОВА-ТЕЛНАТА СФЕРА НЯМА ДА ИМА АКО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЧАКАМЕ МИНИС-ТЕРСТВОТО ДА НИ "ОПРАВЯ", СИРЕЧ, ДА РЕШАВА ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ неделя, 25 януари 2015 г.

Из: Патриотарство и всичкознание, Ав-тор: Мирослав Спасов

... Разбира се, трябва да отбеле-жим, че очевидно проблемът с учебниците не е посочен и формулиран от т.нар. про-тестиращи родители, но все пак съществу-ва. От една страна езикът в учебниците и учебните помагала е напълно неподходящ за възрастта на децата, от друга – обемът от материал е непосилно голям, а за капак и системата ги насърчава не да разсъждават критически върху постепенно въведени понятия, а ги задължава да възпроизвеждат този материал, за да получат своите оценки.

Основна причина за това са стари-те и напълно излезли от времето си учебни програми. Докато не бъдат осъвременени, не можем да мислим за модерно образова-ние. За да се сменят учебните програми, разбира се, е нужно най-вече учителите да поискат да се сменят методиките на препо-даване и българското училище да стане адекватно на навлизащите с бясна скорост технологии и на последните тенденции в образователните политики в развития свят.

Докато МОН и обществото не взе-мат категорично решение и не предприемат безусловни стъпки в посока модернизация на учебните програми, винаги ще се нами-рат "възмутени граждани", които, скрити уж зад обществения интерес, ще се опитват да извличат съмнителни политически дивиден-ти. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много интерес-на е тази реакция: нещата (в случая с учеб-ниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато... Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се упова-вали на все същата методология на органи-зация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен

министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, си-реч, да решат всичките проблеми. Ще чака-ме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото тако-ва едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.

Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерст-вото да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефек-тивността си (принципът на командно-директивното ръководство на образовател-ната сфера) ако не бъде подменен с алтер-нативния му принцип (учениците и учители-те сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!

Да, промяна към добро в образо-ванието не може да настъпи ако не се сме-ни принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавис-тническа не бъде променена в свободолю-бива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с поло-винчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всев-ластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

МНОГО ЩЕ СЕ РАДВАМ И ГЪРЦИТЕ НАЙ-СЕТНЕ ДА ПОСТРАДАТ ИСТИНСКИ ОТ "ПРЕЛЕСТИТЕ" НА ЛЯВАТА УТОПИЯ – КАКТО ПОСТРАДАХМЕ ОТ КОМУНИЗМА НИЙ, БЪЛГАРИТЕ! неделя, 25 януари 2015 г.

Много ще се радвам и гърците най-после истински да пострадат от лявата

утопия – както пострадахме от комунизма ний, българите! Нека да победи СИРИЗА, нека да управляват заедно с комунистите, ако искат нека и диктатура на пролетариата да направят, ако искат, и венецуелски, и виетнамски, и севернокорейски комунизмо-социализъм да почнат да си строят, и наци-онализации ако искат да правят, абе да правят всичко каквото искат – аз все ще се радвам!

По една-единствена причина ще се радвам: единственият начин сред гръцкото общество да настъпи пълно отрезвяване по отношение на същината на реалния комуни-зъм и на радикалното ляво е и гърците да преживеят поне част от това, което ний, българите, преживяхме! Докато лявата бесовщина не си разиграе истински коня в Гърция голяма част от гърците все ще про-дължават да си живеят с умилително-глупави илюзии относно прелестите на комунизма, но щом на гърба си усетят тия същите негови прелести, гърците едва тогава ще разберат каква голяма глупост са сторили – и ще почнат да си скубят косите!

Този е начинът, потвърден от ис-торията, за раздяла с големите илюзии и с човешките идиотщини и глупости изобщо: практиката е този начин, преживяването в реалния живот, изпитването на собствения гръб. До този момент гърците не можаха да си извадят поуки от българския пример, е, нека сега на собствен гръб да усетят "пре-лестите" на лявата идиотщина и бесовщина!

Тъй че аз лично много се радвам, че въпросната СИРИЗА щяла била да побе-ди, да побеждава! А пък ний след това ще им гледаме сеира на гърците и ще им се радваме: нека и те малко да пострадат! Няма само ний, българите, да страдаме от тия безсрамни лъжци, крадци и криминални типове, каквито са левите, каквито са имен-но комунистите!

Написано по повод на ето то-ва: СИРИЗА може да спечели пълно мно-зинство на изборите

36

ЗНАЕНЕТО, "МНОГОЗНАЙСТВОТО", "ТРУПАНЕТО НА ЗНАНИЯ" И ПР. ПРИ-НАДЛЕЖАТ НА ЕДНА ОСТАРЯЛА, ДЕМО-ДИРАНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПАРАДИГМА неделя, 25 януари 2015 г.

Англия приема студенти без дипломи

Така повече младежи ще могат да влязат в елитните университети

Английски университети започ-

наха да приемат студенти, които още не са се дипломирали. Това е последица от падането на ограничителните квоти за прием на местни и европейски студенти. Заради това повече младежи ще могат да влязат в елитните университети, а тези на средно ниво започват битка за привли-чане на останалите, пише "Стандарт". Част от битката за студенти е предла-гането на директна оферта за прием, още преди младежите дори да са се явили на матура. Досега обикновено университе-тите предлагаха примерни оферти, в които е записано, че искат на зрелостния изпит или в дипломата да бъдат получени определени оценки. Тази година кандида-тите искрено се изненадали, когато виде-ли, че директно са приети в университети в Бирмингам, Ланкастър, Нотингам. Gery Nikolova: Ако изпитът за прием в университета се приеме за достатъчен, за да влезеш в него – няма никакъв смисъл да си късаш нервите с държавно училище - просто трябва да намериш подходящ за себе си/детето си начин да се подготвиш за този изпит... и е логично да е така – ако знанията ги има, какво значение има КЪДЕ и КАК са придобити? Кратък мой коментар: Само нещичко да кажа, да обърна внимание, важно е: Gery Nikolova е принципно права, само дето говори за "знания", които трябвало било да ги има, а въпросът опира до качества, до развити способности: ако младите умеят да мислят самостоятелно и критично, да бора-вят уверено, да "плуват" умело в океана от информация (от знания), който ни залива, то у такива млади хора, разбира се, са налице всички предпоставки да се развиват на ниво

и в сферата на университетското образова-ние, където въпросните качества ще про-дължат да бъдат "шлайфани", доразвивани, усъвършенствани и пр. А знаенето, "многоз-найството", "трупането на знания" и пр. родствени изрази принадлежат на една друга образователна парадигма, която е била модерна в ерата на Възраждането (Ренесанса), но отдавна й е минало времето – и по тази причина е съвсем неактуална за нашите нови и коренно различни времена. ВАЖНОТО Е ДА СМЕ ЧОВЕЧНИ И ДА ПАЗИМ ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ, КОЯТО РАЗЦЪФВА НАЙ-ВЕЧЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДУХОВНИТЕ ЗАНИМАНИЯ И ДЕЙНОС-ТИ неделя, 25 януари 2015 г.

"Младостта старее, невежест-вото може да се образова, пиянството – да се отрезви. Но глупостта е веч-на."(Аристофан)

Нека тази мисъл за вездесъщата глупост да стои като посвещение на днеш-ното ми разсъждение. Да прибавя към нея и добре известното твърдение на Айн-щайн: "Само две неща са безкрайни, Вселе-ната и човешката глупост – като за пър-вото не съм сигурен". Не, няма да пиша за глупостта или пък за глупаците. Поставям тия чудесни мисли тук просто защото никога не е излишно ясно да съзнаваме с кого обикновено си имаме работа – в своето всекидневие. Глупаците имат и огромно числено превъзходство, които именно им дава и усещането, че са прави. Тия, които умеят и обичат да мислят, обикновено са твърде неуверени. Глупаците всичко знаят и го знаят винаги "по най-правилния начин". Стига за тях. Аман от тях!

А днес искам да пиша по няколко възлови момента, свързани с търсенията ми в сферата на вярата, с които искам да за-върша това изследване; писах вече, че текстът, от който ще направя своето Пома-гало по вяра набъбна предостатъчно, тъй че е време да пиша едно заключително есе, да напиша също и един предговор към самото помагало и да се захващам с доо-формянето на книгата с оглед да заминава вече към издателството. Смятам, че е доб-ре да има в този момент едно напълно светско, съвременно, отговарящо на съзна-

нието на днешните хора, достъпно, човечно, сиреч философско помагало по вяра и религия; идеята ми е да дам пример, че е възможно такова нещо изобщо да бъде създадено. Тия дни ми се върти в главата и идеята да изпратя суровия текст на моя приятел и състудент доц. дфн Стефан Пе-нов, който завежда секцията по религиозна-ние или по философия на религията (сега се нарича "Религия, вярвания и всекидне-вен живот") в бившия Философски инсти-тут към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието), ще ми се да сондирам неговото становище, а пък ми се иска да му предложа да напише и свое представяне на помагалото, нещо като рецензия, което да влезе в него, ей-така, за всеки случай – защо пък да не се опитам да въвлека някак и официалната научна система в тия проблеми? Но преди да му изпратя суровия текст все пак трябва да съм му придал известна завършеност, ето, това възнамерявам да направя в близ-ките дни.

(ОЩЕ – в блога) ОТВРАЩЕНИЕТО НА ПОВЕЧЕТО РУСНА-ЦИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ Е ПО-СИЛНО ОТ НЕПРИЯЗЪНТА ИМ КЪМ ИСЛЯМИСТИТЕ – И ОТ НЕНАВИСТТА ИМ КЪМ ТЕРОРИСТИТЕ неделя, 25 януари 2015 г.

Россия — Европа. Возврат билета, Автор: Артемий Троицкий

Да, долго нежил нас обман… По-хоже, что Россия и в самом деле не Евро-па. Как бы мне и некоторым другим этого ни хотелось

На мой взгляд, европейской можно считать ту страну, которая искренне желает быть европейской. Даже если не все пока сходится. И в этом случае Украина — не-сомненно, «цэ Европа». А Россия?

До украинско-крымских событий прошлого года никто «европейскость» Рос-сийской Федерации сомнению не подвергал — точнее сказать, разговоров на данную тему активно не велось. Типа все было в порядке: да, автократия вместо демократии, проблемы с правами человека… но в плане культуры, менталитета, общей цивилизо-ванности, конечно же, мы, россияне — «белые люди»! А коррупция и прочий бар-дак — так это не только у нас или в Нигерии,

37 посмотрите на Грецию или Италию, являю-щихся членами Евросоюза…

Бешеная, сначала возмущенно-из-девательская, а впоследствии и конкретно агрессивная реакция российского государс-тва и его граждан на стремление соседней Украины стать частью реальной Европы заставила не то что усомниться в недавно еще само собой разумеющемся, но и с высокой долей вероятности предположить, что у постулата о европейской принадлеж-ности России вышел срок годности. Если перефразировать известное высказывание Александра Зиновьева о моральности, то, на мой взгляд, европейской можно считать ту страну, которая искренне желает быть европейской. Даже если не все пока сходит-ся. И в этом случае Украина — несомненно, «цэ Европа». А Россия?

За последний год слова «Европа», «европейский» стали у нас не то чтобы ругательными (тут до Америки еще далеко), но отчетливо презрительными и пренебре-жительными. Если раньше понятие «евро-пейский» ассоциировалось с комплимента-ми типа «изысканный», «образованный», «качественный» — то теперь народный словарик синонимов выдаст, скорее, «изв-ращенцы», «слабаки», «развратники», «дег-раданты»… Кстати, даже на мой проевро-пейский взгляд, некоторые западные ли-деры вполне этим эпитетам соответствуют, однако одно дело — отдельные жалкие личности во властных структурах, а совсем другое — великая европейская цивилизация с ее культурой и системой ценностей. Ко-торые современная Россия с удовольстви-ем отторгает и высмеивает — не брезгуя, впрочем, многими материальными благами европейского производства… Причем, под-черкну, активный антиевропеизм не столько даже декларируется «сверху» (там пока предпочитают дипломатичные обороты), сколько прет снизу.

Максимально наглядным подтвер-ждением тезиса «Россия — не Европа» стала реакция значительной (если бы про-водились замеры, рискну предположить, что большей) части россиян, включая небез-культурную «элиту», на трагедию в Париже.

Прошлогодние массовые проявле-ния агрессивной «укрофобии» шокировали, но их нетрудно было объяснить тотальной телепропагандой, бахвальством «крым-наш», проливанием бальзама на ущемлен-ные постсоветские комплексы и т.п. В драме Charlie Hebdo никакие национальные, поли-тические, исторические или географические интересы России затронуты не были. Более того, особыми симпатиями к исламу и тре-петным отношением к Магомету большая часть населения страны отнюдь не отлича-ется. И тем не менее: «Сами виноваты, либералы-кощунники — нечего было над святынями глумиться!» В дистиллирован-ном виде это сформулировали религиозные фундаменталисты, но с косметическими

оговорками позицию поддержали политики, депутаты, деятели культуры и журналисты. Исключение составили только топ-чиновники и дипломаты (по понятным при-чинам), да отщепенцы, цепляющиеся за свой европейский выбор. «Свобода? Какая свобода?»

Фактически российское общест-венное мнение сыграло так, как если бы мы были мусульманской страной — при том, что государство светское, а население по большей части безбожное (хоть и любит прикидываться православным). Удивитель-но? Еще как!

Если жестко, то я сформулировал бы это так: отвращение большинства рос-сиян к так называемым европейским цен-ностям сильнее, чем неприязнь к исламис-там и ненависть к террористам. Притом что от последних, в отличие от французских карикатуристов, наш народ страдал, и жес-токо.

В определенном смысле это ло-гично — в логике парадигмы 2014/2015. Нынешнее позиционирование России отно-сительно Европы не тождественно, но близ-ко к тому, что существует у стран Ближнего Востока и Северной Африки: с Европой имеется географическая близость, тесные экономические связи, плюс расположивша-яся от Финляндии до Испании диаспора. При этом полное отчуждение в области ценностных ориентиров, нравственных приоритетов и прочих объектов гуманитар-ного характера. Которые, собственно, евро-пейский дух и определяют.

Строго говоря, ничего нового в этой ситуации нет — мы просто возвраща-емся в допетровские времена, когда отно-шения России с Европой были иногда воин-ственными, иногда прагматичными, но ни-когда — близкими и родственными. Прору-бание известного окна и реформы сделали из России европейскую державу, но зацепи-ли лишь очень тонкий слой ее обитателей: в XVIII веке аристократию, в XIX к ней присо-седилась разночинная публика — городские профессионалы и интеллигенция. И все были, как выразился один выходец из этой

самой среды, «страшно далеки от народа». (Замечу в скобках, что даже славянофилы, несмотря на их любовь к кушакам и нелю-бовь к Петру, были стопроцентными евро-пейцами. Скажем, в краеугольном для Рос-сии того времени «крестьянском вопросе» они были за сельское общинное самоуправ-ление и против крепостного права, занимая позицию, близкую западникам-социалистам Герцену и Бакунину). Согласно переписи населения 1897 года, грамотных в России был 21%, в деревнях проживало 87% насе-ления. Да и среди хилого городского мень-шинства значительную долю составляли мелкие торговцы и ремесленники, более близкие к «черной сотне», нежели к Европе.

Короче, русских «европейцев» 10—15 процентов — что тогда, что сей-час. Прочети ДО КРАЯ ЗАБЕЛЕЖКА: "Преразказ" на български с доста цитати от същата тази статия можете да прочетете тук: Защо Русия реагира на "Шарли ебдо" като мюсюлманска дър-жава

ИМА ДВЕ РУСИИ... неделя, 25 януари 2015 г.

ВСЕКИ НАРОД СИ ЗАСЛУЖАВА... МЕДИ-ИТЕ! неделя, 25 януари 2015 г.

Преди около седмица в две публи-кации - виж Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте

38 никой да ви подценява и да ви ощетя-ва! и Предлагам гражданска акция, свър-зана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общ-ност – предложих следната инициатива: ние, зрителите, ние, гражданите да напра-вим нещичко по повод на това, че големите доставчици на телевизии, примерно ВИВА-КОМ си позволяват да игнорират нашите зрителски предпочитания и не са включили в своите пакети интересни регионални телевизии като Пловдивската обществена телевизия примерно; там също така публи-кувах и текста на свое писмо до моя достав-чик ВИВАКОМ, с което настоявам той да включи въпросната телевизия в своя пакет; в противен случай заплаших, че ще се отка-жа от всички ползвани услуги от тоя опера-тор или доставчик. Тази вечер забелязвам, че още на 20 януари съм получил писмо със следното съдържание от ВИВАКОМ (цити-рам в оригиналния вид и правопис):

Здравейте г-н Грънчаров, Благодарим Ви за интересът към

излъчваните от VIVACOM тв. канали. Препоръката Ви е отправена към компе-тентният отдел, свързан с тв. услугите.

Ценим мнението, което получа-ваме от клиентите си и се стремим да изпълним техните предпочитания. Не бихме могли да обявим промени в излъчва-ните канали, преди това официално да е факт.

Към момента, включените тв. канали (някой от тях в допълнителни па-кети), може да разгледате на сайта тук.

Благодарим Ви, че използвате VI-VAONLINE!

С Уважение, Д. Николаев VIVACOM Обслужване на клиенти.

ЗАБЕЛЕЖКА: Междувременно тази инициа-тива (аз тогава призовах и други граждани да протестират по аналогичен начин) очерта един по-голям проблем, който представих в ето тези две публикации: виж Има ли заго-вор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Текстът на една пети-ция, свързана с важна инициатива в областта на медийната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да подкрепят. Оставих вре-ме за предложения по повод на предложе-ната петиция, която да бъде адресирана до компетентните органи (Комисия по медиите и културата на Народното събрание, до българските депутати в Европейския пар-ламент, до СЕМ), в съвсем скоро време ще обобщя предложенията, отправени ми в блога и чрез имейли и ще разположа текста на петицията в сайта, където под нея вече да могат да се събират подписи.

Толкова сега по този въпрос, раз-бира се, впечатлението ми е, че отзвукът от

страна на гражданите (да не говорим пък за такъв от страна на медиите!) по повод на тази инициатива, както може да се очаква, е минимален, направо нищожен, което и обяснява добре защо страната ни е на позорното 100-но място в класациите по свобода на словото; тук също явно действа все същата максима (в префразиран за случая вариант) "Всеки народ си заслужа-ва... медиите!" (иначе в оригинал, както е известно, звучи така: "Всеки народ си зас-лужава управниците", "Всеки народ е досто-ен за своето правителство", по думите на философа Хегел). ЕТО ЗАЩО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕ-МА БДИ ДЕЦАТА ДА НЯМАТ СВОБОДНО ЗА МИСЛЕНЕ ВРЕМЕ понеделник, 26 януари 2015 г.

Знаете ли защо още от съвсем малки са ви юркали да покривате куп нор-мативи, да следвате програми и пр.? Даа, обяснението е – за да се развивате правил-но, да не изостанете в развитието си. Но истината е по-проста: за да държат ума ви зает през цялото време. Понеже свободното от задължения време е времето когато се раждат творческите неща, мечтите, вдъхно-вението; и там разбираш кой си. И тогава ставаш заплаха...

Написа: Gery Nikolova Кратък мой коментар: Ето защо образова-телната система бди децата да нямат сво-бодно за мислене време; ето защо децата ни овреме отвикват от мисленето, да не говорим пък за другите творчески активнос-ти. Цялата работа е да бъдат унифицирани дотам, че да загубят талантите си – и да станат... стадо. И роби. За постигането на тази висша цел бди неуморният държавен образователен чиновник, в какъвто се прев-ръщат, волю или неволю, и мнозинството от учителите... В ТОВА ВИДЕО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ КАТО НА ДЛАН ЦЯЛАТА ДУША НА ПУТИНСКА РУСИЯ понеделник, 26 януари 2015 г. Вся Россия в одном коротком видео: Это и зигующие "антифашисты".

Это и здоровое матерящееся быдло, называющее себя врачом.

Это и пожилая женщина, говоря-щая, что пусть не платят пенсию, "зато Крым наш!"

Это и молодой "патриот", мечтаю-щий побыть в роли участника Великой Оте-чественной.

Это и куча идущих по делам про-хожих, которым просто все равно.

Это и милые, красивые, тихие, добрые, неравнодушные люди, которых оскорбляют и оплевывают, а потом обяза-тельно запихивают в автозак.

Написа: Pavel Gintov НИМА И КОМШИИТЕ, НИМА И ГЪРЦИТЕ СЕ РАЗБОЛЯХА СЪЩО ОТ НАШЕНСКОТО ЛЯВО СЛАБОУМИЕ? понеделник, 26 януари 2015 г.

По повод изборите в Гърция Кирил Кирилов написа във Фейсбук:

Възможно ли е цяла една нация да е толкова опиянена от собствената си глу-пост, че сама, напълно доброволно и де-мократично да гласува за собственото си самоунищожение? Възможно ли е цяла една нация да има ментални проблеми, цяла една нация да е болна от слабоумие? Днес гърците ще покажат, че на Балканите всичко е възможно.

Възразих му ето как: Е, не баш цялата нация е болна от

слабоумие. Има и нормално мислещи гър-

39 ци. Както показват резултатите от изборите от четирима гърци един е напълно наред с акъла – щом е гласувал за НОВА ДЕМОК-РАЦИЯ. А иначе аз продължавам да под-държам тезата си: нека и гърците да пост-радат като изпият цялата горчива чаша на лявото безумие, та да им дойде един ден акъла... ТРИУМФ НА БЕЗСРАМИЕТО: МАДАМ В., ОБЛЕЧЕНА В ЗЛАТО, СЪБРА ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ, КОИТО СА ЗАДЪЛЖЕНИ НА "ВИСОКОМОРАЛНАТА", С ИЗВИНЕНИЕ, "ЖУРНАЛИСТИКА" понеделник, 26 януари 2015 г.

Виж: Валерия Велева събра петима председатели на парламента ОЩЕ СНИМКИ Журналистика на п(р)очит КРАТЪК КОМЕНТАР: Как пък нямат поне малко усет за мяра?!

УЧИЛИЩЕТО-МЕЧТА

понеделник, 26 януари 2015 г.

Експериментално училище – мечта, Ав-тор: Емил Минев

Какво си представяте, когато чуете думата “училище”? Дълги коридори, които зажужават на всеки 45 минути… Неудобни чинове наредени в редове… Черна дъска и тебешири… Нетърпелив учител, който дебне да хване следващия с ненаучен урок… Дневници, оценки, отсъствия… И да не забравяме звънеца… Чувал съм деца да римуват “училище – мъчилище”…

Хммм… А можете ли да си представите

училище без всичко това? Може би си мис-лите, че подобно нещо не може да има дори и в най-смелите ви мечти?

Е, преди повече от 15 години ня-колко смели учители са си го помислили и са го направили реалност. Това е експери-менталното училище в град Хендерсън, Минесота, САЩ – Minnesota New Country School.

В това училище няма да срещнете класни стаи, чинове, викащи учители и ученици, часове и звънци. Всички ученици се намират в едно голямо помещение, като всеки един от тях си има работно бюро с компютър. Всеки е свободен да ходи където си иска, когато си иска. Също като в една работна среда.

(ОЩЕ >>>) ЗА CREDO QUIA ABSURDUM EST НА ТЕР-ТУЛИАН понеделник, 26 януари 2015 г.

„Вярвам, защото е абсурдно“

„Човекът не се ражда християнин, но става такъв! ... Гоненията не могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни.“

Quintus Septimius Florens Tertullianus, Квинт Септимий Флоренс Тертулиан Credo quia absurdum est, Тертулиан Вярвам, защото е абсурдно 1.Ако нещо надвишава нашата способност да го разберем, това все още не означава, че само по себе си то е абсурдно.

(ОЩЕ – в списание ХУМАНУС) РАЗБИРАНИЯТА НА ЕДИН МЛАД ЧОВЕК ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ понеделник, 26 януари 2015 г.

Един алтернативен образователен модел – интервю Взе интервюто специално за списание Humanus Димитър Пецов

В началото на декември месец 2014 г. от името на Център „Humanus” про-ведох дискусия с учениците от 11 б клас от силистренската Природо-математическа гимназия. Преди да започне дискусията бях дал задание на учениците, което се казваше „мисловна пирамида”: накарах ги да аран-

40 жират по приоритети нещата, за които мис-лят ежедневно. Тогава ми направи впечат-ление един ученик, казваше се Ангел Ва-силев, който показа различно мислене – ориентирано към проекти и към развитие, към решаване на проблеми. С други думи млад човек активно, а не с пасивно мисле-не. Оказа се, че този тип мислене не се дължи на случайността, а е резултат на алтернативния образователен метод, който Ангел практикува извън училище – като студент дистанционно обучение в универси-тета за софтуерни специалисти „СофтУни”. Ангел се съгласи да даде интервю за списа-ние Humanus и да отговори на моите въп-роси за начина си на обучение, а също и за това какво мисли за образованието у нас като цяло.

Какво те накара да вземеш реше-ние да се запишеш да учиш дистанционно във Софт Уни?

Главно мечтите ми за създаване на игри. По-точно избрах Софт Уни заради фокуса им върху езика C# (си шарп), който е лесен за учене, използване и изключително мощен за създаване на програми.

Какви са предимствата на дис-танционния начин на обучение?

Главно това, че мога да уча удобно у дома си и пак няма да изпусна нищо важ-но. По този начин също се избягват 6-часовите пътувания до София и можеш да спестиш доста от това. (ОЩЕ >>> в блога)

ПРОЕКТ ЗА КОРИЦА НА НОВИЯ БРОЙ НА HUMANUS, СПИСАНИЕТО ЗА СЪВРЕ-МЕННО ОБРАЗОВАНИЕ, ЗА НАСЪРЧА-ВАНЕ НА ДУХОВНОТО И ЛИЧНОСТНОТО ИЗРАСТВАНЕ НА МЛАДИТЕ

Забележки? :-)

ПОРАДИ ЖЕЛАНИЕТО НА МЛАДИ ХОРА ОТ СИЛИСТРА ДА ГО ВИДЯТ ПО-СКОРО НОВИЯТ БРОЙ НА СП. HUMANUS ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ МЕСЕЦ ПО-РАНО ОТ ПРЕДВИДЕНОТО! понеделник, 26 януари 2015 г.

Преди малко получих следното съ-общение от г-н Д. Пецов от Силистра, бла-годарение на когото в последните дни изля-зоха няколко чудесни публикации по тексто-ве, или писани от млади хора, или пък за тях, дори и едно интервю с интересен мислещ младеж публикувахме днес; ето какво ми пише г-н Пецов, а пък по-долу можете да разберете от моя отговор до него как ми хрумна нещо важно и във връзка с периодичността на излизане на списание HUMANUS, така и за темата на следващото излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдив-ската обществена телевизия в четвъртък:

Изпращам ви малко инфо за наша-та нова звезда. Като видяпубликацията си в блога ми изпрати следното съобще-ние: Супер! Нямам търпение да излезе списанието! И другите младежи постоянно ме питат за това...

Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Много Ви благодаря за чудесните

материали, с които обогатихте много новата книжка на списанието! И също така ме енту-сиазирахте да започна подготовката й за печат много по-рано от предвиденото. Щом младите чакат с нетърпение излизането на новата книжка, готово, ще направим така тя да излезе значително по-рано. Примерно до средата на февруари да излезе от печат.

Това ме кара да се замисля дали да не променим издателската концепция на списанието. Предвиждах то да излиза три пъти годишно, като ИДЕИ, но това явно не е добре. Дали да не го направим списанието

(на първо време) двумесечно, т.е. на два месеца да излиза веднъж? Тоест да излиза шест пъти в годината? Струва ми се, че това е реално, въпреки че тогава можем да изпитваме трудности със събирането на текстове.

Ако имаше като Вас по един човек от голям град, който да общува с младите, щяхме с лекота да пълним списанието дори и да излизаше още по-често, но за жалост до момента Вие сте единствен. Аз пък тук в Пловдив все още не намирам време да ида като Вас по гимназиите и да представя списанието на учениците. Но ще се поста-рая нещо да направя по този въпрос.

Ще използвам телевизионното предаване, което водя и ще посветя цяло предаване (този четвъртък) на тази тема: ще поставя въпроса Как общуваме с мла-дите, разбираме ли се с тях? и пр., да, ето този въпрос ще поставя и ще говоря много за списанието. Можете да кажете на нашите млади приятели от Силистра да опитат да гледат предаването (излъчва се отлайн на сайта на Пловдивската обществена телеви-зия), ако не могат, тогава могат да гледат записа му и в моя блог.

Ще ми позволите да използвам то-ва писмо в блога за да уведомя читателите му за хрумването, което под Ваше влияние ми дойде в акъла току-що (за такова преда-ване по ПО-ТВ, щото наистина ми е трудно да тръгна от училище на училище, макар и от това да не съм се отказал), но с предава-нето ще стане значително по-бързо, имам предвид това информацията за младежкото списание за образование и личностно раз-витие HUMANUS да стигне до повече млади хора поне в Пловдив.

Това е засега. Всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров

ИСТИНИТЕ СА ИЛЮЗИИ, ОТНОСНО КОИ-ТО СМЕ ЗАБРАВИЛИ ТЪКМО ЧЕ СА ИЛЮЗИИ понеделник, 26 януари 2015 г.

41 Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година, François Lemoyne

Срещу свети-апостол-павловците на тоталитаризма

Ще започна с (мой) превод (през

англ.): "Истините са илюзии, относно кои-

то сме забравили тъкмо че са илюзии – те са метафори, които са се износили от упот-реба и чиято чувствена сила е пресушена, монети с изтрит релеф, но все-таки парични знаци, продължаващи да бъдат в обръще-ние просто като разменни късчета метал."

Фридрих Ницше, "В извънморален смисъл върху истината и лъжата" (1873).

Бих формулирал (коментирал, ди-алогизирал): истините са конвертируемите обществено илюзии, господът е мъртъв точно с това, че е станал общоприет, сниз-ходил е "справедлив в своите изисквания" и се е превърнал в истина, правда, напуснал е светостта на своята дворцова и клерикал-на обител и е навлязъл безпризорен сред "хората", "намерен" и после подхвърлян и подмятан от "хората". Ето лайтмотивът на цялата Ницшева философия, мисъл, в която е вкоренено величието на Ницше.

Човек – в своето гордо звучене – се нуждае от истина, за да има откъде да се оттласва, а от бог – за да има (съответно) накъде, все тук, на земята, към нови върхо-ве и луни, долини и преизподни, да полита. Сиреч "истинният бог" е една кална илюзия, едно блатно изпарение, тинята на собстве-ното човешко съществувание, е утопията за политане, е мечтата по щастие, е пребива-ване в "оня свят", е живот от последна инс-танция, вместо от първа. И коя е дефиници-ята за благородство? Да съществуваш от първа инстанция. Философът – ако божем е философ – е философ от първа инстанция. И властелинът – ако божем е властелин – е

властелин от първа инстанция. И подземни-кът – ако е благороден – е подземник от първа инстанция. Нежели от последна.

Че о, времена! Кепенците на поли-тическата перспектива, знай, са утопични, хоризонтите – илюзионни. На илюзии и степни твари бе обърнал гръб и се прибра; и скоро каза си: "Да, истината влиза през комина на историята, но за мен е задушливо тук." И рипна отпочинал. "Притежава исти-ната онзи, що е необръгнал", рече на изли-зане.

„Какво е истината“, Христос и Пилат, 1890 година, Nikolai Ge

Думата ми е за благородството на гражданството – как е възможно гражданско благородство? Как е възможно гражданство от първа инстанция? Идеята като социална или социалното като сведено до политика - нищо по-омерзително от първото и по-добротворно от второто; кой би казал об-ратното? Та не би трябвало да става въпрос например за "български национален идеал", а за българска национална политика. Идеа-лът по принцип е колкото национален, тол-кова и интернационален, идеалът си е иде-ал: Левски отлично е разбирал това и до-толкова стои по-високо от Ботев. И Алек-сандър Лилов, този ресентиментал, разби-раше идеала – ала, вместо да го изяснява, го проповядваше на неразбиращите.

Свойствена на достойния живот е нито грижата (да обгрижваш и/или да бъдеш обгрижван), нито враждата, а златната (по Аристотел) среда – конкуренцията. Затова тоталитаристите нямат право. Отхвърлени-ят гражданин е отхвърлен не защото не бива обгрижван, а доколкото няма достъп до конкурентна среда. Сиреч става въпрос не за "социална идея", а за социална поли-тика. Т.е. за политически гарантирана вът-реикономическа конкуренция.

Бележка dcccxii от моя текст "Бе-лежки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)".

jmethodius.blogspot.com 26.01.2015, Й. Й. Методиус ТЪЙ УМИЛИТЕЛНИТЕ ЛОЗУНГИ НА "СИ-РИЗА": "ОТ ГЕРМАНЦИТЕ – СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ, НА ГЪРЦИТЕ – СПО-РЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ!" И "ЛЕЖ ПА ЯЖ!" вторник, 27 януари 2015 г.

Анализи, обмяна на мнения по най-новата гръцка социалисто-комунистическа "революция" Момчил Дойчев каза: Сириза – ще дадете и последната Си риза...

Ангел Грънчаров каза: Аз някъде пък прочетох тия дни, че лозунгът или девизът на въпросната "Сириза" бил:

"От германците – според спо-собностите, на гърците – според потреб-ностите!",

сиреч, пак се свежда до тъй милия на сърцата и на голяма част от българите комунистически девиз "Леж па яж!", за реализацията на който калпазаните и лум-пените от всички страни, виждаме, са готови на какви ли не подвизи...

СЪБЛАЗНИТЕЛНОСТТА НА РАЗВРАТА В ЕПОХАТА НА КУЛТА КЪМ ТЯЛОТО И СЕКСУАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ вторник, 27 януари 2015 г.

Работата по редактирането на кни-гата, наречена Помагало по вяра, върви с добър темп, независимо от това, че самата книга още не е дописана, което обаче не е изобщо чудно ако се вземе предвид концеп-цията на самото помагало: нямам претен-цията да дам нещо завършено и окончател-но по подетата тема, а само да спомогна за настройването на младите (пък и не само на младите) хора за по-смислени духовни занимания, за размисли и обсъждания (по групи интересуващи се). Идеята ми, целта ми е само тази: да провокирам интерес към тия най-значими духовни въпроси, да на-сърча търсенията в тази област. Толкова. По тази причина книгата може да се пише един вид безкрайно, тя може да има про-дължения, тя винаги ще си остане недо-вършена, винаги наново и наново ще могат да се поставят същите и подобни на тях въпроси. При това ми се ще подходът, ме-тодът на изследване в нея да е по-съвременен, което пак предполага неза-вършеност, отвореност на въпросите, теми-те, проблемите. Щото всичко завършено, и

42 то под формата на дефиниции, предполага догматичност, претенция за някакви "вечни истини", а тия неща са изцяло чужди на модерния манталитет. И вярата, и религия-та следва да се разглеждат критично и недогматически, сиреч, тази област следва да се осъвремени, щото иначе интересът (особено пък сред младите) неминуемо ще погасне. (ОЩЕ – блога) ЗА БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА ГЛАВНА ОПАСНОСТ Е АГРЕСИВНАТА И ЕКСПАН-ЗИОНИСТИЧНА РУСКА ИМПЕРИЯ ПОД ВОДАЧЕСТВОТО НА ПОЩУРЕЛИЯ ТАВА-РИШЧ-ИМПЕРАТОР ПУТИН вторник, 27 януари 2015 г.

Един нашенец, представящ се, че уж живее и работи в... Австралия всеки ден ме учи как било правилно да мисля по всич-ки политически, нравствени, философски и дори религиозни въпроси, по които пиша в блога си; най-често ми повтаря, че, видите ли, турският аскер щял бил "при нужда" да направи еди-какво си на България и пр.; по тази причина ми се наложи на тоя очевидно доста немислещ нашенец да му кажа ето какво; написах му в писмо следната забе-лежка, която, мисля, че е важно да се знае от всички българи, пък дори и да са на другия край на света:

За България в момента опасност е не турският аскер, а военната сила на агре-сивната и експанзионистична Руска импе-рия. Впрочем, от повече от век главната опасност за България е Русия, не Турция, никакъв враг не ни е също така и филанки-шията, най-малко пък... Европа. Най-много сме си патили в този повече от век след 1878 г. от руснаците, това е неоспорим исторически факт; едва сме се опазили като държава от техния неотслабващ имперски натиск; за нас е била приготвена съдбата на кавказките народи, на Полша, на Финлан-дия, ала благодарение на Европа и на вели-ки българи и български национални и дър-жавни водачи като Стамболов, Цар Ферди-нанд, Цар Борис Трети и пр. едва-едва сме опазили независимостта си, едва-едва не сме станали завинаги Задунайская губерния на Русия. Тази опасност сега, в наше време

е особено страшна предвид тия ужасии, които руснаците направиха на Украйна.

Ако не го знаеш това (нищо, че то е толкова ясно и просто, че повече от това не може да бъде, тия неща са безспорен исто-рически факт и най-непосредствена истори-ческа очевидност, но явно сред нас, бълга-рите, има много слепци, упоени от имперс-ката наркоза на парично подплатената нашенска русофилщина-рублофилщина, та затова се налага да бъде повтаряно всеки ден!) та значи ако не го знаеш всичко това, ето, казвам ти го.

Самият факт, че се правиш на уда-рен че уж не го знаеш и увърташ постоянно, че някакви турци ни били най-голям враг, показва, че най-вероятно служиш на инте-ресите на руснаците, на кагебешниците, на путлеристките империалисти де... МОЯ КНИГА НА ЧЕЛНО МЯСТО В РАЗП-РОДАЖБА НА "ОБЕЗЦЕНЕНИ КНИГИ" В ЕДНА КНИЖАРНИЦА... сряда, 28 януари 2015 г.

СТАНДАРТИЗИРАНАТА ОБРАЗОВАТЕЛ-НА СИСТЕМА ОЩЕТЯВА ТАЛАНТЛИВИТЕ, МИСЛЕЩИТЕ МЛАДИ ХОРА сряда, 28 януари 2015 г.

Промените в образованието търсят мис-лещите деца, а не зубрачите, Автор: Радка Минчева (С аудиозапис на изказването на министъра.)

Стандартизирана е образовател-ната система в България, не предлага спе-циален подход към различните деца, пече-лят зубрачите, а ние ще търсим мислещите деца. Така коментира в Разград промените в просветната сфера министърът на обра-зованието проф. Тодор Танев. Той се обяви и против закриването на училища, освен когато се налага.

Демографският проблем не е само в България, идва от север отдавна и има създадени гъвкави форми за решаването му в сферата на образованието, като ваучер-ната система, заяви проф. Тодор Танев.

МАЛКО ЕЛЕМЕНТАРНА ПСИХОЛОГИЯ

сряда, 28 януари 2015 г.

Изображението е публикувано на страница-та Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Не мозъкът на човека чете, а това, дето се занимава с четене у човека, е нещо друго, кое е "нещо-то", дето чете, нека всеки да помисли... но е

43 факт, че не мозъкът чете; обяснението на този феномен че разбираме правилния смисъл на толкова неправилно изписаните думи е друго, има школа в психологията, наричана "гещалт-психология", ето тя е обяснила това нещо правилно, не аматьорс-ки, както са се опитали да го обяснят наше учЕни от Търново... СИМПТОМИ НА ТОТАЛНАТА НРАВСТВЕ-НА ДЕГРАДАЦИЯ: КРАДЕ СЕ ЯКО, МАМИ СЕ ПОВСЕМЕСТНО, ЛЪЖЕ СЕ НЕПРЕ-КЪСНАТО И МАСОВО! сряда, 28 януари 2015 г.

Блогърът Комитата е написал текст със заглавие Ех, тези българи, в който разказва за някои преживелици (разни типове му искали пари), случили му се във вечерна София; можете да прочетете какво пише, а пък накрая цитира и свой приятел от фейсбук, който споделил ето това:

„Обраха ме. току-що. две красиви циганки на 18-20. на Христо Белчев преди Алабин. Едната ми сграбчи пакета, а другата - задника и докато се обясня, че нямам нужда от техните услуги, явно са ме преджобили. Възниква въпроса - ако бях казал "да" дали щяха да ми върнат парите, взети от джобовете ми, или щяха да ис-кат още... всъщност ми поискаха цигара и затова спрях – да им дам.

ПП нямах с какво да си платя таксито и се качих до вкъщи за пари. Шо-фьорът се опита да ме излъже с 10 лева... Не съм толкова пиян!“

Написах там, в блога на Комитата, ето този кратък коментар:

Страшна работа! Краде се яко, мами се повсеместно, лъже се непрекъсна-то и масово! Дали е заради "кризата", дали е въпрос на морал, дали измамниците са гладни и затова мамят и крадат – кой да отговори на тия въпроси? Даже бедността, мизерията, човешкото нещастие и пр. са превърнати в "стока", в спекулативен инст-румент за психологически шантаж, тормоз и натиск върху съзнанията на ближните – с оглед извличане на облаги. Или пък обяс-нението е, че съзнанието е дефектно по причина на това, че комунизмът ни натика в страшна нравствена (човешка) криза, в дълбока криза на човечността?! Не е човешко човешки същества да се отнасят така към себеподобните си. Аз не виж-

дам "човешкост"(както би се изразил "фи-лософът" Ахмед Доган) в тия прояви...

ПЕТИЦИЯ ПРОТИВ ДИРИЖИРАНИЯ ДИК-ТАТ НА ГОЛЕМИТЕ – НА ПРЕДВИДИМИТЕ И УДОБНИТЕ – ТЕЛЕВИЗИИ сряда, 28 януари 2015 г.

Тази сутрин реших най-сетне да сложа (в сайт за събиране на подписи) текста на онази същата петиция – виж: Текстът на една петиция, свързана с важна инициатива в областта на медий-ната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да под-крепят – тъй като времето за нейното об-съждане мина. В обсъждането на проекто-текста за петиция се оформиха две гледни точки: една група от коментиращи ми заяви-ха, че текстът трябвало да се съкрати (като обем) поне наполовина, предвид това, че народът не обичал да чете дълги текстове, предвид това, че само кратки текстове мо-жели да грабнат вниманието на толкова отдадения на какви ли не други важни ак-тивности народ (особено интернетния!), а друга група коментиращи ми заявиха, че текстът трябва да си остане в първоначал-ния вид, предвид това, че е написан по-въздействащо, предвид това, че представя аргументирано един сериозен проблем и по тази причина не бива да се претупва само и само някои хора да не се изморят, видите ли, от четене!

Е, по тази причина реших тази сут-рин все пак да публикувам (под формата на експеримент) пълния текст на петицията – не се бойте толкова де, не е кой знае колко дълъг и изморителен за четене! – пък да видим, да проверим дали петицията в този си вид ще потръгне. И тъй, петицията може да се прочете на ето това място:

Против диктата на предвидимите и удоб-

ни телевизии!

Дадох й едно такова заглавие, по-неже общите фрази в защита на свободата на словото, на медиите и пр. ми се чини че са поизтъркани от употреби и злоупотреби; да видим как ще се възприеме това загла-вие.

В тази връзка си позволявам да призова своите фейсбук-приятели и читате-лите на своя блог да идат на съответното място и ако са съгласни с петицията, да

сложат подписа си; ако не са съгласни с нещо, могат пак да я подпишат, като обяс-нят в коментар с какво именно не са съглас-ни или какво ново нещо предлагат. Нека да опитаме, нека да направим нещичко, не е толкова сложно човек да отдели пет минути да изчете една петиция и за още 20 секунди да си сложи подписа под нея. На мен така ми се струва де, на вас не знам как ви изг-лежда моето мнение.

Хубав ден ви желая на всички! Бъ-дете все пак по-активни граждани де, от нас, гражданите, зависи всичко в тази страна, ние носим главната отговорност за случва-щото се в нея, аз така виждаме нещата, ето, заявявам ви го пределно открито и искрено, пък вие както искайте си мислете...

ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ! БРАВОС! САМО ТАКИВА БЪДЕТЕ! сряда, 28 януари 2015 г.

Това тука, драги дами и господа българе, е петиция по важен за страната ни въпрос – по наша преценка, виж: Против диктата на предвидимите и удобни теле-визии!. Би ли могъл да отделиш 5 (пет, да, само пет!) минутки от безценното си време и да се ориентираш за какво става дума, пък ако прецениш, че си заслужава, и да подк-репиш с подписа си хората, които силно се вълнуваме от този проблем?

Предварително благодаря! Бравос! Само такива бъдете!

Нека да опитаме да развалим твърде основателната представа, че ние, българите, изобщо не се подкрепяме, че съвсем не сме солидарни един с друг, че не сме способни никак на смислено гражданско действие, сиреч, че сме главно нация, със-тавена предимно от самонадеяни и кухи, недоволни от всичко мърморковци, които обаче и малкия пръст не щат да си помръд-нат – та поне малко да променят живота и съдбата си...

ПРОБЛЕМ: УМЕЕМ ЛИ РАЗГОВАРЯМЕ ИСТИНСКИ С ДЕЦАТА СИ, РАЗБИРАМЕ ЛИ ГИ, ОБЩУВАМЕ ЛИ ПЪЛНОЦЕННО С ТЯХ? сряда, 28 януари 2015 г.

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.

44

- Тате, може ли да те попитам не-що?

- Разбира се, какво има?

- Ти каква заплата получаваш? - Това не е твоя работа... – намръ-

щил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?

- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?

- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...

- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?

- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – замина-вай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...

Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.

Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му тряб-ват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.

Бащата отишъл в детската стая. - Не спиш ли? – попитал той. - Не тате, просто си лежа – отвър-

нало момчето. - Съжалявам, имах тежък ден и се

отнесох доста грубо с теб – казал бащата – Ето, вземи парите, за които ме помоли.

Детето се усмихнало. - О, тате, благодаря ти! – радостно

възкликнало то – След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внима-

телно ги преброил и погледнал към баща си.

- Защо ме молиш за пари, след ка-то вече си имаш? – попитал бащата.

- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото мно-го искам да вечеряш заедно с мен и мама.

Бащата бил съкрушен. Той прегър-нал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живо-та... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истинс-ки значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сър-цата ни.

Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истин-ски ценно! Източник на изображението и текста ЗАБЕЛЕЖКА: Този проблем ще го поставя в утрешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", интересно е, че вече бях решил да поставя за обсъждане този проблем, и случайно попаднах на въпросния текст, който ме насърчи да го поставя за обсъждане непре-менно, без отлагане. ДА ПОДКРЕПИМ СВИЛЕНА ГЕОРГИЕВА!

сряда, 28 януари 2015 г.

Можете да подкрепите този млад талант на Силистра като гласувате всеки ден ето тук. Същата Свилена Георгиева, между другото, написа за списа-ние HUMANUS ето този текст Училището не ме учи как да живея, а как да робувам на интересите на тези, които са "над" мене, който ще излезе в новия му брой. ПОЛСКАТА ГРУПА ENEJ ПОСВЕТИ ТАЗИ ПЕСЕН НА ЗАГИНАЛИТЕ БОЙЦИ ОТ УК-РАИНСКАТА АРМИЯ четвъртък, 29 януари 2015 г.

Поклон! Чуйте и още една полска песен,

подкрепяща бореща се за свободата си Украйна:

ИЗГЛЕЖДА ЗА МНОГО ХОРА У НАС ТОВА ДАЛИ ИМАМЕ ИСТИНСКА МЕДИЙНА СВОБОДА Е МАЛОВАЖЕН, НЕЗНАЧИТЕ-ЛЕН, БЕЗИНТЕРЕСЕН четвъртък, 29 януари 2015 г.

Да, това е една петиция, настоя-ваща за реална медийна свобода, за наше-то право да бъдем информирани; всеки може да отиде ида прочете за какво настоя-ва тази петиция: Против диктата на пред-видимите и удобни телевизии!

45 До този момент само... 6 (да,

шест!) човека са благоволили да прочетат и да подпишат петицията!

Изглежда за много хора у нас това дали имаме истинска медийна свобода е маловажен, незначителен, безинтересен – и ти ли си от тия тъй мъдри нашенци? А пък медийната свобода е душата на демокраци-ята, тя е нейна сърцевина... правете си сметка какво означава това ваше безразли-чие...

ГРЪЦКАТА ФОРМУЛА ЗА ВЕЧНО БЛА-ЖЕНСТВО И БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК: ЯЖТЕ ЗДРАВО И НИКОГА НЕ СИ ВРЪЩАЙТЕ ЗАЕМИТЕ НА ИЗЕДНИЦИТЕ, ДЕТО СА ВИ ГИ ДАЛИ! четвъртък, 29 януари 2015 г.

Из: След пиянството със СИРИЗА, на Гърция й остава да потропа на кремълс-ките порти за рубли, Автор: Пламен Асенов, специално за Fak-tor.bg

Ако Ципрас извади съседите от батака, без да вкара ЕС в него; ако Путин подкара онази песен на Висоцки – все не так, ребята; ако ИД вземе кредити от Израел, САЩ и Световната банка, за да финансира програмата си за разпростра-няване на разума и знанието по света, а после чинно си ги върне...

Още утре ще развея червено зна-ме пред банката, дето ми даде пари за апартамента, а жената и децата ще пратя да веят пред другите ми кредитори. Нереа-листично е някой да си помисли, че ще платя дълговете си към тях по няколко причини:

1. Те са лихвари-изедници, подма-миха ме да взема пари, без и дума да обе-лят за някакво си връщане.

2. А сега искат да връщам. 3. Аз нямам никакви пари, защото

съм беден.

4. Парите, които нямам, искам да си ги харча от мъка по кръчмите, а не с тях да пълня гушите на гадните капиталисти.

5. Всеки има право на щастие, а според мен човек е по-щастлив, когато не си плаща дълговете, отколкото когато си ги плаща.

А ако някой се чуди как ще се от-несат самите кредитори към мен, какво ще последва от развяването на червени знаме-на и издигането на човеколюбиви лозунги – лесно е:

1. Те са разумни и ще искат да преговарят.

2. И аз съм разумен, затова ще ис-кам да ми платят, за да преговарям.

3. Но аз съм много по-разумен – ще преговарям да ми опростят изцяло дъл-говете, а ако те искат да преговарят само за частично опрощаване, няма да преговарям.

4. Обаче и като не преговарям, пак ще искам да ми платят, защото с ината си не ми дават възможност да преговарям.

5. А накрая ще ги накарам да се червят пред лявата и прогресивна общест-веност, защото аз съм горд демократ, а те са жалки глобалисти и диктатори.

Както се сещате, цялата тази сме-ла и новаторска идея ми хрумна от нещо съвършено просто – изявлението пред ВВС Евклидес Цакалотос, говорител на управля-ващата в Гърция партия СЕРИЗА, в което той каза: „Нереалистично е да се очаква, че Гърция ще изплати изцяло своите дългове”.

Това поражда много въпроси. Чудя се например дали и доколко е било реалис-тично Гърция тогава, когато е получавала кредитите, да очаква, че изобщо ще ги по-лучи, ако и в онзи момент е било чак толко-ва нереалистично да се очаква, че ще си ги плати изцяло. Или ако гърците още тогава са го казали пред кредиторите ясно.

Чудя се също какво ще се случи, ако кредиторите, както е нормално да се очаква, сега кажат – ами ние вече прегова-ряхме, постигнахме споразумения макси-мално изгодни за вас, не за нас, имаме подписани договори, така че повече отстъп-ки няма.

Тогава Гърция, начело с партията, която си избра, ще има само две опции – да завърти печатницата за пари и да се докара до просешка тояга за броени месеци или да похлопа на кремълските порти.

Да, руснаците сега също са в тежка криза, която ще става още по-тежка. Но кинти за да пазарят такъв изгоден лапниша-ран, който може най-после да им осигури отдавна бленуваното трайно военно при-съствие в Средиземно море, те винаги ще намерят. Ако трябва, Путин ще бръкне в личните сметки на някои назначени руски милиардери и пак ще даде, колко му е.

(Прочети ДО КРАЯ)

ЕДИН ХУБАВ ВИЦ В СВЕТЛИНАТА НА ТОЛКОВА АКТУАЛНИЯ ГРЪЦКИ ПОРИВ КЪМ КОМУНИЗМА четвъртък, 29 януари 2015 г.

Сещам се за един стар виц, номи-ниран за "Златна решетка" през ония годи-ни:

Седели на границата гърче и бъл-гарче и се дразнели.

Гърчето: Вие си нямате тооок! Българчето: Вие пък си нямате ко-

мунизъъъм! Гърчето малко посмутено: Да ама

ние можем да си построим комунизъм! Българчето: Ами тогава и вие няма

да имате ток. Начи, сега за нас майтап, за тях

живата истина, казвам ви! Само да ги оста-вят тези да поуправляват една година... Припомни ни тоя виц: Aldin Dimitrov Aldinov

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!