ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 11, Год. VII, 2015, 1 Юни, Понеделникъ, Ц. 2 лв.

неделя, 31 май 2015 г. Тайните имоти на Георги Първанов

- Млад милиардер ли е президентът Първанов?

- Не е млад, определено! Звучи като анекдот, обаче не е. Така от-

говаря Симеон Дянков на въпрос в телевизионно шоу през 2010 г. По това време той е финансов министър и определено е сред най-информира-ните в държавата. Година по-рано Дянков е доста по-откровен. През октомври 2009 г. заявя-ва, че Първанов има десетки луксозни имоти по света – в САЩ, Европа и Дубай.

Да не гадаем за имотите му по света. Нека разтворим само нашите регистри, макар че и там далеч не всичко е обявено. Гъста мъгла се

стеле от години, например, около мезонетите на президента в хубав южен квартал на столицата. Пръв ги оповести журналистът Иво Инджев и на секундата изхвърча от Би Ти Ви. Въпросните жилища са подарък на Първанов от

бизнесмена Петър Манджуков, закичен от президента с орден „Стара планина“. (Следва на 2-ра стр.)

Близо до ума е, че между българския патриотизъм, между

автентичния български национализъм и рублофилство-русофилство-то не може да има нищо общо, щото последните не са нищо друго освен най-покорни руски мекерета, обслужващи не българския, а руския интерес. Руският имперски интерес обслужват наште рубло-фили-русофили.

Тъй че който е рублофил-русофил, той не може да е бъл-гарски патриот. От което пък произлиза, че кресливият показен и лицемерен "български", с извинение, русофилистичен "национали-зъм" тип "Сидеров" е една политическа перверзия, в която няма нито идеи, нито ценности, нито акъл, нищо няма в него, а има само груба сметка, има само ненаситен ламтеж за руски рубли. Тия, които се представят за "български националисти" и същевременно са кичат с руски знамена, с георгиевски имперски кръстове и лентички са чисто и просто нагли предатели на българския национален интерес, обс-лужващи срещу заплащане руския имперски интерес.

А пък от само себе си е ясно, че в тази ситуация автентични български националисти са прозападно настроените, проевропейски политически сили, за които водещ е именно коренния български интерес.

2 СКРОМНИЯТ И БЕДЕН, С ИЗВИНЕНИЕ, СИРОМАХОМИЛ ГОЦЕ ПЕРВАНОВЫЙ... ЗАЩИТНИКЪТ НА БЕДНИТЕ, РАЗПОЛАГА С ДОСТА ИМОТИ... (От 1-ва стр.)

В книгата си „Президент на Ръ Бъ“, издадена още през 2010 г., Инджев разкри, че мезонетите се водят на Владимир Лазов, пернишки строителен бос и пръв приятел на Георги Първанов. Лазов ги купил от сина на Манджуков — Ивайло. Hе го мислете обаче въпросния Лазов. От обществени поръчки той е грабнал 28 милиона лева при управ-лението на Първанов. Така че за двата мезонета – бълха го ухапала. Те се намират на бул. „Гоце Делчев“ 53 Е, вх. Б. и съседите забелязали, че често се навестяват от пре-зидентшата Зорка Първанова.

Високата панелка в „Красна поляна", която Зорка и Гоце лансират за пред медиите и съгражданите си като свой основен дом

Мезонетите са необитаеми и досе-га, установи журналистическа проверка преди броени дни. Площадката пред врати-те им е преградена с допълнителна стъкле-на врата. В същия блок има апартамент и секретарката на Първанов – Марияна Доб-рева, дъщеря на най-близкия му съратник покойния Николай Добрев.

В онези години, когато този соце-лит се сдобива с хубавите жилища, Мария-на е гадже на по-големия президентски син Владимир…

Да не гадаем за имотите му по света. Нека разтворим само нашите регист-ри, макар че и там далеч не всичко е обяве-но. Гъста мъгла се стеле от години, напри-

мер, около мезонетите на президента в хубав южен квартал на столицата.

Пръв ги оповести журналистът Иво Инджев и на секундата изхвърча от Би Ти Ви. Въпросните жилища са подарък на Първанов от бизнесмена Петър Манджуков, закичен от президента с орден „Стара пла-нина“.

В книгата си „Президент на Ръ Бъ“, издадена още през 2010 г., Инджев разкри, че мезонетите се водят на Владимир Лазов, пернишки строителен бос и пръв приятел на Георги Първанов. Лазов ги купил от сина на Манджуков — Ивайло. Hе го мислете обаче въпросния Лазов. От обществени поръчки той е грабнал 28 милиона лева при управлението на Първанов. Така че за двата мезонета – бълха го ухапала. Те се намират на бул. „Гоце Делчев“ 53 Е, вх. Б. и съседите забелязали, че често се навестя-ват от президентшата Зорка Първанова.

(Прочети ДО КРАЯ) ЛЪЖАТА – ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА СМЕ БЕДНИ

Брой 10 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен за четене отлайн

НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТЪТ ЖИРИНОВСКИ ПАК ПЛЮЕ ПО УКРАИНЦИТЕ

"Четыре миллиона советских солдат, которые сдались немцам в пер-вые месяцы войны были украинцами. Русских там не было" – Жириновский ОРГАНИЗИРАМЕ ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ОТ АНГАЖИРАНИ ГРАЖДАНИ И ДЕЙЦИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЯТО ДА ПОИС-КА СПЕШНА СРЕЩА С МИНИСТЪР ТА-НЕВ събота, 16 май 2015 г.

От доста време предприемам уси-лия да успея да си уредя лична среща с министъра образованието и науката, на която вкратце да го запозная с важен и при това, забележете, обществено значим въп-рос. Но удрям на камък. Срещнах се с какви ли не влиятелни хора, които да ми съдейст-ват министърът да ме приеме. И установих нещо любопитно: щом употребя израза "лична среща", в очите на всички минава, долавям, следа от видимо разочарование.

В един момент ми се даде да раз-бера, че ако срещата не е лична, ако, при-мерно, с мен дойдат още един-двама-трима други човека или личности, сиреч, ако нап-равим нещо като "малък колектив", група или, примерно, "инициативен комитет", който иска среща с министъра, то шансове-те да ни обърнат внимание значително нарастват. Тази констатация ми даде право-то да направя следното заключение:

У нас личните неща и особено пък личностите изглежда никой не ги цени и уважава. Напротив, те дразнят и са непри-ятни за мнозина. Виж, групите и колективите са на голяма почит. Поне това можахме да постигнем от комунизма. Това нещо кому-низмът ни завеща. Добро ли е или е лошо то си правете извода вие сами. Аз имам пределно ясна позиция по въпроса. Както и да е.

И тъй, сега ми се налага да орга-низирам такава "инициативна група", която да поиска съвсем официално спешна среща с г-н министъра на образованието и науката, за да го запознае с важен обществено зна-чим въпрос. В тази инициативна група могат да влязат граждани, силно обезпокоени от сложилата се тежка ситуация в образова-телната сфера. И имат какво да кажат и смеят да го кажат право в лицето на минис-търа. Е, не може да бъдем кой знае колко

3 голяма по брой членове инициативна група, достатъчно е да бъдем, както аз си предс-тавям, 4-5-6 човека, но всички да бъдем хора с позиция и с идеи, с ясни разбирания, и що годе да сме солидарни относно това какво трябва да се направи, какви действия трябва да се предприемат, та ситуацията да почне да се поправя към добро.

Като съберем тази група граждани и дейци на образованието, като станем инициативна група в истинския смисъл, ще трябва бързо да използваме контактите си, включително и с политици, които да ни съдействат за това щото министърът да ни приеме в спешен порядък. Примерно, до 10 дни оттук-нататък. Знаем, че ний, българи-те, много трудно се организираме за каквото и да било. Та затова би било добре да дейс-тваме пределно бързо.

И така, има ли желаещи да се включат в инициативната група, която желае такава една спешна среща с г-н министъра на образованието и науката? Не е задължи-телно да сте "изтъкнати личности", ордено-носци някакви, може и да сте съвсем обик-новени хора, само е важно да имате идеи и позиция. И да не ви е, естествено, страх в очите на министъра да кажете какво мисли-те. Има ли такива смелчаци?

НА РЕФЕРЕНДУМА "ЗА ИЛИ ПРОТИВ ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ?" ПО-БЕЖДАВАМЕ ТИЯ, КОИТО ИСКАМЕ МА-ХАНЕТО НА ПОЗОРНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ПАМЕТНИК НА ГОЛЯМАТА ЛЪЖА! събота, 16 май 2015 г.

Участвайте и вие в референдума! Това може да стане ето тук: За или против демонтирането на паметника на съветс-ката армия в София?. Покажете, че сте българи, за които изразът "национално достойнство" означава нещо... СИЯЙНИТЕ ВИСОТИ НА НАШЕНСКАТА МУЗИКАЛНА, С ИЗВИНЕНИЕ, КУЛТУРА – ПАК С ИЗВИНЕНИЕ! събота, 16 май 2015 г. След близо 20 века Античният театър доживя и чалга концерт

След близо 20 века съществуване Античния театър в Пловдив „доживя“ и чалга концерт, научи Дарик радио. Това ще се случи на 4-ти юни, когато Пайнер ще отпразнува 25 години от създаването си.

По информация на Дарик радио разрешителното за ползване на Античния театър е издадено от община Пловдив, където има специална комисия, която разг-лежда молбите за ползване на съоръжение-то.

С решение на общинския съвет има приета и тарифа за ползването на Античния за една вечер, която е 2880 лева с ДДС. Театърът често е наеман и за сватби. Според кметът на район „Централен“ Георги Титюков, първоначално е имало молба концертът на бъде на площад „Централен“, но тя е била отхвърлена. ФЕМИНИЗАЦИЯТА НА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ Е ФЕНОМЕН, ИЗПЪЛНЕН С ГОЛЕМИ РИСКОВЕ – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЗА БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА НИ събота, 16 май 2015 г.

Поредицата от есета, посветена на празника на българската просвета, култура и духовност 24 май, която започнах да пиша наскоро, напредва с всеки ден (виж послед-ния такъв текст: Най-различните огньове, на които се пържи българският даскал-страдалец). Днес пак бързам да се захвана с писането по нея - понеже обичам да си изпълнявам обещанията, пък и за какво друго да пише човек в тия дни, за какво друго да мисли ако не за тия неща, именно свързаните с образованието, културата, духовността. Подобаващо е тъкмо за тия неща да се мисли в предпразничните дни дори и от хората, чиято сфера на дейност изглежда е встрани от тази сфера - изобщо

обаче възможно ли е да има сфера на жи-вота ни, която да е съвсем встрани от обра-зованието, от културата, от науката, от духовността? Едва ли е възможно, въпреки че това обикновено не се съзнава.

Впрочем, тази сутрин попаднах на сюблимно клипче, в което едно... щях да напиша "недоразумение", е, нека да бъда по-мек, по-снизходителен, та значи едно... символично-ярко свидетелство на съ-щината и характера на съвременния български живот (уф, как натруфено се изразих!), носещо името "Янка Такева", се обръща към друго такова, носещо името "Бойко Борисов", и те двете олицетворения си сипят един друг елейни слова, фалят се, както си му е редът, говорят предимно за... пари (!), връчват си един-другиму награди, и там също наоколо, мило усмихнати, са "най-достойните от най-достойните", както иска-ше да се изрази нашият любим премиер (ама се обърка и рече "достойните от най-достойните"), на г-н премиера връчват няка-къв медал, а он пък обещава да даде еди-колко си милиона лева на учителите (!), следват бурни и дълги нестихващи овации, аплодисменти или аплаузи, както искате ги наречете; абе идилията, дето се вика, е на висота! Като му дадоха медала г-н Премие-рът държа още едно кратко слово и го за-върши така: "Абе на мен та медал че ми струва 20 милиона лева, толко требе да дам на вас, даскалите, така че не ми завиждайте ного за него!", а пък народът примря от кеф и пак му заръкопляска бурно! А когато пре-миеро требеше да награждава заслужили даскалици, той елегантно се провикна на г-жа вицепрезидентката на републиката, която също присъстваше там, повика я тя да дава наградите с думите, от който лъха такъв финес: "Марго, èла тука ма, èла ти да... такова де!", дали са точните му думи, проверете сами в клипа, аз немам излишно време за губене, на мен така ми прозвучаха тия думи.

Гледайки този клип, ще ме проща-вате, ама в съзнанието ми оживя картината, че сякаш все едно непрежалимият Тодор Живков се е оживил, възкръснал е или е вампирясал, както искате го приемете, и ето, времето се е върнало назад, той същи-ят, пак хубаво ухилен, тоа път леко небръс-нат, както подобава за пичовете, съвсем малко променен и дори подмладен, вероят-но от седенето в гроба, пак по оня някога-шен табиет поздравява учителството, по-ласканото учителство дружно ръкопляска ли ръкопляска, а пък вечната Янка Такева отново дава знак с ръка кога да почнат овациите и кога да свършат, дирижира един вид възторга! Умилително мила, родна картинка! Как да не примре човек от умиле-ние?! Абе, в скобки казано, много голема обич имало между Янка Такева и Б.Борисов бе, браво, похвално е, любовта винаги е похвално нещо: чудно е само като се обичат толкоз що не се земат?! :-) Та ето, съветвам

4 ви и вие да видите туй историческо клипче, ето тука (виж: Без коментар, без думи, думите и коментарите в случая са из-лишни) може да му се насладите и да си спомните блажените времена на комунизма, на непрежалимото "Татово време": ех, какви сме щастливци, имаме си вече нов "Тато" – или "Бато" му викахте?! То ний тогава и "Бате" си имахме, ох, да, на г-н Премиера викат "Баце", пардон, бех забравил! Та да се отличава от другото "Бате", Бог да го прости, то те много станаха батетата на простия народ, че вече зехме да ги обърк-ваме!

Ето, пак направих гаф: уж се бех зарекъл да не коментирам тоя клип, но ето, нá, изпуснах се, казах неща, които пак ще ми излезат на носа! Прочее, майната му, да си кажа какво мисля, как съм възприел всичко, как то в моите уши е прозвучало, пък ако трябва след това да мра! То за едната чест живей човекът, нали така? В скобки ще добавя следното: миналата година, в дните преди уволнението ми, когато администра-тивните хиени ме бяха обкръжили и ме бяха захапали отвсякъде здравата, моя милост, понеже се видях в чудо, реших, както подо-бава, да напиша писмо на... Бойко Борисов, той тогава не беше премиер, беше периода на междуцарствието му, когато за кратко излезе от властта, та да се въздигне след неколко месеца отново; значи написах въп-росното "Открито писмо" до г-н Борисов (щото по неговия мандат бяха назначени въпросните администратори, които като хиени се бяха нахвърлили връз мене!), но писмото ми до него беше чисто политичес-ко, в него не упоменах нищо за моите лични главоболия с назначените от правителство-то му другарки от образователната сфера; и знаете ли какво стана след това? Ето, про-чее, вижте туй открито писмо, то беше дори в две части: Първата част на моето пре-дизборно Открито писмо до Бойко Бори-сов и, респективно, Продължение на Отк-ритото ми писмо до Бойко Борисов; забележете датите на публикуването им, съответно 7 май и 8 май. И тъй, сещате ли се какво стана с мен след 10 дена?

Ами ясно какво стана, изглежда туй "Открито писмо" беше капката, та да прелее чашата на нечие търпение, седмица по-късно аз получих заповедта за своето увол-нение! Уволнен бях от работа като препода-вател по философия и гражданско образо-вание в ПГЕЕ-Пловдив! Тъй де, как ще позволим да остане на работа такъв долен човек, незаслужаващ да бъде учител щом си позволява да критикува "Бащата на на-цията" ни, тъй да се рече?! Я го виж ти, на личност ще ми се прави той, ще ми разсъж-дава той, ще критикува, откъде-накъде, ти къде се намираш бе?! Ооо, ний такива като теб не можем да търпим, другари, я земете мерки, я го уволнете малко тоа... лигав охлюв, та да разбере на кой свет живее?! И да миряса, щот ний такива не моем да тър-

пим! И тъй, аз бех уволнен от въпросната фенка на другаря Борисов, която, разбира се, вечно ще му бъде задължена и благо-дарна – щото получи руководната си служ-бица по време на тъй памятния първи ман-дат на г-на Борисова. Както и да е. Таз история я разказах ей-така, за да туря малко лют пиперец на текста си. Край, спирам, нали требваше да пиша за образование, за наука, за духовност, за висши предмети, за благородство, за какви простотии пишеш бре, Грънчаров, я ако обичаш се спри поне малко!

Тъй де, то и чат-пат требва да си отпускаме душата и да пишем и по малко глупости, щото ако пишем само умнотии кой ли ке ни чете, я виж в каква държава живе-ем?! На Б.Борисов си примират да му ръ-копляскат "най-достойните от достойните" или "достойните от най-достойните" даска-лици, а мен, дето постоянно пиша какви ли не философски умнотии, никой не може да ме гледа вече, всички ме мразят, даже и приятелите зеха да не смеят да казват, че са ми приятели и се поотдръпнаха, абе требе да съм станал много опасен човек, знам ли, ама е факт, че всичко живо бега от мен като ме види! А Боко го обичат и му се фърлят на врата и го цаливат! Аз съм увол-нен, изгонен, опозорен, смачкан, унизен по всички линии, лишен даже от преподава-телските си права (да, и това успя да стори въпросната гореща фенка на любимия ни премиер!), оставен съм без никакви средст-ва за съществуване, ето, и обезщетението ми за безработица изтече, сега вече ми остава само да легна и да мра, сума ти пари, до последната стотинка дадох за да водя две съдебни дела да си върна поне малко честта, а на Боко се фърлят сички да го цалуват, Янка Такева му се фърля на врата секаш е мома неженена – видите ли докъде я докарахме?! Както и да е, аз май хептен простотии започнах да пиша, да се сравнявам не с кой да е, а с любимия наро-ден трибун и пълновластен господар на нацията ни – май наистина разсъдъкът ми е взел да избледнява, ако мога да се изразя така, един вид по-дипломатично! Ккаво ще кажете по този въпрос, мили анонимни другарки, дето в блога ме ръфате всеки ден като бесни кучки?

Между другото, да се опитам и аз да пофаля малко г-н премиера, стига съм го все критикувал и осмивал. Да се опитам и аз малко да се понатегна. Ние с него сме "при-ятели" във Фейсбук, разбира се, той с нищо не е показал, че чете моите писаници, но ако той лично не ги чете, може назначени от него хора да ги четат, знам ли, пък да му докладват ако нещо важно са прочели. Та да стигне и до него туй, дето пиша. Та г-н премиеро казва чат-пат и доста умни при-казки, примерно в горното клипче, дето ви посъветвах да гледате, той заяви, че "лош учител" по начало немало, щом некой е учител, требе да е добър и прочие, умна

мисъл рече г-н премиера. Донекъде съм съгласен, щом си учител, требе да си до-бър. Е, оказа се, от тая гледна точка пог-леднато, че моя милост, излиза, съм единс-твеният официално провъзгласен и то до-кументално лош учител в България, а нищо чудно, знае ли се, и у целио свет!!! Тъй де, да разсъждаваме логично, щом лоши учи-тели по начало нема, оказва се, че в такъв случай само моя милост, моята скромна персона има туй изключително свойство или качество (както се изрази въпросната увол-нила ме старателно мислеща администра-торка) да съм единственият лош учител, тя там категорично определи даже, че съм бил немал "абсолютно никакви качества, което правят учителя учител" и прочие, абе оказва се, че такъв пълен некадърник като мен нема не само в така бляскавата, направи сияйна система на българското образова-ние, но и, повтаряме, у целио бел свет!!! И аз си имам даже и официални документи по тоа въпрос, включително и такива, които са приети от съда, примерно, инспекторката по философия у Пловдив има добрината да обоснове пред съда защо съм толкова голем некадърник, в писмен вид ги имам тия нейни твърдения, та се питам тия дни дали да не взема да заведа още едно съдебно дяло и по този въпрос, но това е отделна работа. Ще видим, има още време за мис-лене. То от дела взе да ми писва, ама ей-така, заради историята и науката, заради образованието, си струва човек да се жерт-ва, както се казва. Та аз имам значи офици-алната титла да съм най-големио темерут и некадърник в българското образование, училище, а нищо чудно и в целата българс-ка култура, щот образованието, знайно е, е част от културата. Това пак го отбелязвам ей-така, да се знае.

Да се връщам на темата си, след като си направих такава екскурзия из съ-ществуващата актуална социо-психологи-ческа и патологическа даже ситуация на българския живот. Значи, отбележете, тази поредица от есета за типовете български учители се пише от доказано най-лошия учител на България, който е лош дотолкова, че даже изобщо не е учител, не става изоб-що за учител, поради което, съвсем естест-вено и закономерно, такъв урод като мен беше изваден от процъфтялата отвсякъде и тъй бляскава, сияйна даже система на бъл-гарското образование, беше лишен от пре-подавателски права и т.н. Дали ще имам възможност днес нещичко да кажа по тема-та си – или да се откажа направо още тук? Щото както е потръгнало, това есе стана за други неща, не за онова, за което требваше да стане.

Ще свършвам, нема смисъл да на-силвам работите. То мисълта, видите, си ми потръгна тоя път по други посоки, разпилях се, нема как сега да я насилвам да се върне по темата. И утре е ден, живот и здраве да е

5 само! Та нека да привърша, ще го сторя ето как.

Сред "достойните от най-достойни-те", подбрани от недоразумението Янка Та-кева даскалици забелязах, че преобладава-ха... даскалиците, сиреч, че комай нямаше никакви мъже-даскали. Мъжкият елемент от даскалската професия е на изчезване, ето, той загива, един от малкото мъже, които като последни мохикани се подвизаваха в тая сфера, беше моя милост, ама видяхте, че се откри за мен, след 32 години учителс-тване, че изобщо не съм бил ставал за учител, да се чуди човек как перфектната система не ме е надушила по-рано, а ме търпя толкоз години. Явно, бидейки някакъв хем пълен некадърник, хем най-коварен народен враг или дори нещо като шпионин, съм се бил така хубаво дегизирал, че ето, системата е проспала възможността да ме надуши овреме, от което следва, че съм успял някак да я заблуждавам цели 32 годинки. Но мисълта ми е друга: мъже-даскали почти вече нема. Изчезващ вид. Даскалици обаче колкото щеш. Пълно е с напети даскалици, която от коя по-напети. И все оправни, коя от коя по-оправни. Там, около Янка Такева, беше пълно таман все с такива напети даскалици-убавици, които успяха дори такъв железен мъж като г-н премиеро – мъж с железно сърце на боец и пич! – да направят меко като... като... пих-тия, ако може така да се изразя. Как това обстоятелство, че у нас вече почти няма мъже-учители, а има предимно разни напе-ти даскалици, е интересен феномен, който заслужава да се осмисли по-надълбоко. Има коренна разлика между мъжа-учител и дамата-учителка. На едни неща могат да научат младите мъжете учители, на съвсем друго - даскалиците. Разликата не е за подценяване. Феминизацията на учителска-та професия е феномен, изпълнен с големи рискове. Включително и за бъдещето на нацията. Аз мисля, че – нека да не ми се обиждат дамите – че трябва честно и откро-вено да обсъдим тоя въпрос, живот и здра-ве да е, другия път ще започна с него.

Женският елемент в живота по природа е предопределен да се подчинява на мъжкия, мъжкия трябва да е водещ. Казвам това, нека да ме прокълнат. Умните жени обаче ще ме разберат. И ще признаят правотата ми. Нека да ме нарекат проклет

сексист, полов сегрегаторист или какъвто си искате още. Щом нещо е важно и е истина, ще го кажа и напиша без да ми мигне окото за последиците. Особено вредно е въздейс-твието на жените-даскалици върху момче-тата, върху мъжката част от подрастващите. То е просто защо е така: само мъж може да въздейства на момчето така, че то да пос-тигне качеството мъжественост у себе си. Жена това, да се съдере, не го може и няма как да го може. Същото може да се каже и за това, че момичетата могат да станат женствени само ако жени им повлияят да култивират женското и женственото у себе си. Правете си сметката какво става с мъж-кия елемент щом момчетата в нашите учи-лища са подложени на такава страшна инвазия на доминиращия, на господстващия женски даскалски елемент. Страшно е, не ми се говори даже! Ще се опитам да опиша и това. Аз лично смятам, че учителството у нас е така покорно и по тази причина: че общо взето вече само жени са учителки, че няма мъже-учители. Мъжкият характер е значително по-независим и свободолюбив. Жената е създадена да се подчинява на мъжа. Жени не могат да формират незави-сими и свободолюбиви мъжки характери у момчетата, у младежите. Това, че предимно жени властват и господстват в българските училища води дотам, че се засилва робския манталитет на целокупната българска на-ция. Жената обича да се подчинява и да изпълнява. Е, сигурно има и горди, свобо-долюбиви, независими, достойни в истинс-кия смисъл жени. То женското достойнство, предполагам, има други измерения. Не бива да се сравнява буквално с мъжкото дос-тойнство. Също така и творческият момент, да ме извиняват жените, но е предимно мъжка прерогатива. Жените са добри попу-ляризаторки, но на мъжки идеи предимно. Те стават за даскалици, не обаче за откри-вателки. Както и да е, нагазих в големи тресавища на мисълта и справедливо ще бъда обруган. Нека да ме ругаят. Моята цел е повече хора да се позамислят. Да прово-кирам и да дразня е моята мисия и задача като философ. Умея го това, чини ми се, а, какво ще кажете?

Жените си имат свой предимства, които никой не отрича. Най-малкото пък аз бих ги отрекъл. Аз съм правдолюбив човек. Но май се изморих да пиша, а зачекнах голяма тема. Писна ми да пиша и затова спирам. Ще завърша вече наистина ето как.

Преди години, преди да се отпочне войната на въпросната администраторка срещу мен, моя милост биваше канена на големи празници в националните медии. На Деня на будителите, примерно, ме е канил Митко Цонев в едно предаване, където, спомням си, другите събеседници бяха директорката на Народната библиотека в София и т.н. И за 24 май са ме канили къде ли не. Общо взето в сума ти предавания в националните телевизии съм бил канен в

предишните години. И пловдивската дър-жавна телевизия са ме канили много пъти, и в радиа, навсякъде. Обаче изглежда се прочух като не знам си какъв и ето, откак се почна таз война срещу мен от образовател-ната бюрокрация, аз съм остракиран отвся-къде. Никой сякаш вече не смее да ме пока-ни никъде. Защо е така е интересно да се разбере. Аз знам защо е, но ще се въздър-жа да го казвам сега. Като... гатанка го оста-вям за самостоятелно осмисляне. Лесна гатанка. И донякъде е хубаво че не ме ка-нят. Това е за мен най-голямото признание. Станал съм прекалено опасен човек. Това е хубаво. Най-"лошите" и опасни хора сме натикани в интернет, а най-"добрите" (да не споменавам имена, те се знаят кои са!) циркулират от медия в медия, от екран на екран, и ни произнасят най-патетични нрав-ствени и всякакви други проповеди. Ето, завършвам със следната случка.

Аз като ставам рано за да пиша се изморявам адски и към 10 часа вече съм грохнал. Излизам да се поразходя на въздух и да си поразведря главата. Следобед се връщам, понякога в късния следобед от моите дълги разходки из града. И значи връщам се оня ден към 4 часа и полегвам на дивана да гледам телевизия. На първия канал, разбира се, говори Божо Димитров. Отивам на следващия. Там говори Митю Гестапото, също медиен любимец. Произ-нася някаква патетична реч за това как било най-правилно да мислим. На третия е, няма как, Андрей Райчев. На четвъртия - Кънчо Кънчев. (Ако не бъркам името му, щото те на мен ми се смесват тия образи и имената им.) На шестия е Дърева. На седмия - Вуч-ков. На осмия, майчице, са някакви врачки и гледачки със свещи. Е, оставих тях, те ме приспаха по-лесно, щото ония, като говорят, ме ядосват и не мога да заспя. Врачките ме приспаха и съм спал около час. Следобеден сън. Като се пробудих, на канала, на който имаше врачки, беше успял да се намести... Божо Димитров! Тоя човек изглежда друго не прави освен да циркулира от телевизия в телевизия! Ще му вземат душата бе, как издържа изобщо не мога да разбера. Като взех да минавам по другите канали, оказа се, другите герои, с известни нови попълне-ния (комуниста Симов и прочие все такива навлеци) си бяха комай пак същите. От тая напаст отърване нема! Страшна работа!

Хайде чао! Хубав ден! Пожелавам ви като включите телевизора на екрана да не Божо Димитров! И Кънчо да не. И Рай-чев, и Дърева, и Вучков да не са. Да е някой друг, който не сте виждали, някой нов, ама едва ли ще ви сполети туй щастие. Бъдете здрави! Не гледайте изобщо телевизия, ето това ви пожелавам! Щото който гледа теле-визия и се е пристрастил към нея скоро си губи здравия разсъдък. Е, не вервайте на това, което ви казват телевизиите, всичко премисляйте, но също, моля ви се, не си чупете телевизора, отпращайки чехъл към

6 него, телевизорът не е виновен за нищо. Вие сте виновни, че сте го пуснали. Мен телевизорът ми служи само за това да ме приспива. И вие го използвайте само за това. Чао и до скоро! АБСУРДНАТА И ПАРАДОКСАЛНА, ОТЖИ-ВЯЛА ВРЕМЕТО СИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ЗА НИЩО НЕ СТАВА, ТЯ САМО ВРЕДИ – И ЗАТОВА СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕНА БЕЗ ЖАЛОСТ неделя, 17 май 2015 г.

Из: Министър Танев напрегнат заради матурите

... Борбата с преписването ще се води по всички възможни съществуващи методи, категоричен бе образователният министър. Той призна със съжаление, че техниката в такива случаи става все по-незабележима и изрази мнение, че тук въпросът е такива ли да останат изпи-тите, които са "просто непригодни да посрещнат възможността да бъде филт-рирано преписването".

Запитан какви трябва да станат изпитите и какъв е смисълът да се наи-зустява материал, след като всяко дете може да намери отговор на въпросите в интернет, проф. Танев призна, че "учили-щето е до голяма степен догонващо, ако въобще догонва това, което се случва в живота". КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Думите "борба с преписването" – един чудесен израз, много показателен! – синтезирано показват банк-рута на построената върху неверни основа-ния образователна система, изцяло откъс-ната от съвременността и живота: в днеш-ните съвременни условия организаторите на изпитите или изпитващите би следвало изобщо да не се плашат от достъпа на младите или на изпитваните до потребната им информация, напротив, те би следвало и по време на изпита да имат пълен и свобо-ден достъп до интернет! Защото какво се проверява на смисления, на неглупавия изпит? Търси се някаква степен на разви-тост на определени интелектуални качест-ва на личността, а не се мери едно-единст-вено нещо, а именно доколко паметта на младите е способна да поема, да попива и да възпроизвежда някаква информация.

Която по начало е налична в Мрежата и е достъпна за всеки, защо ни е тогава да си пълним главите с нея?! Апропо, главите ни не са за това, те не са сандъци или чекме-джета за информация, имаме глави за съв-сем друго нещо! Предназначението на гла-вите ни е друго от това да ги превръщаме в хранилища на информация!

Преди 100 или 200 години може и да е имало смисъл да знаеш нещо, което другите не са знаели, днес обаче всеки може да знае всичко стига да поиска – днес всеки има свободен достъп до цялото зна-ние на човечество. Младите трябва да умеят да боравят с достъпната им инфор-мация и да я тълкуват, да я "смилат" и да я използват с оглед постигането на някакви жизнени или практични цели. Инак казано, трябва просто да умеят да мислят. Щом младите хора, явяващи се жертви на абсурдната система, в днешните условия мислят само за едно нещо, именно как да излъжат и измамят системата, как да препишат, то това е ярко свидетелство за пълния й банкрут и за безсмислието й.

Такава абсурдна и парадоксална, отживяла времето си образователна систе-ма за нищо не става и следва да бъде отх-върлена без жалост. Тя пречи на младите, вреди им – вместо с нещо да им помага или да ги развива. Загубил се е смисъла на това, което по идея е истинското, смислено-то, отговарящо на нуждите на младите и най-вече човечно образование. Абсурдната образователна система, която имаме, раз-вива у младите само две неща: пълно отв-ращение от ученето и невероятни, направо феноменални способности да излъжат системата, сиреч да препишат. Само на това учи системата младите, ако не броим това, че тя прави и всичко необходимо за да ги обезличава, да създава ужасен ценнос-тен дефицит или духовен вакуум, праз-нина в душите им. В КОМАНДНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА ТЕЧЕ НЕПРЕКЪСНАТО СОЦИА-ЛИСТИЧЕСКО СЪРЕВНОВАНИЕ ПО ЛИ-ЦЕМЕРИЕ, ПО ИМИТАЦИЯ НА ЧОВЕЧ-НОСТ, ПО НЕНАВИСТ СПРЯМО ЛИЧ-НОСТТА неделя, 17 май 2015 г.

Вчера написах един текст (виж: Феминизацията на учителската професия е феномен, изпълнен с големи рискове – включително и за бъдещето на нацията ни), който явно беше така провокиращ, че вероятно всички са били един вид фрапира-ни дотам, че единодушно решиха да не му обърнат никакво внимание, с което, предпо-лагам, искат да покажат, че все едно не са го забелязали. А възможно е причината за пълното мълчание да е друга: че си позво-лих в статията или есето някои волности

спрямо любимеца на цялата нация, именно г-н премиера, което изглежда е било възп-рието като несъмнено позорящо автора й; пък казах и някои нелицеприятни думи срещу народните трибуни и медийни звезди, което нищо чудно да се и възприело като пълна безвкусица и дори израз на скверния, на злобния характер на пишещия, сиреч, на моя милост. Както и да е, сега продължа-вам, въпреки всички грехове, въпреки също така и рисковете.

Но преди да поема по своя път да спомена, че тази сутрин вече написах не-щичко, което без съмнение ще присъединя към поредицата, ето това: Абсурдната и парадоксална, отживяла времето си образователна система за нищо не става, тя само вреди – и затова следва да бъде отхвърлена без жалост; то е един отзив по повод на интервю на г-н министъра, дадено в навечерието на така вълнуващото цялата нация най-важно за образователната ни система събитие: матурите. Срещу всички завършващи образованието си щастливци – те, горките, неслучайно крещят така радост-но, знаете как с цяло гърло броят годините на своето образователно робство, тъй да се рече; тия неща много говорят! – та срещу всички абсолвенти или абитуриенти систе-мата си устройва още една, последна гавра, доста стресираща и запомняща се, а пък цялата нация изглежда не усеща какво става и, дето се казва, гледа тъпо; у нас безчувствеността спрямо гаврите от всяка-къв род е порядъчно развита и напреднала. Та в това кратко текстче обяснявам какво показва това, че младите на матурата биват най-строго пазени да не преписват (!), а пък някои дръзват и там да преписват, а, казват, че мерките на администрацията срещу преписването не действат кой знае колко, пазачите-учители много често позволяват да се преписва, ама "разумно" и, разбира се, потайно; абе не може българският гений да бъде опазен да не препише, да не излъ-же, да не измами! Защо да се заблуждава-ме, че българският гений може да бъде опазен да не направи някой тарикатлък, като за последно! Е, няма да е съвсем за последно, щото след това в университетите още повече се преписва. И, изглежда, в държавата ни цял живот е лъже, мами,

7 тарикатства, те, младите, ако друго не са научили в родните ни училища, то поне това прекрасно са научили.

Да се върна, след това отклоне-ние, на темата си. Стигнах в същинската част на вчерашното си есе до несъмнената констатация, че българското учителство в днешно време е съставено почти изключи-телно от дами, от жени, сиреч, даскалиците са водещият елемент в него, а пък мъжкият елемент е на изчезване. Мъже-учители има все по-малко. И все по-рядко. В някакъв смисъл мъжете – стига да са все пак мъже де, щото може иначе да са мъже, пък да са с манталитета на баби! – особено истински-те мъже, мъжете, заслужаващи това име, са нежелан, опасен, вреден за системата еле-мент: щото истинският мъж по принцип е свободолюбиво същество, непокорно, бун-тарско, а пък системата иска едно нещо, иска подчинение, изисква малодушие, изис-ква слабост (по идея мъжът следва да е силен!). Жените пък са създадени за това да се подчиняват, женската душа, предпо-лагам, обича да се подчинява. Е, ако нейни-ят любовник, на когото тя с желание ще се отдаде и подчини, не е един истински силен мъж, а... перверзната система, то правете си сметка до какви отвратителни явления ще се стигне. Системата се държи като абсолютно властен господар, тя е нещо като абсолютен владетел и заповедник, пример-но, за да онагледя случващото се, ще ми се наложи да прибегна до по-изразителна метафора: представете си, че образовател-ната система е зъл и тираничен, направо жесток източен султан, а пък даскалиците, дето им е отредено да обслужват капризния си господар, са нещо като харем. Е, правете си сами изводите какво става в един такъв многолюден, съставен от хиляди доста специални при това дами, именно даскали-ци, които следва да обслужват само един суетен и всевластен господар! Тук ми се налага, за да придам още повече плът на метафората си, да прибегна до някои под-робности – чрез едно отклонение.

От известно време се случва така, че по един телевизионен канал попадам на турския сериал "Великолепният век", знаете, той е за царуването на султан Сюлейман Великолепния. Попаднах два-три пъти на този сериал и се загледах; даже имам опция да връщам назад програмата и се възполз-вах от нея, за да видя цялата серия, понеже се заинтригувах. Хубави костюми, чудесни артисти и артистки, добре е направен спо-ред мен. Та чат-пат, признавам си падение-то, гледам този сериал. Не че го следя, но като съм кухнята особено (гледам телеви-зия предимно когато се занимавам с готвене или ядене – освен в моментите, когато си подрямвам, тогава пък не аз гледам телеви-зора, а той гледа мен) та в кухнята значи най-често гледам този сериал (като лягам да си подремвам пред телевизора, казах, си пускам нещо жълто, та да ме приспи, при-

мерно предавания с разни врачки и ясно-видки). И установих, гледайки фирма за султан Сюлейман Великолепния следното: горкият султан, та на него му е значително по-лесно да управлява огромната си импе-рия отколкото своя... харем! Какви ли не интриги се плетат в този харем, нямам думи! И горкият всемогъщ султан сякаш е безсилен нещо да промени, цялата му ог-ромна власт не може да помогне в случая. Трудна работа! Няма оправия в харема.

Е, такова нещо, позволете да от-бележа, става и в нашата превъзходно устроена и изцяло феминизирана образова-телна система: страшни работи стават! Интриги и то страшни, ужас, същински кош-мар! Не ми се мисли само, камо ли пък да опитам да ги изобразя с думи случващите се неща в нашите тъй превъзходни дамски учителски колективи! Гледайте филма за султан Сюлейман Великолепния за да раз-берете отчасти за какво намеквам със своя-та метафора. Аз затова и си позволих да кажа, че феминизацията на образованието в България, това, че общо взето само дас-калици упражняват тази функция у нас е пагубно. Нужни са повече мъже. Примерно ако директорите на училища поне са мъже, може отчасти някак поне малко да се проти-водейства; но ако директорите са жени, тогава хаосът и вакханалията на женските страсти е направо ужасна. Знам какво гово-ря. Виждал съм го с очите си. То не може да бъде описано, Шекспир ще онемей ако го поставят за ден-два в едно дамско българс-ко училище, където наперени даскалици имат пълния диктат върху случващото се. Правете си сметка какви поражения нанася тази пуста феминизация върху съзнанията на младите! Нямам думи! Момчетата в резултат губят общо взето поголовно мъж-ките си качества и стават нещо съвсем... скопено, в духовния смисъл, в психическия смисъл, ако мога така да се изразя. Пък след това някои се чудят, че сред момчета-та имало толкова много женствени, загуби-ли мъжествеността си. Един от факторите на този процес, предполагам, е и този. Трудно издържа в един харем един мъж, даже и да не е скопец, даже и да не е евнух. Особено ако не е евнух. (Тук секса го изк-лючваме, за други неща говоря, секс, знае-те, няма не само в СССР, но и във всяко българско школо, което, както се знае, е устроено по всички до един принципи и модели на същия този СССР.)

Да спра дотук по този проблем. Де-то се казва, направих нужното да поднеса проблема. Нека всеки ако иска да реагира спрямо казаното както му се прииска, както му скимне. Някои ако искат могат да напи-шат едно разгромно писмо срещу обидилия така кръвно "българската дамска учителска колегия" и да съберат подписка срещу мен с искане да бъда екзекутиран публично чрез... изваждане на вътрешностите от търбуха ми и хвърлянето им на кучетата! (Гледах един

филм, английски, през средновековието това било любимо наказание спрямо особе-но страшно провинили се спрямо краля престъпници таман като мен: палачът пори корема им докато се още са живи, те лежат вързани на една голяма маса и крещят от болки, а в това време червата и другите им вътрешности биват рязани, както нашенци постъпват със закланите шопари преди Коледа! Те това наказание, чини ми се, е напълно подходящо за частично възмездя-ване на моите престъпления!) Да вървя сега нататък по темата си.

Дали е мъж, дали е жена, българс-кият учител, разбира се, по презумпция трябва да е безполово същество, санким, е нещо като хермафродит (пак говоря само за духовния смисъл на думата, нищо сексуал-но, моля-моля, няма в думите ми!). Това означава, че поведението му трябва да бъде – и неизбежно е – мъжко-женско, съ-щото може да се каже и за мисленето му. Що означава "мъжко-женско поведение" се опитайте да си представите сами. Дамите, санким, даскалиците трябва да се държат като властни мъжкарани, а пък мъжете, с извинение – като... а сега де, не смея да употребя думата... като... о`кей, да се дър-жат като.... хермафродити! (Сещате се, че друга дума ми се въртеше в акъла, да, тази същата дума, която се завъртя и във вашия акъл, смело си я турете на съответното място, аз се въздържам да я пиша, за да не ми звучи просташки текста!) Аз ще ви дам само един пример в тази посока: когато, примерно, директорката съобщава на ко-лектива "радостната новина", че техен коле-га е уволнен и изритан най-сетне от учили-щето, щото той, видите ли, си е позволявал да се държи "крайно неправилно", тогава, първо, чест от колектива почва бурно да ръкопляска, а пък някаква... "дама" (която иначе редовно си бръсне лицето) изстенва така, че да я чуе целия колектив – и най-вече шефката: "Ееее, най-сетне: това обаче отдавна трябваше да бъде направено!". Сфащате ли сега за какъв тип поведение говорим? Мисля, че стана ясно. Подлизурс-твото пред шефката е най-белия кахър на това поведение, което, разбира се, е съвсем неподходящо за хора, които са на възпита-телски позиции, сиреч, на които е отредена ролята да бъдат възпитатели на младежта. Мисля, че трябва да спра дотук по тази тъй прелюбопитна тема, по която още много може да се пише. По нея даже и дисертация може да се напише, подарявам идеята си на смелчагата, който дръзне да се захване с написването й.

По-рано вече имах възможността да кажа, че има три идеални типа български учители в съвременното нашенско школо: авторитарни деспоти с манталитета на казармени фатмаци или фелдфебели (и със способност за колосално и безцеремонно нахалство, един продукт, който, знайно е, изключително много се цени из нашите

8 географски ширини, дето шества девизът: "Чрез нахалство – към прогрес!"), на второ място – учители-страдалци, които в безчо-вечните условия са успели някак да съхра-нят нещо човешко, а това значи свободолю-биво, в душа и в поведението си и, на трето място, това е т.н. смесен безличностен тип, който, чини ми се, има най-много предста-вители в средите на българското учителст-во. Тук, за да не забравя, мога да формули-рам и една такава закономерност: колкото повече в условията на авторитарната обра-зователна система у нас един учител е съхранил нещо човешко у себе си, толкова повече той клони към типа на учителя-страдалец; респективно, колкото повече се е обезличностил, той толкова повече мина-ва за "добър учител" - щото умее да власт-ва, да чупи неукрепналите детски и младеж-ки характери, умее да мачка без никакви угризения на съвестта младите личности, да ги тормози по всякакви, най-вече по-перфидни, т.е. още по-гаднярски начини и т.н.

Либералността, другояче казано, човеколюбието и наистина човечното пове-дение е противопоказно за условията, които съществуват в рамките на човеко-ненавист-ническата и свободо-ненавистическа обра-зователна система у нас, крепяща се на забрани, санкции, тормоз, насилие, терор и т.н. върху неукрепналите личности. Либе-рално настроеният учител, уважаващ чуж-дото достойнство, е двойно неадекватен на изискванията на системата: той първо и най-вече по този начин наказва първом себе си (създавайки всички условия собственото му достойнство да бъде по всякакви начини и отвсякъде тъпкано), на това основание именно той е и страдалец, на второ място той създава предпоставки и ония негови възпитаници, които се подведат заради него да обикнат свободата, на това същото ос-нование стават също неадекватни на изиск-ванията на системата, поради което не само че и те започват неминуемо да страдат, но и тяхното достойнство отвсякъде започва да бъде всекидневно и дори ежеминутно тъп-кано. Както в някои варварски общества действа принципа "Човек за човека е вълк", така и в условията на безчовечната образо-вателна система у нас действа принципа да се тъпче безпощадно всичко, що наподобя-ва личност – или пък е личност и човек; човешкото отношение и разбиране в тази система, казахме, влиза в остър конфликт с нейната същина и с нейния принцип, то се възприема като аномалия и неминуемо се наказва. Във въпросната административно-командна образователна система същест-вува нещо като непрекъснато социалисти-ческо съревнование по лицемерие, по дву-личие, по имитация на човешки отношения, по фалшивост. Истинска е само по-скритата или по-явна по-перфидна или по-груба, но никога не отслабваща агресия спрямо лич-ността и личностното.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Тук ми се налага да прекъс-на писането, излизам да се срещна с един важен за мен човек. Като имам възмож-ност ще си довърша разсъждението, за-почнато в този текст.) НАШИ РОДНЫЕ СОВЕТСКИЕ ПЕДОФИ-ЛИЯ И ГЕЙЩИНА – САМЫЕ ПЕРЕДОВЫЕ ВО ВСЕМ МИРЕ! неделя, 17 май 2015 г.

Pavel Gintov написал: Каждый россиянин знает об ужасах загнившей Европы: геях, однополых браках, ювенальной юстиции (О, ужас! Не разрешают детей бить!).

Но когда в России высокопостав-ленному педофилу отдают несовершенно-летнюю девочку в качестве второй жены, то это их "личное дело" – и нечего об этом вообще говорить! Ангел Грънчаров написал: Родная советс-кая и "православная", с извинением, педо-филия самая передовая педофилия во всем мире! ЗАЛЕЗ НАД ПЪТЯ ПО ПОСОКА КЪМ ДОЛНА БАНЯ понеделник, 18 май 2015 г.

РУСКИ МЕКЕРЕТА СЕ МЪЧАТ ДА ОСУЕ-ТЯТ ПОСТАВЯНЕТО НА ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКИ ЦАР В СОФИЯ понеделник, 18 май 2015 г. Александър Хайтов: Руското аташе в България да каже – какво му пречи па-метникът на Самуил?

... Държавата трябва да има адекватна политика към подобни национални символи и да ги пази.

В края на краищата историята ни е изградена заради усилията на хора и дър-жавници като Самуил. В София нямаме паметник на български цар, така че това ще е първият...

ВЪПРЕКИ ЧИСЛЕНОТО ПРЕВЪЗХОДСТ-ВО НА ГЛУПАЦИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА НАДМОГВАМЕ СКЛОН-НОСТТА СИ ДА ПРАВИМ ГЛУПОСТИ понеделник, 18 май 2015 г.

Древен Вавилон. Глинена плочка (вавилон-ска писменост) – 587 г. пр.н.е.

"Накъдето и да погледнеш, хора-та са все глупци" – така пише върху глинена плочка, открита сред развалините на Вави-лон. Да се съгласим ли днес с това отчаяно заключение?

Истината е, че накъдето и да пог-леднеш виждаш творения на човешкия ум и ръце. Прекрасното граничи с грозното, доброто върви редом със злото. Пълно е с глупци, но се раждат и гении, а най-много са хората, които искат да живеят мирно, да обичат живота и да му се радват.

Вярно е, че съществуват масови внушения, главно на идеологическа и рели-гиозна основа, които са връщали назад

9 човешкото развитие, но рано или късно разумът надделява, а на днешния етап – колкото по-рано, толкова по-безопасно...

В социалния живот отделната чо-вешка съдба изглежда незначителна на фона на грандиозните промени. Но прино-сът на всеки отделен човек нараства, когато развитието на обществото се гради върху създадените през дългата общочовешка история и потвърдени от времето морални и духовни богатства.

Ана Величкова НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙТЕ ОТ ЛЪСКАВАТА, СТАРАТЕЛНО ЛЪСКАНА ФАСАДА, А ПОГЛЕДНЕТЕ КАКВО СТАВА ВЪТРЕ, В НЕДРАТА: ТАМ Е СТРАШНО, ТАМ ВСИЧ-КО Е ИЗГНИЛО понеделник, 18 май 2015 г.

Тази сутрин ненапразно се пораз-ходих набързо из мрежата; попаднах на нещо интересно и веднага го препубликувах в блога си, а ще го сложа и в следващата книжка на списание HUMANUS, да се знае, да не се забравя (виж: Въпреки численото превъзходство на глупаците следва да се опитваме да надмогваме склонността си да правим глупости); там пише:

"Накъдето и да погледнеш, хората са все глупци" – така пише върху глинена плочка, открита сред развалините на Вави-лон. Написани са тия думи в 587 г. пр.н.е., изглежда под надписа има и поставена година.

Трябва да имаме в съзнанието си това обстоятелство, именно, за господство-то на глупаците в живота ни, но то не трябва да ни насърчава сами да правим глупости. Глупакът е така устроен, че изпада във възторг от глупостите, той не ги съзнава като глупости, обича ги, смята ги за нещо велико, покланя им се, възприема ги като нещо свръхумно. И умните хора, чини ми се, са склонни да се подвеждат и да не разпоз-нават на моменти глупостта като глупост, но все пак би следвало да имат наклонност, като чуят някакво по-пищна глупост, да се сепнат, интуитивно да усетят, че нещо не е наред, да се замислят и в един момент да установят несъмнено, че пред нас е една глупост. Способността да различава глупа-вото от неглупавото е особеност на умния, на неглупавия човек. Завършеният глупак твърдо възприема и най-откровените глу-пости като умнотии, а пък умните думи ги

възприема като глупави, сиреч, подменя местата им. И го прави устойчиво. Не става дума за краткотрайна подмяна. Тази прист-растеност към глупостите у глупаците – те, излиза, не могат да различават глупавото от умното и си имат пиетета да се радват на глупостите – някои много мъдри хора смя-тат, че е дефект на ума, който е непоправим и нелечим. Кант примерно твърди, че няма лекарство срещу отдадеността на глупости-те, глупакът ще си страда доживотно от глупостта си. Имам чувството, че е напълно прав. Някаква доста сериозна душевна и умствена извратеност е тази отдаденост на глупостите.

А сега да се върна на темата си. Знаете, почнах отново да пиша поредица за ситуацията в родното образование и учи-лище. От един малко по-различен ъгъл ще погледна този път върху случващото се. Захванах се да пиша за идеалните типове на основните фигури, заети в реалния про-цес на образованието, искам да ги предста-вя в тяхната нескривана и така неприятна за мнозина истина. Един вид да разголя същи-ната, да махна всички покривала, завеси, пудри и прочие. Такъв ми е замисълът. Вчера както си пишех обаче ми звънна един стар приятел, минаващ през Пловдив и пожела да се срещнем и да поговорим. Зарязах всичко както и докъдето съм стиг-нал, но снощи късно вечерта реших все пак да го публикувам – да не стане зян (виж: В командната образователна система тече непрекъснато социалистическо сърев-нование по лицемерие, по имитация на човечност, по ненавист спрямо личност-та). Е, сега просто ще си продължа в поета-та посока. И трябва май да ускоря темпото, че то вече 24 май си дойде, а аз още нямам особен напредък. Обещанието ми беше в дните преди 24 май да пиша по-най-сериозните проблеми на образованието, културата и духовността у нас, а ето, затъ-нах в една тема, от която излизане няма. Затънах сякаш в едно тресавище.

Да, ретроградната бюрократична система на командното и дирижирано дър-жавно-монополистично образование е до-вела дотам, че днес и системата като цяло, и всяко нейно звено е нещо като блато или тресавище, в което най-уютно се чувстват, знаете, тъкмо жабите, змиите и разните други такива пресмыкающиеся (една чудес-на руска дума, означава влечуги или пъл-зящи; то и нашата дума си я бива де, няма съмнение в това), има също така в това блато и разни уродливи чудовища, които не се срещат в реалната природа, в реалните тресавища и блата. Да се пълзи е нещо като модус вивенди на тази превърнала се в застойно и злотворно блато система, всички в нея пълзят; който се изправи – затъва; трябва да се лази в гъстите застойни води на системата, в която всичко е гнило, разла-гащо се, мъртвешко и нечисто. Тя служи не на живота, а на смъртта, на убиването на

живото. Нека казаното да ни стои като ори-ентир. Блатото, тресавището е точен сим-вол и обозначение на същината, на консти-туиращия принцип или на каквото щете на административната система в образование-то. Тя е такава по едно най-просто основа-ние или по една-единствена причина: не понася онова, което е принцип на живота – свободата. Тази система не търпи и не понася свободата – принцип на живота за човешките общности особено. По тази при-чина и няма живот в системата, а има само гниене. Има мъртвина – и мъртвило. Старая се да обособя с малко щрихи нейната съ-щина и идея. Защо се е стигнало дотук е голяма тема, по която съм писал в другите си книги. Темата за злочестините на дейци-те на образованието у нас е необятна, зато-ва ще се постарая да се съсредоточа на изявяването на най-важното.

Аз вече обособих някои водещи черти, които се откриват при по-прецизно вглеждане. Свободолюбието и човеколюби-ето – но автентични, искрени, истински – в тази система са забранени, затова вместо тях имаме само имитации, фалш. Вкратце казано, системата неумолимо поражда страшна деморализация на отношенията вътре в нея. Поражда неудържими тенден-ции към нравствена уродливост. Който иска да оцелява в нея трябва да се нагажда, инак казано – да играе недостойни роли. Нормалното за човека е с присъствието си да променя неблагоприятната, лошата среда. Така именно се развива човечество-то: личностите са тези, които го дърпат напред. Една личност даже със самото си присъствие променя средата. Но ето, сис-темата изисква безличността да е господст-ващият принцип. Отказваш се от себе си, от своята личност, забравяш за това що е достойнство, свободата става и нежелана, и опасна, и се захващаш... да пълзиш. Всички безропотно пълзят пред величавия трон на началството. Те е и непогрешимо, и мъдро, и прекрасно, и все така нататък в този дух, то, началството, изисква само подчинение, сиреч, отказ от своята личност. На тази основа общо взето друго не се прави освен всеки да мачка и да тормози другите, да се издевателства над тях. Спрямо висшестоя-щите си най-мил, вечно усмихнат, сърдечен, приветлив и клечиш на колене, само от време на време се осмеляваш да се обър-неш към тях примерно с ето тези думи:

– Днес пък сте толкова красива, уважаема госпожо директор, направо нямам думи колко сте прекрасна, елегатна, треп-тяща от женственост! И как хубаво Ви стои тази рокля, леле, как ви отива, просто не мога да кажа! А пък как хубаво ухаете: откъ-де си купихте този тъй вълшебно ухаещ парфюм?! От Париж ли, ясно, то си личи, при Вас всичко е стил и класика! Та аз ей-така, минах да Ви кажа някоя и друга мила дума, а сега се оттеглям да си гледам рабо-тата! Хубав ден, мила госпожо директор!

10 Вие сте нашето украшения, нашето вдъхно-вение, нашата радост!

И пред кабинета на директорката всяка сутрин в редичка стоят бодри подли-зурковци, които искат да й кажат някакви мили думи, вие забелязвате, че моя милост, поради неопитност, не може да измисли някакви още по-приветливи думи, но тия същите подлизурковци как могат да ги из-мислят, ох, как могат! Както и да е де, прие-маме, че това е една метафора, то такова нещо може да се случва, знаем, в "съвсем импровизирана форма", аз лично, чувал съм, че директорка е подгонвала учителка поради това, че тази не й се била усмихнала достатъчно приветливо при среща в кори-дора и, предполагам, не й се е била покло-нила достатъчно ниско, знам ли? Но чувах нещо такова. Абе има си съответният риту-ал, който не го спазва, става набързо черна овца – и бива обявяван за "чужд елемент". Но този момент вече касае необятната тема за отношенията и взаимодействията между отделните компоненти – учители, ученици, директори-меринджеи, родители, инспекто-рат, министерство – затуй да се върна на описанието на типовете учители в съвре-менните нашенски школà.

Моя милост, за жалост, няма гения на Данте, на Шекспир, на Достоевски и прочие че да може да опише пълнокръвно типа, примерно, на типичния български образователен автократор, на авторитарния идеален тип учител или, казахме, по-скоро даскалица, щот учителите-мъже са изчез-ващ вид. Но аз много се съмнявам, че и самите Данте, Шекспир, Достоевски и про-чие, ако можеха да станат от гробовете си, с цялата си гениалност дали биха успели да изобразят и една стотна част от цялата онази неописуема и неизобразима жизнено-очарователна пълнота на въпросния психо-логически тип. Защото той е неподражаем: той е крайно амбивалентен, примерно хем е тиранин, но също така е и страхливец, хем е величав, излъчва някакво царствено досто-лепие, хем е смачкан отвсякъде, в дълбини-те на душата си е най-унизеното същество, хем театрално играе ролята на най-умен, на "всичко знаещ" и "от всичко разбиращ", хем фактически е един игнорант, нещастен позьор, жалък дилетант, който вътрешно трепери от мисълта да не би някой ученик да му зададе въпрос, на който да не може да отговори; спрямо началството постоянно клечи в най-унизителна поза, но пред тия, които са негови жертви, които има властта да мачка, пред тях стои във величавата безстрашна поза на Наполеон при Арколс-кия мост, или, още по-добре, на Наполеон, който на коронацията си грабва короната от ръцете на папата и сам сия слага на глава-та; той, разбира се, е безкрайно смешен, но има една-едничка грижа: как да всява страх у учениците, как да прави така, че те посто-янно да треперят и дори да се покланят на величавостта му; за тази цел си е разрабо-

тил, разбира се, една страхотно умна сис-тема от шантажи, заплахи, други средства за терор, за налагане на подчинение и т.н.; и прочие, и так далее, и т.н., и ала-бала.

Не, това не може да се опише, ня-мам тия сили! Поне да имах таланта на Алеко, но и него няма, не, решително се отказвам да пиша повече по тази тъй велика тема! Бай ви Ганя ряпа да яде пред неръ-котворния образ на българския типов учи-тел-автократор от днешната ни система, не, този тип ще продължи да си чака своя бъл-гарски Данте, своя Достоевски, своя Шекс-пир. Това чудо обаче по принцип едва ли може да се изобрази с думи. А може би е нужно да се изобразява с четка? Или с оди и оратории? Или стехове требе да се пишат, знам ли вече, съвсем се отчаях! Този вели-чав образ едва ли някога ще бъде пресът-ворен по някакъв достатъчно убедителен начин, което ще е голям зян за общочовеш-ката култура. Е те тука българските писате-ли требе да се пробват, да работят упорито, та един ден да можем да се поздравим и ний най-сетне с един български нобелист-литератор. Ама къде ти, те се занимават с описания на каквото друго се сетите, ала бягат от тази най-страхотна тема. Явно неслучайно бягат. То ето и аз се запътвам да избягам, както забелязвате, щото хем не съм художествен литератор, хем нямам нужния талантец, хем даже и време нямам, щото на главата си имам толкова много друга работа. А то за такъв велик предмет се иска цялостно отдаване и посвещаване. Аз нямам тази възможност.

Което казах за горния тип, то в още по-голяма степен важи и за втория идеален тип на българския масов учител, този на страдалеца. Тук е още по-трудно нещичко да бъде представено в онази жизнена пъл-нота и достоверност, с която ни го предста-вя наготово животът, този най-велик майс-тор-присмехулник. Вземете, огледайте се наоколо, срещнете някой жив средностатис-тически български учител (най-вероятно ще попаднете на даскалица) и се опитайте да го почувствате. Хем говоря за типове, хем чувствам колко е несправедливо това, щото, примерно, в наглостите, в деспотизма, в авторитарността може и да има някакви типове, но тук, където водещата черта или емоция е страданието, тук вече всичко е пределно индивидуално. Затуй си вземете всеки който искате случаен български учи-тел и се взрете някак в душата му. И само по този начин всичко ще ви се открие. Няма друг път. Истината по този не по-малко велик предмет може да ни се открие само по този начин. Ето, примерно, погледнете ония клипчета, в които побеснели простаци-ученици се гаврят над своята учителка по английски – и се опитайте да се вживеете в ситуацията. Поставете се, примерно, на нейното място, опитайте да почувствате това, което тя чувства в онзи момент. Е, ако това го можете, всичко ще разберете сами,

аз за какво да ви пиша тук и обяснявам. Всичко го има там. Поставете се на мястото и на онзи учител, който пише на дъската, а пък някакво хлапе се впуска изотзад и му сваля панталона. И други подобни изгъзици, с извинение за думата, се случват всеки ден във всяко българско училище.

Всяко българско училище всеки ден е подобна лудница. А ако не е такава лудница, там нещата са още по-нездрави. Там, където учениците са взели надмощие и са встъпили в открита схватка със своите мъчители (думата учител у нас често я заместват с думата мъчител, и то е неслу-чайно), сиреч, където училищата не прили-чат на лудница или на бойно поле, там нещата са още по-отчайващо неистински. Там явно господства такова насилие, че то успява да удържа буйствата на тормозените предполагам по ужасен начин ученици. Щом учениците мълчат и се подчиняват, щом слушат, то в такъв случай нещата са още по-неестествени и като такива – нездрави. Щото системата не може да роди едни естествени и нормални човешки отношения между учители и ученици; значи всичко, което наподобява такива, е само имитация, е само фалшификат, е неискрено, е менте. Знаете, у нас е царството на ментетата. В училищата ни, особено в "образцовите", дето "всичко превъзходно върви", дето нямало, видите ли, ексцесии, работата е безнадеждна, още по-уродливо е всичко, още по-извратено е. Не зная доколко сте склонни да се доберете до смисъла, скрит в тия горчиви думи. Просто се опитвам да ви предложа да се замислите по-сериозно. Не се оставяйте да бъдете подвеждани от лъскавата, старателно лъскана фасада. Погледнете какво става вътре, в недрата. Там е страшно. Там всичко е изгнило. Там всичко е неистинско.

Системата е доволна когато всичко се държи под похлупак. За тия неща, които аз тук се опитвам да намекна, за тях е прие-то да не се говори. За тях е прието да се мълчи. Те се възприемат като "скандални". Оня, който дръзва да говори за тях, е непо-носимо лош човек. Той е наш враг. Да огла-сиш обществената тайна за разрухата, която цари в недрата на системата на бъл-гарското образование, е непоносим скандал, който си го позволи, следва да бъде нака-зан. И остракиран. Той трябва някак да бъде заставен да замълчи. Примерно устата му могат да бъдат затворени по много начини.

11 Ако не мирясва, ще го обявим за... луд. ("Лудите, лудите, те да са живи и здрави... а пък у нас свестните ги смятат за луди..." и т.н.; в последните редове на "Под игото" разбираме, че само един луд се е осмелил да протестира – и затова го обесили на касапницата.) Е, най-радикалното средство да му затворим устата е като го уморим. Има си начини и за това. Може, примерно, да умре от глад. Както си искате може да ликвидираме враговете, дето са дръзнали да застрашат идилията на онова блато или тресавище, в което се е превърнало бъл-гарското образование и училище.

Не зная защо, но напоследък освен метафората за гниещото блато в ума ми се върти по този повод една друга метафора. Тази за змийското гнездо. Змии, преплели се в кълбо, коя от коя по-отровни, всякакви змии, усойници, пепелянки, кобри, очилатки, каквото си искате още. Представете си затворена стая, пълна с такива змии. Опи-тайте да се представите как бихте се чувст-вали сред тях, ако случайно попаднете в такова змийско гнездо. По някои краища на България вместо "гнездо" казват "гняздо", както и вместо "дело" – "дяло". Съдебно дяло, примерно. Та в ето едно такова гняздо ако попаднете си представете как бихте се почувствали. Ако си го представите, то тогава на мен не ми е нужно да полагам повече никакви усилия за да описвам нравс-твено-психологическата ситуация в едно типично средностатистическо българско школо. Преувеличавам ли – това ли искате да ми кажете? Аз пък се питам нещо друго, ето това минава в ума ми като пиша за метафората, свързвана със змийското гняз-до: де това да беше просто метафора! Уви, не е метафора, а е истина.

Ако не си змия, горко ти! Много ще страдаш, много ще бъдеш хапан, много отрова ще влезе във вените ти. И в резул-тат ще бъдеш зомбиран. Няма да умреш от тази... човешка ("човешка" ли казах?) отро-ва, но от нея ще бъдеш зобмиран и парали-зиран така, че цял живот след това ще усещаш пораженията. Ще бъдеш уж жив, а в същност – мъртъв. Като ония зомбита в оня същия американски филм. Дето като видят жив човек му се нахвърлят да му изпият кръвта. И него го превръщат в зомби. Се-тихте ли се за филма? (Не му помня загла-вието.) Бил популярен много. Аз гледах една-две серии и се отвратих. Но ето, сега ми послужи това, че съм го гледал. Дано се сетихте за какво говоря и пиша.

Навремето дядо ми Васил, Бог да го прости, ме съветваше да се отказвам от учителстването овреме, щото, по неговите думи, не съм бил... куче, а за да бъде някой учител в съвременните условия трябвало, според него да е куче. Това е било някъде в тъй блажените години на късния комунизъм, примерно в 1983-84-85. Там някъде е било. Тогава системата си беше непокътната. Та значи според него за да си учител трябвало

по душа да си куче. Що значи това да си куче, вярвам, всеки сам разбира. Който по душа не е куче, а е, примерно, човек (аз имам този дефект, че си бях и си останах човек), при него нещата стоят иначе. Пак всеки нека сам да си го представи как стоят нещата тогава. Е, не послушах мъдрия си дядо. Минаха много години оттогава, които аз прекарах все в работа в българската образователна система. Куче никога не бях и не станах. Нито пък змия. Останах си докрая човек. Оказа се, че бях изритан накрая от системата с гриф "Негоден!". На 32-та година бях изритан от системата. Да, а ето, вече 33 години са изминали откакто за пръв път влязох с дневник в класна стая като учител. Тогава бях на 24 години.

Днес е понеделник, 18 май. Мина-лата година денят понеделник беше 19-то число. Отидох на работа както всеки ден, както всеки понеделник. Мисля, че имах два или три часа. Един или два си взех, не пом-ня вече. Извика ме директорката в кабината си. Гледам, че повика и трима свидетели. Явно нещо тържествено искаше да направи, чувстваше се приповдигнатото й настрое-ние. Зер, предстояло е да й се сбъдне най-съкровената мечта! И с величав царствен жест ми връчи заповед за моето уволнение. С мотив "пълна некадърност", "не става за учител", "абсолютно негоден за системата". Признавам си, втрещих се: не съм очаквал такова нещо. Успя да ме изненада! Аз зна-ех, че се подготвя за уволнението ми, тя извърши в последните две години какви ли не подвизи за да подготви това мое тъй желано уволнение, трупаше и произвежда-ше усърдно "копромати" и прочие; ето, оказа се, че е събрала кураж да го извърши. Какъв героичен жест! Връчи ми заповедта за увол-нение само два-три дни преди празника 24 май! Каква символика само, а?! Каква пре-възходна гавра, нали така! Тя тези неща ги умее, има несъмнен талант в тази посока...

Та днес-утре аз празнувам годиш-нина от моето уволнение, което доведе и до фактическото ми лишаване и от преподава-телските права. Факт е, че съм си заслужил не само уволнението, но и убиването нап-раво. Аз си позволих да правя в рамките на системата нещо абсолютно забранено: позволих си лукса да бъда личност. Сво-бодна, сиреч автентична личност. Това нещо системата не може никому да прости. Аз отправих най-превъзходни предизвика-телства пред ретроградната система. Е, тя беше длъжна да ми отмъсти. Та да се защи-ти някак. А сега всички говорят, че система-та щяла била да се реформира. Вие вярва-те ли в това?

"Не наливайте ново вино в стари мехове...", спомняте ли си тия думи на Спа-сителя? Ето, впрочем, откъса, в който се съдържат те, добре е да се знае целият:

33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейс-ките, а Твоите ядат и пият. 34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младо-женецът? 35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоже-нецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят. 36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне мехо-вете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. 38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. 39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. (Лк 5:33-39)

Какво повече да говорим, та тук всичко е казано. Живот и здраве да е, тия дни може да пиша по това, може да се опи-там да разсъждавам по тия думи, макар всеки би следвало да го стори сам. Да, най-добре е сам. Онова, което си постигнал сам, то само е наистина твое. Хубав ден ви же-лая! Бъдете здрави и до скоро!

ОТКРИХА БЮСТ НА ОБОЖЕСТВЯВАНИЯ СТАЛИНОПОДОБЕН ВОЖД С НАПОЛЕО-НОВСКИ РАЗМЕРИ И МАНИИ ТАВАРИШЧ ИМПЕРАТОР ПУТИН понеделник, 18 май 2015 г.

Императивно за изперкването на импе-рията, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Руският балет, който гостува в Со-фия през март, се рекламира гордо като „имперски”.

Първата руска кредитна карта, за чиято поява съобщиха вчера медиите, също е „имперска”.

Изперкването по имперското в ре-публиката, която все повече се утвърждава като монархия под скиптъра на един обо-жествяван сталиноподобен вожд с наполео-новски размери и мании, продължава с издигането на негов бюст, който го изобра-зява в едно село край Санкт Петербург като римски император.

12 “Бюст на руския президент Влади-

мир Путин, представен като римски импера-тор, беше открит официално близо до Санкт Петербург, предаде АФП.

(Прочети ДО КРАЯ)

Да поменем Карол Войтила, Папа Йоан Павел II, роден на този ден през 1920 г. понеделник, 18 май 2015 г.

Да поменем и отдадем заслужена почит! На 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша е роден Карол Войтила – Папа Йоан Павел II, изиграл съществена роля за съба-рянето на комунистическите режими в Из-точна Европа!

Написа: Здраво Кулев Я ДА СИ НАПРАВЯ ЕДНА МАЛКА РЕКЛА-МА НА МОЯТА ПСИХОЛОГИЯ! вторник, 19 май 2015 г.

ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ПОСТИГА ЗВЕЗДНИ УСПЕХИ В ОБЛАСТТА НА ФУТБОЛА, НА СПОРТА ИЗОБЩО И НА... ФИЛОСОФИЯ-ТА НАЙ-ВЕЧЕ! вторник, 19 май 2015 г.

ПГЕЕ-Пловдив пости-га звездни успехи в областта на футбола, на спорта изобщо и на... философията най-вече! Защо пък именно на философи-ята ли? :-) Ами защото след като беше укре-

пен "философският фронт" след моето уволнение предполагам и там са започнали да берат успех след успех: щом го няма вече този, който беше най-големият проб-лем, та да се отприщи философският гений

в това ТЕХНИЧЕСКО и ПРОФЕСИОНАЛ-НО училище (по електроника и електротех-ника), в стратегията на ръководството на което именно спортът и философията са най-важните приоритети явно...

АНТИБЪЛГАРСКА – ПО АНДРЕШКОВСКИ – ПОЛИТИКА НА ПРЕМИЕРА, ПРОДЪЛ-ЖЕНИЕ НА ПРОСТОТИЯТА НА ТОДОР ЖИВКОВ вторник, 19 май 2015 г.

Из: Борисов изпраща министри да „топят ледовете“ с Москва

За Москва ще летят финансовия министър Горанов, земеделския министър Десислава Танева, министърът на енергети-ката Теменужка Петрова и икономическия министър Божидар Лукарски.

Бойко Борисов е против санкциите, които наложи Европейския съюз на Русия и се надява до края на годината те да бъдат премахнати. Той обясни, че от тях никой не печели, а Европейския съюз и България регистрира огромни загуби. Премиерът отново отбеляза, че страната ни не иска да си разваля отношенията с един „братски“ народ и да губи икономическите си позиции. КРАТЪК КОМЕНТАР: Ех, Боко, Боко, кой те излъга, че разбираш от политика и от дип-ломация – особено?! Такова нещо като достойнство известно ли ти е що е? Щото курвинското (с извинение за думата!) пове-дение на международната арена едва ли може да респектира някого. Пращайки тия министри да целуват нозете на руснаците и да молят прошка знаеш ли що рискуваш? Требе да се мисли повечко, ама къде ти тоя лукс у нас?! Склонен съм за приема комен-тара на Peter Boyadjiev , написал във фейс-бук следното:

Това е поредната антибългарска – по андрешковски – политика, продължение на простотията на Тодор Живков. Да, сон-дажи и знаци могат и трябва да се дават, но не и с 4 ма министри.

ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДА ДАВАМ ПРИМЕР ЗА ТОВА КАКВО Е ДА СИ ЛИЧНОСТ, Т.Е. ДА СИ РЯДЪК БЪЛГАРИН С РАЗВИТО СЪЗ-НАНИЕ ЗА СВОБОДА, ДА СИ ГРАЖДА-НИН, ДА ОБИЧАШ ДЕМОКРАЦИЯТА И ПР.

вторник, 19 май 2015 г.

Вчера написах (от предпразнична-та си поредица за духовните неща и най-вече за състоянието в сферата на образо-ванието) ето този текст, текстът с ето това заглавие: Не се подвеждайте от лъскава-та, старателно лъскана фасада, а пог-леднете какво става вътре, в недрата: там е страшно, там всичко е изгнило. Да, знам, че попрекалих там с разните метафо-ри и хипостазирания, които могат да се възприемат (особено от някои хора) като крайно обидни. За да си успокоите поне малко душите си приемете, примерно, че правя някакъв експеримент и преследвам някаква цел, която, предполага се, е раз-лична от тази, която ви се мержелее в съз-нанието; приемете също, че пиша научен, философски и на моменти дори художест-вен текст, т.е. в него са позволени всякакви волности – почна ли поне малко да ви олек-ва на сърцето? Е, да се надяваме, че ще ви раздобрее, ний сме хора хуманисти и сами страдаме когато някой неоправдано страда. Има една поговорка, че всяко зло било за добро, тъй че ето и това може допълнител-но да ви успокои. Истината също лекува, даже и най-горчивата; то и лекарствата са горчиви, но помагат (в повечето случаи, да се надяваме). А ние търсим начин да леку-ваме нещо много болно. Да, болни са най-вече душите ни. Тях искаме да лекуваме. Това нещо с помади, пудри и парфюми не става. Понякога даже се иска скалпел.

Като казах скалпел, та се сетих. Аз пиша тия неща всеки ден, но при мен рабо-тите изобщо не се развиват в добра посока. Писах по това, но да припомня: след опера-цията ми преди две години с трапанация на черепа (за вадене на хематом, получен след падане, получи се сътресение на мозъка, също така обилен вътрешен кръвоизлив поради това, че пия медикамент-антикоагу-лант, противосъсирващ) доста време успях да се опазя, но онзи ден, в сряда, се спънах на тротоара и паднах така лошо, че пак си шибнах яката и главата. В тия дни внима-телно следя дали не е станала отново съ-щата беля. Втора подобна операция едва ли ще понеса и издържа. Имам чувството, че нищо чудно отново да се е получил вът-решен кръвоизлив в черепа. Вчера ходих при джипито си, разказах му случилото се, той ме насочи на преглед при невролог. Днес преди обед ще ида да ме прегледа. Но моменти усещам главата си необичайно, но

13 дали има нещо сериозно може да се уста-нови със скенер. Ще видим какво ще конста-тират. Днес, да се надяваме, ще се разбере.

Следобед пък ще ида (ако не ме вземат в болница) на прием при шефката на РИО И.Киркова. Преди седмица й пратих един документ (вижРеших отново да обез-покоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус – за мислене и, евентуално, за действане... и също така Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обиж-да, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо тол-кова нормално и естествено!), почаках цяла седмица; реакция, разбира се, никаква нямаше, от нито едно от въпросните длъж-ностни лица. От нито едно! Та ще ида днес да изнахалствам да чуя поне някаква реак-ция. Знаете в случая аз действам, воден от някакви съвсем непонятни у нас хуманни, хуманитарни причини; туй нещо, именно човечността у нас, чини ми се, е съвсем непознат продукт – особено пък във въп-росните административни висши селения. А пък аз съм преди всичко изследовател на нравите, знайно е, та по тази причина реших да проуча как стои въпроса – и дали все пак не е настъпила някаква поне минимална промяна. Любопитно ми е да се разбере това. Твърде любопитно е, да, без съмне-ние.

Става дума за това, че в сложила-та се ситуация (аз спечелих съдебното дяло на ниво Окръжен съд, той отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) си позволих да призова другата страна да надмогне чувството за мъст и да кандиса да приеме съдебното решение, да го изпълни - та спорът да спре на това ниво. Т.е. позво-лих си да призова директорката на ПГЕЕ-Пловдив да изпълни решението на съда, да се откаже от обжалване пред Върховния касационен съд (!); другояче казано, да се възползва от открилата й се възможност да постъпи позитивно и човечно, но според своя свободен избор, а не по принуда (по-неже ако ВКС присъди дялото пак в моя полза, тогава ще трябва да изпълни реше-нието по принуда, а това изобщо не е при-ятно, пък и се обезсмисля откъм нравствен смисъл една такава постъпка, сиреч, ста-ва позоряща за извършилия а). И мотивът, причината да я призова за това е чисто хуманитарна, един вид е свързана с това този администратор да се опита да прояви-човечността си, способността си за човеч-но отношение: ето, днес е 19 май! Точно на същия ден през миналата година директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив ми връчи заповед за моето уволнение, цяла година след това се водиха две съдебни дела (второто пък, за клевета, заведено пак от мен, е в този чет-въртък, на 21 май), г-жа директорката си

има сериозни проблеми с правосъдието в тази изминала година.

Както и да е, но сега аз останах ве-че (заради нейното решение, по нейна воля) без никакви средства за съществуване, спряно ми е вече обезщетението за безра-ботица, спряна ми е също и мизерната инвалидна пенсия, т.е. ако тя в тази ситуа-ция реши да обжалва решението на Окръ-жен съд пред Върховния касационен съд, това означава аз поне 4-5 месеца или поло-вин година да остана без работа, без средс-тва за съществуване, без нищо. В такава една ситуация е нормално да се задейства, и то непринудено, факторът за хуманността, но, уви, това до този момент няма индика-ции да се е случило – или да има шансове да се случи. Е, като капак на всичко аз сега пак съм в критична ситуация по отношение на здравето си, ако, примерно, се наложи отново да ми правят тежка животоспасява-ща операция, това значи в периода на възс-тановяване (евентуално, щото такъв период може и изобщо да няма ако не издържа операцията) да бъда без никакви средства за съществуване. Та ми се ще в тия толкова интересни обстоятелства да изследвам реакцията на въпросните административни лица на отговорни длъжности в сферата на образованието и възпитанието на нашите деца и внуци. Ей-така, да проуча как стои този въпрос. Като човек и като гражданин ми е много интересно да проуча този въпрос.

Защото аз имам една теория, коя-то се нуждае от нови потвърждения. И тя е: в нашите съвременни условия хората са станали кой знае защо много безчувстве-ни, сиреч, неспособни да реагират подоба-ващо по емоционален път, нещо е "запуши-ло" тази емоционална сфера, която именно определя нашата човечност, на нея ний дължим човечността си. Предполагам тази всеобща тенденция е различна при различ-ните типове личности, може би степента на безчувственост има някаква връзка със социалното положение на човека, с онази социална роля, която той се е нагърбил да играе. Е, мен напоследък ме интересува каква е конкретно ситуацията по този пока-зател в сферата на образованието – и осо-бено в средите на отговорните лица на някакви административни позиции. Та по тази причина именно и ще си направя днес експеримента. Ще ида да разговарям с г-жа Киркова, шеф на РИО, пък ще е призова тя евентуално да помоли и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова - та и тя да си изкаже съображенията по поста-вения прелюбопитен научен и човешки казус. Разбира се, надлежно ще отразя в дневника си добитите резултати. Това, че дневникът ми е публичен, изобщо не пречи за това, напротив: та нали и длъжностите на въпросните административно-ръководни лица са също така публични?!

Аз особено в последните няколко години съм се заинатил да се държа като автентичен гражданин и демократ непре-къснато, без никакъв компромис. И като личност, разбира се, то те тия неща са дълбоко и неделимо свързани. По тази причина ми се наложи да преживея страшни главоболия, които съсипаха здравето ми даже. Оказа се, че у нас, в нашите специ-фични български условия е непозволено човек да се държи (не на думи, а на дело) като автентичен, като истински гражданин и демократ особено (то тия две неща са не-разделни!), също така и като личност. Който опита да се държи като такъв, който покаже твърдост и безкомпромисност, "му свиват перките" набързо и правят нужното да капи-тулира. Е, аз съм упорит и още не капитули-рам, виждате – въпреки понесеното. Причи-ната да намирам сили да се държа е след-ната, изворът им е ето това мое съзнание: щом имаме претенцията да сме демокра-тично и европейско по дух общество, то съвсем нормално е всеки гражданин да има всичките права и условия да се държи като свободна личност, т.е. като автентичен гражданин, демократ, европеец. Ако не му позволяват това, ако не позволят даже на един-единствен човек да се ползва от пра-вата си, това вече означава, че страната ни не е нито демократична, нито европейска, нито свободна, нито правова, т.е. тия неща си остават само гола претенция.

Ето, на мен не ми се позволява да се държа като демократично мислещ и действащ гражданин, всички изпадат от ужас заради моите "странности" и "чудатос-ти" да искам да бъда такъв, пречат ми с всички сили, репресират ме, направиха ме даже същински дисидент спрямо образова-телната система, уволниха ме, лишиха ме от преподавателски права, позволиха си невиждани, неподозирани даже гаври спря-мо личността и достойнството ми. Аз пък за сметка на това документирам в блога си всичко, което ми се случва. Давам един екстравагантен пример на останалите бъл-гари какво означава днес, в днешните усло-вия да си личност, т.е. да си рядък българин с развито съзнание за свобода, да си граж-данин, да обичаш свободата и демокрация-та и пр. Нека да знаят какво следва от това. Разбира се, че човек винаги плаща съот-ветната цена. Аз, разбира се, съм "едини-чен случай", съм "частен случай". Правете си изводите какво означава и това. Излиза, че мнозинството, за да си няма моите проб-леми, се държи по друг начин, различен с нормата на човешкото и гражданското дос-тойнство и поведение. Това много значи ако си го изтълкувате. Направете го сами, така е по-добре за вас самите.

Ами толкова за днес. Очертава се денят ми да е интересен. Хубав ден ви желая! Денят на всеки от нас е такъв, какъв-то си го направи сам. Ако дните ви не са толкова вълнуващи като моите – виновни

14 сте си самите вие! Направете си дните каквито искате, това си е ваше право. Щом искате да сте спокойни, да сте в мир с на-чалството си на всяка цена, изборът си е ваш. Вие поемате и пълната отговорност за това какво в резултат на такова поведение ще се случи с вашата личност. Нещата не са толкова прости. Или по-скоро тъкмо защото са толкова прости са така объркани у нас.

Чао и до скоро! Бъдете здрави! И не пращайте човечността си в дългосрочен отпуск – или пък направо в пенсия; не бива да се живее така, цената е прекалено голя-ма!

ЗА ЕДИН МНОГО ДРЕВЕН БЪЛГАРСКИ ОБИЧАЙ: ДА УБИВАМЕ НАЙ-УМНИТЕ, НАЙ-ТАЛАНТЛИВИТЕ И НАЙ-СВЕСТНИТЕ СРЕД НАС вторник, 19 май 2015 г.

Цитат от чудесната книга на моя приятел, философа Стоян Стойнев УКРИ-ТОТО И ПРЕМЪЛЧАНОТО В БЪЛГАРСКА-ТА ИСТОРИЯ, която в момента по негова молба подготвям за печат (и която, респек-тивно, ще се появи на бял свят в близките месец-два):

Според свидетелствата на Ибн Фадлан волжките българи изпращали при своя бог някои от най-умните и даровити хора – за да предадат техните послания. Същият арабски пътешественик и мисио-нер, добре познаващ живота им пише, че при погребението знатните българи са полагани в гроба заедно с една от съпру-гите и няколко слуги (виж книгата на Татяна Ярулина Ал-Булгари – „Волжка България и Европа“). Същото описание дава и Херодот за погребенията на знат-ните траки.

Та в тази връзка вече аз, Ангел Грънчаров, си позволявам да запитам: затова ли, заради този древен обичай ли и ние, съвременните българи все още правим нужното за да убиваме всичко умно, талант-ливо и свястно, що е около нас?

ЕДНА ИНИЦИАТИВА, ПОДКРЕПЕНА ОТ СПИСАНИЕ HUMANUS вторник, 19 май 2015 г.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА БУЛГАКОВ В БИБЛИ-ОТЕКАТА

На 15 май 2015 година Регионална библиотека „Партений Павлович” – град Силистра се състоя презентация по романа „Майсторът и Маргарита” на Михаил Булга-ков, подготвена от ученичката от Езикова гимназия „Пейо Яворов” Даяна Аджемова и нейни съученици. Поводът за събитието беше 124 годишнината от рождението на Булгаков, а целта му бе да даде пространс-тво за изява на творчески и новаторски мислещи млади хора с отношение към литературата, книгата и четеното.

(ОЩЕ >>>) ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 14 МАЙ, ТЕМА: "ИСКАТЕ ЛИ ДА ПОГОВО-РИМ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НРАВИТЕ У НАС?" вторник, 19 май 2015 г.

Приятно гледане, приятно слушане, приятни размисли! УЧИЛИЩЕТО-ЗАТВОР, НАКАЗВАЩО ДЕЦАТА НИ БЕЗ С НЕЩО ДА СА ГО ЗАС-ЛУЖИЛИ вторник, 19 май 2015 г.

„ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ!”

Думите ме удариха право в сърце-то. Не че за пръв път ми се случваше някой да ме прати по дяволите, но сега бе наисти-на сериозно. ... в онези случаи „върви по дяволите” бе просто отдушник за изпускане на напрежението, за край на спора, който не водеше наникъде. Този път обаче бе сери-озно. Този път почувствах, че може би наис-тина ще отида при дяволите, в ада. Не в ада след смъртта, където ме очакват огън и жупел, в който не вярвам, но в ада, който може да съпровожда живота на този свят, когато изгаряш от съзнанието, че си предал някого когото обичаш, който се нуждае от теб, който зависи от теб.

Думите бяха изречени от деветго-дишния ми син Скот в директорския кабинет на началното държавно училище. Те бяха адресирани не само към мен, но към седем-те строени пред него големи, мъдри възрас-тни – директорът, двамата учители на Скот, съветникът, психологът, майка му и аз. Ние се бяхме събрали в единен фронт срещу Скот, за да му покажем недвусмислено, че той трябва да ходи на училище и трябва да прави каквото му казват учителите. Ред по ред си казахме строгите реплики, след което Скот ни погледна право в очите и изрече думите, които ме приковаха на място.

На мига от очите ми рукнаха сълзи. В този момент знаех без никакво съмнение, че трябва да съм на негова страна, не сре-щу него. Погледнах през сълзи към съпруга-та си и видях, че тя също плаче. Беше ясно, че усеща абсолютно същото.

Още в този момент и двамата раз-брахме, че трябва да направим това, което Скот отдавна ни молеше – да го отпишем не само от това училище, но изобщо от каквато и да е институция от този тип. За него учи-лището беше затвор, а той не бе направил нищо за да заслужи такова наказание."

"Готвя" ви на български "Free to learn" на Питър Грей. От фейсбук-страницата на Gayane Minassi-an ЯЗЪК, ОБИДИХТЕ ТОЛКОВА ЩЕДРИЯ НИ ПРЕМИЕР САМО ЗА НЕКАКВИ СИ ТАМ 2000 ЛЕВА, БЕЗСРАМНИЦИ НЕЕДНИ! сряда, 20 май 2015 г.

15 Борисов ще търси начин да си плати полета до Разград

Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че съжалява, че е летял с "Авиотряд 28" за откриването на трибуна "Моци" на стадиона в Разград. Той беше категоричен, че ще търси начин парите за полета да бъдат върнати, но това не тряб-вало да изглежда популистко.

"Искахме да покажем на общество-то в Разград, че и държавата прави нещо за тях. Горчиво съжалих за всичко това. Пого-ворката "Направи добро, за да изядеш дърво" е изключително важна за България... По думите му, след като държавата е загубила близо 10 млрд. лв., не би тряб-вало да се търси сметка за 2000 лева.

НЕЩО ЗА НРАВИТЕ В РОДНОТО "АКА-ДЕМИЧНО", С ИЗВИНЕНИЕ, БЛАТО... сряда, 20 май 2015 г.

Виж: Пpoф. Милкo Пaлaнгypcки, кaндидaт зa peктop нa Вeликoтъpнoвcкия yнивep-cитeт: “ВTУ имa нoв пpинoc в избopнитe нpaви – вoт c вдигaнe нa pъкa и зacнe-мaнe c кaмepa” ... Кaк дa cи oбяcним фaктa, чe винaги пo вpeмe нa избopи в нaй-aкaдeмичнaтa инcтитyция цapи cтpaх? – Рaзкaзaхa ми зa избиpaтeлнитe мeтoди и мeтoдики нa избop нa нeхaбилитиpaни пpeпoдaвaтeли и cлyжитeли. Чacт oт тях ca дocтoйни зa пepoтo нa Алeкo Кoнcтaнтинoв, нo дopи нeгoвитe литepaтypни гepoи нe ca cи пoзвoлявaли избop бeз бюлeтинa и зac-нeмaнe нa oбщoтo cъбpaниe нa aдминиcтpa-циятa. В cтapи вpeмeнa тъпчeхa бюлeти-нитe в ypнитe, a ceгa ги кapaт дa вдигaт pъкa и ги cнимaт c кaмepa. От мoитe изcлeдвaния

ca ми извecтни пoнe 400 нaчинa зa изкpивя-вaнe нa вoтa, aмa дo cнимaнe нe бяхa cтигa-ли. Нaй-мнoгo в тъмнaтa cтaя oт тaвaнa дa ги пopъcвaт c бpaшнo, чe дa ce знae кoй глacyвa пpoтив ОФ, a ВTУ имa нoв пpинoc в избopнитe нpaви. Кaк нямa дa имa cтpaх? Еднa cлyжитeлкa oт пpитecнeниe, чe я виж-дaт дa paзгoвopя c мeн, oбъpкa aбpeвиaтy-paтa нa ВTУ c TВУ – кaктo ce кaзвa, гpeшкa-тa мaй нe e cлyчaйнa. Стpaхyвaтe ли ce зa вaшeтo бъдeщe във ВTУ, aкo нe бъдeтe избpaн зa peктop? – Е, чaк дo тaм нe вяpвaм дa ce cтигнe. Нe чe eдин бивш кaндидaт нe бeшe пoдлoжeн нa cъдeбнo пpecлeдвaнe cъc зaплaхa зa yвoлнениe. Мoгa дa гapaнтиpaм мoeтo cи пoвeдeниe – нecлyчaйнo пpeз цялaтa кaмпaния, aкo чoвeк ми зaгoвopeшe зa пoc-тoвe и бъдeщи кoopдинaции и дoгoвopeнoc-ти, пpocтo изчeзвaшe oт мoeтo пoлeзpeниe, a кaктo ce oкaзвa и aз oт тяхнoтo, зa кoeтo нe cъжaлявaм. Дoтyк cлyхoвeтe гoвopят зa 34 нoминaции нa зaмecтник-peктopи – нe чe вяpвaм нa вcичкитe, нo пoвяpвaйтe ми в тях нямa нитo eднo имe, кoeтo дa e излязлo oт мeн. Имaм нaмepeниe дa paбoтя c вceки, cпeчeлил вoт нa кaквoтo и дa e нивo, и c вceки, кoйтo нe e cпeчeлил. Toвa, кoeтo cпoдeлятe, пoкaзвa, чe кaмпaниятa във ВTУ ce вoди eдинcтвeнo и caмo c нeaкaдeмични мeтoди. – Зa cъжaлeниe aтмocфepaтa във ВTУ e нeaкaдeмичнa нe caмo нa избopи, нo и пpeз ocтaнaлoтo вpeмe. Пo вpeмe нa кaмпaния имa зaдължитeлнo нaгнeтявaнe, нo нe в тoвa ни e пpoблeмът. Избopитe щe oтминaт, нo пpoблeмът щe ocтaнe, a тoй e в цeнтpaлизиpaнaтa влacт. Рeшeниятa ce взeмaт oт eднo мяcтo, a тoвa пo дeфиниция e пpoтивoпoкaзнo нa aкaдeмизмa. Пpocтo тpябвa дa ce възcтaнoвят зaкoнoвитe пocтa-нoвки, зaщoтo ocнoвнитe звeнa нa eдин yни-вepcитeт ca кaтeдpитe и фaкyлтeтитe. Зaкo-нът пoзвoлявa дopи финaнcoвa дeцeнтpaли-зaция, кaквo ocтaвa зa ocтaнaлитe пpиcъщи нa ocнoвнитe звeнa зaдължeния кaтo oбyчe-ниeтo, плaнoвeтe и т.н. И кoгaтo ca дeaкти-виpaни, ocнoвнитe звeнa вeгeтиpaт и ce пpeвpъщaт в oбикнoвeн пpoизвoдитeл нa дoклaдни зaпиcки. Toвa e гoлeмият пpoблeм във ВTУ, a тaкa кpeaтивнитe хopa, кoитo нe ca мaлкo, ce дeмoтивиpaт и пoтeнциaлът нa кaтeдpитe ce пoдчинявa нa aдминиcтpaтив-нaтa cтpyктypa, зaщoтo пpoeкти, кoмaнди-poвки и пpoчиe зaвиcят oт цeнтъpa. АБСУРДНИЯТ КРАЙ, ДО КОЙТО НИ ДО-ВЕДЕ СОЦИАЛИЗМЪТ В СФЕРИТЕ НА НЕПРЕКЪСНАТИТЕ "ГРИЖИ ЗА ЧОВЕКА" сряда, 20 май 2015 г.

Да си продължа анализа от поре-дицата по повод 24 май, празникът, който наближава. Вчера написах текст, на който дадох крайно предизвикателното загла-вие Ще продължа да давам пример за това какво е да си личност, т.е. да си рядък българин с развито съзнание за свобода, да си гражданин, да обичаш демокрацията и пр., което изглежда е прозвучало "пределно самохвалски", това ми беше заявено незабавно. Ето краткия диалог по този повод:

Анонимен каза: Грънчаров, умря ли циган-ката, а? :) :) Самохвалството е твърде гроз-но нещо. Ангел Грънчаров каза: Това не е нещо за хвалене, таваришч, това е нещо за окайва-не, за това нещо никой не ти завижда, а всички те ругаят, за какво "хвалене" или "самохвалство" тук може да става дума?

Да, същинска прокоба е у нас да си личност и "рядък българин" с развито съз-нание за свобода, достойнство, да си граж-данин в истинския смисъл, да обичаш де-мокрацията и т.н., но ето, сами виждате, на някои това нещо им е прозвучало като "хва-лене", като "самоизтъкване", като израз на прекомерна горделивост. У нас хората, изглежда от прекалена скромност, предпо-лагам избягват да се държат както подобава да се държи една личност, да, само "прека-лената скромност" трябва да е причината. :-) Е, ний пък нека да сме нескромни, имам предвид тия, дето сме орисани да бъдем личности и при това страдаме от манията да не се отказваме нито от себе си, нито от свободата си, нито от правата си. Поради което си и страдаме, плащаме си цялата цена. Както и да е, аз многократно съм писал, че оптиката на възприемане на не-щата у много хора е обърната и извратена, поради което мнозина възприемат всичко наопаки, с краката нагоре и т.н. Нещо най-естествено, примерно това да си личност, да си свободен, да държиш на правата си и пр., виждаме, че из нашите предели се възприема като "изчанченост", като "самох-валство" и т.н. Да не си личност, ерго, да си безличник, е, разбира се, "съвсем нормал-ното" за такива толкова умилително скром-ни душички. Които като същински змии са готови във всеки момент да клъвнат оня, който помръдне и рече да заяви, че се чувс-тва, представяте ли си, човек и дори лич-ност.

16 Вкратце да си попълня дневника

си, да кажа какво ми се случи вчера. Писах, че болките в главата ми, примесени с едно изключително странно и неприятно усеща-не, ме заведоха вчера при невролога. Обяс-них на лекарката (за да й припомня, щото тя преди време следеше моето следоператив-но възстановяване, но е забравила), че преди две години съм прекарал операция с отваряне на черепа по изваждане на хема-том; казах й, че продължавам да пия лекар-ството синтром заради проблемите със сърцето, заради което се получи толкова сериозен проблем (сътресение на мозъка, получено при падане и удряне на главата, предизвика вътрешен кръвоизлив от спука-но капилярче, който дълго не е могъл да спре, тъй като синтромът пречи на кръвосъ-сирването). И също така й съобщих, че две години след операцията ми се е случил нов инцидент, ново падане със сериозно удряне на главата; казах й, че се страхувам да не се е получила същата история, вътрешен кръвоизлив и пр. Дори й заявих, че най-вероятно, ако се стигне до нова операция, едва ли ще я издържа този път – заради болното ми сърце. Лекарката с нескривано неудоволствие изслуша словохотливия си пациент, а пък на този момент (че едва ли ще издържа нова операция) реагира само сестрата (тя ми каза "Недейте така, моля Ви се, няма страшно!"; лекарката обаче ми каза студено, че нямала била направления за скенер – и припряно започна да ме прег-лежда с чукчето. Установи, предполагам, че увреждания на мозъка нямам, щото реакци-ите ми били нормални. Казах й как предиш-ния път едва в последния момент, когато бях в изключително тежко положение, вече три седмици след падането и получаването на контузията, когато се чувствах отврати-телно, едва ли не в агония вече, случайно някакъв лекар от бърза помощ се е сетил да ме прати на скенер, което ме и спаси (на другия ден спешно ми направиха операция-та), но тази история не впечатли особено лекарката( тя пак заяви, че нямала направ-ления за скенер и че нищо повече не може да направи. И ми предписа две лекарства, за които се наложи да си дам и последните пари. Та в тази връзка си мисля следното.

Да бъде уморен, да бъде убит един български гражданин е напълно достатъчно да попадне в ноктите на една само адми-нистративна система, примерно "здравео-пазващата", с извинение. Моя милост пък има късмета в момента да е в отношение с три такива системи: образователната (къде-то си имах толкова сериозни проблеми, за които платих страшна цена), ето, също така съм в ноктите и на здравеопазващата сис-тема (бидейки инвалид, със сериозно забо-ляване на сърцето, което прави така, че оцеляването ми от каквато и да било опе-рация е същинско чудо), на трето място ми се наложи да вляза за първи път в живота си и в контакт с правосъдната система,

именно заради проблемите ми с образова-телната система (където именно е полето на моята професионална изява и реализа-ция). Та се питам, след като е напълно достатъчно един обикновен български гражданин да бъде ликвидиран дори и да има несретата да попадне в месомелачни-цата само на една от тия системи, правете си сметката какъв щастливец съм аз в мо-мента - след като съм попаднал, тъй да се рече, в ръцете не на една, а на цели три такива величави държавни системи! Май смачкването ми е гарантирано, нали така?! :-) Завиждайте ми и за това де, вижте какво огромно внимание ми е оказано: цели три държавни системи се занимават с мен – ех, какъв щастливец на съдбата съм аз!

Та историята се повтаря почти буквално, както и предния път, когато едва не умрях, но сега аз пак нищичко не мога да променя за де предотвратя трагичния край. Ако искам да разбера дали не се е получил нов хематом вътре в черепната ми кутия, ще трябва да намеря пари и да си платя въпросния скенер. Пред алтернативата да умре мърцина всеки гражданин, дори и инвалид без никакви доходи като мен, ще трябва да изкопае отнякъде съответната сума пари, та белким някак се спаси, белким удължи жалкото си съществуване. Страшна работа! Другият вариант е да чакам пак да стигна до агония и тогава вече да встъпя в порядъка на "спешен случай" – и тогава вече може да ме погледнат на скенер; ако изобщо някой се сети или ако благоволи да се развълнува защо този там гражданин е изпаднал в състояние на агония.

Ходих вчера също така в РИО-Пловдив, това е инспектората на МОН и се срещнах с началничката И.Киркова. Погово-рих само няколко минути с нея за да видя има ли някаква реакция по повод на моето писмо до съответните институции (виж Реших отново да обезпокоя някои отго-ворни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус – за мис-лене и, евентуално, за действане... и също така Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гле-даш работата е нещо толкова нормално и естествено!). Общо взето реакцията е никаква. Реакция пък от директорката на ПГЕЕ-Пловдив до този момент също няма. Знаете, опитах се да изтъкна хуманитарния аспект на целия проблем или казус, но явно в нашите български условия такова нещо като човечност или особено пък като "чо-веколюбие", знам ли, се възприемат за нещо като "философска изгъзица", ще ме простите за израза. В рамките на въпросни-те административни системи (било образо-вателна, било здравеопазваща, било даже правосъдна или правораздавателна) място за такива "европейски лигавщини" като човечност, човеколюбие или, опази Боже, свободолюбие или уважение на суверени-

тета и достойнството на личността няма и не може да има.

Аз много съм видял и препатил чо-век, но, признавам си, страшно много съм поразен от това обстоятелство, че според постановките и принципите на въпросните системи човешката страна у нас е игнори-рана изцяло. Примерно в здравеопазването това, че, да речем, индивидът Ангел Грън-чаров е пукнал (една евентуалност, която изобщо не е за изключване и е твърде мно-го нараснала в последно време) даже, пред-полагам, ще се приеме като облекчение, щото този въпросният ненужен човек просто с умирането си е облекчил тъй претоваре-ната здравеопазваща система! По тази логика излиза, че колкото повече хора по-скоро умрат, толкова повече предпоставки-те и шансовете за лечението на останалите живи се повишават: толкова повече средст-ва ще има за живите! Оказва се, че за да живеят едни трябва колкото се може повече да мрат други. До този абсурден край ни доведе, очевидно, социализмът в сферата на здравеопазването. До какво ни е довел същият този социализъм в сферата на образованието и правораздаването е от-делна тема.

Утре пък ще ми се наложи отново да се изправя пред правораздавателната система у нас, утре, от 10.30 часа е насро-чено съдебното дяло, което заведох за клевета срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; номерът на дялото е 1727/2014 г., ако някой иска да дойде в залата, по този номер може да разбере в коя зала ще се гледа то. Понеже в 11 часа пък ми е преда-ването по ПО-тв, именно "На Агората...", ми се наложи вчера да направя запис на предаването, та да не се случи пропуск в поредицата, записът ще бъде излъчен, а аз в това време ще бъда в съдебната зала. Това дяло е важно за мен, но сега повече не мога да пиша, утре, живот и здраве да е, ще пиша повече по тази тема. Интересен е твърде много и този съдебен казус, в него се приплитат тъкмо тия три системи в чуде-сен, в превъзходен възел. Става дума за това, че на моя милост директорката на ПГЕЕ-Пловдив благоволи да ми сложи една психиатрична диагноза.

Та непременно ще пиша до какво любопитно развитие се стигна по този слу-чай. Утре, да се надяваме, казусът ще се реши. А аз сега бързам за съда, където имам работа, тъй че ще трябва да прекратя писането тази сутрин. Желая ви хубав ден! Здрави да сте най-вече, пък другото са бели кахъри...

ОГНЯН МИНЧЕВ: "ЗА АВТОРИТАРНО УПРАВЛЕНИЕ У НАС НЕ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ – НЕЗАВИСИМО ОТ ОЛИГАР-ХИЧНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ ИНСТИТУЦИИ-ТЕ И ИКОНОМИКАТА НА СТРАНАТА"

17 сряда, 20 май 2015 г.

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван полито-лог ми е отворил, ето въпросния негов ко-ментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейски-ят тип демокрация, който бе без алтернати-ва в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предиз-викателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режи-мите на Путин и Ердоган, които отвън изг-леждат стабилни, целенасочени и ефектив-ни – особено за тези групи от източноевро-пейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно уп-равление и в собствените си страни. Разо-чарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежед-невно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото - и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подк-репа на авторитарния популизъм.

(ОЩЕ >>>)

РАЗМИСЛИ И РАЗНИ СПОМЕНИ, СВЪР-ЗАНИ С БЛАГОДАТНАТА СЪДБА НА ЕДИН НАШЕНСКИ "ЕНТЕЛЕКТУАЛЕЦ" сряда, 20 май 2015 г.

Тези три клипчета са едно цяло, поредица, просто единният разказ е записан в тях трите. Нямам познанията да ги свържа в един. Апропо, това не е запис на утрешно-то предаване "На Агората...", за него съм направил друг клип. А тук само тествах камерата, така да се каже... МАТУРАТА – ВИСШ ИЗРАЗ НА ДЪЛБОКА КОНСПИРАЦИЯ НА АКТИВНО САМОВЪЗ-ПРОИЗВЕЖДАЩАТА СЕ НЕГРАМОТНОСТ четвъртък, 21 май 2015 г.

"Ще бъдеш в бяло" на Пейо Яворов се падна на матурата

Учениците трябвало да "създадат аргументативен текст" за Яворов. Опитах се да проверя какво означава това. Моята тъжна констатация е, че от времето когато трябваше да пишем за комунистическия мироглед на Вапцаров или тежкия живот на селянина при капитализма в творчеството на Елин Пелин, безмозъчието на изпитна-та система значително се е повишило. Изглежда преподаването и изпитните стан-дарти по литература са поделени 50:50 между заблудени псевдо структуралисти от 80-те години и застарели учители, които претакат 100 изречения под формата на частни уроци. Подобна коалиция е по-вредна от съглашението Пеевски-Василев. Включително и за държавната хазна. Това е дълбока конспирация на активно самовъзп-роизвеждаща се неграмотност; Авгиеви обори, задръстени с планини от доцентска неграмотност, които трябва да бъдат изчис-тени радикално, до основи.

Написа: Julian Popov

Първи резултати от матурите: по-ловината абитуриенти са написали есе не по темата "Ще бъдеш в бяло", а по темата "Ще шмъркаш бело"! :-)

Написа: Lyubomir Sirkov

НЯКОГАШНОТО ТЪЙ УМИЛИТЕЛНО "УЧИ, МАМА, ЗА ДА НЕ РАБОТИШ!" ДНЕС ЯВНО Е ОТПАДНАЛО... четвъртък, 21 май 2015 г.

Вчера написах кратък текст, който публикувах под заглавието Абсурдният край, до който ни доведе социализмът в сферите на непрекъснатите "грижи за

човека"; той също се отнася към поредица-та за духовните неща, която пиша във връз-ка с наближаващия празник 24 май. Вре-менно ми се наложи да спра писането по така интересната тема за идеалните типове, които си подвизават, така да се рече, в сферата на образованието; бях стигнал до описанието и представянето на идеалните типове на учителя. Последните няколко текста, включително и настоящия, който сега захващам да пиша, са нещо като илюс-трация на реалното положение, в което се намира идеалния тип на учителя-страдалец, на учителя, запазил своята човечност въп-реки безчовечните условия, в които е поста-вен – в рамките на деморализиращата и не търпящата човешкото достойнство система.

Наложи ми се, под влияние на съ-бития в реалния живот, да разкажа за някои свои преживелици, случващи ми се тия дни. Днес пък, както вече споменах, ще се про-веде поредното заседание на съдебното дяло за клевета, което бях принуден да заведа. Налага се вкратце да разкажа докъ-де се стигна по това дяло, много е интере-сен този казус, той също така много и гово-ри, много показва. Това е един, другояче казано, многозначителен казус, имащ много измерения. Но нека все пак да видим какво ще стане днес в съдебната зала, пък тогава ще пиша, живот и здраве да е само. Тази сутрин току-що написах един документ, който днес ще представя в съда. Толкова по този въпрос.

А днес най-актуална и най-важна е темата за провелата се вчера първа матура, по български език и литература. Битката с преписването е била, твърди се, титанична, системата е направила нужното до послед-но да се държи гадно с учениците, с абсол-вентите, с абитуриентите, така да се рече. След като самата система е виновна за това, че не е подготвила младите по подо-баващия начин, така, че с лекота и с удо-волствие да си вземат този изпит, след като общо взето предимно им е губила времето толкова години, сега пък им пречи да си вземат изпита по единствения що-годе смислен начин, именно с... преписване. Да, по-глупаво от това да заучаваш наизуст тъпи "интерпретативни постулати", писани от некадърни доценти, няма на този свят, е, в тази ситуация смисленото е да прецакаш системата, която иска да те прави тъпанар, да я прецакаш по единствено възможния

18 начин, именно с преписване; да, ама гад-нярската система не се предава така лесно и ти го връща по възможно най-подлия и обиден начин: всички са заподозрени, че са склонни към измама, всички абитуриенти априори са обявени, че са нещо като прес-тъпници, че са склонни непременно да преписват, че са един вид "криминогенен контингент" – и затова системата, без да й пука особено, че обижда всички, предприе-ма драстични марки против преписването, всичко се следи, дебне, възниква ужасна стресираща и обидна атмосфера, крайно неподходяща за свободно изразяване на евентуални творчески способности, сиреч, тормозът и издевателствата продължават до последно. Да, обаче ето, поразително е, че младите сякаш не усещат гаврите, прет-ръпнали са дотам, че са станали безчувст-вени спрямо униженията – и дори изглежда съвсем не ги усещат, а ако ги усещат, не могат да ги осъзнаят именно като унижения, като гаври, като издевателства. Това вече е истински обезпокоителното. Нима не се намери нито един абсолвент в тази окаяна държава, който да стане и да рече на изпит-ващите го цербери примерно ето какво:

- Моля да не ме подозирате, че съм "потенциален преписвач", моля да не ме обиждате с такова ужасно недоверие! Откъде-накъде ще ме следите с камери дали не преписвам?! Аз да не съм някакъв доказан пропаднал тип или пък нещо като престъпник. Където одите презумпцията за невиновност, именно, че всеки е невинен до доказване на противното?! Да, но ето, вие с тези свои подозрения към мен, че съм "си-гурен преписвач" ме обиждате и ме прев-ръщате в без вина виновен. Така не може да стават работите в една нормална държа-ва. Така не се правят тия работи. Откъде-накъде ще ми вземате джиесема?! Да ме помолите да го спра може, но да ми го взе-мате – как така? Всички тия мерки против преписването дълбоко ме обиждат. Моля да се отнасяте подобаващо към мен. Аз не съм нито измамник, нито престъпник, как тогава ще ме възприемате като такъв?!

Вие да сте чули някоя абитуриент да се е сопнал по този начин да защити личното си достойнство? Не сте чули, щото и аз не съм чул. Ами някой от тия, на които е отредена толкова унизителната роля да бъдат пазачи, цербери, видите ли, били взети "драконовски мерки срещу преписва-нето", е, тия, дето упражняват въпросните "драконовски мерки" да не са нещо като дракони?! Те са учители, някой от тях пък да е протестирал, че го поставят в толкова унизителна роля – да упражнява брутален контрол срещу набедените че са "потенци-ални преписвачи" младежи?! Неее, няма такова нещо, никой от тях едва ли е усетил унижението, напротив, предполагам, някои от тях са се чувствали едва ли не горди, че тям е отредена толкова позорна по същест-во задача: да пазят набедените за препис-

вачи свои възпитаници, да ги унижават до последно, да демонстрират пълно недове-рие спрямо тях и т.н. Правете си сметка в такъв случай какво е пък нивото на съзна-ние на тия, които са призвани да бъдат възпитатели на младите, правете си изво-дите на какво са ги научили толкова щом като самите те не са научени или възпитани да знаят и да усещат толкова елементарни неща, имащи обаче огромно личностно-формиращо значение. От което аз пък, понеже съм гадняр, правя извода: колкото са личности възпитателите, толкова са личности и възпитаниците им, щом и едни-те, и другите не усещат тия така унизителни неща и не реагират никак да защитят лично-то си достойнство, то значи и при едните, и при другите такива неща като личност и като достойнство явно отсъстват.

Както и да е. Аз вече публикувах два отзива, които ме впечатлиха по въпроса от интернет: виж: Матурата – висш израз на дълбока конспирация на активно самовъзпроизвеждащата се неграмот-ност. Да спра по този пункт дотук и да се опитам да си продължа по темата. Да прие-мем, че с описанието и представянето на идеалните типове учител вече сме приклю-чили. Сега с какво да продължим? С описа-нието на типовете ученици ли? Или с опи-санието на идеалните типове директори (нарекохме ги "меринджеи") на школа? Или пък може би да се захванем с описанието на типовете родители?

Ако изходим от принципите на сис-темата ученикът, родителят и учителят са общо взето нищо, а всичко е директорът – бидейки представител на властващата администрация и бюрокрация. Значи с него трябваше изобщо да започнем. Той, дето се казва, коли, той – беси. И у него е и ножа, и сиренето. Същевременно това е служба-мечта, за която най-много се натискат ония образователни дейци, които даже и за учи-тели, предполагаме, не стават: администра-тивната ръководна длъжност е нещо като тих пристан в бурния иначе океан на бушу-ващите в образованието и възпитанието на младите стихии. То е нещо като тихо ост-ровче, под палмите на които можеш да се протягаш блажено до пенсия. Да бъдеш, инак казано, един истински паразит на сис-темата. Е, ще носиш някакви отговорности. Но системата е така устроена, че ний за нищо не отговаря. Трябва просто да бъдеш образцов изпълнител. важното е висшесто-ящите да се доволни. По тази причина като симулираш не само активност, но дори и, представете си, "новаторско и творческо отношение към проблемите", ще можеш да довегетираш до пенсия, и при това дори и някой и друг орден може да ти турят. И да те провъзгласят за "заслужил". Купа може даже да ти връчат – и тесте грамоти. И ще се оттеглиш на заслужен покой един ден.

Та какви типове директори може да има, като с казаното очертахме вече глав-

ния тип. Типа на оцеляващия при всички власти административен паразит. Някои директори на училища у нас оцеляха при всички бури (в чаша вода) в системата, нагодиха се към всички "най-кардинални реформи и велики поврати", успяха да се подмажат на всички правителства и власти и ето, достигнаха най-накрая до блаженото пенсионерстване на заслужилия народен административен титан на родното образо-вание и училище. Казах вече, че тази обща и идеална типова форма се пълни с какви ли не съдържания, което от кое по-фантастични или дори обаятелни. Аз казах и ще повторя, няма да се уморя да повта-рям: чудно е само как и откъде системата успява да изкопае такива несрещани и невероятни чешити, които да поставя на директорски постове в училищата? Ето това е най-чудното. Всичко останало вече изоб-що не е чудно. То си е най-нормално. Да спра сега дотук, за да мина към следващия фигурант в родната система. Още се мъча да открия кой от останалите типажи заслу-жава приоритет, та да го опиша преди оста-налите.

Учителите вече описахме, остава да се захванем с описанието на учениците. Те са по начало най-важните, ако така мога да се изразя – поне за това, че са главна жертва на системата. Учителят във всеки момент може да си вземе капата (или ако е дама да си вземе там каквото друго дамите трябва да си вземат, примерно чантичката) и да се махне от опротивялата му система, а ученикът обаче няма къде да избяга - освен да избяга от държавата ни като цяло. Няма къде да бягат горките ученици, май тези страдалци заслужават честта да се захвана с тяхното описание най-напред? А може би техните родители заслужават пре-димство, понеже от тях по начало би след-вало да зависи всичко: ако родителят има подобаващото съзнание той никога не би допуснал месомелачката, наречена "обра-зование", да поеме в своята ненаситна паст и да дъвче колкото си иска неговото дете. Да се определи какви са възможните типове учители и тук е трудна задача, понеже именно липсва динамика в тази посока, другояче казано, общо взето масово роди-телите у нас проявяват една непонятна дезангажираност спрямо реалните пробле-ми в сферата на българското образование. Масовият български родител изглежда по начало възприема училището за нещо като "деветата дупка на кавала", то за него по същество е нещо най-маловажно, защото този именно масов българин добре знае, че в последващата реализация в живота еле-ментът образование играе съвсем не глав-на, а направо подчинена роля.

Някогашното тъй умилително "Учи, мама, за да не работиш!" днес явно е от-паднало и понеже всичко у нас се измерва с пари, то в тази връзка образоваността се възприема в някакъв смисъл като пречка

19 пред прагматичната съвременна реализа-ция в живота. Всички знаем, че има толкова много преуспели необразовани хора, а пък очевидно образованието у нас съвсем не дава ония качества на личността, които са й потребни за да постигне нещо по-значимо в този живот. Дезактивираността на родите-лите спрямо образованието на техните деца по същество е най-тежката присъда на образователната ни система: тя фактически е отписана от тях, те с нея вече не свързват кой знае какви надежди. Децата им се фор-мират от други фактори, докато училището често се възприема като задържащ нейното развитие фактор. По тази причина на мен в случая ми е доста трудно да избера с ана-лиза на коя именно група да се заема. И докато умувах, времето ми за писане при-върши, ето че ми се налага да спирам с писането. Предстои ми да почна да се при-готвям да заминавам в съдебната зала, където ще се проведе тъй вълнуващото за мен заседание на Районен съд в Пловдив.

Ами спирам дотук. Утре, живот и здраве да е, ще продължа по темата си. Между другото сетих се как да завърша този път текста си. Получих от Украйна писмо, в което моят основен партньор в изданието на международното многоезично научно изда-ние на списание ИДЕИ проф. Константин Райда ми предлага да публикуват избрани от мен места от тази поредица, посветена на ситуацията в българското образование, която пиша сега пред вас; ето какво ми пише проф. Райда, с откъса от неговото писмо по този пункт ще завърша днес своя текст:

Здравствуйте дорогой наш друг, Ангел!

Постоянно слежу за Вашими прекрасными публикациями, касающимися духовных основ образования в Болгарии, различным его проблемным аспектам и т.д. Скажу Вам искренне, что я восхища-юсь уникальностью и правильностью Ваших текстов, Вашей гражданской пози-цией и Вашим патриотизмом, и сожалею, что в Украине пока не вижу подобного рода защитников гражданского общества в этой сфере общественной жизни. В этой связи у меня к Вам есть предложение. А что если Вы уже из готовых написанных текстов составите публикацию и в наше научное издание ИДЕЙ. Для этого я посы-лаю Вам макет следующего выпуска, где эта тема также обсуждается. Ваша статья может быть представлена в простой и удобоваримой для Вас форме, и в этом случае, она может быть размеще-на в рубрике "Философские размышле-ния"...

Това ми пише професорът, още не съм намерил време да му отговоря, пък и сега бързам, нямам време да пиша повече. За да не закъснея. Хубав ден ви желая!

Бъдете здрави и до скоро!

ИЗПОЛЗВАХА ГЛАВАТА НА БПЦ ЗА ЦЕ-ЛИТЕ НА РУСКАТА ПРОПАГАНДА, КОЯТО ВОДИ СВОЯТА ВСЕ ПО-АГРЕСИВНА ХИБРИДНА ИНФОРМАЦИОННА ВОЙНА В И СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ четвъртък, 21 май 2015 г.

Руската пропаганда употреби българския патриарх, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

На 17-ти май 2015 г., недалеч от София, в Брезнишкото село Гигинци, където наскоро беше възстановен датиращият от 17 век български Църногорски манастир, се състоя рекламна фотосесия с българския патриарх Неофит на облечени с чужди униформи представители на руската пропа-ганда в България. Нарушителите на българ-ската конституция, която забранява същест-вуването на паравоенни организации, бру-тално използваха главата на БПЦ за целите на руската пропаганда, която води своята все по-агресивна хибридна информационна война в и срещу България.

Всеки ли може да се рекламира та-

ка на гърба на българското православие и неговия патриарх? Може ли някой да заста-не за фотосесия край него с реклама на своята майонеза, футболен, нощен или друг клуб? Отговорът очевидно е: да, ако е дос-татъчно нагъл и най-вече облече наглостта си в руска униформа. (Прочети ДО КРАЯ)

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, ВЪПРЕКИ ТРУДНОС-ТИТЕ НЕ БИВА ДА СЕ ОТКАЗВАМЕ ОТ ВСЕКИДНЕВНАТА БОРБА С КОМУНИЗМА четвъртък, 21 май 2015 г.

Разхождайки се вчера по Главната улица в Пловдив рекох да седна на една от ония пейки, които са направени там, големи пейки, на които могат да седнат по много хора. Наблизо седяха двама старци и спо-реха нещо на доста висок глас. Заслушах се. Единият старец, целият побелял, подоб-но на древен патриарх, каза следното:

- ... Казвал съм ти и пак ще повто-ря: докато тоя проклет комунизъм не си отиде, ама съвсем, не наужким, а истински не си отиде, България изобщо няма да се оправи!

Той забеляза, че ги слушам внима-телно, погледна към мен, а пък аз му пока-зах с два пръста знака „V“ от "Виктори", показвайки, че съм напълно съгласен с него; старецът се усмихна зарадван, че правди-вите му думи се възприемат положително и с разбиране от напълно непознат човек, погледна ме благодарен за подкрепата от моя страна. Тръгнах си замислен, ето до какъв извод стигнах в един момент:

Той, комунизмът, е още в главите на много хора. И те сами не се усещат и не си дават сметка че мислят по комунистичес-ки. Съзнанието на такива хора е поразено от вируса на проклетия комунизъм. А мно-зина не усещат това, а не бива. Трябва да усещаме, да "надушваме" комунизма в думите и постъпките на дадени хора и да им се противопоставяме – и по този начин да им помагаме да се отърват от неговата примка.

Няма друг начин да се отървем от комунизма освен като помагаме – чрез пределно откровени, честни и човечни раз-говори! – за освобождаването на мозъците на заразените от комунизъм хора. Знам че е трудно да се постига това, но трябва да се опитва. Все някакъв ефект има когато се разговаря по тия въпроси по подобаващия начин. Това е много деликатна и фина ра-бота, тъй като се докосват най-чувствителни струни в душите. Работата опира до въз-раждането на ония традиционни ценности, които комунизмът и комунистите или опош-лиха, или извратиха, или изтръгнаха от душите и сърцата на хората. Особено с младите трябва да се разговаря най-много.

20 Тъй като проклетите комунисти правят нужното, те са неуморни, за това щото и техните мозъци, мозъците на младите да бъдат заразявани непрестанно с комунизъм, с комунистически дебилизъм.

Лекуването на душите от вируса на комунизма не е лек процес. Това е процес на оздравяване и очистване, който не тряб-ва да спира нито ден. За жалост, това не се прави нито в медиите, нито пък особено в нашите училища. Те продължават да са нещо като островчета на комунизъм, на комуноидна психика, на комунистическа извратеност и патология, на криворазбран "колективизъм", мачкащ без жал личността, свободното мислене, свободолюбието и личностното, човечното отношение към проблемите.

Аз като преподавател по филосо-фия и гражданско образование съм правил това нещо много години, работил съм неу-морно за оздравяването на душите на мла-дите. Ала ето, комунистите ме надушиха и ме изгониха, уволниха ме: върху мен се стовари с цялата им жестокост тяхната жажда за мъст. Това именно ми показва, че съм бил на верния път. Иначе защо толкова щяха да ме мразят?

Разбира се, бъдещето не е на тол-кова варварския и ретрограден комунизъм, тъй че въпреки всичко, въпреки трудностите не бива да се отказваме от всекидневната борба с комунизма. Тя изобщо още не е свършила. Тя следва да е най-настойчива, упорита и наистина всекидневна.

Който не съзнава това и нищичко не прави, той фактически, макар дори и несъзнавано помага на комунизма, насър-чава го да продължава да трови необезпо-коявано душите на хората...

АНГЛИЙСКИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДА-ТЕЛ ПЪТУВА ЗА РАБОТА петък, 22 май 2015 г.

Този човек е министър-председател на Великобритания на път за работа! Добре е повече хора да видят как се прави – като си се заклел да служиш на Отечеството си!

Написа: Moncho Monev А пък кралицата е на гарата за да

пътува с влака:

СЪСИПВАМЕ ИСТИНСКИТЕ НЕЩА И НА ТЯХНО МЯСТО ПОСТАВЯМЕ ИЗЛЪСКАНИ СКЪПОСТРУВАЩИ МЕНТЕТА петък, 22 май 2015 г.

Беше истинска...

Алохомора Мухоморова за ремон-та на Цар Симеоновата градина:

"Мargarita todorova, дефинирайте понятието "хубава" за да сверим дали отп-равната ни точка за сравнение е една и съща?

За да ви е по-лесно да разберете какво се случи (случиха му) на един досто-лепен и красив парк ще ви обясня нещата на достъпен език и с лесно смилаеми за масовия вкус сравнения. Значи, нашата любима 123-годишна старица, с красиви бръчки от смях около очите, със сияещо добро лице, с топли мъдри очи и ласкави ръце я поругаха като я наблъскаха с кубици силикон в устните и циците, като ѐ опънаха бръчките, обезобразявайки милото ѐ лице, като я гримираха крещящо с лъскав грим. С една дума, придадоха ѐ търговски вид, превърнаха я в атракция – за да се продава по-добре. Направиха я като себе си! Като всичко! Сега нашата градина няма личен облик, тя вече е конфекция – със същите фонтани като в Дубай, със същите ламБи като в Каспичан, със същите плочки като в Полски Тръмбеш.

При градините обаче, за разлика от хората, възрастта не е порок, дори нап-ротив. Хората се гордеят със 100-200-

годишните си паркове, грижат се за тях, поддържат ги, пазят достойнството и досто-лепието им, по този начин пазят и собстве-ното си достойнство. Понеже парковете, освен дървета, са и история, и култура, която не се пише от днес за утре. Тя се трупа с години и столетия и добива патина. И не стига че загубихме всички тези безцен-ни неща, но ги и загубихме на цена 8 млн. лева. пари от нашия джоб, и от джоба на децата ни, понеже бяха изтеглени заеми.

Вие можете ли да си представите какво представлява сума от 8 млн. лева? Имате ли идея какво и колко може да се направи с тези пари? Е, определено "рабо-тата" (аз я наричам съсипия) тук не е за 8 млн. лева. една доста голяма част от тези пари, нашите пари, потънаха в едни джобо-ве. Ние не сме съгласни това да се случва и затова беше тази борба през цялото време - за запазване на автентичността на градина-та, за ограничаване на опростачването и поругаването ѐ. Само че крадците разчитат на елементарния масов вкус, за който е достатъчно нещо да е лъскавко за да му се лепне етикет "хубаво". Затова са светлини-те, фонтаните, пушещите заведения и оста-налата цигания – за подмяната на истинско-то с фалшивото, за замазването на очите на незрящите.

Лъскави хартийки срещу късове самородно злато – това получиха индианци-те на Пловдив!" От страницата на Мауа Alexandrova

Сега вече е лъскаво менте... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, "под-младиха" и "освежиха" градската градина, не съм знаел, че това нещо е струвало 8 милиона лева. Признавам си, на мен езеро-то ми хареса. Новите, свежи и подстригани тревички – също. Но сега се замислям във връзка с това, което е казано по-горе и откривам, че има много кичозност в получи-лия се краен резултат. И ми дойде в ума една мисъл, която ме убеди окончателно, че тук всъщност нещата не стоят така, както изглеждат на пръв поглед. И че не са за приветстване. Ето я тази въпросната мисъл.

Имаше една църква в Пловдив, най-важната, владишката. Света Марина се казва. Тя беше със стари, изтъркани от краката на предците каменни плочи, понеже е съществувала векове. Имаше по стените и древни стенописи, фрески и т.н. Дойде млад

21 владика, Николай Чуждопоклонный Москов-ский и една от престъпните идиотщини, що дръзна да направи, беше следната: нареди върху древните каменни плочи да налепят лъскави плочи от евтин китайски мрамор. А върху древните стенописи на храма нареди да налепят гръцки мушамяни тапети, изри-сувани кичозно сякаш са бляскави религи-озни стенописи. Истинските стенописи бяха заменени с ментета.

И внушаващата респект, страхопо-читание, духовност, култура и ухаеща на древност църква заприлича на напомадена и облякла се с младежки дрехи стара баба, искаща да мине за булка; нещо такова се получи в крайна сметка! Получи се едно отвратително менте. Така "ремонтира", по-точно казано съсипа църквата "Света Мари-на" пловдивският владика Николай Москов-ский. Също подобно нещо се е случи сега и със Симеоновата градина. Съсипваме ис-тинските неща и на тяхно място поставяме излъскани скъпоструващи ментета. Всичко трябва да превърнем в менте – та нищо истинско около нас да не остане. Какво? Култура ли? Кво е па това?

На Симеоновата градина посегна-ха – но на Альоша обаче не посягат, защо ли?

УМНИ ИЛИ ТЪПИ СА КОМУНИСТИТЕ?

петък, 22 май 2015 г. Dimitar Stoyanov е сложил следното изоб-ражение на фейсбук-страницата си, по повод на което ми се наложи да възразя ето как (там впрочем има и много други инте-ресни коментари):

Аз бих си позволил да не се съгла-ся: да си комунист не е израз на тъпотия или тъпост, щото, както е известно, кому-нистите доста добре се уреждат в живота, което показва, че не са тъпи или глупави. Инак те са безнравствени, това е наистина по-характерно за комунистите. Комунистът няма скрупули, готов е да лъже, да мами, да краде, да убива, което издава една безн-равственост (или лошотия), но не тъпотия. И не показва глупост.

Комунистът в никакъв случай не е добър човек, т.е. е безнравствен. Комуни-зъм е равно на аморализъм. За да се уреди да живее за сметка на обществото, да нап-рави нужното щото другите да го носят на гърба си, да паразитира – ето тази е същин-ската идея на комунизма и комунистите в

гол, неприкрит вид. Това показва, че кому-нистите не са глупави. Но положително са безнравствени.

Значи тезата "щом си комунист значи си тъп" не е вярна. Вкратце бих я заменил с тезата "Щом си комунист значи си лош"... Ако комунистите бяха толкова тъпи тогава защо толкова пъти ни прецакваха и обираха до шушка?! Zdravka Rusenova каза: Не може едновре-менно да си честен, умен и комунист. Ако си честен и умен – не си комунист. Ако си умен и комунист – не си честен. Ако пък си честен и комунист – не си особено умен!!! Dimitar Mitev каза: Комунистите омайват със сладки думи, но това не ги прави умни, а нагли тарикати. СВОБОДАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО РАБО-ТИ петък, 22 май 2015 г.

Няколко публикации имаше тук от-носно образованието, та това може би ще бъде лично насърчение за някои:

Моите деца никога не са ходили на училище, дори докато живеехме в България. От самото начало сме ги обучавали у дома, и те никога дори не са виждали какво е класна стая докато не влязоха в колежа. С жена ми просто им дадохме старт като ги научихме да четат от рано и да харесват четенето, и след това им давахме само общи насоки. Те си следваха своите си интереси и в последните години от средното образование сами си организираха ученето. Синът ми сега е последна година в Texas A&M, компютърно инженерство. Дъщеря ми изкара първите две години (общообразова-телните предмети) в местния колеж тук в Хюстън, и онзи ден получи писмо от Georgia Tech, че я приемат за специалността индус-триално инженерство. (Georgia Tech е № 4 в списъка на най-добрите американски уни-верситети, а по специалността индустриал-но инженерство са № 1.)

За да не каже някой, че нашето по-ложение е по-лесно, защото имаме образо-вание и сме в Щатите, този месец ще ни идват на гости наши приятели от България. Синът им е спечелил някакъв конкурс по

програмиране на Гугъл и са поканени на церемонията за награждаване. И двамата нямат висше образование, бащата е строи-телен работник; но и техните четири деца никога не са ходили на училище, образова-ни са у дома, от самото начало, в България. Синът ще може да използва успеха си с Гугъл за да си издейства някоя от частните стипендии в университети като Berkeley или Texas A&M.

Свободата в образованието рабо-ти. Написа: Bojidar Marinov, Дискусионна група на Либертарианското oбщество ЗАПОВЯДАЙТЕ НА "КОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА СВОБОДАТА" В ПЛОВДИВ петък, 22 май 2015 г.

Заповядайте на 23 май, в дом на Киното "Лъки", за да чуете лектори от Бъл-гария и чужбина по теми от сферата на икономиката, политиката, философията, историята, етиката и много други. Vesislav Iliev: Очакваме ви тази събота в дом на Киното "Лъки", където ще може да чуете Георги Стоев и неговата лекция за свободното образование:

"Трите елемента, които образо-ванието следва да дава са:

- да отваря врати, а детето само да реши дали иска да мине през тях;

- сечива – да екипираме детето с инструменти, като езици, етика, морал;

- истини/факти за живота – об-лак от знания, които детето открива, преживява и мотивира любопитство и желание за още."

ДЪРЖАВАТА – ШАЙКА ОТ КРАДЦИ?

22 петък, 22 май 2015 г.

А? Вие какво мислите по този въп-рос?

В НАПРЕДНИЧАВАТА РУСИЯ ВЕЧЕ УЗА-КОНЯВАТ ДВУЖЕНСТВОТО петък, 22 май 2015 г.

ДВОЕЖЁНСТВО В РОССИИ, kamikadzede-ad

В Чечне предложили узаконить двоежёнство в России. Власти не против. Но что будет с духовными скрепами? Об этом в видео.

Видео, отвечающие на вопросы, "А ЧТО ТЫ ПРЕДЛАГАЕШЬ?", "ПОЧЕМУ ТЫ ТОЛЬКО КРИТИКУЕШЬ?"

ОЩЕ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО НА КОНФЕ-РЕНЦИЯТА ЗА СВОБОДАТА В ПЛОВДИВ петък, 22 май 2015 г. Dean Zaprianov, Конференция за свобода-та – Пловдив:

Заповядайте на 23 май, в дом на Киното "Лъки", за да чуете какво има да ни каже Влади Сиркаров:

"Реформата на днешните парични системи е крайно належаща. Тя може да стане реалност само и единствено ако осъзнаем, че правителствено контролира-ните (fiat) пари са неефективни и неефикас-ни, водещи до сериозни деструктивни пос-ледици върху реалната икономика. Важно е да се осъзнае, че парите трябва да се съз-

дават на пазарен принцип под диригентска-та палка на конкуренцията.

Основните препятствия пред ефек-тивното и ефикасното развитие на парични-те системи е наличието на насилствено наложен държавен монопол върху произ-водството и използването на парите. Освен това днес ние използваме изцяло необезпе-чени (fiat) пари, а банковата система е изця-ло доминирана от принципа на банкиране с частични резерви - реалности, които трябва да се променят възможно най-скоро." БРУТНИЯТ ПРОДУКТ НА ГРАД НЮ ЙОРК Е ПО-ГОЛЯМ ОТ БРУТНИЯ ПРОДУКТ НА ЦЯЛА РУСИЯ събота, 23 май 2015 г.

ВВП «загнивающего» Нью-Йорка в 2015 году превысит ВВП России

Согласно прогнозам муниципали-тета Нью-Йорка, ВВП этого крупнейшего города США с учетом пригородов в 2015 году превысит 1 триллион долларов США. Это больше чем прогнозируемый ном-нальный ВВП России в 2015 году, который в связи с масштабной девальвацией рубля составит не более 965 млрд. долларов США.

В предидущем 2014 году номи-нальный ВВП России составил с учетом девальвации 1014 млдр. долларов США, а в 2013 – 2097 млрд. Справка: население города Нью-Йорк составляет 8’405’837

человек, а всей агломерации — 23,9 млн (по данным на 2013 год). Нью-Йорк расположен на берегу Атлантического океана в юго-восточной части штата Нью-Йорк. Город был основан в начале XVII века голландс-кими колонистами. До 1664 года он назы-вался Новый Амстердам.

МИСЛИ НА ЕДНА МАЙКА, КОЯТО НЕ Е РИСКУВАЛА ДА ОСТАВИ ПОДГОТОВКА-ТА НА ДЕТЕТО СИ НА УЧИЛИЩЕТО събота, 23 май 2015 г.

Из: Една майка за матурите, Автор: Ралица Ковачева

... Разказвам тази лична история, защото смятам, че е лична за много хора. В последните години съм провела толкова разговори с родители и учители, че ако ги бях записала, щях да съм събрала матери-ал за сериозно научно изследване. Незави-симо дали става дума за деца, за които математиката е непосилна (или българския език) или за такива, които искат да получат най-малко 5.90 на изпита, за да влязат в мечтаната гимназия – стотици, хиляди ро-дители имат подобни истории. Общото между тях е, че никой не е рискувал да остави подготовката на детето си на учили-щето и всички са заложили на школи, али-анси, частни уроци, домашна подготовка – изобщо, цяла алтернативна образователна система се е формирала, която, за разлика от официалната, работи като добре смазана машина. Няма външно оценяване, няма атестации – от родител на родител се пре-дават информация, препоръки, опит. Пре-поръчваните школи и учители се пукат по шевовете – в началото на учебната година вече е късно да намерите свободни места и часове. Разбира се, говоря за София и големите градове, в малките градчета няма достатъчно клиенти за паралелната систе-ма...

... Нашите седмокласни неволи из-глеждат направо смешни на фона на голе-мите драми около големите матури – нагла-сени теми, изтичане на информация, търго-вия с въпросите. Гледайки телевизионен репортаж по темата, синът ми попита: а не гледахме ли същото и миналата година?! Гледахме го. И сигурно още много пъти ще го гледаме. Единствената промяна е в цена-

23 та на тестовете – от година на година тя пада все по-забележимо. Дали защото е по-лесно достъпна, дали защото зрелостници-те са все по-малко, не знам. Само цинизмът е все-повече. „Матурите не се продават от министерството, матурите се създават в министерството и то дарява своите знания“, казала заместник-министърът на образова-нието Ваня Кастрева. Не изречение, а тема за отговор на литературен въпрос. Или за писмен изпит по журналистика.

С всичко това изобщо не искам да обидя учителите като гилдия, а още по-малко като хора. Изобщо не искам да кажа, че не си вършат работата или поне – не се опитват, въпреки всичко. Често съм била критична към учители, особено по-младите, че не се опитват да променят нещо, не се борят, не се противопоставят. Те са ми казвали, че няма смисъл, че нямат подкрепа нито от колегите си, нито от директорите – най-много да си загубят работата. И сигурно са прави: най-сърцатата, човечна и обичана от учениците млада учителка, която позна-вам и която много уважавам, защото винаги заставаше на страната на децата и срещу Системата, вече учи децата в една далечна северна страна. А по-възрастните са уморе-ни и обезсърчени – много промени са виде-ли, много реформи и никога – за добро. Познавам учителка с 30 години стаж, която в свободното си време работи като прода-вачка в магазин, за да се прехранва, а но-щем си подготвя уроците, защото, казва, децата вече знаят повече от нас и трябва да наваксвам. И вие познавате такива учители.

Но след седем години ежедневно „ходене на училище“ със сина си (а от три – вече и с дъщеря си), вече знам на какво наистина искам да науча децата си, въпреки Системата. Да питат, да мислят, да обсъж-дат, да изразяват мнения, да правят откри-тия. Да бъдат смели – да казват не съм съгласен, не ми харесва, не ми е интересно, не разбирам. Да бъдат уверени – да се борят за знанията и мненията си, а не за оценки. Да бъдат оптимисти – защото греш-ките са начин да се учиш, а неуспехът не е провал, а възможност да опиташ отново. Да си поставят цели, да имат мечти и да знаят, че единствено от тях зависи да ги постигнат. Да бъдат не добри ученици, а добри хора. Чудите се, това не са ли най-естествените неща? Не и ако в училище ежедневно ви казват и показват обратното. Не и ако сте част от Системата.

Нас, сегашните 40-годишни, не са ни учили на тези неща, си мислех, докато ходех по родителски срещи и гледах амби-цирани родители, въоръжени със статистика за баловете в последните пет години – изнервени ръкомахащи бащи и невротизи-рани майки, притеснени от забавянето на служебните бележки и неяснотите около училищата гнезда. Хора, които са наясно с живота и знаят, че каквото и да направят,

някой някъде е платил повече, има по-големи връзки и ще се справи по-добре...

НЕ УЧАСТВАЙТЕ В ПОШЛИ СЪЛЗЛИВИ МЕЛОДРАМИ, НЕ ПЛЮЙТЕ ВЪРХУ СЪК-РОВЕНОСТТА И СВЕТОСТТА НА СТАВА-ЩОТО! събота, 23 май 2015 г.

Днес бях поставен в ситуация да избирам между участието ми в две прояви, във всяка от които с удоволствие бих участ-вал: виж Заповядайте на "Конференцията за свободата" в Пловдив и също така ЕСТЕСТВЕНО УЧЕНЕ (II издание) (за вто-рото бях специално поканен като гост). Много е неприятно, че съвпаднаха по дата тия две прояви, иначе щях да участвам и в двете. А сега ми се наложи да избера Кон-ференцията за свободата, избрах го по една крайно несвободна причина: финансовата (тя се провежда в Пловдив, а другото съби-тие е в София, т.е. спестявам разходите за пътуване). За човек, който е безработен, сиреч, без никакви доходи, този фактор, за жалост, има значение. Та след около два часа трябва да тръгвам за конференцията, значи имам чисто два часа за писане.

Утре е вече 24 май, празника на просветата, духовността, културата. А аз пиша по този повод всяка сутрин по едно есе, правя го от доста време. Поредицата напредна, но ще ми се наложи да пиша и поне още около седмица след като мине 24 май. Темата за мен е вечна, никога не може да бъде изчерпена. Постоянно присъства тази тема на страниците на блога ми. По причина на това, че явно моята прокоба е да работя в тази сфера докато съм жив. А ще присъствам в нея и след това – чрез книгите си. Казвам това, за да ядосам на-нимно-неанонимните завистници, които всеки ден ме съпровождат, подобно на глутница кучета, и не пропускат да ме ръф-нат "дружески" при всеки удобен повод.

Ще почна тази сутрин с едно по-особено въведение в проблема. И по-провокиращо. И тъй: две многозначителни събития маркират категорично ясно и изра-зително пълния банкрут на образователната ни система, да, бих казал тоталния банкрут на системата ни. И те са: матурата и т.н. абитуриентски балове. Матурите се прове-доха през тази седмица, а от утре (ако не и от днес още) почват въпросните балове. Ще каже някой – как така? За какъв провал

говориш, та те са нещо като апотеоз на системата?! Е, всичко опира до гледната точка, от която възприемаме и съдим всяко нещо. Аз смея да твърдя, че тези две неща по най-убедителен начин илюстрират пъл-ния банкрут на системата. Да, зная, че има хора, които в скудоумието си се умиляват като гледат на тия две прояви, да ги наре-чем така. Но истината, уви, е твърде горчи-ва – и неприятна зя тях. Просто има нещо сбъркано в оптиката, от която, повтарям, гледаме на случващото се пред очите ни.

Да, не всичко, което бълва систе-мата, не целия й продукт е брак, съгласен съм. Вероятно има много свестни младежи и девойки, убеден съм, че има такива. Аз познавам такива. Даже в някакъв смисъл всички, да допуснем, са такива. Но аз говоря за тенденцията, за водещото. Ето моето тълкуване, та да се обоснова.

По повод на матурата церберите на системата се хвалеха, че били взели драконовски мерки срещу... преписването! Ето го този пункт, който показва абсолютния банкрут на системата. Писал съм го много пъти, но пак се налага да го кажа съвсем определено: щом ученическия народ е намерил изход от абсурдната система в преписването, това именно и показва, че тя е построена на съвсем сгрешени основания. През цялото си обучение учениците са се виждали принудени да преписват - за да се спасят някак от идиотщините на зле постро-ената система, на системата, построена на сгрешени основания. Учителките са се борили срещу тази склонност младите да преписват, но не са могли изобщо да ги опазят. Дори и след училището, в универси-тетите, особено много се преписва. Което показва, че системата работи на празни обороти, че тя е подчинена на социалисти-ческия принцип "Кипи безсмислен труд!". Щом системата не може да проумее нещо толкова просто, а именно, че щом огромна-та част от учениците спасяват душите си от нейни идиотщини чрез преписване, то значи нещо в недрата на самата система е сбър-кано, то това за сетен път илюстрира, че системата трябва да си иде. Понеже е изг-нила отвсякъде и трябва просто да бъде бутната. Но няма кой да стори това. Всичко живо така се е нагодило към нея, че е наме-рило велик комфорт. Даже учениците, жерт-вите на системата, ще се вдигнат на бунт ако някой посегне на "светая светих" на лудешката система: безсмислието. Никой вече не иска да се занимава с нещо смис-лено. Смисленото изглежда абсурдно, не-нужно, изглежда "лигавщина", а идиотщини-те на системата се възприемат като нещо най-нормално. Изпитите, "матурите" от ерата на Рада Госпожина са били значител-но по-смислени от тая бутафория, която имаме днес. Щото всичко е било човечно, а не толкова грозно и противочовечно.

Ще кажа нещо крайно екстраваган-тно: когато моя милост преди две-три годи-

24 ни в качеството ми на учител по философия реших да експериментирам и "дадох" пълна свобода на учениците си в моите часове (що означава това е интересно да се обяс-ни, но повечето би следвало да разбират и без обяснения), то след известен период на двоумение и на объркване се стигна дотам, че някои ученици (предимно от средите на тия, които най-добре са се нагодили към глупостите на системата, т.н. отличници или зубърите!) вдигнаха... бунт срещу тъй неже-ланата и неизгодна им свобода! Разбира се, те бяха насърчени и подстрекавани от ад-министрацията, за да поведат тази идиотска кампания срещу нещото, което по принцип е най-желано от младите хора: свободата! Правете си сметка какво означава и какво показва всичко това. Е, някой да сте чули да е протестирал срещу идиотската система, която ги поставя в такова унизително поло-жение, че единственият що-годе достоен изход е... преписването, сиреч, измамата, лъжата, ментето? Не, не сте чули – и няма скоро да чуете. Разбира се, ще хванат ня-колко нещастника, които са преписвали тъй некадърно, че са ги изловили. А други, предполага се, са преписали тъй изкусно, че нито една система – човешка или техничес-ка – не е могла да ги излови! Тия, дето не са преписвали, са се оказали в още по-глупаво положение: загубили са си напразно инте-лектуалната енергия. Примерно, затруднили са се да помнят неща, които са им напълно непотребни, обременили са си съзнанието с пълни идиотщини.

Аз съм срещал ученички предимно, които са развили в перфектна степен ето какво качество: да помнят наизуст, без разбиране, изцяло механично, не цели страници от учебника по физика, примерно, но и цели "литературно-критически и интер-претативни анализи" на произведения от прословутия "конспект". Ако пък може да се разбере, пак чрез измама, коя ще бъде изтеглената тема, то благодарение на ин-тернет (както стана и тази година!) целокуп-ният ученически народ цяла нощ ще зубри въпросната тема, и резултатите от матурата ще бъдат бляскави! Всичко у нас е все тарикатлъци и измами. Кой мислите че организира изтичането на тази тъй ценна информация? Ами министерската бюрокра-ция, как кой? Щото нея я е страх да не стане така, че младите хептен масово да се издъ-нят на матурата, което означава красноре-

чиво признание, че системата изобщо не работи! Затова МОН се тресе от един кош-мар: да не се случи такъв един провал. Затуй и не обявяват какви са критериите или точките за оценяване. Първо да видят що се е получило, пък после ще нагодят така критериите, че резултатите да бъдат що-годе приемливи. Всичко в тази система е все наужким, всичко е все менте, нищо истинско няма, всичко е лъжа и измама. Това ако не е илюстрация на крах, сполай му кажете!

Хайде сега да преминем на въп-росните балове. Тук май всички разбират защо системата чрез т.н. абитуриентски балове демонстрира абсурдността си. Ами защото тия балове демонстрират личност-ния и нравствен упадък, до който е стигнал в крайна сметка нейният продукт. 12 години тия някогашни деца са били тормозени от абсурдната, построена на неверни основи образователно-възпитателна, с извинение, система. Да, 12 години терор и тормоз, всекидневен и най-жесток! И губене на времето най-вече! Какви ли не ексцесии са се случвали, не са за описване, словото немее – и Шекспир не може да опише що са преживели тия нещастни продукти на сис-темата. А те са още по-нещастни тъкмо защото се съзнават нещастността си. Ужас-на личностна, нравствена и духовна мизе-рия – ето този е крайния резултат, който си личи в неприкрит вид у поведението на въпросния "краен продукт" на системата.

Погледнете как ще се облекат

младите за своя бал. Погледнете как ще се държат. Ще крещят като безумни "Едно, две, три... дванадесет!" и т.н., както си му е редът. Ще се напият като каруцари. Ще седят полуголи момичета на колите на мерцедесите и ще показват прелестите си. Нещо като оргия ще се получи, нали така! Празник на живота! Нема лошо, ще каже някой, толкова са се мъчили, нека сега да празнуват! Но какво именно празнуват, за това нещо питате ли се? Разбираемо е какво точно празнуват, но е необяснимо с думи. Празнуват това, че не са станали пълноценни личности. Още в първите месе-ци на "свободния живот" ще усетят екзис-тенциалния вакуум, в който ги е натикала – и който им е завещала! - абсурдната систе-ма. Напълно неспособни за пълноценния живот. Абсолютни нихилисти са повечето от завършващите. А доколкото не са, доколко-

то все пак са личности, то това е станало не благодарение на системата, а защото са намерили известни сили да й се противо-поставят. Та да се съхранят поне малко. Но у колцина са се намерили такива сили? Броят се на пръсти тия, които са опазили човечността и личността си. Щото система-та ужасно деморализира всички. Тя действа безпощадно. Тя мачка всички и никому не прощава.

Та масовият продукт на системата илюстрира нейната цялостна деградация. Ще се напият хубаво, някои ще повръщат, оргията трябва да е на висота. А в ранното утро ще идат да поднесат цветя на... памет-ника Альоша в Пловдив! Или да посрещнат оттам изгрева? Знае ли се? Има и други хълмове където може да се посреща изгре-ва. Те обикновено отиват там, на хълма, където е Альошовия памятник. И това все нещо показва. Говори за ценностите им. То туй нещо бил обичай, останал от славните времена на комунизма. Било, видите ли, традиция. Самите балове били традиция, завещана ни от обществото-мравуняк, от обществото-казарма. Явно този модел на общество още е жив, щом толкова почитат традициите му. Въпросната противочовешка и деморализираща, антиличностна образо-вателна система бди и пази тия традиции. А уж отрекохме комунизма. Уж сме ново об-щество. Демократично. Либерално. Обича-що свободата. Обича свободата общество-то ни, обича, ама обича... дръжки! И тъй, цяла нощ под ритъма на чалгата младите ще отпразнуват зарята на новия, на свобод-ния си живот. Оттук-нататък Азис и прочие ще бъдат техните духовни наставници. Не учителите им, които всички млади дълбоко в душите си презират. Даже и когато реват заради раздялата си с тях, пак дълбоко в душите си ги презират. Щото днешният масов учител всъщност не е друго, а лич-ностен, умствен, духовен кастрат. Той е чиновник, който е служил безропотно на обезличаващата система. Тя първом него е обезличила, та после той да може да сее безличностност. Да фабрикува безличия. Това е правил. Това му нарежда да прави системата и той се подчинява. Ако не се подчинява става враг.

Това, че младите плачат тия дни за учителите си е трогателно, но трябва добре да се изтълкува. Отрупват с цветя даскалиците си. И реват за тях. Какво ли значи туй нещо? Човешки сърдечни емоции, така ли? Де да беше така. Е, няма да кажа аз своето тълкуване. Нека всеки сам да помисли. И ще разбере, стига душата му да не е изкривена. И чувствителността му да не е изродена. Щото всичко зависи от този душевен потенциал, с който разполагаме. За мен това са лицемерни и фалшиви съл-зи. Да, редно е да се вълнуват, нормално е, но все пак има нещо, което издава, че това са нездрави емоции. Истината е, че млади-те дълбоко в душата си неистово се радват,

25 че са се отървали от училището и от учите-лите. И това е здравата емоция. Другото е болест. Стокхолмски синдром. Нали така се казваше? Мъчените се привързват сърдеч-но към мъчителите си. И плачат като се разделят. Така руските крепостни селяни са плакали за своите господари, които до вче-ра са проклинали - защото са ги биели с камшик право през лицето! Робите плачат за господарите си. Тоз плач за учителките при абитуриентите, тези сълзи според мен демонстрират една завършена робска пси-хология. Истински здравата емоция е да се радват. Да ликуват. А някои – не всичките, слава Богу! – и реват. Момичетата особено. За момчетата е особено унизително да се държат като роби, привързани с мъчителите си.

В училищата тия дни се организи-рат сърцераздирателни ритуали, когато бодрите учителки се нареждат в редичка, а пък младите минават да се прощават с тях. И там обикновено се плаче. Ще демонстри-раме сърдечни чувства. Колективни, разби-ра се. Да, ще демонстрираме. Ще покажем колко се обичаме – въпреки всичко, което сме преживели! Лошото ще забравим, ще помним само хубавото? И кое, моля ви се, е хубавото в тия 12 години робуване? 12 години казарма. Какво, моля ви се, е хуба-вото на тия години? Но те реват ли реват. Публично и демонстративно. Резил. Но никой не го усеща. Така не се правят тия неща. Тия неща са лични. Човешки. И не бива да се демонстрират. То е нещо като кръстенето на Б.Борисов, който не пропуска случай да покаже колко силно обичал, види-те ли, "Началнико си"! Както и да е. Мерзски и лицемерни театри у нас колкото щеш.

Нека да ме смятат за мезантроп. Аз съм работил 32 години в училище, но никога, за моя чест, не съм участвал в таки-ва опозоряващи театри. Криел съм се от тях. Има нещо дълбоко в мен, което ме е карало да се съпротивлявам. Както и да е. Аз вече не съм учител, идилията вече нека да е пълна. Щото такива като мен пречат на демонстрацията на организираното кому-нално веселие, щастие и радост. И вгорча-ват демонстрацията на ентусиазма. "Кипи безсмислен труд", къпи също така и безс-мислен ентусиазъм. Нека да кипи.

Ще завършвам, за днес толкоз. Оня ден в съда обаче аз наистина видях новото "разгромно писмо на възмутения

колектив" на ПГЕЕ-Пловдив, което е било подписано от близо 200 учителки, ученици и родители даже! С него протестират, предс-тавете си, срещу решението на Окръжен съд в Пловдив, с което съдът отменя запо-ведта за моето уволнение от това училище и ме връща на работа. Това именно "откри-то писмо", което, прочее, се крие усърдно от мен, биде приложено като "писмено доказа-телство" и по съдебното дяло за клевета, което аз водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. А иначе е предназначено за... Върховния касационен съд! Та имах въз-можност за две минути да зърна тоз шедьо-вър на литературната школска абсурдистка класика, пред която немеят и Кафка, и Бе-кет, и Йонеско, и Джойс, и кой ли не още. Не мога да го възпроизведа тук, но ето, понеже писмото е открито, нека организаторите да го публикуват все пак, да го види човечест-вото. Защо го крият толкова? Нека да го види човечеството. Или се срамуват от нещо? :-)

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Здрави във всеки един смисъл, най-вече емоционално. Не си позволявайте да ви заразяват с нездрави театрални и показни емоции. Емоциите са нещо най-сърдечно и интимно. Сълзите - също. Не се плаче по-казно. За за видят всички колко си добър, мил и чувствителен. Не бива дори и да се кръстим показно. Щото който го прави с това плюе върху съкровеността и светостта на ставащото. Не бъдете фалшиви. Не допус-кайте да ви правят фалшиви. И да ви изпол-зват. Противопоставяйте се да участвате в пошли сълзливи мелодрами. Което става като държите на истинското, на здравото. Бъдете личности със здрав емоционален живот, което именно и поражда човечността ви. Бъдете човеци, ето това е истински важното. Чао и до скоро!

МАЙНАТА ВИ ТОГАВА, ДРАГИ СОФИЯН-ЦИ, ЩОМ ПОНАСЯТЕ И ТИЯ ГАВРИ! събота, 23 май 2015 г.

По повод на: Жени Живкова срещу Фан-дъкова за кмет на София

Социалисти от София са номи-нирали Жени Живкова за кмет на София, съобщиха от столична организация на БСП. Червените настояват ръководст-вото на БСП да покани известната дизай-нерка на разговори и да я убеди да се изп-рави срещу сегашния кмет на столицата Йорданка Фандъкова. "С такава силна кандидатура можем не само да стигнем до балотаж, но и да преборим ГЕРБ на жъл-тите павета", аргументират се червени-те. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Е те това само ни липсваше, та чалгата в политиката ни да е пълна: кметицата-протеже на бившия телохранител на Т.Живков ще се състезава срещу внучката-"дъщеря" на самия Тодор Живков!

Който и да изберете, мили софи-янци, пак Тодор Живков ще тържествува!

Майната ви тогава щом понасяте тия гаври!

ПРАЗНИЧНО "ОТКРИТО ПИСМО" ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФЕСОР ТОДОР ТАНЕВ неделя, 24 май 2015 г.

Тази сутрин реших да напиша на г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев следното "Открито лично писмо":

Уважаеми г-н Министър, Най-напред: честит празник 24 май

– ден на просветата, културата и духовност-та! Желая Ви здраве и успехи в нелеката и отговорна работа, с която сте се захванал!

От доста време, всъщност от пове-че от 5 месеца насам правя опити да се срещна и да разговарям с Вас, г-н минис-тър. Но това, за жалост, все още не се по-лучава. Още преди нова година, в края на декември 2014 г. Вие лично ми обещахте във Фейсбук, ако си спомняте, да дадете интервю за воденото от мен предаване по Пловдивска обществена телевизия, но до този момент Вашата визита в Пловдив изглежда все още не се е случила. А пък може и да сте забравил, едно нещо ли Ви е на главата?! Моето желание да се срещна обаче с Вас не е само заради въпросното интервю, имам, така да се рече, и една

26 изключително важна лична причина. Също така държа да подчертая, че желанието ми да се срещна Вас, уважаеми проф. Танев, не е плод някакъв личен каприз, а се дикту-ва от една жестока, бих си позволил да кажа, жизнена необходимост; ето за какво става дума:

- На 19 май 2014 г., предпразнично, един вид като "награда" по случай 24 май (!), бях уволнен от работа като учител по фило-софия и гражданско образование в Профе-сионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив по един крайно любопитен, странен до втрещяване и съв-сем неочакван параграф ("липса на качест-ва да бъде учител", "абсолютна негодност за системата", "пълна некадърност" и т.н.), и то при положение, че имам 32 годи-ни стаж в сферата на образованието (бил съм в тия години преподавател на универ-ситетско и гимназиално ниво), от които 14 години в същото това същото училище), имам най-високата степен на преподава-телска квалификация (т.н. "Първи клас"), автор съм на цяла поредица от учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети и т.н.

- Всъщност уволнението ми беше нещо като апотеоз на водената от директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (назначена през 2010 г. от правителството на ГЕРБ, министър тогава беше Сергей Игнатов) по същество политически моти-вирана кампания за моето личностно и професионално дискредитиране, кампания на всекидневен административен тормоз и дори терор, и то при положение, че съм инвалидизиран (поради заболяване на сърцето); една удивително безчовечна кампания, водена дори и след като се вър-нах на работа след 8-месечен отпуск по болест, поради преживяна тежка животос-пасяваща операция по изваждане на хема-том с трапанация на черепа;

- Причината за такова едно отно-шение към моята персона от въпросната администраторка е диаметралното ни разминаване в идейно и ценностно от-ношение, аз съм убеден привърженик на философията на едно съвременно по духа си и демократично образование и учили-ще, вдъхновен съм от най-модерните и иновативни подходи за преподаване, за решаване на проблемите, за подобаващо и хуманно отношение към личността на учениците, в годините съм работил за не-посредствената и всекидневна демократи-зация на отношенията в училищната общност, примерно съм ръководител на създаден от мен ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИ-ОНЕН КЛУБ в училището, създател и гла-вен редактор съм на две списания (ИДЕИ и HUMANUS) за подпомагане на личност-ното и духовното израстване на младите хора, автор съм, накрая, на няколко книги, посветени на проблемите около реформи-рането на образователната сфера, книги,

които са изцяло в духа на една нова и съвременна философия и стратегия на образованието в България.

- Вместо, както е най-естествено, да влезе в диалог с мен училищното ръко-водство набързо ме обяви за нещо като "народен враг", над мен бяха организирани какви ли не "народни съдилища", бях под-ложен (да, дори в наше време се случи това, колкото и да е парадоксално и да изглежда невероятно!) на какви ли не гаври и репресии, бях оклеветен по недопустим начин, накрая, както и подобава за подоб-ноанахронично и ретроградно мислене, бях изгонен и уволнен от училището; в това някога елитно училище възникна ужасна и крайнонездрава психологическа и нравс-твена атмосфера, която именно даде въз-можност да се случат подобни немислими иначе ексцесии.

- Най-интересното е, че ръководст-вото на МОН в оня паметен период (по времето на кабинета "Орешарски") изобщо не обърна никакво внимание на моите мно-гочислени сигнали, жалби, доклади и т.н., напротив, в кампанията срещу мен бяха въвлечени (за да подпомогнат репресиите и недопустимата разправа!) и чиновници от образователното министерство, примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова.

- Разбира се, наложи се да заведа две съдебни дела срещу директорката Анастасова за да си върна потъпканите по такъв безцеремонен начин права: едното съдебно дело е за отмяна на заповедта за уволнение и за възстановяване на работа, а второто е за оклеветяване; двете дела се водят вече близо 8-9 месеца, по делото срещу уволнението ми стигнахме на етап Окръжен съд, който отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на рабо-та.

- Сега се стигна до следната инте-ресна ситуация: на мен ми изтича срока за обезщетението за безработица, оставам вече без всякакви средства за съществува-не; същевременно не мога да си търся работа, тъй като заради уволнението по онзи ужасен параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права (нито един директор не би ме взел да пре-подавам в училището му!); ако директорката Анастасова обжалва решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа пред Върховния касационен съд (!), това означава още месеци наред аз да остана без никакви средства за съществуване; с оглед на това в писмен вид предложих по хуманитарни подбуди инстанциите да се намесят (Не зная дали изобщо до Вас е стигнало ето това писмо: Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус – за мислене и, евентуал-но, за действане...?), та абсурдният спор най-сетне да бъде прекратен, с полза и за

училището, и за учениците, а най-вече в синхрон с правото, истината, справедли-востта и законността.

Да, обаче времето си тече, а ника-къв отзвук от инстанциите няма – или, ако има, не е стигнал до мен. Сякаш "органите" на МОН са оглушели, ослепели и онемели. По тази причина се принуждавам спешно да искам среща с Вас, г-н Министър. Не мога да допусна, че сте запознат със случая, но проявявате умишлено безразличие и безха-берие; имам усещането, че министерските чиновници са скрили от Вас цялата инфор-мация по този проблем. Такава е причината да настоявам и да търся начини за урежда-не на спешна среща с Вас.

Простете, че се наложи във Ваше-то тъй натоварено с важни държавни дела ежедневие да Ви занимавам с един частен случай, с един личен въпрос. Но Ви имам доверие и смятам, че тъкмо Вие можете да разберете, че и отделната личност у нас все пак има някакво значение; щото общ-ността, както и да я погледнем, се състои все от личности, от живи човешки същества; започнем ли устойчиво да пренебрегваме проблемите на отделната личност, на от-делния човек, в крайна сметка и общността ще бъде застрашена от обезчовечаване. Вярвам, че като университетски преподава-тел можете да вникнете и да разберете един такъв начин на мислене, според който отделната личност все пак има някакво значение – и не бива да бъде пренебрегва-на безцеремонно, както, за жалост, предс-тавителите, лицата и "органите" (особено) на институциите у нас така често си позво-ляват.

Ще Ви бъда благодарен ако отк-ликнете положително, уважаеми г-н Минис-тър, на моето желание за няколко минути да разговарям с Вас. Длъжен съм да Ви ин-формирам, че си позволявам да публикувам това свое писмо до Вас в блога си не за друго (не, примерно, да упражнявам някакъв неправомерен "медиен" натиск върху Вас), а най-вече защото съм привикнал да съм пределно откровен с читателите на моя блог; второ, защото нямам за какво или от какво да се срамувам; трето, защото цялата тази иначе любопитна история, целият този човешки, граждански, нравствен и правен казус от сферата на образованието за мен е безкрайно интересен. Като изследовател на феномените на съвременния български живот си позволих да го опиша в блога си цялостно, без да съм скрил нещо от читате-лите си. Наистина не виждам смисъл нищо да крия: защото публичното представяне на такива многозначителни и богати на смисъл казуси, по моето дълбоко разбиране, може да спомогне за пораждането, укрепването и развитието на едно автентично демократич-но (и правно също така) съзнание и също така може да насърчи и стимулира растежа на подобаващата за добрите граждани култура у т.н. "обикновени хора", особено в

27 средите на младите, което възприемам като свой дълг – и като философ, и като препо-давател, и като човек, и като гражданин, и, накрая, като блогър.

Предварително Ви благодаря за отклика и проявената съпричастност към проблема! Желая Ви здраве и успехи в нелеката и отговорна работа, с която сте се захванал! 24 май 2015 г. Пловдив С уважение: Ангел Грънчаров ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ПОЧИТА-ТЕЛИ НА АВТЕНТИЧНОТО ОБРАЗОВА-НИЕ, КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ! неделя, 24 май 2015 г.

На почитателите на менте-образованието, на менте-културата и на менте-"духовността", простете, нищо не мога да им честитя! Да идат да празнуват на гроба на своята вдъхновителка Надежда Илинична Крупская! :-) Или да идат да под-несат нов венец на Паметника на съветска-та армия-"освободителка" :-) РУСКИЯТ ЕЗИК ФАКТИЧЕСКИ Е ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, Т.Е. Е ДИАЛЕКТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК неделя, 24 май 2015 г. Русский язык – диалект болгарского

Всем известен избитый постулат московской имперско-исторической «науки»,

что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а укра-инский и белорусский языки являются его же побочными продуктами, которые возник-ли из-за существенных иностранных, в первую очередь, польских влияний.

На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкому кругу специалистов-лингвистов. (ОЩЕ >>>) АЗ И ЕДИН ЪГЪЛ НА СИМЕОНОВАТА ГРАДИНА В ПЛОВДИВ... неделя, 24 май 2015 г.

ОТ ЧЕНГЕ И ОТ МЕРЗАВЕЦ НОРМАЛЕН ЧОВЕК НЕ СТАВА, КОЛКОТО И ДА СЕ НАПЪВА НИЩО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА неделя, 24 май 2015 г.

"Дясното", "консервативно" и дори "истинско седесарско" ченге от ДС (с бойна кличка "агент Николай", да не споменавам истинското му име!) даде пространно хва-лебствено интервю за Виктор Орбан по една телевизия, купена наскоро с руски капитали, като между другото се изпусна да употреби дума, която до този момент не бях чувал, думата "ХРИСТИЯНЩИНА"! (Даже уродът Ленин дори не е сетил да употреби тази тъй грозно звучаща дума, той е упот-ребявал думата "попщина"!)

Което ме накара да си помисля ето какво: колко е правилна поговорката "Въл-кът кожата си мени, но нрава - никога!", сиреч, другояче казано, от ченге и от мерза-вец нормален човек не става, колкото и да се напъва. И ето, винаги ченгетата издават в крайна сметка мерзския си чекистко-ченгесарски манталитет, пък дори ида се представят за "вярващи в Бога", за "консер-ватори", за "десни", с извинение, и т.н.

ДОКАТО НЕ ПРОВЕДЕМ РЕШИТЕЛНА РЕВОЛЮЦИОННА ПРОМЯНА В ОБРАЗО-ВАНИЕТО, ДОКАТО ТАЗИ СФЕРА НЕ ДАДЕ МОЩЕН ТЛАСЪК ВЪРХУ ИКОНО-МИКАТА, ОТ БЕДНОСТТА И ОТ УНИЖЕ-НИЯТА СИ НЯМА ДА СЕ ОТЪРВЕМ! понеделник, 25 май 2015 г.

По повод публикуваното от мен вчера Празнично "открито писмо" до г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев получих на имейла писмо от приятел, който ми пише, че е мал-ка надеждата министърът да обърне някак-во внимание на моето "иначе сърцеразди-

28 рателно писмо", че нищожна е надеждата да ми даде аудиенция, да разговаря с мен, а пък какво остава да дръзне да застане на моя страна и "да свие перките", дето се казва, на разпищолите се в ПГЕЕ-Пловдив администратори, като, примерно, ги принуди да изпълнят решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа като учи-тел по философия и гражданско образова-ние. (Между другото, аз изпратих сходни писма и до някои наши партийни и полити-чески лица, включително и работещи в Парламента, с молба да ми съдействат да получа въпросната спешна аудиенция при г-н Министъра.)

Най-интересното в това писмо на моя приятел е, че той ме съветва да се откажа от намерението си да се върна в това училище, именно в ПГЕЕ-Пловдив дори и с влязло в сила съдебно решение, щото съм щял да бъда ликвидиран от сил-ния психически и административен терор, който ме бил очаквал там в случай че проя-вя неблагоразумието да се върна. Съветва ме този мой приятел да... емигрирам, щото вече, излиза, съм бил нямал никакво бъде-ще в българската образователна система, дава ми съвет, примерно, да ида в... Украй-на (където народът доказа, че е по-висше качество от нашия – заради свободолюбие-то си!), там, с помощта на моите приятели да съм се бил устроил на работа, там може би съм щял да бъда по-полезен, а у нас, по негова преценка, положението е така без-надеждно, че никаква реформа в близките години нямало да има. Което означава, че такива като мен са някакви прекалено под-ранили пилета, които несъмнено ще измрат. Това в основни линии ми пише този мой приятел. Ето какво му отвърнах току-що:

Здравей, уважаеми г-н И., Искам да ти кажа нещо безкрайно

важно във връзка с многото въпроси, които поставя твоето писмо.

Аз водя тая битка (и правна, но в цялостния смисъл, във всичките й измере-ния) не толкова за да се върна в училището и пак да стана учител там, не даже и заради моралния реванш, а по съвсем други подбу-ди, свързани с промяната на начина на мислене за да се случи онази революцион-на промяна на системата, която ни е пот-ребна, именно нейното събаряне и след разчистване на отломките да се съгради (бих казал даже да се роди) нещо съвърше-но различно, коренно различно, принципно различно.

Тая система по моето дълбоко убеждение не може да бъде реформирана, реформирането й е същото като да режем кръпки от нов костюм и да ги зашиваме връз вехти дрипи; е, не става тази работа така, новите кръпки върху прогнилите дрипи ще изглеждат грозно и още повече ще съдерат дрипите, пък и ще подчертават одрипявява-нето на старите дрехи. То затуй си го е казал толкова добре и ясно Спасителят:

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вех-тата. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне мехо-вете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. 38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. 39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. (Лк 5:36-39)

Затова аз вече съм против рефор-мата: иска се революция, коренна промяна на началата и принципите, върху които следва да се постави образованието. "Ре-формата" в образователната сфера до такава степен изостана, че й мина времето, тя затова и в днешните условия звучи като еквилибристика и еклектика, т.е. точно като кърпене с нови кръпки на вехти дрехи - или пък като наливане на ново вино в стари мехове. (Старите мехове, предполагам, ще се пукнат от новото вино, и виното ще отиде на поразия, пък и меховете ще трябва да бъдат изхвърлени, какъв е тогава смисълът от една такава "реформа"?!) Нищо свястно или годно за живот не може да се получи от такава реформа, основана на такива полу-мерки. Казал го е Спасителят толкова от-давна, но кой да ти Го послуша?

И още нещо, важно е: помиряване-то на съвременно мислещите дейци на образованието със стожерите и церберите на административната командна система с оглед добруването и на едните, и на други-те, е същото като да се помирят вълците и агнетата – в името на доброто и на едните, и на другите. Глупава работа! Но има и нещо друго: българските училища не са частна собственост на чувстващата ги като свои образователна бюрокрация, да, те съвсем не са тяхна бащиния! И аз затова се боря да се върна в училището, в което съм работил толкова години: то не е частна собственост или бащиния на директорката Анастасова и групичката бодри подлизурки около нея, а те си го чувстват точно като такова! Това училище, пък и всяко друго училище в страната ни не е, повтарям, частна собственост или бащиния на управ-ляващата образователна директорско-

инспекторска бюрокрация, нищо че те си ги чувстват като свои, понеже де факто са ги приватизирали, един вид откраднали от обществото.

Навремето другарите така крадоха държавната икономика, сега крадат учили-щата, те май останаха само за крадене. А училищата са на гражданите, на всички нас, в това число и на мен: колкото е на дирек-торката Анастасова ПГЕЕ-Пловдив, толкова това училище е и на мен. А ако има на някой това училище да е в по-голяма степен от-колкото на мен или на Анастасова, то е най-вече на бившия директор Паунов или на Жак Асса (и да други такива), които са го създавали и строили това училище, които са създали имиджа му, който сега други пък съсипват. Та ето затова аз не кандисвам и не се отказвам от борбата си. А това, че други хора, които мислят като мен (аз добре знам, че така мислят повечето от работещи-те в това училище), не смеят да кажат и покажат какво мислят, просто тия хора ги е страх да издадат какво мислят, щото а някой каже че оспорва абсолютната власт на директорката, а мигновено него ще го последва моята участ, сиреч, и той ще бъде уволнен, и нему ще се намери цаката. Е, аз се боря за да докажа на тия хора, че е гроз-но да се страхуват толкова, щото техният страх фактически убива такива като мен, да, ние и здравето си дадохме за тая борба със системата и нейните копои!

И онова, което най-много ме драз-ни, е безразличието на "реформаторската" министерска власт. Под това тяхно безраз-личие се вихрят какви ли не злоупотреби на самозабравили се директори, които всекид-невно нанасят страшни поражения на мла-дите. Поражения най-вече в психически, личностен, духовен, човешки план. Това е обаче най-нетърпимото. Системата фабри-кува всекидневно малодушие у възпитава-ните, у младите: не може на малодушните възпитатели възпитаниците да са немало-душни! Ето това е най-страшното и непрос-тимото. Оня било сред учениците, било сред учителите, който е бунтар и свободо-любец, без жал бива посичан, и то мигнове-но! И бива изритван от системата. Това именно показа и моят случай. Аз заради това на всичко случващо се придавам пълна публичност и гласност: та аз можех, първо, да си мълча и сега щях да съм най-приближен до директорката сред нейните подлизурки; второ, ако да не бях мълчал, както и не мълчах, като ме уволни, щях просто да плюна, да кротна и щях вече да съм си намерил работа в друго училище. Но аз, както ти е известно, не съм човек, който да вземе сам да си плюе връз достойнство-то, поведох една съвсем обречена битка, щото силите са неравни. Съзнавам предел-но ясно това. Почти отникъде не получих подкрепа. А най-грозното е това, че тази власт, дето се нарича "реформаторска", вече 6-7 месеца мълчи и по този начин

29 продължава да съучаства в зулумите на разпищолилите се администратори. Изг-лежда министерската бюрокрация крие всичката информация по случая от минис-тър Танев, ето, по тази единствена причина, да разбера истината, аз се опитвам да се добера до него. Но взех да се съмнявам, че той все още нищо не знае; знае, щото аз му пращам всичките неща и на неговия личен профил във фейсбук, директно му го пра-щам.

И вече имам категорично допуска-не какво точно става: той знае, но не смее нищо да предприеме, и него го, да, и самия министър го е страх, щото е разбрал колко пълновластна е въпросната образователна бюрокрация. И е осъзнал, че ако иска да министерства по-дълго, ще трябва да се спогоди с нея, пък на такива като мен - кучетата да им ядат главата. Имам съвсем определено усещане, че точно такава е сложилата се ситуация. Каква ще е ползата за министъра ако той дръзне да застане до мен, да защити закона, правото, справедли-востта и морала? Никаква. Нима има някой безумен политик или чиновник у нас, който да жертва своето положение заради "луди глави" или идеалисти като мен? Няма таки-ва, разбира се. Ето такова ми е подозрение-то за министъра. И за да разбера истината по този въпрос предприемам тия мерки. Та евентуално да стигна до министъра и да разбера истинската му позиция. Пределно добре разбирам положението му. Не му е леко положението изобщо.

Ако иска да постигне нещо не бива министърът неблагоразумно да реже клона, на който седи. А този клон е именно въп-росната бюрокрация. Глупаво е заради мен или заради някакви нравствени мотиви да застане срещу бюрокрацията, да й обяви война, което значи, че ще бъде пожертван от премиера. По-разумно е да постъпва дипломатично с оглед все нещичко да про-мени. У нас условия за революция в този момент няма. Обществото ни е оскотяло дотам, че не може да проумее нещо най-просто: че докато не проведем решителна революционна промяна в образователната сфера, докато тази сфера не проработи и не даде мощен тласък върху икономиката (човешкият фактор решава всичко, неговата подготвеност за живота в новите условия е решаващата!) ние от бедността и от униже-нията си няма да се отървем! Ето това не се съзнава. И по тази причина ни залъгват с приказки за разни половинчати реформи, при които и вълците ще са доволни, и агне-тата ще са предоволни, че вълците ги ядат, видите ли, "по-хуманно", и новото вино ще пука старите мехове и ще става зян, и нови, отпрани от неносени костюми кръпки, ще шием връз продраните дрипи на прогнилата отвсякъде административна, сталинска по същество, централизирана, казармена, бюрократична, директивна, командна и пр. образователна система.

Това е. Очертах цялостния кон-текст, мисля, задоволително. Спирам дотук. Хубав ден ти желая! Бъди здрав!

С уважение: Ангел Грънчаров

Толкова и вам, уважаеми читатели! И вам желая хубав ден, плодотворна сед-мица и също бъдете здрави! И още нещо: не допускайте да ви будалкат с половинча-тости, хем тако, хем вако, хем вълците да са доволни, хем агнетата да са благодарни - че ги ручат вълците по "по-хуманен начин". Не стават така тия работи. Всичко си иска своето. Животът най-вече. Няма да имаме живо и пълноценно образование и животът в тази страна няма да поеме към подем докато позволяваме да ни будалкат общо взето само с някакви половинчатости. Ис-тински неща са ни нужни нам, истински! И мухльовци повече, моля ви, недейте да бъдете! Постарайте се и вие да станете истински, ето в това е спасението! Бъдете истински, т.е. смели и достойни свободни човешки същества. Това ви пожелавам най-накрая. Чао и до скоро! МОЕ ПИСМО ДО ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ Г-ЖА СТ. АНАСТАСОВА, КОЕТО Й ИЗПРАТИХ ТОКУ-ЩО понеделник, 25 май 2015 г.

Ето го и в четивен вид това писмо:

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив,

Многоуважаема госпожо директор, Първо честит празник на писме-

ността, просветата, културата и духовността – пък макар и "на патерица"! Желая Ви много нови творчески успехи!

Във връзка с Решението на Окръ-жен съд в Пловдив за моето възстановява-не на работа в ПГЕЕ-Пловдив Ви предлагам в близките дни, както на Вас Ви е удобно (Вие предложете и мястото), да се срещнем, да разговаряме, да обсъдим създалата се нова и актуална ситуация. Аз вече Ви изп-ратих своята гледна точка в писмен вид,

знаете вече, че след изтичането на една година от момента, в който му уволнихте, свърши срока за обезщетението ми за без-работица, т.е. аз останах без всякакви сред-ства за съществуване. Влошено е и моето здравословно състояние. Та по един вид хуманитарни причини Ви предложих да се опитате да вникнете в моето положение, щото при обжалване от Ваша страна пред Върховния Касационен съд агонията, в която се намирам, ще продължи с месеци, което може да има пагубен резултат. От друга страна уволнението ми по такъв па-раграф доведе дотам, че аз фактически съм лишен от преподавателски права, не мога да започна работа в никое друго училище. Не вярвам, че Вашата цел е била да ме убиете, аз априори изключвам такава грозна евентуалност!

Та в този смисъл не желая за нищо да Ви убеждавам, само Ви предлагам да погледнете на ситуацията с малко по-различни очи, от друг ъгъл и пр. Като фило-соф, пък макар и крайно... "некадърен" аз чувствам като свой дълг да Ви подтикна към подобно обогатяване на оптиката, от която възприемате случващото се. Гледната точка на другия човек е важна за всеки един от нас.

И тъй, аз чаках повече от 10 дена след предишното ми писмо, ала никакъв отзвук до този момент от Ваша страна няма. Затова Ви предлагам нова инициатива, именно за такава една среща, за такъв един човешки разговор. Ако желаете, Вие можете да си поканите 1-2-ма присъстващи на сре-щата и участващи в консултацията, аз ще сторя същото; примерно смятам да предло-жа на г-н Венелин Паунов, бившият дирек-тор, да дойде с мен – та да спомогне за намиране на верния, на правилния, на ра-зумния изход от създалото се толкова инте-ресно положение.

Толкова засега. Позволявам си да Ви пожелая хубав ден и ползотворна работ-на седмица! Бъдете здрава! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Хубав ден и на Вас! (Вече учèните решиха, че с голяма буква трябвало било да се пише думата "вие" даже и когато става дума за обръщането ни към множество от все уважаеми люде! Та затуй го пиша така, с оглед да не ме сметнете за прекалено прост... :-) )

ВИЖТЕ КАК ДАЛНОВИДНО И ПЕРСПЕК-ТИВНО МИСЛЯТ БРАТЯТА-РУСНАЦИ! понеделник, 25 май 2015 г.

УРА! Выпущен первый ноутбук из российских комплектующих! Экран 1024х768, батарея на 1 час, вес 10 кг. И ЭТО НЕ ШУТКА!

30 Написа: Дядюшка Шу

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Първият руски ноутбук, създаден тия дни, тежи, видите ли, цели 10 кг.! (Изглежда в него са вложили поне 5 кила арматурна тел и не знам си колко бетон!) Идеята е като носиш този ноутбук хем да отслабваш, хем да развиваш мускулесто тяло, което ще доведе дотам дамите повече да те желаят, което в крайна сметка пък ще доведе до решаването на тежкия демографски проблем в Русия! Виж-дате как далновидно и перспективно се мисли в братската нам държава!!! Сидеров, що дремеш, кажи нещо и ти, шматко долна и мързелива! СЛУЧАЙНОСТТА, С КОЯТО АТЕИСТИТЕ ОБЯСНЯВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА НА СВЕТА, Е МНОГО ПО-МАЛКО ВЕРОЯТНА ОТКОЛ-КОТО ТВОРЧЕСКАТА ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛОГОСА понеделник, 25 май 2015 г.

По повод на: Ричард Докинс пред “Пано-рама”

Ричард Докинс счита еволюцията за "сляпа", а себе си – нейният продукт – за зрящ, по-зрящ от другите, заслепени от религията. Но Докинс целенасочено реду-цира религиозната вяра до възгледите на фундаменталистите, за които светът е съз-даден преди малко повече от 6000 години. Така си изгражда удобен опонент, чиято мирогледна ограниченост подпомага три-умфа на атеизма, проповядван от професо-ра-биолог. Еволюцията не може да се реду-цира до Дарвинизъм така както религиоз-ността не може да се сведе до възгледите на Южната конференция. А случайността, с която атеистите обясняват еволюцията на света е много по-малко вероятна отколкото творческата инволюция и еволюция на

Логоса. В крайна сметка, говорейки за наука, Докинс непрекъснато говореше за това, в какво вярва и в какво – не. Защото атеизмът е тип вяра, маскирана като аргументирано с разум безверие.

Написа: Ognyan Minchev КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Поздравления за г-н Минчев, че така ясно представи съ-щината на проблема! Подкрепям и споде-лям изцяло неговата позиция! И правя нуж-ното тя да стигне до колкото се може повече хора... ОТКРАДНАХ СИ ОЩЕ МАЛКО ЗВУЦИ И КАРТИНИ ОТ ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ В ПЛОВДИВ понеделник, 25 май 2015 г.

НАГРАДАТА НА Д-Р СТОЕВ БЕШЕ ВРЪ-ЧЕНА НА АТИНА ДИМИТРОВА, ЛИЦЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS понеделник, 25 май 2015 г.

ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ „Humanus” – д-р Венцислав Стоев от Силистра

От 2014 г. д-р Венцислав Стоев, началник на урологичното отделение на силистренската многопрофилна болница, е учредил парична награда на своето име, която се връчва веднъж годишно за пости-жение на ПМГ ”Св. Климент Охридски” Си-листра, получило значимо национално или международно признание в състезания, конкурси, олимпиади и пр. Постижението следва да бъде от сферата на естествените и хуманитарни науки. Наградата е парична, в размер на една минимална работна зап-лата за страната за съответната година. Наградата да се поделя поравно между ученика, работил и спечелил признанието и

учителя, възпитал и подготвил в най-голяма степен този ученик.

Тази година на светлия празник 24 май наградата на д-р Стоев, който е бивш възпитаник на природоматематическата гимназия, отиде при абитуриентката Атина Димитрова. Атина е автор на два романа и публикува редовно в списание „Humanus” свои произведения – заради което заслуже-но стана едно от лицата му. (ОЩЕ >>>)

НЕЩО КАТО ДИАЛОГ С ЕДНА ДОЛНА КОМУНОДНА ГАДИНА понеделник, 25 май 2015 г.

По публикацията Майната ви то-гава, драги софиянци, щом понасяте и тия гаври! (тя е във връзка с това, че Евге-ния Живкова била номинирана за кандидат-кметица на София) във фейсбук се проведе следната любопитна дискусия около исто-рията на моя род, ето какво един комунои-ден трол благоволи да каже по мой адрес и ето какво се наложи да отговаря след като бях облян обилно с каква ли не помия: Велислав Алтънов каза: Социалистите не могат да се примирят, че за 25 години фън-дък не им пуснахме. Фъндък-ова - да, но тя не беше с тях. И сега няма да им пуснем фъндък. Вериоятно ще преизберем Фъндък-ова отново. Albert Stoev каза: Мале, мале, мале и кой точно има наглостта да го каже това, посипи си главата с пепел бе комуногенен Хамеле-оне!? Все пак да припомня/повторя за "ува-жаемите зрители" и за етнолога "Златарс-ки", дето се прави на "умряла лисица" едни не толкова скорошни саморазкрития на "другаря" Грънчаров, точно в стила на пуб-ликацията (кой на кого бил роднина и за-що....):

Най-неочаквано се потвърди "хи-потезата" ми за "Хамелеонската" родова жилка на (вече съм с чиста съвест и пълна увереност) другаря Грънчаров, въпреки че не съм медиум, очевидно съм предугадил тоталитарната закваска у "ученото човече" от Долна Баня: оказва се "драги зрители", че това човече било внук на Владимир Грън-чаров, учредител на комунистическата партия в Долна баня и както лично утвърж-дава "Хамелеонът" - бил комунист ама от ония "истинските " комунисти, дето другите "фалшивите" ги натирили в гори тилилейски

31 (за последното е напълно прав) и ето окон-чателно лъсна грижливо поддържаната и подхранвана лъжа, цялата фалшива същ-ност на "човечето" Грънчаров, легендата демократа и антикомуниста се срути за миг: "Да живее абсолютната истина на другаря Грънчев; КПСС-ДСБ"!!!! КЪДЕ СИ "ЗЛАТНО" ПАСТОРЧЕ ДА МУ ОПРОСТИШ ЛЪЖИТЕ И ПРЕСТРУВКИТЕ НА ТВОЯ КОЛЕГА (КАКВИ ГИ ПРИКАЗВАМ, БЕЗ ДА ЗНАМ ДАЛИ И ТИ НЕ СИ ОТ СЪЩОТО ЛЪЖЛИВО КОТИЛО) Albert Stoev каза: Ангел Грънчаров каза:

За мен е голяма изненада "инфор-мацията", че съм бил "БКП активист" преди 1989 г. Аз и в тяхната БКП не съм бил, тъй че в какво ли се и азразявала БКП-активността ми?! Чудна работа?! Но е радостно това, че другарите така силно ме мразят, че са способни да измислят такива фантастики за мен - какъв съм бил преди 1989 г. и пр. И това, че дядо ми (умрял преди да се родя) е бил "основател на БКП" в Долна баня другарите не го спестяват, особено предвид това, че и на дядо ми явно имат зъб; той е бил кому-нист от изчезналия род на комунистите-идеалисти, а това мръсниците няма как да простят... 25.07.12 г., 18:15 Венцеслав Антонов каза: Алберт, поспри се. Щом не си бил в БКП и БСП защо толко-ва ревностно браниш комунягите? А досетих се: ти си платен техен агент. За пари, ли братко се продаде? До някъде те оправда-вам. Гладът е лош съветник. Albert Stoev каза: Антонов ти осъзнаваш ли какво твърдиш и навлизаш ли въобще в същината на цирка който разиграва комуно-генният другар Грънчаров (или и ти си ста-нал марионетка от мизансцена), твоят дядо да не е основател на БКП в някое подбал-канско селце като неговия - не виждаш ли че боядисаните комунисти и техните нас-ледници са носители на съсипията на тази страна и още повече маскировката им под формата на върли антикомунисти (Грънча-ров казва, че истинските комунисти, тези фалшивите отдавна ги били изтикали от политическата сцена). Аз нямам проблем с тях, защото те са "никакви" и "нищо" в чо-вешки смисъл, но те са едни "никакви с тоталитарно мислене", което при всяко положение е черта, която се наследява. Това, че не приемам всякакви преднамере-ни инсинуации и целенасочени злепоставя-ния на тоя и оня не е в никакъв случай при-вързаност към това или онова, а недоволст-во от (и опит за противодействие на) прит-ворната демократщина (зад нея се крие тоталитарна кратуна или група такива кра-туни) – фалшивата маска на "боядисаните", Хамелеоните – "анадън му" както казва един доста умен враг на българщината от известна етническа противоконституционна партия!! А другарят Грънчаров трябва да

разбере, че индулгенции за сметка на "ха-мелеонстване" не се дават!!

Ангел Грънчаров каза: Г-н Антонов, тая тъпа комуноидна шматка не е човек, с кого-то има смисъл да говориш, това е комуноид, т.е. нечовек. Тия нещастни същества все търсят "врага", който, видите ли, бил вино-вен за това или онова.

Единият от моите дядовци дейст-вително е бил основоположник не на БКП, а на БРСДП в родния ми град (тогава е бил село) Долна баня. Вярно, след това е ста-нал "тесен социалист" и по-късно комунист (партийната му книжка обаче не съм я виж-дал, може и да е мит че е бил комунист). Но през цялото време е бил тухлар (частен собственик), сиреч, работник, а на стари години е бил и обущар, кърпел е обуща. Значи цял живот си е изкарвал хляба с ръцете, с труд.

Когато идва комунизма той е бил почитан като "стар комунист", слагали са го по трибуните, по едно време разбира, че давали народни пенсии, понеже вече не можел да работи, се поинтересувал какво е това. Отишъл в София при своя стар прия-тел Кирил Лазаров, тогава министър на финансите, от Долна баня родом също. И попитал за пустите пенсии. Оня идиот му рекъл: "О, Владо, аз те гледам че ти още можеш да работиш бе, за каква пенсия питаш?!", дядо ми треснал вратата, махнал се, заминал си и след година починал.

Има книги, в които е описано какъв принос има той към социал-демократичес-кото и по-късно комунистическото движение, да го наречем така. Факт е, че след като е бил бит здравата след Септемврийското въстание, той повече с политика не се за-нимавал и се отдал да работи, та да си изхранва семейството. Паразит дядо ми никога не е бил. И това, че е бил такъв, това изобщо не го възприемам за някакво "петно" в моята, видите ли, биография. Не го и крия. Дядо ми Владимир починал, Бог да го прос-ти, две години преди аз да се родя, виждал съм го само на снимка. (Има я накъде в нета, аз съм я сложил).

Другият ми дядо, от страна на май-ка ми, Васил се казваше, пък е бил горски стражар и е работил като такъв в "новите земи", в окупирана Македония. Тъй че, той пък е бил "фашист". Бог да го прости, помня

го как слушаше западни станции, псуваше комунистите даже в очите им и чакаше американците да дойдат та да ни освобо-дят. Не дочака този момент, почина в 1988 г. Аз и за него съм писал нейде в книгите си.

Пиша всичко това сега това не за да се "оправдавам" пред тая комунодна гадина, а просто така, понеже стана дума. Та видите ли, по неговата извратена логика, аз съм бил "използвач", бил съм антикому-нист и демократ заради някакви облаги, само дето не виждам какви са те. :-) Виж, да бях комунист, нищо чудно да бях се облаго-детелствал. Както се облагодетелстваха всички комай другари. Но ето, да плюне върху другия човек, това е заниманието на комуноидните гадини като въпросния ано-нимник.

Между другото по айпито аз знам кое реално лице стои зад тая кличка. Туй реално лице всичко в живота си е получило наготово заради причастността си към ко-мунизма, по линия на неговия род. Та тук въпросната гадина действа по добре позна-тия принцип "Крадецът вика: дръжте краде-ца!" :-) Мерзавци от класа са комунистите, това поне се знае от всички...

ИМА ИЛИ НЯМА БЪЛГАРСКИЯТ МИНИС-ТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕАЛНИ НАМЕРЕ-НИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА И С ПРЕСТЪПНОСТТА? вторник, 26 май 2015 г.

ГЕРБ: Румъния наруши добрия тон с България Маковей несправедливо коментирала изявление на премиера Бойко Борисов

Председателят на парламентарна-та Комисия по правни въпроси Данаил Ки-рилов от ГЕРБ смята, че евродепутатът и бивш правосъден министър на Румъния Моника Маковей е нарушила добрия тон с критичния си коментар към българския премиер Бойко Борисов.

Припомняме, че Маковей коменти-ра пред Нова тв, че Борисов е излъгал, когато е казал, че в Румъния няма сериозен напредък в правосъдието, а действията на прокуратурата там са само разправа с опо-зицията. Румънката, която сега е евродепу-тат, добави, че българският министър-председател явно няма реални намерения

32 за борба с корупцията по високите етажи на властта.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: А защо БОРИ-СОВ не вземе да опровергае тезата на г-жа МАКОВЕЙ (че няма реални намерения да води борба с корупцията!) с ДЕЛА, а не с ДУМИ? :-) Най-лесното е да я опровергае с ДЕЛА, на ето, той заложи на празнословни-те ДУМИ и на "обиждането", с което факти-чески потвърди тезата й... сам си е виновен, требе да се мисли като се плямпа... ПРЕЗИДЕНТИТЕ С НАЙ-СМЕШНИТЕ ИМЕ-НА: ПУТИН, МАДУРО И ДУДА вторник, 26 май 2015 г.

Е, новият президент на Полша ще носи името "Дуда", пак по-добре звучи в българското ухо от венецуелския президент "Мадуро" или от руския президент "Путин", който, завалията, е най-зле: не може нито един българин (тук изключваме рублофили-те, но те го "обичат" само по парични причи-ни!) да уважава в дълбините на душата си човек, който носи такова позорно име! :-)

ОГРОМНАТА ЧАСТ ОТ УЧЕНИЦИТЕ В ДНЕШНО ВРЕМЕ ИМАТ ФОБИЯ НЕ САМО ОТ МАТЕМАТИКАТА, НО И ОТ УЧИЛИЩЕ-ТО ИЗОБЩО, СЪЩО И ОТ УЧИТЕЛИТЕ, ДОРИ И ОТ УЧЕНЕТО ИЗОБЩО? вторник, 26 май 2015 г.

Страхът от математиката причинява болка

Учени от Чикагския университет са установили, че частите от мозъка, активни при недостатъчно подготвени по предмета ученици, са същите, които са отговорни и за физическата болка. Феноменът, известен като „страх от математика”, или „математи-ческа фобия” е описан още през 1972 г.

Изненадващо се оказало, че няма-ло активност в центровете на болка при самото решаване на задачи, а преди това - по време на очакването на „страшното събитие”. При някои хора болезнени усеща-ния се наблюдават дори при просто подава-не на учебник или при споменаване името на дисциплината.

В действителност страхът от ма-тематиката може да бъде признат за пълно-ценно заболяване, тъй като при него са налице негативни физически и психологи-чески реакции, а това е характерно и за други фобии, отбелязват учените. Quo Vadis каза: Да, познато...само че аз имах страх не от математиката, а от учител-ката по математика. За нея предметът беше светая светих, а нас - неразбиращите гле-даше като втора ръка хора. Ами, с такива учители няма как да обичам математиката! Трябва да я забранят, от един момент ната-тък тя е ненужна. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз споделям разбирането на Quo Vadis, при това трябва да отбележа, че в дипломата оценката ми по математика е 6.00 (то и цялата ми дип-лома е с оценка 6.00), тъй че страх от мате-матиката аз лично не съм изпитвал (но от учителки по математика съм изпитвал страх), ала въпреки това и аз подкрепям тезата, че от един момент нататък матема-тика няма нужда да се учи от всички. За отбелязване е, че и Сократ мислел така, според него трябвало да се учи математика само за до могат хората да смятат на паза-ра да не ги лъжат търговците при сметките и също когато си купиш парче земя да мо-жеш сам да измериш и да изчислиш площта му, само за това според Сократ има смисъл да се учи математика и изглежда е прав...

Между другото, огромната част от учениците в днешно време имат фобия не само от математиката, но и от училището изобщо, и от учителите изобщо, дори и от

ученето изобщо, което именно показва, че нещо най-фундаментално е сбъркано в действащата все още у нас командно-административна директивна бюрократична система на държавното монополистично образование.

МИЛИ РОДНИ КАРТИНКИ, ВЕДНО С ОТК-РИТО ПРОТЕСТНО ПИСМО ДО ШЕФКАТА НА РИО-ПЛОВДИВ, С КОЕТО ИСКАМ ПРИЗНАНИЕ НА ЗАСЛУГИ вторник, 26 май 2015 г.

Мина и замина безследно празника на буквите, просветата, културата и духов-ността 24 май. Мина – и всички мигновено забравиха за това, че има на този свят неща като просвета, духовност, култура и пр. Всяко чудо у нас е само за ден-два, най-много три. Пък и да си признаем де: ний по задължение се умиляваме, демонстрираме умиление към училището, учителите и пр. на 24 май, а иначе дълбоко в сърцата ни тия неща се свързват с колосални количества неотреагирана досада и дори омраза; нека да бъдем честни, ний мразим училището и учителите – или ако не ги мразим то поне ги презираме, нали така? Е, едва ли някой ще го признае, но аз да го напиша за всеки случай, та да се знае, че и такава евентуал-ност е възможна.

Вчера написах два текста от поре-дицата си за тия така досадни и неприятни на народната ни природопопулация неща каквито са духовните: Докато не проведем решителна революционна промяна в образованието, докато тази сфера не даде мощен тласък върху икономиката, от бедността и от униженията си няма да се отървем! и, на второ място ето този малък текст: Мое писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова, което й изпратих току-що. Мисля че не е нужно специално да отбелязвам, че до този момент нямам никаква реакция или отклик от страна на въпросната административна персона. Но ето в тази връзка няколко отк-лика на читатели в блога, които добре очер-тават сложилата се ситуация: Анонимен каза: Прав си Ангеле, просто директорката ти трябва да осъзнае каква грешка е направила като те е уволнила.

33 Интересно е че или още не може да осъз-нае, или пък се инати да признае грешка-та си, което е белег за неинтелигент-ност. Анонимен каза: Не мисля, че г-жа Анаста-сова ще приеме такъв подход – среща, разговор, намиране на разумен компромис. Всичко до сега говори само за едно "Да водим войни със всички средства!". Случа-ят "Калин Христов" го доказа - Съдът (на ТРИ инстанции!) го връща на работа, но се харчат пари за обжалване на решения! При Вас има две противоположни решения. Вярно е, че второто от тях (което е във Ваша полза) е от по-високо ниво и от тричленен състав. Едва ли ще бъде отме-нено при обжалване от ВКС, но това може да се разбере само от един разумен човек. Вие на какво се надявате? Ангел Грънчаров каза: На пробуждане на разума и на съвестта се надявам. :-) Ста-ват и такива чудеса, да се надяваме...

Толкова по тази тема. Тази сутрин доста се замислих дали има смисъл да продължа поредицата си за образованието, училището и за духовните неща. Започнах я в дните преди празника, тогава, да допус-нем, е имало някакъв интерес към тия проб-леми предвид наближаването на празника. Но сега, след като мина вече този така досаден (за мнозина) празник - досаден още повече щото, както отбелязахме, на него сме длъжни да демонстрираме, че не ни е досаден, въпреки че от всички се знае колко много той ни е досаден! - вече интересът към такива теми е порядъчно угаснал, та затова дали да не взема и аз да прекратя ежедневното си писане по тия теми? Разби-ра се, ще го прекратя, но преди това трябва да си завърша анализа или разсъжденията по подетите теми и проблеми. Щото, както се знае, ще се постарая всичко това да го подредя в една книжка. А книжката трябва да бъде завършена. Макар че може да остане и незавършена, и то съвсем. Ей-така, да остане съвсем незавършена дали пък не е по-добре? Един вид - продължи сам по-нататък книгата като самостоятелно започнеш да доосмисляш подетите теми и проблеми! Това, между другото, ми се виж-да добра идея. Ще видя как ще се получи. Но днес искам нещичко все пак да напиша от поредицата. Пък утре вече ще го мисля дали да не спра с писането. Щото току-виж, някой вземе умре от досада в блога ми, тогава какво ще правя? Дали няма да ме съдят за това, че съм уморил от досада някакъв свой читател? Той пък защо е ид-вал да чете щом всичко му е било толкова досадно? Що не е ходил да чете в други, по-весели и не така досадни сайтове? Знаем, че там, където не се мисли, е весело и забавно, но скучно става мигновено когато някой почне да мисли, нали така? Карай, аз постоянно мисля, затуй съм на път да стана

най-досадния и най-неатрактивния пишещ в българския, пък и дори не само в българс-кия интернет. Както и да е, и това е нещо, нали така? Важно е човек да е "най-", пък на какво е "най-", това вече няма голямо зна-чение.

Ето, примерно, аз вече съвсем официално, в писмени доклади на най-отговорни другари на ръководни длъжности в системата на родното образование съм обявен и провъзгласен за... "най-некадърния учител" по философия в цяла Пловдивска област. Заяви го това нещо пред съда (в качеството й на свидетел) инспекторката по философия г-жа А. Кръс-танова. Тя, прочее, отрича че била заявила такова нещо, друго била заявила, ала аз съм го бил разбрал така. Тя фактически заяви нещо още по-убийствено: че аз в часовете си съм "учителствал" така, че тя даже не била... съзирала учител, понимаете за что идет реч тука? Уж съм учител, ала не съм учител, в това, което правя, уважаемата дама от инспектората не била виждала нищо учителско в моето поведение, един вид, излиза, аз съм толкова "лош учител", че просто не съм вече и учител, няма ме, учи-телското в мен липсвало! Дали е толкова лошо туй нещо или е добро, е въпрос на гледна точка, нали така? Но тя нещо такова каза. Както каза и също, че била ходила в много училища в Пловдивската философска губерния и никъде не била срещнала по-лош учител от мен, което иде да ми покаже, че аз именно съм най-лошият, сиреч, съм удостоен с таз титла. Да си най-лошият философски учител е голяма чест за мен, щото, виждате, има сакралната думичка "най-". Само една буквичка липсва и от това пусто копняно "най-" става "найс", нали се сещате що значи пък "найс"? Загряхте ли бе, български реотани, ето, подсещам ви: "Nice, a? (Найс, а?", сетихте ли се? Откри-вам, че има даже специална Facebook-група, дето се зове така. Е, аз отивам ди-ректно в нея, щото съм найс в... лошото преподаване на философия. Между другото да се преподава "най-лошо" в сравнение с утвърдения у нас "бляскав" начин на образ-цово административно и типове преподава-не що ли значи, а? Помислете сами. Както и да е, да спра с тази тема, че наистина ста-нах хептен досаден. То бива-бива да се пише по тоз проблем, ама чак толкова изг-лежда е голямо оливане. Спирам. Ставам сериозен вече.

Тая сутрин, ставайки, попаднах пък на ето каква прелестна информация: РИО Пловдив връчи своите традиционни годишни награди. Признавам си, отидох да проверя кои са наградените, щото тайно се надявах, че ако има награда за "най-лош учител", то тая награда заслужено се пада на моя милост, нали така. Нали знаете, че в Америка освен "Оскари" (за най-добрите) дават и наградата "Златна малинка", чини ми се се казва, която е именно за най-

лошите. Той и да си лош не е лесно, а пред-ставяте ли си какво означава човек да стане най-лош в нашето тъй бляскаво образова-ние и училище, давате ли си сметка колко кански усилия се искат човек да грабне титлата "най-лош учител на Пловдивската философска губерния". А тази титла, знайно е, си е моя. За жалост, не намерих името си сред наградените. По тази причина ми се налага да реагирам някак. Ето, пращам свое протестно писмо до РИО-Пловдив. Да, хрумва ми тази логична идея, що пък да не се възползвам от прекрасния повод? Ще се възползвам, разбира се, длъжен съм да се възползвам. Ето, мигновено почвам да пиша кратко писъмце, нещо кат телеграма, и то протестна телеграма или есемес до г-жа Киркова, шеф на РИО-Пловдив, която именно е била домакиня на туй мило тър-жество, на което аз, разбира се, не само че не съм бил поканен, но и липсва името ми сред наградените, което вече е страхотна несправедливост. Ето какво успях да съчи-ня:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-Пловдив

ОТКРИТО ПРОТЕСТНО ПИСМО

от Ангел Ив. Грънчаров, безработен фило-

соф от гр. Пловдив с отнети преподавателс-ки права

Уважаема г-жо Началник, Съвсем случайно попаднах на

публикация със заглавие РИО Пловдив връчи своите традиционни годишни награди. Прочетох за милото тържество, на което на най-добрите сте връчили заслуже-ните награди, браво на наште първенци! Но за голяма моя изненада не открих да има награда и за най-лошите, щото, уверявам ви, от опит зная, че за да бъде провъзгласен някой най-официално за най-лош учител се искат доста усилия, премеждия, преживели-ци и пр., които заслужават да бъдат възнаг-радени поне с една грамота, колко му е да направите една такава грамота?! Нека да почетем и най-лошите, щото и тяхната не е лесна. Смятам, че на най-лошите също се полага поне по една грамота. (Както в Аме-рика връчват не само "Оскари", но и "Златни малинки", където награждават именно най-лошите, най-калпавите, най-некадърните и пр.) Поставям този въпрос в принципен план, но и защото лично съм много ощетен

34 и не ми е признато моето постижение, а именно, че моя милост е "най-лошия учител по философия в Пловдивска философска губерния", знаете, аз бях провъзгласен за такъв най-официално от Вашата служителка инспекторката по философия г-жа А. Кръс-танова.

Нещо повече, тя обяви на публич-но място, че в моите часове "липсвал учи-тел", аз като съм учителствал (доколкото мога де, щото човек се напъва, напъва, ама като нема талантец какво може да покаже?), тя, видите ли, не била забелязвала учител в класната стая, което поставя логичния въп-рос - а що съм аз в такъв случай като не съм учител?! Второ, директорката на ПГЕЕ-Пловдив пък официално провъзгласи, че моя милост бил "абсолютен некадърник", "не става за учител поради пълна липса на качества да бъде такъв", "напълно негоден за системата" и пр., тия неща и още по-цветисти фигурират в най-официални доку-менти, под които има печат, на който пише "Министерство на образованието и науката", сиреч, аз съм в законното си право да пре-тендирам за една малка награда (може и само грамота, да не си помислите, че искам и паричен еквивалент някакъв!); съгласете се, че не е справедливо, след като съм се отличил така, пък макар и в негативна свет-лина, постижението ми да бъде игнорирано, то все пак трябва да бъде някак признато.

Е, аз понеже съм лош и некадърен и какъв ли не, то ето, поставям въпроса, дето се казва, "ребром" и настоявам да ми дадете заслужената награда! Да, искам си наградата, на която да пише поне ето това "най-лош учител в Пловдивска област, толкова лош, че вече изобщо не може да се смята за никакъв учител, а е най-вероятно некакъв орунгел или поне пълен урод!". Моля Ви, уважаема госпожо Началник, да разпоредите да ми се напише такава грамо-та и да ми бъде все пак връчена, може и да няма специално тържество, ей-така, на по-скромно тържество съм доволен, може и никакво тържество да няма, но наградата си искам и няма да отстъпя докато не я получа.

Вярвам, че ще вникнете и ще оце-ните дълбоките сърдечни мотиви, които ме подтикнаха да Ви напиша това протестно писмо, вярвам ще си дадете сметка, че аз просто, в светлината на случилото се, прос-то не можех да се сдържа и да не го напи-ша. И тъй, очаквам да ми съобщите кога ще ми бъде връчена толкова изстраданата и заслужена моя награда!

С уважение: А. Грънчаров 26 май 2015 г., Пловдив

Написах това писмо току-що и –

няма майтап – ще го пратя веднага щом си завърша тазсутрешния текст. Що пък да не го пратя, нека да се знае позицията ми. Искам си заслужената и изстрадана награ-да. Аз защо толкова съм я страдал таз награда, за да ми се подиграят и като не ми

признаят постижението ли? Тая няма да я допусна, аз държа в нашата държавица да има ред и дисциплина. И всекиму да се отдава длъжното. Както са учили бащите на нашата нация. Всекиму неговото мисля е девиз на Стефча Стамболова. Както и да е, спирам по таз тима. Но има още нещичко, което требе да отбележа непременно.

Прочетох списъка на наградените, не познавам повечето, нека да са им халал наградите, сигур и те порядъчно са ги изст-радали. То всичко на тоз свят, знаете, си има цена, нали така? Аз си платих своята цена и затуй си искам наградата. Но сред имената срещнах и две познати имена. Ето първото:

В категорията "за цялостна ви-сокопрофесионална трудова дейност в системата на образователните инс-титуции на област Пловдив" наградата бе присъдена на Соли Христов – дирек-тор на СОУ "Паисий Хилендарски" Плов-див. Наградата бе връчена лично от Иван-ка Киркова, началник РИО – Пловдив.

Тоя Соли Христов го знам отдавна. Ще пиша малко за него по-долу, аз за него вече съм писал, но още малко ще понапи-ша. А ето и другият ми познайник, за който също ще напиша нещичко, да се знае от историята:

Награда за специални заслуги в преподавателската дейност и постиг-нати международни успехи бе присъдена на учителя в гимназиален етап Янко Ра-дев – ст. учител по ФВС в ПГЕЕ Пловдив. Наградата си той получи от Любен Жил-ков, старши експерт по ФВС.

Та значи зная непосредствено и Янко Радев, и Сали Христов. Ето обещани-те две-три думи за всеки, с което и ще за-върша туй прочувствено есе.

Соли Христов е директорствал цял живот, от млада възраст, та досега. Той е роден явно да бъде все директор. Аз го знам от байтодорово време, все директор си беше, а преди това, както се полага, е бил и партиен секретар. На БКП, естествено, тогава друга партия немаше. Съдбата ме запозна мен с него през далечната 1987-88 година некъде требе да е било. Аз тогава изнасях лекции по линия на дружеството за научни знания и пропаганда "Г.Кирков", по-старите знаят. И тогава бях поканен по таз линия да изнеса лекция в училище "П.Хилендарски". Аз бях тогава асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски", та по тази причина ми се е отпечатало името на училището, в което другарят Соли Христов в онуй време се е подвизавал най-вероятно кат партиен секретар. А може и профсъюзен секретар да е бил. Директор тогава (за малко) не е бил. Но скоро ще стане и като такъв ще преживее всички бури на демок-рацията. Той оцеля и все на върха, явно е много прогресивен човек. Ний с него не можем да се мерим. Щом и издържал всич-ки бури на демокрацията, явно е голем

талант. И разбиранията му за образование, предполагам, са най-авангардни, с извине-ние. Титан е той, нема какво да говорим повече. Аз с него съм разговарял, имал съм честта да разговарям в ония страшни годи-ни, когато СДС и някакви брадати демокра-ти бяха така уплашили другарите, че водих 4-часова дискусия с другаря Соли Христов по една тема, тъй че го познавам и отвътре, тъй да се рече. Спирам дотук. Халал да му е наградата, нему требе и орден "Стара планина" да дадат – да ме прощава ако вече са му дали, а пък аз не зная това.

За Янко Радев от ПГЕЕ-Пловдив ще бъда съвсем лаконичен. Той е некогаш-на футболна звезда (аз от футбол никога не съм се интересувал и затова не знам точно какво звезда е бил), също е бил директор на не знам си какво, а сега е даскал в учили-щето, от което мен ме уволниха. Негов подпис стои на моята заповед за уволнение. Подписа се като свидетел. Този човек се обезсмърти в моето съзнание с такова величаво подлизурстване спрямо директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив Анастасова, че кога-то започнаха моите епични и епохални съдебни дела с нея, той, милият, всеки път идваше да свидетелства срещу мен, ала понеже тайфата от натискащи се да бъдат свидетели беше голема, нему не се падна таз чест. И той почна да протестира така усърдно, че г-жа Анастасова, предполагам, е била възхитена от тъй милата му постъп-ка, демонстрираща вярност и солидарност. Предполагам за тази своя героична постъп-ка той още дълги години ще учителства в туй училище и в пенсионна възраст. Халал да му е и нему наградата, виждате, съвсем е заслужена! Бравос, такива радетели на морала и спорта са гордостта на нашето родно образование и възпитание! Те не се гнусят от никаква мръсна поръчка, важно е каузата да е водеща при тех! Бравос още веднъж! И халал още веднъж! Аплаузи! Дълго нестихващи бурни ръкопляскания и овации! Виват!

Хубав ден на всички! Бъде здрави! И никога сами не плюете връз лицето си! Чао и до скоро, до нови скорошни срещи!

Предаването "На Агората..." от 21 май, темата е: "Какво всъщност празнуваме на 24 май?"

35 вторник, 26 май 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! СЪВРЕМЕННИЯТ РУСКИ ВАРИАНТ НА „МОЯТА БОРБА” НА ХИТЛЕР, ОБОСНО-ВАВАЩ „ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТТА” НА РУСИЯ КАТО ТРЕТИЯ РИМ ПО ПОДОБИЕ НА ТРЕТИЯ РАЙХ сряда, 27 май 2015 г.

Война без мир – роман(тика) по руска фашизоидна рецепта, от ИВО ИНДЖЕВ

Текстът, с който читателят ще сблъска по-долу ако има здрави нерви да прочете цялото излияние на смесицата от бесен руски шовинизъм, месианство, реви-зионизъм и имперско нахалство (каквото е например обявяването на китайците, ин-дийците, арабите персите, тюрките за „ев-разийска периферия” на Великата Русия, т.е. нещо като придатък на руската импе-рия), гъмжи от неосъзнати самопризнания за агресивната маниакалност, която е на власт днес в Москва на вълната на съзна-телно разпалвания страх от световна война, чиято неизбежност звучи в текста като меч-та, като блян, като свръхестествено предоп-ределение или Божия промисъл за руската „спасителна роля” срещу сатанинския запад и прогнилия либерализъм. (ОЩЕ >>>)

Гледайте филма на маестро Ф.Фелини AMARCORD

сряда, 27 май 2015 г.

ЗАБЕЛЕЖКА: Това е именно филмът, обя-вен чиновници от образователното ведомс-тво на България за "порнографски", което беше една от причините за моето уволнение (понеже си позволих да прожектирам на учениците този, видите ли, "порнографски филм" на великия Фелини).

Amarcord è un film del 1973 diretto da Federico Fellini.

СИМВОЛЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЗОР НА БЪЛГАРИЯ – ПАМЕТНИКЪТ НА ОКУ-ПАЦИОННАТА СЪВЕТСКА АРМИЯ – ЩЕ БЪДЕ ПРЕМАХНАТ! сряда, 27 май 2015 г.

Бялото знаме пред символиката на Чер-вената армия, от ИВО ИНДЖЕВ

Хубаво е, че София се озеленява, но бялото знаме пред символиката на Чер-вената армия, доминираща окупационно над столицата, напомня, че е време бялото, зеленото и червеното да надделее.

ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Г-Н ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ

Уважаема г-жо Кмет, На основание на чл.129, ал. 1 и

ал.2 от Правилника за приложението и дейността на Столичния общински съвет, моля да ни отговорите устно и писмено на първата следваща сесия на Столичния общински съвет на следното питане, което да бъде включено в дневния ред на СОС: (ОЩЕ >>>) ИЗПРАТИХ ВЪПРОСНОТО ПИСМО ДО Г-ЖА КИРКОВА, НАЧАЛНИК НА РИО-ПЛОВДИВ, С КОЕТО СИ ИСКАМ ЗАСЛУ-ЖЕНАТА И ИЗСТРАДАНА НАГРАДА

сряда, 27 май 2015 г.

А ЩО СТАНА С НАДЕЖДИТЕ ЗА ВЪЗХОД, ЗА БЪРЗ СТОПАНСКИ РАСТЕЖ, ЗА ИЗ-ЛИЗАНЕ ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА ЕВРОПА? сряда, 27 май 2015 г.

Из: Краят на мечтите, заблудите и надеж-дите, Автор: Иво Беров

Призрак броди из България, приз-ракът на реформата

... Реформаторският Блок влезе в политиката доста шумно и след като пошу-моля известно утихна. Бойко Борисов го утеши и приласка. И преобразувателите спряха да се заканват, отказаха се от висо-ките си цели и стремежи. В името на, раз-бира се. След което „на” започва изброява-нето на разните му там обяснения и оправ-дания, в името на които политиците се отмята от думите и обещанията си: стабил-ност, обществено благо, национални инте-реси, бюджет, реформи, каквото и да озна-чава това, пари по европейски програми, да не вземе да стане по-лошо и такива лакър-дии.

Истинското оправдание рядко или никога почти не се изказва.

То е, че Реформаторският Блок и неговата сърцевина – политиците от Демок-рати за Силна България нямат необходима-та и достатъчна обществена подкрепа за да

36 действат решително и смело (при условие, че са имали желание да действат така, нещо което не е съвсем сигурно). А то ще рече, че и самото ни общество не си поста-вя задачата за бърз стопански растеж и достигане на европейските показатели на производство, заплати, пенсии и потребле-ние.

Вместо да поставя изисквания към управниците, обществото ни като цяло мрънка, хленчи, излива дребната си злобич-ка към всички и към всичко и придиря нап-ример на Борисов, че похарчил две хиляди лева за бензин, при условие, че Лукойл печели стотици хиляди от необявени печал-би.

... Не че е станало по-зле. Сегашната

власт при всички случаи е по-добра от тази на социалистите и тройните коалиционери. Особено като общополитическа насоченост и европейска обвързаност.

Останалото, обаче, е застой. Бла-то. В известни отношения дори уютно блато. В което ще си кютим, ще се плацикаме, ще се влачим след Европата и ще мрънкаме.

А надеждите за възход, за бърз стопански растеж, за излизане от задния двор на Европа? С тях вече е свършено. Край на мечтите за Силна България. Край на заблудите, че тези неща са постижими.

… С преобразователите (реформато-

рите) и особено с тези от Демократи за Силна България, които бяха изразители на тези мечти и надежди неочаквано се случи-ха очаквани преобразувания. Взорът им зарозовя. И колкото по-дълго са във властта толкова по-розов ще става взорът им. Кол-кото по-високо се изкачват толкова по-прелестни гледки ще им се привиждат. Ще растат заплатите и пенсиите (отделен е въпросът за сравнението с тези в Европа). Ще има икономически растеж (отделен е въпросът, че той ще е три пъти по-малко от необходимото за да се достигнат европейс-ките равнища). Все повече магистрали ще се строят (отделен е въпросът кой и какво ще се вози по тях). Ще има стабилност (отделен е въпросът за какво ще служи тя). България ще става все по-добро място за живот и творчество. Светът ще става все по-прекрасен, а хората все по-щастливи. Ама това май беше от една приказка, коя ли?

И накрая ще се появи плахата на-дежда, че някой ден, може би, едва ли не, би могло, ама надали, ще достигнем Румъ-ния.

25.5.2015 година.

НАБЛИЖАВАТ 40-ТЕ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА МОЯ БРАТ ИВАЙЛО... сряда, 27 май 2015 г.

Това е некрологът, който подготвих

тази вечер. НЕЩО КАТО ОПИСАНИЕ НА СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ В БЪЛ-ГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ, НО ПОД ФОРМАТА НА ЕСЕМЕС четвъртък, 28 май 2015 г.

Време е да напиша завършващ, заключителен текст на поредицата за ду-ховните неща, която писах в дните преди и след 24 май. Стана така, че акцентът в тази поредица беше сложен върху ситуацията в образованието. Спомняте си, че обещах да пиша за т.н. идеални типове учител, ученик, родител, директор на училище или адми-нистратор, мениджър, или, по народному казано – училищен меринджей. Темата обаче се оказа огромна, доколкото си спом-ням успях да представя само типовете учител, след това се впуснах в други теми и проблеми. По една вре констатирах, че темата е безкрайна, а в друг момент заявих, че всъщност може и съвсем вкратце да се обособят някакви примерни типове - щото системата изисква обезличаване, еднак-вост, сивота. Ето, сега ми се ще да доведа до известна завършеност разсъжденията си по подетите проблеми, пък накрая, разбира се, ще заявим, че темата остава открита за нови и нови изследвания. Което си е самата истина. Тя не може никога да бъде изчерпа-

на. Щото нещата въпреки всичко са дина-мични. Животът никого не чака. Въпреки склонността ни да се туткаме, сме принуде-ни и да се променяме. А иначе за мен тема-та за образованието и за духовните неща изобщо си остава централна. И ще продъл-жа да пиша по нея още много пъти, живот и здраве да е само.

Ще прибегна до една чужда на темперамента ми схематичност, с оглед постигане на простота, нагледност, краткост и т.н., все добродетели, които са ми чужди. Ето, нека да опитаме така този път.

За идеалните типове учител вече обособихме три чисти и коренни типа:

1.) тип на "добрия учител", инак ка-зано, тип на авторитарния мъчител, издева-телстващ се над младите;

2.) Тип на "лошия учител", инак ка-зано, тип на учителя-страдалец, който стра-да право пропорционално на степента на своята съхранена човечност (а човек е толкова по-човечен колкото по-либерален, колкото по-свободолюбив е той) и

3.) Смесен тип, авторитарно-либерален, "добър-лош", човечен-безчовечен, "страдащо-гаврещ" се над младите, типа на разкрачения между двата бряга, на стъпилия върху брега на абсурд-ните изисквания на системата и донейде отдадения на поривите на човечността си все пак страдалец, щото да се служи на двама господари е най-неприятното нещо на този свят. На мен ми се струва, че този аморфен, неопределен трети тип е господс-тващ за нашенските родни условия в скъпа-та ни татковина.

Минаваме към представянето на типовете ученик, пак в един схематичен идеален план. Учениците по тази логика биват:

1.) безмълвен роб на системата, подчиняващ се безропотно на нейните безчовечни изисквания, това е типът на "добрия ученик" от гледна точка на система-та, която има меродавно положение и зна-чение; това е типът на изпълнителя, при който са се сбъднали противочовешките копнежи на адептите на системата, тук имаме някаква висока степен на обезлича-ване; това, другояче казано, е типът на конформиста; или тук имаме конформен тип ученици;

2.) тип на неконформиста, това е типът на "лошия ученик", на ученика-бунтар, това са т.н. "непослушни ученици", които са все недоволни от нещо, роптаят, обикнове-но пасивно, в редки случаи по-активно; страхът и тук е доста напреднал, но сякаш в отделни моменти бива надмогнат като бло-киращ действието фактор; този тип ученици много си патят, тях най-вече постоянно ги тормозят, гаврят се с тях, натискът към тях е грамаден; полюсът на непослушанието обаче събира в себе си общо взето не кой знае колко голяма част от младите; налице е порив към личностност, на моменти дори

37 осъзнат; характерна е висока степен на отдаденост на свободата, но... страхът обикновено надделява; те, подобно на лудитите в началния стадий на капитализма бойкотират системата, вярно, не с чупене на чинове, маси, врати и пр., но по подобен начин и

3.) смесен тип, "добри-лоши" уче-ници, които именно са неизявени, на момен-ти склонни към послушание, в други момен-ти им писва и се опъват, но общо взето се поддават на натиска на системата; това е типичен нашенски, сиреч, господстващ тип, отговарящ на нашенската национална пси-хология, това е, чини ми се, доминиращ тип; степента на личностност тук е доста съмни-телна, но има някаква наченки, които не могат да се развият - понеже системата всичко блокира. Да се задоволим тук с каза-ното тук в резюме и да минем към предста-вянето на типовете на родител.

Що се касае до родителите на мен ми се струва, че тук ний сме облекчени: ситуацията тук е горе-долу същата каквато е при учениците. Каквито са родителите, обикновено такива са и учениците, такива са и техните деца. Разминаваният са редки, колкото да подчертаят правилото. Значи първо (1) имаме типа на родителя-мухльо, на родителя-мижитурка, на родителя типи-чен роб, който се подчинява безропотно на грубите изисквания на системата и, респек-тивно, мачка и детето си да бъде натикано в съответния калъп; на второ място (2) си струва да обособим типа на родителя-мърморко, той е от всичко недоволен, мър-мори, на моменти даже критикува, събира сили да каже, че не е съгласен, но скоро капитулира, съзнавайки стените около себе си, които системата е изградила (и които не се чупят току-така с глави!), значи, по моето виждане, голяма част от нашите родители са именно от този тип на редовия мърморко, който обаче няма сили да заеме една по-достойна позиция; е, единици са тези, които от прости мърморковци се издигат до ниво-то на бунтари, на анархисти, на свободо-любци, които смеят да призоват и децата си да се борят против системата; но напосле-дък забелязвам, че сред родителите, осо-

бено по-младите, има такива, което е много радостна констатация; а иначе мърморков-ците у нас са подавляващо мнозинство; на трето място (3) имаме някакви смесени, неизявени, аморфни типове, но този тип общо взето клони към типа на мижитурките; трябва да отбележим, че ако прибягна до една друга терминология, този тип би след-вало да го нарека тип на родителя-комуноид, той съвпада с първия тип, такива хора са способни на всяка мерзост, пример-но, аз като учител имах щастието да изпи-там ненавистта им, когато по призива на администрацията родители от този тъп се нахвърлиха като хиени върху мен, стараей-ки се да направят добро впечатление на ръководството; гнусна работа, те даже не мислеха изобщо за интересите на своите деца, напротив, най-нагло потъпкаха тези интереси, изложиха се в морално отноше-ние, като ми си струва, че не изпитваха особени безпокойства заради подлия при-мер, който дадоха на младите; това показва, че нямат някакви морални скрупули, което говори за крайна деморализация. Спирам дотук. Да минем към типовете училищни меринджеи.

Или училищни мениджъри, както е нормално да се наричат, сиреч, директори-те. И сред това съсловие са налице три типа:

1.) Типа на безсрамния подлизурко спрямо висшестоящото началство, който има една-единствена цел: да властва колко-то се може по-дълго; този тип не прави друго освен да угодничи на всички, да ли-цемери, да се подмазва на всички, разбира се, най-много се подмазва на началниците си; винаги усмихнат с една дежурна слу-жебна усмивка, с която е снабдил устата си; разбира се, този тип меринджей е способен да бъде страшен и безжалостен деспот или тиранин спрямо ония, които застрашават идиличното статукво, такива той успява да ги прегази както луда крава гази теле; ня-мам предвид ония "луди крави", с които ни плашат от години по новините, а истински луди крави, бесни и луди по нашенски; още много мога да пиша за да направя психоло-гически портрет на тази най-често срещан тип директори на нашенски школа; аз ви казах вече, че се удивлявам откъде систе-мата успя да изкопае толкова много очаро-вателни в безличността си шантави, урод-ливи, смачкани отвсякъде индивиди, които да тури за директори на нашенски школа; това за мен е велика загадка, която още не мога да разгадая; как ги надушват и откри-ват за мен това е чудо на чудесата;

2.) Тип на треперкото, да, да до-пуснем, че има и такъв тип, който вместо арогантно да властва и да мачка жили лич-ности, тук се е захванал, пак с оглед на по-продължително оцеляване, да трепери и да се подмазва; подмазва се, но трепери, докато първият тип наглее и мачка, този само трепери; е, пак мачка, но по-леко ня-

как; той също е и мухльо във висша степен; това същество ламти за власт, но е бездуш-но и безхарактерно във висша степен; инс-тинктивно и то ненавижда свободата и личностното отношение, но понякога може да ги понася, от страх да не си развали презрения комфорт;

3.) Най-редкият тип, типа на сво-бодолюбеца-директор, такъв рядък тип (аз до този момент за дългата си и предълга кариера като учител съм срещнал само двама такива типа, даже мога да ги спомена поименно (това са директорът на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов, широко-скроена и човечна личност от голям мащаб, за когото много съм писал и директорът на гимназията в Костенец Стоицев, първото име не мога в момента да си спомня, този човек имах късмета да срещна рано, в на-чалото на моята кариера, прочут директор, направил училището образцово, с него много си допаднахме, не зная този човек дали е жив, но го помня и имам прекрасен спомен от него!); това са личности, които имат силата да се държат в условията на безчовечната система по мъжки начин, да проявяват добродетелта мъжество, т.е. са смели и не им пука, позволяват си да участ-ват в игричките на системата, но отгоре, все едно са нещо като олимпийски божества, а иначе успяват да създадат нужните условия за разгръщане на творческия потенциал и на учениците, и на учителите. Толкова и за тези типове, въпреки че мога да пиша още много, друг път може би ще се върна към тази благодатна тема.

Директорите формират съответни-те педагогически колективи и моделират, респективно, един или друг тип училищна общност. Училищните общности у нас са крайно безлични, в смисъл, че в тях задават тон разни безличия, в тях липсва общо взето живот, затуй няма какво особено да се описва. Типична канцеларщина, бюрократи-зъм, буквоедство, отвратителен педанти-зъм, липсва широта на хоризонта, каквато е необходима за едно наистина образовател-но, възпитателно, занимаващо се с духовна дейност учреждение. Нашите училища общо взето са мъчилища, нещо като казарми, а напоследък са и типични лудници, в които всички, заради абсурдните изисквания на системата, се държат като луди, държат се лудешки, принудени са да се държат така.

38 Толкова. Спирам, че трябва да

ставам. Днес е моето предаване по Плов-дивска обществена телевизия и трябва да помисля повече по неговата тема. И да се подготвя, респективно.

Чао на всички! Хубав ден ви желая! И плодотворен да е за вас денят. Дано написаното от мен ви стимулира да се по-замислите повече. Мисленето не е нещо толкова неприятно колкото се смята у нас. Да си човек изначава да си мислещ. Който не мисли, такива тъпеят. Тъпеенето е ти-пично нашенско родно занимание, разпрос-транено изключително много из свидното ни отечество. Пълно е у нас с тъпеещи тъпа-нари. Е, не бъдете като тях – това да ви пожелая на раздяла. До нови срещи!

БЪЛГАРИЯ Е И ЩЕ СИ ОСТАНЕ ДЪРЖА-ВАТА НА ХИТРЕЦИТЕ, ТАРИКАТИТЕ, БЕЗДЕЛНИЦИТЕ, МОШЕНИЦИТЕ И БЕЗИ-НИЦИАТИВНИТЕ ХОРА четвъртък, 28 май 2015 г.

Към всички емигранти, решили да се завърнат за постоянно!

Ако има ад на Земята, той е тук – в България…

Ако имате мечти, планове, ностал-гия – забравете!

Ако имате здраве – ще ви го взе-мат.

Ако имате пари – ще ви оберат, възможно е и да ви убият.

Ако имате носталгия – вече не е същото, и никога няма да бъде.

Ако имате надежди – ще ви ги пре-чупят.

Ако сте оптимисти – ще станете депресирани песимисти.

Ако имате здрави нерви – ще ста-нете доста бързо шизофреници.

Ако имате хъс за успех – родната злоба и завист ще го прекършат.

Ако имате талант – ще го смачкат и прегазят.

Забравете химерите! България е и ще си остане държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора.

Чули ли сте на слепи хора някъде да дават плесенясали храни, само защото не виждат?

Чули ли сте някъде да убиват старци за да им вземат 50-те стотинки от портмонето?

Чули ли сте някъде в родилни до-мове да бият новородени, а по шосетата да ги газят като на компютърни игрички? Що за урод трябва да си за да трепеш кучета, котки, коне – „домашни любимци“, търсещи човешка закрила, за удоволствие?

Най-боли когато мечтите и илюзи-ите се разминат драстично с реалността…

Колко ли болка и разочарования трябва да преживее човек, за да стигне до тези апокалиптични заключения?

Война или земетресение ли са причината 1/3 от народа да напусне Роди-ната?

Кой бяга от хубавото – 1/3 от един народ избяга.

А тези, които апелират към съна-родниците ни емигранти да се завърнат, разполагат с пари и по 6 месеца живеят извън България.

А престъпниците и бандитите ча-кат да умрат и малкото останали свестни хора, за да си направят държава по собст-вен модел…

Ако не ми вярвате – върнете се за-винаги в България!

УСПЕХ И БОГ С ВАС!!! Александър Кипров, композитор

НАЙ-УНИКАЛНОТО НЕЩО ВЪВ ВСЕЛЕ-НАТА събота, 30 май 2015 г.

ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – БОНКА СКОРЧЕЛИЕВА И „ДО РЕ МИ” Изповедта на един педагог за уникал-ността на своя подход

Тази година една творческа фор-мация - Детската музикална студия „ДО РЕ МИ” гр. Силистра - отбелязва своята десет годишнина. Но това, което прави уникална тази група като явление не са само спече-лените награди от различни музикални форуми през годините, а и големия принос за личностното израстване на много младе-жи, развитието на тяхната индивидуалност и творческо мислене, на тяхното оформяне като хора. В основата на това развитие се намира уникалния подход на ръководителя на групата - музикалният педагог госпожа Бонка Скорчелиева. Ето какво самата тя сподели пред списание “Humanus” за тайна-та на своя успех, за подхода си и за себе си.

(ОЩЕ >>>) МИНИСТЕРСКИЯТ ОРАКУЛ ПАК ПРОГО-ВОРИ НАЙ-СКЪПЕРНИЧЕСКИ... събота, 30 май 2015 г.

Повод за този тъй лаконичен отго-вор е ето това: Реших отново да обезпо-коя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус - за мислене и, евентуално, за действане... и най-вече ето това: Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено!.

Сами преценете дали и доколко моят апел и този отговор имат нещо общо...

ОПИТ ЗА ПИСАНЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ОТ ТАЗИ СУТРИН събота, 30 май 2015 г.

Я да видя, я да проверя тази сут-рин дали не е възможно да използвам фейсбук вместо блог (щото таваришчите-

39 рублофили изглежда са ми хакнали блога!). От години пиша в него, свикнал съм. Моето писане по тази причина стана в последните 7-8 години все в блога. Даже книгите си пиша там. Да не говорим за научните, за философските си статии. Вече някак не ми се получава да пиша "само за себе си", без контакт с читатели. Някакво "публично пи-сане" се породи, дано не свързвате публич-ността с... публичните жени ("жрици на любовта".

Както и да е. Ще опитам тази сут-рин да използвам фейсбук за да си напиша сутрешното есе. Започвам го тук, а ще про-дължа надолу в коментарите. Всеки по този начин мигновено ще може да стане нещо като съавтор. Дали това не е нова форма на писане, според възможностите на съвре-менните технологии? Едно време текстът от машинката на автора да читателя пътуваше доста време. Примерно имаше ситото на разните му там вестникарски редактори. Сега това сито – тази цензура – го няма. Пълна свобода! А ние не се ползваме в пълния обем от нея. Пълно е с идиоти, които ни информират, че "току-що си сварих ароматно кафе, запалих си цигарка, а сега и вам желая същия кеф!" Майната ви тогава щом само това можете да измислите да ни кажете!

Почвам да пиша текста си. Трети ден съм в Долна баня, моето родно градче. И не ми се тръгва оттук. Въпреки че не дойдох по добър повод - дойдох да участ-вам в подготовката на помена за брат ми Ивайло, Бог да го прости, станаха 40 дена от смъртта му. Но тук е съвсем друг живо-тът. Тече в друг ритъм, което много ме вдъхновява. Пък и с интересни хора се срещам. През оградата можеш да си пого-вориш с комшията. Хората са други, добро-сърдечни, общителни, много си падат по разни дискусии, а знаете че и аз си падам по дискусиите. Е, три дена разговарям с какви ли не хора и това много ме обогатява. Иска ми се да разкажа за най-интересното и на вас. Но дали ще успея? Преизпълнен съм с какви ли не впечатления. Много време ми е нужно за да опиша най-важното само. Но ще опитам.

Поменът мина вчера – и замина. Направихме всичко по обичая, православ-ния. Бабите ми обясниха, че душата на починалия цели 40 дена се разделяла с

този свят. Това доняъде е хубава перспек-тива, щото, да си призная, и на мен не ми се разделя бързо с този свят. Като Сизиф и на мен ми се иска по-дълга да ми е раздялата, да мога и аз да пообиколя най-красивите места, в които съм бил. Къде ли ще отида тогава защото все пак 40 дена не са кой знае колко. Но са предостатъчно. Само дето бабите ми казват, че душата на умрелия пътешествала под формата на някаква мушичка, бубулечка, да, така вярват всички баби тука. И ми разказваха какви ли не истории. Думи нямам, превъзходни истории! Откъде ли да започна? Не знам, страх ме е да не ме помислите за "превъртял" ако ви разкажа всичко. Прочее, не мога да свикна с разпоредбите на учените глави от БАН, които ни задължават думичката "вие" когато е уважителна да бъде писана и в множест-вено число с голяма буква; по инерция пиша малка буква, но това, моля ви се, не значи, че не ви уважавам! Вижте как необмислени-те постановления на академиците от БАН ще всеят раздори и недоразумения между хората?!

Свещеникът на Долна баня се каз-ва Пламен. Малко е по-млад от мен, за него почти не съм писал. Той отслужи панахида и на гроба, и водосвет в къщи. Баща му, отец Кирил, Бог да го прости, също беше свеще-ник. Беше с превъзходен глас, много коло-ритна личност, на мен много ми е повлияло неговото мощно пеене. Пеше почти като Борис Христов, не се шегувам! А пък све-щеник Пламен няма таланта на баща си в пеенето (нека да бъдем честни), но имаче се дължи много внушително, върши си работата със замах. Интересно е, че той навремето извърши венчавката между мен и съпругата ми. Ние се оженихме преди 1989 година и понеже бях асистент по фи-лософия в ПУ, тогава не можахме да напра-вим венчавка, щяха да ме изгонят като едното нищо от работа (аз и без това си имах доста конфликти с другарите комунис-ти по друга линия, политическа най-вече). Та като дойде демокрацията Пламен ни венча, това беше първото, от което се въз-ползвах в условия на свобода. И ще ви кажа нещо, което може би ще ви озадачи: откак свещеник Пламен ни винча, с моята съпру-га, слава Богу, животът ни сякаш ни потръг-на. Нали знаете какви са първите години на младите? Несъвпадения на характери,

караници, има го вероятно навсякъде. А като направи поп Пламен нашата венчавка, тия неща сякаш изчезнаха.

Е, пак има всичко в живота ни, но ето, вече 27 години със съпругата ми живе-ем в мир и любов. Като вземете предвид че съм философ, което значи, че не докарвам комай вече никакви, а иначе съвсем скром-ни пари съм докарвал, вземете предвид това, че много пиша, правете си сметка, че без Божията намеса една жена не би изтър-пяла такъв един мъж-"безделник" като мен. А тя ме търпи, милата! Не ща да се сравня-вам със Сократ, но в сравнение с неговата моята жена е... много поносима! Примерно, не ме бие. Е, понякога ми опъва нервите, но за кратко, и не й се сърдя изобщо. Абе мисълта ми е, че поп Пламен сякаш наисти-на има такова нещо, как се казваше, умее да внася Божията благодат, което е най-важното за един свещеник. Я вижте какво стана с Барекова като го венча владиката Николай Пловдивско-Московски? Биха камбаните на целия град, сякаш царски син се венчава и жени, пък бракът ми не трая и три години май. Та внимавайте кой си взе-мате за свещеник при венчавката. Ето, направих реклама на долнобанския поп, няма лошшо да идвате той да ви венчава, нищо че не сте оттука, идвайте ако искате и сватбите да си правит тука, тук е райско кътче, не преувеличавам! А че долбонаски-ят свещеник Пламен прави венчавки с Бо-жията благодат, това е проверено от опита и ви го казва един философ, вземете пред-вид и това, който разбира, това за него много значи. Имам предвид да разбира що е философ и що е философия. Както и да е, да свършвам с представянето на долнобан-ския свещеник.

Допускам грешки, но пиша на едно малко лаптопче, прощавайте, ще ги попра-вям друг път, сега нямам време.

И на погребението на брат ми бе-ше свещеник Пламен. И тогава извърши също водосвет в дома, като се върнахме в празната братова стая. Много е мъчно да осъзнаеш изчезването в "небитието" на близък човек, който е станал част от живота ти. Моля не ме гледайте, че пиша понякога по-лековато, че ми е минало, че съм поне-съл липсата на брат ми. Правя го защото ми се ще да разведря някак тежестта в душата си. А с такава тежест не се живее, човек може да си докара някаква болест. А пък знаем, всеки ще умре, като е умрял някой близък, това не значи, че всички трябва мигновено да тръгнем с него, от мъка да умрем или да се разболеем. Не бива така. Всеки трябва да си чака смирено реда.

В Божиите работи не бива да се месим, важно е да си гледаме нашите, човешките, макар че точно това изобщо не го правим. Така ми се струва де, дано гре-ша.

Тъкмо написах това горното и в моята стая с бастуна дойде милата ми

40 майчица, Бог да и дава здраве! Не мога да ви кажа с думи колко много тя значи за мене! Не мога да опиша с думи, да ви пре-дам мъдростта, която съдържа и двемину-тен разговор с нея! Ето, току-що си погово-рихме две минути, а на мен ще ми трябва час ако поискам да ви предам мъдростта на нейните думи, да ви я внуша, не, това е невъзможно да се предаде с думи по никой начин! Нямам тия сили, предавам се!

Вчерашният ден беше много нап-регнат за нас двамата особено. Много рабо-та трябваше да вършим. Ще разкажа какво толкова вършихме, ала ето, тя ми се похва-ли, че била спала добре тази нощ, а и аз си починах сравнително добре. Защото трудно се спи в къща, в която е починал близък човек наскоро. Но ето, от преумора и два-мата сме спали добре. За това си погово-рихме и около него, за мъката, за живота, за смъртта, за две минути си поговорихме, но аз това не мога да ви го предам. Майка замина да си прави сутрешния тоалет, а пък аз ще опитам още малко нещо да напиша. Преди да почне да ми вика да закусваме.

Да, ама ето, майка дойде да си по-говорим и прекъснах с писането. И си нап-равихме с нея чудесен разговор, дори до политиката стигнахме. Моята майка е много сладкодумна, рядкост са хората като нея! Огромно удоволствие ми правят разговори-те с нея, аз лично с нея изобщо не мога да се меря по сладкодумство, въпреки че, скромно казано, също си падам много по сладките разговори. Но тя има голяма мъд-рост, придобита от живота. На 79 години е, аз съм на 56. И майка и син водим вдъхно-вени разговори безкрай. Снощи преди ляга-не два часа барем сме приказвали, донаси-та се наприказвахме. Приказваме до откат, до изнемога.

И ето, тази сутрин след ставане (а сме общо взето раннобудни, аз ставам винаги в 5, тя стана към 6 тази сутрин, щото е била изморена, иначе и тя става още по-рано. И гледа телевизия до разсъмване. Пък иначе е голяма почитателка на турските и на индийските сериали, често ми разказва за историите в тях, та ме информира, знам какво я вълнува в тях. Житейските истории я вълнуват. Животът я вълнува. Тя, майка ми, много силно обича живота, милата, Бог да й дава здраве и живот! Моля завистниците, моля злобните хора, които четат блога ми и тук, във фейсбук, се чудят как и откъде да ме захапят, моля ви чистосърдечно: това, че пиша така за майка си, моля, не пренасоч-вайте злобата си към нея, моля ви, тя е възрастен човек, вашата злоба нея ще я убие, мен мразете, майка ми не мразете, оставете я да си поживее!

Моля ви се, уважаеми сатанисти, не правете нищо за да урочасвате майка ми, моля ви се! За това ви се моля. Страх ме като си пиша чистосърдечно какво пред-ставлява майка ми (всеки син си обича майката, в повечето случаи е така), страх ме

е много да не убие майка ми вашата злоба, недейте да правите това, моля ви се!

Другари сатанисти, недейте, оста-вете майка ми на мира! Мен мразете, нея оставете на мира, за това ви моля само! А иначе майка ми е така колоритна, има тол-кова много приятелки, които много я еважа-ват, че наистина не мога да а опиша и пред-ставя тук с думи. Трябват клипчета. Само те помагат, но ето, аз се въздържам тия дни, щото все пак поводът за идването ми е тъжен, за помен на брат ми. Иначе съм правил клипчита с майка ми и съм ге слагал в нета. Има хора, които покрай тези клипче-та са нейни фенове. Неслучайно в Древна Гърция са уважавали толкова старите жени, Сократ примерно много е обичал да бесед-ва с тях и често се позовава на разказаното от тях в на-йсложните си размишления.

Напълно го разбирам защо прави така, заради моята майка го разбирам. Тя слага в малкото си джобче сума ти профе-сори по философия по мъдрост и филосо-фичност!

Нищо чудно да съм философ щото имам и аз малка искрица от това духовно огнище, що представлява моята мила май-ка. Тъй че, другари сатанисти, не закачайте майка ми, щото можете да се опарите. Из-лишно е да казвам, че майка ми освен че е много добър и разбиращ човек също така е и дълбоко вярваща в Бога жена, то тия неща си вървят в комплект.

Ще ми се още малко да понапиша, но понеже писането ми го прекъсва майка с няколко разговоря, май взе това писане да ми писма, а ми се иде да си поговоря с нея. И ще взема тайно таблетчето и ще запиша нещичко за илюстрация на вече написаното. Та да повярват тия, които до този момент не са ми повярвали, че майка ми е голяма работа, че е велика жена. Ето, ще снабдя този текст и с видео, за да си подкрепя думите, за да илюстрирам написаното. Хубаво е това хрумване, нали? Чао засега, хубав ден ви желая! Пак подчертавам из-рично, че това, че пиша "вие" с малка буква и когато се обръщам към много хора не означава израз на неуважение, напротив, уважавам ви много! Чао, и това, че използ-вам думата "уважение" не значи, моля-моля, че съм пиян. Не, аз по начало не пия изобщо. Пък сега е сутрин, не съм руснак-

алкохолик да се насвяткам в ранната утрин. Чао и до скоро! Rositsa Rangelova каза: Днес е Черешова-та задушница. Казват, че днес живите молят за опрощаване на мъртвите. Вратите на раят са отворени! Дано брат ви е на по-хубаво място! Поклон! КОГА ЩЕ СПРЕ ТОВА БЕЗУМИЕ, КОГА ЩЕ СЕ РОДИ БЪЛГАРСКИЯТ МОЙСЕЙ, КОЙТО ЩЕ НИ ВЪРНЕ ОТНОВО В ОБЕ-ТОВАНАТА ЗЕМЯ – БЪЛГАРИЯ?! събота, 30 май 2015 г.

По повод на (пре)публикацията под заглавие България е и ще си остане дър-жавата на хитреците, тарикатите, бездел-ниците, мошениците и безинициативните хора гражданинът Парпулов написа след-ния твърде обезпокоителен и важен комен-тар, предразполагащ към размисъл и към дискусия:

"Война и земетресение ли е при-чината 1/3 от народа да напусне Родина-та?"

Може и да звучи доста песимис-тично, но е истина и затова предизвиква толкова критични коментари. Действително, кога и защо България е губила такава ог-ромна част от талантливите, работливите и честни хора?

Кой остана тук – нискообразовани цигани, деца и младежи в училища, гимна-зии, университети, пенсионери... Тези 2 милиона българи, които създават продукт, работят за чужди държави – там плащат данъци, там остават децата им и там се раждат внуците им. За внуците им България е нещо като за афро-американците Африка – някаква далечна част от земното кълбо, където навремето са се родили предците им.

41

Еврейският народ, разпръснат по света от Римската империя, векове наред е тъгувал за Обетованата земя и накрая възстанови Израел. Направи от пустинята градина. Ние, водени от моментната си алчност, съсипваме цветущата си страна - изсичаме горите, отравяме водите и замър-сяваме с презастрояване прекрасното си крайбрежие и красивите си Рила и Пирин.

Кога ще спре това безумие?! Кога ще се роди българският Мойсей, който да ни върне отново в Обетованата земя – Бълга-рия!

Парпулов Историческо сведение: Моисей или Мой-сей (на иврит: משה, Моше �, „изваден (спа-сен) от вода; на арабски: ىسوم, Му �са; на старогръцки:Mωϋσῆς) е библейски пророк, религиозен водач, законодател и основател на юдаизма. Той повежда Великия изход – бягството на евреите от Египет, което го прави най-важният пророк в юдаизма и една от най-влиятелните личности в еврейската история. Исляма и християнството също го считат за пророк, както и други религиозни течения.

ИНОВАЦИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО неделя, 31 май 2015 г.

„Час по грешки” (С ВИДЕО, вижте видео-то)

Репортерът на “Панорама” Анита Миланова разказва за единствения час, в който грешките са позволени. Някои нароч-но грешат, а други ги поправят. Днес обсъж-дат темата за българското общество. Само че по времето на комунизма. Тяхната учи-телка Светлана Михайлова се опитва да ги провокира. Да не се страхуват да мислят. Да изказват собствените си мисли на глас.

Светлана Михайлова: „Аз реших, че мога да си позволя през определен период от време заедно с учениците да говорим неща, които не са верни от гледна точка на историята. Като естествено другите слушат внимател-но, поправят. Смятам, че това е правилно, защото по този начин грешката не се стиг-матизира. Не се превръща в обект на нещо неприемливо.” (ОЩЕ >>>) ЗА НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – И ЗА НЯКОИ НОВИ КНИГИ неделя, 31 май 2015 г.

Приятно гледане! Приятни размисли! ЗА ЕДНА ЛЮБОПИТНА СЛУЧКА, СВЪР-ЗАНА С УСПЕШНОСТТА НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА У НАС неделя, 31 май 2015 г.

Приятно гледане! Приятни размисли! РАЗКАЗ ЗА ТОВА КАК РУСКИТЕ ЧЕНГЕ-САРСКИ МЕКЕРЕТА НИ ОГРАБВАТ ПЕР-МАНЕНТНО неделя, 31 май 2015 г.

Под зоркия поглед на Кремъл – ограбват българите перманентно,

Автор: Георги Георгиев

Зад всяка голяма сделка лъсват само интересите на „братушките“

Не се учудвайте, че великият енер-гетик-консултант Ахмед Доган получи преди време милионен хонорар по консултантски договор за корупционния „Цанков камък”.

Енергийната мафия си обгрижва пионките. Не се учудвайте, че ДПС винаги скача като един Матросов на амбразурата да защитава все руски интереси.

Така както през 1991 г. свали пра-вителството на Филип Димитров, когато отказа да предаде „Нефтохим“ в ръцете на руснаците, след като правителството излeзе с мотив, че комбинатът е стълб в бюджета на България и елемент на националната ни сигурност. Още на следващия ден ДПС събори кабинета при вота на доверие.

Впрочем руснаците пометоха и своя Жан Виденов, защото отказа да преда-де газопреносната система на България в ръцете на Газпром чрез контролираната от Илия Павлов „Топенерджи“.

В същия момент в страната ни 12 банки, контролирани от кадри на Държавна сигурност и КГБ раздадоха необезпечени кредити на свои хора за 300 000 000 000 лв. (триста милиарда) и сринаха финансовата ни стабилност. Спестяванията на българи-те, които по покупателна способност се равняваха на около 50 милиарда долара, бяха сведени до нула.

Малко по-късно „Нефтохим“ все пак премина в ръцете на „Лукойл“ за да отчете за последните 6 години приходи от над 40 млрд. лева, но нито стотинка печал-ба. Към руските висини последваха и други стратегически български предприятия – БТК, Булгартабак... Списъкът е дълъг.

Самата Корпоративна търговска банка е създадена още през 1994 г. като универсален правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на БСФК "Булгарсовинвест", с капитал 500 000 000 лв. БСФК "Булгарсовинвест" е регистрирано още по Живково време - през 1988 г. от съветските граждани Евгений Василиевич Красавцев и Алексей Александрович Сима-ков (виж документите в прикачените файло-ве, б.а.). Сами се сетете дали имат нещо общо с КГБ. Останалите в съвета на дирек-торите на КТБ по това време – Людмил Гачев и Кирил Калинов са доказани агенти на ДС, оповестени с Решение № 2-193/ 11.06. 2013 г. (Прочети ДО КРАЯ >>>) АКО ВСЕКИ РАЗРЕШИ ЗА СЕБЕ СИ ЗА-ДАЧАТА И ИЗПЪЛНИ ДЪЛГА СИ, С ТОВА ЩЕ ДОКАЖЕ, ЧЕ НЕ ВСИЧКО Е ИЗГУБЕ-НО неделя, 31 май 2015 г.

42 Преди 85 години: Защо искам да емигри-рам, Автор: Илиана Иванова, Изгубената България

София, кръстовището на булевард “Васил Левски” и улица “Граф Игнатиев”, 30-те години на ХХ век

За упадъка на моралните и култур-ните ценности на нацията, за безизходицата и липсата на воля за промяна, за тържест-вото на посредствеността. Статия отпреди 85 години описва картината на една уж далечна действителност, а всъщност толко-ва позната нам и днес.

Едва ли има културен българин, който да не изпитва огорчение от обществе-ната и морална поквара на нашия живот. Това чувство се засилва от съзнанието, че в тази поквара взима деятелно участие т.нар. „интелигенция“, чиято ненаситна и вълча природа се манифестира по твърде безог-леден начин. Разбира се, не цялата интели-генция носи това петно – част от нея все още пази традициите на честта и чувството на отговорност. Дух на егоизъм, който не подбира средства, за да се насити, да зат-лъстее, бягство от всяка безкористна об-ществена служба, отказ от всяка лична жертва за общо благо – това са новите пътища на тази корумпирана и бедна духов-но „интелигенция“. Тук е коренът на злото, първоизточникът на всички бедствия, които сполетяха и които още дебнат българския народ. Неизлечима е тая болест, като рак в народното тяло. Тя се е разляла във всички области на живота – политически, общест-вен, държавен и частен. Кой ще я изкорени? (ОЩЕ >>>)

ЩЕ КОМАНДВАМ РАЗПАДА АЗ!

неделя, 31 май 2015 г.

30 ведущих банков РФ на грани банкрот-ства

АВТЕНТИЧНИ ЗАЩИТНИЦИ НА КОРЕН-НИЯ БЪЛГАРСКИ ИНТЕРЕС СА ПРОЗА-ПАДНО, ПРОЕВРОПЕЙСКИ НАСТРОЕНИ-ТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ неделя, 31 май 2015 г.

Близо до ума е, че между българс-кия патриотизъм, между автентичния бъл-гарски национализъм и рублофилство-русофилството не може да има нищо общо, щото последните не са нищо друго освен най-покорни руски мекерета, обслужващи не българския, а руския интерес. Руският им-перски интерес обслужват наште рублофи-ли-русофили.

Тъй че който е рублофил-русофил, той не може да е български патриот. От което пък произлиза, че кресливият показен и лицемерен "български", с извинение, русофилистичен "национализъм" тип "Сиде-ров" е една политическа перверзия, в която няма нито идеи, нито ценности, нито акъл, нищо няма в него, а има само груба сметка, има само ненаситен ламтеж за руски рубли. Тия, които се представят за "български националисти" и същевременно са кичат с руски знамена, с георгиевски имперски кръстове и лентички са чисто и просто нагли предатели на българския национален инте-рес, обслужващи срещу заплащане руския имперски интерес.

А пък от само себе си е ясно, че в тази ситуация автентични български нацио-налисти са прозападно настроените, проев-ропейски политически сили, за които водещ е именно коренния български интерес.

Брой 10 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен за четене отлайн

Приятно четене, приятни размисли! Брой 11 от 1 юни на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед утре, по-неделник, да бъде в ръцете на щастли-вите си абонати

Вестникъ

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!