ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 9, Год. VII, 2015, 1 Май, Петък, Ц. 2 лв.

Скандал! Св. синод реши да споменава Симеон Сакскобургготски като държа-вен глава, Автор: Горан Благоев, специал-но за Faktor.bg

На днешното си заседание Светият синод е приел решението да споменава бив-шият премиер Симеон Сакскобургготски по време на всяко богослужение като „благове-рен цар на българите Симеон”. Предложение-то е било направено от Пловдивския миторо-полит Николай – официално съобщение към 16.00 ч. все още нямаше, но информация пот-върдиха няколко източници от Синодалната палата.

Очаква се формулата за споменаване-то на „благоверния цар на българите Симеон” да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит и Светия синод сред руините на Голямата базилика край Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България. (Продължава на 2 стр.)

Тая статия за Дугин е наистина смразя-

ваща кръвта: виж: Dugin’s Evil Theology Аз едно не мога да разбера – защо Ру-

сия мрази толкова Запада, ревност ли е, какво е? Едва ли е богатство и пари, ето сега Русия има всичко това, нито има дефицит в магази-ните й откакто се отвори. Гледам и по Сибир имат кафеварки и неръждаеми тенджери, а през комунизма ядяха (когато изобщо имаше какво) в едни емайлирани, които се напукваха. И в BG ги имахме чак до 1975. Ракета ми пра-тили в Космоса, а една тенджера на са кАдър да направят (както викаше дедо ми).

Либерализма на Запада ги дразнел – е това не мога да го разбера. А ГУЛАГ и масови-те Сталински убийства кеф ли им доставят? Егати и откачените селяни?!

Абе май имам психоаналитично обяснение: не могат да живеят, нищо не ги радва, не обичат да работят, уж искат благосъстояние ама и то не ги кефи – с една дума не обичат да живеят, затова обичат да умират и да убиват. Нещо като голяма секта на самоубийци обединена в държава. (Продължава на 2 стр.)

ЛЕКО ПСИХОАНАЛИТИЧНО ОБЯСНЕНИЕ, ИЗЯВЯВАЩО СЪЩИНАТА НА ПРОБЛЕМА НА ТОЯ РОД ИЗВРАТЕНИ РУСНАЦИ – ПУТИНОИДО-КОМУНОИДИТЕ (От 1-ва стр.) Бахти и кретените! A. от Австралия

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Психоаналитичното" ти обяснение въпреки всичко сякаш напипва съ-щината на проблема на тоя род изв-ратени руснаци. Само аз бих се из-разил иначе: не че "не обичат да живеят", те не могат да живеят, т.е. не разбират живота, от което произ-лиза и тази тяхна ненавист към живота. И към живеещите. По тази екзистенциална причина именно те и друго не могат да правят освен да убиват – и сами да умират. Обичат да убиват, с това съм съгласен, тук имаме една сатанинска също така и садистична любов към убиването. Погледни лицето на тоя Дугин. Там всичко е написано. Пълна комуно-идна ощетеност спрямо живота, такова непълноценно същество за-това изпитва подобна патологична ненавист към живота и към автен-тично живеещите, т.е. към западни-те хора, към свободните и свободо-любивите хора на Запада. Нена-вистта към либерализма, към сво-бодата, е всъщност ненавист към свободно живеещите, към наслаж-даващите на живота хора на Запада. Гледката на свободни и щастливи хора е това, което вбесява комунои-дите, подобни на тоя нещастник Дугин. И на другия такъв нещаст-ник Путин. Това е. Такива като тях двамата са способни на страшни неща, подобно на това, което са причинили на човечеството други такива непълноценни, ощетени и затова бесни спрямо живота злодеи: Ленин, Сталин, Хитлер. Подобна бесовщина винаги има един и същ източник: дива, бесовска, сатанинс-ка ненавист спрямо живота и спря-мо живеещите, към опитващите се да живеят пълноценно свободни хора на Европа, на Америка, на За-пада. Това е в резюме. А иначе тема-та е голяма.

ЗЛОБНА ЧЕНГЕСАРСКА ПРО-ВОКАЦИЯ СПРЯМО БЪЛГАР-СКАТА ДЪРЖАВНОСТ В УГОДА НА ЧУЖДИ, АНТИБЪЛГАРСКИ СИЛИ (От 1-ва стр.)

Решението на Светия синод е на ръба на държавния скандал, защото де факто Българската пат-риаршия признава Симеон Саккс-кобургготски за държавен глава на България, която обаче не е монар-хия, а република. Обичайната фор-мула за споменаването на светската власт в православното богослуже-ние, което се отслужва в нашите църкви е „благочестивият и правос-лавен български народ, правителст-вото и христолюбивото войнство”. С решението си де факто Светия си-нод приема, че България има двама държавни глави – цар и президент, което и от юридическа и от канони-ческа гледна точка е абсолютен па-радокс, граничещ със шизофрения-та и компрометира Българската църква пред обществото и то в наве-черието на толкова знаково събитие, каквото е 1150 г. от покръстването на България.

Както вече писах във Фак-тор.БГ, висшият ни клир е един от най-сигурните съюзници на Симеон Сакскобургготски в започналото му реанимиране за голямата политика. Коментарите в интернет, че Симеон е „църковният цар” за съжаление се превръщат в горчива реалност.

Уви, за пореден път Бълга-рия се оказва държава на абсурди-те... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Из-цяло споделям тезата на автора: това решение на Синода е абсурдно. И е изцяло вредно. То е една голяма ченгесарска провокация спрямо българската държавност. И в лицето на републиката, и в лицето на мо-нархическата институция. Това ре-шение е вредно и за православната ни църква – понеже бива въвлечена в непристойни политически игри. Така не се правят тия неща.

Пиша тия неща независимо от това, че по убеждения съм монар-хист. Да, аз смятам, че монархията е по-добрата за България форма на държавата. Имам си своите съобра-жения и основания от най-различно естество. Разбира се, смятам, че Си-меон не си изпълни призванието и направи всичко за да дискредитира и монархическата институция, и себе си като неин носител. Той трябва да абдикира и титлата да мине в притежание (според Търнов-ската конституция) на Борис, син на бившия престолонаследник Кардам (който почина наскоро).

А въпросът за монархията у нас ще се решава по подобаващия начин, не по такъв един подъл, чен-гесарски, бих си позволил да кажа даже и мутренски начин; не, наис-тина не е такъв начинът. А и по принцип не мога да се съглася с нещо, което е предложено от влади-ката Николай Пловдивско-Москов-ски. Причината е ясна: той просто е рупор на антибългарски, т.е. на рус-ки имперски сили. Рупор е на ченге-сарско-кагебистки сили, които ви-наги са работили срещу истинските интереси на България и на българи-те. ОГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ СЪВЕТСКА РУСИЯ Е БЕЗ-МИЛОСТНО И В НЕВЪОБРА-ЗИМИ МАЩАБИ

Из: "168 часа": 133 млрд. лв. е струвала съветската окупация на България, Автор: Иван Бу-товски

Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвре-менни изследователи на архивите на БНБ.

Издръжката на съветските окупационни войски е изключител-но тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоен-ни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време.

3 Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната изд-ръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изпла-щат в долари. При това става дума за суми, които многократно надх-върлят доходите на среден българс-ки гражданин.

... Ограбването на България от Съветите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и докумен-тите за това да са напълно неизвест-ни или малко известни за нищожна част специалисти изследователи. В тази книга е невъзможно да се опи-ше всичко, но част от най-мащабните случаи от съветското ограбване на България ще може да се прочете, както и да се видят ав-тентичните документи." КРАТЪК КОМЕНТАР: Какви па-ри бе, моля ви се, никакви пари няма, та те, руснаците, братушките де, ни подариха "свободата", пар-дон, робството и окупацията де! :-) В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ДЕМОНСТ-РИРАТ НИВО НА "АВАНГАРД-НО СЪЗНАНИЕ", ХАРАКТЕРНО ЗА ДРЕВНИЯ РИМ

На страницата на ПГЕЕ-Пловдив във фейсбук са сложени тия две снимки и е написано: "Ден на ученическото самоуправле-ние в ПГЕЕ". Реших да направя един коментар на тази многозначи-телна проява, която съдържа в себе си смисъл, за който повечето хора едва ли се досещат. Ето какво напи-сах там и понеже зная, че то ще бъде изтрито от толкова "демократично мислещите" приближени на ръко-водството активисти в ПГЕЕ, затова го слагам и тук, в блога си:

В древен Рим някога имало веднъж в годината празник (мисля, че се е казвал "Сатурналиите"), та в този ден, според обичая, господари-те и робите за един ден си разменя-ли местата, робите ставали господа-ри – и господарите ставали роби. Господарите в този ден страшно се забавлявали като гледали робите да се държат като господари, също така им било интересно да видят как те самите ще се почувстват в ролята (и в дрехите) на роби.

Много показателно е, че и ръководството на ПГЕЕ-Пловдив се вдъхновява от абсолютно същата, както виждаме, "авангардна" и "но-ваторска", няма що, идея: всички през цялата година са роби и слуги, но само за един ден ще им позволим да бъдат господари, а пък на най-заслужилите в слугуването и робу-ването дори ще им позволим да седнат на директорския стол! :-)

По-изразителна, по-хубава метафора едва ли можеше да бъде измислена, затова и от все сърце поздравявам ръководството на ПГЕЕ-Пловдив за тази находчива и наистина многозначителна инициа-тива, показваща същината на идеи-те, от които то се вдъхновява! ВЪЗХИТИТЕЛНОТО ЕДИНО-МИСЛИЕ НА РЕЙГЪН И ТА-ЧЪР

"Рейгън имаше твърди принципи и, според мен, правилни." Маргарет Тачър

КНИГА ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА НА КОМУНИСТИТЕ

Ето тук можете да прочетете тази книга: ТЕ УМИРАХА ПРАВИ, автор: Васил Казашки

ЗАЩО НАБРАХ ТАЗИ КНИГА

Въпрос, на който смятам, че е задължително да отговоря. Позна-вам и други подобни произведения, но това ми направи изключително впечатление. Изключвам факта, че авторът е съвременник на описани-те събития. След като се запознах детайлно със съдържанието на кни-гата, установих особеностите на нейната уникалност, която ще въз-действа върху съзнанието на непре-дубедения читател. Тя отразява дос-товерно и правдиво историческата действителност от онези мрачни години. Нещо, което не можем, да видим в учебните помагала по бъл-гарска история. Като добавим и талантливото перо на автора, прие-маме, че трудът и неговата ефектив-ност се доближават до съвършенст-вото. Аз не съм критик и не желая да правя анализ на книгата. Целта ми е, да я представя в електронен формат пред българската младеж, като използвам възможностите на съвременните технологии.

Считам това за свой патрио-тичен дълг. А до колко съм успял, времето ще покаже.

Отделно съм на мнение, че този творчески акт на г-н Васил Казашки е изява на висша граждан-ска позиция, изискваща съответната доза смелост във времето на тотали-таризма. Като такова произведение-

4 то трябва да се увековечи в пантеона на българското дисидентско изкуст-во. Предвид на това, че авторът представя в сюжета автентични събития с особена жестокост, не препоръчвам книгата да се чете от деца под 12 години, както и от хора с лабилна психика и проблемна нер-вна система.

Приятно четене, скъпи чита-телю!

Стефан Кючуков Из: Вместо предговор Тази книга се роди във времето

Повод да я напиша е голя-мата неправда, която отне живота на хиляди хора, обвинени в несъ-ществуващи деяния. ЗА това я озаг-лавих „ТЕ УМИРАХА ПРАВИ“. Ду-мата „ПРАВИ“ е символична, тя следва да се разбира НЕВИННИ!

Роден съм през 1926 година. На 9-ти септември бях на 18 години. Бях изпреварил малко връстниците си и предпочитах да общувам с по-големи от мен. Между тях бяха хора – фактори на деня, герои на новото време. Те не скриваха от мен нищо когато разказваха за делата си, ко-гато планираха какво да извършат.

Много от страшните неща, които описвам, чух с ушите си и видях с очите си. За други разпитвах живи свидетели и бързах да съхраня всичко в съзнанието си и да го за-пиша. Дълги години тези ужасни спомени тревожеха будните ми но-щи. Съвестта ми се бунтуваше и у мен узряваше твърдо мисълта, че всичко видяно и чуто трябва да ос-тане на поколенията – да узнаят истината – грубо поругавана и ста-рателно прикривана и в дните през които се вършеха мерзки деяния, и сега. Вярвах, че тази истина един ден ще излезе наяве. Дори само за това – да изтрие петното от паметта на тези НЕВИННИ!

Идеализмът винаги е нами-рал добра почва за развитие у мла-дите. А комунистическата пропа-ганда винаги е намирала начин да идеализира живота, да представя Партията като ангел-спасител на човешкото достойнство, на най-висшите добродетели, права и сво-боди. И много хора наивно се под-даваха на агитацията, без да подо-зират заветната цел на своите про-пагандатори – властта, в цялата и пълнота и всеобхватност.

Младите вярваха в розовото сияние и светлото бъдеще, нищо не им подсказваше горчивото разоча-

рование, което им предстоеше да изживеят под тежкото крило на комунистическата власт. Така беше и с мен. Вярвах и ратувах за кому-нистическото устройство на родина-та и на целия свят. Но не за дълго! Съмнението започна да се прокрад-ва и желанието се изпари бързо – още в първата седмица от завзема-нето на властта. Пред очите ми се разкри груба и жестока действител-ност и от идеализма не остана нищо.

Жестоки, корумпирани и неграмотни хора взеха оръжие в ръце и започнаха да убиват и грабят. Видях пребити с тояги вързани хо-ра! Оплакваха ми се поругани и ог-рабени! Станах свидетел на 40-те безотговорни дни на революцията!

Вече не желаех да мисля ка-то ТЯХ, да правя това, което искат ТЕ! Арестуван бях като секретар на ЗМС. Спах на греди над вода, седях с дни над един надгробен камък в Околийското управление на МВР, в Бяла Слатина, в мазата, над която нощем пребиваха хора и гредите се огъваха над главата ми. Спах в ко-мюра на управлението, връзваха на ръцете ми магер и ме зареждаха с електрически ток, пребиваха ме с ритници и юмруци!

Героите в книгата не са из-мислени – имената им са истински. И това е признанието, което им дължа за тяхното страдание. Като тях са хиляди. Съжалявам, че не познавам и не мога да си спомня всички. Това е невъзможно! Затова избрах хора от различни възрасти и професии. С разказа на тяхната съд-ба искам да предупредя – КОМУ-НИЗМЪТ НЕ ПРОЩАВА НИКОМУ!

Васил Казашки СВОБОДОЛЮБИЕТО НА УК-РАИНЦИТЕ В РЕЗЮМЕ четвъртък, 30 април 2015 г.

Обращение одесситки к Путину КАДЪР И ФРАГМЕНТ ОТ ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..."

четвъртък, 30 април 2015 г.

ДОБРО УТРО, АМЕРИКАНО-ФИЛИ: МОЯТ ПОЗДРАВ КЪМ ВАС Е "АХ, ТОЗИ ДЖАЗ!" четвъртък, 30 април 2015 г.

Приятно слушане! И хубав да ви е денят! АКО СЪОБЩЯТ, ЧЕ ДО СГРА-ДАТА НА СЪДА В ПЛОВДИВ ГРАЖДАНИН, ЧЕТЕЙКИ РЕ-ШЕНИЕ ПО НЕГОВО ДЯЛО, Е ПОЛУЧИЛ СЪРДЕЧНА КРИЗА И Е УМРЯЛ, ЗНАЙТЕ, ЧЕ ПО-ЧИНАЛИЯТ СЪМ БИЛ АЗ четвъртък, 30 април 2015 г.

Днес е последният ден, в който трябва да излезе решението на Окръжния съд в Пловдив по съ-дебното дяло срещу моето уволне-ние; знаете, аз бях уволнен по недо-пустимо грозен начин от работа (работил съм 32 години като препо-давател по философия и гражданско образование), уволни ме директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив по изцяло фалшиви, изсмукани от пръстите "мотиви" ("пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата",

5 "изцяло му липсват качества да бъде учител" и пр.), докато и котките по улицата вече знаят, че истинските, действителните мотиви за уволне-нието ми са чисто политически – трябваше да ми бъде някак отмъс-тено за моята гражданска позиция като блогър, аз години наред като един от най-активните български блогъри съм имал ангажирана, пре-делно смела позиция не само по проблемите на политическия живот в страната ни, но и по проблемите на изцяло дискредитираната, прог-нила, намираща се в катастрофално състояние образователна система.

В този блог съм писал пре-делно открито и за тежката психо-логическа и нравствена ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, ето за всичко това следваше да ми бъде отмъстено, по добре познатия репресивен модел от "време оно", прекалено престара-лата се администраторка обаче сбърка кардинално най-вече в едно нещо: все пак сега вече живеем в други времена, не може току-така да смачкаш безнаказано една личност, за която си си втълпил, че ти е неу-добна. И ето, въпросната другарка си има от доста време проблеми с правосъдието. Та днес ще трябва да излезе решението и на втората инс-танция. Разбира се, аз съм поставен в положение да се боря на полето на правосъдието докрай, включително, ако се наложи, да стигна и до Евро-пейския съд: не може току-така, с един волунтаристичен администра-тивен акт, някой да ми отнема пре-подавателските, човешките, граж-данските права, да ме репресира, да ме превръща зорлем в дисидент спрямо прогнилата отвсякъде обра-зователна система; не, така не ста-ват тия работи, аз лично няма да допусна такъв прецедент. И ще се боря докато имам сили. Ще защитя правата си, няма да отстъпя, няма да ги харижа на самозабравили се ад-министратори, демонстриращи без неудобство един анахроничен, аб-сурден манталитет.

Та днес трябва да излезе толкова важното за мен решение. Вчера звънях до съда, решението не беше излязло; аз звънях обаче пре-ди обед, към 11 часа, то може да е излязло следобед, на мен ми беше обаче неудобно да нахалствам и да звъня втори път в един и същ ден. Ще звънна днес. Излишно е да каз-вам, че съм много напрегнат, аз затова и пиша тук, та някак да ми спадне поне малко напрежението. Което е крайно вредно и за здравето ми. Страдам от заболяване на сър-

цето, което в такива моменти е доста опасно. Разбира се, тия, които, за да докажат своето право на гаври над суверенни личности изобщо не се смущават от това, че е възможно и да убият личността, с която им е хрумнало да се погаврят.

Човекът, знайно е, е нещо много крехко, най-крехкото нещо на този свят е човекът, животът ни виси понякога на косъмче, на тънка като косъмче нишка, която лесно може да се скъса. Затова е недопус-тимо да се гавриш с някаква лич-ност, щото от самото възмущение поради несправедливостта – някои хора сме устроени така! – човек може да се пръсне; да, именно, мо-же да се спука този наистина най-крехък съд, какъвто е човекът; как-вото е най-вече човешкото тяло. Ето, пишейки тия неща, аз съм нап-регнат до крайна степен; човекът може да бъде убит лесно и "безбо-лезнено" и чрез груб психичен на-чин. Мен така моите мъчители ме убиват вече поне трета година. Аз лично в някои моменти се чудя как все още съм жив, как изобщо оцелях до този момент. Да, това е същинско чудо. Такова напрежение в живота си никога не съм преживявал, нико-га, даже и в ерата на толкова гадния комунизъм; и тогава даже не са се гаврили така с мен!!! Но ето, сега това се случи, колкото и да е неве-роятно че изобщо е възможно в на-ше време.

Пиша тия неща с оглед да помогна на въпросните ми мъчите-ли поне малко да проумеят, да осъз-наят какво всъщност правят. Щото на тях наркотикът на властта им е повлиял така, че явно изобщо не се усещат. Какво друго да каже човек в такъв момент освен онова същото: "Господи, прости им: те не знаят какво правят!". Да, само това ми остана да повтарям.

Аз тия дни публикувах свое-то последно обръщение към съда: виж Още по безпрецедентното съдебно дяло, което, вярваме, уважаемият съд ще реши подо-баващо, в съответствие с пове-лите на законността, правото и справедливостта. Мисля, че дя-лото е ясно, то всичко отдавна е пределно ясно, целият въпрос е как да убедим съда в нещо толкова ясно, като бял ден даже ясно; е, вярваме, че съдът ще постъпи според разпо-редбите на закона, на правото, на справедливостта, според повелите на истината. Искаме да вярваме че ще бъде така. Ще се радваме да бъде така.

Напрежението обаче е ог-ромно. Не зная дали ще издържа като получа документа и като седна да го чета; нищо чудно днес да умра от напрежение като седна, както става обикновено, на някоя пейка до съда и почна да чета решението на съда, което ще съм взел преди мал-ко. И с подкосени крака съм стигнал до въпросната пейка. Тъй че изобщо не се чудете ако довечера в новини-те съобщят нещо такова, ако съоб-щят ето такава странна новина, знайте, че тя се отнася тъкмо за мен:

"Днес край сградата на Съ-дебната палата в Пловдив няка-къв гражданин, четейки решение на съда по негово дяло, е получил сърдечна криза, припаднал е и след кратка агония е умрял. Нашият репортер установи, че починали-ят е някакъв тукашен учител по философия, който бил уволнен и после дълго време съдил директор-ката на училището, в което е ра-ботил; всичко това явно е довело до такова изчерпване на жизнени-те му сили, че горкият нещастник най-накрая е стигнал до този съ-вършено нелеп край."

Та значи ако довечера по новините съобщят нещо такова, знайте, че починалият нещастник съм бил аз. Не се изненадвайте мно-го и изобщо не страдайте по повод на случилото се, ами си кажете: отърва се, горкият, от неправди и от злочестини! Хайде, много идиотски стана този завършек, но както и да е: желая ви хубав ден! Бъдете здра-ви! А ПЪК В СТРАНИТЕ НА "ПРОКЛЕТИЯ ЗАПАД", ПРЕД-СТАВЕТЕ СИ, ЦЕНЯТ ЛИЧ-НОСТТА И ТАЛАНТИТЕ НА ЧОВЕКА! петък, 1 май 2015 г.

ЗАГАДКАТА НА ЖИВОТА СА РАЗГАДАЛИ ОНИЯ, КОИТО СА УСПЕЛИ ДА ОБЛАГОРОДЯТ ДУШАТА СИ ТАКА, ЧЕ НИКО-МУ ДА НЕ ПРИЧИНЯВАТ ЗЛО

6 Ще опитам тази сутрин да

напиша още едно есе от поредицата за моя брат Ивайло – Бог да го прос-ти! – той почина преди 9 дена. Зах-ванах се в тия траурни за мен дни да описвам чувствата си, с надежда да се справя някак с мъката; налага се да разказвам за Ивайло, някакви мои спомени, това, кой знае защо, ми помага, облекчава болката ми. Въпреки всичко страшно нещо е смъртта, смъртта е нещо, което чо-век трудно може да асимилира, да проумее; ужасна загадка е смъртта, не по-малка от загадката, наречена живот. Ще издам тази поредица в една малка книжка за Ивайло, ще ми се някак да увековеча паметта за него, щото той наистина беше един много страдал, но затова пък изк-лючително добър, благороден чо-век, човек с ангелски чиста душа, каквито рядко се срещат по тази земя. Мой дълг е да запазя, да съх-раня спомена за него.

Два дена, две нощи стоях в Долна баня, в родната ми къща, пък след това се върнах в Пловдив. Поч-ти всеки ден разговарям по телефо-на с майка ми, която остана там, вече съвсем сама. Сама в този дом, с който живееха с Ивайло до онзи ден, до миналия понеделник сут-ринта, когато тя откри, че през нощ-та той е издъхнал. Предложих на майка ми да я взема тук, при нас, в Пловдив, да се разсее малко, да смени обстановката, тя принципно се съгласи, но твърдо ми заяви, че докато не минат 40 дена от смъртта на Ивайло не може да го направи това - понеже душата на Ивайло в тия дни бродела из дома и т.н. Пък когато и душата му си замине окон-чателно, тогава ще може майка ми да се отдели от дома и да дойде тук, в Пловдив. За да не стои сама, зато-ва й предложих това нещо. Понеже в душата й, предполагам, зейна още по-страшна празнина с неговата смърт. Това родител да погребе дете е наистина нещо най-страшно и тежко.

По телефона майка ме уве-щава да съм се успокоявал, да не съм преживявал толкова дълбоко случилото се, а аз, понеже я позна-вам добре, си правя извода, че щом тя мен увещава да не страдам, тя самата в същото време изключител-но много страда – и това, че мен успокоява, за мен означава, че тя самата много се нуждае от успокоя-ване. И ето, разговаряйки, ние така с нея си се успокояваме. И друго нещо й се върти в главата, тя ми го спомена още преди да си отиде Иво – че този месец, именно април, бил за нея лично съдбовен, щото точно през април преди доста години по-чина нейния баща, дядо Васил, Бог да го прости! (Аз за него доста съм писал из книгите си, той ми оказа голямо влияние навремето.) Та тя директно си говореше "Ако през този месец оживея, ако остана жива, може и още да поживея", да пази Господ, ето, месецът още не е ми-нал, та майка ми, предполагам, има мисли и в тази посока. Аз самият се плаша пък на друго основание: по-неже брат ми Ивайло, горкият, беше много привързан към майка, той всъщност цял живот живя около нея и с нея, никога не се е разделял за дълго от нея, та да не стане така да "придърпа" и нея със себе си, да я замъкне "нататък", което, предвид годините й, е напълно възможно да се случи. Затова майка наистина се нуждае от спокойствие, което да лекува някак раната й, зинала със смъртта на втория й син, брат ми. Тя, между другото, си има много приятелки, разни бабички като нея, пък и по-млади от нея жени, които по цял ден й идват на гости, да й правят компания, аз това добре го знам, да, обаче вечер тя си остава сама в цялата къща, а това изобщо не е приятно. Ако аз пък отида да постоя с нея (аз това ще го сторя непременно тия дни, стига само да науча решението на съда по дялото, което водя и веднага занимавам!) е малко трудно предвид това, че тя ще попита как така мога да не ида на работа, тя, милата, не знае, че ме уволниха от работа, че съм безрабо-тен, аз скрих това от нея, също и това, че водя толкова съдебни дела, скрих го с оглед да не й създавам още грижи и проблеми; скрих го, защото я щадя. Да, обаче ето, наме-ри се някаква мерзавка, която напи-са следното тук, в блога ми, вижте що за хора има на този свят, дето ходят по тази земя, ето, погледнете какъв диалог проведохме с туй съ-щество:

Анонимен каза: Не искам да ви разочаровам, Грънчаров, но майка ви знае за уволнението ви. Просто не ви казва, че знае. Понеже вие казвате, че истината е най-важното нещо, реших да се вслушам в тези ви думи и да действам съобразно тях. Нещо против? Нямате. И не можете да имате. Ангел Грънчаров каза: Доносче ли направихте, другарко? Или лич-но отидохте да съобщите това на майка ми? :-) Анонимен каза: Не лично. Ангел Грънчаров каза: Естестве-но. То мерзостите винаги се правят не лично. И какво, идеята Ви е да уморите и майка ми, така ли? Защо сте толкова злобна?

Казах това нещо на въпрос-ното същество и то млъкна. Не вяр-вам с нещо да се промени, не, слу-чаят е безнадежден. Надежда за очовечаване при такива никаква няма. И не може да има. Става дума за нравствено уродство, което аз определям с думата "комуноид-ност". Основното при тях е дивата, патологична ненавист към личност-та. Правят всичко за да съсипят личността - щом някъде надушат, че такава се е появила. Комуноидите личности не могат да търпят. Май-ната им де. Изчадия адови са това.

Мисля си какво да пиша по-нататък в тия мои записки. Да опис-вам и разказвам целия живот на брат ми, да му правя нещо като би-ография – не това ми е идеята. Той сам си писа нещо като дневниче или спомени, показвал ми ги е, ще ги намеря и, възможно е, ще ги публи-кувам, и то точно тук, в тази поре-дица. Тук е мястото на тия негови пределно искрени разкази за прова-ления му живот. Той също така мно-го ми е и разказвал, имаше ми пъл-но доверие и всичко ми разказваше – в моменти, в които е възниквала такава настройка. Разказвал ми е и неща, които на никой друг не е пос-мял да разкаже, дори и на родната ни майка. Разбира се, аз не мога тук всичко, което зная, да го сервирам, той ми се е доверил, но аз не мога да злоупотребя с доверието му, пък макар и посмъртно. Не, така не би-ва, такова нещо не мога да си позво-ля. Има някаква мярка, която не трябва да бъде минавана. А иначе главното, същественото ще разкажа – било аз, било пък той сам, чрез записките си, ще го разкаже. Те са в

7 някакви малки тефтерчета, които е изписал най-внимателно и стара-телно. Но има време за това. Сега-засега ми е друга идеята.

Често се улавям, че размиш-лявам за тайнството, наречено смърт. Идва понякога съвсем нена-дейно, ето, както при брат ми (раз-говаря, вечеря, ляга си вечерта, а на сутринта в един момент идва Тя, "онази с косата", и той, горкият, е издъхнал може би за миг!), оказва се, че такава смърт я смятаме за "лека", дори за "желана" или за "мечтана"! (Щото, знаем, в други случаи раздялата с живота е трудна и тежка, болезнена, свързана е с много мъки, често непоносими, из-тощителни, адски бих казал.) Съ-зерцанието на нечия смърт обаче много силно влияе върху възприя-тията на живите спрямо всичко онова, от което се състои живота ни, което прави, така да се рече, нашия живот. То ни повлиява така, че ус-пяваме да установим точните стой-ности на нещата, от които се състои живота ни. Примерно, за какво е този ламтеж за власт, за слава, за пари и пр., който терзае толкова много живите, след като всичко това може само за миг да бъде загубено, да отиде, дето се казва, "по дяволи-те". В гроба човек нищичко не може да занесе, това е безспорно, тогава? Излиза, че тия ламтежи, които ся-каш са най-важното в живота ни, се оказват абсолютно безпочвени, оказват се изказ на някакво засле-пение, което ни изиграва лош, кова-рен номер. Човек опропастява ог-ромна енергия не за това, за което е трябвало. Заради мнимото и фал-шивото сме забравили за истински важното, за онова, на което трябва да оказваме най-голямо внимание. Примерно, важно е това, с което ще те запомнят хората. Ето, велики властелини, премиери, хора с епо-лети, с тоги, с мантии на властта, какви ли не, разните му там... ди-ректори на гимназии и други такива властелини, дето са си втълпили, че са разпоредители със съдбите на хората и по тази причина си правят каквото им скимне, та нима тия всичките не могат да схванат, че всичко това, с което толкова се гор-деят, че са постигнали, примерно чувството за мощ, е съвсем ефимер-но, мимолетно, да речем, достатъч-но е една керемида, дето се казва, да падне на главата ти – и за миг всич-ко това ще го загубиш безвъзвратно! Да, всичко за миг отива по дяволи-те, даже и най-верните ти подли-зурковци и използвачи за миг ще те

разлюбят щом те видят в ковчега, примерно. И дори и няма да искат и да те видят щом разберат, че си си отишъл, ами за миг ще те забравят - и ще се втурнат да кадят с тамяна на славата други "щастливци на съдба-та". А ти в това време вече ще си стоиш затиснат с буците пръст в гроба. И защо е било цялото това натискане? И има и едно друго не-що, още по-важно: с какво ще те запомнят хората, наистина ли е пък толкова важно това?

То се знае, на хората не мо-жеш да угодиш. И всички няма как да те харесват. Или пък, опази Боже, да те обичат. Някакви си там лю-бимци на съдбата и избраници на народа, разните му там кумири, първенци на славата, на успеха, на триумфа и пр. – съзнават ли всич-ките тия колко преходно е всичко това, с което толкова се пъчат? Ве-лики били, уволнявали, назначава-ли, раздавали какви ли не благинки, разни там безгръбначни се редят да им цаливат нозете и ръцете, да им пеят химни и да им викат осанна, е, колко струва всичкото това когато онази, безпощадната, с косата, дой-де, та те сграбчи с костеливите си ръце? Нея нима можеш да омилос-тивиш, с нея нима можеш да склю-чиш сделка, нима нея можеш да подкупиш, та да се отървеш от смъртта? Предполагам, там с под-купи май нищичко не може да се направи и постигне, а, вие как мис-лите, ще могат ли нашите първенци да си купят безсмъртие като бутнат по-тлъсти подкупи на Онази Същата де, тази с косата? Аз лично не вер-вам, че могат да сключат сделка таман с Нея, ама знае ли човек, у нас и тук може да е осъществено некакво родно българско откритие. Или и тям остава само едно нещо: да им поръчат само по-бляскав па-метник на гроба? Е, може и венци да им носят разни делегации, ако са били чак толкова велики, ама то и на най-великите в един момент престават да им носят каквито и да било венци, ами им правят някакъв там мраморен или бронзов венец, пък ги оставят и зарязват завинаги. А и какво, моля ти се, те грее това прост дървен кръст ли ще имаш на гроба – или някакъв скъп-прескъп лъскав мраморен паметник с пето-лъчка най-отгоре?!

Тия неща уж ги знаем, ала постоянно ги забравяме. И ето, сблъсъкът със смъртта ни ги напом-ня. Затова, казват, е полезно човек да ходи на гробищата чат-пат. Там го овладяват настроения, които са

полезни – с оглед да си внесеш длъжните корекции в твоята лична градация на ценностите. Щото раз-ни фалшиви, неистински неща са успели да заемат невярно, неподо-баващо високо място. А истински важното е било подценено или из-цяло забравено.

На първата сутрин след пог-ребението отидохме с майка ми на гробищата в ранна утрин – Слънце-то току-що се гласеше да изгрява. Бързахме да отидем преди изгрев Слънце, но в интерес на истината бяхме на гробищата когато Слънце-то вече изгряваше. Такъв бил оби-чаят – да се прелее пресния гроб преди изгрев Слънце. Три пъти пре-ляхме гроба, водата да тече през китка босилек, и то да се обиколи гроба от всички страни. Да, обаче стъкленото шише, в което бяхме занесли вода, ми се изплъзна от ръцете и падна върху цимента – и се пръсна! Работата е там, че погре-бахме брат ми в стария гроб на баща ни. Изглежда понеже защото не съм ходил достатъчно на гробища в тия години, да прелея гроба на баща си, та затова изпуснах шишето и водата се разля цялата върху пресния гроб. От вчера от погребението имаше друго шише, него напълних с вода от чешмата, дето е наблизо – и пак изпълнихме въпросния ритуал. И баща ми, Бог да го прости, и брат ми бяха пушачи, и то какви, здравата пушеха – е, запалих им и една цига-ра; с тия цигари, интересно е, кой знае защо като я остави човек запа-лена, не гаснат, ами догарят до края, това съм го констатирал много пъти. Обикновено изгарят до края, както когато страстен пушач ги пуши до самия филтър. Та за пустите цигари искам да напиша нещичко, прокле-ти да са!

Баща ми пушеше много и цял живот, той, горкият, доживя до 58 години и почина. Сякаш почина от пушенето, е, то е един само фак-тор, но нищо чудно да е бил реша-ващият. Преди да умре едва диша-ше, белият му дроб беше си зами-нал. Брат ми Ивайло също много пушеше. Със ставането веднага ци-гара на устата. Пустите цигари оба-че са много скъпи. Аз затова го снабдявах с цигари, тук, от Пловдив, купувах ги и му ги носех. Отначало се налагаше да му купувам контра-бандни цигари, всякакви, каквито изпаднат, от циганската махала ги купувах, щото бяха по-евтини. А той, горкият, вземаше пенсия от 150 лева, инвалидна, ако купуваше по една кутия свястни цигари ето, ця-

8 лата пенсия би отишла за тях. Зато-ва се налагаше да му купувам цига-ри-ментета. Евтини, но за сметка на това още по-отровни. Гнус някаква, не цигари, ала ето, той си ги пуше-ше. От немай-къде. По едно време се появиха цигари с филтър, но праве-ни, сякаш ги правеха с български тютюн, продават ги на свитъче от по 20 къса, цената е 1 лев на фишека. По-поносима е тази цена, е, от тях му купувах в последните години. Дето се казва, намерихме му цаката с проклетите цигари. Колко са били отровни не знам, но ако тютюнът в тях е бил обикновен, български, смлян на фуражомелка, може и да не са били толкова отровни, знам ли. Той, горкият, си ги харесваше. Но нищо чудно и от тях да умря, щото много пушеше, а пък димът на тия цигари си беше доста гаден. Аз съм бил пушач, ала ги отказах. Не можах да проагитирам и брат ми да ги остави. Това сякаш беше единст-веното удоволствие, което му беше останало. Всички болни хора като него пушат страшно много цигари. Не съм срещал от тия хора непушещ човек. Пушенето, разбира се, ги убива. Особено пък на тия цигари-ментета. Контрабандните май са още по-отровни, знам ли?

Не е хубаво, но в този текст ще разкажа една своя идея във връзка с цигарите. Знаете напосле-дък се разшумя по оня случай как на митницата успявали да вкарват по цели тирове с контрабандни цигари като ги пропускали по някакъв зао-биколен път, път, заобикалящ мит-ническата проверка, та да не мина-ват изобщо никаква проверка. Шу-мят журналистите, та по този повод ми се появи следната мисъл.

България винаги е била производител и на тютюн, и на ци-гари. Да, обаче ето до какви идиотс-ка ситуация се стигна: държавата се меси, уж от хуманни подбуди, уж била много загрижена за здравето на населението, разбира се, истинс-ката причина са големите печалби. Да, обаче глупавата политика вижте до какво води: скъпите (заради раз-ните му там държавни акцизи и пр.) цигари българско производство не се купуват от пушещия народ по ясни причини (хората нямат пари да си го позволят), понеже възниква вакуум или огромна потребност от по-евтини цигари, ето, появява се контрабанден внос, от този внос печелят разни мафии, включително и най-вече мафията на управлява-щите, народът пуши гнусни и хеп-тен отровни контрабандни цигари, а

в същото време производителите на български тютюн мизерстват, не могат да си продадат реколтата, цигарените ни фабрики също заги-ват, предполагам, и голям износ на български цигари по света едва ли има, щото ако имаше, щеше този отрасъл да процъфтява, ала той, виждаме, едва съществува. И е тол-кова просто до ума решението, да, обаче октоподът-държава и тия, дето цоцат от нея, не щат да го ре-шат. Знаете ли колко е просто това решение? Ето, не съм икономист, но ви го казвам, аз така виждам неща-та.

То тук топлата вода не се на-лага отново да бъде откривана, как-во трябва да се направи отдавна се знае. Просто държавата не трябва да се меси. Свободният пазар ще реши всичко. Никакъв изключителен държавен монопол не трябва да има. Въвежда се пълна свобода. Никакви акцизи и пр. Мигновено частниците (производители на тю-тюн и на тютюневи изделия) за кратко време ще развият производ-ството и ще задоволят пазара с вся-какви изделия, за всякакъв джоб, и евтини цигари за по-бедните хора, и луксозни, и всякакви. Разбира се, при това положение никаква конт-рабанда на долнокачествени чужди цигари вече не може да има. Всички пушачи в България ще пушат хуба-ви български цигари. А държавата ще печели от обичайните данъци доста добре. Повече от проклетите акцизи, с които сега убива родното производство. И като пушат разните пушачи по-сносни цигари сигурно няма и да умират толкова, щото сега пушат хептен боклуци. Да не гово-рим и за това, че ако се развие на нужното ниво един такъв отрасъл, то това ще задвижи и икономиката като цяло, и живота изобщо ще пот-ръгне, и стандарта на хората ще започне да се повишава. Така е, във всички области като се меси, дър-жавата всичко разваля и изопачава. И създава условия за корупция, за мафии, за контрабанда, за какво ли не. Свободният пазар обаче е онова магическо средство, което решава всички проблеми. И законността е важен фактор. Точно тия неща оба-че не са изгодни на мафията, която владее България. В другите държа-ви, знаете, си имат мафии, само у нас мафията си има държава.

Спирам дотук. Виждате, пи-шейки, размишлявайки, човек ус-пява да се разведри малко, да се отклони от онова линеене на душа-та, което е така пагубно при голяма-

та мъка. Затова хората в такъв мо-мент имат нужда от разговор. Аз в случая разговарям с вас, евентуал-ните читатели на блога. И това ми помага да бягам някак от усещането за празнота, което се появи със смъртта на брат ми Ивайло. Това си е мой начин да намалявам напре-жението. Сублимирам, другояче казано. С болката в душата не може да се живее. Затъването в нея е страшно. Непресекващата болка и страдание водят до разруха. Аз също така смятам, че постоянната злоба и ненавист също водят да разруха. Има хора злобни, вредни, завистли-ви, ето животът на такива не заслу-жава да бъде смятан за живот. Не е живот е тяхното, а същински кош-мар. Загадката на живота са разга-дали ония, които са успели да обла-городят душата си така, че никому да не причиняват зло. Това са редки хора, но има такива, което показва, че е възможно да се живее и така. Ивайло, моят брат, беше такъв, той живя така, че никому не причини никакво зло, но за сметка на това понесе толкова много зло, че е труд-но да се опише какво той е прежи-вял.

Излиза че тия хора, които сами никому не причиняват зло, са най-големите жертви на ония, на злобните, агресивните хора, които за друго не живеят освен да тормо-зят човеците наоколо. Разбира се, утехата ни е тази: че има един Велик и Най-справедлив Съдия, който на всеки ще въздаде според заслужено-то. Тъй че и по този въпрос ние не сме тези, които ще съдим или да въздаваме.

Има Кой да въздаде...

СМЕШНО И ТЪЖНО: "СДЕЛА-НО В СССР" сряда, 29 април 2015 г.

БДИТЕЛНИ СЪЗНАТЕЛНИ ГРАЖДАНИ МОЛЯТ ВЛАСТТА НАЙ-СЕТНЕ ДА ОЗАПТИ ЗЛО-ДЕЯ КОСТОВ

9 Абе, генерале, хванете го

най-после тоя Костов! Освен че ог-раби КТБ и е складирал в мазето си МИГ 21, МИГ 29 и няколко СУ-25! Има и вертолети МИ-19, и няколко системи БУК, и ракети СКЪТ!

Бдителни граждани са забе-лязали жена му да ходи за мляко с танк Т-55! Внукът му пък си играел в двора с Т-34, ама ръждясал, както казва премиера!!!

Написа: Emil Petkov СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА МАХАНЕТО НА МОНУМЕНТА НА ОКУПАТОРСКАТА ЧЕРВЕ-НА АРМИЯ В СОФИЯ вторник, 28 април 2015 г.

Демонтиране на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) от центъра на София – кампания за набиране на сред-ства

Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съ-ветската армия в София започва кампания по събиране на средства за инициативи, които да доведат до неговото демонтиране. Имената на хората, които даряват средства няма да бъдат обявявани публично, освен ако дарителят не поиска това. Сред-ствата ще се използват прозрачно и ще бъдат разпределяни след реше-ние на Инициативния комитет, кой-то се състои от 9 човека. Имаме нужда от подкрепа, за да реализи-раме някои по-смели, но и изиск-ващи средства инициативи.

Общинска банка, Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на

съветската армия“, IBAN: BG58 SOMB91301058589801, валута BGN ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ 23 АПРИЛ, ТЕМАТА Е: "ЩО Е ПОЛИТИКА И ЗАЩО НЕ ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ СА МАСКАРИ?"

Приятно гледане, приятно мислене! :-)

А ИНСТАНЦИИТЕ ГЛЕДАТ НЕВЪЗМУТИМО ГАВРАТА И НЕ СИ МРЪДВАТ И МАЛКОТО ПРЪСТЧЕ ДА СПРАТ ПРОИЗ-ВОЛА! вторник, 28 април 2015 г.

Ужасно е усещането, че си излишен, ненужен, непотребен. Цял живот, от детството ми та досега, съм се подготвял за едно нещо: да бъда добър преподавател по фило-софия (да го определим така), т.е. да съм полезен на младите в опитите, в търсенията им да разгърнат своя личностен потенциал. Работих като вол на нивата на образованието, но ето, една администраторка ме обяви (злоупотребявайки с властта си) за "пълен некадърник" и ме изрита от образователната сфера така, че в момента съм без преподавателски права, без чест, оплют, ненужен.

Как човек да не се чувства обиден, как да не се отчае?! Особено след като инстанциите гледат не-възмутимо гаврата и не си мръдват и малкото пръстче да спрат произ-вола! Нали така, драги Министър Танев? Да Ви имам спокойствието!

А сега гаврата стана съвсем нетърпима, на моите години оста-

нах без средства за съществуване, остава ми да мра – за да спра някак позора! Думи нямам да опиша как се чувствам в този момент, явно у нас да бъде ликвидирана една лич-ност не е никакъв проблем, напро-тив, всички ще си отдъхнат когато дразнителят вече го няма!

РУСКИ НАЦИОНАЛ-КОМУНИ-СТИЧЕСКИ ДЕБИЛИЗЪМ: "НОЩНИТЕ ВЪЛЦИ" ПЪРВО СЕ ПОКЛОНИХА, А ПОСЛЕ ОСКВЕРНИХА МЕМОРИАЛА НА ИЗБИТИТЕ ПОЛСКИ ОФИ-ЦЕРИ "КАТИН"!

Това вече е чисто по руски! След като полските граничари не пуснаха патриотичните наркомани "Нощните вълци" те се върнали на паметника в Катин където преди това, за да умилостивят поляците, положиха цветя, разхвърляли цве-тята, наплюли паметника – и дори го опикали и осрали!

Тодор Цветанов Виж и това: Игорь ПОНОЧЕВ-НЫЙ: Польским погранични-кам грозит от двух до трех лет лишения свободы

После того, как польские пограничники не пропустили через границу участников мотопробега «На Берлин» – членов байкерского клуба «Ночные волки», они верну-лись в Смоленскую область к мемо-риалу «Катынь», где разбросали возложенные ими вчера к памятни-ку цветы и венки.

Члены байкерского клуба в знак протеста сплясали на мемори-але, установленном в честь польских офицеров, лезгинку, а также напле-вали, нассали и насрали на надг-робные плиты и кресты.

Следственный комитет Рос-сийской Федерации возбудил уго-ловное дело в отношении польских пограничников по факту незакон-ного недопущения на территорию иностранного государства российс-ких мотоциклистов.

10

ДРУГАРИ, ПИЙТЕ СПОКОЙНО РАКИЯ, И ТО ЯКО, В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА, УЧÈНИТЕ ДО-КАЗАХА, ЧЕ РАКИЯТА БИЛА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЕЗНА ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ!

Из: Учени разкриха, че ракията е изключително полезна за здравето

Учени от БАН и Медицинс-кия университет в София, съвместно с учени от Копенхаген и Берн, отк-риха, че ракията е изключително полезна за здравето, пише Kulinaria.bg. Българската напитка, която има десетки хиляди почита-тели, съдържала редица полезни съставки, които се отразяват отлич-но на нашето здраве. КРАТЪК КОМЕНТАР: Каква ра-достна новина! Най-сетне и с една хубава новина да ни зарадват учèните!

А дали пък ракията все пак не уврежда мозъка, а? Или "полез-ността" й се свежда до това, че хора-та с увреден мозък са значително по-кротки и търпеливи "граждани", с извинение за думата, щото какви граждани са пияндетата, моля ви се!? ПОЛИТИЧЕСКАТА УПОТРЕБА НА ПРАВОСЛАВИЕТО В ПУ-ТИНСКА РУСИЯ Е АНТИХРИС-ТИЯНСКА ЗЛОУПОТРЕБА С ДУХА НА ХРИСТОВОТО УЧЕ-НИЕ ФРАГМЕНТИ СРЕЩУ ЕДНО „ЗЛО” ХРИСТИЯНСТВО І. За Антихриста. Принципно.

Боя се, че е крайна наивност да се очаква Антихристът да се поя-ви на света с образа на секуларен либерален чиновник, оформящ всемирното узаконяване на еднопо-ловите бракове (или окончателното заменяне на природния газ в про-мишлеността със суровина, която напълно отсъства в недрата на Евра-зия). Това, ако щете, би било в про-

тиворечие с името му. Все пак, Ан-тихристът е не не-Христ, а именноἀντίχριστος, което означава противо-Христос, но най-точно – вместо-Христос.

Ето защо аз се боя, че най-сюблимната мечта, най-„гениални-ят” ход, който Антихристът лелее, откак дяволът е бил измамен с Раз-пятието, е по-скоро този да обърне Христос срещу… Христос; да напра-ви Христос оръдие на изкушаващия „дух от пустинята” (Мат. 4:1). Да изведе Христос (Словото) от Духа на любовта, от Духа Свети, в Който Словото пребивава на земята през всички векове след Своето Възкре-сение и да Го обърне срещу Духа на Словото.

Тъй че, боя се, че Антихрис-тът съвсем няма да говори противо-положното на Христос (на Словото): нали ако би го сторил, не би успял да съблазни и измами никой от Христовите. Не, той ще говори именно Христовото, но ще го говори с невероятна гордост – като нещо, над което има монопол (етнически, геополитически и т. н.). Ще го гово-ри не на света, а против света; няма да спасява с него света, а ще осъжда света, дори ще убива в Негово име (за да „спаси” Христос от света). Ще събира не ученици и апостоли, а воини. Ще обяви грешниците (как-вито, както винаги, ще намери в изобилие) за анти-христи и ще по-иска „неговите” да ги подчинят, да ги поробят, да ги „дисциплинират” в името Христово.

Най-главното е, че ще гово-ри силно и точно срещу греха, но не защото ще е движен от Дух на лю-бов, а защото ще е подтикван от дух на превъзношение, раздразненост и презрение към грешното човечест-во. Ще бъде парадигматично сходен с фигурата на фарисея (този „анти-Христ”, съвременник на Христос), превърнал Духа в Закон, зад който се е приютил сам и отвъд който е изпратил всички „други”. Случайно ли е, че Христос предупреждава Своите да се пазят като от най-

коварно зло именно от „кваса фари-сейски” (Мат. 16:6).

Да, Антихристът ще поиска този път не да се разпъне за света и човеците (защото са грешни), а да съкруши света и човеците (защото са грешни); ще поиска да се яви като победител на злото чрез меч, а не чрез жертва.

Всъщност у всеки зилот дре-ме един малък, мъничък „антих-рист”.

ІІ. „Те”, грешните, и „ние”, съ-вестливите.

И грехът, и съвестта (угризе-нието) са в християнската (евро-пейската) цивилизация. „Ние” сме както грешните, така и съвестливи-те.

Ето защо всеки, който сти-лизира грешните като „тях”, а съвес-тливите като „нас”, е поел по пътя на Антихриста. Дори с проницател-ността и настойчивостта, с която зре сламките в очите на другите (на „онези”, на „тях”), той вече демонст-рира една (сляпа за себе си) слепота – и тя, тя самата е гредата в собстве-ното му око.

Окото му е отворено само навън и с прозорливостта си той заблуждава; с това самото, че вижда, не позволява да бъде видяна слепо-тата му навътре.

Когато грехът престане да бъде „нашето”, за което е и съвестта, и съдът ни, когато той стане „тяхно-то”, когато започне да се превръща в „цивилизацията”, по отношение на която съвестта и съдът са „друга цивилизация”, когато грехът бъде локализиран „там” („на Запад”), когато му турят име („либерали-зъм”), различно от нашето име

11 (именуващо се „на Изток”), тогава по тези места, в тази „друга цивили-зация”, Христос се превръща в оръ-жие насочено срещу Христос.

Защото „либерализмът”[1] е и грехът, но и зреенето на този грях. (Прочети ДО КРАЯ) ЗАБЕЛЕЖКА: Съветвам ви да прочетете до края този текст, заслу-жава си! Стига да ви вълнува исти-ната по най-важните въпроси де - в противен случай няма нужда да го четете. БРАВО: ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВА ДОКАТО НЕ СТИГНЕ ДО СЪЗНАНИЕТО И НА НАЙ-ЗОМБИРАНИТЕ КОМУНОИДИ! вторник, 28 април 2015 г.

ДИЗРАЕЛИ ЗА ИСТИНСКОТО ПРАВОСЪДИЕ вторник, 28 април 2015 г.

Правосъдието е справедли-вост в действие.

Бенджамин Дизраели лорд Бийкънсфийлд

(Цит. от: Vasil Todorov)

ЗАБЕЛЕЖКА: През тази седмица, съответно на 16 и 17 април, ще се проведат заседания и по двете съ-дебни дела, които водя срещу ди-

ректорката на ПГЕЕ.-Пловдив – за незаконното ми уволнение от рабо-та като преподавател по философия и гражданско образование (по па-раграф, който води до фактическото ми лишаване от преподавателски права) и второто, което е за клевета. Смятам, че изказването на лорд Бийкънсфийлд има пряко отноше-ние към вярното разбиране на сми-съла на правосъдието: той казва една истина, която в нашия българ-ски контекст е особено полезна и важна. КОЙ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА КОРИЦА НА НО-ВИЯ БРОЙ НА СП. ИДЕИ ВИ СЕ ВИЖДА НАЙ-ПОДХОДЯЩ ИЛИ НАЙ-ДОБЪР? вторник, 28 април 2015 г.

Едно малко проучване да направим, какво ще кажете, а? :-) КАКВИ ТЕКСТОВЕ ВКЛЮЧВА НОВАТА КНИЖКА НА ИДЕИ вторник, 28 април 2015 г. СЪДЪРЖАНИЕ: IN MEMORIAM Нещо като опит за философски нек-ролог за Жельо Желев ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРС-КИ ВЪЛНЕНИЯ

12 Имаме късмета да живеем в едно смутно, но и многолико, богато на смисъл време, което не зная накъде ще избие Голямо международно признание на научно-теоретичното приложе-ние на списание ИДЕИ Обмяна на мисли с философа Мето-диус Отзив за моята книга "Изворите на живота" Голямо международно признание за българо-украинското научно изда-ние в областта на философията, възникнало на базата на сп. ИДЕИ Възможностите, които нашите спи-сания – ИДЕИ и HUMANUS – пре-доставят на мислещите млади хора Тръгвам да обикалям страната за да се срещам и да разговарям с хората по интересуващи ги проблеми: на 27 март ще бъда в Смолян Гледането на сеир когато някой се мъчи да прави нещо ново е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер" – наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните Важен методологичен, педагогичес-ки и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" Оптималните, бих казал даже об-разцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало Такива като мен, дето се мъчим да правим нещо народополезно, явно сме пълни идиоти, аз не виждам друго обяснение Нещо като "цветна шапка" или "гла-ва" на официалните бланки, върху които издаваме справки на автори-те, публикували в списание ИДЕИ СВОБОДОМИСЛИЕТО Не, нямате право на мнение!

(ОЩЕ >>>) РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИ-ЕТО НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ, ОБРАЗОВАТЕЛНАТА БЮРОК-РАЦИЯ, ЗА ДА ЗАПАЗИ ВСЕВ-ЛАСТИЕТО СИ, СЕ БОРИ ДА ОТПАДНАТ ПРЕДПОСТАВКИ-ТЕ ЗА НЕЯ сряда, 15 април 2015 г. Еволюцията на образованието има нужда от теб

Еволюцията на съвременно-то образование на път да бъде прек-ратена между първо и второ четене на закона. Достатъчен е един поглед

в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и мо-рално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.

Същевременно броя на учи-лищата в чужбина (по данни на Асоциацията на българските учи-лища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с кой-то намаляват училищата в Бълга-рия. В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените по-роци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.

В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителст-вения сектор. Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно обра-зование, са налице всички предпос-тавки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата ця-лост и целесъобразност.

В процеса на създаване на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителс-твени организации в страната, за-щото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието. Както много често се случва обаче зако-нотворческият процес у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на вто-ро четене в Народното събрание.

В този момент има реална опасност от незачитане на основна-та ценностна идеология на този законопроект – визираме предло-женията, внесени в комисията по образование от народни представи-тели, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта. Ако тези промени

бъдат приети от Комисията и гласу-вани на второ четене, реформата няма да се състои, защото ще отпад-нат предпоставките за нея, а именно – свободата и плурализмът в обра-зованието и възприемането на уче-ника като субект, а не обект на обра-зователната система. (ОЩЕ >>>)

РАЗХОДКА С АВТОБУС ИЗ ПРОЛЕТЕН ПЛОВДИВ сряда, 15 април 2015 г.

Който е далече от Пловдив, пък иска да го види, ето, давам му тази възможност още сега... :-) АТИНА ДИМИТРОВА, АВТОР В СПИСАНИЕ HUMANUS – СНИМАНА С ТРЕТАТА МУ КНИЖКА сряда, 15 април 2015 г.

ЗВЕЗДИТЕ СПИСАНИЕ "HU-MANUS" – Атина Димитрова

Тя е само на 19 години, а ве-че има издадени два романа – "Синдром на наивната пляч-

13 ка" и "Нектар на безсмъртие-то".

Едно наистина звездно пос-тижение!

Написа: Димитър Пецов

ДАЛИ ОГРОМНАТА ЧАСТ ОТ ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА БЪДАТ ОП-РЕДЕЛЯНИ КАТО РОБИ, В ЕДИН НЕ БУКВАЛЕН, А ПО-ШИРОК, СЪЩНОСТЕН, ПРИНЦИПЕН СМИСЪЛ? сряда, 15 април 2015 г.

Интересен проблем и тема за обсъждане между другото поста-вя Emil Jassim в своя коментар: да-ли е истина, че и в нашата родина промяна няма как да се случи дока-то поколението, родено и живяло "в робство", не си замине - за да можем да влезем в нашата "Обетована зе-мя"? И понеже "в робство" го е пос-тавил в кавички, аз пък да запитам: нужни ли са кавичките в случая, роби ли бяхме до 1989, пък и дали не сме роби и досега, след като, примерно:

1.) Не си ползваме правата, изобщо нехаем за правата си, сиреч, сами се отказваме от свободите си (примерно, в Конституцията ни пише, че имаме право на свободно образование на децата ни, къде, позволете да запитам, е то?);

2.) не ценим свободата като такава, мнозинството у нас не иска свобода, пълно е у нас със свободо-ненавистници, с врагове на свобода-та, с безразлични към нея;

3.) туй същото българско мнозинство иска спокойствие, иска господарят, именно държавата, държавният чиновник, да му уреж-да живота, да се грижи за него, ся-каш държавата е наша "грижовна майка";

4.) иска държавата, държав-ният чиновник, "началството" да го командва, да му дава инструкции за изпълнение,

5.) пък той, робът, или поне съществото със ярък слугински ман-

талитет, да се подчинява, да изпъл-нява,

6.) та да си пребивава в иди-лията на комуната, на безотговор-ността на робското съществуване и прочие.

Нима не са роби в истинския смисъл ония, които не щат свобода, за които свободата е нежелана? Ами дали не са точно такива ония, които съставят мнозинството сред нас? А пък колцина сред нас не са същинс-ки, несъмнени роби на своите пред-стави, не са истински роби по повод на ограничените си разбирания, на предразсъдъците, на които робуват с такова трогателно себеотказване, че са направо способни да ни умилят? Ако не друго, поне в мисловно, умс-твено, интелектуално отношение робите сред нас нима са малко? Широкото разпространение на простащината у нас нима не израз на робия, на робуване? Простакът нима не е роб на простащината си? И това ли не сте забелязали? Нима не сме нация с преобладаващ и то очебиен робски манталитет? Този манталитет давате ли сметка колко широко е разпространен?

Нима не е истина, че у нас ония, които не се оставят да бъдат ръководени от държавата и от дър-жавния чиновник, които не допус-кат да бъдат унижавани, т.е. смело живеят със съзнанието на свободни и суверенни човешки същества (личности), та значи нима не е ис-тина, че такива сред нас са едно нищожно, пренебрежимо малко малцинство?

Докато огромната част от днешните българи, щом търпят и се примиряват с всевластието, с тъй арогантното господство на самона-деяната държавна бюрокрация, несъмнено заслужават да бъдат оп-ределяни като роби, в един не бук-вален, а по-широк, същностен, принципен смисъл.

Поставям проблема, инте-ресно ми е дали някой изобщо ще го осъзнае като проблем и ще се анга-жира да заяви своята позиция.

Добавям и това: оня, който не иска "пълна свобода", за когото "цялостната свобода" е нещо непри-ятно и нежелано (такъв общо взето друго не прави, освен да повтаря, че "пълната свобода" не съществувала, а пък ако съществува, тя била опас-на, тя била, видите ли, "свободия"), та значи оня, който иска "частична свобода", дали такъв пък не е и час-тично човек, частично роб, понеже по презумпция се знае, че човек в истинския смисъл на тази дума е

оня, който държи на свободата си, и то в нейния неощетен, в нейния "100%-тов" смисъл? Щом някои у нас не съзнават противоречието и са съгласни да бъдат "наполовина личности и човеци, а наполовина роби или поне слуги", то такива, разбира се, не заслужават да бъдат смятани за свободни, те всъщност не са и "100%-ови" човеци.

И такива има, за жалост, не само сред поколението, което се е формирало в условията на комуни-зъм (комунизмът по идея е най-лют враг на свободата, комуната е точно това, личността е нищо, а общност-та, комуната, държавата е всичко!), такива има и сред младите, сред родените и отраслите в условия на нашенската половинчата "свобода". Зачетете се в текстовете на Хайдегер ако искате за да разберете какво означават такива "половинчатости", половинчата, ощетена свобода е таман несвобода, това не е свобода, не може да бъде свобода. И наполо-вина човеци не можем да бъдем, или си човек, или не си, сиреч, си роб, същество, което презира човека – и доброволно се е отказало от чо-вешката си участ.

Поставих проблема, ще се радвам да чуя мнения, дето се казва. Хубав ден на всички – и приятни размисли! Бъдете свободни, не се отказвайте така лесно от свободата си, щото оня, който лесно и сам се отказва от свободата си, заслужава да бъде смятан за роб, именно той е истинският роб... КОЙ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ: РУСКОТО ПОСОЛСТВО ЛИ Е ВИСШАТА ВЛАСТ У НАС? сряда, 15 април 2015 г.

СНИМКА: Йоанна Кънче-ва, OFFNews Москва плаща на София да шпионира български гражда-ни, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Манол Глишев и Кирил Чу-канов, арестувани тази нощ от по-

14 лицията заради думите ДЕМОН-ТАЖ и ЛУСТРАЦИЯ, изписанис боя върху Монумента на окупаци-онната червена армия (МОЧА) в София, бяха освободени „предсроч-но”- в смисъл, че не ги държаха в Първо районно управление в столи-цата толкова дълго, колкото пре-дишните арестанти, задържани на 7 септември 2014 г. за близо деноно-щие с белезници в същото поли-цейско управление. Обвиниха ги, че са написали със спрей ОКУПАТО-РИ, т.е. истината.

Прокуратурата е отказала да повдигне обвинение срещу двамата. Повдигам обаче друг въпрос във връзка с информация, получена от полицейски източник, който не желае името му да бъде споменава-но: ivo.bg узна каква е причината за повишената „успеваемост” в аресту-ването на българи по поръчка на руското посолство в София, което се държи като началник на софийската полиция.

Авторът на тези редове не веднъж лично е участвал в подобни акции със спрей на същото място. Без да се крие, по светло и в тъмни-на, сам и в компания на съмишле-ници. И „изведнъж” нещо се проме-ни. „Някой” нареди да се вземат мерки и започнаха арестите по сиг-нали, получавани с технически средства във въпросното Първо ра-йонно управление.

Руското посолство, както се изясни днес, не само „оказва на-тиск” (по думите на служебно лице от полицейското управление, споде-лени с патриотите, арестуваните през септември 2014 г. и оневинени през януари 2015 г.), но буквално спонсорира шпионирането на МО-ЧА.

Оказва се, по думите на по-лицейския източник, че от известно време насам са сменени камерите, насочени към най-охранявания монумент в България. Сега те са с голяма разделителна способност. Тя е далеч по-добра от чувствителност-та на онези камери, които следят например нарушителите на правил-ника по пътищата на България. Зад тази „придобивка”, както споделя полицейският източник, стои руска-та държава. Тя плаща за следенето на български граждани, чиито дейс-твия преценява за враждебни (на българска територия, от която бъл-гарската държава е абдикирала в полза на грубата сила и парите на Москва).

Възникват редица въпроси по този повод:

Кой е приел руските сребърни-ци, за да шпионира свободо-любивите българи? Може ли всяка чужда държава да се разпорежда в България по подобен начин, ако прецени, че това е в неин интерес? Къде е българската държава в тази скрита (от българските граждани) картинка? Колко струва съгласието на българската полиция да служи на чуждите пари – наистина ли всеки, които си плати скъпата техника, може да си поръча на българските полицаи да му из-пълняват желанията? Каква е законовата база, на основание на която една чужда държава си купува правото да се разпорежда и да управлява действията на полицията в България? Ще бъде ли повдигнат най-после този въпрос пред руската страна, която се държи госпо-дарски тук като у дома си? Ще бъде ли потърсена сметка от местните колаборационис-ти?

Но най-скандалният извод от всички, е следният: щом един български полицай не може да зас-тане с името си зад тази информа-ция, това означава, че той си дава сметка за реалността. Тук управлява руската Пета колона. Тя може да прегази един българин, който се е клел да брани закона и гражданите на своята страна, над която обаче върховенство има чужда държава. Това не е публицистичен патос, а факт, който се потвърждава от тази ситуация. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ин-тересно четиво най-вече за депута-тите от РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК, пък и за неговите министри – няма ли някой да се заинтересува и да пита отговорните власти за това, което като проблем поставя г-н Инджев? ПРЕПОРЪЧВАМ ВИ ДА ОТИ-ДЕТЕ НА ИНТЕРЕСНА ЛЕК-ЦИЯ С ПРОЖЕКЦИЯ НА ФИЛМ ЗА РАЗНООБРАЗИЕТО НА ИДЕИ ОКОЛО ПСИХОА-НАЛИЗАТА

сряда, 15 април 2015 г.

НЕПОНОСИМО СТРАДАНИЕ ЗА РУСНАКА Е ТОВА СЪЗНА-НИЕ – ДА СИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ЕДНА РЪМЖАЩА МЕЧКА ИЗ-ВЪН ОГРАДИТЕ НА ЦИВИЛИ-ЗАЦИЯТА четвъртък, 16 април 2015 г.

Из: Как през 1950 г. Илия Беш-ков пророкува за САЩ и СССР

“Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшеви-зъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са “най-” и да заплашват света, което отгова-

15 ря тъкмо на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание – да си през вековете една ръмжаща мечка извън огради-те на цивилизацията. “Православна” Русия води единадесет “освободи-телни” войни, за да завоюва Полша, България и Турция и като не успя - това правоверно православие беше заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което за-почна нови “освободителни” войни срещу България, Полша, Турция... и целия свят. Христос беше заменен със Сталин (досега успешно)...”

Илия Бешков, септември 1950 г.

МОЙ БИВШ УЧЕНИК ПОДХ-ВЪРЛИ ИДЕЯТА ДА СЕ ЗАХ-ВАНА С ПОЛИТИКА, ДА СТА-НА ПОЛИТИК – КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ, КАК ВИ ЗВУЧИ ТА-КАВА ЕДНА ЕКСТРАВАГАНТ-НА МИСЪЛ? четвъртък, 16 април 2015 г.

Вчера поставих една сериоз-на, важна тема за обсъждане, за дискусия, опитах се да формулирам един съдбовен казус за разисквания – виж: Дали огромната част от днешните българи не заслужа-ват да бъдат определяни като роби, в един не буквален, а по-широк, същностен, принципен смисъл? – и както обикновено ста-ва у нас по него, разбира се, почти няма никакъв отклик. Забелязал съм такава една интересна зависи-мост: че колкото по-важна и по-богата на смисъл е темата, толкова по-малко са желаещите да дискути-рат по нея, колкото обаче по-нищожна по смисъл и значение, сиреч, по-глупава е темата, толкова повече са желаещите да се изкажат; ако поставим, примерно, ей-сега за обсъждане темата, да речем, за осо-беностите на... задника на Азиса, аз

съм убеден, че ще се появят тълпи от желаещи да се изкажат; ала за нещо наистина важно и интересно, за нещо, изискващо мислене, обик-новено няма никакви желаещи за дискутиране. Както и да е, аз, про-чее, решавай май същата тази тема или повдигнатия проблем да го пос-тавя за обсъждане в днешното изда-ние на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивска обществена телевизия, което е от 11 часа днес, но това не е сигурно де, може дотогава да ми хрумне някоя друга, още по-интересна тема. А ето сега обаче, понеже все пак двамина се изказаха в блога, те имат интересни мнения, ето какво казаха тия храбреци, а по-долу пък можете да видите и моя отговор към единия от тях: Анонимен каза: Вижте го Грън-чаров как си позволява да обижда целокупния български народ!!! По-зор за този гнусен българофоб!

Благодарим ти, уважаема госпожо Анастасова, че го уволни от нашето училище и той вече никога няма да може да мърси образова-телната система защото такъв зло-дей няма да бъде никога повече учител!!! П.К. каза: Господин Грънчаров от известно време искам да Ви кажа нещо важно, ето сега изглежда дой-де моментът.

Вие в момента сте безрабо-тен. Явно съдебните дела, които водите за възстановяване на работа в училище, ще се точат още дълго време. Сам поставихте преди някол-ко дена въпроса как ще живеете занапред, предвид това, че спира обезщетението Ви за безработица. Спрели са, както научих, и инва-лидната Ви пенсийка. Наистина при Вас решаването на проблема за оси-гуряване на някакви средства за съществуване е вече належащ. Иде-ята Ви да продавате своите книги и списанията, които издавате, е уто-пична, у нас не може да се живее с литературен, с писателски труд. Както забелязвам, и никой не Ви подкрепи, все пак да попитам: ня-кой поръча ли си Ваша книга след като призовахте за това? Май не, нали познах?

Та в тази връзка се запитах следното. На власт в момента са и реформаторите, политическата си-ла, на която Вие симпатизирате. И която толкова сте подкрепял. Вие не сте длъжен цял живот да бъдете преподавател, защо не си смените

професията и да се захванете с по-литика? Всички знаем, че имате много ценни качества в тази посока, мислещ човек сте, отстоявате твърдо някакви принципи, Вие сте рядък човек, който може да е много поле-зен за желаната промяна в полити-ческия живот на страната. Такива хора като Вас, улегнали, с ясни раз-бирания, с твърди морални прин-ципи, неподкупни и прочие са ни необходими в този момент. Не смя-тате ли, че е престъпление да стоите настрана от политиката, след като сам виждате колко е тежка ситуаци-ята в нея? И след като добре знаете, че хора като Вас са нужни особено много в този тежък момент, който страната преживява.

Та Ви предлагам да подтис-нете всяко чувство на обида и да отидете примерно в ДСБ и да стане-те техен член, да се захванете с по-литика, да станете политик. И то професионален политик. Призова-вам Ви да сторите това! Аз пример-но съм човек, който винаги би гла-сувал за Вас ако станете политик. Имам Ви нужното доверие. Идете при Радан Кънев, разговаряйте с него, обяснете ситуацията, в която сте попаднал. Недейте да очаквате те да се сетят за Вас, няма да се сетят да Ви поканят в политиката. Но Ви есам имате не само правото, но и сте длъжен да отидете. Знам, че не Ви е приятно да се врете, точно хората като Вас навремето бяха отблъснати от политиката, сега обаче е времето да се върнете. Точно сега, в този момент. Страната има нужда от Вас. И от хора като Вас. Моля Ви, разбе-рете го и идете в ДСБ. Смятам, че ще Ви оценят там. Разбира се, няма да Ви е леко, но си заслужава да опита-те. Желая Ви успех!

С уважение, Вие се сещате кой съм, аз съм Ваш бивш ученик, в момента живея и работя в Герма-ния, но да си сложа все пак инициа-лите – П.К. Maria Vassileva каза: Роби сме. Вярно ни описва Грънчаров. Нямам какво да добавя. Maria Vassileva Ангел Грънчаров каза: Благода-ря за съпричастността към моя проблем, а също и за предложение-то! Аз всъщност нямам кой знае какви възможности за избор. Но в политиката никога не бих отишъл само за да си уредя препитание – това е под моето достойнство. Имам съвършено друго понятие за смисъ-

16 ла на политиката и за призванието на политиците. Тъй че предложени-ето Ви на това нравствено основание отпада.

Пък си имам и професия. Аз съм учител. А за моя дълг към стра-ната – аз си го изпълнявам и тук, в блога. Като пиша и по този начин продължавам да си върша работата като учител и като философ, аз фак-тически изпълнявам и някаква по-литическа (гражданска) роля. Тъй че не бягам от дълга си. Напротив. Тъй че и това нещо, писането, е ра-бота.

Друг е въпросът, че трябва да измисля нещо за да си изкарвам средства за съществуване. Ето тук е истинският проблем. След около месец оставам без никакви средства за съществуване. Затова и аз мисля по проблема. Ще измисля нещо, да се надяваме! :-) ЗАБЕЛЕЖКА И ДОБАВКА КЪМ ВЕЧЕ КАЗАНОТО: Виждате, мой бивш ученик ми подхвърля идеята да се захвана с политика, да стана политик – какво ще кажете, как ви звучи такава една екстравагантна мисъл? Има ли нужда от политици като мен, с моите разбирания, стил на поведение, подход и т.н.? Апро-по, от доста време, години вече, аз кажи-речи всекидневно пиша за политиката, но от една по-висша позиция, за нейната същина, за ав-тентичния й смисъл, за истинското й понятие и предназначение. И де факто, по този начин, се занимавам един вид с политика. С осмислянето на истинската, повтарям, на дейст-вителната политика и демокрация, която ни е толкова нужна, щото виждате какво хора се намърдаха напоследък в политиката, все от типа "фани единия, удари другия", завалийките! Та за мен лично тази мисъл да се захвана с политика в точния смисъл, именно да стана професионален политик, започна изведнъж да ми звучи по-иначе, убеждавам се, че в такова едно

предложение е скрит разум, сиреч, заслужава си да се приеме.

Е, знам, трудно е, но то лес-ни неща няма, пък и такава, явно, ми е била участта: да се боря за ис-тината и за доброто, за истинските неща, и то във всички ония сфери, в които досега съм се изявявал. Годи-ни наред, десетилетия, се изявявах в образователната сфера и водих ти-танична битка с господстващото у нас менте-образование, имам пред-вид административно-командната директивна система на образование, водих страшна битка с господства-щата образователна бюрокрация, с оглед да прокарам някакви нови, съвременни, адекватни на нуждите на младите подходи; е, знаете, бях сразен в тази си битка, ето, изгониха ме от образователната сфера, и то по един най-хулигански, бандитски, мутренски начин – бих си позволил да кажа. В областта на писането на книги също се проявих в една по-различна светлина, няма да обясня-вам сега каква.

В писането и издаването на учебни помагала за многострадал-ното ни образование – също. Е, не съм постигнал кой знае какво, но то направеното не се губи, то си стои, един ден може пък, знае ли се, да бъде оценено. В областта на публи-цистиката, на анализите на полити-ческия живот и нас аз също не от вчера се изявявам, преди по вестни-ците, а в последните 7-8 години – в интернет, чрез блога си; знаете, станах един от най-активните ко-ментатори, анализатори, тълкувате-ли на процесите. Само с "реална политика" не съм се занимавал, само политик не съм бил (и... поп също така не съм бил де, но едва ли някога ще бъда пък и поп!). Апропо, политик, между другото, вече съм бил, но за кратко време, именно в ранните години на демокрацията бях и такъв, даже кмет на родния си град бях за кратко време, тъй че за мен политиката като занимание не е нещо ново или неизвестно. Усетил съм и аз на политиката жилото най-вече, не меда, разбира се, аз за меда й не съм и ламтял, казах, че съм особена порода и в тази област. От политиката бях изтикан от една категория хора, които се отличават с настъпателност и с безскрупулност; те направиха съответните поразии в политиката, грабиха, лъгаха, абе държаха се както подобава за истин-ски разбойници, за истински менте-политици, знаете какво имам пред-вид. Дали сега не е дошло времето с политика отново да се захванат хора

като мен, дето имат някакво твърди нравствени принципи, ето този проблем мен специално взе да ме интересува; аз по принцип знам, че за такива "бели врани" в политиката винаги е време, но това е отделна тема.

Но да спирам дотук. Днеш-ният ми ден е напрегнат: първо имам предаване по телевизията, а пък после, от 14.30 часа – ще се води съдебното дяло срещу моето увол-нение, което е на ниво вече Окръ-жен съд. Ето данните за дялото за ония, които се заинтересуват и по-искат да дойдат в съдебната зала: в. гр. д. № 835/ 2015 г., гражданско отделение VІІ състав на Окръжен съд-Пловдив, насрочено е именно за 16. 4. 2015 г., в 14, 30 ч. Заповядайте, очертава се да е много интересно това дяло!

Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ 9 АПРИЛ, ТЕМА: "ЗАЩО СМЕ БЕДНИ – И КАК ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА СТАВАМЕ БОГАТИ?" четвъртък, 16 април 2015 г.

ОКОНЧАТЕЛНО КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ ИЗГ-ЛЕЖДА ЕТО КАК четвъртък, 16 април 2015 г.

ЧЕНГЕСАРСКАТА РУСКО-БЪЛГАРСКА МАФИЯ И ОЛИ-ГАРХИЯ ДЪРЖИ ПОД КОНТ-

17 РОЛА СИ МЕДИИТЕ В БЪЛГА-РИЯ четвъртък, 16 април 2015 г.

Преди 5-6 години в жълтия като цяло вестник "Уикенд" се пус-каха и нелицеприятни новини за червената мафия и организираната от нея престъпност. Тогава той имаше най-голям тираж (350 000) в България. Тогава агент Дими-тър (Кеворк Кеворкян, бел. моя, А.Г.) подсказа на червените медий-ни бонзи да превземат и жълтата преса – за да могат от "жълти пози-ции" да водят своята отровна анти-българска пропаганда.

Това вече е факт. Сега в "Уи-кенд" и останалите жълти вестници (като "Галерия" например), които продължават да се четат от иначе апатична и политически неграмотна публика се води истинска психоло-гическа и идеологическа война про-тив демократична България.

Да не говорим, че това се прави и от "сериозната" преса на мафията – т.е. от всички т.н. "сери-озни" всекидневници.

Написа: Момчил Дойчев

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "КОГА И КАК ЩЕ СЕ ОСВОБОДИМ ОТ РОБСКИЯ СИ МАНТАЛИТЕТ?" четвъртък, 16 април 2015 г.

Забележка: Записът е от екрана, не е качествен, той тук е времен-но, като взема от ПО-тв ориги-налния запис, ще сложа него...

"ЛУСТРАЦИЯ" И "ДЕМОН-ТАЖ" – МАНОЛ ГЛИШЕВ СРЕЩУ НЕШКА РОБЕВА четвъртък, 16 април 2015 г.

От комунист човек не става... просто нема начин... ЩО Е ИНТЕЛЕКТУАЛНА ИМ-ПОТЕНТНОСТ петък, 17 април 2015 г.

Ето какво се наложи да кажа да един напъващ се да мисли кому-ноид, който има наглостта да заяви, че това, което аз твърдя, било "иди-отщина" – понеже не съвпадало с неговото мнение; той, видите ли, не мислел така, а пък които не мислели като него били "идиоти"; та на тоя умник му казах следното:

Нещата, които не разбирате или не съответстват на Вашето мне-ние не са на това основание "иди-отщини", щото ако мислите така, това означава, че идиотът сте имен-но Вие. Който мисли различно от Вас не е идиот на това основание, защото ако смятате така, то тогава, казах, идиотът сте Вие.

Мислещият различно просто мисли различно, за никакви "иди-отщини" тук не може да се говори; а ако някой все пак си позволява да говори, то такива идиотщини може да говори само оня, който е толкова слаб в аргументацията си, че друго не може да каже... нападките над личността на опонента издават умс-твено безсилие или интелектуална импотентност... ПО ПОВОД 90-ГОДИШНИНА-ТА ОТ ПЪКЛЕНОТО ДЕЛО НА

КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТЕРО-РИСТИ, ВЗРИВИЛИ ЦЪРКВА-ТА "СВЕТА НЕДЕЛЯ" петък, 17 април 2015 г.

Lachezar Tomov каза: Къде беше Българската Православна Църква днес? Защо храмът "Света Неделя" беше заключен на годишнината на смъртта от терористичния акт на БКП именно в този храм? Къде бяха представителите на властта? Прези-дент, премиер, министри, депутати? Ангел Грънчаров каза: Явно кагебисто-ченгесарите и рублофи-лите, дето са начело на църквата ни, дето са овладели Синода, се чувстват във вътрешен план наследници на ония, които по заповед на Москва са взривили храма "Света Неделя"; аз лично по-голямо потвърждение за тяхната съпричастност към кому-нистическите терористи и тяхното пъклено дело не мога да си предста-вя...

А за представителите на властта не знам, ако някой от тях беше се трогнал за жертвите поне малко, сигурно щеше да дойде да запали една свещичка...

Бог да прости убитите от то-зи страшен терористичен акт на българския комунизъм!

ЖИВОТ БЕЗ ЕМОЦИИ ПЪК ЖИВОТ ЛИ Е: ДА БЪДЕМ ЧО-ВЕЦИ – НИМА НАЙ-ПРОСТОТО Е ТОЛКОВА ТРУД-НО?! петък, 17 април 2015 г.

Вчера следобед в зала 2 на Апелативния съд в Пловдив се про-

18 веде съдебно заседание на VІІ състав на гражданско отделение на Окръ-жен съд в Пловдив по въззивно гражданско дяло № 835/2015 г., това е дялото, което моя милост води вече на втора инстанция, именно дялото срещу моето скан-дално уволнение от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, из-вършено по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "изцяло лип-сват качества да бъде учител" и пр. Понеже, добре знам това, доста хора се интересуват от развитието на тази многозначителна история, която блогът HUMANUS следи още от генезиса й, ще кажа нещичко за това какво стана на самото заседа-ние; защото това е една история, която илюстрира по най-красноречив начин тежката нравст-вена и психологическа ситуация, в която пребивава българското обра-зование и училище.

Самото заседание премина бързо, по установения ред или про-цедура. Пред тричленния състав на съда една от съдиите представи въз-зивната жалба, писмения отговор на другата страна, очертаха се пара-метрите на дялото, а след това дума-та беше дадена на адвокатите. (От-ветницата Стоянка Анастасова, ди-ректор на ПГЕЕ-Пловдив, отсъст-ваше, не се яви този път.) Моят ад-вокат г-н Иливанов представи своя-та защитна реч в писмен вид и зая-ви, че по настояване на неговия довереник, на жалбоподателя, си-реч, на моя милост, предлага думата да се даде на мен – за съвсем кратко изказване; е, думата ми беше даде-на; ще се опитам тук да възпроизве-да по памет (не си бях правил ни-какви записки) основното, което успях да кажа в своята наистина съвсем импровизирана реч там, пред съда:

- Уважаеми окръжни съдии, помолих да ми се даде думата по важни причини, обещавам да бъда съвсем кратък. В ПГЕЕ-Пловдив съм работил 14 години, а иначе - общо 32 години в образователната система, работил съм на универси-тетско и гимназиално ниво. Препо-давал съм философските учебни предмети. Една идея ме е вдъхновя-вала във всичките тия години: да съм полезен на учениците, на младите хора, да им помогна да придобият ценни качества, необхо-дими им за живота. Моите разбира-ния за смисъла на образованието са по-различни от т.н. традиционно

разбиране, аз съм привърженик на едни съвременни и новаторски подходи, според които учениците не трябва да са просто консуматори на готови знания; моят акцент е върху творческата, продуктивна страна на учебния процес – когато младите се упражняват в самостоя-телно осмисляне и вникване, в тър-сене на оня смисъл, който им е пот-ребен за ориентация в живота. На тази именно база се очерта сериозно разминаване между моите разбира-ния и тези на новото ръководство на училището в лицето на директорка-та Анастасова.

(Като стигнах дотук забе-лязах, долових известна нетърпе-ливост в очите на слушателите си, което ме накара да ускоря реч-та си, да й придам по-бързи обо-роти.)

- Стигна се до сериозен кон-фликт. Моята идея и желание вина-ги е било различията да се регули-рат по най-естествения начин, именно чрез демократичен де-бат; за жалост това не се получи, другата страна имаше явно коренно различна представа. Тя предприе цяла една поредица от недопустими по всякакви закони инициативи по моето личностно и професионално дискредитиране с оглед проблема да бъде решен по най-простия на-чин: чрез моето изгонване, чрез уволнението ми, чрез изпъждането на опонента. Няма го човека, няма го и проблема, това, изглежда, е вдъхновявало въпросното админис-тративно ръководство. При това за целта (вие ще констатирате всичко това като разлистите папките на това дело) бях представен сякаш съм някакъв личностен и нравствен урод, представен съм в изцяло чер-ни краски, като човек, който с нико-го не може да се разбере, представен бях за нещо като "народен враг", "злодей" и пр. Ето точно затова по-исках думата, да кажа няколко ду-ми, за да ме видите и за да се убеди-те с очите си, че едва ли съм какъвто са ме представили моите тъй лю-безни опоненти. И завършвам с това, че съм изключително оби-ден за такова едно отношение, каз-вам го с горчивина, никога не съм предполагал, че такова нещо може да се случи в наше време, но, уви, ето, случи се. Взех думата понеже съм дълбоко убеден, че освен прав-ните аргументи има в това дело и една чисто човешка страна, коя-то не бива да бъде пренебрегвана, за което и апелирам. Аз съм искрен човек и винаги казвам каквото мис-

ля и както аз чувствам нещата; моля да ме извините за това, че поисках думата, но сами виждате, бях длъ-жен да се изкажа.

В общи линии тия мисли съ-държаше онова мое истинско, реал-но произнесено слово пред съда, което, разбира се, сега не мога да възпроизведа с точните думи. Даже имам усещането, че там сякаш успях да кажа горе-долу същото, но с още по-малко думи. Забележително е, че изглежда успях да налучкам някак-ва мяра, та този път съдиите изобщо не ме прекъснаха. Дори имам усе-щането, че думите ми не раздразни-ха никой в залата (ако изключим адвокатката на другата страна, раз-бира се, която служебно е длъжна да бъде раздразнена, за това един вид й плащат). Както и да е, след моето изказване се изказа тя, беше изклю-чително лаконична, не пожела да влезе в полемика по повод казаното от мен, кой знае защо.

Понеже дялото било по "ус-корена процедура", съдът трябва да излезе с решение по него до края на този месец (в 14 дневен срок, докол-кото разбрах). Бог да ми помага! – с това ще завърша, това е моето упо-вание. Ние каквото трябва с чудес-ния ми адвокат (на когото тук за сетен път искам да благодаря, той, човекът, даде всичко от себе си, на-писаните от него документи са блес-тящи във всеки един смисъл, не само в правния!) направихме, сега всичко, дето се казва, е в Божиите ръце. Казвам тия неща неслучайно, те са един принцип, която важи за всички наши човешки дела: каквото трябва направи сам, дай всичко от себе си, пък след това се уповавай само на Бога – Той помага на ония, които не чакат всичко наготово, а работят, изпълняват си дълга, не се надяват нещата да им бъдат подна-сяни "на тепсия".

Днес пък е другото ми съ-дебно дяло, което заведох за клеве-та, пак срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Не зная защо, но тия дела, заведени в най-различни времена (аз него го заведох още преди да бъда уволнен, един вид уволнението ми беше нещо като вид административен или властнически опит за реванш заради завеждането на това дяло, но ето, второто по време и по причинна връзка дяло изпревари първото; явно стават и такива работи! Та днес, пак на съ-щото място, но от 14 часа, в Районен съд-Пловдив, ще се проведе наказа-телно от частен характер дяло 1727/2014 г., то обещава да е още по-

19 интересно, ако някой иска да бъде в залата, да заповяда. Хубав ден же-лая на всички! А за мен денят се очертава да бъде наситен с много емоции, какво да правя, такава явно ми е участта...

Апропо, то живот без емо-ции пък живот ли е? Тъй че да бла-годарим на живота за всички ония изпитания, които ни поднася, и да внимаваме само за едно: да бъдем на длъжната нравствена висота! Който спазва това, на когото съвест-та му е чиста, само той има и право да очаква Божията милост! Да му мислят останалите! Е, нека с това да завърша, приемете го като мое по-желание към всички вас. Човеци да бъдем – толкова е просто това; да, ама ето, оказва се, че сякаш посто-янно забравяме за него, което по-казва, че сме станали прекалено "сложни", а не бива... ЗАБЕЛЕЖКА: Защо се изразявам така, защо, примерно, избрах такова странно заглавие на този текст, ще се разбере утре, и то е в пряка зави-симост с това, което ще се разиграе в съдебната зала днес, от 14.00 часа. Нищо не е случайно. А днешното дяло е изключително вълнуващо, да се надяваме, за мен. Аз, общо взето, ако забелязвате това, съм голям щастливец: животът не ми обръща гръб, а ми предоставя най-различни и все по-богати на смисъл емоции. Да си щастливец, изглежда, е точно това: да му мислят живеещите скуч-но! Аз не роптая срещу съдбата си, тя, сами виждате, е толкова милос-тива и щедри при това за мен. Ма-кар че всеки общо взето сам си е ковач на съдбата де, но това е вече отделна тема. Все пак да ви кажа съвсем накрая и това: внимавайте все пак каква съдба си ковете де! Аз лично съдба на мухльо или на ми-житурка изобщо не ща, а който иска да е личност, при това живееща достойно, в нашите специфични български условия, такъв поема огромни рискове – и трябва да е готов да плати цялата цена.

Виждате на какви опасни и вредни неща съм учил моите учени-ци, нали така?! Правилно ме увол-ниха, нали така?! "Как може такъв долен човек, имащ толкова вредни и неправилни мисли, да работи в нашия тъй сплотен колектив?!" Каквото ще каже дежурната другар-ка по блог нека този път да го кажа аз. Да я отменя малко. Да не се мъчи толкова тая клета душа... Бъдете здрави! Пазете се от душевните бо-лести, които са най-опасни и ковар-

ни, това пък ви го казвам вече като психолог... И понеже темата е голя-ма, спирам дотук.

(Хрумна ми чудесна те-ма: кои са "нормални" и кои са "ненормални" в нашия съвре-менен български живот? Кои са душевно здрави и какви са ду-шевно болните? – инак казано. Прекрасна тема, а, какво ще кажете? Ще я поставя непременно, дори и в предаването си по ПО-тв ще я пос-тавя; тук само я маркирам, за да не я забравя. Чао и до скоро!)

РУБЛОФИЛИЯТА Е ДУШЕВНА ПАТОЛОГИЯ, ИЗВРАТЕНОСТ, УРОДСТВО И Е НЕЛЕЧИМА петък, 17 април 2015 г.

Абе, хора, какво ги правят тия нашенските рубладжии? Лепи-ло ли им дават да дишат? :-) Че са алчни и че са прости, разбирам. Кой инак ще седне да работи срещу на-рода си, ако не е от простотия, не-вежество и алчност? Но да изпитват радост от масови убийства, да полу-чават оргазъм при мисълта за теро-ристични акции, да се кефят от иде-ята за руското ядрено оръжие, което щяло да ни превърне в радиоактив-на пепел, това не е глупост, това е тежка психопатия.

Рубладжийски зомбита, ле-кувайте се, докато е време! Стига сте дишали евтиното и зловонно лепи-ло на кремълската пропаганда. Опасно е за вашето здраве!

Даниела Горчева КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: На-истина рублофилията е душевна патология, извратеност, уродство, болест, но аз лично смятам, че това нещо е нелечимо: една свиня като се научи да яде лайна (с извинение за думата!), по никой начин не можеш да я отучиш от това... МОН ПОБЕДИ САМОТО СЕБЕ СИ В НЕГЛАСНО ОБЯВЕНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СЪРЕВ-

НОВАНИЕ ПО БЮРОКРАТИЧ-НО НИЩОНЕКАЗВАНЕ петък, 17 април 2015 г.

По повод на Лишаването ми от преподавателски права, както и да го погледнем, е гру-бо нарушаване на моите най-фундаментални човешки и конституционни права (там всъщност е публикувано мое ОТ-ВОРЕНО ПИСМО В ЗАЩИТА НА АВТОРИТЕТА НА ПРАВО-СЪДНАТА СИСТЕМА У НАС) и във връзка с Като гражданин, вярващ във възвишения харак-тер и огромната роля на право-съдието дръзвам да реагирам – за да защитя достойнството на самата институция днес получих следния виртуозен в нищонеказва-нето си отговор от МОН, с който въпросното Министерство сякаш надмина самото себе си именно в това отношение, нищонеказването, един вид победи самото себе си в негласно обявеното социалистичес-ко съревнование по бюрократично нищонеказване:

Велико е, нали? Нека да ос-тане тоз тъй многоизразителен до-кумент като паметник на... – на как-во именно е той е паметник реша-вайте вие! Аз онемях като го проче-тох... ПРИЯТЕЛ МЕ ПОЗДРАВИ С ЧАЛГА-ПЕСЕН И МИ СПОДЕ-ЛИ ПРЕЦЕНКАТА СИ ЧЕ ОТ МЕН ПОЛИТИК-КРАДЕЦ, ВИ-ДИТЕ ЛИ, НЕ СТАВАЛО... петък, 17 април 2015 г.

Получих на Скайпа следното съобщение-поздравление от моя

20 приятел от Монтана Петър Каме-нов:

Пращам ти една чалга-песен "За крадец не ставаш, си-не, ти си будала" (Sweet chalga time 1996), можеш и да не си я пус-каш, но все пак там е и Тодор Ко-лев...

Та от припева днес цял ден ми звучи префразирано: За поли-тик-крадец не ставаш... ти си "будала"! :-) (във връзка с публи-кацията в блога ти Мой бивш ученик подхвърли идеята да се захвана с политика, да стана политик – какво ще кажете, как ви звучи такава една екст-равагантна мисъл?)

Това ми пише Петър. Благо-дарих му за тъй похвалното за мен пожелание-признание! :-)

ЛЪЖЛИВИТЕ, НИКОГА НЕ-ИЗПЪЛНЕНИ ОБЕЩАНИЯ НА ПУТИН събота, 18 април 2015 г.

:-) Лъжец от класа ни е той! ПРОКЛЯТИЕТО НАСТИГА ВСИЧКИ ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ЦЪРКВАТА "СВЕТИ КРАЛ" събота, 18 април 2015 г. Проклятие: В ужасяващи ин-циденти умират 19 атентатори от "Света Неделя", автор: Иван Бутовски

Деветнайсет души, замесени в най-масовия терористичен акт в България – взрива в църквата "Св. Неделя", умират в ужасяващи ин-

циденти, сякаш преследвани от проклятие. Това разкри в. "168 часа" 88 години след чудовищното прес-тъпление в центъра на София.

На 16 април 1925 г. в столи-цата е извършен най-страшният атентат у нас. През целия XX век, чак до атаките на 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски цен-тър, той държи и печалния световен рекорд по броя на жертвите. Загиват много невинни жени и деца, учени-ци, студенти и военноинвалиди. Само за миг са убити и повече бъл-гарски генерали и офицери, откол-кото във всички войни в новата ни история. Потресаващи са както изб-раното място, така и посланието на авторите на безсмисления взрив.

Едва ли случайно той е из-вършен точно на Велики четвъртък, като адската машина е поставена не къде да е, а в християнски храм и то по време на погребална служба. На всичкото отгоре, като знак за тотал-на атака срещу държавността, денят 16 април съвпада и с датата на при-емането на Търновската конститу-ция. Веднага след провала на целите си ръководството на БКП се опитва да скрие истината за своето реша-ващо участие в престъплението. Заради това и съвременната исто-рическа наука все още е в дълг по отношение на голяма част от факти-те около атентата. Това признават и историци, които от години изслед-ват темата. Нещо повече - не са доб-ре известни и подробностите за съд-бата на някои от главните действа-щи лица, показва разследване на "168 часа".

Оказва се, че по исторически данни всичките преки извършители на безпрецедентното престъпление не са умрели от естествена смърт. През 1945 г. като политически офи-цер от Червената армия у нас се завръща Петър Абаджиев. Той е с огромни заслуги към новата кому-нистическа власт, има издадена задочна смъртна присъда от пре-дишния режим, и затова в България го очаква бляскава военна кариера.

За по-малко от година става зам.-командир на 1-ва пехотна ди-визия. Издига се в чин – от подпол-ковник е повишен в полковник, а малко по-късно е назначен и за зам.-командир на Въздушни войски. Вероятно съвсем скоро е щял да стане и генерал, но... през април 1946 г. животът му е прекъснат при нелеп инцидент. Загива в зверска автомобилна катастрофа на шосето към летище "Враждебна".

"Възмездието го застигна! И той си получи заслуженото наказа-ние заради взривения храм и стоти-ците невинни жертви!", говорят софиянци, у мнозина, от които по това време още не са затихнали спомените за чудовищния атентат в катедралата, която по това време носи името "Свети Крал".

"При едни маневри Абаджи-ев е пътувал начело на колоната във военен автомобил. Той е бил в отк-рита командирска кола и е седял на мястото до шофьора.

Става катастрофа, при която колата се обръща. Тогава не е имало колани и при удара вратът му попа-да в рамката на предното стъкло, счупва го и под тежестта на автомо-била отрязаната му глава отхвръква на 7-8 метра встрани от пътя. Тогава научих за подробностите по случая от сигурни източници. Спомням си, че по това време все още излизаха опозиционни вестници, които също отразиха случилото се, а за хората беше истинска сензация, защото го приеха като справедливо възмездие за участието му в атентата", разказ-ва 90-годишният Никола Куртокли-ев, бивш офицер и съвременник на събитието.

"Не бива да се забравя, че атентатът в черквата "Света Неде-ля", при който загинаха 213 души на място и още 67 впоследствие, а по-вече от 500 бяха ранени е само едно от поредицата кървави дела на пар-тията на българските комунисти, чиято история няма нищо общо с демокрацията, както се опитват да

21 ни убеждават днешните наследни-ци. Прочети ДО КРАЯ

ПЪТЯТ ДО АДА, ПАРДОН, ДО РУБЛОФИЛСКИЯ ПУТИНИ-ЗЪМ ЯВНО Е ПОСТЛАН С МНОГО РУБЛИ... ИЛИ ЗА ОС-НОВАНИЯТА НА ЕДНО НЕУ-ДИВИТЕЛНО ПОЛИТИЧЕСКО СОЛТОМОРТАЛЕ събота, 18 април 2015 г.

От протестиращ срещу О. до путинист само за 2 години. Написа: Константин Павлов ПОЗОР: "НА ПРОВЕДЕНАТА ВЕЧЕРНЯ СВЕЩЕНИКЪТ НЕ ОБЕЛИ И ДУМА, ЧЕ ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 90-ГОДИНИ ОТ ВЗРИВЯВАНЕТО НА СЪЩИЯ ТОЗИ ХРАМ!" събота, 18 април 2015 г.

Румънските ни приятели почетоха жертвите на комунистическия терор и написаха статии за чудовищния атентат в църквата "Света Неделя", извършен преди 90 години по на-реждане на Коминтерна и на анти-българската БКП, ама днешните ужким божи служители от БПЦ – не.

"Минути преди да започне възпоминанието в 19 часа духовни-ците от храма си тръгнаха назида-телно и заключиха вратите му. На проведената преди това вечерня свещеникът не обели и дума, че днес се навършват 90-години от взривя-ването на същия този храм."

Виж: Държава и църква не по-четоха жертвите от кървавия атентат в „Света Неделя“ От страницата на Даниела Горче-ва във Фейсбук МОЯ РЕПЛИКА КЪМ ЕДИН НЕПОПРАВИМО УВРЕДЕН, НЕСПОСОБЕН ДА МИСЛИ И БЕЗКРАЙНО ЛЪЖЛИВ КОМУ-НИСТИЧЕСКО-РУБЛОФИЛ-СКИ ДЕБИЛ събота, 18 април 2015 г.

Напоследък щатните кому-нистическо-рублоидни тролове в интернет са особено агресивни. Примерно моя милост вече си има постоянна компания от такива, кои-то каквото и да кажа (напиша), се нахвърлят като бесни хиени да ме убеждават, че то не било правилно;

разбира се, де да ме убеждаваха само, това е нормално, те обаче не правят друго, освен да плюят както сварят личността ми (то да си кому-нод, както аз ги наричам, означава точно това: бясна ненавист към личността, към личностното, при-мерно към свободолюбивите чо-вешки същества, към самата човеч-ност, примерно към свободното мислене и т.н.). Аз добре зная, че да разговаряш с комуноид е изцяло безсмислено занимание (с говедо да разговаряш има значително по-голям смисъл, говедото повече ще те разбере!), но чат-пат, когато имам време, им отговарям, опитвам се да им кажа нещо, белким нещо се по-размърда в тия железо-бетонни глави, ала, уви, това е мисия невъз-можна.

Ето един най-пресен при-мер; анонимно същество, нарекло се Albert Stoev, нагъл трол, вижте какво каза, а пък аз този път му от-говорих, казах нещо важно, но не толкова на него, а предназначено за тия, които още не са увредени от комунистическо-рублофилски де-билизъм, т.е. на тия, в чиито разсъ-дък все още блещукат някакви иск-рици на здравомислие; та там тема-та беше за корицата на списа-ние ИДЕИ, поисках мнения, ала комуноидите се нахвърлиха, казах, като бесни кучки връз личността ми и започнаха да дъвчат темата за тъй близкия на сърцето им комунизъм: Albert Stoev каза: Няма как да не те уважим бе другарю Грънчев, вед-нага казваме "по темата" за корица-та – прилича на етюд от "Снимки от старите ленти", така го виждаме ние елементарните комуноиди. По по-вод на тъй наречения комунизъм, отново ти се чудя на философските познания – ти твърдиш (вече с пъл-но съзнание, "елементарко"), че някога и някъде по света е имало комунизъм, хайде в библиотеката, поразрови се в дебелите книги, на-мери дефиницията и детайлните характеристики за този хипотетичен обществен строй (реализиран само

22 като пожелание), за да ти дойде умът в главата, да си усмириш бесо-вете с помощта на теоретиците, за-щото в случая не се проявяваш като знаещ човек, ами като някакво ма-ниакално плямпало, което въобще не се съобразява с фактите. "Едно си Ачо знае, едно си бае и само то е "светата истина"" Ангел Грънчаров каза: Комуно-ид Stoev, потвърждавате, че кому-ноидно-комунистическият дебили-зъм е нелечимо душевно уродство. Комунизъм, видите ли, било няма-ло, щото той бил "прекрасен идеал", а бесовщината, дето ни я сервираха комунистите, била нямала нищо общо с комунизма! Приказки на лъжливи дебили, предназначени за дебилни наивници. Аз пък казвам, и то не от вчера: идеята (идеалът, същината, истината) на комунизма точно съответства на онова отврати-телно лице, което той показа, изя-вявайки тази своя истинска, автен-тична същина в реалната история. И това свое разбиране съм го доказвал многократно, примерно в книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБО-ДАТА или в полемичната ми статия със заглавие ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА, която излезе в началото на 90-те години на миналия век във в-к ВЕК 21; то-гава влязох в диспут с проф. Добрин Спасов, който по същия начин се опитваше да лъже, маже и шикал-кави, твърдейки, че ние всъщност комунизъм изобщо не сме били имали; той, видите ли, тепърва щял бил да дойде и да ощастливи мно-гострадалното човечество, което веднъж вече преживя страшния му кошмар.

Е, аз пък твърдя, че комуни-зъм в истинския смисъл е точно това: ужасен терор над личността, кървава диктатура на комуната (партията) над индивидите, пълна разруха във всеки един смисъл, що-то комунизмът постави всичко нао-паки, с краката нагоре, в резултат на което всичко биде опропастено, извратено, съсипано и т.н. Тази именно е вътрешната същина на комунизма, той нещо друго не съ-държа, комунистическата бесовщи-на се свежда до точно тази противо-човечност, която комунистите пока-заха във всичките си изстъпления против човещината в тъй тъжния ХХ век. МАЛКА ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕ-МА ЗА ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЪЙ СЪБЛАЗНИТЕЛНИТЕ ЗА НЯ-

КОИ "АКАДЕМИЧНИ ПАГОНИ" И... ФИЛОСОФСКИЯ ДУХ събота, 18 април 2015 г.

Преди доста време в едно писмо в моя защита, изпратено ми от колеги-философи от Ин-ститута по философия към Ук-раинската академия на науки-те (с тях съвместно издаваме меж-дународното многоезично научно-теоретично издание на списа-ние ИДЕИ), та в това писмо на едно място те са употребили израза "професор Грънчаров". Минаха го-дини, и ето, комуноидно-рублофил-ските тролове в интернет, които са прикрепени към моя милост, изро-виха този "компромат" и започнаха да го развяват като непрани дълго носени гащи, видите ли, Грънчаров е излъгал украинците че е "профе-сор" и прочие. Реших да им отвърна, щото тук се крие общо взето интере-сен проблем; ето каква дискусия се получи по този повод (вземам само репликите, които имат отношение по проблема, другите задявки, лич-ностни и политически, отклонява-щи се от темата, съм ги пренебрег-нал): Albert Stoev каза: Кажи Грънчев, кажи сега, как стои тезата с "профе-сурата" или в тая област си като студент, който е "висшист" както казват бабите, ама само дето не си е взел държавния изпит!? Ангел Грънчаров каза: Тава-ришч Stoev, аз съм поне десет пъти професор, толкова много научни трудове имам, че ако съм искал да ставам професор поне десет пъти най-малко щях да бъда такъв. Но не ща. Това не ме вълнува. За твое ус-покоение ще кажа, че в други стра-ни под "професор" разбират не само академична титла (или универси-тетски "пагон"), а именно препода-вател, учител и пр. Между другото такива като мен, които не са ламтим за каквито и да било титли, сме много: Сократ, Платон, Аристотел...

да продължавам ли? ... Христос... и т.н. ... Ние дето сме без титли сме голема работа, вервам, ще го оце-ниш това! :-) А иначе не ти пречи да идеш да запалиш една свещичка пред гения на проф. Божо Д., при-мерно, той ти е идол, нали познах? :-) Albert Stoev каза: Събиращите прах словоблудства, отразени върху хартия били научни трудове?????? Величав като този:

Ангел Грънчаров каза: Тава-ришч Stoev, а Ваша милост написа-ла ли е нещо? :-) (Освен доноси!) Дайте да видим нещичко написано от Вас? Едно поне заглавие дайте... Albert Stoev каза: Така де, не смя-там че греша и по отношение на известното приемане на думата "професор" в другите страни, но и тук нещо ти куца, като че ли го ос-порват точно това значение и съ-дебните органи!! А за написването, с твоя помощ Грънчев и с твоите пла-гиатски ръчички ще издам книжка (но на нея ще стои твоето име раз-бира се "Хамелеоне"). От такива книги аз се гнуся, но ти декларираш "професорско ниво" чрез подобни и все пак защо допусна да те напишат "професор", защо не поправи греш-ката на "украинските другари", от тщеславие ли? Доноси за кого и пред кого, та ти очевадно живееш другарче Грънчарче в далечното вече минало (а и кой ли се интере-сува пък от теб, аа... аа забравих за европейската и международната преса, нали така беше казано)? Би предизвикал известен интерес, ако подадеш малко информация за "де-мократичното" си родословие или ако ни подхвърлиш стръв с някакво твое "псевдонимче" от рода на това на духовната ти дружка агент "Ивайло"!! Ivan Marinov каза: Какво са смейш, Аче, ако хората тръгнат да пишат като теб, по-добре ще е лите-ратурата да изчезне.

23 Велислав Алтънов каза: Е, про-фесор Грънчаров, май се изчерпаха градивните аргументи на червено-тиквените ви опоненти? О, какви неща говоря аз?!? Русофилски пре-датели Български и "градивни ар-гументи"?!? Някой да е съзрял таки-ва измежду ПОТОЦИТЕ им логорея, с които спамят в и-нет пространст-вото?!? Albert Stoev каза: Би ли ни изяс-нило "ЗЛАТО" ненагледно, мамино по научно му така, или по протес-тантски връзката между ПОТОЦИ-ТЕ и логореята, а дали няма и "дис-кретна" форма на логореята (обръ-щам специално внимание "в техни-чески смисъл"). Браво Златарски, още една червена точка за котерия-та, още един "златен гвоздей/репер за съвършенство" - Грънчаров беше признат за "професор" от още едно научно "светило ли е кандило ли е не се знае"!! Ангел Грънчаров каза: Г-н Ал-тънов, аз лично предпочитам да ме наричат и да ме знаят хората само като "Ангел Грънчаров" или, при-мерно, като "философа Грънчаров"; изобщо не ме вълнува да се стремя да ме наричат "проф. Грънчаров" и пр. И в моето възприятие е значи-телно по-солидно да те наричат "Ангел Грънчаров" (примерно на мен лично ми звучи съвсем извра-тено към Сократ, истинския, някой да се обърне с... "професор Сократ" или "професор Платон", това пос-ледното е пълна изгъзица според мен!). Да, ама ето, комуноидите мислят съвсем иначе, наопаки. Как-то и да е. Комунистическият идио-тизъм е вездесъщ... Albert Stoev каза: "Философа Грънчаров" било добре (а без това "философа" отпред се чувстваш "ни-кой" ли, слабост ли чувстваш, ня-маш нещо да те подпира ли). Като чуя как ми се представя някой, примерно "доктор Кехайов", веднага ми иде да го попитам като се е ро-дил, дали майка му го е кръстила "Доктор", та и твоята работа е така-ва!? Ама толкова ли е неорентиран тоя другия хамелеон, мамин "Зла-тарски" де, та и той прихвана "про-фесор" от украинските спомощест-вователи или пък нещо ти се под-мазва от икономически интерес, да му сложиш някое "линкче" в свръх популярната си и населена страни-ца, та и той да се облажи, да понабе-ре повече клиентела за проповедите си протестантски, че там имало и

кутия за дарения (така чух, може и да не вярно). Че напоследък на тия БАН-аджии много им орязаха фи-нансирането, особено на измисле-ните, псевдонаучни дисциплини (говори се че много от тях ще ги ликвидарат, но "ученият" няма да има проблем (ученото си е учено, нали), сигурно има шофьорска книжка, за таксиджия ще стане (ако разбира се овладее бесовете си, по-неже там има тест за психологичес-ка устойчивост, от лудницата де), защото като му гледам специал-ността освен таксиджия и общ ра-ботник в строитеството за друго не става (само че там се иска яко бач-кане, на тоя "аристократичен без-делник" това състояние му е непо-нятно, а и гръбчето и ръчичките му са изнежени). Ангел Грънчаров каза: Тава-ришч Stoev, казах да ме възприемат като "Ангел Грънчаров" ми е пре-достатъчно, името ми стига (аз не се крия като мишок зад измислени фалшиви имена и снимки – както примерно прави комуноиден мишок като теб). А път това "философа Грънчаров" го написах, признавам си, за да те ядосам, щото добавката "философа" е излишна: който знае кой е Ангел Грънчаров, той добре знае, че съм философ. Че съм фило-соф се знае и то си ми личи! :-) По същия начин е глупаво да се казва "философа Сократ", просто е из-лишно, а пък аз имам честта да съм наречен от една височайша адми-нистративна особа "пловдивския Сократ", което, не крия, е особена чест за мен. :-) А тия, дето обичат да слагат титлата си до името сякаш тя е нещо като патерица на очебийната им личностна недостатъчност, аз нямам какво да добавя, така е: то е израз на стремеж да компенсираш нещо, което го нямаш.

Примерно разни професори по философия много често нямат, горките, философски дух, затуй титлата "професор", и то по фило-софия, за тях е именно илюзорна, фалшива компенсация на онова съдбовно важно, от което са лише-ни. Разбира се, има професори по философия дори и у нас, които имат и философски дух, примерно Цочо Бояджиев, Сергей Герджиков, Ка-лин Янакиев, Любен Сивилов и дру-ги такива, хора, които познавам, уважавам, ценя отдавна. Това е ряд-ко щастливо съчетание.

Аз за себе си обаче съм изб-рал тази съдба: да се задоволявам с философския си дух, той ми е пре-

достатъчен, а титлата просто не ми е нужна, пък и нямам желание да компенсирам нещо, което ми липс-ва. Между другото, направих забе-лежка на украинските си приятели, писах им, че имам стара научна титла "старши асистент-професор", само до това ниво съм дорасъл в "академичната йерархия", те обаче ми заявиха това, че са употребили думата "професор" като равнознач-на на "преподавател". Нямам комп-лекси по този повод и затова повече не съм го преживявал този момент, ала ето твоя милост явно силно се е впечатлила. Но то няма как да е иначе, вие, комуноидите, само за пагони мислите и потайно копнеете! :-)

Апропо, да си повторя въп-роса, който явно Ви е супер-неприятен: Таваришч Stoev, а Ваша милост написала ли е нещо? :-) (Освен доноси!) Дайте да видим нещичко написано от Вас? Едно поне заглавие дайте... (ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията, тъй да се рече, продължава; ако има нещо интересно ет нея, може и да ви информирам, пък и вие сами можете да се включите към нея, ако проблемът ви вълнува, на ето този адрес, което ме освобожда-ва от обещанието аз да ви инфор-мирам пак за нея.) "НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ" ПО ЕПОХАЛНОТО СЪДЕБНО ДЯ-ЛО ЗА КЛЕВЕТА, ЧИИТО ФИ-НАЛ НЕУМОЛИМО ИДЕ, АЛА СЕ ОТЛАГА ЗА ОЩЕ МАЛКО... събота, 18 април 2015 г.

Вероятно много хора се ин-тересуват как се разви вчерашното заседание на съдебното дяло за кле-вета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; е, ще кажа нещичко, щото това е в моя стил (аз няма какво да крия, няма и от какво да се срамувам, това са не-съмнените предимства човек да живее честно, да не лъже, да не ши-калкави, да не лицемери, да не инт-риганства и пр.), пък и отговаря на вече сложилата се традиция да осве-

24 тявам тия в някакъв смисъл епохал-ни съдебни процеси, в които се от-разява изключително точно крайно тежкото, катастрофално психологи-ческо и нравствено състояние на многострадалната българска обра-зователна система. (Знаете, дялото е за оклеветяване на личността ми, свързано с това, че въпросната ад-министраторка има добрината да ми постави своя оригинална "пси-хиатрична диагноза" със саморъчно вписаните думи "податлив на чести нервно-психически разстройства".)

Аз вчера намекнах донякъде – виж: Живот без емоции пък живот ли е: да бъдем човеци – нима най-простото е толкова трудно?! – за крайно любопитната тема на дебата, който предстоеше да се проведе в съдебната зала, е, сега, след като този наистина интересен дебат беше проведен, бих могъл да пиша много по него; но, от друга страна, първо тази сутрин си израз-ходвах времето за писане в блога за други теми, пък сега ми предстои и друга важна работа (подготвям за печат новата книжка на списа-ние HUMANUS), та затова поради липса на време сега ще бъда пре-делно лаконичен; пък тия дни, жи-вот и здраве да е, ако имам някога време и настроение, мога още да добавя. И понеже наистина нямам време, ще се задоволя с това да ци-тирам, да преведа тук откъси от мое писмо до един приятел, което се наложи да му напиша снощи, той ме попита какво е станало, аз на имей-ла му отговорих, сега тук, разбира се, няма да приведа цялото писмо до него, но само ония откъси, които ми се виждат по-важни:

... Да ти кажа вкратце какво стана на дялото. Аз се върнах от него пребит и съм заспал, спах досе-га, затова едва сега ти отговарям на писмото.

Имам чувството, че съдебно-то заседание премина добре, чудес-но даже. Заседанието иначе започна много по-късно, близо два часа по-късно от обявения час, имаше преди това някакво наказателно дяло от общ наказателен характер, някакво грамадно дяло, завършващо с чете-не на присъдата, та затова имаше много чакане, близо с два часа за-къснение започна нашето дяло...

А на моето дяло, като започ-на, и двете страни поставиха въпро-си на вещото лице-психиатър. И аз поставих няколко въпроса, сякаш не се получиха при мен най-изразител-ните, най-верните, но общо взето психиатърката каза много неща,

които подкрепят нашата теза: че когато директорката ми е поставила своята "диагноза" тя не е имала ни-какви обективни и медицински ре-гистрирани основания за нея, а си я е изфантазирала изцяло, а пък тя за това нещо няма нито квалифика-ция, нито право. Това просто не й е работа, не може всеки на всеки да поставя когато му скимне разни "диагнози". Всеки да се упражнява в психиатърстване просто не е разре-шено и законно, особено пък на длъжностни лица на ръководни позиции по отношение на персона-ла на съответното учреждение. Ди-ректорите на училища, противно на самочувствието им, просто нямат право да правят каквото им скимне, особено пък в тази фина област на човешките и личностни права, коя-то е свързана с човешкото достойнс-тво. Аз не съм доволен много от зададените от мен въпроси, но както и да е, мина общо взето добре...

... Моята адвокатка също постави други въпроси, някои от тях много уместни и важни. Адвокатка-та на другата страна пък постави въпроси, някои от които предизви-каха конфуз, други бяха отхвърлени или не получиха отговор. Анастасо-ва и другите две подсъдими не се обадиха изобщо, но бяха там, ведно с дежурните си верни почитателки-ласкателки. Цялата обичайна агит-ка беше там. С мен дойдоха двама приятели, гражданите П. и К.В., ако се сещаш кой беше този последния. И тяхното, и моето впечатление е, че дялото се развива добре. Особено приятно ни удиви съдийката, която постави цяла една поредица от мно-го смислени и точни въпроси - като се водеше от написаната от мен ис-кова молба за завеждане на дялото и също от експертизата на вещото лице...

... Куп най-добре поставени въпроси, тя сама каза, че много внимателно била чела цялото дяло. И в тази връзка ме запита имам ли документ, с който да докажа, че на 6 януари 2014 г. (деня, в който се явих на ТЕЛК за преосвидетелстване и за първи път разбрах за онази въпрос-ната "производствена характерис-тика с психиатрична диагноза" на директорката); аз заявих, че нямам със себе си такъв документ, но много е възможно в къщи да е писмото, с което са ме повикали този ден на преглед. Съдийката каза, че той няма да докаже, че наистина съм се явил, а това било много важно...

... Заради този момент по-неже не била установена истината

от фактическа гледна точка, по тази причина съдията реши да отложи дялото за 21 май, 10.30 часа; и реши да поиска от ТЕЛК документи, до-казващи, че съм се явил него ден на ТЕЛК. ... Това най-вероятно е нужно за да се констатира точно момента, в който е започнало разгласяването на въпросните клеветнически и по-зорни за мен обстоятелства, т.е. момента на извършване на прес-тъплението... Макар че той всъщ-ност почна още по-рано, още с връ-щането ми на работа след 8-месечните болнични по повод на операцията; това стана на 21 ноемв-ри 2013 г., когато явно започна раз-гръщането на стратегията за изгон-ването ми от училище чрез поставя-нето ми в ужасна психологическа и нравствена атмосфера, атмосфера на всекидневен психически тормоз и какви ли не, дори най-отвратителни и нагли администра-тивни издевателства.

Бях поставен в толкова ужасна психологическа и нравстве-на обстановка, че явно са целели постигането на поне една от тия няколко цели: или психиката ми наистина да не издържи (слава Богу, това не се случи, макар че бях при-нуден да понеса такива грозни изде-вателства, каквито изобщо никога не съм си представял, че са възмож-ни в наше време!), или, примерно, да се провокира инцидент, при кой-то в състояние на афект спрямо про-вокиращ ме умишлено хулиганст-ващ ученик да речем да не издържа и да допусна да го ударя (което е прекрасен повод да бъда уволнен "съвсем законно"; на няколко пъти се разиграха тия провокации, но аз, слава Богу, реагирах съвсем спокой-но, спаси ме тази пуста сократова ирония, към която съм толкова пристрастен!), или пък, накрая, от всичките тия ексцесии в един мо-мент да ми писне и аз сам да си взе-ма шапката и да си тръгна (което, тъй да се рече, е "най-хуманния ва-риант" за разправа с толкова непри-ятната на ръководството на учили-щето личност; не крия, в най-тежките моменти и това ми е идвало на акъла, ама не се поддадох на сла-бостта си – понеже, знайно е, съм доста твърд боец!)...

... Такива ми ти работи. Но за това сме говорили предостатъчно, затова спирам дотук...

... Това е. Ще чакаме до 21 май. Друго няма.

Това съм писал снощи, на-бързо, но понеже друго сега нямам време да пиша, слагам това. И по-

25 неже много бързам да се захвана с другата си работа, няма да пиша заключение и пр., макар че темата е огромна и неизчерпаема, ами сла-гам точка, пожелавайки ви хубав ден и прекрасен уикенд! Бъдете здрави!

ВЪПРОСЪТ ЗА ОБРАЗОВАНИ-ЕТО Е ВЪПРОС ЗА ПЪЛНО-ЦЕННОТО РАЗКРИВАНЕ НА УНИКАЛНИЯ ЧОВЕШКИ ПО-ТЕНЦИАЛ събота, 18 април 2015 г.

За семинара "Естествено уче-не", 04.04.2015 г. Описание и отзиви за семинара: 1. ОПИСАНИЕ

Семинарът бе проведен с любезното домакинство на училище "Ровел" и доброволчеството на Margarita Borisova, Desi Dilova, Katia Petrova. Благодаря за снимките от този албум на Lidiya Kulekova и Maya Alexandrova.

Семинарът запознава участ-ниците с изводите на редица изсле-дователи и практици в областта на психологията, педагогиката и нев-ронауката, пречупени през личното ми разбиране по въпросите: • Как учи човекът? • Какво е нужно да научи човекът? • Какво е участието на възрастните за ученето на децата?

Естественото учене не е най-модерният метод за по-ефективно натъпкване в главата на максима-лен обем информация. Естественото учене е вроденият природен меха-низъм за осъществяване на уникал-ния човешки потенциал.

Повечето родители и учите-ли са искрено загрижени как да дадат нещо по-добро на децата. Ала ако не можеш да дадеш нещо на детето си, то е, защото не можеш да го дадеш на самия себе си. В начина, по който се отнасяме към децата, се

разкрива начинът, по който се отна-сяме към детето, към човека в сами-те себе си. Защо това е така? Защото в отношението към по-слабия падат всички задръжки, които сме изгра-дили у себе си с цел да се харесаме на по-силния, за да се защитим от него. Един от даровете, които децата поднасят на възрастния, е възмож-ността да открие собствената си потискана същност.

Тъй че дефицитите в начина, по който учим другите, са всъщност дефицити в начина, по който учим ние. Следователно първият въпрос е:Какво е ученето и какво го стопира в мен?, а едва втори-ят: Как да подкрепям ученето и в децата?

Въпросът за образованието е въпросът за разкриване на неопоз-натия човешки потенциал, а това е нещо много повече от самоцелен стремеж към ерудиция. Затова фо-кусът на този семинар не е върху определен педагогически метод; не е върху децата и как по-ефективно да им въздействаме, а върху човека и какъв е механизмът за естествено-то му развитие.

2. ОТЗИВИ

Искрено ви благодаря, Гая-не, за това, което направихте днес! Мисля, че дори и не подозирате колко много ни дадохте и благодаря за невероятната енергия, ентусиа-зъм и вдъхновение, които не само носите, а и щедро раздавате! Така, както ги раздадохте днес. Благода-ря!(Petya Deleva)

Гая, беше чудесно събитие и преживяване. Благодаря ти! (Aglika Kroushovenska)

Това е най-смисленото и право в целта събитие, от което съм била част. Благодаря, благодаря, благодаря! Възторг! (Калина Си-мидчийска)

Благодаря! По невероятен начин запали привличането към ученето – интереса. (Stiliyana Nedel-cheva)

Благодаря за семинара! И организацията, и съдържанието бяха отлични! (Bilyana Bozhkova)

За мен това събитие беше едно значимо преживяване. Оста-вам дълбоко впечатлен и променен. Благодаря! (Vasil Ganev)

Семинарът беше чудесен! Информацията беше интересна, вдъхновяваща, много добре струк-турирана и представена. Много food for thought, много вълнуващи глед-ни точки. Благодаря и аз! (Ru Pankova)

Представи: Gayane Minas-sian

ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ПРОБЛЕМ ЗА ДИСКУТИРАНЕ: АКО НЯМАШ ПАРИ ЩЕ ТЕ ДОПУСНАТ ЛИ НЕЩО ДА РЕ-ШАВАШ, Т.Е. МОЖЕ ЛИ БЕЗ ПАРИ ДА СТАНЕШ ПОЛИТИК И УПРАВНИК У НАС? неделя, 19 април 2015 г.

По темата, поставена в пуб-ликацията със заглавие Мой бивш ученик подхвърли идеята да се захвана с политика, да стана политик – какво ще кажете, как ви звучи такава една екст-равагантна мисъл? продължават да ми пишат разни хора, включи-телно и добронамерени (тия, дето ме плюят и подиграват тях да не ги броим). На мен този проблем ми се вижда интересен и важен, затова решавам да дам гласност на казано-то ми от един човек (по разбираеми причини си виждам принуден да скрия името му). Ето какво ми пише този човек, а пък по-долу можете да видите как аз му отговарям, очерта-вайки важния проблем, свързан с

26 функционирането на нашенската демокрация, а именно Може ли ако нямаш пари да те допуснат нещо да решаваш, сиреч, да станеш политик и управ-ник? (както го е формулирал този проблем не кой да е, а непрежали-мия Тодор Живков, възпитател на мнозина от нашия актуален поли-тически елит):

Приятелю, ще те разочаро-вам. За участието ти в политиката ще искат да си платиш, за местните избори по-малко, в зависимост от това дали да си на избираемо място като общински съветник (не мисля, че можеш да се кандидатираш за кмет, там се искат огромни пари), за парламентарните се плаща много повече. Това са пари за финансира-не на кампанията през този период, радиа, телевизии, вестници, печат-ници дерат яко за рекламите.

Не искам да те отказвам от идеята ти, но ми е мъчно за теб, защото ще се хвърлиш с цялата си сила и накрая ще разбереш, че си работил за друго. Там се играе с много пари и залозите са големи. Тия неща ти ги казвам от най-добри чувства и са ми мисъл по цял ден, работейки из градината често се улавям, че за това мисля.

Не искам да те обезсърча-вам, ти си много умен, с богат жи-тейски опит и поглед върху целия политически живот не само в Бъл-гария. Между другото, Костов опре-деля влизането си в политиката като грешка. Търси мястото си там, дето си най-силен.

В нашия край е популярен и печели Борислав Великов, разпола-га с много пари, раздава навсякъде! :-) Накрая пак си плаща кеш за все-ки глас. Тарифата беше 50 лева. Никой у нас не гласува за без пари. На тоя народ каквото и да му гово-риш, той не вярва, единственото, което може да го убеди, са петдесе-тачките. Всички чакат денят на из-борите за да вземат някой лев. Как-во можеш да направиш ти в поли-тиката като нямаш пари?

Нито Путин ще те финанси-ра, нито Цветан Василев. В твоя градски (Бареков) наляха много пари, успя и на Евроизборите, и на парламентарните, но парите спряха и приказката свърши. За Сидеров знаеш, ако руснаците не бяха нале-ли наистина много пари в него, той още щеше да умира от глад като водещ в некоя телевизия. Ако се създаде някаква нова партия, с мно-го пари, напр. някаква много про-руска, която да мобилизира цялата

руска колония у нас, може, но тряб-ва и промяна в законодателството, което ще стане лесно, но за там не ставаш, щото имаш вече име на русофоб. Може би Бачо Кольо или някой друг от най-близкото ти "обк-ръжение" ще успеят там, но ти – не, разбира се.

Това ми пише този мъдър човек, който при това има реалис-тичния поглед (щото много е участ-вал в избори, не като политик, а като организатор от екип на една партия) и не говори наизуст. (По същия проблем можете да видите и ето това: Приятел ме поздрави с чалга-песен и ми сподели пре-ценката си че от мен политик-крадец, видите ли, не става-ло....) Отвърнах му следното:

Имах снощи проблеми с компютъра, извинявай, че не можах да ти отговоря. А иначе това, което ми пишеш, е много важно за мен. Знаеш, аз често "летя в облаците", а ето, ти ми казваш какви са реалнос-тите. Без пари, казваш, не става, не може човек да стане политик без някой да го финансира. Изглежда партиите така си правят листите, който колкото повече даде, толкова по-напред в листата отива. (То и филм имаше вече по тази тема, "Столичани в повече".) Аз като не мога да дам нищо, ще ме гледат все едно съм марсианец. Но нямат ли акъл да разберат, че един може да даде пари ("... богатият с парите, бедният – с труда и т.н."), друг обаче

може да даде, да речем, акъл – и че акълът може да е по-ценен дори и от парите? Нима не могат да го схванат поне това?

Или нашенската приказка "Ти акъл не ми давай, аз си имам – пари ми дай!" важи и в тази област, политическата? Но ето как стигнах-ме до хубава тема: може ли без пари човек да стане политик у нас? Има едно клипче, в което е откъс от реч на Тодор Живков, дето наглецът се хили и казва, че без пари нищо не ставало, като немаш пари, нищо не ставало от теб, ти нищо не си можел да решаваш и пр. Ще го намеря този клип и ще ти пратя линка. Ето го:

E, какво излиза? Ами изли-за, че е непълно прав бай Тодор. Та той ги възпита почти всичките на-ши политици, особено сега дейст-ващите: майчице, не сме мръднали в мисленето от неговото и на сантим по-напред! А нещо трябва да се промени.

Аз въпреки това не се отказ-вам. Ето, като водещ на телевизи-онно предаване, пък макар в една най-малка и бедна (но затова пък честна, сиреч, съвсем рядка!) теле-визия, имам една идея за това как да направя пробив в политиката на съвсем честна и чиста, бих казал нравствена основа. Имам такава идея, ще опитам. Тия дни ще пред-приема стъпки в тази посока.

Знам, че ще оцениш идеята ми като шантава, знам, такава е, лудешка е моята идея, но нека, имам чувството, че са ни нужни в този момент точно такива идеи от "ненормални" хора като мен. Апро-по, щом ония, другите, са "нормал-ните", аз нямам нищо против да бъда смятан за "ненормален". Такъв съм.

Не ща да бъда "нормален", именно като тях. Ще правим друга "норма" и "нормалност". Ще заги-нем ако не е направим. Длъжни сме да променим представите за нор-малност, иначе за нищо не става-ме...

27

ИНТЕРЕСЕН ЕКСПЕРИМЕНТ: ФИЛОСОФ ДА СЕ ЗАХВАНЕ С ПОЛИТИКА, И ТО СЪВСЕМ СЕРИОЗНО, И ТО СЛЕДВАЙКИ ЕДИН НЕОБИЧАЕН ПЪТ, ПОДХОД ИЛИ ПЛАН неделя, 19 април 2015 г.

Мама му стара, думите "партия" и "пари" сякаш имат един и същ корен (шегувам се, знам, че едната дума има латински корен, че звуковото съвпадение "това "пар..." е чиста случайност!), да, обаче из-лиза (според най-мъдрият мисли-тел, какъвто е самият език!), че без-пари в никаква партия не можеш да прогресираш, от една страна; и това е свързано с моята идея да ста-вам политик (и се намериха хора, които ми казаха, че е безперспек-тивна тази идея, щото съм бил ня-мал пари!).

От друга страна обаче знаем, че се тикат в политиката разни въшльовци, чиято идея е само една: да се облажат от политиката, да направят пари от нея, да се натикат "у елито", "сред звездите" – и точно по този начин мнозина, бидейки първоначално едно нищо, станаха в един момент "велики политици" (да не изброявам имена, щото ще взе-мат да ме съдят, пък само това ми липсва в този тежък момент от жи-вота ми!).

Е, аз обаче решавам да раз-бия този модел и ето, заявявам, че тръгвам да влизам в политиката, воден от напълно честни, идеални, нравствени подбуди: да докажа, че у нас може да има автентична поли-тика на съвършено чисти нравстве-ни основи! Какъв ми е планът да успея да стана честен политик - та-кова животно, именно "нравствен политик", твърдят, "у нас немало"! - ще се разбере скоро; поемам да пра-вя един експеримент, на който ще давам пълна публичност в блога си и в телевизионното предаване по ПО-тв, което водя вече няколко ме-сеца, именно предаването "На Аго-рата с философа Ангел Грънчаров".

Експериментът ми включва и такъв един момент, именно фило-

соф да се захване с политика, и то съвсем сериозно, и то следвайки един необичаен път, подход или план, както искайте го наречете. Знам, у нас има философи с участие в политиката, примерно прецедент истински философ да се занимава с политика е Калин Янакиев, той има известно участие в политиката; ако не броим Желев, Доган и още не-колцина други, стига да допуснем, че тия последните играчи изобщо могат да бъдат смятани за филосо-фи. Е, ще опитам и аз, но по съвър-шено друг път. Нищо не ми пречи да опитам...

А как по-точно възнамеря-вам да постъпя е отделна работа, то ще се разбере съвсем скоро...

АКО ТРЯБВА, ЩЕ ТРЪГНА ДА ПРОСЯ НА УЛИЦАТА, НО СПИСАНИЕТО ПАК ЩЕ ГО ИЗДАМ, ЩЕ ПЛАТЯ И ТАЗИ КНИЖКА НЯКАК! неделя, 19 април 2015 г.

Ето какво току-що написах на фейсбук-страницата ПРИЯТЕ-ЛИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ:

Гледам, списанието е харе-сано тук, във Фейсбук, от 799 човека. А отпечатването на новата книжка на списанието (публикувах преди малко снимка, показваща как изг-лежда корицата й) в един що-годе сносен тираж струва най-малко 500 лева. Издателят, именно моя ми-лост, е вече разорен тотално (аз го издавах предимно със скромни средства от своята учителска запла-та, но ето, уволниха ме, изгониха ме от училище, безработен съм, даже и обезщетенията за безработица свър-шиха!) и тази книжка се очертава да излезе само поради добрата воля на печатаря (ще го издаде човекът и ще ме чака да му се издължавам после, ще го издаде в кредит, така сме се разбрали).

Та ми хрумна в безизходица-та една такава мисъл: по 1 лев да дадат тия, които са се определили като фенове на списанието във фейсбук и то ще бъде спасено! Да,

ама не... как да стане това в наше време?! А някога, чел съм, пример-но други списания са излизали така: от предварително набраните средст-ва на абонатите. Всяка книжка е излизала така: подписват се тия, които искат да го получат, пращат си парите и с тия пари списанието вече излиза, бива отпечатано. Аз така си представях и финансирането на списание ИДЕИ, ала това не се получи; срам ме е да кажа колко са му абонатите!

Стигна се в един момент до-там, че даже авторите в него, дори редовните (!), и на тях не им пука откъде издателят ще намери пари да издаде списанието и не се брък-ват и за два лева! (Вероятно ме смя-тат за много богат, за човек, който има толкова много пари, че може като благодетел да издава писания-та им със свои пари!) е, това ме лас-кае, ала за жалост не е вярно, не е така. Положението е трагично. ИДЕИ-те у нас, явно, за народа изобщо не са важни, за ИДЕИ няма безумци, които да се бръкнат в джо-ба.

Пиша това и моля само за едно: да не се възприеме от един-двама човека, които до този момент редовно са подпомагали списание-то, пък макар и със скромни средст-ва, като апел към тях пак да се бръкнат; декларирам, от тях пари няма да взема, те се знаят кои са, решително казвам, че от тях пари не ща, понеже тия хора (те са двама, единият е учител, другият, доколко-то ми е известно, пенсионер) много време са давали.

Както и да е, ако трябва, ще тръгна да прося на улицата, но спи-санието пак ще го издам, ще платя и тази книжка някак. А тя е първата за тази година, остават още две, не ми се мисли тях пък как ще изда-вам. Но съм инат и знам, че ще ги издам.

Това е положението. Пиша го за да се знае. Да знаят потомците ни един ден в какви времена сме живели. И сами какво сме представ-лявали, колко сме стрували и пр.

ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНИ БЕ-ЛЕЖКИ ВЪРХУ ТЪЙ НАСЪЩ-НИЯ ПРОБЛЕМ ЗА МОЯТА "(НЕ)НОРМАЛНОСТ" неделя, 19 април 2015 г.

По съдебното дяло за клеве-та, което заведох срещу моята бив-ша работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова

28 (която собственоръчно ми написа и даде диагноза "податливост на чес-ти нервно-психически разстройст-ва") се заформи интересен дебат за моето психично здраве, за моята нормалност-ненормалност, за това доколко съм "луд", "откачен", "изк-рейзил" и т.н.; назначена беше дори съдебно-психиатрична експертиза от вещо лице, именно психиатър, което ме прегледа и даде своите меродавни заключения. На послед-ното съдебно заседание беше раз-питвано това вещо лице, аз за сетен път трябваше да бъда подложен на унижението всички живо наоколо да се интересува от това доколко, видите ли, "съм наред с акъла"; трябваше отново да опитвам някак да доказвам, че съм "нормален" и т.н. Интересно е, че подсъдимата, присъстваща в съдебната зала, изг-лежда изобщо не си даваше сметка за това, което ми причиняваше по този начин, предполагам това щото ако по моя вина се случеше нещо подобно на друг човек на мен неп-ременно щеше да ми стане мъчно за него и аз мигновено бих се намесил – за да прекратя мъченията на този човек, но това в моя случай изобщо не се случи.

Вероятно, допускам, тя може би не усеща униженията, на които за сетен път ме подлага (след дава-нето на нейната самоделна "психи-атрична диагноза). Смея да твърдя това, защото фактически се стигна до следния труден за описване с думи абсурд: аз я съдя за клевета по повод на униженията, на които тя ме подложи, а пък тя, за да докаже, че "диагнозата" й е "правилна", един вид че умее, предполагам, да поста-вя "правилни психиатрични диаг-нози", че има такава една чудна способност, наново се опитва да докаже, че "не съм наред", че не съм бил, видите, "психично здрав" и т.н., т.е. отново и отново ме подлага на все същите унижения аз да трябва наново и наново да доказвам, че съм "наред с акъла си" и пр.!!! Е, аз от-ново изпих, дето се казва, тази гор-

чива чаша на последното заседание на това съдебно дяло; не знам дали някой може изобщо да си представи на какви унижения бях подложен и при интервюто ми с психиатъра (вещото лице), и после пред съда, пък и изобщо, щото много хора вече знаят всичко това и по тази причина ме гледат с доста особени погледи (е, не съм развил мания по този пункт, майтапя се, недейте да се впечатлявате чак толкова от думите ми!).

Както и да е, тия неща обаче не са ми безразлични, ако ми бяха съвсем безразлични, ако бях напъл-но безчувствен, то може би тогава щях да съм с по-увредена психика, нали така? Нормално е човек да преживява тия неща – или не е нор-мално, а, какво ще кажете? Ето "не-кои съображения" по проблема за моята "нормално-ненормалност", един проблем, който в светлината на преживяното от мен така или иначе силно и много живо ме въл-нува (признавам това, пък вие ме мислете за какъвто си искате!):

- Аз така или иначе съм фи-лософ, това съм преподавал, това умея да правя, да философствам; правя го според силите си, които Бог ми е дал, имам предвид душев-ни и духовни сили (макар че същата тази проницателна работодателка в своя заповед за уволнение – тя пък е предмет, знаете, на едно друго съ-дебно дяло – ме определя като "пъ-лен некадърник", като "абсолютно негоден за образователната систе-ма", да, даде ми ласкавата характе-ристика "пълна липса на каквито и да било качества, умения и способ-ности да бъде учител", т.е. предста-ви ме за нещо като абсолютен урод, дебил и темерут!); но който разбира що е да си философ би следвало да си дава сметка, че философите са доста по-различни във всяко едно отношение от т.н. "обикновени хо-ра"; е, излиза, че са някак си "по-необикновени" (аз лично смятам, че всеки човек, доколкото е човек и личност, е все необикновен, сиреч е оригинален и интересен, но това е отделна тема), а пък от това може да се изведе заключението, че филосо-фите и философстващите в нечии очи могат да изглеждат съвсем "не-нормални". Дали обаче това, че ня-кой се държи като философ и мисли като философ, санким, е философ, е достатъчно основание да го опреде-ляме като "ненормален", като "луд", "психически нездрав" и т.н.?

- Философът – пък и всяка по-развита личност и индивидуал-

ност! – е раз-личен, неговата раз-личност е очебийна; значи ли това, че той на това основание е... "не-нормален", е "психически нездрав"?

- При комунизма са поставя-ли другоячемислещите хора в... пси-хиатрии, тогава наистина са ги въз-приемали като "луди" и като "не-нормални", щото "нормалното" то-гава е било да си безличник и ми-житурка, да си страхливец и мълча-ливец; аз може да съм всякакъв, но нямам този грях да си мълча страх-ливо; и изобщо не мълча, напротив, критикувам всички нередности, които забележа, директно в очите, не ми пука властник ли е това, ди-ректор ли е или какво друго там е; това, че не мълча, че си позволявам да критикувам, достатъчно основа-ние ли е да бъда смятан за "ненор-мален", за човек с "разстроена пси-хика", за "луд" и т.н.? Къде пък е доказано, че само мълчаливите, тия, дето си кютят, дето се водят от пого-ворката "Мълчанието е злато" са "нормални", "психично здрави" и т.н.?! (Аз пък, ведно с И.Инджев, споделям друга теория, формулира-на от него блестящо ето как: Мъл-чанието е злото!)

- Аз обичам свободата, не крия, че съм свободолюбец, значи ли това, че у нас тия, дето като мен обичат свободата, сме "ненормал-ни"? Къде, апропо, е доказано, че в нашите български условия за да си "нормален" трябва да си роб, трябва да си малодушен страхливец, трябва да си презрян треперко?

- Бидейки философ, съм сво-бодомислещ човек, ако не бях такъв, щях да не бъда философ, да нямам правото да се наричам така; е, значи ли, че на това основание аз трябва да бъда смятан за "ненормален" или за "психично болен", къде, прочее, е доказано, че свободомислието у нас е болест и ненормалност?

- Обичам истината и за нея съм готов на всичко, е, такъв съм, изглежда съм нещо като "фабрична грешка" или "дефект", наоколо пъл-но с лъжльовци и с лицемери, с ин-триганти и пр., е, аз пък съм си поз-волил лукса да презирам лъжата, лъжците и лицемерите и дори да им казвам често право в очите какво мисля по всички въпроси; разбира се, на пристрастените към лъжата и лицемерието това, предполагам, хич не им е приятно; но може ли на това основание аз да бъда смятан за "не-нормален", за "психично болен", къде е доказано, че ако не си лъжльо или наивник в нашенските условия си "луд", си "ненормален"?!

29 - Аз съм човек, напила много

книги, май вече настигнах самия титан Вучков по брой написани книги (той се хвалеше някъде, че имал 27 книги, аз май вече имам повече заглавия, е, моите книги не са толкова велики като байвучкови-те, но по бройка нищо чудно да съм го настигнал!); пишещ човек съм, обичам да пиша, за се изразявам писмено (е, и устно съм голямо плямпало; само дето Вучкова тук изобщо не мога да го настигна, с него никой не може да се мери в туй отношение!); та значи питам в тази връзка: човек, който е написал, примерно, 30 книги като мен, озна-чава ли, че на това основание е... "ненормален", е "луд", е "психично болен"? (Щото, знайно е, "нормал-ните хора" я са написали нещо, а не са написали, обикновено са написа-ли само некоя и друга молба до чи-новник, и нея с големи мъки са я съчинили и написали!)

- Щом пиша книги, явно аз съм човек, който, да допуснем, има известен творчески потенциал, да го наречем така; значи ли това, че у нас хора с известен творчески по-тенциал биват възприемани непре-менно като "ненормални", като "лу-ди", като "психично болни", нима у нас за да си "нормален" е задължи-телно да си непременно творчески кастрат, да си пълен импотент в творческо, или в мисловно, в умст-вено, в душевно отношение?

- Под влияние на тъй мъдра-та "диагноза" на тъй напредналата в психиатрично отношение директор-ка на мен психиатрите ми лупнаха диагнозата "органична емоционал-на лабилност" (тази диагноза била, видите ли, и във връзка с преживя-ната от мен операция на главата, операция с трапанация на черепа); както и да е, този момент предиз-виква много въпроси, но ето някои от тях, поставени от човек като мен, именно философ, който при това има написан учебник по психоло-гия, претърпял цели пет издания:

- Аз не крия, то си ми личи, че съм човек импулсивен, емоцио-нален, вълнувам се, давам израз на вълненията си, не съм нито заспал, нито безразличен; значи ли това, че хора като мен, дето се вълнуват, емоционални са, не са безразлични и пр., в нашите условия са непре-менно "ненормални", "психично болни", "луди" и т.н.? Къде е дока-зано, че за да си нормален у нас трябва да си непременно дремлю, да си безчувствен, да си тъпунгер и т.н.?

- Да, зная, интересна е сте-пента на развитост на това или оно-ва качество, примерно, поетите (не само философите) са особено чувст-вителни, в извънредна степен са чувствителни; значи ли това, че ний, българите, трябва да натикаме в лудниците всичките си поети, ба-рабар с някои философи като мен, дето, за разлика от повечето фило-софи, са по-емоционални, са по-чувствителни, вълнуват се по-интензивно от разни несправедли-вости и при това не крият вълнени-ята си като мен, а им дават израз непрекъснато?

- Има цяла една традиция във философията, да я наречем ху-манистична, макар че терминът не е много подходящ, по-човеколюбива, примерно, или още по-добре "фило-софия на живота" и т.н., нейните представители, а именно философи като Шопенхауер, Киркегор, Ниц-ше, Сартр, Камю и други такива са доста емоционални, импулсивни, силно се вълнуват и т.н., е, аз, да допуснем, съм от тази традиция, прави ли ме това "ненормален" при положение, че наистина повечето други философи, или тия, дето ми-нават за такива, са сякаш по-безчувствени? (Макар моята теория да е такава, че един философ ако е безчувствен, ако душата му във всичките й душевни сили не е бога-та, няма как да е пълноценен фило-соф.)

- Аз също така съм човек, който е привързан към демокрация-та не само на думи, но и на дело, обичам дебатите, дискусиите, правя нужното да ги провокирам и т.н.; примерно в училището, в което ра-ботих, години наред завеждах един Дискусионен клуб (такъв клуб съм създавал и на младини даже, когато работих като асистент по филосо-фия в ПУ "П. Хилендарски"), моите часове по философия са много дис-кусионни, постоянно в моите часове за нещо се спори, и той най-разгорещено; та в тази връзка да запитам: значи ли това, че щом съм демократ, че щом обичам дискусии-те и пр. то непременно съм "ненор-мален", "психично нездрав", "луд", "откачен" и пр.?! Какъв е този гос-подстващ у нас антидемократичен манталитет, щом в оптиката на хо-рата, дето ме определиха като "луд", "ненормален" и пр., аз не само съм такъв, ами и, видите ли, явно съм и "пълен некадърник", "неудачник за системата", "бездарник като учител" и т.н.?!

- В учителския съвет аз доста често се изказвах, до момента, в който се разбра, че ръководството изпада в нервна криза като ме види да искам думата; активен съм, граждански ангажиран съм; смятам също, че проблемите в училищната общност са важни, но също така че са тежки, че се нуждаят от пределно свободно и откровено дискутиране с оглед на намиране на разумен из-ход; привърженик съм на възгледи-те на т.н. демократично образова-ние, на свободолюбивото и човеко-любиво образование; значи ли това, че и в това мое качество аз съм "не-нормален", "луд", "психически нез-драв", къде, моля ви се, е доказано, че у нас нормални са само ония, които за привърженици на тради-ционното авторитарно и тоталитар-но образование и училище?

- Аз съм човек, написал ня-колко книги, в които развивам сво-ите възгледи за една нова филосо-фия и стратегия на образованието в България, вълнуват ме тия пробле-ми и доста съм направил за да ги изследвам най-задълбочено и да предложа идеи за промяна на теж-ката ситуация; това прави ли ме "ненормален", "луд", "психично болен"?

- Загрижен съм за личност-ното и духовното израстване и заяк-чаването на младите; в тази връзка създадох преди 7 години едно фило-софско списание, нарича се ИДЕИ, издавам го до ден днешен, слава Богу, че ми дава сили за това! И списание за съвременно образова-ние създадох, нарича се HUMA-NUS. Издавам тия списания пре-димно със свои средства, със скром-ните си доходи като гимназиален учител; тук няма да питам нищо, ясно е, признавам, че човек като мен, дето си харчи всички пари за подобни "глупости", безспорно е луд, ненормален, откачен и т.н., по този въпрос две мнения не може да има, даже горката ми съпруга е на-пълно съгласна с такава една теза, аз самият също не я оспорвам, оче-видно по този пункт съм съвсем луд...

Спирам дотук, поменикът стана прекалено дълъг, което пак може да се изтълкува като несъмнен признак на прогресираща лудост и ненормалност. Да ви кажа нещо, макар и да е рисковано човек да казва каквото мисли, но пак ще го кажа, зер, тия, чието психично здраве е под въпрос, имат привиле-гията да могат да се изразяват пре-делно искрено и свободно; та ще

30 кажа това: изобщо не ми пука за какъв ме мислите, за нормален или за ненормален! Мислете си ме за какъвто искате! Хубав ден ви желая! Бъдете поне вие здрави! На мен – кучетата да ми ядат главата. (Виж-дате какви страшни глупости из-мъдри моята болна глава тази сут-рин, срамота, резил, айсиктир!) Моята вече се е видяла, вие за себе си внимавайте!

КАТО ДВЕ КАПКИ БОЗА...

неделя, 19 април 2015 г.

Като две капки боза... (чрез А. Михайлова) (От фейсбук страницата на Асен Генов) О, УЖАС! В САМОМ ЦЕНТРЕ КИЕВА ПОД ОДОБРИ-ТЕЛЬНЫЙ РЕВ ТОЛПЫ ПО-БИЛИ РУССКОГО! ТАВАРИШЧ ПУТИН, КУДА ТЫ СМОТ-РИШЬ? неделя, 19 април 2015 г.

О, ужас! Все, о чем говорили на российском ТВ, оказалось прав-дой! В самом центре Киева под одобрительный рев толпы побили русского! Практически распяли в одних трусиках! Путин, куда ты смотришь? Бандеровцы ущемляют права русских!!

Написа: Pavel Gintov ЛЪЖАТА ЗА "ФАШИСТКАТА ХУНТА В КИЕВ", ЕДНО ОТ ГЛАВНИТЕ ПРОПАГАНДНИ ОРЪЖИЯ НА ПУТИНОФИЛС-КАТА ИСТЕРИЯ СРЕЩУ СВО-

БОДОЛЮБИВА УКРАЙНА, СЕ ПРЪСНА ОТ ПРЕГРЯВАНЕ неделя, 19 април 2015 г.

Из: Путин лично взриви лъжата за “фашистката хунта” в Киев, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Президентът на Русия Вла-димир Путин предупреди Израел да не изпраща оръжия в Украйна. По-добен ход би нарушил опитите за намиране на решение на конфликта в източната част на страната, заявя-ва Путин по време на интервю през руската държавна телевизия, цити-ран от в. Haaretz.

“Това е решение на израелс-ките лидери. Тяхно право е да пра-вят това, което смятат, че е правил-но. Ако става дума за смъртоносно оръжие мисля, че ще е контрапро-дуктивно. Ще доведе до нова серия конфликти, ще увеличи броя на жертвите и накрая резултатът ще е същият”, казва Путин...

... Ето че за пореден път ба-тюшката от Кремъл опровергава себе си и завлича в задънена улица всички кресливи пропагандатори, които строяха оправдателните си пледоарии за агресивната руска политика в Украйна на твърдението, че там на власт били дошли фашис-ти.

Не помогнаха многобройни-те опровержения на еврейски орга-низации в Украйна, САЩ и в самия Израел: вкупом и поотделно те отх-върляха не веднъж това обвинение. Не помогна и вотът на украинския народ, не допуснал в парламента нито една от крайните партии с по-литически профил, който би могъл да хвърли антисемитска сянка върху управлението в Киев. Нито една от тях не прескочи изборната бариера миналата година, но от руските и българските медии продължиха да се леят лъжите за „фашистката хун-та” в Киев.

Обаче Путин е готов винаги да помогне – с негова помощ вече Киев спокойно ще може да препра-ща желаещите да определят като

„фашистка” властта в Украйна да се разберат с Путин по този въпрос. Защото няма как „фашисти” да по-лучат от Израел подкрепа, при това под формата на „смъртоносно оръ-жие”.

Дали Израел наистина се готви и дали ще достави такова, е съвсем друга тема. На този етап е интересно преди всичко да се види, че едно от главните пропагандни оръжия за вътрешноруска и пути-нофилска пропаганда в чужбина се пръсна от прегряване.

В ПРЕДСТАВИТЕ НА ПУТИНС-КАТА ПРОПАГАНДА БЪЛГА-РИЯ Е СТРАНА, КОЯТО РУСИЯ ОТНОВО ТРЯБВА ДА "ОСВО-БОЖДАВА", ТОЗИ ПЪТ ОТ... ЕВРОПА! неделя, 19 април 2015 г.

Из: "Правда. Ру": Сега България е нещастна страна, просяшка и неблагодарна

... През 91-ва в България се шегуваха, че борбата се води между сините дядовци и червените бабич-ки. Сините, това е цветът на демок-ратите, а червеният – цветът на ко-мунистите. Българите решиха да се оттеглят от съветския пазар. Те мислеха, че България произвежда най-висококачествената продукция и затова ще отидат на европейския пазар. И най-лошият враг на стра-ната не би могъл да измисли нещо по-лошо.

И така, те си тръгнаха от нашия пазар, но се оказа че не и трябват и на Европа. Затова пък европейците дойдоха в България и всичко си поделиха или просто ра-зориха. Беше нанесен колосален удар. Сега, като излезеш от София и имаш чувството, че току що се е случило нашествие, че е преминала орда. Селата са напълно запустели, всичко е по-зле отколкото в Русия през 90-те. Всичко е запустяло, бъл-

31 гарските чушки са вносни. Можете ли да си представите?...

... Не е изгодно да се произ-вежда. Българският селянин, чорба-джия (кулак), той не се интересува как ще го наричат, а гледа собстве-ния си интерес. У нас всички обича-ха българските консерви, вино, до-мати, краставици… Сега всичко това е рухнало. Страната е разорена, хо-рата са просяци.

Преди да си замина от Со-фия отидох да пазарувам подаръци и в софийския ЦУМ в разгара на деня на четирите етажа имаше само четирима купувачи. Хората нямат пари. Хората се мъчат, това е видно и е много обидно.

Сега България е нещастна страна. Те никога не е била богата, но беше просперираща, а стигна до просешка тояга. И вместо да мислят как да излязат от тази ситуация, да живеят нормално, на хората им предлагат да обсъждат политиката, да търсят врагове и причини за сва-ди.

На 3 март, на празника за освобождението на България не бяха поканени представители на Русия. Надявам се да са поканили представител на Турция.

Докато българският народ не започне сам да мисли за интере-сите си, ще има проблеми.

БЛАЖЕНИ СА ТЕЗИ, КОИТО БЕЗ ДА СА ВИДЕЛИ СА ПО-ВЯРВАЛИ неделя, 19 април 2015 г.

Днес е Томина неделя.

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спа-сителят се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Апос-толите му казали: "Видяхме Госпо-да", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апосто-лите се били отново събрали, а за-едно с тях бил и Тома. Господ отно-во им се явил и казал на апостол Тома:

"Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попи-пал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: "Господ мой и Бог мой!".

Така св. Тома със своето не-верие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със сво-ята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Сво-ите ученици.

Днес имен ден празнуват: Тома, Томислав и Томислава.

Честит празник! Написа: Simeon Slavchev

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ПЛАН НА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ И НА ВДЪХНОВЕНАТА ОТ МНО-ГО РУБЛИ ТЯХНА ПЕТА КО-ЛОНА У НАС ЗА ОРГАНИЗИ-РАНЕТО НА ЕВЕНТУАЛЕН "БЪЛГАРСКИ КРИМ"? понеделник, 20 април 2015 г.

По повод на информация-та БРАНИМИР БОТЕВ: Русия може да създаде свое летовище в България, където между другото пише и това:

Можем да осигурим на все-ки един от районите на Русия да създаде свой курорт в България, закупувайки земя, инвестирайки и получавайки право на строеж на хотели, санаториуми и почивни бази. Това заяви Бранимир Ботев,

зам.-министър на икономиката, в рамките на туристическото из-ложение „Интурмаркет“ в Москва, съобщи пресцентърът на ведомст-вото.

По думите му относно ре-хабилитацията и профилактика-та с минерални води българското законодателство е гъвкаво за привличането на преки чуждест-ранни инвестиции. Като пример той посочи вложението на прави-телството на гр. Москва на стой-ност над 220 млн. долара, с които е създаден санаторно-оздравите-лен комплекс „Камчия“.

Моя милост реагира ето как; написах във фейсбук следната реп-лика:

И у нас ли Русия ще си орга-низира един "Крим"? Я виж ти, кол-ко умно постъпват този път тава-ришчите кагебисти...

Това беше достатъчно де-журни интернетни тролове с рубло-филска настройка да се нахвърлят върху мен и тия, които подкрепиха гледната ми точка; тази част от "дискусията" я прескачам, щото е досадна. Ето обаче от един момент за какво стана дума, мисля, че в него има някакъв важен психологически, нравствен, ценностен и дори поли-тически смисъл (лицето Ivan Marinov, което играе основна роля в него, както личи от страницата му, изглежда е млад човек, което озна-чава, че има известен смисъл да се разговаря с него, щото иначе, по принцип, със "зрели" железо-бетонни комуноидни и комунисти-чески глави, установил съм, няма никакъв смисъл да се разговаря): Ангел Грънчаров каза: Наште таваришчи дежурни интернетни комуноиди-рублофили пак ли зас-танаха като същински Александър-Матросовци на амбразурата – за да защитят руския имперски интерес у нас? Естествено, а как иначе – та те друго не могат?! За тях български интерес не съществува, естествено...

32 Велислав Алтънов каза: "Бъл-гарски интерес ли?", ще ви попитат Канев, Маринов и Стоев, г-н Грън-чаров. И ще продължат: "Че какво е това"? Ангел Грънчаров каза: Така е. Те и достойнство не знаят що е. Кому-ноид и достойнство, лично или пък национално, не знае що е... Как да знаеш що е нещо, дето го немаш?! Ivan Marinov каза: Бъдете така любезен да обясните на нас, "кому-ноидите", "изперкалите нещастни-ци", а и на аудиторията като цяло, какви са вашите качества, господин Грънчаров, та прибягвате до автоа-пология, съчетана със скотска озве-рялост. Нима ще наречете достойно хлипането си по медиите "уволниха ме", а сте достатъчно самоуверен, за да смятате, че можете да хвърляте прах в очите на хората. Ако нарича-те "достойнство" двуличието, вул-гарното поведение, когато не може-те (поради лична заинтересованост) да дадете отговор на кратки въпро-си, подигравате се със събеседници-те си, то такова "достойнство" наис-тина нямаме, тъй наречените "ко-муноиди". Пиша ви двойка по исто-рия и двойка по психология ведна-га; ако бяхте безкористен, щяхте да споменете няколко факта:

1. Паметници на съветската армия има в редица западноевро-пейски държави, но там няма при-казки "дай да го бутнем, щото ще станем комунисти". Не правите раз-лика (а тя е основна) между възник-ването на комунистическата идео-логия, създадена от Маркс и Енгелс, и СССР. Тези паметници са създаде-ни от признателност към Съветския съюз, стъпкал агресора Германия. А обикновеният австриец се отнася с уважение към тях.

2. Българският интерес, кой-то споменавате, състои ли се в за-щитата на българското национално достойнство, или това е по-скоро онагледеното от вас "достойнство"? Съгласете се, известна разлика има, аз пояснявам, за да не се заблуди някой. Тоест, вие искате ние да бъ-дем васална държавица, която само "кляка" пред своя сюзерен, скубе си косите и веднага се самоубива, щом така рече Великата сила, която е на мода.

Никоя дискусия не може да се води с подигравки, със злостни коментари по адрес на хората, които питат. А въпросите се нуждаят от отговор. Кой има интерес това въз-паление, вече 25 години, да се под-

държа? Защо говорим за комунизъм днес, от какво се опитвате да ни отклоните погледа? Вие ли сте ин-телигенцията ни, господа Грънча-ров и Алтънов, вие ли великите съ-дители, които предат съдбата, та толкова яростно и безскрупулно проповядвате омраза!? ОТГОВОРЕ-ТЕ!!! Ангел Грънчаров каза: Малчик-комуноидът Marinov първо следва да се научи да разговаря нормално, без да плюе личността на опонента; да се извини за всичко, което е ка-зал по негов адрес до този момент, ако поднесе извиненията си убеди-телно, едва тогава с него може да се встъпи в дискусия; в противен слу-чай не е достоен, не заслужава по-добаващото отношение, което оказ-ваме само на човеци, не на комуно-идни хулиганстващи уроди... Ivan Marinov каза: За изненада на публиката, готов съм да се извиня заради личностните нападки, ако са били възприети като такива. Под-чертавам, те бяха отправени след опит за дискусия, но самият аз ценя изключително много скромността и допускам известна вина и у себе си. Но моля, идеологията, следвана от някого (поне що съм чел и видял) е полезна, ако е подходяща за общес-твото, в което се вклинява.

Надявам се отговорът на из-виненията ми да бъде подобен, за да започнем да говорим с факти, да мислим, да разсъждаваме и да се държим с достойнство. Ама не това достойнство на чоплещия семки балкански мачо, дето претрепва жена си, ако не е съгласна с него, а конкретно, недвусмислено и ясно да защитаваме позицията си интели-гентно и с мисъл, с посочване на доказуеми аргументи. Лично мен, това ме устройва. Ваш ред е, госпо-дин Грънчаров. Ангел Грънчаров каза: Браво! Изненадан съм, радвам се за този неочакван поврат към добро! Само това ще кажа за момента, защото наистина нямам време, много бър-зам, пък и на таблета се пише труд-но...

Оттук-нататък от дискусията вземам само онова, което има отно-шение към горе-долу очерталата се тема, всичко онова, което са лични нападки и злобни комуноидни тре-пети, го прескачам, който иска, мо-же да иде да наслади на идиотщи-ните там, на съответното място във

фейсбук, където тече въпросното "сражение с думи":

Весел Драков каза: Май така ще се получи, защото русофилите по нашето черноморие съвсем обезу-мяха! Продадоха си дворовете и нивите на руснаци и поставените им лица у нас, за жълти стотинки, а сега ще им сменят мръсното бельо и ще мият тоалетните в хотелите им... Elena Dicheva каза: Ех пък и Вие, Грънчаров. Такъв педагог и психо-лог като Вас, пък изненадан! Ангел Грънчаров каза: Винаги неизненадана е само железо-бетонната комуноидна глава, тава-ришч Дичева, ний, човеците, посто-янно се изненадваме и възхищаваме на какво ли не, щото не страним от живия живот - и не живеем в сивите панелки на техните тъй ограничени и илюзорни представи за нещата... Ivan Marinov каза: Мързи ме да повтарям въпросите си, но напом-ням на господин Грънчаров за уго-ворката ни. Чакаме аргументи. При-емете, ние сме публика, която може да бъде убедена в нещо, стига да докажете какви са неговите предим-ства. В такъв смисъл, ние не сме заплаха, а предизвикателство за вас, г-не. Ако успеете да ни дадете дово-ди, печелите. Сигурен съм, прие-майки, че цялата работа е чиста, всички имаме интерес това да се случи. Ангел Грънчаров каза: Благода-ря за напомнянето! Поради голяма заетост нямах възможност до този момент да изпълня обещанието си да отговоря. Ето, сега го правя.

33 Първо, нека да си припом-

ним темата: за опитите на путинци-те, подпомогнати от вдъхновената от много рубли тяхна пета рубло-филска колона, да си организират и у нас нещо като "български Крим" или нашенски "Абхазия и Южна Осетия", защо пък не, това вече е правено, пробвано. И то неведнъж: първо се колонизира от руснаци дадена територия, било чрез насил-ствено "преселване на народи", било с икономическо проникване (както е у нас, твърди се, че вече 300 000 руснаци разполагат с недвижими имоти по нашия черноморски бряг) след това в един момент руснаците почват "борба за признаване на на-ционално-човешки права", напре-жението и конфликтът биват прово-кирани да ескалират, а в крайна сметка на руски войски, в случая десантни, ще се наложи да дебарки-рат на българския бряг, за да из-пълнят "интернационалния си дълг" и да "освободят", видите ли, "потис-натите си сънародници". Така се е правило много пъти, което изобщо не изключва възможността да се направи и у нас.

Даже преди време един ше-гобиец подхвърли: а какво пречи рускоговорящата колония в... Ман-хатън да поиска правата й да бъдат защитени от руски войски и те да откликнат на призива, да дебарки-рат и в... Ню Йорк, колко му е?! Като е тръгнало руснаците да "освобож-дават" де кого сварят, какво пречи и нас да ни "освободят", още повече че те за нас специално са нещо като "вечни освободители", много пъти са ни "освобождавали" и, предпола-га се, нямат особени задръжки да ни "освобождават" и още; абе те, руски-те империалисти, знаем, са винаги готови да освобождават всеки, осо-бено съседите си. Знаем също така от историята колко много войни Русия е водила за да се настани по бреговете на Черно море, към чер-номорските крайбрежни земи тя има добре изявени апетити. В тази именно връзка, в този контекст аз подхвърлих мисълта си за възможен кагебистки план за организирането на евентуален "български Крим" от путинска Русия, подпомогната от вдъхновената от много рубли тяхна пета колона у нас. Тази ми е тезата. По нейната аргументация вече при-ведох известни основания. Ако ня-кой има въпроси, да заповяда.

Излишно е да привеждам саморазбиращи се аргументи, има-щи психологически характер, т.е. произтичащи от руското имперско

съзнание, там, знайно е, битуват болезнени образувания като "вели-ката руска идея", идеята за "руската мисия" на тази земя, свеждаща се до вечно "освобождаване", видите ли, на "потиснатите братя-славяни", за "душевното родство" на някакви си "славянски народи" (поляците осо-бено много са пострадали от прелес-тите на многократни и то най-брутални руски "освобождения"!), които били имали за своя естествен водач руския империализъм, който пък, от друга страна, винаги е готов да води война с "прогнилата отвся-къде" либерална Европа, "прогнила отвсякъде" именно от прекалено много свобода, докато "руският дух", видите ли, е "здрав", "дисциплини-ран" около своя император (вожд) и също така се изразява в една "непо-колебима войнственост", знаем приказките за "непобедимата" и "никога непобеждаваната" и при това, видите ли, винаги "освобожда-ваща" руска армия. Аз съм писал на други места много около този най-голям, по моето разбиране, пара-докс на тъй широката руска имперс-ка душа: как може народ като рус-кия, прочут с извечния си робски манталитет, да живее с илюзията, че бил имал исконна "мисия да осво-бождава", как може роби по душа като типичните, като "неизродени-те" от либерализма руснаци да са такива "велики освободители", та те ако знаеха що е това свобода, пър-вом себе си да бяха освободили и т.н.

Този момент по моето виж-дане е възлов: народ, който е пока-зал, че към свободата няма нужния пиетет, какъвто е руския, не може да бъде никакъв "освободител", тъй че правете си сметка що за хора са ония, които у нас още възприемат руснаците като наши "двойни", "тройни" и не знам си колко още "освободители" (ние почти като поляците сме имали късметя най-много да бъдем "освобождавани" от руските империалисти, в това от-ношение ни бият само горките ук-раинци!). А сега вече стигнахме до-там буйстващи рублофили като Си-деров да крещят, че било дошло времето Русия пак да ни "освободи", този път, видите ли, от "европейс-кия колониализъм", от "еврогейския либерализъм" и прочие простотии, вие сами знаете идиотщините на атакуващите, чието извратено пат-риотарство, излишно е да спомена-вам, е вдъхновено от твърде много рубли, то това си се знае, няма защо специално да бъде отбелязвано. В

тази връзка ви съветвам да поглед-нете ето тази публикация, тя показ-ва много: В представите на пу-тинската пропаганда България е страна, която Русия отново трябва да "освобождава", този път от... Европа!.

В контекста на вече казаното е съвсем ясна и недвусмислена моя-та позиция спрямо паметниците от ерата на комунизма, които просла-вят най-последното "освобождение", което сталиновите орди ни дариха в началото на септември 1944 г.; знайно е, тогава комунистите, пока-чени на руските танкове, с решава-щата помощ на въпросните стали-нови орди, ликвидираха за десети-летия българската свобода, българс-ката държавна независимост, бъл-гарското достойнство. Да се нарича това покушение върху българската свобода в наше време "освобожде-ние", простете, не просто е крещящо грозна лъжа, то е израз на страшно душевно и умствено уродство. Ста-линова Русия ни окупира тогава след едностранно обявяване на вой-на, сиреч, след нападение, след аг-ресия срещу вече неутрална, прок-ламирала неутралитет България; да се нарича окупацията и завоевание-то, покушението срещу българската свобода и независимост "освобож-дение" е извратено. И е в пълно противоречие спрямо историческа-та истина. Затова тия паметници, носещи неизмиваемото клеймо на комунистическата лъжа, трябва да бъдат премахнати; нека да бъдат слагани в музеи, нека комуноидите да могат да имат възможността да им се радват някъде, да изпитват извратени, уродливи чувства на "признателност", щом това толкова им харесва, но тия паметници, раз-бира се, не могат да останат където, за наш национален срам и позор, са все още.

Да, срам и позор за нас, съв-ременните българи, е че търпим тия знаци на нашата национална уни-зеност: да славим окупатора и заво-евателя си, да почитаме ликвидато-рите на българската свобода и на българското достойнство наистина е израз на неописуемо извратена ду-шевна и човешка патология. Аз за-това такива хора ги наричам "кому-ноиди", те до такава степен са по-тъпкали човешкото у себе си, че не заслужават да се наричат човеци, да носят името човек. Защото за да си човек се иска поне две неща да са налице: да имаш ум, с който да мис-лиш, сиреч, да го използваш по предназначение, и, второ, да оби-

34 чаш свободата, щото даже безраз-личните към свободата са оскверни-ли човешкото у себе си, а какво да кажем за ония, които мразят свобо-дата и обичат робството, робуване-то?! Обичащите недостойнството, унизеността, принизеността, лазе-нето пред оня, който те тъпче и гази - са душевни и политически мазо-хисти; този уродлив мазохизъм на комуноидното съзнание наистина е чиста перверзия, отровен плод на крещяща или вопиюща личностна, умствена, душевна, ценностна, идейна и каквато още искате недос-татъчност. А поначало или прин-ципно казано комуноид е оня, който се е отказал от това да бъде личност, който е жертвал личностното в уго-да на някакви социалитарни догми и други нездрави бълнувания, им-перски фикции и прочие идиотски исторически илюзии и ламтежи.

Това в основни линии е мое-то гледище. Ако иска някой да спо-ри с мен, да заповяда. На изказва-ния, съдържащи смислени аргумен-ти, мога да отговоря, на словоблудс-тва, изразяващи само симптомите на една болна и нещастна комунод-на душа, няма смисъл да се отгова-ря, щото подобни хора имат тежко умствено и душевно увреждане, което се нуждае от специализирани грижи; все пак сме хуманисти и не бива на такива страдащи хора да бъркаме, тъй да се рече, в душевни-те рани.

И тук, в завършек, да приве-да едно свое изказване, което напи-сах на друго място, но тук ми се вижда особено подходящо да бъде напомнено, предвид големия кон-текст на обсъждания проблем; та там написах следното:

Наистина рублофилията е израз на душевна патология, на извратеност, уродство и болест, но аз лично смятам, че този де-фект е нелечим: една свиня като се научи да яде лайна (с извинение за думата!), по никой начин не мо-жеш да я отучиш от това...

Приемете това мое изказва-не, ако щете, в шеговит план, както искайте го възприемете, това си е ваша работа. Аз бях длъжен да го кажа. За да ми е чиста съвестта... пък за своята съвест си отговаряте вие самите... НЕ САЩ, А РУСИЯ ИСКА НЕ СЪЮЗНИЦИ, А ВАСАЛИ: ПУ-ТИН ДОБРЕ Е ОХАРАКТЕРИ-ЗИРАЛ СОБСТВЕНАТА СИ ПО-ЛИТИКА, НО НАЛИ Е ЛЪЖЕЦ,

ПРИПИСВА СВОИТЕ АСПИ-РАЦИИ НА САЩ понеделник, 20 април 2015 г.

Путин обърна фурнаджийската лопата: Със САЩ имаме обща цел!

Русия и САЩ имат общи ин-тереси в ключови цели и трябва да работят заедно, заяви руският пре-зидент Владимир Путин в интервю за държавната телевизия на страна-та.

"Имаме несъгласия по ня-колко международни проблема. Същевременно обаче има нещо, което ни обединява, което ни кара да работим заедно. Имам предвид общи усилия насочени в това да направим световната икономика по-демократична, балансирана и пре-мерена, за да може световният ред да е по-демократичен. Имаме обща цел", заявява Путин.

Ройтерс коментира, че това е смекчаване на силно критичната позиция на Путин спрямо САЩ. Руският президент неведнъж е об-винявал САЩ и Запада за украинс-ката криза. Само преди два дни по време на годишната си реч Путин обвини САЩ в опити да доминират случващото се по света, като обяви, че Щатите "не искат съюзници, а васали". КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Всъщност не САЩ, а Русия иска не съюзници, а васали; Путин добре е охарактеризирал собствената си

политика, но нали е лъжец, припис-ва своите аспирации на САЩ...

Почина брат ми Ивайло понеделник, 20 април 2015 г.

Роден е на 1 март 1964 г. Той беше най-добрият чо-

век, когото съм познавал. Живя тихо, без да е обидил някой. Почи-нал е тази нощ в съня си.

Бог да го прости! Нека душата ти да почива в

мир, скъпи братко!

НОЩ НА МЪКА, НА БДЕНИЕ, НОЩ, СВЪРЗАНА С МИСТИЧ-НОСТТА НА СМЪРТТА вторник, 21 април 2015 г.

Не мога да спя. Опитах, мо-же би сякаш се унесох за известно време, но това не е сън. Заваряйки очите, си представям мъртвия брат, който лежи в ковчега наблизо. И след това в съзнанието ми минават най-различни спомени, като на ки-нолента. Това са 51 години, от които го помня.

Бил съм на 5 години когато той се роди. Някога, далеч назад в

35 миналото. Заведе ме една моя бра-товчедка до болницата, изглежда тя ме е гледала когато мойка ми е за-минала да ражда. Занесохме на майка котленце с кисело мляко. И това си спомням. Помня го като дете, като хлапе. Своенравно хлапе беше моето братле. Постоянни игри с него, той не слизаше от колелото, беше много немирен. И като войник си го спомням. Той беше граничар. В Петрич. Когато влезе в казармата аз бях студент. В Санкт Петербург. Въпреки това съм му ходил на свиждане там, в Петрич. Беше ста-нал слаб като клечка. Беше голям хубавец. Оплакваше се, че много го тормозели старите войници. Но ме помоли да не казвам нищо на ко-мандира, по-лошо щяло да стане. Щото аз му предложих да ида да протестирам пред него. Много ми беше мъчно за доброто ми братче когато той беше войник. Години след това ми е разказвал как са го тормозели в казармата. И особено когато отиде на заставата. На самата граница. Всеки ден тормоз. Гаври. Включително и от офицерите, от старшините, да не говорим пък за "старите кучета". И там братчето ми се разболя. Стискал е зъби, но не издържа. Нещо в него се беше пре-чупило. Нямаше го онази жизнера-дост, която бликаше от него преди казармата.

Но си изкара службата до последния ден, включително и с отслужването на наказанията. На-казвали са, представете си, жертва-та, а не тия, която са я унижавали! Вече не беше същия като се върна. Преживяването на толкова много безсилен гняв спрямо гадните му мъчители го беше повредило. Изг-лежда е прав Стефан Цанев като е писал, че добрият човек у нас тряб-вало да бъде убит. За да не се мъчи. За да му бъдат спестени мъките. А брат ми по душа беше най-добрият човек, когото съм познавал. Той зло на никого така и не направи. И само страда. Заради добротата си беше наказан от безчовечните си мъчите-ли да страда до последната си мину-та. Тежката, коварна, непоносима болест му отрови живота. Вечно душевно страдание – такава беше болестта на моето така добро, нико-го никога необидило, някога така светло, излъчващо чистота и жиз-нерадостно братче. Нещо ангелско имаше в него. И го запази до пос-ледната си минута.

Утре ще погребваме този ан-гел, чиито крила бяха прекършени. На човеците с ангелски души изг-

лежда им е най-тежко у нас. На тях май съвсем не им прощават. Брат ми сега лежи долу в ковчега. Умрял е тихо, както и живя.

Бях му обещал преди седми-ца да дойда да го взема с нас, в Пловдив. Той ме помоли за това оня ден, на втория ден на Великден. Ела ме вземи, да постоя с вас, малко за разнообразие – така ми каза. Често е идвал с нас, в Пловдив. Като дойде обаче в апартамента скоро му ста-ваше съвсем нетърпимо. В послед-ните години не обичаше да се раз-хожда. Пушеше цигара след цигара на терасата. И гледаше тревата и дърветата в двора. Замислен в свои-те си мисли. Беше кротък, доброду-шен, тих, на мравката път правеше.

Разкривал си е душата само пред мен. Рядка душа имаше моето братче. Аз наистина по-чиста душа от неговата не съм срещал. Той мно-го ми влияеше със своята безгра-нична доброта. Повлиял е на моята философия. Горкото ми братче, моите книги са в купа от книги, кои-то той слагаше наблизо в стаята си, да са му подръка. Редеше ги до себе си с намерение някога да ги проче-те. Гледал съм го как ги разлиства, зачита се тук-там, но за кратко. Каз-ваше, че "болестта" му пречела да се съсредоточи. Имал си много свои мисли. С тях си се занимаваше. А беше толкова интелигентен! С него съм водил разговори на всякакви теми. Много талантлив, но нещо не му достигна чрез творческия си им-пулс да се спаси от болестта. Има обаче тетрадки и тефтерчета със записки. Давал ми е да ги чета. Ця-лата му душа е в тях.

На времето, като по-млад, пращаше епиграми до вестниците – и му ги публикуваха. И разни до-писки пращаше. Още като ученик беше писал писмо до вестник да се оплаче от... директора на гимназия-та, в която учеше! И му бяха публи-кували писмото. Наложи се да сме-ни училището. Конфликтен бил. Учи в училището на съседния град Костенец. Там пък се влюби в ня-какво момиче. Заради нея не за-върши. Средното си образование

завърши едва след казармата. На матурата по български език изкара шестица. Умееше да пише, но така и не прописа истински. Не се и ожени. Не създаде семейство. Отглеждаше моя син като свой. Обичаше го с цялата си душа. Още пази някъде магнетофонни касети със записи на разговорите му с детето когато е било съвсем малко.

Това е животът. А смъртта ни помага да погледнем върху него в оптика, която поставя нещата на точните им места. Даже самата ми-съл за смъртта измества илюзиите, от които страдаме.

Брат ми води тежка битка с ужасната болест през целия си жи-вот. И показа героизъм в тази битка. Същински героизъм на духа. При-мерно неговото остроумие, духови-тостта му не пресекна никога. На-мираше сили да се шегува. Казвал ми е неща, от които прозира удиви-телна мъдрост. Но онова, с което ще остане в сърцата на хората, които го познаваха, е неговата безпределна доброта. То добротата всъщност е най-мъдрото, което изобщо същест-вува. Няма по-велико нещо от доб-рото сърце. Сърцето, чини ми се, винаги е преизпълнено с доброта, то струи с (от?) доброта, но тази пър-вична доброта при много хора бива или отровена, или омърсена, или опропастена. И в резултат или пре-секва, или бива блокирана, не знам точно какво става. Ония хора, които продължават да разкриват доброта-та на сърцето си през целия си жи-вот, са малцина. Брат ми беше такъв човек. А повечето хора сякаш са изменили на поривите към добро на сърцето си. Не зная защо го правят. Предполагам защото сметките на ума са взели превес.

Идващите с букети цветя жени и бабички, идващи да запалят свещичка, са с особено изражение на лицето. А пък мъжете, които ид-ват, сядат с мен в съседна стая и там се отдаваме на... философия. За вечните неща в живота ни. Повечето хора май придобиват същинско фи-лософско настроение само покрай ковчега, в който лежи умрял човек. За Божиите и човешките неща раз-говаряхме. За временния живот. За пътуването ни в живота - накъде обаче сме се запътили, ето, тази е загадката. То и животът е една за-гадка. И изпитание, което трябва да издържим с чест.

Не мога, сами забелязвате, да опиша с думи всичко, което ми е на сърцето. Мъча се, не се получава. Пък и нямам желание. Знам, че

36 душата на брат ми, която, убеден съм, ме наблюдава отнякъде, не може да възразява за това, че вместо да страдам безмълвно се опитвам да опиша мъката си по моето братче. В някакъв смисъл, пишейки това, оказвам малка почит на брат ми, нещо, което той безспорно заслужа-ва. Та в този смисъл дано не е грях това, че се избавям от безсънието си, от невъзможността да заспя с писа-не. Да пише човек такива неща не е удоволствие. То е опит за бягство, за спасение от болката. Но от празно-тата нищо не може да ни спаси. Със смъртта на всеки човек зейва праз-нота в тукашния ни живот и свят. Мъката по заминалия си човек, ако не бъде отреагирана по някакъв начин, е способна да изтощи жиз-нената му сила. Жените в това от-ношение сякаш са по-добре, те уме-ят да плачат. Ние, мъжете, страдаме като потъваме в мислите си. Мъж-кото страдание е това: да те овладе-ят разни мисли. За преходността, мимолетноста на живота и т.н. На тукашния живот. Щото, разбира се, душата на човека не може да умре. Няма как да се случи това. Душите остават.

И има още нещо: страхът от смъртта. И страхът от душата на умрелия човек, която, изглежда, някъде броди наоколо. Или ни наб-людава. Аз лично сякаш заради мисли от подобен род не можах да мигна. Успокоително е, че душите на мъртвите, изглежда, имат строга забрана да дават някакви знаци за себе си, за своето присъствие. Щото живият човек заради такива знаци е способен на обезумее от страх. Тия неща, именно души, призраци и пр. плашат. Тя и смъртта изглежда за-това толкова плаши, заради душите, с които я свързваме. Трупът на мър-твеца също плаши. Явно щом тия две неща, душа и тяло, се разделят, стават страшни, защо ли? Страшни са за живия човек. За мъртвите, вероятно, не е така. Не зная как е за тях. Ще разбера някога това, няма как, ще имам и аз този шанс. Всеки ще го има...

Една баба вчера говореше, че вече била нямала никакъв страх от мъртъвци, трупове и пр. Понеже много пъти била присъствала и участвала в такива неща, примерно, в измиването и преобличането на мъртвеца. Другите бабички я гледа-ха с недоверие. Косите им сякаш се изправиха когато тя каза, че от тру-па на мъртвеца понякога се чували разни звуци, пък и движения имало. Нещо като... хайде, спирам!

Спирам дотук. Дано не ви е прозвучало всичко написано като грозно, неприлично и как ли не още. Аз много се чудя дали да пуб-ликувам тия записки. Не ми се пи-шеше сега, но ето, написах го. Убих времето до зазоряване. На безкрай-ната сякаш безсънна нощ. Нощ на мъка, на бдение, нощ, свързана с мистичността на смъртта. Зазорява-нето на утрото вече почва да проби-ва мрака на нощта и аз спирам с писането...

СВОБОДАТА НЯМА ДА ТИ Я ПОДАРЯТ, СВОБОДАТА ТРЯБ-ВА ДА СИ Я ВЗЕМЕШ сряда, 22 април 2015 г.

Валерия Новодворская в Лефортовской тюрьме. 1969 г. (фото: фотоархив журнала «Огонек») Прочети Девушка с пылающим взглядом

12 июля 2014 года не стало Валерии Новодворской. О нашей Лере вспоминают люди, хорошо ее знавшие

Свободу не подарят, свободу нужно взять. ТАКА ИСКАМ ДА ЗАПОМНЯ СВОЯ БРАТ ИВАЙЛО сряда, 22 април 2015 г.

Брат ми Ивайло. Снимката е от 1986 г. Надписал е годината на

обратната страна на снимката със своята ръка.

А пък тази снимка е от 1982-ра.

Новобранците от поделение-то в Петрич. Сред тях е брат ми. Крайният вляво в редицата на сто-ящите войници-граничари, които скоро ще се пръснат по заставите.

Така изглеждаше брат ми преди да се разболее.

Така искам да го запомня... ПОСТКРИПТУМ: Погребахме брат ми. Няма го вече съвсем. От него ще остане само един спомен.

Толкова, изглежда, съм се привързал към него, че имам чувст-вото, че изчезването му, че отпъту-ването му, че тия всички неща, свързани с раздялата му със света, в които ми се наложи да участвам, сякаш са един сън.

Той обаче се пресели в съз-нанието ми. Образът му често се появява там.

Като го няма вече един чо-век в реалния свят, той вече зажи-вява само в съзнанието на хората, които са го познавали. И са го оби-чали. Хората, за които изчезването

37 му от този свят причинява една рана в душата.

И една празнота, която ни-що друго не може да запълни... В ПУТИНСКА РУСИЯ СЕ ВОДИ ПРОПАГАНДНА ВОЙНА СРЕ-ЩУ САМАТА СЪЩНОСТ НА КРИТИКАТА КАТО ИНСТРУ-МЕНТ НА СВОБОДНОТО СЛО-ВО сряда, 22 април 2015 г.

Проправителствен хумор в Москва – пародия на пароди-рането, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Нямам намерение да изпит-вам читателите с въпроса „познайте какво е странното в следващата ин-формация”. Поради това отговарям в аванс: понеже руските шегаджии се съизмерват и шаржират Запада, дори на семантично ниво (имити-райки „Шарли ебдо”), „малката грешка” в това сравнение е във фак-та, че в руския случай става дума за защита на властта, а не са опозици-онно поведение. Или пък става дума за опозиция срещу „чуждото влия-ние”, което си и класически прими-тивизъм, отглас от вековния шови-низъм и съветския болшевизъм.

Движение на поддръжници на руския президент Владимир Пу-тин издава от 21 април сатиричен седмичник с карикатури и епигра-ми, осмиващи Запада, представяйки го като отговор на френския “Шар-ли ебдо”, предаде Франс прес, цити-рана от БТА.

Първият брой на “Шарж и перо” (безплатен седмичник от 4 страници, забранен за аудиторията под 18 години) е изцяло посветен на събитията в Украйна, заяви Валерий Заборовски, говорител на движение “Антимайдан” при представянето на вестника. Движение “Антимайдан” обхваща мотоклубове, спортисти и ветерани. То беше създадено да про-тиводейства на предполагаем бунт на опозиционните сили в Украйна, където преди година проруският

режим на президента Виктор Яну-кович беше свален след масови про-тести на Майдана в Киев.

“Всички автори предоставят карикатурите и епиграмите си безп-латно”, уточни Заборовски пред украинския културен център на пешеходна улица в Москва, където се предлагаше първия брой.

“В Украйна, както и на За-пад, се води широка русофобска кампания. Но от наша страна, от страна на артистите, нямаше отго-вор на тази кампания”, обясни ка-рикатуристът Михаил Серебряков, оформил челната страница на новия вестник.

Следващият брой ще е пос-ветен на “петата колона” – израз, който Кремъл и поддръжниците му използват за опозицията в Русия.

Прокремълските сили реши-телно осъдиха публикуването на карикатури на Мохамед във френс-кия седмичник “Шарли ебдо”, ми-шена на джихадистки нападения, които през януари взеха общо 17 жертви, припомня АФП, цитирана от Медиапул.

Както се вижда, в Русия се води пропагандна война срещу са-мата същност на критиката, като инструмент на свободното слово срещу властта. Да осмиваш врага в защита на (уж) великата, непокла-тимата, самодостатъчната, най-голяма (по територия) империя в света е жалка позиция. Само нераз-бирането на този факт може да е по-жалко, от тази великоруското чувст-во за хумор, па макар и то да е „без-платно” , както внушават участни-ците в руското проправителствено шоу. (Прочети ДО КРАЯ)

НАЙ-НЕЖЕЛАНИ И НАЙ-НЕПОТРЕБНИ У НАС КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО СА ТЪКМО НАЙ-ВАЖНИТЕ, ИСТИНСКИ ВАЖ-НИТЕ НЕЩА сряда, 22 април 2015 г.

Във филма "Столичани в по-вече" един глупак се мъчи да прода-ва цял камион с... бастуни; какво ли

не опита да продаде стоката си, до този момент не е успял (докъдето аз съм гледал филма, не знам дали изобщо ще ги продаде някога тия проклети бастуни).

Аз по сходен начин се опит-вам в родните ни български условия да продавам... философско списание (ИДЕИ се казва), списание за съв-ременно образование (то пък носи заглавието HUMANUS), на трето място се мъча да продавам и мои авторски философски и психологи-чески книги.

Гледайки филма, се запитах: кое ли е по-трудно да се продава у нас – бастуни или философски спи-сания и книги? Кое е по-безнадеждно да бъде изобщо прода-дено? Кое е "по-безполезно" в на-шите специфични родни български условия?

Отговарям си: разбира се, значително по-лесно е да се прода-ват у нас бастуни – в сравнение с философските книги и списания. Бастунът, естествено, е значително по-полезно нещо от философската книга или философското списание, списанието за мислещи хора. Или списанието за съвременно образо-вание. Няма по-безнадеждно за продаване нещо у нас от философс-ките книги и списания.

У нас всеки боклук може да бъде някак или някому продаден – но философската книга или списа-ние не може да бъде продадено. Трудно е нашенец може да бъде подведен та да обезумее дотам, че да си купи философска книга или фи-лософско списание.

Най-нежелани и най-непотребни у нас кой знае защо са тъкмо най-важните, истински важ-ните неща... ИНИЦИАТИВА ЗА ПЕТИЦИЯ ДО ЕВРОКОМИСИЯТА С НАС-ТОЯВАНЕ АЛЬОША ДА БЪДЕ МАХНАТ – КАТО НЕСЪВМЕС-ТИМ СЪС СВОБОДОЛЮБИВИЯ ДУХ НА ЕВРОПА ГРОЗЕН СИМ-ВОЛ НА НЕСВОБОДАТА! четвъртък, 23 април 2015 г.

Възможно ли е Пловдив да бъде ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА при наличието на паметника на Альоша? Аз мисля, че не. А вие как мислите? Трябва да се организира петиция но Ев-ропейската комисия докато Кметът Тотев не махне Альоша Пловдив да не бъде избиран за

38 европейска столица на култу-рата!

Написа: Kiril Milchev КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз съм ЗА написване на петиция до Еврокомисията с настояване Альо-ша да бъде махнат (като несъвмес-тим с духа на Европа), наистина не може Пловдив да е европейска сто-лица на културата, бидейки украсен с тази чудовищно антиевропейска грамада от гранит, символизираща българския позор, българското уни-жение, българския срам (народ с достойнство не гради паметници на признателност тъкмо на окупатори-те си, на ликвидаторите на българс-ката свобода!) подкрепям изцяло инициативата и ще помогна с как-вото мога за реализацията й! Срам за пловдивчани че се примиряват с Альоша, с това отвратително петно върху културната и духовна слава на нашия велик хилядолетен град!

Апропо, бюстчето на Апос-тола на българската свобода Васил Левски се намира буквално под чизмите на паметника на руския окупатор Альоша, нима не сте забе-

лязали това? Вижте го ако не сте го видели? ЗА КУЛТУРАТА, С ИЗВИНЕ-НИЕ, НА БЪЛГАРСКИЯ МИ-НИСТЪР НА КУЛТУРАТА четвъртък, 23 април 2015 г.

Родната ни култура е пози-ционирана в Париж в две експлика-ции – тракийското злато и… сбор-ник с интервюта на Валерия Велева, издаден от агент на ДС! Виж: ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ. Културният министър предлага 50 лв. на хорист да спре да пее. Вежди, литературата ни не е Валерия Велева, издадена от агент на ДС!. Също не е зле да се види също и ето това: Цитат на деня: Не може реформаторите да напуснем властта, защото Вежди Рашидов бил простак НОВИНА ОТ ЛЕКЦИЯТА НА Р. КЪНЕВ: ПРЕЗ ДРУГАТА СЕД-МИЦА МИНИСТЪР Т.ТАНЕВ ЩЯЛ ДА ИЗНЕСЕ ПРОЕКТ ЗА ЦЯЛОСТНА РЕФОРМА В ОБ-РАЗОВАНИЕТО четвъртък, 23 април 2015 г.

Радан Кънев пред аудито-рията си. Снимки Веселин Бори-шев

Из: Радан Кънев: Кризата не е от прехода, а още от 70-те го-

дини, КЛУБ Z, ЛЮБЕН ОБРЕ-ТЕНОВ

"Ще стане ли Лазар? Труд-

ните перспективи за излизане от българската криза". Това бе загла-вието на лекцията на лидера на ДСБ Радан Кънев пред студенти от Нов български университет. Темата явно се оказа атрактивна за младежите, които напълниха, макар и неголя-мата зала.

"Може ли България да тръг-не нагоре?" Така Кънев формулира накратко основния въпрос, на който иска да потърси отговор. Според него настоящата криза е започнала през 70-те години, а не е от времето на прехода. "Роден съм през 1975 г. и може да се каже, че съм връстник на политическия упадък", пошегува се той.

"Всички в България казват: "Няма да се оправим". 20-годишни-те, 80-годишните, българският биз-нес. Ние сме крайни песимисти, за което си има причини. Но ако еди-нодушно твърдим, че няма да се оправим, много трудно ще се опра-вим", обясни лекторът.

Едни от основните пробле-ми, които трайно задържат разви-тието на обществото ни, според него са демографската криза, влошеното качество на живот, задълбочаващо-то се неравенство и трайната сла-бост на държавните финанси. Кънев изтъкна сред основните пречки и изключително високите нива на корупция в България.

"У нас образованието е все по-слабо. Освен това има едновре-менно безработица и недостиг на работна ръка, което означава, че много от нас не притежават необхо-димите качества", посочи лидерът на ДСБ.

Той отново припомни случая с 18-годишния българин Стефан Стойков, който е приет във всички университети от т.нар. Бръшлянова лига, въпреки че е син на нискоква-лифицирани имигранти, които в началото на пристигането си в САЩ дори не са знаели английски език. Кънев изтъкна, че в известната със своите социални неравенстава Аме-рика подобни събития са много по-възможни отколкото в България...

... Кънев заяви още, че тряб-ва да има реформа в образованието и на трудовия пазар. И издаде на студентите, че другата седмица об-разователният министър Тодор Та-нев ще изнесе проект за цялостна реформа в образованието. За при-мер по отношение на трудовия па-

39 зар пък даде германската система, която създава възможност на всеки да стъпи на пазара на труда, било то за 1 час седмично, за 8 или 40 часа. (Прочети ДО КРАЯ) ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът заслужава да се изчете изцяло. Поради разби-раеми проблеми на читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на блога, представяме само откъси от него. ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ 16 АПРИЛ, ТЕМА: "КОГА И КАК ЩЕ СЕ ОСВОБО-ДИМ ОТ РОБСКИЯ СИ МАН-ТАЛИТЕТ?" четвъртък, 23 април 2015 г.

Приятно гледане! ОТГОВОР НА МОЯ ЖАЛБА ОТ ОМБУДСМАНА Г-Н К.ПЕНЧЕВ четвъртък, 23 април 2015 г.

Прочетете книгата ПОЛИТИКА на Аристотел четвъртък, 23 април 2015 г.

Пълният текст на Аристотелова-та ПОЛИТИКА

Приятно четене!

ОТВРАТИТЕЛНО ПО ПОДЛИ-ЗУРСТВОТО СИ ПИСМО НА НАШЕНСКИ РУСОФИЛ ДО ГОСПОДАРЯ ИМ ПУТИН четвъртък, 23 април 2015 г.

Това наистина отврати-телно писмо обаче показва добре и сравнително пълно психопатоло-гичната същност на това, което у нас в момента минава за русофилия, инак казано – рублофилия. Или путинофилия. В този смисъл ви съветвам да намерите душевни сили да го прочетете, да издържите док-рай – поучително е.

Показва до какво падение може да се стигне когато чувството за национално достойнство, произ-тичащо от съзнанието за свобода, сякаш е било ампутирано: робското преклонение, клеченето и биенето на чело пред чизмите на господаря не може да е позиция, достойна за самоуважаващо се човешко същест-во. ИЗЛОЖБА НА ЗАНАЯТИТЕ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ

ТИЯ ДНИ НА ГЛАВНАТА УЛИ-ЦА НА ПЛОВДИВ четвъртък, 23 април 2015 г.

Приятно гледане!

ТАМ, КЪДЕТО ДЪРЖАВАТА НЕ СЕ МЕСИ, ЖИВОТЪТ ПРО-ЦЪФТЯВА – И НЕЩАТА СЕ РАЗВИВАТ петък, 24 април 2015 г.

Може би IT-секторът е ус-пешен и защото си няма министър? (Жюстин Томс via David Djambazov) ПОМОГНАЛО МУ ОСТРОУМИ-ЕТО петък, 24 април 2015 г.

Мъж си купил ново БМВ и го подкарал с висока скорост. След малко обаче забелязал преследва-щата го полицейска кола с включе-на червена лампа. Шофьорът си казал „Аз съм с БМВ, няма начин да ме стигне“ и ускорил още повече. След няколко минути преследване

40 обаче решил, че така си влошава положението, отбил встрани и спрял. Полицаят приближил и ка-зал:

- Добрее. Днес имах тежък ден, края на смяната ми е, освен това е петък, 13-ти. Не ми се пишат разни актове и фишове, така че ако ми дадеш добро обяснение за пре-вишената скорост, обяснение какво-то не съм чувал досега, те пускам да си ходиш.

Шофьорът помислил малко и казал:

- Предната седмица жена ми избяга с един полицай. Уплаших се да не би да ме гони за да ми я върне. И затова се постарах да избягам.

Полицаят му казал: - Приятна събота и неделя!

(От страницата на Snegana Marinova) КРАЙНО ИНТЕРЕСНА И ПО-КАЗАТЕЛНА ДИСКУСИЯ С "БИВШИ УЧЕНИЦИ ОТ ПГЕЕ-ПЛОВДИВ", ПРОВЕДЕНА ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ГО-ДИНИ петък, 24 април 2015 г.

Open publication - Free publishing

Намирам този документ случайно сред архива си тази сут-рин. Тогава беше разгарът на злост-ната кампания срещу мен, срещу моята личност, с оглед личностното и професионалното ми компроме-тиране и дискредитиране, с оглед също и оплюването ми като граж-дански ангажирана личност, орга-низирана от групичка беззаветно предани на директорката нейни фенки. Тази дискусия по един пре-възходен начин показва психологи-ята и "ценностите", с извинение, на този безскрупулен човешки, проща-вайте, тип. Представят се оплюва-чите ми за "бивши ученици от ПГЕЕ-Пловдив", но съвсем не е си-гурно дали това е така. Както и да е.

Един знак на тъжното време, в което живеем...

ЩОМ ТОЙ УСПЯ В НЕИМО-ВЕРНО ПО-ТЕЖКИТЕ ОБСТО-ЯТЕЛСТВА НА ЖИВОТА ДА СЪХРАНИ ЧИСТА, БЕЗ ПЕ-ТЪНЦЕ, ДУШАТА СИ, ТАКАВА, КАКВАТО БОГ МУ Я Е ДАРИЛ, ЗНАЧИ И НИЕ МОЖЕМ петък, 24 април 2015 г.

Ивайло като ученик

Усещането за празнота, поя-вило се след внезапната смърт на брат ми Ивайло, става все по-натрапчиво. Сякаш се задълбочава, става по-остро. Нещо като душевна рана продължава да тлее нейде в мен. Факт е, няма го вече, изчезна, но загадката си остава: как така да може да изчезне, да се "изпари" в нищото един човек, с когото преди малко повече от седмица си разго-варял?! И към когото си се привър-зал. Един много близък човек, кого-то си обичал. Как така няма го вече - ето това не мога да го проумея изобщо? Да, знам добре, че е безс-мислено да се разсъждава по този начин. Но аз съм устроен така: ако не въплътя вълнението, в случая душевната мъка, в слово, ако не го "облека" в думи, аз не мога да се освободя от него; изразяването с думи ми действа като балзам за душата. Олеква ми малко. Три дни нищичко не писах, мълчах си, оказа се, че това изобщо не ми помага: не мога да забравя току-така. Гложди ме постоянно това чувство за праз-нота, навсякъде ме съпровожда.

Раната в душата ми кърви. Лекува разговорът, припомнянето, думите, кой знае защо е така, не

мога да обясня. А около мен има много неща, които ми напомнят за брат ми. Примерно едно негово транзисторче, с което е слушал ра-дио, донесох си го тук за да ми спомня за него, но ето, щом го пог-ледна (то е тук, на бюрото, пред мен), мигновено образът на брат ми оживява в съзнанието. Затова изг-лежда хората подаряват всичко, което е останало от някой починал, на чужди хора – та да забравят. Но и това не помага особено. Не може да се забрави. И не бива да се забравя. Няма как да се забрави.

Откривам текстове, които преди време съм писал – за истории около брат ми, текстове, в които разказвам за неговата нерадостна съдба. Ето такъв един текст, нещо като есе: Една странна, много чудна, направо почти мистич-на история. Писано е преди ня-колко години, то е откъс от една много лична книга със загла-вие Преживяното в ерата на комунизма. Нека на стои тук. Като разговарям, като пиша за брат ми, му оказвам поне малка почит. И чувствам, че имам братски и човеш-ки дълг да увековеча поне малко неговия образ.

Ивайло преди година-две Затова и публикувах няколко негови снимки: Така искам да запомня своя брат Ивайло. А в нощта след смъртта му написах ето какво: Нощ на мъка, на бдение, нощ, свър-зана с мистичността на смърт-та. В безсънието на тази нощ аз се спасих поне малко от болката, пи-шейки. Когато в главата и в сърцето ми върлуват мисли и чувства, не мога да ги овладея по друг начин освен чрез изразяване с думи, в сло-

41 во. Този при мен е начинът. Ако не пиша имам чувството, че ще се пръсна от напрежение. От болка. Така съм устроен. Затова аз пиша: защото мълчанието, безмълвието ми е неприсъщо особено в моменти, в които се терзая от някаква важна мисъл или силно чувство. Това нещо го наричат сублимация. Изразяваш "психичната енергия", „изливаш" я, "екстериоризираш" я в думи и по този начин я овладяваш. Или я из-разходваш. Ако не го сториш, тя може да е разрушителна. Всеки си изобретява свой начин да не полу-дее при тежки житейски ситуации. Ако не успее да го изобрети непре-менно се разболява. Всеки търси някакво спасение от душевната бол-ка. Аз съм намерил такъв изход. Не че ми е леко като пиша, но май ми облекчава все пак болката.

Вчера, разхождайки се без-целно (всъщност, наложи се да ходя и до сградата на съда, до Съдебната палата по работа) по Главната и по други улици си мислех за какво ли не; и тогава ми хрумна да пиша по-вече за брат ми. Да напиша нещо за него, с което да изразя уважението си към неговата личност. Да, брат ми си остана личност до последните му дни – независимо от страшната болест, която именно поразя лич-ността. Той обаче успя да си съхрани и личността, и добротата – в страш-на душевна борба. Личността му не рухна, той не си загуби личността. Това, повтарям, е израз на герои-зъм; брат ми е истински герой. Дру-ги хора, по-слаби личности, ако са преживели това, което нему съдбата отреди да преживее, щяха да обезу-меят и да направят какви ли не по-разии; брат ми обаче се съхрани като личност, съхрани и ума, и духа си. Което е нещо като душевен и нравствен подвиг.

Ние двамата, Ивайло и аз

Той, горкият, много пъти е повтарял: "Аз ще умра. Гласове ми казват постоянно: ти ще умреш! Защо ме мъчат толкова?! Какво ис-

кат от мен?". Това много често си го повтаряше през последните години особено. И го повтаряше настойчи-во. Какво да му отговори човек? А той го казваше с надежда в очите. И аз му отговарях:

- Иво, знам, че ти е тежко, но не им обръщай толкова внимание на тия проклети гласове. Те така си говорят, но е отделна работа дали са прави. От друга страна, знае се, всички ще умрем. Който когато му дойде момента. Никой няма да жи-вее вечно на тази земя. Така че не се страхувай от това, което ти говорят гласовете...

Аз горе-долу така съм му от-говарял. И, повтарям, това през последните години го е повтарял почти всеки ден. И пред мен, и пред всеки човек, с когото е разговарял. Майка ми, милата, казва, че и ве-черта преди нощта, в която, горки-ят, е умрял в ранната утрин, пак е казал тия думи, което, в светлината на случилото се, звучи смайващо; той й казал:

- Аз скоро ще умра.

А майка, старата ни майка, му отвърнала: "Иво, аз съм стара, аз трябва да умра, не ти. Но на който когато му е писано ще умре...". Ос-тавила му храна за вечеря, както всяка вечер, пък после си отишла в стаята. А той останал да се бори с ужасната си болест. Само когато заспиваше той намираше избавле-ние от болестта си. Затова в послед-ните една-две години той правеше всичко, та да спи колкото се може повече. Спеше и през деня, и през нощта. Чудехме се как може толкова да се спи, то и лекарствата са му помагали да спи, вероятно. Но това нещо, разбира се, не беше живот. Като се събудеше, горкият, и мигно-вено почвал кошмарът му. Сам обясняваше това. Нищо лошо обаче не правеше, горкият. Понасяше страшните страдания наистина ге-роично и стоически. Моят брат, отново казвам, беше герой в една ужасна битка, водеща се в собстве-ната му душа.

Спеше колкото се може по-вече. Събуждайки се, искаше да яде. Почти не се движеше, ставаше от леглото за малко и пак обратно. Леглото се превърна в него в нещо като... гроб, където сякаш беше жив закопан: такава е страшната душев-на болест! Години наред така. Вед-нъж годишно обикновено се нала-гаше да ходи в болница. Сам, по свое желание отиваше в болница, горкият, търсейки известна помощ или избавление; избавление, което така и не намери, до последната си минута.

Обаче от обездвижването той много напълня. Голям проблем беше изнасянето на ковчега от стая-та му. Горкият Ивайло, изглежда смъртта при него, в това негово тежко положение, е нещо като из-бавление от непоносимите мъки. Лежеше в ковчега с изражение на лицето, по което можеше да се про-чете това: че си е отдъхнал от бол-ките, от мъките, от страданията. Затова общо взето всички хора, кои-то го познаваха по-отблизо, това повтаряха – че се е отървал. А една баба каза ето тия думи, които ме впечатлиха, сториха ми се в оня момент необичайно мъдри:

- Ангеле, да ти кажа: знай, Бог обича всички вас, щото като прибра Ивайло, стори добро първо на него, спаси го от ужасните мъки. Но също така стори добро и на вас, на теб и на майка ти, които толкова се грижехте за него, особено на нея. А Бог, давайки му лека смърт, също показва, че ви обича и щади. Някои хора умират в дълга агония, ето, това ви беше спестено. Благодарете на Бога че прибра Ивайло при Себе си!

Това ми каза тази мъдра ба-бичка. Горе-долу това се опитваха да кажат и всички други хора, подна-сяйки своите съболезнования. На мен на моменти тази мисъл ми зву-чи поразително мъдро, а в други моменти ми звучи като неприлична: как може да е добро нещо нечия смърт? Но с друга част на душата си

42 разбирам, че е точно така. Една част на душата ми обаче не може да го приеме. Не може човек да се радва, да е доволен, че някой е умрял, това е нечовешко. Макар думата "радост" тук да е съвсем неуместна: от стра-дание беше прогизнал живота на брат ми, горкият. И в тази ситуация, в някакъв смисъл, смъртта е неис-тина спасение и избавление. По тия именно въпроси – кой кога и как ще умре – Създателят е устроил всичко пределно мъдро и добре. За тях ние не бива да мислим. Те не са наша прерогатива. Не са под наше ведом-ство. Никой сам не може да си из-бира смъртта. Това са Божии рабо-ти, по които ние не бива нито да мислим, нито да съдим. Ала ето, правим го. Опитвайки се да проуме-ем. А изглежда не бива. Каквото – такова. Друг – много по-мъдър и добър от нас – се грижи за тия неща. И ние всичко трябва да приемаме със смирение.

Ивайло с баща ни Иван, Бог да го прости! (той, горкият, почина през 1992 г.)

А иначе наистина май ще се наложи да напиша една книжка в памет на брат ми. С какво друго да го почета ако не с това? И така ще му съградя нещо като паметник – с думи, с мисли, с чувства. Аз нищо друго не мога да му дам, по друг начин не мога да покажа уважение-то си към него. Този за мен е начи-нът. Искам, разделяйки се с посте-пенно с брат си в душевен план – то това всъщност е истински трудната раздяла, това, което стана около погребението, е нещо външно и неистинско, истински трудното е точно това, душевната раздяла, раз-дялата в душата! – да остане нещо по-дълготрайно, в този смисъл да увековеча спомена за брат си. Защо-то думите отхвърчат и изчезват, а написаното остава завинаги. Мой нравствен дълг е да съхраня споме-на си за свой брат. Аз казах, че той беше с ангелска душа, необичайно добър и кротък човек. Такива хора –

истински добри хора! – са същинска рядкост в наше време. Ето, и това ме задължава да пиша. Той опази доб-рото си сърце, не се озлоби, въпреки несправедливата си участ. Той ня-маше бляскав външен, материален успех, някакъв блясък, даже семейс-тво не създаде; но в душевен план съхрани нещо свято в душата си, ето това, самият факт, че не се озлоби, че съхрани благородството, човеч-ността на душата, на духа и на лич-ността си въпреки злата участ, която го сполетя, наистина е един човеш-ки и нравствен подвиг.

Затова такива праведни и добри човеци като моя брат Ивайло могат да бъдат и нещо като пример: не бива при никакъв случай да сме злобни, да завиждаме, да причиня-ваме зло на някой друг човек, на ближния, щом Ивайло успя, значи и ние можем. Щом той успя в неимо-верно по-тежките обстоятелства на живота да съхрани чиста, без петън-це, душата си, ангелската си душа, такава, каквато Бог му я е дарил, значи и ние можем! Така аз виждам смисъла на тази моя идея: да се опитам да разкажа простичко за него. Да опиша и с думи да се опи-там да оживя, да възсъздам в слово образа му – по този начин брат ми ще продължи да живее, въпреки смъртта, която го сполетя сравни-телно млад.

Ивайло и майка в двора на Бачков-ския манастир

Да, длъжен съм да пиша. Та-кива нравоучителни четива, ако така мога да ги определя, по конк-ретни, по действителни човешки случаи, са ни особено необходими. Те могат да въздействат особено силно. Знам, че е много трудно да се напише добра такава книга. Аз съм облекчен в случай с това, че нищо не бива да измислям. Не ми се нала-га да фантазирам или да съчинявам. Животът на брат ми е пред мен, той протече пред очите ми. Така че аз съм длъжен да го почета по този начин. Мой братски и човешки дълг

пред него е този – и аз не мога да си позволя да го пренебрегна. И без това за нищо друго пред тия дни не мога да пиша – "кофти" ми е някак да пиша за нещо друго, нямам пот-ребното за това настроение, съвест-но ми е също така да бягам по неп-ристоен начин от мислите за брат ми. И затова ще пиша за него. Това на мен ще помогне особено – за да лекувам въпросната рана в душата си. Щото в душата ми зейна някаква празнина, някаква дупка със смърт-та на моя брат.

Ивайло на път за Бачковския ма-настир

Когато Ивайло е бил при нас в Пловдив – това се случваше по няколко пъти годишно, аз се грижех за неговите лекарства, джипито му беше тук, в Пловдив, водил съм го с колата много пъти на прегледи, в болница, къде ли не, та у нас, в апартамента е живял много пъти – та значи когато Ивайло беше тук, аз сутрин обикновено си пиша, а той спеше винаги в стаята, която е мой кабинет. За него съм сложил ето това легло, дето е срещу мен. Сега то е празно. А когато той беше тук, той кротичко си пушеше неизменната цигара и... мълчеше. Той много обичаше да разговаря с хора, в това число и най-вече с мен, но като пи-ша аз му нареждах да мълчи, да пази тишина, за да мога да си върша работата. И той спазваше нарежда-нето. Е, чат-пат ме питаше нещичко. Примерно, горкият, много се инте-ресуваше от спорта, от вестници за спорт, най-вече се вълнуваше от футбол (нещото, от което аз при-мерно почти изобщо не се вълну-вам). И ме караше да му свалям от нета, от спортните издания, някакви

43 класации, статистики, програми за първенства и т.н. Свалях му ги, раз-печатвах ги и той след това, дово-лен, си ги гледаше с часове.

Той, милият, на млади годи-ни завърши някакви курсове за футболен съдия, има и такава книжка, но поради болестта изобщо не можа да практикува. Да бъде футболен съдия за него си беше една нереализирана мечта. Всичко знаеше за футбола, беше жива фут-болна енциклопедия. Имаше съста-вени от него разни класации, отпе-чатани по вестниците, той ги пра-щаше и те му ги отпечатваха. Много го биваше по тия работи. Много беше напреднал. И има също така разни спечелени от него конкурси в тази област, получавал е награди, аз вече не помня точно за какво, но тия дни като ида пак в Долна баня ще подредя купищата архив, който той събираше. Книги, вестници, списания, с негови публикации в спортната област, пишеше епигра-ми, и тях са ги отпечатвали по разни вестници и вестничета. Той си ги подреждаше в разни класьори и си ги пазеше. Такива работи. Много талантлив беше моят брат.

Та мисълта ми беше, че като си пишех сутрин в ония периоди, в които той е бил тук, при нас в Плов-див, той си лежеше кратко в леглото дето е и сега тук, срещу мен, потъ-нал в мислите си, а пък аз пишех – преди да тръгна на работа. Сега лег-лото срещу мен е празно, но имам чувството, че усещам присъствието му. Знам, че милото ми братче ще-ше много да се радва от вестта, че съм решил да пиша книжка за него, да, посветена специално на него. Е, ще му доставя тази радост, тази ра-дост за душата му! За него съм готов на всичко, въпреки всичко – да, имало е моменти, в които не съм издържал и съм го обиждал, карал му съм се, укорявал съм го съвсем несправедливо, признавам си този грях, аз не съм нито ангел, нито светец! – да, въпреки всичко това аз много го обичах, много ми беше скъп моя брат! Та искам да доставя малко радост на клетата му душа, която витае някъде наоколо; ето, като си мисля в тази посока, а на мен сякаш ми стана по-леко, раз-добря ми някак. Иначе знам добре, че той като дете ще се радва, че съм го почел, пишейки специално за него. Щях да бъда същински урод да пиша в тия дни за нещо друго, а не за него.

Това е тази сутрин. Ще сло-жа и някои снимки на брат ми. Ве-

роятно на читателите на блога ми тия мои душевни преживелици не са нито интересни, нито занимател-ни; е, това е съвсем нормално. Но това е мой дневник и аз в него пиша най-вече за себе си. Не се старая да се правя какъвто не съм, а гледам да съм себе си. Такъв съм, такъв и ще си остана. До последната си минута. Та прощавайте ако с написаното някак съм ви шокирал или възму-тил. Хора всякакви, на всички човек не може да угоди. Аз затова и нико-му за нищо не ща да угаждам. И вие ако искате бъдете такива. Трудно ли е? Едва ли е трудно щом човек е осъзнал и повярвал, че може.

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! КОГАТО УПРАВНИЦИТЕ ПРА-ВЯТ ХУБАВИ РАБОТИ ГРЕХО-ТА Е ЧОВЕК ДА СИ КРИВИ ДУШАТА И ДА БЪДЕ ЧЕРНОГ-ЛЕД петък, 24 април 2015 г.

Кметът на Долна ба-ня Владимир Джамбазов ми се обади по телефона да ми изрази съболезнования по повод смъртта на брат ми Ивайло. Поговорихме малко за живота.

Нашият кмет е свестен чо-век, ето, и за това обаждане (той и по други поводи ми се е обаждал) личи си, че го прави не по користни, а по чисто човешки подбуди. Тия неща аз ги долавям, имам нюх за тях. В това отношение никой не може да ме излъже.

Аз рядко хваля управник, но ето, за него мога да кажа добри ду-ми. Върши си работата, излезе до-бър кмет от него. Направи доста неща, предприемчив е. Оня ден минах през площада, чудесна ат-мосфера има там, нови плочки, фонтани, улиците са чисти, под-държани. Училището е ремонтира-но. А пък на мястото на стария ста-дион сега се прави нещо много го-лямо, спортен комплекс някакъв, много машини и пр. има там, ще

видим какво ще построят, но усиле-но се строи.

А и църквата е сякаш обно-вена, основен ремонт й е направен, дворът също е постлан с хубави плочки; попадията ми се похвали, че парите били спечелени по евро-пейски проект.

Когато управниците правят хубави работи грехота е човек да си криви душата и да бъде черноглед. Аз това не го мога.

В БЪЛГАРИЯ НЕ ВСИЧКИ СМЕ ПРОСТАЦИ И НЕ ВСИЧКИ СМЕ ГОТОВИ ДА ПРАВИМ ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС ПО „ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ” С ПРОСТОТИЯТА НА ОВЛАСТЕ-НИТЕ ПРИМИТИВИ петък, 24 април 2015 г.

Лакмусът Рашидов, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Културният шок от некул-турното поведение на министъра на културата Вежди Рашидов ни най-малко не шокира т.н. опозиция. Проруските формации БСП и Атака явно не виждат нищо нередно тех-ният побратим да се гаври с един низвергнат артист.

Това, че ГЕРБ защитиха своя бай Ганьо, не е изненада. Докато Борисов не реши, че употребеният от него български турчин, нает да играе ролята на борец срещу омраз-ния Доган в средите на българските турци, не е напълно амортизиран, подчинените на премиера ще про-дължават да хвалят Рашидов. Днес обаче те прекалиха, намесвайки в

44 обвинителните си пледоарии срещу критиците на Рашидов…бившите служби.

Излиза, че комунистите, ченгетата им и т.н. били в дъното на някакъв пъклен план артисти и граждани да негодуват от проста-щината на Рашидов, който е ортак на Борисов във властта вече втори мандат.

Да оставим настрана незаб-равимата наглост на Рашидов да парадира като „главен мултак” на републиката през 1996 г., когато си беше организирал с парите на про-руската корпорация „Мултигруп” пир по време на посткомунистичес-ката чума...

... Нищо от написаното дотук да не знае човек, все пак има още един тест за това от чия страна на барикадата се намира неадекватни-ят министър. Това е отношението на опозицията. Ако Рашидов поне малко не й харесваше, тя щеше най-малкото да намекне това. Вместо това мълчи и потвърждава с пасив-ността си, че не вижда нищо лошо в простащината на този управник Рашидов се превръща в издайни-чески лакмус.

Не веднъж съм чувал упрека, че не би трябвало да съм против ГЕРБ. Те били антикомунисти и това било достатъчно. Не би трябва-ло някакви „културни различия” да ни разделят. Ето че се видя култур-ната близост на ГЕРБ с онези, с кои-то миналия октомври Борисов беше петимен да управлява заедно, кога-то предложи на БСП 4 министерст-ва, а на шефа им Миков публично обеща престижния пост начело на Народното събрание.

Борисов все пак го е забляло от това, че на улицата излизат сто-тици граждани да протестират сре-щу неговото протеже. Най-вероятно това е причината Рашидов все пак да имитира извинение в дълъг са-мохвален текст, в което е вмъкнал следното: „… може би в едно от из-казванията си бях рязък и се изра-зих твърде образно, което е засегна-ло тенора Георги Петров, за което моля за извинение”.

Не, не беше „рязък” – беше рядък простак в подигравката си с един гражданин. Самозабравил се е напълно. От тази забрава може да го извади само изтрезняването на не-говия началник. С мълчанието си по казуса и с неадекватните приказки на антуража си в защита на незащи-тимия господар на културата, схва-щана от него като собствена голяма пластика за лична употреба, Бори-сов е на път да изненада себе си с откритието, че в България не всички са простаци и не всички са готови да правят политически компромис по „целесъобразност” с простотията на овластените примитиви.

ИСТОРИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ И ПОЧИТА, НО ИСТИН-СКАТА, НЕ ЛЪЖЛИВАТА ИС-ТОРИЯ... петък, 24 април 2015 г.

От страницата на Oleg-Sandro Panfilov ПЛОВДИВ ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК петък, 24 април 2015 г.

И ИНИЦИАТОРЪТ НА "БЪЛ-ГАРСКАТА СИРИЗА" СЕ ОКАЗА ЧИСТО И ПРОСТО ЕДНО ЧЕН-ГЕ – И РУСКО МЕКЕРЕ... събота, 25 април 2015 г.

Виж: Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружба-та с великия Съветски съюз

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО СИ ЗАС-ЛУЖАВА ЧОВЕК ДА ИМА КА-ЧЕСТВЕНО ХУМАНИТАРНО ОБРАЗОВАНИЕ – ЗА ДА БЪДЕ ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ! събота, 25 април 2015 г.

Висшето хуманитарно обра-зование е много важно! То ще ви помогне без проблем да водите фи-

45 лософски, литературни и истори-чески дискусии на опашката пред бюрото за безработни... :-)

Валери Величков РЕПЛИКА: Добре казано! :-) Но въпреки това си заслужава човек да има качествено хуманитарно обра-зование – за да бъде пълноценна личност! ТАКИВА МЕРЗАВЦИ НЕ Е ИМАЛО НА ВЛАСТ събота, 25 април 2015 г.

Виж: Валентин Гафт о Путине: Таких подонков не было во власти

Знаменитый российский ак-тер и поэт Валентин Гафт написал пронзительное стихотворение о лживой власти и оболванивании россиян.

ДВЕ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА НАП-РЕДВАЩИЯ ПРОЦЕС НА ПРОГРЕСИРАЩА ДЕБИЛИЗА-ЦИЯ НА ПРИРОДОНАСЕЛЕ-НИЕТО В БЪЛГАРИЯ събота, 25 април 2015 г.

Ето поне две свидетелства за напредващия процес на прогреси-раща дебилизация на природонасе-лението в България:

1.) Все по-честата гледка на хора, усилено търкащи с монета картончета на моментните лотарии или други такива залъгалки за кре-тени, на хора, надяващи се по този начин с един замах и кардинално да решат паричните си проблеми - и да

си устроят живота по най-лесен, тарикатски начин;

2.) Пълната зала "Арена" на концерт на Слави Трифонов; питам се, какво ли нещастие трябва да ми се случи че да оскотея дотам, че да се вдигна и да ида да си купя билет за концерт на Слави Трифонов. И после пък да издържа въпросното "невиждано шоу"...

Сигурно има и други такива свидетелства, но в момента не ми се мисли по тази тема повече. Страшно е да се живее в страна, в която във все по-голяма част от населението се наблюдават все по-явни призна-ци на въпросната напредваща с бър-зи темпове дебилизация на населе-нието.

ЕЛАТЕ УТРЕ НА СЪБИТИЕТО ПРЕД ПАМЕТНИКА НА СЪ-ВЕТСКАТА АРМИЯ – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ, НАЙ-УЖАСЯВАЩИЯТ И НАЙ-УНИЗИТЕЛЕН СИМВОЛ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ събота, 25 април 2015 г.

Съветското монументално на-халство МОЧА, Автор: ИВО ИН-ДЖЕВ

Петата колона на Кремъл у нас наложи миналата година редак-ция на документа на Министерство-то на отбраната “Визия 2020″ в уго-да на Русия и нейната информаци-онна война в България. Време е да редактираме най-нахалното й пос-лание.

В Брюксел имат за символ “пикаещо момченце”; в Париж – инженерното чудо на Айфел; в Ко-пенхаген – малка русалка, и т.н. У нас над главите ни стърчи символи-ката на завоевателя, откъснал Бъл-гария от европейския й път.

Предстои за първи път на Монумента на червената окупаци-онна армия (МОЧА) в центъра на София да се появи надпис с истина-та за съветската окупация. Елате, за да възстановим заедно историческа-та справедливост чрез нашето пос-лание! Демонтиране на паметника на съветската армия ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ МИТА ЗА “ОСВОБОЖДЕНИЕТО” Е ДЕЛО НА СВОБОДНИ

15 години от приемането на Закона за обявяване на ко-мунистическия режим в Бълга-рия за престъпен

На 26 април, неделя, от 17 до 19 часа Гражданска инициа-тива ЗА демонтиране на ПСА орга-низира събитие, посветено на 15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия ре-жим в България за престъпен.

Събитието ще се проведе пред паметника на съветската ар-мия, който е най-големият, най-ужасяващ и унизителен символ на комунистическия режим в Бълга-рия. Член 1 от цитирания закон гласи, че Българската комунисти-ческа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия-комунисти) идва на власт на 9 сеп-тември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България – и в нарушение на действащата Тър-новска конституция.

На същата тази „чужда си-ла“, която окупира страната ни и поставя на власт комунистите, реа-лизирали режим на репресии, те-рор, потъпкване на всички основни права и свободи на българските граждани, днес имаме огромен, невиждано огромен паметник на едно от най-хубавите места в София. Именно затова вече почти 5 години ние искаме неговото демонтиране и преместване в музей. По време на събитието ще поставим табела с описание на историческите факти, свързани с паметника, които за съ-жаление са почти непознати на по-голямата част от нашето общество.

46 Ще използваме годишнина-

та от приемането на закона за обя-вяване на комунистическия режим за престъпен за да попитаме поли-тиците какво реално направиха и могат да направят оттук нататък - за да се проведе реална декомуниза-ция и демонтиране на мракобесните тотеми на тоталитарния режим.

Очакваме ви! УЛИЧЕН ЦИГУЛАР НА ГЛАВ-НАТА УЛИЦА В ПЛОВДИВ – С ТАБЕЛКА, ЧЕ Е ЗАКОННО РЕ-ГИСТРИРАН И... ПЛАЩАЩ ДАНЪЦИ! събота, 25 април 2015 г.

ТАКА ЖИВЕЕМ НИЙ, НЕВЕН-ЦЕНОСНИТЕ ДЕЙЦИ НА БЪЛ-ГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА... неделя, 26 април 2015 г.

Понеже след уволнението ми (по политически мотиви) от ра-бота като учител по философия и гражданско образование вече изми-нава периода, в който получавах обезщетение за безработица, а това означава, че съвсем оставам без средства за съществуване (да не говорим пък за средства за продъл-жаване на издаването списанията, които издавах от години именно с част от скромната си учителска зап-лата, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS) някои приятели се опитват да ми помогнат, препоръч-вайки на свои приятели да си заку-пят било моя книга, било някоя и

друга книжка на списанията. Някой може да си рече "Е, тоя хитрец сигурно вече почна да забогатява от продажбите в резултат на тия рекламни кампании!", знаем, че на този свят има всякакви хора, които могат да си помислят всичко; та затуй давам точна информация за досега продадените мои книги, след започването на въпросната "кампания":

Продадени до този момент са само 2 (да, две) книги, именно книгата "Българската душа и съдба" и книгата "Животът на душата: психология", общата им цена е 16 лева. От тях като извадиш разноските по изпращането и нало-жения платеж, съм получил чисто сумата 11 лева и 50 ст.

Това именно е общата сума, която съм получил до този момент. За да не се спекулира, бях длъжен да направя това съобщение.

Проблемът с осигуряването на средства за отпечатването на новата книжка на списание ИДЕИ, която в момента е в печатницата, си стои; с управителя на печатницата съм се разбрал да ми издаде тази книжка един вид на кредит, после ще си блъскам главата как да му изплатя парите.

Така живеем ний, невенце-носните дейци на българското обра-зование и култура... ОЩЕ ПО БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО-ТО СЪДЕБНО ДЯЛО, КОЕТО, ВЯРВАМЕ, УВАЖАЕМИЯТ СЪД ЩЕ РЕШИ ПОДОБАВАЩО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПОВЕЛИТЕ НА ЗАКОННОСТТА, ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА неделя, 26 април 2015 г.

До Окръжен съд Пловдив, Гражданска колегия, VII състав

РЕПЛИКА

от Ангел Ив. Грънчаров, ищец и от адвокат Феодор Иливанов, довере-ник по въззивно гражданско дело

835/2015 г. по описа на ОС гр. Пловдив

Уважаеми окръжни съдии, Така наречените „Писмени

бележки” на ответната страна по повод на нашата писмена защита изобилстват от голословни субек-тивни твърдения, издаващи не само удивителната липса на каквато и да било сериозна аргументация от как-вото и да било естество, но също така и липсата дори на минимално намерение на опонента да вникне и да отговори на нашите аргументи. Безкрайното повтаряне като мантра на израза „делото изобилства от доказателства, видно от които на ищеца му липсват каквито и да било качества да бъде учител” е илюстрация и също така признание за фактическата липса не на друго, а тъкмо на конкретни смислени и логични аргументи у ответната страна, която явно сама се е отказа-ла от каквото и да било усилие да аргументира незащитимата по-ради абсурдността си теза. Но онова, което е особено показателно, е че въпросният текст също така изобилства от несъстоятелни от каквато и да било гледна точка и очебийно неверни твърдения, с кои-то ответната страна се мъчи да въ-веде съда в заблуждение. Ще дадем в аналитичен порядък примери в тази посока:

(Следва в блога)

КРЕМЪЛ АКТИВИРА СВОЯТА ПОДЛОГА ГОЦЕ ПЪРВАНОВ неделя, 26 април 2015 г.

5 министри загазиха! Първанов не ги ще

Оставките на 5-има минист-ри иска лидерът на АБВ Георги Първанов на националната конфе-ренция в НДК. Критиките отнасят Даниел Митов, Николай Ненчев, Теменужка Петрова, Божидар Лу-карски и Тодор Танев.

Дейността на външния ми-нистър и на този по отбраната не само ерозирали доверието, но е

47 вредна за българите. В енергетиката имало срив, в министерството на икономиката не се правело нищо друго, освен кадрови чистки, а в образованието се случвали странни неща. ОТ ПРОЯВАТА С ИСКАНЕ ЗА ДЕМОНТАЖ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА ОКУПАТОР-СКА АРМИЯ неделя, 26 април 2015 г.

ОЩЕ СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕ-ТО БИВА ЛИ ЕДИН МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ДА БЪДЕ НЕ-КУЛТУРЕН ПРОСТАК, ДА ПСУ-ВА КАТО ЦИГАНИН И ТО ДА ПСУВА НЕ КОГО ДА Е, А СЪВ-КУПНАТА НАЦИЯ БЪЛГАРС-КА? понеделник, 27 април 2015 г.

Из: Добрите дойдоха на власт и станаха като всички, Автор: Иво Беров

... А какво е сега отношение-то на обществото ни към хората на изкуството и науката? Ами каквото е и отношението на министъра на културата към певеца от хора „Йоан Кукузел”. Отношение на господар към роб. Но господар не от ония –

римските и просветените, а отноше-ние помешчик към крепостни. Кой-то по-скоро би възнаградил циганс-кия хор, защото може да поливал голи циганки с шампанско, нежели да възнагради някое изпълнение на соната.

А какво е отношението на самия хор към министъра? Робско, за съжаление. Отношение на роби, които благодарят на господаря си за подхвърлените трохи. С едно единс-твено изключение...

... Едно уточнение към па-зарната икономика. Да, на пръв поглед хор „Йоан Кукузел” не би могъл да печели и да се самоиздър-жа, за разлика от певачката Йоана. Ако има такава примерно. Това е само на пръв, обаче. С времето го-лямото изкуство трупа почитатели, а пошлотията губи феновете си. Оказва се, че най-слушаните парче-та на всички времена не са на някоя поп певица от рода на Мадона и Гага. Дори на Бийтълс не са. Най-слушаните парчета на всички вре-мена са четирите годишни времена на Вивалди. Само че няма как Ви-валди да си прибере хонорарите. И несправедливо се получава някак.

А кой трябва да поправи та-зи несправедливост? Да помогне големите творци докато са живи?

Това е задача и длъжност на държавата, ако е цивилизована, разбира се. А то ще рече, че това е задължение най-вече и преди всич-ко на нейния министър на култура-та.

Който в България се казва Вежди Рашидов... Оня същият, дето щял да се бръкне за педесе – сто лева (нали си спаси двата милиона от КТБ, та е щедър) и с тия педесе-сто лева щял да накара певеца да мълчи, вместо да оревава орталъка с прищевките си. Същия тоя орталък, дето Вежди Рашидов не само орева, ами и пропсува с незабравимото си и вълнуващо: „Това ви е нацията на 1300 години, да ви еба нацията ци-ганска!” повод двата си милиона и половина в КТБ, дето можеше и да загуби и дето му ги спасиха, щото е министър на Бойко Борисов...

... Друг един въпрос от съ-щия вид: „Бива ли простак да бъде министър-председател?” вече полу-чи отговор и този отговор е ясен и недвусмислен: „Бива, щото прави магистрали, щото мисли за народа, защото и той е прост, та се разбира-ме, защото е по-добър от предишни-те, защото няма други възможности и защото така!”.

Отговор на въпроса обаче „Бива ли един министър на култура-та да бъде некултурен простак, да псува като циганин и то да псува не кого да е, а съвкупната нация бъл-гарска?” все още няма.

Съвсем скоро, обаче, и този въпрос ще получи своя отговор. И той може лесно да се предвиди: „Ми кво като министърът на културата е некултурен, кво като псува?! Да псу-ва когото си ще, дори и съвкупната нация – щом прави изложби в Лу-въра и дава пари за театър!”

СПРИЯТЕЛИШ ЛИ СЕ С ГЛУ-ПАКА, НЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВЕШ ОТ СРАМ... понеделник, 27 април 2015 г.

Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъ-дър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам. Омар Хаям КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА БЪДЕ РАЗОБЛИЧЕНА ИЗКЛЮЧИ-ТЕЛНО ОПАСНАТА ПРОПА-ГАНДНА ЛЪЖА, В НАТРАП-ВАНЕТО НА КОЯТО УЧАСТВАТ ДВЕТЕ ТЪЙ СВИДНИ ОТРОЧЕ-ТА НА РУСКО-БЪЛГАРСКАТА КАГЕБИСТО-ЧЕНГЕСАРСКА МАФИЯ У НАС, ИМЕННО ДПС И АТАКА понеделник, 27 април 2015 г.

Мисля, че е крайно време най-решително и настойчиво да бъде разобличена една изключи-телно опасна пропагандна лъжа, в натрапването на която усърдно се подпомагат двете тъй свидни отро-чета на руско-българската кагебис-то-ченгесарска мафия у нас (ДПС и АТАКА), а именно лъжата, че ДПС, видите ли, била "турска" партия. Няма нищо турско в тази партия,

48 освен че неколцина ченгета от ДС с турски произход са й водачите; но водещото при тях, разбира се, съв-сем не е турското, то е съвсем несъ-ществено, то е подчинен момент, а водещото при тях е именно ченге-сарското, кагебисткото, прокремъл-ското.

И тъй, ченгетата и кремълс-ките мекерета, дето се подвизават в ДПС и в АТАКА, изпълнявайки за-поведи от един и същ център, усър-дно разиграват театъра за някакъв извечен "българо-турски антагони-зъм", като разпалването на този измислен конфликт е удобно, естес-твено, тъкмо за кукловодите, имен-но за кремълско-кагебистките стра-тези: България да бъде дестабили-зирана чрез разпалване на етничес-ки конфликт по югославския сцена-рий, та евентуално по този начин да изпадне от ЕС и НАТО, да загуби прозападната си ориентация и от-ново да бъде натикана в руската евро-азиатска имперска орбита.

Толкова е проста за разби-ране тази истина, че ми е неудобно вече да я изтъквам, ала ето, воде-вилното пропагандно натрапване на упоменатата лъжа продължава да се осъществява усърдно от почти всич-ки медии, с оглед наивниците и малоумниците у нас, които не са малко, да налапат въдицата. Изг-лежда и доста руски пари се хвърлят за обезпечаването на разпростране-нието на тази медийна лъжа, но това нещо за парите си се подразби-ра, то е съвсем естествено за рубло-филските ченгесарски кръгове у нас... НИМА ЛИЧНОСТТА И ЧОВЕ-ЩИНАТА ВЕЧЕ НИЩО НЕ

ЗНАЧАТ ИЗ НАШИТЕ ПРЕДЕ-ЛИ? понеделник, 27 април 2015 г.

Акушерка бие садистично новородено дете и едва не го убива; по една телевизия вчера пък гледам и слушам разказ за това как хули-ганстващи ученици, подпомогнати от... директор на училище (!), систе-матично тормозят и се издевателст-ват над дете, което е инвалид, има здравословни проблеми; самият аз, учител по философия и гражданско образование с 32 години практика, инвалидизиран по болест, също имах щастието да преживея нечуван тормоз и да понеса ужасни гаври над личността и достойнството ми, упражнени от една директорка на училище: бях оклеветен, обруган, оплют, накрая бях уволнен по недо-пустимо грозен начин, бяха ми от-нети от самозабравилата се адми-нистраторка преподавателските права и ето, сега ми се налага чрез съда да се опитвам да си връщам и правата, и да си защищавам дос-тойнството. Министър на културата се погаври по най-арогантен и не-културен начин с един човек на из-куството.

И така нататък, да продъл-жавам ли още? Примери колкото щеш...

Какво става в тази наша страна, как е възможно агресията и злобата да са така повсеместни? Нима личността и човещината вече нищо не значат из нашите предели?

ОЧАКВАМЕ ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ПЕЧАТ НА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ понеделник, 27 април 2015 г.

Списанието е създадено в 2009 г. Оттогава излиза при неверо-ятно трудни условия, но непрекъс-нато, по три книжки издаваме всяка година. Правим го със себеотдаване, влагайки душа, сърце, чувство, дух.

Да видим докога ще ни из-държат силите...

Разбира се, помощ и подк-репа не получаваме отникъде. Тук

народната и държавната ни тради-ция е изцяло спазена: някой да не е луд да подпомогне издание за кул-тура и образование, което не се из-дава от "наши" хора, близки на г-н Министъра?!

ЗАБЕЛЕЖКА: Приемаме заявки от тия, които желаят да си закупят книжката. Цената е 5.00 лв. За 160 страници плътен, богат на смисъл текст. Желаещите да си попълнят колекцията могат да си закупят и стари броеве.

КАКВО Е ДА СИ УЧИТЕЛ... понеделник, 27 април 2015 г.

От страницата на Emil Jassim

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на лич-

ността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!