Vestnik GRAJDANIN br. 14 ot 2014 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 14, Год. 6, 2014, 15 Юли, Вторник, Ц. 2 лв.

ПОЯСНЕНИЕ: Как се изнасят 200 000 000 кеш? Според мене трудно и най-вече тежко. Хайде да посмятаме малко. Най-високия номинал на ев-робанкноти е от 500 евро. Та в една пачка има 50 000 евро. Та значи, някакви си 4 000 пачки са 200 000 000. Сега си представете 2 000 пачки на куп.

Грубо казано това е куп с височина около 20 метра. Размерът на 1 банкнота от 500 евро е 16х8 см. приблизително. Представете си, че 100-200 милиона евро в банкноти ще остане незабелязано от европейските финансови органи. Т.е. за да са в банката в брой, едни 400 000 банкно-ти няма да са в обръщение. Съвсем незабележимо количество. Но и това ще прескочим. Идва момента, че въпросните финансови гении са изнесли тази планина от хартия из-вън страната. Тя се появява в някол-ко страни и… трябва да бъде съхра-нена. Къде? При строгия контрол за разплащане в брой? Или ще си наеме едно замъкче, да си ги складирка? Да

приемем, че и това е така. Сега идва въпросът с транспорта. (Продължава на 2 стр.)

Една проруска – и, респективно, антиамериканистка – ин-тернетна медия е публикувала матр`ьял със стряскащо заглавие: Стряскащи факти за САЩ! Мръсната истина за „Американската мечта“!. Този път не ми се налага да коментирам подобен род пуб-ликации със лъжливи и смехотворни пропагандни твърдения на КГБ – понеже това го е сторил по един убедителен начин г-н Огнян Мин-чев, изцяло споделям неговото разбиране:

Щат – не щат, подобни публикации ме подмладяват – най-малко с 30 години. Всичко лошо на този свят е в Америка, всичко най-хубаво – в Съветския съюз, пардон – вече в Русия. След 90-та година бяха млъкнали за 10-15 години: хората, преживели гнусното крепост-ничество на болшевизма – поредното историческо превъплъщение на Златната орда – щяха най-малкото да им се смеят, а имаше и риск да ги бият. Спомените бяха живи, гневът от системата на лъжа и подтисничество не беше отшумял. (Следва на 2-ра стр.)

АНТИАМЕРИКАНИЗМЪТ Е НОВОТО СТА-РО ЯДРО НА ГОЛЯМАТА РУСКО-ЕВРА-ЗИЙСКА ЛЪЖА, ЗАМЕНИЛА КОМУНИСТО-СЪВЕТСКАТА юли 5, 2014 (От 1 стр.)

Днес обаче има млади поколения – хора, родени в годините след рухването на болшевишката система. Тези млади хора са гневни на днешната олигархия, на днешната невъзможност да се реализират, на днеш-ната бедност и липса на перспектива. И – ето кой е виновен: Америка. От няколко години насам отделите на КГБ и ДС, които за последния четвърт век трябваше да се преквалифицират в лъжи по въпросите на „прехода“, днес щастливо се връщат към славното минало. Анти-американизмът е новото старо ядро на голямата евразийска лъжа, заменила съветската. Лъжата, че кремълската сатрапия предоставя жизнена-та алтернатива на „гнилия Запад“. Преди 90-та Западът бе неприемлив идеологичес-ки, днес е отхвърлян „цивилизационно“. Шайката грабители в Кремъл и милионите кротки алкохолици на 1/7 от световната суша били „алтернативна цивилизация“. Днес светът е отворен и хората имат очи да гледат. Но и 5 на сто от хората да излъжеш – пак е от полза. Лъжата и грабежът – както винаги – вървят ръка за ръка…

А иначе – за Америка не се трево-жете толкова много, другари! Когато се извият опашки от стотици хиляди – милиони нещастни американци да искат руски пас-порти и прописка в Тула, Урюпинск и Псков, тогава се похвалете… Засега само лаете – по стар навик от златните времена на Мос-ковската болшевишка сатрапия.

Написа: Ognyan Minchev

„ТУРСКО РОБСТВО“ У НАС НАИСТИНА НЕ Е ИМАЛО: САМО РОБЪТ МОЖЕ ДА СЕ ГОРДЕЕ С ТОВА, ЧЕ ДЕДИТЕ МУ БИЛИ РОБИ!

юли 10, 2014

По повод на публикацията със заг-лавие Историкът Владо Станев: Турско робство не е имало счетох за необходимо да подкрепя този вярно мислещ историк ето как, с едни философски аргументи; във Фейсбук написах ето какво:

Подкрепям тази теза, че у нас „тур-ско робство“ не е имало, имало е нещо „турско…“, но то не е било „робство“, думите трябва да се употребяват точно. Това, че не сме имали държавна независимост и самос-тоятелност и сме били част от Отоманската империя съвсем не значи, че сме били нечии роби; ничии роби не сме били, ерго, робство у нас не е имало. У нас е имало османски вид феодализъм, с разните му там особености, но същинско робовладение не е имало.

Това за „проклетото робство“ е ед-на поетична метафора на дядо ви Вазов, която е влязла по най-тъпи патриотарски подбуди след това в учебниците по история. Защо са тъпи тия подбуди ли? Ето защо: защото ако сме били 500 години същински роби, роби и по дух и по манталитет, то тогава сега не само българите нямаше да ги има, а и България нямаше да я има; а щом ги има, а щом ни има, значи не е било така.

Робите, завършените роби, за ни-що не стават, камо ли пък да бъдат народ. Цял народ ако пък е робски, майната му на такъв народ! Правете си сметка колко са извратени ония, които си мислят, че като казват, че било имало „турско робство“, с това били, видите ли, давали основания за някаква „национална гордост“!!! Кой може да се гордее от съзнанието, че дедите му са били 500 години роби? Как кой, робът може да се гордее с това.

Ето че тия, които наричат турското владичество у нас „робство“, явно искат и нас в наше време да ни виждат пак роби, ето тази е същината. Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби – това е изключено.

Схванахте ли сега за какво всъщ-ност става дума? Да се надяваме. А иначе ме плюйте колкото си искате. То си е ваш проблем…

ГОРКИТЕ ДЕЦА! В КАКВА ДЪРЖАВА СА СЕ РОДИЛИ, МИЛИТЕ! (От 1 стр.)

Естествено е да се появят на Мая Манолова костинбродските бусове с двойни дъна и на Сидеров айропланите, с които Борисов е возил пари в Ливан.

Представете си и друго. Забърка-ния шеф на КТБ, след като е измел банката е арестуван в… Созопол. Остава Йовчев да потвърди със записи, че въпросния шеф е

чакал частната подводница на Цв. Василев. И касиерката, също. Операцията е приклю-чила, кинтите са изнесени, а те са си тука и чакат да бъдат арестувани.

При всяко едно положение, цялата тази работа с КТБ е толгова сговнясана и съшита с бели конци, че… ПУБЛИКАЦИЯ на Дясна Алтернатива; СНИМКА на: Жюстин Томс

АХ, КОЛКО МИЛО, КОЛКО ПОКЪРТИТЕЛ-НО ЛАСКАВО НИ ОПРЕДЕЛЯТ „БРАТУШ-КИТЕ“ ЗА СВОЯ ЗАДУНАЙСКАЯ ГУБЕР-НИЯ?!

юли 5, 2014

В реч в сряда на годишната среща с руските дипломати в Москва той повтори известните си тези, че Русия е обкръжена от врагове, че са застрашени руснаците и „всички, които се възприемат като част от руския свят“ в чужбина и че страната е готова да ги брани с всички средства, осо-бено в Украйна.

След което обаче той веднага по-сочва, че всъщност Москва е искала да спре НАТО. Ето какво точно каза руският прези-дент в речта, текстът на която официално бе разпространен на сайта на Кремъл:

Путин: Взехме Крим, за да не

влезе там НАТО и да изгубим Черно море КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР:

И България да не загубят, затова взеха Крим, но това вече е тъй близко до ума, че едва ли си заслужава да бъде упо-менавано; затуй и Путин даже не счита за нужно да го спомене: „Курица не птица, Болгария – не заграница!“, ах, колко мило, колко покъртително ласкаво ни определят „братушките“ за своя Задунайская губерния!

ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БЮРОКРАЦИЯТА: ВЪЗХИТИТЕЛНИЯТ ОТГОВОР НА РИО-ПЛОВДИВ НА МОЕ ВЪЗРАЖЕНИЕ

вторник, 1 юли 2014 г.

Публикувам този шедьовър на из-

куството на писане на административни документи без коментар; пред него човек може само да онемее: о, славна бюрокра-цио, ти си тъй величава в своята находчи-

3 вост, че пред теб ний, простолюдните, сто-им само на колене!!!

Четете, възхищавайте се, трепере-те от възторг!

СВОБОДАТА НЕ Е СТРАШНА, СТРАШНА Е НЕСВОБОДАТА – ЩОТО ТЯ РАЖДА САМО ЧУДОВИЩА

сряда, 2 юли 2014 г.

Г-н Явор Ганчев, лидер на Нацио-налната мрежа на родителите, е написал във фейсгрупата Учители следната репли-ка, по която се е наченала дискусия; помес-твам по-долу само моето изказване по по-вод на дискусията, понеже по правилата на затворените групи не било трябвало да се изнася информация от тях, едно изискване, чиито смисъл аз не разбирам, но се налага да спазвам (вече веднъж бях изключван заради неспазване на тази глупост):

Образованието не е присъда със срок на изтърпяване. Не и в 21 век. Все едно ще е дали основното образование е седем или осем класа, дали ще се повта-рят класове, дали ще има единствен учеб-ник и целодневно обучение, какъв ще е хорариумът. Това са мюрета, след които учителството охотно плува, само и само да не мисли за необходимостта от фун-даментална промяна в системата (от "структурирана около учебника" към "структурирана около ученика").

А ето сега моето изказване по пов-дигнатия проблем:

Подкрепям становището на г-н Ганчев. Промяна в доказано банкрутиралата образователна система означава свобода за участниците в нея, а свобода означава отделната личност да избира всичко онова, което засяга живота и бъдещето й. Не чи-новниците да решават за всички, а ученици-те, родителите, учителите всичко да реша-ват. Нима е толкова трудно да се разбере това?!

Свободата не е страшна, страшна е несвободата, щото тя ражда само чудо-вища. На тия, на които свободата им се вижда страшна, трябва да им се помогне да разберат, че страховете са им напълно неразумни. Свободата освобождава твор-ческия потенциал на всички, и на учителите, и на учениците, и на образователните ме-ниджъри даже, на директорите. Сега, в съществуващата система, всички – учители, ученици, родителите даже – са роби или поне слуги, лакеи, прислужници на всемо-гъщата система и на всевластния държавен чиновник (на когото, впрочем, не му пука изобщо за качеството на образованието на нашите деца, на него му пука само за едно нещо: властта му да не бъде накърнена!).

Коренната промяна означава всич-ки реални участници в процеса на образо-ванието и възпитанието просто да станат човешки същества; да си човек и да си несвободен е невъзможно, човекът е човек когато е свободен – и носи пълната отго-ворност за всичко, което го касае.

Всички неразрешими в рамките на системата проблеми – лоша дисциплина на учениците, неангажираността им с ученето, отвращението им от училището и пр. – ще бъдат решени мигновено ако свободата стане водещ принцип: свободата наистина е онова магическо нещо, което всички проб-леми решава и всички загадки разгадава: тъй като всичко вече ще бъде поставено на вярната, на точната основа. А в момента всичко е поставено на невярна основа, поради което всичко е извратено, изкриве-но, изопачено, невярно, объркано и пр., ето затова и всички в системата са недоволни, всички страдат. (А тия, дето са доволни от системата, тяхното положение е безнадеж-дно: те вече са станали истински роби – щом не желаят свобода!).

Простете, че написах толкова дъ-лъг коментар (аз и по-дълъг коментар мога да напиша, но сега се ограничих само с това!), но смятам, че тия толкова прости неща трябва да се повтарят дотогава, дока-то се осъзнаят от всички; а да си учител и да не ги съзнаваш пък е направо непрости-мо... О, СЛАВНА И ВЕЛИЧАВА БЪЛГАРСКА БЮРОКРАЦИО, ЗА ТВОИТЕ ПОДВИЗИ НИЙ ТИ ДЪЛЖИМ НЕ САМО ДЪЛБОК

ПОКЛОН, НО И НАЙ-СПРАВЕДЛИВИ НАГРАДИ!

Завързва се друга една чудесна, направо възхитителна история в рамките на разплулата се от абсурди административно-командна образователна система: вчера получих отговор от страна на началничката на РИО-Пловдив А.Пакова – виж Дискрет-ният чар на бюрокрацията: възхитител-ният отговор на РИО-Пловдив на мое възражение – по повод на мое възражение заради недопускането ми за участие в кон-курс за директор на гимназия – виж И няма човешко право, писано или неписано, което да може да отмени дълга ни най-напред и преди всичко друго да сме човеци... – а пък бях недопуснат за участие във въпросния конкурс защото директорката на ПГЕЕ-Пловдив по недопустимо волунта-ристичен начин ме уволни от същото това училище по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие глупости, които тя дръзна да напише в заповедта за уволне-ние.

Написа тя тия глупости, но ето, те в момента, в рамките на абсурдната систе-ма, се възприемат за нещо като "доживотна присъда", да, излиза, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив все едно си е присвоила правата на съд, щото тя фактически с този свой административен акт все едно ме осъди, а пък системата признава "присъда-та" й; а пък това, че тази "присъда" посяга на мои фундаментални човешки и граждан-ски права, гарантирани с Конституцията, именно право на труд, на суверенитет на личността и пр., са потъпкани по недопус-тим начин, това самозабравилите се адми-нистратори изглежда изобщо не могат да го проумеят, видите ли до какви абсурди води прилагането на една безконтролна власт?! Но ние, българите, в мнозинството си тър-пим и понасяме тия и подобни на тя издева-телства и гаври, не реагираме никак, мъл-чим си, нагаждаме се, подмазваме се на началствата, сиреч, показваме един робски манталитет, не бива така, ако продължава-ме така, ако не реагираме като достойни човеци и граждани, гаврите нима някога ще престанат? Е, аз реших да покажа, че човек въпреки всичко трябва да се бори, да не позволява да го унижават, е, боря се според

4 силите си, реагирам, не се оставям да ме тъпчат.

Превъзходен е и този казус, нали, какво ще кажете?! И така, сега значи излиза, че началничката на РИО-Пловдив изцяло застава зад този крайно несигурен аргумент за недопускането ми в конкурса, именно, щото, в крайна сметка, по тази "логика", видите ли, един вид "доказано" съм бил обявен за "некадърен" - нима не е крайно глупаво това, нима това не е смехотворно?! Да, обаче в рамките на системата човешки чувства не са позволени, човешките реак-ции са забранени; е, понеже като философ и психолог добре знам, че това е ахилесо-вата пета на системата, ще си позволя тази сутрин да реагирам по един особен, чисто човешки начин, ще напиша един документ, с който ще поставя в сложна ситуация адеп-тите на абсурдната система; ето какво ми хрумна, ето какво сторих:

До г-жа ВАНЯ ЧАВДАРОВА ДОБРЕВА, Председател на Парламентарната комисия

по образованието и науката (и до всяко следващо лице, което ще я

наследи на този пост) До проф. А.Клисарова, Министър на обра-

зованието и науката (и до всяко друго лице, което ще я наследи

на този пост) До г-н К. Пенчев, омбудсман на Република

България До доц. д-р Ана Страшимирова - Председа-тел на Комисията за защита от дискримина-

ция КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: г-жа А.Пакова, На-

чалник на РИО-Пловдив ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОТДАВАНЕ НА СПРА-ВЕДЛИВА НАГРАДА НА НЯКОИ ТЪЙ ГЕ-РОИЧНО ПРОСЛАВИЛИ СЕ ТРУЖЕНИЦИ НА СЛАВНАТА БЪЛГАРСКА АДМИНИСТ-

РАЦИЯ Написа: Ангел Иванов Грънчаров, препода-вател по философия и гражданско образо-вание, от гр. Пловдив, адрес: Ж.К.Тракия, бл. , вх. , ап. , тел.: имейл:

Уважаема госпожо Председател на Парла-ментарната комисия по образованието и

науката Уважаема госпожо Министър,

Уважаеми господин омбудсман, Уважаема госпожо Председател на Комиси-

ята за защита от дискриминация,

Преди няколко дни със свое ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТК-РИТО ПИСМО се пожалвах от неправомер-ни, противозаконни действия на чиновници в РИО-Пловдив; минаха няколко дни и ето вчера получих невероятно интересно писмо, написано от началничката на тези същите провинили се по моя преценка чиновници, с което тя изцяло застава зад провинените и

ми "доказва", че те съвсем "справедливо" и "правилно" са се били погаврили с мен; ето, прочетете този невероятен администрати-вен шедьовър, който може да се сравни само с най-върховите постижения на абсур-дистката литература в лицето на творения-та на безсмъртните майстори на този жанр, именно великите писатели Франц Кафка, Йожен Йонеско, Самюъл Баркли Бекет, а в някакъв смисъл много напомня и духа, излъчван от творенията на не по-малко великите Ерик Артър Блеър, известен под псевдонима Джордж Оруел, също Евге �ний Ива �нович Замя �тин, накрая ми се ще също да спомена и името на Андрей Платонович Климентов, обезсмъртил се в световната литература под псевдонима Андрей Плато-нов; та ето въпросния документ, който може да конкурира творенията на гореизброените гении на литературата:

Публикувах в блога си този шедьо-

вър на изкуството на писане на администра-тивни документи без никакъв коментар понеже, както заявих там, пред него човек може само да онемее; и си позволих да възкликна ето как:

О, славна бюрокрацио, ти си тъй величава в своята находчивост, че пред теб ний, простолюдните, стоим само на коле-не!!! Четете, възхищавайте се, треперете от възторг!

Простете за лиричното отклоне-ние, тъй неподходящо за строг администра-тивен документ, предназначен за внимание-то на представителите на толкова отговорни институции, но ми позволете да забележа, че и ний, българите, и ний, българските граждани, и ний, жертвите на този толкова изтънчен административен тормоз и терор, на който ни подлагат представителите на славната българска администрация, та значи и всички ний, позволете ми да добавя, сме, представете си, человечески, тоест

човешки същества! И ний имаме човешки чувства, когато ни тъпчат, когато се гаврят с нас, когато ни мачкат по толкова абсурдни начини, ний реагираме емоционално, при-мерно, ядосваме се, нервираме се, трепе-рим от гняв заради униженията и пр. Слава Богу, в случая този документ поражда у нас съвършено ведри чувства на веселие, на смях, на незлоблив хохот, което именно показва, че въпросната администраторка г-жа Пакова, явно, има невероятен литерату-рен талант, щото е успяла да обогати въп-росната традиция на световната абсурдист-ка литература с произведение, което имен-но да предизвиква такива искрени чувства на възторг, на веселие, на смях и пр. Това, позволете ми да забележа, като ценител на тази литература, е върховно постижение, поради което смирено Ви моля да се въз-ползвате от високото си положение като ръководители на такива отговорни институ-ции и да направите нещо, като издействате някаква що-годе достойна литературна награда за г-жа Пакова; щото, позволете ми да отбележа, ний, българите, сме прочути и с това, че не ценим талантите сред нас, не ги забелязваме, не им обръщаме внимание, а това е несправедливо, това е проява на крещяща несправедливост!

Каква може да бъде наградата за г-жа Пакова оставям да прецените всички вие, ако желаете, можете да обявите и конкурс по повод на това каква именно да бъде нейната заслужена и справедлива награда. Да, нека да се обяви един демок-ратичен конкурс, на който да се реши какви следва да бъдат заслужените награди за всекидневните подвизи за неуморните тру-женици на нашата тъй всеотдайна родна бюрокрация – които всекидневно бдят над нас, работят за нас, оказват ни какви ли не милост и прочие, виждате, сам съм затруд-нен да представя по подходящия достоен начин техните,тъй да се рече, всекидневни бабаитщини! Тази същата г-жа Пакова зас-лужава и награда за това, че в продължение на повече от две години аз комай всеки ден имах добрината да я алармирам за неръ-котворните подвизи на друга една исполин-ка на най-вдъхновените административно-творчески епопеи, именно за подвизите на славната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, ала г-жа Пакова удържа на натиска, успя всичко да замете под килима, не се намеси, не направи нищичко за да угаси творческия плам на въпросната тъй вдъхновена дирек-торка, поради което именно и заслужава още по-голяма награда, за която най-верноподанически Ви моля да благоволите на й отредите, да й изходатайствате и про-чие.

Естествено е, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова също заслужава справедлива награда за своите подвизи, ето, тя в крайна сметка успя да ме елиминира от намиращата се в тъй бляскаво състояние образователна система

5 на България, обяви ме за най-зъл неин враг, успя да надуши заплахата, предприе и проведе направо титанични по талантли-востта и размаха си мероприятия, с които в крайна сметка успя да отстрани главната пречка пред по-нататъшното още по-бляскаво развитие на българското образо-вание: моя милост се оказа тази главна пречка! Накрая позволете ми да отбележа, че награда заслужава и г-жа Министърката Клисарова, именно за нейния несрещан в историята стоицизъм: простете, г-жа Клиса-рова, но аз наистина съм удивен пред сила-та на Вашия стоически непреклонен дух, Вие наистина за тия две години не се трог-нахте за нищо, не трепнахте пред вида на безобразията, които се вършат в подведом-ствената Ви система и сфера; Вашият уди-вителен стоицизъм заслужава голяма наг-рада! Дано това мое писмо помогне всички вие да бъдете наградени и поощрени, ако трябва, г-жо Добрева, Парламентът може по този повод да учреди и медал "За админис-тративна доблест, за беззаветен админист-ративен героизъм!", вие там можете да решите как по-сполучливо да наречете този медал, но аз гарантирам, че такъв медал е крайно необходим, ето, като български гражданин ви давам предложение да се поправи една такава крещяща несправед-ливост!

Толкоз. Да се надяваме, че ще се трогнете, след като прилагам, виждате, невероятни усилия със своята тъй жалка литературна дарбица да ви впечатля, да породя във вашите строги сърца известни приятни емоции и пр. Бъдете здрави! И продължавайте все така всеотдайно да работите за будующето процветание на нашта свидна родина! До нови срещи! 2 юли 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЕДИН ИЗЦЯЛО ПРАВДОПОДОБЕН ВИЦ ЗА БАЙ ГАНЯ


Бай Ганьо заедно с един америка-

нец и един французин били на изпит за тайни агенти. Последното изпитание било да влязат в стая, където седи жена им (вър-зана за стол), трябва да я убият за да е

ясно, че не биха се поколебали пред нищо, което би застрашило мисията.

Дали им пистолети и по ред на но-мерата. Влиза първо американецът. Излиза след малко и казва:

- Не мога така да я убия. 20 години сме били женени. Не мога...

Влиза французинът и той след малко излиза със сълзи на очите:

- Не, не мога така. 25 години брак... Не мога!

Влиза Бай Ганьо, чуват се БУМ-БУМ-БУМ-ПРАС-ПРАС. Излиза Бай Ганьо бесен и вика:

- Абе, к`во се майтапите с мен?! Що сте ми дали халосни патрони – та тряб-ваше със стола да я доубивам?!

БЕЗЧОВЕЧНАТА И БЕЗПОЩАДНА СИС-ТЕМА НИКОМУ НЕ ПРОЩАВА!

НЕПОДЛЕЖАЩ НА СМИЛАНЕ И НА РАЗТ-РОШАВАНЕ ТВЪРД КАМЪК...

Из: Наши учители в чужбина пишат нови учебници

Учители от българските школа в чужбина правят свои учебници заради неразбираемо за децата съдържание. „Учебниците, по които учат децата, не са съобразени с особеностите на страната, в която те живеят. Затова представяме ин-формацията чрез презентации на PowerPoint по начин, по който те биха я разбрали”, обясни президентът на асоциа-ция „Родина” и учител в българското школо в испанския град Сеговия Веселина Мари-нова, цитирана от в. Монитор.

Заради липсата на средства пре-подавателите разпечатват част от новите материали на листа за всеки един ученик...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз преди повече от 10 години направих това, именно написах и издадох свои учебници и учебни помагала по преподаваните от мен учебни предмети (по философските дисциплини, изучавани в гимназиите), именно с оглед да са по-понятни и разбираеми от учениците, но ето, за благодарност, образователната Система, след като подъвка такъв твърд камък като мен, най-накрая ме изплю, поне-же разбра, че няма да може да ме смели - аз бях уволнен, и то, представете си, с мотива "пълна негодност за системата", "абсолютна неспособност да бъде учител" и прочие идиотизми са написани в заповедта ми за уволнение, която ми беше връчена преди около месец.

Да, такива интересни работи става в нашето мило отечество любезно!

ПЪРВАТА В БЪЛГАРИЯ МОДЕРНА ТВОРЧЕСКА СТАЯ ЗА УЧЕНИЦИ И УЧИ-ТЕЛИ


Първата творческа стая за учители и ученици вече е факт Учителите ще се мотивират за работа с нови методи на преподаване

ГПАЕ „Гео Милев“ – Бургас (Анг-лийската гимназия) изпълниха пионерен

6 проект в образованието на национално ниво. Училището се сдоби с модерна Твор-ческа стая. Тя ще стимулира обогатяването на учебната програма, ще даде свобода на учебния процес, учителите ще се мотивират за работа с нови методи на преподаване, а в учениците ще бъде провокирано нестан-дартното мислене.

Пространствената организация на творческата стая по своя замисъл онагле-дява структурата на креативния процес и спомага за неговата реализация. Отделните зони подтикват учениците към самообуче-ние, изследователска дейност, скоростно генериране и филтриране на идеи, както и към осъществяване на тези идеи чрез екип-на работа.

Целта на Креативната стая е да стимулира учениците да създават нещо ново, а не само да следват установените класически модели на процеса преподаване – усвояване на знания. Проектът е замислен и реализиран съвместно с директора на бургаската гимназия – Милена Андонова. Автор на концепцията е архитект Галина Милкова. Автори на дизайна са арх. Галина Милкова и дизайнерът Недко Николов. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Доколко е първа тази творческа стая е отделна работа, по-неже още преди три години в ПГЕЕ-Пловдив бях създал кабинет по философия, който доста наподобяваше тази "първа творческа стая", имаше си в нея кътове за самостоя-телни занимания, за четене, голяма обща маса за обсъждане на проблемите, по сте-ните учениците сами слагаха идеи, мисли, цитати и пр., които са ги впечатлили (отпе-чатани на принтер), цялата стена беше осеяна в такива мисли; имаше много порт-рети на философи, картини от изобразител-ното изкуство и пр.; но всичкото това беше съсипано (тъй като на директорката й хрум-на да ликвидира кабинетите); както и да е. Радващо е, че в Бургас има вече такава творческа стая, дано подобни неща се поя-вят във всяко едно училище! И не само по една да е тази творческа стая, а творчески да станат в един момент всички учебни стаи и кабинети, ето това да си пожелаем, ама кога ще стане, то изобщо не се знае – за жалост...

И МАГАРЕТА – НО ИСТИНСКИ, НЕ ОТ ОНИЯ, ДРУГИТЕ, ЧОВЕШКИТЕ МАГАРЕ-ТА! – НА ПЛАЖ НЕ БЯХ ВИЖДАЛ, ЕТО, И МАГАРЕТА НА ПЛАЖ ВИДЯХ

ЗАБЕЛЕЖКА: Това, че напоследък много пиша или давам снимки за магарета не е чудно, магаретата имат много задълбочен философски вид, те са един вид философс-ки животни, навремето имаше един фило-соф, който примерите си все с магарета ги даваше, не се сещам в момента за името му, но като се сетя, ще ви информирам и за

името му. Днес нищичко не можах да напи-ша за блога си, щото работих по моето съдебно дяло, тия дни ще бъде занесена от адвоката ми исковата молба, с която ще поискаме от съда заповедта за моето увол-нение от ПГЕЕ-Пловдив да бъде отменена; аз до този момент, понеже бях писал едно много човечно писмо до г-жа Анастасова, директорката, се надявах тя сама да се усети и да отмени сама умопотресаваща си заповед, ала, уви, явно не се усеща, е, щом не се усеща, ще се наложи съдът да й по-въздейства да усети и да осъзнае що е дръзнала да стори. Толкоз. Та такива ми ти работи стават по белия свят....

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Снимката и репликата за магаретата и обяснението за съдебното ми дяло нямат никаква пряка и дори косвена връзка. Или пък имат, ама не я съзнавам? Знам ли? карай, както и да е. Хубав ден на всички! ЗАБЕЛЕЖКА 3: Леле, как ми се ходи на море и на плаж в тия пловдивски горещини! Тук ще да се крие връзката, предполагам. Е, това лято за мен няма море, няма да има почивка, както и миналото де - някои вели-чайши особи се погрижиха да ми развалят живота, но както и да е... е, като няма да ходим на море, ще ходим на... село, в Долна баня, на реката, е нещо като раят, така де, не бива пък всички да ходим на море - то, морето, как ще ни събере ако всички роди български и чуждестранни... магарета се излегнем там, на плажа?!

ПЪТЯТ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ЧОВЕКА У ЧОВЕКА

събота, 5 юли 2014 г.

Мило дете, пораснало или не, пра-

вителството те иска невеж, църквата – смирен, фирмите – пречупен, банките – длъжник, правосъдието – затворник. Един-ственото, което не могат да ти отне-мат, е знанието и фантазията ти, а знанието те прави свободен. Сега поглед-ни книжките край теб и реши искаш ли друг да мисли и решава вместо теб? Или можеш да извървиш пътя към това да си свободен.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това, което прави човека свободен, не е собствено знанието, а... истината, а пък знание и фан-тазия (плюс чувствата), взети заедно, пра-вят онова, което наричаме душа и дух на човека, сърцевината, истинската същност на човека. Тъй че не друго, а духът прави човека свободен, а знанието, възпитанието и прочие са нещо като средствата, за да освободим духа си, да развием духовната си същност, сиреч, да станем личности в собствения смисъл: личност и свобода са неразделни, несвободният е безличник, жалко подобие на човек, но не човек в ис-тинския смисъл. Тази е моята добавка. Просто да знаеш не е всичкото, към което следва да се стремим, заниманията с наука (област на чистото знание и познание) ди-ректно не ни прави свободни, тия неща не бива да се бъркат и смесват. Онова обаче, което развива цялостния потенциал на човека и неговите творчески сили е фило-софията. Занимаващият се само с науки и с добиване на знания е нещо като едноок човек - как се наричаха тия еднооки същес-тва в митологията? - да, циклопи се нарича-ха, та самоцелното знание на човека без развиване на неговите чувства може да доведе до погубване на човечността му, но балансът и синхронизирането на тия две съществени страни поражда именно онова, което наричаме творчески дух на човека или накратко духовност на човека.

Човекът по идея е духовно съ-щество, същество, способно да има дух, сиреч, да е развито в пълния си потенциал. И прочие. Такава ми е само забележката към горното твърдение, което открих във филма. Иначе то само по себе си има зна-чение, стига да не подвежда обаче някои хора. Заниманията с науките и знанията сами по себе си не ни правят човеци, иска се нещо друго, нали така? И това друго не бива да го забравяме или пренебрегваме, щото в противен случай ще пострада човеч-ността ни; оттук ще загубим и свободата си - ще станем, следователно, античовеци. Това вече се е случвало в историята, случаят с комунизма - "най-научната доктрина" - е показателен в това отношение. Затова не бива да допускаме нови деформации в тази посока...

Толкоз! Хубав ден ви желая! малко философия никога няма да Ви е излишна, нали така? Убедихте ли се в това?

ОНИЯ, КОИТО ЗЛОСЛОВЯТ СРЕЩУ ЧЕН-ГЕТАТА И МАФИЯТА – ЗА 10 ГОДИНИ В ЗАТВОРА!

10 години затвор и за говорене срещу мафията НА ДАНЧО ПАРЛА-МЕНТАТА РАБОТНОТО МЯСТО

7 Нов закон, целящ ограничаването

на разпространението на слухове, факти и всякаква информация за практиките и нату-рата на българската мафия, бе внесен днес в деловодството на Народното събрание.

Предвидени са между 7 и 10 годи-ни затвор за разпространение на информа-ция кои закони в парламента са лобистки, какви обществени поръчки се разпределят нечестно, кой контролира определени конт-рабандни канали и кой се ползва с пълен имунитет в МВР.

Според вносителите на законопро-екта говоренето за мафията у нас създава паника, страх, чувство за безнадеждност, нещастие и немалка доза отвращение у всеки успял 33-годишен мъж.

"Национална сигурност няма как да има след като заради това, че всеки знае за мафията, ние не се чувстваме като нация. Не бива да се говори за мафията" - споделя депутат, изглеждащ като Мики Маус с очи-лата на Хари Потър. Това е втори подобен проектозакон в последните дни, след като бе предложено да се криминализира слу-шането на думите на политици рано сутрин-та по телевизора.

Написа: zhelyo

ИДЕЯТА ЗА СВОБОДА, КОЯТО ДОВЕДЕ ДО ПРОЦЪФТЯВАНЕТО НА АМЕРИКА

Бих предпочел да съм изложен на неудобствата, придружаващи твърде много-то свобода – отколкото на тези, придружа-ващи твърде малкото.

Томас Джеферсън

ОТНОВО ЗА ИСТИНСКОТО БОГАТСТВО – И ЗА ИСТИНСКАТА БЕДНОСТ

Един беден човек попитал Буда: “Защо съм толкова беден?”. Буда му отго-ворил: „Не си се научил да даваш”. Тогава бедният човек казал: „Ами ако нямам ни-що?”; Буда отговорил: „Ти имаш няколко неща:

- Лице, което може да дава усмив-ка;

- Уста, с която можеш да благода-риш или утешаваш другите;

- Сърце, което да отвориш към хо-рата;

- Очи, с които да гледаш през призмата на добротата;

- Тяло, което да използваш – за да помагаш”.

Така че всъщност ние не сме бед-ни изобщо – бедността на духа е истинската бедност. Взето от страницата на Georgi Kostov

ЕДНА ДИСКУСИЯ ЗА ВЯРАТА И БОГА С УЧАСТИЕТО НА ЖАК АССА, ПРОВЕДЕНА В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ПРЕЗ 2009 Г.

четвъртък, 3 юли 2014 г.

ВИДЕО

Disput za viarata (1) from Angel Ivanov on Vimeo.

ВИДЕО

Disput za viarata (2) by aigdb ОБЯВАТА ЗА ДИСКУСИЯТА: Диспут на тема: Как вярата в Бога влияе на живота

ни – и дали изобщо може да се живее без вяра?

МОЙ РАЗГОВОР С ЖАК АССА – ЗА ЖИ-ВОТА, ЗА МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО, ЗА ОБЩУВАНЕТО С МЛАДИТЕ, ЗА СЪ-ДИЛИЩАТА И ПО ДРУГИ ВАЖНИ ТЕМИ


Снощи в късната вечер завързах-ме разговор по скайпа с г-н Жак Асса, бивш дългогодишен учител и доайен на ПГЕЕ-Пловдив, който сега живее в София; спом-нихме си това-онова за времето, в което сме работили в едно и също училище. Той е инженер, много добре го познават всички, които са учили в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което новата директорка го изгони по крайно неподобаващ и унизителен начин, аз съм писал вече за това. Аз пък бях уволнен преди около месец от твърде войнствената нова директорка Стоянка Анастасова - след като съм работил там около 14 години; известно е, че тя ме уволни на "основание" това, че по нейна преценка съм бил "абсо-лютно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител" и пр., нищо че като учител по философия съм работил повече от 30 годи-ни. Уволни ме всъщност за отмъщение, защото аз съм човекът, който не пожела да склони глава и да почне да прави поклони пред царствения й пиедестал; дори години наред я критикувах публично, в блога си, пък и на учителски съвети и т.н. Е, скоро съдът ще реши кой прав, кой крив, може ли така да се отнасяш с един човек, с един колега – пък дори и да си всемогъща дирек-торка на училище.

Такива, за жалост, истории се слу-чиха напоследък в това знаменито преди години училище, което сега е паднало до-там, че с прискърбие тия дни установих, че ръководството му е дало обява да моли разни отпаднали от други училища ученици да дойдат да се запишат в него (!) тъй като не могат да си запълнят паралелките (тия дни все още тече приема на нови ученици); някога обаче училището е било така елитно, че в него много трудно се е попадало, вли-зали са след строги изпити, конкурс и про-чие. И е било голяма чест да учиш там. Но времената се менят, тъжно е обаче, че вместо да се развива във възходяща посо-ка, училището в наши дни запада - благода-рение на старанията на ръководството си.

8 Както и да е, та ето какво си казахме с г-н Асса, публикувам разговора ни с негово съгласие (разбира се, премахнал съм някои моменти, които нямат важно, съществено или принципно значение): Ангел Грънчаров каза: Имам една молба, г-н Жак Асса, понеже си идвал в Дискусион-ния клуб, пък и в мои часове си влизал и затова имаш непосредствени впечатления от начина, по който общувам с учениците: би ли описал с няколко думи впечатленията си – тъй като ето, представен съм в запо-ведта за уволнение като някакъв урод?! Адвокатът каза, че ако даден човек не може да дойде да свидетелства пред съда, все пак може в писмен вид да представи своето впечатление. Ако ти се пише де, пък ако искаш, заповядай в Пловдив да свидетелст-ваш пред самия съд, делото – на шега каза-но - може да влезе в историята, то наподо-бява знаменития процес над Сократ. :-) Жак Асса каза: Абе имаше една дискусия за религията в присъствието на външен инспектор. Не си спомням точно какъв бе-ше, проведе се в една от класните стаи. Помниш ли кой беше, за да го цитираме и неговото име? Имаше и една дискусия на тема ГЕЙ-ПАРАДИТЕ, нямаш ли я запазе-на? Ангел Грънчаров каза: Този външният беше, мисля, инспекторът по български език и литература към РИО-Пловдив. Жак Асса каза: Темата на тази дискусия беше бог. Ангел Грънчаров каза: А за гей-парадите не се сещам дали има запис, аз ще се поро-вя в архива на блога за да видя какви дис-кусии има записани на видео. Добре че ме подсети за това. Жак Асса каза: И този инспектор даде много положителна оценка на тази дискусия и най-вече затова, че учениците имаха свободата на изказ. Крайният извод от дискусията беше, че независимо от твоята позиция – има ли бог, няма ли бог? – моята позиция беше: християнството и изобщо религията е създала общочовешка етика, която трябва да намери място във филосо-фията, литературата и дори в точните нау-ки. Ангел Грънчаров каза: Да, спомням си, хубава дискусия беше тази за Бога, получи се чудесна дискусия тогава. Този инспектор май беше по някаква друга работа в учили-щето и дойде на дискусията, а пък може, знам ли, специално за нея да е дошъл като е прочел обявата в блога. Но тогава бяха хубави времена, имаше свобода. Откакто директор е Анастасова хората ги е вече страх да идват в Клуба, той замря заради

липсата на подходяща атмосфера в учили-щето. Без свобода нищо добро не вирее в живота на една училищна общност. Ти да ми станеш свидетел на делото искаш ли? Идва ли ти се до Пловдив по такава работа? Само за едно заседание на делото става въпрос? Жак Асса каза: Ще видим. Дискусията беше на високо ниво, тези коментари, плюс тези които имаш в интернет можеш отново да публикуваш в блога, което ще ти бъде и подходящо доказателство затова че си "центрован", а не си "откачалка" – както твърди многоуважаемата настояща дирек-торка.

Ангел Грънчаров каза: Щото си идвал на дискусии, пък и в мои часове, имаш погледа, пък си и авторитет. Твоето мнение тежи. Г-н Паунов и г-н Калин Христов вече се съгла-сиха да ми бъдат свидетели на делото. От тия, дето работят още в училището обаче никой не прие: разбираемо е, хората не щат да си създават нови главоболия с директор-ката. Жак Асса каза: Можеш да публикуваш дословно този наш диалог, пък и намери самия видеозапис, ако го намериш ще бъде чудесно. Ангел Грънчаров каза: Този сега дето водим диалог ли ми разрешаваш да публи-кувам? Жак Асса каза: Да, но без думите за много-уважаемата директорка - под тези думи не мога да се подпиша. Ангел Грънчаров каза: Аз тия думи за "многоуважаемата директорка" не мога да ги намеря. Кой ги е казал? Жак Асса каза: Вече намери ли думите "многоуважаемата настояща директорка"? Колкото до свидетелстване пред съда – Иванка би дошла. Кога е насрочено делото?

Тя може да потвърди мнение и от мое име, и собственото си мнение, почерпено от лични наблюдения и моите разкази. И ней-ната фамилия е Асса, тъй че разлика няма да има. Ангел Грънчаров каза: Намерих нашата дискусия, пак, наново я публикувах – виж: Една дискусия за вярата и Бога с участи-ето на Жак Асса, проведена в Дискусион-ния клуб на ПГЕЕ-Пловдив през 2009 г.. А "многоуважаемата" се подразбира, че е в кавички, тъй да се рече :-); пък нека да бъдем любезни все пак към дамата.

Жак Асса каза: А сега публикувай и разго-вора ни сега по скайпа, като потвърждение че дискусията е протекла добре. Допълни също, че потвърждавам, че съм присъствал и в много други твои часове, когато аз сами-ят съм нямал часове. Те също преминаваха много добре. Ангел Грънчаров каза: Да, непременно, много съм ти задължен, че ме подсети за тази хубава дискусия за вярата и Бога; непременно ще публикувам и този наш разговор, само че утре сутринта; днес много се преуморих, от 5 часа сутринта съм в интернет! :-( Жак Асса каза: Тогава нямаше кампания срещу тебе, никой не настройваше ученици-те и не ги плашеше, предполагам съм попа-дал на такива класове, където мнозинството са били мислещи, а не страхуващи се - и нагаждащи се към някого. Ангел Грънчаров каза: Да, тогава имаше нормална за спокойни занимания атмосфе-ра, аз даже я определям като "оксфордска", така писах преди време в блога; ето това мое определение най-много ядоса, направо вбеси въпросната администраторка. Тя много пъти язвително е процеждала тази дума ("оксфордска") през зъби в разговор с

9 мен. Този инспектор също участва в диску-сията ни тогава, вземаше думата; видеоза-писът има голямо значение, показва как по начало сме общували и помежду си, и с учениците. Там дори присъства, забелязва се в кадър Камелия Стоянова, на която след една година й предстои да стане първа и най-вярна помощница на новата директор-ка. Камерата я е хванала, тя обаче още не е помощник-директорка, властта не я е опия-нила все още. :-) Жак Асса каза: Тъй като обвинението й е и че си правил записи часове с ученици без съгласието им, адвокатът ти може да изпол-зва и да поиска и тези записи в интернет да се приемат за доказателства. А и съвре-менното обучение изисква именно такива новаторски уроци. А това са предимства на твоята методика. И това трябва да бъда подчертано от твоя адвокат. Иванка също ще го изтъкне на делото. Но ти не ни каза за кога е насрочено то? Явно си уморен - ще продължиш с Иванка за по-нататъшната линия на защитата. Ангел Грънчаров каза: Делото още не е насрочено, тия дни внасяме исковата молба и завеждаме делото, а след това ще чакаме поне месец за насрочването му. За да може другата страна да се запознае с исковата молба и да даде своя отговор. Жак Асса каза: Хайде лека нощ! За днес стига, добре знам какво е 15 часа да си на компютър. Ангел Грънчаров каза: Болят ме очите, хайде лека нощ - утре пак ще може да си поговорим. Жак Асса каза: Лека! :-)

ТРЯБВА ДА СМЕ ЧОВЕЦИ, ТРЯБВА И ДА СИ ОСТАНЕМ ЧОВЕЦИ – НА ВСЯКА ЦЕ-НА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВО ЩЕ НИ СЕ НАЛОЖИ ДА ПЛАТИМ!


Подготовката на исковата молба,

чрез която ще дам под съд ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката Стоянка Анастасова (заради издадена от нея на 19 май 2014 г. заповед за моето уволнение като преподавател по философия и граж-данско образование), та значи тази подго-товка вече стигна до завършващия си етап. По нея работи мой адвокат, комуто доверих това мое съдебно дяло; изразявам се така, щото водя и друго дело, от частен наказа-телен характер, именно дяло за клевета – тъй като същата административна особа благоволи в официален документ да ми даде... "диагноза", т.е. да напише, че съм бил, видите ли, "психично болен", тя писа в

документ до ТЕЛК, че Ангел Грънчаров "често изпада" в някакви "нервно-психически разстройства"; тази директорска "диагноза" беше отхвърлена, разбира се, от психиатри-те, но за преживените унижения се наложи да отново да съдя така чевръстата дирек-торка. (Преди това пък спечелих и на трите инстанции друго едно дяло, за отхвърляне на нейна заповед за мое дисциплинарно наказание!) Но това е относно другото дяло, което вече е заведено и сега вече очакваме откриването му. А по дялото за отхвърляне от съда на заповедта за моето уволнение (като не можа да ме изкара "луд" и на това основание да ме уволни, на директорката й се наложи да ме изкара... "некадърник" – и на това основание пак ме уволни, щото тя ни е като Азис: каквото поиска, то непре-менно става!), та значи по новото дяло, което тия дни ще заведа, се получи един много точно аргументиран, направо перфек-тен в правно отношение документ, на когото аз сега, разбира се, не мога да придам публичност или гласност по разбираеми причини.

Подготвяме също така и доказа-

телствата в потвърждение на моята теза, именно, че съм бил уволнен незаконно, несправедливо, в резултат на един грозен акт на административен произвол – като "основанията" за уволнението ми са били натаманени след провеждането на една преднамерена, злоумишлена (недоброна-мерена) кампания по моето дискредитиране като личност и преподавател с оглед да се "докаже" абсурдната теза на директорката, а именно, че съм бил, видите ли, "напълно некадърен", "абсолютно неспособен да бъде учител", "изцяло несправящ се със задълженията си" и прочие, и так далее, и ала-бала.

Тук възниква и сюблимният въп-рос: а как моя милост ей-така, изведнъж, неизвестно защо, един вид внезапно "изгу-

би" своите качества? И то именно качест-ва, многократно изявени и доказани и то по един обективен, при това категоричен на-чин, регистрирани в официални документи на оторизирани за това институции и пр., и то не от вчера, а от десетки години наред – примерно аз от 20 години имам призната най-висша учителска квалификация, която малцина учители притежават, именно т.н. "Първи клас-квалификация"! Оказва се, че в наши условия, в условията на администра-тивната командна система в образованието, в условията на пълно директорско всевлас-тие (което е урегулирано по сега действа-щия анахроничен закон), е възможно субек-тивната преценка на един директор да ели-минира всички ония обективно налични качества, удостоверени при това в съответ-ните документи, което пък означава, че тук е налице един съвсем непозволителен адми-нистративен волунтаризъм и диктат – дик-тат, характерен за едни отдавна отминали, ала изглежда още живи в нечии съзнания времена. И най-вече удостоверява живостта на някакви рудиментарни, анахронични нрави, отговарящи на ония уж отминали времена. Аз вече писах свое разсъждение по този интересуващ ме въпрос, именно как един доказал се човек се преобразява, видите ли, в "пълен некадърник" - а сега ме интересува доколко противната страна ще успее убедително да докаже пред съда, че такова едно "преображение" е възможно.

Навремето Сократ, и то в прекла-нящата се пред философията и философи-те Атина, е бил осъден на смърт от съдебен процес, пред съда се пожалвали част от учениците на Сократ, те го обвинили за някакви "вреди", Сократ, видите ли, бил "развращавал младежта", именно такива екзистенциални вреди той им бил нанесъл (а другото обвинение било, че не признавал съществуващите богове и си измислял нови); две хиляди и петстотин години по-късно на същия този наш Балкански полуос-тров пак философ, вярно, не от ранга на Сократ (А пък знае ли се какъв ми е точно моят ранг, то тия неща се разбират след време?! Тази шега я казвам само за да ядосам някои от моите приятели, дето дре-мят в блога – и рипват като ужилени като напиша нещо такова, почват истерично да ме плюят, което и една умилително-весела гледка, разнообразяваща ежедневието ми на затрупан с работа философ), та значи две хиляди и петстотин години след проце-са на Сократ аз, също като него философ, съм изправен пред потребността пред съда да защитя делото на целия си живот, като тук не мои ученици, а една администраторка е запретнала ръкави да доказва колко съм, видите ли, "некадърен" и пр., сиреч, пак съм бил, излиза, вреден за учениците си, щото нима може да не е вреден един такъв "не-постижимо некадърен" философ като мен - както ме възприема, предполагам, тъй усърдната администраторка, която покрай

10 мен също е застрашена да се прослави в историята, щото ако не се беше случило това, което се случи покрай мен, за нея в големия свят едва ли някой изобщо щеше да знае нещо.

Да, но има едно леко неудобство пред тезата на директорката досежно моята тъй крещяща "некадърност" – и това са някои факти, че същата тази особа, но преди да стане директорка, съвсем не ме е възприемала по този крайно негативен начин, да, истина е, и има много свидетели за това, че преди аз да й стана тъй ненавис-тен - а аз й станах ненавистен, първо, защо-то не пожелах да коленича пред директорс-кия й пиедестал, второ, защото дръзнах да не я хваля, а да я... критикувам, и то пуб-лично, открито! – та значи преди да й стана по указаните причини тъй ненавистен, аз в нейните очи бях съвършено друг, сякаш тя ме гледаше с други, не със своите очи. Ето няколко факта в тази посока, които са любо-питни и които тъй любезната директорка, вярвам, няма да отрече (пък и да отрече, аз съм се погрижил да си намеря съответните свидетели): - Преди да стане директорка, като колеги, ние с г-жа Стоянка Анастасова имахме съвсем близки и дори, смея да кажа, любез-ни колегиални отношения; опиумът на властта още не й беше повлиял и тя ме възприемаше иначе, гледаше на мен с други очи; тя ме ценеше и като колега, и като човек, и не криеше това; сближи ни и това, че тя преподаваше литература на моя син; в един момент даже сякаш имахме едни най-чисти приятелски отношения (по времето на предишния директор Паунов, който се отнасяше към нас съвсем приятел-ски, и ние, учителите, помежду си се отна-сяхме приятелски, ето колко е важна ролята на съответния мениджър!); та смятам, че ако призова самата нея да свидетелства пред съда за това как тя ме е възприемала преди да стане директорка, тя ще потвърди тия мои констатации; аз също я възприемах най-доброжелателно и дори приятелски – и се отнасях по този начин към нея; един вид взаимно се ценяхме – и като човеци, и като колеги, като специалисти в съответната, всеки в своята област; много сме разгова-ряли и то в задушевна обстановка и настро-ение за различните творчески иновации, които предприемахме, аз в оня спокоен и творчески период издавах книга след книга, тогава в блога си дори пишех новите си книги (!), а не пишех разни жалби и доклади, дори почнах да издавам философско списа-ние (в 2009 г.), то излиза още, става дума за списание ИДЕИ, тя ме е насърчавала и пр.; даже си спомням, че по нейна покана аз ходих на една конференция в Дома на тех-никата, в която участва неин бивш научен ръководител, както тя го представи, профе-сор... еди-кой си, не помня за жалост името му, тя била работила в ръководена от него

Лаборатория или нещо подобно; тия неща са факти, които не вярвам и тя да отрече, дори и пред съда; - Спомням си един друг епизод, малко преди да стане директорка: нейна приятелка, работеща в Търговската гимназия, и се наложило, за да си допълва часовете, да преподава предмета "Свят и личност", който се учи в 12-ти клас; тази дама, мисля по специалност икономистка, се беше доста уплашила, щото ето й се налага да препо-дава съвършено нов и то "философски" предмет. Та г-жа Анастасова, приятелката й, ме помоли да се срещнем с тази дама от Търговската гимназия, е, съгласих се, сре-щата беше в едно кафене наблизо до съща-та гимназия, там аз й бях представен като "голям спец" по тия предмети, бях помолен да я консултирам как се преподава този предмет, нали така беше, г-жо Анастасова, аз зная добре, че Вие всеки ден четете блога ми, вярвам, няма да отречете, че точно така беше? Аз тогава си спомням, че извадих лаптопа си и показах на загрижена-та колежка разни мои разработки по този предмет, които съм сложил в блога си, мои помагала, програми, списъци с теми, с въп-роси и пр., които са предостатъчни да се води един интересен и полезен за ученици-те курс по този предмет; дълго разговарях с тази дама и, чини ми се, успях да й вдъхна увереност, че ще се справи; г-жа Анастасо-ва тогава по време на разговора ни повта-ряше "колко голяма работа сме ний, в наше-то училище", "колко много сме напреднали" и т.н., все от този сорт бяха възклицанията й; можем да повикаме, ако г-жа Анастасова иска, тази дама, да ни бъде свидетел пред съда, нали истината все пак е важна, а не нещо друго? факт е обаче, че тази среща се проведе и че тя протече в този дух. Възник-ва логичният въпрос: а как тогава г-жа Анас-тасова допусна да бъде консултирана по този важен предмет нейната собствена приятелка от такъв един... "пълен некадър-ник" като мен?! Или тя тогава не ме е смя-тала за "пълен некадърник", аз лично бих желал да чуя с огромно любопитство отго-вора й на такъв един въпрос, зададен обаче пред съда! - Е, стана най-накрая г-жа Анастасова ди-ректорка, седна на директорското кресло. През първата година на директорстването й, когато властта, изглежда, не й се беше толкова много отразила, тя беше изключи-телно любезна с мен, приятелските ни от-ношения продължаваха, аз тогава също бях във великолепни отношения и с нейната най-доверена помощник-директорка и прия-телка г-жа Камелия Стоянова, на която аз помогнах да стане... синдикален лидер на секцията на "Подкрепа" в училището, въп-реки че не беше редно помощник-директор и пръв приятел на директорката да е синди-калния лидер; е, за този мой грях аз ще си

платя съвсем скоро цялата цена, всичко в този живот се плаща. Както и да е, да остави това, но е факт, за който може да свидетелства всеки един учител от учили-щето, че през първата година на директорс-тването на Анастасова моя милост беше от най-приближените и доверените й хора, аз от нея бях предложен и влязох във всички най-важни комисии, примерно тази за Пра-вилника, другата, още по-важна, за дифе-ренцираното заплащане (!!!), дори в Етична-та комисия мисля влязох, спомням си че като директорката четеше състава на тия комисии, аз изпитах неудобство, че ме е сложила комай във всяка една комисия! Аз съм такъв човек, изпитах неудобство, други може би се пъчат като ги тикат напред, ала аз съм скромен човек, то си ми е от харак-тера. Мисля, че това нещо няма да го отре-че уважаемата г-жа директорка, даже ако стане дума за него пред съда, а се знае, че пред съда всички са длъжни да говорят само истината; но това няма как да го отре-че, щото има много свидетели, то стана пред целия учителски съвет, пък и има съответните документи в архива, където лесно може да се провери бил ли съм аз в толкова много комисии или не съм бил. И тук възниква сюблимният въпрос: знаела ли е вече тогава, че аз съм такъв "пълен нека-дърник", квалификацията, която тя дръзна да напише в моята заповед за уволнение две-три паметни годинки по-късно?! Ако е знаела, как така е допуснала да вкара тол-кова некадърен човек в такива важни коми-сии? Ако не е знаела, че съм чак такъв голям некадърник, как е станало така, че да се остави да бъде толкова много подведена, и то тъкмо от толкова некадърен човек като мен? Или аз по-късно съм се онекадърнос-тил, тъй да се рече, ако позволите да се изразя малко по-философски? Аз, призна-вам си, си умирам от желание да чуя отго-ворите на г-жа Анастасова на тия сюблимни въпроси, отправени й пред съда. - Интересно е, че между предишните възп-риятия на г-жа Анастасова спрямо моята личност и тези от последно време, които в нейната заповед за уволнение получиха, тъй да се рече, своя апотеоз, е налице същинска пропаст; много е любопитно как се е получил този срив, на какво се той дължи, може ли тя достоверно и убедително да обясни пред съда коя е точната причина за тази коренна и дълбинна промяна в собс-твените си възприятия? Вярно, г-жа Анаста-сова е дама, но ми се чини, че промяната на настроенията, която е така характерна за женската душа, едва ли може да бъде дос-татъчно убедителна мотивация, която да убеди съда, че тая промяна има съществен, значим, основателен, а не чисто капризен характер. Вярно, странностите на женската душа, които са вечна загадка за мъжа, са фактор, от това не можем да се абстрахи-раме, аз като психолог съм длъжен да отчи-

11 там всеки един фактор, но ето, че за съда нещата би следвало да имат една съвър-шено друга и то твърда, обективна обоснов-ка, в противен случай всичко пропада. Съ-щото може да се каже и за преценката на моята личност, пък и на мен самия като специалист от страна на инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова, която години наред, откакто тя е инспектор (щото аз съм учител по философия доста преди тя да се възцари на това кресло, познавам много други инспектори преди нея), имаше за мен едно възприятие, което я правеше напълно спокойна, тя в училището, факт е, не се появи да ме проверява за повече от 10 години нито веднъж (!!!), но ето, изведнъж, успоредно с нарастването (кой знае защо?) на недоверието към мен от страна на ди-ректорката, и самата инспекторка почна доста да се безпокои и да изпитва съмнения относно моята работа и квалификация, та се стигна дотам, че изведнъж, по покана на директорката, тя започна да ме посещава едва ли не всеки месец, да не кажа ден; в един момент, съвсем неясно защо, провер-ките й зачестиха така, че сякаш е започнал да идва края на света, знам ли как де се изразя? То тия въпроси ми е много интерес-но какво убедително обяснение за същинс-ката мотивация за коренната промяна на отношението си ще дадат пред съда както директорката, така и, особено, инспекторка-та, която, предвид участието й в моята екзекуция като преподавател по филосо-фия, сама би следвало да прояви желание да дойде в съда и да заяви открито позици-ята си (стига да не изпитва известни угризе-ния на съвестта, някакви ненадейни морал-ни скрупули, знам ли, човешката душа също е голяма загадка за нас, философите?!). Е, тя може да бъде призована като свидетел и от страната на ответницата Анастасова, но ето виждате, че процесът има всички шан-сове да стане доста интересен, да получи, респективно, и подобаващото медийно внимание – което да доведе до шумотевица, наближаваща по интензитет онази, на която се дължи славата на съдебното дяло на самия Сократ.

Ще видим де, този процес за мен е важен, защото в оформящия се съдебен процес на карта е поставено делото на целия ми живот, който аз отдадох на фило-софията - и на българското образование. Отдадох всичките си сили, много работих, много постигнах, но ето, изведнъж се наме-ри една администраторка, която по изцяло субективни причини, свързани със собстве-ния й характер (и най-вече свързани с неу-мението й да работи с хора, с човешки същества) и с оглед да ми отмъсти, да се саморазправи с мен, да се отърве от мен, дръзна да ме обяви за какъв ли не, именно за "народен враг", за "злодей", в един мо-мент даже за "луд", а накрая, в заповедта си за уволнение, дори се сети да предложи най-смешната и изцяло неубедителна моти-

вация, именно, обяви ме за... "пълен нека-дърник", за "вреден за младежта", "за изця-ло неспособен да бъде учител" и прочие. Налице е крещящ пример за пълна злоупот-реба със служебно положение и с власт в угода на изцяло субективни, личностни капризи, а такива неща, знайно е, са съвсем непозволени в една нормална и правова държава, където човешката личност е суве-ренна и дори свята; не, така не е позволено да се отнасят към човек в наше време дори и у нас: стига да не сме станали вече една изцяло тиранична, дива, варварска мутрен-ска държава, в която всеки си прави каквото му скимне – и е способен, ей-така, за разно-образие, да гръмне по какъвто си иска на-чин и да застреля оня, който му се изпречил пред погледа.

Не, така, както си позволи да пос-тъпи тази особа в тия паметни три години, към мен не са си позволявали да се отнасят дори и във времето на най-първосортния комунизъм, което аз имах злата участ да живея, така обаче да се отнасят с човешко същество пък съвсем не е позволено в страна, която е в Европейския съюз, именно сред най-цивилизованите, най-културни и най-човеколюбиви страни в целия свят. И аз, като човек, имащ европейско съзнание, ще направя нужното, за да докажа на въп-росните самозабравили се администратори, че така към човешко същество те нямат правото, не могат да се отнасят дори и у нас, в страната с толкова недопустими нрави и табиети.

Ще каже някой: абе, Ангеле, защо си губиш времето да пишеш всички тия неща бе, човече, зарежи, съди я, но не го преживявай толкова надълбоко всичко това?! Има всякакви хора и всякакви мисли минават през главите им. Защо пиша това ли? Защото, първо, случаят е важен и по-казва нещо много характерно и значимо за съвременните нрави, а аз като изследова-тел не мога да не се интересувам най-живо от такива човешки, нравствени и психологи-чески, казуси. На второ място защото такова едно безчовечно отношение към мен, не крия, ме обиди най-дълбоко, ето, дръзнаха да ме обявят за "пълен некадърник", аз бидох изритан от образователната сфера по недопустимо грозен начин - нищо че отда-дох целия си живот на делото на образова-нието и възпитанието на младите, на дело-то на тяхното личностно и духовно израст-ване. Нека всеки да опита да се постави на мое място и да опита да почувства какво ми е. На трето място аз силно съм заинтересо-ван и по философски подбуди да участвам в разнищването на този великолепен казус до установяването на истината по него. Пиша си по тия неща, щото за тях, признавам, ще издавам нова книга; философска, психоло-гическа, свързана с образованието ни, исто-рическа даже, за историята на нашите съв-ременни нрави: това е моята "златна мина",

а кой няма да копае всеки ден ако е намерил своята "златна мина"?

Кой знае дали съдбата не ми е приготвила това изпитание за да изпита и провери колко наистина струвам като лич-ност – и ми е дала шанса да докажа най-сетне себе си, щото аз заради своята пос-ловична скромност до този момент никъде не съм се навирал; е, сега самата съдба ме тика в някакъв грандиозно, фрапантно скан-дален случай, та да ме изтика до заслуже-ното място; всеки си получава заслуженото в крайна сметка, това, предполагам, важи и за самозабравили се и опиянени от нарко-зата на властта властници, независимо на какво място в нея се намират. На съдбата ний, смъртните, не можем да се противим, аз затова се старая да спазвам правилото: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Това и правя, това съм правил през целия си живот, правил съм каквото съм длъжен, е, поех и известни рискове, щото, оказва се, да се живее подобаващо в наши условия често е дразнещо за околните. Раздразних достатъчно хора, е, те се опита-ха да ми отмъстят, но прекалиха: поискаха да ме унищожат не само физически (отнеха ми здравето, съсипаха ми здравето!), но и морално, именно, дръзнаха да потъпчат в калта престижа ми. Да убият самочувствие-то ми. Е, няма да позволя това. Те отдавна да бяха го разбрали, ама не би.

Тяхна воля. Всеки сам е ковач на съдбата си, както го е казал Клавдий, аз също приемам тази максима; заради нея се имам за човек, държащ най-много на свобо-дата си, на истината също, а в крайна смет-ка и на достойнството си. Достойнството си няма да позволя да ми го тъпчат безнаказа-но някакви си там опиянени от власт... са-модържци: не са познали, имаха неблагора-зумието да ударят на твърд камък. Да, но май пак прекалих с думите, те са моето единствено оръжие, аз пари нямам, нито пък към власт се стремя, имам и разполагам само с думите. Тъй че простете, че не оста-вям оръжието си, ами го размахвам подобно на оня смахнат симпатяга... Дон Кихот. Е, намерих си подходяща компания, няма що...

А сега да ви оставя на размислите ви, нека денят да ви е плодотворен! До нови срещи! Не си мислете, че тия, моралните проблеми, на които аз наблягам, са "пълни измишльотини", "фантасмагории", "разтяга-не на локуми" и пр., както ме наруга наскоро една оправна даскалица във фейсбук; не е така; горко ви ако си мислите, че е така: за нищо не ставаме, не сме човеци, а уроди - ако потъпчем и си позволим да се погаврим с морала, сиреч, с най-святото; това поне признавате ли го?! А най-святото за нас, човеците, е че сме човеци, сиреч, Божии твари, имащи души; нашата духовна същ-ност е най-святото; затова трябва да бъдем и да си останем човеци - на всяка цена! Е, аз в това вярвам, за това работя - и то не от вчера, а откакто се помня; винаги за това

12 съм работил и за това съм се борил. То е моето верую. Затова от него няма да се откажа докато дишам...

КАК ПРОТЕЧЕ МАЧЪТ МЕЖДУ ФИЛОСО-ФИТЕ НА ГЪРЦИЯ И ГЕРМАНИЯ

Философският мач между Германия и Гърция според "Монти Пайтън"

Покрай световното първенство по футбол и последните изяви на "Монти Пай-тън" си припомнихме вечния скеч на коме-дийната шесторка за философския футбол между дрийм тиймовете на Германия и Гърция.

Кант, Хегел, Ницше, Хайдегер и компания се изправят срещу древногръцка-та философска школа в този напрегнат двубой, в който интригата е кой пръв ще се сети какво да прави с топката.

Ето какво може да накара Маркс да захвърли книгата си и дори да я погази. Съдия е Конфуций с помощници Свети Августин и Тома Аквински, а селекционер на немците е Мартин Лутър. Този видеоклип от 1974 г. поставя основите на цял пародиен жанр, който изплува от интернет в началото на всяко футболно първенство.

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ, ПОСТРОЕНО ВЪРХУ ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНИ, НЕВЕРНИ И АНАХРОНИЧНИ ПРИНЦИПИ, Е ИЗПАДНА-ЛО В ПЪЛНА БЕЗПЪТИЦА


Ето откъс от една публикация – виж Родители искат бой и глоби в учили-ще, автор Стела Стоянова – от който с просто око се забелязва, че българското училище, конструирано и построено върху изцяло сгрешени, неверни и анахронични принципи, е изпаднало в пълна безпътица, от която никой, който е под властта на упо-менатите представи, не знае как да изле-зем; та значи в откъса, който ще препубли-кувам, се търсят ефективни начини за "затя-гане на дисциплината", сиреч, за осигурява-не на послушанието на учениците:

... Най-любопитни отговори е поро-

дило питането какви санкции следва да бъдат налагани на учениците като крайна мярка при неизпълнение на задълженията

им. Тук министерството не е посочило пред-варително конкретни отговори, анкетирани-те трябва сами да предложат наказанията. Клисарова преди време призна, че самата тя не знае какви трябва да бъдат мерките и чака свежи идеи от обществото. 21,1%, или всеки пети, от отговорилите са на мнение, че санкцията трябва да бъде изключване от училището. Мнозина са и за общественопо-лезен труд, какъвто и в момента се прилага от директорите като форма на наказание, но има и такива, които са записали "настанява-не в ТВУ". 13,2% смятат, че родителите трябва да се глобяват в подобни случаи, защото това ще е най-ефективната санкция. 5,8% са на мнение, че финансовото наказа-ние може да дойде и по линия на отнемане на детски надбавки и помощи. 5,2% искат връщане на някогашната оценка за поведе-ние, а 7 на сто смятат, че който не слуша, трябва да бъде временно отстранен или да повтори класа. С по-нисък процент, но все пак в статистическата извадка, има и по-ексцентрични отговори - например, че на такова дете не трябва да се разрешава да кандидатства във вуз. Близо 20 души смя-тат, че боят в училище ще реши проблема. Процентът им не е висок, но самият факт, че в ХХI век някой иска в БГ училището да фигурира подобно наказание, е показателен за кризата, в която сме изпаднали по отно-шение на дисциплината. Малцина (1,2%) са на мнение, че не са необходими санкции, а стимулиране на децата.

Толкоз. Много говорят и казват тия няколко изречения. Помислете ако искате какво именно говорят и (по)казват. А как може да се реши този проблем аз вече съм писал, но тия дни пак ще напиша още не-щичко, в което пределно ясно да посоча изхода. Просто се иска стъпване на почвата на една друга образователна парадигма, от позицията на която всичко изглежда съвър-шено иначе...

БЪЛГАРИЯ Е ОБЕКТ НА МОЩНА ПРОПА-ГАНДНА ВОЙНА, ПОДГОТОВКА НА ДРУ-ГАТА, НА ИСТИНСКАТА ВОЙНА, КОЯТО РУСИЯ СЕГА ВОДИ В УКРАЙНА, АЛА СЪВСЕМ СКОРО ЩЕ РАЗПАЛИ И У НАС

юли 5, 2014

Един загрижен нашенец, живеещ в Австралия, ми прати ето това писание, следващо от началото до края кагебистко-путинистките „опорни точки“ (ЕТНИЧЕСКА-ТА ВОЙНА В БЪЛГАРИЯ) и треперещ от страх почна да пелтечи ето какво:

„Край, България враговете ще я

затрият и унищожат съвсем скоро, какво да правим, как да се спасим? Коварните аме-риканци и европейци не са ни никакви прия-тели, а са най-зли наши врагове! Излъгаха ни да приемем тяхната свобода и демокра-

ция само и само да ни прецакат, а сега ни гледат сеира като загиваме; за нас тия неща, свободата и демокрацията, са проти-вопоказни и гибелни! Леле, кво да правим?! Дали да не повикаме батюшката Путин отново да спасява нашата мила България?“

Отвърнах му ето какво:

Глупава пропагандна статия, напи-

сана от болен ум. И кой води тази „война“ срещу нас? Америка ли? Европа ли? Дола-вям много путинизъм в такъв род писания. Същите „мисловни“ схеми. Надушвам и усещам вкуса на притоплени стари и про-киснали пропагандистки манджи още от ерата на комунизма. Все някой ни бил враг и все искал да ни прецака. Дайте да дадем да се обединяваме и да се борим срещу под-лия враг, таваришчи! Нали сме много важни и богати, та всички искат да ни прецакат и ограбят.

Манговци сме, по-големи от цига-ните, обаче се перчим. Малоумници. Не съм вярвал, че можеш да се поддаваш чак в Австралия на такъв род тъпи манипулации за хептен малоумници.

С поздрав: Ангел Грънчаров КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това разбира се са пълни глупости, но има хора, които им надават уши. Зад подобни внушения, в които са ангажирани и платени от Москва медии, прозира факта, че Москва, след като срещна такъв отпор в Украйна, се обърна да атакува България като най-слабо звено в Европейския съюз и НАТО: България е вече обект на мощна пропагандна война, която е подготовка на другата, на истинската война, която путинска Русия сега води в Украйна, ала съвсем скоро ще разпали и у нас, тук, в България. За да се скрият експанзионистки-те имперски мераци на Русия у нас мозъци-те на хептен немислещите се промиват, че видите ли, „врагът“ ни бил… Америка и Европа, той бил искал да ни съсипе, а пък избор друг немаме, само Матушката пак ке ни спасява, „православието“ (кагебисткото) е нашата обща идеология, дайте да се гушнем с руснаците, та да се опазим от тая пуста западна измишльотина, да се отървем от проклетата свобода и демокрация! Тази е същината и скоро путинистите у нас ще почнат да гърмят не само с празнословните си думи, а и със съвсем истински патрони; очакват ни ужасни и тежки дни! До които обаче не трябва да допускаме да стигаме.

13 Всичко, що е здраво, трябва да се обедини, за да противостоим на коварната руска имперска военна и диверсантска експанзия у нас, която Путин и неговата вярна пета колона у нас се готвят да разпалят – по подобие на случващото се в Украйна.

Средството им е едно: разгаряне на етническа война като тази в Югославия, сблъскването на „православни“ с мюсюлма-ни, на турци и цигани с „автентичните бъл-гари“ и прочие. Една искрица е достатъчна за да започне ужасен етнически конфликт: Катуница беше нещо като репетиция в тази посока. Кога ли ще започне реалното разиг-раване на подготвената ни трагедия?!

Майчице, тоя Костов заслужава да бъде нарязан жив на парчета за това, че ни натика в НАТО и в ЕС! Ако не бяхме там, сега Матушката лесно щеше да ни спаси! Сега ще й е значително по-трудно. Но това не значи, че няма да опита. То от нейните „спасявания“ и „освобождения“ добро не сме видели, но карай, тоа пат вече непре-менно ке ни спаси! Окончателно ке ни спаси и от свободата, и от демокрацията! Искаме си да бъдем роби, това е! Не щем ви пуста-та свобода и демокрация! Она не е за нас! Таваришчи, да се обединяваме и да почва-ме да се борим срещу коварния зъл враг!

ПРЕДСТОИ НИ ДЪЛЪГ ПЪТ НА ПРОМЯНА НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: ДА ТРЪГВАМЕ, КАКВО ЧАКАМЕ ОЩЕ?!


Общност за демократично обра-

зование ви кани на вдъхновяваща среща с Яков Хехт – визионерът-революционер в световното образование, двигателят на промяната за бъдещите поколения!

Авторът на книгата „Демократич-ното образование” и основател на десетки демократични училища из целия свят ЯКОВ ХЕХТ отново ще ни гостува в България! Яков Хехт идва заедно с трима професио-налисти от Educational Cities за уникален еднодневен уъркшоп за същността на де-мократичното образование!

За първи път в България ще имаме възможност да научим от първа ръка за: * демократичния процес в училище * менторство * self-directed learning * работа със силните ни страни и много други.

Обучението ще се състои на 13 юли, от 9:15 до 18 часа в частно училище „РОВЕЛ“, София 1393, Банкя, Иваняне, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 66.

Предстои ни дълъг път на промяна на образованието в България! Да го започ-нем с уверена и твърда крачка чрез подкре-пата от световните революционери в об-ластта!

Цена за уъркшопа: 50 лева Обучителите: Институт за демок-

ратично образование, Израел е създаден от Яков Хехт за социална промяна, която промотира демократичните култура и обра-зование, основани на Декларацията на човешките права. Демократична култура изважда уникалността (силата, растежа и знанието) във всеки индивид и подкрепя сътрудничеството между хората. В среда на демократично образование индиви-дът избира сам своите занимания и тър-сения, съобразно своята уникалност, таланти и развитие в настоящия момент и ръководи по този начин своето развитие. Екипът на института начело с Яков Хехт притежава безпрецедентен в световен мащаб дългогодишен опит в практиките на демократичното образование и насърчава-нето на връзката между личността, общест-вото и средата. Чрез проекта Educational Cities тяхната мисия е да развият изкуството на сътрудничество между учебното прост-ранство, училището и града, трансформи-райки класната стая в платформа за съ-действие и съучастие между различни еле-менти – ученици, учители и техните семейс-тва.

Организатор на уъркшопа: Общ-ност за демократично образование, Бъл-гария цели подпомагане развитието на активна гражданска позиция в подкрепа на осигуряването на свобода в образованието, създаването и развитието на училищни модели с основна ценност – зачитане пра-вата на личността и свободният избор на учениците, в хармония с принципите на демократичното образование. За записвания: [email protected]

АКО ДНЕС БЕШЕ СРЕД НАС ВЕРОЯТНО НИКОЙ НЕ БИ ГО РАЗПОЗНАЛ, ВЕРОЯТ-НО НИКОЙ НЕ БИ ТРЪГНАЛ ПОДИР НЕГО

Аз дойдох от името на моя Отец и не ме приехте, но ако друг дойде от свое име него ще приемете.

Исус Христос, Евангелие на Йоан КРАТЪК КОМЕНТАР: Питам се, ето, съна-родникът ни прие Царо, Боко, Сидеров, Бареков, все мастити "месии", спасители, бабаити, пичове и оправячи; прие сума ти такива и вероятно още би приел – малоуми-ето, пък и наивността у нас съвсем не са на изчезване. Но се питам, ето, ако беше до-

шъл в наше време Христос, щяхме ли да го припознаем, колцина от нас биха Го при-познали, колцина биха тръгнали след Него?

И с ужас установявам: вероятно никой не би го припознал, вероятно никой не би тръгнал подир Него...

УВОЛНЕН СЪМ ТЪКМО ЗАЩОТО СЪМ СПАЗВАЛ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВА-ТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ!


Открих тия дни нещо интересно:

директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова ме уволни на "основание" на това, че ме обяви за... "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител" и пр., а едно от най-сюреалистичните й обвинения е съвсем стандартно: не спазва държавните образователни изисквания. Тия дни с адво-ката ми обсъждаме пункт по пункт нейните "обвинения-присъди" (щото тя, в добре познатия стар маниер на самодоволната авторитарна власт не просто обвинява, ами и директно съди, осъжда!) и ето, оказва се, че се получава нещо безкрайно интересно: първо, нейното обвинение-присъда за нес-пазване на държавните образователни изисквания е лъжа, стандартно обвинение, неотговарящо на истината, сиреч, е изсму-кано от пръстите, и, второ, което е още по-важно: фактически излиза, че съм уволнен тъкмо защото прекрасно съм... спазвал тия изисквания, особено и най-вече тяхната принципна, най-съществена и фундамен-

14 тална страна! Ето, погледнете, убедете се сами по-долу като прегледате това, което открих на сайта на МОН в интересуващото ме отношение.

Тия стандарти са били писани, предполагам, от способни и сериозни хора, философи от СУ, и затова те звучат (като идея) съвсем съвременно, приемливо, стига да не бъдат разглеждани, както ги разглеж-дат бюрократите, като банална "казармена заповед" за безусловно изпълнение – аз така си обяснявам този парадокс. И понеже сам себе си чудесно познавам, наясно съм, естествено, със своя начин и стил на препо-даване, пък и хилядите ученици, на които през тия 30 години съм преподавал, също знаят добре тия неща, смея да твърдя: аз съм уволнен тъкмо защото изцяло съм спазвал тия същите държавни изисквания; и за всяко от тях мога да обясня, ако се нала-га, как точно съм ги изпълнявал в работата си; а ето сега най-важното от този документ:

Предметите от цикъл "Философия" целят да ориентират ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света и съдействат за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражда-нин.

Обучението по психология и логика създава условия за личностно самопозна-ние, помага на учениците да развият умения за общуване и съвместен живот, за крити-ческо и творческо мислене.

Обучението по етика и право е на-сочено към нравственото самоопределяне на учениците, към развитие на умението за автономен и отговорен морален избор. То

изгражда и основите на тяхната гражданска култура, като ги запознава с неотменимите човешки права, с ценностите на демокраци-ята и с начините за ефективно социално участие в гражданския живот. Обучението по философия създава условия за осмис-ляне и определяне на светогледни нагласи, на универсалността на човека и света. Чрез изследване на алтернативни подходи и решения на учениците се дава възможност да търсят и избират мястото си в съвремен-ния динамичен свят.

"Свят и личност" е интегративен учебен предмет, който е включен в задъл-жителната подготовка на учениците в кул-турно-образователната област "Обществени науки и гражданско образование" и има подчертано практическа насоченост, тъй като подготвя учениците за участие в об-ществения живот, за лична и професионал-на реализация, отговарящи на демократич-ните принципи и ценности в съвременния свят.

Главна цел: гражданското образо-вание подпомага развитието и утвърждава-нето на младия човек като гражданин, кой-то:

• е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите;

• познава и отстоява своите права, свободи и отговорности; съзнава духовното си единство с българския народ и с евро-пейските народи;

• има осъзнати отношения с дър-жавата и обществото;

• владее механизми за конструк-тивно социално участие и промяна.

Конкретни цели:

• придобиване на знания за жизне-новажни социални сфери (семейство, учи-лище, работна среда, малка общност и др.), изграждане на граждански нагласи и уме-ния;

• усвояване на общочовешките ценности и на законите на демократичната държава;

• запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на дър-жавните и съюзни институции (българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското общество;

• ориентиране в глобалните и ре-гионалните процеси в динамично променя-щия се съвременен свят и създаване на отговорно поведение за участие в общест-вения живот.

Предметен цикъл "Философия" (психология и логика, етика и право, фило-софия); Степен на образование: Средна Етап: Гимназиален

В резултат на обучението по философия (психология и логика, етика и право, философия) в края на гимназиалния етап на средната образователна степен ученикът: Първо равнище:

• Познава етапите на личностното развитие, възникването и развитието на Аз-а.

• Може да се ориентира в основни-те аспекти на човешката сексуалност.

• Разбира значението и функцио-нирането на общността; познава ролята на основните социални общности (семейство-то, приятелите, колегите) за личностното и кариерното развитие.

• Умее да създава адекватен образ за себе си, да разбира и да уважава разли-чията между хората.

• Познава основните принципи на комуникативността, правенето на избор и вземането на решения.

• Ориентира се в различни видове психологически зависимости на личността.

Второ равнище:

• Умее да осмисля поведението си, да анализира предпоставките му и демонст-рира готовност за самоусъвършенстване и промяна.

• Умее да работи в група, да раз-бира мотивите на чуждото поведение.

• Умее да решава конфликти и да води преговори.

• Себепознание и взаимност • Определя и обяснява различни

модели на социално поведение и влияние (конформизъм, насилие и алтруизъм). ____________________________________

Първо равнище:

• Разбира спецификата на етичес-кото отношение, начините за създаването и удържането му; обяснява и уважава негови културни, религиозни и национални особе-ности.

• Свобода и отговорност • Познава алтернативни подходи

към основни морални ценности (свобода, щастие, смисъл на живота) и разбира тях-ната роля за самоопределянето и морално-то поведение.

• Разбира значимостта на любовта и сексуалността.

• Може да прилага основни етичес-ки правила в анализ на междуличностни отношения и конфликти.

• Умее да анализира основите на собствения си морален опит, да прави авто-номен и отговорен морален избор.


15 • Разпознава и анализира ценност-

ните основания и моралните последици на човешкото поведение в различни социални сфери.

• Различава етическите и правните основания на човешкото поведение.

• Оценява моралните измерения на правни и политически решения.

• Проявява толерантност и уваже-ние към многообразието от ценностни пози-ции, като разбира тяхната културна и наци-онална обусловеност. ___________________________________


• Разбира легитимността на власт-та, законите, държавата и ролята им за социалното общуване.

• Разбира идеята за демокрация, характера на правовата държава и ролята на медиите в обществения живот.

• Познава основните човешки пра-ва и свободи и разпознава случаи на тяхно-то нарушаване.

• Анализира връзката между права и задължения, като се позовава на основни документи за правата на човека.

• Разбира идеята за гражданско общество и начините на функционирането му.

• Има готовност за защита на пра-вата си и осъзнава ролята на гражданското участие в социалния живот.


• Познава ролята на държавното управление и финансирането му чрез данъ-ци.

• Познава ролята на гражданското общество за създаването на законите и тяхната промяна.

• Свобода и законност. • Сравнява правата си на гражда-

нин в Република България и в Европа и начините за отстояването им.

• Обяснява връзката между идеите за свобода, човешки права и граждански права.

• Съзнава предимствата и недос-татъците на законодателството в демокра-тичните общества.

• Анализира правни и социални ас-пекти на глобализацията и на прехода към информационно общество. ___________________________________


• Познава разликите между рацио-нално и интуитивно мислене, между аргу-ментация и внушение.

• Формулира изводи от гледна точ-ка на тяхната релевантност към предпос-тавките.

• Умее да формулира теза по да-ден проблем и да дава аргументирана подк-репа в нейна защита.

• Разпознава типове аргументация (включително и грешки) в умозаключения, философски текстове и други сфери.

• Умее да задава въпроси за по-задълбочено аргументиране и по-нататъшно изследване.

• Демонстрира отвореност и толе-рантност към различни схващания.


• Различава формите от съдържа-нието на мислите.

• Решава проблеми чрез изследва-не на контекста, смяна на гледната точка и формулиране на хипотези.

• Развива контрааргументи на соб-ствените си тези и съзнава, че има различни подходи при разбирането на истината и реалността; различава истината и интереса.

• Познава ролята на идеите за създаване на смисъл; различава мнение и знание.

• Критическо мислене и създаване на смисъл

• Разбира значението на творчест-вото и новостите за развитието и напредъ-ка. ___________________________________


• Разбира спецификата на човеш-кото съществуване.

• Разглежда реалността във въз-никване и развитие.

• Демонстрира познание за раз-лични методи на философско изследване.

• Ориентира се в отношенията между индивидуално, общностно и универ-сално.

• Умее да разкрива и анализира философски идеи в публицистичен, худо-жествен и научен текст.

• Разбира значението на самореф-лексията, изследването и творчеството.


• Разбира ценността на културните различия и осъзнава културната си иден-тичност.

• Осмисля философски отношени-ето човек-природа.

• Познава спецификата на краси-вото и изкуството.

• Познава спецификата на религи-озния светоглед и ролята му в историята на културата.

• Анализира основни философски проблеми в историческото им развитие.

• Човекът и неговият свят

• Съзнава заплахите за същест-вуването на човечеството и важността на неговото устойчиво развитие. ___________________________________

КРАТЪК КОМЕНТАР – ПОЛИТИЧЕСКИ, ПСИХОЛОГИЧЕСКИ, НРАВСТВЕН


ВИДЕО

Какво ще кажете за качеството на

записа – от гледна точка на използваната техника, като цветове, осветеност, картина и пр.? Направих този запис с новата си видеокамера, която от много време се глася да си купя, е, накрая пожертвах немалко пари – защото имам идея да правя цели поредици от лекции, видеокурсове, в това число и платени, по философия, психоло-гия, личностно развитие и пр., а а това нещо ми трябваше качествена техника, е, имам я вече, и време имам, сега остава само да запретна ръкави и да почвам да... фило-софствам пред камерата :-)

ЗАЧЕНА СЕ ТВОРЕНИЕ, КОЕТО ОБЕЩА-ВА ДА СТАНЕ ГРАНДИОЗЕН ПАМЯТНИК НА СВЕТОВНАТА, НА ОБЩОЧОВЕШКАТА ЛИТЕРАТУРА И ДУХОВНОСТ!


Стана така, че все не намирам време да подложа на по-внимателен анализ и коментар прословутата вече заповед за моето уволнение, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (литераторка, преподавателка по литерату-ра) има добрината да съчини, а също има и смелостта, бих казал даже дързостта и мъжеството да я превърне в администрати-вен, в официален държавен акт, който сега, разбира се, ще бъде оспорван в съда; тия дни завеждам съдебно дяло по този въпрос, исковата молба е вече почти готова; писах вече, тя стана същински шедьовър, адвока-тът ми е страхотен, чудесно се сработихме с него; ала засега не мога да я публикувам по разбираеми причини. Не ми е безразлич-но, разбира се, как, в каква светлина си е позволила да ме представи въпросната литературна администраторка в своето сякаш неръкотворно творение, което, от друга страна, има всички шансове да стане

16 литературно събитие от рода на някои не-забравими сцени от романи като Параграф 22 и други такива шедьоври (на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел и пр.); е, налага се с госпожа Анастасова да поработим още, в това число и пред съда – за да успеем да превърнем всичко това в един грандиозен памятник на световната литература и ду-ховност.

Аз работя именно в тази посока, щото, както писах вече, ми хрумна дръзката мисъл да се борим с нея двамата за... Но-белова награда по литература; срамотата е все пак че българската литература няма нобелист, а сърбите и дори албанците да имат, да не говорим пък за турците. От тази страна погледнато е обяснимо и разбирае-мо моето рвение в писането около тия нап-раво гениални административни текстове на такава една чудесна майсторка на словото като г-жа директорката Анастасова.

Та от тази страна погледнато тази сутрин, като се зачетох във въпросния до-кумент-шедьовър, ми хрумна мисълта да представя своя коментар, щото наистина това отдавна трябваше да съм го сторил, а все не намирам време. При това ми се налага да подложа този същия документ на две коренно различни тълкувания: едното да бъде по-строго, логически издържано, философско, но и правно издържано, в стилистиката на съдебните дирения на истината, това ще го направя днес-утре; а другото тълкуване ми се ще да бъде по-фриволно и литературно, по-жизнелюбиво, бих казал, което да представя на читатели-те на своя блог – с оглед да влезе един ден като фрагмент в онази ненаписана още съавторска с г-жа Анастасова книга-шедьовър, с която ний двамата ще се борим за въпросната Нобелова награда. Речено-сторено, ето, почнах да пиша този втория текст, който пък за мен лично ще е прелю-дия за написването на другия текст, който ще предоставя само на моя адвокат за да го погледне, а също така и да използва нещич-ко от него, именно най-силните моменти, като доказателство пред съда.

Този втория документ ще го скрия засега от всеобщото внимание на четящата публика, но като му дойде времето, той непременно ще фигурира в онази книга-ше-дьовър, която ний с г-жа Анастасова просто сме длъжни да напишем. В нея ще влязат, когато тя предостави на съда като свой доказателствен матр`ьял всички ония лите-ратурни бисери, които тя написа под фор-мата на строги административни документи, именно "констативни протоколи" и пр., да, тя в продължение на поне две години, след като реши да търси, да съчинява, да орга-низира и да почне да трупа "копроматчета", много често почна да идва в моите часове, беше ми честа и ненадейна моя гостенка, явно у нея се породи някакъв ненадеен интерес към философията; идваше та, сядаше на най-задния чин и безмълвно,

както подобава за гениален писател от нейния ранг, си пишеше своите безценни мисли в една дебела служебна книга; после, след ден-два ми даваше да погледна своите окончателно завършени литературни творе-ния-бисери, но никога не ми предостави копие или пък не ме остави спокойно да ги прочета или да им се насладя, а най-често само ми четеше най-силните места.

Организираше ми, тъй да се рече, литературно четене, и то само за мен – в нейния така луксозно обзаведен и тих, също и прохладен лятно време и уютно топъл зимно време директорски кабинет. Когато дръзвах нещичко да си запиша, тя не ми даваше, щото да не съм бил публикувал нещо в блога; тя направо така казваше: о, знам какво ще направиш, веднага ще го изтипосаш в блога ти ако ти дам някакъв документ, но аз затова няма да ти дам ни-що, да та умреш от литературна завист; и ний - продължаваше тя - можем да пишем, не си мисли, че само ти можеш да пишеш, я го виж ти, ще си мисли, че само той могъл да пише; ний можем да пишем, ала нямаме толкова време като теб, щото сме заети с тежък, непосилен директорски труд, а ти, понеже не си гледаш работата в училището, си идваш тук само да си починеш от писане-то в проклетия ти блог! Такива мили думи си говорехме ний с нея, не предусещайки още, че историята ни е отредила заедно да на-пишем един литературен шедьовър, една книга, която да обезсмърти не само нас, а и българската поезия и литература! Както и да е, ето, сега имаме вече крайния резултат на всички ония безсънни нощи, в които неуморната г-жа Анастасова търсеше как де се разправи с мен, как да ме порази и срази, ето, намери най-накрая начина, и понеже е много силна литераторка, успя това да го направи, както става в тази област, с думи, да, тя ме порази и дори направо уби с... думи! Какъв финес е това убиване на един човек с... думи, а, какво ще кажете? Навре-мето разстрелваха с куршуми, по-преди бесеха, а сега е модерно, изглежда, да се убива с... думи – абе какво да говорим, цивилизацията напредва с огромни темпо-ве, също така се хуманизира, очовечава се, а техниката също върви напред с огромни, с непредставими по-рано крачки, дори напра-во вече търчи и лети, а не ходи само.

Както и да е. Понеже ми престои исполински труд, аз тази сутрин ще публи-кувам само туй въведение, а когато съм готов с въпросния литературно-художест-вен, философски, психологически, методо-логически, методически, организационен и пр. анализ на великолепния шедьовър на г-жа Анастасова, ще почна да го публикувам най-вероятно на части, на порции, та да се усвои съдържащата се в него превъзходна духовна храна на части, иначе ме е страх някой да не се задави от такова едно пищно духовно пиршество и прочие, та да се чудим

какво да правим след това с него. Разби-рате ме, нали? Толкова засега.

Приятен ден на всички! Аз излизам на разходка, я какъв ден се е отворил я, писна ми да пиша, излизам да се наслажда-вам на деля, на въздуха, на слънцето, на сянката, отивам да търся прохлада в започ-налия бляскав пловдивски ден, който обе-щава да бъде изключително горещ и заду-шен, както и подобава да е през лятото. Хайде чао и до скоро! Радвайте се и вие на летния почивен ден!

НЯКОИ ПОЯСНЕНИЯ, КАСАЕЩИ САМОТО ПОНЯТИЕ ЗА ЛИЧНОСТ

Личността започва там, където свършва сравняването с другите.

Карл Лагерфелд

На нас не ни е нужно да се сравня-ваме с другите защото знаем, че всеки е значим с това че е себе си. Затова не над-ничаме, не злословим, не се подмазваме... А другите – нека ги има! Нали циркът все пак трябва да гастролира...

Dida Georgieva

НЕЧОВЕШКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА ОСАКАТЯВА ИНДИВИДИТЕ

неделя, 6 юли 2014 г.

17 Защо трябва да ходя на училище?

За да можеш да бъдеш оформена

в състояние на одобрен еднороден робот, който не може да мисли извън предписания консенсус. Ще те научат да повтаряш ин-формация вместо това как да мислиш сама за себе си - така че да не станеш заплаха за статуквото. Когато завършиш ще си наме-риш работа, ще си плащаш данъците - с цел да прославиш корпоративната система на робство.

ХРИСТИЯНСТВОТО Е ДЯСНА ДОКТРИНА

Християнството е дясна доктрина, защото казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния“. Ако беше лява доктри-на, щеше да каже: „Ако нямаш нито една риза, иди да си вземеш от ближния“.

Иван Стамболов

ПРИЗРАКЪТ НА "ТОЛКОВА ОПАСНАТА СВОБОДА" ВЕЧЕ БРОДИ И ВИТАЕ И ОКОЛО ТЪЙ СТЕРИЛНАТА ОТКЪМ СВО-БОДА СФЕРА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ


Из: Становище на ОДО относно обявена-та от мон обществена дискусия по нов закон за училищно образование, 5 юли 2014 г. в 22:53

... Нашата принципна позиция е, че един съвременен закон за образованието следва да заложи водещата роля на учещия се в образователния процес, както и да създаде механизми за поощряване на граж-данските инициативи в образованието, създаване на пространство и подкрепа за иновации, както и въвеждане на механизми за непрекъснато усъвършенстване.

Конкретните въпроси, които счита-ме, че следва да бъдат обществено обсъж-дани на този етап, за да бъдат взети под внимание в подготовката на бъдещия закон за училищното образование са следните: 1. Създаване на възможности за валиди-ране на знанията във всеки един момент, в който ученикът има нужда и желание.

Нашето мнение е, че следва да има лесно достъпна система за потвържде-ние на усвоените знания на всеки етап от образователния процес. Препоръчително е тя да е максимално опростена и освободена от формалности, както и да дава възмож-ност да се извършва онлайн. Съществуват множество международни сертифициращи програми, които могат да се ползват като основа на една съвременна платформа за валидиране на знания.

Това ще даде възможност на уче-ниците да следват собствената си динамика и успеваемост, а не да “изостават” или “избързват” с оглед на формално зададени и не особено адекватни критерии. 2. Създаване на реални възможности за изготвяне и следване на индивидуален учебен план на всеки желаещ ученик.

Ученикът е субект на своето обра-зование и като такъв той следва да разпо-лага със свободен избор какво, кога и как да учи. Индивидуалните потребности и зало-жения у всеки човек вътрешен стремеж към знание и развитие трябва да бъдат подкре-пяни, а не ограничавани от училището. Конформизмът и еднородния подход в образованието потискат талантите и не насърчават развитието. 3. Създаване на възможност да се изби-рат и практикуват образователни подхо-ди, които не са регламентирани от МОН.

Така ще се отвори път на въвеж-дане на съвременни тенденции в образова-нието, една от които е Демократичното образование. Вярваме, че Демократичното образование почива на принципи, гаранти-ращи пълноценен учебен процес и щастли-ви деца и възрастни. Опирайки се на све-товния опит, вярваме че Демократичното образование може да намери по-широко приложение в България, като това ще бъде част от създаване на конкурентна среда в предлаганите възможности. 4. Осъвремяване на концепцията за дър-жавните образователни изисквания.

Нашето мнение е, че те трябва да имат препоръчителен, а не задължителен характер, като в същото време се работи за тяхното осъвременяване от гледна точка на съвременните реалности.

Държавните образователни изисквания могат да бъдат ориентир в по-мощ на училищата/учениците при разработ-ване на индивидуални учебни програми, според нуждите на всеки ученик. Това ще даде така необходимата свобода на препо-давателите, които познават своите ученици, да избират най-подходящите методи, темпо, посока и дълбочина, осигурявайки пълноце-нен учебен процес, както и висока мотива-ция и удовлетворение на всички страни.

5. Присъединяваме се към препо-ръките на Европейския парламент и Съвета на Европа от 18.12.2006г. (2006/962/ЕС) за ключови компетенции за учене през целия живот да залегнат в принципите на новия закон за училищното образование. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

ЗА ОТРОВАТА, ТРОВЕЩА ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ

... Някога, като млада учителка в Родопите, помня имаше един бай Минчо, който за колежка казваше: "Тази ако плюне ще изтрови кокошките..."

Miroslava Simeonova КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: А представяте ли си какви поражения върху детските души нанася една толкова злобна, сякаш е змия, учителка – щом като плюнките й били спо-собни, както се твърди, да тровят даже кокошките?!

ИЗДИГНАХМЕ ПРОСТОТИЯТА В УБИЙСТ-ВЕН КУЛТ

Издигнахме регламентираната простотия в убийствен култ.

Васко Кеца

18 Мда, добре се справихме – доба-

вям аз. Justine Toms

НИЙ, ФИЛОСОФИТЕ, СМЕ НЕЩО КАТО ЛЕЧИТЕЛИ НА ДУШИТЕ – ПОРАДИ СВОЕ-ТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧОВЕКОЛЮБИЕ


Обещах вчера – виж: Зачена се творение, което обещава да стане гран-диозен памятник на световната, на об-щочовешката литература и духовност! – да пиша свой коментар на станалата вече историческа заповед (на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) за уволнението на "абсолютно неспособния да бъде учител", на "пълния некадърник"... Ангел Грънчаров, една заповед, която съв-сем скоро ще бъде най-внимателно тълку-вана, анализирана и коментирана, и то не къде да е, а в съда, в Районния съд в Плов-див: след Атина и на Пловдив, изглежда, е отредено един философ да бъде съден за "вредите", които е нанесъл на... човечество-то; прочее, въпросната заповед за уволне-ние е нещо като "присъда", издадена само-волно от една самозабравила се админист-раторка, а на съдебното дело просто ще бъде обжалвана тази присъда, щото у нас, да се надяваме, присъди може да издава само съдът, а не този или онзи, на когото това се е приискало! Както и да е, налага се да изпълня обещанието си; та значи ето по-долу моя коментар, за удобство ми се на-ложи да придам на въпросния любопитен текст една по-аналитична, по-годна да бъде анализирана форма, щото в самата заповед всичко е натрупано както се трупат какви ли не неща на бунището, пък ний, както е из-вестно, сме естети: - Главно твърдение: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, а именно: - Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А. Г. да изпълнява възложената му тру-дова функция (старши учител общообра-зователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

Какви именно умения ми липсват тъй усърдната директорка е изредила по-долу с трогателна педантичност, но нека сега да се опитаме да покажем какво всъщ-ност и наистина е дръзнала да твърди с тази своя наистина така категорична при-съда; защото имаме чувството, че въпрос-ната администраторка като е писала шедьо-въра си явно не е съзнавала какво всъщ-ност се е осмелила да твърди; нали знаете как обикновено става, особено сред предс-тавителките на нежния пол това нещо е толкова разпространено: говорят или дори пишат нещо, водени от някаква овладяла душата им страст, пък се оказва, че в очите на неовладените от тази същата страст хора по очебиен начин си личи, че туй нещо не просто че не е верно, то е и обидно (ком-прометиращо) за онзи, който се е оставил страстта да ръководи ума или думите му. Та така се е получило и тук; когато се пишат разни текстове, особено от този характер, за които априори се знае, че ще бъдат разг-леждани под лупа, включително и от съдии, от адвокати и пр., не е добър атестат да се оставяме да бъдем водени от една страст, от една емоция, от едно чувство. Ний, фи-лософите, се водим в своите търсения от разума, да, от разума, недейте обаче да го бъркате с разсъдъка, разум и разсъдък са доста различни неща; умът (разсъдъкът, съзнанието, интелектът) е едно, а разумът е нещо много повече от него, понеже (за краткост ще кажа само това) разумът е синтетична душевна сила, обединяваща в едно мисълта и чувството; аз не отричам, че чувството е нещо безкрайно ценно – та нали чрез него ние постигаме жизнения смисъл на нещата, тяхната значимост за нас сами-те? - но все пак ако се оставим да бъдем водени от чувството (страстта) в сфера, за която голото чувство не е подходящо да ни води, ще сътворим доста нелепици, от които после ще ни се наложи да се срамуваме. Толкоз по тази теоретична и терминологич-на страна на въпроса, който се интересува повече, нека да има добрината да се запоз-нае с моята теория по тия въпроси, която съм развил още в младежките си години в текст, предназначен за докторска дисерта-ция по философия, който издадох преди време под заглавието Учението за човека и формите на духа. Та нека сега от гледна точка на казаното да се постараем да изя-вим оня смисъл, който се крие в така свое-волните думи на пишещата по тъй страстни подбуди администраторка, авторка на въп-росния документ.

А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА

за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция; защо

тези две твърдения са нелепици, ще го покажа ето как:

Изразът не притежава КАЧЕСТВА в тази своя обща форма показва, че лицето А. И. Г., т.е. моя милост не притежава ни-какви качества (за за ефективно изпълне-ние на работата и тра-ля-ля); да допуснем, че аз съм наистина един лош, много лош учител, "пълен некадърник", за какъвто иска да ме представи овладяната от някаква неразумна страст администраторка: та нима не е "пълен некадърник" оня който при това, представете си, не иначе, ами и "обектив-но" е... "неспособен да изпълнява трудова-та си функция"; давате ли си сметка какво всъщност и наистина това означава? Нека заедно да помислим над този въпрос, щото явно оня, който го твърди, съвсем не е мислил като го е писал, тук, както след малко ще разберете, наистина липсва как-вато и да е мисъл, а има едно поразително празнословие (те, апропо, администратори-те наистина владеят, някои от тях до съ-вършенство, един чудесен административен език, с който е възможно много нещо да изговориш или да изпишеш, а всъщност нищо да не кажеш, сиреч, смисълът да липсва! Това е цяло изкуство, от което аз съм се възхищавал даже: много неща са написали, с много думи са блудствали, а смисъл няма, отсъства, празнословието е пълно!). И така, нека да подложим на по-основателно тълкуване горните тъй внуши-телно опаковани празнословни думи или твърдения.

Да допуснем, че лицето А.И.Г. е случайно взето от улицата и нему е възло-жено, кой знае защо, да изпълнява "функци-ята учител". Сиреч, никога то не се е под-готвяло за тази функция, но ето, по стече-ние на обстоятелствата, са го взели от улицата и са го турили пред ученици. Дали някак (както и да е, според това доколко може), това лице все пак, с една или друга, по-малка или по-голяма ефективност, ще се справи с възложената му функция?! Вероятно да, нещо повече, бих се осмелил да твърдя дори още по-уверено: разбира се, че ще се справи; разбира се, че ще има някакъв ефект, пък дори и този ефект от ученето (преподаването) на това изцяло неопитно лице да е изцяло лош, негативен, вреден и пр.; та значи излиза, че едно лице, един човек, случайно взет от улицата, все някак, с по-голяма или по-малка степен или доза ефективност, ще се справи с възло-жената му функция да бъде учител. Защо ли? Ами защото всички ние, бидейки чове-ци, не просто някога (като сме били учени-ци), сме упражнявали дейността учене, но и защото, предполага се, това нещо, именно ученето, все някак, в една или друга степен, го практикуваме докато сме живи, цял жи-вот; а щом практикуваме ученето, какво ни пречи да се изявяваме като учители, щото пък учителят, според разпространените

19 представи, е оня, който помага на учещите да учат; като сам учиш, какво ти пречи да помагаш и на други хора да учат?! Значи, да запомним добре: едно случайно взето от улицата човешко същество, което никога не е било, формално погледнато, учител (щото неформално погледнато всички човешки същества са все и ученици, и учители, все и учат, и биват учени, най-малкото поне поу-чавани от разни мърморковци, които много обичат да ни учат какво било правилно да правим, да мислим, как да живеем и пр.), та значи дори и едно такова случайно взето от улицата човешко същество може да уп-ражнява с някаква степен на ефектив-ност функцията учител, нали така?!

Да, ама ето, оказва се, че има ед-но-единствено човешко същество на тази земя, именно лицето А.И.Г. (на едно място директорката на ПГЕЕ-Пловдив се увлича дотам, че наистина в писмен вид ме опре-деля като "лице", сякаш сме пред съда, сякаш самата тя е нещо като съдийка, а пък аз съм нещо като подсъдим!), та значи има едно-единствено човешко същество на тази земя, което за разлика от целия човешки вид не притежава никакви качества за изпълнение на работата, свързана с учене-то, именно сам да учи и да бъде учител, сиреч, да помага на други да учат, този човек изпълнява работата с нулева ефек-тивност, сиреч, той, ерго, е толкова... мис-тичен, направо безплътен, че дори не е способен дори да навреди на учениците си, ефектът щом е нулев, то до този възтъпи-чък, в логическия смисъл, резултат по най-необходим начин стигаме - и няма начин да не стигнем! Значи цялото човечество, в своята пълна съвъкупност (нарочно пиша така тази дума), е способно да изпълнява някак, в една или друга степен, функцията, свързана с ученето и с учителстването, но има един свръхприроден и свърховешки феномен, наречен от тъй умело мислещата администраторка Анастасова "лицето А.И.Г", който, видите ли, е изцяло лишен от способност и качества да изпълнява тази така разпространена сред човечеството функция. И всичкото това е, видите ли, "обективно" (!!!), а давате ли си сметка това пък какво означава, тази думичка, която, впрочем, е изцяло философска, е любима тъкмо на философите, думичката "ОБЕКТИВНО", употребена именно в този контекст, поражда такива асоциации и мис-ли, че аз, като философ, горя от нетърпение да ги споделя с вас! Ох, какво нетърпение ме обзема пък тук, направо не се търпи! Имайте обаче малко търпение да ме изче-тете внимателно – та да се насладите в пълна мяра на удоволствието, което и вие вече предвкусвате, нали така?!

Представителите на цялото чове-чество, без никакво изключение (и тук попадат дори и представителите на нашта тъй умна администрация, стига те изобщо да са човеци, което изглежда не е много

сигурно!), сме все... субекти, сиреч, другоя-че казано, каквото и да кажем, да направим, да напишем, е все субективно, няма как да е друго, стига самите ние да сме субекти, стига да сме човеци (щото ако сме не чове-ци, а богове, тогава работите ще се проме-нят). Защо само човек ли може да е субект, това ли ви вълнува вече? Да, само човек може да е субект и да се проявява субек-тивно, щото, ако се осмисли самият термин, ако се изведе смисъла на самото понятие, то с изненада за по-голямата част от чове-чеството ще се окаже, че думата "субект" означава "носителят на активността", на активността, която може да е от всякакъв род. Щом даден човек предприеме нещо, някаква дейност, щом почне да изявява активността си, той мигновено се превръща в субект, а пък тази негова дейност, понеже е негова изява, няма как да не е... субектив-на. Разбира се, думите "субективно" и "обек-тивно", с напредъка на нашето калпаво образование (което дава тапии на съвсем немислещи, на направо отчайващо немис-лещи, дори осакатени откъм мисленето индивиди с празно самочувствие!), та значи тия две думички в наше време се употребя-ват от кого ли не, от Сулю, от Пулю, от баджанака им Гюрко, от зълва им Пена, абе от абсолютно всички, щото както съм я подкарал, да ги изреждам по имена, съвсем няма надежда някога да свърша. Казваш надуто примерно думата "обективно", и то непременно с изражението на многоучен човек, та значи казваш "Абе, обективно казано...", и всички балъци наоколо си каз-ват: "Малее, колко учен пък е тоя бе, леле, какви учени думи използва, требе да е мно-го учен он – щом употребява такива мъчни учени думички!?". Та в тази връзка и дирек-торката на училище Анастасова употребява тази дума, ала, за жалост, изглежда съвсем не си дава сметка какво всъщност и изобщо е дръзнала да каже и да твърди. Нека да й помогнем да осъзнае какво всъщност е казала тази иначе доста самонадеяна осо-ба.

В светлината на вече казаното по-горе всички хора говорят и се изявяват, принципно казано, все субективно (оти са субекти, сиреч, человеци!), ала ето, имало и хора, дето се изразяват и... "обективно"! Сиреч, пишат и говорят не като человеци, а като... оракули, като богове направо! У нас, знайно е, разните там ясновидки, врачки, гадателки и пр. са доста уважавани и то не е случайно, първо, щот малоумието у нас е доста напреднало, второ, щото от дълбока древност се знае, да, знае се още от време-ната на древна Елада пък и от още по-рано, че тъкмо оракулите имат тази привилегия да знаят и да говорят "самата истина", сиреч, това, което казват, да е изцяло "обектив-но"; оракулите имат тази дарба да се свър-зват някак със самото божество, а то пък има добрината да им нашепва в ушите тъкмо тъй желаната и копняната "пълна

истина", сиреч, "обективната истина". Виждате, че въпросната администраторка твърди, че мнението й за "лицето А.И.Г." е "обективно", сиреч, без изобщо да се замис-ли, че по този начин се самопроизвежда в нещо като... оракулка, да не кажем директно в богиня, щото никъде в тази грандиозна по "смисъла" си, направо епохална заповед не пише, че директорката Анастасова е питала боговете, които да са й отвърнали, че въп-росното лице, "А.И.Г." де, е "обективно напълно некадърно", сиреч, му липсват "всякакви качества", поради което то, за разлика от целия човешки род, изобщо не успява ефективно да изпълнява една така проста и при това приятна, впрочем, работа, именно да учиш и да помагаш на други хора да учат, сиреч, учителската работа. Та дотук, съобразно всичко казано в прослову-тата заповед и на нейна основа адекватно изтълкувано от нас, разбираме и доказваме, че:

1.) Ангел Грънчаров, философ по професия и призвание, с 30 годишна препо-давателска активност и дейност на нивата на българското образование, гимназиално и дори университетско, е... пълен дебил, да, той най-вероятно, щом дейността му няма никакви ефекти върху подрастващото поко-ление, нито положителни, нито дори отри-цателни, като влезе в класна стая явно само мълчи, понеже, предполагаме, най-вероятно, горкият, е съвсем ням, при това е и глух, а най-вероятно е и дори сляп, сиреч, е изцяло безобиден, стои си там безмълвен, поради което именно и "обективно" излиза, че неговата дейност няма "абсолютно ни-какви ефекти" върху учениците, нито поло-жителни, нито отрицателни;

2.) Директорката Анастасова, при-тежаваща уникалната за човешко същество свръхспособност да мисли, да говори и да пише "абсолютно обективни" истини, най-вероятно е... оракулка, имаща директни връзки не само в РИО-Пловдив, не само в Министерството на образованието и бара-бар с това и на нАуката, не само във висше-то партийно ръководство на партия ГЕРБ, което, както твърди мълвата, й било уреди-ло длъжността директор на ПГЕЕ-Пловдив, но и най-вероятно има такива директни връзки и с самото всезнаещо... божество, а пък, защо не, нищо чудно самата тя е това божество (ако отхвърлим версията, че е

20 просто оракулка, ясновидка, гадателка или най-малкото една врачка).

Тия две безусловно верни неща установихме дотук и то с едно най-леко разсъждение. Две неща установихме, две неща казва с безапелационна и похвална прямота многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, а именно казва: Ангел Грън-чаров е пълен дебил и, второ, аз самата, Стоянка Анастасова, с министерската ми-лост директорка на ПГЕЕ-Пловдив, съм... оракул! Философът Грънчаров е абсолютен дебил, аз съм оракул – как ви звучи туй сублимно твърдение-признание? Бива си го, нали? Разните му там... Кафка, Йонеско, Бекет, Оруел, Платонов, Достоевски и пр. ряпа да ядат, за такива умопомрачително абсурдни ситуации не са и сънували, нали така? (Ако не знаете кои са всичките тия, погледнете в Гуглето.) Ако не е вярно това, което заключих, прилагайки най-прост и лек логически анализ, то какво ви пречи да откриете къде именно греша в заключения-та си - и ще го поправим. Аз, макар и фило-соф, съм човек - то да си философ означава да се стараеш да си във висша степен чо-век, нищо друго не е да си философ! - и по тази причина всичките ми мисли и разсъж-дения са все субективни, аз нямам претен-цията да съм оракул или, опази Боже, "бог"; тъй че, както подобава за всички человеци, изказвам все субективни и като такива, оспорваеми мнения, мисли, разсъждения. Виж, директорките на училища, както се убедихме, са извън сферата на нашата человеческа ограниченост и общуват веро-ятно със самите богове - ако отхвърлим хипотезата, че сами са богове или богини. Всичко, що е казано, написано или направе-но от човек, е все субективно, вий недейте да се водите от постановките на тоя оли-гофрен Ленин, който е написал разни тъпо-тии, които явно още витаят в много нашенс-ки глави. Даже някой да е инспектор по философия, даже да е експерт в самото Министерство, неговото становище пак, няма как, е субективно; казвам това щото неуморната г-жа Анастасова, за да "докаже" своето видение за "пълната олигофре-ничност" на "лицето А.И.Г." дръзна да се позове на "експертното мнение" на още по-големи от нея самата оракули и богове като инспекторката по философия в РИО-Пловдив и дори успя да домъкне и самия главен експерт по философия на самото Министерство на образованието и нАуката от София, където, както е известно, рабо-тят, по-скоро не работят, а блаженстват и обитават поднебесното пространство на "административната премъдрост" все пре-димно богове и богини; там явно да си прос-то оракул е малко, иска се да бъдеш с ранга поне на административен бог или богиня! И ето, в резултат ний имаме в крайна сметка това "обективно твърдение-признание", именно, повтарям, за да не се забрави:

Философът Ангел Грънчаров е... пълен дебил и, второ, аз самата, Стоянка Анастасова, с министерска и партийна милост директорка на ПГЕЕ-Пловдив, съм... оракул или дори, защо не, богиня!

Щото изказвам все обективни и не-

опровержими дори и от съда мнения! Затуй съм аз богиня – или поне ясновидка и врач-ка! Нема лабаво! Треперете от мен! Ако не вервате на моите писания най-вероятно и вий като философа Грънчаров сте пълни дебили! Даже и съдът, ако не поверва на моите "обективни" преценки, се състои от пълни дебели. Толкоз! Я ги виж ти, ще ми философстват те! Чувате ли бе: аз съм оракулка, аз съм врачка, аз съм богиня, аз съм ясновидка, аз зная самата абсолютна и обективна истина!

Обикновените смъртни хора, сред които сме и ний, философите, винаги каз-ваме: аз преценявам, че нещо е така и така, но дали е така, то предстои тепърва да бъде обсъдено и осмислено - давайте да помислим заедно. Е, оказва се, сред нас има една особена категория хора, които са на власт, които са на някакви администра-тивни постове, които са се самозабравили дотам, че ето, виждаме, че имат претенция-та, че преценките им са "абсолютно обек-тивни". Абсолют според философската терминология е Бог, но не някакви си там самозвани административни "богчета", а Единственият Бог, истинският Бог, нашият Спасител, който при това ни е дал, понеже много ни обича, един непреходен морал - за да си спасим душите от съблазните, които са така пагубни. Истината за някои от нас, примерно за мен като философ, е нещо като божество, нещо повече, аз вярвам в това, което нашият така човеколюбив Бог Исус Христос е казал: Аз съм Истината, и Пътя, и Живота". Истината в по-обикновения сми-съл, не онази велика и непреходна Истина, а истината по какъвто и да е въпрос, при-мерно въпроса "Аджеба, наистина ли е такъв пълен кретен тоя Грънчаров?", който, явно, прекалено много вълнува напоследък някои администратори в образованието, е постижима с много търсене, осмисляне, дискутиране, обсъждане и пр., тя никому не се дава наготово. Даже когато самонадеяна административна особа, която се е вманиа-чила дотам, че си мисли, че може да реша-ва човешки съдби, дръзне да благоволи да ни осени с "напълно обективната истина", тя би следвало да има известно съмнение, че тази нейна "истина" ще бъде подложена на строга проверка – ето затова не трябва да бъде съвсем празнословна, а за нея се изискват неопровержими доказателства, аргументи, силни доводи и пр.

Иначе не стават нещата, ако щеш се тупай колкото си искаш по гърдите, ако си дръзнал да пишеш пълни глупости, никой няма да те пощади. И не бива да те пощади, щото това означава да те насърчи да про-

дължиш да затъваш в заблудата си. Ний, философите, сме нещо като лечители на душите на такива вманиачили се хора, които си мислят, че техните бедни и напра-во мизерни представи за нещата от живота са достатъчни - или дори са меродавни. Или пък са "неоспорими". Нашата работа е да помагаме на такива хора да се освобожда-ват от своите така гибелни представи. И ний точно това всъщност и правим - с всичките рискове на професията ни. Аз, примерно, това съм правил цял живот. Нищо че някои, за благодарност, дръзнаха да ме квалифи-цират, че съм бил, видите ли, "пълен оли-гофрен", кретен, дебил или каквото си иска-те там още. Знаете ли на мен колко ми пука от тия квалификации – щото те са унизител-ни не за мен, а за тия, които си ги позволя-ват?! Но понеже съм изключително човеко-любив, ето, старая се да помагам на такива хора. И в резултат някои от тях, вместо да са ми благодарни, почват още повече да се дразнят – и да ме мразят. И да се мъчат да ми отмъщават дори. Пишат какво ли не по мой адрес, бил съм... "луд" (директорката Анастасова и такава лицеприятна характе-ристика благоволи да ми даде, вписа я също така в официален документ, тя доста е загазила, милата, щото и за това я съдя вече!), бил съм, видите ли, не знам си ка-къв... олигофрен, абсолютно неспособен, некадърен, бил съм злодей, който не може да се разбира с учениците (!), и какво ли не още. Писа каквото и дойде в главицата, но така не стават тия работи. Прочее, това, че тя точно така се отнесе към мен само ми показва, че съм си вършил и че си върша перфектно работата. Това за мен е голяма оценка, аз не ща такива като нея да ме хвалят; за мен всичко е нормално когато ме хулят. Похвалят ли ме някой ден такива, аз тогава вече ще бъда свършен. Но щом ме хулят, всичко е наред, посоката ми значи е вярната.

Видяхте ли докъде ни доведе ана-лиза само на първите две изречения от въпросната заповед за уволнение от тъй оригинално мислещата директорка? А знае-те ли колко приятни емоции се крият ако не си спестим анализа и на останалите момен-ти от нейната така грандиозна заповед-шедьовър? Не можете да си представите какви превъзходни емоции ви очакват като пристъпя към анализа на останалите така чудесни и благодатни за анализ моменти (изреченийца) от нейната страхотна напра-во заповед? Да, ама сега нямам време за това. Пък и взе леко да ми писва. Някога ще продължа, най-вероятно утре. Тази работа взе да ме въодушевява. Утре ще продължа най-вероятно. А сега ви желая хубав, при-ветлив летен ден! Бъдете усмихнати! ПОСЛЕПИС: Ето ви в ръкопис останалите моменти, които ни предстои заедно да из-тълкуваме и анализираме (психоанализи-

21 раме) тия дни; пускам ви ги тук за да знаете какво тепърва ни предстои: Ний дотук проанализирахме ето това: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПО-СОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложе-ната му трудова функция;

Остава ни неговото продължение, ето какво съдържа то, показвайки по най-красноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй шеметно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (тук-там в нейния блестящ и искрящ от смисъл текст съм сложил някои свои леки записки, за да не си забравя мисълта; не им обръ-щайте голямо внимание, тепърва обаче иде истинското забавление!):

... старши учител общообразовате-лен учебен предмет етика и право, фило-софия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

• не съумява да привлече внима-нието на учениците;

• не съумява да предотврати въз-никналите конфликтни ситуации между него и учениците;

• генерира напрежение и незаинте-ресованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните роди-тели (видно от депозираните жалби);

• има формално отношение към цялостната организация на обучението;

• не преподава учебния материал; • липсва УМЕНИЕ за покриване и

спазване на държавните образователни изисквания;

• хаотична и непоследователна ор-ганизация на учебното време в часовете;

• липсва съсредоточеност, дина-мичност, експресивност в работата в часо-вете;

• не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеж-дане на ефективен учебен процес;

• учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподхо-дящи методи и похвати;

• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;

• като по този начин създава обър-кване и неяснота у децата;

• учениците не възприемат препо-давания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са препода-вали други учители-заместници;

• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;

• прави впечатление ясната грани-ца в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата (как установи това? за някои учени-ци може да е приемлив, за други - не, но къде и как е констатирана 100% непримли-вост? изцяло голословно твърдение);

• не се постига усвояване на учеб-ния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите препода-ватели (как се установи това? или то е само субективно впечатление? в училището няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение; другата пре-подавателка е пенсионерка, приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати? кое именно е "по-високо" в резултатите – по-високи оценки ли е писала?);

• "лицето Ангел Грънчаров" (тя ме нарича лице, сякаш съм нещо като подсъ-дим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров") не прите-жава умения и активност за да може диску-сията в неговите часове да придобие фило-софски характер (а какъв характер има дискусията в моите часове? "нефилософс-ки" ли? Как се установи и отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на особа, която хал хабер си няма от философия?);

• г-н Грънчаров (пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "госпо-дин"!) е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често (това "мно-го често" е пълна лъжа!) търси по време на час (никога по време на час не е търсено такова! търсил съм го след часа) съдейст-вие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;

• често (често? я помисли малко повечко? как обаче го разбра?) повишава тон на учениците,

• отправя нападки към тях (пълни глупости, изобретени от нечия фантазия!),

• не допуска мнение, различно от неговото (!!!),

• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява (!!!)

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна

мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмос-фера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него. - НАВИЦИ:

• не притежава навици за прилага-не на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;

• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,

• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и обър-кване в часовете по философия,

• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учени-ците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е раз-бираемото, това изречение е несмислено) - ОПИТ:

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддър-жа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,

• да контролира добро темпо на работа (!),

• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на рабо-та да постига;

Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и сти-мулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и лите-ратура) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи обра-зователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените про-верки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.

22 • ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н

Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет – етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да под-пиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизане-то на заповедта за уволнение!). • В следствие (не се ли пише: "вследст-вие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров до-ведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефек-тивно изпълнение на възложената работа

• и множество конфликтни ситуа-ции с учениците, на които преподава

• и техните родители, видно от:

(Изброява куп свои собствени съ-чинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧА-РОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното дирек-торско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив – 8 броя компромати

- Констативни протоколи на дирек-тора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

(Тия съчинения на директорката – тя ми ги и давала да ги поглеждам, каз-вайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възмож-ност да се запозная с тях подробно, поне-же я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога – та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същин-ски фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с дирек-торката!)

- Жалби – 9 броя компромати

(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал,

нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-ди-ректорката-и-синдикална-лидерка-и-пър-ва-приятелка-на-директорката К. Стоя-нова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писа-нето на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблю-датели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста инте-ресна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анали-затори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експан-зионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

АХ, ТИЯ ТЪЙ ВЪЗВИШЕНИ ВЕЛЕВСКИ МОРАЛНИ ПРЕДСТАВИ!!!

юли 8, 2014

Валерия Велева (представя се без никакво смущение, кой знае защо, за „жур-налистка“, и дори, видите ли, за… „елитна журналистка“) по една телевизия тази сут-рин ни проповядва… морал – без никакво неудобство, естествено! Да, тази същата, дето омеси баница и я занесе на Боко – да му честити победата на изборите. Или на Доган занесе баницата, не помня вече?! А може и две баници да е занесла, знам ли? И тя говори за „отвратителността на задкули-сието“, малеее, некой на тая специално верва ли й за нещо?!

Абе да не я гласят нея за нещо ка-то Барековица, дали и она нема да се зафа-не с политика?! Нещо много ни я навират у очите, знае ли човек?! Жена-оправячка

сигур е балзам за зажаднелия за женски ласки средностатистически български иди-от?

Стоп! Патентовам в тоя момент идеята си! Ако некой почне да ни тика в политиката жена-оправячка, искам 50% от парите за далаверата за мен – за моята идея. Нема да ръся повече безплатно идеи-те си, безработен съм веке, искам си парич-ките!

Виж също и: Валерия Велева: Знам кой предложи Пеевски, беше Ста-нишев; тя, тази Велева де, винаги обича да плюе връз оня, който вече е паднал, но докато е на власт, винаги му сторва подоба-ващите поклони; тя специално на кого ли не се е кланяла, на Доган, на Гоце, на Царо, на Боце, на сички се е кланяла и после сички ги е плюла респективно, щом вече са стана-ли… умрели кучета; на умряло куче да вадиш нож, предполагам, също е много морално у нас според тия тъй възвишени велевски морални представи, няма що…

НЕКА ДА СИ ПЛАЩАТ НАШТЕ БОЛГАРС-КИЕ „БРАТУШКИ“ – ЩОМ СА ЧАК ТАКИ-ВА ИДИОТИ!

юли 8, 2014

Руснаците обаче още бутат хубави пари на нашите медийни мекерета да ги приравняват поне с американците, та по този начин да се крие руската зловредност; като кажеш или напишеш:

„И американците, и руснаците, и сички са все от един дол дренки, са все еднакво долни империалисти!“

тогава истинските империалисти (които нас, българите, особено ни касаят и най-много са ни навредили, аз лично от американците зло не съм видял!), именно руските империалисти, радостно почват да сучат мустаци и мило ни казват:

„Тия малоумни балъци, българи-те, пак ще ги преметнем, че за техно добро правим Южный поток, пак ще ги извозим, та даже и да не знаят има ли в земите на Задунайская шистов газ, те пак ще си купуват нашия руски газ на двойно и на тройно по-скъпа цена – нека да си пла-щат щом са чак такива идиоти!“ (Написа-но по повод на ето това: Американците и

23 руснаците се разбраха, строят у нас Шис-тов поток

ПЪРВАТА, ЗАГЛАВНАТА СТРАНИЦА НА ЕДИН ПРОЕКТ ЗА НОВО ОБРАЗОВАНИЕ, НА КОЙТО ПОПАДНАХ СЛУЧАЙНО В МРЕЖАТА

БОГИНЯ ТЕМИДА ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПОЧИТАНА...

ЕТО ЗАЩО СЪМ ТАКЪВ "НЕКАДЪРНИК", "ГРЕШНИК" И "ПРЕСТЪПНИК": ОБУЧА-ВАХ УЧЕНИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ!


Из: Училището използва стари програми и залива децата с ненужни факти, автор: ВАНИНА СТОЯНОВА

Експерти разбиха на пух и прах българската образователна система, която не подтиква учениците към анализ, а към зубрене

Българските ученици не само учат по остарели учебни програми, които са далеч от съвремието, но и наученото не им помага особено при решаването на пробле-мите. В учебните програми са предвидени само знания, които отвеждат децата на най-базовите нива за грамотност. Тревожните изводи са от първия по рода си анализ на програмите по природни науки и компетент-ностите, които се оценяват в рамките на PISA. Подобни оценки за непригодността и неприложимостта на изучавания материал са давани многократно от бизнеса и различ-ни неправителствени организации. Сега те се потвърждават и в доклад, изготвен от български експерти по поръчка на Центъра за оценка на качеството в образованието към МОН.

... В учебните програми по химия, биология и физика се съдържат много из-лишни факти, които децата трябва да за-помнят и дословно възпроизвеждат, вместо да им помагат да достигат самостоятелно до изводи и обобщения, констатират екс-пертите... И още - задължителният матери-ал е на елементарни ниво, което предопре-деля и слабите резултати на българските деветокласници в PISA. На практика това означава, че знанията в училище позволя-ват на учениците да се справят с познати и несложни задачи и проблеми, които съот-ветстват на базовите нива на грамотност. Те могат да интерпретират буквално резул-татите от научно изследване и да правят изводи от несложни проучвания, но не уме-ят да мислят и анализират, да изразяват отношение към проблеми, да тълкуват и оценяват.

... Резултатът е, че учениците за-зубрят дословно наученото, но не мислят и анализират, още по-малко да изразяват отношение или да оценяват даден проблем.

... Промяна на учебните програми по всички предмети и осъвременяване на образователните стандарти в съответствие с най-новите международни тенденции е една от най-сериозните препоръки в докла-да. Образователните стандарти трябва също да се модернизират. В уроците трябва да се включат повече експерименти, а учи-телите по съответните предмети да пови-шат квалификацията си и да използват модерни методи на преподаване. В часове-те да се решават повече задачи, свързани с извличане на информация от различни източници, както и такива, които провокират мислене и анализиране. Приемането на нови учебни програми обаче е свързано с влизането в сила на нов закон за училищно-то образование. Проект на закон се подгот-вя от години, но гласуването му непрекъс-нато се отлага.

ДОРИ БОГОВЕТЕ НЕ СА УСПЕЛИ ДА ПОБЕДЯТ ГЛУПОСТТА

Когато блесне светлината, най-често бързат да я загасят – защото я прие-мат за пожар.

Оноре дьо Балзак На 74 години Айнщайн е казал: Две неща се смятат за безкрайни –

Вселената и Глупостта. За първото не съм съвсем сигурен.

Има всякакви хора: високи, ниски, с

име и без име. (Анонимни)

Дори Боговете не са успели да по-

бедят глупостта – щото иначе досега всички щяха да са умни!

Жак Асса ЗАБЕЛЕЖКА: Горните мисли ми ги изпрати специално за блога г-н Жак Асса.

ЕДНА БЕЗУСЛОВНА АКСИОМА НА ЖИ-ВОТА – И НА МИСЛЕНЕТО ЗА ЖИВОТА

понеделник, 7 юли 2014 г.

Не можете да решите един проб-лем със същия ум (начин на мислене), който го е създал.

24 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз все това казвам и повтарям: иска се коренна промя-на, иска се революция в мисълта, в съзна-нието, а пък на тази основа след това и в начина на действие.

ВСЕКИ ЧОВЕК Е ВАЖЕН, ВСЕКИ ЧОВЕК Е БЕЗЦЕНЕН, НИКОЙ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ОБИЖДАН


Вчера започнах да пиша – виж: Ний, философите, сме нещо като лечите-ли на душите – поради своето изключи-телно човеколюбие – един весел анализ на едно бляскаво литературно-административно творение, именно запо-ведта за моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образо-вание, издадена от Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив. Идеята ми беше да помогна да бъде изявен точния смисъл на написаното от нея, щото литера-турно-административните шедьоври имат тази особеност, че смисълът им се нуждае от тълкуване – иначе бяга, губи се, често и за самия творец, за самия автор. Тук сме изправени пред един такъв интересен фе-номен: въпросният текст ще се обсъжда дума по дума на съдебния процес, който ще се проведе по заведено от мен, жертвата, съдебно дяло, там, в съдебното дирене, ще трябва да бъде изявен точния, адекватния смисъл на написаното, който е твърде раз-личен даже от оня, който си е мислил, че влага в него авторът, именно въпросната дама – овладяна при това от доста силни чувства към мен, обекта на нейната нескри-вана ненавист. Нейната заповед за уволне-ние е апотеозът на многомесечните й уси-лия да ми бъде отмъстено, а за какво имен-но е трябвало да ми бъде отмъщавано, се налага да бъде показано – именно чрез анализа на толкова заинтригувалия ме текст. Разбира се, за мен, като философ, е важно да бъде постигнат точния смисъл на всяко едно нещо; съдът, предполага се, също е настроен на тази вълна. В този смисъл аз в случая целя да подпомогна

според силите си реализацията на тази важна задача.

Вчера в оня пространен текст ана-лизирахме ето това базисно твърдение на толкова усърдната директорка: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твърдение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПО-СОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложе-ната му трудова функция старши учител общообразователен учебен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ:

И тя започва да изброява с безпо-щадна... жестокост какви именно умения ми липсват. Разбира се, не обръща внимание на крайно неудобния въпрос: а този именно "А.И.Г.", сиреч, "безкрайно некадърния преподавател", подлежащ на безжалостно посичане, винаги ли си е бил такъв нека-дърник, или изведнъж, по неизвестни при-чини, си е загубил всички таланти и се е преобразил в "пълен некадърник"; виждате обаче, че тази така емоционална, сиреч, истинска дама (щото какво са дамите без своите изгарящи ги чувства?!), именно ав-торката, е изцяло безпощадна, тя затова и е така крайна, щом се е осмелила да твърди: този, когото мразя, е "пълен некадърник", ни сантим по-малко! Разбира се, така трога-телната й теза следва да бъде доказана, да, има това леко неудобство; тази нейна теза следва да бъде и убедителна, и в логичес-кия, като аргументация, и в психологичес-кия, и в нравствения, и в правния, и във всеки един смисъл. Първото, което хрумва на непредубедения читател на този умопот-ресаващ с искреността си документ, е безк-райната, направо удивителната искреност, с която дамата демонстрира ненавистта си; примерно, на всеки човек ще хрумне при-мерно това: как е възможно по такъв начин да оценяваш един свой колега най-малкото, щото и директорките, да речем, също са учители?! Не е колегиално, бих си позволил да кажа, безчовечно е по такъв жесток на-чин да хулиш един човек, една личност, отричайки всякакви, да, абсолютно всякакви ценни качества у него, един вид, овладяна от силна страст, да го правиш, дето се каз-ва, "на пет стотинки", именно, да твърдиш, че тоя специално не струва даже и пет стотинки. Така за един друг човек не се говори, дори и, да допуснем, ти самият си нещо като гений, а пък този друг човек, да допуснем, е скромен, не кой знае колко талантлив човек; вина за това кой колко е талантлив ний не носим по простата причи-на, че талантът е дар, който се дава по природа от нашия милостив Създател; той всекиму нещичко е дал, едни е надарил обаче твърде щедро, други е ощетил, защо го и направил си е негова работа, но точно на това основание ние никому не можем да приписваме някакви вина за това какви са

талантите му, а пък да твърдиш, че някой си е "пълен некадърник", е едно доста странно и рисковано твърдение, което явно все с нещо е мотивирано, явно на нещо се дължи, има си, дето се казва, своята обос-новка.

Няма случайни твърдения, всяко твърдение се опира на предпоставки, а ако е по-фундаментално, изхожда от някакви базисни постулати, които са нещо като аксиомите в математиката: от нищо не следват, но всичко от тях следва, всичко от тях произлиза. И постулатите, на които всичко останало се дължи, трябва да бъдат интуитивно истинни, те се приемат на вяра тъкмо защото в тях съзираме една очевидна истинност; разбира се, те трябва да са приемливи изначални предпоставки на нашата мисъл, щото ако са неприемливи, ще си имаме проблеми с по-нататъшното обосноваване, един вид, в един момент ще се издъним: ще ни доведат до крайно не-състоятелни изводи. Ний, философите, сме хора, които сме твърде придирчиви както към своето собствено мислене, така и към мисленето на всички други, които се опитват да мислят. По тази причина сме и крайно много мразени: щото ни се налага постоян-но да изтъкваме недъзите в мисленето на този или онзи. Е, умните хора са ни благо-дарни, че като им изтъкваме грешките, като им посочваме заблудите, по този начин сме им помогнали да се отърват от робуването на неверни представи и пр.; но, за жалост, не всички хора са така добре мислещи, са така добре съзнаващи собствения си инте-рес. Има хора, които се обиждат, вместо да са ти благодарни, че си му помогнал. Има всякакви хора де, това си е нещо като акси-ома, то в това няма нищо лошо де, на това основание животът ни е така вълнуващ, нескучен. Аз имам подозрението, че г-жа Анастасова за нещо твърде много ми се е обидила и истерично търси начин да ми отмъсти – имам предвид с въпросната своя заповед за уволнение. Да, обаче в живота, пък и в правото, не е разрешено да се въз-ползваш от властта си за да навредиш на един друг човек, и при това да си воден от изцяло лични капризи, чувства, обиди и пр. Тия неща не са разрешени, щото ако са разрешени, животът ни ще се превърне мигновено във всеобщ и при това съвсем кошмарен хаос. И който си позволи такива неща, него, така да се каже, "го шибват през пръстите", именно за да му покажат, че така не бива и не може. Да се надяваме, че съдът в нашия случай ще си изпълни за-дължението и ще парира, ще осуети тази недопустима злоупотреба с власт, която констатираме във връзка и по повод на този иначе доста интересен документ.

Вчера в коментарите някой се пог-рижи да подпомогне тезата на директорката и написа ето това трогателно разсъждение; авторът му се е представил като "Димчо Трифонов"; я да видим какво твърди този

25 мислител, който адвокатства в полза на тезата на ответницата (нека да я наричаме така, щото в заведеното съдебно дяло тя ще бъде именно такава, а пък моя милост ще е ищецът):

Не разбирам как би могла да се

обоснове тезата, че индивид, който из-вършва професионална дейност продъл-жително време, като стартът в тази дейност е бил, да предположим много успешен – отличие при завършване на необходимата степен образование, ус-пешно придобиване на по-висши позиции и квалификации гарантират доживотно (до пенсионно) изпълнение на професионални-те задачи на същото високо ниво. Не е случайно, че поради най-различни причини – здравословни и психологически проблеми, семейни, различни зависимости, драма-тични житейски ситуации и мн. други се отразяват на нивото на изпълнение на професионалните ангажименти и затова при много професии с висока степен на отговорност има периодична проверка – реподбор или друго за доказване на необ-ходимото ниво, както, разбира се, даване на шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина.

Колко мило, нали? И как внуши-

телно звучи, нали така? Обосновано, науч-но, безпощадно "убедително"! И дори с претенция за съвременност, думата "репод-бор" в това отношение доста се набива на очи. Нека обаче да осмислим по-внимателно двете очертали се вече тези:

1.) С практикуването на дадена дейност човекът развива своя изначално даден му талант и придобива едно безценно качество, именно т.н. опитност; по тази логика колкото повече се занимава с даден вид дейност, човекът, личността, особено пък надарената с някакви таланти личност става все по-умела, все по-качествено се справя със задълженията и с отговорности-те си;

2.) Поради крайно случайни субек-тивни предпоставки (мислителят Димчо ги изрежда ето как: "здравословни и психоло-гически проблеми, семейни, различни зави-симости, драматични житейски ситуации и мн. други") е възможно изведнъж, ненадей-но, човек да загуби квалификацията си, "нивото на изпълнение на професионалните му ангажименти" изведнъж рязко да спадне, работата му да се влоши и пр., поради което всеки човек следва да бъде подлаган на "периодичен реподбор", за да докаже "необ-ходимото ниво", а и също така да му се даде "шанс за преодоляване на появили се дефицити по някаква причина".

Ето ги двете тези в техния гол, та-

ка да се каже, вид. Г-н Димчо Трифонов

твърди, че било възможно вместо, като практикуваш дадена дейност, да ставаш по-опитен и умел, един вид случайно да ти пропадне опитността, да почнеш да ставаш по-неопитен, да почнеш да губиш уменията си; да, може, това е възможно, но то, дето се казва, изобщо не е сигурно! Може да стане, но и може да не стане; обикновено не става. Е, има изключения, потвърждаващи правилото, именно, че човек в практикува-нето на дадена дейност развива талантите си, напредва в опитността си, това, така да се каже, е аксиома, неподлежаща на оспор-ване. Същият тъй любезен мислещ госпо-дин прави уговорките, че това, което той изтъква, особено много важало за "много професии с висока степен на отговорност", към които, предполага се, се отнася и учи-телската. О`кей, приемаме, че в случая с "пълната некадърност" на "лицето А.И.Г" (както директорката ме нарича, увличайки се прекалено, на едно място в своята запо-вед-шедьовър на литературата и на логика-та, сиреч, на философията!), която се е появила така ненадейно поради "някакви особени обстоятелства на живота", е стана-ло точно така, аз по някакъв чудодеен начин съм загубил квалификацията си и съм се преобразил във въпросния "пълен некадър-ник". Простете, но ми се налага да помогна за разнищването на този въпрос, щото той, виждате, има фундаментално значение. Успее ли директорката да убеди мислещото човечество, в това число и твърде придир-чивата спрямо мисленето особена негова част, каквато са правистите, в това число и съдиите, че е станало точно така, именно, че аз съм се "онекадърностил" внезапно, то тя ще има пълното право да тържествува, щото истината ще се окаже на нейна стра-на. Аз пък, като ищец, трябва да докажа противната теза, именно, че и по принцип, но и особено в конкретния случай, има достатъчни основания да се приеме, че не е настъпил такъв необусловен от нищото срив в моите, да предположим, умствени сили и в другите способности, които са така ценни за практикуването на професията на един учител по философия и по гражданско образование.

Да, един учител ще бъде "пълен некадърник", примерно, ако внезапно си е загубил... ума, обезумял е, също така, да допуснем, си е изгубил също така и... речта, един вид не само е обезумял, но и е оне-мял; не само се е побъркал, но и, ако не е съвсем онемял, е почнал да приказва "нес-вързани приказки", поради което вече е станал неполезен, именно вреден за учени-ците си, за обучението на нашата тъй усър-дно учеща и мислеща младеж. Виждате как тезата на тъй последователната г-жа Анас-тасова пак почва да бие към набеждаване-то, че моя милост, видите ли, "нещо не е наред с психиката", подобна диагноза тя ми написа директно в друг един документ, наречен "производствена характеристика",

отправи го в ТЕЛК, идеята й беше "да докаже", че въпросният силно дразнещ я преподавател по философия е "психически ненормален", с оглед след това, на такова едно основание, да ме уволни; е, това нейно желание не биде задоволено, щото ТЕЛК и психиатрите черно на бяло написаха, че съм здрав (да пази Господ, щото тия неща с психиката ни са така фини, че никой не знае кога някой ще го сполети беда в това отно-шение, при това, да подчертая, тук никой не е застрахован да пострада, даже и такива висши същества като директорите на гимна-зии и инспекторите могат да бъдат в някой момент застрашени от тежки психични проблеми), та значи психиатрите тогава приеха, че директорската "психиатрична експертиза" не струва, отхвърлиха я, ето, на неуморната директорка се наложи по друг начин да задоволи жаждата си за мъст: и нея в един момент я овладя мисълта да ме обяви за "пълен некадърник", на това имен-но умно "основание" да ме уволни, което тя, въодушевена от така мъдрата си идея, незабавно стори при първа възможност. Да, обаче и тук, както виждаме, възникват някои "леки неудобства", и то предимно от логи-чески, смислов, сиреч, философски, а пък по-нататък, както ще видим, тия затрудне-ния ще придобият още по-категорично из-ражение, щото ще опрат до начина, по който въпросната директорка разбира образова-нието, ще стигнем до момент, в който ще се сблъскат две философии и стратегии на образованието, работите, забелязвате, съвсем не са така безобидни, както тя си ги е, предполагам, представяла - щом е дръз-нала да напише своята, както се изразяват братята-руснаци, "сногшибательная" запо-вед за уволнение, тази дума може да се преведе, условно, разбира се, като "умо-помрачителна" (за друга дума не се сещам в момента, а нямам време да проверя в тъл-ковния речник).

Така, да се върнем в разсъждение-то си до момента, до който бяхме стигнали, а именно, че директорката фактически благоволи да ме определи, меко казано, като човек, който в разцвета на силите си е бил овладян от нещо като "прогресиращо малоумие", аз, бидейки учител по филосо-фия, в нейната представа съм почнал един вид да "обезумявам", да си губя разсъдъка, което, казах, е пак вид... психиатрична диаг-ноза (и те психиатрите добре знаят, че такава пълна загуба на разсъдъка, която директорката на гимназия с неоспоримо влечение към психиатрията ми приписва, е характерна тъкмо за най-тежките психични заболявания!). Да, но аз вече имам съвсем официална психиатрична експертиза и там, в изследването на интелекта ми (да, наложи се да бъда подложен на психологическо изследване на всички основни мои душевни сили!) ми беше дадена съвсем успокоител-ната констатация, че с мисленето съм "из-цяло наред", сиреч, безпокойствата на тъй

26 загрижената директорка с наклонности към психиатричното поприще, са, дето се казва, "изцяло излишни" и несъстоятелни. С емо-циите, с волята и пр. също съм наред, което именно и показва, че имам всички душевни предпоставки качествено да си изпълнявам задълженията като учител по философия. Нещо повече, бих си позволил още нещо важно да добавя, въпреки че може някому да прозвучи нескромно; та ще си позволя да акцентирам и върху ето този съществен момент:

Моето лице когато те мислят, че мъжката логика е по-силна :-)

Известно е, че Спасителят е изре-къл ето тия думи: "По делата им ще ги поз-наете", сиреч, колко наистина струва един човек или една личност си личи по проявите му, по постъпките му, по това, което той прави. Аз, така да се рече, съм доста изяве-на личност с многостранни, да го наречем така, прояви. Освен че съм учител по фило-софия съм и нещо като писател, философс-ки писател, имам написани и издадени много книги (признавам си, не знам им вече точната бройка, но отделните заглавия може да са вече над 20; изглежда само Вучков ме превъзхожда по брой на написа-ните и издадени книги, но къде ти аз мога да се меря с Вучкова, простете за нескром-ността да туря своето име редом до негово-то!). Сред написаните от мен книги има и цяла една група, които са тъкмо учебни помагала по всички преподавани в нашите гимназии (пък и във философските факул-тети на университетите) философски дис-циплини и предмети; някои от тия мои учеб-ници или помагала са преиздавани дори по 4 (!) пъти, почти всички поне са преиздавани два пъти, някои от тях имат и известна популярност, примерно моето помагало по психология; както и да е, тия неща все нещо говорят. Напоследък пък написах цяла една поредица от книги, посветена на ситуацията в българското образование, изследвах всички проблеми в тази фина духовна сфе-ра и предложих на читателите, пък и на "отговорните инстанции" своето разбиране за начина, по който могат да се решат всич-ките тия проблеми с оглед българското образование да излезе от безпътицата, в която затъна и все още необезпокоявано

продължава да затъва. Аз съм един от най-активните дейци на движението за едно ново свободолюбиво образование, много работя в тази област, което си личи и по всекидневно водения мой блог, в него пуб-ликациите по тези теми са изключително много. Е изобщо има ли смисъл да споме-навам и такава една моя активност като издаването на философското списание ИДЕИ, на което моя милост е главен редак-тор и основател? то излиза вече шеста година, три пъти годишно, такава му е пери-одиката, това също е постижение, с което имам основание да се гордея: списанието работи за духовното укрепване най-вече на младите.

Ако пък погледнем неуморната ми дейност (и аз, като своята бивша директор-ка, съм неуморен, ний с нея много си прили-чаме!) на едно по-ниско ниво, именно на ниво училище, аз и в училището много неща съм направил: в своето преподаване се придържам към най-новите, модерни и продуктивни подходи, радетел съм за прео-доляване на стереотипите на тъй вредната, според моето разбиране, авторитарна и командна педагогика, много неща съм писал по тези въпроси, а в писанията си съм отра-зявал ония според мен ценни находки, които съм откривал във всекидневното си общу-ване с учениците си. Като капак на всичко от години водя един ДИСКУСИОНЕН КЛУБ на преподавателите и на най-добрите, на най-сериозно мислещите ученици, който е изли-зал с безброй инициативи, насочени все към подобряване на живота в нашата училищна общност, към усъвършенстване на отноше-нията, старали сме се да показваме, че има много практични решения, които наистина могат да доведат училището до създаване-то на една наистина плодотворна и творчес-ка обстановка и пр. Много пъти съм бил канен и съм участвал какви ли не предава-ния на централните медии, където са об-съждани проблеми не само на образование-то, но и на културното състояние на народа и страната ни, щото аз, така да се рече, благодарение на блога си придобих извест-на популярност и дори влияние над много хора (приятелите, феновете ми във фейсбук са 5000 човека (това е горният лимит за приятели и поклонници, повече не се раз-решава!) и все се глася да пренеса дейност-та си там във формата за "публично извест-ните личности", щото там почитателите вече могат да бъдат неограничен брой. Излишно е да казвам, че цялата моя така разност-ранна дейност беше посрещана от въпрос-ната директорка или с убийствено хладно мълчание, или с открита неприязън, толко-ва, спирам: това все нещо показва. Показва или неразбиране, или пък... коренно раз-минаване на нашите разбирания по абсо-лютно всички въпроси, показва коренна несъвместимост на нашите ценности, убеждения, на нашите философии. Това разминаване, разбира се, не е болка за

умиране, то е нещо много естествено (всички еднакво не можем, слава Богу, да мислим!), но ето, директорката в тази връз-ка дръзна да покаже, смея да твърдя, една шеметна поредица от изцяло неадекватни (и несъвременни) реакции, увенчани с ней-ната, да се изразя по-меко, смехотворна заповед за уволнение, за изпъждането ми от "нейното училище".

Та във връзка с моите така разнос-транни изяви, в това число и чисто творчес-ки, аз бих си позволил да задам следния крайно неудобен за някои особено напред-нали в мисленето лица въпрос: свидетелст-ват ли всичките тия мои изяви, че, първо, в дейността ми се забелязва "рязък срив" и нещо като "цялостно пропадане надолу", и, второ, показват ли тия всичките мои изяви, че моите интелектуални сили, кой знае защо, изведнъж са... "изцяло пропаднали", а аз, той да се рече, съм "решително обезу-мял", един вид, според тъй любезната ди-ректорска "диагноза", съм си... загубил разсъдъка? (Щото, както вече доказахме, един "изцяло некадърен" учител просто няма как да е "с всичкия си"!) Нека уважае-мата ответница да помисли повечко върху тия два въпроса, мога да й пожелая в тази връзка приятно мислене! Разбира се, ней-ната така разточителна теза за моята "пъл-на некадърност" й се налага тепърва да я доказва, сиреч, да отговаря на още по-неприятни въпроси от тези, и то да отговаря пред съда; все пак живеем в цивилизована страна и съвсем не е безобидно да дръзнеш да наречеш един човек току-така, за едното нищо, или само защото той не ти харесва, да го наречеш, значи,... "пълен некадърник"!

Да, обаче тя си мисли, че вече е "доказала" сногшибательната си теза в своята епична заповед за уволнение; да има много здраве от мен, но тази нейна илюзия съвсем скоро ще бъде развенчана, ще бъде разбита на пух и прах, и то в логи-ческия, в смисловия план, щото нали знае-те, можем да си плямпаме или да си пишем каквито си искаме думи, но цялата работа е в тях да има поне някакво зрънце смисъл. Ако няма, тогава всичко отива по дяволите – ако не, както е в случая, съвсем изначално е отишло по дяволите, щото самата мисъл да изкараш философа Ангел Грънчаров за... "пълен некадърник", за "малоумен", за "мър-зелив" и пр. е по начало крайно подозри-телна откъм смисъл – да се изразя ето така, значително по-деликатно, щото мога и ина-че, значително по-твърдо, но се възпирам.

Още не съм пристъпил към анали-за на конкретните словесни бисери на неу-морната г-жа Анастасова, а толкова нещо написах! Дали наистина нещо не съм мръд-нал, а? Дали човек като мен, който се опит-ва и старае всяко нещо да осмисли, да намери точния му смисъл, всяко нещо осно-вателно да изведе, дали такъв човек, питам, в нашенските родни условия, дето всички поголовно ги мързи да мърдат мозъците си,

27 дали това, питам, наистина не е свидетелс-тво за... "мръдване", дали не е свидетелство и за... "ненормалност"?! Леле, ами ако без да искам докажа тезата на директорката, тогава какво ще правя?! Да, ами наистина, там, където немисленето е норма, там, разбира се, мислещите са ненормални, има ли нещо по-понятно от това?! Явно съм съвсем "ненормален" след като всяко нещо се старая най-прецизно да го осмисля, аргументирам, изведа, обоснова, докажа и пр. Вчера една гражданка, по професия учителка, ме наруга крайно щедро, бил съм, видите ли, "невъзможен досадник", щото съм бил "ужасяващо многословен", е, аз не знам мисли да могат да се изразяват не с думи, а с... мучене или ръмжене! Казват, нинешната министърка на спорта имала била учена дисертация по тия нечленораз-делни животински звуци за изразяване на мисли, но аз не съм така напреднал като нея - и затова знам ето това: многото мисли няма начин да не се изразят и с много думи. Е, разбира се, аз нямам претенцията да съм като колегата... Шекспир, не съм и като другите гениални поети, като Ботева и про-чие, те са гении, аз, да допуснем, само имам известен талантец; те затова могат и с малко думи да кажат много, то това е чу-десно; аз обаче, доколкото мога, се старая, виждате, да бъда кратък, но то невинаги се получава, а не може човек да се откаже от смисъла. Апропо, абе и самият Шекспир е един словоохотливец и сладкодумец, и той доста думи използва, е, да не го наричам плямпало, но и неговите герои страшно много дърдорят, нека да си говорим правич-ката! Тъй че аз съм извинен; пък и в тази област, писането, имаме свобода, ето, даже и хартия не хабя като пиша на компютър и в интернет, защо тогава да ме ругаят толко-ва? Е, у нас много ругаят ония, които мис-лят, наричат ги как ли не, това "ненормал-ник" е най-малкото, е най-нежното, а иначе какви ли не обидни думи намират за такива: я един Костов (да дам поне един пример извън моя) как хубаво го обругаха и оплюха я?!

Така. Казах принципно важното по моето разбиране. Още малко ми остава и пристъпям към конкретния литературовед-чески и смислововедчески анализ на бисер-ното творение на въпросната неуморна госпожа-директорка-и-така-очарователна-мислителка. Да, крайно много е очарова-телна в мисленето въпросната администра-тивна особа, аз това нещо съм й го казвал директно в очите, поради което, дето се казва, съм заслужил изцяло нейните неу-държими симпатии. По повод на вчерашно-то ми писание по същата тази начената тогава тема един мой близък човек, познат от фейсбука, ето как изрази овладялата го емоция:

... Относно това, което прочетох днес, ще ти кажа само едно: човече, ти си й взел здравето! ... Да няма човек против-

ник като теб! Ами как искаш да те трае? Опитай се да й влезеш в положението.

Да, аз съм вероятно безпощаден в туй отношение. Имам, не крия, големи изис-квания към хората, които имат някакви претенции в сферата на мисълта. Няма значение какви са тия хора, дали са мои ученици в класната стая, дали са журналис-ти, политически величия, дали са славни директорки на училища, инспекторки, шефки на инспекторати, министерства и прочие, аз никому не прощавам! Такъв съм си! Прочее, такава ми е и работата. В една страна, прочута с немисленето си, ако философите нямат безпощадни претенции към обучени-ето на природонаселението в мислене, тогава всичко в тази страна безвъзвратно ще отиде по дяволите. Ето, ний, философи-те, поне някои от нас, правим нужното да си изпълняваме дълга. И да си носим... хомота или ярема. И да си плащаме за този лукс. Да плащаме цялата цена. Да, знам, на мно-го хора съм ненавистен. Мразят ме дотам, че се задавят от злоба. Плюят жаби, гущери и змии само като чуят името ми. Нека да ме мразят - щом така им харесва. Ти им пра-виш добро, те те мразят - майната им тога-ва! Аз обаче дълга си няма да потъпча, от него няма да дезертирам. Независимо от нищо. Не ща немислещите да ме аплоди-рат. Предпочитам да ме мразят.

Завършвам със следното. Дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив в моите очи се провали като мениджър от оня момент, в който тя, вместо да се постарае да се въз-ползва от услугите на мислещ човек като мен, разпозна в мое лице "народния враг" и дори "злодея", подлежащ на гонения - и на безпощадна война. Добрите мениджъри са добри защото умеят да съхраняват и да увеличават личностния потенциал на орга-низациите, които ръководят, а не да го пропиляват. Една организация процъфтява под грижите на такива добри мениджъри (ний имахме такъв способен мениджър, имам предвид предишния директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Ванелин Паунов), а слабите, неспособните мениджъри се раз-познават най-вече по това, че те не правят друго освен да разгонват всичко талантли-во, нестандартно, дейно, мислещо, кадърно и пр. от организациите си - и, респективно, да се обграждат с мило усмихнати подли-зурковци; щом се случи такова нещо в една организация, това е предзнаменование, че тази организация и тръгнала към неминуе-мата си гибел. Точно това се случи в орга-низацията, ръководена от въпросната ад-министраторка Анастасова; преди три годи-ни започна това шеметно движение към провала. Направих всичко, което е по сили-те ми, да въздействам на въпросната особа, ала, уви, не постигнах нищо: тя все повече и повече се изпълваше с решимостта да се разправи с мен, пък било то и по най-недопустимия, неправомерен и незаконен начин. Позволи си, за да си постигне целта,

неща, които рядко някой администратор ще си позволи. Случиха се ексцесии, които аз надлежно описах в блога си. И то не просто в някакви там есета, а в цяла една епохална поредица официални документи (жалби, отворени писма, доклади и пр.) до отговорните институции, в които представих моята гледна точка спрямо случващото се. Въпреки това директорката не прояви жела-ние за диалог и за помирение, а продължи атаките си. Всеки друг на нейно място би се постарал да намери път за спечелването на човек като мен, аз съм изключително доб-ронамерен и благ човек, всички, които ме познават, прекрасно знаят това. Не, тя ме възприемаше като "зъл враг", подлежащ на смазване! Защо ме е възприемала така, на какво се дължи това нейно в корена си неадекватно възприятие на моята личност и особа, ще се наложи да разтълкувам по-нататък в своя очертаващ се да бъде "сног-шибателен" философско-психологически и правен опус.

Но нека сега да спра дотук. Измо-рих се, признавам си, но пък се радвам, че успях да кажа някои най-главни, имащи фундаментално, принципно значение неща. Следващия път ще се постарая да обясня ония ценностни (идейни, духовни, личностни и пр.) разминавания, които с необходимост доведоха до превратното възприятие от страна на директорката на всичко онова, което аз съм направил – и в реалното си поведение като учител, и като обществена фигура, като ангажиран гражданин, и като радетел за ново образование и пр. Някои хора се настроени така, че се радват и се възхищават на ония, които нещо правят, които са активни, които много работят. Други хора се изпълват със злоба и нена-вист като възприемат гледката на един инициативен, мислещ, търсещ истината на живота си човек. Хора всякакви. Това е животът. Това, че някой не е като нас и, примерно, ни превъзхожда в някакво отно-шение, съвсем не е екзистенциална траге-дия и основание не просто да го мразим, а и да искаме унищожението, смачкването му. Не, този човек е същинско богатство за нас. Ако спечелиш един такъв човек на своя страна, то ти самият неимоверно ще се обогатиш. Ако го пропъдиш, сам себе ще ощетиш. Ти самият ще станеш по-беден. Ние сме богати не само заради това, с което нас самите Бог ни е надарил и ни е отредил, а и с това, с което е надарил и е отредил на ближните ни. Този ближен, човекът до нас с всичките си богатства, ако го предразполо-жим към себе си, и нас обогатява, и нас надарява с всичките си таланти, дарби, богатства.

Сега разбрахте ли защо някои хора са така ужасяващо бедни – в духовния, в личностния смисъл? Щото не са си напра-вили труда да черпят от ресурса на ближни-те си хора, да се ползват от техните богатс-тва. Така стават нещата в живота. Всеки

28 човек е безценен. Всеки заслужава да бъде ценен, да бъде оценяван подобаващо. Всеки друг човек, независимо какъв е, е интересен и заслужава да бъде спечелен. Ония, които се държат неадекватно към другите, са най-нещастните хора на тази земя. Те са озлобени, завистливи, страда-щи, самотни, лицемерни, фалшиви. Ужасна е тази тяхна участ. Не я желая никому. Хубавото е, че всеки може да спаси душата си – докато сме живи имаме тази възмож-ност. И дори като допуснеш съдбовна греш-ка, винаги, като осъзнаеш грешката си, можеш да я поправиш. Стига да не е непоп-равима грешката ти. Щото, като си позволим да си играем с други хора, като си позволим да се погаврим с тях, може да стане и нещо невъзвратимо. Може, примерно, да повре-диш фатално здравето на този човек. И така да го убиеш. Но докато не се е стигнало дотам винаги можеш да свърнеш обратно. И да поправиш отчасти пораженията, причи-нени заради неразумността ти.

От гледна точка на казаното, драга г-жо Анастасова, какво ще кажете: има още една седмица до изтичането на срока за завеждане на новото ми съдебно дяло, та в тази връзка какво ще кажете, ще стигнем ли дотам - или ще се споразумеем все пак извънсъдебно? Защо пък не? Ето, аз пода-вам ръка. Даже, ако трябва, на адвоката си ще предложа да дойде при Вас, да ви посе-ти във Вашите феодални владения, да поговори с Вас преди завеждането на дяло-то, да се опита да Ви предразположи да премислите позицията си, по която сте така неотстъпчива до този момент. Ето, г-н Ка-лин Христов се връща скоро, съдът го връ-ща, аз също ще се върна, ако се наложи, чрез съдебно постановление. Питам се: а Вие лично какво печелите от това? Не е ли разумно, с оглед на всичко случило се до този момент, да промените, да коригирате жизнената си стратегия? Която очевидно не води до добро. Най-дружелюбно, дори приятелски Ви казвам това.

Хубав ден на всички! Бъдете мъд-ри и разумни! Що означава това ако някой иска да разбере, да ме попита. Ще му отго-воря непременно. Аз съм нещо като обучи-тел по разумност и мъдрост. Бъдете също така и здрави! До нови срещи! ЗАБЕЛЕЖКА: Нека планът на по-нататъш-ния ми анализ да остане и тук, за да го имам пред очи. Страшно много работа ме чака още, та аз все още съм на първите две изречения в тъй богатата на неизчерпаем смисъл, убедихте се, вярвам, сами в това, заповед на невероятно проницателната директорка на ПГЕЕ-Пловдив; ето: ПОСЛЕПИС: Ето ви в ръкопис останалите моменти, които ни предстои заедно да из-тълкуваме и анализираме (психоанализи-раме) тия дни; пускам ви ги тук за да знаете какво тепърва ни предстои:

Ний дотук проанализирахме ето това: А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА за ефективно изпълнение на работата, това именно е главното, фундаменталното твър-дение, "подкрепено" от още една, не по-малка нелепица: Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А.Г. да изпълнява възложената му трудова функция;

Остава ни неговото продължение, ето какво съдържа то, показвайки по най-красноречив начин колко много моя милост се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй шеметно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (тук-там в нейния блестящ и искрящ от смисъл текст съм сложил някои свои леки записки, за да не си забравя мисълта; не им обръ-щайте голямо внимание, тепърва обаче иде истинското забавление!): ... старши учител общообразователен уче-бен предмет етика и право, философия, свят и личност) поради ЛИПСА на УМЕНИЯ: (И т.н., вижте го по-горе, където е публи-куван същият документ в неговата ця-лост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.)

ЕДНА ИДЕЯ, ЕДНА ИНИЦИАТИВА, ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЧУДЕСЕН ПСИХОЛО-ГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ


Ето едно мое писмо, което написах тази сутрин до адвоката си; публикувам го тук, интересно ми е как предложеното в него ще се възприеме от евентуалния адресат; а иначе в писмото ми се съдържа една вели-колепна мо моето възприятие идея, ето, убедете се сами:

Здравей, уважаеми г-н ..., Тази сутрин си продължих онзи

анализ, не знам как ти изглежда на теб, има ли някакъв правен смисъл, но ми ще ще въпреки всичко да го довърша, да видя докъде ще ме изведе. Любопитно ми е. Замисълът ми е да проанализирам и да прокоментирам моята гледна точка към ония обвинения-присъди, която онази осо-ба, уволнилата ме администраторка де, е благоволила да ми присъди. Ще коменти-рам нещата и от гледна точка на логиката

(мисленето), и от гледна точка на право-то (доколкото ми стигат познанията), но най-вече от гледна точка на философията и психологията. Нали знаеш как е: луд умора не знае! :-) Е, аз съм безработен човек, намирам си занимания. Писането е моето хоби. Мисленето също. Та затова така.

Тази сутрин ми хрумна следната идиотска мисъл: остава около седмица до крайния срок за завеждане на дялото. Дали пък, за експеримент (в наше село казват: за джумбуш) да не опитаме да предложим... досъдебно споразумение на г-жа Анастасо-ва? Ей-така, един вид като реверанс, като жест на "добра воля", нали така: силните и правите следва да са великодушни към ония, които са в тежко положение, които са сгрешили, които са се поддали на неразум-ни страсти и поради тази причина са стори-ли някаква глупост. Аз си мисля, че е чо-вешко да се подаде ръка на човека, който се е оказал в... "небрано грозде", който е "нага-зил в просото", който се е подхлъзнал и се е пльоснал на земята, а може дори и да е паднал в дълбока дупка, от която трудно се излиза. Така мисля аз, именно, че следва да проявим един жест на човечност, намирайки се в по-изгодната позиция – противно на това, което си мисли другата страна, смя-тайки, че е постигнала превелик триумф с изгонването ми. А всъщност истината е, че с моето изгонване е поставила основата на поредното си издънване като администра-тор.

Ето, г-н Калин Христов се връща скоро, съдът го връща на работа; аз също спечелих първото си дяло срещу директор-ката и то съвсем сам, и то и на трите инс-танции! Ами ако се изтърколят още 5-6-тина месеца и съдът ме върне на работа и мен, а, що ще прави тагда въпросната админист-раторка? Не е ли по-добре още сега, преду-сещайки такава една грозна евентуалност да се предпази от нея? Е, тя сама няма да се сети, но ний, като човеколюбиви хора, що да не й го предложим? Длъжни сме да бъ-дем и хуманисти, и пацифисти, аз съм на този принцип. Затова Ви предлагам един такъв ход. Ето, ще ти дам телефона й, ако искаш, би могъл да й звъннеш, щото тя може да припадне, милата, ако чуе моя глас. Пък и на мен няма да вдигне телефо-на, познаваме си се ний с нея. Но на теб ще вдигне. Предложи й обмяна на мисли по такъв един въпрос за досъдебно споразу-мяване. Да видим как ще реагира. Нашата теза е: да отмени заповедта си за уволне-ние и да ме върне без да занимаваме с тоя въпрос съда. Това е предпоставка за уста-новяване занапред на едни чудесни бъдещи отношения.

Впрочем, в разговора с г-жа Пако-ва, шефката на Инспектората, моя милост си направи устата да предложи такова нещо, в смисъл тя да поговори с Анастасова като посредник и да опита да я придума да си отмени заповедта. Пакова направи така-

29 ва страшна физиономия, че сякаш е схрус-кала чепка кисело грозде - или пък случайно й се е откъртил зъб. И ми каза: не, ний ня-маме такива пълномощия, само директорка-та, ако прецени сама, може да си отмени заповедта, никой друг, даже и министърът, не могъл да й отмени заповедта. Аз знам това де, такъв е законът, та с оглед на това именно предлагам да опитаме да си напра-вим джумбуша.

Пък и да дадем шанс на горката директорка, която с такива капризни реше-ния рискува хептен да си провали директор-ската кариера; но ето аз, понеже съм съст-радателен човек, предлагам да й помогнем, да й подадем ръка, да я спасим един вид. Понеже тя има и едни ценни качества, но да не се отклонявам сега тук. Това е.

Дано не звучи прекалено лудешко това мое предложения, дано не е крайно щура тази моя инициатива, но ето, знаеш, аз си падам по тия работи - и също така обичам експериментите. Особено психоло-гическите. Ако директорката отмени запо-ведта си тия дни и ме върне на работа аз даже... ще мога да смогна да ида на семи-нара в Хърватско и да изнеса своя епохален доклад за пълна промяна на отношенията в училище, та в крайно сметка и учреждение-то, и науката, и всички, най-вече младото поколение и учителството, да спечелят от завръщането ми.

Казвам всичко това за да създам весели чувства у някои мои почитателки в блога. Знам, че е фантастика, не съм толко-ва чак луд че да вярвам, че такова нещо може да се случи. Знам, че Анастасова ще рече: няма да стане, ще се съдим! Тя друго и не може да каже, но защо пък да не я изкуша да помисли и върху такава една възможност. Знае ли се, хората имат във всеки момент шанса да почнат да помъдря-ват. Та затова въпреки всичко едно дяволче у мен вика: предложи й тако едно нещо.

Та ще те помоля, ако одобряваш идеята ми, да кажеш, и, евентуално, да подемеш инициативата да й звъннеш. Едно звънване по телефона нищо не струва и не ни коства. Това е. Прощавай ако има нещо!

Хубав ден! С поздрав: Ангел Грънчаров

ОЩЕ МИСЛИ НА НИЦШЕ ЗА И ПО ПОВОД НА ЖЕНИТЕ


Фридрих Ницше – Идеологът на модер-ния път на Човека към Бога

Ако една жена притежава мъжки качества, от нея трябва да се бяга. Ако не ги притежава, тя сама бяга от себе си. Фридрих Ницше (Из "За човека и свръх-човека")

Не понасям "силните" жени. Ни обич, ни омраза в тях личи. (Свободна интерпретация на ницшеански стих)

Там, където повече не можеш да

обичаш, просто отмини. Ницше

Животът, съпровождан от морала,

е непоносим.

Фридрих Ницше

ОЩЕ ЕДИН ЩРИХ КЪМ РАДИКАЛНОТО ПОНЯТИЕ ЗА СВОБОДА

Свободата е просто друга дума за „нямам нищо за губене”.

Брад Блантън, „Радикална чест-

ност” (скоро на български) Превод: Gayane Minassian

МАЛКО ФИЛОСОФИЯ ЗА ПРИЯТНО ПРЕ-КАРВАНЕ НА ВЕЧЕРТА

ТЕЗА ЗА РАЗМИСЪЛ:

Животът, съпровождан от морала, е непоносим.

Фридрих Ницше

МОЯ ХИПОТЕЗА: У нас моралът много-много не важи с оглед на това да ни е лесен животът ли? :-)

ЗАБЕЛЕЖКА:

На изображението е "свръхчове-кът" Марлон Брандо на младини...

МЪДРОСТТА НА СВОБОДОЛЮБИВА УКРАЙНА


За пореден път Украйна се обръща спокойно и твърдо към Русия:

"Успокойте се. Не търсете вра-гове по света. Заемете се със себе си. Оправете най-после похабения и осакатен от вас живот на собствения си народ."

МВнР на Украйна, Д.Лубкивский (Чрез Sergey Oprya, цитирано от Нина Дене-ва) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако руснаците, ако руските управници бяха поне малко православни и християни, те никога не биха постъпили така с Украйна; но щом постъп-ват по начина, по който постъпват, то явно православието и християнството им е съв-сем фалшиво, лицемерно; ако пък руският народ наистина е вярващ в Христос народ,

30 той непременно би заставил управниците си да се отнасят човечно и миролюбиво към Украйна и към украинците...

ГРАЖДАНИТЕ НА СЛАВЯНСК ПОСРЕЩАТ ПРЕЗИДЕНТА НА СВОЯТА СТРАНА

ОМАЛОВАЖАВАНЕТО НА БРАКА ВОДИ ДО ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА


Цивилизационни последици от разпада на християнския брак. Опити за дискре-дитация на църквата, злоупотреба със свободата на религията и словото и изкривяване на демократичното общест-во Христо Беров

Обговаряйки темата за християнс-кия брак, в съзнанието ми веднага изниква един капитален труд от 2006 г. на българс-кия богослов – доц. Дилян Николчев, който впечатлява с мащабността си. Размислите ми по темите на църковния брак, на разлъч-ването, повторния брак и на семейната църква са несъмнено свързани с неговото изследване.

Вместо въведение

При последното ми пътуване от Берлин за Будапеща през месец май т.г. на летището беше раздаван един многотира-жен вестник, чиято първа страница носеше шокиращото заглавие, че всяко трете дете израства без баща си или без майка си. Цитирана беше официална статистическа извадка във ФРГ, която разбира се драма-тично варира в различните федерални провинции, но е достатъчно представител-на, за да озадачи или по-скоро да ужаси, да

разтърси вярващите християни, които в централна и западна Европа бавно, но сериозно намаляват за периода на време-то през последните десетилетия.

В най-общи линии би могло да се каже, че намаляването на християните означава омаловажаване на християнско-то семейство, което се отразява на зачес-тяването на разпада на християнския брак и в крайна сметка води до занемаряването и изоставянето на деца или отглеждането им в някакви странни алтернативни псевдосе-мейни условия, в които ценностите на съв-ременното общество биват заменяни с противоестествен, респективно антихристи-янски и дори богоборчески начин на жи-вот.

Противоестественото тихо и пос-ледователно се предлага, рекламира и проповядва за нормално, за неизбежно и промотира за добро. Резултатът е, че се омаловажава църквата с нейното учение, религиозната свобода се третира единстве-но като възможност на атеиста да налага и пропагандира своята себеправедност, на-рушава се демокрацията като възможност за християните да запазят традиционните светописани евангелски ценности.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ПСИХОТЕРАПИЯТА МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ НА ТАКА СТРАСТНО СТРАДАЩИТЕ „ВРАГОВЕ НА ЕВРОГЕЙЩИНАТА“

юли 10, 2014

Абе гледам че има доста хора, ко-ито с някакво перверзно упоение повтарят путинистко-атакистката мантра „еврогейска държава“, „еврогейщина“ и пр., та в тази връзка се питам:

Тия така страстни „борци срещу еврогейщината“ от какво повече се страху-ват: от това, че сами могат да станат… гейове, или пък че могат да бъдат пренеб-регнати и по някакви причини да не им се усмихне щастието, един вид да бъдат под-минати от щастието да си… гей? :-) Питам се за тия неща, щото ги гледам с какво страстно настървение гледат да се изтък-ват, че били, видите ли, уж големи против-ници на въпросната „еврогейщина“. Но там, където има чак такава неовладяна страст, там, по разбирането на опитните психолози, има и прекалено много желание, обикнове-но незадоволено! :-)

И затова вместо да демонстри-рат такава една патетична „битка“ с въпрос-ната „еврогейщина“, защо тия нещастници не вземат да бъдат малко по-честни и сами не станат гейове – щом толкова им се иска?! :-) И тогава, убеден съм, че ще се успокоят непременно. От незадоволени сексуални желания са ставали какви ли не ексцесии в историята, а те за в бъдеще биха могли да ни бъдат спестени само с една по-настойчива и ефикасна психотерапия. Която да помогне на тия нещастници, на тия така силно страдащи души, които не желаят да приемат открито позивите на горкото си либидо, на така несправедливо обижданото си либидо.

Толкова с безплатната психологи-ческа консултация, която дадох на тия не-щастни войнствени души. Сидеров, ако искаш още нещо да ме попиташ, ще се наложи, братко, да ми платиш; ти парички имаш, я що рубли лапна откакто си „поли-тик“?!

ТЕМЕЛИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ КРЕПИ ЧО-ВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСКАТА АДМИНИС-ТРАТИВНА СИСТЕМА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ


Моя милост вчера, а днес вече нямам.. коса на главата си!

Вчера продължих със своя психо-

логическо-логически, философски, методо-логически, правен и още какъв ли не анализ на административно-литературния шедьо-вър, наречен "Заповед за уволнението" на "пълния некадърник", на философа Ангел Грънчаров, която неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова съчини наскоро: виж Всеки човек е важен, всеки

31 човек е безценен, никой не бива да бъде обиждан. Сега ми се налага да продължа по пътя си, с оглед да довърша започнато-то. До този момент, в две публикации, успях да поставя някои най-принципни въпроси, които възникват около кардиналната "пред-поставка-заключение" на така усърдно мислещата администраторка, а именно анализирах всички ония въпроси, които произлизат от нейното основополагащо твърдение за въпросната "пълна некадър-ност" на упоменатия философ, т.е. на моя милост. Сега вече ще пристъпя към анализа на всички ония конкретни описания на него-вата, сиреч, на моята "пълна неспособност", които, в контекста на вече казаното, ще придобият точния си смисъл. Идеята ми е да помогна някак на тази административна особа да осъзнае какво именно, точно и фактически е дръзнала да каже и напише, пък след това дори и да се подпише (!) под него.

И тъй, стигнахме до заключението, че г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по някакви причини, свързани с нейната личност (с нейното съзнание, разбирания, ценности, морал и пр.) възприема действителността в една крайно оригинална, бих казал съвсем само-битна светлина, изцяло превратно; всяко нещо, съобразно казаното, тя го тълкува в някакъв свой специален смисъл, който се напасва с базисните настройки на тази така усърдно опитваща се да мисли дама с ад-министративни функции. Психологическото основание на този феномен е, предполага се, че тя, по някакви причини, силно и без-заветно мрази една личност, на което "ос-нование" я вижда в изцяло черни краски, да, наистина тя не успява да види нищо раз-лично, изплъзва й се всеки друг цветови нюанс, различен от наситено черното, кога-то гледа и възприема въпросния обект на нейната нескривана ненавист. Да, обаче, казахме, има едно леко неудобство: не бива като ръководител да превръщаш своята субективна пристрастност в основание за някакви административни решения, щото този лукс ще ти изиграе лоша шега. При-мерно, ще ти се наложи пред съда да се опитваш да аргументираш "обективната основа" на твоите тъй очебийни чувства, а това е крайно неблагодарно и трудно, непо-силно за никой занимание. Щото и съдиите, разбира се, са човешки същества, и също добре усещат нещата; тия неща наистина се усещат, те не могат да бъдат скрити. Нещо повече, те са така хлъзгави, че колко-то повече се мъчиш да ги скриеш, толкова по-очебийни стават. Аз винаги съм казвал, че психологическата подготовка на всички наши кадри в образованието, особено пък на ръководния персонал, е крайно недоста-тъчна, тя се базира върху няколко възпош-лички догми на... съветската "пролетарска-и-най-напредничава-в-света-психология", което е крайно недостатъчно. В тази връзка

бих си позволил да посъветвам г-жа Анас-тасова през ваканцията да чете не само четива като Наказателния кодекс и Кодекса на труда, но и... моя учебник по психология, имащ четири издания, препоръчвам й пър-вите две, които са по-пълни, щото следва-щите ги съкратих с оглед по-лесно да се възприемат от студентите и особено от учениците. Както и да е, та тук ни се налага да разнищим основателно два въпроса: защо г-жа Анастасова така силно ме нена-вижда, че ме вижда в изцяло черен цвят, сиреч, кой е извора на нейната ненавист и, второ, което е още по-значимо, вече не в един чисто психологически, а по-онтологичен смисъл, а именно: коя е субс-танциалната, ценностно-духовна обуслове-ност на нейните тъй искрени чувства към мен. Аз ще наблегна на втория въпрос, ей-сега ще ви кажа защо.

Един човек можеш да го намразиш на безчет основания. Примерно, този човек, видите ли, умее да пише книги, да, той пише книги, а на теб това нещо, въпреки, че много го желаеш, изобщо не ти се удава. Само абстрактно разсъждавам, нямам предвид нещо конкретно. Може, допускам, да мра-зиш един човек само защото той, да пред-положим, е... мъж, а ти си жена, и това е възможно, защо не?! (Фройд, мръсникът, допуска, че женския пол изначално мразел мъжкия и му отмъщавал за вечни времена по една най-простичка причина: за това, че мъжете имат... пенис; на това основание жените били зависими от мъжете, което именно и бил извора на тяхната тъй безза-ветна омраза спрямо мъжете!) Някои мразят друг човек защото той има известни превъз-ходства над тях, примерно, е по-умен, е по-талантлив, или,да допуснем, умее да пее или да рисува по-добре от теб и т.н. Казват, в артистичните среди завистта била доста разпространен мотор на отношенията. Защо това нещо да го няма и в средите на нашето тъй скромно учителство?! Както и да е, това са безинтересни подробности, имам пред-вид обяснението на факта, че моя милост е така мразена от въпросната дама; приема-ме, че щом ме мрази, явно има за какво да ме мрази, а каква именно и по-точно е обус-ловеността на тази нескривана омраза, това е въпрос, нямащ кой знае какво значение. И затова ще го отминем с безразличие.

От всяка дума, от всеки ред на въпросната заповед лъха ненавист, а горки-ят Ангел Грънчаров е представен като пъ-лен темерут, като злодей, като Сатана, като абсолютен нещастник и некадърник. Тия неща не са случайни. Те се дължат на нещо, те произлизат от нещо. Зад тях стои съот-ветното съзнание, обуславяно от някакви ценности, в тази сфера нещата са съвър-шено точно свързани, обусловени, зависими и пр. Става дума, очевидно, за някакво основно, фундаментално ценностно разми-наване, което в наши времена не би тряб-вало да води до чак такава една ненавист,

ала ето, довело е. В наше време това, че ний, хората, мислим различно, не се смята за трагедия, то също така и не е основание на желанието ти да... ликвидираш този човек, щом той, нещастникът, не желае да почне да мисли като теб. В толкова трагич-ния ХХ век, знаем, милиони човешки същес-тва са били избити ей-така, за едното нищо, тия ексцесии са се дължали главно на цен-ностни (личностни, екзистенциални, идейни, морални, политически и пр.) несъответствия и разминавания, но този етап от развитието, да се надяваме, вече сме на път да го прео-долеем. Грозно е да искаш да смачкаш една личност само защото тя, да допуснем, не вярва като теб в свещения администрати-вен принцип, именно в принципа "Началст-вото никога не греши!". Днес се смята за напълно естествено, че всеки има безус-ловното право да мисли различно, именно като себе си. Никой не може да бъде при-нуждаван да мисли като теб, всеки сам решава как да мисли. Даже добрите ръко-водители в днешно време се радват когато "подчинените" им не мислят като тях и предлагат нови и свежи идеи. Да, обаче, изглежда, онзи манталитет, оня стереотип, според който всички трябва да мислим еднакво, сиреч, "правилно" (А най-правилно, разбира се, мисли само... господин (госпо-жа) шефът!), все още е доста жив, все още, за съжаление, е много разпространен. Да, той е несъвременен, той е овехтял, той е вреден този принцип, това желание всички да направиш единомишленици, мислещи съвсем еднакво, но ето, уви, в наше време такъв един мироглед си има своите после-дователи. Вкратце ми се налага да изявя опорните точки на този именно мироглед, за който имам съмнението, че е нещо като вътрешно ядро на душевността и светосъ-зерцанието на въпросната госпожа Анаста-сова.

Аз много съм писал за тия неща в моите книги за кризата – каква ти криза, та то вече е същинска катастрофа! – в образо-ванието, но тук ще ми се наложи да изтъкна поне най-главното. Днешната господстваща представа за "образование", която лежи в основата на държавно-монополистичната административна система съдържа следни-те опорни точки: - Началството, в лицето на г-н (г-жа) Минис-търа и чиновниците около него прекрасно знае всичко, що е нужно и на учениците, и на учителите, и на цялото съвъкупно чело-вечество; - Не трябва да се напрягаме да мислим, то всичко вече си се знае, началството всичко знае най-добре и е имало добрината да ни го каже в своите разпоредби, програми, правилници, наредби, учебници и пр.;

32 - От нас се иска само да изпълняваме, което е същинска благодат – щото да се мисли е крайно неприятна работа; - Добри учители са ония, които най-стриктно изпълняват разпоредбите на висшестоящо-то ръководство, които не се мислят за "ори-гинални личности", които са прости изпъл-нители, които са нещо като "трансмисия" на държавната воля, по която тече непресек-ващата мъдрост на министерските чиновни-ци; - Добри ученици са същински... папагалчета, те с упоение повтарят каквото им казват усърдните като пчелички учителки, те зуб-рят дума по дума написаното в "одобрените от Министерството учебници", в училището е забранено да се мисли, щото... всичко вече се знае, то ни е съобщено от началст-вото, от нас се иска само да го поемем (сякаш сме нещо като гъби) и след това механично да го възпроизвеждаме; - Добрият учител и добрият ученик не се затрудняват да мислят, да търсят, да раз-съждават и пр., щото началството вече отдавна е решило кое е правилно и кое е добро за нас, науката също е от компетен-циите на началството, най-големите начал-ници са съответно и велики най-учени; абе, с две думи казано, колкото е по-високо един човек в административната йерархия, тол-кова той е по-учен, по-мъдър, по-разбиращ и пр., толкова повече неговото мнение тежи; на обикновените хора, слава Богу, не им се налага да мислят; - Мисленето – да повторим, с оглед за зат-върдим туй безценно знание! – е абсолютно забранено щото е ненужно; - Най-голяма добродетел е послушанието; - Най-послушните, най-изпълнителните ще получат шестици, ще имат най-отлични дипломи, те ще станат един ден началници, ще получават най-големи заплати, а някои от тях може да са дори и бъдещи... минист-ри, защо не; - Най-лошите учители и ученици са ония, които вечно от нещо са недоволни, не из-пълняват, питат, задават неприятни въпро-си, съмняват се, искат всичко да проумеят със собствените си умове, имат някакви си там "свои теории", не щат да рецитират написаното в учебниците, правят някакви опасни предложения, които трябва мигнове-но да бъдат парирани; всичко трябва да си остане неизменно, щото както е било, така и ще бъде за вечни времена; - Партията знае всичко; - Понеже управляващата партия се сменя чат-пат, ний трябва да сме беззаветно вер-

ни на всяка една партия, на всеки един министър, на всеки един началник - и само тогава Системата на всеобщото така щаст-ливо немислене ще пребъде; - Свободата е вредна; - Личността е химера, няма такова нещо като "свободна личност", глупости, личност-та, както е казал Маркс, е "ансамбъл от всички обществени отношения"; - Най-ценни личности, съобразно казаното, са най-послушните, именно подлизурковци-те спрямо началството, лицемерите, нагаж-дачите, ония, които мило гледат началника право в очите и винаги кимат в знак на съгласие, ония, които бурно ръкопляскат след всяка негова дума и пр., вие се сещате какво още правят и как се държат тия "пра-вилни хора" и човеци; - Моралът е буржоазна отживелица, няма морал, всичко е относително, но да не заб-равяме, другари, това, че има една опора на нашето щастие, а именно нашият свещен девиз: "Началството никога не греши!", ура, другари! - Който не мисли като нас, или е "заблудило се другарче", на което ний ще помогнем да почне да мисли като нас, или, ако това не се получи, тогава той вече е наш враг, подле-жащ на безмилостно унищожение! Никакъв компромис не бива да допускаме спрямо враговете, щото те ще съсипят нашата идилия, таварищи, те ще унищожат нашия тъй прекрасен комунален рай...

И един уличен музикант на Главната улица в Пловдив.

Мога още много да продължавам все в този дух, има още доста опорни точки тази философия, този мироглед, това раз-биране, тази идеология, тази неръкотворна ценностна система и пр. Ще каже някой: абе това вече е отминало, няма такива хора, Грънчаров, пресилваш нещата, хипостази-раш, преувеличаваш; така вече никой не мисли; ний вече сме съвременни, ний сме новатори, ний работим за "коренната ри-форма" на образователната система, ти не ни мисли нас за толкоз прости и изостанали! Нали така ще ми отвърнете всички вий в

един глас? Да, така ще ми отвърнете, добре го знам аз това. И въпреки всичко ще продължа да твърдя, че този стереотип на мислене е много разпространен сред дей-ците на нашето свидно родно българско образование и училище. Връз него се крепи цялата прогнила Система, а пък вечно бод-ри администратори са нейните най-верни цербери. И моята епична история на отно-шенията ми, на епохалната ми "разпра" с директорката Анастасова, влязла вече благодарение на мен в аналите на бъдеща-та история на българското образование и педагогика, по най-убедителен и красноре-чив начин показва, че точно тези са опорни-те точки на мисленето на този човешки тип, нещо повече, тези са темелите, на които се крепи въпросната човеконенавистническа административна Система в българското образование.

Тия неща съм ги осмислил, разб-рал, проумял не от вчера; описал съм ги в книгите си, нещо повече, с този упадъчен мироглед съм водил непресекваща битка вече цели десетилетия. Аз съм от тези малцина труженици на българското образо-вание, които, бидейки в Системата, отвътре са се опитвали да я "ерозират", да я проме-нят някак, да й влияят по посока на очове-чаването й, били сме, така да се каже, "вра-жески елементи", "шпиони на врага", а "вра-гът", разбира се, е един-единствен: свобо-дата, суверенната личност на човека, неот-менимите му права той сам да прави живота си, да върви по собствен път към бъдещето си. Моята философия на образованието, по-скоро философията на човека и човешкото, от която тя произтича, се опира на коренно противоположни, на диаметрално различни принципи в сравнение с принципите, на които се покои всемогъщата администра-тивно-авторитарна система в българското образование. Няма, невъзможно е да се постигне помирение на тия несъвместими принципи. Принципът на свободата няма как да бъде "уравновесен" с принципа на нес-вободата, масло и вода не могат да се смесват. Сега схващате ли кои са дълбоки-те идеологически (и ценностни) основи на онази ненавист, която пронизва отношение-то на въпросната всемогъща администра-торка към моята скромна персона?

Да, въз основа на казаното вече е съвсем понятно защо аз съм разглеждан като "враг", "вреден вражески елемент", подлежащ на немедлено отстраняване, с оглед да не вредя на идилията на комунал-ното щастие, защо също така съм възприе-ман за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен да бъде учител", за какъв ли не още, какъвто е имала добрината да ме опише тази наша така старателно мислеща администраторка в своята заповед за увол-нение. Разбира се, погледнато през оптика-та на Системата, аз съм точно такъв: един свободолюбив човек като мен няма начин да не е възприеман и определян за "нещо

33 като урод", щом като в рамките на система-та "правилният човек" не само че ненавижда свободата, ами е и нещо като безжалостен войн, непрестанно воюващ с нея. Оня, който в лицето на своите ученици вижда суверен-ни личности, достойни за доверието да бъдат признати за субекти на своя живот и съдба, няма начин да не бъде възприет за "неумеещ да се отнася правилно към уче-ниците си"... дилетант, сиреч, да бъде възп-риеман за "антисистемен елемент", който със самото си съществуване заплашва така приспивното статукво. И все в този ред на мисли в мое лице, като човек, носещ едно ново съзнание, един различен манталитет, бранителите на презряното статукво, разби-ра се, ще виждат само заплаха, ще виждат "врага", подлежащ на незабавно безжалост-но унищожение. Няма нищо чудно в това, че многоуважаемата администраторка ме е възприела точно така; ако ме беше възпри-ела иначе, тя самата щеше да стане нещо като... дисидент - понеже щеше да измени на Системата, което пък неизбежно би й навлякло безброй беди, а най-вече би дове-ло до загуба на тъй мекото й директорско кресло. Тъй че, като ме възприема точно по този начин, нещата са си на точното място, аз не съм очаквал и не мога да очаквам точно такива верни слуги на Системата да ме възприемат някак иначе. От нищо не съм изненадан, всичко е както трябва да бъде. Нима съм могъл в някой момент да обезу-мея дотам, че да очаквам някой да ми рече "Браво!" или пък да ми изръкопляска?! Не, такава природна аномалия е невъзможно да се случи, аз в чудеса от този род не вярвам.

Това, което дотук успях да кажа (то може още много да се каже, но, признавам си, леко започна да ми омръзва тази тема - безброй пъти съм писал все за същото, но особена чуваемост не съм забелязал, осо-бено пък в тези същите среди), по един безспорно умопомрачителен, потресаващ начин се демонстрира от всичко онова, което въпросната администраторка е имала добрината да впише в така бляскавата заповед за уволнение, която за нея, пред-полагам, има значението на нещо като съкровена изповед на жизненото й верую. Затова в такава една непоклатима форма едва ли не на литературен шедьовър звучат ето тия тъй страхотно внушителни форму-лировки, внушителни дотам, че сякаш са изсечени в камък:

А.И.Г. не притежава КАЧЕСТВА

за ефективно изпълнение на работата; Обективно е налице НЕСПОСОБНОСТ на А. Г. да изпълнява възложената му трудова функция;

Тези думи всъщност са и своеоб-

разно признание на моята личност, на мои-те постижения като преподавател, на моята оригиналност – понеже показват по най-красноречив начин колко много моя милост

се различава от баналната, стандартна, типова представа за учител, на която е жертва тъй старателно мислещата дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасо-ва. И тъй, тя се захваща да изброи кои именно безценни умения ми били липсвали: • не съумява да привлече вниманието на учениците;

Тук има ли смисъл нещо да бъде коментирано? Ако искате нещо да кажа, воаля, но ми се струва, че всичко само по себе си е ясно. За да не мога изобщо да привлека вниманието на учениците, пред-полага се, съм не личност, а съм нещо като... бездушен предмет, нещо като... тухла (примерно, това ми идва на акъла). Прочее, според представата, от която изхожда въп-росната администраторка, учителят по начало е нещо като... майстор-производител на тухли, училището е нещо като тухларна фабрика, а пък самите ученици би следвало да са тухличките, градивния матр`рьял, от който изградим тъй бляскавата сграда на нашия проспериращ (в мизерията си обаче!) социум. Виждате, че заслепението тук е такова, че на мислещите по този начин хора изобщо не им хрумва, че е възможно учите-лят да привлича вниманието на учениците си по съвсем други, неавторитарни подходи, примерно, като най-спокойно и човешки разговаря с тях; не, това последното е не-допустимо, щото... абе казармата трябва да си е казарма, трябва да има ред, учителят трябва да е "пълен авторитет", той няма право да бъде човек, а учениците просто трябва да умеят да маршируват като север-нокорейски зомбита, какво повече има да се разсъждава тук?! Да минем към следващото словесно бисерче, което е успяла да сътво-ри въпросната принципна другарка. • не съумява да предотврати възникнали-те конфликтни ситуации между него и учениците;

Я, абе нали не можеше изобщо да привлича вниманието на учениците, как така тогава са възникнали тия въпросни "конф-ликтни ситуации"? Впрочем, там, където има конфликти, там има и живот, там има и развитие; там, където има убийствена скука, там има само смърт, нали така? Но да не задълбаваме прекалено, че мисленето е вредно, нали така? Една патка мислила, мислила, пък взела накрая че... умряла! Въпреки всичко, аз тук искам да дам едно по-пълно обяснение, щото нещата са наис-тина прекалено любопитни и интересни – пък и са много показателни, изразителни.

Всички знаят, че в рамките на Сис-темата положението с т.н. "дисциплина" е отчайващо тежко. Защо е така е отделна работа, аз много съм мислил, имам своя теория по тези въпроси, правил съм безб-рой предложения, на които директорката не

е благоволила да обърне капчица вни-мание. Тя самата си има, горката, една ние. Тя самата си има, горката, една изцяло опростена представа, която често повтаря с изражението на непризнат Айнщайн:

"Колеги, не мога да разбера как та-ка едни и същи ученици при дадени препо-даватели се държат прилично и слушат, а при други преподаватели са "шумни", не слушат, създават проблеми?! Обяснението е просто: ами едни учители явно умеят да поддържат ред, други не умеят. Тия учите-ли, дето умеят да поддържат ред и учени-ците в техните часове слушат и мълчат, са добри учители, а другите, дето това не го умеят, са лоши учители. Добрият учител изнамира средства и подходи да се справи с всяка една конфликтна ситуация, нещо повече, при него дори не се стига до такава, докато лошите учители не могат да предот-вратяват конфликтните ситуации. Който не може да се справи с учениците и да въдво-рява в часовете си тишина, ред и послуша-ние, требва да си вземе капата или забрад-ката и да си иде. Само ония, които умеят да мачкат учениците като луда крава мачка теле, само те заслужават титлата "учител". Понятно? Выполнять! Не рассуждать, Грынчаров!"

Едно синьо цвете расте в подножието на жилищния блок, цялата ливада е посиняла от него; на какво ли е предзнаменование тази обилна синина?! :-)

Така мисли така задълбочено ос-мислилата този проблем директорка г-жа Анастасова – и безброй пъти е повтаряла тази своя умна теория. Според това, че училищният народ, имам предвид учителс-ката му част, не иска да си има излишни главоболия с директорката, затова всички учители се пазят както дяволът се пази от тамян (казват – и от чесън, и от светена вода!), та значи всички учители се пазят да не дадат и най-малък знак, че имат пробле-ми с дисциплината; щото а кажеш, че имаш такива проблеми, то тогава мигновено по-падаш в графата на "лошите учители", ония, дето требва да си земат капата и да се махат. Затуй, разбира се, всички учители мълчат и се преструват, че "проблеми ня-ма", че всичко в туй отношение си е наред и прочие. Е, всички знаем, че положението е плачевно, но тук действа принципът: "Дяло-то по спасение на давещите се е дяло на

34 самите давещи се!", сиреч, нека всеки да се оправя както може. Да се мисли за някакво обща стратегия и политика за решаването на този проблем, както иска оня злодей Грънчаров, е излишно, не си струва, ний даже няма да признаем, че имаме някакви проблеми, ний ще мълчим като истински стоици, сакън директорката да не разбере, че работите и при нас не вървят.

Да, обаче злодеят Грънчаров в последните две години се захвана да пред-лага решения за преодоляването на проб-лема. С оглед да изучи реакциите на адми-нистрацията и да провери дали тази адми-нистрация умее да изпълни адекватно роля-та си, той започна да пише и по най-обикновените проблеми съответни доклади, в които да анализира обстойно случая, да показва каква, според него, следва да е ролята на класа, на класния ръководител, на педагогическия съветник, накрая, на самата администрация, въплощаваща авто-ритета и властта на институцията; с оглед да се отработи механизма на взаимодейст-вие на всички тия страни, въпросният наг-лец Грънчаров не само че предлагаше разни иновации по решаването на тия всич-ките тежки проблеми по отношението учи-тел-ученик, учител-учител, учител-директор, ученик-директор, даже, представете си наглостта, в един момент тоя същия наглец почна да пише доклади и до... Инспектора-та, с оглед да изучи и реакциите на Начал-ника на Инспектората, да проучи какво следва да е отношението Началник на инс-пекторат-директор на училище, а в един момент съвсем сгази в лука и почна да пише доклади и до... самия Министър, представя-те ли си каква наглост дръзна да прояви този наглец?! Той, респективно, предложи какви ли не щури идеи в тази посока, коя от коя по-екстравагантни, примерно, предложи учениците, на които в час не им се слуша, да могат да си излизат свободно в коридора или където другаде искат, не само го пред-ложи това нещо, ами даже си позволи да го прилага (!!!), нарушавайки всички инструк-ции на тъй мъдрото училищно ръководство и дори тези на Министерството! И той, лъ-жецът му с лъжец, почна да усуква и да твърди, че тия неща ги бил правил, видите ли, "само експериментално", за да види как те работят, почна да пише доклади до са-мия Педагогически съвет, почна да настоя-ва тия проблеми да бъдат решавани в най-спешен порядък (е, ний, разбира се, знаем как да постъпваме с подобни провокационни документи: ний ги скрихме в най-отдалеченото бюро на тъй великолепното директорско бюро, какво друга да направим, да не сме луди че да им дадем ход?!), не само това, ами този нахалник почна да пише обръщения до цялата училищна общ-ност, да въвлича и самите ученици в разми-съл по тия проблеми, като капак на всичко почна в един момент да публикува всички тия неща в блога си, ето това вече не мо-

жеше да се търпи, щото цяла България разбра какво става в нашето училище, ето, той тогава изложи имиджа на скъпото ни училище, е, заради това вече не можеше да му бъде простено, нали така?! И той си получи в един момент заслуженото, получи си заповедта за уволнение, ний му я връ-чихме точно в навечерието на 24 май, за да почувства по-пълно унижението: на добрите учители, на послушните учители ний дадох-ме... банкет, а на тоя изедник на народа дадохме... уволнение! Нека да се знае от-тук-нататък, че у нас господства светлия принцип: "Който слушка – папка, който не слушка, нему – ритник!". Я го виж ти, ще ми се мисли той за голем умник, къде дават тия работи?

Така, съвсем щрихирано, стои епо-пеята около моите борби по този пункт, именно, за установяване на нов тип отно-шение към учениците (и също отношения по всички останали компоненти, именно учите-ли, администрация и пр.), моята борба за установяване на нов, личностен тип отно-шение завърши с пълен провал. Знаете ли защо? Ами ясно защо: защото дадени хора, за да направят безценна услуга на не мо-жещата да понася злодея Грънчаров дирек-торка й помогнаха ето как: като предизвика-ха... "бунтове на цели класове" срещу "ти-ранина Грънчаров", е, тези "цели класове" всъщност бяха само един де, само оня същия 11 Д клас, за който Грънчаров много писа в последните месеци в блога си, а пък в останалите 13 класа, в който народният изедник Грънчаров преподаваше, там отно-шенията му с учениците си бяха чудесни; е, може да е имало известни проблеми, хора всякакви, има и много простотия в наше време, но в общи линии всичко си беше в реда на нещата. И така, тезата на г-жа Анастасова за "пълното неумение" на Грън-чаров да "предотвратява конфликти между себе си учениците" май отиде по дяволите, а, какво ще кажете и по този пункт?! Е, Грънчаров е нещо като майстор да раздухва конфликти, с оглед същината на проблеми-те да бъде оголена, именно с оглед да се откроят отговорностите и на всички факто-ри, страни, органи и пр. Примерно, самата всемогъща г-жа Анастасова беше яко при-тисната в ъгъла от него, защото самата тя, оказа се, притежава едно крещящо неуме-ние да решава конфликтин ситуации, защо-то се оказа, че ситуации, които други ръко-водители, примерно, предишният директор Паунов решаваха за пет минути (!), тя не можа да ги реши... пет месеца (!) и дори две години (!), и не само че не можа да ги реши, но и дръзна да си позволи да покаже, че няма и никакво намерение да ги решава, щото си въобрази, че тия неща били рабо-тели в полза на нейната идея-фикс, именно "злодеят Грънчаров" бъде изритан от учи-лището. Хубавото е, че всички тия случки, поведенчески прояви, модели и пр. тоя същия Грънчаров ги е описал и представил

в цяла една поредица от доклади, жалби и сигнали до съответните отговорни инсти-туции, всичките тия документи са надлежно заведени, имат си входящи номерца и само чакат сгодния момент да се окажат на маса-та на по-любознателните съдии. Толкова. Смятам, че всичко, което беше потребно да се разбере, вече се разбра.

Но тук идва едно още по-чудно би-серче, което е успяла да съчини нашата неуморна администраторка, то също е ше-дьовърче, ето го, насладете му се: • генерира напрежение и незаинтересова-ност от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби);

Позволете ми обаче тук да спра, че ми стана възмножко писането тази сутрин. Изморих се. Ще продължа тия дни. Сега си давам заслужена почивка. Излизам да се разходя. Я какъв бляскав ден се е отворил я! Хубав ден на всички! Бъдете колкото се може... по-добри, ето това е най-важното! Ако помислите повече, ще признаете право-тата ми. Не гледайте лошите хора какво правят. Нищо че временно тържествуват. Те в крайна сметка са все губещи. Добрите обаче винаги печелят... ЗАБЕЛЕЖКА: Нека планът на по-нататъшния ми анализ да остане и тук – за да го имам пред очи. Страшно много работа ме чака още, но има време, ний не бързаме толкоз, закъде да бързаме: • има формално отношение към цялостната организация на обучението; • не преподава учебния материал; (И т.н., вижте го по-горе, където е публи-куван същият документ в неговата ця-лост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.)

АКО ПОЛИТИЦИТЕ ПОЧНАТ ДА СЛУШАТ КОСТОВ, ЩЕ СПЕЧЕЛИ БЪЛГАРИЯ

юли 10, 2014

Из: Костов предложи две имена за слу-жебен премиер

35 Аз съм тук, за да предупредя, че

България е в обща криза – да предупредя и управляващите, и тези, които се канят да управляват, и хората, заяви бившият поли-тик пред Нова телевизия.

… По думите му държавата не е пред фалит, но е с бюджет, който трябва да бъде актуализиран. „Това е шоково за всич-ки, защото това води до намаляване на разходите. Причината е, че макроикономи-ческите показатели са програмирани опти-мистично”, обясни Костов. Той обясни, че според сегашните разчети приходите е трябвало да надвишават с 800 млн. лв. миналогодишните приходи, а те са по-малко. В същото време са изразходвани значително повече средства от миналата година, посочи бившият премиер.

„Пет сектора са в криза – енергети-ка, социална мрежа, икономика и финанси, политически и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от три сектора показателите светнат в червено, кризата става обща”, посочи Костов. „Много е трудно едни управляващи да признаят такъв крах. Ако продължава така изпълнението на бюджета, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на година-та”, категоричен бе бившият лидер на ДСБ.

Костов нарече „неграмотност“ го-воренето за идването на МВФ, защото в ЕС има две големи банки и при нужда, тяхната подкрепа е напълно достатъчна.

Според Костов ситуацията около банките не е напълно овладяна. Две банки, в които са блокирани доста пари, все още не работят, аргументира се той. „Големият проблем се състои в това, че ЕС каза, че рискът не е в банките, а системен. Тази система е била нападната отвън. Държава-та, институциите, специалните служби не са защитили системата, това е тежък пробив в сигурността на страната“, заяви Костов.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако политиците у нас почнат да слушат Костов, само ще спечелят. И най-вече ще спечели България. Мислещите като него и разбиращите от проблемите на държавата хора са безцен-ни, държавници като него се раждат веднъж на 100 години, а ние го изпратихме в „пен-сия“ – и оставахме некадърници да се раз-пореждат в държавата ни. Костов изведе България от три кризи, не по-малко тежки от сегашната, май се налага и от тези да я изведе той, изглежда друг няма – който да може да свърши тази работа. Я да органи-зираме един всенароден поход до Драга-левци и да идем всички да се молим на Костов да се върне в политиката – и във властта!

ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЪЛКУВАМ ПРЕДС-ТАВИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕДНА

ДИРЕКТОРКА С ТЪЙ ЧУВСТВИТЕЛНА И ПОЕТИЧНА ДУША


Вчера продължих своето изслед-ване (тълкуване) – виж Темелите, върху които се крепи човеконенавистническата административна система в българското образование – чиято цел е да открия и да изявя пределно ясно точния смисъл, скрит зад формулировките в логическо-литературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнение" на "пълния некадърник" Ан-гел Грънчаров от българското образование, заповед, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината наскоро да напише – и не само да я напише, ами също и да я приведе в действие. Днес имам намерение-то да успея да проанализирам цялата оста-нала част от този исторически документ, който съвсем скоро ще бъде предаден на вниманието на българския съд. Да опитам да осъществя замисъла си, пък да видим какво ще стане – и дали ще е възможно да постигна амбициозната си цел. Щото наис-тина скритият смисъл на този документ е направо колосален, дали да не взема да призова боговете да ми дават сила – та да успея все пак да постигна малка част от истински потребното ни? И тъй, вчера стиг-нах до ето този изключително важен мо-мент: • генерира напрежение и незаинтересова-ност от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал, както сред учениците, така и сред техните родители (видно от депозираните жалби);

Този, който "генерира" туй напре-жение съм аз, ето, оказва се, чу тук съм определен за нещо като "генератор". Това изреченийце заслужава най-старателно тълкуване, то наистина е невероятно бисер-че и на логиката, и на литературата. Дали един ден няма да го учат във факултетите подобно на това сега както учат ботевото "Настане вечер, звезди обсипят свода небе-сен..."? Да си плюя на пръстите и да се захващам с осмислянето на този шедьовър на човешката мисъл.

Аз уж бях, ако си спомняте, "пълен некадърник", сега се оказва, че имам поне тази способност – да генерирам напреже-

ние; ох, отдъхнах си, че поне това не ми е отречено. За какво, собствено, напреже-ние става дума тук? Как така се напрягат толкова, и то не само учениците, но и техни-те родители даже?! При това успява да генерирам хем напрежение, хем незаинте-ресованост, един вид успявам да генерирам някакво чудато "незаинтересовано напре-жение" - или някаква "напрегната незаинте-ресованост"; какво именно и по-точно гене-рирам тук остава неизяснено, поетът, в случая административната поетеса ни е оставила да гадаем. Казала ни е поне това: всичко се генерира и причинява "от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал". Леле-мале! Тук мисълта стана прекалено сложна: имало някакъв тайнствен "факт" на дълбока неудовлетво-реност от... преподавания учебен матр`ьял! Що за учебен матр`ьял съм преподавал, ето това е интересно да се разбере - именно според преценката на тъй поетичната и чувствителна директорска душа? Какъв е този пусти учебен матр`ьял, който само от своя факт, от факта на своята наличност успява да поражда, да генерира такова едно неудовлетворено и незаинтересовано нап-режение? Апропо, нима е толкова лошо учениците да са напрегнати по време на преподаването и ученето? Къде е доказано, че не трябва да се напрягат изобщо? А може би този коварен злодей Грънчаров ги напряга така жестоко или генерира такова страшно напрежение в ученическите души просто защото ги заставя да... мислят?! Ах, този душевадец, той тормози, видите ли, учениците да мислят?! Безсрамник неден! Учениците са неудовлетворени при това, от какво ли са хем толкова неудовлетворени, хем също така и толкова напрегнати? Ами най-вероятно заради това, че този мъчител (да, не учител, а мъчител вероятно е въп-росният злодей!) ги тормози хем да мислят, хем да не знаят "правилната истина", за намирането на която, разбира се, не е нуж-но чак толкова да тормозим и тероризираме учениците да мислят, при положение, че тя така прекрасно ни е сервирана в премъдри-те министерски учебници? Виждате ли сега на какво се дължи таз страшна и непоноси-ма гавра, разбрахте ли сега кой е източника на туй непоносимо "незаинтересовано нап-режение"? Но моля ви се, другари, това вече е нетърпимо: да мъчим учениците да мислят и да страдат поради това, че не им е съобщена или сервирана премъдрата ми-нистерска истина?! Тоя Грънчаров за кой се мисли бе, той нима иска да принуди учени-ците да почнат да си търсят някакви свои лични истини, различни от единствено-правилната и общозадължителна министер-ска истина в учебниците?! Виждате ли какъв злодей от класа ни е той, убедихте ли се най-сетне, че на тоя уволнението му е мал-ко - щот заслужава направо екзекуция! Ама моля ви се бе, другари, откъде-накъде така ще се гаври той с учениците и ще генерира

36 напрежение като ги тормози да мислят?! Защо трябва да се напрягаме да мислим, като предварително е ясно, че в единстве-но-правилната министерска мисъл, налична в учебниците, ни е дадена цялата възможна премъдрост?!

Учениците, вероятно – аз така си го представям – хем са напрегнати, хем са неудовлетворени, щото тоя злодей Грънча-ров ги тормози да учат, сиреч, да мислят. Те са свикнали да получават "единствено-правилната министерска истина" направо в готов, смлян, удобен за поглъщане вид, а ето тук им се налага до попадат в една крайно стресираща ситуация, генерираща туй ужасно напрежение. Не, това повече не може да се търпи, другари, как така тоя ще тормози учениците ни да мислят, да търсят, да изследват и пр., чувствайки се при това толкова несигурни, дотам, че в крайна смет-ка стават и съвсем незаинтересовани? Щото незаинтересован, няма как, неизбежно става оня ученик, на който е отказано да получи дневната си дажба от "правилни мисли". Ето защо, както сами се убедихте, виновността и вредността на тоя злодей Грънчаров вече е доказана, той просто трябва да бъде... разстрелян, но хайде, щото живеем в хуманни времена, ще го уволним само! Особено щото напрежението било обхванало даже и родителите на са-мите ученици, което вече превръща проб-лема с тази напрегната неудовлетвореност в... социален, общодържавен даже. Откъде-накъде и родителите ще почнат да се нап-рягат заради това, което учениците правят в часовете по философия я? Я колко си е хубаво тяхното пълно безразличие спрямо това, което се случва на децата им в учи-лище, но не, тук се намира един злодей, който така поставя нещата в часовете си, че почва да генерира ужасно напрежение в нашта позаспала социално-комунална дейс-твителност? Е, сфанахте ли сега зловред-ността на тоя Грънчаров: той, видите ли, почва да разпространява вируса на мисле-нето из цялото ни общество! Това именно е нещо, което вече не може да се търпи! А какво ще правим ако в един съдбовно важен момент всички, цялото общество, тотално... почне да мисли? Какъв кошмар само, а, представяте ли си? Пълна трагедия ще настъпи тогава! Ние затуй вземаме мерки: ще изгоним Грънчаров, та да миряса нашта социална реалност, нали така требе да се направи? Народът ненапразно го е казал: "Вържи попа, та да е мирно селото!", тоя Грънчаров да не си въобразява че някой ще допусне да бъде поп на нашто село, тая няма да я бъде. Освен това, другари, да не забравяме, че не попът, а партийният сек-ретар, пардон, кметът, сиреч, директорът на школото де (ох, обърках се хептен!), трябва да дирижира положението в наше село! Къде дават да е иначе? Я го виж ти него! Ще ми генерира той напрежение, генераторът нееден!

Да спра дотук. Още много може да се каже по повод на гениалната и тъй пое-тична, преизобилна на смисъл формулиров-ка, която директорката е благоволила да съчини, но нямам това време и място. Нека да оставим възможността човечеството само да се задълбочава още повече в нея. Геният е за това: да интригува и бъдните поколения. И затуй аз млъквам. И минавам към анализа и изследването на следващия не по-малко протресающий в неръкотворна-та си гениалност момент; видите ли, тоя същия злодей Грънчаров, мръсникът, си позволява да има: • има формално отношение към цялост-ната организация на обучението;

Ах, тази Сатана, и това даже си е позволила тя, негодницата! Какво означава да имаш не друго, а тъкмо "формално от-ношение" и то не към друго, а към... "цялос-тната организация на обучението", аз лично трудно мога да си представя, щото, видите ли, нямам претенцията, че мога да обхвана с един поглед езотеричната мъдрост, съ-държаща се в творение на администрацията като това. Формално отнасящият се към нещо, предполагам, е зает все с употребата на най-различни... "форми" на обучението, откъде може да произтече тази несъмнена формалност ако не от това? Значи, предпо-лагам, тук така езотерично мислещата ад-министраторка има предвид, че моя милост често експериментира с какви ли не нови форми било на преподаване, било на про-веждане на часа, било с организация на някой друг компонент, примерно оценяване-то, начина на изявяване на учениците и пр. Многото "форми", в което се изразява този тъка изявен "формализъм" на въпросния Грънчаров обаче, мили ми другари, не бива да се схващат за нещо положително, щото от историята на световното изкуство знаем, че когато, да речем, в живописта, "единст-вено-правилната форма" на рисуване е била пренебрегната и художниците почват да експериментират с формите, сиреч, отдават се на безразделната свобода на творчеството, това довежда в един момент дотам, че... човек вече не може да познае какво именно е нарисувано на картината, дали това, което виждаме там, е крава, или е човек, или е някакъв краво-човек, а това вече, другари, е непоносимо, така не може! Има си една-единствена "правилна и науч-на" форма на отразяване на действител-ността, и това е социалистическият реали-зъм, при него когато художникът нарисува крава, цялото човечество с очите си вижда, убеждава се и разпознава, че това наистина е крава, а не някакво друго животно; когато пък нарисува човек, това също се познава, че е човек, при това е човек, излъчващ "правилни мисли", нали така? Ето, другари, и по отношение на такъв вид изкуство, как-вото е преподаването на философия, требе

да се придължаме към "единствено-пра-вилния" метод, тук никакви формализми не са допустими, тук има една-единствена "най-правилна форма" и в нея трябва да бъде натикано всичко. Никакви експеримен-ти! Никакви дирения не са разрешени в сферата на формата! И на съдържанието ,другари, не са разрешени търсенията и изследванията. Всичко требе да е еднакво, неслучайно поетът го е казал и написал: "В унификацията е спасението на нацията!". Ний сме привърженици на тоя принцип. Всичко у нас требе да е правилно. Откъде-накъде някакви там... плужеци като тоя Грънчаров ще си позволяват да имат "фор-мално отношение", сиреч, да наблягат на формата, да експериментират в таз сфера и пр. Не, ний сме противници на способната всичко да съсипе свобода! Той изедник Грънчаров даже дръзна да промени и оби-чайната подредба на чиновете в кабинета по философия, какви ли начини на подред-ба на чиновете не предложи, в един момент даже почнал да предлага на учениците сами да си подреждат чиновете както искат (!), е, за да прекратим тия своеволия (щото ако ги допуснем току-виж учениците ще почнат да искат и в цялото училище да почнем да променяме не само подредбата на чинове-те, ами и всичко друго!), та значи за да прекратим тия своеволия, ний премахнахме не само кабинета по философия, който тоя изедник Грънчаров беше уредил, ами и всички останали кабинети, въведохме нова организация на процеса на обучението, учителите станаха... номади, тръгнаха да циркулират от кабинет в кабинет със своите географски и исторически карти, със своите лаптопи, със своите мултимедии, със своите дебели речници по чужди езици и по бъл-гарски език, абе въведохме такава органи-зация, която доведе до рязко покачване на здравословния начин на живот на учителст-вото, виждате ли колко умно постъпихме ний, таваришчи?

Айде стига, да спра по тоя пункт дотук, виждате, че още може много да се пише, темата е благодатна. Виждате как геният с един щрих на четката успява да предизвика след това у нас, простите възп-риематели, такива богати асоциации, че човек може с часове да мисли, да тълкува, да пише и пр. Абе няма какво да се спори по този пункт, текстът, който анализираме, е преизобилен на смисъл, аз направо изне-могвам от смисъла, който така бурно се ражда в душата ми. О, как да спра този смислов ураган, дето вилней в душата ми? Не ураган, а направо цунами! Ще ме... убие този пребогат смисъл, аз си знам, че добре няма да свършат тия мои анализи. Що ли ги започнах изобщо? Но нека да минем към следващия момент, а той е (дръжте се да не паднете от стола!): • липсва УМЕНИЕ за покриване и спазване на държавните образователни изисквания;

37 Как се "покриват" въпросните дър-

жавни образователни изисквания (за крат-кост нека да ги наричаме ДОИ, но предуп-реждавам, това не е свързано с... доенето на овце или крави, макар че може и да е сързано, разбира се, знае ли се кое какво е у нас?!), та как именно "се покриват" въп-росните ДОИ, е отделна работа, щото нещо да бъде "покрито" е все едно да бъде скри-то, примерно, грабваш една кърпа и покри-ваш нещо за да не се види. Примерно, покриваш... загорялата манджа в тигана, за да не те бие мъжът ти, щото е гладен и щото се е върнал току-що от работа. Неща-та "се покриват" като връз тях се тури също така капак, или тук за друго "покриване" става дума? Думата обаче "спазване" пояс-нява какво има нашата мислителка. Требе да се спазват въпросните ДОИ, те са нещо като "свещена крава", а нали знаете как в Индия се отнасят към кравите? Кравите в Индия, казват, понеже са свещени животни, каквито у нас са въпросните ДОИ, биват оставени да се разхождат свободно където си искат, крава в Индия да не почетеш, да не я почешеш по шията, да не й се покло-ниш било равностойно на държавно прес-тъпление. У нас като индийските крави почитаме само ДОИ. Не онова, а другото ДОИ. Как нашата поетеса с наклонности към администрирането установи това, че аз не спазвам ДОИ, е тема, която е за друг разго-вор, който скоро ще проведем. Но нека да бъда тук кратък, щото още много работа ме чака. За улеснение ще дам разбирането си под формата на нещо като метафора – с оглед да бъда разбран.

Става дума тук, забележете, за ДОИ не по някакъв друг предмет, а по фи-лософия, по философските предмети, изу-чавани в училище. Тия ДОИ, изрично искам да подчертая, са правени от наши българс-ки опитни философи, много изтъкнати, някои от тях аз ги познавам лично от много години (примерно Иван Колев, Ал. Андонов и т.н., да не изброявам всичките философи, които Министерството е използвало за тия неща през годините), тоест, тия ДОИ по философия са разработени чудесно, по един бих казал превъзходен начин. Фило-софията по начало е нещо безгранично, огромно, необозримо, тя е такова странно духовно образование, чиито граници и пре-дели трудно могат да се очертаят. По една-единствена тема от философията може да се направи цял курс, примерно темата за човека, за душата, за свободата и пр. Аз самият преди много години най-активно участвах в обсъжданията по тия държавни програми и стандарти по философия, участ-вах в тях още по-времето, когато се осъзна, че "единствено правилната философия", именно "марксистко-ленинско-комунистичес-ката" просто трябваше да отиде... на боклу-ка, а вместо нейния безразделен монополи-зъм-хегемония трябваше да се установи един философски плурализъм, тоест пълно

многообразие на идеи, гледни точки, фило-софии, теории и прочие; по всеки въпрос във философията има много теории, гледни точки, позиции, концепции и пр., и това нещо трудно може да бъде обхванато от една програма – пък и колкото всеобхватна да е тя. Аз още в далечната 1987 г. написах фундаментална статия по тия въпроси въпроси, тя излезе в тогавашното единстве-но философско списание, именно списание-то ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ (тази моя статия може да се открие и в блога ми, сега просто не ми се дири, ако имам време днес ще я намеря да я видите). Както и да е, та в тази връзка държа да подчертая, че по тази тема, именно за ДОИ по философия, моя милост, тъй да се рече, съм нещо като доказан експерт, много съм напреднал в тази област. И точно на мен да ми се отпра-ви такова едно нелепо обвинение, именно, че не умея да "покривам" и да "спазвам" ДОИ по философия, е нещо, което бе след-вало да се отнесе към сферата на... фолк-лора, на народното творчество в тази си своя част, която е свързана с майтапите, с шегите, със смехотворното остроумие и пр. Та ето сега моята обещана метафора, бел-ким тя помогне по-вярно да се разбере сложилата се ситуация.

Представете си една река, и то не каква да е, а много пълноводна - ето това, да допуснем, е философията. Или още по-добре, представете си необятното море - то още по-пълно изобразява същината на философията като едно необозримо духов-но богатство. Или най-добре представете си... океана, да, него си представете, това е най-добре – ето какво е философията! Страхотно нещо е философията, думи нямам да ви предам, да обясня нейната величавост и грандиозност! Да допуснем обаче, че за жадните за мъдрост, за истина, за знания и пр. млади хора един професор по философия, комуто е възложено от г-н Министъра да прави ДОИ по философия, трябва да подбере нещичко от цялото това богатство, и ето, той гребва от океана ед-на... кофа и казва: ето това ще бъдат наште български ДОИ по философия! Пийте дона-сита от тоя кофа, задоволете си жаждата, мили учители и ученици, ако щете, в тая кофа можете да опитате и да... поплувате, нали така?! Опитайте де! В кофа да се плу-ва не знам как е, не съм опитвал, аз пред-

почитам да плувам поне в басейн, а най-вече в море. Вий опитвали ли сте да плува-те в кофа, многоучена ми госпожо Дирек-тор? Ами опитайте ако още не сте опитала. Да не вземете обаче да сънувате таз пуста кофа, щото наистина е трудничко да си представи човек как може да заплува в кофа, а камо ли пък да опита да го направи! Е, за утоляване на жаждата на жадните за философия ученици таз пуста кофа май става, а, какво ще кажете? Изглежда става, ама не съвсем. Щото има едно решаващо неудобство. Ето какво.

Да оставим кофата, а да прибег-нем тук до метафората, която съчини моя приятел Явор Ганчев, много я бива неговата метафора, а именно: представете си една обществена столова, в която трябва всички учители и ученици да ядат. Не ресторант, а столова - настоявам аз. Младите не знаят това какво е, то е изобретение на комунизма - огромната столова, в която предлагат само две-три манджи за всички, две-три супи, два-три десерта; примерно, компот от сливи и компот от ошаф, яли ли сте компот от ошав бе, маладие люди? И добре че не сте яли? Ами грис-халва яли ли сте? Та значи какво ще ядем в тази столова, или разписа-нието на гозбите, го прави... Министерство-то. Това именно са въпросните ДОИ. Има хора с всякакви вкусове, примерно има хора, дето не ядат риба, други, като мен, не ядат... овчо месо (Овчо мЕсо, така се по-ризнася, туй е любима дума на нашия на-родний кумир Боко), трети нещо друго не обичат да ядат. Да, ама не, днес сички ще ядат овчо, точка! Който не обича овчо, да мре, майната ми, ще се глезим тук да ядем кой каквото иска, тая нема да стане. И мно-зина си остават гладни, щото не обичат подобни буламачи. Или си остават невежес-твени и неграмотни по много учебни пред-мети, включително и по точните науки, нали това отчита вече и самото Министерство? Затуй по философия, щото ний, философи-те, сме мъдри хора, ДОИ са разработени така, че са доста широка рамка, която може да задоволи различни вкусове. Е, в тази връзка аз искам да отбележа – и с това ще приключа! – че моя милост изцяло спазва рамката, наречена ДОИ, сиреч, обвинението на поетичната директорка или на директор-ката с тъй чувствителна и поетична душа, именно, че не съм спазвал тия изисквания, е изцяло неверно, сиреч, е една лъжа. Аз винаги съм преподавал по философия не нещо друго, а философия; ако бях препода-вал по философия, да речем... химия, тога-ва можеше да ми се отправи обвинението, че не покривам и не спазвам ДОИ по фило-софия, но аз в часовете по философия съм занимавал учениците си само с философия, никога с химия, с физика, с математика и пр. И при това съм спазвал ДОИ не като педант, не като буквоед, не като догматик "сталинс-кого толка", а като философ с известни творчески потенции. Което означава, че съм

38 търсил и предлагал на учениците си тъкмо онова от безбрежното богатство на фило-софията (и на ДОИ), което съм преценявал, че за тях е най-доброто, най-важното, най-същественото. Точка. Да минем към след-ващото обвинение: • хаотична и непоследователна организа-ция на учебното време в часовете;

Тук, съобразно вече казаното, спо-ред представите и душевния хоризонт на поетичната директорка – или на директорка-та с тъй чувствителна, поетична душа – явно се има предвид, че в моите часове правя така, че учениците ми да се чувстват свободни, спокойни, да им помагам да се породи, доколкото това е възможно, подхо-дяща настройка за занимания с философия, за продуктивно мислене и пр., сиреч, работя за това да има подходяща душевна, заду-шевна и духовна даже атмосфера, това обаче не става нито с команди, нито със заповеди, защото човешките души не са автомати, учениците не са роботчета, иска се време, е, тия всичките неща въпросната администраторка ги възприема и оценява като проява на "хаотичност", щото тя, не само предполагам, но и съм убеден, е го-реща привърженичка на стахановската представа, според която, щом като учили-щето е тухларна фабрика, а учениците са просто тухли, какво тогава пречи фабликата да почне да работи с шеметни обороти?! Да, "хаотичност", "непоследователност", "лоша организация" и пр., няма как иначе да бъде възприето от гледна точка на стахановците онова отношение към преподаването на философия, което се свежда то няколко опорни момента: това е най-деликатна, фина и човечна духовна дейност, а не... производство на тухли, на винтове, на бур-ми, гайки и болтове – или каквото там иска-те, но все от този порядък. Още навремето комунистите смятали, че чрез "правилна организация" и "строго планиране" щели да успеят да натикат живота в своите разсъ-дъчни схеми така, че всички до един хора да станат щастливи, при това да бъдат осене-ни не от някакво индивидуалистично, а от "единствено правилното" щастие, а то е такова, щото именно е "най-организираното щастие". Даже и ония, които не искат да бъдат по този организиран начин щастливи – вие представяте ли си какъв кошмар е "организираното веселие"?! – и тях насила ще направим щастливи, примерно, като ги натикаме в... концлагер! Като постоят там ще видите как тогава ще заобичат партий-ното и комунистическото тотално и правил-но организирано щастие и веселие! Оказва се, че г-жа Анастасова продължава да е гореща привърженичка на този топ "органи-зация на живота", докато животът, за да е живот, иска едно нещо – иска свобода. Не организация, иска свобода. Иска и човеч-ност. Човечност и свобода са синоними, са

думи с еднакъв смисъл. Думата организа-ция е вредна за живота щото означава едно: диктат на самонадеяния разсъдък над жи-вота. Този диктат на разсъдъка над живота, както убедително доказа човешката история в така трагичния ХХ век, води до едно нещо, води до тотален кошмар. И до ужасяваща бедност, в това число и личностна, душев-на. По принципни подбуди, г-жо Анастасова, моя милост е върл противник на такова едно отношение към младите хора, такова едно отношение към "нехаотичната" и "аб-солютно последователна" организация на "учебното време"; апропо, като сте с пое-тична душа ,ви съветвам да изхвърлите от употреба тия клишета като "организация на учебното време в часовете", те звучат вну-шително, но в тях кънти на кухо. Работите стоят иначе. Аз ви казах как. Безброй пъти съм ви казвал тия неща. Не пожелахте да ме разберете. Проблемът си е по-скоро ваш. Щото живеете с представите на едно друго, отдавна отминало време. А навън вече е ХХI век, мила госпожо! Да минем към следното покъртително обвинение-"констатация": • липсва съсредоточеност, динамичност, експресивност в работата в часовете;

Леле-мале! Забележете, липсва не само съсредоточеност, но и динамичност, а като капак на всичко и експресивност липсва "в работата в часовете", видите ли? Нека да погледнем що е това експресия в тълковния речник, ний си го представяме, ама за всеки случай да проверим:

Експресия, мн. експресии, ж.: 1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания. 2. Кратка лите-ратурна или музикална творба, която е плод на моментно силно чувство, настро-ение, преживяване на автора. Музикална експресия.

Тук предлагам да опровергаем туй твърдение на така усърдно мислещата директорка с поетична душа по следния начин: абе нали твърдяхте, че в моите ча-сове се било "генерирало напрежение", а напрежението какво е? Ами то е тъкмо експресия, проява на чувство, и то на какво само, а! Нервират се, по Вашата логика и терминология, моите ученици по причина на това, че ги тормозя да мислят и по този начин душата ги тресе от бурни чувства; ето, оказва се, моите часове са доста експ-ресивни! Не е вярно, че липсва динамичност в часовете ми, може да липсва външна динамика, аз, примерно, не обичам да подс-качам като някаква увлякла се от "експре-сии" шантава даскалица, аз съм спокоен човек, но безспорно е, по Вашето собствено твърдение, в душите на моите ученици текат в най-динамична форма съответните тъй богати вътрешни експресии. Ето, сърде-те се на себе си, сама си се опровергахте. Аз затова ще продължа да издигам прин-

ципното настояване, че когато човек пише, трябва доста да мисли. Особено пък когато пише текстове, които след това ще бъдат гледани под лупа не къде да е друга-де, е пред... съда! Ето следващото положе-ние в тъй бисерната заповед: • не умее да овладее учениците в час и да задържи вниманието им за провеждане на ефективен учебен процес;

Дрън-дрън-ярина! – така обичаше да казва моя велик дядо Васил – Бог да го прости! - от него съм научил този израз. Как се "овладяват" учениците в час бе, мила госпожо? А не допускате ли, че аз мога и да мога да ги "овладявам", а не искам, щото, да допуснем, съм противник на авторитарните подходи? Аз оставям учениците сами да се владеят, аз смятам, че това е истинското, щото с това Ваше външно "овладяване" виждате докъде я докарахме, учениците вече нямат дисциплина, вилнеят, буйстват и пр. Авторитарните подходи за "овладяване" вече са съвсем неефективни и доказаха провала си, така не стават тия работи, Вие в кой век живеете?! А в моите часове, бъдете поне малко честна и признайте това, има прекрасна обстановка, нали така, и то без никакво "овладяване", без никакво насилие: ние с учениците ми просто се разбираме. И си разговаряме най-спокойно. За никакво "овладяване" от моя страна на учениците не може да става. съветвам Ви, внимавайте с думи от този род, щото те имат и... сексуа-лен подтекст; знаете ли как може да се възприеме умението за "овладяване" на учениците от една оправна и наперена авторитарна даскалица? Ами то за туй овладяване си има и друг термин, именно "насилване", "изнасилване" и пр. Е, ний сме противници на насилието, уважаема г-жо! Ний владеем душите с други средства, съвсем подходящи и човечни. Тия неща отдавна се знаят как стават, ама в нашите училища всичко е тъкмо наопаки на както трябва да бъде, та затова толкова се зат-руднявате да ги разберете. И затова сте се оплела в тия неща като... петел в кълчища.

Ох, писна ми! Пак стана дълго. Пак се изморих. Пак ми се иде да се разхождам. Пак спирам да пиша тук, на това място. Нямам сили вече. Друг път ще продължа. Хубав ден на всички! Владейте сами себе си, не се оставяйте да ви овладяват, нали ме разбрахте! Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: Нека да оставя това, което ми предстои да анализирам още, леле, колко е много то! Ето го: • учебният материал се преподава (нали изобщо не преподаваше?!) с неподходящи методи и похвати; (И т.н., вижте го по-горе, където е публи-куван същият документ в неговата ця-

39 лост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.)

ХРУМНА МИ НЕЩО СЮБЛИМНИЧКО – ДАЛИ ДА НЕ ПИША ЗА НЕГО ДО ГОСПО-ЖА МИНИСТЪРА?


Това, дето следва, е откъс от днешното ми писмо до моя адвокат, откъс, в който ме сполетя едно бляскаво озарение:

Здрасти, г-н ..., ... Що се отнася до подигравчийс-

кия ми тон в последните ми писания – той наистина може да се възприеме като оби-ден, но за сметка на това пък е съвсем незлоблив. Иначе, ако пиша директно, пове-че боли. Или така по-боли? Не знам, не съм сигурен. То си зависи от човека. Но понякога трябва да заболи, та този човек да се поп-рави. За негово добро, по моето разбиране, това е позволено. Щом е за добро – всичко може! Разбира се, у нас не всички разбират това, за жалост.

Ако съм обидил някого толкова жестоко, нека да ме даде под съд – аз така и така остатъка от живота си явно ще го проведа по съдилища. Това е достоен край за един философ. Знаем, че така завършил живота си самият Сократ. Пък и други така са завършили живота си. Неудобно ми е да го кажа, щото е прекалено, но така завърш-ва земния си път и Христос. За християнин като мен не е грях да последва учителя си даже и в това.

Аз като твърдя, че има въпросната госпожа поетична душа, един вид я лаская, това, понеже е дама, ще я размекне. Тия дни дори ми се ще да напиша нещо хептен подлизурско писмо до нея. Като експери-мент. И ще й го пратя. Във връзка със зами-наването на целия "колектив" на "екскурзия-семинар" в Хърватско (!), където тия, дето слушкат, ги чака неспирен четиридневен банкет с безплатни, с платени от бюджета на училището хърватски кюфтета. Та ще трябва да измисля нещо подходящо по този повод в блога, няма начин. Купонът трябва да продължава, лято е...

Тук ми хрумва нещо сюблимничко, дали да не пиша за него до Министъра? Става дума за това (не знам дали разбра), но учителката, която ме замести след увол-нението им, е успяла да стори такава ме-чешка услуга на директорката, че повече от това не може да бъде: писала е... шестици отгоре до долу в някои класове (!!!), а във всички останали е писала предимно петици и шестици (!!!), тук-там е писала четворка, а тройки почти няма (за двойки да не говорим, което означава, че всички ученици са пре-възходно подготвени по този предмет! Това означава, че тя собственоръчно удостове-рява, че учениците, на които е преподавал този "доказано напълно некадърен препо-давател" като мен са показали бляскави резултати по философия - и го е удостове-рила с подписа си!

Тя преподава на тия ученици само месец, това са само 3-4 учебни часа, изклю-чено е тя да е успяла да ги подготви за това така кратко време до такова бляскаво ниво. Аз съм им преподавал повече от 5 месеца, значи заслугата е моя. :-) Но какво стана в такъв случай с директорската теза за моята "пълна некадърност"? Този аргумент (а това са факти, резултати на учениците, устано-вени от независим, пък макар и не дотам остроумен преподавател!) дали не може да бъде използван в нашето дяло – като аргу-мент срещу основната теза на тъй страстно мислещата директорка?

Какво ще кажеш? Една справка за годишния успех по философия на ученици-те, на които съм преподавал, е достатъчна и всичко в построенията на така усърдно мислещата директорка относно моята "кре-щяща некадърност" отива по дяволите! Аз смятам, че съдът ще се впечатли от това. Ти как мислиш? (Ще пусна това писмо в блога да видим дали директорката няма да почне спешна инициатива за намаляване на успеха на учениците барем в дневниците, щото за друго е късно! Ще стане чудесен гаф, превъзходен даже!)

Бъди здрав! Същото желая и на най-близките ти хора!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЕДНО ТАКА ЛЮБЕЗНО ПРЕДУПРЕЖДЕ-НИЕ, КОЕТО ВЪЗМУТЕН ПАТРИОТ МИ ИЗПРАТИ, ПРИДРУЖЕНО ЗА ПО-ГОЛЯМА УБЕДИТЕЛНОСТ ДАЖЕ СЪС СНИМКА НА ДЕ НИРО!


По повод на кратка моя реплика в

подкрепа на твърдението, че това, което наричаме с такова трогателно упоение "турско робство" не е такова, че е унизител-но така да обиждаме не само дедите си, като ги определяме като "пълни роби", като "истински роби" и пр., но и народа си да обиждаме, като го наричаме "робски", та

значи по повод на това мое твърдение в публикацията "Турско робство" у нас наистина не е имало: само робът може да се гордее с това, че дедите му били роби!, по която в блога ми и на няколко места в интернет вече има над 100 комен-тара, днес получих на имейла си и ето тази не по-малко умилителна заплаха, придру-жена с подобаващата снимка:

Внимавай в картинката, боклук! Ти си знаеш, че става въпрос за тебе! Връщай си се обратно в адската змийска дупка и не се осмелявай повече да изпълзя-ваш в моята градина, защото ще ти раз-мажа главата!!! Това е последно предуп-реждение!

ВИЕ ПОДПИСАХТЕ ЛИ СЕ ВЕЧЕ ПОД ТАЗИ ТАКА ПОТРЕБНА НИ ПЕТИЦИЯ С ИСКАНЕ ЗА КОРЕННА ПРОМЯНА В БЪЛ-ГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ?


Ако не сте: бягайте да се подпише-те, това може да стане ето тук: Училището – щастливи деца, здрави учители и до-волни родители!. Аз вече се подписах, вие какво чакате още да се подпишете - някаква специална покана ли чакахте? Ето, отпра-вям ви я, ходете да се подпишете и вие! Не се излагайте да проявявате такова престъп-но безразличие към бъдещето на децата и на внуците ни, сиреч, към бъдещето на България, щото това последното, бъдещето на България, изцяло зависи от тяхното, на децата и на внуците ни, бъдеще! А ето откъс за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ от тази толкова убедително написана пети-ция:

... Зубренето доказа своите резул-тати. Купените дипломи – още повече. Учи-

40 лището не е място за рязане на крила, а за подготовка преди полет.

В 21 век децата не могат да повта-рят клас заради морално остаряла методи-ка, некомпетентнo съставени учебници и неспособни да се справят с децата учители. Децата не могат да бъдат нападани затова, че не учат. Това е отговорност НАША.

Ние сме тези, които създаваме средата за обучение и методиката и ги осъществяваме успешно или не. Децата са там където ги поставим, преживяват това, което им предложим.

Наличните резултати показват, че през последните години Образованието в България е провал.

Време е детето да стане център на учебния процес, да се приложат най-новите методи на преподаване от световните прак-тики! Дължим това на децата!!! ... ... 1. Институции, министерства, инспектори, психолози, социални работници, издателст-ва, учители, родители и всички, които рабо-тим с деца – носим отговорност!!! Нека се заемем със задълженията си!!! 2. Образованието в този си вид НЕ РАБО-ТИ!

Образованието трябва да стане приоритет на ДЪРЖАВАТА по отношение на грижите, под контрола и активното участие на обществото в него. Родителите трябва да бъдат питани преди да им се налага! Образованието не може да бъде частен бизнес!!!

3. Всяко дете има свещеното право да играе, да ходи на училище, да бъде обичано и ВЪЗРАСТНИТЕ сме длъжни да му осигурим СРЕДА, в която то да се учи с РАДОСТ и БЕЗ НАСИЛИЕ.

4. Единственият критерий, по който едно дете да се сложи в един или друг клас, трябва да бъде датата му на раждане (въз-растта), а не изпити, дипломи и т.н. – тка както е по света. (Забележка: и възрасто-вата сегрегация е нещо, което пречи на образованието на децата ни, и тя трябва да отпадне, бел. моя, А.Г.)

5. НУЖДИТЕ във всеки период оп-ределят МЕТОДИТЕ, УЧЕБНОТО СЪДЪР-ЖАНИЕ и СРЕДАТА на обучение.

6. Учебниците до 6 клас да са за УЧИТЕЛИТЕ, а не за децата!!! Децата нямат нужда от учебници. Те трябва да учат в училище. Обучението се прави там, а не вкъщи от родителите!!! (И т.н., прочетете докрай в блога) ПОДПИШЕТЕ!

Учителски колектив към Българско училище Боянъ Мага – Лондон и Директор Д. Ангело-ва

ДА СЕ ЗНАЕ, ДА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ!


Цената, която добрите хора пла-щат за своето безразличие към обществе-ните дела, е да бъдат управлявани от лоши хора.

Платон (Цитиран от Андреана С.)

Да не го забравяме – щото е пре-калено важно! А все го забравяме, щото сме много, видите ли, хитри – и все прецакваме самите себе си...

ДАЛИ И НЕБЕТО НЕ ОСТАВА РАЗОЧА-РОВАНО ОТ НАС, ДА, ТВЪРДЕ МНОГО, ПРЕДПОЛАГАМ, Е РАЗОЧАРОВАНО ОТ НАС ТОВА БЕЗДЪННО СИНЬО НЕБЕ…

юли 14, 2014

И в Ловеч от небето са падали ле-дени едри ледени късове, станал е и там потоп – виж: Бедствено положение в Ло-веч заради мощна буря – това вече сякаш не е градушка или дъжд като дъжд, а нещо много повече; не зная как трябва да се нарече когато такива буци лед падат от небето. Страшна работа! Да пази Господ!

Питам се обаче от известно време – след като подобна „градушка“ се стовари над София и изпочупи стъкла и на сгради, и на автомобили – дали по този начин небето не иска да ни даде знак за нещо, да ни накара да се позамислим, да променим нещо, тия неща, уж „съвсем природни“, нима нямат и някакъв друг, по-значим сми-съл, примерно не могат ли да се изтълкуват

като предупреждение, което т.н. „висши сили“ (да се изразя така, щото невярващите в Бога са много, са твърде много, за жа-лост!) което значи висшите сили ни отпра-вят?! Като ни удари такова нещо – какъв ужас, та то ще разцепи главата на човека ако го удари! – дали идеята не е да накара да се замислят поне малко тия дебели глави, които и на подобна „градушка“ из-държат, по-здрави са от кратуни, какво говоря, от каменни блокове са по-здрави, от гранита са по-здрави тия човешки немис-лещи кратуни, от бетона са по-здрави! И въпреки това, което им се случва, въпреки знаците на небето, което висшите сили им пращат, пак не щат да се замислят, да опи-тат да прогледнат в смисъла, не, пердашим я пак по старому, не се озаптяваме, не променяме нищо, особено пък в самите себе си. И Небето остава разочаровано от нас, да, твърде много, предполагам, е разо-чаровано от нас това бездънно синьо небе, ние постоянно го разочароваме, а не бива така.

Това исках да ви кажа. Мислете ме за какъвто искате, за „мистик“ ме мислете, за идиот ме мислете, аз исках да покажа, че и по друг начин може да се погледне на тия „чисто природни събития“, че в тях може би има съвършено друг, близък до ума смисъл, ама ние, упоени от един стил на „немисле-що мислене“, продължаваме да не обръща-ме внимание на знаците, които пренебрег-натото небе – разочарованията от нас Бог – ни праща. Спира. Замислете се ако искате над казаното. Хубав ден! Вслушвайте се поне малко в това, което природата се мъчи да ви каже, за което тя ви нашепва, о, вий, прекалено плоскомислещи, така самонаде-яни и при това толкова кухи люде!

ТОЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА „ОБИ-ЧАМ“

41 „Обичай ближния си като самия

себе си“. Нека кажем по-добре: „Познай ближния си като самия себе си“. Значи – разбери неговите болки, схвани положение-то му, отнеси се към неговите грешки със същото внимание както към своите. Не го осъждай за това, за което не осъждаш и самия себе си. Това е значението на думата „Обичай“. Пърл Бък (Цитирано от Андреана С.)

НОВА СЕРИЯ ОТ МОИТЕ ХЕРМЕНЕВТИЧ-НИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ЕДИН ГРАН-ДИОЗЕН ПАМЕТНИК-ШЕДЬОВЪР НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ЛИРИКА


Ох, трябва да продължа анализа, тълкуването си на един литературен ше-дьовър, именно на станалата вече знамени-та заповед за уволнението ми от длъжност-та учител по философия и гражданско обра-зование в ПГЕЕ-Пловдив, което се случи наскоро; предишната част на този анализ, тази, която написах вчера, е ето тук: Продължавам да тълкувам представите за образование на една директорка с тъй чувствителна и поетична душа, а днес трябва да продължа, за да завърша някой ден започнатото. Прочее, вчера една чита-телка на тоя очертаващ се сякаш да бъде безкраен херменевтичен опус, една обзпо-коена дама и учителка изрази съмнение дали лятната ваканция няма да свърши, а пък аз още да не съм успял да стигна до края на изследването си; тя го каза чудесно, ето как:

Опасявам се, че докато завърши анализа, ваканцията ще свърши и няма да имаме време да четем...

Горката душица: плаши се, че ще дойде есента, щъркелите ще отлетят на юг, ще тръгнем на училище, а ние все още няма да сме свършили със своя епичен анализ! :-) Е, с оглед да не станем за посмешище, ще се постарая да завърша анализа си съвсем скоро, моля, търпеливи читателю, не се отчайвай толкова. Ще натаманим нещата така, че скоро да завърша. Вярно, пробле-мите са много, не бива да се претупват, смисълът на въпросния документ е пребо-гат, аз вече почнах сериозно да се замис-лям дали за този шедьовър на авторката, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, с оглед да отчетем несъмнените й литера-турни способности, да я предложим за ня-

каква награда; несправедливо е да не я предложим щом ето, тя успя не кой да е, а мен, философа, да плени толкова с качест-вата на шедьовъра си, плени ме така, че ето, всеки ден и чета, и се наслаждавам, и тълкувам, и се вглъбявам в дълбините на тъй непостижимия и пребогат смисъл на това велико творение. Но да продължа, да не забравям, че обещах днес-утре за за-върша своето изследване, ще направя нужното да спазя обещанието си: кураж, многотърпеливи читателю, иде веч краят на твоите исполински мъки!

И тъй, след като бях обвинен че не съм бил могъл да "овладявам" вниманието на учениците, а пък аз обясних, че има различни методи или начини за такова едно "овладяване", аз просто съм привърженик на един по-различен подход, щото автори-таризма не ми е по вкуса, иде вече реша-ващият момент; ето го този момент в цялата му непосредствена голота и тъй очарова-телна искреност: • учебният материал се преподава с не-подходящи методи и похвати;

Аз тук много мога да кажа, да за-щитя подхода си – за който авторката-мислителка с тъй поетична душа твърди, че не бил "подходящ"; "неподходящ подход", как ви звучи пък това?! – но обещах да бъда лаконичен, ще се огранича със следното.

Живеем в ХХI век вече. Обидно е някому да се налага да обяснявам, че за всяко нещо има много начини за правенето му, много различни виждания, различни технологии, думи като "многообразие", "плурализъм" и пр. вече са извезани дори и на знамето на Европейския съюз, те са неговия свещен девиз. Отдавна се знае, че униформеното еднообразие е хем убийст-вено скучно, хем е изцяло неефективно, води до противопоказни резултати, то е израз на непозволено тъпчене на личност-ната уникалност, отдавна е доказано и се знае, че няма един-единствен "правилен подход", а има много и различни, взаимно допълващи се, но имащи правото да същес-твуват подходи. Е, аз има свой подход, за който много съм мислил, изследвал, писал, имам книги на тази тема, проверил съм подхода си на практика, упражнявал съм го не от вчера, а от десетки години; и хоп, намира се сега една претенциозна дама, която, видите ли, понеже страстно иска да ми отмъсти за нещо, ме обвинява, че моят подход бил, представете си, "неподходящ"?! При това тя самата ни бъкел не разбира от такива неща като специфика на философс-кото познание, обучение, нагласа и пр., не, тя си твърди, като казармен фелдфебел: "Подходът ти е неподходящ! Не рассуж-дать!". Глупава работа, нали? Излага се тая наперена иначе дама. Така не бива. Трябва да се самоуважаваме поне малко. А който уважава себе си, такъв няма да си позволи

да не уважава околните хора, особено пък колегите си. Е, вярно, мразиш много тоя специално колега за нещо, искаш да му отмъстиш, но поне се контролирай малко де! Както и да е, предполагаме, че дамите с поетични наклонности имат едно по-освобо-дено, по-артистично, по-екстравагантно държане, да го отдадем на това. Какво да правиш, страсти ги владеят тия души?! А какъв е моят подход аз тук няма да обясня-вам, щото ще стане дълго, пък и съм го направил вече, тия, които си интересуват, могат да се зачетат в книгите ми на тази тема. Има ги и в хартиен формат, и в елект-ронен, и онлайн, всякак ги има и са предос-тавени за свободно ползване на интересу-ващото се човечество. да минем нататък: • използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на ут-върдените от МОН учебници;

Тия мои "разработки" са учебните помагала, които аз съм написал и издал, те са по всички изучавани в гимназиите фило-софски предмети, някои от тях имат по доста издания. Тук историята на отношени-ето на въпросната администраторка с пое-тични наклонности е безкрайно интересно да бъде представено, но ми се налага да бъда кратък. Първо, това, че аз имам свои помагала, явно й е било крайно неприятно, аз имам, пък тя няма, нали знаете колко са суетни дамите? В един момент тази дама набра кураж и започна да ми заповядва да не ползвам своите помагала, щот не били "официално одобрени" от Министерството (имам и одобрени, но това на нея не й пука, както и да е, тя поетично, сиреч, всецяло, обича и властта – подобно на армейските фелдфебели!). Представяте ли си, на учи-теля, който е положил труд да поднесе на своите ученици "матр`ьяла" по най-разбира-ем, човечен и пр. начин, да се опиташ да му забраниш да ползва помагалата или учеб-ниците си! Трябвало било да ползвам "офи-циалните учебници", за които вече и само Министерство призна, че са негодни за упот-реба, неясни, неразбираеми и пр. Смешна работа! Аз пък съм чешит, в един момент направих следното: давам списък с всякакви учебници по съответния предмет, има таки-ва бол, и рекох всеки ученик сам да си из-бере и да реши по кой учебник да учи, да учи по този, който най-много му харесва. Този списък го сложих и в т.н. "разпределе-ние на часовете", документ, която бюрокра-тите изискват, та да могат да контролират какво правят учителите в часовете. Дирек-торката с поетична душа каза, че не могло така учениците сами да избират, вместо тях трябвало да избира учителят. Един учебник за всички, всички от един учебник да четат, в унификацията било спасението на нация-та. Аз не приех тази теория. Обясних, че това все пак е философия, има свобода на мисълта, ний, хората, сме различни, имаме

42 различни интереси, потребности и пр. Не та не, един трябвало да бъде учебникът. Ме-сеци наред директорката отказваше да парафира моето разпределение само зара-ди този пункт. Накрая се пречупи и подписа. Там сега пише, че учениците сами могат да избират помагалата, от които учат. Тя го е одобрила. Подписала се е. А пък да докаже, че моите специално помагала, ония, на които аз съм автор, би били следвали "логи-ката и изискванията" на утвърдените от МОН учебници, тук искам да информирам нашата административна поетеса, че по философия тъкмо всеки от от утвърдените от МОН учебници си има своя оригинална "логика", тъй че тук няма някакви "единни държавни изисквания"; който си мисли, че има и че може да има, да има много здраве от мен, с това той само показва, че хептен не знае що е това философия. поезия може да знае що е, но философията не нещо по-различно. Да си гледа поезията тогава и да има добрината да не се изказва за филосо-фията. Администраторите у нас са си втъл-пили, че от всичко били разбирали; това е една безпочвена претенция. Толкоз. Обе-щах да съм кратък. Иначе цяло есе мога да напиша по тази тема. Аз обаче добре че съм написал книги по тия въпроси, там който иска, да иде да чете повече. Та да разбере нещата съвсем изчерпателно. Интересни са. Всичко във философията е интересно и спорно. Това за сведение на поетеси с административни наклонности и на адми-нистратори с поетични наклонности го каз-вам. На "аргумента", който тук ще ми кажат, именно "И ний някога сме учили филосо-фия, и ний от философия разбираме!", ще отвърна: това, което сте учили някога, е било марксизъм-ленинизъм, то е нещо антифилософско, то е анти-философия, то няма нищо общо с философията. То е смъртта на философията. Да оставим мър-тъвците да погребват своите мъртви. Да минем на следващия параграф от въпрос-ната заповед за уволнение: • като по този начин създава объркване и неяснота у децата;

Значи с ползването на различни помагала и учебници, с възможността уче-ниците сами да решават и да избират от кой учебник да учат аз, виждате, съм бил съз-давал "объркване и неяснота" у "децата" (то "децата" в нашето училище са доста отрас-нали, те са юноши, но карай). Ами че това да има неяснота е прекрасно, госпожо пое-тесо! Та нали затова учим: неясното да го проясняваме, то нещата ако са си по начало ясни (както пише в единствения официален учебник), то тогава всичко отива по дяволи-те, тогава всички се обезсмисля; а като се върви от усещането за неяснота и то посте-пенно се надмогва от учениците, тогава има напредък, то така стават тия неща в човеш-кото познание, а не както Вие си го предста-

вяте. Изначално ясното и неоспоримото е безинтересно, вълнуващо е точно неясното, което трябва тепърва да се проясни и над-могне, и то от самите ученици. Просто ми е неудобно да обяснявам такива елементарни неща на човек, който се смята за педагог. Или е бил учител. Или е учител. Ако учени-ците никога не са знаели що е неяснота, ако не са я преживели, ако не са се обърквали, ако не са почвали да търсят и да се стремят към яснотата, но постигана от тях самите, то тогава нищо няма смисъл, тогава всичко именно отива по дяволите. И тогава идва добре познатата ви убийствена скука, от която изнемогват учениците в нашите учи-лища. Нетърпима скука, щото всичко на учениците им се дава наготово - и съвсем ясно, предъвкано, готово за поглъщане, сякаш "децата" ни са беззъби старци. Ох, защо ли се занимавам да обяснявам това, като всичко би следвало да се знае от все-ки! И особено пък от учителите, пък макар и да са с тъй поетични души. • учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се конс-татира в часовете, в които са преподава-ли други учители-заместници;

Тук нещата са още по-сюблимни. Когато аз съм отсъствал, директорката обикновено нареждаше да ме замести който и да е, да има там някой, да не скучаят "децата". И идваха да ме заместват всякак-ви учителки, примерно исторички, даже, подочух, веднъж и математичка ме била замествала в час по философия! Е, тия наперени дами могат, разбира се, да препо-дават всичко, колко му е. Преписват си оттук-оттам една и друга дефиниция, съ-държаща "пълната и единствена най-правилна истина" и я продиктуват на учени-ците. Учениците си я записват, важното е да убием времето, след това требва да я реци-тират тая "велика мисъл". Те тия неща са ги отработили, те на това са натренирани, рецитират като папагалчета, и всички са доволни. А най-доволна е директрисата с поетична душа. Влиза после в мой клас, взема тетрадките, вижда "какви превъзход-ни мисли са научили учениците когато тоя злодей Грънчаров, дето ги тормози да мис-лят е отсъствал, и прави мъдрото "умозак-лючение", което ви цитирах, което намирам в така прочувствената заповед за моето уволнение, ето това: "учениците не възпри-емат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници". Виждате колко "неоспоримо" е доказано туй твърдение, няма що. Аз като разбрах че ме заместват неправоспособни учители от други специалности, и то в часо-вете по философия, възразих в нарочна жалба до Инспектората, тогава директорка-та мигновено, като прочете в блога, намери някаква уж правоспособна другарка, която

да ме замества. Тази другарка е същата, дето написа отгоре-до долу само шестици, учениците приеха това с овации, предпола-гам, джаста-праста, карай да върви, в това училище явно може всичко! Фурор! Да жи-вей "правилната философия"! Уррааа! • незаинтересованост на същия към проб-лематиката на учебния процес;

Това "същия" требе да съм аз. Аз съм бил незаинтересован. От какво ли съм толкова незаинтересован? От контекста се подразбира: от философията явно не съм заинтересован. Да приемеш, че човек, който цял живот се е занимавал с нещо, е незаин-тересован от това нещо, простете, едно куриозно изказване (да употребя една по-мека дума). То е едно смехотворно изказва-не. Явно тия силни чувства, дето са владее-ли поетичното сърце на въпросната адми-нистраторка, тук са взели пълно надмощие. Та не се усеща какво пише. Излагация пъл-на, факт! • прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата;

Това, че има "ясна граница" в под-ходите, е чудесно, то само показва, че моя милост не е типов преподавател; то къде, прочее, е написано, че преподавателите у нас трябва непременно да се все "типови"? Че има граници между подходите на раз-личните преподаватели е чудесно, значи всичките са все оригинално мислещи хора, какво по-хубаво от това, не разбирам аз. Твърдението, че моят специално подход бил "неприемлив за децата" (абе тия деца са доста пораснали бе, да не ги обиждаме като ги наричаме деца!) да го отнесем към категорията на необоснованите и по причи-на на това - на смехотворните. Да го отне-сем към категорията на страстните твърде-ния на нашата поетеса-администраторка, да го отнесем към твърденията, дължащи се на нейната тъй експресивна душа. Или страст-на душа, то експресиите са чувства, но и страсти. Интересно е обаче да запитам само това: а как установи това че моят подход е толкова "неподходящ"? Прочее, няма подход, който да е подходящ за всич-ки, по причина на това, че всички ние, в това число и учениците, сме човеци, сме индиви-ди, сме личности, сме различни. Затова за някои ученици моят подход може да е при-емлив, за други - да не е, но къде и как е констатирана тази евентуална и хипотетич-на "100%-ва непримливост"? В директорска-та поетична фантазия, как къде? това, раз-бира се, е едно изцяло голословно и сме-хотворно твърдение. Да вървим нататък: • не се постига усвояване на учебния ма-териал и резултати на такова ниво, как-

43 вото е в класовете на другите препода-ватели;

Тук с въпроси мога да отговоря. Как се установи това? Или то е само субек-тивно впечатление? В училището, прочее, няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение. Другата преподавателка (преподава пред-мета "Свят и личност" е пенсионерка, е приближена на директорката, при това е историчка – тя ли има по-високи резултати от мен? сигурна ли сте? Искате ли да нап-равим с нея едно открито състезание по това кой по-добре може да преподава този предмет? И кое именно е "по-високо" в резултатите – по-високи оценки ли е писа-ла? Е, аз не пиша надути оценки, пиша кой колкото си е изкарал, но ето, сега пък се оказа, след моето уволнение, че заместила-та ме преподавателка е писала на класове-те, които аз съм ги подготвял месеци наред, шестици отгоре до долу! Виждате, че факти опровергават тезата на така усърдната директорка че резултатите в моите класове били по-ниски от резултатите в класовете на другите преподаватели. Ако в моите класове учениците се показали резултати, оценени от независим преподавател с шес-тици отгоре до долу, то в драгите класове, предполагам, учениците са показали резул-тати, оценени с... 7-ци отгоре до долу, това ли твърди нашата поетична администратор-ка? Требе да се мисли когато се твърди нещо, аз за това ще продължавам да насто-явам, колкото и да е неприятно за някои. • "лицето Ангел Грънчаров" не притежава умения и активност за да може дискусия-та в неговите часове да придобие фило-софски характер;

Тук освен да се усмихна какво дру-го да направя? Смешна работа! Отбележете обаче, поетичната администраторка ме нарича "лице", сякаш съм нещо като подсъ-дим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров"! Апропо, а какъв характер има дискусията в моите часове като "ну придобива философски характер"? "Нефилософски" ли характер има дискусията в моите часове по филосо-фия? Как се установи и как се отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на една особа с поетична душа, която много-много не отбира от това що е философия? Спирам дотук, че просто е смешно да се обсъждат толкова смешни твърдения. • г-н Грънчаров е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често търси по време на час съдействие от ръководството, от педагогическия съ-ветник и от класните ръководители;

Забележете: пак станах и бях про-изведен, кой знае защо, в звание "господин"! Това за "справането" с прояви на лоша дисциплина го представих вече по-горе, на съответното място. Там изясних, че с оглед да разбера какви са реакциите на различни-те фактори и да отработим взаимодействи-ето между тях с оглед решаването на теж-ките проблеми по дисциплината, аз съм писал много доклади, изисквал съм намеса на отговорните фактори, проучвал съм как се държат те, описвал съм изцяло неадек-ватните им реакции в подобаващи доклади до още по-отговорните висшестоящи инсти-туции, сиреч, съм правил всичко това с оглед да помогна да се реши проблема, а не защото не съм бил можел да се спрява с тия прояви на лоша дисциплина. Разбира се, длъжен съм да посоча, че твърденията "много често" и "по време на час" са невер-ни или лъжливи твърдения, аз съдействие съм търсил след час, и то обикновено в писмен вид. Още едно нещо да отбележа: за това, че ситуацията с дисциплината в едно училище се влошава постоянно пълна-та отговорност носи училищното ръководст-во, а не... "лицето Грънчаров". Точка. Да минаваме нататък: • често повишава тон на учениците;

Често? Я помисли малко повечко? Как обаче го разбра? Или си го изфантази-ра? Аз съм много спокоен човек и истината е, че много рядко повишавам тон. Повиша-вам тон в най-редки случаи. Прочее, с какъв тон ще говоря е мой избор. Тъпичко е да се пишат подобни "констатации" кой с какъв тон говори, и то в такива най-официални документи, предназначени при това за бъл-гарския съд. • отправя нападки към тях;

Пълни глупости. Смехории. Изоб-ретени от нечия по-поетична фантазия. Интересно ми е как ще аргументира поете-сата-администраторка това свое твърдение пред съда, ето това ми е най-интересно. • не допуска мнение, различно от негово-то;

Да се посмеем още. Сега ни е пад-нало. Нека да си излее експресивните чувс-тва нашата поетична директорка. Явно много й е накипяло, човешко е, разбираемо е. Аз толкова доклади и жалби написах, а тя мълчеше, горката! И трупаше сподавени емоции. Сега си ги излива. Дошъл е нейният час най-сетне, нека да имаме добрината да й дадем възможността да излее всецяло душата си. Нека да бъдем човечни. • кара учениците да се чувстват незнае-щи, неразбиращи като ги подценява;

Смях в залата. Овации. Не ми се пише повече, щото емоции да се обясня-ват е от приоритета на поетите. Аз не съм поет. Нека поетите да говорят несмущава-ни! Да живей поезията! Нейната творческа мощ е недостижима! Тя е способна всичко да одухотвори и превъплъти! Апропо, ако въпросната поетеса-администраторка поне малко разбираше от философия, щеше да знае, че това, че учениците в моите часове се били чувствали незнаещи и неразбира-щи, е чудесно! Така те имат импулс да почнат да търсят знание и разбиране, отго-варящо на техните нужди. Сократ неслучай-но е повтарял "Аз знам, че нищо не знам", така и трябва да бъде в сферата на фило-софията. Който си е втълпил, че си знае, той с философия няма как да се занимава. Тъй че ето, нашта поетеса ми признава едно огромно постижение: довел съм уче-ниците си в състоянието на сократовото "учено незнание". Това е по-съществената част от философското познание. Другото вече е лесно. Мерси за комплимента, драга поетична госпожо директор!

Ох, пак се изморих! Позволявате ли ми малка почивка? Ний минахме голяма част от тази епохално-грандиозна заповед за уволнение. Остават още някои чудесни "обяснения", които нашта героиня дава, но няма сили сега да пиша повече. Тия дни ще продължа. Хубав ден! Забележка: Ето оставащото от анализира-ния литературен матр`ьял, да стои тук да не изпуснем нещо: - Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него. (И т.н., вижте го по-горе, където е публи-куван същият документ в неговата ця-лост, тук за да пестим място няма да го публикуваме отново.)

ЧОВЕК ТРЯБВА БЪДЕ ВЕРЕН НА СЪД-БАТА СИ И ДА НЕ РОПТАЕ МНОГО-МНОГО СРЕЩУ НЕЯ


В едно свое писмо от снощи адво-

катът ми, с когото много се разбираме, на шега се е обърнал към мен ето как, писал е: "До Помощник-адвоката Ангел Грънчаров". И пише също, че се шегува, явно го е нап-равил по причина на това, че аз много се изказвам по всяко негово предложение. Ние с него сега доизкусуряваме всичко в искова-та молба, с която ще заведа тия дни съдеб-

44 ното дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която на 19 май т.г. ме уволни от работа с интересния мотив "не става за нищо", "пълен некадърник", "абсолютно неспособен да бъде учител" и пр., и то при положение, че вече съм бил учител цели 31 години! Между другото, сега ми хрумва нещо, няма да го оставя без внимание: с тази своя заповед тя явно иска да "докаже", че целият ми живот е нещо като "пълна природна аномалия" или дори нещо като "вселенска трагедия", да, как няма да не е такова нещо след като цял живот, излиза, вече съм се занимавал с нещо, за което, видите ли, съм бил нямал "абсолютно ни-какви" и качества, и навици, и умения, и всичко! По тази тема си заслужава да се пише още, именно как е възможно човек като мен изобщо още да съществува под Слънцето - ако застанем на гледната точка на директорката с тъй ясно изразени... ли-рични или поетични наклонности.

Между другото, сещам се ето в то-зи момент за още нещо, отклоних се, но да го река и него щото иначе ще го забравя, а е интересно: още Платон навремето, като философ, е имал доста строго отношение към поетите, наричал ги е открито... "лъж-ци", най-прочувствени при това лъжци, опасни хора, дето са способни да вселяват в душите на хората опасни и вредни чувст-ва; даже е предвидил, че на тях трябва да им бъде забранено да живеят в неговата "идеална държава", в най-разумно устрое-ната и съвършена държава, в която всичко трябва да е според истината, а пък поетите според него, които много фантазират, сиреч, лъжат, оказва се, са крайно вредни за едно общество, което иска да бъде устроено разумно и мъдро. Това го казвам между другото, като интересен куриоз от духовната история на човечеството, не ме разбирайте криво; но е факт, че между философи и поети е имало някакъв антагонизъм още от платоновите времена, ако не и от по-рано даже. Философите се покланят на истината, а поетите - на лъжата (на разните му там химери, илюзии, суетни чувства и пр.), тази е причината за този неизбежен антагони-зъм. И ето, стана така, че между мен и една администраторка с несъмнени лирично-поетични наклонности (директорката на ПГЕЕ-Пловдив е по образование литератор-ка, филоложка де, не може да си такъв и да нямаш някакви ясно изразени способности

по отношение на поезията, лириката, сан-тименталните романи и пр.) пак, две хиляди и повече години след Платон, възникна такъв ярък антагонизъм, че повече не може да бъде, ето, битката стана безпощадна, стигнахме до съда, а не се знае един ден дали тази войнствена, но поетична адми-нистраторка няма да ми обяви и... смърто-носен дуел! Както и да е, факт е, че между поетите, живеещи в един особен свят, и философите, които настояват, че не бива да се фърчи чак толкова в небесата, а трябва да държим сметка за реалното, има някакво извечно онтологично неразбиране и несъв-местимост.

Както и да е, отклоних се здравата, а мисълта ми беше съвършено друга: като ме нарече "свой помощник-адвокат" моят адвокат ми даде повод да му разкажа нещо, за което съм писал, да му разкажа една отдавнашна история от времената, в които аз съм решавал какъв да бъда, какво да работя и пр. Ето, тогава, оказва се, съм решил да стана философ, за което сега директорката с такива лирично-поетични наклонности обяви съвсем публично, че по нейна преценка "изобщо не ставам", въпре-ки че, кой знае защо, вече съм бил и, да се надяваме, още съм не друго, а тъкмо... философ (и учител по философия); но, оказва се, аз навремето съм изпитвал голе-ми драматични съмнения какъв да бъда в своето бъдеще, та ето какво написах в тази връзка на адвоката си тази сутрин:

Шегата ти за помощник-адвоката ми хареса. :-) Аз, между другото, още като размишлявах навремето какво "вишо" да уча, именно когато съм бил на 18 години, веднага след завършването на гимназия, спомням си, че тогава много се колебаех между ето тия две неща: философията и правото. (И история, но история значително по-малко: историята, подобно на филосо-фията, също държи на истината, а не на фантасмагориите като поезията! Това го добавям сега, няма го в писмото до адвока-та ми.) Още тогава ми се и искало да се

посветя на правото. Писах в желанията си и право и стана така, че като отидох след изпитите на т.н. "Стена на плача" да прове-ря дали съм се класирал някъде, понеже съм песимист, тръгнах да разглеждам таб-лата от "Стената на плача" отзад-напред. По едно време стигнах до списъка на прие-тите в специалността "Право" и си видях името (!), понеже балът ми беше доста висок (заради пълното отличие в диплома-та, пък и отлична оценка бях изкарал на основния конкурсно-приемен изпит по исто-рия). Успокоих се, значи поне второто ми желание се беше изпълнило. Продължих да вървя напред (понеже философията тогава беше част от държавната идеология, от маркс-ленинизма, но тя беше най-отпред, на най-предно място във всички списъци!), накрая стигнах до списъка с приетите по философия. Погледнах отзад-напред, гле-дах, че баловете на приетите по-отдолу са значително по-ниски от моя, накрая се ока-за, че моят бал е най-висок и аз съм първи в списъка! Да, аз бях класиран на най-първо място в списъка на приетите студенти, тогава философия се учеше само в СУ, нямаше я в другите университети, а в СУ от т.н. "донаборници" тогава приеха само... 7 човека, сред които аз бях първи по успех! ("Донаборници" значи, да обясня за млади-те, че те приемат за студент, но отиваш... войник, стоиш две години в служба на пар-тията и родината, а пък едва после ставаш студент, тъй ставаха нещата в ерата на комунизма! Ясно е, че и тази прибавка също я няма в писмото ми до моя адвокат, турих я сега, за по-младите читатели на блога.)

Признавам си, страшно много се зарадвах, философията я бях писал (но с големи душевни терзания) като първо мое желание, но понеже съм си особняк, в след-ващия момент пък съжалих за... правото! И пак изпаднах в раздвоение и имам спомен че доста се чудих кое да запиша след като бях приет и по философия и по право (и по история даже бях приет, като трето мое желание); колебах се, както обикновено става при мен, до последния момент. И също, както винаги става при мен, избрах... по-лошия вариант: записах философия! Сега не знам де, на моменти не съжалявам, че съм станал философ, в други моменти имам чувството, че там ми е истинското призвание, един вид чувствам, че съдбата ми е била да бъда философ; но ето, сега, в светлината на това, което твърди за мен тъй проницателната (може би) директорка-лиричка и поетеса, ме овладяват, призна-вам си, големи съмнения: а дали нямаше да е по-добре да бях станал правист, сиреч адвокат (или съдия, прокурор и пр.)?!

Е, не знам какво е щяло да стане с мен ако бях записал право, може би сега щях да бъда "адвокатска звезда", не по-малка от "звездата Марковски", а пък нищо чудно и вече да бях в гроба де, примерно, мутрите да ме бяха ликвидирали вече; не

45 знам каква съдба щях да имам ако бях станал правист. Но е факт, че съм го искал това още в юношеските ми години. Тия неща около правото, борбата за справедли-вост и пр. явно не са ми били безразлични още тогава. Тъй че, прощавай, "колега", че на моменти ти се меся, без да има нужната квалификация. Уж да помогна, а може би преча и развалям.

Но то пък ето, на залеза на живота ми стана така, че съдбата явно се е трогна-ла от моите някогашни големи желания да се занимавам с право и ето, на старини ми уреди нещата така, че да довърша живота си, обикаляйки от съдилище в съдилище. Тъй че човек винаги трябва да е благодарен на съдбата си, тя ще се погрижи в живота му да има от всичко - и за нищо да не съжа-лява прекалено.

Хубав ден! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Та това написах на адвоката си та-зи сутрин, донесох го и до ваше сведение. Хубав ден желая и вам! Не съжалявайте за нищо, което сте направили в живота си, щом сте го поискали истински, сиреч силно, значи е трябвало да стане. Нашите желания са свети. Е, стига да не са капризни де, който има прекалено капризни и суетни желания, съдбата, предполагам, му дава по-поетична душа и той става... поет! Човек трябва бъде верен на съдбата си и да не роптае много-много срещу нея. Както и да е: бъдете здрави! До нови срещи!

"ДА ЖИВЕЙ ПОЕЗИЯТА!" – ДА ВЪЗКЛИК-НЕМ НАКРАЯ И НИЙ, ДЕТО, НАПЪЛНО ИЗТОЩЕНИ, СЕ ДОВЛЯКОХМЕ, СЪВСЕМ БЕЗДИХАННИ, ДО СПАСИТЕЛНИЯ БРЯГ!


Майко мила, моите теглила са веч непоносими: ставам тази сутрин и се сещам, че още не съм си завършил феноменоло-гично-херменевтичния анализ на епохално-грандиозната заповед-за-уволнение-и-литературен-шедьовър, написан от дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив, директорка, имаща несъмнени поетични наклонности, именно г-жа Ст.Анастасова! Да, не съм си завършил този анализ и май няма надежда да го завърша скоро, а ето, че всеки ден пиша по него, вчера също писах: виж Нова серия от моите херменевтични изслед-вания върху един грандиозен паметник-

шедьовър на административната лирика. Днес дали да не си поотпочина от този сизифов труд, а, какво ще кажете? Хич не ми се пише още, признавам си, не съм някакъв садисто-мазохист, хем себе си да мъча, хем и вас, моите предани читатели. Но се налага да се довърши започнатото, аз съм човек на дълга, ето, май ще попиша и днес, стараейки се обаче да бъда пределно кратък. Ще вметвам само по-две или най-много три изречения коментар към всяка гениална фраза на въпросната администра-тивна поетеса, та белким свърша по-скоро (някой ден). Ох, да почвам, няма какво повече да се мотая или да се мая; ето, продължавам, и моята хич не е лесна – вместо да си пиша по някакви превъзходни философски теми, се занимавам с... пълни глупости; карай, такава явно ми е била съдбата:

И така, стигнахме до "обясненията" на г-жа поетесата с административна съдба, тя, след като описа какъв невъзможен нека-дърник съм – такъв, че абсолютно нищичко не мога, оказва се, само дето е забравила да пише дали пък дори не умея да си връз-вам и връзките на обущата! – в един момент вероятно е почнала да чувства, че се е поувлякла, поради което й се е наложило да донесе вода от поне десетина дерета, та белким тръгне да скърца тъй и тъй съоръ-жената... ветрена мелница; ето първата кофа от тази домъкната от първото дере вода: - Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е е, бел моя, А.Г., поетесата се е объркала малко в писането!) израз на: недостатъч-на мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава ат-мосфера на диалогичност и конструктив-но общуване, на толерантност и отзив-чивост, на умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него.

Леле, как ги е накъдрила пък тия приказки, няма що, нищо чудно да ги е пре-писала от някой важен административен справочник за директори! Значи аз, първо, нямам "мотивация за работа" и то тъкмо в среда, която изисквала "учителят да проя-вява респект спрямо своите ученици", то изобщо, тук възниква логичният въпрос, а има ли изобщо среда, в която се пък изиск-ва учителят да не проявява такъв респект?! На мен ми се чини, че човек във всяка среда би следвало да се отнася с респект не само към учениците, но и към всички човешки същества, с които влиза в общение, пък дори и да е... директор, който, представете си, би следвало да се отнася с известен респект и към... "подчинените си учители", в това число и към... "оня там Грънчаров". Виждате каква богата на нюанси мисъл има въпросната администраторка, за която

отчетох, че има също така и несъмнени лирико-поетични наклонности. По тази логика има среди, в които трябва да се отнасяме един към друг с респект, но има среди, в които не трябва да се отнасяме към околните с респект, да има много здраве от мен, аз пък твърдя, че навсякъде, безотно-сително към средата, човек трябва винаги да се отнася с респект към всяко човешко същество! И щом така смятам, и не само тук го пиша, но и винаги така съм се отнасял към хората (виждате как респектиращо се отнасям и към своята мъчителка и инквизи-торка, именно поетичната директорка!), то оттук, логично погледнато, понеже аз не правя разлика в средите, то явно съм се отнасял с респект към своите ученици – именно щото съм дълбоко убеден, че всяко човешко същество заслужава такова отно-шение. И на това нещо ме е научила тъкмо философията, на която аз винаги съм бил верен. След това поетичната директорка твърди, че "онази същата особена среда" изисквала човек "да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване", аз пък смятам, че винаги човек следва да е диалогичен и конструктивен, без значение каква е средата и, воден от това свое убеж-дение, съм бил точно такъв, аз съм много диалогичен и конструктивен човек, и това ще го потвърдят всички, които ме познават, неслучайно съм станал и философ, то е тъкмо заради тази моята прословута диало-гичност и конструктивност, виждате даже и като пиша този документ колко ярка диало-гичност и конструктивност проявявам, дума по дума анализирам становището и вижда-нето на уважаемата поетична директорка, което не е израз на нещо друго, а именно е израз на въпросната "диалогичност и конст-руктивно общуване".

Аз просто съм си такъв, диалоги-чен съм, друг въпрос е, че като се срещна някъде с отчайващо недиалогични и неконс-труктивни индивиди като тай любезната директорка с поетични наклонности, аз тогава, дето се казва, "удрям на камък", ала, както забелязвате, пак не се отчайвам и продължавам да се мъча да очаровам въп-росната отчайващо недиалогична... другар-ка, ето, виждате, как на практика, на дело, в този момент доказах своята диалогичност и конструктивност, а това, че г-жа директорка-та с поетични наклонности не ме възприема за такъв, то е съвсем естествено: в очите на отчайващо недиалогични и неконструктивни особи като нея човек с така ясно проявени диалогични и конструктивни качества като моя милост няма начин да бъде възприеман иначе, освен както тя ме е възприела, сфа-щате ли сега как наистина стоят нещата - и как не могат иначе да стоят. И какво излиза, че тя е описала и представила в този свой документ нещата тъкмо наопаки на истинс-кото, на реалното положение? Явно същото може да се каже и за останалите качества, които тя ми отрича, а именно "толерантност

46 и отзивчивост" и също "умения да предотв-ратява конфликти между учениците и сами-ят него". Ний, диалогичните и изпитващите респект към другата личност хора сме таки-ва, сме и толерантни, тия неща са дълбоко свързани и произтичат едно от друго, а пък що се отнася "уменията за предотвратяване на конфликти", ний изобщо до конфликти и не стигаме никога, стига, разбира се, да не се намери някоя усърдна директорка с поетични наклонности, която, за да осъщес-тви жаждата си за мъст, да не организира някои друг "спонтанен конфликт", с оглед да си докаже напълно несъстоятелната теза, а именно, че ни били, видите ли, "изцяло липсвали" гореизброените умения. Леле, колко дълго стана и това обяснение?! - е, стана, ама вече като е станало, няма да го променяме, ами ще вървим нататък. И нашата поетична писателка, подобна на "баба, която едно си знае, едно си баба и бае", пак, за всеки случай, повтаря, с оглед даскалското правило, че повторението е същинска... "майка на знанието"; та ето какво пак повтаря:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд; • тези навици са организираност, съсре-доточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал, • индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия, • а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики

Апропо, похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбирае-ми", друго е разбираемото, това изречение е съвсем несмислено! Но това е най-малък кусур на горното изречение-съждение. Виж-дате тук поетичната директорка просто повтаря тия неща, което си знае и помни от педвуза, който някога е учила – и които влизат в тъй "съвременния" инструментари-ум на всяка една средностатистическа и недотам оригинално мислеща народна даскалица. Тия неща да се кажат в смисъл на "липса на навици" и то по отношение на човек, който 30 години точно това е правил,

е пълен абсурд, ако не можеше този човек тия неща да ги прави след 30 години опит, той изобщо нямаше да има този 30 години опит, а щеше да се е отказал от учителства-нето още на втората година. Тъй че, вижда-те, лириката и поезията, които по начало са склонни да възприемат желаното за дейст-вително и да им подменят местата, тук не помагат изобщо, тук се иска известна логи-ка, иска се известно умение и усърдие в мисленето. Ако ученик ми направи едно толкова объркано "умозаключение", обърка-но от всяка една гледна точка, и предпос-тавките му се неверни, и извода, и всичко, пък и логическите правила ги е объркал, та на такъв ученик ще му се наложи да му пиша с чиста съвест двойка по логика, щото ний, философите, сме толкова долни хора, че ето, и логика преподаваме, и при това някои от нас са написали и учебно помагало по логика; моето специално се казва ИЗ-КУСТВОТО НА МИСЪЛТА и има вече две издания. Да обясня нещо за по-трудно схватливите: не може учител с 30-годишен опит да няма най-основни, базисни и при това най-елементарни навици, свързани с упражняването на професията му. На моите години тия навици вече са ни станали нещо като "втора природа", тия навици са така автоматизирани, че просто не такъв човек по никакъв начин не можеш да му ги отне-меш, щото те съвпадат с него самия. Е, ако си поетичен фантазьор, можеш да опиташ да си помислиш, че такъв човек "няма таки-ва навици" и то дори и развити в най-малка степен, но това нещо принадлежи вече към сферата на чистата поетична фантазия, то е, така да се рече, "лирическо отклонение", което служи само за разтуха на душата. Затова ний тук само ще се усмихнем сниз-ходително и ще продължим нататък:

Да, ама ето, прекалената отдаде-ност на поезията не прощава явно никому, Платон, както винаги, е прав, като е предла-гал поетите да ги изгоним от идеалната държава; вижте сега как лирично настрое-ната администраторка ми отрича и цял един куп "опитности", като по този начин, дето се казва, сама "влиза директно в устата на ламята": • не успява в достатъчна степен да моти-вира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях (неслучайно е казано, че "Повторението е майка на знанието!", по тази логика явно излиза, че... латерните са най-добрите даскалици; бел.моя, А.Г.) • да контролира добро темпо на работа (!), • както и да създаде условия за разгръща-не на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Аз тук ще се въздържа от комен-тар, щото е излишен. Само ще вметна, че

това нещо за "творческия потенциал" е изцяло и органично чуждо на педагогическа-та система, в която така свято вярва нашата поетична директорка, тъй че тя просто няма морално право да употребява тия думи в дадения контекст, щото са израз на пълно лицемерие, израз са на неприкрит фалш. Също така само ще вметна, че едно нещо са опитностите (уменията) и качествата, качествата на нещо психично или личност-но, което човек или го има, или го няма, а опитностите и уменията са нещо, което е израсло на почвата на съответните качест-ва. Тия неща не бива да се бъркат по толко-ва груб начин, това е непростимо за една учителка, която трябва да възпитава учени-ците в мислене, пък дори и тази учителка вече да е станала, заради несъмнените си поетични заложби, директорка на професи-онална гимназия. Свидетелство за пълната смислова какофония в анализирания поети-чен шедьовър е това, че авторката извед-нъж, противно на всякаква логика, пак мина-ва сега към някакви... "качества":

Горните КАЧЕСТВА са необходими за: Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига; Второ: За създаване и поддържане в про-цеса на работа среда, атмосфера и дис-циплина, които благоприятстват и сти-мулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструк-тивно общуване и сътрудничество, (из-лишната запетайка е сложена от дирек-торката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

Пак повторението е майка на зна-нието, безспорно, пак си повтаря, за по-сигурно, всичко, което като рефрен, звучи от началото на песента; аз затова смятам, че поезията в случая не е много подходящ прийом, след като в случая се иска по-скоро мислене, а не чак такава силна... "експре-сивност". Но както и да е, всеки прави което може; тук явно е валидно знаменитото пра-вило, което било увесено на стените в кръчмите на т.н. див Запад навремето, а именно правилото: "Моля, не стреляйте по музиканта, той толкова си може!". Та затова

47 аз спирам с всякаква възможна стрелба и минавам нататък, където, за до потвърди впечатлението за пълна смислово-логическа обърканост, изведнъж г-жа пое-тичната лиричка и администраторка изтърс-ва ето какво, санким, изплюва камъчето, което е било в устата й по време на цялата досегашна абракадабра: - Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез: • използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва. • ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работа-та/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет – етика и право, философия, свят и лич-ност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визи-раните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грън-чаров е запознат (кога обаче бях запоз-нат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!). • В следствие (не се ли пише: "вследст-вие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуа-ции (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие. ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (пак качества, нали говорехме за умения?!) на г-н Грънчаров доведоха до • системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа • и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава • и техните родители, видно от:

Изброява куп свои собствени съ-чинения и организирани от самата нея "ак-тивни мероприятия", все документи, нами-ращи се в папка с наименование "КОМП-РОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро! Тия всичките компромати са групирани в нашия лирико-поетичен шедьовър ето в тия три раздела: - Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати - Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

Тия съчинения на директорката – тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки

"И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са оба-че същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литератур-ния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката! - Жалби - 9 броя компромати

Това са най-секретно критите "до-кументи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-пър-ва-приятелка-на-директорката К. Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани ся-каш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жал-би", неслучайно са крити от мен така стара-телно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което под-тикна някои наблюдатели да допуснат въз-можността, че в компроматната война сре-щу мен, водена от три години от директор-ката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически ана-лизатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзи-онизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното: ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТ-НОШЕНИЕ на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Ох, аз пък стигнах до край на испо-линския си, направо сизифов труд – човек не знае как да се изразя вече. Много съм радостен, че стигнах до края, то си ми личи – и понеже съм изморен, ви оставям на мислите ви: бъдете здрави! Никакви комен-тари от моя страна повече не са нужни, то всичко е видно с просто око: цялата онази

поетична парлама по-горе, всичките ония изсмукани от пръстите лирично-експресивни "обвинения", многоучени, но за сметка на това и изцяло сантиментални "заключения", цялата онази несъмнена субективно-образна и патетична и при това "многосло-еста" (в логичния сисъл) експресивност, която на моменти, ако беше звукова или гласова, щеше да премине във фалцет или във фалшиво пеене – слава Богу че нашата тъй поетична душа нямаше музикален та-лант, иначе щеше да напише, предполагам, цяла една опера вместо този все пак така зашеметяващ словесен опус! - та значи всичката тази изтънчена лирика и оперетна драматургия, на която въпреки всичко мо-жахме да се насладим, има несъмнени художествени качества, ала, за жалост, няма особени логически, да не говорим за правен или пък дори за педагогически сми-съл; всичко е дето се казва, едно "напълно свободно съчинение", което, убеден съм, ще предизвика несъмнения интерес на съдиите тъкмо поради очебийната си липса на логи-ка, сиреч, на смисъл – и на мисъл. Убеден съм, че поне съдиите ще се впечатлят сил-но от подобен тип почти... еротична поезия, е, вярно, възслаба, но все пак поезия; ще се впечатлят, щото, по моето възприятие, хора с така поетични души рядко се изправят пред тях, рядко и пишат такива литературни шедьоври. (Истински лиричните хора по начало не стават директори на прогимназии и гимназии, чини ми се!) И тъй, да живей поезията – да възкликнем накрая и ний, дето, напълно изтощени, се довлякохме, съвсем бездиханни, до спасителния бряг! Приятен уикенд ви желая! Прощавайте ако има нещо!

Госпожа поетичната директорка също да прощава, ний, вижда се, почетохме лириката й, даже й признаваме заслугите, даже се покланяме пред оригиналния й талант! И цвете ще й поднесем ако устрои поетично четене на своя шедьовър някой ден; а ако пък се изнамери композитор, който и музика да съчини към творението й, тогава, убеден съм, несъмнено можем да завоюваме някоя престижна награда на музикалните класации. Щото лирика и музи-ка са така близки, че са неразграничими на моменти. Но това е отделна тема. Да не се отплесвам сега по нея, че ще стане множ-ко...

Благодарим Ви за наслаждението, славна поетесо! Поклон пред таланта Ви! Благодарим още веднъж, ама немаше нуж-да, дето се казва, да хабите таланта си за една такава прозаична тема. Но нищо, човек требва да работи и да се ползва от таланти-те си! Успехи Ви желаем!

Поклон още веднъж! И до нови срещи в... съда!

48 ЕТО КАКВО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ВИ КАЖЕ ЧОВЕК КОГАТО СПЕЧЕЛИ... ДЖАКПОТА ОТ ТОТОТО!


:-)

КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДИОТИЗЪМ: В СЕ-ВЕРНА КОРЕЯ ЗАБРАНИЛИ... УСМИВКИ-ТЕ!

В дните, в които Северна Корея отбеляз-ва смъртта на Ким Ир Сен, хората не могат да се усмихват КРАТЪК КОМЕНТАР: на Николай Дренчев, който споделям изцяло:

Гледай другите и мисли за нас – ние също сме така увредени. Също чакаме държавата да обучи децата ни, да ни плаща пенсии, да ни уреди работа, детски, здраве-опазване и т.н.

ДА ПОМИСЛИМ МАЛКО ЗА СМЪРТТА

"Смъртта е невъзможност за по-нататъшна възможност"

Мартин Хайдегер

А ако пък е прелюдия към нова, несрещана по-преди, непозната ни, но пре-

дугаждана и затова напълно вероятна въз-можност – добавям аз?

ОСТАРЕЛИ ПРАКТИКИ И НЕПОДВИЖНА СИСТЕМА, КОЯТО ОБУЧАВА ПО КАЛЪП

... Модернизирането на образованието не може да се случи без освобождаване на методите на преподаване. ... Вместо в тази посока обаче управлява-щите явно са решили да вървят наобратно. Към остарели практики и неподвижна сис-тема, която обучава по калъп. Тази система не познава различията и си затваря очите за новото. Тя не може да отговори на нуж-дите нито на съвременните ученици, нито на техните учители. Из: Един за всички Въвеждането на един учебник по всеки предмет ще доведе до монопол на държа-вата и некачествено образование

ПРЕДСТОИ НИ НОВА СРЕЩА С ЯКОВ ХЕХТ

Обучения с Яков Хехт и негови колеги в София на 13 – 16 юли

Световноизвестният визионер и практик на Демократичното образование ще бъде в София, за да обучава учителите в бъдещето Демократично училище

Еднодневният уъркшоп (13 юли от 9:15 до 18 ч) е насочен към всички хора с интерес към съвременни училищни модели – родители, педагози, психолози, медии, неправителствени организации, държавни и общински институции, работещи в сферата на образованието. По време на този семи-нар гостите ще имат възможност да се запознаят с демократичния процес в учили-ще, с ролята на възрастния като ментор, самоиницираното учене, развитието на

индивидуалните таланти на всяко дете и много други. Яков Хехт ще говори за есен-цията, същността и ценностите, какво е в сърцето на Демократичното образование и ще сподели примери. Във втората част от деня Хехт ще говори за съвременен модел, създаден от тях миналата година, за разши-ряване границите на въображението и т.нар. Colombus learning, как се учи заедно в група и ще опитаме всеки от нас да разшири своите собствени граници.

"НЕКА ДА РАЗЦЪФТЯТ В ГРАДИНАТА НИ ВСЯКАКВИ ЦВЕТЯ!"


Даже комунистът Мао Дзе Дун нак-рая на живота си почнал да повтаря конфу-цианската мъдрост:

"Нека да разцъфтят в градината ни всякакви цветя!"

А у нас даже учители не търпят разнообразието на възгледи и личности – правете си сметката какво означава това!

То е нещо страшно!

ПОЧИНА ГОСПОЖА ВАЛЕРИЯ НОВОД-ВОРСКАЯ: БОГ ДА Я ПРОСТИ, ВЕЧНА ѐ ПАМЕТ!


Умерла Валерия Новодворская

Правозащитница Валерия Новод-ворская скончалась в Москве, утверждает "Лента.ру" со ссылкой на источник в меди-цинских кругах. Позднее информацию о кончине Новодворской, также со ссылкой на источник, передало агентство "Интерфакс". Она писала до последнего времени, 12 июля вышел материал под названием "Конь блед".

49 По данным "Ленты", она умерла от

инфекционно-токсического шока. Ранее 12 июля Новодворская была госпитализирова-на в реанимацию отделения гнойной хирур-гии ГКБ №13. В Москве скончалась Валерия Новод-ворская

Правозащитница Валерия Новод-ворская скончалась в Москве. Об этом «Ленте.ру» рассказал источник в медицинс-ких кругах. По его словам, она умерла от инфекционно-токсического шока.

Ранее 12 июля Новодворская пос-тупила в тяжелом состоянии в реанимацию отделения гнойной хирургии ГКБ № 13. Врачи в течение многих часов боролись за ее жизнь.

Как сообщил ИТАР-ТАСС замести-тель мэра Москвы по вопросам социального развития Леонид Печатников, у Новодворс-кой был ряд хронических заболеваний, одно из которых и дало серьезные осложнения. По его словам, вопрос о времени и месте похорон будут решать ее родственники.

Валерия Новодворская — российс-кий либеральный общественный деятель, независимая журналистка и видеоблогер, основатель партии «Демократический со-юз». Является автором ряда книг.

Новодворская родилась 17 мая 1950 года в городе Барановичи (Белорус-ская ССР). Закончила вечерний факультет иностранных языков Московского областно-го педагогического института имени Крупс-кой.

В 19 лет она организовала под-польную студенческую группу, в которой обсуждалась необходимость свержения коммунистического режима путем воору-женного восстания. В 1969 году была арес-тована по обвинению по 70-й статье Уго-ловного кодекса РСФСР — «антисоветская агитация и пропаганда». С июня 1970 года по февраль 1972 года находилась на лече-нии в спецбольницах с диагнозом «шизоф-рения, параноидальное развитие личности».

В 1977 — 1978 годах предприни-мала попытки создать подпольную полити-ческую партию для борьбы с КПСС. 28 октября 1978 года вошла в число учредите-лей «Свободного межпрофессионального объединения трудящихся» (СМОТ). Все

последующие годы существования этого объединения Новодворская подвергалась преследованиям, ее помещали в психиат-рические больницы, систематически вызывали на допросы по делам членов СМОТ.

В 1978, 1985, 1986 годах ее судили за диссидентскую деятельность. В мае 1988 года Новодворская участвовала в создании «Демократического Союза». Она также была организатором ряда несанкциониро-ванных митингов, за участие в которых с 1987 по 1991 год ее задерживали и арес-товывали 17 раз.

В сентябре 1990 года Новодворс-кая обвинялась в публичном оскорблении чести и достоинства президента СССР и в оскорблении государственного флага. В конце 1992 года Новодворская и часть чле-нов «Демократического союза» создали организацию «Демократический союз Рос-сии». В сентябре 1993 года после указа президента Бориса Ельцина о роспуске ВС РФ была первой, кто поддержал этот указ. Организовывала митинги в поддержку пре-зидента.

Последната публикувана статия на Новодворская: Конь блед (В распространенном толковании всадник апокалипсиса на бледном коне символизи-рует смерть.)

Экс-глава ЮКОСа Михаил Ходор-ковский, освободившийся из заключения в декабре 2013 года, сожалеет, что не успел встретиться с Новодворской.

"Самый прямой и искренний чело-век из всех, кого я знал. Она громко говори-ла то, о чем мы шептали. Она не мирилась с тем, с чем мы смирились. Мы стали назы-вать ее странной. На самом деле странные мы, наше общество, покорно идущее к пропасти. Сил мало драться?

Так хоть не идите своими ногами, кричите, пусть тащат! Может, кто-то тогда успеет спастись. Она сжигала себя, спасая нас. А я даже не увиделся с ней после тюрьмы. И теперь уже никогда. Горько. Вечная ей память!", - говорится в сообще-нии на сайте Ходорковского.

ДАНТЕ ЗА ПЪТЯ И ХОРАТА

КАК СЕ РЕАНИМИРА ЕКЗЕКУТИРАНИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА?

юли 14, 2014

Из: Скандалът между Германия и САЩ ни напомня къде (не) сме ние

Автор: Иво Инджев

… Посткомунистическата пропа-ганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отно-шения на България със западните съюзни-ци, а най-вече със САЩ. Било същото тога-ва и сега…

Това е международното пропаган-дно измерение на основния вътрешен инст-румент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.

Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропей-ците (защитавани десетилетия от амери-канския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родина-та си), е фундаментална ценност и в Евро-па, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.

Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобож-дение“ чрез налагането на съветската оку-пация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освобо-дена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобож-дение“.

Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?

Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската пого-ворка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.

50 КАК ПЪК НЕ СЕ НАСИТИХА ПОНЕ МАЛКО ТИЯ НЕНАСИТНИ ГЪРЛА И ТЪРБУСИ?!


Аз пък не съм съгласен заради спасяването на парите на пропищелия за своите пари Веждю Рашидов държавата да поеме и изплащането на всички останали депозити над 100 000 евро. Нека загубените пари на носителя на почетното звание "Пръв мултак на републиката" да му ги платят приятелите му от "Мултигруп" и от другите бандитски групировки, с които е дружил, пък, ако требе, и Бойко Борисов да се бръкне малко.

Аз обаче не съм съгласен целият български народ (и нашите деца и внуци) да плащаме парите на тия толкова арогантни герои на нашето време! Да са мислили когато са си давали парите на въпросната Корпоративна търговска банка (КТБ).

Нека сега да си платят малко за лакомията – как пък не се наситиха поне малко тия ненаситни гърла и търбуси?!

ЦЕЛИЯТ СВЯТ ОПЛАКВА ЗАГУБАТА НА РУСКАТА "ЖЕЛЯЗНА ЛЕДИ"!


Victoria Stepanova: Всю жизнь го-

ворила правду, правду и только правду! С риском для жизни! Не верю, что ее нельзя было спасти! Высокообразованная! Борец за демократические свободы не для себя, а для общества, пытаясь хоть как-то проти-востоять адской, человеконенавистнической машине, погрязшей в коррупции и лжи! Вечная память!

Eskender Bekmambetov: Хочется верить, что не безжалостная болезнь забрала Ва-лерию Ильиничну, а сам Господь пришел к ней и сказал: "Идем ко мне..." Olena Tikhonenko: Осиротели...

Lyubov Chepurnova: Как дико жаль!!! Как много сволочей возрадовались. Огромная потеря в наших рядах. Elena Mindlina: I do not believe she died her death! The cause of her death does not sound very convincing... Murderers!!!! Yelena Goldenberg: Умерла Валерия Но-водворская... свободной и не уподобившей-ся холуям. Разве не остались ее статьи, ее слова, ее позиция? Память о ней с нами! Myron Makar: Світла пам'ять дорогій мені людині, яку, я нажаль не мав можливості запізнати особисто. Я завжди слідкував за її відео та публікаціями в інтернеті. Валерія була однією з небагатьох Росіянок, до якої я відносився з великою повагою, симпатією і вдячністю. Хай земля буде її пухом а Гос-подь візьме її душу до свого царства небес-ного! Герої не вмирають. George Bogushevsky: Воистину был глас вопиющего в пустыне. Вечная память! Виктор Шендерович: Вот вы не знаете, какая она была красавица в молодости, Лера Новодворская! А я видел ее выпуск-ную студенческую фотографию – в день, когда провожал в эмиграцию Женю Арье (они учились вместе на медицинском).

Те, кто пытками в казанской пси-хушке превратили ее в полу-инвалида, и те, кто промолчал в тряпочку весь репрес-сивный "совок", стали потом новой российс-кой элитой – и совместным образом, до конца ее жизни, иронически проусмехались в ее адрес. В этой общей иронической ус-мешке принимали участие и многие новей-шие демократы из школы real-politik: Лера, ну что c нее взять. Экстремистка! А она, среди всей этой двусмысленной гнили, многие годы оставалась невероятным эта-

лоном чести. И поразительной, герце-новской силы публицистом. А ее неприятие зла было поистине шекспировской силы...

Мы еще просто не в состоянии по-нять кто жил среди нас и кого мы потеряли сегодня.

НАЙ-СЪДБОВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪП-РОС

Един любител на чалгата (живеещ далеч в чужбина, чак в Австралия) ме из-вести за теорията си, че благодарение на нашата родна българска чалга народът ни се бил спасил от надвисналото над нас и тъй злокобно сръбско-гръцко-турско "музи-кално робство".

На мен пък ми се струва, че тъкмо благодарение на чалгата ние попаднахме под едно такова сръбско-гръцко-турско "музикално робство", тя именно е израз на това последното.

А вие – о, славни роби на така ос-вободителната и освобождаващата душите ни родна чалга! – какво мислите по този така съдбовен български въпрос?

ГРАЖДАНИ НА БИВШИТЕ ОКУПИРАНИ СТРАНИ, НЕ СЕ ЦЕРЕМОНЕТЕ: РАЗРУ-ШЕТЕ САМИ ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВЕТ-СКАТА АРМИЯ – ИМАТЕ ДИНАМИТ И БУЛДОЗЕРИ!


Паметниците на нашата безпаметност Валерия Новодворская

Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристи-те градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някак-

51 ви побелели и накуцващи ветерани на вер-махта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охра-нява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастики-те, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път присти-га заплашително опровержение и предуп-реждение: как се осмелявате, ние ви осво-бодихме, а вие не го оценявате. “Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, паск-вил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, по-ляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периме-тър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”?

Неотдавна всички канали на наша-та прекрасна путинска телевизия два дни предъвкваха темата: защо естонците с помощта на заграждения попречиха на ветераните на съветската армия да подне-сат цветя на поредния монумент в Талин в светлия ден на годишнината от смяната на една окупация с друга (все пак приятно разнообразие)? Свастиката (тоест червена-та петолъчка) също се осквернява на много места. Ето сега и в Унгария социалистите на власт така накиснаха честните унгарци, така се подмилкваха на Путин заради газовия балон, че когато протестната манифестация се втурна да превзема телевизията, за да каже истината за своя лъжлив премиер, по пътя между другото изпотроши съветския освободителен паметник. За което демонст-рантите бяха наречени не само хулигани, но и дрипльовци. Изобщо в Унгария стават странни неща. Явно левите, дошли на власт, толкова съсипаха икономиката, че им се наложи да лъжат по съвсем съветски неприличен начин. Какво друго може да се очаква от левите? Те умеят само да прахос-ват чужди пари и да лъжат. И, разбира се, през 1956 г. не те са вдигали въстание в Будапеща, пък и не искат да си го спомнят. Интересна е сегашната власт в Унгария: лъже не само по своята телевизия, но и по нашата (руската – бел. ред). Да отидем да ги превземем? Унгарският гост отначало заяви, че телевизията е щурмувана от дяс-ната опозиция. А после каза, че това били дрипльовци. Едно не мога да разбера: отко-га десните ходят в дрипи? Навсякъде дес-ните са хора заможни, средна класа, оли-гарси, богаташи. И изведнъж те се обличат в дрипи и тръгват да превземат телевизия-та. Най-вероятно десните са били прилично облечени, но по пътя, огорчени от лъжите на своите избранници, към тях се присъеди-нил гладният и излъган електорат на соци-алдемократите. По пътя всички заедно си спомнили, че за нещастията им е виновен

СССР и обезобразили паметника на окупа-торите. Жалко, че не го разрушиха.

А в Чехия през цялото време за-цапваха с червена боя танка на Вацлавския площад. За съжаление, не го нарязаха. Откъде-накъде гнусните танкове, оръдия, шлемове и звезди се пъчат на площадите на градове, които някога бяха поробени от нас? Стихнаха залповете на Втората све-товна война, умря германският нацизъм, за да започне втори живот вече на наша земя, в лоното на различните движения против нелегалната емиграция, на скинхедите, национал-болшевиците и каквото там пред-ложи нечистата сила. Спомина се и Съветс-кият съюз, който любезно беше предложил на жертвите на хитлеристите своите услуги: вместо нацистки концлагери – съветски лагери на смъртта, вместо газови камери – вечната замръзналост на Гулаг, вместо Хитлер – Сталин, вместо гестапо – НКВД, а после МГБ. И всички се зарадваха. Ако Русия беше демократична страна, ние сами бихме събрали в кошницата си тези мону-менти и бихме ги превозили до Москва за претопяване. За да не ни е срам, за да не стърчат по цялата Източна Европа памет-ниците на нашата безпаметност. Но това няма да дочакаме. Затова, граждани на бившите окупирани страни, не се церемоне-те: разрушете сами до основи тези мону-менти. Имате динамит и булдозери. Източник: в-к “ПРО И АНТИ” бр.40/2006 г.

В КИЕВ СА НАШИТЕ БРАТЯ, А В КРЕМЪЛ СА НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИТЕ!

ВИДЕО

Для поднятия духа нашего ЧУ-ДЕСНОГО УКРАИНСКОГО НАРОДА - песня Гарика Сукачёва в прекрасном клипе, ко-торый я "спионерил" с канала Саши Говору-нова: Aleksandr Govorunov. Я думаю, Саша не обидится, а нас всех порадует замеча-тельным клипом и голосом Гарика! Слава Украине и Гарику Сукачёву! :-)

И спасибо РУССКОМУ НАРОДУ, народу, который за нашу СВОБОДНУЮ УКРАИНУ! P.S. Гарик написал и исполнил в 2012, гово-рят – на память о смерти сына Дмитрия Певцова. Не знаю, правда это или нет, Гарик знает, но прекрасно песня подходит для всего светлого в борьбе с тёмными силами бандитизма-коммунизма...

ЧЕСТИТА ПОБЕДА, ГЕРМАНИЯ, ЧЕСТИТА ПОБЕДА, ЕВРОПА!


Честита победа, Германия! Да жи-вей Германия! Да живей Европа! Победата

на Германия в световното първенство по футбол е победа за всички нас, гражданите на Европа – и на Европейския съюз!

ОТНОВО ЗА ДИСЦИПЛИНАТА: КОЙ Е ВЕРНИЯТ ПОДХОД, КАКЪВ Е ИЗХОДЪТ, КАК ПРОБЛЕМЪТ МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ?


ВИДЕО

Кой знае защо финалът на горния запис излезе в отделен файл, ето, наложи се да го сложа отделно:

НЕДОПУСТИМО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ СВОБОДАТА И ОТГОВОРНОСТТА НА УЧИТЕЛИТЕ


ДО: МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБ-ЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРА-НИЕ

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ Отворено писмо от граждански организа-ции по повод публикувания проект за На-редба за изменение и допълнение на На-редба № 5 от 15.05.2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала

През последните месеци сме сви-детели на организирана кампания от страна на министъра на образованието и науката, свързана с представяне в публичното прос-транство на идеи за промени, които отдавна и с висока степен на консенсус са отхвърле-ни както от професионалистите в образова-

52 нието, така и от гражданския сектор. Пред-ложението за утвърждаване само на един учебник за всеки клас от началния и про-гимназиалния етап и опитът за узаконяване-то му чрез промени в Наредба 5 за оценя-ване и одобряване на учебници и учебни помагала е в разрез с основни принципи в образованието и в доброто управление. Всеки от европейските принципи за добро управление – отвореност, участие, отчет-ност, ефективност и последователност, подпомага демокрацията и върховенството на закона в държавите-членки на Европейс-кия съюз. Министърът на образованието и науката носи лична отговорност както за неспазването на тези принципи, така и за непрофесионалното аргументиране на промени, които отдалечават българското образование от европейските принципи.

Реализирането на намеренията на министъра на образованието и науката за одобряване на един учебник за всеки клас от началния и прогимназиалния етап биха подменили основните принципи в образова-нието, свързани с:

1. Точното определяне на образо-вателните цели и средствата за постигането им. Развитието на ключовите компетености и други преносими умения са основни цели на образованието, а учебникът е едно от средствата за тяхното осъществяване. Програмите за всеки клас и системата за оценяване следва да осигуряват хоризон-талната проходимост. „Учебникът е пред-назначен за ученика и подпомага цялостно обучението му... за овладяване на знанията, уменията и формиране на отношенията..., определени с държавните образователни изисквания... и с учебните програми.“ С разменянето на местата на тези ключови инструменти се нарушават основите на управлението, функционирането и органи-зацията на образованието.

2. Качеството на образованието. Големият въпрос е как системата на обра-зованието наистина през всички нива на управление и организация гарантира адек-ватност на разнообразните образователни потребности на всяко дете. Децата са раз-лични, учат, използвайки различни източни-ци и всичките си сетива. Ученето не е огра-ничено само в рамките на класната стая, още по-малко с това, което в момента е част от съдържанието на учебниците. Постигане-то и управлението на многообразието и сега е огромно предизвикателство пред система-та, което по никакъв начин няма да бъде решено с въвеждането на един учебник, който би узаконил общоизвестната лъжа, че унифицираните планове и програми работят еднакво в различен контекст. Наличието на по-голямо разнообразие от учебници и учебни помагала, при гарантиран стандарт за тяхното качество, дава по-големи въз-можности на учениците и учителите да отговорят на специфичните потребности.

3. Гарантиране на повече авто-номност на училищата. В Европа е прието училището да бъде автономна, саморегули-раща се общност, която: управлява качест-вото на обучението, създава екипи, избира формите и начините за организация на учебния процес, оценява постиженията си, отчита се пред местната общност. Изборът на учебници е регламентирано право на училищните екипи и едно от средствата за постигане на образователните цели и за осигуряване на гъвкави възможности за учене за всяко дете, съобразени с разнооб-разното съчетаване на ресурси на входа за конкретното училище и национално зададе-ните цели. Ограничаването на избора е ограничаване не само на автономията на училищата, но и на способността им да бъдат адекватни на все по-разнообразните начини на учене на децата.

4. Уважение към гарантираната в нормативната уредба свобода на учителите да избират методите и средствата за обуче-ние (чл. 127 от ППЗНП). Само свободните хора могат да носят и отговорност за избо-рите, които правят. Това важи в пълна сте-пен за професионалната отговорност на учителите, която през последните години непрекъснато се принизява, превръщайки ги в обикновени изпълнители, а не в лидери на обучителния процес и модели за своите ученици. Ограничаването на избора е недо-пустимо посегателство върху свободата и отговорността на учителите и върху техния обществен престиж.

Никакви иновации в образованието не могат да се случат, без да има сериозно освобождаване на средствата, с които могат да се постигат национално зададените цели. Големият дебат не е за централизи-рането и ограничаването на избора, а точно обратното – за истинската децентрализация на системата, за реорганизация на цялата верига на управление на образованието, отключваща максимално инициативността и отговорността на всички звена на всички равнища.

Заедно с това трябва да подчерта-ем, че са налице груби нарушения на зако-нодателството на Република България. Ние споделяме виждането, че прибързаното приемане на подобна наредба не е положи-телен пример за начина, по който институ-циите и гражданското общество би следва-ло да водят диалога за развитие на българ-ското образование – задълбочено, открито, с ясно изразени виждания за смисъла, це-лите и методите и за уредбата и функцио-нирането на образователната система.

С оглед на това, настояваме за не-забавно оттегляне на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала и призоваваме министъра на образованието незабавно да поеме пълна морална и политическа отговорност за своите действия пред министър-предсе-

дателя по общоприетия в съвременните общества ред.

Ние, представителите на граждан-ското общество, изразяваме нетърпимостта си към подобни действия на политици, които се опитват да управляват сфери от нацио-нален интерес по манипулативен и феода-лен начин, подменяйки интересите на пове-че от милион ученици, учители и родители и смисъла на истинския дебат за развитие на образованието. Подписали: Институт за прогресивно образование Център за приобщаващо образование Център за образователни инициативи Асоциация „Родители“ Национална мрежа на родителите Форум за наблюдение и анализ на публични политики Фондация „Пайдея“ Сдружение „Образователен свят“ Фондация „Заедно в час“ Народно читалище "Бъдеще сега 2006" Национална мрежа за децата Учители, преподаватели във висши учили-ща, образователни експерти.

ЗА ДАЛЕЧНОТО, КОЕТО ТАКА СИЛНО ПРИВЛИЧА

Само онези, които рискуват да отидат твърде далеч, биха могли да открият колко далеч може да се стигне.

Т.С. Елиът

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА НОВОДВОРС-КАЯ: ПЪТЯТ КЪМ ПРОЦЪФТЯВАНЕТО МИНАВА ПРЕЗ СВАЛЯНЕТО НА ПАМЕТ-НИЦИТЕ ОТ СЪВЕТСКИЯ ПЕРИОД


Из: Новодворская: процъфтяването на България ще дойде след раздялата със съветските паметници, от блога на Иво Инджев

Ето какво казва Новодворская в телефонния разговор с Петър Стаматов от Юрочикаго (с малки съкращения поради неясноти в аудиофайла, който може да

53 бъде чут в списвания от българи сайт в Чикаго): Петър Стаматов: Чух Ви по българското радио. Много се радвам, че се изказахте по българското радио, за да обрисувате ситуа-цията в Русия. Понеже много хора се заб-луждават относно реалната ситуация във Вашата страна.

Валерия Новодворская: Струва ми се, че е много трудно човек да се заблуди, относно ситуацията в Русия. П. С.: Заблуждават се, че съществува ня-каква алтернатива. В. Н.: … Жалко, че вашият водещ не ме попита за България. Там, според мен те имат хубава инициатива, за премахването на паметниците на съветската история. П. С.: (Обяснява защо и как не е чул цялото и интервю за българското радио.) В. Н.: Не, за България той (радиожурналис-та) не ме попита нищо. А аз тъкмо се канех да се порадвам, че най-накрая в България се случва нещо хубаво. П. С.: Кажете тогава няколко думи. В. Н.: Руската телевизия, с голямо неудо-волствие и даже с нотка на изумление, не е очаквала тя от България такова поведение. Тя (телевизията) се изказа по повод наме-рението на България най-накрая да приклю-чи с артефактите от съветското минало. В Грузия вече не първи паметник премахват. Там вече няма и опити да се купува премах-ващият се паметник или пък да се възпро-извежда на друго място. Първоначално руснаците са имали намерение да изкупят всички съветски паметници и да ги поставят на „Поклонния хълм” (Поклонная гора) в Москва. За да не пропадало „доброто”…От прибалтийските страни те (руснаците) също не са очаквали нищо хубаво… И изведнъж България! Най-надеждното звено! (Калам-бур с популярното в Русия ТВ-състезане „Слабое звено”.) Най-здравото в съветско-варшавската верига. А нали България се считаше за толкова надеждна, че за пътува-не до там (на съветските граждани) пускаха с голямо желание, още при първо поисква-

не, с разрешение на Районният комитет (на партията – КПСС) на Златни пясъци. Далеч не по същият начин стояха нещата с пътуванията до Югославия, например, която се оценяваше много по-различно. Също така и Унгария, след въстанието и Чехосло-вакия – след 1968. А България беше толко-ва надеждна! Просто родната сестричка Альонушка! И изведнъж и България се стяга да приключи със съветското минало! Моите поздрави! Това е много правилен път! Така както хората се избавят от каменните исту-кани, така те се избавят и от други неприят-ности от съветското минало. Например от беден живот. Защото започват да гледат не назад, а напред. И разбират до каква степен те са живеели лошо. Така че в тези страни, които премахват съветските монументи, се повишава качеството на жизненото равни-ще. Това е линия от една и съща верига. Така че намеренията на България са съ-вършено правилни. Пътят към процъфтява-нето минава през свалянето на паметници-те от съветския период. А промените в Русия ще настъпят, когато видя, че са пог-ребали Ленин и са свалили червената пето-лъчка над Кремъл. Да, и когато народът да направи своя западен избор и престане да гласува за комунистите. П. С.: Вашият съвет е да не се гласува на тези избори? В. Н.: Да, естествено! Ние ги бойкотираме. П. С.: Добре, тогава. А каква е следващата стъпка, защото изборите, така или иначе, са предопределени? За в бъдеще, какво тряб-ва да се прави? В. Н.: Да се скъсат всички контакти с власт-та, с комунистите и фашистите и да се просвещава народа.

П. С.: Ясно. В България има голям процент руснаци и в последно време около 200 000 (двеста хиляди) човека са получили българ-ско гражданство. Това е много голямо чис-ло. Нашата страна наброява седем милиона жители. Наскоро чух тези числа от познат журналист.

В. Н.: Главната опасност е внедряването на чекисти за бъдещи цели. Те имат много хора, на които ще им бъде купено гражданс-тво. Те ще започнат да гласуват по съответ-ния начин. И ако те придобият недвижимост, в един прекрасен ден - ние предупрежда-вахме чехите, и… страната вече не е твоя. А дявол знае чия! Навярно имат желание частично да възстановят Варшавския дого-вор. Те не правят нищо без причина. П. С.: Непременно ще предам думите Ви. В. Н.: В Чехия също продаваха на който им попадне и без да питат, а после се ужасиха. Възникнаха сложности с взимането на ре-шения. Те се внедряват навсякъде. И в Латвия е голяма неприятност. Естония веднага взе решение да не продава никому (недвижимост). Те правят само съвместни предприятия. Във Финландия и Швеция също. А в Латвия „гонеха гаргите” и после се оказа, че в Юрмала всички курортни заве-дения са изкупени от руснаци. С цел пос-ледващо присъединяване. П. С.: Вие наистина ли смятате, че Русия може да се окаже чак толкова опасна? В. Н.: Да, много е опасна! Иска ли питане след това, което се случи с Грузия? П. С.: Да кажем, че е опасна за най-близките си съседи? В. Н.: Да, за по-далеч (на Русия) не ще й стигнат силите. Но България е много малка и също се намира наблизо. Разбира се, че няма да си „отворят устата” за САЩ. Даже и за Украйна няма да се протегнат. Не им е залък за техните уста. П. С.: Но за Украйна те се стараят. Поне така ми се струва? В. Н.: Но не им се удава много добре. С Янукович нещо не случиха. Там братята също мислят за своето си благо. Тези братя на московските „братя” нещо не искат много да им дават. Те не са отчели, че Янукович също е мафия, от Донецката. А след като в Грузия поне нещо им се удаде те започнаха да се прокрадват и към Латвия. Много голям е процентът на руснаците там – 40%. Така че България да се пази! Това не са безо-бидни инвеститори. КГБ инвестира. У нас сега няма независими предприемачи от КГБ. Ако е независим то той или шие терли-ци, като Ходорковски, или живее разорен в Лондон.

У нас (в Русия), за да имаш бизнес, означава да се договориш с тях. А те могат много да си поискат. От Прохоров как поис-каха, за да може той да разиграва комедии на президентските избори? А изборите са напълно контролирани. Всеки ще си вземе своето. Прохоров ще получи малко повече,

54 отколкото Путин е разчитал. Путин нарочно го е избрал, за да получи 2-3%, за легити-мация на изборите, но хората не са глупави и Прохоров може да вземе до 7%. Ако не го „отрежат”.

Нека България отчита всичко това! Става дума за независимостта на страната. В Латвия те имаха подготвен за провеждане веднага на нов референдум. Но сега, след една четвърт подкрепа за признаването на руския език, това е безсмислено. А иначе те се готвеха да проведат и втори, за получа-ване на гражданство, на всички желаещи. Без знанието на езика и конституцията. Т.е. на откровени врагове. Щеше да последва и трети референдум – за териториална авто-номия. А Вие разбирате какво значи това? Руски паспорти, териториална автономия, а после възниква някакъв конфликт, идват „миротворци” и следва сценарият с Абхазия и Южна Осетия. Така че те не са се успоко-или. Предупредете всички в България! И преди да дават гражданство трябва да проверяват откъде се е взел и ако не отго-варя на определени критерии, просто да не получава.

ЕДВА КОГАТО СЕ ИЗКОПЧИМ ОТ БЕЗ-ЖАЛОСТНИТЕ РЪЦЕ НА КАГЕБИСТО-ЧЕНГЕСАРСКИЯ ОКТОПОД, ЕДВА ТОГА-ВА ЩЕ МОЖЕМ ДА СЕ СМЯТАМЕ ЗА ИС-ТИНСКИ СВОБОДНИ


Борис Немцов за Валерия Новодворская:

Лера – одна из немногих в России энциклопедически образованных людей, отличалась железной волей, убежденнос-тью и принципиальностью. Компромиссы это не про нее. Ее травили, бросали в тюрьмы, признавали психически больной… но никому и никогда не удавалось ее наг-нуть и сломать. Была она человеком чистым и светлым. Удивлялась, когда сталкивалась с подлостью, предательст-вом. Несмотря на тяжелую жизнь умудри-лась сохранить какую-то детскую наив-ность и доверчивость. Нет таких больше в России. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тъжно ми е за г-жа Валерия Новодворская. Не мога да се заема с нищо тия дни – откак разбрах, че е

починала. Не ми се пише, не ми се мисли. Нелепа смърт, а можеше да живее още. Могла е да се предпази от смъртта. Късно се е обърнала за лекарска помощ. Така поне разбрах от съобщенията около кончи-ната й.

В моя блог тя често е присъствала. С видеокоментари, със статии. Тя за мен винаги, откакто я зная, е била ориентир: поразява нейната прямота, нейната отдаде-ност на истината: никакви компромиси не прави, никакви половинчатости, казва цяла-та горчива истина даже без да прибавя "гарнитурки" за по-лесно преглъщане. Не, няма такова нещо при нея: от истината трябва да боли. Та да лекува. Болката най-вече лекува. Не мехлемите. През преживя-ването на болката, чрез надмогването й се отива към здравето. Тя беше лечител на душите. Особено на безвъзвратно опороче-ните души. Съвсем болните, увредените души. Никаква пощада не проявяваше към тях. Абсолютно никаква. Те затова и толко-ва я мразеха.

Напишете "Новодворская" в Гугъл, изберете "изображения" и ще видите цялата злоба към тази жена от страна на "совките" (иде от "советский"), както тя ги наричаше, а аз ги наричам "комуноиди". Как ли не й се подиграваха, бяха й бесни, бесняха десети-летия срещу нея, издавателстваха се, а тя – един безукорно духовен, просветен, високо образован, чист човек! – живееше в други пространства и злобата им едва ли я е докосвала. Тя безспорно е най-мразеният обществен деец в Русия, а нали знаем кого най-много мразят в страни като Русия и България? Ами че най-добрите най-много ги мразят, най-умните, най-чистите, ония с най-здрав дух у нас са най-мразените! Ето, Новодворская, бидейки най-мразена, затова е била и най-достойна личност. Най-достойните личности у нас са най-мразени. Няма начин да не е така в страни на вилне-ещата комуноидност като Русия и, за жа-лост, като България.

Сега враговете на Новодворская ликуват. Няма я вече, значи мерзавците ще могат да си вилнеят необезпокоявано. Най-вероятно затова така ликуващо мълчат тия дни. Няма вече мощния й глас. Злото в Русия може да тържествува. Доброто загуби една от своите опори. Но няма да бъде погубено, това просто няма как да се полу-чи. В Русия има още много свестни хора след като си отиде Новодворская - една от

най-чистите сред тях. А такива като нея си имат и ученици. Злото все някога ще бъде спряно. Стига да се борим срещу него така, както се бореше срещу злото тя. Рус-ката "желязна леди". Така я нарекох прижи-ве в блога си, напомняше ми с нещо на баронеса Тачър. Същата непримиримост срещу комунистическо-комунодното зло има в тия две велики жени.

Да, и двете си отидоха. Но делото им остана като светъл пример за бъдещите борци. Трябва още много да се борим сре-щу кагебисто-ченгесарския октопод на кому-низма и посткомунизма, който ни е хванал здраво за гушите и не пуска, а продължава да натиска и да ни души. Едва когато се изкопчим от безжалостните му ръце, едва тогава ще можем вече да се смятаме за истински свободни. За да постигнем това се иска огромна воля за свобода, нещото, което толкова силно вдъхновяваше и Тачър, и Новодворская.

КАК БАЙ ВИ ГАНЯ ФАЛИ... АХМЕД ДОГА-НЯ


Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си: всинца ни измами! До един ни прецака бе, нанагледният, да му се неначудиш колко много го бива! Мошеник от класа! Ашколсун! Бравос!

ИСТИНСКОТО Е ТОВА: САМИ ДА ПРЕ-ДИЗВИКВАМЕ ПРОМЕНИТЕ!

Да чакаме да реагираме на проме-ните не става, вече сме безнадеждно закъснели – щом промените вече са ста-нали, а ние тепърва се гласим да реагира-ме спрямо тях. Истинското е това: сами да предизвикваме промените. Човечест-вото се дели на два вида хора: малцината, които предизвикват промените и остана-лите, които се нагаждат спрямо тях, които реагират когато промените вече

55 са станали. Нека да бъдем от първата група – и тогава ще живеем в един значи-телно по-добър свят.

По повод на изказване, което срещнах в един документален филм, от който хванах само малка част – и чието име даже не зная. Мисля, че беше по канала Дискавъри, но така ми заседна в главата, че сега се опитвам да го възпроизведа със свои думи обаче; за думите не гарантирам, но за смисъла гарантирам...

НЕ ЧАКАЙТЕ СИСТЕМАТА ДА СЕ ОПРАВИ И ДА ВИ РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ: ПРОБ-ВАЙТЕ СЕ ВИЕ!


Попаднах на ето този чудесен текст, който е обръщение Към абсолвенти-те от Велико Търново, отправено от тех-ния преподавател по право К.Таков; понеже напоследък си имаме "вземане-даване" с правораздавателната или с правосъдната система (във връзка с борбите ми за промя-на в системата на образованието), та се впечатлих от този текст, казва много истини. заслужава си да го прочетете, а за читате-лите на в-к ГРАЖДАНИНЪ избирам ето този откъс:

... И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви доса-дя с няколко препоръки.

1. Не чакайте системата да се оп-рави и да ви решава проблемите. Пробвай-те се вие.

2. Търсете себеподобни и се обе-динявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

Защото много е страшна самота-та на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.

Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова –

3. Не пускайте наглите да ръково-дят. Не поощрявайте безочието чрез пасив-ността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.

4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.

Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останали-те 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвеща-вали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги зава-ри преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вяр-но. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“

6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще изле-зе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на пред-варителните си представи.

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усми-рете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Право-то, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.

А дано то ви огорчава сравнително рядко.

БАЙ ВИ ВУЧКОВ КАТО МАСОВО-ПСИХОЛОГИЧЕН ФЕНОМЕН


Вучков е много удобен за ченгеса-

ро-олигархичното статукво. Затова и го пласират толкова по медиите. Водят го като мечка от медия в медия. Освен това е под-ходящ за дообезвреждане на наивниците - като ги заразява с още по-големи дози ма-лоумие и наивност...

Това плямпало, дето не може да си контролира ченето, е една останка от кому-низма, която е много подходяща за оживя-

ване на дефектите на масовото съзнание от онова време. Тогава нацията беше види-отена тълпа, Вучков сега спомага за постигане на същия ефект. И затова е тол-кова полезна за кукловодите медийна "звез-да", обслужваща тъй старателно ченгесаро-олигархичното статукво.

Виждате, че сума ти народ, дето дори се смята за "ентелегентен", се връзва на плямпаниците на бай ви Вучкова...

И КАКВО, ТРЯБВА ЛИ ИВАН КОСТОВ ДА ИМА МЕДИЙНИ ИЗЯВИ: А ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ ПО ВЪПРОСА?


Emil Jassim във Фейсбук си позволи едно непремерено изказване по адрес на Иван Костов, което предизвика интересна по моето възприятие дискусия, засягаща, така или иначе, важни въпроси около поведение-то на десницата у нас и нейните лидери. Ето какво каза този млад човек, историк, а след това как реагира на изказването му мой милост, заедно с доста други хора; дискуси-ята заслужава внимание според мен; вклю-чете се и вие ако искате: Emil Jassim каза: Всъщност е най-добре Костов да мълчи. Наистина да се откаже. Каквото и да каже, независимо дали дава правилни рецепти за лечение на държавата или просто коментира злободневна факто-логия, все ще е в ущърб на дясната идея, на Реформаторски блок, на един блестящ млад политик като Radan Kanev.

Затова, г-н Ivan Kostov, вече е вре-ме наистина да се пенсионирате и да отказ-вате медийните изяви, както направихте след загубата на изборите през 2001 г., когато всъщност не трябваше да мълчите. Сега обаче трябва. И да, казвам Ви го като

56 човек, който винаги е гласувал само и един-ствено за партиите, в които Вие сте члену-вали или водили. Adelina Marini каза: Е, точно това имах предвид и аз. Браво! Nikolay Angelov каза: Ако става дума за интервюто му сутринта, лично на мен ми се струва, че каза доста смислени неща. Ангел Грънчаров каза: Откъде-накъде Костов пък специално да мълчи?! Как пък ще си позволява да дава такова едно за-дължително предписание човек, който, предполагам, има претенцията, че уважава свободата?! Как така, не разбирам, когато някой човек, в случая Костов, каже нещо (а Костов казва това, което мисли, той е дока-зано мислещ човек, мислещите хора пък се вълнуват от истината!) та значи как е въз-можно да се мисли, че ако се изрече нещо, имащо отношение към истината, това пък, представете си, щяло било да навреди на... РБ и на Радан Кънев?!

Ако Костов трябва да мъчи, за да расте рейтинга на Кънев и РБ, и цената за това е да се страхуваме от истината, то това изобщо, ама изобщо не говори добре и за Р.Кънев, и за РБ, и за тия като г-н Касим, които си позволяват да изказват такива умопомрачителни предписания кой да мъл-чи и кой да говори. Унизително е човек, имащ претенцията, че уважава човешката свобода, да си позволява такива изказва-ния. Ако цената за такива изказвания срещу Костов е да показват дадения човек по-често по телевизиите, то моралната нечис-топлътност тук почва да се набива на очи. Забелязал съм, че медийни любимци са тъкмо хора, които често правят подобни антикостовистки изцепки...

И още нещо, понеже съм досаден и долен човек, който много държи на мора-ла: изказване от типа "... един блестящ млад политик като Radan Kanev", отнесено към актуалния политически лидер, ми звучи като нескривано подлизурство, особено когато пък е съпроводено от невъздържана ругатня към предишния лидер. Такива изпълнения автентичните дясномислещи хора не си ги позволяват, напротив, срамуват се от по-добни прогизнали от аморализъм изпълне-ния... Emil Simeonov каза: То хубаво ама като откажат Иван, после ще откажат и Радан? Emil Jassim каза: Забелязал съм, г-н Грън-чаров, че когато един политик изгуби едни избори, както г-н Костов самонадеяно нап-рави през 2001 г., когато заяви "Няма кого друг да изберете" и не предвиди комунисти-ческия финт с Царя, той трябва или да подаде оставка начело на партията си, или да говори толкова много с медиите, че да обясни какво се е случило и кои са добрите.

Г-н Костов две години мълча. Създаде ДСБ и после аха да задуши и тази политическа сила. Вероятно си спомняте, че много от членовете на България на гражданите са всъщност бивши ДСБ-членове, защото именно г-н Костов не им даваше възмож-ност да поведат напред ДСБ.

А дали г-н Костов казва истината, не мога да знам. И имам известни основа-телни съмнения спрямо неговите мотиви да говори. Наред с това съм дълбоко убеден, че в политиката би следвало да важи прин-ципа primum non nocere, както е и в медици-ната – въпрос на хигиена.

Иначе с по-голямата част от тезите на г-н Иван Костов съм напълно съгласен. Това обаче не значи, че е полезен нито на страната, нито на десните. Защото, когато някой е загубил доверие (а г-н Костов за съжаление пропиля огромното доверие, което имаше у него с поредица от загубени избори), дискредитира именно истината.

И не ме разбирайте погрешно – просто Костов дори да каже, че обича майка си, медиите и обществото ще скочат със заглавия като "Костов мрази баща си". Кога-то един имидж е невъзможно да бъде възс-тановен, нека просто се отдаде на наука. Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, г-н Jassim, много съм мислил по случилото се в прехода, в това число и случилото се в 2001 г. и след това, наблюдавал съм процесите в СДС отвътре още от създаването му, Вие сте млад човек и едва ли имате такива наблюдения. И съм писал по тия въпроси, разказал съм как аз съм изтълкувал случи-лото се. Сега не му е мястото да повтарям тезите си, ще се отклоним от същината на разговора. Обаче ми прозвуча много грозно Вашия призив точно Костов да мълчи, един вид Вие сякаш го лишавате от гражданското право да говори; всички имат право да говорят, даже и без да имат какво особено да кажат, само Костов, видите ли, ще го лишим от това право. Разбира се, дали ще говори или няма да говори това ще го реша-ва Костов, не Вие, не аз. Тъй че главата ми не може да побере що за призив си позво-лихте, и то с тъй благородната цел, видите ли, да не бил вредял на... Радан Кънев и РБ! не зная дали си давате сметка какво направихте, но призивът Ви прозвуча на мен специално много зле, направо грозно. Знам добре, щедро платени медийни мерзавци поработиха добре и спечелиха доста за да да създадат негативен образ на И.Костов, образ, на който, виждам, и Вие робувате. Аз пък не съм човек да се оставям един играч като Кеворк Кеворкян да ми определя мис-ленето за Костов или за когото било. помис-лете ако искате над думите ми. Дияна Цекова каза: Боли, но е така, както казва младия човек...

Ivanka Dimitrova каза: "Когато един имидж е невъзможно да бъде възстановен, нека просто се отдаде на наука." Това казва всичко и не се отнася само за Костов, прос-то постулат и ако сме наистина интелигент-ни десните трябва да спрем да се отдаваме на лични пристрастия, а да мислим напред, ама много напред и да забравим миналото . Ангел Грънчаров каза: Апропо, имиджът на Костов е нормален; у нас поначало наро-дът не обича мислещите хора, свестните, качествените, правдолюбивите хора у нас са необичани; вижте какви са любимците на мнозинството: Боко, Бареков и пр. Тъй че с имиджа на Костов всичко е съвсем наред. Когато наивниците, които днес все още се прекланят пред Борисов осъзнаят, че това, което казва Костов, а не Борисов, е вярно и е добро за България, и почнат да подкрепят Костов, едва тогава България ще почне да се съвзема; Костов, апропо, на три пъти е извеждал страната от по-тежки кризи от настоящата, това поне като историк би следвало да го знаете прекрасно! Ангел Грънчаров каза: Г-жо Dimitrova, помислете, моля, поне малко: тия, които разбират от управление на държавата, и то многократно са доказали, че умеят да уп-равляват, да решават тежки проблеми и пр., по тъй "бляскавата теза", която Вие под-държате, би следвало да се занимават с... наука, а пък с управление на държавата следва да се занимават хора, очевидно несъстоятелни, неспособни за тази нелека задача?! И какво излиза, според "бляскава-та теза", която поддържате?! Излиза, че държавата ни добро няма да види, това излиза... Vasil Todorov каза: На Костов никой не може да му затвори устата а и той не бръ-щолеви глупости като Бойко! И времето на Радан ще дойде...! Mario Parushev каза: Ако Иван Костов има опит, както сега е модерно да се казва - експертиза, не виждам какво пречи да се изказва и какво пречи това на "един бестящ млад политик". Радан Кънев е в политиката и е един от лидерите на РБ, идват избори, и ние ако не го уважаваме за личните му качества, какъв Костов, чия сянка и изобщо накъде отиваме. Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, това, че само умните, красивите и интелигентните разбират г-н Костов е една от причините ние, хората с десни убеждения, да не сме парламентарно представени. Докато посла-нията на един политически лидер не бъдат преведени на разбираем за всички език, няма как да да се получи случката.

За пореден път Ви казвам и с това смятам, че спорът е вече безсмислен – каквото и да каже Костов, не е ОК. Така той

57 е предпоставил нещата с мълчанието не когато трябва и с говоренето не когато трябва. Vasil Todorov каза: Рейтинга на Костов е по-голям от този на РБ, няма как един от авторите на финансовата и банковата ста-билност в БГ да мълчи и то точно в този момент, че какво разбира Радан от финан-си?! Emil Jassim каза: Офффф! Цялата ни работа такава, г-н Тодоров. Хосле се чудим защо десните в България ни една европейс-ка дясна вълна не успяха да хванат в пос-ледните 10 години. Моля, не продължавайте с "железните" си аргументи. Не успяват да надвият реалността. Vasil Todorov каза: Реалността е повече от посредствена... Mario Parushev каза: Емо, защото наистина идват избори, как искаме да ни приемат хората, ако ние сами не си се приемаме, противопоставянията Костов-Радан Кънев, ДСБ-Кунева и изобщо всякакви противопос-тавяния в такава посока, това е което пречи на дясното. РБ сега има шанс, от нас зависи да го направим реалност и възможност. Emil Jassim каза: Да, сър, и от това Костов да се пенсионира. Каквото и да каже, няма шанс. Това му е образът, независимо дали е прав или не.

Г-н Тодоров, явно Вие живеете в един по-малко посредствен свят, където автентичната десница управлява България. Завиждам Ви малко. Rumiana Iordanova каза: И защо да мълчи? Вие не го слушайте! Като сте убеден демок-рат-чуйте всяко мнение и си правете избо-ра! От много мълчание кресльовците ни докараха до дъното! Miroslav Dochev каза: Вие какво искате-като доказан капацитет в областта, да го канят за коментар и той да не ходи, за да не ви разваля рахата с лошите новини за бг-действителността?! Хайде де, оптимисти! Letiashtata Kozzila Erato каза: За всичко мога да се съглася, но това че господин Кънев е блестящ политик... как да кажа... и двете думи в тази фраза ме притесняват много що се отнася до господин Кънев, но това е персонално мнение и то на човек, гласуващ за Реформаторския блок. Дияна Цекова каза: Оставате неразбран от повечето, г-н Джасим, но публикацията ви ми отвори очите, за нещо което съм предъв-квала доста време... в моралната част от съзнанието си. Просто не съм си го призна-вала... Наистина боли, за пропуснатите възможности...

Stanislava Zaprianova-King каза: Според мен, (доколкото успях да разбера кой какво казал от вчера и днес, защото не съм в България), емоциите на всички в тази дис-кусия да доста силни. Аз също съм доста емоционална, що се отнася до загубата на СДС от 2001ва, от цялостната кампания за РАЗмазване на имиджа на Костов, и т.н. Случващото се, а и тази дискусия, ме карат да си направя следните изводи: 1. Общест-вото ни все още е на много... емоционален стадий, (червен според цветовете в модела на развитие на обществата Spiral Dynamics), 2. На този стадий е трудно да се приемат фактите, такива, каквито са и да се търсят трезви политически И иконимичеки решения водещи до просперитет. Аз, въпреки цялата болка, (Г-жо Цекова), се опитвам да гледам трезво на случващото се в България, (както и да съм на жълтите павета ревяща за оставка, когато съм в страната си), възпри-емам идеите на Иван Костов като идеи на финансов експерт, какъвто той е. не съм от хората, които искат да "загърбим" миналото. Не. Но моля хората тук, в тази дискусия поне, да видим къде и кой е "истинският враг", и да си вложим енергията в справяне с него. Благодаря за хубавите думи на все-ки! Borislav Gueorguiev каза: Г-н Ангел Грън-чаров, едва ли правите добра услуга на г-н Иван Костов, защитавайки го точно по този начин! Напълно подкрепям написаното от г-н Emil Jassim!

Както написа преди няколко часа един млад политолог – Adrian Nikołov: хора, разберете едно нещо – ангели и светци в политиката НЯМА! Не правете от г-н Костов икона – добавям аз. В някои интелектуални среди необяснимо за мен се развива култ към личността на г-н Иван Костов, което е вредно за дясната идея. Навремето това проваля и генерал Шарл дьо Гол, а не неза-висимостта на Алжир. Иван Костов има вече своето място в историята и затова е най-добре наистина да замълчи и да престане да ни разсмива с великите си "научни откри-тия" на неговата Лаборатория. Така мисля аз.

Как точно стигнахте до извода, че е "светлинни години пред тях"? Miroslav Dochev каза: Явна е целта на този пост и на други като него-да се вбие клин между Костов и Кънев... И моля г-н Джасим, да не ми се трият коментарите, ако са били не добри и излагащи, излагам само себе си... а и не е демократично, а цензура! Pavel Stella каза: Г-н Jassim, явно споделя-ме симпатии към Радан Кънев, и аз като Вас се радвам, че той е лидерът на ДСБ в този момент. Готов съм дори да призная, че през последната година Иван Костов имаше медийни изяви, които подкопаваха лидерст-вото на Радан. С оглед на днешната изява

обаче, да се противопоставят двамата е неуместно; позициите им се допълват.

Точно заради компрометирания си публичен образ и заради позицията на човек, който едва ли някога пак ще се явява на избори, Костов може да си позволи ди-ректно да каже истината: че КТБ е жертва на организирана атака, че липсващи кре-дитни досиета за 3.5 млрд. е абсолютна басня, и че причината да ни я разказват, е желанието на група бизнесмени да не си платят това което са изпили.

Радан, предполагам, е наясно за същото, но е длъжен да облече убеждение-то си като програма за борба с мафията, защото в крайна сметка разчита в парла-мента да го вкараме ние, хората на които им се води борба с мафията. Той не може да си позволи да звучи нито за момент като защитник на Цв. Василев, докато Костов може, докато се опитва да обясни ужилва-нето... Stoyan Stoyanov каза: А най-добре ще е да започнем да мислим. Dimitar Iliev каза: Какво ли би казал сега. След като лъснаха машинациите, които правят институциите и които без неговото интервю сутринта, едва ли някой би се осмелил да назове отново тази вечер! Stoyan Stoyanov каза: Всъщност Радан Кънев няма нужда от такива услуги. Позна-вам много хора дето веят байряците сега и ги вяха по същия начин и за Костов и ще ги веят след Радан за някой друг. Георги Касъров каза: Е аз по тая логика, аз знам хора дето нищо не правиха на предни-те избори и чакаха Радан да се провали а сега ги виждам с байряци. Петър Цветков каза: Емо, не ми е ясно защо човек като теб се включва в сипенето в продължение на повече от десетилетие на черен пи ар над главата на Костов. Непри-ятно ми е да чета такива неща от някой, който се самоопределя като "дясномислещ"; отделно - изключително неуместно е да даваш такива категорични напътствия в стил "реклама на кока кола" (трябва...) да бил замълчал един от малкото политици, които имат какво да кажат по темата (не само за десномислещи). Toly Uzunova каза: Трябваше ли Костов да мълчи за нещо толкова важно, само защото името му предизвиква винаги експлозии? Мисля, че съвестта му не би позволила. Ако се интересуваше само от конюнктурата, да, но той разсъждава като държавник, загри-жен за държавата. Това че не го послушаха, ще струва скъпо на всички нас. Pavel Stella каза: Stoyan Stoyanov, образът на Костов е компрометиран благодарение

58 усилията на поколения професионални словоблудци и политинженери. Това, че не е компрометиран в твоите и моите очи не променя горчивите факти: за съжаление, Костов е победената страна в дългогодиш-ната пропагандна война, която се води срещу него.

Вторият ти въпрос заслужава де-тайлен отговор, чието място определено не е тук. С две думи: липсваше достатъчна подкрепа от страна на г-н Костов за коали-ционната политика на г-н Кънев. Bira O'Skara каза: апсолутно. Pavlin Tzvetkov каза: Известно е, че отно-шението ми към Костов не е положително, но истината е, че ако вземе Костов да се връща назад по пътя, който е извървял, трудно ще срещне някой от идещите подире му "нови политици" тип Радан Кънев. Срав-няват се само наистина съпоставими лич-ности, така както прави Плутарх. Ангел Грънчаров каза: Г-н Gueorguiev, за никакъв "култ към личността на Иван Кос-тов" не става дума, фантазирате си, а става дума за култ към приличието в политиката, също така и култ към уважението на другата личност, колкото и тази личност да ти е неприятна или да е обругана от някой. И дори от медиите да е обругана една лич-ност, това не значи, че даже хора, имащи претенция, че са десни (и че са свободолю-биви) могат да си позволят гаврите с тази съответната личност. Моля, не усуквайте и не се правете на ударен, не можете да изопачите думите ми.

Освен това, драги ми Gueorguiev, си личи, че изпитвате неудържима завист по отношение към научните качества на Кос-тов, нали познах, че това всъщност мотиви-ра ненавистта Ви към него? Костов е лич-ност, при това достойна, с огромен личнос-тен потенциал, който явно при Вас доста е ощетен... Ангел Грънчаров каза: Г-н Jassim, ако Костов почне да мълчи, както го съветвате, тогава нали знаете кой единствен ще про-дължи да говори? Ами, примерно, такива като Митю Гестапото ("професор Димитър Иванов" се зове днес въпросния бивш шеф в ДС) – който току-що се изказа отново по една телевизия, той в телевизиите е нещо като дежурен само Вучков го бие по такива изяви! – ще останат само да говорят, само те ще определят разбиранията на хората - Вие това ли искате? Ако РБ не осъзнае колко мощен потенциал има тъкмо Костов за разбирането на заблудите, които сее олигархичната пропаганда, горко на тия, които го ръководят. Костов, факт, е лидер и има нужната харизма. Тия неща са рядкост. Кунева, примерно, няма такава харизма, колкото и да се напъва. за Радан Кънев ще видим дали нещо подобно ще има. Но не

бива ревност от такъв личностен тип да взема надмощие с средите на десницата, щото тъкмо десните хора и политици би следвало най-много да ценят личностното начало, пък и личността по принцип.

ДИСКУСИЯ: МИТ ЛИ Е "ТУРСКОТО РОБС-ТВО" И НАИСТИНА ЛИ ЦЕЛИ 500 ГОДИНИ СМЕ БИЛИ "РОБИ"?


Кратка моя публикация на тема "Турско робство" у нас наистина не е имало: само робът може да се гордее с това, че дедите му били роби! предизвика много коментари в блога, на страницата ми във Фейсбук и къде ли не. Интересно е тази дискусия да бъде запазена, е, с оглед на това правя нужното; след време може би ще е интересно как се е мислило по този въп-рос; много неща, и то важни, от народната ни психология прозират зад тия мнения; ето, вижте за какво става дума: 148 коментара: Ahmed Kuytov каза: Страхотно мнение!! Това аз много пъти съм го повтарял на мои познати, обаче винаги ми казват: ти се каз-ваш Ахмед. Най-много ми допадна изрече-нието "Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби – това е изключено." Ангел Грънчаров каза: Мислещият човек, обичащият истината човек, какъвто по де-финиция е философът, не може да мисли иначе :-) Колега, радвам се, че мислим в една и съща посока! :-) Христианна Павлова каза: Ако трябва да мислим в тази насока и да вземем предвид аргументите на г-н Грънчаров, може да се каже, според мен, че "турско робство" като определение за този период може да не е правилно, но по-добро не е измислено. Основни аргументи за оборването на тезата за робството е, че християните са имали някакви имоти, елементарни религиозни права, който в един момент дори са били узаконени, заемали дори висши държавни постове и т.н.Ами ако погледнем летописи-те, ще видим, че още от античността е има-ло низши и висши роби, с чиито живот гос-подаря е разполагал неограничено и поло-

жението им, независимо колко е издигна-то, не ги прави по-малко роби.Те са участ-вали дори в армията (както нашите еничари – спомняте си по какъв хуманен начин ги събират, нали?), като в римската армия са можели да извоюват свободата си, докато в турската нашите момчета са имали приви-легията да са "елит" с промито съзнание, което май пак не е особено хуманно.По темата може да се напише много и да се направят много паралели, но да се твърди, че е имало някакъв си феодализъм с "осо-бености", които включват известните и не толкова известни на широката публика зверства, е меко казано кощунствено. Знае-те ли най-вече заради кого? Заради бабите и дядовците ви, които също са били клани и тормозени по един или друг начин и чиято памет днес оскърбявате.И между другото, без да се заяждам, само да Ви информи-рам, че НИКОЙ НЕ СЕ ГОРДЕЕ С ТУРСКО-ТО РОБСТВО! ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ГОР-ДЕЕ С ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ НЕГО! И С ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ПРЕЗ ТЕЗИ ВЕКОВЕ! Ще Ви помоля добре да го запомните, за да не говорите или пишете подобни нелепици из форуми и събирания. Ангел Грънчаров каза: Госпожо, оставете патриотарската патетика, тук не сме Русия, тук е Европа. Първо, роб по понятие е оня, който не принадлежи на себе си, а на някой друг, т.е. е собственост на друг човек. Тако-ва нещо да се каже за всички българи от онова време е пълна глупост, още по-лошо - то просто не е истина. Второ, не бива да обиждаме дедите си като ги наричаме роби, да те наричат роб при положение че не си е жестока обида. Поколението на робите по традиция също са роби, от тази гледна точка вие обиждате сега целия български народ като ни смятате също за роби. Точка. Требе да се мисли като се говори или пише. Точка. Анонимен каза: Това е въпрос на дефини-ция и конвенция и целият този спор е схо-ластичен и умозрителен, но кой знае защо след 1989 периодически се подгрява. В строгия смисъл на думата българите, макар и ограничени своите права, със сигурност не са били „роби” в пълния смисъл на думата. Турско „робство” е просто една метафора или евфемизъм, който така или иначе се е наложил и е трудно изкореним.

Иначе и „спиралата” на ДНК всъщ-ност не е спирала, а винт, защото се разви-ва не в две, а в три измерения, но се е ут-върдило формално неправилното понятие „спирала”. Има много други подобни приме-ри. Иначе е напълно възможно дори цял един народ да стане „роб” и за това има примери от античността. „Робството” не е въпрос на свободен избор, иначе нямаше да е робство, а на ПРИНУДА, и също така не е непременно психическо състояние.

59 А „завършени” роби в античността

много често са ставали за какво ли не, дори нерядко са били по-начетени и образовани от господарите си. Самият Платон в един момент е бил продаден в робство! В древ-ния Рим много учители, писари и т.н. нап-ример са били роби. Имало е също много случаи на освобождаване на роби, които след това често са се издигали в общество-то. Епиктет например е бил освободен роб. Ангел Грънчаров каза: Аз пък напоследък все повече се удивлявам колко проницател-на е античната представа: хората по рожде-ние биват свободни и роби; роб е оня, който не владее себе си, сиреч, е един вид роб по душа. Да, става въпрос за робски души - душите на хора с робска психология, хора, които не могат или не искат да бъдат сво-бодни. Хора, които ненавиждат свободата - щото със свобода лесно не се живее. И това разделение на хората важи и до ден дне-шен; не става дума че в прекия смисъл на думата някой бил роб на някой друг, не за това става дума; става дума за това, че толкова много хора не могат и не желаят да поемат пълната отговорност за себе си и предпочитат да се подчиняват на друг човек (на началството, на собствената си жена и пр.). Харизват свободата си на други хора тия роби по душа и по манталитет. Не сте ли срещали такива непълноценни човеци? Не ви ли е правило впечатление, че са такива? Ами ако не ви е правило впечатле-ние тогава дали и вие самите не сте като тях? :-) Томи Томев каза: Роб е този на когото са му отнели собствеността, няма право на свободно предвижване, няма право на образование и религия на майчиния си език, няма право на самостоятелно икономическо и професионално развитие. Това всичкото няма нищо общо с действителността по българските земи когато османската импе-рия е отнела държавността на нашите пра-деди. А всичко това се е случило когато Русия идва 1944 година да ни "освобожда-ва". Аз бих казал, че тогава сме били под руско комунистическо робство. Ангел Грънчаров каза: Съгласен съм, ние, българите, роби бяхме съвсем наскоро, по времето на комунизма. Затова и до ден днешен толкова много българи още си дирят господаря, все още се надяват да намерят някой, който да ги оправя... това е главният проблем на мнозинството от бъл-гарите, не разбират и не обичат свободата. Надеждата ми е че младите ще променят тази тенденция и свободните хора посте-пенно ще станат повече - в сравнение с хората с робска психика у нас. Светлин Тачев каза: Имало ли е българска държава? Нямало е! Имало ли е революци-онно движение? Имало е! Имало ли е Ап-

рилско въстание? Имало е! Е, ако нямаше робство, то срещу кого се е вдигнало. Стига с тези нелепи разсъждения, защото са смешни и безпочвени. Ангел Грънчаров каза: Някои имат труд-ност да приемат историческата истина изглежда най-вече по причина на това, че калпавото образование у нас им е набило в главите някои коварни митологеми (лъжи); на второ място други хора се заплитат в това, че не могат да разграничат някои прости понятия: примерно това, че не сме имали държавна независимост, че сме нямали своя държава съвсем не ни прави роби на турците, това са пълни глупости. Това, че държавата, в която сме живели, Османската империя не е била българска, а турска, не произвежда българите автома-тично в роби, а турците – автоматично в наши господари. Османската империя е била една много космополитна империя и затова е крайно невярно владичеството над българските земи и народ в тия 500 години да бъдат определяни с термина "робство". Робът е собственост на друг човек, ние, българите, не сме били такива, имам пред-вид нашите деди. Те са имали много права. Някои от българите са заемали високи държавни длъжности в Империята. Всъщ-ност истински роби ний, българите, бяхме съвсем наскоро, по времето на комунизма, когато партията БКП беше абсолютен гос-подар и собственик на всичко, а пък ний, хората, й бяхме изцяло подвластни, даже животът ни принадлежеше на нашите гос-подари комунистите.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в коментарите след самата публикация)

АРОГАНТНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА БЮ-РОКРАЦИЯ, ПОДОБНО НА ОКТОПОД, Е ЗАДУШИЛА ВСИЧКО, НЕ Е ОСТАВИЛА НИ НАЙ-МАЛКО МЕСТЕНЦЕ ЗА МЪРДАНЕ, СИРЕЧ, ЗА СВОБОДА!

Ето какво писмо написах току-що на моя адвокат:

Здравей, г-н И., Днес занесох и заведох исковата

молба с документите в съда. В потвържде-ние на това ти пращам копие на първата страница ведно с входящия номер. Докато пътувах към Районния съд в Пловдив през

цялото време валеше хубав, спокоен дъжд - дано и на нас дялото ни върви по вода, хаирлия да е! Аз съм убеден, че ние двамата заедно и с Божията помощ ще съумеем да защитим истината по това дяло, ще успеем да дадем отпор на ония сили, които си въобразяват, че у нас с човешко същество безнаказано може да се постъпва по толкова грозен начин – както дръзнаха тия именно сили да постъпят с мен! Е, те щом искат, щом смятат, че може, нека да постъпват както си искат, ала ние чрез съда ще им докажем, че това няма да е безнака-зано.

Благодаря ти много за всичко, кое-то направи за мен, за това, че прие присър-це проблема ми и че осъзна, че в това дяло ние заедно ще се борим за една голяма кауза: за нашето човешко право да не сме нито роби, нито слуги на самонадеяната и самозабравила се арогантна бюрокрация, която си е втълпила, че България й и нещо като бащиния, че нашата държава й е нещо като частна собственост. Не е така, ние няма да допуснем да бъде така. Ще дока-жем, че и в наши условия един човек може да работи свободно, с пълно себеотдаване, без да бъде погасяван творческия му пла-мък само и само да се угоди на тщеславие-то на въпросната самозабравила се ароган-тна сила.

Извинявай че така ти пиша в този момент, но едно че се развълнувах заради паметния момент (два месеца отдадох всичките си сили да подготвя това дяло!), а, на второ място, ми се прищя да споделя емоцията си не само с теб, но и с читатели-те на блога ми, които знаят всичките ми истории, историите на моите борби с съща-та тази арогантна бюрокрация по специално в сферата на образованието, където тя, подобно на жесток октопод, е задушила всичко, не е оставила ни най-малко местен-це за мърдане, сиреч, за свобода.

Пита ме дали има начин онлайн да се информираме за това как текат работите по едно дяло след като то вече е заведено. Оказа се, че в Пловдивския съд няма такава възможност. Като попитах чиновничките те ме изгледаха злобно, пък после една про-мърмори: като излезеш извън съда, има едно бюро, там се обърни, те ще ти кажат всичко. Излязох и оказа се, че отвън, току-до входа, има един офис, на стъклата на който пише "Подарък от американския на-род", да, точно така пише, и вътре има една дама, която дава такава информация! Значи проклетите американци - знаеш какво за американците е правосъдието, то за тях е най-свещена и възвишена институция! - у нас са направили това, което българската държава не е благоволила да направи, именно, да може човек свободно и лесно да разбере как тече хода на съдебното му дело. Изненадах се, впечатлих се силно, та затова ти пиша и това обстоятелство. Тия дни ще ида там да проверя как върви моето

60 дяло за клевета срещу същата тази особа, срещу която днес пък заведох дяло за отмя-на на крайно дискриминационната, обидна и несправедлива заповед за уволнение.

Това е. Хубав ден ти желая! Всичко добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

НАЙ-МНОГО СЛЕДВА ДА МИСЛИМ ТЪК-МО ЗА НЕЩАТА, ИЗГЛЕЖДАЩИ НИ СЪВ-СЕМ НЕСЪМНЕНИ...


Тази мисъл буди възражения у мен: учителят, добрият учител трябвало да учи накъде да гледаме, но не какво да виж-даме; да, но изборът на посока ("накъде да гледаме") нима не трябва да е приоритет на самия учещ, на младите, на които учителят само помага да учат?! Ако от учителя зави-си посоката, в която учениците или младите да гледат, то тогава ще се получи нещо крайно неприемливо: всички да гледат все в една и съща посока, сякаш са нещо като автомати, като роботчета и пр.?! Нали нав-ремето, в ерата на комунизма, така рисува-ха плакатите: всички гледат в една и съща посока, спомняте ли си ги тия плакати? А нормалното, естественото е всеки сам да избира и посоката, в която да гледа, което именно е област на неговите специфични интереси, потребности, на неговата ориги-налност, на неговата свобода на самоопре-деление.

Изборът на посока, в която да гле-даме, е предпоставка на избора на път в живота, ето това вече, сами виждате, е нещо най-основно, то не може да се дири-жира от друг, пък дори и от "добрия учител". А това че сме били могли да избираме какво да виждаме и то след като гледаме в една и съща посока, на това пък ще отвърна след-ното: като гледаме всичките все в една и съща посока, нима ще можем да виждаме различни неща, нима това не предопределя да виждаме и едно и също нещо? Щото виждането зависи от позицията, от която гледаме, сиреч, от посоката. Една ли е посоката на гледане, една ли е позицията, от която гледаме на нещата, няма начин да не виждаме и едни и същи неща. Сами разбирате, надявам се, как една добре или прилично звучаща мисъл ако се подложи на осмисляне, почва да звучи иначе. Само

давам пример за това. Факт: трябва да се мисли дори и за онова, което ни изглежда несъмнено. Или най-много следва да мис-лим тъкмо за нещата, изглеждащи ни съв-сем несъмнени...

БРОЙ 13 ОТ 1 ЮЛИ НА ВЕСТНИК ГРАЖ-ДАНИНЪ ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА – И СЪЩО В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-

викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие

на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: [email protected]

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!

Vestnik GRAJDANIN br. 14 ot 2014 g.

Documents

Transcript of Vestnik GRAJDANIN br. 14 ot 2014 g.