ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 15, Год. 6, 2014, 1 Август, Петък, Ц. 2 лв.

петък, 18 юли 2014 г.

Борта гражданской авиации, пролетающие по за-данному коридору в воздушном пространстве государства, получают маркер "свой" на период пролета его территории. Из-за этого украинские ЗРК с системой опознавания свой-чужой НЕ МОГУТ поразить такой борт, ракета просто не полетит. Соответственно или этому буку переоборудовали блок распознавания свой-чужой на российский (для чего нужны спецы из России), или вообще буки оттуда. Делайте выводы, господа!

Для понимания: блок отвечающий за расшифровку и распознавание маркера «свой-чужой» — это коробочка такая, ее можно поменять, но, конечно, для этого нужен специалист и другая «коробочка», настроенная на другой маркер. Когда происходит захват цели (а на таких высотах невозможно понять, что за цель), система рапортует, что это «свой» и даже если будет отдана команда на пуск — он

будет заблокирован и ракета по-просту не полетит. Никак. Написа: Владимир Корнилов

Вижте също и: Путин может врать, но ответить за Boeing придется – Немцов; ето откъс: Российский оппозиционный политик Бо-

рис Немцов сравнил уничтожение террористами ДНР пассажирского самолета Boeing 777 на Донетчине c терактами 11 сентября 20001 года в США. Об этом он написал на своей странице в Facebook. (Следва на 2 стр.)

Мой отзив по повод изказване на един интернетен мерзавец, работещ усърдно в полза на путинистката пропа-ганда:

Истината се знае, гнусни ми мерзавецо. Тя е ясна като бял ден. Пу-тинските военни, дегизирани и подвиза-ващи се като "борци за свобода и незави-симост", са свалили самолета. Това е престъпление, вонящи ми отдалеко мер-завецо! Страшно престъпление!

Нямаш капчица морал щом усук-ваш и шикалкавиш – за да угодиш на гос-подарите си, нещастни ми мерзавецо! Поне плащат ли ти или го правиш само от душевна низост?

ТЕРОРИСТЪТ ПУТИН ДОСТИГНА ОСАМА БИН ЛАДЕН – ОСТАВА И ДА ГО НАДМИ-НЕ!

(От 1-ва стр.)

"Гибель малазийского самолета в небе над Донецком это теракт масштаба 11 сентября. Это ад. Соболезную семьям по-гибших. Подонки, которые это сделали, должны быть уничтожены. Сепаратисты намедни хвалились, что у них есть ракеты Бук, которыми они хотели сбить АН-26. Если это они, то нет им никакой пощады" - напи-сал он.

Позже Немцов сообщил, что крем-левским СМИ уже не удастся скрыть правду о том, кто сбил пассажирский самолет. "Картина ясна. Террористы из Донецка перепутали самолет АН-26 ВВС Украины с малазийским Боингом и убили 295 граждан со всего мира, включая 80 детей. Путин и его подлые и лживые СМИ могут врать сколько угодно, но ответить придется. Един-ственный шанс для Путина уцелеть в этой ситуации, самому уничтожить террористов. Только он на такое не способен", - написал Немцов...

... Ранее советник МВД Украины Антон Геращенко заявил, что террористы в Донбассе сбили Boeing 777 с помощью российской системы "Бук". СБУ обнародо-вала фрагмент перехвата разговора между боевиками о крушении самолета Boeing 777. На аудиозаписи российский диверсант Игорь Безлер (Бес) докладывает своему куратору из ГРУ Генштаба ВС России о сбитом пассажирском самолете. Из аудио-записи между членами группы Безлера становится ясно, что к теракту причастны террористы из ДНР.

„ВСИЧКИ СА МАСКАРИ“ Е ОБЩЕСТВЕНО ОПАСЕН РЕТРО-ВИРУС, ТОТАЛИТАРНО ОТРИЦАНИЕ НА МНОГОПАРТИЙНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

юли 18, 2014

„Всички са маскари“ – казва сла-бия, който няма сили да създаде, да сътво-ри, да отстои и да брани каквото и да било. „Всички са маскари“ – казва и страхливецът, който няма кураж да защити каквато и да е теза, който и да било човек до себе си; да отстои някой принцип, да застане зад кауза. „Всички са маскари“ – казва и престъпникът, защото знае, че е такъв, защото той е кра-децът, който вика „дръжте крадеца“.

Но „всички са маскари“ е общест-вено опасен ретро-вирус, защото е тотали-тарно отрицание на многопартийната де-мокрация; защото е опит да се елиминира търсенето и дебатирането на политически решения от най-активните общности – поли-тическите партии. Това е изстрел в сърцето на демокрацията.

Написа: Vasil Todorov

„Никой досега не отговори на въп-роса как обикновената служителка в СИ-БАНК, тогава на времето обявена за „банка на Костов”.., как изведнъж стана мажорита-рен акционер в тази банка? Как тези трима-четирима души, които бяха тогава истински собственици на банката, се разделиха с контролния пакет, предадоха й банката и тя получи при продажбата й 220 милиона лева!? с които след това си купи и банка и какво ли не!

Тези неща стават с помощта на държавата!

Отговорът на въпроса как тези собственици на СИБАНК са предали банка-та в ръцете на тази госпожа, го знаят бив-шият премиер Симеон Сакскобургготски, знае го Милен Велчев, и го знае Бойко Бо-рисов.“

Иван Костов

АКО ИСКАМЕ ДА ИЗГРАДИМ ДЕЦАТА СИ КАТО СВОБОДНИ, САМОСТОЯТЕЛНИ И ОТГОВОРНИ ЛИЧНОСТИ...

петък, 18 юли 2014 г.

Из: Проблемът не е учебникът, а какво образование искаме, Автор: Явор Джонев

Въпросът "Трябва ли да има са-мо един учебник по предмет в училище?" измества същинския проблем.

Утвърдената до момента идея за ученето и учебниците е основана на няколко допускания. Първо, че има конкретен обем знания, които трябва да бъдат научени, и източникът на тези знания е учебникът. Второ, че оценяването трябва бъде основа-но на това колко добре могат да бъдат възпроизвеждани фактите и частичните концепции, представени в учебника. Трето, че учителят и ученикът са неспособни да преценят какво, колко, кога и как да учи.

Приемаме за доказателство за ус-пешно "образование" способността на деца-та да възпроизведат тези факти и концеп-ции скоро, след като са ги "научили". Без да обръщаме особено внимание върху взаи-мовръзките между тях и останалия свят, нито върху основните системи и принципи, които ги пораждат.

След това избягваме въпроса как-во всъщност е останало дългосрочно, как децата могат да се справят с нови пробле-ми, сами да търсят информация, да я разг-леждат критично, да правят изводи, да измислят нови неща, активно да изграждат собствено разбиране за света и т.н. Избяг-ваме го, защото отговорът е твърде неудо-бен за всички – и за администраторите на образователната система, и за обществото като цяло. Избягваме дискусиите за това какво всъщност стои в основата на ученето, осмислянето и интегрирането на видяното, чутото и преживяното във вътрешния свят на детето. Избягваме да вникнем в същина-та на педагогическите проблеми.

Ученето е интензивен социален процес на взаимодействие с учителите и околните хора, на откриване и осъзнаване на света, на личностно израстване – често трудно и неравномерно, като всяка истинска промяна.

Фокусирането върху конкретна ин-формация, която трябва да бъде заучена и възпроизведена, е изключително неадек-ватно и вредно, ако искаме децата ни да успяват в бъдеще и да изградят благоденс-тваща България (каквато ние все не успя-ваме да изградим).

Сегашната ни концепция за учеб-ник е точно такава – изключително неадек-ватна и вредна. Ако искаме първото, ходът да бъде въведен един учебник на всеобща-та (и по дефиниция ужасно тясна и бедна) истина е напълно оправдан икономически.

Ако искаме второто, ще трябва да излезем от зоната си на комфорт или по-скоро от вцепенението и нихилизма, предс-

3 тавляващи най-голямата заплаха за бъде-щето на децата ни.

Би трябвало да се запитаме какъв е смисълът на образованието.

Със сигурност не е възпроизводст-во на заучена информация за единица време. Би трябвало да направим всичко възможно да намерим новия му смисъл чрез диалог помежду си. Диалог, който ще е неудобен, труден и бавен. Диалог, който ще показва и поставя под въпрос основните ни разбирания и ценности. Диалог, който ще изисква вникване в ситуацията на другия – дори на този, с който не сме съгласни или не искаме да имаме нищо общо. Диалог, който може да бъде воден единствено от активни граждани. Диалог, който да произ-веде нови изисквания към образователната система, нова идея за нейния смисъл.

Едва тогава можем да очакваме политическите и държавни институции да изпълнят конституционните си задължения. Тогава те ще бъдат длъжни да ги изпълнят - да подсигурят и осъществят фундаментална образователна реформа съгласно новите изисквания на обществото. Едва тогава можем да се надяваме на по-добро бъдеще за нашите деца в България, а не другаде по света. Ще сме изпълнили дълга си към следващите поколения.

Ако искаме да изградим децата си като свободни, самостоятелни и отговорни личности. Ако искаме да бъдат активни граждани в реално работеща демокрация на ангажирани общности. Ако искаме да могат да общуват смислено, да са добри прияте-ли, родители и партньори. Ако искаме да живеят комфортно и да са способни да развиват икономика с висока добавена стойност, която не разрушава природата и обществата. Ако искаме да са способни да мислят – аналитично, критично, творчески и съзидателно. Ако искаме да са способни да обичат, да имат дълбоки, близки взаимоот-ношения, за разбират другите, да творят и да се веселят. Да утвърждават себе си, но и да приемат различното и различните. Да са здрави – физически и психически. Ако иска-ме да общуват със себе си и с целия свят. Да се изразяват богато и красиво, да водят диалог – на български и други езици – с говор, рисунка, песен и танц. Ако искаме да изграждат самочувствието си върху собст-вените си постижения и способности, гле-дайки напред. Ако искаме да възприемат себе си и света като безкрайна възможност за развитие. Ако искаме да се възхищават, да откриват и преоткриват човека и Вселе-ната.

Ако искаме се справят с най-трудните глобални проблеми, които ще са пред тях. Проблеми, които сега само бегло си представяме, а повечето просто не мо-жем да видим. В крайна сметка, ако искаме да са способни да създават смисъла на собствения си живот и да имат капацитета

да реализират този смисъл, следва да пра-вим съвсем друго.

Следва незабавно да спрем да си губим времето с безсмислени въпроси като този за единия учебник. Та ние сме залети от информация. Каква точно милиардна частица от нея искаме да вмъкнем в този един учебник и защо? И как това ще ни помогне да изграждаме ценностите, нагла-сите, уменията, навиците и практическия опит на нашите деца, за да са адекватни за успешна реализация в тяхното бъдеще? Тяхното бъдеще, не нашето минало!

Следва незабавно да организира-ме същински граждански диалог за сми-съла на образованието с всички заинтере-сувани страни – на практика с всички граж-дани, граждански сдружения, бизнеси и бизнес сдружения, образователни институ-ции, общински и държавни структури. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

УСПОКОЙТЕ СЕ: ЛИПСАТА НА МОЗЪК НЕ Е ФАТАЛНА – И БЕЗ МОЗЪК МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ!

БЪЛГАРИЯ, АКО НЕ ЗНАЕТЕ ДА ВИ ГО КАЖА АЗ, Е СТРАНАТА, В КОЯТО ДА СИ ЛИЧНОСТ Е НЕЩО КАТО ПРОКЛЯТИЕ

петък, 18 юли 2014 г.

Това е фейсбук-група "Учители" – затворена група. Група "само за учители". Защо трябва да е затворена е отделна работа, какъв е смисълът да е затворена именно групата на учителите, що за заго-ворници са тия учители щом така плътно са затворили групата си и пр. нека всеки да се опитва да си отговори на подобни въпроси сам. Вземете предвид, че това е Фейсбук,

че това е интернет, че това е пространство на свободата, на свободния дебат и пр. Но е побългарено такова де – и това вземете предвид. Българският вариант на "свобода" е доста своеобразен.

Та от тази група снощи бях... изк-лючен (за втори път, веднъж ме бяха изклю-чили, но ме възстановиха) от едно лице (учител от мъжки пол, завършил ПУ по времето, в което моя милост там е бил преподавател; оттогава ме знае, оттогава, респективно, ме и мрази; мен тогава, в тъй паметната ера на комунизма, активистите-комсомолци доста ме мразеха – и имаше за какво да ме мразят де, не мога да скрия и това!), което приложи към мен варианта "изгонване от час" просто защото се затруд-ни да отговори убедително на един мой въпрос, а добре знаем, че за стандартния български учител няма по-голяма излагация от тази да не може да отговори на въпрос (опази Боже този въпрос пък да е отправен от... ученик!); по презумпция стандартният български учител трябва да е всезнаещ и непогрешим (да е нещо подобно на римския папа). Тъй. Но да опитаме да схванем какво всъщност е станало. Или какво е дръзнал да направи този благочинен човек, постоян-но демонстриращ "добри нрави", благочин-ност, кротост, смиреност и пр., той, прочее, ако не бъркам, се нарича Живко Русев – просто в този момент ми изхвръкна името от съзнанието ми, дано не бъркам; той, да добавя и това, е от... Димитровград: и това все нещо говори на тия, които разбират! (Аз лично, признавам си, няма да мога да поне-са гаврата да живея в град, носещ това име, името на едно комунистическо пиянде и също така масов убиец, просто физически сили нямаше да имам да мога да оцелея да живея в "Димитровград" – и щях да напус-на този град; но ето, някои имат сили за това, даже, предполагам, се чувстват в него като... охлюв на стърнище!)

Да изключиш от въпросната група, сиреч, да се опиташ да затвориш устата на човек като мен, именно човек свободолю-бив, при това притежаващ свой блог, сиреч, имащ една безпределна свобода на изразя-ването, от която всекидневно се ползва, признайте, е една крайно... глупава работа (да се изразим така). Е нещо, лишено от логика, от смисъл, сиреч, е израз само на неразумен гняв – нека да се изразя така предпазливо. Да си учител и да постъпиш така спрямо колега пък е... нека да не ква-лифицирам тази постъпка, просто не е нужно, щото е очевидно какво показва пък това.

Пиша тази бележка по една-един-ствена причина: понеже съм философ и съм задължен да противодействам някак срещу ширещата се у нас глупост. Ако у нас не започнем противодействаме на глупостта (нека да бъдем пределно меки в използва-ните думи, щото има и по-пищни думи за обозначаване на същото, примерно думата

4 "простотия") има опасност страната ни да бъде заляна от нея, подобно на наводнение или на потоп, а в един момент, кой знае, можем и да се изпоудавим в така образува-лото се море на глупостта. Учител пък да се държи глупаво с надежда, че глупостта му няма да бъде изобличена, е глупост на квадрат. Е, аз в добавка съм и човеколюбив човек и като изобличавам тук постъпката на тъй благочинния "колега", му правя една услуга: поне малко да се позасрами, което е предпоставка за поправянето му. Знам, че такива хора се смятат за непогрешими и едва ли не за съвършени, сиреч емоцията "срам" им е непозната. Но въпреки всичко имам поне малка надеждица, че може ос-танки от това чувство да се крият нейде в дълбините на душите им. Щото чрез тази публикация истината за случилото се може да стигне и до някой от учениците на въп-росния... другар.

Въпросният димитровградски учител

Нека той да има добрината да за-помни от мен: за учител е строго забранено да прави глупости; е, знаем, учителят също е човек, може да греши, но да правиш глу-пости без да осъзнаваш какво правиш, и то със съзнанието че си безгрешен и непогре-шим, ето това, по моя преценка, трябва да се забрани да се прави от хора, на които е поверено възпитанието на нашите деца и внуци. Щото ако не е забранено, ако не се съзнава тази висока отговорност на учите-ля, тогава в един момент нашите училища ще станат... инкубатор на глупост, на простащина, на арогантност, на безочие, на какво ли не още. Прочее, дали нашите училища вече, за жалост, не са станали точно това? Само питам, не твърдя нищо. Интересува ме истината и по този въпрос, можем да я потърсим ако искате.

А да се опитваш да затвориш уста-та на човек като мен е израз само на това, че си станал жертва на една крайно безпоч-вена илюзия. Да се опитваш да ме цензури-раш е израз на още по-отчайваща илюзия, то е пълна невъзможност. Има хора, които сме доказали, че от свободата си няма да се откажем. Независимо от това колко вра-гове на същата тази свобода щъкат наоко-ло.

А такива у нас, да признаем, съв-сем не са малко. България, ако не знаете да

ви го кажа аз, е страната, в която да си личност е нещо като проклятие. (Усещали ли сте вие това нещо със собствената си кожа, а?) Но пък да си личност без да си отдаден всецяло на свободата е пълна невъзможност... казах каквото исках да ви кажа. Приятен ден! Приятни размисли!

ЩЕ СТАВАМЕ ИСТИНСКИ ЕВРОПЕЙЦИ: МАЙНАТА Й НА ВАШАТА ПУСТА ЕВРА-ЗИЯ, НЕ ЩЕМ ВАШИЯ ПРЕХВАЛЕН СИ-БИР!

петък, 18 юли 2014 г.

Това е част от първата страница на исковата молба, с която вчера заведох съдебно дяло за отмяна на една на крайно дискриминационна, обидна и несправедли-ва заповед за уволнение: моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив.

На това изображение пък е кори-цата на новия ми международен паспорт: вече и аз съм подготвен да бягам от страна-та, в която властва една най-арогантна бюрокрация – успяла да прокуди и прогони от родината ни толкова много кадърни българи!

Ще си позволя да поразсъждавам малко над тия две изображения. Ако позво-лите де. Та значи понеже съм сантимента-лен човек, ще кажа и това, ще го споделя с вас, читателите на блога ми, пък ако искате ми се смейте: като видях, че на корицата пише ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, а под него РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ме обзе извед-нъж някаква силна емоция, някакво много силно вълнение, идещо от дълбините на душата ми, не можех да се удържа (уж съм

някакъв мъж!) и в един момент усетих, хем някаква огромна буца ме задуши в гърлото, хем... очите ми се напълниха със сълзи! Не зная защо се почувствах така, но е факт, че едва се удържах да не се... разрева на глас от тази необичайно силна емоция, дето една не ме задуши в оня момент! Спомних си всички тия нелеки години, в които ние, българите, се борихме да постигнем тази своя европейска мечта, е, постигнахме я, факт е: България вече 7 години откакто е в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ! Вие давате ли си сметка колко много означава това?! Стра-хотно нещо е това, същинска сбъдната мечта е това – ето за това аз, човек на преклонна вече възраст от 55 години (!) за малко не се разревах като видях на паспор-та си тия два надписа.

Е, вярно, от 2001 г. насам страната ни уж върви напред, ето, постигнахме меч-тата си, хем обаче нараснаха силите, които правят възможното да провалят достойното европейско бъдеще на страната ни – и ни дърпат назад, към Евразия, към путинска Русия искат да ни превържат, искат да ни направят пишман-европейци, искат да ни направят за резил! Сега, в тия последните години битката за запазване на европейска-та, на западната ориентация на страната ни се е разразила със страшна сила, вярвам, съзнавате това, а ако не го доосъзнавате, ето, аз ви го изтъквам белким осъзнаете в цялата му злокобност всичко това, което ни се случва. Големи части от народа ни проя-вяват малодушие, те, предполагам, са очак-вали, че като влезем в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, от небето ще завалят... пакетчета с краве масло, а от чешмите ще потече ако не ракия и вино, то поне... мед и мляко – или... славянска медовина направо! А реките ще се съсирят и от тях директно ще можем да си доставяме с каручките едри калъпи сире-не – нищо чудно и това да са си представя-ли някои нашенски наивни кратуни.

И сега пропищяха, щото хем влез-нахме в ЕС, хем го нема... комунистическото благоденствие, при което, ако си спомняте, ни набиваха в главите, че "материалните блага", сиреч, въпросното сирене, ракийка, мед, масло, млеко и пр. щели били да поте-кат като "пълноводен поток" направо в ши-роко зиналите ни за лапане усти! Така ни представяха тази сърцераздирателна кар-тинка на идването на комунизма, е, влязох-ме в ЕС, а... комунизма пак не дойде, ето затова разяреният еснаф не издържа, почна да се вайка, пропищя с жален глас, а пък след това отиде да се запише във финанси-раната с руски пари АТАКА и почна да настоява да се връщаме в добре познатата и тъй уютна кочинка заедно с "братята-руснаци", дето да си се чукаме със стакани-те с водчица – ех, какво блаженство ще настъпи тогава! Ще лочим водка, ще рупаме кисели краставици, леле, каква идилия! Не щем ви никакъв Европейски съюз, искаме си евразийската кочинка! Така възроптаха

5 излъганите народни низини и ето, в послед-ните няколко години едва удържаме страна-та си от тази зловеща перспектива пак да ни натикат в съветско-комунистическата кочи-на!

Затова най-вероятно съм се почти разплакал като като видях какво пише на корицата на моя паспорт. Тоя проклет Кос-тов, дето ни натика в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪ-ЮЗ и в НАТО заслужава за това не просто разкостване, а направо разчетворяване с коне, нали така, дарагие советско-болгар-ские комуноиди?! Е, няма да ви се сбъднат мечтите за връщането на България в руско-съветската кочина! Ако щете, поревете си, може пък и да ви мине: ще ставаме истинс-ки европейци! Майната й на вашата пуста Евразия, не щем вашия прехвален Сибир! Иска се обаче да поработим здравата за да достигнем европейските стандарти. Ако не си избираме за управници лъжльовци и ментета, а заложим на истинското, на свяс-тното (има и такова сред нашите политици!), ще постигнем целта си да заживеем дос-тойно за кратко време. Сами решавайте какво искате: гнусната сибирска кочина – или достойното европейско бъдеще? Аз за себе си отдавна съм избрал какво искам – и съм се борил, според силите си, за него. И за миг не съм изменял на своята мечта. Да, на своята европейска мечта не съм изменял никога. И затова, предполагам, ме задуши такава емоция като видях какво пише на новия ми паспорт.

Въпреки трудностите и изпитания-та ще постигнем идеала си. Важното е да знаем какво точно искаме. И да правим нужното да вървим във вярната посока. Е, то всяко нещо си има своите рискове. И за всяко нещо ще се наложи да платим негова-та цена. Аз искам и работя за едно модерно българско образование, е, наложи се да си платя за тази своя друга мечта: уволниха ме таваришчите от работа като учител. Но борбата продължава. Няма да се оставя да ме тъпчат същите тия, които така много обичат онази същата кочина, от която аз лично изпитвам погнуса. Стига толкова. Свързах в едно двете теми, сега ви желая хубав ден! Драги ми европейци, дето не съзнавате докрай какво велико нещо е това да си европеец! Ще ви кажа какво: Европа е свобода! Това е. Враговете на свободата не щат Европа, разбира се, искат си... Сибир! Точка. Разбрахме се за какво всъщност става дума, нали?! Хайде, чао! Хубав да ви е денят!

ВИСОТИ, АПОТЕОЗИ И ТРИУМФИ НА ЧАЛГА-МЕНТЕ-ПОЛИТИКАТА В БЪЛГА-РИЯ

Из: Бареков изтрещя: Европейските кон-серватори ме искат за премиер на Бъл-гария

„Приех високия пост зам.-председател на групата на консервато-рите с уговорката, че моята мечта е на 5-ти октомври народът да ме върне отново в България.

Консервативната група подкрепи номинацията ми от „България без цензу-ра" за следващ министър-председател. Остава да видим как ще се произнесат хората."

Николай Бареков КРАТЪК КОМЕНТАР: Да се срамуват тия, които изпратиха с гласа си този смешник в Брюксел!

СТРАШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА ПОДКРЕ-ПЯНИТЕ ОТ РУСИЯ ТЕРОРИСТИ-СЕПАРА-ТИСТИ!

юли 18, 2014

Ужас, чудовищно нещо! Току-що излетял от амстердамското летище Схипхол пътнически самолет Боинг на малайзийски-те авиолонии е ударен от руска ракета и всичките 280 пътници плюс 15-членният екипаж са загинали. На борда е имало мно-го деца (около 80 дечица) и поне 20-на холандци.

В момента, в който самолетът из-чезва от радарите, психопатът Игор Гиркин (с прозвище Стрелков), офицер от руското ГРУ и лидер на въоръжените от Русия теро-ристи гордо съобщава на страницата си в социалната мрежа без да крие подиграва-телния си тон, че са свалили украински самолет. „Казахме ви, пише той, не летете в нашата територия. Ето настана птичкопад.“

Оказва се, че изродите са уцелили погрешния самолет. Изродът Путин има безочието да поднесе съболезнования!

Написа: Daniela Gortcheva

ЗА БОЛЕСТТА "РУБЛАДЖИЙСТВО", ДОСТИГНАЛА ЕПИДЕМИЛОГИЧНИ РАЗ-МЕРИ И СЧИТАНА ЗА "ПАТРИОТИЗЪМ"

петък, 18 юли 2014 г. Необявената война на Русия про-

тив България, която императорът българо-фоб Александър III води след Съединение-то е един от най - тъмните периоди в двуст-ранните отношения. Период, който обаче демонстрира явно истинския лик на руската царска политика в България.

От 1886 до 1895г., Русия не спира

да организира заговори, метежи, атентати и убийства. През 1886г. има метежи в Южна България и поход на руския кап. Набоков. През февруари 1887г. са потушени големи офицерски метежи в Силистра и Русе. През 1890г. е разкрит заговора на майор Коста Паница, който е осъден на смърт за измяна към България. След това руската диплома-ция преминава към атентати и поръчкови убийства. Маша в ръцете на руските дипло-мати стават така наречените русофили. Те излъчват платените заговорници, атентато-ри и убийци, които Русия хвърля против България. На прицел са всички български патриоти, които се обявяват против руския диктат и посегателства на и без това огра-ничената българска свобода. Главна руска мишена става държавника националист Стефан Стамболов и хората от най-близко-то му обкръжение.

През 1891г. е убит финансовият министър Христо Белчев. През 1892г. е промушкан с нож в Цариград българският пълномощен министър Георги Вълкович. През 1895 г. посред бял ден на улицата жертва става самият Стамболов. Всички тези събития, които са добре документира-ни в Сборника от 1935г. "Авантюрите на руския царизъм" и в "Окупационния фонд за

6 създаване на Руско-Дунавска област" не са описани в българските учебници по история.

Казионните историци бдят стрикт-но да не засегнат интересите на Русия. Дори с цената на манипулиране на българс-кото обществено съзнание и фалшифици-ране на историята на България. Последици-те са масово разпространение в България на болестта русофилство, което е достигна-ло епидемилогични размери и се счита за патриотизъм. А всъщност си е долнопробен слугинаж, наречен от Захари Стоянов "руб-ладжийство". ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: З.Стоянов: Какви партии има в България Захари Стоянов: "Всяко тържество на България е смърт за Русия" Русия – враг №1 на българщината и Бъл-гария Убийството на Христо Белчев Убийството на д-р Георги Вълкович Убийството на Стамболов

МОЯТА ПРОСТИЧКА, НО СПАСИТЕЛНА ПРЕПОРЪКА КЪМ ОБЪРКАНИТЕ, КЪМ ДЕЗОРИЕНТИРАНИТЕ, КЪМ ОБЕЗВЕРЕ-НИТЕ МИ СЪНАРОДНИЦИ

юли 18, 2014

Тази таблица циркулира в интер-нет и се използва за „доказване“ на следна-та проруска или направо кагебистка пропа-гандна теза, а именно, че България и бълга-рите, видите ли, били „крадени“ от… „евро-пейските колониалисти“, че българите ни-щичко не били спечелили с членството ни в ЕС, напротив, много били загубили! Вместо да се направи коректен логически извод като се отговори на въпроса: а защо сме толкова изостанали, защо сме най-бедни в ЕС? Знаете ли кой е този прост, коректен и оправдан във всяко едно отношение извод? Ето, ще ви го кажа: най-бедни сме в сравне-ние с всички в семейството на ЕС защото след 2001 година се оставяме вече толкова години да бъдем управлявани от посочени и натрапени ни от „българо“-руската кагебис-то-ченгесарска мафия-олигархия управници,

а тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия има две органично свързани цели. А знаете ли кои са тия две цели на въпросната „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия? Ако не знаете, ще ви ги посоча аз:

1.) Българският народ да бъде гра-

бен колкото се повече може от същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска и бандитска мафия-олигархия с оглед леко-верният и наивен български народ да про-пищи от грабежите, а пък всичко това да го припише на членството ни в… Европейския съюз! С тази именно цел се и саботира усвояването на европейски средства от различните фондове и програми, нещо повече, бива принуждавана самата Европа да спира финансирането по тия програми, щото в Европа не е прието да се краде така нагло от държавата – както това става в путинска Русия и в подопечната й управля-вана от същите тия кагебисти уж „европейс-ка“ България.

2.) Като народът на България бъде принуден да пропищи от грабежите на „бъл-гаро“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, именно като бъде доведен до просяшка тояга, всичкия този грабеж да бъде приписан на… членството ни в Евро-пейския съюз (!!!), и в крайна сметка по този начин и народът да бъде принуден да възо-пие срещу Европейския съюз (!!!), а пък и Европа да стане пишман, че е приела таки-ва крадливи разбойници в своето цивилизо-вано семейство, което да доведе или до изгонването ни от ЕС – или пък под натиска на заблудения и разярен народ ние сами да се откажем и да напуснем ЕС! И пак да бъдем натикани в руско-евразийската пути-нистка кочина!

Схванахте ли сега защо сме най-бедни и то 7 години след като вече сме в ЕС – и 13 години след като България се управ-лява все от доверени лица на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигар-хия? Просветна ли ви какъв е замисълът на цялата тази операция по провалянето на нашето европейско членство? А на основа-та на казаното ще съумеете ли сами да си направите извода как ще можем да се отс-кубнем от ужасната бедност, кой е начина да станем достойна и просперираща евро-пейска страна? Да ви помогна ли да си

направите този съдбовно необходим ни извод?

Начинът е един: като се освобо-дим, като се изкопчим от ръцете на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесар-ска мафия-олигархия, която прави всичко да провали европейското ни членство! Този е пътят, този е начинът. Това може да стане като почнем да се доверяваме не на дока-заните политически слуги на същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска ма-фия-олигархия, а на политици, които са доказали, че могат водят страната ни към просперитет, и то в най-ускорени срокове. Кои са тези политици ли? Ще ви кажа и това, за да си довърша изказването.

До 2001 г. България беше управ-лявана от Иван Костов и за 4 години беше измъкната от тоталния разгром в икономи-ката от времето на управлението на крад-ливите руски мекерета на Жан Виденов и другите преди него (беровото правителство на Ахмед Доган и пр.). Същата тази „бълга-ро“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-оли-гархия по времето на управлението на Костов беше натикана в миша дупка, тогава мафиотите бяха станали по-ниски от трева-та, Костов даже изгони от страната разни разпищолили се мафиоти като Чьорный и пр. Мафията пропищя от Костов и се видя в чудо, още 4 години управление на Костов щяха да бъдат гибелни за „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия. Тогава Костов имаше всичките шансове да получи втори мандат, но за да се осуети тази грозна за „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия евентуалност КГБ разработи и осъществи по брилянтен начин план за изтръгване на властта от ръцете на прозападните, проевропейските сили около Костов. Планът беше знаете кой, нали помните? Не се ли сещате? Ох, мили-те, не помнят, не се сещат! Ще ви го кажа тогава аз, ето планът, ето и осъществяване-то му:

Доведоха във властта „дедо ви Цар“, домъкнаха Симеон, който единствен тогава можеше да спре оставането във властта на Костов. КГБ изпълни, казах, бляскаво този план. На Симеон беше въз-ложена задачата да осуети влизането на България в ЕС и в НАТО, но той, горкият предател на родината и на баща си (щото се е продал на руснаците отдавна, той дълги години е бил техния най-силен коз за държането на България в кагебистката примка!), но Симеон значи не можа да спре инерцията, сиреч да провали европейския полет на България, зададен от кабинета Костов, не можа да да осуети влизането ни в ЕС (парафирано и в международни дого-вори от времето на „злодея Костов“!) и ето, в 2007 г. България влезе в ЕС. Да, но уязве-ната още веднъж „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия направи нужното да провали всички предимства на членството ни – и ето, 7 години ние про-

7 дължаваме да сме най-бедни тъкмо заради грабежите на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Просветна ли ви сега как наистина стоят работите?

Тази е истината, която трябва да се знае от всички. А прозападните сили, които навремето, когато Костов управлява-ше, успяха да извадят България от орбитата на Русия и да я присъединят към орбитата на развития и цивилизован западен свят на свободата, днес са обединени в политичес-ката сила, наречена РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК. Това е силата, на която трябва да имаме доверие – ако искаме да се измъкнем от смъртоносната примка на „българо“-руската кагебисто-ченгесарска мафия-оли-гархия! Този е начинът, този е и пътят. Ще се отървем от бедността само ако мнозинс-твото от българите се довери на реформа-торите! Оставете разните шменти-капели, барековци и пр. дето се перчат, че били „проевропейци“ и пр., оставете тия менте-политици, дето са все слуги на октопода, който аз нарекох „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Заложете на нещо истинско ако искате като народ да се спасим завинаги от бедността и недостойн-ството!

Тази е моята позиция, това е моята препоръка към обърканите, към дезориен-тираните, към обезверените ми сънародни-ци. Ако искате, послушайте ме. Ние, фило-софите, сме такова странно племе, че нико-га не лъжем, а сме призвани да казваме цялата истина. И сме длъжни да търсим и да говорим само разумното. С глупости, лъжи и измами не се занимаваме – занима-ваме се само доколкото ни се налага посто-янно да ги разобличаваме. Ние само това правим, и то съвсем честно, безкористно.

Докато други забогатяха от това да ви лъжат и мамят, имам предвид медийните мерзавци, слуги на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, която щедро плаща на ония, които ви лъжат. Я вижте Бареков докъде стигна я – като награда за верната си при-дана служба на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Евродепутат дори стана наш Бареков!

Продължавайте да пращате във властта такива тарикати и мошеници пък чакайте да се отървете от бедността си: ще се отървете, ама на… кукуво лято! Спирам.

Хубав ден на всички! Помислете ако искате над това, което ви казах тази заран… за добро ви го казах. Ако ме чуете, много ще спечелите!

ЦЕЛИЯТ СВЯТ ВИДЯ ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА РУСКИЯ АГРЕСОР!

петък, 18 юли 2014 г.

Война, теракт, Boeing. Обращение Петра Порошенко (текст, видео)

В обращении к народу Украины Порошенко заявил, что трагедия с Boeing-777 лишний раз доказала, что терроризм - не локальная проблема Украины

Президент Украины Петр Поро-шенко обратился к народу Украины с обра-щением по поводу уничтожения террорис-тами пассажирского самолета "Малайзийс-ких авиалиний" над Донетчиной. Об этом сообщает пресс-служба главы государства. Ниже – полный текст обращения.

"Сегодня война вышла за террито-рию Украины. Последствия этой войны уже докатились до всего мира. Трагедия, кото-рая случилось сегодня в небе над Донбас-сом, - глубоко поражает даже на привычном фоне печальных и потрясающих событий, вызванных действиями агрессоров и боеви-ков на Донбассе.

Господи, как мы будем жить после этого?!!! (Natalia Beliaeva)

Сегодня террористы одним выстрелом убили почти 300 человек. Среди них женщины, дети, граждане многих стран мира.

Они сбили мирный пассажирский самолет авиакомпании "Малайзийские авиалинии", который на высоте десять тысяч сто метров совершал полет по марш-руту Амстердам – Куала-Лумпур.

От имени государства Украина я выражаю глубокие и искренние соболезно-вания семьям и близким невинных жертв. Украина скорбит вместе с вами ...

Я хочу сообщить, что один из ли-деров боевиков в беседе со своим зару-бежным российским куратором, полковни-ком Главного разведывательного управле-ния Генерального штаба Вооруженных Сил Российской Федерации Василием Гера-ниным хвастался сбитым лайнером.

Очередным трофеем успели пох-вастаться и другие террористы-диверсанты.

За последние дни это уже третий трагический случай после того, как с рос-сийской территории были сбиты украинской военные самолеты Ан-26 и Су-25.

По моему поручению правительст-во Украины создало государственную ко-миссию по расследованию причин катаст-рофы. К ее работе привлечены специа-листы Международной организации граж-данской авиации, а также представители Нидерландов, Малайзии и США.

Я только что провел телефонные разговоры с Президентом США Бараком Обамой, премьер-министрами Малайзии и Нидерландов – стран, пассажиры которых больше всего пострадали от терактов. Обидно, что террористы уже заявили о своем желании спрятать концы в воду и вывезти бортовой самописец, так называ-емый черный ящик, в Москву.

Сегодняшняя трагедия, к сожале-нию, лишний раз доказала, что терроризм - не локальная, а мировая проблема. А внеш-няя агрессия против Украины - не только наша проблема, это угроза европейской и глобальной безопасности. Ее преодоление требует совместных усилий.

После эффективных действий ук-раинской армии, наемники и их "старший брат" все чаще и наглее прибегают к нескр-ываемым военным действиям против наше-го государства. Украинскую территорию обстреливают с территории соседней страны, сбивают самолеты, поставляют профессиональные кадры и современную боевую технику. Гибридная война приобре-тает верные признаки внешней агрессии. Но, мы должны знать, что за последние недели благодаря мужеству, героизму, победе тысяч наших граждан, наших вои-нов, территория, контролируемая террорис-тами, бандитами, зарубежными наемниками уменьшилась более чем вдвое.

Сегодня каждый гражданин Укра-ины борется за независимость, суверенитет, территориальную целостность.

Сегодня весь мир увидел истинное лицо агрессора, ведь уничтожение мирного самолета – является актом международного терроризма, направленного против всего мира.

Это вызов для всего мира и реши-тельная воля нашего народа и несгибаемый

8 дух украинской армии непременно приведет к победе!

Слава Украине!"

Songs On the Death of Children

Ако Достоевски е писал, че и една-единствена сълзица на детско лице е грях, който нищо не може да изкупи, то какъв ли пък грях е избиването на десетки невинни дечица?! Как ли оттук-нататък Путин изобщо ще може да спи?!

НИЦШЕ ЗА ЩАСТИЕТО НА ДУХОВНО ИЗВИСЕНИТЕ НАТУРИ

петък, 18 юли 2014 г.

Източник: Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога

ДАЛИ ДА НЕ ИЗВЪРША ЕДНА АВАНТЮ-РА, А ИМЕННО ДА ДАМ ПРЕДЛОЖЕНО МИ ИНТЕРВЮ ВЪВ ВИСОКОТИРАЖЕН ЖЪЛТ ВЕСТНИК – И ДА ХВЪРЛЯ ЕДНА МОЩНА "МЕДИЙНА БОМБА"?

вторник, 22 юли 2014 г.

Вчера ми се обади журналистка

или по-скоро репортерка от един жълт вест-ник (нека засега да не упоменавам кой специално или по-точно) и ми предложи да дам... интервю, но не за друго, а по темата за моите главоболия с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за конфликта ми се нея, за уволнението ми, за съдебната сага, която сега започва нов тур със завеждането на нови две дела срещу нея, именно за окле-ветяване и последното пък е за отмяна на заповедта за моето уволнение като препо-давател по философия и гражданско обра-зование в това същото училище. Разговарях с тази дама от вестника по телефона, тя настоя да вземе интервюто по телефона, щото била гореща привърженичка на "живия диалог", обеща също после, като свали разговора ни в текст, да ми прати текста, та да имам възможност да внеса някакви ко-рекции и пр.; само настоя заглавието да е от тях без аз да имам възможност да влияя или да се съпротивлявам, щото, видите ли, заглавията били продавали вестника! Пред-

ставям си с оглед на това какво главоза-майващо заглавие ще изтипосат, няма що!

Силно съм разколебан да давам това интервю или да се откажа, за да не стана пишман после; уговорихме се днес в 10 часа репортерстващата дама от жълтия вестник да ми звънне за интервюто и да го проведем, но ето, аз наистина съм силно разколебан и не знам как да постъпя. Дали няма да направя една глупост като дам това интервю и след това думите ми бъдат изо-пачени така, че сам да не мога да ги поз-ная? Или да бъда изкаран като някакъв кръгъл идиот?! Та ето, моля за съвет чита-тели на блога си, питам ви: какво да правя, да дам ли туй интервю за жълтия вестник - или да се откажа?

Да, зная, от една страна тия същи-те жълти вестници са най-четени, са най-тиражни. И разгласяването на моята исто-рия може да ми даде някаква възможност да наблегна на принципните неща, щото в случая имаме сблъсък на два мирогледа, на две философии за образованието, т.н. "конфликт" или "разпра" с директорката е израз обаче на сериозна борба между две ценностни системи, това за мен е главното, а всичко останало са подробности, е "пикан-терия". Да, обаче жълтите вестници се интересуват тъкмо от пикантерията, тях едва ли ги вълнуват принципните, истински значимите проблеми, които имплицитно са, така да се рече, душата на цялата таи исто-рия. Ето го разминаването, което може да ми изиграе лош номер, такъв, че после да съжалявам, че съм дал такова интервю. И може да се завърже нова история, пример-но, около изопачаване на мои думи, които да налеят масло в огъня на "свадата", да се стигне дотам, че да имам нови съдебни проблеми и т.н. Наистина не зная какво да правя, още повече че до този момент отказ-вах всякакви предложения за разгласяване на случилото се (примерно, отказах да дам интервю в една телевизия, в един що-годе сериозен вестник и пр.; нито веднъж не пратих мой текст по случая до някаква ме-дия, сиреч, пазих тайна), та значи отказвах се да дам гласност на целия така фрапиращ случай по една-единствена, при това много простичка причина: не ща възрастната ми майка да разбере за случилото се, щадя майка си, пазя го в тайна от нея, щото ако разбере какво ме сполетя, това може да я убие! Затова пазя пълна тайна, е, вярно, пиша в блога си, даже, интересно е, наме-

риха се "доброжелатели", които, като прочели в блога за тази случка, отишли при майка ми и я известили; та уплашена ми звънна, на мен ми се наложи да й кажа, че всичко това са "стари неща", отдавнашни, че тия, дето са й казали, не са вникнали в случая, че отдавна тия истории са свърши-ли и т.н., сиреч, от състрадание към моята майка ми се наложи фактически да я лъжа.

Да, но ако след някой ден съсед отиде при нея с вестника, в който цялата история е представена в някакъв отврати-телен идиотски и жълтурковски начин и майка ми потъне от срам в земята, какво тогава ще мога да й кажа и как да й обясня-вам всичко?! Не, май наистина трябва да откажа въпросното интервю, правилното и разумното е да откажа, зная това, а от друга страна, разбира се, на цялата история й е необходимо известно медийно осветяване, щото в нея са налице много значими за обществото ни проблеми, свързани с обра-зованието на младите; виждате в случая как личностното и общозначимото влизат в колизия, в сблъсък, и в резултат аз не зная какво да правя. Обикновено постъпвам според това, което трябва да правя, аз съм човек на дълга, но ето в случая силно съм раздвоен и много се колебая; причината е една: страхувам се за майка ми, тя няма да понесе една такава история. Заради добро-то на майка си трябва да мълча пред меди-ите. Е, тя все някога ще разбере. Но поне да й спестя безсънните нощи, знаете как въз-растни хора преживяват такива неща, а пък майка ми е много чувствителен човек, много ще й дойде, прекалено ще бъде. Аз съм същия като нея, ето, заради тези истории с въпросната "принципно-безпощадна" дирек-торка аз си загубих здравето, мене си като познавам добре зная как тя ще го възприе-ме. И ме е страх, че няма да преживее такова нещо. Ето затова сега ми се налага да мълча. Аз успях да скрия от нея и факта за тежката операция, която ми се наложи да преживея през миналата година, ето, сега съм длъжен да запазя в тайна и факта на моето уволнение.

Майка ми знае, че аз единствен бях работещ в семейството ми, синът ни е студент, съпругата ми почти постоянно е безработна, тя също е учителка, има две магистратури, но без връзки е много трудно човек в днешно време да си намери работа. А пък заради "славата" на съпруга й още по-трудно си намира работа. Знаете, аз съм в особени отношения с цялата образователна бюрокрация, с инспекторат и пр., това реф-лектира най-вече спрямо горката ми съпру-га. От години тя страда заради мен най-вече. Просто директорите на училища не щат да я вземат на работа, знаейки, че ако направят нещо, ще им се наложи да се сблъскат с мен; виждате как и тя е дискри-минирана, и тя страда. Неслучайно у нас хората масово мълчат и търпят всякакви злоупотреби с администрациите от какъвто

9 си искате вид, ресор и пр.; щото сблъскаш ли се с тях, ще предизвикаш срещу себе си такива мощни сили, че ще платиш страшна цена. Ще стигнеш, накратко казано, в моето положение. Ето, за да ме извади от систе-мата, бюрокрацията успя да ми организира цялата тази история, бях изкаран "пълен некадърник", един вид ми осигури пожизне-на безработица и пр., щото аз след като 30 години съм работил в образованието, сега, на моите години, ми е късно да се преква-лифицирам за някаква друга работа. Освен да стана метач по улиците, е, тогава бюрок-ратите от радост нищо чудно и един кръшен казачок да изиграят!

Виждате как се преплитат много неща и по тази причина аз днес, като ми звънне въпросната репортерка от жълтия вестник, ще ми се наложи да й откажа ин-тервюто. Прочее, тя каза, че редовно била четяла блога ми, та нищо чудно, ако е исти-на това, сега да прочете и този текст и сама да разбере ситуацията. Налага ми се да откажа интервюто. По лични, така да се каже, причини, единствено заради доброто на старата ми майка. Иначе аз съм стар борец и от нищо страх нямам. Но ето сега как съм приклещен и ми се налага да мълча. В блога си само не мълча, но то блогът е друго, няма ефектна на другите, на конвен-ционалните медии. Майка ми обаче живее в средата на тия медии. Тя е извън интернет, затова досега нищо не разбра. Но разшумят ли се конвенционалните медии, ще стане страшно. Ето, имам опита от онова мое изказване за Стив Джобс, когато предложих преди 3 години ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих, да бъде наречено на него-во име. За седмица всички медии гърмяха по тази пиперлива новина, минала под надслова "Стив Джобс победи Ленин!", причината да намесваме Ленин е, че учи-лището се е казвало "ТЕТ-Ленин" при кому-низма и още така се казва от масовото съзнание, цял Пловдив и околностите така знаят това училище. То аслъ заради този Стив Джобс се начена и моят сблъсък с въпросната администраторка, с която сега стигнахме до съда. Тя се оказа голяма при-върженичка на... Ленин, очевидно, щото въпросът с избора на патрон на училището още не е решен, тя не смее да го постави, щото добре знае, че "иконата Ленин" ще пострада неминуемо. И сега да влезете в сайта на училището ще видите в кратката му история как многократно то е наречено

тъкмо ТЕТ-Ленин; някои хора очевидно още живеят в други епохи, в ленински епохи, тъй да се рече...

Както и да е. нека тя да си обича Ленин колкото си иска, щом толкова й ха-ресва. Аз обаче сега трябва да решавам какво да правя, как да реша новия тежък казус с туй интервю за един много четен жълт вестник, което ми предложиха вчера. Понеже, казах, съм силно разколебан. А съм разколебан ето по каква причина.

Бидейки свободолюбив човек аз си падам малко и авантюрист. Тия неща, няма как, са свързани. "Който не обича риска се страхува от свободата!", това са думи на френската философка Симон Дьо Бовоар (май правилно е да се напише "Бувоар" или "Бовуар" но карай, Гугъл смята, че с "о" навсякъде било правилното, е, неговата да е!). Та който обича рисковете си пада малко нещо авантюрист. Авантюристично е да дам това интервю във високотиражен жълт вестник и да хвърля, дето се казва, една бомба, благодарение на което тъй показа-телната история около проблемите на обра-зованието ще се разчуе и ще стигне и до последната планинска паланка в нашето тъй любезно отечество. Е, какво ще постиг-на ли? Ами това е една трибуна да изложа идеите си, а нали затова живее един фило-соф, да излага на всеобщо обозрение идеи-те си и да се бори за тяхното налагане един ден. Та, не крия, от тази гледна точка съм силно съблазнен от предложението на журналистката от този жълт вестник да дам това интервю. Ето, като написах това, из-паднах в още по-голямо раздвоение. Вече положително не зная какво да правя. Поз-навам се добре: ще се колебая до послед-ния момент и като дойде момента, ще нап-равя това, което ще бъде съвсем импулсив-но, а в крайна сметка и по-лошо; така обик-новено стават при мен тия неща, така пра-вим обикновено ний, свободните, свободо-любивите хора. Много сме импулсивни, залагаме на чистата спонтанност. Правим това, защото точно там е истинската, не-подправената, същинската, автентичната свобода. Пресметливата свобода не е сво-бода. По тази причина повечето хора, дето, като избират, постоянно пресмятат плюсове и минуси, съвсем не разбират що е това свобода. Те не я и познават щом са обър-нали гръб на чистата спонтанност и импул-сивност. Както и да е, аз не съм им обърнал гръб и сами виждате в какво тежко положе-ние се оказвам и по такива най-малки въп-роси. Или не са малки, а?

Уф, майната му най-после! Ще ви-дим. Има още два часа време, ще мисля. Ще мисля, ала нищо няма да измисля. Или ще измисля все нещичко ако се позамисля по-сериозно? Ето, вече измислих нещо. Я ми кажете вие какво мислите и по това, пък ще завърша този свой сутрешен коментар.

Хрумна ми току-що следното. Дали пък да не направя един... пазарлък с този

вестник? Да им кажа ето какво: искате интервю, искате, о`кей, няма проблеми, ще ви го дам, но при едно условие: да публику-вате преди това една моя статия по истинс-ки важните въпроси за образованието! Щом тя излезе, веднага ви давам интервюто. Един вид, като публикувате статията ми, да запознаете своята читателска аудитория с мен, пък после, моля, вземайте интервю, нали така е редно? Щото аз не съм Вучков, че да съм интересен на публиката на жъл-тите вестници?! Е, щом не съм известен, редно е първо да запознаете публиката си с мен, пък после, моля, вземайте интервю, ще ви го дам без проблем. Какво ще кажете, добра ли ми е идеята за един такъв пазар-лък? На мен в този момент ми се чини, че има смисъл да постъпя така, а вие какво ще кажете? Но ето ми и главния въпрос към вас: дали да извърша една авантюра, а именно да дам предложено ми интервю във високотиражен жълт вестник – и да хвърля, дето се казва, една мощна медийна бомба?

О`кей, добре, мълчете си, като не щете да ми помогнете, аз добре знам, че ще си премълчите. Затова друго не ми остава освен да ви кажа: чао и хубав ден! Бъдете здрави! Но знайте: мълчанието е злото, не е злато, бъркате се - ако ми позволите да използвам израза на колегата Иво Инджев. Карай да върви! Приятен уикенд!

ОТВСЯКЪДЕ КЪМ МЕН ПОЧНАХА ДА ВАЛЯТ... ПАРИ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА КУ-ПИЩА ДОЛАРИ И ЕВРА, КАКВО ДА ПРА-ВЯ, КАК ДА СЕ ОПАЗЯ ДА НЕ СТАНА НЕПРИЛИЧНО БОГАТ?!

петък, 18 юли 2014 г.

Абе някои хора (примерно една от много опечалените вдовици на Кадафи, една принцеса от Нигерия, "Mr. Prince John" и още други такива!) продължават да насто-яват да ме правят... богат! :-) А аз се дър-пам, не ща пари, даже им изпях песента на Стамболова "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, а искаме свобода, чо-вешки правдини...", но те продължават да настояват да ме правят богат! Видях се в чудо, ето какво са ми писали пак тази сут-рин:

Attention your MTCN 5246337540 we stopped sending your money since 2013 because of spam emails you were receiving from people that claim to be western union. We

10 were confused about this so we have tried and have arrested some of them. Now the situation has cooled down and we have started sending money to the whole people concerned. The new arrangement is that what you will receive everyday is $4000.00 and what you will pay everyday to receive this fund is $150 everyday, but this is the begining so you can go ahead and pay whatever you have at hand to receive it so that when you receive the first payment you will be able to pay $150 everyday.

Your first payment has already been sent, this is the MTCN;5246337540 track it, but you cannot pick it till you send any amount as I told you.

ПРЕЧИШ – ЗАЩОТО ПРЕКАЛЕНО СИЛНО СВЕТИШ!

събота, 19 юли 2014 г.

НУЖНА НИ Е НЕ ФИКТИВНА, МНИМА, ЛЪЖЛИВА "ДЕМОКРАЦИЯ", А ИСТИНС-КА, РЕАЛНА, СЪЩИНСКА, ДЕЙСТВАЩА

вторник, 22 юли 2014 г.

Вчера се обърнах към читателите

в блога си, а и към т.н. "приятели" във Фейсбук (там имам почти 5000 "последова-тели", постоянно ми се налага, за да мога да включа новите заявки за такива да изключ-вам от списъка си някои други – щото има лимит от 5 000 човека, повече от 5 000 последователи обикновен човек не може да има), та значи се обърнах към всичките си интернетни познати ето с този въпрос: Дали да не извърша една авантюра, а именно да дам предложено ми интервю във високотиражен жълт вестник – и да хвърля една мощна "медийна бомба"?. Изказаха се доста хора, дадоха ми различни съвети. В това число взеха отношение по въпроса и хора, които познавам, които висо-ко ценя. Това особено се отнася за моя адвокат, г-н И.; той ми отвърна с категорич-

ното "... Не! Аз не бих дал интервю. Аргу-ментите ти "против" са много силни, няма нужда да ги повтарям.". Да, но неговият отговор се позабави и дойде след като аз вече бях дал интервюто, в последния мо-мент реших все пак да го дам. Ето по-долу моята обосновка на стореното, която ми се наложи да изразя в писмо до адвоката си. Сами ще разберете защо давам пълна гласност по този въпрос. Съображенията ми са изцяло принципни. Ето и самото писмо:

Здравей, уважаеми господин И., За интервюто – вече го дадох, не

дочаках отговора ти, писмото ти е дошло в 16.09 при мен, а интервюто трябваше да започне и започна в 10 сутринта. В послед-ния момент реших да го дам с надежда евентуално да се опитам да помогна за възникването на някакво обществено мне-ние в полза на правата страна и кауза. Дали няма вместо да изпиша вежди да извадя очи не знам, то скоро ще се разбере. Голям риск предприех, но обикновено от глас-ността – откритостта, публичността – не се страхуват тия, които имат право, чиято позиция е правата. Дълбокото мълчание на нашия уважаем опонент може да се изтъл-кува и като признак за гузна съвест. Някои у нас предпочитат да залагат на друго: да мълчат, но да действат потайно – и да удрят из засада. Така са свикнали, аз обаче не съм привърженик на такива подходи. Аз предпочитам открито да казвам какво мис-ля, залагайки на това, че гласността (пуб-личността) е огромна сила. С която обаче би следвало да се борави внимателно, щото може да нанесе и поражения, да предизвика рани. Но по начало от гласността правите и честните хора не се боят – по причина, че няма какво да крият, по причина на това, че не са сторили нищо лошо.

Да, по принцип работите около гласността стоят по този начин, но трябва обаче да се знае, че у нас специално... всичко е наопаки! Наопаки на както трябва да е. И всичко у нас може да бъде изопаче-но. Едва ли ще възникне някакъв общест-вен дебат по проблемите около моето съдебно дяло, но аз опитах, според силите си, да помогна това да се случи. Ако въп-росната особа, моята опонентка де, беше диалогична, ако беше позволила да започне дебат по проблемите, които аз така настой-чиво в продължение на няколко години

поставях, дотук (до съд) изобщо нямаше да стигнем. И ето, сега вече несъстоялият се дебат на училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив ще се наложи да се води в съдеб-ната зала. Е, и съдебното дирене пак е вид дебат. Когато по другия, по естествения начин едната от страните не е пожелала да дебатира, ето, ще я предразположим да се включи в дебата като я призовем на съд. Това и сторихме. Но това не пречи покрай съдебното дяло да се откажем от всички други форми на дебат, в това число и чрез медиите. Е, жълтите вестници едва ли са подходяща трибуна за такъв дебат, и това го съзнавам пределно ясно. На какво да правим когато нито една от другите, от сериозните медии, не прояви интерес към проблемите, които аз от няколко години поставям в блога си? Ето, първа една жълта медия се заинтересува от моята така пока-зателна история. Вместо да й подам ръка, с оглед да започне все пак желания диалог, аз можех и да се дърпам, да се правя на важен и да кажа: "О, не, вие не сте достойни да си разкажа историята! Защото вие сте жълти и пр.!", е, така не можах да постъпя. Причина за това е моята диалогичност. Аз, бидейки философ, не се гнуся да разгова-рям с всеки човек. Всеки човек е достоен да се разговаря с него. Дори и да е... репортер от жълт вестник. Ако това звучи като оправ-дание за стореното, нека да бъде възприето като такова.

Аз смятам, че няма да мълчи оня, който, първо, има какво да каже и който, второ, не се страхува да заяви открито позицията си. Понеже, както и да го поглед-нем, това съдебно дяло има и обществено значим смисъл (мама му стара, така не може да се постъпва с един човек: ако до-пуснем такъв прецедент, то такова едно отношение може да стане норма, сиреч, бюрократите, властниците, ще могат в един момент да правят каквото си искат с нас!), та значи аз този смисъл го разбирам така: трябва в нашето общество да привикнем да уважаваме различията и правото на лич-ността да бъде себе си, жизнено ни е потребно в нашето общество да се установи едно подобаващо отношение към суверен-ната личност, към суверенитета на лич-ността: не бива повече да допускаме лич-ността у нас да бъде жертвана в угода на мнимия комфорт и спокойното съществува-не в тинята на статуквото, в блатото, в тресавището на комуната, която личности и различия по начало не търпи! Аз така виж-дам смисъла на това съдебно дяло.

Освен това има и един такъв мо-мент: бидейки философ и пишещ човек, моето подлагане на такава груба админист-ративна репресия е посегателство срещу свободното слово; като реагирам по този начин, аз фактически защищавам не толко-ва себе си, а именно това свещено човеш-ко право да мислиш свободно и да изра-зяваш мислите си без да се стараеш да

11 угаждаш никому. (И особено пък без да се принизяваш да се мазниш на разни самона-деяни началства, които сами не са наясно със задачата си – и затова се мислят едва ли не за велики!) Но от мислещите хора "полза" имат всички, ние този човешки вид трябва да престанем да го подлагаме на гонения: едно общество, в което мислещите хора (и най-вече философите) не са при-теснявани, а са уважавани, такова общество е богато и проспериращо общество, а там, където свободната мисъл е грях, там нап-редък няма и не може да има. А ето, аз бях обявен за "народен враг" само защото си позволих открито да заявя какво мисля, в това число и да се възползвам от правото си да критикувам една самозабравила се властваща особа, при това от най-нисък ранг. Наказан бях жестоко и абсолютно "непропорционално" на деянието си; за това, което аз сторих, в други общества такива хора ги... награждават, а аз бях оху-лен, бях обявен за какъв ли не, за "народен враг", за "злодей", за "луд", дори за "пълен некадърник", а в крайна сметка бях изритан по недопустим начин от образователната сфера!

Не, така не стават тия работи в ед-

но общество, което с право иска да бъде смятано за демократично. Нима може да има напредък към добро в обществото, в което всички мълчат от страх да не би да създадат лошо впечатление у началството? Аз разглеждам училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив като едно малко общество: реална, функционираща демокрация в едно общество може да има само когато демокрацията стане нещо като начин на живот (и на мислене) във всички ония мал-ки общности, от които се състои това об-щество. Ако в малките общности, от които голямото общество се състои, се допускат рецидиви на зъл и безогледен авторитари-зъм, такова общество съвсем не заслужава да бъде смятано за демократично. И този именно смисъл също не трябва да се изпус-ка "изнапредвид" когато се осмисля същи-ната на това съдебно дяло.

Поне в моето виждане е така. А човек, като мисли нещо, за което съзнава, че е важно, иска да го каже и на другите хора, та и те да осъзнаят важността му. Затова има и смисъл да комуникираме. Затова и съществуват медиите: да си каз-

ваме един на друг важни мисли, да споде-ляме помежду си мисли, които смятаме за важни. Е, т.н. "жълта преса" съществува за да залъгва хората с какви ли не пикантни глупости и простотии. Аз пък се опитах да я използвам за предизвикването на един дебат по истински важни според мен въпроси. Ами ако, да допуснем, се породи един дебат, примерно, ако другата страна, именно ответницата, директорката Анаста-сова, ползвайки се от правото си на отговор, реши да отговори на предизвикателството, сиреч, дръзне да заяви открито своята позиция и се опита да я защити пред об-ществото, то нима има нещо лошо в това? Точно за такива дебати съществуват според мен медиите.

Ето затова се и реших на една та-кава стъпка. Въпреки личните ми неудобст-ва, въпреки риска да бъда представен като някакъв олигофрен или какъвто там искате. Е, ако ме представят така, ако изопачат думите ми, ще искам от вестника да ми дадат трибуна та да заявя истинската си позиция. Но ето, сега вече имам личен проблем да обясня на майка си вече случи-лото се (около моето уволнение), за което тя още не знае, спестих й тия вълнения, но пък тя е умен човек и ще ме разбере. Въп-реки че (това според мен е много важно), понеже тя, горката, е живяла през цялата епоха на комунизма (била е дете на 8 годи-ни когато идва "великата дата" 9 септ. 1944 г.), сиреч, усетила е даже с кожата си всич-ките ония страхотии и ужасии, които съпро-вождаха българския комунизъм, у нея, в душата й, е изключително силен този страх, върху който се крепеше комунизмът толкова години. И тя постоянно, познавайки ме, ме предупреждава да си мълча, да кротувам. Е, аз, разбира се, не мълча. И си патя заради това. Тя това го прекрасно го знае, добре познава сина си. Тя също така знае, че няма да се променя, от мен един презрян страх-ливец няма да стане. Но тя поне има крех-ката надежда че мога да избягвам конфлик-ти от такъв род; е, аз направих нужното да избегна конфликта, ала срещнах срещу себе си една ужасна жажда за мъст, а пък и нито една от стъпките ми за разбирателство и помирение не беше приета, не срещна адекватен отклик.

По тази причина и пострадах. Случват се и такива неща. Но ето, има съд, ще направя нужното да си защитя правата в съда. Това в едно нормално общество е най-нормален, най-естествен начин за ре-шаване на конфликти, които по друг начин не е могло да бъдат решени. Е, можеше да бъдат решени ако не беше се задействал оня същия рефлекс от тоталитарното кому-нистическо време: всички до един срещу "врага"! Примерно имаше хора в ПГЕЕ-Пловдив, които се опитаха да посредничат между "враждуващите страни", в началото заеха достойна позиция, но в един момент изглежда се уплашиха и се отказаха, пред-

почетоха да замълчат – с оглед да си нямат главоболия. Ако се бяха намерили още един-двама като мен, които да не мъл-чат срещу безобразията, ако въпросната администраторка беше срещнала отпор поне от още един-двама човека в тази учи-лищна общност, дотук изобщо нямаше да се стигне, а администраторката щеше да ми-ряса; но те като се отказаха от оказване на отпор, тя се почувства силна – и затова дръзна да направи това, което и направи.

Както и да е. Опитвам се да дои-зясня гледната си точка. Извинявай, че се наложи да те използвам за нещо като мой "изповедник"; ти си ми адвокат, но имам чувството, че си и човек, който може изцяло да ме разбере, понеже сме и съмишленици. Имам ти пълно доверие. Така и трябва да бъде. А заради пустото блогърстване ще ми се наложи да публикувам цялата дискусия по поставения от мен въпрос дали да дам интервю на жълт вестник или да не дам, в това число, като защита на моята позиция, да публикувам и това мое писмо до теб. Аз продължавам да смятам, че гласността, откритостта (публичността) е сила, на която се опират ония, които не са гузни, които имат смелостта и достойнството открито да заявят и да защитят позицията си.

А пък за мое оправдание да изтък-на и това: тия т.н. жълти вестници нали все пак се четат от хора, от човеци, какво лошо има да се опитам да кажа и на тях своята гледна точка? Аз не смятам, че тия хора, дето четат жълти вестници, са "непоправи-мо увредени" в умствено или в нравствено отношение; е, затова и смятам, че и с тях може да се разговаря. И за тяхно добро трябва да се разговаря и с тях, и с всички останали. На мен ми е жизнено важно да опитам да спомогна за създаването на едно обществено мнение в полза на промени-те в образователната система. А ето, случилото се с мен просто показва колко съдбовно необходими са свободните ра-зисквания по тези проблеми. Щом система-та допуска такива ексцесии, каквито на мен ми се стовариха на главата, то явно тя подлежи не просто на ремонт, а на събаря-не. Щото е принципно сгрешена. Основата, върху която стои, е нездрава. Тя и сама ще рухне, ето, възниква логичният въпрос: а защо да не й помогнем това да стане по-рано?!

Българското училище трябва да се демократизира в не по-малка степен от българското общество, на което то е част, при това немаловажна. Нужна ни е не фик-тивна, мнима, лъжлива и недействаща "демокрация", а истинска, реална, същинс-ка, същностна. Тя обаче няма как да бъде "въведена" отгоре, с декрет. Тя трябва да се зароди в самия живот, в реалните отноше-ния между хората. Ето, моят случай по категорично ясен начин показва трудностите и проблемите в тази посока - като се тръгне

12 по този единствено спасителен път. Смятам и нищо не може да ме разколебае в убеж-дението ми, че трябва да продължим да вървим по този път – въпреки всичко, въп-реки дори личните неудобства, въпреки дори и личните жертви, които ще ни се наложи да дадем. Всяко нещо си има своята цена. Трябва да я платим. Няма друг начин.

Ето и това трябва да се има пред-вид когато се търси смисъла на цялата тази история, около която ще се води моето съдебно дяло. Аз съм силно заинтересован този смисъл да се разбере от колкото се може повече хора. Затуй дадох вчера това интервю за оня същия жълт вестник. Пог-леднато от тази страна, не смятам, че съм направил кой знае каква грешка. Не смятам (сега-засега), че съм сторил някаква глупост или някакъв грях. Но то ще се разбере скоро де, засега само може да се предполага.

Извинявай за дългото писмо. Просто стана така, че ти се случи да ста-неш... "жертва", която да понесе моето... многословие. Една дама, учителка, вчера ми призна чистосърдечно: не те харесвам - щото си многословен! Аз пък й отвърнах, че има някаква надежда зад многото думи да има много... мисъл – и много смисъл. Тя, кой знае защо, се умълча след като й казах това. Още мълчи. Най-упорито мълчи. Мъл-чанието обаче също е вид говорене. То също нещо показва.

Вероятно, щом толкова мълчи, нищо чудно и да се е... замислила. Да се надяваме че ще се замисли и моята многоу-важаема опонентка-ответница. Тази е идея-та на всичко, което правя: да се замислят повече хора, та белким осъзнаят какво правят, какво става, как наистина стоят нещата. Такава ми е работата като фило-соф, затова постоянно все това правя: провокирам хората да се замислят по-сериозно!

Както и да е. Стига толкова, че станах съвсем досаден. Нетърпим направо станах. Хубав ден ти желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

НЯМА ТОЛКОВА ПРОСТ ИЛИ НЕНОРМА-ЛЕН ЧОВЕК, КОЙТО БЕЗКОРИСТНО ДА ВЯРВА НА ВСИЧКИТЕ ИДИОТИЗМИ НА КРЕМЪЛСКАТА ПРОПАГАНДА

Кратък показателен диалог във

ФЕЙСБУК около най-актуалните "опорни точки" на кремълската пропаганда у нас: Stefan Zhelyazkov Stanev: ЖАН ВИДЕНОВ БЕШЕ СВАЛЕН ОТ СОРОСОИДИТЕ И КО-ЛОНИЗАТОРЪТ НИ!!! ТОГАВА ВАЛУТНИЯТ СПЕКУЛАНТ СОРОС МОБИЛИЗИРА 7,5 МИЛИАРДА И УДАРИ ИКОНОМИКАТА НИ!! БОРИСОВ (ВЪПРЕКИ ВСИЧКИТЕ МУ НЕ-ДОСТАТЪЦИ) БЕ СВАЛЕН ОТ ШЕЛ И ШЕВ-РОН – ЗАЩОТО СПРЯ ФРАКИНГА!!! ОРЕ-ШАРСКИ ЗАПОЧНА С НЯКОЛКО ПЛАХИ ОПИТА ЗА РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА НА СТРАНАТА НИ И ВЕДНАГА ЦЪФНАХА БАРЕКОВ И ДЕФОРМАТОРИТЕ!!! ПО ДИ-РЕКТИВИ БЪЛГАРИНЪТ ТРЯБВА ДА СВЕ-ДЕН ДО ПОЛОВИН МИЛИОН ЧОВЕКА, А РУСИТЕ ДО 15 МИЛИОНА. ВСЕКИ ПОЛИ-ТИК С КАПЧИЦА РОДОЛЮБИЕ В СЪРЦЕТО СИ БИВА ПРЕМАХНАТ ОТ НАШИТЕ ГРА-БИТЕЛИ!!!!!!!! Daniel Dimitrov каза: Crazy people! Ангел Грънчаров каза: Не, не са луди или глупави тия, дето повтарят горните приказ-ки. Просто им плащат (с пари) да разпрост-раняват тия идиотизми на кремълската пропаганда. Това е обяснението. Няма толкова прост или ненормален човек, който да вярва безкористно на всичките тия идио-тизми...

МОЛБА ЗА СЪДЕЙСТВИЕ ПО ВАЖЕН ЗА МЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪПРОС

Искам да попитам някой, който разбира от видеокамери: какво трябва да се направи, че клипчетата да не са така тежки?

При мен се получава ето как: за 7-8 минутен запис клипчето е над 1 гигибайт – това вече е прекалено! Какво да направя, та клипчетата да са с що-годе приемливи размери? Много ще бъда благодарен на оня, който ми помогне да реша проблема! И за награда ще му пратя една моя книга – по негов избор! :-)

Моля за извинение ако въпроса ми издава прекалена неграмотност, да, та-къв съм, изобщо не разбирам от тия не-ща...

ЛЕСНО ЗНАНИЕ И УМЕНИЕ КАК СЕ КОН-ВЕРТИРАТ И ОЛЕКОТЯВАТ "ТЕЖКИ" ФАЙЛОВЕ, ЗАСНЕТИ С КАМЕРА

неделя, 20 юли 2014 г.

По публикацията със заглавие

Молба за съдействие по важен за мен технически въпрос вече стана така, че проблемът е решен, вече зная как да кон-вертирам тежките файлове, заснети с моята камера. Стана така, че един мой бивш уче-ник ми помогна да реша проблема, да си сваля съответната програма и дори да се науча да работя с нея; много е просто, изключително лесно се работи с тази прог-рама. И понеже и други хора може да имат същия проблем, ето информацията, която може да помогне и на тях:

Приятна работа и вам – и успехи!

ДАЛИ НЯМА ДА ОПРАВИМ БЪЛГАРСКО-ТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ ЧРЕЗ... МАГИИ?!

вторник, 22 юли 2014 г.

Както обикновено става в живота –

а животът е голям шегаджия и присмехул-ник, никога не му вярвайте напълно! – от-както ме уволниха от работа, откакто, тъй да се рече, съм "безработен", почнах да се спуквам от работа, никаква почивка нямам, работя всекидневно на пълни обороти! Толкова много работа отдавна не ми се е струпвала на главата! Излиза, че за да заработи истински човек явно трябва да

13 бъде... уволнен от държавната служба, ето тогава започва истинската работа! (Това именно показва защо някои "бодри калпаза-ни" толкова много се врат да се наместят на държавна служба, по възможност начални-ческа, "директорска"!) Какво ли не трябваше да работя: да свърша цялата онази тежка работа около подготовката за завеждане на съдебното дело против заповедта за увол-нение (правя го не просто за да се върна на "леката" държавна работа, а по принципни, морални подбуди: да докажа по съдебен ред, че не съм "пълен некадърник", за ка-къвто ме изкара директорката на ПГЕЕ-Пловдив), то бяха проблеми с адвокатите, с Инспекция по труда, с какво ли не, е, реших го най-сетне този досаден проблем, дялото вече е заведено!

Да, но вместо да си отдъхна, аз продължих с още по-голямо увлечение работата си по създаването на цяла една поредица от видео-лекции за онлайн-обучение, тази идея ме завладя напълно, а по нейното реализиране имам още много работа. Ето, аз писах вече по този въпрос, може да се види тук: Когато българин печели и просперира нейде по света, това означава, че в негово лице печели и просперира и България!. Имам също много работа по издаването на философс-кото списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, до края на месеца трябва да завърша предпечата и да го пратя за отпе-чатване; и тук имам работа до шия, не зная как ще смогна! Да не говорим за това, че имам няколко започнати книги, всеки ден ставам с мисълта да продължа да пиша по някоя от тях, ала изниква друга, неотложна работа и аз зарязвам тази, която за мен фактически е най-важната, да, писането на книги за мен е най-важното ми занимание: щото книгите ми ще останат и когато мен няма да ме има, един вид, с мен всеки бъ-дещ човек от бъдещето ще може да разго-варя когато отдавна ще съм умрял - като чете книгите ми! Аз съм такъв човек, че не мирясвам докато не доведа докрай някоя работа, затова предпочитам да запретна ръкавите, да оставя всичко, но да си до-върша започнатото. Ето сега, с оглед на това, ми се налага да зарежа всички оста-нали мои занимания, при това любими, и да се захвана с онова, което ми е най-неприят-но: да напиша един... документ, който ми е

много необходим; няма как, с пълно отвра-щение, дето се казва, пристъпвам към тази най-неотложна работа:

До Председателя на Комисията за наука и образование в Народното събрание

До Министъра на образованието и науката До доц. д-р Ана Страшимирова - Председа-тел на Комисията за защита от дискримина-

ция До Омбудсмана на републиката

До д-р К.Тренчев, президент на КТ "Подкре-па"

До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив,

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., ап.

..., e-mail: ...

Уважаема (уважаеми) г-жо (г-н) Председател на Комисията за наука и обра-зование в Народното събрание,

Уважаема (уважаеми) г-жо (г-н) Министър на образованието и науката,

Уважаема доц. д-р Ана Страшими-рова – Председател на Комисията за защи-та от дискриминация,

Уважаеми г-н Омбудсман на ре-публиката,

Уважаеми д-р К.Тренчев, Уважаема г-жо А.Пакова,

Простете че се обръщам по този,

така да се каже, анонимен начин към някои длъжностни лица, но тъй като предстоят, да се надяваме, промени в Народното събра-ние и в правителството, та не зная при кого точно ще попадне настоящия мой документ; днес-утре досегашното правителство тряб-ва да подаде оставка, вярвам, разбирате затруднението ми, от което предпочетох да изляза по такъв необичаен начин.

Позволявам си да ви информирам за... заключителните акорди на една наис-тина епохална, да не кажа грандиозна исто-рия, за която и преди многократно съм ви информирал; и понеже, предполага се, знаете за случилото се, смятам, че ще ви е интересен и покъртителния финал на тази същата история. Знаете, че моя милост беше уволнен от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, директорката на това учеб-но заведение, именно прочулата се из род-ните ни простори тъй героична г-жа Стоянка Анастасова успя да постигне заветната си цел и ме уволни по покъртителен "мотив", именно... "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и пр. квали-фикации, тя просто написа в тази заповед всичко онова, което се таи в тъй нараненото й, кой знае защо, сърце. Да, аз бях жигосан от нея като "пълен некадърник" и това си

има своя ефект: както знаете, не бях допуснат за участие в обявен конкурс за директор на Езикова гимназия-Пловдив тъкмо на това "основание", именно, че съм, видите ли, бил вече жигосан от онази съща-та така безпощадна директорка като "пълен некадърник", как такива "пълни некадърни-ци" ще стават директори на гимназии? (У нас, по тази логика, предполагам, директори стават хора, които не са "пълни некадърни-ци", за да станеш директор на гимназия, вероятно, се иска да си поне само "нека-дърник" или що-годе "нормален некадър-ник", знам ли, абе някакъв атестат за нека-дърник требе да имаш, важното е да не си като мен такъв изтъкнат "некадърник", че да си получил впечатляващата титла "пълен некадърник"!) Както и да е. В тази връзка обаче искам да ви информирам за нещо по моя преценка много важно, и, не крия, ми е много любопитно как ще реагира на тази информация образователната институция особено в лицето на директорката на РИО-Пловдив г-жа Пакова, която би следвало да вземе най-сетне отношение, щото факта, за който ще ви информирам, е крайно фрапи-ращ, много показателен и т.н.

Та значи аз бях уволнен като "пъ-лен некадърник" от това училище, след като съм преподавал философски предмети на учениците си поне 5 месеца през тази учеб-на година (два месеца в началото на учеб-ната година бях в болнични във връзка с проведена по-рано операция). Уволнен бях на 19 май 2014 г., съвсем предпразнично, сияещата директорка ми връчи заповедта за уволнение под формата на най-свиден предпразничен подарък тъкмо в навечерие-то на 24 май, деня на духовността, на прос-ветата, на учителите и пр. Колко трогателен подарък, нали така, вярвам, най-великодуш-но ще се съгласите с моята тъй справедли-ва оценка!

До края на учебната година оста-ваше само 1 месец. Предметите, по които аз преподавах, се изучават по един път сед-мично. По този начин директорката заложи превъзходна "бомба със закъснител" на преподавателката, която има щастието да ме замести. Защо се изразявам така ли? Ето защо.

Според тъй умната директорска заповед за моето уволнение на тия ученици пет месеца е преподавал един "пълен нека-дърник", ерго, тия ученици, по тази логика, на нищо не са били научени от него, сиреч, от мен. А и да са били научени на нещо, то понеже съм бил именно "пълен некадър-ник", то това, на което те са били научени от мен, е било "изцяло неправилно", сиреч, трябва да бъде по някакъв начин "избито" от главите на горките ми ученици! По тази същата тъй умна логика на директорката заместващата ме преподавателка е трябва-ло да реши за един месец само, сиреч, за 3-4 учебни часа, следните фатално важни задачи:

14 1.) Да отстрани деформациите, на-

несени на съзнанията на учениците от пре-подаването на тъй некадърния техен пре-дишен преподавател, именно от моя ми-лост; това е доста трудна, а аз бих си поз-воли да кажа, и направо неизпълнима зада-ча, щото такива деформации, веднъж нане-сени, доста трудно се отстраняват;

2.) Да преподаде и то в съвсем "правилна" форма и то само за 3-4 учебни часа целия учебен материал, предвиден за цялата една учебна година (!), да го препо-даде не само в най-правилен вид, но и така ефективно, че той да измести всички ония "неверни представи", които са се породили в съзнанията на горките ученици поради толкова продължителното преподаване на философия пред тях от един такъв "пълен некадърник", какъвто е моя милост;

3.) След като е преподала по няка-къв магически начин този така обемист учебен матр`ьял, въпросната преподавател-ка, притежаваща, предполагам, някакви свръхчовешки магически способности, е успяла за същото това крайно ограничено учебно време и да изпита учениците, да провери и оцени напредъка им според най-новите постановки, които тя е внедрила, да ги изпита, но не само по веднъж, а, както е според разпоредбите, поне 4 пъти (!), за да е оценката им валидна;

4.) От само себе си се разбира, че тя преди това е била длъжна да не зачете, да игнорира всички ония оценки, които учениците са получили когато им е препо-давал оня същия "пълен некадърник", увол-нен така навреме от толкова мъдрата и справедлива директорка (тук възниква и коварният въпрос защо тази така мъдра директорка не уволни въпросния "пълен некадърник" по-навреме, защо го остави да нанася толкова поражения върху съзнания-та на учениците, но ний ще спестим този така неудобен въпрос);

5.) Оценките, които са получили всичките тия ученици от цели 14 класа (!), на които аз, "пълният некадърник", съм преподавал в тия пет месеца, и на които преподава 1 месец чародейницата, която ме наследи, която ме замени, която беше наз-начена от тъй виртуозната в сферата на мисленето директорка на ПГЕЕ-Пловдив, та, повтарям, тия оценки, предполага се, са напълно обективни, справедливи и напълно отговарят на знанията, които учениците имат; щото тия оценки ще влязат и в техни-те дипломи, нали така?

Е, спирам дотук, въпреки че още много може да се пише по така интересния логически и психологически, а също така и нравствен казус, който аз като изследовател на феномените на нашето тъй чудато битие не мога да подмина. Тия дни си направих труда да се поинтересувам, да проверя какви оценки са получили за годината по философските предмети учениците от всич-ките ония класове, на които съм препода-

вал. И ето какво открих, ето какво устано-вих, установих нещо, което влиза в доста интересно отношение и с твърденията от-носно моята "пълна некадърност" в така проницателната директорска заповед за моето уволнение, и с гореупоменатите интересни моменти:

Първо, открих, че учениците от същите тия класове са показали направо бляскави резултати по философия: има класове, в които учениците на 100% са получили само шестици (!!!), има класове, в които шестиците преобладават, а тук-там има само по някоя петица; четворки има доста малко, тройки още по-малко, а пък двойки, представете си, изобщо няма, което е чудесно постижение, нали така! Браво! Сега обаче идва крайно неудобния момент за тълкуването на тази наистина бляскави резултати, които са показали учениците, на които моя милост, "пълният некадърник", е преподавал цели пет месеца, а пък замес-тилата ме чародействаща преподавателка е преподавала само някакви ти там 3-4 часа. За прегледност ще се изразя съвсем синте-тично и лаконично:

ХИПОТЕЗА ЕДНО: Оценките на всичките тия ученици са напълно справедливи, обек-тивни (още повече че са писани от незави-сим преподавател!), напълно заслужени, както и подобава да е. ИЗВОД ПЪРВИ: Тия ученици са подготвени на такова едно високо ниво най-вероятно от въпросния "пълен некадърник", който им е преподавал цели пет месеца. ИЗВОД ВТОРИ, АЛТЕРНАТИВЕН: Учени-ците са подготвени на това високо ниво с едни умопомрачителни темпове, които бият някогашните рекорди на самия Алексей Стаханов, героят-орденоносец от епохата на комунизма, който учреди стахановското движение, явно тази учителка е върла пос-ледователка на самия Стаханов, щом за 3-4 часа успя да постигне това, което други учители постигат за 7-8 месеца примерно! Безспорно е, че тази учителка за постигна-тите магически резултати заслужава орден, и то не само един, г-н (г-жо) Министър, направете нужното тази героиня на труда да бъде наградена с най-висш орден!

ИЗВОД ТРЕТИ: Ако горните два извода са невъзможни, щото логиката на директор-ската заповед за моята "пълна недакърност" не позволява да е верен първият извод, а пък природните закони не позволяват да е верен вторият, алтернативният извод, то остава тогава една трета възможност: ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив с помощта на първата й най-вярна помощничка вероятно са ходили да посетят някаква прочута... магесница (!), която е направила някаква чудодейна магия (!), такава магия, че всички ученици по свръхестествен начин (!) са придобили мигновено всичките ония знания по философия, които иначе, както излиза, няма как да получат предвид сложните обстоятелства, при които е протекло обуче-нието им през тази настоящата година! Драга г-жо (или драги господине) Министър, моля, направете нужното щото този безце-нен опит да бъде внедрен във всички учи-лища на републиката ни, сиреч, вместо учениците да ходят на училище и да се мъчат да учат, да мислят и пр., да задейст-ваме по някакъв начин всички врачки, ясно-видки и магесници на Републиката ни, те да направят нужните магически ритуали и магии щото учениците по този чудодеен и свръхестествен начин мигновено да придо-бият всички потребни им знания от всички области на науката и културата! По този начин, предполагам, най-сетне ще бъде преодоляна кризата в българското училище и България най-сетне ще процъфти във всеки един смисъл, щото, както е известно, от образоваността на човешкия потенциал зависи в този живот и в този свят комай всичко. ХИПОТЕЗА ДВЕ: Ако оптимистичната хипо-теза номер 1 е невярна, то остава тогава една втора, съвсем песимистична хипотеза, а именно, че оценките на всичките тия уче-ници са съвсем фалшиви и са им писани ей-така, само и само за да обикнат беззаветно новата си така щедра в писането на оценки преподавателка по философия, само и само, най-вече, да се изпълнят с най-възви-шени чувства на лична благодарност и пре-даност спрямо така проницателната дирек-торка, която успя, вярно, с известно закъс-нение, да ги отърве най-сетне от "тирания-та" на "пълния некадърник Ангел Грънча-ров" и т.н.

Ако е вярна тази втора хипотеза, ми е много интересна реакцията на отго-ворните висшестоящи инстанции, стигащи чак до Парламента и Министерството. Оказ-ва се, че у нас, щом се случват такива неща, образованието е просто една пълна паро-дия на образование, при която всичко е възможно – нали точно това се оказва, уважаема (уважаеми) госпожо (господине) Министър на образованието? А Вие какво ще кажете по казуса, тъй стоически мълча-ща госпожо Пакова?

15 Спирам дотук. С оглед този доку-

мент да не бъде прекалено дълъг и изиск-ващ усилия при четене. Много ми е инте-ресна реакцията на отговорните институции по този великолепен казус, с който имах добрината да ви запозная. Всичко добро ви желая и нови успехи в работата на тъй народополезното поприще, на която така всецяло сте се отдали! 21 юли 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ПОСЛЕСЛОВ: Този документ току-що беше изпратен до всички посочени по-горе отго-ворни институции като на имейла сложих следното заглавие: Запитване по най-важен въпрос, касаещ възможността по чудодеен начин да решим всички до един проблеми в родното ни образование!

ЗА ПОТАЙНИЯ СМИСЪЛ НА "ТИТАНИЧ-НАТА БИТКА" НА "ЛЮБИМИТЕ НАРОДНИ ТРИБУНИ" БОРИСОВ И БАРЕКОВ

Кратък, но смислен диалог за "ти-таничната битка" на "любимите народни трибуни" Борисов и Бареков: Петко Вацев каза: Не мога да се накефя на Браеков... Светът ще събори, политика ще промени, конфигурации в Парламенти ще разбие, системата ще унищожи... И всичко това е само и само да смачка и да си отмъс-ти на Борисов... Ангел Грънчаров каза: Не, целта му е съвсем друга: да лапа пари. Ако това не се съзнава, горко ни! За какво да отмъщава да Борисов, та те са образ и подобие?! Както образ и подобие са Тодор Живков и Бойко Борисов. У нас тъй стават нещата, промяна никаква няма...

ПАТРИОТИЧНИТЕ ПРИЗИВИ И КРАЖБА-ТА СА ДЪЛБОКО СВЪРЗАНИ – В БЪЛ-ГАРСКИТЕ И В РУСКИТЕ УСЛОВИЯ

понеделник, 21 юли 2014 г.

“Когда в России начинают говорить о патриотизме, знай что где-то что-то укра-ли.”

Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

(Цитиран от Dimitar Stoyanov)

ТРЯБВА ДА СЕ ПОДДЪРЖА АМЕРИКАН-СКАТА ВОЕННА МОЩ НА ВСЯКА ЦЕНА, ИНАЧЕ ТОЯ ПЕЗЕВЕНК ПУТИН ЩЕ ДОЙ-ДЕ ДА НИ КАЗВА КОЕ КАК Е

Възможно е и тая (American soldier) да те заинтересува, май вече я пратих вче-ра – за американския войник... Ето и снимки от там извадих...

Ако не беха тия хора, американци-те, още да марширувахме с цветя пред паметника на Ал Капоне Лилов – и комунис-тите още щяха да ни трепят в Белене!

Трябва да се поддържа американ-ската военна мощ на всяка цена, иначе пезевенк Путин ще дойде да ни казва кое как е, или сополан Бареков да ни учи на ценности...

Enjoy! A., българин от Австралия

БЛЯСКАВ АНАЛИЗ НА ФИЛОСОФА КАЛИН ЯНАКИЕВ ЗА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

понеделник, 21 юли 2014 г.

Из: Проф. Янакиев: Няма карма, нито трансцедентни сили, за съдбата си е виновен народът Проф. Калин Янакиев

... В България е пълно с хора, кои-то смята, че ако не гласуват, страната едва ли не няма да се управлява от тези, които са дошли до гуша на тези негласуващи. Нима е толкова трудно да се разбере, че една страна не може да престане да бъде управлявана. И по тази причина негласува-нето не води до неуправление, а до управ-ление на хора, които са избрани от изклю-чително малко хора и поради тази причина не се радват на популярност. Изглежда за тези 25 години българите не успяха да научат този урок. Затова не е виновна нито някаква карма, нито някакви трансцедентни сили, а е виновен българският народ. Второ – в България, политическият инфантилизъм се изразява и в едно много странно сирома-хомилско отношение към тъй наречения народ. Народът е понятие, което функцио-нира в българската среда с почти възрож-денски акомодации. Народът е онова слабо образовано, традиционно и предмодерно единно цяло, което било по-мъдро, неизвес-тно по каква причини, както от елитите, така и от интелектуалците, от хората на произ-водителния труд, изобщо от хората на про-фесионалното качество. Този именно народ бива непрекъснато привиждан като някакво митическо единодушие, което видите ли нашите политици разцепвали, раздвоявали, разтроявали и т. н. Много отдавна цивили-зованите общества знаят, че няма нищо болезнено в това едно общество може да остава цяло и едновременно с това да има различни политически визии, които да спо-рят помежду си. Ние непрекъснато ругаем българските политици, че вместо да се разбират, да се вслушват в някакво мити-ческо единодушие на народа, те са различ-ни. Нещо, което в други страни никой никога не би казал. Или пък ги обвиняваме, че се сговарят, вместо да се карат. Тоест, поста-вяме им противоречиви задачи – от една страна, да бъдат единодушни и да не се

16 карат, от друга страна – да не се сговарят, а да се карат. Кое от двете неща да направят политиците – въобще не е ясно. Освен това, политическото отдавна се е превърнало в нещо като специализирана професия и ние трябва да имаме някакво уважение към нея, на разбира се като я контролираме. Трябва да се отучим и от глупавия навик да търсим политици-ангели и понеже не ги намираме тези ангели, всички вкупом да ги обявяваме за маскари. Истината не е такава – всеки политик, както и всеки човек има своите недостатъци и своите качества. Но ние трябва да се научим да разпознаваме кои политически недостатъци се повтарят трай-но в определен политически спектър и какво трябва да избягваме съзнателно. Истината е, че колкото пъти БСП е била мандатоно-сител на правителството, нещата почти винаги са завършвали трагично. Този път това се случи за рекордно кратък срок – само за една година те завършиха трагично. Спомняте си колко дълго, журналистите, повтаряха като мантра, че на правителство-то на Орешарски трябвало да се даде шанс да работи. И издевателствуваха, имам предвид журналистическата гилдия, срещу протестиращите хора. Интересно е, че в днешно време, протестиращите се оказват далеч по-прави от тези, които злорадстваха над тях и е било крайно пагубно да даваме шанс на това правителство да управлява. То работи една години, в резултат на което изглежда са необходими над 7 милиарда, за да може държавата да оцелее до края на 2014. Ето каква е истината за нещата, за нищо друго не става дума...

... Що се отнася до така наречена-та духовна криза – с нея трябва много да се внимава. Изключително съм обезпокоен от опитите на европейската интегрираност на България да се противопоставя някакъв митически, все още потенциално съществу-ващ и всъщност авторитарен т.н. Евразийс-ки съюз, който видите ли бил резервоар на ценности за разлика от развратната Европа. Това е също част от политическия инфанти-лизъм. Човек трябва да има малко повече исторически познания, малко повече исто-рическа памет, малко повече експертиза и даже да е ходил малко повече на Запад от България, за да знае, че там – на Запад от България, въобще не доминират еднополо-вите бракове, хомосексуалното законода-телството, феминистките движения и други подобни образования. Там се спазва зако-нът, там има дълбока, отдавна сондирана политическа и гражданска култура. Там разбира се има и определен разгул на пот-ребителството, има и това, което Збигнев Бжежински в една своя стара книга бе наре-къл “власт на корнукопията”, сиреч на рога на изобилието – метафорична дума на потребителството. Но нещата са много по-сложни, по-темперирани и в никакъв случай не са едноизмерни. Не е възможно, не бива да противопоставяме на старата мощна,

безспорна европейска и евроатлантическа култура, към която слава Богу сме интегри-рани, без особено да го заслужаваме, един авторитарен съюз, който не е нищо друго освен историческо пространство на една предишна монархическа, а след това и агресивна идеологическа империя, каквато е руската. Защото Евразийският съюз не е нищо друго освен бившата руска/съветска империя.

... Аз мисля, че имаме много добри шансове, стига да не ги пропилеем. Все пак членството ни ЕС и в Северноатлантичес-кия пакт е невероятен шанс за нас в увели-чилата се агресивност на Русия през пос-ледното десетилетие. Пак повтарям, не трябва да се поддаваме по никакъв начин, че светът е разделен на черно и бяло и нещата на Запад от нас са черни. Недоста-тъците на либерализма на Запада не могат да имат за своя алтернатива една безспор-но авторитарна, вървяща към тоталитари-зъм пост империя, каквато всъщност предс-тавлява Евразийският съюз. Ако у нас про-дължават да слушат приказките на петата колона, това говори изключително зле за интелектуалното равнище, защото тази пета колона у нас се представя от политическото и интелектуално недоразумение Волен Сидеров и неговата партия, и определени млади депутати от БСП, които с цялото си нахалство поздравяват българите с анекси-рането на Крим към една империя. Това очевидно са хора на много ниско интелекту-ално ниво.

... Необходимо е дълговременно дясноцентристко управление на страната, това е единственият начин България да бъде спасена.

А ДАЛИ БЛОГОВЕТЕ НЕ СА ОСЪДЕНИ НА ИЗМИРАНЕ ПРЕДВИД ЕКСПАНЗИЯТА НА МАСОВИТЕ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ ОТ ТИПА НА ФЕЙСБУК?

Константин Павлов, известният блогър и изявен деец на протестното дви-жение от последните години във фейсбук е изказал интересно и провокиращо мнение относно това защо напоследък все по-рядко пишел в блога си, което в крайна сметка поражда следния въпрос: а дали блоговете не са осъдени на измиране предвид експан-зията на масовите социални мрежи от типа на Фейсбук? Изказали са се доста хора, ето в тази връзка какво казах моя милост там, но най-напред да видим как К.Павлов:

Скъпи приятели, които харесва-те блога. Ако се чудите защо не пиша по-често напоследък – това е отчасти заради липсата на конструктивни коментари там. Коментарите, които дежурните коментатори се чувстват длъжни напоследък да оставят, се свеждат до две тези – „ти кой си, че да се обаждаш“ и „не си прав, каквото и да кажеш“ с определено силно желание да ме уязвят лично и задължително да ми сведат без-ценното си мнение за „нищожеството“ на моята личност, аналитични способности и осведоменост. Не ви изнудвам да реагирате по някакъв начин, просто ви запознавам с текущото положение на нещата.

Становището му поражда доста въпроси, но ето върху какво счетох за нужно да акцентирам пък аз:

Има смисъл от блоговете според мен. Те са по-индивидуализирани, личност-но оцветени, в този смисъл са по-човечни социални мрежи, докато аслъ социалните мрежи от типа на Фейсбук са, така да се изразя, по-масовидни и в този смисъл са по-комуноидни социални мрежи. А коментира-щите в блоговете са два вида хора, както и навсякъде в този свят: комплексирани ни-щожества, сиреч, боклуци – и свестни, стой-ностни личности, с които си струва да общу-ваш, включително и да се сприятелиш с тях. Твърдо съм против разбирането, че блого-вете щели да измрат. Винаги ще имаме нужда от общуване от един по-чист личнос-тно изявен характер...

Да допълня: блогът е все едно да поканиш даден човек да ти дойде на гости и да си поговорите в твоя дом, докато големи-те социални мрежи са все едно да срещаш разни хора на мегдана или на улицата, да си кажете по едно "Здрасти, как си?", е, може да побистрите малко и политиката, но през цялото време и двамата бързате и се чудите как да прекратите разговора си, докато от дома си своя гост току-така лесно не можеш да изгониш! :-)

УЧЕНЕТО И ПРАВЕНЕТО СА НЕРАЗДЕЛ-НИ

вторник, 22 юли 2014 г.

Това, което трябва да научим, го научаваме като го правим. (Аристотел)

17 ПАК ДРЪЗВАМ ДА СЕ САМОПРЕДЛОЖА ЗА МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, ПАК ПОКАЗВАМ НОВ МОРАЛ, СТОРВАМ ГО СЪЗНАТЕЛНО И СЪВСЕМ ОТКРИТО!

Сред обсъжданите имена на възможни министри в служебния каби-нет на Плевнелиев пак не срещам... своето име: а аз многократно съм предлагал себе си за министър на образованието и науката, друг ресор не ща. Това мога да правя, това искам да управлявам, с оглед да допринеса с нещичко за промяната към по-добро. Да, ама ето, и г-н Президентът не се сеща за мен, а гледам щял да тури за образовате-лен министър някаква световно неизвестна дама, някаква служителка, аз лично за пър-ви път чувам името й. Така няма да се оп-равим никога щом за министри биват туряни "наши хора", а не се търси най-доброто, с което нацията разполага.

Това, че се самопредлагам за ми-нистър (аз и на Бойко се предложих, но и той се направи на ударен и тури за минис-тър състудента ми от Петербургския уни-верситет С.Игнатов, който, разбира се, нищичко свястно не направи, както и може-ше да се предполага), та значи с това мое самопредлагане за министър на образова-нието и науката аз, разбира се, се шегувам, но същевременно и искам по този начин да дам някакъв знак, за моя сметка, разбира се: знак за това, че така не се правят тия неща, че и в тия неща се налага промяна. Щото има един гибелен манталитет: турят за министри предимно хора, които и за портиери в министерствата не стават, не, така не може, трябва за министри да се турят най-свестни и най-достойни хора, точно ония, които за последните поне 70 години не са могли и да припарят до минис-терствата, щото там, общо взето, както е известно, е все властвала актуалната поли-тическа простотия на конюнктурата, преди министри ставаха комунистическите каскет-лии, а пък сега стават, общо взето, техните деца и внуци; промяна никаква няма, факт! А сме уж някаква демокрация, дръжки, никаква демокрация не сме, щом в това нещо промяна няма. Да туриш за министри разни подлизурки, некадърници (с титли) и безличници означава, че прогрес никакъв няма да имаме, че още повече ще затъваме в тинята.

За министри – държа да изтъкна – трябва да се турят отговорни хора с идеи, енергични, хора, знаещи какво е потребно и имащи волята да го направят, сиреч, за министри трябва да бъдат туряни такива като мен. Да, може и да не съм непременно аз министър на просвещението и науката, но такъв като мен трябва да бъде новият министър, г-н Президент Плевнелиев, ако друг такъв като мен изобщо може да се намери де, щото ний, свестните, енергични и кадърни хора сме и дефицитни, ето и затова трябва да ни използвате непремен-но; ето поне това искам да Ви кажа аз! Да кажа, е, казах го, ала кой ли пък ще ме чуе?!

Г-н Плевнелиев на два пъти лично ми отговори на мое публично писмо до него когато се гласеше да става президент, по време на предизборната кампания, но като стана президент, млъкна и се прави на ударен, че не ме забелязва. Такива, за жалост, сме, с този морал доникъде няма да стигнем. Аз и това искам тук специално искам да изтъкна: моралът ни куца, куца моралът на тия, които са се докопали до някаква власт или влияние, ето, примерно, защо трябва да се стига дотам аз себе си да се налага да предлагам за министър, като можеше самият Плевнелиев, стига да мис-леше за доброто на страната, отдавна да ме беше забелязал и да ме беше турил на почетно място в тефтера си, където записва имената на бъдещите служебни министри. Но не, ето, налага ми се сега да се излагам като последен байганювец и сам да се предлагам за министър. То у нас и друго не е наред, имам предвид морала на тия, дето се въртят около властта: никой от тия няма да подшушне на Президента добра дума за мене, не, масовият български службогонец предпочита да му откъснат главата, предпо-чита да види собствените си черва пръсна-ти на асфалта, но не и да пророни и една добра дума за някой друг, не, това у нас е невъзможно, а всеки сам се натиска, и то за мястото на други, а особено пък за по-добрите от него, за превъзхождащите го, не ще и да мисли даже, втриса го ако се за-мисли за това.

Да, у нас обикновеният службого-нец се натиска за министър или за друга държавна служба не като мен, публично, открито, пред очите на всички, а потайно, интригантски, с доноси, с мерзостчици вся-какви, с пълзене, е, аз не харесвам този манталитет, и ето, предпочитам да стана публично за резил като сам се предложа за министър, но не ща да се натискам за това място по недостоен начин, като другите; имам предвид разните му там дежурни мижитурки, които винаги са готови да седнат на каквото им кажете министерско кресло. Не че нещо разбират, не че нещо могат, но тях само креслото ги вълнува, тия пусти министерски кресла са влезли в душата на всеки наш сънародник и от нея не можеш да ги извадиш. В такъв случай какво толкова

скандално има в това, че се предложих, моля ви се, за министър?

И последно: аз предлагам себе си за министър на образованието и науката не за друго, а защото добре зная, че мога да се справя с тази работа и при това съм воден от най-благородни мотиви, правя го не за уреждане, не за сладко министерско нищо-неправене, а за да поема пълната отговор-ност и цялата онази огромна работа, която предстои, щото българското образование, ако не знаете да ви го кажа аз, отдавна прилича на никога нечистени авгиеви обори или още по-добре казано, прилича на на-шенските обществени нужници от ерата на комунизма, нали ги помните тия нужници, в които човек не можеше да стъпи от мръсо-тия, които преливаха от гнусотии; та на точно такива никога непочиствани българс-ки комунистически нужници прилича бъл-гарското образование в момента! И тази ли дамичка, някоя си Анна-Мари Виламовска (!?!?), която Плевнелиев е решил да ни пробута за министърка, ще ги изчисти?! Ще ги изчисти, ама друг път! Г-н Плевделиев, мама му стара, що се излагате да туряте такива за министри, щом такава слагате за министърка на просветата, мога да си пред-ставя какви ли пък ще са останалите минис-три от Вашия списък? Е спрете се малко де, докога ще се излагаме?!

Аз обаче ще ги изчистя гореупоме-натите образователни нужници, ще въведа в тях ред и дори чистота – и дори съм из-мислил как да ги изчистя: ще мобилизирам по изчистването им, първо, цялата родна образователна бюрокрация, която има най-голяма заслуга за толкова грозното замър-сяване на тази фина сфера, и, на второ място, ще приложа методологията на де-мократичното училище, та целия потенциал на нацията да бъде въвлечен за почиства-нето и уреждането по подобаващ начин на работите в образователната сфера. Както и да е, още много мога да пиша какво възна-мерявам да направя и как именно ще го направя, но спирам дотук. Аз по тия въпроси за това как следва да се промени българс-кото образование и книги съм писал, но кой ли ти чете такива книги, и особено пък в Президентството нима някой ще се излага да чете такива книги? Не, там само се джафкат за министерските постове, знам аз, психолог съм, добре познавам душата на родния службогонец. И накрая ще завърша своето така провокационно и скандализи-ращо обичайните нрави у нас разсъждение с ето какво твърдение.

Докато у нас на най-отговорните постове на властта не почнат да турят хора с идеи, хора отговорни, знаещи какво тряб-ва да се прави, хора инициативни, хора с творчески потенциал, сиреч, хора като мен (аз съм скромен човек, но това тук се налага да го кажа, щото да чакам някой друг да го каже за мен е пълна невъзможност, казах-ме, нашенецът е готов да умре, но да не

18 похвали, сиреч, да признае качествата на свой сънародник, който пък при това не му е поне баджанак!), та значи докато не почнат да турят за министри хора достойни, хора-личности, хора-борци, хора-немижитурки, сиреч, да повторя, именно личности тъкмо като мен, т.е. докато у нас се продължава да се процедира както се е процедирало от поне 70 години, то нищичко, повтарям, абсолютно нищичко в тази страна няма да се промени, а работите ще продължат да се влошават. Повратът в една страна се прави от личности от голям калибър, от личности от мащаба на Костов, от моя мащаб, от такива като нас се провят кардиналните промени към добро, нима и толкова просто нещо не се разбира у нас?! Апропо, ало, драги г-н Плевнелиев, чу се предложение че сте щял бил да сложите Иван Костов за служебен премиер в този толкова тежък за нацията ни момент, в който само Костов доказано може да се справи, що стана, да попитам аз, с това толкова разумно и добро предложение, какви са тия глупости, дето слушам сега, щели сте някакво старче от Академията да назначавате за служебен премиер, Вие изобщо давате ли си сметка докъде ще ни доведат тия глупости?! Я бързо туряйте Костов за премиер, а пък мен за министър на образованието, че ми писна в тази страна да се занимаваме само с простотии и идиотщини?! Я дайте най-сетне да направим нещо сериозно, истинско и голямо!!!

Това е, което исках да кажа. Е, мо-же да тури президента Плевнелиев за обра-зователен министър не мен, а някой като мен, стига такъв някой изобщо да се наме-ри, но не вярвам да се намери, такива като мен, повтарям, рядко се намират, те рядко се и раждат. А виж, бодри мижитурки, дето се натискат за министри, у нас бол, с лопата да ги ринеш. И затова сме на туй дередже. Няма оправяне докато и това не се проме-ни. Ето затова написах горното си така спонтанно размишление.

То и дедо ви Иречек (той също е бил министър на просвещението, ала е бил "внос" от... Чехия, явно и тогава не са могли да намерят свестен министър на просвеще-нието, щот там келепирът е най-малък, та си внесли министъра от чужбина за непрес-тижния ресор!) неслучайно твърди, че бъл-гарският народ се дели на три групи: на такива, дето сега са министри, на тия, дето вече са били министри, и, на трето място, е групата на всички останали, сиреч, на ония, които не са били министри, ала се гласят и се стягат тепърва да стават министри. Та свързано с тази наша родна и така свидна традиция и аз тази сутрин дръзнах пак да се самопредложа за министър, е, показах нов морал, сторих го и то съвсем открито, дока-то останалите, както казах, се натискат подмолно, нечестно, с най-недостойни прийоми, с бутане и навиране със зъби и с нокти, с лакти, с лазене, с пълзене по коле-

не, дращейки, хапейки и т.н., сещате се още как.

Не, така не бива. Всичко трябва да бъде поставено на честни и на чисти осно-ви. Е, дадох своя пример в тази посока. Вече можете да почнете да се отхрачвате и да ме заплювате колкото си искате! Хубав ви ден! Приятно ви плюене!

КРАТКА И СПЕШНА ТЕЛЕГРАМА ДО ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ, ПОСТАВЯЩА СЪДБОВНО ВАЖЕН ЗА НАЦИЯТА НИ ВЪПРОС

Този акцент от моето сутрешно словоизлияние в блога, понеже има особена важност, решавам да го изпратя под фор-мата на телеграма лично до Президента Плевнелиев, да, не се майтапя, ще му го пратя, пък каквото ще да стане; ето какво му пращам след малко:

Апропо, ало, драги г-н Плевнели-ев, чу се предположение че сте щял бил да слагате Иван Костов за служебен премиер в този толкова тежък за нацията ни мо-мент, в който само Костов доказано може да се справи; що стана, да попитам аз, с това толкова разумно и добро предложе-ние, какви са тия глупости, дето слушам сега, щели сте някакво старче от Акаде-мията да назначавате за служебен преми-ер, Вие изобщо давате ли си сметка докъ-де ще ни доведат тия глупости?!

Я бързо туряйте Костов за пре-миер, а пък мен за министър на образова-нието, че ми писна в тази страна да се занимаваме само с простотии и идиотщи-ни?! Я дайте най-сетне да направим нещо сериозно, истинско и голямо?!

АДЖЕБА, ОТКЪДЕ ИДЕ САМОЧУВСТВИЕ-ТО НА Б.БОРИСОВ ЧЕ ОТ ВСИЧКО РАЗ-БИРА – И ЧЕ ВСИЧКО УМЕЕ ДА ОПРА-ВЯ?!

Б.Борисов се бил изказал днес, че ако не спечели пълно мнозинство, нямало да прави никаква коалиция с реформатори-те, а пак щял бил да мине в опозиция, та да ни управляват пак комунистите и доганов-ците, барабар с дудуците, с капутите де. Тази закана така е уплашила широките народни маси на фейсбук че са се отпочна-ли, гледам, широки дебати, касаещи нашето

незавидно бъдеще. Аз пък в тази връзка рекох да напиша ето какво, чини ми се, че тия неща си заслужават да бъдат настойчи-во поставяни, белким повече хора осмислят нелеката ситуация и вземат верни, разумни решения:

Наистина, откъде идва самочувст-вието на Б.Борисов, че дръзва да се изказва по толкова много теми, от които е очевидно, че нищичко не разбира? Някои казват от... многото пари имал туй самочувствие, което ми се вижда достоверно, психологически погледнато. Други подхвърлят, че самочувс-твието му се дължало на мощните задку-лисни сили, които стояли зад него, има се предвид сили от оста ДС-КГБ. И това ми се вижда достоверно, така е, мощни сили осигуриха възхода му от пожарникар и бо-дигард до... спасител и оправител на цялата ни нация.

Някои пък смятат, че дилетантст-вото, да не кажа простотията, му били пом-пили самочувствието, за учили-недоучилите наистина е характерно такова едно само-чувствие, хората, които са истински специа-листи в поне една област не дръзват да се изказват по въпроси от други области, щото добре знаят колко е лесно да се изложи човек когато дръзне да говори по въпроси от области, по които е несведущ. Но тоя, дето поназнайва "по нищо от всичко", такъв има самочувствие и се изказва по всички въпро-си, ето от тая категория явно принадлежи и нашият народен кумир.

И вероятно с това и впечатлява мнозинството от народната ни простодушна природопопулация, щото масовият бълга-рин, заради калпавото ни образование, също има фалшивото самочувствие, че разбира "от всичко", докато всъщност от нищо не разбира дори задоволително. Бой-ко имам чувството, че даже и в областта на пожарникаро-каратистските науки (нали от тази област е и дофтор?) не е кой знае колко напреднал, а по едно време, на осно-вата на бодигардстването си, се смяташе за голем спец и в областта на полицейско-милиционерските науки. И щом му провървя да се изказва съвсем неподготвен по тия две сфери, сега той вече без смущение се изказва по най-тънки въпроси не само от финансовата сфера, но и от всички остана-ли сфери (международни отношения, стра-тегии и какво ли не още).

19 За хората, които са напреднали в

тия сфери, приказването на Боко наподобя-ва разсъжденията на квартален пенсионер-ски дървен "филисоф" (нарочно така изпи-сах тази дума), като разликата е само в това, че кварталните дървени "филисофи" със своите компетенции не могат да навре-дят никому, докато он, имам предвид наши-ят бивший и будущий премиер-оправител на нацията и държавата ни, може да ни нанесе със своето кухо всезнайство такива пора-зии, че ум да ни зайде в един момент. Може да ни нанесе такива поразии, че поразиите, дето ни нанесе правешкия простак ще ни изглеждат тогава като невинна детска иг-ричка. Да вметна още нещо в тази посока: помните ли навремето другарите комунисти как се изказваха "компетентно" по всички въпроси и от всичко разбираха, и от култу-ра, и от земеделие, и от краварство, и от дипломация даже, от всичко, сега не мога да изредя всичко онова, от което другарите разбираха; е, тук имаме явно същия случай, разликата само е тази, че тогава бяха 50-70-те години на ХХ век, е сега веке сме второто десетилетие на XXI-я век!

Казвам това не току-така, за едно-то нищо, а защото тия неща все някой тряб-ва да ги каже, и то докато не е станало късно. Боко требе да разбере, че ако до него няма една мощна експертна подкрепа от страна на Реформаторския блок (където, както и да го погледнем, са най-образовани-те, най-умните, най-свестните ни политици), колкото и да се перчи като селски бабаит, то управлението на държавата с едно голо перчене не става, а се иска и акълец, и познания, и дарбици, и моралец също така се иска, сиреч, искат се все неща, в които той, милият, доста издиша – и това е видно с просто око.

Това е. В живота винаги така ста-ва: тялото и първичната мускулна сила приемат опасна, хипертрофирана и гаран-тирано катастрофална посока на развитие ако не се управляват от съзнанието, от акъла; същото, което е валидно при човеш-кия организъм, е валидно явно и при соци-алния и държавен организъм; само с муску-ли държавата не може да се управлява; даже и на конската или волската каруца седи отгоре на капрата един разбиращ нещата човек, който с остена и камшика направлява цялата работа, иначе нещата съвсем няма да свършат добре, каруцата доникъде няма да стигне...

ОРЕШАРСКИ, НАЙ-ДЪЛГО ИНАТИЛИЯТ СЕ ДА СИ ПОДАДЕ ОСТАВКАТА ПРЕМИ-ЕР НЕ САМО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, НАЙ-ПОСЛЕ СИ ПОДАДЕ ПРОСЛОВУТАТА ОСТАВКА!

сряда, 23 юли 2014 г.

... Дали боли от това че си даде оставката бе, инатливецо? Боли ли?

Ами реви тогава де, що чакаш? А

така, пореви си... белким ти олекне. Нещас-тник неден, то и бе власт може да се живей бе, нещастна душо!

Снимки: Жюстин Томс

ДЕСНИЦАТА ТРЯБВА НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ОСУЕТИ ЗАПЛАШВАЩАТА НИ ЖЕС-ТОКА БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ

Срещнах във Фейсбук една мисъл на И.Костов, която предизвиква доста деба-ти и то по съдбовно важни за страната въпроси. Наложи ми се и на мен да се включа в тях; ето какво казва Костов, него-вата мисъл е твърде кратичка, а пък по-долу

е моето разсъждение по поставения проблем:

Докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи.

А ето по-надолу и моя коментар:

Б.Борисов – длъжни сме непре-менно да признаем това – открадна дясно-то, присвои си го, "приватизира" го по мут-ренски начин. Силите, които му възложиха тази задача и които финансираха медийния му възход, проправил път към политическа-та му кариера не желаеха да имат автен-тично, интелигентно и безкомпромисно дясно, дясно от типа "Иван Костов". Възник-налото менте-дясно тип "Борисов" е хем "добро" (неопасно) – ясно за кого е добро и неопасно – хем му е възложено да играе едно твърде удобно за господстващата у нас руско-българска ченгесаро-кагибистка и антиевропейска олигархия театро за мало-умници; бяха замислили у нас да се играе политическо театро от путинистки тип, което да осигури дълговечно господство на съща-та тази олигархия, а в перспектива и прова-ляне на европейското членство на България с оглед връщането й в орбитата на Русия. Този замисъл на задкулисните сили си пролича особено ясно в тази последната година по времето на правителството на Олигарски и беше осуетен както благодаре-ние на натиска от Брюксел, така и най-вече благодарение на протестиращите в София ангажирани граждани и на активисти на неправителствени организации.

Сега, след като се осъзна това (Дали обаче всички го съзнават? Колцина прочее го съзнават?) идва задачата пред автентичната десница, чийто гръбнак е в Реформаторския блок: да успее да спечели достатъчно доверие на изборите, дотолко-ва, че да осуети, да обърка, да провали тия злокобни планове на въпросната проруска ченгесарска олигархия. И България да запа-зи достойното си европейско бъдеще, да съхрани перспективата за бъдещия си просперитет. Ще продължим да пребивава-ме в бедност докато страната не се изкопчи от примката на тази същата руско-българска и ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия - това поне е сигурно и трябва да се съзнава от всички. Всичко това трябва да бъде обяснено на избирателя, на масовия изби-рател, който пък трябва да се раздели с простодушната си наивност, която позволя-ва така лесно да бъде лъган с оглед да

20 бъде, за кой ли път, обран до шушка от тази същата разбойническа олигархия.

Тия неща, които пиша не от вчера, не трябва да бъдат спестявани – с идеята, видите ли, да не обидим Б.Борисов и да осуетим едно следизборно взаимодействие между ГЕРБ и Реформаторския блок. Б.Борисов трябва да докаже, и то на дело, не на думи, не с перчене и репчене, че не е продукт на политическата инженерия на ченгесарската проруска мафия и олигархия. Или ще докаже това, или ще изчезне от политическата сцена както изчезна довере-ника на КГБ Симеон. Трябва за му се даде шанс да го докаже, но компромиси не бива да се допускат, сакън, да не би да вземем да го обидим. Политическите мъже не се обиждат от тежките разговори, в които лъ-жите трябва да бъдат безжалостно разоб-личавани и изгонвани. Факт е: Б.Борисов не се направи сам, не се измъкна от блатото със собствените си ръце, някой му помогна да стане политически фактор; помогнаха му същите тия сили, които домъкнаха от Мад-рид Царо с оглед да осуетят европейския възход на България, започнал при Костов. Ще има ли той сили с оглед интересите на страната да измени на тия сили, да зарабо-ти за истинските интереси на страната и по този начин да си осигури достойно място в българската история?

Аз в чудеса не вярвам. Признавам си, не вярвам, че Борисов се е самосътво-рил "ей с тия две ръце", тия приказки за малоумници той да ги разправя не на мен. Ако се премълчават неудобните въпроси за да не би да обидим "нашите от ГЕРБ", ако отново бъде потъпкан моралът и лъжата остане недокосната, доникъде няма да стигнем, нещо повече, чакат ни нови големи беди. Иска се катарзис. Пречистване, от което мнозина ще ги заболи. Понякога се налага и хирургия, изрязване на болестот-ворната тъкан. Трябва нещата да бъдат поставени на чисто. Много очистителни дискусии трябва да бъдат проведени и то в кратък период, та да си отиде всяко нещо на точното място.

Много е вероятно в ГЕРБ да се стигне до разцепление, щото авторитариз-мът в тази партия бие на очи, а такива неща десните политици и партии не бива да до-пускат. Не може десницата да е недемокра-тична в собствените си среди, недемокра-тично е да се премълчават неудобните и болезнените въпроси. Без диалог доникъде

няма да се стигне. Ако Б. Борисов продължи да бъде все така крайно недиалогичен с РБ и не търпящ нито критика, нито неудобни въпроси, ако тия две политически сили не успеят да се сработят с оглед на едно ефек-тивно дясно управление след изборите, включващо целия потенциал на десницата, страната ни я чакат още по-големи беди, по-големи дори от украинската трагедия.

Ако Б.Борисов и лидерите в РБ не осъзнаят огромната отговорност, която историята им е възложила в този истори-чески момент и не отговорят на нуждите на момента, ще стане страшно. Игрички с огъня не трябва да се допускат, това поне Б.Борисов, бидейки по професия пожарни-кар, трябва превъзходно да го знае. А той до този момент си играе постоянно детински игрички тъкмо с огъня.

Аз съм песимист, не вярвам много в "решителните кардинални поврати" в личността и поведението на този или онзи човек или политик, но ми се ще да вярвам, че нещо добро за България в бъдещите месеци ще се случи, че ще се стъпи на здрава почва и че политиците, имащи пре-тенцията че са десни, наистина ще се ока-жат такива. И заедно ще заработят за ре-шаването на тежките проблеми пред стра-ната. Ако това се случи, ако се създаде такова ефективно и истинско дясно управ-ление, работите ще потръгнат към добро; ако това обаче не стане, случващото се в Украйна ще избледнее пред чакащата ни жестока българска трагедия.

В РУСИЯ ДЕЦАТА ВЕЧЕ ГИ НАРИЧАТ "ПУТИНЧЕТА"!

В России издана книга для детей "Пути-нята"

Саратовское издательство "Науч-ная книга" выпустило в свет стихотворный сборник "Путинята" с патриотическими стихами про Путина для детей. В книге также предлагается вступать в ряды "пути-нят" – защитников отечества и "дяди Пути-на"!

По мнению автора Ирины Кононо-вой "малышей теперь в России многие путинятами зовут" и нужно создавать по всей стране детские кружки любителей

Путина на подобии советских кружков детей-октябрят.

КОЙ ОТ ТИЯ ПОРТРЕТИ НА ЕДМУНД ХУ-СЕРЛ ВИ СЕ ВИЖДА НАЙ-ДОСТОЕН ДА УКРАСИ КОРИЦАТА НА НОВИЯ БРОЙ НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ?

петък, 25 юли 2014 г.

В последните дни се скъсвам от работа по предпечатната подготовка на новия брой на списание ИДЕИ – втори за тази година, 17-ти от създаването (ако не броим трите броя на международното мно-гоезично издание на списанието); вече шеста година излиза нашето списание. Много и то чудесни текстове ще излязат в тази книжка, но сега-засега ще запазя в тайна съдържанието на новата книжка. Нека да се пооформи и ще го публикувам непре-менно.

Като капак на всичко трябва да подготвя и идейния проект за новата кори-ца, знаете, всеки път там бива отпечатван портрет на велик философ, с подбрани негови мисли (на задната обложка), а това пак е моя работа. Този път решавам на корицата да бъде сложен портрет на Ед-мунд Хусерл. Общо взето има няколко него-ви портрета, между които трябва да избера. По традиция се обръщам за помощ в избора на най-подходящия портрет към читателите на блога си – част от които са читатели (и почитатели) и на списание ИДЕИ. Ето, пуб-ликувам тук няколко портрета на Хусерл, кой от тях ви се вижда най-добър? Аз лично много се колебая и затова моля за съвет.

И така, да ви пожелая хубав ден! А аз се оттеглям да работя. Без работа, на която човек е отдаден, без солидно и люби-

21 мо занимание, по което си увлечен, животът губи смисъла си. Аз си имам такова любимо занимание, покрай другите (щото имам и още: примерно преподаването на филосо-фия, философстването, писането на есета в блога ми, писането на книги по философски теми, правенето на лекционен онлайн курс по различни философски и психологически теми, списването на в-к ГРАЖДАНИНЪ, виждате, че не съм останал без занимания, нищо че вече втори месец съм... "безрабо-тен", след уволнението ми от училище като преподавател по философия с така любез-ния мотив... "пълна некадърност"!), та значи едно от моите любими занимания е праве-нето на философското списание ИДЕИ, което, без преувеличение, възприемам като свое любимо дете. Да прощава сина ми, и него го обичам, но списанието обичам не по-малко, абе аз общо взето съм "многоде-тен щастлив баща", тъй да се рече, сума ти челяд съм създал – ако прибавим към спи-санието и книгите ми.

Е, похвалих се, с оглед да поядо-сам малко завистливците (да не вземат да заспят без импулси от моя страна!), а сега се оттеглям да работя. Приятна работа да си пожелаем, щото и вие, предполагам, с нещо се занимавате, уверен съм, че е така. Да ви е спорна работата!

ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ ЖИВОТ, ПРЕД-ЛАГАНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР

Не са много хората в България, ко-ито решават да си направят застраховка живот. Но ако вие вече сте осъзнали колко важна е тя и каква сигурност ви дава, може

би имате нужда от малко повече инфор-мация какви точно застраховки живот има.

Класическа застраховка живот

Освен смърт, тя покрива злополу-ки, тежки заболявания, операции, медицин-ски разходи, инвалидизиране. Застрахова-телните компании предлагат вариации на този продукт, затова е най-добре да прегле-дате няколко преди да изберете своя. Обик-новено има и опция за намаляване на внос-ката по застраховката с определен процент, ако изпаднете в ситуация на трайна нерабо-тоспособност.

Спестовна застраховка живот

Тази застраховка покрива смърт, към нея могат да се добавят и някои случаи на злополуки или болест, но основно е насочена към спестяването на средства, които ще ви донесат по-висока доходност.

Детска застраховка живот

Най-често става въпрос за застра-ховки, свързани с образованието на детето. Възможно е разбира се да са насочени и към друго събитие, като сключване на брак например. Има опции, при които се застра-ховат родителите, а след това парите се изплащат на детето.

Този тип застраховки се сключват така, че детето да бъде пълнолетно когато получава парите.

Вариантите са много. Някои заст-раховки живот са обвързани с инвестицион-ни фондове, други са срочни или пък за хора във високорискова ситуация. За да вземете информирано и разумно решение, най-добре е да се свържете със застрахова-телен агент на стабилна компания, специа-лизирана именно в този тип застраховки. Като MetLife например.

За ваше спокойствие можете да потърсите и съвет от застрахователен бро-кер.

СЕГА, ПРИ ПАДАНЕТО НА ОРЕШАРСКИ ИМАМЕ ЧУВСТВОТО ЧЕ СЕ ОЧИСТВАМЕ ОТ ВЪШКИ – ИЛИ ОТ КАКВИТО ИСКАТЕ ДРУГИ РУБЛОЯДНИ ПАРАЗИТИ

Ако сравняваме падането на Жан Виденов и това на онези, които Иво е опи-сал превъзходно (виж: Отиде си най-представителното за състоянието на българската политика правителство), разликите са очевидни. Не само от вътреш-ния облик на България и международния й статут. Падането на Виденов беше крах на една - идиотска, отречена, но все пак поли-тическа по същност идея - тази на неокому-низма. На дивотията, че ако дотираш дър-жавните предприятия безкрайно, все един

22 момент икономиката ще се завърти, пот-реблението ще тръгне нагоре - и щастливи майки с бебешки колички ще се радват на добавките, и пенсионерите ще си пълнят хладилниците, и работниците, и всички…, изобщо, чели сме марксистките идиотщини.

Но в падането на Виденов имаше и

тъмният момент на ината му да се опъне на онези негови друзья с московските чемо-данчета, дето вместе с Мултигруп се глася-ха да си закупят доста неща в Болхарско-Задунайската АССР. Той не искаше това да провали утопичния му левичарски социален план, защото знаеше КАКЪВ “капитализъм” ("Сделан в СССР") ще настане. Тук той съвсем условно заприлича на антисъветски-те национал-комунистически вождове от едно време.

Нищо подобно при шайката, която – да не си приписваме заслуги – не изри-тахме подобаващо, а любезно й позволихме да слезе от сцената. Тя ще остане в истори-ята с цинизъм, шмекерлъци, усукване по най-важните за България въпроси и най-вече с жалкото си рубладжийство.

Затова и няма онази радост – тога-ва приемахме победа над една пагубна политическа идея – сега имаме чувството, че се очистваме от въшки или каквито иска-те други рублоядни паразити.

Написа: СТАМБО

ДА МИСЛИШ НЕ КАК ДА Е, А С ДОС-ТОЙНСТВО

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Загуба на достойнство

Размишлението е изгубило цялото

си достойнство на формата, присъщия му церемониал и тържествените жестове са станали предмет на подигравка и днес едва ли бихме изтърпели един мъдрец от стар стил. Мислим твърде бързо, мимоходом, по

пътя или сред различни занимания, дори и когато мислим за най-сериозни неща. Нуж-даем се от малко подготовка, дори и от малко тишина, сякаш носим в главата си една непрестанно въртяща се машина, работеща дори и при най-неблагоприятни обстоятелства.

По-рано на всеки би личало, че ис-ка да размишлява – вероятно е било изклю-чение! – че иска да стане по-мъдър и да се подготви за някаква мисъл. При това той приемал изражение като по време на мо-литва и забавял стъпките си. Дори с часове се спирал на улицата, ако му "дойдела" мисълта – на един или на два крака. Така "подобавало на делото".

Фридрих Ницше, "Веселата наука" Източник: Фейсбук-страницата на Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога

ПРЕКАЛЕНО ПРИВЪРЗАНИТЕ КЪМ КУЧЕ-ТАТА ХОРА, ЗАБЕЛЯЗАЛ СЪМ, ПО ТОЗИ НАЧИН КОМПЕНСИРАТ ПАТОЛОГИЧНАТА СИ ОМРАЗА КЪМ ЧОВЕЦИТЕ...

КОМУНИСТИТЕ ГЛЕДАТ НА ТЕАТРОТО В ДЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО И РАДОСТ-НО ТЪРКАТ МОРНИ РЪЦЕ, СЪРБЯЩИ ГИ ЗА НОВИ ДАЛАВЕРИ – И ЗА НОВИ НАЙ-АПЕТИТНИ КРАЖБИ

Вчера участвах в много дебати около така и така сложилата се политическа ситуация у нас във връзка с падането на кабинета "Олигарски" и идването, настъпва-нето на нова избирателна кампания. Най-различни становища се ширят из интернет, какви ли не спекулации се правят, няма как, навлизаме в период на предизборна кампа-ния. Ето едно становище на политолога М.Дойчев, по по повод на което аз реагирах по съответния начин, можете по-долу да видите как, а пък след това съм дал някои други мои реплики, отправени в подобни дискусии, които, както казах, усилено текат в интернет тия дни: Момчил Дойчев каза: Ако смятаме, че в резултат на гражданските протести ще дойде по-лошо правителство от току-що подалото оставка, защо тогава изобщо протестирахме цяла година? Защо не оста-вихме Орешарски с Делян Пеевски да "въз-становят демокрацията", да премахнат "страха" от "простака", "мутрата", "тиквата", "популиста" Борисов??? Защо не оставихте тези "мили хора" да продължат да ни управ-ляват докато плячкосат всичко и извадят страната от ЕС и НАТО? И ако преди е управлявал "популист", каква алтернатива на популизма в резултат на протестите се появи? Не се появи никаква алтернатива, която да бъде припозната от хората!

Защото битката на РБ с ГЕРБ бе и е контрапродуктивна и глупава от самото начало и е в услуга само на посткомунисти-те и олигархичното антиевропейско задку-лисие. Вместо да предлагат реални алтер-нативни политики, представителите на РБ воюваха с ГЕРБ и помежду си. Ако ГЕРБ не е достатъчно умен, десен и антикомунисти-чески и това е причината да воюват с него, политиците в РБ видяха ли се, че също не са нито по-умни, нито по-десни, нито по-антикомунисти. И най-важното – не в това е проблема и не това интересува хората, а реалните политически решения, които да са по-добри от досегашните. За съжаление

23 освен искане за незабавна оставка, нищо друго не се чу...

Да се надяваме, че в бъдеще хо-рата няма да търсят популистки идеален ангел-управленец, а практични политици, които просто няма да ги излъжат отново. (по повод статус на Емил Коен) Ангел Грънчаров каза: Не става дума за някаква хипотетична "битка на РБ с ГЕРБ" а за нещо съвсем друго: за суверенното право да критика, което е органична част от де-мократичния дебат. Къде е казано и доказа-но, че демократичният дебат между РБ и ГЕРБ трябва да се свежда до (или да се изразява в) някакви... любовни отношения, при които двете сили да се гледат влюбено в очите, да се хвалят, да си правят реве-ранси и пр., до това ли трябва да се свеж-дат отношенията между двете политически сили? Това, че РБ основателно критикува и изтъква кусурите и недъзите на Б. Борисов и на ГЕРБ не е никаква борба, която, видите ли, била изгодна само на комунистите, не, няма такова нещо, тази критика е изгодна най-вече за ГЕРБ, щото най-лесното щеше да бъде ето какво: да не го критикуват от РБ, да го оставят да си счупи главата, пък след това да оберат дивидентите, да, но такъв подход е вреден за страната, нали така?

И кое тогава е доброто за ГЕРБ, да го хвалят ли, или да го критикуват, и то овреме, преди още да са направени съот-ветните поразии? Разбира се, да посочиш грешките на даден политик или политическа сила не е нещо лошо, напротив, то е парт-ниране, то е помощ, то е проява на съпри-частност и участие най-после.

Да, ала, за жалост, оказва се, че ГЕРБ няма нужния демократичен рефлекс и оценява това като "борба", като "конфликт", от ГЕРБ очакват явно само хвалби и покло-ни. И ето че, още по-жалко е, че политолози като г-н Дойчев, вместо да се опитат да повлияят на ГЕРБ с оглед да почнат да мислят малко по-демократично, наливат масло в огъня, атакувайки РБ... жалко, мно-го жалко е това, г-н Дойчев!

Така правите мечешка услуга не само на ГЕРБ, но и в крайна сметка вреди-те, според силите си, за установяването на разбирателство между тия две сили. Знам, че искате да си взаимодействат, ала ето, на дело спомагате за засилване на недоверие-то между тях – като тълкувате толкова не-вярно, превратно всичко случващо се...

А ето по-долу и други мои реплики по сходни въпроси, дискутирани пак в ин-тернет вчера:

Бойко, видите ли, се чувствал оби-ден заради това, че десните лидери от РФ не само че не му се кланяли доземи, но и, представете си, си позволявали публично да го критикуват, сиреч, да не хвалят гения му. По тази причина, за да им отмъсти, ги нарича "некакви си там реформатори" и

дори "кви реформатори бе?!". Той е прека-лено обидчив, явно е с много изтънчена и чувствителна душа.

Реформаторите пък са нелюбезно откровени дотам, че си позволяват, видите ли, да казват каквото мислят и то директно в очите, и то при положение, че, знайно е, в нашенското разбиране за политика требе непрекъснато да се лъже и лицемери. Таки-ва ми ти работи. Комунистите гледат на театрото в дясното пространство и радостно търкат морни ръце, сърбящи ги за нови и нови далавери и за нови най-апетитни краж-би.

Аз пък казвам, че хора, дето са се зафанале с политика, требе да забравят тънкообидността си, в политиката хората влизат не за да се обичат или за да се хва-лят, а за да работят с общи сили за доброто на страната си. Който не разбира това и не умее да надмогне порива на толкова нежни-те, на така чувствителните струни на душа-та си, не е за политика и требе непременно да се върне към основния си, примерно пожарникарски, занаят...

...

Спорно е кое управление е по-лошо, на комунистите в съюз с ченгетата на Доган и Сидеров, или на мутро-ченге-милиционеро-пожарникарите. Аз лично смятам, че вторите въпреки всичките им кусури са по-добри, щото нали знаете тази поговорка: "Пази се от зъл и умен човек", комунистите са сравнително по-умни, ето защо са и по-опасни, докато милиционеро-пожарникарите и мутрите са някак по-симпатични с природната си и така народ-ностна неинтелигентност... а и сякаш са по-малко опасни, ще видим де, то тия неща ще се разберат скоро де, съвсем скоро ще се разберат...

...

Сидеров, горкият, не отишъл на консултациите при президента на България, щото така чу били наредили неговите рабо-тодатели от руското посолство. По същото време когато се водели консултациите при президента той бил на среща с руски шпио-нин, който му предал в най-секретен поря-дък най-новите опорни точки, разработени от Кремъл за неговата пета колона в Бълга-рия. Сидеров бил удостоен с честта пръв да получи този така скъп армаган, комплекту-ван, естествено, с доста на брой пачки под формата на рубли и на иначе тъй омразните му евра...

И.КОСТОВ ИМА НАЙ-ГОЛЯМ ШАНС ДА СТАНЕ СЛУЖЕБЕН ПРЕМИЕР: ДАЛИ ЧЕНГЕСАРСКАТА ВСЕЛЕНА ЩЕ ПОНЕСЕ ТАКЪВ СМЕРТЕЛЬНЫЙ УДАР?!

петък, 25 юли 2014 г.

Иван Костов води и то съкруши-телно пред другите кандидати в една анке-та в солиден сайт, където се гласува за това кой да бъде новият служебен премиер. Той е събрал пет пъти повече гласове от следващата в класацията фигура, именно Кристалина Георгиева!

Ало, дежурни оплювачи, ало, лай-номети, като се почне от Дачков и сте стигне до... Кеворкян, какво спите, къде сте, как можахте да допуснете този резил?! Другари ченгета, как можете да се излагате толкова, засрамете се поне малко, да допуснете такъв гаф?

Ами ако, кажете ми, ами наистина ако най-кошмарните ви сънища се сбъднат и ако Костов след десетина дни стане слу-жебен премиер, тогава, кажете ми, дарагие таваришчи бойни другари, тогава ми кажете какво ще правите?! А? Направо ще требе да бегате в СССР?! :-)

КРАТКО ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСА КАКВО ИЗОБЩО ОБИЧА СЕГАШНИЯТ РУСКИ ИМПЕРАТОР ТАВАРИШЧ ПУТИН

Позволих си под една снимка, на която е изобразен Путин как прегръща едно куче, да кажа, че тия, които прекалено много обичат кучетата вероятно го правят за да компенсират някак ненавистта, омразата си към людете, към хората. В тази връзка някой изрази мнение, че и кучетата не оби-чал, санким, е неспособен на никаква обич. Ето в тази връзка как се породи кратко обсъждане на въпроса какво всъщност обича сегашният руски император: Ангел Грънчаров каза: Простете, а какво обича Путин? Войните ли? Alexandar Iotzov каза: Той Путин обича парите (притежава над $60 US милиарда), а

24 войните му носят печалба, както на всеки политик в бившите социалистически държа-ви. Другото е вятър и мъгла, само приказки.

Ангел Грънчаров питаш: а какво обича Путин? Преди няколко минути бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили даде отговор на твоя въпрос. Той каза за Путин: "Путин иска да управлява като Ста-лин и да живее като петролен шейх или американски мултимилиардер". Мисля, че той отговори на твоя въпрос. Пламен Новаков каза: Путин е милиардер. Той е изгубил представа за всичко. Той не обича нито хора, нито кучета, нито пари, защото и те са му приседнали. Путин за мен е жив труп. Жал ми е за него защото със сигурност притежава някакви качества. Най-полезен ще бъде ако стане овчар, дай Боже на полето да му се върне акъла.

ПОЛИТИЦИТЕ НЕ СА ЛЕКИ ЖЕНИ И МЪ-ЖЕ, ЧЕ САМО ДА СЕ ПРЕГРЪЩАТ И ЦЕ-ЛУВАТ, ТЕ ТРЯБВА МНОГО ДА СПОРЯТ С ОГЛЕД ДА НАМИРАТ ВЕРНИТЕ РЕШЕНИЯ

събота, 26 юли 2014 г.

Политологът Момчил Дойчев пак критикува политиците от Реформаторския блок че, видите ли, се били противопоста-вяли на ГЕРБ и на лидера им. Аз вече му казах, че няма нищо лошо нашите политици да са на различни позиции и да спорят, това е нещо съвсем естествено, но ето, той мис-ли иначе. Не било хубаво РБ да критикува ГЕРБ, требвало, предполагам, само да ги хвали и да се умилква около тях сякаш е кученце. Ето отново моето възражение спрямо такава една позиция, вижте първо как г-н Дойчев коментира едно изказване на друг човек, а после и моята реакция по този повод: Тихомир Ценов каза: Бойко идва отново, но ще се прегърне с ДПС, така че пак ще сме по площадите, а тогава не ми се мис-ли.... Момчил Дойчев каза: Ще се прегърне с ДПС? В ГЕРБ да не са идиоти? Но ако РБ продължи безумната си политика на проти-вопоставяне със сигурност няма да влезе в следващия парламент за радост на олигар-хията и мафията, която само е отстранена сега от управлението, но не и от властта. Това ли желаят "реформаторите"?

Ангел Грънчаров каза: Г-н Дойчев, мно-гократно отбелязах, че невярно тълкувате ситуацията: съвсем естествено е "противо-поставянето" между политическите сили, пък дори и да се смятат за десни – особено пък ако наистина са десни. Имало нещо "безумно", по Вашите думи, в противопоста-вянето на РБ и ГЕРБ, и какво му е толкова "безумното" позволете да запитам?!

"Противопоставянето" е всъщност израз на политически и демократичен дебат, в него няма нищо лошо, в този дебат се спори, критикуват се грешките на опонента, посочват се кусурите му, и това, както вече обосновах (а Вие обаче кой знае защо се разсеяхте и не отговорихте нищо) е много полезно за оня опонент, който хем е умен, хем има демократичен манталитет; той няма да се цупи и обижда, а ще открие, че в тези критики има безценни напътствия как е по-правилно и по-добре да постъпваш, да действаш и пр.

Аз не знам как Вие лично и Бойко особено си представяте едно възможно следизборно взаимодействие между РБ и ГЕРБ, но ако си го представяте като безме-тежен любовен "меден месец", ще имате много здраве от мен, това просто няма как да бъде така: в политиката такова "пълно единодушие" даже е вредно, а е полезна само критиката, ожесточените понякога дебати са целебни, защото предпазват от грешки. Разбрахте ли сега за какво всъщ-ност става дума?

Тъй че няма нищо лошо полити-ческите сили да се противопоставят, да спорят, да водят демократичен дебат, аз не мога да разбера защо сте толкова против тия неща, а смятате, предполагам, че евен-туалните бъдещи партньори във властта трябва само да се хвалят, да се погалват, да се умилкват един другиму, да се упраж-няват в подлизурство, в лъжене, в лицеме-рие, в правене на мили очи, така ли си представяте "нормалните партньорски отно-шения" та толкова сте против споровете и дебатите? Ако е така, моля, приемете много здраве от мен, но ще Ви кажа още отсега, че изобщо не сте прав.

Ако това, което Вие си представя-те, наистина се случи, т.е. РБ и ГЕРБ, вмес-то да спорят за да търсят истината и верни-те решения на тежките проблеми, които ни се стовариха на главата, почнат да се ухаж-ват любовно, да се галят и да се целуват (както Местан цуна Станишев на Орлов мост!), аз тогава ще кажа, че добро в такъв случай няма как да чакаме, напротив, ще стигнем до още по-зъл край. Аз така виждам нещата, затова и така ги казвам.

Най-целебното нещо за демокра-цията са различията и споровете, пълно-ценните дебати, сметам, че и дори и в уни-верситетите требе да се знае това, щом го зная аз, дето съм един най-обикновен чо-век...

ОБЯВИХА СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪ-РЕВНОВАНИЕ ЗА ТОВА КОЙ ПО-ГОЛЕМА И СОЧНА ХРАЧКА ЩЕ МОЖЕ ДА ОТПРА-ТИ ПО КОСТОВ, ИМА И НАГРАДИ!

На едно място във Фейсбук гле-дам се е събрала многобройна дружинка по плюене връз Костов, обявили са си изглеж-да социалистическо съревнование кой по-голема и сочна храчка ще може да отпрати по него, та в тази връзка ми се наложи да реагирам някак, ето как, казах им ето тия мили думи:

Пак ли сбирка на кръжеца по плю-ене на Костов сте си организирали? Бравос, абе грешка немате, все имате готови плюн-ки за плюене? А плащат ли добре за тоя спорт по плюене, щото гледам много се натискате да плюнете, та си помислих, че и добри парици падат от тая работа. Я Кевор-кян и Слави какви убави парици направиха от плюене връз Костов!

Гледам, че се парите са ви се у акъло, та затова питам, не требеше така баламски да се издавате, ама карай! :-)

СТРАСТНО-РАЗГОРЕЩЕНА ФЕНКА НА БОРИСОВ МЕ УВОЛНИ ОТ РАБОТА ЗА МОЕ КРИТИЧНО ОТКРИТО ПИСМО ДО НЕГО, А АЗ СЕГА С ЦЯЛАТА СИ НАГЛОСТ СЕ САМОПРЕДЛАГАМ ЗА НЕГОВ... СЪ-ВЕТНИК!

След като няколко пъти тия дни се опитвам да предизвикам на дискусия доц. М.Дойчев от НБУ, той, гледам, сега ми е отговорил на последното предизвикателно мое изказване; става дума за отношенията в средите на десницата, това са важни въпро-си, които много трябва да се обсъждат; ето какво той ми е отвърнал, а пък по-долу

25 можете да прочетете моя отговор на него-вия нов коментар: Момчил Дойчев каза: Уважаеми г-н Грън-чаров, освен противопоставяне, дебат, критики и пр. в политиката има и взаимо-действие дори при противоположни полити-чески сили по националните приоритети. Не смятам, че не трябва да се критикува ББ и ГЕРБ – тук многократно съм го правил. Според мене проблемът на ГЕРБ е силното лидерство, а на РБ – липсата на лидерство. От това произтича може би проблема и създаденото чувство за нервност и несигур-ност сред реформаторите. Смятам, че в настоящата ситуация за съжаление не може да се мисли за създаване на бща дясна стратегия за вземане на трудните решения. При положение че и думата коалиция стана мръсна дума си мисля, дали еднопартийно правителство няма да е по-добро за Бълга-рия. Защото състоянието на политическа нестабилност от февруари миналата годи-на, довела до това поредно провалено управление, води до все по-тежки икономи-чески последствия. Тук трябва следовател-но съвсем друг подход! Дори си мисля, че президентът не е прав като казва, че кон-султациите при него не трябва и няма да доведат до ново стабилно коалиционно управление. Напротив – аз и при предишно-то служебно правителство отбелязах, че е добре то да остане да управлява и след изборите и даже предложих да бъде при-познато от ДСБ. Разбирате, че и тогава и сега в настоящата сдитуация това е утопия. Но ако не разберем, че се нуждаем от ста-билно управление като това между 1997 и 2001 г. сме загубени. Ангел Грънчаров каза: Г-н Дойчев, поста-вяте доста въпроси в своя отговор по повод на предишен мой критичен коментар. Оце-нявам загрижеността Ви, по тия въпроси около бъдещото управление много трябва да се обсъжда, щото начинът е този: чрез свободни демократични дебати и сблъсък на различни гледни точки да се очертае най-доброто, разумното решение. И в този дебат трябва да участват и политици, и ангажирани граждани като мен, а също и анализатори като Вас.

Аз лично смятам, че Б.Борисов може само да спечели ако работи за едно честно партньорство с РБ, ако не се страху-ва от критиките, напротив, привикне да се вслушва в тях. Вие сам, вярвам, ще призна-ете, че една от причините за провала му през неговия мандат беше това, че си поз-воляваше по един арогантен и високомерен начин да пренебрегва всички ония разумни предложения, които политиците от СИНЯТА КОАЛИЦИЯ тогава му отправяха комай всеки ден, ала той, надут като пуяк, си пра-веше игричките с АТАКА и с Янето и не протегна ръка на десницата, не протегна ръка на Костов. Е, плати си цялата цена за

тази грешка, сега требе да е поумнял от опита на преживяното; да, ама ето, не му личи – и пак е запердашил през просото!

Така не стават тия работи, полити-ката е тънка работа и той болезнено се нуждае от умни съветници, иначе ще си счупи врато, колкото и да е дебел тоя негов прословут врат. Така аз виждам нещата. Даже съм готов, като шега, да подхвърля: ето, аз лично, понеже съм безработен, щот една негова разгорещена фенка, която беше назначена за директорка по време на неговото управление, седмица след като написах в блога си едно силно критично Открито писмо до Б.Борисов, представяш ли си, ме уволни от работа (!), аз работех там като преподавател по философия и гражданско образование! Както и да е, та мисълта ми е, че понеже сега съм безрабо-тен, съм готов, в реда на шегата, да се самопредложа за нещо като съветник на Б.Борисов, ако ме вземе много мога да му помогна. Ама едва ли той ще се принизи дотам да земе за свой съветник некакъв си там философ, та он сам сичко си знае, откъде-накъде да слуша предупрежденията на некакви си там философи?!

Това го казах между другото, а иначе смятам, че много требе да се обсъж-да, то демокрацията е това, тази е нейната същина: спорене до прегракване, обмяна на идеи, на различни виждания, сблъсък на позиции, постоянни дискусии за всичко, нито едно мнение няма абсолютен приоритет, липсват при демокрацията "свещени крави", извадени от обсега на критиката, даже и самите народни кумири требе да привикнат да бъдат безпощадно критикувани, те тряб-ва да привикнат даже и да се вслушват в критиката, иначе са загубени, иначе демок-рацията ни е чиста фикция.

Това е, мисля, че има полза от раз-говора ни, Вие какво ще кажете? Аз ту на "Вие", ту на "ти" ти пиша, прощавай, ний с тебе се знаем отдавна, още от преди 1989 г., ама не сме се виждали от много време, та затова така се получава... ЗАБЕЛЕЖКА: Тази странен акцент, дето го изведох в заглавието на тази публикация, е майтап, то се подразбира де, но за да не страдат прекалено някои по-чувствителни души, та ми се налага изрично да го подчер-тая тук, това е просто една малка шегичка, таварашчи, не страдайте прекалено, живо-тът е прекрасен! :-)

Б.БОРИСОВ ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА ИЗ-НУДВА ТАКА ГРОЗНО БЪЛГАРСКИЯТ ИЗБИРАТЕЛ, ЩОТО ТОВА НЕ МУ Е НЯ-КАКВА МАГИСТРАЛНА КУРВА!

Ето още малко от продължаващата дискусия по най-горещата тема от послед-ните дни, именно за това кои следва да са принципите на взаимодействието на десни-

те сили – автентични или представящи се за такива – която силно се изостри във връзка с изфърлянията на Б.Борисов че той, видите ли, требвало да получи на изборите 121 депутата и пълно болшинство в Парла-мента, че иначе немало било да благоволи да ни управлява даже и да му се молим, че немало било да прави коалиции за подялба на властта с никой, нито с ДПС, а още по-малко пък с реформаторите и пр.; в интер-нет той си има и агитатори, ето, налага ми се за реагирам някак, щото темата не ми е безразлична; нищо че някои политици си я разиграват така, че се едно правят облог за това кой да обуе белите, а кой - червените гащи; да, на мен съдбата на България изобщо не ми е безразлична; ето как, про-чее, реагирах току-що:

Момчил Дойчев каза: Ето ви цитат като антиупорна точка на всички, които повтарят като мантра новата червена опорна точка "ГЕРБ е в коалиция с ДПС":

БОЙКО БОРИСОВ: ГЕРБ НЯМА ДА ПРАВИМ КОАЛИЦИЯ НИТО С БСП, НИТО С ДПС, НИТО С КОГОТО И ДА БИЛО...

Е, сега се надявам някои да оста-нат доволни, че ще могат да си протестират на воля на 06.10.2014... А България - путин-ските кучета я яли. Ангел Грънчаров каза: Аз пък казвам, че Б.Борисов, който веднъж вече опита да управлява сам (е, не съвсем сам де, напа-зарува си депутати от Атака и от Янеянева-та "партия"), та аз казвам, че ако Боко Бори-сов и тоя път почне да играе тия селски и комунистически номера от типа "Вся власть мне!", или "Държавата, това съм я!", то той непременно не само че ще си счупи главата, ами и ще прецака и България, и нас всинца ни! Тоя човек не е наясно с най-простите правила на демокрацията, той още живее с байтодоровите представи за монолитно еднопартийно управление, нещо съвсем не е в час, щото на двора вече е 21-вия век.

Демокрацията не е нищо друго ос-вен преговаряне и договаряне между от-делните части на нацията (партиите) с ог-лед хармонизиране на техните особени ин-тереси, тя не е не може да се свежда до болшевико-комунистическата доктрина за еднопартийна диктатура и хегемония (те-рор) на една част над всички останали. Много добре е научил тия догми на кому-низма бившият партиен член на БКП Б.

26 Борисов, с което за сетен път доказва мъд-рата максима, че бивш комунист няма, че вирусът на комунизма, веднъж като е пора-зил съзнанието на един човек, го държи до гроб...

Б.Борисов трябва да спре да из-нудва така грозно българският избирател, щото това не му е някаква магистрална курва, ако си мисли така за народа ни, да има много здраве от мен, но нещата не са така... Вергиния Радичкова каза: И аз така мисля като историк. И все пак от нас зависи на кого ще дадем повече или по малко власт.

У НАС НАИСТИНА ВСИЧКО Е ТЪКМО НАОПАКИ НА КАКТО ТРЯБВА ДА Е!

събота, 26 юли 2014 г.

Вчера-днес с един мой приятел от интернет си обменихме по няколко писма, позволявам си да публикувам най-главното от тия писма в блога си, щото се засягат някои, по моя преценка, важни теми; чове-кът попаднал на една моя книга и се зачел в нея, пък решил да сподели с мен как възп-риема написаното; за мен лично тия неща са важни, именно как се възприемат книгите ми, пък покрай тия въпроси засегнахме и някои други, които вече са значително по-важни; ето всъщност какво си казахме:

Браво, господин Грънчаров, Анге-ле! Сега гълтам на един дъх "Страстите и бесовете български". Писател си – и то голям! Не трябваше да ти го казвам, но не мога да се сдържа! Откривам много неща за себе си в този пусти Преход. И много общи. Но за това ще говорим при следващи сре-щи.

Впрочем, откривам и други неща, които ме сближават с теб. Четох няколко пъти есето ти за проф. Иван Славов в кн.1/

2012 г. на "Идеи". Заля ме такава вълна от спомени, свързани с прекрасната атмосфе-ра на Университета. Имам да ти напиша много неща, но искам да се уталожат, да не изглежда като носталгия по младините. Работата е там, че аз бях член на Културния клуб на Университета и при завършването на следването бях удостоен с почетна член-ска карта № 12. А проф. Иван Славов ни беше председател. Огромен ум и ерудит! И чудесен приятел, въпреки разликата във възрастта!

(... Пропускам голяма част от писмото, понеже човекът пише някои много лични неща.)

Та за Иван Славов много мога да разказвам, но ще дойде време! Бог да те поживи! Продължавам да те чета.

С искрено уважение! Твой Ф. И.

Здравей, уважаеми г-н И., Не крия, много ми е приятна висо-

ката оценка за написаното от мен в тази книга, аз знаех, че тя ще ти хареса, защото, както се оказва, имаме не само съвсем близки, родствени ценности, но и, както се оказва, и неизбежно сме преживели сходни житейски събития, ситуации, преживелици, истории и пр. Е, дали съм писател времето ще реши, за голям едва ли, но е факт, че като пиша, го правя пределно честно и влагам, така да се рече, душата си. А може, знае ли се, да се окаже, че съм един... гра-фоман, и това не се знае дали не е така, но пък аз знам едно: има смисъл да пише човек, да каже какво мисли на други хора, пък като пише, каквото се получи, то тия неща са Божия работа, не зависят от нас. Пиша с любов, с желание, обичам да пиша, макар че е страшно трудно, човек сякаш къса парчета от себе си, от душата си, а на моменти се разкъсва от безсилие да изрази онова, което витае в ума му. Но още от малък, от училище, обичах да пиша, удава-ше ми се да пиша, учителките по литерату-ра все ме хвалеха, че съм бил написал най-доброто съчинение (не преразказвах никога чужди мисли, а си разказвах своите собст-вени) и ето, откак се помня, все си пиша.

Даже като ученик в гимназията си спомням, че бях написал цяла една тетрад-ка с мои коментари на световните събития, тогава, спомням си, беше т.н. "революция на карамфилите" в Португалия, е, аз покрай тия карамфили се увлякох дотам, че в един момент, пишейки откровено (като "само за себе си") за това как стоят работите у нас, в тогавашната тодорживкова България, се уплаших дотам, че започнах да крия тази тетрадка в една дупка, която издълбах в тухлена стена, щото в един момент бях започнал да записвам някакви много страш-ни и опасни мисли – мисли против "държав-ния строй", против комунизма. Дълго време измъквах тетрадката, продължавах тайно все в този дух да пиша, а пак накрая, приз-

навам си, така се уплаших, че ако тази тетрадка бъде открита, ще бъда жигосан като "антикомунист", че в момент на отчая-ние (знаеш, тогава комунизмът ни изглеж-даше вечен!) взех и изгорих въпросната тетрадка! (И ето, сега много съжалявам, че съм постъпил така, щото, дето се казва, сега щях да имам неща като "индулгенция" за това, че съм бил некомунист - и щях да мога да я показвам на ония, които ме обви-няват, че преди 1989 г. съм бил, видите ли, с ония, с комунистите, пък сега съм се бил "преобърнал" – за да се представям за демократ.

Но както и да е, тези неща мен слабо ме вълнуват, важното е, че все пак отидох да уча философия, за което общо взето не съжалявам. Много ми е интересно, че и ти си познавал проф. Славов, Бог да го прости, и си общувал с него, аз го знам отдавна, като се срещнем, ще можем да си поговорим за този човек, пък и за други общи познати. Но аз бих те посъветвал тия свои разкази за преживяното малко по мал-ко да започнеш да ги записваш, щото този опит, който имаш, е добре да бъде преда-ден на твоите внуци, пък и на децата ти, пък и на другите хора изобщо. Между другото отдавна съм забелязал, че пишеш много хубаво, това не е просто комплимент, за да ти върна жеста, а самата истина: всяка дума ти е на мястото, тъй че си длъжен в писмен вид да разказваш за всичко онова, което си преживял; туй нещо е едно чудесно занима-ние за хората, дето на тия години се чудят какво да правят и къде да се дянат, въпреки че има две безценни неща за този период от живота, пенсионерския, дай Боже и аз няко-га да го доживея; тези две неща са именно четенето и писането.

Аз тия дни съм "на село", в Долна баня де, по цял ден чета и пиша, но най-много работя по новата книжка на списание-то, която трябва да излезе до края на ав-густ. Днес превеждах един чудесен текст от руски и книжката се очертава да стане мно-го хубава, живот и здраве да е само!

Хайде чао засега, всичко добро! С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравей, господин Грънчаров! Не си графоман, пишеш искрено и

честно, а и имаш много неща за казване. Един от моите съвременни кумири – Виктор Суворов – казва, че трябва да имаш какво да кажеш и да го кажеш така, че да е инте-ресно за читателя. Аз също имах писателс-ки амбиции като млад, но бързо отрезвях.

(... Пак пропускам по-голямата част от писмото, понеже този човек отново пише за някои други, но също така много лични неща. Които ми е неудобно да разкривам без да съм взел съгласието му, а и добре знам, че ако поискам съгласието му, той няма да го даде.)

... Аз това го не мога. Не съм в със-тояние да се разголвам публично. А ти го

27 правиш с лекота. Вярно, улеснен си от философския си поглед върху живота и от великите умове, които следваш. ... При теб се получава, защото по интересен начин разкриваш детайлите и от това правиш неочаквани и силни заключения. ... А ти търсиш обикновеното човешко (човечно) обяснение за душевните криволици. А и си борец! Колко колоритно описваш братята Сапареви, Дърева, Теодордимитровци и пр., и битките ти за самоутвърждаване!... А аз не понасях тази гнус, изпълзяла незнайно откъде и присламчила се към реформатори-те (СДС). Още повече, че познавах лично мнозина от тях и колкото и да бях доброна-мерен, не можех да намеря във високопар-ните им думи ни грам принципност, ни без-компромисен антикомунизъм.

Имаш вкус към словото. "Страсти-те и бесовете" се четат на един дъх.

Поздравления! Бъди здрав! И ус-пех в начинанията!

С уважение – Ф. И.

Здравей, уважаеми г-н И., Ще си позволя, дано не ми се сър-

диш, да публикувам в блога си тия наши писма, но като премахна ("цензурирам") ония пасажи, които касаят твоята личност и биха могли да разкрият инкогнитото ти. Защото зная, че не би желал да се разкри-ваш пред публиката, писмото ти е само до мен. Правя това, публикувам тия откъси, касаещи само мен, от писмата ти, ведно с моите отговори до теб по една-единствена причина: защото тази моя книга, за която ти се изказваш така ласкаво, по моя преценка има нужда да се прочете от повече хора, в нея съм се постарал да кажа или да напиша онова, за което у нас почти не се говори - тъй като медиите налагат едни митове за прехода, които са много удобни на управля-ващата ченгесаро-мутро-бандитска (руско-българска и кагебистка също) мафия и олигархия. Та ето, използвам писмата ти, в които ти споделяш с мен своето възприятие на книгата ми, така да се каже, с "рекламна цел", но не за да се продаде книгата ми или аз да спечеля пари, а за да стигне това, което съм писал, което съм преценил, че е важно, до колкото се може повече хора, а пък нали знаеш как е, чуе или прочете човек нещо за една или друга книга, някакъв от-зив, и ето, тази книга засяда в съзнанието му, пък в един момент вземе, та си я наба-ви. Знаеш ли, много ми е мъчно, че моите книги, в това число и "Страстите и бесовете български", въпреки че са отпечатани в големи тиражи, и то от най-авторитетното издателство у нас ("Изток-Запад"), та моите книги няма да ги видиш в книжарниците, те си стоят арестувани в складовете и борсите за книги, непипнати от ръка на читател; а няма нищо по-тъжно от това с една книга, в която човек си е вложил душата за да каже нещо важно на хората, да се отнасят по един толкова грозен, безчовечен начин: да е

предоставят не на читателите, за които е написана, а на... мишките! Срамота е това, но ето, и то се прави у нас, у нас какви ли безчинства не се правят, та това ли безчин-ство с книгите няма да се прави?!

Причината да се отнасят така кни-жарите с книгите ми е онова, което аз нари-чам "пазарна цензура": името ми не е извес-тно, аз не съм Недялко Йорданов и не съм Вучков, нито пък съм някой друг такъв "га-леник на съдбата", та книгите ми да стоят по витрините на книжарниците; не, моите книги имат тежка участ, както и авторът им, който обаче има едно поне качество, което не може да му се отрече: никога не е целувал нечии ръце (или други, по-непрестижни части на тялото) за да се провира напред и нагоре! Както и да е, това обаче за мен е хем голяма болка, хем е нещо чудесно, защото аз знам, че книги, които имат съдба-та на моите книги, обикновено са големи, истински книги, заслужаващи си четенето книги. Примерно, такава е била съдбата на главната книга на моя "колега" и учител Шопенхауер, десетки години книгата му стояла в книжарниците (тя поне е стояла в книжарниците, не в складовете!), но не била удостоена с вниманието на четящата публи-ка. И други велики книги имат съдбата на моите книги. Интересно е, че всичките ми книги имат все тази съдба, нищо чудно и други причина да има за това, но да не изпадаме сега в мнителност.

А иначе аз добре знам, че моя кни-га появили се, по някакво чудо, на лавица на книжарница, не се задължа дълго там, това са ми го казвали книжари. Пък и често идвали хора от интернет и питали за някоя моя книга, това пак са ми го казвали мои доверени книжари. Та аз затова често пиша туй-онуй за книгите си, ето и сега правя това, та белким поне заглавията им да стигнат до повече хора. Такава, явно, ми е била съдбата, а пък в съдбата на човека, знайно е, няма нищо случайно.

Та те моля да ми простиш вол-ността без да те питам да публикувам откъ-си от писмата ти, касаещи книгата, която четеш в момента. Прощавай, ти имаш голя-мо и добро сърце, вярвам, че ще ме разбе-реш и ще ми простиш. Не го правя от сует-ност, а от нужда. И изобщо не става дума за пари. Аз парите за нищо ги нямам. Пък и у нас нали всичко трябва да е наопаки, в другите страни пишещите хора като напи-шат и издадат книга печелят от това, а у нас като напишеш и издадеш книга, после се налага сам да си я издадеш, със свои пари, накрая се налага и сам да я разпространя-ваш, един вид в крайна сметка не само че си на пълна загуба, ами и все едно я пода-ряваш книгата си на хората, а пък като капак на всичко голяма част от тия хора почват да те ругаят за това, че си написал книга, да те плюят, да те обиждат, да ти се подиграват, да те наричат некадърник, да те уволняват от работа и прочие, да, така стават нещата

у Нашенско. Факт. Аз съм жив пример за този така идиотски факт на българския живот. У нас наистина всичко е тъкмо нао-паки на това както трябва да е! Ох, стига толкова, бъди здрав и извинявай че те хва-нах за слушател да си разкажа пак болката!

Ако има нещо в публикацията по тия наши писма, казвай, веднага ще го поправим, а пък ако настояваш, веднага ще я и махна, майната й, ако ти се стори, че не трябва да виждат бял свят тия наши писма! Хубава вечер ти желая!

С поздрав: А.Г.

ИНТЕРЕСНО Е, ЧЕ У НАС НАЙ-СВЕСТНИ-ТЕ ПОЛИТИЦИ СА НАЙ-ОПЛЮВАНИ, А НАЙ-ХВАЛЕНИТЕ, НАЙ-ПОЧИТАНИТЕ, НАЙ-ПРОСПЕРИРАЩИТЕ СА НАЙ-ДОЛНИ

По публикацията в блога ми със заглавие Б.Борисов трябва да спре да изнудва така грозно българският избира-тел, щото това не му е някаква магист-рална курва! във фейсбук се поде интере-сен разговор, който ми се ще да стигне до повече хора, в това число и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето, правя необхо-димото да стане това: Пламен Новаков каза: Г-н Грънчаров, след като разбирате повече от достатъчното защо Вие не станете Министър-председа-тел? Вие откъде ще си съберете Министер-ски съвет – като честен човек в България няма. И не защото няма качества да е чес-тен, ми защото честните хора отпадат от обществото заради самата система на живот. Честните или трябва да ровят по кофите или да постъпят в психиатрия, за-щото там с качествени медикаменти им притъпяват чувството за ориентация. Т.е. с най-големи усилия могат да се ориентират да намерят санитарния възел и кухнята, където ги хранят с некачествена храна. Така че ако станете Премиер трябва да си потър-сите министри за кабинета в по-известните психиатрии или по-точно казано лудници. А ако сте толкова достоен вместо да плюете по Бойко Борисов, по-добре си изредете собствените недостатъци. Надявам се фейсбук да има място да ги изброите всич-ките. Човек колко повече интелект притежа-ва, толкова по-голяма отговорност дължи на обществото. Но ако имате макар и малко интелект, кажете недостатъците на Бойко

28 Борисов лично. Той естествено има много. Това е мъжка постъпка. А не да пишете на другите за неговите недостатъци. Вие пи-сахте ли на академик Янко Янков лично за неговите му недостатъци? И той има такива. Но защо ще си правите труда? Защо ще рискувате да си разваляте отношенията. Но все пак имате и положително качество. Вие пишете на кирилица. Това не е никак малко за Вас. Това за вашата личност е достатъч-но развитие. Предполагам, че можете и сам да се обслужвате. Това също не е никак малко за човек като Вас. Ангел Грънчаров каза: Г-н Новаков, дой-дохме си на думата: преди два месеца написах (в предизборна обстановка) едно Открито писмо до Б.Борисов (и това не ми е сефте, аз отдавна много съм писал за него и за "политиката" му, включително и лично съм му писал, та значи написах и публику-вах това свое писмо до него някъде в сре-дата на май, а седмица по-късно директор-ката на учреждението, в което работих, ме уволни (!), да, точно така, а пък тя е назна-чена на този пост от правителството на Боко. Но това както и да е. Аз съм философ, господине, моята работа не е да ставам премиер, то и на Боко не му е това работа-та, ако бъдем честни, он си беше пожарни-кар, мутра и бодигард, нали така?! И ето докъде се стига когато у нас никой не си гледа работата, а се вре и се меси в работи, от които изобщо не разбира. Аз просто си гледам работата, а каква е работата на философите, това е отделна тема, можем друг път да поговорим. Между другото ние, философите, сме много придирчиви към мисленето на другите, ето, примерно, тази реч, която ми дръпвате по-горе, е доста противоречива, да го наречем така, просто бие на очи, че сам не знаете що искате да ми кажете... :-) Кажете смело какво толкова Ви мъчи де, с две думи го кажете, не се мъчете да го усуквате толкоз! :-) Вергиния Радичкова каза: Ботев е казал: "свестните у нас считат за луди". Нещата в живота се повтарят. Капка Вачева каза: Хи, хи, ще почна да плача, че мутрата се врътнала и чупи стой-ки. Да ходим да го молим и да му се извиня-ваме, а? Принципа е – управлява мнозинст-вото съблюдавайки правата на малцинство-то. Та като му се иска толкова да управлява ще се наложи да се потруди, както и дясна-та мисъл, която му се натиска! :-) Elena Dicheva каза: Г-н Новаков, не съм съвсем съгласна с коментара Ви за честни-те хора и тяхното местопребиваване :-) , но по всички остнали въпроси – да. А по въп-роса за тях, философите :-) , в дружеския ми кръжец фигурират мнозина философи от кариерата, тъй да се рече :-) , наши местни и чуждестранни такива, но те са главно

придирчиви към собственото си мислене :-) . И от никого от тях не съм чула/чела за пос-ледните 30 години "ние, философите..." :-) Ангел Грънчаров каза: Има различни видове философи, другарко. Обикновено не са истински философи ония, които се дър-жат така стереотипно, примерно, всички реагират все еднакво, а именно, никога не били казвали "Ний, философите". Ако бяха все пак философи някой от тях положител-но щеше да каже и това, щото философите, запомнете това от мен, са свободни духове. Те не реагират никога еднакво, а са все различни. Панимаете?

Господин Новаков, само да Ви ка-жа нещичко за честните хора у нас, че одеве пропуснах. Има честни хора у нас, прав сте, мнозина от тях нищо чудно да са натикани в психиатриите, обикновено там стои по-качествената част от човешкия матр`ьял, докато по-некачествената, подобно на мръсната пяна, отива най-отгоре. Но аз смея да мисля, че има и свестни и честни хора и сред нашите политици. Ще ми се да вярвам, че има такива сред тях, за които съзнанието за дълг и за мисия е водещото, а не да е водещото желанието на се прос-лавиш, та да почнат наперените репортерки да ти тикат микрофоните у устата и ти, ухилен и загледан към циците им, да поч-неш да ръсиш простотиите, както прави у нас един известен почитател на Тодор Живков. То аслъ репортерките направиха от тоя човек политически фактор, но то е от-делна тема. В политиката, както и във всяка друга публична дейност, си проличава кой колко чини като личност.

Рядкост са добрите и честни поли-тици, работещи със съзнанието за дълг, щото политиката, за учудване на мнозина ще кажа и това, е най-тежка и отговорна работа за общото благо, за просперитета на общността. Такива автентични политици са истинска рядкост, в западните страни има такива, щото там така се устроени нещата, че ако някой измени на мисията си на поли-тик, моментално изчезва от хоризонта. Гражданите там са много придирчиви към тия неща.

У нас имахме един политик от ев-ропейско ниво, името му е Иван Костов, той направи много, но се видя пишман, щото щатните медийни мерзавци, изпълнявайки щедро платена поръчка на руско-българска-та ченгесарско-кагибистка мафия, го оплюха така, както никой друг не е бил оплюван. Интересно е, че у нас най-свестните поли-тици са най-оплювани, а най-хвалените, най-почитаните, най-проспериращите са най-долни. То е така, защото историята един ден ще постави всяко нещо на мястото му. Но темата е голяма, да спирам дотук. Че някои ще се ядосат прекалено. И ще ме оплюят отново.

ИМА ИЗРОДЕНИ И ЗОМБИРАНИ ХОРА, ЗА КОИТО ЛЪЖАТА Е КАТО ЗА РИБАТА ВОДАТА

Някакъв нашенец, живеещ при то-ва в Америка, ми е пратил да прочета някаква кагебистка пропагандистка бъл-воч, според която Порошенко, украинският президент, и САЩ, видите ли, се били... договорили да свалят Боинг 777! Отвърнах му ето как:

Това са глупости, от които могат да се впечатлят само болни, крайно опорочени хора, които без лъжи не могат да живеят. За такива лъжата е като за рибата водата.

Затова и така вярват на конспира-тивистките лъжи, с които КГБ така обилно ги храни.

"ГОЛЕМ ОПРАВЯЧ", "НАЦИОНАЛЕН ГЕ-РОЙ" И ДОРИ "СПАСИТЕЛ" НИ БИЛ БОКО ПО ДУМИТЕ НА НЕГОВА ГОРЕЩА ФЕН-КА: "ИСТИНСКИ ЧОВЕК" БИЛ ТОЙ!

На едно място във Фейсбук една страстна дама се пофали, че Боко вече веднъж я бил оправил при управлението си, а сега, понеже много й харесало, се наде-вала да я оправи поне още веднаж; трога-телно, нали? :-) Тя била съгласна да я опра-вя колкото си иска, явно е твърде дащна тая дама-нашенка! Нема начин, наложи ми се да реагирам; завърза се разговор, който доста добре показва, по моя преценка, психологията на обикновения гласоподава-тел на нашия народний кумир: Ангел Грънчаров каза: Към дъщерята на Митка: Танке, душицо, не вервай толкоз много на оправяча Боко, щото заради таки-ва като теб никога няма да се правим! Значи ще те оправи пак, така ли?! Леле, значи още има хора, които се надяват да бъдат опра-

29 вени от Боко! Тия нищо ли не научиха от историята?! Иванка Петрова каза: Грънчаров тези които вярват на Б.Борисов има защо - но ти в какво вярваш? В Арменския поп ли? Slavka Telkieva каза: ... Единствено г-н Борисов е направил нещо за страната и за това го мразят, защото по комунистически правителството трябва да облагодетелства единствено управляващите, тоест себе си, а той наруши това правило! КОМУНИСТИТЕ СА СИЛНИ НА ОБЕЩАНИЯ, НО КАКВО ОТ ОБЕЩАНОТО ИМА НА ЛИЦЕ? Tania Pesheva каза: И, какво точно направи Борисов, че не се сещам?! Може би магист-рали (те вече се рушат, скоро пътували ли сте?), спортни площадки, ами това не беше ли ЗАДЪЛЖЕНИЕ на държавата и всеки, който е на власт ги прави. Освен това ма-гистралите се правят с ЕВРОПЕЙСКИ па-ри!!!!!!!! А еврофондовете, които са спрени сега, са "благодарение" на работата на правителството на ГЕРБ в периода 2010-2012 година (това е от отчетния доклад)..... Ангел Грънчаров каза: Иванке, Иванке, Йованке, Йованице, на себе си вервам, Йованке, остана да почна да чакам мен Боко да ме оправя, ке ме оправи, ама друг път! Он себе си оправи, но за мен едва ли ке се загрижи! А ти си чакай Боко да те оправя, ще има да чакаш на кукуво лето. А пък може и ти да си от мафията, да се се оправила вече, нали познах, а?!

Славке, и шчо напраи Боко, ако смея да попитам и аз?! Нищо! Едно голо перчене пред камерите само! Slavka Telkieva каза: Няма да ви вляза в тона, ходете си с ламаринените очила и виждайте това, което искате, нито искам да ви променям мнението, нито вие ще проме-ните моето, но интелигентните хора с не-познати говорят на ВИЕ, не говорят и пишат на диалект, не обиждат и не ползват напа-дението, като сигурна отбрана. Хубава вечер! Sabri Dyukqndji каза: Пророкувайте... БОЙ-КО за 3,7 г. направи това, което другите партии за 22,6 г. не са направили... никога коалиция с ДПС... построи спортният комп-лекс "АРЕНА" за 12 000 места... построи ДУНАВ мост – с ЗА 345 МИЛ. ЕВРО, а беше в скеле, елате да видите 3-лентовият път с европ. маркировка РУСЕ-ШУМЕН-ВАРНА – 197 КМ... спрените европари от 2009 г. отново бяха отпуснати... отвличанията по магистрали спряха... заловени бяха "нагли-те"... помните ли рязанията на пръсти... и още и още... жалки сте не помните или не искате... другите за 22,6 какво направиха? Припомнете ми...

Santa Sara каза: Хора, спрете със спекула-цийте! Доверете се на най-добрия и единст-вен истински човек в политиката ни след прехода! Той знае какво прави! Та то никой не е правил повече от него за тази държава! Ако беше алчен за власт щеше да държи кокала, както БСП и ДПС дори и насила, а нямаше да го даде при първите дори и несправедливи обвинения и протести към него! Българите винаги сме предавали националните си герои, спасителите си и истинските си хора! Не го правете и този път! Това ще е най-тежката ни грешка! Ангел Грънчаров каза: Другарко Santa Sara, увличате се, а и послъгвате, поне преувеличавате. :-) "Национален герой" и "Спасител" ни бил Боко, за това ли намеква-те?! "Истински човек" бил той, тъй ли? :-) Или сте зомбирана, или послъгвате срещу заплащане, щото не вервам да има чак толкова простодушно заблудени хора. Съ-щото се отнася и за репликите на излелите душите си по-горе страстни почитателки на Боко.

Лъжа е, че той бил направил "най-много" за България след като не направи нищо, напротив, много навреди. Той и не знае какво требе да се прави, щото акъло му е малко. Но карай. Перчи се иначе убаво пред репортерките и гледам, че е впечатлил известна част от по-немислещите дами, които явно са възхитени от бицепсите му. Страшна работа!

Затова немаме напредък, драги ми страстни другарки-почитателки на Боко! Мазнете му се на Боко, може пък да ви даде некаква служба. То затова повечето му се мазнят теперь, щото пак точи лиги за бани-цата. И мечтаещи да лапат у нас бол. Тава-ришчи, така не се прави просперираща държава, понимаете меня? Така се прави бананова республика на руската мафия.

Скоро ще се разбере кой свири на оня свирка, по чиято свирня така усърдно рипа наш Боко. Аз отдавна съм писал по този въпрос. отдавна съм показал, че той е инженерно-политическо творение на дара-гиете таваришчи от КГБ. "Десен" бил, вятър работа! И що му е, позволете да запитам, "десното"? Че обича бай си Тодор Живков ли? Че се перчи като него ли? Че бълва като неговите простотии ли, та впечатлява така немислещите домакинки?

Е, както и да е, карай да върви, яв-но още ще ни се наложи да страдаме – докато на всички простодушни наивници не им дойде акъло у кратуните! Tania Pesheva каза: Ивайлоооо, ако смя-таш, че някой ще ти оправя живот, върни се в комунизма, там ни оправяха живота, тук ИСКАМЕ УСЛОВИЯ, а ние сами ще си опра-вим живота! Ангел Грънчаров каза: Госпожо Pesheva, права сте, само да допълня нещичко: даже

и условията ние сами ще си ги оправим стига държавата да не ни пречи, да не ни вреди, да не ни връзва ръцете, да чиновни-ците да провалят всеки наш опит да напра-вим нещо добро, позитивно, смислено. Щото комунизмът е това: пълно недоверие в способностите на индивидите да се справят сами, те все трябвало да бъдат оправяни от някой; затова, за жалост, горните фенки на Боко, дето твърдят, той че не само че вед-нъж вече ги бил оправил, но и че искали още да ги оправя, щото им било аресало, такива нямат нищо общо с разбирането на десния човек, който иска едно, да не му се пречи да работи за успеха си; десните хора не чакаме някой да ни оправя, а сами рабо-тим за просперитета си. Само искаме дър-жавата да не ни пречи. И самият Боко, като се представя за такъв голем "оправяч", с това само по най-убедителен начин доказва, че няма нищо общо с ценностите на дясното мислене и разбиране, сиреч, че продължава да си е обременен от представите на кому-низма. За жалост, така е! Аз продължавам да настоявам че ако той иска да узнае що е това дясно мислене, съм готов да му стана съветник и набързо да му го обясня, щото се излага. Философ съм и това ми е работа-та, да помагам на всички интересуващи се да разбират точния смисъл на нещата. Щото той очевидно не разбира най-базисни неща. Излага се не само пред нашите изби-ратели, но и пред европейските политици. Отвсякъде от него шурти комунизъм, от всяка негова стъпка и дума! И те това го виждат и затова го гледат с такова съжале-ние, сякаш е некакъв инопланетянин, извън-земен де...

ДРУГАРКАТА МАРГА КОНТРАТА ДЕБНЕ ОТ ЗАСАДА

неделя, 27 юли 2014 г.

Тая другарка партизанка ли вече стана?

30 ЕТО КОГА – И КЪДЕ – ИДВА ВРЕМЕТО ФИЛОСОФИЯТА ДА ТЪРЖЕСТВУВА

В новата книжка на сп. ИДЕИ, коя-

то трябва да излезе от печат до края на м. август има твърде хубави текстове, а пък в раздела ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА този път ще има два чудесни текста, едини-ят от Киркегор (от него сега нищичко няма да ви предложа, понеже всичко е така пре-възходно, че просто не мога да подбера кое да предпочета!), а пък другият – от Хайде-гер. От Киркегор сме подбрали откъси от "Афоризми. Естетика" (фрагменти), книга, която, доколкото ми е известно, не е пре-веждана и не излизала на български. Ето сега, за "зарибяване" на нови читатели на нашето списание един малък откъс от текс-та на Хайдегер; уверявам ви, настоящи и бъдещи читатели на ИДЕИ, няма да съжа-лявате ако прочетете новата му книжка, напротив, много ще спечелите; ето, съдете сами: Творческият ландшафт: защо оставаме в

провинцията?

Мартин Хайдегер

На наклонения склон на широката високопланинска долина на южния Шварц-валд, на височина 1150 метра над нивото на морето стои хижа – неголяма къщичка за скиори. Нейната площ е 6 на 7 квадратни метра. Покривът ниско се спуска над трите помещения – кухня, спалня и килия-кабинет. По тясното дъно на долината и по точно същите наклонени склонове на планината са нахвърляни селски къщи с огромни, ниско надвиснали над тях покриви. Ливади и пасища са разположени нагоре по склона до самата гора с нейните високи, тъмни, стари ели. А над всичкото това стои ясното лятно небе, в сияйните простори на което в широ-ки кръгове се реят два ястреба.

Това е моят свят – светът, в който аз се трудя ако гледаме на него със съзер-цателния взор на гостенина и отпускаря. Аз пък, собствено, никога не разглеждам този

ландшафт. Аз го постигам в опита на живо-та: ежечасно, ден и нощ, плава той във великите вълни на годишните времена. Внушителността на планината, крепкостта на нейните първобитни породи, замисления растеж на елите, светлия безизкусен разкош на цъфналите планински ливади, шумът на ручея, бягащ по камъните в безкрайната есенна нощ, суровата простота на обсипа-ните със сняг равнини – всичко това бива измествано и пришпорвано едно от друго, налага своя отпечатък върху повседнев-ността на съществуването там, горе, в пла-нината.

И всичко това пък отново не е в специално избраните мигове на съзнателно съсредоточаване, на нарочно вчувстване, а само тогава когато своето собствено същес-твуване е вътре в своя труд, в него. Само трудът отваря просторите, в които встъпва действителността на тези гори. Редуването на трудовете докрай е потънало в ланд-шафта, в неговото извършващо се пребива-ване.

Когато в мрака на зимната нощ около хижата бушува снежната буря с ней-ните свирепи пориви на вятъра, когато всичко наоколо замрежва снежната пелена, скривайки нещата от очите, ето тогава идва времето да тържествува философията. Ето кога тя е длъжна пита просто и съществено. Всяка мисъл трябва да се проработва суро-во и отчетливо. Тогава се отпечатва трудът на мисълта в езика – точно както елите, изправени нагоре, противостоят на бурята. (Продължава в кн. 2 (17) от 2014 г. на сп. ИДЕИ) ЗАБЕЛЕЖКА: Аз тия дни живея и работя работите си също на село и стана така, че по някакъв чудодеен начин днес най-непосредствено и пълно усетих неговата правота. Есето му е невероятно дълбоко и е написано на един превъзходен, даже поети-чен език. Стана така, че и в моите тук дни, дето прекарвам в подножието на Рила пла-нина, се случиха някои събития от рода на тези, които описва в есето си Хайдегер, и на мен по досущ същия начин една възрастна дама мина по улицата и понеже в този мо-мент преминаваше погребение, ме помоли да застана до нея (имало обичай, че като минава погребение не бивало да заставаш сам, а винаги с някоя друг, защо е така,

защо е възникнало това поверие, за което научих днес, си заслужава да се тъл-кува отделно), а като отмина погребението, тя ми разказа историята на починалия, Бог да го прости, а пък аз току-що бях редакти-рал есето на Хайдегер и се втрещих от съвпадението, щото и той в своето есе говори за смъртта на една старица, за това как се била държала преди смъртта, какво била казала и пр.: съвпадението беше пъл-но!!!

Ей-такива неща се случват тук, при нас, в селския живот, който, казва мъдрият Хайдегер, съдържал онова, което крепяло субстанцията на националния дух и пр. Вие ще прочете, надявам се, неговото есе, като излезе кн. 2 (17)-та, а пък аз тия дни, ако имам време и настроение и ако не се увлека по нещо друго, ще разкажа историята, която ми разказа тази възрастна жена преди малко. И за да бъде съвпадението 100%-во, тя в един момент ме нарече досущ по съ-щия начин, както онази хайдегерова стари-ца наричала него, нарече ме "господин професоре"; аз, повтарям, се изумих от това наистина пълно съвпадение, майчице, каква е тази игра?! Такива работи. Той там говори и интересни о много актуални неща за от-ношението на гражданите към селския живот, но това вече е отделна тема. Бъдете здрави!

НАЧЕНА СЕ НОВА СЕРИЯ НА МОЯТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ЕДНА ЗНАМЕНИ-ТОСТ, С ЕДИН, ТЪЙ ДА СЕ РЕЧЕ, "ФИЛО-СОФСКИ" ПОЛУБОГ – С МНОГОУЧЕНИЯ ДОКТОРАНТ УЗУНОВ, УРА, ТОЙ СЕ ЗА-ВЪРНА!

Днес битието се е явно погрижило да ми донесе много радост: получих голямо писмо от оня същия премъдър и така любе-зен докторант Узунов, който пак е благово-лил да снизходи до моето ниво и тъй вели-кодушно да ме осени със лъчезарната свет-лина на своя дух! Наистина това е празник за мен, няма как, прочетох писмото му и по повод на бликналата в сърцето ми емоция му отговорих веднага, щото добре знам, не отговоря ли на някое писмо веднага, има опасност никога да не му отговоря, а такова непростимо неучтиво нещо не бих си позво-лил да сторя тъкмо с писмо на многоучения

31 и така бляскаво образован от родната ни доцентура докторант Узунов. Та ето какво ми пише тоз гений на нашето време, таз непомерно силно сияеща философска звез-да на нашия роден духовен небосклон, тоз... простете, нямам думи да изразя величината на този невероятно мощен капацитет, затуй минавам директно към негово бляскаво писмо, а пък по-долу можете да прочете и моя скромен и некадърен отговор до него (всеки си носи обременеността на талантите си, няма що да се прави, туй нещо е съдба!):

Многоуважаеми и умопобъркани, другарю Грънчаров, (оставям и правописа и пунктуацията в оригиналния им вид, не смея да накърнявам автентичността на текста щот един ден изследователите на творчеството на този гений ще ме проклинат ако се намеся без да съм бил оторизиран от него, бел. моя, А.Г.)

онзи ден, в любимото ми място – Народна библиотека, попаднах на поредни два броя на Вашето списание. В единия от тях забелязах, че цяла страница и половина е отделена на кого? – на някой си Николай Узунов. Разбира се с лицето Узунов се разправят, изваждайки някакви негови сло-ва от цялостния контекст; с лицето Узунов се заяждат, наричайки го с епитети ("недо-расли или недоучени студенти" – по спомен цитирам). Всичко това ме РАЗСМЯ! За малко щяха да ме изгонят от читалнята. Седях там и прихнах! Прихнах от смях.

Бих искал да Ви дам още един БЕЗплатен съвет: защо не станете писател, другарю Грънчаров? Алек Попов е сред един от любимите ми модерни български писатели (е, при него няма толкова много ЖЕНСКА злоба, колкото тя се среща при вас, но...) и мисля (от скромния ми опит на читател), че имате много качества да стане-те писател на сатира.

Вярно, че за философ НЕ ви бива. Изключвам това, че у вас НЯМА колегиал-ност и наричахте доценти и професори от Софийски университет с всевъзможни епи-тети, но от вас може да стане един прекра-сен злобничък хуморист! Знаете ли, модер-ната ни българска литература е претоваре-на от романи с (пост)комунистическа тема-тика. Вие ще се явите в нея като нещо све-жо, леко злобничко (но пък българинът обича да подиграват другите, да чете текс-тове, написани в близост до жанра на т.нар. "жълто" и "низко"), но пък и като глътка свеж въздух за българската ни модерна литера-тура.

Опитайте да пишете литература, повярвайте ми, шансът някой да ви забеле-жи и запомни е много по-голям отколкото чрез сегашните ви напъни да бъдете "фило-соф".

Защото все още претендирате, че притежавате философско образование и не можете да разберете, защо името "ИДЕИ" е толкова философско остаряло, другарю Грънчаров, ще ви попитам дали за Вашата

особа разликата между: sein и seyn означа-ва нещо?

Предполагам, че познавата произ-веденията на Хайдегер върху досократици-те наизуст (не се и съмнявам, че дори сте ги надмогнали и надминали интелектуално). При положение, че имахте философска образованост, щеше да ви е ясно, КОЙ (?) е първият "убиец" на философията: именно Вашият любим Платон и неговото учение за идеите, с което се поставя епохата на по-нататъшното рационално мислене. При положение, че имахте поне малко фило-софска образованост, щяхте да знаете защо и как "идея" е превратно и остаряло понятие за модерността, в която се предполага, че живеем. Няма да ви обяснявам (на толкова философски ерудиран човек като вас!) за разликата (по Хайдегер) между досократи-ците и онова, което Платон е извършил, въвеждайки "идея". Все още предполагам (надеждата ми умира последна), че сте поне малко образован човек и ще си намерите от някъде "Хераклит" или "Парменид" на Хай-дегер и ще разберете за какво Ви говоря.

Благодаря Ви, че ме разсмяхте та-ка силно онзи ден. Обичам да се смея над човешката глупост, а при вас господ е да-вал, давал, давал от нея, че се е забравил!

С уважение към другарите, защит-ници на "идеи"-те :)

Тъй. Това ми пише докторантът

Узунов. Изумихте ли се от възхита спрямо проницателността и многоучеността на този млад, ала така учен човек, която той успя да ни продемонстрира така усърдно, показвай-ки нашата немодерност - в светлината на всичко онова, което е научил, бидейки сту-дент във втори курс, от лекцията за моя любимец Хайдегер, лекция, произнесена от някой знаменит многоучен роден доцент? (Апропо, досократикът Хераклит също е много обичал като мен многоучеността на... античните "доценти", тогава са ги наричали другояче, по-директно, което си личи от тъй откровената хераклитова мисъл, цитирам по памет: "Многознайството на ум не учи, ина-че щеше да е научило и Хезиод, и Питагор, и Ксенофан... (а аз си позволявам тук да добавя) ... и докторанта Узунов, и цялата свита от негови многознаещи и многоуче-ни доценти!"). А ето сега и отговора ми до моя толкова знаменит събеседник:

О, здравейте, драги ми докторант

Узунов! Отрадно е, че се обаждате, аз се

бях затъжил за Вас, бях се дори уплашил, че сте изчезнал нейде из небитието – щот много е тежко човек да носи чак такава неизмерима ученост като Вашата! Но Вий сте бил още тук, бравос! Впрочем, таях плаха надежда, че сте почнал... да гоните момите и че сте се увлякъл в тази гонитба, ала, уви, това явно не е така, щом ми се обаждате в разгара на лятото, уведомявате

ме, че посред лято, когато цялата мла-деж се е отдала на страстно гонене на съб-лазнителни моми, Вие седите в читалната зала на Народна библиотека и пак четете... списание ИДЕИ! Както и да е, Ваша си ра-бота с що се занимавате, Вий си имате свобода, аз няма да Ви се мешам повече. Но е радостен факт, че сте толкова редовен читател на списанието ни, това за нас е голяма чест! Поклон за себеотрицателност-та! Гледайте обаче само някой доцент да не Ви види какво четете, че да не пострада Вашата безукорна репутация! Но както и да е, няма лошо човек да чете каквото му душа иска, но не крия, че съм поласкан, че сте толкова редовен и усърден читател на нашето наистина забележително списание, което не може да не бъде оценено по дос-тойнство и от толкова учени хора кат Вас! Е, няма лошо, знаете, моя милост много ува-жава свободата, щот ний, неистинските философи (по Вашата представа), сме такива, че почитаме свободата, пък Вий, съвършено истинските и учени задълбочено и основателно философи, изглежда, й ня-мате много-много доверие на таз пуста свобода.

Радвам се, че така възторжено приемате Вашата поява на страниците на сп. ИДЕИ, няма как, Вие тепърва много ще присъствате там, щото сте, тъй да се рече, една философска знаменитост, зер, ний в нашето списание със специално благогове-ние почитаме ерудираните и учени хора като Вас. Вярно, този път сте представен в една не кой знае престижна роля и светли-на, но за това, желая да изтъкна това спе-циално, сте си виновен Вий самият: аз нали Ви предложих да участвате в списанието с превод на текст на Хусерл, Вие се напра-вихте на ударен или на разсеян, знам доб-ре, че сте доста напреднал по Хусерл, пък и някъде подочух, че сте решил да се посве-тите на преводаческото изкуство, което е израз на похвално себеотрицание, на жерт-воготовност пред олтара на науката, щот ний с удоволствие бихме прочели и бихме дори публикували в списанието си и Ваш оригинален текст. Но няма нищо, живот и здраве да е, ще дойде и тоз момент, когато Вий сам ще се обърнете към нашето тогава съвсем престижно вече списание и ще предложите плодовете на Вашия тъй усър-ден труд.

Държа да Ви уведомя, че нашата с Вас епична дискусия по толкова много и то все най-важни въпроси, които обсъдихме преди време, въпроси от всякакво естество, получи се идна шеметна дискусия, точно по нашия вкус, та държа да Ви уведомя, че и тази наша дискусия предстои да излезе отпечатана в новата книжка на ИДЕИ, която ще излезе от печат към края на идващия месец, сиреч на август. Изглежда съдбата така е определила, Ваша милост да стане една философска знаменитост, другояче казано, да се прослави с този наш диалог,

32 да го наречем тъй, щот на моменти той прилича и на караница, но за сметка на това пък показва доста важни, любопитни и изра-зителни неща за актуалната ситуация, в която се намират нравите на тъй наречени-те нАучни среди, към които Вие принадле-жите (аз самият не смея да проява такова нахалство и да се отнеса към тия достопоч-тени среди!). Та мисълта ми е, че има голям смисъл да се види във Ваше лице изобра-зена и въплотена една водеща тенденция в българския живот, избила даже и на т.н. "философски фронт", а именно когато някой се захване нещо да прави, всички ний да заставаме встрани и вместо да му помогнем и да го насърчим, да почнем да го плюем, да му викаме дружно, че неговата нямало да стане, а най-вече, оглушително да мъл-чим, чакайки онзи заветен момент когато този човек ще се провали, та да изръкоп-ляскаме дружно на появилия се тъй трога-телен сеир и да го поздравим ухилени за провала му. Както и да е, да не задълбавам в тази тема, щото знам, че Вашето време е ценно и Вий, като голям учен и зает човек нямате възможност да изчетете по-пространни изявления особено пък на таки-ва непризнати от официалната нАука оди-озни личности кат моята скромна милост.

Много съм Ви признателен, че от-ново сте се захванал да ми обяснявате, че според духа на най-модерната философия в нейното най-основателно и превъзходно доцентско разбиране името на списанието, именно ИДЕИ, е "комсомолско", зле звучащо за Вашия изтънчен слух, анахронично, не знам си какво още, а най-паче демонстри-ращо моята отчайваща и затова не даваща Ви никакъв покой философска необразова-ност. Какво да се прави, скъпи ми докторант Узунов, всички ний не можем да сме тъй бляскаво образовани като Вас самия и както са образовани Вашите изтъкнати доценти (те веч професори не станаха ли?), дето сте се така задълбочили в разните му там хай-дегерови тънки разграничения между разни-те му там ейдоси, какви ли не битиета, идеи и не знам си какво още, та заради тия свои усърдни занимания вече нямат никакво време да погонят и те някоя и друга мома. Както и да е, та думата ИДЕИ като име на списанието, което моя милост създаде, нека да позори мен, толкова необразования негов създател и редактор, аз, няма как, ще поема върху себе си този тежък позор, а пък вий, имам предвид многоучените доценти и докторанти, си направете някакво друго списание и му дайте някакво свръхмодерно умопотресаващо научно име, ний тогава ще ви наблюдаваме внимателно да видим с какво именно ще запълните страниците на туй списание, щот нали знаете (а ако не знаете да Ви го кажа аз), че е доста трудно да се намерят в нашите родни български условия свястно пишещи по философски и важни теми автори, това наистина е много трудно, а родната доцентура не се е кой

знае колко много разписала. Щот тя, докол-кото ми е известно, предпочита да се зани-мава с други, къде-къде по-приятни занима-ния, а именно да влачи от кафене по кафе-не с младички студентки, пред които да демонстрира своята тъй завидна ученост, да изобразяват на лицата си подобаваща страдалческа физиономия на тежко обре-менен от една непосилна направо ученост изтъкнат труженик на родната нАука, и прочие, Вие по-добре от мен знаете с какво запълва времето си въпросната многоучена доцентура, която по тази причина няма време да пише, камо ли пък да мисли, щото, нали сме хора, требе да имаме време и за това понякога да ощипем по някоя мома за га..., пардон, за тъй съблазнителните й задни части. Простете, щях да изръся една грозна и просташка дума, за да оскверня тъй изтънчения Ви слух, ала овреме се спрях!

Та такива ми ти работи, драги ми докторант. Пишете ми, Вашите тъй ласкави писма ми носят отрада на душата в моето толкова трудно всекидневие, заето с най-непрестижни занимания като четене, писане и пр. Аз даже се чудя дали да не взема да издам нашата с Вас кореспонденция в от-делна, нарочна книжка на списание ИДЕИ и по този начин да Ви отдам подобаваща чест, щот един ден, като станете прочута доценто-професорска знаменитост, за спи-сание ИДЕИ ще е голяма чест, че първо е отделило подобаващо място за представя-нето на изгряващата философска звезда на родния ни небосклон. Но и фрагменти да публикувам от нашите тъй задушевни дис-кусии, пак ще бъде немалък принос за нАу-ката, поради самия факт, че толкова голям бъдещ учен се е захванал да ми казва как е правилно да мисля, да пиша, да живея и прочие. За което аз, разбира се, ще Ви бъда вечно признателен, но, знаете ли, на моите години вече е възтрудничко да започвам един съвършено нов живот, изграден на съвършено други принципи, точно съответс-тващи на Вашите тъй мъдри и духовити предписания. Затуй предпочитам да си остана какъвто съм, е, нищо че не отгова-рям на Вашите тъй възвишени предписания, но то няма как да отговаря човек на предпи-санията Ви, щото когато съм се родил, Вий още не сте бил даже проектиран да се поя-вите на тъй унило-тъжния без Вашето при-съствие свят.

Та Ви благодаря и за този отзив, вярвам, няма да възразите да запозная и този път, според сложилата се традиция, читателите на своя блог с Вашите тъй мъд-ри оценки и предписания касателно моята скромна личност, а също и с моя отговор, щото ми се ще, както вече Ви казах, да направя пълно описание на нашите тъй задушевни отношения, щот в тях, както имах дързостта да Ви посоча, се съдържа нещо доста показателно за духовната ситу-

ация на нашето време, да се изразя така, като използвам туй поизтъркано клише.

И последно, относно препоръката Ви да стана хумористичен писател или нещо такова. Не зная дали си давате сметка за това колко висока оценка се съдържа в тази Ваша препоръка, щот за практикуване в този именно отдел на изкуството се изиск-ват най-големи дарования, изключителна надареност, духовитост и пр., е, личи си, че ме надценявате в случая, аз нямам такива чак таланти и по тази причина ще продължа да се изявявам на попрището на философс-ката книжнина, откъдето Ваша милост иска да ме изпъди, та да заварди тази територия за нашата така хероична и всеотдайна а нАуката народно-академична доцентура. Вие ме пъдите от философията, ала аз предпочитам да си остана в нея и то непре-менно тъкмо с цялата си необразованост, с характера си, с всичко, с цялата си личност.

Тъй че дръжте се, тепърва като разлиствате сп. ИДЕИ във възпразната зала на Народна библиотека ще можете още много пъти, живот и здраве да е само, и да се смеете от душа, и да се гневите, и да тропате в безсилие по масата, както си искате реагирайте, казах, даже и Вий, обре-менен с цялата си толкова непосилна уче-ност, в крайна сметка сте едно човешко същество, имащо право да се отдава на каквито си иска емоции, щот имаме туй нещо, наречено свобода, към което Вий специално изпитвате такова голямо отвра-щение; но какво да се прави, такава явно Ви е била съдбата. Питайте гръцките филосо-фи и техният тълкувател Хайдегер да Ви обяснят що е съдба и как е невъзможно човек да промени съдбата си - пък даже и да е нещо като многоучен полубог, както е именно във Вашия изключителен случай. С поздрав: Ангел Грънчаров, философ

ЕДНА "ФИЛОСОФСКА" КАРТИНА

неделя, 27 юли 2014 г.

Училището на Аристотел от Густав Адолф Шпангенберг, фреска 1883–1888

О, ПОДЛА, МЕРЗСКА, НИЗКА, ПРОПАД-НАЛА, ГНУСНА КОМУНОИДНА ДУШО!

Напоследък ми върви да се зани-мавам с разни интернетни мерзавци, няма как, налага се, щото мерзавщината у нас, ако не сте го забелязали, да ви кажа аз, много е напреднала – и трябва да й се

33 оказва известен отпор, щото иначе хептен ще ни залее и удави даже. Ето сега какво е благоволил да напише един прочут интер-нетен мерзавец (виж: Защо не гласувам – истината и само истината, мерзавците, видно е, си падат много по "истината", сан-ким, по лъжата, щот при тях, в тяхното мерзско съзнание, истина и лъжа са си разменили местата, истината е лъжа, а лъжата – истина), та значи ето както си и позволил да напише този въпросния мерза-вец, анонимен, естествено, който се прех-ранва от това, че продава мерзости, че приема платени, разбира се, поръчки, за да прави всякакви мерзости, с оглед всичко да опошли, с оглед да помогне за довидиотя-ването на редовия или масовия нашенски наивник-малоумник.

За тия неща се плащат луди пари, щото ползата е голяма, предполагам, не само на Бареков плащат хубави пари, а вече са взели да плащат и на такива изтък-нати интернетни мерзавци, щото, дето се казва, "бъдещето принадлежи на новите медии" и мерзавците и техните покровители особено няма да оставят празнина в това информационно поле. Та въпросният ано-нимник, който се прослави с това, че пише умели фалшификати, които после дежурни-те (и щатни, добре платени) интернетни марзавци и сволочи разпространяват в интернет като "самата истина", тази нощ е измъдрил да напише нещо като "есе", в което по остроумен начин, както си мисли, обяснява защо не било трябвало да гласу-ваме, иска един вид да опоетизира "фило-софията" на масовия малоумник, който не гласува, щот..., абе сами ще разберете защо нямало да гласува и защо не трябвало било да се гласува, ето, прочетете, а пък аз тук слагам и своя коментар, който ми се наложи да напиша под въпросната умствена и душевна бълвоч:

Не гласуваш защото си мерзавец, затова не гласуваш, няма защо да го усук-

ваш: от душевния мерзавец добър гражда-нин не може да стане, а става ето какво, става "гражданин-мерзавец". И като не гласуваш, о, долна твар, ти правиш така, че долни твари като теб да ни управляват, понимаеш ли сега, мерзска душо, защо всъщност не гласуваш?! Тази е истината, ако и мерзавците, инак казано, ако комунои-дите като теб почнат да се държат като добри граждани, сиреч, да гласуват, ще настъпи вселенска аномалия, а сега всичко си е наред.

За жалост комунизмът произведе много нравствени уроди като теб, произведе ги в изобилие, и ето, по тази причина те завзеха у нас даже и властта, почнаха да ни управляват, с оглед всичко да опошлят, абсолютно всичко, и свободата, и демокра-цията, и Европа, всичко свястно, чисто и добро да натикат в калта - какво друго да правят мерзавците ако не точно това? Та нали тази им е работата, това им е занятие-то?

Не гласуваш, мерзска душо, за да възтържествува нихилизмът на посткому-низма, за да възтържествува пълната цен-ностна дезориентация, в която вий, комуно-идите, изпаднахте след като дойде краха на любимия ви комунизъм. И сега вече наисти-на в нищо не вярвате, освен във вашата собствена вездесъща мерзост.

И затова правите всичко, та мер-зостта ви да ни задуши, с оглед да не оста-не нищо свястно в тази страна, ето, затова се държиш така, поняла меня, о, подла, мерзска, низка, пропаднала, гнусна комуно-идна душо?!

ДОКАТО КОСТОВ СПАСЯВАШЕ БЪЛГА-РИЯ, БОКО ВАРДЕШЕ "ТАТО" И ДРУЖЕ-ШЕ С РАЗБОЙНИЦИТЕ И БАНДИТИТЕ...

Кратка обмяна на мнения и пози-ции във фейсбук: Огнян Минчев: "Орешарски не е бил на власт. На власт бяха други, които поставиха Орешарски начело – за да могат да упраж-няват контрол и да безобразничат." Момчил Дойчев: Абсолютно точно. За съжаление не се прави разлика между този, който притежава реална власт (политичес-ка, икономическа, духовна) и този който е поставен от тази власт да управлява. Още повече, когато имаме подобни случаи на "сламени управляващи" през последните 25

години – Беров, Попов, Сакскобургготски. Това се дължи на слабост, неподготвеност или и двете заедно. Силно управление – без да е авторитарно! – бе само управлението на Костов и Борисов. Точно за това прите-жаващата реалната власт посткомунисти-ческа олигархия ги сатанизира и свали правителствата им – и в двата случаи с изборни преврати.

Ангел Грънчаров: Управлението на Костов беше силно и неавторитарно, факт, е, Бори-совото си имаше своите кусури, но карай, нека да смятаме и него за такова, мир да е: щото Бойко не може да търпи да го слагат по-долу от Костов, он нали требе да е се най-отпреде! :-) Капка Вачева каза: Кво търпи Бойко е последното нещо, което има значение за мен. Да му мислят тези които му се слагат, че стават една гледка думи нямам! Иван Сухиванов каза: Докато Костов спа-сяваше държавата, Боко вардеше "Тато" с апапите си...

ЕДНА ПРЕКАЛЕНО ЕРЕТИЧНА МИСЛЪ: НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ И БОКО, НАШИЙ НА-РОДНИЙ КУМИР, ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ ПОЛИТИКА?!

След като Серьожка Дмитрич, тъй да се рече, "замина в историята", то не е справедливо там да замине и Боко Борисо-вич, с оглед да се запази баланса, пък и те бяха с Дмитрич "дупе и гащи", добре си партнираха, взаимно си помагаха, като скачени съдове?!

Мисълта ми е, че падането на Дмитрич дали не е прелюдия и към заника на Боко Всемогущего?! Он се провали, всички разбраха, че управлението на една държава за него се свежда до резане на ленти и до перчене пред бодрите телевизи-

34 онни репортерки, дали вече не е време, с оглед доброто на нещастната ни, сякаш прокълната родина, и Боко да се оттегли от политиката, а пък в ГЕРБ начело да излезе някое друго, що-годе по-приемливо лице?

Само подхвърлям тази идея, знам, че у нас разумните неща трудно се приемат, виж, глупостите и простотиите много вър-вят, страшно се пласират. Кога ли куклово-дите ще разберат, че и Боко като Царо се изчерпа, че са нужни нови лица, един Баре-ков не стига, щот той, горкият, е точно копие на Боко, е нещо като негова карикатура!

Или кукловодите сметат, че бъл-гарската наивност и глупост е безпределна, че българското малоумие няма граници?!

"УМРЯ СИРОМАХЪТ ЗА ПРАВДА, ЗА ПРАВДА И ЗА СВОБОДА..."

Тия дни след падането на куклено-то (на конци, дърпани от мафията) прави-телство на Олигарски в Мрежата се подеха горещи дискусии по въпроси, свързани с очертаващата се "переспектива" (както произнасяше тази дума другарят Тодор Живков навремето) България отново да бъде управлявана от... бившия бодигард на същия този Тодор Живков, именно Бойко Борисов. Намериха се силно загрижени политолози, които си предложиха услугите на ГЕРБ и почнаха да ругаят политиците от Реформаторския блок че били нелюбезни с Боко, че не му се кланяли, че имали наг-лостта да го критикуват, с което, видите ли, били наливали вода в мелницата на... кому-нистите. Зер, Боко ни бил единствената

надежда, щото без него България, видите ли, щяла мигновено да бъде прилапана от хищната руска мечка-стръвница, щяла да бъде прилапана от таваришч Путин де. Няма как, в тия горещи дискусии се включи и моя милост, щото нямам обичай да стоя встрани и да гледам безучастно.

Та доста време си погубих за да участвам в тях, вместо, както правят благо-разумните хора, да си гледам другата, мно-го по-важна работа (имам работа и на ушите по своите нови книги и по подготовката за печат на новата книжка на философското списание ИДЕИ, която трябва да излезе до края на август, но сега именно я подготвям). Е, не се знае кое е по-важно де, щото и политиката е важна, а най-важни са настро-енията на редовия и така объркан наш избирател, който вече се е шашнал съвсем, което означава, че с него трябва много да се разговаря, та белким се ориентира в истинската, в действителната картина. Аз за това и се включвам в тия дискусии, та да допринеса нещичко, с нещичко да съм по-лезен. Такава ми е работата като философ, аз така разбирам работата на философите.

Да, обаче някои благоразумни хора ме предупредиха: недей повече се меси в политиката, човече, ето, ти вече пострада, уволниха те след като написа онова жестоко "открито писмо" до Борисов, неговата фен-ка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив те увол-ни само броени дни след като те изпрати онуй писмо на Боко (виж: Назначена от ГЕРБ директорка уволни от работа поли-тически блогър заради това, че е написал обидно "Открито писмо" до Бойко Бори-сов!, пък самото писмо до Боко е тук: Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"), нима не ти увря акъла да се пазиш, щото уволнението си е уволнение, но и друго нещо може да ти се случи – ето така ме предупреждават някои благоразумни и дори добронамерени спрямо мен хора.

Питам какво друго могло да ми се случи, те ми отвръщат: ами помисли, колко му е да ти организират едно срязване на спирачките на колата (примерно) – та да си разбиеш главата, то на твоята оперирана глава малко й трябва. И ще си отидеш за едното нищо, пази се, тези хора са опасни, не ги дразни повече! Слушам и чета тия приказки все по-често и да си призная взех да се замислям. Вярно, не съм някакъв кой знае какъв фактор, но точно затова ще ме смажат без жал, сякаш съм едно досадно насекомо, нещо като комар, като муха, като гъсеница някаква. Не се плаша, ала ето, дали пък не е пълна глупост да се навирам, дето се казва, "между шамарите"?

Тия дни се намериха няколко мер-завеца, които се впуснаха в бясна атака срещу мен, аз скоро ще публикувам пълен отчет как се държаха с мен тия мерзавци,

нашата препирня стана на едни най-потайни места, дето почти никой не стъпва, прочее, какво ми пречи да дам линкове към тези места, нека хората да видят какви гнусни мерзавци има и как се държат, това ще ми спести (засега) работата по препуб-ликуването в отделен постинг на тия гнусо-тии. (Вижте коментарите ето към тия публикации, те са съвсем пресни-пресни, там именно един мерзавец ме "линчува" както си иска, а пък аз го разпитвам за това-онова, ето, и под двете публикации има "коментари", сиреч, плювни и храчки срещу мен: Целият свят видя истинс-кото лице на руския агресор! и втората: България, ако не знаете да ви го кажа аз, е страната, в която да си личност е нещо като проклятие) Един вид тия дни дадените сили упражняват нещо като тре-нировка по психо-атака, подготовка за ис-тинския, за решителния удар. За пълното и кардинално отмъщение и за окончателното решение на "проблема Грънчаров", то нали знаете как мислят тия таваришчи, мислят ето как: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы...", те са си все същите, промяна никаква при тях няма и не може да има! Аз добре знам, че разпола-гам с едно-единствено оръжие, и то е глас-ността, пределната откритост, абсолют-ната честност, дето се казва, светлината, щото именно светлината като освети гнусо-тиите на мерзавците, те почват да се чувст-ват некомфортно, почва да им става непри-ятно. Щото биват изобличени и показани колко струват, проблесва истинското им лице. Да, това е моето единствено оружие, и от него ли трябва да се откажа? Трябва ли и аз да млъкна, ето, заради тази моя актив-на и ангажирана гражданска позиция и работата си загубих, остава и главата си да загубя, единственото, което имам, все пак е тази много видяла и много патила глава?

Един човек даже ми каза: абе, Грънчаров, ти умееш да пишеш, вземи, душо, пиши по неопасни теми, неполитичес-ки, пиши за каквото друго си искаш, зарежи тая политика, и тогава много ще постигнеш, и парици ще натрупаш, а така само си про-пиляваш всички шансове. Дразниш лъва постоянно, а той лъвът у нас се знае кой е, Боко се нарича тоя лъв болканский, кой друг да е нашия народний лъв?! И ти таман него дразниш, абе глупава работа е тази, пък е и опасна работа. Не виждаш ли как сички благоразумни хора у нас му се мазнят и постове получават, и слава, и всичко, а ти само си седнал да ми се правиш на нещо като "апостол на истината и на свободата", идиотино неден! Такива работи ми думат разни хора комай всеки ден, какво да пра-вя?

Да мълча някак си не ми иде по мярка тази иначе умна позиция. Да подли-зурствам пък съвсем не ми отива на душев-ността, ще повърна, не мога, гнусно ми е. Да стана предпазлив, умерен, да не изпадам в

35 пределна откровеност, да не пиша каквото мисля, а да пиша по-беззъбо, по-приемливо а всички, да, знам, по тази начин и успех се печели, и парички се трупат, ала ето, и това не ми отива някак си на темперамента. И явно ще си остана какъвто съм. Такава явно ми е била съдбата. И ако някой ден в този блог нищичко не бъде написано, и ако на другия ден пак нищо не бъде написано, а пък в един момент тук се появи моят... нек-ролог, на който пише "Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода..." или нещо такова, то ето, знайте, предупредил съм ви, та да знаете защо ми се е случила някаква "съвсем случайна случка", нали разбирате за какво намеквам?

Хайде, хубав ден, да изгоним чер-ните мисли, нека да гледаме оптимистично, няма нищо такова бе, кой мен ще гледа да ми отмъщава, червей такъв неден, теб никой не те и забелязва бе, я си стой там в дупката и си кротувай?! Както и да е, хубав нека да е поне денят за Вас, и седмицата да е спорна, приятна, плодовита!

НОВИЯТ ЛИДЕР НА БСП ПРАЗНУВА ИЗ-БИРАНЕТО СИ С КЮЧЕЦИ: И КОМУНИС-ТИТЕ У НАС ЩЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАТ ВСЕ ПО-БЛИЗО ДО НАРОДНАТА ДУША!

понеделник, 28 юли 2014 г.

Emil Jassim: Ако Михаил Миков е бил отно-во пиян, може и да не е разбрал, че е изб-ран за председател на комунистите. Сигур-ни ли сте, че Миков вече осъзнава този факт?

ОПИСАНИЕ НА КОМУНИСТА-ПАРАЗИТ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА

Като почна конгреса на бесепарите се замислих за нещо, което още като сту-дент съм се питал – защо нямаше комуниcти в английските страни, а дори във Франция, Италия и Германия ги имаше много? Напр. ГДР – 15 милиона социопати, по-зле и от руснаците... И тогава съм се питал, виках си: Кои са комунистите на английския Запад? Щото хората са хора все пак, нали така? Но къде се губят там?

Сега вече май мога да отговоря на този въпрос, който постоянно си задавах през студената война, наблюдавайки я от BG. Тогава разбирах, че не мога да го реша докато сам не отида на Запад и видя сам

как стоят нещата, понеже медиите не дават пълната картина на живота, както когато си в него...

E, емигрирах преди 16 години, пър-во в USA, после Australia. A при мойта рабо-та срещам много хора – добре дошлo за изследване...

Виждам че, макар и не масово като в BG, но все пак има зли и злобни хора като комунистите, със същия ограничен ум и същата омраза почти... (Тогава се сещам за Morgan Scott Peck и книгата му "Xора на лъжата", където той се опитва да дефинира злото чрез лъжата)...

Е, защо тогава USA, UK etc. нямат компартия с 40% гласоподаватели и въз-торжени старци на 104 години които се чудят кого да дарят с любовта си - дали сатанистка-шаман Мая Манолова или сата-нист-интелектуалист Янаки Стоилов. И това Дарвиново шимпанзе 100 (!) години не е разбралo че има Господ, нещо което деца на 4 години знаят!!?? Нищо, скоро ще полу-чи изненада.

Значи струва ми се, че за всичко по посочения въпрос е виновен английския манталитет и подход...

Напр. в него е вкоренен индивиду-ализма и не върви някакси да се месиш на другите и да им казваш какви трябва да бъдат и в какво да вярват – ако опиташ моментално ще те отхвърлят с пожеланието да си го начукаш. Някак си не е прието, и от всеки се очаква да отговаря за себе си. Въобще не съм видял в английска страна масовки – освен на рок концерт.

Хората не се събират в колективи, освен за... работа. Тогава развиват забеле-жителен колективизъм по своята ефектив-ност, да се чудиш това същите индивидуа-листи ли бяха.

Струва ми се, че тогава точно енергията на злите и злобните (т.е. eмоциите им) се впряга в труда, а взаимни-те нападки са недопустими, ако работата е Бог... По-точно има нападки, но работата е Бог и ги маха за да не пречат. Казва му се уволнение, но не e като твоето – за твойто по-точната дума е перверзна гавра от рускo-богатирски тип с баааавно загряване на главния мозък на действащите срещу теб лица и още по-бавни реакции на обслужва-щата ги ръждясала бюрокрация. Резултатът е, че тук ще уволнят мърляча, а при вас... теб.

Докато източния комунист е съвсем друг. Първо на първо той е скаран с всичко техническо и с всичко свързано с някаква ефективност. При тях бушуват емоции на омраза и страх, маскирани с налудничави приумици – винаги съм се чудел източните комунисти вярват ли наис-тина на бълнуванията си (т.е. са толкова тъпи наистина) или само се преструват – но пък тогава с каква цел? Щото те и матери-ално и сексуално не умееха много-много да живеят и бяха некадърни та знае ли се... Нали нямаше и свобода, вкл. и за тях...

Та този източен индивид със слаб мозък и емоции на гневен ислямист, и в масовия случай доста мързелив, излива цялата си енергия да атакува близките си “другари”, за да ги изобличи пред вожда и партията и те бъдат ликвидирани, а не той. Оттам и следенето и постоянното навиране в чуждата лична сфера.

Докато ако на Запад да речем взе-мем подобна зла личност, той не смее да атакува никой от останалите, а се затваря в себе си. Обикновено се знае за него, че е чудак или ексцентричен, че реагира неадек-ватно в редица ситуации, но никой не се занимава с това. Има такива във всяка служба – адски неприятни ако навлезеш дори леко в личната им сфера, но ще рабо-ти добре и няма да те напада, а това е достатъчно, нали? Mоже да е добър специ-алист и ще влага много енергия в работата и така ще те "изобличи" – че работиш по-малко от него...

Изобличаване на врага по английс-ки, ха-ха!

Преди години четох някъде по BG форумите (има и умни българи, макар и не много) следното знаменателно политико-идеологическо заключение:

“Всъщност свободата и демокра-цията са продукт на англосаксонската култура. Всички други страни по света само се опитват да ИМИТИРАТ тази система, при това често доста повърх-ностно и несполучливо. Често външните прояви на демокрацията – избори, парла-менти, правителства – се смятат за нейна основа. В случая се бъркат причина и следствие. В действителност тези процедури и институции са резултат от специфичното развитие на англосаксонс-кия свят, не негова причина. Затова е много съмнително дали другите европейс-ки страни, да не говорим за Русия и Китай, някога могат да станат истински демок-рации”.

Сега, и на Запад има идиоти които като се напият могат да те убият, но това не е обмислено и организирано зло, както комунягите. На другия ден той не можe да даде смислено обяснение какво е станало (но станалото станало).

А-а да, в комунизма имаше и едни уроди, наречени стахановци, които в безу-мието си обслужваха пропагандата, за да

36 увличат и други като тях, все пак единици, докато масата бачкатори се скатаваха и тънеха в средновековeн мързел и тъпоу-мие...

Дори депутатите в Kонгреса и Cената на Щатите си мерят часовете на работа, а не колите и почивките. Имаше преди един конгресмен който спеше на походно легло в кабинета си. Е това е ста-хановец ама не луд, а ефективен...

На тоя фон е непонятно как може в 2014 в BG да има стотици хиляди комунисти (бесепари), които се имат за важни и разда-ват присъди като че е 1944… Eдин такъв мухъл ми каза че съм за разстрел, a Амери-ка му била виновна че е мързелив и със скъсани гащи и го е яд на себе си че е жив.

Да разстрелва може, и да плещи дивотии за неща от които си нема понятие, но за работа не го търси – тогава ще се скрие като бълха(рин).

Некачествен матр’ял брат, кво да го правиш. Освен да встъпи в компартия и да чака задачи кого да ликвидира, кво мое такъв? Сега разбра ли кой роди престъп-ността в BG в последните 25 години?

Aбe kой им беше конгреса на комунèтата, 48?? Да не са правили по конг-рес и половина годишно след бай Тошo?? При бай Тошо бяхa май до 13-ти, как скочи на 48-ти конгрес, това ми се губи, магия било това БСП… Христос имитират тea чукундури – мумията им в мавзолея трябва да имитира Христос. Hаричат се и "братя" – детo Библията го е въведе 2000 години преди тeх? После се избиват взаимно, то повече им подхожда канибали да си викат...

Те щяха да се изпъчат още повече и пак да станат един милион в BG за една седмица – само да усетят че СССР е на Дунава. А сега се прикриват нищожествата по кръжоци и събрания, тoва им е маймунджилъкa – "Шушу-мушу, àе вън от Партията" – помниш ли тоя виц от комуниз-ма за тва що е Пленум, ха-ха-ха! Че и Пар-тия пишеха с главна буква, а Бог – с малка...

Hо нека сега се изядат помежду си от дивашката си некадърност за каквото и да било полезно...

A. от Австралия

ЖЕЛЕЗЕН АРГУМЕНТ ЗА ТОВА КОЙ Е СВАЛИЛ БОИНГ 777

понеделник, 28 юли 2014 г.

Разказвам вкратце: Имат ли сепаратистите самолети?

Нямат. А тогава какъв е смисълът украинци-те да свалят самолети – щом у сепаратис-тите няма и помен от каквито и да било самолети? ... Мълчание...

Таваришчи рублофили, нещо да кажете сега? Другарко Дърева, я кажи теж-ката си дума?

Източник на информацията: Boris Nemtsov, ивш руски вицепремиер, сега един от лиде-рите на опозицията в Русия, на страницата си във фейсбук следните многозначителни думи:

На дне рождения моего брата Юры собрались его близкие и друзья. Вполне обеспеченные, вполне образованные. С виду совсем не зомбированные, с твиттером и ФБ аккаунтами. Как это обычно у нас в Москве бывает после тостов за именинника заговорили про Украину и сбитый Боинг. Лучше бы не начинали... Больше половины собравшихся крымнашисты и считают, что MH-17сбили украинцы...

Переубедить этих людей невоз-можно. Они пьяны и мозг съеден. Пожалуй, всего один аргумент поставил их в тупик. Скажите, а у сепаратистов есть самолеты? Нет, отвечают они. А тогда зачем украинцам сбивать самолеты, если у Гиркина их и в помине нет? Пауза...

Ситуация гораздо хуже, чем я ду-мал. Информационный террор поразил сознание и его метастазы неизлечимы. По крайней мере пока люди не почувствуют перемен в своих кошельках.

ЕДИН ПОЛИТИК БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗНАЕ КОГА Е МОМЕНТА ДА СЕ ОТТЕГЛИ: ТОЗИ МОМЕНТ ЗА БОЙКО БОРИСОВ ДОЙДЕ

Вчера си позволих къде на шега, къде на сериозно, като една сериозна все пак провокация, да изкажа следната наис-тина еретична мисъл: Една прекалено еретична мислъ: не е ли време и Боко, наший народний кумир, да се оттегли от политика?!. Тази сутрин попадам на текст, в който по същество се предлага същото, ето, прочетете: БОЙКО БОРИСОВ СЕ ОТ-ТЕГЛЯ ОТ ВЛАСТТА, автор на този текст е Николай Флоров; авторът много лекичко, деликатно, щадейки самолюбието на лиде-ра на ГЕРБ, му предлага да се оттегли и да

предостави партията си на по-млади, способни и при това наистина дясно мисле-щи политици; сега именно бил най-сгодния момент да се оттегли почетно от властта, а не опозорен в някой по-следващ момент (ако се съблазни от властта и остане, пък се провали по всички линии). Умен човек е изглежда този Флоров, а пък факта, че статията му е пусната в сайта на Сугарев, който изведнъж се преобрази от голем критик на Борисов в негов най-горещ под-дръжник, сиреч, преживя метаморфоза, обратна на Барековата, много говори, явно тази мисъл не е чужда дори и на сугаревото съзнание. Както и да е, имало значи разум-ни хора и у нас, което е радващо, ето ви тук някои откъси от тази хубава и умна статия:

Цялото удоволствие от играта на бридж е в анонсирането. Разиграването се оставя на слугите. Един добър политик би трябвало да знае кога е момента да се оттегли. Този момент за Бойко Борисов е сега.

Неговият триумф на «comeback kid» е пълен. Две злобни комунистически издънки, като Станишев и Манолова, се кълнеха че Бойко никога повече няма да вземе властта. Днес властта е отново пред него, а двамата злобари се мъчат с послед-ни сили да спасяват репутацията си и още не разбират, че вече е загубена.

Бойко има няколко месеца за раз-мисъл. Неговите натрупани от преди нега-тиви обаче би трябвало да го накарат да мисли бързо: популизъм в тази ситуация е въздух под налягане, а голямото му его изобщо не помага. «Аз и моята партия...», или «аз ще наредя на партията...» в този век повече не върви.

Партията не е тесте карти. Нито партията е той. Това, което заслужава оба-че и не може да му се отрече е, че ГЕРБ излезе здрава и читава от поредното кому-нистическо премеждие, членската й маса не пострада и атаките срещу нея се оказаха ялови – комунистите нито анонсираха доб-ре, нито си разиграха картите както трябва. А за тях властта е като тесте карти.

Тук обаче трябва да кажем, че изобщо не става дума за карти, а за нещо много повече, а именно оживяването на нацията и отприщване на възможностите й за просперитет и твърд курс на запад, към Европа. Противници на този курс от 25 години са българските комунисти във всич-ките им разцветки. Противник – и то най-опасния, е техния покровител Русия.

Дошло е време Бойко да преодо-лее надутото си его и да сдаде ГЕРБ на по-млади и по-квалифицирани хора с опреде-лени десни убеждения, по възможност технократи и с повече чувство за национал-на принадлежност. Нерешителността, която той показа в определени моменти при пре-дишното си управление, не се преодолява само с повече стаж във властта. А и години-те го натискат, да не говорим за кръвното...

37 ... Да повторим – Бойко направи

нужното, за да излезе ГЕРБ честно от изк-лючително трудна ситуация, но това не е достатъчно. Да го успокоим – ако му се иска славица, да го уверим, че му е гарантирана като основател на партията, далновидно предоставил открилите се пред нея въз-можности за широката членска маса.

Не очакваме от него да развихри шанса си за отмъщение срещу зловонната комунистическа сбирщина – в края на краи-щата той трябва да е разбрал, че е нормал-но политиците да се препикават един друг и че няма нужда да гони карез. Такова отно-шение е венецът на победителя и обикно-вено е характерно за големите личности. А ако трябва да прибавим още благинки към неговото оттегляне, да не забравяме, че така хиляди негови почитателки няма да имат причина да го намразят, ще му пишат поеми и ще му плетат топли пуловери во веки веков. ПОСЛЕПИС: Искате ли да се обзаложим, че Б.Б. няма да послуша тия мъдри съвети да се оттегли? Аз мятам, че няма да се оттег-ли, а вие какво смятате? Няма да се оттегли и с това ще покаже, че не е добър политик. Ако се оттегли, ще покаже, че май е бил добър политик, тъй да се рече. Ще видим. Не вервам да се оттегли. Кой ли ти мисли у нас за доброто на страната? Нема такова нещо. Ще стои начело до пълния провал. Дотам води лакомията за власт. Дали пък той обаче няма да ни изненада? Ще видим, надали ще ни изненада...

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е И В БЪЛГАРИЯ ОБРА-ЗОВАНИЕ, ЗАЧИТАЩО ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО?

"Преди около двайсет години поех по един самотен, изпълнен с опасности път. Исках да създам училище, което да се различава от съществуващите дотогава по своите методи, убеждения и отноше-ния с децата. Исках в него зачитането на човешкото достойнство да е основ-на цел и метод на образователния про-цес."

Така започва книгата на Яков Хехт ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Ето тук можете да прочетете голям откъс от нея ако още не сте я чели. Иначе е издаде-

на от авторитетното наше издателство за най-стойностните книги ИЗТОК-ЗАПАД. Аз, разбира се, съм чел тази книга и останах възхитен от нея. Защото в книгата на изра-елския революционер на модерното обра-зование прочетох... свои собствени, най-изстрадани мисли! Искам нещичко да каза във връзка с това, понеже пак много се развълнувах от подчертаните по-горе думи особено: ... зачитането на човешкото достойнство да е основна цел и метод на образователния процес.". Ето тези думи особено много ме развълнуваха. Ще ви кажа защо.

Когато Яков Хехт някъде в израел-ската пустиня – която израелците, прочее, направиха градина, подобна на райската! - е замислял своя поход към новото, свободно-то образование, зачитащо човешкото дос-тойнство на децата и младите хора, моя милост тук, в Пловдив, е пишел своята книга ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО с подзагла-вие Изкуството да се живее, която в един момент осъзнах, че може да се използва като чудесно учебно помагало за учениците, които в оня момент "учеха" етика (а някои и до днес я "учат, тъй да се рече") от възмож-но най-отвратителен "учебник", под форма-та на който една дама с връзки в Министер-ството беше издала... собствената си ди-сертация за титлата "кандидат на философ-ските науки"! И, разбира се, учениците ни-щичко не можеха да проумеят от тъй учения труд на въпросната пробивна дама, а пък на моя милост в един момент му кипна и седна да пише нещо коренно различно, именно ясно, простичко, човечно; и така написах въпросната книжка. Като я написах, след това я издадох на собствени разноски (глу-паво беше да опитвам без връзки да получа одобрение на Министерството, чак такъв глупак не съм да се надявам, че Министерс-твото ще одобри точно моето помагало, пък и министерско одобрение за това, което правя, на мен никога и не ми е трябвало, аз все пак живея със самочувствието на сво-боден човек, който няма да моли някого да благоволи да ми позволи... да бъда свобо-ден! Та ето това съвпадение на идеи ме порази като тази сутрин попаднах на цити-рания по-горе абзац, който са всъщност първите три изречения на книгата на г-н Хехт. С когото имах възможността да се запозная лично преди няколко месеца на Първата национална среща за свободно образование в България, проведена в Со-фия. Два месеца след това една усърдна администраторка на училището, в което работя от 14 години, ме уволни (това ми се случва за първи път в живота ми, а аз пове-че от 30 години се занимавам с образова-ние!) та значи ме уволни с ето този "мотив": "пълна некадърност", "абсолютна неспособ-ност да бъде учител", "липса на всякакви качества да изпълнява работата си на учи-тел" и прочие дивотии!

Както и да е. Не за това ми е приказката тази сутрин. Просто исках да ви обърна внимание на онова, което ме пора-зи, а именно как е възможно двама толкова различни човека, израелеца Яков Хехт и българина Ангел Грънчаров по едно и също място, намирайки се в две толкова различни страни, да мислят в една и съща, в абсо-лютно еднаква посока: човешкото достойнс-тво на младите е най-важното и то трябва да бъде зачитано в училището. Система, която не зачита човешкото достойнство - а достойнство без свобода няма, няма как да има! – е античовешка система, за жалост, точно такава е системата на държавно регулираното и командно-административно (директивно) образование в България. Това е една противочовешка система, която си позволява греха да дехуманизира младите хора, да им нанася страшни поражения, и то всекидневно, и то дотам, че да се стигне до абсурда: тия именно жестоки поражения, които системата всекидневно нанася на младите, да не се възприемат и оценяват като поражения, напротив, мнозинството у нас да възприема всичко че си било, видите ли, "в реда на нещата", всичко си било "нормално", а различно не могло да бъде! Един ден някои хора ще трябва да отгова-рят за това страшно престъпление пред нацията, именно обезчовечаването от учи-лището на нейния човешки потенциал, а пък всички ние, дето търпим и си мълчим, раз-берете го, сме участници в това престъпле-ние, щото ако бяхме други, ако не мълчах-ме, ако реагирахме, с това престъпление отдавна да бяхме приключили! И, аз не мълчах, никога не съм мълчал, и ето, сис-темата, след като ме подъвка в огромната си паст, след като се опита да ме пречупи, най-накрая ме изплю!

Сега аз съм завел съдебно дяло срещу моето толкова грозно уволнение, което – забележете! – съвсем не зачита

38 тъкмо моето лично достойнство (!), напро-тив, потъпква го без жал, а също така и ме лишава от преподавателски правомощия, представяте ли си до какво безобразия дръзна да стигне системата в нашата уж демократична и европейска България?! Да обявиш един човек, дето повече от 30 годи-ни от живота си е отдал на образованието, за "пълен некадърник", е жестока гавра с неговото достойнство, ала това, ето, не се оценява като такова, примерно, никой от "колектива" не посмя да възроптае срещу гаврата над техния колега, хората ги е страх, а нима достойнството на страхливци-те не е погазено по най-вулгарен начин, нима хората, които са превърнати в жалки страхливци, са с непострадало достойнст-во?! С непострадало достойнство са ама друг път! Но ето, щом не реагират изобщо, правете си сметката какво е станало с дос-тойнството им. А аз знам, че там има чудес-ни хора и прекрасни специалисти, има, да, ала ето, оказва се, че и те са със смачкано и поругано достойнство. Не е достойно да мълчиш когато администрацията постъпва така грозно и безчовечно с твой колега, това е недостойно! Всички неща трябва да бъдат назовавани със собствените им имена. Ако 1-2-ма човека бяха посмели да се обадят, с мен администрацията нямаше да посмее да постъпи така грозно и безчовечно! Но ето, не посмяха да се обадят. Див страх е обзел тези хора. А кажете ми и това: нима може достойни млади хора да бъдат възпитавани и "отглеждани" от възпитатели, които сами постъпват недостойно?! Виждате, че рабо-тата, дето се казва, става дебела, тия неща съвсем не са безобидни. И някой трябва да ги каже. Е, казах ги. Изпълних си дълга.

Обидно ми е, разбира се, че пред-ставителка на властта постъпи така грозно и безчовечно с мен, ето, аз вече съм лишен от преподавателски правомощия за систе-мата на държавното образование, излиза,

че бюрокрацията чувства тази система за "двоя", един вид я е откраднала, я е "прива-тизирала" от нас, гражданите, от нас, данъ-коплатците! Да, щом такива хора като ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анас-тасова, която именно ме уволни, си позво-лява да живее със съзнанието, че това училище е нещо като нейна "бащиния", та дръзна да ме пъди от него, то това показва, че държавното училище у нас вече е прива-тизирано, сиреч, е откраднато от нас, граж-даните и данъкоплатците, които го издър-жаме, и е станало нещо като частна собст-веност на същата тази нагла бюрокрация! Да, но ето, ний, българите, сме великодуш-ни хора и позволяваме всеки да ни краде както си иска. Не реагираме. Мълчим като... кютуци! Е, заслужава си съдбата един тол-кова покорен и бездушен, бих си позволил да кажа даже малодушен народ!

Тази същата Анастасова е снаха на сестрата на министър-председателя от байтодорово време Георги Атанасов, сиреч, тя има самочувствието, че е от "големото доброутро", ето затова явно смята, че за нея не само законите нищо не значат, но тя дори, изглежда, стои и над нормите на морала: щом си позволи да потъпче така грозно моето достойнство то явно с такова самочувствие живее тази особа. Съпругът й бил пък щатен служител на МВР от онова същото, от блаженото комунистическо вре-ме. Ето как тая комунисто-милиционерска номенклатура продължава да живее със съзнанието, че е нещо като безграничен, пълновластен господар на България! Така обаче не може да продължава. Срамота е че търпим това! Ние не сме говеда, ние сме - и трябва да бъдем! - човешки същества. Достойно живеещи, постъпващи достойно, тоест не позволяващи да ги унизяват чо-вешки същества! Аз така мисля. Аз така виждам нещата. Нека да ме съдят ония, които са се засегнали, видите ли, от моите

справедливи думи! Аз пък няма да мълча когато такива си позволяват да се гаврят с личността и с достойнството ми. И ако тряб-ва ще платя цялата цена за това, че държа да си запазя достойнството неопетнено. За едното достойнство живеем ако искаме да бъдем и да си останем човеци. Аз така мисля. Аз така виждам нещата.

Моят адвокат тия дни ми съобщи, че трябвало било да мисля за... своята пледоария при откриването на съдебното дяло. Имам много свестен човек и професи-оналист за адвокат, благодаря на Бога че ми помогна да го намеря! Ето, това което написах по-горе е нещо като опит за напис-ването на една такава пледоария. Лесно ще се изкажа там, щото всичко ми е в сърцето. Няма как да се объркам. Само дето трябва да помисля за това да не бъде речта ми прекалено дълга. Затуй ще ми се наложи да си я напиша и да я прочета там. Колкото и да ми е неприятно това. Заради краткостта ще трябва да го направя. Иначе обичам да говоря пред публика и се вдъхновявам необичайно, ала в особените обстоятелст-ва, именно, това е съдебна зала, ще трябва да внимавам да не кажа нещо излишно. Е, само истината ще говоря. Но трябва все пак да си напиша "пледоарията". Адвокатът ми пък си пише своята пледоария. Ще напра-вим от това дяло процес, не по-малко зна-менит от сократовия! Това е шега, но пък знае ли се какво ще стане, все пак процесът още не е започнал, защо трябва да бъдем песимисти?!

Аз съм оптимист за този съдебен, защото се възприемам като прав, в нищо невиновен човек, който е наказан жестоко и несправедливо. С когото е постъпено без-човечно. Нищо лошо не съм правил, напро-тив, правил съм добро. Правил съм това, което е било мой дълг да правя. От мен системата не можа да направи бездушен изпълнител, сух педант и възтъпичък фор-малист, който тормози учениците само и само началството да е доволно. Не, това от мен не стана и няма да стане. Аз работих така, че да бъда на висотата на призванието и на отговорността си. Аз бях преподавател по философия и гражданско образование и съм работил за една цел: да помогна спо-ред силите си на моите ученици да станат пълноценно живеещи и достойни личности – и добри граждани също! Ако това е моят грях пред системата, аз поемам пълната отговорност за него. Изглежда античовечна-та система възприема това, което аз правех, не просто като грях, но и като... престъпле-ние. И ето, отмъсти ми. Ще видим обаче как ще погледне на всичко случило се съдът. Много ми е интересно това. Ще ми се да вярвам, че българският съд ще изпълни тъй възвишената си задача. Каква е задачата на съда всеки средно интелигентен българин трябва да знае. Затова няма да пояснявам аз тук. Преподавал съм десетилетия наред и философия на правото на моите ученици.

39 Исках да пиша комай за друго, ала

излезе това. Това ми е на душата, ето, това написах. Човек трябва да бъде верен на поривите на душата си, да не им изневеря-ва, не трябва да насилва душата си. Свобо-дата започва, тя се ражда там, в пределите на душата ни. Почитаме ли свободата на своята душа, това е предпоставка един ден да станем истински, действително свобод-ни. Ето това и ви го желая. Нека да е прек-расен този ден за Вас, това ви го желая от душа и сърце!

А ТАЗИ СНИМКА НА ХУСЕРЛ ХАРЕСВА ЛИ ВИ ЗА ДА БЪДЕ НА КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ?

Работата е там, че художникът на корицата, младежът, дето я прави, ми пред-лага нея, на мен обаче ми се струва, че е много жестоко орязана, дотам, че не се вижда цялата глава; а пък може и да е по-добре, знам ли?

Само лицето да се вижда, те ху-дожниците повече разбират, на тях трябва да се доверяваме, но ето, традицията до този момент е на портрета или статуята (бюста) на съответния философ, дето е на корицата, да се вижда цялата глава, не само лицето. Та как ви изглежда този порт-рет, става ли за корица, а?

СПИСАНИЕ ИДЕИ И НЕГОВОТО МЕЖДУ-НАРОДНО МНОГОЕЗИЧНО ИЗДАНИЕ СИ ИМАТ ПРИЯТЕЛИ И В ИНДИЯ!

Ето какво ми пише научният секре-тар на съвместното издание (започнахме да го издаваме го с философи от Института по философия към Националната академия на науките в Украйна, но сред това към изда-нието се присъединиха философи и от много други страни, Чехия, Русия, Япония,

САЩ и др., ето сега и от Индия!) г-н Сергей Шевченко:

Уважаемый Ангел Гранчаров! Как Ваши дела обстоят? Член ред-

коллегии из Индии прислал письмо нам и Вам. Люди высоко оценивают журнал дале-ко на Востоке и это очень приятно!

Константин Юрьевич имеет проб-лемы с доступом в интернет и просил Вам об этом передать.

Держитесь! С наилучшими пожеланиями, Сергей Шевченко

Отвърнах му със следното писмо: Здравствуйте, уважаемый Сергей, Спасибо за письмо и за информа-

цию! Очень рад, что послали мне этот доку-мент профессора Рао, будем надеятся, что наше сотрудничество с философами Индии и другими странами принесет свои плоды!

Со мной, слава Богу, все нормаль-но, жив и здоров, пишу, работаю, вот эти дни подготавливаю для печати новый номер традиционного номера болгарского издания. Он почти готов и скоро пойдет к печати. Как выйдет с печати я Вам пошлю несколько экзимпляров чтобы подарит друзьям и для библиотеки Академии.

Прошу передать мои найлучшие пожелания профессору Райда! Вам тоже посылаю самые лучшие пожелания!

С уважением: Ангел Грънчаров

ТОЧЕН ЛАКМУС ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА... ТЪПАНАРИ

Някакво интернетно същество бла-говоли под мое изказване на едно място да се изкаже ето как:

Извинете, че констатирам очевид-ното, но… много си тъп... Ангел Грънчаров, ти си пълен малоумник!

Отвърнах му ето как, без изоб-що да съм сигурен, че съществото ще ме разбере, ще ми схване мисълта:

Ангел Грънчаров каза: То е много спорно кой е тъпият, таваришч, нали знаеш, тъкмо най-умните във възприятието на тъпанарите изглеждат неописуемо тъпи :-)

Второ, не може "очевидно" да се забележи че някой, видите ли, бил "много тъп". За да се констатира такова нещо, се иска доста мислене. Полагане на умствени усилия се иска. Извод: явно тъпият си ти, щом толкова "очевидно забеляза", без изобщо да мис-лиш, и установи, че моя милост бил "толко-ва много тъп" :-)

КЪМ ИДЕЯТА ЗА "НЕОТБЛЪСКВАЩО УЧИЛИЩЕ" СМЕ СЪПРИЧАСТНИ И МНО-ГО ХОРА, ДЕТО ВЕЧЕ НЕ СМЕ В НАЙ-СВЕЖА МЛАДЕЖКА ВЪЗРАСТ

вторник, 29 юли 2014 г.

Малко по малко идеята за пълна промяна на крайно анахроничната образо-вателна система в България – един истинс-ки важен български въпрос! – почна да стига и до конвенционалните медии у нас; ето свидетелство за това: ГРУПА МЛАДИ БЪЛГАРИ С ПРОЕКТ ЗА УЧИЛИЩЕ, КОЕТО НЕ ОТБЛЪСКВА ДЕ-ЦАТА

40 Българската образователна сис-

тема не позволява ученето по различни от държавните програми Ето откъс от този текст (има и видео):

... Българската образователна система не позволява ученето по различни от държавните програми. Дори частните училища у нас са длъжни да следват тяс-ната рамка на държавната учебна програ-ма, за да бъдат законни. Тези хора знаят, че истинската промяна на нашето об-щество започва от образованието, и вярват, че ще променят системата. По-думите на Синх Хехт днес е време да се изоставим старата идея за един универ-сален учебник, за енциклопедично познание и да се ориентираме към отворено позна-ние. Ролята на учителя в демократично-то училище е да помогне на ученика да открие своите уникални интереси, да поема отговорност и да взима решения. Учениците не се сравняват и оценяват.

Хората, които искат ново учили-ще за децата си, вярват, че реформи на образователната система през последи-те 25 години у нас на практика не са пра-вени. Общественото допитване на МО, завършило миналия месец, показва, че готвените промени са само администра-тивни и не засягат децата. Въпросите в допитването са кога да се завършва сред-но образование - в седми или в девети клас, дали оценките да са с качествен показател, например отличен или само с количествен, например 6. От анкетата става ясно, че отегчените от учебния процес ученици, както и нарастващата армия неграмотни ученици ще бъдат борени с повече дисциплина. Въпроси как училището да стане привлекателно мяс-то за децата няма.

От Министерството на образо-ванието отказаха коментар за предстоя-щите реформи в образованието поради смяната на министъра и неяснота каква ще е политиката на следващия кабинет.

Така, хубаво е, че медиите вече обръщат внимание и на този въпрос. Плахо, ама все пак се осмеляват. Бие обаче на очи известен дискриминационен аспект още в заглавието, а именно опита да се противо-поставят "млади" на "стари" – щото към тази идея за ново българско училище сме при-частни и мнозина, които вече не сме в най-свежа младежка възраст, ако може да се изразя така. Та в тази връзка ето какво си позволих да напиша във фейсбук като ко-ментар към този матр`ьял:

С риск да се прочуя като крайно неприятен "критикар" ще добавя, че към тази идея за "неотблъскващо училище" сме съпричастни и много "немлади хора" като мен, но иначе е чудесно, че младите възп-

риемат идеята за такова училище така присърце, това е похвално!

Но все пак ми се чини, че не е доб-ре да бъдат изцяло пренебрегвани хора като мен, които сме връстници на г-н Хехт и също много години сме работили, и то прак-тически, на дело за промяна на образовани-ето в България, за повече свобода в него; е, вярно, не успяхме да постигнем кой знае колко, но нещичко сме и постигнали де...

ЗАЩО ПОДКРЕПЯМ КАНДИДАТУРАТА НА Г-Н БЛИЗНАШКИ ЗА СЛУЖЕБЕН ПРЕМИ-ЕР

Svetoslav Alexandrov, млад човек, сметна за нужно да се провикне във фейсбук ето как:

Аз съм против проф. Близнашки да бъде служебен премиер. Две причини:

1. Социалдемократ. България има нужда от дясно управление, не от ляво.

2. Краен противник на лустрацията (вижте интервюта от 2010 и 2013 година). В България е крайно време да се направи лустрация и отзоваване на агентите на ДС от властта. Николай В. Милев каза: Правилно, Свет-льо. Няма бивш негър и бивш комунист. Svetoslav Alexandrov каза: Принципно Близнашки нападна БСП след назначението на Пеевски, участваше на протестите, подк-репи окупацията на Софийски университет. Свърши полезна работа, но хайде... ако това им беше целта да влезнат във властта, сбъркали са, че ще ги подкрепим. Ангел Грънчаров каза: Аз пък съм за г-н Близнашки. Това, че е социалдемократ, изобщо не е проблем. Нищо че съм с десни убеждение. Причините:

1.) Предпочитам истински социал-демократ, човек с ценностни и идейни убеждения и принципи като г-н Близнашки, пред "дясно" менте като Б.Борисов;

2.) Г-н Близнашки е честен човек, това, че е социалдемократ, изобщо не ми пречи да го уважавам, и бих го предпочел пред някои други, дето се тупат по космяса-лите гърди, че били "десни", ама за сметка на това са крадливи и лъжливи повече от комунистите!

3.) Социалдемократите са лево-центристи, но най-вече са демократи, ето

това е нещото, което ме възхищава у г-н Близнашки, той е убеден демократ, това му личи, също така е достоен и смел човек, остракиран от партията на комунистите, което е голям атестат за него. Да не гово-рим някои "десни", дето се лакомят за властта колко са демократи... Svetoslav Alexandrov каза: Доколко е чес-тен, аз не мога да преценя, защото не съм близък с него. Но винаги имам едно наум, когато става въпрос за членове на БСП, пък макар и бивши. Ангел Грънчаров каза: Това е проява на фанатизъм или на политическо талибанст-во, аз лично познавам качествени хора, които са били членове на БКП или БСП и това не ги прави по-малко качествени; г-н Близнашки е такъв, не го познавам лично, но следя изявите му и го адмирирам.

Има градация на ценностите. Мо-ралните ценности, ценностите от морално естество за мен стоят значително по-високо от политическите пристрастия. Воден от тия основания, аз подкрепям кандидатурата на г-н Близнашки за премиер: щото в моите очи този човек има морално превъзходство пред ония същите "десни политици" от ГЕРБ, които са мераклии за властта, ала са доста зле тъкмо в морално отношение; примерно, много обичат да лъжат, да се правят на каквито не са – и това си личи, то и ме дразни най-много...

Също така има един друг решаващ за мен критерий: г-н Близнашки е личност от висок порядък. Това си му личи. Заслужава да бъде уважаван въпреки че е бил и е в политиката. С малцина подобни личности от голям калибър разполагаме у нас. Затуй аз съм за кандидатурата му за премиер. Че има леви убеждения в този смисъл за мен е несъществена подробност. Имам вяра само на доказани личности и залагам на това. Смятам, че няма да сгреша.

Г-н Близнашки е доказано истински политик, а не менте-политик. Такива трябва да ги подкрепяме независимо от партийната им принадлежност...

МОЯТ АКАУНТ В СИСТЕМАТА ЗА ПРЕВО-ДИ PAYPAL ПРОРАБОТИ!

вторник, 29 юли 2014 г.

Добре дошли, Ангел Грънчаров!

Последно дневник в 24-ти юли, 2014 02:49 PDT Тип на профила: Premier Upgrade Status: Verified Limits

41 PayPal баланс: € 6.18 EUR Конвертор на валути Наличен баланс в EUR (първична): € 1.50 EUR Общ баланс (всички валути, достъпно и в очакване) се превръща в евро: € 6.18 EUR EUR (Основно) € 1.50 EUR USD $ 6.46 USD

Най-сетне успях да проверя, че моят акаунт в системата за преводи PayPal работи! След много усилия (при мен, кой знае защо, трудно става всичко, изглежда е от възрастта и съпровождащото напредъка на годините малоумие!) успях да се регист-рирам, да извърша всички ония процедури, за да се задвижи системата, а пък тия дни имам и един пръв превод от приятел, вярно, само за 7 долара, но това са честно зарабо-тени пари. Впрочем, който иска да подпо-могне блога или списание ИДЕИ, може да се възползва и от тази лесна система за преводи, в страничното меню (отдясно) на блога има форма на PayPal (ДАРЕНИЕ) където можете да се възползвате и да да-дете лептата си. А иначе за обикновен превод просто трябвало да използвате моя имейл, той е angeligdb {at} abv.bg (изписвам го така за да не засекат имейла ми машини-те за търсене на имейли и да почнат после да ми пращат спам).

Това е! Всичко добро! Предвари-телно благодаря на ония, които ще подпо-могнат блога, неговия автор и сп. ИДЕИ, по което моя милост като главен редактор работи изключително много, и то съвсем безкористно.

ДОБРЕ ДЕ, А КАКВО ВСЪЩНОСТ Е РУ-СИЯ – И КАКВО ПО-ТОЧНО ОБИЧАТ "РУ-СОФИЛИТЕ"?

Прочетете новият текст в блога (сайта) на Иво Беров, ето този: Май успяха на ни напъхат в калъпа си. Превъзходен е, заслужава си да се прочете, каква много навременни, необходими мисли, които заслужава да се схванат от повече хора, та да се вразумят повече хора. Имаме страшна нужда от разум, от разумност, от повече разбиране, в това число и от взаимно раз-биране, ето, този текст помага в тази посо-ка. Току-що го препоръчах и на приятелите

си във Фейсбук, и тук го препоръчвам. Ще ми се да взема от автора разрешение да го публикувам и в списание ИДЕИ, ще търся имейла му да го питам. Е, намерих го, даже му написах ето това писмо, а пък по-долу публикувам само началото на тази забеле-жителна статия, която вие можете да изче-тете там, в неговия блог или сайт:

Здравейте, уважаеми г-н Беров, Прочетох последния Ви текст във

Вашия сайт, ето този със заглавието "Май успяха на ни напъхат в калъпа си", много го харесах, и ми хрумна да Ви помоля за разрешение да го публикувам в списание ИДЕИ, това е едно философско списание, което излиза вече шеста година, издаваме го с лични средства неколцина от авторите в него, не е богато нашето списание, но пък се вдъхновява от благородна, така да се рече, цел: да помага на хората, най-вече по-младите, за тяхното духовно заякчаване, за личностното им развитие, щото без ценнос-ти, без здрави идеи какво е човекът? За нас ще е чест да публикуваме Вашата статия, за жалост обаче не можем да Ви се отплатим с хонорар, както се полага, нали знаете у нас как е, всичко е наопаки, авторите в послед-но време вместо да печелят нещо от труда си им се налага да гладуват, та да си изда-ват сами и то на пълна загуба било книгите, било ето такива списание или каквото и да е друго.

Това е положението, за жалост, та-ка е, бедни сме, нямаме възможност да Ви предложим хонорар, много е тежко. Ако разрешите да излезе текстът Ви в списани-ето (новият му брой го подготвяме сега, то ще излезе от печат до края на август), моля да ми съобщите, за да го включа в новата книжка. Прочее, сега се сещам, мога да Ви се отблагодаря само като Ви изпратя някол-ко авторски екземпляра от новоизлезлия брой, също така към тях мога да прибавя и други, по-предишни броеве на нашето спи-сание (то излиза в скромен тираж, но поне-же даже книжарите не ни щат, били сме "непазарни", не могло да печелят от нас, затуй не щат да ни разпространяват, аз на това му викам "пазарна цензура"!), та значи мога също и да Ви се отблагодаря за съгла-сието да излезе статията Ви като Ви подаря и всички досега излезли книжки на списани-ето, почти цялата поредица мога да Ви подаря, а също мога и да прибавя към тях и някои от моите авторски книги, това е всич-ко, което мога да Ви подаря с оглед някак да Ви се отблагодаря за съгласието списание-то ни да публикува Вашия текст.

Това е. Всичко добро Ви желая! С уважение: Ангел Грънчаров, гл.

редактор на сп. ИДЕИ

А ето е как започва статията на г-н Беров:

Някак си сякаш успях да ни вкарат в капана си. В начина си на мислене и в понятията си. В недодяланите си и грубова-

ти калъпи. И успяха не защото са умни, точно обратното. Никак не са умни. Тъпи са. Но като всички първични създания имат усет. Умеят да надушват и да напипват.

Били сме се значи разделили на русолюбци и русомразци.

И следователно, значи, ако не ха-ресваш руското крепостничество, ако сe потрисаш от сталинските ужаси, ако ти е противен Брежневския смраден застой, ако се отвращаваш от долнопробната путинска пропаганда и ако ненавиждаш путинския възврат към тоталитаризма, ти си русофоб. Следователно значи.

И точно при това твърдение прик-ритото им лукавство и простоватата им хитрост, могат да бъдат разкрити и разоб-личени. С един простичък и естествен въп-рос:

Добре де – крепостничеството, ро-бията, сталинските ужаси, култът към лич-ността на всякакви нравствени уроди, Бреж-невския смраден застой, имперските войни, пълното пренебрежение към човешката личност и човешкия живот, путинската дол-нопробна пропаганда и преклонението към еднолична власт и диктаторите – това ли е Русия?

И ако вие си падате по нравствени изроди, ако боготворите нищожества, ако за вас демокрацията и човешките права са празни думи, ако за вас човешкият живот и човешката личност нямат никаква стойност, ако не се потрисате от погнисате от Сталин-ските ужаси и от путинските лъжи, тогава сте значи русофили, така ли?

Не, байновци, вие не сте никакви русофили. Вие просто си падате по крепос-тничеството, робията и комунизма, вие боготворите нищожества, вие оправдавате масовите убийства на овластените сатрапи, вие одобрявате сталинските концлагери, вие се кефите на руските имперски войни, на вас ви въздействат путинските пропаган-дни лъжи, вие имате всякакви чудати стран-ности и извратени възгледи, вие дори може би дори имате право на подобни възгледи, но русофили вие не сте.

Напротив, вие мразите руснаците. Затова и харесвате Сталин, например. Негли той е убил почти толкова руснаци, колкото и Хитлер. Всъщност може би и повече. Вие мразите Русия. И затова обича-те Путин. Негли той вложи всички природни и човешки богатства на огромната страна не в съзидание, творчество, производство, наука и откривателство, не за подобряване живота на хората, а в търговско и стопанско изнудване, в политически маразъм, в задо-воляване на тоталитарните си поревки, в имперски войни и пропагандно мракобесие. И като заклети русофоби се радвате на това, че Путин упорито води Русия към разпад и разруха. (Продължава в блога на г-н Беров >>>)

42 НЕСРЪЧНА ЛЯТНА ИМПРЕСИЯ ЗА ФИ-ЛОСОФИ, КОТЕТА И... ВИНО

Онзи ден ми се обади по телефона един човек и ми разказа в продължение на десетина-петнайсет минути за едно свое впечатление-разсъждение по повод на това, че напоследък този човек започнал да се интересува от философия (иначе специал-ността от образованието му била инженер-на), т.е. започнал да чете философски кни-ги. И в тази връзка ми разказа нещо, което по моя преценка е доста интересно и пока-зателно, аз даже дотам се впечатлих, че му предложих това, което ми го казва, да го напише, да го развие като текст, казах му, че съм готов да го публикувам в списание ИДЕИ; той обаче ми отвърна, че едва ли ще успее да представи в писмен вид тезата си, щото бил неопитен. Но наистина ме впечат-ли дотам, че аз самият реших да разкажа какво той ми съобщи, щото предполагам, че и други хора са преживели подобни труд-ности – ако се се захванали да четат фило-софски книги. Тия дни все отлагах да напи-ша нещичко по този въпрос, все излизаха други, уж по-важни работи, аз отлагах, отла-гах, но ето, тази сутрин, след като предста-вих на читателите на блога си една чудесна статия на И.Беров и си "загубих" доста време от най-плодотворното ми за деня време за писане (аз мога да пиша истински само няколко часа в ранната утрин, през останалата част на деня мога да пиша, но не истински), та ето значи сега сядам да пиша по този развълнувал ме въпрос от по-преди, а пък после, ако остане време, ще напиша и по други, по-нови мои вълнения, щото тук, дето се намирам сега, в Долна баня, много неща ме вълнуват, много инте-ресни неща ми се случват – нищо че живея уж в почти пълно усамотение.

За Хайдегер (както преди няколко дни писах за да представя негов текст за новата книжка на ИДЕИ) животът в "дълбо-ката провинция", в усамотение, но в близост и в единение с "природния ландшафт" и с така първичните, всецяло и дълбоко обвър-зани с истината на битието съзнания на "селяните" поражда едно непостижимо ина-че философско настроение, което е и най-продуктивно, най-творческо; ето, това нещо и аз го усетих тия дни, вече близо седмица откакто съм отново тук, в родния си дом в Долна баня. Много мога да пиша за прежи-вяното тук в тия дни, много неща ми се откриха, дето се казва, "сърбят ме пръстите"

да опиша впечатленията, преживяванията и мислите си, ала това нека малко да почака, да "отлежи" малко, а пък сега да представя тезата на оня толкова странен сякаш човек, който ми се обади по телефона и почти без да ми се представи почна да развива ми-сълта си, която очевидно силно го беше развълнувала – и възмутила даже. Много е интересно да кажа в каква ситуация ми се обади този човек, е, ще кажа с две-три думи, щом като стана реч и за това: аз се-дях под китната лозница, щото беше доста горещо, наслаждавах се на прохладата и се бях отдал на съзерцание на играта на две много игриви котета, страшни са, не миряс-ват, по цял ден скачат и си играят като малки дечица, а пък като седна наблизо до тях да ги погледам, те идват да се умилкват в краката ми, та да им дам млекце - щото са вечно гладни. Та значи се бях отдал на съзерцание на тяхната, на котешката тъй всеотдайна игра под сенчестата лозница и ето, звънна ми този човек за да ме откъсне от наслаждението, в което бях потънал сякаш всецяло, без остатък. Ще се опитам да предам мисълта му с пределно малко думи, само в нейната същина.

Аз, разбира се, това нещо отдавна съм го разбрал и преживял, а този човек просто изказа по свой начин и мои отдав-нашни впечатления и усещания. Та значи той почнал да чете книги по философия, най-напред, понеже го интересувала т.н. "философия на науката", изнамерил, както се полага, книги на български философи по тази проблематика. И установил, че колкото и усилия да полага, нищичко от тях... не разбира, всичко било дадено някак си нес-вързано, крайно неясно, неразбираемо, с огромна мъка да се напрягаш да схванеш някаква мисъл, това не ти се удава, мисълта се губи, сякаш смисъл липсва, а има само хаотично натрупани думи, много думи, во-допад от думи! В същото време, продължи този човек, като чета книги от западни авто-ри по същите тия проблеми, всичко в тях е дадено по човешки начин, всичко е ясно, свързано, последователно, има си предпос-тавките, аргументите, личи една премисле-ност, авторите пишат съвсем ясно и по човешки, разбираем начин. Как е възможно, питаше този човек, да има такава огромна разлика, същинска пропаст, а уж са все философи, как е възможно у нас да има такъв един "научен стил", който да е толко-ва отвратителен?! Тия хора не могат ли да пишат "като хората", както подобава да се пише, ами се правят на свръхучени и за да бъдат вероятно възприемани за "гениални", пишат така, че никой за не може да ги раз-бере; дори някои от тях са стигнали дотам, че явно и те самите себе си вече не разби-рат, което е връх, вече е непостижимо от здравия разсъдък! Да, ето, щото, видите ли, еди-кой си свръхважен нашенски професор е напреднал дотам в изкуството на "ученото нищонеказване", че като пише, сам себе си

вече изобщо не разбира, което явно е страхотен връх, нещо непостижимо в све-товни мащаби даже, егати учеността прите-жава тоя труженик на нашенската скудоумна нАука!

Човекът, дето ми се обади, мис-лейки как е възможно такова чудо, беше стигнал до интересни изводи, примерно, той сподели, че в тоя т.н. "научен стил" имало нещо от оня казионен език, който навремето царуваше в официалната комунистическа публичност, тогава пак медиите и даже официалните лица, Тодор Живков пример-но, плямпотеха някакви си там отчайващо скучни и безсъдържателни празнословия, които минаваха покрай ушите на всички, в тях именно ако и с лупа почнеш да търсиш някаква мисъл, нямаше надежда да я наме-риш - просто защото такава липсваше. Този именно комунистически "новоговор" или "нов език" явно е останал и в т.н. "научно изразяване", по преценката на оня човек, дето ми разказваше тия неща, които за мен не бяха изобщо новост; но ми беше инте-ресно как добре ги представяше той, как изразително, плътно се изразяваше - и в същото време как искрено се възмущаваше. (Аз тук и сега, разбира се, съвсем не мога да предам начина, по който той се изразя-ваше, беше наистина великолепно, аз по свой начин предавам само смисъла, който се криеше в думите му, щото нямам литера-турни дарби та да мога да възпроизведа казаното от него точно по неговия начин, пък и нямам време да се упражнявам в тази посока.) Та значи този човек като констати-рал въпросната пълна неразбираемост и непроницаемост за осмислянето на т.н. "философска книжнина" в по нашенски начин развиваната област на т.н. "филосо-фия на науката" (той даже ми спомена и книгите, които бил взел да чете, но от които се бил така силно разочаровал, ще ми поз-волите да не споменавам авторите им, щото някои от тях познавам лично и ще бъде неколегиално да ги изложа тук по такъв начин), та значи този човек, за да провери дали по този начин пишат абсолютно всички философи, се снабдил с... учебници по етика и философия за гимназиите, зачел се - и пак, отвратен изцяло, ги захвърлил: същата пълна неразбираемост и префърцу-нена "наукообразност" констатирал и тук, пълна липса на човешки смисъл, открил някаква отчайваща абстрактност, кухота, голословие, празнословие, хаотичност, липса на всякакъв ред, последователност, изводимост, както и трябва да е - когато човек чете промислен и хармоничен, сиреч, истински философски текст. Намерил пак една суетна и самозадоволяваща се "уче-ност", някаква глупава грандомания, санким, откъде-накъде ще пишем ний така, че да ни разбират "всякакви хора", "обикновените хора", дори "простаците", ний ще пишем така, че никой да не може да ни разбере, та да изглеждаме най-учените, ще пишем така,

43 че даже и сами себе си да не можем да разберем – и тогава ще станем най-великите на всички земни кълбета!

Аз се опитах да кажа на този човек, че напълно споделям впечатлението му, точно така е, аз същото отдавна съм го преживял и изцяло споделям неговата преценка. Даже мислех да му кажа, че точно в резултат на тази моя пълна отвратеност от тогавашното комунистическо празносло-вие-нищонеказване, което беше пуснало дълбоки корени и в това, което тогава у нас минаваше за "философия", аз започнах своя път във философията, този беше и първичният ми импулс да започна да пиша своята дисертация, в която подложих на разгромна критика точно този същия стил, с което, разбира се, си зачертах всички въз-можности за бъдеща научна кариера: как си представяте, точно тия "учени", дето си разгромил и осмял така жестоко, нима няко-га ще гласуват за твоето собствено научно израстване? Опитах да му кажа това нещо на този същия човек, ала той ме прекъсна и продължи да си излива душата си, а пък аз го слушах най-внимателно и с удоволствие, щото той по този начин, без да иска, пот-върждаваше верността на моите най-първи, съвсем младежки писания в онази моя никога не защитена дисертация, която пре-ди години издадох поне като книга, тя носи заглавието УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОР-МИТЕ НА ДУХА (опит за разбиране).

Това е в общи линии нашият раз-говор. Как е възможно в западната наука и философия да се пише по един най-човешки начин, ясно, разбираемо, е, разби-ра се, и там има най-различни стилове, примерно, един Хайдегер не е от най-разбираемите, и над неговите текстове се налага да се потиш здравата, но пък за сметка на това там има богат и пребогат смисъл, пък си и личи, че всичко е добре промислено, изведено, аргументирано, прави ти удоволствие да проследяваш една такава мисъл, докато у нас всичко е, дето се казва, "пълна скръб"! Интересното е обаче, че този човек ми съобщи, че имало и радос-тни новини в тази посока: някои млади пре-димно философи-българи били вече пропи-сали по човешки начин, той ми заговори за един автор и неговата книга за Кант, която прочел, аз се сетих за кого говори, попитах го дали няма предвид Христо Стоев, той каза "Да", също така този човек ми каза (е, ще добавя и това, въпреки неудобството), че подобно впечатление му били направили и мои философски текстове, на които по-паднал в блога, та в тази именно връзка ми е и обадил по телефона, да сподели впе-чатлението си, а най-вече възмущението си, че у нас масово в "научната област" все още продължава да се пише на оня същия нау-кообразен жаргон, което всъщност е израз на безсилието на тия "учени" да говорят и да пишат ясно, затова те се крият в дебрите на пълната неразбираемост та белким

никой не разбере нищетата им, в крайна сметка и тяхната некадърност. Щото това нещо, писането де, е талант и ако го нямаш този талант, колкото и да се напъваш, с оглед да станеш поне "учен", Божията бла-годат няма да те осени, напразни са тия усилия!

Та за тия неща си поговорихме с този човек, той си облекчи душата, а пък аз, като завършихме разговора, продължих да си играя с котетата. Интересно е да допъл-ня, че докато аз разговарях с този човек по телефона, котенцата бяха прекратили щу-рата си игра, стояха мирно на задничетата си и най-внимателно се вслушваха в нашия така "учен" разговор, имах чувството, че полагат усилия да разберат точно за какво си говорим, бяха изненадващо замислени тия пусти котета! Отвреме-навреме ме напушваше смях като гледах тъй сериозни-те и замислени физиономии на котенцата-бебета, вслушващи се в моите думи, възп-риех ги, не крия, сякаш са... малки учениче-та, щото нали знаете, аз в момента съм преподавател по философия, лишен от преподавателски права заради моята хипо-тетична... "пълна некадърност", която ми приписа една усърдно мислеща директорка; тя ме и уволни и ми преряза всякаква въз-можност да упражнявам професията си, е, поне до излизането на решението на съда по този интересен казус, защото аз заведох дело за да си върна правата на преподава-тел.

Та както и да е, като свършихме с този човек разговора, котетата-ученици пак се впуснаха да се борят, а аз пак продължих да им се радвам под сенчестата лозница, от която вече висят едри чепки грозде – за бъдещите дионисивски празници, които си устройваме с произведеното от нея вино. Наздраве! – като споменахме ухайното гъсто и опияняващо вино, което се получава от тия наши лози...

Хайде, хубав да ви е денят, ще се радвам ако съм ви допринесъл с нещо за днешното светло настроение! До скоро!

НОВО "ДВАЙСЕ": ЯВЯВАМ СЕ В КОН-КУРСА ЗА НОВ НАЧАЛНИК НА ИНСПЕК-ТОРАТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО В ПЛОВ-ДИВ!

Току-що научавам, че и обявен конкурс за началник на РИО-Пловдив, на регионалния орган на министерството на образованието и науката. Министър Клиса-рова, отивайки си, е обявила този конкурс, но е позакъсняла: служебният кабинет, служебният министър на образованието и науката ще назначи новия началник. Знаете, аз съм човек, който си пада по провокации-те, та в тази връзка ми хрумва ето сега: дали да не взема да опитам и да се явя на този конкурс? Още повече че, гледам, в обявата, кой знае защо, са забравили да

запишат онова изискване, което ме про-вали в конкурса за директор на езиковата гимназия (тогава изобщо не ме допуснаха), а именно изискването кандидатите да не са били уволнявани по оня член ("несправяне с работата"), по който мой милост има щасти-ето да бъде уволнен от тъй усърдно мисле-щата директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Щом го няма това изискване, нямат начин да не ме допуснат, а като ме допуснат, ще се сража-вам: много ми се ще с очите си да видя как министерската бюрокрация ще погледне на безобразието един враг на административ-ната система на образованието като мен и нескриван привърженик на така ненавистна-та свобода в тази сфера да е дръзнал да писка да се "вгради" в тази същата система, разбира се, с оглед да допринесе за разг-раждането й. (Като написах "разграждане" си спомних онази прочувствена песен от зората на демокрацията, почваща ето така: "Разграждал Желю система..."; тя се пееше тогава по мелодията на тъй прочувствената песен "Градил Илия килия...", нали се сеща-те?!)

И тъй, за мен такъв един опит е та-ка ценен, че, няма как, май съм длъжен да се явя на този конкурс. Просто за да видя нещата отвътре и да ги опиша тук, в блога си. Пък и знае ли се, може министерската бюрокрация да е узряла до мисълта, че хора като мен, авангардно мислещи, са необходими ако не за системата в образо-ванието, то поне за многострадалното бъл-гарско образование? Да, ще се наложи да се явя, непременно трябва да го сторя, вие как мислите, прекалено безумна ли е тази нова мой фрапантна идея или е "поносимо безумна"? Е, вярно, може да ми излезе името, че съм неспасяем... "службогонец", но то се знае, рискове всякакви винаги има, особено ако държиш да живееш и да се изявяваш като свободен човек.

Има един пасаж в обявата, който ме смущава; министерската бюрокрация се е подсигурила, тя е опитна, няма да се остави да бъде преметната току-така, ето го:

1. Минимални и специфични изиск-вания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността:

- длъжностно ниво съгласно Кла-сификатора на длъжностите в админист-рацията (КДА) – 5

44 - наименование на длъжностното

ниво съгласно КДА – Ръководно ниво 5А - минимална образователно-ква-

лификационна степен – магистър - минимален професионален опит

– не по-малко от пет години професионален опит, придобит в области на дейност, свър-зани с организацията, контрола и управле-нието на системата на народната просвета и/или опит на длъжност в областта на обра-зованието и/или опит в обучението и възпи-танието на деца и ученици в системата на народната просвета или

- минимален ранг – II младши. Подчертаните моменти ме смуща-

ват. Значат ли те, че в този конкурс могат да участват само чиновници от системата, които имат вече тия рангове? Ако е така, както ми се чини, това вече е свръхскандал-но, не мислите ли? Как ще се промени една система ако тя не допуска в себе си никакви "чужди елементи"?!

За да проуча и този въпрос наис-тина ще ми се наложи да се явя на конкур-са. За да разбира и да видя ще се пожерт-вам, дето се казва, и сега. За науката всички жертви са оправдани. Хайде, пожелайте ми успех, че наистина трябва да направим нещичко за промяната на мухлясалата система в образованието, ако ние не го направим, кой ще го направи, бюрократите ли?!

КРУИЗНА ПОЧИВКА – ЗАЩО СИ ЗАСЛУ-ЖАВА

сряда, 30 юли 2014 г.

Чували сте, че една круизна почив-ка излиза златна. Затова и не сте проверя-вали по-обстойно какви са условията. Прос-то смятате, че това е глезотия, без която можете да минете отлично. Прави сте. Наистина не е задължително да сте се качвали на круизен кораб през живота си. Това нито ще ви попречи, нито ще ви нап-рави нещастни. Истината обаче е, че круиз-ната почивка може да бъде много изгодна и да ви зареди с енергия и нови впечатления; да ви срещне с нови хора, а и ще обиколите няколко държави за 10 – 15 дни.

Излиза ви по-изгодно да почивате на круиз

Плащате наведнъж нощувки, пътни и храна. Можете да пропуснете организира-ните екскурзии на сушата, които се запла-щат допълнително, да се въоръжите с карта и да обикаляте сами.

Ако хванете намаленията за ранно записване или се възползвате от оферта в последната минута, вашата почивка ще е направо евтина.

Можете да изберете тематична почивка

Някои круизни кораби правят пъ-тешествия, посветени на музиката, други на кулинарията, на вината или пък на театъра. Има круизи за младежи, пенсионери, се-мейни двойки, младоженци на меден месец или пък за необвързани. Програмите са богати и трябва само да изберете тази, която съвпада с вашите интереси.

Намирате нови приятели

Ако сте на тематичен круиз, то е ясно, че ще срещнете хора, чиито интереси съвпадат с вашите и ще се забавлявате заедно. Какво по-добро начало на едно ново приятелство?

Прегледайте офертите за круизи в сайтове като Procent.bg и стягайте куфари-те. Ще ви хареса!

"НЕО-НАЦИСТИТЕ" И "АНТИСЕМИТИТЕ" ОТ УКРАЙНА НА ДЕМОНСТРАЦИЯ В ПОДКРЕПА НА ИЗРАЕЛ

Те самые "нео-нацисты" и "анти-семиты", о которых говорит Путин. Фото из Днепропетровска.

Photos taken in Ukraine. You can see

tons of "neo-Nazis" and "anti-Semites", according to Vladimir Putin.

Написа: Pavel Gintov

Yelena Goldenberg: Слава Героям Из-раиля!!! Слава Героям Украины!!! Плевать на фюрера!!!

ДОРИ И ТЪПАНАРИН ДА СИ ПАК СИ ДЛЪЖЕН ДА БЪДЕШ ЧОВЕК

четвъртък, 31 юли 2014 г.

И тъпанарин да си, първо тряб-ва да бъдеш човек.

Думи, приписвани на Ботев от Andrey Georgiev

Харесаха ми, затуй ги публикувам, за да стигнат до повече хора...

ВКРАТЦЕ ЗА КАКВО ГЛАСУВАМ, ЗА КАК-ВО СЕ БОРЯ, КАКВО ИСКАМ, КАКВО БЪДЕЩЕ СМЯТАМ ЧЕ ТРЯБВА ДА ИМА-МЕ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Ето какво отвърнах на един лъж-лив комуноид (то нелъжливи комуноиди няма де!), който е събрал общност и я учи, че немало било смисъл да се гласува, че демокрацията била "глупава работа", че никога нямало било да се оправим и прочие; говори им, а те с телешки възторг кимат с глава и радостно го хвалят за лъжливата и коварна "мъдрост"; която им продава; на този лъжец му отвърнах ето какво като ме запита за кой съм бил гласувал и какво съм бил постигнал – щом държа, че трябва да се гласува:

Винаги говоря и пиша само от свое име. По въпроса: винаги съм гласувал за десните политици у нас (СДС, ДСБ сега РБ),

45 никога не съм съжалявал за избора си и постигнах ето какво: България вече е стра-на, достойна да е в ЕС и в НАТО, сиреч, бе изскубната от смъртоносната прегръдка на руската мечка - и има всички условия, при разумно дясно управление да стане проспе-рираща европейска страна със заможен и доволен народ.

Стига, разбира се, платените руски мекерета като теб да не пускаха такива мухи в главите на нашенците, а именно, че немало било смисъл от демокрацията, че не требвало било да се гласува, че ако не сме се били върнали в руската комуноидна кочина, нямали сме били бъдеще и прочие...

Сфана ли, таваришч, за какво гла-сувам, за какво се боря, какво искам, какво бъдеще смятам че трябва да имаме ний, българите?!

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, АКО СЕ ИЗЛОЖИТЕ ДА НЕ МЕ ТУРИТЕ ЗА СЛУЖЕБЕН МИНИС-ТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА МНОГО ЩЕ СБЪРКАТЕ!

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Вчера дръзнах да изляза с екстра-вагантната, с пределно наглата в своята екстравагантност идея да се явя в обявения с крайно кратки срокове конкурс за началник на Инспектората по образованието в Плов-дивска област: виж Ново "двайсе": явявам се в конкурса за нов началник на Инспек-тората по образованието в Пловдив!. Оня ден пък се пошегувах, че съм готов да пое-ма поста на... служебен министър на обра-зованието и науката, сиреч, дръзнах да се самопредложа за такъв на г-н Президента, разбира се, добре знам, че така не се пос-тъпва когато човек наистина иска да стане министър, но ето, какво ни пречи и да се пошегуваме малко с тия нашенски начини да се стане министър? Защо пък не, та нали още Иречек е писал, че българите сме народ, който е към еди-колко си милиона души, състоящи се обаче, подразделящи се само на три групи: бивши министри, насто-ящи министри и бъдещи министри; щом така е било и така е все още, защо, питам: само аз ли пак да съм единствено изключе-ние и само аз да не искам да стана минис-тър?! Не, господа и дами, аз искам да бъда типичен българин, ето, поисках да стана министър, но не тайничко като вас, а откри-то, защото сте в правото си да ме заплюете

в суратя че издавам тайната и руша мисте-рията на съвъкупния български живот!

Но ето, вчера като заявих, че поне заради шоуто възнамерявам да се явя на този конкурс за началник на РИО-Пловдив, читающата публика сякаш се вцепени от (без)пределната ми наглост и нищичко не можа да промълви, само неколцина просте-наха, че съм бил, видите ли, голем... "служ-богонец", и то не отсега, а винаги съм бил такъв, нищо че човек, ако наистина е гоняч на служби, все някоя службица за дългия си живот щеше да я догони, а само аз нито една службица така и не можах да догоня, даже един прост директор на школо не можах да стана; отвърнаха ми, че понеже съм "безкрайно некадърен", че понеже съм... изключително надарен с... некадър-ност, понеже съм, тъй да се рече, направо талантлив с некадърността си, то дори за прост даскал не ставам, камо ли пък за началник (макар че, като гледаме какви недоразумение стават началници у нас, как човек като мен да не добие куража и той да поиска да стане все пак някакъв началник?). Карай да върви де, но ето все пак какво ми написа по тази тема един човек, на чието мнение и разбиране много държа, щото го уважавам; вижте какво ми пише той, а пък по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах, мисля, че като се абстрахираме от конкретния случай в казуса има доста "обществено важни" моменти:

Господин Грънчаров, Да, въпросите, които задаваш в

последното си есе, точно това означават – че Системата се самовъзпроизвежда и чуждо тяло няма да допусне. Но можеш да кандидатстваш! В Абсурдистан не можеш да бъдеш сигурен дали и кога Системата няма да запецне и да блокира.

А подигравателният ти тон може да бъде изтълкуван или като проява на реформаторство – и да те приемат с "ура", или като предварително заявено неуваже-ние към Системата – и да бъдеш сдъвкан и изплют от нея.

Във всички случаи ще имаш богат материал за книгите си.

Ами ако действително Системата те приеме? Ще трябва да станеш един фризиран гладко обръснат чиновник, с преобладаващи елементи на политкорект-ност, нищонеговорене и нищонеправене. Мисля, че няма да изглеждаш добре в този вид.

Я си остани просто философа и писателя Ангел Грънчаров! Май е късно да се променяме!

С уважение, И.

А ето сега и моя отговор: Здравей, уважаеми г-н И., Благодаря ти за мнението и препо-

ръката! Даваш ми кураж да се пробвам, аз

така разбирам позицията ти, въпреки заключителните думи. Да се пробвам с участие в конкурса с оглед... да се пожерт-вам за науката, не за друго, именно, за да разбера какво ще стане. Нищо чудно и тук да не ме допуснат в самия конкурс, да ме пропъдят все едно съм нещо като нахално куче или муха. Системата наистина умее да надушва тия, дето няма да бъдат нейни покорни слуги - и които са опасни за прос-перитета й. И овреме ги отритва. В нея попадат изглежда само предани й до пос-ледната си мозъчна клетка и безукорно верни й индивиди (да ги наречем така, да не ползвам някоя по-пиперлива дума, щото да не обидя... "бъдещите си колеги"!). :-) А иначе поставяш един направо чудесен въпрос, имащ не само психологически, но и дълбок философски смисъл, а именно:

Какво би станало ако по някакво чудо човек като мен въпреки всичко успее да стане началник на РИО-Пловдив? Какво ще се случи с мен, ще преживея ли такава една метаморфоза да се превъплотя и от "бунтар" да стана както пишеш ти, чудесно си го казал, нека да те цитирам:

Ще трябва да станеш един фри-зиран гладко обръснат чиновник, с преоб-ладаващи елементи на политкоректност, нищонеговорене и нищонеправене.

Знаеш ли, аз сериозно взех да с замислям по този въпрос. Пък знае ли се, в тия смутни времена, в които живеем може, дето казваш, Системата да запецне и току-виж, да стана аз началник?! Дали ще ме сполети тази съдба, която вещаеш, дали ще се преобразя така неузнаваемо? Ето по този въпрос ми се ще вкратце да изразя мисълта си.

Ти ми каза, че вече си чел книгата ми Страстите и бесовете български, там сигурно си забелязал един описан епизод когато в ония отдалечени времена (в зората на българската одисея към свободата и демокрацията) за кратко време станах ди-ректор на Хуманитарната гимназия в Плов-див, санким, станах директор на училището, дето е наследник на онази прочута от исто-рията Първа мъжка гимназия "Княз Алек-сандър Батемберг". И в описанието на оня епохален епизод аз съм представил и един Началник на РИО, мой познат, именно г-н Петър Станчев, върл подкрепаджия тогава, и съм го описал как великолепно се държе-ше той с администрацията, как ги юркаше, е, вярно, той беше Началник само няколко месеца, Системата се сепна и го изплю набързо, щото беше в ступор, ала се съвзе бързо; аз пък бях директор още по-кратко време. Та знаеш от книгата ми какво се случи тогава: аз никак не се преобразих, ами си останах все същия, ако изключим това, че наистина ходех в училището всяка сутрин гладко обръснат, облечен с (единст-вения си) костюм, щото не ми се щеше младите, учениците, да ме запомнят като някакъв "седесарски пройдоха". Та мисълта

46 ми е, че ако стана шеф на РИО или дирек-тор на училище, мога малко да се променя, поне в начина ми на обличане, но иначе ще си остана все същия. Аз в онази книга съм описал какви речи дръпнах на учителите, как ги шашнах дотам, че те, при първата политическа промяна в посока на връщане на таваришчите-комунисти на власт събра-ха кураж и ми обявиха стачка, щото за капак на всичко посегнах на... любимата им статуя на Димитър Благоев, тогава това училище носеше още името на комунистическия вожд, а пък аз излязох с "безумната идея" да върнем историческото му име, именно да носи името на първия княз на съвременна България. Е, тогава таваришчите-комунисти успяха мен да изгонят, правителството на Филип Димитров падна, Петър Станчев като шеф на РИО беше изритан с великолепен шут, а пък Партията си тури верен човек на неговото място. На въпросното училище туриха за директорка една другарка, която още си доживява живота на този пост, нес-меняема е, издържа всички бури на демок-рацията и ако требе още толкова бури те-първа ще преживее, тя успя също да угоди на всички началници на инспектората. Ка-рай да върви де, такива като нея са безс-мъртни направо, изглежда властта ги подм-ладява даже!

Та да си завърша мисълта, че как-то съм я подкарал не се очертава скоро да свърша: няма да стана като Петър Станчев ако ме турят случайно за шеф на РИО, това е ясно, той беше истински борец (наистина, той е бил състезател по борба, даже мисля почти световен шампион по борба е бил), тъй че не бива да се плаши администрация-та на РИО ако мен случайно, повтарям, турят за шеф. А какво ще стане с моите идеи за реформиране на Системата, за събарянето й, това и за мен е голяма загад-ка, щото ако стана случайно началство в Системата, тя и мен ще приклещи здравата, а пък знаеш каква е тази Система: тя изиск-ва от всички само подчинение, никакви инициатива не е възможна, в нея даже самият министър става заложник на бюрок-рацията и ако не е твърд визионер като мен, ако не се вдъхновява от възвишени идеи като мен - нищо няма да се случи и получи. Ето защо, по моето разбиране, за мен е по-подходящ поста министър на образованието и науката, там аз мога повече да съм поле-зен, ама ето, г-н Президентът се прави на разсеян, пак чувам, че някакво старче от Академията щял да туря за премиер, а пък за министър някаква световно неизвестна другарка щял да тури, сигур тя, завалийката, с цялата си душа е верна на Системата! Затуй аз да възкликна тук още веднъж, белким ме чуе този, към когото се обръщам:

Г-н Президент, ако се изложите та-ка да не ме турите за служебен министър на образованието и науката много ще сбърка-те! Също така много ще сбъркате ако не турите за премиер Иван Костов, това се

знае от всички, ясно е, че само Костов може да оправи бъркотията, която нещастниците, дето се изредиха във властта след него, успяха да предизвикат! Това е положението, аз министър мога да бъда само в екип с Костов, иначе не ща. Г-н Президент, имате още време да помислите, не бързайте, не слушайте тия, дето се въртят около Вас, те Ви насмитат, послушайте мен! Ако искате да останете в историята с добро, сторете това, което аз Ви съветвам!

Сега това не го разбирате, ала ще го разберете след време, с нас, философи-те, така става винаги: като предупреждава-ме за нещо никой не ни слуша, а после, като мине време и като съдбата удари немилос-тиво всинца по главата, тогава се сещат колко сме били прави, ала вече е съвсем късно. Мама му стара, писна ми все да съм прав, всичките до едно мои предвиждания все да се сбъдват!

Ох, олях се, ама поне си излях ду-шата! Прощавай, г-н И., че в писмо до теб стигнах до такива глобални теми. Но какво да правя, аз съм си и един досаден дърдор-ко, но иначе нима щях да бъда философ ако не бях толкова досадно плямпало?!

Хубав ден! Жив и здрав да си! "На патерица" ти честитя и рождения ден, дето ти е бил тия дни, желая ти всичко най-добро!

С уважение: Ангел Грънчаров

ОПИСАНИЕ НА ПЕРФЕКТНОТО СЪВРЕ-МЕННО УЧИЛИЩЕ

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Попаднах на следната публикация на г-н Svetlozar Neykov (на снимката) във фейсбук-групата Промяна в образование-то СЕГА!, хареса ми много какво той пише и затова препубликувам тук неговото описа-

ние на "перфектното съвременно учили-ще" с оглед да се прочете от повече хора, пък също така призовавам повече хора да се включат в обсъждането на тия толкова верни, нищо че са авангардни, идеи и раз-бирания:

Моля предлагайте ако желаете - долу са зададени някои начални предложе-ния. Моята Визия за перфектното училище е в малки размери, фокусирано, директно в бизнеса със закачен експерт ръководител и възможност за достъп до информация. Това означава, че самата фирма си прави уни-верситет и обучава в рамките на определен период примерно 3 години човек за да може да работи работата й. През останалата част виждам образованието като целодневно забавно място тип обществен център по интереси, с достъп до компютри и безпла-тен Интернет, както и библиотека за ресур-си, социално и работещо по проекти, насър-чаващо поемането на инициатива и отго-ворност. Дори и човек вече да е на работа, да има право да го посещава - то да е като място за отмора, развлечение, научаване на нещо ново - подобно на обществен (общ-ностен) център по интереси. Обучението не бива да спира с момента на започване на работа, както и работа не бива да изтощава толкова, че да нямаме време за активна почивка (спорт, културно-творческа дейност, дискусия на различни тематики, прожекция, сбирка с приятели, разходка, танц, приказка) плюс пасивна почивка (спане, ядене, блуж-даене, медитиране). Не бива да е толкова строго и срязващо Ето някои важни точки, които перфектното училище (университет) е добре да покрие. За всички възрасти: • Социално (не виртуално, а в среда инте-ресуваща се от същата тематика) • Търсещо мотивацията в ученика, неговата страст, питащо го как се чувства... • Тясно свързано с бизнеса или в самия бизнес • С достъп до технология (компютри и безп-латен интернет) • Подкрепящо културата, изкуството и тра-дициите • Поощряващо поемането на риск и отго-ворност • Поощряващо експериментирането и про-щаващо грешките • С визия: Да прави хората щастливи и да разширява кръгозора им и желанието за участие • Без конкуренция с търсене на различност и уникалност, самоусъвъшенстване • Не ТРЯБВА ДА, а ИСКАМ ДА! • С обратна връзка (учител = ученик), отво-рено за промяна • Не приспособяващо учениците към рабо-тата, а обратното – работата към учениците • Меритократично (оценяващо всеки спрямо общ държавен стандарт) • Международно комуникиращо си с други модели във Финландия и Израел например.

47 • Комбинативно - използващо и свързващо информация и практики от всички в света • Индивидуализирано и персонализирано, с изработена програма на всеки поотделно • Племенно, всяко училище да е със своята мисия (икономист, инженер, медицински, дигитален) • Духовно, културно и обогатяващо кръгозо-ра ни място • Утвърждаващо ценности като (свобода, уважение, толерантност, солидарност...) • Каращо ни да мечтаем. Показващо ни различни неща, от които да си изберем. • 4 групи по 5 човека състезаващи се в проект и подпомагани от експерт на темата • Използващо не само технология, но и природа (туризъм, оцеляване + учене) • Учещо ни не само на рационално знание, но и на привързаност, интуиция и желание • Мрежово - хоризонтално и равноправно, не йерархично, а с временни експерти • Училището трябва да е мотивиращо място • Питащо го какво иска да промени • Симулиращо държавата и институциите и примерно съд, болница • Работещо с държавата за по-добро, но предлагащо неофициална обстановка • Пълно с приятели • Проектно базирано – кратки лекции и използването им на практика в реални проб-леми • Без учител, а с експерти (С много учители – всеки е учител на другите) • Обучаващо на малки групи максимум 5 човека, за да задържа вниманието им • С почивки през 25 мин. (с възможност, за ядене, сън, разходка - 100% отпочинали) • С отговори и пищови, с wikipedia и помощ от съученик/колега • С възможност за участие (интерактивно), коментиране на преподаваното и въпроси • Доверяващо се на детето и неговата пре-ценка • Поощряващо различността и различните, без унификация на база конкуренция. • По-малко, не голямо, по-хоризонтално, по-кратко и временно, по-комуникативно • Едноизточниково (от един унифициран учебник) • Целенасочено до конкретни постижими резултати за съответния ученик • Фокусирано, разделено на тесни групи по интереси. • Различно и индивидуално насочено, спо-ред нуждите на всеки един • 1 на 1, между приятел на приятел, съседи, неофициално, а не строго и официално • Олекотени и мултимедийни лекции (слай-дове) разглеждащи гората, а не клончето Модел за интерактивна класна стая Презентации на тема демократично обра-зование КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесно е това описание, имам малки забележки, но по

същество приемам идеята, явно мислим в една и съща посока. Приветствам инициа-тивата на този млад човек, на г-н Нейков, да отвори темата за това какво училище ни е потребно, какво българското училище, ако иска да е съвременно и полезно за развити-ето на личностите на младите, трябва да бъде. Ще се включа в този разговор непре-менно. Призовавам и други хора да се включат. Именно затова си и позволих да публикувам текста Ви, г-н Нейков, в своя блог, направих го за това повече хора да научат как Вие мислите и евентуално да се включат в обсаждането на поставените въпроси. Ако ми разрешите с удоволствие ще публикувам този Ваш тест и също така други Ваши текстове на тема образование и в издаваното от мен списание ИДЕИ. Мис-лите авангардно, както и трябва да мисли мислещият човек! Поздравления!

КРАТИЧКО ПИТАНЕ, ИЗПЪЛНЕНО С НАЙ-СЪКРОВЕН СЪРДЕЧЕН ТРЕПЕТ

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Във Фейсбук, дето всички с нетър-пение чакат имената на новите министри, моя милост счете да нужно да се помайтапи ето как; написах там следното кратичко питане, изпълнено с най-съкровен сърдечен трепет:

И какво стана, излязоха ли вече имената на служебните министри? Дали случайно новият служебен министър на просвещението не се казва Ангел Грънча-ров? :-) Сигурни ли сте че нема некаква грешка и всъщност аз да съм вече назначен, пък по една чиста случайност още да не зная?

Няколко пъти представях офертата си на г-н Президента, ако не ме назначи ще бъде много нелюбезно от негова страна все пак... :-(

А премиер г-н Костов ли ще бъде? Щото само той може да се справи с пълната бъркотия, в която управлявалите след него оставиха държавата...

То управляването на държавата не е като да си показваш мускулите пред ре-портерките на телевизиите – и да им даваш да ги опипат...

КУЧЕТАТА БЕЗУСЛОВНО СА ПО-ДОБРИ ОТ ХОРАТА...

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Ние, българите, се делим на пар-тии и по този признак: противници и при-върженици на кучетата и на кучкарите, на хората, дето обичат кучета и отглеждат кучета. И между ти ядва непримирими лаге-ри периодично се водят страшни словесни войни. Има и партия на приятелите на котки и врагове на котките.

Има приятели на животните и неп-риятели на животните, такива, дето обичат животните само доколкото някои от тях стават за ядене. (Апропо, дали противници-те на кучетата не са такива само защото у нас не ядем кучета?) Както и да е, темата е голяма, ето какво дръзнах да кажа в една такава междуособица във фейсбук, разбира се – с оглед да налея малко масълце в огъня на спора:

Кучетата безусловно са по-добри от хората. С изключение на ония кучета, които са направени зли – направени са зли, възпитани са в зло пак от хора...

Г-Н ПРЕЗИДЕНТЪТ ВСЕ ОЩЕ СЕ КОЛЕ-БАЕ ДАЛИ ДА НАЗНАЧИ МЕН ЗА МИНИС-ТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НО ШАНСО-ВЕТЕ МИ РАСТАТ С ВСЯКА ИЗМИНАЛА МИНУТА!

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Даже и сградата на Дондуков тръпне от очакване да чуе името на новия си стопанин, сиреч, моето име!

Слушахте ли новините за евенту-алните назначения на служебни министри от Президента? Оказва се, че за всички

48 постове съобщиха имената на най-вероятните назначения, само за министерс-твото на образованието и науката не съоб-щиха никакво име, не знам дали забелязах-те това?

Аз си го обяснявам с това, че г-н Президентът все още се колебае дали пък да не вземе да назначи мен на този пост! :-) Леле, ами ако вземе пък да ме назначи?! :-) Какво напрежение само с тези пусти минис-терски назначения, дори аз, признавам, доста се вълнувам, а колцина ли още бъл-гари тръпнат от напрежение дали Прези-дентът няма да назове тяхното име? Ще чакаме, ще разберем скоро, търпение, бра-тя и сестри!

Ако имате някакви връзки в Прези-дентството, моля, напомнете на г-н Прези-дента за моята кандидатура, все пак тя е най-достойната! Той знае де, но да не по-падне под лоши влияния и да вземе та да назначи някоя фльорца за министърка, че вече ни писна от такова едно подценяване на нашето министерство: все ония, дето за нищо не стават, ги турят за министри на образованието, а така не требе да бъде! Най-достойният, сиреч аз, трябва да стана министър този път, г-н Президент, не се офлянквайте, ами ме назначавайте, какво има да се мисли толкоз?! То е очевидно, че моята кандидатура е най-добрата.

В краен случай ако мен не щете по някаква причина да ме назначите, турете поне проф. Калин Янакиев на този пост, той е повече от умен, той е разумен човек и ще се справи достойно. Да не каже някой че от празно службогонство се натискам да стана министър, та затова предлагам и алтерна-тива.

То да си министър в моето разби-ране е най-тежка отговорност и много рабо-та, ала кой ли ти разбира това у нас?! Хайде чао, лека вечер! Пък утре да видим дали най-сетне няма да дойде така дългочакана-та новина! Хаирлия да е! То ще се разбере, но как ли ще осъмна от напрежение тази нощ?! Пфу, то да си кандидат за министър не е лесна работа, а какво ли пък е да си министър? Не знам де, ама ще разбера – дано обаче Президентът все пак назначи за министър мен!

Дано, ама надали...

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня,

който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телеви-зия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени

в програмата, може да става ТУК. Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

ПОДКРЕПА

Ако по някакви свои подбуди жела-

ете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпра-тите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в култу-

рата и образованието на младото поко-ление e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен принос за бъдещето на България.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!