ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 4, ГОД. 5, 2013, 15 ФЕВРУАРИ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.

Ако думата МОРАЛ в наши условия изобщо означава нещо, ако на тия, които ни управляват в момента, изобщо им пука за достоле-пието на институциите и на самата държава, а също и така за самоува-жението на самата нация, то Бойко Борисов веднага трябва да подаде оставка, да се оттегли от властта и да почне да моли за пощада, за милост! В други страни за най-малко подозрение за съпричастност на някой политик към мафията или към престъпния свят такъв политик моментално изчезва от хоризонта на политиката, а у нас Бойко Борисов продължава най-дебелашки да се оправдава, въпреки че тук не става дума за съмнения за такава съпричастност, тук, у нас, отдавна се знае, че той произхожда от тези среди, че той е не просто “елемент”, а най-свидна рожба на самия престъпен свят!

Горко ни като народ и като държава ако и в тоя момент про-дължим да търпим гаврата с най-святото в областта на политиката и на държавния живот: вярата в нравствените устои на самата държава! Ако държава и престъпление станат едно и също нещо, то тази държава вече е погинала!

Казват ми някои нашенски умници: не се връзвай на игричките на мафиотските кланове, сега у нас се бият основни двата клана на мафията в лицето на БСП и на ГЕРБ, единият клан (БСП) иска да гътне другият (ГЕРБ) и той да започне да ни граби вместо предишния! Затуй, ако си демократ, не се мешай в тия борби, недей да участваш в атаката срещу Бойко Борисов, щото по тоя начин помагаш на другите престъп-ници, именно на червените мафиоти от БСП! Стой настрана и се радвай как се джафкат, това е разумното в този момент! Ето такива приказки ми хортуват някои дървени “философи”. В тази връзка ми се ще да кажа следното. Аз съм български гражданин и реагирам спрямо случващото се единствено по общохуманни нравствени подбуди, които имат над-партиен, дори надполитически характер. Има идеи, които трябва да ни сродяват като човешки същества, а не да ни разделят: идея за истина-та, за доброто, за свободата, за достойнството, за справедливостта. Не е право, не е добро, не е справедливо, унизително е човек, свързан с

престъпния свят, да се изживява като наш морален ментор и да бъде пръв управник на страната ни; аз като човек, като философ, като бълга-рин, като гражданин такава една гавра със самото понятие за държавност не мога да изтърпя или да понеса! Не мога, защото то е най-грозна и груба гавра с всичко най-свято, на което се крепи живота ни – и като човеци, и като нация, като всичко. Ако допуснем престъпници да се разпореждат с живота и със съдбата ни, и не само че допуснем това, но и продължим да го търпим, сякаш е едва ли не “нормално”, то това означава, че самите ние сме абсолютно недостойни да живеем по човешки начин: в корена на човешкото стои моралът, морални са устоите, които изобщо правят възможен и крепят живота ни.

Това е основанието да реагирам така рязко когато наблюдавам такава една гавра над самата идея за държавност: държавата по идея е призвана да се бори с престъпниците, с “лошите”, да ги наказва, да въздава справедливост, за брани добрите, да всява мир и спокойс-твие, да е гарант на законността, какво в такъв случай, кажете ми, става с една държава, която е овладяна от самите престъпници, (На 2 стр.)

МАФИОТЪТ БОЙКО ТРЯБВА ДА СИ ИДЕ, ТОЙ ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА ОСКВЕРНЯВА НРАВСТВЕНИЯ ПИЕДЕСТАЛ НА ДЪРЖА-ВАТА НИ – КЪДЕТО СЕ Е РАЗПИЩОЛИЛ КАТО СЪЩИНСКИ ГАНСТЕР! (От 1 стр.)

… начело на която стои престъп-ник, може ли някой да понесе една такава природна аномалия?! Е, оказва се, можем, и ето, понасяме го вече толкова години! Което е страшно, което говори много лошо за нас самите като народ: щом продължаваме, излиза, да живеем без понятие за високото нравствено достойнство на държавата и на държавната власт. В предишни времена се е смятало, че властта иде от Бога, произли-за от него, а Бог е доброто начало на Битие-то. Значи е невъзможно лица, произхожда-щи от компрометирани в морално отноше-ние среди, от престъпния свят, да претен-дират само за правото да се наместват в държавното управление, камо ли пък реал-но, на дело, да се наместват в него. И като са се наместили вече, да твърдят: откъде накъде другите да могат да бъдат властни-ци, а ний, бандитите, да не можем? Откъде-накъде спрямо нас, мафиотите, да има такава една дискриминация?! И ний искаме да управляваме?! И ний искаме да крадем… “законно”?! Айде де, само ний да нямаме правото да бъдем властници, ще протести-раме, драги българи и българки, до морал-ната комисия на ООН, че ни дискриминира-те така несправедливо?!

Виждате ли докъде се е стигнало у нас?! Всичко е станало тъкмо наопаки, и ний го търпим – нещо повече, както е тръгнало, ако така продължава, ще дойде ден, в който от кандидатите за всеки един публичен пост ще почне да се изисква препоръка или документ, издаден от мафията, че това лице се ползва от нейното доверие, следовател-но може да заеме съответния пост!!! Предс-тавяте ли си докъде ще стигнем ако про-дължим по този път?! Срамота е, осъзнайте се, че вървим по гибелен път! Ето затова и е дошло време да се сепнем и да осъзнаем докъде сме я докарали! И да направим нужното да се спре движението на страната по наклонената плоскост към гибелта и към пълната разруха.

Аз знам, че има сериозно обезпо-коени от случващото се хора, принадлежа-щи във всички що-годе сериозни политичес-ки сили. Има такива и в БСП, и в самия ГЕРБ, ще ми се да вярвам, че дори и там има такива, и в ДПС дори, и къде ли не, да не говорим пък за ДСБ (“партията” на Куне-ва не я считам за такава, понеже тя явно се оказва нов проект на същата тази задкулис-на политическа инженерия, която ни пробу-та ГЕРБ, АТАКА, по-преди ДПС и т.н.). Нор-мално е да има такива обезпокоени и заг-рижени за съдбата на България хора нався-къде, във всички политически сили – причи-ната за това е горното, което вече посочих: в основанията на политиката лежат дъл-

боки нравствени устои и темели. Тази е причината. Друга няма. Всичко останало отива на заден план. Коренният интерес на нацията и на държавата, т.е. на всички нас като българи, изисква да се обединяваме, за да защитим държавата си от попълзно-венията, от тиранията, от диктатурата на мафията! В името на тази висока цел всички други различия трябва да отидат на заден план. Бойко Борисов трябва да си иде, и то час по-скоро!

Ако трябва да избираме между България и нейното достойно бъдеще като просперираща и самоуважаваща се нация и… Бойко Борисов, кое от двете ще избе-рем?! Аз не мога да съм толкова извратен да избера Бойко. Който може да жертва България заради Бойко, нека да го прави, аз не мога. Затова и призовавам за протести с искане мафиотът Бойко да си иде, да прес-тане да осквернява пиедестала на държа-вата ни, където се е разпищолил като ганс-тер! Тая неговата няма да я бъде повече! Край! дотук беше!

Да, мафиотът Бойко трябва да си иде, той трябва да престане да осквернява нравствения пиедестал на държавата ни – където се е разпищолил като същински ганстер! Той стана крайно вреден за държа-вата ни и трябва да бъде пожертван – в името на доброто на самата тази държава. Това е положението. Нямаме друг избор. България заради Бойко не можем да пожер-тваме. България за нас, българите, все нещо трябва да значи. Ако не значи нищо, тогава именно можем да позволяваме на такива като Бойко да си правят с България всичко, каквото им скимне! Тая обаче няма да я бъде! Край, баста! Търпението ни свърши!

ЗЛИ, ЗАВИСТЛИВИ, ЗЛОБНИ, ГОРДЕЛИ-ВИ СМЕ, РЯДКОСТ Е ЧОВЕК ДА СРЕЩНЕ НЕНАМУСЕН, ВЕДЪР, ПРИВЕТЛИВ, ДУ-ШЕВНО ЩЕДЪР, ВЕЛИКОДУШЕН ЧО-ВЕК...

13 февруари 2013, сряда

Вчера бях при лекар-специалист; дълго време той разпитва (по телефона) свой колега: имал ли съм бил право на някакъв "вторичен преглед", без направле-ние, оказа се, че не съм бил имал; аз бях при него само да ми погледне изследвания-

та (пълна кръвна картина) и да ми определи дозировката на едно лекарство; казах му това; той, въздъхвайки дълбоко, най-сетне ми каза: "Всичко е в нормата, продължавай-те да пиете хапчетата както досега", аз благодарих и си тръгнах; а наближавайки вратата, чух лекаря да казва на сестрата: "Ето, така работим ний: за Бог да прости!"; щом чух тия думи, реших повече никога да не посещавам този доктор и тази болница даже! Щом има такава уста, тоя лекар ме губи като пациент; щом толкова мечтае главно за пари, щом няма нищо друго свято за него, е, няма да стане, поне мен ме губи като пациент, с моите пари ще се размине!

Пиша това, щото то е малък щрих към ситуацията, в която живеем, в която пребиваваме. Дегенерирали сме като жи-вотни и всеки води безжалостна борба за оцеляване и за "живот", като по нашенски добър обичай все търсим начин да преца-каме, както можем, ближния. Взаимно се прецакваме, стараем се да не се минем. Същевременно положението все повече се влошава: много хора са без работа, без доходи, търпят какви ли не унижения, а давате ли си сметка на какво е способен човекът без доходи, без средства за същес-твуване?! Който не го е преживял това, той не може да си го представи. Човек в такова състояние постепенно озверява и оскотява - и в един момент вече е способен комай на всичко. Ужасно е едно такова състояние на пълна безтегловност, отвратително е! Усе-щането за безнадеждност и за безсилие подлудява човека. Същевременно голяма част от хората пък са се овълчили да кра-дат, да трупат, да мамят, стига да могат де, впуснали са се в какви ли не далавери все по линия на прецакването на ближния – и уреждането на самия себе си, пък ако ще след теб да дойде потоп! Това е в основни линии положението. Пълно е с жертви и тарикати наоколо, които правят каквото могат, за да скубят и дооскубват жертвите. Блажени ония, които успяха да се махнат от тая лудница – и да се запилеят нейде в чужбина! Предполагам, не им е леко, там трябва много да се работи, вярно, тук у нас може и да се мързелува, там не може, но пък тия хора поне си пазят достойнството: щото няма нищо лошо да работиш, ала и да получаваш що-годе достойно възнагражде-ние за труда си. А у нас те прецакват отвся-къде. Всеки и отвсякъде. Страшна работа!

Ето, гледам клипчето за онази преподавателка по статистика във Велико-търновския университет, която изтрещяла и почва в един момент да псува на майка и да обижда студентите си. Щели да я уволня-ват. Имало подписка срещу нея. Студентите ще й отмъстят. Няма да й простят. Те, като пожертват нея, предполага се, ще цъфнат и ще вържат. Другата възможност, именно, да се опитат да се разберат с нея, да проявят човещина, да поговорят, да се разберат като човеци, да им се извини изтрещялата неслучайно преподавателка, пък и те да се опитат да разберат къде са сгрешили, с

3 какво са допринесли и спомогнали за изт-рещяването й - не, този вариант никому не минава даже през акъла. Безцеремонни и безпощадни сме в унищожаването, в убива-нето на ближния! Както оня учителка по западни езици, която се яви пияна в учили-щето, а пък директорът, вместо да реагира човешки в такава една ситуация, взе, че извика... полиция, направи скандал, каза, че ще уволнява горката женица, имам предвид учителката, щото тя пък се оказа самотна майка с три деца! После се вдигна шум, че не бива да я унижава и убива като я уволни, да, ама тя, от преживения позор, се опита да са самоубие (!), а после какво е станало не зная, за последно чухме, че тази жена е в "Пирогов", понеже се била опитала да се самоубие. Такива трагедии стават наоколо нас и с нас самите, а пък ние гледаме злото нас да подмине, плюем в пазвите си, и се молим да засегне туй проклето зло поне съседа, ала нас да подмине!

Да, такива, за жалост, сме. Защо сме такива е отделна тема. Зли, завистливи, злобни сме, рядкост е човек да срещне ненамусен, ведър, приветлив, душевно щедър, великодушен човек. Същински празник е да срещнеш такъв човек, ала наистина такива хора са същинска рядкост. Е, опитайте се да бъдете такива човеци, това само мога да ви пожелая в тази ранна утрин – опитайте, не е толкова трудно, колкото изглежда! Желая ви успех в тази посока! Всичко е възможно стига силно и истински човек да го пожелае! Злобата до добро не води, няма как да доведе, същинс-ко чудо ще е да доведе до добро...

ВЕЛИКИЯТ СТАМБОЛОВ Е РОДЕН НА ТОЗИ ДЕН...

13 февруари 2013, сряда

Стефан Николов Стамболов е бе-

лежит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взема ак-тивно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876 година. Роден е на 31 януари – 12 февруари във Велико Търново. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и скъсването ѐ със зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), критикувано заради преследванията на опозиционни политици, слага основите на подема на България през следващите десетилетия. (Източник на тази публикация)

"Видите ли тоя малък човек! Ако

беше бил той мой велик везир, светът пре-

обръщах наопаки!" – турският султан Абдул Хамид след срещата със Стамболов.

"За нас е по-важно да се не раз-сърди Стамболов, отколкото гюрултията на всички!" (великият везир към българския представител в Цариград д-р Вълкович по повод официалните жалби на гръцкия, сръбския и РУСКИЯ посланици във връзка с признаването на българската народност в 40 общини в Македония, приравняването на българските и гръцките училища и назнача-ването на нови двама български владици (в Неврокоп и Велес), след като само преди 2 години под лоното на българската църква са преминали и епархиите Скопие и Охрид".

"Проклета бъди, страна! Родена си

само за чуждо робство!" – Абдул Хамид при научаването за убийството на Стамболов.

(Горните цитати приведе във

Фейсбук Dobri Bozhilov)

ХЕЙ, ХОРА, НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ НА ИГ-РИЧКИТЕ НА БЕЗСКРУПУЛНИТЕ ПОЛИ-ТИЧЕСКИ ВЪЖЕИГРАЧИ-ИЗПОЛЗВАЧИ!

февруари 12, 2013

На няколко пъти съвсем случайно попадам на изяви на бясно подмазващия се на народа (по телевизора) Волен Сидеров, който, както си личи, е озверял от мисълта, че тоя път няма да попадне в Парламента – и затова е готов на най-чутовни подвизи на подлизурстването, белким по-малоумните отново го натикат в Парламента, където да си блаженства още 4 годинки.

Такова мазнене, такива “мили очички”, такива изхвърляния, такова фалене на народа, такова показно, но затова пък толкова по-фалшиво демонстриране на някаква “съпричастност” с бедите на “мно-

гострадалния ни беден народ”, когото “грабят наши и чужди врази” аз не съм предполагал, че изобщо е възможно; тоя подлизурко и безсрамен лъжльо е способен на всичко, само и само да се натика в Пар-ламентеца, където, както знаем, заради едни или други предателства, той успя да натрупа доста добри парици – продава се на кого ли не, на всеки, който добре плаща, “народният трибун” е готов да се продаде и да услужи. Същото, абсолютно същото може да се каже и за политическата курва Яне Янев.

Ако такива като наглеца Сидеров и подлеца Янев са ни “народните трибуни”, дето се правят едва ли не на нов Левски (те били “чисти” и “честни” едва ли не като самия Апостол на свободата!!!), и ако пък има и наивници, които да им се вързват на приказките, то такъв народ тогава съвсем не заслужава по-добра участ от тази жалка участ, която има…

Ей, хора, старайте се да използва-те сетивата си, отпушете душите си, за да надушвате лъжльовците, дето ви правят на хептен малоумни, не се поддавайте на лъжите им, на сладките им фалшиви при-казки, опитвайте се да разграничите въже-играчите от свестните и нравствени полити-ци (има и такива, само дето не ви се мазнят така нагло!), моля ви, мои съграждани, не бъдете чак толкова наивни, че да допускате да ви използват точно такива – и да бъдете нещо като асансьор, с който да се възвися-ват във властта безскрупулни политически въжеиграчи и използвачи като Янето и Воленча!

АКТ, СВИДЕТЕЛСТВАЩ ЗА ОГРОМНОТО ДУХОВНО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ЧОВЕКА ЙОЗЕФ РАЦИНГЕР – ПАПА БЕНЕДИКТ XVI

12 февруари 2013, вторник

Папа Бенедикт XVI се оттегля от

поста си, или абдикира – по здравословни причини:

„Нужна е сила на ума и на тялото,

сила, която през последните няколко ме-сеца при мен толкова много намаля, че трябва да призная, че не съм в състояние адекватно да изпълнявам възложените ми

4 задължения... По тази причина, бидейки напълно наясно със сериозността на това си решение, с пълна свобода обявявам, че се отказвам от постовете Епископ на Рим, наследник на Свети Петър, поверени ми от кардиналите на 19 април 2005 г. на 28 февруари 2013, в 20:00 часа. Светият престол ще бъде овакантен, а конклавът ще избере нов върховен първосвещеник."

Това се казва в изявление на гла-

вата на Римокатолическата църква. Което свидетелства за огромното духовно превъз-ходство на този изключителен човек. Най-голяма духовна сила се иска за оттеглянето от такава една бляскава власт. Към която други напират така безцеремонно, че човек го е срам даже да ги гледа: тия дни започват борбите за избирането на нов български Патриарх. Много показателно е, че тези две събития – оттеглянето на папата и избора на нов български първосвещеник – съвпа-дат по време. Дава ни се шанс да се срав-ним със страни, в които нещата стоят съв-сем иначе – в сравнение с това както са у нас.

Папата е нещо и като монарх, държавен глава, той също така е и полити-ческо лице, управник на една макар и мал-ка, миниатюрна страна. Освен че е нещо като духовен император. Този папа, немския (Йозеф Рацингер) и предишния, именно полския папа Йоан Павел Втори (Карол Войтила), дадоха два коренно различни примера, и двата твърде изразителни в духовно отношение. Йоан Павел Втори носи тежестта на мисията си до последно, и то най-достойно. Папа Бенедикт XVI избра другия път – абдикира и се оттегля в манас-тир. И двете постъпки са достойни за ува-жение – в зависимост от личността, която стои зад тях. Много голямо значение има личността, която стои зад едно или зад друго. Казвам това, щото и Максим стоя като патриарх до смъртта си...

И двамата, и Карол Войтила и Йо-зеф Ратцингер бяха "философски папи", и двамата бяха философи по образование, по дух, по излъчване, по призвание. Ето още от писмото по повод оттеглянето на папата:

"Скъпи братя, благодаря Ви най-

искрено за цялата любов и работа, с коя-то сте ме подкрепяли по време на моята служба, и моля за прошка за всички мои слабости. Сега нека се доверим на Све-тата църква да се грижи за нашия върхо-вен Пастир, нашият Исус Христос, и умо-ляваме Неговата майка Мария да помогне на нашите бащи кардинали с майчинската си грижи да се избере нов върховен пър-восвещеник. От своя страна бих искал да служа предано на Светата Божия църква и в бъдеще посредством живот, отдаден на молитва."

ГРЪМ УДАРИ КАТЕДРАЛАТА "СВЕТИ ПЕТЪР" В РИМ

12 февруари 2013, вторник

СТАНОВИЩЕТО НА ЕКСПЕРТ: КАК КЛИ-ЕНТЪТ МОЖЕ ДА ИМА СВОБОДЕН ИЗ-БОР НА ТОКОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛЕН КОН-ЦЕСИОНЕР?

февруари 12, 2013

Искам да споделя моето мнение от позицията на електроинженер експерт по въпроса. Световна средностатистическа цена на електроенергията в български лева е 0.14 лева или 14 стотинки на киловатчас (без ДДС). С нашето ДДС от 20% става 16.8 ст. Възможни са вариации нагоре и надолу свързани с тарифите: върхова, дневна и нощна, които би трябвало да са в границите на 10-15%. ЕРП могат и да си въведат вът-решни вариации в зависимост от сезона, но пак в подобни граници. Останалото си е чист грабеж!

Къде обаче е истинският проблем у нас. Абсурдно е да се говори за национали-зация, което пък означава хипермонополи-зиране на услугата. Тоест предлагане на решение на проблема чрез неговото… уголемяване! Отново комунягите използват демамагогия със спомените от едно време, когато цената беше поносима, но никой не

казва, че беше дотирана от държавата. Плащахме си масрафа по друг начин. Нап-ример с ниски заплати не стигащи и за екскурзия до Гърция. То и затова толкова трудно ни разрешаваха отиване в чужбина! Или например чакайки цял живот ред за панелка или трабант (Лада само за “друга-ри”). Много така и не ги и дочакаха никога!

Истината е, че концесионирането на енергоразпределението у нас е направе-но по абсурден начин. Има ли поне един у нас консуматор, който, ако не е доволен от неговия концесионер да се прехвърли на друг? Няма и няма как да има. Защото “де-монополизацията” се свежда до райониране и всеки от концесионерите си е абсолютен феодал и дерибейства в неговия си район също, както болярите ни от времето отпре-ди турското “присъствие”. Мислите ли че нещата стават по този начин и в останалия свят, и само у нас не сме случили на конце-сионери?

Нищо подобно, същите са били проблемите и в САЩ и навсякъде, но е било доста по-отдавна. Даже в САЩ преди доста години са правели електропреносни систе-ми в паралел и са използвали – и затова и досега ги имат толкова развити и усъвър-шенствани, така наречените автоматични превключватели, на Английски ATS – Automatic Transfer Switch. Това обаче е много скъпо и свързано с много мед или алуминий за дублиране на оразпределител-ните мрежи.

Но вече от доста отдавна (15-20 години) има съвременно и относително много евтино техническо решение на проб-лема. Даже вече в САЩ и на Запад не се говори за токоразпределителни системи или мрежи (в мн.ч), а за единна мрежа или както там се казва “the grid”. Цялата “тайна” се състои в електромера. Сега вече това са модерни компютъризирани измервателни и регистриращи прибори, които комуникират с енергийната преносна система и получават непрекъснато цените на всеки един конце-сионер в момента. И цялата им задача е да превключат отчитането на отделен регис-тър, посветен на дадения концесионер. Регистрите, както някои се сещат, са не по-малко от осем, но без никакъв особен проб-лем или кой знае како оскъпяване могат да са и 16, 32 или дори 64!

Което означава, че и концесионе-рите могат да бъдат съответната бройка. При това забележете, че всеки от тях прек-расно знае какво ще направи компютърът в електромера на потребителя ако много вземе да надува цената си! Печалбата да си делят там помежду си в зависимост от дяловото си участие и потреблението, ре-гистрирано от всеки от тях!

Ами това е! Да го имат за сведение протестиращите: за да разберат къде и срещу кого да насочат протестите си – ако искат да има ефект и да не бъдат водени за носа. Поздрави! POSTED BY GB

5 ШЕСТТЕ ИЗМАМИ В БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА

февруари 11, 2013

ЕНЕРГИЙНА ИЗМАМА Автор: инж. Чавдар Каменаров

„Заплакала гората, заревала, че брадвата я сече и наляво и надясно. Воп-лите стигнали до високия Олимп и чути от владетеля на богове и хора – Зевс. Вдигнал десницата си тогаз, гръм и мъл-нии се разнесли по безоблачното небе и се провикнал високо: – Горо, ле горе зелена, защо си, горо, заревала, не виждаш ли че дръжката на тази брадва, самата ти си я направила и си я втъкнала, за да те… сече по-лесно!!!”

Уважаеми Форумци, В настоящия блог бих искал да

споделя някои мои наблюдения, впечатле-ния, а защо не и вече убеждения по меко казано неправомерно ценообразуване на доставената енергия, както по топлоснабдя-ване, така и по електроснабдяване. И така, давам на разположение няколко констата-ции, с надеждата някой от Вас да бъде заинтригуван и сподели своите мисли, впе-чатления относно коректността на енерго-доставчиците.

1. Първата измама е, че Държава-та приватизира електроразпределителното дружества, с презумцията, че като са част-ни, вече ще има конкуренция на енергийния пазар. Факта е, че такава конкуренция няма – защото цените са монополни и се под-държат такива от специалната агенция ДКЕВР. Така например, ако желая да закупя електроенергия от ЧЕЗ или някоя друга компания не мога и технически поне засега не мога. Освен този анахронизъм, държава-та в частно в гр. Пловдив продаде и Топло-фикация ТЕЦ-Север на същата компания, т.е. да няма никаква конкуренция. Ето защо тази компания е неправомерно приватизи-рана. Тази е и причината, България да я грози голяма санкция от ЕК за невъвеждане на либерализация на енергийния пазар, а не че санкцията била за липса на зимна и лятна цена на тока, което е още една мани-пулация и лъжа в публичното пространство.

2. Втора измама. Електроразпре-делителната компания EVN злоупотреби и

продължава да злоупотребява с монопол-ното си положение с явна енергийна ИЗ-МАМА и то в особено големи размери. От м. Декември 2011 г. ТЕЦ – Север е с така наречената когенерация. Това означава, че топлоенергията, подавана към абонатите за така нареченото парно, е отпадна топлина от производството на електроенергия. Тази отпадна топлина трябва да е безплатна и към цената на топлоенергията трябва да се калкулират само разходите до абонатните станции и някакъв процент печалба. Това е и констатацията на бившия Председател на ДКЕВР проф. Константин Шушулов. Eто защо, редно е Главна прокуратура да въз-ложи проверка в ценообразуването на пар-ното, да се провери, дали към цената но топлоенергията не се калкулира още вед-нъж стойността на газта. Защото на практи-ка след преминаване към когенера-ция,цената на парното вместо да падне (според проф.Шушулов трябва да падне 5 пъти), цената на топлоенергията се пови-шава. Тази аномалия води до сериозно подозрение, че цената на природната газ използвана в ТЕЦ-а плащаме два пъти. Това е и причината калкулацията за парното от топлинните счетоводители да е строго секретна (под формата на търговска тайна). Ето защо тази аномалия предлагаме на прокуратурата да провери. Тази констата-ция събужда основателно възмущение от бездействието на институциите.

3. Третата измама е при дяловото разпределение отчетените топлинни едини-ци от разпределителите се съпоставят спрямо максималната топлинна мощност. Тази мощност е при нормална температурна разлика – вход 90 и изход 70 градуса Цел-зий. Всички радиатори продавани по мага-зините като мощност са за температура вход 90 и изход 70 градуса Целзий. Досега откак съм включен към Пловдивската топ-лофикация, нито веднъж температурата на входа на радиатора не е била 90 градуса, включително при студове до под -20 градуса Целзии. Температурата на водата от ТЕЦ- а при най-студените дни достига максимум до около 90 градуса, а към радиаторите 50-55 градуса Целзий. Тъй като закона за радиа-ционно топлоотдаване на радиатора (затова е радиатор, а не конвектор) към помещени-ето не е линеен, а параболичен (по закона на Стефан-Болцман) топлоотдаването от радиатора е равно на температурата на 4-та степен, то и получената мощност на всеки един радиатор сериозно се разминава с изчисляваната от натрапения топлинен счетоводител, в случая БРУНАТА.

4. Четвъртата измама е с така на-речения температурен график, който имаше смисъл за времето, когато нямаше вградени топломери в абонатните станции. След монтирането на топломера и особено след задължителното натрапване на разпреде-лителите заедно с термо-главите (уж за регулиране на температурата), цялото

регулиране се извършва от Топлофикаци-ята – централно, според околната темпера-тура. По този начин единствено и само Топлофикация извършва икономии, а або-натите са лишени от това право, защото вече няма какво да регулират чрез термо-главите. Подадената гореща вода от Топ-лофикация и респективно от абонатната станция към радиаторите е толкова ниска, че вече няма какво да се регулира.

5. Петата измама е чрез монтира-ния топломер. Уреда измерва три параме-търа: температура – вход, температура – изход , дебит на горещата вода и специ-фичната топлоемкост (която е почти конс-танта през целия температурен диапазон). По тази причина и уреда е един електронен интегратор, който умножава двата параме-търа – температурна разлика и дебит. Тем-пературната разлика почти не се изменя или ако се променя, то е в малки граници, защото тя зависи топлообменника и дебита. Този дебит се регулира (променя) в зависи-мост от температурата на околната среда. Така, че в крайна сметка произведението Q = c.G (Т’ – T”) остава почти едно и също при по-голям или по-нисък потенциал, но при еднакъв дебит. С други думи примерно 120 – 80 градуса е = 40 градуса. Но 100 – 60 = 40 градуса или 95 – 55 = 40 градуса също са равни. При еднаква температурна разлика, но с различен потенциал и малко променящ се дебит, отчетената енергия от топломера е почти една и съща. Но изразходената енергия от ТЕЦ за различен потенциал е твърде различна, т.е. още една икономия за сметка на нас потребителите, като ни пода-ват енергия с по-нисък потенциал. В случая критиците ще обърнат внимание, че при по-студени дни вдигат налягането и темпера-турата на водата, с което нараства и деби-та. Това е вярно, но с нарастване на дебита нараства скоростта, а съпротивленията по трасето нарастват по скоростта на квадрат. Закона отново е параболичен. Това е така нареченото уравнение на тръбата. При по-висока скорост се намалява и температур-ната разлика в топлообменника на абонат-ната станция. Така че малко по-голям дебит умножен по по-малка температурна разлика, произведението си остава почти едно и също. Уравнението е по хиперболичен закон – Х.У = const, където Х е примерно дебита, а У е температурната разлика, а константата това си е получената енергия в абонатната станция от топлофикация.

6. Шестата измама е, че към цена-та на електроенергията фигурира раздел “Разходи по преноса или електроразпреде-лението”, чийто процент се увеличи много след приватизацията. Това увеличение се получи, тъй като всички неплатени сметки както от циганите, така и от големи консума-тори на ел.енергия, които не си плащат сметките редовно като например БДЖ и много други (описани в книгата „Черните дупки на енергетиката”)се калкулираха към

6 графа “Разходи по преноса” и ние, корект-ните платци, ги плащаме.

Тази рубрика, надявам се да пре-расне в публична дискусия и веднаж за винаги да се прекърши гръбнака на енер-гийната мафия.

НАШ`ТЕ БУДИ-ТЕЛИ...

10 февруари 2013, неделя

Роднина – милиционер, роднина – милици-онер... Егати, и думата "будител" – Буди-тел – май вече стана мръсна дума?! :-(

ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА:ВЪВЕДЕНИЕ

февруари 10, 2013

Теми за размисъл, за писане и за обсъждане като любовта, свободата, животът, човекът и т.н. са безкрайно ко-варни: привидно всеки уж превъзходно “знае” какво е любов, свобода, живот, човек и т.н., ала когато го попиташ да изрази разбирането си, тогава в замяна получаваш единствено изтъркани баналности, “общи приказки” и нелепости; много рядко някой човек ще съумее да каже нещо смислено, дълбоко и вълнуващо по такива теми. Зато-ва именно такива теми са най-отбягвани от хората – заради тяхната “хлъзгавост”, зара-ди подвеждащата им “пределна яснота” и “безпроблемност”. За философията, за философите пък точно такива теми са най-благодатни: да проблематизира “от себе си разбиращото се”, “безпроблемното”, “оче-видно ясното”, “саморазбиращото” се и прочее, да поставя под въпрос изтърканите и “общозадоволителни” баналности е съ-

щинската мисия на философа, на филосо-фията.

Точно тези теми са най-централни-те в моите философски търсения и интере-си; за човека, свободата, живота съм писал най-много, всичките ми книги са все подстъ-пи към тия така велики и толкова интригу-ващи ме, а също и така силно и така цялос-тно вдъхновяващи ме в моя път на изследо-вател теми. И темата за истината много ме е привличала, много съм работил и в тази област. Заедно с теми като духът, душата, добротата, достойнството. Цели книги, изследвания, дори дисертации съм писал все по тия теми. За да завърша – или поне за да “закръгля”, щото “завършването” е трудна работа! – своето философско дело ми се ще да пиша повече по още няколко теми: красотата, любовта, вярата. Или, другояче казано, ще ми се да пиша в облас-ти като естетика (философия на красотата и изкуството), философия на религията и за одухотворяващото начало на живота, имен-но за любовта, която може и трябва да бъде ядро на една цялостна, пълноценна фило-софия на живота. Не че не съм писал по тия теми, но ми се ще да систематизирам идеи-те си в тази посока, да ги изложа пределно ясно, кратко, разбираемо – с оглед да под-помогна разбирането и на други, предимно млади хора. Защото добре зная, че има периоди от живота на човека, в които въп-росите, свързани с любовта, красотата, вярата придобиват наистина съдбовен смисъл – независимо от това, че постоянно би следвало да вдъхновяват искащия да живее пълноценно човек.

Ето, тази неделна сутрин се зах-ващам да изпълня обещанието си да почна да пиша своята философия на любовта. Няма накъде повече да се отпускам и да отлагам. Моментът да изпълня замисъла си дойде; явно вече трябва да “родя” ония така силно вълнували ме през целия ми живот идеи и истини за одухотворяващото начало на живота ни: любовта. Тази тема ще бъде поредно изпитание и проверка на духовните ми сили. Ще се постарая да дам от себе си най-доброто. Да, добре знам с колко трудна работа се захващам. Истински важното обаче е тъкмо трудното, не лесното. Не бива обаче да си позволяваме лукса да подценяваме не нещо друго, а тъкмо съд-бовно важното. Любовта безусловно при-надлежи към разреда тъкмо на тези наисти-на безпределно важни за искащия да живее пълноценно човек.

Разбира се, за да работя истински и задълбочено по толкова велика тема като темата за любовта се иска и време, и спо-койствие, и подобаваща, благоприятна за това нагласа. Нагласата я имам, аз продъл-жавам да съм, а винаги съм бил един силно влюбен човек; животът ми – имам тази щастлива участ – беше пропит от любов. Да, оня, който не е преживявал непосредст-вено любовта, едва ли може да каже нещо

кой знае какво за нея; само влюбен човек може да пише смислени, дълбоки думи за любовта. Благодаря на Бога, че живота ми винаги е бил оплоден от много любов, от любов към какво ли не: и към не една жена (към жената на живота ми добавям с чиста съвест и моята майка, която ще обичам винаги!), и към безкрайно близки ми хора, приятели, “родствени души”, и към моя син, и към ценности, от които никога няма да се откажа, защото ги обичам от все сърце: истината, свободата, животът, достойнство-то. Да, любовта към живота, изглежда, е водещото, е “арената”, на която се вихри толкова великият трепет, така вдъхновява-щия порив на любовта. Толкова е прекрасно да живее човекът в любов – няма по-прекрасно нещо на този свят! Това го знаят превъзходно всички, чиито сърца са под властта на тоя така велик жизнен порив и трепет. Затова е вярно и това, че да се живее без любов не е живот, не заслужава да бъде смятано за живот. Боже, каква ли ужасна трагедия е животът на ония хора, които не познават любовта, чиито сърца са смразени от ненавистта, от злобата, от празнотата на тоталното екзистенциално безсмислие?!

Да, зная, вярно е и това, че безк-райно благият Бог, нашият Родител, е уст-роил човешкото сърце така, че няма сърце, което да не копнее най-дълбоко по любовта, но, предполагам, има хора, които не са отговорили подобаващо на тоя първичен импулс на живота, поради което в крайна сметка са се самолишили от разгарянето на оня стоплящ всичко огън, какъвто е автен-тичната, пълноценната, оплодяващата всичко в живота ни любов. Любовта именно е топлината, която сгрява и придава жизне-ност на всичко; онова, което не е сгрявано от любов, навярно е вкоченено от студ, е подобно на труп, а не на живо, на преизпъл-нено, на трептящо от живот тяло. Любовта обаче е душевна сила и стихия, на която е подвластно всичко, която владее всичко и у човека, пък и около него. Тъй че двете “по-ловинки” на човека, душата и тялото, на-мират своята превъзходна хармония едва благодарение на любовта, духовната сила, която именно ги едини, правейки живия човек едно цяло, нещо цялостно. Тъй че кошмарът на отказалите се от любовта се дължи на пропастта, която някои хора нера-зумно са изкопали между тия свои две “по-ловинки”, душата и тялото. Когато тялото някак си заживее свой отделен живот, извън толкова благотворния властващ контрол на Божията искра у човека, именно нашата душа, ето на тази почва се стига до преиз-пълненото с трагедия “разполовяване” на човека на двете му съставни “половинки”, душата и тялото, между които зейва про-паст. Сиреч, за да разберем най-дълбокия смисъл на любовта за живота на човека, сме длъжни да изходим от едно наистина дълбоко разбиране за начина, по който

7 душата и тялото заживяват в единен благо-датен ритъм. Нашето тяло е “животното” у човека, то е “звяр”, който трябва да бъде опитомен и дори “очовечен”, ето, тази е исполинската мисия, за която трябва неу-морно да работи всяка душа – от раждането ни, та до самата смърт. Как именно става това ще се постарая да очертая със своята книга. От само себе си се разбира, че за да изпълни човек една такава свръхзадача, трябва много да е мислил, дотам, че да е прозрял същината и на душата, и на тялото на човека – а и на всичко онова, от което те зависят, на което те са форма или проекция. Е, това досега правих в живота си, в своето философско дело, всички мои досегашни проучвания, излиза, са само подготовка за това, с което се нагърбвам сега.

Когато преди много години, когато бях значително по-млад – аз и сега се чувс-твам млад де, затова пиша така, та нали духът изобщо не старее, душата, вдъхновя-вана от живия дух, просто няма как да оста-рее, за нея тия неща, за духа и душата, стареенето, “състаряването”, “узряването” и пр. съвсем не важат! – започнах да пиша първата си книга и, овладян от необичайно вдъхновение, изминах, избродих за кратко време целия си път (аз тогава пишех своята психология, но не просто психология, а философска психология, става дума за книгата ми със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), накрая, както и може да се очак-ва, неизбежно стигнах до темата за любов-та. Спомням си ясно, че тогава изпитах огромно раздвоение: искаше ми се да до-върша в нейната цялост книгата си, ала в същото време съзнавах, че тя ще стане прекалено “дебела”, а пък аз я пишех с първоначалната цел да направя разбирае-мо, ясно, човечно, просто (което означава: “ненаучно”!) изложение на темите на психо-логията с оглед предимно младите хора да я използват за целите на своето философс-ко образование, в училището, в гимназиите и в университета. Та, пишейки заключител-ните части на книгата си, се захванах мъжки още тогава с темата за любовта. Разбира се, наложи се да тръгна от това, което вели-ките философи са ни завещали.

Воден от стремежа да предам най-напред богатството, достигнато по тая тема от великите философи, аз неизбежно стиг-нах до Сократ и Платон. И Сократ, и Пла-тон, прочее, са ни дали всичко, от което се нуждаем, едва ли нещо повече може да бъде постигнато по тия теми – аз също споделям тезата, че цялата последваща философия не е нищо друго освен “комен-тари под линия” към Сократ и към Платон, какво друго да е тази философия – стига да е истинска де, щото има и философии, които, така да се каже, дезертират от съ-щинската мисия на автентичния философ. Както и да е, задълбах в невероятното богатство, което се крие в “Диалозите” на Платон по отношение на темата за любовта,

опитах се да изпълня една невъзможна за изпълнение задача (да сведа цялото това богатство на платоновата мисъл до предел-но кратко, синтезирано изложение, т.е. в няколко странички да изложа всичко онова, за което на самия Платон са били необхо-дими значително повече страници!), в един момент се сблъсках с пълната невъзмож-ност идеите на Платон за любовта да бъдат изложени в пълнотата им, без “научно” схематизиране-абстрахиране, по този на-чин, именно дискурсивно (щото платоновите мисли бликат от толкова много поезия!), тогава, като невидял, се нахвърлих да се ровя и да търся най-великите места от сократовите (платоновите) мисли за любов-та, искаше ми се да направя нещо като тяхно “резюме”, привеждах големи цитати, ала, за жалост, се оказа, че съкращенията са абсолютно невъзможни, без да се разбие органиката на гениалната платонова мисъл, и така се помятах, като риба на сух пясък, доста време, в един момент… грохнах и почти без сили оставих книгата си съвсем недовършена!

Да, моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА – който притежава екземпляри от първите й две издания, излезли в 1997 и 1999-та година, издателството тогава беше ЛИК, превъзходно знае това – завършва с две глави за любовта, абсолютно недовър-шени, аз в последните редове на книгата си признавам, че темата е толкова велика, че съвсем не е по силите ми! Разбира се, по-неже съм инат, когато се подготвяше първо-то издание и редакторът, с оглед целите на самата книга, предложи всичко написано за любовта да отпадне, тогава аз не позволих да бъде съсечено така немилостиво отроче-то ми, и то току-що родено: преработих написаното за любовта, от Платон оставих малко, но най-важното, добавих нещичко и от себе си, а като капак на всичко написах цял един “практикум по психология”, който нарекох “практическа психология на пола, секса и любовта”, който прибавих като при-ложение към самото помагало, към самия учебник по психология – в какъвто, в един момент, се превърна книгата ми (порядъчно съкратена, разбира се). За историята ще кажа, че тази моя първа книга все още не е отпечатана във вида, в който е написана, тя търпеливо очаква часа, в който ще види бял свят в целия си обем. Но ето, сега почвам нова книга, тоя път изцяло за любовта, тъй че нищо чудно и тя да излезе преди пълното издание на моята първа книга, на която в един момент мислех да дам името ЕКЗИС-ТЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ, а пък един мой най-близък приятел, философ и психо-лог по образование, фен на моята първа книга, отдавна настоява да я издам под заглавието ФИЛОСОФСКА ПСИХОЛОГИЯ, защото тя наистина е такава, единствена по рода си у нас, пък и не само у нас. Както и да е, тази историческа справка я направих само един вид за… историята, стига това да

не звучи прекалено грандомански. Но пък нима не е съвсем естествено един фило-соф, и то в предговора на своята нова книга за любовта, да пише с любов за първата си рожба, за първата си книга?! (Да поясня: синът ми го е родила моята жена, а пък аз, както и подобава за мъже, според великата Сократова и Платонова мисъл, си изпълня-вам мъжката задача, като също… раждам, ала раждам… истини, мисли, идеи, книги! Имам вече доста деца, доста свидни рожби, нещо като цяла “детска градинка” все от мои деца, оказах се доста плодовит родител в това отношение, нещо като “многодетен мъж, автор и философ” съм, ако мога така да се изразя…)

Да, любовта е не просто духовна сила, тя е най-вече творческата сила на живота ни. Без любов и вдъхновеност няма и творчество, няма, другояче казано, раж-дане, защото, както и да го погледнем, нищо чудно Сократ и Платон да са съвсем прави и в това отношение: идеи, мисли, истини, същински духовни неща, раждат само… мъжете, тяхно е това безсмъртно и чисто духовно поколение! Да ме прощава женска-та част на човечеството – знам, че в нашите модерни времена ще ме обвинят за тия думи в “сексизъм”, сиреч, в непростим грях, знам, че ще бъда обруган за тях порядъчно, но пък го правя, защото добре знам, че истински мъдрите жени изобщо не се зася-гат от платоновите, от сократовите и от… моите приказки! – но съм длъжен, като покорен слуга на истината, какъвто трябва да е философът, да изтъкна: духовните неща са мъжка работа, а покрай тях и твор-чеството, изглежда, е мъжка орис и прокоба. Както мъжете не могат да раждат (имам предвид собствено деца, т.е. децата на жените), така и жени, разумно е да се пред-положи, не могат да вършат пълноценно истински мъжката работа, която е именно да раждат мисли, идеи, духовни неща, истини и пр., все от този чисто духовен род, неща. То и огромната част от мъжете не могат да вършат тази исконно мъжка работа, та какво остава за това жени да я вършат?! Прочее, стигнало се е дотам, че навярно някои жени се изявяват по-пълноценно на попрището на творчеството и на духа от много мъже, напъващи се безрезултатно да родят нещо истинско в тази сфера, тъй че, вярвам, с тази забележка, ще заслужа милостта на така силно уязвената женска част на чове-чеството.

Аз май се отклоних, но пък отдавна съм разбрал, че човек не бива да пише книгите си по план, да избягва капризите на въображението, да бъде досаден система-тизатор, педант и т.н.; свободата, творчес-ката свобода е непоклатимото условие за благодатност и плодовитост в духовното поприще. Затова аз от свободата си няма да се откажа никога, особено пък в една своя книга за любовта, която, по всички правила на “занаята” и дори според повелята на

8 “същината на самата работа” трябва да увенчае, както и да го погледнем, моето философско, пък дори и – защо не?! – човешко дело. Но се радвам, че все пак тази сутрин направих първите стъпки към изпълнението на толкова съкровената си и така дълго отлагана задача: да напиша философска книга за любовта. Ето, напра-вих първите си крачки към постигането на тази своя отколешна цел.

Уповавам се на милостивия Бог да ми даде сили да изпълня толкова самона-деяната си задача! Знам, че нищо истинско без Божията милост не може да бъде пос-тигнато, затова пиша, накрая, и тия думи, с които завършвам тоя толкова спонтанно родил се “предговор” на бъдещата си книга. Или ще видим къде ще се окаже подходя-щото място в окончателната книга на този току-що написан текст. Това, дето се казва, са “бели кахъри”, а истински трудното те-първа предстои, то едва сега започва…

Блажени са искащите невъзможно-то! – нали така го е казал Великият Мъд-рец?! Е, отправих своето така дръзко пре-дизвикателство, сега, оттук-нататък, яка да ми е душица – както казва мъдрият ни на-род. А отсъденото ще се случи… – да добавя и тия думи от Панчатантра. С гран-диозна, да, наистина с грандиозна тема се заех – но пък какво ми пречи да опитам? Тия, които искат, тям ще се и даде. Другото, което ме окуражава, е това, че добре знам: трябва много да се работи. В това, именно в работата, е истината. На любимата си работа човек с лекота може да отдаде всич-ко. Точно това най-много ме окуражава. Любовта цял живот беше мое най-първо занимание: та нали думата философия съдържа в себе си думата любов!

Любовта придава смисъла на всич-ко, до което се докосваме. Истински живо – истинско и живо – е само онова, което е правено, което е заченато с любов. Благос-ловена да е любовта! Спрямо нея трябва да подхождаме с подобаващо смирение. Тя всичко е способна да ни даде. Без нея нищо няма да имаме – и нищо няма да представ-ляваме. Имаме ли я в сърцето си обаче – всичко имаме! Нашият всеблаг Бог неслу-чайно е Бог на любовта, е Любов! Е, затова философските търсения на истината на любовта се свеждат до това да се опитаме да разкрием съдържащото се в собственото ни сърце, дето крием искриците Божестве-но, отредено ни в нашата богоподобност. Да погледнем в сърцата си – там, където само Бог умее да гледа, и то директно, най-пряко! – ето това се иска, ето това ни предстои да сторим поне отчасти, според човешките си сили. Призовавам да опитаме да се вглеж-даме по-внимателно и по-търпеливо в сър-цата си: и нашата философия на любовта ще се роди. Да “разнищим” скритото в сър-цата ни – там, само там ще намерим така дълбоко потребното ни! Не другаде, само там…

А как се прави всичко това: за него ще се опита да разкаже моята книга… след-вайте ме. Няма да съжалявате!

ПРОМЯНАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА С ТЕБ САМИЯ

Наистина, ако започваме промяна-та със себе си, то първата, най-решителна крачка към нея вече е направена...

DALE CARNEGIE ЗА ЩАСТИЕТО И ЗА ИСТИНСКОТО БОГАТСТВО НА ЧОВЕКА

09 февруари 2013, събота

Потвърждавам, че е така и допъл-вам: истинското богатство на човека са неговите мисли, неговите идеи; няма по-истински бедняк от оня, който е с празна душа...

ЗА ТОВА КАК ИДВА И КАК СИ ОТИВА ЗЕМНАТА СЛАВА…

февруари 9, 2013

Как замечтано Боко гледа как оли-гофрените целуват ръцете на Тошо Пра-вешки! По погледа му чета тая потайна мисъл: “Кога ли и моите ръце ще целуват един ден катилите?! Ех, кога ли?! Ех, мечти, мечти!” Да, ала ето, че катилите туриха Боко на власт и днес нему цаливат ръцете – както навремето ги цаливаха на Тошо На това аз му викам пълна народно-политическа извратеност и деградация…

На едно място във Фейсбук ми се наложи да напиша следната реплика: Дока-зателства не са нужни, предостатъчно е съмнението, че Боко е причастен към прес-тъпния свят – и той трябва да си иде неза-бавно от поста Премиер! Това е. Така е в

нормалните държави. А ний искаме “дока-зателства”. Няма такова нещо в политиката, тя не е съд. Съдът е друга история. В това число и съдът на самата история. Но единс-твено съмненията са достатъчни Боко да изгори мигновено като “политик”…

Бойко вече е бита карта. Говорим за сега, за наши дни, за февруари 2013 година. Ето сега един кратък диалог от тази заран, в който се очертава идещата спаси-телна за страната ни перспектива около и след изборите; запомнете добре какво вещае този разговор, убеден съм, че това ще се сбъдне: P. К. каза: Цялата интелигенция се е надиг-нала, и ако в зората на комунизма израз бяха песните, сега са карикатурите! Всички ПАРТИИ се страхуват от Костов и затова всички са срещу нас, въпреки че при една въртележка в следващия парламент Костов може да оглави правителство. В интервюто на Татяна Дончева имах усещането, че ще каже “Време е Костов да дойде!”. Ангел Грънчаров каза: Да, при един поре-ден голям крах, какъвто ни очаква при сгро-молясването на Боко, пак към Костов ще се обърнат не само политиците, но и самата нация; само Костов умее да вади “горещите картофи” от огъня на катастрофата, та да възправи страната отново на крака! Този изход аз виждам, натам отиват работите, предчувствието за една такава развръзка кара кукловодите да фърлят луди пари по дооплюването на Костов, щото наистина най-много ги е страх от него: Костов на власт е кошмарът на властващата сега мафия и олигархия!

ТОВА, ЧЕ ПРЕМИЕРЪТ НА БЪЛГАРИЯ Е БИЛ СЛЕДЕН ПРЕДИ 15 ГОДИНИ ЗАРАДИ „ПРЕСТЪПНАТА СИ ОРИЕНТАЦИЯ“, Е УЖАСНО ЗА ИМИДЖА НА БЪЛГАРИЯ!

Април 2001 г. Посрещане на Симеон Сакс-кобургготски на летище София. (Снимка: Георги Георгиев – Джони)

9 Из интервю на Б.Борисов, дадено тия дни: Не знам, но определението, че премиерът на България е бил следен преди 15 години заради „престъпната си ориентация“, в момента е ужасно за имиджа на България?

– Ами то за това се прави, нарочно, за да се злепоставя човек. И за това е и скалъпено по този начин навремето. Но едва ли през февруари 1997-а някой е знаел, че вие ще станете премиер? – Хайде бе! Шегувате се! Тогава сте били шеф на охранителна фирма, никой не е подозирал, че ще влезете в политиката, дори и сами-ят вие. – Разбира се, че знаех. Още тогава те виж-даха, че аз имам огромен потенциал. И тези хора, които работят с мен, видяха опера-тивни интереси. Тогава излиза, че сте политически про-дукт на службите!

– Говорите глупости!

МЕДИЙНИЯТ БУДОАР – БУДО(ПИ)АР – НА БУДА ПОД ФОРМАТА НА БЪРСАЛКИ ЗА БАНЯ

Източник на изображението

ГРЕБАТ СЛУГИТЕ, АЛА ПРОДЪНЕНАТА ОТВСЯКЪДЕ ЛОДКА ПОТЪВА ЛИ ПОТЪ-ВА...

Напразни усилия на любовта....

ИСКАМ ОСТАВКАТА НА Б.БОРИСОВ ОТ ПОСТА ГЛАВА НА БЪЛГАРСКОТО ПРА-ВИТЕЛСТВО – ПОНЕЖЕ МЕ Е СРАМ ЕДНА МУТРА ДА Е ЛИЦЕ НА ЕВРОПЕЙС-КА БЪЛГАРИЯ!!!

февруари 8, 2013

Написах нижеследующото на стра-ницата си във Фейсбук, мисля, че е крайно време да се обърне внимание на този въп-рос, ако трябва, нека да се създаде група с искане за незабавна оставка на Премиера Борисов, нещо обаче трябва да се прави – щото иначе се опозоряваме изцяло като народ, като държава, като граждани, като българи, като човеци най-сетне! Ето, като начало се почувствах длъжен да напиша поне тия думи:

Аз не знам, не съм чел всички пуб-ликации, може някъде да има нещо такова, но все пак се питам: какво още трябва да се случи в тая държава, че някой да се осмели да поиска оставката на Премиера Борисов, който със самото си стоене начело на пра-вителството вече е един позор за България, щото, ето, оказва се, цял свят вече знае, че

начело на българското правителство е един “бивш” мафиот, другояче казано, един бандит?!

Даже вчера чух как една разгоре-щена фенка на Боко в едно предаване изтърси следната нелепост: “ОК, даже да допуснем, че той е бил мафиот, че е бил бандит, той обаче нима е убивал, нима е крал, някой може ли да докаже, че е убивал или крал, защо тогава да му искаме остав-ката?!” Ето това изтърси, представяте ли си докъде сме я докарали?!

Та с оглед на това нетърпимо по-ложение, аз, като най-обикновен български гражданин, но от тия, дето им пука за Бъл-гария, си позволявам да поискам оставката на Бойко Борисов от поста глава на българ-ското правителство – понеже ме е срам точно той, точно такъв, сиреч, една мутра да е лице на европейска България!!! Срам ме е, че това лице с криминално минало представя България на срещите на прави-телствените ръководители на Европейския съюз, срам ме е като гледам как западните държавници го заобикалят, гледат да не го забележат на срещите или пък се усмихват съвсем протоколно когато той, като същинс-ки Бай Ганю, тресе и друса ръцете им, а понякога даже се фърля да ги целува, по руския обичай, който е усвоил като е гледал как тартора му Т.Живков и Л.Брежнев се целуваха право в устата едно време!

Та това е: искам оставката на Боко, толкоз! Рекох това, за да ми олекне на сър-цето, иначе пък ме е много срам, че никой, въпреки фрапантните случаи (Мишо Бирата, фактите, посочени още от списание “Конгр. куотърли”, агент “Буда”, какво ли не още?!), все още не му е поискал оставката, както подобава за нормалните държави, както правят хората в нормалните държави!

МАФИОТЪТ БОКО ОБВИНИ… МАФИЯТА, ЧЕ ГО БИЛА НАТОПИЛА, ЧЕ Е МАФИОТ!

февруари 8, 2013

Да, наистина, не друг, а самият прочут мафиот Боко обвини… мафията, че го била натопила, че е мафиот! Той, разби-ра се, не бил никакъв мафиот, а само изг-леждал на такъв, но ето, проклетите мафио-ти, с които е дружил цял живот, били проя-вили свинщината да го нарекат “мафиот”,

10 милият! Мафията, забележете, била нато-пила тоя светец и го обвинила в мафиотщи-на, представяте ли си каква наглост появили тия пусти мафиоти?! Той, Боко, не ги знае изобщо какви са тия мафиоти, а те да зе-мат, та да омърсят така грозно нашето невинно ангелче!!!

Много гротесково-тъпо и убийстве-но смехотворно прозвуча това баш в него-вите уста, направо се получава превъзходен логически парадокс, вариация на прочутия парадокс за лъжеца; тук ще прозвучи така: “Един мафиот казва: мафията ме натопи, че съм мафиот, какъв съм в такъв случай – и аз не знам вече що съм?!” (Класическата форма на парадокса е: “Един лъжльо казва: аз лъжа!”, “Един критянин – те, критяните, се били прочули в древността с лъжливостта си! – казва: аз лъжа!”). Боковото обаче е връх на наглостта и дебилщина, предназна-чена да предизвика възхита главно у хептен дебилизираната част от нацията, от приро-допопулацията ни…

Не знам защо, но в тази връзка се сещам за един виц. Някакъв бракониер, видно, трябва да е бил доста як той крад-льо, бил хванат от горския как мъкне на рамото си убит глиган; и тогава браконие-рът, няма как, благоволил да се произнесе ето как; изобразил изненада на лицето си и рекъл: “Я, какво прави пък тоя глиган на рамото ми?! Егати, наистина, що дири туй прасе на рамото ми, ето това не мога да разбера?! Откъде се взе тоя проклет глиган, че кацнал на рамото ми, а аз да не го забе-лежа до тоя момент?!”. Нещо такова казал. Така и Боко: “Я, проклетата мафия взе, че ме нарече мафиот, натопи ме, че съм бил мафиот, а аз даже не знам що е това мафи-от, може ли някой да ми обясни що означа-ва да си мафиот?!”

ЕДНА МИСЪЛ НА ШОПЕНХАУЕР ЗА ПРЕ-ВЪЗХОДСТВОТО НА ПРИРОДНО НАДА-РЕНИЯ УМ СПРЯМО ОБРАЗОВАНОСТТА

Заслугата за припомнянето на тази мисъл на Шопенхауер е на г-н Александър Димитров... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, всяко образование не е нищо друго освен "шли-фоване" на това, което ни е по природа дадено, което ни е дадено от Бога. Което и показва, че е безкрайно важно какво именно е онова, което подлежи на шлифовка; важен

е "материалът"; в някои случаи се налага да бъде шлифован, да речем, диамант, в други случаи, примерно – слюда или просто ка-мък, или каквото друго там се сетите. "От всяко дърво свирка не става" – го е казал мъдрият ни народ. Образоваността не може да замести, да възмезди природните спо-собности или надареността на душата. Решаващ, оказва се, е субективният, човеш-кият фактор. Което и показва колко вредно е типовото образование, което не зачита индивидуалните различия, а се мъчи да приравни обучаваните, да унифицира спо-собностите им на базата на някаква усред-нена, посредствена норма. По този начин такова масово образование варварски още-тява тъкмо най-кадърните, докато в същото време несправедливо възвисява и подхран-ва самочувствието на некадърниците, поне-же ги приравнява именно с най-способните. Като се каже, в наши условия, "еди кой си е висшист", никой не се интересува каква личност стои зад такава една квалифика-ция...

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА РАЗЛИЧНА “ТЕЖЕСТ” НА ГЛАСА НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ СПОРЕД ОБРАЗОВА-ТЕЛНИЯ ИМ ЦЕНЗ

февруари 7, 2013

ПРЕДЛОЖЕНИЕ КЪМ ИЗБИРАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Имайки предвид 40% неграмотност на българския народ можем да направим следния извод:

Съдбата на всички нас се опреде-ля от тази група неграмотни хора, които са лесно манипулирани и подкупни. Образова-ните, интелигентни и умни българи виждат безсмислицата и не ходят да гласуват. Мнозинството хора не уважават и не спаз-ват законите – защото те са създадени от депутати, избрани с гласа само на 25% до 35% гласоподаватели. Оттук и неуважение към институциите – тъй като те работят по тези закони. От своя страна, този избирате-лен закон дава на новозабогателите (знаем как) парвенюта и не до там умни и образо-вани вече 24 години да ни управляват.

Българката не ражда, младите хора напускат страната – за да не се върнат повече никога в България. Жените и мъжете от средното поколение отидоха и отиват да слугуват в различни краища на света – за да изхранват невръстните си деца и стари родители. Това доведе до опростачване на нацията. Все още има възможност за спасе-ние като променим Избирателния кодекс. Моето предложение е следното, макар да съзнавам, че няма кой да го подкрепи и внесе за обсъждане. Технически е лесно изпълнимо и то е:

Бюлетината на хората с различно образование да има и различна степен на глас или “тежест”: Необразован – 1 глас Основно образование – 2 гласа Средно образование – 3 гласа Висше образование – 4 гласа Докторанти, доценти и професори – 5 гласа

Това ще намали купуването на гласове (няма да има интерес от купуване) и ще направи изборите по-качествени. В Европа, където демокрацията е установена много отдавна, нещата стоят по съвсем различен начин.

Не ме обвинявайте в елитаризъм, защото е абсурдно да се изисква поне ос-новно образование за свидетелство за управление на МПС, а за избор на управля-ващи, а от тук и за просперитета на нацията да няма никакви критерии.

Написа: Паула Лайт

ЛЪЖЕ-ДОСТОЕН РУСЕНЕЦ СЕ ПРЕДСТА-ВЯ ЗА ПРЯК ПОТОМЪК НА... ХРИСТО БОТЕВ!

07 февруари 2013, четвъртък

ХРИСТО БОТЕВ НЕ ОСТАВЯ КРЪВНИ РОДНИНИ, НО ТЕЗИ НА ВЕНЕТА БОТЕВА СЕ НАРОИХА С ОЩЕ ЕДИН Кощунство с името на жената до и в жи-вота на гения на българската литерату-ра

Прочетох с повишено внимание статията на Пенчо Чернаев "Христо Ботев няма кръвни роднини", поместена в тазго-дишния брой трети на в. "Ретро", по повод излязлата наскоро книга на Станислав Велчев, носеща приблизително същото заглавие като тази на статията. Книга, чиято цел според автора й е "да даде отпор на самообявилия се за негов потомък Боян Боянов Брънчев-Ботийов, спекулирайки с името и рода на великия поет и революцио-нер. "Както и да даде отговор на въпроса: какви са мотивите на самия фамилно ново-

11 покръстил се "кръвен" потомък на великия българин?" Отговорът остава отворен!

И ако Боян Боянов Брънчев-

Ботийов има някакво основание, почиващо на семейно-родова принадлежност към родословието на Ботевия род, защото е правнук на брата на поета, ген. Кирил Бо-тев, макар и по линия на осиновяване, то как би се приела и най-вече интерпретирала следната семейна родова принадлежност: "По майчина линия съм правнук на Венета Ботева. Майка ми е нейна внучка и е кръс-тена на нейно име". Горните думи не са художествена измислица, а са взети от интервюто на русенската журналистка Ася Пейчева, "Достойният българин за 2008-а е правнук на Венета Ботева", публикувана в местния вестник "Утро", рубриката "Общес-тво", в броя му от 22.01.2009 год. Препубли-кувана и в електронната медия "RusseInfo", същия ден в 16,54 часа. Да, ама не! - както обича да се изразява доайенът на българс-ката журналистика Петко Бочаров, защото фактите и историческите свидетелства говорят друго. Защото едва ли има истински български родолюбец, който да не помни и да не носи като завет редовете от писмото на Христо Ботев до семейството му:

Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаех, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да не оставят, и тие трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-чести на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе. Затова гледай Иванка и помни любящият те Христа.

17 майя 1876 г., "Радецки"

Венета Ботева, жената до поета революционер и негова спътница в живота е майка на две деца: на сина си от първия брак Димитър Рашев и на дъщеря си Иван-ка, родена месец преди великият й баща да поеме към "Радецки", Козлодуй, Врачанския Балкан и Безсмъртието.

Иванка Ботева, възпитаничка по социологически науки на Женевския уни-верситет, умира млада, едва навършила тридесет години и не оставя потомство.

Доведеният й брат, Димитър Ра-шев, също женевски възпитаник и дългого-дишен учител по френски език в Първа Мъжка Гимназия в София, оставя потомст-во, сред което е и дъщеря му Венета, роде-на през месец декември 1903 год. (не уточ-нявам датата, за да не объркам старостил-ните и новостилни летоброения, б.а.), която през 1976 год., по повод стогодишнината на Ботевата чета издава книгата със спомени, Венета Рашева-Божинова, "Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото се-мейство", Изд. на Отечествения Фронт, София, 1976 год.

От приведените по-горе факти и исторически свидетелства става ясно, че г-н Галин Ганчев, директорът на СОУ "Васил Левски"- гр. Русе, роден на 17.12.1954 год. в гр. Трявна и живеещ в Русе от 1977-а, няма никаква родствена, а камо ли кръвна връзка с рода Ботеви. Каква ти генеалогия тука?

И все пак, както Пенчо Чернаев пи-та, така и аз се питам: "Защо "достойният" българин за 2008-а год., вечно възползващ се от служебното си положение и самоно-миниращ се чрез служителите си от повере-ното му общинско учреждение, вечният кандидат депутат (от 1990 до днес, без никакъв пропуск) и сменящ партийната си и коалиционна принадлежност като носни кърпички, за различни призове и обществе-ни постове, се опитва да се покаже в пуб-личното пространство като пряк потомък на Христо Ботев? Мисля, че така зададения въпрос го превърнах в риторичен!

И все пак си задавам въпроса: кое общество може да приема и въздига на пиедестал подобни самопровъзгласили се потомци?

Питам се, питам се! Питам Ви! Атанас ГАНЧЕВ, Русе

В СЯНКАТА НА ГЕНИЯ, НО СЪС СИЛАТА И МОЩТА НА ТАЛАНТА (Ценов Цветан, "Братята и сестрите на Христо Ботев" (очерци), ДФ "Полиграф", Перник, 1991 год.)

Ботев е само геният на българска-та поезия (а и нация), но освен Христо, фамилията Ботев в пълна гражданска мяра осъществяват и по-малките му трима оста-

нали живи братя (от общо седем братя и две сестри): Стефан, Кирил и Боян. И три-мата със свое място и неповторим личнос-тен облик в обществения ни живот и преди, и след Освобождението.

Стефан Ботев – третият по въз-

раст от братята, след ранната смърт на бащата даскал Ботьо Петков и преждевре-менната кончина на по-големия от него Петко Ботев, поема на 15 годишна възраст грижата за семейството, намира сили да учи в Табор (Чехия), да се отдаде на трудния, но благороден път на учителството, където подобно на великия си брат произнася пламенна и разобличителна реч в деня на братята Св.Св. Кирил и Методий през 1874 година, след което заминава за Румъния. Помага на брат си в редактирането на в. "Знаме", превежда и отпечатва повестта "Кърджалии" на Михаил Чайковски, връща се в България да даде своя скромен принос в подготовката на Старозагорското въста-ние.

Здравословното състояние не му позволява да премине Дунава с двамата си братя Христо и Кирил, но остава най-солидната опора за семейството, поемайки грижата за него след гибелта на Христо и заточението на Кирил.

Генерал Кирил Ботев – също учи-

тел, дарен с поетически дар, дясна ръка при сформирането на четата и преминаването на Дунава през май 1876 год., един от стро-ителите на българската войска след Осво-бождението.

Боян Ботев – най-младият брат,

загива едва двадесетгодишен в боевете при Сливница на 7.11.1885 год., за да се сбъд-нат пророческите думи на гения: "Като бра-та си да станат – силно да любят и мразят".

За живота и съдбата на децата на Ботьо и Иванка Петкови разказва книгата на Цветан Ценов, "Братята и сестрите на Хрис-то Ботев". Тя запълва доста празнини в ботевознанието, доуточнява и коригира спорни и неизяснени моменти от живота на най-близките на войводата. Връща ни сила-та на българската начало, вярата и едине-нието на българското семейство.

А русенските читатели ще бъдат изпълнени с гордост защото и Стефан, и Кирил, и Боян са свързани с Русе. Първите двама посредством Петрана и Никола ОБ-РЕТЕНОВИ, а Боян, посредством Захарий Стоянов и записал навеки името си в безс-мъртните поменици на Пети пехотен Дунав-ски полк. Част от документалната основа на настоящата книга е и от архива на Истори-чески музей – Русе. В. "Утро", Русе, бр.11/18.01.1992 год., стр.4. Автор: Атанас Ганчев

12 ОПИТ ЗА РАВНОСМЕТКА, ИЛИ ТРЯБВА ЛИ ДА Е ПОЛИТИЧЕСКИ АНГАЖИРАН ЕДИН ФИЛОСОФ?

07 февруари 2013, четвъртък

Впуснах се няколко дни в разни полемични и политически битки по блогове, форуми, във Фейсбук, знаете сега какво е положението: историите около делото "Бу-да", това, че за сетен път се доказва, че начело на държавата ни стои един "бивш" мафиот - "бивш", "бивш", ама "бивш" мафи-отът може да е толкова, колкото колкото може да е "бивш" и един негър, да речем! – това как рефлектират тия скандални исто-рии по света, абе яката се излагаме като държава, пък и като народ, щото търпим тия неща, щото ги понасяме, та значи, улисан около тия всичките неща, си зарязах основ-ната работа, а именно, да пиша сериозни текстове, текстове по най-сериозните теми, да си довършвам изследванията, които съм започнал, книгите, които съм се захванал да пиша и т.н. И, не крия, много ми е кахърно, щото имам чувството, че си губя времето за някакви дреболии; от друга страна пък, как да го кажа, съзнанието ми на ангажиран гражданин ме тика да не стоя безразличен, ами да участвам, да се меся, понеже ако аз, пък и такива като мен, т.е. така наречените "интелектуалци", се оттеглим в "сияйните пространства на чистия дух" или в своите "кули от слонова кост", то какво ще излезе, че съдбата на България ни е съвсем без-различна, нали така ще излезе?! На кого тогава ще оставим Българията ако ний се оттеглим – даваме ли си сметка за това?!

Ето това противоречие често ме раздира и, признавам си, на моменти се чувствам безсилен да направя решителния избор на едното пред другото. Щото аз и с политика не се занимавам както следва, така и с основната си работа не се занима-

вам както трябва, защото доста време хабя за политически анализи, полемики, дискусии и пр. Много приятели, които ме познават отдавна, ми казват: спри с това раздвоение, щото много губиш от него, или се посвети само на сериозните си философски занима-ния, където можеш да постигнеш много, или пък, ако искаш, захвани се за политиката, ама истински, изцяло се отдай на политика-та, стани политик, ето, време е такива като теб да се включат в българската политика, щото виждаш каква гмеж е там, пълни нека-дърници са се наврели, а са ни съдбовно необходими личности от по-голям духовен формат, та в един момент картината в бъл-гарската политика да почне да се променя към добро. Ето така ми говорят мои най-близки приятели, такива съвети ми дават, признавам си, и то не от вчера, щото аз от много години, още от времето преди 1989-та, се чувствам жертва на това раздвоение, за всичките тия години никога не съм се отдал изцяло само на едното, било само на политиката, било само на философията, а нали знаете какво казва народът по този повод: "от два стола – на земята ще седиш", т.е. в смисъл, че не може да се седи еднов-ременно на два стола, че ако се опитваш, има опасност да паднеш на земята.

Даже в периоди (кратки), в които съм се отдавал уж само на политиката - така беше, примерно, през лятото и есента на 1991 година, когато моя милост беше временен кмет на родния ми град Долна баня – аз пак не можах да се откъсна изцяло от философските си занимания, в кметското бюро си държах разни философски томчета, които четях в свободното си време, а също така и една дебела тетрадка, в която се опитвах да си пиша своите философски анализи, е, докато бях кмет (предложен от СДС),за тия няколко месеца аз се преиз-пълних с такава жажда и носталгия по фи-лософията, че есента, когато дойдоха избо-рите (и за Парламент, и за кмет), моя ми-лост решително отказа да се кандидатира за каквото и да било, стоях на поста си докато се проведоха изборите, и след това, с чувство за добре изпълнен граждански дълг, се върнах в Пловдивския университет, където тогава бях асистент по философия, с намерение този път всецяло да се отдам на чистата философия. Е, отдадох се, ала след два месеца "Партията" ме уволни от ПУ, изритаха ме, щото вече се бях разкрил, че не съм от "наш`те", както и да е. Но след това мое уволнение аз за дълго време се откъснах от политиката (е, пак съм писал политически статии, които излизаха в годи-ните по вестниците, пак съм ходил чат-пат в кварталния клуб на СДС, участвал съм в изборни комисии, но само това), а пък ос-новното си внимание отдадох на писането на моите книги – и тогава именно преживях един най-плодотворен етап от своето раз-витие като философ, като автор (става дума за периода 1992-1999-та). В 1999-та година,

на втората година от управлението на СДС, моя милост се активизира в политика-та, захванах се да водя борба срещу някои местни величия, които се бяха самозабра-вили, почнах най-системно да ги критикувам и изобличавам, затова бях обявен за "враг на "организационното единство на партия-та" и бях изключен от СДС; така завърши и краткия период, в който моя милост беше партиен член (две-три годинки), а преди това съм бил член на т.н. Клуб "Демокра-ция", който обаче не беше партия, а асоци-иран член на коалицията СДС. Такива ми ти работи.

Един приятел вчера ме срещна, седнахме в кафене да пием по един чай, и се разговорихме; отдавна не се бяхме сре-щали, а се познаваме отдавна. Та стана дума за тия мои грижи, пък и негови грижи, щото той също се занимава с наука, а и също така не е безразличен спрямо това което се случва в държавата ни. Та той, примерно, ми каза, че е мой дълг да се включа истински в политиката, да се пожер-твам за нея, да ида да се запиша в съответ-ната партия, да стана нещо като "професи-онален политик", щото страната била имала нужда от такива като мен. "Зарежи филосо-фията – ми каза той – тя може да почака, а сега приоритет трябва на такива като нас да стане България, горката, щото видя ли ний, интелектуалците, като се правим на инте-ресни (видите ли, не щем да си мърсим нежните ръчички с тая "мръсна работа", именно политиката!), докъде я докарахме: дадохме страната в ръцете на простаците, на мутрите, на бандитите, видя ли сега докъде я докарахме?!" – ето такива думи ми каза този човек, който бил имал намерение да се захване с вече сериозно политика и затова покани и мен. А аз се чудех какво да му отвърна, защото добре зная, направя ли такъв избор, още в първата вечер ще изпи-там най-остра сърдечна болка по моята голяма и истинска любов, именно филосо-фията, ще се почувствам така, че сякаш съм зарязал най-свидното, сякаш съм си изоста-вил родния дом, нещо такова ще почувст-вам, и ще се се окаже, че ще се възприема като крайно нещастен! Като капак на всичко не съм добре и със здравето, и като сложа всичко на кантара, нещата май се накланят натам: да се отдам на тихи и спокойни за-нимания с философия в годините (или дните, или дори часовете, знае ли човек колко му остава да живее?), които милости-вият Бог ми е отредил още да поживея още на тази земя, да направя още нещо във философията, за което ми стигнат силите, пък политиката да я оставя за другите, за по-младите, за по-силните. Щото аз, като капак на всичко, съм доста чувствителен човек, много се увличам, силно преживявам нещата, възмущавам се, реагирам остро, не мога да търпя спокойно гаврите, абе, нак-ратко казано, май съвсем не ставам за

13 политик, дето се иска и по-дебела, по-здрава кожа, каквато нямам.

Та си поговорихме в тоя дух с моя приятел, той обаче е по-млад, нека да се занимава с политика, аз пък, живот и здраве да е, ще се посветя на философията. Е, вярно, в политиката ще се меся, ама само малко, примерно, в блога, защото поне това мога: да помагам да се разпространява, предимно сред по-младите, едно ново, по-модерно, съзнание, базирано на ценностите на свободата, истината, доброто, предпри-емчивостта, традицията, т.е. ценностите на консервативната дясна философия на жи-вота и на политиката, към която, знайно е, съм дълбоко, с цялата си душа и сърце, причастен, на която съм отдаден и то не от вчера. До този извод стигам, той, както виждате, пак е половинчат, но приоритет за мен, така или иначе, ще си остане филосо-фията, а пък политиката ще ми бъде нещо като "хоби", ще се занимавам с нея от пози-цията на свободен и непартиен интелектуа-лец и гражданин. Прочее, нещо такова е бил и навремето Сократ, той също е бягал от публичните политически длъжности както дяволът бяга от тамяна, даже има история, че когато по жребий му се паднало да из-пълнява еди-каква си длъжност, и то само за един ден (!), да, тогава е имало и такива краткотрайни политически длъжности, Сок-рат в този ден се скрил, изобщо не се поя-вил, никой не могъл да го види, нищичко и не направил, а пък после хората говорили, че в този именно ден управлението било най-добро, понеже, така да се рече, държа-вата била оставена на "автопилот".

То в цялата тази история има и го-лям смисъл: щото некадърните политици, от рода на тия, които ние си избираме, наисти-на е по-добре нищо да не правят, отколкото нещо да правят, щото каквото и да напра-вят, то все ще е лошо, все ще е вредно за страната; примерно, това бедствие, дето сега ни е връхлетяло, именно Боко Борисов, ако може по някакъв магически начин да онемее, примерно, или да окуцее, да не може да ходи, да работи, да говори и пр., то тогава работите в държавата ще потръгнат значително по-добре, щото той, както знаем от доста време, каквото и да каже, каквото и да направи, все ще бъде тъпо, все ще бъде вредно; затова и по-добре да мълчи и нищо да не прави; но откъде ти толкова голям ум и мъдрост точно пък у такъв?! Прочее, из-точните философи, по които Боко май си пада (нали уж е нещо като каратист?!), проповядват тая стратегия: да оставим работите да следват своя естествен ход, да не се месим, щото като се месим, ний пре-димно разваляме, а оставени на "самотек", от само себе си, следвайки свой естествен ход, нещата ще се развиват значително по-добре; то тази идея стои в основата и на така наречения "лесеферизъм" или т.н. "лесеферианство" (теорията на политичес-кото "нищонеправене"!), и в нея, разбира се,

има голяма мъдрост, въпреки че е вярна и другата истина: трябва все пак нещо да се прави, трябва държавата да бъде поставена в умели ръце, на автопилот доникъде няма да стегнем, пък и всеки да управлява не може, има си хора за всичко. Цялата работа е да разпознаем кои са тия хора, на които следва да гласуваме доверие. Ето, идат избори, пълно е с отчаяни и деморализира-ни (в политическо отношение) хора, пълно е с объркани хора, ня тия хора трябва да се помогне, щото, в крайна сметка, те решават всичко, което, както и да го погледнем, е един от най-коварните парадокси на демок-рацията.

Понеже и тия неща, от сферата на т.н. "философия на политиката", са ми при-сърце, аз обикновено правя така, че съеди-нявам нещата в едно, и философските си занимания (писането на книги, издаването на списание ИДЕИ), и гражданското си "хоби" (блогът, вестник ГРАЖДАНИНЪ), и преподаването на философия, т.е. всекид-невното ми общуване с младите в часовете по философия и по гражданско образова-ние, ги разглеждам като едно неделимо цяло. Такъв един подход си има и своите рискове, но си има и добрите страни. Ето, примерно, в моите борби за реформиране на неадекватната спрямо потребностите, на остарялата, на тоталитарната администра-тивна образователна система тия моменти (осмисляне, писане на статии и на книги за тежките проблеми в образованието, конк-ретни действия, изследвания, инициативи в самата практика, в самия непосредствен живот, в преподаването, писане на апели до институциите, отразяването на всичко това в моята нова философия и стратегия на образованието и пр.) се сливат в едно цяло, което и допринася за постигането на жаду-ваната пълнота и изчерпателност. А пък иначе погледнато, като философ, съм длъ-жен да си изпълнявам задачата: да помагам на младите да се осъзнаят не само като пълноценни личности, ами и като истински, като добри, като ангажирани, като милеещи за България граждани, щото, както и да го погледнем, бъдещето на страната ни е тъкмо в техните ръце. И, с каквото мога, аз им помагам в тази посока, разбира се, пое-майки съответните рискове, щото системата е устроена така, че "примерният учител" по гражданско образование е не този като мен (аз съм именно "вредителят"!), а оня, който прави всичко възможно за да отчужди мла-дите от политиката, от гражданското съзна-ние - като принуждава учениците си да "зубрят" някакви баналности от "официал-ните учебници", които са толкова некадърно написани, че повече от това едва ли е въз-можно. Прочее, в последните години имам една такава традиция: всеки нов министър на образованието и на науката да го посре-щам като му пиша едно "Отворено писмо", е, сега тия дни трябва, за да не изневеря на традицията, да напиша ново писмо и на

новия министър, академика, как се каз-ваше, щото все още не му помня името?! И нему ще напиша писъмце, и него ще го почета. Апропо, Фандъкова, като стана министър, й написах писмо, тя единствена ми отговори, и то доста любезно, докато моят състудент Игнатов изобщо не ми отго-вори, което и не ме учудва, щото го позна-вам доста добре колко струва като личност, пък и като "учен", тъй да се рече...

Тия дни пак ми се завъртя в глава-та идеята да взема най-после да се зачисля още веднъж за докторант и макар и на по-четна възраст (сега съм 53 годишен) да опитам да защитя дисертация и да стана най-сетне "доктор". Това за мен е интересен казус. От една страна не ща да бъда приз-наван от системата, щото в някакъв смисъл едно такова признание може да се окаже, че е моя капитулация; съзнанието ми за дос-тойнство изисква да не се прекланям пред такова едно формално признание от систе-мата и от т.н. "научна общност", според която само оня, който има титла (и, респек-тивно, "пагон"!), може да бъде смятан за "учен", иначе е обречен да си бъде "самоз-ванец" - или "аутсайдер". Аз, прочее, съвсем не се страхувам да бъда смятан за аутсай-дер от една такава система, която е устрое-на така, че в нея тъкмо най-некадърното да успява най-лесно, а пък кадърното, за да успее, да трябва да направи толкова мо-рални компромиси, че в крайна сметка, ако има съвест, да презре самото себе си. Та ето, този казус пак излиза пред мен. От една страна, едно признание от системата (при-мерно, "одокторяването" ми!), ще бъде нещо като морална победа от моя страна над нея, пък също така ще бъде и нещо като реванш, дори гавра от моя страна спрямо абсурдната система; но се питам какъв е смисълът да търся такова социално призна-ние, след като аз отдавна съм заложил на съвсем други неща. Ще помисля още, засе-га този проблем не стои остро пред мен, аз нямам и не мога да имам някаква такава амбиция да ставам "доктор", щото ако бях имал, отдавна и да го бях направил, отдав-на и да го бях постигнал. Вече и не ща ни-кому нищо да доказвам, камо ли пък да търся признанието както на прогнилата образователна система, така и на прогнила-та "научна система". Аз вървях в живота си по съвсем други пътища и друг род призна-ние ме очаква – да заявя и това, та да под-разня някои хора, които така мило се връз-ват на приказките ми...

Ами това е. В общи линии. Май ще си остана до край на живота си все същия. Трудно може да се промени човек на моите години. Едва ли е възможно съвсем свобод-но да избираме не друго, а тъкмо... себе си! Ако беше възможно, щеше да е крайно странно. Пък и абсурдно. Ето, това е чуде-сен философски проблем. Човек си остава в общи линии все същия – от раждането до смъртта. Има нещо трайно, "константно",

14 което никак не може да се измени, щото измени ли се, това вече няма да е същият човек. Е, много неща могат да се менят, човек не само може, но е длъжен да се променя, да се усъвършенства, да се раз-вива. Но това, което е податливо за разви-тие, е от друга сфера. А същината си човек не може да мени, тя, изглежда, е заложена от Твореца.

Да направи човек кардинален и то изцяло свободен избор на самия себе си, както проповядват екзистенциалистите-атеисти (Сартр, Камю), едва ли е възможно, тук такъв релативизъм е доста съмнителен. Има нещо заложено от Оня, който ни е дал живота (жизнената сила, духът, оживотво-ряващ съществуването ни) - и нищо не може да измени тази константа. Себе си не можем да избираме, но според това, което ни е отредено, имаме възможността да разкрием целия си потенциал. И то в мак-симална степен, т.е. да се изявим като пълноценни личности. Е, еднакви няма как да бъдем, ще има ощетени, ще има и обла-годетелствани от "съдбата" щастливци, но решаващият фактор е този: какво сам си направил от себе си! Какво си постигнал. Това е. Просто е.

И то честно какво си постигнал, то-ва е важното. С труд, а не с тарикатлъци - както у нас обикновено се мисли. Ний иска-ме да надхитрим всичко, дори съдбата си, дори себе си – е, не стават така тия работи. В общи линии сами себе си прецакваме – и се ощетяваме сами, пък и взаимно, един друг. И затова, заради тия неверни предста-ви за живота, които са така разпространени в нашата народна природопопулация, сме довели нещата до такъв един в общи линии жалък живот – не само сме най-бедни, ами сме и най-унизени. И сме стигнали дотам сами да не съзнаваме униженията си, което вече пък е прекалено. И е непростимо. Е непростим лукс и разкош, да, така е, драги ми самонадеяни и високомерни дриплювци, мои любезни сънародници...

АБЕ ВАШ`ТА МАМА ДЕБА АНГЛИЙСКА, КВО НИ СЕ ПРА`ИТЕ НА ОТВОРКОВ-ЦИ БЕ?!

февруари 6, 2013

Много ми хареса новият текст в сайта на Иво Беров – виж Отворено пис-мо до българите по повод дрязгите им с Англия – и затова бързам да споделя въз-хищението си с вас, читателите на моя блог, а също така и на книжното издание на бло-га, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето откъс от този превъзходен текст:

… Уважаеми българи, вместо да негодуваме срещу англичаните, които гонят българите (българите, представете си!) от Англия, под предлог, че са построили своя-та демокрация, общество и цивилизация за

самите тях си, а не за нас, може би е по-добре и ние да съградим своя собствена си държава, общество и цивилизация за сами-те нас си? Но да ги съградим така, че да ни харесват, да се чувстваме добре и удобно с тях и да бъдем успешни чрез тях. Да ни е толкова добре в нашето си царство, че други разни народи, които не са успели да си построят хубави държави, да се натискат да идват при нас, а пък ние да ги гоним, ако им намерим нещо кусур.

Уважаеми българи, англичаните, като един задръстен и не съвсем развит народ нас са построили своята демокрация, държава, общество и култура за едно при-мерно осем-девет или десет века. Ние, като много по-окумуш, по-отворени и по-оправни от тях можем да свършим тая работа за едно петдесетина години само. А при съв-ременните технологии за по-малко даже.

Откъде да започнем ли? Може би първо трябва се откажем от първичните-простоватите си представи, присъщи за недоразвитите племена, че някой як вожд ще въведе ред, ще въздаде справедливост, ще измъкне страната ни от блатото и ще я поведе напред? Още повече, ако този иначе наистина як вожд е необразован и първич-но-простоват като представител на недо-развитите племена.

Можем също да се опитаме да бъ-дем поне толкова възпитани, образовани, учтиви, приветливи и чистоплътни, колкото Андрей Матрака се мисли за умен, колкото агент Димитър се мисли за почтен и колкото Венета Райкова се мисли за красива и обая-телна, например.

Можем да отхвърлим далаверите, мошеничествата и кьоравото като общест-вени и лични ценности, можем да отхвър-лим простащината като образец на управ-ление, образец на поведение и условие за

успех, може да решим да печелим чрез знания и почтен труд, може да…

Ама всъщност май много работи ни се натрупаха? А и много време ще ни отне-мат всичките тия работи. Едно двайсетина, ако не и петдесетина години най-малко. По-добре да не си даваме толкова зор. Не си заслужава просто.

По-лесно е да направим друго. Нещо, което съвсем малко време ще ни отнеме. Месец най-много.

Да натирим тия десетина или сто-тина английски пенсионери, всъщност един-ствените май добронамерено настроени към нас англичани, да ги натирим обратно в Англия като отмъщение за накърненото ни достойнство и доказателство за национал-ното ни величие.

Да поръчаме на Божидар Димит-ров да разказва по телевизорите колко сме по-велики от англичаните и как докато ние сме заравяли тракийски съкровища в земя-та, те са се катерили по дърветата.

Да поръчаме на разните водещи по сутрешните блокове, или въобще на разни-те водещи по телевизорите, на разните там черни и руси патки (или бяха златки?) да защитават българщината от попълзновени-ята на англичанщината, а също поръчаме на външния министър да не се прави да тапа ами да му удари на англичаните една нота, или каквото там му се викаше, а пък ние съвкупно да окнем:

„Абе ваш`та мама деба английска, кво се пра`ите на отворковци бе, наш`та държава е три, четири, ако не и пет века по-стара от ваш`та мама, тоест държава, а пък наш`та култура е два, три, ако не и четири пъти по-културна, от английската, бе ваш`та култура, тоест мама такава!?”.

С уважение: Иво Беров

НАШИЯТ РОДЕН БОКО БУДА, С БУХАЛКА – ЗА ДА ЧУПИ ЧЕРЕПИ НА БУДА-ЛИТЕ!

Източник на изображението И с ножица – за да им реже ушите :-)

15 СБЛЪСЪКЪТ МИ С ЕДИН ЩАТЕН ГЕР-БОВАШКИ ИНТЕРНЕТЕН АГИТАТОР, ТИПИЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МИЛИЦИ-ОНЕРО-СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО, ПАР-ДОН, “МИСЛЕНЕ”

февруари 6, 2013

Този агитатор се нарича Georgi Stankov и е представител на типичния ми-лиционеро-социалистически стил на “мис-лене”, с извинение казано, щото такива да се оригват звучно могат, ала да мислят, това съвсем не им се удава! Та ето какво си казахме снощи и тая заран, на мен ми е интересен този милиционеро-социалисти-чески манталитет, който въпросният агита-тор-пропагандист без капчица смущение демонстрира; излишно е да казвам, че този недоучил пропагандист на ГЕРБ пише “обикновено” ето как: “обикновенно”, по което се познава претендиращия да е инте-лигентен милиционер: Georgi Stankov каза: Политическите прес-тъпници са скрити в три землянки – на По-зитано, в Драгалевци и в Сараите. Тъй като въздухът им свършва, те се опитват с атен-тати да пробият кордона и да превземат ПАК мандрата. Но мисията е невъзвожна. Остават в историческото небитие като ар-хеологически динозаври. Ангел Грънчаров каза: Платеният гербо-вашки интернетен агитатор Г.Станков про-дължава да бълва милиционерските си пропагандни клишета! Барем смятате ли, драги ми сержант Станков, че някой Ви се връзва на изцепките в стил Боко Мутрата?! Смятате ли, че има чак толкова малоумни българи, които да се вържат на приказките Ви?! Вий, милиционерите, явно имате доста ниско мнение за народа, ако си мислите, че някой Ви се връзва. А най-симпатични сте с това как тъпанарски се преструвате, че уж сте някакви “опоненти” на комунистите докато на всички е ясно, че играете в един отбор, подавате си услужливо топката, мислейки си, че народът ни се състои от малоумници, които ви вярват! Georgi Stankov каза: Драги ми Ангелчо, преди години Партията майка те изпратила на учение във Великият Съветски Съюз. Както обикновенно тя е заложила на огра-

ничени умствено хора с цел по-лесното им превръщане в еничари. За по-голяма леги-тимност сред обществото тя често ги прави професори (но кухи), философи (но дърве-ни), политици (но крадци), журналя (мани-пулатори) и т.н. Всички такива като теб обаче са доказателство за народната мъд-рост – от всяко ДЪРВО, свирка не става! Само пищялка!! Ангел Грънчаров каза: Милиционерска духовитост! Смях! Вий, милиционери-те и мутрите, сте много “ентелектуално издигнати”, нема що! Изтънчени сте даже! Погледни кумира ви Боко! Пращи от духовност, горкият! Доживяхме, мили хора, такова чудо: милиционери да ни учат на разум и на мъдрост! Georgi Stankov каза: За да те учи някой на нещо,драги ми Фредолинчо, трябва да има база, почва на която евентуално да покълне семето. Но във вакуум нищо не се ражда… Нормално е глупакът да се мисли за много умен, той за това е и глупак. Той никога не може да се погледне отстрани, защото блиндираната каска му пречи. Остава му само истерично да се хили. Ангел Грънчаров каза: Таваришч милици-онер, моя милост е просветен и културен деец с 30 години стаж; Ваша милост е прос-то един милиционер. Тъй че да ми говорите на мен в тоя стил наистина е крайно сме-хотворно! Знам, че ненавиждате генетичес-ки интелигентните хора, няма как, обречени сте да е така – по причина на това, че Май-ката-природа жестоко ви е ощетила… Georgi Stankov каза: Ангелчо, усещам неистовите ти напъни, да съставиш що годе смислено изречение и да формулираш някаква теза. Ама то само с напъни не става бе човече! За какви гени и каква интелиген-тност бълнуваш,като всеки вижда канските ти мъки да съчениш нещо смислово? Това, че си пратен да учиш в СССР за философ, ама съвсем не значи, че нещо е станало от кривият дънер. Той просто е кух. Поне за-помни едно – не споменавай на хората, че си философ и демократ – младите ще нам-разят науката, а възрастните – демокрация-та! Ангел Грънчаров каза: Знам, трудно е, направо невъзможно е крещящо неинтели-гентен човек, горещ фен на Боко Мутрата и на народната милиция, да схваща изказва-нията на един интелигентен човек, камо ли пък на един философ. Ний двамата живеем в различни галактики, затова е така. Всичко, що аз кажа и напиша, ще ти изглежда “без-смислено”, няма как да е иначе, напълно те разбирам и ти съчувствам даже. Природата така е отредила. Когато Боко каже някаква простотия, сърцето ти радостно трепва,

благодарение на свързващото ви душев-но родство душата ти почва да ликува, прекрасно чувство на съпричастност те обзема; Боко гениално изрази всичко това с думите: “Аз съм прост и вие сте прости, затова така хубаво се разбираме!”. А мен си осъден да не ме разбереш, тъй че не се и коси, ще ти мине един ден! Аз съм написал и издал 20-тина книги, които ти никога няма да можеш да прочетеш и няма да можеш да разбереш… но това, дето един милиционе-ро-комунист, последовател на Боко Мутра-та, не може да разбере, на това основание съвсем не значи, че са безсмислени!

ЩО Е “КОСТОВИСТ” – В ГЛЕДНАТА ТОЧ-КА НА ЕДНО ВИСОКОМЕРНО КОПЕЛЕ, АРОГАНТЕН ТИП, НОСИТЕЛ НА ПРЕДА-ТЕЛСКОТО “БУРЖОАЗНО-ЕЛИТАРНО” МИСЛЕНЕ

февруари 6, 2013

Философът Мартин Табаков, чието име знам отдавна, още отпреди 1989-та година, е написал в блога си The Bastille чудесен текст, който току-що прочетох по препоръка на приятел от Фейсбук; заглавие-то на този текст е: ДСБ не е партия, а ман-талитет. Чувствам се длъжен да споделя удоволствието от четенето на такъв един смислен, богат на смисъл текст с други хора, и затова го препоръчвам на читатели-те на своя блог. За читателите на в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ избирам тук началото на препо-ръчвания текст, а който желае, може да прочете целото в първоизточника:

Следващите редове изпълзяват откъм кюшето на стаята. И са писани от представител на малцинство, въпреки че е българин по ген. Авторът им усеща в ребра-та си дискомфортния напън на пушкалото, държано в ръце от мнозинството, въпреки че и то е съставено от българи по ген. С една дума, наказаният е консерватор. Бог да се смили над душата му.

Няма нищо лошо в директния под-ход. Той е… десебарски.

Самата ДСБ не е партия. Партията по презумпция трябва да акумулира вот и да артикулира интересите на гласуващите за нея. ДСБ не акумулира вота, който зас-лужава. И ДСБ не може да опосреди инте-

16 ресите на българския избирател, понеже това ще означава да върви против благото на самия този избирател. А последното, разбира се, не се проумява в общество, чиято гражданска и политическа култура са далеч по-скормни, отколкото е самочувст-вието му.

ДСБ не е българска партия. Ако беше, щеше да има блудкав поглед, да смърди на ракия (долнопробна, дядова) и да си тананика чалга на екзотичен диалект. Както и да се движи небръсната, с разколе-бана от нечистоплътна съвест походка и раздърпани гащи.

Дискомфортът от присъствието на костовист, независимо дали на мероприятие с идеална цел или на опашката в магазина, е очевиден. Да си за “Костов” означава колкото политически консерватизъм, толко-ва и определена нравствена система, чиито императиви, уви, са трудни за преглъщане от целокупното общество. Защото конвен-ционалният българин удовлетворява себе си прозаично – запълва си стомаха с Цаца, чеша сексуалния си нагон с Цици, слуша Цеца и гласува за Цецки и Цецковци. Това е един Ц-живот. И, разбира се, българинът най-обича да Цъ-ка с език, недоволен от всичко и всички, без да забелязва, че сами-ят той е Цървул.

За ДСБ не гласуват българи. Бъл-гарите предпочитат да се абонират за кръч-мите и популярните жълти вестници и въ-обще за социалната порнография. И орга-низации като ДСБ се виждат суховати, залу-харски, скучни на всички онези, които се будят по обед с махрмурлук и заспиват вечер между топлите тела на платените прелюбодейки.

Нашенецът е готов на недоволство и бунт само когато сервитьорка, с обидно трътлест задник, го Цака в сметката. Затова и когато инициативи и послания, отхвърля-щи конформизма и зовящи за действие, излязат на бял свят, биват потъпквани от копита. Копита, чиито синини се разпозна-ват лесно по гърба и на без това тъмноси-ньото ДСБ.

ДСБ, в която не работят българи за България. Защото десебарите не крещят “Булгар, Булгар”, почесвайки се мъжествено по преливащата “дискретно” изпод яката на ризите им космясала гръд. А самата Бълга-рия костовистите тормозят, понеже настоя-ват за критични, макар и животоспасяващи операции, като реформи, било в админист-рацията или в сектора по здравеопазване. Въобще костовистът ръчка, бута, напъва милата си родина, която не иска и не може да се събуди от удобния си покой, в който грижливо я приспива една азиатска страна с европейски амбиции и тоталитарен подход.

Затова ДСБ е манталитет. ДСБ е повече психологически портрет, отколкото българска партия, в която българи работят за България. Десебарът е интелигентен човек, което си е неудобство в страната ни и

минус в CV-то. Това неминуемо го прави неразпознаваем сред обществената вакха-налия. Или ако все пак изпъква, то това изпъкване дразни възприятието на редовия нашенец, който се опиянява от съблазъните на безметежното съществуване и физичес-ка инерция. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

БОЖИДАР ДИМИТРОВ – ЕДИН ВИДЕН БЪЛГАРСКИ ТАРИКАТ, НАГАЖДАЧ И ПОДЛИЗУРКО

февруари 5, 2013

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА: БОЖИДАР ДИМИТ-РОВ – ДВОЙНИЯТ ИГРАЧ, ИЛИ ПРОСТО “ДУХОВЕН” СИН НА СВЕТОСЛАВ САПУ-НОВ (МИЛАРОВ)

“Мисля, че българския народ е достатъчно зрял, за да избере отново ГЕРБ. Това е единствената партия, която казва: “Ние искаме цялата власт за да носим отго-ворност при неуспех…” (в. “Ретро”, бр.2/2013 год.)

Що за политик, що за учен и що за човек е доскорошния член на БКП и БСП, а днес на ГЕРБ, доскорошният ст.н.с. първа степен, днес професор Божидар Димитров отдавна всички знаем. Не знаехме само, че “най- добрият и сладкодумен днешен бъл-гарски историк” има своя предшественик в историята ни. Светослав Сапунов, когото по-любознателните някогашни студенти, специализанти и аспиранти филолози поз-навахме като виден деец на национално-освободителното ни движение и поет, а след Освобождението – един от строители-те на нова България и забележителен ме-моарист и публицист. А всъщност Светос-лав Сапунов, на когото П.Р.Славейков има пълно доверие, въпреки резервираното отношение на Любен Каравелов е хафие (платен доносник) на Шнайдер ефенди, реформатора на тайната турска полиция, а

нашия човек, натоварен с едничката цел: да шпионира дейците на освободителното ни движение и да докладва за тях в Стам-бул. След Освобождението Светослав, но вече Миларов, е руски агент, който прави опит за покушение срещу княз Фердинанд, а по-късно и срещу Стефан Стамболов, при когото е убит министъра на финансите Христо Белчев, съпруг на видната българс-ка поетеса и по-късно спътница в живота на Пенчо Славейков. Двойният играч Светос-лав Сапунов (Миларов) е обесен през 1891 год., месец след злополучния атентат на 15.03. с.г.

Та такива лични драми в българс-ката история! От агент Телериг и Кардам и кандидат-министър от несъстоялото се правителство на БСП воглаве с доблестния поне Николай Добрев през 1997 г., през старейшина в СОС от същата партия до министър без портфейл, но вече от ГЕРБ, в състоялото се правителство на агент Буда, сиреч Бойко Борисов. И естествено: несме-няем директор на НИМ, въпреки годинките за пенсия и водещ историческо предаване в най-авторитетната телевизионна медия. Но аз се питам: двоен играч ли е на днешната българска политическа сцена въпросният господин или е агент на самия себе си, сиреч типичен, по Иван Хаджийски, персо-наж? Просто днешен български тарикат!

Историята един ден ще си каже своята дума, а ние да махнем презрително с ръце и да го изличим от полезрението си. А моя скромна милост, като любител историк, предпочитам да се зачитам в Марин Дри-нов, Васил Кънчов, Ганчо Цанов, Васил Златарски и Йордан Иванов.

Автор: Атанас Ганчев, из цикъла

Пантеон на черните мерзости в българс-ката история

ЗАПОВЯДАЙТЕ, ЕЛАТЕ, УЧАСТВАЙТЕ В ДИСКУСИЯТА!

05 февруари 2013, вторник

ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ЧОВЕЧНОСТТА СИ, ДА СЕ ПОСТАРАЕМ ДА СПРЕМ ОБЕЗЧО-ВЕЧАВАНЕТО СИ!

05 февруари 2013, вторник

17 Изглежда и мен ме хвана грипът:

от вчера съм отпаднал, гърлото ми е разд-разнено, подсмърчам, болят ме ставите. Не спах добре тази нощ, много се въртях в леглото, но пък поне човек има възможност донасита да мисли в безсънните нощи. Най-хубавото време за мислене е през нощта - през зимните нощи особено. Що ли? Ами щото няма щурци, които да писукат цяла нощ, затова. Шегувам се. Не съм дотам изнервен, че да ме дразнят щурците, напро-тив, обичам пеенето им. Та ето тази сутрин сядам пред "белия лист хартия", за да пона-пиша нещо - доколкото ми стигат силите де, понеже ето сега усещам, независимо че е утро, независимо че току-що съм станал от топлата постеля, съм адски изморен и от-паднал.

Ще започна оттук, от мъдростта на Еклисиаста: "Суета на суетите, суета на суетите – всичко е суета! Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? ... Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър." Било голяма суетност да се пише за суета-та, що се шири по света, това твърди Мон-тен, но се налага да тръгна оттук. Потънали сме във всякакви суетности – и сме се разп-лули от горделивост. Стигнали сме дотам, че съвсем игнорираме нещо така просто: щом си човек, няма как да си безгрешен, човешко е да се греши, постоянно грешим, грешим, ала изобщо не го съзнаваме – и не го допускаме като възможност даже. Смя-таме се за безгрешни, пълно е с такива хора, което е най-очебиен признак за умст-вена, за душевна ограниченост. Умният човек, човекът с широка и що-годе дълбока душа се разпознава по това, че е крайно неуверен и обезпокоен – заради своята собствена способност да схваща и да съди. Простакът винаги е твърд и категоричен, а мнението му е безапелационно. Всеки, които не мисли като мен, греши и е глупак. Сближавам се само с ония, които мислят като мен, само те са достойни да са ми

приятели! – ето това вчера изтърси един ученик, мъчещ се да изкара тройчица по етика. Като го запитах защо така мисли, съвсем не можа да ме разбере и само раз-пери ръце – било очевидно, че е така, че иначе не можело да бъде. Да ти е интере-сен и ценен тъкмо оня, който не мисли като теб, понеже той ти отправя предизвикателс-тво да провериш колко струва собственото ти мнение – това съвсем не се съзнава. За да се обогатяваме взаимно е възможно само ако не сме еднакви, само ако не се плашим от различността си.

Та думата ми е за това: правим ку-пища грешки, ала поради маниакалността, че сме непогрешими, изобщо не можем да ги осъзнаем като грешки. Без замисляне постоянно грешим, т.е., по-вярно казано, понеже не мислим, затова грешим. Замисли ли се човек веднъж, той вече не е така уверен. Глупак е оня, който се е самообявил за непогрешим. Който е повярвал в непог-решимостта си. Мислещият човек сам пос-тоянно преценява и претегля собствените си мнения и тези, непрекъснато се съмнява – и е твърде неуверен. Глупакът пък изобщо не познава съмнението. Той е винаги прав. Който не мисли като него му е най-ненавистен. Въпреки че, ако беше поне малко от малко умен, най-напред щеше да осъзнаеш, че оня, който не мисли като теб, ти прави неоценима услуга: подканя те още веднъж да прецениш колко струва собстве-ното ти мнение? Съпоставяйки твоето мне-ние с мнението на човек, който не мисли като теб, ти имаш шанса да откриеш дейст-вителната стойност на твоето собствено разбиране. На тази основа само може да изпъкне грешката в твоите преценки и мне-ния. Значи оня, който не мисли като мен, ми оказва неоценима услуга, помагайки ми да се предпазвам от собствените си грешки, да ги откривам, да ги осъзнавам, да се избавям от тях. Защо тогава този човек да ми е ненавистен?! Та той ми прави добро!

Най-често допусканите грешки в наше време имат предимно психологически и, особено, нравствен характер или основа. Точно тия два момента, нравственият и психологическият, най-много се подценяват – и спрямо тях съществува най-голямо невежество. Изобщо у нас не се разбира, че щом сме човеци, сиреч, щом сме (или тряб-ва да бъдем!) нравствени същества, разпо-лагащи с душа, то няма как нравственият и психологическият фактор да не са водещи - и определящи всичко останало. Но ние тъкмо на най-важното обръщаме най-малко внимание. Същевременно ценим най-много дреболиите, несъществените подробности – изпускайки от полезрението си именно най-важното, бих си позволил да го нарека дори съдбовно важното. Ето това вече е една фундаментална грешка, която поражда безброй други, производни на нея. Игнори-рането на нравствения и психологически момент е предпоставката да допускаме

безброй грешки. Защото тогава игнори-раме всъщност човешкия момент, предста-вяте ли си?! Ние сме човеци, а тъкмо чо-вешкото го извеждаме "извън скобата", игнорираме го – как така?!

Ето, затова и така се обезчовеча-ваме – не сме заложили на истински важно-то, схващате ли сега къде ни е проблемът? Та ето затова Христос и Апостол Павел толкова много акцентират точно върху тия два момента, нравственият и психологичес-кият! То това, всъщност, е нещото, което поражда патоса, духа на християнството! Доколкото се обезчовечаваме, дотолкова се и отчуждаваме от духа на автентичното християнство. Ето, и тук също така ни е проблемът: мислим се за християни, ала тъкмо спрямо християнското в душите ни нехаем – и го пренебрегваме. Ако се стара-ехме да постъпваме поне малко от малко християнски един спрямо друг, то на тази основа и щяхме да пазим човечността си. Аз като апелирам да се вглеждаме най-вече в нравствения и психологически момент, като призовавам да се пазим от грешки тъкмо в тази посока, всъщност се мъча да внуша ето това: да се погрижим за собствената си човечност, да се постараем да се противо-поставяме на обезчовечаването си. Цял живот все на тия неща съм залагал, много съм мислил и писал по тия теми, старал съм се да помагам на хората да се ориентират, особено на по-младите, а ето, тази сутрин, откривам една ласкава оценка за делото на живота ми; давам я директно, в цялата й бруталност; някакъв, нарекъл се "Кентавър", е написал ето това под публикация, в която става дума за моите книги: ... то пък едни книги – мозъчна диария...

Добре го е казал, нали?! Облекчил си е душата човечецът. Нека. Да не се тор-мози и терзае, затуй го е избълвал това. Не душевна, а мозъчна била... диарията (!). Такива хора даже думата душа не употре-бяват, те говорят само за "мозък" - да не говорим пък за думата морал, за думата човечност, за думата дух или духовност. Това все нещо показва, нали така?

Да сме завистливи спрямо ближ-ния е голяма грешка. Да сме злобни, да линеем, да си прахосваме жизнените сили в злоба – също е непростима грешка. Да допускаме лукса да грешим постоянно, самообявявайки се за непогрешими, е неп-ростим разкош. Прочее, наскоро един адми-нистратор директно ми заяви, че трябвало било да го слушам какво говори, щото той, за разлика от мен, никога не допускал греш-ки, а с просто око се виждало, че аз, за разлика от него, постоянно съм бил "погре-шен"! Да, така ми го заяви. По неговата "логика" висшестоящият винаги мисли по-правилно; началството никога не греши, този е явно девизът на такива кухи лейки...

18 Да спирам дотук, че ще закъснея

за работа. Таман стигнах до най-важното, ала ще трябва да спирам поради липса на време. Макар и болен, ще трябва да се довлека дотам, до работата си, пък после ще видим дали ще имам сили да си върша работата. Говори се за грипна ваканция, ама ще видим. Лек ден на всички! Бъдете здрави!

НАЙ-ЯКО ШАМАРОСВА ЯДОСАНИЯТ НАРОД, ТОЙ ШАМАРОСВА ПО-ЯКО ДОРИ ОТ МАФИЯТА, ДРАГИ МИ БОКО, И ТВОЯ-ТА НЯМА ДА Е ЛЕСНА!

04 февруари 2013, понеделник

Източник на изображението Кратък мой коментар по казуса "БУДА":

Аз едва сега разбирам защо Боко така силно се навираше с идването на Си-меон в МВР – ами по две причини го е пра-вил, ето как е било, няма как да е било иначе:

1.) Да замете, да скрие и унищожи

опасните следи от сътрудничеството му с антимафиотите, щото доносите му за друга-рите му по мафия са крайно опасни, знаем, мафията не прощава, и Боко, ако не се беше наврял в МВР, отдавна да беше вече пречукан от същата тая мафия, която той е топил навремето, в качеството му на агент "Буда";

2.) Даже и някакви компромати за него да са изтекли и да са вече на разполо-жение на мафията, ставайки главен секре-тар на МВР, Боко вече минаваше под зак-рилата на държавата, т.е. опасността за живота му, под крилото на всемогъщата държава, щеше рязко да намалее, а шансо-вете му да оцелее рязко се увеличаваха; е, оцеля!

Да, ама съдбата си изигра с него подъл и твърде коварен номер: оказа се, че Боко много си пада по даването на интер-вюта, репортерките почнаха да го гледат в

захлас и да си мечтаят да могат да опипат един ден мускулите на тоя невиждан баба-ит, Боко постепенно доби кураж и стана медийна звезда, стана нещо като Азис и като бай ви Вучков, в един момент му се появи политически мерак, кукловодите го харесаха и му отредиха политическа роля за времето след спукването на балона "Симеон" и т.н.; историята вече всички я знаете как протече пред очите ни. Приказка, същинска приказка стана, как Свинярят, пардон, Пожарникарят и Бодигардът стана народен кумир, лидер, премиер, властелин, всемогъщ диктатор, нещо като цар и пр...

И Боко, без да иска, се навря меж-ду шамарите. Тоя път обаче ще го шама-росва не мафията, а историята, ще го ша-маросва вече самият народ, на който той за известно време беше кумир и любимец.

Най-яко, прочее, шамаросва ядо-саният народ, той шамаросва по-яко от мафията, драги ми Боко, и твоята няма да е лесна, тепърва що те чака, за него изобщо не ти завиждам...

ФОТОСЕСИЯ В СТИЛ "ТИ МИЖИ, Я ПА ЧЕ ТЕ ЛАЖЕМ..."

Търчилъжльото е в своята стихия...

Е, ВЕЧ СТАНАХМЕ И БУДИСТИ, БУДАЛИ ДЕ, ГОЛЕМА РАБОТА СМЕ НИЙ: БАЩИ-ЦАТА НИ БУДА, НАШИЯТ ВОЖД, УЧИТЕЛ, ЛИДЕР, ЛЮБИМЕЦ, КУМИР!

ЩОМ НИ УПРАВЛЯВА БИВШ БАНДИТ С МИЛИЦИОНЕРСКА КЛИЧКА “БУДА”, НИЙ ТОГАВА БУДАЛИ ЛИ СЛЕДВА ДА СЕ НАРИЧАМЕ?

февруари 4, 2013

Разбра се, вече се знае, че нашият любим премиер по времето на Жан Виденов бил станал сътрудник на тайните служби – за да донася за т.н. “организирана престъп-ност”, от която произхожда той самият, в чиито среди тогава се е движил. И получил кличка, бойно име: агент “Буда”! Тоест, другояче казано, един бандит, сиреч, бъде-щият ни любим премиер, е вербуван от службите, за да донася за другите бандити, с които общува, сред които се движи, които му имат доверие и го смятат за свой човек. Почва, тъй да се рече, двойна игра, която именно го изстрелва, в перспектива, до върховете на държавата.

Първо стана бодигард на Тодор Живков, а после на Симеона, а накрая един бандит оглави… МВР, именно, стана негов главен секретар! Тогава именно той и стана нашумяла медийна звезда, нещо като шоу-мен, нещо като Азис или като Кондю; почна денонощно да дава “ентервюта”, да се пъчи пред репортерките, които го гледаха влюбе-но, които почнаха да си мечтаят един ден да им даде да опипат мускулите му, и прочие, както го описва летописецът. И тогава именно кукловодите разбраха, че в туй момче има “хляб”, има бъдеще, щото умее да говори простонародно с медиите, което много се нрави на малоумния народ. И оттам именно почна шеметната кариера на агент “Буда”, която го изстреля като с ката-пулт до върховете на държавата! Сега вече сме единствената европейска страна, член на Европейския съюз и дори на НАТО, която се управлява от един бандит, от един ма-фиот! Как да не се гордее човек с тоя факт, кажете ми сега?!

Та ето, сега, в тази връзка, възник-на прелюбопитният въпрос, който възникна в малко по-различна форма във Фейсбук, ала на мен ми се наложи да го преформу-лирам ето как:

Ние, гражданите на държавата, в която управлява бивш бандит, бивш таен сътрудник на милицията с бойно име или с кличка “Буда”, будали ли следва да се нари-чаме или трябва да си измислим друго, още по-подходящо име?

19 Този необходим въпрос формули-

рам тази сутрин, като идеята, разбира се, признавам си, получих от един интернетен умник, който обаче е предложи ето как:

Сега, последователите на Буда, будали ли трябва да ги наричаме или още

са гербери? На което моя милост отвърна със

следните думи: Будали, само формално погледна-

то, би отивало да викаме на гербоваците, но иначе те са си доста големи тарикати, а пък будалите сме ние, дето се оставяме да ни тъпчат, крадат, лъжат…

И оттук именно ми хрумна, че следва да наречем будали именно живее-щите в държавата, която се управлява от бивш бандит и бивш таен сътрудник на милицията, носещ кличката “Буда”. Затуй и формулирах въпроса си по-горе, който следва да го съкратя някак, за да не е тол-кова дълъг, примерно ето така:

Щом сега ни управлява бивш бан-дит с милиционерска кличка “Буда”, ний тогава будали ли следва да се наричаме?

Виж и това: Досието “Буда” на Бойко Борисов

ЧЕСТИТО: НОВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ СЕГАШНИЯТ НИ ПРЕМИЕР ПРОИЗХОЖДА ОТ СРЕДИТЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, СИРЕЧ, НА МАФИЯТА!

февруари 3, 2013

“Биволъ”: Борисов донасял за лица от организираната престъпност

Сайтът публикува копия, за които твърди, че са на документ и досието за вербуване на Бойко Борисов през 1996 г. под името “Буда”

Сайтът Болканлийкс, който е свър-зан с Уикилийкс, разпространяващ секрет-ните грами на американската дипломация, публикува днес копия, за които твърди, че са от документ и досието за вербуване на Бойко Борисов.

Според публикацията, на 9 декем-ври 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в

оперативния отчет на ЦСБОП, като инфор-матор. Мотивът за вербовката е, че контак-тува с “оперативно интересни лица”. Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник…

… Борисов е част от организира-ната престъпност и затова е бил вербуван от ЦСБОП, коментира генерал Атанас Ата-насов. “Видях това, което е публикувано и то ми изглежда доста достоверно. Става въпрос за сътрудничество с ЦСБОП – служ-бата за борба с организираната престъп-ност. Това означава, че по онова време, през 1996 г., след като службата е решила да подходи по този начин да вербува Бойко Борисов за секретен сътрудник, е било оценено едно важно обстоятелство”, комен-тира Атанасов.

По думите му, за да бъде едно ли-це привлечено за сътрудник, то трябва да е част от тази среда, която представлява обект на службата. И тъй като тази служба се занимава с организираната престъпност, хората, които вербува тази служба, трябва да са част от организираната престъпност, коментира Атанасов.

Според Атанасов трябва да се създаде парламентарна анкетна комисия, която на първо място да изслуша Георги Петканов, Симеон Сакскобургготски и Петър Стоянов. Тези хора със своите подписи стоят в основата на назначаването на Бойко Борисов като главен секретар на МВР през 2001 г., отбелязва той.

Тези хора трябва да дадат обясне-ние и няма къде другаде да стане освен пред парламента, защото се касае за днеш-ния министър-председател. Те трябва да отговорят дали са знаели, че назначават на най-висшата длъжност в МВР човек, който е от средите на организираната престъпност, коментира Атанасов.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ТОВА ДОКОЛКО МЕДИИТЕ У НАС СА ЗАТЪНАЛИ В ТВОР-ЧЕСКА, КОНЦЕПТУАЛНА И ИДЕЙНА НЕ-МОЩ И ИМПОТЕНТНОСТ

03 февруари 2013, неделя

Мартин Карбовский напускал Нова ТВ и се преселвал в ТВ7 – там, където са наистина хубавите пари, където плащат с много пачки за не съвсем чисти в морално

отношение услуги! – което е повод Нова ТВ да скърби, че е изоставена така неджен-тълменски от "гениалния ТВ-водещ", имити-ращ не кой да е, а самия Лари Кинг (дотам, че редовно си слага даже и тирантите на прочутия американец!); предполагам ТВ7 пък ликува, че е успяла да привлече "бъл-гарския Лари Кинг" изпод носа на конкурента в своите райски селения, гъмжащи все от гении и таланти като Бареков, Кулезич и прочие, как се казваха останалите, че не помня имената им?!

Цялата тая история свидетелства за това доколко медиите у нас са затънали в творческа, концептуална и идейна немощ и импотентност; крайно много са затънали, прекалено много, ужасно много! Дотам са затънали, че човек неволно си мисли, че са направо скопени, кастрирани са в туй отно-шение! Вместо Нова ТВ да реве така ме-лодраматично, аз пък си позволявам да я посъветвам: нека да покани истинския жур-налист г-н Иво Инджев да създаде свое телевизионно предаване, да привлече него, вместо да жали толкова за жълтуркото, за чалгаджията и за менте-журналиста Кар-бовски – и тогава ще повярвам, че тази телевизия уважава плурализма; и уважава също така нас, зрителите си!

Привлече преди време Нова ТВ Кеворкян, нека сега да привлече и Иво Инджев, и тогава ще повярвам, че е свобод-на и плуралистична медия, иначе, докато жали за Карбовски (който все пак си е от един дол дренки с Кеворкян!), изобщо не може да всява и капчица респект у мен, напротив, предизвиква само презрението ми...

ЕДИН БЛЯСКАВ АФОРИЗЪМ НА ЧЪРЧИЛ

ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА НАШИЯ ГЕРОЙ В ЛЪЖЕНЕТО И В ЛЕНТОРЯЗАНЕТО

Източник на изображението

Тодор Живков в момент на ярко учителско красноречие обяснява на ученика си как трябва да се лъже – и как следва

20 правилно да се държи лентата когато се реже... :-)

УБЕДИТЕЛНА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ЕДНА НАЙ-ПРЕЗРЯНА ЧЕРТА ОТ НАШЕНСКИЯ МАНТАЛИТЕТ

03 февруари 2013, неделя

Ето кратка обмяна на реплики от Фейсбук, която, въпреки краткостта си добре илюстрира някои от най-презрените черти на нашенския българския манталитет; като казвам така, това, разбира се, не значи, че всички до един българи сме все такива, а означава само, че сред нас, за жалост, има все пак доста много такива хора, носители на упоменатия мизерен манталитет, което именно и ни дава основанието да го наре-чем "български" – или "нашенски"; та ето какво си казахме тази сутрин ние, трима нашенски любезни сънародници: Tatyana Koleva каза: Ангеле, в страницата ти не може да се влезне поради нагло на-халство на реклами да се включа задължи-телно, моля да погледнеш! Lako Sabotinski каза: Г-жо Кунева (госпо-жата, апропо, се казва "Колева", а не "Ку-нева", ала тоя г-н Lako Sabotinski, понеже, явно, е овладян от най-дълбоко душевно терзание, без да иска моментално обърква

фамилията й! бел. моя, А.Г.), та това е бизнеса на философа Грънчаров, поради което не би трябвало да го молите да пог-ледне. Философът настоява да бъдат заку-пени неговите книги незабавно онлайн, поради това, че са издадени в бутиков ти-раж и могат да бъдат предложени с автог-раф, което ги прави библиографска ценност. Може ли някои да си представи по-парвенюшка автореклама? Но аз лично съчувствам на философ Грънчаров – толко-ва малко се интересуват от книги, реклами-рани по този фрапиращ начин. Бога да помага на философ ГръМчаров! Ангел Грънчаров отвърна: Не е заради рекламите, г-жо Колева; блогът ми е тежи-чък поради претрупаност, все не намирам време да го преработя и облекча; освен това рекламите в блога ми са на Гугъл, и в тях, за огромно съжаление на г-н Sabotinski, не се рекламират книгите ми, а съвсем други неща! :-)

Чудесно и много показателно е обаче, че г-н Lako Sabotinski така пламенно се възмущава от това какво правя в собст-вения си блог; аз като писател предлагам на читателите своите си книги, а не крастави-ци, не домати, не нещо друго... :-) Какво друго да предлага на читателите авторът освен книги?! Какво има за чудене тука?! :-)

Ако, примерно, предлагах плодове и зеленчуци, предполагам, г-н Lako Sabotinski нямаше да се ядосва толкова, но понеже предлагам книгите си, това явно е довело дотам твърде силно да го заболи сърцето му. Поради което всички разбират, че самият г-н Lako Sabotinski, предполагам, има някакви литературни амбиции, неосъ-ществени най-вероятно поради некадър-ност...

Само по този начин, от гледната точка на психолога, може да се изтълкува злобната му реакция, щото, в крайна смет-ка, какво аз правя в собствения си блог него лично съвсем не би следвало да го засяга и вълнува така силно – стига да не беше решил така спонтанно да изкаже дълбоката си сърдечна мъка и болка.

И в крайна сметка да демонстрира по най-убедителен начин една толкова презряна черта от нашенския манталитет, която може да се изрази с две поговорчици: "Я не щем на мен да е добре, я сакам на Вуте да му е зле!" и втората, да речем, тази мисъл на Е.Пелин: "Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!"...

СЪДБОВНИЯТ СМИСЪЛ НА ИДЕИТЕ ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

03 февруари 2013, неделя

Описвайки един литературен салон

в Париж от неговото време великият Оноре

дьо Балзак прибягва и до ето тази мно-гозначителна фраза:

"До поет без стил седеше поет без ИДЕИ..."

която ми се ще да използвам за нещо като мото в своята съвсем спонтанно хрумнала ми и набързо съчинена "реклама" на списание ИДЕИ; тази година за него е пета от създаването му! Та ето какво още съчиних тази неделна утрин в безделието си, опитвайки се да продължа мисълта му все в този дух:

Списание ИДЕИ е потребно не са-мо на поетите, то се прави за да е полезно на всички – и особено пък за младите хора, търсещи своя път в живота. Човекът без ИДЕИ по начало е твърде жалка картинка, е един объркан, невярващ в нищо и точно затова така горчиво страдащ човек.

Но една-единствена идея е спо-собна така да вдъхнови човека, така да го ентусиазира, че той вече няма да бъде същият – и по този начин ще успее да пре-образи живота, съществуването си!

Пълно е наоколо (нима не сте го забелязали?!) с хора, които не разбират съдбовния смисъл на идеите за живота на човека – и затова съществуват сякаш в някаква безводна и унила духовна пустиня...

Списание ИДЕИ ще ви помогне да превърнете душата си, а оттам и съществу-ването си в една богата на плодове, преи-зобилна, цъфтяща и блестяща от багри, от свежест, от жизнена, от човешка, от духовна сила градина...

Купувайки си списанието (или або-нирайки се за него), ще направите добро дело: ще подкрепите изданието, което рабо-ти за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, личност-

21 ното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж.

На теб лично нима ти е безразлич-но кои и какви ще бъдат ония, на които е отредено да творят бъдещето на нашата родина България?!

ЛЕНТОРЕЗЕЦЪТ НА РЕПУБЛИКАТА СТРАДА ОТ НАТРАПЧИВИ ХАЛЮЦИНА-ЦИИ...

Източник на изображението

Само дето има един проблем – ня-кои "болести" са хептен нелечими... (скудо-умието, малоумието примерно – или глу-постта, или простащината, да речем...)

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БР. 1 НА БЮЛЕТИНА НА МОЯ СЕМИНАР ПОД НАСЛОВ "ГОРЕ-ЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ"

03 февруари 2013, неделя

Реших да събера на едно място

всички свои статии и публикации, свързани с работата на моя СЕМИНАР под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВА-НИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ – и така се получи този "бюлетин", който съдържа 88 страници. Ако някой желае да си го набави, да съобщи това по имейла (в КОНТАКТИ на блога ми); книжчицата (бро-шурката) струва само 3.00 лв. Възнамеря-вам това издание да бъде редовно, пример-но да излиза веднъж на 2-3 месеца. Възна-мерявам това издание да се утвърди като традиционно приложение на издаваното вече пета година философско списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редакто. А ето сега и съдържанието на първия брой:

● Важен проблем за дискусия: из-цяло "амортизирани" ли са педагогическите кадри у нас?

● Съществува ли рецепта за "единствено-правилно" философско пове-дение?

● Ето за какво всъщност работи един учител...

● За коренно различните методо-логии на "разбирането" и "обяснението" в сферите на науките за духа и на науките за природата

● Как сгрешеното образование убива духовния потенциал на младите – и ги ощетява тъкмо от онова, което ги прави най-богати

● Темата за тази седмица на моя

семинар върху горещите проблеми на обра-зованието и възпитанието на младите

● За верния път – в ученето и в житейската философия

● От записките на един смахнат, крайно смахнат... учител, съвсем незаслу-жаващ да носи таз горда "титла"

● Личното спокойствие за мен е непостижим идеал, аз съм отдаден без остатък на безпокойствата...

● Моето разсъждение за кошмар-ните "семейни самоубийства", при които баща убива собствените си деца

● Така е било някога, а сега не е ли същото?!

● Отново за тиранията на проста-ците у нас и за това как се екзекутират... книги

● Консуматори или творци – или как училището осакатява душите на млади-те

● Предизвикателство за една бъ-деща дискусия

● За безчувствеността, пораждаща прословутото българско безразличие и примирение

● Чудесно е да учиш, но крайно унизително е да се оставяш да те учат...

● Духовността и простащината в наше време са се вкопчили в страшна, безпощадна битка

● Начало на дискусия за Бога и за вярата

● Е, хайде, от мен да мине, пред-лагам себе си за министър на образование-то, ще се пожертвам за науката де!

● Май се налага да напиша едно открито писъмце до г-н премиера, с оглед да забележи кандидатурата ми за министър на образованието

ВАЖЕН ПРОБЛЕМ ЗА ДИСКУСИЯ: ИЗЦЯ-ЛО "АМОРТИЗИРАНИ" ЛИ СА ПЕДАГО-ГИЧЕСКИТЕ КАДРИ У НАС?

02 февруари 2013, събота

Коментар от Ваня, акцентиращ върху твърде важен момент и написан по моя статия със заглавие Крайъгълният камък на образованието:

Много ми хареса това за “клинич-

ната смърт”… за мен даже е необратимо зомбиране, защото чудеса стават и от кли-нична смърт може да се “рестартира” човек, но макар и да съм оптимист, малко вероят-но ми се струва в близките 20-тина годи-ни педагогическите амортизирани кадри да надмогнат себе си, а от там и желани-ето да се опитат да променят първо самите себе си и отношението към обра-зоването, възпитанието и т.н. на деца-та… та до второ и да го направят…

А за да умее да мисли, на подрас-тващия му е нужен минимум знания, защото дори и въображението им не успява да стигне до задоволителни нива… говоря за 80% от подрастващите (по моите наблюде-ния).

Оптимистичен изход – клонинг на “белите” лястовици и… забраната им да мигрират на Запад!

22 Това пише тази коментаторка с

име Ваня. Смятам, че тя поставя безкрайно важен проблем, който съм извел в заглави-ето на този постинг. Интересно ми е какво мислят по проблема други хора. Аз също ще напиша, и то съвсем скоро, своето разбира-не. За да има промяна в образователната сфера, но не наужким, а наистина, за да има същинска и същностна промяна, действи-телно трябва да има най-напред подготвен на длъжното ниво субективен фактор на промяната, именно педагогически кадри, овладени от духа на самата промяна, овла-дени от едно ново съзнание и от кардинал-но нови ценности: ценностите на свободата! Другояче казано, най-напред възпитателите трява да бъдат възпитани! Факт е, че у нас педагогическият кадър не е на нивото на изискванията, които самото време поставя пред него - което означава, че в съвремен-ната ситуация този кадър се държи крайно неадекватно, неподобаващо. Вместо да работи за промяната, той дърпа развитието на нещата назад, задържа ги с все сили. Затова ситуацията е така нерадостна. Да не говорим пък за това колко зловредна е ролята на образователната бюрокрация, която пък при това има ресурса на цялата власт, която има монопол върху ресурса на властта. Тия два фактора са в състояние да стопират всяко реформаторско усилие, дори то да идва от страна на едно реформаторс-ко правителство, каквото, уви, също няма-ме. Та по тия неща си струва да се поговори и помисли. Предлагам една такава диску-сия. Аз ще проведа ЛЕКЦИЯ с ДИСКУСИЯ по тия въпроси и в своя семинар под надс-лов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗО-ВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИ-ТЕ, който провеждам от известно време. Но преди това ми се ще и тук, в блога, да ги поставя в цялата им острота. Ще пиша още по тия въпроси, сега-засега оставам в очак-ване да се включат и други коментатори.

КОЛКО Е МЪДЪР НАРОДНИЯТ ТРИБУН: СЯКАШ И ОТ ОТВЪДНОТО НИ ВЕЩАЕ САМАТА ИСТИНА – И НИ СОЧИ НЕДЪЗИ-ТЕ!

В тази връзка ви препоръчвам да прочетете чудесната статия на Иво Беров под заглавие Бабаитското юначество и уродливите души, благодарение на която, между другото, попаднах и на мисълта на Радой Ралин...

ПОРАЗИТЕЛНО ПЛОСКО МАЛОУМИЕ

По моя публикация в блога със заглавие Редно ли е Борисов да остане в политиката щом продължава да е дири-жиран от дългата ръка на старите си господари по мафия? един от последните фенове на Боко, назовал се с умилителния ник "Безработен" (а нищо чудно и да е пла-тен интернетен агитатор за ГЕРБ!), е напи-сал следното:

Дори и да е вярно! Сто пъти го предпочитам пред разни: Станишевци Овчаровци и компания!

Няма как, наложи се да реагирам на такова едно поразително плоско малоу-мие; ето каква реплика написах там:

И защо го предпочиташ? Щот е пич ли? Бандит и мафиот, некадърник, наглец откъдето и да го погледнеш, ама пич – затуй ли го предпочиташ толкова? Ами той е абсолютно същия като Овчаровците, Гоце-тата, Дмитривиечите… на 100% е същия…

Интересно ли ми е дали изобщо и евентуално какво ще ми отговори тоз гербов другар... Много сме я загазили с тия де, за това спор няма!

ЯКО КРАДАТ ГЕРБОВАЦИТЕ: ПО-ПОДРОБНО ЗА ДАЛАВЕРИТЕ И КРАЖБИ-ТЕ ОТ ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

февруари 2, 2013

Из Гардеробиерка и секретарка решавали кои учени да получат пари

Бивши гардеробиерка в театър и партийна секретарка, както и човек със средно образование, са определяли кои научни идеи да бъдат финансирани от Фонд “Научни изследвания”. Повече от половина-та предложения били отрязани без да са разгледани по същество, предаде БНТ. Отхвърлен е, например, проект, свързан с болестта “Паркинсон”, докато от фонда

отпуснали пари на фирма с таксиметро-ва дейност по проект за превенция на наси-лието. Това са само част от 60-те наруше-ния, записани в доклада на Министерски съвет.

Едни от най-фрапиращите нару-шения са свързани с факта, че трима чи-новници, без необходимия професионален ценз, са спрели 57% от научните проекти уж заради административни нарушения и тези проекти не са стигнали изобщо до разглеж-дане по същество. Милена Стефанова – бивша гардеробиерка в театър “София”, Десислава Банкова – бивша секретарка в партия “Новото време”, и Радослав Христов – само със средно специално образование, са чиновниците, които са спрели 628 проек-та от общо 1094 още в самото начало уж заради административни грешки. И тримата експерти от административната комисия на Фонда нямат изисквания минимум от три години професионален опит.

“Хора без ценз, без подготовка са

взимали решения върху научни поректи, върху съдбата на една иновация. Това са чиновнички във фонда, които управителят назначаваше без да ни информира. Това е една манипулация, те дори не са ги отваря-ли”, коментира професор Мирослава Кор-тенска, която бе уволнена след като напра-ви такива разкрития.

Рецензентите сами можели да си изберат втория рецензент. Така можел да се подбере съмишленик един проект да се отхвърли или не. Например вече бившият директоръ на фонда Рангел Гюров назначил за председател на комисия акад. Ячко Ива-нов – рецензент на доктората, с който е станал доктор на науките на Библиотекарс-кия университет.

Установени са още конфликт на интереси, регистрация за участие на фирми в последния момент или фирми, които ня-мат нищо общо с научния проект, който са предложили. Цели 11 фирми изобщо не са вписали науката като своя дейност, когато започва сесията, други са регистрирани буквално в последния момент. “Фирма, регистрирана в 10:30 сутринта, подава документи в 15,30 и печели финансова държавна помощ в размер на 480 хиляди лева. Наименованието на проекта беше “Изследване на Млечния път и зодиакална-та светлина”.

Фирма, която има история 5 или 6 часа, преди подаване на конкурсната доку-ментация, с невъоръжено око се вижда, че явно няма опит при изследване на зодиа-калната светлина и млечния път.

Говорим за сериозни пари, тъй ка-

то знаете – фонд “Научни изследвания” е с изключително ограничен бюджет”, разкри председателят на Комисията по образова-ние в МС Огнян Стоичков (“Атака”).

23 ОТ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ЗЛОКОБНАТА ДАТА 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г., ПРОВЕДЕНО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АР-МИЯ-ПОРОБИТЕЛКА НА БЪЛГАРИЯ

За да се знае, за да не се забравя миналото – за да не оживява, за да не възк-ръсва!

Забравеното, неосмисленото, нео-съзнатото минало, от което не сме си взели поука, неминуемо оживява, неизбежно вампирясва. И продължава да терзае, тор-мози, тероризира, да пие кръвта, да изсмук-ва жизнената сила на съвременниците...

А ЧЕСТИТ ДА ВИ Е ПРАЗНИКЪТ НА ЕД-НОПОЛОВАТА ЛЮБОВ!

Ако има любов – полът бил нямал никакво значение! Така твърди един учен човек – самият д-р Тони Филипов, познат на

човечеството като "лудият д-р Филипов от Пазарджик...". Може да е прав ученият чо-век, на учените винаги трябва да имаме доверие...

ПОЛОЖЕНИЕТО СЪС СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ У НАС Е ПЛАЧЕВНО, СИРЕЧ, СВОБОДАТА НА СЛОВОТО ОТДАВНА Е ОТИШЛА ПО ДЯВОЛИТЕ

февруари 1, 2013

Оливие Базил, брюкселско бюро на “Репортери без граница”: Ситуацията с българските медии е бедствена “Ако проговоря, си затварям пазара”, ми казват ваши журналисти, на които имам доверие”, споделя експертът наблюденията си

Директорът на брюкселския клон

на организацията “Репортери без граници” Оливие Базил определи ситуацията с бъл-гарските медии като “бедствена”. Той говори пред БНР по повод на новия годишен док-лад на международната неправителствена организация “Репортери без граница”, спо-ред който България е слязла с още седем позиции надолу в класацията по медийна свобода и е заела 80-о място от близо 180 държави. Страната ни е на последно място в Европа по този показател и по скорост на сриване надолу си съперничи с Гърция и Унгария, които обаче са преди нас в класа-цията.

В интервю за БНР Базил, който следи от години ситуацията в българските медии, каза, че това негово мнение е фор-мирано и от разговори с български журна-листи.

“Аз лично съм бил три пъти в Бъл-гария, познавам хора, на които имам дове-рие, и те ми казват: “Ако проговоря, си зат-варям пазара”. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сло-жен пазар за журналистите, какъвто е бъл-гарският”, казва Базил.

“Много журналисти работят без до-говори, при изключително сложни икономи-чески условия и където е изключително трудно да се намери работа. И днес в Бъл-гария има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратно-то, а защото са станали “опасни”, продъл-жава Базил.

“Журналистите ми казват: “Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството

си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам”, цитира той мнения на работещи в български медии.

Базил коментира и положението в обществените медии, като посочи, че има въпроси за начина, по който става номини-рането на генералните директори:

“Смелите журналисти в обществе-ните медии биват изолирани или уволнява-ни”

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ЗАЩО ПЪК В СТРАНАТА НА АБСУРДИТЕ ОКУПАЦИЯТА ДА НЕ Е "ОСВОБОЖДЕ-НИЕ"?!

02 февруари 2013, събота

Из Явленията и техните корени Славея Балдева

... Но понеже утре е 1 февруари, е подходящо да се припомни какво се е слу-чило в София през нощта срещу 2 февруа-ри на 1945. Отговорът е – масова екзекуция на неубитите веднага след 9.09.1944. Екзе-кутирани са български политици, военни, интелектуалци. На „Алабин” пред входа на Съдебната палата са подредени шест ками-она, в които натъпкват жертвите.

Охраната има заповед да убива всеки, който посмее да протестира. Депута-тът Иван Батембергски вика за помощ. Счупват му черепа с приклад. Тогава Тодор Кожухаров – бивш министър, инвалид от войната – докато върви с бастун към един от камионите, извиква: „Не трябва да пла-чем за нас, а за България!” После запява „Шуми Марица”. Убит е с удар от револвер.

Камионите са вече пълни. Потег-лят в колона към гробищата. Спират пред широки ями, изровени от падналите бомби. Бутат хората на малки групи да слязат долу в ямите. Няма подредени войници за стрел-ба. Долу стоят само двама с автомати. Убиват жертвите една по една.

Проф. д-р Александър Станишев (не е роднина на бившия министър-председател) – министър на вътрешните работи и на здравето, както и световно известен хирург, констатира смъртта на всеки. Когато остава последният жив, заст-релват и него.

24 Зариват ямите с изсипана от ками-

они сгурия. Но слухът за станалото плъзва из София. Близки на убитите носят цвета и палят свещи. За да им попречат занапред да почитат паметта им, превръщат мястото в сметище.

После планомерно и последова-телно превърнаха в сметище цялата дър-жава. Успяха да я докарат до фалит три пъти. Заедно с това видиотиха населението.

Преди около две години българите определиха за най-значимо събитие в стра-ната през миналия век преврата на 9.09.1944, последван от окупацията на страната. Горе долу по същото време отк-роиха и чушкопека като изумително българ-ско откритие. Защо тогава преобладаваща-та част от гласувалите 20% да не подкрепи развитието на една строго определена ядрена енергетика.

Оруел писа, че „войната е мир”, "невежеството е сила" и че „свободата е робство.” Защо тогава окупацията да не е освобождение. Защо тогава щиковете на паметника в нейна чест да не пробиват небето ни и да не са взели на абордаж и бъдещето ни, нанизвайки му шарено ядрено герданче.

АЗ ПОДКРЕПЯМ ТАЗИ ИНИЦИАТИВА: ДА ПРИЗОВЕМ ПРЕЗИДЕНТА ДА НАЛОЖИ ВЕТО НА ЗАКОНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО!

февруари 1, 2013

Аз, Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование, подкрепям тази инициатива на ученици; информацията за нея е публикувана във Фейсбук под заглавието Искаме СРЕЩА с Президента, искаме ВЕТО на закона за образованието!; подкрепих я, готов съм да се включа в нея, призовавам всички свои приятели и читателите на блога си да сто-рят същото, съдбовно важно е този твърде лош и вреден закон да бъде стопиран дока-то е време! Ето сега и самото съобщение за събитието:

5 февруари 2013 г.

След като вече писахме отворени писма и вкл. писмо до Президента с искане за налагане на ВЕТО върху закона за обра-зованието, ако/когато той стигне до него, и след като виждаме реакциите на министер-ството на образованието, които дори обяви-ха семейната среда за „неподходяща” за отглеждане на деца, смятаме, че е време да се срещнем лично с Президента и да гово-рим с него за това как се отразяват на нас – учениците, закони като този за образовани-ето. Понеже колкото и добронамерено да е написан един закон, колкото и да е искал да постигне добро, много е важно до какви резултати води накрая, а „накрая”, потър-певшите от тези закони сме ние – децата и учениците в България.

Вярваме, че г-н Плевнелиев ще намери време да се срещне с нас и да ни изслуша. И вярваме, че може да поиска промяна в този закон, така че поне да нама-ли пораженията от него…

Практично какво ще правим оттук натам?

1. В сряда ще участваме на кръг-лата маса в НС и ще отправим призив и към народните представители.

2. Ще се свържем с администраци-ята на Президента и ще настояваме за среща с него.

Ако и вие смятате, че този закон трябва да бъде спрян – подкрепете ни като се включите в събитието за среща с Прези-дента. Така, ако успеем да се срещнем с него, ще знаем, че говорим и от ваше име.

* Датата е фиктивна. Когато полу-чим потвърждение от Президента ще ви пишем съобщение и ще променим датата на събитието.

* Линк към писмото до Президен-та, с искане за налагане на ВЕТО върху закона за образованието.

БОГ ДА ПРОСТИ ИЗБИТИТЕ ОТ КОМУ-НИСТИЧЕСКИЯ "НАРОДЕН СЪД" ДЪР-ЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ НА БЪЛГАРИЯ!

01 февруари 2013, петък

Прочит на историята: Линчът, наречен "народен съд" Даниела Горчева, Дневник

"Не знам защо нарекоха "Народен съд" един фактически политически орган, предназначен за известна чисто полити-

ческа роля в ръцете на правителство-то и една политическа партия. Всъщност името "народен" е съвсем неподходящо, защото не се оправдава нито от учредя-ването, нито от състава, нито от отго-ворността, която носи този орган, който не може да се нарече и "съд", защото не отговаря на условията на един съд."

Димитър Пешев, депутат, доприне-съл за спасяването на българските евреи, осъден на 15 години затвор, включително за "антисемитизъм

На 1 февруари 1945 г. от радио-апаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.

Първи февруари е денят, в който през 1945 г. по заповед от Москва бяха осъдени на смърт и незабавно, без право на обжалване, без право на последна дума в съда и дори без право на последно сбогом с близките им, безмилостно бяха избити регентите, съветниците на държавния глава цар Борис, министрите от няколко български правителства и 67 от народните представи-тели на някогашна България...

Сатанинският план на Сталин

"Всъщност, – пише немският журналист, антинацистът Волфганг Бретхолц за предисторията на обявява-нето на война от Съветския съюз на България, – Съветска Русия замисля един сатанински план. Неговата същност се състои в това да се попречи на България да скъса с Германия, само защото Съвет-ският съюз се нуждае от предлог, за да й обяви война. Това е единственият начин, с който могат да оправдаят окупацията на страната.През седемте дни – от 2 до 9 септември, в които Съветският съюз въвежда в изпълнение своя план, се разиг-рава втората част на българската тра-гедия, чийто изход предопределя бъдеща-та съдба на страната."

"На 9 септември в София държав-ната власт е обсебена от група мъже, които се представят за "истински демок-рати" и за "същинските представители" на българския народ. – продължава немс-кият журналист. В действителност, с малки изключения, те са предшествени-ците на комунистическата диктатура, като едните съзнателно действат като агенти на Съветския съюз, а другите несъзнателно като негови инструменти. Начина, по който заграбват властта, забулват с легенди. При по-точно разг-леждане целият държавен преврат от 9 септември се оказва отдавна подготвен военен метеж, който се извършва при пълно спокойствие, без да гръмне дори

25 пушка. Политическите противници, от чиято съпротива се боят, са арестувани в леглата им..."

От чиято съпротива се боят...

– именно това е ключът към разби-рането на развихрилия се терор в България от получилите властта благодарение на шпагина на съветския окупатор. Точно зато-ва са избити десетки хиляди българи, чиято единствена "вина" е, че според убийците им, евентуално биха могли да оглавят съпроти-вата срещу насилствената съветизация на България.

Или с други думи: цялата кървава вакханалия, в която България губи десетки хиляди от своите държавници, политици, офицери, прависти, журналисти, писатели, свещеници, чиновници, граждани, селяни, интелектуалци... е продиктувана най-вече от страх. От подлия страх на насилника, че жертвата ще се съпротивлява.

Противоконституционен трибунал

И именно с тази цел – да бъде до-вършено започнатото на 9 септември изт-ребление е създаден този "народен съд" за политическа саморазправа. Той противоре-чи на действащата Търновска конституция, която забранява извънредни съдилища.

Наредбата-закон, с която "народ-ният съд" е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно реген-тство, което нито е утвърдено Конституция-та на България, нито пък регентите отгова-рят на изискванията.

"Народните обвинители" се назна-чават от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължител-но юридическо образование или квалифи-кация. Присъдите се определят от централ-ното и от местните ръководства на компар-тията, но по указания от Москва. (Прочети ДО КРАЯ >>> в сайта) МОЯТ КРАТЪК КОМЕНТАР: Те умряха за България – покосени от злостната ярост на враговете на България! Бог да прости всич-ки жертви на бесовския комунистически "народен съд"!

РАННОУТРИННОТО МИ ПЕТЪЧНО ПЕН-СИОНЕРСКО ДЪРДОРЕНЕ ПО РАЗНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

февруари 1, 2013

Имам около час за сутрешно писа-не, преди тръгването ми за работа. Явно не мога да работя (пиша) по сериозна тема, ами добре тогава, ще пиша по… несериоз-на. Кое е несериозно ли? Ами личните неща

са несериозни – и несъществени; така поне се мисли у нас, за такива те се възприемат. И се смятат също така за маловажни. Това е мой дневник, пиша за всичко, което ме вълнува. Включително и за личните неща – каквито и да са те. Едно такова лично, тоест несериозно, несъществено и маловажно нещо е, да речем, състоянието на моето здраве. Онзи ден, в сряда, се явих на ТЕЛК; не съм казал тук още резултата; е, пенсио-нираха ме, инвалидизираха ме, вече съм инвалид. Не умствен инвалид, а такъв, който има “общо заболяване”. На 60% коми-сията от лекари прецени, че е загубена моята работоспособност. Иначе преценя-ват, че работата ми на учител била подхо-дяща за заболяването ми. Е, вече съм пен-сионер. Пак ще продължа да работя – с “право на работа” съм, пенсионер от 3-та група инвалидност ще съм.

Да ви кажа, приех това нещо с уп-лаха. Щом толкова строгата комисия от лекари прецени, че съм инвалид, взех, че се уплаших за здравето си. Аз и преди съм се плашил, ала сега се уплаших сериозно. Единствен лъч надежда е този, че ме пен-сионираха само за една година, пробно, така да се каже. Ако здравето ми се върне по някакъв чудодеен начин, ще престана да съм инвалид, ала едва ли ще се случи това. Имам тия дни да уреждам доста неща около пенсионирането си. Признавам си, чоглаво ми е, понеже, преди време, като се скарах с една дама, на пенсионна възраст, се изпус-нах и я нарекох пенсионерка, рекох й да си гледа пенсията, а не да си вре носа, да се бърка в работи, които вече много-много не я засягат. Дали тази дама не ме прокле, дали, както се казва, не ме урочаса, но ето, мина не мина малко време, и моя милост също е пенсионер. И то съвсем предсрочно. А иначе имам още доста да се потрудя до редовна пенсия. Още цели 10 години ме чакат работа. Ако е живот и здраве де. Мнозина, дето са учители по професия, напоследък изобщо не доживяват до пен-сия. Умират преди това. Грохват, загиват. Като на война, като на сражение. Тежка работа е учителската, противно на това какво си мисли по този въпрос човечество-то. Целокупното човечество, особено бъл-гарската част от него, което съвсем недо-любва интелигентните, възпитаните, кул-турните хора, каквито по дефиниция трябва

да са учителите. Ний такива хора не само че ги недолюбваме, ами, дето се каз-ва, повечето от нас откровено ги мразят. Виж, простаците, у нас много ги обичаме. И наглеците обичаме. И тарикатите обичаме. Но интелигентните почти единодушно ги мразим и проклинаме. Що така ли? Какво показва това ли?

Взех да клоня, от дума на дума, към любимата си тема за простащината, за диктатурата на простащината, под която живеем. Ама тази заран ще я прескоча тая тема. Щото искам да напиша няколко думи за нещо друго, по-актуално, тъй да се рече. Ще напиша нещичко около провала на моя-та самозванска кандидатура за поста ми-нистър на образованието, младежта и нау-ката. Таман падна от поста министър моят състудент Сергей Игнатов, и моя милост, както си е в реда на нещата, не просто почна тайничко да мечтае мене да турят на поста, ами и гласно, съвсем открито заявих тази си мислЪ. Един човек тъй наричаше думата мисъл, оригинално я произнасяше: имам, викаше, една мислЪ. Та с това ме впечатли навремето тоя човек. В негова чест сега употребявам така думата. Е, и какво да кажа по тоя въпрос за моето неза-почнало провалено министерстване?

Аз, признавам си, понеже съм доб-родушен, сърдечен човек, та затуй се при-текох на помощ на нашия любим премиер. Щото животът го натика в един нелек казус, та затова го съжалих и ме се притекох на помощ. Предложих му, дето се казва, една достойна кандидатура: моята. Една от най-достойните. Себе си поне познавам и с пълно основание мога да твърдя това. Аз съм човек, на рядкост неподдаващ се на корупция. Освен това съм пълен с идеи за това как следва да се реформира образова-телната система. Мога да направя същинска революция в нея, от което пък скоро ще настъпи цялостен поврат в живота на общ-ността ни изобщо. Но ето, г-н Премиерът не се възползва от шанса и пропиля възмож-ността: тури един феодален старец на поста министър! Толкоз му е акъла на тоя старец, явно съвсем е изкукуригал, щом прие ми-нистерския пост, само за пет месеца! Куку някакъв е явно. За което свидетелства и това, че бил яростен привърженик на стро-ежа на нова руска ядрена централа на бъл-гарска територия! Представяте ли си?! Таман тоя тури за министър на просветата наш Боко?! Ами че то привързаността към строежа на нова руска ядрена централа не е нищо друго освен собственоръчно подписа-на декларация за сърдечна причастност към корупцията – щото самата централа е най-голям корупционен проект, проект за краде-не! Такива ми ти работи. Явно не е лъжа това, което някой зли езици говорят: че държавата ни требвало да се нарича вече АБСУРДИСТАН – а не БУЛГАРИСТАН (как-то я наричат нашите комшии и приятели турците).

26 И тъй, аз не станах министър. За-

сега. Един ден ще се принудят да ме призо-ват за тоя пост, ама засега ще се наложи да почакам. Не ми е дошло още времето. То е дошло де, ала не е дошъл акъла на хора като Боко, на които слабоумният ни народец е подарил съдбата си. “Слабоумен” наричам нашия народ, понеже в мнозинството си той показва и демонстрира непрекъснато тази своя особеност. Тия, дето акъла ни е на мястото си и си върши работата (по пред-назначение), сме ужасно малко малцинство. Има ни, но сме много малко. Затуй сме на това дередже. Като нация, като народ. Пък и като индивиди. У нас просперират не умни-те, не кадърните, а простаците, наглеците, тарикатите, тия, дето се врат навсякъде по най-нечестни и направо гнусни начини. Няма да споменавам имена. Е, едно да спомена все пак де: Бареков. То ви стига. Прочее, като казах “Бареков”, се сетих, кой знае защо, за Люба Кулезич. Вчера я мер-нах в една реклама. Тая жена след козме-тичните операции на лицето била станала вече хептен страшна бе?! Уплаших се, изтръпнах като я видях, признавам си! Ето докъде води неуважението на майката Природа. Тя изглеждаше добре преди да повреди всичко, което природата й беше дала. Ох, да спирам дотук, че май вече взех да се увличам. Откъде тръгнах, докъде стигнах… ама имам оправдание за туй пенсионерско дърдорене де! Веч наистина съм пенсионер, простено ми е!

Хайде чао, лек ден ви желая! Дой-де петък, ура, утре ще почиваме! Уикендът дойде, да се радваме! Пък и краят на пър-вия учебен срок дойде! Днес ще пиша оцен-ки на учениците си, тежък ден ме чака. Но съм някак окрилен, щото мина почти тежка-та работна седмица. Ураааа! Да живей животът! Да подвикнем така ний, влюбените в него!

ДО ОНИЯ, КОИТО КОИТО ИМАТ ДОБРИ, СЪСТРАДАТЕЛНИ СЪРЦА!

31 януари 2013, четвъртък

Хора, да помогнем на едно дете да

оцелее! Подробности вижте ето в тази публикация, където между другото пише следното:

Родителите на болно дете в пани-ката си тръгнали да търсят спасени в чуж-бина, след като чули тежката диагноза на момиченцето. Оказало се обаче, че за спа-сението са необходими много пари.

30 000 лв. делят 2-годишната Еми-не от велинградското с. Пашови от живота. Тя има тумор в главата. Родителите и тряб-вало да съберат 40 000 лв. само за 3 часа, за да се направи незабавно животоспася-ваща операция. Събрали обаче само 10 000 и операцията е отложена до набиране на останалите средства.

Ако всеки даде, пък макар и не много, според възможностите си, но иначе сме много хора, ще се съберат тези пари и ще спасим това детенце!

Банковата сметка е IBAN: BG20BPBI79301032261801, BIC: BPBIBGSF Мустафа Ибрахим Планков – баща на Еми-не С. Пашови, общ. Велинград, обл. Пазарджик

Парите могат да се внесат в По-щенска банка или с пощенски запис до сметката в банката. П.П. Моля Ви, разпространете тази зов до Ваши приятели, които имат добри и състра-дателни сърца!

ВАЖНО Е ТЪРСЕНЕТО, НЕ НАМИРАНЕ-ТО; В НЕГО Е ИСТИНАТА, ЗАТОВА: БЛА-ЖЕНИ ДА СА ТЪРСЕЩИТЕ!

31 януари 2013, четвъртък

Продължаваме разговора си (чрез

писма) с моята събеседничка E.I. – виж предишния ни разговор, публикуван под заглавие За безчувствеността, поражда-ща прословутото българско безразличие и примирение – като този път разговаряме с няколкодневно принудително прекъсване; ето какво си казахме този път, засегнахме немаловажни, и точно затова така стара-телно отбягвани от съвременниците (и сънародниците) ни теми:

Здравейте! Благодаря Ви за вре-мето, което отделихте за общуването ни! Започвате с това, че много неща бихте искали да ми кажете, което ми подсказва, че все пак разбирате начина, по който Ви пиша и казвам някои неща! Дано не се бъркам!

Първо искам да отбележа, че за първи път се интересувате от моята същ-ност и задавате въпрос – какво ли всъщност съм аз и с какво се занимавам? Е…аз пред-почитам за мен да не се говори нищичко!

Вашият възел от проблеми, който Ви стяга, е само отражение на неосъщест-веното минало, което и досега се опитвате да търсите в бъдещето, ако мога така да се изразя! Търсите го и искате да го осъщест-

вите! На прага сте! Много малка крачка Ви дели от това, което търсите! Наистина! Има само едно малко камъче, което Ви спъва винаги… и всеки път, спъвайки се в него, неосъзнали своята грешка, Вие го правите по-голямо, а то от своя страна Ви спъва все повече и повече… и така - докато не го преборите или то не погуби Вас! Зато-ва внимавайте! Предвиждайте другите нива…

Според Вас във всеки от нас про-зира общата българска съдба. Аз Ви питам - защо така мислите???

А за книгите Ви – те определено са Вашият динамит. Именно методът на пре-подаването, който аз поддържам… ако бях на Ваше място щях по същия начин да се боря учениците да достигат до същността сами!

Прочетох докрай написаното от Вас към мен… искам да ви отговоря, да Ви напиша отклик на всяко Ваше написано изречение, но… не мога… разстроих се… съжалявам…

“Нацията ни ще продължава да лази като... жена, която си е изгубила скъпоценна брошка и я дири, ровейки в някакво огромно бунище…“

Тук и аз мога да напиша, че усе-щам безчувствеността, в която ме потапят, понеже… не очаквах такива необмислени думи от Вас (защото по този начин поставя-те под общ знаменател всички жени, а и подронвате техния авторитет!!!)… както и да е!

Има неща… доста фини… и не на всеки се отдава да ги усети и да продължи спрямо техните релси… Вие написахте:

“Чувството провокира мисъл-та...“ – това, г-н Грънчаров, е вярно и дейс-тващо като особен закон!!!

Свикнали сте на Змиите… съжаля-вам, може да съм жена, но страня от тях… не съм змия. Разбира се, винаги може да се съмнявате! Вашата интуиция ще Ви подска-же! Но отговорете ми тогава – какво е змия-та – избягваща змии?

27 “Но ето, сега още съм в един ин-

тензивен етап на живота си - след ро-мантичния период на младостта, който е не по-малко интензивен, напротив, опре-делено е значително по-интензивен. За-това работя като вол в тия години, ден и нощ, без никаква почивка. Бера плодове. И ги излагам на сергийката си. Който иска, нека да вкуси от плодовете ми. Дори съв-сем безплатно ги предлагам (блогът ми)“

:-)))))))))))))))))) Много симпатично изказване… А дали Вие не искате с тези плодове да примамите някого? (Знам, че не е така… нарочно го пиша, понеже ме разд-разнихте с по-горното си изказване, съжа-лявам… но ми стана неприятно и реагирам по начин, по който не искам, но нямаше как…)

И знаете ли – плодовете Ви не са нито стипчиви, нито горчиви, нито лютиви, нито кисели или сладки, нито даже безвкус-ни… Те са плод и комбинация на това яс-тие, което ще усетят и подберат, ръково-дейки се от Вашите "рецепти и съвети" евентуално хора, които се стремят към… …

За съжаление не можах да Ви от-говоря така както исках... а Вие в своя стил, така неизменен, ми написахте дълго пис-мо... написахте за доста проблеми на наше-то общество... обрисувахте ги идеално. :-) Вашето Дар-Слово ще се впише много добре и за бъдещи порицателни филми, които липсват именно сега!!!

Знаете ли... г-н Грънчаров... аз... през цялата ни кореспонденция... каквато и да е била тя... искам да се нахвърля ярост-но към всички младежи и да ги попитам: "Кой беше най-щастливият момент от мина-лото ви?"

А ето сега моя отговор на горното писмо, който започвах два пъти:

Здравейте! Наистина трябваше да уточня за каква жена става дума, примерно "лекомислена", "глупава", "сребролюбива" и пр., така казано, просто "жена", наистина е крайно некоректно и нетактично от моя страна; приемете извиненията ми! Иначе ще Ви пиша по-късно, сега нямам време, днеш-ният ми ден ще бъде много напрегнат (трябва да ходя по болници) Хубав ден!

Здравейте, сега вече ще се поста-рая да Ви отговоря по-пълно. Като този път ще се постарая да бъда кратък, понеже дългите словесни опуси, няма как, дотягат всекиму, пък и аз поставям хората в дели-катно положение: даже и да им е интересно да четат, чувстват неудобство да признаят, че всичкото можеше да се каже със значи-телно по-малко думи. Те, думите, са ковар-но нещо: винаги е за предпочитане да са по-малко. Това специално за философите трябва да е едно златно правило, спазвано безпрекословно.

Първо, не е добре това, че Вашата личност предпочитате да я държите в пълна тайна; щото по този начин, оказва се, ще говорим само за мен, моето пък, от друга

страна, като се откривам и дори "разголвам" (душевно, разбира се) всецяло, почва да прилича на маниащина. Или на нарцизисъм. На мен ми се струва, че всекиму трябва да е интересна преди всичко собствената лич-ност, ала ето, у нас хората мислят иначе: повече предпочитат да крият личността си. Не се издават. Аз това го възприемам и оценявам като неизживян недостатък, втъл-пен на народа ни от комунизма, когато именно хората бяха възпитавани да мислят, че личността, особено пък собствената, изобщо не била интересна. Нали помните прословутото: "Какво там значи някаква си личност?!" на Вапцаров, което така много се харесва явно на толкова много хора... както и да е, всеки сам решава как, кога, доколко и какво ще разкрива или няма да разкрива от личността си. Интересът пък към чуждата личност (в нашенски условия), чини ми се, е опаката страна на горното, на това, което току-що се опитах да поясня. Нормалното, струва ми се, е всеки да се интересува на първо място от собствената личност, като, безспорно, ние (не двамата с Вас специално, говоря по принцип), разго-варяйки, взаимно се съизмерваме като личности, съпоставяме се, и само по този начин може да се откроят както различията ни, така и близкото, родственото помежду ни.

Да, обаче както я подкарах, се очертава да напиша цял трактат. А пък нямам толкова време. Трябва да опитам да продължа иначе.

Говорите (всъщност: пишете), че съм бил на малка крачка от това, което търся. А, както се казва, "дано", дано сте права. Само дето сам не зная какво точно търся де, но това е подробност. Много неща търся, разпилявам се, което значи, че е възможно и нищо да не постигна. Голяма работа: важното е търсенето, в него е исти-ната! Блажени търсещите! Само цитирам, мисълта не е моя, въпреки че я споделям и тя се кипри на доста места в книгите ми...

Задавате по-долу хубав въпрос, именно този: Според Вас във всеки от нас прозира общата българска съдба. Аз Ви питам - защо така мислите??? Голяма тема. Аз съм се обосновал по нея в книгите си, примерно, в тия двете: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, история-та и съвременността") и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съв-ременна България"). И в книгата си УНИ-ВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзагла-вие "Източниците на достойнството, успеха и богатството") много съм писал за тия неща. Всичко, което мисля по тия въпроси, съм казал и написал пределно откровено и цялостно в тия две мои съвсем непотребни за съвременниците ни книги. В резюме тук мога да кажа само това: няма как да е иначе, във всеки от нас, доколкото

е човек и българин, се пречупва човеш-кото и българското, то тия, последните, иначе и не могат да съществуват, те са налични единствено в това как се проявяват при нас, милионите конкретни индивидуал-ни съществувания. Ако искаш да разбереш живота на нацията си, разбери собствения си живот. Ако искаш да разбереш кой живот подобава за човека, опитай се да вникнеш в смисъла на собствения си живот, защото в твое лице за теб съществува именно чове-кът! Толкова е ясно и просто това! Съжаля-вам, че не мога тук да се разпростра и, както се казва, "обоснова", но ако проявите интерес, може още да поговорим по тия въпроси. На мен лично те са ми много близ-ки. Аз всъщност всекидневно това правя: опитвайки се да постигна и изразя в пълно-тата им собствените си реакции, аз по този начин, пречупено през тази призма, се стремя всъщност да разбера най-значимото и същественото в общия ни български, пък и не само, т.е. и човешки, живот. И не само аз, а това, чини ми се, го прави всеки човек, даже и да не го съзнава; повечето изобщо не го съзнават. И то може дори да е и за добро, щото иначе много щяха да се терза-ят, а пък така са приспани – и спокойни.

Говорите за... змиите, кои са змии-те?! Бихте ли го казала по-определено, щото мен ми е неудобно да предполагам. Няколко пъти говорите за тях, но не се доизказахте. На мен пък ми е неудобно да се представям винаги като някакъв самодо-волен "всезнайко", ето, питам Ви сега: каже-те ми, моля, нещо по-определено, за тия т.н. "змии". Моите предположения по темата засега предпочитам да си ги спестя. Първом Вие се изкажете. Много ме вълнува този въпрос. Аз също така съм срещал доста змии в живота си, та ми се ще да схвана правилно ли схващам тази дума. Прочее, не зная защо го казвам, но много ме е страх от змии, от ония, истинските де, уж са символ на мъдростта, а пък аз треперя даже само като си представя змия, камо ли пък да я видя реално, на земята, пред себе си! Е, виждал съм, и съм убивал змии. Има някак-ва дълбока онтологическа неприязън между човека и змията, която, знайно е, е добре показана от Великата Книга на човечество-то, Библията. Не зная Вие четохте ли моите нескончаеми беседи с разни атеисти, които периодично възникват в блога ми? Вие лично вярвате ли в Бога? Какво е Бог за Вас? Ето, това за мен е една от най-вълнуващите ме теми, темите на живота ми. И на философията ми. Прочее, при мен философия и живот са едно и също нещо. Старая се да е така де, едва ли съм го постигнал все още...

А това, което казвате накрая в писмото си, то силно ме заинтригува: обръ-щате се към младите и им казвате нещо. За мен е безкрайно важно да разбера какво става в душите на младите, щото, не крия, цялата ми надежда за "оправянето на Бъл-

28 гария" вече я свързвам само с тях. Разбира се, ние, старите (имам предвид себе си и такива като мен, поколението на Вашите родители и още по-възрастното; Вие сте към младите), би следвало да си изпълним мисията: да подпомогнем младите, да им предадем нещичко от горчивия си опит. Аз и с книгите си, и в преподаването, и изобщо, в общуването с млади хора, примерно, с моя син (той е горе-долу на Ваша възраст), се мъча да правя точно това: не да наставля-вам младите, не да им давам съвети, а само да им помогна да осъзнаят по-ясно ситуа-цията си, да им помогна да създадат и да се почувстват в ония именно условия, които са предпоставка да изнамерят самостоятелно своите решения на проблемите. Не знам доколко успявам в тази своя съзнателно поставена задача, но всъщност, като се погледна, аз предимно това правя. Като философ и като вече зрял човек смятам, че това, така да се рече, ми е не само дълг, но и нещо като призвание.

Ами да спра сега дотук. Желая Ви хубав ден! Дано не съм Ви омръзнал с тия мои "празнословия". Както обикновено на-ричат писанията ми хората от дадена кате-гория. Горките...

ЕТЕ ЗА ТАКИВА ЧЕСТНИ ПОЛИТИЦИ МАЙКА БЪЛГАРИЯ РЕВЕ С ГЛАС ОТ ГОДИНИ, АЛА НАЙ-ПОСЛЕ, ЗА НАШЕ ЩАСТИЕ, УСПЯ ДА СИ ГИ НАМЕРИ!

30 януари 2013, сряда

Г-н Премиерът, да ни е жив и здрав още поне 100 години, е с такава невинна, чиста, непорочна и ангелска направо душа, че човек не може да се сдържи да не се просълзи от умиление като чете ето тия памятни думи:

“Аз думата “корупция” дори не мо-

га и да я слушам, а ми я казват учени по площадите”, оплака се премиерът по адрес на уволнения образователен минис-тър Сергей Игнатов. Натиреният Игна-тов тръгнал да му обяснява, че няма проблеми с разпределението на парите от Фонда и затова Бойко го изгонил, нав-лезе в детайли министър-председателят.

Ох, разплаках се... ете за текива честни политици Майка България реве с глас от години, най-после обаче успя да ги

намери! Гордея се, че такъв нравствен мъж ни е Премиер! И ето още малко от тази публикация:

Министрите Тотю Младенов, Нона Караджова, Делян Добрев и Ивайло Мос-ковски похапнаха салата “Цезар” и сьомга на пара с гарнитура по време на речта на шефа си. След като той седна, те оставиха вилиците. Борисов не докосна храната пред себе си, избута чинията встрани и започна да пише есемеси.

Гостите на форума от сърце се ки-котеха на представлението на българския премиер, позасмя се и американския посла-ник Марси Рийс. Простащината на Борисов е на път да догони дори тази на тоталитар-ния ръководител Тодор Живков. В онези времена бай Тошо държеше подобни прост-ранни речи, с които забавляваше висшите членове на БКП. Днес Борисов обаче излага себе си и държавата ни пред целия свят.

БРОЙ 3-ТИ ОТ 2013 Г. НА В-К ГРАЖДА-НИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА С ОГЛЕД В ПЕТЪК, 1 ФЕВРУАРИ, ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!