ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 6, Год. 6, 2014, 15 Март, Събота, Ц. 2 лв.

Още актуална информация за случващото се в и около Украйна

Идва краят на комунизма

Дните на Путин са преброени. 51 милиардната олимпиада в Сочи не постигна търсения пропаганден ефект Русия да се представи като модер-на държава и световен лидер. Навлизането на руските военни сили в Крим мобилизираха световната общност в отпор на агресията срещу Украйна – Обама заплаши Русия с международна изолация; главнокомандващият на НАТО Расмунсен заклейми действията на Русия като противоречащи на принципите на ООН; Франция обяви, че срещата на Г8 трябва да се отмени; Канада отзова посланика си в Москва; Япония заплаши с инвазия в спорните Курилски острови „по Кримски модел”; немският енергиен концерн EON обя-ви престоящо прекратяване на споразумението си с Газпром и сключване на 20-годишен договор за доставка на сгъстен газ от Канада. Написа: Sasha Bezuhanova

ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ В ЕВ-РОПА И СВЕТА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ

НА ПУТИН ДА ОТКЪСНЕ ЖИВИ ПАРЧЕТА ОТ ТЯЛОТО НА УКРАЙНА! Току-що открих, че украинският журналист г-н Виктор Каспрук, на когото и преди съм отговарял на различни въпроси, ми е писал на

имейла кратко съобщение, с което ми предлага да вземе интервю от мен; изпраща ми няколко въпроса, на които иска да му отговоря. веднага му отговорих със съгласие, ето какво ми написа той, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров! У нас, в Украине, сейчас очень сложная ситуация. Агрессор и реваншист кремлевский карлик Путин напал на нашу страну. У меня к Вам большая просьба, я хочу взять у Вас интервью по поводу этой ситуации. Очень надеюсь на Вашу дружественную по-

мощь. Мы напечатаем Ваше интервью в Интернет-издании «Третя Українська Республіка» – главном медиа-ресурсе нашего Майдана. С уважением, Виктор Каспрук

105 В БУДНА КОМА СЛЕД СРЕЩАТА НА ОРЕШАРСКИ С УДОБНИТЕ МЕДИИ ВЧЕРА

105 души бяха хоспитализирани в София след срещата на премиера

Пламен Орешарски с представители на угодни за управлението му медии вчера в НДК.

С необятния си талант да чете монотонно и протяжно, напипвайки най-безличната информация, министър-председателят причини (Следва на 2 стр.)

105 В БУДНА КОМА СЛЕД СРЕЩАТА НА ОРЕШАРСКИ С УДОБНИТЕ МЕДИИ ВЧЕ-РА (От 1-ва стр.) серия от резки заспивания, гърчове и изпа-дания в кома сред аудиторията си.

Орешарски дори прибегна до полз-ване на Powerpoint презентации с цифри, заради което журналистите побеляха, очак-вайки в края на 20-минутната реч да бъдат изпитани и при провал – пратени на есенна ликвидация в УНСС.

„Едно денонощие след срещата много хора останаха с уста, отворена като на сом. Зейнала в празнотата, защото все още осмислят информацията от вчерашна-та среща, на която Орешарски поде скучни речи, продължени от Станишев и Людовик. Не е ясно дали тези хора ще се възстановят

или ще останат зеленчуци за цял живот“ – коментираха лекари.

От ръководствата на повечето ме-дии обявиха, че не е проблем журналистите им да бъдат в будна кома, даже улеснявало проводничеството им на спуснати от даро-вити PR-ки опорни точки.

Zhelyo

ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ В ЕВРОПА И СВЕТА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ НА ПУТИН ДА ОТКЪСНЕ ЖИВИ ПАРЧЕТА ОТ ТЯЛО-ТО НА УКРАЙНА!

(От 1-ва стр.) Здравствуйте, уважаемый госпо-

дин Каспрук, Спасибо Вам за приглашение от-

ветить на несколько вопросов для майда-новском сайте «Третя Українська

Республіка»! Я отвечу скоро и пошлю Вам свои ответы.

Хочу также уверить Вас, что в этот тяжелый час для мужественного, героичного и достойного для свободы украинского народа, когда на суверенной Украины так подло напал кремлевский самодержец, мои симпатий полностью на стороне свободо-любивых братьев-украинцев, борющихся за европейское будущее своей страны. Вокруг меня много людей, которые таким же обра-зом оценивают ситуацию, то есть смею заверить Вас, что огромное большинство болгарского народа думает то же самое: мы настаиваем чтобы агрессор Путин остано-вился, не трогал Украину! Европейское и мировое демократическое сообщество не позволить Путину оторвать живые куски с тела Украины, да, мы этого не позволим!

(Продължава на 2 стр.)

Карикатурата е от украинския сайт «Третя Українська Республіка»

Прошу также не верить манипуля-циям российских СМИ, которые распростра-нили информацию якобы болгарское об-щество одобряет то, что делает Путин: это неправда, это ложь, у нас за Путина стоят только так называемые „рублофилы“, то есть мерзавцы, которые за путинские деньги готовы продать не только свою родину, но и собственной матери; вот именно такие и делали вопросный митинг перед российском посольстве в Софии. Но там в то же време-ни был и протест против агрессии Путина – об этом российские СМИ промолчали.

Ну, я отвечу на Ваши вопросы как можно скорее и пошлю текста интервью. Мне очень трудно выражать свои мысли на русском, только этого мне мешает, пробле-ма в том, что я редко пишу на русском.

С уважением: Ангел Грънчаров

"Хотят ли русские войны?" (Е.Евтушенко)

Хотят ли русские войны? Не спрашивай у тишины, Не спрашивай у тех солдат, В мемориалах, что лежат. Спроси у цинковых гробов, В которых молодых сынов С земель соседских привозили Старухам, чтоб те слезы лили. Спроси у бравых тех ребят В Кремле которые сидят, К погонам звезды пришивая, Дубиной «мирною» махая. Спроси у Польши и Литвы – Им о России снятся сны. Спроси у пражской у весны, – Хотят ли русские войны? Спроси у венгров, как когда-то На танках русские солдаты, По Будапешту рассекали, Вугорцев к миру «приучали». Тебе ответит старый финн, Проживший много – до седин, Как «мирно» русские войска Рвались сквозь зиму и снега. Есть что сказать и белорусу , Тому, чьи предки из литвин, Какою жуткою ценою Им братство подарил москвин. Когда Суворова орда Палила села, города... Спроси, спроси у Куропат – Там непокорные лежат. Спроси – что Украине братской, Заверенной в любви славянской, Из цепких рук большого брата, Зачем защит искать у НАТО? Спроси всех западных славян, - Как миру их учил Иван... Миролюбив солдат-Иван Бомбил Кабул, Афганистан. В их кишлаки и города Не мир пришел – пришла беда.

Спроси у вдов, детей Чечни, - Хотят ли русские войны? Кто он, русский «миротворец», Тебе ответит гордый горец. Грузин, улыбчивый всегда, Сквозь слезы просто промолчит. От миролюбия соседа Сейчас его земля горит. ХОТЯТ ЛИ РУССКИЕ ВОЙНЫ? И от Китая до Литвы Найдется ль хоть один сосед, Который твердо скажет, - «НЕТ!»? Източник: статус на Момчил Дойчев

ОТВОРЕНО "ПИСМО-ЖАЛБА" ДО МИ-НИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУ-КАТА, ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИ-КАТА И ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До проф. А.Клисарова, Министър на обра-зованието и науката, София

До г-н К.Пенчев, Омбудсман на Република България, София

КОПИЕ: До инж. Атанас Ангелов Чернаев,

Директор на Инспекция по труда в Пловдив КОПИЕ: До всички български медии

ЖАЛБА

3 от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в

ПГЕЕ-Пловдив Адрес за кореспонденция: гр. Пловдив-4023,

Ж.К.Тракия, бл. , вх. ап. , тел.

Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин Омбудсман, Позволявам си да ви занимая с

един фрапиращ административен шедьо-вър, който са сътворили подчинени Вам, уважаема госпожо Министър, чиновници. Аз имах нерадостната съдба да стана обект на една крайно арогантна кампания по дискре-дитирането ми като личност и преподава-тел, водена от директорката на училището, в което работя, именно г-жа Стоянка Анас-тасова, назначена на този пост през 2010 г.; за перипетиите на тази абсурдна кампания, имаща за цел отстраняването ми от работа, ми се наложи многократно да Ви информи-рам – понеже като философ и граждански ангажиран човек няма как да допусна да стана безмълвна жертва на такъв един необуздан административен терор и тормоз. Стана така, че заради моите открити писма, доклади, жалби и пр. до съответните инсти-туции, в които аз апелирах висшестоящите органи да си изпълнят дълга и да спрат произвола и беззаконието, в училището бяха извършени наредени от по-висшестоя-щите органи проверки, за резултатите от които аз не бях информиран, г-жа Директор-ката си позволи да скрие цялата информа-ция не само от мен, но и от учителския екип (Педагогическият съвет също изобщо не информиран за резултатите от тия провер-ки!). Поисках, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация по надлежния ред да поискам да бъда запоз-нат с резултатите от тия проверки; след много откази и мълчаливо неизпълнение на задълженията си най-сетне г-жа директор-ката благоволи да ми даде копия от два документа, от два "констативни протокола", като за останалите такива документи ми отказа достъп под измисления предлог, че те били "накърнявали интересите на трети лица" - и затова тя щяла да проведе някаква процедура за искане на тяхното съгласие аз да бъда информиран (?!). Както и да е, ето, най-сетне имам един такъв официален документ, става дума за констативен прото-кол, заведен с вх. № 094/06.02.2014 г., който е съчинен и подписан от г-н Коста Костов, Главен експерт в Министерството на обра-зованието и науката и от г-жа Антоанета Кръстанова, Старши експерт по обществени науки и гражданско образование (ОНГО) в РИО-Пловдив. Най-сетне имах възможност-та да се запозная с някакви "констатации" на проверяващи лица, прочетох ги внима-телно и, честно да си кажа, се хванах за главата: аз по-нелеп документ, признавам си, не бях чел. Нямаше да Ви занимавам с моя прочит на този документ, ако той не бе

използван от неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив за отпочване на нова процедура с оглед осъществяването на нейната заветна, съкровено копняна цел, именно моето уволнение от училището: тъй като съм инвалидизиран, за да ме уволни, г-жа Директорката трябва да получи разре-шение от Инспекция по труда в Пловдив, предвид закрилата от Закона за моето за-боляване; е, тя започна точно такава една процедура по искане на такова съгласие, а пък в основата на "аргументацията" й, пред-полагам, е точно въпросния "констативен протокол".

Ще си позволя тук да анализирам нелепиците, алогизмите, невъобразимите за здравия смисъл противоречия, които конс-татирам от своя страна в този т.н. "конста-тивен протокол", тъй като подобен неръкот-ворен сякаш административен шедьовър е прекрасна илюстрация за дълбоката криза и катастрофа, в която се намират българското образование – криза и катастрофа, които се дължат именно на напълно неверните пред-стави за същината и смисъла на образова-нието, разпространени в средите на ръко-водната образователна администрация и бюрокрация. Смея да отбележа, че главната причина за плачевното състояние на обра-зователната ни система е всевластието на тази образователна бюрокрация, ето, сега имам възможността да илюстрирам твърде-нието си с този чудесен конкретен пример, взет, дето се казва, от самия живот. Смя-там, че по този начин ще бъда полезен и на г-жа Министъра особено, тъй като, доколко-то е известно, ръководеното от Вас Минис-терство е заето с исполинския труд да под-готвя поредния "най-нов" и "изцяло рефор-маторски" Проектозакон за училищното образование; мнението и разбирането на един учител като мен с повече от 30-годишен стаж в системата би трябвало да означава нещо. Позволявам си също така да отбележа тук, че в последните години, работейки по ос-мислянето на тежките проблеми в образо-вателната ни система, обобщих изводите си в няколко книги, примерно в книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата ми Ние не сме тухли в сте-ната! (Есета за освобождаващото образо-вание), книгата ми ИСТИНСКИЯТ УНИВЕР-СИТЕТ, имаща за предмет ситуацията в университетското образование, накрая последната ми книга под заглавие Изследвания върху състоянието на нра-вите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), в която съм описал случващото се именно в нашето училище, в училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив. Интересно-то е това, че въпреки че смея да имам са-мочувствието на учител-новатор, който се ръководи от един творчески иновативен и

съвременен подход, съобразен със спе-цификата на такава фина духовна фиката на такава фина духовна дейност, каквато е обучението на младите по фило-софия, въпросните администратори си позволиха изцяло да игнорират моето суве-ренно право на творческа индивидуалност и свобода; както ще откриете сами, такова крещящо неуважение на най-базисни за философското образование принципи от страна на самонадеяните чиновници по превъзходен начин илюстрира идейния и ценностен фалит на овехтялата традицион-на и догматична методология, от каноните на която те си позволяват да се ръководят - в нашето изцяло ново, динамично и интен-зивно променящо се време. Понеже ми се удаде случая и възможността да демонст-рирам този невероятен, наистина крещящ абсурдизъм на подобни защитници на пла-чевното статукво, ето, сега си позволявам да ви поднеса своя анализ на този иначе блестящ в нелепостта си документ. Който, въпреки надутата си претенциозност, смея да отбележа, е написан на идейното и цен-ностно ниво на едно свободно съчинение на самонадеян и повярвал в гениалността и непогрешимостта си... отличник-осмоклас-ник, добре фабрикуван от парадоксалната унифицираща образователна система; ника-къв повей на свободомислие не установя-вам в него, нищо че го нарекох "свободно". За да защитя тезата си ще ми се наложи да подложа на анализ цялото това невъобра-зимо богатство на одиозния документ, ала все пак ще се опитам да бъда пределно лаконичен, въпреки всички рискове – защо-то документът заслужава и по-голямо вни-мание. Именно за краткост ще номерирам ония моменти, на които е наложително да обърна подобаващо внимание:

1.) Както и може да се очаква, па-тосът на този документ е напълно критичен, направо разгромен; да, обаче авторите му не се усещат, че си позволяват една вопи-ющо-елементарна некоректност: не може на основата на наблюдението на един или два учебни часа, проведени при това при нарушение на процедурата за такива про-верки (на преподавателя е съобщено за проверката преди началото й, а учениците и съвсем не знаеха за това, че двама минис-терски чиновника барабар с директорката ще се появят в часа по философия, съгла-сете се, това е доста стресиращо и за пре-подавателя, и за самите ученици!), та значи не може на основата на възприятието на случилото се в два учебни часа, и то при тия обстоятелства, да се правят глобални изво-ди и заключения за ефективността и състо-ятелността на моя преподавателски подход. При това подобно нарушение на логиката или подобна недопустима алогичност си я позволяват двама чиновника с претенции в областта на... философията: то е все също-то като, влизайки в една гора и виждайки едно прекършено от гръм дърво, да обоб-

4 щиш, че в тази гора "всички дървета общо-взето явно са все прекършени от гръмоте-веци".

2.) Бие на очи и това, че въпросни-ят документ има характера на "свободно съчинение", издаващо единствено предвзе-тостта, голата предразсъдъчност, предубе-деността, умишлената субективна пристрас-тност на авторите му: елементарните норми на колегиалността и на философската толе-рантност, на уважението към автономията на преподавателя изискват все пак да се положат известни елементарни усилия за поне малко по-широко и по-задълбочено схващане на естеството на личностно наси-тения и оригинален преподавателски под-ход на "подлежащия на заколение" учител. Повтарям, този документ е писан от хора, от длъжностни лица, имащи известни претен-ции в областта на философията - и те би следвало особено грижливо да се пазят от рецидивите на такава една груба инвазия и пълно незачитане на правото на преподава-теля да бъде личност, да бъде философ със свой оригинален и личностно наситен стил и подход; тия неща в областта на фи-лософията не са за подценяване, напротив, за имащите философски дух хора са тъкмо водещи. В тази връзка бих си позволил да посъветвам въпросните двама администра-тори да прочетат поне раздела за това що е философия в моя лекционен курс по фило-софия, издаден преди няколко години като книга от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, книгата носи заглавието ИЗВОРИ-ТЕ НА ЖИВОТА, а подзаглавието й е "Веч-ното в класическата и модерната фило-софия". Добре, да предположим, че автори-те на съвършено друга школа във филосо-фията, имаща коренно различно разбиране за това що е философия; но елементарната философичност (да не говорим изобщо за толерантност или колегиалност!) изисква да не обявяваш своята гледна точка за "единс-твено-правилна", "меродавна", "научна" и пр., и то само на основанието, че си овлас-тен чиновник, стоящ в административно отношение на по-високо стъпало в йерархи-ята – както се е получило при въпросните двама така претенциозни "проверяващи". Мисията, с която са се захванали тези чи-новници, явно за да угодят на директорката на ПГЕЕ-Пловдив в нейните неудържими опити да ме дискредитира и уволни като преподавател по философия в повереното й училище, та значи мисията им, именно да "удостоверят", че преподавателят по фило-софия в ПГЕЕ-Пловдив "не става за учител" или пък е "с изцяло погрешни разбирания за това що е философия", да не говорим за това, че е "нарушител" и едва ли не "прес-тъпник" спрямо "общоприетите правила", е мисия не само невъзможна, тя е и мисия крещящо-неразумна, безсмислена, абсурд-на – ако бях по-невъзпитан щях да я опре-деля направо дори като "тъпа", но понеже

съм възпитан човек, ето, въздържам се от една такава квалификация. Фактът обаче, че те си позволяват да преследват една такава цел, и дори да я "обосновават" по един нескопосан и крайно неубедителен начин, показва, че са овладени от някаква мания за чиновническа всепозволеност; да, обаче моя милост в случая не само като философ, но и като ангажиран гражданин съм в правото си да им заявя, че са се под-дали на една крайно неразумна и дори гибелна илюзия. В заключение по този пункт искам да добавя, че авторите на въпросния документ са дръзнали в най-неприкрит вид да покажат без капчица смущение, че са все още жертва на догмите и стереотипа на "единствено правилната" и "най-научната", при това "непоколебимо вярната", именно щото е "държавна" или казионна "филосо-фия"; да, въпреки плахите опити да прикри-ят това, документът им е пропит и дори прогизнал от предразсъдъците на такова едно анахронично мислене, непристойно за хора, които имат известни претенции в областта на философията и на нейното преподаване в съвременни условия. Толко-ва по този пункт, макар че може да се пише още много.

3.) Авторите на анализирания до-кумент си позволяват изцяло да игнорират, водени от своята чисто административна самонадеяност, нещо безкрайно важно, а именно творческия характер на такава една фина духовна дейност, каквато е обучение-то на младите по философия. Не е тук мястото пълно да показвам кои са опорните точки на моя оригинален (авторски) подход в преподаването, но държа да отбележа поне това: за мен главното в обучението по философия е да създам положителна наг-ласа на младите спрямо духовното изобщо, в частност спрямо философското осмисля-не на съществуващото; аз никога няма да принизя себе си или пък да дръзна на под-ценя своите възпитаници, като им наложа по принуда да станат "папагалчета", които да рецитират без разбиране "единствено-правилните мисли" на тоя или оня; за мен главното също така е да насърча младите в полето на търсенето на истината и то по пътя на самостоятелното и критичното осмисляне на проблемите, резултатите от което те да могат да споделят в обстановка-та на една напълно спокойна и свободна дискусия, в едно непринудено общуване с преподавателя; не желая да тормозя и да тероризирам учениците да "знаят" това или онова, защото всеки що-годе стойностен философ разбира онова, което явно тия администратори не разбират: че голото и демонстративно "знаене" на това или на онова, на някакви външни сведения за философията и за философите е почти нищо, а истинското и същностното е създа-ването на всички ония така потребни усло-вия щото душите на младите да почнат

сами да раждат идеи, учениците да започ-нат да осъществяват своите личностно обагрени философски инициативи, да успе-ят също така да настроят душите на "фило-софска вълна" и да започнат да се увличат в това най-трудно познание, което е трудно затова, защото съдържа и неизбежния личностен, субективен, ценностен, идеен момент; тук нещата опират и до убеждения, до способност да формираш и да изразиш личната си позиция, която после да съуме-еш по най-убедителен начин да защитиш; и още много други моменти тук могат да се посочат, моменти, които изразяват сърце-вината на моя оригинален и дълбоко пре-мислен през годините преподавателски подход, който, смея да претендирам за това, акцентира на творческия момент не само в дейността на преподавателя, но и да истински важното: търсенията на самите ученици. Да, обаче ето, срещаме се с нещо безпрецедентно: това, което вече прекрасно знаят моите ученици, не го знаят, не щат да го знаят или изцяло го игнорират и потъпк-ват ония, които имат претенцията да са някакви оторизирани "философски началст-ва". "Началства", които обаче без капчица свян демонстрират несъвременността, остарялостта, абсурдността, анахронизма на своя чисто казионен подход към фило-софията, който не само че не е довел до нищо добро в ония години на пълна идеологизация на учебния процес, които преживяхме в условията на комунизма, но който те държат да продължават да налагат и на съвременните учители по философия, сякаш в страната ни не са станали никакви промени, сякаш в сферата на българското образование 1989 г. още не е дошла, сякаш България не е европейска страна, а продължава да е някаква средноазитска тирания! Аз единствено така мога да си обясня това, което тези инспектори си позволиха, водени от казармения принцип "Началството никога не греши!", е, аз пък имам дързостта да им кажа и ще им го докажа, че днешното българско училище, за тяхна изненада, изобщо не е казарма – и никой, дори и Министъра, не може да го превърне в такава – колкото и на някои да им се иска това, колкото и дълбоко, дори сърдечно да са пристрастени към такъв един възтъпичък, простете, "идеал". Много съжалявам, че тук ми се налага да обяснявам на въпросните началства нещо, което те сами би трябвало превъзходно да знаят, предвид позицията, на която се намират; ала ето, уважаема г-жо Министър, че подчинените Ви чиновници не се смущават да демонстрират, че са носители на едно анахронично съзнание, на един изцяло овехтял манталитет, отдавна дока-зал вредността си за българското образова-ние.

4.) Ще си позволя едно отклоне-ние, за да илюстрирам парадокса, на който в случая сме свидетели: аз преподавам

5 философия в български училища (и в уни-верситет също съм работил, и на студенти съм преподавал философия) още от далеч-ната 1983 г., в епохата, когато у нас имаше една-единствена "правилна философия", именно марксическата, ленинската, кому-нистическата. В 1985 г. почна "перестройка-та" и ледовете на тоталитарното пренебре-жение към човека, към личността на препо-давателя по философия, в частност, почна-ха постепенно да се пропукват. Моя милост още тогава стана един от борците за поста-вяне на преподаването на философия на адекватната основа, именно на основата на философския плурализъм, на многообрази-ето на идеи, ценности, на свободния диалог между тях в обучението по философия и пр. тогава "екстравагантни" и дори оценявани като "упадъчни", както тогава се казваше, "буржоазни измишльотини" или "лиготии". Доказателство за тази моя позиция още от преди повече от 25 години е статията ми, отпечатана в тогавашното единствено в България философско списание, именно сп. ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, имам предвид статията Някои проблеми на преподава-нето на философията във висшите учеб-ни заведения; тази моя статия излезе в онова революционно и дисидентско време, именно през март 1989 г. По цялата история ония, които искат да се информират, могат да прочетат ето тия публикации: Документ на епохата: Философски ненаучен мани-фест; също: Мое разбиране за препода-ването на философията, изразено в статия, публикувана в далечната 1989 г., също и Един вълнуващ епизод от моята младост. Та сега моля малко за внимание, за да схванете абсурдизма на ситуацията: онова, за което аз съм апелирал преди четвърт век (!), което е било на дневен ред в българската философия преди цели 25 години, сега, четвърт век по-късно аз не мога да го "набия в главите" на двама само-надеяни министерски чиновника, подвиза-ващи се на "философския фронт" в евро-пейска България!!! Уважаема госпожо Ми-нистър, в тази връзка ми се ще да Ви под-тикна да си направите и съответния "орга-низационен извод"; ще си позволя да Ви кажа нещо, което може да прозвучи възнаг-личко, но в дадения фрапиращ направо контекст е напълно оправдано: ако аз бях на Ваше място, ако аз бях Министър на обра-зованието и науката в европейска България, щях да направя нужното тия двама чинов-ници мигновено да освободят креслата, които кой знае защо още заемат - след като сами не съзнават какво си позволяват да правят! Толкова по тази направо умопомра-чителна констатация.

5.) Бие на очи крайната стесненост на оценъчния хоризонт на авторите на разглеждания документ, което е в крещящо противоречие с тяхната предполагаема философска образованост; не знам, аз

лично не съм виждал дипломите на автори-те на тоз документ, но у мен, като го проче-тох, се породи съмнение дали пък те не са специалисти от съвършено друг образова-телен профил, предвид това, че с такава лекота си позволяват да игнорират азбучни и най-прости за философски образования човек положения. Знаем, че у нас, в милата ни Татковина, в последните години станаха какви ли не идиотщини в това отношение, примерно хора без дипломи или с фалшиви дипломи ставаха било министри, било ше-фове на разни Агенции, имам предвид разните му там "калинки". Та се питам в туй отношение дали няма нещо такова в случая, признавам си честно, аз наистина съм зат-руднен да проумея как е възможно фило-софски образовани хора да се подпишат по такъв в корена си изцяло нефилософски и направо скандално-плосък администрати-вен документ. Просто подхвърлям една такава евентуалност, понеже съм отчаян да проумея как това изобщо е възможно. Апро-по, директорката на нашето училище биде назначена от предишната власт, под ведом-ството на предходника Ви, г-жо Министър, именно Сергей Игнатов, когато станаха доста какви ли не назначения, та тя биде назначена за директор на Професионална гимназия, бидейки учителка по... български език и литература. Простете, г-жо Министър, но аз отказвам моята философска компе-тентност да бъде оценявана от чиновници, които, да допуснем, нямат базово философ-ско образование. Нищо не твърдя, само предполагам, търсейки изход от абсурдната ситуация, в която се оказах. Моля, уважае-ма госпожо Министър, помогнете ми да проумея какво изобщо става във Вашето ведомство, в различните йерархични звена на ръководената от Вас институция. Мисля, че нещо все пак трябва да се предприеме, та подобни абсурди да намалеят, да не говорим да станат изцяло невъзможни.

6.) И последно в този общ раздел, в който описвам впечатленията си и изразя-вам недоуменията си. Изглежда това, че въпросните експерти-чиновници или инспек-тори сами с години наред съвсем не препо-дават философия на ученици, изобщо не са се изправяли пред ученици да носят такава една тежка отговорност, е довело дотам те изцяло да се откъснат от реалните пробле-ми на актуалното обучение по философия, които съвсем не са малко (примерно учеб-ниците по философия и другите философс-ки дисциплини са написани на професорски и псевдонаучен стил, което ги прави общо взето неизползваеми), тоест, довело е дотам, предполагам, съзнанията им да заживеят в един изцяло илюзорен чиновни-ческо-бюрократичен и също така фантасти-чен свят, в който всичко е тъкмо наопаки на реалното, на жизнено-потребното. Защото наистина какво прави, с какво се занимава един министерски чиновник в дългите дни, в

които реално той с нищо смислено не е зает: ами умира от скука, разбира се, какво друго да прави?! Или, примерно, е зает с това да клати краката си под бюрото – и да си измисля какви гадории да спретне на ония преподаватели по философия като мен, които търсят що-годе ефективен няка-къв изход от тежката ситуация, съществу-ваща в подвластната на самонадеяната администрация образователна система. И виждаме до какви хипертрофирани форми на съзнание довежда тая екзистенциална скука, в която пребивават въпросните чи-новници. Аз в тази връзка, уважаема госпо-жо Министър, бих Ви посъветвал да ликви-дирате, да закриете тези изцяло ненужни и дори, както виждаме, изцяло вредни адми-нистративни звена, които само лапат греш-ните пари на всички нас, данъкоплатците. И, респективно, да освободите разните му там експерти, с оглед да се заемат с нещо по-смислено в опротивелия им от скука живот. Примерно, да станат учители в училища и там, на дело, да проверят своите "гениални доктрини" за това как трябвало било да се преподава философия: как при това ще имаш наглостта да даваш съвети на разни хора какво било "правилно да правят" при положение, че ти самият това същото нещо не си го правил от години?! Уволнете тия хора и така спрете тази тяхна екзистенци-ална агония, спете мъките на толкова безс-мисления им чиновнически живот. Та тия хора изнемогват от скука, уважаема г-жо Министър, ето, илюстрирах Ви с какви глу-пости се занимават от нямане какво да правят!

Дотук свършва общата, принцип-ната, идейната, ценностната, методологи-ческата и пр. част на моя анализ. Оттук-нататък смятах да дам извадки от въпрос-ния анализиран документ, един вид да подбера някои по-крещящи в чудовищната си анахроничност бисери, ала сега се раз-кандърдисвам да осъществя предварител-ното си намерение, щото някой може да каже, че "изваждам от контекста" отделни мисли и по този начин ги представям прев-ратно, с оглед да ги осмея. Е, тогава какво друго ми остава освен да приведа целия документ, та да можете да му се насладите в неговата цялост?! Ето, изпращам Ви го като приложение към настоящия текст. Порадвайте се сами на бляскавия литера-турен шедьовър, който е сътворил така всеотдайния административен български гений! Приятни емоции Ви желая, особено Вам, уважаема госпожи Министър! Имате шанс да осъзнаете в цялата й прелест гроз-ната истина по въпроса за какво дава пари-те си нещастният и така беден, привикнал на какви ли не зулуми, многострадален български данъкоплатец!

И ето, този документ-бисер успя да изходатайства от тъй великодушните към проблема й и твърде отзивчиви висшестоя-

6 щи чиновници: тя на негова основа задейст-ва процедура по моето уволнение, опитвай-ки се да "докаже", че в моите часове, видите ли, "никакъв учебен процес не се бил водил" - ерго, въпросният индивид Ангел Грънча-ров трябвало да бъде незабавно уволнен! Понеже явно все пак има някакви съмнения доколко тезата й може да издържи пред един бъдещ непредубеден съд, г-жа Анас-тасова си позволи да стори и нещо хептен непостижимо от здравомислещия ум: нап-рави нужното да насърчи дори някакви съвсем екстравагантни "бунтове на учени-ци" спрямо "крайно некадърния преподава-тел Ангел Грънчаров", това именно й е последния "коз4, който тя не се възпря да използва. Е, използва го, в един клас в нашето тъй знаменито училище вече цели пет (да, 5!) месеца наистина не се води смислен учебен процес по философия, тъй като учениците бяха окуражени по безброй начини от директорката да искат "отстраня-ването на непоносимия и изцяло некомпе-тентен учител по философия Ангел Грънча-ров". Аз с нескриван изследователски инте-рес наблюдавам организирания от верни крепители на директорката спектакъл, раз-бира се, правя каквото ми е по силите "кон-фликтът" да бъде преодолян, но това не се случва, което именно и показва, че групичка от учениците постоянно биват насърчавани да продължат да искат моето отстраняване от тъй отзивчивата и състрадателна дирек-торка – която, прочее, нито един път не направи нещо с оглед въпросните ученици да престанат с така екстравагантното нару-шаване на Правилника на училището и на нормите на морала; а тия ученици, заедно с директорката, имате едно и също, споделе-но изцяло искане и въжделение: учителят по философия Ангел Грънчаров да бъде изгонен от училището! Аз тия дни, с оглед да получа нови доказателства за тази недо-пустима манипулация на ученици от страна на позволяваща си всичко администрация, си позволих един експеримент: написах в блога си (а той се чете от всички, от учи-лищна администрация, от учители, от уче-ници, скандалът вече е в устата на цялата училищна общност!), че е крайно неубеди-телен този театрален спектакъл: от 14 кла-са, на които преподавам философски пред-мети, само един се държи по този начин, явно организаторите и сценаристите не звучат убедително. Още същият ден в учи-телската стая една от най-възторжените фенки на директорката, класна ръководи-телка на един клас, която при това има личен мотив да ласкае неудържимо дирек-торката (тя е на пенсионна възраст, ала тъй дащната директорка я държи на постоянно работно място!), та значи тази учителка си позволи в учителската стая публично да ми се разкрещи ето по този начин: "Грънчаров, то вече не се издържа, аз едва удържах до този момент учениците да не напишат жал-ба срещу теб, но вече спирам да ги удър-

жам: те също са много недоволни от теб, ето, нека да се жалват, да видиш, че всички са срещу теб – и срещу твоите изцяло неп-равилни методи на преподаване!". Това си позволи да каже една от най-приближените фенки на нашата така отзивчива директор-ка. Както и да е. Очаквам и други класни ръководители да направят нужното да спо-могнат г-жа директорката най-сетне да получи тъй спешно нужния "доказателствен материал" с оглед да си осъществи завет-ната, лелеяната цел.

Край, свършвам с един набиващ се необходимо извод, ще си позволя да го представя, дето се казва, ребром: уважаема госпожо Министър, не сте ли поне малко обезпокоена от доказателствата за това какви зулуми си позволява да прави подчи-нената Ви администрация, като се почне от най-ниското ниво, именно директори на училища, мине се през скучаещите чинов-ници от РИО и се стигне до разните му там главни експерти в самото Министерство? Не смятате ли, че е крайно време да направите нещо, щото неудържимия им произвол най-сетне да престане? Ние, дето сме жертви на този произвол, терор и тормоз, се надяваме да имате добрината да си изпълните дълга - и метлата най-сетне да заиграе. Ще Ви задам и няколко други въпроси. Докога ще търпите ръководената от Вас администра-ция да стопира всеки опит за някаква про-мяна в позитивна посока – в иначе агонизи-ращата от недомислия образователна сис-тема? Докога ще търпите тази същата ад-министрация да се занимава с неща, които законът пряко й забранява? В каква страна живеем та всичко това е възможно изобщо да се случва? В кой век живеем – позволете ми да запитам?!

Драги г-н Омбудсман, Ваша инсти-туция нима не е обезпокоена от тия факти, които Ви представям вече повече от годи-на? Много ми е интересно как е възможно административният произвол на самозабра-вили се властници изобщо да не Ви впечат-лява? Нима сте на мнение, че у нас всичко е възможно, а пък към оплакващите се ще се отнасяме по добре познатия ми обичай: "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слу-ша?!". Или другата поговорка тук е в сила: "Кучетата си лаят, керванът си върви!". Докога ще търпим страната ни да е място на всеобщата анархия, в която всичко е въз-можно? Като гражданин Ви питам, не като някакъв друг. Аз лично смятам, че за случ-ващите се безобразия вина носят най-вече бездействащите висшестоящи и отговорни институции, призвани по закон да парират всеки опит за произвол от страна на само-забравили се административни величия. Крайно време е поговорката "Гарван гарва-ну око не вади!" да бъде опровергана, е, аз съм човек-идеалист, ще ми се да вярвам, че такава природна аномалия може някога да се случи и у нас. Дано, ама надали...

15 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (СЪОБЩЕНИЕ за читателите на този блог: Горният текст още е "суров мате-риал" и тепърва ще бъде коригиран, ре-дактиран, съкращаван, шлайфан и пр. Тъй че, моля, не приемайте написаното за окончателно. Ще се вслушам с благодар-ност във всякакви предложения за усъвър-шенстване на текста.)

ОЧЕРТАВАНЕ НА ОБЩИЯ КОНТЕКСТ НА ЕДНА ПРЕЛЕСТНО-ВЪЛНУВАЩА АДМИ-НИСТРАТИВНА ИСТОРИЯ

Няма как, обещах да коментирам един невъобразимо скандален администра-тивен шедьовър, е, ще трябва да изпълня обещанието си - вярно, това ще ми опро-пасти времето в тази прекрасна съботна сутрин, което бих могъл да употребя за далеч по-приятни занимания. Да, ама ето, хванал съм се на туй шеметно хоро - битка-та с нашата тъй арогантна образователна бюрокрация – и ще трябва да рипам: докато спре музиката – или докато имам сили. Е, поне е весело де, все по-весело става, щото абсурдите, с които ме среща всекидневието, стават все по-екстравагантни и като такива – смехотворни. Привикнах да се отнасям съвсем иронично към тия неща, което изг-лежда ми дава сила и ме спасява. Иначе напрежението, в което съм поставен, е огромно. Та значи ми се налага да направя своя коментар на един наистина умонепос-тижим административен документ, т.н. "констативен протокол", заведен под вх. № 094 от 6.02.2014 г., който при това е написан и подписан от двама бдителни охранители на днешното плачевно статукво в образова-телната сфера, имащи при това... "фило-софско образование", двамата автори на този шедьовър са главният експерт по фи-лософските дисциплини в Министерството на образованието и науката Коста Костов и Антоанета Кръстанова, старши експерт по обществени науки и гражданско образова-ние в РИО-Пловдив.

7 Да, тези две лица преди време не-

надейно дойдоха на проверка на два мои часа, ей-така, дойдоха съвсем ненадейно, в нарушение на всяка процедура, обявиха ми, че ще влязат в час само две минути преди самия час, което, съгласете се, е доста стресиращо – и за учениците, и за препода-вателя. Както и да е, явно са си въобразили, че като имат власт, могат да си правят каквото им скимне. И г-жа директорката на училището, госпожа Стоянка Анастасова, както си му е редът, дойде на проверката, тя иначе често си ме проверява, пак така, без предварително известяване, но понеже нейните "констатации" са още по-смехотвор-ни, понеже тя не е с философско образова-ние, й се наложи, за да си постигне целта, именно, да ме заклещи в някакво "наруше-ние", да повика въпросните проверяващи и сама да организира туй ненадейно, направо пожарникарско проверяване или посеще-ние. Тя от години не прави друго в своето епично директорстване освен да търси и да съчинява някакви компромати спрямо моя милост, с оглед да намери повод да се разправи с мен, сиреч, да ме уволни, това й е заветната и съкровената цел. Да, ама не, съдът отмени нейни заповеди в тази посока, сега й се налага да разиграва други вариан-ти. Тя, без да се замисля особено, се захва-на за най-трудния, най-нереалистичния вариант, именно, да "докаже", че Ангел Грънчаров "не може да преподава филосо-фия", "не става за учител" и прочие, което, както и да го погледне човек, е доста екст-равагантна идея (да употребя този все пак по-мек израз). Все пак аз не съм някакъв взет от улицата човек, комуто филанкишия-та е казал "Я ти да попреподаваш малко философия!", а съм преподавател с най-висшата учителска квалификация, имам т.н. "Първи клас квалификация", и то не от вче-ра, от вече поне 20 години (!), автор съм на много учебници, учебни помагала, книги по философия, психология и пр., главен редак-тор съм на философското списание ИДЕИ, което има за цел да подпомага духовното и личностното израстване на младите хора най-вече и пр.

Както и да е, казвам тия неща само за да покажа с колко безнадеждна задача се е захванала нашата така неуморна в прес-ледването на изцяло нереалистични цели директорка. Е, в тази посока тя успя да извърши в последните две години невъоб-разими подвизи, чудеса от героизъм, покри се с неизбледняваща слава, а най-послед-ната й акция в тази посока е, че в официа-лен административен документ собствено-ръчно ми даде "диагноза", да, тя си присвои правото да издава медицински диагнози, т.е. записа собственоръчно в този документ, че, видите ли, моя милост била страдала от "чести нервно-психически разстройства"; тя изпрати този документ до ТЕЛК! Да, обаче тази официална институция отхвърли само-делната й "диагноза" и многоуважаемата г-

жа Анастасова сега ще трябва да доказва своята квалификация на психиатър пред Съда, аз, разбира се, понеже съм разбиращ и състрадателен човек с добро сърце, ще й дам тази възможност, щото на мен специ-ално истината изобщо не ми е безразлична, пък и няма да допусна някой администратор безнаказано да се гаври така грозно с нечие достойнство, да тъпче достойнството на една личност.

И други неръкотворни подвизи ус-пя да извърши въпросната администратор-ка, аз за тях съм ви информирал надлежно, но сега думата ми е за този последен неин опит, именно да извика тия две компетентни проверяващи лица, да ги накара да предс-тавят в писмен документ "крещящите нару-шения" на преподавателя по философия Ангел Грънчаров, а след това тя, на това основание, да започне нова процедура по неговото, сиреч моето де, уволнение, така копняно от многострадалната директорска душа. Тази процедура, да ви информирам, е вече започната: първо от мен ми се поиска-ха "писмени обяснения" дали, във връзка с моите заболявания, няма някое, което да ме поставя под закрилата на Закона (прослову-тия чл. 333 от Кодекса на труда); аз й напи-сах такива обяснения, но ги пратих не само на нея, а и на самата Инспекция по труда, а също и до РИО-Пловдив (и до КТ "Подкре-па", синдиката, в който членувам, който обаче мълчи като... да не казвам как!). Ра-ботата е там, че г-жа Анастасова, за да си осъществи целта, трябва да получи разре-шение за уволнението ми от Инспекцията по труда, щото наистина Законът ме закриля от уволнение, във връзка с това че съм инва-лидизиран; разбира се, на неуморната ад-министраторка от това не й пука особено, вместо да се грижи за създаването на по-подходящи условия да изпълнявам служеб-ните си задължения предвид това, че съм инвалидизиран, тя прави всичко, което й е по силите, за да направи невъзможно из-пълнението на тия мои задължения; както и да е, за това пък ще си поговорим с г-жа Анастасова пред Комисията за защита от дискриминация, където също ще й дам възможност да осъзнае какво е дръзнала да направи.

И тъй, с тази въвеждащи думи очертах, чини ми се, общия контекст на цялата тази прелестно-вълнуваща админис-тративна история, а сега ми се налага вече да пристъпя към пряката си цел: да анали-зирам въпросния скандален администрати-вен шедьовър. Ще ми се наложи да изразя своята позиция не просто ей-така, като куриоз, а под формата на жалба до г-жа Министъра на образованието и науката, щото ми се ще да известя най-висшата инстанция в образованието за това какви невъобразими абсурди си позволяват да правят подчинените й чиновници, изнемог-ващи от невъобразима скука – и затова занимаващи се с подобни куриозни "мероп-

риятия", намиращи се в пълно противоре-чие с тяхната истинска роля и задача като държавни служители. Щото все пак държав-ните чиновници от такива висши нива не съществуват и не получават заплати за това да подпомагат самозабравили се директори в техните опити да се саморазправят с неудобните им учители, те съществуват за съвсем друго, ако допуснем, че изобщо тия "експертни" и "инспекторски" длъжности са потребни. Та ето, започвам да пиша своята жалба под формата на Отворено или на Открито писмо, в нея ми се налага във възможно най-сбит вид да представя своята позиция, а наред с това и да поставя някои най-принципни въпроси, които е крайно време да се осъзнаят.

С това ще ми е запълнено времето днес, за жалост, хайде, да почвам, пък вие, драги читатели, очаквайте коментара ми в най-скоро време. А сега-засега ви желая приятен уикенд, изпълнен не със скука, а с най-ползотворни занимания! Примерно, да се вглъби човек в четенето на една книга е едно такова занимание, на което аз, за жалост, заради това, че съм принуден да се занимавам с разни глупости, нямам въз-можността да се отдам. Но вам го препо-ръчвам най-горещо! Няма да съжалявате ако привикнете така да си използвате сво-бодното време. Хайде, бъдете здрави!

ЗАЩИТНИЦИТЕ НА АВТОКРАТОРА-СА-МОДЪРЖЕЦ ПУТИН И НЕГОВОТО ГРОЗ-НО ВЕРОЛОМСТВО СПРЯМО УКРАЙНА ХЕПТЕН ИЗКРЕЙЗИХА!

Дадох линк във Фейсбук към пуб-ликацията Путин в агонии. Конец империи уже наступил! и един нашенец счете за допустимо да адвокатства в полза на руския автократор-самодържец (с оглед на оправ-дае агресията му спрямо Украйна) по след-ния все пак оригинален, ала и доста чудат начин; ето как:

Оф, как не ви омръзна да публику-вате глупости?! В неделя ще е краят на едно предизвестено разпадане! И съвсем е без значение кой прав, кой крив! Няма как Русия да допусне НАТО до Крим! Това е все

8 едно да допуснете в леглото на жена си млад, привлекателен гол мъж, предвари-телно надрусан и натъпкан с виагра!!! Валентин Манкрелис

НЯКОИ ХОРА НЕ ПРАВЯТ РАЗЛИКА МЕЖДУ "МОЗЪК" И "ДУША", НО КАРАЙ, НЕ МОЖЕМ ДА СМЕ СЪВЪРШЕНИ

Ето и още една картинка от този тип:

Източник на изображението

ФИЛОСОФИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ И ДА СЛУЖИ НА ХОРАТА, А ФИЛОСОФИТЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ ИСТИНСКИ БУДИТЕ-ЛИ НА ОБЩЕСТВОТО

петък, 14 март 2014 г.

Здравейте, г-н Грънчаров!

Казвам се Д. П. и съм от гр. Силис-тра. Занимавам се със съчиняване на афо-

ризми за различни теми от живота. Попад-нах наскоро на Ваши занятия с ученици в youtub. Това, което видях ми допадна. Не се държите като ерудиран академичен препо-давател. Моето убеждение е, че философи-ята трябва да се върне и да служи на хора-та, а философите следва да бъдат истински будители на обществото. Така също вяр-вам, че занятието философ е призвание. Философията трябва да бъде разбираема и за малко дете. Изпращам ви някои от мате-риалите, които разпространявам в гр. Си-листра. Основните ми теми са от филосо-фия на религията. Надявам се да Ви харе-сат. Ако може изпратете ми Ваши за фило-софията - които Вие прецените.

С уважение!

Здравейте, г-н П.,

Благодаря Ви за писмото и за текс-товете, които сте ми пратил. С интерес се запознах с тях, изчетох ги и искам да Ви кажа, че съм впечатлен. Бих Ви помолил да ми изпратите същите тия текстове (пък и други, които прецените) в Word-формат, тъй като желая да Ви предложа някои от тях да бъдат отпечатани във философското списа-ние ИДЕИ, което издаваме от 6 години вече. Разбира се, при Вашето съгласие за това. Смятам, че имаме много близки разбирания за смисъла на заниманията с философия – и за предназначението, за оправданието от съществуването на философия. Ще се радвам да си сътрудничим за в бъдеще. Изпращам Ви линк към моите текстове (книги и пр.), аз всичко, което съм написал, съм го подарил на хората - то може да се чете свободно в интернет. Готов съм да Ви изпратя и свои книги, отпечатани на хартия. Също така искам да Ви помоля да ми съ-действате за разпространението на списа-ние ИДЕИ в Силистра: примерно, като Ви изпратя цялата поредица от досега излезли книжки - за да ги занесете в градската биб-лиотека (или библиотеката към градското читалище), та интересуващите се от фило-софия във Вашия град да могат да го полз-ват, да го четат. По същия начин ние, съз-дателите и издателите на списанието го разпространяваме от години – като го даря-ваме на градските или читалищни (или училищни) библиотеки. Толкова засега.

Много ми е приятно, че се свър-захме! Всичко добро! Пишете непременно!

С уважение: Ангел Грънчаров

П.П. Позволявам си да публикувам нашите писма в своя блог, но понеже не съм Ви взел съгласието за това, оставих само инициалите на името Ви. Ако не възразя-вате, при Ваше съгласие мога да поставя цялото Ви име. Смятам, че това, което си

казахме, не пречи да стане достояние на читателите на моя блог.

АНАТОМИЯ НА РУСКАТА ДУША – ТЪЙ БЛИЗКА ДО "МАСОВАТА НАРОДНА БЪЛ-ГАРСКА ДУША"

Попаднах на страхотна статия, на-

писана от Андрей Анзимиров, нейното заг-лавие е НАДОЕЛО. Невероятно честна и дълбоко статия, покъртителни истини отк-ривам в нея. Като тази примерно:

И делая это, правящая Россией

шайка опирается на основную часть русско-го народа. Ту, которая жаждет оставаться в рабстве. Сразу вспоминается диагноз Н. Чернышевского – «жалкая нация, нация рабов, сверху донизу – все рабы».

Нет, не все. Но большинство. По-давляющее. Удушливое. Зловонное.

«Русский народ, этот сторукий ис-полин, скорее перенесёт жестокость и над-менность своего повелителя, чем слабость его; он желает быть наказываем – по спра-ведливости, он согласен служить – но хочет гордиться рабством, хочет поднимать голо-ву, чтобы смотреть на своего господина, и простит в нём скорее излишество пороков, чем недостаток добродетелей» (М. Лермонтов, Собрание сочинений в 4х тт., «Худлит», М., 1984, т. 4, с. 155).

Прочетете непременно ако разби-рате руски език тази статия. Ако не го раз-бирате кажете, да опитаме да я преведем - та да се прочете от повече хора. В това число и от млади хора, които не разбират руски език. Питам се дали да не седна да преведа тази статия за списание ИДЕИ. Статията е велика направо! Нямам думи!

МНОГО СПИСАНИЯ ПО СВЕТА СЛОЖИХА НА КОРИЦИТЕ СИ РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ПУТИН ЗАРАДИ АГРЕСИЯТА В КРИМ

9

Източник на изображението

ЕДНА ЧУДЕСНА КАРИКАТУРА, КОЯТО НАМЕРИХ В ДРУЖЕСКИ БЛОГ ОТ ПОЛША

Източник на изображението

МОЕТО ИНТЕРВЮ ЗА САЙТА НА ЕВРО-МАЙДАНА ИЗЛЕЗЕ И НА ПОЛСКИ ЕЗИК

Текстът на моето интервю, публикувано в сайта на Евромайдана, оказва се, вече е преведено на полски език: виж Духовний ресурс українців більш потужний, ніж сила атомної бомби Путіна: - Pan Grancharov jak w Bułgarii należą do rosyjskiej okupacji Krymie ukraińskim?

- My rzeczywiście współistnieć w tym samym obszarze dwóch Bułgaria: Bułgaria Europejczycy miłujących wolność, którzy chcą żyć godnie i normalnie po ludzku w rodzinie wolnych narodów europejskich zamożnych, z jednej strony, a druga svobodonenavistnikov Bułgarię, którego ideałem jest tyrania, symbolizowane przez rosyjski imperial Azjatycki. Bułgaria to fani kagebistskogo cesarza Putina.

Te dwa są w ciągłym konflikcie i Bułgaria nieprzejednanej wrogości, nie można pogodzić. Mamy, niestety, wiele kommunoidov

(jest taki sam jak Novodvorskaya nazywa “zgarnia”), która, ze względu na komunistyczną ideologicznego lakieru wierzą, że “bułgarski patriotyzm” sprowadza się do niepodzielnej miłości do Związku Radzieckiego … i Rosja despotyczny Putina. (ОЩЕ >>>)

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРАВИ КАКВОТО Е ДЛЪЖЕН – ПЪК НЕКА ДА СТАВА КАКВО-ТО ЩЕ!

петък, 14 март 2014 г.

Вчера публикувах в отделен пос-тинг един много ценен според мен текст, написан от г-жа Мария Василева – виж Училището трябва да стане място за развиване на силните страни и себеува-жението на личността – който при това е написан под формата на писмо към учени-ците от един клас, именно станалия вече прочут XI Д клас от ПГЕЕ-Пловдив. Г-жа Василева също така се обръща отделно и към мен, пише също така и някои много много важни изводи от цялата тази многоз-начителна история, която се развива пред очите ми – и в която, волю-неволю, съм активен участник. Аз лично смятам, че този т.н. "конфликт между учител и ученици" трябва да бъде разискван не само в широка публична форма, но и в съответните органи на управление на ПГЕЕ-Пловдив, за което ще направя зависещото – за да ги аларми-рам, с оглед да се намери разумен изход от кризата. И най-вече за да се помогне на тия млади хора да преодолеят страшната си илюзия: че всичко може да се реши по най-прост начин, а именно, като... ликвидираме преподавателя (с помощта, разбира се, на толкова отзивчивата администрация на училището!); не, така не стават тия работи, минало е времето, в което така биваха унищожавани личности, времето, в което вилнееше онова прочутото: "Какво там значи някакви си личност?!". Както и да е, искам тук да изнеса на преден план писмото на г-жа Василева до мен, а също така и вкратце да й отговоря, понеже да замълча ще бъде израз на крайно неуважение; ето какво ми пише тя и също така как аз й отго-ворих:

Здравейте, г-н Грънчаров! Удивля-вам се на толерантността ви и силата да влизате в подобни класове. Май сте прав като казвате, че сте стар боец. Според мен на никого в главата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда

далече времето с принципите, според които живеете и действате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем: защото този е начинът да се стигне до духовно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва - с тях Бог не се занимава. Добра новина е това, че Бог ще ви даде сили да преодолеете изпитанията; бъдете радостен и безгрижен като всички, които уповават на Него.

В борбата с тези многоглави чудо-вища, родени от безбожието на системата, има три изхода:

- да се примирим, да адаптираме; - да се откажем от битките и голи,

боси и гладни да умрем, прегърнали свобо-дата си;

- да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни: защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни.

Има и четвърти изход – за най-духовно израснали само – да се молим: за учениците, за директорите, за народа и за страната ни. Вярата в действие. Това е.

Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен.

Мария Василева Здравейте, уважаема госпожо Ва-

силева, Благодаря Ви и за писмото, което

сте написала на учениците от XI Д клас (вие това го правите вече за втори път, Вашите писма според мен са много ценни и полез-ни!), а също така и за думите, с които се обръщате специално към мен; според мен в тях има дълбок смисъл, свързан с цялост-ната ситуация в нашето образование и училище. Ситуацията наистина е тежка: липсват условия за смела същностна про-мяна, промяната сякаш е нежелана от "ши-роките народни маси", а пък за мнозина е и просто неизгодна. Поради това агонията в образователната система продължава несмущавана от нищо. Министерството не прави друго освен да удържа гибелното статукво. То охранява гниенето на трупа. И се наслаждава, предполагам, на "уханията".

А иначе за моето положение дър-жа да Ви кажа поне това: толкова ми е теж-ко, аз съм силно впечатляващ се човек, но изглежда издържам най-вече заради това, че към случващото се пред очите ми имам една силно увлякла ме изследователска позиция. Това изглежда ме спасява. Силно съм любопитен и много ме вълнуват проце-сите, които текат пред очите ми – вярно, с моето участие, аз съм въвлечен във всичко това. Вярно, нарекох се "стар боец", вярно е това, че не от вчера участвам в такива битки, вероятно съм се закалил, но и пла-щам за този лукс жестока цена: със здраве-то си плащам всичко! Всичко в този живот

10 се заплаща. Няма "безплатни обеди". На-последък имам чувството, че съм изтощен. Даже като ходя по улицата на моменти имам чувството, че от слабост губя равно-весие, залюлявам се, често ми се налага да се хвана за нещо за да не падна. В моето състояние, след операцията, лекарите ме предупредиха много да внимавам да не падна пак и да не ударя пак главата си: това, ако се случи, щяло да бъде вече фа-тално.

Жалкото е, че някои хора около мен са се настървили и озлобили така, че са неспособни на никаква милост, на човечност или на състрадание. Изглежда такива хора всеки вариант за изход ги устройва: Грънча-ров да се разболее и да излезе в отпуск, Грънчаров да умре, Грънчаров, за да се спаси, сам да си вземе шапката и да се оттегли. Важното е да го няма, да се из-пари! Щото е нетърпим! Щото със само-то си присъствие ни вбесява! Е, на мо-менти, не крия, мисля за това какво да правя, щото силите ми са на изчерпване. Уповавам се на добрия Бог. Той всичко знае, нека Той да реши. Той ще реши най-справедливо. Животът и съдбата ни е край-на сметка в Неговите ръце. Но и от нас зависи много. Ще видим. Докато имам сили ще си стоя на поста. Човек трябва да прави каквото е длъжен – пък нека да става какво-то ще! Така разсъждавам както човек и като християнин. Разбира се, допуснах и аз мно-го грешки. Човек съм, не ангел, нищо че името ми е такова... :-)

Имам много неща, които бих искал да споделя с Вас, но сега за жалост нямам физическо време – след малко тръгвам за училище, имам първи час. Благодаря Ви за участието и съпричастността към този "час-тен случай", който обаче много говори. С най-голямо удоволствие ще се запозная с Вас на живо – след като от толкова време общуваме по интернет. Много ми се ще да довършим започнатото с Вашите репортажи за Швейцария. Може да се получи според мен чудесна и много полезна книга.

Трябва да ставам. Хубав ден Ви желая!

С уважение: Ангел Грънчаров

СПОМЕН ЗА ЗОРАН ДЖИНДЖИЧ, СРЪБ-СКИ ПРОЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИК И ФИ-ЛОСОФ, УБИТ ОТ МАФИЯТА НА 12 МАРТ 2003 Г.

март 14, 2014

Zorane, počivaj u miru!

In the spring of 2002, Serbian Prime Minister Dr. Zoran Djindjic visited all major cities in Serbia and, in meetings with citizens, talked about his views, their concerns and the position of Serbia overall. From the documentary materials we made this half-hour

program, an exciting collage reflecting the energetic prime minister’s own personality. This film was made to mark the first anniversary of the assassination of the Prime Minister on the 12th of March 2004. Soon thereafter, a spontaneous grassroots movement called „Copy & Get It!“ spread across the country and beyond – consisting of young adults whose goal is to pursue Djindjic’s vision of Serbia, the movement spread the film far and wide through DVD distribution and the internet. Film by Aleksandar Mandic.

Препоръчвам да прочетете непре-менно и това: Зоран Джинджич, текстът е написан от блогъра Божидар Божанов

(Погребалната процесия на Джинджич. Източник: zorandjindjic.org)

ЕДНА МИСЪЛ НА "ТОЛКОВА ОПАСНИЯ" СТЕПАН БАНДЕРА

Източник на изображението; Биография на Ст. Бандера

В УКРАЙНА СИ ИМАТ „РЪКА НА МОСКВА“ СЪС ЗЛАТЕН ЧАСОВНИК, А НИЙ СИ ИМАМЕ „ЗЛАТНИЯ ПРЪСТ“ НА

РУСКОТО МЕКЕРЕ СИДЕРОВСКИЙ, КАКВО СЪВПАДЕНИЕ САМО, А?!

март 14, 2014

„Рука Москвы“ в Верховной Раде?

Когда наручные часы не просто аксессуар

Богдан Бортаков

Многие помнят „руку Чечетова“. Да, ту самую, правую, которой он несколько лет дирижировал голосованием депутатов фракции Партии регионов. После смены власти в феврале, она почти не поднима-лась. Но обратите внимание на его левую руку. На снимке, который был сделан сегод-ня, отчетливо виден герб столицы России на золотом циферблате его часов. Как я уже сказал, власть сменилась, но, как видно, „рука Москвы“ из ВР никуда не делась…). Или все таки это „рука Киева“?

КРАТЪК КОМЕНТАР: Забележително: в Украинския парламент си имат „ръка на Москва“, снабдена със златен часовник с руския герб на циферблата, а в нашето Народно събрание си имаме „златния пръст“ на фюрера Сидеров, прилежно руско мекере, което подкрепи мафиотско-олигар-хичното проруско правителство, а сега пък се изявява по телевизиите да пропагандира руската позиция по въпроса за Крим и за Украйна! Вчера попаднах на едно телевизи-онно предаване, в което Вольный Сидеров-ский дума по дума повтори руската позиция, а именно как в Украйна бил направен „дър-жавен преврат“, ръководен от „евро-американския империализъм и колониали-зъм“, а пък Русия трябвало било да се на-меси, та да спаси клетите руснаци в Крим и в Източна Украйна от „проклетата демокра-ция“, от свободата, санким, от „колонизира-не“. Такива глупости пелтечеше без капка неудобство арогантното руско мекере, сре-щу щедро заплащане, разбира се, Сидеров-ский не е прост, той си осигури бъдещето, за него не се безпокойте, малоумници, дето гласувате за тоя клоун!

Но и една друга „мислъ“ ми навява тази снимка на златния часовник с руския герб на циферблата: че у нас имаме още една прочута ръка със скъпоценен часов-ник, това именно е ръката на пловдивския

11 мутрополит Николай, пак тясно свързан с интересите на Матушката. Драги журналис-ти, някой от вас дали би проверил има ли руския герб на циферблата на и дядо ви николаевия часовник, бихте ли проверили? А някой ще ми съобщи ли какво е видял? Благодаря предварително!

ДУХОВНИЯТ РЕСУРС НА УКРАИНЦИТЕ Е ПО-МОЩЕН ОТ АТОМНИТЕ БОМБИ НА АГРЕСОРА ПУТИН

петък, 14 март 2014 г.

На сайта на Евромайдана е публи-кувано следното интервью с мен: Духовный ресурс украинцев более мощный, чем сила атомной бомбы Пути-на - Господин Гранчаров, как в Болгарии от-носятся к оккупации Россией украинского Крыма?

У нас фактически на одной терри-тории сосуществуют две Болгарии: евро-пейская Болгария свободолюбивых людей, которые хотят жить достойно и нормально, по-человечески в семье свободных евро-пейских преуспевающих народов, с одной стороны, и другая Болгария свободонена-вистников, чей идеал это тирания, символи-зируемая русской имперской азиатчиной. Это Болгария поклонников кагебистского императора Путина.

Эти двое Болгарии находятся в вечном непримиримом конфликте и антаго-низме, их нельзя помирить. Есть у нас, к сожалению, немало коммуноидов (это те же самые, которые Валерия Новодворская называет «совками»), которые из-за комму-нистического идеологического дурмана считают, что «болгарский патриотизм» сводится к безраздельной любви к… СССР и путинской тираничной России.

Для таких Болгария не что иное, как «Задунайская губерния» Российской империи, таких мы называем «рублофила-ми» (есть и такое чисто болгарское слово «рубладжии»), ибо их любовь к имперской России вдохновляется денежными купюра-ми, которые так щедро предоставляются им кремлевской агентуры в нашей стране.

Для таких выродков и мерзавцев не проблема пригласить танки своего това-рища Путина, чтобы «освободить» Болга-рию и несчастный болгарский народ от «ига европейского колониализма», освободить, таким образом, всех болгар от самой сво-боды и от самой демократии.

Сами видите, что это человеческая патология, для которой характерно то, что все ценности в голове толкуются прямо наоборот, что все понятия полностью иска-лечены; такие коммуноиды, по-видимому, живут не в XXI-ом веке и не на земле, а давнем прошлом и на совершенно другой планете.

Вся суть болгарской истории в последних 136 лет после возникновение третьего болгарского государства в 1878 г. сводится к тому, как уберечь и сохранить себя и свое государство от имперских пося-гательств российского и советского, а потом снова российского экспансионизма.

В последние 24 года мы, проевро-пейски мыслящие и свободолюбивые бол-гарские граждане, успели одержать победу над злостными силами российской азиат-чины и российского империализма. И Бол-гария всё-таки вошла в Европейский союз и в НАТО.

Но с того момента „пятая колонна” России у нас получила с Москвы приказ: превратить Болгарию в так называемого „российского троянского коня”, ослабить болгарское процветание в рамках Евро-пейского союза, и в конечном счете, сделать так, чтобы нас выгнали и из ЕС, и из НАТО.

Сами видите, что все то, что про-исходит теперь, за последние несколько месяцев в Украине для нас полностью зна-комо, мы все это уже пережили, правда, не в такой драматической, а также и не такой трагической форме.

Болгария и Украина, в сущности, ведут одну и ту же благородную борьбу за сохранения своего национального сувере-нитета, независимости и защищаются от грубых нападок российского империализма.

Поэтому и симпатии свободолю-бивых и демократически мыслящих болгар-ских граждан полностью на стороне мужест-венного украинского народа, который на самом переднем фронте ведет нашу общую борьбу с российским империализмом.

Когда Путин решился на свою авантюру, и делает все, чтобы оторвать сначала Крым, а потом и другие живые куски с тела братской Украины, мы, вместе с другими европейцами возмущены такой чудовищной наглостью.

В этот тяжелый час, дорогие укра-инские братья и сестры, знайте, что вся европейски мыслящая Болгария поддержи-вает и симпатизирует вам, вдохновляется вашей благородной борьбой за свободу, за человеческое достоинство, за нормальную человеческую жизнь.

Мы также ведем ту же самую борьбу, с тем же самым врагом, так что мы вас полностью понимаем. Осознание того, что ведем одну, ту же самую в сущности борьбу, что мы не сами, что за нами стоит весь свободный мир должно давать нам так нужную силу и твердости: мы должны, мы обречены победить. Мы и победим. История и правда самой жизни так отсудила и реши-ла. - Как мир должен был бы реагировать на агрессию Москвы против Украины?

Путин действительно сошел с ума, раз подумал, что в нынешнее время мог позволить себе то, что он сделал и делает в Украине, в частности в Крыму.

Он, в сущности, на мой взгляд, позволил себе сделать большую глупость, а это непростимо: раз он все-таки это сделал, то означает, что он потерял рассудок.

А сами понимаете, что это означа-ет: тому, кому Бог приготовил гибель, он сначала отнимает рассудок. Путину выпала такая именно судьба, он уверенно начал идти к своему концу, к своему полному провалу.

Мне в такой ситуации, с одной сто-роны, хотелось бы, чтобы Западный мир проявил бы большую твердость к агрессору, но с другой стороны как разумные люди должны относиться к умалишенному чело-веку?

Конечно, придет то время когда придется Путина изолировать, отнять у него власть, потому что власть опасна в руках умалишенного маниакально агрессивного человека. Но в этом вопросе все-таки ос-новная ответственность лежит на русском народе – все-таки русский народ главная жертва своего умалишенного диктатора-самодержца.

К сожалению, этого многие русские пока еще не понимают. А почему Путин вдруг потерял свой рассудок? Главная причина – это то, что сделали вы, дорогие свободолюбивые украинские братья: Путин во время романтичной революции на Май-дане понял, что его ожидает та же самая судьба, судьба свергнутого тирана, судьба вашего Януковича.

Вот почему он потерял свой рассу-док: от страха, от сознания непревратимой гибели. Да, он, в сущности, помешался от страха. И все что он теперь делает, приб-лижает его к собственной гибели: так исто-рия решила. И никто не может его теперь спасти. Он сам подготавливает свою гибель. Но иногда гибель таких тиранов ведет к трагедии народа, позволившего ему воца-рится.

Мне, однако, кажется, что история в этом случае повторится, но как фарс: Путина ожидает не судьба Гитлера, а судь-ба Каддафи. Все-таки наше время другое.

12 Будем надеяться, что крах Путина

не превратится в трагедию. А несомненно, что крах Путина приближается. Ничто и никто не сможет его спасти. Он сам себе главный враг. Его неадекватность к духу нашего времени обрекает его на гибель.

Он действительно живет в другое время, он жертва представлений совершен-но другого времени. Он диктатор, но не страшный как Сталин, а просто смешной. Никто не сможет спасти смешного диктато-ра, диктатора-автократа, над которым все смеются.

Над Путиным не смеются только те, кто поражены его же болезнью: манией коммунистической вседозволенности. Но и это не может спасти его. Его конец близок. Так что надо ждать осторожно его конец. Путин запутался в своей крымской авантю-ре так, как петух в пакле. У нас, в нашем языке есть такое выражение, не знаю, как оно звучит на русском. - Не значит ли агрессия Москвы, что кон-цепция гарантий территориальной це-лостности стран, которые не имеют ядерного оружия, должны быть пересмот-рены?

Для Западного мира, для Европы и США Путин и его абсурдная, анахроничная имперская политика большая проблема. Он опасный, потому что неадекватен, он поте-рял рассудок – раз живет в своем фантас-тическом мире, опоздавшем не менее чем на 50 лет.

Путин полностью нереалистично представляет себе решение мировых и государственных проблем, такой подход уже давно не работает. Мир уже совершен-но другой. Люди тоже другие.

Вот и Янукович думал, что снай-перы могут спасти его власть, но этим толь-ко решил свою судьбу. Глупо, слишком глупо думать, так как Путин думает. Прошло это время.

Видите, например как рассуждают современные немцы? Они нормальные современные люди, а Путин рассуждает как Гитлер. Это, простите, полная патология. Никакого смысла не имела для Путина оккупация Крыма, это только большая проблема для России.

Это прецедент, который опасный для будущего самой Российской федерации как остаточной Российской империи. Совет-ники Путина должны объяснить ему, что 17-тый век, когда возникали и расширялись империй, давно уже прошел. Его неадекват-ность приведет к ускорению развала Рос-сийской империи. Путин уже вредный и опасный для самого российского империа-лизма.

Мне кажется, что русские импери-алисты, если умные, сами с ним расправят-ся – если хотят все-таки что-то сохранить.

Имперская мания Путина добьёт Российс-кую империю.

Исходя из этого, мне кажется, что и новая украинская власть, и Западный мир в целом, во главе с США и Европейским сою-зом должны действовать разумно и не поз-волить того, чтобы неминуемый крах Путина превратился в трагедии – и для русского, и для украинского народа, и для Европы, и для всего мира. - Если Россия оккупирует территорию Украины, не значит ли это, что следую-щими могут быть страны Балтии, Поль-ша или Болгария?

В принципе все прошло бы так ес-ли, Путин жил бы в совершенно другое время, во время, скажем, Сталина или Брежнева. Но теперь не время Сталина, даже и не время Брежнева.

Путин потому и такой абсурдный – и умалишенный. Он действительно ведет себя как инопланетянин. Он, конечно, опасный, но есть что то, что осудило его: это сама историческая необходимость.

Сталин страшный, но маленький Сталин Путин просто смешной. Я уверен, что вы тоже ощущаете это. Потому и ничто не спасет его.

Разумное поведение в такой ситу-ации, по-моему, следующее: оставить его, чтобы он сам быстрее покончил с собой. Все, что он теперь делает на Украине и то, что сделает в скором времени, ускорит его же конец, конец его власти.

Иногда мудрость требует, чтобы относится к таким, как Путин с терпением – чтобы уменьшить затраты. Терпение часто элемент разумности. А и начать бить силой умалишенного, втягиваясь в его экстрава-гантные игры, означает самим начать дейс-твовать неадекватно, а это уже глупо.

В этот тяжелый момент государст-венные деятели Украины и Запада должны действовать мудро и разумно. И не позво-лить провокаторам развязать кровавую бойню. Если Путин предпринял свою укра-инскую и крымскую авантюру и считает, что силой можно в современном мире достичь всего, то он просто слишком запутался.

То, что он позволил себе сделать не просто преступление, это гораздо хуже – это ошибка (по словам Наполеона). Гибель-ная ошибка. И такой «кусок» как Крым Путин не успеет проглотить. Он Крымом и пода-вится. - Что бы вы хотели сказать украинскому народу в такое сложное для него время?

Я очень удивлялся, как герои Май-дана своим стоицизмом, своей силой духа смогли удержать победу над силами зла. Миролюбие и свободолюбие идут вместе. Их духовный ресурс огромный. Более мощный, чем у атомной бомбы.

Любовь к истине тоже их подк-репляет. Мораль в нашем мире все-таки должна означать что-то. Моральное превос-ходство на стороне братского народа Укра-ины. Сила духа гораздо более мощная, чем сила танков.

Не надо забывать, что говорил и делал Христос, основатель нашей религии свободы – и каким образом он успел побе-дить силы зла. И восторжествовать несмот-ря ни на что. Воскресение следует за мни-мой гибелью духа; торжество духа не оста-новить.

Знайте, дорогие украинские братья и сестры, что правда жизни и правда исто-рии на вашей стороне, на стороне борюще-гося за свое достойное человеческое буду-щее украинского народа.

Любовь сильнее, чем грубая сила и экспансия самонадеянного, экстравагантно-го зла. Если сохраните свое моральное и духовное достоинство в тяжелые дни – вы ничего не потеряете. Все ваше останется вашим. Если, же потеряете – тогда потеряе-те все.

Я уверен, что этого не случится. Если христианская нравственность ведет вас, вы выиграете. На грубую военную силу противопоставьте незыблемую духовную силу христианского народа – и не будете сожалеть. Если Бог с вами ничего не страш-но… Биография:

Философ и публицист Ангел Гран-чаров родился в городе Долна баня, Со-фийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет Санкт-Петербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского.

В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности фи-лософского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рас-сматривающих проблемы философии исто-рии и политики в болгарском и европейском контексте.

Некоторые из его книг: «Жизнь ду-ши: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эро-тика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в послед-ние годы – активный блогер, ведущий обра-зовательные и политические блоги и блоги для дискуссии.

Виктор Каспрук Источник: Третя Українська Республіка

13 МОЕ ИНТЕРВЮ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНО НА САЙТА НА ЕВРОМАЙДАНА – С ПОЖЕЛА-НИЯ КЪМ СМЕЛИТЕ УКРАИНСКИ СВОБО-ДОЛЮБЦИ!

март 14, 2014

Сега влизам в имейла си и прочи-там следното писмо от г-н Виктор Каспрук, украински журналист, на когото преди ня-колко дни дадох интервю, т.е. отговорих на пет зададени от него въпроса във връзка със събитията в Украйна, по-специално във връзка с агресията на Русия спрямо украин-ския народ; ето какво ми пише той днес:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Интервью напечатано. Оно уже на сайте «Третя Українська Республіка»: пос-мотрите здесь: Духовный ресурс украин-цев более мощный, чем сила атомной бомбы Путина. Большое спасибо Вам за Вашу дружественную помощь нам.

Благодаря Вам мы лучше стали понимать ситуацию не только в Болгарии, но и в Украине. Ведь много того, что уже прошла Болгария, нам еще только предсто-ит пройти.

Очень надеюсь на продолжение сотрудничества с Вами.

С уважением, Виктор Каспрук Отвърнах на г-н Каспрук ето как: Здравствуйте, уважаемый госпо-

дин Каспрук, Спасибо за информацию! Всегда

можете расчитывать на меня, всегда готов помочь чем могу Вам и братскому народу Украины, коготорого так уважаю – и перед которым прекланяюсь. Буду молится Богу чтобы Ваш народ перешел через все испы-тания – и чтобы сумел постичь в конечном счете свою мечту!

Буду рад сотрудничать с Вами и в будущем времени!

С уважением: Ангел Грънчаров

УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ МЯСТО ЗА РАЗВИВАНЕ НА СИЛНИТЕ СТРАНИ И СЕБЕУВАЖЕНИЕТО НА ЛИЧНОСТТА

петък, 14 март 2014 г.

Под една публикация от вчера – виж Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази – и ни задуша-ват вече! – се появиха доста коментари, сред които обаче най-силно впечатлява този на г-жа Мария Василева: тя се обръща към учениците от 11 Д клас на ПГЕЕ-Пловдив и им казва някои неща, които тряб-ваше да им бъдат казани. Ето какво пише г-жа Василева:

Към 11 Д клас Виждам че посещавате този блог.

Смятате ли че обстановката, която създава-те, е благоприятна за работа?

Харесва ли ви или не учителя, да се държите по този начин говори за изклю-чително лошото възпитание на тези, които водят за носа този клас. Ако отсега унижа-вате хора и сте толкова жестоки, как смята-те ще се развие животът ви нататък? Няма-те бъдеще нито в личен, нито в професио-нален план. Лоша прогноза - балкански синдром – всичко е подчинено на личен интерес.

Искам да ви попитам:

1.Обичате ли философия? Ако я обичахте, щяхте да се радвате, че препода-вателят ви оставя избор и самостоятелност: защото този е начина да сте най-подготвени – както за приемни изпити, така и за живота. Смятам че този начин иска повече усилия от ваша страна, затова сте намерили решение – да заклеймите този преподавател и да дойде друг – той ще ви поднесе нещата смлени, няма да ви се налага да търсите, да избирате, да разсъждавате. Може би ще ви продиктува накратко нещо по темата, ще си го запишете, ще го наизустите и хоп – оцен-ката ви е в кърпа вързана. Ще ви остане време и да "обсъдите" други преподавате-ли, да си поговорите за неща, за които не си заслужава да се говори... Да, знам че пове-чето учители са успели да се настроят на вашите вълни, занемарявайки служебните си задължения – високо ниво на умения, не толкова на знания. Което изисква усилена работа от ваша и от негова страна.

2. Уважавате ли хората, искам да

кажа човешките същества, не казвам учите-

лите? Те имат право да бъдат много по-различни от вас, с противоположни на ва-шите мнения: ще ви се наложи след година да работите в екип с хора. Кой ще ви изтър-пи с интригантския ви стил и "нахалство към прогрес"? Нито в брака, нито в бизнеса ще ви търпят, навсякъде се иска толерантност

3.Обучението е взаимен процес –

между ученик и учител. Колкото повече учителят мълчи и колкото повече учениците говорят, толкова по-успешен е учебният процес. Учителят само ръководи процеса, това е основно правило: учудвам се че добрият 11 Д не знае това. Май малко учи-тели го прилагат. Нито един учител няма да иска да преподава при подобно отношение към него. Тук търпите критика, признайте си че да не му давате възможност да работи е много, много грозно и подло, унизително за него и много жалко за вас. С друг подход и тон бихте оправили нещата лесно, той ще-ше да се съобразява с удоволствие с ваши-те затруднения във философията, би ви помогнал да направи часовете си много забавни и приятни, щяхте да превърнете работата по философия в удоволствие. Без вашето доверие и добронамереност нищо няма да се получи. Не е виновен Грънчаров, просто процесът е взаимен, трябва желание и от двете страни.

Нима очаквате да има желание за работа при всичко, което сте му причинили? Друг на негово място би ви натряскал двой-ка до двойка – тези ли са учителите, които цените? Зъб за зъб! "А сте мръднали, а двойка – без дори да ви задам въпрос! Ще ви смачкам!" Не ми казвайте че нямате такива преподаватели и че при тях работата върви, защото ви е страх.

4. Не се излагайте да "покривате" директорите си – самият факт, че са смени-ли Грънчаров по ваше оплакване е достатъ-чен да ви дава сили, кураж и вдъхновение че може да дърпате конците вие. Дори и дума да не сте си казали с директорите, вие вече сте с тях в един кюп – мислите и дейс-твате еднакво – с хитрости и даване под съд; защото вашето е по-страшно от всеки Градски или Областен съд. Няма по-голямо наказание за един учител от неразбирането с някой клас. Аз също съм учител и добре познавам системата и процесите в нея. И вие и той страдате от вашето недомислие. Направете един списък с нередностите в работата на този учител, така, за себе си, за да сте спокойни че той заслужава това, което му причинявате. Каквото сте повика-ли, това ще се обади.

5. Какви оценки имате по филосо-фия? Не става ли въпрос единствено за така познатото бележкарство, което произ-тича от недостатъците на образователната система? Защото тези цифри са толкова ненужни! Практиката показва, че нашите

14 български отличници не се справят в живо-та: защото в него не са нужни толкова зна-ния, колкото качества. Затова посредствени ученици по-добре се справят в живота, затова всички сме загрижени да се промени системата и училището да стане място за развиване на силните страни и себеуваже-нието на личността. По последното ви пиша двойка, 11Д ! Вие не се уважавате, щом искате да пробивате по този начин – за сметка на здравето и самочувствието на друг човек.

Що се отнася до книгите му, не сте хората, които ще ги оценяват. Още повече че не сте ги прочели. Да оставим времето за съдник. Добре че Грънчаров не е изобщо глупав, та да му пука от вашето държане. Преценил ви е добре, както и директорките ви.

Желая ви всичко добро, все ще дойде ден, в който ще разберете нещата от живота правилно. Малко са учителите, които истински ви обичат и се грижат за вас. Засе-га. Това ще се промени. Мислех че вашето поколение ще променя нещата. Но не, твърде белязани сте от безнравствената среда; може би вашите деца, ако някога се осъзнаете и не ги възпитате да бъдат ваше подобие.

Мария Василева

Към г-н Грънчаров Здравейте! Удивлявам се на толе-

рантността ви и силата да влизате в подоб-ни класове. Май сте прав като казвате, че сте стар боец. Според мен на никого в гла-вата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда далече времето с принципите, според които живеете и дейст-вате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем: защото този е начинът да се стигне до ду-ховно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва – с тях Бог не се занимава. Добра новина е това, че Бог ще ви даде сили да преодолее-те изпитанията; бъдете радостен и безгри-жен като всички, които уповават на Него.

В борбата с тези многоглави чудо-вища, родени от безбожието на системата, има три изхода:

- да се примирим, да адаптираме; - да се откажем от битките и голи,

боси и гладни да умрем, прегърнали свобо-дата си;

- да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни: защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни.

Има и четвърти изход – за най-духовно израснали само – да се молим: за учениците, за директорите, за народа и за страната ни. Вярата в действие. Това е.

Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен. Мария Василева

ТЕТ-ЛЕНИН В ПЛОВДИВ, НАМИРАЩ СЕ В ПОДНОЖИЕТО НА АЛЬОША, ОСЪМНА НАРИСУВАН С ГРАФИТИ С ЕРОТИЧНО-ПОЛИТИЧЕСКО СЪДЪРЖАНИЕ

Те, разбира се, бяха старателно скрити от бдителното ръководство на учи-лището. За да не знае никой какво по този макар и особен начин искат да ни кажат учениците. При нас демокрацията явно е много напреднала!

ОЧАКВАЙТЕ В СКОРО ВРЕМЕ СЕНЗАЦИ-ОННИ АНАЛИЗИ НА УМОНЕПОСТИЖИМИ ШЕДЬОВРИ, СЪТВОРЕНИ ОТ НАШАТА НЕУМОРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮРОК-РАЦИЯ

петък, 14 март 2014 г.

Оказа се, че текстът от моя "Днев-ник на философа", който публикувах вчера под заглавието Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази – и ни задушават вече!, е предизвикал доста коментари – което е чудесно. Аз от много време се опитвам да предизвикам публична дискусия по тези "горещи въпроси" на бъл-гарското образование (на примера на случ-ващото се в едно конкретно училище), ето, явно моментът за тази дискусия вече дойде. Приветствам идването на тази момент! Ето, блогът ми вчера пак зае най-първото мяс-то в класацията на най-коментираните български блогове! Благодаря на всички участващи в наченалата се дискусия, дори и на анонимниците! Да, и тям благодаря, нищо че не говори за добър морал това, че не смееш да застанеш с името си зад своя-та позиция, зад своето разбиране. Което говори за моралната нечистоплътност на

такъв един човек. Но както и да е. Ще дойде момент, да вярваме, че такива хора ще надмогнат скрупулите си и ще престанат да се срамуват от своята позиция. Това, че сега-засега крият личността си, говори за безсъзнателен срам или за неудобство от заеманата позиция, което е предвестник на неумолимо идващата при тях нравствена и личностна промяна към добро. Ето затова приветствам участието в дискусията и на такива хора. Благодаря на всички!

Тази сутрин – понеже вчера като капак на всичко ми се наложи и много да пътувам! – станах малко по-късно и няма да имам време да напиша кой знае какво в блога си. Освен това администрацията в днешния ден ме е сложила да бъда квестор на някакъв изпит и след малко трябва да ставам от компютъра – в 8.00 часа трябва да съм на поста си в училището. Днешният ден ми е комай свободен (имам само два учебни часа след 17.20 часа), но ето, адми-нистрацията ме сложи да бъда дежурен. Забелязвам, че напоследък все по-често правят това. Не само мен, а и други биват "наказвани" по този начин. Някои така раз-бират властта: да тормозят все едни и същи хора. Тези, които са им лично неприятни. Както и да е. Всеки управляващ има право на свой "управленски подход". Това, прочее, са съвсем незначителни подробности. Аз отдавна съм казал открито на някои власт-ващи фактори, че главният им проблем като такива е сгрешеният подход. Вместо да са ми благодарни, че им посочвам грешките, те се изпълват с жажда за мъст. Човек на някои никак не може да им угоди. Ако и аз бях мерзавец та да ги хваля когато грешат, щяха май да са ми по-благодарни! Какво говоря: щяха тогава да ме обичат даже! Такива ми ти работи.

Проблемите в живота ни изглежда винаги са на морална основа. Истински значимите проблеми и разминавания се раждат тъкмо на тази основа. Причината е че сме човеци. Човекът по дефиниция е морално същество. Същество, способно да разбира доброто и да се стреми към него. Не е достатъчно да разглеждаме човека просто като "мислещо същество", мислене-то не е главният предикат на човека – такъв предикат е нравствеността. Мисленето, способността да мислиш, да съзнаваш, да търсиш истината е нещо велико, но не е всичко. Има нещо, което стои над него и следва да го направлява. И то е човешкият морал. Той именно ни прави човеци в ис-тинския, във верния смисъл. Мисленето, което не се вдъхновява от нравствени цели и подбуди, е опорочено мислене, е мислене, характерно за злодея. Неслучайно източни-те мъдреци са казали най-много да се пазим от умен, но зъл човек. Ето че в ранната утрин успях да преподам един урок по фи-лософия на тъй жадните за философски знания ученици от XI Д клас, класът, който протестира за това, че... нищичко не съм им

15 бил преподавал. А аз постоянно все това правя – преподавам им, но по незабележим за тях начин. Да, има и такова нещо – и специалистите разглеждат това като най-висше умение на добрите, на истинските преподаватели; най-добър преподавател (или учител) е оня, който прави самия себе си излишен. Да учиш сам и самостоятелно да се справяш и да напредваш в ученето, познанието и знанието е истинското, съ-щинското учене, което нищо друго не може да замени. Аз затова си позволявам да обучавам своите ученици точно на това.

Вероятно сте озадачени и дори фрапирани от тия мои приказки, познах, нали? Е, и вие нещичко научихте, значи ненапразно сте чели този текст. Тази спо-собност на съвършения преподавател, който довежда нещата дотам сам себе си да направи излишен, сиреч, учениците му да започнат да се справят сами, е същинско изкуство, до върховете на което малцина достигат. Забелязвам, че вероятно поради опитността и годините си все повече нап-редвам в него. Имам и признания, вярно специфични, вярно типично български на своите постижения в тази област. Все пак живеем не на Луната, а тук, в България. Тук всичко е оригинално, своеобразно и различ-но...

Прочее, сами виждате, че не нари-чам учениците от този клас "моите ученици". За да заслужи някой ученик такава една висока чест да се смята с пълно право за мой ученик трябва да положи известни усилия - и да спази някои най-елементарни изисквания. Примерно това: да бъде честен. Аз на това много държа. На това уча учени-ците си. Да не прегрешават спрямо истина-та! Само този урок да са усвоили от мен, най-главното са разбрали и усвоили. Всичко друго са несъществени подробности. На това аз най-много държа. Учениците, които са усвоили този мой урок, но истински, не само на думи, не само като "книжно знание", а на дело, сиреч, са почнали да спазват това простичко изискване, са придобили огромно преимущество пред всички други хора. За това служи философията: да под-тикне хората да обръщат внимание на чо-вечността си. Ето че съвестта ми е чиста: на бунтарския XI Д клас преподадох още един безценен урок. И то в тъй ранната утрин. Абе аз знам, че един ден те всичко ще раз-берат – иска се обаче време за това. Знам, че не им е леко. Знам, че им е трудно. Знам, че преживяват покрай тия истории едно голямо нравствено изпитание. Знам че заради моите нововъведения всичките им представи за "ученето", "образованието" и "познанието" са на път да отидат по дяволи-те. Няма как, такъв е животът, така и трябва да е! Но от цялата тази история ще почер-пят безценни уроци, ще извлекат невероят-но полезни изводи. Убеден съм че ще стане точно така. А особено много ме радва това, че те вече усърдно четат и коментират в

моя блог. Преди четяха, но тъпо мълчаха. Сега обаче проговориха! Това е чудесно. Това е голям нравствен прогрес! Браво! На път сте един ден с пълно право и гордо да можете да заявите: "Аз бях ученик на Ангел Грънчаров!". Но още усилия трябва да по-ложите за да заслужите такова едно право. Аз имам хиляди ученици, които с право казват това за себе си – ще се радвам и вие да станете един ден такива, да се наредите сред тях. Успех ви желая в тази посока! Човек всичко може да постигне стига да има доброто желание – и стига да поеме по верния път.

Да бе, знам, подразних ви! То и то-ва ми е целта де – нима не го усещате?! Ний, философите, понеже си поставяме крайно значими и дори висши нравствени цели, имаме право да се държим как ли не – и всичко е все за доброто на нашите учени-ци. Тук, при нас, при философите, няма "стандартни роли", дето някакво митично "вечно непогрешимо" или "ангелско" Минис-терство може да ни ги "спусне" или предпи-ше – както лекарят предписва рецепта. Не, не стават така тия работи. Значително по-сложни са отколкото могат да си представят това министерските чиновници. Дори и такива министерски чиновници "да са учили философия". Във връзка с казаното мога да ви споделя, че в най-скоро време ще напи-ша свой коментар на един прелюбопитен документ, написан от министерски чиновни-ци с философско образование; да, получих най-сетне копие от такъв документ, г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив кандиса да ми даде... два (да, само два!) такива доку-мента. Другите не могла засега да ми ги даде. Нищо че законът предписва да ми даде такива копия. Ще видим. Но тия два документа, които ми даде, вече ги имам и скоро ще ги коментирам. Ще се посмеем заедно над шедьоврите, които е сътворил неръкотворният чиновнически български гений. Скоро ще имаме това удоволствие. А сега аз вече май трябва да приключвам за да не закъснея за работа. Времето ми без-пощадно изтича.

Чакай да кажа и още нещичко. Вчера бях на ТЕЛК, някои хора ме подпит-ват какво е станало – питат и гадничко се усмихват: "Какво стана, освидетелстваха ли ви?!", така е попитал някакъв нравствен... тъпир (не знам какво е тъпир, ей-така ми дойде таз дума в акъла, написах я!). Та да го успокоя този таваришч: не ме "освиде-телстваха", тъй загрижени ми другарю или другарко – можете да си поплачете по този повод. Е, различните комисии ми дадоха различни процент на инвалидност, най-вече заради преживяната тежка операция, но също така и заради болното ми сърце – и пак съм инвалидизиран. Комисията удосто-вери, че "психични разстройства" нямам, сега на г-жа директорката на друго място ще й наложи да доказва своята "диагноза" на "психиатър-самоучка". Многоуважаемата г-

жа директорка също така пак си има проблем като понечи пак да опита да ме уволни. Прочее, лекарската комисия ми показа нов административен шедьовър, написан от г-жа директорката: тя пита ТЕЛК "във връзка с течаща процедура по увол-нението на г-н Грънчаров" дали няма да има проблем ако го уволни; горките лекари се бяха хванали за главите и уплашено ме попитаха: "Абе какво става в туй училище - писна ни вече?!". Поговорих си и с тях какво става в туй училище. Хората ме разбраха изцяло. Както и да е.

Та това е. Да ставам, че окъснях. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И се радвайте на живота – той е прекрасен! Стига човек да привикне да не се учудва кой знае колко на всичко онова, което той може да ни поднесе...

МОЯ СНИМКА ОТ ЕДНА БАВАРСКА БИ-РАРИЯ В ПЛОВДИВ

сряда, 12 март 2014 г.

ЕТО КАКЪВ ГРАФИТ ВИДЯХ НА ЦЕНТ-РАЛНА ГАРА В ПЛОВДИВ

ДНЕС ИНТЕРНЕТ НАВЪРШИ 25 ГОДИНИ

Greeting from Web inventor Tim Berners-Lee on the Web's 25th anniversary from Web25 on Vimeo.

Из Интернет навършва 25 години (видео)

На 12 март 1989 г. Тим Бърнърс-Лий е подал в CERN своето предложение за изграждане на световна мрежа, в която да са свързани възможно най-много компютри

16 и сървъри.

"Въпреки че CERN не се занима-

ваше със софтуер, моят шеф Майк Сендал ми позволи да работя по проекта в свобод-ното време. През 1990 г. написах и първия браузър, а през 1993 г. след много призиви, CERN обяви, че технологията на World Wide Web ще бъде достъпна за всички, безплатно и завинаги", коментира създателят на мре-жата Тим Бърнърс-Лий в официалния блог на Google.

МОЯТ БАДЖ ОТ ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СВОБОДНО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

БРУТАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУ-ЦИЯТА!

Justine Toms на страницата си във Фейсбук цитира чл. 23 от Конституцията на Република България:

"Държавата създава условия за

свободно развитие на науката, образовани-ето и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи

за опазване на националното историческо и културно наследство"

В тази връзка ми се наложи да на-пиша следния коментар:

"Свободно развитие" ли? Къде е примерно свободното развитие в сферата на образованието? Няма го. В образование-то на България няма свобода, има диктату-ра, няма демокрация, има тоталитаризъм. Има абсолютен произвол на образовател-ната бюрокрация. Това има. Но не свобода. Не и демокрация. От тях няма и следа. И учители, и ученици, всички са роби на пара-зитната и всевластна образователна бю-рокрация, имаща монополно положение и решаваща всичко по своя каприз – и в свой интерес. И какво излиза от всичко това?

Не излиза ли, че всички управници (законодатели, направили законите, минис-три, които трябва да ги изпълняват и пр.) нарушават брутално Конституцията – и то без да им мигне окото?!

ПОПУЛИЗМЪТ И ДЕМАГОГИЯТА У НАС НИ ОБЛИВАТ НА МОЩНИ ТАЛАЗИ – И НИ ЗАДУШАВАТ ВЕЧЕ!

петък, 14 март 2014 г.

Пак ми се налага да напиша нещо в дневничето си – в което споделям случки и преживелици от тъй богатия живот в на-шата училищна общност; всеки ден при нас се случват какви ли не неща, кое от кое по-чудно или дори чудесно. Казват, че животът бил най-добър учител, е, аз се уча от него, всеки ден се уча; сам да си учител не е грехота да се учиш – противно на нашенско-то разбиране, че учител бил онзи, който, понеже "всичко си знае", само учи другите, а сам просто няма какво да научи, заради "всичкознайството" си. Аз преди време фрапирах свои ученици, инатящи се да разберат какво е това философия, с твър-

дението си, че философията започвала от сократовото признание "Аз знам, че нищо не знам – ала вие и това не знаете!". И така станах обект на подигравки, но няма как, това да си различен ("нетипов") в нашенски-те условия си има своите неудобства. Както и да е, аз се уча най-много от живота, това е мое всекидневно занимание. Оня, който сам непрекъснато не учи, не става изобщо за никакъв учител, такъв и няма право да претендира, че е учител.

Е, и какво ме научи животът вче-ра? Много неща ме научи. Страхотен учител е животът, повярвайте ми! Велик учител е животът. Та вчера научих страхотни неща. И ми се наложи много да мисля върху случи-лото се вчера. Комай цяла нощ мислих. Дали ще успея сега да изразя с думи своите мисли е доста съмнително: грандиозни мисли ме сполетяха тази нощ във връзка с преживяното вчера.

Прочее, днес съм в платен отпуск, понеже ми се налага да се явя на ТЕЛК - във връзка с удостоверяването на актуално-то ми здравословно състояние. Та имам малко време да попиша – въпреки че в 8.00 часа трябва да съм в сградата на ТЕЛК-а. Но аз станах доста рано. Заради нощните си мисли станах така рано. Просто се чудя откъде да започна – тъй богат на впечатле-ния бе вчерашният ден за мен. Наистина, с какво ли да започна?

Е, ще почна с най-главното: исто-рията с 11 Д клас, класът, който не ме иска за свой преподавател по философия. Вече стана 5-ти месец откакто този клас е твърд в това свое, да го наречем така, желание. Поради което вече пети месец в този клас фактически не се води учебен процес по философия. Голяма част от учениците в часовете по философия се занимават с активна обструкция на самата възможност да започне учебен процес: не дават такава възможност. Заети са предимно с това, да речем, да стане така, че преподавателят да не може да каже и една дума, която изобщо да може да се чуе от някой - освен ако не идеш да му я изкрещиш право в ухото. Преподавателят по философия има чувст-вото, че устата му са "залепени с лепенка", дори положението е още по-зле: когато човек не може да чуе собствения си глас, разбира се, му се отщява да говори. Разби-ра се, часът по философия не е за това

17 преподавателят по философия да се напри-казва донасита, напротив, той е за това самите ученици да се упражняват да фило-софстват. Е, и самите ученици, които все пак имат някакво намерение да се занима-ват с философия, просто нямат практичес-ката възможност за това. Липсва обстанов-ка, благоприятстваща заниманията с фило-софия. Има хора, именно част от учениците, които се грижат да няма такива условия. Защо го правят ли? Ясно защо: защото не отстъпват от своята цел и задача, именно, да направят нужното преподавателят по философия да бъде отстранен. Те продъл-жават да живеят с убеждението, че това е възможно, сиреч, вярват си, че щом искаш нещо, то трябва да се случи. Независимо дори какво точно искаш.

Е, за да мислят така тия ученици, те си имат своите основания, те са насър-чени да мислят така: преди три години, когато този същите тия ученици бяха в 9-ти клас, те безпроблемно постигнаха тая цел, написаха "жалба", а директорката (тя тогава беше съвсем нова!) без особено замисляне "удовлетвори" (да използвам любимата тодорживкова дума) тяхното желание без дори да разговаря с мен, техния преподава-тел; аз тогава бях сменен от преподаване в техния клас два месеца (!) преди края на учебната година. Щом нещо вече се е слу-чило, какво пречи да се случи пак, нали така? Е, изхождайки от това свое убеждение тези активисти не се церемонят да постиг-нат с всякакви средства тази своя заветна цел. Да, ама директорката пък обяви без особено смущение (и то дори и пред роди-телите на същите тия ученици!), че много добре ги разбирала, но "за жалост" не могла да "удовлетвори" желанието им по една-единствена причина: нямало кой друг да им преподава, проклетият г-н Грънчаров бил единственият правоспособен преподавател по философия в това училище! А сега де? какво да правим? Тя дори изказа съжалени-ята си за своето безсилие да отговори по-ложително на "народните терзания" (нали знаете, у нас популизмът е на особена почит, е, тази директорка като властница също е в негов плен!), но за сметка на това им обеща, че като станат 12-ти клас, непре-менно щяла да реши проблемът им, т.е. тогава г-н Грънчаров нямало да бъде техен преподавател (тя великодушно обеща: "Тогава вече ще мога нещо да направя, но сега, за жалост, нищичко не мога да напра-вя, е, какво толкоз, ще трябва да изтърпите г-н Грънчаров още няколко месеца!", така заяви нашата народолюбива и многоуважа-ема госпожа директорка. Да не пропусна да добавя и това, с оглед да очертая картинка-та: у нас, в България изобщо, пък и в наше-то училище в частност, такива "измишльо-тини" като морал, уважение към другата личност, зачитане на нейното достойнство, на нейния суверенитет и пр. не се уважават, напротив, без замисляне се потъпкват. В

резултат сме на дереджето, на което сме. Това е една от главните според мен причи-ни да живеем в нашенската си кочина - и в която доста хора се чувстват, изглежда, доста уютно. Е, аз пък не ща да се чувствам уютно в подобна мръсотия. Имам предвид нравствена такава. Поради което съм ста-нал нещо като "бяла врана" - или "черна овца", както предпочитате. Тъй. Простете за лиричното отклонение. Ще продължа неп-ременно по темата си.

И тъй, някои ученици явно са се амбицирали да постигнат целта си, именно да ликвидират преподавателя си по фило-софия. Защо толкова ги дразни този препо-давател та така не го щат също е интересен въпрос за обсъждане. Щом като директор-ката въпреки "горещото си желание" е възп-репятствана да отстрани въпросния г-н Грънчаров, остава една друга възможност: да го принудим да си тръгне сам, нали така, колко му е?! Е, явно някои се грижат да проработи този вариант, който при това съвпада и с най-съкровените сърдечни желания и на някои властни фактори. Което още повече, предполагам, ентусиазира тия, които са се заели с такава една наистина "благородна мисия". Апропо, да унизиш един учител като мен с 30-годишен стаж, да го принудиш да си тръгне сам, това е "чу-десна", "вдъхновяваща", даже "благородна" мисия, нали така, вий как мислите по този въпрос? Просто питам, не ща да получа непременно отговор, аз съм иначе доста подъл човек, който обича да "пусне някоя муха" в съзнанията на дадени хора, нека да си бръмчи там, пък може, кой знае, някой ден нещо да се задвижи в тез съзнания?! Пък може и нещото, наречено "съвест" да проговори, знае ли човек? Прочее, човекът е голяма загадка, спор в това няма, той винаги може да ни изненада, ето, в момен-та, въпреки всички трудности, с този 11 Д клас сме на темата за "човешкото битие", разбира се, нищо не можем да обсъдим от тази любопитна тема по една-единствена причина: въпросните ученици-активисти не позволяват това да се случи. Интересното е също и това, че същите тези ученици, които не позволяват това да се случи, именно, да започне нормален учебен процес по фило-софия, са същевременно най-гръмогласни в оплакванията си от преподавателя: той, видите ли, по тяхната "логика", бил причи-ната да е такава обстановката, щото той, мизерникът, не им бил обяснявал темите! Значи първом правим нужното този препо-давател да не може да си чуе собствения глас в часовете по философия, второ, поч-ваме да ревем, че той "не ни обяснява уроците". Този детайл го имайте предвид за да се очертае по-пълно нравствената кар-тинка, която е възникнала в този същия клас. Та сега идва резонният въпрос, и той не може да е друг освен този: в тази ситуа-ция какво изобщо прави администрацията? Ще ви отвърна ребром: от ефекта на нейни-

те намеси съдим, че тя прави нужното "огънят на конфликта" да не погасва. Из-лишно е да споменавам, че въпросната администрация също има заветното жела-ние този същият Ангел Грънчаров да не е учител в това училище. Защо съвпадат тия две желания и копнежа е, да приемем, "чиста случайност". Защо пък да не е слу-чайност?! Животът е така богат, всичко е възможно!

Тъй. Минаха някакви кошмарни месеци, в които всеки час преподавателят по философия беше подлаган на какви ли не унижения от тъй "примерните ученици", щото да не пропусна един важен детайл: примерно госпожа директорката дето седне и дето стане не престава да хвали този същия клас, те били направо чудесни, ня-мало никакви проблеми с тях при другите преподаватели, нали се сещате за какво намекваме по тоз така прозрачен начин? И другите директорки, помощник-директорки-те, три на брой, също не престават където седнат и където станат да хвалят този клас, дето се ползва със славата на един от "най-добрите". Както и да е, аз пък смятам, че доста хора имат известни проблеми с уточ-няването на техните понятия за добро и зло, т.е. налице е сериозен нравствен проблем в нашата училищна общност. Тази е моята теза. Писал съм за това. Сериозен е нравс-твеният проблем и в този същия клас. Нищо че го хвалят толкова. Тъкмо защото толкова го хвалят проблемът е така сериозен. Е, аз като преподавател по философия, сиреч, и по психология, логика, етика и пр. един вид съм експерт по тия проблеми и за мен затуй те са така благодатни: изследвам ги с нуж-ното старание, затова им и отделям такова голямо внимание. Те са "златна мина" за изследовател като мен, който при това много работи и по една друга тема: защо образователната ни система е в състояние на пълна агония, защо тя работи на празни обороти, защо вместо да носи някакви пол-зи нанася непрестанно вреди на съзнанията на учениците. И книги съм писал по тези теми, и продължавам упорито да работя по тях. Смятам, че подобни "частни случаи" като този с въпросния 11-ти Д клас са бла-годатни за хвърляне на обилна светлина върху така и така сложилата се тежка ситу-ация в българското училище изобщо, в нашето в частност. Та да си продължа ми-сълта. Простете за отклонението. Прочее, текстът си е мой и ще си се отклонявам колкото си искам. Сега обаче да мина към описанието на конкретните случки и събития от последните дни и седмици.

Аз, разбира се, нямам това време и възможност да описвам всичко с думи, щото това е непосилна работа. И е неиз-пълнима идея. Аз затова навремето пред-почитах да записвам на видео такива зна-менателни дискусии, но ето, тази възмож-ност беше осуетена от бдителната адми-нистрация, щото знаете ли сега какъв богат,

18 безценен даже "матр`ьял" щяхме да имаме ако аз бях записал всичките тия часове и дискусии със същия този 11 Д клас?! Щеше да стане направо един бестселър, съзнава-те ли каква жестока загуба е това, че не записахме всичките тия часове, спорове, дискусии, крамоли и пр.? Кой знае дали обаче не съм ги записал де, никой не е проверявал дали не съм имал микроскопич-на камерка и микрофон в джобчето в тия знаменателни мигове?! Аз си падам по тия работи де, за науката съм готов на какви ли не жертви, но в случая, да допуснем, се шегувам. Сериозно се шегувам. Паля едно "фитилче", за да се разгори огънят. Психо-логически погледнато това е полезно. Та понеже не мога всичко да опиша, ще карам съвсем вкратце. За жалост така е. Е, ще изпусна цялата жизнена достоверност и непосредственост, ще пропилея цялото богатство, но няма как. Нямам време да пиша както бих желал.

Та миналият път стана нещо инте-ресно. Един ученик се опита да се заяде с мен, и то за втори път: не бил разбрал "аб-солютно нищичко" от темата, искал разяс-нения. Някакъв въпрос му се бил сторил "абсолютно безсмислен". Бил "абсолютно безсмислен", абе, господине, рових се във вашите "писаници" (тъй той назова моите помагала и книги по философия, дето могат да ги ползват в интернет), ала нищичко не забрах, бихте ли ми го обяснил всичко това вкратце, като за "по-прост човек"?! Аз му казах да опита пак да проумее всичко, щото вероятно не е прочел внимателно писани-ците ми. Още един негов опит няма да е излишен. Нещо такова му казах. Доколкото можахме да се чуем де, щото онази, актив-ната обструкционистка групичка в този момент крещеше с цяло гърло. В един мо-мент обаче всички млъкнаха, явно предсто-ящата сценка ги заинтригува: въпросният питащ ученик се възмути така силно от отговора ми, каза "Е, щом е така аз напус-кам часа!" и гордо, като Наполеон на Аркол-ския мост, тръгна да излиза. Само дето двата пръста не си беше сложил под мун-дира – по простата причина че като Наполе-он нямаше мундир. Класът загуби ума и дума от възхищение, от смелостта и вели-чавостта на този човек!!! Като той излезе и тресна вратата, учениците се спогледаха и мигом решиха и те да се обезсмъртят от така внезапно появилата се слава: за миг се разбраха и те също тръгнаха да излизат през вратата. Аз изчаках да излязат и про-дължих часа с останалите 4-ма ученика.

Вчера пак имах час с този същия клас. Влязох. Шумотевицата беше на висо-та, ала си личеше, че друга мисъл ги тормо-зи тез ученици: приготвяха се да излязат, ала се грижеха този път никой да не остане. Като придумваха всички да напуснат стана-ха и почнаха да излизат. Ей-така, без ду-мичка да кажат. Излезлите стояха на отво-рената врата и подвикваха на другите също

да излязат. Упражниха, дето се казва, на-тиск върху тях. Като и последният ученик излезе, аз си седнах сам на бюрото, извадих си една книжка от чантата и реших да си почета малко. Минаха не минаха 3-4 минути и ето ти, класът се връща: самата г-жа директорка ги била срещнала и им нареди-ла да влязат в час. Тя също беше с тях, с нея пък беше младият педагогически съвет-ник тоже.

И се отпочна една отдавна втръс-нала на всички "дискусия" по модела на т.н. "народен съд над народния враг", която е любимата форма на нашата госпожа дирек-торка: учениците споделяха злочестините си с тъй състрадателната госпожа дирек-торка, а тя със свито сърце слушаше разка-зите за техните направо "танталови мъки". Нашата директорка иначе е учителка по литература, затуй се изразявам така лите-ратурно. Ползвам литературен стил или маниер неслучайно, това искам да кажа. Както и да е. Интересното е, че най-активни в описанието на "злочестините" и "мъките" на класа в часовете по философия бяха тъкмо ония ученици, които имаха най-голям принос в тяхното проваляне.

И аз се изказах, позволих си да ка-жа аз как виждам прелюбопитната ситуация, разбира се, останах в пълно малцинство. Г-жа директорката, според предписанията на тай популярния в наше време популизъм (другата дума за същото това е думата "демагогия", аз лично нея е предпочитам, по-изразителна е някак: всички у нас обичат народа бе, така силно го обичат, че човек вече не смее да каже, че обича народа си!) зае изцяло страната на "угнетения народ", тя дори произнесе кратко слово, в което дръзна да заяви, че била виждала "доброто желание на класа да учи", което обаче било осуетено от "не знам си кой и как". Аз не се сдържах и си позволих да кажа, че щом е тъй, щом на мен самия ми се приписва "недоброжелателност", то тогава нека тя да има добрината да поеме пълната отговор-ност за случващото се в този клас. И по този начин като Пилат си измих ръцете. Да, моята теза е такава. Щом като явното нару-шение на Правилника се толерира от адми-нистрацията, то тогава тя поема всичката отговорност за това, което вече се е случи-ло – и това, което тепърва има да се случва. Властта е отговорност, и то твърде тежка, за жалост това у нас изобщо не се разбира.

Още много други неща имам да кажа в тази връзка, но сега вече нямам време. Закъснявам за прегледа в ТЕЛК-а, трябва да ставам и да бързам. Друг път ще продължа, темата, сами виждате, е чудесна – и много любопитна, и много изразителна.

А сега ви оставам на вашите мис-

ли. Бъдете здрави и хубав ден! Чао засега и до скоро!

НАЦИОНАЛИЗМО-ФАШИЗМЪТ Е ПОС-ЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА КОМУНИСТИ-ЧЕСКИТЕ МЕРЗАВЦИ!

Россия для русских, нет украинс-кому фашизму! Русский фашизм – саммый гуманный фашизм в мире!!!

И тъй, руският фашизмо-комуни-зъм бил най-хуманният фашизмо-комуни-зъм в света!

ЗА ХРИСТИЯНИНА ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИМА НАЙ-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ

март 14, 2014

Svetoslav Alexandrov е споделил във Фейсбук впечатленията си от вче-рашната лекция на тема „Християнство и тоталитаризъм“ с гост лектор д-р Момчил Методиев и организатор – проф. Калин Янакиев. Мен лично ме впечатли следният пасаж, по повод на който си позволих да напиша свой коментар, ето какво бил казал проф. Янакиев, а по-долу можете да проче-тете и моята задочна реплика:

Няма данни патриарх Максим да е бил агент. Даже е имало период, когато всички са донасяли много за него. Комен-тарът беше – „Макар и да не мога да се закълна 100%, че Максим никога не е бил агент, сигурен съм, че вероятността да е чист е много голяма“.

Моят коментар: Това, че Максим не е бил агент на

ДС съвсем не променя обстоятелството, че може да е бил агент директно на КГБ. Той е бил доста време на служба в Москва – нима мислите, първо, че КГБ ще пропусне този сгоден случай да го направи свой човек и, второ, нима можете да обясните по-сетнешния му възход чак до патриаршеския трон без мощното покровителство на една задкулисна сила като КГБ? Трето: нима българските комунисти ще допуснат начело на БПЦ да застане нетехен човек?

19 Да ме прощава проф. Янакиев, но

все пак за християнина истината трябва да има най-голямо значение. А иначе аз разби-рам добре защо той е така снизходителен за Максим. Прочее, излъчването на този човек, именно Максим, не ми внушаваше доверие, не знам, това е твърде субективно, но за мен такива неща имат значение. Из-лъчването му не беше християнско. По същия начин и излъчването на сегашния пловдивски мутрополит не просто че не е християнско, то е съвсем нехристинско, бих казал дори бесовско или сатанинско…

ЛЕКЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ ЗА РИСКО-ВЕТЕ ОТ УКРАИНСКАТА КРИЗА

март 14, 2014 Цитат на деня: Не искаме кораб да спре срещу Поморие и да каже: „Тук има много руснаци“

Украинското правителство не беше готово да затвори въздушното си простран-ство и през него влязоха в окупираното летище. Виждате, не е имало никакви пла-нове за защита. Никакви! Нулеви. За съжа-ление, ние не искаме да изпадаме в подоб-на ситуация – един кораб да спре срещу Поморие и да каже „Тук има много руснаци“. Шегувам се горчиво, защото тези неща са се случвали много пъти. Така, като даде за пример руския десант в Крим, бившият премиер Иван Костов аргументира необхо-димостта България да поиска НАТО да разработи планове за отбрана на България в случай на нова студена война заради украинската криза. В лекция, посветена на кризата и рисковете за България, Костов даде за пример собственото си управление, когато при конфликта в Косово не дал кори-дор на руски самолети, за да кацнат на летището в косовската столица Прищина.

„Ние бяхме готови за този мо-мент и отказахме категорично, което попречи Русия да заеме своята така наре-чена оперативна зона в Прищина. Ако там бяха кацнали войниците, които сега са в Симферопол, 2-3-4 хиляди, след това 5-6 хиляди души, представете си накъде ще-ше да тръгне съдбата на Западните Бал-кани“, обобщи Костов историческата си роля.

И КАКВО СТАВА: ИЗЛИЗА ЧЕ УЧИЛИЩЕ-ТО СЛУЖИ ЗА ЗАТЪПЯВАНЕТО НА МЛА-ДИТЕ?!

- Мамо, не е хубаво да знаеш всич-ко.

- Защо? - Защото ако знаеш всичко, вече

няма да има какво да те изненадва. (на 10 годинки)

Gayane Minassian – Не искам да пораствам! – Защо? Хубаво е да си голям. И

не е страшно! Ето виж, аз съм голяма и не ме е страх…

(плачеща) – Обаче ако порасна, ти няма да можеш да ме гушкаш! (4 годинки)

Christina Villanova КРАТЪК КОМЕНТАР: Защо малките деца са така умни и любознателни, дори мъдри? И защо след като попаднат в образовател-ната система и постоят в нея стават така апатични, не искащи да учат, отвратени от ученето, не интересуващи се комай от ни-що? Нима образователната система е уре-дена така, че да погасява интереса и лю-бознателността на децата ни, т.е. те да затъпяват? Хора, помислете: искате ли това да се случи и на вашите деца? Не трябва ли да направим нужното щото образователна-та система да бъде променена така, че да няма тия вредни ефекти върху съзнанията и личностите на нашите деца?

Впрочем, тия дни ми се наложи да замествам отсъстващ учител и бях в един клас на „най-малките“ наши ученици (работя в гимназия), именно 8-мо-класниците. Ре-шихме с тях да ги позанимавам като им дам да решават логически задачи (имаха час по логика). Изненадах се колко много им харе-са това – решаваха с увлечение, спореха, предполагаха, изобщо не им беше скучно, даже в един момент така се увлякоха, че не забелязаха че звънецът е ударил и че меж-дучасието почти е свършило! Извод първи: учениците, горките, винаги се увличат кога-то учителят ги занимава с нещо, което не е предвидено от т.н. учебна програма, когато е извън нея. Когато в началото им дадох

една съвсем лесна задача (Една тухла тежи 1 кг. + ½ тухла; колко тежи 1 тухла?), казах им, че такава една проста аритмети-ческа задача с лекота трябва да може да я реши едно дете от 1-ви клас или от детската градина, те обаче доста се позатрудниха с нея; тогава аз си позволих да ги провокирам със забележката: „И какво става? Излиза сякаш училището служи за затъпяването на учениците, не за нещо друго?!“, за мое учудване осмокласниците в знак на съгла-сие взеха да клатят глави и в хор казаха: да, точно така е! Извод две: младите хора са изключително умни, не трябва обаче да позволяваме училището, каквото е сега, да пречи на образованието, на развитието на личността им. Извод три: спешно се налага коренна промяна на образователната сис-тема с оглед да спрат колкото се може по-скоро пораженията, които тя нанася на душите на младите!

ЕДНА МИСЪЛ ЗА УМА – И ЗА МИСЛЕНЕ-ТО НА УМА

"Умът е бъркотия; там няма ясно-та. Умът винаги е претрупан, винаги е заоб-лачен; никога няма открито небе, безоблач-но, празно. Умът не може да бъде това. Не можеш да изчистиш своя ум; не е в приро-дата на ума да бъде чист. Умът ще остане нечист. Ако можеш да изоставиш ума, ако можеш да се издигнеш над ума и да изле-зеш вън от него, у теб ще се появи яснотата. Можеш да бъдеш чист, но не като ум. Не съществува такова нещо като чист ум; нико-га не е имало и никога няма да има. Умът означава нечистотия, хаос и бъркотия."

Huk OK и Nikolaos Trismegistos: мисъл в мисълта от мисълта за мисълта на Ошо; мислел е над процеса мислене и е измис-лил мисъл

ФАШИСТЫ НА МАЙДАНЕ weag 11 мартая Место-нахождение: Болгария

Оригинал взят у tumannaya_feya в Фашисты на Майдане

Мне на днях свек-ровь позвонила. Из Подмосковья. Очень

20 просила никуда не ходить: у нас же повсюду фашисты, русских убивают. Задумалась. И вправду же бьют. Правда, только в новостях на территории РФ.

Вчера вон в прессу девушку изна-силованную запустили: лежит себе голым трупиком на неизвестной сырой земле (ут-верждается, что на Майдане), все ее мимо обходят – видать, русская.

Поэтому давайте у меня в этом посте будут только Майдан и фашисты-бандеровцы. Вы хоть будете знать, как они выглядят. И в чем именно проявляется их фашизм.

Если бы меня спросили о том, ка-ково сегодня было на Майдане, я бы отве-тила: невыносимо тяжело.

Наверное, потому, что на площади

вместо прогнозируемых новостями испуга и проклятий в сторону "клятых москалей", была одна печаль. Бесконечная, как лавины цветов, стекающиеся на Майдан.

Находиться здесь было физически

больно. Я не привыкла к такому количеству искренне плачущих людей.

(ОЩЕ – в блога)

ЩЕ ИМА РЕФЕРЕНДУМ ЗА ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО!

Снимка: Иво Божков

КРАТЪК КОМЕНТАР: Да видим как ще реагират управляващите – нали уж бяха големи привърженици на референдумите!

вторник, 11 март 2014 г.

ПУБЛИКУВАХА МОЕ ПИСМО В УКРАИНС-КИЯ САЙТ "ПОЛИТИКАНТРОП"

Болгария поддерживает Украину Письмо от известного болгарского фило-софа Ангела Грънчарова

В этот тяжелый для мужественно-го, героичного и достойного для свободы украинского народа час, когда на суверен-ной Украины так подло напал кремлевский самодержец, мои симпатий полностью на стороне свободолюбивых братьев-украин-цев, борющихся за европейское будущее своей страны.

Вокруг меня много людей, которые таким же образом оценивают ситуацию, то есть смею заверить Вас, что огромное большинство болгарского народа думает то же самое: мы настаиваем, чтобы агрессор Путин остановился! Европейское и мировое демократическое сообщество не позволить Путину оторвать живые куски с тела Укра-ины, да, мы этого не позволим!

Прошу также не верить манипуля-циям российских СМИ, которые распростра-нили информацию якобы в Болгарии общес-тво одобряет то, что делает Путин: это неправда, это ложь, у нас за Путина стоят только так называемые "рублофилы", то есть мерзавцы, которые за путинские деньги готовы продать не только свою родину, но и собственной матери; вот именно такие и делали вопросный митинг перед российском посольстве в Софии. Но там в то же време-ни был и протест против агрессии Путина - об этом российские СМИ промолчали.

НАРОДЪТ НА САХАЛИН ДЕМОКРАТИЧНО ПОИСКАЛ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЯПОНСКАТА ИМПЕРИЯ!

– Сахалин? Алло? – Здеся, здеся. – Что решили? – Все хоросе-до, все хоросе-до.

Горосуем. – Что голосуем? Чего вдруг? – К Японии переходим, да, всеоб-

щим тайным горосованием.

– И как разделились голоса? – Никак не раздерирись. Единог-

расно к Японии. – Против есть? – Есть, есть, японаци против, но

уже позадно, мы уже присоединирися... Михаил Жванецкий

От страницата на Nikolov Konstantin

ЕДИН ТЕКСТ НА ВЕРА МУТАФЧИЕВА, СРАВНЯВАЩ ДУХА НА ИБЕРИЯ И БАЛ-КАНИТЕ

Дуендето и кефът Автор: Вера Мутафчиева Ислямската цивилизация на Балканите

Само два ареала от континента, незаконно наричан от жителите му Стар, са понесли вековно мюсюлманско владичест-во: Иберия и Балканите. Това е лесно обяс-нимо – отнася се за полуострови, които

21 затварят от Изток и Запад Средиземно море. Така те стоят в близък досег с Азия и Африка. Органично принадлежащи към Европа, Иберия и Балканите не са смогвали да се изолират от опасности, които прииж-дали към тях от двата съседни континента. Всеки народ, по-късно нация, а накрая и националната й историография, съумяват да си изработят приемливи обяснения за своята съдба.

Сумарно изразено: все някой друг, някой отвън носи вина за бедите на тогова – нашия. Моделът няма изключения и не тук е място да прибягваме до примери. В такъв смисъл днешните исторически съчинения малко се отличават по дух от фолклорните епически цикли. Нам, да кажем, що се отна-ся до българското Средновековие, по пра-вило е крива Византия, загдето често напа-дала младата и по-късна наша държава. Ние пък сме опазили византийските владе-ния от множество варварски нашествия, които се движели из дълбока Азия по пътя на народите, покрай Дунава.

Тази констатация не е невярна, но забравяме, че поне два пъти Византия спасява нас от могъщи мюсюлмански екс-панзии. За първо – през VII век, когато ара-бите се впускат в източна посока, за да овладеят Константинопол и да преминат в Европа. Прочее, рождението на българската държава можеше да не се състои ако Ви-зантия не бе отклонила арабите от източна в западна посока, през Северна Африка към Иберия. (ОЩЕ >>>)

НАШЕНСКИ БАБАИТ НАПСУВА АМЕРИКА

Нема що, голема работа е нашенс-кия малоумник – даже да е и у Америка!

ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА – ИЛИ ЖИВОТ ПРЕДИ СМЪРТТА?

неделя, 9 март 2014 г.

Снимка на Redefining Refuge

"Истинският въпрос е не дали съ-ществува живот след смъртта, а дали си жив преди смъртта!"

Ошо

(От страницата на Orlin Baev)

КОНФУЦИЙ ЗА МЕТОДИТЕ НА УЧЕНЕ

неделя, 9 март 2014 г.

"Разкажи ми – и аз ще го забравя. Покажи ми – и аз ще го запомня. Остави ме да го направя – и аз ще го разбера!"

(Конфуций, на китайски 孔夫子, Кун Фудзъ,

философ, 551 - 479 г. пр. Хр.)

ЕТО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДВЕ ОТ НАЙ-ПРОЧУТИТЕ СВОБОДНИ УЧИЛИЩА В СВЕТА

A.S Neill's Summerhill School; ето и сайта на училището Summerhill. Sudbury Valley School: Сайта на Sudbury Valley School

ЕДНА ОТ НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ЗАГУБИ Е ЗАГУБАТА НА ГЛАВАТА

март 9, 2014

Одна из самых серьезных потерь в битве – это потеря головы.

Алиса в стране Чудес

ДОПЪЛНЕНИЕ: В тази връзка не е зле да прочетете ето този текст: Московски учи-тел: Русия е болна! Болна психически, където между другото пише и това:

… Уверен съм, че опитът да при-съединим Крим ще ни донесе големи бедст-вия. И това си има своята много проста логика. Дори и тази авантюра да сполучи – и дай боже безкръвно – обстановката в стра-ната силно ще се влоши. Патриотическите и шовинистически настроения, които в момен-та успешно се раздуват, не са най-добрата атмосфера, в която да възпитаваш децата си. Това е задушаваща, лъжлива, подла атмосфера, с много идиотски ограничения и забрани, каквато цареше в бившия СССР и аз добре я помня. Тя разби съдбите на прекалено много порядъчни и честни хора…

… Нито една държава в света (ос-вен може би Абхазия) не поддържа Русия, поне не открито, по отношение на политика-та й с Украйна. И нито един от руските дър-жавни служители – чиновник или депутат – не е посмял да се опълчи на тази чудовищ-на авантюра. Всичко това, а също така клишето „народът поддържа Путин“, говори за едно – нашата страна е тежко болна. Болна психически. Вече е ясно, че й предс-тои дълго, трудно и напълно възможно, много болезнено лечение. И колкото по-рано то започне – дано не се налага помощ-та на чуждестранни хирурзи – толкова по-добре за нашите деца и внуци.

ВАШАТА БОЛКА, БРАТЯ "БАЛКАРЦИ", ТРЯБВА ДА Е И НАША БОЛКА: НИЩО ЧЕ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ТАКА ДЪЛБОКО ЗАСПАЛИ: НИЙ СМЕ СТРАШНИ ДРЕМ-ЛЬОВЦИ!

неделя, 9 март 2014 г.

Видях тази снимка във Фейсбук,

прочетох текста, с който е съпроводена, и у мен се появи един далечен спомен, за който разказах ето какво:

22 Навремето като студент в Санкт

Петербург (тогава наричаха града на Петър, кой знае защо, "Ленинград"!) се случи така, че живях една година със студент от т.н. република "Кабардино-Балкария", трябва да е някъде около Кавказ, в Средна Азия, не зная точно.

Още в първия момент той ми нап-рави впечатление, кой знае защо, че "много прилича на българин", на нашенец: черно-кос, беше с мустаци, як, набит, усмихнат. А най-интересното е, че се отнасяше с нас, българските студенти, още от първия миг със специално внимание: в стаята на обще-житието през тази първа година от присти-гането ни бяхме двама български студенти, той, "кабардино-балкареца" и един младеж от Украйна (сега не знам и не мога да кажа дали се е осъзнавал като руснак или като украинец; то тогава тия неща бяха без осо-бено значение).

Та да кажа още нещичко за "бал-кареца": той беше особено любезен с нас, това се чувстваше, внимателен, някак си "свойски" се отнасяше с нас още от първия момент, това си личеше. Като мина извест-но време и ние се поуспокоихме (щото в първите седмици от "културния шок", който преживяхме – сблъсквайки се с истинското лице на комунизма в неговата "Мекка", именно Ленинград! – се чудехме какво да правим: да бягаме ли обратно за България, да се връщаме ли или да оставаме, и то за цели пет години, та да завършим образова-нието си!), та като все пак решихме да оста-ваме, въпреки всички рискове, със съквар-тиранта си балкарец почнахме постепенно да се сближаваме. И една вечер като за-почнахме един хубав разговор той ни заяви, че "балкарците", че неговия народ, всъщ-ност са "българи", само че са останали там, в ония земи, отдавна, още преди заминава-нето на други българи на Балканския полу-остров, където основали държавата "Бълга-рия". Той също така ни загатна, че Сталин бил много тормозил "балкарците", смятали ги за татари, депортирал ги също в Сибир, после те се върнали, изобщо народът му имал тежка съдба.

Да си кажа правичката тогава на тия негови приказки много-много не повяр-вах, но се озадачих доста около фонетична-та близост на думите "Балкария" и "Бълга-рия"; да, спомням си, че той каза някои

"балкарски" думи, които си бяха съвсем като наши, български думи и пр. Един вид се почувствахме като кръвни братя. Измина една година, балкарецът от стаята ни към края на тази година взе някъде да изчезва, мислехме, че се е оженил, че е заживял на квартира, не сме го разпитвали, рядко се появяваше, а пък в един момент съвсем изчезна. Спря изглежда да учи. Той нищо не ни каза за тия неща.

После, спомням си, имаше слухо-ве, че заради нещо бил изключен от Уни-верситета. Нещо "незаконно". Тогава и времето беше смутно: в Полша вече имаше "Солидарност" (аз отидох в Петербург в 1980 г.), в общежитието при нас имаше много полски студенти, които, като си пий-неха, открито почваха да псуват комунизма, а нас от консулството ни предупредиха да не се свързваме изобщо с поляци и да не дружим с тях, иначе който не изпълни този "приказ" ще си има проблеми, ще бъде върнат незабавно в България и пр. Та зато-ва не посмяхме да разпитваме какво е ста-нало с нашия приятел "балкареца".

Този е моят спомен от онова вре-ме, когато съм бил на 21-22 години. Сетих се за тия неща като видях тази снимка. Нещо трепна в мен. Явно има нещо вярно в това, че "балкарците" са наши кръвни братя, не знам де, не съм историк, само предавам едно мое чувство въз основа на преживяно-то, за което ви разказах. Виж: НОВОСТИ АЗАТЛЫК!

Сегодня 8 марта отмечается 70 лет со дня депортации Балкарского народа! В этот день в 1944 году Советской властью была произведена депортация Балкарского народа. Сегодня 8 марта председатель Союза Татарской Молодежи "Азатлык" Наиль Набиуллин провел в центре Казани одиночный пикет посвященный депортации балкарского народа. Союз Татарской Моло-дежи "Азатлык" от имени татарского нацио-нального движения выражает искренние соболезнования всем погибшим во время депортации 8 марта: у обочин железных дорог, от голода, холода и болезней!

Мы хотим сказать братскому бал-карскому народу, что в этот трудный для вас день Татары с Вами! Мы тюрки! Мы должны поддерживать друг друга всегда, и в радос-ти, и в горе. В этот тяжелый для Балкарско-го народа день, мы СТМ "Азатлык" не мо-жем оставаться в стороне! Ваша боль – это наша боль! КРИМСКИ ТАТАРИ ДОНЕСОХА ПРОДУКТИ НА БЛОКИРАНИ ОТ „ПУТИТУШКИТЕ“ УКРАИНСКИ ВОЕННИ март 9, 2014

Сегодня крымские татары Фео-досии и Судака на 5 автомобилях привезли воду и продукты военнослужащим Феодо-сийского батальона морской пехоты. Люди прошли кордоны пророссийских боевиков, которые блокировали часть. Стоит заме-тить, что до этого „путитушки“ никого не пропускали, однако с крымскими татарами связываться не стали.

Прибывшие вместе с украинскими военнослужащими перенесли привезенное в подразделение. Как заявили крымские та-тары – это только начало акции поддержки украинских военных.

Из: В Феодосии крымские татары прор-вали осаду русского спецназа и привезли продукты украинским военным

КРАТЪК КОМЕНТАР: Току-що научих дума-та „путитушки“ – иде от т.н. „титушки“, прочулите се с провокациите си платени наемници на властта на Янукович, които правеха разни страхотии с оглед на това да развалят имиджа на мирно протестиращите. Сега обаче путитушките са се облекли с военни униформи без опознавателни знаци, а пък най-вероятно това са направо руски военни, които се представят за „добровол-чески отряди“ на рускоезичното население на Крим.

Виж и това: Крымские татары приступили к формированию собственных отрядов самообороны

ДОВЕРЧИВА КАТЕРИЧКА СИ ИСКА ЯДКИ НА СЕРГИЯТА

Снимка на Живая Земля.

Душинка божия! Гледката ми на-помня за Монреал – където дори в центъра такова поведение на хилядите обичани катерички е масово!

Orlin Baev Martin-Vasilis Dimitrov: В Лондон е същото. Доверието им към хората е уникално, с

23 нищо не приличащо на страхливите нашен-ски катерички.

Orlin Baev: Ами то доверието се гради взаимно. Не може да си газен, гърмян, гонен и убиван и да вярваш на някого... То в Бъл-гария проблемите от българите идват!

ЗА СМИСЪЛА НА МОЛИТВАТА

Да не искаш да се молиш означава да не искаш да си с Бога.

Свети Августин Блажени

РАДОСТТА, ОЧАКВАЩА ДУШАТА НА ПРАВЕДНИЯ

събота, 8 март 2014 г.

Ако ти знаеше каква радост очаква душата на праведния на небесата, тогава щеше да се решиш да понасяш скърбите, гоненията и клеветата във временния живот с благодарност. Ако и самата тази наша килия беше пълна с червеи, и ако те през целия ни временен живот гризяха плътта ни,

то и тогава би следвало с пълно желание да се съгласим на това, само и само да не се лишим от онази небесна радост, която Бог е приготвил за ония, които Го обичат.

Преп. Серафим Саровски

Цитатът е от страницата на Otec Pahomiy Zhelev

РЕЙГЪН И НЕСВЪРШИЛАТА ВСЕ ОЩЕ БОРБА СРЕЩУ КОМУНИЗМА

Началото на края: на 8 март 1983

година, Орландо, Флорида, в реч Роналд Рейгън нарече СССР Империя на злото и обяви борбата срещу комунизма за своя главна задача.

Трябва да продължим делото му,

щото нищо не се е променило оттогава! Толкоз за осми март!

Здраво Кулев

ОБМЯНА НА РЕПЛИКИ С РАЗЯРЕН "ПРАВДОЛЮБИВ" КОМУНОИД ПО ЖИЗ-НЕНОВАЖНАТА ТЕМА АДЖЕБА ИМАЛО ЛИ Е СЕКС В СССР ИЛИ Е НЯМАЛО?!

събота, 8 март 2014 г.

По повод на мое есе със заглавие

„А у нас секса… есть!“, писано преди доста време, някакъв другар на име Kostadin Daskalov ме е обвинил в "пълни лъжи" и прочие; той също бил живял в няко-гашния СССР, ала не бил видял тия неща, за които аз пиша. Ето неговия коментар, а пък по-долу е моя отзив по повод на думите на този крайно разярен и "правдолюбив" таваришч:

Жалко, че толкова късно ще ко-ментирам написаното от г-н Грънчаров. Не е ясно в комуналка ли е живял или в студент-ско общежитие. Не е ясно от това което той пише. За мен е ясно, било е общежитие защото чуждестранни студенти никога не са живяли в комуналки. Аз също съм завършил в бившия СССР ( 1971 год) и гарантирам, че написаното е 99% измислица и 1% истина. Дано не се хване като философ за процен-тите. Може и да греша с 1-2 %. Е, аз бях в Москва а той доколкото знам е завършил в Ленинград (да, така се казваше тогава). Та ми идва естественият въпрос- защо и аз не съм бил там. В момента живея в държава, където ако някой публично лъже се смята, че не трябва да му се вярва повече (особе-но при показания в съд, наричат го “lack of credibility”). В това кратко есе, Вие г-н Грън-чаров лъжете така, като че ли някой ви е казал, че това е последния път когато ви се разрешава.

А ето сега аз какво му отвръщам; пиша му тия неща, пък макар да не вярвам, че изобщо ще ме разбере, но аз да кажа какво мисля, пък който ще да разбира, който иска, да не разбира:

Другарю Daskalov, пиша за кому-

налката като система, която съществуваше като начин на живот в условията на кому-низма. Не в прекия смисъл. Второ, обвиня-вате ме в „лъжи“, което именно показва увредеността Ви от същия този комунизъм: нима не допускате, че е възможно ние два-мата да сме гледали с различни очи на случващото се около нас в условията на комунизъм в Русия, т.е. аз по тази причина съм видял едно, а Вие – нещо съвършено друго? Ние сме различни, т.е. няма как да възприемаме по един и същ начин същест-вуващото. Примерно комуноидът (така наричам ония, които са продукти на кому-низма, сиреч, са моделирани изцяло от него, и като съзнание, и като „ценности“, като всичко) никога няма да забележи оно-ва, което не се вмества в неговата така бедна представа за света и за живота. Ко-муноидът и комунистът виждат съществу-ващото по един илюзорен, фантастичен, изкривен, бих казал даже извратен начин, нямащ нищо общо с действителността. Сфащате ли какво имам предвид?

24 Едва ли сфащате, но ще Ви дам

пример. Примерно Вие сте стоял на опашка в Русия, няма начин да не сте стоял на опашка щом сте живял в СССР. Комунои-дът, бидейки изцяло извратено същество, сфаща стоенето на опашката като нещо изключително приятно, като възможност да усетиш близостта на комуната, да си пого-вориш с намръщените хора наоколо, да обмените мисли за последните решения на КПСС за „неотклонното повдигане на жиз-неното равнище на съветския народ“, също така можете да обсъдите въпроса за това колко лошо живеят американците, щото те, горките, не знаят що е това "опашка" и също така си позволяват да бият негрите и про-чие. Аз с очите си съм видял и с ушите си съм чул как една българска комуноидка на опашка за хляб през жан-виденовата зима крещеше, че било изключително радостно, че се били появили отново опашки, щото по време на управлението на „онова злобно СДС“ опашките били изчезнали и по тази причина хората се били… отчуждили, няма-ло къде съседите да се видят и да си пого-ворят, а ето сега на опашката имали тази чудесна възможност! Сфащате ли малоу-мието и извратеността на комуноида, които живее в един съвсем друг свят?

По тази причина, да речем, Ангела Меркел споделила наскоро след разговор по телефона с Путин, че имала чувството, че този човек живеел на някаква друга пла-нета, сфащате ли за какво изобщо става дума? Та ето, това, което аз съм написал в есето си, на Вас Ви се вижда, че било „пъл-на лъжа“, немало било такива неща у СССР, сиреч, Вие все още поддържате вехтата комунистическа теза, че у СССР „секса нет“, че съветският човек секс не прави, че секс в СССР правят само от немай-къде, един вид само за размножаване, това ли дръзвате да твърдите?!

Е, не мога да Ви помогна с нищо щом така виждате нещата. Просто живеете на някоя друга планета. Очите Ви не са видели всичко онова, което е било пред носа Ви, щото Вие и тогава, в условията на комунизъм, сте гледали на света през ня-какви крайно криви очила или лещи.

Панимаете теперь меня? Не верю, но будем надеятся, что что-то в Вашем мозге пошевельнется! Удачи Вам желаю!

ЛЪЖИТЕ НА ПУТИН ЗА РУСКИТЕ ВОЙСКИ В КРИМ

Оригинал взят у в Ложь Путина о российс-ких войсках в Крыму

Новое видео проекта "Ложь путин-ского режима", посвященное агрессии пут-леровцев против братской Украины. Запрещено к размещению на сайте Радиос-

танции "Эхо Москвы". Просьба распростра-нять.

ЗНАМЕНИТАТА "БРУКЛИНСКАЯ ПЕТИ-ЦИЯ", С КОЯТО РУСКОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БРУКЛИН МОЛИ ПРЕЗИДЕНТА ПУТИН ДА НАПРАВИ НУЖНОТО БРУКЛИН ДА ВЛЕЗЕ В СЪСТАВА НА РУСИЯ

петък, 7 март 2014 г.

Оригинал взят у в Бруклинская петиция Москва, Кремль, Путину В.В.

Уважаемый Владимир Владимиро-вич. Я пишу вам от имени всей нашей Брук-линской Русской общины. Всему миру из-вестно, как горячо Вы боретесь за права русского народа во всем мире и не останав-ливаетесь в Вашей борьбе ни перед какими жертвами.

Пожалуйста, обратите Ваше вни-мание на бедственное положение русскояз-ычного населения в Бруклине. К нам отно-сятся хуже, чем к неграм, и даже хуже, чем относились к инакомыслящим в СССР. Нам приходится говорить на чужом для нас языке – американском английском. На этом же языке нам приходится заполнять формы в любых государственных организациях. Мы неоднократно обращались в различные государственные инстанции с требованием предоставить нам автономию или, хотя бы, дать в Бруклине Великому и могучному Русскому Языку статус второго государст-венного языка. Мы им русским языком гово-рим, что нам нужна автономия, а нас поп-росту игнорируют. То есть русского языка не понимают.

Наша община пыталась провести референдум об выходе Бруклина из состава США, но местная администрация нам не разрешила. Таким образом право на само-определение нации бруклинских русских нагло попирается. Мы видим, как постепен-но угасают славные традиции русской куль-

туры и русского языка среди бруклинских русских. Политика американских властей направлена на полную американизацию всех бруклинских русских. В частности, без знания английского языка, нас здесь не принимают ни в институты, ни в универси-теты, и нам остаются унизительные про-фессии дворников и мойщиков посуды. С появлением моечных машин и прочих робо-тов, количество таких рабочих мест посте-пенно сокращается, и нам не оставляют возможности для выживания. Это геноцид. Нас уничтожают.

Пожалуйста, введите в Бруклин российские бронетранспортеры. Если Вам не разрешают использовать в США рос-сийскую символику, пусть они будут, как в Украине, без опозновательных знаков. Лишь бы они блокировали местные полицейские участки и помогли нам провести референ-дум об отделении Бруклина в самостоя-тельное государство и о включении этого государства в состав Российской Федера-ции. Нам важно провести голосование в соответствии с русскими национальными обычаями. Мы надеемся, что Вы направите нам на помощь Владимира Чурова, который проследит за тем, чтобы выборы были честными. Мы уверены, что по крайней мере 146% всех бруклинцев проголосует за независимость Бруклина от США и за вклю-чение Бруклина в состав Российской Феде-рации.

Пожалуйста, Владимир Владими-рович, откликнитесь на нашу просьбу. Сде-лайте Ваш президентский подарок к 8 марта нашим великим и могучным русским брук-линкам. В случае Вашего положительного решения мы все согласны вступить в пар-тию "Единая Россия" и многократно увели-чить производство и употребление Путинс-кой водки в Бруклине. Кроме того, мы будем рады подготовить к печати книгу о Вашей борьбе.

С уважением, от имени Бруклинс-кой общины, Мочегонкин Кузьма Кузьмич. США, Бруклин, Улица Ленина, дом 1, кв. 1939.

2014.03.07. Линки: Совфед одобрил просьбу Путина дать ему право вводить войска России на территорию Украины. 2 марта 2014 г., 09:51 "Вы за воссоединение Крыма с Россией на правах субъекта Российской Федера-ции?".. "Вы за восстановление действия Конс-титуции Республики Крым 1992 года и за статус Крыма как части Украины?"

Кузьма Мочегонкин. .. от имени русского народа, который в огромном коли-

25 честве проживает в США – Бруклин! хочу обратиться к правительству России. ситуа-ция такая: русских там притесняют, паспор-та у них русские, но!!! эти суки америкосы заставляют их говорить на английском, притесняют в городском метро, и что самое ужасное осуждают!!! не понимают и отказы-ваються вести передачи национальных каналов на русском!!! это издевательство над гражданами России. Мы просим в сроч-ном ввести войска России на территорию Бруклина и защищать нас от притеснений на нашей исконно русской земле, так как мы имеем паспорта России и не хотим говорить на английском. умоляем!!! слезно, молитвой просим защитить нас от этого беспредела этих американцев! .. 02 March 2014 - 21:41. О референдуме за независимость Каре-лии (2010)

Нападението на руски войници срещу българския журналист Димитър Кенаров

Български журналисти нападнати в Крим Нападат и заплашват с оръжие български журналисти в Симферопол (Украйна)

Вчера, 6 март, в Симферопол рус-ки казаци са нападнати няколко чуждест-ранни журналистически екипа. Сред тях имало и журналисти от България, на които след заплахи с оръжие им е иззета камера-та. Това съобщи Алексей Горохов от Центъ-ра за разследваща журналистика и активист на обществената инициатива “Крим SOS”. Вижте видео с разказа на българския жур-налист Димитър Кенаров за случилото се:

Работа журналистов в Крыму ста-новится все более опасной. Если раньше в ход шли только кулаки, то сегодня к голове фрилансера из Болгарии приставили писто-лет.

Ул. Горького 1. Симферополь. (улица выходит на площадь Ленина – 10 метров) На видео нападение неизвестных на пресс центр агенства APTN который начали организовывать в Симферопольском ресторане "Камелот", на втором этаже. На видео видно как подъезжает белый микро-автобус без номеров, из него выходят люди в масках и без них. Так же видны Казаки. Со слов очевидцев из агенства они ворвались с ручными автоматами и пистолетами, заста-вили лечь на землю, в этот момент за ними вошли другие люди БЕЗ масок они есть на фото и другом видео (второе видео есть у канала Al Jazeera America - Karl Bostic), вынесли передающее оборудование. Других подробностей не удалось узнать, нас попро-сили уйти. За всем этим наблюдали журна-листы из Болгарии, они дали быстрое ин-тервью an.crimea.ua, на оператора напали с пистолетами и положили на землю отобра-ли камеру и телефон, погнались за девуш-

кой, догнали и отобрали фотоаппарат и телефон. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ало, пишман-патриотите, ало, Сидеровский, ало, Карака-чановский, ако, Барекович, ало, Серьожка Дмитрич, ало, останалите руски мекерета – що мълчите така гузно?! Протестирайте бре!

НЕ ТЪРСЕТЕ ДЕМОКРАЦИЯ СРЕД ГОРЯ-ЩА КНИГИ НАЦИЯ

петък, 7 март 2014 г.

Не търсете демокрация сред горяща книги нация.

Чичо Том

Добре го е казал този "Чичо Том"... Та значи в Крим руснаци горят книги на украински език. А в Киев в края на януари отвори врати библиотеката на Майдана.

Въпрос на култура...

МАЙ ОЩЕ СМЕ СИ ВСЕ СЪЩИТЕ, А, КАК-ВО ЩЕ КАЖЕТЕ?

Един твърде неприятен въпрос ви питам... ако искате ми отговорете, ако не – замълчете.

Изборът е изцяло ваш…

ОЛИМПИЙСКОТО ЛОГО НА ТАВА-РИШЧ ПУТИН

петък, 7 март 2014 г.

ЗА ТОВА, ЧЕ ЧЕСТО РАБОТИТЕ НИ НЕ ВЪРВЯТ КАКТО ТРЯБВА ЯВНО СМЕ ВИ-НОВНИ САМИТЕ НИЕ: НЕЩИЧКО АКО ПРОМЕНИМ, ЩЕ ПОТРЪГНАТ

събота, 8 март 2014 г.

Вчера не писах нищо в своя днев-ник – просто не ми стигна времето да го сторя, имах друга работа, а не че не е има-ло за какво да пиша: животът, знайно е, винаги е богат, все нещо се случва, нещо заслужаващо си вниманието, нещо, заслу-жаващо да бъде отбелязано. Особено ако човек живее е един по-динамичен, активен живот, сиреч, ако има една по-активна жиз-нена позиция. Какъвто живот аз се старая да живея. Тази сутрин ще опитам да навак-сам пропуснатото. Ще ми се в дневничето ми да няма съществени пропуски, ще вни-мавам да е пълно, да съответства на реал-ностите на живота.

В сряда посетих в т.н. "Център за психично здраве" (това ново наименование звучи значително по-добре от старото: "психодиспансер"), където ми направиха изследване на основните психични сили – внимание, интелект, воля, емоции и пр. Едно доста приятно изследване, което за мен, като психолог, не беше новост; напра-

26 вих изследването с удоволствие; в крайна сметка ми издадоха документ, с който се удостоверява, че, така да се рече, съм "нормален", че съм здрав, че нямам някакъв срив в психичния живот, за какъвто ме об-вини моята работодателка, заради чиято характеристика, изпратена в ТЕЛК-Пловдив, всъщност, се наложиха тия изследвания. След като завърши това изследване, се разигра един интересен епизод, за който си заслужава да спомена: на гишето, дето дават приемни часове ("регистратурата") служителката, като видя писмото от ТЕЛК, ми заяви, че трябва да бъда прегледан и от психиатър. Аз отначало казах добре, щом трябва, нека да бъда прегледан; пък после се сетих нещо и й рекох: а означава ли това, че като ме прегледа психиатър, ще вляза във вашите тукашни "бази данни"? Тя каза: да, ще влезете. Попитах: а това дали няма да се окаже, че когато ми потрябва доку-мент, ще имам проблеми? Тя каза: да, при-мерно когато ви се наложи да ви сменят шофьорската книжка, ще трябва да се про-веждат някои изследвания. Тогава аз й казах, че понеже нямам оплаквания за пси-хичното си здраве, и понеже от ТЕЛК ми искат документи (епикризи, амбулаторни листове за прегледи при психиатър и пр.) каквито аз нямам по причина, че досега не съм търсил помощ при психиатри, то пред-почитам, с оглед да нямам такива проблеми като този с шофьорската книжка, да не влизам в тяхната "база с данни". Служител-ката обаче ми каза, че тъкмо щото нямам никакъв документ, трябва да бъда прегле-дан поне веднъж от психиатър, иначе в ТЕЛК-а щели да ме върнат за такъв доку-мент.

Оказва се, че възниква някакъв ужасен бюрократичен "порочен кръг": ако здрав човек бъде изпратен в ТЕЛК по даде-но заболяване, от което не е страдал (както в моя случай), то системата изисква доку-менти, с които той все пак да удостовери, че има някакви проблеми в тази сфера; става наистина доста трудно да докаже човек, че не е болен, особено пък в такава сфера като психичното здраве, където нещата са така сложни и относителни. Аз в оня момент се почувствах като попаднал в ужасен ка-пан. Тя в един момент ми каза: вие добро-волно отивате на преглед в ТЕЛК, а оттук и на преглед при психиатър, е, вярно, ще влезете в нашата база данни, но ако не го сторите, ТЕЛК ще ви върне и пак ще се принудите да го сторите, един вид измъква-не от системата няма, щом си попаднал в лапите й! Не крия, в онзи момент страшно се ядосах, но заявих на служителката, че щом е такава системата, нека да ми даде преглед при психиатър, тъкмо лично да установя какво ще стане, щото за мен това е един интересен бюрократичен казус. Като чу тия мои думи, тази служителка със съжа-ление поклати глава, един вид без думи каза: "щом така мислиш, явно не си съвсем

наред де!", ама аз с подобни неща съм свикнал, именно, много хора да ме гледат с изражение, че все едно съм нещо като "марсианец". Оказа се обаче, че служител-ката ми даде час за преглед при самата началничка на Центъра; като почаках пред кабинета й, в един момент бях поканен да вляза, прегледът се започна.

С лекарката проведохме един чу-десен разговор, който сега не ми се описва, той засегна много теми: тя ме разпитваше за всичко, а аз с удоволствие й разказвах, щото усещах, че пред себе си имам един разбиращ човек. Вярно, през цялото време имах усещането, че засягаме доста фини и деликатни области, предвид ситуацията в училището, за която се наложи да разкажа всичко най-важно на психиатърката. Тъй като заради сложилите се отношения между мен и ръководството на гимназията аз всъщност бях изпратен от директорката на... психиатричен ТЕЛК. Видимо на лекарката й хареса темата - то проблемите на днешното училище кого ли не вълнуват, всеки нали е или родител, или пък е бил непременно ученик и пр.?! - и тя ме разпита видим инте-рес. Описах й ситуацията вкратце, но доста изразително. И сестрата в кабинета си личеше че с интерес слуша толкова любо-питните, а на места и невероятни истории, които разказвах, аз на моменти имам чувст-вото, че по тия истории може да се направи чудесен филм (!), но както и да е, да се въздържам от подобни изказвания, щото като едното нищо някой може да си помис-ли, че акълът ми е мръднал. Да си помисли всеки каквото иска де, то това е право на всеки: да мисли каквото иска. От момента, в който казах, че съм философ, че препода-вам и психология, лекарката се отнасяше с мен вече като с колега, с нужното уважение, изцяло споделено от мен: наистина ми беше много приятно на този преглед, аз никога досега на преглед при лекар не съм се чувствал така добре! Както и да е, след като си поговорихме за всичко повече от половин час (вярно, на няколко пъти или телефонът извъняваше, или пък влизаше някакъв слу-жител, щото лекарката, бидейки началник на Центъра, явно има доста ангажименти) и при това си поговорихме съвсем човешки, с взаимно споделено удоволствие, накрая д-р Теодора Арабаджиева (нека все пак да кажа името на тази забележително добра специ-алистка) ми издаде документ със следното съдържание (в момента нямам скенер, затова се налага да препиша на ръка доку-мента):

Анамнеза: Идва сам във връзка с

явяване на Вътрешна ТЕЛК, откъдето е инвалидизиран по повод на сърдечно забо-ляване. До момента не е посещавал психи-атър. Споделя проблеми на работното място - учител по философия с нестандар-тен метод на преподаване, целящ провоки-ране на собствено мнение у учениците и

събуждане на интерес към дисциплина-та, която преподава. Има заведени дела от страна на директорката на училището във връзка с желанието й да бъде отстранен от работа. Няма оплаквания от психиатричния спектър и такива не се установяват. Не приема психотропни медикаменти.

Обективно състояние: Психомо-

торно спокоен, контактен, ориентиран всес-транно. Мисловно подреден, няма данни за психотична продукция. Емоционално съот-ветен, волево нормобуличен. Споделя ситуативна тревожност във връзка със съществуващ служебен проблем, която тревожност не налага лечение. Памет и интелект – съответни на възрастта и соци-алния опит. Като цяло: психично здрав при прегледа.

Това е. Като си оправя скенера ще

публикувам и самия документ. Както и този от психологическото изследване на памет-та, интелекта, волята и пр. Стига толкова за този преглед. Скоро ще се явя и на самия ТЕЛК, какво ще стане там, ще ви информи-рам напълно. Ще ми се да очертая цялата обективна картина по този наистина крайно интересен административно-здравен казус. Апропо, с д-р Арабаджиева си поговорихме и за това как в съветско и комунистическо време другоячемислещите били изпращани насилствено за лечение в психиатрии. За малко да пропусна: тя ме успокои, че няма да имам проблеми в бъдеще относно изда-ването на справки за разни документи (шо-фьорски книжки и пр.), щото в базата данни щяло да влезе, че съм психично здрав.

Понеже времето напредва, ще из-пусна някои други истории и ще кажа нещо, което е по-различно: обикновено все се оплаквам за разни неща, ето, сега ще кажа нещо, което ще прозвучи в съвършено различна тоналност. Ще похваля учениците от един клас, да, и ще го направя с удоволс-твие, щото наистина е заслужено. Ето за какво става дума. Държа непременно да пиша за това, дори и с риск да ми се наложи да бягам след това за да не закъснея – имам тази сутрин първи час. Но впечатле-нието ми за преживяното е още прясно, затуй да кажа най-важното все пак.

Вчера от администрацията на учи-лището ми позвъняха и ми съобщиха, че трябва да замествам една учителка, която преподава психология, тя отсъствала. При-ех. Чувал бях какви ли не истории за чуде-сиите, свързани с "идващите нови сили", имам се предвид учениците от по-малките класове, ето, сега ми се удаваше да видя всичко с очите. Влязох в един 9-ти клас. И проведох с тях един чудесен разговор. Ето вкратце за какво си поговорихме.

Попитах ги най-напред какво им е мнението за предмета "Психология и логи-ка". Казаха, че не им е много добро, но имало на моменти и интересни неща. Попи-

27 тах ги за мнението им за учебника, по който учат (видях, че всичките имат един и същ учебник, от официалните, от казионните). Казаха, че бил труден, скучен, с "тежък стил" и пр. Попитах ги каква е темата за днес. Само един ученик се сети, останалите не знаеха. Попитах ги какво предпочитат: да обсъждаме темата или да направим "нещо различно". Попитаха какво ще е това нещо, "различното". Казах: ще измислим, но да е нещо по-приятно. Гледаха ме с недоверие. Абе общо взето чудесни са нашите ученици, младите хора, но важното е обаче нашият подход към тях да не е сбъркан. Казах им, че най-вероятно догодина, живот и здраве да е, та до края на обучението им (до 12-ти клас) ще учат при мен, щото преподавам философски предмети, а те се учат до са-мия край. Тогава именно ми хрумна да им дам няколко логически задачи. Те приветст-ваха предложението ми като казах това се чуха дори овации. Питах ги: решавали ли сте такива задачи? Казаха неколцина: в час не, но иначе сам съм опитвал. Е, аз им дадох няколко чудесни логически задачи.

Не мога да опиша какво стана по-нататък. Учениците обсъждаха с увлечение, спореха, мислеха, обсъждаха какви ли не предположение. Някои от задачите им се видяха доста трудни. Опитаха да ме под-тикнат да им кажа отговора, да им обясня задачата, ама аз не се поддавам. Една-две решиха сами, което им вдъхна увереност. Още повече се увлякоха. Обстановката беше чудесна, никакви проблеми с т.н. "дисциплина" нямаше. За това, че всички се чувствахме чудесно пролича по факта, че в един момент се оказа, че не сме чули звъ-неца: оставаха само 2 минути от междуча-сието, и то беше минало, то е 10 минути. Аз трябваше да бързам, едва ме пуснаха уче-ниците от този 9-ти клас. Много им хареса часа, факт. На мен също много ми хареса.

Доста разсъждавах след това вър-ху случилото се. Но сега ще се въздържа от това да споделям впечатленията и размис-лите си. Просто нямам време. Ще трябва да ставам. Хубав ден на всички! За това, че често работите ни не вървят както трябва явно сме виновни самите ние. Нещичко ако променим, ще потръгнат. И сами трябва да се променяме. Ако сме все същите много ще страдаме. Затова: променяйте се, не бъдете все същите! Това да ви пожелая освен. Чао!

БЯГАЙТЕ КАТО ОТ ЧУМА ОТ МАЛКИТЕ ХОРА, ВЛАДЕНИ ОТ ДРЕБНИ И БОЛНИ СТРАСТИ, КАПРИЗИ И ГРИЖИ

Пазете се от хора, които се опит-ват да омаловажат стремежите ви. Малките хора винаги правят така, но ако някой е истински велик, той ви кара да чувствате, че и вие можете да станете велики.

Марк Твен

От страницата на Gayane Minassian

КРАТЪК КОМЕНТАР: Пазете се от малките хора – те винаги са подвластни на дребни страсти и грижи. Занимават се с безплодни, с излишни, с глупави страсти, капризи и грижи – с това им е овладяно съзнанието. По това ще ги познаете. Истински големият или великият човек живее така, че ви под-тиква и вие да се чувствате значими: дава ви пример, че и вие можете да сте значими. С когото се сравняваш, с когото "встъпваш в отношение", такъв и ставаш. Бягайте като от чума от малките хора, владени от дребни и болни страсти, капризи и грижи...

ЕДИН ЕВРЕЙСКИ ВИЦ

четвъртък, 6 март 2014 г.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "КАТИН" НА АНДЖЕЙ ВАЙДА

Из ЗА "КАТИН" И ИСТОРИЧЕСКАТА ПА-МЕТ Борислав Гърдев

... Само творец от класата на Вай-да, с неговия авторитет на художник и граж-данин, дал своя принос в борбата и с на-цизма, и с комунизма, може да създаде такъв кристално чист като послание шедьо-

вър. Защото, признавам си, "Катин" ме разтърси като малцина истински произведе-ния на седмото изкуство. След гледането му се запознах и с мнението на продуцента му Михал Квечински.

Той чистосърдечно си признава, че не е искал да прави епос с многомилионен бюджет, а честен и ясен филм, необходим на неговите, т.е. на нашите, деца и внуци. Логично е за целта да се използват мотиви от повестта "Пост мортем" на Анджей Му-ларчик, послужила за основа на сценария, дело на Вайда, Владислав Пасиковски и Пшемислав Новаков... (ОЩЕ >>>)

ВИНАГИ МОЖЕМ ДА НАМЕРИМ ИЗХОД И ОТ НАЙ-ТЕЖКИТЕ СИТУАЦИИ – ЧРЕЗ ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ И ПРИ ДОБРО ЖЕЛАНИЕ НА ВСИЧКИ УЧАСТВАЩИ СТРАНИ

сряда, 5 март 2014 г.

По публикацията от вчера със заг-

лавие Не става дума за "изолирани явле-ния" или "отделно взети случаи", а за всеобщо течащ болезнотворен процес на общностния организъм, която разглежда проблеми на училищната общност в едно българско училище, е на път да се появи дискусия; вече има две интересни комента-ра, които ми се иска да публикувам отделно, те заслужават това, особено коментара на г-жа Мария Василева, която дава чудесни предложения за справяне с тежката ситуа-ция; ето тия коментари в последователност-та, която ги намирам под въпросната статия:

Е, най-после! В това училище най-после се постъпи както трябва с младеж, който не знае защо го посещава. Смея да се надявам, че ще се стигне и до предлаганата

28 от г-н Грънчаров широка дискусия на въпро-сите в отношенията "учител-ученик", още повече че те са били и ще бъдат винаги актуални. Необходимо е за това да се отде-ли и достатъчно време. Защо уважаваната г-жа директор не обяви един ден за неуче-бен? Тя има такива права. В този ден да се проведе и този дебат, за който да бъдат поканени представители на учениците, родителите и, защо не, бивши учители доказали навремето професионалните си умения. Но всичко е в ръцете на г-жа дирек-торката на училището...

Написа: Анонимен Нелека, но възможна за решаване

задача. Ако съзнанието на колектива и ди-

ректорите беше на нужната висота, тези проблеми нямаше да съществуват – или поне нямаше да са толкова сложни за ре-шаване. Така че задачата трябва да се решава отгоре надолу.

Директорът да поеме занемарени-те си задължения по спазване Училищния правилник, осигуряване необходимите условия за протичане на учебния процес, следене за реда и дисциплината на ученици и учители, налагане на наказания, своевре-менно решаване на възникнали конфликти на всички нива - ръководство-учители, учи-тели-ученици и всякакви междуличностни конфликти, включително обслужващ персо-нал, родители. Ако не е в състояние да си изпълни задълженията или не ги решава ефикасно, може да се създаде с предложе-ния на учителите комисия за решаване междуличностни конфликти, в която да участват задължително училищния психолог или педагог (такъв, надявам се, има) и г-н Грънчаров, като инициатор, с многобройни писмени обръщения към Директора и коле-гията, психолог, писател и обществен дея-тел. Налага се незабавна среща с родите-лите на провинили се ученици от комисията за работа с трудни ученици (или с т.н. про-тивообществени прояви).

Нещо много важно – едва ли има Директор, който да не застане на страната на учителя при толкова явни нарушения, като описаните от г-н Грънчаров. Привиква-нето на учениците в Директорския кабинет винаги е играло и ще играе своята положи-телна роля, там директорът по принцип е на страната на учителя. Друг е въпросът какво ще си кажат Директорът и Учителят насаме, без ученика.

Педагогическият състав да излезе от летаргията си и чиновническото отноше-ние към работата на учител-педагог-възпитател и да влезе в крачка с повелите на деня. Да излезе наяве истинската карти-на на дисциплината в учебните часове и ако се справя с дисциплината конкретен учител, то нека сподели с останалите как го прави. В представянето на истинската картина решаваща роля трябва да поемат ученици-

те, чрез анонимна анкета, направена от училищния педагог/психолог в часа на клас-ния ръководител. Нека учениците сами изброят нарушенията си и се направи обс-тоен анализ, класифициране на нарушения-та и съответно прилагане наказания задъл-жително, от всички членове на колектива – за едно и също нарушение – еднакво нака-зание от страна на всеки учител в училище-то.

Примерно: етюд номер 1 – учени-кът дъвчи дъвка в час, 2 – влиза закъснял със закуска, 3 – говори със съученици, 4 – не носи нужните пособия, 5 – пречи на учи-теля, 6 – подсказва/преписва, 7 – държи непристоен тон, 8 – влиза в пререкание с учителя 9 – напуска самоволно и т.н. Не е трудно, по дяволите, да се направи списък на всички дяволии и определянето им като тежест степен 1, 2, 3... със съответна мярка-наказание според тежестта, определена от Педагогическия съвет.

Педагогическият съвет има право да приема свой собствен Правилник за реда и наказанията на учениците в началото на годината, а нищо не пречи в течение на годината да се правят промени в него. Не-щата в случая не зависят от стоящи по-горе началници. Все някой има съпруг или съпру-га, работещ в друго училище. Отделете време да видите техните правилници и наказания. Колегите по чужди езици нека проверят как стоят нещата в съответните страни.

Успех! Нужни са ви само малко по-вече загриженост, организация и единност за да се справите – дори в условията на всеобщия хаос и анархия на днешна Бълга-рия. Написа: Мария Василева

КОЕ Е ИСТИНСКИ НЕОБХОДИМОТО?

четвъртък, 6 март 2014 г.

От Швейцария – в България

Следя какво се случва с мен от

психологическа гледна точка. Върнах се в България променена.

По-добронамерена, по-търпелива, изпълне-на с кипяща енергия и желание да „оправя всичко, което не е както трябва" в жилище-то, в характера, в отношенията ми с околни-те. Гледах "моята" страна с обич и загриже-ност, вслушвах се внимателно в думите, потребностите на близките ми и по-далечни хора тук, съпричастна с мъките, надеждите, борбите им. Нищо не убягваше от погледа ми, апатията и умората, които обикновено ме обгръщаха в България, сякаш бяха из-чезнали. Исках да се преборя с всичко! Какво щастие! Чувствах се човек, достоен за уважение, силен, пълен с ентусиазъм! Аз, която съм обикновено толкова "жестоко"

взискателна към себе си и другите, бях доволна от себе си! Обичайното за мен бе да съм недоволна – респективно нещастна – от това, че все съм недоволна.

Инстинктивно първия ден започнах с типично женските домашни задължения, основно почистване - всичко, всеки, нався-къде. Една седмица бях фиксирана в чисто-тата и неукротимия стремеж да докарам всичко да блести – като в Швейцария. След като изразходих много енергия и средства в почистването, продължих с естетиката – картини, цветя, разместване мебели, безк-райни списъци за пребоядисване, преобра-зуване помещения, неща за купуване, опре-деляне приоритети. Разкрасявах къщата, обличах се перфектно и младежки, спазвах хранителен режим, никакви компромиси с цената на нужните ми козметични продукти!

В резултат на закупуването на ня-кои скромни, но издържани "мебелчета", препарати за почистване, невероятни хра-нителни продукти, на които досега не бях обръщала внимание, средно скъпи дрешки за бабите ми – моята майка и тази на съпру-га ми, няколко електроуреда, продукти за разхубавяване, както се досещате, останах с празен джоб.

Насочих внимание към неща, които се вършат без пари. Трудна работа. Ентуси-азмът ми понамаля, леко се изнервих. Леко, защото добре знаех че човек трябва да живее със стриктно необходимото. Никога не съм била вещоманка, нито разглезена. Замислих се дълбоко – кое е то? – стриктно необходимото?

Аз сияех в Швейцария. Дните ми бяха "пълни" до последната секунда с ра-достни емоции. Доколко това се дължеше на достатъчното количество пари? За да изясня това, си зададох въпроса иначе:

29 какво много ми липсва от нещата, които бяха на мое разположение там?

1. Въздухът; 2. Водата; 3. Храната – биологично чиста,

ароматна и вкусна, удоволствие за очите и душата. Превесът на плодове и зеленчуци, свежите салати, сьомгата и всички останали риби;

4. Топлата вана всяка вечер; 5. Излизанията няколко пъти на

ден из града, с повод и без повод, без смет-ки за бензина;

6. Храната за емоциите – езерото, статуи, чешми, сгради, красиви хора, кучета, музеи...;

7. Кратките почивки в заведения, веднага щом се поумориш, независимо от това какви са цените, просто където те свари умората;

8. Екскурзиите всяка събота – лю-бимите ми едночасови пътувания с предва-рителен план на няколко забележителности, които искам да видя, без да бързам;

9. Спокойствието – тихото говоре-не, сговорчивостта и толерантността на хората покрай мен;

10. Децата – малките ми внучета, с които се гордеех при всеки разговор с учи-телите им, толкова невероятни отзиви дава-ха за тях, така добре ги бяха опознали и преценили;

11. Игрите, които си измисляхме с тях, когато и тримата пищяхме от радостна възбуда, криеницата, рисуването, спектак-лите ни, съчиняването на стихове и музи-ка...;

Има и други неща, но не са толко-ва важни.

Е, добре, само 5 са свързани ди-ректно с пари и още 2-3 косвено.

Извод – тук 60-70 процента стра-дам от липса на пари.

Ще трябва да започна работа или свой бизнес на 62 години. Добре, съгласна съм.

Явно спокойствието на пенсионера не ми е нужно.

И така две седмици след завръща-нето ми започвам да навлизам отново в нездравословното българско ежедневие – разправии с Виваком, енергоразпределите-ли (460 лв ток когато ме нямаше), обикаляне заради промоции...

Отново се скривам все повече и по-далече – в къщи, с кучета вместо с прия-тели, ядосвам се за нищо, бунтувам се срещу управниците, изживявам като своя съдбата на Украйна, мълча си повечето време, спя повече, отколкото е необходи-мо... Докато се капсулирам някой ден в моя собствен свят, който е по-чист. Отказвам да живея в този, това е инстинкт за самосъхра-нение. Същият инстинкт, да. Онзи, при който хората полудяват, за да съхранят доброто в себе си. И не мисля, че съм слаба

за това, че обичам моя, истинския свят повече.

Вие сигурни ли сте че вашият свят е истинския, а не моя?

Написа: Мария Василева

България не ви е руска губерния!

сряда, 5 март 2014 г.

Протест пред Паметника на съветската армия

Над 200 души се събраха тази ве-чер пред Паметника на съветската армия, за да кажат „не“ на намесата на Русия във вътрешните работи на България. Те обяс-ниха, че е тяхно "суверенно право да искат преместването или изрисуването на Памет-ника на съветската армия в столицата". Протестът беше под наслов „Тук не е Моск-ва!“. Демонстрантите издигнаха български и украински знамена в знак на подкрепа към украинския народ. Фашизмът и комунизмът са еднакво престъпни идеологии, катего-рични са протестиращите. Според организа-торите на събитието, паметникът на съветс-ката армия е монумент на историческата лъжа, построен от българското комунисти-ческо правителство в чест и прослава на Сталин. Това е паметник на лъжата, терора, подмяната, националното унижение, споде-лиха протестиращите. Те заявиха, че няма да позволят Русия да продължи да се меси в разрешаването на въпроси, които по ду-мите им касаят единствено и само българс-кия народ. Сред скандиранията се чу и "Оставка" на кабинета „Орешарски“.

НЕ СТАВА ДУМА ЗА "ИЗОЛИРАНИ ЯВЛЕ-НИЯ" ИЛИ "ОТДЕЛНО ВЗЕТИ СЛУЧАИ", А ЗА ВСЕОБЩО ТЕЧАЩ БОЛЕЗНОТВОРЕН ПРОЦЕС НА ОБЩНОСТНИЯ ОРГАНИЗЪМ

четвъртък, 6 март 2014 г.

Починах си два-три дни от толкова

баналните и прозаични грижи около всекид-невието, но ето, от днес пак ми се налага да се потопя в тях. Битката за демократизация на отношенията в нашата училищна общ-ност съвсем не е завършила, напротив, тя едва сега започва. Здравата железобетонна - не просто тухлена, а направо железобе-

тонна – стена на съществуващата в сферата на образованието у нас командно-административна, директивна и тоталитар-на система изобщо не е помръднала, камо ли пък да е разклатена; тя си стои непокла-тима като непревземаем бастион. Искат се много и то най-настойчиви усилия от много хора, овладени от ново съзнание, та нещич-ко да се почне да се променя; тук усилията на отделно взети "донкихотовци" (не крия, че на моменти се възприемам точно като такъв!) са предварително обречени, са напълно безперспективни.

Е, вярно, ефектът в случая може понякога да не е противоположен на жела-ния, на търсения; но все пак казано е – независимо кое кое ще удари, камъкът гърнето или гърнето камъка, ще пострада все гърнето; то точно така си и става де, ама пък има и странни субекти като мен, които въпреки всичко не щат да се примирят с всеобщата гибелна апатия. И правят не-щичко: всекидневно, упорито, вярно, безна-деждно и отчаяно – ала все нещичко правят. Казват, че една капка вода, ако капела продължително върху камъка, щяла някога да пробие дупка в него; да бе, да: най-многото да се образува сталагмит! Както и да е. Ще видим. То това нещо все някога ще се разбере.

Тази сутрин преди ставане пораз-мишлявах малко какво да правя в така и така сложилата се нелека ситуация в наше-то училище – ПГЕЕ-Пловдив. Има много въпроси, които чакат своя дебат, има много най-належащи и при това твърде разнооб-разни въпроси, които съм поставил в цяла една своя поредица от доклади и жалби, "отлежаващи" в най-отдалеченото чекмедже на великолепното директорско бюро; на тях не им се дава ход, явно ръководството е привърженик на така разпространения бю-рократичен принцип: "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!". Безброй пъти съм поставял все едни и същи въпроси, а отзвук – никакъв. Примерно, безброй пъти съм искал да получа копие от разни документи от проверките от разни органи и инстанции, които ме касаят – за да се информирам както подобава за тяхната позиция. И въп-реки моята настойчивост, въпреки намесата на висшестоящите инстанции, все още такъв достъп до касаещата ме информация засега не съм получил. Което е нарушение на закона, уреждащ тия въпроси. Поставял съм много пъти и конкретни практически

30 проблеми, свързани със сложилата се ситу-ация в учебния процес по философия в разни "проблемни класове", но и за тия въпроси администрацията не се трогва кой знае колко: и проблемите си стоят нереше-ни, ескалират, придобивайки дори най-уродливи форми. Какво да правя по-нататък, какво да предприема, та стената поне малко да отстъпи? – ето това е един въпрос, който ме терзае всеки ден.

Факт е, че положението в някои от-ношение става нетърпимо. Целият проблем е, че всекидневно, заради нерешените проб-леми, биват нанасяни непоправими пораже-ния върху съзнанията на младите: от всичко в крайна сметка страда развитието на тех-ните личности, в това число и качеството на тяхното образование. Тече процес на уси-лена деморализация не просто на тоя или оня, а вече на цели групи, на цели общнос-ти: било класове, било училища, било гене-рации – и дори на страната и на народната ни общност като цяло. И никой не знае какво можем да противопоставим на тия гибелни процеси, с оглед работите да почнат да се променят в добрата, в желаната посока. Има нещо сбъркано в основите на самата система, което поражда всички деформации и явления от такъв един порядък: разбира се вече от все повече хора, че без коренна промяна на самата система работите няма да потръгнат. В такава една ситуация обаче често става така, че отделните страни, самите участници в процеса, си подхвърлят или прехвърлят топката, правят всичко за да хвърлят в чужди ръце горещия, парещия картоф: взаимните обвинения са всекид-невна практика. А работата не е в това да се прехвърли някому другиму отговорността, а всичко, що е здраво, що е непоразено още, да се обедини – с оглед това щото с общи сили да заработим, но не как да е, не като всеки дърпа в някаква своя посока, а тъкмо във вярната посока. Разбира се, отделните страни в процеса си носят и своя дял от отговорността за това, че нещата не вървят; но общото принципно положение е, че всич-ки в някакъв смисъл са жертви на система-та. Това обаче не трябва никому да служи за оправдание, щото ние, казах вече, сме майстори да прехвърляме някому другиму "парещия картоф" или "кестен".

Който обаче стои по-горе в систе-мата носи все по-голяма отговорност: властта е тежка отговорност, не благинка, за ваша изненада ще си позволя да ви река и това. Става често така, че администрацията ("командния кадър") не желае да си изпълни функцията, дълга. А тяхната функция в така и така сложилите се условия е особено тежка. Защо го прави, защо администрация-та си позволява този лукс вместо да помага да вреди е също така интересна тема за обсъждане. Моята принципна позиция обаче е тази: налага се по всички тежки и реални, съществуващи и при това непрестанно задълбочаващи се с всеки изминал ден

проблеми да се водят пълноценни дискусии; да, проблемите трябва да бъдат подложени на спокоен и свободен, на демократичен дебат, с отчитането на всички възможни гледни точки; този е пътят, друг път не е изнамерен. Този е и начинът. Да, обаче липсва готовност за това. Налага се корен-на промяна на нагласите. На съзнанията. На царуващия пагубен манталитет или стереотип. Всичко трябва да се промени, най-вече в нас самите. Ние самите трябва да станем по-други и с други очи да поглед-нем на случващото се. Това може обаче да стане само като се отпочне жизнено-необходимия ни демократичен дебат.

През изминалата седмица, в петък, преди голямата почивка около празника, на проведено извънредно заседание, състояло се фактически заради мое настояване, след доста разгорещен дебат по един най-пресен инцидент ("ядосан" ученик замерил с учеб-ник една млада учителка!) в крайна сметка се стигна до решение във вярната, според мен, посока: този ученик беше изключен от училището. Отдавна такова нещо не се беше случвало, а пък възникналата атмос-фера на пълна безнаказаност беше на път да породи ясните симптоми на пълзящата анархия. Да, но с такъв един изолиран акт проблема с т.н. дисциплина няма да се реши; необходима е стратегия и политика за цялостното решаване на невъобразимо оплетеното кълбо от какви ли не проблеми. Аз съм на мнение, че няма смисъл да чака-ме висшестоящите органи от нещо да се трогнат и да ни "спуснат", в готов вид да благоволят да ни дадат някакво "магическо разковниче" за решаването на всички до един проблеми; напротив, сами трябва да търсим изход от сложилата се тежка ситуа-ция, и то в рамките на съществуващите правила. Има много неизползвани възмож-ности. Примерно: стриктно да се изпълняват разпоредбите на правилника – ако не иска-ме анархията да ни залее и удави в съвсем скоро време. Дали не е късно за такива действия, дали положението вече не е изпуснато, е друг въпрос, който трябва също да се обсъди непременно. Но е факт, че трябва много да се дебатира, трябва много да се разговаря по всичките тия проблеми: мълчанието е злото (не злато, както често се смята, а именно злото – по сполучливия израз на Иво Инджев).

Та в тази връзка ми се ще тази сутрин отново да се обърна с нещо като доклад до училищното ръководство и до Педагогическия съвет. Ето какво се получи в крайна сметка:

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив Чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на

ПГЕЕ-Пловдив ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа А.Пакова, Началник

на РИО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Ц.Нейчев, предсе-дател на Регионалната организация на

синдикат ОБРАЗОВАНИЕ към КТ ПОДКРЕ-ПА

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в

ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми дами и господа, Държа непременно да информи-

рам Педагогическия съвет за проблемите, които по мое виждане не търпят отлагане – тъй като съм дълбоко убеден, че тия проб-леми могат да бъдат решени единствено в своята цялост, при това само чрез свобо-ден, демократичен дебат в рамките на Съвета – и на цялата училищна общност също така и най-вече. По някакъв начин трябва да дадем възможност и мнението на самите ученици да бъде изразено и то най-свободно - в противен случай неотчитането на тяхната позиция ще навреди на целта: откриване на разумен изход, изнамиране на ефективно противодействие на ширещите се проблеми, противоречия, трудности. С оглед на всичко това, именно на провокира-нето на един пълноценен демократичен дебат се обръщам сега към Съвета, а кос-вено и към цялата училищна общност – публикувайки настоящия си доклад в своя блог. Ето някои проблеми, които по моя преценка трябва да бъдат решавани в най-скоро време:

1.) Интересно е, че въпреки двете заседания на Педагогическия съвет в изми-налата седмица, до дискусия по вълнува-щия толкова много хора проблем (за отно-шенията учители-ученици, за съвременния тип такива отношения, също така как да се противодейства на влошаващата се дис-циплина на голяма част от учениците) фак-тически не се стигна; на последното заседа-ние на Педагогическия съвет беше обсъж-дан един изолиран случай, но по същество проблемът не беше дискутиран, просто отново не стигна времето за това. Разбирам колко рисковано е отново да настоявам все пак време за дискутиране по тази точка от дневния ред на Съвета да бъде намерено: ако в скоро време бъде насрочено ново заседание на Съвета заради моето настоя-ване, то аз рискувам да стана обект на всеобща ненавист. Но въпреки това се чувствам длъжен да напомня, че училищно-то ръководство ни дължи такъв един дебат – и не само един, щото има и още много други горещи, направо парещи проблеми за дебатиране; много хора, убеден съм, имат какво да кажат, аз също имам какво да кажа, трябва само да бъде дадена възможност на имащите какво да кажат свободно да изра-зят вижданията си, позицията си. В такъв един дебат ще се открие, че проблемът за

31 отношението ученици-учители е свързан с още много други проблеми, по които се налага като училищна общност да имаме ясна позиция в търсенето на ефективен начин за решаването им. Трябва с общи сили да си изработим своя оригинална е добре работеща философия, стратегия и политика ("технология") за решаването на проблемите – и за развитие на училището. Тъй че предлагам така и така започналия дебат, едва започнал, да бъде прекратен по една толкова банална причина: че "нямаме време" да дебатираме! Това, простете, е несериозно, такова едно "извинение" няма как да проработи.

2.) Поставих в нарочен свой док-

лад (а също така и със специално написано Обръщение към цялата училищна общност) проблема за нравствената ситуация в нашето училище. Смятам, че тук се крие същината, "възловото ядро", центъра, сре-доточието на всички други проблеми. Адре-сирах този доклад и Обръщението и до Педагогическия съвет – ала уважаемата г-жа Директор до този момент не е счела за необходимо да извести Съвета за това. Смятам, че поставям сериозен проблем, който е свързан с начина на "разплитането на възела", или, другояче казано, с ядрото, от което зависи решаването на всички оста-нали проблеми. Искам да припомня на уважаемата г-жа Директор, че продължавам да разчитам на нейната добра воля за вна-сянето на тези два документа за спешно обсъждане в Педагогическия, а защо не и в Училищния съвет на училището.

3.) В цяла една поредица от док-лади представих крайно любопитната и многозначителна ситуация в един клас: XI Д. В този казус по моето възприятие се крие в имплицитен вид разковничето на всички останали проблеми в нашата училищна общност; този случай наистина е многоиз-разителен. Той показва на дело, практичес-ки, и то съвсем конкретно до какви пораже-ния довеждат нашите неадекватни реакции, било на учители, било на класни ръководи-тели, било на директор, на училищно ръко-водство. Интересното е, че проблемът в XI Д все още не е решен и то по една най-недопустима причина: ръководството на училището просто не счете за нужно да се възползва от пълномощията си с оглед на това щото групичката от ученици, позволя-ваща си грубо нарушаване и неуважение на всички принципи на училищния Правилник, все пак някак да бъде убедена, че никой няма да им позволи безнаказано да заемат спрямо учебния процес по философия една такава изцяло деструктивна и обструкцио-нистка позиция. Тече вече четвърти (!!!) месец откакто този проблем нанася непоп-равими вреди на обучението на учениците по философия, ала ръководството на учи-лището все още не е счело за нужно да си

изпълни дълга: с цялата строгост на без-компромисни изпълнители на закона да призове учениците да спазват най-елементарните положения на училищния правилник.

4.) Грубото и несмущавано от ни-що, при това системно нарушаване, погаз-ването на най-елементарни норми на Пра-вилника от отделни индивиди или групички овладени от съзнанието за пълна безнака-заност и също така буйстващи, бих казал дори арогантно безчинстващи ученици е лукс, който нито една жизнеспособна общ-ност не може да си позволи: щото този е начинът тази общност да загине, да се саморазруши, да отиде по дяволите. Това обаче означава, че същото това ръководст-во с бездействието си на дело и фактически застава зад въпросните групички ученици - и на това основание поема пълната отго-ворност за това, което те си позволяват. Ситуацията наистина е абсурдна: ръководс-твото на училището упорито не желае да подкрепя преподавателите в техните обре-чени опити учебният процес да се нормали-зира – с оглед деструкцията да спре. Идеята навярно е – подхвърлям това, щото се опитвам да проумея случващото се, прочее, такова нещо не ми се е случвало в цялата 30-годишна моя професионална кариера! – че ръководството на училището, по свои си вътрешни и субективни подбуди, се е захва-нало да реализира с всякакви средства, или без да подбира средствата една крайно екстравагантна идея: че преподавателят по философия независимо по какъв начин трябва да бъде ликвидиран и изваден от системата – понеже е обявен за "вреден". За целта най-напред трябва някак да бъде "доказано", че той не става за учител. Наис-тина моето впечатление е, че не се подби-рат средствата за "доказването" на една такава наистина екстравагантна фикс-идея. Аз смятам, че този интересен казус трябва да бъде разискван в най-скоро време на специално заседание на Педагогическия съвет: от него всички можем да си извадим невероятно ценни изводи. Смятам, че в тия обсъждания трябва да участват и учениците от въпросните класове - без тяхното участие проблемът няма как да бъде решен: та нали се налага промяна на нещо в техните съз-нания, с оглед да осъзнаят същината на сложилата се абсурдна ситуация – и на си извлекат потребните изводи.

5.) Нерешаването на подобни слу-чаи води до разпространение на деморали-зиращия ефект в средите на цялата учи-лищна общност: и в много други класове тлеят подобни напрежения. Те биват някак потискани, но не е този начинът за справя-нето с тях. Чрез "замитане под килима" няма как да въведем ред и нравствена чистота в отношенията си. Също така рана-та не винаги се лекува с пудрене, с мазане

на билки и помади. Позволявам си да алармирам обаче цялата училищна общ-ност, че разгадаването на всички загадки е в нашите ръце: свободният, демократичния дебат е средството така потребната промя-на да проработи. Промяна към по-доброто, към истинското.

6.) Държа да запозная Съвета и с това, че въпреки мои многократни настоя-вания в писмен вид г-жа Директора до този момент не ми е дала възможността да се запозная с ред официални документи, които ме касаят, примерно резултати от проверки от висшестоящите органи, инициирани от мои жалби, разните му там "разгромни писма на колектива" срещу моя милост, писани, подписвани и пращани до същите тия висшестоящи инстанции, други такива важни документи като "констативни прото-коли", "обяснения" и какво ли не още. Смя-там, че достъпа на гражданите и служители-те до информация е тяхно законно право, което не може с лека ръка да бъде отменя-но. Ще ми се да вярвам, че г-жа Директора в най-скоро време ще изпълни предписаното от закона.

7.) Уважаемата г-жа Директор, как-то разбирам напоследък, е предприела отпочването на процедура за искане на разрешение от Инспекцията по труда за моето уволнение – предвид това че съм инвалидизиран се налага да получи такова едно разрешение. Моля съвсем публично, на заседание на Педагогическия съвет, г-жа Директора да предяви всички претенции спрямо мен като преподавател, гражданин и личност, които тя възприема както основа-ние за искане на това разрешение за моето уволнение. Пиша това тук тъй като до този момент тя не пожела да ми отговори на същия този въпрос, зададен й в присъстви-ето на г-н Р.Радев, инспектор от РИО. На-дявам се, като израз на добрата й воля за започване на така необходимия на училищ-ната ни общност демократичен дебат г-жа Директора открито и твърдо да заяви своите претенции.

Което пък, убеден, съм, ще по-действа оздравително на иначе крайно тежката нравствена и психологическа ситу-ация в училището – която, както виждаме, ирадиира и върху съзнанията на учениците, а това от своя страна води до толкова мно-гозначителните явления и симптоми, на които сме свидетели напоследък. Не става дума за "изолирани явления" или "отделно взети случаи", а за всеобщо течащ болез-нотворен процес на общностния органи-зъм. Наблюдава се тежък, катастрофален ценностно обусловен срив на цялостните отношения, което се възприема на повърх-ността като очевидни симптоми на анархия, на неописуемо влошаване на положението с т.н. "дисциплина", свързано с най-чудати ексцесии, инциденти, провокации, недопус-

32 тимо-абсурдни произшествия. Това пък от своя страна довежда до крещящата липса на елементарни условия за провеждане на пълноценен учебен процес, т.е. наблюдава се и тежък срив по посока на рязкото вло-шаване на качеството на образованието на нашите ученици. Нещата са обвързани, подобно на скачени съдове. Във връзка с "моя отделен случай" искам още нещичко да прибавя: не е този начинът, уважаема гос-пожо Директор, да се "избавите" от мен - нищо че толкова силно го желаете. Съвет-вам Ви да преосмислите позицията си. Защото дори и, да предположим, постигнете така съкровено желаното, то аз тогава пак може да продължа да съществувам, да давам знак, че ме има – примерно като се явявам в сънищата Ви.

Както и да е. В отделното обаче "просветва" общото, същината, истината, идеята. Ето защо аз апелирам за това да се възползваме от единствения разумен начин за противодействие на негативните явления в тази тежка ситуация: отпочване на серия от дискусии, започване на поредица от свободни, демократични и оздравителни дебати по всички без никакво изключение проблеми – с оглед търсенето на ефективни средства и подходи в опитите ни да наме-рим изход от създалото се положение; ако не за решаване на проблемите (щото е много съмнително в рамките на съществу-ващата система те да могат да бъда някога решени!), то поне за смекчаване на най-негативните последици от тяхното неудър-жимо ескалиране. Този е пътят, друг път аз не зная. Сам не разполагам с рецепти за лечение на болестта на общностния органи-зъм, но съм убеден, че диагнозата е вярна: нашият общностен организъм е поразен от някакъв много устойчив вирус, той стра-да, болестта е опасна, последиците могат да са страшни. Нещо трябва да се прави, трябва да се работи по посока на търсене на изход, на смекчаване на напрежението, на изнамирането на "отдушник". Иначе, знайно е, може в един момент да се случи взрив с неизчислимо вредни последици.

За да не стигнем дотам аз призо-вавам да запретнем ръкавите си и да поч-нем да работим с ясната цел какво искаме, какво ни е потребно, без какво не може повече да се върви напред. Едно е ясно: трябва да осъзнаем, че в рамките на наша-та училищна общност от нас зависи ако не всичко, то поне много. Ако ние сме си на мястото, ако направим нещо за да проме-ним неверните си представи за нещата, много можем да постигнем. Ако нищо не правим и останем в позицията на апатични наблюдатели-съзерцатели на катастрофата, които "приклякат" с оглед бурята да отмине, то тогава тя ще ни завлече най-безмилост-но. Тогава нищо не може да ни спаси. Това обаче не бива да го допускаме. Позицията на безмълвни и бездушни жертви не бива да е нашата позиция.

Това счетох за нужно да кажа в то-зи момент. Ако се възприеме предложение-то за заемане на активна позиция съм готов да допринеса с каквото мога за изясняване-то на проблемите – в така потребния ни свободен и демократичен дебат, който ни е съдбовно необходим. Който няма за кога да бъде повече отлаган. Просто вече няма време за пасуване или за безхаберие. Жи-вотът ни притиска да се променяме – поне-же иска да ни спаси от наближаваща ги-бел... 5 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) П.П. В приложение към този доклад поста-вям два други текста, които касаят моя инициатива за започване на един интересен по моето възприятие "ЕКСПЕРИМЕНТ ПО СВОБОДА", който започнах в някои класо-ве: виж Предприемам нов "експеримент по свобода" в своите часове по фило-софия и гражданско образование и също Нека на преден план излезе личността на младите – още за "експеримента по сво-бода", започващ в нашето училище. Там е обяснено всичко защо предприемам такъв един експеримент, защо дръзнах да го започна. Известявам Съвета да знае, че такова нещо се прави – с чисто изследова-телска цел, в оглед търсене на по-ефективни начини за овладяване на ситуа-цията и с дисциплината на учениците, и с пълната им апатия спрямо ученето. Като стигна до някакви заключения непременно ще известя съвета за постигнатите резулта-ти. И в тази връзка ще направя своите предложения. Също така моля да ми се даде време да съобщя резултатите от други две мои инициативи за подобни експери-менти, проведени в предишните години, заради които станах пишман (понеже ръко-водството заради тях ме обяви за "наруши-тел" и дори едва ли не за "престъпник"): за т.н. "точкова система" за оценяване и също така за видеозаснемането на цели учебни часове; смятам, че ръководството ми дължи възможността да получа думата – за да дам потребните разяснения, както и да съобщя постигнатите резултати. Аз от доста време очаквах ръководството само да се сети да ми даде думата за разяснения по тия мои инициативи, за които така прибързано бях обявен за "нарушител" или дори за "прес-тъпник", ала, това, за жалост, не се случи. Ето, аз сам поставям сега въпроса. Смятам, че много неща ще разберем ако се вгледа-ме по-прецизно в разните възможности за провеждане на всякакви иновации и иници-ативи. Ако държим да се движим само в добре познатото русло на "обичайното", на "традиционното", на "неизненадващото ни" в един непрекъснато променящ се и безкрай-

но динамичен жизнен свят, то тогава рискуваме да станем не само неадекватни, но също така и смешни, пък и съвсем жал-ки...

„ПРОКЛЕТИ БРАТУШКИ! ОТ КАКВО СЕ ВИЕ ОПЛАКВАХТЕ? ОТ КАКВО ИСКАХТЕ ДА ВИ ОСВОБОДИМ?“

“Когато нашите сиромаси освобо-дители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките (българи-те), за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видя-ха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхъ-рите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освобо-дим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“ Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наре-чен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цяло-то си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият ко-жух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещи-ка, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години.” Захари Стоянов, написано в статията "Со-циализмът в България", написана през 1892 г.

33 ЕДНА ТВЪРДЕ ПОУЧИТЕЛНА МИСЪЛ НА МАРК ТВЕН

вторник, 4 март 2014 г.

"Никога не съм позволявал на учи-лището да пречи на образованието ми."

Марк Твен

ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПОТИСКА ИНДИВИДУАЛНОСТТА И ОБЕЗЛИЧАВА ЧОВЕКА

Из За вредата от държавното образова-ние

... Преди 500 години Мартин Лутер започва кампания срещу финансовата ко-рупция и моралната разруха в Римо-католическия свят. По онова време запад-ната църква е прeвърната от доброволна религиозна общност в тоталитарна полити-ческа институция с цел натрупване на власт и богатство. Лутер с право настоява, че дългоотлаганата духовна реформация не може да се осъществи без завръщане към основата на християнството, писаното Сло-во Божие. За да постигне целта си, германс-кият свещеник настоява за предоставяне на достъп до основно образование на всеки гражданин. Първоначално за Лутер това е политика, даваща възможност на всеки християнин да чете и размишлява върху Светото Писание...

Лутер пише писмо до един герман-ски принц, молейки за помощ в борбата

срещу злоупотребата с власт на тогавашния папа – член на фамилията Медичи. В пис-мото свещеникът посочва, че гражданските власти имат право да въведат задължител-на военна служба, когато границите им са нападнати. От това Лутер стига до заключе-нието, че в обстановка на постоянна война срещу силите на мрака, християнската държава е длъжна да „принуди хората да изпращат децата си на училище.“ Само за няколко години тези идеи водят до полагане на основите на първата универсална за-дължителна държавна образователна сис-тема в Запада. Във всеки град и село се отварят общински училища. Всяко дете е принудено на посещава тези институции под заплахата от глоби и дори затвор за родителите. Началото на експеримента е дадено в Tiuringia и Саксония през 20-те години на 16-ти век. Много скоро системата се разпространява в останалите области на разпокъсаната по онова време Германия.

Скоро става болезнено ясно, че целта на държавното образование не се състои в това децата да бъдат научени да мислят критично. Светска или религиозна, властта няма интерес гражданите да полу-чават умения за изграждане и отстояване на собствени позиции. По времето на Лутер държавното образование не учи децата да четат и интерпретират сами Библията, а налага със сила една сектантска догма. При социализма в България се налага със същи-те инструменти догмата на марксизма. Днес си въобразяваме, че в училища под шапката на „демократично“ назначените бюрократи в Министерството на образованието, сме свободни от идеологии. Истината е, че и днес, както и през последните 500 години, държавното образование потиска индиви-дуалността и налага колективистични идеа-ли. Автор: Алекс Токарев, професор в Northwood University in Midland, Mich

ТЕМАТА НА СЛЕДВАЩАТА СБИРКА НА ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА Е ВИНАГИ ПРЕД ПРАГА ДА СЕ СЛУЧИ

понеделник, 3 март 2014 г.

Виена, май 1935 година. В това

критично за Европа време Едмунд Хусерл изнася лекция, чието постоянно припомняне би трябвало да бъде морално задължение на онези, за които е предназначена, тоест, за всички хора, готови да се ангажират с предаването на завета, оформил най-благородните европейски стремления: заветът за героизма на разума. Въпросът, който задава аудиторията: „Какво предс-тавлява Европа днес?”, може да бъде формулиран и по друг начин: „Ще настъпи ли ден, когато героизмът на разума ще потъне в забвение?”, „Какво би попречило, ако не нашият дълг да го предадем след нас?” .

За Хусерл движеща идея на Евро-па е този героизъм, който, въпреки различ-ните исторически обстоятелства, намира приложение в практиката на отговорния живот. Но тази същата история на Европа ясно ни показва, че този проект се нуждае от допълнителен героизъм – този на волята. Да си припомним, че Мартин Хайдегер – който посветил собствения си екземпляр на "Битие и време" с думите: „На моя учител, Едмунд Хусерл, с дълбоко уважение и при-ятелство”, без да се поколебае изтрил това посвещение когато в Германия връзки-те с евреи се превърнали в клеймо.

С тази малодушна постъпка Хайде-гер ни показва, че бъдещето на Европа е винаги пред прага да се случи и че макар на хоризонта да се появяват много възможнос-ти да бъдем европейци, само малка част от тях ни водят към най-високите ни способ-ности. Из Богдан Богданов, един европейски интелектуалец

ДЛЪЖНОСТ СВЯТА КЪМ МИЛОТО НИ ОТЕЧЕСТВО НАЛАГА НИ ДА ОТКРИЕМ ПРОСТОДУШНОМУ НАРОДУ КАКВО НЕ-ЩО Е ТАЯ РУСИЯ...

34 понеделник, 3 март 2014 г.

Из Всякога Русия ни е лъгала Автор: Георги С. Раковски

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателс-ки начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да пре-селва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания! (...)

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием просто-душному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителст-во, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните желез-ни нокти. Но преди да дойдем на този пред-мет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праот-ци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награ-да и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега оста-нали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред пок-ръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и зав-ладели Волжското им пространство и пору-сили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си. (...)

... От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българи-те, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победонос-ци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домо-родства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съв-сем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спа-хии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните прос-тодушни българи, че уж тях иде да освобо-ди! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злоб-на политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, без-божно е употребявала за оръдие и правос-лавната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодейс-твувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употре-била е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Бълга-рите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде

лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направи-те по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прех-рана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като доби-тък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; за-щото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като оти-вате сами самоволно да заробите домород-ствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследоват дето и да идете и щат ви вся-кога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де ос-тавихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

ЕТО КАК МИСЛИ ЕДИН "ВРАГ" ОТ ЗА-ПАДНА УКРАЙНА

Уважаеми кримчани, рускоезични граждани на Украйна, жители на югоизточ-ната част на нашата страна,

Казвам се Андрий Садовий и рабо-тя като кмет на град Лвов. Напоследък вероятно често ви плашат, че въоръжени екстремисти, „западняци”, ще дойдат при вас, в градовете ви и ще ви нападат. И затова в нашата страна трябва да влезе войската на друга държава, за да ви защити от бандеровците на Западна Украйна.

(ОЩЕ >>>)

ЧЕСТИТ ВИ 3-ТИ МАРТ!

35

Защо мразя някои хора ли? Защо не ги искам в моята страна ли? Ей заради такива ми идат едни мисли наум. (Георги Драганов)

Виж също и това, в този текст е ка-зано всичко, което човек трябва да знае: "ОСВОБОДИТЕЛКА" ли е Русия, или е ОКУПАТОР?

ВИЖДАТЕ ЛИ КАКВИ СА НАШИТЕ „ОС-ВОБОДИТЕЛИ“: КЛАНЯЙТЕ ИМ СЕ КОЛ-КОТО СИ ИСКАТЕ, АЗ НА ТАКИВА НЕ СЕ КЛАНЯМ!

понеделник, 3 март 2014 г.

Ето две неща, които публикувах днес във Фейсбук, понеже държах да ги споделя с приятелите си там:

Тия от нас, българите, които чест-ват идващия "национален празник на Бъл-гария" явно съвсем не разбират, че свобо-дата не е дар, а това пък означава, че съв-сем не разбират що е това свобода. На този ден 3-ти март ще се изброим: кои от нас са свободолюбиви хора, разбиращи що е сво-бода и държащи на националното ни дос-тойнство, от една страна, и такива, които изобщо не разбират що е свобода - щом като си въобразяват, че свободата ни е била подарена: и то тъкмо от такива като руснаците, които при това са значително по-големи роби и от нас самите.

Виждате ли сега какво правят на-шите "освободители" в Украйна? А какво правиха преди това в Грузия нали помните? Ами в Чечня? Ами в Чехия през 1968 и Унгария през 1956-та? Ами в Афганистан какво правиха? Ами в Полша какво са пра-вили толкова пъти? Ето, виждате ли, разби-рате ли сега какви са нашите „освободите-ли“? Кланяйте им се колкото си искате, аз на такива не се кланям…

Из писмо до моя украински прия-тел Константин Райда, професор по фило-софия от Киев, от техния Институт по фило-софия; не обръщайте внимание на грешките в моя доста оригинален руски език, този човек ме разбира и така:

Здравствуйте, дорогой Константин, Спасибо за статью! Мне очень

больно, что Ваша страна Украина и Ваш народ перенос так много проблем и страда-ний в последнее время; и только это оста-лось – война с Россией! Будем надеятся, что этого все таки не произойдет, что разум все таки успеет удержать безумие. Вместе с тем хочу выразить свое уважение Вашему народу, который так много сделал за свое достойное и человеческое будущее – и показал, что достоин свободе! Весь мир восхищался вами, украинцам – поклон вам!

Буду молится Богу чтобы ситуация в Вашей стране нормализуется и чтобы все пошло к лучшее. И за русскими людьми надо молится – потому что их управляет больной и слишком злой человек, спо-собный на все. ДОПЪЛНЕНИЕ: Моята позиция по "празни-ка 3-ти март" може да се прочете ето в тази моя статия: Таз свобода нам не ни е дар!; в нея съм казал всичко. Там също така има и линкове на други мои текстове все по същата тема, който иска може да ги прегле-да и тях. Темата е важна. Съдбовно важна даже: касае това какви сме и защо следва да се променим ако искаме да тръгнем във вярната посока.

С РОССИЕЙ КОНЧЕНО. С РУСИЯ Е СВЪРШЕНО

Историческая катастрофа

Николай Алексеевич Некрасов пошел на прием после подавления польско-го восстания в честь Муравьева-Вешателя, а потом слег и умер. Вот это есть вся карти-на России. Что мы можем в данной ситуа-ции думать? Конечно, русская интеллиген-ция может, даже не ходя на приемы, сейчас вся умереть.

Мы прекрасно понимаем, что есть русские люди, есть россияне, которые точно так же не хотят войны, как ее не хотят граж-дане Украины. Есть русская интеллигенция, которая в таком же ужасе, как и граждане Украины. Так же с другой стороны понятно, что есть шовинисты и среди интеллигенции, и среди людей, которые поддерживают то, что делает руководство России. Но российс-кое государство, гражданами которого вы все, к сожалению, являетесь, является государством-агрессором.

Мы не можем с себя снять ответс-твенность с агрессии Советского Союза против Афганистана, против Чехословакии, против Венгрии, против Балтийских стран. Когда мы еще детьми приезжали в Балтийс-кие страны, к нам там относились, мягко говоря, прохладно, или в Чехословакии, несмотря на то, что мы искренне им сочувс-твовали, точно так же считали, что их окку-пировали. Многие из нас вообще были не из России, точно уж были не русскими, но эта вина была на нас всех.

(ОЩЕ >>>)

ДА СИ ПРОСТИМ?

Моля за прошка всички ония, които волно или неволно съм обидил. Моля прош-ка за грешките, които съм сторил - или за несправедливости, които съм причинил. Моля, простете, ако съм ви причинил по някакъв начин зло.

Аз прощавам – простете ми, ако искате, и вие; нека оттук-нататък да се опитваме да правим най-вече добро...

36 ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ УКРАЙНА!

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ОСЪМНА С НОВИ НАДПИСИ

Паметникът на Съветската армия – този път в цветовете на Украйна

ЗАВРЪЗКАТА НА ЕДНА ЕПИЧНА ИСТО-РИЯ С НЕПРЕДВИДИМ КРАЙ

понеделник, 3 март 2014 г.

Случайно попадам на публикация на сайта на БНТ от 08.11.2011 г., касаеща тогавашните събития около предложението ми за преименуване на ПГЕЕ-Пловдив, на което медиите тогава обърнаха такова голямо внимание; препубликувам този "матр`ьял" тъй като ми се ще да ми е под ръка, предвид сегашното продължение и крайна задълбочаване на същата тази история; ето текста, а пък видеото можете да го чуете като отидете на сайта на БНТ: Гимназия ще носи името на Стив Джобс

В интернет пространството се прокрадна идеята гимназията по електро-техника и електроника в Пловдив да получи името „Стив Джобс”. Това предлага препо-давателят Ангел Грънчаров. Той смята, че трябва да се проведе референдум, който да

узакони новото име на професионалното училище.

Идеята още е в зародиш и не е гласувана от Учителския съвет и настоятел-ството, но е крайно време училището да има патрон, смята Грънчаров. Преди 20 години Техникумът по електротехника, наричан дотогава „Ленин”, губи името на патрона си по идеологически причини. Пос-ланието на вожда на световната революция Владимир Илич, че „Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна” се оказа остаряло и не носеше позитиви за техникума. Време е да се уза-кони нов патрон на училището – гениалният Стив Джобс.

Ангел Грънчаров: - Аз смятам, че неговото име може

да вдъхнови учениците да се ентусиазират малко повече в ученето. Да, и ще спечели самото учебно заведение, един вид от сла-вата на Стив Джобс си я приписваме, а е възможно по-нататък да установим отноше-ния с корпорацията.

Вече са се разгорели спорове за

името. Директорът на учебното заведение Стоянка Анастасова дори получила главо-болие и се стресирала от предложението и затова не можа да се изкаже пред камерата ни. Дошло е време обаче новото мислене да пробие и в учителските среди, смята Грън-чаров.

Ангел Грънчаров: - Това може да изглежда фантас-

тика на някои хора, но светът се е променил и ние сме едно голямо село, глобално село. И да не държим за "нашето" – все едно, така да се каже, някакъв провинциализъм – наш да си бъде патронът и т.н. Защото се появи-ха две тенденции: българин да бъде, какъв-то и да е, но само да е българин.

Очаква се другата седмица да се

проведе мащабно допитване в професио-налната гимназия чие име да носи учебното заведение. Автор: Златин Бояджиев

В (П)РУСИЯ НА БАЛКАНИТЕ: “ПРОВЕРЕ-НО, МИНЫ ЕСТЬ”

By Иво Инджев · март 20, 2014 г. Имало едно време една държава,

която още в зародиша на нейното възкръс-ване е изродена така от чуждите акушери на скопената по рождение и по замисъл бъл-гарска свобода, че да не може да се осво-боди никога от лъжата за щедро обещания й мит за територия на три морета, в името

на което претърпява три национални катастрофи.

Трите национални катастрофи на тази държава са косвено или пряко причи-нени от сблъсък със същата тази освободи-телка, създала миража за трите морета, за да може българите да се бият за него до пълно изтощение в едно невъзможно проти-вопоставяне в балканския лабиринт от взаимно изключващи се интереси- всеки си пази неговия си излаз на море и въпросната държава се оказва мюре на чуждата импер-ска интрига на заложените мини на балканс-кото противопоставяне. (ОЩЕ – в блога на автора)

БРОЙ 5-ТИ, ГОДИНА 6-ТА НА В-К ГРАЖ-ДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!