Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

32
ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ БРОЙ 12, ГОД. 5, 2013, 15 ЮНИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ. По повод на широко тиражирано от гербоваците из интернет искане този Парламент да бъде разпуснат, да се проведат нови избори, които да върнат на власт гербоваш- ката партия, моя милост се видя принудена да напише във Фейсбук следния коментар, по който после пък, в отговор на една реплика на моята приятелка Ружка Братанова, дадох съвсем кратичко пояснение: Да бе, да се разпусне Парламента – крещят в един глас гербоваците и техните интернетни слуги! Разбира се, че искат да се разпусне Парламента и обяснението за това е едно: то се видя от управлението им, че и ГЕРБ за нищо не стават; те си представят участието в политиката както и комунистите, именно само като... крадене, а като си опози- ция не може да се краде, затуй искат да се докопат пак до властта, та да си докрадат, та да си завършат успешно започнатите афери, та да си позакръглят банковите сметки. У нас тия мутренско-ченгесарски партии, дето са в Парламента в момента, си представят властта като безме- тежно безкрайно крадене, ето защо ний, българите, е крайно време да ги изритаме от Парламента, и да се върнем при сериозните и достойни политици като Костов и тези около него; те доказаха, че единствени разбират властта като тежка отговорност пред хората, народа, страната! (Следва на 2 стр.) Високо оценяваният реформатор и икономист от Демократи за силна България Иван Костов (ДСБ) отправяше – през ден – ясни конкретни послания към бившите ГЕРБ-управляващи: "Започнете с провеждането на дълбоки структурни реформи! Реформи, реформи и пак реформи! За което имате насреща пълната подкрепа и успешния опит на икономическия експертен екип от партньорската по идеи десница ДСБ!" За да избегне България навременно настоящата вече, зловеща соци- ално-икономическа и грозна политическа катастрофа! Чу ли някой, от сега пред- ставените в 42 Народно събрание сили антикризисните съвети на икономиста Костов? Не! Вместо това имаше надпреварване по охулване, грозно перчене пред TV-ефири и клеймене от трибуната на Народното събрание срещу успешния експремиер Костов! Взривяваха офисите на ДСБ... А накрая ДС мафията изпрати показно в дома на Костов един изпечен престъпник, с оръжие... (Следва на 1 стр.)
  • Upload

    -
  • Category

    Documents

  • view

    238
  • download

    13

description

Izdanie na Angel Grancharov

Transcript of Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

Page 1: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 12, ГОД. 5, 2013, 15 ЮНИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ.

По повод на широко тиражирано от гербоваците из интернет искане този Парламент да бъде разпуснат, да се проведат нови избори, които да върнат на власт гербоваш-ката партия, моя милост се видя принудена да напише във Фейсбук следния коментар, по който после пък, в отговор на една реплика на моята приятелка Ружка Братанова, дадох съвсем кратичко пояснение:

Да бе, да се разпусне Парламента – крещят в един глас гербоваците и техните интернетни слуги! Разбира се, че искат да се разпусне Парламента и обяснението за това е едно: то се видя от управлението им, че и ГЕРБ за нищо не стават; те си представят участието в политиката както и комунистите, именно само като... крадене, а като си опози-ция не може да се краде, затуй искат да се докопат пак до властта, та да си докрадат, та да си завършат успешно започнатите афери, та да си позакръглят банковите сметки.

У нас тия мутренско-ченгесарски партии, дето са в Парламента в момента, си представят властта като безме-тежно безкрайно крадене, ето защо ний, българите, е крайно

време да ги изритаме от Парламента, и да се върнем при сериозните и достойни политици като Костов и тези около него; те доказаха, че единствени разбират властта като тежка отговорност пред хората, народа, страната! (Следва на 2 стр.)

Високо оценяваният реформатор и икономист от Демократи за силна България Иван Костов (ДСБ) отправяше – през ден – ясни конкретни послания към бившите ГЕРБ-управляващи:

"Започнете с провеждането на дълбоки структурни реформи! Реформи, реформи и пак реформи! За което имате насреща пълната подкрепа и успешния опит на икономическия експертен екип от партньорската по идеи десница ДСБ!"

За да избегне България навременно настоящата вече, зловеща соци-ално-икономическа и грозна политическа катастрофа! Чу ли някой, от сега пред-ставените в 42 Народно събрание сили антикризисните съвети на икономиста Костов?

Не! Вместо това имаше надпреварване по охулване, грозно перчене пред

TV-ефири и клеймене от трибуната на Народното събрание срещу успешния експремиер Костов! Взривяваха офисите на ДСБ...

А накрая ДС мафията изпрати показно в дома на Костов един изпечен престъпник, с оръжие... (Следва на 1 стр.)

Page 2: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

АКО БЯХМЕ ПОСЛУШАЛИ КОСТОВ НЯ-МАШЕ ДА СТИГНЕМ ДО ЗЛОВЕЩАТА ИКОНОМИЧЕСКА И ТОЛКОВА ГРОЗНА ПОЛИТИЧЕСКА КАТАСТРОФА! (От 1 стр.)

Който акт сам по себе си бе тъй ужасяващ, че нямам думи да го опиша! Уви остана без правораздавателни санкции, щото "похитителя" комунисто-десарските медии го изкараха "по случайност луд" и го героизираха в TV-ефири... За сравнение: догановият "похитител" излежава отдавна присъда!

А преди това след поредица мощ-ни скандали ГЕРБ най-позорно избягаха от властта – като я връчиха на тепсия на се-гашните олигархо-комунисти...

Всяко общество, според неговото нравствено и интелектуално развитие, си заслужава неговите "управници". Ум царува, ум робува, ум патки пасе - смешно-срамно-страшното е налице!

Българския народ сега е омерзен и разгневено дълбае по дъното, вместо по повърхността. Ако обаче бяха послушали до вчера оценките на Костов! Винаги има едно "ако"...

(Написа: Stoyan Dermendjiev) У НАС ТИЯ МУТРЕНСКО-ЧЕНГЕСАРСКИ ПАРТИИ, ДЕТО СА В ПАРЛАМЕНТА В МОМЕНТА, СИ ПРЕДСТАВЯТ ВЛАСТТА КАТО БЕЗМЕТЕЖНО БЕЗКРАЙНО КРА-ДЕНЕ (От 1-ва стр.) Ружа Братанова: "... да се разпусне Пар-ламента – крещят в един глас гербоваците и техните интернетни слуги! Разбира се, че искат да се разпусне Парламента, и обясне-нието за това е едно...", а после: "... ето защо ний, българите, е крайно време да ги изритаме от Парламента и да се върнем при сериозните и достойни политици като Кос-тов...". Ачо, последно: да се изритат или да се измитат от Парламента!? Ангел Грънчаров: ... да ги изметем, Ружке: нормалните хора измитат и изхвърлят бок-луците на бунището, а не се ровят с кеф в тях сякаш са свине...

От протестите: животинската, свинската ферма БЪЛГАРИЯ

ДА ОТКАЖЕМ СВИНСКОТО ЛИ?! НИЙ СМЕ ГО ОТКАЗАЛИ ОТДАВНА – МНОГО Е СКЪПО...

ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРОЛЮБЕЦА DAN MIRJAFAROV КЪМ РАЗУМНО-МИСЛЕЩИ-ТЕ БЪЛГАРИ

Наистина трябва добре да мислим кого пращаме в Парламента. Щото иначе следват резилищата, на които сме свидете-ли напоследък... Обръщение на българолюбеца Dan Mirjafarov към разумно-мислещите бъл-гари:

Ако наистина това са постижения на Иван Костов, наистина голям държавник е! Няма кой друг да извади България от кал, където сега се намира... Боли ме сърцето за вас, да знаете! Българският народ и краси-вата ви страна са достойни за много по-хубав късмет! От другата страна, недейте да мислите, че без необходимо възпитание и образование народа ви ще направи пра-вилен избор! Ако искате да спасите народа и държава си от "руско-мафиотското робст-во", зарежете политическите спорове и баталии и молете г-н Костов или някой друг да ви организира за по-продължителните действия за да просветете младите кой път е по-правилен, къде е истината... Пожела-вам ви много успех и ако ще има нужда винаги съм готов да сложа и своя малка тухла в построяването на Свободна и Силна България!

И още, репликата е взета от въз-никналата дискусия с дежурните щатни антикостовисти във Фейсбук:

Както виждам, според резултати на изборите, от правата идея също почти никой не се интересува. Означава ли това, че най-доброто бъдеще на България е да стане един перифериен анклав на Русия? Имало тука хора, които учили история на КПСС и аз един съм от тях и от онази история разб-рал съм, че комунистите са били най-малочислената политическа сила в Русия, обаче това не им попречи да внедряват идеологията си в умовете на хората. Трябва не само умеем да критикуваме враговете ни, а и да научим от тях нещо, нали?

НАШЕНЦИТЕ В БРЮКСЕЛ СЪЩО ПРО-ТЕСТИРАХА

Снимката взаимствах от ТУК.

КРАТЪК КРИТИЧЕН, НО РЕАЛИСТИЧЕН ОТЧЕТ ОКОЛО УЧАСТИЕТО МИ В ПРЕДА-ВАНЕТО "СРЕЩУ НОВИНИТЕ" ПО БНТ

15 юни 2013, събота

Пиша този „репортаж“, тъй да се рече, в бързия влак София-Пловдив, тръг-ващ от София в 18.30 часа – „тъй да са рече“ се отнася за „репортажа“, не за... влака. Малко съм ядосан, тъй като някъде бях чел, че във влаковете у нас вече било имало интернет; има, ама няма; сутринта пък пътувах за София с автобус, на който гордо пишеше, че автобусът бил „Wi-Fi zone“; бил е, ама вече не е, и това „Wi-Fi zone“, явно, е написано, за да ядосва ония, които се хванат като мен на въдицата; аз тази сутрин си забравих „бисквитката“ за моя личен мобилен интернет, а като се сетих, не се върнах, щото си рекох: защо ми е тя, като в автобуса има „Wi-Fi zone“; да, ама нямаше.

Не се разправях с шофьора, щото до гуша ми е дошло от такива разправии;

Page 3: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

3 примирих се и за сметка на това пътуването до София си го изкарах великолепно – и неусетно! – с една книга, която предвидливо си бях взел в багажа. А ето сега, връщайки се обратно, и установявайки, че няма ин-тернет, ще се възползвам от това обстоя-телство в позитивен смисъл: ще си използ-вам времето, за да напиша своя „репортаж“ за днешното ми пътуване до София, което беше предизвикано от една покана да учас-твам в телевизионното предаване на БНТ, което се нарича „Срещу новините“. Е, участ-вах, а сега се връщам. Да кажа няколко думи и за участието си в предаването, и за пребиваването ми в София.

Поразходих се в София, за да по-дишам „софийския въздух“, ала понеже слязох от автобуса на „Орлов мост“, първо-то, което видяха очите ми със слизането, беше безобразно грозният и злокобен па-метник на съветската армия-поробителка на България; за да не гледам туй грозилище, се разбързах в друга посока, щото да тръгна към центъра, означаваше да мина и пред „обновения“ паметник „Цар Освободител“, а – не крия това, мога смело да го заявя, нищо че Достоевски може да де преобърне в гроба, ядосвайки се заради предсказание-то си за „непризнателните българи“! – на мен лично и паметникът „Цар Освободител“ изобщо не ми е приятен да се пъчи не къде да е, а пред българския Парламент, показ-вайки за вечни времена кой всъщност е истинският господар на България. Та да не минавам оттам, завих рязко към автобусна-та спирка, която ме отведе в един от квар-талите на София, там именно се срещнах с мой отколешен приятел-философ, погово-рихме си чудесно, а пък като наближи вре-мето да се стягам за предаването, аз се разделих с него и поех пеша пък към „Орлов мост“, откъдето се бях уговорил с организа-торите на това предаване да се кача оттам на един служебен микробус, който да ме закара право в павилиона, намиращ се в покрайнините на София (по посока изток, все по „Цариградско шосе“). Обаче по едно време заваля дъжд, скрих се под една стря-ха докато дъждът премина (той продължи 10-15 минутки само) и след това пеша прис-тигнах от кв. Иван Вазов именно до „Орлов мост“, където именно се качих на микробуса и бях закаран за участие в предаването.

Освен мен в предаването участва и г-н Явор Джонев, един студент, завършил В СУ специалността „политология“, една доцентка (извинявам се много, но не успях да запомня имената им, аз съм много зле в туй нещо, в помненето на имена!). Водещи-те на туй предаване си ги знаете кои са, много са приятни, аз се плашех заради участието си в едно такова забавно преда-ване с толкова забавни водещи, но ми се чини, че всичко мина добре, получи се общо взето хубав и полезен разговор. Моя милост успя да каже някои истини, за които отдавна алармирам – изцяло безуспешно, разбира

се, щот у нас нали знаете, че водещият принцип в тия отношения е: „Кучетата си лаят, а керванът си върви ли върви... все в пустинята на негодното ни образование!“ – та за които твърде отдавна и съвсем безус-пешно алармирам нашето толкова безме-тежно спящо „обществено мнение“. От много време неколцина човека, дето се борим за едно ново и съвременно българско образование, сиреч, за коренна промяна на съществуващата ретроградна администра-тивна система, се опитваме да събудим някак спящото общество, но това никак не се получава, ето, и този път предаването „Срещу новините“ успяхме да си кажем болката, а дали някой, който види и чуе нашите мисли и безпокойства, ще се събу-ди, това е съвсем отделна и съвсем неси-гурна работа.

Та как е протекло предаването ще можете да разберете утре, неделя, в 19.00 часа, когато, предполагам, записът ще се излъчи; аз не мога да кажа дали не издавам някаква строго пазена държавна тайна като известявам ето сега, че съботното предава-не се излъчва на живо, ала неделното се записва и се излъчва на запис; дано не съм направил някакъв гаф, като пиша сега това, и като издавам туй обстоятелство, макар че, струва ми се, няма нищо лошо зрителите да знаят как точно стоят нещата. Пък и то не е кой знае каква разлика дали предаването се излъчва на живо или на запис, същото е, само дето, е, има го този момент, от записа на предаването нещичко може да се „рез-не“, особено ако записът се е получил по-дългичък; не знам защо режисьорите толко-ва ме обичат мен, но съм забелязал, че когато някое предаване се окаже дългичко, и в него участва и моята философска ми-лост, разбира се, те, режисьорите де, все най-много мен обичат да режат, не знам защо това е така, но понеже съм забелязал такава една закономерност, ето, известявам ви и за нея, пък да става каквото ще.

То е ясно какво ще стане де. Аз пиша сега за тия неща, утре, да речем, ще се окаже, че съм бил „резнат“ някъде, аз ще напиша за това нещо в блога си, за зла участ това мое писание ще бъде забелязано от човек на съответната телевизия, съот-ветните фактори в нея ще се ядосат, ще си кажат „Тоа пък за какъв се мисли?!“, и после дълго време моя милост няма да бъде повече канена в тази телевизия. Така стават тия работи. Имам „голяма уста“, пък и ези-кът ми е доста... повратлив. Е, да спирам дотук.

Пишейки и умувайки, ето, влакът преполови пътя, ще спирам лаптопа и ще лягам малко да си почина; е, няма да лягам чак де, ами ще склопя очи, седейки, та да подремя малко. Страшно съм изморен. Туй нещо, дето го пиша сега, ще го сложа в блога веднага щом се прибера в къщи. Тогава ще е късна неделна вечер, а сега е

късен неделен следобед. Затуй ще ви река: лека нощ, бъдете здрави! Чао!

НЕКА ПОВЕЧЕ ДА НЕ СМЕ НАИВНИЦИ, НЕКА НЕ СЕ ВРЪЗВАМЕ НА ИГРИЧКИТЕ НА МАФИЯТА!

МОЕТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ВСИЧ-КИ:

ГЕРБ, резервният отбор на мафи-

отската ни олигархия, на който тя също така има пълно и безразделно доверие, разигра-ва игрички че уж бил "опозиция" на управ-лението на БКП-ДПС-АТАКА. Дали все още има наивници, които да си мислят, че ГЕРБ е нещо различно от мафиото-олигарсите на БСП-ДПС-АТАКА?

Налице е така мечтаната от оли-гархията ни политическа структура, при която който и да управлява, било БСП със сателитите си, било ГЕРБ, на власт ще са все доверени хора на ченгесарската ни олигархия.

Тъй че, хора, българи, не се връз-вайте на игричките им, щото ако го направи-те, хем ще станете пълни балъци, хем ще платите цялата сметка от собствения си джоб. Ще ви отупат за кой ли път както се отупва брашнян чувал. И вие ще си виновни за всичко: защото сте се показали мало-душни и наивни, защото сте се поддали на лъжите и на игричките им...

НАИСТИНА, ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ?!

15 юни 2013, събота

Page 4: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

4 ЛОЗУНГЪТ ПАК Е: "ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ! И ПРЕДИ, И СЕГА, БКП Е МАФИЯ! ДОЛУ БКП!"

ДА ПРОТЕСТИРАМЕ! СРАМОТА Е ДА СТОИМ СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ КОГАТО МАФИЯТА СЕ ГАВРИ С ДЪРЖАВАТА НИ!

юни 15, 2013

Не искам Пеевски за шеф на ДАНС

Протестираме срещу назначаване-то на Д. Пеевски за шеф на ДАНС. Протес-тираме срещу олигархията, която не излиза от властта. Протестираме срещу олигархия-та, която поддържа всяка власт. Протести-раме срещу олигархията, която унизи за пореден път гражданите, назначавайки си поредното удобно протеже. Този път, под-насяйки си цялата държава на тепсия. Про-тестираме ДНЕС, 18:30 ч. в следните градо-ве: София, Ларгото, Министерски съвет, 18:30 Благоевград, Американския университет, 17:00 … Пловдив, паметник Съединение, 18:30 Русе, площад “Свобода”, пред общината, 18:30

П Р И З И В

на „Демократи за силна България“ по повод решението на НС за избор на председател

на ДАНС

Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС е арогантен знак за овладяването на България от мафията. Днес управляващите успешно завършиха

дългогодишните опити на сенчестата власт да подчини държавните институции.

Целта на всяка демократична дър-жава е да пази своите граждани и техните права и свободи от домогванията на неле-гитимни интереси. Точно на тях ни предадо-ха днес управляващите. През тяхната воля и гласовете им в парламента, криминалните интереси днес официално овладяха дър-жавните институции. Днес е време да раз-берем, че не се делим на либерали и кон-серватори, на леви и десни, на управлява-щи и опозиция. Делим се само на граждани и мафия.

Призоваваме всички наши симпа-тизанти да се включат активно в протеста днес в 18.30 часа пред сградата на МС в София. Нека всички заедно се противопос-тавим на домогванията на мафията да превземе държавата ни.

Надяваме се, че всички политичес-ки и неполитически организации, които претендират да представляват гражданите, осъзнават отговорността си пред това ре-шение на НС, защото този парламент не може да представлява гражданите. ОЩЕ ЕДНА ОЦЕНКА, КОЯТО ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД:

България стъпи на скоростната от-сечка към открита диктатура на пост-комунистическата олигархия. Демокрацията повече не е необходима дори като смокинов лист. Днешният политически режим е пре-калено слаб за да оцелее дори и при фа-садна демокрация. Неговото оцеляване е възможно само чрез открита диктатура. Ако случилото се днес не доведе до отрезвява-не сред разпокъсаните фракции на демок-ратичната общност (нещо, в което се съм-нявам), предстои да напишем втори том на “новите варвари” – този път истинската история на непосредственото ни бъдеще. (Ognyan Minchev)

Вече не мога да повярвам какво се случва в държавата! Единственото, което ми идва на ум, е да попитам и да си отгово-ря, като Швейк: “- Насрахте ли се? Насрахте се!” Ярослав Хашек, “Приключенията на добрия войник Швейк” (Alexander Kostov)

МОЕ УЧАСТИЕ В ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛ-ГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

От страницата ми във Фейсбук: Поканен съм да участвам в това

предаване в събота, излъчва се в 19.00 часа; темата, която ще обсъждаме, е свър-зана с образованието; да видим какво ще излезе от това мое участие, предаването е доста особено; но както и да е, приемам предизвикателството, пък каквото стане! :-) Spasimir Ignatov: Успех, Грънчаров! Ангел Грънчаров: Мерси, да видим, аз не съм някакъв "медиен лъв", като капак на всичко съм философ, ний, философите, не сме чак толкова забавни, предаването слага акцент на забавността, но... както и да е, предизвикателството е доста голямо за мен, а аз обичам предизвикателствата от всяка-къв род...

КОГА ЛИ ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ И В БЪЛГАРИЯ?!

Днес, 13.06.2013 г.: Премиер-министърът, министърът на вътрешните работи и надолу по веригата нееднократно се обърнаха към майките на протестиращи-те:

"Приберете децата си вкъщи за тяхна собствена безопасност!".

Майките му отвърнаха: излязоха на площад "Таксим", застанаха рамо до рамо с децата си и направиха жива верига между полицията и демонстрантите пред парка Гези. (По публикация на Антоанета Коцина във Фейсбук.)

ИГРАЯТ СИ, МИЛИТЕ, КАТО НЕВИННИ ДЕЧИЦА...

Page 5: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

5 ДОСТОЕВСКИ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЪЖА И ПОРОК

13 юни 2013, четвъртък

"Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито в себе си, нито наоколо може да разпознае и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се зани-мава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби наслади и стига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко иде от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да оби-ди." ("Братя Карамазови", Фьодор Достоевски, цитата ни припомни Стефан Кръстев)

ПРАВЕТЕ САМО ОНОВА, КОЕТО ИСТИН-СКИ ОБИЧАТЕ – И КОЕТО ГО ИСКА ЦЯ-ЛАТА ВИ ДУША

Приятели ме съветват едва ли не всекидневно да мирясам, да зарежа всичко, да почна да живея "като хората", спокойно, да не се тормозя за нищо, да си гледам, както се казва, кефа, да не се опитвам "да оправям света", щото той, светът, си бил такъв от вечни времена и почти не се бил изменил, сиреч, никой не е могъл да го "оправи", та ти ли ще го оправиш; та за какъв и за кой се мислиш бе, глупако?! И също така се осланят на един железен аргумент, свързан с неотдавнашните ми здравословни премеждия, които ме доведо-ха до границата между живота и смъртта (операция и пр.), и той е: "Подарен ти е втори живот, пази го!". Предлагат ми да се щадя, да не се увличам прекалено, защото лекарите наистина ми предписаха "щадящ режим" в периода на възстановяването. Е,

аз се старая да се щадя де, но нищо да не правя не мога, по начало съм деен човек. Да зарежа "излишното", това може би е разумно, но кое ли пък е именно "излишно-то" в живота на един човек?

"И ще си окопавам своята гради-на!" (аз го знам на руски: "И буду возделы-вать свой сад!"), това думи на Волтер или на Русо бяха? Едва ли има голямо значение кой точно ги беше казал, но си заслужава човек да се овладее от съдържащата се в тях мъдрост. Да тръгна да копая в чужди градини нима е разумно?! Да, ама ний, философите, сме нещо като... трактори, които можем да окопаваме и орем всякакви градини – ето това е най-коварното в наша-та съдба. "Господи, дай ми спокойствието да приема това, което не мога да изменя, дай ми мъжеството да изменя това, което мога да изменя. И ми дай мъдростта да отлича едното от другото." ("Господи, дай мне спокойствие принять то, чего я не могу изменить, дай мне мужество изменить то, что я могу изменить. И дай мне мудрость отличить одно от другого.") Това са думи на Карл Фридрих Етингер (1702—1782), то е част от молитвата на този немски богослов. Много мъдрост има в тия думи. Но как да отлича това, което не мога да изменя, след като, бидейки съвременен човек, смятам, че едва ли не всичко на този свят зависи от нас, хората, от нас, човеците? В предишни-те времена, особено пък в средновековието е било друго, хората не са били овладени от такова мощно съзнание за свобода и по-лесно са се примирявали, днес обаче съз-нанието ни е съвсем друго. Както и да е, значи трябва да си окопавам градинката – и всичко друго да зарежа, така ли? И коя е моята градинка?

За философа градината е фило-софията, какво друго да е? Да си се зани-мавам тихо и уединено с философия, това, впрочем, за мен винаги е било един идеал на живота; за жалост обаче съвсем недос-тижим. Да избягам от света явно съвсем нямам сили, чисто академичните и теоре-тични философски занимания, макар че са

доста примамливи за манталитета ми, все пак не могат да ми дадат онова задоволство от съществуването, което ми е нужно. И проблемът иде от това, че философията е нещо твърде широко – и голямо. Включва, така да се рече, "всичко". Оттам иде проб-лемът. Другото е моят темперамент, моята настройка: аз не съм привърженик на откъс-натата от проблемите на живота "чиста философия", напротив, според мен фило-софията не трябва да се изолира от него, напротив, трябва смело да се гмурка, да плува, да гребе в "житейското море", в "мо-рето на живота", което, както и да го пог-леднем, е твърде бурно. Блазе на ония, които могат да се настроят така, че да се откъснат от тия коварни и нерешими "проб-леми на живота" и да се отдадат с наслада на чисто академичните, теоретични и про-чие занимания на така наречената "чиста философия"! Аз, уви, не го мога това. Меч-тая си го, ала не го мога. И, оказва се, съм все потопен в туй "море на живота", което в нашите специфично български условия често мяза на един... мръсен селски вир, в който свинете с кеф се излежават в летния зной и пек. И, разбира се, съм си все оцапан и омърсен от "тия толкова прозаични проб-леми на живота". От тях някак си не мога да избягам, нито пък да се скрия. Да, знам, че е много лошо това, но дали човек може да се промени, и то на моята възраст, след като животът ми, кажи-речи, комай вече си е отишъл. Или поне си е отишло "най-хубаво-то от живота". Да, в навечерието на житейс-кия здрач се намирам, в навечерието на тоя неизбежен жизнен заник съм се довлякъл някак. И пак се двоумя какво да правя, нима моята вече не е ясна?

Да, нека юношите да решават тия проблеми, моята вече се е видяла. Ще трябва да се примиря – и да се отдам на копаене на моята градинка. Или на бране на плодове, щото аз вече съм в есента на живота си, ако приемем, че дълбоката ста-рост (или самата смърт?!) е неговата зима. А есенно време предимно се берат плодове. Тъй че и за копаене на нивата май ми е минало времето, а? Колкото съм могъл, съм копал когато му е било времето, а сега следва да бера плодовете. Доколкото са се родили, доколкото ги има. Да, наистина имам чувството, че живея в есенното време на живота си. Особено в последните години. "Да береш плодове" за философ като мен означава едно: да пиша книги. Ако мога да напиша още някоя книга, това ще е достой-ния завършек на живота ми. А пък работата с младите, "преподаването", е нещо като да садиш семена в душите им: семена, взети от същите тия плодове, които аз сега бера, нали всеки плод трябва да си има семена, е, като "ядем" заедно с младите плодовете, в душите им незабележимо, да се надява-ме, ще попадне някое семенце, та белким един ден и те не останат безплодни! Този според мен е смисълът на т.н. обучение по

Page 6: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

6 философия, аз така предпочитам да нари-чам прословутото "преподаване". Или учи-телстването де, но тази дума, и то тъкмо заради примера на Христос - той единствен заслужава да се нарича Учител! - думата учител, на това основание, някак си не мога да я употребявам без някаква вътрешна съпротива. Да оставим това, че у нас дума-та учител – понеже ний, българите, нали знаете, всичко наопаки го правим! – носи в себе си някакъв едва ли не унизителен смисъл: виж, да се наречеш "професор", е престижно, но да се наречеш "учител", сиреч, "даскал", това в рамките на т.н. "об-ществено съзнание" се смята за крайно непрестижно. Аз обаче, както казах, дола-вям крайно възвишения смисъл на думата учител, идещ от примера на Христос, та затова я избягвам толкова.

Както и да е. Да бера плодове и да сея семената ми – това ли ще е моят път занапред, във времето, което Бог ми е от-редил? Вероятно да, само това, то, впро-чем, съвсем не е малко, напротив, много е. Да чета, да пиша, да бъда "сеяч" на семена-та, които намирам в собствените и в чужди-те плодове, това наистина не е малко. То, общо взето, ме задоволява. И всичко друго трябва да зарежа, така ли? Примерно, мои-те "занимания с политика", моята "полити-ческа ангажираност", моите едва ли не всекидневни политически коментари в блога трябва да ги зарежа, така ли? Всички еди-нодушно ми викат: зарежи ги! Това на теб не ти е работа, гледай си работата, не се ври дето не е позволено! Успокой се бе, човече, и остави политиката на други, по-подготвени хора! И това ми е казвано. Факт е обаче, че воденето на политически (общо взето) блог, и то от години, както и издаването на негова база на хартиен вестник (!), именно на вест-ник ГРАЖДАНИНЪ, ми изяде крайно много време и "нерви", сиреч, ако успея да се отърва от носенето на това бреме, явно наистина ще бъда значително по-спокоен – и по-свободен. Да, така е, но как съвсем да зарежа това, в което съм вложил толкова много сили и време? Май-май обаче това нещо, политическото анализаторство спада към разреда на ония неща, които аз съвсем не мога да променя – и затова следва да ги зарежа, така ли?

Аз не съм много съгласен, че ний, гражданите – щото в блога си аз, знайно е, се представям тъкмо като един гражданин, при това ангажиран – нищо не можем да променим. Аз пиша блога си за други хора, имам сведения, че много хора, особено млади, доста са се повлияли и също така все още се влияят от моите преценки, тъл-кувания, писания по политическите въпроси. Тъй че, ако допуснем, че по някакъв начин нещо в душите на тия хора се е променило под влияние на четенето на моите всекид-невни анализи, то следва законно да допус-нем, че има и смисъл от тази работа, а и явно тя не е към разреда на ония неща,

които ний, хората, не можем да променяме. Пък и като с години съм се занимавал най-активно с тия неща, с политическите, но не като политик, а като политически наблюда-тел и тълкувател, ако сега, да допуснем, зарежа всичко това, ще дам на младите един много лош пример, сиреч, ще се при-съединя към легиона на ония, срещу които най-вече е насочено жилото на моите писа-ния, именно ония, които проповядват, че нищо нямало било смисъл, че "политиката е мръсна работа", че "всички са маскари", сиреч, ще стана един нихилист сред нихи-листите у нас, а такова нещо аз не мога да допусна никога. Ето, оказва се, че съм ся-каш някак "вързан" и за тая работа и лесно не мога да се отвържа. Пък и тия неща, политическите, са дълбоко свързани – ще го напиша, нищо че е крайно противно на онова, което обикновено се мисли! – с фи-лософията, да, свързани са с философията. И затова няма значим философ, който да не се месил по някакъв начин в "политическите работи", като се почне от Сократ и Платон, та се стигне до съвременните големи имена във философията на ХХ век, като Сартр, Камю, Хайдегер, кой ли не още.

Това, че съм се разлял и разпилял в много области, това е факт. Ето, и списа-ние ИДЕИ издавам, и то вече пета година. Безспорно е, че трябва да се огранича, да избира някои приоритети, на които си зас-лужава да се отдам всецяло, а пък други неща, разбира се, да зарежа. Този, всъщ-ност, е въпросът, който ме терзае всяка сутрин, след ставане, щото точно това вре-ме за мен лично е най-пълноценното време на деня, първите няколко часа са времето, в което мога да направя нещо наистина цен-но, а в останалото време на деня, да речем, не мога да пиша (но мога, примерно, да превеждам нещо написано от друг човек на друг език), или да върша някаква друга по-механична, нетворческа работа, работа, не искаща цялостно отдаване. Всяка сутрин аз решавам тази дилема: дали да пиша по някоя от моите започнати, ала незавършени книги, дали да пиша сериозна, "тежка", философска статия или да пиша някакъв по-лековат коментар, било политически, било свързан с всекидневието, било нещо друго, ала подобно на тия. И, обикновено, заряз-вам истински важното и сериозното и се захващам с нещо по-лековато; ето това е нещото, от което трябва да се откажа, и то съвсем съзнателно. Делът на сериозните неща, които пиша, трябва да се увеличи непременно, поне в това лято. Есенно вре-ме, когато почна "преподаването", тогава може сутрин да пиша и по-лековати и неиз-морителни неща, но сега, когато съм изцяло свободен, трябва да пиша предимно сери-озни текстове. Това ограничение, да се надяваме, мога да го осъществя. За начало то съвсем не е малко. По-иначе казано, трябва да си окопавам всяка сутрин своята

градина, а не да ида да копая в чужди градини...

Ами това е в общи линии. Този "са-моанализ" е на привършване. Още може да се пише, ама да не прекаля. Пък се и измо-рих. Още съвсем не съм се възстановил, лесно се изтощавам, като попиша, после ми се налага да почивам дълго време. Обичам обаче разходките, най-много си почивам като се разхождам бавно из града, ето и сега, като свърша тази работа, излизам напосоки, без да имам специална работа. Блажени са тия разходки, пък като седна в усамотение на някоя пейка, ме овладяват най-ценните настроения – и ми идват най-благодатните мисли. Все обаче си забравям тетрадката, та често ги забравям тия мисли, а пък като взема тетрадката, или лаптопа, това означава, че разходката ми ще отиде по дяволите, ще седна някъде да пиша, и ще зарежа разхождането. Затуй често "заб-равям" и тетрадката, и лаптопа. Хайде да спирам и да излизам, че ме засърбяха кра-ката за разходка!

Хубав ден на всички желая! Праве-те само онова, което истински обичате – и което го иска цялата ви душа. Не насилвай-те себе си, а се отдайте на свободата, която извира от сърцето ни, не от някъде другаде; този е пътят...

НАШЕТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ ОСАКА-ТЯВА ДУШИТЕ И ЛИЧНОСТИТЕ НА МЛА-ДИТЕ, ОБЕДНЯВА ГИ, А НЕ ГИ ОБОГА-ТЯВА

Попадам тази сутрин на публика-ция, която ми "грабва" вниманието още със своето заглавие: Училищните бюджети ще зависят от успеха на тестовете, съдър-жащо в себе си една направо отчайваща глупост. Интересна иновация е успял да замисли новият ръководен екип на Минис-терството на образованието и науката, няма що, напредничав е до немай къде! Човек се пита: дали изобщо е възможно да същест-вува някаква човешка глупост, която родна-та бюрокрация да не може да сътвори и дори да "оползотвори", разрушавайки всяка възможност за кълн на нещо наистина ново и полезно. Няма как, наложи се да напиша във Фейсбук кратък коментар по тази ста-тия, ето го:

Page 7: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

7 Новият ръководен екип на Минис-

терството на образованието започва с една особено голяма глупост: финансирането на училищата (и заплатата на учителите) да зависи от успеха на учениците на тестовете! Светът се отказва от тестовете, ний, дви-жейки се с половин век закъснение, залага-ме изцяло на тях.

Децата, знайно е, решават тесто-вете като лотария или залагат като на тото. Тест може да се реши и без нищичко да знаеш, камо ли пък да умееш да мислиш. Ориентацията на обучението към тестове развива паметта, не мисълта. Развива репродуктивността (папагалщината), а не творчеството.

На истински същественото, на кое-то трябва да се заложи, за да е образовани-ето на младите що-годе качествено, у нас изобщо не се залага. Зрелостниците не могат да напишат едно есе, в което се иска способност за самостоятелно осмисляне и вникване в проблемите, т.е. излизат от гимназиите като интелектуални и духовни инвалиди. Отнася се за огромната част от нашата младеж.

Нашето българско училище осака-тява душите на младите, обеднява ги, а не ги обогатява. Това, ако се разбере, е страш-но. Но всички са съвсем спокойни.

Което вече е истински, сиреч, фа-тално страшното...

КАК ЛЕДИ ТАЧЪР БРЪКНА В НАЙ-СЪКРОВЕНОТО КЪТЧЕ НА ДУШАТА НА КОМУНИСТИТЕ...

„Комунизмът свършва когато свършат чуждите пари.” (Маргарет Тачър) ИЗВОД: Комунизмът свършва когато похар-чим и изядем всички чужди пари, сиреч, другояче казано: докато могат да се крадат и харчат чужди пари все ще има комунизъм и комунисти!

СЪВЕТ НА ЕДИН УСПЯЛ ЧОВЕК СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

Marina Mechkova: IFG Leasing /Ай Еф Джи Лизинг:

За да успеете, бъдете различни!

Тръмп определено е уникален, са-мият той изповядва тази философия и със сигурност върши това, което говори. Мисля, че това, което той има предвид е че ще бъде по-трудно да привличаме вниманието ако като личности сме излети от един и същи калъп, като всички останали.

Дискусия по горещи проблеми на бъл-гарското образование и училище

11 юни 2013, вторник

По моята статия със заглавие Кон-суматори или творци – или как училище-то осакатява душите на младите се полу-чиха доста отзиви във Фейсбук, ето най-интересното по моя преценка от тях; тия коментари са твърде важни според мен, понеже са написани от колеги, от универси-тетски и училищни преподаватели: Петя Перпериева: Абсолютно вярно: "Уче-ниците у нас са научени да получават всич-ко наготово. Учителите им дават и сервират в "смлян", "сдъвкан", в готов за поглъщане вид, подобно на "кашица" – сякаш те самите нямат зъби, сякаш са беззъби старци! – онази информация или "духовна храна", която преди това им е била поднесена в учебниците." И колкото повече учителят дъвче, толкова по-несамостоятелни и не-

решителни стават децата. Дори и добрите ученици са неуверени в мислите си, страх ги е да не "сгрешат". Такъв бе теста на НВО в 4-ти клас. Децата изразиха свои мисли и мнения в свободните отговори, но мислите им бяха "грешни" и отразени в статистиките като невежество. Bohem Demeshko: "Сам избирай какво да бъдеш! От теб зависи всичко! Твоя е и пъл-ната отговорност!"... адмирации за автора! Според мен пътят е през колегията, дано има повече учители (забележете: не препо-даватели!), които се стремят към собствено-то си духовно израстване, а не се вкопчват в закони, наредби и указания на МОН. Винаги има и друга гледна точка и не винаги наша-та е правилната. Затова тук, в групата, би трябвало да има повече такива дискусии. Margarita Georgieva: Много хубава статия! То едно ли е в нея да го коментираш... Тя е написана за българския контекст, но като я чета все едно виждам страната, в която работя. И тук във Франция е така с ученици-те – чакат смляно да им поднесеш и като им го поднесеш, не полагат усилие да го нау-чат. Тоест, и аз не знам защо идват в час... Може би по задължение за пред родителите или просто, защото не знаят какво друго да правят и часът е просто още едно място за мотане, като кафенето или улицата...

Има един редовен коментар, който ме съпровождаше още от студентските ми години тук... Колегите, когато критикуваха преподавател, казваха "Лекциите му не са достатъчно пълни": какво значи достатъчно и пълни с какво? Как да напълниш доста-тъчно един час? Значи ли, че като излезем след този един час трябва да сме изчерпали всичко, което има да се каже по даден предмет? Това са разсъждения на ограни-ченото ниво на някой, който не само не знае, но и не осъзнава, че не знае, а и не осъзнава колко не знае.

Проблемът е еднакъв навсякъде! Не знам да ли е глобализацията или нещо друго... може би е естествената "еволюция" на човека? Stoian Vladov: Хайде да тръгнем от първи клас – учениците се учат на буквите, срич-ките, думите и изреченията и това продъл-жава докато завършат, я училище, я уни-верситет. Сред морето от текстове, факти и събития на тях дали им остава време да ги осъзнаят – за да развият собствено мисле-не. Да, някои от тях се научават да четат и пишат, но колко формират умения за разби-ране на текста на различни нива и умението да го свързват с други науки, области от живота и по този начин да могат да използ-ват неговата база за развитие на собствени мисли? Когато предложих на някои колеги, че от първи до четвърти, дори до осми клас трябва да се работи с максимум 5-6 текста, но да се стигне наистина до ниво разбиране

Page 8: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

8 в контекста на цялата словесност, мисловна дейност и практическо приложение, те ме изгледаха така сякаш им предлагах отрова. Е, тогава ще я караме по този начин – уче-ниците ще бъдат едни каци, в които ще се изливат купища факти, едни добри банки за информация, но без необходимите умения за нейното използване. Елена Петкова: Време остава. Няма кой да им отговори на въпросите, дето задават в това време. Елена Петкова: Прави впечатление, че използваме безлична форма: да се работи, да се стигне, да се прилага... до абсурда, че училището осакатявало... Всъщност учите-лите осакатяваме чрез добри пожелания и неумение да действаме. Пак ние насърча-ваме и развиваме. Когато има успех – има наградени колеги, верно, че основно покрай празници. Но за илач не съм срещнала наказан учител за лоши резултати и негра-мотни ученици години наред... а се знаем. Или поне обявен. Ангел Грънчаров: Аз не пиша в безлична форма, напротив, понякога се дразнят, че използвам прекалено лична форма... Елена Петкова: Нищо лично! Другите пи-шем... в случая визирах заглавието на ста-тията. Не институцията осакатява, а хората, избрали да се прикриват чрез нея. Енеза Ангелова: Как да избягаш от инсти-туцията, която е над училището!!?? И да искаш да промениш нещата, тя те спира с разни правила, написани от хора, които никога не са били учители и нямат предста-ва какво е в българското училище. Тази институция, наречена МОН, има някои твърде остарели схващания за развитие на българското образование. Елена Петкова: МОН не е над училището. То е училището. Затова казвам, че нямаме реално външно оценяване, нито учителите с нови схващания търсят за партньори прог-ресивни родители. Моля ако някъде има добър опит в тази област, споделете. С бягане не става. Не само с образованието. Margarita Georgieva: Навсякъде е едно и също когато политиката и държавата се намесват... това е така, защото образова-телната система е начин на влизане в сис-темата... Учителите следва да скланят глава и да изпълняват. Всъщност, тук във Фран-ция могат да ви изгонят ако колега подаде сигнал, че не следвате правителствената политика или не поддържате официалните тези за определени неща. Да ви дам сега и един литературен пример, който може би вашите деца харесват, Хари Потър и Ми-нистерството на Магията, което праща служители да им преподават глупости.

Енеза Ангелова: Мисля, че университетс-ките преподаватели не знаят какво днес се случва в българското училище. Учителите носят вина заради страха и мълчанието си. Не бива да им се вменяват различни грехо-ве, свързани с положението в образование-то. И се чудя къде са тези прогресивни родители!Толкова години търся поне един такъв, но все оставам излъгана. Нина Борисова: Ха, Енеза, как доктор по педагогика няма да знае какво става днес в българското училище?! А прогресивни роди-тели има, разбира се, само трябва да имаш очи да ги видиш. Учителите изобщо не са жертви... Dina Netsova: Пресен случай: родител, притежател на джип с четири еднакви циф-ри на номера, повдигна въпроса, че синът му е несправедливо оценен. Моята прогноза от решаване на тестове за ДЗИ беше оцен-ка 3.80, но в никакъв случай 4, ако момчето не обърне внимание на подготовката си. Резултатът е 3.65, но претенцията беше за 6 като текуща. Така че университетските преподаватели, с моите уважения към тях-ната работа, изобщо нямат ни най-малка представа за родителите. Примерът от "Под игото" не трябва да се тълкува, че онези възрожденски българи са били прости хора, а хора без образование, които са осъзнава-ли необходимостта от него за своите деца. Нина Борисова: С моите уважения към работата на учителите, но не виждам никак-ва връзка между родителя с джипа (с номер еднакви цифри) и университетските препо-даватели. Нали като пораснат учениците стават студенти. Нина Борисова: Вземете махнете от група-та всички, които не са съгласни с учителите, всички, които имат различно от вашето мнение. Тогава ще сте най-добре. Ако някой не е съгласен с вас и веднага не разбира от работата в училище. Хайде сега, доктор от педагогика не разбира как се пишат оценки и някакви истории с джипове.... Margarita Georgieva: Много често в универ-ситета е като в гимназията и ние пишем отсъствия, и ние правим контролни, и наши-те студенти правят бели... дори се стреснах първата година и си казах, че не е нормално да е като в гимназията, но уви... Става все повече като в гимназията и едва в магис-търска степен става по-различно. Margarita Georgieva: ... а понякога, ако попаднеш при добър учител, гимназията е като университет... Елена Петкова: Никой преподавател не твърди, че родителите са перфектни колко-то учителите. Зададох два пъти друг въпрос – потретвам го – защо читавите учители не

се намерят със читавите родители и да преборят системата? Не приемам "не става" и "няма такива" за отговор!!! ПОМНЕТЕ 2007, колеги – тогава на площадите заедно с вас излязохме и родители, и преподавате-ли. Не много, но достатъчно. Българският учител (учителка) знае как да търси съюз-ници... отново питам ако има някъде опит в полза на децата? Що се отнася до познава-нето на родителските амбиции - ами и агре-сията и ценностната криза отдавна влязоха в университета. В края на първи семестър след като не подписах и отказах на хода-тайства, се появи бащата на студентката и се запозна с мен като "..., работя в полиция-та". Та изяснявахме в коя полиция, защото аз имах роднини в котленското МВР и по-настоящем – в София... Учителят не е длъ-жен да знае какво става в университета, но университетският преподавател трябва да си запуши ушите и да мижи, за да не разбе-ре какво става в училище. Павлета Дамянова: Адмирации, колега, за статията и за начина ви на мислене и "пре-подаване"! Елена Петкова: Дааа, тогава, през 2007 ставахме за съюзници и викахме с учители-те по площадите, нямахме право да извеж-даме студенти, но ги насърчавахме да подк-репят... знаехме нуждите и проблемите на учителите... предупредихме първи, че деле-гираните бюджети са временно решение... та кога университетските преподаватели по педагогика забравихме? Учителите нито са виновни, нито са жертва на системата. Поне не докато получават заплата. Просто стара-телните деца не получават услугата, за която плащаме всички. Частни уроци след пети клас вземат предимно старателните, не безразличните. Не са жертви, нека не драматизираме, но не е честно Нина Борисова: Крайно време е да се въведе мандатност на училищните директо-ри и ежегодно атестиране на учителите, което да включва и родителска преценка, като от този атестат зависи обновяването на договора за следващата учебна година. Тогава училищното образование ще има качествено нов облик. Учителите работят за учениците, а не ученици и родители за учителите. Вярно е, че има нещо сбъркано в системата, но то е вътре в нея, а не извън нея! Енеза Ангелова: Каквото е обществото, такава е и системата. И твърдя: трябва да си ежедневно в училище за да знаеш какво става вътре. Другото е повърхностно. Има много учители с добри практики, но е много трудно опитът им да се чуе в огромното публично пространство. Той остава в рамки-те на общината или областта. Ако сте от родителите, милеещи за образованието, то много други не са като вас. След стачката

Page 9: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

9 някои хора бяха подведени под отговорност от такива родители. И да не стоварваме всички неудачи върху здравата глава. Елена Петкова: Засега е здрава само гла-вата на читавите деца... преди да се отка-жат да променят нещата. Мандатността на директорите е много-много желателна. Колеги, опитът се чува, има доста конфе-ренции и учителите масово публикуват. Но не се вижда ефектът от добрите практики - защо? Може би трябва помощ и сътрудни-чество на повече хора – затова пиша за съюз с най-заинтересовените от тези прак-тики – родителите. Dochka Kyuchukova: От години се говори добрите практики, представени на конфе-ренциите да се огласяват. Имахме идея да се направи сайт, където да се публикуват материалите и да се коментира опита. Но за съжаление си остана само в сферата на добрите намерения. Издават по един сбор-ник със съкратени публикации и толкова. А опита на колегите наистина е много добър. Ако има гласност, ако има форуми, където наистина да се споделят и коментират тези практики, много неща ще се променят. Едно е да прочетеш доклад, а съвсем друго да го чуеш от автора. Никола Колев: За мен един от най-добрите начини за квалификация на учителите е запознаването с добрите практики на техни колеги. И вместо да чакаме да ни организи-рат такъв тип обучения, да се хванем и ние да си го направим. Аз се опитвам да вървя по този път! Елена Петкова: Предлагала съм на колеги-учители да правим група за добри практи-ки... отказват под предлог, че друг колега ще им открадне патента. През 1989-91 приклю-чихме успешно национален експеримент "групова организация на обучението"... години наред предлагаме на колеги да я работят – било много сложно за усвояване... интерактивните методи са ок, но ако няма технология и стратегия, по която се прила-гат са нискоефективни... обадете се който има интерес. Консултираме безплатно, ест. Dochka Kyuchukova: Никой не може да открадне идеите и опита на другия. Дори да копира едно към едно, пак не може да се получи същото. Или ще стане по-лошо или много по-добро. Зависи от личностните качества не всеки учител. Колегата Колев наистина има добър опит в неформални обучения. Търси начин и за обмяна на опит между колегите и работа с родителите, които да подкрепят образователния процес. Дано има повече такива директори в систе-мата. Елена Петкова: Родителите да подкрепят децата, реда в училище, новите форми или

как? Значи има и такива училища! Е, това трябва да се насърчава от държавата. Dochka Kyuchukova: Има и такива учили-ща, които се стремят да покажат на родите-лите истинската грижа. Факт е, че голяма част от противоречията се появяват поради липса на комуникация. Когато успееш да покажеш желание да работиш, не се отри-чаш от грешките, а се стремиш да ги прео-долееш, тогава родителите започват да вярват в онова, което правиш. Само когато ти вярват, те ти оказват пълна подкрепа и съдействие, без значение за каква дейност става въпрос. Твърде дълъг и труден е този процес, но си струва. Никола Колев: Нашата идея е родителите по всякакъв начин да бъдат в училище, да са наши равностойни партньори! Каним ги да бъдат лектори по предмети или да пред-ставят своя професия, хоби! Подкрепяме ги да бъдат ръководители на извънкласни форми. Елена Петкова: Как става с квалифицира-нето им за извънкласни форми? Или по лична пригодност? Никола Колев: Проблемът е родителите да пожелаят да работят с децата. След това идва нашата помощ. Елена Петкова: Това е мн. добра идея. Ето как се появяват родители, които ефективно биха участвали в оценяване на учителите и директора (каквото предложение имаше). А не отново измислени рейтинги... (Дискусията продължава)

НИКОГА НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ УЧИЛИЩЕ-ТО ДА ПОПРЕЧИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО МИ!

11 юни 2013, вторник

Казал (написал) е тия думи в заг-

лавието един млад човек, нарекъл се във Фейсбук Boris M. Bonetta, за който знам, че е добър шахматист, а също така, че учи ду-ховна семинария, сиреч, ще става свеще-ник! Знаем се отдавна и сме водили доста разговори, от които съдя, че е доста интели-гентен; не зная сам ли е измислил тази мисъл (която е в заглавието) или я е взаим-ствал отнякъде, най-вероятно е второто, но добре ми прозвуча.

Затова написах: "Добре казано, поздравления!", по-

неже дори и да не се е родила тази мисъл в неговото съзнание, фактът, че се е впечат-лил от нея, че я е взел за свой девиз, показ-ва, че разбира добре нещата, което именно е радващо. Радващо е, че има и такива

млади хора у нас – като този Boris M. Bonetta.

Аз лично познавам и други такива, което е много добре за България - те ще я направят такава, каквато трябва да бъде. Стига и тях да не прогоним по широкия свят, което е много възможно като гледам как вървят работите у нас... отчайващо напра-во!

НЯКОИ ИСТИНИ, КОИТО НИЕ, БЪЛГАРИ-ТЕ, ДЕТО ОБИЧАМЕ БЪЛГАРИЯ ВСЕ ПАК ПОВЕЧЕ ОТ РУСИЯ, НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ

юни 11, 2013

Попаднах на едно изказване на г-н Dan Mirjafarov, бивш гражданин на СССР, живял също така и в България (откъдето знае и езика ни), и то по най-горещата тема за “възраждането на българо-съвет… пар-дон, на българо-руската дружба и братство”, което нынешните управници на България се опитват да направят – щото същината на тяхната политика е да ни откъснат от Евро-па и да ни натикат в евразийския съюз на Путин; считам, че е удачно да публикувам в отделен постинг това изказване, щото то ни казва някои истини, които ние, българите, дето обичаме България все пак повече от Русия, никога не трябва да забравяме:

Page 10: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

10 Dan Mirjafarov: Знаете ли, тази обич на руснаците и на всичко руско и ги признава-нето им за братя на българите много ми е било странно нещо – като съм пристигнал за първия път в България! И това нещо става за мен все по-странно като продължавам да натрупвам новите исторически фактове за отношенията ви с Русия.

Братя ли са били руснаците за българе? Господ да прости! От коя стра-на??? От генетическата ли? Нямат нищо общо! Религиозно ли беше това братство? Направо ще се испукам от смях!

Българе заедно с гърци са внесли христианството в Русия, която е представ-лявала по това время една абсолютно дива огромна земя където тук и там съществува-ли княжества на викинги-идолопоклоници, поработели (поробили, бел. моя, А.Г.) мест-ните совершено дики (диви, преводът е мой, А.Г.) идолопоклоници. Руснаците от Киевс-кото княжество са били покръстена насила от князевете си, дали не знаете това нещо?!

А това, че руснаците викат на ези-ка на Библията си “церковно-славянски”, той обаче наистина е “старобългарски” и е основа за съвременен руски език, това нещо известно ли е на вас? Щом древният руски език няма НИЩО общо със съвременният. На това ли сте викали “братство”? Това нещо на мен ми напомня “Пигмалион”, само че в вашият случай всичко е много по-лошо.

Направили сте (с помощта на гър-ци-византийците) народ от стадо на диваци-те и го наричате “Големият ни братче”! ))) Да знаете, че вашето “турско робство” е една пълна свобода пред робството на руснаците преди Александър Втория да ликвидира крепостно право. Дали е известно на вас, че руските селяне изгаряли вилите на господи-на си когато той искал… ДА ГИ ОСВОБОДИ от робството им!?

Това е едно и същото ако сте били изгаряли офиса на турския наместник като сте били протестирали срещу намерение на султан да освободи България! Големи род-нини сте, нямам думи! Ангел Грънчаров: Прав сте, съвършено вярно говорите (пишете), уважаеми г-н Mirjafarov, самата истина е това! Радвам се, че го казахте Вие това, нека да се знае и помни; с Ваше разрешение ще го публику-вам като отделен постинг и в блога си… Dan Mirjafarov: Няма проблеми, разреша-вам!

ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ НА ЕДНО КУЛТУР-НО СЪБИТИЕ

Бях поканен лично от автора Иво Топалов на представянето на дебютната му книга в град Пловдив; позволявам си като дружески жест да публикувам поканата му, заедно с обръщението на автора; надявам

се евентуално и други хора да решат да присъстват на това културно събитие:

Здравейте приятели,

Тази сряда „Полетът на орела” ще бъде в град Пловдив. Представянето ще бъде в книжарница Хермес – Централ от 19.30 ч. Това е част от културната програма на фестивала „Пловдив чете”, на който ИК Хермес са домакини тази година. Ще се радвам да се видим там. Входът е свобо-ден, затова канете и приятели, на които решите, че може да им бъде интересно

Усмихнат понеделник и нека цяла-та седмица е по вода, че това си е направо потоп!

Иво Топалов

ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАР-ЛАМЕНТ

10 юни 2013, понеделник

ЗА "ЖИЗНЕЛЮБИЕТО" НА МУТРЕНСКАТА НИ "КУЛТУРА" – И ЗА ЧУДОВИЩНАТА "КРАСОТА" НА РАЗВРАТА

10 юни 2013, понеделник

Един откъс от интервю на д-р Н.Михайлов – нашият прочут психиатър-богослов, нашата така обичана медийна звезда! – заслужава едно по-основателно вникване; ето, ще се изкажа по-долу съвсем кратичко, понеже дълбокомисленото изказ-ване на доктора, боя се, освен че е подвеж-дащо, при това не се и схваща както подо-бава; вярно е, то звучи като "откровение", съдържащо "съдбовната тайна" на съвре-менния български живот, ала все пак трябва да не се подвеждаме по увлечението по ефектно натамъмени словеса, а най-вече истината трябва да ни вълнува; та ето въп-росното изказване на д-р Михайлов, цити-рано вече на някои места с благоговение, сякаш докторът е нещо като пророк на на-шето време; всяко време си има своите подходящи пророци, които, не трябва да крием, точно съответстват на неговия съ-щински дух; мерзското време, в което живе-ем, си има и подобаващите глашатаи:

Изпълзя вулгарен човешки тип, един нагъл жизнелюбец. Породи го либе-ралната революция, лошо изтълкуваната свобода. Публичната среда е тежко увре-дена от простодушната му екстраверт-ност, всестранната му доминация и нат-рапничеството на неговия идиотски вкус. Нищо по-отблъскващо от ексхибициониз-ма на лумпенизирания „предприемач“ от триумфа на набъбнал нагон, с врат, злато и изплезен поглед. Чудовищна красота. Мутрата и кандидат-мутрата са морал-но, естетическо и политическо бедствие. Казвам това с отвращение, признавам. Страната е пренаселена от мъже и жени с мощна порнографска аура и несломима воля за „осъществяване“. Хедонисти първо поколение.

За да покажа как наистина стоят работите с това толкова впечатляващо изказване на доктора, трябва да опитам да очертая по-пълно цялостната ситуации в българския живот, а това е огромна и то твърде трудоемка тема. Затова само ще скицирам основното в едно необходимо за разбирането пояснение. Понеже такива нашенски "спецове на импровизираното слово", циркулиращи от медия в медия (като разните му там "социални антрополози" или пък дори "психиатри-богослови" и още какви

Page 11: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

11 ли не странни птици на причудливия медиен хоризонт!), често дърдорят без особено да са вникнали в същината на проблемите, с което често подвеждат наивната и немис-леща публика (което може би е истинската цел на цялото мероприятие).

В говоренето и писането не трябва да се дири външният ефект, дължащ се една суетна маниерност и на еквилибристи-ката с думите, а интересна трябва да ни е тъкмо "същината на цялата работа"; точно на нея държим ний, философите; тя именно и може да ни даде истината, която би след-вало да ни вълнува най-много от всичко друго.

Аз в своите книги многократно и по възможност най-пълноценно съм описвал и тълкувал тази жизнена или екзистенциална ситуация, за която тук намеква доктора; примерно в книгата ми ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (с подзаглавие "Въведение в практическата философия") или пък в книгата ми ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие "Етика на достойнството") може да се намери всичко потребно от истински интересуващите се, от стремящите се да разберат. Тук мога да се задоволя с изтъкване на главното, на принципа.

"Вулгарният човешки тип", за който се изказва докторът, определяйки го като "нагъл жизнелюбец" (и свързвайки го по-нататък с т.н. мутри) не бива да се нарича така, понеже това му създава една доста вдъхновяваща (особено по-младите) соци-ално-психологическа аура. Докторът уж говори с осъждане за тоя тип, но се изпуска да покаже и собственото си възхищение от него, примерно, употребявайки израза "чу-довищна красота". Аз много добре съзна-вам, че този жизнен и "човешки" тип е доми-ниращ и водещ в така и така сложилата се "екзистенциално-духовна" ситуация у нас, той е дори ядро на една своеобразна "кул-тура на безкултурието" или "духовност на бездуховността" ("културата" на чалгата и ментето във всички области), но идеологи-ческото му санкциониране и "одухотворява-не", което си позволява докторът, може да служи на увековечаването на оная социална структура, която пък от своя страна го е породила. Зад привидно осъждащите думи прозира именно преклонението на доктора от тоя жизнен и "човешки" тип, щото и сами-ят доктор се вре да бъде един от "провид-ците" на оная медийно-пропагандна шумо-тевица, която в крайна сметка го обслужва – с оглед да го увековечи. Някои у нас, при-видно уж критикувайки сложилото се статук-во, го правят така, че най-ефективно му служат, ето, примерно, цитираните по-горе приказки на доктора служат, повтарям, на идеологическата санкция на същото това олигархично-мафиотско и мутренско статук-во. Те се опитват да го "одухотворят" и дори "облагородят", това е пътят, който ще дове-де един ден и дотам поетите да почнат да пишат възторжени оди за мутрите, с оглед,

разбира се, и те да спечелят некой лев, щото и те душа носят. Аз пък смятам, че трябва да се противопоставяме на идването на този ден. Не ща да живея в държава, в която мутрата е сложена на пиедестал – благодарение на старанията на жонгльори като тоя д-р Михайлов, провъзгласен напос-ледък, заедно с проф. Вучков, за нещо като щатен "духовен стожер" на многострадална-та ни нация.

По начало, човешката психика е устроена така, че вулгарното доста съб-лазнява, докато възвишеното изглежда едва ли не скучно и стерилно, някак си едва ли не "импотентно"; това се дължи на обс-тоятелството, че живеем във време, в което не душата, а тъкмо тялото е станало сто-жерът, около който всичко се върти; затова един мислител преди време нарече тази цивилизация "шопенхауерова", по името на философа, който разгада, така да се каже, най-съкровената й тайна - и предрече идването на едно време, в което безсъзна-телната стихия на "волята за живот", чийто носител е тялото с всичко, което му при-надлежи, ще успее да отхвърли "диктатура-та на разума", който пък по начало, така да се рече, "не разбира" и се опитва да потиска живота. Ето че и ние, страдалците на соци-ализмо-комунизма – той, прочее, подготви почвата за този мутренски "духовен" поврат, който сега изживяваме, понеже се базираше изцяло на изцяло вулгарно схванатия мате-риалистически принцип - стигнахме до мо-мента в развитието на културата, в който тъкмо тялото, символизиращо "живота", се превръща в главна екзистенциална ос на съществуването ни. И съответно на това се появи, разбира се, в една карикатурна фор-ма, и човешкият тип, наречен от доктора така услужливо "тип на жизнелюбеца". За появата на който, разбира се, е виновна тъкмо свободата - е, вярно, с половин уста докторът прибавя, че "неправилно изтълку-ваната" свобода ни била проблемът. Но е факт, че без свободата нямаше и да стиг-нем до тия ужасяващи жизнени хоризонти – така, разбира се, ще изтълкува немислеща-та и носталгично настроена по социализма публика.

"Жизнелюбието" на мутрата като структуро-определящ "човешки" тип на "новата духовност", която ни е сполетяла, се свежда до едно примитивно преклонение пред тялото, а пък нашето тяло, когато не е под строгия контрол на една силна и поста-вена на субстанциалните си основи душа, всъщност е едно животно, на което този "човешки" тип се превръща в слуга, в роб, в обслужващо звено. Става дума значи за раждането на един "човешки" тип, който в поведението си и дори в "душевността" си е на нивото на животното; сиреч, тук става дума за "жизнелюбието" на животното, но като вземем предвид това, че тук имаме налице една страшна дегенерация (живот-ните като животни са доста възхитителни в

своето така природно и естествено "жиз-нелюбие!), трябва да осъзнаем, че също така е налице и едно отвратително израж-дане и опорочаване на човечността като такава. Жизнелюбивата мутра какво, всъщ-ност, толкова обича и люби? Ето какво:

Който е чел Шопенхауер и е запоз-нат донякъде с Фройд, не би се затруднил да изброи какво обича и пред какво богого-вее екзистенциалният тип на мутрата. Мут-рата обича най-напред тялото. Затова толкова много стене и се поти във фитнес-залата (макар че доста мутри и не посеща-ват тия зали, поради което си отглеждат превъзходни шкембаци; но тия мутри не са "образцови", разбира се!). А след това мут-рата обича удоволствията, като се почне от яденето – то у нас затова е поставено на такъв висок пиедестал! – и се стигне с най-заветното, пред която този екзистенциален тип богоговее: сексът, разбира се, пред какво друго да богоговее толкова "жизнелю-бивата" нашенска мутра ако не пред секса! Нашенската мутра, пред която в дълбините на сърцето си се прекланя целокупният ни материалистичен народ (и на която така самоотвержено завижда!), също има за своя жизнена доминанта парите, и то не за дру-го, не, например, затова, че те са нещо като "изкристализирала свобода", не, нашенска-та мутра няма такива субстанциални реф-лекси, не, тя просто разглежда парите като възможност за нови и нови телесни удовол-ствия, именно ядене, пиене, секс, "ей-тия три неща" – за какво друго да мечтае на-шенската мутра ако не за тях?! Е, разбира се, има още някои други производни благин-ки, за които копнее всяка нашенска парве-нюшка мутра, и това са, да речем, властта, славата, пъченето да покажеш новите си дрехи, лъскавата си скъпа кола, дебелия си ланец и прочие. Спирам дотук, щото темата е голяма и мога да се отклоня, а пък вече, признавам, си, почна да ми писва да пиша, затова е време да приключвам.

Та защо възразих на доктора? Не защото му завиждам за медийната слава, както почти всички си помислихте, не, изоб-що не ме вълнува неговата слава. Възразих по принципни подбуди. В думите му, както се казва, се крие едно несъзнавано прекло-нение пред този тип, независимо от външ-ните, от "кумова срама", уж осъдителни фрази. И най-много, разбира се, ме порази думата "жизнелюбие", която докторът нищо чудно и необмислено да е изтървал, щото от даването на толкова много интервюта как да имаш време всичко да обмислиш? Лю-бовта към живота е нещо съвсем друго и коренно различно от това, което тук имаме, защото, както се видя, тук става дума за едно преклонение пред плътта, а тялото, а плътта, не може да бъде обичано - тъй като тук става дума за отприщването на ония нагони, които по начало душата би следвало да удържа под подобаващ конт-рол. Тъй че тук в израза на доктора, именно

Page 12: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

12 израза "жизнелюбие", и двете съставящи, и животът, и любовта, са неподходящо, не на място употребени.

Любовта е нещо духовно, "любовта към тялото" е нонсенс, да не кажа е фра-пантна глупост: тялото няма душа за да бъде обичано, може да бъде обичано само онова, което има душа. Животът за човека също е едно духовно в същината си изжи-вяване, затова в някакъв смисъл бездухов-ните хора са съвсем мъртви. Аз бих пред-ложил на опитващия се да философства доктор да използва думата "сладострастни-чество", примерно, или думата "разврат"; думата "похот" също е подходяща и трябва необходимо да присъства в речника на един богослов, пък макар и психиатър; тия думи и други от тоя род могат значително по-точно да послужат за изявяването на неговата цел. (Макар че той де факто крие същинска-та си цел – прославяне на "жизнените ус-тои" на мутренския и олигархичен строй, в който такива като доктора така ефективно се вписват, щото идеологически го обосно-вават, сиреч, предано му служат, нищо че се представят за негови "умерени критици"!) Ала тъй като той използва толкова възви-шени по характера и смисъла си думи, именно думите "любов" и "живот", то това на мен иде да ми покаже, че докторът, в сър-цевината на душата си, несъзнавано се прекланя пред типа на мутрата, която се мъчи да ни заблуди, че осъжда, да, осъжда я, ала на думи, докато на дело явно много я обича. И съответно не обича онова, което съдържа нещо чисто и духовно в себе си, аз отдавна съм изловил този словоохотлив доктор, че е голям циник. И нихилист. Той презира духовните неща, на които, да ре-чем, моя милост се прекланя. Такива като свобода, дълг, чест, достойнство, истина, красота, идеали от всякакъв род и пр. Зато-ва и нашият любезен доктор, примерно, се възторгва толкова от Боко, а в същото вре-ме така всеотдайно мрази Костов.

"Красотата" на мутрата изобщо не е "чудовищна", драги ми докторе, нищо чудно, чудесно или чудновато няма в нея. Един обездухотворен човек, един човек, отдаден на бездуховното, един човек с елементарна, животинска, плътска и страст-на душа не може да бъде красив, щото красотата по начало и по идея е нещо ду-ховно. Извратени са, примерно, ония дами, които оценяват Боко, да речем, като "кра-сив", те, разбира се, явно съвсем не знаят що е красота. Уродство е да си уж мъж, пък да "обичаш" Боко - и да гласуваш за него, щот щял да те "оправи" – нека сексуалният подтекст тук бъде изведен на преден план, щото само така може да се осъзнае уродст-вото, за което говоря. Нека, любезни ми докторе, нищо че се опитваш да впечатлиш и поразиш немислещата общо взето публи-ка у нас – и по този начин да минеш за нещо като "провидец", от рода на Вучков, на Евге-ни Минчев и на други такива! – все пак да

имаме известен респект към думите и да не произвеждаме оная блудкава словесна каша, която, общо взето, прилича на помия – и затова така понамирисва на възкиселко, че нормалният човек се гнуси и му се пов-ръща от нея.

Нека да уважаваме езика, щото почнем ли и с думите да развратничим, тогава горко ни...

ПАРИЧКИТЕ СА ПО-СЛАДКИ ОТ ШОКО-ЛАДА – И ТЯХ ОСОБЕНО МНОГО ГИ ОБИЧАТ "ПАТРИОТИТЕ"

СТЕФАН СТАМБОЛОВ: “НЕ Е ВЪЗМОЖ-НО ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ДА ПОЗВОЛЯТ НА НАШЕТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА ПРОДАДЕ БЪЛГАРИЯ НА РУСИЯ!”

юни 10, 2013

Като че ли Стамболов го е казал за

нашите дни, а е писано преди толкова годи-ни, в последното му писмо:

… И тъй, независимостьта и сво-

бодата на нашето бедно отечество се нами-ра предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство. Азъ никога не съмъ мислилъ, че ще слеземъ толкова низко, но какво можемъ ние да направимъ, когато те „солятъ сольта”?

А ето сега и цялото писмо, от което съм взел този показателен откъс: ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИК СТЕФАН СТАМБОЛОВ, София, 26 – и юний 1895 г.

„Драгий ми приятелю, както знаете, депутацията на чело с митрополита Кли-мента е пристигнала в Петербургъ да поло-жи венецъ на гроба на императора Алек-сандръ III и въ същото време да предложи условията за погубванието на България. Княза се радва, че депутацията е била приета и вярва, че чрезъ нея той ще получи признаванието си. Той е готов да направи всякакви отстъпки стига само царя да се съгласи да го признае. И тъй, независимос-тьта и свободата на нашето бедно отечест-во се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство.

Азъ никога не съмъ мислилъ, че ще слеземъ толкова низко, но какво можемъ ние да направимъ, когато те „солятъ соль-та”. Народа не е виновенъ ни най-малко въ тези низки пълзения; само водителите са отговорни. Отъ Македония малко новини имаме още, ако и няколко чети отъ по 10-15 души да са преминали границата. Тукъ въ София се съставлява една чета отъ около 400 души, но не е още готова да тръгне.

Моля кажи ми какво говорятъ и мислятъ хората въ Цариградъ? Не е въз-можно великите сили да позволятъ на на-шето правителство да продаде България на Руссия. Да речемъ, че Руссия ще припознае

Page 13: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

13 Княза, ще ли и Турция да го припознае? А какво да кажемъ за Австрия и тройния съю-зъ?

Княза сега е съвършенно подъ влиянието на своите русофили министри — Величковъ, Маджаровъ и Гешевъ. Не следъ дълго той мисли да махне Стоилова съ Петрова и Начевича. Вчера Негово Ц. Висо-чество се завърна отъ Варна и доведе съ себе си новоназначения ни агентъ въ Буку-рещъ. Той иска да го назначи за министръ на вънкашните дела. Само този дворцовъ лакей требваше, за да се попълни картина-та.

Вашъ искренний (подписалъ) Ст. Стамболовъ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Историята се повтаря – за кой ли път! – ала ний, за жа-лост, не поумняваме…

МНОГО ВЯРНА МИСЪЛ!

08 юни 2013, събота

"Никога не се захващай с една ра-бота само заради парите, защото съвсем скоро, като всяко живо същество, ще имаш нужда от все повече пари, а в работата ще се чувстваш все по-нещастен. Стреми се да работиш нещо, което наистина ти харесва да вършиш. Ако искаш пари ще ги имаш с купища – защото ако това, което правиш ти харесва, ти без съмнение ще го правиш добре и хората, които търсят най-доброто, ще се редят на опашка за да те наемат."

Джак Валенти

СИСТЕМАТА ЗА ПИСАНЕ, “ОДОБРЯВА-НЕ” И ИЗДАВАНЕ НА УЧЕБНИЦИ ЗА УЧИ-ЛИЩАТА Е КРАЙНО ПОРОЧНА И СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕЗАБАВНИ ПРОМЕНИ!

юни 8, 2013

Една дама, учителка, казва се Mihaela Staikova, е поставила на страница-та УЧИТЕЛИ във Фейсбук един твърде важен въпрос, на който се опитах да отгово-ря пределно искрено и честно; той касае въпроса как се одобряват учебниците от Министерството на образованието и

Page 14: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

14

науката; вече всички, дори и министерските чиновници и дори самите министри призна-ват, че съществуващите у нас учебници са крайно лоши, което иде да покаже, че съ-ществуващата система за одобрението им, за писането им, за публикуването им е крайно порочна – и се нуждае от незабавни промени; да, ама кой да промени тази сис-тема, която, явно, е доста изгодна за всички облагодетелствали се от нея. Моя милост пък е един “нарушител на системата”, един “престъпник”, аз не се подчиних на нейните изисквания, а съвсем свободно си написах и издадох (на свои средства) цяла една поре-дица от учебници и помагала по предмети-те, по които преподавам; та от позицията на моя опит отговорих на тази госпожа на нейния тревожен въпрос; ето сега и въпро-са, и отговора:

Mihaela Staikova: Здравейте колеги, може ли малко помощ? Как се предлага, одобрява

и издава един учебник – какъв е пътя който трябва да се измине? Как се определя авторския колектив?

Ангел Грънчаров: Просто е, издава се учебник у нас както се прави всяко друго нещо от оправните хора: пишеш (по-скоро попреписваш оттук-оттам!) помагалото или учебника, събираш колкото се може повече пари за подкупи и отиваш в Министерство-то, на когото трябва даваш хубав подкуп и учебника ти бива одобрен. Е, може и с връз-ки да си издадеш учебника, ала се искат яки връзки на ниво поне заместник-министър. След това с тапията и с пари (ако са ти останали) отиваш в издателството, плащаш пак и учебникът става факт. Така стават тия работи. Моите учебници и помагала (те са по философия) затова са “незаконни” и “престъпни” – понеже съм ги издал свобод-но, извън изискванията на тази абсурдна система. Този е вторият начин: моя милост не ще да прави това, което всички правят…

ЗА РАБОТАТА НИ С УКРАИНСКИ ФИЛО-СОФИ ПО ИЗДАВАНЕТО НА МЕЖДУНА-РОДНО МНОГОЕЗИЧНО ИЗДАНИЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ

08 юни 2013, събота

Издаваното вече пета година (от

групичка български философи, психолози, историци, социолози) философско списание ИДЕИ, както и можеше да се очаква, получи признание в една чужда страна, но съвсем не, разбира се, в България. Аз вече писах в този блог за отношенията ни с украинските философи от техния Институт по филосо-фия към Академията на науките на Украйна, с които подписахме договор за съвместно издание на международно многоезично и чисто академично приложение на списание ИДЕИ; работата по този проект напредна

Page 15: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

15 твърде много, с украинските колеги уточ-нихме всички най-важни въпроси и скоро ще започнем подготовката на първия брой на това издание. Искам тук да публикувам откъси от писмо на философа Константин Райда (който е инициатор и главен двигател на нашите съвместни проекти от украинска страна), в които ще проличи неговата оцен-ка на списание ИДЕИ и на някои от откри-ващите се перспективи пред него в резултат на сътрудничеството ни; а по-долу ще пуб-ликувам и своето писмо до него, понеже ми се иска да дам един по-широк израз на задоволството си от това, че нашите усилия са на път да родят едни наистина добри плодове:

Доброе утро, дорогой Ангел! У нас сейчас правда ночь, но читать письмецо Вы будете, наверное, уже утром, поэтому: доброго Вам утра, отличного здоровья и хорошего настроения!!!

... Что касается языковой политики и публикации в теперешнем Вашем прек-расном журнале: есть разная политика периодических изданий. Иногда приглашают печататься ведущих ученых из других стран, переводят их статьи на язык издания жур-нала, или печатают на языке оригинала (если политика журнала – издания позволя-ет это делать и это интересует читателей, платят авторам гонорар или нет – по дого-воренности с автором). Ну допустим так, если бы Вы захотели ознакомить болгарс-ких читателей с самыми известными укра-инским философами, статьи которых были бы популярны в мире и были бы интересны Вашим читателям. Это один вариант. Вари-ант второй. Когда автор заинтересован в том, чтобы его опубликовали в журнале. Тогда он обязан подать статью на языке издания – или оплатить ее редакционный перевод, гонорар по договоренности (может и не быть). Вариант третий – когда журнал печатает статьи на разных языках – и автор может выбирать любой из них.

В случае Вашего теперь сущест-вующего журнала – а я убежден в том, что его нужно было бы сохранить в том виде, в котором он существует, может быть разно-образить, привлечь интересную автуру, сделать ему рекламу в Украине, России и других странах, что я думаю, в конечном итоге и произойдет в результате нашей деятельности. Мне лично очень нравится, когда можно писать и публиковаться в про-извольном стиле (сократовском), не ограни-ченным всевозможными наукообразными требованиями, чем и отличается Ваше теперешнее издание.

Я бы, на Вашем месте, в нем не менял бы язык публикаций. И интересных авторов переводил бы на болгарский язык. Есть сейчас много компьютерных перевод-чиков, один из них, которым я пользуюсь лично – это dicter. Он прост в использова-нии, доступен, можно свободно скачать из интернета и очень полезен в работе. Очень

облегчает переводческий труд. Попробуйте его, пожалуйста...

... Здесь, конечно нужна совсем иная языковая политика. Но думаю, что и в этом случае, редакции хорошо было бы переводить хотя бы несколько статей на болгарский язык, чтобы все не было на украинском или на русском языках. Будем смотреть по авторам. Будем смотреть инди-видуально...

Ну вот, пока, думаю все. Буду про-щаться. Удачного Вам дня. Искренне Ваш, К.Р.

P.S.Все время думаю о Вашем здо-ровье, и мысленно желаю Вам скорейшего восстановления.!!!

Доброе утро, дорогой Константин, Спасибо за понимание и за такое

озабоченное отношение к проблемам раз-вития и будущего журнала. Ваша поддержка дает мне силу и оптимизма, потому что у нас в Болгарии, к сожалению, я не встретил никакую поддежку – если исключит неко-торые, на пальцах одной руки считаемые, мои личные друзья, благодаря которых журнал просуществовал вот уже пятый год.

У меня, например, есть друг, ко-торый работает в болгарском Институте философии к Болгарской академии наук, он в редколегии журнала ИДЕИ, он мне помо-гает, но сама институция никак и ничем не помогла, также вообще не помогает и фило-софская общность в Болгарии, хотя неко-торые отдельные философы высказали хорошее отношение, но только на словах, на деле никто ничего не сделал чтобы по-мочь.

Конечно, никто из так называемых бизнесменах, некоторые из них очень бо-гатые люди, некоторые из них мои личные бывшие друзья из того времени, когда они не были бизнесменами, НИКТО и также НИЧЕМ не помог, хотя я несколько раз унижался и просил, но никто правду не помог; я этого не могу понять, я этого тол-кую так: полная и неосознанная враждеб-ность к духовному, а также и к людям ду-ховных, к людям духа!

Интересно и то, что самые обикно-венные, так сказать, люди, помогли иногда даже с деньгами, вот, например, есть один человек с одной деревни, который благода-ря интернете связался со мной, он и нес-колько раз помог, хотя и немного, с деньга-ми; благодаря таких людей журнал просу-ществовал, мы его издаем полностью на свои же деньги, с наших зарплат, а мы, люди, которые стоим зад журналом, всущ-ности, правду говоря, только двое-трое человека, и все мы бедные преподаватели философии.

Так что идея о таких авторских статьях украинских и русских авторов, перо-водимые на болгарский, будем надеятся, подкрепят журнал, хотя это не самое глав-ное, а главное для меня то, что благодаря

вам, украинским философам, журнал ИДЕИ выдет на международной арене, будет также многоязычным, да, это для меня главное. Всущности для людей духа нет особой значимости национальная при-надлежность (хотя иначе это в некотором смысле важно, я его в принципе не отри-цаю!), а главное для нас это близость к общечеловеческим ценностям, к общим идеям человека и человечности, это в прин-ципе для нас самое главное.

И в этом смысле я очень рад, что мы нашли друг друга, в этом, мне кажется, сыграл роль сам Бог, что и меня окрыляет (не знаю есть такое слово на русском, оно означает, что мне кажется, что я чувствую как мне вырастают крилья!). Потому что оно мне показывает, что наше общее теперь дело имеет субстанциальную, так сказать, обусловленность. Что и означает, что оно просуществует с необходимости, судьбовно.

В этом смысле я удивляюсь как между нами возникает полное согласие по всем вопросам, у меня нет никаких замеча-ний относительно то, что Вы мне написали на этот раз, я со всем полносью согласен. Это уже даже лишне говорить или писать, потому что оно подразумевается.

Я в ближайшие дни начинаю де-лать новую, вторую на этот год книжку жур-нала. В ней будет включена и статья г-жи Анны Емельяненко, я лично ее буду пере-водит на болгарском. Впервые выйдет статья автора с другой страны, автора-иностранца в журнале, написанная специ-ально для него. Я также попросил бы Вас, сказать коллегам-философам следующее: если у кого-то есть интересный переводный текст, который, скажем, он сам перевел за себя, пуст если хочет, послать его на публи-кацию в журнале, хотя здесь возникает проблема о авторских правах, надо осто-рожно в этом отношении все делать. Много вопросов и возможностей возникает, но все можно обдумать и решить, главное, что была вдохновляющая идея, а она у нас есть, вот это самое главное!

Здоровье у меня постепенно поп-равляется, с каждым днем я все лучше, спасибо за пожелания!

С самым добрым и сердечным чувством: Ваш Ангел

ДОЙДЕ МОМЕНТЪТ ДА СЕ РАЗБЕРЕ НАРОД ЛИ СМЕ – ИЛИ СМЕ ПЪЛНИ БОК-ЛУЦИ, КОИТО НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА ЖИ-ВЕЯТ ДОСТОЙНО

Искам да обърна внимание на два момента, която, по моя преценка, са пряко свързани с най-необходими потребности на историческия момент, в който живеем, и също така директно показват какви сме – и колко струваме; ето ги тези два значими момента:

Page 16: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

16 ПЪРВО: Ако така наречените ан-

тишистовци у нас направят някога протест против строежа на втора руска атомна цен-трала в България, едва тогава ще им повяр-вам че наистина са еколози, а не платени руски мекерета и национални предатели на България...

ВТОРО: Турците направиха напра-виха чудеса, протестирайки за запазването на Гези-парк (не знам дали така се произна-ся и пише?) и срещу строителството на един МОЛ на неговото място, а ние, българите, дали сега изобщо ще протестираме когато проруското правителство иска да ни натресе строежа на цяла една ненужна ни и изцяло вредна руска атомна централа на българска територия?!

Дойде моментът да се разбере на-род ли сме – или сме пълни боклуци, които не заслужават да живеят достойно...

МУТРИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ КОГАТО НЯМА ЗАКОННОСТ, БОКО И БОКОВЦИТЕ СА ПРОДУКТ НА БЕЗЗАКОНИЕТО...

ЕКСПЕРИМЕНТ ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНЕ-НИТЕ У НАС РАЗБИРАНИЯ ЗА ТОВА ЩО Е ОБРАЗОВАНИЕ

Я да сложа тази статия, писана преди няколко месеца, на 26 януари 2013, събота – и посрещната тогава, естест-вено, с пълно мълчание. Да, наистина, интересна ми е реакцията по повод на изложените в нея мисли. (Липсата на реакция също е реакция.) Смятам да пуб-ликувам тази статия в списание ИДЕИ, което излиза вече от пет години и работи за подпомагане на духовното и личност-ното раждане и укрепване на младите хора. Интересното е, че учителската колегия (с малки изключения) стои изцяло безразлична към нашето списание, изг-лежда причината за това е нашенския манталитет: когато някой нещо се опит-ва да прави, да се отстраним от него, да го "обнадеждим" с думите "От тая нищо

няма да стане!", а след това да почнем да гледаме сеир и да чакаме с нетърпение момента когато ще се провали та да демонстрираме колко сме прави – и колко много той е грешил...

КОНСУМАТОРИ ИЛИ ТВОРЦИ – ИЛИ КАК УЧИЛИЩЕТО ОСАКАТЯВА ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ

От няколко дни не съм писал в блога си, било преди преумора, било пора-ди липса на време, било заради заетост с предимно политически теми (утре е рефе-рендумът и се постарах, направих каквото можах да помогна на повече хора да не се оставят да бъдат най-грозно излъгани от лъжците!), в резултат на което ето сега главата ми гъмжи от идеи за най-различни писания. Да, наистина ми гъмжи главата и направо се чудя от къде и с какво да започ-на. Имам много съблазнителни идеи и стоя ето вече доста минути в пълна нерешител-ност с какво да започна в тази ранна събот-на сутрин...

Примерно наумил съм да пиша две-три важни неща, свързани с образова-нието и възпитанието на младите; имам да пиша и доклад, свързан с моите изслед-вания около това как да се реши проблема с дисциплината на учениците в училище; второ, имам да пиша по темата за тирания-та на простаците, която се очерта да бъде поредица, а в крайна сметка такива пореди-ци от есета в един момент при мен неиз-бежно се превръщат в книги, сиреч, другоя-че казано, има да пиша по бъдещата си книга с условно заглавие било тирания на простаците, било диктатура на простаци-те, трето, замислил съм няколко теми за текстове по нравствени проблеми; четвър-то, една започната книга си стои недовър-шена, тя беше за богатството и за забога-

тяването (зарязах я, принуден бях да я зарежа преди повече от 4 месеца), също имам и една отколешна книга за жизнените стратегии, тя пък е зарязана от много пове-че време, тъй че имам много работа; дори ми се ще да продължа видеокоментарите си по всякакви теми, включително и цели курсове лекции, и прочие. И ето, възниква коварният въпрос: какво тази сутрин да предпочета, с какво за започна? Щото има вероятност поради колебания днес нищичко да не започна и нищичко да не направя...

Хайде, ще започна с това, което стои най-отгоре в записките ми на моето бюро, ето тук, пред монитора: написал съм си две думички, именно консуматори и творци. И от това ми се налага да сътворя цял текст. Да си плюя, дето се казва, на пръстите, и да започвам, щото от двоумене полза няма. (ОЩЕ >>> в блога)

ПУТИН СЕ РАЗВЕЛ ЩОТО ЩЯЛ ДА СЕ ЖЕНИ ЗА... БЪЛГАРИЯ – ГОРКО НИ!

ЕЙВАЛЛА, СВОБОДОЛЮБИВИ ТУРСКИ БРАТЯ И СЕСТРИ! 07 юни 2013, петък

Напълно споделям тия мисли на г-н Семерджиев, от все сърце се присъединя-вам към неговия призив:

ТУРЦИТЕ СЕ ОКАЗАХА ПО-ЕВРОПЕЙЦИ ОТ НАС! Много години обяс-нявам на приятели и познати, че турците са истинският гарант срещу радикалните исля-мисти. Къде са сега разните "разбирачи", които продължават да сеят омраза срещу един народ, който толкова много прилича на нашия?

Page 17: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

17 С ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ОГРОМНА

РАЗЛИКА – ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ОБИЧАТ СВОБОДАТА ПОВЕЧЕ ОТ НАС! Ето как един изключително успешен премиер и политик губи доверие само за дни, когато нарушава достиженията на цивилизацията!

Е, ЩЕ СЕ ПОУЧИМ ЛИ ОТ ТУР-ЦИТЕ?! ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА МИСЛИМ ЗА ТЯХ САМО ДИВОТИИ?! КОГА ЩЕ НИ СВЕТНЕ В ГЛАВИТЕ?!

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪЛГАРИЯ: РАДВАЙТЕ СЕ, СМЕЙТЕ СЕ, ТУК Е ВЕСЕЛО!

08 юни 2013, събота

Тази сутрин времето ми мина в най-досадните за мен неща: да сменям пароли, да инсталирам и да деинсталирам разни програми и пр., да се мъча да предот-вратя хакването на блога ми, щото тази сутрин като се опитах да вляза в него ме посрещна ето това любезно съобщение "Тук има инсталиран зловреден софтуер, напус-нете тази страница!", поради което ми се отказваше влизането. Писах съобщение във Фейсбук по проблема, разни хора ми казаха дали могат или не могат да влизат в блога, оказа се, че някои влизали без проблем, други обаче като мен не можели да влязат, някои ми дадоха съвети какво да правя, почнах да се мъча (с моите бедни познания и способности в тази техническа област) да предотвратявам унищожението на блога си и ето, в крайна сметка едва сега, към 10 часа, след пет часа ядосване, мога да опи-там да напиша нещо за блога си, за своя дневник; понеже принципът ми от години е нито ден да не съм без написан поне ред (или страничка), сядам все пак да напиша нещичко.

Че блогът ми е трън в очите на мнозина това се знае; че има хора сред моите душмани, които са готови да платят на други хора, само и само да ми отмъстят като ликвидират блога ми, аз това добре го зная, даже зная кои са тези хора поименно; знам също за тях, че те са така устроени, че няма да мирясат, докато не ми отмъстят, понеже са от типа на т.н. "безпощадни хо-ра", т.е. от хората, които милост и жалост не знаят. Така че очаквам в тази посока много атаки, блогът ми нищо чудно един ден съв-сем да бъде унищожен, и то тъкмо защото на тия хора сред моите душмани, които

няма да мирясат докато не ми отмъстят, в един момент ще им се удаде да постигнат заветната си мечта. Те имат в тази посока вече доста постижения, напредват по всич-ки линии на фронтовата линия на битката си с мен, знае се също, че всяка победа в тази война им носи съответните удоволствия, знае се също, че всеки ден те полагат уси-лия да обединяват срещу мен какви ли не коалиции, да насъскват хора, да ги настрой-ват против мен, да ме представят в най-черни краски и т.н.

Това всичко добре го знам и то не защото съм вманиачен на тази тема, както на някой може да се стори, а защото добре познавам човешката природа, защото съм психолог и философ (психологията, автен-тичната психология е неделима част от философията). Зная също така, че безпо-щадната война, която тия хора са ми обяви-ли, в момента е в разгара си, независимо от измамното затишие (предизвикано от моето заболяване и от операцията ми), зная също така, че ми се кроят най-коварните удари по места и в сфери, за които изобщо не мога да се досетя предварително, не мога да ги очаквам, а не мога да се досетя, понеже моето мислене е съвършено различно от тяхното, от мисленето на моите душмани. Както и да е, с интерес очаквам ударите на коалицията, която е разгърната против "нашия общ враг Грънчаров", и която се разпростира в планетарен мащаб от Плов-див чак до... Чикаго! Да, има и усърдни сътрудници на тази коалиция, които живеят по други континенти: някои хора могат да отидат да живеят и на Южния полюс, но пак ще си занесат и замъкнат там цялата бъл-гарщина, щото тя се влачи подир тях като мръсен, продран и кърпен шлейф...

Вчера ми се наложи да ида отново в Клиниката по неврохирургия, тъй като на общо взето почти заздравялата ми рана от операцията се оказа, че си намерих... един конец! Опитах да го махна, не се получи; отидох при джипито, той също се опита да го махне, но не можа, оказа се, че като се дърпа, не излиза, сякаш е вързан някъде, а не мога да си оставя тъкмо на челото да ми виси някакъв конец; е, отидох в хирургията, смятайки, че по невнимание са ми оставили този конец. Там обаче се оказа, по думите на сестрата, която ме прегледа, че това било конец от вътрешен шев, да, имало вътрешен шев, и понеже организмът ми разглеждал тия конци като "чуждо тяло", се опитвал да ги "изпъди", сиреч, им търсел начин да ги изкара на повърхността; е, поне краищата на тия конци се опитвал да изка-ра, такъв бил и случаят с изпълзелият на челото ми конец изпод кожата. Сестрата го издърпа докъдето можа и го отряза, като намаза с йод мястото; каза, че и други таки-ва конци можели да напъват да излизат, ако излязат, да ида пак да оправи положението тя. След време, успокои ме тя, конците щели да се разградят, а пък организмът ми,

да видим, щял да миряса; а сега като се пипам на мястото на операцията усещам мястото доста странно, не мога да опиша усещанията си, но имам чувството, че вмес-то да се успокоява положението, сякаш работите не вървят към успокояване, нап-ротив. Явно се иска време, та всичко да улегне. Косата ми около операцията почти порасна, ала за жалост самата рана про-дължава много добре да си личи, поради което ми се налага да нося шапка; май ще трябва да пускам дълга коса, та белким се скрие мястото на операцията.

Ей с такива неща се занимава моя милост тия дни. Разбира се, опитвам се да върша и по-сериозна работа. Сърбят ме пръстите да се захвана да пиша по сериоз-на тема, примерно, да си довърша някоя от започнатите книги: за жизнените стратегии, за любовта, за простащината, за богатство-то. Поради заболяване и поради проблеми-те с администрацията на местоработата ми се наложи да зарежа всички сериозни про-екти, по които се бях захванал да работя. Поне този ефект се получи, а трябва да се знае, че и всичките ми здравословни проб-леми дойдоха като резултат от проблемите с тази администрация. Ще видим как ще се разреши целият случай, любопитно е, знае-те, с нея, с тази администрация, имам даже и два съдебни процеса (!), по които сега-засега цари затишие (заради заболяването ми), но като (ако) есента се поправя здра-вословно, всичко ще избухне с нова сила - до новото ми заболяване, тъй като се оказа, че в такава ритмичност се развиват нещата. Кардиналното разрешаване на случая, разбира се, така да се каже, "идеалното окончателно решение", ще дойде, естестве-но, с... моята смърт, и тогава, предполагам, войнствената администрация най-сетне ще се успокои, щото дразнителят й, сиреч, моя милост, вече няма да го има.

Ученици ми пишат чат-пат и ми казват крайно странни неща, примерно, че по повод на моето отсъствие в училището се ширели какви ли не слухове; примерно, че съм бил уволнен, че съм бил изгонен от работа, че съм съм си бил взел шапката и че съм се бил махнал, т.е. все такива неща се носели, които нямат, както се види, нищо общо с истината, а именно, че съм болен, че съм претърпял тежка операция, че сега се налага да се възстановявам по-продължително време и затова не мога да се върна на работа. Вече сме 21 век, има модерни комуникации (от тази гледна точка е съвсем оправдано, види се, това, че моя милост отвреме-навреме пише по тия мои лични преживелици, щото иначе, види се, ако и това не правя, слуховете щяха да се развихрят кой знае в каква посока!), а се вижда, че в една голяма и то твърде отво-рена, да се надяваме, към съвременността, общност, каквато е тази на нашето училище, състояща се при това предимно все от млади хора, се е стигнало дотам, че се

Page 18: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

18 пораждат и се носят какви ли не слухове, което именно говори за отровената психоло-гическа атмосфера в тази общност. Законо-мерността в това отношение е тази: там, където липсва откритост и пълна публич-ност на отношенията, там, където дадени фактори потискат тази откритост, гласност и публичност, там идва времето на слуховете, на митовете, на интригите, на клюките, на лъжите - щото единствено откритостта може да прекъсне корените на тия старовремски, архаични, отживели времето си форми на извратена комуникация и пренасяне на информация, каквито са, повтарям, слухо-вете, мълвата, догадките, клюките, предпо-ложенията, фантастиките, митовете, интри-гите, лъжите и прочие.

Аз затова пледирам и апелирам за пълна откритост, честност, откровеност на отношенията, това са коренни принципи на демокрацията, ала другата страна, както се види, живее със съвсем други, коренно различни представи, поради което аз сами-ят, оказва се, се превръщам в "странникът" и "ненормалникът", другата страна пък заема позата на "оскърбената и нацупена невинност и вечна правота", а пък "матр`ьялът", човешката общност, поставе-на между тия два полюса, бива подложена по най-закономерен начин на инвазията на слуховете, на догадките, на интригите, на фантасмагориите. И когато ученик ме пита "Господине, ама тук се разправят какви ли не неща за вас, примерно, че сте изгонен от училището, вярно ли е?!", аз какво мога да отговоря на това? Ако кажа "Не, това не е вярно, просто съм в болнични, щото ми правиха операция, сега се налага да се възстановявам, и то по-дълго време, щото операцията не беше лека", то нали знаете, в създалата се психологическа ситуация, какво ще си помисли този ученик? Ами разбира се, че няма да ми повярва, нищо че казвам истината, атмосферата вече е отро-вена, в такава една атмосфера тъкмо лъжа-та се приема за истина, а истината - за лъжа. Тъй че работите, оказва се, съвсем не са безобидни, напротив, крайно тежки са, и то най-вече в този човешки, психологически смисъл: грубите грешки в това отношение съвсем не се прощават, напротив, водят до ескалация на напрежението, на деформа-циите, на абсурдността.

Аз направих много опити за поми-ряване, за компромиси, за възникване на диалог, но, за жалост, противната страна гордо мълчи, не поема подадената ръка, като причината за това е погрешната предс-тава, че под достойнството на "властващата инстанция" е да встъпва в диалог на рав-ноправна основа с "някакъв си там" (при-мерно: маниак!), който при това, о, ужас, има претенцията да се смята за "свободно човешко същество"! Виждате колко вредна може да бъде една немодерна, остаряла представа, тя създава илюзорно, фалшиво съзнание, което пък туря непреодолими

пречки пред нормалното, човешко, свобод-но, демократично общуване. Например, според тази анахронична представа поло-жението трябва да бъде устроено по след-ния начин: властта, стоейки на пиедестала си, командва и издава директиви, а пък народът, подчинените, просто трябва да изпълняват; който изпълнява по-безропотно заповедите, е "добър", "прилежен", ерго, на него ще дадем по-голям дял от т.н. "дифе-ренцирано заплащане" зимъска, а който се прави на интересен, задава неудобни въп-роси, мисли се за "особен", въобразил си е, че е личност, опитва се да мисли, да крити-кува, такъв, разбира се, е крайно лош – и той, да има много здраве, ама от т.н. "ди-ференцирано заплащане" ще получи най-мизерен дял. Така мислят някои ръководни фактори у нас, нещо повече, така, бих си позволил да кажа, мисли подавляващата част от т.н. ръководен кадър у нас, не само в училищата, ами и навсякъде, дори и в т.н. частни фирми. Затуй и работите съвсем не вървят, а боксуват повсеместно.

Оказва се, че ни е жизнено необ-ходимо едно ново, коренно променено съзнание. Как възниква едно такова съзна-ние се знае: като старото съзнание всекид-невно е подложено на натиск, на съпротива, като всекидневно е провокирано и поставя-но в ситуации да усети и осъзнае в един момент собствената си неадекватност спрямо променените условия. Аз така виж-дам нещата, друг начин за промяна на не-верното, на остарялото, не несъответства-щото на времето, в което живеем съзнание няма. Затова и според силите си правя услугата на някои ръководни фактори, на-миращи се около мен, да им съдействам за промяна в позитивна посока на тяхното съзнание, което така коварно им пречи и ги прави неадекватни на самия живот. Това правя и като пиша тук по тия проблеми, за които иначе е прието да не се говори, а е прието да се мълчи най-старателно. Тия, дето упорито мълчат, те са "добри", които мърморят и недоволстват, те, естествено, са лоши и дори подли. Затова вчера, като бях за малко в училището, повечето хора се стараеха да се преструват че не ме забе-лязват, а пък тия, дето ме забелязаха, озър-тайки се уплашено, ме поздравиха, казахме си по няколко думи, и бързо се отдалечиха, за да не би началството да забележи слу-чайно че са си казали по някоя дума с тоя толкова "опасен човек" Ангел Грънчаров. Такава една психологическа атмосфера в едно училище е ненормална, така аз възп-риемам нещата, ако някой мисли, че всичко е ОК, нека да го каже, ще го обсъдим, няма проблеми, хора сме, може пък и аз да гре-ша, защо не?!

Ще завърша с един момент, който, вярвам, ще даде особен аромат на тия мои съвсем импулсивни и хаотични записки. Отидох да нанеса едни ненанесени оценки още за месец март. Седнах за малко, за да

почакам един дневник. Таман седнах и касиерката на синдиката "Подкрепа" дойде при мен и ми поиска членския внос за два месеца. Моя милост обаче за 50 дена не е получавала и лев от т.н. "болнични", явно бюджетът е издънен, затуй в портмонето ми имаше само една самотна десетачка, пазе-на за т.н. "черни дни", плюс няколко монети. Няма как, дадох 11 лева за синдикален членски внос – и останах съвсем без пари. Заплатите се били увеличили (!), затуй и членския внос се бил увеличил, такива ми ти работи. Но най-интересното е това, него го оставям за капак на абсурдната ситуация, в която живеем: моя милост плаща членски внос за синдикат "Подкрепа" от години, дори и, както виждате, и сега продължавам да им плащам този т.н. членски внос, и то при положение, че лидерът на този същия син-дикат, и то тъкмо когато съм болен и съм в тежко положение на службата, вместо да ми помогне с нещичко, си е позволил лукса... да ме съди (!!!) и да ми иска парично обез-щетение (състоящо се от четирицифрена сума!) за "обидни мисли", които съм бил написал по негов адрес в една моя фило-софска книга (!!!!!), представяте ли си аб-сурда, на който сме свидетели?! Значи аз съм плащал години членски внос на този синдикат единствено за да бъда в крайна сметка съден и осъден от неговия лидер и... да му платя пари! А някаква подкрепа и помощ за нищо, естествено, не получих – и едва ли някога ще получа!

Да живей синдикализмът с българ-ска специфика! Да живей социалната спра-ведливост – пак с българска специфика! Това е. Добре дошли в България! Радвайте се, тук е весело! И смешно! Хубав ден ви желая!

ГОРКИЯТ Д-Р МИХАЙЛОВ!

06 юни 2013, четвъртък

Психиатърът-богослов д-р Николай Михайлов, известен с витиеватия си пре-тенциозен начин на изразяване, е дал по-редното си интервю, този път под заглавие Да си българин е клопка; още от заглавие-то си личи, че е искал да каже нещо свръх-велико, ала това, за жалост, не му се е удало. Прочетох, признавам си, интервюто му с усилие, понеже изобилства с витиевато представени изтъркани баналности и праз-нословни мъдрости; знам, че психиатърът-

Page 19: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

19 богослов има много фенове, които се прек-ланят пред нищо-особено-неказващия му стил, знам, че е рисковано да не се прекло-ниш ниско пред неговата "проницателност" и "гениалност" – медиите успяха от него да изработят и скалъпят нещо като "наш роден провидец", щатен при това! – но ето, дръз-нах да напиша във Фейсбук следния прово-кативен коментар, и то не за друго, а единс-твено защото ми е драга истината:

Горкият д-р Михайлов! Изчерпа се човечецът, а журналистите го карат още и още да се опитва да остроумничи, той с всички сили се напъва, ала еквилибристики-те му не се получават, издиша вече отвся-къде, ала продължава да се напъва и напъ-ва...

Пълен, абсолютен циник е докто-рът, но е такъв циник, който обаче добре обслужва опитите на олигархията да зара-зява с нихилизъм дори и претендиращите да принадлежат към т.н. "ентелегенция".

Прочее, само когато на доктора му подхвърлят името "Костов" тогава той се съживява и вдъхновява; явно още не може да му прости, горкият, че Костов му отряза мерака да проспи още един мандат в Пар-ламента.

Но сега се подмазва на Боко – яв-но с надежда да го тури в някой избирате-лен списък...

ПОКЛОН ПРЕД ЖЕНИТЕ, УЧАСТВАЩИ В БИТКАТА ЗА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ В ТУРЦИЯ

"Уважавам жените, носещи заб-радки – това е тяхно право, но искам и моите права да бъдат защитени", казва Есра (една от трите жени на снимката). "Не съм левичарка, не съм и срещу капитализ-ма. Искам да се занимавам с бизнес и да живея в свободна Турция."

Аз пък уважавам тия турски мо-мичета, борещи се за свобода – и им се възхищавам! Браво на вас!

РУСНАЦИТЕ ПРАВЯТ ГРОЗНИ МАНИПУ-ЛАЦИИ ИЗ ЗАДУНАЙСКАЯ ЗА ДА НИ НАТРЕСАТ АЕЦ-БЕЛЕНЕ!

юни 6, 201

Пълен, абсолютен циник е докто-рът, но е такъв циник, който обаче добре обслужва опитите на олигархията да зара-

зява с нихилизъм дори и претендиращите да принадлежат към т.н. "ентелегенция".

В емисията си от 22:30 Канал 1 съ-общи (и показа) за “около Трийсетина про-тестиращи” срещу проучването на шистов газ. Веднага след това екологичната минис-търка заяви решително, че винаги ще се съобразява с “общественото мнение” (около тридесетина човека!) и че проучване за шистов газ няма да има.

И след нея се появи руски предс-тавител, който каза, че щом почне строи-телството на “Белене”, руският иск за ядре-ната централа от два и половина милиарда долара ще бъде оттеглен!

По-елементарна и тъпа пиеска ка-то за пред Бай Пешо и кака Пена от Долно Нанагорнище не може да се измисли. Така може да се излъчва от някой руски прави-телствен канал, но не и от българската националната телевизия.

Защото ако канал 1 беше национа-лен български канал, трябваше да обясни, че съгласявайки се за Белене, ние се за-дължаваме със 23 милиарда лева, които ще връщаме с лихвите – ние и нашите внуци, при доказано никаква необходимост от нови мощности! Трябваше и да обясни, че купу-ваме от русия газ за 500 евро, при стойност на шистовия газ не повече от 80-100 евро на 1000 м3.

Трябваше да обясни и това, че разработените технологии за шистов газ са толкова сигурни, колкото тези за добив на конвенционален газ, и че в САЩ няма до сега никакво замърсяване на природата, при колосалните обеми добив.

Трябваше да обясни най-после, че оставайки в такива договорености с русия – мизерията в следващите 50-60 години ни е гарантирана.

В руската провинция “Задунайская” нищо ново… П.С. Дупе да ни е яко!!! Написа: Nikolov Konstantin

ЯСНО КАТО БЯЛ ДЕН И ПРИ ТОВА СЪВ-СЕМ ОБРАЗНО РАЗЯСНЕНИЕ ЗА СЪЩИ-НАТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ У НАС, КОЕТО ЩЕ ГО РАЗБЕРАТ И ХЕП-ТЕН МАЛОУМНИТЕ

юни 6, 2013

Гербоваците в момента имат нелека задача: да играят в Парламента отредената им игра на “дясна опозиция”, при положение, че нищо дясно няма у тях, да се джафкат, и то колкото се може по-показно и демонстративно, с комунистите, сиреч, да разиграват сценката, че у нас все едно има някакъв политически живот или дебат. В същото време се държат като ощипана мома, щото от Москва наредиха да им се вземе кокала на властта, та да се даде да го посмучат техните верни слуги комунистите, които отдавна с нетърпение примляскваха за него. А пък на електората медиите (и дежурните по довидиотяването на простолюдието, на наивниците в интер-нет) пущат какви ли не версии за нещата у нас, белким на редовия еснафин му се отще изобщо да слуша за политика; ето, пример-но, какъв сълзлив и мелодраматичен вопъл е написал Тодор Чонов, пловдивски поет-гербовак, а пък по-долу можете да прочете-те как моя милост го контрира, щото съвсем не мога да търпя някои да се опитват да ме правят на малоумен; та Т.Чонов написа значи ето какво:

Аз не мога да разбера как можете да спите спокойно, след като на всички ви е ясно, че в България бе извършен гнусен държавен преврат, който започна на 12 февруари и приключи успешно за преврата-джиите на 12 май 2013 г. И вие бяхте във-лечени в него и участвахте, повечето от вас необичайно активно, в това злодеяние. И онези, които не правеха нищо, също участ-ваха на страната на превратаджиите. Никой не е анонимен! Нищо не е забравено, никой не е забравен!

Отвърнах му, няма как, следното: Глупости, никакъв преврат не е

направен, драги ми Чонов (сега разбирам, че си бил гербовак и защитник на гербова-щината!), просто комунистическата, ченге-саро-кагебистка и руско-българска олигар-хия, която владее изцяло положението у нас, на 12 май, както се казва, си премести оная работа от единия крачол в другия, и толкоз, никакъв “преврат” не е станал. Да, геброваците са единия крачол на същата тази олигархия, в който те могат да си дър-жат “оная работа”, сиреч, властта, а пък комунистите, вместе с Доганчовците и сиде-ровчовците, са другия й крачол, понимаете меня? И оттук нататък олигархията си е

Page 20: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

20 направила сметката да си играе на “демок-рация”, сиреч, отвреме-навреме да си мести оная работа от единия крачол в другия. Да видим дали ний, гражданите, ще успеем да й развалим рахатя, щото същата тая оли-гархия, за да има пълно спокойствие за золумите си, успя да овладее дори и улица-та, да улицата у нас също е под контрола на олигархията ни. Така виждам положението аз…

Да ме прощават дамите за натура-листичната метафора, до която ми се нало-жи да прибегна, за да опиша по-образно и понятно същината на положението с власт-та у нас…

УБЕДИТЕЛЕН КАЗУС, ПОКАЗВАЩ КОЛКО АБСУРДНА И НЕСЪВРЕМЕННА Е КОН-ЦЕПЦИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НА КОЯ-ТО РОБУВАТ ВЛАСТВАЩИТЕ МИНИС-ТЕРСКИ ЧИНОВНИЦИ

юни 5, 2013

Попадам във Фейсбук на любопит-на публикация под заглавие Задачата в теста за VII клас доказано грешна. МОН отказва да я анулира. В нея се съдържа крайно важен по моя преценка пример за това на какви представи за учене и образо-вание робуват тарторите на българското образование, именно властващата бюрок-рация, или министерските чиновници, които се разпореждат в него както някога са се разпореждали руските помешчици в своите феодални владения. Та във връзка с това написах там следния коментар, който пуб-ликувам и в блога, та да се запази като един куриоз от историята на нашето славно обра-зование и училище:

Значи от МОН смятат, че на пог-решно зададен въпрос може да има… верен отговор! Крайно интересно и оригинално разбиране имат чиновниците от Министерс-твото, воглаве с г-жа Министърката, която пък дори похвали младите за това, че “цели 74.54%” от учениците били налучкали… “верния отговор” – и затова от Министерст-вото нямало да анулират задачата! Предс-тавяте ли си?!

Което и показва що за “логична” концепция имат г-жа Министърката и чинов-ниците около нея за ученето и за образова-нието: за тях, явно, съвсем не е важно уче-щите да могат да мислят, а важното е само

папагалски да възпроизвеждат някаква информация – и то без капчица разбиране! Били решили тия ученици една доказано погрешно поставена задача – и как е стана-ло това, моля ви се?! И какво то показва – пита ли се някой? Някой от Министерството изобщо задава ли си тия тревожни въпро-си?!

А пък тестовете за изпит учениците явно ги попълват както се попълват фишове за тотото – с налучкване! Такава една “кон-цепция” за образование и учене ни отпраща ако не в ранното средновековие, то поне пет века назад в историята на образователното дело…

ВЪЗВАНИЕ НА ГРАЖДАНИНА ТРАШОВ КЪМ ДЕЙЦИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ

05 юни 2013, сряда

Току-що забелязах интересен по моя преценка коментар, който открих под вчерашна публикация в блога със заглавие Младите трябва да бъдат обучавани не на това какво да учат и какво да мислят, а как да учат и как да мислят. Решавам да дам по-широка гласност на този показате-лен коментар, поради което го публикувам в отделен постинг – с оглед на това да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на този блог:

Ето нещо, което си струва да бъде подкрепяно, адмирирано, разпространявано и настойчиво, упорито, всеотдайно и все-кидневно насаждано, защитавано, оглася-вано...

Та дано пробие тъпоумието, инте-ресчийството, заспалостта, безхаберието, мудността, безличността, чиновността, спокойствието, показността и упорития дебилитет на тъй нареченото българско учителство – неучещо се и не желаещо да се учи от най-доброто в света. Какво при-казвам, ами и от най-доброто в България!

Дето му е под носа. Дето е в книги-те на философа-учител от Пловдивската гимназия по електротехника и електроника. С предложеното й име, то да бъде вместо Владимир Иличь Ленин, примерно и защо не – Стив Джобс. А?!

Защо да не бъде възприето това име, заедно с основополагащите принципи

на новото обучение – ясно изложени и защитени в книгите на философа?!

Защо бе, г-жо директор на ПГЕЕ-Пловдив?! Докога ще чакате европейските и световни повеи да станат директиви и запо-веди за промени в образованието ни?!

Защо не си запретнете ръкавите и защо не ги изпреварите европейците и американците, финландците и канадците?!

Защо, бе чоджум?! Нали сте мла-да, умна и разумна, а заедно със своята заместничка и председателка на профсъюза Подкрепа в училището планини може да повдигате, камо ли новите принципи и ме-тоди в образованието да въвеждате...

Докога ще спите, ще интересчийс-твате, ще безхаберствате, ще чиновничи-те... докога ще дебилствате в сферата на образованието?! 04.06.2013 г. Владимир Петков-Трашов (ЗАБЕЛЕЖКА: Длъжен съм да уточня, че аз, стопанинът на този блог, не мога да нося отговорност за някои по-пиперливи изрази на автора, който, като български гражданин и данъкоплатец все пак има моралното право да изисква, да се гневи, да е непримирим и дори толкова остър в изразите си...)

ЕДНА СЕНТЕНЦИЯ НА ИВАН КОСТОВ, ЗАЕДНО С НЯКОЛКО ДРУГИ НЕГОВИ МНОГОЗНАЧИТЕЛНИ ИЗКАЗВАНИЯ

юни 5, 2013

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Ние се опитваме да формулираме българския интерес навсякъде. Особено в енергетиката. България е точно колониална

Page 21: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

21 страна. По дефиницията на известния коло-ниализъм. Русия изцяло доминира в нерав-ностойни икономически отношения с Бълга-рия. Те изнасят над 90% повече у нас, от-колкото ние – у тях. Това някога се е нари-чало колониализъм. Всяка година ние дава-ме на Русия милиарди валута. Това е Бъл-гария. Ние не изнасяме за тях почти нищо, а те внасят много – основно енергийни суро-вини. И отнасят пари. Това е икономика, която активно смачква българската. Ако ние изнасяхме за тях толкова, колкото те за нас, това би значело много работа, доходи за българите, икономическа мощ за България. България е смачкана от Русия. Това е сър-цевината на отношенията. Това е историята за транзита на газ у нас.

(Иван Костов)

Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?

- И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки, който се опита да им се про-тиви, ще бъде елиминиран.

(Из интервю на Ив.Костов, дадено на Д-р Милена Бордън, University of Reading, Вели-кобритания)

Ангел Грънчаров: Сега разбирате ли защо Иван Костов е “най-мразеният” политик у нас – и особено кой финансира разпростра-нението на тази омраза из медиите, кому тя е изгодна?

Източник на публикацията

ВИЖДАТЕ ЛИ КОЛКО ПРОСТА – И ГЕНИ-АЛНА ОБАЧЕ! – Е ИДЕЯТА НА Т.Н. "КА-ПИТАЛИЗЪМ"?!

юни 2013, сряда

Вчера, разхождайки се, рекох да поседна в едно заведение на една най-оживена улица в Пловдив. Стана така, че от доста време съм в болнични, всеки ден излизам по два-три пъти да се разхождам, ала все не намирам време да поседна, да се отдам на спокойствие, на размисли, не, все ми се налагаше да излизам за да върша

някаква работа. И уж, на пръв поглед, "без-делнича", а все нямам спокойствие да по-седна и да се задълбоча в любимото си занимание: съзерцание на суетния свят и отдаване на размисли. Но ето, вчера наме-рих такова време и близо час, ако не и повече, поседях и поразмишлявах. Даже и книга не си извадих от чантата да почета, а само съзерцавах човешки физиономии и се вдълбочавах в нахлуващите съвсем сво-бодно в съзнанието ми размисли. Прекрас-но нещо е това, то е мое любимо занима-ние, вие опитвали ли сте го?

Да описвам сега за какво съм мис-лил и как съм се чувствал е дълга и безин-тересна работа. Искам да разкажа само един щрих, един кратичък епизод, който се случи – и който ме наведе на цял рояк мис-ли, свързани с работата ми. А моята работа е една: мислене и писане. Интересното е, че идеите сякаш хвърчят във въздуха, ала се иска сетиво да ги уловиш, ето това е най-важното. Иска се и подобаваща настройка.

Та седях си на масичката на откри-то и на сянка – тази пловдивска улица е известна с вековните си огромни дървета, тя е чудесна за разходка лятно време под дебелата им сянка - и си мислех за каквото ми дойде на ума. Като подема някой мотив обаче аз не го оставям лесно, трябва доста по-силен мотив да ме овладее, че да се откажа, въпреки спонтанността, непринуде-ността, на която се бях оставил. Казах, няма да пиша за какво именно съм мислил. Но ето епизода, за който искам да разкажа.

В един момент забелязах, че на една от масите в това заведение седи един човек, който забързано нещо пише в бележ-ника си. Или, може би, пък рисува? Да, по едно време забелязах, че този човек рисува, прави си разни скици. Дори по едно време той застана така, че видях с едното око, че рисува портрет на седящ наблизо човек. Пак се отдадох на заниманието си: да разг-леждам лицата на минаващите и да се отдавам на овладелите ме мисли.

По едно време пак хвърлих поглед на оня човек – на възраст над средната, към края на средната, сякаш ми беше набор – и забелязах, че той вече рисува... мен! Открих това понеже мернах скицата му, на която ясно си личеше моята особена шапка, аз все се разхождам с шапка, заради операци-ята, която ми беше направена на главата. Стана ми хем интересно, хем малко... чог-лаво, особено някак. Не ме е питал и ме рисува – да, но можеш ли да му забраниш? По едно време ми мина през ума, че ще ми е интересно да видя как ме е нарисувал. Дори ми мина мисълта дали да не го помоля да ксерографираме скицата на моя портрет, та и аз да имам едно копие. Тъй де, рисува мен, нещо трябва да имам и аз в замяна. Ей такива мисли ми прехвръкнаха, после пак се увлякох в други мисли.

Да, обаче след още десетина ми-нути тоя човек стана, дойде при мен, подаде

ми портрета и ми каза "Ако искаш, дай ми 1-2 лева, ето ти твоя портрет?!". Много се изненадах, ала – аз съм такъв, обичам да насърчавам предприемчивите хора, да не говорим за талантливите хора, които владе-ят някакво изкуство! – веднага бръкнах в портфейла си и му дадох два лева. Оказа се, че тия два лева в портфейла ми биха последните – все още здравната каса не ми е изплатила болничните, държавата наис-тина изглежда няма пари! – та после ми се наложи да се връщам пеша, доста походих, щото нямах пари даже за автобуса, но ето, вече съм горд притежател на цяло едно портретче, нарисувано от ръката на худож-ник. И го взех само за два лева, нищо пари! Ами ако този е някой бъдеш Ван Гог – или Сезан?! Добра инвестиция направих с тия два лева, няма що!

Защо пиша това? Ами защото една мисъл ме терзае тия дни: наистина човек трябва нещо да прави, да се ползва от талантите си, за да печели пари. Добре е устроено обществото, то е нещо като пазар, където всеки предлага каквото има, с какво-то разполага: сили, таланти, дарби, умения, способности, ум, какво ли не. Трябва това, което предлагаш, да е потребно на някой, той да те оцени, и да ти плати, за да овла-дее твоята "стока". Това е прекрасно, няма нищо унизително: с колкото по-рядък талант разполагаш, с колкото по-развити умения разполагаш, толкова по-необходим ще си на някому, толкова повече пари ще бъде длъ-жен да ти плати, за да не те изпусне, за да не отидеш при друг. Ето, това е именно чудесното устройство на капитализма: имаш свобода да правиш каквото искаш, но за да живееш, трябва да продаваш успешно свои-те умения. И ще живееш доволно, пък дори и щастливо. Когото го ценят, той няма начин да не е доволен.

Да му мислят обаче калпазаните. Да идат в първия клуб на БКП и да се запи-шат за "социално слаби" – за такива тряб-вало да се грижи държавата! А нормалните, работливи, предприемчиви хора нямат нужда от нея: те на себе си са самодоста-тъчни и могат да си уредят живота си сами. Стига държавата да не им пречи.

Както е у нас. Виждате ли колко проста – и гениална обаче! – е идеята на т.н. "капитализъм"? Перфектна е обаче. На това се дължат и неговите страхотни пости-жения! Неговата универсална същина!

Това исках да ви кажа. Хубав ден ви желая – и успехи в

търсенето и доказването на самите себе си! Дерзайте, работете, търсете – и ще успеете! Няма как да е иначе.

Не бъдете обаче мърморковци, ко-

ито само се оплакват. Щото тогава сте загу-бени...

Page 22: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

22 АЗ – РИСУНКА ОТ УЛИЧЕН ХУДОЖНИК, РАБОТЕЩ В КАФЕНЕТО...

04 юни 2013, вторник

ОРЕШАРСКИ-ОЛИГАРСКИ ПРЕДАДЕ ИН-ТЕРЕСИТЕ НА СТРАНАТА НИ БЕЗ ДА МУ МИГНЕ ОКОТО!!!

Нашата позиция за “Белене” от-давна е известна. Знаете отлично, че бяхме водещата политическа сила по време на референдума, присъединяването на ГЕРБ в последния момент дори смея да твърдя стана под напора на нашите аргументи, на нашата активност. Това, което каза г-н Орешарски, първо неговото мнение за това, че няма да е лошо да се възстанови проек-та, но най-вече неговият намек, че България ще загуби делото срещу Атомстрой показва, че ПСП и мнозинството в парламента са готови да предадат българските национални интереси. Българският премиер трябва да бъде защитник на интересите на България, а той си позволява фактически да изоставя българския национален интерес предвари-телно.

Без да съм специалист по водене-то на такива международни дела аз съм убеден, че думите на българския министър-председател ще бъдат използвани от екипа, който защитава интересите на руската

страна. Няма как думите на такъв човек, на такъв високопоставен политик в една дър-жава да не бъдат използвани срещу нея. Така че ние изразяваме категоричното си несъгласие с тази политика и разбира се заставаме на своите позиции и сме готови да продължим очевидно съвсем не спече-лената битка срещу АЕЦ “Белене”.

(Светослав Малинов)

СУБСТАНЦИАЛНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА КАПИТАЛИЗМА, СИРЕЧ, НА СВОБОД-НОТО ПАЗАРНО ОБЩЕСТВО

Капитализмът е единствената сис-тема в историята, в която богатството се придобива не с ограбване, а с производст-во, не със сила, а с търговия, единствената система, която защитава правото на човека над неговият собствен ум, над работата му, щастието му, над него самият.

(цитирано от Ivelin Kichukov) Чия е тази мисъл, някой знае ли?

ЗАБЕЛЕЖКА: Отговорът на този въпрос няма връзка със снимката, с която илюст-рирах тази публикация...

МЛАДИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБУЧАВА-НИ НЕ НА ТОВА КАКВО ДА УЧАТ И КАКВО ДА МИСЛЯТ, А КАК ДА УЧАТ И КАК ДА МИСЛЯТ

04 юни 2013, вторник

Из Явор Джонев: Образователната ре-форма у нас може да се случи за осем години

Необходимо е да сменим фокуса от това какво да се учи и какво да се мисли към това как да се учи и как да се мисли. Трябва е да преминем към компетентностен модел на интегриране на знания, умения, ценности и нагласи с практически натрупан

опит и поведения за постигане на качес-твени реални резултати. Когато определим новите цели и изисквания за образовател-ната система, трябва измерваме реалните компетентности на учениците, учителите и образователните организации като цяло, за да преценяваме доколко те се постигат...

... Когнитивно-емоционалните ком-петентности са подробно описани в доку-мента – определили сме 18 базови компе-тентности (като постоянство, мислене, ко-муникативност и творчество) и 28 комплекс-ни компетентности, групирани като личност-но-социални, комуникационни, интерперсо-нални, за моделиране, за решаване на проблеми и процесно-организационни.

В известна степен част от тези

компетентности се изграждат и в момента при най-добрите учители в най-добрите училища – въпреки утвърдената система. За съжаление повечето учебни програми, съдържание и педагогически методи в мо-мента са толкова тесни и ограничени като поглед към света, че обричаме децата си на нищета. Информационна, мисловна, кул-турна, емоционална, социална и сетивна нищета, която в крайна сметка води до цялостна духовна нищета. Ако малките деца учеха език по този начин, никога нямаше да проговорят. А ние принуждаваме нашите деца, използвайки всякакви насилствени методи – оценки, страх, подкупи и награди – да възпроизвеждат тази нищета и въобще не трябва да се учудваме, че се бунтуват или просто потъват в непукизъм. По този начин обричаме собственото си бъдеще...

... Ако целим да изграждаме уни-

версални компетентности, няма толкова значение какво конкретно знаят децата. Важното е то да е достатъчно интересно и сложно, за да служи за среда за изграждане и практикуване на универсалните компетен-тности. Дори е по-добре е да се знаят раз-лични неща и да има различни погледи върху света. Така, когато после се реализи-рат професионално, те ще могат творят и да съзидават заедно. А това е един от ключо-вете към икономика на знанието.

... Изключително важно е да вър-нем ролята на учителя като професиона-лист, защото той в момента е в голяма степен администратор. Учителят трябва да катализира и подпомага личностното разви-тие на учениците и да е подпомогнат в този

Page 23: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

23 сложен процес от системата, а не обратно-то.

Това налага да преодолеем много

насложени разбирания, като например: само някои деца са талантливи и заслужа-ват внимание; оценките (добри и лоши) мотивират ученето; класирането на децата на отличници, средни и слаби подпомага ученето; конкуренцията и състезанията са добри за качественото учене – въобще трябва да преодолеем нагласите за елитар-ност на образователната система.

Интересно, че при прилагане на

метода Jump Math първоначално наблюда-ваме съпротива именно от отличниците. Разклаща се статуквото им, те разбират, че отличник не означава само да изпълняваш инструкциите на учителя и да отговаряш "вярно", а да започнеш да мислиш. Нещата се оправят за 1 – 2 месеца и после разби-рат, че тази концепция не е адекватна – няма "отличници" и "слабаци", а има рав-ноправни хора с различни идеи, които могат да решават заедно проблеми, да им е инте-ресно и да изпитват радост от това. Разби-рат, че е по-удовлетворително да помогнеш на другия и така самия ти научаваш повече.

Друга нагласа, която трябва да

променим е, че ученето е процес, изискващ външен натиск, принуда и контрол. Има достатъчно много педагогически практики, които доказват, че вместо това е възможно да се създадат условия за вътрешна моти-вация за учене.

И когато се създаде т. нар. опти-

мално преживяване у децата, те започват да искат да учат и да изследват активно света, защото ангажират мисловните, емо-ционални и сетивните си способности, при-добивайки увереност и ентусиазъм. Разби-рат, че могат да управляват живота си. Kогато го разберат, не можем да ги спрем да се стремят напред и нагоре, нито можем да ги върнем към предишния конформизъм и заучаване.

... Добре работещите образовател-

ни системи в света са егалитарните – които осигуряват условия за качествено образо-вание и търсят високи резултати от всички деца, учителите са уважавани професиона-листи и творци, а училищата и университе-тите са учещи се организации, които непре-къснато търсят подобрение. ПЕРСОНАЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ НА БЪДЕ-ЩЕТО

ЗА НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА

03 юни 2013, понеделник

ДНЕС ИЗПРАЩАМ НА Г-ЖА МИНИСТЪР-КАТА СВОЕТО ОТВОРЕНО ПИСМО, РАЗ-ГЛЕЖДАЩО ПЛАЧЕВНАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

03 юни 2013, понеделник

ДУХОВНО И ЛИЧНОСТНО ПРЕВЪЗХОДС-ТВО, НЕСРАВНИМО С НАШЕНСКАТА ПРОСТАЩИНА

02 юни 2013, неделя

На снимките: Пиротски абитуриенти, дарили парите за дрехите си на нуждаещи се, отиват на бал.

Абитуриенти от сръбския град Пи-рот решиха да се откажат от скъпите дрехи и костюми на абитуриентската си вечер и да дадат тези икономисани пари на нуждаещи се, съобщава изданието srbija.ru. Випускни-ците направиха акция: “Твоите пет минути блясък са живот за някой” и съвместно с преподаватели събраха 310 000 динара, които предадоха на три семейства с тежко болни деца. След официалното тържество в гимназията абитуриенитите преминаха през центъра на града, облечени с тениски с надпис: „Твоите пет минути блясък са живот за някой”. Випускниците разказаха, че иска-ли да направят така, че да ги запомнят с нещо, което дава пример на следващите поколения.

„Тези пари, които бих дал за скъпи

дрехи, които кой знае кога и дали пак бих носил, по-добре да ги дам на някой, който наистина има нужда”, сподели Брана Костич (един от абитуриентите, участвали в акция-та).

ИЗМИР И ИСТАНБУЛ: БРАВО, ТУРЦИЯ, БРАВО, ТУРСКИ ДЕМОКРАТИ!

Page 24: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

24

Вдъхновяващ пример ни давате как трябва да се борим за свободата си!

ДАЖЕ И СМЪРТТА, КАЗВАТ, НЕ БИЛА СТРАШНА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ В СВОБОДА-ТА...

Няма власт над онази глава, ко-ято е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.

Христо Ботев

ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА ПРА-ВИ КАКВОТО Ù СКИМНЕ С "ЧОВЕШКИЯ МАТР`ЬЯЛ" НА НАЦИЯТА!!!

04 юни 2013, вторник

Няма как, сядам да пиша обещано-

то ОТКРИТО ПИСМО до г-жа Министърката на образованието и науката – да отлагам

няма полза, няма и смисъл. Иска ми се много неща да й кажа в това писмо – тя, темата, всъщност е неизчерпаема! – но понеже е именно така, понеже "всичко" не може да се каже в едно писмо, то решавам писмото ми да бъде пределно лаконично. И без това тия писма едва ли изобщо ги четат; пък от друга страна, честно казано, аз пове-че пиша не до нея, до Министърката де, а до гражданите, които ми се ще да прочетат и да вникнат в написаното; щото нещата би следвало да зависят повече от гражданите, не от министри; Министърът би следвало да е слуга на гражданите, а не техен господар, както мнозина си мислят у нас.

Та от гледна точка на тия съобра-жения, обнадежден, сядам да пиша своето писмо; трябва да бъде освен кратко и силно, необстоятелствено, въздействащо; да ви-дим какво ще се получи, но такава ми е идеята, такъв ми е замисълът. С Божия помощ написах ето какво:

До г-жа Министърката на образованието и науката София

ОТКРИТО ПИСМО

Уважаема госпожо Министър, Аз, авторът на това писмо, съм

български учител, отдал повече от 30 годи-ни от живота си на образованието у нас – училищно и университетско, работил съм и в двете сфери. Смея да заявя, че познавам проблемите – и от тази позиция искам да Ви кажа нещо изключително важно. Първо, разбира се, Ви поздравявам за заемането отговорния пост, макар че се чудя на дър-зостта Ви да го приемете – предвид слож-ността на проблемите, които Ви очакват за решаване. Не крия, много ми е чудно как дадени хора се заемат с такава лекота с такива отговорни задачи; боя се, че съвсем не си дават сметка какво ги очаква и се надяват на леко и безпроблемно министер-стване. Дано Вашият случай не е такъв. Въпреки това – поздравления за куража!

Започвайки съществената част от своето писмо до Вас, си давам пределно ясно сметка, че едва ли ще мога да опиша и представя с думи точната ситуация в бъл-гарското образование. Да се опитвам да сторя това тук, за щастие, не е и необходи-

мо, първо, защото е невъзможно (и зато-ва е глупаво изобщо да опитвам!), второ, защото в последните години, работейки всеотдайно, успях да напиша и да издам три книги по тази гореща проблематика, които Ви изпращам заедно със своето писмо; от тях можете да се информирате пределно точно за най-същностните и най-важните проблеми, както и с начините за справяне с тях, по моето убеждение най-ефективните. Става дума за ето тия мои книги: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (из-лязла от печат в 2011 година), НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), която беше издадена в два тиража през миналата, 2012 година и, накрая, книгата ИСТИНСКИ-ЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие Що е академичност и доколко тя вирее у нас?), също излязла от печат през миналата годи-на. От един поглед се разбира, че тия три книги обхващат цялата проблематика около ситуацията в българското образование, а именно, на първо място, неговата принцип-на, философска страна и основа, т.е. проб-лемът за началата, идеите, на които то трябва да се опира и изхожда, както и за неговата стратегия; на второ място, във втората книга е представена ситуацията в сферата на училищното образование, а, на трето място, не е подмината без внимание и сферата на университетското образование, където нещата, за жалост, също не се бляс-кави. Надявам се, че най-отговорно, благо-дарение на тия мои книги, ще се опитате (заедно с Вашите сътрудници и с тяхна помощ) да вникнете в цялостната картина, която съм се опитал да очертая в нейната дълбочина, което е за Ваше добро, аз по този начин един вид Ви помагам, а го правя, защото съм твърде много загрижен.

И също си давам сметка колко лес-но е, заемайки този пост, да бъдете подве-дена от всесилната и доста коварна образо-вателна бюрокрация, която има една-един-ствена задача: да запази всевластието и монопола си! Именно за да не се случи това, Ви пиша това писмо и Ви пращам тия текстове, които много могат да Ви помогнат за да си съставите вярната представа. А дали ще се опитате нещо да промените, дали ще се овладеете от духа на потреб-ността от радикална и същностна промяна на всички отношения на всички нива в обра-зователната сфера, от който са пропити моите разбирания, е нещо, за което аз мно-го се надявам, ала, за жалост, не съм опти-мист. Прочее, в последните няколко години аналогични писма съм писал до всички, които се изредиха на поста министър на образованието и науката, като се почне от Фандъкова – и ето, се стигне до Вас. Не крия, не съм забелязал някакъв особен ефект. Аз и не съм такъв наивник да чакам и да се надявам някой министър на образова-нието в нашите условия да се овладее от

Page 25: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

25 автентично съзнание за потребността от дълбока и коренна промяна на отношенията в образователната сфера. Също така си давам сметка и защо това е така. Защото нещата са твърде тежки, направо отчайва-що тежки. Искат се вече не реформи, тази дума беше крайно дискредитирана, иска се, потребна е една същинска духовна револю-ция. Не вярвам някой министър да се реши да си сложи "главата в торбата", инициирай-ки една такава революция. Прочее, рево-люции не се правят отгоре. Аз съм показал каква ми е надеждата в тези условия. Мла-дите, учещите са моята надежда. Родите-лите са моята надежда. Възникването, раждането на едно ново съзнание, което да завладее душите и на ученици, и на родители, и на учители, е моята истинска надежда. За това именно и работя. Ако имате добра воля да подпомогнете този процес, стига изобщо да се кахърите за случващото се, вместо да му пречите, както обикновено се прави от властническите институции у нас, ще бъде все пак нещичко. Затова може би Ви пиша своето писмо. Макара че, не крия, го пиша по-скоро обър-нат към тия фактори, за които казах, че според мен са решаващи. Повтарям, това са: младите, техните родители, заинтересо-ваните, ангажираните със собствената си участ граждани, обществото, учителите, възпитателите на младежта, и то не всички, а най-авангардно мислещите сред тях. Те ще бъдат силата, която ще промени всичко, но това ще стане едва когато се овладеят от подобаващите идеи. Това няма да е скоро, но работите неумолимо вървят към една такава развръзка.

За да не се повтарям, сега реша-вам да Ви изпратя и писмата, които написах и изпратих на Вашите предшественици на този пост. Те, разбира се, не си мръднаха и пръста да направят нещо наистина същест-вено, а се задоволяваха с правенето на дреболии, предимно на глупости, ето, дори и един свестен закон за училищното обра-зование не можаха да направят. Главната им задача беше да задържат статуквото, колкото и плачевно да е то. Искам катего-рично да заявя: по-глупава идея от тази не може да хрумне в главата на един минис-тър. Да, знам, че тя е практична, и благода-рение на нея той може да си министерства значително по-дълго време. Но и тази идея, да си министерстваш, сиреч, да се пъчиш на приемите и на парадите, не е кой знае колко по-малко тъпа идея: министър се става за да работиш, за да си полезен на ръководе-ната сфера. Така си мисля аз, гражданинът-идеалист. Пропуснах да кажа, че съм дълго-годишен преподавател по философия и гражданско образование, по образование и, да се надяваме, по призвание, съм фило-соф. Затова така се изразявам. Ний, фило-софите, имаме една вдъхновяваща ни идея: да служим на истината. Службогонци от нас не стават. Напротив, най-неприятни сме на

службогонците. Трън сме в техните очи. Общо взето сме много дразнещи и крайно вредни за запазването на уюта на статукво-то. Който е така приятен за мнозина, като се почне от поредният министър. Да не е луд някой министър да си разваля рахатя като си запретне ръкавите да работи? И особено пък: да прави революции?! Такова нещо явно не може да се случи у Българско. Ще бъде цяло чудо да се случи. Аз обаче в чудеса на вярвам. Така ме е научил некрат-кият ми живот до този момент.

В тия изложения до Вашите пред-ходници, които също ще Ви изпратя (понеже те не реагираха на тях кажи-речи, естестве-но, никак!) съм представил достатъчно ясно и категорично каква е моята оценка на съ-ществуващата катастрофална ситуация в българското образование. Тук ще се задо-воля със съвсем кратичко напомняне:

В българското образование даже 10 ноември 1989 г. още не е дошъл. В него продължава да си съществува в непокътнат вид една тоталитарна командно-админи-стративна система, която е въведена у нас по съветски образец още след 1944 г., и която успя да издържи на "изпитанията на демокрацията", което показва колко е жила-ва, направо е по сталински несъкрушима. Другояче казано, българското образование се покои на отдавна отречени от самия живот, анахронични, ретроградни, изцяло несъвременни начала и принципи. Всичко в българското образование е объркано, всич-ко в него е тъкмо наопаки на това как трябва да бъде. Състоянието, в което съществува тази абсурдна система, затова е състояние на непрекъсната агония. Агонията продъл-жава вече десетилетия.

Всички участници в процеса са се адаптирали и почти никой не предприема някакви рискове нещичко да промени – тя устройва сякаш всички. Е, разбира се, голе-мият потърпевш е... България! Да, тъй като големият потърпевш е младежта на Бълга-рия, сиреч, ощетен е човешкият потенциал на България, то в крайна сметка България губи непрекъснато от това че си позволява да търпи една такава вселенска аномалия. Затова нищо у нас не върви както трябва. Защото всичко е сгрешено в сферата, в която е началото на всички начала: духов-ната и образователната сфера. Оттук за-почва всичко. А всичко тук е наопаки на това както трябва да бъде. Работите наистина са отчайващи. Българското образование е един разлагащ се труп, който никой няма смелостта да погребе. Така аз виждам не-щата: въпреки че даже езикът е безсилен да изяви доколко нещата са безнадеждно тежки и катастрофални.

Няма го онова, от което зависи жи-вецът на всичко в човешкия свят, оказва се, че съществуващата административна и директивна система не допуска онова, на което се дължи животът в сферата на духа: свободата е прогонена от нея, тя, милата

свобода, е прокудена и се възприема като нежелан гостенин, нещо повече, като неин враг! Разбира се, в една система, основана на тоталитарни принципи, каквато е образователната сфера – тя се покои на господството и подчинението! – не може да има свобода, там свободата не може да бъде търпяна. В образователната сфера никой не е свободен, а всички са прости изпълнители. Йерархично е устроено всичко тук: тук действа казарменият принцип "На-чалството никога не греши!". Министърът е нещо като божество, а Министерството с чиновниците си е "началото на всички нача-ла": то командва, всички изпълняват. Никой от участниците не е питан какво мисли. Най-добрите (ученици, учители, директори) са ония, които най-безропотно изпълняват директивите. Най-лоши са ония, които мис-лят и задават неудобни въпроси. Ония, които имат неблагоразумието да се правят на "интересни", сиреч, държат на свободата си. Тия направо биват възприемани като "врагове", които трябва да бъдат без жалост ликвидирани. И така нататък. Както съм започнал мога да продължа до безкрай, но това изобщо не е необходимо. Обещал съм да бъда кратък. Затова и ще започна да се "ориентирвам към приключване". Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?! Куче-та си лаят, керванът си върви. Такива са нещата у Нашенско...

Наистина, не е необходимо да продължавам. Казал съм го пределно ясно в книгите си и в предишните си изложения до Вашите предходници на министерския пост, които, казах, също ще Ви изпратя. При желание можете да се запознаете с всичко. За Ваше добро е това. Е, знам, че не бива да си докарвате главоболия. Статуквото трябва да бъде пазено. Майната й на Бъл-гария най-сетне, важно е да си пазим ми-нистерския пост, нали така? Откъде се взе тоя глупак Грънчаров да ми разваля раха-тя?!

Госпожо Министър, всичко, което Ви го казвам – не зная как то звучи във Вашите министерски уши, но мога да се догаждам за това – е дълбоко преживяно от мен, то е, така да се рече, изстрадано, аз не се правя на някакъв академичен учен, който из пръстите си изсмуква своите "величави мисли", напротив, всичко, което пиша и съм написал за българското образование, е взето от самия живот. Вие ще се убедите в това ако разлистите книгите ми. Чужда ми е мисълта да се правя на "визионер", на "ре-волюционер", въпреки че с удоволствие бих участвал в една революция, стига тя да може някога да започне. Пределно искрен и честен съм, дано поне това сте забелязала. Тоест, държа се като "образцов идиот". Както и да е. А сега искам да завърша с нещо, което, по мое виждане, не трябва да бъде изпускано. Искам да кажа няколко думи за ситуацията в училището, в което работя. И в което се случиха в последните

Page 26: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

26 години многозначителни истории, в които се пречупват всички ония неща, които тровят живота в общностите, съставящи образова-телната сфера. Това са човешки общности, в които в абсурдната ситуация, в която сме поставени, се случват най-причудливи, направо невероятни неща. От жизнената цялост ще подбера няколко най-изразител-ни момента. И с това ще завърша, за да не бъда прекалено многословен. Също така ще щрихирам всичко, иначе кой знае докъде ще стигна.

Аз работя в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, едно елитно и ползващо се със заслужена слава учебно заведение. От три години вече си имаме нова директорка, назначена на този пост от Министерството, оглавявано от славния министър Сергей Игнатов. Аз ще Ви изпратя като богата информация за случилото се в този дина-мичен период текстовете на свои предишни жалби и изложения до Министъра и до инспектората, но тук все пак искам да кажа нещичко. Което, повтарям, е безкрайно изразително за истинското, за реалното положение в образователната сфера.

Знайно е, директорът в едно учи-лище според съществуващото законодател-ство е нещо като феодал, или като коман-дир на полк, или, казано иначе, като дикта-тор, при това надарен с оракулски способ-ности, сиреч, е същество, което никога не греши. И има пълната власт да си прави каквото му скимне. Когато се доберат до власт хора, за които властта е нещо като компенсация на съответните личностни достойнства, тогава оперирането с тази власт може да доведе до големи пораже-ния. Ето една "несъществена личностно обагрена случка", която показва за какво именно става дума. Понякога илюстрациите внасят "плът" в сферата на мислите, на чистите идеи.

Предложих (аз пиша свой блог, който е доста популярен в интернет) преди две години следната идея: патрон на наша-та гимназия да стане Стив Джобс. Да, ня-маме си патрон, хрумна ми да предложа Стив Джобс (той тъкмо тогава беше почи-нал, Бог да го прости!). И стана голяма история. Станах пишман, че съм проявил тази инициатива. Медиите се заинтересува-ха, нямаше национална телевизия или вестник, който да не направи свой репортаж или не писа за "авангардната идея" Стив Джобс да замени... Ленин (проблемът е, че предишният патрон на това учебно заведе-ние е бил Ленин, в града все още наричат нашето училище "ТЕТ-Ленин"!). Да, ама аз, както се казва, не бях съгласувал предло-жението си с новата директорка, която се почувства крайно уязвена. Вярно, всяко чудо е за три дни, медиите пошумяха, по-шумяха и забравиха. Да, но директорката от този момент ме възприе за свой враг, за "много опасен човек", на който трябва да

бъде отмъстено. За период от две години срещу мен се разгърна и беше приложен целият бюрократично-административен и волунтаристичен инструментариум за прес-ледване, за унижение, за терор, за постоян-ни гаври и прочие, с оглед или да бъда "засечен" в някакво нарушение, та да бъда наказан и в крайна сметка уволнен, или пък да бъда доведен до състояние сам да се откажа, да си взема шапката и да се махна. Вие давате ли си сметка, уважаема госпожо Министър, за прилаганите средства някоя личност да бъде смазана от безжалостен администратор (в случая - от безжалостна администраторка) в съществуващите "зако-нови" условия у нас? Той (тя) може да нап-рави всичко, дето се казва, в техни ръце е и ножа, и сиренето. Ето вкратце заради пуб-ликата да кажа най-важното, което беше приложено срещу мен. Личният момент в една сфера на човешки отношения съвсем не е безинтересен, напротив, той е истинс-кия същественият, казвам това, щото у нас, кой знае защо, смятат за вярно тъкмо об-ратното на истинното.

Това, че бях най-внимателно сле-ден дали няма да закъснея за час, е най-малкото. Разбира се, най-внимателно за-почнаха да следят "дали спазвам задължи-телната програма", дали не нарушавам "държавния образователен стандарт", си-реч, дали не си позволявам някакви "неп-ростими волности". Респективно, директор-ките започнаха да ми идват да посещения с оглед да ме изловят в "нарушения". Това, че моя милост преподава по разработени от самия мен и оригинални учебни помагала наля масло в огъня на административното рвение да бъда дискредитиран и изловен в нарушения. Няма как, наложи се да извикат подкрепа от инспектората: инспекторката по философия, която 15 години не беше идва-ла в това училище, почна да ни е честа гостенка, и то тъкмо в моите часове. Почна-ха се нескончаеми писания на "докладни", на "писмени обяснения" и прочие средства за психически терор над личността на един учител по философия с по-свободолюбив манталитет. Наложи се обаче да се прило-жат и по-гаднички прийоми от богатия адми-нистративен инструментариум за мачкане на личности: примерно, в момент, в който моя милост беше в отпуск по болест на 4 (четири!) класа едновременно беше под-молно внушено да "напишат" стереотипна жалба срещу своя преподавател по фило-софия, който бил си позволил не знам си какви "волности"; без капчица неудобство младите бяха използвани за провеждането на недопустима репресия срещу техния преподавател. Директорката се разпореди по случая твърдо, по сталински: тия същите 4 класа ми бяха отнети от преподаване, и то два месеца (!) преди края на учебната годи-на!!! Подложен бях на унижения, на каквито не бях подлаган никога в моята повече от 30 годишна кариера, нещо повече, каквито не

бях предполагал че са изобщо възможни в наше време!

Почнаха, разбира се, да се правят "анкети с учениците", и то с така натамъна-нени въпроси, че тия "анкети" не бяха нищо друго освен обучение на младите хора в писане на... доноси срещу техния препода-вател по философия! Мръсна, гнусна рабо-та е това, ала ето, някои администратори, упоени от тамяна на своето всевластие, не се посвениха да приложат и най-мръсните номерца от неизчерпаемия бюрократичен арсенал за унижаване, за мачкане, за уни-щожаване на личности. Аз няма повече да описвам какво ми беше сторено в тия две паметни години. Бяха ми налагани дисцип-линарни наказания, включително и "предуп-реждение за уволнение (!), бях тормозен по какви ли не и то най-префинени начини, бях даден даже под съд (!) от образователна шефка и то за "обидни мисли" по неин адрес в моя философска книга (!!!), обявен бях (понеже аз, разбира се, не се оставих да бъда пречупен и да се подчиня на произво-ла, напротив, защитих се, включително и с описания на този произвол в блога си, т.е. дадох пълна гласност на случващото се!), та значи, обявен бях за най-зъл "народен враг", който вреди на "спокойствието в ко-лектива" и т.н. В крайна сметка се стигна дотам, че моя милост не издържа на гоне-нията, рухнах здравословно, наложи се да бъда инвалидизиран (!), изтощен от гонени-ята и терора в един момент аз паднах, ударих си жестоко главата, а след това бях подложен на операция за изваждане на хематом от черепа (!), от която, предвид болното ми сърце, едва оцелях, цяло чудо е че оцелях, благодаря на Бога, че оцелях. Разбира се, образователната институция не обърна никакво внимание на моите жалби и изложения, явно у нас принципът "Гарван гарвану око не вади" продължава да си бъде регулативен императив на живота. Както и да е, спирам дотук.

Защо Ви пиша тия неща ли? За да илюстрирам до къде води абсурдната ситу-ация, докъде води неправилно устроената анахронична система: води до съсипване на съдби, до разпиляване на личностен и чо-вешки потенциал, води до мачкане и даже ликвидиране на личности! Така повече не може да продължава. Така повече не бива да продължава! Абсурдът е нетърпим!

Уважаема госпожо Министър, поз-волих си да оживя в съзнанието Ви един малък фрагмент от живота на, тъй да се рече, "поверената Ви сфера". Да, образова-телната сфера е сфера на живот, и то на същинския, на автентичния живот, тя е сфера на духовен живот – по идея обаче, а не както е у нас. У нас, казах, всичко е нао-паки. Виждате, в училищата обикновено се занимават с глупости, а не с това, което им е работата – това особено важи за т.н. "ръководен фактор". Несменяемите само-забравили се директори – а са се самозаб-

Page 27: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

27 равили, защото си мислят, че са всевластни и ненаказуеми! – са бичът на българското образование, който плющи по главите на всички; ето това е първото, което трябва да промените. Горките учители страдат най-много, наред с възпитаниците си, защото се пържат на безброй огньове. Отникъде по-мощ не се види. Даже и състрадание никак-во няма. За каква ти подкрепа да говорим тогава?!

Обществото пък е обръгнало и гледа на всичко с тъпо безразличие. Даже на повечето родители сякаш не им пука какво става с техните деца в училище; те са доволни, че поне са под "надзор", а за ис-тински важното всички нехаят. Че нехаят съдя по това, че никак не реагират. Положе-нието е отчайващо и нетърпимо, а всички търпят. Ето от какво съдя, че работите са в такава мъртва точка, че българското обра-зование ми прилича по-скоро на мъртвило, а не на сфера на живот, и то на пълноценен духовен и личностен живот. Дали ще дожи-вея да видя такава една промяна? Едва ли...

Пиша Ви та белким се поразтрево-жите поне малко. Ще ми се да видите неща-та от друг ъгъл, от който картината не се изкривява. Държавата трябва да спре с експериментите си да си прави каквото иска с "човешкия матр`ьял" на нацията. Или да прави всичко, което е скимнало на везде-същите и изнемогващи от скука чиновници от Министерството! Озаптете малко поне тия чиновници! Опитайте, иначе те са страшна напаст. Особено вредна напаст е т.н. директорско съсловие, имам предвид вечните, несменяемите, пожизнените дирек-тори на училища! Страшна напаст са те, нима не го знаете това? Ето, ако посегнете на тяхната величавост, ще е нещо полезно, което можете да направите. Или с което да започнете даже – това Ви препоръчвам.

Ето, чувам, че Вие сте била при-върженичка на тезата, че и 4-годишните деца трябвало да ходят на училище! Давате ли си сметка какво означава това? Къде и кога е доказано, че държавата може да даде по-добро възпитание на невръстните деца от ония, на които самият Бог е възложил тази незаменима мисия – техните родите-ли?! Моля, спрете гаврите, спрете насилия-та над личностите, които всекидневно се вършат из нашите училища! Опитайте се нещо да направите в тази посока. Грях е нищо да не правите и да се преструвате, че "всичко си ни е наред".

Спирам това свое писмо ето тук. Нека да прекъсне това писмо ненадейно, та да се почувства, че проблемът е открит и тепърва по него още много може да се пише и да се говори. Надявам се, че и Вашето министерстване ще протече в работа по подготовката на епохалния нов закон за образование, който всички очакваме, но който май скоро няма да ни осени. Всичко, повтарям, всичко трябва да бъде променено

в българското образование, та да стане то адекватно на нуждите на самото време. Трябва в него да полъхне повеят на свобо-дата и на демокрацията най-сетне! Докога ще чакаме тоя момент?! Прочее, ако само чакаме, нищо няма да се случи, трябва просто да си запретнем ръкавите и да рабо-тим. Ето, аз в тия години много работих, и затова, така да се каже, станах пишман. Тия, дето не работят, блаженстват...

Както и да е. Желая Ви успехи в тежката работа! С интерес ще наблюдавам какво правите. Освен учител съм и българс-ки гражданин-данъкоплатец. Приятно ми-нистерстване Ви желая!

С уважение: Ангел Грънчаров 2 юни 2013 година Пловдив

БЪЛГАРИ-СВОБОДОЛЮБЦИ, ПОСЛЕДО-ВАТЕЛИ НА БОТЕВ, КЪДЕ СТЕ, ИМА ЛИ ВИ ИЗОБЩО?!

И БОТЕВ Е УБИТ ОТ "СВОИ", БЪЛГАРС-КА РЪКА Е ПУСНАЛА КУРШУМА, ПРОБИЛ ГЛАВАТА МУ!

Да, и Христо Ботев е убит от "свои", а организатор на убийството му е руският възпитаник Никола Войновски, учил в Николаевската военна академия в Одеса! Това чета в статията Христо Ботев убит от свои. Участниците в заверата дали клет-

ва да мълчат до гроб, в която между другото пише и това:

... Споменатото "недоразумение"

отново касае пътя на четата. И Перо като Войновски смята, че правилният избор е Панагюрище, а не Сърбия. На съдбовното съвещание Христо Ботев пита щаба: "Какво мислите да правим, когато в тия две сраже-ния патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да про-дължаваме ли, или да се отправим за Сър-бия?"

"Ботев! Ако ти направиш това не-що, знай, всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш", отсича Перо Симеонов. Аргументите на Перо са думите, а на Войновски – куршумите. Докато Ботев и приближените му обсъждат ситуацията, той върви с група момци към Искъра. Някъде по това време проехтява фаталният изстрел.

Заедно с неколцина другари Нико-ла Кючуков вижда простреляния Ботев. "Куршумът бе пронизал черепа му под дяс-ната вежда и порои от кърви бяха го покри-ли. "Ах! Какво стана?" – казахме, като се хвърлихме въз него със сълзи", свидетелст-ва Кючуков. Тук се явява съществено раз-минаване в показанията на очевидците. Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е ударен в сърцето, а Никола Кючуков – в главата. И други четници документират, че мишената е била главата.

... Но ето че като горска пепелянка изпълзяват неизбежните нашенски козни. Вождизъм, себелюбие, завист и мъст избуя-ват в ръководството на четата. Централен е конфликтът между Никола Войновски и Христо Ботев. Офицерът кръстосва сабя с поета. Войновски настоява да се придвижат към Средногорието – въобразява си, че там огънят на бунта е още жив. Острата сетив-ност на Ботев обаче му подсказва, че кауза-та е изгубена. Той иска да спаси юнаците, като ги прехвърли в Сърбия.

Когато Христо Ботев назначава за втори войвода Перо Симеонов, нервите на Никола Войновски не издържат. Той се чувства разжалван, пагоните му са свалени. "Кръвната обида се измива с кръв!", така са го учили във военната академия. Войновски организира заговор, в който участват некол-цина верни нему хора. Сред тях е Никола Обретенов.

По време на сражението на 20 май 1876 г. Войновски дезертира. "В най-големия разгар на битката около 60 души начело с офицерина Н. Войновски, който държал дясното крило, се отцепили и поне-же не знаели местността, тръгнали да се спасяват в долината, която води към р. Искър", пише Димитър Икономов.

Оставен е обаче убиец, който да ликвидира войводата Христо Ботев. Изкусен стрелец, избран от Никола Войновски. Той се крие в храстите и търси сгода да натисне спусъка. Христо Ботев се изправя, за да

Page 28: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

28 огледа местността, и пада прострелян. Задачата на Никола Обретенов е да съобщи за изхода от екзекуцията...

... Докато се развиват тези съби-тия, Никола Обретенов тича към Искъра, за да съобщи на Никола Войновски, че Ботев е убит. Хората на Войновски стоят край река-та, но не я минават, чакат вестоносеца. Чак след новината форсират водния басейн по правилата, научени от командира във воен-ната академия.

СОЛИДАРНОСТ С ПРОТЕСТИРАЩИТЕ БОРЦИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ В ТУРЦИЯ

юни 1, 2013

По повод на протестите в Турция току-що ми хрумнаха и написах следните думи във Фейсбук – като израз на една сърдечна солидарност с протестиращите за свободата и демокрацията си турски прия-тели от Истанбул, Анкара, Измир и другите турски градове:

Браво на вас, братя и сестри турс-

ки демократи, които протестирате в името на демокрацията си! Възхищаваме се от вас, изцяло ви подкрепяме – вие ни давате пример, че за демокрацията влюбените в свободата са длъжни да се борят ако тряб-ва всеки ден! Желаем ви да постигнете желаното, да укрепите турската демокрация от попълзновенията на нейните душители! Да живее свободата и демокрацията не само в Турция, но и в България! Да бъдем като турските герои, които воюват за свобо-дата и демокрацията на братския турския народ! Ние с турците сме братя не само защото сме толкова близки в пространстве-но отношение, а и защото голяма част от историята ни е обща, имали сме обща исто-рическа участ.

Знам че е спорно това, което пиша, но аз така чувствам нещата и честно казвам какво мисля. Пък и искам да се погавря с ония, чиито съзнание е оковано в коварни исторически предразсъдъци и скрупули. Нека да бъдем великодушни, да забравим горчилките на историята си, и да гледаме напред, към бъдещето си, с чисто и освобо-дено от скрупули съзнание. Което е залог за добруване и просперитет. Само свободните хора са свободни и от скрупулите и пречки-те на миналото си. Свободният човек се познава по това, че гледа напред, че е

устремен към бъдещето си – което именно му открива безбрежните хоризонти на сво-бодата.

И така, свободолюбци и демократи от Турция и България – нека да се подкре-пяме в битката за автентична и истинска свобода и демокрация, която ни предстои! Нека да сме солидарни, което и признак на съзнанието на пълноценно живеещите, сиреч, на свободните хора. Които не стра-дат от глупави комплекси и скрупули…

ЧЕТЕТЕ НОВИЯ БРОЙ НА В-К ГРАЖДА-НИНЪ (ОТ 1 ЮНИ 2013 Г.) ОНЛАЙН И БЕЗПЛАТНО!

01 юни 2013, събота

Open publication - Free publishing Четете, пийте донасита от извора на свободата! :-)

НАШАТА АБСУРДНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ИМА ЗА СВОЙ ЦЕНТЪР ЕДНО НЕЩО: НЕНАВИСТТА КЪМ СВОБОДАТА

01 юни 2013, събота

Тия дни, още от днес, събота, пък

и, ако се наложи, и в неделя, решавам да посветя на писането на едно голямо ОТК-РИТО ПИСМО до новия министър на обра-зованието и науката проф. Анелия Клисаро-ва. Стана нещо като традиция да пиша такива писма на всеки нов министър още от Фандъкова насам; полза някаква от тях, разбира се, няма, но аз гледам поне съвест-та ми да е чиста: работя в тази сфера, имам погледа каква е точната ситуация, искам с нещичко да помогна и да допринеса да се започне да се търси изход, да се очертаят крайно належащите промени, та белким

нещата почнат да се подреждат малко по малко. Другояче казано, считам за свой нравствен дълг да не мълча, а да поставям крещящите въпроси, както се казва, ребром, директно, без никакво усукване.

А пиша на министъра не за да ме забележи, а по необходимост: щото т.н. "образователна система" е устроена йерар-хически, сиреч, в нея всичко зависи от "гла-вата", от "най-висшето началство", каквото е министърът и министерството; те имат пълната власт, а от всички други звена, за жалост, нищо не зависи. Е, щом не зависи от нас, от тия, дето работим в тази наша анахронична образователна система - тя е командно-директивна и административна, а също и тоталитарна и недемократична! - то ний, дето сме от "нисшите звена", ще бом-бардираме безспир "върха", та белким се събуди от сладкия бюрократичен сън - и белким се разтревожи. Да, добре знам, че бюрокрацията у нас няма да се откаже от всевластието си ей-така, за едното нищо, без никаква борба, знам, че ще се наложи здравата да се поизпотим докато изтръгнем това всевластие от ръцете на всемогъщата сега бюрокрация, илюзии нямам, реалист съм, имам идеи откъде да се тръгне, какво следва да се направи, как да потръгнат работите и т.н. И съм описал своите разби-рания в ти последователно излезли през последните години книги, които също, раз-бира се, ще подаря като подарък на новия министър, в случая министърка. Та ей за тия неща ще ми се наложи да попиша в тия "почивни дни", здравата ще ми се наложи да попиша и поработя.

Разбира се, ще трябва да очертая актуалната обстановка, щото има и по-лесен вариант: да намеря и да копирам писмото до Фандъкова или до С.Игнатов и с леки козметични поправки да го редактирам и препратя на проф. Клисарова; но не, тоя път ще ми се наложи да напиша изцяло нов текст, а към него ще прикрепя (сега реша-вам това) всички мои писания, жалби и пр., които съм пращал до последните няколко

Page 29: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

29 министъра на образованието и науката; да, така ще направя, това е най-доброто, защо-то ми се ще новата министърка да има възможността да възприеме по-цялостно ситуацията според това както аз съм я ви-дял. Няма да крия, ще давам конкретни примери от моето непосредствено битие на български учител, от историите, в които на мен ми се налага да се забърквам, щото на мен тук от две години ми се наложи да встъпя в отчаяна битка с някои местни административни величия, които видяха в мое лице една огромна заплаха за всевлас-тието си – и ми обявиха безпощадна война. Влязох в принудителна битка защото тия величия запретнаха ръкави да ме дискреди-тират по всички линии, да ме извадят от равновесие и да ме изритат от системата – е, не им се удаде тоя късмет, ала те успяха поне да ми съсипят здравето. И за това ще пиша, щото примерът е крайно драстичен: показва на какво е способна бюрокрацията когато някой застраши всевластието й. Способна е на всичко. Бюрокрацията има нечовешко лице. Тя е сила, насочена срещу прогреса на човечеството.

Не съм анархист, привърженик съм на свободата – и от свободата си няма да се откажа. За нейното тържество съм спо-собен на всичко. Нека никой не си прави илюзия, че ще дезертирам от призванието да бъда деец на образованието в неговия автентичен смисъл, а не да бъда службого-нец в една абсурдна образователна систе-ма, която има за свой център едно нещо: ненавистта към свободата. От мен такъв службогонец не става, щото такова едно нещо е на смъртта подобно – според моето възприятие. И е дори по-лошо от смъртта, то е равностойно на духовна смърт. Обра-зованието пък е духовна дейност, която е невъзможна без свобода, и то не като поже-лание, а автентична, истинска, действена, плодоносна свобода.

На нас, българите, този ни е проб-лемът: не разбираме свободата, лесно се отказваме от нейната вдъхновяваща кауза. Да си човек означава да си свободен. Как е възможно тогава да си учител, без да чувст-ваш свободата винаги при себе си?! Ония, които лесно жертват свободата си заради удобството и спокойствието нямат морално-то право да са учители. Учителят е гордо същество. Той не трябва да възпитава мизерници, а свободни и достойни човешки

същества. Отказалият се от свободата си не е способен на това. Той вреди на младите, вместо да помага. Той е спирачка на прог-реса.

Сега сфащате ли защо работите у нас съвсем не вървят? Всичко тръгва от началото на всички начала: какво става в родното училище, какви са ни учителите, каква е атмосферата там, където се градят характери, личности, души, където се коват идеи, убеждения, чувства, където се ражда свободната и суверенна личност, където се "произвежда" човешкият потенциал на на-цията. Ей тия неща ще се опитам да обясня на новата министърка, щото ми се чини, че тя съвсем не ги разбира. Основание за това ми дават ей-тия нейни думи при церемони-ята по встъпването й в длъжност, които, не крия, силно ме обезпокоиха:

„Всичко хубаво започнато дотук

ще бъде продължено. Това е, което искам да си обещая и да си го поставя като задача... Трябва да работим заедно, за да постигнем добри резултати. Работата ми ще бъде прозрачна, искрена и открове-на. Мисля, че трябва да бъдем достатъч-но отговорни, защото образованието е и трябва да бъде приоритет не само на това правителство, но и на държавата... В работата си ще се съобразявам с това, което е поставено на дневен ред и ще се старая да давам нови идеи”, подчерта министър Клисарова и обеща, че ще разчи-та на екипите от експерти в министерс-твото.

Това последното, именно, че ще

разчита на "екипите от експерти в минис-терството" ми показа, че нещата съвсем не са й ясни. Н съвсем друго трябва да разчита оня министър, който иска нещо, и то най-значимо, да промени. Явно тя не вижда в задачата си този момент: нещо съществено да променя. Аз пък ще й покаже, че сега не е време сладко да се министерства, а е време за битки, за борби, за сътресения, за земетресения даже, време е за рево-люция, не просто за реформа. Сривът е огромен, нещата са изпуснати, времето тече безследно, агонията е страшна. Не може кротко да се министерства, а трупът на "образователната система" да си гние и да излъчва отровни изпарения наоколо.

Тъй че, госпожо министър, забра-вете за идилията. Ще Ви се наложи да се поизпотите. Няма да мирясам докато не Ви покажа, че сте се захванала с крайно тежка и отговорна работа. Бъдете спокойна: спо-койно министерстване пред Вас съвсем не се очертава. Няма да Ви позволим това. Забравете за веруюто на бюрокрацията, именно ненавистта към свободата, ще ви се наложи да я обикнете. И запомнете тия мои думи: сега съвсем не е време кротко да се министерства, а е време за битки, за борби, за сътресения, време е за революция, не

просто за реформа. Така ще бъде! Всич-ки илюзии и предразсъдъци ще ни се нало-жи да ги изкореним без остатък и без капчи-ца жалост – за да потръгнат най-после работите. И да спре най-после агонията, продължаваща десетилетия.

УМЕСТНИ НЕУДОБНИ ВЪПРОСИ И ПРЕ-ТЕНЦИИ КЪМ РАДАН КЪНЕВ

юни 1, 2013

Аз също силно се смутих когато веднага след обявяването на изборните резултати Радан Кънев, зам.-председател на ДСБ, подаде, ни в клин, ни в ръкав, ос-тавка: щото обикновено подават оставка в такъв момент лидерите, а не помощник-лидерите. Значи отстрани това изглеждаше така: “Думам ти, жено, сещай се, снахо!”, или нещо подобно, сиреч, с тоя жест Р.Кънев сякаш подканяше Костов да стори същото. Е, Костов подаде оставка, Р.Кънев пък, пак без да се замисли особено, заяви, че е готов да поеме тегобите на един бъдещ лидер на ДСБ! Е, тук вече нравственият момент ми дойде прекалено множко, така не се постъпва, г-н Кънев, не се постъпва така, щото е грозно. Тия неща се чувстват, а Вий, изглежда, не ги чувствате – и се увличате.

Ето, тази сутрин срещам във Фейсбук едно изказване, което точно отра-зява и моите възприятия, публикувам го без никаква редакция, а пък по-долу решавам да го препратя на г-н Кънев да помисли по въпросите и ако сметне за уместно, да отговори на тях; понеже иначе да си гово-рим сякаш зад гърба му не е уместно, ис-тинското е да му го кажем в лицето и да видим какво ще отвърне той; щото пробле-мът с избор на нов лидер на ДСБ, пък и на всяка друга партия е крайно комплициран и сложен, особено когато се касае за полити-чески лидер от висока класа, какъвто е г-н Иван Костов; много трудно е някой да зас-тане на мястото на Костов и да не се усеща крайния дисонанс, аз така мисля; та ето сега претенциите ни към Р.Кънев:

Не беше логично да излезнат Мос-ков и Кънев и да метнат оставки преди Костов и преди заседанието… В 4 часа сутринта… И заваляха логични коментари из фейсбук, че не тяхната оставка се е търсела… Радан си кроткаше и гледаше

Page 30: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

30 сеир. Още тогава нещо ми беше съмнител-но защо го правят. Причината е ясна – беше покана към Костов да направи същото.

От обръщението му (на Костов, бел. моя, А.Г.) към симпатизантите звучеше огорчение. На пресконференцията изглеж-даше афектиран и обиден. Не че той няма-ше да си я подаде, но Радан и Петър за мен в прав текст му показаха своето отношение, опитвайки се да го направят обществено достояние. Да не би да остана някой симпа-тизиант не разбрал?

И как така Радан след като си е подал оставка, заради лошите резултати се съгласи да поеме управлението? Къде е логиката тук? То да бяха избрали Костов тогава! Или си подал оставка, или не си. Никой не го прави, за да го издигнат на по-висок пост, освен явно Радан.

Имах много високо мнение за него, но сега смятам, че е един амбициозен кари-ерист и нищо друго. Колко е демократ той си знае. Явно отдавна се точи за стола на Костов. И може би тази му амбиция е единс-твената причина да не се омете с Прошко и компания. Надявал се е да направи кариера тук – в ДСБ. Ето, направи я…

Да не се чудим защо Костов отказ-ва да коментира, да говори, да дава изявле-ния! Въобще няма какво да се чудим!

Написа: Elitsa Milenkova

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето какво написах на стра-ницата на Р.Кънев във Фейсбук: Уважае-ми г-н Кънев, простете, че го правя на Ва-шата страница, но ми се иска да видите тази публикация и да реагирате, да отгово-рите на въпросите непременно, важни и необходими въпроси са. И ще предизвикат нужен, полезен разговор; ето за какво става дума, а пък аз тия дни ще напиша и специ-ална статия относно големия проблем за търсенето на изход в ситуацията с българс-ката десница.

МО(НУ)МЕНТАЛНО ДА БЪДЕ ДЕТРОНИ-РАНА ЛЪЖАТА, А НЕ САМО ПЕЕВСКИ

BY ИВО ИНДЖЕВ · ЮНИ 16, 2013

“БСП и ДПС инициират отмяна на реше-нието за Пеевски”

Това е заглавието на сайта Bnews.bg, с което незапознатите с истината биват въвеждани в заблуждението, че някой друг е монтирал Пеевски като детонатор на гражданския (и съюзническия ) гняв, а уп-равляващите сега ще се противопоставят на тази несправедливост като „инициатори“.

Така работи пропагандната маши-на на Пеевски, част която е и въпросният сайт. Поверен на Николай Бареков , който изведнъж „забрави“ ролята си на самонаре-

къл се „народен трибун“ по време на сегаш-ните протести срещу неговата (отново!) власт, този пропаганден инструмент явно се готви да повтори салтоморталето на същия Бареков, преродил се от най-големия ласка-тел на ГЕРБ в негов пръв душманин от „граждански позиции“.

Ето още няколко примера за вне-запно проточилите се дни за размисъл в умълчалите се медии на Пеевски.

“Изданията от медийната групи-ровка на Пеевски продължават да инфор-мират лаконично за протестите срещу него-вото назначение и да твърдят, че са органи-зирани от бившите управляващи.

“ГЕРБ продължи да генерира нап-режение в държавата и вчера. За втора поредна вечер представители на партията се включиха в протест пред МС, който по-късно се премести пред парламента и за-върши с блокада на Орлов мост. Агитки на партията даваха тон на протестиращите. Те бяха добре организирани от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които панически се опитват да дестабилизират обстановката в страната. Десетки вандали изпотрошиха бус на TV7, който отразяваше протеста пред президентството. Автомобилът беше заме-рян с метални кутии от бира, а гумите му бяха спаднати. Протести организирани от ГЕРБ имаше и в няколко други града в стра-ната, като най-многоброен беше този във Варна”, четем в “Монитор”.

Водещото заглавие на “Телеграф” е: “Клошар продава бомби в центъра на София”, а голямата снимка на първата страница е от военен парад в Лондон в чест на рождения ден на британската кралица. Съобщава се само, че премиерът Орешарс-ки ще предложи нов шеф на ДАНС заради отказа на Пеевски, за когото властта не била самоцел.

За “Монитор” пък е много по-важно, че всеки трети българин спестява пари в буркан, бутилка или касичка. Според изда-нието хората предпочитат този вариант, защото им е по-лесно да заделят настрани монети от 1 лев, вместо да трупат на влог по-големи суми. “Оказва се, че държим близо 1,5 млрд. монети и броят им непре-къснато се увеличава. Те обаче се равняват на 189 млн. лв., което е едва 2,14% от об-щата стойност на всички пари в обръщение. Само за сравнение – всички банкноти, сто-тинки и възпоменателни монети възлизат на 8,8 млрд. лв., сочат данни на БНБ за първо-то тримесечие на 2013 г.”, обяснява издани-ето.

Ефектът от отварянето на Дунав мост II се оказа светкавичен, е водещата новина за “Стандарт”. “Българи и румънци хукнаха да разгледат какво има на отсрещ-ния бряг. Нашенци харесаха комшийските кебапчета, напазаруваха още стъклария и кафе. Освен това оцениха чистите басейни на Калафат. Очаква се наплив от плажува-щи българи в задаващите се жеги. Румън-

ците пък дойдоха за сухи сладки, козуна-ци и още 2-3 вида лакомства, каквито ня-мат.” (Кафене. нет)

Не по-малко „интересна“ е инфор-мацията в органа на социалистите „Дума“, който прогнозира почти безсмъртие на решението за Пеевски в деня, когато много-хилядните пртести буквално заплашиха с политически „разстрел“ самата БСП и я принудиха да се спасява с отстъпление:

“Няма никакъв шанс да бъде пре-разгледано решението за избора на Пеевс-ки за шеф на ДАНС, коментира депутатът от БСП Атанас Мерджанов след следобедното заседание на ПГБК. Той посочи, че на него са обсъждали различни въпроси и общите приоритети на БСП и как групата да работи в бъдеще, както и че не са искали нови аргументи за избора на Пеевски. Мерджа-нов е категоричен, че те са били казани днес в пленарната зала”. ( в. „Дума“, 15 юни 2013 г.)

Същият Мерджанов, за когото вече се говори като вероятният „Пеевски 2“, готвен да замести мълниеносно освободе-ния пост на коалиционния му колега начело на ДАНС, дефилира днес в Би Ти Ви като самото смирение и отрицание на вчерашна-та си убеденост за невъзможността да бъде прегласувано решението от 14 юни, взриви-ло демократично мислещата част от Бълга-рия (и отношенията със евроатлантическите съюзници).

Дали заради това, че по закон не може да уволнена цели две години като бременна (в момента), но водещата на Би Ти Ви Лора Крумова безмилостно се разп-рави с хрисимия Мерджанов, като буквално го нахока не просто за казуса с Пеевски, но и за очевидното нежелание на БСП да каже истината как се е стигнало до него. Защото истината явно е прекалено срамна за пуб-лично споделяне.

Не случайно акцентирам върху медийната страна на медала (връчен веро-ломно и вече отнет от една скандална лич-ност, качена от кукловодите твърде нера-зумно на пиедестала на общественото внимание).

Нека ми бъде позволено като ав-тор нещо като самодоволство, каквото обикновено не си позволявам. Защото от всички сбъднати прогнози, с които бих мо-гъл да се похваля, най-се радвам на тази за ползата от показването но Пеевски (може и без звук „по телевизора“) за изтрезняването на масовата публика в България.

Като върховен милиционер на държавата Пеевски обаче е „лесна плячка“ – не съм си и помислял, че ще оцелее в тази роля. Толкова беше абсурдна, че се доближава по своята неосъществимост до проекта АЕЦ „Белене“. Съвсем друго е обаче да бъде детрониран от медийния му императорски пост.

В Турция медийното слугуване на властта разгневи гражданите, които спряха

Page 31: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

31 да ползват „услугите“ на онези медии, които се опитаха да удавят в мълчание протести-те. Бизнесът реагира моментално и започна да изтегля рекламите си от наведените медии.

Това обаче се случва в Турция, ко-ято се стреми към Европа.Тя все пак е на-зависима държава и е народила доста сво-бодни граждани.

Тук е друго. Живеем в постколони-алния балкански Ориент, където гражданите за европейско развитие станаха магистрала за нахлуването на неоколониалния задкули-сен контрол над България както никога през последния четвърт век на мнима раздяла с нашите колонизатори И те се възползваха в пълна степен, монтирайки петата си колона начело на България- като управляващ па-метник с вдигнат над главата ни медиен монопол.

Докато не демонтираме това влия-ние ще има да пеем жални робски песни и „случаят Пеевски“ ще мутира под какви ли не форми, за които ще ни обясняват медий-но колко са прогресивни и европейски.

Детронирането Му преминава през демонтирането на съветската символика, която ни прави роби на лъжата в собствена-та ни страна. Защото не е вярно, че у нас на лъжата краката били къси: къса е паметта ни, което позволява лъжата да доминира над България и да приемаме, че това е неизбежно заради страха ни от реакцията на Русия и нейните инструменти за влияние над българското общество.

Протестът срещу тази лъжа, бой-котиран от същите тези медии, ще се състои днес от 14 ч. срещу Софийския университет, на чието предполагаемо свободолюбие се заканва денонощно от 59 години насам самият Сталин, маскиран като „освободи-тел“ на България.

СВОБОДА ИЛИ СССР

“Добро пожаловать, товарищ Маджо! 15/06/2013 Капитал

Основателят на силовата групи-ровка СИК Младен Михалев-Маджо, който от години живее в Швейцария, е бил сред официалните гости на приема в руското посолство миналия вторник, научи “Капитал” от гости на събитието, организирано по повод националния празник на Руската федерация.

На приема са били забелязани още членове на Конституционния съд, биз-несмени (сред които собственикът на АКБ “Форес” Николай Банев), лидерът на “Евро-рома” Цветелин Кънчев, членове на новото правителство, представители на парламен-тарната група на “Коалиция за България”

начело с лидера на партията Сергей Ста-нишев, партньорът на новото правителство Волен Сидеров, бившият президент Георги Първанов, бившите НДСВ кадри Милен Велчев и Красимир Катев и др.

Младен Михалев е бивш борец от училището “Олимпийски надежди” – раз-въдник на спортните таланти на социалис-тическа България. Възпитаници на това училище са още Васил Илиев, застрелян през 1995 г., Илия Павлов, застрелян през 2003 г., Георги Илиев, убит през 2004, Кра-симир Маринов-Големия Маргин и Иво Карамански, убит през 1998 г. Без послед-ния, който беше състезател по гребане, всички останали са тренирали борба. През 1993 г. избухна гангстерската война между хората на Карамански и борците.

Маджо беше човекът, чиито нерви не издържаха и изпразни един пълнител във входа на казино “Севастопол” на ул. “Раков-ски” в столицата. За зла негова участ Кара-мански беше устроил засада и от апарта-мент от отсрещната страна Михалев беше прострелян. След това успя да стигне до площад “Славейков” с джипа си ранен и беше откаран във Военномедицинска ака-демия.

През 1996 г. Маджо заедно с Вен-цеслав Стефанов и Румен Николов-Пашата основават фирмата “Интергруп енд парт-нърс”, по-известна като финансовата струк-тура на силовата групировка СИК. По-късно в дружеството влизат Красимир Маринов-Големия Маргин и покойните Дмитрий Ми-нев-Димата Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле и Стоил Славов-Телето.” ( Кафе-не.нет)

Макар и непълен, публикуваният в “Капитал” списък на фаворитите на руското посолство от българската им пета колона е достатъчно представителен не само и не толкова с присъствието в него на фигури от полуподземния свят, като Маджо. За него

написах в книгата си „Президент на Ръ-Бъ”, че е видян (и дори сниман) в компания-та на действащия тогава президент Георги Първанов на полувековния юбилей на вид-ния деец на комсомола, сенчестиия банков капитал и висшия ешелон на БСП Евгений Узунов в „Интерепред” в София.

По интересното е, че любимците на руското посолство сред българския „елит” си пият заедно водката в един отбор, в който героите от тепиха на Бойко Борисов съжителства мирно под крилото на големия си покровител с отбора на Първанов. Защо-то кръгът на Пашата и СИК, който бива публично нападан от Станишев, Сидеров и компания като гербаджийски, няма проблем да си общува с хората на Първанов, Стани-шев и Сидеров далеч от камерите на теле-визиите и микрофоните на журналистите. И се разбират прекрасно на общия им език- руския (в широкия смисъл на думата, а може би и в буквалния).

На опитите да ми бъде възразено, че едно посолство обикновено кани по спи-сък „свои хора”, ще възразя и аз (в аванс), че така прави само руското посолство. В западните посолства, където (след кратко прекъсване по внушение на уязвения от скромната ми журналистическа личност през 2006-та година тогавашен президент Георги Първанов) се появявам относително често по приеми, не просто канят предста-вители на целия политически спектър от властта и опозицията, но обикновено гъмжи от явни опоненти (за да не кажа отявлени врагове) на западната ориентация на Бъл-гария. До такава степен, че понякога не намирам български събеседник за едно „наздраве”.

Да ме прощава Надежда Нейнски, че разказвам без нейно разрешение тази стара (обаче актуална и днес) случка за илюстрация: при нейна поява на един прием

Page 32: Vestnik GRAJDANIN, br. 12 ot 2013

32 всички били толкова изненадани, че в ог-ромната зала за приеми в руското посолст-во се възцарила тишина при церемониално-то й посрещане.

Когато казвам, че Русия обгрижва и насочва петата си колона в България по начин, който няма нищо общо с дипломаци-ята, а е явна намеса във вътрешните рабо-та на България, имам предвид точно това: те създадоха цял един агресивен проект за влияние, каквато е крайно лявата Атака и се бори яростно да заслужи доверието на чуждите си покровители с налагането на „български патриотизъм” със съветско лице.

В книгата си „Течна дружба” съм посочил конспективно какво са си говорили в руското посолство, когато Сидеров и посо-чена от посолството компания от най-близкия му антураж бяха триумфално пока-нени през есента на 2005-та година зад непристъпните дувари на съветската цент-рала край хотел „Москва” да отпразнуват пробива с нахлуването на Атака в парла-мента, замислен да стане още на изборите през 2001-ва година, но осуетен от контра-разузнаването. Тогава, през март, прави-телството прогони заради намеса в делата на България двама руски дипломати, опита-ли да организират прототипа на проруското партийно острие (трети руски дипломат беше изгонен като част от този „пакет” зара-ди чисто военно шпиониране).

В Кремъл никога не забравиха кой дръзна да им противоречи на „тяхна” тери-тория и направиха нужното той да бъде смачкан политически – методично, система-тично и с преследване докрай.

Като казвам, че Сидеров и компа-ния са в черния списък на западните посол-ства, трябва да си дадем сметка за обрат-ното: поради какви заслуги е акламиран в руското? Защото това е човекът, който пише и говори от години за любимия на всякакви расисти „еврейски заговор” за управление на света. Това е също скандалджията, на-литащ на германски стюардеси, на участни-ци в автомобилното движение на магистра-ла „Тракия”, на журналисти, депутати, поли-цаи и дори на сградата на Министерския съвет, чиято врата нападна, чупейки демон-

стративно дръжката й пред камери и мик-рофони. Да ръкопляскаш на такъв екземп-ляр под формата на дипломатическо ухаж-ване означава да се отнасяш с неговото презрение към законността в България и да демонстрираш на каква защита разчита той.

Ето защо на поредния протест с искане да бъде демонтирана петата колона в България, която символично стърчи със съветско оръжие над столицата, предложих лозунга „Свобода или СССР” . Позволявам си да го предложа и на протестиращите срещу управлението днес, защото „казусът Пеевски”, превърнал се в детонатор на протестите, е от същия инкубатор – много пъти съм обяснявал връзката на руското икономическо нахлуване. То стана особено агресивно напоследък (чрез магистралната услужливост на управлението на ГЕРБ) в симбиоза с Корпоративна търговска банка и еманацията на тази тенденция, която вече за краткост наричаме „Пеевски”.

Демонстрацията ни с искане за демонтиране на паметника на съветската окупация протече вчера под надслов „Вди-гайте си чуковете” – лозунг, който издигнах (на 25 септември 2008 г.) на протест срещу побоя над колегата Огнян Стефанов. После видях, че сред морето от демонстранти в София изплува и този призив (снимка с лозунга се появи, вероятно но невнимание или незнание за авторството, в сайта на Пеевски BNews, поверен на неговия Баре-ков).

Надявам се демонстрантите днес да направят и следващата крачка – мина-вайки покрай символа на нашата търпимост към лъжата (стърчи в десетки български градове), която е в дъното на всичките ни

беди, да отдадат дължимото внимание на монументалното изражение на онова, което искам да кажа с лозунга „Свобода или СССР”.

А за любопитните, които биха ис-кали да знаят на какво основание и от чие име правя предложения, ще отговоря отно-во, че винаги говоря и пиша в лично качест-во и от свое име. Но ако това не стига няко-му, мога да посоча малко актуална статис-тика за интереса към блога ivo.bg към днешна дата, от която е видно, че само на „върховния” 14 юни, когато взривиха недо-волството на българите с натрапването на Пеевски, този личен блог е привлякъл почти 40 000 посещения ( от общо почти 14 мили-она за 5 години съществуване): Blog Stats Summary Tables Total views: 13, 833, 218 Busiest day: 37, 346 – Friday, June 14, 2013

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: [email protected]

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!