ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 17, Год. VII, 2015, 1 Септември, Вторник, Ц. 2 лв.

Почита ли българското държавно ръководство паметта на Цар Борис III? Един политически въпрос, Автор: Георги Боздуганов

Кои официални лица от управляващата коалиция се поклониха пред паметта на националния герой цар Борис III в деня на неговата кон-чина? Сред събралите се множество сънародници на панахидата в Рилс-кия манастир, на поднасянето на цветя на царския гроб в двореца Врана и на паметника в Борисовата градина не са забелязани министри, депутати и представители на Президента. В случай че някой разполага със снимка, показваща тяхното присъствие, моля да я публикува.

Не искам да се срамувам от бездушието на народните избраници и да се двоумя дали за тях националното минало представлява реална ценност или комунистическите натрапливости продължават да бушуват в главите им.

Въпросът ми към държавните институции не е личен, а полити-чески. Кратък мой коментар: Премиерът на България почита каратето, футбола и... колегите си от СИК, предполагам. Откъде-накъде ще почита някакви значими фигури от българската история като Цар Борис Трети, които ня-мат заслуги пред мафията? Министрите пък уважават предпочитанията на своя шеф, както се и полага. Затова не са отишли на помените за Царя.

Депутатите – има ли смисъл изобщо да говорим за тях? Пардон, за малко да забравя: г-н Борисов уважава Т.Живков, откъде-накъде да ува-жава в същото време и некакъв си там Цар Борис Трети?! МИЛОСТ КЪМ ДЕЦАТА, ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ САМО ЛЮБОВ ВЕРНО БЕ, НИЕ ЛИ СМЕ ДЪРЖАВАТА?!

?????????????????

Да проявим милост към децата където и да са по света, какъвто и език да говорят! Те имат нужда от любов! Помогнете им! (Radomir Parpulov)

МИЛОСТ КЪМ ДЕЦАТА, ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ САМО ЛЮБОВ

СТРАХ И МАЛОДУШИЕ ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА, ПОБЕДИШ ЛИ СТРАХА, ЩЕ СРА-ЗИШ И СЛАБОСТТА: ТЕЗИ СА ПЪРВИТЕ СТЪПКИ КЪМ СВОБОДАТА вторник, 1 септември 2015 г.

Вчера написах есе със загла-вие Бъдете немалодушни, скъпи канди-датстващи за учителско място безработ-ни учители, моля ви се, не допускайте да ви мачкат: борете се за да спрете униже-нията! от моята поредица за това как прак-тически, на дело можем да осъществяваме непосредствената, реалната промяна в образователната сфера на България. Пос-тавих въпроса за униженията, на които са подложени учителите, които всяка година си търсят работа, за това как директорите на училища правят конкурси, тези спектакли са още по-колоритни от това как Бай Ганю прави избори примерно. Призовах към не-малодушие, към достойно поведение, т.е. към борба с безобразията. Няколко часа след като публикувах този текст на сайта на МГ обявиха резултата от шоуто "правилно назначаване на учител по философия", което директорът Старибратов разигра за няколко дена, отразих случилото се ето тук: Директорът Старибратов сгафи яко, извърши политическо назначение: бивш зам.-кмет от братската на БСП партия АТАКА е новият учител по философия в МГ!. Какво да правя сега? Длъжен ли съм да противодействам някак – или да си за-мълча?

Приятелите, най-близките ми хора постоянно ми говорят: замълчи си най-накрая бе, човече, разбери, ти няма да промениш сам света, а само ще страдаш! Нима не ти стига това, което преживя, а искаш още? Видя ли какво стана в ПГЕЕ-Пловдив? Нима спря безобразията? Не,

напротив, победиха те, другарите – и сега ликуват, радват се на бедите ти. Ако и този път почнеш борба, ще ти излезе името че не прощаваш никакво безобразие, това ще се разчуе, и тогава вече никой, абсолютно никой директор няма да те вземе на работа повече! А сега си в разцвета на силите си. Помълчи малко, за да се върнеш в образо-ванието, направи компромис, не си ти този, който нещо може да промени. Тия хора от Министъра не ги и страх, та ти ли ще ги уплашиш? Ако не спреш, ще те държат завинаги извън образованието. Ще си стоиш безработен и ненужен докато си жив. Ето такива работи ми говорят най-близките ми хора всеки ден. Наистина, какво да правя ето сега, в този момент трябва да реша. Дилемата е и нравствена. Но и екзистенци-ална. Аз вече месеци съм без всякакви средства за съществуване и да си намеря работа е вече въпрос на оцеляване. Нещата се сериозни. Заради тия борби със само-забравилите се образователни началства аз платих тежка цена. Включително и със здравето си. Какви са тези хора обаче, нима нямат капчица съвест? (Прочети в блога) НЯМА ГРАНИЦИ ЗА ОСЪЗНАТАТА СВО-БОДА

Kaloyan Borisov добави 4 нови снимки – в Lincoln Memorial и написа: Няма граници за осъзнатата свобода. Ангел Грънчаров: едно от нещата, които научих от теб.

Отвърнах му: :-) Успехи ти желая!

ЧЪРЧИЛ ЗА ПОРОКА НА КАПИТАЛИЗМА – И ЗА "ДОБРОДЕТЕЛТА" НА КОМУНИЗ-МА неделя, 16 август 2015 г.

Присъщият порок на капитализма е

неравното разпределяне на благата; при-същата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата. Сър Уинстън Леонард Спенсър Чър-чил (припомнено от Богомил Харманджи-ев) БЪЛГАРИЯ – СТРАНА НА ВСЯКАКВИ ИЗВРАТЕНОСТИ, ЛУДОСТИ, ЧУДАТОСТИ И УРОДСТВА неделя, 16 август 2015 г.

Из: Манастирът на властта

... С привилегията да бъде забе-лязан и подкрепен от властта, както и от „дарителя“ Цветан Василев се оказа и Църногорски (Гигински) манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян Асийски“. Защо точно този манастир беше избран – все още си остава загадка. Възможно е предпиемчивостта на Йеромонах Ника-нор,служител в манастира, да е една от причините към него да се насочват много и различни финансирания – от държавата, по САПАРД, по различни европейски прог-рами, дарения от частни лица и фирми. Той е интерсна личност, имайки предвид предишния му светски живот. „Йеромонах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил е Международни икономически отношения, работил е в едно от най-големите инвестиционни дружества „Карол“, търгувал е акции на Уолстрийт, бил е финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа на NASDAQ в София.“...

Из: Евангелски пастор забрави бог, де-монстрира любов към СССР и комунизма

Вярващи са възмутени от скан-дална снимка на духовния си водач. Шоки-раща снимка на евангелския пастор Румен Борджиев, позиращ със знамето на СССР хвърли в потрес вярващите в София. Скандалната снимка бе разпространена в социалната мрежа от блога Apostolos.bg

Пастор Румен Борджиев е усмих-нат и щастлив до знамето на СССР – символ на комунизма, безбожието и теро-ра! Знамето на СССР, сърпа и чука са символи на ТЕРОР, УБИЙСТВА, ГРАБЕЖИ, ГУЛАГ, КГБ, военна агресия срещу Бълга-рия, ограбване на народа ни, промиване на мозъци, путинизация и преследване на християните. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: У нас си имаме всякакви видове извратености: имаме си дори, примерно, монах-банкер, монах, който продължава, бидейки монах, да практикува банкерските си таланти и по тази причина превърна манастира си в най-богат, получа-ващ най-много спонсорства и пари и от властта, и от разни богати дарители, това е монахът Никанор, известна медийна звезда.

Сега научаваме, че вече си имаме и пастор-комунист, евангелски пастор, който обича безбожния СССР така силно, че е напълно възможно не Бог, а именно... СССР да е поставен на най-високия трон в сърце-то му.

Просто отбелязвам многозначи-телния факт. Имаме си и друг потресаващ факт: всички йерарси на православната ни църква са или ченгета на ДС, или пък са яростни проводници на руския интерес; имам предвид пловдивско-московския мут-рополит Николай...

НИКОГА НЕ Е ВРЕДНО И ОПАСНО ДА СЕ МИСЛИ И ДА СЕ ДИСКУТИРА, ИСТИНСКИ ОПАСНОТО Е ДРУГО: ДА СЕ ВЯРВА В ДОГМИ, В ЛЪЖИ, ДА НЕ СЕ ПОЧИТА ИСТИНАТА неделя, 16 август 2015 г.

Държавата трябва да се преучреди, тази е опасна, автор: Николай Слатински

Текстът на Николай Слатински ме изуми. Намирам текста за изумително наи-вен и вреден, дори зъл. Генерализират се всички проблеми пред държавата, обявява

се нейната негодност и се призовава за нейното преучредяване. (Петко Симеонов) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да се каже, че някакъв текст е вреден според мен е също-то като да кажеш, че е вредно да мислим, че е вредно да се съмняваме, че е вредно да търсим истината. Аз така тълкувам изказва-нето, че някакъв провокиращ текст, пред-разполагащ към размисъл и дискусия, бил, видите ли, "вреден". Никога не е вредно и опасно да се мисли и дискутира... друго е опасното: да се вярва в някакви митове, в някакви лъжи.

Да, никога не е вредно и опасно да се мисли и да се дискутира, истински опас-ното е друго: да се вярва в догми, в лъжи, да не се почита истината.

МАЙ СЕ НАЛАГА ДА СЕ ОПРАВЯМЕ СА-МИ, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ: ДА ЧАКАМЕ "ОПРАВЯЧИТЕ" ДА НИ ОПРАВЯТ Е УМ-РЯЛА РАБОТА, А, ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ? неделя, 16 август 2015 г.

Чудесна статия, препоръчвам я на всички мислещи, на всички, които се опит-ват да разбират: Чаршаф, автор: Евгений Дайнов; ето началото, няколко по-силни следващи откъсчета от нея краят й, с оглед "зарибяването" ви – та да се пожертвате и да я прочетете цялата и то по-внимателно, с разбиране и вникване, за да постигнете, за да почерпите целия й смисъл:

Под напора на летните събития се сетих за един цитат от британския консер-ватор Бенджамин Дизраели: „Две нации, между които няма никакво общуване и ни-каква симпатия; които са... като обитатели на различни планети”. Така е било в Англия през 1845 година. Днес в България не е много по-различно.

В България очевидно се борят две начала: на масовия пост-социалистически българин и на по-малко масовия, модерен такъв. Днес виждаме звездния миг на масо-вия; но още утре нещата могат да се обър-нат.

За разлика от миналите няколко лета, това лято е неговото лято. Него виж-даме да се залива един другиго с чудотвор-ни води. Той изтребва децата с колите си, пред погледа на себеподобни шкембести индивиди в полицейски униформи, предпо-читащи да люпят семки на сянка, вместо да налагат нещо, подобно на ред; и с пълното съзнание, че масовите българи, населили

съдебната система, ще му помогне да мине метър, без дори да се налага да става „Бе-галев”. Същият този масов българин изсича горите, изгребва дюните и затваря пътища-та край морето, за да „не строи” нови комп-лекси в защитени зони.

В качеството си на управляващ, той разбърква тинята на социалното дъно, за да насажда невежество, суеверие и де-белащина, в сравнение с които бай Ганьо е интелектуалец от европейски мащаб.

Физиономия на масовия българин лъщи от самодоволство, защото след кра-тък уплах (протести, разни искания и недо-волства) той отново е убеден, че е на власт, че е недосегаем; и че сегашното положение е завинаги. Надхитрил е всички и отново е хванал дядо Господ за пословичния шли-фер. Време е да се заемем с анализ на масовия българин.

Той въздиша по социализма не, защото тогава му е било изобилно или евтино. Неговата въздишка не е по салама „Кучешка радост”, а по друго – по социалис-тическите обществени отношения. А те, за разлика от демократическите такива, не са между равни. Равните са там, „на Запад”. При социализма структурата на обществото е вертикална, отгоре-надолу. Това е общес-тво на не-равни, с много точно разписани правила на това не-равенство.

Всеки някому е началник. А начал-ника законите не го ловят. Колкото е по-голям началник – толкова по-малко закони го ловят. Толкова повече може да прави, каквото си иска. Да е свободен. Така се формира убедеността, че за да имаш сво-бода в решенията си, трябва: а.) да си се сдобил с правото да погазваш закона; б.) да можеш някого да тормозиш (да си начал-ник).

Между това положение и западна-та подредба – че всеки е свободен, наравно с другите, в рамките на равен за всички закон – разликата е като разлика между две вселени. Или – между феодалния и модер-ния начин на живот.

... Именно тази разпищоленост, а не – стегнатостта на феодалния аристократ привлича масовия българин към социализ-ма. Хем си голямата работа, хем можеш да се насе**ш. Социализмът е просташката, цървулска карикатура на феодализма – неговата свобода, но не и неговата само-дисциплина. Затова масовият българин е толкова влюбен именно в социализма.

... Никаква, разбира се, надежда нямаше да има за едно общество, съставе-но изцяло от масови българи. Защото те просто щяха да се изтребят помежду си, докато си доказват, кой докъде точно е хванал дядо Господ за шлифера. Под по-върхността на простотията обаче е другата България – онази, която бързо навлиза в модерната епоха. След век провали на опитите на българското общество да влезе в модерния свят, този днешен опит може да се окаже най-мащабният.

Една от големите разлики между традиционното и модерното обществон е разликата между общностите, които хората формират. В традиционното (селско, патри-архално и пр.) общество, общностите са или „по кръв” (семейство, клан, племе) или по „земя” (месторождение). Не можеш нито да избираш, в коя общност да членуваш, нито пък – да си смениш общността с друга. Единственият начин това да стане е да напуснеш общо-живеенето изобщо (или да те изгонят от него).

В модерното общество, равните помежду си хора формират „хоризонтални” общности. Всеки решава, в каква общност да членува. И, ако не му хареса – минава в друга, без да изживява драмата на напуска-не (изгонване).

В последните години по-младото поколение градски българи се опитва да прави точно такива общности. Преди него, не-масовите българи или напускаха и мина-ваха в някакъв вид (външна или вътрешна) емиграция, или формираха малки „крепости” на нормалност, опитващи да се изолират от морето простащина навън. В последните буквално 3-4 години, може би за пръв път в историята си, нормалните българи градят модерни, големи хоризонтални общности, които не функционират като изолирани крепости сред море от варвари.

Благотворителни и доброволчески общности вече бяха налице и преди 2012 година. Хората се организираха, в национа-лен мащаб, да спасяват болни деца, напри-мер. Роди се и феноменът Offroad, чиито членове се оказваха първи навсякъде, къ-дето има природни бедствия. Кабанката на модерността, обаче, звънна отчетливо през лятото на 2012 година, покрай окупацията на Орлов мост под лозунга „Долу Цеко от Алеко!”. Дни след успеха на тази акция, някой (най-вероятно – някой от нейните адресати) запали Витоша в особено труд-нопроходим район.

... Интересно е да се отбележи, че първата камбанка на новите общности – гасенето на Витоша – звънна по времето, когато масовият българин пак беше на власт и то – пак чрез троицата Бойко Бори-сов-Божидар Димитров-Вежди Рашидов. И невежата му физиономия пак беше лъснала от самодоволство.

Може би пък господството на ма-совия българин подпомага раждането на модерна България? Може би смрадта от

неговото разстлало се навсякъде туловище мобилизира някакви самозащитни механиз-ми в националния организъм?

Ако е така, то и днешният триумф на масовия българин може и да е за добро. Може би пък да се окаже, че това е послед-ното лято, в което масовият българин до-волно тресе шкембе, споменава Ванга и щрака с пръсти?

Е, нямаше да навреди да си имаме и някой като Дизраели в премиерския каби-нет, да запретне ръкави и модернизира страната чрез силни реформи „отгоре”. Ама – няма. Има Божидар Димитров и неговите двамина мускетари Бойко и Вежди.

Пак ще трябва да се оправяме са-ми. Поне сме свикнали.

НЕ Е ВАЖНО КОЙ СИ БИЛ, ВАЖНО Е КОЙ СИ СТАНАЛ – И КАТО КАКЪВ СИ ОСТА-НАЛ неделя, 16 август 2015 г.

Не е важно кой си бил, важно е кой си станал. Като ми казват "Ти си еврей", аз отвръщам: "Ами и Иисус Христос също е бил еврей – но какъв стана след това?!"... Михаил Жванецкий КРАТКА ДОБАВКА: А също така е много важно какъв ще останеш. Как – и като какъв – ще те запомнят. Истинското започва кога-то нас вече ни няма, ето тогава е истински важното: някои "любимци на съдбата" при-живе бързо ги забравят, изчезват безследно в небитието, а други (които доста са стра-дали докато са били живи) ги помнят с веко-ве, сякаш са безсмъртни. Защо ли е така? Каква ли тук е тайната? Някои се натискат за живот, а други постигат безсмъртие, все едно вечност - кое ли е по-доброто, истинс-кото? БЪЛГАРИНЪТ Е БЕДЕН ПО ЕДНА ПРИ-ЧИНА: В БЪЛГАРИЯ ЛЕВИТЕ – МАФИЯ-ТА, КОМУНИСТИТЕ, ЧЕНГЕТАТА, РУБЛА-ДЖИИТЕ – ДИРИЖИРАТ ПОЛОЖЕНИЕТО неделя, 16 август 2015 г. Историческа реч на Мартин Димитров пред Народното събрание от 17 юли 2015

Довчера левицата се възхищаваше от Ципрас, от СИРИЗА. Даваха ги за при-мер, възхищаваха се. Това било „новото европейско ляво“. Даже част от лявото в

българския парламент се готвеха да правят „Българската СИРИЗА“.

Ключовият въпрос сега е защо фа-лира Гърция? Това е заради 10 години бюджетни дефицити: политика, която БСП и въобще левицата ни предлага. Виждате: 10 години бюджетни дефицити и резултатът е тежък фалит.

Тази сутрин от представители на БСП слушам, че не било виновно управле-нието в Гърция, а били виновни кредитори-те, които им налагат такива условия. Но защо не се наложат такива условия на Ес-тония, на Словакия, дори и на България? Не могат да се наложат, защото външният дълг се обслужва и е нисък, спрямо БВП. Не е допуснато такова разрастване на разходите, не е допуснат такъв чудовищен дълг.

А как се допуска чудовищен дълг? Само по един начин, има само един начин и това е левият начин. И левият начин е да харчиш много повече от това, което съби-раш. Като харчиш в продължение на над 10 години повече от това, което събираш – резултатът е фалит.

От Сириза сега ще решават проб-лемите на Гърция с редица данъчни увели-чения. Искам да ви кажа следното нещо: БСП имат подобен законопроект. БСП искат да отменят плоския данък и да въведат прогресивно облагане. Следват се близко практиките, които Ципрас предлага в Гър-ция.

За Гърция не е виновна Европейс-ката комисия, не е виновен МВФ, не е ви-новна Световната банка. Лошото управле-ние в Гърция е виновно. И вече затова в ЕС се случват държави на различни скорости: защото се разделят на държави с умно дясно управление и на държави с лошо недалновидно ляво управление – това е разделението в Европейския съюз.

Средният естонец вече е богат ев-ропеец, защото си няма Сириза, няма ги тези леви партии, с които ние разполагаме и всяко тяхно управление ни връща назад.

Средният словак вече е богат ев-ропеец. Докато средният българин продъл-жава да бъде беден по една основна причи-на: през определен брой години в България се появява ляв кабинет, чийто резултат е фалит – Жан Виденов, Луканов, Орешарски. И след това трябва да дойде десен кабинет, който да започне да гради отначало. Това е трагедията на България, затова не можем да напреднем.

И другото: да, има леви в Слова-кия, но те са социал-демократи – това е разликата. Те не възхваляват комунизма, не

са комунисти, не се обаждат на Путин след всеки референдум, както правят някои други. Те са европейски социалисти!

Уважаеми колеги: не бъдете съ-ветски, бъдете европейски социалисти!

ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА СЕ САМО-ЗАЛЪГВАМЕ, ЧЕ НЯКОЙ ЩЕ НИ ИЗБАВИ: ИЛИ СЕ УЧИМ ДА ПЛУВАМЕ – ИЛИ СЕ ДАВИМ! неделя, 16 август 2015 г.

Изцяло споделям тази толкова вярна, про-ницателна мисъл на Alexandar Koshnicharov-Gibi:

Трябва да престанем да се само-залъгваме, че някой ще ни избави! Или се учим да плуваме – или се давим.

Списание "HUMANUS" пропагандира новото мислене на новото поколение на България неделя, 16 август 2015 г.

Списание "HUMANUS" представя: Михае-ла Тимофеева – блогър и рецензент на книги

Списание "HUMANUS" пропаган-дира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!!!

Не хленчи, не се оплаквай от ло-шите политици, от мизерията, от лошата държава, промени нещо в себе си, промени

нещо там, където си, промени го сега, за-почни да мислиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш. Димитър Пецов, редактор в сп. HUMANUS СЪРДЕЧНАТА ИЗПОВЕД НА ТАВАРИШЧ ПУТИН И ДУШЕВНИТЕ ТЕРЗАНИЯ НА ВЕРНИТЕ МУ НАШЕНСКИ МУРЗИЛКИ неделя, 16 август 2015 г.

Мурзилките ще признаят нещо непрестижно за Русия само ако Путин лично им каже:

"Да, пичове, БВП на Ню Йорк е по-голям от този на цяла Русия; да – една американска фирма (Епъл) струва повече от всички руски; да, пичове – не произвеждаме почти нищо, аз нали казах, че няма нужда, каквото ни трябва ще си го купуваме от чужбина – и сега с новите цени на нефта стана малко кофти; да пичове, успях да направя врагове от всички съседи, съживих умрялото НАТО, турците се ебават, китай-ците и те – настъпват тихо в Сибир, ама няма начин, трайкаме си; да, пичове – за 15 години гепихме 3,5 трилиона долара, докато цената беше висока, ама не ме питайте къде са парите – фашистите са виновни; да пичове – накупих злато, а цената му падна – сои – тия неща не се учат в КГБ; да, пичове – две трети от страната не е газифицирана, ама дърва има бол и да, пичове – вярно е, че валутният ни резерв е в долари и се пази в американски банки..."

И още много неща може да каже джуджи, но и да ги каже, българските мур-зилки пак ще викат "Лъжа е – Русия е вели-ка!" :-)

Yanni Dimitrov

ПЪЛНО Е С УРОДЛИВИ В МОРАЛНО ОТ-НОШЕНИЕ ХОРА ОКОЛО НАС, НЕ ЗНАЯ ДАЛИ СТЕ ГО ЗАБЕЛЯЗАЛИ... неделя, 16 август 2015 г.

Седя на пейка в градинка в центъ-ра на Пловдив. Минава млада циганка с дете и проси пари "за хляб". На съседна пейка седи възрастна дама или другарка, най-вероятно пенсионерка, която яде нещо с лъжица от прозрачна кутийка (купила си го е от магазина, предполагам). Когато циган-ката с детенцето застава пред нея, дамата или другарката, не преставайки да дъвче и да гребе от съдържащото се в кутийката,

започва да й обяснява, че младите жени като нея трябвало да работят, а не да про-сят. И че за да я научи на това, няма да й даде пари. Преди била давала, но решила вече да не дава. И така нататък.

Говори тия неща нашата тъй мо-рална дама или другарка – и продължава да дъвче без капчица смущение. Детето, което циганката води, я гледа право в устата и преглъща. Нашата морализаторка обаче не се смущава от нищо и продължава да си куса от кутийката и да дъвче. Като се напри-казва, моралната дама или другарка гони циганката, която отива към съседната пей-ка... там също с досада я отпращат.

Пълно е с уродливи в морално от-ношение хора около нас. Не зная дали сте го забелязали... пълно е...

ДАЛИ МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО И НАУКАТА ЩЕ СЕ ТРОГНЕ ОТ ТЕЖ-КОТО СЪСТОЯНИЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНА-ТА СФЕРА – И КОГА ЩЕ СЕ РАЗТРЕВОЖИ ТАКА, ЧЕ ТОВА ДОРИ ДА МУ ПРОЛИЧИ?! понеделник, 17 август 2015 г.

Както вече писах – виж Получих светкавичен отговор от страна на РИО-Пловдив на моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образо-ванието и науката – щефката на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова ми отговори на по-рано изпратено и до нея писмо до г-н Ми-нистъра на образованието и науката: виж моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образованието и наука-та. Отговорът на г-жа Киркова обаче не ме задоволява, затова тази сутрин решавам да й отговоря в писмен вид, ето какво се нало-жи да й напиша (смятам, че за започващата наша полемика се налага да бъде инфор-миран и г-н Министърът, ето защо пращам копие на отговора си и на него):

До проф. Т.Танев, Министър на образованието и науката, София

До г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив

ПИСМЕН ОТГОВОР

от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, живущ в Ж.К. Тракия, бл. ..., ап. ..., тел.

0878269488

Уважаеми господин Министър, Уважаема госпожо Началник, Получих неочаквано бърз отговор

на своето запитване от страна на уважае-мата госпожа Иванка Киркова, началник на РИО-Пловдив, за който най-сърдечно й благодаря! Проблемът наистина е спешен, налага се да бъдат предприети и някои неотложни мерки, защото в тази област, именно, подбора и назначаването на учите-ли, ситуацията е направо катастрофална: произволът, субективизмът, даже корупция-та от страна на всевластните феодални тирани, директорите на училища, са общес-твена тайна, тук интересът на младите, на учениците, е нещо, което слабо интересува въпросните пълновластни господари на уж обществените, впрочем, училища. По тази причина съм дълбоко убеден, че по тия проблеми е необходим спешен и то напълно честен, открит публичен дебат, за който крещящо абсурдният случай с моето увол-нение от ПГЕЕ-Пловдив е само добър по-вод. Воден от това високо съзнание реша-вам да отговоря на писмото Ви, уважаема госпожо Киркова, като се считам за длъжен да информирам и г-н Министъра за повдиг-натите по необходимост въпроси. Разбира се, налага се да публикувам своя отговор в блога си, с надеждата и общността, гражда-ните да бъдат информирани за сериозните проблеми. Вярвам, че този е начинът: ако не бъде пробудено гражданското съзна-ние за необходимостта от коренни про-мени в образователната сфера, то това ще означава, че никакви промени в тази сфера просто няма да се случат. Темата е голяма, ще се огранича по принуда с най-важното, по моето разбиране.

Госпожо Киркова, не мога да прие-ма твърдението Ви, че моето право "на труд, на избор на професия и на място на работа", както сте се изразила, не било изобщо нарушено в резултат на недопусти-мо грозния и чисто волунтаристичен начин, по който бях отстранен от работата си в ПГЕЕ-Пловдив. Това, че е налице висящ съдебен спор относно законосъобразността на моето уволнение съвсем не означава, че различните по-висши административни органи във Ваше лице, уважаеми г-н Минис-тър и уважаема госпожо Началник, трябва да стоят напълно безучастни спрямо произ-вола, който беше упражнен спрямо мен. Защото този произвол беше невъзможен без участието на лица от йерархичната административна пирамида на ръководена-та от Вас институция, именно инспекторката по философия г-жа А. Кръстанова и дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Понеже ръководените от Вас органи до този момент не са взели отноше-

ние и не са наложили дължимата наказа-телна санкция върху превишилите правата си по толкова фрапантен начин указани длъжностни лица, това означава, според канона на административната система, на която служите, че именно Вие поемате отговорността за поведението им; по този начин излиза, че ангажирате и замесвате цялата институция в репресията, която беше упражнена спрямо мен. А това е вече съвсем недопустимо: аз съм български гражданин и данъкоплатец, не може цялата мощ на моята държава да се стоварва върху мен – и то просто защото на някакви длъжностни лица, видите ли, това им се било приискало! Моля Ви да положите пот-ребните усилия с оглед да вникнете и да съумеете да схванете в нейната цялост ужасно тежката ситуация, която се породи в резултат на проведената наказателна акция по моето уволнение, организирана и осъ-ществена с участието на подчинените Ви и провинили се длъжностни лица, именно инспекторката по философия г-жа А. Кръс-танова и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова.

Моля Ви да не се отнасяте така формално към възникналия толкова любо-питен и многозначим административно-пра-вен казус – а той има не по-малко значими и психологически, и нравствени, и чисто чо-вешки измерения! Вашият отговор, уважае-ма госпожо Киркова, простете, лъха на формализъм, което означава, че сте си позволила да пренебрегнете истински важ-ната, същностната страна на нещата. Моля Ви, опитайте се да вникнете в съзнанието на оня произволно взет директор на учили-ще, в което аз съм си подал документите, кандидатствайки за обявено учителско място по философия. Разбира се, че в съзнанието на такъв административен ръ-ководител ще се разрази твърде сложна душевна драма и колизия, в резултат на която той, разбира се, няма да намери сили да дръзне да избере за спечелил кандидат, примерно, мен; това, оказва се, е изключе-но, той ще бъде заставен (от логиката на системата и от изискванията на самата тъй сложна и тежка правна, психологическа, нравствена и пр. ситуация!) да избере всеки друг кандидат, но само не мен. Дори и само заради това, че човекът просто ще предпо-чете да си няма проблеми и главоболия с инспекторката по философия А.Кръстанова, знаейки предварително нейното отношение към моята персона; разбира се, нормално е той още преди това да се е консултирал с нея, което пък означава, че тя няма начин да не повлияе и то съвсем субективистки преднамерено на решението му. При това положение да твърдите, че моите опасения за това, че са ми нарушени правата са неоснователни, простете, е същинска гавра спрямо мен, да, това е израз на недопусти-ма гавра, която по безцеремонен начин продължава репресията спрямо мен, на която съм жертва от две години насам.

Аз съм поставен при това положе-ние в ситуацията да участвам в предрешени априори и обречени "учителски конкурси", защото наистина ще бъде цяло чудо някой директор на училище да посмее да си поз-воли лукса да застане срещу длъжностни лица, от които зависи решително неговия административен и всякакъв друг комфорт. Ето за това става дума, на това основание аз си позволих да оценя отговора Ви като формален и формалистки, от само себе си се разбира, че в рамките на представената тъй объркана и тежка ситуация просто няма как да не са нарушени, и то по най-очебиен начин моите фундаментални човешки, граж-дански и конституционно гарантирани пра-ва, свързани с правото ми на труд. Оказва се, че аз фактически в тази ситуация съм лишен от преподавателски права, и то на "основанието" на един толкова спорен и изцяло волунтаристичен административен акт на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, имам предвид нейната заповед за моето уволнение с мотива, представете си, "пълна некадърност", "не става за учител", "тотална липса на качества да бъде учител", "абсо-лютно негоден за системата"! А тия квали-фикации, произтичащи от нейната одиозна заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 как, позволете ми, ще повлияят на решени-ето на съответния директор на училище, в което има обявено място за учител по фи-лософия – позволете ми да запитам и за това?! Още ли смятате, че моите опасения за това, че са ми нарушени правата, са "неоснователни"?!

Да, директорите на училища реша-ват всичко около избора на учители в свои-те училища, те са овластени да правят това, но те нямат никаква фактическа автономия в тази посока, техните права са напълно формални – защото те, от друга страна погледнато, са просто длъжностни лица в една субординирана и строго йерархична административна система. Е, директорът може да направи всичко, може да си избере когото иска за учител, но той ще предпочете да умре, но да не назначи за учител човек, за чийто избор предварително знае, че висшестоящите началства няма да са до-волни. Преди години директорката на Хума-нитарната гимназия "Св.Св.Кирил и Мето-дий" в Пловдив г-жа Соня Киркова дори си позволи да предпочете да назначи за учи-тел по философия кандидат, който даже нямаше базово образование по философия (!!!), позволи си да назначи за учител по философия лице, имащо базова специал-ност... химия (!!!), можете да я попитате за този интересен случай; тогава тя отхвърли моята кандидатура (въпреки че имам не само изискващата се специалност, но и съм с I-ви клас квалификация), наложи й се да има проблеми с правосъдието, можете да я попитате за този случай, тя е жива и здрава и още си благоденства като директор на същото това училище! Ами какво да кажем за подвига на Вашия любимец, уважаема госпожо Киркова, имам предвид директора

на СОУ "П. Хилендарски" в Пловдив много-уважаемият г-н Соли Христов, който, като го попитах защо при други равни условия все пак е предпочел друг кандидат, има доб-лестта да ми отвърне, че го бил предпочел понеже другият кандидат бил... жена!!! Да, точно този "аргумент" ми заяви многоуважа-емият почетен и тъй многогодишно власт-ващ директор-патриарх Соли Христов, из-тъкна ми това сексистко основание, воден от съзнанието, че директорите наистина могат да си правят всичко, каквото им ским-не; с изключение обаче на едно-единствено нещо, а именно: да решат нещо, което няма да се хареса на висшестоящото началство. Та много Ви моля, уважаема госпожо Кирко-ва, наистина да се опитате да вникнете в създалата се ситуация по същество, а също така и да се опитате да изобретите някакво решение, което ще Ви помогне да предотв-ратите още по-нататъшно затъване в неп-роходимото административно-правно тре-савище, в което институцията се оказа благодарение на действията на двете нейни самоотвержени труженички, именно инспек-торката по философия г-жа А.Кръстанова и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоян-ка Анастасова.

Аз в първото си писмо имах добри-ната да Ви подхвърля един възможен вари-ант за измъкване от въпросното тресавище: за да освободите директорите на училища от душевните терзания, за които толкова определено Ви намекнах, да ми издадете една служебна бележка, в която вкратце да обясните създалата си ситуация и да ги помолите да решават проблема за избор на учител по философия без да се влияят от толкова тежкия правен, административен, психологически, нравствен и какъвто искате още казус, създал се в резултат на тъй импровизираните волунтаристични дейст-вия на въпросните две труженички на сис-темата, а именно от инспекторката по фи-лософия г-жа А.Кръстанова и най-вече от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоян-ка Анастасова. Ако от името на институция-та ми бъде издаден такъв един документ, той може да спомогне нещата да бъдат поставени на сравнително чиста и що-годе честна основа. Разбира се, далеч съм от мисълта, че по този начин проблемът може да бъде изцяло и то задоволително решен. Но това е все пак нещичко във вярната посока. Аз се надявам, че Вие, като опитен ръководител, ще изнамерите разумно и мъдро решение на толкова интересния казус, който се породи в рамките на прогни-лата изцяло административна система в образованието, която точно на това основа-ние всеки ден поражда какви ли не крещящи противоречия, алогизми, абсурди, идиотщи-ни и пр.

Проблемът за избор и назначаване на учителски кадри от страна на пълновлас-тните феодални владетели на уж общест-вените училища у нас е страшен, изключи-телно тежък. Всеки ден в системата се вършат какви ли не директорски своеволия,

от което в крайна сметка, разбира се, стра-дат най-вече учениците, страдат най-вече младите, те са именно най-ощетените. Толкова екстравагантният и крещящо аб-сурден случай с моето изцяло волунтарис-тично уволнение от страна на тъй неумори-мата директорка на ПГЕЕ-Пловдив (подпо-могната усърдно от инспекторката по фило-софия А. Кръстанова) просто е един изрази-телен симптом за наистина тежката ситуа-ция не само в това отношение, а и във връзка с катастрофалното състояние на цялата системата. По тия въпроси трябва много да се мисли и обсъжда, необходим е целенасочен, свободен и демократичен дебат, с оглед да се очертаят контурите на някакъв що-годе рационален и приемлив изход: проблемите не могат да се решат със замазване, с притъпяване на остротата им, както това, за жалост, се прави от страна на примерните служители на прогнилата и тъй изгодна им, кой знае защо, анахронична и ретроградна система.

Воден от това съзнание си позво-лявам да Ви провокирам към един такъв дебат; радвам се, уважаема госпожо Кирко-ва, че откликнахте на предизвикателството ми за диалог. Да се надяваме, че в резултат на нашия започнал вече диалог ще се разт-ревожи и някой от по-високите етажи на системата, примерно, да речем, и самият многоуважаем господин Министър на обра-зованието и науката, току-виж, се разтрево-жил?! Да, уважаеми г-н Министър на обра-зованието и науката, интересно ми е да запитам: а Вие лично тревожите ли се за тия проблеми? Питам понеже, простете, това изобщо, ама изобщо не Ви личи! Аз смятам, че такъв един дебат по тия толкова горещи и остри проблеми ни е съдбовно необходим, ето, според силите си, правя нужното той да се разгори. Надявам се и г-н Министърът на образованието и науката да се трогне в един момент от тежкото състоя-ние в образователната сфера и да се разт-ревожи така, че това дори да му проличи. Мисля, че една обществена дискусия по тия проблеми ще бъде изключително полезна и дори целебна, а болната система се нуждае от спешно лечение – защото е застрашен самият организъм, болестта вещае немину-емата агония и тоталния провал и крах на цялата система.

Ще очаквам с интерес Вашия отго-вор. Надявам се, че този път няма да се отнесете чисто формално към моите безпо-койства и предупреждения, ще вникнете по-основателно и задълбочено в сложилата се тъй тежка ситуация, което е необходима предпоставка за разумното й решаване, за приемливия изход от нея. 17 август 2015 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ВЪВ ВРЪЗКА С НАДУЛИЯ ГЛАВИТЕ НИ ПРИЗИВ "КУПИ БЪЛГАРСКОТО!" ЧУЙТЕ ТАЗИ ПЕСЕН понеделник, 17 август 2015 г.

Във връзка с надулия главите ни призив "Купи българското!" ви предлагам тази песен.

Radomir Parpulov

"ПРЕМЪДРИЯТ" КОРМЧИЯ ПУТИН понеделник, 17 август 2015 г.

Ето и корицата на новата книжка на спи-сание ИДЕИ, която предстои да излезе от печат до края на август

Ето как ще изглежда корицата на

новата книжка на списание ИДЕИ (втора за

тази година, 20-та от създаването на списа-нието), която предстои да излезе от печат до края на август. На предната корица е портретът на американския философ Уилям Джеймс. В сайта на списанието можете да видите и съдържанието на тази книжка, в нея са включени ценни текстове, между които и на Уилям Джеймс,Едмунд Хусерл, Мераб Мамардашвили, Жан-Пол Сартр, Едмънд Бърк и други.

Който желае да си набави хартие-ното издание на този брой, да заповяда да даде заявката си на имейла ми.

152 страници качествен текст мо-жете да имате само за 6 лв. (1 лев добавка към цената от 5 лв. – за пощенски разходи по изпращането, по транспортирането).

Съдържанието на новата книжка на фи-лософското списание ИДЕИ понеделник, 17 август 2015 г. СЪДЪРЖАНИЕ: НЕЩО КАТО ПРИЗИВ Нека бъдем добри, нека бъдем човеци! Всеки един от нас е несъмнено виновен за всички и всичко на земята Проблем за размисъл и за обсъждане: до какво води поисканото и непоисканото доб-ро? ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕ-НИЯ Допустимо ли е в българско философско списание да бъдат публикувани и текстове на руски, т.е. на старобългарски език? Изглежда сам Бог поддържа списание ИДЕИ щом толкова години то продължава да съществува без никаква поддръжка отникъ-де В състава на международната редколегия на сп. ИДЕИ влезе будистка монахиня, доктор на философските науки и лично позната на Далай Лама Очакваме излизането от печат на новата книжка на списание ИДЕИ Най-нежелани и най-непотребни у нас кой знае защо са тъкмо най-важните, истински важните неща Ако трябва, ще тръгна да прося на улицата, но списанието пак ще го издам, ще платя и тази книжка някак! Следващата книжка на сп. ИДЕИ ще бъде посветена на кьонигсбергския мъдрец Има-нуел Кант, който може да се определи като Сократ на нашето време СВОБОДОЛЮБИЕТО С показното почитане на Левски се мъчим да избиваме комплексите си на нация, която не уважава свободата (ОЩЕ >>>)

УВОЛНИХ СВОИТЕ ДЕЖУРНИ ЩАТНИ ОПЛЮВАЧИ, КОМУНОИДИТЕ КАНЕВ, МАРИНОВ И ДИЧЕВА понеделник, 17 август 2015 г.

Във фейсбук написах преди малко след-ното съобщение, препечатвам го и тук:

Реших най-сетне да уволня (да блокирам) своите дежурни щатни оплювачи, именно комуноидните хейтъри и тролове Dimitar Kanev, Ivan Marinov, Elena Dicheva, които досега друго не правеха освен, както и подобава, от сутрин до вечер, а също така и нощем, да ме плюят кой откъдето и както свърне, по възможност най-усърдно и нагло.

До този момент правех с тях някои свои проучвания, свързани с изучаването на тъй уродливото късно комунистическо (ко-муноидно) съзнание, но след като си за-върших проучванията, реших да изпратя тия таваришчи и другари в заслужена почивка, именно, в пенсия.

Да видим сега дали няма да им се наложи да си направят нови профили, та да си продължат службата. :-) Комуноидите са неунищожима напаст...

ИМА СМИСЪЛ ОТ ПРЕДАВАНЕТО БИГ БРАДЪР вторник, 18 август 2015 г.

Всеки индивид е интересен. Всеки човек е загадка. Всяка личност е интригу-ваща тайна. Човешките отношения са много любопитна тема за изследване.

В този смисъл има смисъл от пре-даването БИГ БРАДЪР. След като се наг-ледахме на доморасли "звезди", сега в предаването има непознати хора, което е предпоставка да е значително по-интерес-но.

Ако настройката към него е подо-баваща – именно познавателна, именно да изучаваме човека и човешките отношения – в това предаване наистина има смисъл. Никаква "тъпня" не е това предаване, да имат много здраве от мен тия, които смятат, че било, видите ли, "тъпня"; напротив, може

да е много поучително! Но то всичко си зависи от отделно взетия човек: от това какво сам представляваш зависи онова, което виждаш, възприемаш и си предста-вяш, каквото намираш в живота си и т.н.

СЛЕД УКРАЙНА В ОПТИКАТА НА ТАКА "ЛЮБВЕОБИЛНАТА" ПУТИНОВА ИМПЕР-СКА ЕКСПАНЗИЯ И АГРЕСИЯ ИДВА БЪЛ-ГАРИЯ вторник, 18 август 2015 г.

Путин изненадващо призна: България ни е духовно близка, ще развиваме отноше-нията си с нея

Членството на България в НАТО не означава, че Русия няма да развива отношения с тази страна, заяви днес руският президент Владимир Путин, ци-тиран от ТАСС.

По думите му членството на Бъл-гария в НАТО е свършен факт, но това не означава, че този факт притеснява по няка-къв начин Москва.

"Не знам дали самата България се радва (на членството). Решението обаче е взето, това е суверенен избор на българс-кия народ, ние се отнасяме към него с ува-жение и ще работим с България независимо от всички сложни въпроси, свързани с реа-лизацията на каквито и да е проекти, в това число в областта на енергетиката, като например Южен поток", каза руският прези-дент по време на работна визита в Ялта, Крим, цитиран от ТАСС и БТА.

Той припомни, че София се е отка-зала от този проект. "Това не значи, че ние не възнамеряваме да развиваме отношения с България", заяви руският държавен глава.

Путин подчерта, че Русия смята България за много близка в духовен и исто-рически план страна и възнамерява да развива с нея отношения във всички нап-равления. Кратък мой коментар: Путин дали с тия думи не смята и към България, и към бълга-рите да покаже същото "чувство за близост" и същата "братската любов" – след като по такъв убедителен начин вече ги показа към Украйна и към украинците?! СРЕЩУ ЛАКОМАТА ПРЕГРЪДКА НА ХИЩНАТА РУСКА МЕДВЕДИЦА ПОМАГА САМО НАТОВСКАТА ОТБРАНА

вторник, 18 август 2015 г.

Из: Путин подава морков на троянския си Борисов въпреки натовската тояга, Ав-тор: ИВО ИНДЖЕВ

... В едно от онези интервюта, кои-то вече десетилетие и половина няма как да са случайни в страната да удавеното в Баренцово море свободно слово, Путин днес заявява апетит за нова прегръдка на руската мечка с троянското й пони Бълга-рия, оприличавано до скоро на прозападна блудница от близките му шовинистични слуги като Жириновски и Рогозин. Путин декларира без никакъв видим повод пред агенция ТАСС желание за близки отноше-ния с България въпреки членството й в НАТО.

Кой ли ще да е невидимият повод, освен видимото съглашателство на премие-ра Борисов, демонстриращ несъгласие със западните санкции, паднал на колене пред Путин като невинен субект на европейския натиск за присъединяване към тези санк-ции?

Проблемът с руската мечка е в то-ва, че тя е хищник, от който отделен човек не може да избяга нито по суша, нито на дърво, нито във вода. Срещу нейната лако-ма прегръдка помага само колективната отбрана.

БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА Е ФАБРИКА ЗА БЕЗЛИЧНОСТИ: ТЯ Е ИЗЦЯЛО НЕСЪВРЕМЕННА И В ТОЗИ СМИСЪЛ Е ВРЕДНА ЗА БЪДЕЩЕТО НА МЛАДЕЖТА И НАЦИЯТА НИ вторник, 18 август 2015 г.

Наближава началото на новата учебна година. Почти кажи-речи измина най-щастливото време за младите: лятната ваканция. С всеки изминал ден оттук-нататък ще се приближава неотвратимо идването на "училището-мъчилище". Ходе-

нето на училище за много млади хора, за много деца може да се свърже, да се опри-личи, примерно, с ходенето на зъболекар: да де, само обаче да се ходеше на училище толкова рядко колкото се ходи на зъболе-кар; уви, на училище се ходи всеки ден, представяте ли си да ходиш на зъболекар всеки ден – и то в продължение на много години? В училището-мъчилище се случват всеки ден доста твърде неприятни неща, в сравнение с които и ходенето на зъболекар може да бъде предпочетено. Защо е така, нима не може училището да се свързва с най-приятни и забавни неща? Защо в съз-нанията на всички днешното училище се свързва с принудата да правиш толкова крайно досадни, неприятни, убийствено скучни, безполезни, изнервящи и пр. неща? Училището било "необходимо зло", подобно тъкмо на ходенето на зъболекар. Или на казарма – слава Богу, днешните млади не ходят поне на казарма! Не ходят ли? Ами че училището какво е? Много наподобява казарма, моделът е все един и същ, абсо-лютно еднакъв. (Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК РАЗГОВОР С МЛАД ЧОВЕК, ДОБРЕ ПОКАЗВАЩ ЩО ЗА "МАТР`ЬЯЛ" ИМАМЕ вторник, 18 август 2015 г.

От два дена имам нов ученик. Млад човек. От едно село наблизо до море-то е. Щял да идва есента в Пловдив да учи в един от тукашните "университети". Почти не сме разговаряли, но е общителен, не зная защо но ме пита това-онова. И аз се опитвам да го разбера що за личност е. Ето какъв кратък разговор проведохме тази сутрин. Разговор, който добре показва що за "матр`ьял" имаме: Млад човек: Добро утро как си? Аз: Добро утро, мерси, добре съм, ти как си? Виж нещо, интересно ми е как ще го възприемеш. Млад човек: Добре съм и аз. Видях. За училище са отнася и за ваканцията. Аз: Обичаш ли ваканциите? :-) Млад човек: Ами да са кажи не много щото няма какво да правя в нас. Аз: Чети книги примерно. :-) Млад човек: А аз да чета книги? Чуваш ли се? Досега само една книга съм чел. Повече не съм.

Аз: Е, ще станеш като Бойко Борисов щом си чел само една книга! И той само една книга е чел. :-) Ще процъфтиш и ще бъдеш велик като него! Аз като съм прочел два-три вагона книги какво постигнах? Нищо. Най-беден и гладен учител по философия съм...

Младежът нещо се умълча. Не знам защо. Може пък да се замисли? Ако реагира някак ще ви известя непременно...

СААКАШВИЛИ НОКАУТИРА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН вторник, 18 август 2015 г.

Саакашвили прокомментировал слова Путина об иностранцах в украинской власти

Глава Одесской областной госад-министрации Михаил Саакашвили отреаги-ровал на реплику российского президента Владимира Путина относительно того, что назначение в правительство Украины и органы региональной власти иностранцев — позор для Украины.

Саакашвили на своей странице в Facebook напомнил Путину о грузине, уп-равляющем страной, по которой Путин очень скучает.

«Владимир Путин во время своей незаконной поездки в Крым выразил сожа-ление по поводу того, что людей с иност-ранным происхождением назначают на должности в Украине. Может я что-то путаю, но случайно это не тот ли самый Путин, который всегда особенно положительно относился к одному грузину, который 30 лет управлял той страной, по которой Владимир Владимирович все время скучает?» — на-писал одесский губернатор.

Напомним, что 17 августа прези-дент Российской Федерации Владимир Путин вылетел в оккупированный Крым, где раскритиковал руководство Украины за назначение в правительство и региональн-ые органы власти иностранных граждан.

КРЕМЪЛСКАТА ШИЗОФРЕНИЯ – ПОСЛЕ-ДЕН СТАДИЙ

ХА, ТА В РУСИЯ И ЗАМОЖНИТЕ МУЖИЦИ НЕ СЕ ХРАНЯТ КАТО ТОЯ ПОРОБЕН БЪЛГАРИН! сряда, 19 август 2015 г.

Достоевски за руската завист към бълга-рите

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодува-ние. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем – но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.

Първо на кореспондентите от ар-мията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…

Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтер-заните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навли-зайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена предс-тава за българите ние тръгнахме от брего-вете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поро-бените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църк-ви на всяка джамия – и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” – кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накри-во!…”

И се надигна врява. Чуйте, госпо-да, как смятате: получавате ненадейно

невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш прия-тел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радос-тен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадва-те, че той е жив и по-здрав от вас.

Разбира се, човешко е да се ядо-сате малко – но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия харак-тер и да вадите наяве недостатъците му… А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че имен-но русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените бъл-гари, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобожда-ваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.

Б.БОРИСОВ НЕ Е САМО МЕДИЕН ИДОЛ, ТОЙ Е И МЕДИЙНО ТВОРЕНИЕ сряда, 19 август 2015 г.

Любителят на даване на интервю-та е в стихията си! Дръж се земльо, Боко те гази!!! БЕЗ РЕФОРМИ И ТО ИСТИНСКИ СТРАНА-ТА НИ Я ГРОЗИ ТОТАЛНА КАТАСТРОФА, ПРОВАЛ ПО ВСИЧКИ ЛИНИИ, ИЗГОНВА-НЕ ОТ ЕС И НАТО И ЛАПВАНЕТО Й ОТ ХИЩНАТА РУСКА МЕЧКА сряда, 19 август 2015 г.

Връщайки се от Америка Радан Кънев е написал в блога си интересен ко-ментар: Jet lag размисли. Заслужава да се прочете. Защото поставя доста проблеми. Налага се да се проведе разговор и да се

обсъди позицията му. Защото стоенето във властта влияе, предполагам, на оптиката на виждане. Някои неща, като си във властта, ти изглеждат криви, не каквито са в дейст-вителност. Там Р.Кънев пише по един важен въпрос, именно за компромиса. Аз отдавна исках да пиша по този същия въпрос, но все отлагах. Е, сега ми се удава такава възмож-ност. Но се оказа, че Огнян Минчев вече е реагирал на написаното от видния ни ре-форматорски политик; двата текста са доб-ра предпоставка за обсъждане, за дискусия; ето какво пише О.Минчев:

Споделям патоса на редовете по-долу – с две уточнения. Първо, компроми-сът е ежедневие в демократичната поли-тика. Затова най-важния въпрос са грани-ците на компромиса. Един компромис може да забави движението ти напред. Един компромис може дори да те върне назад – ако ти позволи да мобилизираш силите си за бъдещо надмощие. Неправо-мерен е този компромис, който унищожава дългосрочния ти потенциал да вървиш напред, който подкопава самите основи на твоята подкрепа, на идентичността ти, който размива посоката на твоето дви-жение напред.

Второ, местните избори ще бъ-дат етап в решаването на нещо важно: ще успее ли ДПС да купи гласовете на подавляващо мнозинство от ромското население в България, за да осъществи разделението на позиции в българската политика по етнически признак. Ако това се случи – много малко от дневния ред на реформаторите ще бъде реалистична цел от тук нататък.

Това пише О.Минчев. Споделям тезата му. Трябва да се мисли за допусти-мите граници на компромиса. Има компро-миси, които са вредни, непозитивни. Такива компромиси изтощават силата на съответ-ната организация, блокират енергията на хората, които са й причастни, един вид са разрушителни. След такива компромиси дадени организации, които безразсъдно са си ги позволили, падат бездиханни и уми-рат. Компромисът е нещо като целувка с вампир. Рисковано нещо е компромисът: може в един момент вампирът да те захапе за шията. (Я какво стана с Царо като се цуна с комунистите и ченгетата? Неговият при-мер е най-фрапантен. Този пример показва всичко, излишно е да се говори повече.) Компромисът по начало е сделка. Има вся-какви сделки. Въпросът е: в името на какво се сговаряш с този или онзи. И ето че опи-

раме до ценностите, в името на които се правят някакви компромиси. И за жертвата, която се прави заради тях. И за цената, която неминуемо трябва да се плати. Всеки компромис си има своята цена. Всичко на този свят си има своята цена. В това число и компромисите. И това нещо Р.Кънев тряб-ва да го е научил като е бил в Америка. Аз го знам без да съм бил. Американците доб-ре знаят, че всяко нещо в този живот си има своята цена. За безплатни обеди мечтаят само празноглавците у Нашенско...

Ако си пожертваш принципите, ако заради даден компромис отидат по дяволи-те ценностите ти, ако заради него убиеш вярата на хората, доверието им, ако поруга-еш морала, тогава такъв компромис е убийствен. Ако обаче компромисът е за доброто на страната, т.е. е в името на нещо по-висше и вдъхновяващо, само тогава той е оправдан. Ще дойде време и хората ще разберат и ще оценят. Има истини и цен-ности, които не бива да бъдат жертвани. Аз лично смятам, че допустим е оня компро-мис, който може да издържи на една в осно-вата си морална проверка. Колкото и да звучи наивно това, то е нещо като лакмус за разпознаване на това кои компромиси са убийствени, а кои са животворни. Ако си направил политическа сделка, в резултат на която си разочаровал в нравствено отноше-ние твърде много хора, то тази сделка не си е струвала. Ако след тази сделка хората почнат да те възприемат вече като човек, който не заслужава доверие, т.е. ако лич-ността ти бъде компрометирана, компроми-сът не си е струвал. Работата се свежда до това какво печелим като губим и какво губим като си мислим че печелим. Има едни уж "маловажни" нюанси, които в крайна сметка се оказват решаващи.

Властта е нещо много коварно. Тя е инструмент. Не цел, не самоцел, а само средство за нещо друго е властта. Превър-неш ли стоенето във властта в цел и само-цел, усетят ли това хората, избирателите, край, ти вече си свършен като политик. Хората оправдават стоенето във властта само ако то е за тяхното добро. Тоест ако се свърши някаква полезна работа с оглед поправянето на нещата. Тежка работа за напредъка на страната е стоенето във властта, не нещо друго. Е, само ако рабо-тиш яко и то във вярната посока, тогава всякакви жертви, всякакви компромиси ще бъдат оправдани.

Примерно, Костов направи сума ти компромиси с разните нездрави елементи в СДС и ОДС навремето (да не ги изброявам, всички знаят имената на тия политически трупове, разните му там Бисеров, Ментата, Бакърджиевци, Петър Стояновци и пр.) защото беше вдъхновен от една голяма цел: да проведе икономическата реформа, да постави икономиката на страната на непоклатимата основа на частната собстве-ност, та да проработи най-сетне тази ико-номика, да не бъде повече крадена от чен-гетата и от комунистическата руско-

българска мафия. Трябваше да прави сума ти компромиси за да издържи цял мандат, за да излъже тия всичките продажници някак, да запази парламентарното мнозинс-тво и България също така да реши най-важните стратегически въпроси: извеждане-то на страната от руската орбита, влизането й в западната орбита, в Европейския съюз и в НАТО. Ето заради тия велики и изцяло оправдани цели, които са именно за добро-то на страната, историята ще оправдае всички ония компромиси, които Костов беше принуден да направи.

В абсолютно същата ситуация са и сегашните реформатори, принудени да си партнират с политически сили "от кол и въже", именно ГЕРБ, АБВ, Патриотичен съюз. Коалиция тип "шарена и кърпена циганска черга". Но имат едно оправдание да стоят в тази коалиция: реформите. Образователна, здравна, правосъдна. В една-две от тия посоки страната да дръпне напред, да настъпи пробив, нещо истинско и то във вярната посока ако бъде направено, то всички компромиси ще бъдат смислени, оправдани и извинени. По плодовете им ще ги познаете. Резултатите са важни. Ако обаче се окаже, че същинският мотив за тази коалиция са не реформите (те, видите ли, са за "балъците"!), а самото стоене във властта, перченето пред камерите и пред репортерките, упойването от наркозата на властта цели четири годинки, то тогава, разбира се, в крайна сметка ще се плати ужасно тежка цена. То стоенето във власт-та, ако се разбира точния й смисъл, е пос-тоянна борба, отсяване на истинското от ефимерното, властта не е друго, а носене на огромна отговорност, произлизаща от твоя дълг пред избирателите, пред страна-та.

Б.Борисов стои във властта не за-щото има някакви идеи за смислени рефор-ми – не, нема такова нещо, нема да се излагаме сега! – он стои във властта само за да крепи изгодното за някой (и изцяло вредно за народа) статукво. Тази, чини ми се, е неговата задача, он си беше охрани-тел, такъв ще си остане и като политик; он друго не може, абе не може – и това е. След като във властта се изредиха продажни и вредни мижитурки-пачаври като Царо, Дмитрич, Гоце Първанов и цялата останала ченгесарска сволоч, самата историческа необходимост, логиката на живота в един момент вече изискваше да се роди отново голям реформатор от ранга на Костов (той самият Костов си беше жив и здрав, но ченгетата и медийните мерзавци, срещу пари, разбира се, и под диктовката на Кре-мъл, бяха направили нужното Костов, тех-ният кошмар, повече да не може да се вър-не във властта).

Е, вместо да се роди такъв рефор-матор, се роди един... мишок, именно Бори-сов, който, нека да не си кривим душата, е плод и произведение на същите ония под-молни сили, чиито свидни рожби бяха имен-но мижитурките и олигархичните слуги, т.е.

Царо, Дмитрич, Гоце и вся остальная. Боко направи каквото можа още пет-шест години страната да буксува и да пропилее златни шансове за излизане от несвършващата криза, но той, горкият, не само че нема никакви идеи и познания за това как стават тия неща, не само че нема и воля, он даже нема и характер, нищо нема; от него ре-форматор не става, от политическо менте реформатор не става, от стъкълце диамант не става. (От... лайно парфюм не може да се направи; това ми беше на пръстите да го напиша, ама се въздържах – заради добрия тон се въздържах...)

Това е положението. И в тежката, плачевна ситуация беше разумен и оправ-дан компромис реформаторите да застанат до титана Боко (който още държи част от чувствата на малоумния и наивен народец) с оглед въпреки всичко нещичко в сферата на реформите да бъде направено – щото страната я грози пълна катастрофа. Без реформи и то истински, страната ни я грози тотална катастрофа, провал по всички ли-нии, осиране, с извинение, отвсякъде, из-гонване от ЕС и НАТО и лапването й от хищната руска мечка. За да не се допусне това, към което уверено ни водеше "велики-ят кормчия" Бойко Борисов, реформаторите бяха длъжни да се опитат да направят нещичко с оглед тази злокобна евентуал-ност да не се случи; те бяха длъжни да направят куп компромиси в името на една цел: реформите, гарантиращи едно по-достойно бъдеще на многострадалната ни родина.

Провалят ли се една по една всич-ките реформи (образователната решително се провали, за нея вече никой даже и не помни, дори реформаторският министър на образованието и науката съвсем забрави за нея!), окаже ли се, че всички приказки за реформите са били само приказки или кьорфишек, остане ли само седенето и пъченето във властта, респективно само перченето у Парламенто, даването на ин-тервюта пред възторжените репортерки с влажни погледи (които така силно въздейст-ват, примерно, на многострадалния минис-тър Москов!), тогава всичките компромиси ще се стоварят връз главите на неосъщест-вените реформатори-ментета, които ще трябва да платят същата цена, която плати-ха въпросните мижитурки, пачаври и поли-тически трупове, именно Царо, Дмитрич, Гоце и прочие.

Да, същата цена ще се наложи да платят неосъществените реформатори ако допуснат да се превърнат в реформатори-ментета: грози ги евентуалността неминуе-мо да се превърнат в жалки политически трупове.

Толкоз. Мисля, че казах главното. Останалото са подробности.

ГОРКОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ, ГОРКИТЕ НИ ДЕЦА! сряда, 19 август 2015 г.

Попаднах на интервю на Ваня Кас-трева, зам.-министърка на образованието и нàуката, по националната държавна телеви-зия беше. Насилих се да го изгледам цяло-то, с оглед да разбера нещичко за психоло-гията на тия хора, които стоят начело на министерската чиновническа образователна йерархия. Какво установих ли?

Какво да ви кажа – гола водица е тази Ваня Кастрева – толкова ли немаше кой да турят за зам.-министър, та туриха туй смешно-тъжно недоразумение?!

Първо, говори пълни алабализми, личи си, че няма никакъв поглед за реална-та ситуация и проблеми. Второ, единствена-та й грижа е да лъже, че уж нещо разбира. Трето, пълно лицемерие, въздух под наля-гане. Да ме прощава, но не е требвало да се напъва да заема такава висока публична длъжност, щото оттам всичко се забелязва, всички могат да разберат колко струва като личност. Четвърто, изглежда е много удобна за чиновническото войнство, щото е полез-на, нищо няма да промени, а само ще служи на интересите му.

Пълни безличия! Чудя се откъде ги изкопават. В сравнение с тази даже безлич-никът Гоце може да се възприеме, с изви-нение, за личност. Г-н Министре, откъде изкопа тази своя заместничка?

Не мога да вярвам и на една дума на такива. Само лъжат и лицемерят. И за лъжци обаче не стават даже, липсват им способности и да лъжат като хората. Страшна работа! Горкото ни образование, горките ни деца! Те, горките, ще платят цялата цена за фукльовщината на подобни оперетни деятелки на толкова наглата ми-нистерска бюрокрация, която, за жалост, има цялата власт и се разпорежда безнака-зано със съдбата на децата ни, на младеж-та на България...

ВНУШАВАНЕТО НА ТОТАЛЕН НИХИЛИ-ЗЪМ КЪМ ВСИЧКО Е НОВАТА "ОПОРНА ТОЧКА" НА ВРАГОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ (ДИСКУСИЯ) сряда, 19 август 2015 г.

На страницата си във Фейсбук П.Симеонов написа нещо, по повод на което се проведе интересна дискусия; ето, реших да я извадя и публикувам в блога си с оглед да стигне до читателите на в-к ГРАЖДА-НИНЪ, книжното (хартиеното) издание на моя блог:

Петко Симеонов: Текстът на Николай Сла-тински ме изуми (виж: Държавата трябва да се преучреди, тази е опасна). Много високо го ценя, но тук не става дума за личното ми отношение към него, а за един текст!

Намирам текста за изумително наивен и вреден, дори зъл. Генерализират се всички проблеми пред държавата, обявя-ва се нейната негодност и се призовава за нейното преучредяване. Авторът не знае какво ново да се направи, но знае, че "се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум" и затова държавата трябва да се преучреди...

Следват десетина категорични не-гативни оценки – държавата е затънала в простотия, неспособни институции, граж-данското общество е безсилно, няма об-щество, няма обществено мнение, България е катастрофирала, господства хаос... (ОЩЕ >>>)

Книжка 2 (20) за 2015 г. на философското списание ИДЕИ е достъпна вече за чете-не онлайн сряда, 19 август 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! Приемаме заявки за хартиеното издание на списание ИДЕИ сряда, 19 август 2015 г.

Тези дни събираме заявки за хар-тиеното издание на философското списа-ние ИДЕИ. Който желае да си го набави, моля, сега е момента да заяви това; нека да пише на имейла ми или тук, на лични.

152 страници качествен, богат на смисъл текст само за 5 лева (плюс 1 лев за пощенски разходи по изпращането). В този

брой има текстове от Е. Хусерл, У. Джеймс, Жан-Пол Сартр, Мераб Мамар-дашвили и други автори.

Ако не заявите сега и не поръчате своята книжка, няма друг начин да получите списанието. Решихме то да се издава за-напред на този абонаментен (поръчков) принцип. На свободна продажба в книжар-ниците и в павилионите списанието повече няма да го има.

Моя статия за образованието излезе в сайта ФАКТОР.БГ сряда, 19 август 2015 г.

Може да се прочете ето тук: Българската образователна система е фабрика за безличности Казано е от баронеса Маргарет Тачър, уместно е да се знае от нашите управля-ващи – и особено от нашия първи "да-вач" на пари Б.Борисов...

сряда, 19 август 2015 г.

Какво казва Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми за покаянието сряда, 19 август 2015 г.

По пътя към рая и Божията милост има осем врати, синко, една от тях е врата-та на покаянието. Всички други понякога се отварят, а понякога – не, но вратата на покаянието е винаги отворена. Живот без покаяние е живот, изпълнен със страдание. Примириш ли се с неизбежната смърт, която те очаква, значи почиташ Бога. Ако животът е отминал, знай, че пътят ти свър-шва, бързо полей с покаяние дървото на живота. Конят на покаянието е странен кон, за миг може да скочи от това жалко същест-вуване чак до небесата. Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Ру-ми (на персийски: دمحم ن�دلا لالج انالوم (�مور Още за четене: Джелаледдин Руми – тан-цът на Любовта и също УРОЦИТЕ НА РУМИ Будалата Камерън пък пътува с ниско-бюджетен полет за годишния си отпуск в Португалия!!! четвъртък, 20 август 2015 г.

Вчера британският премиер Дей-вид Камерън е бил засечен в нискобюдже-тен полет на EasyJet от ей това девойче да пътува за годишния си отпуск в Поругалия, където вече е семейството му. Ако Господ наистина е българин, следващия път да пробва нещо по-силно от ентерококи срещу стриганите дебелаци, охранявани от НСО и превозвани с правителствени самолети на мачове и фолквечеринки. Снимката не е "от интернет", а от Independent.

Nikolay Staykov

Страхотен будала се оказа този Камерън, нищо чудно че Великобритания изнемогва икономически. Не само че лети с гражданска авиация, ами с най-евтиния полет, че дори и не е в бизнес класа. Няма авиоотряд 28, няма нищо.

Оня ден пък пуснали снимка от "паркинга" пред датския парламент. Само велосипеди. Педалска работа! Качи се на един мерцедес да знаем че си депутат бе! Кой ще те вземе на сериозно с това очукано балканче?!

Швейцарския президент го снима-ли как чакал кротко междуградския влак на гарата. Без охрана и без нищо. С такива управници докъде ще я докара запада не знам! Даже подозирам, че кметът на Жене-ва не му е и минало през ум да загради част от брега на езерото за лични цели.

Още Ванга е казала: "Европа ке се оправи кога на политиците им личи че са политици, карат скъпи коли и купуват златни часовници на държавна пара, оти народо че ги слиша и че ги оважава”.

EDIN PREATEL

ДОБРИЯТ ПОЛИТИК И ГОЛЕМИЯТ ДЪР-ЖАВНИК, В ТОВА ЧИСЛО ИСТИНСКИЯТ РЕФОРМАТОР И НАЙ-ВЕЧЕ ДЕМОКРАТ НА ПЪРВО МЯСТО Е ЛИЧНОСТ ОТ ГО-ЛЯМ МАЩАБ, Е ШИРОКО СКРОЕНА ЛИЧ-НОСТ четвъртък, 20 август 2015 г.

Поделюсь своими впечатлениями от сегодняшней встречи с Михаилом Саа-кашвили.

С 10 утра возле ОГА стали соби-раться активисты. Примерно в 10.30 нача-лись выступления в поддержку нового гу-

бернатора, потом зачитали коллективное обращение, а потом началось самое инте-ресное. Вышел из здания ОГА какой-то мужик и сказал, что Михаил Саакашвили скоро приедет и обязательно встретится с собравшимися. НО! Зал, в котором плани-руется эта встреча – рассчитан на 50 мест и поэтому необходимо составить список тех, кто зайдет в ОГА на встречу с губернатором.

Конечно же, записаться хотели все присутствующие. Но, не тут-то было. За-писывали выборочно и далеко не всех же-лающих. Понятно, что не попавшие в этот список, были разочарованы.

И тут появился Михаил Саакашви-ли! Стал со всеми здороваться, улыбался и сказал: «Давайте, все, кто хочет проходим со мной в зал». Ему возразили: «Так сказа-ли же только по списку, потому что зал не уместит всех желающих».

Михаил: «Какие списки? Все, кто хочет, заходим. Как-нибудь поместимся».

Я спросила: «А надо паспорта по-казывать на входе?»

Михаил ответил: «Какие паспорта? Разве их смогут проверить? Не надо ника-ких паспортов, пойдем».

И вся толпа зашла в ОГА. Когда-нибудь такое было, чтобы кто-то из губерна-торов или каких-либо чиновников так себя вел?

Никогда такого не было. Народ зашел в зал на 3-м этаже,

там, где проходят депутатские заседания. Поместились все, даже еще куча мест была свободна. Саакашвили сказал своей по-мощнице, чтобы она раздала всем присутс-твующим воду.

Все это напоминало радушное кав-казское гостеприимство. Как он разговари-вает с людьми! Просто, открыто, с улыбкой, очень эмоционально. Солнечная энергия, исходящая от него, просто захлестывает.

Этот человек вызывает у меня чувство восхищения.

Алевтина Короткая Кратък мой коментар: За да си добър политик и голям държавник (и в това число истински реформатор и най-вече демократ) следва да си на първо място личност от по-голям мащаб, по-широко скроена личност. Това нещо трябва да се научи от нашите кандидат-политици, демократи-реформато-ри и пишман-държавници. Колко струва една личност си личи по това как се държи с хората, как разговаря с тях, доколко този

човек е открит, доколкото е човечен най-вече. Ето по-горе е представено как се държи Саакашвили с гражданите: нека да го научат нашите кандидат-политици, рефор-матори и пишман-държавници – и пишман-демократи! НАШ БОКО ЧИСТО И ПРОСТО Е ОБРАЗ-ЦОВ БАЙГАНЮВЕЦ: РАЗГАДАХМЕ ЛИ НАЙ-СЕТНЕ ТАЙНАТА, ОЧЕРТАВАЩА ИЗВОРА НА НЕПРЕСЕКВАЩАТА ЛЮБОВ НА НАРОДО КЪМ НАШИЯ ПРЪВ ОПРА-ВЯЧ? четвъртък, 20 август 2015 г.

Vasil Todorov е написал на страни-цата си във Фейсбук следната хубава логи-ческа задачка:

АКО ПРЕМИЕРЪТ НА ЕДНА ДЪР-ЖАВА Е ГЛУПАВ, КАКВА ЧАСТ ОТ НАРОДА Е ПО-ГЛУПАВА ОТ НЕГО ЩОМ ГО ТЪР-ПИ?! Задача по логика за 12 клас.

(Малко си позволих да редактирам формулировката на тази чудесна задачка.) И добавих там следния коментар:

Логика се учи в 9-ти клас. Тази чу-десна задача трябва да могат да я решават учениците още в 9-ти клас... УТОЧНЕНИЕ: Б.Борисов, нашият любим премиер, не е глупав. Думата "глупав" не е подходяща за него. И прост не е. Трудно може да се определи какъв точно е, но с положителност не е нито глупав, нито прост. (А може би е простак? Между прост и прос-так все пак има разлика, нали така?)

Он, Боко, е голем феномен. Трябва да се изобрети специална дума, за да може по-точно да се определи какъв е. Мисля по този казус. Но възразявам че е глупав или прост. Виж, да кажеш, че е нахален, така е, много е нахален. Носител е на някаква специфична, разпространена сред народа култура, и то от такова естество, че можеш да го наречеш с право "некултурен". Има проблеми с възпитанието нашият любим народен вожд. Нещо много сериозно куца в личността му. Но е факт, че се харесва на по големата част от народо. По същия на-чин и Т.Живков се харесваше на същия този народ. И Живков не беше нито глупав, нито прост. Държеше се като пълен простак, но не беше такъв. Боко прави абсолютно съ-щото, той е голем имитатор на въпросния ви "Тато". Да, имитатор е любимецът ви, може би затова толкова го харесвате. Напомня ви за бай Тошо, затова голема част от народо го аресва чак толкова. Наглец от класа е

Боко. Ето, вчера на заседание на Министер-скио съвет се изцепил ето как:

Борисов поиска от министерст-вото доклад за числеността и заплатите, които взимат чиновниците в двете аген-ции, които са отговорни за пломбирането. "За това ли плащам?", пита той зам.-министърката. Виж това: Борисов нахока показно министри от Реформаторския блок.

Това толкова показателно "За то-ва ли плащам?!" не е израз на простотия, то е израз на наглост. Все той плаща, все той дава пари, все нему требе да цаливат ръцете за даваните пари, въобразил си е очевидно, че държавата му е нещо като бащиния. Просто прекалено се е разпищо-лил наш Боко. Мисли си, че живеем във време като байтодоровото, ето тук му е грешката. Щом това не го съзнава, може да се приеме, че проявява глупост. Или просто се е самозабравил. Тя, властта, е голем наркотик. На Боко му липсват личностните качества за да може достойно да носи те-жестта на властта. Поради тази причина толкова често се издънва. Просто му требе учител по етика на Боко, който да стои до него и да му казва какво да прави и какво да говори, как да се държи и пр.

Проблемът на Боко е нравствен, не умствен. Това е моето разбиране. А иначе ще мисля за по-подходящата дума за цялостно охарактеризиране на нашия лю-бим премиер. Възразявам обаче решител-но, че бил глупак или простак; не, просто е наглец! Арогантен е, нахален е, безочлив е, дебелокож е, това може, такъв е - и най-вероятно на това основание големи части от народо толкова го обичат. Но простак в същинския смисъл не е. Или пък е, а, какво ще кажете?

Абе наш Боко чисто и просто е об-разцов и велик байганювец: намерихме ли най-сетне тайната, очертаваща извора на непресекващата любов на народо към на-шия пръв оправяч? ПУТИН Е НАЙ-ХАРЕСВАН ОТ ВИЕТНАМ-ЦИТЕ, ВЕНЕЦУЕЛЦИТЕ И ОТ ЖИТЕЛИТЕ НА ГАНА, А НАЙ-НЕНАВИЖДАН ОТ ИС-ПАНЦИТЕ, ПОЛЯЦИТЕ И ФРАНЦУЗИТЕ четвъртък, 20 август 2015 г.

Израиль занял третье место в мире по нелюбви к России и Путину

Польша, Иордания и Израиль воз-главили список стран, где наиболее нега-тивно относятся к России и ее президенту

Путину. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: За България и българите няма данни колко путинци, пу_ки и путинчета се навъждат у нас; вероятно наличието им зависи предимно от парични-те (рубловите) им дотации от страна на Кремъл! :-)

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 13 АВГУСТ, ТЕМАТА Е: "КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ЕСТЕТИЧЕСКИ ВКУС?" четвъртък, 20 август 2015 г.

ДА СПРЕМ ПОДПАЛВАЧИТЕ НА ЕТНИ-ЧЕСКА ВОЙНА МЕЖДУ БЪЛГАРИ И ЦИ-ГАНИ В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО! четвъртък, 20 август 2015 г.

На снимката: едно руско мекере, активен подпалвач на етническа война между бъл-гари и цигани

Ще си позволя да кажа нещо изк-лючително важно по моя преценка. Моля за подобаващо внимание.

Разрушаването от властта на неза-конни цигански къщи, и то при положение, че същата тази власт години наред си е затваряла очите пред това беззаконие (което означава фактическо признание за законност на тия къщи, един вид признати са по давност) и лишаването на стотици български граждани от дом, оставянето им на улицата, е беззаконие и нехуманен акт. Едно беззаконие не се преодолява с друго беззаконие.

Бих приел тия хора да бъдат нака-зани по този начин при едно условие: по същия суров начин да бъдат наказани ония властници и чиновници, които години наред са си затваряли очите през беззаконието, свързано с тия незаконни постройки.

Второ, не може нормална евро-пейска държава да руши къщите на човешки

същества и на своите, на български гражда-ни, да ги оставя да спят на улицата - без да им осигури подходящи условия за живот. Как е възможно да търпим подобен произ-вол?! Ако сега не реагираме, когато дър-жавни органи се гаврят с част от български-те граждани, утре никой няма да реагира и когато започнат да се гаврят и с нас самите.

Трето, тия кампании по рушене на незаконните цигански постройки точно в този момент са провокация срещу етничес-кия мир в страната, разпалване на етничес-ко напрежение и конфликт между цигани и българи в угода на чужда имперска сила (намираща се на североизток), то цели дестабилизация на страната ни и особено укорително е, че тази провокация се извър-шва от длъжностни лица на българската държава. Много ми е интересно да разбера какви подкупи в рубли са взели тия длъж-ностни лица, та да се сетят, че точно в този момент е наложително да бъдат разрушени тия незаконни цигански постройки, същест-вуващи си там от десетилетия.

Ако ние, нормалните и мислещи български граждани не вдигнем глас срещу толкова опасните провокации на руските мекерета и си замълчим, то това означава, че и ние самите ще станем съучастници в действията по подпалването на етническа война в свидната ни родина, които са инс-пирирани и платени от вековния душманин на България и българите – руският импери-ализъм.

ГЛЕДАНЕТО НА БИГ БРАДЪР МОЖЕ ДА ИМА И ОЗДРАВИТЕЛЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ИЗТЕРЗАНАТА ОТ ТОЛКОВА МНОГО ГЛУПОСТ И ПРОСТАЩИНА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ДУША четвъртък, 20 август 2015 г.

Новият “Биг брадър” бил много га-ден, развращавал и въобще: “Караул!”...

... “Биг брадър” не развращава; той честно капитализира едно отдавна случило се развращаване, както и простичкия меди-цински факт, че болшинството от хората са отчайващо глупави. И искрено желаят да си останат такива. (Plamen Sivov) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Съзерцанието на отчайващи сцени на човешка глупост и простащина по българския БИГ БРАДЪР (не че не наблюдаваме подобни сцени на от-чайваща глупост и простащина и в областта на политиката, примерно) може да има и оздравителен ефект чрез предизвикването

на погнуса у много хора спрямо глупаците, простаците и спрямо самата глупост и прос-тащина.

Глупакът може да осъзнае, че е глупак по един-единствен начин: като гледа отстрани покъртителни сцени на човешка глупост, като наблюдава как се държат други глупаци. И в един момент в съзнание-то му ще проблесне, че и той е абсолютно същият като тях. На тази основа може пък и, кой знае, да се отврати от тях, от себе си, а на тази основа – и от самата глупост.

Тъй че гледането на подобни пре-давания може да има някакъв катарзисти-чен и оздравителен ефект върху поразената от толкова много глупост и простащина българска народна душа.

SCORPIONS ИЗЛЯЗОХА СРЕЩУ АГРЕСО-РА ПУТИН И ОТКАЗАХА КОНЦЕРТ В ОКУ-ПИРАНИЯ СЕВАСТОПОЛ петък, 21 август 2015 г.

Scorpions застанаха срещу Путин, отка-заха концерт в окупирания Севастопол

Вокалистът Клаус Майне, попадна в „белия списък“ на представителите на световната култура, които не подкрепят руската агресия над Украйна

Организаторът на зрелищни шоута в окупирания Севастопол – Владимир Хрю-нов, съобщи, че знаменитата немска банда Scorpions няма да реализира своя мега спектакъл, планиран за 23 август, пише news.liga.net.

„Мениджърът на Scorpions потвър-ди пред мен всички условия, договорихме и изключително висок хонорар. Но след това изпрати писмо: За съжаление, Севастопол е територия, която буди у нас съмнения, и ние навярно, няма да дойдем там. Scorpions не искат.“, казва Хрюнов, цитиран от Газета.РУ.

Припомняме, че само преди месец Хрюнов сподели, че води преговори с група-та да представят свое шоу, под мотото на една от техните популярни песни – Wind of change.

Както е известно по-рано групата не включи в графика на юбилейното си турне окупирания Крим. А през юли вока-листът на Scorpions – Клаус Майне, попадна в „белия списък“ на представителите на световната култура, които не подкрепят руската агресия над Украйна.

Припомняме, че през 1989 г. зна-менитото парче на бандата "Вятърът на промяната" се превърна в истински символ

за милиони източноевропейци, дочакали свободата и разпадането на комунистичес-кия лагер. Кратък коментар: Браво на момчетата, не напразно са изпели песента "Вятърът на промяната". При събарянето на Берлинска-та стена те направиха жесток концерт, лич-но съм ги гледал, а блядта Путин построй три берлински стени покрай себе си и руска-та нация. Само още лудите вярват на тази сука вакзалная Путин, никой друг. Той дори не е сериозен мужик, а е жалък мужик. (balgarin) ХУБАВА СТАТИЯ НА Е.ДАЙНОВ, ПРЕПО-РЪЧВАМ Я, ДОБРЕ Е ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА петък, 21 август 2015 г.

Из: Танцът на Главния

Преди месеци доста народ писах-ме, че през 2015 година премиерът Борисов ще трябва да направи екзистенциален избор: с олигархичната шайка ("мафията") срещу гражданите; или – с гражданите срещу мафията. Това е основният каньон, разделящ българската политика и общест-вена арена от години. И няма как да си едновременно на двата бряга. Освен... ако не си Бойко Борисов.

Който избра и двете алтернативи едновременно. Само тази хипотеза е в състояние да обясни онова, което колегата Огнян Минчев нарече "двете коалиции". Едната, с Реформаторския блок (РБ) – за пред гражданите и техните съюзници в напредналия свят; другата, с ДПС – за пред мафията. Така и гражданите са успокоени ("реформи"), и мафията не скача на преми-ера ("не пипат нашите").

Колко дълго обаче може да про-дължи това положение? Колко време дори Бойко Борисов, способен да се върти като един същински дервиш, ще може да съче-тава несъчетаемото: хем да е приятел с гражданите, хем – с мафията? ...

... И така, разпределението на си-лите се оказва доста по-сложно, отколкото очевидно изглежда в очите на танцьора. От едната страна са: – мафията; – Кремъл; – върхушката на правителството; – голяма част от парламента; – масовият чалга-българин; – чалга-медиите.

От другата страна са се подреди-ли: – гражданите; – САЩ; – Европа; – част от парламента; – част от правителството; – останалите живи нормални медии.

Може ли танцът на Борисов, колко-то и да е по дервишки шеметен, да балан-сира всичко това?

Съмнявам се. Затова, въпреки рез-кия завой на ГЕРБ към ДПС, който се очер-тава за есента, перспективите гражданство-то да бъде решително победено едва ли е реалистична.

МЛАДИТЕ ХОРА, РАСЛИ В УСЛОВИЯ НА СВОБОДА, КОИТО ВЕЧЕ ИСКАТ ПРАВА-ТА СИ, ЩЕ ПРОМЕНЯТ ИЗ ОСНОВИ НА-ШАТА БЪЛГАРИЯ петък, 21 август 2015 г.

В статията си от преди няколко де-на Българската образователна система е фабрика за безличности: тя е изцяло несъвременна и в този смисъл е вредна за бъдещето на младежта и нацията ни (тя, прочее, излезе и в сайта faktor.bg: Българската образователна система е фабрика за безличности) обещах в дните до началото на новата учебна година да напиша една поредица от есета, в които да се опитам да очертая как по моето разбира-не е реалистично да се прави образовател-на реформа, т.е. ще се постарая да предс-тавя един реалистичен и работещ проект или модел за практическото правене на въпросната многострадална образователна реформа. Какви промени и в какви посоки трябва и могат да бъдат направени, кой именно следва да ги направи, как да ги направи, кои ще бъдат движещите сили на такава една реформа – по всичките тия и по много други необходими въпроси следва да се мисли най-старателно. Понеже най-главната пречка пред реформата е тази, че липсва подобаващото съзнание за нея, иначе казано, ние не си представяме как тя може да бъде задвижена и осъществена. Друг е въпросът, че липсват и подготвени обществени, човешки, личностни сили, които твърдо да стоят зад реформата, да я искат, да са всеотдайни нейни привържени-ци; хем липсва разпространено реформа-торско съзнание у по-широки слоеве, хем няма готовност за непосредствени практи-чески действия по отпочването на самата действителна промяна.

(Дочети в блога)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ И ПРЪВ КУЧКАР НА РЕПУБЛИКАТА Б.БОРИСОВ ПРОКЛЕ КРИТИЦИТЕ СИ В БАНДИТСКИ СТИЛ, НАРЕЧЕ ГИ „КУЧЕТА”: „КОЕТО КУЧЕ МЕ Е ЗАЛАЯЛО, ВСЕ Е ПОБЕСНЯ-ЛО” петък, 21 август 2015 г.

Из: Борисов заплашва с побесняване “лаещите” по него българи, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Министър-председателят на Ре-публика България Бойко Методиев Борисов отправи днес неприкрита заплаха към опо-нентите си в бандитски стил, като ги нарече „кучета”: „което куче ме е залаяло, все е побесняло”, злобно заяви той в интервю за Нова телевизия, в което същевременно се опитва да се представи като опрощаващ джавкането на определени опозиционни кучета, като Мая Манолова. Бил й простил (макар точно тя да беше най-гръмогласното „куче” на опозицията в парламента срещу неговото всевластие).

Срещу какво ли й е простил на та-зи, хъм… куче от женски род?

... Нравът на Борисов е известен на всички, които са принудени да стават и лягат с неговото вездесъщо присъствие на политическата сцена от две петилетки на-сам, откакто беше наложен във възходяща-та роля на незаобиколим фактор в държа-вата.

Като автор на книгата „Премиер на РъБъ”, която не претендира за биографична изчерпателност, а проследява основни моменти от управлението му като премиер през първия му мандат, съм обяснил (ако случайно някой не знае): Бойко Борисов може да допусне до себе си всеки (необхо-дим) плебей, но само на мафиотския прин-цип на подчинението. Покровителствените му прегръдки му за снимка с непознати лелки са само цицината на този айсберг.

А който тук не е съгласен с преми-ера е куче, обречено да побеснее.

Формулата за постигане на бли-зост с Борисов, ако не си му началник, е: целуваш му ръка и ставаш „негов човек”. Готов е да ти прости царствено дори и да си джавкал срещу него от сутрин до вечер. Самият той с готовност целува ръка на поповете, включително на руския патриарх - разбира ги тези неща с целуването на ръка и то най-буквално, подчертавайки колко важен за него е (образа на) „началника”.

Оставям на въображението на чи-тателя въпроса с целувките в случая с омбудсуомана Манолова.

Кучешката асоциативност в мисле-нето на Борисов не е случайна. Тя обаче не идва от битността му на кучевъд, както се вижда от употребената от него бандитска мъдрост, която предвижда побесняване на непослушното животно. Кой истински люби-тел на животните би пожелал на едно куче да побеснее поради непослушание?!

Борисов обича онези кучета, които му вършат работа. Обича ги повече от чо-веците, видно от човеконелюбието му, демонстрирано от него, когато призова кучето, открило трупа на едно момиче, да бъде наградено с “телешка пържолка”. Смя се сам на остроумието си насред скръбта на покрусените родители.

Асоциациите на премиера са свър-зани със законите на глутницата, на която той се е наложил като алфа. Ето защо алфа кучето излъга, като заяви в интервюто си днес, че нямало отношение към издигането на най-яркия си парламентарен враг на изключително престижния пост обществен посредник защото (лично) не било гласува-ло в парламента за нея.

Не е тайна и за най-простодушните дечица, достатъчно големи да ги оставят пред телевизора след „Лека нощ деца”, че без заповед от Борисов депутатите му, за които той безмилостно говори като за своя движима от личната му воля собственост, не биха дръзнали да вдигнат ръка за какво-то й да било, а още по-малко в подкрепа на най-устатата устата му критикарка, явно опитомена от доволния стопанин на държа-вата.

Борисов старателно поддържа об-раза си на самодървец в рамките на подчи-нената му глутница (с извинение към някои от нейните членове) чрез шумно оповестя-вани уволнения и други подобни показни екзекуции в случай, когато някой „негов кадър” бъде припознат за вреден за каузата му. Държи се демонстративно като строг, но справедлив господар. И вече толкова пре-лива от самочувствие, че пренася това свое мафиотско поведение на национално ниво със заплахи срещу всяко „куче”, което лае срещу него ЛИЧНО (защото именно себе си има предвид, когато проклина лаещите да побеснеят).

Не е за учудване, че в държавата, в която вампирите са рекламни лица на туризма и суеверието се институционализи-ра с мътилка, осветена като „жива вода” от безпросветния ни премиер на своя глава (буквално), вече ни кълнат и заплашват с побесняване при упражняване свободата на словото. Но това е тревожно, направо съ-ветско развитие на борисовщинта. Защото побеснелите кучета ги застрелват по утвър-дена работническо-селската традиция, която Борисов прилага като изказ, поведе-ние и манталитет на… ”десен политик” (който трамбова терена така, че след него в дясното пространство трева да не никне).

ВДЪХНОВЕНИЯТА НА МИЛА ДРАГОМИ-РОВА петък, 21 август 2015 г.

ВДЪХНОВЯВАЩАТА МИЛА И НЕЙНИТЕ ВДЪХНОВЕНИЯ

На 19 август – световния ден на фотографията – на първия етаж на силист-ренската библиотека ученичката от силист-ренската природоматематическа гимназия Мила Драгомирова откри своята авторска изложба "Вдъхновения". Осъществяването на това събитие стана с активното съдейст-вие на списание „Humanus” и е втората подобна инициатива на списанието, реали-зирана съвместно с библиотеката.

Целта на изложбата беше да се разкрие уникалния поглед на Мила към заобикалящата действителност, която за нея е пълна с вдъхновения. Изложбата представлява един букет от впечатления от различни места на България – уникални моменти, уловени в миг на вдъхновение. (ОЩЕ >>>) ВИЖТЕ ЦЯЛАТА ИЗЛОЖБА ПОТРЕБНА НИ Е ПЪЛНА ПРЕОЦЕНКА НА ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ петък, 21 август 2015 г.

Чудна работа: за цялата си исто-рия България винаги е страдала все от Византия, отначало от първата, истинската, от самата Византийска (Източно-римска) империя, а след това от "втората Византия" (и от "третия Рим"), именно от Руската им-перия; и само по време на османското вла-дичество на България сме били защитени и от едните, и от другите "византийци". Дали не се налага историците у нас да направят пълна преоценка на османския период на българската история?

От известно време, признавам си, гледам с нарастващ интерес филма "Вели-колепният век", филм за за Султан Сюлей-ман Великолепния; и в него видях доста любопитни неща, които досега не съм зна-ел. Впечатлиха ме сума ти неща, за които изобщо не съм се досещал. Много мъдър управник ми се вижда този султан, добре е показана трагедията на пълновластния господар на една огромна империя; щото огромната власт означава много тежки отговорности за всичко. Примерно втрещен открих, че по време на Османската империя, по-специално още по времето на султан Сюлейман, оказва се, е имало доста добър правов ред в империята, значително по-добър от това, което имаме сега. Ще ви разкажа една история, която е много пока-зателна.

Султанът изпраща синовете си за управители на санджаци. За да се учат на изкуството на управлението. Синът на сул-тана Селим, бидейки управител на санджак, се разхожда предрешен на пазара, за да се запознае сам какво народът говори за него. Да, ама един търговец се изказва с доста обидни думи за управителя, принцът ги чува, става разпра, охраната му, също предрешени, убива волнодумецът. Вдови-цата на убития се обръща, търсейки спра-ведливост, при кадията (съдията). И от този момент почват проблемите на принца. Оказва се, че според закона даже самият падишах (султанът) няма право да се меси или да влияе на работата на правосъдието, кадиите имат напълно независима власт, от която се бои даже султанският син. Той се опитва да повлияе на вдовицата да си от-тегли иска и пр., т.е. си позволява да се намеси. Но истински интересното идва когато цялата история стига да ушите на Султан Сюлейман. Той изревава като разя-рен лъв и казва горе-долу тия думи (преда-вам ги по смисъл):

- Как аз, султанът, ще мога да изисквам от поданиците си да изпълняват моите закони щом като дори моят син си е позволил да ги наруши?!

И гневът на султана се стоварва върху неговия син, наказва го, настоява жалбата на вдовицата срещу принца отново да стигне до кадията, да потръгне съдебно дело, държи да му бъде наложено справед-ливо наказание, принц Селим докато е жив ще има "обеца на ухото" заради тази исто-рия. След време самият султан когато по-

сещава този град, предрешен като обикно-вен човек се разхожда по пазара, разпитва търговците, за да се увери как се управлява градът, среща се с въпросната търговка, от нейните уста научава как е завършила цялата история; и се успокоява едва когато когато разбира, че всичко е станало спра-ведливо, според закона.

Кажете, такова нещо нима е въз-можно да се случи у нас даже сега? Ами в такъв случай какво излиза, по време на "турското робство" в Османската империя, в частност в нейната провинция България е имало по-здрав правов ред отколкото има сега, в свободна България?! Аз също така съм писал, че по време на Османската империя училищната система в "поробена-та" България е била най-демократична, никаква намеса от страна на държавата не е имало, хората (родителите, гражданите) сами са решавали всички въпроси, учители-те също са имали пълна свобода да реша-ват какво децата да учат и т.н. А в днешно време има неприкрита брутална диктатура на държавните чиновници в образователна-та сфера и пр.

Много други неща ми направиха силно впечатление, гледайки филма за султан Сюлейман Великолепния. Но не само заради него смятам, че трябва да бъде направена пълна преоценка на османския период на българската история. Този ос-мански период продължава цели 500 годи-ни, т.е. повече от една трета от цялата история на България сме били част от Ос-манската империя. Току-така не можем да се откажем от толкова голям период на историята си, да го обявим съвсем лъжливо за "безпросветно", "тъмно" време, време на жестокости и не знам си какво още. Не е така, историческата истина очевидно не е такава. И има нещо, което е още по-дразнещо: зачеркваме цял един огромен период от собствената си история, нарича-ме го "турско робство", и то само и само за да можем да наричаме руснаците "освобо-дители", само и само за да можем да се кланяме по-верноподанически на новите си завоеватели и господари, именно руснаци-те! Затова оценките ни за този период на историята ни са изцяло лъжливи, митоло-гични, несправедливи, по тази начин ние сами себе си унижаваме, и то в угода на чужди имперски интереси, това, простете, не е достойно, това, напротив, е крайно грозно!

Поставям тази опасна и рискована тема с една-единствена цел: да се замис-лим повече, да се опитаме да уважим исти-ната за собствената си история. Няма само чернило и тъмнина в османския период на българската история. Били сме част от една огромна и могъща космополитна империя, пред която са треперили европейските владетели от онова време. Сред управля-ващия османски елит има представите на всички нации, сред които и много българи. За 500 години благодарение на империята България е опазена от набезите и разоре-нията на други завоеватели, в това число и на тези, които се намират на североизток. В рамките на космополитната империя сме си запазили и езика, и обичаите, и религията, и националната самобитност, и всичко. Много е възможно ако България по това време е била част от други, не по-малко тиранични империи, това да не е било станало така, т.е. България може би нямаше сега да я има. А се оказва, че Османската (Отоманс-ката) империя не е била чак толкова тира-нична както ни я представят. Имало е в Османската империя добри управители, поддържал се е завиден ред, в това число и правов. Имало е действащо правосъдие. Търговията, занаятите, стопанският живот е процъфтявал. И то във времена, в които из Европа са се вършели страшни изстъпле-ния, в това число и на чисто религиозна почва.

Тъй че нещата не са черно-бели, както ни се представят от нашите историци. Време е да се разделим с тези митове за собствената си история. Глупаво е да не оценяваме по достойнство собственото си минало и да се задоволяваме с очевидни лъжи за него.

ПОЧИНА МОНАХ ПАХОМИЙ ЗОГРАФСКИ, БОГ ДА ГО ПРОСТИ! петък, 21 август 2015 г.

Поклон пред човека и духовника! ИСТИНАТА Е, ЧЕ УЧИЛИЩАТА НЕ ПРЕ-ПОДАВАТ НИЩО ДРУГО ОСВЕН КАК ДА СЕ ПОДЧИНЯВАШ НА ЗАПОВЕДИ събота, 22 август 2015 г.

Ако не сте чели все още книгата на Джон Гатоу "ЗАТЪПЯВАНЕ – скритата цел на държавното образование", то можете да прочетете поне ето този текст: ДЖОН ГА-ТОУ: Училищната институция е душевно болна – тя няма съвест. Това е част от неговата реч, произнесена на 31 януари 1990 г. по време на церемонията по награж-даването му като "Учител на годината на Ню Йорк" (тя е включена в книгата му за затъ-пяването). Съветвам ви да прочетете вни-мателно този текст, особено ако сте деятел на българското образование, ако сте учител – или пък ако сте родител. Много неща ще научите от нея. Примерно тези, казал ги е превъзходно и пределно откровено: (Доче-ти в блога) ЗАЛИВАНЕТО С БОЯ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВЕТСКИЯ ОКУПАТОР Е ИЗРАЗ НА ПАТРИОТИЗЪМ събота, 22 август 2015 г.

Полски съд: Боядисването на паметник на Съветската армия е патриотизъм

Заливането на паметника на Съ-ветската армия във Варшава с боя е израз на патриотизъм, реши съд в полската сто-

лица, предаде Блиц.рс. Днес магистрати в столицата на централноевропейската дър-жава оправдаха двама младежи, които бяха написали върху монумента на 17 септември 2011 г. (когато се навършиха 72 години от влизането на войските на СССР в Източна Полша след подписването на Пакта Моло-тов-Рибентроп на 23 август 1939 г.) "Черве-на зараза". По-нисша инстанция определи 10-месечна условна на поляците и постано-ви двамата да положат 20 часа обществе-нополезен труд. Адвокатите на осъдените обжалваха решението, а съдията днес постанови, че съоръжението, издигнато в памет на съветските войници, които са загинали при освобождаването на Полша от нацистите през 1945 г., не е паметник в смисъла на закона. Заради това двамата млади поляци не могат да бъдат наказвани.

СИМПТОМ, ПОКАЗВАЩ БЕЗЧОВЕЧНОСТ-ТА НА СИСТЕМАТА: УЧИТЕЛЯТ Е ГОС-ПОДАР, ТИРАН, КОЙТО ВЛАДЕЕ И МАЧКА КАКТО СИ ИСКА ДУШИТЕ НА ЖЕРТВИТЕ СИ, НА ДЕЦАТА, НА УЧЕНИЦИТЕ! събота, 22 август 2015 г.

Продължавам поредицата от есета за реформата на т.н. нашенско необразова-ние, на системата на необразованието, която се е възцарила у нас, есета, чиито повод за написване е наближаващата нова учебна година; вчера напиха есе, на което дадох заглавието Младите хора, расли в условия на свобода, които вече искат правата си, ще променят из основи на-шата България. Тази сутрин, между друго-то, вече успях да представя един текст, имащ пряко отношение отношение към проблемите в тази поредица: Истината е, че училищата не преподават нищо друго освен как да се подчиняваш на заповеди. Това всъщност е прочутата реч на Джон Гатоу, американския учител, който заклейми старата безчовечна система на държавното образование като никой друг. Но това между

другото. А днес, след много размисъл, ре-шавам да продължа ето как. (Дочети в блога) ПРАВИЛНО ЛИ ПОСТЪПВА ТОЗ УМЕН ДРУГАР, КАРАЙКИ СЕ НА БАБАТА ПРЕД ДЕЦАТА? събота, 22 август 2015 г.

РУСКАТА "ПРАВДА" СЕ СВЕЖДА ДО "ПРАВОТО" НА РУСИЯ ДА ОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА НА ДРУГИТЕ НАРОДИ събота, 22 август 2015 г.

У русских своя «правда». Отличная от правды остального мира

Три столетия и отчаянные 24 «не-зависимых» года борьбы за право назы-ваться украинским народом и государством Украина... Более трех сотен лет Российская империя в различных оскалах-личинах отказывает в этом праве моей стране и делает все возможное, чтобы установить свою волю и право на нашей земле.

И по привычке – воруют, воруют, воруют...

Историю Киевской Руси с князем Володимиром Рюриковичем украли, каза-чество – украли, моего земляка Миколу Васильовича Гоголя – украли, наши борщ-вареники – украли, язык давили-давили и сумели-таки во многих регионах практически отнять. Из совсем недавнего – Крым, Дон-басс, часть шельфа Черного моря...

Прикрытие простое: украинского народа не существует, Украина – искусст-венное образование, которое требует внеш-него российского контроля. Для себя у них, понятное дело, другая версия – об импери-уме России и праве русских определять судьбы других народов, включая право называться таковыми. Причем сидит в них эта ничем не обоснованная претензия на превосходство «старшего брата» настолько глубоко, что ничем ее не поколебать.

Хотя многие из нас, бывавшие в российских провинциях, считают, что эти претензии на глобальное превосходство ничем не подкреплены. Сидение на постро-енной украинскими руками газовой трубе – это не аргумент в споре о моральном и духовном превосходстве. Да и что это во-обще за жизненная философия: мы – силь-ные, нам можно все, а участь этих «жалких людишек» – только подчинение?

Подозреваю, что россияне очень не захотят, чтобы к их стране какая-то бо-лее сильная держава использовала те же манипулятивные технологии, которые Кремль применил при захвате Крыма и разжигании войны на части Донбасса. У меня, как и у многих из нас, было много родственников, знакомых и, как казалось, друзей в России. И представьте себе, ни один из них за эти полтора года безумия не позвонил и не попытался выяснить, что же на самом деле происходит в Украине!

А ведь эта Украина так или иначе вошла в каждую российскую семью. Воору-женная аннексия Крыма, кровавая война на украинском Донбассе с тысячами жертв, девальвировавшийся рубль, падение дохо-дов, западные санкции и сожженный парме-зан...

Даже на нейтральном зарубежном пляже, когда, казалось, у всех есть масса свободного времени, русские туристы, усл-ышав мою украинскую речь, старались пересесть на дальний лежак. Почему никого из них не интересует правда от первоисточ-ника? Почему мы так одиноки в своей 300-летней попытке достучаться до сердец тех, кто сам себя нарек нашим «старшим бра-том»?

Потому что у русских своя «прав-да». Была, есть и будет. Отличная от правды остального мира. Но такая комфор-тная и удобная, которая оправдывает и будет оправдывать любую ложь. Любое преступление.

Но Украина – слава Богу – не Рос-сия! И никогда не будет. И власть в Украине нужна не для того, чтобы на нее молиться, а, чтобы она служила избравшему ее наро-ду.

И президент Украины никогда не станет нашим Богом, потому что на любого диктатора будет собран свой Майдан. И будут выборы, традиционный демократи-ческий хаос и борьба мнений и различных политических сил. И в этом сила нашей страны, а не ее слабость.

Но русским этого никогда не по-нять. Другие они.

Юрий КУЛИКОВ

АПОТЕОЗ НА РУСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДИОТИЗЪМ събота, 22 август 2015 г. Гениално – руснаците построиха блок без врати към терасите

За 70 години управление, московският ботуш докара до резил известният Кьо-нигсберг

Братушките пак избиха рибата, демонстрирайки, че 25 години след разпада на СССР продължават да мислят и действат абсурдно по социалистически. Снимка, показваща гения на руското строителство, обикаля социалната мрежа и събира удиве-ни погледи.

В Калинингард изникна огромен 10-етажен блок с големи тераси, но строители-те и проектантите не са предвидели врати от апартаментите към тях. Така жителите на този блок са платили квадратурата на тера-сите, но не могат да ги ползват, ако сами не си отворят врати.

Днешният Калининград, основан от чешкия крал Отокар II и наречен в негова чест Кьонигсберг е известен със замъци и уникални сгради на Тевтонския орден и Източна Прусия.

След края на Втората световна война тази част Прусия е включена в грани-ците на СССР и коренното немско населе-ние напука този регион. През 1946 г., след завладяването му от руснаците, градът е наречен на името на комунистическия фун-кционер Михаил Калинин.

Абсурдният блок, без врати към терасите е поредното доказателство за „плодотворното“ 70-годишно влияние на СССР и Русия.

ЕДИН ВЛАДИМИР КРЪСТИ РУСИЯ, ДРУГ ВЛАДИМИР ИСКА ВЪРХУ НЕЯ КРЪСТ ДА ПОСТАВИ... събота, 22 август 2015 г.

Правдиви думи... Прави онова, което е право, правдиво, правилно и справедливо

Думата "правда" е една забравена, ала много ценна дума. Забележете, всички тия думи, именно правя, право, правда, правдиво, правилно, с-праве-дливо имат все един и същ корен, което говори много, което означава нещо много значимо и важ-но. ОТ НАС ЗАВИСИ ДА ПРЕВЪРНЕМ УЧИ-ЛИЩЕТО В ОБРАЗ И МОДЕЛ НА ЕДНО ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ЧОВЕЧНО ОБЩЕСТВО, КОЕТО НИ Е ТОЛКОВА НЕОБХОДИМО неделя, 23 август 2015 г.

Продължавам поредицата, посве-тена на практическите и "технологичните" измерения на правенето на реформа и промяна в образователната сфера; вчераш-ния текст беше със следното загла-вие: Симптом, показващ безчовечността на системата: учителят е господар, ти-ран, който владее и мачка както си иска душите на жертвите си, на децата, на учениците!. Там обясних как ще процеди-рам по-нататък, разгледах някои принципни методологически въпроси, а накрая обещах, че ще тълкувам и осмислям нещата конк-ретно, според зададени ми конкретни казу-си. Първият значим момент, на който се налага да се спра, оказа се, е свързан с т.н. проблем за дисциплината, т.е. как учителят може да постъпва за да "владее" съзнания-та на учениците, да дирижира и контролира поведението им. (Дочети в блога) ЕТО КАК ИСТИНСКИЯТ РЕФОРМАТОР СААКАШВИЛИ ОТВОЮВА ОБРАТНО ЗА НАРОДА ЗАГРАБЕНОТО ОТ ОЛИГАРХИ-ЯТА И МАФИЯТА неделя, 23 август 2015 г.

Потрясающий пляж в Одессе прих-ватил бывший министр Злочевский, который построил свою виллу за счёт Инфоксводо-канала. Хозяин виллы покрыл бассейны виллы маскировкой, чтобы спрятать их от камер беспилотников, которыми в послед-нее время одесские волонтеры стали изу-чать эту территорию, а пришедших на место

наших представителей, смотрители виллы уверяли, что там размещается всего лишь лаборатория.

Все место очень роскошно сдела-но, так что одесситы не должны удивляться увеличенным коммунальным тарифам. Они ведь включают в себя и золотых рыб и грандиозные скульптуры, украшающие эту "научную лабораторию". Если бы у нас была прокуратура, владелец этой лаборатории давно сидел бы в гораздо более скромном помещении. В начале (а уже конец) лета, я отправил письмо в муниципальные службы более месяца назад, а у них видимо были неотложные дела. Пришлось опять нам самим пляж открывать. Приглашаю всех одесситов и гостей там побывать.

Mikheil Saakashvili УКРАЙНА Е СТРАНАТА С ЕДИН ОТ НАЙ-ХУБАВИТЕ, НАЙ-СИЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ ХИМНИ, ПОСЛУШАЙТЕ, УБЕДЕТЕ СЕ САМИ! неделя, 23 август 2015 г.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Голям поклон-ник съм на свободолюбива Украйна – и на Михаил Саакашвили, в частност, който се изявява като истински украински патриот, реформатор и демократ. Тия, дето ме обру-гаха и оплюха за това, че съм бил, видите ли, "туркофил" (понеже заявих, че трябва да направим коренна преоценка на ос-манския период от българската исто-рия – с оглед да се приближим до истината за собствената си история) нека да имат предвид и този мой "грях"! :-)

Между другото, Украйна е страната с един от най-хубавите, най-силните дър-жавни химни, послушайте, убедете се сами! И знамето й е хубаво, няма нищо червено и кърваво в знамето й... ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО КОГАТО ЩЕ ЦЪФ-НЕ ЦВЕТА ТИ, ЩЕ УЗРЕЕ ПЛОДА ТИ, ЩЕ ПОЖЪНЕШ ПОСЯТОТО понеделник, 24 август 2015 г.

Хората може да те мразят, че си различен и не живееш според обществените норми, но дълбоко в себе си биха желали да имат твоя кураж да направят същото.

Никога не спирай. Без значение как се движиш. Без значение дали имаш пер-фектния план. Не се променяй за да се слееш с масите. Ще дойде времето когато ще цъфне цвета ти, ще узрее плода ти, ще пожънеш посятото. Не спирай. Търпение, вяра и воля.

Не губи поглед от мечтата ти. Кол-кото и да е голяма, връщай се всеки ден на пътя, намери причината си. Съмнения вина-ги има. Въпросът е как ще ги преборим. Предавайки се или? А накрая си проличава кой е спрял и кой не.

Ум-Тяло-Дух ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА УВАЖИМ ИСТИНАТА ЗА СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ (диску-сия) понеделник, 24 август 2015 г.

Много други неща ми направиха силно впечатление, гледайки филма за султан Сюлейман Великолепния. Но не само заради него смятам, че трябва да бъде направена пълна преоценка на османския период на българската история. Този ос-мански период продължава цели 500 годи-ни, т.е. повече от една трета от цялата история на България сме били част от Ос-манската империя. Току-така не можем да се откажем от толкова голям период на историята си, да го обявим съвсем лъжливо за "безпросветно", "тъмно" време, време на жестокости и не знам си какво още. Не е така, историческата истина очевидно не е такава. И има нещо, което е още по-дразнещо: зачеркваме цял един огромен период от собствената си история, нарича-ме го "турско робство", и то само и само за да можем да наричаме руснаците "освобо-дители", само и само за да можем да се кланяме по-верноподанически на новите си завоеватели и господари, именно руснаци-те! Затова оценките ни за този период на историята ни са изцяло лъжливи, митоло-гични, несправедливи, по тази начин ние сами себе си унижаваме, и то в угода на чужди имперски интереси, това, простете,

не е достойно, това, напротив, е крайно грозно!

Поставям тази опасна и рискована тема с една-единствена цел: да се замис-лим повече, да се опитаме да уважим исти-ната за собствената си история. Няма само чернило и тъмнина в османския период на българската история. Били сме част от една огромна и могъща космополитна империя, пред която са треперили европейските владетели от онова време. Сред управля-ващия османски елит има представите на всички нации, сред които и много българи. За 500 години благодарение на империята България е опазена от набезите и разоре-нията на други завоеватели, в това число и на тези, които се намират на североизток. В рамките на космополитната империя сме си запазили и езика, и обичаите, и религията, и националната самобитност, и всичко. Много е възможно ако България по това време е била част от други, не по-малко тиранични империи, това да не е било станало така, т.е. България може би нямаше сега да я има. А се оказва, че Османската (Отоманс-ката) империя не е била чак толкова тира-нична както ни я представят. Имало е в Османската империя добри управители, поддържал се е завиден ред, в това число и правов. Имало е действащо правосъдие. Търговията, занаятите, стопанският живот е процъфтявал. И то във времена, в които из Европа са се вършели страшни изстъпле-ния, в това число и на чисто религиозна почва.

Тъй че нещата не са черно-бели, както ни се представят от нашите историци. Време е да се разделим с тези митове за собствената си история. Глупаво е да не оценяваме по достойнство собственото си минало и да се задоволяваме с очевидни лъжи за него. (Дочети в блога)

НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГЕР-МАНИЯ И КОМУНИСТИЧЕСКА РУСИЯ СА ПОДПАЛВАЧИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВ-НА ВОЙНА понеделник, 24 август 2015 г.

На 23 август 1939 г. Хитлер и Ста-лин отвориха портите на Ада, който погълна милиони.

Единствено силна и обединена Ев-ропа е гаранцията, че това никога няма да се повтори.

Минко Танев

СПРАВКА: Пактът за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз (на немски: Deutsch-sowjetischer Nichtangriffs-pakt, известен също като Пакта Молотов – Рибентроп) – междуправителствено спора-зумение подписано на 23 август 1939 г. между ръководителите на отдели на външ-ните работи на Германия и на Съветския съюз. От Съветския съюз бил подписан Договорът от комисар на външните работи, В.М. Молотов, от Германия – министър на външните работи Йоахим фон Рибентроп.

Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на "териториал-но и политическо преразпределение". До 1989 г. от Съветската страна отричат съ-ществуването на протокола, макар че копие от него е било публикувано през януари 1948 г. след нареждане на президента Тру-ман. Договорът е публикуван в САЩ за първи път от Св Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., а във Великобритания от Manchester Guardian . Това е и част от офи-циална публикация на Държавния департа-мент за нацистко-съветските отношения 1939-1941, редактирани от Raymond J. Zontag и James S. Beddie през януари 1948 г. Решението за публикуване на ключовите документи на немско-съветските отношения, включително Договора и протокола, е било взето още през пролетта на 1947г. През ноември 1947 г., президентът Труман лично одобрява публикуването, но то е задържано с оглед на конференцията на външните министри в Лондон насрочена за декември 1947 година.

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Германия започва инва-зията срещу Полша, а на 17 септември 1939 г. по силата на договора, на територията на Полша нахлуват съветските войски. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:

„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигур-на основа за продължителен мир в Източ-на Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от дру-га. Двете правителства, прочее, ще нап-равят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В слу-чай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за вой-ната."

Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. и сътрудничеството на СССР и Райха е препотвърдено с под-писването на още един Съветско-германски

"Договор за дружба и граници". На 30 ноем-ври 1939 г. СССР напада Финландия. С една изтощителна война с много големи загуби за Червената армия през март 1940 г., без да са постигнати целите за пълен контрол над Финландия съгласно договора, се откъсват значителни територии от тази държава в полза на Съветския съюз. През 1940 г. съветската армия, в разрез с пред-варителните договорености за сферите на влияние, навлиза в трите балтийските дър-жави Литва, Латвия и Естония и те са при-съединени към СССР. Бесарабия и Северна Буковина също са завладени и присъедине-ни към СССР.

КРАТКО СЪОБЩЕНИЕ НА ИСТИНАТА, АДРЕСИРАНО ДО ТАВАРИШЧИТЕ ЧЕН-ГЕТА И МЕДИЙНИ МЕРЗАВЦИ, ДО ПЛА-ТЕНИТЕ ИНТЕРНЕТНИ ТРОЛОВЕ, ДО ЩАТНИТЕ ОПЛЮВАЧИ, ЛЪЖЦИ, МОШЕ-НИЦИ И ДО НАИВНИЦИТЕ, КОИТО ИМ ВЯРВАТ понеделник, 24 август 2015 г.

В интернет намирам тази крайно лъжлива снимка, към която се наложи да направя следния коментар:

Ченгетата, мафиотите с руско-кагебистки генезис (нашите ченгета и мафи-оти са на пряко подчинение на руските си бойни другари от КГБ) утрепаха синьото (дясното) у нас. И набедиха за това нещо Костов (по тертипа "Крадецът вика: дръжте крадеца!"), щото фактически те съсипаха синьото или дясното за да съсипят тъкмо Костов. Начело с Костов синьото у нас им беше крайно неудобно, напротив, то предс-тавляваше смъртна опасност за ченгетата, които и по тази причина го унищожиха. С помощта на платените медийни мерзавци ченгетата проведоха същинска пропагандна война срещу Костов, платиха сума ти пари на оплювачите му, в резултат на което вече и последният малоумен у нас е твърдо убеден, че Костов, видите ли, бил утрепал синьото или дясното.

Паралелно на съсипването на си-ньото, на дясното и на Костов ченгесарската мафия финансира и възхода на "новото дясно", на вярното й, на послушното, на "доброто" дясно или синьо, в лицето на своето най-свидно творение: Бойко Бори-сов. Народният кумир Боко е творение на същата тази ченгесарско-медийна и мафи-отска гмеж, която съсипа Костов и автентич-

ното синьо (дясно), той именно се намести на мястото на автентичното синьо и днес по тази причина си имаме "синьо" менте, има-ме си една менте-"десница" в лицето на ГЕРБ.

Такава е истината, таваришчи чен-гета и медийни мерзавци, платени интер-нетни тролове, щатни оплювачи, лъжци, мошеници и прочие...

БОЙКО БОРИСОВ, СНИМАН У ДОМА НА "НАЧАЛНИКО" понеделник, 24 август 2015 г.

Radostin Djeliov пише:

Чудя се как да го изкоментирам то-ва чудо. Премиер с дънки и маратонки в църква. Нямам коментар просто.

Отвърнах му: За титани като Бойко нема невъз-

можни неща. Освен това он е така близък с "Началнико" (почти е на едно ниво с Него в съзнанието си), че смее да му се представя неглиже – оти си мисли, че е приятел с Него. Забележете между другото, че в мо-мента е с гръб (и с задните си части) спрямо олтара... абе явно си мисли, че е много приближен с "Началнико"...

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА СВОБОДОЛЮБИВА УКРАЙНА! понеделник, 24 август 2015 г.

Честит Ден на независимостта на Украйна!

Хай живе, живе вільна Україна!

Dimitar Stoyanov

Аз пък съм ЗА изучаването на турски език в училищата! понеделник, 24 август 2015 г.

Аз пък съм ЗА изучаването на тур-ски език в училищата от ония, на които той е майчин език. Нещо повече, турски език трябва да може да се изучава и от ония, които искат да научат турския език - дори и да не им е майчин език. По каква логика в нашите училища ще се учи английски, немс-ки, френски, руски, испански и други езици, а няма да се учи езика на един наш най-близък комшийски народ, с когото ни свърз-ват толкова много неща?

Трябва да сме приятели със съсе-дите си, какво по-добро от това да имаме възможност да знаем езиците им та да можем да разговаряме с тях когато пътува-ме из съседната страна?!

ЗА ЕДНО ПО-СЪВРЕМЕННО ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И ТУРСКИЯ НА-РОД, ОСВОБОДЕНО ОТ БРЕМЕТО НА НЕЛЕКОТО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО вторник, 25 август 2015 г.

На яростно антитурски (и русофил-ски) настроените другарки и другари искам

да кажа, че България и Турция сме не прос-то добри съседи, но и съюзници в НАТО. А пък който е ходил в Турция не може да не е забелязал как добре турците се отнасят към нас, какво великодушие има този народ. Не бива да страдаме от някакви неизживени исторически комплекси на малоценност спрямо турците, щото това бие по нашето собствено достойнство... излагаме се. Дър-жим се като темерути, малоумни слабаци и комплексари.

Аз просто апелирам към едно по-модерно отношение между нашите два близки народа, освободено от бремето на нелекото историческо наследство. Не бива заради грешки на някогашното, отдавна отминалото време да си зачертаваме въз-можностите на настоящето и бъдещето. Просто българи и турци трябва да живеем добросъседски и да се възприемаме като човеци със съвременно съзнание, като добри приятели, като близки, държащи се с достойнство и взаимно уважаващи се наро-ди. Да, много е глупаво заради някаква тъпа и злобна надъханост, дължаща се на въп-росните исторически комплекси, ние да възприемаме този или онзи съседен на нас народ за наш "вечен враг".

Друг е въпросът че тия толкова лицемерни и демонстративни патриотарски настроения срещу турците у нас се разпал-ват съвсем умишлено от платени руски мекерета като Сидеров, имащи задачата да работят за всестранната дестабилизация на България - в угода на имперските руски попълзновения спрямо европейска и демок-ратична България... ДОБАВКА: Мустафа Кемал Ататюрк, на млади години военен аташе на Османската империя в София:

"Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естестве-но в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствувах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. Оттогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели века и остарели поли-тически течения, нито турците, нито бълга-рите не вярвам да отдават значение... През 1913–1914 живях в София и към братския български народ храня най-приятелски чувства…"

"Няма да забравя приятните мо-менти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на бъл-гарския народ. Обичам безпределно бъл-гарския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да

бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция."

"Днес балканските страни – Алба-ния, България, Румъния, Гърция, Югославия и Турция, са самостоятелни политически единици... Може да се каже, че създадените през последните столетия сегашни балканс-ки страни, включително и Турция, са исто-рически резултат от постепенното разпада-не на Османската империя, погребана нак-рая в историята. В този смисъл балканските народи имат съвместна история, която обхваща векове. Ако в тази история има печални спомени, то те са общи за всички балкански страни. Частта на Турция в тях е не по-малко горчива...

Нечовешка и в крайна сметка дос-тойна за съжаление е системата, при която се заставят хората да се хващат гуша за гуша, за да се направят уж щастливи. Един-ственото средство за ощастливяване на хората са действията и усилията, които водят към взаимно сближение, към взаимно задоволяване на материалните и духовните потребности. Истинското щастие на общес-твото е възможно само в условията на све-товен мир, ако се множат и постигат успехи привържениците на този висш идеал."

Народната артистка Мими Балкан-ска си спомня: На 7 ноември 1931 г. со-фийският "Кооперативен театър" заминава на турне в Турция. В Истанбул той изнася 25 спектакъла. По покана на Кемал Ататюрк, който пое всички разходи, българските артисти заминават и за Анкара. Там те изнасят 6 представления, заплатени лично от президента на републиката. Той всяка вечер е в своята ложа, за да наблюдава майсторството на българските артисти. "Една вечер след един от спектаклите – разказва Мими Балканска – бяхме поканени в ложата на Кемал Ататюрк, който ни изказа възторга си от представлението, за което сърдечно му благодарихме. Радваше се, че отново чува българска реч, нали е бил военен аташе в България. Не съм забравил България – ни каза той. – Там оставих час-тица от моята младост – обичах хубава девойка..., но (мило се засмя той) не ми я дадоха!"

През септември 1936 г. в Цариград е организиран Балкански фолклорен фести-вал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав "Българска китка". По този случай в кореспонденция в българ-ските вестници разказва Ст. Д. Кятибов:

"На 2 септември 1936 г. в двореца "Бейлер бей", в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои прог-рами, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там бъл-гарската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За парт-ньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора...

Публиката непрекъснато и бурно аклами-раше играта на Председателя и неговата партньорка". И по-нататък: "След ръченица-та започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото".

О.з. генерал Жеков, бивш главно-командващ на Българската армия:

"Беше през есента на 1914 г.... Един ден в щаба дойде и майор Кемал. Това бе първото ми свиждане с него. След това в аператив "Копривщица", срещу Сла-вянска беседа, ние си давахме срещи и разговаряхме по най-различни теми. Сре-щахме се повече от десетина пъти... Той с възторг ми казваше, че се възхищава от динамиката и моралните сили на българс-кия войник, които така бляскаво се бяха проявили през Балканската война. Засягах-ме и други въпроси – религиозни, история, политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скром-ност. И днес, като виждаме голямото му дело, нито за момент не бива да се допуска мисълта, че той възлезе на власт заради самата нея. Не, той бе бленувал за делото си. Той бе с ясен поглед и властта му поз-воли да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Тур-ция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги осъ-ществи."

РАЗПЕРДУШИНВАНЕ НА ДОГМИТЕ НА КОМАНДНАТА СИСТЕМА НА НЕСВОБОД-НОТО И ОБЕЗЛИЧНОСТЯВАЩО ДЪР-ЖАВНО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 25 август 2015 г.

Тази сутрин отново сядам да пиша по своята поредица за това как да правим промяната към по-добро в образователната сфера, какво можем да допринесем за нея. Тази поредица в момента смятам да я наре-ка "Проект за реформа на необразованието" примерно. Или, ако това звучи прекалено високопарно, ще измисля друго заглавие. Много е важно заглавието на една такава поредица, щото то ще ми помогне да цент-рирам разказа си около един център - за да не се разпилея. Понеже темата е огромна. Последното, което написах от тази пореди-ца, носи заглавието От нас зависи да пре-върнем училището в образ и модел на едно значително по-човечно общество, което ни е толкова необходимо. Сега като

го чета този текст, откривам, че не ме задо-волява следното. (Дочети – в блога) "Врагът" не спи: моят блог се чете пре-димно от българи, живеещи в САЩ, и, предполагам, се следи най-внимателно от агенти на ЦРУ! вторник, 25 август 2015 г.

"Врагът" явно не спи: моят блог се чете предимно от българи, живеещи в САЩ, и, предполагам, се следи най-внимателно от агенти на ЦРУ! :-) Другари от ДС и от КГБ, защо спите?! :-) Къде сте?! :-) Ето и доказа-телството (виж по-отблизо изображението). ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "СЪВЕТСКАТА ИСТО-РИЯ" – ЦЕЛИЯТ ФИЛМ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

Ужасена съм... повече хора трябва да го гледат – въпреки зловещите кадри...

Райна Зечири

Нейно величество Елизабет Втора от чисто човешката й страна вторник, 25 август 2015 г.

:-) Величието е съвсем съвместимо с човечността и с естествеността. Или го имаш, или го нямаш. Нека да го разберат най-сетне някои политически пуяци-парвенюта, които кански се напъват да се правят на "велики"... Да, с напъване и с перчене не става, драги ми Боко...

МЕКЕРЕТО СИДЕРОВ ПРЕВЪРТЯ: НАТО ИЗПОЛЗВАЛО "СПЕЦИАЛНИ ФЕКАЛИИ" ЗА ДА АТАКУВА МАЛКОТО ОСТАНАЛИ РУСКИ ТУРИСТИ НА ПЛАЖА НА ЛОЗЕ-НЕЦ! вторник, 25 август 2015 г.

Сидеров надмина себе си, време е психиатричните органи да се задействат и да си изпълнят дълга, вижте какво твърди руското мекере Сидеров в прав текст, гово-рейки за замърсяването на плажа в Лозе-нец:

... Оказа се също така, че става дума за планирана операция, изисквала да се докарат "специални фекалии" през океана.

"Сега, аз след като знам каква строга програма и колко милиони, поне на хартия, отидоха за пречиствателни станции, не мога другояче да тълкувам тази новина, освен че НАТО са пуснали някакви специални фекалии може би. Те си носят със себе си при ученията цистерни

с фекалии и са ги пуснали нарочно, за да отровят плажа." Из: Кой замърси плажа на Лозенец? Аме-риканците, смята Сидеров

Силите на НАТО използвали "спе-циални фекалии", за да атакуват малкото останали руски туристи!

ПО-ДОБРЕ ДА ТЕ ЗАШЛЕВЯТ С ИСТИНА-ТА – ОТКОЛКОТО ДА ТЕ ЦЕЛУВАТ С ЛЪ-ЖА сряда, 26 август 2015 г.

Тия призиви са написани на един жилищен блок в жилищен район "Тракия" в Пловдив. Интересно е, че тия млади хора, които са ги написали, имат съвсем адекват-но, вярно разбиране за същината на проб-лемите пред България. Което е радващо...

ТРИМА ЧОВЕКА ПРОТЕСТИРАХА СРЕЩУ СЪДЕБНИЯ ПРОИЗВОЛ, УПРАЖНЯВАН ОТ КАГЕБИСТКАТА ДИКТАТУРА В РУСИЯ сряда, 26 август 2015 г.

25 августа 2015 г. Ростовский суд вынес приговор Олегу Сенцову и Александ-ру Кольченко, приговорив их к 20 и 10 годам лишения свободы – соответственно. Вече-ром к посольству Украины вышли три чело-века, чтобы выразить свое возмущение судебным произволом и «торжеством» беззакония. Также единицы вышли к Адми-нистрации Президента к Дому украинской культуры на Арбате.

НИЕ СМЕ СТАНАЛИ БЕЗСМИСЛЕНИ ЩОМ НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ БИТИЕТО Е БЕЗС-МИСЛЕНО сряда, 26 август 2015 г. Gery Nikolova се почувства... "размисленич-ко" и написа на страницата си във Фейсбук:

Всичко е суета и гонене на вятър... така разправя Еклесиаст... Но как се справя всеки човек с безсмислието на битието? Всеки по различен начин... всеки опитва... не всеки успява... но някои успяват да живе-ят смислен живот, дори и да са получили много малко "начален капитал"... Искам да кажа, че сами осмисляме живота си и е изкуство да се научиш да бъдеш ЩАСТЛИВ там, където си... а когато си щастлив - ус-михваш и другите и... "магията" става, света става по-добро място, въпреки че... "Всичко е суета и гонене на вятър..." :-)

Наложи се на тия думи да отвърна ето как:

Чудесно, но една малка забележка все пак да отправя, изразът "безсмислието на битието" предизвиква възражение: само-то битие няма как да бъде "безсмислено". Битие е равно на истина, как тогава тъкмо истината да е безсмислена? Думата битие явно не се разбира. По-скоро бих си позво-лил да кажа, че безсмислие е обхванало оня, който дръзва да говори за "безсмисли-ето на битието". :-) За това свидетелстват такива думи.

Ние сме станали безсмислени щом ни се струва, че битието е безсмислено. Съществуването ни може да е безсмислено или абсурдно, но битието – никога...

ДА БЪДЕМ ЧОВЕЧНИ, ДОБРИ, СПРА-ВЕДЛИВИ, ЧЕСТНИ – НИМА ИМА НЕЩО ПО-ХУБАВО, КОЕТО МОЖЕМ ДА СИ ПО-ЖЕЛАЕМ? сряда, 26 август 2015 г.

Да си продължа и тази сутрин раз-съждението (и писането) по очертаващата се поредица от есета, замисълът за която ми се яви в съзнанието по повод на набли-жаващото начало на учебната година. За-

почна да ме увлича тази поредица, което е знак, че може и нещо по-стойностно да се получи. Казах вече, че идеята ми е да пред-ставя нещо като годен за практическо из-ползване проект за непосредствена рефор-ма или по-скоро за коренна промяна на очерталото се плачевно статукво в разло-жилата се система на командно-административното държавно образование. Да, младите хора най-вече, а също така и учителите, да имат на разположение един вдъхновяващ ги за непосредствени промени текст, един текст, който зове за принципно ново отношение към случващото се в наши-те училища – и за ново разбиране, за нова философия и стратегия на образованието в България. Ще ми се да покажа, че е напъл-но възможна такава една "пълна промяна" най-напред в съзнанията, в мирогледа на участващите в реалния процес на обучение и образование, а на тази основа след това неминуемо ще се разрази и тъй дълго чака-ната промяна в сферата на живота, на действителността. (Дочети – в блога) ПУТИНОВИЯТ РЕЖИМ Е ПРЕСТЪПНА КОРПОРАЦИЯ, СИСТЕМНО НАРУШАВА-ЩА КОНСТИТУЦИЯТА, КРИМИНАЛИЗИ-РАЛА ВСИЧКИ СФЕРИ НА ЖИВОТА, КО-РУМПИРАНА В ТИТАНИЧНИ РАЗМЕРИ сряда, 26 август 2015 г.

Из: Писателят Игор Гарин: Рашизмът е по-страшен от фашизма

... Путиновият режим – това е престъпна корпорация, системно наруша-ваща Конституцията и законите в името на своите користни и меркантилни интереси. Това е криминализиране на всички сфери на живота и всенародната жажда за дала-вера. Това е византийска узурпация на властта и създаване на ново КПСС. Това е подкрепа за одиозните режими на Лукашен-ко, Ким, Хюсейн, Асад, Кадафи, Чавес, Aхмадинеджад, Кастро, Мугабе. Това е нагло и безцеремонно вмешателство във вътрешните работи на съседни страни (Молдавия, Грузия, Украйна, Белору-сия,балтийските страни). Това е фалшифи-кация на общественото мнение и на избори-те. Това са подставени „лица” и „индиански нишки” на изборите (които не забелязаха нито пропутиновата прокуратура, нито про-путиновото правосъдие). Това е тайна подк-репа за терористични групи и организации,

систематични политически „спецоперации”, доставка на оръжие на ембаргови страни.

Това е корупция в титанични раз-мери, насочване на търговията с наркотици от Афганистан (включително от висшите ешалони на специалните части). Това е създаването на своеобразен хитлерюгенд-млади и с промити мозъци „нашисти”, физи-ческо отстраняване на най-ярките журна-листи и правозащитници, разгром на неза-висимите телевизии, отнемане на собстве-ност (ЮКОС, банка „Москва”, „Интеко” и други процъфтяващи икономически структу-ри)

Това е базиране върху местни ма-рионетки и феодални царчета от типа на Кадиров, засилване на средновековните порядки и структури в страната.

Това е престъпен съд, полиция и прокуратура, атмосфера на пълна безнака-заност на органите за държавно насилие и покриване на „своите”, довела до чудовищ-но и нагло по своята безпрецедентност убийство – убийството в центъра на Лондон на Александър Литвиненко. Човекът, който консултираше западните специални служби по въпросите на международния терори-зъм...

... „Нацизмът в путинова Русия, къ-дето всички информационни ресурси на властта са хвърлени за пълното дискреди-тиране на демократичната идеология, е неизбежен. Много скоро путиновите чекисти в Кремъл ще бъдат сменени от идейните вождове в черни мундири, които спокойно и старателно ще започнат да измерват обема на черепа и дължината на носа на всеки, който попадне в тяхното полезрение ”, предрече Литвиненко...

ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ПОЛИЦИЯТА НА НОВА УКРАЙНА – ЮРИДИЧЕСКО ОБРА-ЗОВАНИЕ И ЛИПСА НА ОПИТ ОТ РАБОТА В ПРАВООХРАНИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ сряда, 26 август 2015 г.

В Одессе вслед за Киевом и Льво-вом приняла присягу новая патрульная полиция. Требования к полицейским новой Украины – юридическое образование и отсутствие опыта работы в правоохрани-тельных органах. Их обучали специалисты из Калифорнии. Каждый тр

Видео Дмитрия Флорина.

ИНТЕРЕСЕН ТЕКСТ, ПОСТАВЯЩ МНОГО ВЪПРОСИ ОКОЛО ЗАГАДКАТА ЗА ПРО-ИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

сряда, 26 август 2015 г.

България – така се казват град и планина в Италия, които носят името още от V-ти век

Вероятно ще бъдете доста изне-надани да прочете това, но за някои исто-рици у нас то е стара истина. Според тях българите не сме тюрко-азиатски народ, а сме част от пеласгите – старото население на Балканите, Апенините и Мала Азия още преди пристигането на елините, което насе-ление античните автори (предимно елини) наричали не пеласги, а с презрителното траки. Всъщност терминът "траки" не е етноним, а е общностно название, характе-ризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките при-шълци са наричали автохтонните неелини-зирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "ди-ви", "варвари", "неелини". Та, според подк-репящите тази теория, колкото и еретично да звучи – така терминът "траки" е непри-ложим за историографията. Т.е. все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи, а "гяури", само защото османските дефтери наричали поробеното население по този презрителен начин.

Та в този ред на мисли, ще ви раз-кажа за едно особено интересно място в съвременна Италия, което чисто и просто повече от 15 века носи името България. А именно Monte Bulgheria.

Става дума за малък планински масив с името България, който се намира в провинция Салерно, област Кампания, Южна Италия. Той се издига само на някол-ко километра от Средиземно море – между него и долината на река Mingardo Bussento, в Национален парк Cilento. Името Bulgheria, според самите италианци днес (виж Wikipedia, l'enciclopedia libera – италианският вариант на Уикипедия) идва от български заселници, които дошли по тези места пре-

ди 500 година след Христа. Забележете – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав... (Прочети ДО КРАЯ)

КОГАТО ЕДНА ВЛАСТ ПОЧНЕ ДА ОБЕ-ЗУМЯВА И ДА ПРАВИ ИДИОТЩИНИ, ТО-ВА Е ПРЕДВЕСТНИК НА НЕЙНИЯ НЕИЗ-БЕЖЕН ПРОВАЛ четвъртък, 27 август 2015 г.

Перед падением кремлёвская система начинает вести себя так, будто сошла с ума, поражена эпидемией массового идиотизма

Помните Горбачева? «Нахимов», Чернобыль, падение нефтяных цен — каза-лось, все ополчилось против коммунистов.

Такое глобальное невезение ес-тественно провоцирует нервозность и тол-кает к глупостям. Все счастливые режимы счастливы по-разному. Все несчастливые идут ко дну под тяжестью собственного идиотизма. И невезения.

У всех падающих режимов обна-руживается интересная закономерность.

Перед падением они начинают вести себя так, будто сошли с ума, пора-жены эпидемией массового идиотизма. Возможно, и до этого умом не блистали, но после определенной точки глупость прини-мает гомерический и особо злокачест-венный характер.

Именно это и происходит сейчас в России.

Публичное уничтожение еды. Поп-ытка запрета Википедии (здесь разум еще дал арьергардный бой). Запрет импортной бытовой химии. И масса других идиотизмов – больших и малых. И сколько их еще впе-реди!

Между тем. как свидетельствует история, людей доводят до кипения вовсе не ограничения политических и экономичес-ких свобод (к этому как раз привыкают), а античеловеческие абсурд и алогичность власти.

Почему власть сходит с ума? Еще одна закономерность падающих режимов: им перестает везти.

Вчера ты ухватил бога за бороду и лелеял химеру энергетической сверхдер-жавы, а сегодня оказываешься со стреми-тельно дешевеющим активом и окруженным снисходительным презрением.

Образованието у нас е менте-образование, е НЕобразование: то е противно на смисъла, на идеята за обра-зование четвъртък, 27 август 2015 г.

Вчерашното ми есе от поредицата за това какво можем да правим за реалната промяна в образователната област в пос-ледния момент получи заглавието Да бъ-дем човечни, добри, справедливи, чест-ни – нима има нещо по-хубаво, което можем да си пожелаем?. Сега установя-вам, че на пръв поглед заглавието изобщо на съответства на проблемите, който разг-леждам в него, обаче нещата изглеждат иначе - стига да се схванат в тяхната ця-лост. Аз там разказах една пределно лична история, която точно по тази причина е толкова показателна: оказва се, че средото-чие на действителната, проявяващата се в действията реформа, е тъкмо личността. Да, отделната личност, смело поемаща отговорността за всичко, което предприема; такава една личност е с ясното съзнание, че от теб зависи всичко, ти си главния фактор на промяната.

Преместването на акцента от без-личното, деперсонализираното (админис-трация, държавни механизми, "общата воля", "Ние, другари, сплотени като юмрук, ще направим и ще разбием!", "Дайте да дадем!" и прочие) към конкретната, дейст-ваща и търсеща свободна личност е съ-щинския център на реформаторското мис-лене. Само личност може да подбуди, да даде импулс за развитие на личностното у възпитаниците си. Личностното начало е движещото реформата в образованието, а оттук и в промяната на цялостния ни живот начало. За да свършим с безличното, за да преодолеем обезличностяващата система, следва да дадем пълен простор за развитие на личното, на личността – този е верният път. И въпросният принцип на разбирането следва да бъде провеждан във всички об-ласти не само на анализа, който тук ни занимава, но и на проявленията на автен-тичното реформаторско съзнание в реалния живот, в действията, в поведението, в пос-тъпките и делата. (Дочети – в блога) Запис на предаването "На Агората..." от 20 август, темата е: "Как се печелят пари, как се става богат?" четвъртък, 27 август 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! ЛЮБОВТА НА МУСТАФА КЕМАЛ АТА-ТЮРК КЪМ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ четвъртък, 27 август 2015 г.

ИСТИНСКИ БЕДНЯК Е САМО ОНЯ, КОЙТО СЪВСЕМ НЕ ЦЕНИ СЕБЕ СИ четвъртък, 27 август 2015 г.

По повод на публикувания в бло-га Запис на предаването "На Агората..." от 20 август, темата е: "Как се печелят пари, как се става богат?" във Фейсбук г-н Martin Demerdzhiev е цитирал следното:

Беден човек попитал Буда: – Защо съм толкова беден? – Не си се научил да даваш. – от-

говорил Буда. – Ами, ако нямам нищо? Буда отговорил: – Имаш няколко неща: Лице, което може да даде усмивка;

Уста, която може похвали или утеши други-те; Сърце, което може да се отвори към другите; Очи, с които можеш да погледнеш другите с доброта; Тяло, което можеш да използваш, за да помагаш на другите. Добавка от мен, А.Г.: Той и Сократ има подобни мисли, има една история за няка-

къв бедняк, който твърдял със скръбен глас, че бил нямал нищо; а Сократ го погледнал и му рекъл: как така, та нали имаш себе си? :-) А беднякът преди това също така се бил оплакал, че нямало какво да яде, пък Сок-рат го посъветвал да вземе заем от себе си. Тогава именно беднякът рекъл, че няма нищо, на което Сократ отвърнал вече знаем как. И когато на думите му да вземе заем от себе си беднякът го погледнал с недоуме-ние, Сократ му отвърнал: "Ами като почнеш да ядеш по-малко..." :-) ИДЕИТЕ, ИСТИНИТЕ, МИСЛИТЕ У НАС ЯВНО СЪВСЕМ НЕ СЕ ЦЕНЯТ – ТАКА ЛИ Е ИЛИ ГРЕША? четвъртък, 27 август 2015 г.

По тъй вълнуващата целия ни на-род тема за това как да печелим повече пари, как да станем богати и т.н. можете да прочетете (и то съвсем безплатно) ето какво: Мини-книжка за личните финанси Автор: Рая Христова

Аз лично все още не съм я чел, сложих си я на електронната книга с наме-рение да я чета. Понеже аз лично съм чо-век, който може много неща, с изключение на едно: да прави пари, да печели пари. Някак си парите бягат от мен, не знам защо е така. Пък ми се иска да променя това положение. Аз също така съм човек, който заради своите бизнес-начинания се разори тотално: издадох книгите си, издавам две списания – ИДЕИи HUMANUS – продажбите им, честно казано, изобщо не вървят, затъ-нах в дългове, които още изплащам, а като капак на всичко ме и уволниха от работа като преподавател по философия и граж-данско образование, а такъв съм бил цели 32 години; сега обаче съм без никакви до-

ходи, даже вече и без средства за същест-вуване останах.

"Стоката", която аз се опитвам да продавам, е специфична: опитвам се да продавам идеи, истини, мисли. Тази стока на нашия пазар очевидно съвсем не върви, не се продава, излиза, че съзнанията на българите са пълни с идеи, с мисли, с какви ли не истини, тъй че "продавачи" като мен, вижда се, са осъдени даже на гладна смърт. Или някакво друго е обяснението, не знам, но е факт, че "търговията с идеи" на нашия пазар не върви. Защо ли е така? Каквото и друго да продаваш, все ще намериш купу-вачи, но ето, за идеи, мисли и истини у нас купувачи няма. Може би причина за това е българското убеждение, намерило израз в поговорката Ти на мен акъл не ми давай, акъл си имам, дай ми пари!?

Нашенци не щат акъл даже и да им го даваш без пари, та какво остава нашенец за акъл да вземе да се бръкне в джоба да даде някакви пари?! Тия неща, именно идеите, истините, мислите у нас явно съв-сем не се ценят, така излиза. Това нещо много говори и показва. Зная добре, че в други страни се ценят.

А идеята за писане на такива "ми-ни-книжки" ми хареса. Аз отдавна се опит-вам да променя нещо в работата си, ето, ще почна да пиша и аз "мини-книжки". Може пък да почнат да се четат. Нормалните, големи книги, философските особено, у нас изг-лежда съвсем не се ценят. Заради трудоем-костта, предполагам. Ние сме привържени-ци на максимата ако може без никакво уси-лие, без никакъв труд отнякъде на почнат да текат много пари, нали така? Ние, българи-те, изобщо не сме прости, хитри сме ний, грешка никаква нямаме!

Ще надхитрим самия живот, ако требе и себе си дори ще надхитрим, ах, колко сме велики ний!

АЙДЕ ДЕ, ЩЕ МИ РАЗКЛАЩАТ ТЕ НАША-ТА НАЙ-ПРАВИЛНА КОМУНИ..., ИЗВИНЕ-ТЕ, НАШАТА НАЙ-ПРАВИЛНА НАРОДНА НÀУКА, ИДЕОЛОГИЯ, ДОКТРИНА И ПРО-ЧИЕ! петък, 28 август 2015 г.

Днес, в 9.00 часа, ще се явя на ин-тервю за работа – за първи път от много години съм безработен (е, иначе се скъсвам от работа де, но така се наричат хората като мен, които не получават заплата или пари

за работата си). Наричат това интервю "събеседване", кандидатствам за учителско място по философия в Образцова матема-тическа гимназия "Акад. К. Попов" в Плов-див. На 56 години съм, обикновено на таки-ва интервюта за работа се явяват значител-но по-млади хора, това е естествено. Та се чувствам особено, понеже и мен ме сполетя тази пуста "безработица". Унизително е, разбира се, човек в моето положение и на моите години да е безработен, отхвърлен, да се чувства на моменти ненужен. Както и да е, тия неща се подразбират, след около час трябва да стана от компютъра и да почна да се приготвям за интервюто, имам около час за писане - дали изобщо да се захващам да пиша тази сутрин? Вчера захванах да пиша, но пак ми се наложи да излизам, зарязах писането съвсем внезап-но: виж Образованието у нас е менте-образование, е НЕобразование: то е противно на смисъла, на идеята за обра-зование. Дали да не се опитам поне да довърша започнатото вчера? Знаете, че съм се захванал с писането на една поре-дица от есета по темата: как да се проме-няме, какво се иска да правим та в резултат, с общи усилия многострадалната реформа в българското образование да започне да се случва? (Дочети – в блога) РУСНАЦИТЕ УБИХА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРС-КИ ДЪРЖАВНИК ЦАР БОРИС ТРЕТИ петък, 28 август 2015 г.

Из: Загадка ли е смъртта на цар Борис Трети?, Автор: Доц. д-р Момчил Дойчев

... Най-голям интерес от смъртта на българският цар имат Съветска Русия и лично Сталин, който виждал в лицето на царя пречка за осъществяване на своите завоевателни планове не само към Бълга-рия и Балканите, но и към цяла Европа. Защото до Сталин са достигнали сведения, че царят се готви да прекрати състоянието на война между България и САЩ, да обяви неутралитет и да бъде инициатор и посред-ник на преговори за сепаративен мир между западните сили и Германският райх с цел да спре неизбежната болшевизация на окупи-раната от Червената армия Европа. За това свидетелстват тайните контакти на царя с Алън Дълес в Швейцария и с американското посолство в Турция. За тези тайни прегово-ри руснаците узнават, тъй като са вербува-ли българския посланик в Москва Стаменов,

а според някои недоказани твърдения и самия Кьосеиванов. (ОЩЕ >>>)

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ НА БЪЛГАРИТЕ БОРИС ТРЕТИ! петък, 28 август 2015 г.

Той даде живота си за България, която обичаше повече от всичко друго...

Виж и това: 72 години от смъртта на цар Борис Трети: Трагичната въпро-сителна остава, където между другото пише:

На днешния ден – 28 август, се на-вършват 72 години от кончината на цар Борис Трети. Въпреки че съвременните историци са се смирили около тезата за естествената царска смърт, тъй като за всяка друга хипотеза ще им трябват безс-порни научни доказателства, продължават размислите над въпросителните, които внезапният край поставя и до днес. Заедно с висящия въпрос кой е имал интерес бъл-гарският цар да го няма в онзи съдбоносен както за България така и за Европа истори-чески момент. По повод 72-рата годишнина публикуваме отново статията на "Дневник" от 2 септември 2012 г.:

Всеки народ си заслужавал съдба-та. Клишето дразни със своята категорич-ност. И ранява с внушението за обреченост. Един цар, управлявал на трона България 25 години, умира внезапно на 49 години, без да е боледувал до този момент. Нито тогава, нито по-късно никоя власт, застанала на кормилото на България, не се решава или не се интересува да установи, или поне да размисли, ако тази смърт не е естествена, кой е бил онзи неин толкова мотивиран противник (на държавата), че да дръзне да убие нейния върховен владетел. И най-вече защо? Нещо повече – никоя власт в новите демократични времена не се осмели да потърси (да помоли!) все още живите в началото на 90-те години поругатели на гроба му да помогнат за откриване на тлен-ните му останки, които са били варварски похитени от Врана сред настаняването на Георги Димитров там. Нито пък някой от тях проговори. (Казвам – потърсени да помог-нат, не да бъдат наказвани!) Никое управ-ление не помисли, че това е въпрос на национално самоуважение...

(Прочети ДО КРАЯ)

ДА, НАИСТИНА, ЗАЩО ДАЖЕ И БЯГАЩИ-ТЕ ОТ КРЪВОПРОЛИТНИ ВОЙНИ СЪЗНА-ТЕЛНО ЗАОБИКАЛЯТ БЪЛГАРИЯ И СЪВ-СЕМ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ЖИВЕЯТ В НЕЯ? събота, 29 август 2015 г.

Из: Г. Коритаров: Имаме цивилизационен проблем, дори бежанците не искат да живеят в България

"България не е желана дестинация дори за хора, които бягат от райони на изключително тежки кризи и кръвопролитни войни. Това означава, че ние носим в себе си и в този образ, който излъчваме, доста сериозен проблем – цивилизационен проб-лем, който ни прави да изглеждаме дефор-мирани". Това заяви пред БНР – Пловдив по темата за бежанците от Близкия Изток журналистът Георги Коритаров.

... В случая, според него, пробле-мът не опирал до България и тук няма да има проблем с бежанците в такава форма, каквато наблюдаваме в Македония или Турция. "Какво означава картечници срещу майки с деца? Това не е просто враждеб-ност, въпросът е какво пазим и от какво се пазим, броя на населението или етническия състав на населението, което намалява", коментира разполагането на военни и тежка техника по границата ни с Македония Кори-таров. По думите му това е измислено от болни мозъци и хора без ценността система на хуманизма.

ВСЕКИ ОТ НАС В ТОВА НАШЕ ВДЪХНО-ВЯВАЩО ВРЕМЕ ИМА ШАНС ДА СЕ ПРЕ-ВЪРНЕ ОТ ВЕЧНО НЕДОВОЛНО ОТ ВСИЧКО МРЪНКАЛО В СЪЩИНСКИ БО-РЕЦ ЗА РЕАЛНИ ПРОМЕНИ събота, 29 август 2015 г.

Вчера сутринта, бързайки да ида на събеседване (знаете, кандидатствах за

учител по философия в Математическа гимназия в Пловдив), едва успях да напиша текст със импровизирано заглавие Айде де, ще ми разклащат те нашата най-правилна комуни..., извинете, нашата най-правилна народна нàука, идеология, доктрина и прочие! - защото дори и вчера не исках да спра писането на своята поредица от есета, в която обещах да размишлявам за това какво можем да правим всички ние, които по някакъв начин сме свързани с образовател-ната сфера, та реалната промяна към по-добро в нея да започне... щях за малко да напиша "да се случва", ала се отказвам от този паразитен израз, да започне да става: подчертавам дебело, ако самите, именно учениците, учителите, родителите, ние не се захванем да правим непосредствено промяната, да извършваме някакви конк-ретни промени в своя начин на мислене, в своите съзнания, в разбиранията си, в по-ведението си, в реакциите си, в постъпките си, то промяната или реформата за сетен път ще си остане само едно благо пожела-ние, едно намерение, една химера. (Дочети – в блога) МОЕ ПИСЪМЦЕ ДО КОЛЕГАТА СТОЯН ЗАЙКОВ, ОТДАВНАШЕН МОЙ ПОЗНАЙ-НИК ОТ ВРЕМЕТО, В КОЕТО РАБОТЕХМЕ В ПУ събота, 29 август 2015 г.

Изведнъж ми хрумна идеята да пиша едно кратко писъмце до моя колега от ПУ "Паисий Хилендарски", до отдавнашния ми познайник Стоян Зайков, с него сме работили години наред в ПУ; тия дни пък разбрах, че той наскоро се е пенсионирал като учител по философия в Образцова математическа гимназия "Академик Кирил Попов" в Пловдив, а пък за освободеното от него работно място, по една игра и ирония на съдбата, се оказа, че кандидатства и моя милост. Аз отдавна с него не съм се сре-щал, преди малко случайно попаднах на негов имейл в Мрежата, е, тъкмо да проверя дали имейла му се използва всее още, решавам да му пиша, пък и да му кажа нещичко; речено-сторено, ето какво ми написах:

Здравей, Стояне, Реших да ти пиша тази сутрин, на-

мерих случайно твой имейл на едно място в Мрежата, тъкмо да проверя дали още го ползваш.

Първо, да те поздравя за пенсио-нирането ти, научих случайно, че си се пенсионирал! Да си жив и здрав още много години, да си ползваш пенсията, да про-дължиш да работиш в областта на филосо-фията, ето това искам да ти пожелая! Чове-ци сме все пак, човешко е да се вълнуваме от такива събития в живота ни. Дай Боже всекиму да достигне до твоето положение, да излезе в заслужен отдих!

Как бързо се въртят годините, а, Стояне: сякаш вчера беше като работехме в ПУ, бяхме млади, ала ето, сега ти излизаш в пенсия, а пък аз се боря някак да се довлека до нея, но това е Божия работа, дали ще успея да стигна до пенсия изобщо не се знае. Имам още 8 години да работя, стажа ми вече е 32 години, знаеш, все на учителс-кото поприще се трудя и аз като теб. А по една игра на случая тия дни разбирам, че мястото, което се освободило в ОМГ било твоето, ти си се пенсионирал, а пък аз, представяш ли, съм кандидат да те насле-дя! Такива работи! Мен ме поуволниха малко от предишното ми работно място, дълги години работих в ПГЕЕ-Пловдив, но дойде една нова директорка, назначена от ГЕРБ, почнах с нея (ти ме познава де) едни дискусии относно нейния сгрешен подход на ръководство, тя пък си науми да ме загащи в някакви "нарушения", започна една кампа-ния срещу мен; е, директорите имат огром-на власт и могат всичко, уволни ме крайна сметка, сега, разбира се, си има известни проблеми с правосъдието, щото и в нашето свидно отечество следва да има и закони, и законност (по моето виждане). Вече повече от година водя съдебни дела да се върна на работа, спечелих го, но директорката об-жалва и делото в момента е във Върховния касационен съд, кой знае докога ще се бави там; но междувременно трябва да се живее някак, та ето, реших да кандидатствам в ОМГ. Ако ме вземат случайно в ОМГ ще зарежа ПГЕЕ-Пловдив, та директорката там да си царува там вечно и необезпокоявано - щото вече съм на стари години и в тия борби за демокрация нямам ония сили, които имах навремето, когато се знаехме. Това е.

Вчера беше събеседването. Но нещо се бави обявяването на резултата, кой знае защо стана така? Ето ти нещичко от блога ми по този въпрос: Всеки от нас в това наше вдъхновяващо време има шанс да се превърне от вечно недоволно от всичко мрънкало в същински борец за реални промени. Пращам ти този текст щото там пиша и за теб, за миналото ни, редно е да знаеш какво съм писал. Не знам дали знаеш, но аз станах блогър в послед-ните години, модернизираме се, нови вре-мена, нови хора, живота стана друг, и от нас се иска да се променяме. Да се надявам, че

директорът на ОМГ също е модерно мис-лещ човек, дано не се уплаши от мен, зна-еш, аз съм разбран човек, само дето имам дефекта че не прощавам на самозабравили се властници, но това си е нормално, от нас, гражданите, все нещичко следва да зависи, нали така?

Хубав ден ти желая! Дано стигне това писмо до теб, но зависи дали ползваш имейла.

С поздрав от сърце: Ангел Г.

МОЕТО ТОКУ-ЩО ИЗПРАТЕНО ПИСМО ДО ДИРЕКТОРА НА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМ-НАЗИЯ В ПЛОВДИВ Г-Н СТАРИБРАТОВ събота, 29 август 2015 г.

Мисля, че трябва да казваме сме-ло какво мислим, мисля, че не е правилно да си мълчим като плъхове когато забеляз-ваме нещо нередно, правено от длъжностни лица, не знам вие какво мислите по въпро-са, но аз, въпреки всички рискове, съм скло-нен да мисля така...

Понеже не се чете на избажението, ето текста и тук:

Уважаеми г-н Старибратов, Позволявам си да Ви пиша на

имейла на училището, понеже съм обезпо-коен. Вчера обещахте резултатите от събе-седването за учителското място по фило-софия да бъдат обявени на сайта на ОМГ, но до този момент това не е станало. Може би аз проверявам не където трябва? Ето тук търся резултатите: http://www.omg-bg.com/ Може би на друго място сте ги обявили вече? Чудна работа. А, съгласете се, все пак е доста напрегнато човек да чака, да проверява често, и нищо. Сега се очертава да чакаме до понеделник. С надежда все пак да проверявате имейла на училището и в почивните дни Ви пиша това писъмце, макар надеждата да е малка че ще го про-чете преди понеделник. Вълнувам се не само аз, предполагам, вълнуват се и други-те кандидати. Можеше поне да сложите на сайта на училището съобщенийце, че обя-вяването на резултатите е отложено за еди-кога си. Не вярвам да сте съобщили само на спечелилия кандидат, а пак на нас, остана-лите, дето се казва, "кучетата ни яли глави-те", щото това е грозно. Силно съм озада-чен и обезпокоен. И по тази причина, поне-же съм пишещ човек, като се вълнувам за нещо, съм привикнал да си изливам вълне-нието в слово. И пиша. Ето какво написах по повод на това дълго чакане в блога си:

Всеки от нас в това наше вдъхновяващо време има шанс да се превърне от вечно недоволно от всичко мрънкало в същин-ски борец за реални промени Пращам Ви го, тъкмо да видите блога ми. Кратко писмо написах и на моя отдавнашен познайник Стоян Зайков: Мое писъмце до колегата Стоян Зайков, отдавнашен мой познайник от времето, в което работехме в ПУ

Това е. Счетох се за длъжен да Ви уведомя за създалата се крайно неприятна и озадачаваща ситуация. Не съм очаквал такова нещо. Подходът, не мога да скрия, не ми допада. Силно съм изненадан, че такова нещо се случи при Вас, щото Вие, не крия, създадохте у мен коренно противоположно впечатление. Хубав ден ви желая и приятен уикенд! С поздрав: Ангел Грънчаров СТРАХОТНА СТАТИЯ ОТ И.ИНДЖЕВ! ПРАВО В ДЕСЕТКАТА!!! събота, 29 август 2015 г.

Ре(д)акционна статуя, от ИВО ИНДЖЕВ

Един ми вика: „като ги кльопаш толкова, бегай при бежанците!”. И е прав. Убедих се от „Икономист”. Това е списание, а не некой български министър, па макар и със златен ланец.

Гледам у „Икономист” некъв олиг-рофренд на бежанците написАл да ги пус-каме бежанците. И това у нас? В страната дето ги хващаме, а те ги пускат, както вика бат’ Бойко?

Нема да ви пускам статията. Който иска, да бега у бетеато да я чете. Тези предатели на българщинАта, дето Инджев им беше директор (и още не могат да се оправят от този шок) са я превели, а соро-соидите от „Дневник” грантаджийски са я публикували. И оня Иван Бакалов в негово-то вестниче – също. Ама к’кво да очакваш от предател, който се съди с Блъсков, кара се с Недялко, пуска русофобски статии и на всичко отгоре написАл (и той като мръсника Инджев) лоша книга за Бойко на неговия гръб (така казА за него Бойко по нова:„ пише си книгите на мой гръб”!).

Обаче статията е полезна за изт-резняване и ще ви я разкажа.

НаписАл, значи, олигофренда му с олигофренд, че Европа застарявала и има-ла нужда от свежа работна сила. Емигран-тите били предимно млади хора и било доказано, че имат хъс за работа, носели нови умения, много повече били склони да отварят нов бизнес от местните, и работата ги карала да общуват с тях и така да се интегрират повече.

Брей, да му се не види! Че що не си ги вземе у дома да си ги интегрира? Ние тук сме най-застаряващите , ама стареем с достойнство като оркестър на „Титаник”. Не даваме друг да ни дави. Сами ще се цам-бурнем и пак нема да позволим нек’ви чер-нилки да ни се бъркат как точно да потънем. А те нека си пеят там „Я елате, пиленца, при батко”!

Имаме си ние черни и млади пове-че от достатъчно- да си ги вземат и тех, като им требват толкова. Ако си ги вземат ние тук може в боклуците си да се заринем. Нема да ги събираме, щото не сме чернил-ки, а горд народ, наследник на траките, дето се радвали и смеели на погребение. Но боклуците им не щем.

И за ценностите на Европа напи-сАл, олигофренда му. Ама се издава кой го подкокоросва. Да сме си спомнели за бе-жанците и американския пример в интегри-рането. И три града дава за пример, все англосексистки: Лондон,Ню Йорк и Ванку-вър.

Не знам за Ванкувър, но Ванката (дядо Иван) ще ги оправи, ако господ не ги убие преди това. Нали им каза братушката по телевизора, че могат да бъдат изпепеле-ни от руските ракети.

Е как да не ги мразим толерасти-те? Братушките горят еврогейските храни и цветя, прашинка от еврогейски прах за пране в очите на православните ни братя не дават да проникне, а толерастите от запада искат цели орди бежанци да проникнат в нас.

Ама била нищожна бройката на бежанците в Европа – по един се падал на 1900 европейци. Докато в Танзания от де-сетки години търпели стотици хиляди бе-жанци без да се оплакват, а в Ливан всеки четвърти бил от Сирия.

Абе, олигофренд. Че това бежанци ли са? Те са си същите чернилки. Препли-тат си езиците и религиите. На мен като ми дойде у София бежанец от Пловдив, като Никито Бареков, аз оплаквам ли се? – плю-ли сме си в устата с него! Той така се интег-рирА, че даже по-софиянец станА от мен и заплашваше от екрана да пали тракторите на селяндурите, да им реже гумите лично, щото му пречат с протестите си да се бъхти честно за има-нема неколко милиона го-дишно. ПратихмЕ го да се интергрира и в Европа, та да им дойде акъла, и да не пи-шат повече олигофрендски статии.

А те едно конгречулейшънс не каз-ват, че им пратИхме най-доброто от нас: ни

език може да преплете с тях, ни дядо си Николай Пловдивски ще предаде набожно!

Гледам, олигофренда не се е под-писАл с името си под статията в „Иконо-мист”. Ще рече – статията е ре(д)акционна. И аз тогава нема да се подпиша под ре(д)акционната си статуя. Ше си стоя на пиедестал безименно от името на народа. Па да видим на кого ще верва тоя народ, дето е бежанец от еврогейското иго от ми-лата си рОдина и избега нарочно при врага (нема да бега на Изток да пречи на братуш-ките, я), за да го накаже за колониалното еврогейско поробване и да го интегрира едно убаво по родните му места. Та да видат там- лесно ли е да си българин у България.

Тук е пълно с българи и пак не се оплаквам, а те там с едни български бежан-ци, шепа хора в еврогейското море (един на 1900, нали така – с вашите камъни, по ва-шите кратуни, еврогейове такива), не могат да се оправят.

Ама съвети ще ми дава, олигорф-ренда! Че аз съветите ги обичам ама ако са съветски. Щото не със съвети са ме хранИ-ли, а със съветски чугун от Кремиковци толкова петилетки. Бетон съм, стомана (де)легирана от братушките!

Да живее Сталин! (Малко се превъзбудИх, ама не можах да се стърпа при спомена за чука и сърпА)! АКО ИМАШЕ РАЗЛИЧНИ "ИСТИНИ", ТО ИСТИНА ТОГАВА ПРОСТО НЯМАШЕ ДА ИМА: ИСТИНА ИМА, ПРОСТО НИЕ СИ Я ПРЕДСТАВЯМЕ ИЛИ ВИЖДАМЕ РАЗЛИЧ-НО събота, 29 август 2015 г.

Често съм чувал някои да казват, че има "различни истини". Проблемът е, че този начин на мислене обезсмисля понятие-то "истина", тъй като щом има различни "истини", то истина просто няма.

Дали е така? Според мен истина има, но ние не можем да я видим. Ние виж-даме само отраженията (сенките) на исти-ната. Нашият ум е като тези стени. Те дават различни отражения на нещата върху по-върхността спрямо позицията, в която тя се

намира. Ако искаме да видим истината и да я разберем трябва да се опитваме да я видим от всички възможни позиции.

За съжаление за повечето хора то-ва е много трудно, дори невъзможно.

Martin Demerdzhiev, който споде-ли тази снимка на Join the Coffee Party Movement

ВИЖТЕ КАК СЕ ДЪРЖИ ИСТИНСКИЯТ РУСКИ ПАТРИОТ, РУСКИЯТ МИТЮ ПИ-ЩОВА, КОЙТО МРАЗИ ВСИЧКО ЗАПАД-НО! събота, 29 август 2015 г.

Ето още нещо с тоя същия руско-съветски юнак:

Малък откъс от предаването "На Агора-та..." от 27 август събота, 29 август 2015 г.

Цялото предаване – съвсем скоро ще бъде сложено в интернет, само малко търпение и ще го имате и него... НАИСТИНА, ЗАЩО ПЪК НИТО ЕДИН БЕ-ЖАНЕЦ НЕ СЕ ОБЪРКА ДА БЯГА В ТЪЙ ПРЕКРАСНИЯ РУСКИ ПУТИНИСТАН, А ВСИЧКИ БЯГАТ САМО КЪМ "СКАПАНИЯ" ЕВРОСЪЮЗ? неделя, 30 август 2015 г.

Въпрос към евразийци, комунисти, атакисти, русофили и путинофили:

Абе защо сирийските бежанци са се юрнали през планини и морета, през телени ограждения и въоръжена охрана, която ги дебне, рискуват живота си, че и плащат отгоре на всичко хиляди долари на глава за да стигнат до скапания Евросъюз - като прекрасния Путинистан им е на хвър-лей разстояние и то само по суша!?

Въпросът зададе: Andrey Antonov (леко редактиран от мен, А.Г.)

ОПЪРНИЧАВИ, СВОБОДОЛЮБИВИ ЛИЧ-НОСТИ, СПОСОБНИ ДА ДАДАТ ПЪРВИЯ ТЛАСЪК НА ПРОМЯНАТА В ПОЗОРЯЩИЯ НИ МАНТАЛИТЕТ НА ПОСЛУШАНИЕТО СА НИ СЪДБОВНО НЕОБХОДИМИ неделя, 30 август 2015 г.

Да си продължа разсъжденията по толкова важната тема за това как всеки един от нас, било образователен деец, било ученик, млад човек, било родител може да прави с оглед да промени нещичко било в съзнанието си, в разбирането си, било в поведението си, в делата си - та в резултат в крайна сметка многострадалната реформа в българското образование най-сетне да мръдне от мъртвата точка, в която е засед-нала. Обещах да пиша в дните до началото на новата учебна година по такава една тема, т.е. да представя проект за една ра-ботеща промяна "отдолу" в отношенията в образователните общности, в училищата, след като промяната "отгоре" не се вижда на хоризонта, кой знае защо. Имам намере-нието да си изпълня обещанието. Тия дни обаче се отклоних от темата си поради това, че бях зает с кандидатстване за работно място за учител по философия в Математи-ческа гимназия в Пловдив. След като се проведе събеседването вече трети ден, кой знае защо, се бави обявяването на резулта-та, което трябваше да стане още в петък в късния следобед, според заявлението на нейния директор. (Дочети – в блога)

ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА НАБЛИЖАВАЩОТО ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАКА-ЗАТЕЛНОТО ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР СЪ-ДЕБНО ДЯЛО ЗА КЛЕВЕТА СРЕЩУ ДИ-РЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ неделя, 30 август 2015 г.

Още един документ от този същия характер, т.е. касаещ психичното ми състо-яние:

Понеже на 16 септември т.г., на другия ден след откриването на новата учебна година в Районен съд в Пловдив ще се гледа съдебното дяло от частен наказа-телен характер за клевета, което моя ми-лост заведе срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив (издала ми своя саморъчна "диаг-ноза" в официален документ че съм бил, видите ли, податлив на "чести нервно-психически разстройства"), си позволявам тук да публикувам като приложение няколко документа, с които официалните медицинс-ки и психиатрични органи на републиката ни удостоверяват, че директорската "диагноза" по мой адрес е изцяло погрешна и несъсто-ятелна.

Брой 16 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен за четене онлайн неделя, 30 август 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! ЖИВЕЕМ В СТРАНАТА, В КОЯТО ОРУЕ-ЛОВИЯТ СВЯТ Е НА ПОЧИТ, А В НЕГО ВСИЧКО Е ТЪКМО НАОПАКИ НА НОР-МАЛНОТО! неделя, 30 август 2015 г.

Из: Медийната ферма Оруел, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... Разбирам дългогодишното не-желание на журналистите да се „забъркват” в една кочина. Но не разбирах конформизма спрямо наетите от властта глигани, които риеха, рият и сега, подкопавайки все по-тънката ограда между журналистиката и обикновената свинщина.

Никой, най-вече моя милост, няма правото да претендира да е трюфел. Но чак пък да се оставим на прасетата…

... Живеем в страната, където Ору-ел (по-скоро не самият Оруел е на почит у нас, а оруеловият свят е на почит, бел. моя, А.Г.) е на почит. На най-видния (от километ-ри) монумент в центъра на столицата ни стърчи над всичко и всички увековечената му мисъл за робството като свобода. Със златни букви е изписано, че окупацията е "освобождение" и това се приема за „нор-мално”. Очевидната лъжа се приема за бетонирана даденост. Дали пък не е дошло времето повечко хора, включително журна-листи, да се опитат да оспорят това брутал-

но насилие над истината – въпреки предви-димото грухтене, което ще настане? ЗАБЕЛЕЖКА: В Пловдив имаме още по-видим отвсякъде (в сравнение със софийс-кия) Паметник на лъжата, според която завоюването, окупацията на България от сталиновите хуни била, видите ли, "осво-бождение"; в Пловдив също малцина сме тези, които роптаем срещу толкова грозната лъжа, а мнозинството си мълчи; даже някои са дотолкова извратени, че тоя символ на недостойнството на цял един народ го били възприемали, видите ли, като "символ на Пловдив", без който те не могли да си пред-ставят даже нашия велик хилядолетен град! Срамота! Това, че нищо не правим за да бъде изтрит този срам от челото ни показва, че изобщо не разбираме що е достойнство, че съвсем нехаем за истината, поради което именно и си плащаме страшна цена – и още дълго ще я плащаме докато не се проме-ним. Докато не осъзнаем, че народ, който нехае за свободата си и търпи такива посе-гателства спрямо нея, е робски и малоду-шен народ, достоен единствено за презре-ние. Спирам дотук. Какво има повече да се говори, нима всичко не е ясно?!

Ало, кандидат-кметове, защо мъл-чите като посрани за паметника на Альоша бре?!

ДИРЕКТОРЪТ НА ОМГ ОТГОВОРИ НА ПИСМОТО МИ, ЕСТЕСТВЕНО МОЯТА КАНДИДАТУРА ЗА УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСО-ФИЯ Е ЕЛИМИНИРАНА ПО (НЕ)ЯСНИ СУБЕКТИВИСТКИ И ДИСКРИМИНАЦИОН-НИ ПОДБУДИ неделя, 30 август 2015 г.

Преди малко (точно на 30.08.2015 в 13:51 е получено писмото) на имейла открих писмо от директора на Математичес-ка гимназия г-н И.Старибратов; въпреки че се случи така, че бях навън, на открито (на една пейка в парка прочетох на таблета си неговия отговор) ми се наложи веднага да му отговоря; трудно се пише с клавиатурата на един малък таблет, но все пак накратко можах да му отговоря; ето какво си казахме:

Г-н Грънчаров, Изказвам своето най-голямо изви-

нение за ненавременното публикуване на резултатите. Протоколите ги предадох на администратора на сайта още в 12:00 часа за сканиране и качване. За съжаление сега виждам, че не си е свършил работата, за което ще има последствия.

Поканени са Р. А., М. К. и А. Г. (не сам аз, просто съвпадение на инициалите, бел. моя, А.Г.) на повторно интервю, поради това, че имат еднакъв брой точки. В поне-делник ще изнесем окончателните резулта-ти.

Приемете моето извинение. Лично аз следя вашето списание и

работата ви с учениците и споделям подоб-ни възгледи.

Пожелавам Ви лека и ползотворна учебна година!

А ето сега и моя отговор, писан на таблет, което е причина да е толкова кратък (един вид това обстоятелство изигра извес-тна положителна роля):

Уважаеми господин Старибратов, Благодаря Ви за отговора! Между другото ми е много инте-

ресно защо моята кандидатура е елимини-рана така решително. Съзирам доста голя-ма доза субективизъм в решението Ви, въпреки че не познавам класираните за втори тур кандидати. Разбира се, ще се наложи при това положение да оспоря по надлежния ред Вашето решение – заради процедурното нарушение и заради прояве-ния субективизъм.

Г-н Старибратов, най-важният кри-терий е качеството на обучението на учени-ците. Чувствам се дискриминиран от реше-нието Ви, така не бива да се постъпва, не е оправдано от никаква гледна точка. Ако един управленец си позволява да взема несправедливи решения, решения, които противоречат на правото, той вреди на същинската си работа, а тя е, повтарям, високото качество на образованието на учениците.

Как, моля Ви се, преценихте, че не съм достоен да обучавам във философията вашите ученици? Допитахте ли се до инс-пекторката Кръстанова, какъв съвет Ви даде тя? Въпросът става сериозен и ще се нало-жи да оспорвам решението Ви; то ми звучи крайно неубедително и волунтаристично. Както и да е, съжалявам, но си развалих мнението за Вас.

Приятна вечер Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров

ПРОПАГАНДНАТА ВОЙНА НА ПУТИНСКА РУСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ НАБИРА СИ-ЛА неделя, 30 август 2015 г. Из: CICAP обяви: Гадателката на Берлус-кони, за 2014 г. няма нито едно вярно предсказание

... Не че парцалетината заслужава внимание, но поинтересното е да си поизяс-ним КОЙ плати на Нова тв ефирното време, дадено на "гадателката" за да манипулира нашенските зрители и слушатели с евра-зийските видения на един русоляв дребосък и доведените до отчаяно впиянчване русна-ци? КОЙ?

"Няма да задълбавам повече по темата. Но след последната изява на въп-росната гадателка изниква един много по-пулярен в последно време въпрос: КОЙ! Кой плати и лансира участието на дружката на Берлускони (общоизвестно е, че Мачото пък е дружка с Путин) с точно определени про-рочества в НОВА?

Пророчества, определени да зах-ранват надеждите на червената гмеж, меч-таеща за казашки ботуш, махорка и водка самогонка. И за диктатор! По възможност да е малък на ръст! И ако се казва Путин, още по-добре!

Най-хубавото в цялата тази исто-рия е, че предсказанията са на Теодора Стефанова. Каква по-голяма гаранция от това, че няма да се сбъднат! И слава Богу! СИЛАТА НА ЗЛОТО Е В АНОНИМНОСТТА, НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПРЕСТРУВАМЕ ЧЕ СМЕ СВОБОДНИ, СТРАХЪТ ИЗКОРЕНИ У НАС СРАМА, ОТ СТРАХ ПРЕСТАНА ДА НИ Е СРАМ неделя, 30 август 2015 г.

30 августа - День рождения Анны ПО-ЛИТКОВСКОЙ

1. Сила зла в анонимности. Поэто-му надо все называть своими именами.

2. Ненавижу батальные полотна. Ведь главное в жизни — это ее детали. Только они проверяют нас на человечность. Как отнесешься к трагедии одного человеч-ка — так и целого народа.

3. Сильные руки в отсутствие сер-дец заняты тем, что подписывают смертные приговоры.

4. Если смотреть через прицел, то дети похожи на боевиков.

5. Страх и вправду искоренил у нас стыд. От страха перестало быть стыдно.

6. Нельзя притвориться свободны-ми.

7. Любовь к Родине не знает чужих границ? Избыточный патриотизм вреден, как все избыточное. Я за тот патриотизм, что с горечью и гордостью.

8. Жизнь заканчивается в одну се-кунду. И "завтра" — это слишком блудливое животное, чтобы на него надеяться. Оно способно не навестить тебя никогда. Все — только здесь и только сейчас… Анна Политковская (30.08.1958 - 07.10.2006) Написа: Александр Ковановский ОТЕЧЕСТВЕН РУСКИ ИМПОРТО-ЗАМЕСТИТЕЛ НА ПЕРАЛНЯ BOSCH неделя, 30 август 2015 г.

ИМПОРТОЗАМЕСТИЛИ. MADE IN RUSSIA РЕАЛНАТА, А НЕ ТЕЛЕВИЗИОННА ВОЙ-НА НА РУСИЯ СЪС САЩ ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ С ПЪЛНОТО ИЗЧЕЗ-ВАНЕ НА РУСИЯ КАТО ДЪРЖАВА неделя, 30 август 2015 г.

(Тестовая работа блока разведения ра-кеты “Трайдент-2″, точность КВО 70 метров) Из: Что будет если Россия действительно решит воевать с США – пояснение для 84%

Абсолютно дурацкое утверждение любителей ПутинТВ о том что “в действи-тельности мы воюем не с Украиной, мы воюем с США” по крайней мере вызывает если не ступор, то желание покрутить у виска. Истории про “радиоактивный пепел” и “легион НАТО” рисуют лично у меня в голо-

ве алкаша с гранатой в руках за столом в ресторане на чужом празднике.

... Видимо Киселев ошибся, что есть две страны, которые могут превратить противника в “радиоактивный пепел”. Такая страна на сегодня одна, и это США. Увы, но при любом раскладе реальная, а не “теле-визионная” война России с США закончится в течении двух недель полным исчезнове-нием России как государства.

НАЧАЛОТО НА ВЪЗХОДА НА МУТРИТЕ И ГРУПИРОВКИТЕ, НА ГАНГСТЕРСКИТЕ ВОЙНИ, НА СРАСТВАНЕТО НА ВЛАСТ И ПРЕСТЪПНОСТ, НА ЧАЛГАРИЗИРАНЕ НА ДЪРЖАВАТА... понеделник, 31 август 2015 г.

Преди 23 години "Боянските ливади" отприщиха бесовете на мафиотския преход

Идеите за десни реформи и морал в политиката бяха подменени с корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, сраства-не на власт и престъпност

Едва ли днес някой се сеща за да-тата 30 август 1992 г., но именно преди 23 г. на този ден в политическата терминология на България се роди фразата „Боянски ливади”.

Тя се наложи като символ на пре-дателство, задкулисни игри, война между първите институции – президентство и правителство. „Боянските ливади” обаче са и доказателство, че колкото и да е орязана от правомощия президентската институция има влияние, което може да се окаже поня-кога и съдбоносно за страната. Днес от този юбилей едва ли някой има основание да се гордее, но равносметката е задължителна.

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев дава в Бояна пресконферен-ция, в която отправя остра критика към правителството на Филип Димитров. Обви-ненията са, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и из-вънпарламентарните политически форма-ции. Много политолози смятат, че тази пресконференция подпалва искрата за свалянето на Стефан Савов от председа-телския пост на Народното събрание и води да разцепването на парламентарната група на сините. Президентът Желев пък е подо-

зиран, че е предприел коварната стъпка, защото повече не е можел да управлява СДС задкулисно, а старите му зависимости са ставали все по-явни.

Независимо от различните полити-чески версии и обяснения, след „Боянските ливади” ситуацията в страната става извън-редно нестабилна. Точно в такъв опасен момент премиерът Филип Димитров иска вот на доверие към правителството. При гласуването на 28 октомври 1992 г. ДПС отказва да го подкрепи, предават го и някои от сините и така първото правителството на СДС пада от власт.

Самият Филип Димитров обяснява пред парламента: "Очевидно за всички е, че пътят на реформите, който България пое, е път, който не може да бъде следван без подкрепата на парламента и без възмож-ността да се поеме отговорност. Може би за някого щеше да бъде по-удобно това прави-телство да се запази в невъзможност да действа."

Така премиерът ясно декларира философията си – доверие и широка подк-репа, за да не бъде изкушено от тъмни политически сделки и неясни зависимости. Днес е трудно и почти невъзможно да се гадае до къде щеше да стигне страната по пътя, избран от Филип Димитров – десни реформи, съчетани с морал в политиката. Но със сигурност се убедихме, какво ни връхлетя – отприщиха се бесовете на ма-фиотския преход. Стъкмено беше компро-мисното правителство на проф. Любен Беров и преходът в България затъна в истинско блато, от което и днес не можем да се измъкнем. Не закъсня и резултатът – слаба държава, но силна бивша Държавна сигурност. (Прочети ДО КРАЯ)

НÀУКАТА ДОКАЗА: СЪЩЕСТВУВА ПРА-ВО ПРОПОРЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ РАЗМЕРА НА ПЕНИСА И СКЛОН-НОСТТА КЪМ РАСИСТКИ ИЗЦЕПКИ понеделник, 31 август 2015 г.

Доказано: Расизмът увеличава пениса

"Не бива да се сърдим за проявите на расизъм, защото те идват от хора с из-вънредно големи пениси, които нямат ни-какви комплекси и затова най-обективно могат да определят собствената си раса за по-висша от останалите" – споделят учени-те. :-)

ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ: ДО КОНТЕЙНЕРА ЗА БОКЛУК СА СЛОЖЕНИ ДВЕ ИКОНИ?! понеделник, 31 август 2015 г.

БЪДЕТЕ НЕМАЛОДУШНИ, СКЪПИ КАН-ДИДАТСТВАЩИ ЗА УЧИТЕЛСКО МЯСТО БЕЗРАБОТНИ УЧИТЕЛИ, МОЛЯ ВИ СЕ, НЕ ДОПУСКАЙТЕ ДА ВИ МАЧКАТ: БОРЕТЕ СЕ ЗА ДА СПРЕТЕ УНИЖЕНИЯТА! понеделник, 31 август 2015 г.

Вчера в текст под заглавие Опърничави, свободолюбиви личности, способни да дадат първия тласък на промяната в позорящия ни манталитет на послушанието са ни съдбовно необхо-дими започнах да разсъждавам по темата за това как можем да променим характерни-те, типичните, обичайните отношения между училищен мениджър (директор) и учители - като елемент от голямата промяна в обра-зователната област, към която самото вре-ме ни зове. Чакането на законови промени, които да да изменят установилия се зло-щастен статус в тия отношения – директо-рът е нещо като феодален господар, а пък учителите са нещо като покорни негови слуги - може да продължи десетилетия, но ако ние самите, дето сме включени в тия отношения, станем други, с друго съзнание, почнем да реагираме иначе, то промяната може да настъпи още сега, и то промяната към добро, към демократизиране на отно-шенията, към установяване на съвременни, нормални, човешки отношения.

Ще каже някой, че така било труд-но, било утопия по този начин да бъдат направени промените, един вид чрез съпро-тива спрямо статуквото от страна на отдел-но взети мислещи по новому и постъпващи по различен начин личности, аз пък твърдя, че е лесно, просто трябва да се освободим от страха. Мислещият по нов начин човек,

държащият се като свободен гражданин учител, разбира се, рискува да си наруши... кефа, спокойствието, блаженото вегетира-не, рискува да си навлече на главата главо-болия, да, но за сметка на това печели нещо безценно: ще си отвоюва достойнст-вото, ще спаси личността си. И ще започне да съществува в съответствие с изисквани-ята на своята велика духовна мисия. Учите-ли с манталитет на покорни слуги е проти-воречие със самото понятие за учител, принизеният, свикналият да го тъпчат и да унижават учител се държи неподобаващо, а поведението му има развращаващо влияние върху съзнанията на младите, на неговите възпитаници: учителят със слугински ман-талитет създава възпитаници, които се държат по същия недостоен начин, т.е. слугата създава слуги, слугинското и недос-тойно поведение почва да се разпространя-ва като проказа, като епидемия. Стига се в крайна сметка до положението, до което сме стигнали: в един момент никой даже не усеща, не чувства униженията, приема ги за нещо съвсем "естествено" и "нормално", обръгнал е дотам, че почва да изпитва перверзно удоволствие от тях, приятно му е да го унижават, той да слушка, за да папка; "Слушкай за да папкаш!" е нещо като девиз на този тип отвратително поведение, което е съвсем недостойно особено за учителя, който в такъв случай изменя на мисията си. Мисля че няма защо да се чудим защо у нас непристойното поведение, когато хората сами се унижават и не усещат униженията, е толкова разпространено, този манталитет се ражда именно в училищата най-вече. Щото по идея те са мястото, където където трябва да се раждат достойните личности, личностите с достойно поведение. Ето че нещата съвсем не са безобидни. Това, че позволяваме да ни тъпчат, това, че си мъл-чим когато се издевателстват над нас, кога-то си позволяваме да се подмазваме на началството, да го славословим, да подли-зурстваме и пр. съвсем не са безобидни явления, особено когато учители, хора с духовно призвание и с огромна роля за възпитанието на младите, дегенерират до такова едно отвратително поведение. (До-чети – в блога) ОБЩЕСТВЕНИЯТ РЕЗОНАНС ОТ БЕЗЦЕ-РЕМОННОТО ЕЛИМИНИРАНЕ НА КАНДИ-ДАТУРАТА МИ ЗА УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСО-ФИЯ В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ В ПЛОВДИВ понеделник, 31 август 2015 г.

Публикацията от вчера, от късния следобед вчера до този момент (11 часа на следващия ден) е получила широк резо-нанс, прочетена е от стотици хора и е ко-ментирана от мнозина: виж Директорът на ОМГ отговори на писмото ми, естествено моята кандидатура за учител по фило-софия е елиминирана по (не)ясни субек-тивистки и дискриминационни подбуди.

Решавам поради интереса и об-ществената значимост на обсъждания проблем (за начина на назначаване на учителски кадри в нашите училища) да публикувам отделно всичките тия комента-ри; ето ги (както са до този момент), струва ми се че са интересни и заслужават такова специално внимание:

22 коментара: Анонимен каза: Защо смятате, че сте по-подходящ от избраните трима кандидати? Ангел Грънчаров каза: Не съм казал това, мила другарко. Четете какво пише, недейте да импровизирате.. Анонимен каза: Много интересно? Колко от кандидатите имат I-ви клас квалификация? Директорът пише "Лично аз следя вашето списание и работата ви с учениците и спо-делям подобни възгледи." Значи той одоб-рява Вашата работа, но вижте други при-съждат точките! За какви точки става ду-ма??? (ДОЧЕТИ – В БЛОГА) ТОЛКОВА ТРУДНОТО, НАПРАВО СОЛО-МОНОВСКО РЕШЕНИЕ, С КОЕТО БЕ ЕЛИМИНИРАНА МОЯТА КАНДИДАТУРА ЗА УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ В МГ, Е БИЛО СКАЛЪПВАНО ЦЕЛИ ТРИ ДЕНА! понеделник, 31 август 2015 г.

На сайта на ОМГ "Акад. По-пов" се появи най-сетне съобщение за резултатите от "конкурса" за назначаване на учител по философия. Интересното е, че в него документално пише, че "Протоко-лът" е подписан днес, на 31 август, поне-делник, което значи, че комисията е заседа-вала цели три дни (!!!), включително и уи-кенда, за да вземе това свое толкова труд-но, направо соломоновско решение, с което елиминира моята кандидатура. Понеже първоначално резултатите трябваше да

излязат още в петък в късния следобед. Г-н Старибратов, директорът, вчера в неделя ме извести, че решението било взето, прос-то не било публикувано по технически при-чини, но ето сега се получава, че протоко-лът е подписан едва днес, понеделник. Доста интересна история се завързва. Ще продължим да я следим...

ДИСКУСИЯ ЗА ИМЕТО НА ГЛАВНИЯ ХРАМ НА БЪЛГАРИЯ понеделник, 31 август 2015 г.

Може ли отново да бъде променено име-то на храм-паметника „Св. Ал. Невс-ки”? Дискусия тази събота във „Вяра и общество”

В навечерието на втория храмов празник на патриаршеската катедрала, екипът на предаването организира дискусия по тема, която формално може и да не засяга ежедневието ни, но има безспорна проекция в бъдещето. Деветдесет години след своето освещаване, най-големият православен храм на България е безспорен символ и на християнската традиция, и на националната ни култура. Но! Съответства ли името на храма на неговото предназна-чение?

Чуйте позицията на проф. Калин Янакиев, д-р Андрей Романов – редактор в сайта „Православие. БГ”, и д-р Венцислав Каравълчев, богослов и църковен историк. Пряко от катедралния храм се включи и Тивериополският епископ Тихон, който зададе риторичния върос: Мислите ли, че Светият Синод ще вземе решение за про-мяна името „Св. Ал. Невски”?

ДИРЕКТОРЪТ СТАРИБРАТОВ СГАФИ ЯКО, ИЗВЪРШИ ПОЛИТИЧЕСКО НАЗНА-ЧЕНИЕ: БИВШ ЗАМ.-КМЕТ ОТ БРАТСКА-ТА НА БСП ПАРТИЯ АТАКА Е НОВИЯТ УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ В МГ! понеделник, 31 август 2015 г.

Интригата около назначението на учител по философия в Математическа гимназия вече се разнищи: директорът Старибратов три дни мъдрува, най-накрая се поддаде на страхотния политически и всякакъв друг натиск и назначи за учител по философия лицето МИХАИЛ КАЗАН-ДЖИЕВ, бивш заместник-кмет на район ЮЖЕН, член на братската на БСП партия АТАКА, който известно време се подвиза-

ваше и като инспектор в РИО, но кой знае защо сега е решил да си намери тих прис-тан в МГ за блажено дочакване на пенсия. При това въпросното политическо назначе-ние е направено по чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ, т.е. другарят Казанджиев, като наш човек, е назначен на постоянно място, което пък влиза в противоречие с обявата за това работно място, публикувана в сайта на РИО.

Абе бъркотията е пълна, дето се казва, но ето че най-сетне картината се проясни. Това, че моя милост като кандидат за това учителство беше дисквалифициран най-арогантно, в този контекст намира свое-то съвсем логично обяснение. Интересно е дали другарят Казанджиев е събрал толкова много точки просто защото е "от правилната партия", предполагам, в точковата система на г-н Старибратов партийното членство в правилната партия е най-важният критерий, за който дават най-много точки. Е, аз съм с първи клас-квалификация, интерес буди и този въпрос: дали другарят Казанджиев от много партийна работа е имал време да се занимава с философия, дали неговата квалификация е равностойна на моята?

Е, ще се наложи на г-н Старибра-тов да отговаря на много въпроси тепърва. Никой не очакваше чак такъв превъзходен гаф да направи. Аз лично имах друго мне-ние за математиците, именно, че са умни хора, които чак толкова тъпи и баламски грешки не могат да допускат. Ако пък г-н Старибратов въпреки ума си е допуснал да се поддаде на партийни симпатии, трябва да му напомним, че въпросното държавно учреждение, на което той е ръководител, именно Математическа гимназия, е деполи-тизирано; явно някои хора живеят със съз-нание, което отговаря на други, отдавна отминали епохи...

Ех, г-н Кирчо Атанасов, що не иде-те да им дръпнете ушите на вашите партий-ни другари в МГ, нещо прекалено са се разгащили, ето виждате какви непростими

гафове правят! И излагат непогрешимата партия, леле, допуснаха да опетнят "майка-та-кърмилница" тия другари от АТАКА с прекалената си лакомия!

Драга госпожо Киркова (обръщам се към началничката на РИО-Пловдив, по нейните думи тя била редовна читателка на блога ми; утре ще я изненадам с визита; тя таман утре има приемен ден, аз ще се явя при нея подготвен с доклад по скандалния случай!), та драга госпожо Киркова, какво ще кажете сега за тия бабаитщини, които дадени другари си позволяват в подведомс-твените Ви държавни училища?! Но утре ще си поговорим де, гафът си го бива, спор няма, спирам дотук. Хубава вечер желая на всички!

Лек сън ви желая, г-н Старибратов! Приятни сънища, другарю Казанджиев! Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ излезе от печат и вече се намира в ръцете на абонатите си вторник, 1 септември 2015 г.

Приятно четене!

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички

извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа.

И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душа-та на здравата и богата личност. Изкус-твото на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК. Гле-дай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивска об-ществена телевизия

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА:

Подкрепа: Ако по някакви свои подбуди

желаете да подпомогнете този блог и издаването на новото списание ИДЕИ можете да изпратите дарение на следната банкова сметка.

Инвестиция от този род в културата и обра-зованието на младото поколение e не само благороден жест, но и РЕАЛЕН, действен при-нос за бъдещето на Бъл-гария.

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от

моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отс-тъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще полу-

чите поръчаната книга с наложен пла-теж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще оти-дат за издаването на следващата книж-ка на списание ИДЕИ.

По този начин ще станете те-

хен спомоществувател – и ще подпо-могнете духовната култура и образо-ванието на българската младеж.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!