ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 20, Год. 6, 2014, 15 Октомври, Сряда, Ц. 2 лв.

Из: Парите(т)!, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разби-

ра, че си заслужава да се прочете цялата статия, аз тук публикувам само част от нея поради финансо-вите затруднения при издаването на хартиеното издание в-к ГРАЖДАНИНЪ, издържащ се от скромните пожертвувания на част от абонатите си (и трупащ въпреки това доста задължения на него-вия издател, именно моя скромна милост, А.Г.)

... Не се подвеждайте по благия и хрисим начин, по който Първанов мрънка на пресконфе-ренциите по отношение на необходимостта от съгласие, предлагайки на практика подкрепата си за Борисов на всеослушание. Защото зад това президентско шушукане клокочи много руски нефт. И газ. И (Рос)атом. И един корупционно пълноруб-лест „Южен поток” – истинския обединителен фак-тор между 7 от осемте партии, наводнили тази години парламента (с интересното изключение на

част от реформаторите и на част от патриотичния фронт, чиито лидер Валери Симеонов не споделя публичния възторг на коалиционните си партньори от ВМРО, която като „морен сокол” иска жадно да пие вода от потока). (Следва на 2 стр.)

ВЕЖДИ РАШИДОВ ЩЕ ТИЧА ГОЛ, НАМАЗАН С МЕД, ЗА ДА ИМА ПРАВИТЕЛСТВО

ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЕФИР: Поредна доза артикулация на паника и тъга излъчи предс-тавителят на ГЕРБ Вежди Рашидов в сутрешен блок, преди да се закълне, че е готов на всичко, за да има правителство, което да му върне парите от КТБ.

"Ако трябва ще се намажа с мед и гол ще тичам по улиците, за да разсея обществото и ГЕРБ да направи КОЙалиция с ДПС и тоя дебел лайнар да ми върне парите от банката!" – сподели развълнуваният бивш културен министър. Според Рашидов правителство с подкрепата на ДПС може да е прегръдка от дявола, но истинският дявол е в самотата. "По-добре да запа-зим статуквото, отколкото да изгубим властта. Ще жонглирам с ятагани, чиито дръжки са запа-лени, ако трябва!" - допълни Рашидов с патоса на древногръцки герой.

Както е известно най-тъжният артист на нацията, който продава творчеството си с це-ните на талантливи футболисти в Западна Европа, от няколко месеца е предпочел да обикаля телевизиите и да плаче като Тити Папазов, вместо да направи още 2 статуи и отново да има десетки пъти повече пари от средностатистическия жител на страната. Написа: zhelyo

ВЕЧЕ ТРЕТА ПЕТИЛЕТКА ТАНДЕМЪТ ПЪРВАНОВ-БОРИСОВ РАЗИГРАВА БЪЛ-ГАРИЯ КАТО ТАНЦУВАЩА КАЗАЧОК БЪЛГАРСКА МЕЧКА, ВЪРЗАНА НА РУС-КИЯ СИНДЖИР (От стр. 1)

Кой е началникът в тандема Бори-

сов-Първанов, не зависи непременно от процентите на заблудените българи, тръг-нали след единия или другия. Макар Бори-сов да получи горещ (изпреварващ други международни адмирации) поздрав от рус-кия посланик Юрий Исаков, в който прате-никът на Путин в София демонстративно се обръща фамилиарно на „ти” към победите-ля Борисов, тази демонстрация на персо-нална близост, както и фактът, че Борисов е носител на руски награди, не бива да заб-луждава никого за подкрепящата му роля.

Координаторът на оста Борисов-Първанов е именно Валентин Златев – човекът, който се разпорежда с най-много руски пари в България. А лицето на отноше-нията между Русия и България, като стана ясно от откровенията в електронното писмо на Светлана Шаренкова, публикувано в ivo.bg на 22 декември 2013 г., е именно Георги Първанов.

Сега „познайте” при 7 проруски партии в българския парламент дали лице-то или една по-долна част от туловището на руската пета колона има определяща роля в очертаващата се властова конфигурация в България!

Парите(т)! Нито парадната физиономия на

руското политическо влияние, с емблемата БСП, нито кресливата му гримаса „Атака” (която се храни от ръката на руския ултра-шовинист Жириновски), имат такава важна стойност за Кремъл, както крепката дружба в рамките на печелившия тандем Първанов-Борисов. Вече трета петилетка той разигра-ва България като танцуваща казачок бъл-гарска мечка на руски синджир. Б.БОРИСОВ, ВАЖЕН-ВАЖЕН КАТО НА-ПОЛЕОН НА... ВАКАРЕЛ!

Вчера чух любопитно попадение, журналистката (и бивша политичка от бив-

шата партия на Бойко Борисов, много хора у нас, имащи съвсем кратка памет, забравиха отдавна, че Б.Борисов преди да си създаде собствена партия, беше в партията НДСВ на "Негово величество" Симеон Втори, а още преди това пък е бил в партията БКП на "Негово величество" Тодор Правешки, пък после е бил и в партията СИК или ВИС, не мога да ви кажа точно, той по-добре знае в коя от тия партии е бил навремето), та значи журналистката и бивша политичка Диляна Грозданова по повод държането на Б. Борисов по време на изявленията му след изборите изказа словесния шедьовър, че Б.Борисов се бил държал важно сякаш е НАПОЛЕОН НА... ВАКАРЕЛ!

На мен този израз ми допадна, ето, упоменавам го тук и го напомням, за да не го забравя, а и за да се знае: нашият наро-ден кумир, дето си е запретнал ръкави още веднъж да ни оправя, наистина прилича на нашенски Наполеон, само дето не е на Ватерло, а на... Вакарел!

ХОРА, ЧОВЕЦИ, ГРАЖДАНИ, БЪЛГАРИ, МОЛЯ ВИ, КАЖЕТЕ МИ, ОТГОВОРЕТЕ МИ: КАКВО СТАВА С НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ?! сряда, 1 октомври 2014 г.

Тази сутрин няма да мога да пиша по новата си книга с примерно загла-вие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Сега ще

разберете по какви причини. Животът у нас, както казваме, и страшно многолик – и бо-гат.

Има един казус, който ме терзае напоследък – и тревожи мисълта ми. Ще ви разкажа за всичко пределно честно, по моя си обичай. Правя това не за друго, а дори и за себе си да си изясня същината на проб-лема. Много съм объркан. Не зная какво да правя. Днес поканих неколцина приятели да седнем в едно кафене и да поговорим; нуждая се от тяхната помощ и съвет. За да искам съвет, за да се почувствам безсилен сам да взема решение, явно казусът е пре-калено заплетен. Е, и вас, моите читатели, моля за съвет. Човешко е човек да се обър-ка и да изпадне в нещо като безпътица. Или в извънредно затруднение на мисълта. Знаете, аз се старая в тия неща да стоя винаги в позицията на изследовател. На ония феномени, които многоликият живот ми поднася така щедро. Ето, след тази прелюдия, същината на проблема. Бива си го, какво ще кажете?

В края на ноември 2013 година аз се върнах на работа след 8 месеца отпуск по болест – след понесена тежка животос-пасяваща операция (трапанация на черепа за изваждане на хематом) и продължителен период на възстановяване. Още от първия ден в училището, в което работех тогава, като учител по философия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив, аз бях подложен на невероятен натиск от сякаш закопнялата да ми отмъсти директорка. Ставаше дума за всекидневен ужасен ад-министративен тормоз и терор, всекидневни "писмени обяснения", организиране най-чудати скандали, включително и "стачка" в един клас, който на втория ден заяви, че не ме бил искал за учител, ето това, въвлича-нето на ученици (и на учители, на колеги) в нашата разпра вече беше прекалено – и крайно недопустимо! Целият този огромен психологически натиск върху мен – многоу-важаемата госпожа директорка изобщо не се трогна от това, че аз съм с недобро здра-ве, че се нуждая от спокойствие за да се адаптирам след продължителното отсъст-вие от работа! - бил, представяте ли си, за това тя да натрупа нужния й матр`ьял от компромати срещу в едно голяма папка, с оглед да си изработи "основания" за така дългочакана разправа с мен. Това се разбра когато в "производствена характеристика" до ТЕЛК тя вписа своя собствена оригинал-на диагноза, а именно "податливост на

3 чести нервно-психологически разстройства", бил съм, видите ли, "конфликтна личност" и прочие, представяте ли си: почваш да мач-каш дадена личност, да я тъпчеш, поставяш я на ужасен тормоз и стрес, с надежда тя да не издържи психически, да рухне, а след това обявяваш този човек за "луд", и дори услужливо предоставяш "доказателства" за диагнозата ти, произвеждани и трупани съзнателно! Е, слава Богу, аз издържах, изглежда Бог се смили и ми даде сили, понесох изпитанията, може би ме спаси и това, че за мен беше интересно всеки ден да изследвам случващото и да го описвам в блога си, това за мен беше превъзходен отдушник от напрежението; да, споделянето много помага, това е всеизвестна истина. Знаете как завърши тази история, тия, които са чели редовно блога ми, знаят всичко: като не можа да ме изкара "луд" (а това би довело до мигновеното ми изгонване от училището!), понеже ТЕЛ отхвърли само-делната й диагноза, директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (ценен кадър на ГЕРБ в сферата на образованието, наз-начена преди три години на поста си), все пак изпълни заветната си цел: като капак на всичко ме уволни, е, не заради хипотетич-ното ми "полудяване", но ме уволни по нещо не по-малко екстравагантно: в заповедта си за уволнение тя ме провъзгласи за "напълно негоден за системата", за "неспособен да бъде учител", нейният "мотив" беше също "липса на качества и умения" да си изпъл-нява работата, сиреч, обяви ме за пълен некадърник! Нищо че 30 години съм работил тази работа, нелеката работа на учител по философия на младите, работил съм и в университета, и в гимназии. Както и да е, вкратце това е цялата история, повтарям я за тия, които не знаят или са пропуснали някой моменти.

Но има и нещо друго, което стои зад този на пръв поглед "прозаичен битов скандал": аз съм един откровен борец за промяна на образователната система, вина-ги съм се държал като учител-новатор, бил съм много различен от това, което система-та налага – понеже съм дълбоко убеден, че тази система е дълбоко порочна и сгрешена в корена си, поради което е така вредна тъкмо за младите, пък и за живота на цяла-та наша българска общност. Е, направил съм много за да допринеса за тази промяна, правил съм какво ли не, всичко, което ми е по силите, за благодарност получих ето какво: един превъзходен шут! Бях изритан безцеремонно, жестоко и възгадничко от системата. Параграфа, по който съм увол-нен, води до лишаване от преподавателски права, повече никой директор няма да се съгласи да ме вземе на работа, виждате, тия неща съвсем не са безобидни. Наруше-ни са мой основни човешки и граждански права, право на труд, на достоен живот, на всичко. Прави се недопустим опит да бъда разтерзан, смазан и ликвидиран като лич-

ност, нищо че живеем в XXI-ви век, нищо, че сега не е 1934 година в СССР - или 1950-та година у нас. Виждате ли какъв превъзходен казус ми поднесе така многоликият живот у нас?

Аз дадох въпросната администра-торка на съд, заведох две дела: първото за клевета, именно във връзка с нейната "ди-агноза" за предполагаемата ми "лудост" и второ, с искане съдът да отмени нейната така екстравагантна заповед за уволнение. И ето сега пристъпвам към представяне на чудесния казус, нещо като капан, в който сам се оказах – и от който следва да намеря разумен и достоен изход.

Аз бях принуден да преживея през последната изминала година ужасни неща, какви ли не гаври, унижения, тормоз, натиск, бях, дето се казва, "гонен като империалист" от въпросната администраторка. Тя ме обяви за "луд", наложи ми се в тази връзка, във връзка с тази клевета (дали е "обида", "набеждаване", "клевета" или нещо друго случилото се с мен е един страшно сложен юридически въпрос, в който и самите юрис-ти трудно се оправят) да преживея нова серия от унижения, именно да опитвам да доказвам пред какви ли не хора и пред институции (ТЕЛК, примерно), че не съм, видите ли, "луд", това изобщо не е приятна работа, не знам дали можете да почувства-те за какви именно ужасни унижения става дума, ако не сте го преживели трудно ще го почувствате, но опитайте все пак да си го представите. Следите ли ми мисълта? Значи за втори път преживях същото онова, което ми се случи в реалния живот, но този път под формата на обяснения, експертизи, какви ли не разпити, доказателства и пр. че не съм бил, видите ли, "луд", пред разни комисии и пр. Е, ТЕЛК – бях изпратен, пред-ставяте ли си, на психиатричен ТЕЛК, нищо че заболяването, от което страдам и съм инвалидизиран, е кардиологично, имам болно сърце! – постанови, че съм психично здрав. Да, ама аз дадох администраторката под съд за клевета, и ето, сега пред съда за кой ли път отново ще трябва да доказвам, че не съм "луд", щото вече се разбра, че пред съда обвиняемата ще се опитва пък да докаже, че "диагнозата", която тя собстве-норъчно ми даде, била "основателна", си-реч, тезата й е, че не ме е оклеветила, а че било "самата истина" това, което е вписала в "диагнозата" си, нищо че няма медицинско или пък психиатрично образование! Моля, вникнете добре в казуса: аз сега в един дълъг съдебен процес, който се очертава да бъде едва ли не безкраен (ние с тъй любез-ната г-жа Анастасова вече сме се съдили, аз вече спечелих едно дело срещу нея, но добре зная, че тя обжалва до дупка, до Върховния съд даже, тя е много упорита!), таз значи в един очертаващ се да бъде безкраен съдебен процес отново, за кой ли път, ми се налага да преживея все тия съ-щите унижения, именно, аз да доказвам, че

не съм "луд", а пък тя ще доказва, че съм "луд", представяте ли си лудостта, която ми предстои да започна да преживявам отново в близките дни?! Предстои ми скоро отново да преживявам все тия същите унижения понеже съдебното дело за клевета се отк-рива следващата сряда, на 8-ми октомври, в Пловдивски районен съд, XI-та наказателна колегия, в 14.00 часа, номерът на делото е НЧХД 1727 от 2014 г., който се интересува може да дойде на самото дело, то е напъл-но открито.

Не зная как ще мога да понеса все този същия кошмар: ужасно е, не зная дали отчасти можете да си представите за какво става дума. Директорката е поднесла като "доказателства" пред съда една огромна папка, същата онази папка с гнусотии, със старателно събирани компромати, жалби, възвания, изложения на разгневения колек-тив срещу "народния враг" Грънчаров,с какви ли не други идиотщини, да, щото в онази лудница в училището на мен ми бяха организирани и "другарски съдилища", и трибунали, и какво ли не, инструментариу-мът на тия разправи е изключително богат и е добре отработен от години. Директорката ще си е наела опитни адвокати, който ще доведат, предполагам, свидетели, които ще трябва наново и наново да ме обругават в очите, само и само да угодят на началнич-ката си, това е ужасно, моля да ме разбере-те, аз тия хора ги съжалявам, та това е нечовешко! Аз пък ще трябва да доведа свои свидетели, които да разкажат как съм преживял целия този адски тормоз, тези мои свидетели ще трябва да обяснят на съда, че съм човек, вярно, особен, с харак-тер, както и подобава да бъде една свобод-на личност, стремяща се да пази достойнст-вото си, но това, представете си, съвсем не значи, че този човек е "луд" и пр.: да си личност у нас нима е толкова рядка въз-можност, че такива хора, именно свестните, непременно трябва да ги възприемаме и определяме като "луди"? Страшна работа! Признавам си, в тази връзка съм изправен пред най-сложен избор: дали да се подложа отново на всичките тия унижения, с надежда някога, съвсем капнал от умора, след годи-ни, в бъдещето, да получа реванш и дори възмещение на вредите, или пък – каква ли е другата възможност? Ами ясно каква е: да се откажа от този процес, от това дело, да зарежа всичко – та да си спестя униженията! Глупава работа е това, нима не го съзнава-те? Има нещо мазохистично в цялата тази работа, аз да се самоподложа на нови уни-жения, с оглед да бъда реабилитиран - заради същите тия унижения, преживени съвсем наскоро? Нима униженията могат да се надмогнат с още унижения? А е, приз-найте, унизително пред съдебната институ-ция да ти се налага да доказваш, че, видите ли, не си "луд", това е същински кошмар, тук Кафка, Йонеско, Бекет, Оруел и даже Дос-тоевски ряпа да ядат, изобщо не им е хрум-

4 вало нещо подобно, да, ама ето, български-ят живот ни поднася възможността да се наслаждаваме на такива прелести, че прос-то думи нямам вече!

Ще се опитам да акцентирам, бел-ким някой ме разбере: не е човешко така да се постъпва с един човек, именно с мен, а аз, моля ви се, съм човек! Безброй пъти да преживявам все едни и същи унижения – и за какво? Не, аз не ща да бъда мазохист. На мен униженията не ми носят задоволство, аз страдам когато съм унижаван, моята чувствителност е съвсем нормална. Това, че други хора не усещат, предполагам, как с поведението си причиняват страдания на един друг човек, това е проблем на тяхната чувствителност. Аз никому не ща да причи-нявам никакви страдания – но моля и на мен да не причиняват. Е, те не усещат, предполагам, това, те, предполагам, може би усещат задоволство когато причиняват болка и страдания на един друг човек, но това, държа да кажа още веднъж, е проблем на тяхната чувствителност, не на моята. Аз се грижа за моята си чувствителност. Нека те, ако искат, да се погрижат за своята. Да, но сме хора и трябва да си помагаме, не да си вредим, нали така? Не е човешко да оставиш другия човек да стигне дотам, че да причинява болка, мъки и страдания на един друг човек, пък да не се усеща какво прави. Длъжни сме, доколкото сме човеци, да си помагаме, нали така? Да подадеш ръка на човека до теб, който е попаднал в някаква страшна екзистенциална дупка, да му помогнеш да излезе от дупката, е проява на човещина. Оставаш ли го да рови с нокти там, в дупката си, значи постъпваш нечо-вешки. Хора сме, човеци сме – и трябва да си останем такива. Аз така мисля. Аз от това свое разбиране няма да се откажа. Нищо че има хора, които, когато аз се мъча да им помогна, вместо да са ми благодарни, още повече се озлобяват срещу мен. Аз постъп-вам като философ, а да си философ съвсем не значи да си "над" тия човешки неща, страсти, грижи и проблеми. Много хора са крайно заблудени относно това какво е "философското отношение към нещата от живота", възприемат това отношение като някакъв ужасен непукизъм. Грешат много. Истинските философи сме човеци и дори, представете си, имаме и сърца.

Вчера разговарях с адвокатката си по това мое първо съдебно дяло (да упот-ребя пак тази моя любима дума, която вна-ся толкова особен ироничен аромат в писа-нията ми, надявам се, го усещате?). Обсъ-дихме много проблеми. Тя е страшно серио-зен адвокат, била е прокурор, възприемам я като голям професионалист. Но след разго-вора си с нея за пореден път изпаднах в нещо като "екзистенциална дупка". Запитах се: а добре, какъв е смисълът от цялата тази работа? Защо наново трябва бъда подложен на такива унижения, именно да ми се налага да доказвам, че не съм... "луд",

та това, моля ви се, е нечовешко! Да, това е нечовешко унижение за мен, аз така го възприемам, насладих се донасита, преси-тих се вече от унижения, писна ми от уни-женията, преживени от мен в последната година! Ето, сега имам нови унижения, свързани с уволнението ми като "пълен некадърник", е, не стана ли вече множко, а, какво ще кажете? Не е ли прекалено всичко това, а? Моля ви, кажете ми, нима е човеш-ко да се постъпва така с един човек? Хора, моля ви, кажете ми, отговорете ми: какво, моля ви се, става с нашата човечност - щом допускаме да се случва такова нещо на един човек? Това, че този човек в случая съм аз, няма кой знае какво значение. Аз също съм човек. И искам да си остана та-къв. Е, заради запазването на човечността си съм готов на всичко. Аз човечността си няма да погубя в тия абсурди, които сами, виждате, си организираме. Нещо трябва да направим за да спасим човечността си – хора, какво ще кажете, какви звучи този мой призив, идещ от дълбините на сърцето ми? Да, идещ направо от дълбините на моето доста болно и все по-болно напоследък сърце. На мен не ми остава кой знае колко живот с това сърце – нима ще си доживея живота, скитайки се из съдебните зали? Не, аз не ща един такъв живот, аз такава лудост не ща да преживея. Нищо че ме обявяват някои хора за "луд" и вероятно чистосър-дечно и искрено ме мислят за такъв, повта-рям, нищо че ме мислят за такъв, аз такава лудост не ща да преживявам отново. Поня-кога и от "лудите" трябва да вземем пример, за да намалим общата лудост в нашия живот, не мислите ли? А че животът в свид-ното ни отечество сме го превърнали в пълна лудница вече се съзнава, надявам се, от всички. И какво правим да намалим об-щата лудост в отечеството ни? Нищо не правим. Е, аз искам да дам пример, че лу-достта все пак трябва да бъде намалявана. Ето какво ми се върти в главата.

Върти ми се идеята за нещо като "пълно предателство", като "пълна капиту-лация" – в името на поруганата човечност. Върти ми се в главата идеята да прекратя това съдебно дяло за клевета, да предложа на другата страна, на ответницата, нещо като досъдебно споразумение, с оглед да прекратим лудостта. Да, знам, че адвокати-те ще кажат, че това е глупаво, че така тия неща не се правят, че ако другата страна, обвиняемите, предложат споразумение, бива, но аз, жертвата, да го предлагам и да се унизявам е недопустимо. Такава една "пълна нравствена капитулация" адвокатите ми едва ли ще ми позволят. Да, но за мен моралът има по-голямо значение от правото – и дори от правосъдието. Дали да не опи-там да възвърна, да реабилитирам правата на морала с оглед правосъдието да бъде освободено от потребността да решава един по същество нравствен проблем? Дали съдът е мястото, където трябва да

решаваме своите нравствени проблеми? Аз не смятам, че съдът е това място. Ето зато-ва ми се ще да изпитам, да подложа на проверка и на изпитание нравствените качества на другата страна като ги поставя в една необичайна ситуация: да им предло-жа да преговаряме за постигането на реше-ние на казуса на нравствена, не на юриди-ческа, съдебна и правна основа? Като предложа преговори за сключване на досъ-дебно споразумение на другата страна, аз ще получа безкрайно ценна информация, щото тяхната реакция много ще покаже. Те може би ще поискат да се съдят с мен "до дупка", това на мен ще ми покаже нещо крайно значимо. Но пък може и за тях "чо-вешкият момент" да има някакво все пак значение, а? Знам ли, но всичко е допусти-мо в този наш живот, никога не трябва да пренебрегваме живота. Той е много лукав и винаги може да ни изненада. Той е един невероятен присмехулник, кой знае какво пък ни е приготвил този път? Май съм длъ-жен да проверя, а, какво ще кажете?

Дали да не напиша едно писмо до ответницата Анастасова? Не крия, много ми е интересно какво става в душата й – имен-но сега, след като доведе нещата до това положение. До положението, в което стана възможна ето тази ексцесия (мина ми в главата думата "изгъзица", ала понеже съм възпитан човек, ето, написах думата "ексце-сия"!): казаха ми, че когато тя съобщила пред "колектива" толкова "приятната нови-на", а именно "Колеги, имам щастието да ви съобщя, че лицето Ангел Грънчаров вече не е в нашия колектив, имах добрината да го уволня вчера!", половината от втрещения "колектив" в този памятен момент почнал, представяте ли си, да... ръкопляска (е, първо, предполагам, изръкопляскали най-нетърпеливите подлизурковци на директор-ката!), а пък другата половина от "колекти-ва" в това време мълчали оглушително - както аз обичам да се изразявам. Ех, Кафка, тъжни ми писателю Франц Кафка, защо не умря по-рано – ами допусна толкова да се излагаш с романите си, които са нищо пред наште български чудатости на живия жи-вот?!

Та ако напиша тия дни кратичко писмо на директорката Анастасова с пред-ложение за преговори за помирение, за компромис, за разумен изход от превъзход-ния казус, не крия, ми и страшно интересна реакцията й. Мога да предполагам каква ще бъде тази реакция, но нека не избързвам засега, да се надяваме, възможна са и изненади. Май ще се наложи да напиша и специален документ до съда с предложение за преговори за досъдебно споразумение, а? Да поискам време, та двете страни да опитаме да се разберем преди дялото, щото сега, за една седмица, нима е възможно да се проведат ефикасни преговори? Да пред-ложа на адвокатката си да звънне на ответ-ницата с такова едно предложение, не е ли

5 по-добре така да постъпя? Не знам кое е по-добре и по-правилно, ще видим. Но аз съм длъжен да апелирам пред човечността на подсъдимите, ответниците или как е пра-вилно там да се казват, длъжен съм да им дам шанс, дето се казва, да спасят душите си. Или да си очистят душите. Щото такива неща да сториш на един друг човек, каквито на мен бяха сторени, е показател за нещо, за какво, позволете ми засега да не ви съ-общавам. Аз съм психолог, ние, философи-те, сме си психолози, така да се каже, по презумпция, затова за мен тия неща са прелюбопитни. Философията изучава не друго, а човека – и всичко човешко, включи-телно и нечовешкото, за нас е прелюбопи-тен "обект" за изследване. На това нещо се дължи съществена част от очарованието на философията.

Интересно е как ще реагират и ад-вокатите ми на тия мои уж толкова спонтан-ни мисли, които обаче съм си ги мислил отдавна, ала не съм ги споделял. Аз като философ имам друга оптика, от позицията на която гледам върху нещата. Другояче затова виждам нещата. Съотнасянето на тия две позиции – правната и философската – затова ми е също много интересно. Нав-ремето Сократ, знаем, свършил злополучно, щото не пожелал да се ползва от услугите на адвокати, защищавал се сам на своя съдебен процес, провалил се изцяло и бил осъден на смърт. Дали и аз няма да пос-ледвам сега учителя си – като вземам ини-циативата от адвокатите си? Ето, не им предлагам тия неща тайно, както се прави, а съвсем публично, в блога си. Издавам се, дето се казва, пред "врага", да ама аз не разглеждам за "врагове" тия хора, с които се съдя (освен директорката се наложи да привлека под отговорност и още хора, длъжностни лица от училището, които са подписали одиозната "характеристика", с която бях опозорен), имам един по-широк поглед върху нещата. Не ми подхожда да бъда ограничен човек, затова виждам неща-та по-иначе. Та ще предложа преговори, пък да видим те как ще реагират. Може пък да им харесва да продължим да се съдим "докато дишаме"? Аз се боя обаче, че това, простете, е извратено. Те може да получа-ват удоволствия от това, че подлагат на унижения един човек, за мен това обаче е недопустимо – и е нечовешко. И садизмът, и мазохизмът са ми чужди като умонастрое-ния, като извратености на душата. Нямам пиетет към тях. За себе си гарантирам, а другите не знам.

Днес ще водя разговори с адвока-тите и с приятели, на чието мнение държа, по всичките тия проблеми. Държа и на ва-шето мнение и разбиране, уважаеми прия-тели на този блог, моля, ако желаете, изка-жете позицията си и вие. Ще се вслушам във всяко изказано мнение. Ще ми помогне-те извънредно ако имате добрината да ми съобщите какво мислите. Стига, разбира се,

за вас лично този проблем да представлява интерес. За някои хора, убеден съм в това, тоя род въпроси, именно нравствените, са изцяло безинтересни. За мен не са, за мен те са най-важните въпроси, но ние, хората, сме различни, няма как да мислим еднакво. Затова именно и питам да кажете какво мислите вие, как вие виждате нещата. Раз-бирам, че омръзнах на много хора с безк-райните си анализи на тия "лични казуси", но като вземете предвид, че те касаят неле-ката ситуация в сферата на българското образование, една безкрайно важна и фина сфера, нещата почват да изглеждат в друга светлина. Моите мъчители – смея да упот-ребя тази дума, щото аз наистина преживях невероятни мъчения особено в последната една година – са възпитатели и учители на нашата младеж, ето това е сюблимното на цялата тази история. Те постъпиха така с мен, техния колега, а как ли пък постъпват с учениците си? Възможно ли е да се коренно различни в отношението си към своите ученици – след като допуснаха да постъпят с мен по един такъв безчовечен начин? Безброй въпроси възникват тук. Заради тия въпроси аз нищя всички тия истории вече трета година. Щото битката за демократи-зация, другояче казано, за очовечаване на образователната система, за хуманизиране на отношенията в нея, която е същност на случващото се по моето възприятие, не я водя от вчера, а съм ангажиран с нея през целия си съзнателен живот. Това са вече много години. Аз живота си отдадох на тази борба. Нека да се опитваме схващаме не-щата в точната им светлина, не превратно, не и ограничено, ние сме човеци, а не "коне с капаци"...

Ами това е. Мисля, че казах основ-ното от това, което ме вълнува тия дни – и по-специално тази ранна утрин. Тежко ре-шение ми предстои да взема. Тежко и труд-но, в някакъв смисъл съдбовно. Но за за-пазването на човечността в нашите отно-шения съм способен на всякакви жертви. Пък нека, ако искат, да ме смятат и за "луд", и за "некадърен", и за чешит, и за каквото си искат или пожелаят. Аз човешкото у себе си няма да пренебрегна, а ще заложа на него. Желая и вам същото това. Бъдете човеци – толкова е просто това! Опитайте! Хубав ден – и до скоро!

РАЗГАДАВАНЕ И РАЗВЕНЧАВАНЕ НА ЗАГАДКАТА НА КИТАЙСКОТО ИКОНО-МИЧЕСКО ЧУДО... сряда, 1 октомври 2014 г.

Китайското "икономическо чудо" се свежда до следното: същинско чудо е че компютрите, джиесемите и пр. апарати, сглобени в Китай, изобщо работят!

ЗАБЕЛЕЖКА: А щом те все пак работят,

то това се дължи на обстоятелството,

че частите, елементите, от които са

сглобени, са произведени не в Китай, а в

САЩ, в Германия, Япония, Сингапур и пр.

Между другото, непосредствени-

ят импулс за да напиша горната сентен-

ция беше това, че новите ми обувки ки-

тайско производство, които си купих в

понеделник, днес, в сряда, вече не стават

за обуване – преди малко ги хвърлих на

боклука... АТМОСФЕРАТА НА ЛОНДОН – ЗА ТИЯ КАТО МЕН, КОИТО ОЩЕ НЕ СА БИЛИ В ТОЗИ ВЕЛИК ГРАД

КАК ДА СТАНА БОГАТ? Как стать богатым. 18 правил:

1. Каждая ваша проблема должна решаться в кратчайшие сроки, обычно тогда требуется наименьшее количество усилий для решения этой проблемы. Будьте реши-тельными – меньше раздумывайте и боль-ше делайте!

6

2. Меньше работать на кого-то. Чем больше вы работаете, тем хуже живёте. Занятие любимым делом – работой не считается. Работа – от слова раб!

3. Если вы собираетесь иметь деньги, принесите на рынок какую-нибудь ценность и люди сами принесут вам деньги. А вот количество денег зависит от того, насколько убедительно вы распишете выгоды этой ценности.

4. Работайте только ради своего интереса. Забудьте призывы про корпора-тивную культуру и лояльность фирме. Фир-ма всегда наживается на вас, иначе вы бы там не работали.

5. Думайте о том, как заработать минимум $ 50 000 в месяц. Можно больше – меньше нельзя!

6. Деньги приходят к вам через других людей. Общайтесь! Нелюдимы и буки крайне редко становятся богатыми.

7. Бедное окружение практически всегда тянет вас в бедность. Даже у очень богатых людей всегда найдутся «родствен-ники, друзья и прочие просители», которые, если от них профессионально не отбивать-ся, быстро лишат вас денег. Если вы чело-век пока бедный, в вашем окружении просто не любят, не уважают и некоторые даже ненавидят богатых. Всегда надо общаться с Победителями и Оптимистами. Именно так, с большой буквы – Победителями и Опти-мистами!

8. Бедность возникает если укло-няться от ответственности!

9. Если у вас мало денег, надо де-лать бизнес. Если денег нет совсем, надо делать бизнес срочно, прямо сейчас! Ищите проблемы и продумывайте способы их решения. Самые удачные решения оформ-ляйте в виде бизнес-проектов и предлагайте инвесторам.

10. Путь к огромному богатству ле-жит только через пассивный доход. Доход, который приходит к вам независимо от

ваших усилий. Создайте источник пассивно-го дохода и живите себе в своё удовольст-вие!

11. Существуют только два прави-ла выгодного инвестирования. Первое – берегите деньги! Правило второе – захотел рискнуть, смотри правило первое. Доход должен всегда превышать расход.

12. Изучайте биографии и мысли самых богатых людей мира.

13. Ответьте себе на вопросы «Кто я есть? В чём моя уникальность? В чем смысл моей жизни? Чем бы я занимался, если бы денег было немерено?» Только честно! Сила, энергия, страсть из ответов на эти вопросы, из осознания смысла своей собственной жизни – просто всемогущи!

14. Мечты – это главное в вашей Жизни! Мечтайте и верьте, что мечты сбу-дутся. Человек начинает умирать, когда перестаёт мечтать.

15. Помогайте людям! Не за день-ги, от чистого сердца. Но, только тем лю-дям, которым вы сами хотите помогать. Это не обязательно родственники или знакомые.

16. Говорите комплименты! Просто похвалите на улице женщину за красивую причёску, мужчину за красивую, спортивную фигуру, да мало ли еще поводов для пох-валы. Это всегда поднимает и вашу самоо-ценку.

17. Ведите ежедневный журнал ваших побед. Обиды и поражения помнятся в 7-12 раз дольше побед и удач. Если вы упали духом – читайте этот журнал!

18. И последний совет. Никогда, никогда, никогда не сдавайтесь! С любым врагом, а бедность – враг любого человека, нужно драться до конца, без жалости к врагу и жалости к себе.

ДОКУМЕНТАЛЕН РАЗКАЗ ЗА ИСТОРИЯТА НА ХХ ВЕК

сряда, 1 октомври 2014 г.

Фотоизложбата се намира на Главната улица в Пловдив, от страната на Централна поща. Заснех я за тези, които не живеят в Пловдив. За да четете текста можете да стопирате клипчето; постарах се да заснема всичко така, че да може по този начин да се изчетат текстовете, а също и да се разгледат фотосите.

МЛАД ЧОВЕК ОТ ПЛОВДИВ, МИХАИЛ КОСЕВ, ИЗРАСНАЛ В САЩ, ПРАВИ ЧУ-ДЕСНИ КОМЕДИЙНИ ФИЛМЧЕТА, ВИЖТЕ ГИ И ВИЕ

Неговата страница във фейсбук можете да видите ето тук, там можете да осъществите и контакт с него. А пък на автора реших да напиша едно окуражител-но писмо; ето какво сметнах че съм длъжен да му кажа:

Здравейте, г-н Косев, Благодаря Ви за писмото и за ин-

формацията, с интерес и с удоволствие изгледах Вашите филмчета – много ми харесаха, страхотни са! Чудесно е това, което правите, вярвам, че ще успеете, про-дължавайте да работите! То така стават нещата у нас, обикновено когато някой се захване да прави нещо ново и различно, никой почти не му помага с нищо, но мнози-на гледат, клатят глава и казват "Защо ти е тази работа, остави, нищо няма да постиг-неш?!", но пък ако той не се обезкуражи, ако продължи да работи, някой ден може и да постигне нещо; то всъщност работата, пра-венето, заниманието било с изкуство, било с наука, било с философия, било с каквото и да е друго, ако човек го прави истински, вече е успех, а пък признанието е второсте-пенно нещо. В чужбина по ще Ви признаят, тука е по-трудно, но въпреки това трябва да се работи. Сложих Вашата поредица от филмчета в блога си, та повече хора да ги видят. И друг път съм готов с каквото мога да Ви помогна, хора сме, трябва да си пома-гаме. Това, което правите, е с високо качес-тво, което показва, че имате голям талант! Всичко добро Ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров НЕ ЗНАМ ДАЛИ МЕ РАЗБРАХТЕ, НО ТАМ Е ПРОБЛЕМЪТ: ТЪРСЕТЕ СМИСЪЛА, В НЕГО Е ИСТИНАТА!

Представям аз във Фейсбук лекци-ята на Юлия Кръстева като цитирам откъс, ето този:

„Питам тогава: какво да се прави? Какво да направим ние? Подемам Ницше: „Да се постави голям въпросителен знак

7

върху най-голямата сериозност“, а значи и върху това, което се нарича Бог. За прео-ценка на ценностите, на страстите, на нуж-дите да вярваме и на желанията да знаем. Да не капитулираме пред злото, дори и пред крайното зло. Но да продължаваме търпе-ливо търсенето – не на някаква сигурност, не на някакво си утопично равновесие или система, а на онази крехка точка, която френският математик и философ от 17 век Блез Паскал описва като „вечно движение“: „Който е открил тайната да се наслаждава на доброто, без да се ядосва на противното му зло, ще е намерил точката. Това е веч-ното движение.“ Ами ако бунтът, който ни липсва днес, е тъкмо тази „точка“, това „вечно движение“ към „тайната да се нас-лаждаваме на доброто, без да се ядосваме на злото“? Определено интимно преживява-не…“

Никой в Аулата не попита гостен-ката защо нашите протести нямаха резул-тат, защо новите форми на бунта нямат силата да свалят правителството, защо нямат влияние над народа. Не попита дори Кьосев, който седеше заедно с почетните гости пред аудиторията.

Бунтът, според Юлия Кръстева, се оказа интимно преживяване. Да се радваме на доброто и да сме търпеливи към злото. Същото, което с други думи ни каза Цветан Тодоров: Не се отчайвайте.

Туй нещо е откъс от статия със заглавие Какво не разбрах от Юлия Кръс-тева и Цветан Тодоров, а пък една комен-тираща дама ми каза ето какво: Elena Sugareva каза: Многото говорене в повечето случаи се превръща в празноду-мие. Всичко казано ще се прочете от 50 човека най много. Хората са отегчени от показване на високостилово изразяване. Всеки уважаваш себе си човек може да се информира от много източници.

Не е права дамата, нали така? Принципно бърка нещо – или нещо бърка принципно, както искате го схванете; наложи се да реагирам, ето какво й казах: Ангел Грънчаров каза: Не сте права. Изобщо даже. Има и много празнословци,

но тук случаят е съвсем различен. Многото думи са нужни когато се изразява много смисъл. Тук не става дума за празнословие. Това е философия, работата е съвсем различна. Налага се човек да се понапрегне умствено и душевно – за да схване, за да се добере до смисъла. Не знам дали ме разб-рахте, но там е проблемът: търсете смисъ-ла, в него е истината! Тъй че проблемът не е в Юлия Кръстева, а в тия, които ги мързи да мислят – пък после се оплакват, че не били схванали нищо... КОЙТО НАЙ-ПРОЧУВСТВЕНО ПОРЕВЕ ЗА "БЕДНИТЕ И СТРАДУЮЩИТЕ" В ТИЯ ДВА ДНИ ДО ИЗБОРИТЕ, ТОЙ ЩЕ СЕ ОБЛАЖИ четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Това повишаване на тока три дни преди изборите, в един много подходящ, няма що, момент, е чудесна услуга, която енергийната мафия у нас, ръководена от Москва, организира и осъществи – с оглед да вкара в Парламента своите чеда, така усърдно млекопитающи, пардон, рублопи-тающи от нейната щедра цицка, имам пред-вид рублофилите от АТАКА. Щяха да отпад-на от Парламенто, ала сега вече непремен-но ще влезат. Сидеров пак да си навира златнио пръст където иска и да го ближе после, обилно намазан с мед и с други благинки.

Тъй че това предизборно вдигане на тока е нещо като "Костинброд 2014 г.", ала не съм чул тази хипотеза по наште медии. Всички се правят на умрели лисици че не разбират. А истината е тази: руската енергийна мафия направи туй благодеяние на своите примерни мекерета, именно руб-лофилите от АТАКА. Пък и БСП ще смукне некой и друг глас, завалийката, и на нея също помагат.

Който най-прочувствено пореве за "бедните и страдующите" в тия два дни до изборите, той ще се облажи, Бареков също ще пореве най-сърцераздирателно. Вижда-те ли как се манипулират избори? Виждате ли кой дърпа конците на случващото се у нас?

„ЯВЛЕНИЕТО БАРЕКОВ” Е КАТО ПОПРА-ВИТЕЛЕН ИЗПИТ С ПРЕДИЗВЕСТЕНА ДВОЙКА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЕ СИ Е НАУЧИЛО УРОКА четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Бареков е още катран в кацата с все по-малко мед Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Не знам дали поговорката „дяво-лът е в детайлите” е руска. Поговорките са като водата в световния океан – никоя река, колкото и да е могъща, не може да претен-дира, че има основен принос за водата в тях. Руснаците обаче обичат често да каз-ват, че „дяволът е в детайлите”, което е дяволски парадоксално, защото тъкмо рус-наците си падат карикатурно грандомански по „големите работи” без да се интересуват от детайли, като да речем правата на чове-ка, стойността на отделния човешки живот или други подобни „западни глезотии”.

В политиката обаче наистина „дя-волът е в детайлите” и този факт май убягва на мнозина. Чудя се само дали е случайно или (също) е платено: точно както е платено да се „забелязва” само онова от партийното самохвалство, което е изгодно на самохва-лещите се продавачи на обещания, илюзии и откровени лъжи.

От онези, на които си струва да се обърне внимание на финала на кампанията от обещания, илюзии и лъжи, тази година се открои Николай Бареков. Еднолично! Точно толкова еднолично, колкото еднолично атакуваните заради тяхната едноличност на партийния връх негови мишени в говорене-то му срещу статуквото. Че и повече дори. Само Борисов, неговият баща в политиката (доколкото Бареков му е одрал кожата по-веденчески), може да се похвали все още с преднина в самохвалството, извратливостта и непоследователността.

Но Бареков има всички шансове да надскочи сянката на своя бивш кумир. Ако избирателите му дадат шанс.

Да, Бареков е детайл от пейзажа. Но е важен не защото „разбива статуквото”, а защото прави тъкмо обратното: повтаря го като болест, която поваля тялото, което не се преборило с нея. Връхлетяно отново, то е много по-уязвимо за фатален изход от борбата с вируса.

8

„Явлението Бареков” е като попра-вителен изпит с предизвестена двойка за българското общество, което не си е научи-ло урока. Стъпил е върху опита на популиз-ма на плеяда от по-стари пионери в лъготе-нето.

Бареков ни имунизира срещу на-шия здравословен скепсис, срещу неверие-то на очите, разума и сетивата ни, че това наистина се случва. Постига го като доказ-ва, че е възможно чрез публичното си при-съствие на легитимен (въже)играч по опъ-натото от други преди него въже на попу-лизма, по което на другия бряг, в самия законодателен храм, са премила вече доста балансьори на ръба на невероятното. Той демонстрира, че не бива да се изненадваме от нищо вече.

Самонареклият се „нов политик” (нищо, че за зрящата публика това е пара-лел с една известна комедия) парадира едновременно с богатство и със сълзи за бедните. В едно телевизионно предаване се явява с часовник за десетки хиляди левове и нагло го размахва като доказателство за личното си благополучие, а в друго акцен-тира със същата наглост върху лика на Левски, който разхожда на тениската си „за три лева”.

Същият води луксозният си личен живот на милионер, претендиращ да е забо-гатял от журналистика (което в България е като да се разхубавиш от чистене на несъ-ществуващите обществени тоалетни с голи ръце – „привилегия”, запазена в Индия за кастата на недосегаемите). Както никой друг от своите популистки прототипи, богаташът се хвали сам с шампанското, с което се къпе. Сам си пуска снимките в интернет, а когато това се разчува, се държи предизви-кателно в стил: „Какво от това?!"

Същият обаче рони сълзи (буквал-но) за бедните и съчетава хвалбите си на „европейски консерватор” с предизборни поклони към работническата класа.

Същият е политически съзаклятник с най-едрият собственик на мини, но на едро спекулира с нещастието на миньорите, принудени да живуркат месеци наред без заплати.

Същевременно същият държи от юни месец насам без заплати доста хора от фирмата си „Ноу фрейм медия”, чрез която лично той източи ТВ7 с мегаломанските си харчове и чрез изтръгнатия на изпроводяк „бонус” от своя дългогодишен банкерски началник, превръщай и него в предизборна боксова круша (както авторът на тези редо-ве отдавна предвиди в писмен вид в ivo.bg, че ще се случи един ден).

Сега лишените от заплати негови бивши подчинени от фирмата му „Ноу

фрейм медия” си търсят безпомощно пра-вата – уви, с голямо закъснение. Трябваше да се разбунтуват малко по-рано, когато Бареков пазаруваше с банкерските пари какво ли не и кого ли не в бранша. Прелъс-тените и изоставени хора обаче, които също имат семейства за хранене, като миньорите, са нагледен пример, какво ще случи, ако измамникът седне в някое управленско кресло, към каквото неистово се стреми да стигне през „труповете” на бягащите от него, временно изкушени от банкерския мед и популисткото му жило бивши негови спът-ници.

Един такъв „политически труп” (да ме прощава г-жа Първанова, но НДСВ е точно това), проговори днес с гласа на Антония Първанова. Тя засегна болезнения въпрос, от който Бареков бяга като гявол от Делян – пардон, като дявол от тамян.

В интервюто си по Нова телевизия вчера Бареков, в типичния си стил, не само отрече близостта си с Пеевски, с която толкова години се перчеше, но и се направи не негова… жертва. Бил оплюван в медиите му (и се направи, че не знае, че този кратък епизод отмина вече – защо ли, какво ли е прекратило неприятното недоразумение между двамата?).

Ето каква светлина върху времен-ния яд на Пеевски хвърли днес лидерката на НДСВ Антония Първанова, която обясня-ва как Бареков се е натискал пред ДПС за ролята на дялан камък на мястото на Де-лян- препъни камъка на ДПС.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) ФЕНОМЕНАЛНИ ЛЪЖЦИ-ХВАЛИПРЪЦ-КОВЦИ, КОЙ ОТ КОЙ ПО-НАГЛИ: БОРИ-СОВ, СИДЕРОВ, БАРЕКОВ, ОСТАНАЛАТА ПОЛИТИЧЕСКА, С ИЗВИНЕНИЕ, ГНУС четвъртък, 2 октомври 2014 г.

На фона на лъжите и изфърляния-

та на Бареков даже самият Бойко Борисов

изглежда "честен" и дори, представете си, "скромен": дали пък манипулаторите точно затова не решиха да изпратят феноменал-ния лъжец-хвалипръцковец в политиката?!

Всъщност Борисов и Бареков са нещо като близнаци, са нещо като дупе и гащи, и то не толкова като самите гащи, а като онова, което се отделя от дупето, та цапа гащите. Кой е дупето и кой е "онуй нещо в целофан", с което самият Борисов определяше политиката и политиците преди време, нека сам всеки да прецени...

Казвам, пиша тия неща тия, щото нивото на деморализация в нашенската политика в тази кампания достигна вече свръхкритични нива. Тия наглеци ще пре-дизвикат отчаяният народ скоро да прибег-не до ексцесии, щото това вече не се тър-пи...

Искахме демокрация, получихме деморализация, думите звучат близко, но разликата е огромна... но и ние сме виновни за това, което получихме, щото на огромна-та част от хората сякаш вече не им пука от наглостите... СЪБАРЯНЕТО НА ГРАМАДНАТА СТАТУЯ НА ЛЕНИН В ХАРКОВ

четвъртък, 2 октомври 2014 г. Събориха най-голямата статуя на Ленин в Източна Европа (видео), ОFFNEWS

Най-големият паметник на Влади-мир Илич Ленин в Източна Европа – на централния площад в украинския град Хар-ков – бе съборен от активисти, съобщи украинската информационна агенция УНИ-АН.

"Великанът" падна на земята към 22:25 ч. местно време (малко преди полу-

9 нощ българско време) след два часа и половина опити да бъде свален.

По-рано харковската милиция съ-общи, че на площад „Свобода” в центъра на града 3000 участници в митинга за единство на Украйна опитват да разрушат паметника.

Един мъж е бил ранен в окото, ко-гато паметникът е рухнал.

Общата височина на паметника е 20,2 метра. Фигурата на Ленин е висока 8,5 метра. Паметникът е поставен през 1963 г. ПОСЛЕПИС, МОЙ КРАТЪК КОМЕНТАР: Докато същото не се случи с паметниците на окупаторската съветска армия в Бълга-рия, ние, българите, нито добро, нито сво-бода няма да видим! ЛЕНИНОПАДЪТ В УКРАЙНА ПРОДЪЛ-ЖАВА, А НИЕ ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ СИМВОЛИТЕ НА НЕПОКЪТНАТОТО СЪ-ВЕТСКО-РУСКО РОБСТВО?! четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Съветската символика в Украйна си отива, а в България заплашват да я ре-монтират, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Ленинопадът в Украйна продължа-ва като закъсняла, но вече неудържима лавина на истинското освобождение на страната от съветско робство. Повече от 50 статуи на Ленин в страната вече са премах-нати, а в Харков вчера бе отстранена най-високата статуя на основателя на съветска-та империя.

Както отбелязва един украински телевизионен журналист, освобождаването на Украйна от паметниците на Ленин показ-ва една закономерност: в украинските гра-дове, в които фетишите на Ленин падат, цари мир и разбирателство. В Луганск и Донбас, където Ленин продължава да е на почит, се води война.

А по аналогия с България има и друга интересна “подробност”: най-високият паметник на Ленин в Източна Европа, сва-лен от пиедестала вчера в Харков, е 12 метра. Той е три пъти по-нисък от стърча-щия в центъра на София 37 метров Мону-мент на окупационната съветска армия (МОЧА).

Простата аритметика с три пъти по-ниския Ленин в Харков, където той вече падна, показа около три пъти по-низката същност на раболепието пред съветския колониализъм в евроатлантическа Бълга-рия.

Руските ни неоколониални начал-ници заявиха миналата седмица чрез външ-ното си министерство, което за пореден път се намесва във вътрешните ни работи (при мълчаливото съгласие на туземната власт в София), че предстои ремонт на МОЧА в българската столица. МНОГО УМЕСТНО Е ДА СЕ ПРИПОМНИ ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ В НАСТОЯЩИЯ ПО-ЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ... четвъртък, 2 октомври 2014 г.

"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а от-вътре са вълци грабители" (Мат. 7:15). (От страницата на Svetoslav Alexandrov)

ПРАВ Е НАШИЯТ ЕЗОП...

Изображение: Силна България "НАРОДНИЯТ ТРИБУН" НА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ, ПАРДОН, НА УМСТВЕНО СЛА-

БИТЕ – АКО ИСКАМЕ ДА СМЕ СЪВСЕМ ТОЧНИ

Егати гнусната шушумига, не се посвени и името Божие да оскверни за мръсните си кариеристично-меркантилни цели!

Тоя на плаката, ако не знаете кой е, ще ви съобщя: това е "политикът", с изви-нение, наречен "златният пръст", това е един от нашите милионери, направили парите си с покупко-продажби в парламента (и с парични подаръци в рубли от господа-рите му от Москва). И с протекцията на чекисто-кагебисто-ченгетата де, как иначе някой може да преуспее толкова у нас?!

Пардон, той е много загрижен за бедните и страдащите, той е "народният трибун" на социално слабите, по-скоро на умствено слабите, ако искаме да сме съв-сем точни.

И това човешко падение се предс-тавя за "патриот" и си има хиляди симпати-занти?!

Майко Българио, прости, че тия руски мекерета се зоват "българи", сиреч, оскверняват името ти...

СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УЧИТЕЛСКА КЛАС-КВАЛИФИКАЦИЯ НА "ПЪЛНИЯ НЕКА-ДЪРНИК" АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

Свидетелствата за учителска клас-квалификация на "пълния некадърник" Ангел Грънчаров (по тъй любезната субек-тивна преценка на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова)

10

А ВИЕ, ПРОСТЕТЕ, ГЛЕДАТЕ ЛИ АТАКУ-ВАЩАТА РУСКА "ТЕЛЕВИЗИЯ НА ИСТИ-НАТА", В КОЯТО СЕ ЛЪЖЕ КАТО ЗА СВЕ-ТОВНО?

Никога не съм гледал АЛФА ТВ, но

тази вечер погледах и какво да видя – Бо-ленчо изнася реч в Варна. Реших да го послушам малко и да видя какво говори, че така психосва привърженици те си. След десет минути се уверих, че това е най голе-мия лъжец и манипулатор. С думите си може да излъже само много отчаяни хора, пенсионери и хора без образование. Лъжа след лъжа само.

Mitko Panov

ЕДИН ЧОВЕК – В ТРИ ЕПОХИ...

ЗНАК ЗА НЯКАКВА ЗЛОКОБНА ПРОКОБА четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Това наслагване един върху друг на образите на Б.Борисов, на руския тава-ришч Сидеров и на не знам си кой още ми се вижда, че носи доста символичен сми-съл, не мислите ли?

На мен ми изглежда като знак за някаква прокоба... ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението взаимствах

от ето тази страница. ФОЛКЛОРЪТ В СЛАВНАТА СТРАНА ПУ-ТИНИСТАН

Из самой "читающей" страны мира:

- Погода паршивая! - Это из-за Гольфстрима. - Он еврей? - Нет. Течение. - Масонское? - Океаническое. - Из Израиля? - Нет. Из Америки. - Так я и знал. У них небось солн-

ышко светит, а мы тут гнить должны. - Да нет. Там сейчас ночь. - А ты откуда все знаешь? Ты что,

еврей?! От страницата на Oleg-Sandro Panfilov

ЗА БОДВАНЕТО НА ЕТИКЕТИ ВЪРХУ ЛИЧНОСТИТЕ – И ФИЛОСОФИТЕ В ЧАС-ТНОСТ

Във фейсбук се проведе току-що следния кратък диалог, поставящ все пак един проблем, който не е за пренебрегване: Lidiya Faust, от Stuttgart, Germany ка-за: Философът-еклектик Сенека: Да получиш власт е случайно нещо, а да я

предадеш на друг е доблест. Vasil Karaivanov каза: Колко "политици" са чули за Сенека? Бареков, Волен, Бойко? Ангел Грънчаров каза: Защо Сенека пък да е еклектик?Да не бъркате думата? Сене-ка, доколкото зная, е стоик, това няма нищо общо с еклектиката... Lidiya Faust каза: "Еклектиката се спомена-ва за пръв път от група древногръцки фило-софи, които се опитали да подберат от тогавашните философски теории тези, които са им се стрували най-разумни. Из-вестни гръцки еклектици са стоиците Панет и Посидон, а от римската школа - Цицерон и Сенека." Ангел Грънчаров каза: Аз знам какво е еклектика, но за първи път чувам, че Сенека бил еклектик. Както и да е, науката прежи-вява непрекъснат прогрес. :-) Lidiya Faust каза: Да, за разлика от фило-софията! :-)

11

Ангел Грънчаров каза: Апропо, в това човек да търси истински разумното във философските учения няма нищо еклектич-но. Стига разумното в тях да се съгласува органично с даден принцип, който споде-ляш, в случая при Сенека това е принципът на стоическата философия. Да се нарече Сенека от тази гледна точка "еклектик" е най-малкото странно... но има всякакви учени, не бива обаче всичко, което е напи-сано или казано някъде, да го приемаме безкритично като чиста монета, като истина и като неподлежащо на съмнение...

Аз възразих най-вече затова, за-щото слагането на етикети връз философи-те отдавна не ми е по вкуса. Навремето, при комунизма, като студентите от всички спе-циалности бяха заставяни да учат "фило-софия", комунистическата, естествено, обучението им се свеждаше до това да знаят какви етикети да боднат на този или онзи философ. Платон бил "обективен идеалист", Фихте – субективен, Лок бил сенсуалист, Спиноза – пантеист, Шопенхау-ер бил, видите ли, фаталист и прочие. Глу-пава работа... но някои учени явно я карат по инерция по същия начин и сега, поради скудоумие най-вече. Можеше да каже прос-то Сенека, без да му бодва непременно етикета "еклектик"... Lidiya Faust каза: Явно това определение най му допада. :-) Ангел Грънчаров каза: "Еклектик" ли? То не е определение, а етикет. Етикетирането на личностите и на философите е лош навик според мен... КАК ЖИВЕЕМ – И КАК ПОДОБАВА ДА ЖИВЕЕМ? петък, 3 октомври 2014 г.

Има четири неща, които не мо-

жеш да върнеш обратно. Камъкът – след

като е хвърлен. Думата – след като е

казана. Мигът – след като е пропуснат.

Времето – след като е минало.

Срещнах това изказване, витае из интернет. Нека да го има и тук. Какъв обаче са изводите от него – там е интересното,

там е проблемът. Нека всеки да си прави каквито иска изводи. Някои хора обаче се правят съвършено погрешни изводи. Само да предупредя. Темата си заслужава об-съждане. Става дума за живота ни, за това как живеем. И как подобава да живеем. Ето това е именно най-важното. ИМА ЛИ СИСТЕМА, НЯМА ЖИВОТ: ЖИ-ВОТЪТ ИСКА ЕДНО НЕЩО, ТОЙ СЕ "ХРАНИ" С ЕДНО НЕЩО – СВОБОДА

Моята нова книга с примерното, с условното (засега) заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ напредва, въпреки че в последните дни спрях да пиша по нея, по-неже бях зает с други, по-неотложни неща; но ето тази сутрин оставям всичко друго за да попиша по нея. А и в предишните два дни, макар че ми се наложи да пиша по други теми, аз пак продължих да мисля по темата за учителстването, която ме занима-ва така силно напоследък. Между другото, понеже учителстването в неговия истински смисъл е интимно, така да се каже, също и фино духовно взаимодействие между сво-бодни личности, то всичко истинско и същ-ностно в него следва да се прави с вдъхно-вение, с отдаденост на духа на човека, даже с патос, разбира се, не изкуствен, не прину-дителен, не по диктовката на разсъдъка, не организиран отвън и пр., а спонтанен, ес-тествен, свободен. Само тогава ще се полу-чи или породи онова "запалване на пламък", и то не къде да е, а в душата на младия човек, на възпитавания, на обучавания.

Разбира се, трудно е да се опише как именно се постига всичко това, тук именно моментът на изкуството е решаващ, но главното, изглежда, е това: създаване на комфортни условия за пълноценни духовни занимания, като под думата условия разби-рам и вътрешни, душевни – настройка, нагласа, предразположеност на душата, настроение, attitude и пр. – а също така и външни, условия на средата. Думата attitude иде от лат. “aptitudo” – готовност, склонност, и от лат. “actus” през итал. “atto” – действие, поведение. Цялата работа, следователно, се свежда до това, първо, как да бъде запа-лен огънят (а огън се пали чрез предизвик-ване на искра), после, след като веднъж огънят е запален, следва да се разбере как той може да бъде поддържан, та да не

изгасне, тук има много фактори, примерно какво "гориво" се използва, как огънят да се "подръчква", да се подклажда, с оглед да гори интензивно и да топли, най-вече души-те, щото това е именно преди всичко вът-решен огън, огън, в който именно се разг-ръща и развива тайнството на духовния живот на човека. Разбира се, тия неща следва да стават по един пределно естест-вен, непринуден начин, иначе няма как да станат, да се зародят, да се разгорят, да заживеят и пр.

(Следва – в блога)

СРАМ И ПОЗОР ЗА ВСИЧКИ НАС! ДА СЕ ПОКАЕМ, ДА ОПИТАМЕ ДА СТАНЕМ ЧО-ВЕЦИ – ЗАЩОТО ЯВНО НЕ СМЕ...

На всички тия лицемери, които днес реват така прочувствено за измрелите в онази избухнала и не оставила следа от тия човеци барутна фабрика, искам да кажа едно нещо:

Спрете се да лицемерите толкова! Вие къде бяхте когато тия хора бяха живи и страдаха, биваха унизявани да работят опасната си работа за нищожните 250 лева месечно, когато живееха като скотове, кога-то целият свят беше забравил за тях?

Тъй че не ревете, не се правете на страдащи и на хуманни, вие, драги лице-мерни ревлювци, сте едни бездушни изроди и изверги! Вие сте аморални безчовечни чудовища и зверове, ето какво сте вие!

Срам и позор за всички нас! Да се покаем, да опитаме да станем човеци – защото явно не сме... ПОСТСКРИПТУМ: Мълчите гузно, о, подли мерзавци, нали така?! Виновни ли се почув-ствахте поне малко? Всеки от нас можеше да спаси поне по един от човек от тия, които вече загинаха, но докато бяха живи, никой от нас не им подаде ръка – нали така беше? А сега ревем! Утре ще умрат други, които сега са живи покрай нас, но ние пак не ги забелязваме – щото сега сме заети с това да се преструваме колко много сме "чувст-вителни" и "хуманни", нали така? Ние само за вече умрелите "страдаме", а за живите, дето страдат и се се мъчат, за тях изобщо,

12

ама изобщо не ни пука. Нека първом да умрат, пък тогава малко ще се трогнем – и ще си турим временно страдалческите маски на лицата! Нали точно така правим? Признайте си де, защо мълчите?! ПРЕЗИДЕНТЪТ ГОЦЕ ПЪРВАНОВ БИЛ ИСТИНСКИЯТ СОБСТВЕНИК НА ИЗБУХ-НАЛАТА БАРУТНА ФАБРИКА-УБИЕЦ "МИДЖУР"! събота, 4 октомври 2014 г.

Една хипотеза, ето я във вида, в които се появява тя във фейсбук, препеча-тана вече в един пернишки сайт (в Перник знаят много неща, но са безсилни пред отдавна организираната престъпна групова симбиоза между четирите власти): Новини за Перник, Фейсбук: Ilian Nistorov:

Мисля, че е редно да се информи-рат гражданите, че собственик на з-д „Ми-джур” е фирмата „Видекс – АД” с генерален директор Валери Митков – близък приятел на президента Георги Първанов. Твърди се, че една от любимите президентски винарни е „Лопушката”, мажоритарен собственик на която също е инж. Митков. А злите езици говорят, че президентът е истинският собст-веник на Видекс, а може би на винарната. Дори спрягат името на видинския адвокат, извършил прехвърлянето на фирмата от Зорка Първанова на Валери Митков. Това ние обикновените хора от Горни Лом няма как да докажем, но някой смел журналист би могъл да се поразрови по въпроса. Нека споменем за още някои „геройства” на Ви-декс, които определено са доказана истина:

През 2002 г. две експлозии, също предизвикани от пожар, сринаха до основи тогавашния цех за производство на тротил на завод “Миджур”. През април 2006 г. из-бухна пожар в з-д „Миджур", при който заги-на инж. Илия Симов. В началото на март 2007 г. ЗИЛ, натоварен с амонит, произве-ден от Видекс, се взривява до открития рудник “Република” близо до Перник и нана-ся много материални щети. При направения анализ в „Минпроект” е установено, че

взривното вещество е недопустимо за упот-реба в България. На 18 май 2007 г. експло-зия в цех на завод „Миджур” отне живота на 28- годишния Людмил Стефанов, и е ранена тежко Венета Георгиева, на 39 г. На 3-ти февруари 2010 предизвикан от неизправна машина пожар доведе до експлозия в заво-да. Аварията коства зрението на технолога на предприятието и рани тежко трима от колегите му. За последните 8 години в заво-да се случиха 6 сериозни инцидента, които убиха двама и осакатиха общо 7 човека.

Според експертите, следящи слу-чая, меко казано „благосклонното” отноше-ние на институциите спрямо ръководството на завода се дължи на стабилните връзки, които Валери Митков, собственик на предп-риятието, има с президента Георги Първа-нов. А наказани от фирмата просто няма.” Из: Кой стои зад фабриката за илюзии и утилизиране на хора в България? ЗАБЕЛЕЖКА: Още по темата можете да прочетете ето тук: Чадърът на(д) Първа-нов НАИСТИНА, КАКВО ЛИ СТОИ ЗАД ТОЛ-КОВА ТОПЛАТА НА ВРЪЗКА НА ПЪРВА-НОВ И БОРИСОВ? събота, 4 октомври 2014 г.

Прочетох нещо важно, което пре-поръчвам и на вас. Това нещо, което следва по-долу, имам предвид откъс от статията на един всяващ пълно доверие журналист, трябва да се знае от всички, да стигне до съзнанието на всеки "гласоподавател". И то именно в "деня за размисъл" – щото наис-тина трябва много да се мисли, и то не само в този ден, а и всеки ден:

... Не питам за чадъра на Първа-нов, а за чадъра над Първанов. Какво го прави толкова самоуверено недосегаем толкова време?

При това въпросът ми е адресиран само към фактори от противоположния на Първанов политически спектър – останали-те не се и крият, те са му явни съратници и съзаклятници (като Бойко Борисов).

Защо президентът Петър Стоянов така и не пое инициативата, след като няма и кой да го попита за потвърждение, да разобличи Първанов, че е преобърнал БСП в полза на НАТО заради едни пари? Това се е случило в неговия кабинет на държавен глава. Там Първанов е нахокан като лидер на БСП от германския депутат Гернот Ерлер за позицията му в подкрепа на Милошевич и след заплаха за спиране на субсидията от Германия българският соцлидер сменя курса, но никога това не достига до съзна-нието на избирателите на БСП, оставени в неведение за мотивите БСП изведнъж да приеме приемането в НАТО.

Ако червените другари и другарки знаеха истината, историята на България щеше да протече иначе. Щеше да бъде подкопан потенциалът на Първанов като дългогодишен партиен авторитет сред най-голямата българска партия и съотношение-то на силите в българската политика – пре-ди на върха й да бъде изтикан Бойко Бори-сов, щеше да се формира по друг начин.

Защо Росен Плевнелиев, когото авторът на този текст цени иначе заради проатлантическата му позиция, не изпълни обещанието си да проветри институцията, която оглави през януари 2012 г. след 10 години безконтролно царуване на Първа-нов? Дали топлата на връзка на Първанов с Борисов не е причината за това?

Защо тази сутрин вътрешният ми-нистър Йордан Бакалов повиши тон на водещия в Нова телевизия, който се опита да го попита дали знае нещо за „приятелст-вата” на собственика на фабриката на смъртта в Горни Лом Валери Митков? Защо Бакалов рязко прекъсна темата и свъсено заяви, че това било като „една жена каза” (макар името на Първанов дори да не беше споменато?

„Една жена ли е” бившият шеф на контраразузнаването и настоящ кандидат за депутат Атанас Атанасов, който ден по-рано каза пред друга телевизия, че демонстра-тивната близост на Първанов с Валери Митков е равносилна на чадър за проверя-ващите и контролиращите органи по отно-шение на опасната фабрика „Миджур”?

Камбаната на „Медиапул” от 2 февруари 2011 г. при предишния тежък инцидент в цех на предприятието довел до взрив, поразително напомнящ като прелю-дия към последвалия ужас и смъртта на 15 души, също ли е „една жена каза”?

За нечии скромни солови блогърс-ки и писателски усилия да разобличат одържавената на най-високо ниво мафия в България дори не питам – то е ясно, че попадат в графата на запушените усти в

13

царството на организираната българска престъпна мълчаливост.

А мълчанието, няма как да не на-помня, е злото.

Още какви експлозии и колко смърт трябва да понесе България, за да се събуди и да стане ясна тази очевидност, от която да произтекат някакви последици за виновните? Из: Чадърът на(д) Първанов, Автор: ИВО ИНДЖЕВ ОГРОМНАТА РАЗЛИКА В ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ И В НОРМАЛНИЯ СВЯТ!

Това пепелище е обща гробница на изгорелите без да остане и копче от тях работници на барутния завод "Ми-джур"!

Работил съм повече от 15 год. в НЕК и почти всяка година там загиваха хора, но информационното затъмнение е пълно.

През есента на 1996 г. работих с колеги от националната ел. компания на Франция EDF и ми направи много силно впечатление тяхното изключително внима-ние и старание по отношение спазване на правилата за безопасност. Те ми казаха, че стойността на тяхната застраховка за живо-та им е такава, че би осигурила живота на няколко техни поколения, в същото време моята беше на стойност колкото 10 годишна среден клас кола. През 2010 г. моята заст-раховка беше около 100 000 лв.

Ето я разликата в цената на чо-вешкия живот в България и нормалния свят!

Само при висока цена на застра-ховка за живота и здравето на на работещи-те във фирмите, което трябва да е задъл-жително условие за издаване на лиценз, може да принуди работодатели и работещи да спазват условията на охраната на труда – защото ще трябва някой да плаща големи пари при нещастен случай.

Сутринта чувам, че ще стартира кампания за набиране на средства за под-помагане на семействата на загиналите от взрива в Горни Лом и се чудя тези хора как са работили тази високо рискова работа без

застраховка живот от техния работодател и кой е разрешил!

В САЩ често се случва малка или средна фирма да фалира при смъртен случай на работник заради големите обез-щетения. Затова работодателите са истинс-ки заинтересовани от спазването на прави-лата и безкомпромисни. ОКТОМВРИ 3, 2014, (Публикувано като коментар ето тук.) ЧУДЕСЕН ПРИЗИВ: ДА ГЛАСУВАМЕ – ЗА ДА ПОМОГНЕМ НА БЪЛГАРИЯ!

Аз ще гласувам, а ти ще гласуваш ли? Нима – ако не гласуваш – за теб Бълга-рия нищо не значи? АЗ НАПРАВИХ ИЗБОРА СИ: ИЗБРАХ ДОСТОЙНО БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ! неделя, 5 октомври 2014 г.

Под номер 9 в листата на Рефор-маторския блок за Пловдив град е Петър Накаленов. Роден е 1984 г. Член на ДСБ-Пловдив. В периода от 2010 г. до 2012 г. живее и работи в САЩ. В момента е студент 2-ри курс в Колежа по Икономика. Петър Накаленов е мой ученик от ПГЕЕ-Пловдив,

преподавал съм му философия преди нем-ного години; много добър и умен млад чо-век. НОВОТО, ПЕТО ИЗДАНИЕ НА МОЯТА ПСИХОЛОГИЯ

Новото, пето издание на моята

психология (в хартиен вид). Книгата е в обем 292 страници, отпечатана е на хубава хартия, цената е 14.00 лв. Поръчки: на имейла, съдържащ се в КОНТАКТИ на моя блог... ГОЛЯМА ТРАГЕДИЯ ЩЕШЕ ДА НАСТЪПИ АКО ДЕЦАТА НИ НЕ БЯХА ТАКА ПОГНУ-СЕНИ ОТ ТОВА, КОЕТО БИВАТ ЗАСТА-ВЯНИ ДА ПРАВЯТ В УЧИЛИЩЕ

Хората са създадени за да бъдат

обичани, а вещите – за да бъдат използ-

вани. Причината, поради която сега све-

тът е в хаос, се дължи на това, че вещи-

те са обичани, а хората – използвани.

Джонатан Молду

14

Попаднах току-що на тази мисъл и решавам да я оставя тук един вид като посвещение към текста, който възнамеря-вам да напиша тази сутрин. Неделя е и ми се пише, разбира се, имам още за писане по моята книга с примерно заглавие Изкуство-то да си учител, е, с намерение да я за-върша в някой щастлив ден, сядам и започ-вам да работя. Макар че какво означава една книга да бъде "завършена" – или една идея някога да бъде изразена, да бъде въплотена? Трудна работа е това, много трудна. Даже невъзможна. Тази констатация е едновременно обезпокояваща, но в няка-къв смисъл ме и успокоява. Така е устроена душата ни: да се стреми към невъзможното. Хрумва ми в тази връзка мисълта на Пиндар – Не се стреми към безсмъртен живот, моя душо, а открии ̆ полето на възможното – потърсих точния цитат, а пък Гугъл ме насо-чи любезно към моя "контратеза", ето как аз съм опонирал някога: Стреми се към безс-мъртен живот, душо моя – понеже полето на възможното е прекалено тясно за теб: блажени са ония, които искат невъзмож-ното!. Имам някакво отношение към сегаш-ното ми затруднение, е, нека да остане тук, пък може при редактирането да го премах-на. (Следва – в блога) ДАЛИ ОТ БОЙКО БОРИСОВ НЯКОГА ЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ ЕДИН ДЕМОКРАТ?

На Бойко Борисов тепърва му предстои да започне да се обучава на най-простите и азбучни истини на демокрацията, сиреч, предстои му да се откаже от болше-визма, на който той е привикнал, бидейки обучаван от своя ментор Тодор Живков, комуто, да не забравяме, беше бодигард – и да почне да възприема истините на демок-рацията. Трудно е човек с толкова ярък недемократичен манталитет и то на негови-те години да промени съзнанието и ценнос-тите си, но се налага. Или ще стане демок-рат, обучавайки се да уважава чуждите разбирания, несъвпадащи с неговата еле-ментарна представа за нещата, или ще бъде изритан от политиката не от някой

друг, а от самия живот, от неговата неумо-лима логика.

ЧЕСТИТО, ДРАГИ МАЛОУМНИЦИ, ДЕТО ГЛАСУВАТЕ ЗА "ЗАЩИТНИКА НА БЕД-НИТЕ И НЕОПРАВДАНИТЕ"! понеделник, 6 октомври 2014 г.

Толкова много пари изпотрошиха руснаците за да вкарат в Парламен-та АТАКА, своето най-послушно, но възтъ-пичко, ала и обично чадо, че щеше да бъде грехота да не постигнат целта си. Да се надяваме, че Сидеров, който харчеше с широка ръка руските пари, е успял да заде-ли някоя и друга рубла, че да може да иде да си почине на Варадеро, Сан Тропе или в хотела на неприлично богатите в Париж, където обича да отсяда с любовницата си, заслужи си той тази почивка. Пък и за бан-ковите си сметки дано е заделил някоя и друга рубла, та да ги прибави към 18-те милиона, дето получи за "златния си пръст", заради подкрепата си за правителството на Орешарски.

Честито, драги малоумници, дето гласувате за "защитника на бедните и неоп-равданите"! АВТЕНТИЧНО Е ОБРАЗОВАНИЕТО И УЧИЛИЩЕТО, КОЕТО ВЪЗПИТАВА В СВОБОДОЛЮБИЕ – И В ЖИЗНЕЛЮБИЕ, В ЧОВЕКОЛЮБИЕ

Вчерашното ми есе под загла-вие Голяма трагедия щеше да настъпи ако децата ни не бяха така погнусени от това, което биват заставяни да правят в училище – тия заглавия са съвсем пример-ни, в книгата ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ,

явяваща се поредица от такива есета, те ще получат други, по-подходящи заглавия – стигнах до един възлов момент, от който искам да тръгна днес. Не е много добре да се "самоцитирам", но ще се наложи да се пожертвам, с оглед работата да върви, ето какво писах там:

Душевните сили не обичат про-

извола, тиранията, те обичат и силно са

привързани към свободата. Цяло майстор-

ство, цяло изкуство се иска да успееш да

предразположиш душевните сили да под-

помогнат усилията на ума, да почнат да

се сработват, да не враждуват, а да си

помагат и пр. Ето в този пункт е и цяло-

то изкуство на учителстването, щото

всъщност съществената работа на учи-

теля е да осигури всичките потребни

условия това сработване, тази хармони-

зация на душевните сили да се получи. И

ако се получи, ще има пълноценно учене,

общуване и пр., ако не се получи, нищо

особено няма да се получи в крайна смет-

ка, а пък резултатите ще бъдат ако не

плачевни, то със сигурност – мизерни. Образователната система у нас,

казахме вече, е построена върху принципа за тирания на разсъдъка върху останалите душевни сили, тя заставя учителите да не правят друго освен да усвояват, и то меха-нично, някаква информация, прословутите "знания", щото, видите ли, боравенето с тия знания щяло било да развие мисълта, мис-ленето на младите. (Следва – в блога) ЗА НЯКОИ НАЙ-ФИНИ ПСИХОЛОГИЧЕС-КИ И ЛИЧНОСТНИ ТЪНКОСТИ НА ОБЩУ-ВАНЕТО УЧИТЕЛ-УЧЕНИК

Тази сутрин откривам, че под пуб-ликацията със заглавие Ето тук ще слагам заглавията на всяко поредно есе по те-мата "Изкуството да си учител", по която възнамерявам да напиша една нова книга, където наистина комай всеки ден прибавям по едно ново есе от книгата, която пиша напоследък с такова увлечение (и който кажи-речи вече почти написах, остава още малко за да я допиша, клоня вее към дописването ù), та значи под тази публика-ция току-що забелязах, че има интересен коментар, който, признавам си, ме развъл-

15

нува даже; ето какво пише един мой бивш ученик, живеещ в САЩ:

Може да си добър като философ, господин Грънчаров, но като учител не си добър. Учителите, "правилните" за Систе-мата "учители" трябва да са... прости – тъй като училищата у нас служат за масово произвеждане на тъпаци. И ето ти, бидейки интелигентен и – опази Боже! – духовен човек, си крайно вреден и опасен за Систе-мата! (Следва – в блога) ОТНОСНО ЖИВЕЕНЕТО ЗА ДНЕШНИЯ "ЕДИНСТВЕН" И "НЕПОВТОРИМ" ДЕН

Georgi Pavlov Okolski е написал следното утринно поздравление, на което се наложи да отговоря, нищо че съдържа една уж "общоприемлива" и "очевидна" истина; ето за какво става дума:

Добро утро! Живей за днешния ден, никога няма да има друг такъв! Всичко е около нас, на една ръка разстояние! Да отворим широко сърцето и очите си! Иначе рискуваме животът ни да мине в очакване!

На което отвърнах ето как: Звучи убедително тая мислЪ, ала

е непремислена и затова крие твърде под-веждащ и в крайно сметка неверен смисъл: защо да е "единствен" и "неповторим" точно този ден или миг? Всеки ден или миг ни дава безчет възможности, да се уловим за този ден като за уникален и неповторим, сякаш е последен, и да се постараем да се отживеем тъкмо в него, сякаш животът утре ще престане, е една рискована философия, която може да доведе дотам този днешен ден да стане наистина последен: примерно като си счупим някъде главата – понеже сме се забързали да се наживеем в този наш единствен и неповторим ден.

Има много дни, в които ние ще ра-ботим неуморно за своето бъдеще, идещо към нас с толкова много неоползотворени възможност, не бива да се обвързваме така тясно с бързопреходния момент или ден. По тия въпроси съм писал много в своята книга ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзагла-вие ИЗКУСТВОТО НА СВОБОДАТА), тъй че сега не ми се налага наново да развивам концепцията си; само исках да предупредя, че следва да се мисли по-основателно когато се подхвърли нещо тъй подвеждащо, нищо че ни изглежда безкрайно убедител-но...

ШИЗОФРЕНИЧНО-ШИРОКАТА РУСКА ДУША

КАК ИЗЛЕКУВАХ ДОКТОРАНТА ПО ФИ-ЛОСОФИЯ УЗУНОВ ОТ ХАШЛАШКОТО ЛЕКОМИСЛИЕ И ОТ СКЛОННОСТТА МУ ДА СЕ САМООРЕЗИЛЯВА вторник, 7 октомври 2014 г.

Читателите на този блог и на спи-сание ИДЕИ вече добре познават славния докторант по философия от СУ Узунов, който се прослави като най-яростен критик на списанието, на моя стил на философст-ване, на моите разбирания за личността, за свободата, за живота ако щете, за всичко. Многократно този млад човек си позволи да се държи недостойно, грандомански, опита се да оплюе всичко, що съм направил, аз пък, освен че влязох в диалог с него, публи-кувах нашите епични "дискусии" не само в блога, но и една част от тях дори и на стра-ниците на списание ИДЕИ! Докторантът побесня и ме заплаши, че ще ме даде под съд. Бил съм нарушил свещеното му право на "тайна на кореспонденцията", предпола-гам. Да, обаче в един момент той осъзна, че човек може да се излага колкото си иска, ала трябва да има добрината, като предп-риема такъв риск, да бъде изобличен:

чрез мощното оръжие на гласността, на публичността. Сиреч, като си позволяваш да се излагаш, рискуваш да се самоопозо-риш: мерзавщината ти като излезе наяве, ще дойде момент да съжаляваш.

Трудно постигнах този благотворен терапевтичен ефект спрямо упорития док-торант Узунов, но ето, мога да се похваля вече с несъмнен успех: славният докторант вече не смее да каже никаква идиотщина, щото осъзна, че пак ще придам публичност, гласност на излагациите му; и почна да се въздържа; това особено добре си личи в последните му имейли, които аз публикувах под формата на коментари под публикация-та със заглавие Огромната разлика в це-ната на човешкия живот в България и в нормалния свят!; в един момент в съзна-нието му проблесна простичкото откритие, че за да не се излага повече трябва или да млъкне съвсем, или да почне да повтаря едно и също нещо, примерно, той почна да повтаря като мантра, че "трябвало било да се лекувам" и прочие; и го повтаря вече в несвяст може би пет дена, всеки ден ми пише имейл все с ето тия думи, в неговия така превъзходен идиотски стил: "Бъдете здрав! Лекувайте се, другарю! Успех!". За да му обясня какво всъщност е станало, защо се държи така идиотски, тази сутрин му написах следния анализ на поведението му, показващо или илюстриращо огромния терапевтичен ефект на моята методика, приложена в случая към него; ето това обяснение, което може да послужи и на други интернетни мерзавци, които, скрити зад анонимността, продължават да се изла-гат като краставичари, и дори по-тъпо и от краставичарите (То, горките краставичари, с какво ли толкова пък се излагат?! Та те изобщо не могат да се мерят с излагациите на тия мерзавци?!); ето краткото ми обръ-щение в този смисъл към славния докторант Узунов от тази сутрин: (Следва в блога)

АКО ГО НЯМАШЕ СОЦИАЛИЗМЪТ, СЪД-БАТА НИ ЩЕШЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ОЩЕ ПО-БЛЯСКАВО ДАЖЕ!

Един мой приятел, с него заедно навремето учихме и завършихме филосо-фия в Русия, в Санкт Петербург, ми написа тия дни писмо, в което между другото подх-

16

върли интересна тема, а именно: какво ли е щяло да стане с нас двамата ако го нямаше гадния социализъм? Моят прия-тел, явно, напоследък се дразни от моята твърда антикомунистическа и антипутинист-ка "русофобска" позиция, което на мен лично ми е чудно, щото на младини и той мразеше социализмо-комунизма не по-малко от мен; но ето, дойдоха времена, в които той, за моя изненада, почна да изне-верява на младежките ни идеали и е започ-нал да изпитва някаква чудновата носталгия към социализма; на мен пък подобни емо-ции са ми съвсем чужди. Ето в тази връзка какво му отговорих (запазвам името му в тайна, щото не съм го питал за това съгла-сен ли е да оглася писмата ни):

Здравей, С., скъпи приятелю! Благодаря ти за информацията!

Бях се уплашил да не ти се е случило нещо лошо, ще се радвам това мое писмо да те намери в добро здраве и в пълноценно настроение на духа, което и ти го желая от все сърце!

С., поставяш интересна тема за размисъл, по която си заслужава да обме-ним някои мисли: наистина, какво щеше да стане с нас ако не беше "гадния социали-зъм". Ти твърдиш, че сме щели тогава да бъдем нещо съвсем друго, ти, примерно, щял си бил да си останеш "горд наследст-вен кръчмар във Велико Търново", аз пък, най-вероятно, щял съм бил да бъда "горд селянин от Горна Баня", всъщност аз съм от Долна баня де, хората ги бъркат и смесват често, не е беда. А ето, сега, благодарение на прословутия "гаден социализъм", ние с теб сме, както казваш, професионални философи, а иначе сме щели би-ли "обикновени доморасли ФИЛОСОФСТ-

ВАЩИ, ТОЕСТ ПОРЕДНИТЕ БАЛКАНСКИ

ДРЪНКАЛА или дървени философи", цити-рам твоите думи. Замислих се по поставе-ния от теб проблем и открих ето какво:

Ако не беше гадния социализъм, нещата щяха според мен да се развият съвсем иначе. Аз за теб не знам, но за себе си предполагам че щеше да ми се случи една съвършено друга съдба ако социализ-ма го нямаше: примерно, ако социализмът го нямаше защо да не допуснем че тогава аз, примерно, положително нямаше да уча философия в Ленинград, в Санкт Петербург де, но, да речем, щях да уча философия в Оксфорд, в Кембридж, в Харвард, защо пък не?! Като едното нищо без намесата на гадния социализъм в съдбите ни бедното селянче от Долна баня можеше да си нара-ми торбичката и да замине за Западна Европа, за Америка, ако е трябвало, и пеша е могло да отида там и пак да си постигна мечтата! Изобщо ако висшите сили са по-

желали аз да бъда философ, ако такава ми е била съдбата, тя пак щеше да се изпълни, по моята преценка, нищо не може да се противопостави на съдбата.

Е, България е била сполетяна от гадния социализъм, аз тогава нямаше как да бягам през граница и да ида на Запад, ето, наложи се да ида да уча философия в Санкт Петербург, тогава наричан, кой знае защо, "Ленинград", сякаш именно Ленин е създал (освен цялото мироздание!) в част-ност и града на Петър Велики! Но ако го нямаше социализмът нищо нямаше да ми попречи с торбичката си да отпътувам за Европа или за Америка, същото е могло, убеден съм, да се случи и с теб, още пове-че, че си щял да бъдеш тогава, както сам казваш, кръчмарски внук, тоест в рода ви е имало и, предполагам, доста парици. А пък моя баща или дядо е могъл да продаде една нива и пак да ме прати да уча в Англия или в Америка, колко му е: има ли свобода, стават какви ли не чудеса!

Да, ама ето, социализмът ни отне свободата, затова учихме в Петербург, в Ленинград де, но пак съдбата се изпълни, предначертаното от Бога се осъществи! И то въпреки социализма даже, което на мен ми говори, че ако го нямаше социализма, съдбата ни щеше да се изпълни още по-бляскаво даже! Представяш ли си докъде можехме да стигнем във философията ако го нямаше социализмът? Щото сам знаеш, че при социализма философите не можеха да пишат каквото мислят, имаше страшна идеологическа диктатура, ние и въпреки нея все нещичко успяхме да постигнем, ако обаче я нямаше тази диктатура, тогава несъмнено щяхме да постигнем много пове-че.

Тъй че, по моя преценка, на социа-лизма не дължим нищо, благодарение на социализма само бяхме твърде много още-тени, на мен така ми се чини, надявам се, ще ме разбереш. И ще признаеш отчасти правотата ми. Имам чувството, че си се подвел нещо за да ми пишеш, че благода-рение тъкмо на социализма сме били ста-нали философи, но то е разбираемо, поня-кога ние, хората, лесно се подвеждаме да кажем едно или друго нещо, но ето, прияте-ли сме, затова винаги можем да обсъдим и да направим нужното - за да постигнем истината по какъвто и да било въпрос.

Това исках да ти кажа. Бъди здрав! С приятелски поздрав: Ангел

СТРАХОТНА МИСЪЛ НА ПОКОЙНАТА БАРОНЕСА ТАЧЪР Е СПОДЕЛЕНА 1 468 ПЪТИ, КОЕТО Е МНОГО ЗА БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРНЕТ!

Тази сутрин откривам, че изобра-жение, съдържащо портрет с една мисъл на Маргарет Тачър и направено от мен, е било споделено 1 468 пъти, сиреч, има 1 468 споделяния! И сега още хора продъл-жават да го споделят, аз благодарение на едно такова споделяне успях да разбера факта, че мисълта на баронеса Тачър е впечатлила толкова много хора. Реших аз сам отново да го споделя – понеже си зас-лужава да се помни тази чудесна и много вярна мисъл на великата Маргарет Тачър. Интересни са също и коментарите под пър-воначалното изображение, където аз съм написал ето това провокативно пояснение:

Комунизмът свършва когато по-

харчим и изядем всички чужди пари, сиреч,

другояче казано: докато могат да се кра-

дат и харчат чужди пари все ще има кому-

низъм и комунисти!

ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ КАКЪВ ЩАСТЛИ-ВЕЦ ЩЕ БЪДА КОГАТО СЕ ОЗОВА В КОМПАНИЯТА НА ДУШИТЕ НА ТОЛКОВА МНОГО ВЕЛИКИ ФИЛОСОФИ, КОИТО МЕ ЧАКАТ НЯКЪДЕ?!

Вчера написах есе със заглавие

Автентично е образованието и училище-то, което възпитава в свободолюбие – и в жизнелюбие, в човеколюбие, а след това събрах всички досега написани есета по темата ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, знаете, възнамерявам да напиша книга по тази тема, и открих, че досега написаните текстове вече надхвърлят 200 страници! Е, аз ще посъкратя това-онова, ще прибавя нещичко, но е факт, че първоначалното ми намерение, именно, да напиша кратка, лека, приятна за четене книжка от 100, максимум

17

150 страници, вече е отишла по дяволите! При това имам чувството, че още трябва да пиша, понеже едва съм навлязъл в темата, едва съм се, дето се казва, "развихрил" – тепърва има още много да се пише. Какво да правя в такъв случай? Има два варианта, ето какви. (Следва – в блога) ТУЙ ИЗОБРАЖЕНИЕ ТРЯБВА ДА ПОКАЗ-ВА НЕЩО ЗА МОЯТА ЛИЧНОСТ...

ЗАБЕЛЕЖКА: Като правих теста много бързах, на места сякаш слагах произволни отговори, много грешки допуснах, предпола-гам, тъй че крайният резултат едва ли е много верен, ама карай... ЕТО КАКВА Е АТМОСФЕРАТА В УЧИЛИ-ЩЕТО, В КОЕТО СВОБОДАТА НЕ Е ЗАБ-РАНЕНА, В УЧИЛИЩЕТО, КАКВОТО, УВИ, ОЩЕ НЯМАМЕ...

Ето каква е атмосферата в учили-щето, в което свободата не е забранена... в училището, каквото, уви, още нямаме:

Поздравления за изготвилите таб-

лото! Браво!

От фейсбук-групата НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ КАКВО СТАВА СЪС СОБСТВЕНОСТТА НА КАТЕДРАЛАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ КУБЕТА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ?

Възражение на културно-

историческо дружество "Будител" - Батак

срещу обявяване на катедралния храм "Ал.

Невски" в София за частна държавна соб-

ственост и преотстъпването й в собст-

веност на БПЦ; получих този документ с

ето това писмо: Г-н Грънчаров, Пращам Ви един "топъл" документ:

Възражение на КИД "Будител" – Батак сре-щу обявяване на кат. храм "Ал. Невски" – София за Частна държавна собственост и преотстъпването й в собственост на БПЦ. Възражението е внесено вчера във ВАП София.

Възражение по казуса е отправено и до Омбудсмана на РБ от името на доц. Ралица Русева (дъщеря на художника акад.

Св. Русев) – главен уредник на криптата-музей при кат. храм "Ал. Невски". (тел.: 00359 2 9815775) С уважение: арх. Стефка К.-Василева

ПУТИН И ДЕПАРДИЙО СИ ДОПАДНАЛИ И СЕ ОБИКНАЛИ ЗАРАДИ ОБЩАТА СИ СКЛОННОСТ КЪМ ХУЛИГАНСКОТО ПО-ВЕДЕНИЕ

Из: Жерар Депардийо направи шокиращи признания в новата си автобиография

Френският актьор Жерар Депарди-йо, който в последната година стана граж-данин на Русия и Белгия за да избегне

данъчното законодателство на родината си и обяви, че "много обича" президента Путин "и това е взаимно", отново влезе в заглави-ята на вестниците с шокиращи признания от новата си биография.

Пред автора на френската книга Ca c'est fait comme (в груб превод "Така се случи") Депардийо откровено разказва за трудната си младост, която включвала арести и детска хомосексуална проституция и за тежките отношения в семейството си, които впоследствие дали отражение върху собствените му деца...

... В книгата Депардийо говори и за приятелството си с президента Путин, чиято кауза вече защити няколко пъти по време на посещенията си в различни държави: "Мис-ля, че той мигновено хареса хулиганската ми страна... фактът, че от време на време са ме вдигали от тротоара мъртво пиян..."

РУСКОТО МЕКЕРЕ СИДЕРОВСКИЙ ВЪН ОТ ПАРЛАМЕНТА! сряда, 8 октомври 2014 г.

По повод на ето това: Волен "ви-си" за парламента, ще бори колониализ-ма от "Радисън", където пише ето какво:

Лидерът на „Атака“ Волен Сиде-

ров няма да влезе като народен предста-

вител от Варненския избирателен район,

сочат първоначалните резултати от

ЦИК... Водачът на националистическата

18

партия се е кандидатирал за депутат не

само от Варна, но и от София. Твърде е

вероятно партията на Сидеров да не

успее да събере необходимите проценти в

25-ти МИР в София, където той е водач

на листата. Това поставя под въпрос

влизането му в Народното събрание. Написах във фейсбук следния кра-

тичък коментар: Много е радващо ако стане така:

руското мекере Сидеровский вън от Парла-мента, той лично, не партията му! Ще пъту-ва из чужди курорти донасита, ще дреме по парижките ресторанти, ще пие уиски (уж е руский человек, ала си пада по уискито, той и доларите и еврата, предполагам, предпо-чита - пред рубличките!), ще пуши прескъпи хавански пури и ще съчувства с цялото си сърце на бедните, гладните, страдащите и онеправданите... боклукът му с боклук, безочливо лъжливият боклук! ХУДОЖНИЦИ-ПОДЛИЗУРКОВЦИ СЕ ПОД-МАЗВАТ НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН, ИЗОБРАЗЯВАЙКИ ГО КАТО ЗЕВ-СОВИЯ СИН, ГЕРОЯ ХЕРАКЪЛ!

In recent years Russian President Vladimir Putin has received some unusual birthday presents. Previous gifts have included a tiger cub and a replica of a Tsarist crown. But this year, as the Kremlin leader turns 62, a group of his supporters have congratulated him with an unusual art exhibition in the Russian capital.

Путин на 62 – вижте руския президент като античния Херакъл

Изложба, която представя Влади-мир Путин като древногръцкия герой Хера-къл (на латински – Херкулес), е открита в Москва. Поводът – 62-ия рожден ден на руския президент. В творбите Путин е изоб-разен в сюжети, които пресъздават 12-те митични подвизи на античния герой, син на върховния бог Зевс. П.П. Най-накрая, предполагам, е един от художниците-подлизурковци, които така хубаво са се подмазали на таваришч-императора...

НАШЕНСКИ ЧУДЕСИИ НА ЧУДЕСАТА, КАКВО ДРУГО ДА КАЖЕ ЧОВЕКЪТ, НЕ МОЖЕЩ ДА СЕ НАДИВИ НА ИДИОТЩИ-НИТЕ, КОИТО ЖИВОТЪТ НИ ПОДНАСЯ ВСЕКИ ДЕН!

Вчера реших да посетя началнич-ката на Регионалния инспекторат по обра-зованието ИВАНКА КИРКОВА, ей-така, за да ù задам някои наболели въпроси; вчера беше приемният ù ден. Отидох аз преди да започне приема ù, той започва от 14.00 часа, аз бях там малко преди това, сиреч, отидох навреме. Никой друг нямаше в ча-калнята, само аз бях. Да, ама като почуках на секретарката и ù казах за какво съм дошъл, тя ме изгледа, за миг се позамисли и ми каза, че, видите ли, "свободни часове за прием при г-жа Киркова има само след 15.30 часа, ако искате, да Ви дам такъв час?". Аз се зачудих силно, щото никъде не е указано, че приемът става със записване за час, това е новост за мен, още повече че нямаше други желаещи да посетят власт-ващата особа; споделих с чиновничката мислите и съмненията си, но тя ми отвърна, че такъв е редът, че не тя го е определила и пр. Е, поисках все пак да ми даде час, така и така съм дошъл, е, ще се наложи да подре-мя и да почакам до 15.30. Тя ми даде час, записа ме на едно листче, което, предпола-гам, след излизането ми е дала на начал-ничката; поиска ми и прилежно записа и телефонния ми номер.

Аз пък реших, понеже не ми се се-деше в тъжната, полутъмна и унила прием-на на Инспектората да се поразходя по

Главната улица на Пловдив, обичам разход-ките, затова. Таман стигнах до фонтана пред Общината и ето че телефонът ми звънна; оказа се, че ми звъни същата тази секретарка на началничката на РИО. Около мен беше шумно и едва долових думите ù, разбрах, че приемният час по някакви при-чини се отлагал, че днес нямало да може да бъде приет, но ако искам, утре, сиреч днес, от 9.45 съм бил могъл да бъда приет. Сек-ретарката ми каза и още нещо, но аз се извиних, че не я чувам, наистина с голямо усилие разбрах поне часа за новия прием, тя каза, че утре щяла да ми каже това, което сега не можах да разбера, и ето, тази сут-рин аз вече се глася за приема, силно заин-тригуван защо вчера не бях приет, и то при положение, че други чакащи в приемната нямаше и едва ли са и дошли изобщо.

(Следва – в блога)

СПОРЕД ВАЛЕНСА ПУТИН Е “ЧОВЕК БЕЗ ВСЯКАКВА СЪВЕСТ”

Валенса се разплака вчера в Киев при почитането на жертвите на "Майдана". Той бе придружаван от кмета на града Кличко. Из: Валенса към Кремъл: Щурмувате ли Гданск, нападаме Москва!

Нобеловият лауреат за мир иска

НАТО да насочи ядрени ракети към Русия

от Полша

... Според Валенса Путин бил “чо-век без всякаква съвест”.

“Той иска да подклажда размирици в Полша точто така, както го направи в Украйна. Ето защо ние настояваме НАТО да ни предостави най-добрите си ракети, с които разполага, за да можем тук, в Полша, да ги насочим в правилната посока”, изрича Нобеловият лауреат за мир.

Той обаче е категоричен, че роди-ната му никога не би провокирала война и нямала намерения да напада никого, но продължава:

“Но всеки, който дръзне да стъпи на полска земя, той е длъжен да знае, че сме готови да го отблъснем. Ние ще се

19

защитаваме. Те (руснаците бел. ред.) тряб-ва да знаят: щурмуват ли един ден Гданск, нападаме Москва!”.

На питане дали по този начин Ев-ропа няма да се върне към епохата на сту-дената война, Валенса отговаря с ритори-чен въпрос: “А каква друга възможност имаме?”

КАКВО Е ДА СИ ГЕНИЙ

ЕДНА МНОГО КРАСИВА СНИМКА, БУДЕ-ЩА У МЕН ПО-СПЕЦИАЛНИ СПОМЕНИ

Ей-този изглед на Самоков, само-ковското поле и Рила съм го гледал две годинки, и то почти от тази същата позиция - когато бях войник горе, в ракетното поделе-ние над село Райово. Голяма красота, няма що, ама да не си войник там горе, на баира, на "Вишката", както го наричахме... БАРЕКОВ И БОРИСОВ ЕМ СЕ ТАКОВАТ, ЕМ СЕ ЦАЛИВАТ: Е ТЕ ТОВА СА ВЕКЕ ПОЛИТИЦИ ОТ КЛАСА!

Из: Партерица и палячинка – уродчета на прихода през прехода, Автор: ИВО ИН-ДЖЕВ

Натам върви работата в партерни-те отношения на Бареков с Борисов, които се връщат към корените си от времето, преди Бареков да обърне палачинката и да започне да нарича своя кумир Борисов мутра, престъпник и хлебарка. В интервю за „Труд” вчера „хлебарката” Борисов похвали Бареков, че е станал (изведнъж!) политик от класа.

Пък в ПИК, където е постоянен ге-рой (в буквалния смисъл) от месеци наред, Бареков (отврат!) лигаво отвръща днес на ласкателството, обръщайки палачинката, с готовност да (у)служи на Борисов (отново).

Ама какво се чудя и аз като шопа от вица, който направо се възмущавал от жените: „Я ги таковам, они ме целиват – мен да ме такова некой, главата че му счупим!”.

Какво да се прави, дебела шопска глава имам (наистина поне 5-то поколение явно прост софиянец съм) – такова такова-не не го разбирам!

ДА СИ ЛИЧНОСТ У НАС Е СЪЩИНСКО ПРОКЛЯТИЕ, НЕКА ПАК ДА ПОВТОРЯ НАЙ-ИЗСТРАДАНАТА ИСТИНА, НА КОЯТО ЖИВОТЪТ МЕ НАУЧИ...

Във вчерашната публикация със заглавие Нашенски чудесии на чудесата, какво друго да каже човекът, не можещ да се надиви на идиотщините, които животът ни поднася всеки ден! писах, че ще ходя на визита при началничката на РИО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, там даже представих писмен вид въпросите, които ме вълнуват и който възнамерявах да ù задам. Е, ходих вчера на приема, той се състоя, време е сега да кажа нещичко за него. Та значи разговаряхме с г-жа Киркова, казах ù по-голямата част от въпросите си и чух отговорите ù, какво да ви кажа, разгово-рът, дето се казва, протече, както се казва в комюникетата в новините, "в обстановка на човечност и пълно взаимно разбиране"; това за човечността май го няма в комюни-кетата из новините, ама сега не се сещам за точния шаблон, използван в прословутите комюникета. Аз вчера възнамерявах да дам точен и пълен отчет за случилото се, за разговора ни, но сега, признавам си, съзна-вам, че това едва ли е необходимо, доста-

тъчна е да изразя общата констатация, общото си впечатление: г-жа Киркова показа разбиране на ситуацията, в която се оказах, предвид скандалното ми уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, заяви, какъвто е обичаят, че ръководената от нея институция вече с нищо не може да ми помогне, но като човек има добрината да ми пожелае успех в пред-приетото от мен усилие по съдебен ред да защитя правата си, с оглед истината и спра-ведливостта да възтържествуват, което все пак е нещо, съгласете се.

(Следва – в блога)

ЗА СЕТЕН ПЪТ СЕ УБЕЖДАВАМ, ЧЕ ОС-НОВАТЕЛНО ДАДОХ ГЛАСА СИ ЗА РЕ-ФОРМАТОРИТЕ!

Чудесно, много силно представяне на Радан Кънев тази сутрин в една нацио-нална телевизия, силно съм впечатлен, успя да се представи много убедително, нямам никаква забележка! Браво!

Разумна позиция изрази: Рефор-маторският блок е готов да подкрепи ре-форматорско правителство, правителство с ясна реформаторска програма за коалици-онно управление, това е нещото, от което РФ няма да отстъпи!

Точно така трябва да се прави, точно така трябва да се действа, впечатлен съм! За сетен път се убеждавам, че с право, че основателно си дадох гласа за реформа-торите! Една чудесна идея и инициатива за изя-вяване на млади хора на страниците на списание ИДЕИ

Получих следното писмо от г-н Д.Пецов, ето какво предлага той, а пък по-долу можете да прочетете как аз му отгова-рям, смятам, че предложението му е много интересно и полезно:

Здравейте, г-н Грънчаров, Единият от начините е да се уста-

нови контакт с преподавателите по фило-софия, да насърчат учениците, когато пи-шат есе по дадена тема, че най-добрите от тях могат да бъдат публикувани в списа-ние ИДЕИ – или няколко есета да бъдат поместени в приложението. Може също така

20

да бъдат провеждани анкети сред младите хора в училище по определени важни теми. Където може да им се даде възможност не просто да си попълнят въпросник, но и да изразят активно мнение. Идеята ми е да им бъде дадена възможност да се почустват като философи, дори да изразяват еретични идеи, а не само да са пасивни обекти на преподавателски интервенции.

Примерни теми: Можем да проведем анкета за

проблема за душата, който застъпвате във вашия учебник по психология. Как мислят има ли такъв феномен? Няма ли? Убеден съм, че резултатите ще бъдат шокиращи за академичната общност.

Друга тема може да бъде: препо-даването на религия в училище и под каква форма следва да бъде?

Или темата за свободата. Как я разбират – като възможност да правят как-вото си искат или трябва да има ограниче-ние?

Да видим какво мислят учениците и дали това съвпада с официалната акаде-мична позиция или е близо до нормалната човешка интуиция. Анкетата да не е дълга да започва с кратко въведение-презентация на философската мисия на списание "Идеи", да посочва конкретна тема-проблем, по който да им се даде възможност да раз-съждават, след това въпроси с възможни отговори, които те да подчертават, и накрая да завършва с въпрос за отворен отговор, който да дава възможност за развиване на есе. Резултатите от анкетите да бъдат публикувани със съответния компетентен и обективен анализ.

(ОЩЕ >>>)

ВАЖЕН ЗА МЕН ЗНАК, УДОСТОВЕРЯ-ВАЩ, ЧЕ ВЪРВЯ ВЪВ ВЯРНАТА ПОСОКА

Получих следния отзив във Фейс-

бук, който споделям и в блога си, понеже е изключително важен за мен – и ми показва много:

Здравейте! Казвам се А. С. Чета публикациите

Ви в социалната мрежа Фейсбук и тези в блога Ви след срещата за Образованието и идеята за демократично училище в Пловдив. Просто преди това може би не съм била достатъчно пораснала за да се срещна с Вашите мисли и идеи, но сърдеч-но мога да Ви споделя, че ми харесват и допадат!

И във връзка с това Ви пожелавам здраве (на Вас и всички около Вас), светли-на по пътя, който сте поели (светлина, която да идва отвътре!!!), тези неща неминуемо ще доведат до успех!

Здравейте, А. Благодаря Ви много! Радвам се, че

така възприемате написаното от мен. За мен Вашият отзив ми показва, че вървя във вярната посока и не са напразни усилията и труда, които полагам. За мен това е много важно, благодаря Ви! Желая Ви всичко най-добро и успехи!

С поздрав: А.Г. ИНТЕРЕСНА ЛЕКЦИЯ В ПЛОВДИВ, В СЪБОТА, НА КОЯТО ЩЕ ПРИСЪСТВАМ

Форум образование: Алтернативно обра-зование В Пловдив, ул. "Драган Цанков" 49, Клуб НЕЩОТО

На 11-ти октомври от 11:00 ч. В Клуб НЕЩОТО ще ви представим лекцията

„Алтернативно образование: видове училища, финансиране и светов-ни практики“ на икономиста от Експертния клуб за икономика и политика Даниел Ва-силев.

Ще сравним регулаторната рамка на образователната система и ще разгле-даме алтернативните форми на образова-ние, които съществуват в чужбина, както и начините за финансирането им.

Линк към официална страница на ЕКИП.

Линк към официалната страница на Българското либертарианско общест-во. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Събитието е част от Форум Образование в Клуб Нещото ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ВХОД: СВОБОДЕН ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Нещото" е свободно, независимо, некомерсиално и приятелско пространство за споделяне на идеи, умения, вещи. Не се финансира от никакви организации, партии и тъмни субекти! Издръжката му зависи единствено от доброволните дарения на симпатизантите му, които покриват разходи-те за наем, консумативи и материали за заниманията.

Съществуването му зависи единс-твено от всички нас!

ОБИЧАТЕ ЛИ ВИЦОВЕ? ЕТО ВИ ЦЯЛО МОРЕ ОТ ВИЦОВЕ, САМО РУСКИ ДА ЗНАЕТЕ И ЩЕ СЕ ПОПИКАЕТЕ ОТ СМЯХ!

Един виц, руски е, току-що го чух, има едни такива клипчета с най-хубавите руски вицове, разказват ги разни артисти,

21

журналисти и пр., та ето този виц ме впе-чатли, да го запиша, че ще го забравя:

Някакъв затворник избягал от зат-вора. Хванали го, разбира се, го запитали:

- Ти защо избяга? - Ами защото исках да се оженя. - Хм, много ти е странна предста-

вата за свободата?! И ето ви още един виц, много е ху-

бав, пък и за нашенските реалности е на-пълно подходящ:

В Русия има две беди: глупаците и пътищата. Вчера в Държавната дума едната беда обсъждаше другата! ПОЯСНЕНИЕ: Държавната дума е руският парламент, за ония, които не знаят това...

И още един: Нов руснак (новобогаташ) хванал

златна рибка. Тя му казва: - Пич, криза е, затова ще ти изпъл-

ня само едно желание. Но всякакво. Новият руснак казва: - Добре, искам да имах всичко! Рибката му казва: - Добре, ти всичко имаше!

СИСТЕМАТА Е ПРИКЛЕЩИЛА МЛАДИТЕ ТАКА, ЧЕ ИЗСМУКВА СИЛИТЕ ИМ, ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ТЕ НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ ЗА СВОБОДНИ ИЗЯВИ, А ПЪК ТВОРЧЕСКА-ТА ИМ СПОСОБНОСТ Е БЛОКИРАЛА

Ето как върви обсъждането на чу-десната инициатива на г-н Пецов, даваща възможност за творческа изява на младите хора, на учениците от горните класове на училищата, а именно, списание ИДЕИ и неговото приложение за съвременно обра-зование, за насърчаване на личностното и духовното развитие на младите (списание HUMANUS) да дадат възможност на учени-ците да се изявяват със свои текстове на страниците на списанието и на приложение-то. Ето докъде стигнахме с г-н Пецов в обсъждането на тази идея:

Здравейте г-н Грънчаров, Да, напълно сте прав по отноше-

ние на философската общност. И аз съм забелязал същото – няма ги. И изобщо не знам как биха реагирали и дали нещо ще се получи. Но можем да опитаме да използва-

ме вече установените контакти, в училища-та, в които направихме дарения. Нещо като пилотен проект, не на територията на цяла България, а конкретно в Силистра. От Вас очаквам да изработите кратка анкета или анкети на определена тема, от които те да имат възможност да си изберат. (Следва – в блога и в сп. HUMANUS) В Русия лекари възраждат извечното руско "лекарство за всички болести": пердахът, боят с тояга!

Руски лекар лекува пациенти с пердах

Доктор от Русия е измислил инова-тивен начин да лекува пациенти, страдащи от различни зависимости. Лекарят избавя пристрастените от проблемите им, като ги натупва с пръчка, пише вестник Дейли мейл. При него пристигали хора с всякакви сла-бости, включително обсебени от секса и от работата си. Всички тези трудности обаче могат да бъдат преодолени след шейсет удара с пръчка по задните части.

Според експерта причината за по-вечето зависимости е липсата на желание за живот. Боят с пръчка обаче противодейс-твал на това състояние, което често води до психоматични разстройства и самоубийства. Странният метод за лечение се признава за същински пробив в психологията. Щом дойде на преглед при лекаря си, страдащи-ят първо бива натупан с пръчка, а след това докторът преминава към следващата стъп-ка, която включва разговор с пациента.

Предполага се, че след няколко сеанса пристрастеният си казва всичко, освобождава се от зависимостите и си тръгва като прероден от лекарския кабинет. Автор на необикновената терапия е д-р Сергей Сперански, който е директор на отдела за биологични изследвания към Медицинския институт в Новосибирск. Той не се притеснява да сподели, че също се е подлагал на бой с пръчка, за да надмогне някогашната си депресия.

Към лечението на д-р Сперански се присъединява и психологът д-р Герман Пилипенко, който може да се похвали с над хиляда излекувани пациенти. Според два-мата специалисти по-голямата част от гру-

пата, състояща се от 30 човека, реагира положително на лечението и могат да прео-долеят болезнените си състояния.

За да опитате новата руска тера-пия, ще трябва да заплатите 3000 рубли или почти 50 паунда. Лекарите съветват прист-растените да се подлагат на процедурата по 2-3 пъти в седмицата, в продължение на три месеца. След това са препоръчителни конт-ролни посещения на всеки един месец през следващата година.

Пациентите на руските специалис-ти са мъже и жени на възраст от 17 до 70 години. Тези от тях, чиято зависимост е много силна, се лекуват с 60 удара. Други с по-леки състояние получават и по-малко удари. Преди процедурата да започне, пациентът се подлага на изследване, за да са сигурни лекарите, че сеансите не биха му предизвикали сърдечни проблеми.

РАЗГОВОР ЗА ДЕМОКРАТИЧНОТО УЧИ-ЛИЩЕ ПО БНТ: УЧИЛИЩЕТО-МЕЧТА ЗА УЧЕНИЦИТЕ, ЗА МЛАДИТЕ!

Препоръчвам да гледате това пре-даване, ще научите много интересни неща, представени най-убедително: Демократич-но образование – раят на учениците

Есен е...

Е, да ни е честита есента, този толкова романтичен и меланхоличен сезон - в цялото си великолепие, в неизразимата си носталгия по автентичния живот...

Дейвид Хокни - Есенни Листа

Изображенията намерих ето къде: Клуб Нещото, Рисувателно ателие – "Пъстра есен"

22

ВЪЗГЛАС И РОПОТ ЗА... БАНИЦИ, МЕ-ДИЙНИ ПАЧАВРИ, МОРАЛНИ ГАВРИ И НЕИЗБЕЖНОТО НИ ОТИВАНЕ ПО ДЯВО-ЛИТЕ

Една медийна пачавра (известна с близостта си до Ахмед Доган и до останали-те наши политически мутри и мафиоти, тя се прочу с табиета си да поднася печени баници на народни кумири когато са в зени-та на славата си) усърдно проповядва тази сутрин... "морална възвишеност", с извине-ние за думата, по една национална телеви-зия, при това подпомагана от една злобна комунистическа пропагандистка с морализа-торски наклонности, прочула се с подлизур-ството си спрямо другарите Дмитрич и Гоце когато същите тия същите куриози бяха пълновластни господари на многострадал-ното ни отечество.

Щом точно тия двете пословично нагли подлизурки са наште "национални морални наставнички", щом това е предста-вата за "морал", господстваща в прокълната ни, в обречената ни на комунизъм държава и страна, то тогава идете по дяволите всич-ки вие, дето търпите подобни гаври, подоб-ни издевателства – и не излизате на пло-щада да изразите възмущението си: щото вече ви правят хептен на балъци, а пък вие търпите ли търпите!

БАТКОВ СЕ ЗАКАНВА: АКО НЕ ИЗПЪЛ-НЯВАТЕ НАРЕЖДАНИЯТА НА ПУТИН, ЩЕ СИ ИМАТЕ РАБОТА С НАШИТЕ ШПИЦ-КОМАНДИ Из: Батковщина в нашата татковина, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Медиапул: „Спонсорът на Левски зависи от “Южен поток” и ако нашите поли-тици не се замислят, “милионите фенове” на отбора ще стоварят гнева си към тях. Така-ва закана отправи в сряда собственик на футболния клуб “Левски” Тодор Батков при откриването на новия изкуствен терен на стадион “Герена”. Батков има обещание “Газпром” да стане генерален спонсор на затъналия в дългове клуб. Това обеща преди две години тогавашният премиер

Бойко Борисов, когото сега Батков отново препоръчва за министър-председател.

“Аз се надявам преди всичко обс-тановката в държавата да се нормализира, защото привличането на голям спонсор е функция на стабилност, на стабилно прави-телство с дълъг мандат… Очаквам съвсем скоро в съседна нам държава да се случи нещо сензационно. Съседна от Запад. И нашите политици да се замислят какво вършат в България и дали милионите фе-нове на Левски няма да стоварят гнева си към тях. Сещайте се вие за какво говоря. Спонсорът на Левски зависи от “Южен по-ток”. Съвсем скоро тези, които се упражня-ват за “Южен поток”, ще усетят гнева на Левски”, каза адвокатът, който завърши тази тема с думите: “Когато една партия победи, правителство се съставя от нейния лидер. Изключенията са малко. Идва зима, хайде да престанем с тези игри, схеми, пазарлъ-ци…”

Това мутрафонско изявление е първият предвестник за заплахата от предс-тоящ уличен натиск по волята на колониал-ните ни владетели от 20 век и е наистина първото по рода си откровено признание за руския произход на контролирания хулиган-ски уличен вот.

Батков се заканва: ако не изпълня-вате нарежданията на Путин, ще си имате работа с нашите шпицкоманди. Ключовата дума е „нашите” – в Русия им казват „на-шисти”.

В Украйна тече патриотично въз-раждане. Думата татковина на украински е „баткивщина”. У нас си имаме нещо близко по звучене и обратно по смисъл – „батков-щина”.

Най-забележителното е, че черве-ният Батков, известен от началото на 90-те години на миналия век като бесепарски трибун от трибуните на митингите в подно-жието на БНБ (в интернет има знаменит клип с негово участие на такова сборище в компанията на Луканов и др. важни другари) в зората на подарената ни съветска демок-рация, днес е върл фен на Бойко Борисов.

Този червендалест субект претен-дира да говори от името на милион фенове на синия клуб „Левски”. Спряга ги робовла-

делски като борци за каузата на руския „Южен поток”- кауза, която той издайнически посочва като нещо, което трябва да бъде поверено на Бойко Борисов, „тайното оръ-жие” на селекционера, основен нападател в център-дясно в отбора на Путин в България.

ЧЕСТИТ ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ!

Понеже в качеството си на фило-софско-психологически консултант и упра-вител на Центъра за развитие на лич-ността HUMANUS съм попаднал в регист-рите на Дружеството на психолозите в България, днес получих на имейла си след-ната "телеграма" или по-скоро съобщение:

Уважаеми колеги и приятели на Дружеството на психолозите в България,

Днес, 10.10.2014 г., е световния ден на психичното здраве!

Чудесен повод да благодарим на колегите, които работят в тази област и да издигнем глас за това психологическите и психотерапевтични грижи за психичното здраве на хората в България да получат обществената и институционална подкрепа – България се нуждае от подкрепа за разви-тие на националния си капацитет за предос-тавяне на качествени и широко достъпни психологически и психотерапевтични услуги.

Молим ви да разпространите сред всички свои контакти официалната ин-формация на Световната здравна органи-зация и Европейската федерация на психо-логическите асоциации за препоръките за подобряване на грижите за психичното здраве, които психолозите по света споде-лят.

Дружеството на психолозите в България (ДПБ) участва в изработването им и ще ги отстоява в своите програми не само днес! ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ОКАЖЕМ РЕШИТЕЛЕН ОТПОР НА РУСКАТА ИМПЕРСКА ЕКС-ПАНЗИЯ СРЕЩУ ЕВРОПЕЙСКА И СВО-БОДНА БЪЛГАРИЯ!

Съветвам всички читатели на моя блог да прочетат внимателно статията под заглавие Москва продължава да ни тре-тира като законна плячка по фалшиви “исторически причини”, написана от ИВО

23

ИНДЖЕВ, с всички аргументи на която съм напълно съгласен, просто няма какво да прибавя, всичко там е казано пределно убедително и обосновано; ето част от най-убедителните коментари по повод този текст на г-н Инджев:

“В интервюто за “Франкфуртер ал-гемайне цайтунг”, публикувано на 4 октомв-ри, Плевнелиев нарече Русия “националис-тическа и агресивна държава”, посочва руската агенция”. Руските управляващи да са благодарни, че Плевнелиев не си е до-развил мисълта по направление “Защо Русия и по-специално властите и днес се държат именно така?” – едва ли някой по-добре от България знае по-добре отговора на подобен въпрос. А той, поне за нормално мислещите у нас, е повече от ясен: напълно затворената за световния пазар задънена улица, в която 70-годишният социализъм вкара “безпазарно” развитата руска иконо-мика, живот за сметка на продажба на енер-гийни ресурси (в резултат) и неизбежното, в следствие на това, разслоение на общест-вото на пре-богато малцинство вкопани във властта богаташи (обогатени от рафинира-ни кражби от това, което е общо за руснаци-те) и огромното мнозинство с уеднаквени, по скромни за мащабите на страната доходи обикновени хора, на които непрекъснато следва да им се замазват някак си очите.

Дори да приемем, че много бълга-ри обичат Русия – и тук се крие трагедия в постоянната дилема на нашия народ – любовта и здравият разум са в коренно противоположни посоки. Колкото и някои от нас да не харесват Запада на Европа, САЩ, Канада, Австралия и пр., там има устойчиво висок стандарт, основан на висока органи-зация, стабилни и всестранни стандарти във всички аспекти на живота, безкомпромисна привързаност към естетиката и хармонията в ежедневието, масова икономическа актив-ност на населението, масова ефективност на хората в работата си на базата главно на това, че мнозинството са способни да оце-нят точното си място и да създадат притега-телност за работа в него и т.н. Може би за мнозина от нас тяхната битност, нрави и привички да изглеждат чужди, но те са част от базата на доброто им ежедневие. Русия, дори цялата да се покрие със злато, при

съществуващите в нея настроения и поряд-ки, колкото и да ни изглеждат братя, ще е ден до пладне, най-вече защото върхушката им вегетира именно върху липсата на по-горе изброените качества на западните общества. За Русия отделният човек не струва нищо пред една идея не защото е велика, а защото е средство върхушката да се обогатява, да властва и се чувства бого-избрана. Така, дори цялата в злато, съвре-менна Русия е явление от ерата на дино-заврите. Нещастието на света е, че в този и облик светът е длъжен да използва диноза-върски средства срещу нея в името на едничкия баланс в света, наистина важен, но от чисто прагматична гледан точка това са “money for nothing”!

GEORGI GEORGIEV

Абсолютно съм съгласен с Иво и позицията на Президента Плевнелиев. Политиката на Русия е не от XVII век, а от ранното средновековие и то дива и варвар-ска страна от далечния изток. При това независимо какъв е политическият строй те си следват линията на бабаит. Но са с гли-нени крака. Икономиката им е слаба (дори и самовар не могат да направят, който не е тяхно изобретение), "Калашникът" (през октомври 1946 г. 62-годишният Хуго Шмай-зер получава заповед да стегне багажа си за СССР, Sturmgewehr 44) е немско изобре-тение, чебурашките от BMW направиха Москвич, от Fiat – Жигули... Относно Втора-та Световна война Сталин се моли като ЦИГАНКА за помощ на Англия и САЩ и те му помагат. Затова се казва че войната е спечелена от английския ум, американските мускули и съветската кръв (САЩ им дават на месец по: 2 милиона тона зърно, 500 самолета, 10 000 камиона, танкове, влекачи, 18 000 тона месо, сапун, алуминий, каучук, консерви, мотоциклети, стрелково оръжие, бодлива тел и мн.др. Помощта е оценена на тогавашни $13 милиарда или $204 милиар-да сегашни. Техниката е на въоръжение до 1955 г. и след това е дадена на колхозите. Това го пише в телеграмите между Сталин и Рузвелт и Сталин и Чърчил.)… И так да-лее... – Няма край.

Но хубавото е, че сега руснаците ще си платят скъпо (както каза Барак Оба-ма). Петролът е по-евтин, и в СССР го до-биват на загуба, долара е вече 42 рублей, няма инвестиции, няма технологии, народът им е в тотален духовен разпад, световна изолация, Китай им крои шапката, Япония ги дебне строго, ЕС и САЩ налагат санкции и вече знаят, че с Русия не се играе по прави-лата. Всеки си получава заслуженото!

П.П. На всички избори до сега България избира европейското си бъдеще!

РОБЕРТАССТ

Е че то и ние можем да поразлис-тим старите карти. България не е била толкова малка колкото сега. Браво, Иво!! Кой ще се нареди до теб за достоен отговор на имперските амбиции на уж християнска Русия!? Как може християнин да е войнолю-бец? Най-известното произведение на Рус-нака се казва Автомат "Калашников"! А българинът е най-известен с казанлъшката роза и киселото мляко. Християните са мирни и смирени хора. Не се наливат с водка като свини по цял ден. Не са като Путин. Той ли ще ни защити от джихада на мюсулманите? Фесове никой не може да ни сложи. Светът отдавна не е този, в който потурчваха и помохамеданчваха. Не сме длъжни да се кланяме на руската простотия. Какво като е руска?

За съжаление балканските нации още има да страдат докато разберат, че само взаимната подкрепа ще ги освободи. Едно време не сме подкрепили Византия във войната и със Османската империя. Наругали сме византийците по най-просташки начин и не сме им подали в трудния момент ръка. Докога с тая велика простотия, българи? Тя ни сложи фесовете! Тя ни направи комунисти, а сега и най-бедната европейска държава! ЗАБЕЛЕЖКА: И така нататък, прочете-

те и другите коментари, заслужава си!

Има и мислещи българи, невярващи на

лъжите на руската пропаганда у нас,

което е радващо! Забележете как действа петата ко-

лона на руския империализъм, ето едно свидетелство за това как мигновено биде мобилизирана в услуга на руските интереси – и против българските интереси: Възмож-но е да има импийчмънт на Плевнелиев. Това обяви пред "Фрогнюз" Светлана Ша-ренкова.

ЗА РУСКАТА ИМПЕРСКА АГРЕСИЯ СРЕ-ЩУ ЕВРОПЕЙСКА И СВОБОДНА БЪЛГА-РИЯ

Из: Агресивността на Кремъл застигна и България, автор Илиян Васи-лев, бивш български посланик в Москва; съветвам ви да прочетете цялата статия, дава много важна информация, ето част от нея за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Туитърската акция на Рогозин и последвалото развитие в изказването на говорителя на МИД освен да окажат натиск

24

в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика. Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напраз-ни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запа-да, при която нито едно българско прави-телство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока.

Енергийният шлем, на който толко-ва много се разчиташе за схемата – полити-ческа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток не сработи. Южен поток е блокиран.

Стремежът на Русия при предсто-ящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят "червените линии" на своите интереси и да изолират "анти-руските" – в тълкуването на Москва – политически фактори – президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ.

Целта е ясна – коалиция тип "Южен поток". Посланието е – или ще си запазим влиянието си в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа.

От моята практика знам, че офи-циалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформални-те канали и най-вече на местните провод-ници на влияние и въздействие. Затова не се учудвайте ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подаде-ните от Москва теми за"предателствата" на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откро-вено нескопосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да ударят "рамо" на Южен поток...

... Атаката срещу България е не само опит за пряка намеса при формиране-то на следващото правителство, но и в по-

общ план представлява част от стратегията на Кремъл да дискредитира традиционни дестинации за туризъм и бизнес за средния и малкия руски бизнесмен или държавен служител за да омекоти недоволството му от предстоящите ограничения върху пъту-вания и възможността да инвестира зад граница.

Каквото и да правят в Кремъл оба-че България е и ще бъде привлекателно място и пристан за руските граждани и инвеститори, които искат да се спасят от несигурността и нестабилността в Русия. Без значение колко пари и усилия изразход-ват за да налагат Крим като задължително място за инвестиции и туризъм.

Рано или късно Путин ще трябва да въведе контрол върху валутните опера-ции и ограничи свободата на придвижване. Двуцифрената инфлация и сриващата се рубла неизбежно ще родят обществено недоволство и протести, който той не може да управлява безкрайно.

Затова му трябва външен враг и външни причини за провалите му.

България и българите отказват да бъдат този враг и да служат за оправдание за чужди грехове.

Газпром призна, че рекордно скъ-пия проект Южен поток ще стане още по-скъп, което е сигурен признак, че вероятно няма да може да си го позволи. И тъй като основната му цел бе политическа – чрез декларацията на говорителя си МИД и туи-търа на Рогозин Русия търси да си осигури изход с ползи – политически дивиденти и влияние в България – без да го строи, като конвертира и насочи недоволството си в полето на историческата вина на българско-то правителство и блокира българския президент.

Така ще успее да осигури подхо-дяща среда за коалиция Южен поток. Не е тайна, че именно с привлечените по заръка от Москва в последния момент гласове на русофилите, основно от БСП, Атака успя да влезне в Парламента... КОГА ЛИ НАЙ-СЕТНЕ Б.БОРИСОВ ЩЕ ЗАИГРАЕ КРЪШЕН КАЗАЧОК ПОД СВИР-КАТА НА ПУТИН?

“Не вярвам българският народ да

иска лоши отношения с Русия. И не знам

сега защо са лоши. Ако е затова да внесем

едни самолети втора ръка, бракми от

Гърция, аз съм против. Ние не можем да

платим на здравната каса, самолети ще

купуваме. Ако НАТО иска да ни подари една

ескадрила, да заповяда. Уважавам Велизар

Шаламанов, ама той все пак е само служе-

бен министър. Аз даже не знам защо се

наричат министри членовете на служеб-

ното управление.” Бойко Борисов

КРАТЪК КОМЕНТАР: Едва ли има съмне-ние какви са настроенията на Боко Тиквата (истинският мениджър на служебния каби-нет) към Масква, особено след като послед-ният без грам притеснение тръби за при-вързаността си към Путин и негова полити-ка, и едва сдържа омразата си към НАТО (коментарът му за самолетите от днес е очеизваден)… Неизвестен коментиращ гражданин ЗА МЕН НАЙ-ДОБРОТО И ИСТИНСКОТО ПРИЗНАНИЕ Е ТЪКМО ТОВА, ЧЕ МЕ ПЛЮЯТ, РУГАЯТ И ГОНЯТ

Един мой приятел предложи да ме номинира за Човек на годината`2014-та, една ежегодна класация на Българския хелзинкски комитет (БХК). Той имаше пред-вид моите борби за демократизиране на образователната система у нас, борби, в които станах и жертва, след като бях увол-нен и изритан от системата след 30-годишна активна дейност за реформирането и за модернизирането ù, също така дей-

25

ността ми като автор на книги, активен граждански ангажиран блогър или комента-тор, като издател и главен редактор на списание ИДЕИ, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и пр. Между другото и в предишни години съм бил номиниран за този конкурс (да го наре-чем така), макар тогава самите организато-ри снеха номинацията ми, не я допуснаха. Много е възможно това да стане е сега, ако изобщо се случи; затова е по-добре изобщо да не се предприема нищо в тази посока.

По тази причина казах на приятеля си, че го моля да не предприема никакви действия в посока на моето номиниране. Смятам, че по типичния нашенски обичай (при който същинските човешки и нравстве-ни критерии не играят роля, а на преден план са изведени някакви нагласени крите-рии, смесица на фалшива медийна "извест-ност", отвратителна грандомания, претен-циозна самонадеяна фукльовщина, връз-карство, протежиране на баджанашка или приятелска основа и прочие) този конкурс не може да изпълнява ролята си по истинс-кия начин, а е бутафорен; е, нека да си правят каквото искат, само че аз лично предпочитам да не бъда замесван в подоб-ни кампании.

Аз лично предпочитам да имам си-ли да си продължа съвестно работата, на която съм се отдал, без изобщо да ме въл-нуват такива неща като нечие външно приз-нание, ръкопляскания, глупости като носене на нимби, лаврови венци и прочие (пример-но, много са ми смешни някои окичени с титли и ордени наши "духовни първенци", които много внимателно ходят по тротоара с гордо вдигната глава - за да не им падне евентуално лавровият венец - или тенекие-ната им нимба!); защото добре знам, че ония хора, които са направили нещо истинс-ко и голямо, изобщо не са били признавани от съвременниците си, не са били окичвани с титли и пр., а винаги са били ругани, гоне-ни, плюти и пр.; истинското признание идва съвсем иначе, и то обикновено посмъртно... особено пък у нас!

Тъй че за мен сега най-доброто и истинското признание е тъкмо това, че ме плюят, ругаят и гонят; не ща никакви фор-мални "награди", щото знам: почнат ли да ми ръкопляскат някога, това ще значи, че вече съм капитулирал, че съм изменил на мисията си, че вече съм свършен и пр.; тъй че така, като ме плюят и ругаят, си ми е много добре, превъзходно се чувствам даже!

НЕ САМОЦЕЛНОТО РАЗСЪДЪЧНО ТЕО-РЕТИЗИРАНЕ, А ПРАКТИЧЕСКОТО ПРА-ВЕНЕ Е ВЕРНИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕ-

ТО: ПРИ НЕГО СЕ НАУЧАВА МНОГО, И ТО ИСТИНСКИ, ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Бях решил вече да сложа точка на книгата си "Изкуството да си учител", която написах тук, в блога си, за около две седмици приблизително, но май се разколе-бавам. Първо, струва ми се за уместно да прибавя в нея и ето това, да го наречем така, есе Да си личност у нас е същинско проклятие, нека пак да повторя най-изстраданата истина, на която животът ме научи..., писано след като уж "сложих точката"; пък същевременно като започнах да мисля върху завършека на книгата си, откривам, че има още няколко важни мо-мента, на които ми се ще да акцентирам. Вярно, книгата може да стане по-голяма или дебела, т.е. идеята ми да напиша кратка четивна книжчица отива по дяволите вече окончателно. Но пък, от друга страна, една книга ако смислово или органично не е завършена, то това ще бие на очи, а на мен ми не ми се иска да се излагам на тия годи-ни по такъв начин, именно, да публикувам смислово или логически непълни или неза-вършени книги. Та ето че ми се налага да поработя още малко върху книгата си, да я допиша, което може да стане ето тази за-ран, с това есе, което току-що започнах по такъв един странен начин.

Един мой приятел вчера ми каза, че всичко било много хубаво, че било пох-вално, че работя толкова интензивно, но само дето писанията ми били белязани с ужасен дефект: дребнотемието! Да, така се изрази този мой приятел, употреби тази дума, думата дребнотемие; той имаше предвид това, че съм бил писал за някакви "прекалено лични неща", за някакви си лични емпирични истории, за някаква си директорка, която ме била унижавала, за "епохалната разпра" с тази администратор-ка, с писанията за която съм бил омръзнал решително вече на "цялото човечество"; този личен момент бил развалял всичко, подобно на това как капката катран е спо-собна да развали цяла каца мед.

(Следва в блога и в сп. HUMANUS)

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ Е БЕЗКРАЙНО УНИЗИТЕЛЕН И НАКЪРНЯ-

ВАЩ НАЦИОНАЛНОТО НИ ДОСТОЙНСТ-ВО СИМВОЛ неделя, 12 октомври 2014 г.

Писмо до външно по вътрешен въпрос, автор: ИВО ИНДЖЕВ ДО ДАНИЕЛ МИТОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛ-ГАРИЯ ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖ-ДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992 ОТ: ИВО ИНДЖЕВ, ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВЕ-НИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНС-КА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”

Уважаеми господин Министър, Обръщам се към Вас с молба да

ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУД-НИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРА-ЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.

Гражданската инициатива за де-монтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законода-телство. Интересът ми към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този дого-вор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпрос-ния договор. Член 14 гласи: (ОЩЕ >>>)

АВТЕНТИЧНИЯТ, ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ СЛЕДВА ДА БЪДЕ АВТЕНТИЧЕН, СИРЕЧ СВОБОДЕН И ЗАТОВА НАЙ-ЧОВЕЧЕН ЧОВЕК

Вчера започнах да пиша един текст (виж: Не самоцелното разсъдъчно теоретизиране, а практическото правене е верният подход в обучението: при него

26

се научава много, и то истински, за цял живот), но ми се наложи да го оставя недо-вършен, ето, сега се връщам към него и ще го продължа, та да си завърша мисълта или разсъждението. Идеята ми е и също така да сложа вече окончателно точка на книгата със заглавие Изкуството да си учител, която написах в последните няколко седми-ци.

Аз там стигнах до този момент, за който ми даде повод филмът "Вълнàта", а именно, че има модерни начини на общува-не с учениците или за обучение, които са изключително ефективни - понеже благода-рение на тях съзнанията им се овладяват по един вътрешен, интимен начин от един по-цялостен, по-богат смисъл, смисъл, който самоцелното разсъдъчно теоретизиране наистина не може да им даде.

(Следва в блога и в сп. HUMANUS)

Снимки от лекцията на Даниел Василев

Моя милост задава въпрос на лектора…

А темата на лекцията беше: Алтернативно образование: видове училища, финанси-ране и световни практики. ИНТЕРЕСНА И МНОГО ПОКАЗАТЕЛНА ДИСКУСИЯ

По публикацията Да си личност у нас е същинско проклятие, нека пак да повторя най-изстраданата истина, на която животът ме научи... се породи инте-ресна и показателна дискусия, в която, предполагам, участват много хора, работе-щи най-вероятно в ПГЕЕ-Пловдив; получи се нещо като "дискусионен клуб" или клуб за демократични дебати на това училище, което и показва, че тези хора имат огромна нужда да кажат какво мислят, ала в "реал-ния живот" явно нямат тази възможност; ето какво си казаха събеседниците, оставям техните коментари в автентичния им, не-подправен вид: (ОЩЕ >>>)

НЕКА ИЗОБЩО ДА НЕ ТИ ПУКА ОТ НИ-ЩО...

НОВО БЕЗПОЩАДНО И ПРАВДОЛЮБИВО ОТКРИТО ПИСМО ДО Б.БОРИСОВ, С ОГЛЕД ДА МУ ПОМОГНА ДА НЕ СЕ МЪЧИ КАТО ГЕРЕСТ ПЕТЕЛ, ОПЛЕЛ СЕ В КЪЛ-ЧИЩА понеделник, 13 октомври 2014 г.

Изборите завършиха, знаят се ве-че точните резултати, а сега, през идващата седмица, предстоят тежки преговори за съставяне на правителство, за конституира-не на властта. Иде, задава се времето на големите сеирища и на гешефтарските, на безсрамните пазарлъци. Ошашавеният от толкова много лъжльовци народ избра най-нестабилния и нежизнеспособен парламент,

27 пълен с какви ли не безскрупулни полити-чески въжеиграчи, които са готови на вся-какви мерзости - само и само да се наврат във властта, само и само да лизнат и те нейния така апетитно димящ кокал. Над всичките тия позьори и фукльовци от разли-чен калибър се извисява исполинската, направо титаничната фигура на спасителя от Банкя, народния кумир, оправяча на нацията и страната ни. Нему се падна къс-метя пак да опита да ни оправи, тоя път окончателно и безвъзвратно. За първи път системата не сработи и нов оправяч не се найдè, кандидати за славата като Бареков не можаха да подлъжат толкова наивници, че да придобият решаващо значение; ето, налага се да залагаме за втори път на пока-зал какво може и вече поразвенчан народен кумир.

Положението е тежко, но тия, които планираха обаче политическата структура по олигархично-мафиотския путински (и кагебистки) модел - добрите, наште "десни" да си подхвърлят топката и да се сменят във властта с добрите и наште, с провере-ните в изпитанията "леви", сиреч, който и да управлява, мафията винаги да е на власт – та сценаристите на туй безвкусно руско "демократично" театро, предполагам, са доволни, ето, произведената играчка е на път да проработи: цялата пропагандна машина месеци наред работи за да ни убе-ди, че сега топката на властта пак требе да мине в ръцете на банкянския титан, ето, това се случи, а БСП също израпортува и заяви, че минава в опозиция. Е, що пък да не пробваме и германския модел на "голема коалиция", другари, още повече, че он може да работи задълго, верно, тая теория има своите рискове, щото току-виж, народът в един момент може да се усети как го бала-мосват и да си подири правата, сиреч, да обърка сметките на кукловодите. Реформа-торският блок, единствената "антисистем-на", антиолигархична и действително про-западна, проевропейска политическа фор-мация започна да набира сила, което крие своите рискове за системата. Но е факт, че тия дни ни предстои да видим как ще се решава казуса със съставяне на ново пра-вителство, тоест казуса за подялба на ре-алната власт, щото въпросният оправяч от Банкя явно нема ресурса да играе самосто-ятелно, като пълновластен господар, налага му се да преговаря, да се съобразява с малките, да си играе на демокрация, да се преструва на демократ, което, по всичко си личи, му е изключително неприятно.

Тоя човек излъчва с цялото си съ-щество откровен авторитаризъм и пълно пренебрежение към ценностите на демок-рацията, той с всяка своя дума погазва нейните принципи, нейната култура, нейния манталитет, съзнанието, характерно за автентично демократично мислещите. Ин-тересен казус се заплита, поднася ни го самият живот, а именно хора с ярко болше-

вишко мислене, дето се мислят за най-силни, най-прави и най-умни, щот, видите ли, биле най-много, ще се видят принудени да изтърпят претенциите на "малките", които, видите ли, "ще ми се правят на инте-ресни", "ще ми поставят условия", "ще изя-вяват претенция", айде де, айсиктир, я пък такава наглост нèма да търпим! А демокра-цията всъщност е точно това: не болшинст-вото (мнозинството) да може да си прави каквото му скимне с малцинствата, а да се съобразява с тях, да се вслушва в техния глас, да ограничава себе си, за да гаранти-ра и техните интереси; щото, за ваше све-дение ще го кажа, че ако имаме пълен дик-тат и самовластие на мнозинството, то това не е никаква демокрация, това си е най-банален болшевизъм. Да, ама некои хора са възпитавани от дъртия правешки диктатор Тодор Живков, он им е учител и наставник в политиката, те нему са се кланяли на мла-дини, тоя болшевишко-комунистически стереотип явно си стои непокътнат нейде вътре, в побелелите и оплешивелите им от "изстъпленията" на демокрацията и на вироглавите демократи глави.

Наблюдавам най-внимателно вся-ка стъпка и всяко изказване на Бойко Бори-сов. Това, прочее, го прави целият българс-ки народ, едва ли аз единствен правя това. Старая се обаче да тълкувам накъде ли, дето се казва, ще го избие, щото обърка-ността му е очебийна, той съвсем друго си представяше когато преди изборите твър-деше, че ако нèма самостоятелно мнозинст-во от поне 121 верни депутата, нèмало било да иска да ни управлява, а щял бил да ни фърли пак в ненаситната вълча паст на БСП и ДПС – и в пастта на руската медве-дица фактически. Забравил изцяло какво е говорил до оня ден, той първо се изфърли, че щял бил да прави "правителство на мал-цинството", подкрепяно от... сички, пък като видя, че тоя номер нèма да мине, му се наложи да приеме основното средство на работещата демокрация, именно прегова-рянето, диалога, договарянето с ония, с тъй неприятните му "малки" играчи, които сега, видя се, имат решаващо значение – понеже са в позицията на балансьори. Хубавото на цялата ситуация е това, че тоя път се нала-га да има поне двама балансьори, примерно Реформаторския блок и Патриотичния съюз, а не само един, щото знаем какво се случи в по-миналия парламент, когато Бойко Бори-сов просто си напазарува потребните му депутати, купи си, плати си на цели парла-ментарни групи, прави що му дойде на главата, та си поуправлява по своя тертип, именно както бай Тодор Правешки го е учил. Да видим дали и сега работите няма да тръгнат в тази същата посока.

Или пък ще тръгнат в една друга, по-истинска, по-вярна посока, а именно, както предлагат реформаторите и част от Патриотичния съюз, към сключване на ясно и открито споразумение, с точна програма, с

ангажименти пред нацията, със срокове, с преразпределение на отговорностите и пр. Оказва се, за пълна изненада на Б.Борисов, упражняването на властта си има същинска технология, тя не е да правиш каквото ти скимне, да налагаш на всички волята си, изхождайки от собствените си представи и капризи, от това каквото ти се мержелее в бедния акълец. В условията на демокрация работите стоят съвсем иначе, потребно е отчитане на всички интереси, на интересите на цялата нация, властта се свежда до отговорна работа в интерес на всички, и на "малките", и на "големите", щото тия, дето не мислят като мен, не са мои врагове, а са ми даже много полезни, щото те единствени могат да ме предпазят от грешки, от увле-чения, от, да го кажем съвсем директно, посиране (с извинение за думата!). В перио-да на управлението си от 2009 до 2013 г., до февруари, когато му скроиха шапката и го свалиха от власт, Б.Борисов игнорира до едно всички разумни предложения на тога-вашната дясна сила в Парламента, именно на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, на хората около Иван Костов, и направи такива пируети, че успя да нанесе ужасни поражения на дър-жавата, страната и народа. Сега явно вече така няма да може да управлява, налага му се да понаучи некои от тънкостите на истин-ската демокрация, която забележимо му е изключително неприятна: да се съобразя-ваш с некакви си там "малки", да отчиташ и техните виждания, да приемеш настоявани-ята им за разумни, това според манталитета на Б.Борисов е не само неприятно, то, види-те ли, се възприема и като унизително: всемагучий титан, властелин и самодържец да е принуден да се съобразява с некакви си там Мойри, с некакви си богини на съд-бата, да слуша некакви си весталки и про-чие демократични и разумни "идиотщини"!

До скоро Б.Борисов беше възпри-еман като една физически яка, дива и пър-вична космологична политическа сила, нещо като едно едро, нахално и капризно дете, любимец на отгледалата го, на родилата таз свидна рожба малоумна нация, дете, което е способно да ревне ако му отнемат некоя играчка, особено пък тъй опасната играчка на властта. Да, ама в живота стихията на ирационалните, безсъзнателни и диви вле-чения към властта требва да бъде уравно-весена от противотежестта на онази хармо-низираща сила на живота, която наричаме съзнание или разум; само мускули за да се оправяш в тоя живот не са достатъчни, иска се и акълец. Първичното, ирационалното начало трябва да бъде рафинирано, все някога наште политически любимци требе да порастат, требе да се разделят с детст-вото, с блаженото време, когато като рев-неш капризно, и мами, и баби, и тейковци се разтърчават да ти угаждат. Е, за Б.Борисов дойде момента да престане да е милото галено дете на българската политика (и на българските медии най-вече, които ни нат-

28 рапиха тоя хубостник!) и да почне поне малко от малко да се рафинира, както това става в периода на юношеството, когато се налага да почнат да блещукат искрите на разума, когато ще ти се наложи да почнеш да се самоограничаваш, когато ще разбе-реш, че сичко, що фърчи, не се яде, че сичко живо не може да рипа по твоята свир-ка, всички нема как да трябва да ти изпъл-няват капризите и да ти угаждат. Не може да си играеш със съдбата на целата нация, драги ми Борисов, не може нацията да ти угажда на капризите, на властолюбието, не може всички нас да ни разиграваш както ти хрумне, а се иска, казахме, да порастеш малко, да разбереш некои истини на живо-та, без които иначе неминуемо ще си счу-пиш главата – както некои млади малоум-ници на пределно тъпите си родители им земат луксозната кола и натискат педала до момента, в който не си счупят главата, блъскайки се в някой бетонен стълб или в некое дърво. А карането на "държавния кораб" в едно бурно море е доста по-трудна задачка от вихреното управление на един мощен лъскав автомобил на мама и тате.

Такива ми ти работи, аз така виж-дам нещата и в тоя момент – вярно, че у нас кой ли ти пък слуша философите особено?! – решавам все пак и въпреки всичко да направя нещо, с което ще дам своя граж-дански принос в решаването на стоящите пред страната проблеми; да, може да звучи като крайно грандомански, но и обикновен гражданин като мен може с нещичко да допринесе за разплитането на така и така оформилия се превъзходен политически възел. Как може да стане това ли? Ще ви кажа какво ми хрумва в моята многопатила, нагледала се на какви ли не сеирища глава в ето този момент.

Има едно нещо, което аз именно като обикновен гражданин имам като пре-димство: мога да си позволя да кажа онова, което отговорните политически мъже не могат да кажат – или е трудно да си позво-лят да кажат. Да се разберем за едно нещо: наште политици, избраниците ни, дето сега отидоха у Парламенто с нашия, на гражда-ните, глас, не са наши господари, не са щастливците, на които сички сега завижда-ме, а са наши... слуги, които трябва да работят от ранна утрин до късна вечер за решаването на нашите общи проблеми. Да, казвам ви нещо, което, убеден съм, силно ви изненадва: не депутатите са наште гос-подари, нема такова нещо, те са наште слуги, а пък ние сме техните господари, повтарям, за да го запомните хубаво – ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги. Мисля, че е добре това съзнание да го имат най-вече тия, дето сега си мислят, че са успели едва ли не да фа-нат... Тодор Живков за... шлифера, щом са успели да се наврат в Парламента, ало, господа депутати, драги господа кандидат-

министри и кандидат-министър-председате-ли, знайте добре, за да не ми се налага да го повтарям: вие сте наште, на наро-да, слуги, а ний, гражданите, ний, народът, сме ваште господари – и внимавайте много какво правите, че ще идете по дяволите! Е те това нещо все некой требе да им го каже на наште политици, не мислите ли? Щото те живеят, горките, с илюзорното съзнание че са ни нещо като господари, а пък ней сме нещо като... уфси, като овце де, като говеда, като слуги, като презрени роби, като плебеи там некакви и прочие, да имат много здраве от мен, но това не е така, напротив, точно обратното е, те са наште слуги, а ний, граж-даните, сме господарите! Та понеже като философ се чувствам длъжен да кажа ди-ректно в очите ония истини, които са най-неприятните, ето, изпълнявам си дълга, и тази сутрин, в тоя именно момент, решавам да изпратя лично на Бойко Борисов една "телеграма", едно съобщение, той ми е нещо като "приятел", е, само във фейсбук, не знам как стана така, че той ме прие за свой "приятел", но ето, ще се възползвам от това обстоятелство и след малко ще му пратя на лични съобщения следната "телег-рамка":

Здравейте, драги г-н Борисов, Започва една седмица, в която Ви

предстои вземането на важни и в някакъв смисъл съдбовни решения, съдбовни за страната и за нацията. Ще водите преговори за съставяне на правителство, за решаване на нелекия казус за формиране на властта. Не Ви завиждам, предстои Ви тежка работа и ето, моя милост, като съзнателен и анга-жиран български гражданин реших малко да Ви помогна – за да си изпълните ефикасно работата. Как ли? Ами ето как:

- Първо, сметам, че некой требе да

Ви каже некои работи, да Ви каже онова, което никой от ласкателите и подлизурков-ците около Вас няма да посмее да Ви каже; това, дето тоя некой требе да Ви го каже, решавам да Ви го кажа аз, един обикновен български гражданин, само дето съм и малко необикновен де, щот съм философ, пък съм и блогър, тъй да се рече, е, пиша всеки ден, вълнувам се, затуй решавам да Ви кажа именно онова, което никой не смее да Ви го каже или рече, което всички упори-то мълчат;

- Аз имам намерение да Ви напи-ша, драги г-н Борисов, цело едно писмо, в което да Ви кажа всичките ония неща, дето никой нема да посмее да Ви рече, ама сега-засега ще се задоволя да Ви река само част от онова, което все некой е длъжен да Ви го каже и рече, с оглед да Ви предпази от погрешни стъпки, които в настоящата край-но тежка ситуация могат да се окажат фа-тални – и то най-вече за Вашето собствено политическо бъдеще. Един вид, като ще Ви

кажа някои, предупреждавам, крайно непри-ятни истини, аз искам да Ви помогна, щото разни подлизурковци, дето Ви величаят, че сте "най-велик", "най-умен", "най-проницате-лен", "най-мъдър" и "най-не-знам-си какъв още" (имам предвид опозорили се най-сетне цялостно особи като Едвин Сугарев, Георги Марков, бившия конституционен съдия и останалите от този сорт), та значи всичките тия, дето Ви хвалят, ако помислите малко, ще откриете, че именно те всъщност Ви тикат към провала, а ний, дето Ви критику-ваме, всъщност Ви правим добро. Щото с критиките си хем на Вас лично помагаме, хем помагаме и на нас всички, щото, г-н Борисов, да Ви кажа нещо, което требе да знаете непременно: истината е интересна, не лъжите, не залагайте на лъжи, г-н Бори-сов, истината, колкото и да Ви е Вам лично неприятна, колкото и да ви се види горчива, е значително по-полезна и от най-сладките и съблазнителни лъжи, вервам, това вече требе да сте го разбрале, е, за секи случай аз Ви го повтарям, за да не го забравите никога повеке;

- Та писмото си до Вас ще го на-пиша тия дни, а това, което сега Ви пиша, го възприемете само като въведение; на второ място, Ви съветвам да прочетете какво написах тая сутрин, всичко е по Ваш адрес, е, на моменти може да съм Ви ухапал и по-жестоко, да съм Ви наръфал малко, но не се плашете, то колкото повече боли, толкова е по-добре. Казвам Ви това щот аз съм нещо като терапевт, занимавам се с философско консултиране, Вий за такова нещо не сте и чул, но ето, сега чухте, има такова нещо: философите, които по презумпция сме мислещи и стремящи се към разумността "търсачи на истината", казваме на разни хора, нуждаещи се от помощ, онова, което никой друг не може да им го каже или рече, а всеки друг ще предпочете да замълчи; за нас, философите, единствено истината има значение, докато останалата част от чове-чеството обикновено предпочита да бяга от истината и да се отдава на съблазнителни-те лъжи; е, аз на Вас лично искам да Ви предпазя от тая глупава жизнена стратегия, от това глупаво поведение, което не бива да е стил на поведение на политик като Вас;

- Приемете това мое съобщение като начало на писмото, което обещах да Ви напиша тия дни; горчивото лекарство требе да се приема на малки глътки, щото лекува дозата, а не самата субстанция; ако нещо се приеме в прекалено голема доза, може да отрови човека, а не да го изцери; та затова аз процедирам именно така, за днес стига, утре, ако искате, ще продължа да Ви пиша, Вие обичате да говорят за Вас, предпола-гам, то е човешко, ала предимно обичате да Ви фалят, е, аз пък единствен нема да Ви фаля, а ще си позволя да Ви кажа самата истина в очите; сам си правете сметката кое

29 Ви е лично по-полезно, да Ви фалат ли или да Ви критикуват;

- Впрочем, аз вече съм Ви писал подобни писма, Вий явно сте получавал много "открити писма", разбирам Ви, тъй че едва ли сте запомнил таман моето, което Ви изпратих в понеделник, на 12 май 2014 г., то има следното заглавие Безпощадно прав-долюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!" и ми се ще да го прочетете и сега, да му обърнете по-големо внимание, ще имате съответната полза, убеден съм в това; второ, държа да Ви известя, че седми-ца след това мое писмо до Вас, именно на 19 май 2014 г., сиреч, на следващия поне-делник, назначена от Вашето, драги г-н Борисов, правителство, директорка, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова ме уволни от работа (!), аз ина-че работя като учител по философия и гражданско образование, е, значи, тя ме уволни от работа точно седмица след като Ви изпратих туй свое "безпощадно правдо-любиво писмо"; виждате как ми се отблаго-дари Вашата фенка заради това, че имах добрината да Ви кажа некои истини, от които и сега не отстъпвам, напротив, държа много да ги знаете;

- Това е, утре или съвсем скоро ще Ви кажа още некои неща, които сметам, че са важни за Вас в актуалната политическа ситуация, щот онова мое писмо касае пре-димно Ваши грешки от миналото, е сега е важно настоящето и особено бъдещето; за тия неща ще поговорим съвсем скоро; - Аз един вид се "самоназначих" за нещо като Ваш съветник и дори учител, гражданс-ки такъв, е, нема значение, държа да Ви кажа какво мисля, пък Вие ако искайте, вслушайте се, ако не, здраве да е - прав Ви път.

Спирам дотук. Дадох Ви достатъч-но "домашна работа", ще ми е интересно как ще реагирате. Предчувствам, че ще си замълчите, както и подобава да правят олимпийските божества. Иначе говорите за щяло и нещяло, ала за истински важните неща съвсем не щете даже и да помислите. Е, аз съм достатъчно нахален и сам се наврях за да Ви кажа тъкмо най-важното, по моя преценка, Вий, разбира се, нема да се излагате да обръщате внимание на "плаз-модий" кат мен, но това е в реда на нещата, не се притеснявайте. Хайде, чао засега, бъдете здрав и мислете! Мисленето винаги е много полезно нещо, виж, говоренето, дърдоренето, особено пък без да се мисли, съвсем не е чак толкова полезно...

С добро чувство: А.Грънчаров

НАГЛЕДНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ СМЕ "ПРИЯТЕЛИ" С БОЙКО БОРИСОВ!

УБЕДИТЕЛНИЯТ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО УКРАИНЦИТЕ ОБИЧАТ АМЕРИ-КАНЦИТЕ

НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ГОСПОДАРИТЕ, А ПОЛИТИЦИТЕ, В ТОВА ЧИСЛО И ЛЪ-ЧЕЗАРНИЯТ БОЙКО БОРИСОВ, СА ВСЕ НАШИ СЛУГИ! вторник, 14 октомври 2014 г.

Доказателството, че наистина съм изпратил своето "Ново безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б. Борисов"

Понеже народът явно го мързи да чете и камо ли пък да мисли, ето, давам есенцията на увода към вчерашното мое безпощадно и правдолюбиво открито писмо до Б.Борисов, което и он самият едва ли е прочел, въпреки че му го пратих туй писмо по надлежния ред:

До скоро Б.Борисов беше възпри-еман като една физически яка, дива и пър-вична космологична политическа сила, нещо като едно едро, нахално и капризно дете, любимец на отгледалата го, на родилата таз свидна рожба малоумна нация, дете, което е способно да ревне ако му отнемат некоя

играчка, особено пък тъй опасната играчка на властта. Да, ама в живота стихията на ирационалните, безсъзнателни и диви вле-чения към властта требва да бъде уравно-весена от противотежестта на онази хармо-низираща сила на живота, която наричаме съзнание или разум; само мускули за да се оправяш в тоя живот не са достатъчни, иска се и акълец. Първичното, ирационалното начало трябва да бъде рафинирано, все някога наште политически любимци требе да порастат, требе да се разделят с детст-вото, с блаженото време, когато като рев-неш капризно, и мами, и баби, и тейковци се разтърчават да ти угаждат. Е, за Б.Борисов дойде момента да престане да е милото галено дете на българската политика (и на българските медии най-вече, които ни нат-рапиха тоя хубостник!) и да почне поне малко от малко да се рафинира, както това става в периода на юношеството, когато се налага да почнат да блещукат искрите на разума, когато ще ти се наложи да почнеш да се самоограничаваш, когато ще разбе-реш, че сичко, що фърчи, не се яде, че сичко живо не може да рипа по твоята свир-ка, всички нема как да трябва да ти изпъл-няват капризите и да ти угаждат. Не може да си играеш със съдбата на целата нация, драги ми Борисов, не може нацията да ти угажда на капризите, на властолюбието, не може всички нас да ни разиграваш както ти хрумне, а се иска, казахме, да порастеш малко, да разбереш некои истини на живо-та, без които иначе неминуемо ще си счу-пиш главата - както некои млади малоумни-ци на пределно тъпите си родители им земат луксозната кола и натискат педала до момента, в който не си счупят главата, блъскайки се в някой бетонен стълб или в некое дърво. А карането на "държавния кораб" в едно бурно море е доста по-трудна задачка от вихреното управление на един мощен лъскав автомобил на мама и тате.

Такива ми ти работи, аз така виж-дам нещата и в тоя момент – вярно, че у нас кой ли ти пък слуша философите особено?! – решавам все пак и въпреки всичко да направя нещо, с което ще дам своя граж-дански принос в решаването на стоящите пред страната проблеми; да, може да звучи като крайно грандомански, но и обикновен гражданин като мен може с нещичко да допринесе за разплитането на така и така оформилия се превъзходен политически възел. Как може да стане това ли? Ще ви кажа какво ми хрумва в моята многопатила, нагледала се на какви ли не сеирища глава в ето този момент.

Има едно нещо, което аз именно като обикновен гражданин имам като пре-димство: мога да си позволя да кажа онова, което отговорните политически мъже не могат да кажат – или е трудно да си позво-лят да кажат. Да се разберем за едно нещо: наште политици, избраниците ни, дето сега отидоха у Парламенто с нашия, на гражда-

30 ните, глас, не са наши господари, не са щастливците, на които сички сега завижда-ме, а са наши... слуги, които трябва да ра-ботят от ранна утрин до късна вечер за решаването на нашите общи проблеми. Да, казвам ви нещо, което, убеден съм, силно ви изненадва: не депутатите са наште гос-подари, нема такова нещо, те са наште слуги, а пък ние сме техните господари, повтарям, за да го запомните хубаво - ние, гражданите, сме господарите, а политиците, в това число и лъчезарният Бойко Борисов, са все наши слуги. Мисля, че е добре това съзнание да го имат най-вече тия, дето сега си мислят, че са успели едва ли не да фа-нат... Тодор Живков за... шлифера, щом са успели да се наврат в Парламента, ало, господа депутати, драги господа кандидат-министри и кандидат-министър-председате-ли, знайте добре, за да не ми се налага да го повтарям: вие сте наште, на народа, слуги, а ний, гражданите, ний, народът, сме ваште господари - и внимавайте много какво правите, че ще идете по дяволите! Е те това нещо все некой требе да им го каже на наште политици, не мислите ли? Щото те живеят, горките, с илюзорното съзнание че са ни нещо като господари, а пък ней сме нещо като... уфси, като овце де, като говеда, като слуги, като презрени роби, като плебеи там некакви и прочие, да имат много здраве от мен, но това не е така, напротив, точно обратното е, те са наште слуги, а ний, граж-даните, сме господарите! Та понеже като философ се чувствам длъжен да кажа ди-ректно в очите ония истини, които са най-неприятните, ето, изпълнявам си дълга, и тази сутрин, в тоя именно момент, решавам да изпратя лично на Бойко Борисов една "телеграма", едно съобщение, той ми е нещо като "приятел", е, само във фейсбук, не знам как стана така, че той ме прие за свой "приятел", но ето, ще се възползвам от това обстоятелство и след малко ще му пратя на лични съобщения следната "телег-рамка" или писъмце:

ПРЕДЛОЖИХА МИ ДА ВОДЯ СВОЯ РУБ-РИКА В ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Ръководителят на Пловдивска об-ществена телевизия Евгений Тодоров – аз

наскоро предложих на неговата телевизия поредица от интересни според мен теми и проблеми - ми отговори тия дни, че е готов да ми даде телевизионно време (веднъж седмично), в което аз сам да водя нещо като своя рубрика или предаване. Ето какво ми писа г-н Тодоров (публикувам само частта от писмото му, която засяга визирания проблем), а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

... Помисли дали ти не би се анга-жирал сам да поемеш рубрика – както има и други такива. С открити телефони, пример-но един път през седмицата някъде през деня – с повторение вечер, да говориш по някаква тема. Каквото си искаш – свобода на словото. Или да поканиш някой. А дали няма будни ученици – на екрана страшно липсват млади лица?! Колко малко знаем как изглежда светът през техните очи!

Помисли и продължаваме диалога, ако искаш мини през редакцията, но първо ми звънни. Ще се радвам да се видим.

Евгений

Здравей, уважаеми г-н Тодоров, Благодаря за отговора! Разбирам

ситуацията, благодаря и за предложението! Аз сега разполагам с много време, тъй че съм готов да поема една рубрика веднъж седмично; нека да опитаме, да видим какво ще се получи. И за мен ще е интересно да се пробвам. Предизвикателството си заслу-жава. Ще опитам да намеря и да предложа на млади хора да участват като събеседни-ци, и аз смятам, че наистина ще е и инте-ресно, и полезно. Ще се обадя и ще мина през редакцията в някой от близките дни.

Хубава вечер! С поздрав: Ангел Г.

И тъй, има реална опасност моя

милост да почне да води рубрика в Плов-дивската обществена телевизия. Даже ми се налага да измисля наименование на тази рубрика; в главата ми се въртят разни вари-анти за заглавие – примерно ЧАС ПО СВО-БОДА или нещо подобно – ще видим, името ще бъде измислено, а иначе предизвика-телството за мен е голямо и интересно. Отдавна смятам, че в българските медии е необходимо да има предавания, в които да бъдат поставяни най-важните, "проклетите", най-значимите, именно чисто човешките въпроси, но не повърхностно, а по-задълбо-чено; е, да видим, след като в медиите ни постоянно дефилират и триумфират разни дървени "философи" (да не споменавам имена, само името на бай ви Вучков е дос-татъчно!), дошло е май времето да опитам да се пробвам в тази сфера, която е много близка с това, което съм правил цял живот,

именно преподаването на философия, само дето сега аудиторията ще стане, чрез пос-редничеството на медията, значително по-голяма; преди ако в часовете си по фило-софия и гражданско образование съм об-щувал с десетки и стотици хора, предимно ученици (и учители, и директори, и инспек-тори), сега ще имам възможността да общу-вам с хиляди. А ний, философите, се нуж-даем от аудитория, от хора, с които да общуваме, затуй, разбира се, приех пред-ложението на г-н Тодоров. Пък и така ще имам възможността да изпълня завета на инспекторката по философия в РИО-Пловдив, г-жа Антоанета Кръстанова, която наскоро ми каза ето какво:

- Ти какво искаш толкова да рабо-тиш като учител, нали се мислиш за нещо като "пловдивски Сократ", е, тогава остави училището, ами почни да преподаваш фи-лософия като Сократ на улицата, по площа-дите, на Агората, защо ти е на теб учили-ще?!

Ето че тази тъй проницателна да-ма като едното нищо може да стане кръст-ница на това предаване, Пловдив е хилядо-летен град, той също е имал своята Агора, имал е и своите философи, убеден съм в това, ето, сега, в нашето така модерно време не ни пречи да възкресим миналото, вярно, този път ще философстваме не на площада непосредствено, не на улицата и не на самата Агора, а на медийния, на те-левизионния площад, улица и Агора; какво пречи да наречем предаването просто НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров, примерно казвам де, ето, ще се сбъднат непосредствено думите на тази така мъдра дама, имам предвид инспекторката по фи-лософия. За заглавието ще мислим тепър-ва, а ето сега темите, които преди време предложих на Е.Тодоров за неговата теле-визия, сега ще ми се наложи да започна с някоя от тях:

1.) Какво е доминиращото нравст-вено състояние, характерно за съвременно-то българско общество?

2) Духовната (психологическата, нравствената) ситуация, в която пребивава младият човек у нас; кои са ценностите на съвременните млади хора у нас и пр.?

3.) Възможна ли е промяна към добро в българското образование?

31

4.) Докога ще продължава ужасна-та, отвратителната деморализация на поли-тическия живот у нас?

5.) Проблеми на вярата в Бога и религията, примерно обсъждане, дискути-ране на ето този въпрос: Доколко чистата вяра в Бога у един човек и у един народ подпомага неговия цялостен, не само духо-вен, но и материален напредък и проспери-тет?

6. Вярна ли е тезата, че деморали-зацията в българския живот иде от демора-лизацията на живота в училищните общнос-ти?

7. Е, докъде стигнахме - и какво постигнахме – за тия 25 години епохален преход?

Това са някои въпроси, които по моя преценка биха предизвикали интереса на доста хора, смятам и съм дълбоко убе-ден, че си заслужава да се мисли и разгова-ря по подобен род въпроси. Ето че т.н. блогъри и конвенционалните медии, каквато медия е Пловдивската обществена телеви-зия, наистина могат да си сътрудничат плодотворно. Тъй че, живот и здраве да е, ще опитам и на това поле на изява, телеви-зионното; впрочем, да ви запитам нещо, което за мен е важно.

Първо, с коя от предложените теми или пък някой друга предпочитате да започ-на в Пловдивската обществена телевизия? Второ, предлагам на хора, желаещи да ми бъдат събеседници, заедно да обсъждаме в новото предаване разни проблеми, да ми се обадят, ако имат какво да кажат, това се отнася за всякакви хора, но най-вече се отнася за млади хора, щото наистина е много важно и интересно да разберем какво мислят младите и то по истински важните въпроси. Могат да ми се обадят мои бивши ученици и изобщо млади хора, желаещи да участват в телевизионна дискусия с мен; условието е едно: да са мислещи, да имат какво да кажат, да умеят спокойно и сво-бодно да изразяват мислите си (те условия-та станаха три, но аз ги обединявам в едно, щото са неделимо свързани). Това послед-ното се усвоява и учи, аз мога много да помогна на хора, които имат какво да кажат, ала не успяват свободно да изразят мисли-те си, този, дето се вика, ми е занаятът.

Това е. Хубав ден! Бъдете здрави!

И ЩЕ СИ ПОДХВЪРЛЯТ ТОПКАТА НА ВЛАСТТА ТИЯ ЛЪЖЛИВИ И ФАЛШИВИ

ЮНАЦИ, ДЕТО ИГРАЯТ ТОВА НАШЕНСКО ПОЛИТИЧЕСКО "МАЧЛЕ"...

Колко умилително обаче БСП и ГЕРБ си правят реверанси; слушам техните представители по медиите, които се опитват да ни баламосват, БСП-представителите прочувствено ни обясняват как не могли да се съгласят с "чисто дясната" програма на "чисто дясната" ГЕРБ, а пък ГЕРБ-оваците с признателност им отвръщат на жеста, твър-дейки, че БСП била загрижена, като "съ-щинска и истинска лява партия" предимно за "слабите", е, не уточняват за интересите на какви именно слаби се била грижела БСП, на умствено слабите ли и ли на някак-ви други.

Но бие на очи пошлия театър, кой-то разиграват тия бойни другари, дето са все от едно и също котило, щото им е даде-на задачката да бъдат главни играчи на така удобното за мафията и олигархията статук-во: и "добрите десни" от ГЕРБ да са на власт, и "добрите леви" от БСП да са на власт, интересите на мафията и олигархия-та все ще са защитени, все няма да постра-дат. И ще си подхвърлят топката на властта тия лъжливи и фалшиви юнаци, дето играят това нашенско политическо "мачле", та ужасното статукво да пребъде – и то по точния путинистки политически модел.

Разбира се, и БСП, и ГЕРБ еднакво всеотдайно мразят "лошите десни" в лицето на ДСБ най-вече и на Реформаторския блок, които, видите ли, нарушават умили-телната идилия, развалят нескопосаните им игрички и заплашват така удобното прорус-ко и ченгесаро-кагебистко мафиотско-оли-гархично статукво. ПОНЕЖЕ ЕДИН НАШЕНСКИЙ ТОМА НЕ-ВЕРНИЙ ОЩЕ НЕ ВЯРВА, ЧЕ СЪМ БИЛ

ИЗПРАТИЛ ПИСМОТО СИ ДО Б. БОРИ-СОВ, ЕТО ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО

Това убеждава ли те, драги ми То-ма Неверующий?

"ОПЕРЕТЪЧНИТЕ СЕМЕЙНИ СКАНДАЛИ" В СРЕДИТЕ НА ДЕСНИЦАТА ДАЛИ ПЪК НЯМАТ ДЪЛБОКО ПОТРЕБЕН, ПРЕЧИСТ-ВАЩ НРАВСТВЕН ЕФЕКТ?

Прав е г-н Минчев, макар че съ-щевременно в някакъв смисъл не е прав: да, наистина трябва да се подхожда отго-ворно и сериозно, но истинско сработване на две политически сили не е възможно на лицемерна основа, когато те взаимно се щадят, ласкаят, когато не смеят да си по-казват кусурите, и то в името на докопване-то до властта си прощават съмненията, подозренията и пр.; на чиста и здрава осно-ва РБ и ГЕРБ може да се споразумеят едва след като преминат през горнилото на нрав-ственото очистване, през така потребния и целебния за душите нравствен катарзис, а той е невъзможен без пределна открове-ност.

Допуснат ли се половинчатости и прекалени нравствени компромиси в името на общото употребяване на властта, тогава нещата ще бъдат поставени на нездрава, нечиста основа, а значи ще бъдат и крат-котрайни. Премине ли се обаче през въп-росното очистване чрез пределна и болез-нена откровеност, издържи ли се на това по същество нравствено изпитание, тогава сътрудничество на двете сили може да бъде и по-ефикасно, щото ще е поставено на солидна, на здрава основа. Да си казва-ме смело в очите всички "кривици", дефек-ти, да изразяваме открито подозренията и съмненията си, изобщо честността, прин-ципността, откритостта, публичността за мен са за предпочитане пред сговарянето на нечиста, на тайна, на заговорническа основа. В този смисъл смятам, че РФ блок пристъпва към преговорите с един душес-пасителен предварителен стадий, имащ нравствен смисъл, а е крайно време демо-

32

рализацията в българската политика да бъде надмогната; е, кой ако десницата ще даде пример в тази посока?

Написах горното във Фейсбук по повод на следния коментар на Ognyan Minchev: В продължение на цяла седмица новинарският поток е плътно наситен с публичните диалози между лидерите на Реформаторския блок и между представи-тели на РБ и ГЕРБ. Поредица от позиции и оценки се изказват само за да бъдат много скоро атакувани, отхвърлени, променяни или оттегляни. "Трикът" на Лукарски, ре-форматорският сюжет "Борисов – премиер, да или не...", както и предусловията и заст-раховките за политически консултации превърнаха темата за евентуална коалиция между ГЕРБ и РБ в любима дъвка на всяка медия. Кой за какво е готов "да чупи ръце" и кой няма да си подаде ръката за чупене...

Всичко това заприличва на паро-диен флирт между партньори, които нямат търпение да се обяви денят на развода им още преди да са се събрали. Към всичко това днес се прибавя и информацията, че г-жа Кунева е с намерение да организира вътрешно-партиен референдум за... евен-туалното участие в бъдеща коалиция. Дами и господа от РБ и от ГЕРБ, при цялото ми уважение, това е несериозен подход към проблем, който е от важно национално значение. От вашата взаимна сериозност в подхода ви един към друг зависи в значи-телна степен възможността България да има отговорно правителство през следва-щите месеци и – може би – години. Сериоз-ното партньорство, сериозните разговори за коалиция са дискретни и внимателни. Необ-ходимо ли е един външен човек като мен да ви го напомня? Пресечните точки, сферите на съгласие, както и разногласията трябва внимателно и практично да се дефинират в непублично работно общуване между вас, да бъдат положени усилия за сближаване на позициите и едва тогава да се излезе пред обществото с позиция за постигнато съгласие или установена невъзможност за коалиционно партньорство.

Защо превръщате една от малкото разумни възможности за коалиционно сът-рудничество в публичен спор със стилисти-ка на панаир? Ако РБ държи да бъде възп-риеман като сериозна политическа сила, публичните разногласия между лидерите трябва незабавно да бъдат прекратени. Борисов и другите лидери на ГЕРБ също трябва да се въздържат от оценки – каквото и да им струва това в психологически план. Освен ефектът на смразяването, породен от продължаващото копаене на пропаст между малката и голямата партии на ЕНП, публич-ните заяждания и неадекватните реакции в

отговор на "закачките" създават ефекта на димна завеса пред реалните процеси на договаряне между основните политически играчи в навечерието на новия парламента-рен мандат. Хората все по-основателно се питат какви договорки текат зад кулисите, ако партньорите в най-спряганите коалици-онни формати разиграват оперетъчен "се-меен скандал"?

Коалиция вдясно от центъра е же-ланието на голямото мнозинство десни избиратели. Това, че те могат да останат разочаровани е по-малката беда. Голямата беда е, че българското общество си остава заложник в плен на мафията, след като политическите сили, претендиращи, че могат да го освободят предпочитат да раз-чистват сметките помежду си преди изобщо да са се хванали за сериозна работа.

Огнян Минчев пък коментира ето какво: Радан Кънев: Борисов трябва да произнесе името "Пеевски" (Гласувалите

за нас и за ГЕРБ казаха: "Спасете ни от

Русия!", обобщи лидерът на ДСБ)

ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БЮРОКРАЦИЯТА СЕ СВЕЖДА ДО НЕНАДМИНАТОТО Ù УМЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА НИЩОНЕКАЗ-ВАНЕТО

Ето един образцов документ в тази посока, който получих тия дни:

Ето моето писмо, публикувано е

отдавна: Пределно откровено отворено писмо до г-жа Министъра на образовани-ето и науката; можете да сравните, да видите какво питам и как, моля ви се, ми се отговаря!

СПОРЕД НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТА ЖИРИ-НОВСКИ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА

ВЕЧНО ДА СТОИМ НА КОЛЕНЕ ПРЕД РУСНАЦИТЕ!

Из: "Братушките" продължават с унизи-телните изказвания

Лидерът на Либерално-демокра-тичната партия (всъщност на национал-комунистическата, Жириновски е руският Сидеров, бел. моя, А.Г.) на Русия Владимир Жириновский заяви в предаване по руската телевизия "Россия 1":

„Цяла България е благодарна на

руснаците за освобождението, стои и

паметникът на Алексадър II – Цар Ос-

вободител. Те трябва да ни пълзят в

краката, а вместо това и в Първата, и

във Втората световна война бяха

против нас, а днес са в НАТО.“

Жириновский се изказва галантно и по адрес на президента ни, като го опре-деля „негодник“ и „агент на ЦРУ“; ето точни-те му думи, взех ги от това място:

"Той изобщо не познава исто-

рията. Ако отвори учебниците ще ви-

ди, че Русия е освобождавала България

от турско робство. Нима армията ни

тогава е била националистическа?

Цяла България е благодарна, че Русия я

е освободила от турско робство. Тряб-

ва да го изгонят този президент. Това

не е президент, а обикновен лакей на

ЦРУ. Той напада Русия – спасителката

му, вместо да лази в краката ни!

А българите – в Първата све-

товна война против нас, във Втората

– против нас, сега с НАТО. За руснаци-

те, които лежат в Донбас не споменава

(б.р. – Плевнелиев). Това е негодник, а не

президент на България!"

ПО ПРИНЦИП ДЕФЕКТНАТА, ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА СЪЗДАВА ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА НАЙ-РАЗЮЗДАН ДИРЕКТОРСКИ АВТОРИТА-РИЗЪМ ПО УЧИЛИЩАТА сряда, 15 октомври 2014 г.

Получих трогателно писмо от една дама, учителка по история и география,

33 живееща в наш областен град (засега съм длъжен да запазя в тайна нейното име, до получаваме на съгласието ù да оглася ней-ния случай чрез публикация на нейното писмо до мен), в която тя разказва, че има същата като моята съдба: подложена е била на същия тормоз и терор от директор-ката на училището, в което е работила, а пък тия дни също като мен е дисциплинарно уволнена, също като мен е изритана от системата. Тъй като нейната история показ-ва, че моят случай не е изолиран преце-дент, дължащ се, видите ли, на моя "особен характер", то аз помолих уважаемата колега за съгласие да публикувам в блога си изк-лючително силното ù писмо; докато получа съгласието ù за това мога единствено да публикувам моя отговор до нея; ето какво ù написах тази сутрин:

Здравейте, уважаема госпожо А., Много Ви благодаря за писмото, за

това, че ми разказахте Вашата история, за думите на съпричастност и подкрепа! Това, което ми пишете ми показва, че моят случай не е изолиран, че по принцип дефектната, дълбоко и изцяло сгрешена образователна система създава всички условия за най-разюздан директорски авторитаризъм по училищата, явяващ се причината за това, че са честа практика тия недопустими рециди-ви на произвол, на волунтаризъм и на те-рор, които сполетяха и мен, и Вас, а вероят-но жертва на същите явления са и много други колеги, които предпочитат да мълчат и да понасят, с оглед да оцеляват някак. Сама разбирате колко вредно и порочно е такова едно отношение към български учи-тели, които са принудени да понасят безчет унижения и гаври от страна на разпасали се, на съзнаващи своята ненаказуемост администратори.

Разбира се, живеем във времена, в които е недопустимо да се оставяме да бъдем мачкани по този начин, единственият начин за съхраняване на нашето човешко достойнство и професионална чест е бор-бата. Средствата за тази борба са различ-ни, за мен едно от най-мощните оръжия е гласността, именно да се дава пълна пуб-личност на всичко онова, което разните вилнеещи администратори си позволяват да правят, да се изобличават техните зулуми и престъпления; защото ако мълчим, това означава, че сами помагаме на тия, които ни тъпчат, означава, че сами ги насърчаваме да продължат да го правят. Мълчанието е

злото, а не злато, както писа един наш из-вестен публицист (г-н И.Инджев), е, воден от тази максима, аз в блога си направих нужното да дам пълна гласност на това, което, примерно, си позволи да направи директорката на ПГЕЕ-Пловдив спрямо мен.

В тази връзка, уважаема госпожо А., си позволявам да Ви помоля да ми раз-решите да публикувам Вашето писмо до мен в блога си. Сега-засега ще публикувам само моя отговор до Вас, запазвайки и Вашата анонимност, щото нямам Вашето разрешение да дам гласност на Вашия случай, но ако ми разрешите, непременно ще го сторя. Смятам, че в тази борба за нашето човешко и професионално достойн-ство не бива да проявяваме малодушие, тъй като истината и правото са на наша страна. Същевременно като даваме глас-ност на случилото се с нас, ние даваме пример на други колеги, че те също не бива да мълчат, да позволяват да бъдат тъпкани ненаказано, да се оставят да бъдат всичко понасящи безмълвни жертви. На тази осно-ва, да се надяваме, ще успеем да аларми-раме общественото мнение за толкова тежкия проблем с директорските своеволия в образователната сфера, подобни публи-кации едновременно са форма на съпроти-ва с рецидивите на директорския авторита-ризъм, но също могат да допринесат за осъзнаване на причината, която ги е поро-дила, именно погрешно направения и анах-роничен Закон за народната просвета. На тази основа може да се спомогне за промя-ната, която толкова се бави. Ето защо Ви предлагам да ми разрешите да публикувам Вашето писмо до мен. То може да има голям ефект именно за пробуждане на об-ществената нетърпимост към ужасната обстановка в училищата, породена от всев-ластието на директорите, които са станали нещо като феодални господари и тирани.

Съветвам Ви също да заведете дело и да си потърсите защита на права по съдебен ред. Този е начинът. Без борба няма да се оставяме да ни тъпчат. Не са познали да се оставим да ни тъпчат безна-казано. Мина времето, в което можеше безпроблемно човешки личности да бъдат мачкани, разкъсвани, унищожавани; но ако мълчим, ако не се борим, това време, виж-даме, ни застрашава пак да се върне. Же-лая Ви твърдост в изпитанията и успех, вярвам, че ще успеете ако не допуснете да капитулирате! Това в никакъв случай не бива да бъде допускано. Наш дълг е да се борим, щото тази наша борба не е за нас лично, а за промяна, за премахване на човеконенавистническата система, която позволява към човешки същества да се отнасят толкова безчовечно.

Бъдете здрава! С уважение: Ангел Грънчаров

Тия дни в едно кафене

ОТВРАТИТЕЛНА "СОЦИОЛОГИЧЕСКА" МАНИПУЛАЦИЯ, ПОРЪЧАНА И ПЛАТЕНА ОТ ПЕТАТА РУБЛАДЖИЙСКА КОЛОНА НА РУСИЯ У НАС!

Из: "Алфа рисърч": 2/3 от софиянци искат Паметника на Съветската армия да остане

Две трети от столичани смятат, че Паметникът на Съветската армия да остане в сегашния си вид, но да се почисти (!!!). Това показват данните от изследване на "Алфа рисърч", проведено между 27 автуст и 5 септември. Интервюирани са 400 столи-чани, изследването е представително за пълнолетното население на София.

За демонтиране и изцяло премах-ване са 17 на сто от участниците в проучва-нето. Още 16 на сто са за преименуване – без да се уточнява как – на един от най-оспорваните паметници в София. "Той се разглежда от хората като паметник на хора, дали живота си във войната срещу фашиз-ма и по-малко като паметник на армия, допринесла за установяването на комунис-тическия режим", се казва в коментар на "Алфа рисърч".

34 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ПО ПОВОД ДИСКУСИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС ВЪВ ФЕЙСБУК: Rossitsa Todorova каза: Тия направо лъжат и то без капка свян! Борис Тодоров каза: Волът не иска да се маха МОЧА (Монумент на окупационната червена армия, бел. моя, А.Г.), щото ще му се кара Хуйло! Димитър Стефанов каза: Дълбоко се съмнявам 2/3 от софиянци да са дебили родоотспъпни продажни парцали! Опреде-лено мисля, че този резултат е фалшив! Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че резултатът е лъжлив, истината е точно обратна: в София 2/3 от хората не са кому-нистически дебили, следователно не могат да искат паметника на съветските окупатори да осквернява повече свободното софийско небе... ДА БЪДЕ ПРОКЛЕТА ОНАЯ МИНУТА, КОГАТО Е СТЪПИЛ РУСКИ КРАК В НА-ШАТА ЗЕМЯ, КОГАТО СЕ Е ПРОИЗНЕСЛА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДУМАТА "ОСВОБОДИ-ТЕЛКА" И "ПОКРОВИТЕЛКА"!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата "освободителка" и "покрови-телка"!

Захари Стоянов

На няколко стени на Фейсбук кон-такти се водят разговори след твърдия отговор на българския министър Даниел Митов на руските претенции и лично на пияндето Рогозин (който при посещение с учебна цел в една база взриви танк и уби младите войници в него). От тези разговори разбрах че, с малки изключения: 1. В мнозинството си българите ценят Русия повече от България; 2. Те са готови да защитават интересите на Русия и да хулят България (и то в истори-чески план); 3. Изобщо не познават историята на бълга-ро-руските отношения и

4. Нямат идея какво им дължи Русия, защо-то непрекъснато повтарят мантрата какво българите дължали на руснаците. Искам да направя това кратко изложение, за да стане ясно какво българите и България дължат на Русия: • За Освобождението си Княжество Бълга-рия плаща на Русия над 42 днешни мили-арда долара (говорим за руския окупацио-нен за България период до 1900 г.). • За Съединението си Княжество България и Източна Румелия плащат отново около 18 днешни милиарда долара, извън спомена-тата по-горе сума за Освобождението. • През 1908 г., за да обяви Независимостта си и за да напуснат руските окупатори Бъл-гария (те заплашват, че ще ù отнемат Доб-руджа и ще откъснат завинаги от България българската общност в Бесарабия и Молдо-ва, и го правят), Царство България е прину-дено да плати на Русия "репарации" за собствената си Независимост, както и да поеме изплащането на дълга на Турция към Русия (по капитулационните договори на Руско-Турската война, сключени в Сан Сте-фано и Берлин), на обща стойност днешни 60 милиарда долара. • През 1944 г., с нахлуването на Руската Съветска окупационна армия, от българския държавен резерв се отнема всичко – от златните резерви, до резервите на БНБ и до (!) пенсионния фонд на българите, недокос-ван дори през Втората Световна Война. Днешната стойност на тези суми, отнети незаконно от Руския СССР от България и българския народ, възлиза на малко под 1 билион днешни долара или 895 милиар-да. • Само за окупацията България, чрез фик-тивното правителство на ОФ е принудена да плати за изхранването на Червената армия и за окупацията си (!) – съветските войски остават до 18 март 1948 г. – като Георги Димитров подписва със Сталин известния Договор за дружба и взаимопомощ в Моск-ва, според който страната ни трябва ефек-тивно да се включи и в заключителната фаза на Втората световна война с 450 хи-лядна армия, харчейки 91 милиарда днеш-ни лева или 70 милиарда днешни долара, за изхранването на окупатора си, жертвайки 30 000 български млади мъже допълнител-но, които падат в абсолютно безсмислената война за нас (нацистките войски отдавна са напуснали България и са преминали и Югославия, няма защо да се гонят, те дори

не се бият (!), множеството българи са уби-ти от "приятелския огън" на руснаците зад себе си в мъглите, дъждовете и снеговете на есента и зимата на 1944/1945). • След 1950 г. целият стар български дър-жавен архив е изнесен в Русия, в момента от него липсват ценни книжа в мащаба на малко под 60 хиляди държавни докумен-та (Кремъл и до днес отказва да ги върне). Русия никога не плаща договорените суми репарации за отнемането и асимилирането на територии и българско население в Се-вероизточна Добруджа и Бесарабия, през 1952-1962 г. за 10 години България е дове-дена от Руския СССР до банкрут, от който не е излизала всъщност никога - защото е длъжна да предава всички свои златни резерви и приходите от продукцията на селско стопанство и промишленост на Кре-мъл като гарант за заемите, които Кремъл взима от Световната банка - до 1988 г. руснаците получават по 3 билиона на пе-тилетка при лихва от Световната банка около 10 процента, за това безумие един от гарантите е... България (тя всъщност съ-изплаща руските дългове).

Това дължат България и българите на Русия, всъщност. И ù благодарят. Не съм срещала по-сервилен към поробителите си народ, по-нихилистичен и без идентичност, без стабилна национална визия за себе си, народ-мазохист, комуто е драго да се иден-тифицира с този, който го репресира и из-нудва (вижда се и през Османско-Турското робство, и в отношението към Русия и Рус-кия СССР).

Написа: Vessela Kulev

ЖИВОТЪТ И ЛЮБОВТА СА НЕРАЗДЕЛНИ

Тази сутрин, ровейки се в архивите си (и по-точно във файловете, сложени за съхранение в "чекмеджето" една моя стара пощенска кутия) открих един текст, писан отдавна, може би преди повече от 20 годи-ни, за когото си спомням, че съм го препи-сал на компютър преди повече от 10 години, а след това съм забравил за него; ето, тази сутрин случайно го намерих и го публикувам тук, нищо не пречи да го сложа и в моята сега пишеща се книга под условното загла-вие Философия на любовта (към която отново се връщам след като тия дни завър-

35

ших работата си по книгата ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ):

Концепцията за “видовете любов” в диалога “Пирът” на Платон

(есе)

Диалогът “Пирът” на Платон е по-

разително творение на гръцката мисловност в лицето на философията. В него се поста-вят вечните проблеми за човека, живота, красотата и любовта, което само по себе си го прави крайно интригуващ: за нас безус-ловно е най-интересно да разберем как тогавашната култура е разбирала живота и човека, какви отговори е давала на ония въпроси, без които трудно се живее дори и сега, когато уж сме „безкрайно напреднали”, когато уж имаме яснота “по всичко”, а всъщ-ност като че ли сме още по-объркани от всякога. Ако е вярно, че животът без любов не заслужава да се живее, то следва, че истината на живота е любовта, онази лю-бов, в която именно улавяме иначе непос-тижимото естество на живота. Ето защо, търсейки яснота най-вече за същината на живота, се впускам в разсъжденията на Платон за любовта, които са изключително пластични и неподражаемо дълбоки; според мен в тях намираме онова, което липсва на днешните наши прекалено научни обясне-ния и теории както за живота, така и за любовта: всъщност имаме ли изобщо такива – или само сме си наумили, че „всичко раз-бираме”, че всичко „си знаем”?! (ОЩЕ >>>)

ПРАВЕТЕ СИ СМЕТКАТА ДОКЪДЕ ЩЕ Е ДОКАРАМЕ КАТО НАРОД ЩОМ ЗАЛАГА-МЕ НЕ НА УМА, А НА ТОПКИТЕ НА УП-РАВНИЦИТЕ СИ!

Имам усещането, че подлизурков-ците са в голямо затруднение по повод на това кой да измисли по-оригинална и впе-чатляваща фалба за Бойко Борисов. Вежди Рашидов, опитен в тоя занаят, се напъна и пофали тартора си Бойко с това, че он, видите ли, имал "много големи топки"! Чу-вайки тая наистина впечатляваща фалба,

отправена спрямо будущий властелин на отечеството ни, признавам си, в ума ми мина следната досадна мисъл:

- Нам сега ни е нужен управник с много ум, който да ни изведе от тежкото положение, а ето, оказва се, си избрахме за управник човек, който се отличава предимно с... големите си топки! Правете си сметката докъде ще е докараме като народ щом залагаме не на ума, а на топките на управ-ниците си!

Явно съвсем не сме наред, щом ценим не ума на управниците си, а техните, видите ли, топки!

"ЖЕНАТА НЕ Е СПОСОБНА НА ПРИЯ-ТЕЛСТВО, ТЯ ЗНАЕ САМО ЛЮБОВТА" И ОЩЕ МИСЛИ ОТ ФРИДРИХ НИЦШЕ

Фридрих Ницше – Идеологът на модер-ния път на Човека към Бога "... жената още не е способна на приятелст-во, тя знае само любовта..." Из виртуално издание на "Тъй рече Зара-тустра", превод М. Белчева "Ние обичаме живота не защото обичаме да живеем, а защото сме привикнали да оби-чаме." Фридрих Ницше "We love life, not because we are used to living but because we are used to loving." Friedrich Nietzsche There is always some madness in love. But there is also always some reason in madness." Friedrich Nietzsche, Thus Spoke Zarathustra

"Винаги има някаква лудост в любовта. Но винаги има и някаква причина за лудостта." Фридрих Ницше, Тъй рече Заратустрa

"Още е свободен за велики души свободни-ят живот. Наистина който притежава малко, толкова по-малко ще го притежават: хвала на малката бедност!" Из "Тъй рече Заратустра"

"Всички истински страхотни мисли се раж-дат по време на разходка."

36

“All truly great thoughts are conceived while walking.” Friedrich Nietzsche

ПРИНЦИПИТЕ НА СУГЕСТОПЕДИЯТА НА ПРОФ. Г. ЛОЗАНОВ

Седемте закона на сугестопедията (ре-зервопедията)

(Conditio Sine Qua Non)

Като се има предвид нашата кон-цепция за сугестията, която се основава на съзнателното-несъзнателно, свободно, спонтанно възприемане на информацията чрез периферни перцепции в един целена-сочен, неманипулативен комуникативен учебен процес, и която е в противовес на диктуващата хипнотична и клинична сугес-тия, можем да кажем, че резервопедията е система на обучение, която използува всич-ки възможности, които нашия тип сугестия би могъл да предложи. Нейното приложение в педагогиката ни доведе до формулиране-то на следните седем закона – conditio sine qua non – на резервопедията. Те стоят в основата на всяко резервопедично общува-не. Те са така тясно свързани, че трябва да бъдат спазвани едновременно във всеки един момент на учебния процес.

Прочети ДО КРАЯ >>> ЗАБЕЛЕЖКА: Виж и Д-р Георги Лоза-нов (Личен сайт)

ИДЕЯТА ЗА ЕДНО РАЗБИРАЩО ОБРА-ЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ – КАТО "ГРАДИ-ВО" НА УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Още неокантианците навремето (Вилхелм Винделбанд, Хайнрих Рикерт) обосноваха фундаменталното различие между разбиране и обяснение, на това основание те очертаха и различията между "науките за духа" и "науките за природата"; те пишат също и за два вида методи, номо-тетичен, иде от nomos, отнасящ към закона, този тип познание е валидно за сферата на познанието ни за природата, а културоло-гичният метод, методът, характерен за науките за културата (духа), е индивидуа-лизиращ, иде от individum, отнасящ се към уникалната ценност на нещата. Вилхелм Дилтай, представител на т.н. „стара херме-невтика“, също има голям принос в изясня-ването на тия принципни различия между разбиране и обяснение. Ето какво съм пи-сал в своята дисертация на тема Учението за човека и формите на духа, писана през 80-те години на миналия век:

... Вилхелм Дилтай... ясно разгра-

ничи "разбиране" от "обяснение" в своя

труд "Описателната психология" (1894 г.).

Според Дилтай съществува "обяснителна

психология", която иска да обясни душев-

ния живот “чрез неговите съставни час-

ти, сили и закони точно така, както хими-

ята и физиката обясняват строежа на

телесния свят”. Тази психология се стре-

ми да "подчини явленията на душевния

живот на някаква причинна връзка при

използуването на ограничено число едноз-

начно определяни елементи". Прилагайки

такъв обикновен научен подход, тази

психология създава хипотези, между кои-

то възниква състояние на "война на всеки

против всички" – а такава война никога не

може да завърши. Изход от мъгливото

море на хипотезите не се вижда. Нуждаем

се от психология, казва Дилтай, която да

ни дава "пълнотата на човешката природа

и вътрешната връзка на нейното съдър-

жание", "могъщата действителност на

живота", постижима само в гениалните

прозрения на великите писатели, и поети,

интуитивно и чрез вдъхновението дости-

гана. Науките за духа (хуманитарното

знание) се нуждаят от такава психология,

която би била здрава, обоснована и досто-

верна – а това не може да се каже за "въз-

душните кули на обяснителната, школс-

ката психология", - и която заедно с това

би описвала и анализирала – доколкото

това е възможно – "цялата мощна дейст-

вителност на душевния живот". Затова

методът на науките за духа трябва да е

коренно различен от този на науките за

природата, затова Дилтай предлага сво-

ето прочуто положение "природата ние

обясняваме, а душата разбираме" и това е

ясното разграничение, което винаги

трябва да имаме предвид – а то съвсем не

ни забранява да имаме и разбиращо отно-

шение към природата. А всичкото това е така, тъй ка-

то обяснението се извежда от познание-

то на каузални връзки и отношения, съ-

ществуващи в нещата извън нас, докато

разбирането означава интуитивно съзер-

цание, вглъбяване в интимния вътрешен

живот на душата, преживяване и дори

"вживяване" във вътрешното на душата,

сливане с нея и потопяване в нея или та-

кова отъждествяване, при което “живо-

тът постига живота”, а не се дистанцира

от него, не му се противопоставя и не го

умъртвява – и това е втория значим мо-

мент в разбирането на Дилтай, което тук

искаме да изтъкнем.

(Следва – в блога)

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!