ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 7, Год. 6, 2014, 1 Априлъ, Вторникъ, Ц. 2 лв.

Вижте какво пише един покъртително искрен ко-мунисто-русофил по повод на моя публикация под загла-вие Изборът, пред който е изправена България, е: напред, към Европа – или назад, към Русия! в блога ми; запазвам оригиналния правопис и оригиналната пунктуа-ция на този "патриот"; давам и неговите данни, айпи и пр., с оглед ако някои компетентни органи поискат да се свър-жат с този поразгащил се български путинист - щото по-добни кръвожадни заплахи изобщо не са безобидни:

bobi_m7777, bobi_m7777@abv.bg, 95.42.83.253, Изпратен на 17.03.2014 в 10:52 pm написа:

Ако си бяхме запазили заводите и целия трафик и пазари да но сега ни трябва война и национализация то много умни говорят ама ако имах пари щях да избия всички продажници до девето!

Не знам и неми пука какво пише писна ми от не-доносчета и тъпи политици

Който е против Русия значи е против

България писна ми от демокрация – искам война!

Американците си имат Статуя на свобода-

та, а ние, българите, си имаме... паметници на съ-ветско-руския окупатор, когото мило наричаме "освободител" – не усещайки изобщо унижението.

Американците са горда просперираща на-ция, прославена с постиженията си, а ние сме най-бедни и най-жалки мърморковци, на които все някой друг бил виновен за собствените несполуки. Това нещо да ви говори?

Нещо повече, за ден на "освобождението" и за национален празник смятаме деня, в който една империя, Руската, се договаря с друга империя, Турската, а подписаният между двете империи дого-вор – Санстефанския – е договор за безсрочна оку-пация на България от Русия!

Ето затова сме бедна, унизена и за-тънала в проблеми нация!

ЩО ПЪК ДА НЕ ОРГАНИЗИРАМЕ И НИЙ ЕДИН РЕФЕРЕНДУМ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В РУСКАТА ИМПЕРИЯ – КАК-ТО СТАНА С КРИМ?

Дали не се задава нов референ-дум? Група нашенски пенсионери прочели във вестника, че Путин вдигал двойно пен-сиите в Крим. Какво щастие! И им хрумнала чудесна идея: що и ний, българите, да не се възползваме? Един референдум за това да помолим император Путин за влизането на България в Руската империя има сериозни шансове да спечели, ето, два и половина пенсионери ще гласуват за влизането ни в Империята, дето се казва, и с двете си ръце! Като прибавим и продажниците-руб-лофили на по-млада възраст, дето съвсем не са малко – та има толкова много хора у нас, които за пари са готови да продадат не само Родината, а и собствената си майка! – и хоп, ето, България като едното нищо ще бъде ощастливена да стане част от Руската кагебистка империя! Ще ни приемат, няма страшно, стига да поискаме, Русия винаги е искала да лапне България! Ето, и руският патриотин Сидеровский ще организира народните маси за спечелването на рефе-рендума, срещу съответното заплащане, разбира се, да не е луд той да прави нещо без съответното заплащане?!

Та, драги ми пенсионери, какво ча-кате още, вадете руските читанки!

«ЖАЛКА НАЦИЯ, НАЦИЯ ОТ РОБИ, ОТ ГОРЕ ДО ДОЛУ – ВСЕ РОБИ» – ТОВА ЛИ СМЕ?

«Жалкая нация, нация рабов, сверху донизу – все рабы» (Николай Гаври-лович Чернышевский) – така пише Черни-шенски за руснаците. Има ли смисъл да го

превеждам? Има ли някой да не разбира руски език? Ако трябва, да го преведа?

Да го преведа все пак, нищо че се разбира: «Жалка нация, нация от роби, от горе до долу – все роби» (Николай Гаврило-вич Чернишевски)

Но аз се питам: дали това, което той пише за руснаците, не се отнася и за нас, българите? Един уместен, пък макар и крайно неприятен въпрос...

Ето това за нас е истински важно-то, а не това, което той казва за руснаците...

РЕЙТИНГЪТ НА НАШИЯ ОСВОБОДИТЕЛ, НА ПРАВОСЛАВНИЯ ФЮРЕР НА РУСКА-ТА ИМПЕРИЯ ТАВАРИШЧ ПУТИН ГОНИ ВЕЧЕ РЕЙТИНГА НА АДОЛФ ХИТЛЕР!

март 27, 2014

ДА ЗДРАВСТВУЕТ ГИТЛЕР, ПУТИН UBER ALLES

Автор: Иво Инджев

Време е да реабилитираме Хитлер за основните му достижения: рейтинга му, сълзите на умиление в очите на следовни-ците и знамената, които са му веели с въз-торг.

Всичко останало не е от значение и си е направо клевета спрямо успехите му.

Напълно основателно и абсолютно обективно българските родолюбци (с пре-обладаващо православно и славянско са-

мосъзнание) оборват англосаксонските, германските, италианските, френските, полските, чешките, балтийските и прочие лъжи, които искат да опорочат голямата победа на православието и славянството.

Съвършено правилно, правомерно и закономерно българските православни славяни, съветвани от вещи коментатори, се ориентират кое е важно и кое не в голе-мия световен спор, в който Путин няма (п)равен аналог.

Важни са сълзите в очите на съна-родниците, както и отразяващият се в тях рейтинг. А също и разветите знамена.

Как да не се съгласи човек! Светът помни и почита като велико

постижение по същите критерии голямата арийска победа, посрещната със сълзи в очите и със съответните развети знамена в Судетите и в Австрия. Световният потоп от сълзи, причинен от тази прелюдия към разплакването на човечеството заради някакви си десетки милиони жертви, е сан-тиментална подробност.

Рейтингът на а(вст)рийския защит-ник на правото на а(вст)рийците да говорят на немски е бил толкова голям, че само севернокорейският Ким Чен Ун с неговите 99,9 на сто подкрепящи го гласове на де-мократичните избори в Северна Корея, го конкурира.

Др. Ким се бори междувременно за правото на южнокорейците да говорят сво-бодно севернокорейски. Кани се да защити бедстващите под южнокорейския гнет съна-родници с помощта на ядрената си програ-ма за въздействие върху езиковите права на (не)мирните съседи, която днес има повече от всякога изгледи за успех, след като др. Путин показа на практика, че няма гаранция някоя велика сила да не се отмет-не от от обещанията си по въпросите за ядреното оръжие.

Щом Влади-мир може, защо да не може и Ким-(м)ир (да се отметне от прего-ворния процес)?

Третото място в демократичната класация по висока процентна успеваемост на избори за всички времена е за Путин с постигнатите от него 97 на процента одоб-рение в Крим – почти като при К(р)им ир Сен.

Малко не му достигна на Влади-мир за пълна победа от сто на сто на орга-низирания от него невиждано скоростен, световно рекорден в това отношение и същевременно – спонтанно законен, обек-тивно самоотбранителен и супер легитимен референдум от 16 март.

Рейтингът на фюрера в бирариите на Мюнхен със сигурност е шупвал и прели-вал като патриотична пяна над 100%. Това е цел, чиято трактовка е достойна отправна точка в съревнованието на рейтингите меж-ду Адолф и Владимир, кипящо в днешните руски трактири.

Рейтингът е най-важното обстоя-телство спрямо пренебрежимо малките величини, като Украйна, международното

3 право, поощряването на сепаратизма и екстремизма на кандидатите за солови акции сред напористите ядрени нации.

Някои злостни врагове на правос-лавието и славянството лъжат безобразно, че да анексираш някакво си полуостровче било противозаконно и опасен прецедент.

Лъжат също, че да измамиш някак-ва си Украйна като гарант на нейната сигур-ност с договор от 1994-та, в резултат на което тя се отказва от ядреното си оръжие, било нечестно, вероломно и поощряващо ядрените апетити на държави, като Иран и Северна Корея, въоръжавайки ги с аргумен-ти срещу ненадежността на международни-те договори в областта на ядрено разоръ-жаване.

Ама, чакайте сега. Американците не измамиха ли червенокожите с огнената си вода както и червените не са мамили народа си в СССР с поскъпването на водка-та? Нещо повече, самата Америка беше анексирана лично от Америко Веспучи, типичен представител не неправославния и неславянския свят.

Може да е вярно, че през 20-ти век САЩ не са анексирали нито сантиметър чужда територия, но какво от това, след като по-рано са си купили (типично за „ба-калска нация”, както геносе Хитлер нарича американците) Аляска от православната славянска Русия. Така съзнателно са още-тили клетата Русия териториално, за да не се разпростре на повече на една шеста от територията от света. Искали са несретни-цата да се свива скромно само на два кон-тинента, вместо да разполага с полагащата се на широката славянска и православна душа територия на всички континенти.

Нима има по-голямо престъпление през вековете от това, да ограничиш пра-вославната и славянска Русия в някакви си рамки от незначителната една шеста от планетата?

И нима това не е достатъчна при-чина за присъединяването на още земи към скромната една шеста от света – вчера Абхазия и Южна Осетия в Кавказ, днес Крим в европейския юг, а утре Приднестровието в европейския югоизток (и т.н)?

Изобщо, гадно е издребняваме за сметка на победоносното славянско пра-вославие, още повече, че според някои напълно справедливи православни и сла-вянски наблюдения, и българите се били

обединили около Путин (вероятно както тиролците около Хитлер преди около 70 години) във възторга си от неговия растящ рейтинг в православната и славянска Русия.

Рейтингът на православния нацио-нален фюрер, сълзите на възторг от него и знамената, развявани по патриотичните сборища в негова чест, са най-важните ориентири за справедливата му кауза. Всич-ко останало е антиправославна и антисла-вянска пропаганда на завистниците, които също искат да просперират в свободна и демократична, но (засега) недостатъчно разширена, за да побере бегълците от загниващия западен свят държавица – като Русия!

ЕТО ЗАЩО НАШИТЕ УЧЕНИЦИ СА ОТВ-РАТЕНИ ОТ ВСИЧКО: И ОТ УЧЕНЕТО, И ОТ ЧЕТЕНЕТО, И ОТ УЧИТЕЛИТЕ, И ОТ УЧИЛИЩЕТО, И ОТ ДУХОВНИТЕ НЕЩА ПО ПРИНЦИП – ОТ АБСОЛЮТНО ВСИЧ-КО!

вторник, 1 април 2014 г.

Това, което трябва да научим, го научаваме като го правим.

Аристотел ДОБАВКА: Да, в познанието като "правене" ние постигаме знанието, този е верният път. Онова, което сам си открил, никога няма да го забравиш. Онова, което някой друг ти го е казал или ти го е дал наготово, го забравяш в следващия момент. Между познание, откриване и научаване има съответствие, пълно тъждество. Не е истински научено онова, което не си го открил сам. То и няма кой знае каква стойност, щото е "книжно" или "мъртво" знание – докато другото е живо знание.

Ако учителят направи така, че уче-ниците сами, стъпка по стъпка, да достигат до своите малки открития, то само тогава той си изпълнява мисията. Пълноценното, същинското учене не е пасивно възприема-не на дадени в готов вид знания и истини, а самоотвержено търсене на тия истини и знания в един реален, жив познавателен и изследователски процес, в резултат на който сами откриваме въпросните знания и истини. Без творчество също няма учене, научаване и знание. Тия неща все са свър-зани в едно цяло.

Без познание – сиреч, без изс-ледване, без търсене, без преследване на истината – няма знание. Учене без изслед-ване и познание е насилие над душата, т.е. е страшна мъка и скука.

Сега схващате ли защо нашите ученици са отвратени от всичко: и от учене-то, и от четенето, и от учителите си, и от училището, и от духовните неща по принцип – от абсолютно всичко?

БЕЗ СВОБОДА ВСИЧКО В ЖИВОТА НИ СЕ ОБЕЗСМИСЛЯ

Кратък диалог с една опитваща се

да мисли дама, на която това явно не се удава: Опитваща да мисли дама каза: Много ясно, че свободата не съществува... Това е толкоз просто и логично... Ангел Грънчаров каза: Свобода не същес-твува само за робите... това е толкоз просто и логично! :-) Истински роб е оня, който хем не съзнава че е роб, хем съвсем не знае що е свобода, хем искрено мрази свободата... Друга дама каза: Дали пък има хора, които мразят свободата?... И то-искрено?! Опитваща да мисли дама каза: Свободен може да бъде само тоз, който няма абсо-лютно нищо на тоя свят и отгоре на всичка да не желае да има... Освен за Христос и за светците... за друг не се сещам... Всички предпочитаме да притежаваме вместо да сме свободни...

Затова тя – така възпяваната сво-бода – просто не съществува... Ангел Грънчаров каза: За даден човек не съществува само онова, което не го е пре-живял...

Без свобода всичко в живота ни се обезсмисля. Всичко получава своя смисъл благодарение на свободата. "Човекът е осъден да бъде свободен", това са думи на Жан-Пол Сартр. Да, осъден да е свободен – стига да иска да е човек. Да живее както подобава за човека. У нас мнозина мърмор-ковци постоянно като че ли в несвяст повта-рят: "Няма свобода, не си струва усилието

4 да я търсим, такова нещо като свобода не съществува, не го търсете...".

Което и показва, че процесът на обезчовечаване на човека в български условия, който така мощно беше стимули-ран при комунизма, все още не е спрял. Той ще спре когато мнозинството от хората у нас повярват в свободата и се влюбят в нея; когато осъзнаят, че без свобода не си стру-ва да се живее.

Едва тогава постепенно ще почнем да се "оправяме"...

НАИСТИНА, А КАКВО Е ДА СИ УЧИТЕЛ?

понеделник, 31 март 2014 г.

"Обучението е запалване на пла-мък, а не пълнене на съд." (Сократ)

Учителят според мен е организа-

тор и вдъхновител на един сложен душевен (познавателен) процес, при който в съзна-нията на учениците се раждат съответните истини и знания, а не е оракул, който бълва в готов и завършен вид някакви вечни и задължителни за учениците му истини... ОЩЕ НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ МИС-ЛИ, ПРИПИСВАНИ НА СОКРАТ: Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Знам, че нищо не знам, но вие и това не знаете. Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството. На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото някаква тайна. Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на при-родата. Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш. Не прави на другите нещо, което те ядосва когато го правят на теб. Непременно се ожени – ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша – ще станеш философ.

Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение. Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете. Познай себе си! (Cognosce te ipsum!)

БЮРОКРАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ Й ЗА ДА ВРЕДИ НА КАЧЕСТВЕНОТО, НА СМИСЛЕНОТО, НА СЪЩИНСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ

Аз вече известих читателите на блога си за една "лека административна гавричка" тия дни – виж ето тази публика-ция: Който не слушка, го наказват да... пише – дори и на рождения си ден!, в която става дума за това, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което рабо-тя, ми разпореди с нарочна заповед (там има и копие на самата заповед) да правя ново разпределение на часовете по фило-софия сега, когато учебната година е вече почти минала! ("Разпределение" е документ, писмен "план", в който се съдържат темите за съответните часове, това е любимият документ на образователната бюрокрация, чрез който тя се мъчи да държи контрол върху преподавателите, сиреч, прави нуж-ното да осуети свободата им!). Та аз изпра-тих все пак вариант на този документ с някои корекции – щото ако не бях пратил, щях да бъда обвинен, че не изпълнявам заповеди, сиреч, щях да бъда наказан, което, прочее, е и целта. Да, обаче на след-ващия ден, когато вече съм в отпуск, полу-чих от директорката имейл със следното съдържание:

От препоръчаните учебници:

Философия за 11 клас, Издателство: Просвета, Автори: Димитър Денков, Евели-на Варджийска Философия за 11 клас, Издателство: Екст-рем, Автори: Сергей Герджиков, Яна Мер-джанова

Философия за 11 клас, Издателство: Д-р Иван Богоров, Автори: Олег Георгиев, Георги Каприев Философия за 11 клас, Издателство: Ану-бис, Автори: Иван Колев, Райчо Пожарлиев Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират), автор: Ангел Грънчаров, издателство A&G

трябва да посочите този, по който

преподавате. Тънкият момент е, че тя дебне да

не би аз да преподавам по... собственото си помагало, нейната цел е да ме принуди да се откажа да преподавам от собственото си помагало, а да ме принуди да почна да преподавам по някакъв друг учебник, от тия, от казионните, "одобрените от Министерст-вото" и пр. Натискът в това отношение е страшен, независимо от наглостта на адми-нистративната гавра в случая: авторът на едно помагало като моето, написано с цел да помогне на учениците за по-ефективно обучение, да бъде с натиск принуден да се откаже от него, и да бъде заставен да пре-подава по типов учебник на Министерство-то. Вярно, моето помагало не е одобрено от МОН, но причината за това е, че аз не съм и търсил такова одобрение (имам друго пома-гало, това по психология, което е одобрено). А не съм търсил такова одобряване, щото системата там също е отвратителна – и в резултат, както сега самото Министерство отчита, одобрените учебници се общо взето все калпави, негодни за употреба, лоши и пр. Тъй че в някакъв смисъл това, че моето помагало не е одобрено от МОН, е голямо предимство: щом МОН доказа, че одобрява предимно калпави, негодни за употреба, трудни, неразбираеми за учениците "про-фесорски" учебници, близко до ума е, че неодобрените от него помагала нищо чудно да са значително по-добри. Както и да е, тук давам просто още един пример за това как действа абсурдната административно-ко-мандна и директивна образователна систе-ма – чрез своите верни, както аз ги наричам, идеологически цербери, дето бдят някой учител да не би да дръзне да се почувства поне малко по-свободен.

В така и така сложилата се ситуа-ция – обръщам върху този момент такова голяма внимание щото от него се интересу-ват и много от моите ученици, а също така и родителите – тъй като наистина е добре да се схване точно какво именно става, как се случват нещата тук. Въпросът не е за под-ценяване. Аз по този пункт възприех една позиция, която направо вбеси администра-торите: заявих на учениците си, че всеки от тях има право сам да си избере учебника, по който да учи, аз им давам списък, а всеки сам да си избира каквото му харесва! Тази свобода на учениците сами да избират

5 учебника им се видя прекалена и се започна един ужасен натиск върху мен да се откажа от позицията си, т.е. аз да им препоръчам един учебник, по който всички да учат за-дължително. Е, аз това не ща да го направя, откъдето конфликтът ескалира. Намесени бяха даже и ученици, подбудени бяха и учениците да се намесят, нещо повече, и родителите бяха намесени - ний знаем отдавна прийомите, които използва въпрос-ната администрация. Проблемът, дето се казва, стана "дебел", особено след като моя милост дръзна да напише жалби и открити писма по този и по други пунктове не само до Министъра, но и до други органи, при-мерно до Омбудсмана на Републиката, който пък ме окуражи със заявлението си (дадено в писмен вид), че ние, гражданите, трябва да противодействаме на зулумите и злоупотребите с власт на самонадеяната администрация. И тъй, ето на горното на-реждане на директорката все пак да посоча "задължителен учебник" ето как й отговори моя милост преди малко:

До директора на ПГЕЕ-Пловдив КОПИЕ: До Началника на РИО-Пловдив

ПИСМЕНО РАЗЯСНЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Директор, В отговор на Ваше нареждане, да-

дено по имейла, а именно ето това: От препоръчаните учебници:

Философия за 11 клас, Издателство: Просвета, Автори: Димитър Денков, Еве-лина Варджийска Философия за 11 клас, Издателство: Екстрем, Автори: Сергей Герджиков, Яна Мерджанова Философия за 11 клас, Издателство: Д-р Иван Богоров, Автори: Олег Георгиев, Георги Каприев Философия за 11 клас, Издателство: Анубис, Автори: Иван Колев, Райчо Пожар-лиев Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират), автор: Ангел Грънчаров, издателство A&G

трябва да посочите този, по който преподавате.

се чувствам длъжен да Ви кажа

следното: Моят подход е коренно различен

от баналния, от тривиалния, от бездушно-административния: да преподавам по "този, само по този учебник", само по един учебник и пр. Просто е, близко е до ума, опитайте се да схванете позицията ми: учениците по начало следва да учат учебния предмет философия, а не... учебника по филосо-

фия (който и какъвто и да е той!). Да се учи учебника, а не учебния предмет е една много опасна подмяна, която аз няма да допусна.

Учебникът е средство, а не цел, опитайте се да разберете поне това. Заради такава една подмяна вие, администратори-те – а и тези "примерни учители", дето без-ропотно изпълняват безумните понякога инструкции на администрацията! – успяхте да отвратите учениците от всичко: и от ученето, и от учебниците, и от училището, и от образованието, и от духовните неща – от всичко! Аз обаче няма да помагам на сгре-шената образователна система да продъл-жава да вреди на съзнанията и на ученици-те, на които аз преподавам философия. За тяхното обучение по философия аз отгова-рям и не мога да си позволя да правя неща, за които предварително знам, че са хем неразумни, хем са и вредни, хем и влизат в остро противоречие със самата идея за едно смислено и ефективно обучение по моя предмет, именно по философия.

Моите ученици имат свободата да учат философия по който си искат учебник по философия. И дори не само от учебници по философия, ами могат да учат и от как-вото друго им попадне. Живеем, за Ваше сведение, във век на информационна рево-люция, информацията ни залива отвсякъде. И нашите ученици, които са с едно модерно съзнание, няма как да бъдат принудени да четат само един учебник – след като има толкова много други и така богати на ин-формация източници. Примерно, има и философски списания за ученици, да речем, аз самият издавам едно такова списание, именно списание ИДЕИ. В съвременния свят има много източници, от които учени-ците могат да почерпят най-разнообразна информация по темите и проблемите, които аз им задавам. Или които заедно с тях из-бираме. Щото интересите и потребностите на учениците винаги трябва да са водещи.

Тъй че опитите на образовател-ната бюрокрация да натика съзнанията на учениците в един калъп чрез принудата да учат философия от един и същ, и то само един учебник – с оглед учениците да почнат да мислят еднакво! – няма да мине в моите часове. Щото тя в корена си противоречи на идеята на самия предмет философия: фи-лософията помага на хората да почнат да мислят различно, да разширят хоризонта си, всеки да мисли и да разбира нещата според себе си, според своите ценности, убежде-ния, според своята, накрая, уникална инди-видуалност.

Значи какво излиза: образовател-ната бюрокрация със своите глупави разпо-реждания самоотвержено прави всичко, което е по силите й да вреди на качествено-то, на същинското образование на българс-ката младеж – представяте ли си какво означава това?! Та това е направо престъп-ление!

Е, аз няма да допусна да стана ед-но изпълнително оръдие за постигането на такива противочовешки и противонародни цели на самозабравилата се родна бюрок-рация. Ще си следвам своя дълг, произти-чащ от предназначението на такъв един учебен предмет, какъвто е философията. Ще продължа да работя за качественото, за смисленото образование на моите ученици. Това за мен е водещото. Всичко друго не ме вълнува особено. Камо ли пък да ме вълну-ват някои капризи на някакви си там пос-ледни мохикани на административната диктатура в образователната система...

Това се считам за длъжен да Ви кажа. Изпращам този мой доклад (под фор-мата на "писмено разяснение") и до висшес-тоящите органи, та да са наясно с това как аз виждам така и така сложилата се ситуа-ция по този въпрос. Която съвсем не е за подценяване. Призовавам Ви да вникнете в доброжелателния характер на мотивите, които ме принуждават да постъпя по този начин. 30 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

КАК ДА НЕ БЪДАТ МРАЗЕНИ ПРОКЛЕТИ-ТЕ АМЕРИКАНЦИ – ДЕТО ВСЕ РАЗВАЛЯТ ИГРИЧКИТЕ НА КАГЕБИСТО-ЧЕНГЕСАРИ-ТЕ И НА КОМУНИСТО-КОМУНОИДИТЕ?!

Здравей, г-н Грънчаров! Как мина отпразнуването на юбилея? Сигурно си бил много радостен от хубавите пожелания, които ти написаха толкова много хора!

А сега и нещо друго. Вече два пъти моят "Аваст" ме предупреждава за вирус в "Хуманус". Пусни някакво прочистване – ако сметнеш за необходимо.

Всичко добро и смело напред към следващия юбилей!

С най-добро чувство: П.

6 Здравей, г-н П.! Благодаря, ами

всичко мина добре, посрещнах юбилея с най-близките си хора, а пък честитките наистина много ме зарадваха. Човек в по-ложение като моето се радва на всеки дори и най-малък знак на подкрепа и солидар-ност.

За вируса не знам. Знам, че тази платформа, дето е блогът, е към Гугъл, сиреч, те самите не допускат в нея да има разни вируси: пустите американци яко чис-тят тия вируси. Но е възможно някоя снимка или клип или нещо друго да се възприемат от някоя антивирусна програма като "вирус", примерно, ако снимката е взета от неблаго-надежден сайт. Затова дават предупрежде-ние.

А дали някои мои "приятели" няма да се опитат да хакнат блога ми за да ми отмъстят, това е друга тема. Аз за това вземам мерки. Ако го погубят, аз пазя копие на целия блог и мога след това за миг да го възстановя. Проклетите американци са измислили противодействие срещу всяка напаст, застрашаваща свободата ни. Те затова и са мразени толкова много, имам предвид американците. Щото не цепят басмата на враговете на свободата – и ги преследват и до миша дупка даже.

Аз да кажа и това, щото е самата истина. Без Америка, без компютрите, без интернет какво сега щеше да е станало със свободата ни, представяш ли си? Щяхме само да четем вестник ТРУД и вестник ДУМА! Как да не бъдат мразени проклетите американци дето все развалят игричките на кагебисто-ченгесарите и на комунисто-комуноидите?!

Та въпреки всичко ти благодаря за съобщението, че при теб блогът ми се дър-жи така – и че има проблем. Ще пусна тези две наши писма в блога, може пък да се намери някой разбирач, който да даде съ-вет. Ще скрия твоето име – за да не те "компрометирам" че поддържаш връзка с мен, че си разговаряш с мен. Ще го скрия за да не ти развалям имиджа. Аз съм много "лош" и "опасен" човек в очите на някои високопоставени хора.

Хубав ден ти желая! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

WE DON'T NEED NO EDUCATION

СЪЩИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ОСВО-БОЖДАВАНЕ

Попаднах на текст под заглавие Паулу Фрейре. Образование как практика осво-бождения, който ми се вижда достоен да го преведа на български (щом ми се отвори време за това). Ето сега само един откъс – колкото да ви заинтригувам да го прочетете и на руски:

… пред нас е „банковата“ или „ограничава-щата“ [1] концепция за образование, в която на учениците се позволява само да получа-ват, да разполагат по рафтовете и да пазят „влогове“…

… ограничаващото образование поддържа и развива това противоречие защото неговият подход към обучението и практиката му отразяват обществото на потисничеството като цяло, а именно:

1. Учителят учи – учениците се обучават.

2. Учителят знае всичко – учениците не знаят нищо. 3. Учителят мисли – за учениците мислят. 4. Учителят говори – учениците внимателно слушат. 5. Учителят въдворява дисциплина – учени-ците се подчиняват на дисциплината.

6. Учителят прави избор и натрапва своя избор – учениците се подчиняват. 7. Учителят действа – учениците имат илю-зия за действие благодарение на това, че действа учителят. 8. Учителят определя съдържанието на програмата за обучение – учениците (които никой и не ги пита) се съгласяват с него. 9. Учителят не отделя властта на знанието от своята собствена професионална власт, противопоставяйки я на свободата на уче-ниците. 10. В процеса на обучението учителят е субект – докато учениците са всичко на всичко обекти на обучението.

… Тези, които наистина са предани на идея-та за освобождение, са длъжни напълно да отхвърлят „банковата“ концепция, а вместо нея да приемат концепцията за хората като мислещи същества и съзнания, ориентира-ни към света.

[1] На английски игра на думи: “banking” означава и «банков», и «ограничаващ».

ОТНОВО ЗА СВОБОДАТА В ОБРАЗОВА-НИЕТО

неделя, 30 март 2014 г.

Ако искаш резултатът да бъде раз-личен, не прави винаги едно и също.

Айнщайн ЗАБЕЛЕЖКА: В връзка с дълбоката криза в нашата образователна система тази мисъл може да се приложи ето как: понеже общоп-риетите досегашни подходи, методики, програми и пр. се оказаха неефикасни и доведоха младите хора до всеобща погнуса от ученето, то изходът от това положение е един - въвеждане, прилагане на нови, ко-ренно различни подходи, начини за обуче-ние и пр. Трябва да се експериментира, да се опитват все нови и нови, различни, ав-торски и оригинални подходи, методики,

7 стилове на обучение и пр. И понеже досе-гашната фалирала по всички пунктове обра-зователна система се опираше на принци-па на несвободата, то нейна алтернатива е образование, поставено на принципа на свободата. Нима е толкова трудно да се разбере това?!

В тази връзка е много подходящо да се припомни и мисълта на Паоло Фрей-ре:

Да учиш не е акт, при който консу-мираш идеи, а процес, при който ги създа-ваш и пресъздаваш.

ДОШЛО Е ВРЕМЕТО НА ЕДНА СЪВЪР-ШЕНО НОВА КУЛТУРА НА УЧЕНЕ, ОБУ-ЧЕНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ

неделя, 30 март 2014 г.

На училище с любов – възможно с нова култура на учене и преподаване

Специалисти искат промяна в за-кона за училищното образование

Да се приеме най-сетне новият за-кон за училищното образование, преди да е остарял преждевременно. За това настоя-ват специалисти от неправителствени орга-низации, които вече работят за промяна в качеството на образованието.

За тези хора новата култура на учене и преподаване е ежедневие. А кауза-та им – успехът и щастието над децата.

„Учениците трябва да имат опре-делени знания и умения. И това, което за мен е особено важно, е да ги уча на умения. И изобщо наистина да се научат да мислят и да се оправят с различните информаци-

онни потоци, а в съвременния свят те са ужасно много”, обяснява Емил Джасим.

Ключът към ученическия интерес - предизвикателство и поощрение.

„Точно тази комбинация между предизвикателство и положителна обратна връзка, от която ти изпитваш радост от ученето, всъщност води до много по-дълбоко разбиране на материала”, допълва Явор Джонев.

Джъмпмат, сугестопедия, интернет образователни платформи – част от новите подходи, които се харесват на учениците. За новите подходи обаче, трябват смели учи-тели и директори, които да ги приложат.

„Това е една от големите ми болки, че въпреки това, че има много отдадени хора, самата рамка на образованието в момента не позволява дори на тези отдаде-ни хора да реализират техния потенциал за преподаване”, коментира Теодор Василев.

Кога най-после ще бракуваме сис-темата с изтекъл срок на годност и как да върнем на децата щастието от ученето? „На училище с любов” – възможно е, в bTV Репортерите в 19.30 часа! Виж пълният видеозапис на предаването bTV Репортерите: На училище с любов

ЕДНА МЕТАФОРА, ИЛЮСТРИРАЩА УБЕ-ДИТЕЛНО НАЙ-СЪДБОВНИЯ ПРОБЛЕМ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Понеже в крайна сметка се оказа, че главната причина, поради която една група недоволстващи от моя стил на препо-даване ученици протестират по доста нео-бичаен начин ето вече пети месец (!), аз напоследък често размишлявам ето върху какво: как да им помогна да разберат, че моя стил за обучение по философия е съв-сем оправдан, нещо повече, е най-подходящият, най-добрият. Оказва се, че на повечето от тях явно им е твърде трудно да разберат това – и постоянно повтарят, че моето „преподаване“ всъщност не било никакво „преподаване“, щото именно липс-вал моментът на тъй заветното „даване“: аз обикновено поставям въпроси, по които давам съвсем кратки напътствия, а по-нататък учениците вече имат пълната сво-бода сами да се ровят, да търсят, да опит-ват да осмислят проблемите, и то напълно самостоятелно и пр.

Като направят те своите опити да разберат и да се ориентират, след това вече започваме обсъждане, в което моя милост, както и подобава, дава доста ра-зяснения, бидейки водещ на обсъждането; но и тогава се старая да ги давам тия „обяс-нения“ по един деликатен, съвсем незабе-лежим начин. Вместо да давам готови и „годни да задоволят всички нужди“ типови отговори предпочитам да задавам въпроси. Щото се стремя да подтикна учениците към това да почнат да разчитат най-вече на собствените сили, което, по моя преценка, е израз на доверие. Който повярва в силите си да се справя сам, такъв много ще постиг-не по пътя на ученето и познанието, на търсенето на истината. Предпочитам да насърчавам учениците, предпочитам да им вярвам, че могат да се справят сами, а не да ги подценявам, да ги обиждам, да показ-вам недоверие към тяхната способност да се справят сами. Да, обаче те в такава едни ситуация, излиза, се чувстват крайно не-комфортно, явно не са свикнали, те затова възприемат моя стил и подход като като „скандален“, дори като израз на моята, видите ли, „неспособност“ изобщо да пре-подавам, което вече е смехотворно; но както и да е, старая се да разбирам притес-ненията им.

Та в тази връзка напоследък уси-лено правя какви ли не опити да им помогна да разберат, да осъзнаят някои толкова простички неща, които обаче не само че не се свързват с господстващата в нашето образование нагласа, с преобладаващия стереотип или канон, но и влизат в пълно противоречие с него. Ще ми се наложи да прибегна до някои по-необичайни средства, примерно да използвам метафори, с оглед все пак да проумеят поне главното. Ето на каква метафора попаднах току-що:

Нека да сравним обучението с… яденето. Да, с това, което по-изтънчените хора наричат „консумиране“. С плюскането де. При ученето, при обучението, при обра-зованието също става дума за поемане на „храна“, да я наречем „духовна храна“, нали така? И ето, че стигаме до момента как да бъде приготвена тази „храна“, която учени-ците следва да изконсумират, примерно, в часовете по философия. Учителят, в слу-чая, играе ролята на нещо като „готвач“ – или поне като на „сервитьор“, като на „кел-нер“. Добрият учител все пак трябва да бъде по-скоро „готвач“, а не просто и само „келнер“. Учениците пък са „гладни“ или „жадни“ за разните му там „ястия“, „напитки“ и пр., именно идеи, ценности, разбирания, прословутите „знания“ и пр., също така се налага да развият при това известни уме-ния, свързани с… „поглъщането на храна-та“, а пък след това и с „храносмилането“ й; щото зле погълнатата и зле смляната храна, знайно е, може да бъде… повърната – и похабена. Безспорно е, че ако сравним училището с нещо, което е така умилително

8 близко – и затова така силно и трепетно трогващо ни! – на всяко българско сърце, именно с ресторант или дори с кръчма, то тогава аналогията в метафората, да се надяваме, ще стане все по-зрима, по-плътна, по-натурална даже. И по-въздействаща.

Значи учителят е нещо като „гот-вач“ на съответните там гозби, манджи, чорбалаци, мезета, туршии, салати и пр. Храната следва да е богата, разнообразна, вкусна и пр., та апетитът да нараства с яденето. Директорът на училището пък е нещо като управител на заведението за… „обществено хранене“. На „обществената кухня“, щото държавното училище нима може да е нещо различно от една най-банална социалистическа трапезария?

Всички са свикнали с онова, което се прави в тия прословути „столови“ или трапезарии от онова време: готвачът в голям казан бърка някаква еднообразна манджа, каша или каквото и да било там, после с голям черпак го разлива по чиниите на изгладнелите „клиенти“, сиреч, на учени-ците, които следва лакомо да излапат ман-джата. И дори да искат още, да искат „до-пълнително“. Добрите готвачи – учители – правят, да предположим, крайно апетитни манджи, които, независимо са все общо взето пак еднообразни, стават за ядене; въпреки че еднообразните манджи, колкото и да са вкусни, като се ядат всеки ден, в един момент почват да омръзват. Вие при-мерно бихте ли яли цяла седмица боб-чорба, колкото и вкусно приготвена да е тя? В един момент ви омръзва, нали така? Е, ще ядеш, братче, кой ли те пита, щом си гладен, ще лапаш каквото ти поднасят.

Да, ето възловият момент: подна-сят ти, сервират ти, наливат ти в „чинията“ (главата) някаква еднообразна и готвена все в един и същ „казан“ (кратуната на учителя) манджа. И ти лапаш, лапаш, в един момент почва да ти се доповръща. Ама пак лапаш. Хем ти се повръща, хем лапаш. В един момент ти казваш, че трябва да изядеш даже и… повръщаното. Който всичко не си изяде, голям не ще да порасте! Нали си спомняте тия песнички? Всички лапат все една и съща, еднообразна, стандартна, типова и пр. храна, независимо от това, че хората си имат различни вкусове. За вкусо-вете (интересите) обаче никой не те пита. Министерството на образованието пък изготвя задължителните рецепти, по които трябва да се готвят тия стандартни манджи във всички обществени трапезарии на дър-жавата! Цялото младо и подрастващо при-родонаселение трябва да яде все еднакви манджи. И то не една седмица, не един месец, не една година, а цели… 12 години! Всеки ден едно и също. Сега сфащате ли защо учениците у нас са вече изцяло погну-сени от това, с което учителите така усърд-но се опитват да ги хранят?! Стигнало се е дотам, че младите хора вече упорито стис-

кат зъби и устни и не щат нищичко да ядат от тия типови помии, но учителите са се захванали с една безнадеждна работа: насила да им отворят устата и да им налеят от противната помия, която, предполагам, само свине могат да я ядат. В наше време има обаче разните му там „колбаси“, които вече и кучетата не могат да ги ядат. Страш-на работа!

А ето сега аз какво се опитвам да правя в моя скандален стил на преподава-не. Моля, опитайте се да проумеете същи-ната на въпроса. Положете максимум уси-лия за това. Във ваш интерес е да го разбе-рете.

Учениците са свикнали да бъдат прости пасивни консуматори на стандартни „храни“, които им се сервират наготово. Америка в това отношение измисли Макдо-налдс, а социализмът изобрети типовата социалистическа трапезария или „столова“, където в няколко казана се готвят общи манджи, подходящи за „всички вкусове“. Консуматорският подход в образованието е станал повсеместен. Той е станал „норма“ на заливащата ни отвсякъде безвкусица в масовата консуматорска култура, която е господстваща и в такава деликатна сфера като образованието. Едно време държавата задължаваше дори и художниците да рису-ват „по калъп“, задавайки им нормите на „правилното изкуство“; това време вече за изкуството отмина, но за образованието изобщо не е отминало. Тоталитаризмът в образователно-възпитателната сфера, заедно с пълния монопол на държавата си стоят непокътнати.

А ето как мислим ние, привърже-ниците на едно ново и свободно образова-ние. Опитайте да разберете, не е толкова сложно – нито пък има нещо скандално или опасно. Няма да настъпи вселенски катак-лизъм ако свободата бъде допусната и в сферата на образованието.

Аз предлагам да учениците сами да утоляват своя глад. Ето, има, да речем, хладилник, пълен с какви ли не продукти. Има и печки, има и съдове, има всичко, е, нека всеки да си приготви сам каквото му душа иска – и след това да си го изяде с наслаждение. Ако нищо не успееш да сгот-виш, нищо няма и да ядеш, ама гладът чака ли: като те свие стомахът, ще се принудиш нещичко все пак да си приготвиш. Вярно, не всички имат способности и умения да са готвачи, някои нищичко не умеят да си сготвят, но нека да опитат, може пък да се окаже, че все нещо ще се получи все пак. Като не можеш нищичко да направиш, ще питаш: учителят вече е нещо като „консул-тант по готвене“, ама той пак няма да ти опържи и свари „манджата“, само ще ти каже нещичко, пък ще те остави да се опра-вяш сам. Да пробваш да го направиш сам, ето, в правенето е истината, не в показва-нето, не в обясненията и пр. Като два-три пъти направиш някакви бълвочи, дето не

стават и за помирисване, може пък в един момент да почнеш да полагаш дължимите усилия и все пак, малко по малко, да поч-неш сам да си готвиш поносими „манджи“. То цял живот човек не може все да яде по ресторанти и по трапезарии, нали така? Все ще ти се налага в живота да си готвиш, е, сега, на този етап, ти се дава шанс да опи-таш и да научиш как се прави това.

При това има и един друг вълну-ващ момент: като повече хора, примерно, цял клас, сте оставени да готвите, след това, представяте ли си, ще се получат много и всякакви манджи, ще възникне голямо разнообразие от „готвени продукти“, тогава всеки ще може да опита от ястията, която са приготвили другите – и, предпола-гам, наслаждението ще е значително по-голямо. От това всички да ядете всеки ден все една и съща манджа, сготвена в един огромен казан от „готвача-учител“, и то по типова рецепта, спусната ни от вездесъщо-то Министерство на образованието, което е забранило всякаква свобода, всякаква ини-циатива. И в резултат се е стигнало дотам, докъдето сме стигнали: всеобща погнуса на всички, и на учителите, и на учениците – от това, което са принудени да правят. Прину-дени са да правят все едно и също нещо: взаимно да се тормозят.

Тази е моята метафора. Дано е помогнала на някой да му прищрака нещо в главата. Дано съм могъл да помогна на някой с нещо. Тия, дето искат да разберат, разбира се, че ще разберат, а на тия, дето не искат, никакви обяснения и никакви ме-тафори няма да им помогнат. Инатът е една от най-великите български „добродетели“…

ОТКЪС ОТ ВЕЛИКОЛЕПЕН ТЕКСТ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ПУБЛИКУВАН В НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, ИЗЛИЗА-ЩА СЪВСЕМ СКОРО

КЛАСИЦИ НА ФИЛОСОФИЯТА Из Артур Шопенхауер: животът на фило-софа и философията на живота Автор: А.В.Перцев

... Хегел се опитал да отговори на поставения от Кант въпрос: защо хората философстват, независимо от това, че при това изпадат в противоречия, независимо от това, че за двадесет и пет века те така и така не са достигнали еднозначни резултати при решаването на философските въпроси за света като цяло, Бога, душата и свобода-та. Хегеловият отговор се свежда до след-ното. Съществува Божествен Философски Разум, който спори със самия себе си. Но той спори в съответствие с твърдо устано-вена за него самия логика. Отначало той издига теза, след това – възражение против нея (антитеза), а след това намира компро-

9 мис, примирявайки тезата и антитезата в синтеза.

Получената синтеза отново се превръща в теза, за нея се намира антите-за, те отново се примиряват в синтеза – и така нататък. Божествената Мисъл при такова мислене изобщо не тъпче на едно място. Тя става все по-богата и по-богата, връщайки се сякаш към съвсем същото, но на ново ниво. Получава се развитие по спирала – всеки кръг повтаря предишния, но на по-високо ниво. По такъв начин се случва прогреса във философията. (ОЩЕ >>>)

БОГ "НАКАЗВА" ОНЕЗИ, КОИТО ОБИЧА, ДАВА ИМ ИЗПИТАНИЯ – ЗА ДА ИМ ДАДЕ ШАНС ДА ЗАЯКЧАТ ДУХА СИ!

неделя, 30 март 2014 г.

Здравейте, г-н Грънчаров! Под го-лямо напрежение съм защото правя учи-лищния вестник, сроковете ме притискат, но както обикновено става тъкмо сега ми дойде вдъхновение да споделя с Вас размислите ми по повод поговорката от сайта Ви (виж Един извод от поговорката "Няма нена-казано добро!", бел. моя, А.Г.). Ето ги и тях – просто още една гледна точка:

Човекът, който прави добро, е из-висен духовно, малко по-различен от оста-налите и поради тази причина влиза в про-тиворечие с повечето от тях. Те не го раз-бират, започват да му се присмиват, да му се подиграват, да омаловажават стореното от него, да му приписват дори користни мотиви. Разбира се на него не му пука много от това, той го е очаквал и е знаел, че в този прогнил свят не би могло да бъде другояче. Но все пак се чувства наказан от околните

заради смелостта си да бъде себе си, т.е. – добър. (Напр. Серафим от разказа на Йов-ков).

Въпреки оплюванията той ще про-дължи да си прави добро – защото така иска и така разбира живота; а отстрани ще изг-лежда все едно че околните го наказват – защото го принизяват. Но на него, както казахме, не му пука особено от това… Той не е очаквал признание от света, нито пък го е искал, нито пък признанието на света има значение за него.

Защото той чувства Върховното присъствие в душата си когато прави добро, което му е напълно достатъчно. И все пак на нас, наблюдателите, ни се ще повече хора да се осмелят да бъдат себе си и да не се страхуват от принизяването – наградата за стореното от тях добро, което общество-то обикновено им поднася. Разбира се – има и изключения, естествено – доброто се увеличава, все повече хора откриват духов-ната си същност; но колко хубаво би било ако вместо да се подиграват хората просто се усмихваха! Ако вместо да се занимават с принизяването на околните, те се занимава-ха със собственото си извисяване…

Сигурна съм, че някога тази пого-ворка ще буди недоумение… И никой няма да разбира мъдростта й. Но засега тя, уви, обобщава печалния човешки опит.

„Няма ненаказано добро”, но нали „Бог наказва онези, които обича”? За да им помогне да се осъзнаят и извисят?

Поздрави! Р. Това ми пише г-жа Росица Ивано-

ва. Писмото ѐ обаче е чудесно, в него дола-вям голяма мъдрост; затова и го публику-вам, да стигне до повече хора. Ето какво ѐ отвърнах:

Здравейте, уважаема г-жо Ивано-

ва, Понеже писмото Ви е изключител-

но богато на смисъл, си позволих да го публикувам в блога си. Нека да го прочетат повече хора, заслужава си. Напълно споде-лям Вашите мисли и се радвам, че сте успяла така добре да ги изразите с думи.

Искам да Ви кажа също, че напос-ледък, въпреки голямата си заетост, когато намеря време чета книгата, която ми пода-рихте, именно книгата със заглавие УЧИ-ЛИЩЕ НЕ-ЛЮБИМО. Чета тази книга след книгата на Яков Хехт (ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ) и се удивлявам колко родствени мисли (и позиции) имате с него, това е чудесно! И при това сте успяла да ги изразите по един великолепен начин: да се чете книгата Ви е едно приятно изживяване за мен, понеже намирам в нея всичко онова, в което и аз вярвам, за което работя – и към което се стремя: в качеството си на учител. Поразително е как всеки по своя си път е достигнал до толкова близки и родствени

(помежду ни) разбирания: и Яков Хехт, и Вие, и моя скромна милост.

Което е потвърждение и доказа-телство, че това, което мислим, е истина, е една най-вдъхновяваща истина и идея: същинското и истински съвременно образо-вание, отговарящо на нуждите на младите хора, е свободното образование – щото образованието по начало е една чиста духовна дейност, която без потребната свобода просто не може да съществува като такава. Той и поетът го е казал по най-превъзходен начин:

"Живот и свобода постига само

този, който смело ги завоюва всеки ден в борба..."

(думи на Гьоте). Да, и това е истина: без борба ня-

ма свобода. Напоследък често казвам на своите ученици тази мисъл на великия немец, ето, позволих си да я напиша и тук.

Също така искам да Ви съобщя, че в новия брой на списание ИДЕИ, който трябва да излезе от печат до края на април (и който подготвям за печат тия дни), е включена и статията на Вашия ученик Ненко Манолов. Понеже имаше много натрупали се ценни текстове за печат, в този брой ще публикувам само негов текст: нека да дава-ме път на младите!

В следващия брой ще се постарая да публикувам и някой от Вашите чудесни текстове, които ми изпратихте; за списание ИДЕИ ще бъде чест Вие да станете един от неговите постоянни автори!

Това сега-засега. Желая ви всичко добро, успехи – и приятен уикенд!

С поздрав: Ангел Грънчаров

10 ИЗ КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА ДВАМА... ЩАСТЛИВЦИ

неделя, 30 март 2014 г.

На имейла си също получих много честитки и поздрави по случай рождения ми ден – 28 март. (Навърших тия дни 55 годи-ни.) Интересно е, че по документи съм ро-ден на 28 март, но фактически съм бил роден на 29 март, сиреч, съм бил роден през нощта на 28 срещу 29 март, и то след полунощ; баща ми обаче – Бог да го прости, той беше един прекрасен, един много добър човек! – понеже счел, че четната дата била, кой знае защо, "по-щастлива", в документи-те предпочел да бъде записано, че съм роден на 28 март. Тъй че имам, дето се казва, "два рождени дни" – и по тази причи-на ми се налага да празнувам рождения си ден цели два дни. (Макар че ми се е случ-вало и да забравям, че изобщо имам рож-ден ден!) Интересно е, че по кабалата и двете дати са много щастливи и дори све-щени, което, да не чуе дяволът, си е самата истина: аз съм един въпреки всичко много щастлив човек. Както и да е, сред честитки-те, получени на имейла, решавам тази сутрин да публикувам (заедно с моя отговор до него) тази, която е от един много уважа-ван от мен човек; ето кой:

Честит рожден ден, господин

Грънчаров! Желая Ви онези простички и ба-

нални неща, които са задължителни – като здраве и лично щастие – за да успявате да поддържате високия тонус на гражданската си позиция!

Поздрави, Иво Инджев

Здравейте, уважаеми господин Инджев,

Благодаря много за хубавото по-желание! Наистина, само здраве да е –

останалото вече зависи предимно от нас самите! Най-голяма благодат е човек да има здрав и борбен дух – ето на това най-вече се надявам. Моля се Божията милост не ме остави в това отношение!

Използвам случая да Ви благодаря за това, което правите най-вече в блога си, но и в медиите (доколкото Ви допускат в тях): давате толкова рядък (в нашите родни условия) пример за най-достойно изпълня-ван журналистически, граждански и дори човешки дълг! И също така имате завидно борбен дух на един истински свободен и правдолюбив човек, което е особено ценно и заразяващо. Вършите една безкрайно полезна работа, дано повече млади се повлияят от Вашия пример – защото на България са й съдбовно нужни свободолю-биви хора като Вас. С оглед на това реша-вам ето в този момент да публикувам и тази наша кореспонденция в блога си: той се посещава от много хора, най-вече от мои бивши и настоящи ученици (аз, знайно е, съм преподавател по философия и граж-данско образование в една пловдивска гимназия – и често в часовете си говоря на моите ученици за Вас, за значими тези от Ваши публикации и пр.).

Лично за мен Вашият пример е потвърждение на верността на разбирането, че без морал човешкото достойнство и достойно изживяният живот са непостижима химера. Вие сте личност, заслужаваща уважение! Бог да Ви дава сили да продъл-жите да си изпълнявате така достойно дъл-га!

С поздрав от сърце: Ангел Грънча-ров

НОВ СЪКРУШИТЕЛЕН УДАР НА ИВО ИНДЖЕВ ДИРЕКТНО В РОЖАТА НА ЧЕР-ВЕНО-КАФЯВИТЕ СЪВЕТСКО-КОМУНИС-ТО-КАГЕБИСТО-РУБЛОФИЛО-ПУТИНИС-ТИ

събота, 29 март 2014 г.

КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ: За тия, дето не знаят що е "рожа" на руски – превежда се на български като мутра. А иначе съм длъжен да кажа, че по темата просто нямам какво да добавя, г-н Инджев го е казал превъзходно, изцяло се солидаризи-рам с позицията му; затова препубликувам неговата статия, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ – за

което имам специалното разрешение на автора (известният наш и толкова достоен журналист отдавна ми е разре-шил да препубликувам в блога си и в сво-бодния вестник на проевропейските граж-дани на България всичко, което пише в своя блог): Дружбата с Путин е като слънцето и въз-духа за всяко жи(ла)во червено-кафяво същество, Автор: Иво Инджев

Безсмъртен е в неговата обобща-ваща бездната на безправието краткост виц от времето на комунизма, в който Нане не искал да повтаря въпроса на Вуте от пре-дишния път на събранието на ТКЗС-то „Къде изчезна хляба?”, а само искал да знае вече къде е изчезнал Вуте.

Ще ми се да знам къде се намира българската десница в съпротивата срещу съветската окупационна символика в мо-мент, когато червено-кафявият сектор я ухажва повече от когато и да било след като призракът на комунизма замина нейде на почивка, за да се завърне днес с руски паспорт.

Не е новина, че червеният Стани-шев завидя на кафявия си парламентарен съдружник в крепенето на тази власт Сиде-ров и за пореден път го имитира в търсене-то на червено-кафяви симпатии.

Сидеров е руската сонда, която първо се пуска, а след нея следва и под-водницата БСП. Така беше с тютюнопуше-нето, така е с Електроразпределителните дружества като посочен от „Атака” главен западен враг в и на България, така се очер-тава да бъде все повече и по отношение на умилкването около съветската символика в навечерието на изборите, в които не би трябвало да има нищо съветско – нито символично, нито принципно.

Както вече няколко пъти отбеляз-вам, „Атака” тази година за първи път изва-ди на показ фанатично просъветската си позиция като направи нещо, което дори и брандираната като наследница на съвето-филството БСП не си позволява: поднесе партиен венец на Монумента на окупацион-ната червена армия в столичния център. Направи го в добре съгласувана с руското посолство акция, призвана да финтира медиите с двудневно изпреварване на 23 февруари, „Ден на защитника на отечество-то” в Русия (и в България, по отношение на цели партии, които признават за свое оте-чество СССР и наследницата му Русия).

Стратезите от Москва просто са преценили, че тази кафява енергия няма нужда повече да бъде сдържана в ножница-та – преклонената българска главица си иска сабята за да оправдае позата си. На терена загрява резервният отбор „България без цензура” и „Атака” вече може да бъде пусната във фронтална Путинистка офанзи-ва за обиране на русофилската реколта,

11 наторявана с пачки и напоявана със сълз-ливи „културни мероприятия” през годините от московските протежета в България.

Апропо, би било честно Русия да наследи и вината за каква ли не. Например за онези повече от 7 милиона избити с глад украинци (а мнозина казват и доста повече, т.е. повече от жертвите на холокоста) през 1929-30 година от миналия век. Би било честно и по „братски” дори Русия да поеме отговорността и за съветското наследство по отношение на зверствата на българските масови убийци, ползвали тук протекцията на окупационната Червена армия. Но къде ти честност там, където има само една импер-ска надменност, политика на свършените факти и презрение към „подробностите” от историята от страна на една толкова „вели-ка” сила!

Днес в атака е и Станишев. Ходи в Пловдив да наглежда ненагледния на съве-тофилите „Альоша” и обещава кампания по почистване на съветските паметници в България. Опитва да надцака и „Атака”. Няма да му е лесно, но да ги оставим да се състезават – явно не можем да им попречим в момента с нищо. В тях е сабята, в тях е и хлябът!

Обаче питам: ако за левия черве-но-кафяв сектор поклонението пред метас-тазите на покойния СССР е като слънцето и въздуха за всяко жи(ла)во червено-кафяво същество, то няма ли за десните партии да се очертае поне малко необходимостта да заемат позиция по въпроса за доминиращия в България съветски монументален тормоз, използван така безогледно от червено-кафявия противник за очевидно предизбор-ни цели в момента?

В предизборната реклама на чер-вено-кафявите в България е инвестирано монументално държавни пари в продълже-ние на 45 години. Това прави неравенството в предизборната борба особено несправед-ливо. Освен ако демократите не се „сетят” да използват тези рекламни чучела на съ-ветския колониализъм за антиреклама с днешна дата, както би било редно. Или ще ми кажат, че са „против конфронтацията” и ще продължават да си смучат палеца на дясната ръка с навлажнен от електорален бой поглед?

За червено-кафявите съветофили поклонението пред съответните тотеми е обединяваща кауза. Но точно толкова леги-тимно е на това да се противопостави със свои акции, като демонстрации и митинги, проевропейската част от България. В Сто-личната община групата на общинарите, избирани със синя бюлетина, явно са усе-тили смразяващия полъх на пълзящата ресъветизация и за първи път приеха пох-вална в това отношение обща декларация, в която заявяват, че подкрепят всяка инициа-тива на гражданската инициатива за демон-тиране на съветския паметник от центъра на София.

Прекрасно. Обаче този факт не отменя прискърбната реалност. Пасивното наблюдаване на партийно ниво как троянс-кият кон на Русия си разиграва съветския призрак с „европейска” цел, спомага на Путин да вкара проруски депутати с българ-ски документи в новия Европарламент. Тази пасивност на практика позволява на управ-ляващите да поощряват пълзящата рестав-рация на Путиноподобния капиталистически комунизъм без никаква реална съпротива.

Ще го кажа направо, пък нека ми се обиждат: десните партии се крият зад гърба на шепа граждани от битката, която би трябвало да водят приоритетно с целия си партиен ресурс. Тази криеница е не само грозна, но и неразбираема за собствените им избиратели. Поради което не бива да се чудят, че са натикани в ъгъла от червено-кафявите агресори.

Червено-кафявите залагат на ру-софилската емоция. Къде отиде проевро-пейският атлантически плам на десните, някои от които дори се именуват партийно „граждани за европейско развитие”?!

От Бойко Борисов явно не може да се очаква да се възправи като един (ев-ро)атлант и да понесе на плещите си товара на откритото противопоставяне на Путиниз-ма в България. Това обаче е колкото проб-лем за България, толкова и шанс за истинс-ки демократичните проевропейски партии да заемат нишата, страхливо освободена от него. Хиляди българи очакват това!

ИЗ ФОЛКЛОРА НА КАНИБАЛИТЕ

Компютърът никога няма да замени човека.

Канибалска мъдрост (Срещнах го това някъде и ми се заби в съзнанието, ето, споделям го, за да се отърва от него...)

ЕДИН ИЗВОД ОТ ПОГОВОРКАТА "НЯМА НЕНАКАЗАНО ДОБРО!"

събота, 29 март 2014 г.

Г-н Георги Хаджийски във Фейсбук

е предложил за дискутиране една известна поговорка; сторил го е ето как:

Ненаказано добро няма – е ка-зал народът. (Но нали все пак някой тряб-ва да прави и добрини?)

На което се счетох за длъжен да отвърна ето как:

Да, на доброто отвръщат със зло – което именно ни убеждава, че на причине-ното зло още по-усърдно трябва да отвръ-щаме с добро.

Идеята е доброто в този свят все пак да е повече от злото, добрите хора – повече от злите; щото ако стане обратното, горко ни!

Аз такъв извод си правя от пого-ворката "Няма ненаказано добро!". Не знам дали съм прав...

ФИЛОСОФИЯТА МНОГО ПОМАГА НА ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДПАЗЯТ ОТ ЕДИН МНОГО РАЗПРОСТРАНЕН НЕ-ДЪГ: ДА БЪДАТ „КОНЕ С КАПАЦИ“!

март 29, 2014

По публикацията от вчера със заг-лавие Истината винаги излиза наяве и тържествува: но за това се иска време – и много работа се проведе кратка, но съ-държателна дискусия. В тази сутрин наме-рих време да се включа и аз; ето какво си казахме по едни съвсем немаловажни проб-леми, взети от живия живот: Анонимен каза: Ти ще видиш какво те чака скоро ще почнеш да си говориш сам и ще обикаляш като гладно куче около оградата

12 на училището и ще се влачиш по корем да просиш милост и пощада. Мария Василева каза: Някои хора прокля-тие не ги хваща. Те си се връщат обратно, откъдето са дошли. мария василева Йордaн Бaдов каза: Господине… ЯВНО ВСЕ ОЩЕ НЕ СХВAЩAТЕ учениците от 11д НЕ СA против новото, a сa против ВAШЕТО НЕХAЙСТВО… „ПОСТAРAЙ СЕ ПОВЕЧЕ “ – обичaте дa кaзвaте, a вие дори не се стрaете дa дaдете яснa темa зa рaзисквaне… дори плaнa който дaвaте е половинчaт, нa нaшият клaс… след кaто вече не веднъж сме ви дaвaли възможност дa проведете нормaлен чaс, ЧИСТО И ПРОСТО МУ ПИСНA… a, и искaм дa ви попитaм зaщо пред родителите от другите клaсове не предстaвихте нещaтa ТAКИВA КAКВИТО СA, a се прaвите едвa ли не нa СВЕТA ВОДA НЕНAПИТA…

ВЯРВAМ ЧЕ И НA ВAС КAКТО НA НAС ВИ ПИСНA ОТ ЦЕЛИЯ ТОЗИ ФAРС… Вие сте УЧИТЕЛ… „Фaр в мрaкa нa незнaнието“, aко щете но не мислите ли че тъй кaто вие сте този „фaр“ вие трябвa дa ни нaсочвaте в прaвилнaтa посокa?!

И зa дa не кaжете пaк че aно-нимносттa билa… неспособност дa изрaзиш и стоиш зaд мнението си ще ви кaжa име:

Aз съм Йордaн Бaдов, ученик от тaкa известния 11 д, И НЕ МЕ РAЗБИРAЙТЕ ПОГРЕШНО, не кaзвaм че учителя трябвa едвa ли не дa е звероукротител, но при достатъчно добро желaние преподaвaтелят ще нaмери подход, нaчин aко щете дa контaктувa с клaсa, дa привлече внимaнието му… ДAДОХМЕ ВИ НЯКОЛКО възможности дa нaпрaвите този контaкт, след кaто не нaмерихте нaчинa нaпрежението ескaли-рa… a кaкво ще се случи по нaтaтък… вече нa всички им писнa дa седят и дa си трaят. Вярвaм че вие въпреки всичко сте рaзумен и ще обърнете внимaние нa кaзaното… Александър Лютов каза: Г-н Грънчаров, играете сложна игра, но аз съм на Ваша страна. Знаете отлично, че поколението, което обучавате, е „изпуснато“, учителят не може да се справи сам, ако на негова стра-на не са родителите. Просто пошлостта стигна до там. Вече я няма Татяна (Отдала бих сега с наслада/аз пошлостта на маска-рада/ за тоя шум и дим/ за рафта с книги в кът любим.

Вие залагате на „свободата“ в об-разованието, но те това не могат да разбе-рат. За тях образованието е бреме (ученици и родители) или просто кетап) ценностите са променени (примерно бащата е „мангиз-лия“ и синът твърди, че баща му може да купи училището и Вас), директорите се свиват, за да няма проблеми, няма нито един повтарящ, идеята е да има спонсори, за да оцелее училището.

Системата е порочна, а децата са жертва на нея. И така се превръщат в мини-атюрни диктатори.

Помислете върху Либертарианст-вото, което ражда тези проблеми, въпреки Вашето добро намерение.

Желая успех! Мария Василева каза: До ученика Йордан Бадов. Харесва ми това че търсите „мир“. С Вас следователно може да се разговаря.

Казали ли сте някога ясно и кротко на учителя че не ви е ясна темата за разис-кване и че планът, който ви дава искате да бъде по-подробен?

Какво разбирате под „нормален“ час? Споделете това с Грънчаров, а той ще сподели какъв час е нормален според него във вашия клас.

Какво означава „дадохме ви въз-можност“, та вие не сте ли длъжни да се държите прилично и да не уронвате дос-тойнството на учителя във всеки час, спо-ред онази част от правилника, касаеща ученика? Учителят е този, който управлява в часа, не може всички да управляват! Не искате ли в случая вие да управлявате в часа, а и не само в часа, влияете на здраве-то и желаете да изгоните позорно от учили-щето вашия учител.

Бадов, как сте сигурен че в другите класове е същото като при вас? Вярвате ли че когато обиждате и освирквате някого, той е длъжен да търси контакт с вас?

Ако желаете, може да ми отговори-те. По-важното обаче е да говорите цивили-зовано с учителя ви, защото той ще остане ваш учител, няма причина да не остане „вашият“ учител.Затова излезте от този инат, управлявайте емоциите си и бъдете благодарни че сте още деца, на които сме готови всичко да простим и които обичаме, колкото й да ни ядосват. А който не е дете, ще си понесе отговорността, в случая ваша-та директорка, която вместо да разрешава конфликтите, ги раздухва. Не аз, тя трябва-ше да ви каже тези неща. Бъдете спокойни за оценките си, трябва само да почетете от учебника, който й да е той,да преодолеете злобата и ..това е! Мария Василева Мария Василева каза: Господин Лютов, човешките ценности остават неизменни във времето, само приоритетите се променят с отрицателен знак. Ако в училище не се ценят, показват и създават общочовешките ценности, къде другаде?

Не искайте от Грънчаров да прави компромиси с това, точно той не би го нап-равил никога дори с цената на поста си учител в това училище. Според мен той не е за това училище, тук не го разбират, жалко – за тях. Мария Василева Анонимен каза: Като ви знам, Грънчаров, как обичате да послъгвате, по всяка вероят-

ност и тези разговори с родители сте си ги изсмукали от пръстите. Йордaн Бaдов каза: Здрaвейте, бих искaл дa отговоря нa постaвените ми по горе въпроси. Лично aз не съм че темaтa ми е неяснa тъй кaто не искaх дa повтaрям със съучениците ми. Под нормaлен чaс рaзбирaм товa… учителят дa нaмери под-ход, нaчин, дa нaпрaви предметa интересен зa учениците, дори зa мен би било удоволс-твие дa водим смислени диaлози по някaквa темa, но не и поредният чaс в който се получaвa нещо кaто кръг, всеки път дa гово-рим едно и също и дa нямa мир и от двете стрaни.

Колкото до изрaзa „дaдохме ви възможност“, той е свързaн с дрaзгите още от 9-ти клaс. Ознaчaвa че въпреки нескрито-то ни нежелaние господин Грънчaров дa ни преподaвa, ние все пaк положихме нa ня-колко пъти усилието дa видим дaли нещо в него се е променило. МОГA СЪВСЕМ ОТК-РИТО ДA ЗAЯВЯ че aз не съм изрaзил кaквото и дa е желaние зa контрол.

A зa случкaтa с подсвирквaниятa aз не го нaмирaх зa прaвилно и зaтовa не се включих. Питaте ме кaк знaм кaкво е поло-жението в други клaсове… aми имaм прия-тели и от други клaсове… и кaто нормaлните хорa си говорим. A нa въпросa „Вярвате ли че когато обиждате и освирква-те някого, той е длъжен да търси контакт с вас?“ бих отговорил – Aко ме познaвaхте бихте знaли че aз дaлеч не съм човек който освирквa и обиждa, съвсем нормaлно е зa дa получиш нормaлно отношение от някого и ти първо дa покaжеш тaковa, не всички мислят кaто мен, но товa е моето мнение. A зa учебникa господинa дори не е посочил тaкъв, въпреки че преподaвa по своя. Но не е кaзaл нaпример „ще учим по този учеб-ник“. Бих искaл сaмо дa добaвя че не всички сa кaкто се изрaзихте „изпуснaти“, въпреки че не е лъжa че достa сa тaкивa, не всички сa. Много зaвиси нa кaкви ценности се възпитaвa в семейството. Йордaн Бaдов Ангел Грънчаров каза: Много се радвам, че е започнал някакъв дебат – под формата на коментари. И то с участието на неанони-мен ученик, който има смелостта и достойн-ството да пише от свое име – а не от името на „всички“. Такова нещо, такова чудо, тако-ва същество като „всички“ няма, а ако има, то ще е някакво отвратително многоглаво и многоръко чудовище. Но затова пък е съв-сем естествено и нормално всеки да говори или пише от свое име. То също така е и човешко. Та ако ми позволите, ще се включа и аз, „подсъдимият“, в започналия се вече дебат, който, както казах, приветствам из-цяло, от цялата си душа. Така разговарят нормалните хора. Тъй че: поздравявам Ви за проявеното достойнство, г-н Бадов! Вие успяхте да надмогнете така позорното ма-лодушие, браво на Вас! Знам, че това нещо

13 в нашите условия е рисковано, затова именно и Ви поздравявам!

Ще кажа становището си повдигна-тите от г-н Бадов въпроси. Първо бих си позволил да го посъветвам наистина да пише от свое име без да се опитва да угаж-да никому, даже и на т.н. „мнозинство“ в класа. Щото ако човек много мисли за това как другите възприемат мислите му, и осо-бено ако се старае да се хареса някому, той попада под контрола на този някой, сиреч, губи свободата си. Със зомбирани, овладе-ни от някакви зли чувства и и поради това несвободни хора аз не бих желал да разго-варям. С такива е невъзможно да се разго-варя. Глупаво е човек да се опитва да раз-говаря с такива, щото няма да се получи. Но, уви, често ни се налага да разговаряме и с крайно предубедени хора, виждащи всичко – именно заради своята предубеде-ност – в съвсем изкривена, превратна свет-лина. Или картина. Щото светлината няма как да бъде „изкривена“. Думата е неточна. Както и да е.

Обвинен съм в… нехайство. Това как да го разбирам: искате да кажете, че ме… „мързи“ да преподавам? Би било доб-ре да се уточните какво имате предвид. Може би имате предвид това, че „не мога“ да преподавам? Или нещо друго, наистина не разбирам? А какво ще кажете за това: че аз просто не искам да преподавам. Че съм убеден противник на пре-по-даването. Знанията не са „вещи“, за да могат да се дават или по-даряват някому. Знанията, а още повече пък ценностите (идеите, убеж-денията, мирогледът и пр., за каквито най-вече става дума във философията) са не-що, което никой друг, повтарям, никой не може да ви го даде. Даже и да иска, няма как да ви го даде. Даже и да е овладян от глупавото желание да ви дава каквото и да било в тази сфера, той не може да го стори. Няма как да го стори. Щото това си е лична работа, да, то е е също и лична грижа на самия отделно взет и суверенен индивид. Имайте ми доверие: много добре зная какво говоря, добре съм ги премислил тия неща. Неслучайно съм заел тази позиция. Тя, виждате, влиза в рязък дисонанс, в коренно противоречие с разпространените предста-ви за пре-по-даването, на които Вие, г-н Бадов, смея да заявя, сте една жертва. Аз пък, допуснете това, съм стране човек, който не ще да ви се меси в тази толкова лична сфера и ето, е решил да ви остави сами да се погрижите за своите ценности, идеи и убеждения – и сами да решавате какви да са те. Вашите идеи и убеждения следва да са си изцяло ваше достижение, достижение и постижение на всеки един от вас, младите хора. От учениците, дето им се налага да се занимават „покрай другото“ и с философия. Философията е предмет, ко-ренно различаващ се от всички други, от всички добре познати ви други учебни предмети. Няма как това, което се случва

при обучението ви по другите предмети, да се случи и по този предмет. Аз не бих го допуснал да се случи – и то по принципни причини. По ценностни подбуди правя това. Аз, не знам доколко сте схванал това, съм принципен привърженик на ценността, на-речена свобода. Това поне осъзнал ли сте го?

Позволете ми да забележа, че от тази гледна точка това, което на Вас лично Ви изглежда „нехайство“, се оказва, че е нещо съвсем различно, нали така? Много добре схващам какво Вие искате, е, напра-вете и Вие известен опит да схванете и проумеете аз какво пък мисля. И аз как виждам нещата. Къде е доказано, че Ваша-та представа следва да е меродавна? това че сте много, аз съм един, нищо не значи. За истината не се гласува. Мнозинствата обикновено винаги грешат. Истината първо става достояние на отделно взети съзнания, души и човеци.

Това, което аз правя и искам от вас, учениците, а ваше добро. Това, че вие не го осъзнавате, е отделна работа. Може би не е дошло времето да го осъзнаете. А може би не полагате усилия да го осъзнае-те. А може би ви липсва потребното съзна-ние за да го признаете? Това си е ваш проблем. Вие трябва да намерите начин да се справите с него.

Добре знам, че ви поставих в сложна, необичайно ситуация. Аз в такава ситуация поставям не само вас, учениците от XI Д клас, аз в същата ситуация поставям всичките ученици, на които помагам в обу-чението по философия. Или по философс-ките предмети. Всеки ученик, на който „пре-подавам“, е поставен в абсолютно същата ситуация. Едни от нея излизат с чест, дър-жат се достойно, намират достоен изход, други се опозоряват. Това е съвсем естест-вено. Ние, хората, сме различни. Няма как да сме еднакви. Твърдите, че не сте бил против новото, но ето, факт е, че нещо ново и различно го приехте „на нож“ – как тогава ще ме убедите, че не сте против новото? Няма как да стане това. Простете, но няма как да повярвам на твърдението Ви, че не сте против новото, след като на дело, на практика, с поведението си, показахте и доказахте, че сте против новото. нека да не се лъжем – нека и да не се опитваме да извъртаме истината.

Напътствия от моя страна, които Ви звучат така странно, от рода на „Поста-рай се повече!“, „Помисли сам!“, „Ти можеш сам да се справиш?“, „Опитай да разбереш сам, помъчи се да осмислиш проблема сам!“ и пр. само илюстрират моето доверие във Вашата способност да се справите сам. Това, че Ви звучат така странно тия мои думи, дотам, че вече си позволявате да се хилите неистово и неудържимо като ги чуете, един вид Ви напушва смях, това, простете, показва, че в рамките на господс-тващия стереотип към Вас никога не са се

отнасяли с доверие. Винаги са Ви подце-нявали, вероятно фактически са Ви казвали: „Чакай да ти обясня всичко, щото ти, ясно е, си малоумен, че не можеш да го разбереш сам!“, ала Вие, странно защо, не сте успя-вали да схванете, да почувствате обидата. И сега се обиждате когато някой „чудат индивид“ като мен идва и Ви казва: „Поста-рай се повече!“, „Помисли сам!“, „Ти можеш сам да се справиш?“, „Опитай да разбереш сам, помъчи се да осмислиш проблема сам!“. Не само се обиждате, не само си позволявате да възприемете този човек като „нехаен“, „мързелив“, „некадърен“ и пр., но и дори си позволявате да организирате, видите ли, бунт срещу него! С едно-едничко искане: този там, дето ни смущава душев-ния мир, опитвайки се да ни разглежда като личности, нека да бъде отстранен от препо-даване! Щото не можем повече да го из-държаме, не можем повече да го търпим! Правилно ли съм усетил душевната емоция, която подхранва Вашата неприязън към мен? Аз така усещам нещата, така ги възп-риемам, затова и така ги категоризирам.

А що се отнася до твърдението Ви, че сте били проявили „търпение“ и дори „великодушие“, представяте ли си, с оглед на това да сте ми били „дадели шанс“, това Ваше твърдение, позволете ми, ще се въз-държа от коментар. То само по себе си говори много, то казва всичко, излишно е аз до го коментирам. По презумпция вие като ученици сте просто задължени да осигуря-вате винаги нормални условия за учебен процес. И това не е израз на някакво ваше „великодушие“ към този или онзи препода-вател, а това е условие, свързано с вашия собствен интерес. Като не осигурявате условия, като не благоволявате да ги осигу-рите и да „дадете шанс“ някому, то тогава вие – помислете добре за да схванете поне това! – сами себе си ощетявате! Вие не на преподавателя пречите, а пречите на себе си. Пет месеца си позволявахте да правите какви ли не простотии, е, сега имайте доб-рината да поемете отговорността за това. Имайте достойнството да признаете какво постигнахте: ощетихте единствено себе си. Вие сте тези, дето сте ощетените. Вашето „великодушие“ доведе до такъв плачевен резултат. Щото вие можехте в моите часове много да постигнете, ала сами се отказахте от това. Проблемът си е изцяло ваш. На-рочно пиша така предизвикателно – за да ви помогна да осъзнаете по-ясно истината за това, което всъщност и фактически напра-вихте. И какво постигнахте. Сами се отка-захте да постигнете – е, и не постигнахте. А аз през цялото време бях на ваше разполо-жение.

Да, на мен ми писна от глупостите и простотиите, които се случиха в часовете по философия за тия пет месеца. На мен ми писна от тия глупости още в първия час, в който вие решихте да се държите така. Прочее, класът се остави да стане марио-

14 нетка в ръцете на някои хора от класа, които по свои най-глупави причини бяха решили да обявят „лична война“ срещу толкова дразнещия ги преподавател. Ала има нещо, което би следвало да сте научили, нещо фундаментално, учи се по предмета етика и право, по който аз не съм ви преподавал: всяка личност е суверенна и има безуслов-ното право да бъде себе си. Никой няма право да ми казва аз какъв следвало да бъда. Аз сам решавам това. Никой не може да ми се меси. Никой! Нито министър, нито чиновник, нито властник, нито директор, никой. Нито вие, учениците, можете да ми кажете аз какъв трябвало било да бъда. Аз решавам това. И поемам пълната отговор-ност за своя избор. Няма да позволя никой да наруши моята личностна автономия и свобода. И да накърни по този начин дос-тойнството ми. Вие пищете колкото си иска-те, че аз „било трябвало да бъда като дру-гите учители“, е, знайте, това няма как да стане. Това няма да стане. Аз не ща да съм като никой друг. Аз ще бъда себе си. Аз решавам суверенно какъв да бъда. Вие бъдете себе си, аз – себе си. Това устройва ли Ви? нито аз ще Ви се меся, нито Вие на мен. Ето, че постигнахме съгласие по този толкова елементарен въпрос. Имам чувст-вото, че през миналата година нищичко не сте научили по предмета „етика и право“ щом сега ни се налага да обсъждаме такива елементарни, саморазбиращи се за що-годе образования в тази област човек въпроси.

Какво аз мисля го заявявам смело и открито. Точно затова, предполагам, тол-кова успешно дразня много хора. Това е, така да се каже, моят специалитет. Такъв съм си. Обичам да съм такъв. И процеди-райки по този начин всеки ден с поведение-то си преподавам безценни уроци на толко-ва много хора. Някои ще ме разберат. Други – не. По света има всякакви хора. Има и много глупави хора. Вместо да са ти благо-дарни за благодеянията, които им правиш, те почват да те мразят. Човешката глупост е така многолика и неизтребима. Тъй че ня-мате право да ме обвинявате, че пред роди-телите от другите класове не съм бил казал истината. Това, простете, са глупости. Аз винаги казвам каквото мисля. Това, което казвам, на вас може да ви изглежда някак, но дали е така е спорен въпрос. Има хора, за които тъкмо истината е най-нежеланото – и най-неприятното. И най-дразнещото. Има хора, пристрастени към лъжата. Е, аз правя нужното на тези хора да им покажа поне това: така не бива да се живее. Нека да ме мразят за това колкото си искат.

Темите, които поставям, не били „ясни“. Ами ако се ясни още преди да са обсъдени, тогава какъв е смисълът от само-то обсъждане. Аз поставям „неясни“ теми, които именно да ви подтикнат към търсене на яснота. Да, аз поставям темите и въпро-сите по ярко провокиращ начин. Някои ученици, предполагам, са силно объркани,

вероятно съвсем не могат да схванат сми-съла. И това е добре. То е предпоставка да изпитат потребност да си го изяснят. Ако обсъждаме все съвършено ясни въпроси, по които има съвсем ясни отговори, то тогава всички се обезсмисля. Ето една новина за вас: във областта на философията нищо не е ясно. Всичко подлежи на изясняване. Всичко се поставя под въпрос. Всичко е проблематично, всичко е проблем. Всичко следва да се проблематизира. Аз това правя с тия мои пословично „неясни“ и „странни“ въпроси. Те само ви изглеждат такива. Ако се позамислите, ако направите своите опити да разберете, ще престанат да са такива. Толкоз по този въпрос. Правя това, което трябва да правя. Все пак аз съм специалистът в тази област. Няма да до-пусна представите на хора, които са, прос-тете, съвсем боси в тази област, да станат водещи и меродавни. Няма да допусна в моите часове да тече нещо като „чалга-философия“ или поне като упражняване в някаква чудата и отвратителна „менте-философия“. Това, че комай всичко у нас е все менте и чалга, не значи, че и филосо-фията трябва да стане менте и чалга. Фило-софията, за ваше сведение, е най-върл противник на простащината, сиреч, на мен-тетата от всеки род – и на чалгариите от веси вид. Простете, а Вие лично падате ли си по чалгата? Как възприемате идола Азис? :-)

Ще се задоволя с това. Темата е голяма, но казах предостатъчно, да не се разпростирам повече. Помислете над каза-ното. Нещата не са точно такива, каквито ни изглеждат гледани от нашия ъгъл. Те са доста по-различни. Който иска да разбере истината, умее да се вглежда в нещата от позицията и на „другата страна“ – и така се предпазва от опасността да стане „кон с капаци“. На някои, предполагам, си им е добре да си бъдат коне с капаци, нека да си бъдат, изборът е техен. Философията обаче много помага на ония, които искат да се предпазят от такъв един много разпростра-нен недъг. Желая Ви успехи в това отноше-ние!

Спирам дотук. Поздравления за това, че намерихте сили да се държите достойно – и казахте в смислена, незлобна форма това, което мислите. Ако имате известно чувство за достойнство бе следва-ло да признаете, че в час през тия пет ме-сеца нямаше условия за най-нормален разговор тъкмо заради усилията на групичка хулиганстващи ученици, които взеха над-мощие и успяха да поставят под контрол и диктат вашия иначе нелош клас. Да, моята диагноза като психолог е тази: във вашия клас има диктат на една доста непристойно държаща се групичка ученици. Заради уси-лията на тази групичка и заради упражнения от нея диктат класът се остави да стигне до плачевното положение в часовете по фило-софия. И други фактори имат заслуга за

това, примерно администрацията, която не пожела да упражни своята власт така, че да има ефект и тия ученици отдавна да се бяха вразумили – та да не нанасят на класа пораженията, които сега успяха да нанесат. Аз ще изисквам на педагогически съвет най-старателно да бъде проучена ситуацията във вашия клас с оглед да се установи кои именно ученици упражняват диктат и терор върху класа – и го подтикнаха към този решителен нравствен и психологически провал. Тия неща не са безобидни и за такива деяния трябва да се поеме пълната отговорност. Вие, жертвите на този диктат и произвол, следва да сте най-заинтересова-ни диктатът и произволът да спрат. И щети-те по този начин ще спрат. Това е най-вече във ваш интерес. Помислете повечко, вяр-вам ще успеете да осъзнаете тези прости истини. И тогава часовете по философия ще потръгнат.

Макар че времето застрашително лети. Ако учебната година по този предмет бъде провалена – последиците ще бъдат големи. И за тия, дето са го позволили това, и за тия, дето са най-много допринесли за провала. Но всички ще бъдат оценени – имам предвид учениците. А тия пет месеца, дето минаха общо взето в простотии – ще трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Примерно с вземането на една поре-дица от извънредни часове за компенсиране на пропуските. Аз от моя страна съм готов да проявя благородството и да приема да водя една такава поредица от извънредни часове по философия за компенсиране на пропуснатото. Има още време за това, ако учителският съвет реши това, не пречи да го осъществим. И тогава ще научите още един безценен урок. Кой – опитайте да разберете сами.

Толкоз. Всичко добро! Приятна ва-канция!

ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА ЕМОЦИЯТА И СТРАСТТА, СТИГА ДА Е БЛАГОРОДНА, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАНА ИЛИ ИГНОРИРАНА

събота, 29 март 2014 г.

Вчера писах един текст, в който

споделих свои впечатления и размисли по горещата тема за отношението родители-учители: виж публикацията Истината вина-ги излиза наяве и тържествува: но за това се иска време – и много работа. Тогава нямах възможност да завърша текс-та си – тъй като ми се наложи да ставам и да бързам за училище – имах първи час, а аз винаги пиша текстовете си по най-сериозните теми в сутрешно време, най-плодотворното ми за деня време. Плодот-ворно за ефикасни творчески занимания – каквото именно е писането по най-сериозните теми. Та тогава не можах да си

15 довърша текста си, в края му обещах вчера някъде през деня да се върна към него и да го допиша, ала това не стана: вчера имах рожден ден, разбираемо е, че нямах време за такива неща, особено пък писане по сериозни и важни теми. Тази сутрин прегле-дах текста, поправих някои грешчици в него и ето сега ми се налага все пак да го до-върша.

Но ми хрумва тази сутрин да сторя това по един по-различен, необичаен, нес-тандартен, бих си позволил да кажа твор-чески начин: като опитам под формата на диалог да представя сблъсъка на различни-те страни и позиции. Речено-сторено. Ще го сторя скоро. Но преди това искам да добавя нещо – с оглед по-вярното разбиране.

Да се обсъждат по философски диалогичен начин важни теми е традиция, идеща от Сократ и Платон. Да се пишат философски диалози – също. Да се направи един хубав диалог по важна тема е голямо предизвикателство обаче. Иска се опит в тази посока. Аз още на младини съм писал такива философски диалози, експерименти-рал съм в тази посока, сега се сещам, че трябва да подиря в архивите си тези мои опити и да ги публикувам тук, в блога си. Това е хубава идея: да се види как тогава, преди повече от 25 години, се е мислило. Щото в ония мои диалози аз сблъсквах различните му там видове "марксически философи", съществуващи тогава: догмати-ци, млади мислещи философи, кухи плям-пала като Вучков и прочие. Ще потърся непременно тия мои опити и ще ги публику-вам в съвсем суров вид: просто ще скани-рам написаните на пишеща машина листове и ще го сложа в блога; всичко ще бъде съвсем автентично. А ето, сега, на стари години – вчера навърших 55-тата си година! – ще седна днес и ще опитам да се пробвам пак в тази толкова трудна форма: философ-ският диалог. Която за мен обаче не е тол-кова трудно, щото аз по начало съм диало-гичен тип философ: в моите часове винаги има какви ли не спорове. Аз друго, всъщ-ност, не правя – освен да провокирам уче-ниците си да спорят, в това число и най-вече с мен. Някои "коне с капаци" - да ме прощават, то този народен израз така хуба-ва им допада и пасва! – оценяват тия често твърде разгорещени спорове в моите часо-

ве като факт, показващ "неспособността" ми, видите ли, "да удържам" класа, да го държа под свой контрол, това, че учениците спорели, се възприема от тази гледна точка като неоспоримо свидетелство, че в часове-те ми била царяла "анархия", имало било "конфликти", които преподавателят "не умеел да погасява", да "примирява" страни-те и пр. Виждате, има и изцяло изкривена оптика, според която случващото се в моите часове се оценява като "скандално" – явно в нашенските родни условия мислещи хора, първо, да мислят, се възприема като "ано-малия", а пък да спорят се оценява като "скандал"; респективно, преподавателят, в чието часове се случват такива "инциденти", се възприема и оценява като "лош", като "некадърен", като "ненормален" – там, дето "нормата" е немисленето, мисленето наис-тина е нещо ненормално!

Както и да е. Та мисълта ми беше: понеже всекидневно друго в часовете си не правя освен това да провокирам учениците си да мислят и да спорят – друг е въпросът, че ненаучени да мислят ученици често спорят без да мислят! – то аз съм доста напреднал в тази област, в диалогизирането на живо, което, разбира се, ще ми помогне и да опитам на хартия да представя един хубав диалог. Нищо не ми пречи да опитам, какво толкова?! Как човек може да разбере дали нещо умее ако не го е опитал? А да се опитва не е грях – аз поне така мисля. Е, ще опитам. Да видим какво ще се получи.

В книгите ми, написани през пос-ледните така интензивни в творческо отно-шение години, диалогичността и полемич-ността присъства подмолно, в недрата на една външно дискурсивна форма: аз какво-то и да напиша все с някой споря, все про-тивопоставям тези, все търся истината, преминавайки по необходимост през пре-ценката на различните и недостатъчно добре развити и основателни тези, контра-тези, синтези и пр. Сблъсък на аргументи, на контрааргументи, непрестанни полемики – това е същинското поле, в което се разг-ръща т.н. философски дискурс (дискурс на латински значи разсъждение). Моето съзна-ния е ярко полемично и диалогично, аз съм диалогичен тип мислител. Всъщност, ако някой се опитва изобщо да мисли, той би следвало да умее да съпоставя тези и анти-тези – и чрез сблъсъка им да върви към синтезите. Живата некнижна философия е това, няма живот във философията и фило-софстването ако не гори в тях пламъка на борбата – и на несъгласието. Там където всички утвърдително кимат с глава и никой не казва нищо различно – там няма живот, там има само агония, гниене, развала, раз-руха, покой, смърт. Животът обаче е нещо съвсем друго. Различните хора мислят различно, това е толкова естествено! Важ-ното е обаче все пак да мислят, нали така? "Различността" на немислещия не се цени кой знае колко – както и тази на невежата.

Противно на това какво си мислят "пра-вилно мислещите" по този въпрос, които най-упорито държат за това тяхното мнение, вините ли, да бъде зачетено. Е, нека да говорят, но ако бяха поне малко помислили, сами щяха да предпочетат да замълчат – за да не се излагат поне. Но тия, дето не мис-лят, имат при това обичай не просто да говорят, а направо да крещят. От тях дума-та не може да вземе мислещият човек. Те са най-гласовити. Мислещите автентично хора са по-скромни – и не обичат да крещят. Но това са все пак по-странични неща. Главното е, че по всеки въпрос не само можем, но сме длъжни най-страстно да разговаряме. Страстите са нещо, което, щом сме човеци, съвсем не можем да ели-минираме. И щом искаме да си останем човеци. Безстрастното вяло говорене е измяна на човечността, която иначе е из-пълнена с емоции.

Във философията емоцията и страстта, стига да е благородна, в никакъв случай не бива да бъде елиминирана или игнорирана. Безстрастната философия е на труп подобна. Чувствата, емоциите, страс-тите обагрят и придават човечност на наши-те мисли. И ги обогатяват с човешки сми-съл. Човекът освен че е мислещо е и чувст-ващо същество. На тия неща съм учил своите ученици когато съм им преподавал своята философска психология. Която, разбира се, не е одобрена от Министерст-вото. (Тя всъщност е одобрена, но както и да е, нека да е неодобрена, за да се върже нечия теза по-добре.) Моето учебно пома-гало по психология обаче беше одобрено от най-висшата и окончателна инстанция: читателят. Издадена е тази моя книга в четири издания и четирите са отдавна из-черпани. Сега се налага да подготвям пето-то й издание. Това между другото. Пиша го за да ядосам някои хора, за да ги подразня - и така да вдъхна живот и патос в скучното им завистливо всекидневие. Патосът също е най-ценна, направо безценна емоция, без която нищо добро не може да бъде сътво-

16 рено. Вдъхновение също се иска във фило-софията. Без тях нищо свястно не се полу-чава.

Та диалогът, същинският диалог от Платонов "тип" – каква обидна дума употре-бих: Платон не може да е тип, той е винаги оригинал и образец, нещо уникално и гени-ално! – има това предимство, че дава поле за израз на какви ли не емоции, щото участ-ниците в него са все пак живи хора. Ето това ще опитам да направя. Поставям си една свръхзадача, която при това е твърде рис-кована. Вярно, имам и друга работа, имам, дето се казва, работа "и на ушите". Но тази сутрин се отказвам от всичко заради този експеримент. Аз на моменти се увличам по някои неща като малко дете. Нищо че вече съм на толкова почтена възраст. Явно се вдетинявам неусетно. Но да има човек един по-младежки и дори детски дух на моите години не е чак толкова лошо – както обик-новено се "мисли". Се мисли от немислещи-те.

Та прекратявам описанието си на случилото се на онази родителска среща. Ще опитам по друг, диалогичен начин да опиша и представя всичко случило се там. Надеждата ми е белким по този начин най-сетне да бъда разбран. От повечко хора. Да, знам добре: не желаещите да разберат няма как да разберат. Щом сами са се отка-зали от полагане на усилия да разберат, щом са си втълпили, че "всичко разбират" и "всичко прекрасно си знаят", щом си позво-ляват да твърдят и то в най-арогантна фор-ма "Какво тук изобщо има да се знае и раз-бира, та то всичко си е ясно, малее, как и това не можеш да разбереш?!", то с такива наистина е безнадеждна работа да се опит-ваш да разговаряш. Но ни се налага и с такива да разговаряме. Трудно е житието на философите. Изобщо не е леко или лесно. Затуй ний, философите, сме така малко – сме вече на изчезване. За сметка на това многознайковците и "специалистите по всичко", "давачите на акъл" са така много у Нашенско. Това поне забелязали ли сте го? Ваш проблем ако не сте забелязали и това.

И нещо последно, нещо, с което ще завърша. Ще се постарая да напиша своя диалог в една изцяло "литературна", бих казал даже "художествена" форма, сиреч, ще си запазя свободата да "дораз-вия" тезите на опонентите - за да постигна тяхната чистота и бляскавост. Казва се, че било имало нещо, наречено "художествена измислица" в тия неща, е, нека да е така, нека да го наречем така. Аз няма да се опитвам да пресъздавам реалния конкретен диалог, който протече онзи ден в онази зала, а ще си напиша един "въображаем диалог", който обаче, въпреки че ще е "въ-ображаем", точно щото ще е "въображаем", ще е значително по-истински от оня, от действително протеклия. Аз вече бях наре-чен "лъжец" от някаква невинна душа, която при това не е присъствала на моите разго-

вори с учителите от толкова много класове, но ето, "смело" ме нарече "лъжец", въпреки че няма как да знае какво съм си говорил с родителите от всички тия класове. Е, там не лъжех, но сега открито заявявам, че тук ще лъжа много. И нека да се знае и това нещо, което се пише обикновено в такива случаи: "Всички прилики с реални лица и събития са съвсем случайни". Толкоз. Това бях длъжен да кажа на бъдещите читатели на все още ненаписания мой диалог.

Хубав съботен и пролетен ден ви желая, а аз се оттеглям да попиша още. Чао и до нови срещи. Бъдете здрави и по-весело гледайте на иначе сивото си всекид-невие. Само така ще го преобразите в неси-во...

КОЙТО НЕ СЛУШКА, ГО НАКАЗВАТ ДА... ПИШЕ – ДОРИ И НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН!

събота, 29 март 2014 г.

Да, който не слушка, го наказват да... пише – дори и на рождения му ден! Някои хора спирка нямат явно. Прочее, днес, оказва се, навършвам 55 години – току-що осъзнах това: като видях крайния срок на тия заповеди, именно 28 март; моя милост е роден на този ден преди 55 годи-ни. От много грижи и главоболия напосле-дък съвсем бях забравил не само за рожде-ния си ден, но и за тия заповеди. Днес изли-заме във ваканция. Тръгнах си след часове-те с някакво приповдигнато настроение, вървя по улицата и си викам: как е възмож-но да се чувствам днес толкова добре?! Не, това нещо не е възможно, нещо не е наред, дали пък нещо не съм забравил? Как е възможно точно днес да няма някоя мръсо-тийка? И като се замислих дали няма нещо, изведнъж ми блесна в главата този спомен: директорката преди два дни ме извика и ми връчи едни "интересни" заповеди: леле, съвсем ми беше изхвръкнало това от глава-та! Порових се в книжата в чантата си и открих въпросните заповеди. Бях решил да

се разходя под чудното пролетно слънце по пловдивските улици, искаше ми се да седна със съпругата си в някакво заведе-ние, но не би: трябваше набързо да се кача на автобуса и да дойда в спешен порядък в къщи за да пиша... "разпределение"! Да, ново разпределение, мисля, че е четвърто от началото на годината! Гавричката си я бива, няма що. Винаги, на всеки празник, преди Рождество, преди Великден, преди 24 май и пр., винаги, без изключение, моята любезна директорка не пропуска да ми отрови празника като редовно ми дава "писмена работа"; ето, не пропусна и този път да стори това. Да, ама днес ми е рожден ден, ще празнувам! Аз зная, че та няма да пропусне да ме накаже за неизпълнение на заповед, но ето, давам й този шанс, нека да се възползва! Сега разпределение няма да пиша. Пък и разпределение се пише в нача-лото на учебната година, аз си имам заве-рено от нея самата разпределение!

Както и да е. Писна ми съвсем! А другата заповед е направо шедьовър, чуде-сен при това, забелязвате ли:

"Господин Грънчаров в пряката си работа с учениците да използва методи, които не нарушават личното им достойн-ство и изключват форми на психически тормоз и насилие."

Какво ще кажете, а: бисер, нали! Страхотна находка, нямам думи! Значи аз обикновено явно – по възприятието на многоуважаемата директорка! - използвам методи, които не само "нарушават личното достойнство на учениците", но и необходи-мо включват какви ли не "форми на психи-чески тормоз", а също така дори и на... "насилие" – това пък какво означава?! Пси-хическо или физическо насилие има пред-вид остава загадка. Сигур е психическо. Виждате ли как, без да се усеща, ми вменя-ва нещо, което изобщо не ми е минавало през ума: да нарушавам, видите ли, дос-

17 тойнството на учениците! Апропо, ще се наложи да питам: а какви факти може да приведе многоуважаемата директорка в подкрепа на твърдението си, че моя милост обикновено в своето общуване с учениците "нарушава тяхното лично достойнство"?

Щото тия неща означават много и току-така не могат да се вменяват някому – все пак има презумпция за невинност: всеки е невинен до доказване на противното от законен съд. Тия неща е крайно време да се разберат от разните му там началства: законите важат за всички. И който си позво-ли някому да вменява някакви вини от по-добен род, ще му се наложи да доказва твърденията си пред законен съд.

Както и да е. Виждате колко инте-ресно се живее у нас, нали? Туйто. Нямам думи вече...

Да спирам. Днес имам рожден ден! Ще празнувам. Хайде, наздраве! Желая ви прекрасен, слънчев, задушевен уикенд!

ИСТИНАТА ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАЯВЕ И ТЪРЖЕСТВУВА: НО ЗА ТОВА СЕ ИСКА ВРЕМЕ – И МНОГО РАБОТА

събота, 29 март 2014 г.

Искам да представя някои свои наблюдения и размишления, което по тра-диция правя в своя доста последователно воден дневник; позволявам си да наричам този свой дневник ето как: ДНЕВНИК НА ФИЛОСОФА. Тъй като моето основно зани-мание е тъкмо философията, и то в един по-широк смисъл: своя философия си има всичко, примерно и човешките отношения; философия си има и преподаването на философия; своя философия си има и общуването, разбирането между хората; абе абсолютно всичко си има своя филосо-фия. Примерно това да си личност в съвре-менните условия също си има своя фило-софия; смисълът на всичко, с което се сблъскваме в своя живот, е именно негова-та философия. Ако не се занимаваме усър-дно с философия рискуваме да потънем в безсмислие, а това не бива да се получава или случва, не бива да ни сполетява. Ония пък, които не чувстват особена потребност да се занимават усърдно с философия, явно се чувстват комфортно в безсмислието

и безпътицата, в които, без да съзнават това, вероятно пребивават.

Има хора, дето всичко си знаят и от всичко разбират, сиреч, не обичат да се затрудняват с търсенето на смисъла. Сми-сълът, който вечно ни убягва – става дума за задоволителния, за удовлетворяващия духа ни смисъл. Жажда за смисъл – ето това е философията. Порив към смисъла – това е нещото, което направлява занимани-ята с философия. Потребността от фило-софия е потребност от смисъл – и битка с безсмислието, което се опитва да ни залее. Да, философията е една чисто човешка потребност от смисъл. От автентични, богат, цялостен, дълбок смисъл, който ни е така потребен. Без който не може да се живее пълноценно. Това е философията. Против-но на това, което си мислят обикновено ония, които живеят със съзнанието, че по-назнайват нещичко от философията. Такива хора, да речем, си въобразяват, че превъз-ходно знаят, да речем, как трябвало било да се преподава философия. Нищо че никога не са го правили – и нищо че никога няма да го правят. "Кво, философията ли – та има ли нещо по-лесно и по-разбираемо от то-ва?!" – така говорят ония, за които филосо-фията в нейния дълбок, вътрешен, автенти-чен смисъл е съвсем непроницаема загадка.

Пиша тия неща под впечатленията, които добих в последните два дни, срещай-ки се с много родители на ученици, на които преподавам философия. Да, имахме в на-шето училище т.н. "родителска среща", сиреч, среща на учители и родители. Ще ми се тук да опитам да представя впечатления-та си от тия срещи и разговори. Знаете, че много се интересувам от това как може да се постигне промяна в тежкото и пагубно статукво в нашата образователна система, преживяваща нещо като пълен ступор – или движение на празни обороти. Или нещо като агония. Да бе, да, какво ни е толкоз на обра-зованието, та нали всичко уж върви: ето, учениците си ходят на училище, учителите нали преподават и изпитват, нали училища-та не са затворили врати, абе работите си вървят – що ли да обръщаме внимание на такива вечно недоволни мърморковци като тоя проклет Грънчаров? Иска се обаче някакво по-специално сетиво да се долови, че работите не са точно такива, каквито изглеждат на повърхността. Формално всичко уж върви, а в същностно отношение работите са съвсем плачевни. Е, да се заблуждаваме, да се лъжем взаимно, че "всичко си ни е наред", е крайно глупава работа. Не са наред работите, за жалост. Ситуацията е тежка. Блазе на ония, които не усещат това. Потребни са дълбоки промени. Най-вече в сферата на нашите души и съз-нания. Ние самите е дошло време да се променяме – иначе тепърва много ще стра-даме. Но хайде да не философствам много, а да премина към изпълнението на задачата си: да представя своите впечатления от

разговорите ми с родителите. Тези впе-чатления са много, но ще ми се наложи да подбера най-важното. Щото, знаете, ситуа-цията в нашето знаменито школо напосле-дък е все по-драматична – противно на това както си мислят много хора. Хора, дето предпочитат да живеят с измамното спо-койствие на уж така уютното, ала за сметка на това толкова гибелно статукво.

Аз преподавам на 14 класа, с ро-дителите на повечето ученици се срещнах (само в няколко класа не успях да вляза). Е, срещнах се с родители, които бяха дошли на срещата – щото общо взето доста малко родители считат за нужно да идват на тия т.н. "родителски срещи". В някои класове бяха дошли повечко родители, но впечатле-нието ми е, че някъде средно около една трета част от родителите бяха счели за нужно да дойдат. По-голямата част от роди-телите ги нямаше. Така обикновено става. Защо е така е отделна тема. Немаловажна тема. Явно има много родители, които сла-бо се вълнуват от това какво става в учили-щето. И какво се случва на децата им там. Това не е добър подход. Безразличието към образованието и възпитанието на собстве-ното ти дете не е добър атестат за ония родители, които си го позволяват. Е, има и обезпокоени от ситуацията родители, опит-ващи се да разберат точната картина – и с каквото могат да помогнат работите да почнат да се подобряват. Но такива ангажи-рани родители по моето впечатление са малко, са малцинство. По-голямата част сякаш нехае. То у нас по всички въпроси сякаш е все така. И да не нехаят, не показ-ват с нищо, че не нехаят. Тяхна си работа. Проблемът обаче не е само техен. Той е общ. И щом родители и учители не споде-лят отговорността, то тя пада на едната страна: страната на учителите. Които общо взето винаги са, така да се рече, "на дулото на топа". И са изкупителната жертва, дето носи цялата вина за всичко. У нас, знайно е, няма по-голяма грижа у повечето българи от тази кому другиму да прехвърлиш собстве-ната отговорност за това, което ти се случ-ва. Това е една всекидневна грижа на мно-зинството от хората. Да поемеш отговор-ност, сиреч, да постъпиш достойно, рядко се случва, но виж, да обвиниш друг че той, видите ли, е виновен за това, което ти се случва, е най-приятното сякаш занимание на мнозинството. Туй мнозинство изобщо нещо друго прави ли – освен да бяга от отговорност?

Моето наблюдение е, че двете страни, именно родители и учители, вместо да встъпят в плодотворен диалог, вместо да се сработят за постигане на общите цели, вместо да си сътрудничат ефикасно, пред-почитат нещо друго, значително по-лесно и при това съвсем безотговорно: да си прех-върлят взаимно "топката", да се обвиняват взаимно за това кой бил "истинският винов-ник". Усеща се една взаимна подозрител-

18 ност и едно недоверие: е, налага се да крием (до известно време) туй недоверие, щото все пак трябва да се преструваме, че всяка от страните си изпълнява дълга. Но като няма разбиране, откритост, сработва-не, обща грижа и споделена отговорност, остава другото: взаимното недоверие, вза-имното обвиняване и пр. Имам чувството, че ако двете страни не са настръхнали една срещу друга в зле спотайвана враждебност, то в действие е другата възможност: позво-ляват си да се държат угоднически една към друга, с оглед, дето се казва, проблемите да бъдат "замитани под килима". Абе нашенска ни е цялата работа и в тази тъй деликатна сфера. Аз съм правдолюбив човек и пред-почитам да казвам и да пиша каквото мисля – без да се старая някому да се харесам. Иили някому да угаждам. Да си кривя душа-та - съвсем не го умея тоз иначе така прес-тижен в нашенските условия занаят. И фалшиви думи не обичам да говоря. Нека да имаме достойнството да си казваме в очите истината и да си посочваме т.н. "кри-вици" (дума, която срещаме в тефтерчето на Левски), щото ако мълчим и ако взаимно се залъгваме, работите ще стават все по-зле.

Та да се върна на темата си; нека да опитам да бъда по-конкретен в предста-вянето на своите впечатления по този не-маловажен проблем за отношенията роди-тели-учители – по повод на тяхното взаимо-действие за доброто на учениците, на мла-дите хора. Наистина имам доста впечатле-ния, но да опитам да подбера най-важното.

С почти всички родители имам усещането, че бях разбран превъзходно. Аз им казах простички неща. Че философията е един макар и неосновен, но пък за сметка на това необходим предмет, касаещ лич-ностите, душите, съзнанията, идеите, убеж-денията и пр. на младите хора, тяхната т.н. "подготовка за живота" и пр. Че този пред-мет е твърде различен в сравнение с оста-налите и има една значително по-различна задача: да помага да младите хора да си изработят своя по-задълбочена позиция и разбиране по най-важните човешки въпро-си, по които даже всемогъщата наука немее, нищичко смислено не може да ни каже или даде. Обясних ония най-минимални изиск-вания, които, с оглед на положението на учениците (които са претоварени с едни ужасно тежки типови програми), би следва-ло да се възприемат като неизбежни – с оглед обучението по философия да има известен положителен ефект върху душите на младите хора. Работата, разбира се, не се свежда само до получаването на задово-лителни оценки по този предмет. Ефектът от това обучение би следвало да е по-друг, именно оказване на известно благотворно духовно (и културно) влияние върху ду-шите на младите хора – щото ето, сами виждате в каква ужасна среда живеем, дето чалгата и простащината са стигнали своя

апогей. И ни обливат отвсякъде. Сиреч, тия неща трябва да се схващат в един по-широк контекст. Простичко обясних тия неща, казах как всеки ученик може да се справи добре, дори бляскаво по този предмет, стига да направи нужното щото да се появи известно желание, една що-годе положи-телна нагласа към него. Без нагласа и без желание нищо не се постига.

Няколко простички неща се искат: ученикът да се вслушва в това, което се говори и обсъжда в час, да се опитва да разбира, да долавя смисъла, понякога (кол-кото по-често толкова по-добре!) все пак се налага да чете и от учебника (помагалото), да опитва да разбира как "се мисли" по тия въпроси, пък на тази основа да се погрижи да постигне и свое по-задоволително раз-биране, което след това трябва да опитва да изразява с думи в час. И да не чака нищо наготово: щото за твоите собствени разби-рания трябва да привикнеш да се грижиш само ти. Те са си твоя работа, твоя отговор-ност. Няма кой друг да ти помогне в тази посока. Цялата отговорност поемаш ти. Учителят ще ти помогне много, стига да имаш желанието – и стига преди това да си направил нужното според силите си. Ние, слава Богу, няма как да започнем да мис-лим еднакво по най-важните човешки, сиреч, по философските въпроси. Тъй че да чакаш някой друг да ти обясни "как е пра-вилно да мислиш" е глупаво очакване. Няма типови, стандартни, задоволителни за всич-ки "обяснения", които да са годни за всеоб-ща употреба; опазил ни Бог да има такива. В тази сфера трябва да заложим на инди-видуалното разбиране, което е плод на положени от младия човек усилия – иначе нищо добро няма да се получи. Е, това, че имаме "мнения" по повечето въпроси, че имаме предварителни "общи представи", не ни върши някаква особена работа: щото точно тия общи представи следва да бъдат подложени на критично преосмисляне, при което неминуемо ще проблесне тяхната недостатъчност. Следва да опитваме да постигаме едни по-развити и богати на смисъл разбирания, които да разчупят рам-ката на предварителните представи и мне-ния. Щото тия представи и мнения обикно-вено съдържат тъкмо "готовите предразсъ-дъци", които са така мили на някои хора. Но и са толкова коварни. Ето такива съвсем простички неща се постарах да разкажа на родителите, разбира се, в една съвсем човечна и разбираема форма. Забелязах, че повечето родители ме слушаха с интерес и с разбиране. Казах, че ние, учителите, не сме някакви чародейци или вълшебници, че правим каквото можем, а пък тъй като ситу-ацията е твърде тежка, се радваме и на малкото постигнато.

Говорейки, разбирах по погледите, че повечето родители разбират загриже-ността ми. Апелирах към родителите да подкрепят усилията на учителя, примерно,

да упражнят влиянието си щото ония ученици, дето си позволяват да се държат неуважително към предмета, към препода-вателя и към самата институция училище, да се озаптят, да почнат да удържат пове-дението си в приемливи граници и пр. Из-тъкнах и това, че в училището като цяло, пък и конкретно в нашето училище ситуаци-ята е доста сложна, което рефлектира, за жалост, и върху учениците. Казвайки това, долавях, че много родители разбиращо кимат с глава. Няколко пъти в различни класове родители ми казаха нещо, което ме изненада: че техните деца редовно четели моите коментари в блога по проблемите на училищния живот, по проблемите на учи-лищната общност, че не само те четели, но и подтиквали и родителите им да четат (!), аз лично чак такъв интерес не съм очаквал; признавам си, бях изненадан, че блогът ми е придобил такова влияние дори и в среди-те на родителите. Даже в семейството ни, каза ми една майка, често влизаме в разго-рещени дискусии по случващото се, което Вие описвате, спорим "за" и "против" – и то доста разпалено. И ми каза как интересно реагирал нейният син, каза ми нещо, което силно ме впечатли: абе, господине, каза ми тази майка, много интересна работа се получава – синът ми казва от една страна, че му допадат Вашите часове, че научава доста неща, че му е приятно в час, а в съ-щото време, представяте ли си, във Вашия спор с "оня същия клас", дето се "бунтува", заема страната на толкова зле държащите се с Вас ученици! И тази майка допълни: интересно е как ей-така, без особени осно-вания, синът ми проявява някаква "учени-ческа солидарност", без при това да може да се обоснове как така за него е приемливо такова едно арогантно отношение на учени-ци към преподавател?!

Не крия, доста мислих снощи по този въпрос. От една страна е добре, че заради тази публичност на проблемите в нашата училищна общност, с които аз лично се сблъсквам и които отразявам тъй педан-тично в блога си, е започнало да се заражда едно сякаш по-активно обществено мне-ние, това нещо е за приветстване: за проб-лемите трябва да се говори открито, пуб-лично, смело, свободно, без робуване на някакви глупави скрупули. Гласността вина-ги е благодатна. Мълчанието винаги е злот-ворно. Без тази публичност, която аз прида-дох на тия проблеми с блога си, в съзнания-та щяха да вилнеят какви ли не слухове. Сега поне позицията на едната страна е съвсем ясна и прозрачна: имам предвид моята позиция. Другите две страни – ръко-водството на училището и моите опоненти сред т.н. "бунтуващи се ученици" – засега упорито мълчат и си позволяват доста неп-ристойни действия. Примерно... свиренето с пищялки цял час! Ето че по необходимост стигам до представянето на това какво се случи в срещата ми с родители от този

19 същия XI Д клас. Бунтарският клас. Който при това храни едно умилително единоду-шие на целите си с целите на нашето тъй мъдро училищно ръководство.

Трудно ми е да опиша какво се случи на тази среща, на срещата с родители от този клас – щото тя премина в рязък дисонанс с онова, което беше при срещите ми във всички останали класове. Ще прес-коча ония неща, които не ми се ще да си спомням: язвителни подмятания по адрес на личността на преподавателя от страна на една-две родителки, които се опитаха да представят нещата така: "господинът по философия" е "изцяло виновен", "не може да преподава правилно", "не е като другите, нормалните учители, ерго, е ненормален" и пр. Нека всичко това да си остане на тяхна-та съвест. Ще кажа онова, което ме впечат-ли най-силно.

Първото: по последните изцепки на класа родителите упорито мълчаха, който факт може да се тълкува двояко. Или че се срамуват от случилото се – или че не нами-рат душевни сили да признаят позора. Ин-тересно е, примерно, това, че нито един родител не пожела да коментира тия ексце-сии. Нито един обаче не пожела и да осъди това, което учениците, подстрекавани от една агресивна групичка, си позволиха. Благодарение на което се опозориха така решително. По този пункт аз очаквах комен-тар от родители, но точно той най-старателно беше отбягван. Това говори и показва много. Естествената човешка реак-ция би била друга. Зрелият човек би след-вало да има едно по-изострена чувствител-ност спрямо подобни недопустими, бил си позволил да кажа направо хулигански проя-ви. Ала ето, по този пункт упорито се мъл-чеше. Още не мога да проумея защо така старателно родителите мълчаха по този пункт. Ще видим как това нещо ще се възп-риеме от учителската колегия. Поставил съм въпроса в нарочен доклад и имам обе-щанието на ръководството, че инцидентите от последните пет месеца (!) в този клас най-сетне ще бъдат обсъдени на учителски съвет. Това обаче ще стане след ваканция-та, която почва от утре, т.е. от днес – след свършването на часовете днес.

Втори важен момент. Няколко май-ки изказаха съвсем резонна обезпокоеност от това, че учениците от този клас нямат до този момент никакви оценки. Какво ще ста-не, как ще бъдат оценени тия ученици, как ще завършат този предмет, след като ето, вече пети месец (!) в класа все още не може да започне учебен процес. Аз категорично заявих, че нещата ще потръгнат при едно най-простичко условие, което обаче онази същата агресивна и държаща се така аро-гантно групичка от класа не позволява да се случи: именно в час да има нормални ус-ловия за провеждане на учебен процес. Тази групичка има идея-фикс: да направи нужното преподавателят да бъде отстранен

от преподаване – или поне да му "помогнем" да се разболее, да излезе в болнични или да се оттегли сам, а най-хубаво, вероятно, дори да... умре, което ще е най-кардиналното решение на въпроса. Щом преди три години ръководството по безпре-цедентен начин изпълни едно такова жела-ние на същите тия ученици, те сега с осно-вание си мислят, че и сега пак могат да постигнат такъв един "успех", една такава "мечта". Защото наистина, по тяхната пред-става, предполагам, е същинска мечта да дойде пак преподавател, който да напише с лекота на всички шестици от горе до долу в дневника – докато е същински кошмар при този "опърничав Грънчаров", с когото ний, видите ли, дето се ръководим от толкова "благородни помисли", съвсем, ама съвсем не можем да се разберем! И затова ще продължаваме да издигаме до дупка своите изсмукани от пръстите обвинения срещу него. Та имаше няколко майки, които с го-ляма обезпокоеност поставиха въпроса: какво ще се прави с оценките по този пред-мет, какъв е изходът, как нещата да се променят – с оглед доброто на учениците?

Въпросът е резонен и лесен за от-говор: едно условие се иска, а именно в класа надмощие да вземе не изцяло безот-говорната групичка от агресивни ученици, искащи да отстранят преподавателя, а превес да вземат ония ученици от т.н. мъл-чаливо мнозинство, които се пак са способ-ни на по-отговорно поведение. Второто нещо, за да потръгнат работите, по моето разбиране е: администрацията да си изпъл-ни функцията, именно, твърдо да призове разпищолилите се ученици да спазват пра-вилника, сиреч да спазват елементарно приличие в часовете, да престанат с обст-рукционистката си позиция да провалят всеки един час – а това вече продължава не ден или два, а цели пет месеца!. И то при разбиращата и тъй насърчителна пасивност и йезуитското поведение на същата тази администрация, която не крие, че въпросни-ят преподавател й е нещо като "трън в очите". И ето, в резултат всичко това реф-лектира в учениците, особено в онази част у тях, които макар че не са агресивни, макар че са съзнателни и отговорни, се оставиха без противодействие да бъдат подведени от въпросната агресивна и хулиганстваща групичка ученици. Която по моето възприя-тие упражнява терор и диктат над класа, да, тя наистина за момента успява да диктува поведението му. Което, разбира се, не е естествено: само в условия на диктат има такива привидни "стопроцентови мнозинст-ва", именно когато "всички до един" и то съвсем "единодушно" сме против "тиранина Грънчаров". (ЗАБЕЛЕЖКА: Налага се да спра дотук, понеже трябва да тръгвам за работа, имам първи час. Скоро ще продължа. Гор-ният текст, следователно, е в "суров

вид", нека да не се приема за чиста монета. Или за нещо окончателно. Исти-ната следва да бъде търсена по-настойчиво и внимателно. Тя винаги тър-жествува. Но за това се иска време. Хубав ден на всички!)

ОНИЯ, КОИТО ОБИЧАТ ИСТИНАТА, ТЕ СА НАЙ-МРАЗЕНИ У НАС; ПРАВДОЛЮБИВИ-ТЕ ХОРА У НАС СА НАЙ-МРАЗЕНИ; И ТАЛАНТЛИВИТЕ ХОРА У НАС СА НАЙ-МРАЗЕНИ...

петък, 28 март 2014 г.

По повод на публикацията Отговор на Омбудсмана г-н Константин Пенчев по повод на моя жалба, свързана с рецидиви на груб административен произвол и във връзка с публикацията със заглавие Думата вече има безпристраст-ната, вечно мъдра, разумна и справед-лива богиня Темида ми бяха зададени интересни въпроси или пък се получи зас-лужаващ внимание коментар, на който се наложи да отговоря, засягайки важни проб-леми, заслужаващи по-нататъшно осмисля-не и дори дискусия; ето какво имам пред-вид: Maria Vassileva: Така, така! Дано колегите ни учители престанат да се треперят от страх и си направят съответните изводи! От образувание злокачествено към истинско качествено образование – без тормоз над учители и ученици! Ангел Грънчаров каза: Наистина в учили-щето е крайно време да престанем да зала-гаме на тормоза: ако сам не тормозиш дру-гите, то те ще те тормозят. Така не бива. Така не стават тия работи. Не бива да се залага и на кадифения, на мекия, на неви-димия тормоз и на шантажите. Трябва да опитваме да се разбираме взаимно залагай-ки на добротата, на човечността, на чест-ността. На истината трябва да заложим. Няма смисъл да се лъжем, че нещо смисле-но правим като това очевидно не е така.

Трябва заедно да възроптаем срещу жестоката, безчовечна и несправед-лива система, която се крепи на взаимното

20 ни унижаване, понеже всички сме несвобод-ни, всички сме поставени в позицията само да изпълняваме, а от нас нищо не зависи. Но тия неща все още за жалост не се раз-бират и затова абсурдите продължават. Докога – това не се знае. От нас обаче зависи всичко. Каквито сме ние, така и ще живеем. Ако се държим недостойно, ще продължаваме да живеем в недостойнст-во...

Това написах по повод репликата на г-жа Василева. Друг приятел пък ме запита как си обяснявам омразата на някои среди към собствената ми скромна милост и персона; ето какво отвърнах на този човек, който се представя с инициалите "Й. Й.":

Ангел Грънчаров каза: Въпросът Ви е твърде ясен, а отговорът е много близък до ума: кои у нас са най-ненавиждани ли? Ами мислещите, разбира се: щото задават неп-риятни въпроси. Или щото правят неприят-ни констатации. Щото критикуват, а не хва-лят. Щото не се задоволяват с "обичайното", "общоприетото", а правят или мислят нещо различно. Много ясно е кой може да бъде намразен у Нашенско. Неконформистите у нас са най-мразени. Тия, дето не обичат да сторват поклони на властимеющите – и на техните свити от подлизурковци.

Всички тия неща са така тривиални и общоизвестни, че чувствам неудобство, че ми се налага да Ви ги казвам и повтарям. Ала на, ето, казах ги, написах ги, сега виж-дате ли как постоянно давам основания да бъда мразен?

Ония, които обичат у нас истината, те са най-мразени. Това е в резюме, в него се съдържа всичко останало. Правдолюби-вите хора у нас са най-мразени. И талант-ливите хора у нас са най-мразени. И лич-ностите у нас са най-мразени. Да не гово-рим за това пък колко много са мразени свободолюбците.

Леле, думи нямам колко много са мразени! Хайде да спирам, че ще бъда намразен още повече отколкото това изоб-що е възможно – и тогава какво ще пра-вим?! :-)

ОТ ДУХА, ОТ ЗДРАВИЯ, НЕИЗРОДЕН, ПРЕДАН НА ИСТИНАТА ДУХ – ОТ НЕГО ЗАВИСИ ВСИЧКО: АКО ДУХЪТ НИ Е ЗДРАВ, ЩЕ НАДМОГНЕМ ВСИЧКИ ТРУД-НОСТИ!

март 29, 2014

Попадам в тази ранна утрин на обезпокоителни новини от Киев: виж 2 хил. протестираха в Киев, депутатите напус-наха през подземни изходи. Въоръжени активисти на радикалното движение „Десен сектор“ в Украйна атакували вчера вечерта сградата на Върховната Рада на Украйна и пр. Силно съм обезпокоен от тия събития, които са в интерес най-вече на империалис-тите от Москва, тропащи въоръжени до зъби в същия този миг на границите на Украйна. Рекох да напиша коментар по този повод, захванах да го пиша на български, после се сетих, че щеше да е по-добре да го бях написал на руски, та да го пратя на своите приятели в Киев, но късно; ето все пак какво написах, какво исках да кажа и на киевчани, и на украинците, но най-вече и на нас, бъл-гарите, щото и ние сме застрашени от все един и същи коварен враг:

Положението е тежко. Може да се очаква, че дългата ръка на Москва (и КГБ) разполага с много начини да предизвиква безредици – с оглед уязвеният от свободо-любието на украинците Император Путин да постигне реванш. Разчитам почерка на Москва в тия събития. И затова съм много обезпокоен. Москва ще направи нужното да задържи Украйна в своята орбита – и няма мерзост, на която империалистите да не са способни за постигането на тази цел. Те-първа предстои трудното. Трябва този сво-бодолюбив и героичен народ да устои на всички провокации на безпощадния и кова-рен враг. Този враг – а той е най-вече враг и на собствения си народ, ала това тепърва ще бъде разбрано от така приспания в мнозинството си руски народ – наистина не знае прошка, нищо че така грозно спекулира с православието. Православието, което е превърнато в нещо като идеологическа бухалка на режима, на путинистката дикта-тура.

Дано украинският народ получи Божията подкрепа – за да съхрани силата на духа си в предстоящите тежки изпитания! Дано и демократичната световна общност намери начин да помогне по-ефективно на

този свободолюбив народ в неговата тежка битка със силите на реакцията, на зловещата имперска експанзия, със силите на безогледно жестокия реванш. Битката за Украйна е битка за съхраняване на този скъпоценен порив към свобода, който ако бъде прекършен в Украйна, ще доведе до ужасни последици в цяла Европа, да не говорим за такива слаби нейни звена като България, където руската имперска експан-зия също е безогледна. Много ще страдаме ако силите на свободата не успеят да над-могнат ретроградните сили на ненавистта спрямо свободата, олицетворявани от съв-ременния руския кагебистко-имперски екс-панзионизъм. Положението се усложнява от това, че на съвременния свободен и свобо-долюбив свят са нужни смели и твърди лидери като Рейгън и Тачър, а те за момен-та липсват: Западът показва удивителна мекушавост, което не вещае нищо добро.

От тази личностно-лидерска сла-бост на Запада се възползват смешни и глупави носталгици като Путин, които са още по-опасни, щото също нямат потенциа-ла на смислени лидери: понеже имат глу-постта до водят собствените си народи към решителен провал. Неадекватността на руския государь спрямо потребностите на историята ще изиграе лоша шега на всички ония, които са опиянени от неговата така бледа и дребнаво-злобна „харизма“ – но скоро отрезвяването ще дойде. Голямата ми надежда е тази, че разумът (духът) на човешката история все пак си знае работата – и че историята ще си роди ония дейци, които са й нужни за да си постигне вътреш-ните цели.

Да, обаче историята си я правим пак ние, човеците; от нас зависи в крайна сметка всичко. Зависи от нашата способ-ност да действаме разумно, според повели-те на времето, в което живеем. Зависи от нашите съзнания, от предаността ни спрямо свободата – първото условие на автентично човешкото съществуване. От нашия дух зависи всичко, от твърдостта на нашия дух, от отдадеността му на свободата зависи всичко. От духа, от здравия, неизроден, предан на истината дух – от него зависи всичко. Ако духът ни е здрав, ще надмогнем всички трудности.

Тъй че, хора, съвременници, бъл-гари – дайте да правим всичко, което е потребно, за да укрепваме духа си! Дайте да работим, за да правим нужното болестта да отстъпи! Това исках да ви кажа в ранната утрин. Ако духът ни е здрав, всичко остана-ло ще си дойде на точното място. Но бол-ният дух е предпоставка за много злини. Болният дух е страшна зараза. Е нещо като проказа. Болният дух е изворът на всички беди на човека и човечеството. Болестта на духа е главното, срещу което следва да се борим. Ако сме безпощадни срещу симпто-мите на болестта на своя дух, това ще ни спаси. Оздравяване на духа – тук е разков-

21 ничето. И тъй, оздравявайте духа си, търсе-те и насърчавайте всекидневно здравината на своя дух! Не се оставайте на болестта! Този е верният път! Към това си позволявам да ви призова! И това искам да ви пожелая.

А АЗ БИХ КАЗАЛ ЧЕ И ФИЛОСОФИЯТА Е ТОЧНО ТОВА: ЖЕСТОК СБЛЪСЪК С ВСИЧКИ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

четвъртък, 27 март 2014 г.

Изкуството е урок по искреност. Истинският художник изразява това, което мисли – с риск да се сблъска с всякакви предразсъдъци.

Огюст Роден

НЯКАКЪВ ИДИОТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ЯВНО СЕ Е ЗАБЪР-ЗАЛ ДА СЕ УРЕДИ С МЯСТО В КОВЧЕГА НА НОЙ!

Абе май наистина съвсем нямат свършване идиотите у Нашенско?! Източник на изображението

МОЯТА СТРАНИЧКА В САЙ-ТА PSIHOLOZI.COM

Адрес в интернет: АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ Образование: Магистър Специалност: философия Стаж: Над 30 години Област на професионална компетент-ност: Учене, памет и когнитивни процеси, Психология на общностите, Психология на личността, Психологично консултиране, Политическа психология, Психология в

образованието, Емоции и мотивация, Пси-хология на околната среда, Сексуално по-ведение и сексуално насилие, Психология на малката група, Етика в психологията, Пол и разнообразие, Преподаване на психоло-гия, История на психологията, Проблеми в ученето.

През 1979 г. (след отбиване на во-енна служба в периода 1977-1979 г.) е сту-дент в СУ “Св. Климент Охридски”, Фило-софски факултет. През 1980 г. заминава да продължи образованието си в Русия по специалността философия и през 1983 г. се дипломира в Държавния Университет в Санкт-Петербург.

През 1985 г. след конкурс е избран за асистент по философия в Пловдивския университет “П. Хилендарски”, където рабо-ти до 1992 г.

От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността HUMANUS, в който група философи, психо-лози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека.

През 2009 г. с група ентусиасти създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор. Работи предимно в областта на психологията и философията.

От 2006 г. е един от най-активните български блогъри. Автор е на книгите: Животът на душата: психология (1997, изд. ЛИК; прераб. изд. – 1999 г., изд. ЛИК и 2001 г., изд. A&G); Универсумът на свободата (2001, изд. АНИМА); Изкуството на мисълта: класическа логика (2001, изд. АНИМА); Преследване на времето: изкуството на свободата (2002, изд. ИЗТОК-ЗАПАД); Тайнството на живота (Въведение в прак-тическата философия), 2006, изд. Изток-Запад; Изкуството да се живее: етика на дос-тойнството (1998, изд. A&G); Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират) (2002 г., изд. A&G);

Еротика и свобода (Практическа психо-логия на пола, секса и любовта), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Българската душа и съдба (Идеи към нашата философия на живота, история и съвременността), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Страстите и бесовете български (Кратка психологическа история на съвременна България), 2008 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Изворите на живота (Вечното в класичес-ката и модерната философия), 2009 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД и др. ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛ-ГАРИЯ, Изд. A&G, 2010 г. и др.

През годините публикува много свои публицистични статии във вестници като “Култура”, “Искра”, “Глас”, “Пловдивски Новини”, “Демокрация”, “Век-21″, “Свобода”, “Про и анти”, “Стандарт”, “Подкрепа”, “Капи-тал”, “Седем”, “Гласове” и др. Месторабота: Център за развитие на лич-ността HUMANUS Длъжност: управител, управляващ собстве-ник и практически консултант Адрес: Пловдив 4023, Ж.К.Тракия бл. … Тел. номер: 0878 269 488 Email : angeligdb(@)abv.bg Интернет страница

ИЗГЛЕД ОТ ЕДНО КАФЕНЕ В ПОДНОЖИ-ЕТО НА ХЪЛМА БУНАРДЖИК – С ОТВРА-ТИТЕЛНИЯ И ОБИДЕН ПАМЕТНИК НА ОКУПАТОРА НА ВЪРХА

А иначе кафенето е хубаво, уютно, само дето оттам се вижда проклетия Альоша, оскверняващ най-високото място в хилядо-

22 летния град Пловдив... нима не чувствате обидата?!

КОЯ Е ТЕМИДА?

На снимката: Темида от храма в Немезис, Рамнус, Атика, подписана от скулптора Херестратос, 300 преди Христа Темида (на гръцки: Θέµις) – други имена: Урания, Юстиция – е богиня на правосъди-ето, въплъщение на божествения ред, закон и обичай в древногръцката митология. Изобразява се като жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка, а понякога и меч в другата (или рог на изоби-лието). Темида, като богиня на правосъдие-то, произлиза още от египтяните, за които била символ на истината и справедливост-та, и които я изобразявали носеща меч с щраусово перо в косата. Например терми-нът магистрат произлиза от Ma'ат, защото тя асистирала Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца.

В митологията Темида е позната като организатор на общите дейности на хората, в частност събранията. Способност-

та и � да вижда бъдещето я прави оракул в Делфи, което после я превръща в богиня на правосъдието. Темида е титанида, дъщеря е на Уран и Гея. От съюза си със Зевс роди-лата трите мойри — богините на съдбата: (Клото, Лахесис и Атропос). Техните деца са и трите ори: Евномия, Дике и Ирена.

Според Есхил тя е майка на Про-метей.

Имайки прорицателска дарба, ка-зала на Прометей, че женитбата на Зевс и Тетида ще доведе до син, който ще свали Зевс. От майка си Гея получила Делфийския оракул, който предала на сестра си Феба, която го дала на внук си Аполон.

В древността Темида не е изобра-зявана с превръзка на очите. Тя не се нуж-даела от превръзка на очите, тъй като била способна да вижда в бъдещето и миналото, нито от меч, защото като богиня представя-ла общото съгласие. Всъщност римската богиня, Юстиция, била изобразявана с меч и превръзка на очите, а понякога и като държаща фасции в едната ръка – сноп пръчки притиснати с ремък около брадва, символизиращи правния авторитет, и пла-мък, символизиращ истината, в другата.

ДУМАТА ВЕЧЕ ИМА БЕЗПРИСТРАСТНА-ТА, ВЕЧНО МЪДРА, РАЗУМНА И СПРА-ВЕДЛИВА БОГИНЯ ТЕМИДА

четвъртък, 27 март 2014 г.

До Районен съд – гр. Пловдив

Т Ъ Ж Б А

От: Ангел Иванов Грънчаров, живущ на адрес: гр. Пловдив, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх.

А..., ап. 9, тел. 0878..., e-mail: angeligdb[@]abv.bg – работещ като учител

по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Срещу: Стоянка К... Анастасова, адрес за известяване: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” – 26, директор на ПГЕЕ-Пловдив; Атанаска... Милева, адрес за известяване: гр. Пловдив, 4000, ул. ... № 7..., лицето е помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, Василка Д... Лятева, адрес за известяване гр. Пловдив, ул. ..., лицето е завеждащ канцеларията на училището, в което работя

Уважаеми (уважаема) господин (госпожо) Съдия,

На 21 декември 2013 г. получих в писмен вид „производствена характеристи-ка” от работодателя ми г-жа Стоянка К. ... Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, където работя като учител по философия и гражданско образование – във връзка с това, че на 6 януари 2014 г. ми предстоеше явяване на ТЕЛК за продължаване на срока на инвалидизацията ми (инвалид съм с 60% инвалидност заради кардиологично заболя-ване, заболяване на белия дроб и щитовид-ната жлеза). На 6 януари 2014 г. се явих на ТЕЛК за вътрешни заболявания, тъй като на 18 април 2013 г. бях преживял тежка опера-ция (с трапанация на черепа) по изваждане-то на хематом, получен при падане и удар на главата, след което бях в 8-месечен отпуск по болест за възстановяване след операцията. Минута след влизането ми в ТЕЛК председателят на лекарската комисия ми заяви, че моят случай бил ясен и ми каза да изляза да чакам за решението. След пет минути обаче отново бях извикан и когато влязох в кабинета, в който течеше заседа-нието, установих, че комисията обсъждаше производствената характеристика, издадена ми от работодателката; особеният интерес на комисията беше предизвикан от следния текст, вписан на ръка в раздел „Допълни-телна информация от осигурителя”:

Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възниква-щите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разст-ройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителна-та си като учител длъжностна характе-ристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен.

Ръководител: Стоянка Анаста-сова

Председателят на комисията ми заяви, че във връзка с написаното от рабо-тодателя в производствената характеристи-ка се налага да бъда насочен към специа-лизирания ТЕЛК за психични заболявания. Останах втрещен: моето учудване и изум-ление беше голямо, тъй като до този мо-мент не съм имал оплаквания за моето психично здраве, не съм посещавал психиа-тър и също така никога не съм бил лекуван в психиатрична болница (Да пази Бог!)! Преживях тежко чувство на срам и възму-щение заради толкова несправедливата обида: в официален служебен документ да бъда определян като "психически болен

23 човек", лекарите да ме възприемат като човек, който до този момент е криел „исти-ната” за своето психично състояние, да ме гледат със съжаление и пр.

От преживеният срам и от изблика на емоционално възмущение и гняв сърцето ми започна да бие ускорено, моето заболя-ване на сърцето е именно ускорен неритми-чен пулс, който бива удържан в някакви граници с помощта на медикаменти. Няма как, беше ми казано да чакам съобщение за явяването ми пред психиатричен ТЕЛК, което стана едва на 12 март 2014 г., т.е. след три тежки месеца, изпълнени с ужасно напрежение и чувство на несправедлива обида, тъй като се оказа, че и на работното ми място, в училището, в което работя, забелязах, че много хора ме гледат с осо-бени погледи на съжаление: оказа се, че въпросният раздел от производствената ми характеристика е бил подписан не само от работодателката, а и от още трима човека, които знаеха вече моята „срамна тайна” – която явно вече се беше разпространила сред училищната общност.

Разбира се, още на същия ден, 6 януари 2014 г., денят, в който научил за оригиналната „диагноза”, дадена ми от моята работодателка, аз, воден от чувство-то на възмущение, написах своя жалба до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на републиката (а също така и до ръководителите на моята синдикална организация), в която обявих публично за приписаната ми от директорката оригинална „диагноза” и помолих за реакция от страна на висшите административни органи – предвид извършеното накърняване на моя-та чест и достойнство от страна на работо-дателката Анастасова. След известно вре-ме получих документ от РИО-Пловдив, в който ми се отвърна, че е извършена про-верка на моя сигнал, че изнесеното в него е вярно, че е било разговаряно с директорка-та в опит тя да оттегли „характеристиката” си, ала това не е било възприето от нея. Наскоро пък получих писмо от Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев (Изх. № 38/25.03.2014 г., прилагам този документ към своята тъжба), в което бях известен за следното:

Около минаването ми през въп-росния специализиран ТЕЛК за психични заболявания преживях какви ли не униже-ния: наложи се да преминавам през специ-ално психологическо изследване на емоци-оналността, паметта, волята, интелекта и пр., наложи се да бъда преглеждан от пси-хиатър, човек се чувства в крайно унизител-на и обидна ситуация да му се налага да доказва своето психично здраве и то при положение, че никога до този момент не е имал оплаквания в това отношение. В край-на сметка компетентните органи констати-раха, че съм психично здрав. Още по-обидно ми беше когато, в резултат на моя жалба пред висшестоящите администра-тивни органи на мен пред проверяващите експерти ми се налагаше да изслушвам обидните обяснения на директорката г-жа Анастасова, която без капчица съжаление твърдеше, че била написала всичко това защото, видите ли, „била загрижена за моето психично здраве”, че „била искала да ми помогне”, че стремежът й бил да ми бъде „повишен процентът инвалидност с оглед да съм си бил почивал на спокойствие в къщи”, евентуално след като ми бъде забранено да упражнявам професията си, тъй като, до-колкото ми е известно, на психично болни хора наистина им е забранено да работят в училище като учители или възпитатели. Цялата тази история около обявяването ми от работодателката за психично болен – нещо недопустимо и абсурдно само по себе си! – може да бъде разбрана обаче единст-вено в цялостния контекст на отношението на въпросната администраторка към моя милост в качеството ми на български учи-тел.

Вече трета година съм подложен от г-жа Анастасова на една безпрецедентна кампания по дискредитирането ми като личност и като преподавател, кампания, изразяваща се в невиждан администрати-вен тормоз и терор, за какъвто не съм си представял никога че е изобщо възможен в нашето все пак напреднало и уж демокра-тично време. Г-жа Анастасова си позволи да превиши своите пълномощия с оглед да събере „доказателствен материал” за пости-гане на заветната си цел: моето уволнение, моето изгонване от училището. Какви ли не средства, представляващи ярко изразено дискриминационно отношение бяха използ-вани в тази посока с оглед постигането на тази същата цел: безброй пъти бях прове-ряван в учебни часове било от самата ди-ректорка, било от повикани от нея за целта инспектори или експерти, при това бях проверяван съвсем внезапно, без изисква-щото се предварително известяване, в крайно стресираща обстановка; безброй пъти от мен беше изисквано да пиша какви ли не „писмени обяснения” по мними, из-мислени или въображаеми, а често и съзна-телно организирани от администраторката „нарушения”, наказван бях няколко пъти

дисциплинарно, включително и с „Пре-дупреждение за уволнение”, наказание, което Съдът отмени на две съдебни инс-танции (в момента делото се гледа по об-жалване от директорката вече от… Върхов-ния касационен съд, резултатът сега-засега е неизвестен!).

Директорката си позволи също та-ка да направи всичко за да „докаже” моята „неспособност” и дори „некадърност” да преподавам философия (и то при положе-ние, че имам най-високата възможна ква-лификация, автор съм на учебни помагала и също така имам повече от 30-годишен опит като преподавател по философия, включи-телно и пред студенти в университета и т.н.!), основавайки се на игнорирането и неприемането на моите оригинални, нес-тандартни и авторски подходи в преподава-нето, за тази цел се прибягна и до недопус-тим тормоз, примерно отнемани ми бяха от преподаване няколко класа заради техни излезли сякаш под индиго ученически и родителски „жалби”, и то без да се разгова-ря с преподавателя, и то ми бяха отнемани два месеца преди края на учебната година! Такъв един груб административен произвол доведе дотам да възникнат тежки проблеми по повод упражняването на моите служебни задължения, „избухнаха” подклаждани от администрацията „съвсем спонтанни бунто-ве на класове” срещу преподавателя, които ескалираха до абсурдност именно заради нежеланието на директорката да се намеси ефективно – с оглед създаването на пот-ребните условия за пълноценен учебен процес; учениците по този начин биваха насърчавани да продължат агресивното си отношение към преподавателя и пр., все в този недопустим дух.

И всичкото това се правеше и все още се прави независимо от това, че г-жа Анастасова прекрасно знаеше и знае, че след като съм инвалидизиран моето здраве е крехко, че администрацията би следвало да проявява по-внимателно отношение с оглед да мога да осъществявам в едно нормална обстановка своите служебни задължения. Ала не би, грубият админист-ративен натиск, тормоз и произвол върху мен, упражняван от директорката, продължи и прие вече съвсем екстравагантни форми: директорката толерираше писането на „разгромни писма на колектива” срещу „неправилно-мислещия” и така „лош”, дори „злобен” човек Грънчаров и по недопустим начин моите колеги биваха принуждавани да се подписват едва ли не на 100% под тях, както това ставаше именно в „тъй доб-рите” стари комунистически времена, когато наистина беше забранено да се държиш като свободна и достойна личност, да бъ-деш личност, имаща суверенните права да бъде себе си и да държи на достойнството си. Длъжен съм да подчертая: никога в моята 30-годишна кариера на преподава-тел, на просветен деец, работил също така

24 години наред и в сферата на университетс-кото образование, не съм бил подлаган на такъв екстравагантно-груб административен натиск, тормоз и произвол!

Разбира се, това рефлектира вър-ху моето здраве, ето, в последните две години поради влошено здраве на няколко пъти съм отсъствал продължително по болест, бях инвалидизиран, а когато в ре-зултат на подхлъзване и падане си ударих тежко главата, в крайна сметка се наложи да ми бъде проведена животоспасяваща операция по изваждането на хематом от черепа, получен при сътресение на мозъка и обилен вътрешен кръвоизлив. След зав-ръщането ми в училище от 8-месечен отпуск за възстановяване след операцията бях подложен на още по-жесток администрати-вен натиск, който прие вече съвсем хиперт-рофирани и невероятно-абсурдни, направо гротескови форми, включително и обявява-нето ми от г-жа Анастасова за „психично болен”.

Във връзка с изложеното моля уважаемия Съд на основание чл. 282 от Наказателния кодекс да подведе под отго-ворност г-жа Анастасова, да разгледа при-ведените от мен доказателства за вината й и да й присъди справедлива присъда. Моля също така г-жа Анастасова да бъде подве-дена под отговорност и по член 147 от На-казателния кодекс, именно за клевета, а също така нека да бъде подведена под отговорност и по член 148 от Наказателния кодекс, т.е. за обида, нанесена публично и в писмен вид, под формата на официален служебен документ.

Заедно с частната тъжба и в рам-ките на наказателното производство си позволявам да предявя и граждански иск за получаване на обезщетение за нанесени неимуществени (морални) вреди. Моля Съдът в тази връзка да присъди г-жа Анас-тасова да ми изплати обезщетение в размер на ... 000 лева. Срещу лицата Атанаска А. ... Милева и Василка Д. ... Лятева предявявам обвинение за това, че са подписали като административни лица официален документ с невярно съдържание, с което са способст-вали за разпространението на въпросната клевета и обида. Предполагам, че тези лица са били поставени в ситуация на невъзмож-ност да откажат да подпишат документ, подготвен от техния работодател и пряк началник, поради което вината им, разбира се, е значително по-малка. Смятам, че въпросният обиден пасаж от документа е написан от самата работодателка, поради което тя би следвало да носи основната отговорност, но този момент нека да бъде изяснен от уважаемия Съд в процеса на дирене на истината.

Вярвам, че уважаемият съд ще разгледа безпристрастно предявените об-винения и доказателства и ще присъди разумна и справедлива присъда – според

разпорежданията и повелите на правото, закона и справедливостта.

Прилагам следните документи като доказателства за твърдените тези:

1.) Заверено копие от документа „производствена характеристика”, написан от директорката за ТЕЛК-Пловдив;

2.) Заверено копие от документ, издаден във връзка с проведено психологи-ческо изследване на вниманието, волята, емоциите, интелекта и паметта;

3.) Заверено копие от документ, издаден от д-р Теодора Арабаджиева, удос-товеряващ моето психично здраве, това е документ, издаден след прегледа при този психиатър;

4.) Заверено копие от Експертно решение на специализиран ТЕЛК „Психиат-рична” – гр. Пловдив, издадено на 12 март 2014 г.

5.) Заверено копие от Жалба, вне-сена на 16 март 2014 г., до Комисията за защита от дискриминация, за упражнена върху мен дискриминация по множество признаци – политически, ценностен, идеоло-гически, професионален, личностен, свър-зан с непризнаването на творческата сво-бода по повод осъществяване на служебни-те задължения, с потъпкване на личностна-та автономия и на суверенитета и достойнс-твото на личността, и също така и с нару-шаване на някои конституционно гарантира-ни права, примерно правото на свободно изразяване и др.

6.) Копие от Писмо на Омбудсмана на Републиката г-н Константин Пенчев, цитирано в текста на Тъжбата;

7.) Заверено копие на писмо от РИО-Пловдив за резултатите от извършена проверка в ПГЕЕ-Пловдив по моя жалба;

8.) Заверено копие на Заповед № 100/27.09.2012 г. за наложено от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”;

9.) Копие от Решение на Пловдивс-ки Районен съд, XV граждански състав, с което признава за незаконосъобразна Запо-вед № 100/27.09.2012 г. на директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” и отменя наложеното от директора на ПГЕЕ-Пловдив дисциплинарно наказание;

10.) Копие на решение № 2075 от 18.12.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VII състав, с което потвърждава изцяло Решение № 2993 от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 19600/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, XV граждански състав;

11.) Копие на епикриза, издадена от Катедра Неврохирургия на Медицински университет в Пловдив за извършено опе-ративно лечение с диагноза от 18.04.2013 г. „Хематома субдурале хроника хемисфери синистри”;

12.) Копия на пет броя епикризи за проведено лечение в различни отделе-ния в някои болници във визирания период. 26 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

ПРЕКРАСНИТЕ ЦВЕТНИ ГРАДИНИ – НА СВОБОДНИТЕ, САМООРГАНИЗИРАЩИ СЕ, ПОЧИТАЩИ ЖИВОТА И ИЗПЪЛНЕНИ С ЖИВОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕМОКРА-ТИЧНИ ОБЩНОСТИ

Попаднах на статия под интригу-ващо заглавие – виж За българското обра-зование – лошата и добрата новина – чиито автор е Емил Джасим, млад човек, занимаващ се с образование, работещ хем в традиционно училище като учител, хем ангажиран в някакви образователни проекти извън сферата на формалното държавно образование. Видях автора на Първата национална среща за свободно образова-ние в България, там той се изказа по един впечатляващ начин. Статията му в сайта webcafebg, за която става дума, предизвик-ва доста интересни коментари, в които се включих със следната реплика:

Статията е интересна, заслужава да бъде коментирана – и провокира много размисли и разговори. Бих желал обаче да направя две забележки:

Нещата трябва да се схващат в тяхната цялост – ако желаем у спешно да потърсим и евентуално да намерим дейст-вените и разумните решения за изход от тежката криза в образователната система. Да се мисли „на парче“ и да се обсъждат проблемите един по един, не в тяхната взаимна връзка означава, че сме застраше-ни да изкривим картината, т.е. да разберем превратно онази цялост („общ контекст“), която обуславя ситуацията в рамките на „системата“. А всяка система се строи чрез провеждането на един ръководен принцип, който именно придава нейната цялост.

Грузинският философ Мамардаш-вили преди години обоснова по превъзхо-ден начин тезата, че система е нещо, което е противоположно на ЖИВОТА. В система-та, каквато и да е тя, животът бива задуша-ван, тя е начало, пречещо на живота, окова-ващо го в рамки, окови и пр. Ако искаме нещо да е жизнено и жизнеустойчиво, ако искаме, примерно, в образованието да блика живот, би следвало да разрушим системата изцяло, да се откажем от всякак-

25 ви системи и да обявим, че ако искаме образованието като духовен живот наистина да е ЖИВОТ, то трябва да провъзгласим за негов принцип онова, което е адекватно на живота; за живота на човека единствен адекватен на неговото естество принцип е СВОБОДАТА.

Да, „система“ според разбирането на философа Мамардашвили е нещо, което задушава живота, пречи на живота, нещо, което е противоестествено, безчовечно, безжизнено. Системата е това тъй като е винаги „душителка“ на свободата; само свободата е нещото, което позволява на живота да цъфти, да расте, да се изявява непринудено, да дава своите плодове. За да бълбука животът системите трябва да бъ-дат премахвани и недопускани. Онова, което е адекватно на живота, самò наподо-бява живота, принадлежи на неговото ес-тество, сиреч, адекватна на „живия живот“ е единствено свободата. Който на една сис-тема иска да противопостави друга, „по-добра“, такъв не разбира естеството и на живота, и на човека, а също така и на сво-бодата. Тия три неща са ирелевантни, съот-ветстват си – според тяхното най-дълбоко вътрешно естество. Единствено „системата на свободата“, следователно, може да разчупи всички други възможни системи – и то единствено на основанието, че сама не е „система“, а е просто нещо като жизнен порив, устрем, вдъхновено отдаване на живия живот, творчество, дух, копнеж по истината, всеотдайно нейно търсене. Жиз-неният порив и порива на свободата не бива да бъдат оковавани в „системи“. Това е основната ми мисъл в резюме. Не зная доколко можах да се обоснова що-годе понятно, но горе-долу това исках да кажа…

Тъй че аз лично съм против вся-какви опити за реформиране на по начало недъгавата „образователна система“. Няма как да се оживи тя, да се влее в нея живот, да бъде тя преобразена в нещо живо и жизнено. Неслучайно от десетилетия така стерилната и човеконенавистническа обра-зователна система у нас (построена по съветски образец), именно командно-директивната централизирана система, не познаваща и не признаваща свободата, се намира в състояние на агония, на предс-мъртни конвулсии. Да бъде оживяван един труп, да бъде той реанимиран, е безнадеж-дна работа: трупът знае само тлението, гниенето, развалата, смъртта.

Ето разковничето е: същностна революция в образованието, поставяща образованието върху едни жизнеустойчиви начала – първо сред които е това на СВО-БОДАТА. Свобода е равно на живот, сте-рилната и не понасяща живота система носи само смърт. Ако образователните общности бъдат поставени на принципа на САМООРГАНИЗАЦИЯТА съобразно разби-ранията и действителните потребности на ония, които конкретно и непосредствено се

занимават с образование и с обучение, то това е начинът в образованието да почне да блика живот, то да стане жизнено и жизне-устойчиво.

Та от тази гледна точка с „кърпене“ на агонизиращата и умиращата система нищо не може да се постигне, просто агони-ята ще продължи и ще приема все по-уродливи форми. Истината е в СВОБОДА-ТА – но тази свобода, знайно е, не е и не може да бъде ДАР, подарен ни свише или отгоре, ние самите, тия, дето се занимаваме с образование, следва да си я ОТВОЮВА-МЕ сами. Някой ако чака образователните чиновници, разполагащи с пълно всевлас-тие, да благоволят някой ден да му „дадат“ свобода, ще има много да чака – и няма да дочака този ден. Необходими са инициативи вътре в умиращата система, които ще я подкопаят, по този начин тя в един момент ще рухне, а върху развалините и отломките ще почнат в един ден да растат прекрасни цветни градини – тези на свободните, самоорганизиращи се, почитащи живота и изпълнени с живот образователни демократични общности.

Този е пътят. Тази е сърцевината на идеята, на която следва да служи съв-ременното образование. Всичко друго е вариации на тема… мъртъвците (за духов-ното, за живота, за същинското образование и пр) погребват своите мъртви…

ИНЖ. КАЛИН ХРИСТОВ, КОГОТО ДИРЕК-ТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ УВОЛНИ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА МИНАЛАТА ГОДИНА, Е СПЕЧЕЛИЛ СЪДЕБНОТО ДЕЛО – СЪДЪТ ОТМЕНИ ЗАПОВЕДТА ЗА НЕГОВОТО УВОЛНЕНИЕ И ГО ВЪРНА НА РАБОТА!

четвъртък, 27 март 2014 г.

Публикацията от вчера под загла-вие Отговор на Омбудсмана г-н Констан-тин Пенчев по повод на моя жалба, свър-зана с рецидиви на груб администрати-вен произвол предизвика някои коментари, които заслужават да бъдат изведени на по-преден план – предвид това, че съдържат някои оценки, които показват реакция на общественото мнение по повод на разглеж-дания казус; ето какво ми пишат някои граждани в тази връзка: Анонимен каза: Господин Грънчаров, иск-рено се надявам тази госпожа да си получи

заслуженото! Тя самата най-вероятно е разбрала, че не е за това място, но ще направи още много пакости. Подкрепяме Ви! Анонимен каза: Ами сега... значи и на директорите може да бъдат налагани дис-циплинарни наказания?! Е, г-жа директорка-та ще я оспори в съда. Тя има пари и време да води обречени на неуспех съдебни спо-рове – случая Грънчаров, случая Христов, а сега и случая Анастасова.

Дерзайте г-жо Анастасова! С бю-джетни пари могат да се водят всякакви дела, нали и адвокатите имат дом и харчо-ве. Интересно кога МОН ще ви "подгони" и за тези разходи? Анонимен каза: На празника Благовещение изстрадалият г-н Грънчаров получи една толкова блага вест – честито, уважаеми г-н Грънчаров! Бъдете твърд, доказвате, че истината все някога излиза наяве, а спра-ведливостта тържествува! Изцяло Ви подк-репям в тази толкова благородна борба!

Между другото не зная дали вече сте разбрал, но Калин Христов, когото Анас-тасова уволни през лятото на миналата година, е спечелил делото – съдът отменя заповедта за неговото уволнение и го връ-ща на работа! Тъй че и той получил блага вест. Да, обаче Анастасова днес получи две доста горчиви вести. Проблемът си е само неин. Анонимен каза: Г-н Грънчаров, този доку-мент на омбудсмана си го отпечатайте и си го носете като индулгенция, която да показ-вате на съответните органи: този документ Ви оневинява изцяло, показва, че истината е на Ваша страна – и изцяло поставя в ъгъла на позора самозабравилата се дирек-торка! Поздравявам Ви за големия и заслу-жен успех! Реабилитиран сте окончателно!

Оттук-нататък директорката не мо-же вече да Ви направи нищо, а пък единст-веният й достоен изход е този: да се оттегли сама докато е време – ако иска да не се оттегли напълно опозорена! Анонимен каза: СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно увол-нението, извършено със Заповед № 900 от 15.07.2013г. на Директора на “ПГЕЕ-Пловдив”, с административен адрес гр. Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, предс-тавлявана от Директора С.А., с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, считано от 15.07.2013г., е прекратено трудовото правоотношение с К.А.Х., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца К.А.Х., ЕГН **********,***, на предишната, заемана пре-ди уволнението, длъжност – “Учител теоретично обучение” на основание чл. 344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

26 ОСЪЖДА “ПГЕЕ-Пловдив”, с администра-тивен адрес гр. Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., да заплати на К.А.Х., ЕГН **********,***, сумата от 930 лв. (деветстотин и тридесет лева) – разноски. ОСЪЖДА “ПГЕЕ-П.”, с административен адрес гр.Пловдив, ул. ”Пещерско шосе” № 26, представлявана от Директора С.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата от 160лв. (сто и шестдесет лева) – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Браво, браво, брависимо!!!!!!

ПОЗНАЙТЕ КОИ СНИМКИ СА ОТ БЪЛГА-РИЯ И КОИ – ОТ ШВЕЙЦАРИЯ?

(ОЩЕ >>>)

ХАЙДЕ НА... ОРОЦИТЕ!

За пет лева – толкова! :-) Източник на публикацията

БЕЗХАБЕРИЕТО В НЕПРЕДСТАВИМО ТЕЖКАТА ОБСТАНОВКА В РОДНОТО УЧИЛИЩЕ Е ИЗРАЗ НА ПРЕСТЪПНА БЕЗОТГОВОРНОСТ

четвъртък, 27 март 2014 г.

Налага ми се днес пак да напиша

нещичко в моя дневник – където разказвам

вече толкова много пъти за случки и прежи-велици в иначе тъй интензивния и динами-чен живот в нашата училищна общност, общността на знаменитото училище, което сега се нарича ПГЕЕ-Пловдив. Идеята ми е чрез представянето на такива вълнуващи картини на самия непосредствен живот да спомогна поне с каквото мога за прояснява-нето на истинската, на действителната и то твърде тежка ситуация в нашата образова-телна система, която, както е известно, агонизира от доста години - и по тази при-чина агонията й дава възможност да се породят какви ли не чудовищни, непредста-вими от здравия смисъл ексцесии, инциден-ти, образци на екстравагантно и немислимо допреди няколко години поведение и пр. Та ето какво се случи в тази връзка вчера, а пък по-долу можете да прочетете и съдър-жанието на един документ, подготвен от моя милост, с който алармирам съответните органи на управление за тежките проблеми, надявайки се все пак на някаква що-годе смислена реакция – с оглед преодоляването им:

Във вчерашния ден се случи нещо твърде показателно, бих си позволил да го нарека дори, без преувеличение, велико, нещо повече, феноменално значимо – щото наистина е израз на пребогат смисъл. Из-вестна е моята изследователска нагласа спрямо тия наистина феноменални процеси, които имам невероятния шанс да се сблъск-вам напоследък в сферата на т.н. "жив живот"; е, та вчера бях силно впечатлен от случилото се, ще го представя вкратце, щото въпреки екстремността му, то не зас-лужава кой знае какво внимание – въпреки че наистина много говори и показва. Живо-тът, дето се казва, винаги може да ни изне-нада – независимо от това какво до този момент сме преживели или видели. То това и му е хубавото на живота де, що да си кривим душата, това е именно вълнуващото в него. Та ето всъщност какво се случи вчера.

Вчера имах или по-скоро трябваше да имам час по философия в знаменития вече XI Д клас, прочул се с какви ли не невероятно показателни прояви в последни-те пет месеца – да, правилно прочетохте, пет, не повече и не по-малко, а тъкмо пет месеца! – в които агресивна групичка от този клас прави всичко, което й е по силите -

за да проваля всички часове по филосо-фия. Идеята е да бъде бойкотиран препо-давателя с оглед така чувствителната спря-мо непоносимите терзания на учениците директорка да го отстрани от преподаване – както това се случи вече в този клас преди три години. Тогава моя милост беше отст-ранен като техен преподавател по психоло-гия и логика (и то без директорката изобщо да разговаря с мен за евентуалния проб-лем!), а пък на мое място дойде една люб-веобилна преподавателка, която спечели навеки ученическите сърца – щото написа на всички, отгоре до долу в дневника, само шестици! (Докато при мен, "злодея", се искаше и се иска все пак да положиш извес-тни усилия – за да получиш желаната оцен-ка.) Ех, блажени бяха ония времена, ех, какъв кеф беше тогава! Да, ама ето, върна се пак "злодеят Грънчаров" в XI клас и ето, пак се почнаха непоносимите страдания – е, ний пък няма да му позволим да преподава, какво толкоз, ще го бойкотираме "до дупка" и ще го изгоним, колко му е?! Ако трябва ще го разболеем, ако трябва, ще го принудим са да си вземе шапката и да се махне сам заради непоносимия терор, на който ще го подложим, няма да му позволим да ни бъде учител по философия – още повече че знаем, че и многоуважаемата г-жа Дирек-торката не питае кой знае какви топли чувс-тва към него! Тя ни разбира, ето, тя ни обе-ща че ще го махне, ама сега не можела, щяла да го махне, ама в 12-ти клас, което ни намекна, че ако сме твърди, може да пос-тигнем заветната си цел и сега, важното е да сме изобретателни в жестокия натиск. Та ето вчера какво бяха измислили моите приятели от този иначе, не може да се от-рече, твърде изобретателен, бих казал творчески-изобретателен клас: щото все пак успяват да разширят нашите представи за възможното самоорезиляване – ако ми позволите да използвам тази ориенталска, но много пищна по смисъл дума.

Вървя значи за час в този същия клас и понеже съм дежурен учител, се спи-рам на едно място да видя каква е ситуаци-ята; оказва се, че насреща ми вървят две ученички от същия този XI Д клас, забърза-ни, предполагам, за час по философия; като ме видяха, започнаха да свирят с уста, и то възсилничко, не им обърнах внимание, нека да си свирят, щом толкова им се свири; ала в един момент те увеличиха децибела на свирнята с уста и почнаха директно да ме освиркват, така прозвуча всичко това; нико-га не съм предполагал, че млади дами на такава възраст имат чак такива бляскаво развити способности в свиренето с уста! Възхитих им се, зер, трябва да уважаваме талантите, и с оглед да им изкажа похвала публично пред оторизираните за това орга-ни се поспрях, изчаках ги да дойдат до мен, казах им, че съм дежурен учител и че им предлагам в следващото междучасие да дойдат с мен до директорката – където

27 смятах в подходяща обстановка да ги позд-равя заради толкова високото ниво на раз-витие на техния талант в свиренето с уста. Момичетата направиха подобаващите гри-маси и ми казаха нещо от рода на: "Да да, ще дойдем, ама на кукуво лято, чакай да дойдем!", щото те също, освен таланта в свиренето с уста, както съм забелязал, много държат да се изявяват като борбени, революционно настроени дами. Както и да е, продължих към учебната стая, в която трябваше да се проведе предстоящия час по философия.

Като наближих, забелязах обичай-ния невероятен шум, който обаче този път беше примесен с необичайно въодушевле-ние: явно ми готвеха някаква изненада; ний, опитните преподаватели, имаме вече инту-иция за тези неща. Като влязох в стаята открих, че всички ученици, предполагам, за да не хабят устата си, се бяха снабдили всички до един с подходящи свирки, да, от тия, как се казваха, май им викат пищялки, с които свирят малките деца и бебетата: като надуеш свирката, тя освен че пищи прони-зително, отпред се разтваря и разгъва нещо като израстък, наподобяващ сладостраст-нически опънат тънък език – и ако си доста-тъчно малоумен можеш дълго време да се любуваш как този "израстък-език" (по Фройд той може да символизира и нещо друго, но да не казвам какво именно, щото хептен ще скандализирам четящата публи-ка!) хем се навива обратно като спреш ду-хането, хем се опъва напред като духнеш по-силно! Та значи те се бяха снабдили с такива свирки и ме посрещнаха с пронизи-телна свирня, съпроводена с подобаващия шум, щото някои активисти хем свиреха мощно с изцъклени очи, хем за миг спираха да свирят и в това време подобаващо кре-щяха нещо неразбираемо, нечленораздел-но, предполагам за да окуражат свирачите да се напъват още по-силно. Постоях извес-тно време до вратата, щото шумът си го биваше. С любопитство очаквах да видя колко време ще издържат да се напъват в свирките. По едно време, тъй като те упорс-тваха, си извадих таблета и почнах, с оглед с нещичко да се занимавам докато се нас-вирят, да се ровя в него; някои се разкрещя-ха "Той ще ни заснеме на видео, той ще запише спектакъла!", аз обаче нямах такова намерение (а може би наистина трябваше да го запиша?!), после седнах зад бюрото и продължих да си играя било с джиесема, било с таблетчето си; чаках да спрат, евен-туално, да се изморят да свирят; но не би, те показаха, че имат мощни бели дробове - и свириха така някъде около 30-тина минути непрекъснато! Не зная дали това не заслу-жава да бъде предложено за рекорд по Гинес, тфу да му се не види, не се сетих да запиша исполинската нашенска юначна проява!

По едно време реших да поканя някой от ръководството на училището също

да се налюбува на това какви невероятни таланти в свиренето с бебешка пищялка имат нашите ученици. Звъннах на г-жа Директорката, както на личния й телефон, така и на служебния; тя не ми вдигна (след това ме извести, че била на някакво пуб-лично мероприятие и не й било удобно да говори). Учениците в този момент се напъ-ваха яката и свиреха с всички сили, опулили от напрежение очи и вени. Чудех се дали да не взема да изляза, тъй като ушите от тази свирня почнаха да ми пищят, ала понеже съм самоотвержен изследовател реших все пак да проверя доколко феноменални в свиренето са способностите на нашите ученици, експериментът си заслужаваше, беше направо великолепен. (По едно време ми мина една "мислъ", от която съвсем се почувствах поласкан: знаете, има една акция на студенти-комунисти против Цар фердинанд навремето, освиркали го със свирки, досущ както сега освиркваха мен, а пък после Царят за това нещо затворил Университета; леле, каква чест, и на мен да се случи същото като на самаго Фердиди-нанда Болгарского!) Та свирчовците (и свиркаджийките) значи издържаха да свирят с всички сили около 30-тина минути, това не е малко, нищо чудно да е и рекорд. Аз ще предложа на Педагогическия съвет да по-мислим да дадем някакви награди на тия наши музикални таланти, не бива в съвре-менни условия талантите да не бъдат на-сърчавани. По едно време реших да отпра-вя все пак някаква провокация за да прове-ря наистина ли е толкова силна любовта на тия млади хора към свиренето с бебешка пищялка, любовта им към, тъй да се рече, "музиката". С оглед на това написах на дъската следното изречение (открих, че писането в този вълнуващ момент е единст-веният начин за комуникация с тъй всеот-дайните свирджии, с тъй всеотдайните майстори на детската пищялка); та значи написах на дъската следната мисъл:

- Интересно: а все пак има ли ня-кой от тук присъстващите, когото поне малко да го е срам?!

Ефектът от тази моя инициатива беше, че пищялките почнаха още по-силно да пищят, а пък някои се разкрещяха, че нямало такива, дето да ги е срам, емоцията, която били изпитвали, явно, е радост, един-ствено радост, бравос! Как да не се гордее човек с нашата тъй талантлива младеж, кажете ми сега, а! Както и да е. Пищяха 30-тина минутки, а пък в последните 10-тина минутки от часа бяха заети с това да се опитват сами себе си да спрат да пищят с пищялките: някои опитваха да спрат всеот-дайните таланти в свиренето с пищялка, но те не спираха, едни спираха, други отново с всичка сила надуваха пищалките, абе така минаха няколко минути. Не можаха да се спрат до края, въпреки че някои хора напра-виха опити в тази посока. Когато някои не пищяха с пищялките, те за сметка на това

крещяха, та шумът да е на висота, да не би – о, богове! – да отслабне, та да се из-ложим че не умеем да вдигаме най-високия щум, примесен с крясъци и пр.! Някои явно искаха да ме чуят все пак как възприемам тяхното толкова впечатляващо и майсторс-ко свирене с детска пищялка, е, успях в един момент да взема думата и да кажа горе-долу следното:

- Впечатлен съм, но най-вече от това: ако наистина никой не го не е било все пак поне малко срам в този час, то това според мен е направо феноменално – и то свидетелства за впечатляваща емоционална извратеност или безчувст-веност!

Някои, разбира се, се впечатлиха от думата "извратеност" и предложиха на народа "да запомни обидата", с която "тоя там се опитва да ни обиди", ала ний, разби-ра се, ще му покажем на какво сме способ-ни! В диалог не се получи да вляза, казах им за една седмица до следващия час да опи-тат все пак да помислят малко над думите ми, може пък нещичко и да почувстват. Не ги било срам и нямало надежда или опас-ност някога изобщо да ги досрамее – аз така разбрах реакцията им. Както и да е. Попитах все пак: а не чувстват ли, че се държат твърде глупаво? В тия мои опити за влизане в диалог със свирчовците един ученик каза нещо твърде интересно, той каза горе-долу следното (не мога да претендирам, че съм запомнил точните думи, но за смисъла гарантирам):

- Абе, господине, забелязах че в блога си сте писал нещо за събитията около Крим, искам да кажа: нямате ни-какво право като учител да провеждате в блога си открито проамериканска пози-ция в тълкуването на събитията!

Това е горе-долу единственото членоразделно нещо, което чух от ученик в този памятен час. Аз подхвърлих: да не би да искате да кажете, че акцията ви с пище-нето с пищялки да има връзка с този мой коментар, да не би акцията ви да е полити-ческа? Отвърнах му, че блогът си е мой и в него мога да си пиша каквото искам. И как-вото мисля. Това каква е моята позиция за събитията в Крим тях лично изобщо не ги касае, щото аз в блога си се изявявам в друго свое качество: като български граж-данин. Мислех да допълня, че ако бяха учили миналата година при мен предмета "Етика и право" вероятно щяха да знаят доста неща от тази област, ала се въздър-жах, щото твърдението, че явно нищо не са научили през миналата година щом ми задават такива въпроси можеше прекалено да ги засегне: а че имат шестици по този предмет аз изобщо не се и съмнявам де, то си се знае! Та това общо взето се случи вчера с този наистина прекалено интересен и оригинален клас, вие впечатлени ли сте, а, уважаеми читатели?

28 Ходих след часа да известя ръко-

водството за произшествието. Г-жа Анаста-сова се беше върнала от мероприятието, което й беше попречило да ми вдигне теле-фона. Разказах й вкратце историята, тя благоволи да ми каже своята чудата теза ("Е, аз ти казвам, проблемът е само твой, ти не можа да овладееш този клас!"), аз пък, както е обичайно в нашите разговори, й казах, че проблемът отдавна е изцяло неин, че от нея зависи всичко, сиреч, че тя носи пълната отговорност не само за акцията на този XI клас днес, но и за цялостното му поведение – щото не благоволи да си из-пълни ролята и да парира ексцесиите още в зародиша им. Моята теза е: в този час те освиркваха по-скоро нея, а не мен, акцията им е срещу институцията, която тя все още оглавява, а аз лично не виждам в себе си никаква вина за случилото се - в тия исто-рически пет месеца. Да, проблеми с този клас отдавна нямаше да има ако тя си беше изпълнила предписаната от закона роля. Но не би, ето, сега нека да има добрината да се наслади на всичките горчиви плодове. Така текат нашите разговори с г-жа Анастасова напоследък: ние двамата с нея явно живеем на съвсем различни планети. Както и да е, това е отделна тема.

Разбрахме се с г-жа Анастасова аз да напиша доклад по случая и с него да се занимаят компетентните органи. Питам се дали не е дошло времето да известя... прокуратурата, щото става дума за екстра-ординерни или чудати събития-ексцесии, които не се вместват нито в нормите на морала, нито в нормите на писаното право. Пълзящата анархия в това училище набира скорост с всеки ден. Дали трябва да очак-ваме да се случи нещо непоправимо та някой от ръководството да се стресне поне малко?

Решавам в този момент (щото се изморих да пиша вече) да пусна днес в канцеларията на училището доклад със следното пределно лаконично съдържание:

ДО ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ

ПРОЯВИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕТИЧНАТА КОМИ-

СИЯ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

КОПИЕ: ДО НАЧАЛНИКА НА РИО-ПЛОВДИВ

КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИО-НАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СИНДИКАТ

"ОБРАЗОВАНИЕ" КЪМ КТ "ПОДКРЕПА" КОПИЕ: ДО ДИРЕКТОРА НА ИНСПЕКЦИЯ

ПО ТРУДА-ПЛОВДИВ

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в

ПГЕЕ-Пловдив

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Отдавна много от нас са обезпоко-

ени от ситуацията в училището, която се влошава по всички линии с всеки изминал ден. От известно време се правят безус-пешни засега опит за провокиране на де-мократичен дебат по тежките проблеми, примерно в сферата на отношенията учи-тел-ученик, директор-ученици, директор-учител, в сферата на т.н. дисциплина на учениците и пр., дебат, който обаче до този момент все още не е започнал. Много пъти писах доклади по тия въпроси, адресирани до Педагогическия съвет и до цялата учи-лищна общност, но уважаемата г-жа Дирек-торка не пожела да ги внесе за обсъждане в органите, за които тези документи бяха предназначени. Ситуацията обаче ескалира и се влошава с всеки изминал ден, прие-майки най-уродливи, немислими преди време форми; ето няколко факта в тази посока:

- Г-жа Директорката си позволи да

издаде на учител диагноза "податлив на чести нервно-психични разстройства" и по този начин го изпрати на психиатричен ТЕЛК (медицинските органи отхвърлиха самоделната й "диагноза");

- В XI Д клас вече пети месец (!) не

се води учебен процес по философия въп-реки всички опити в тази посока на препо-давателя; учениците се чувстват насърча-вани от ръководството да продължават обструкцията и бойкота на часовете, целей-ки една споделена с директорката цел, а именно този преподавател да бъде уволнен и изгонен от училището; обстановката в този клас става невъзможна, прие вече най-уродливи форми, примерно, в час на 26 март т.г. класът, снабден с детски пищялки, пищя непрекъснато цели 30 минути, прова-ляйки за сетен път часа по философия;

- Г-жа директорката напоследък откри нова процедура за уволнение на същия този преподавател по философия, т.е. моя милост, искайки този път разреше-ние от Инспекцията по труда, имайки пред-вид това, че той е инвалидизиран;

- Всекидневно в учителската стая обезпокоени учители споделят, че ситуаци-ята с дисциплината все повече се влошава, ала училищното ръководство не само че няма обмислена стратегия за решаване на проблема, но и не прави нужното този тежък проблем да бъде обсъден най-задълбочено в един наистина демократичен дебат, с оглед изнамирането на ефикасни, на рабо-тещи решения; беше проведен учителски съвет по темата отношения учители-

ученици, но по тази тема не се проведе дискусия, "по липса на време", няколко пъти време за такава дискусия на Педагогически съвет не се намира, въпреки че желаещите да споделят проблемите и вижданията си не са малко;

- Т.н. Комисия за борба с проти-вообществените прояви изпълнява по неефикасен начин своята функция, следва да бъде осмислено съществуването й, тя следва да се реорганизира, обнови кадрово и да започне да си изпълнява ефикасно задачата – с оглед противодействие на толкова обезпокоителните явления;

- Т.н. Етична комисия нищо не прави и дори не реагира на официално представени й доклади, примерно за ярко дискриминационното отношение на дирек-торката Анастасова спрямо колеги, в това число и спрямо мен самия: от повече от две години съм обект на невиждана кампания по дискредитирането ми като личност и препо-давател, водена собственоръчно от г-жа директорката, ала това на сложените в Комисията по етика удобни лица, предпола-гам, им се вижда "съвсем етично"; моя ми-лост беше член на тази комисия, как бях негласно сменен аз сам не зная, но у наше-то училище вече явно всичко е възможно, в него вече няма невъзможни неща;

- В момента тайно се събира под-писка, насочена срещу "другояче мислещ преподавател", получих безброй сигнали за упражняван натиск върху колегите да се подпишат под такъв куриозен документ в подкрепа на директорката и против колегата си, това е израз на такава крещяща неколе-гиалност и неетичност, че се питам защо Етичната комисия още спи; прочее, моята оценка е, че щом активистите на тази недо-пустима кампания срещу един преподава-тел не се усещат какво правят, явно нравст-вената и психологическата ситуация в учи-лището е цялостно отровена; аз бих си позволил да определя такъв документ като нов литературно-криминален жанр, именно като "колективен донос" – понеже нищо не пречи забележките към въпросния препода-вател да бъдат отправени публично, в съот-ветните за това форуми като Педагогически съвет, Етична комисия и пр. Но явно някои стереотипи от близкото минало са толкова живи, че някои без замисляне им се отдават – и затова залага на интригите, на доносите, на други подобни глупости и пр.

Толкова. Въпросите са много. При-чини за безпокойство колкото щеш. Ситуа-цията изисква спешни мерки за противо-действие. Безхаберието в непредставимо тежката обстановка в родното училище е израз на престъпна безотговорност – все пак ние носим тежка отговорност за възпи-танието и образованието на нашите учени-

29 ци. Куриозно е да се случват подобни екс-цесии в училище като нашето, което доско-ро беше еталон за високо качество на обу-чението, за една чудесна академична обс-тановка, в която нашите възпитаници разви-ваха безпроблемно талантите си и пр. Всич-ко обаче рухна в изминалите три години и работите, в резултат на погрешното ръко-водство на училището, сега се намират в плачевно състояние. Трябва да се търси изход от нелеката ситуация. Всичко не е загубено, но това, което ще бъде, зависи изцяло от нас самите. Трябва да си запрет-ваме ръкавите и да започваме да работим по решаването на проблемите, а не безк-райно да се опитваме да ги замитаме под килима. Така мисля аз. В това аз вярвам. За това работя - според силите и възможности-те си. Апелирам целия екип да заработи в единна, свободно избрана посока - която не може да е друга освен доброто на нашите ученици и достойното бъдеще на институ-цията! – щото иначе сме загубени. Верният път за това е само един: свободният, де-мократичния дебат. С участието на всички: ученици, учители, родители, ангажирани граждани, администратори от различните нива.

Надявам се този документ в най-скоро време да бъде обсъден в органите, до които е адресиран. Ако и този път бъде скрит в най-отдалеченото чекмедже на директорското бюро, ще ми се наложи отно-во да известя компетентните за това вис-шестоящи отговорни органи и институции. 26 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е в "суров" вид, предстои редактиране и шлифоване. Моля да не се приема като окончателен. Ще направя нежното в течение на дена да поправя поне грешките от различно ес-тество, които съм допуснал от бързане. Но предвид важността на документа все пак го публикувам, за да не се губи от така ценното ни време. Искат се спешни реакции. Надявам се това вече се разбира от всички. Работите са сериозни.)

ПРИЗИВ КЪМ БЛАГОРАЗУМИЕ – В ИМЕ-ТО НА БЪЛГАРИЯ И НЕЙНОТО ДОСТОЙ-НО БЪДЕЩЕ

вторник, 25 март 2014 г.

Изцяло споделям тази мъдра и ра-

зумна мисъл на моя приятел от Елхово: В момента главната заплаха за

България е българската мафия, която заед-но с другарите ни тласка към евразийските домогвания на Кремъл. Това е като посто-янно разрастващ се пожар. Ние трябва да го изгасим – и много е глупаво да отправяме

претенции към тези, които са застанали до нас за да участват в гасенето.

Написа: Томи Томев

MOHAMAD IN BULGARIA – HELP SYRIA'S REFUGEES: МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ ЧО-ВЕЦИ?

Mohamad in Bulgaria - Help Syria's Refugees from ECRE on Vimeo.

Mohamad is a 24 year old student from Syria. Mohamad had to flee after he and his friends were captured while travelling back from university and threatened to be killed while in captivity only because they were Kurdish. He was released but was still in danger so he fled with his mother and brother and sisters to Bulgaria where he was detained upon arrival and had to live in an unheated tent. Mohamad dreams of continuing his education.

СБИРКИ ОТ КНИЖКИТЕ НА СП. ИДЕИ И ОТ МОИ АВТОРСКИ КНИГИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА ЗАМИНАВАТ УТРЕ КАТО ДАРЕНИЕ ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ НА СИ-ЛИСТРА

вторник, 25 март 2014 г.

30

31

Здравейте, г-н Грънчаров, Разговарях с ръководството на Ре-

гионалната Библиотека в Силистра. Обяс-ниха ми, че няма проблеми с дарението. Трябва само да уточним начина, по който да бъде получена доставката. Съществуват два варианта. Първият е ние (т.е. аз) да я доставим в библиотеката, а другият е те да отидат на място да вземат пратката. При втория ще трябва вие да уточните бройката и материалите на това, което ще изпратите на тези телефони: 0878 ... и 0897 ... Св. В. – отдел комплектуване и каталогизация.

По отношение на разпределението на материалите практиката им е следната. Те каталогизират това, от което имат нужда в регионалната, а нещата, които се повтарят и са в повече разпределят по читалищата в региона. Така че вие преценете какво коли-чество и съдържание от книгите Ви и списа-нията да изпратите.

За мене е по-удобно да изпратите материалите на място, от което мога да ги взема – куриер или пощата.

Моят адрес е гр. Силистра, ул. ... № ... вх ... ет. ... ап. ... тел. 0896 ...

До скоро! Г-н Грънчаров, Проведох разговор със заместник-

директора на езиковата гимназия в гр. Си-листра, който е и преподавател по филосо-фия там. Казва се Н. Ж. Той каза, че се познавате и прояви силен интерес да полу-чат от Вашите издания и помагала за по-пълване в училищната библиотека - и обе-ща да съдейства с каквото може за доброто дело. Той има информация и контакти и за останалите училища в града. Това е негови-ят e-mail: и телефон 0894 ...

Още едно място, в което проведох раговор и проявиха интерес е от библиоте-ката на средношколското общежитие "Мла-дост", в което има ученици от всички учи-лища в града и от цялата област. Те имат нужда от нови учебни помагала по филосо-фия. Лицето за контакт там е М. Д. 0895 ...

Те заявиха, че най-добрата схема за доставка е Вие да ги пратите на мен, а аз да ги дам на тях. Очаквам вече да уточним какво и как ще бъде получено.

Поздрав. Доскоро!

Здравейте, уважаеми г-н П., Забавих малко отговора си тъй ка-

то тия дни съм изключително много зает с работа по подготовката на новата книжка на списание ИДЕИ, която ще трябва да изпратя в печатницата до края на март. Освен това имам и доста служебни проблеми, та това ме възпрепятства да подготвя книжките на списанието и също така от моите авторски книги, които Ви обещах да изпратя като дарение на библиотеки от вашия град. Вече съм подготвил пратката и още утре тя ще замине за Силистра по пощата – на Вашия адрес, ще Ви помоля Вие да разнесете книгите и списанията до крайния получател, щото наистина нямам време да установя-вам контакт с хората, които ми препоръчах-те – и да уговарям с тях начините за достав-ка на книгите и на списанията. Ще съм Ви много благодарен ако Вие ми съдействате книгите и списанията да стигнат до конкрет-ния краен получател, до съответната биб-лиотека. Оказа се обаче, че се получиха три големи и тежки пакета, които сега ще Ви изпратя, но ще Ви помоля като занесете на регионалната библиотека (непременно на нея!) съответните броеве (от всяко заглавие поне по едно), един комплект да занесете и на библиотеката на езиковата гимназия в гр. Силистра. Моля след това, като разговаряте съответно с библиотекаря или с учителя по философия г-н Н. Ж. след това заедно с тях да опишете колко още екземпляра от съот-ветното издание ще са Ви необходими, за да ги изпратим още веднъж; нека те да

преценят (включително и за библиотека-та за общежитието) по колко екземпляра от съответната книга, учебно помагало или броеве списания ще са им необходими, за да подготвим оттук следваща пратка, с която по-пълно да задоволим потребностите от учебна литература по философия. Тъй като сега наведнъж всичко да изпратим и също така да предвидим потребностите е хем трудно, хем невъзможно.

Това е в общи линии. Ще решим проблема постепенно, без да се затрудня-ваме наведнъж всичко изцяло да свършим. Тъй като и на мен ми е трудно да мъкна много пакети да нося наведнъж до пощата, аз не съм много добре със здравето. Но в срок от две-три седмици ще можем по-спокойно и полека да решим проблема. Книги и помагала имам предостатъчно, също така и екземпляри от излезлите досе-га броеве на списание ИДЕИ (15 книжки досега) – с изключение на най-първата книжка, която излезе през 2009 г., тя отдав-на е изчерпана. Сега-засега от нея не мога да изпратя, но ще се постарая да намеря няколко бройки, ако са останали на борсата в София. А учебни помагала по философс-ките предмети, дето се учат в гимназиите, имам предостатъчно: откакто ми забраниха да преподавам на учениците си по моите собствени помагала (!!!) – да, и това е въз-можно да се случи в нашата мила таткови-на, в "европейска" България! – имам купища непотребни книги, учебници и помагала. Още повече че и книжарите не щат да разп-ространяват по книжарниците си такива "непазарни" философски книги, от които няма да могат да реализират кой знае какви печалби.

В новата книжка на ИДЕИ, държа да Ви информирам и за това – ще излязат и Ваши афоризми, които са чудесни, много ми харесаха, а пък по-нататък, живот и здраве да е, ще излязат от Вашите текстове за религията и пр. С това завършвам своето писмо, извинявайте още веднъж за закъс-нението, но наистина бях твърде много зает и нямах възможност да отговарям на никак-ви писма напоследък. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров П.П. В списание ИДЕИ има рубрика "ЧИТА-ТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ" и там ми се иска да публикувам нашите писма относно доставката на сп. ИДЕИ до библио-теки в гр. Силистра. Как възприемате това, съгласен ли сте да го сторя, мога ли да публикувам не само инициалите Ви, но и име и фамилия? Мисля, че няма лошо това да излезе, то ще остане като един документ на времето – да се знае един ден как се е разпространявало списанието в наши дни. Знаете ли, голям проблем е разпростране-нието на списание ИДЕИ, големите разп-ространители по т.н. будки за продажби на периодичния печат категорично не щат да

32 го разпространяват, смятайки, че то не е "вървежно", сиреч, че няма да има читате-ли, че не е "пазарно" и пр. Знаете какви боклуци разпространяват, но все за т.н. масов вкус, но ето, едно сериозно списание за духовните неща не щат да го разпрост-раняват, и то категорично не щат. По този начин бавно убиват нашето списание. Чу-дим се какво да измислим за да го запазим в тази тежка ситуация. Намалихме много тиража, понеже то е съвсем на загуба, а пък никой (ако не броим неколцина "луди глави" като мен, които отделят от залъка си списа-нието да излиза вече толкова време) та значи иначе никой не пожела да подпомогне излизането на списанието, имам предвид разни бизнесмени, богати и известни хора, които съм молил, на които съм пращал списанието, с идеята да се трогнат и да помогнат; но не, те са непреклонни, нещич-ко не дават. Сякаш има една омерта подоб-ни издания да бъдат системно задушавани и да не виреят у нас, аз така си обяснявам тия неща.

Както и да е. Пак се разфилософс-твах, извинете! Всичко добро! ДОБАВКА: А ето и моето писмо г-н Ж., учител по философия в едно от училищата на гр. Силистра:

Здравейте, уважаеми г-н Ж., Много се извинявам, но преди мал-

ко от бързане изпратих по погрешка на Вас писмо, което бях написал на г-н Пецов, който е идвал при Вас да разговаря за едно дарение на книжки от списание ИДЕИ и също от авторски мои книги и учебни пома-гала по философските предмети, което с него уреждаме тия дни да пристигне в Си-листра. Та той ми и даде Вашият имейл, поради което стана грешката – аз се гласях да пиша и на Вас, ето че обърках писмата. Но няма лошо че и до Вас ще пристигне това писмо, щото да сте наясно докъде е стигнала работата. Ще се радвам и с Вас да поддържаме връзка, ще е много полезно да си сътрудничим за каквото можем, пример-но, ако Ваши ученици, да речем, напишат хубави есета по философия, да ми ги пра-щате за публикуване в списанието и други такива възможности има. Аз също искам да Ви помоля като разгледате списанията и помагалата да прецените по колко екземп-ляра ще са Ви необходими за да ги изпра-тим допълнително, с оглед учениците да могат да ги ползват, ония, които искат, които преценят, че ще са им полезни. Толкова засега.

Наистина ще се радвам да под-държаме връзка и да си помагаме с каквото можем: щото работим, дето се казва, все на една и съща "нива". С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ОТГОВОР НА ОМБУДСМАНА Г-Н КОНС-ТАНТИН ПЕНЧЕВ ПО ПОВОД НА МОЯ ЖАЛБА, СВЪРЗАНА С РЕЦИДИВИ НА ГРУБ АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ

РЕПЛИКА ДО НЕУМОРНИЯ ЛЪЖЕЦ ЧЕР-ГАРЯ – ВСЕОТДАЕН ТРУЖЕНИК НА ФРОНТА НА МЕДИЙНАТА ЛЪЖА И НА БАЛАМОСВАНЕТО НА МАЛОУМНАТА ПРИРОДОПОПУЛАЦИЯ

Ето какво написах на пословично-откровения лъжец Чергаря, дето наскоро беше провъзгласен за "медийна звезда" на свидното ни Отечество; написах му тези думи по повод на най-пресния екскре-мент, който той е пляснал тази нощ в така

бясно движещия се медиен вентилатор на родината ни:

Колко е хубаво да се лъже непре-

къснато, какво голямо уважение получават анонимните лъжци у нас като Чергаря, как е прекрасно да се гаврим със страданията на бедния народ – с оглед да опропастим единствените му постижения, а именно влизането в Европейския съюз, влизане, дето е като трън в очите на промосковската "пета колона" у нас, дето така упорито и всекидневно работи, пробутвайки ни тонове лъжи, с оглед наивният народец да се отка-же от всичко и отново да бъде натикан в кочината на намиращото се под московска опека "добруване" и "благоденствие". Чер-гарю, колко плащат руските кагебистки таварищи да се работи така усърдно на фронта срещу европейския път на Бълга-рия? Кажи, не се срамувай, предполагам добре заработваш – щом така неуморно лъжеш и разпространяваш тонове лъжи и помия?

Ето, и медийна звезда стана нас-коро, така те хвалят за "остроумието" и "духовитостта", сигурно си изяждаш чорапи-те от яд че не пишеш открито, че не подпис-ваш текстовете си със собственото име – та да можеш да се ползваш от справедливата слава, която те сполетя. Сега как ще дока-жеш, че ти си писал всички тез великолепни лъжи, с които така силно впечатли целокуп-ната малоумна и наивна преподопопулация на свидното ни Отечество, която така обича да бъде лъгана – и така силно ненавижда истината?!

Бъди здрав, продължавай да лъ-жеш все така вдъхновено и всеотдайно! Приятно трупане на заслужените денежни ресурси, които признателните ти поръчите-ли, навярно, ти изплащат за добрата служ-ба...

ПОТРЕСАВАЩО СЪВПАДЕНИЕ МЕЖДУ РЕЧ НА ПУТИН В 2014 Г. И РЕЧ НА ХИТ-ЛЕР, ПРОИЗНЕСЕНА В 1939 Г.

Порівняння виступів Володимира Путіна 18 березня 2014 перед Федеральни-ми Зборами та виступу Адольфа Гітлера перед Рейстагом 1 вересня 1939 року

УТРЕ Е БЛАГОВЕЩЕНИЕ!

33 понеделник, 24 март 2014 г.

От страницата на Bohem Demeshko СПРАВКА: Благовещение (от църковносла-вянски; на гръцки: Εὐαγγελισµός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio — възвестяване) е евангелско събитие и пос-ветеният на него християнски празник: Въз-вестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очак-вания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.

Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почи-та се от всички основни християнски дено-минации (православие, католицизъм, про-тестантство).

За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38: 26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на деви-цата беше Мариам. 28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благосло-вена си ти между жените. 29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36. Ето и Елисавета, твоя сродница, нари-чана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Гос-подня; нека ми бъде по думата ти. И Анге-лът си отиде от нея.

ШЕСТТЕ ДУМИ, НАПИСАНИ ОТ ХЕМИН-ГУЕЙ, КОИТО МОГАТ ДА РАЗПЛАЧАТ ВСЕКИ ЧОВЕК, ИМАЩ ДУША...

"За продан: Бебешки обувки. Нео-бувани никога."

Ъ.Хемингуей Източник на публикацията

ДИСКУСИЯ ЗА ТЪЖНАТА РЕАЛНОСТ ИЛИ ЗА ИСТИНАТА В BG-ОБРАЗОВАНИЕТО

неделя, 23 март 2014 г.

В сайта Teacher.BG. Мрежа на учи-телите новатори е публикувана дописката Учителка наниза 14 двойки за час, по повод на която се проведе следната изрази-телна дискусия: Nedelin Boyadjiev: Има ученици, учещи в гимназия, които не могат да напишат собст-веното си лично име (!!!) без да допуснат грешка. Как учителят да въведе такива ученици в дълбините и висините на науката си, която им преподава? Учениците все по-малко четат и имат дефицит на изразни средства, липсва им лингвистична култура, имат беден речник дори на своя роден език. Mihail Mihov: Тъжен факт, който ме вбеся-ва, но... смятам, че всички ние изпускаме момента – свидетели сме на едно голямо обръщане на палачинката... имало е някол-ко такива в историята. Просто вече инфор-мация се получава и ще се получава по друг начин, нивото на образованост е друго, хората, приоритетите, ценностите на новото

време са и ще са други. Очевидно е, че четенето и ученето в сегашния му вид прик-лючи. И май неприспособимите сме ние, а не децата... Darina Uzunova: НИЩО ОСОБЕНО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО... НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА КАКВИ ПРЕТЕНЦИИ НЕОСНОВАТЕЛНИ ИМАТ УЧЕНИЦИТЕ И КАК МАНИПУЛИРАТ РОДИ-ТЕЛИ ТЕ, КОИТО НЕ ВДЯВАТ ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ. И КАК СЕ УЧАТ ДА ЛЪЖАТ... СИГУРНА СЪМ, ЧЕ ДВОЙКИТЕ СА РЕАЛ-НИ... ТОВА Е ТЕСТ – ВСИЧКО Е ЧЕРНО НА БЯЛО. Donka Doneva: Трябвало е да им върне целия тест – въпросите и отговорите им. Предполагам, че е искала да използва лис-товката с въпросите и в друга паралелка. Това едва ли може да се нарече пропуск. Истината е, че претенциите на ученици и родители са огромни, а знанията им нищож-ни. Някога моите ученици знаеха схемата ми за оценяване на тестове. Тройка получа-ваха при поне 50% верни отговори. Не, тя им е "нанизала" двойките... (ОЩЕ – в блога)

ЕТО КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ В ДИСКУСИ-ОННИЯ КЛУБ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ТИЯ ДНИ, ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ!

понеделник, 24 март 2014 г.

Онлайн-изданието на книгата можете да прочетете или разлистите ето тук: Книгата със заглавие "Изследвания върху състо-янието на нравите в едно училище"

ПОДКРЕПА ЗА ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА ЛЪЖАТА – НА СЪВЕТС-КАТА АРМИЯ-ОКУПАТОРКА НА БЪЛГА-РИЯ – ОТ КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА В СО-ФИЯ

март 24, 2014

Политическа подкрепа за усилията на гражданите за европейско демонтиране на лъжата

34 Иво Инджев

Усилията на гражданската съпро-тива срещу доминиращото над българската столица агресивно наследство от съветския колониализъм дадоха резултат. Получиха първа по рода си политическа подкрепа през това хилядолетие.

Ще бъде интересно да се види се-га дали ГЕРБ ще се възползват да се при-съединят към този пробив на демократич-ността в дългогодишното увъртане около каузата за освобождаване от лъжата за “освобождението” като фундамент на целия фалш на т.н. преход от комунизъм към… Путинизъм.

Идват избори. Би било много евро-пейско! ПОЗИЦИЯ на общинските съветници от Синята коалиция в СОС Относно: Идеята паметникът на съветс-ката армия да бъде демонтиран и пре-местен от Княжеската градина

Подкрепяме категорично идеята паметникът на съветската армия да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина. Тази позиция сме защитавали без колебание и във връзка с нейното осъщест-вяване сме предприели следните инициати-ви:

По наше предложение и доклад Столичният общински съвет взе решение, с което бе върнато историческото име на Княжеската градина, която несправедливо почти 60 години бе наричана Градина на паметника на съветската армия.

По наше предложение Столичният общински съвет взе решение за провеждане на конкурс с международно участие за про-ектиране и реконструкция на Княжеската градина.На публичното обсъждане на зада-нието за конкурса за проектиране и реконс-трукция на Княжеската градина, с активното участие на общински съветници от Синята коалиция и граждани, бе наложено в зада-нието да не се изисква категоричното запаз-ване на паметника, като условие пред еки-пите, които ще се включат в конкурса.

Общински съветници от Синята коалиция публично са заемали нееднократ-но позицията, че паметникът трябва да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина

Заявяваме, че всяка публична про-ява на Инициативния комитет на ГИДПСА, във връзка с реализиране на неговата кау-за, ще бъде подкрепена от общинските съветници от Синята коалиция.

Княжеската градина е живо свиде-телство за стремежа на поколения българи към независима и европейска държава и тя трябва да продължи да се развива в духа, завещан от нейните първостроители!

КРАТЪК КОМЕНТАР: Ето един чудесен тест за това дали съветниците от ГЕРБ са проевропейци – или са проазитци-путинки или путинисти! Да видим, то скоро ще се разбере какви са наистина и всъщност. Тия неща не могат да се крият безкрайно…

САМОСТОЯТЕЛНОТО РАЗМИШЛЕНИЕ Е НАЙ-БЛАГОРОДНИЯ ПЪТ, ВОДЕЩ КЪМ ЗНАНИЕТО

Три пътя водят към знанието: пъ-тят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Конфуций (на китайски: 孔夫子孔夫子孔夫子孔夫子, Кун Фудзъ)

А НЯКОИ ПЪК, ВИДИТЕ ЛИ, НЕЗАВИСИ-МОСТТА НА ЛИЧНОСТТА ГИ ДРАЗНЕЛА!

Някоя си, всъщност една дама на име Walker Powell е написала текст под заглавие Should we Teach Our Children Independence?, а пък г-н Николай Дренчев призовава членовете на групата УЧИТЕЛИ във Фейсбук да отговорят по този повод на въпроса му; прочее, сега виждам, че това не

е групата УЧИТЕЛИ, а групата на „Национална мрежа на родителите“; но въпросът е същият:

Какво значи независим и от ко-го/какво, трябва ли да бъдем независи-ми?

Ето как моя милост счете за нужно да отговори на този иначе хубав въпрос:

В тъй „хубавата“ статия авторката се е заплела в противоречия понеже бърка, смесва понятия като „самостоятелност“, „зависимост“, „съпричастност“, свобода и прочие, сиреч, е успяла да сготви превъз-ходна каша от тези понятия, вместо да въведе известен ред в тях. Първо, да си независим (свободен) съвсем не значи да си… самотен, да си саможивец, това пък откъде й хрумна на тази „мислителка“? Зависимият съвсем не е задължително да е толкова общителен и съпричастен, той може всичко това да го прави поради нагаж-дачество (конформност), именно с оглед да черпи облаги от общността. Никъде не е доказано, че податливите на влияния (зави-симости) от страна на социума са непре-менно щастливи, ако личността им е що годе развита, точно това може да ги напра-ви нещастни, стига, разбира се, чувствител-ността им да не е извратена. Личностно и общностно (социално) са в извечен конф-ликт и безусловното подчиняване на лич-ността на натиска от страна на общността води неминуемо до обезличаване – а това е същинска трагедия на ония, които имат самосъзнанието и самочувствието да са личности – и държат да си останат такива. Който иска да бъде безличен, за който лич-ността нищо особено не означава, пожа-луйста, нека да иде да се натиска да става зависим колкото си иска. Примерно, автор-ката на тоя текст, примерно, е варварски зависима от своята неспособност да мисли и да схваща, това е доста неприятно. Ето как сама се самоопровергава И още много неща могат да се кажат за нейната тъй превъзходно хаотична и неосмислена изобщо (несмислена) теза…

Независимият е свободният, но свобода не означава да си абсолютно неза-висим от нищо, а само означава, че ти съз-нателно решаваш от какво да се огранича-ваш, от какво да зависиш и пр. Самото понятие показва: не-зависимост, но не изобщо, а по определен начин, според това ти самият що за личност си. Някои са вар-варски зависими от своите собствени… навици и пороци, ерго, тия са нещо като роби на самите себе си, такива не познават свободата. Други пък се чудят как да избя-гат от този „тежък дар на свободата, с който това нещастно същество се ражда“ (Досто-евски), има се предвид човека. И за да избягат от този проклет дар на свободата се подчиняват безапелационно на общността, сами стават товар (тежест) на плещите на

35 тази общност – и така облекчават самите себе си: да, със свобода наистина не се живее лесно. Зависимият обаче живее „лесно“ – и безотговорно. И не му пука, че губи по този начин достойнството си. За такива достойнство обикновено нищо не значи, означава само празна дума без кап-чица смисъл. И така нататък. Това ми е любима тема, имам предвид темата за свободата. Тя е централна и в моите фило-софски и психологически книги.

Бързам да се изкажа преди някой бдителен гражданин да ме е изгонил пак от групата: щото такива като мен са опасни хора! :-) Смущават другите като ги подтик-ват да мислят, а това е доста дразнещо, съгласете се…

Пардон, помислих, че това е група-та УЧИТЕЛИ (затворена), това е друга гру-па, не видях, прощавайте, оттук още не съм бил гонен…

ОТКРОВЕНИЯТА И БЕЗСРАМНИТЕ УВЪР-ТАНИЯ НА ПРИДВОРНИЯ "ПОЛИТОЛОГ" НА ПУТЛЕР, ДИКТАТОРА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ

Ходът с Крим – коментар на Сергей Ми-хеев (с видео)

Присъединяването на Крим и Се-вастопол към Русия е прецедент и стана възможен благодарение на това, че в Киев имаше държавен преврат и жителите на Крим бяха заплашени от физическо унищо-жаване, коментира за “Панорама” известни-ят руски политолог Сергей Михеев и допъл-ни, че голяма част от контрола в Киев е поет от неонацистите. Те са петима в правителс-твото, представители на националсоциа-листическата партия “Свобода”. И генерал-ният прокурор, и председателят на Съвета за държавна сигурност са представители на “Свобода” и някои други фашистки партии, подчерта той. (ОЩЕ >>>)

ЕТО ЗАРАДИ ТОВА ИНТЕРВЮ НА Г-Н ПРЕЗИДЕНТА НЕ СЕ СРАМУВАМ ЧЕ ГЛА-СУВАХ ЗА НЕГО!

Росен Плевнелиев: Народът ни ще оцени честната позиция на българските поли-тици (с видео)

Анексиране означава насилствено присъединяване от една държава на части

от територията на друга независима държа-ва чрез нарушаване на международното право, това се случи пред очите на целия свят. Ние всички видяхме как Русия изпрати войски. Под зоркия поглед на руските вой-ници бе организиран незаконен локален референдум, на базата на който Русия анексира част от територията на независи-ма Украйна, това заяви в студиото на “Па-норама” президентът Росен Плевнелиев за присъединяването на Крим към Русия. Европейският дневен ред се базираше на това, че след Втората световна война всеки знаеше какво другият няма да направи, имаше червени линии. Сега Русия знае какво ние няма да направим, но ние не знаем Русия на какво още е способна.

Росен Плевнелиев беше категори-чен, че позицията му е базирана на между-народното право. Той изтъкна, че трябва да си даваме сметка, че България има своето семейство – ЕС.

“Българското малцинство и бълга-рите, където и да са по света, ще бъдат най-защитени тогава, когато България е силна и интегрирана в един силен Европейски съ-юз”, подчерта президентът. Той допълни: “За мен е повече от важно да кажем, че България няма да признае анексирането на Крим, че Крим е част от Украйна, а Украйна е Европа”. (ОЩЕ >>>)

СИСТЕМАТА ОСИГУРЯВА ТАКЪВ БЕЗ-МЕТЕЖЕН УЮТ НА ОНИЯ, КОИТО ВЯРНО ѐ СЛУЖАТ – КАК ТОГАВА ДА ѐ ИЗМЕ-НИШ?!

март 23, 2014

Получих писмо от г-жа Василева, пенсионирана преподавателка по френски език от Пловдив; понеже това, което ми казва, е изключително важно за мен – тя има опита, тъй че нейните думи не са „общи съображения“, точно това ги прави така ценни за мен – решавам да споделя напи-саното и с други хора, струва ми се, че то може да бъде полезно и за други хора, които се занимават с учене и преподаване, които са учители или ученици, пък имам и надеждата, че по този начин може да се

породи дискусия по немаловажния проб-лем за границите на преподавателската свобода; та значи на тия основания правя настоящата публикация; ето първо писмото на г-жа Василева до мен, а след това и моя отговор, който написах до г-жа Василева:

Здравейте, Относно видео записа на урока по

философия (виж: Един най-обикновен час по философия в нашето училище, заснет днес), аз мисля че надценявате малко уче-ниците: те не са с големи възможности и това, което искате от тях, е, струва ми се, непосилно, защото нямат създаден навик да търсят сами материали за четене по фило-софия, не могат да се ориентират кое е важно и кое не, дори да намерят материали. Това би им глътнало всичкото време да се подготвят сами – защото не умеят.

Не съм специалист и не искам да ви давам грешно мнение. Моето мнение е, че трябва много силно да бъдат подмагани и насочвани в дискусията, иначе не могат да кажат „две думи на кръст“ както се казва. Дали не трябва да им давате по подробен план-конспект за самоподготовка, заедно с библиография за справка? Основното си остава нежеланието им да вършат каквото й да е. Свободата, която им давате, ги обърк-ва. Добре разбират, че са неспособни да се справят и вместо да се напънат малко – то мозъчните атаки не им са никак по вкуса! – прехвърлят вината на учителя. Защото добре са разбрали, че сте вежлив и отстъп-чив – това много добре го умеят, като баро-метър измерват кой е добър и му се качват на главата.

Нежеланието идва и от подкрепа-та, която им оказват класни ръководители, директори, които пък ви завиждат и пригла-сят на учениците. Последните имат голяма вина за това положение и за микроклимата в час.

Вие имате прекрасно отношение към учениците, не бива да се съмнявате в това. Продължавайте така – с този добро-намерен тон, ясна мисъл и една цел, само една, за всеки час. А когато има проверка, добавете всички глупости, които те имат написани стандартно за един урок – пред-разполагане към философия, проверка и оценка с обосновка, плавен преход към новото, нещо записано на дъската, обратна връзка какво са разбрали, оценка на общата работа на класа, насоки за работа в къщи и

36 другите глупости, които жените учителки стриктно спазват, а мъжете учители нена-виждат и не спазват.

Бог казва да бъдем хитри като змиите – когато ни нападат врагове. Изви-нявам се ако всичко това ви звучи като „даване на акъл“, нали съм бивша даскали-ца, поучавам, каканижа си там някакви глупости… Поздрави!

Здравейте, уважаема госпожо Ва-

силева, Първо много Ви благодаря за текс-

та, който сте написала под влияние на чете-нето на френски сайтове – и който ми пра-тихте; позволих си да го публикувам веднага в блога, нека и други хора да го прочетат, особено е полезен за учители. Правя това защото ми се иска да се породи дискусия по тия най-същностни проблеми за свободата в образованието и за свободното образова-ние, които мен силно ме вълнуват. Аз съв-сем нямам претенцията, че съм разгадал в тази сфера всички загадки или че разбирам нещата най-добре. Напротив, твърде много съм неуверен, вярно, имам си разбирания, които защищавам, но без претенцията, че съм непогрешим – опазил ме Бог да мисля така глупаво и грозно! Та затова всичко, което ми се казва от друг, „страничен“ човек, особено пък когато е добронамерен, за мен е много полезно и ценно.

В тази връзка също така особено много искам да Ви благодаря за вашите размисли по повод на клипчето, в което аз записах един час по философия в един далеч не най-добър клас. Не го направих за да покажа „колко съм добър в преподаване-то“, такава една суетност ми е съвсем чуж-да. Просто исках да покажа, че е важно да си даваме ясна сметка за точната, за истин-ската ситуация в часовете, а не да се пра-вим на „велики“, както някои хора си го позволяват, примерно, като заявяват: „Аз пък, видите ли, нямам никакви, повтарям, никакви, да, абсолютно никакви, повтарям, абсолютно никакви проблеми в часовете! По-скоро учениците, повтарям, учениците по-скоро може да имат проблем с мен, но аз, повтарям, аз, нямам никакви проблеми с тях!“. Също така искам да Ви заявя, че открай време имам пълно пренебрежение към догмите и нормите на т.н. „дидактика“ и също така за нещото, наречено „методика“, искам да споделя, че при мои разговори с невероятно добри преподаватели от нашето училище (каквито имаше в близкото минало, като известните учители Жак Асса, Иван Блянтов, г-н В. Марински, Бог да го прости, той почина преди да се още пенсионира, г-жа Йорданка Господинова, Бог да я прости, тя също, като последните двама, беше невероятно добра учителка по математика в нашето училище, та също почина преди да достигне пенсия, г-н Станко Станев, също невероятно добър учител и математик, и него Бог да го прости, той пък почина една

година след като се пенсионира: защо ли толкова много от най-добрите учители, които съм познавал, умират така рано?), та значи, в разговорите си с тия хора, които ще помня докато съм жив, всичките те изразя-ваха пълно презрение спрямо предписания-та и догмите на тази изцяло „вредна псев-донаука“ – каквато е дидактиката. Аз мисля също като тях, което автоматично не ме прави „добър учител“, но това е отделна тема.

Та искам да Ви кажа, че Вашите напътствия за мен са много интересни, ценни и полезни. Понеже, по моя преценка, те може да са също такива и за други хора, затова си позволявам да публикувам писмо-то Ви в моя блог, заедно с моя отговор. Поставяте важни проблеми, които е добре да бъдат обсъждани съвсем открито. И дори с участие на учениците. Ето, виждате каква епохална дискусия по темата за „правилно-то преподаване по философия“ водим ние с оня същия XI Д клас, която за мен, въпреки всичко, е изключително полезна. Във връзка с това, което ми пишете, искам да Ви кажа следното.

Клипът създава една не съвсем вярна представа за моите часове – щото ми хрумна съвсем спонтанно да го направя. Пък и с този клас сме на тема за обобщение (завършихме раздела „онтология“ – учение за битието), по тази причина в записа няма тази част, в която аз „преподавам“ нова тема за следващия час, в случая такава тема няма, щото следващия път ще про-дължим да говорим по проблемите от целия раздел. А иначе аз по всяка тема давам освен списък на въпросите („точките“ от планчето на урока) и някои напътствия. Вярно е, че не им „разказвам“ или „разясня-вам“ урока, но им давам напътствия, които понякога, според ситуацията и настроение-то, могат да продължат доста време; аз винаги казвам на учениците, че те могат да имат голяма полза от мен, но трябва да имат съответния подход да ме предразпо-ложат – та да ме използват да им кажа това или онова. Някои класове се възползват от това и ако в часа има нормална обстановка, аз обичам да говоря, проличи ли пък от тях желание да слушат, успеят ли да ме „под-ведат“ да им говоря, аз обикновено се увли-чам и им казвам много неща. Но принципът ми е: първо сами, чрез самостоятелно ос-мисляне, да опитат да се ориентират, да се приближат до проблемите, а пък след това, когато са направили своите опити, тогава нека да ме питат каквото искат, което ги е затруднило да разберат, нека да ми задава въпроси, аз за това ги моля в началото на всеки един час, но обикновено, за жалост, те не обичат да питат, да, нашите ученици не умият да задават въпроси, което за мен е лакмус, че не са направили нищичко за да се доближат до проблемите, сиреч, че този необходим етап, самостоятелното осмисля-не, при тях обикновено липсва. Поради

което те са, така да се каже, извън проб-лемите, а това е предпоставка работите да не вървят.

Що се касае до това, че у Вас е възникнало впечатление, че аз ги оставям изцяло сами да търсят откъде да се инфор-мират, това не е точно така: аз съм им ка-зал, че нека всеки да чете откъдето му харесва, но не съм имал предвид да се рови в Гугъл, те си имат учебници, казал съм им всеки да ползва какъвто учебник иска, който според него лично учебник му харесва. От друга страна аз съм написал и публикувал учебни помагала по всички философски предмети, по които преподавам, тия пома-гала съдържат предостатъчна информация за подготовка, стига да го има желанието. Там аз съм подбрал всичко най-важно и полезно, по моята преценка, по съответните теми. И една най-малка част от тях да поп-рочетат, ще имат голяма полза, много ще научат. Темите пък по философия имат тази особеност, че са неизчерпаеми, няма как никога да бъдат „осветени“ цялостно, та учениците да добият „окончателна завър-шена представа“ или някакво „достатъчно знание“, не, такава възможност тук, за раз-лика от всички други учебни предмети, не съществува – и слава Богу, че е така! Теми-те или проблемите – всъщност, аз съм привърженик на проблемното поставяне на съответните теми, аз постоянно се опитвам да ги насоча към същинските, истинските, най-важните проблеми – та значи темите и проблемите по философия си остават вина-ги нерешени, винаги открити за нови и нови търсения, тъй че учениците не бива да остават с впечатлението, че, видите ли, ето този проблем сме успели да го решим, и то не как да е, а „завинаги“, окончателно и пр. Ето по тази причина у тях възниква усеща-нето за някакво илюзорно безсмислие на заниманията по философия, щото те не им дават ония окончателни истини, които на-шите ученици са привикнали да получават, и то винаги в готов, в опакован, готов за поглъщане вид. Но пък това да се породи в душите им усещането за „вечна подвъпрос-ност“ на тия съвсем нерешими някога фило-софски проблеми е вече голям напредък, аз смятам, че това е особено ценно и полезно, що се отнася най-вече до същинската функ-ция на философското познание и разбира-не. А тя е: да разбива сложилите се стерео-типи, най-опасен и вреден е тъкмо стерео-типа за някакви „окончателни вечни истини“, които, като ги постигнем веднъж, могат вече да ни накарат да се успокоим – в смисъл, че вече сме решили проблемите и полученото решение е годно да ни служи за цял живот; не, такова нещо в живота няма и не може да има, ето, философията, ако се преподава вярно, според нейния дух и същинската й мисия, трябва да помага на младите, имащи така свежи съзнания, да си формират убеж-дението, че такива „вечни истини“ и „оконча-телни решения“, които да служат еднакво на

37 всички, всъщност няма и не може да има, а всеки човек, доколкото иска да бъде човек, трябва наново и наново сам да търси ония лични истини, които са му така дълбоко потребни. Та усещането за несигурност, за обърканост, за непостижимост на търсените истини, съмненията, безпокойствата, по-раждани в тази връзка, са нещо съвсем естествено и напълно полезно; докато об-ратното, ако учителят по философия, по-добно на учителите по останалите предмети (т.н. „научно“ и „точно“ знание), работи за това учениците и в тази чисто духовна сфе-ра да постигат някакви „окончателни“, „годни да служат всекиму“ и неизменни „истини от последна инстанция“, то такъв учител всъщност работи против автентичните, истинските нужди на учениците, въпреки че си осигурява някакво спокойствие или без-метежност.

Е, аз не искам да съм от тези учи-тели по философия, които са дръзнали да преподават философията „като другите учебни предмети“, т.е. са убили онова най-потребно, убили са нейната философич-ност. Не ща да преподавам нефилософска „философия“, не ща философията, която преподавам, да е от типа „дървено желязо“, такава извратеност от мен не може да се очаква. Няма да изневеря на смисъла на философията и на призванието на филосо-фа. Независимо от това как възприемат едно такова поведение някакви си там на-чалства, в това число и „философски на-чалства“, имам предвид въпросните инспек-тори по философия, срещу които аз наскоро написах жалба до Министъра (което едва ли ще ми помогне, щото министъра на образо-ванието пък хептен не вдява от това що е философия в истинския, в автентичния смисъл). И кой ли изобщо може да ме раз-бере и да ми помогне в тази връзка?

Това е интересен въпрос. Ето как покрай това, което Вие ми пишете, се роди такъв един въпрос. Аз в тази връзка сега ми хрумва, че има един-единствен начин: да се обърна директно към общността от препо-даватели по философия, има една такава Асоциация (навремето беше „Дружество на философите“, имам предвид времето на комунизма), която сякаш нищо не прави – или аз самият не съм в течение ако тя все пак нещо прави. Ще опитам да се свържа с тях и да им изложа казуса, на който аз се натъквам напоследък. Те би следвало да могат да ме разберат. И на второ място ми хрумва да се обърна към най-добрите фи-лософи в България, те са във Философския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, ето, хубава идея е да се обърна към тях и да им изложа положението. На времето, преди 1989 г., когато аз като млад преподавател по философия в ПУ „П.Хилендарски“ бях добре разлаял идеологическите цербери тогава (щото бях учредил един Философски дискусионен клуб на студентите и на препо-давателите, това стана още в 1987 г., и те

тогава ме бяха подгонили щото аз по този начин поставих под съмнение догмите на „единствено-вярната“ тогавашна филосо-фия, марксистката, ленинската, комунисти-ческата), та тогава, в оня момент, ме спаси това, че се обърнах към философите от Философския факултет на СУ и те поеха „методическото ръководство“ на Клуба, сиреч, застанаха зад Клуба с имената и с титлите си, е, това тогава ме спаси, нищо чудно и сега, ако има реакция от тях, това да проработи. Та поне малко да спрат гоне-нията, на които съм подложен – от самозаб-равили се администратори.

Както и да е. Спирам дотук, че това писмо стана доста дълго. А пък и проблеми-те, казахме, са неизчерпаеми, тъй че защо да се морим – дето се казва! Още веднъж Ви благодаря за съучастието в тия пробле-ми и за безценната подкрепа, която ми оказвате с разбирането си. Ето това е ис-тинското: да се разбираме. Аз и за това най-вече работя с моите ученици. Това като го има, всичко останало вече са подробности. А това, че с разните началства не мога да се разбера – то си е съвсем естествено. Който ме разбере, такъв мигом ще стане „враг на системата“. А Системата осигурява такъв безметежен уют на ония, които вярно и служат – как тогава да й измениш?! Да не си луд да й изменяш та да си създаваш „излишни главоболия“?!

Ето една от причините у нас про-мяна никаква да не е възможна. Как така ще си разваляме келепира – само пълни бе-зумци могат да си позволят такъв един лукс, такава една щуротия?!

Желая Ви хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ЗА УЧИТЕЛСКАТА СВОБОДА И АВТОНО-МИЯ (ПО ОПИТА ВЪВ ФРАНЦИЯ)

неделя, 23 март 2014 г.

Препредавам с мои думи някакви неща, за които току-що четох във френски сайтове:

Още с навлизането в учителската професия по-старите учители предават на по-младите ценна придобивка - декрет от 25 май 1950 година, който гарантира статута на учителя – и който те пазят като зеницата на окото си. Веднага щом някой – директор, инспектор или родител – оказва натиск върху учителя и му държи сметка, той, учителят, изважда своя жокер: автономия

на педагога! Ако някой учител каже, че не е размахвал това си право с радостта от ненаказуемост, то той лъже. Споменаването на този декрет може да бъде за учителя и средство, което му помага когато родители-те забелязват интригуващи методи на пре-подаване.

Действително учителят трябва да пази педагогическата си автономност. Той има мисия, отговорности към своите учени-ци. Педагогическа свобода не означава „ще правя каквото искам в час, аз съм си госпо-дар в моя час”. Примерно даден учител може да поиска да вмъкне учебен материал, който на него се харесва, но е отживял и безполезен за учениците. Тогава мотивът че работата върви добре и че това се харесва от учениците не трябва да ни изкушава. В рамките на педагогическата автономия трябва да се запази една голяма доза сво-бода, която ще попречи на форматирането, на еднаквостта в преподаването и ще запа-зи креативността на учителя. На него му е позволено да се отклони временно от при-нудите на висшестоящите институции, но не и да провежда на своя глава паралелно обучение. Задължен е да спазва програмите и дидактико-педагогическите решения на специалистите, създали програмите.

Всъщност учителят има правото да сортира, да премахва маловажното, но да запази същностното, т.е. в рамките на за-дължителната програма да разнообразява дейностите и да предава по оригинален начин съдържанието. Учителят ще бъде по-полезен на учениците с педагогическата си автономност, отколкото с педагогическата си свобода. Педагогическата свобода се дефинира така – учителят търси да направи преподаването по-добро, но няма желание да му държат сметка за методите на работа, нито да бъде наказван за това, което прави с оглед развой на кариерата му. При педаго-гическата автономност учителят е по-склонен да приеме мисълта, че е възможно да вреди с действията си. Той не отхвърля принудителната част в работата си и се стреми да развива своята оригиналност – за да бъде по-полезен на учениците си.

Би било глупаво да се ликвидира педагогическата автономност и да се забра-ни на учителя да организира работата си както намери за добре при следване на програмата. Ако го лишат от това, то минис-терството би трябвало да му предостави точно разписание по часове и да определи как да протичат уроците по един предмет. Това би била една обширна работа – да се даде всичко в разгърнат вид от „горе”, една твърде бюрократична стъпка най-вече. Учителят е държавен служител и като такъв има право да организира учебния процес – като целите остават непроменени. От каза-ното дотук не произлиза ли че автономия и свобода са две противоположности?

Това се вижда добре при автоно-мията на висшите учебни заведения, които

38 са под ботуша на политически партии и са зависими от бизнеса и интересите на пред-приятията. Автономия се прилага само там, където всичко трябва да е „под контрол” при управлението в някои общества. Свободата на учителя не е в това да ли преподава само част или всичко от програмата - тя е в избора на методите, с които той си служи за реализиране на целите на програмата. Би било непростимо един директор, инспектор или учител да не знае това.

Написа: Мария Василева

И М.ЖВАНЕЦКИЙ ПОДКРЕПИ УКРАИНЦИ-ТЕ – И ЗАКЛЕЙМИ РУСКАТА ИМПЕРСКА НАГЛОСТ

събота, 22 март 2014 г.

Жванецкий: Россияне безумно завидуют украинцам Фото – Жванецкий

Известный сатирик, уроженец Одессы Михаил Жванецкий высказался по поводу событий в Украине и ввода российс-ких войск в Крым. Комментарий артиста опубликовали на странице Евромайдана в соцсети Facebook:

«Мне кажется, что россияне бе-зумно завидуют украинцам. Потому что смогли, позволили себе свалить зарвавших-ся, охамевших, обнаглевших ворюг. Это не исключает того, что могут прийти новые. Но они точно будут знать, что существует сила противодействия, способная дать им отпор.

А закомплексованное российское большинство оправдывает свое бездейст-вие, свою ненависть и свое бессилие «же-ланием стабильности», тем что «они все там бандеровцы и фашисты» и т.д. А на самом деле – это просто зависть, что укра-инцы смогли, позволили себе, не промолча-ли, не утерлись...

А под конец – да вы все нищие там все будете в этом Евросоюзе! А в Таможен-ном союзе все, бл***, просто невероятные богатеи!» – заявил Михаил Жванецкий.

Отметим, что на официальном

сайте сатирика и на его странице Facebook этого заявления нет. Однако частично оно есть в его Twitter.

КИПЛИНГ ЗА ГЛУПАКА, УЧЕЩИЯ, СПЯ-ЩИЯ И МЪДРЕЦА

МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА КАКВО СЕ СЛУЧИ С КАБИНЕТА ПО ФИ-ЛОСОФИЯ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

неделя, 23 март 2014 г.

В една интересна дискусия за

"прелестите" на централизираното дър-жавно образование и училище ми се наложи и на мен да се изкажа; там дадох един показателен, многозначителен пример, описах един "частен случай", свързан с това какво се случи с кабинета по философия, който бях създал преди няколко години в нашето училище, в ПГЕЕ-Пловдив. Ето тази история отделно тук, смятам, че си заслужава да се изнесе на по-преден план,

щото онази дискусия е голяма, дълга, едва ли някой ще й обърне подобаващо внимание, а тя иначе е доста показателна за общата ситуация в училището, пък и в образователната ни система изобщо; ето този мой коментар:

Да ви кажа нещо във връзка с това че в нашите държавни училища учениците винаги си гледат само вратовете – заради подреждането на чиновете. Ще Ви разкажа една любопитна история в тази връзка.

Аз направих кабинет по филосо-фия, подредих го, сложих портрети на фи-лософи по стените, много техни мисли, целите стени бяха облепени от самите ученици с интересни според тях мисли, отпечатани на листове; наредихме с тях чиновете като една голяма "кръгла", всъщ-ност правоъгълна маса, много пъти експе-риментирахме с тия чинове, щото исках младите хора да се чувстват различно, да се гледат лице в лице, да не си гледат вра-товете само, а лицата, очите и пр.

Почнаха се чудесни дискусии, младите се почувстваха различно в часове-те по философия, появи се атмосфера, дори възникна идеята да запишем тези часове на видео, сторихме го, почнахме да ги записваме, слагах ги клипчетата в интер-нет и в блога си, още могат да се видят и чуят; и други неща направихме, примерно с учениците гледахме с мултимедия чудесни филми, филми на Фелини, гледахме и фил-ма "Пинк Флойд: СТЕНАТА", игрален филм за Сократ, италиански, други образо-вателни, научни и пр. филми. И много други неща направихме. Примерно донесох много книги и списания по философия и пр., защо-то забелязали ли сте нещо крайно любопит-но: в училищните стаи на нашите училища няма книги, в нашите училища книгите са съвсем "ненужен аксесоар"?! Също така направихме Дискусионен клуб, който рабо-теше най-интензивно и заседаваше почти всяка седмица в кабинета по философия - изцяло на доброволен, на свободен прин-цип. И знаете ли какво се случи? Не знаете, предполагам, но ще ви кажа. Интересно е.

Появиха се най-напред сред учи-телите "колеги", който почнаха да мърморят пред директорката: "Откъде-накъде по фи-лософия ще има кабинет, а по моя предмет няма да има?! Не е справедливо!". Дирек-торката също не гледаше с добро око на моите иновации и потърси начин да ликви-дира постигнатото. За целта се реши, пред-

39 ставете си, да се въведе "класна система", без кабинети, ний, учителите, станахме номади, учениците си получиха класна стая, а пък учителите да им идват там "на гости". Аз не бях класен, на мен не биде даден клас. Кабинетът по философия, така хубаво поддържан няколко години, за месец-два беше опоскан, всичко беше съсипано. Даже щорите бяха изпокъсани и нарязани. Порт-ретите на философите бяха изпокъсани, дори изподъвкани, сякаш динозаври ги бяха дъвкали (щото трудно беше да ги скъсат, аз ги бях дал да ги ламинират, нали така се казваше когато ги облицоват в специално покритие за вечно ползване?). Сякаш ураган или цунами мина из този кабинет, из тази класна стая, всичко отнесе! А "аргументът" на ръководството за отказ от "кабинетната система" беше, че при "класната система" щяла, видите ли, "по-добре да се запази материалната база"! Е, запази се, няма що, всичко беше пропиляно, а пък учениците сега, гледам, често си играят... футбол в някогашния кабинет по философия! В него пак се облещиха празните, грозни, мръсни стени. Естествено, че първата работа беше да се подредят масите по "нормалния на-чин", учениците пак да си гледат само вра-товете и гърбовете. Това стана.

А спрямо мен директорката поде крайно злобна кампания по дискредитира-нето ми като личност и преподавател с оглед да ме уволни. Още не го е постигнала, още не е реализирала заветната си цел, но е на път да го направи. Това е. Станалото нещо показва. Извинете, че Ви занимах с моя "частен случай". От 30 години съм учи-тел по философия, такова нещо не ми се беше случвало – каквото ми се случи в днешните наши "модерни" времена...

За малко щях да пропусна да кажа най-важното: изцяло подкрепям тезата, че държавното училище е секта. Самата исти-на е казал авторът. И чудесно е обосновал мисълта си. Непоклатимо даже. Затова няма смислени аргументи против. Срещу истината трудно се изобретяват "аргумен-ти". Истината е простичка, но точно затова е нещо неопровержимо. Просто се искат очи да я видиш – и съвест – за да я "признаеш". Възможно е някои да не я признават защото тя, видите ли, им била лично неизгодна. Но това, простете, е несериозно. Трябва да имаме смелостта да погледнем грозната истина за българското образование право в

очите. От това само ще спечелим. С лъжи повече не може да се живее...

ДИСКУСИЯТА ПО СТАТИЯТА "ДЪРЖАВ-НОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СЕКТА"

петък, 21 март 2014 г.

Под заглавието Държавното об-разование е секта, ненавиждаща свобо-дата препубликувах една чудесна статия (виж: Държавното училище е секта, автор: Петър Порумбачанов), съдържаща потре-саващо вярна мисъл. Ето каква дискусия се проведе тия дни във Фейсбук по повод на тази статия; в дискусията участват много практикуващи учители, също и много роди-тели, но не само заради това тя е интерес-на, а най-вече защото илюстрира нелеката духовна ситуация - "настроението на духо-вете"! - в която ние, българите, за жалост се намираме: Мария Николова: Много ми хареса статия-та! Съпоставката е точна! Надя Владимирова: Освен че е точно, звучи ужасяващо. Толкова поколения сек-танти! Снежана Стефанова: И като чета днес, че отново се заговаря за задължително обуче-ние на 4 - годишните, направо настръхвам! Zdravka Gaydadzhieva: Щото частното училище не е секта, така ли, само първа точка стига?! Nevena Sybeva: Идеята е ясна, но право-писните грешки са толкова отблъскващи... Би трябвало реформаторите на образова-телната система да се погрижат за правопи-са си (според мен). Ивелина Найденова: Тази статия е почти подсъдна! Явно авторите са много добре запознати със сектите, което предизвиква размисъл. Но като учител абсолютно отказ-вам и се противопоставям някой да ме причислява към секти, сектанство и т.н. Докато нямаше такива текстописци като вас и на децата не им се обясняваше колко лошо място е училището, България беше на второ място в света по ниво на образова-ние. Не си ли давате сметка колко вреди

причинявате с тези писания, защото статия трудно мога да нарека това нещо? Мятате фитили, обяснявате как в училище има агресия, секти и куп глупости, промива-те мозъци и после абдикирате. А без учи-лище накъде? Да не говорим, че не само не желаем като учители да отстраним влияни-ето на родителите, а непрекъснато ги тър-сим, на което те не винаги се отзовават. Така че другия път, автор или автори, преди да пишете обидни глупости, просто прояве-те интерес, проучете и тогава... дрънкайте! Николай Дренчев: Очевидните прилики би трябвало да накарат всички ни да се замис-лим. Разбира се, с изключение на тези от нас, които са най-умни и си знаят всичко и няма какво да му мислят. Mariana Tsonkova: Явно вездесъщият автор предлага като алтернатива частните училища... Там всичко е "МНОГО РАЗЛИЧ-НО", учителите, програмите... Вие, колеги, като жертви на секта ли се възприемате? Аз, не!!! И докато подобни писания "валят", нищо добро не се очаква за нас. На конста-тацията, че училището откъсва невинните дечица от семействата им и ги лишава от всички предимства на семейната среда, отговарям, за голяма част от децата, учи-лището и учителите са подадена ръка, внимание, зачитане на личността, подкрепа, дори спасение. (ОЩЕ – блога)

МЛАДИТЕ В САНКТ-ПЕТЕРБУРГ ИСКАТ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА СЕВЕР-НАТА СТОЛИЦА ОТ ИМПЕРИЯТА!

Днес четох, че младите в Петер-бург искат референдум за отделяне на Санкт-Петербург от Русия. Хич не е майтап, чете се във всички западни медии като главна новина! Младите искат да напомнят на Путин, че за 20 години управление никога не е инициирал референдум за допитане до обществото, но за сметка на това провежда референдум в чужда държава с езика на войната!!! Браво на младите руснаци, за-почва и при тях да се заражда сериозна опозиция срещу Путиновата диктатура, приличаща досущ на Сталиновата!

Представете си, в руския парла-мент, в "Думата" (дали случайно русофилс-кият вестник у нас също се нарича "Дума",

40 бел. моя, А.Г.?!) той е допуснал само три партии – неговата, на Жириновски и на комуниста Зюганов, които си приличат като три капки вода - и са изваяни под неговата четка. А опозицията е хвърлил в затвора. В Думата имало само един опозиционер, Иля Пентелеев, който отказал да гласува за анексирането на Крим – и сега Путин го изхвърля оттам!

Всеки път след протест срещу него арестува най-малко 200 души и след жесток побой в ареста ги пуска. Харалампи ме пита защо се занимавам с Путин. Аз ненавиждам всяка тирания и деспотия и считам, че в 21-ви в Европа няма място за такива. Путин е последния диктаторски режим (заедно с протежето му Лукашенко) в Европа и крайно време е да бъде свален!!!

Написа: Дора Апостолова

ПРОДАЖНА РУБЛОФИЛО-КОМУНИСТИ-ЧЕСКА СГАН НЕЕДНА!

Виж: Орешарски: Може и да наложим вето на тежки санкции срещу Русия КРАТЪК КОМЕНТАР ВЪВ ФЕЙСБУК: Тоя смотаняк Орешарски пък омръзна на всич-ки, щял да наложи "вето", рублофилът му с рублофил, продажна комунистическа сган неедна!

В ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА ВИНАГИ ГУБИ ТОЗИ, КОЙТО КАЗВА ИСТИНАТА, НО И В ЖИВОТА ЛЪЖЦИТЕ ИМАТ РЕД ПРЕДИМСТВА

събота, 22 март 2014 г.

Най-обидното е, че в информаци-онната война винаги губи този, който казва истината. Той е ограничен от истината, а лъжецът може да прави каквото си поиска.

ОТ КОМЕНТАРИТЕ: Yulia Kovalenko: Не съвсем... хората, които лъжат, трябва да помнят своите лъжи, а това не е лесно... особено когато лъжите са много. Винаги в края на краищата истината излиза на повърхността. Жалко е, че тези, които вярват на лъжците, просто без да мислят ще повтарят и разпространяват лъжите. Silvochka Ambartsumyan: За съжаление това става не само в информационната война, а и в живота... Източник: Фейсбук-страницата на телека-нал СТБ; Офіційна сторінка телеканалу "СТБ"

ОТНОВО ХИЛЯДИ НА ПРОТЕСТ В СО-ФИЯ: ДОЛУ МРЪСНИТЕ РЪЦЕ ОТ КАРА-ДЕРЕ!

Снимка: Бебо Халваджиян Подкрепям протеста!

И НЯКОИ ДРУГИ ВЛАСТЕЛИНИ МАЙ МНОГО ГИ Е СТРАХ ОТ СВОБОДАТА?

Източник на изображението

КОГАТО НЯМА ИЗБОР, КОГАТО СВОБО-ДАТА Е ЛИКВИДИРАНА, ТОГАВА НИЩО НЯМА СМИСЪЛ, ТОГАВА ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ – ТАЗИ Е МОЯТА ТЕЗА

събота, 22 март 2014 г.

Иска ми се накратко тази сутрин да споделя наблюденията си върху провежда-ния от мен "Експеримент по свобода", про-веждан в класовете в ПГЕЕ-Пловдив, в които преподавам или философия, или философия на правото, или пък предмета "Свят и личност", този пък предмет го пре-подавам на два 12-ти класа. Смятам, че е интересно да се разбере какво се случва, ето, вече трета, даже четвърта седмица изтече откакто ми хрумна тази, тъй да се рече, "щуротия". Апропо, да вметна: за намерението си да проведа такъв експери-мент уведомих по надлежния ред многоува-жаемата г-жа Директорка, също така и Пе-дагогическия съвет, видима реакция от нея обаче никаква нямам до този момент, а също така тя все още не е уведомила и Педагогическия съвет за моята инициатива, както я помолих в писмения си доклад; това все нещо показва де, нека всеки сам да си прави изводите. Явно администрацията не гледа с добро око на такива волности и нищо чудно докладът ми по този повод да е влязъл в "черната папка с компромати", която директорката старателно трупа, с оглед да има "аргументи" предвид предсто-ящото ми, тъй да се рече, уволнение (знай-но е, че това е една от нейните най-важни управленски цели: да ликвидира единстве-ната "пречка" пред директорското всевлас-тие, носеща името "Ангел Грънчаров"). Както и да е, ето сега впечатленията ми за начина, по който тече самият експеримент.

Първо две думи за това до какво се свежда той. Понеже по всички философ-ски предмети главната тема и централният проблем, от който зависи решаването на всички други теми и проблеми е свободата, то моя милост реши да провери практически какво е нивото на разбиране на този проб-лем сред нашите младежи, сред т.н. "под-растваща младеж" - впрочем, нашите мла-дежи в училище да доста поотраснали, примерно ето, аз преподавам и на ученици от 11-ти и 12-ти клас, които са 18-19 годиш-ни). Това е период на най-интензивен рас-теж на личността и съответстващото й съзнание, та затова ми се видя интересно да проверя в каква ситуация се намират съзнанията на младите хора по този наис-тина централен пункт: разбирането на сво-бодата, степента на желаност на тази сво-бода, доколко имат умения да се ползват от

41 предимствата на тази същата свобода и пр. Дали свободата за нашите млади хора не е просто дума, смисъла на която те не разби-рат – или разбират твърде приблизително, мъгляво, объркано?

Като поставях експеримента преди няколко седмици им казвах на моите учени-ци ето какво:

"Драги ученици, искам да ви кажа нещо важно и интересно, поне според мен – и ми е много интересна вашата реакция; ще ви предложа да участвате в един чудесен експеримент по свобода, който е свързан с предмета, който изучавате. Аз зная добре, че сте страшно претрупани, имате много учебни предмети, времето ви не стига, при това никой от вас не е бил питан дали иска да учи този или онзи предмет, в това число и философията, просто някой някъде, във висшите чиновнически звена на министерс-твото е решил вместо вас, че трябва да учите еди-какви си предмети – и ето, налага ви се да ги учите. И ако искате да получите диплома, трябва да имате положителна оценка по всички тия неизбирани от вас предмети от програмата. С оглед на това, че положението ви е тежко, налага ви се да изучавате една тежка стандартна ("типова") програма, аз предлагам да проведем след-ния експеримент по свобода; той има два основни пункта:

Първо, зная добре, че вие обикно-вено стоите в час по принуда, за да нямате т.н. неизвинени отсъствия, а не защото толкова ви се иска, не защото сте решили сами, не защото ви е интересно и пр. Е, да стоиш по принуда и без да го искаш, без да схващаш смисъла, е тъпичко, затуй дайте поне по философия да направим така. Ще се възползваме от правилника, ще намерим една "вратичка" в него, ще я изтълкуваме във ваш интерес, да видим какво ще се получи. Вие знаете, че учителят има право да "гони" учениците от час когато не слушат, когато пречат и пр. За да не се стига дотам, аз ви предлагам ето какво: в началото на часа ония, на които не им се стои в час, не виждат смисъл или имат някаква друга работа, за която смятат, че за тях лично е по-важна, по-необходима, по-смислена и по-интересна отколкото да стоят и да тъпеят в часа, нека да дойдат при мен и да ми зая-вят, че предпочитат да не карат този час; аз на такива ученици ще им впиша отсъствие, те нека да ходят където искат, да се зани-мават с каквото искат, примерно да почетат в библиотеката или пък да посетят друг учебен час, по който им е по-интересно, или да идат просто на пейката да си починат, да си поиграят на спокойствие със смартфона или с лаптопа си да влязат в интернет или пък да поиграят с някой друг клас, който има физическо възпитание, футбол и пр, нека да правят каквото друго искат, изборът е техен. Като мине часът по философия обаче ако искат да им анулирам отсъствието, трябва да ме намерят, да ми кажат, че всичко е

минало ОК, аз ще го сторя, няма да имат нито "извинено", нито "неизвинено" отсъст-вие. Защо го правя това ли? Ами защото нали, ако искате, ще правим експеримент по свобода, ето, моля, възползвайте се. Участ-вайте. Никой не ви е питал искате ли да учите философия, ето, сега имате възмож-ност да избирате дали да стоите в час или не. Е, разбира се, всеки от вас трябва да има оценка по този предмет, но това може да се направи по различни начини: ако отсъстваш системно от часовете би могъл да се подготвиш сам, да дойдеш два-три пъти в срока при мен в часа ми за консулта-ции, ще те изпитам, ще си получиш заслу-жени оценки; стига да имаш усещането, че можеш да се справиш с този предмет сам - в това няма нищо лошо. Щом смяташ, че можеш да се справиш с такъв един учебен предмет сам, опитай, направи го, защо пък да не пробваш така? Е, може да идваш и да ме питаш за това-онова в часа ми за кон-султации, няма никакъв проблем, стига да срещаш някакви трудности. Това от една страна предлагам. Много ми е интересно как го възприемате. Ето и втория основен пункт.

Тия, които останат в час – и са ос-танали вече не по принуда, а по свой избор, по свое желание, защото така са решили - с тях ще се занимаваме с философия, но вече истински понеже го има желанието. Ще обсъждаме, ще се изказвате, ще слушате другите как мислят и пр. Аз знам, че поради претрупаност вие почти нямате време да се подготвяте за моите часове, те впрочем не са мои, те са си ваши, те са за вас, вие да се упражнявате да философствате, да търсите истината по разни проблеми и пр. Но е факт, че нямате достатъчно време за подготовка в къщи по философия, зная, че изобщо не се подготвяте, затова понеже не ща да ви тероризирам и травмирам да ви изпитвам абсолютно неподготвени и да ви пиша двойки, предлагам ето какво: нека вие сами да решите кои пет човека от класа да се подготвят за следващия час, да бъдат нещо като "експерти" или "докладчици" по тази тема, а пък всички останали като поч-нат обсъжданията да не се притесняват, че ще бъдат изпитани, че са неподготвени, че има опасност да получат двойки и пр. Значи сами решавайте кои да бъдат главни участ-ници в обсъждането следващия път, или, другояче казано, кои ще бъдат "изпитани", а пък останалите могат да слушат, да пораз-берат нещо от темата, ако пък им стане интересно, да се включат в обсъжданията, да питат. Могат ако се породи интерес и сами после да кажат че искат нещо да поп-рочетат и също да се изявят. Има ли пет подготвени по темата ученика, те ще изне-сат основната тежест в часа, а всички оста-нали ще бъдат спокойни, няма да се страху-ват, че може да бъдат изпитани, да се про-валят и да имат, да речем, двойка. Но ако няма тия петима "доброволци" за изявяване в часа, тогава ще ми се наложи аз да изпит-

вам произволни "жертви" от списъка. Как възприемате пък това?

И последно: знаете, че по разпо-реждания от министерството по този пред-мет всеки за срока трябва да има поне по две (някои по три) оценки или изпитвания. Разделяме учебното време на две или три части, във всяка от тях всеки трябва сам да се погрижи да изкара поне по една оценка. Ако при изтичането на този отрязък от вре-ме той не се е изявил и няма никаква оцен-ка, ще се наложи да му сложа "служена двойка". Всеки сам решава кога да бъде изпитан, кога да се изяви и да получи своята оценка. Мисля, че ще оцените всичко това, щото то е във ваш интерес. Това исках да ви кажа. Много ми е интересно как го възп-риемате."

Казвам тия неща и чакам реакции. Учениците обикновено мълчат и се спог-леждат: "Айде, тоя Грънчаров пак почна със своите чудати експерименти!". Понякога са ми казвали: "Г-не, абе ний да не сме лабо-раторни мишки бе, та ни подлагате на таки-ва експерименти?", това са ми го казвали, но не този път, в предишни години. Обикно-вено мълчат, тъй да се рече, разбиращо мълчат. Един вид аз така чета това мълча-ние: тоя учител дали пък не е "мръднал" нещо, та поставя така нещата? Не разбира ли, че нищо няма да излезе от неговите експерименти? Само ще си навлече бели. Да, за жалост, обикновено учениците мъл-чаха при поставянето на експеримента, ала забелязах, че някои ученици сякаш дълбоко се замислиха. Интересното е, че сякаш най-много се замислиха тези т.н. "недисципли-нирани ученици", "двойкаджиите", некон-формистите, тия, дето постоянно учителите ги хокат и пр. В очите на тия ученици сякаш заблестяха някакви особени огънчета.

Обикновено никой не се възполз-ваше от моите нововъведения. Примерно, никой не пожелаваше да излезе от час и да иде да си върши друга, по-важна и по-потребна за него лично работа. Това все нещо означава. Най-голям проблем обаче стана този: учениците почнаха да ме молят аз да определям кои да бъдат тия пет чове-ка, които да се подготвят за следващия път: те сами по никой начин не могли да опреде-лят. Щели да се изпокарат. Безсилни били да решат това проблемче. Молеха мен да се намеся, ала аз се заинатих. Казах, че на мен ми е все едно: ако не се разберат кои пет човека да са подготвени, ако няма же-лаещи, отварям дневника и си намирам пет произволни "жертвички". Учениците се спог-леждаха и пак почваха да ме молят аз да определям предварително кои да са "жерт-вите": не могли сами да се решат да се "самопожертват", аз трябвало да реша. Аз обаче се инатя докрай. Понякога се намес-вах, след горещите им молби, определях пет човека, като казвах, че по този начин са ме принудили да наруша принципите си. Те ми бяха благодарни че съм им помогнал.

42 Да, ама следващия път се оказваше, че определените от мен "жертви" или не се бяха подготвили, или пък разчитаха на "общи приказки", наложи се да почна да пиша двойки. Или им прощавах, ама казвах, че следващия път пак трябва да участват. Губеше се време. Но аз все пак смятам, че ненапразно е било губено това време. За осъзнаването на това що е свобода от на-шите млади хора никакви жертви не са напразни. Това е голяма цел. Никакво време не може да а загубено ако е било "загубено" за постигането на такава велика цел.

В някои класове след много кара-ници и след като учениците се оплакаха на класните ръководителки (за да обяснят откъде са се появили тия двойки по фило-софия!) и както обикновено става, хвърлиха цялата вина за двойките си върху мен, върху "странния преподавател по филосо-фия", та значи в някои класове работите потръгнаха когато се намесиха самите клас-ни ръководителки и почнаха те да опреде-лят кои петима да се подготвят за следва-щия път по философия. Учениците сами съвсем сякаш не можеха да решат, ставаха страшни караници. Глупава работа се полу-чаваше. Това обаче все нещо говори. Аз сега пак бързам за работа – имам първи час – затуй няма да анализирам своите впечат-ления от експеримента. Ала имам какво да кажа. Ще се наложи май да пиша продъл-жение на този текст тия дни. Сега да при-вършвам, наистина времето ми напредна много.

А за излизането от час в началото на часа стана също много интересно. До този момент има само три случая (!!!), кога-то ученици са се възползвали от това така ненадейно стоварило се върху главите им "право" свободно да избират дали да оста-нат в час по философия или не. Аз се пла-шех, че цели класове ще се възползват, че ще остана сам в класната стая, че ще се появи ужасен проблем, ала не, ето, само пет-шест ученика от цели 14 класа, на които преподавам, до този момент се възползваха до този момент и излязоха. Ходиха където ходиха, след часа, освежени, ме намираха, аз им анулирах отсъствията. Останалите си стояха в час, кой знае защо. Но това вече е техен избор, сиреч, вече има смисъл. Когато няма избор, когато свободата е ликвидира-на, тогава нищо няма смисъл, тогава всичко отива по дяволите – тази е моята теза. Всичко обаче получава своя смисъл в чо-вешкия свят благодарение на свобода. И добро по принуда да вършиш няма абсо-лютно никакъв смисъл. Нещо е ценно или малоценно само ако ти си го решил и изб-рал. И си поел пълната отговорност за него. Това е. Просто е. Ала ний, българите, и най-простите истини игнорираме по един ди-вашки, зверски начин. Затова сме и на туй дередже.

Вчера си позволих да кажа нещо на учениците от един много добър, в тради-

ционното разбиране обаче, клас. Казах им: знаете ли, мъчно ми е да ви го кажа, но ще ви го кажа: вие сте роби, вие сте с робски манталитет, вие не знаете що е свобода, вие не щете да бъдете свободни, вие искате да сте си роби, вие предпочитате да сте си роби, ерго, вие сте завършени роби!" Като им казвах това се страхувах че ще скочат да се карат с мен, че съм ги обидил, че ще стане страшен скандал. Но не би: учениците виновно замълчаха, възцари се пълна ти-шина! Помълчаха малко, личеше обаче, че мозъците им усилено работят. По едно време един ученик промълви: "Напълно сте прав, господине! Такива сме: роби сме! Дайте да ви стисна ръката за тия думи!". Това ми каза, а останалите ученици разби-ращо въздъхнаха.

Така си живеем ний в нашето учи-лище. Нашите ученици, сами виждате, са чудесни, ала са големи страдалци и дори мъченици. Така аз виждам нещата. Нека някой да ме опровергае. И ний, учителите, сме големи страдалци. Още по-големи страдалци сме даже от своите ученици. И под тази истина се подписвам с чиста съ-вест. Хайде да ставам, че закъснявам за работа. Хубав ден на всички!

ПРЕЦАКАХА ЛИ ВИ ХУБАВО, ДРАГИ РУС-КОЕЗИЧНИ КРИМЛЯНИ?!

четвъртък, 20 март 2014 г.

Кримляни, добре дошли у дома!, Автор: Аркадий Бабченко

Е, здравейте, драги кримляни! Радвам се да се срещнем. И в първите редове на писмото си, ако ми позволите, ще ви поздравя с това, че проведохте послед-ния референдум в живота си. За вас вече няма да има повече „волеизявления“. Вече няма да избирате – нищо и никога, даже цвета на бордюрите в родната ви къща. Запомнете това, като начало.

(ОЩЕ >>>)

РАДАН КЪНЕВ ПОЛУЧАВА ПЪЛНАТА МИ ПОДКРЕПА, ЗАМИСЛЯМ СЕ ДАЛИ И АЗ ДА НЕ СЕ ЗАХВАНА С ПОЛИТИКА ПРЕД-ВИД ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА

март 21, 2014

Вчера случайно попаднах на интервю на Радан Кънев по една телевизия, мисля че беше Нова ТВ. Изслушах го вни-мателно и съм възхитен от това, което каза: този млад човек има голям растеж в пос-ледно време, вече успява да бъде много убедителен, тия, които ме познават, знаят, че аз по принцип имам доста високи изиск-вания в това отношение и в минало време съм си позволявал да бъда доста придир-чив към г-н Кънев, а и не само към него, към повечето десни политици. Но сега приемам с чисто сърце, че този наш политически деец в моите очи е израснал до ниво, в което вече заслужава да получи пълната ми подкрепа. Независимо от това че дръзна да предприеме някои доста рисковани стъпки, но се справя, признавам, добре.

Да, той получава подкрепата ми от този момент нататък, нещо повече, започ-нах да се замислям дали, предвид тежката ситуация в страната не е дошло време да преборя някои свои скрупули и да взема сам да се захвана непосредствено с политика, в смисъл да направя постъпки да вляза в партията ДСБ, на която симпатизирам и която съм подкрепял от години. Ще мисля по този въпрос още малко, но натам отиват нещата, ситуацията в страната го налага, всичко, що е годно, трябва да помага рабо-тите да се променят към по-добро, не може да се стои настрана и само да се имат пре-тенции, а трябва да се работи, кой с каквото може. Е, аз ще вляза в ДСБ и ще помогам с каквото мога. И като блогър, като ангажиран гражданин, разбира се, ще помагам на коалицията РЕФОРМАТОРСКИ БЛОГ, в която ДСБ е органична част, нещо повече, има сякаш водещо, стабилизиращо и пр. значение. Излишно е да казвам, че винаги съм бил дясномислещ човек, убеден при-върженик на дясно-консервативната поли-тическа философия съм не от вчера.

(Прочее, да добавя нещо: до този момент в партия съм членувал два пъти: в Демократическата партия на Ст.Савов, Бог да го прости, в началото на демократичните промени, след това бях известно време и член на СДС когато Костов направи от СДС партия, ала в 1999 г. кариеристи вътре в СДС се обединиха и ме изключиха от СДС щото ги критикувах открито, като СДС падна от власт, новото ръководство ми се извини за случилото се и ме покани отново да се върна в СДС, върнах се, ала за кратко, след това СДС се разпадна, аз минах към хората

43 на Костов, подкрепял съм ДСБ през всички-те години, но като „свободен симпатизант“, за партийно членство не съм мислил, камо ли пък за политическа кариера. Като казах „кариера“ да не забравя нещо: в 1991 г. бях за 6 месеца временен кмет от СДС на моя роден град Долна баня, това ми е единстве-ния пост, когото съм имал по политическа линия; на изборите обаче през октомври 1991 г. отказах да се кандидатирам за цял кметски мандат. Това е.)

Това е. Призовавам ако има хора, които що-годе ме уважават, също да преос-мислят позицията си: дошъл е момент, в който трябва да забравим дребните разпри и всичко, що е годно, честно и желаещо доброто на страната, да се обедини – иначе сме загубени. Хубав ден на всички, това исках да ви кажа!

РАЗХОДКА В ПРОЛЕТНИЯ ДЕН ИЗ ПАРКА "ЛАУТА"

четвъртък, 20 март 2014 г.

(ОЩЕ >>>)

ОЩЕ ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЯРКО ПРОЯВЕНО ДИСКРИМИНАЦИОННО ОТ-НОШЕНИЕ КЪМ ПРЕПОДАВАТЕЛ ОТ СТРАНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

петък, 21 март 2014 г.

На снимката крайният вдясно е инж. Калин Христов, главният конкурент на г-жа Анастасова за директорския пост при конкурса за директор на ПГЕЕ-Пловдив, уволнен от нея през лятото на 2013 г., който обжалва уволнението си пред съда

Днес ми се наложи пак да пиша по проблем от живота в нашата училищна общност, въпреки че така бих желал да имам време и спокойствие да поработя по любимите си теми, именно по изоставените в последните месеци и дори години мои големи проекти, именно книгите, които съм започнал да пиша, ала които, поради липса на време и спокойствие, си стоят незавър-шени, имам предвид книгата с работно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят към успеха, а също така и книгата със заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА, по която така ми се работи – ех, как ми се работи, как ми се пише по тази велика тема! – но за жалост съвсем нямам време и спо-койствие да работя по нея; а ми се налага да пиша ето по какви прозаични, но въпреки това немаловажни теми:

До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив

КОПИЕ: до г-н Цило Нейчев, Председател на РСО към синдикат "ОБРАЗОВАНИЕ" към

КТ "Подкрепа", синдикатът, в който члену-вам

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Началник, Изключително много съжалявам,

че отново трябва да Ви пиша нова поредна жалба, но за жалост тия дни се сблъсках с нова нередност в нашето училище, за която се чувствам да Ви известя – с оглед час по-скоро да бъде предотвратена. Тъй като има пряко отношение към качеството на образо-ванието на нашите ученици, а компромиси в това отношение не бива да се допускат. Освен това случаят, за който ще Ви сези-рам, е показателен за ярко изразено диск-риминационно отношение към преподава-тел – от страна на госпожа директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Става дума за следното:

По предмета "Свят и личност" в повечето от паралелките в 12-ти клас часо-вете се водят от г-жа Т.М., която, доколкото ми е известно, е на пенсионна възраст, но е оставена от г-жа Директорката да поработи и след пенсионирането си (същата тази госпожа води, доколкото ми е известно, и часове по история, тя е историчка). Аз са-мият водя часовете по този предмет в оста-налите две паралелки. Преди няколко годи-ни, когато титулярката на работното място, на което я заместваше г-жа Т.М., се върна на работа, тогава г-жа директорката Анаста-сова ме помоли да отстъпя часовете от предмета "Свят и личност" на г-жа М., да мина да преподавам в по-малките класове (9 и 10-ти, именно "Психология и логика" и "Етика и право"), оглед г-жа М. да може да вземе тези часове – понеже й оставало, както тогава ми беше казано, една година

до излизане в пенсия; съгласих се, въп-реки че, както се оказа, въпросната препо-давателка никога не била преподавала предмета "Свят и личност" – а това съвсем не е учебен предмет, който заслужава под-ценяване. Същата тази госпожа по съвмес-тителство също така изпълняваше и длъж-ността "Педагогически съветник" с оглед все пак някак да достигне до възрастта за пен-сиониране. Мина и замина това време за пенсиониране, но въпросната преподава-телка продължи да си преподава тия пред-мети, ето, преподава ги и сега, до ден дне-шен.

Да, обаче се оказва, че често й се налага да отсъства по болест – и във вре-мето, в което отсъства, трябва някой да я замества. Обикновено в такива случаи я замества който попадне, примерно... библи-отекарката на училищната библиотека, учители със съвсем други специалности, които ей-така, "просто с нещо там" да зани-мават учениците с оглед "да не губят часо-ве", макар че по такъв начин часовете пак са загубени де, нека да не си кривим душа-та. Интересното е, бие на очи, че никога когато г-жа М. в тия години отсъства, ръко-водството не се е обръщало към мен аз да я замествам, независимо от това, че в момен-та съм единствения правоспособен за това преподавател-специалист. Дори се оказва, че се случва нещо доста любопитно: случ-вало се е аз самият когато отсъствам г-жа М. мен да замества, и то дори в преподава-нето на предмети, по които тя съвсем няма правоспособност; примерно такова нещо се случи през есента на тази учебна година, през м. септ.-окт. 2013 г., когато директорка-та възложи на г-жа М. да ме замества по всички учебни предмети, по който препода-вам, включително и по... философия с 11-ти клас, включително и по "Етика и право" в 10-ти клас! Когато аз научих за това, независи-мо че бях в отпуск по болест, реагирах мигновено с писмена жалба до Вас, тъй като такова едно недопустимо подценяване на философските учебни предмети (един вид, че "философия може да преподава всеки!") хем нанася непоправими щети на образова-нието на нашите ученици, хем унищожава престижа на тия предмети в очите на учени-ците, а после на преподавателя е изключи-телно трудно да възстанови веднъж разва-ления престиж (както, прочее, се и случи: ето, в 11 Д клас в тия месеци след моето завръщане на работа тлее невероятен конфликт – щото учениците в мое отсъствие са придобили съвършено невярна предста-ва за това какво е философия и как тя след-ва да бъде преподавана, а такива нагласи, веднъж възникнали, много трудно се проме-нят). Спор няма, че преподаването на фи-лософия не е лесна работа, предвид цялос-тната културна ситуация в нашата страна – то и нито един друг учебен предмет не се преподава лесно, стига човек да иска да върши тази работа по модерен и по ефекти-

44 вен начин. Както и да е, това е друга тема, прощавайте за отклонението, но нещата са все пак тясно свързани.

Та ето, тия дни пак научих, че г-жа Т.М. е отсъствала доста време по болест, а в това време е била замествана от непра-воспособни преподаватели – що се отнася по-специално до предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Към мен обаче ръководството упорито не желае да се обръща да я замес-тя аз – защо ли?

Ще Ви отвърнат, убеден съм, ето как: г-н Грънчаров е инвалидизиран, не искаме да го използваме за да не се прето-вари; един вид го правели от някаква хипо-тетична прекалена загриженост за моето здраве. Позволете ми обаче да подхвърля, че такава една прекомерна загриженост не е искрена: в същото това време същото това ръководство всеки ден ми създава какви ли не и то съвсем изтощителни за здравето ми главоболия, понеже си позво-лява своеволията, за които аз системно съм Ви известявал в други свои жалби и доклади - тъй като, както е известно, директорката на ПГЕЕ-Пловдив от няколко години води упорита кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател, с оглед да бъде "приклещен" в нарушение и евентуал-но да може "законно" да ме уволни. Та за никаква загриженост за моето здраве тук и дума не може да става, а става дума за нещо съвсем различно, ала също така съв-сем недопустимо: за проява на недоверие към мен що се отнася до моите професио-нални качества, за крещящо подценяване на моята правоспособност да преподавам тия предмети, накрая, сумирано, всичко това е проява на ярко изразено дискри-минационно отношение от страна на длъжностно лице, една изцяло незаконна дискриминация по професионален признак, за която аз сега алармирам Вас като вис-шестоящ административен орган, но също така ще сезирам непременно и Комисията за защита от дискриминация. Прочее, тия дни, заради цялостното дискриминационно отношение на въпросната администраторка, дискриминационно отношение, които има, тъй да се рече, цялостен, комплексен харак-тер, аз вече сезирах Комисията за защита от дискриминация, а случаят, за който Ви пиша сега, просто ще го представя там като поредно доказателство за наличието на такова едно недопустимо отношение към мен, което не само ме обижда, а също така ми нанася и съответните вреди, включител-но и върху моето здраве.

Това е. Надявам се ще проверите случая и ще вземете подобаващото отно-шение, с оглед щото такива безпрецедентни нарушения в нашето училище повече да не бъдат допускани. Все пак законите и норми-те на добрите нрави би трябвало да важат за всички, включително и за всички началс-тва (директори) в сферата на образование-то. Моля също така да ме известите за

резултатите от една такава проверка на изнесения случай, те твърде много ме въл-нуват и интересуват. Не е зле проверява-щите да опитат да открият истината и за заместванията по всички останали предме-ти, подозирам, че и там работите едва ли са бляскави и едва ли са изцяло в съответст-вие с повелите на закона – щом като по горния случай е възможно да се случи тако-ва едно фрапантно нарушение. 20 март 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ДЕБАТ В ПЛОВДИВ-СКИЯ "ТЕТ-ЛЕНИН" ВЕЧЕ ЗАПОЧНА, ВЯРНО, ПО ТВЪРДЕ ОРИГИНАЛЕН И СПЕЦИФИЧЕН НАЧИН

сряда, 19 март 2014 г.

По повод на една вчерашна публи-кация в блога – виж Да си пожелаем успех в предприеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето и затова така богато на жизнеутвържда-ващ смисъл народополезно дело! – се получиха много и то твърде интересни коментари, тъй като става дума за офици-ално предложение за провеждане на де-мократична процедура по избор на патрон на училището, сега-засега носещо безлич-ното наименование "ПГЕЕ", и иначе широко познато ни като ТЕТ-ЛЕНИН" в Пловдив. Но думата сега ми е за друго: сред коментарите открих интригуващо съобщение, което беше потвърдено и от други канали и източници, а именно, че разгорещени фенки на директор-ката на ПГЕЕ – а тя има все още две-три такива! – били започнали "нова спонтанна подписка на възмутения колектив" против моя милост, т.е. били написали ново "разг-ромно писмо" против "непоносимия народен враг и злодей Грънчаров".

Още по-вълнуващо е, че при съби-рането на подписите тези активистки си позволявали да "агитират" да се подписват по оригинален начин, примерно подшушвай-ки "Дайте да защитим директорката, щото тя ни дава, милата, ни дава хляба" и пр.; това аз лично го чух от няколко източника, а то беше потвърдено и от сигнали в блога и на имейла ми. Нещо повече, което е още по-скандално: върху класни ръководителки бил упражняван натиск от ръководството да

организират писането на "спонтанни жалби" от... ученици, които също да се оплакват срещу "непоносимия преподава-тел Грънчаров" – и искане за неговото отст-раняване! Та в тази връзка ми се налага все пак да реагирам някак, мислих дълго какво да правя, в крайна сметка ми хрумна нещо, за което скоро ще ви известя. А ето сега-засега каква беше "дискусията" под въпрос-ната публикация, тя много показва що се касае до създадената от ръководството на училището изцяло отровена психологическа ситуация – в това някога елитно и изключи-телно престижно учебно заведение: 24 коментара: Анонимен каза: тоа па не се спря, гранча-ров не си мисли че като вдигаш шум по тази линия това ще те спаси вече решението за твоето уволнение е взето и малко ти остава а най добре сам се махни нито никой не може да те търпи в нашето училище ти си истинско петно върху него срамуваме се от теб нагъл некадърнико! Анонимен каза: Не той се мисли за "велик манипулатор" а всъщност е толкова жалък и нещастен безсрамник гнусен отивай си повече не можем да те търпим!

многогодишна учителка в пгее Анонимен каза: Грънчаров ти си МЕКОТЕ-ЛО. Анонимен каза: госпожо анастасова какво още чакате уволнявайте го не виждате ли че ако така продължава този нахалник ще уволни вас?! либерализмът ви е крайно неуместен. господин паунов досега сто пъти да беше уволнил тоя гранчаров а вие се церемоните с него докога!!!!!!!!!! Анонимен каза: #грънЧАОров Анонимен каза: дебилите в тет-ленин обявиха война на Грънчаров! Анонимен каза: Грънчооооо, НЯМА ЛИ ДА СИ ХОДИШ?? СТАВАЙ И СА МАХААЙ! Анонимен каза: Всички не искаме Грънча-ров няма такива които да го искат да иде да работи в Епъл щом са му платили да агити-ра за тях мръсния епълосоросоид. Анонимен каза: Всички не искаме Грънча-ров няма такива които да го искат да иде да работи в Епъл щом са му платили да агити-ра за тях мръсния епълосоросоид Анонимен каза: Грънчоо, ти правиш ли разлика между Ленин и Сталин? Ти си учи-тел по философия, а не по история! Анонимен каза: Идиоти в този тет явно има много Анастасова какво чакаш още иди си

45 ти си виновна за всичко не ставаш и за чистачка в това училище Анонимен каза: Г-н Грънчаров Анастасова е организирала подписка на колектива сре-щу теб с искане да бъдеш уволнен и също е наредила на група класни ръководителки да накарат класовете си да пишат жалби сре-щу теб възмутена съм но се наложи да подпиша защото ми намекнаха че ако не подпиша лошо. Играта загрубя това повече не се търпи! Анонимен каза: Много е ценно това само заради това че си го сложил заслужаваш поздрави! Успехи ти желая, г-н Грънчаров! Имате моята пълна подкрепа! Анонимен каза: Грънчо, спри да си пишеш сам коментари, защото ставаш смешен! Никой не ни е принуждавал да правим под-писки. Сами ги организирахме! Анонимен каза: Боже, каква злоба, каква злъч, каква ненавист.... И то по повод пред-ложението да се обсъди въпроса за патрон на ПГЕЕ (ех ОТЕТ). Крайно време беше, защото ще има патронен празник и всички ще имат не учебен ден! Е, разбира се, не само за това... Парпулов каза: Добра идея! Ще се обсъди отново предложението за патрон на гимна-зията академик Емил Джаков - основател и дългогодишен директор на Института по електроника на БАН! Браво г-н Грънчаров! Парпулов Анонимен каза: Каквато директорката, такива учителите и учениците. Тежко се живее в това училище за учители като този по философия, толкова се е опростачило! Мария Василева каза: Анонимният от 15:59, верно ли е това, което пишете? Ако е така, директорката да си ходи! Този сигнал трябва да се провери! Г-н Грънчаров, викай-те бившия Директор и външен психолог по професия, да направят проверка. Лицата, които проверяват трябва да са независими, да не бъдат от настоящия колектив. Ако децата потвърдят, то и класните ръководи-тели да напускат!

Не е нужно да искате позволение за анкета, вие сте учител от училището.

Мария Василева Ангел Грънчаров каза: Днес на мен в училището неколцина колеги ми казаха че имало такава подписка срещу мен, а пък директорката сама ми показа папка, в която била слагала "нови жалби" на някакви кла-сове и то при положение че часовете ми си вървят нормално. Е, знам че сега "дърпам дявола за опашката" но какво да правя - това е положението. А писането на колекти-

вен донос е чудесен нравствен тест тъй че аз приветствам тази инициатива. Анонимен каза: Ако предложа да се казва ТЕТ-Путин, то в такова училище ще го одобрят с 97,57%. Анонимен каза: Аз съм съгласен училище-то да се казва, ТЕТ - Путин, отколкото Стийв Джобс... Също така Грънчо да си ходи. Благодаря за вниманието. Анонимен каза: Някои комуноиди (както сполучливо ги наричате вие, г-н Грънчаров) се побъркаха съвсем :-) Ангел Грънчаров каза: Здравей, уважаеми г-н Парпулов! (За несведущите инженер Парпулов е бивш учител и бивш заместник-директор на ТЕТ-а от един от най-славните периоди на неговата история!)

Благодаря ти за подкрепата – на-истина е крайно време да се реши въпроса с избора на патрон. Аз лично нямам нищо против училището да си избере за патрон въпросния български академик: нека да победи по-достойния – и най-сполучливия, най-добрия за училището вариант. Прочее, и да встъпим в близки отношения с корпо-рацията Apple заради избора на Стив Джобс, съгласете се, не е лоша идея. Нека народът – училищният народ, училищната общност – да реши. В едно такова допитва-не, струва ми се, трябва да могат всички настоящи и минали възпитаници на учили-щето, всички, които имат диплома от него, както и всички работили в него. На мен лично ми е много интересно какво ще бъде избрано в резултат на прилагането на една такава изцяло демократична процедура. В кампанията ("предизборната") аз ще агити-рам за Стив Джобс обаче щото това, първо, е предложение на ученици, второ, защото аргументът "трябва да е българин, трябва да е какъвто и да е, но да е българин" на мен лично не ми звучи убедително.

Техниката е нещо космополитно и универсално, тук националния признак е съвсем несъществен. Не може една техника да е по-добра само затова, щото, видите ли, била българска. И науката е нещо общочо-вешко, космополитно и универсално. Не може един учен да е по-добър само защото е, видите ли, българин. Но, повтарям, нека народът да реши. Нека да експериментира-ме, нека да опитаме да започнем смислен демократичен дебат в нашето училище най-напред с решаването на този въпрос: избор на патрон. А после един по един ще трябва да почнем да търсим изход от другите тежки проблеми, но винаги по демократичен път; този е верният подход. Така мисля аз. Анонимен каза: Няма да гълтате пари маймуниии, училището ще се казва Стийв Джобс само през трупа ми! Да живее Путин! Ученик от 11а клас.

КОЛЕКЦИИ ОТ ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ БЪДАТ ПОДАРЕНИ И НА БИБЛИОТЕКИ В СИЛИСТРА

четвъртък, 20 март 2014 г.

Ето по-долу какво си писахме с г-н П. от Силистра, с когото също се запознах благодарение на блога си – и който ми изпрати свои философски текстове на тема психология, философия и религия, евенту-ално за публикация във философското списание ИДЕИ; впрочем, г-н П. се съгласи да помогне за разпространението на списа-нието в своя град, поне за това да съдейст-ва за доставката на всички броеве на спи-санието в градската библиотека, в читалищ-ни и училищни библиотеки – тъй като реших да го "използвам" да помогна мое дарение на списанията да стигне непосредствено до въпросните библиотеки; та ето какво ми писа ти ядни г-н П. и ето също какво аз в тази връзка му отговорих:

Здравейте, г-н Грънчаров, Изпращам ви материалите в

WORD формат. Същите мога да ви ги изп-ратя и в печатен вариант като брошури, така както ги разпространявам в Силистра. Пое-мам ангажимента да ви съдействам за списание ИДЕИ. Доколкото разбирам искате да дарите книжките, при проявен интерес от страна на библиотеката. Това има значение – за да знам с кого и как да говоря. Напише-те ми за колко броя книжки става въпрос. Трябва да уточним и начина на доставяне. Напишете ми каква практика сте имал досе-га с други библиотеки. Напишете ми какъв е абонамента, за да се опитам да ги убедя, ако може.

Ще ви държа в течение. GSM ми е: ...

Здравейте, драги г-н П.,

46 Получих Вашите статии и матери-

али, ще ги прегледам и ще решим как и кога да ги публикуваме. Да, искам да подаря за библиотеки във Вашия град броевете на списание ИДЕИ, с които разполагаме – на всяка библиотека по една колекция. Да речем, на два-три библиотеки можем да направим такова дарение. Нека първо да уредим това дарение, пък после евентуално ще говорим за абонамент. Моля да проучи-те за колко библиотеки става дума, мисля, че в града има и градска, и читалищни биб-лиотеки, а може да проверите и за училищ-ни библиотеки (една-две). Като ми пратите тази информация, ще уредим изпращането. За тази цел просто трябва да ми пратите адрес, на който да Ви изпратим списанията. Ще разчитам на Вас да ги занесете и пре-дадете на библиотекарите. Мисля, че мо-жем заедно да направим това нещо. Едно добро дело.

Впрочем, аз също така искам да подаря на библиотеки и свои авторски кни-ги, те са философски, психологически, учебни помагала и пр. Смятам, че никоя библиотека няма да откаже дарение, на знам ли, все пак живеем в България. Та Ви моля, проучете и ми съобщете как стои въпроса, хубаво е да разговаряте все пак с библиотекарите, нека те да кажат как възп-риемат такова едно предложение за даре-ние. И, моля, ми съобщете всичко. Проща-вайте, че Ви ангажирам за такава работа, но ми се ще и във Вашия град да стигне наше-то списание.

Толкова засега. Ако има някакви проблеми, моля, пишете ми, ще се опитаме заедно да ги решим. желая Ви всичко добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЧУДЕСНА СТАТИЯ ЗА СЪВРЕМЕННИТЕ ОТНОШЕНИЯ УЧИТЕЛИ-РОДИТЕЛИ

Моите публикации на тема всекид-невният живот в нашата училищна общност напоследък предизвикват много коментари; благодарение на тях с мен се свързаха много хора и ми изказаха разбиране, съпри-частност и подкрепа; запознах се с много интересни личности и пр. Оказа се, че много хора четат тия публикации и виждат в тях това, което те представляват: нещо като лакмус за случващото се в цялата ни обра-зователна система; нещо като капка, в която се отразява целият свят. Оказа се, че и

други хора като мен, работещи в сферата на образованието и възпитанието, не само се вълнуват от същите тия проблеми, но и са преживели нещо подобно, сблъскват се с все същите проблеми и пр. В един момент с мен се свърза и г-жа Росица Иванова, пси-холог, която ми подари своя книга със заг-лавие „Училището НЕлюбимо“, книга, спечелила конкурс на Министерството на културата и издадена през 2012 г. (аз от-делно ще пиша за тази книга, която в мо-мента чета с удоволствие, това е една чудесна, много добре написана книга, пос-тавяща съвсем жизненодостоверни проб-леми!). Г-жа Иванова ми изпрати и своя статии, писани напоследък, те много ми харесаха, аз я помолих за разрешение да ги публикувам в блога си, тя се съгласи, ето, днес смогвам да публикувам първата такава статия: ЗА РОДИТЕЛИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ (Ще дойде Видовден…)

Вчера в присъствието на офици-ални лица един родител каза: „Искам в това училище учениците да престанат да бъдат мачкани…“ В такова училище ли работим? Родителят обвини две колежки в лъжа и гарантира за детето си, че не създава проб-леми в часовете. Когато го попитах откъде знае как се държи синът му в училище, той отвърна, че вярва напълно на думите на сина си. Лъжкини ли са моите колежки?

Като психолог бях впечатлена от войнствения стил на общуване на родите-лите. Те възразяваха срещу наказанието на детето им, което било неправилно наложено – то било вкарано насила пред педагогичес-кия съвет с дърпане и бутане (?!); срещу него бил упражнен и психически тормоз, като било злепоставено пред всички учите-ли (?!). Родителят размахваше документи – подадените от него сигнали до всички въз-можни инстанции – Районния инспекторат по образованието, Агенцията за закрила на детето, полицията и т.н. Трима членове на семейството обвиняваха учителите, че не са си свършили работата…

Почувствах се ужасно и си зададох въпроса защо училището, в което работя, изглежда в очите на тези родители като нещо средно между концлагер и съд на Инквизицията? Нима учителите са злодеи и безотговорни същества? И нарушаваме ли правата на децата, като ги наказваме? За обикновено недоразумение в комуникацията ли става дума, или за злостна манипула-ция?

Учителите и родителите имат об-щи цели – качественото образование на децата. И двете страни искат децата да са щастливи и да разгърнат своите таланти. Всички желаем учениците да се развиват и да учат в атмосфера на уважение и зачита-не правата и достойнството на другия. Всъщност учителите учат децата точно на

това! Но животът в колектива е труден – всеки трябва да се съобразява с останали-те, а не само със собствените си интереси.

Чрез наказанието се опитваме да покажем на детето, че животът в социума има определени правила, спазването на които е в интерес на всички. Опитваме се да покажем границите, които детето не бива да прекрачва – „Свободата да размахвам юм-руци се простира до носа на другия човек“. Опитваме се да го убедим, че и другите хора имат права и че то не бива да ги нару-шава – „Не прави на другия онова, което не искаш да правят и на теб“… Учим децата да защитават собствените си права, но също така и да приемат критика. Когато нарушиш правата на друго дете или на учителя, следва тъкмо критика – забележка, разго-вор; а ако продължаваш да нарушаваш правилата многократно, т.е. ако не проме-ниш поведението си – и по-строга санкция. Всъщност чрез наказанието учим детето да приеме последствията от своята дейност, учим го да поема отговорност за поведение-то си. Да разбере, че е сгрешило, но че грешката може да бъде поправена – само от него зависи. Да се научи да зачита правата на другите така, както и своите собствени.

Когато наказваме дете, нарушило правилника за поведение на учениците в училище, ние не проявяваме агресия към личността му – просто показваме, че всяко поведение има последствия. И щом изби-раш определено поведение (напр. да пре-чиш на учебната работа, да се държиш грубо и невъздържано към съученици или учител), ти трябва да си готов да понесеш и последствията от него (напр. отстраняване от час или наказание). Толкова е прост социалният договор! Но само на пръв пог-лед.

Какво да правим с ученик, който говори и се върти в час въпреки забележки-те на учителя, който се разхожда в час, играе с телефона си, провиква се и пречи на останалите? Отказва да си предаде и бе-лежника, за да впишем забележка в него. От забележките в дневника също няма особена полза. На поканата да напусне часа, понеже пречи на останалите, той отговаря с „Няма пък!“ или „Нямате право да ме гоните от час“, започва да спори с думите „Аз нищо не правя“; в най-лошия случай с „Не ми говори с такъв тон, ма!“ Какво да правим с децата, които „не слушат в час“? С тези, които сабо-тират учебния процес, правейки всичко възможно да станат център на внимание с „героизма“ си? Да, характерно за възрастта им е да се борят с авторитетите, да оспор-ват всичко, казано от учителя – те изграждат личността си, опитвайки силата си и докъде могат да стигнат. Но когато няколко деца правят това в час, става невъзможно да се работи. И естествено, учителят търси съ-действието на родителите, на психолога, на училищните комисии, на директора. Но дали го намира?

47 Вместо да подкрепи педагога в

опитите му за справяне със създаващото проблеми в час поведение на детето, роди-телят решава да разгроми учителя – този некадърник, виновен за всичко! Вместо да обсъдят какво всеки може да направи в името на подрастващия, родителят се наст-ройва срещу учителя и започва да го крити-кува и да търси неговите грешки, обвиня-вайки го в лъжа, в нетърпимост или в неза-интересовано отношение към детето. При такова поведение на родителя детето се чувства окрилено и започва да усъвършенс-тва опитите си да воюва срещу гадните, нетърпими учители, които нарушават сис-темно правата му…

Комуникацията между всички е на-рушена. Родителите решават да водят безсмислени битки, които изтощават и обез-сърчават учителите, а нравственото и пси-хично развитие на детето поема в погрешна посока… То научава от опита си, че виновни са винаги другите; че родителите няма да допуснат да бъде наказано, защото всяко наказание може да бъде оспорено; че бит-ките за власт с всякакви средства са в негов интерес – то се научава да манипулира околните, за да постига целите си.

Успех в обучението и възпитанието на децата ще постигнем само когато обеди-ним усилията си в името на детето. Поняко-га това е невъзможно – родителите не само че отказват да съдействат, но и повеждат борба с педагозите. Пишат оплаквания и жалби, заплашват ни със съд. Остава ни само възможността да докажем, че прави-лата, които искаме да спазваме, са в инте-рес на всички. Остава ни да се придържаме към тях. Да преглътнем горчивината и оби-дата, подкрепяйки се взаимно в трудната борба по отстояване на правото ни да бъ-дем личности, професионалисти и творци. Да потърсим нови методи и начини за спра-вяне с проблемите, опитвайки се да се издигнем над тях. Макар незащитени и уязвими, охулвани и неразбирани, упреква-ни в непрофесионализъм и безчовечност, остава ни да продължим да доказваме с делата си ценностите, които споделяме. „Духът е жив поради правдата!“ Ще дойде Видовден…

20.02.2014 г. Написа: Росица Иванова, психолог

ПРОТИВ КАГЕБИСТКОТО "ПРАВОСЛА-ВИЕ"

четвъртък, 20 март 2014 г.

Огнян Минчев за "честитката" на Николай Малинов: Угнетителна простащина

"Угнетителна е простащината, с която подобни негодници газят в душите на хората". Така политологът Огнян Минчев

коментира във Фейсбук изявлението на депутата от БСП Николай Малинов, с което той честити на всички православни славяни "победата в Третата Кримска война".

И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път, добави Малинов.

В отговор Огнян Минчев припомня, че през 90-те години на миналия век сръбс-ките четници рязаха глави с възгласа за "православието".

"Пладнешкият грабеж на територии от суверенна държава днес отново се праз-нува с ликуващи възгласи за "православие-то". Слушайте, негодници – аз съм правос-лавен християнин и ви забранявам да оск-вернявате вярата на милиони достойни хора, превръщайки я в оправдание за прес-тъпления и бандитизъм! Символите на вашето "православие" са нагайката и боту-шът. Символът на нашето Православие е Кръстът, от който Христос ни призова да обичаме враговете си. Вие ни подлагате на едно наистина тежко изпитание... Но от него победител ще излезе нашето Православие - не вашето", коментира Минчев.

КОМЕНТАРИ НА ВИДНИ ЛИЧНОСТИ ПО НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕ-МЕННОСТТА

48

НАПЪЛНО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ КЪМ ПОЗИЦИЯТА НА Г-ЖА НОВОДВОРСКАЯ – ПОНЕЖЕ КАЗВА САМАТА ИСТИНА!

сряда, 19 март 2014 г.

ЦЯЛА РУСИЯ СЕ Е ПОКРИЛА С ЛЪЖИ...

А ето какво мисли Пушкин:

ЕДНА МИСЪЛ НА АМЕРИКАНСКИЯ МИ-ЛИАРДЕР УОРЪН БЪФЕТ

Американският инвеститор, мили-ардерът Уорън Бъфет казва:

"В един човек търсиш три неща като цяло. Интелект, енергия и почте-ност. Но ако последното липсва не си правете труда да се занимавате с други-те две!"

Истината е, че ако на един човек му липсва почтеност, наистина няма значе-ние какви други качества притежава! Те се обезценяват! Maria Dimitrova

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА КОМУНИЗМА, НАРЕЧЕНО "ГОЛОДОМОР"

Трябва да се види този покъртителен филм! Поклон пред жертвите на руския комунизъм!

В ДЕНЯ НА МОЗЪКА – ЗА ПРЕДИМСТВА-ТА НА МИСЛЕЩИТЕ

март 19, 2014

Наздраве: по случай Деня на мозъ-ка! Ще ви разкажа една забавна, любопитна и поучителна история:

Един цар си имал царство. Разде-лил го, половината за него, другата дал на синовете си. Един ден ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:

- Синове мои, реших да се от-тегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството.

Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:

- Я сега опитайте да късате лист по лист.

Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.

- Запомнете – рекъл царят, – три поуки от тази история: което не става на-веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам можеш с приятели. Което не става със сила става с хитрост. Разбрахте ли?

- Разбрахме. - Нищо не сте разбрали. Току-що

накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя!

Huk OK

НАЙ-ДЪЛГИЯТ ВСЕКИДНЕВЕН ПРОТЕСТ В ИСТОРИЯТА СРЕЩУ НАЙ-БЕЗОЧЛИВО-ТО ПРАВИТЕЛСТВО В ИСТОРИЯТА ПРО-ДЪЛЖАВА

Снимка: Miglena Grudeva

ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ УСПЕХ В ПРЕДПРИЕ-МАНОТО ДЪЛБОКО ПОТРЕБНО, ИЗПЪЛ-НЕНО С ОТГОВОРНОСТ ПРЕД БЪДЕЩЕ-ТО И ЗАТОВА ТАКА БОГАТО НА ЖИЗНЕ-УТВЪРЖДАВАЩ СМИСЪЛ НАРОДОПО-ЛЕЗНО ДЕЛО!

четвъртък, 20 март 2014 г.

Вчера писах ето какъв текст Нов

скандал: в Пловдив другарите не позво-ляват училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни училище да бъде наречено на името на Иван Славков!, а пък днес реша-вам по същата тема да предприема нещо вече съвсем действено, щото наистина е глупаво само недоволни да мърморим, а нищичко да не правим: "истинската исти-на" е в правенето, не в говоренето, нес-лучайно Спасителят е казал: "По делата им ще ги познаете!", всеки показва колко струва според това, което наистина прави. Този принцип е основополагащ не само при ефективните образователни технологии –

49 които някои хора наричат "алтернативни" на традиционните, докато те всъщност са просто по-добрите! – но и във всяка сфера на живота.

Ето аз, примерно, в обучението по философия предлагам на учениците (и се старая да създавам потребните условия) те да правят своите изстрадани опити да фи-лософстват, да се упражняват във фило-софстване, в "правене" на своята лична и отговорна философия на живота си, отказ-вайки се решително от това, което ме зас-тавят да правя министерските чиновници, а именно да уча учениците нещичко да "по-назнайват" ЗА философията, да имат ня-каква външна, добита по съвсем външен, дистанциран начин и затова така гола ин-формираност за нея, което е почти нищо; докато онова другото, към което съм насо-чен аз, е именно истинското: да работят върху създаването, върху сътворяването на своята лична философия, да търсят върху своите автентични, истински и дълбоко потребни им ценности, идеи, убеждения.

Та нима ако един учител, да речем, по плуване, се задоволи с това само да обяснява на думи (и "на теория") на учени-ците си какво е това плуване, да им развива теории за това какви са разните му там стилове, по които може да се плува и пр., ала нито веднъж не им е предложил да се хвърлят непосредствено във водата и да почнат да махат с ръце, опитвайки се да се задържат над водата, та нима, питам, такъв учител по плуване няма да е смешен и жалък, а също така и прекалено абсурден?! А общо взето традиционният стил в ученето и преподаването е все този, е все същият: учениците да бъдат принуждавани да знаят, да поназнайват нещичко за това или онова, ала никога да не им се дава възможност да го правят истински, да го усвоят както се прави това нещо, както следва да бъде правено с оглед да бъде постигнато. И то тъкмо според изискванията на разумността, а именно като при това да бъдат оставени да го правят свободно, без да бъдат тикани в разните му там разсъдъчни схеми и кано-ни: а къде, позволете да попитам, е смисъ-лът на този така принудителен абстрактен, откъснат от живота дидактизъм?!

И ето, резултатите са налице: не се чудете защо учениците у нас вече кате-горично не желаят да учат по този начин,

отдавна им се е отщяло с тях да се отнасят така – ами защото не виждат смисъл от всичко това, та затова не го щат! А смисъл в командната и не уважаващата свободния избор и достойнството на личността систе-ма наистина няма, смисълът се е изгубил, смисълът наистина липсва – защо тогава учениците да й се подчиняват?! Прави са да не искат да знаят "за всичко по нещичко", а всъщност за всичко по... нищо, абсолютно са си прави нашите ученици, че не искат да учат вече по този убийствен за тяхната естествена любознателност и за разгръща-нето на техните естествени таланти начин. Както и да е, това е голяма тема, а ето сега какво в тази връзка реших да предложа отново, и то по най-твърд, категоричен начин, четете:

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив (чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив)

До Началника на РИО-Пловдив

ПРЕДЛОЖЕНИЕ от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в

ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Началник, Уважаема госпожо Директор, Уважаеми дами и господа, колеги,

Позволявам си да се обърна към

всички вас и то по най-официален начин с едно предложение, което считам за разумно и отдавна назряло. Всъщност искам да преподновя едно свое старо предложение, свързано с добре известната ви инициати-ва, която, кой знае защо, така прибързано беше турена "в чекмедже" или "под ключ", сиреч, на която не беше обърнато подоба-ващо внимание. Не крия, че ми е много интересна реакцията ви към това мое пред-ложение; смятам че каквато и да е, тази реакция ще бъде многозначителна.

Преди три години аз предложих в блога си да се започне обсъждане на въп-роса защо единствено нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, няма свой патрон; в тази връзка тогава обявих публично стано-вището си, че една професионална гимна-зия по електротехника и електроника е съвсем естествено да приеме за своя пат-рон името на неотдавна починалия тогава пионер на модерните компютърни тех-нологии Стив Джобс. Това се случи през есента на 2011 г., тогава, както е известно, медиите обърнаха голямо внимание на предложението, то стана за няколко дни медийна сензация, всички национални и местни телевизии, вестници, радиостанции и пр. му отделиха подобаващо внимание, това събитие влезе във всички новинарски емисии и пр. Да, обаче ръководството на училището, кой знае защо, се отнесе крайно отрицателно към идеята и направи нужното

предложението ми да бъде "заметено под килима", т.е., както е обичайно за всяка по-различна и необичайна идея или инициа-тива, то беше подложено на незабавно отхвърляне, на остракизъм, на пълен нега-тивизъм и на неминуема забрава. Тогава в Педагогическия съвет, и то съвсем необос-новано, се прие тезата, че "още не било дошло времето" за това училището да си избере свой патрон (?!), че моментът за обсъждане на този въпрос бил "крайно неподходящ", предвид това, че следващата година (2012-та) била юбилейна, тогава именно се навършиха 50-години от създа-ването на училището, че сме били претру-пани с какви ли не "мероприятия", та затова не сме били имали време да мислим за такива "екстравагантни неща" като това кой да е патрон на училището и прочие. Тряб-вало било да се чака "да му дойде времето" на този проблем, ето тази любима йезуитска теза на царското величество Симеон Втори тогава надделя и беше възприета от нашето мъдро ръководство. Ето сега аз си позволя-вам да запитам: а докога, прочее, ще трябва да чакаме та да дойде "подходящият мо-мент" за решаването на този проблем с избора на патрон на нашето училище? Кой е този "подходящ момент"? Какво трябва да стане, та да се появи този така дългочакан "подходящ момент"? А дали той отдавна не е дошъл, а ний да не сме усетили това: поради някаква глупава предубеденост – или поради някакъв изцяло неразумен страх?!

Вместо да се подложи инициатива-та за определяне на патрон на училището на смислен демократичен дебат, тогава тя, както казах, беше натикана или заметена "под килима", по-скоро беше заключена в най-отдалеченото чекмедже на иначе вели-колепното директорско бюро. А пък с мен, автора на тази идея и инициатива, беше постъпено по един крайно недопустим на-чин: за тия години след есента на 2011 г. ръководството направи какво ли не за да ми отмъсти за инициативността и за свободо-мислието: направи всичко с оглед на това да ме натика "в миша дупка". Набързо бях обявен за "враг" и за "много опасен" и дори "вреден човек", подлежащ на незабавно отстраняване, на спешно уволнение. Под-ложен бях от ръководството на невиждан и на нечуван административен терор и тор-моз, за който аз лично изобщо не съм пред-полагал, че е възможно да се случи в наше-то все пак модерно и демократично уж време. То не бяха заповеди за дисципли-нарни наказания, то не бяха нескопосани опити да бъда обявен за "най-некадърен учител", който, видите ли, бил "недостоен да преподава", то не бяха дори извращения като даването ми, и то най-официално от директорката, за "психиатрично освидетелс-тване" (!!!), една административна инициа-тива, завършила, разбира се, изцяло безс-лавно, но донесла ми толкова много униже-

50 ния, то не бяха какви ли други неща, за които вече не само че не ми се говори или пише, но даже и не ми се мисли. А причина-та за предприемането на такива недопусти-ми ексцесии е една: да ми бъде отмъстено. Защото аз тогава, след като предложението ми не биде даже обсъдено в подходяща обстановка, се принудих да апелирам към учениците, които в мнозинството си ме разбраха и подкрепиха: самите ученици предложиха и осъществиха своеобразен "референдум", с изборни урни и пр., пред-ложени бяха по изцяло демократичен начин всякакви предложения за патрон на учили-щето, имаше си, както му е редът, "бюлети-на", учениците с ентусиазъм гласуваха, разбраха на дело какво е това "демокра-ция". А в крайна сметка се оказа, че пред-ложението Стив Джобс да стане патрон на ПГЕЕ-Пловдив победи, спечели съревнова-нието, и то убедително: това предложение спечели повече гласове отколкото всички останали предложения, взети заедно (сега не ми се търсят точните числа, има ги в блога накъде), имаше и гласували с "без мнение". Е, и за тази инициатива ми беше отместено от бдителното ръководство, което явно не е голям приятел на демокра-тичните процедури – щом реагира по такъв неадекватен начин спрямо инициативата на самите ученици. Всъщност нашите ученици тогава дадоха един добър урок по демок-рация на всички нас, най-вече на многоува-жаемото ръководство. Факт, който е прекра-сен, разбира се – от учениците си можем много да научим, щото те са по-близки на духа на нашето време: този дух е тъкмо в тях, в техните души!

Да оставим това, което и било, не-ка да погледнем на това, което е – и най-вече към това, което трябва да бъде. Аз продължавам да смятам, че въпросът с избор на патрон на нашето училище трябва да бъде решен в най-скоро време: доста-тъчно чакахме, ето, минали са вече повече от 24 години откакто патрон на училището вече не е... Ленин, но явно някои са при-върженици на тезата: щом не е Ленин, никой друг няма да е, камо ли пък да е някакъв си там Стив Джобс, който "не зас-лужава" да бъде поставен редом с незабра-вимия... Ленин - вожда на комунистическата революция (казвам това, щото много от нашите ученици не знаят кой е тоя "Ленин", ала пак повтарят името му като шаманска мантра)! Аз смятам, че в наше време е чиста патология да се разсъждава по такъв един начин, сякаш "Без Ленина мы не мо-жем да живеем!", ала е факт, че заради липсата на авторитетен нов патрон на учи-лището в широкото масово простолюдно и наивно съзнание на жителите на града името нашето училище продължава да е "ТЕТ-Ленин", което, позволете да забеле-жа, е направо скандално! Аз лично се сра-мувам когато някой ме попита къде работя между нас да се завързва ето този все един

и същ и затова втръснал ми до дълбините на душата диалог:

- Къде работиш? - В ПГЕЕ. - Какво е пък това? - "Професионална гимназия по

електротехника и електроника" - Що не се сещам кое е това учи-

лище? - Абе на "Пещерско шосе" е бе, как

така да не се сещаш? - ?!?! - Абе бившия така наречен "ТЕТ",

сфана ли сега? - О, така кажи бе, "ТЕТ-Ленин", що

ми се правиш на интересен, какво е това "ПГЕЕ", какви са тия глупости, кажи "ТЕТ-Ленин", та да те разбера веднага!

- Е, не ми е приятно да употребя-вам това омразно име, затова!

- Тъй ли? И какво му е на името? О, ти за Ленин ли? Е, да, е да, ама традици-ята е такава, нали ме разбираш?

- Разбирам само това, че явно сме си пълни идиоти щом толкова години след "края на комунизма" все още почитаме тоя масов убиец Ленин, ето това ще ти кажа, щото ми писна вече!

- Не се ядосвай де, аз не исках да те засегна с нещо!

- Ти себе си засегна, не мене! - Майната ти тогава: я го виж ти,

ще ми се мисли той за интересен?!

Та ето горе-долу на мен лично безброй пъти ми се е налагало да участвам в такъв унизителен и блудкав разговор. Смятам, че е крайно време нашето училище да си избере един достоен патрон, името на някоя толкова знаменита и достойна за възхищение личност, че името на новият патрон като мощен таран да избие от глави-те на хората това опротивяло на всички "ТЕТ-Ленин", щото е унизително хората да гледат на всички нас, дето работим в това училище, сякаш сме някакви допотопни динозаври, щом без капчица смущение приемаме училището ни отвсякъде да бъде наричано "ТЕТ-Ленин"! Така виждам неща-та аз, тия неща не са безобидни, щото става дума за символи, които имат мощно несъз-навано влияние върху душите - и подмолно направляват не само мислите, но и делата ни. Анахронизъм е едно съвременно учи-лище, което претендира да е водещо в своята област, именно в областта на мо-дерните компютърни технологии, да бъде свързвано с такива допотопни и убийствено тъпи неща като "Ленин" и прочие. А ако не усещаме този рязък дисонанс, това пагубно за имиджа на училището ни противоречие, то това говори толкова по-зле за нас сами-те. Аз с удивление установих по време на тържествата около 50-годишния юбилей на гимназията многоуважаемата госпожа ди-ректорка в най-официални речи и доклади

без капчица смущение и с необичайна сладост в изговарянето да употребява име-то "ТЕТ-Ленин" - и по този начин да възкре-сява в съзнанията на младите хора една отдавна отминала и то най-човеконенавист-ническа епоха, епохата на комунистическия режим у нас, официално обявен от Народ-ното събрание на България за престъпен!

Така че не смятам, че тия неща са безобидни, напротив, съдбовно важни са. Да се държат живи в съзнанията някакви пагубни комунистически митологии и симво-ли, от които добро не сме видели, в наше време е израз на недопустима идеологичес-ка ретроградност – и на най-абсурден, не-постижим от здравия смисъл анахронизъм. Моля да бъде осъзнато това, за което апе-лирам, простичко казано: дами и господа, излагаме се, опозоряваме се като нищичко не правим по въпроса нашето училище да си избере достоен за неговия престиж пат-рон, който да вдъхновява възпитаниците ни – давайки им един достоен за следване пример!

Моето предложение в тази връзка е: Педагогическият съвет да обяви старта на една демократична процедура за даване на всякакви и то обосновани предложения за патрон на училището; да се определят срокове за тази кампания; след това да се проведе по остро-дискусионния въпрос един пълноценен демократичен дебат в цялата училищна общност, който да завърши с провеждане на нещо като "референдум" за избор на патрон на училището, в който да участват не само настоящите учители и ученици в ПГЕЕ, а и всички предишни, ра-ботили или учили някога учители и възпита-ници на нашето знаменито училище. Такава една кампания – нещо уникално за родните ни условия – ще получи, убеден съм в това, широко медийно отразяване, което ще повлияе положително на имиджа на учили-щето, пострадал доста в последните години – откакто имаме ново ръководство. Но ето че сега имаме шанс не само да укрепим авторитета на нашето училище, а и да по-вишим респекта на хората пред него: като направим нещо оригинално, показващо, че нашата училищна общност е на висотата на най-съвременните изисквания както що се отнася до регулиране на вътрешно-училищ-ните отношения, така и по отношение на използваните авангардни методи на препо-даване и също така на неотклонното пови-шаване на качеството на образованието на нашите възпитаници. Във всички тия отно-шения ние не трябва да се оставяме да лежим само на лаврите на отдавна отмина-ла слава, а да правим всичко, което ни е по силите, с оглед да увеличаваме престижа си.

Тази е идеята и моля тя да не бъде приета с един предразсъдъчен краен нега-тивизъм: щом това го предлага "този там непоносим човек", то значи ний сме длъжни непременно да отхвърлим предложението

51 му. Така е непристойно да се мисли, камо ли пък да се действа. Призовавам да се държим на висотата на положението си.

Да си пожелаем успех в предп-риеманото дълбоко потребно, изпълнено с отговорност пред бъдещето на инсти-туцията ни и затова така богато на жиз-неутвърждаващ смисъл народополезно дело! 19 март 2014 г. ПЛОВДИВ С УВАЖЕНИЕ:

АЛО, ДРАГИ РУБЛОФИЛИ, КАКВО ЧАКА-ТЕ ОЩЕ БРЕ: МОЛЕТЕ СЕ И ВИЕ НА БА-ЩИЦАТА СИ ИМПЕРАТОР ПУТИН ДА ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ОТ „ЕВРОПЕЙС-КО РОБСТВО“?!

март 19, 2014

Ще започна по необичаен и чудат начин своя тазсутрешен политически комен-тар.

Радвам се на цъфналите сливи, на пролетното слънце, което така приятно топли не само лицата и тялото, но – по някакъв странен, непонятен начин – дори и душата, та значи радвам се на придошлото преображение на живота, седейки на една пейка в парка, и изведнъж забелязвам, че сред наобиколилите ме гълъби, на които подхвърлям трохи, има само две-три враб-чета; хрумва ми нещо, за което съм чел, а именно, че пчелите опасно намалявали, впервам поглед в цъфналата на близо слива и установявам, че в нея не жужи нито една пчела – нищо че е така хубаво, слън-чево, пролетно време и пчелите вече тряб-ва да се събудили – или не са се събудили още, щото тази година пролетта май идва цял един месец по-рано от обикновеното, а пък зимата изобщо не дойде?! Та установя-вайки, че пчели наоколо няма (е, видях после няколко апатично движещи се пчели, които съвсем не излъчваха радост от про-летта!), а също така, че врабчетата много са намалели, долавям, че в съзнанието ми почва да се върти ето този досаден въпрос:

Мама му стара – какво ще става с тази природа и с този свят, ето, пчели вече почти няма, врабчетата много са намале-ли?! Наистина, какво става най-вече с тази наша страна, та нима излиза, че пчели и врабчета може вече и да нямаме, но за сметка на това комунисти и русофили („руб-

лофили“) имаме в изобилие, толкова са много, че ако започнем ускорен износ на русофили-рублофили за някои съседни страни (империи), намиращи се на северо-изток от нас, нищо чудно с получените капи-тали да се позамогнем, да започнем най-сетне да просперираме и да заживеем чо-вешки?!

Да, ето, това е идея: най-бедни сме вероятно тъкмо затова, че имаме така-ва голяма и продажна рублофилска напаст, която нищо чудно съвсем скоро, вдъхновена от примера на Крим, да поиска най-официално и България да стане Задунайс-кая губерния на Российская империя, та какво им пречи на Сидеров и на други таки-ва платени руски мекерета и у нас да устро-ят фалшификацията, която се случи в Крим, а именно да поискат и България да влезе като органична част от Российская импе-рия?!

Наистина, имам чувството – тръг-нах от пчелите и врабчетата, дето намаля-ват, а стигнах до комунистите и рублофили-те, дето така усилено у нас се размножават! – та значи, имам чувството, че във връзка с анексията на Крим и у нас в съвсем скоро русофило-рублофилската напаст може като едното нищо да получи приказ от Москва, а именно, щото сме били, видите ли, „застра-шени“ от Европейския съюз и НАТО, които ни тормозят като ни принуждават у нас да започнат се спазват законите, да не се краде, бандитизмът и престъпността да бъдат ограничени, правосъдието да зарабо-ти ефективно и справедливо, значи, тормо-зят ни, дето се казва, да се откажем от своите традиции, от българщината ни, та какво му пречи по причина на този непоно-сим тормоз от Запада да поискаме и ний зарила от бащицата-император таваришч Путин, именно, да го помолим и България да приеме под своя кагебистски скиптър, сиреч, да станем и ний част от Российская империя?

Врабчета и пчели може вече и да нямаме, ала за сметка на това мерзавци, продажници и предатели у нас колкото щеш, бол, с лопата да ги ринеш! Много сме я загазили с тази напаст, а ето, сега им подх-върлям: не чакайте, таваришчи русофили, „желязото се кове докато е топло“, почвайте да искате България тоже да влезе в Руската империя, ало, Сидерович, ало, Гоце, ало, Бареков, що спите, не се ли сещате да инициирате един „референдум“ за присъе-диняване на България към Матушката ви? Сидеровский, какво, да не те е страх руски-те си субсидии да си загубиш, заради това ли мълчиш по тоя повод, де гиди мерзаве-цо?! Или парите, дето ти набутаха, не мо-жеш да ги изхарчиш и се чудиш сега на кой остров в Тихия океан да идеш да погуляеш, ама така, че компрометиращи снимки да не се появят в медиите. Горкият той, има сума ти пари, доста пари спечели от государите

си, а не може да си ги харчи свободно и спокойно, – и неговата хич не е лесна!

Хайде чао, че нещо ми се развали настроението, а пък виждате, че почнах с такива прекрасни преживявания, именно, с блаженството да седиш на пейката в парка, слънчевите лъчи да те галят, а пък дробо-вете ти да са пълни с омаята и мириса, дето побелелите като булки цъфнали сливи излъчват в простора наоколо! Явно чудното, чистото, прекрасното, от една страна, и долното, гнусното, мръснишкото – от друга, в този живот са примесени така, че в крайна сметка горката ни душа се принудена да се мята от крайност в крайност: бленувайки за спасителна хармония и умиротвореност.

И какво излезе сега? Получи се следното: започнах да пиша нещо като възторжена пролетна импресия, но тя се примеси с немалки дози крайно нечиста политическа злободневност. Но иначе си струва да подхвърля: ало, „националисти“, ало, рублофили, ало, щатни мерзавци, какво чакате бре, хайде, действайте, хайде и вие давайте молба Путин също като Крим да приеме и България в състава на Импе-рията си! Покажете и вий какво можете де, на какво сте способни – как така ще се оста-вяте някакви си там кримски рублофили да ви надцакват?! Ало, драги рублофили, какво чакате още бре: молете се и вие на бащи-цата си император Путин да освободи Бъл-гария от „европейско робство“?! Ало, Сиде-ровский, що спиш, действай бре, нещастни ми бодри мерзавецо?!

МОЯТА ЛЮБИМА СЛИВА, КОЯТО ВСЯКА ГОДИНА МИ ПОКАЗВА И МЕ УБЕЖДАВА С ЦЪФВАНЕТО СИ, ЧЕ ПРОЛЕТТА ВЕЧЕ Е ДОШЛА

:-) Снимката направих днес...

52 Още една снимка на моята любима цъфнала и приветстваща така усмихнато пролетта слива...

СПЕЦИФИЧНОТО НАЧАЛО НА ДЕМОКРА-ТИЧНИЯ ДЕБАТ В УЧИЛИЩНАТА ОБЩ-НОСТ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

вторник, 18 март 2014 г.

Публикацията под заглавие Популизмът и демагогията у нас ни об-ливат на мощни талази – и ни задушават вече!, посветена на описанието на някои най-нови и чудати случки от живота на на-шата училищна общност (става дума за знаменитото пловдивско училище ПГЕЕ или някогашния ТЕТ), предизвика много и то най-разноречиви коментари от какви ли не хора; появи се нещо като дискусия, нещо, наподобяващо демократичен дебат – което, разбира се, е за приветстване, щото точно това е нещото, което отдавна ни липсва, което отдавна ни е потребно. С оглед да съхраня тези коментари си позволявам да ги публикувам в отделен постинг – в моя блог, в който твърде много се ценят диску-сиите, това е обичайна практика. Ето сега и самата дискусия в нейния автентичен, не-цензуриран по никой начин вид: 44 коментара: Анонимен каза: Г-н Грънчаров може да спрете да пишете своите простотии в блога си, защото повечето истории си ги доукра-сявате. Анонимен каза: Грънчаров спри да лъжеш нищо не преподаваш нищо не си в състоя-ние да обясниш ако си добър учител ще те слушаме щом не щем значи не ставаш. Анонимен каза: Колко възпитани и култур-ни ученици и директорки имало в това шко-ло ако се съди по тъй изисканите реплики по горе! Леле-мале! Анонимен каза: Като пряк свидетел на всички тези събития мога да кажа,че в голя-мата си част всичко написано в тази статия е доукрасено до неузнаваемост. Ако Вие бяхте компетентен преподавател учениците щяха да ви слушат уважават и нямаше да имат това желание да ви махнат. И как не

разбрахте след толкова думи че ние нашите действия нямат нищо общо с ръководство-то, всяка една наша молба е написана от нас без чужда помощ. Томи Томев каза: А аз да ви запитам: И все пак защо сте все анонимни. Да не би да се страхувате от Грънчаров. По вероятно е да се срамувате от поведението си. Томи То-мев Анонимен каза: Господин Грънчаров имате моята пълна подкрепа срамувам се от по-ведението на съучениците си. Госпожа Стоянова ги настройва срещу вас за да си разчиства сметките с вас а Анастасова е омръзнала на всички с фалша и угодничес-твото си. Господин Грънчаров знайте не сте сам просто всички ги е страх. Анонимен каза: Анонимен съм защото говоря от името на целия 11д. Виждам че тук вашите фанатични последователи ви подкрепят ентусиазирано. Явно сте успял да промиете техните мозъци, но ние няма да се предадем лесно. И нека когато се говори за нашия клас да не се замесва ръководст-вото защото то няма нищо общо с нашите действия. Щом мислите че ние сме страхли-вите, които говорим с имена и казваме това което се е случило наистина така да бъде. Не ние сме тези които се крият зад интернет фасади като този блок. ЖАК АССА каза: Кой ви упълномощи да говорите от негово име? Ако имате малко достойнство говорете от свое име и заста-нете с името и личността си, а не се крийте като плъх зад имагинерните други! ЖАК АССА УЧИТЕЛ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО Ангел Грънчаров каза: Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно... Анонимен каза: А как мина при телка, ос-видетелстваха ли ви? :D Анонимен каза: Важно е КАКВО се казва, а не името под него. Жалко, че Грънчарски и Ассадов не го разбират. Анонимен каза: Здравейте, бих искал и аз да добавя нещо. Господин Грънчаров, как не ви е срам не само не се отнасяте с поне някакво уважение към ръководството на училището, вие чисто и просто им слагате чужди думи в устата, но това не е всичко, и как така поне веднъж не представихте не-щата обективно ?! Аз съм ученик от просло-вутия 11Д клас и бих желал да остана ано-нимен,тъй като не знам дали няма да има още някакви последици от ваша страна, но мога да ви уверя че далеч не съм от тази групичка която постоянно вдига врява, да и

аз съм твърдо против тази непрестанна врява но нека се върна на темата. Съгласен съм че би било чудесно часовете да преми-нават в разговори на ОПРЕДЕЛЕНИ теми, по конкретни теми, но ние ви дадохме вече няколко шанса. И в името на истината, защото нали вие уж винаги казвате истина-та, бих искал да попитам ЗАЩО постоянно се "избърсвате" с ръководството на учили-щето ?! Мога с чисто сърце да кажа че те НИКОГА не са ни подстрекавали, въпреки че вие усърдно се опитвате да убедите всичко живо в точно обратното... Bacho Кольо каза: Грънчаров, при всичките ни политически и културологични различия съм на твоя страна в тъпата война, която трябва да водиш не по своя воля! Казвал съм ти го не веднъж.

Имай предвид едно – въпреки нев-ръстните си години, учениците са далеч по коварни, изобретателни в подлостите си, лъжливи и нечестни нагаждачи от директор-ката ти и от образователните чиновници.

Удар в гръб можеш да очакваш най-вече от тях. Директорката ти няма да те атакува пряко, защото се страхува от глас-ността която ти успя да дадеш на конфлик-та.

И последно – това не е конфликт отнасящ се до твоето училище. Такива войни се водят срещу стотици, може би хиляди български учители. Димитър Георгиев каза: Анонимността свидетелства за морална нечистоплътност - достойният човек застава с името и с цяла-та си личност зад своите думи. Анонимният не застава с името си защото го е срам тъй като си позволява да се държи като мерза-вец – да употребя и аз тази дума, която г-н Грънчаров така често употребява.

Димитър Георгиев, ученик от гим-назия в Перник Анонимен каза: Bacho Кольо... моля ви не си правете грешни заключения, аз, а и не само аз, не съм против учителите като цяло, аз съм против подхода на някои от тях, ако самият учител иска той би намерил начин, би накарал учениците да обикнат неговият предмет, или поне да им е интересно, а не да чакат с нетърпение края на часа, отегче-ни до мозъка на костите си. Съзнавам че има ученици които нямат представа къде са, нито защо идват на училище, но един спо-собен що годе преподавател за какъвто се смята г-н Грънчаров би трябвало да умее да се справи с тях, все пак, както той обича да натяква, е учител с 30-годишен стаж.... Анонимен каза: Здравей, Димитър Георги-ев, дори да кажа кой съм, това би ли проме-нило ситуацията? И моля те, след като г-н Грънчаров не ти е преподавал, не смятам че си достатъчно компетентен в ситуацията.

53 Анонимен каза: Г-н Грънчаров всички ваши последователи са пълни ПЛАЗМОДИЙ. Вие сте им промили мозъците на всички както се опитвате да промиете и нашите. Също така съм от 11Д клас. И може да се спрете с тези блогове и всички простотии. Просто незнам как така сте им промили мозъците, но моя няма да можете да го промиете. Bacho Кольо каза: Анонимен каза: ... моля ви не си правете грешни заключения, аз, а и не само аз, не съм против учителите като цяло, аз съм против подхода на някои от тях... Съзнавам че има ученици които нямат представа къде са... е учител с 30-годишен стаж...

И аз Ви моля за същото уважаеми млади господине (или госпожице) – далеч не мисля, че всички ученици сте такива, каквито ви описах (твърде емоционално и дори пресилено).

А тридесетгодишният опит на Грънчаров по никакъв начин не може да му помогне срещу арогантността и подлостта на двама или трима... Няма начин. Той не притежава инструментариума на репресия-та. Този инструментариум е в ръцете на директорката и тя го насочва не срещу тях... Това обаче ще се обърне срещу нея. Рано или късно... Димитър Георгиев каза: Жалко че не можете да оцените преподавателя си. Това говори доста лошо за вас. Г-н Грънчаров наистина не ми е преподавал, но от четене на неговия блог и на неговите книги съм научил много повече от това, което съм научил от всички мои преподаватели в училището, в което уча.

Димитър Георгиев, ученик от гим-назия в Перник Анонимен каза: След като в няколко комен-тара се каза изрично, че директорката няма нищо общо, аз не разбирам вие ли не може-те да четете или просто мозъците ви са наистина промити. Всяко едно наше дейст-вие извършено от нас против г-н Грънчаров е наше лично решение. Решение което не е повлияно от външни сили(били те директор-ката и ръководството). Мога с ръка на сър-цето да кажа че подобни наши действия има само във вашия час.

Ученик от 11д клас. Анонимен каза: След като в няколко комен-тара се каза изрично, че директорката няма нищо общо, аз не разбирам вие ли не може-те да четете или просто мозъците ви са наистина промити. Всяко едно наше дейст-вие извършено от нас против г-н Грънчаров е наше лично решение. Решение което не е повлияно от външни сили(били те директор-ката и ръководството). Мога с ръка на сър-цето да кажа че подобни наши действия има само във вашия час.

Ученик от 11д клас.

Анонимен каза: Коментиращия анонимник от този 11 д клас явно е пълен олигофрен. Нима не усеща че като отрича така упорито, че действията в класа против Грънчаров "били нямали нищо общо с директорката" (която също така най-активно действа сре-щу него!), то по този начин само потвържда-ва верността на тезата на Грънчаров, а именно, че дадените ученици са използвани като средство за разправа с неудобния, с творчески мислещия учител – от страна на некадърната директорка-калинка. Това е толкова просто и близко до ума че просто се чудя как защитникът на директорката не усеща какъв хубав автогол вкарва първо на групичката от своя клас която изпълнява поръчките на директорката, а после и на самата директорка. Но те нали са един и същ отбор тъй че с един удар просто вкарва два автогола – което си е голямо постиже-ние! :-) Анонимен каза: Г-н Димитър Георгиев не се доверявайте само на писаното в блога. Мога да ви кажа, че това, което е написано тук, и това което става в действителност доста се различава. Г-н Грънчаров спестява доста голяма част от случилото се. А имен-но частта, в която той отговаря на ученици-те. Частта с неговото държание спрямо нас. Защото мога да ви уверя, че, неговото дър-жание не е никак прилично за един учител. Когато господинът беше помолен няколко пъти да разясни темите, по които ще ни изпитва, той най-демонстративно отряза ученика. Каза, че не е негова работа да обяснява темите и нямал време да се зани-мава и отговаря на такива въпроси. Според вас каква е работата на един учител? Само да дава теми за изпитване или да обяснява материала? Може би думата "учител" гово-ри сама за себе си... Анонимен каза: Грънчаров никога не ми е бил учител. За което благодаря на Съдбата! Следа му блога от години и помня, как на един от прословутите си незаконни записи нарече УЧЕНИЦИТЕ "ВИЕ МАЛОУМНИ ЛИ СТЕ"!

Само това е достатъчно, на такъв човек да му се отнеме лиценза за право да преподава! Грънчаров е СИЛНО ДВУЛИЧНА личност. В книгите си той може да пише едно, а на практика да сътворява съвсем обратното! Присъща черта на комунистите, които в книгите пишеха за "равенство и братство" или "за справедливост" а на прак-тика правеха съвсем противоположно! НЕ-ДЕЙТЕ ЗАБРАВЯ, ТОЙ Е ПРОДУКТ НА СЪВЕТСКАТА МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ШКОЛА НА ОБРАБОТВАНЕ НА МОЗЪЦИ!

Той има силна мимикрия, променя си "цвета" винаги "според"! Това са най опасните и коварни представители на чо-вешкият род!

Браво на учениците "дръзнали" да скочат срещу това "влечуго" на учителст-вото!

Борете се до край! И недейте забравя, влечугите са

най-опасните хищници на земята! Никакви компромиси! Те са единствените, които МОГАТ ДА си сменят цялата "кожа"! Анонимен каза: Вашият разказ ме впечат-ли. Защо? Ще ви кажа … Винаги съм уважа-вала учителите. Те са хората, които са до нас винаги, дори прекарваме повече време с тях отколкото със семействата си. Нали учителите са хората, които трябва да ни учат. Наричат ни нахални, нагли. „Как може тези деца да отговарят така?”, „Каква е тази нахалност ?„ и т.н. Последно време, обаче, забелязвам промяна не само в учениците, но и в самите учители. Гледат ни с презре-ние, недоволство, сякаш ние сме виновни за всичко лошо в живота им. Пишат ни забе-лежки, гонят ни от часовете, говорят лошо за нас. Дори не се опитват да ни чуят. Сене-ка е казал: "Учейки другите, човек учи и себе си", но моят въпрос е: защо Вие учителите отказвате да се учите? Защо не влизате в положението ни. Какво лошо има в това, че момчето е попитало? Да, ясно, мислите, че ако го оставите сам ще разбере повече, нали народът е казал „Неволята учи", но щом той е потърсил помощ от Вас не вед-нъж, замислете се дали наистина не е имал нужда. И колко по-лесно, по-интересно би било за него, както и за другите Ви ученици да разберат отговора и да продължат зани-манията си? Не упреквам никого за нищо, но Вие сте човека, който трябва да ни учи, Вие сте този, който трябва да показва къде са грешките ни. А ако Вие, господине, не дава-те правилен пример как ние да се научим? И още един въпрос; Мислите ли, че Ви прави чест да качвате тази случка в мрежа-та, представена с нотка сарказъм. Когато аз го прочетох не си казах: „ Ах, че нахално дете!”, а се зарадвах, че той е постъпил така. Радвам се, че този „Наполеон" на 21 в. е станал и си е тръгнал, отстоял е позиция-та си. Моля Ви с най-добри чувства след-ващия път, когато някой Ви попита нещо, замислете се, усмихнете се и му отговорете.

"Който не използва своя талант за образованието и усъвършенстването на хората, е или лош човек, или човек с огра-ничен във висша степен ум" – Г. Лихтенберг Ангел Грънчаров каза: Интересна и пока-зателна дискусия, много се радвам, че с текста си успях да предизвикам всичките тези коментари – те много показват! Много говорят. Ситуацията в българското образо-вание е крайно тежка. Вижда се как много хора съвсем не разбират до какво всъщност се свежда задачата на образованието. Аз много съм писал по тия проблеми, няколко книги издадох, който иска да разбере пози-

54 цията ми, нека да се зачете в тях. Тук искам да кажа нещо съвсем вкратце.

Когато един учител има по-различен, нетрадиционен, нестандартен, новаторски подход това не значи, че трябва да бъде обявен за "лош" или "некадърен" преподавател – щото подобно глупаво поведение показва само, че критиците му даже не си правят труда да разберат сми-съла на това, което той прави. Работата на учителя в съвременните условия не е той да е "извор на официализираното и единствено правилното знание"; учителят е човекът, който само трябва да подпомага учениците в техните опити да навлязат в полето на знанието – и да се увлекат в търсенето на истината. То и самата дума показва: учени-кът е този, който учи, а учителят е този, който му помага; нищо повече от това. Глу-пава, крайно остаряла и немодерна е теза-та, че учителят е този, който УЧИ ученика; ученикът трябвало да бъде НАУЧЕН на еди-какво си от учителя – не, така не стават тия работи. Това е крайно немодерна, изцяло погрешна и съвсем неефективна образова-телна и обучителна технология.

За жалост, в нашето образование тя е общоприета – което обаче съвсем не я прави вярна или ефективна. Че я приемат всички почти поголовно показва само колко неверни са представите на тия, които у нас се занимават с образование. И на тия, които са на властни позиции в него. Нашата обра-зователна система не желае да възпитава самостоятелно и критично мислещи млади хора, личности и граждани, тя, според мо-дела на тоталитаризма има за задача да парализира способността за критично и свободно мислене, за творчество, за инова-ции и пр. Всичко у нас е тъкмо наопаки на това както трябва да е.

Потребна ни е революция. Коренна промяна на стереотипа. Господстващият стереотип е непълноценен и всекидневно нанася непоправими вреди на съзнанията и личностите на младите хора. Ето тук е и проблемът.

Кризисната ситуация в този 11-ти клас е на тази основа. Тези ученици не желаят и явно могат да схванат, че моя милост работи по един нов и съвършено различен подход – в сравнение с този, на който те са свикнали. Аз не ща да бъда "стандартен" или "типов" преподавател, това в моето разбиране е унизително и за преподавателя, и за неговите възпитаници.

Интересното е, че повечето от мо-ите ученици разбират моите усилия и ги подкрепят. Ето, от 16 класа, в които препо-давам, проблеми имам в този 11 Д клас. В останалите класове работите вървят. Е, не както би ми се искало, но ситуацията е по-различна. И то въпреки крайно тежките условия, които ми бяха създадени от новата директорка. Тя също не полага усилия да схване същината на моя подход.

Оказва се, че противници на ново-то у нас колкото щеш – особено пък сред властващите. Ето затова у нас работите не вървят. Ето затова сме на дереджето, на което сме. Всеки, който прави нещо по-различно, всеки, които иска да е личност със собствена позиция, бива подложен на груб натиск да престане. Ако не се подчини - го смазваме и унищожаваме. Затова нации като нашата нямат някакъв същностен напредък. Затова сме и най-бедни. Не це-ним личностите си, авангардно мислещите у нас са най-ненавистни. Там ни е и пробле-мът.

Стига толкова. Който иска да раз-бере повече от моя подход, от моята обра-зователна стратегия и технология да се зачете в книгите ми за образованието. Чо-век затова пише книги – за да не му се нала-га безброй пъти да обяснява едно и също нещо... Анонимен каза: Какво високомерие само: четете книгите ми, няма да ви обяснявам едно и също нещо безброй пъти! Как не те е срам бе Грънчаров! Що си така надут бе човече! Засрами се малко бе! Леле какъв грандоман! Ето затова така дразниш учени-ците си. Да били четели книгите му! Ти кой си бе, за какъв се мислиш? какво като си написал някакви си там писаници, които наричаш "книги"?! Толкова са ти тъпи книги-те че повече от това не може да бъде. Не съм ги чела но знам, че са тъпи. Не може да не са тъпи. Безсрамник неден! Ти не ставаш за учител щото нямаш сърце! Повтарям - нямаш сърце! Анонимен каза: "Тия които "мислят" ед-накво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно." – това са думи на Грънчаров.

Питам аз тогава, ако 2 + 2 = 4 и то-ва е истина, колко различни мнения трябва да имаме? Ако сме сигурни че Грънчаров го ПАЗИ СИСТЕМАТА, И ТОЙ НЕ СТАВА ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛ-УЧИТЕЛ, как да се пребо-рим с този идиотизъм?

Грънчаров пледира за "промяна" в образОванието, съвременно да стане. Най съвременното образОвание Е, когато уче-ниците имат избор на ПРЕДМЕТИ И УЧИ-ТЕЛИ, КОИТО ГИ ПРЕПОДАВАТ. Ака аз сега поставя избора на учениците да е определящ, дали някой ученик ще избере Грънчаров за учител? Надали! И тогава какво става, съвременното образОвание ще изхвърли такива тоталитарчици като Грън-чаров на "бунището на историята" (това са техни думи).

Грънчаров го ПАЗИ СИСТЕМАТА НА ТОТАЛИТАРИЗМА, КОЯТО ПРОДЪЛ-ЖАВА ДА ШЕСТВА В БЪЛГАРСКОТО УЧИ-ЛИЩЕ. ТАКИВА КАТО НЕГО ТРЯБВА ДА СИ ОТИДАТ ОТ ПРАВОТО ДА "ОБРАЗОВАТ"! ЗА ТЯХ ТОВА Е НЕПОСИЛНА ЗАДАЧА! ТЕ

СА образУватели! ТЕ СА ТОТАЛИТАР-ЧИЦИ, И КОЙТО НЕ Е С ТЯХ Е ПРОТИВ ТЯХ!

Вижте само колко заповеднически ТОЙ иска да му се прочетат книгите, които са пълен абсурд, и се издават благодарение на ХАРЧЕНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН БЮДЖЕТ! КАТО ЕДНО ВРЕМЕ, КОЙТО НЕ Е ПРОЧЕЛ "МЛАДА ГВАРДИЯ" НЕ МОЖЕ ДА СИ ВЗЕ-МЕ ИЗПИТА! Мария Василева каза: Към 11 Д клас:

Виждам че посещавате този блог. Смятате ли че обстановката, която създава-те, е благоприятна за работа?

Харесва ли ви или не учителя, да се държите по този начин говори за изклю-чително лошото възпитание на тези, които водят за носа този клас. Ако от сега унижа-вате хора и сте толкова жестоки, как смята-те ще се развие животът ви нататък? Няма-те бъдеще нито в личен, нито в професио-нален план. Лоша прогноза – балкански синдром – всичко е подчинено на личен интерес.

Искам да ви попитам: 1. Обичате ли философия? Ако я

обичахте, щяхте да се радвате, че препода-вателя ви оставя избор и самостоятелност, защото този е начина да сте най-подготве-ни, както за приемни изпити, така и за живо-та. Смятам че този начин иска повече уси-лия от ваша страна, затова сте намерили решение – да заклеймите този преподава-тел и да дойде друг – той ще ви поднесе нещата смлени, няма да ви се налага да търсите, избирате, да разсъждавате. Може би ще ви продиктува накратко нещо по темата, ще си го запишете, ще го наизусти-те и хоп – оценката ви е в кърпа вързана. ще ви остане време и да "обсъдите" други преподаватели, да си поговорите за неща,за които не си заслужава да се говори...Да, знам че повечето учители са успели да се настроят на вашите вълни, занемарявайки служебните си задължения - високо ниво на умения, не толкова на знания. Което изисква усилена работа от ваша и от негова страна.

2. Уважавате ли хората, искам да кажа човешките същества, не казвам учите-лите? Те имат право да бъдат много по-различни от вас, с противоположни на ва-шите мнения, ще ви се наложи след година да работите в екип с хора. Кой ще ви изтър-пи с интригантския ви стил и "нахалство към прогрес"? Нито в брака, нито в бизнеса ще ви търпят, навсякъде се иска толерантност

3. Обучението е взаимен процес - между ученик и учител. Колкото повече учителят мълчи и колкото повече учениците говорят, толкова по-успешен е учебният процес. Учителят само ръководи процеса, това е основно правило, учудвам се че добрият 11 Д не знае това. Май малко учи-тели го прилагат. Нито един учител няма да иска да преподава при подобно отношение към него. Тук търпите критика, признайте си

55 че да не му давате възможност да работи е много, много грозно и подло, унизително за него и много жалко за вас. С друг подход и тон бихте оправили нещата лесно, той ще-ше да се съобразява с удоволствие с ваши-те затруднения във философията, би ви помогнал да направи часовете си много забавни и приятни, щяхте да превърнете работата по философия в удоволствие. Без вашето доверие и добронамереност нищо няма да се получи. Не е виновен Грънчаров, просто процесът е взаимен, трябва желание и от двете страни.

Нима очаквате да има желание за работа при всичко, което сте му причинили? Друг на негово място би ви натряскал двой-ка до двойка – тези ли са учителите, които цените? Зъб за зъб! "а сте мръднали, а двойка – без дори да ви задам въпрос! Ще ви смачкам!" Не ми казвайте че нямате такива преподаватели и че при тях работата върви, защото ви е страх.

4. Не се излагайте да "покривате" директорите си – самият факт, че са смени-ли Грънчаров по ваше оплакване е достатъ-чен да ви дава сили, кураж и вдъхновение че може да дърпате конците вие. Дори и дума да не сте си казали с директорите, вие вече сте с тях в един кюп- мислите и дейст-вате еднакво – с хитрости и даване под съд, защото вашето е по-страшно от всеки Град-ски или Областен съд. Няма по-голямо наказание за един учител от неразбирането с някой клас. Аз също съм учител и добре познавам системата и процесите в нея. И вие и той страдате от вашето недомислие. Направете един списък с нередностите в работата на този учител, така, за себе си, за да сте спокойни че той заслужава това, което му причинявате. Каквото сте повика-ли, това ще се обади.

5. Какви оценки имате по филосо-фия? Не става ли въпрос единствено за така познатото бележкарство, което произ-тича от недостатъците на образователната система? Защото тези цифри са толкова ненужни! Практиката показва че нашите български отличници не се справят в живо-та, защото в него не са нужни толкова зна-ния, колкото качества. Затова посредствени ученици по-добре се справят в живота, затова всички сме загрижени да се промени системата и училището да стане място за развиване на силните страни и себеуваже-нието на личността. По последното ви пиша двойка, 11Д ! Вие не се уважавате, щом искате да пробивате по този начин – за сметка на здравето и самочувствието на друг човек.

Що се отнася до книгите му, не сте хората, които ще ги оценяват. Още повече че не сте ги прочели. Да оставим времето за съдник. Добре че Грънчаров не е изобщо глупав, та да му пука от вашето държане. Преценил ви е добре, както и директорките ви.

Желая ви всичко добро, все ще дойде ден, в който ще разберете нещата от живота правилно. Малко са учителите, които истински ви обичат и се грижат за вас. Засе-га. Това ще се промени. Мислех че вашето поколение ще променя нещата. Но не, твър-де белязани сте от безнравствената среда, може би вашите деца, ако някога се осъзна-ете и не ги възпитате да бъдат ваше подо-бие.

Мария Василева Мария Василева каза: Към Г-н Грънча-ров:

Здравейте! Удивлявам се на толе-рантността ви и силата да влизате в подоб-ни класове. Май сте прав като казвате че сте стар боец. Според мен на никого в гла-вата не можем да вкараме акъл. Не е дошло времето, даже изглежда далече времето с принципите, според които живеете и дейст-вате. Хубавото е това че Бог ни дава тези изпитания, избрани сме да ги изживеем, защото този е начинът да се стигне до ду-ховно усъвършенстване. На "цъфналите и вързалите" нищо такова не им се случва – с тях Бог не се занимава. Добра новина е това че Бог ще ви даде сили да преодолее-те изпитанията, бъдете радостен и безгри-жен като всички, които уповават на Него.

В борбата с тези многоглави чудо-вища, родени от безбожието на системата, има три изхода:

- да се примирим, да адаптираме - да се откажем от битките и голи,

боси и гладни да умрем, прегърнали свобо-дата си

- да продължаваме да се борим без да виждаме някакъв проблясък и шанс да успеем някога, до смъртта ни, защото просто времето не е дошло, процесите са мъчителни и бавни.

Има и четвърти изход – за най-духовно израснали само – да се молим: за учениците, за директорите, за народа и страната ни. Вярата в действие. Това е. Не съм в Пловдив, когато съм там ще ви се обадя да се запознаем. Ще бъде чест за мен.

Мария Василева Анонимен каза: Ето това изказване е напи-сано от самата директорка Анастасова, в тях тя е изляла душата си, което просто показва, че човек като нея няма място в образователната система на България!; ето, убедете се сами:

"Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се позна-ват по това че мислят различно." – това са думи на Грънчаров.

И т.н.

Петър Стойновски каза: От това какво е написала тази "директорка" смея да направя извода, че тя час по-скоро трябва да си взема личните вещи от директорското бюро

и да си тръгва: не е достойна да е учи-тел, а какво остава да е образователен мениджър, директор. Защо ли?

Защото е крайно озлобен човек. Тя мрази г-н Грънчаров и не усеща, че нейната омраза позори нея, не него. Но не усеща това, което показва колко е опорочена. Затова трябва да си иде. Час по-скоро!

Господин Грънчаров е една от най-уважаваните личности в българския интер-нет, той има хиляди читатели и почитатели, сред които имам честта да съм и аз. По този начин той учи хиляди хора, учи ги на добро, на човечност, на справедливост, на смело и безкомпромисно търсачество на истината. Много от неговите "ученици" отдавна не са в училището, но ето, те имат нужда от учител като него и сами са го намерили. Рядкост са талантливите хора като него, такива хора са украшението на всяко едно общество. Той е невероятно добър мислител и писател. И е прекрасен, благороден човек.

Г-н Грънчаров би бил украшение на всеки един университет или училище. За жалост това у нас не се съзнава. Българска-та образователна система такива като него не ги търпи. И мнозинството в развратената от аморализма на системата общност, виж-даме, също не ги търпи. Но иде времето, когато такива пионери на съвременното и хуманно образование и у нас ще бъдат признати. Иде това време!

Г-н Грънчаров, имате моята пълна подкрепа – възхищавам Ви се!

Петър Стойновски, Лос Анджелис, САЩ, на 33 години П. Стойновски каза: Пропуснах да добавя: самият факт, че въпросната директорка не смее открито да застане с името си зад своето мнение и пише анонимно показва що за морал има тази одиозна дама. Явно наистина е една "калинка". Е, трябва да си иде. Пълна аномалия ще е ако не си отиде тя. Тя наистина е пълен антипод на г-н Грънчаров. Съвсем естествено е това, че не може да го понася и иска да го унищожи с такива мръсни средства. Причината ли коя е? Ами той изцяло е превъзхожда във всяко едно отношение. Той е талантлив човек. Нека да каже тази дама тя какво е постигна-ла, нека да каже едно свое постижение? Убеден съм, че е "въздух под налягане". С връзки е станала най-вероятно директор. Това, че завистта и ненавистта към способ-ните са водещите мотиви в нейната мени-джърска дейност показва, че тя е вредна за българското образование. Ако тя вместо директорка на училище стане продавачка в кварталния супермаркет ще си намери точното място. И това ще е справедливо. Но в България всичко е наопаки: "мръсната пяна" е все отгоре. За жалост е точно така. За морал пък да говорим в българските условия е крайно тъпо...

П. Стойновски

56 Bacho Кольо каза: "Анонимен каза: "Тия които "мислят" еднакво изобщо не мислят, мислещите се познават по това че мислят различно." – това са думи на Грънчаров.

... КАТО ЕДНО ВРЕМЕ, КОЙТО НЕ Е ПРОЧЕЛ "МЛАДА ГВАРДИЯ" НЕ МОЖЕ ДА СИ ВЗЕМЕ ИЗПИТА!

Хора, кажете ми че горния цитат не е на директорката на ПГЕ "Пловдив"

Моля ви! Защото ако е така, жална му майка

на Грънчаров, на колегите му и най-вече на учениците! Учител от ПГЕЕ каза: Неин е цитатът. Същите думи е казвала и пред мен. Това са й любимите мисли, които споделя пред всички в момент на искреност.

Учител от ПГЕЕ Анонимен каза: Г-н Гръмчаров вие и всички около вас сте една СЕКТА. Която трябва да бъде премахната от училище.

Ученик от 11Д клас. Анонимен каза: Твърде много се радвам, че моите деца нямат "учители" като вас, Грънчаров. Хубаво поне, че от догодина ще ви махат. Анонимен каза: До Бачо Кольо: Думите изобщо не са на директорката, а са мои! Изобщо не познавам директорката, освен по снимките, които Грънчаров е показвал в блога си!

Следя Грънчаров от години, и знам непристойното му поведение, когато взима изказвания от другите блогове, пренася си ги в неговия и започва да коментира и да се изказва, без отсрещната страна да е извес-тена!

Следя и му клиповете, които сни-маше и поставяше в блога си, включително и учениците, за което няма право!

Колкото до това, кой съм аз, никога няма да открия самоличността си добро-волно, от съпбражения за сигурност! Анонимен каза: Излишно е да се казва че написаното по-горе пак е на директорката днес тя е много активна! :-) Ангел Грънчаров каза: Здравейте, уважа-ема госпожо Василева,

Благодаря Ви и за писмото, което сте написала на учениците от XI Д клас (вие това го правите вече за втори път, Вашите писма според мен са много ценни и полез-ни!), а също така и за думите, с които се обръщате специално към мен; според мен в тях има дълбок смисъл, свързан с цялост-ната ситуация в нашето образование и училище. Ситуацията наистина е тежка: липсват условия за смела същностна про-мяна, промяната сякаш е нежелана от "ши-роките народни маси", а пък за мнозина е и просто неизгодна. Поради това агонията в

образователната система продължава несмущавана от нищо. Министерството не прави друго освен да удържа гибелното статукво. То охранява гниенето на трупа. И се наслаждава, предполагам, на "уханията".

А иначе за моето положение дър-жа да Ви кажа поне това: толкова ми е теж-ко, аз съм силно впечатляващ се човек, но изглежда издържам най-вече заради това, че към случващото се пред очите ми имам една силно увлякла ме изследователска позиция. Това изглежда ме спасява. Силно съм любопитен и много ме вълнуват проце-сите, които текат пред очите ми – вярно, с моето участие, аз съм въвлечен във всичко това. Вярно, нарекох се "стар боец", вярно е това, че не от вчера участвам в такива битки, вероятно съм се закалил, но и пла-щам за този лукс жестока цена: със здраве-то си плащам всичко! Всичко в този живот се заплаща. Няма "безплатни обеди". На-последък имам чувството, че съм изтощен. Даже като ходя по улицата на моменти имам чувството, че от слабост губя равно-весие, залюлявам се, често ми се налага да се хвана за нещо за да не падна. В моето състояние, след операцията, лекарите ме предупредиха много да внимавам да не падна пак и да не ударя пак главата си: това, ако се случи, щяло да бъде вече фа-тално.

Жалкото е, че някои хора около мен са се настървили и озлобили така, че са неспособни на никаква милост, на човечност или на състрадание. Изглежда такива хора всеки вариант за изход ги устройва: Грънча-ров да се разболее и да излезе в отпуск, Грънчаров да умре, Грънчаров, за да се спаси, сам да си вземе шапката и да се оттегли. Важното е да го няма, да се изпари! Щото е нетърпим! Щото със самото си при-съствие ни вбесява! Е, на моменти, не крия, мисля за това какво да правя, щото силите ми са на изчерпване. Уповавам се на доб-рия Бог. Той всичко знае, нека Той да реши. Той ще реши най-справедливо. Животът и съдбата ни е крайна сметка в Неговите ръце. Но и от нас зависи много. Ще видим. Докато имам сили ще си стоя на поста. Човек трябва да прави каквото е длъжен – пък нека да става каквото ще! Така разсъж-давам както човек и като християнин. Раз-бира се, допуснах и аз много грешки. Човек съм, не ангел, нищо че името ми е такова... :-)

Имам много неща, които бих искал да споделя с Вас, но сега за жалост нямам физическо време - след малко тръгвам за училище, имам първи час. Благодаря Ви за участието и съпричастността към този "час-тен случай", който обаче много говори. С най-голямо удоволствие ще се запозная с Вас на живо – след като от толкова време общуваме по интернет. Много ми се ще да довършим започнатото с Вашите репортажи за Швейцария. Може да се получи според мен чудесна и много полезна книга.

Трябва да ставам. Хубав ден Ви желая!

С уважение: Ангел Грънчаров Анонимен каза: Нека започна с една уго-ворка, когато говорите за Истината внима-вайте много: 2 + 2 = 4 e също толкова вярно, колкото и 2 + 2 = 1, а също така се случва и А*B = 0, при А и B различни от нула. Васил Марински ми е преподавал математика в ТЕТ-а, той едва ли би пропуснал да отбеле-жи това.

По-горе е писал и друг мой препо-давател, Жак Асса, когото искам да поздра-вя и да му пожелая да е жив и здрав още дълги години, защото никога няма да мога да му благодаря достатъчно. Той пък, веро-ятно би обърнал внимание, че макар да живеем в демокрацията, а някои от нас далеч по на запад от вас, поне половината от времето и най-важните си дейности из-вършваме в условията на тоталитаритари-зъм, да, за работното място говоря – на работното място няма демокрация – има началник.

Абсолютно неразбираемо е, че при това положение в ТЕТ-а днес си играят на демокрация – ТЕТ-а е първо работното място на всички преподаватели – това пък трябва да разбере и от Грънчаров, а учени-ците от една ПРОФЕСИОНАЛНА гимназия е редно да научат същия урок като част от обучението си още в училище – на работно-то място няма демокрация.

Разберете ме правилно, обясня-вам бавно: във всяка фирма, всеки ден и час се прави избор, но това НИКОГА не става демократично, не се гласува – вместо това се взимат решения, въпреки, че често се спори здраво. Накрая решението се взема от някого – всеки според нивото си.

В това отношение ръководството на ТЕТ-а е пълен провал – аз по принцип одобрявам натиска върху Грънчаров, но тези ексцесии са абсурдни и второ, същият този натиск трябва да бъде упражнен върху 11Д.

Това би били принципна позиция, вместо това имаме една жалка балканска картинка – майка плаче, грамофон свири, както върви и повтаря малкия, който се е отворил да учи български лафове.

В едно училище изобщо няма мяс-то за конфликт между преподавател и клас, той трябва да бъде посечен в зародиш – въпрос на елементарен мениджмънт. Има и нещо дори по-важно.

Ако ние трябваше да избираме навремето, може би нямаше да изберем точно Марински и Асса да ни преподават, а това са двама от преподавателите, които са ми дали най-много и са ми отворили очите най-широко. Което показва, че като ученици навремето не сме имали достатъчно опит, за да можем да изберем какво е добро за нас. Не е въпрос на оценки, нито на инте-лектуален потенциал – и при двамата в

57 дипломата си имам шестици, това е въпрос на опит и способност да „prendre du recul”, както казват французите. На тази възраст 11Д ги нямат, отговорност на училището е да избира за учениците си. Анонимен каза: Тук е цялата разлика меж-ду добрите и лошите училища – качеството на избора, който те могат да направят за учениците си в сферата на образованието.

А в основата на успеха за едно училище са преподавателите – първо, уче-ниците минават и заминават, преподавате-лите остават. Ето защо ТЕТ-а навремето беше добро училище и това веднага личеше по преподавателите – Асса, Марински, Кръстев (по физическо!), Домбазян, Джега-лов и много други, все имена, които се знае-ха.

Второ и това отива дори по-далеч, изборът на учениците е една илюзия, защо-то в училището има 3-ма преподаватели по математика да речем, без никаква гаранция, че дори и един от тях става за нещо. Тази гаранция обаче може да бъде дадена от училището, защото то трябва да привлече от всички преподаватели в ГРАДА, най-добрите. Това вече е истински избор, който МОЖЕ да бъде направен, а не измисления избор на учениците в стил не врат, ами шия. Да не говорим, че може да има един-единствен преподавател по биология или химия, ходи и избирай, ако искаш – Балева навремето така ни стягаше, че вероятно на много дангалаци намести и представите за жените по принцип.

Та как училището се надява да привлече ВЪЗМОЖНО най-добрите препо-даватели от града, кой ще иска да дойде в условия при които един клас си позволява да залива с помия преподавател, докато ръководството го размъква по съдилища, за да го уволни?

Честно ви казвам, като ви погледна отстрани и мисля, че сте луди.

И така, без да ви влизам в калните истории ви казвам, че нещата са много, много зле. Днешното ниво на ТЕТ-а е под всякаква критика.

Навремето директор на ТЕТ-а бе-ше Рашков, въобще не го познавах, но днес съм сигурен, че е бил добър мениджър – преподавателите бяха много добри, а се случваше да ни насвяткат двойки на всички-те. Марински, за когото вече стана дума и доколкото съм чувал навремето е дошъл във ТЕТ-а, заради издънка в Математичес-ката – отлично решение на Рашков, на кой друг? Спокойно е могъл и да не го вземе, но Рашков не допусна тази грешка и Марински стана едно от големите имена на ТЕТ-а.

Всичко това без да говоря за мо-рал. Виждам, че по-горе още един българс-ки преподавател като Дон Кихот е тръгнал да хвърля бисери на свинете – не виждам смисъл.

И това е най-големият парадокс на образованието по принцип, за който Файн-ман говори в предговора на лекциите си по физика – хора, които са се докарали до такъв резил най-вероятно няма да разберат поученията, а за останалите те са излишни.

ОБЯВА ЗА "ОТКРИТ УРОК ПО ФИЛОСО-ФИЯ", ПОСТАВЕНА ДНЕС В УЧИТЕЛСКА-ТА СТАЯ – ДОЙДОХА И НЕКОЛЦИНА КОЛЕГИ

сряда, 19 март 2014 г.

Анонимен каза: Направи видео с експери-мента и го качи в твоя сайт да видим как е протекъл. Ангел Грънчаров каза: Видео няма да има, но непременно ще опиша какво се случи; вкратце: случи се нещо прекрасно, твърде показателно и изразително, експериментът проработи! Получи се, по моето възприятие, чудесен катарзистичен ефект, учениците изразходваха голяма част от негативните си емоции, смяха се, забавляваха се, а след това сякаш почнаха да се променят в поло-жителна посока. Още много имам да пиша относно моите наблюдения, но това е ос-новното. Утре сутринта, живот и здраве да е, ще напиша какво се случи. Приложеният метод на съвременната психология според мен сработи, което е най-главното.

Разбира се, още много може да се работи в тази посока, но преломът е вече е направен. Ако не се намесят други фактори, които да опорочат промяната на нагласите, то работите в този клас, както и очаквах, ще потръгнат. Най-интересното е, че въпреки съпротивата от страна на въпросната гру-пичка ученици, се появиха симптоми за промяна на толкова крайния негативизъм: започна се освобождаване на душите от него. Илюзиите, така да се рече, почнаха да се "напукват". Примерно, ето един факт: един ученик каза, че на всички било вече изцяло тръснало все едно и също, сиреч, все да се оплакват, все да се водят безп-лодни разговори около стила на преподава-теля и пр. Друг пък заяви, че вече били жадни за философия, били искали да за-почнем да се занимаваме с философия! Аз точно този поврат очаквах. Докато ученици-те сами не почнат да искат нещо, то всичко е обречено, но като пожелаят да учат, рабо-

тите няма начин да не потръгнат. Стига толкова.

Прибързах вкратце да кажа глав-ното си впечатление, то не може току-така да се изрази с три изречения, иска се по-внимателно изразяване, но хубавото е, че аз лично констатирах прелом в нагласите. Изкуството има невероятно силен ефект върху душите, това е факт: макар че учени-ците не пожелаха да изпълнят възложената им задача (според инструкцията) – въпрос-ната деструктивна групичка забрани това и успя да се наложи въпреки желанието на някои хора да поемат съответните роли! – след известно колебание учениците изигра-ха нещо по свой изцяло спонтанен сцена-рий, което именно явно е изиграло известно освобождаващо въздействие.

Но стига толкова. Утре, ако имам настроение, ще пиша повече. Ако нямам, ще остане този коментар. Ще видим. Никога човек предварително не може да знае какво ще стане. Аз затова попитах учениците в един момент: а вие защо не опитахте, защо предварително се отказахте без да сте опитали, та нали ако бяхте опитали, може-ше да се окаже, че има смисъл това, което ви предлагам, как човек да е убеден, че няма смисъл ако не е изобщо опитал?! Не отговориха убедително. Толкоз. Хайде чао засега!

ЕДНА "МИСЛЪ", КОЯТО СЪЧИНИХ И НАПИСАХ ДНЕС НА... БЯЛАТА ДЪСКА – ЗА ОБСЪЖДАНЕ В ЧАС

ЛЮБИМОТО ЗАНИМАНИЕ НА РУСКИЯ ИДИОТ Е ДА СЕ СРАВНЯВА С АМЕРИКА

март 19, 2014

Направих си труда да преведа на български език един текст, написан от рус-нак за руснаците, който ме впечатли. На руски го публикувах ето тук – виж Наистина, а къде процентно са повече идиотите: в Русия или в България? – но понеже има усещането, че много хора няма да разберат руския текст, а ми се ще особено младите непременно да го разберат, то седнах и преведох въпросния абзац на български – щото ми се струва, че има голяма истина в него; ето този текст:

58 Навярно поради много важни ра-

боти, които аз не разбирам, на Бог са нужни не само умни хора, но и глупаци. Затова за умните хора Бог е създал Америка, Израел и Украйна, а за идиотите Той е създал Ру-сия. Тя е голям резерват за размножаване на идиотите. От идиотизъм, като медицинс-ка диагноза, в Русия са болни някъде към 85% от възрастното население. Именно такъв е общият рейтинг на Путин, Зюганов (водача на комунистическата партия на Русия, бел моя, А.Г.) и на Жириновски (рус-кият Сидеров, по-скоро нашият идиот Сиде-ров е българската имитация на въпросния руски идиот Жириновски). В Украйна дейст-ваща власт никога не е имала повече от 25% рейтинг и за мен това се явява неоспо-римо доказателство, че украинците са три пъти по-умни от руснаците.

Нито в една страна на света няма такава гнус в коментарите към интернет-публикациите както в Русия, така и при хората, които са ориентирани положително към Русия. Техният език е тъпа и воняща гнус. Ни една умна мисъл тяхната глава не може да роди. Единствено само проклятия и тонове злобна жлъч навсякъде наоколо. След четене на руските коментари остава усещане, че в Русия тече шампионат по идиотизъм и че всички жители на тази стра-на упорито се борят да го спечелят!

Любима тема на руския идиот е Украйна. Щом стане дума за ненавистните хохли потокът на руското безсъзнателно не може да бъде спрян. Цялата същност на черната руска душа се оставя да бъде разо-рана. Мегатонове мръсотия изхвърлят вър-ху народа, когото считат за братски.

Руският идиот много обича сърев-нованията. Любимото занимание на руския идиот е да се сравнява с Америка. Доколко-то да се съревновава с Америка с мозъка си руският идиот не може, по причина на лип-сата на такъв, то той се съревновава с Америка с това, което той има, именно по наличието на идиоти. Само в това отноше-ние Русия категорично побеждава Америка, поне в това отношение спор няма!

Victorr

ЗАБЕЛЕЖКА: За верността на този текст ето едно много силно доказателство: Добро пожаловать, Крым!; текстът обяснява как хубаво се самопрецакаха рускоезичните

идиоти в Крим, искайки присъединяването на Крим към Русия. Когато Украйна влезе в Европейския съюз, тия същите идиоти, предполагам, нищо чудно да си изядат от яд партенките – щото още по-ясно ще осъзнаят какво са направили!

НАИСТИНА, А КЪДЕ ПРОЦЕНТНО СА ПОВЕЧЕ ИДИОТИТЕ: В РУСИЯ ИЛИ В БЪЛГАРИЯ?

Россия инкубатор идиотов

Наверное, для очень важных дел, о которых я не знаю, Богу нужны не только умные, а и дураки. Поэтому для умных Бог создал Америку, Израиль и Украину, а для идиотов – он создал Россию. Большую резервацию для размножения идиотов. Идиотизмом, как медицинским диагнозов в России больны порядка 85% взрослого населения. Именно такой совокупный рей-тинг Путина, Зюганова и Жириновского. В Украине действующая власть никогда не имела больше 25% и для меня это является неоспоримым доказательством того, что украинцы в 3 раза умнее россиян. (ОЩЕ >>>)

НЕЩО КАТО ПРИТЧА ЗА… БИСКВИТКИТЕ

Момиче изчаквало полета си на летището. Обявили, че той ще закъснее с няколко часа. Тя си купила книга и пакет бисквити и седнала да чака. Съседния стол бил празен, там тя поставила бисквитите, а на следващия стол стоял мъж, който четял списание. Тя си взела бисквитка, мъжът – също си взел! Това я ядосало, но нищо не казала и продължила да чете. Всеки път, когато тя вземала от сладките, мъжът също вземал. Това я докарало до ярост, но не искала да устройва скандал насред огром-ното препълнено летище.

Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: “Интересно ми е какво ще направи сега нахалникът!?“. Сякаш прочел мислите ѐ, мъжът взел биск-витката счупил я на две и ѐ подал едната част без да повдига очи. Е, това вече било върхът! Станала, взела си чантата и се преместила…

По-късно, когато седнала в само-лета, бръкнала в чантата за да остави очи-лата си и изкарала… пакета с бисквити! Едва тогава изведнъж си спомнила – след като ги купила ги пъхнала в торбата! А чове-кът, когото тя сметнала за нагъл, бил поде-лил с нея целия си пакет бисквити – без да прояви и капка гняв, просто от доброта. Толкова много я досрамяло, но нямала възможност да поправи грешката…

Преди да се гневите се замислете: може би именно вие не сте прави!

Написа: Huk OK

НОВ СКАНДАЛ: В ПЛОВДИВ ДРУГАРИТЕ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ УЧИЛИЩЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНО НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС, НО В САНДАНСКИ СА СЪГЛАСНИ УЧИ-ЛИЩЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНО НА ИМЕТО НА ИВАН СЛАВКОВ!

сряда, 19 март 2014 г.

Аз тия дни пак ще предложа, и то най-официално т.н. ТЕТ-Ленин в Пловдив (сега има крайно безличното и сиво наиме-нование "ПГЕЕ", поради което народът все още си го нарича тъкмо "ТЕТ-Ленин"!), учи-лището, в което работя, да си избере авто-ритетен патрон, та от съзнанието на хората най-сетне да бъде избито това опозоряващо ни "ТЕТ-Ленин"! И, знайно е, моето предло-жение за патрон на училището – предложе-ние, което беше подкрепено на проведен референдум сред цялата училищна общ-ност! – е името на Стив Джобс, знаменитият американски пионер в сферата на компю-търните технологии, комуто принадлежи и ето това изказване: "Бих изтъргувал всички-те си технологии за един следобед със Сократ". Но в тази връзка искам да споделя с читателите на блога си нещо скандално: в град Сандански тамошният комунистически директор на все още новото спортно учили-ще предложил то да се нарече на името на... Иван Славков, зетя на Тодор Живков - представяте ли си?!

59 И какво излиза: в Пловдив друга-

рите не позволяват училище по електроника и електротехника да бъде наречено на името на Стив Джобс, но в Сандански са съгласни спортно училище да бъде нарече-но на името на Иван Славков!? Ето какво написах по този повод в своята страница във Фейсбук, опитвайки се да алармирам обществеността за този нов скандал, за това ново безобразие:

От приятел от Сандански получих следната информация, която предавам тук със свои думи – въз основа на неговото съобщение:

В град Сандански има едно об-щинско спортно училище, на 2 години е, сравнително е младо. Та сега комунистите назначиха за директор техен човек. И полу-чих информация, че директорът е предло-жил ще предложи училището да се кръсти на името на Иван Славков. Другото предло-жение е училището да носи името на Спар-так. От двете предложения Общинският съвет трябвало да избере едното. Нищо чудно това да е името на зетя на комунис-тическия диктатор Тодор Живков. Това е грозна и нагла провокация към нравите и търпението на обществеността.

Та в тази връзка искам да запитам: абе тия долни и нахални комунисти няма ли някога да станат нормални хора или все ще продължават да правят какви ли не просто-тии? Докога ще разглеждат страната че все едно е тяхна бащиния?! Тия наглеци и мер-завци поне малко срам нямат ли?

ПРЕДЛАГАМ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИНТЕ-РЕСЕН ФИЛОСОФСКО-ПСИХОЛОГИЧЕС-КИ ЕКСПЕРИМЕНТ В ЕДИН „ПРЕКАЛЕНО БУНТАРСКИ“, НО ИНАЧЕ ЖАДЕН ЗА ИС-ТИНАТА КЛАС

Днес имам час по философия с

покрилия се с неувяхваща слава XI Д клас, в който групичка „бунтари“ вече пети месец прави нужното да бойкотира занятията по философия, искайки моето отстраняване като преподавател по този учебен предмет – и заменянето ми с друг, „по-нормално мислещ и сговорчив“ преподавател по фи-лософия. Размишлявайки как, по какъв начин да помогна на тия ученици да прео-долеят, да се освободят от коварната илю-

зия в съзнанията, която води до подобен тип недопустимо от всякаква гледна точка поведение, в един момент ми хрумна да предложа на учениците от този клас да участват в един, да го наречем психологи-чески експеримент, който би могъл да им помогне много в тази посока. Разговарях вчера с педагогическия съветник в учили-щето, който по образование е психолог, млад човек, той ме разбра, по принцип се съгласи да помогне за провеждането на такъв „оздравителен спрямо душите и нра-вите на учениците“ експеримент, дори отиде да разговаря с директорката на училището с оглед тя да допусне, да санкционира про-веждането на такова нещо, на такава една новост или иновация.

Доколкото разбрах, директорката не се била възпротивила, само дето имала някои претенции, които ще бъдат изпълне-ни, примерно, в т.н. „разпределение на часовете“ да се впише забележка за про-веждането на такава промяна на предвари-телния план, сиреч, на такова извънредно нововъведение. Седнах и подготвих нищо като „инструкция“ за провеждането на екс-перимента, която учениците трябва да про-четат преди началото на занятието, ето я:

ИНСТРУКЦИЯ за провеждането на философско-психологически експеримент с известен терапевтичен афект върху душите (съзна-нията) на учениците (по метода на „психод-рамата“), който би могъл да се нарече РАЗИГРАВАНЕ НА АБСУРДИСТКА ПИЕСА, НА ТЕАТЪР НА АБСУРДА ВЪРХУ ИЗЦЯЛО НЕМИСЛИМА, НЯМАЩА НИЩО ОБЩО С РЕАЛНИЯ ЖИВОТ И СЪЩО ТАКА ФАН-ТАСТИЧНА ТЕМА

Ученици, предлага ви се да участ-вате в нещо като „театър“, всъщност в една игра. Всеки от вас сам може да избере ролята, която иска да изиграе. Всеки участ-ник има пълната свобода да импровизира, т.е. сам да измисля репликите, които казва – с оглед обаче най-убедително да изиграе избраната от него роля. Да, единственото, към което трябва да се стремите, е това ролята ви да бъде изиграна така убедител-но и жизнено-достоверно че в съзнанието на зрителите да остане чувството, че сякаш

наистина участват в един майсторски изигран театрален спектакъл. Ето и, така да се рече, „фабулата“, „сюжета“, по който трябва да съчините ролите си – и да изиг-раете спектакъла: „СЮЖЕТ“, ОКОЛО КОЙТО ЩЕ СЕ РАЗ-ГЪРНЕ ТЕАТРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ:

В училището на измисления, в не-съществуващия град „Бунаково“ се случва странна или абсурдна история, нямащи нищо общо с реалния живот: един клас, изучаващ учебния предмет „Ценностно и идейно укрепване на личността“, се е раз-бунтувал спрямо своя преподавател, обви-нявайки го в най-различни грехове: че не е като „другите, нормалните преподаватели“, че е различен, че си позволява да пра-ви“най-недопустими неща“, които „другите хора не правят“, че има „изцяло погрешен преподавателски подход“, че се държи в часовете „твърде предизвикателно“, че се мисли за „интересен“, че е „дразнещ“, че мисли „твърде странно“, че не се съобразя-ва с „общоприетото“ и „правилното“ и пр. Месеци наред групичка от този клас прави нужното за да бойкотира учебния процес, искайки да постигне следната цел: или директорът на училището да уволни „непо-носимия преподавател“, или пък да го при-нудят той сам да се оттегли, а пък и, защо не, в резултат на преживяния стрес учите-лят да се разболее и поне да излезе в про-дължителен отпуск по болест (учениците знаят, че преподавателят също така не е „съвсем наред“ със здравето). Администра-цията на училището в лицето на директор-ката, оказва се, също „има едно наум“ спря-мо този преподавател и не прави нужното да разреши в позитивна посока конфликта, поради което той остава нерешен и тлее месеци наред, което изостря крайно много обстановката. Въпросният преподавател пише жалби до висшестоящите инстанции, апелирайки да се намесят с оглед в класа да бъдат създадени нормални условия за пълноценен учебен процес. Става така, че въпросните инстанции, водейки се от прин-ципа „Народът (или мнозинството) никога не греши!“ или „Глас народен, глас Божи!“, заемат страната на бунтуващите се ученици и удостоверяват, че „странният преподава-тел“ наистина е допуснал някакви „груби методически грешки“ и пр. Директорката започва процедура за уволнението на пре-подавателя. В този момент той, чувствайки се дискриминиран по недопустим начин, решава да се обърне към Комисията за защита от дискриминация, която е офици-ален държавен орган, създаден за недопус-кане на дискриминация от какъвто и да било род. Та на вас ви се предлага да изиграете едно заседание на тази въпросната Коми-сия. С оглед на това нека всеки сам да избере сам ролята, която иска да играе.

60 РОЛИТЕ ЗА ТОЗИ ИЗЦЯЛО ФАНТАСТИ-ЧЕН, НЕМИСЛИМ, НЯМАЩ НИЩО ОБЩО С ЖИВОТА НИ ТЕАТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ: - Председател на Комисията за защита от дискриминация; - Заместник на Председателя на Комисията; - „Ненормалният преподавател“, господин Х., срещу когото се бунтуват учениците от този несъществуващ клас, който тук се явява „Ищец“ на въпросното съдебно дело (Комисията е оторизирана по закон да засе-дава като съдебен орган); - Директорката на училището, привърженич-ка на свещения принцип „Народът никога, повтарям, никога не греши!“, която в случая е обвиняема заради това, че е допуснала такова едно дискриминационно отношение към жалващия се преподавател; - Министерски инспектор, съставил и подпи-сал документа, уличаващ „ненормалния преподавател“ в някои „методически грехо-ве“, в смисъл че той не преподава „както трябва“; - Адвокат на Ицеца; - Адвокат на обвиняемата директорка; - Първи ученик-бунтар; - Втори ученик-бунтар; - Трети ученик-бунтар (за предпочитане: момиче); - Възмутен от „нестандартния учител“ роди-тел; - Родител, подкрепящ Ищеца; - Ученик от т.н. „мълчаливо мнозинство“ в класа, чиято съвест е проговорила – и който е осъзнал, че спрямо преподавателя е постъпено неподобаващо, по един недопус-тим начин; - Втори ученик от т.н. „мълчаливо мнозинст-во“, с когото също се е получила подобна душевна трансформация или метаморфоза, т.е. е осъзнал какво всъщност и наистина са направили; - Класната ръководителка на въпросния бунтуващ се клас; - Педагогически съветник на училището, призован като свидетел;

Това са ролите. Всички останали ученици от класа са „публика“. Нека всеки да избере онази роля, която му е, така да се рече, „присърце“ – и с която смята, че може да се справи. Ролите трябва да бъдат игра-ни възможно най-убедително и жизнено-достоверно, с оглед публиката да остане доволна. Разбира се, това е игра, според някакви правила, което не пречи участници-те в нея и да се забавляват – изявявайки се свободно. Нито една театрална постановка не е задължително да е скучна. Но все пак трябва да се играе убедително – както в действителността, в живота би могло да протече едно подобно заседание на Коми-сията за защита от дискриминация. ОПИТАЙТЕ ДА РАЗПРЕДЕЛИТЕ РОЛИТЕ И ДА ИЗИГРАЕТЕ ПО ПОДОБИЕ НА ТЕ-

АТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ ПЪРВОТО ЗАСЕ-ДАНИЕ НА КОМИСИЯТА.

Водещ на това заседание е Пред-седателя на Комисията. Той последовател-но дава думата на страните за встъпителни думи. След това се провежда нещо като „съдебен дебат“ с оглед търсене и устано-вяване на истината по този наистина нелек – а а нелек най-вече защото е абсурден, защото е невъзможен да се случи в реалния живот! – казус. ПРИЯТНО УЧАСТИЕ В ЗАНЯТИЕТО!

МЯСТО ЗА ДУХОВНО ОЧИСТВАНЕ И ПРОСВЕТЛЕНИЕ...

Снимка: Otec Pahomiy Zhelev

ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СЕКТА, НЕНАВИЖДАЩА СВОБОДАТА

понеделник, 17 март 2014 г.

Държавното училище е секта Статия от блога Bgreformer, Posted on март 15, 2014

Има поне пет прости правила, кои-то могат да ви послужат като лакмус, чрез

който да разпознаете организациите, опитващи се да манипулират голяма група хора, чрез което да наложат интересите си и да постигнат целите си. Ограничаването на човешките права чрез манипулация, е запа-зена марка на всяка сектантска организа-ция. Първото правило – контрол над средата

Сектата отделя субекта от естест-вената му среда, като по този начин го дезориентира. В този смисъл, идеята човек да бъде отделен, колкото е възможно в по-ранна възраст от своето семейство, е пър-вата и най-важна стъпка. Тази първа и най-важна стъпка се следва стриктно и с особе-но усърдие от държавната образователна системата. В основата на образователната доктрина лежи идеята, че децата трябва да излязат от дома си, колкото е възможно по-рано. Логично е родителите да са най-заинтересовани за здравето, физическо и психическо, на своите деца, затова систе-мата елиминира тяхното влияние, във въз-можно най-ранна детска възраст. Една успешна индоктринация, за дълъг период от време, поколение след поколение, постига поставените си цели и буди съмнение в собствените способности на майката и бащата, затова могат или не да се справят с грижите за своите деца. Целта, която секта-та преследва, е постепенно връзките със семейството да бъдат намалени, а по въз-можност, след определен период на „пос-вещение“ и трайно прекратени. (ОЩЕ >>>)

СОЦИАЛИСТИТЕ И КОМУНИСТИТЕ СА НАЙ-БЕЗСРАМНИТЕ ХОРА НА СВЕТА

"Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтък-ваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на стара-та система, а не на новата. Но ние не тряб-ва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието".

Маргарет Тачър

61 НАИСТИНА, КАК ГЛЕДАТЕ ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО НА ИДЕЯТА ПАТРОН НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ДА СТАНЕ СТИВ ДЖОБС?

БЛИЦ-ИНТЕРВЮ С "ИЗВЕСТНИЯ БЪЛ-ГАРСКИ ФИЛОСОФ И ПУБЛИЦИСТ" АН-ГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ПУБЛИКУВАНО В УК-РАИНСКИЯ САЙТ ПОЛИТИКАНТРОП

Кирил Колев исполняет в Крыму поруче-ние своих русских начальников

Блиц-интервью с известным бол-гарским философом и публицистом Анге-лом Гранчаровым - Господин Гранчаров, кто такой болгарский депутат Колев Кирилл – он приехал в качес-тве наблюдателя на "референдум" в Крым?

Этот Кирил Колев депутат ультра-левой национал-коммунистической партии АТАКА (буквально означает "ШТУРМ", по-турецки "ЮРУШ"), которая была создана КГБ на русские деньги, ее цель была пре-дотвратить членство Болгарии в Европейс-ком союзе.

Она и теперь финансируется рус-скими деньгами, эта партия одновременно фашизоидная, национал-коммунистическая, национал-социалистическая и просто ком-мунистическая.

Это типичные рублофилы – так у нас называем русофилами и "панславяна-ми". Такие выродки считают, что "болгарс-кий патриотизм" сводится к безраздельной любви к СССР и имперской России – и лично к императору, к Путину. За деньги

такие готовы продать собственную мать, не только Родину.

Так что вполне понятно что за деньги этот таваришч Колев поехал в Крым исполнять поручение своих русских началь-ников. Вот и все. Мерзость и мерзавцы...

Взял интервью: Виктор Каспрук

РАЗГОВОР ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА

март 17, 2014

Момчил Дойчев, политолог от НБУ написа във Фейсбук един коментар, който предизвика обсъждане; предлагам на чита-телите на своя блог да прочетат запис на това обсъждане, смятам, че обсъжданата тема е важна, тя касае бъдещето на бъл-гарската десница, на десните политически сили, които имат призванието в сегашната сложна обстановка да запазят европейската ориентация на България, противопоставяй-ки се на опитите на рублофилските сили отново да ни натикат в лапите на руската мечка, в лапите на император Путин; в светлината на руската агресия спрямо брат-ска Украйна днес ний, българите, трябва да направим нужното да не попаднем отново в безвремието на съществуването под боту-ша на „Големия руски брат“, в което бяхме толкова десетилетия – и от което не видях-ме нищо добро; та ето сега какво си казаха дискутиращите: Момчил Дойчев каза: Добавена реплика към Радан Кънев: ББЦ не са създадени от задкулисието на „Позитано“ да управляват с всеки, а само с БСП-ДПС. Вече навсякъде активистите на БСП и ДПС се инструктират всячески да помагат на ББЦ за европейски-те избори. Към този момент обективните данни за разпределение на европейските мандати са: ГЕРБ 5, БСП 4, ДПС 3, РБ 1, ББЦ 1, АБВ 1. Останалите 2 мандата могат да отидат (по степен на вероятност) в: ГЕРБ, РБ, ББЦ АБВ БСП ДПС. Ако отидат в ГЕРБ и РБ още септември ще има предс-рочни парламентарни избори. Но! По данни от два независими източника 100% е сигур-но, че БСП, заедно с ДПС се готвят отново да фалшифицират изборните резултати с нова „Костинбродска афера“, „флашки“, „серго- и овче-мобили“!!!!

Важна добавка. Останалите два мандата трябва да отидат за ЕНП, но това

няма как да стане , ако ГЕРБ и РБ не постигнат съгласие за свалянето от власт на сегашните пропутинскси гангстери, ако РБ продължава да смята ГЕРБ за опоненти и ако не излязат с обща платформа за съв-местно експертно управление. Смятам, че единен Народен блок от ГЕРБ и РБ за евро-изборите още е възможен и той може да смаже прикритата гангстерската тройна, а вече четворна коалиция. Miroslava Simeonova каза: Това са утопии, господин Дойчев! И не ми се иска да мисля, че точно вие сте движен от някакви други – користни – подбуди – да разпространявате подобни митологични твърдения. Имате ни за безмозъчни зомбита… Lachezar Tomov каза: ГЕРБ трябва ради-кално да се промени за подобно нещо, а те не го правят. С какво са по – различни от БСП, нима не служиха и те на Путин? Любима Йорданова каза: Четете програ-мата на ГЕРБ, голи твърдения само не помагат. Програмата е на ЦЕНТРИСТКО-ДЯСНА ПАРТИЯ. Защо десните у нас не си сътрудничат, нали политиките им са сход-ни? Защо в Германия е възможно – Христи-яндемократическият (на Меркел) и Христи-янсоциалният съюз (в Бавария), а тук не? Lachezar Tomov каза: А кой подписа Южен Поток? Кой даде 1 млрд за Белене? ГЕРБ експулсираха ли руския посланик, след като даде ордени на Атака? Любима Йорданова каза: Програмата на ГЕРБ е качена в сайта им – gerb.bg. Аз подкрепям европейското развитие на Бъл-гария и въвеждането на електронното уп-равление, подобно на Естония. Естония първа изпълни европейската препоръка от 2004 г. и от 2005 г. има: електронно гласу-ване, електронно образование, електронно здравеопазване, електронна администра-ция, електронна полиция. Това лошо ли е? Програмата е 200 страници. Miroslava Simeonova каза: Дъра-дъра, два чадъра! Близо четири години управляваха… Ангел Грънчаров каза: Донякъде си прав, но в едно отношение не си прав. Нека да се явяват – РБ и ГЕРБ – отделно, но да имат споразумение за следизборно съвместно управление – след предсрочните парламен-тарни избори. Но да правят „мегакоалиция“ не е правилно, щото това ще намали гласо-вете им… тъй виждам нещата аз. Момчил Дойчев каза: Аз точно това смя-там, че е реалистично да стане Ангеле – за следизборно управление. що се отнася до „мегакоалициите“ – този „Народен блок“ го виждам реално наистина на две писти, доколкото все още нито ГЕРБ, нито РБ са

62 все още десни партии! Много неща трябва да преодолеят и ГЕРБ, за някои от тях коле-гите тук споменват, и РБ – да излезе от едно сектантско неразбиране кой е основи-ня противник на Българското европейско развитие сега! Ангел Грънчаров каза: Прав си, трябва да се води реалистична политика, съобразена с условията, максималистичните фанта-зьорства не вършат работа. Нали политика е „изкуство на възможното“? РБ трябва да пренасочи огъня към комунистите, към „националистите“-национални-предатели като Сидеров, към другите шменти-капели като капута Бареков, към цялата рублофил-ска измет и гнус, като обединяващото на десницата трябва да е проевропейската ориентация. Този следва да е лакмусът в този момент, този следва да е политически-ят водораздел. Щото това е главният проб-лем на страната: накъде ще тръгнем. Ситу-ацията у нас е точно като в Украйна, да не кажа че е по-тежка, щото украинците са сякаш по-качествен народ от нас… Любима Йорданова каза: ГЕРБ е ЦЕНТ-РИСТКО-дясна партия и ще съществува като такава, това са християндемократите в България. Още от Лудвиг Ерхарт основна тяхна политика е СОЦИАЛНОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО. Затова Германия е социал-на държава, НО НЕ Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКА, има сериозна социална мрежа за защита бедните (те не са като нашите бедни, но са бедни за стандарта на държавата си). Зато-ва в Германия няма гладуващи, но има безработни, на социални помощи, които им осигуряват достоен живот. Виждала съм социалните им жилища, църквата много помага и развива социална дейност, вклю-чително и чрез дарения на дрехи, обувки и т.н., особено за емигрантите. Това е поглед на повърхността, но е достатъчно показате-лен. Иначе – в сайта на християндемократи-те – cdu.de Diana Shepard каза: Абсолютно подкрепям. Точно с този призив днес излезе и Движение 22Септември. От ГЕРБ призоваха за Единен Десен Блок за изборите. На това се надяват избирателите на Кунева и Дал. Единствени-ят който е против е Костов. Дълбоко се надявам новото ръководство на ДСБ да се измъкне от неговото влияние и покаже собствено мислене. Не го ли направят, резултатите им на изборите ще бъдат разг-ромяващи. Miroslava Simeonova каза: Костов вече не е в политиката и няма как да каже.

РЕФЕРЕНДУМ – ДУМ, ДУМ, ДУМ!

Чудесен текст на Иво Инджев, пре-поръчвам да се прочете от ония, на които

истината за случващото се не им е безраз-лична; препоръчах го на приятелите си във Фейсбук (5 000 на брой), препоръчвам го и вам: Израждането в секциите на Крим със секциото на калашниците под шовинис-тична упойка; приятно четене, приятно мислене! "Курица не птица, Болгария не заграница!" – в светлината на случващото се в Крим как ви звучи тая съветска пого-ворка, а дарагие болгарские наивници?!

Въоръжен мъж напуска хотел в Симферо-пол. Снимка: Ройтерс Автор: Иво Инджев

В избирателните секции на полу-остров Крим днес се (из)ражда със секцио новият ред на Путин, който е адски горд, че може да прави напук на целия свят. Израж-дането се извършва с калашници под шови-нистична упойка под хипнотизиращия пог-лед на маскирани въоръжени наблюдатели от Русия. Кремълските стратези настояват, че има такова животно като руска демокра-ция, алтернативна на западната. Това е дедокрацията на дедо ни Путин. (ОЩЕ >>>)

КОЛАЖ, ПРИПИСВАЩ МИ, ЧЕ СЪМ БИЛ СТАНАЛ "РИСУВАЧ НА ГРАФИТИ" – И АЗ ТОВА НЕ ГО ЗНАЕХ ДЕ, НО КАКТО И ДА Е

неделя, 16 март 2014 г.

МОЯТА "ВИЗИТКА" НА АТАКА ЗА УКРА-ИНСКИ ЖУРНАЛИСТ

Украинският журналист Виктор Каспрук (ето адреса на неговия блог) ми писа на имейла, че моето интервю пред него е било публикувано и в авторитетния сайт ПОЛИТИКАНТРОП: виж Духовный ресурс украинцев более мощный, чем

сила атомной бомбы Путина. Покрай това ме попита кой е тоя български депутат Кирил Колев, който бил отишъл в Крим да бъде "европейски наблюдател" на противо-законния "референдум" на руските окупато-ри. Наложи се да му дам известна инфор-мация, аз не знаех кой е тоя продажник, оказа се, че е от АТАКА; ето как го предста-вих пред украинския журналист:

Добрый день, уважаемый господин Каспрук,

Спасибо за информацию о публи-кации и о саму публикацию! Этот Кирил Колев депутат ультралевой национал-коммунистической партии АТАКА (буквально означает "ШТУРМ", по турецки "ЮРУШ"), которая была создана КГБ на русские день-ги, ее цель была осуетить (предотвратить) членство Болгарии в Европейском союзе. Она и теперь финансируется русскими деньгами, эта партия одновременно фаши-зоидная, националь-коммунистическая, на-циональ-социалистическая и просто комму-нистическая. Это типичные рублофилы – так у нас называем русофилами и "пансла-вянами". Такие выродцы считают, что "бол-гарский патриотизм" сводится к безраздель-ной любви к СССР и имперской России – и лично к императору, к Путину. За деньги такие готовы продать собственную мать, не только Родину.

Так что вполне понятно что за деньги этот таваришч Колев пошел в Криме исполнять поручение своих русских началь-ников. Вот и все. Мерзость и мерзавцы...

С уважением: Ангел Грънчаров Това написах на украинския жур-

налист. Казвам и пиша винаги каквото мис-ля, каквото вярвам че е истина...

РАЯТ Е ЗА МЪЧЕНИЦИ, А НЕ ЗА ИДИОТИ!

Опашка пред райските врати. Све-ти Петър разпределя:

- Женен?

63 - Да. - В рая. - Женен? - Да. - В рая. - Женен? - Два пъти. - В ада. - Ама защо? - Раят е за мъченици, а не за идио-

ти!

ТЕКСТЪТ НА МОЯ ЖАЛБА ДО КОМИСИЯ-ТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

ЕТО КАК РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАПОМНЯТ СВОЯ САМОДЪРЖЕЦ ПУТЛЕР

Вероятно, Путин хочет войти в ис-торию как "собиратель русских земель". Но будет ровно наоборот. Потомки будут вспо-минать Путина словами А.С. Пушкина: "Властитель слабый и лукавый, Плешивый щеголь, враг труда, Нечаянно пригретый славой, Над нами царствовал тогда."

Россия будет свободной! Слава России! Слава Украине!

Цитатът е от блога на Илья Яшин

В МОСКВА БЕШЕ ПРОВЕДЕН И ПУТЛЕ-РИСТКИ МИТИНГ – КАТО ДВЕ КАПКИ ВОДА ПРИЛИЧАЩ СИ С ХИТЛЕРИСТКИТЕ МИТИНГИ ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК!

неделя, 16 март 2014 г.

Верхний снимок – пропутинский митинг сегодня в Москве; нижний – прогит-леровский митинг в Берлине Аналогията е потресаваща!

Изображение: Москва-Берлин, от блога ПИСЬМА ИЗ ГРУЗИИ, автор Олег Панфилов

ДРУГАТА, СВОБОДОЛЮБИВАТА РУСИЯ ИЗЛЕЗЕ НА МАРШ НА МИРА СРЕЩУ БАНДАТА НА ПУТИН!

Източник: Слава России! Слава Украине! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР, ПО-СКОРО ВЪПРОС:

Дали и в Москва, драги приятели руски свободолюбци, не е дошло времето да започне един руски Евромайдан?!

ПРОТЕСТ НА ВЕЛИКАТА ДИСИДЕНТКА И АНТИКОМУНИСТКА ВАЛЕРИЯ НОВОД-ВОРСКАЯ СРЕЩУ БАНДАТА НА ПУТИН

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БРОЙ 6 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ И ВЕЧЕ Е В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ