ИНФОРМАЦИОНЕН И АНАЛИТИЧЕН ВЕСТНИКЪ

Брой 24, Год. 6, 2014, 15 Дек., Понеделникъ, Ц. 2 лв.

Из: Глава МВД РФ предупре-дил россиян, что спецназ быстро отобьет у них желание жить при демократии

Глава МВД России Владимир Колокольцев заявил, что внутренние войска МВД являются одним из мощнейших инструментов противодействия угрозе волнений, подобных тем, что произошли на Украине и в других странах СНГ. С таким заявлением он выступил на итоговом заседании военного совета главного командования внутренних войск.

«Мы видим трагические последствия, захлестнувшие страны, на которых проводился эксперимент «прививкой демок-

ратии по-американски». Видим обвал системы их экономик, ужасающее социальное положение, фактическое разрушение государственности» – заявил он.

Глава МВД уверен, что «такое никогда, ни в одном из сценариев не произойдет в Российской Федерации». «Мы предупреждаем об этом всех, кто полагает иначе» – добавил министр.

Реформата трябва да тръгне от автономията на училищата

Частните училища в Естония получават държавна субсидия срещу изискването да спаз-ват закона, казва проф. Еве Айзеншмид, зам.-ректор на университета в Талин, Подготви: Ванина Стоянова, Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ, една публикация на в-к СЕГА

Проф. Еве Айзеншмид е заместник-ректор в Университета на Талин. Преди това е била директор на Haapsalu Collegе от самото му създаване през 1998 г. Основава център за консултиране на учители, които работят в коле-жа и региона. В момента Еве е и член на борда на директорите на естонската организация Noored Kooli, (ОЩЕ >>>)

РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЛЕД-ВА ДА ЗАПОЧНЕ С АВТОНОМИЯТА НА УЧИЛИЩАТА, С ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА УЧИТЕЛИ-ТЕ И УЧЕНИЦИТЕ (От 1-ва стр.) … част от международната мрежа Teach For All. Проф. Айзеншмид беше един от основ-ните лектори на годишната конференция "Образование", организирана от фондация "Заедно в час". ПРОЕКТ ЗА КОРИЦА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ HUMANUS, КОЯТО ТРЯБ-ВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ДО СРЕДАТА НА ДЕКЕМВРИ

ЯВНО У ТИЯ БЕЗСРАМНИ ГЬОНТАПИ-ГЬОЗИ СЪВСЕМ Е ЗАКЪРНЯЛО ВСЯКАК-ВО НРАВСТВЕНО ЧУВСТВО, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ВИЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?

Евродепутатът Дудук Бареков е изпаднал в сълзливо сиромахомилство и в тази връзка обяви пред една телевизия, че щял бил да раздава евродепутатската си заплата на бедните – аз лично щях да се разрева от умиление като чух това негово откровение! Какъв скромен човек само, а, какво ще кажете?!

Водещата облещи очи, и тогава г-н Дудук благоволи да разкрие част от най-потайните си сърдечни терзания: той, мили-ят, не бил сигурен кое е по-правилно, дали да раздава заплатата си тайно, без да шуми

пред медиите, тихичко, тихомълком, или пък требва да тръби за "добродетелността" си колкото се може по-гръмко, из сите медии, както, примерно, прави това петелът, обя-вявайки гръмко, пред целия свят, снасянето на яйце от верната си другарка-кокошка!

Та ето тоя нравствен и психологи-чески въпрос силно терзаел напоследък нашия многострадалний народний трибун Дудек Бареков, много мислел от мислел по тоз труден казус, ала не можел да реши кое е по-правилното, представяте ли си?

Явно у тия безсрамни гьонтапигьо-зи съвсем е закърняло всякакво нравствено чувство, а, какво ще кажете вие по този въпрос?

КОМУНО-КАГЕБИСТКАТА НЕНАВИСТ СРЕЩУ СВОБОДАТА – И СРЕЩУ НАРО-ДИТЕ, ИСКАЩИ ДА ЖИВЕЯТ СВОБОДНО

ЕТО ЗАЩО ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ ДЕЙСТВА, ЕТО КАК СЕ ДОКАЗВА ИСТИНАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО!

Само за интелигентни хора! Ако сте прекалено заети да изгледате цялата поредица от 6 серии и дори само една се-рия от около час, погледнете поне от 50-та до 58-та минута на Серия 1. Няма да съжа-лявате! Nikolay Goussev

Ангел Грънчаров каза: Мерси! Велико е това, което чух! Ще изгледам цялата поре-дица! Хиляди благодарности че ми даде този линк! Всъщност това, което твърди, че еволюцията не действа, аз го знаех по своя начин; примерно, казвал съм на моите уче-ници, че по естествен път в природата прос-то никога няма да възникне ей-така, от само себе си, по пътя на случайната комбинация на елементи... един двигател за БМВ (или за Мерцедес, това няма значение, дори за Лада няма как да възникне двигател по

естествен път в природата, чрез случайнос-ти и пр.), а какво остава да възникне една жива структура!

Този човек го каза същото, но по-убедително. Както и да е, имам какво да гледам, още веднъж мерси за линка! КОЛКО МУ Е ПУТИН ДА ИДЕ ДА "ОСВО-БОДИ" ДОРИ И... САЩ – СЛЕД КАТО "ОС-ВОБОДИ" УКРАЙНА?!

Интересно е обаче откога амери-канците проговориха и прописаха на... руски език, дотам, че и лозунгите си вече пишат на руски! :-) Явно тия от КГБ нямат капчица акъл щом прибягват чак до такива идиотски фалшификати! ЛУДНИЦИТЕ СА СЪВСЕМ БЛАГОПРИ-ЛИЧНИ ЗАВЕДЕНИЯ В СРАВНЕНИЕ С ТИЯ НЕОПИСУЕМО-ЕКСТРЕМНИ ИДИОТЩИНИ, ЩО СЕ ЛЕЯТ ОТ НАШТЕ РОДНИ "ДЕМОК-РАТИЧНИ" МЕДИИ?!

"Вождът и учителят на българския народ" Георги Димитров (познат на този същия народ като пияндето Гошо Тарабата, да, оня същият, дето лежа десетки години непогребан в мавзолея, вероятно щот беше голем и непрежалим убавец!) приживе бил, представяте ли си "невероятен женкар", "секс-животно", видите ли, бил, ако щете вярвате, супернадарен в секса, жените, разните другарки де, колхознички, работ-нички и пр. примирали да си легнат с него, щот бил нещо като "сексуална машина", и той на никоя не прощавал, абе вкратце казано цял живот бил, представяте ли си, нещо като разгонен бик! Комунистите (освен крадливи, лъжливи, освен че са прочути убивачи!) научаваме били и страхотни... е, няма да употребя думата, вий се досещате коя е тя – тя се римува с преди малко изб-роените...

3 Всичкото това научихме вчера в

една жълта телевизия, изказано от от една червена другарка, която си личеше, че също прекалено много иска да си легне с вожда, ама й се плаче заради туй, че, за жалост, той вече е в гробищата! На Сашо Диков пък му течаха лигите като слушаше за подвизи-те на великия сексуален маниак... на нему пък защо му течаха толкова лигите да се чуди човек, ама карай... Та ето докъде стиг-на героизацията на комунистите в условията на просташката чалга-"култура", в която живеем: достигна до недостижими върхове и висоти.

Вече няма нещо у комунистите, ко-ето да не е героизирано дотам, че да при-добие хипер-гротескови форми, наглият комунистически идиотизъм достигна до пълно безсрамие! Станахме истинска, съ-щинска лудница, където комунистическата и посткомунистическата патология си се ши-рят необезпокоявано в някаква шеметна дива вакханалия.

Пардон, какво говоря, каква лудни-ца – та лудниците са съвсем благоприлични заведения в сравнение с тия неописуемо-екстремни идиотщини, що се леят от наште родни "демократични" медии?!

ДАЛИ МЪЖЕТЕ ВЕЧЕ ПРОСТО НЕ СА НЕОБХОДИМИ? Из: Проф. Ф.Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже...

Настъпиха нови времена, живеем в ерата на жените. Те са силни, независими, мъжете им страдат от комплекси и се крият във виртуалния свят. Ако не се приспособят, могат да изчезнат! Това предупреждава проф. Филип Зимбардо, известен професор по психология от Станфордския универси-тет. Именно той ръководи един от най-известните съвременни научни експеримен-ти – опита в американски затвор през 70-те години на ХХ век, където статистите, изпъл-няващи ролята на охранители, се превръ-щат в истински тирани.

Проф. Зимбардо е автор на мно-гобройни книги. Най-новата, Where Are All the Good Men (“Къде са всичките добри мъже”), е посветена на плашеща тенденция в съвременната човешка цивилизация – младите мъже предпочитат уюта на интер-нет пространството пред реалните контакти с другия пол. “Светът без мъже би бил

доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в ин-тервю за сп. Twj styl. - Жените днес са силният пол, мъжете – слабият. Съгласен ли сте с това твърде-ние, професоре?

Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъ-жете престанаха да бъдат най-важни. Доп-реди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано. Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това. - Днес е различно?

Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студен-тите в САЩ жените бяха повече – дори в медицинските, математическите и инженер-ните дисциплини, традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прек-расна работа, достойно заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женст-веността започна да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се протрудиха за това. И тенденцията ще се задълбочава.

- А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава пра-вят?

Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват феномена – все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима на свободата и зрелостта. Днеш-ният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!” Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почив-ка, да преживеят някакви приключения. - Предпочита да си стои вкъщи?

Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете

избягаха. В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват с жените, но пък могат да конт-ролират всичко и да се изказват. В интер-нет.

Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в реалния свят по-рядко се реализи-рат, защото воините вече не са необходими, а главите на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото. В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto - безскрупулен гангстер. Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да го победи, а ако загине, веднага ще се прероди...

Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъ-жете да бъдат герои. Игрите са все по-завладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че скоро играчът ще може да пре-даде собствените си черти на героя от игра-та. Ще вижда там себе си – победителя. Защо му е да излиза от стаята?!

Прочети ДО КРАЯ >>>

ПРЕДЛАГАМ ДЕБАТ ЗА ИСТИНАТА, КОЯ-ТО НИ Е ЖИЗНЕНО ПОТРЕБНА – И БЕЗ КОЯТО ЖИВОТЪТ НИ ГУБИ СМИСЪЛА СИ

На 4 декември т.г., само след два дни, ще се състои второто заседание на съдебното дяло, което заведох в Районен съд-Пловдив с искане да бъде отменена абсурдистката, политически мотивирана заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. На 16-ти същия месец, по-малко от две седмици след това, пък ще се състои пак второто заседа-нието по друго едно дяло, именно за клеве-та, което заведох също срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, понеже тя има добрината да ми напише една самоделна "психиатрич-на експертиза" или "диагноза", според която ми тури дамгата "податлив на чести нервно-психични разстройства", разбира се, лекарс-ките комисии, на които бях изпратен заради нейната "диагноза", решително отхвърлиха "компетентните й заключения", ала на мен ми се наложи да преживея в тази връзка такива унижения, каквито никога преди това в живота си не съм преживявал. По това

4 второто дяло вече бяха разпитани и свиде-телите на двете страни, с изключение на моя главен свидетел, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Пловдив, който беше възпрепятстван да свидетелст-ва понеже беше в чужбина (той ще свиде-телства на следващото заседание, на 16-ти декември).

По време на даването на свиде-телските показания само адвокатите имаха право да задават въпроси, аз, като тъжител, нямах думата, сиреч, отново ми се наложи да преживея ред жестоки унижения, щото свидетелите на другата страната, на стра-ната на подсъдимата, си позволиха да представят пред уважаемия съд една доста фантастична, неверна, абсурдистка, прев-ратна, илюзорна, съчинена, художествено оформена дори картина на моята скромна личност и на моето отношение към нещата; абе бях описан общо взето като някакъв нравствен урод, който с никой не може да се разбере, който се държи изцяло лудешки и пр.; да, добре зная, че пред съда е забране-но да се лъже, но е факт, че някои хора, поради изпитваната ненавист към мен, явно имат съвсем изопачени възприятия, аз иначе не мога да си обясня тяхното говоре-не. Пък трябва да вземем предвид и това, че свидетелите на подсъдимата не са по никой начин независими, те се намират под нейната властническа юрисдикция, тя е техен началник, при това доста своенравен, от чието благоволение зависи всичко, как тогава да си позволиш да кажеш нещо, което няма да се хареса на началството?!

Както и да е де, всеки си има право на свои възприятия, е, разбира се, често тия възприятия са изцяло субективни, особено когато се стараеш да не кажеш нещо, което няма да се хареса на властната ти начал-ничка. Аз лично, бидейки философ, имам за свой идол истината, реалното състояние на нещата, не ми е по вкуса да мълча когато някой си позволява да съгрешава спрямо нея. Привърженик съм на свободните, пък и също така разгорещените дебати, щото добре зная, че те са начина за постигане на вярна представа, за засичане на истинното положение, за преодоляване и освобожда-ване от заблудите. За жалост, съдебната практика си има свои процедури и на мен в разпита на свидетелите не ми беше позво-лено да кажа нещичко; аз съм се бил изка-зал вече в тъжбата, моята гледна точка била там. Така е, но и не е така, би било значително по-добре да се проведе по-свободна дискусия около твърденията на този или онзи, с оглед съдът да не бъде подведен, и истината - изопачена, изкриве-на, прикрита.

Да, аз там издържах и не реагирах никак на "свободните словоизлияния" на свидетелите на другата страна, а пък, от друга страна добре зная, че когато някой твърди нещо и ти не реагираш, то това може да се изтълкува като знак, че споде-

ляш мнението или преценката му. Та затова и смятам, че непременно трябва да се реа-гира, та аудиторията овреме да бъде възп-ряна от подвеждане. Ето затова ми се ще все пак да реагирам някак. Единственият начин е да изложа своята позиция в писмен вид до съда, по възможност съвсем кратич-ко (щото другата страна има добрината да затрупа съдията с две огромни папки със старателно произвеждани в продължение на цели три години компромати, които е просто невъзможно да бъдат изчетени; да, това, чини ми се, не е по силите на никое нормално човешко същество; аз примерно не мога още да ги изчета, щото и на момен-ти от толкова мерзости ми се гнуси и ми се повръща!). Понеже вече писах в блога си за това как аз съм възприел твърденията на свидетелите, как те на мен са ми прозвуча-ли, то сега решавам да извадя най-важните, възловите моменти от ония записки и да ги оформя в един що-годе издържан от правна гледна точка документ, който да го депози-рам в канцеларията на съда. Ето какво се получи в крайна сметка:

Уважаема госпожо Съдия, Във връзка с разпита на свидете-

лите на подсъдимите ми се ще да реагирам, с оглед да допринеса за възникването на една адекватна, вярна, реалистична карти-на, съответстваща на тъй трудната понякога за постигане жизнена правда, която обаче единствена има значение. Вие сама, убеден съм, прекрасно разбирате, че ние, отделни-те хора, сме устроени така, че постоянно съгрешаваме по отношение на упоменатата правда - понеже сме устроени така, че съ-дим субективно, пристрастно, дори преду-бедено, влияейки си от някакви емоции; затуй търсенето на истината понякога е един доста трудоемък и дори мъчителен процес – та да проблесне накрая нейната така възхитителна обективност, бих си позволил да кажа свръхчовешка, Божестве-на дори сияйна прелест. Ето някои възлови моменти, които искам да изтъкна тук, с оглед, както казах, да спомогна да постигане на обективната истина по това така важно за мен съдебно дело.

Както е известно, подсъдимите в това съдебно дело се нагърбиха с недотам престижната работа да убедят почитаемия съд, че написаното в оня паметен документ, именно, че индивидът Ангел Грънчаров, видите ли, бил изпадал в "чести нервно-психически разстройства", първо, не е кле-вета, не е разгласяване на клеветническо позорящо обстоятелство, второ, на тях ще им се наложи да доказват, и то по своеоб-разен начин, една доста съмнителна и обречена от чисто медицинска гледна точка теза, а именно, че съм бил страдал от "нер-вно-психологически разстройства" (теза, вече отхвърлена от квалифицирани психи-атри и дори от специализирана лекарска комисия, състояща се само от психиатри,

именно от съответната ТЕЛК). На трето място да страната на подсъдимите ще им се наложи изобретят начин да обосноват теза-та, че преживените от мен унижения да доказвам къде ли не своята "нормалност", да понасям обидното отношение на хора от т.н. "колектив", щото въпросната "психиат-рична диагноза", която директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ми поста-ви, ме въвлече в една ужасна обстановка, довела дотам, че в един момент аз вече дори не можех ефективно да си изпълнявам служебните задължения, да не говорим пък за крайно тежката психологическа ситуация, която ми се наложи да понасям толкова време.

По отношение на твърденията, из-кристализирали при разпита на свидетелите на подсъдимите, държа да кажа следното:

- Свидетелите положиха доста усърдие в обрисуването на такъв един крайно странен и неприятен образ на моята личност, който, разбира се, да подкрепи крайно съмнителните тези на подсъдимите; мисля, че трябва да си даваме сметка за толкова пристрастната и субективна пози-ция, от която те извеждат твърденията си, по причина на нескриваната ненавист, която въпросните лица изпитват към моята персо-на; ето няколко примера в тази посока;

- на моменти явно доста се прес-тараха в тази посока и по този начин изпад-наха във възхитителни противоречия; при-мерно едната свидетелка смело заяви, че въпреки че по принцип не четяла блога ми, въпреки това й било правело впечатление, че авторът му, именно моя милост, бил, така да се рече, "решително скаран с пра-вописа"; разбира се, "очевидно" е, че лош човек като мен няма как да е добър в какво-то и да е отношение, в това число и да е добър в областта на правописа; колко стру-ва такова едно твърдение на въпросната свидетелка можем да преценим ако вземе предвид това, че моя милост се занимава с писане откакто се помни, аз съм писател, който е написал и издал много книги; щеше да е истински куриоз човек като мен да не владее правописа; е, разбира се, хора като мен си позволяват какви ли не стилистични волности, примерно, аз често пиша думата "сфащам", но го правя не от незнание как се пише тази дума, а по ясни стилистични подбуди, което свидетелката явно не е успяла да схване; прочее, това в дело едва ли е предмет на изследване дали моя ми-лост владее правописа или не го владее, тъй че изтъкването на такива "аргументи" просто удостоверяват от каква крайно прис-трастна позиция произтичат и останалите твърдения на въпросната свидетелка;

- Другата свидетелка, също изпит-ваща на моменти съвсем неудържими чувс-тва на силна ненавист към моята скромна

5 персона (при нея особено интензивни, щото тия чувства, явно, доста й помагат в профе-сионално отношение: директорката, за благодарност, я държи на работа даже и в пенсионна възраст - тя умее щедро да въз-награждава тия, които са й предани!), та тази друга свидетелка се постара да обри-сува по предимно художествен, фантасти-чен маниер един изключително злодейски образ на моя милост, тя дотам се престара, увлече се дотам, че ме представи като тиранин, като темерут, като мизантроп, тормозещ за нищо клетите ученици, ерго, като същински "враг на народа"; явно в нейните представи такова едно грозно от-ношение към личността на колега е израз вероятно на най-изтънчена и при това най-идеологически правилна "добродетелност";

- Тази същата свидетелка пример-но в един момент почна да разказва покър-тителни сценки, когато моя милост, видите ли, бил изпадал в същински бяс и ярост спрямо ученик, на когото, както тя каза, просто се било налагало да се наведе да вземе падналия на пода химикал (!); бил съм тормозел учениците, милите, по най-злодейски начин, те били треперели пред мен, не смеели да кажат какво мислят, щото аз съм ги бил насилвал да рецитират текс-тове от моето "незаконно" учебно помагало (!), а пък който (ре)цитирал от правилния официален учебник без да се церемоня изобщо съм го бил наказвал със съвършено злодейско писане на двойка (!); не съм бил слушал даже, камо ли да търпя мнения, различни от моето (!), и прочие, и так далее, и ала бала;

- Слушайки тия така нескопосано съчинени басни на мен многократно ми се прииска да кажа на увляклата се в литера-турно творчество госпожа поне ето тия думи за вразумяване и озаптяване, примерно думите: "Позволете да запитам: а Вас поне малко не Ви ли е срам в този момент, изоб-що знаете ли що е това срам, мила госпо-жо!?", ала се въздържах, с оглед да не нарушавам строгата съдебна процедура; знаете колко ми е коствало това да търпя да се говорят явни неистини: моето правдолю-бие въставаше, но няма как, стоически издържах, гледах госпожата леко усмихнат, което още повече я вдъхновяваше;

- Интересен, крайно вълнуващ мо-мент в нейната така старателно заучена пледоария (тя просто рецитираше на мо-менти заповедта за моето уволнение, съчи-нена по неподражаемо литературен маниер от самата директорка, от подсъдимата!) беше следният: тя в един момент се усети и заяви, че тя, видите ли, изобщо не била обичала клюкарстването с учениците по адрес на колеги, ала "децата", понеже били много добрички (!), сами идвали да й док-ладват, ала тя, понеже, видите ли, имало

добро сърце, най-внимателно ги била изс-лушвала (и насочвала, предполагам, с майчински съвет какво да правят по-нататък за своето спасение);

- Тя също така по превъзходен, вдъхновяващ начин се оплете в показания-та си относно възловия момент кой бил накарал нейните ученици да напишат не една или две, а цели три (!) жалби до дирек-торката против въпросния "злодей Грънча-ров"; проблемът е този, че нейните ученици, по собствените й думи, не са способни на такъв интелектуален подвиг да съчинят "правилния текст" на цяла една жалба, първо, щото са все с добри сърца, второ, щото едва ли са чак толкова напреднали в писането на такива трудни общо взето в литературно отношение документи-пасквили, изискващи специална душевна нагласа и подготовка; а пък, от друга стра-на, не върви класната им да им е помогна-ла, да ги е подсетила, да ги е вдъхновила, също така не върви да се каже, че ученици-те са получили, да речем, безценна помощ в туй отношение от някоя, да речем, замес-тник-директорка, която, да допуснем, е разпространявала готови, шаблонни, типови жалби, които е раздавала на класовете; та този прелюбопитен момент около писанието на тия прословути жалби, тъй да се рече, си остана неразчоплен, по причина на това, че аз трябваше пак стоически да мълча.

- Както и да е, изпъстрена с безчет противоречия, пледоарията на госпожа-свидетелката на преклонна пенсионна въз-раст криво-ляво мина; а иначе тази дама, която иначе много си пада по моралните вопли, сами забелязвате, показа и демонст-рира един завиден морал; няма що, е, аз, дето съм спец в тази област, ми се наложи да мълча, разчитайки, залагайки на здраво-то морално чувство у публиката.

- Интересно е да споделя тук, че третият свидетел на подсъдимата, млад човек, психолог по образование, работещ в училището като педагогически съветник, се държа в общи линии достойно, много често, за да не му се наложи да прегреши спрямо истината, предпочиташе да каже, че не си спомня това или онова, една или друга подробност; той също така не си позволи да лисне някоя и друга кофа помия върху ли-цето ми, с оглед да направи добро впечат-ление и да добие заслуга пред работода-телката си; както и да е, този младеж, гор-кият, се чувстваше отвратително в изпълне-нието на зададената му роля, това си личе-ше от всяка негова дума, за което се полз-вам тук от случая да му поднеса искрените си съболезнования;

- Той също така и по време на мно-гобройните недостойни сценки, които се разиграваха навремето, когато още работех

в училището, се държеше в общи линии достойно, предпочитайки предимно да си мълчи. Тук мога само да кажа, че добре разбирам крайно тежкото, деликатно и комплицирано положение, в което работо-дателката му го поставя и, да повторя, му съчувствам.

- За жалост, не е имал силата да откаже да свидетелства. Но ето и около неговото изказване едно бисерче, което той успя да сътвори, щото все пак трябваше някак да създаде впечатление, че изпълня-ва ролята си, макар и неохотно;

- Стана дума за това, че Ангел Грънчаров повишавал тон или глас на уче-ниците; моята адвокатка го попита, по него-ви наблюдения, в това училище само на Ангел Грънчаров ли се е налагало да пови-ши тон или глас; младежът, няма как, зак-лещен добре с този въпрос, се наложи да признае, че и на други хора, именно учите-ли, често им се налага да повишават тон; даже чистосърдечно се изпусна, че и той самият имало случаи, когато повишавал тон, другояче казано, налагало му се е да крещи. Адвокатката ми го погледна с изра-зителен питащ поглед, и младежът, за да излезе от конфуза, се наложи да съчини ето този превъзходен бисер:

- Да, ама когато Ангел Грънчаров крещи или вика, то това обозначава конф-ликт, той един вид вика "конфликтно", а ний, другите, като викаме, това има друг нюанс...

- Нещо такова смутолеви младият свидетел, значи, по неговите думи, има вид викане и крещене, което не съдържа въп-росната "конфликтност", но както и да е, ще оставим настрана този принос в психологи-ческата наука;

- Имаше и много други моменти, които заслужаваха подобно разчопляне, примерно около прилаганата от моя милост методика в обучението по философия, но за да не стане дълъг този текст, ще отмина този момент;

- Изобщо представите на свидете-лите на директорката се свеждат до повто-рение на нейната собствена бедна и крайно изтъркана представа за "правилно препода-ване", а именно, учителят да разкаже урока от "правилния учебник" и след това да зас-тави учениците правилно да рецитират правилните мисли от правилния учебник; понеже аз съм решителен противник на тази изпитана, но остаряла метода, ето, на това "солидно" основание съм обявен не просто за "неправилно мислещ", не само за "зло-дей", но и, направо казано, за... "луд" (щото "разстроената психика", която ми приписва тъй усърдно мислещата директорка, озна-чава точно това!);

6

Искам да изтъкна тук и един съв-сем принципен момент, имащ богат ценнос-тен смисъл. То има значение за постигане на точния, на верния смисъл на тази иначе така странна и чудата история, което е предмет на настоящото съдебно дело.

За жалост, у нас има много хора, за които нещото, наречено "човешко дос-тойнство" или пък личностна суверенност нищо не означава. Явно за такива и самата личност нищо не значи. И ето, такива хора съвсем не се усещат когато си позволяват да нападат, да клеветят, да обиждат някоя друга личност, която, видите ли, ги била дразнела с нещо. А ги била дразнела поне-же, видите ли, нейното съзнание или пове-дение не било отговаряло на техните собст-вени и доста бедни представи за "правил-но", "за прилично", за "добро" и прочие. Винаги трябва да имаме в ума си този фун-даментален обяснителен момент - когато слушаме твърдения по нечий адрес, които се нуждаят от вярно разбиране и тълкуване.

Както и да е, хора всякакви, човеш-ките представи за нещата са разнолики, точно това е и добра предпоставка да раз-говаряме, да мислим, да търсим с общи усилия истината по тия нелеки нравствени въпроси, на които обикновено съвсем не обръщаме внимание, а предимно предпочи-таме да мълчим, да понасяме издевателст-вата на мерзавците и пр. Понеже имам дълбокото убеждение, че нравствените въпроси, касаещи духовната ситуация, в която живеем, са истински важното, са най-важното, за което най-вече трябва да мис-лим и да разговаряме, и то не само абстрак-тно-теоретично, а жизнено-достовер-но, на основата на конкретни примери, точно по тази причина аз смятам, че подобни разго-вори имат голям смисъл. Включително и оздравяващ, "терапевтичен": благодарение на такива разговори хората, които са си изгубили възприемчивостта (чувствител-ността) към подобни теми или проблеми, биха могли да я оживят, с оглед да се поро-ди отново в душата им онова живо нравст-вено чувство, без което животът ни се прев-ръща в абсурд, в пошла и вулгарна траге-дия.

Ще си позволя да се изразя още по-категорично и ясно: пълно е наоколо с хора с неадекватни представи за нещата, пълно е с хора с деморализирано съзнание, хора с изцяло неверни, изопачени, изврате-ни представи за истински важното в живота ни. Пълно е с объркани хора. Пълно е с лицемери, с надути претенциозни кухари, смятащи се за непогрешими, пълно е с хора, неспособни да разберат гледната точка на другия, неполагащи усилия в тази посока, пълно е със заблудени хора, чиито ценности са наопаки на длъжното, на подо-баващото, на нормалното, на естественото. Примерно пълно е с хора, които, като обиж-дат, унижават, клеветят и пр. другата лич-

ност, ближния човек, нямат усета, здравия усет за това какво правят. Те дори, видите ли, вероятно си мислят, че постъпват съв-сем коректно и дори, видите ли, "нравстве-но", а докато в действителност постъпват нехуманно, грозно, отвратително, ала, ето, за жалост, такива хора нямат усета, благо-дарение на който могат да усетят и да се отвратят от себе си, от своя морал, от свои-те постъпки. Ще дам пример, за да поясня мисълта си.

Ще дам пример с това, което за мен в момента е съдбовно важно, с това, което в момента актуално преживявам, което, така да се рече, ми е съвършено близко. Аз писах много по тия неща, които ми се случиха, като обикновено стоя в пози-цията на изследователя, а не просто като някаква бездушна "жертва"; разбира се, тия две позиции при мен се смесват, намират се в гъвкаво, динамично отношение. Аз съм и едното, и другото, просто моят манталитет е такъв, изследователски, а това, че става дума за моята личност, за моите лични преживелици, това в случая няма особено значение - защото същото може да се случи и на съвършено друг човек. Аз съм свобо-ден човек, ето, реагирам по своя начин, много съм мислил как да реагирам, избрал съм това; никой не може да избяга от себе си, от своята душа, самосъзнание и пр. Всеки разполага със своята си, казах, чувст-вителност.

Това са аксиоми, при това съвър-шено прости и очевидни. Но точно на тази база между нас, различните личности, се появяват неизбежни различия, непреодоли-ми разминавания, които все пак, впрочем, можем да сближаваме, да опитваме да синхронизираме възприятията и оценките си, с оглед да се разберем, да възсъздадем една по-реалистична и, както казват, "обек-тивна" картина на случващото се, съответс-тваща на действителността, на действител-ното състояние на нещата. Точно затова и има смисъл да мислим и да разговаряме, да влезем в диалог. Моите опоненти, за жа-лост, проявиха отчайваща недиалогичност, те не пожелаха да влязат в един свободен дебат по предлаганите от мен теми, ето, на тази база се породиха ония коренни разми-навания, благодарение на които стигнахме дотам, че да разнищваме случилото се пред българския съд.

Да, разбира се, в съда също би следвало да може да се води диалог с оглед постигане на истината, макар че по такива предимно личностни и нравствени въпроси, касаещи при това и по същество проблеми на образованието и възпитанието на млади-те, мястото за дискусии все пак не е съдът – понеже има друго място за тази работа; и това е самата образователна, училищна институция. Но това не се случи, което също е много показателно за манталитета на другата страна, на страната на моите опо-ненти. Те за жалост имат предразсъдъка, че

са непогрешими, понеже, видите ли, имат една властническа, началническа позиция; явно съзнанието им е жив този стереотип, свеждащ се до казарменото правило "На-чалството никога не греши!". Уви, и началс-твото може да греши, не е застраховано от грешки, също така началството не е "све-щена крава", неподлежаща на критика, извадена извън критиката.

И всеки има право да критикува ко-гато вижда, че началството допуска грешки. Особено когато става дума за обществено, държавно учреждение. Но и за частна фир-ма да ставаше дума, пак критиката има оздравяващ ефект: само глупавият мени-джър, пък бил той и частник, ще забранява критиката, ще изпитва неудоволствие от нея: този, който те критикува, ти прави доб-рина, този, който ти се подмазва и ти вика "Леле, шефе, колко си велик и мъдър?!", е твой подъл враг, който те тика към провала. Това са елементарни неща, дотам, че ми е неудобно, сами виждате, да ги повтарям. Но се налага.

И още едно нещо важно има: аз съм учител по философия, аз съм философ. Моята работа е точно тази: да помагам за разнищването на човешки, психологически, нравствени проблеми точно от този род. Най-неприятните и най-"щекотли-вите" проблеми. Но ето, смея да твърдя, че това са същевременно и най-важните проблеми. Това са именно субстанциални човешки проблеми, проблеми на личностното израс-тване, на духовното, на нравственото озд-равяване на индивидите и на общността като цяло. Философите са играели в тази посока незаменима роля във всички епохи. Е, в моето конкретно време, което Бог ми е отредил, аз се старая да си изпълнявам ролята на философ, ето, с тия мои писания правя точно това: изнасям нравствен урок на всички, които искат нещичко да научат. Ако искат де, то не е задължително. Някои се дърпат, бягат, не щат да проумеят това, което се опитвам да им кажа. И по тази причина много губят.

Щото тук инатът, прословутият български инат, не е кой знае каква добро-детел. Вредиш на себе си, като се грижиш да не би, не дай Боже, да накърниш пресве-тата си невинност. Сиреч, да си запазиш собствените изцяло сгрешени разсъдъчни, бедни, мизерни и кухи представи. Филосо-фът иска да ти помогне да постигнеш един значително по-богат смисъл, ти се инатиш, почваш да го мразиш, обявяваш го за враг, накрая го обявяваш за "луд", а в един мо-мент, съвсем загубил контрол, му спретваш едно уволнение, да ти се маха от очите, щото той, видите ли, те бил дразнил! И ти бил нарушавал презрения комфорт.

Оказа се, че когато тъй благоде-телната директорка на ПГЕЕ-Пловдив има-ла добрината да съобщи на "колектива", че "оня същия Грънчаров" вече е извън "нашия колектив", похвалила се един вид, че го е

7 уволнила и е успяла най-сетне да бие един великолепен шут на смутителя на нашето тъй умилително спокойствие, та в този памятен момент половината от този въп-росния "колектив", подведена от няколко бодри подлизурки на директорката, бурно... изръкопляскала!!! Представете си, за да осъзнаете, за да почувствате символиката на този театрален акт, следната метафора: примерно, в древни времена вождът показ-ва отрязаната глава на някакъв "душманин", а пък нравствените варвари бурно ръкоп-ляскат, пък после молят вожда да им даде тази глава, та с нея да си поиграят малко... футбол!!! Как ви звучи тази сценка? Същото е, абсолютно същото е, нищо че сега наши-те времена са значително "напреднали" и "модерни" – същината обаче е все същата.

Та аз пиша тия неща за да изнасям един урок. Нравствен урок. Моля, уважаема госпожо Съдия, да ми простите тази волност и Вам да съобщавам тия неща, но моля ме разберете: тази ми е работата като фило-соф, ето, смирено си изпълнявам задълже-нията. Нищо че съм уволнен. Някой, който е учител, но истински, не менте, трудно може да бъде лишен от това си качество, от тази си роля, пък ако ще да го уволняват колкото си искат. Учителят, дето е по същество учител, винаги може да си изпълнява роля-та. За да го спреш от тази негова работа трябва да приложиш само едно кардинално средство: да го убиеш, да го умориш, да го задушиш. Да го натикаш в гроба. Като го натикаш там, само тогава може да си споко-ен, че вече няма да ти пречи. Но и това изобщо не е сигурно, поне в моя случай: когато ме натикат в гроба, ще останат книги-те ми! И чрез тях аз пак ще мътя водата на моите тъй благодетелни и доброжелателни опоненти (да ги нарека така). Та ето сега какво най-вече исках да кажа, смятам, че е важно, моля да му обърнете подобаващо внимание.

Още преди по-предишното първо заседание на това очертаващо се да стане историческо съдебно дяло аз предложих подписване на досъдебно споразумение с един най-основен аргумент: щото се пораж-да един най-ужасен абсурд, който трябва да бъде избегнат, ако желаем да постъпим разумно при създалия се казус. Моля да проследите мисълта ми внимателно, по-мислете сама: оклеветил си една личност, един колега, фактически си го нарекъл "луд", и то в писмен вид, с оглед да му нав-редиш (знайно е, че ако е истина това, именно, че въпросният индивид наистина е луд, той просто няма как повече да бъде учител; явно тази е била и целта на туй мероприятие, което се доказва от послед-ващия развой на събитията: след няколко месеца аз вече бях уволнен!). Факт, неоспо-рим факт е това. Но дайте да разсъждаваме по него: на този същия оклеветен човек му се е наложило да преживее заради твоята клевета безброй унижения, примерно, пред

цял ТЕЛК, състоящ се от психиатри, да доказва своята "нормалност"; също да ходи на прегледи при психиатър, нещо, което, слава Богу, до този момент не му се е случ-вало, с часове да бъде изследван, да бъде разпитван и пр. В самия т.н. "колектив" тази "новина", че въпросното лице е "психар", че е "психясал", че е с "разстроена психика", се разпространява за миг, това прави невъз-можно това набедено и оклеветено така грозно лице повече да изпълнява своите служебни задължения; представяте ли си как се чувства един учител, на когото не кой да е друг, а самата директорка на училище-то е сложила клеймото "психично обреме-нен", "ненормален", "луд" и пр., защото нали знаете как мълвата преувеличава всичко до пълна неузнаваемост?!

Затова, а не за друго на мен в един момент ми се наложи да дам пълна глас-ност по случая в блога си: за да престанат слуховете, за да спрат преувеличенията на тъй услужливата мълва, които хипертрофи-раха до неузнаваемост случилото се; нап-равих нужното за да се знае точно какво е станало и какво предстои да става; глас-ността, публичността в такава една ситуа-ция е единственото спасение. Моля да влезете в положението ми и да прецените как съм се чувствал в училище след като месеци наред ми се налагаше да слушам обидни подвиквания по мой адрес зад гърба си: "Ей, луд!", "Ей, психар!", "Остави го тоя бе, той е психично-болен!", а някои дори и в лицето ми се позволяваха да се държат така с мен, включително и ученици!

Явно въпросната администраторка е целяла в създалата се невъзможна пси-хологическа и нравствена ситуация лицето Ангел Грънчаров да рухне психически до-там, че в един момент или да направи ня-каква простотия, примерно, да не му издър-жат "нервите" и да стори нещо, за което вече съвсем "законно" да бъде уволнен (примерно да шибне през лицето някой нагъл ученик, който му се хили директно в очите и му вика "Ей, смотаняк!" или директ-но дори "Психар!", да, и това се случи в ония ужасни дни и месеци (!!!), които ми се наложи да преживея!). Да, това е единият вариант от създалата се в оня момент ситу-ация, или пък, на второ място, този същият Ангел Грънчаров, като му писне съвсем, да постъпи благоразумно, сиреч, да си вземе шапката и сам да се махне от това прокъл-нато училище - аз съм убеден, че и този вариант би бил добре дошъл и желан - според възгледа на въпросната админист-раторка. Е, тия всичките неща аз ги прежи-вях, ако имате известно чувство, морално или човешко, опитайте се да си представите какво ми се наложи да преживея. Не ща да ми състрадавате или да ме съжалявате, просто апелирам да ме разберете!

И ще добавя още един щрих, до-пълващ картината: аз, примерно, когато един нагъл ученик, който публично, пред

множество ученици, се провикна право в лицето ми "Ей, смотаняк!", все пак, слава Богу, се сдържах да се овладея, но написах, както подобава, доклад до Педагогическия съвет, в който изложих случката и апелирах Съветът да вземе някакво решение по казу-са. Знаете ли какво се случи на този Съвет? Не знаете, предполагам. Ами случи се следното: клакьорките на шефката успяха да извратят нещата така, че аз бях поря-дъчно оплют, и то за това, че, видите ли, съм бил пишел в блога си (!), а конкретният случай с простъпката на въпросния постъ-пил така подло спрямо учителя си ученик не беше даже обсъждан (!), нищичко не беше казано по него. Да, директорката просто "забрави" за какво изобщо е бил свикан съветът; Вие давате ли си сметка, уважаема госпожо Съдия, как по-нататък се държеше с мен същият този ученик, получил такава мощна "нравствена" подкрепа от най-високото място?! Моля, опитайте да си представите сами.

Е, Ангел Грънчаров, с Божията по-мощ, все пак някак издържа. Издържа защо-то сам, първо, е психолог и, второ и най-вече - защото е философ. Успях да мобили-зирам целия духовен ресурс на личността си и преживях тия страшни, грозни, ужасно тъпи обстоятелства, в които ме постави не толкова животът, а капризът на една влас-толюбива администраторка, втълпила си, че е всемогъща, че е нещо като господарка на живота ни – и че може да си прави каквото си иска. Слава Богу, издържах тогава! Без Божията помощ нямаше да издържа, разби-ра се.

Казвам това не за да спекулирам, а защото така чувства тия неща сърцето ми. Аз издържах тежка животоспасяваща опе-рация няколко месеца преди тия събития, когато великодушният Бог явно реши да ми подари още известно време живот. От оня момент човек като мен, който е бил съвсем наблизо до смъртта, явно не можеше да се уплаши от никакви подобни изстъпления; те просто за мен не бяха така страшни. Е, пак много нощи не съм спал, пък много съм страдал, но не се отчаях, не дезертирах, не рухнах, както се очакваше; повтарям, без Божията помощ аз нямаше да оцелея в ония кошмарни дни! Казвам го, защото е факт. Да, това, че оцелях в ония кошмарни дни е същинско чудо, а само всемогъщият Бог може да направи така, че да се случи нещо подобно. Не смятам, че моя е заслуга-та, че все пак оцелях. Пиша тия неща с ясното съзнание, че няма начин да не се намери мерзавец, който да рече: ето, тоя Грънчаров наистина е луд, щом пише така! Нека мерзавците да казват каквото си искат. Аз в техните мерзости не мога да се меся.

Затова аз си мечтая за онзи мо-мент, когато Вие, уважаема госпожо Съдия, ще ми дадете думата, за да кажа поне ето това на обвиняемата:

8 - Госпожо Анастасова, Вие постъ-

пихте крайно безчовечно с мен, само това искам да Ви кажа! Така не бива да се пос-тъпва с жив човек! Дано разберете все някога как съм се чувствал и какво съм преживял в тия ужасни дни. Моля, опитайте да ме разберете! Моля, направете всичко, което е по силите Ви за да ме разберете поне малко. Та да осъзнаете какво дръзнах-те да направите! Да, така с човек не може да се постъпва! Жестоко е, прекалено е грозно!

Да, обаче пред съда оня ден (с то-ва ще завърша) госпожа Анастасова без капчица колебание има добрината да заяви: "Не се чувствам за нищо виновна, отричам да имам някаква вина, отхвърлям всички обвинения!". Щом го е казала, явно така мисли. На мен лично това нейно изявление ми прозвуча направо страшно. На Вас, уважаема госпожо Съдия, не зная как Ви е прозвучало...

И вече наистина завършвам със следното. И на обвиняемите (другите две обвиняеми, които са подписали въпросната квалификация за моето психично състоя-ние, са подчинени на г-жа Анастасова и те почти нямат вина, въпреки че ако й бяха казали още тогава да внимава какво пише, ако се бяха възпротивили да подпишат, щяха да й спестят ето тия последващи крайно неприятни, ала необходими съби-тия!), и на свидетелите ще им се наложи наново, този път пред съда, да ме оклеве-тяват по безобразен начин, сиреч, наново и наново да се издевателстват над мен с оглед да "докажат" тезата си, а именно, че моя милост е с "нервно-психически разстро-ена" психика. Аз ги предупредих, че ако не осъзнаят абсурдността на случващото се, ще им се наложи още повече да затъват в клеветата си – щото сега те вече ще трябва да ме оклеветяват пред самия съд, всичко вече ще се документира (!!!), а това е вече крайно рискована работа.

Е, те поеха, да се надяваме съв-сем съзнателно, тоя голям, неоправдан според мен риск. Сега на мен вече ще ми се наложи отново да преживея същите ония унижения, които преди време преживях, но тук вече под формата на свидетелства, на изброяване на всички ония компрометира-щи и накърняващи достойнството ми изсму-кани от пръстите фантастични "факти", непристойни и обидни преценки и пр., изда-ващи пълно неразбиране на моята личност, на моя оригинален подход към преподава-нето на философия, към отношенията с другите, включително и с учениците ми и пр.

Това исках да Ви кажа, уважаема госпожо Съдия. Моля да ме извините, че не можах с по-малко думи да изразя същото, но ми се искаше колкото се може по-цялостно да осветля своята позиция по проблема, включвайки и така важните спо-ред мен и нравствени, и психологически, и духовни или "философски" моменти; моля

да проявите известна снизходителност за моята, тъй да се рече, "професионална деформация". Имайте предвид, че аз съм учител, и то не по какво да е, а по... фило-софия. Това явно е доста "отежняващо вината" обстоятелство! Е, философите често си позволяваме да нарушаваме някои правила, да е държим различно, но това едва ли е достатъчно основание да бъдем възприемани като "ненормални"; е, не че сме и много "нормални" де, но този проблем за "проклетата нормалност" в нашите странни времена е една доста трънлива тема...

Дано с моето обяснение съм доп-ринесъл с нещичко да се видят фактите в една вярва, имаща отношение към реално-то светлина. Това беше нещото, което ме импулсира да напиша този текст. Дано съм помогнал с нещичко да се постигне по-ефективно цялата и при това многолика истина по обсъждания казус. 1 декември 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст, разбира се, ще го изпратя най-напред за мнение до двамата си адвокати. И според тяхното становище или ще го изпратя или няма да го изпратя на уважаемата госпожа Съдия. Той един вид е нещо като проект. Добре съзнавам, че е само първи вариант и още много трябва да се работи по него. Вероятно ще се наложи да се правят и съкращения, което е най-трудното за мен. Ще видим какво ще правя. Аз смятам, че е би следвало да рискувам и да го изпратя на Съда, щото всеки човек и гражданин е длъжен да помага на правосъ-дието. Това е презумпция, която уважавам. Ако зависеше от мен, още сега щях да го пратя на Съдията, независимо от някои "неуместни" от правна гледна точка момен-ти в него. За мен психологическият и нравс-твен (чисто личностният и духовният при това) моменти не бива да се игнорират при съдебните дирения на истината.

Аз така мисля и от това няма да отстъпя. Истината, която би следвало да вълнува правосъдието, би трябвало да има много измерения, аспекти, лица, слоеве – както искате го наречете. Стерилната, чисто правна истина не е онази истина, която ни е потребна – щото в нея липсва най-важният, човешкият момент. Игнорирането на този момент води до страшно много беди. Така аз виждам нещата.

А вие как мислите? Ето, каня ви на разговор по нема-

ловажната според мен тема. ИДЕИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕДИН... НЕГОДНИК

Среща-дискусия с Ангел Грънчаров, със-тояла се в Клуб НЕЩОТО. МОЛБА ЗА СЪДЕЙСТВИЕ С ЦЕЛ РАЗК-РИВАНЕТО НА ЕДНА СЪБЛАЗНИТЕЛНА СЪВРЕМЕННА "КОНСПИРАЦИЯ"

Здравейте! Имам една молба към

всички вас: бихте ли разгледали ето тази Фейсбук-група) и след това да ми кажете какво има в нея? Аз самият не мога да я разгледам, явно предварително са ме бло-кирали и нищичко не мога да видя. Пък ме интересува, щото, тъй да се рече, ме ка-сае... Предварително благодаря за инфор-мацията!

Дали пък не е някаква специална затворена група, в която да може да се влезе само с покана? Ако е така, ще помоля все пак някой, който вече е поканен, да ми каже за какво се отнася тази група, твърдят, че била създадена по мой адрес :-) Извиня-вам се, че се налага да ви занимавам с такова една "конспирация"! :-)

Ако някой, който бъде допуснат в групата, успее все пак да направи снимка (изображение) на това как изглежда групата, какво й е наименованието и пр., на него пък ще бъда особено признателен... А СЕГА ДЕ: КАГДА МАСКВА ПРЪДНЕ, В СОФИИ ОБЕЗАТЕЛНО ПОСИРАЮТСЯ!

А сега де – пускам тая заран слу-чайно и за малко една телевизия и какво да видя: водещият Антон Хекимян, почти раз-

9 реван, ни съобщава, че добрият дядя Путин, руският самодържец, бил решил да ни на-каже за това че се ослушваме за "Южен поток", бил станал пишман от нас, та затуй щял да ни накаже като въобще се откаже от нас, немало било значи да строи руския газопровод през България, а през Турция за Гърция, щял, видите ли, да заобиколи тъй несговорчивата България! Като изплака туй нещо, горкият Хекимян, почти със сълзи на очи добави, че по думите на толкова добрия дядя Путин ний сме щели били да губим годишно по 400 милиона евра само от такси; даже добрият дядя Путин бил казал, че понеже много ни обича, ни съветвал да искаме от Европейския съюз компенсации за тия щети, да ни платят европейците заради това, че сме счупили хатъра на толкова добрия дядя Путин. Хекимян с треперещ от вълнение глас прочете тия неща, а пък другарката му по водене на предаването изхлипа, че ний сами сме си виновни за това, че ето, разгневихме толко-ва добрия дядя Путин, дето непрестанно, както виждаме, мисли за нас, грижи се за нас и ни желае само доброто!

Немало било все още официална реакция на София за това, което е благово-лил да каже по наш адрес самодържецът на цяла Русия, който направил изявлението си в Турция. Та в тая връзка, няма как, аз съв-сем сериозно се уплаших, щото добре знам, че кагда Масква пръдне, у нас, в Софии, посираются, имею ввиду так дружеская к Росии пятая коллона Империи у нас, пар-дон, че без да искам замалко да проговоря на руски от вълнение! Днес ще е интересно да наблюдаваме, значи, как таваришч Си-деровский, примерно, ще се посере най-напред, после ще видим как ще се натакова БСП и после, по чин и ранг, предстои да е посерат и всички останали рублофили, щото ето откъде получиха мъмрене и дър-пане на ушенцето, от най-високото место го получиха, лично от другаря самодържец го получиха! Леле, не им завиждам и съблаз-нявам на наште тъй пламенни рублофили, днес явно ще е денят на големото посиране, да ме прощавате за тая дума, но кой знае защо ми се навря тя в съзнанието, ето, възползвах се от нея – та да опиша по-плътно и изразително същината на случва-щото се.

Та значи днес в София е ден на големото посиране! Съветвам софиянци днес, заради големата воня, що ще се появи заради туй страхотно посиране, дето се очаква, да се снабдят с каквото там е нужно, та да не се задушат от преголемата отвра-тителна воня. Съветвам и тружениците от софийското "Водоснабдяване и канализа-ция" днес да поработят по-усърдно, та да не се запуши канализационната мрежа на нашата престолнина, с оглед да могат да се оттекат успешно в каналите всичките тия, с извинение, огромни количества лайна, които се очаква да отделят наште бабаити от

петата колона на Русия. А че те ще се пос-тараят осирането им да е потресаващо обилно и епично, в това и не се съмнявам, то си се подразбира от само себе си.

Фанете си яко носовете, уважаеми читатели, днес е денят на големото истори-ческо посиране! Явно такава ни е била съдбата – пътят към българската свобода и независимост от Русия, пътят към българс-кото достойнство да бъде ознаменуван с цели реки от... лайна (още веднъж се изви-нявам за тъй противната дума!), както, впрочем, общо взето винаги е било харак-терно за историята на лайнарски нации като нашата, за нации като нашата, в които коли-чеството на продажните лайнари, като е известно, е значително голямо, ако се прес-метне било като на глава от населението, било както си искате иначе.

Хубав ден ви желая! Ако всеки български гражданин днес лисне поне по една кофа вода след гореупоменатите тъй нагли рублофилски лайнари, дето днес ще ни посерат отвсякъде, мисля че може някак може да се очистим от мръсотията и от нечистотиите, а, вие как мислите по този важен въпрос?! Чистота и хигиена ни е нужна, крайно време е да се освободим от въпросните мръсници, дето без капка свян, както виждаме, чакат да се посерат кагда в Масква само лекичко пръднат!

АЙДЕ, ХАИРЛИЯ ДА Е!

ЗА БЕЗСМИСЛИЕТО НА КУХАТА "ОБРА-ЗОВАНОСТ" НА УЧИ-ЛИЩНОТО ПСЕВ-ДООБУЧЕНИЕ

Образованието е лично изследва-

не на границите на човешкия потенциал, което трае цял живот. Ерудицията е следст-вие от образованието.

Училищното обучение е опит да бъдат създадени ерудити, без да им се позволи да се образоват.

В много от случаите то дори слага окончателен край на образованието със средствата на насилието, сравнението, срама, вината, стигматизирането, унижени-ето, обезличаването, изтощаването и отег-чението.

Затова скърбя, за това се разгне-вявам – за Човека, потънал безвъзвратно в дебрите на обучението; за неоткрития му образ, изгубен за самия него и за света. Написа: Gayane Minassian ПО-ДОБРЕ С БАНАН РЪКАТА, ОТКОЛКО-ТО С РУСКИ БОТУШ НА ШИЯТА!

В Черна гора се появиха плакати срещу руския ботуш, в-к Дневник

В Черна гора се появи рекламни табла с антируски плакати, подписани от “черногорски патриоти”, което предизвика официален дипломатически протест, съоб-щи “Ройтерс”. В началото на ноември са започнали да се появяват плакати, на които пише “По-добре с банан ръката, отколкото с руски ботуш на шията!”. Има и такива с цитат от Милован Джилас, че “руснаците никога не са били приятели на черногорци-те, за тях ние винаги сме били разменна монета”.

Плакатът с ботуша е по повод ко-ментар от 2013 г. на руския посланик в Белград Александър Чепурин. Той си поз-воли да сравнява Черна гора с маймуна, “надяваща се да получи банан” заради стремежа си да се интегрира с НАТО. Пър-воначално на рекламните табла стоеше и емблемата на НАТО но след това тя бе отстранена. Във външното министерство в Подгорица казват, че не знаят кой стои зад кампанията.

10 На 19 ноември посолството на Ру-

сия е връчило протестна нота, а от външно-то министерство казват, че надписите са “абсолютно неприемливи” и по никакъв начин не отразяват държавната политика на Черна гора. От години руски граждани и компании контролират значителна част от черногорската икономика и пазар за имоти. СПОРЕД ПУТИН НЕРВНОПАРАЛИТИЧНИ-ЯТ ГАЗ(-ОВ ПРОЕКТ) „ЮЖЕН ПОТОК”, ЗАМИСЛЕН КАТО ПРИМКА ЗА ЗАДУША-ВАНЕ НА УКРАЙНА, Е ПРОВАЛЕН ПО ВИНА НА… БЪЛГАРИЯ!

сряда, 3 декември 2014 г.

Из: Путин незаслужено похвали България за своя провал, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Путин избра Турция като трибуна, от която да съобщи, че неговият нервнопа-ралитичен газ(ов проект) „Южен поток”, замислен като примка за задушаване на Украйна, е провален по вина на… България. Бройте до три (поколения), преди да осъз-наете колко важна се е оказала изведнъж презряната от Москва като троянски кон на Русия малка България!

Редно беше от българските власти да разберем, че сме станали много важни в геополитиката. Обаче Кремъл май не им позволява да се пъчат.

От Путин разбрахме онова, което малодушните ни управници не посмяха да ни съобщят: че „Южен поток” се натъква на мълчаливия отказ на България, която няма самочувствието да използва историческия шанс да заяви на висок глас, че се солида-ризира с оцеляването на проевропейската, наистина братска Украйна, която Путин се опита да удави във въпросния поток.

... Днес Путин продължи руско – съветската политика „освободителката” да хока България от позицията на турската алтернатива.

Не очаквам болните от путинизъм български „патриоти” да оценят дебелащи-ната на този тънък руски намек. Но се надя-вам поне нормалните българи да го схва-нат, за да престанат московлиите да ни цакат за користните си цели със сълзливи тиради за освобождението от турско робст-во като повод за вечен данък с нарастваща лихва, който им дължим без оглед на всички

пакости и катастрофи, които са ни причини-ли след това.

Предстои да видим дали освобо-дените от задължението си да пазят пове-дение пред освободителите български власти ще се осмелят да коментират най-голямото поражение на Путин във войната му срещу Украйна, Европа и Запада или ще мишкуват, както и досега.

ОЩЕ ПО ПРЕВЪЗХОДНИЯ ПРАВЕН КА-ЗУС, СВЪРЗАН СЪС СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ И ИЗГОНВАНЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА сряда, 3 декември 2014 г.

Позволявам си да публикувам един важен документ, свързан с откриващо-то се утре, 4 декември, от 15.00 часа съдеб-но дяло, заведено от моя милост с искане Съдът да отмени незаконната заповед за моето уволнение от длъжността преподава-тел по философия и гражданско образова-ние в ПГЕЕ-Пловдив. Правя това понеже съм дълбоко убеден, че гласността и пуб-личността по това съдебно дяло не само ще подпомогне правосъдието, но и ще потвър-ди демократичността на тази толкова въз-вишена институция, която по същество е най-здрав темел на демокрацията ни. По случващото се на това дяло, а също и по повод на своето поведение нямам нищо, от което да се срамувам или да крия, нещо повече, смятам, че ако правораздаването не върви ръка за ръка с морала, то това е признак, че има нещо нездраво и в двете. Понеже много години съм преподавал на младите предмета "Философия на правото", ведно с т.н. гражданско образование, смя-там, че този конкретен правен казус, разг-леждан на моето съдебно дяло, е един чудесен конкретен пример и казус, който може да бъде използван не само за целите на обучението по тези два предмета, но и по останалите философски предмети, който съм преподавал толкова години – защото всичко в тях, всички значими моменти, са свързани в една превъзходна амалгама.

Другояче казано, правя тази публи-кация с чисто познавателна, образователна и в крайна сметка с възпитателна цел; доб-ре зная, че голяма част от моите ученици от

училището, от което бях изгонен и изпъден, продължават редовно да четат блога ми, е, аз като техен учител продължавам да си изпълнявам задачата: да помагам за подго-товката им. Това е единствената причина, която ме подбуди да извърша тази публика-ция; ето, моля, четете:

ДО РАЙОННИЯ СЪД-ПЛОВДИВ

СТАНОВИЩЕ от Ангел И. ГРЪНЧАРОВ – ищец, със съде-бен адрес: гр. Пловдив, ЖК „Тракия”, бл. ..., ап. ..., представляван от пълномощника си

адвокат Феодор ИЛИВАНОВ Относно: Определение от 10. 10. 2014 г. по гр.д. № 11190/ 2014 г., насрочено за 4.11. 2014 г. в 15 ч., Съдия г-жа В. И.

ГОСПОЖО СЪДИЯ, В изпълнение на дадената ни въз-

можност в определението и на основание чл. 312, ал.2 ГПК вземаме становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и предприемаме съответните процесуални действия, за което Ви предс-тавям нашето становище, което Ви моля да съобразите при гледане на делото.

Приемаме доклада по делото със следните уточнения:

1. В съдебно заседание на 4 ноем-ври ще представим доказателства за незае-тост по трудово правоотношение вследст-вие уволнението.

2. Молим Ви за установяване, че доверителят ми към датата на уволнението е страдал от заболяване по Наредба 5, да бъде назначена съдебно-медицинска екс-пертиза от специалист-кардиолог, който да провери медицинската документация от освидетелстването му в РКМЕ (ТЕЛК) към РЗИ Пловдив, както и тази, която ищецът му представя; като при необходимост и по негова преценка да извърши личен преглед на ищеца; и да даде заключение за това: упоменатите в ЕР на ТЕЛК сърдечни стра-дания включват ли се в исхемичната болест на сърцето; респ. страда ли ищецът от заболяване под закрилата на Наредба 5 (ИБС) към момента на уволнението и към датата на експертизата.

3. Молим Ви да отмените опреде-лението в частта за внасяне разноски за призоваване на нашите свидетели, на осно-вание чл. 83, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 4 ГПК.

4. В частта по доказателствата, представени от ответника, и приети като допустими, относими и необходими с оглед предмета на делото, молим да се вземат предвид следните уточнения:

11

5. На основание чл. 193, ал.1 и ал. 3 ГПК оспорваме протокола от 6.02. 2014 г. на Антоанета Кръстанова и Коста Костов по отношение неговата истинност. Не е съставен по установената форма и ред, поради което не съставлява доказател-ство за извършени от него и пред него дейс-твия (чл. 179, ал.1 ГПК).

1. Липсват данни за оправомоща-ване на проверяващите – със заповед на началника на РИО Пловдив е задължен висшестоящ от него старши служител на Министерството с месторабота в София? Също – и няма данни за поставена задача по оправомощаването.

2. Поставената цел за установява-не ефективността на реализиране на ДОИ и прилагането на нормативните актове е концентрирана само и единствено върху обект учителя Ангел Грънчаров за два часа по Етика и Право и Философия. А не на организацията на учебния процес по тези предмети, вътрешните взаимовръзки и взаимоотношения в училището.

По този начин целта на проверката е опорочена и едностранна. Не се търсят и правят обективни констатации и анализи. Нито са направени изводи и препоръки за ефективността на реализиране на ДОИ и по прилагането на нормативните актове.

3. В констатациите на І страница долу учителят Ангел Грънчаров е укорен, че не е направил преструктуриране на учебно-то съдържание, след като има промяна в предварителното планиране на учебното време.

Изречение преди това проверява-щите са отразили, че г-н Грънчаров е отсъс-твал поради временна нетрудоспособност до края на м. Ноември (2013). А проверката е извършена месец и половина след това – на 28 и 29 януари 2014 г. Не е отразено кой контролира вписванията в Материалната книга. Има ли субординация и къде е място-то на директора в този случай. Съгласно чл. 127, т.3 от ППЗНП учителят има право да получава информация по въпроси, свързани с изпълнение на служебните му задължения и за възможностите за повишаване на про-фесионалната му квалификация.

Същото се отнася и до годишното разпределение по Философия.

4. Констатациите по раздела на учебник (водещ) са извършени, без да бъ-дат проверени годишните разпределения по Етика и право и Философия за 2014 г., ут-върдени от директорката, които са предста-вени по делото и приети като доказателст-ва. Защо Ангел Грънчаров не беше спрян да преподава по включените в разпределения-та учебници, в т.ч. и по своето собствено помагало? С утвърждаването с подпис от

страна на директорката този въпрос след-ваше да бъде изяснен, а той не е дори споменат.

А проверяващите игнорират пра-вото на учителя Ангел Грънчаров да участва в класирането на проектите за учебници по съответния учебен предмет и при избора на учебник, по който ще се провежда обучението (чл. 127, т. 2 ППЗНП).

5. Разсъждението (именно разсъж-дението, а не конкретна констатация! – това се вижда от самата конструкция на мисълта) че „пренебрегването на държавните образователни изисквания (ДОИ) и на философската традиция може за създа-де условия за идеологизиране на учеб-ния процес” показва, че проверяващите са пристъпили към проверката си преднамере-но, субективно и са се опитали да предадат наукообразна форма на твърденията си; както и че това е направено едностранно, извън правомощията им на проверяващи инспектори. Може да доведе – предполагат проверяващите, но дали е довело, т.е. дали е констатирано такова или просто допуска-ме?

6. Доказателство за горното е и следната мисъл на проверяващите:

„Обучението по философия се ос-новава на ценността и авторитета на философската традиция и се съгласува с нуждите и интересите на ученика. Именно в това съчетаване е свободата и отго-ворността на учителя. Г-н Грънчаров не успява да използва позитивно тази свобо-да.” (?!).

Това ме насочи веднага да преп-рочета писмото на гражданката К. С., нами-ращо се в делото. Горещо го препоръчвам.

Но защо само за обучението по философия? Защо не и по Етика и право?

7. А впрочем, тези държавни обра-зователни изисквания, които се повтарят като мантра, са публикувани в сайта на МОН в 23 страници текст, от който за обуче-нието по философия e предвиден само 1 кратък абзац, а общо за обществени науки и гражданско образование са предвидени само 2 страници; и при цялото ми желание не можах да видя връзката с приписваните на Ангел Грънчаров недъзи.

8. Каква е истинската причина за разправата с учителя Ангел Грънчаров явства от споменаването на жалбата на учениците от ХІ-д клас. Получава се така: ние сами си пишем жалби и си организира-ме проверки по тях, като пълним досието на учителя с компромати за уволнение.

А същността е следната: „В блога на учителя са публикувани множество ко-ментари за учениците, училището и ръко-водството.”

Ето я истинската причина за конс-татациите (проверките, доносите и т.н.). Но може ли проверяващите Кръстанова и Кос-тов да отговорят каква връзка има това с поставената цел на проверката и обекта на проверката (вж заглавната страница на протокола). Какво общо има свободата на изразяване на мнение с поставената цел и обект на проверката?

9. Проверени са само два учебни часа. След приключване на проверката при обсъждането („реферирането”) в присъст-вието на Ангел Грънчаров и директорката двамата експерти са изразили една прин-ципно различна позиция и оценка. Изказва-нето на г-н Костов звучи в съвсем друга тоналност; Ангел Грънчаров даже има чувс-твото, че той толерира и подкрепя творчес-кия характер на прилагания от него подход в преподаването на философията, даже се е почувствал насърчен да продължи да рабо-ти в тази принципно вярна посока. Даже изказването на г-жа Кръстанова не е било така нихилистично и предубедено критично, каквото след това се оказва, че е в съмия документ.

10. Ангел Грънчаров не е неизвес-тен, анонимник. Във Фейсбук има създадена група „В подкрепа на Ангел Грънчаров”, която досега наброява 858 членове. И ето какво се получава. Организаторът и адми-нистратор на тази група е г-н Райчо Радев, преподавател-фило-соф и пенсиониран директор на Спортното училище в Перник. Той публикува в личния си блог призив до МОН, до омбудсмана и др. да бъде запазен като учител Грънчаров. На призива откликва г-н Коста Костов, който пише на 1 март 2014 г.:

„Г-н Радев, Г-н Грънчаров е един прекрасен човек, идеалист и за съжале-ние живее в неправилно място или неп-равилно време. Казвате „Вярва в Бога, в Неговата справедливост”. Дано не е така. Един добър философ трябва отдавна да е стигнал до убеждението, че Бог няма, а ако има той несъмнено мрази хората.”

Попитайте го, уважаема госпожо Съдия, той е призован като свидетел.

Тези, а и някои други моменти ми дават основание да преценя констативния протокол като един опорочен официален документ, излизащ извън кръга на право-мощията на длъжностните лица, който не може да съставлява доказателство.

10. Впрочем, този протокол е и не-относим към спора. Вижте констатациите и ги сравнете с „мотивите” на заповедта за уволнение.

6. Оспорваме по отношение ис-тинността констативен протокол, съста-

12 вен от Антоанета Кръстанова по заповед № 06-2-20/ 17. 11. 2011 г.

1. Не е ясно от какво длъжностно лице е съставен протокола – на І страница г-жа Кръстанова се е означила като „старши експерт по обществени науки и гражданско образование”, а на заключителната ІІ е „старши експерт по философия”.

Създадената неяснота около ка-чеството на длъжностното лице създава впечатление, че протоколът е писан в раз-лично, доста отдалечено от проверката време. Това има значение досежно устано-вяването на лицето и съставянето на доку-мента по определените форми и ред, за да се приеме като доказателство.

Това не е без значение – по-долу ще видите констативен протокол от експерт по професионално образование, а не по специалността.

2. Липсва дата на проверката и да-та на съставяне на протокола. Той не може да бъде ползван като доказателство. Липс-ват съществени реквизити от елементите на официалния документ.

7. Констативният протокол вх. №

131/ 25.10.2013 г. на РИО Пловдив е със-тавен от Р. Р. – старши експерт по профе-сионално образование, а не по общообра-зователни предмети, и И. М. – главен юрис-консулт.

Проверката обхваща: публикации на Ангел Грънчаров в личния му блог и във Фейсбук, кой е писал откритото писмо срещу Ангел Грънчаров, четири броя жалби и писма от 2011 и 2012 г. от ученици, синди-калните отношения на Грънчаров, графич-ното оформление на дневника за изходяща кореспонденция и за входяща такава, и анкета (блестяща!): демократ, либерал или автократ е г-жа директорката.

Но в този протокол има още бисе-ри, които заслужават коментар още сега:

Става ясно, че проверката е ини-циирана не заради непритежавните качест-ва, опит и умения от учителя Ангел Грънча-ров, а заради неговата дейност като блогър – нещо, което няма отношение към мотиви-те на заповедта за уволнение.

Става ясно, че в книгата за реше-ния на Педагогическия съвет няма решение за изготвяне на открито писмо до Министъ-ра и РИО Пловдив, но писмото е изготвено от неназовани преподаватели по българс-ки език и литература в училището. Какво съвпадение – директорката г-жа Стоянка Анастасова е именно такъв преподавател! Разисквано е на оперативка, за което няма съставен протокол. Присъствала е и г-жа Анастасова, но тя не е оказала натиск върху служителите, те са го подписали добровол-но! Има си хас! Това ми напомня „добровол-но-зорноволният” подход от преди четвърт век. Нека посмеят да не се подпи-

шат служителите... И то пред погледа на такава демократична директорка. На улица-та е пълно с такива, дето не подписват (вж участта на самия Ангел Грънчаров).

Казано откровено – нито авторите на този констативен протокол са точните длъжностни лица, които „в кръга на служба-та си и по установения ред...”, нито това има някакво отношение към липсата на качест-ва, умения и опит у ищеца.

Изкушавам се да оспоря този „до-кумент” по отношение истинността му, или поне като неотносим към предмета на спо-ра, макар че той представлява безценно доказателство за същинската обосновка на уволнението.

Впрочем, ответникът не е казал и дума в отговора си, нито е ангажирал доказателства за опровергаване на ос-нованията, изложени от нас в пункт „4” на исковата молба. А трябваше.

8. КП вх. № 225/ 25.11. 2013 г. на Д. С. притежава същите пороци, като изло-жените по-преди, и е неотносим към спора. Г-н Ставрев е старши експерт по Организа-ция на Средното Образование (ОСО). Не е специалист по философия, етика и право. Протоколът е съставен в отсъствието на Ангел Грънчаров, на 22.11. 2013 г. – до когато включително е отпускът по болест на Грънчаров – не можеше ли да се изчака един ден? Това говори за краен субективи-зъм и нежелание да се изясни обективната истина.

Констатациите основно са за съ-щото, за което е правен и предходния про-токол – блога на А. Грънчаров и протестно-то писмо на учителите.

Примесени с упрека за публикува-ните в youtube записи на проведени учебни часове. Няма изложени обвинения за лошо и неподходящо съдържание на часовете, за неотговарящи на ДОИ застъпени от препо-давателя тези и внушения, за обидно и дискридитиращо представяне на учениците, учителите, родителите и ръководството на гимназията.

Освен обвинението за нарушение на чл. 11а от Закона за закрила на детето, който в неговата алинея 1 прокламира, че сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители, а според ал. 3 когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Какви сведения и данни за дете (деца) са разгласени от Ангел Грънчаров, проверяващият не казва! При това при запис не с мобилна камера, а с неподвижен лаптоп, фиксиран върху учителя? Може би се имат предвид изречените становища от учениците? Става въпрос за умни, съобра-зителни, мислещи млади хора – тези ли сведения и данни са противопоказни за публичността?

Впрочем, в сайта и в профила на ответника в Интернет са публикувани много снимки на засмени, доволни, умни деца – ученици в ПГЕЕ – дали госпожа директорка-та не е нарушила чл. 11а ЗЗД? Не е, разби-ра се! Толкова, колкото и Ангел Грънчаров. Публикувани са и снимки на всички ученици по класове с класните им ръководители – това ли са сведения и данни, забранени за разгласяване?

Може би проверяващият има пред-вид чл. 32, ал.2 от Конституцията на Р Бъл-гария? Никой не може да бъде филмиран и записван без негово знание или въпреки неговото несъгласие. Учениците знаят за правените записи и не възразяват. Те въз-разяват едва когато научават, че не трябва да се записва. И преподавателят преуста-новява това. Но това обвинение остава. Да бяха го уволнили още тогава! Дисциплинар-но! И г-жа Анастасова да бе последвала съдбата на г-н Грънчаров! Нали е демок-рат...

От несмислените констатации се прави невероятният извод, че Ангел Грън-чаров не успява да се впише в колектива, като е изключително затруднен диалога между него и ръководството...

Това е признание за лоши между-личностни взаимоотношения на ищеца с директорката, което обаче не е основание за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. И какво отношение има към заповедта за уволне-ние?

Оспорваме протокола.

9. Оспорваме писмо № 233/ 27.11. 2013 г. на бившия началник на РИО Пловдив г-жа Антоанета Пакова.

Оспорваме ги на същите основа-ния, които изложихме по-горе. Ако поведе-нието на Ангел Грънчаров е укоримо с оглед чл. 12а ЗЗД, той поне го е прекратил още навремето, далече преди констатациите в протоколите. А г-жа Анастасова продължава да публикува в Интернет сведения и данни за питомците си и към ден днешен.

После – каква е тази нетърпимост по отношение А. Грънчаров, стигаща до истерика. Та вижте сами – протокола на Румен Радев е по заповед от 16.10. 2013 г., протокола на Кръстанова е по заповед от 17.11. 2013 г., протокола на Ставрев е по заповед от 22.11. 2013 г., писмото на самата Пакова е от 26.11.2013 г.

Просто щом става ясно, че Ангел Грънчаров свършва болничния отпуск и се връща на работа, ръководството, с извине-ние, „пощръклява”. Вън, да го няма този! При това той е бил 8 месеца в болничен отпуск, т.е. става дума за стари неща, но това няма значение!

Ако съпоставите и датите на дру-гите протоколи (на Коста Костов, на Закрила на детето и пр.) ще стане ясенпреднамере-

13 ният, поръчков и пр. подход на дирек-торката, който сме посочили обстойно в исковата молба и по който ответникът не казва и дума в своя отговор!

10. Оспорваме КП вх.№ 095/ 6.02. 2014 г. на ДАЗД.

Нито констативния протокол, нито писмо № 97-00-1/ 17.03. 2014 г. на предсе-дателя на ДАЗД Ева Жечева, нито задължи-телното предписание от ДАЗД от 20.03.2014 г. (който отвсякъде е съвършено негодно доказателство като монтирано фотоко-пие от нещо, нито има издател!) са изда-дени въз основа на законово предписана процедура и конкретен текст на закона, а единствено въз основа на Конвенцията за правата на детето.

Проверката е извършена въз осно-ва на сигнал от ученици от ХІ „д” клас, които твърдят, че са подложени на системен психически тормоз, унижения и обиди и незачитане на тяхното мнение от страна на А. Грънчаров, а през изминалата учебна година в часовете по психология и логика са били аудио и видео записвани без тяхно съгласие. Също така А. Грънчаров обижда родителите на учениците и ръководството на учебното заведение.

1. Проверката от Иванова и Геор-гиева е извършена на 5-6.02. 2014 г.

Докладът на учениците от ХІ „д”

клас е входиран в училищния регистър с № 499 от 04.04. 2012 г. – почти две години преди това.

2. Няма изготвен Механизъм за противодействие на училищния тормоз в ответната гимназия – респ. как ще бъде отразено кой и кого тормози. В Правилника за дейността на гимназията през 2013-2014 г. има текст – чл. 49 – според който учители-те не могат да нарушават правата на учени-ка, да унижават личното им достойнство, да прилагат форми на психическо и физическо насилие над тях; да не упражняван дискри-минация над учениците, основани на рели-гиозна, етническа, имуществена, социална и политическа принадлежност на учениците и техните родители. Учителите – да! А учениците?

Ето част от констатациите (доку-ментирани): „Съществува запис на 03.12.2013 г. за часа по философия в графа „бележки по дисциплината на учениците”, че поради настроение на учениците срещу преподавателя и невъзможност за провеж-дане на учебен процес „часът е преминал в ужасна обстановка”; за дата 10. 12. 2013 г. в същата графа е записано, че не е проведен учебен процес, а часът „е преминал в на-падки и задявки срещу преподавателя”; за дата 21.01.2014 г. в същата графа е записа-но „няколко ученика си позволиха арогантно

поведение, разваляйки обстановката на пълноценен учебен процес”; за дата 28.01.2014 г. е записано ”липсва обстановка за пълноценен учебен процес, за което допринесоха най-активно няколко ученика”.

3. Към това можете да прибавите и фотокопие на дневника, представено от ответника, с нанесена забележка от А. Грън-чаров:

„Влизайки в час, преподавателят завари класа дълбоко заспал. Спаха около 30 минути. За да не наруши съня на дълбо-ко заспалите ученици преподавателят търпеливо ги изчака да се наспят. Вместо учене в този час имаше спане. Подпис.”

Още, друга бележка: „Интересен факт – когато пре-

подавателят опита да влезе в класната стая, тя беше „барикадирана” с чинове и столове. Подпис.”

Това е демонстративно незачи-тане на учителя. Извършване на физически и психически тормоз върху преподавателя. Доказано е недвусмислено.

4. Защо тези неща не изследва и констатира уважаемата Комисия? Препо-давателят не е парцал, нему се дължи уважение и почит.

Защо няколко бабаита (дечица?) безнаказано торпилират учебния процес при Ангел Грънчаров с благосклонното мълча-ние на директорката и нейния екип?

Има в делото данни за ученик, кой-то блъска преподавателя си А. Грънчаров в коридора и го нарича с обидна дума. Защо на това се гледа едва ли не като на законен отговор на „безчинствата” на учителя?

Моят отговор е: 1. Съществуващата система, която

поради намаляване на учениците прави всичко възможно да ги задържи, защото от това зависи самото съществуване на учи-лище и съответно на ръководен екип; и

2. Използване на учениците от ръ-ководството (директорката) за целта – да бъде премахнат Ангел Грънчаров от гимназията (този израз се използва именно от учениците в един техен призив).

Това не го видяха уважаемите проверяващи от Агенцията за закрила на детето. Заснемането на учебен час е разп-ространяване на сведения и данни за деца-та в нарушение на чл. 12а, а недопустимите действия на директорката и нейното обкръ-жение, които не се свенят да използват подчинените им деца – не. Именно подчи-нени – от директорката зависи завършване-то на средното образование, или получава-нето на по-добри оценки в дипломата...

Прочее, знаят ли проверяващите и ръководството на гимназията, че в новата Платформа за изнесено обучение на Министерството на образованието и науката е предвидена точно такава фор-ма за обучение?

5. Упоменат е в този протокол на 3

стр., че видно от протокола № 5 от 12.12. 2013 г. на заседанието на Педагогическия съвет „учители споделят, че с изнасяне на проблема извън училището се Оронва него-вия престиж.”

Проверяващите, учителите и ръко-водството би трябвало да знаят, че глас-ността е едно от най-големите постижения на демокрацията, от чиито принципи се ръководи демократичната директорка. Но Бог с тях, думата ни е, че и с това се приз-нава коя е причината за уволнението – блогърството. А свободата на словото, дадена и извоювана от Ангел Грънчаров, негово исконно право ли е? При това в извънработно време...

6. А Етичната комисия, към която се обърнал Педагогическият съвет в прото-кола си № 5 от 12.12.2013 г. да вземе ста-новище за дейността на Грънчаров, с която уронва престижа на училището, все още не го е разгледала...

11. Писмо № 97-00-1/ 17.03. 2014 г. на Ева Жечева, председател на ДАЗД налага на директорката Анастасова да се предприемат дисциплинарни мерки сре-щу Ангел Грънчаров, т.е. признава, че извършеното от Ангел Грънчаров са дис-циплинарни простъпки, с които той е нару-шил служебните си задължения и правата на учениците.

И с него не се коментира има или не качества, умения и опит ищецът, тъй като той ги има, а директно се нарежда той да бъде дисциплинарно санкциониран. Оттук нататък уволнението е импровизация на екипа на директорката. И то по този текст, който е изключително обиден за неговата квалификация и опит, и за това, което пра-ви.

12. Представеното и прието от Вас задължително предписание № РД014855 от 17.03. 2014 г. не е никакъв документ, а нескопосан монтаж и фотокопие, в който с обикновено око се вижда несръчното сгло-бяване на страници, и липсва подпис на издателя.

13. Оспорвам всички представе-ни частни документи, описани в раздел ІІ. ЖАЛБИ, раздел ІІІ. ПОДПИСКИ, раздел ІV. ДОКЛАДИ, и раздел V. КОНСТАТИВНИ ПРОТОКОЛИ. Това – по описанието в отго-вора на ответника. Включително и т.нар. Благодарствено писмо от ХІ „д” клас, то е шедьовър.

Оспорените констативни протоколи от РИО и ДАЗД в раздел І „Констативни протоколи от РИО и ДАЗД” по своята същ-ност би трябвало да са официални доку-менти, за оспорването на които доказателс-твената тежест лежи върху нас.

14 Оспорените други писания са част-

ни документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, поради което доказателствената тежест лежи върху от-ветника.

14. Представените нечетими раз-печатки на есета на Ангел Грънчаров от блоговете му следва да бъдат представени в четлив вид, с кегел поне 12, защото не се четат и не може да се установи има ли монтаж в тях (вече имаме опит със задъл-жителното предписание на ДАЗД). Все пак страната е професионална гимназия по електроника...

15. В изпълнение на указанието Ви за постигане на спогодба, Ви уведомяваме следното:

Съгласни сме на спогодба, при следните условия:

1. Ответникът да отмени заповедта за уволнение и да възстанови Ангел Грън-чаров на работа;

2. Да му бъде заплатено обезще-тение за незаетостта по трудово правоот-ношение към датата на с.з., вкл. и сторените по делото разноски.

16. Моля да бъда призоваван чрез посочения от мен съдебен адрес в гр. Плов-див. 27. 10. 2014 г. С УВАЖЕНИЕ: Адвокат Феодор ИЛИВАНОВ ИЩЕЦ: Ангел ГРЪНЧАРОВ МОЯТА ПЪК ТЕЗА Е: НЕ ЕДИН, НЕ ДВА, НЕ МНОГО, А... НИКОЛКО ТРЯБВА ДА СА УЧЕБНИЦИТЕ, ОТ КОИТО ДА УЧАТ УЧЕ-НИЦИТЕ! сряда, 3 декември 2014 г.

Реформа: Учениците сами ще си пишат учебниците

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА – Иновативна реформа ще про-мени изцяло средното образование в стра-ната, като ще съкрати и милиони в разходи за учебници, предадоха от експертния съвет към МОН.

Вече учениците ще имат за задача да си пишат учебниците сами, като в нача-лото на годината ще получат голяма празна книга, в която до края на годината ще тряб-ва да напишат основни неща от учебния план за съответния клас.

"Имате wikipedia, можете google, оправяйте се!" – обявиха от обра-зователното министерство, вдигайки ръце от отговорността върху учебното съдържа-ние.

Самите ученици обявиха, че така ще е по-добре, защото и без това научавали всичко, което знаят, търсейки си сами в Интернет, когато ги заинтересува дадена информация, а не като трябва да учат за 3 класни в една седмица.

Вероятно е учениците и сами да се изпитват, ако учителите им не смогнат с Интернетите.

Написа: zhelyo КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Този шеговит текст ми дава повод да заявя и аз своята позиция по нашумелия въпрос за това какви и най-вече колко трябва да са учебниците, от които да учат учениците. Първо, не този е най-важният въпрос на реформата, а някои изглежда смятат, че той е най-важният, едва ли не е фундаменталният. Моята пък теза е: не един, не два, не много, а... николко тряб-ва да са учебниците, от които да учат уче-ниците! Да, без учебник наистина е най-добре, а пък учениците да се научат сами да търсят и да намират потребната им информация – това е най-доброто според мен. Разбира се, може да има колкото си искате учебници, нека да се пишат и изда-ват колкото си щете учебници, но такова нещо като "задължителен учебник" е пълна глупост: учениците сами трябва да имат възможността да се ровят в каквито си искат учебници и прочие текстове по дадените предмети, да привикнат да отсейват пот-ребната им информация, това, според мен, е същината на автентичното учене; а учене-то по учебник е нещо крайно порочно, което убива творческите импулси на учениците, убива също така и интереса им към самото учене. Такова чудо като "най-добър учеб-ник" просто няма, щото учениците, бидейки човешки същества, са различни, дадени подходи и учебници са добри за едни уче-ници, други подходи и учебници – за други. Няма как да се сътвори учебник, който да е добър за всички. Глупаво е и да се предпо-лага, че може да се сътвори такъв перфек-тен и годен да задоволява всички вкусове учебник. И причината за това е най-вече следната: ами защото човешкото познание

и знание е безгранично, няма как да бъде натикано в прокрустовото ложе на какъвто и да е учебник, пък бил той и най-добрият... "ПЕТИМАТА ПРОТЕСТИРАЩИ" СРЕЩУ КУЛТУРНИЯ АРХОНТ СЕ ПРЕМЕСТИХА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ПРОФЕСОР-СТАХАНОВЕЦ, ПРЕПОДА-ВАЩ В 23 УНИВЕРСИТЕТА, НЕУМОРНО СЕ ТРУДИ НА НИВАТА НА ПЛОВДИВСКА-ТА НÀУКА!

Без коментар! МИНИСТЪР ТАНЕВ БИЛ НАТРУПАЛ МНО-ГО ГНЯВ СРЕЩУ СТАТУКВОТО В ОБРА-ЗОВАНИЕТО И НАУКАТА!

Проф. Тодор Танев, министър на образо-ванието и науката СНИМКА: Йордан Симeонов

15 Из: Тодор Танев: Учебниците са пълни с тежки до нечовечност знания, но никой не учи децата ни как да бъдат граждани

... Децата ни ще станат граждани, ще гласуват, ще гледат новини. Ще вземат кредити и ще следят цените на енергийните източници. Все ще им се наложи да се срещнат с адвокати и правни документи. Кажете ми по кой предмет се получават адекватни базови знания по политика, ико-номика, право – изобщо по професията на всички ни "гражданин"? А подготовката по чужди езици в епоха на глобализация? Май не е като в Холандия. Същевременно има тежки до нечовечност обеми от научни "знания" в учебниците, които затрудняват даже родители-висшисти.

(ОЩЕ >>>)

ТЕМАТА НА УТРЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." Е "ЩО Е ИСТИНА – И ЗАЩО ПОЗНАНИЕТО НА ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ?"

сряда, 3 декември 2014 г.

Решавам в този момент темата на утрешното издание на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия да бъде:

Що е истина – и защо познанието на истината ни прави свободни?

Мисля, че една такава тема за размисъл и обсъждане е полезно да бъде поставена в такава страната като нашата, която някои справедливо определят като страна на лъжата. У нас лъжата, а не исти-ната е на почит; тия, които обичат истината, у нас са най-ненавиждани, а пък лъжците са на най-голяма почит. С оглед на това реших да поставя ето тази тема за истината – ще ми се да покажа величавостта на истината, нейната субстанциална значимост за живо-та на човеците. Пък и наближава Рождество Христово, редно е да се подготвяме за посрещането на този празник с подобаващи размисли за най-фундаменталните идеи на нашия Велик Учител за истината, които се опитах да втъка във формулировката на темата на утрешното предаване.

До утре, до срещата ни на малкия екран! (Впрочем, след предаването ще трябва да заминавам за Районен съд в Пловдив, където ще участвам в заседанието по съдебното дяло, което има за предмет установяването на истинските мотиви за моето уволнение от длъжността преподава-тел по философия и гражданско образова-ние – след 30 годишно упражняване на тази работа! Ето ви изразителен пример за това, че проблемът за истината винаги е не прос-то теоретичен, а най-съдбовен практически и човешки въпрос. Без истината просто човек не може да живее по човешки начин. Без истината се живее по скотски начин. Апропо, даже скотовете живеят по по-истинен начин от човеците, които не почи-тат истината...)

СВОБОДАТА ПЛАШИ САМО НЕСВОБОД-НИТЕ, ЗА СВОБОД-НИЯ И СВОБОДОЛЮ-БИВИЯ ЧОВЕК СВОБОДАТА Е НАЙ-ЕСТЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ – ТЯ Е КАТО ВОДАТА ЗА РИБАТА

четвъртък, 4 декември 2014 г.

По публикацията от вчера под заг-лавие Моята пък теза е: не един, не два, не много, а... николко трябва да са учеб-ниците, от които да учат учениците! един ненавиждащ свободата таваришч мигнове-но се е провикнал сърцераздирателно, че това било "анархия"; по този повод ми се удаде възможност да кажа нещо важно, ето какво:

По това, че възприемат свободата като "анархия" се разпознават враговете на свободата, то е най-сигурен признак за разграничаване и разпознаване на ония, за които свободата е съвсем нежелана; нари-чайки свободата "анархия" те намират на-чин да я похулят. Друга любима дума на враговете на свободата у Нашенско е дума-та "свободия", те я употребяват като рав-нозначна на думата анархия.

Свободата плаши само несвобод-ните, за свободния и свободолюбивия човек свободата е най-естествено състояние – тя е като водата за рибата...

ЗАВЕТЪТ НА ЛЕВСКИ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ ВИНАГИ, КОЙТО НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ НИКОГА

четвъртък, 4 декември 2014 г.

В тоя момент, в който цялата про-дажна рублофилска и "патриотична", видите ли, сволоч у нас така прочувствено реве за комисионните си около "Южний поток" е много уместно да се припомнят паметните думи на Апостола на българската свобода, така старателно крити, които са казани таман за същото, все едно са изречени по този повод – така актуално звучат в този наш исторически момент:

"Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките! – В. Лъвс-кий."

Васил Иванов Кунчев (Левски), писмо до Любен Каравелов

"РУСКО-ПРАВОСЛАВНИЯТ" ИДИОТИЗЪМ ПРОДЪЛЖАВА ДА НАБИРА СИЛА

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Да преведа все пак текста на бъл-

гарс-ки, та значи тая правоверна другарка е благоволила да сътвори следния бисер:

... аз впрочем изобщо не разби-рам как може да се продава православен газ за да се греят с него гейове, католици, протестанти различни и други такива фашисти...

Коментарът, както се казва, е из-лишен, онемяваме изцяло пред този наис-тина колосален идиотизъм...

АРОГАНТНОСТТА НА КАГЕБИСТКИЯ САМОДЪРЖЕЦ НА РУСИЯ Е СРАВНИМА САМО С БЕЗКРАЙНОСТТА

16

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Някои приемат изявлението на Пу-тин за Южен поток с облекчение. Други – с гняв. За мен в частта си за България това изявление предизвиква преди всичко уни-жение. България не могла да опази сувере-нитета си – твърди най-висшият представи-тел на тази държава, която от 70 години насам носи основната отговорност за дег-радирането и смазването на българския национален суверенитет и достойнство.

Не искам да се спирам подробно на известните неща – как под егидата на навлизащата Червена армия българската прислуга на Кремъл унищожи за броени седмици българския национален елит. Как Москва в продължение на половин век поддържаше в България своя послушна колониална администрация, която не смее-ше да гъкне без одобрението на своите великодържавни покровители. Когато от Москва пожелаха – техният посланик с един жест избърса от българската държава тези, които началниците му поставиха 45 години по-рано...

Как в продължение на четвърт век след краха на съветската империя България плаща огромен - непосилен корупционен данък на нежеланието и неумението на българската политическа класа да скъса със зависимостта си от бившия Голям брат. Как поддържаните с щедри великодържавни рушвети негодници от българската олигар-хия пропиляха 2 милиарда преди дори да сложат една тухла в основата на проекта Белене. Как българските олигарси – отново по поръчка от Москва – премахваха от вър-ха на българската държава всички, които отказваха да служат на нечистоплътната им корупционна "дружба"...

Как една политико-крими-нална групировка си създаде банка, контролираща българския стопански и обществен живот, договори един южен поток на цена три пъти по-висока от нормалната в ущърб на бъл-гарския народ и държава, в разрез с добро-волно поетата отговорност и принадлежност на България към ЕС. Как твърдата позиция на Европа към корпоративно-търгов-ските мекерета развалиха плановете на Кремъл да раздели Европа, да наруши законите й и да я подчини на бруталната си имперска инвазия. Как в резултат на този бандитски провал всички ние днес имаме да плащаме

– по последни данни – над 4 милиарда за банковия крах...

Накрая идва Путин и жалее за... българския суверенитет. Понякога арогант-ността е сравнима само с безкрайността...

Написа: Ognyan Minchev ЕТО КАК ЩЕ ИЗГЛЕЖДА КОРИЦАТА НА НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ HUMANUS, КОЙ-ТО ПРЕДСТОИ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕ-ЧАТ СЪВСЕМ СКОРО

четвъртък, 4 декември 2014 г.

ПРОЕКТЪТ ЗА ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩ-НОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ПЛАХА СТЪПКА КЪМ ПЛУРАЛИЗЪМ И КОНКУРЕНЦИЯ

петък, 5 декември 2014 г.

Из: Свободата е страшна, дори когато е малко, Автор: Петър Порумбачанов

Проектът за закон за предучилищ-ното и училищното образование, внесен в Народното събрание, е точно толкова до-бър, колкото добри сме самите ние, колкото добър съм самият аз! Такива сме ние хора-та – потайни, лицемерни, грешни... Обичаме да показваме по-засуканата и красива стра-на от живота си, нищо, че фасадата едва задържа вмирисаните ни проблеми. Само че реалността никога не лъже, тя е най-добрият лакмус за истинската ни същност и възможности. Реалността ни снесе Проек-тът за закон за предучилищното и училищ-ното образование и ние се уплашихме от нея.

(ОЩЕ >>>)

ЦЯЛОСТНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРС-КОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЪВСЕМ НЕ Е

БЛЯСКАВА, НАПРОТИВ, ТЯ Е БЕЗКРАЙ-НО ТЪЖНА...

петък, 5 декември 2014 г.

Вчера се проведе второто заседа-ние по съдебното дяло, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която, както знаете, ме уволни от длъжността препода-вател по философия и гражданско образо-вание в същото това училище и то не как да е, а по параграф, който фактически ме лишава завинаги от преподавателски права, уволни ме по параграфа "пълна неспособ-ност да бъде учител", "негодност за систе-мата", "абсолютна некадърност" и пр. На вчерашното заседание бяха разпитани част от свидетелите, останалите ще бъдат раз-питани на следващото заседание, което е насрочено за 16-ти януари 2015 г.

Имам интересни наблюдения и впечатления върху случилото се вчера в съдебната зала, но поради заетост с друга, важна и неотложна работа, тази сутрин нямам възможност да пиша за това. Живот и здраве да е, ще го сторя в близките дни, при първа възможност. А пък може и да го сторя в новата си книга, която възнамеря-вам да подготвя, тя е специално посветена на този очертаващ се да бъде знаменате-лен съдебен процес; книгата, разбира се, ще бъде публикувана след като съдебният процес приключи, след като знаем решени-ето на съда. Натрупал съм огромен матери-ал по тази книга, налага ми се да провеж-дам някои чудесни експерименти, с оглед откриване на допълнителна информация от различно естество, касаеща най-вече реак-циите на водещите участници в цялата тази история.

Разбира се, трябва да имате тър-пение, за да се запознаете, дето се казва, "отвътре" с всичко случило се и случващо се, щото, както и да погледнем на нещата, те имат огромен човешки, сиреч, психологи-чески, нравствен, личностен смисъл; добре знаете, че за мен точно този смисъл е най-важното, което ме интересува – и което искам да изобразя – с оглед увековечаване-то му. Все пак такава една книга, касаеща реалната ситуация в една конкретна обра-зователна общност, би могла, ако бъде разгледана и осмислена внимателно, да ни даде възможност да открием най-същественото, което е характерно за цялос-тната ситуация в българското образование изобщо. А тази ситуация съвсем не е бляс-кава, напротив, тя е безкрайно тъжна...

17 Та ще завърша тази своя кратка

записка с представянето само на няколко щриха, имащи отношение към външната, непосредствено видимата с очите страна. Другата страна в това съдебно дяло, тази на подсъдимата (ответницата) се беше поста-рала, кой знае защо, да организира нещо като "широка обществена подкрепа" за себе си, примерно, доведена беше група ученици (!), някои по-приближени на директорката учителки, изобщо беше подготвена "агитка", която обаче остана твърде разочарована, не издържаха скучната рутинна работа на съда и си отидоха, за жалост, таман преди да настъпи така дълго очаквания по-жив и интересен момент. Какъв е този момент ще разберете един ден когато прочетете обе-щаната книга, посветена на цялата тази епична история, която ще намери своята логична развръзка именно в съда, благода-рение на този съдебен процес.

Толкова засега. Желая ви хубав ден! Пазете достойнството си като нещо най-свято, щото няма по-жалка картинка от човека, който е позволил да си загуби дос-тойнството, тоест оставил се е да дегенери-ра до нивото да бъде просто средство за постигането на някакви външни на него самия цели.

Достойнството на човека, както учи великият Кант, се корени в това, че човекът по идея е винаги и само "цел сама по себе си", другояче казано, е самоцел и самоцен-ност; в момента в който обаче допусне към него да се отнасят като към средство за постигане на някакви цели, неговото човеш-ко достойнство пропада. Казвам това защо-то у нас е твърде разпространено едно съвсем неподобаващо отношение към чове-ка, към човешката личност, пълно е с хора, които сами себе си поставят в такава една унизителна позиция, именно да не бъдат

суверенни и достойни, самодостатъчни и пълноценно съществуващи личности, поз-воляват да бъдат третирани като средства за постигане на други, външни на тях цели, а пък най-жалкото е, че такива хора дори не усещат самото унижение, което са си при-чинили.

Разфилософствах се малко по то-зи въпрос – по него си заслужава да се пише, мисли и обсъжда още много – с оглед да поставя един интересен казус за разми-съл на тия ученици, които са допуснали вчера да бъдат доведени в съдебната зала от своята директорка. Понеже като фило-соф това ми е работата, да помагам на хората да се опитват да постигат точния смисъл на нещата, та ето, правя нужното да помогна и на тия млади хора; по този начин хем ще научат нещо важно, имащо отноше-ние към философията на човека и живота, така да се рече, хем им давам шанса да осъзнаят в какво положение са се постави-ли, с оглед да възжелаят една толкова дължима промяна, която единствена може да им върне всички ония основания за са-моуважение, без които личността ни е заст-рашена.

И тъй, бъдете личности, а това може да стане по един най-простичък начин: не позволявайте да се отнасят към вас неподобаващо, да ви използват, да ви тре-тират просто като средства за постигането на някакви чужди на вас и суетни, бих казал даже капризни цели! Не позволявайте в никакъв случай да ви превръщат в средства за постигане на някакви цели, човешко същество да бъде превърнато в средство, при положение, че по начало е само цел (самоцел) и ценност сама по себе си (само-ценност), е голям грях – понеже лишава човешкото същество от достойнство. А пък достойнството тъкмо е нещото, заради което си заслужава да се живее животът – без него животът ни става фарс, пародия, карикатура на живот, става чисто и просто жалък...

Толкоз. Казаното е предостатъчно за ония, които разбират и искат да разберат. На останалите никой не може, за жалост, да им помогне...

ПАК ИЗКЯРИХ: УРЕДИХ СИ ДОБРО МЯС-ТО ЗА ИЗЛЕЖАВАНЕ НА НАРОВЕТЕ В КОНЦЛАГЕР БЕЛЕНЕ КОГАТО КОМИНИТЕ МУ ОТНОВО ПРИВЕТЛИВО ЗАДИМЯТ!

петък, 5 декември 2014 г.

Един другар, дежурен по моя блог,

пламенен рублофил, нарекъл се "Bacho Кольо", заяви току-що, че за "национално-то предателство", каквото било спирането на "Южный поток" виновен бил "американс-кият храненик и гъзолизец, доказаният фашизоид Огнян Минчев"; този същият бил бил "в авангарда на американския поход

срещу Южен поток, т.е срещу икономика-та на България и срещу изтерзания ни народ" (!!!). Леле-мале, каква патетика само, а? Явно заради тия пусти рубли, които загу-биха около строежа на "Южный поток", другарите-рублофили вече на поезия взе да ги избива даже!

Та значи Огнян Минчев бил "един от водачите на САЩисаната пета колона в България" (този израз явно го е прочел в някоя уводна статия на в-к "Дума", нищо чудно дори самият трубадур на путинизма у нас, "народният трибун" Александър Симов да я е изобретил!). И въпросният "Bacho Кольо" продължи така:

"Него, заедно с Дайнов, Инджев, И. Василев ще ги запомним като едни от гробокопачите на идеята за възраждане на родната индустрия. В ариергарда на колоната, дерейки се с прегракналия си глас пригласяше и петоколонника-фашизоид Ангел Грънчаров. Него обаче, историята не ще запомни. Тя, Историята, с мишоци не се занимава." Написа това, пък после добави: "... Грънчаров не влиза в тая група – той е безкористен петоко-лонник. Прави го не за пари, а от глупост, омраза и комплекси."

В тази връзка, няма как, ми се на-ложи да реагирам ето по какъв начин:

Според модерно мислещия другар Колю е дошло времето да се подготвят актуални списъци с хората, които подлежат на немедлено разстрелвание когато Русия пак ни окупира – както е станало в първите нощи след 9 септември 1944 година, когато за кратко време е избит целия елит на на-цията ни.

Радвам се, че другарят Колю ме счита недостоен да вляза в групата на под-лежащите за немедлений разстрел врагове, той дори изтъква смекчаващи вината ми основания и обстоятелства (като глупост и пр.), това ми дава основание да се надявам, че на мен ще ми бъде уредено подходящо място за излежаване на наровете в концла-гер БЕЛЕНЕ когато комините му отново приветливо задимят... :-)

ЧУДЕСИИТЕ НА ПРИРОДАТА

петък, 5 декември 2014 г.

18

ADAM KINZINGER, ЧЕСТВАН ОТ СВОБО-ДОЛЮБИВИТЕ УКРАИНЦИ КАТО ГЕРОЙ!

петък, 5 декември 2014 г.

Прошу любить и жаловать! Это Rep. Adam Kinzinger, 36-

летний конгрессмен из Иллинойса. Вчера с его подачи Палата представителей 411 голосами "за" против 10 (Путин ла-ла-ла!) приняла резолюцию, в которой просят Оба-му предоставить Украине вооружение, по-делиться с ней разведданными и ввести дополнительные санкции против России. Кроме того, Кинзингер предложил объеди-нить усилия всего НАТО в борьбе с русской пропагандой на Западе.

Одним словом, хороший подарок от дяди Сэма в день обращения Путина к Федеральному собранию. И ведь у Обамы теперь особого выбора и нет. Утро доброе, леди и джентльмены! И не забудьте зайти на страничку улыбчивого земляка Обамы, поставьте like парню, он сегодня настоящий герой!

Написа: Тарас Березовец

НА ДРУГАРЯ САМОДЪРЖЕЦ ПУТИН, ВИДИТЕ ЛИ, МУ БИЛО ПИСНАЛО ОТ БЪЛГАРИТЕ!

петък, 5 декември 2014 г.

"Трудностите, които създават бъл-гарските власти, са основната причина Русия да се откаже от проекта "Южен по-ток"... Писна ми от българите. Със Запада и ЕС зад гърба им ни предизвикват и ни се противопоставят. Отлагат проекта."

Това казал Путин на Ердоган по време на Съвета за сътрудничество на високо равнище Турция-Русия, пише вест-ник "Хюриет". КРАТЪК КОМЕНТАР: Ген. Атанасов: Пу-тин даде знак и руската агентура в Бъл-гария повярва, че „Дядо Иван идва“

Спирането на „Южен поток“ е ак-тивно мероприятие на руските служби на наша територия

Путин срещу България!!! Класика в

жанра – "Провеждане на мащабно активно мероприятие на руските специални служби на чужда територия"! Така бившият шеф на НСС и председател на вътрешната комисия в парламента ген. Атанас Атанасов разчете заканите на Кремъл да спре преминаването на газовата тръба през България. Според него особено важен елемент на операцията е, че нейният старт бе даден от самия руски президент от... територията на Турция!

Следете само как руската агентур-на мрежа в България танцува вече по меди-ите с приповдигнат тон сякаш "Дядо Иван идва", предупреждава генералът, кой преди 14 години за последен път изгони от нашата страна руски агенти.

Показателно заглавие във един ченгесарски вестник по повода, бел. моя, А.Г.:

Освободителите се жалват на поробителите от освободените

РУСКА ИДИОТЩИНА: СВЕЩЕНИК ГОНИ БЕСОВЕТЕ ОТ СЪРВЪРИТЕ НА НАЦИО-НАЛНАТА БАНКА НА РУСИЯ С ОГЛЕД КУРСЪТ НА РУБЛАТА ДА БЪДЕ ЗАКРЕ-ПЕН!

петък, 5 декември 2014 г.

МОСКВА, ул.Неглинная, 2 декабря. Священник изгоняет бесов из серверов Центробанка, отвечающих за поддержание курса рубля. По словам отца Виктора, исход потусторонних сил из серверов ЦБ РФ мо-жет повлечь за собой укрепление рубля по отношению к основным мировым валютам. Написа: Владимир Грицук ИЗЦЯЛО СПЯЩАТА ПОДБРАНА ПУБЛИ-КА, НА КОЯТО ГОВОРИ САМОДЪРЖЕЦЪТ ПУТИН

събота, 6 декември 2014 г.

Източник ГОРКО НА УЧИТЕЛИТЕ, КОИТО, УЧЕЙКИ ДРУГИТЕ, САМИ НЕ ПРАВЯТ ТОВА, НА КОЕТО УЧАТ!

събота, 6 декември 2014 г.

Горе вам, что даете десятину и нерадите о суде и любви Божией. Горе вам, что любите председания в и приветствия в народных собраниях. Горе вам, лицемеры, вы – наполнены нечистот, мимо которых люди ходят и не знают того. Горе вам, что налагаете на людей бремена неудобо-

19 носимые, а сами и одним перстом своим не дотрагиваетесь до них. (Лк 11.42-44,46).

Горе учителям, которые уча дру-гих, сами не живут так, как учат! Сказанное Господом актуально по отношению ко мно-гим, в том числе к сегодняшней элите и священноначалию.

Агафангел Митрополит

РУСИЯ, ТАЗИ РАЗВРАТНИЦА И МНИМА ЗАЩИТНИЦА НА СЛАВЯНСТВОТО...

събота, 6 декември 2014 г.

"Тя (Русия) отне земите на коло-

нистите, подложи ни със сичката своя неяс-на строгост и подлост под законът на „об-щата повинност“ и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка прео-бърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни бъл-гарски души за да ни отвърнат от това на-мерение.

Но това, което не можаха да нап-рават устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, нап-рави правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и като ги испроводи-

ха „куда Макар телят не голял“, не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасилова-но..."

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства за да затрие от лицето на земята българските колонии!”

Христо Ботев, в-к "Знаме", 4 април 1875 г.

НОВ НЕПОДРАЖАЕМ ШЕДЬОВЪР НА СВЕТАТА МИНИСТЕРСКА БЮРОКРАТИЧ-НА ПРЕМЪДРОСТ

петък, 5 декември 2014 г.

Днес получих следния свръхйезу-

итски "отговор" на моя жалба до МОН от 9.10.2014 г.:

СНИМКИ ОТ СНОЩНИЯ КОМЕДИЕН СПЕКТАКЪЛ С МИШО КОСЕВ В КЛУБ НЕЩОТО

събота, 6 декември 2014 г.

ОЩЕ СНИМКИ от събитието

ВИЖТЕ ЗЕМЯТА ОТ ДАЛЕЧНИЯ КОСМОС!

Вижте Земята от разстояние близо 5 000 километра: подобна гледка не се е разкривала от борда на космически кораб от края на епохата "Аполо"!

5 декември 2014 г. 16:50 ч. Косми-ческият кораб "Орион" лети в далечния космос – нещо, което не се е правило за пръв път от 40 години насам, като изключим полетите на автоматичните междупланетни сонди.

НАСА предава на живо.

ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ВСЕКИ ТВОРЕЦ ИДЕИ НА ФРИДРИХ НИЦШЕ

събота, 6 декември 2014 г.

Г-н Георги Хаджийски е написал на страницата си във фейсбук следното:

Вдъхновяващите всеки творец идеи на Фридрих Ницше (взаимствани от настоящата страница на почитателите на великия философ) и в новото списание за модерно образование "Humanus":

Виж изображението

СЪВСЕМ НЕПРИНУДЕНИ РАЗ-МИСЛИ ЗА ИСТИНСКИ ВАЖНОТО И ЗА НАЙ-СКЪПОТО В ЖИВОТА НИ

неделя, 7 декември 2014 г.

Поради извънредна заетост – сега

най-накрая вече правя коректурата на най-новата книжка на сп. ИДЕИ, прочитам всич-ки текстове, с оглед да премахна всяка една грешчица, свърша ли това, книжката зами-нава за печатницата – от няколко дни ни-щичко не съм писал в своя дневник, а само набързо представям как други хора са реа-гирали за това или онова. Най-съществена-

20 та част от моя дневник са записките ми по някакви най-всекидневни и житейски съби-тия и случки, които ми дават повод да раз-съждавам по значими философски, сиреч, човешки проблеми и теми, зер, това е "дневникът на философа Ангел Грънчаров".

Най-често, напоследък, пиша, как-то се знае, по проблеми, свързани със ситу-ацията в българското образование – и с моите лични преживелици около нея. На второ място по важност идват моите поли-тически коментари, в която заявявам твърдо гражданската си позиция. А накрая вече е всичко останало, което някак ме е развъл-нувало, щото, знаете, ний, философите, комай от всичко се вълнуваме, което доведе дотам, че на едно съвсем официално място преди време моят блог биде наречен "ек-лектически", тази квалификация му беше дадена с оглед да не се наложи да го опре-делят със справедливата му оценка, имен-но, че блогът ми, да речем, е богат, дотам, че е един от най-богатите (то това нещо си е факт, но кой ли пък у нас признава тъкмо фактите?!). Примерно, тази публикация, която сега пиша, е 12 052-ра по ред, сиреч, за 8 години съществуване на блога съм написал 12 051 текста, а пък коментарите в него са 26 508. Както и да е, това са под-робности, нямащи отношение към това, с което искам да ви занимавам тази сутрин.

Снощи получих отзиви от прияте-ли-философи, членове на "широкия кръг" на редколегията на списание ИДЕИ, на които, по моя с обичай, им изпращам всяка поред-на книжка на ИДЕИ, да я видят преди отпе-чатването й и да си кажат възприятието. Пък и да ми помогнат със съвет, с каквото искат. Та общо взето тия хора ми отговори-ха, че книжката им била харесала, има в нея много силни текстове, писани от стойностни философи, също така има представени и текстове на мислещи млади хора и пр., както обикновено, а най-голяма им забележ-ка е тази, че не било трябвало във фило-софско списание в текстовете да има вгра-дени разни картинки, пък дори и да са копия на картини от велики художници; текстът трябвало да бъде чист, без никакви изобра-жения, щото това било "олекотявало" сми-съла, съдържанието на текстовете; пък и било навявало асоциацията, че списанието, видите ли, имало "интернетен характер", т.е. много наподобява и прилича на това,

което се прави и пише в интернет, санким, в блога ми. Философското списание обаче трябвало да бъде солидно и строго и пр., санким, без никакви изображения. Или само с малки портретчета на авторите, но дори и това било прекалено. Така ме съветват дори и членовете на редколегията. Аз обаче се дърпам, смятам, че прекалено строгият външен вид на списанието отблъсква, пък и къде е доказано, че философията трябва решително да страни от "вихъра", също и от особеностите на съвременния живот, които, колкото и неприятно да ни е да го признаем, така или иначе изкристализират не другаде, а пак в интернет. Да опитваме да оградим философията от такива веяния на времето, да се стараем да я правим прекалено въз-държана и строга, с оглед да и засилваме "академизма", според мен не е такава голя-ма добродетел, каквато на традиционалис-тите се струва, щото, ако се опитаме да си представим какво е представлявал автен-тичният академизъм от сократов и платонов тип, с изненада ще открием, че и в него е имало много от т.н. "улични" или "площадни" веяния, трябва да отчетем, че онова, което за древните е била Агората, днес за нас е тъкмо... "интернетът". И каквото се е гово-рило, обсъждало и мислело някога на Аго-рата, днес се говори, обсъжда и обмисля в интернет, във Фейсбук, по блоговете, от друга страна философията няма как да обърне гръб на онова, което вълнува съв-ременниците, аз стоя на тази гледна точка, тази е моята отдавнашна позиция, даже, както е известно, съм привърженик на това философията да заговори и на езика на този наш съвременник, щото само този е начинът тя да има някакъв шанс с нещо да му повлияе – като влезе в съприкосновение с неговата емпирична, така да се рече, душевност. (Щото философията, знайно е, по начало съществува за човеците, а не само за... философите, почне ли филосо-фията да изпитва погнуса спрямо "човека от улицата", тя, тъй да се рече, се е самозаб-равила, капсулирала се е в сферата на стерилната "чиста духовност", а това до добро не води.) Та по този въпрос се очер-тава доста сериозно разминаване между моя милост и останалите членове на редко-легията, които по начало имат едно по-различно и в основни линии традиционалис-тично разбиране, а именно, че философия-та въпреки всичко не било трябвало да се принизява да пада до тъй пошлото ниво на улицата; аз, виждате, имам различна пози-ция, смятам, че това философията да зася-га проблеми, интересуващи "човека от улицата", не е такъв голям грях или някаква решителна измяна на нейната функция, напротив, убеден съм, че това е връщане към нейната автентична и дори чисто ака-демична роля и функция.

Казвам тия неща между другото, интересно ми е да провокирам известна дискусия по този проблем, ще ми се да чуя

и други преценки, ще пратя този текст на други приятели, за да проуча какви са наст-роенията, щото по този пункт отдавна тлеят разногласия, по които трябва най-сетне да се изработи някакво по-твърдо становище. Ще ми се и на страниците на самото списа-ние да се възбуди такава една по-цялостна дискусия, щото има и една друга опасност, която грози списанието ни: знайно е, че за много хора, занимаващи се с философия и сродните й области, тъй да се рече, профе-сионално, списание ИДЕИ е интересно главно като място, където да могат да си публикуват своите статии, щото, знайно е, на такива хора (примерно докторанти, асис-тенти, доценти и пр.) им искат всяка година някакъв "научен принос", някаква "научна продукция", и пр., сиреч, те са склонни да разглеждат списанието от една такава при-ложно-подръчна, инструментална, пра-гматична страна, с оглед полезността му за тяхната професионална кариера. Аз тези хора напълно ги разбирам и с каквото и доколкото мога съм им помагал, откликвал съм на тяхната нужда, но все пак съм се старал да не оставям списанието да бъде използвано единствено по този начин, щото общо взето у нас научните списания същес-твуват главно с такава една цел, да бъдат трибуни за удостоверяване на научната продукция на персонала, който има аспира-ции да вирее в нашата общо взето бюрокра-тизирала се порядъчно университетска или "академична" система (смятам, че тяхната претенция за "академизъм" в повечето случаи е съвсем безпочвена, понеже изцяло се разминава с онова, което по идея е ака-демичността). По тази линия, за да удържа на този натиск, на мен ми се наложи да вляза в сериозен, така да се рече, конф-ликт, с работещи в системата на БАН, при-мерно, философи, дръзнах да отблъсна попълзновенията на разни доценти да из-ползват ИДЕИ сякаш е нещо като техен подведомствен "печатан орган", тия от вас, които имат по-силна памет, ще си спомнят и историята с Нов български университет, който в един момент пожела да сключи споразумение с екипа, издаващ ИДЕИ, но при преговорите не можахме да се споразу-меем точно по този пункт, те, разбира се, след това сами си създадоха списание, което да обслужва нуждите им.

Даже и в международен план имахме известни разминавания, примерно, с нашите украински приятели, но те още от начало не пожелаха да настояват за промя-на на концепцията на сп. ИДЕИ, ами пред-ложиха към него да създадем научно-теоретично специализирано издание, е, създадохме го, от него вече излязоха три книжки за последните две години, предстои излизането на четвърта книжка, вече се събират съответните текстове, а пък прило-жението на списанието вече си има прияте-ли (и автори) от далечни страни като Япо-ния, САЩ, Индия, също от Чехия, Русия и

21 прочие. Та виждате, до този момент сякаш успяваме да запазим спецификата на сп. ИДЕИ, което държи на един най-чист, ав-тентичен, човечен академизъм, родеещ се с онзи, който е виреел във времената на Сократ, Платон и учениците им от тяхната школа. На мен лично ми е много интересно дали подобен автентичен академизъм, който не се срамува да слезе "на улицата", на площада, сред "простите хора", да заго-вори с техния език, да се опита да изрази техните, така да се рече, въжделения, бол-ки, стремления, копнежи, мечти, тревоги и пр., та ми се ще да разбера дали такова нещо е възможно да съществува в наше време, и то все пак във формата на една що-годе чиста духовност, именно философ-ската духовност, която по начало, в моето възприятие, не е толкова надута, високо-мерна, важничеща и пр., каквато е тъй без-плодната "доцентска академичност", която вирее из нашите бюрократизирани универ-ситети, станали често най-банални скопле-ния на болни и празни кариеристични по-пълзновения по титлите и пр. Знаете в тази връзка какъв епохален диалог ми се наложи да водя с многоучения докторант Узунов, който, както е известно, се прослави с това, че е най-пламенен защитник на въпросната стерилизирана представа за онази същата "доцентска академичност", която толкова силно е избуяла в нашите, тъй да се рече, университети, която си има корените в пустословните изцепки едновремешните комунистически идеолози, а пък във време-то на тъй внезапно сполетяла ни свобода успя да се разцъфти в най-буйни, но за жалост съвсем неплодоносни цветове.

Та в навечерието на започването на седмата (!) вече година от създаването и съществуването на сп. ИДЕИ, простете, ме овладя най-спонтанното желание да споде-ля някои свои тревоги, за мен изключително важни, на вас не зная как ви звучат. За мен тия неща са важни, те са органично свърза-ни с моята представа за една действена и по същество съвсем чиста, но също така и жизнено достоверна академичност от сокра-тов тип, каквато ми се ще да се появи и в нашето така отчуждено от духовността изобщо и забързано кой знае накъде време. Знаете, че винаги съм се вдъхновявал от тази идея списание ИДЕИ да стане място, което да е нещо като духовна пристан, като пристанище за духовете на всички ония съвременници, които са доста омаломоще-ни след като им се налага всекидневно да бъдат носени от вълните на тъй бурния океан на съвременния ни живот. Това съм имал предвид още когато подхвърлих идея-та за едно такова по-различно списание, ето, слава Богу, толкова години успявам в основни линии да я отстоявам, нещо че разни самозванци на бюрократичния "ака-демизъм", уязвени сякаш в най-святото, успяха да се нахвърлят върху мен, опреде-ляйки ме както им дойде на акъла, пример-

но наричайки ме "чалга-философ", "фило-софски Азис", "философстващ Сашо Роман" и как ли не още, то тяхното въображение не е кой знае колко продуктивно, та затова още се въртят в тесния кръг на тия представи, с които искаха за нещо да ми отмъстят. С което и удостовериха, че де факто призна-ват, че съм на правия път – щом в мое лице виждат такъв един техен непоносим и нап-раво опасен "враг". Разбира се, ако такива бяха ме за нещо похвалили, тогава щях много да се притесня, а сега, като ме хулят и като ме плюят, в основни линии се чувст-вам съвсем добре – щото за мен единстве-но важното е да не се отклонявам от верния път. Е, факт също така е, че някаква подк-репа не получих до този момент и от сери-озните философи в България, доколкото такива у нас има (аз знам, че има такива и ги уважавам), те продължават да наблюда-ват представеното ви по-горе сражение в пълно безмълвие; но това явно се дължи на някои особености на националната ни пси-хология, които дори и философската наст-ройка понякога изглежда не успява да над-могне.

А сега, след този проточил се увод на днешното ми писание (да не го наричам "есе", да не изнервям излишно някои наб-людатели на случващото се в блога ми), да си призная за какво всъщност исках да пиша тази сутрин, какво ми беше първоначалното намерение, което ме подтикна да взема "бял лист" в блога си и да се захвана с писане тази сутрин, по моята си отколешна традиция. Ще си призная чистосърдечно, исках да ви разкажа за една прекалено човешка история, която занимава от няколко дни моя изтерзан направо от какви ли не житейски изпитания дух. Ето за какво всъщ-ност исках да ви разкажа.

Когато съм се изказвал на видео или по телевизията сигурно сте забелязали, че на дясната ръка имам, освен един... "масонски пръстен" (то нищо масонско няма в него де, но така го определи един тава-ришч в едно телевизионно студио преди време, за да представи и мен, както е мо-дерно напоследък, за "проклет соросоид" и пр.), та значи на ръката ми освен че имаше такъв един златен пръстен имаше също така и една златна верижка; нищо чудно да сте забелязали тия неща, пък дори е въз-можно и да сте се запитали защо ли човек като мен е сложил на ръката си тия "пред-мети на разкоша", особено при положение, че те са привлекателни главно за хората от по-ниски култури, а не за индивиди, имащи някакви интелектуални или духовни претен-ции като мен. Аз досега по този въпрос не съм казвал нищичко, но ето, сега дойде момент нещичко да кажа – щото, представя-те ли си, тия дни стана така, че си... загубих златната верижка на ръката, вече съм без нея, не зная къде и как е паднала, но е факт, че вече я нямам, ръката ми е празна.

И при това най-неприятното е, че тези малки "бижута", да ги наречем така, ги носех не като знак за "богатство" (знаете, за мен истинските богатства са от съвсем друго естество, към които златото няма отношение), а те за мен имаха просто една сантиментална стойност – защото тази златна верижка за ръка я имах от много отдавна, купил съм я навремето в Санкт Петербург, именно по времето, когато съв-сем млад бях там студент по философия. (Един път, като си занесох едни "дънки за продан" реших част от печалбата от тях – те, пустите дънки, тогава бяха страшно скъпи в Русия, младите се чудят, но това беше една от прелестите на комунистичес-ката закрита икономика! – та един път, в момент на "размекване" спрямо господст-ващия в онова време материализъм, мина-вайки покрай магазин за злато влязох и си купих тази верижка.) Тогава, в Русия, почти не съм я носил тази верижка, даже като се върнах на първата ваканция у нас, спомням си, си я оставих тук, в България, щото в онова време беше и опасно да се носи злато по улиците, пък и на границите имаше неудобства, човек трябваше на митницата да декларира тия джунджурии и пр. Та ми-сълта ми е, че в ония години почти не съм я и носил, а като се върнах в България, вече като учител, като асистент по философия и пр. пак почти не я носех, само в най-редки случай съм се "изфуквал" с нея. Аз към тия неща нямам никакво влечение, даже в един момент въпросната верижка започнах да я разглеждам като... средство за спасение в най-тежките времена на ония кризи, които комунистите ни устройваха през прослову-тия преход, пазех я, другояче казано, "за черни дни", е, оказа се, че я опазих във всичките години на най-страшни ужасии, е, най-накрая било писано да я загубя, майна-та й! Но най-интересното е, че като я носех в последните години на ръка (съвсем слу-чайно я сложих и просто бях забравил за нея, така стана, че поне 10 години не я бях махал от ръката си!) тя отвреме-навреме ми напомняше, че като дойдат въпросните "черни дни", имам все пак нещичко за мини-мално спасение, е, това ми даваше извест-но спокойствие. Спомням си, че, примерно, откакто имах възможност да пообиколя Европата, тия златни нещица ги носех в себе си, в случай че закъсам някъде, даже съм ги носил да ги продавам в бижутерски магазин в Германия, там ги оцениха някъде за 500-600 евро и аз се чувствах горд, че ако се наложи, тия пари могат да ми послу-жат да се върна до България, да се спася и пр. Е, и там не ги продадох, а пък като за-почнах да издавам сп. ИДЕИ предимно със скромни пари от заплатата си (малцина приятели също като мен отделяха от залъка си за да помагат да го издаваме), в най-тежки моменти, когато съм закъсвал яката покрай списанието, ми е хрумвала мисълта да ида да продам поне верижката и с полу-

22 чените пари да издам поне един брой на списанието. Някак обаче оцелях цели шест години, е, накрая, знаете, една усърдна администраторка ми намери цаката да ме уволни от работата и ето, вече пет месеца аз преживявам някак от обезщетението за безработица, от него даже се изхитрих да заделям пари да продължавам да издавам и списанието; нещо повече, дръзнах да предприема авантюрата да почна да изда-вам и друго списание, списание за образо-вание, имам предвид сп. HUMANUS; тия дни ще излезе от печат, в хартиен вариант, и втората му книжка.

Е, разбира се, разорих се тотално и кардинално (особено като вземете пред-вид и това, че в момента водя и две съдеб-ни дела срещу въпросната администраторка и плащам луди за моите възможности пари за двама адвокати!) и вече наистина дойдо-ха тъй дълго чаканите "прекалено черни дни", в които си заслужава човек, за да оцелее, да си продаде и въпросното злато. И аз вече бях твърдо решил да сторя това, с парите да доплатя на адвокатите си, да издам ето тази последна книжка на ИДЕИ и да закърпя някак положението около колед-ните и новогодишни празници. Да, ама не, дето казваше оня известния журналист, на когото в момента името му ми изхвръкна от главата, тюх да не се види, не се сещам за името му, да, пардон, Бочаров се казваше той, та значи точно в дните преди да отида да продам златната си верижка, аз имах глупостта да я загубя, ей-така, скъсала се е и е паднала някъде на улицата, зарадвала е някой завалия или завалийка, както и да е, тя може да е била по-закъсала и от мен (ако това изобщо е възможно да си го представи човек, но както и да е!) Та такива работи се случиха тия дни, покрай всичко друго, имах и тия проблеми: признавам си, много се ядосах, щото преди време въпросната ве-рижка пак се беше скъсала, аз ходих на златар, той я залепи и ми каза, че е рискова, че се била протъркала и на други места, че трябвало било да взема мерки, ала аз съм си такъв, отлагах, отлагах, ето, накрая си загубих верижката. Няма смисъл да ви казвам колко тежко понесе тая загуба горка-та ми съпруга и колко килограма едра сол успя да скълца на главата ми, това е съвсем отделна тема.

Много интересно е и това как аз от няколко дена ходя в къщи "като обран евре-ин", оказва се, не само евреите се впечат-ляват така силно от такъв род загуби, ето, аз обикалям дома си и ден след ден про-дължавам да търся проклетата верижка, да не е паднала някъде в къщи, щото, статис-тически погледнато, понеже по-голямата част от времето си прекарвам в къщи, ло-гично е да е паднала в къщи; не, не можах да я намеря и едва ли ще я намеря, ала какво нещо е човешката психика, още про-дължавам да се заглеждам, да се ровя къде ли не. Разбира се, глупава е тая работа, но

надеждата да я намеря е все още жива. То когато човек търси нещо, знаете, не го на-мира, а пък после сякаш само се показва загубеното, е, не се показа до този момент, но аз продължавам да се надявам. Даже, излишно е да казвам, че по всичките ми маршрути, по които се разхождам обикнове-но, тук из квартала, проверих най-внимателно, огледах всяка тревичка, ясно е, не намерих, разбира се, нищичко, ала като се разхождам, забелязвам, че още оглеж-дам дали няма да проблесне отнякъде сред тревата моята така скъпа златна верижка. Е, тя дано е зарадвала, вярвам, някой наисти-на нуждаещ се, а не някакъв тарикат-късметлия, който да я изпие в кръчмата, но както и да е, да прави каквото иска с гривна-та, с парите ми. А пък това, че ми се случи такава една преживелица точно в този мой период, когато сякаш съм най-закъсал фи-нансово, пак е някакъв знак на битието, който се опитвам да изтълкувам правилно; но какво до този момент успях да разбера в тази посока, позволете ми да го утая сега-засега в тайна, и то само щото, признавам си, съвсем ми омръзна да пиша този текст: ето, отказвам се, стига, спирам!

Хубав ден ви желая! Пазете си най-скъпото, старайте се да не го загубите него, и не страдайте като мен прекалено за загубата на неща, които човечеството еди-нодушно смята за "най-скъпи", докато те едва ли са такива. Лесно е да се каже, но трудно е да се направи, аз не че толкова съм страдал за златната си верижка де, ама такава е думата. Чао и бъдете здрави!

ВСЕ ПАК ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "СЪМЪР-ХИЛ", МОЖЕ ПЪК НЕЩИЧКО ДА СЕ ПРО-БУДИ У ВАС, ЗНАЕ ЛИ СЕ?

неделя, 7 декември 2014 г.

А вие гледахте ли филма "Съмър-хил"? Как е възможно все още да не сте гледали този забележителен филм? Засра-мете се поне малко – как е възможно да проявавате такава безотговорност?!

"... Свободата и ученето вървят ръка за ръка в "Съмърхил". Учениците го определят като най-щастливото училище в света..."

Непременно гледайте този филм. Ще ви го припомням докато не го гледате! Ето, възползвайте се:

ЗАБЕЛЕЖКА: На мен този филм ми прозву-ча покъртително, тия дни ще пиша за това непременно. Във филма също се води съдебен процес, родствен на този, какъвто аз сега водя по повод на уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. От едната страна са обра-зователни чиновници, инспектори, изпълни-телна директорка, благоговееща спрямо догмите на системата и пр., а от другата страна съм аз, учител, защищаващ правото си да има свой оригинален преподавателски подход, неотделим от свободата, мои сви-детели са либерално настроен бивш дирек-тор на същото това училище, мои бивши ученици, които смятат, че моите часове по философия са ги обогатили като личности, други учители, които смятат, че да си добър учител съвсем не е задължително да си "кон с капаци", моят адвокат е човек, който успя да навлезе с същината на проблема и е подготвил бляскава защита и пр.

Но има и разлики: тук, в моя съде-бен процес, няма никакъв обществен отзвук, медиите мълчат, всичко е потънало в гроб-но мълчание, но причината за това е ясна, у нас няма широко обществено настроение в подкрепа на промените в образованието. Защо е така е отделна тема. По която много съм писал. Основното е, че у нас свободата по принцип не е нещо желано от мнозинст-вото, у нас свободата е нещо непознато - за същото това мнозинство. Но спирам дотук. Вие затова и не сте гледали този филм още, сигурно и вие имате "едно наум" срещу свободата, признайте си че ви е страх от нея, че не сте склонни да й се доверите безпределно и пр., нали познах? Но все пак гледайте филма, може пък нещичко да се пробуди у вас, знае ли се? СЪДЪРЖАНИЕТО НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ

неделя, 7 декември 2014 г.

СЪДЪРЖАНИЕ: ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕ-НИЯ

Философията по същината си на-истина е нещо като рицарство на духа

Един превъзходен и много актуа-лен казус, поставен от философа Мамар-дашвили

23 Философията е публично съзна-

ние, съзнание, което не може да не бъде изказано, съзнание на глас

Предстои раждането на сп. HUMANUS – списание за съвременно обра-зование и възпитание, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младия човек

Писмо от колега от "съвсем изгни-лата" вече Дания

Новият брой – 2/17-ти, год. 2014 г., 6-та от създаването му – на списание ИДЕИ замина за печатницата

Дали за широкия кръг от хора не трябва да възникне едно съвсем популярно философско списание?

Дали пък вече не се е родило оно-ва ново поколение с ново съзнание и с нови ценности, което ще промени България – знам ли дали вече не се е родило?!

Писмо до моя украински приятел, професора по философия от Киев Констан-тин Райда

Ако го нямаше социализмът, съд-бата ни щеше да се изпълни още по-бляскаво даже! ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕПИЧНАТА ПОЛЕМИ-КА С МНОГОУЧЕНИЯ ДОКТОРАНТ УЗУ-НОВ

Отговор на писмото на тъй многоу-чения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недос-тижими висини

Имат ли българите изобщо нужда от философия, сиреч, от идеи, от ценности, от морал, от мислене?

Какво да правя, обичам свободата, обичам и истината, това са си мои лични мании – срещу тях "лекарство" няма!

Спорът със защитника на псевдо-научната, некадърна и импотентна доцентс-ка "философия" доби вече гротескови фор-ми ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА Законът на инаконемислието Мераб Мамардашвили (ОЩЕ >>>) БОЙТЕ СЕ ОТ ЗАДУНАЙЦИТЕ ДОРИ КО-ГАТО ВИ НОСЯТ ДАРОВЕ!

понеделник, 8 декември 2014 г.

Из: “Южен поток” бил дар (от задунайци-те), Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... Друга българска традиция, при-ложима към създалата се ситуация, е така нареченото положение „Ела, мечко, изяж ме!”. Т.е. сами да си търсим боя. Това пра-вят вече няколко дни нашите държавни началници и пропутинската пропаганда, които поддържат жива надеждата в публи-ката, че „Южен поток” ще възкръсне, ще стане и чудодейно ще проходи въпре-ки…Путин.

Обаче днес и от Москва ги сиктир-досаха да не си правят илюзии. Решението за спиране на строителството на “Южен поток” е окончателно, заяви руският минис-тър на енергетиката Александър Новак, цитиран от ТАСС. Сега на мястото на дупка-та (в морето), наречена „Южен поток”, за-почва да се лее бетонната плоча на оби-чайната пропаганда със задна дата. За целта посланик Исаков описа днес отплува-лия в небитието труп на проекта като „пода-рък”, който ние тук сме пропуснали да из-консумираме – защото не сме показали зъби, по неговите думи.

Преди да му целунем ръка с раз-каяние, че изпускаме да ни отнесе руския транзитен потоп, че няма да ни разкопават морския бряг и цяла Северна България надлъж за оня що подкупва, че няма да ни снабдяват с цели полкове руски охранители и цивилни руски специалисти по дълбока оран на българска територия, не е лошо да си спомним златното правило, благодаре-ние на което България все пак е оцеляла въпреки многобройните опити на Русия и СССР да ни закрият и да ни наведат единс-

твено и само до ролята на руски троянски кон в Европа:

БОЙТЕ СЕ ОТ ЗАДУНАЙЦИТЕ, КОГАТО ВИ НОСЯТ ДАРОВЕ!

НАШЕНСКАТА ЛУДНИЦА В ОБРАЗОВА-НИЕТО: ТАЛАНТЛИВИТЕ ДЕЦА ХАСАН И ИБРАХИМ ТОРМОЗЕНИ В УЧИЛИЩЕ ОТ УЧИТЕЛИТЕ СИ!

понеделник, 8 декември 2014 г.

Близнаците Хасан и Ибрахим със сестри-те си – близначките Нермин и Мерлин Бащата на Хасан и Ибрахим: Осакатиха ми децата! Много ме боли! Гонеха близнаците като диви зайци от училище, заключваха вратите, сменяха патроните, бравите, после изгониха и каките им – които бяха пълни отличнички

Дениз Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които заедно с малката Крисия завоюваха престижното второ място на международния конкурс „Евровизия”. Освен тях, двамата със съпру-гата му Себиле имат и момичета-близначки – Нермин и Мерлин. Шестчленното семейс-тво живее от близо две години в Шумен, след като разпродава всичко в името на по-доброто бъдеще и идват в града от малкото делиорманско градче Каолиново.

Бах, Рахманинов, Моцарт, Панчо Владигеров, са само част от класиците, чиито произведения 10-годишните Хасан и Ибрахим претворяват на пиано. Талантът им смайва и професионални музиканти. Децата имат зад гърба си десетки нацио-нални и международни награди от различни конкурси, забелязани са и от фондация „Димитър Бербатов”. Баща им Дениз Игна-тов пръв открива таланта на децата си, като „случайно” оставя на видно място детско акордеонче, когато двамата били на 5 годи-ни. Малчуганите проявили огромен интерес към инструмента и се оказали много рит-мични. Каките на Ибрахим и Хасан – Нер-мин и Мерлин, също се оказали много музи-кални. Обожавали народните песни и също участвали във фестивали и конкурси.

(ОЩЕ – в блога) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Горният текст ми беше препоръчан да го прочета от моя

24 адвокат г-н Феодор Иливанов, който работи по съдебното дело, с което искам да бъде отменена заповедта на за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив; та той ми препоръчва снощи този текст с думите: "На вниманието на г-н Ангел Грънчаров. Чети и размишля-вай!"; прочетох потресен цялата тази исто-рия и му отвърнах ето как:

Мерси! Прочетох интервюто. Страшна работа! Нямам думи! Същинска лудница е българското образование – но защо да обиждаме лудниците, моля ви се?! Престъпна и изцяло аморална образова-телна система, чиито джелати без да им трепне окото са способни да съсипват лич-ностите, талантите и бъдещето на младите – и то в масови мащаби! Докога ще търпим тия страшни издевателства?!

МОГА ЛИ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ СВОЯТА ЛИЧНОСТ, ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ТАКАВА ЕДНА ЖЕРТВА – И В ИМЕТО НА КАКВО ЩЕ БЪДЕ ПРИНЕСЕНА ТАЗИ МОЯ СВИД-НА ЖЕРТВА?

понеделник, 8 декември 2014 г.

Моят адвокат по най-важното съ-дебно дяло, което сега водя, именно за отмяна на заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, именно г-н Феодор Илива-нов ми е писал снощи имейл, поставяйки проблема дали пък не е време да замълча в блога си по въпросното дяло, щото ако продължа да пиша, както я карах досега, има вероятност сам да причиня с необмис-лено поведение или с някакъв фал загуба на толкова важния за мен съдебен процес; аз лично до този момент, признавам си, доста се колебаех по въпроса, но тази сут-рин сякаш в съзнанието ми изкристализира същината на целия проблем; ето, дръзвам да споделя какво открих с вас, верните читатели на блога си; много държа на ваше-то мнение и преценка, моля, помогнете ми, кажете ми как ви звучи това, което пиша по-долу, прав ли съм или бъркам, дали пък не осъзнавам нещо фатално важно; моля, помогнете ми да взема твърдо решение по казуса; та ето какво отвърнах тази сутрин на адвокат Иливанов:

Здравей, уважаеми г-н Иливанов, Благодаря ти, прочетох интервюто

на бащата на Хасан и Ибрахим и съм потре-сен! Писах ти на твоята страница по тоя въпрос, препубликувах интервюто в бло-га си и ще го туря в следващата книжка на сп. HUMANUS – за да бъде увековечено, щото на хартия всичко остава вечно, а в интернет всичко само за миг може да про-падне завинаги.

По въпроса за това дали трябва да се мълчи около делото с оглед да не навре-дим с нещо на неговия ход и изход, искам да ти кажа нещо принципно, ти, вярвам, го разбираш сам и прекрасно, но все пак аз да си го кажа. Ако работата за мен се свежда-ше само до това да спечеля съдебното дяло, да се върна на работа и да доживея криво-ляво до пенсия, аз, разбира се, щях да си мълча най-упорито и старателно.

Ако работата за мен се свеждаше до това да доживуркам някак до пенсия, пък майната му на българското образование (и също така майната й на българската мла-деж, майната им на българските деца, май-ната им също така и на техните родители и на учителите като цяло, на целия български народ майната му и пр.!), та значи ако аз лично разсъждавах така, то тогава мен, разбира се, изобщо никога нямаше и да ме уволнят, напротив, щях да си живуркам превъзходно, нещо повече, щях да бъда и най-приближения, най-доверения човек на директорката, която ме уволни всъщност не за друго, а защото никога, слава Богу, не съм бил (и не мога да бъда) какъвто ти казах току-що. Да, уволни ме таман за това, че не съм бил такъв презрян мижитурко, дето има една грижа: да доживурка до пен-сия, до шия потънал в ужасно смърдящото, но иначе уютно и така приветливо димящо блато на прогнилата ни отвсякъде образо-вателна система. (Тя, знаеш, ме уволни за това, щото дръзнах в толкова покварената система да бъда личност, ето този е моят грях, заради който бях наказан така сурово!)

Да... ама не: Ангел Грънчаров при-надлежи на съвършено друг човешки тип, както искаме можем да ги определяме тия странни хора, примерно можем да ги опре-деляме като "луди" (мен като точно такъв ме и определиха доброжелателите ми де, знайно е, че точно така ме определиха), като "чешити", като "идиоти", като "безумци" и както искаме още можем да ги определя-ме. И понеже такава ми е съдбата, именно да съм от съвършено друга "кръвна група", от съвършено друг човешки и личностен тип, ето, аз се държах до този момент по съвършено друг начин, не се протягах бла-жено в гнусно смърдящото и излъчващо отровни изпарения образователно блато, знаеш добре как се държах; е, "спечелих" това, което трябваше да "спечеля": издейст-вах си уволнението. Също спечелих и нещо друго, което из наште географски ширини изобщо не се цени, но за мен има значение:

съхраних си, въпреки преживяното, дос-тойнството, честта, личността си съхраних. А за мен това е най-важното. И ето, възник-ва въпросът: как е разумно да се държа сега, в ето тази така и така сложила се интересна ситуация: текат две съдебни дела, трябва ли аз да изневеря на самия себе си, трябва ли да млъкна, прагматично и тихичко да си промълча, с оглед с моите публикации "да не дърпам дявола за опаш-ката", да не дразня никого, с оглед да спе-челя тия съдебни дела и да се върна в същото онова така приветливо димящо и топло блато, от което бях изгонен, изритан, изхвърлен, и то съвсем опозорен, обявен за "некадърник", за "народен враг", за "негод-ник", за "злодей", за "мизантроп" и за какъв ли не още? Другояче казано, въпросът е: мога ли да се откажа от своята личност, заслужава ли си такава една жертва – и в името на какво ще бъде принесена тази моя свидна жертва? Щото, какво да говорим, за мен най-свидното все пак е личността ми, това ми е и единственото богатство, аз друго богатство всъщност и съвсем нямам.

Ти добре знаеш какъв ще е моят отговор в така и така сложилия се контекст: ако имах една-единствена цел, именно да се върна в образователната система, откъ-дето бях изритан, щото нейните цербери, волю-неволю, ме превърнаха в нещо като неин отявлен "дисидент", ако целта ми беше толкова пошла, именно да доживуркам в противната човеконенавистническа систе-ма, то аз, разбира се, щях преспокойно да си мълча, с оглед да не навредя на хода и най-вече на изхода на съдебните ми дела. Но аз, бидейки Ангел Грънчаров, бидейки личността, която се свързва с това име, да стана на моите години такъв кротичък кон-формист, да се откажа от личността си и по този начин сам да плюя връз делото на целия ми живот, моля ти се, такава голяма жертва от мен недей да очакваш! Това не ми е по силите, братко, убеден съм, че ме разбираш прекрасно! Не съм титан, че да мога да се променя така кардинално, не съм способен на тоя непосилен за мен нравст-вен компромис! Сам знаеш, че моята цел винаги е била съвършено друга, вдъхновя-вала ме е съвършено друга идея: да спо-могна с нещичко за промяната в българско-то образование, то да бъде очовечено, освободено, демократизирано, либерализи-рано, реформирано из основи и пр. За това нещо съм работил винаги, е, не ми е по силите да се променям точно сега, в най-решаващия момент да изневеря на делото на целия си живот, имам предвид не съдеб-ното дяло (аз май затуй наричам съдебното си дело "дяло", за да го различавам, да го разграничавам от другото, от истинското дело на живота си, делото за промяна в българското образование, едва сега осъзнавам това, малее, колко е просто, а ето, едва сега го осъзнах!), а имам предвид другото, истинското дело, делото на живо-

25 та ми, казах вече кое е то. Толкоз. Нещата вярвам се изясниха.

Та значи аз ще продължа да бъда себе си дори и с риска лично на себе си да навредя, примерно, да загубя съдебното си дяло, и едното, пък и, възможно е, и друго-то, щот водя, знаеш, цели две съдебни дела. Може и нека да ме смята човечество-то за пълен идиот, но аз съм убеден, че в тази ситуация е напълно допустимо човек да пожертва личното заради онова, което има един по-голям най-вече човешки, но също и общностен, бих казал дори граждан-ски смисъл. Аз съм философ и за мен това нещо, именно смисълът на цялата работа, е водещото, не интересът, особено пък чисто прагматичния, материалния, паричния пък да не говорим. А според мен това съ-дебно дяло, колкото и да се стараят да не му обръщат внимание в нашата занимава-ща се с всичко друго, но не с истински и съдбовно важното общност, може да изиграе голяма роля тъкмо в тази посока, именно да се разбере от повече хора, че абсурдите на административната образова-телна система у нас вече са нетърпими щом водят до репресиите, издевателствата и ексцесиите, които се стовариха върху моята толкова патила и препатила глава. Да, моята глава много е патила, ала не ще да... "поумнява", няма как да се прекърша и да стана друг, кротичък, смирен, послушен, с оглед, видите ли, да доживуркам, като дру-гите, до пенсийка, пазейки уютното си място в димящото от толкова отрови блато на българската образователна система. Та с оглед на тази моя върховна цел, именно постигане на същностна промяна в обра-зованието аз, дано не ти звучи прекалено патетично, съм готов да се пожертвам още веднъж, нека да загубя тия съдебни дела, майната им, ако така трябва, важното е обаче да направя онова, което съм длъжен, та промяна в образованието все пак да настъпи; убеден съм, че жертвата ми няма да бъде напразна. Е, ако се наложи, ще трябва да умра от безработица, от глад, от болести, от материална мизерия, то систе-мата толкова личности е убила, та мен ли точно ще пожали?! С какво съм заслужил, та точно мен системата да пожали?! Тя какво-то можа ми взе вече, здравето например, е, само едно нещо не можа да ми вземе, именно достойнството на личността, бъди уверен, аз сам няма да й поднеса този пре-калено скъп за мен дар, тая от мен не очак-вай да стане. Не мога на моите години тепърва да ставам малодушен мерзавец, това наистина съвсем не ми е по силите.

Пък ако и капитулирам ето в този момент, ако се откажа от манталитета си на борец, не бива да се надяваме, че с тая моя съвсем закъсняла капитулация ще успея да омилостивя церберите на системата и че те не само ще престанат да ме ръфат повече, но дори и ще се смилят и отново да ме вземат под крилото си, там, в блатото на

вездесъщата система! Не, те няма да проя-вят такова великодушие, просто щото това нещо тям пък не е по силите, разбираш ли сега възела, който се образува?! И за разп-литането на този възел се иска меч, който да го разсече, щот не може да бъде развър-зан: иска се... "гордиев меч", който да разсе-че "дамоклевия възел", както веднъж от екрана на телевизора каза умникът Бареков, когото признателните малоумници го прати-ха за награда в Брюксел, та там да ни изла-га; ето, сега ми се удаде сгоден случай да цитирам този нашенски щастливец на съд-бата, който в някакъв смисъл е мой нравст-вен антипод.

Това исках да ти кажа. Тъй че, спо-ред мен е достойно да си остана същия и да не проявявам малодушие, то няма да ми помогне, а само ще заслужа да бъда през-рян ако капитулирам. И с основание ще бъда презрян. Аз не ща точно това да ме сполети. Човек за едната чест следва да живее, нали така? Ако чест нямаш, нищо нямаш, то в Библията е казано друго, имен-но ако любов нямам нищо не съм, аз пък си позволявам тук да го префразирам, щото оня, който чест няма, той и за любовта не е достоен; тъй ми се чини на мене, не зная дали съм прав. То хора всякакви, човек на всички не може да угоди...

Позволявам си в светлината на то-ку-що казаното да ти честитя празника, който днес, както ми писа, празнуваш – като ми писа "Днес ще празнуваме с жена ми 42 години мир и любов". Щом мир и любов сте имали толкова години, всичко сте имали – и ненапразно сте живели! Поклон за което ви сторвам, заслужили сте го! Това нещо, духовната връзка, наречена любов, е истин-ски важното, на което следва да залагаме, щото то има отношение към вечността; всичко друго е вятър, сенки, бързопреходна мъгла; това обаче остава завинаги и ни показва, че наистина сме били достойни за този прескъп дар – животът! Честито, ду-ховни ми приятелю, живял си и продължа-ваш да живееш подобаващо и достойно! (И то въпреки че си... адвокат, което направо е страхотно постижение! Извинявай, ще ми позволиш да се пошегувам малко, ще про-щаваш, но си го позволявам, зер, аз си падам на моменти по майтапите, вярвам, че няма да ми се обидиш за такава една дре-болия!) С уважение: Ангел Грънчаров MONTREUX – МАЛКОТО КЪСЧЕ ОТ РАЯ, СЪБЛАЗНИЛО ТОЛКОВА МНОГО ХОРА

понеделник, 8 декември 2014 г.

MONTREUX – Част 2

Това автентично малко късче от рая е съблазнило доста хора. Бях го вижда-

ла някога, за малко и пътьом. Повече спо-мени и то лоши имам от непрекъснато пов-реждащата се кола, която мъжът ми опра-вяше сам. Чудех се как ще се изкачим в Алпите с тая трошка, но тогавашните визи определяха граничния пункт, през който да минаваме. Определиха ни да минем през Швейцария за да отидем във Франция. Спряхме за малко в Женева и Монтрьо, защото визата за Швейцария беше транзит-на, не знаехме дали имаме право да оста-нем повече от 24 часа за да разглеждаме. Чаках покрай пътя да тръгне колата и разг-леждах луксозните къщи около езерото Леман, най-голямото в Европа.

Брегът беше полегат, с грижливо поддържани лозя. Опитах киселите дребни зърна – без вид и вкус, не стават за ядене. По-късно разбрах, че това е специален сорт вино – национално богатство под закрилата на Юнеско. Та това беше останало в памет-та ми – големият шадраван на езерото при Женева, изрядната чистота, безплатните регионални вестници, лозята, швейцарците, които говореха общо взето правилен френ-ски, с изключение на цифрите над 70, които бяха променили така, че да станат по-лесни и да не се образуват от 2 или 3 думи. Късно надвечер запълзяхме към Алпите – бавно, за да не се повреди отново колата – вижда-ха се светлини на градове високо над нас, сякаш в рая и ниско долу под нас, като в дупка от ада. Такива страховити разлики в надморските височини те карат да изтръп-ваш и да се покланяш пред величието на тези зъбати гранитни великани. Лично на мен първата среща с Алпийските гледки в късната нощ ми се видяха страшни, плаше-ха ме, губех представа за небе и земя.

Това беше преди повече от 25 го-дини. После пресичах Швейцария отново, без да спирам за друго освен за храна от магазините. И ето сега имах възможността да отида във Романската част на Швейца-рия за да разглеждам, на първо място при-родните забележителности и на второ – културните. Чудех се дали ще ме развълну-ва френската част на Швейцария. За първи път тук, в Цюрих, който е в немскоговоряща-та част, чух някой, който да ми каже че френската част е по-добрата – един симпа-тичен млад българин, обиколил за десетина години северните страни и Германия, ми каза категорично: „Там, на юг, е много, мно-

26 го по-красиво!“. Разбира се, Чарли Чаплин нямаше да избере Вевей за да прекара там 25 години от живота си. Фреди Меркюри от групата Куин нямаше да избере да живее в Монтрьо и да обезсмърти езерото Леман и високите върхове на Грамон на обложката на албума си Made in Heaven. Игор Стра-вински е възпял тук пролетта. Певецът Prince е изразил любовта си към красивите стъпаловидни тераси на лозята в Лаво в песен, която носи това име. Как да си обяс-ним влечението към тези места на Хемингу-ей, Набоков, австрийската кралица Сиси и толкова други?

Вероятно доброто влияние на ме-кия климат, едновременно с това незаплащ-ващите върхове, залезите като от платно на художник…

Да, аз видях това и то силно ми въздейства. Пейзажите бяха различни – пасторални картини с крави и овце, селца с по-скромни къщи, храсти покрай пътя. В северната част всичко е тучна зелена подс-тригана ливада, няма нито едно храстче – освен посадените в дворовете на къщите. Тук беше живописно и китно, тропическата растителност се редуваше с кедри, дървета гинко билоба, златно-жълти брези, предс-рочно цъфнали храсти и дървета, борове и ели. По улиците хризантемите бяха свежи така че пролет, есен и зима съжителствува-ха и придаваха особен чар на брега на езерото Леман. Чарли Чаплин, Фреди Мер-кюри, Принц, Стравински бяха намерили вдъхновение тук. А аз?

Оставих се на потока от хора, вър-вях дълго натам, накъдето отиваха те и бях впечатлена. Каква хубава идея на монасите още в 12-ти век – да разкопаят тези тераси по стръмните хълмове с наклон от 15 до 100 процента за да отглеждат лозя. Една след друга издигали каменни стени на около 40 км по дължината на Леман, обхващащи петнайсетина селца – за да оформят тераси с цел да подравнят и укрепят терена. И ето същите тези тераси днес са световно приз-нати заради красотата си и превъзходното вино, селцата остават днес непокътнати за да показват по блестящ начин че еволюция и развитие в продължение на хиляда години е имало благодарение на уравновесеното взаимодействие между жителите на област-та Лаво и обкръжаващата ги среда. От 2007 година те са Световно наследство под зак-рилата на Юнеско.

Днес същото това място може да се разгледа по всякакъв начин – пешком, с велосипед, на кораб. По същото онова време савойски графове царуват в ембле-матичния замък Шийон. Средновековният символ на областта е естествено протежи-ран – върху скалист остров, в необикнове-ния кадър на езерото и величествени пла-нини, с две лица - крепост и резиденция на принцове. Един от тях – Тома I – решава да създаде новия град на Шийон – и ето името на сегашния Вилньов на брега на езерото –

стратегически разположен, проспериращ от търговия. По-късно туризмът измества търговията и доминира в началото на 19-ти век. Първите си посетители туристи Монт-рьо привлича до голяма степен благодаре-ние на литературни творби – „Новата Елои-за“ на Жан-Жак Русо и „Затворникът от Шийон“ на Байрон. Европейските, най-вече английските благородници са очаровани от описанието на замъка и неговите околности. Тук намират спокойствието на един съвсем различен начин на живот.

Първите големи хотели, железни-ците привличат заедно с красивите пейзажи, мекия климат и чудесното качество на жи-вот. Много известни личности се втурват към града за престой, а някои остават да живеят тук. Освен цитираните вече Фреди Меркюри и Чарли Чаплин, да спомена и Виктор Юго, Гюстав Ефел – инженера, Набоков – изгнаник след Революцията в Русия, заедно с политически и религиозно преследвани хора. Старинния град Вевей е изпъстрен с исторически паметници и му-зеи. Алпийски рогове и фанфари огласят цветните щандове на местните производи-тели, занаятчии, фолклорни празници. Го-лямата фирма Нестле е избрала това място за своята администрация.

Ние хващаме на гарата в Монтрьо влакче – за първи път съм на зъбчата же-лезница по не лесен терен. От палмите на Монтрьо се изкачваме на връх на около 2050 метра в коледното селце КО. Мармоти, лама, кози, монголски юрти, къщата на дядо Коледа, ръчно приспособени тигани, капач-ки, консервни кутии и какво ли не още изку-шават всеки да изсвири поне тоновата стълбица. Великолепно, спокойно, приказно, иска ти се да останеш завинаги там.

Долу в Монтрьо светват хиляди светлини. От височината на виенско колело, на което всяка кабина носи името на евро-пейски град: гледката е замайваща! Защо ли София не е изписана на нито една кабинка? Ами да, защото…

Написа: Мария Василева

ОЩЕ СНИМКИ ПРИНИЗЯВАНЕТО НА ЕДИН ДЕМОКРАТ ДО НИВОТО НА СИЛНИТЕ ОТ МНОЗИНС-ТВОТО БЪЛГАРИ НЕ ПРАВИ БЪЛГАРИЯ ПО-СИЛНА

понеделник, 8 декември 2014 г.

Из: Има ли задна скорост линейката на Москов?, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Не очаквам здравният министър Петър Москов да признае наличието на извънредни болкопричиняващи дози раси-зъм в българското общество, следвайки примера на американския президент Обама

с неговата констатация за неизлекувания расизъм в САЩ.

В края на краищата това е Бълга-рия, толерантната държава, горда като Стара планина пред чужденците, че е спа-сила своите евреи, но заразена с омраза (включително без лични причини) към цига-ните до степен на пандемия. За разлика от Америка или където и да било другаде на запад, бели демонстранти в защита на хората с по-тъмна кожа тук няма или ако има, то те са подложени на присмех, напад-ки, обиди и биват заплашвани дори...

... Ето защо с истинско съжаление трябва да констатирам, че с изявлението си министър Москов се прояви като „типичен българин” в лошия смисъл на думата, вмес-то да удържи позицията на едно малцинст-во, което е готово да отстоява принципи за сметка на популярността чрез евтини диви-денти. Не казвам, че изявлението д-р Мос-ков е преднамерено в търсено на такъв ефект, но и неговата спонтанност не прави раната по-малко кървяща.

Да заплашиш от министерската амбразура ромите, че няма да ги лекуваш, защото ти бият лекарите, не е трудно – особено като се знае, подобен картечен откос ще предизвика подкрепа, ако не и възторг в гилдията, и в по-голямата част от обществото. Колективно обвинените, зап-лашени с колективно наказание, са толкова ниско и долу, че още един ритник по нами-ращия се в калта едва ли ще ги впечатли.

Много по-трудно е да сриташ бело-кожите братя и сестри с белите якички, които трупат пари чрез изнудване със скал-пел в ръка. „Нима не си готов да платиш за здравето на своя близък?”, чух да казва веднъж един белокож в бяла престилка. По какво този начин на мислене се различава от въпроса на пътния полицай „К’во праим сега?”? И в двата случая е заложен животът на хората срещу едни пари, хипотетично при катаджията на пътя, а на операционната маса – доста буквално.

Позволявам си да мисля, че при-низяването на един демократ до нивото на силните от мнозинството българи не прави България по-силна, а напротив. Защитата на по-слабите, особено за един лекар и администратор, назначен да управлява здравеопазването, изисква силата да се изправиш срещу предразсъдъците на собс-твения ти етнос, социален пиедестал, цвят на кожата и срещу коалиционните партньо-

27 ри във властта, на които повече им отива да заплашват циганите... ДОБАВКА ПО СЪЩАТА ТЕМА: Министър Петър Москов каза, че ако в някоя махала има нападения над екипа на Бърза помощ, хората в тази махала ще бъдат лишени от основно право – правото на спешна меди-цинска помощ. Значи, ако във вашите маха-ли/квартали цигани или българи нападнат екип на Бърза помощ, а вие или детето ви имате нужда от животоспасяваща помощ, здравният министър е в правото си да ви отказва правото на спешна помощ? Така ли?

Няма нужда да ми отговаряте. От-говорете пред себе си. Това ли е идеята ви за справедливост: колективното наказание? Ами щом е така, тогава дайте да започваме с погромите. То това е следващата стъпка от колективните наказания. Казано е: "С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти се отмери!".

Написа: Daniela Gortcheva

ЕТО КАК МИСЛЯТ И КАКВО ГОВОРЯТ ПОТОМЦИТЕ НА УБИТИТЕ В ЛУШИН (1944 Г.)

вторник, 9 декември 2014 г.

След 9.IX.1944 г. в местността Лу-

шин край Добринище възниква масов гроб. В нощта на 5 срещу 6 октомври 1944 г. 39 видни граждани търговци, представители на интелигенцията, църквата и ВМРО са зверс-ки избити от комунистите. Лобното място на убитите става местн. Лушин, до някогашна-та землянка на възвеличавания "първи български партизанин" Иван Козарев, всъщ-ност крадец, принуден да избере шумкарст-вото, за да избяга от съда.

Сред жертвите е свещеникът Пе-тър Дивизиев. На 5.X.1944 г. той извършва водосвет в една къща в Разлог, когато ко-мунистите го арестуват и после убиват последен, като го карат да чете заупокойна молитва на посечените преди него. Отец Петър Дивизиев е роден в юни 1903 г. с. Елешница (Разложко). Завършва Духовната семинария в София. През 1930 г. отива в Петрич и учителства в пограничните села Добри лаки и Ключ. Поради маларична епидемия със семейството си е принуден да се пресели в Банско. Тук е ръкоположен за енорийски свещеник от митрополит Стефан.

При големия пожар в Банско в 1936 г. отец Дивизиев успява да спаси църквата, като я покрива с мокри черги. Две години по-късно е назначен за архиерейски наместник в Разлог от Неврокопския митрополит Борис. Тук заварва новострояща се черква и под негово ръководство храмът е завършен много бързо. След бомбардировките, в Разлог са евакуирани много софиянци, които са търсили утеха в църквата и молит-вена подкрепа от отеца.

Друга жертва е Благой Иванов Максев (Максимов) – учител и революцио-нер, деец на ВМОРО, член на околийския комитет в Мехомия и борец още срещу турската власт. След войните остава верен на ВМРО, а след 1928 г. подкрепя крилото на Иван Михайлов. Трета жертва е Илия Тодоров Гаджев – обикновен учител от Неврокоп. Той е арестуван на 13.IX.1944 г., но е убит на 5.X. "Вината" на учителя е, че бил секретар и касиер на околийския коми-тет на ВМРО. Не се е занимавал с револю-ционна дейност. Но като добър оратор говорел против комунистите.

Четвъртата жертва е също учител по история – Кирил Мълчанков – син на войводата на ВМОРО/ВМРО Стоян Мълчан-ков, родом от с. Скре �батно.

Пета жертва е Стоян Филипов – сподвижник на Гоце Делчев, учител и око-лийски лидер на ВМРО при Т. Александров. Близък до Иван Михайлов и бивш депутат от 1931 г.

Шумкаринът генерал Крум Радонов е вдъхновител на убийствата. Изпълнители са прости шумкари комунисти. Никой не знае къде са заровени убитите чак до 1990 г. Разкопки, извършени в пролетта на 1990 г. доказват, че жертвите са една жена и всич-ки другите мъже, че убитите са между 35 и 60 години. 12 от жертвите са убити с изст-рел от упор в тила, защото по черепите им са намерени дупки от куршуми, а мнозина с удари на кирки. Жертвите са били предва-рително вързани с тел. След съдебно-медицинската експертиза костите на жерт-вите са погребани в гробищата в Банско. НАИСТИНА, ЗАЩО КИТАЙ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ТАНКОВЕ?

понеделник, 8 декември 2014 г.

НИМА Е ВЪЗМОЖНО ЧАК ТАКОВА ПАДЕ-НИЕ, НИМА НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ НЯМАТ ПОНЕ КАПЧИЦА ЧУВСТВО ЗА НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО?!

вторник, 9 декември 2014 г.

Абе, наистина ли наште управля-

ващи щели били да пращат депутация в Москва, която на колене да моли другаря император Путин все пак да строи "Южный паток"?! Нима е възможно чак такова паде-ние? Нима у тия хора няма поне капчица чувство за национално достойнство?!

В тая връзка прочетете поне и то-ва:

Портников: у России вообще не может быть союзников. Либо вассалы – либо враги ЗАВРЪЗКАТА ПО ЕДИН КАЗУС, ИМАЩ НЕ САМО ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН, НО И НАЙ-ЗНАЧИМ НРАВСТВЕН, ЧОВЕШКИ СМИ-СЪЛ

вторник, 9 декември 2014 г.

Вчера в публикацията си под заг-лавие Мога ли да се откажа от своята личност, заслужава ли си такава една жертва - и в името на какво ще бъде принесена тази моя свидна жерт-ва? поставих, както е видно и от заглавието, един важен за мен въпрос, имащ важен екзистенциален, но и най-значим нравствен смисъл. Много хора все пак реагираха и ми отговориха, както се вижда, съвсем чисто-сърдечно, за което им благодаря също толкова сърдечно! Оформи се интересен нравствен казус, който един ден, знае ли се, нищо чудно да бъде изучаван в часовете по етика в училище, дали при мое бъдещо учителстване, дали инак, но напълно е възможно това да се случи. А аз попитах хората да ми кажат какво мислят, трябва ли

28 докато тече моето съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анаста-сова (те всъщност са две съдебните дела, които водя срещу нея, но едното за мен е особено важно, именно онова, с което се надявам да ревизирам своето уволнение, своето изгонване за вечни времена от бъл-гарското образование) та значи дали трябва докато тече съдебното ми дяло да мълча, да не пиша нищичко по него в блога си, с оглед да не навредя на неговия ход и изход – или пък трябва да продължа да придавам публичност на всички ония въпроси, които се разглеждат на самото дяло, в това число да давам израз и на своята позиция по тях, ето това попитах; вижте какво ми отговори-ха тия хора, а най-накрая можете да проче-те и моята заключителна уж "рекапитула-ция" по наистина важния за мен проблем: Анонимен каза: Ами щото си пълен идиот затова ще продължиш да пишеш ние в това не се и съмняваме... :))) Да ни веселиш с малоумието си... И госпожа Анастасова която се държи така достойно в цялото това дело като стоически мълчи да спечели делото съвсем справедливо и заслуже-но!!!!!!!!!!! Анонимен каза: Възможно е г-жа Анастасо-ва да го спечели, но е възможно и да го загуби... Кой знае? Ако го спечели – ще почерпи. Но, ако го загуби, ще си тръгне ли от директорския стол? Анонимен каза: Ангеле, според мен глав-ната цел на делото което водиш е не да се върнеш на работа в гимназията, а да го спечелиш заради истината и почтеността за която се бориш, заради промяната която ти и много други като теб желаят да се случи в българската образователна система. Зара-ди справедливостта и целта да се нанесе удар на наглите и самозабравили се кадри с комунистически манталитет на мислене и действие. Един твой неуспех в това дело ще обезвери хората които искат промените и ще повиши наглостта и самочувствието на самозабравилите се администратори.

Ангеле, това дело излиза извън сферата на твоя личен успех и става об-ществена необходимост, затова е нужно да се съобразиш с препоръките на адвоката си, като ограничиш изнасянето в публичното пространство на информация свързана с делото. Това в никакъв случай не означава, че променяш себе си. Понякога за да успее човек е нужен повече такт и разум. "Стена" не се събаря като човек удря главата си в нея, просто е нужно да се извадят нужните "скрепителни" елементи и тя сама ще рухне. Даниела каза: Аз искам г-н Грънчаров да продължи да пише! Истината не бива да се крие, а когато човек доброволно си запушва устата, значи вече се е предал пред онези, които искат да му я запушат!

Даниела Анонимен каза: Странна нагласа – да водиш дЯло едва ли не с намерението да го загубиш, но при всички случаи да покажеш „човешко величие“. Но светът е пълен с какви ли не хора. Ние трябва непрекъснато да изпитваме и анализираме себе си да се питаме дали мотивите, с които впоследст-вие РАЦИОНАЛИЗИРАМЕ, осмисляме по-ведението си, в дълбочина все пак не са по-примитивно емоционални и ирационални и движени от други, не толкова възвишени мотиви като напр. „да допринеса за повди-гане на нивото на образователната система в България“.

Иначе аз мисля, че не само бъл-гарското, но всяко образование по света е неспасяемо. Истината е, че зад каквито и благовидни обяснения и мотиви да се прик-риват, учителите и родителите са садисти, изпитващи удоволствие от извращения с деца. Впрочем това е причината, поради която повечето хора въобще се решават да имат деца: за да имат власт над някого и да изживяват садизма си, държейки малки и безпомощни роби у дома и ако са честни, хората трябва да си го признаят, но те ня-мат доблестта за това и си измислят какви ли не предлози и извинения. Ангел Грънчаров каза: Дърдорите пълни глупости, драги ми дежурни конспираторе и дървени ми "философе"! И за какво "човеш-ко величие" става дума, ако смея да запи-там? Вие не схващате ли, че става дума за нещо безкрайно важно за всички нас, имен-но за промяна в образованието, с оглед то да се върне при истинската си задача? Как може всичко да изопачите и изкористите?! Анонимен каза: Ооо, Грънчо, пак се раз-фърчаха злобни слюнки от твоята зловонна паст! :) Анонимен каза: Анастасова пак се обади, Ангеле! :))) Тая другарка много любовно те нарича "Грънчо", тя май има силни санти-менти спрямо теб :))) Мария Василева каза: Получава се така реално:

Вие си пишете в блога както сте решил. Госпожата ответница се възползва от факта, защото законите ни са създадени от такива като нея и за такива като нея. Тя има нараснал шанс да спечели, да живее доволно, да безчинства, да краде и погубва от висотата на поста си.

Вие оставате без пари, не е ясно за колко време и как ще се отрази това на Вашето здраве и това на семейството Ви. Нещата в България не помръдват, защото условията за промяна не са назрели. Давате повод на човек, който не заслужава, да "мърсува" още и да развращава младите.

Но запазвате достойнство и свободата да пишете в блога.

Склонна съм за компромис до де-лото, налага се да бъде човек разумен и хитър. Така спечелвате делото, затваряте тази вратичка за атака от нейна страна, тя губи авторитета си и си търпи последиците, Вие анулирате уволнението и решавате къде ще получавате заплатата си за в бъ-деще. За дЕлото сте нужен, здрав и осигу-рен финансово. Погрижете се за себе си сам, в тази страна в момента няма кой друг да се грижи за Вас, аз бих постъпила така – не се занимавам в блога си с нея, до края на дялата.

Мария Василева Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всич-ки за отношението и за съветите! Наистина много ми помагате!

Госпожа Василева и третият ано-нимен, който коментира по-горе, ме убежда-ват, че да се държи човек разумно в тази ситуация не означава непременно да изпа-да в малодушие. Да, стени не се разбиват с глава, налага се човек да заобиколи и да мине през вратата, то вратите затова са и на направени – за минаване. А наистина аз трябва да спечеля това съдебно дяло с оглед победата ми да влезе в унисон с делото на живота ми – едно наистина оду-хотворено, личностно обогатяващо, човечно образование и възпитание на младите. Моята битка не е за заплата и недостойно живуркане до пенсия, а за нещо значително по-голямо и ценно, ето защо се налага, в името на делото на живота ми, да направя нужното да не допускам глупави грешки, които могат да в крайна сметка да поднесат "отрязаната ми глава" на тия, които така копнеят да ме видят повален, разбит, изх-върлен завинаги от образованието. Тъй че съм на път да направя нужното да заработя още по-рационално за постигане на своята мечта, да, защото тук става дума всъщност за приближаване до моята мечта за образо-вание – и за училище.

Там е обаче работата, че когато съм един вид изневерявал на себе си, дър-жал съм се по-внимател-но и "рационално", в смисъл, че съм възпирал първичните си спонтанни реакции, съм забелязал, че в крайна сметка сякаш съм губел. И когато съм бил докрай верен на себе си, сякаш съм печелел – имам това чувство, такова едно усещане имам, щото изглежда това нещо, спонтанното действие и реакция сякаш иде директно от сърцето, поривът на сърцето обаче не е случаен, то, обективно погледна-то, нашите сърца се "командват" по най-вътрешен начин сякаш от самия Бог. Ето затова и съм все още раздвоен: заради "човешки подбуди" и "съображения" да не би да изневеря в крайна сметка и на своето (пред)назначение, на онази задача, за която съм създаден – и за която Бог благоволява

29 да ми дава още живот, време и сили. Ето това нещо ме кара силно да се колебая.

Навремето Сократ нима не е могъл да се спаси от смъртта? Могъл е. Но защо не го е пожелал? Ами защото ако го беше пожелал, той вече нямаше да бъде себе си, нямаше да бъде повече Сократ, нямаше да изпълни своята задача и мисия, най-вероятно щеше да бъде и забравен (понеже също така нищичко не е и писал тоя велик чешит!). И ето, Сократ, воден от "демона" си, прие смъртта. А ако и мен е съдено да се пожертвам, а ако само жертвата ми ще може да има оня мощен стимул за промяна-та, за която копнея? Нали знаете у нас как е: докато не убием своите по-големи синове, не мирясваме, тормозим ги, а като го убием, мирясваме – и дори започваме в един мо-мент да ги оценяваме. Докато обаче не ги дадем за курбан те за нас нищо не значат. То и Сократ се е обезсмъртил, както знаем, най-вече със смъртта си.

Не че и аз желая пустото безсмър-тие в оня смисъл, но ако такава ми е зада-чата? И ако със своя стремеж да се само-съхраня някак изневеря на задачата си? Ето този момент също трябва да бъде отчетен. И пак си остава въпросът: какво да правя? Леле, доникъде не стигнах?! Май така и ще си умра – раздвоен. Човек всъщност в два свята едва ли може да живее, трябва да избере единият. Е, аз избирам този на духа, значи какво трябва да направя? :-)

Ето че се върнах в изходното по-ложение. Още по-неуверен съм от преди. Дотук води тъй коварната свобода, прияте-ли! Затуй сте така благоразумни, че бягате от нея – нали така, драги ми хитреци?! :-)

И още едно нещо да добавя: а как-во става с максимата "Мълчанието е зло-то!" (по Иво Инджев), не "злато", а именно злото, не е правописна грешка, "грешката" е правилна. Какво да правим като вземем предвид и този момент, който съвсем не е за подценяване?

Блогър-свободолюбец, при това философ (философите изобщо не подобава да мълчат, тяхната мисия е да говорят!) мълчи като плъх само и само да спечели едно съдебно дяло! Ами ако се покрия зави-наги с неизмиваем позор заради това мое мълчание, а, кажете де, какво ще кажете вие в този случай, имам предвид вие, дето ме подтиквате към това мое мълчание-опозорява-не?! И ето това също трябва да взема предвид.

И още повече в този момент не зная какво да правя. :-) Да слушам сърцето си – или ума? – ето а вечната дилема, която и ту изпъква с особена сила.

Не знам... ще видим... то ще се разбере съвсем скоро...

РУБЛОФИЛИЯТА МАЙ НЯМА НИЩО ОБ-ЩО С ЧОВЕШКИЯ МОРАЛ – МАЙ ТАКА ИЗЛИЗА...

вторник, 9 декември 2014 г.

Млади, а вече безмозъчни – и съвсем рух-нали в нравствения смисъл!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Как е възможно чак такова нравствено падение? То е ясно, че някой им е платил за тая низост (чак толкова безмозъчни май не са щом го пра-вят за парички?), но все пак интересът на България би следвало нещичко да означава и за тия таваришчи? Тия продажни души не са ли все пак българи?

Или не, рублофилията май няма нищо общо с човешкия морал – май така излиза... Източник на изображението:

Асен Генов РУСИЯ И ФРАНЦИЯ МАЙ НАВЛИЗАТ В ЕРАТА НА НАЙ-БЛИЗКИ И ДОРИ СЪВСЕМ ИНТИМНИ ОТНОШЕНИЯ

вторник, 9 декември 2014 г.

КАК МИСЛИ ТРАДИЦИОННИЯТ РУСКИ ИМПЕРИАЛИСТ, ЧИЕТО МИСЛЕНЕ Е ОБОГАТЕНО С ПОСТИЖЕНИЯТА НА РУС-КИЯ (ИНТЕР)НАЦИОНАЛ-КОМУНИЗЪМ

вторник, 9 декември 2014 г.

Срещу България руските нацио-

нал-комунисти, именно путинистите, обяви-ха вече идеологическа война, явяваща се предвестник на истинската, на същинската война, която пък е нейна подготовка, е нещо като артилерийска подготовка пред същинс-ката атака. Вие това още ли не сте го разб-рали: следваща жертва на руската имперска ненавист срещу свободата след Украйна е България, това е повече от ясно, нас тепър-ва ще ни наказват по украинския сценарий, а и наш български Крим като едното нищо ще си устроят. В тия маладци не можем да се съмняваме изобщо, те са способни на всякакви мерзости! Ето един малък знак, потвърждаващ току-що направената конста-тация:

Попаднах тази сутрин на интере-сен документ на нашето време, това е ста-тия с прочувственото заглавие Братья предатели: Нужно ли их прощать?, неин автор е някой си Юрий Алексеев, руснак и, както се долавя от пръв поглед, най-горещ поклонник на руското имперско мислене. Путинист, санким е тоя Алексеев, съзнание-то му е предостатъчно оковано в догмите на руското имперско мислене, характерно за отдавна отминали времена, което разцъфтя в такива пищни цветове по времето на нинешния руски самодържец, кагебисткия император Путин, Владимир Владимирович. Публикувам препратка към този текст, зас-лужава си да се прочете – за да видите как хубаво умеят да лъжат руските империа-листи – и също така колко анахронично звучат; тия хора явно живеят не в ХХI век, а представите им са някъде на нивото на XVI-XVII-ия век. Който не ни се покланя, който дръзва да мисли самостоятелно, да прес-ледва собствения си интерес, който не ще да ни е роб, такъв, разбира се, е "предател", такъв, разбира се, е "враг", с когото имаме право да се разправим най-жестоко, при-мерно с бой с камшик, а ако и това не по-

30 могне – тогава нищо не пречи и да го пречу-каме, с оглед дълготрайно да го "превъзпи-таме"!

Така мисли традиционният руски империалист, чието мислене е обогатено с постиженията в тази посока на руския (ин-тер)национал-комунизъм, щото знаете как по времето на комунизма руските империа-листи наказваха ония, които не им робуват достатъчно усърдно: как наказваха поляци-те, унгарците, чехите, чеченците, грузинци-те, сега наказват украинците и прочие. И най-вероятно сега и на нас ни предстои най-после да бъдем наказвани за неподчинени-ето си – щото при това ги разлютихме още повече щото навремето, при комунизма, се прославихме с това, че сме техни най-примерни роби, а ето сега, видите ли, дръз-нахме да защитим своя интерес, ерго, ста-нахме предатели и дори врагове. А на таки-ва като нас се полага да бъдат бити най-жестоко, та да проумеят какво требва да правят, как трябва да се държат занапред. Иска се едно: да клекаме и да се молим за пощада, нали така се полага да постъпим, презрени ми малодушни сънароднико? Кажи де, не се притеснявай, кажи си какво ти е на сърцето! А сега прочетете вече въпросната унизителна статия, където руският писач ни бичува "съвсем справедливо"; прочетете, пък идете му целунете ръката за това, че ви е шибнал така яко през верноподанически ухилените усти:

В самом начале 2000-х занесло меня на перевал Шипка. Целый автобус развеселых журналистов (дорога долгая, ракия — вкусная) высыпал у монумента, который нам, рожденным в СССР, знаком по картинке на пачке одноименных болгарских сигарет.

Тут не обойтись без экскурса в ис-торию. В 1877 году русский царь Александр II в очередной раз схватился с Османской империей. Причиной войны был, как пишут в учебниках, «подъем национального само-сознания на Балканах». А паче того — изыс-канная жестокость турок, с которой они подавляли восстания южных славян.

Русский царь решил подсобить братским православным повстанцам. И подсобил, обильно поливши русской кровью будущую независимую болгарскую землю. Погибших, раненных и умерших от болезней русских солдатиков было в ту войну аж 155 тысяч — в 10 раз больше, чем болгар, за которых русские воевали.

Результатом войны стал подпи-санный в феврале 1878 года Сан-Стефанский мирный договор, по которому после 500 лет османского ига болгарский народ получал о-о-огромную страну с двумя морями, а по территории — в полтора раза больше Греции.

Болгары ее тут же назвали «Вели-кая Болгария» и приготовились царство-вать… Но не получилось. Тогдашний Евро-союз в лице Британии и Австро-Венгрии

возмутился: а не жирно ли будет этим пар-шивым болгаришкам нахаляву огрести такой кусок нашей Европы? И начал грозить России самыми суровыми санкциями вплоть до бомбардировок Москвы из крупного калибра.

Ракет «Булава» у русского царя тогда еще не было, и ввязываться после одной войны сразу в другую — с Евросою-зом ему было сильно некстати. Потому в июне того же года пришлось Александру II умерить свою любовь к славянам и подпи-сать другой мирный договор — Берлинский.

По этому договору растолстевшую Болгарию ее нынешние европейские друзья сильно покоцали (почти в четыре раза). Да еще и назначили над ней турецкий протек-торат. Вот так:

Всего-то пять месяцев Болгария побыла — благодаря русскому царю — Великой. Впрочем, и просто быть неболь-шой, но независимой страной, не так уж плохо. После турецкого-то ига… В честь такой радости болгары воздвигли русскому царю красивый памятник в центре Софии, а на перевале Шипка, который был особо обильно полит русской кровью — монумент:

Не успеет пропеть петух, ты трижды отречешься от меня…

За 137 лет, прошедших с тех геро-ических дней, когда русские и болгары пле-чом к плечу рубились за свободу последних, болгарские братья успели предать русских братьев ТРИ (!) раза.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИО-НАЛНИЯ ХАРАКТЕР НА ШВЕЙЦАРЦИТЕ

вторник, 9 декември 2014 г.

Има своите недостатъци и този народ тук, швейцарския, особено през пог-леда на чужденците. Нормално е, никъде хората не са съвършени. Въпреки това, което ще изложа тук, тази страна ще си остане една от най-предпочитаните ми сред тези, които познавам, разбира се.

Ако дам само заключения, като „консервативни са“, „расисти са“, “скъперни-ци и обирджии са“ и т.н. едва ли ще бъда убедителна и достатъчно добре разбрана. Аз самата понякога се чудя за нещо, което е характерно светоусещането и начина им на живот им – дали пък не трябва така да бъде, както те са го измислили? Та с цел да ос-ветля въпроса, ще дам само действително случили се събития, които ни разказаха хора, с които контактуваме, сами си правете изводи и коментари.

Пример 1

В триетажна къща живее под наем семейство от Източна Европа. При една веселба вдигат повече шум, имат повод за празник в късния следобед. Хазяинът се качва да им направи забележка. Те го канят на празника им и той си прекарва добре два часа. След като пил, ял и се веселил два часа, швейцарецът си тръгнал в 22 часа. В 22:05 пристигнала полицията по повод обаждане на същия съсед и им наложили солидна глоба.

Пример 2

Румънско семейство имало за съ-седи швейцарци. Жената от швейцарското семейство, в напреднала бременност, има-ла нужда от спешен преглед в болница посред нощ. Случило се така, че колата им в момента е повредена и те помолили ру-мънеца да ги отведе до болницата, на което

31 той се отзовал веднага. След известно време румънското семейство получило известие за глоба от същата нощ, за нару-шение по пътя – минаване на жълта свет-лина. Румънецът, споделяйки какво му се е случило с въпросния съсед, чул следния коментар: „Аз се обадих. Ти изложи на риск жена ми!“.

Пример 3

Умира родителя на американка, работеща в Швейцария. Тя предупреждава в училището за отсъствие една седмица на децата си от училище. Там й отговарят че за смъртен случай се полагат два дни и не е възможно децата да отсъстват повече (за безпричинни отсъствия и такива без пред-варително обаждане се налагат глоби). Майката се опитва да обясни че два дни не са достатъчни за отиване и връщане до Щатите, но не получава разбиране и реша-ва да действа на своя глава. При връщане-то й се налага да плати много солидна глоба на общината. Глобите по принцип са трицифрено число, първото от които не е нито 1, нито 2.

Пример 4

На мен лично редовно ми се случ-ва да не ми приемат никъде дребни пари. Купих наскоро дребни принадлежности за коса – фибички, панделки. Сумата не успях да си платя с монети – все едно да не мо-жете да платите 10 лева с монети от по 1 лев. Същото е и при улични лавки, където по принцип се продават дребни нещица по 1,20 или 2,80 да речем. Няма да приемат 1 или 2 франка в монети, да не говорим за жълтите стотинки по 0,50 и 0,20. Ако ти липсват тези стотни, разбира се, няма да ти дадат стока. Но приемат само банкноти. Изобщо, по отношение на парите са очень осторожни! За правене на икономии също – стъклени буркани и плътни пластмасови бутилки пускаме в специални отвори в мага-зините, срещу което не получаваме нищо. Но ако сложим стъклена бутилка при хартии или кухненски отпадъци, глобата не ни мърда.

Получаваме график за оставяне пакети вестници и списания пред входовете. От събраните хартии се възползват органи-зации и клубове за своите си цели.

Пример 5

Два пъти в годината по колата има одрасквания. Трети път през тази година падна пластмасова част около фара по наша вина. Застрахователното дружество получава от нас годишно 3 хлд швейцарски франка. Това са около 5 хлд лева. При случая с фара заявиха, че ще го оправят, но тъй като се случват поправки за трети път, данъкът за следващата година ще бъде

повишен. Разбира се, ще се застраховаме другаде, където да ни изплащат щети само над 1000 франка. Не е задължително да се застраховаш, все пак!

Та така е тук. Одобрявате ли?

НАПИСА: Мария Василева,

Швейцария ОЧАКВАЙТЕ СКОРО КНИГАТА СЪС ЗАГ-ЛАВИЕ ЕКСПЕРИМЕНТ ПО СВОБОДА

сряда, 10 декември 2014 г.

ОЩЕ СНИМКИ ИЛЮЗОРНАТА СВОБОДА Е НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНОТО И КО-ВАРНО РОБСТ-ВО

вторник, 9 декември 2014 г.

А ТИ РОБ В МАТРИЦАТА ЛИ СИ?

вторник, 9 декември 2014 г.

Виж: Знаци, по които да разберете дали сте роб в Матрицата

КОЯ ЗОДИЯ СТЕ СПОРЕД РАЗБИРАНИЯ-ТА НА ТИБЕТСКИТЕ ГАДАТЕЛИ

сряда, 10 декември 2014 г.

Моята тибетска зодия е Кожена гривна (на друго място тя е наречена "Мед-на гривна"), за която било характерно след-ното (даденото на изображението същото се отнася за моята зодия – според другото тълкувателство):

Влече ви всичко мистично и непоз-нато. Обвързвате се рядко, но винаги с истински чувства. При вас се редуват пери-оди на активен начин на живот и засилена общителност с такива, в които предпочитате да сте си сами на спокойствие. Не обичате агресията, но заедно с това често я ползва-те за да се защитите. Но винаги в отговор на нечия нападка! В миналите си животи сте били често на ръба на закона – търговци на оръжие, иманяри, собственици на публични домове, занимавали сте се с хазарт. Но пък сте преминали и през длъжности като дип-ломат, алхимик, гадател.

Щастливите ви числа са 9, 21, 33. Най-много си пасвате със зодиите Жарко слънце и Кобра. Не се препоръчва връзка с Ярък въздушен змей. Проверете своята зодия. Мен лично обаче доста ме безпокои толкова същественото разминаване в наименованията на моята зодия, едно е гривната да е "кожена", съв-сем друго – да е "медна"! Чудна работа са тия тибетци, тия будисти – или и те са по-българени, знам ли?! Дори и за зодиите ли трябва да се лъжем? ЗАЩО Е БОЛНО БЪЛГАРСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ – И КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕ КЪМ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА?

32

сряда, 10 декември 2014 г.

Позволявам си да препечатам та-зи забележителна и много полезна – за вярното разбиране на действителната ситуация в българското образование – статия с оглед мислите, изложени в нея, да стигнат в крайна сметка и до читате-лите на списанието за съвременно обра-зование, което носи името HUMANUS. (Имам принципното съгласие на авторка-та да сторя това.) От какво е болно образованието, Ав-тор: ГАЯНЕ МИНАСЯН

Основният проблем на българско-то образование е, че то трагично се разми-нава с реалността. От една страна все още е подчинено на цели и планове, спускани централно „отгоре”, а от друга – обслужва нуждите на отминаващата индустриална епоха. В тази рамка проблемът, който често погрешно се привижда за основен, е просто неспособността да планираме достатъчно добре работните единици, необходими за „нуждите на бизнеса”. Ала тази неспособ-ност е неизбежна – тя се дължи на факта, че образованието и трудовият пазар функ-ционират в два паралелни свята – защото трудовият пазар, за разлика от образовани-ето, не изпълнява планово зададени цели, а се развива свободно; та по тая причина не можем да предскажем какви ще му излязат нуждите. (ОЩЕ: в сп. HUMANUS) ПУТИН Е АГРЕСОР КАТО СТАЛИН, НО ВОДИ ВОЙНАТА ПРОТИВ ЕВРОПЕЙСКА-ТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ С ДРУГИ СРЕДСТВА

сряда, 10 декември 2014 г.

Снимка: Nationalist traditions of Ukraine

Путин – агресор като Сталин, но води войната против европейската цивили-зация с други средства – пропаганда, фи-нанси, въглеводороди. Просто защото с танкове няма как да стане...

Написа: Момчил Дойчев Г-Н ТРЕНЧЕВ, СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА", ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ЗАПИТАМ, МАФИОТ-СКА И МУТРЕНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ЛИ Е ВЕЧЕ?

сряда, 10 декември 2014 г.

До Президента на КТ "Подкрепа" д-р К. Тренчев

До Юлиян Иванов Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Ив. Грънчаров, от гр. Пловдив

Г-н Президент, Г-н Председател, Член съм на КТ "Подкрепа" от 1990

г. Работил съм повече от 30 години като преподавател по философия в системата на българското образование – университетско и гимназиално.

От две години се опитвам да прив-лека вниманието Ви към една скандална история, в която активно участват (под

Вашата лична опека и покровителство) длъжностни лица от КТ "Подкрепа", напра-вили всичко, което е по силите им – забеле-жете добре! – интересът на един работода-тел да бъде защитен, докато, респективно, интересът на един синдикален член, именно моя милост, да бъде по най-възмутителен, по най-арогантен начин потъпкан изцяло!

Позволете ми да запитам: КТ "Под-крепа" е синдикална организация, служеща на защитата на интересите на работодате-лите (директорите) ли? Ами защо тогава лъжете, че сте синдикална организация, наречете се тогава работодателска органи-зация, служеща за защита единствено на интересите на директорите (работодатели-те, началниците и пр.)!

Ето по-долу привеждам цяла една поредица от мои сигнали, жалби, открити писма и пр., на които Вие, драги господа, изобщо не реагирахте! Аз лично в живота си по-бляскав пример за арогантност не съм срещал. Да, не само мълчите, но и под Вашето крило биде сторено следното бе-зобразие: заради това, че съм си позволил да се жалвам до г-н Тренчев аз бях... нака-зан (!) не как да е, ами с... изключване (!!) от синдикалната организация, в която члену-вам, което пък повлече след това и моето... уволнение (!!!) от училището, в което рабо-тя, именно ПГЕЕ-Пловдив. От списъка с публикации от моя блог, в които под форма-та на открити писма съм представил на вниманието Ви тия събития, си личи, че времевата разлика между тия взаимно свързани и детерминиращи се едно с друго събития се изразява в броени дни! А ето и един неподражаем, недостижим шедьовър на "синдикалната книжнина":

В този документ, както се вижда,

Председателят на СО "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров в писмен вид, без капчица неудобство изразява пълната и безрезервната си подкрепа на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (!) и, като капак на всичко, препоръчва на ръко-

33 водството на синдикалната организация, в която членувам, да предприеме "организа-ционни мерки" срещу мен (!!), т.е. дава карт-бланш за изключването ми от синдиката (!!!), а с последното изречение пък дори предлага на директорката да ме уволни от въпросното учебно заведение!!!! Това ако не се нарича "синдикална защита" по нашенс-ки, бих си позволил дори да кажа по мут-ренски маниер, сполай му кажи!

Г-н Тренчев, синдикат "Подкрепа", позволете ми да запитам, мафиотска и мутренска организация ли е вече? Апропо, Вие също не реагирахте никак на тия безоб-разия, което означава, че поехте пълната отговорност за тях, което ми дава основа-ние да заключа, че току-що зададения въп-рос има характера на риторичен.

Защо Ви пиша всичко това сега ли? Ами за да Ви дам възможност да се погледнете отстрани. Вие, драги господа "синдикалисти", с извинение, имате ли ня-какво усещане какво е това срам? Разбира-те ли какво означава тази дума?

Не вярвам. Но понеже съм фило-соф ми се ще да разбера нещичко, та зато-ва ви и пиша.

Приятно синдикатстване ви желая! А ето и цялата поредица от доку-

менти, на които вие не благоволихте да реагирате никак, т.е. и малкия си пръст не пожелахте да мръднете, с което на дело "узаконихте" толкова грозната репресия срещу мен: сряда, 24 октомври 2012 г. В търсене на разумен изход от създало-то се абсурдно положение понеделник, 5 май 2014 г. Открито писмо до д-р К.Тренчев и до проф. А.Клисарова, свързано с някои нетърпими абсурди и ексцесии в сфера-та на родното ни образование петък, 9 май 2014 г. Екстрено съобщение: изключиха ме от КТ "Подкрепа" заради това, че съм написал писмо до Тренчев!

събота, 10 май 2014 г.

Ново Открито писмо до д-р Тренчев, препратено за сведение и до г-жа Минис-търката на образованието, а също и до Омбудсмана на републиката неделя, 8 юни 2014 г. Сърдечно благодарствено писмо до многоуважаемата госпожа помощник-директор-и-синдикален-лидер неделя, 26 октомври 2014 г. Драги наивници, дето сте в КТ "Подкре-па" щото си мислите, че някога, ако се наложи, ще ви подкрепи, да имате много здраве от мен – няма да ви подкрепи!

10 декември 2014 г. Пловдив ПОДПИС: ТЕМИДА, КАЗВАТ, БИЛА СЛЯПА, НО ТУЙ НЕЩО ДАЛИ ВАЖИ ЗА БЪЛГАРСКАТА Й СЕСТРА?

сряда, 10 декември 2014 г.

А дано, дано, ама... надали! Името на съдия Ченалова изплува и от скандалното дело "Соло"

Писмо от 2009 г. разкривало, че въпросната дама има зависимости...

СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОБРЪЩА КЪМ ПОТРЕБНОС-ТИТЕ НА ЛИЧНОСТТА

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Из: Креативно мислене чрез обучение по философия в средния курс,

Автор: Антоанета Чобанска, учител по фи-лософия ПМГ „Васил Друмев”, гр. Велико Търново Образование за креативно мислене чрез обучението по философия в средния курс*

Днес българското образование си поставя значими цели – формиране на личности с ярко изразена индивидуалност, високо ниво на разностранни знания, осъз-ната личностна позиция и обществена отго-ворност. Предметите от философския цикъл са фундаментални в гимназиалната степен на обучение, защото глобализират духовни-те проблеми и въжделения на прогресивно мислещия човек, те са пряко ангажирани с културата на свободата и притежават ог-ромна рационализираща мощ. Чрез обуче-нието по философия в средното училище се прокарва съзнателно и целенасочено идея-та за значимостта на човешкото присъствие в света. Философското мислене търси и носи развитието, отстоява действителния смисъл на образованието, чрез него се преживява магията на откривателството. То свързва пет различни дисциплини в едно общо ядро – философската представа за света.

Така разбиран и прилаган, изсле-дователският модел за развитие на креа-тивно мислене чрез обучението по филосо-фия е вид творческо обучение и учителят е този, който насърчава и улеснява превръ-щането на ученика в „архитект и строител” на неговото собствено познание...

(ОЩЕ >>>) С БЛАГОДАРНОСТ ЗА СЪПРИЧАСТ-НОСТТА И ЗА ПОДКРЕПАТА!

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Една дама, преподавателка по

философия в голям град от Северна Бълга-рия (предпочитам да не й слагам тук името по причина на това, че не съм я питал за разрешение за тази публикация на корес-понденцията ни) преди време ми е писала на лични съобщения във фейсбук нещо,

34 което едва сега забелязах; писала ми е следното:

Здравейте, г-н Грънчаров! Благодаря Ви най-сърдечно за

поздравленията и за подкрепата! Пожела-вам Ви УСПЕХ на 4 ноември! И аз, и коле-гите, които са с мен и четат и споделят постовете Ви, ще стискаме палци!

С Вас съм в този абсолютен аб-сурд и занапред в битката – независимо от това колко ще продължи!

Аз вчера по съвършено друг повод реших да й се обадя по тази причина забе-лязах горните думи, които означават много за мен, в смисъл на морална подкрепа; в отговор на моето съобщения тази същата госпожа ми отвърна следното (изпускам други неща от писмото, които в случая не са интересни):

Здравейте, г-н Грънчаров! ... Днес (вече вчера) четох на уче-

ниците си редове от Вашата "Лаборато-рия по философия". Слушаха ме с ей-такива отворени уста!

Чета абсолютно всичко, което поствате в профила си във ФБ. И желая УСПЕХ в битката със злото!

Признавам си, трогнаха ме тия ду-ми. Човешко е все пак, може би ме разбира-те. Затова си и позволих да ги постна тук. Отвърнах й ето как:

Едва сега забелязвам съобщения-та Ви по-горе: благодаря Ви за съпричаст-ността! Благодаря Ви много и за подкрепа-та! Всичко добро Ви желая!

БЪДЕТЕ ИМПУЛСИВНИ, БЪДЕТЕ СВО-БОДНИ – ЩОТО ТАЗИ Е СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА, ДОСТОЕН ЗА ЧОВЕКА!

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Днес от 11 часа предстои ново из-

лъчване на предаването "На Агората с

философа Ангел Грънчаров" по Пловдив-ската обществена телевизия, ето, сега е вече 8.30 часа сутринта а аз, водещият, още не зная... каква ще бъде темата на предава-нето този път! Ще си кажете: егати водещи-ят, щом си такъв, щом и това не знаеш, явно изобщо не ставаш за такъв!" – и може би ще бъдете съвсем прави. Ще ви обясня обаче защо при мен се получава така не само този път, а и по начало винаги. Може би ще ви е интересно, знам ли?

Първо, причината за такава една ситуация е това, че предаването е фило-софско, а пък философията е огромна об-ласт, в нея има безчет теми, проблеми и въпроси, които заслужават осмисляне и дискутиране – и ето аз, както подобава за философа, до последния момент се коле-бая коя тема или кой въпрос да избера. Второ, причина за случващото се е и моят темперамент, да я наречем така: ами аз съм човек, който по начало винаги залага на живостта, на импровизацията, на интуиция-та, убий ме, но не мога най-разсъдливо предварително да си подготвя "планче" на темата и след това спокойно да си изнеса беседата, това от мен не очаквайте. Даже вашият любимец бай ви Вучков, както знае-те, въпреки цялата му... гениалност, излиза пред камерата с куп изпонадраскани с чер-вени и какви ли не други флумастери листя, ако при мен сте забелязали, стои самотно един съвършено бял лист, който съм си сложил за всеки случай, примерно, ако ми се наложи да си запиша въпрос на зрител. Разбира се, аутокю в ПО-тв няма, няма такова приспособление, от което четат своите вдъхновяващи думи титаните на телевизионната шоу-култура като Слави Трифонов и вся остальная... позволете да не довършвам израза, то остана сега някой и от тях да вземе да ме съди, та ще прокоп-сам много!

Та тия са двете причини, най-важната е, че аз залагам винаги на живост-та, не на книжното буквоедство. И в препо-даването правя това, и ето, във воденето на туй предаване. И във всичко залагам на своята личност и на своята свобода. Щото импровизацията е точно това, тя е тъкмо свобода. И ето, аз, свободолюбецът, не зная още темата на днешното предаване, а часът наближава вече 9.00 и аз след малко трябва да почна да се стягам, за да пътувам

към студиото. Пътувам, разбира се, с авто-бус от градския транспорт, пък обичам да съм навреме, обичам също е да се поразхо-дя из квартала около телевизията, с оглед да се настроя и да остана насаме с мислите си. Инак казано, да се вдъхновя, аз така се вдъхновявам, като се разхождам сам. В такива разходки се раждат и най-творческите, тъй да се рече, мисли в глави-те, по-скоро в душите на философите.

Днес обаче случаят да не знам хептен темата на предаването е особен (вие знаете, че в други случаи, примерно мина-лата седмица, аз още предишния ден ви уведомявах коя ще е темата за утрешното предаване, не че е имало проблем да я променя в последния момент де!). Днес причината е, че имам обещание от трима (!!!) свои потенциални събеседници, нито един от които обаче още не е потвърдил окончателно обещанието си да ми гостува в предаването. Ще кажете, кои са тия толкова особени събеседници, които до последния момент се двоумят дали да ги гостуват? Е, ще ви отвърна на въпрос, щом се появи, знаете, аз не бягам от никакви въпроси.

Първият възможен мой събеседник за днешното предаване е инж. Венелин Паунов, бивш и то най-авторитетен дирек-тор на ПГЕЕ-Пловдив, а сега пенсионер. Ако той все пак реши да дойде (дърпа се малко, казва "Не са за мен тия работи!" и пр.) тема-та на разговора ми с него в такъв случай ще е:

Как ний, съвременните българи, разбираме живота?

Поставям тази тема, щото този ве-лик човек (смело пиша тия думи, щото са истина, г-н Паунов е голяма личност за мен и за много други хора с невероятни способ-ности!) навремето, като беше директор (той се пенсионира преди 4 годинки), имаше един любим израз, с който обичаше като се срещне с някой, било с мен, било с който и да е друг, да казва ето тия паметни думи:

Здрасти, Ангеле, как си, доволен ли си от живота, а?

И аз като отвръщах нещо, той за-бързан си заминаваше по работите, след известно време, примерно и след час пак ако се срещнехме, той пак със абсолютно същите думи се обръщаше към мен – и така това нещо се повтаряше години наред. Той беше ръководител с поразително развита човечност на подхода, ето с това ще бъде запомнен. Та с него ще си поговорим по какви ли не въпроси, съвсем откровено, всякакви въпроси ще обсъдим, обединени обаче от голямата тема за живота, разбира се!

Вторият евентуален мой събесед-ник в днешното предаване ще бъде инж. Радомир Парпулов, също бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което и аз съм работил доста години преди наскоро да бъда уволнен, той също така е бил замест-ник-директор на училището навремето,

35 преди аз обаче да дойда в него. С него си имаме приказката по всякакви теми, е, спо-разумели сме се да обсъдим следната тема:

Коя е най-добрата за България форма на управление?

Ще направим нещо като диспут. Той ще защищава една теза, аз – противна-та. Знае се, че аз съм горещ привърженик на демокрацията. Г-н Парпулов сякаш се е разочаровал от нея. Ще поспорим ако дой-де.

Третата възможност за събеседник е един зрител, който се запали по предава-нето, той се обажда редовно в него, интере-сен събеседник е, с него ще разговаряме ако предишните двама потенциални събе-седници по някакви причини решат да не дойдат. Примерно, г-н Парпулов за минала-та седмица се отказа да дойде щото, предс-тавете си, в Дома на техниката имало фес-тивал на нови филми и той не искал да изпусне някой филм. Страшно своенравни са нашите пенсионери де, както и да е, да са ни живи и здрави! Та темата за третия ми събеседник ще бъде изненада, с него, ако другите двама не дойдат, ще се уговорим в последния момент за темата. Ако пък и той по някаква причина не дойде (човешко е, всичко се случва, особено пък у нас!), тогава аз сам ще си пофилософствам по некоя съвършено друга тема, която и аз в този момент съвсем не зная коя е.

Това е. Желая ви хубав ден! Бъде-те импулсивни, бъдете свободни, бъдете жизнеспособни – щото тази е същината на живота, достоен за човека! Чао и до скоро!

ХРАНЕТЕ СЕ С ТОВА, КОЕТО Е ДОСТОЙ-НО ЗА ЛЮБЯЩАТА И ЧИСТА ДУША НА ЧОВЕКА

четвъртък, 11 декември 2014 г.

“Хора, стига сте се сквернили с храна непозволена. Ние имаме златокласи ниви, сочни плодове, които превиват клони-те с тежестта си, лози, зеленчуци – крехки и вкусни. Чистата млечна каша и благоухан-ният мед също са ви предоставени. Обилно, щедро всички блага ви дава земята – без жестокости, без убийства и без кръв. Само дивите зверове утоляват глада си с живо месо и то не всички. Много от дивите живот-ни се хранят с растения. Само свирепите хищници – лютите тигри, жестоките лъвове, алчните вълци обичат да проливат кръв. Какъв престъпен обичай! Как можем с месо

и кръв на твари и нам подобни алчното си тяло да гоим и с убийство на други живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжените щедро с даровете на благодатната земя страстно, с жестоки зъби да късаме раздрани трупове като люти диви зверове? ...

Човек, който, слушайки жалкия предсмъртен рев, коли невинно теле, който убива агнето, ревящо като дете, който пти-цата небесна бие за забава или за да яде, той не трудно ще се реши и човек да погуби. На този жесток обичай само човекоядството прилича. О, свестете се, не убивайте, не-дейте, братя! ...

Смъртни – смъртните щадете! Хранете се с това, което е позволено и достойно за любящата и чиста душа на човека.”

ПИТАГОР (ок. 580-500 г. пр. Хр.) – един от най-големите гръцки мъдреци. Запознат с египетските и източните учения. Основал т.нар. Питагорова школа. Известен днес най-вече с приноса си към философията и математиката.

Цитиран от Georgi Ⓥ Kirov

КОГА ЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ДЕНЯТ НА ПРАВДА-ТА ГОЛЯМА – ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА БЪЛ-ГАРСКОТО ДОСТОЙНСТВО!?

петък, 12 декември 2014 г.

Кога?!

МЪЛЧАНИЕТО, ТЪРПЕНЕТО, ПОНАСЯ-НЕТО НА БЕЗОБРАЗИЯТА НА ТАКА АРО-ГАНТНИТЕ МЕРЗАВЦИ МНОГО ВРЕДИ, СЪЩО СЪЩО НАНАСЯ СТРА-ШНИ ПО-РАЖЕНИЯ!

петък, 12 декември 2014 г.

Вчера в предаването "На Агората с

философа Ангел Грънчаров" по Пловдивс-ката обществена телевизия се намери "слу-чаен зрител", който има добрината да подх-върли срещу водещия, срещу моя милост следното мило компроматче: че Ангел Грънчаров, видите ли, в качеството му на преподавател по философия в "пловдивс-кия електротехникум" бил... бит от ученици-те си! :-) Този интересен момент, съдържащ съвсем неизвестна за мен самия "информа-ция", касаеща моето битие на учител, във видеозаписа на предаването се намира на 41 минута (и 45 секунда), можете да го чуете ето тук. Явно имам "доброжелатели", който са способни на всичко, такива, сами виждате, грешка нямат в правенето на какви ли не мерзости!

Явно моя милост си има немалко "приятели", които с удоволствие биха хвър-лили било кал, било камък, било некоя и друга плюнка или, още по-добре, и храчка върху мен, дори и ей-така, поне за да не си губят уменията – в този така приятен за тях, вярвам, "спорт", именно в черненето на една толкова неудобна, кой знае защо, личност. Няма да се стърпя да отбележа: този факт, а именно че така силно в живота си съм дразнил дадени хора с комуноидни наклонности (дотам, че ето, сами виждате, те се чувстват длъжни да ми отмъщават по всякакви, в това число и съвсем непристой-ни начини!), за мен, в нашенските родни условия, е нещо като великолепен атестат за личностност: ако бях някакъв безличник или некадърник, ако бях посредствен, ако бях сива и с нищо неотличаваща се лич-ност, щях да бъда, разбира се, и обичан, и хвален, и носен на ръце; но щом ме плюят, щом ме замерят с камъни, явно не съм такъв, сиреч, при мен всичко е наред, всич-ко е както следва да бъде.

В тази връзка съм длъжен да изве-да следната очебийна в случая зависимост: щом такива, които по принцип мразят всяка проява на личностност, те мразят и плюят, бъди напълно спокоен, всичко с личността ти е о`кей! Тоест ти друго и недей да очак-ваш: тази е цената, която личностите неиз-бежно плащат в нашенските родни условия, в които, както знаете, да си личност е нещо като проклятие...

36 И още нещо ми се ще да добавя в

тази връзка: как да реагираме на мерзости-те на толкова войнствените спрямо личнос-тното мерзавци – човеконенавистниците, които толкова са се разпасали? Да си мъл-чим? Да понасяме? Да се опитваме с мъл-чанието, с покорството си да ги омилости-вим – и подкупим? Да си заслужим пощада-та? Вие така ли смятате? Е, аз не смятам така. Не ща да капитулирам. Няма да де-зертирам от мисията си на човек, за когото дума достойнство не е празен звук.

Заявявам твърдо: продължавам да смятам, че мълчанието, търпенето, понася-нето на безобразията и наглостите на така арогантните мерзавци много вреди, също също нанася страшни поражения. Щото е прекалено изгодно за въпросните мерзавци, да, то наистина им е прекалено изгодно, то, мълчанието, е нещо като балзам за техните тъй опорочени души! И, на второ място, понасянето на мерзавщините на мерзавците е стимул към това те да продължат да си правят необезпокоявани мръсотийките и мерзавщинките. Но това е отделна и голяма тема, по която сега няма как да развивам гледната и точка.

Хубав ден ви желая! Въпреки всич-ко, което ви очаква, бъдете себе си, бъдете личности, пазете достойнството си, не поз-волявайте да ви тъпчат, не мълчете, не се оставяйте да ви газят! Е, ще платите цялата цена за тоя разкош да сте личности, но то друг начин за това и няма, той още не е изобретен...

ФУНДАМЕНТАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДИАЛОГА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА И ОБ-ЩЕСТВОТО

петък, 12 декември 2014 г.

Диалогическая философия как социаль-но-гуманитарная методология и практика существования

Дмитрий Майборода

Данный курс является авторской разработкой. Основной целью его является совместный поиск актуальных ориентиров

личностного и культурного развития на основе диалогической философии.

Диалогическая философия – нап-равление в современной философии, близ-кое экзистенциальной и персоналистической традициям. В нем утверждается фундамен-тальное значение диалога в жизни человека и общества, а также провозглашается необ-ходимость диалогической трансформации индивидуальной и общественной жизни.

На основе данной идеи в рамках курса предполагается с использованием диалогических методик рассмотреть фун-даментальные блоки философского знания – онтологию, гносеологию и аксиологию. Отдельное внимание будет уделено рас-смотрению таких тем, как "диалог и комму-никация", " субъект-субъектное познание", "диалогичность и относительность" и "диа-лог как благо и смысл жизни". Будут также затронуты темы соотношения диалогичес-кой философии, герменевтики, логики диа-лога и коммуникативистики. В целом такое рассмотрение будет направлено на опреде-ление философских основ продуктивной самореализации индивида в современной социальной ситуации, а также на определе-ние стратегии диалогического преобразова-ния гуманитарных наук.

Параллельно будет преследовать-ся задача формирования у слушателей культуры философского диалога.

Для слушателей данного курса яв-ляется желательным знакомство с основн-ыми темами и трактовками философии (например, в рамках базового курса фило-софии). Курс подразумевает проведение трёх лекций и семи практических занятий, построенных в виде различного типа диало-гов (дебатов, дискуссий). По отдельным темам предполагается привлечение других лекторов Летучего университета. ТО БИВА НАЦИОНАЛЕН НИХИЛИЗЪМ И МАЗОХИЗЪМ, НО ТОВА ВЕЧЕ Е ПСИХО-ПАТИЯ!

петък, 12 декември 2014 г.

Това е новият площад на Бургас. Дали ни от ЕС пари да си направим градс-ката среда по-красива и ние сме се поста-рали, колкото можем.

Обаче Альошата продължава да стърчи насред обновения площад. И така е

в цяла България – по градове и паланки, винаги в центровете стърчи по един МОЧА, Альоша или Серьожа. А бе, хора, докога ще търпим подобно унижение да почитаме окупаторите си и то не с някаква невзрачна плоча на затулено място, а единствено и само в центъра на всяко населено място?

В крайна сметка, не живеем по времето на Сталин, нито на Хрушчов, че дори и на Брежнев. Почти 2015 година сме, човечеството се готви да покорява Марс, а ние продължаваме да боледуваме от Сток-холмския синдром. То бива национален мазохизъм, но това вече е психопатия! Silva Nesheva , Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ, ЧЕ ВОЛСКИТЕ ВИ КОЖИ ПОНЕ МАЛКО ДА СЕ ПОНАПУКАТ?!

петък, 12 декември 2014 г.

След като внукът на толкова лю-бимия на малоумниците диктатор Тодор Живков, именно Тодор Живков-Джуниър, успя пред телевизионните камери да си свали гащите и да ви покаже много пъти... оная си работа, барабар с голия си задник, във въпросното "така обичано" чалга-телевизионно предаване, дали пък гаврата, която преживяхте, няма да ви повлияе във вярната посока, а именно да почувствате най-сетне, че тия комунистически наглеци ви презират дотам, че ви се подиграват постоянно – ала вие съвсем не усещате униженията?!

А, как мислите, драги ми малоум-ници: не се ли преситихте най-после на всичките тия гаври, които ви се наложи да понесете?

Гаврите на прескъпия дядо не ги усещахте явно, щом той ви е още толкова мил, гаврите на любимия зет също не ги

37 усещахте, а сегашните най-нови и така гнусни гаврички на сина и внука поне не усетихте ли? Какво още трябва да се случи, че волските ви кожи поне малко да се пона-пукат?! ИНИЦИАТИВАТА ОКОЛО ПРИОБЩАВА-НЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА КЪМ ЦЕННОС-ТИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS НАБИРА СКОРОСТ

петък, 12 декември 2014 г.

Здравейте, г-н Грънчаров, Дискусията мина много добре. Аз

се представих от името на Център за лич-ностно развитие "HUMANUS". Методът, който използвах, беше мисловна пирами-да.

Първо попитах учениците какво очакват от мене и те ми отговориха, че очаквали някой да им изнася лекция. Аз им отговорих, че тая няма да я бъде. Питах ги какви проблеми имат в училище. Казаха ми, че имали проблеми с интереса и мотиваци-ята. Накарах ги да извадят по един празен лист и на листа да нарисуват празна фигура на пирамида.

Съответно в тази пирамида да обособят определени пространства, които да отразяват нещата за които си мислят ежедневно, като на тези неща, на които обръщат най-голямо внимание, да отделят най-много място в дъното на пирамидата, а на тези, на които отделят най-малко внима-ние, съответно да отделят място към върха. (ОЩЕ >>>) МИЛИАРДЕРЪТ СЕРГЕЙ БРИН ОСНОВА-ТЕЛ НА GOOGLE, ОТИВА НА РАБОТА

ЕДНА ТОЛКОВА ПРОСТА ИСТИНА, КОЯ-ТО ОБАЧЕ КОМУНОИДНИТЕ... ТИКВИ ИЗОБЩО НЕ МОГАТ ОЩЕ ДА ПРОУМЕЯТ!

петък, 12 декември 2014 г.

ЕДИН ХУБАВ ВИЦ

събота, 13 декември 2014 г.

Знаете ли защо слоновете имат червени очички? Не? За да се крият в чере-шовите градинки. Вие нали не сте виждали слон в черешова градинка? Нали?

Значи добре се крият. Така де...

ДАЛИ Д-Р ТРЕНЧЕВ ПЪК НЕ СЕ ОТВРАТИ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА РЪКОВОДЕНАТА ОТ НЕГО "ПОДКРЕПА"?! ИЛИ И ОТ СЕБЕ СИ СЕ Е ОТВРАТИЛ НАЙ-ПОСЛЕ?!

събота, 13 декември 2014 г.

Таман оня ден, в сряда, на 10 де-кември 2014 г., всъщност преди два дни написах писмо до д-р Тренчев – виж: Г-н Тренчев, синдикат "Подкрепа", позволете ми да запитам, мафиотска и мутренска организация ли е вече? - и мигновено почти разбирам, че д-р Тренчев най-после е решил да абдикира от поста президент на "синдиката" (виж: Тренчев напуска „Подк-репа“), да, да се откаже от лидерство на синдиката, който в наименованието си съ-държа абревиатурата на собствените му имена, именно КТ "Подкрепа"; това "КТ"

означава "Константин Тренчев", вие какво си мислехте че означава?! :-) Та в тази връзка се питам: дали пък Тренчев не се реши на тая отчаяна стъпка тъкмо заради чувството за вина, което е почувствал след като е прочел моето писмо до него?

Както и да е, факт е, че И Тренчев, и неговия пълномощник по образованието Юлиян Петров се... изложиха (щях да упот-ребя една друга дума, свързана е тази дума с "нерегламентираното отделяне" на екск-ременти, ама се възпрях, понеже не ща да си цапам блога с такива думи!) много осо-бено по отношение на моя случай: аз бях изгонен от КТ "Подкрепа" само и само да бъдат развързани ръцете на една работо-дателка (директорката на ПГЕЕ-Пловдив) да може "законно" да ме уволни, което тя и стори само седмица след изгонването от организацията, която уж съществува за да прави невъзможен такъв един терор над работещите! Пълен фалит на КТ "Подкрепа" показва тоя случай, а пък най-убедителното доказателство за моралния банкрут на тази организация е следното писмо-шедьовър на ръководителя на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров, ето, порадвайте се на тоя умопомрачително циничен документ още веднъж:

Дали пък Тренчев не се е засрамил

от това, което са сторили неговите видни "подкрепаджии" и затова, отвратен, да си е хвърлил оставката?! Знае ли се коя е истин-ската причина за оставката му? Като не се знае, ето какво предположение си позволи да изкаже моя милост по този въпрос във Фейсбук:

Абе защо докторът пък не се отв-рати от позицията на ръководената от него "Подкрепа"?! :-) Или и от себе си се е отвра-тил най-после?! :-)

А пък оня същия Юлиян Петров, дето е написал въпросното подлизурско писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив сега се престарава да "критикува" проекта за закон за училищното образование (виж:

38 Какво няма в новия закон); разбира се, наложи се да реагирам по този повод ето как:

И една думичка не вярвам на този толкова дискредитирал се в морално отно-шение човек...

НИЩО ЧУДНО – КАТО ВЗЕМЕМ ПРЕДВИД ТОВА КОЛКО МНОГО БЕТОН ИМА В... ГЛАВИТЕ НА САМИТЕ КИТАЙЦИ!

Китай е използвал повече бетон за последните 3 години, отколкото САЩ за целия 20 век! Георги Драганов, споделяйки горната снимка на Bill Gates.

На което ми се наложи да подх-върля следната хипотеза за възможната причина за това наистина забележително постижение на китайските другари:

Нищо чудно – като вземем предвид това колко много бетон има в... главите на самите китайци! :-) "ФАНИ МЕ ЗА КУ...А, ДРАГА ШЕФКЕ НА ПАРЛАМЕНТА ПО КУЛТУРА!"

събота, 13 декември 2014 г.

Чета тази сутрин и, признавам си, не вервам на очите си: Сексафери кичат със слава шефа на културната комисия! Майчице, и дотук ли стигнахме?! Няма как, наложи ми се да потисна отвращението си и като що-годе културен гражданин, като

българин, имащ поради заниманието извес-тно отношение към автентичната култура, да реагирам някак, щото е срамота да не се реагира; ето какво в тази връзка ми се на-ложи да напиша и разпространя сред прия-телите си във Фейсбук:

Оправна дама, напреднала в сек-суално-еротичната култура (и при това, както се твърди във въпросния медиен матр`ьял, със съвсем конкретни практически постижения!), оглави парламентарната комисия по култура! (Слави Бинев пък беше напреднал в мутренско-бандитската субкул-тура, ала не му се отвори парашута!) Дето казва народът "Не по врата, а по шията!" е тази промяна – и излагацията е не по-малка! Да видим сега как ще бъде прието туй наз-начение в средите на нашта тъй чувстви-телна и възвишена "ентелегенция".

Ако си замълчат, ако преглътнат назначението й, това означава, че призна-ват приоритет на символизираната от въп-росната дама "култура", ерго, ще можем да ги признаем за мъжаги, за пичове, за бабаи-ти, дори, простете ме, за "джентлемени" и пр., но това, като и да го погледне човек, пак ще е показателно, ще е симптом за тежката нравствена ситуация, в която по начало се намира културата в свидното ни отечество. У нас за "култура" явно минават предимно неща, които са антикултура, сиреч, са кул-турни ментета, чалга-постижения, фалши-фикати и прочие.

Та от тази гледна точка възглавя-ването на въпросната комисия от въпросна-та оправна в сексуално-еротичната сфера и култура дама е съвсем естествено и логич-но, каквато ни е културата, такава ще ни е и шефката на парламентарната комисия по културата - какво има повече да се чудите?! Да живей културата! Как человеку в тази връзка мигновено да не мине в главата ето тоз актуален и много подходящ (предвид сферата на активност на новата парламен-тарна шефка на културата) девиз на култу-рата ни, даден в стихотворна форма:

Боли ме ку...а, за вашта култура! Или дори ето това: Фани ме за ку...а, драга шефке на

парламента по култура! Толкоз. Млъквам! Какво повече да

каже човек в тази така унизителна за култу-рата ни ситуация, ама нали сме пичове, ще я преглътнем, колко му е, нема да се пра-вим сега на прекалено културни и изискани я?! ВНИМАНИЕ: Поднасям най-специални из-винения по повод на употребената дума! Моя милост, понеже съм културен и възпи-тан човек, нямам претенции да имам по-предно положение в господстващата у нас бабаитско-пичовска култура на общуването,

затуй такива просташки думички изобщо не употребявам, камо ли пък писмено, но в случая, предвид темата и тъй впечатлилия ме показателен случай, ми се наложи да прибегна до тях, един вид ми се наложи да се пожертвам по същностни, принципни подбуди, един вид пожертвах се заради науката, изкуството, правото, истината, правдата и пр., а знаете, че за такива висши неща човек си заслужава чат-пат да се пожертва, само и само науката, правото, истината, изкуството и културата в свидното ни отечество да получават дължимото им признание! ЛОГИКАТА НА ЖИВОТА Е ПО-СИЛНА ОТ КОПНЕЖИТЕ НА САМОДЪРЖЕЦА ПУТИН: СКОРО И РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ СВОБОДНА ДЪРЖАВА!

събота, 13 декември 2014 г.

Нефть - $145 - Нужно пересмотреть сущест-вующий мировой порядок! Нефть - $130 - Москва должна стать финан-совым центром мира! Нефть - $120 – Даешь Евразийский союз!

Нефть - $110 – Крым наш! Нефть - $100 – Юго-Восток наш! Нефть - $90 - Мы не боимся холодной войны и санкций! Нефть - $80 – В Украине нет российских войск! Нефть - $75 - Почему весь мир против нас? Нефть - $70 - У нас есть ядерная кнопка! Нефть - $65 - Мы готовы переговорам по Украине! Нефть - $60 - Мы поддерживаем членство Украины в НАТО!

39 Нефть – $55 – Вова убежал – Москва сво-бодна!

Написа: Oleg-Sandro Panfilov БЛЯСКАВО ОПИСАНИЕ НА РУСКАТА ИМПЕРСКО-КАГЕБИСТКА СОЦИО-ПСИХО-ПАТОЛОГИЯ

събота, 13 декември 2014 г.

От соцбарока към бълбока, Автор: Михаил Епшейн, в-к НОВАЯ ГАЗЕТА, 5 декември 2014 г., Превод за ivo.bg: Васил Костадинов

Цялата днешна геополитика, публицистика и законотворчество са пукащият се балон и последното издиха-ние на отиващият си от историята ре-жим

Политология на душата

Изглежда, че на 2014г. е съдено да бъде повратна точка в историята на Русия. Пост-съветската епоха, която започна през 1991г., вече наближава края си, а настъп-ващата все още няма име, и не е ясно дали за нея са приложими някакви социално-политически термини.

Най-голямата по територия, свръхмилитаризирана, но лишена от съюз-ници и ясна идеология страна се осмели да предизвика целия свят и да разпердушини системата на международното право. Опит чисто емоционален и екзистенциален. Сре-щу всички, въпреки всичко… (ОЩЕ >>>)

РОНАЛД РЕЙГЪН, 40-ЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ, ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СРИНА КОМУНИС-ТИЧЕСКАТА „ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО“ СССР

събота, 13 декември 2014 г.

(ОЩЕ >>>) БАБАИТСКИТЕ ПОПУЛИСТКИ ИГРИЧКИ С ОГЪНЯ ПРЕДИЗВИКВАТ НАЙ-СТРАШНИТЕ ПОЖАРИЩА И КЪРВИЩА

неделя, 14 декември 2014 г.

Из: “Няма повече да ви бият!” взриви Югославия, помните ли?, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Министър на здравеопазването Петър Москов, който ясно заяви намерение-то си да забрани на линейки да посещават циганските гета в България и пожъна ова-циите на българите от всичка партии, със-ловия и населени места, вече се чувства достатъчно сигурен на върха на тази лична, невиждана от завръщането на Симеон Сакскобурготски слава, за да си позволи да смени тона и да изрече няколко дни по-късно от екрана на БНТ неща, които тряб-ваше да каже от самото начало, вместо да

заплашва цял един етнос с лишаване от здравеопазване.

Иначе казано, презрените право-защитници и либерали, които станаха обект на нападки, иронизиране и маргинализира-не (в медиите например, където въпросните либерали просто отсъстват), в крайна смет-ка се оказаха прави в неравния спор с мо-нолозите на оркестъра от възторжени певци на правдата, която била изречена от минис-терската уста (според апологетите).

Незнайните, непоказаните либе-рални гадове промълвиха нейде извън микрофоните и камерите своето „така не може да се говори” и макар да не им дадоха думата никъде, откъдето се лееше разгово-рът, на практика се оказаха косвено прави, както си видя от оправданията на министъ-ра. Но това го разбират само онези, които разглеждат изригването на страстите под микроскоп с повишената чувствителност на анализа – за масата народ, облъчвана от радостната вест за началото на дългоочак-ваната битка срещу популацията, цигански-те банди (думи на Москов, за които той се извини някак по принцип, без да ги десакра-лизира), едва ли има значение смекчаване-то на министерската ярост...

... Балканската история познава пресен пример за това как югославските комунисти, клели се десетилетия в принци-пите на самоопределението, автономията, правото на културно различие и интернаци-онализма буквално за една нощ се преро-диха в най-върлите националисти в държа-вата си в противоречие на собствената конституция. За целта беше достатъчно тлеещата омраза, подклаждана години наред преди това от сръбски интелектуалци (борци срещу някакви си либерали и право-защитници) да бъде канализирана от едно единствено изказване на Свободан Мило-шевич в Косово.

И какво толкова изрече той, че така преобърна историята, довела до гражданска война, разпад на Югославия и намесата на НАТО накрая?

„Вече никой няма да ви бие!”, каза Милошевич на сърбите в Косово и скоро след това настана голям бой, най-кървавият в Европа от Втората световна война насам.

Тогава обаче речта му на Косово поле беше посрещната с масов национа-листически сръбски ентусиазъм...

40

ЗНАЧИ НЯМА БОГ?! ЧУДНА РАБОТА, У ВАС ЗА КАКВОТО И ДА ПОПИТАШ ВСЕ ГО НЯМА…

неделя, 14 декември 2014 г.

Не зная дали е вярно, но Е. Дайнов

пише днес, че в “четири области на Русия от 1 декември е въведена „пилотно” купонна система за снабдяване с храна”.

Май пак се актуализира незабра-вимият диалог от Майстора и Маргарита на М. Булгаков:

– Значи няма Бог?! Чудна работа, у вас за каквото и да попиташ все го няма…

Написа: СТАМБО

ОЩЕ ИЛЮСТРАЦИИ към романа "Майсто-ра и Маргарита" КОЛКО МИ Е БЛИЗКА И ПОЗНАТА ТАЗИ ИСТОРИЯ, ВСИЧКО СЪВПАДА С МОЯТА: ДА ВИДИМ ДАЛИ И ФИНАЛЪТ ЩЕ СЪВ-ПАДНЕ!

неделя, 14 декември 2014 г.

Учителка обяви гладна стачка заради директорка

С огромен скандал започна учеб-ната година в Природо-математическата

гимназия „Васил Друмев” във Велико Тър-ново. Учителката по философия Антоанета Чобанска обяви от днес гладна стачка с искане директорът на гимназията да подаде оставка. Обстановката в училището е нап-регната, колективът му е разделен на два лагера, а децата едва ли ще се радват на спокойна атмосфера.

Сагата започва в края на миналата година. В час по етика и право госпожа Антоанета Чобанска влиза в конфликт с десетокласника Петко Милев.

Антоанета Чобанска – учител по философия, стачкуващ: “Ученик в класа, който аз изпитвах, след като произнесе няколко изречения по отношение на произ-несения от мен въпрос, като отговори ни в клин, ни в ръкав, произнесе следната фра-за: вие обичате да минавате през хората, да ги тъпчете и да ги размазвате.” Бях като ударена с пневматичен чук!

Петко Милев – ученик, потърпевш: “По време на изпитването се оказа, че ма-териалът, който тя ни е преподала го няма в учебника, после се оказа, че част от въпро-сите ги няма и в тетрадката. Точното ми изречение беше, това, че мачка други уче-ници, не означава че ще мачка и мен.”

Славка Симеонска – директор на ПМГ “В. Друмев” – В. Търново: “Допусна да заплашва със съд едно дете и неговите родители в час, пред останалите ученици, за това, че то е изказало своето мнение. Наказах учителката, в момента тя си жали наказанието в съда, но се създаде неприят-на обстановка, промени се отношението към този клас, децата си намалиха успеха.”

Йоанна Петрова – ученик, свиде-тел на конфликта: “Целият клас беше в… не знам, всички бяхме потресени, не сме очак-вали такова изречение. Като цяло след това сме разговаряли с психолог, идваха хора от „Закрила на детето”, някакъв стрес, всички се въвличаме в тази ситуация. Един вид заради нас в момента има такива конфликти и ние го чувстваме по този начин.”

Антоанета Чобанска – учител по философия, стачкуващ: “Не съм унизявала или пък репресирала ученици. Подадох искова молба до Районен съд В.Търново. От това съвсем не следва, че аз ще сляза на това ниво на инсинуации и демагогия!” Прочети ДО КРАЯ КРАТЪК КОМЕНТАР: Поразително е, че администраторите и в двата случая прила-

гат един и същ отработен подход! Абсолют-но същият подход. Е, разликата е, че моя милост по време на терора срещу мен не обявих гладна стачка, въпреки че и тази мисъл ми е минавала през главата, но по здравословни причини се отказах да напра-вя и аз същото. Както и да е, да видим какъв ще е изходът и от моята история; във вели-котърновското училище директорката беше уволнена. Да, ама там синдикалната орга-низация към КТ "Подкрепа" си е изпълнила ролята, тук, в Пловдив, директорката се е добре подсигурила като начело на органи-зацията е поставена нейната първа прия-телка и помощник-директорка (!) – вие тако-ва чудо невиждано някъде срещали ли сте?! – сиреч, синдикалната организация в ПГЕЕ-Пловдив е продиректорска, от което произ-лязоха и въпросните ексцесии: аз бях изк-лючен от синдиката като "смутител на иди-лията" и "народен враг" с оглед на дирек-торката да бъдат развързани ръцете да ме уволни. Което тя и стори с превелико удо-волствие. Абе какво да говорим, казусът и в моя случай е прелюбопитен и крайно инте-ресен, ще видим как ще се развие в съда... ТЪЛКУВАНЕ НА ТРИ МНОГОЗНАЧИТЕЛ-НИ ФАКТА, ВЗЕТИ ОТ САМИЯ ЖИВОТ

неделя, 14 декември 2014 г.

Два факта – взети пак "директно от

самия живот! – искам да подложа на тълку-ване в коментара си тази сутрин. Даже три. Третият, за който се сетих ето сега, за да не го забравя, ще го разкажа най-напред, а пък другите два ще почакат малко.

Понеже напоследък животът ми минава предимно около съдилищата – водя две съдебни дела, те са в разгара си, по този повод през миналата седмица ми се наложи да ида до сградата на съда в Плов-див поне 5 пъти! – та по тази причина и размислите ми са все на съдебна, тъй да се рече, вълна. Напоследък ухото ми чу на няколко пъти, в различни варианти, следно-то интересно твърдение, произнесено от устата на хора, които имат непосредствено отношение към правосъдието, към право-раздавателната система у нас; давам го в неговия чист, оголен вид:

- За съда са интересни само фак-тите, не вашите преценки за тия факти.

41 Моля, придържайте се до фактите! Оценки-те си оставете за вас лично, тия субективни неща за съда не са интересни. Фактите и документите са двата стълба на юридичес-кото аргументиране и доказване на истина-та. За него са чужди чисто субективните и човешки моменти, те са безинтересни за т.н. "обективна истина", която има значение за съда. И т.н., и прочие, и ала-бала.

Чувам тия думи напоследък отвся-къде, в най-различни варианти, тук се опи-тах да представя тяхната гола, неприкрита с нещо същина. Понеже съм човек, който се занимава с философия, не мога да се сдържа да не подложа на основателна тълкуване горната представа и теза. Защото съзирам в него една фундаментална и много фатална грешка, която води до пълно изкривяване и изопачаване на същината на проблема. Това е проблем на философията на правото, е, позволете ми да и кажа виж-дането по него, като ще ви се наложи да вземете предвид, че тук нямам възможност-та по-пълно и цялостно да осветля пробле-ма, това не е и моята цел. Но най-главното ще се постарая да кажа, поне като начало и основа на една бъдеща дискусия, за която призовавам.

Думата "фактите" се е превърнала в нещо като заклинание: фактите, фактите, фактите имат само значение, нищо друго не ни вълнува освен само фактите! Повтарят го с упоение сякаш това е нещо като душес-пасителна мантра. "Когато фактите говорят, и боговете мълчат!" – това ще ви го каже с гордост всеки, който по начало не е поло-жил и грам усилие да вникне в същината на целия проблем.

Навремето някакъв ученолюбив студент се позволил да се провикне по време на лекция на великия Хегел ето с тия думи:

- Но, господин професоре, та Ва-шата теория противоречи на фактите!

Хегел за миг спрял лекцията си, презрително погледнал тъй нагло немисле-щия студент и му отвърнал със следните забележителни думи, които са исполинско, направо непосилно изпитание за всички, за които мисленето не е явно от любимите занимания; тия негови думи са истински препъни-камък за цялата сган от голословни поклонници на фактите; та значи Хегел отвърнал ето как:

- Толкова по-зле за самите тия факти!

Защо така отвърнал на студентст-кото подвикване Хегел ли? Ами помислете поне малко сами де! Не чакайте нищо наго-тово. Аз тук не ща да поставям проблема цялостно, във всичките му измерения, той би ме отвел далеко, в най-гъстите дебри на философията; затуй предпочитам да го оставя като открит проблем за самостоя-телно осмисляне. Но ще се върна до моя си проблем, за хипостазирането на "голите факти" като панацея на "доказването" в

нашенската родна правосъдна система. Ще се спра на чисто философско-правния ас-пект на проблема, и то съвсем вкратце.

Фактът сам по себе си нищо не значи. Всеки факт се нуждае от тълкуване, от свързването му с други факти, което води до реконструирането на цяла една смисло-задаваща "постройка", която при това тряб-ва да е не механичен, мъртъв конструкт, а живо, пулсиращо от живот, един вид орга-нично съществувание, отговарящо на естес-твото на самия живот, на самата реалност, за която тия факти се отнасят. Фактите, откъснати един от друг, всеки сам за себе си, са едно нищо, целостта е истински важ-ното, а едва в органиката на тази цялост фактите проговарят. Иначе нищо особено не означават. И цялата работа е да не се подведем да съчиним изкуствена, неверна конструкция на група факти, с което да изкривим истината, характерна за нещата и живота.

Значи нашето тълкуване на фак-тите е вторият и при това решаващият момент, който съвсем не бива да бъде игнориран. Като тълкуваме фактите, ние им придаваме смисъл, която трябва да отгова-ря на реалността, на живота, на истинското положение на работите. Нашето тълкуване на фактите следва да бъде право, а не криво.

Затова и цялата тази област, в ко-ято се занимаваме с търсене на верния, правия смисъл на фактите се нарича право, това е задачата на правосъдието, право-раздаването и пр. За да не допуснем криво да мислим за фактите трябва, първо, много да мислим, второ, вярно да тълкуваме фак-тите, да правим нужното за постигане на точния смисъл, на четвърто място, накрая, трябва да съдим подобаващо, сиреч, да оценяваме фактите според тяхната автен-тична, вътрешно-присъща същина, идея и истина. Трябва да осъществяваме една правна процедура, смисълът на която е постигане на правото като противополож-ност на "кривото", това именно правене (право има един и същ корен с правя и това съвсем не е случайно!) или възсъзда-ване на истината (правдата) е непредста-вимо даже без оценяването, без отсъждане-то, без съденето, без мисленето, което обаче се осъществява на една здрава цен-ностна основа. Моето впечатление е, че поради калпавото ни образование (в това число най-вече и университетското!) у нас тия базисни неща съвсем не се разбират и затова у нас масово, дори и в средите на "правораздавателните органи" битува едно в корена си сгрешено разбиране за всичките тия фундаментални методологически, поз-навателни, епистемологически, аксиологи-чески, философски в същината си зависи-мости и отношения. Поради което и у нас нещата са оставени на самотек, а пък тър-сенето на истината в съдебните зали, из-вършвано на неадекватна методологическа

основа, сякаш е последната грижа на всич-ки: всички се вълнуват не от общозначимата и общовалидна правда на самия живот, а от налагането на своята капризна лично изгод-на "правота", т.е. изглежда и в тази област ний, по нашия специфичен български оби-чай, не правим друго освен масово да се надлъгваме, по причина на това, че истина-та общо взето слабо ни интересува.

Затуй и в съдебните зали у нас често може да се чуят ето какви забележки, отправени дори от самите магистрати:

- "Недей да философстваш!" - "Недей много да мислиш, ограни-

чавай се само с фактите!" - "Забранявам ти да даваш пре-

ценки, съдът изобщо не се интересува от твоите преценки!"

- "Отклонявам въпроса, понеже съдържа имплицитен оценъчен момент!"

- "Абе ти си учител и при това фи-лософ, така ли? Май на такива като теб изобщо трябва да им се забрани да идват в съда дори и като свидетели!" (с тази забе-лежка беше удостоена моя милост при едно предишно съдебно дяло, щото в последните години на мен ми се наложи да участвам в 4-ри общо и засега съдебни дела!)

- "Ограничи се, драги, само до чис-тите факти, не ме интересуват никак твоите обяснения!"

- "Хич не ме интересува какво мис-лиш, това си го запази за себе си, давай по съществото на въпроса!"

И прочие, да не изброявам, че времето няма да ми стигне. Аз вече и дос-татъчно се увлякох де, нищо чудно пак някой да ми спретне някое и друго "компро-матче", тоя път за "неуважение на съда". Аз тук обаче поставям въпроса в принципен план. Нямам предвид – изрично подчерта-вам това! – практиката на един или друг конкретен съд или съдебен състав. Понеже говоря за господстваща, за доминираща тенденция и практика.

Значи двете страни на един съде-бен процес представят две коренно различ-ни или алтернативни една на друга системи на тълкуване на известните факти, с оглед да се очертаят контурите на правдивата или реалистична картина на случилото се. Без свободата на тия възможни "пристрастни" или субективни тълкувания изобщо не е възможен ефективен процес на търсене на жизнената правда, а тази жизнена правда съвсем не се свежда до чисто познавател-ната реконструция на фактите, щото всички би следвало да сме наясно, че в човешкия свят са налице следните три компонента на цялостното човешко отношение, а именно: - познавателният, той се свежда до това да знаем, сиреч, да имаме точната информа-ция за това какво именно се е случило, да знаем, да сме опознали в детайли цялата

42 история, подлежаща на осмисляне; тук имат значение освен емпирично постиганите факти и сведения най-вече и теоретичното осмисляне и свързване на емпиричните факти в една цялостна и непротиворечива мисловна конструкция, а всичкото това съвсем не е лека работа; - ценностният – да умеем да постигаме вътрешния, жизнено-досто-верен смисъл на нещата, тяхната ценност за нас самите, сиреч, да ги оценяваме субективно, според нагласите и позициите си; ценността се постига чрез вживяване, вчувстване, да, именно чувствата на човека не бива да се игнорират защото без тях смисълът, човеш-кият смисъл на нещата ще си остане непос-тижим; оценяване и съдене са думи, които са аналогични по смисъл, идентични даже; не може да се съди без да се оценява; съдиите би следвало да са индивиди с пълноценно развита душа, в която ценност-ното съпреживяване, способността за пос-тигане на вътрешния смисъл, владеещ една друга душа, е развито във висша степен; съвсем не е проста работа да си съдия - ако всичко го схващаме чрез неговото понятие; - практическият момент или компонент, който следва да се разбира двояко: да умееш, да можеш да постигаш чрез усилие на волята си цялостната истина за съществуващото, което като такова обеди-нява един именно някакъв тотален човеш-ки смисъл, в който са в единство и ценнос-тни, и познавателни, сиреч всеобемни чо-вешки моменти и компоненти; значи добри-ят, мъдрият съдия успява да се пренесе в душите на спорещите страни, за него няма нищо "скрито-покрито" в тия души, той се поставя на тяхното място, прониква в техни-те най-интимни мисли и мотиви, разбира и душевността, и мисловността, и чувстви-телността им, тяхната воля за него също не е загадка, ерго, истински мъдрият съдия успява да разбие чисто субективната (огра-ничена и човешка) сфера и постига самата разумност и жизненодостоверна истина на съществуващото.

Значи добрият съдия трябва да прави нужното с оглед да гледа на случило-то се мъдро и разумно, той успява в съз-нанието си да възсъздаде самата жизнена правда, сиреч, да постигне точния смисъл на нещата, или онова, което обикновено наричаме съвсем неподходящо с думата "обективност" или дори "обективна истина". Тя всъщност е свръхсубективна, интерсу-бективна и както искате я наречете, аз предпочитам да използвам не чак толкова учени термини и затова я наричам именно с традиционните думи мъдрост и разумност.

Нещата се хем се проясниха, хем се и... усложниха, което показва, че още много може да се мисли, пише и обсъжда, но да спра сега-засега дотук. Щото имам да

разказвам и за още два други факта (виж началото на този текст), а както съм я под-карал едва ли ще успея да стигна до тях ако не прекъсна разсъждението си по третия факт, когото изведох на преден план. Ето сега другите два факта, които пък тук, за разлика от третия, ще представя без никак-во тълкуване:

Първият факт: Оня ден в книжар-ницата на ПУ "П. Хилендарски" забелязах, че книжките на сп. ИДЕИ, които си стоят там от много време, са или прибрани, или някой любознателен студент си ги е купил. Силно заинтригуван от този неочакван факт аз отидох при служителката, която отговаря за снабдяването на книжарницата с книги (и с която имам отношения от години, на нея доставям книжките на списанието и моите книги, един вид давам й ги на "консигна-ция"). Тя ме уведоми, заедно с повикания за целта главен счетоводител, че било взето решение поради "липса на всякакъв инте-рес" към списанието книжките да бъдат махнати от лавиците на книжарницата и върнати на толкова "непазарния" и издател, тоест на моя милост. Силно озадачен, аз ги попитах дават ли си сметка какво означава това; те ми отвърнаха чистосърдечно ето това:

- Господине, разберете, че в днеш-но време студентите изобщо не четат нищо – с изключение на онова, което професори-те не просто са им препоръчали, но и из-рично са ги задължили да прочетат, т.е. са ги заплашили, че ако не го прочетат ще бъдат скъсани на изпита?! Тъй че затова не се обаждайте, но липсата на интерес към вашето списание е съвсем закономерна...

Аз бях занесъл новите книжки на сп. ИДЕИ и на сп. HUMANUS, но най-учтиво ми беше обяснено, че просто няма смисъл: никой не би могло да се очаква да се заин-тересува от тях! Казах: ами може, примерно, някой професор да се заинтересува, ето, новото списание HUMANUS разглежда тъкмо проблемите на съвременното обра-зование! Едва ли, ми отвърнаха събеседни-ците. Не спорих с тях, казах, че ги разбирам.

Ето сега и вам казвам същото. Но все пак се опитайте да си представите какво означава ето това:

В образователно учреждение, кое-то подготвя именно "кадри" за образовател-ната система, имам предвид този универси-тет, сиреч, подготвя бъдещи учители, никой, повтарям, никой не се интересува от... проблемите на съвременното образование, също така и от проблемите на личностното и духовното израстване и укрепване на българската младеж! Давате ли си сметка какво означава това? Не? Не си давате? Ще ви кажа тогава какво означава:

Означава пълен, тотален крах, банкрут, фалит, катастрофа на цялата бъл-гарска образователна система – щом е довела до този плачевен резултат! Това означава.

Аз млъквам. Вие продължавайте да се опитвате да осмислите какво току-що казах и написах.

Вторият факт, който ви бях обе-щал. Още по-кратък ще се опитам да бъда. Отидох при шефката на РИО-Пловдив (Иванка Киркова) преди време и й подарих между другото първата книжка на сп. HU-MANUS (тия дни излезе втората). Казах й, че това и списание за съвременно образо-вание и възпитание и пр. Предложих й да си сътрудничим в издаването и списването на списанието, примерно чрез директорите на училища информацията за списанието да стигне до колективите на училищата, до учителите, до учениците, може пък да се намерят хора, които да подкрепят, да оце-нят като полезно това издание, да се вклю-чат в списването му и пр. Знаете ли какво ми отвърна въпросната госпожа началнич-ка? Да ви казвам ли или вие сами ще се досетите?

Тя ме изгледа така, че аз почувст-вах, че явно ме възприема като много, ама наистина много опасен човек, от когото трябва да се пазиш – и да гледаш да си колкото се може по-далеко! Каза ми, че едва ли някой ще се заинтересува от списанието и едва ли ще се намери някой, който да ме подкрепи. Пак ще се въздържа от тълкуване на такава една безкрайно показателна реакция. Вие сами си я изтълкувайте ако обичате.

Аз, дето издавам тия списания, де-то се вълнувам от тия проблеми, дето всеки ден пиша, дето издавам книги за образова-нието, съм обявен от ръководни админист-ративни дейци на тази въпросната образо-вателна система за... "луд", за "пълен нека-дърник", за "злодей", "за смутител на реда", за "престъпник", за "народен враг", какъв ли не още не, бях за награда уволнен от рабо-та – и изхвърлен на улицата! Това е четвър-тият факт, необещан, който ви предлагам сами да си изтълкувате.

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Не се сещам какво друго, по-ведро по-желание да ви напиша, щото някак си се почувствах омерзен и преситен, изведнъж ме обзе апатия, която породи усещането ми за пресекнало вдъхновение. Не ми се пише повече. Излизам да се разходя, навън грее възхитително ярко декемврийско слънце...

РОДИТЕЛИТЕ СА В ПЪЛНОТО СИ ПРАВО ДА ИЗБИРАТ НАЧИНA И ФОРМАТА НА ОБУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦАТА СИ

неделя, 14 декември 2014 г.

43 Из: Позиция на Асоциация за домашно образование Относно: Законопроект за предучилищно и училищно образование

... Именно поради това, Асоциаци-ята за домашно образование, категорично насърчава всеки проект, който би довел до либерализация и свобода в образованието – дори и минимална. Проектозаконът за училищно и предучилищно образование е малка стъпка в тази посока и заради това печели нашата подкрепа, въпреки че в своята цялост, той е изключително далеч от разбирането на Асоциацията за принципите и философията на обучението въобще. Отчитаме и това, че ограниченията на се-гашната конституционна рамка, която от своя страна е проекция на зрелостта в обществото ни, едва ли би могла да позво-ли по-голяма крачка към свободата.

Като позитиви в този законопроект отчитаме възможността за самостоятелна форма на обучение, според чл. 104 (1) т.5, което ще даде възможност на стотици се-мейства в страната, да обучават спокойно децата си, според възможностите и индиви-дуалните таланти на самите деца. Винаги сме смятали, че един от основните недоста-тъци на конвенционалното образование е липсата и невъзможността за индивидуално внимание към детето. В този смисъл разпи-саното в проекта самостоятелно обучение е приветствано от нас – като форма на обуче-ние, която е дори закъсняла.

... Нашето желание е да се заяви ясно в един бъдещ закон за образованието, че родителите са в пълното си право да избират начинa и формата на обучение за децата си, без да се съобразяват с каквито и да е условия или позволения от страна на държавната администрация. Очакваме политиците да узреят най-сетне за истина-та, че образованието не е функция на дър-жавата, а на семействата и те са тези, които могат да делегират права върху образова-телния процес за своите деца, на когото сметнат за нужно. За тази цел е редно да се даде пълна свобода на различни образова-телни институции и организации да се кон-курират свободно, с цел да спечелят дове-рието на родителите.

Уверени сме, че единствено сво-бодата в избора за начина на обучение на децата, ще доведе до реална и полезна конкуренция в образованието, която по естествен път ще стимулира качествените, можещите и знаещите професионалисти и ще отсее всички ренегати в сферата на образованието, които са назначени на мес-тата, които заемат, по партийна, роднинска или друга, не свързана с професионалните качества линия...

ОТ НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, КОЯТО СЕ НАМИРА ПОД ПЕЧАТ

неделя, 14 декември 2014 г.

Мисля ще се съгласите, че човекът

не е продукт на природата. Човешкото в човека няма механизъм на естественото раждане. Затова както няма и причина за появяване в него на човешкото, така и никой не може да бъде принуден да бъде човек. Самият феномен на човешкото, в това число и на мисълта, се оказва при нас извън причинно-следствената област, макар ед-новременно да се намира в нея. Тоест чове-кът е същество, което едновременно е оковано от причинно-следствената верига и в същото време се намира някъде на друго място, когато в него се раждат някакви човешки състояния, за които няма естествен механизъм.

На първо място философията не е система от знания – каквато се явяват фи-зиката, математиката, ботаника и другите увлекателни предмети. И, второ, философс-кото знание изобщо не се предава по пътя на обучението… Философията не е съоб-щаема, тя не може да се преподава; всички курсове, задължителни в нашите институти, в някакъв смисъл са абсурдни по самата си задача.

•

Вътрешната разлика между лъжа-та и истината не съществува външно (не съществувайки в думите и предметите; предметите на лъжата и истината си под-хождат, са неотличими), предоставена е изцяло на някакъв особен вътрешен акт, който всеки извършва на собствен страх и

риск. Този акт може да се нарече изострено чувство за съзнание. Значи е вътрешен акт. Тоест разликата се установява от мен, тя не е дадена в нещата. Тя независимо от мен не съществува.

•

Философският акт се състои в това да блокираме у себе си нашата мания да мислим с картинки. И когато премахнем картинките и предметните референции от нашето съзнание, ние започваме да мис-лим. Това означава, че нашето мислене винаги е гранично или е на предела. Ще поясня: това, което философите наричат смисъл – смисъл на историята или смисъл на мирозданието – е това, което никога не се реализира във вида на някакво събитие или състояние… Смисълът (а той винаги е пълен) не е предмет, намиращ се в света…

(ОЩЕ >>>)

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галак-тически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселе-на, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овла-дее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се пре-върне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, много-образието, растежа, цъфтежа, плодонос-ността и въобще живота на ефирната ду-ховна субстанция, каквато представлява

44 човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Из-куството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече фило-софията и разбиращата съвременна психо-логия, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Посетете според интересите си и другите ми блогове:

●Angel.G-TV – видеоблогът на Ангел Грънчаров (първият български виде-облог) ●HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров (основен текстови блог) ●СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (учебен блог за студенти и ученици) ●ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧ-НОСТ HUMANUS (консултации, пси-хотренинг, психоанализа, курсове) ●Дневникът на един ГРАЖДАНИНЪ (онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ) ●ГРАЖДАНСКА TV СВОБОДНА БЪЛ-ГАРИЯ (моят резервен видеоблог) ●ДНЕВНИК ФИЛОСОФА (моят руское-зичен блог)

●Учебният блог на философа Ангел Грънчаров (първи вариант) ●АКАДЕМИЯТА (първи вариант)

Център за развитие на личността:

Книги с отстъпка и с АВТОГРАФ

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отс-тъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg

Ще получите поръчаната книга

с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка. Вашите пари ще отидат за издаването на след-ващата книжка на списание ИДЕИ.

По този начин ще станете те-

хен спомоществувател – и ще подпо-

могнете духовната култура и образо-ванието на българската младеж.

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!