ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 19, Год. 6, 2014, 1 Октомври, Сряда, Ц. 2 лв.

неделя, 14 септември 2014 г.

ДВЕ СНИМКИ ОТ "ДЪЛГАТА КУЛТУРНА ТРАПЕЗА" В ПРЕДИЗБОРЕН ПЛОВДИВ

неделя, 14 септември 2014 г.

ДО ДНИ ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ ПЪРВАТА КНИЖКА НА НОВОТО СПИСАНИЕ HUMANUS – СПИСАНИЕ ЗА СЪВРЕМЕН-НО ОБРАЗОВАНИЕ И ЛИЧНОСТНО ИЗ-РАСТВАНЕ НА МЛАДИТЕ

Първата книжка на HUMANUS – новото списание за съвременно образова-ние и възпитание, за духовното и личност-ното израстване и укрепване на младите хора у нас – замина в софийска печатница за отпечатване на хартиен носител и до 10-тина дни ще се появи на книжния пазар.

Очаквайте и онлайн-изданието на първата книжка съвсем скоро. ЕДНО НЕ СЪВСЕМ ЛИЧНО ПИСМО С ПРИЗИВ ДО УВАЖАЕМИЯ ГРАЖДАНИН И КОЛЕГА ПАРПУЛОВ, НО СЪЩО ТАКА И ДО ВСИЧКИ ВАС неделя, 14 септември 2014 г.

Току-що изпратих следното писмо

до гражданина Парпулов, пък се сетих, че нищо не ми пречи да го публикувам и в блога, ето, речено-сторено, публикувам го:

Уважаеми г-н Парпулов, Хрумна ми нещо, искам да ти го

предложа. Утре е 15-ти септември, открива-не на учебната година. Ще ми се да не стоя сам в къщи, а, макар и уволнен (знаеш, че бях обявен за пълен некадърник и уволнен позорно от директорката на ПГЕЕ Анастасо-ва в самото навечерие на 24 май), да отида пак на тържеството в двора на ПГЕЕ-Пловдив. Ще ми се също да взема и един плакат от тия, жълтите, може да си ги виж-дал, те са на Национална мрежа на родите-лите и искат ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕ-ТО СЕГА, не са политически, да не си по-мислиш нещо лошо. Знаеш каква е там ситуацията, такава една малка проява би могла да има известен благотворен ефект върху душите на колегите, които са прину-дени да търпят тиранията на въпросната госпожа.

Да, обаче да отида там сам, ще бъде малко смехотворно, нали ме разби-раш? Ще ми се да има поне двама-трима ангажирани граждани с мен, а защо не и бивши кадри на същото това училище? Които да ми бъдат, така да се рече, морал-на опора, щото ако съм сам, знаеш какви са хората, мигновено ще изтълкуват проявата ми ето как: "Ето го, тоя там, "лудия", пак се прави на интересен, но, слава Богу, никой не го подкрепя, явно е съвсем луд и пр.!" и това, несъмнено, ще достави голямо удоволствие на дадени хора. А пък може дори и да бъда осмян, което ще даде на

същите тия хора и особи такова неизразимо щастие, че с думи не може да се опише.

Но един човек само да има до мен, работата ще бъде съвършено друга, вяр-вам, разбираш добре това. Та се сетих в тази връзка за теб, познавам те като досто-ен човек и гражданин, не съм забелязал да се страхуваш, да си страхливец, каквито са обикновено хората у нас, пък си и пенсио-нер: какво губиш, та нали не си под властта на особата? Ще опитам да кажа туй нещо на бившия директор Паунов, ала се съмнявам, че ще се навие. За друг не смея да мисля, щото знаеш, хората се страхуват, особено пък тези, които са под юрисдикцията на властващата особа.

Какво ще кажеш в отговор на предложението ми утре поне двамата да идем в двора на училището, ако искаш, имам един плакат и за теб? Моля да преце-ниш и да ми отговориш. Ей-така, малък знак е това, малка гражданска проява, щото всички на думи сме уж много големи "рево-люционери" и дори бунтари, ала като дойде време за действане (знаеш как е било в историята ни), всички малодушно се скриват и почват малодушно да надзъртат иззад дебелите дувари! Срамота!

Пък и най-важното е там, излишно е да го споменавам, ама ще го спомена: младите са там, те ще запомнят една такава случка или проява на свои бивши учители докато са живи, това ще им дадем известен граждански пример – а, какво ще кажеш? Моля те да помислиш и да ми отвърнеш до утре сутринта най-късно. Надявам се на положителен отговор, но ти си решаваш. Хайде всичко добро!

Бъди здрав! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: Това, което предлагам по-го-ре на моя колега и съгражданин инж. Пар-пулов, считайте, че го отправям като специ-ална покана и към вас лично, към теб, драги читателю, който четеш сега тия редове, особено пък ако живееш в град Пловдив. И особено пък ако си бивш ученик или учител в ТЕТ-а, в ПГЕЕ-Пловдив. Ще ми се да проверя има ли изобщо хора, които биха ме подкрепили в една такава малка и безобид-на гражданска проява. Зная добре, че рабо-тещите и учещите сега в ПГЕЕ-Пловдив не смеят даже и да си помислят да изразят известна съпричастност към подобна идея за такава протестна акция, това е невъз-можно даже и да си го помислят, предвид директорския авторитаризъм, от който стра-дат тия колеги, тия млади хора, имам пред-вид учениците.

Но пък знае ли се, може пък да е дошло времето хората да победят страха, а, дали наистина не е време да победим стра-ха, колеги, какво ще кажете? А вий, ученици, нима не ви е срам да се страхувате? В кой век, прочее, живеем, та ще се представяме като пословични страхливци?! Но да видим. Аз, виждате, правя каквото ми е работа, аз

3 съм философ, моята работа е да подхвърля идеята, пък да видим дали някой ще реаги-ра. Ако реагира, добре, ако не реагира – пак добре, щото и нереагирането много показва и говори.

Толкоз. С нетърпение очаквам да видя какво ще се получи. Интересно ми е. Знаете, аз съм изследовател на човешките неща, та затова се държа така най-вече. Е, и за друго, но да не се хваля, че не е прие-то, аз съм скромен човек. Хубав ден! Прият-ни размисли над поставения казус! Любопитната история на една велика книга – "Тъй рече Заратустра" на Фрид-рих Ницше неделя, 14 септември 2014 г.

Любопитно

Първоначално "Тъй рече Заратус-тра" на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продаде-ни само около 100 броя, при което издате-лят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки.

На снимката: Много рядко пълно копие от 1883-та г. с всичките четири части с позлатени корици и цена в момен-та от 3, 500 евро (4 585 долара). Публикува: Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога МОИТЕ РЕАКЦИИ И ЧУВСТВА ПО ВРЕМЕ НА НАСТОЯЩАТА ИЗБОРНА КАМПАНИЯ неделя, 14 септември 2014 г.

Забелязвам, че има поне три-чети-ри неща, които в настоящата предизборна кампания не са ми по силите, а именно:

1.) Не мога да издържа да изслу-шам предизборна реч на щатния руски

патриот Волен Сидеров; ако случайно из-държа една минута, в началото на втората възниква съвсем реална опасност да си счупя телевизора, но, за щастие, почти никога не съм имал сили да издържа Сиде-ров повече от 5-10 секунди;

2.) Да, ама ето, че Сидеров си има сериозен конкурент в туй отношение, и това, разбира се, е лъжливото нещо, носещо името "Бареков"; изобщо не мога да изслу-шам туй нещо повече от 5-10 секунди, на 15-тата секунда, ако още не съм спрял речта му, ако не съм минал на друг канал, то също така възниква сериозна опасност да запратя дистанционното по телевизора, поради която причина дистационното в нашия дом от началото на кампанията се държи от доста по-спокойно приемащата тия политически перверзии моя доброде-телна и достопочтена съпруга;

3.) Признавам си, че и Бойко Бори-сов ми е доста трудно да го понасям когато се изказва на екрана, но се насилвам да го слушам от изследователски интерес, нали съм коч коджамити блогър и го слушам, тъй да се рече, по задължение; е, понякога давам строга команда на съпругата ми да мине на друг канал, но често оттам пак ме гледа Б.Борисов, тъй че, уви, налага се и аз, преко силите си, да понасям нашият кумир на нацията; зер, и моя милост е българин, тъй да се рече;

4.) От древни времена моя милост изобщо не може да понася изказвания на комунисти, затуй горката ми съпруга, дето държи дистанционното, има строга инструк-ция: щом на екрана се появи разплута от лъжливост физиономия на комунист, мигно-вено да напуска този канал, щото в следва-щата секунда към екрана ще отхвърчи я пепелник, я чаша, я нещо друго; съпругата ми в тия 25 години преход има такъв хубаво развит и отработен в това отношение реф-

лекс, че тя успява да превключи канала още преди на екрана даже да се е мернала някаква разплута от лъжливост физиономия на какъвто и да било нашенски комунист;

Държа към муцуните, които не мога да издържам или понасям, да добавя нещо, което е в пълен контраст с изразеното по-горе, а именно:

5.) Към Радан Кънев съм имал доста критики в предишните години, когато и той беше само блогър като мен, но сега напоследък съм приятно изненадан и забе-лязвам, че с интерес и задоволство слушам коментарите му, е, не ми прави чак толкова силно впечатление като опитния Иван Кос-тов, но за годините си този млад човек се справя отлично;

6.) Излишно е при това положение да казвам, но от гореказаното излиза, че моя милост в така и така сложилата се ситуация ще гласува с чиста съвест за Реформаторския блок.

Това са моите чувства и реакции по време на тазгодишната изборна кампа-ния. Споделих честно това, което чувствам.

СИСТЕМАТА НА СЕГАШНОТО БЪЛГАРС-КО ОБРАЗОВАНИЕ, ГЛАВНИЯТ ЕФЕКТ НА КОЯТО Е ПРИТЪПЯВАНЕТО НА ОСОБЕ-НИТЕ ТАЛАНТИ НА ОБУЧАВАНИТЕ, Е АБСУРДНА И ВРЕДНА СИСТЕМА

понеделник, 15 септември 2014 г

По начало смисленото образова-ние не е "съзерцателно", а е винаги практи-чески ориентирано. Не си чел моята книга-Животът на душата: психология, в която още преди близо 20 години съм обяснил защото това е така: човешката душа се базира на три фундаментални (аз ги нари-чам коренни) и чисти отношения на човека към света и към самия себе си, а имен-но познавателното, ценностното и практическото; третото е израз на първите две, синтезира ги в нещо цялостно и на тази основа човекът си изработва идеи за про-мяна било на нещо в околния незадоволи-телен за него свят, било вътре в самия себе си. Тази концепция съм я развил още в моята т.н. дисертация, тя има заглавие "Формите на човешкия дух" и е писана когато съм бил на 26-27-28 години.

Та в тази връзка "практическото" е завършващият етап на изявите на човека, без него всъщност нищо особено не е пос-

4 тигнато, а пък т.н. "съзерцание" е онова, от което всичко започва, то е само началото. Тъй че едно "съзерцателно", в смисъл на непрактично образование, е непълно-ценно образование, също толкова непълно-ценно е образованието, основано предимно на голото теоретизиране, на чистите обяснения и теории, при което учениците биват заставяни да рецитират разни общи мисли без да са извървели пътя до тях и без изобщо някой да се грижи за това как тия знания после могат да бъдат прилагани в живота. Всичко, което съществува в едно пълноценно образование, би следвало да служи на живота, ето че практическото, при което се осъществява конкретно това слу-жене, е логичният завършек на духовното развитие на човека. Но недей да схващаш практическото само и просто като "бъхтане", само и просто като физическа работа или усилия, нали така, практическото не е това, а е много повече?!

Примерно, хората, вълнуващи се от изкуство, в своето развитие преживяват такъв един процес, при който още преди, но най-вече по време на обучението си сами почват да изразяват своите чувства чрез творене на тонове (мелодии), слово, цвето-ве и форми и пр., сиреч, сами почват да се изявяват и да стават художници, поети, композитори (и музиканти, в това число и певци) и пр. Тия, дето се занимават истинс-ки с наука, би следвало да стигнат до етап, в който сами ще осъществяват разни прак-тически изследвания с оглед да напреднат в знанието, същото е в области като техника-та, производството и пр. Но за да стигнат до този етап изобщо и някога, обучението им трябва да е насочено практически (към действията) още от самото начало, от най-ранна възраст. Тия пък, които имат душев-ната и човешка потребност от философия, стават философи, т.е. непрекъснато почват сами да философстват, сиреч, практически да творят разни идеи, служещи за изразя-ване на същината на човека и живота, слу-жещи за неговия напредък, имащи отноше-ние към различните сфери на човешкия живот и пр.

Безполезно е онова образование, което не може да разчупи сферата на чис-тото познание (теоретизиране) без излаз до сферата на практическото, сиреч, до сфера-та на реалния живот. Аз за това нещо всъщ-ност съм се борил и още се боря в своите битки за ново и съвременно образование, примерно, аз никога не съм учил моите ученици просто да знаят нещичко за това що е философия, да имат някакви безраз-лични външни знания за нея, а съм ги обу-чавал сами да философстват, сами да търсят истината, сиреч, практически да правят философията, да сътворяват своята лична философия, на това винаги съм ги учил. Ето обаче, че в корена погреш-но скроената образователна система оцени това моето като проява на "пълна некадър-

ност", поради което слуги на системата (аз ги наричам "административни цербери"), опитващи се да запазят излъчванията на нейното злотворно и отровно блато, се постараха да ме извадят от нея.

Българското образование, каквото е в момента, няма практическа насоче-ност, на учениците им е забранено да мислят със своя ум (да мислиш своя ум също е практическа проява и дейност!), да търсят сами истината и пр., учениците спо-ред тази овехтяла парадигма ги заставят просто да знаят нещичко за това "как се било мислело" по този или онзи въпрос преди години и пр., което именно и показва откъснатостта на такъв тип образование от нуждите на живота – и от съществените потребности на самите ученици. Това искам вкратце да ти кажа по повод на твоето под-хвърляне за това каква била тенденцията на западното, в частност англо-саксонско и американско образование (а аз в Германия с очите си съм виждал как в училищата младите биват учени мигновено да прилагат – в решаването на конкретни задачи и про-екти – всичко научено). Това у нас го няма, затова и образованието на нашите деца е общо взето все фалшиво, книжно, абстракт-но, безжизнено, кухо, "съзерцателно", то не развива техните творчески сили и таланти, напротив, служи за притъпяването им. Една система на образование, главният ефект на която е притъпяването на особените таланти на обучаваните, е абсурдна и вредна система: тя не изпълнява главна-та си роля, поради което е истинско наци-онално престъпление да бъде повече тър-пяна.

Ето и за това аз днес, на първия учебен ден, ще ида да протестирам в едно пловдивско училище под лозунга ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! Така ще отбе-лежа аз лично този ден, в който за първи път от 31 години съм изгонен от системата на образованието, съм обявен за "вреден", "излишен", "опасен", за "некадърник" и за какъв ли не още от нейните властващи слуги и покорни адепти. Системата на обра-зование у нас е нещо като мелачка на души, при което тия души биват все едно "скопявани", биват правени "импотентни" – с оглед да не могат да раждат нищо ново, оригинално, или пък да раждат оригинални мисли или идеи, да раждат някакви истини, в които младите да вярват докато са живи, да създават какви ли не произведения и

творения на науката, техниката, индустрия-та и пр. Аз съм принципен враг на такава една безполезна и вредна система, логично е мен самият системата да ме оценява като "вреден", тия неща се саморазбират и са напълно естествени.

И тъй, който иска да ме подкрепи в днешния протест, да заповяда в 9.00 пред входната врата към двора на ПГЕЕ-Пловдив, бившият т.н. "ТЕТ-Ленин", гим-назията, която е откъм улица "Пещерско шосе", гимназията се намира на номер 26 на това шосе. Съобщавам това за плов-дивските граждани, ратуващи за промяната в българското образование, нека да заповя-дат, нека да дойдат да протестираме, да покажем, че няма да се примирим пред безобразията, които се творят всеки ден в българските училища спрямо нашите деца - и то именно от безропотно служещите на абсурдната административно-командна, ди-рективно-изпълнителска система на образо-вание нейни унизени труженици.

Ще се срещнем там, а пък аз об-мислям и живо излъчване на акцията по интернет, да видим дали ще успея да из-пълня тази своя отколешна мечта. Ще ми се и хора като теб, които са пръснати по света, да могат макар и виртуално да присъстват и да подкрепят промяната в българското образование. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

А ето сега и оня откъс от писмото на този човек, живеещ в Австралия, който ме подбуди да пофилософствам малко за образованието в тази ранна утрин на 15-сиптември, първият учебен ден:

... По дяволите, изкарах квалифи-кационен курс, душата ми извадиха. Всичко е лицензирано тука, никой не може да скочи тук от Бълхария с "признатата" си диплома и заработи, няма как да стане. Като толкова пишеш за образователни системи едно нещо да ти кажа – не знам точно как го правят, но е закон – образо-ванието в английските страни никога не е съзерцателно, винаги се свързва с практиката.

Мисля че един филм за големия самолет Galaxy ще ти помогне да разбе-реш. Това е върхова технология, нали? Но как се управлява, всички там са младоци под 30 години?

Не може да се управлява съзер-цателно, нали? А с бъхтане, бъхтане, което аз и ти не можем, щото не сме на 25. Като видиш тези американчета, които работят като роби, си спомни надменни-

5 те коментари в BG форумите от шушу-миги по панелките как Америка “живеела на кредит” и ако била умряла света щял да е по-хубаво място. Комунистическите прасета си искат кочината, ама ще има бой по китарата на aкадемик Мирчо Спа-сов и академик бай Тошо...

Ако синът ти някога емигрира, има едно важно нещо с което да започне най-напред – да емигрира. После ще се внедри в социалната среда където е и ще види изведнъж колко правила, закони и изисквания ще изскочат. И той трябва да ги бори едно след друго. За мене емигра-цията е много труд, но при мене беше по-лесно, а и ми носеше удоволствие още от началото in the US, защото добрия език е все едно съм GSM – превключвам на дру-гата честота и това е. Но с други хора е трагедия...

ПАЗЕТЕ СЕ ДА НЕ ВИ СМАЖЕ ИДОЛЪТ, КОЙТО СТЕ СИ ИЗДИГНАЛИ... понеделник, 15 септември 2014 г.

"Залезът на кумирите" – 7 цитата от Ф. Ницше

"Зле се отплаща човек на своя учи-тел, ако цял живот остане само ученик. Вие ме почитате, ала какво ще стане, ако един ден почитта ви рухне? Пазете се да не ви смаже идолът, който сте си издигнали."

"Вие не бяхте още подирили себе си: тогава намерихте мене. Затова важи толкова малко всяка вяра.

Сега ви повелявам да изгубите ме-

не и да намерите себе си и едва когато се отречете всички от мене, аз ще се върна отново при вас.”

"Да умееш да не виждаш и да не чуваш много неща, да ги пропускаш край

себе си, основна мъдрост и първо доказа-телство за това, че не си случаен, а избран."

"Не се доверявай на мисли, които не са породени от свободното движение, от разхода на мускулна енергия. За свободния дух уседналостта е истински грях.”

"Въпреки че съм противник на въз-държанието от собствен опит, както Рихард Вагнер, все пак не бих посъветвал една душевно богата натура да употребява алко-хол… И водата стига… Предпочитам места-та, където има извори — Ница, Торино, Силс. In vino veritas (във виното е истина-та) — изглежда, че и тук съм различен от света по отношение на „истината“ — моят дух витае над водата…”

"Един човек, сроден на мен във величието на волята, ще изживее при сблъ-сък с моите писания истински екстаз — защото аз слизам от висоти, където не стигат и птиците, познавам пропасти, в които не е стъпвал човешки крак. Казвали са ми, че е просто невъзможно да оставиш моя книга. Няма по-горди и едновременно с това по-рафинирани книги — понякога те достигат до най-висшето, което съществува на земята — до цинизма — трябва да ги завладяваш както с най-нежна милувка, така и с юмруци.”

"Ако си представя как би изглеж-дал съвършеният читател, той винаги ми прилича на силен и любопитен звяр — гъвкав, весел, предпазлив — роден търсач на приключения, откривател. И накрая — не мога да се изразя по-добре от Заратустра — кому разказва той своята загадка?” БЕЗ ЧОВЕКА, ДАРЯВАЩ ЦЕННОСТТА НА НЕЩАТА, ВСИЧКО СЕ ОБЕЗСМИСЛЯ... понеделник, 15 септември 2014 г.

“Всичко, притежаващо някаква стойност в сегашния свят, я притежава не само по себе си, не вследствие природата си – природата е лишена винаги от стойнос-ти – а някога тя му е била дадена и подаре-на и тези дарители сме били ние.”

Ф. Ницше, “Веселата наука”

ХУБАВ И БЛАГОДАТЕН ДА ВИ Е ДЕНЯТ: ЕЛАТЕ И ВИЕ НА ПРОТЕСТА! понеделник, 15 септември 2014 г.

И не забравяйте ето това, взето от тазсутрешната публикация със загла-вие Системата на сегашното българско образование, главният ефект на която е притъпяването на особените таланти на обучаваните, е абсурдна и вредна систе-ма:

... Ето и за това аз днес, на първия учебен ден, ще ида да протестирам в едно пловдивско училище под лозунга ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА! Така ще отбе-лежа аз лично този ден, в който за първи път от 31 години съм изгонен от системата на образованието, съм обявен за "вреден", "излишен", "опасен", за "некадърник" и за какъв ли не още от нейните властващи слуги и покорни адепти. Системата на обра-зование у нас е нещо като мелачка на души, при което тия души биват все едно "скопявани", биват правени "импотентни" - с оглед да не могат да раждат нищо ново, оригинално, или пък да раждат оригинални мисли или идеи, да раждат някакви истини, в които младите да вярват докато са живи, да създават какви ли не произведения и творения на науката, техниката, индустрия-та и пр. Аз съм принципен враг на такава една безполезна и вредна система, логично е мен самият системата да ме оценява като "вреден", тия неща се саморазбират и са напълно естествени.

И тъй, който иска да ме подкрепи в днешния протест, да заповяда в 9.00 пред входната врата към двора на ПГЕЕ-Пловдив, бившият т.н. "ТЕТ-Ленин", гим-назията, която е откъм улица "Пещерско шосе", гимназията се намира на номер 26 на това шосе. Съобщавам това за плов-дивските граждани, ратуващи за промяната в българското образование, нека да заповя-дат, нека да дойдат да протестираме, да покажем, че няма да се примирим пред безобразията, които се творят всеки ден в българските училища спрямо нашите деца - и то именно от безропотно служещите на абсурдната административно-командна, ди-рективно-изпълнителска система на образо-вание нейни унизени труженици.

Ще се срещнем там, а пък аз об-мислям и живо излъчване на акцията по интернет, да видим дали ще успея да из-пълня тази своя отколешна мечта. Ще ми се и хора като теб, които са пръснати по света, да могат макар и виртуално да присъстват и да подкрепят промяната в българското образование.

6 С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ИНЦИДЕНТ: АНТИДЕМОКРАТИЧНО НАС-ТРОЕНА ДИРЕКТОРКА ПРАТИ БИЯЧИ СРЕЩУ МИРНО ПРОТЕСТИРАЩИ ГРАЖ-ДАНИ НА ТЪРЖЕСТВОТО В ПГЕЕ-ПЛОВ-ДИВ ПО СЛУЧАЙ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН!

понеделник, 15 септември 2014 г.

Очаквайте повече подробности за недопустимия инцидент, заснет на клипчето; упражнено беше насилие, накърняване на неприкосновеността на личността срещу Явор Ганчев от неправителствената органи-зация Национална мрежа на родителите, който ме подкрепи в протеста; плакатите, които държахме и които ни бяха отнети, смачкани и скъсани от насилниците, всъщ-ност бяха плакати именно на тази организа-ция под надслов ПРОМЯНА НА ОБРАЗО-ВАНИЕТО СЕГА, за отхвърляне на автори-тарния модел и искане за демократично образование, за плурализъм на формите на организация и обучение с оглед премахване на тоталния монополизъм, хегемонията на държавната образователна бюрокрация. ОТЗИВ НА ЯВОР ГАНЧЕВ ПО ПОВОД НА ГРОЗНИЯ ИНЦИДЕНТ, ПОРЪЧАН ОТ ДИ-РЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

понеделник, 15 септември 2014 г.

Днес отбелязах светлия празник, като станах рано и се присъединих към учителя по философия Ангел Грънчаров в неговата инициатива да подържи нашия жълт призив за промяна в образованието в двора на гимназията, в която е преподавал много години, преди да го уволнят поради „непригодност за системата“ – и двамата с Ангел сме съгласни, че това е самата исти-на – и поради това, че е пускал „порнограф-ски филмчета“ на учениците (става дума за „Амаркорд“ на прочутия италиански порног-раф Фелини; Фелини едва ли е в утвърде-ната от МОН програма по философия, така че и аз, и самият Ангел сме напълно съг-ласни, че всичко извън програмата чинов-ниците с пълно право могат да нарекат порно). Отвъд очаквания факт, че нито един

учител и нито един ученик не си направиха труда да се запознаят с текста на плаката, също така очаквано след има-няма 5 мин. при нас дойде охраната и много грубо ни отне и смачка лозунгите (аз се предадох след известна гонитба, и след като към охраната се присъедини един гимназист, старателен в изпълнението на поръчки на директорката, при което силите вече стана-ха неравни).

Говорят, че при предишния дирек-тор не е имало охрана (в училище с преоб-ладаващо мъжко население е безпредмет-но). Говори се още и че мъжът на настояща-та директорка, назначена през 2010 от ГЕРБ, бил, казват, навремето от ДС, а сега – съдружник във фирмата, която охранява училището, където директор е жена му (и където, по утвърдена училищна традиция, от учениците се събират пари за охрана)

Насладете се на охраната и вие. Написа: Явор Ганчев

КРАТКА МОЯ РЕПЛИКА: Да, наистина, аз споделих пред Явор, че признавам спра-ведливостта на констатацията, че съм аб-солютно непригоден за абсурдната образо-вателна система у нас; да, обаче системата от все повече хора се признава за абсолют-но непригодна, неотговаряща на потребнос-тите на живота – и на образователните нужди на младите хора. И какво излиза, какъв извод може да се направи от тия две твърдения? направете извода сами.

Аз предпочитам да съм непригоден за непригодната система, но да съм адеква-тен на същностните потребности на учени-ците, на обучаваните. За да угодя на систе-мата и на нейните цербери няма да се от-кажа от мисията си на учител, от същинска отговорност на истинския учител, от високо-то призвание да си съвременен учител… И НЕЩО ПО ПОВОД СНИМКАТА: С този човечец от снимката, дето си показва сред-ния пръст, съм имал превъзходни отноше-ния, той е пазач в училището, в което рабо-тих толкова години. Но ето днес особнячка-та-директорка му възложи крайно глупава задача; добре разбирам конфузното му положение, наложи му се да я изпълни – за да си запази службата. Изобщо не тая ня-какви лоши чувства към него; а към поръчи-телката, която му възложи да се орезили така грозно, изпитвам само съжаления… вторник, 16 септември 2014 г.

УЧЕБНИТЕ НИ ИНСТИТУЦИИ СА НЕЩО КАТО КРЕМАТОРИУМИ ЗА ЧОВЕЧНОСТ-ТА Из: Образование: роб, Автор: Мария Ка-симова

... Теглим въпроси, намираме си що-годе чисто ъгълче за писане и започва-

ме да драскаме планове на това, което ще разкажем на професора. След десетина минути на празния изпитен стол пръв сяда един от най-умните ми колеги. Говори стег-нато, тихо и смислено, а още след второто изречение проф. Цанева нервно го прекъсва с въпрос.

Той прави пауза от няколко секун-ди, поема си дъх и казва "Аз мисля, че..." И точно в този миг, по някаква необяснима причина госпожа професорът тропва с ръка върху масата и със спираща дъха ярост изкрещява: "Колеги, вие не сте тук да мис-лите! Вие сте тук да знаете. Ще мислите след като се дипломирате!"...

Помня този случай толкова добре, колкото и точното разположение на вафле-ните трохи върху шашардисаната физионо-мия на клетия академичен асистент. Защото той е перфектната метафора за тоталната и десетилетна несъстоятелност на българско-то образование. С цялата му вехта и в съ-щото време претенциозна осанка, с оценя-ването чрез унижаване, с фалшивото стра-хопочитание пред самоспаружили се авто-ритети, с миризмата на нафталин в уж мо-дерните му интерпретации и най-вече с пренебрежението към най-важната способ-ност на човека – тази за мислене.

В нервния изблик на иначе дълбо-ко уважаваната в академичните среди проф. Цанева еднозначно се изрази цялата фило-софия на тогавашната ни и непроменила се до днес образователна култура – институ-цията училище (колеж, университет, инсти-тут) изисква от своя ученик попиването на определено количество информация и нейното точно определено и стандартизи-рано интерпретиране.

Знанието се явява някакво коли-чествено измеримо съдържимо, което тряб-ва да запълни предполагаемата празнота в мозъка на одобрения да го приеме човек - ученик, студент, докторант и т.н.

Както в усвояването, така и в про-верката, и използването на това знание (поне в академичната обстановка) същест-вува стандарт. Той определя защо, какво и как да се научи. Изключва напълно както правото на избор, така и правото на лично осмисляне и оценяване на въпросното съдържимо. Нещо като да ти дадат вода и да те научат, че е за пиене, пък ако ти взе-

7 меш, та се осмелиш да се миеш с нея, да ти плеснат един зад врата...

... Образованието и училището заприличват на тренировъчен лагер, където важното е всички да следват едни и същи норми и съответно да дават един и същи резултат. Подобно унифициране и учене чрез страх е истински геноцид

Училище, където личните ти спо-собности трябва да се подчиняват на стан-дарт, атмосферата е състезателна, а оце-няването е въпрос на сбор от точки и покри-ти норми, е изправителен лагер. "Знанието", натрупано чрез насилие и папагалско реп-родуциране, е промиване на мозъци. Разб-рах го, когато месец преди първия учебен ден малкото ми дете започна с треперещ глас да ми споделя страховете си от новата учебна година и класа, където "всички, мамо, са толкова перфектни и аз съм най-тъпата..."

В този момент си дадох сметка, че от моето училище до това на децата ми нищичко не се е променило. Че крилатата фраза на вече възрастната професор Цане-ва се е бетонирала като надпис на надгроб-на плоча в учебните ни институции и ги е легализирала като крематориуми за интели-гентност. И че мисленето, въображението, идейността и смелостта да ги изразиш и защитиш не са част от образованието – те са негово карцерогенно образование, което спешно и бързо трябва да бъде стопено.

Така не се възпитават хора на бъ-дещето. Така се възпитават роби.

КАКВОТО ЧОВЕК И ДА ПРАВИ, ВСЕ САМ УЧИ, ПЪК И ВСЕ НА НЕЩО НАУЧАВА И ДРУГИТЕ вторник, 16 септември 2014 г.

Много хора ме поздравиха вчера по случай първия учебен ден – независимо от обстоятелството, че в момента съм отст-ранен от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (временно, до произнасянето на съда по казуса за моето така неправомерно уволне-ние). Ето как, примерно, стори това моят приятел от Елхово Томи Томев, това, впро-чем, е човекът, който постоянно е подкре-пял (и финансово) излизането на философ-

ското списание ИДЕИ; вижте какво той ми пише и как аз му отговорих по-долу:

Здравей, Ангеле, Ти си учител. В момента не си ди-

ректно пред учениците си, но ти си учител в оня по-особен смисъл. Ти си учител не само на учениците си: затова те поздравявам с първия учебен ден като ти желая здраве и издържливост, духовна сила и търпение – за да преодолееш с достойнство това пре-пятствие, което ти сервираха недоброжела-телите ти.

Убеден съм, че ще излезеш още по-мъдър от това поредно изпитание. Успех в попрището на будителите ни!

Получих екземплярите от списа-ние ИДЕИ. Благодаря!

С приятелски поздрав: Томи

Здравей, Томи, Много ти благодаря за поздравле-

нието по случай първия учебен ден и също така за чудесните пожелания! Наистина, прав си, човек, като практикува някаква дейност цял живот, на която при това се е отдал всецяло, няма как да бъде "лишен" от качеството, благодарение на което се е посветил на въпросната дейност; тази зако-номерност особено много е характерна за учителстването. Всъщност всички ние, като човеци, до края на живота си едновременно се учим, а пък когато общуваме с други хора по повод на наученото, се изявяваме и като учители, сиреч, всеки човек, волю или нево-лю, в някаква степен се изявява цял живот и като ученик, и като учител. Такава е изглеж-да човешката участ, от която не можем да избягаме или да се скрием. Каквото човек и да прави, все и сам учи, пък и на нещо научава и други хора – това е неизбежно.

Учителстването не е просто "про-фесия" или "занаят", учителстването в този автентичен и висок смисъл на думата е висша човешка и духовна проява, която е неотделима от съществуването на човека. Та в този смисъл много ти благодаря за добрите думи, трогнат съм, че ме почете по този толкова човечен и искрен начин! Поз-воли ми и аз да ти отвърна със същото, ето, ти в случая ми помогна да разбера нещо важно, научи ме на него, в този смисъл сам се изяви като учител спрямо мен, учителя, ето че и ти заслужаваш моите поздравления по повод на този ден, имащ за всички учещи някакви бих си позволил да кажа символи-чен смисъл.

Радвам се, че списанията са прис-тигнали при теб. Извинявай за забавянето им. Също така много ти благодаря за фи-нансовата подкрепа, която оказа за излиза-нето и на тази книжка.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ИСКАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ ПАК ЖИВЕЯ В СВОБОДНА, ДЕМОКРАТИЧНА И ЕВРО-ПЕЙСКА СТРАНА: МОЕ ОТКРИТО ПИСМО ПО ПОВОД ИНЦИДЕНТА В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ НА 15.IX. вторник, 16 септември 2014 г.

Няма как, длъжен съм да напиша следната жалба до г-жа Министъра на обра-зованието и науката, предвид случилото се вчера в двора на ПГЕЕ-Пловдив, когато демократично, мирно и безмълвно протес-тиращи граждани (и данъкоплатци), загри-жени за тежката ситуация, за катастрофата, в която се намира българското образование и училище, по нареждане на директорката Стоянка Анастасова бяха разгонени с упот-реба на физическа сила, плакатите им бяха иззети и злобно смачкани и скъсани, нару-шена беше и личната неприкосновеност и достойнството на единия от протестиращи-те, именно на г-н Явор Ганчев, представи-тел на НПО с името Национална мрежа на родителите, а именно той беше хванат откъм гърба за ръцете от един пазач (с оглед насила да му бъде отнет плаката) - и всичко това ставаше пред очите на десетки, на стотици ученици и родители, които видя-ха позорната сценка!

Тия неща според мен не са безо-бидни, те имат огромен символичен смисъл, а именно илюстрират по превъзходен начин свободоненавистничеството, неуважението на суверенитета на личността, незачитането на демокрацията, на свещените човешки права от тази самозабравила се властваща особа, която при това, забележете, изпъл-нява, кой знае защо, не просто функцията на учител и възпитател, но и на ръководи-тел на голяма общност от учители и възпи-татели (!), на една голяма училищна общ-ност (!!) – и въпреки това явно съвсем не й пука (!!!) от това как се изявява и то публич-но, с тия си крайно осъдителни действия (!!!!). Аз лично като човек, като учител и като български гражданин, се срамувам заради това какво си позволява въпросната адми-нистраторка, ето, заради това ми се ще по някакъв начин, тъкмо щото съм учител, да й въздействам да осъзнае какво си позволява да прави; единственият начин за това, спо-ред предписанията на административната система, на догмите на която тя е така пре-дана, е да я "наковладя" пред нейните на-

8 чалници, тия хора само от това явно разби-рат, щом сами не са способни на въздържа-ние – стига, разбира се, сами да бяха спо-собни да осъзнаят какво именно си позво-ляват да правят, което обаче явно не се случва.

Та понеже значи ми се налага да бъде адекватен спрямо каноните на абсурд-ната система, налага се да играя по нейните правила, ето, тази сутрин сядам да пиша следния документ до г-жа Министъра, който при това ще приложа документа и до Коми-сията за защита от дискриминация, в която има заведена процедура срещу същата тази толкова своеволна и незачитаща законите и човешките права и достойнство админист-раторка:

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката

До г-н Константин Пенчев, национален омбудсман на България

До доц. д-р Ана Страшимирова – Председа-тел на Комисията за защита от дискримина-

ция ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова,

Началник на регионален инспекторат – Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО

ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, писател, ангажиран гражданин, блогър от гр.

Пловдив

Уважаема госпожо Министър, Уважаеми господин омбудсман, Уважаема госпожо Председател на

Комисията за защита от дискриминация,

Искам да ви уведомя за следното произшествие, случило се в двора на Про-фесионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив на 15 септември 2014 г., първия учебен ден, което в моето възприятие съвсем не е безобидно – и затова ми се ще да ви уведомя за случилото се, с оглед най-вече на това, уважаема г-жо Министър, да разбера дали висшестоящата инстанция във Ваше лице ще се трогне и, респективно, дали ще реагира по подоба-ващия начин.

Та на този ден моя милост и г-н Явор Ганчев, активист на Националната мрежа на родителите отидохме сред при-състващите на вече започналото тържество граждани, ученици и родители, извадихме два плаката на Националната мрежа на родителите (вижте приложеното изображе-ние на въпросните плакати), по един на всеки от нас и застанахме, мирно, демокра-тично и мълчаливо да протестираме, тъй като съвсем не сме очаровани от плачевно-то състояние, в което се намира образова-телната система на България. Искахме да дадем малък знак, че нещата в българското

образование не са така чудесни, както изг-леждат отвън на този ден – като едно из-мамно бляскаво лустро, криещо обаче вът-ре в себе си много гнилост, мухъл, кухота, ретроградност, неадекватност на времето, в което живеем, сиреч, несъвременност, анахроничност и пр. Протестирахме там като български граждани и като данъкоп-латци, ползвайки се от своите конституци-онни права – и с нищичко не сме нарушава-ли благоприличието и патоса на празника. Но понеже наистина сме загрижени за бъ-дещето на нашите деца, на които ретрог-радната система не дава нужния простор за разгръщане на талантите им, искахме с това свое гражданско действие да покажем, че са необходими спешни промени, тъй като, по нашата преценка, безхаберието, безразли-чието спрямо катастрофата и банкрута на образователната ни система е равностойно на престъпление и спрямо бъдещето, и спрямо националната сигурност на страна-та. За какво именно протестирахме си личи ясно от написаното на въпросния плакат, ето го:

Прочее, група ученици се заинте-ресува от това какво пише на плаката ни и младите хора се зачетоха, не знам дали това е била причината, но след малко се случи нещо съвсем недопустимо: дойде пазачът, нареди ни да напуснем двора на училището; когато се поинтересувах защо, на какво основание иска това, какво лошо сме направили, той грабна плаката, нами-ращ се в моите ръце и го смачка и скъса; държеше се по един недопустимо злобен начин; в следващия момент се впусна да гони г-н Ганчев, държащ другия плакат; г-н Ганчев не му позволи, разяреният и гово-рещ обидни думи пазач, показващ среден пръст и пр., се нахвърли срещу него! В този момент се намеси, кой знае защо, да му помага и един ученик, известен ми с какви ли не най-екстравагантни прояви (моя ми-лост му е бил учител, познавам този ученик,

самият аз съм го предлагал за наказание заради арогантно държание, ала директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив не се трогна тогава изобщо от поведението му и направи нуж-ното той да не бъде наказан, което явно го насърчило съвсем да се разпаше!). Та и този ученик, и пазачът, с общи усилия се нахвърлиха срещу г-н Ганчев, пазачът в един момент мина зад гърба му, хвана го за ръцете, успя да сграбчи плаката, да го смачка и скъса, продължавайки да ни ругае с какви ли не думи и с неприлични жестове, без изобщо да се смущава от присъствието на толкова много ученици, граждани и роди-тели. За щастие бях с пуснат таблет и успях да заснема на видео случилия се инцидент; на записа можете да чуете и ругатните на "служителя на реда", който сам наруши и реда, и благоприличието, и всякакви норми за цивилизовано общуване, и то пред очите на толкова деликатна публика, и то в толко-ва вълнуващ момент - тържеството в учи-лището по повод на 15-ти септември. Раз-бира се, публикувах в блога си това видео, то може да се види ето тук: Инцидент: антидемократично настроена директорка прати биячи срещу мирно протестиращи граждани на тържеството в ПГЕЕ-Плов-див по случай първия учебен ден!.

Смятам, че за случилия се недо-пустим инцидент пълна отговорност носи директорката на ПГЕЕ-Пловдив, известна със своя авторитарен подход, наистина нищичко не става не по нейна воля в това училище. Психологическата атмосфера в него е направо ужасна, наподобява духа на една казарма, аз многократно в предишни свои сигнали и жалби съм информирал за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив и Вашата предходница на поста, именно проф. Клиса-рова, и Вас самата вече, тъй че би следва-ло, благодарение на моите изложения, да сте прекрасно информирани за случващото се в това навремето елитно училище. Са-мият факт, че вчерашният немислим от гледна точка на здравия разсъдък инцидент изобщо беше възможно да се случи, илюст-рира по превъзходен начин злотворната обстановка в това образователно и възпи-тателно учреждение, сиреч, доказва право-тата на моята теза, а именно, че г-жа Анас-тасова е гореща привърженичка на модела, според който "демократични лигавщини" са недопустими даже в двора на училището, според същото това мислене друга гледна точка, различна от нейната официозна, лустрована и фалшиво-парадираща пози-ция няма право на съществуване, другоя-чемислието, свободомислието, гражданска-та и личностната позиция са забранени в нейните феодални владения и пр. Този инцидент също така илюстрира по категори-чен начин и главната причина, поради която моя милост беше уволнена по недопустим начин от това училище, а именно защото в качеството ми на учител по философия и гражданско образование, сиреч, в качество-

9 то ми на свободомислещ човек, бях обявен от нея за "народен враг", подлежащ на безпощадно унищожение; и тя, разбира се, направи нужното да ме елиминира, пък макар и по недопустим от гледна точка на правото и морала начин.

Е, по тия въпроси ние с г-жа Анас-тасова ще си продължим започналия, но поради нейната недиалогичност незавър-шил училищен "демократичен дебат" в съда, дал съм й тази възможност тъкмо защото смятам, че когато демокрацията в дадени феодално-мафиотски владения е забранена, съдът е институцията, която следва да я защити – тъй като ми се иска да вярвам, че все пак живея в свободна, де-мократична и европейска страна. Между другото, като български гражданин смятам и съм дълбоко убеден, че едно образовател-но и възпитателно учреждение каквото по презумпция е това училище, не бива да бъде превръщано в нещо като еднолично владение на самозабравил се администра-тор, който при това, както показва вчераш-ния инцидент, не се свени да използва мутренски, хулигански и чисто мафиотски подходи за запазване на статуквото, на плачевната идилия, на лицемерното "пълно съгласие" около волята на вожда и пр. Пи-сал съм и преди, че тази администраторка в своето макар и кратко, но пълно с безпре-цедентни своеволия управление, си позво-лява да възражда рецидиви не само на миналото, характерно за времето до 10 ноември 2014 г., но и на славния мутренско-мафиотски период от развитието на тъй младата, но за сметка на това така многост-радална българска демокрация.

Позволявам си да споделя с Вас, уважаема госпожо Министър, своето тълку-ване на случая, макар да вярвам, че Вие сама можете да си съставите адекватна позиция спрямо недопустимостта на такива явления в едно българско училище, именно в контекста, зададен от вчерашния толкова скандален, но за сметка на това тъй красно-речив, многозначен инцидент. Аз съм чувст-вителен човек (инвалидизиран съм за болно сърце, моята бивша работодателка добре знае това), много зле преживях публичната обида и оскърбление, нанесени ми под тъй благосклонния поглед на властващата ад-министративна особа и пред моите доско-рошни ученици, разстроих се дотам, че ето,

вече минаха повече от 20 часа, а още не мога да се успокоя; излишно е да казвам, че преживях една безсънна нощ (някои хора дълбоко страдаме когато човещината, сво-бодата и нечие достойнство са потъпкани така грозно!), в резултат на тия нощни тер-занията се реших все пак да ви напиша това писмо, тази жалба. Реших, че нямам право да замълча – защото случило се е знак и символ за много по-опасни и вредни неща, които текат под тъй бляскавото, под така старателно лъскано лустро на учреждение-то, наричано ПГЕЕ-Пловдив – зад което стои една голяма училищна общност, пос-тавена от своята самонадеяна началничка в крайно унизителни за човешкото достойнст-во обстоятелства. Излишно е да казвам, че никой в това училище не смее да покаже и най-малък знак на съпричастност спрямо моята позиция, щото това означава мигно-вено да го сполети моята съдба; г-жа Анас-тасова е показала, че не прощава, че умее безпощадно да наказва – поради което в училището витае атмосфера на унизителен страх от тъй отмъстителната тиранична директорка.

Дълбоко съм убеден, че и Вие, ува-жаеми г-н омбудсман, и Вие, уважаема госпожо Страшимирова, вече сте си напра-вили длъжните изводи по повод на изложе-ното по-горе. Ще ми се да вярвам, че права-та на гражданите у нас означават нещо в очите на оторизираните да защищават закона, правото и справедливостта българс-ки институции. Ще ми се също да се надя-вам, че ще си изпълните мисията по един безукорен начин. 16 септември 2014 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис) ЗАБЕЛЕЖКА: Написах това писмо (жалба) от свое име, но ще го предложа на г-н Ган-чев приподпише; не написах вариант, който да е от името на двамата предвид естество-то и трудната изразимост с думи на така грозния и скандален инцидент, в който на него му се наложи да преживее още непри-ятни емоции.

ВАЖНО ЗА ХОРАТА С БОЛНИ СЪРЦА... вторник, 16 септември 2014 г.

Кардиохирург рассказывает об истинных причинах сердечных заболеваний

Доктор Дуайт Ланделл рассказы-вает о том, что реальная причина болезней — вовсе не холестерин и жирная пища, как долгое время полагало большинство его коллег. Исследования показали, что сер-дечно-сосудистые заболевания возникают из-за хронического воспаления стенок арте-рий. Если этого воспаления нет, то холесте-рин не будет накапливаться в сосудах, а сможет свободно циркулировать в них.

(ОЩЕ >>>) МЯСТО С МНОГО КРАСИВИ ИЗГЛЕДИ ОТ ДРЕ-ВЕН И СЪВРЕМЕНЕН ИЗРАЕЛ

понеделник, 15 септември 2014 г.

Намерих ето този блог с много хубави картинки от Израел, ето част от тях, ако се поровите там, ще видите още много, аз ги разглеждам с удоволствие:

ТРАДИЦИОННАТА СИСТЕМА НА ОБРА-ЗОВАНИЕ ПОДГОТВЯ МЛАДИТЕ ЗА МИ-НАЛОТО, НЕ ЗА БЪДЕЩЕТО Детският "Елемент", или свободата да се учиш на избор

10 Традиционното училище подгот-

вя чудесно децата за... миналото, казва създателят на идеята за демократично образование проф. Яков Хехт

Яков Хехт със сигурност не е чо-век, който би закотвил детето ви на чин, би му "наливал" уроци в главата и би го наказ-вал, ако не ги декламира наизуст. Той е на път да преобърне световната образовател-на практика и да я положи на съвсем нова основа – тази на демократичния избор. Г-н Хехт е автор на идеята за демократичното образование, която представя в едноимен-ната си книга, основател е на десетки де-мократични училища, както и на Института за демократично образование в Израел. Заедно със своите сътрудници Яков Хехт основава и уникалния проект Educational Cities, който има мисията да развива изкуст-вото на сътрудничество между учебното пространство, училището и града, като трансформира класната стая в платформа за съдействие между ученици, учители, техните семейства и всички добре работещи звена в градската среда. Яков Хехт е госту-вал няколко пъти в България като лектор на различни дискусионни и обучителни плат-форми, организирани от родителски колек-тиви, споделящи идеята за демократичното образование.

Как ще опишете теорията за де-мократичното обучение и училище на едно дете?

- Когато в училище дойдат нови деца, ние говорим с тях, показваме им учи-лището, разказваме им как функционира то. Ако трябва обаче да обясня на детето какво е училището, аз не говоря с него теоретич-но. Бих направил нещо много практично. Ще му кажа, че ще играем игра. Не се опитвам да го убеждавам, че това училище е по-добро от другите, просто съм с него.

Да избираш сам какво и как да учиш е привилегия и отговорност. Как може да се разчита на едно дете на седем години или на един тийнейджър да направи този избор адекватно за себе си? И къде остава така наречената обща култура?

- Ако погледнем от гледната точка на детето, ние му даваме възможност да се концентрира върху това, което иска да пра-ви най-много. Каква е неговата страст? Ако

разполага с време, пространство и ресурси, какво би искало да прави и да научи? Не става въпрос какво ще иска да прави като порасне – защото, ако е на 5 или на 7 годи-ни, въпросът е какво иска да прави сега, не след цяла вечност. Това е процес, който се осъществява стъпка по стъпка, не отвед-нъж. Големите цели започват с малки цели. Например искам да напиша песен и да я изпея пред цялото училище, да играя много по-добре футбол; да напиша някаква исто-рия и да я публикувам. И после с възрастта интересите му се разрастват и детето си изгражда способността да постигне своите цели. Защото в реалния живот никой няма да ни казва какво да правим – след като завършим училище, ние трябва сами да избираме. За да знаем как да боравим с тези инструменти за избор на собствения живот, трябва да го правим стъпка по стъп-ка, от момента, в който се родим, докато пораснем. Не става въпрос, че от първия момент в училище детето има пълна свобо-да. Има свобода, но тя е ограничена от това, че през цялото време то е с ментора и родителите си. Този триъгълник взима решенията заедно – те ти предлагат какво да решиш. И въпреки че последната дума е твоя, трябва да слушаш това, което ти предлагат. Стъпка по стъпка взимаш все по-големи решения.

Родителите у нас са особено об-сесивни към децата си и вашата идея за демократично обучение може да им звучи прекалено екзотично. Кои са най-силните аргументи, с които можете да ги убеди-те?

- Бих им казал, че трябва да се страхуват много, защото днес обикновеното училище, което познаваме, подготвя идеал-но хората за миналото. Как обаче ще ги приготви за бъдещето? Аз като родител се страхувах много да изпратя децата си в обикновено училище, защото не можех да си обясня защо трябва да стоят с часове на стола пред един учител, който им говори, и как това ще ги подготви за бъдещето. Ако се свържа с някоя група, която търси нов път - не да твърди, че го е намерила, а да го търси – ще предпочета да се включа в тази група. В демократичното училище ти не просто "пращаш" детето си – ти си част от тази общност и взимате решенията заедно.

Днес живеем в уникално време, което променя всичко, което знаем от мина-лото. Един от резултатите от тази промяна е така нареченото изгубено поколение. Това е много известното по света поколение на 29-30-годишните, които са били добри ученици в миналото – завършили са гимназия, отишли са в университета и са следвали точно пътя, който са им предписвали, че ще ги приготви най-добре за живота. И след като са изминали целия този път, днес откриват, че нямат работа. Това поколение

го виждаме по целия свят – голяма група безработни, дипломирани, млади хора. Вярвам, че това е следствие от много добра образователна система за миналото. Тя подготвя децата за миналото, не за бъде-щето. Невъзможно е същата образователна система, която е подготвяла децата за недемократична култура, за тотално раз-лични работни места, да продължава да подготвя това поколение за бъдещето. Бъдещето ни е демократично общество, място, в което хората трябва да поемат отговорност за живота си, където, за да бъдеш успяващ, трябва да си предприемач, създател, трябва да мислиш нестандартно. Това са напълно нови неща и именно те са базовата подготовка на децата за бъдеще-то.

Ето защо в демократичното учи-лище се стремим да им дадем именно тази базова подготовка. Без да твърдим, че притежаваме правилните, окончателни отговори на този въпрос – как да построиш училището на бъдещето – ние се стремим да ги търсим. Търсим ги индивидуално, търсим ги и като група заедно – много обра-зователни иноватори от целия свят. И спо-деляме своя опит във вече изградената международна мрежа от демократични училища IDEC (ежегодна международна конференция за демократично образова-ние). Демократичното образование не се състои от окончателни отговори. То дава отговори от типа оpen source (отворен код) – педагози от целия свят дават своите отго-вори, учат се от отговорите на другите и прилагат на практика в своите класове това, в което вярват. Затова демократичните училища не са еднакви – всяко има свой собствен облик, плод на решенията и отго-ворите на местната общност от родители, учители и деца, неговите създатели. Днес, след като сме работили вече трийсет години в тази система с отворен код, можем да откроим четири основни неща, които при-състват във всяко демократично училище:

1. Съществува демократична об-щност – ученици, служители, родители, общество, които взимат решения заедно и работят съвместно, за да постигнат това, което искат като общност;

2. Съществува плуралистично учене, което зачита уникалността на всяко дете – т.е. всяко дете има различен учебен план, за да открие и развива своята стихия. Тук става въпрос за стихията (елементът), дефинирана от сър Кен Робинсън (автор на книгата "Елементът" – бел. ред.) – съчета-нието от уникалния талант на човек с уни-калната му мотивация.

3. Съществува близка връзка меж-ду хората в общността, особено между възрастни и деца.

11 4. Учебното съдържание в учили-

ще се разглежда от гледна точка на човеш-ките права. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Първа книжка на новото списание с име HUMANUS замина за печатницата, запо-вядайте неговото онлайн-издание вторник, 16 септември 2014 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене! Поръчки за хартиеното издание се приемат на имейла angeligdb [@]abv.bg Цената е само 5 лева. Доставка: безплатна (за сметка на издателя). ХАРЕСВАМ В БИГ-БРАДЪР ГРЕШНИЦА-ТА ВУЛЕВА, НА НЕЯ СИМПАТИЗИРАМ, ПЛЮЙТЕ МЕ КОЛКОТО СИ ИСКАТЕ, ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО!

Не знам защо, може би аз не съм

наред, но в започващия БИГ-Брадър (или ВИП- Брадър, не знам точно как се казва?) най-симпатична ми е... Албена Вулева, и то тъкмо защото е имала смелостта да казва открито какво мисли за нашия псевдо (мен-те) "елит", казвала е някои неудобни истини за всички ония самозвани "звезди" и по тази причина има славата и на "жълта", и на "долна", и на какви ли не още, ала – понеже яз по някакви причини съм устроен така – в моето възприятие тя ми е симпатична. Може би защото имаме някакви общи черти с нея, не знам, аз се улавям, че се държа по подо-бен начин, не мога да търпя лицемерието, парвенющината, лигавенето и пр.; а най-вероятно Вулева ми е симпатична понеже добре знам, че съм устроен така: оня, когото всички не харесват, когото всички мразят, когото всички единодушно плюят, точно той ми е най-симпатичен, точно нему аз почвам

да симпатизирам, той вече има моята подк-репа.

По същия начин навремето когато всички се подмазваха на Костов, щото беше силен човек, аз го критикувах, открито, в свои статии, когато обаче той падна и всич-ки почнаха да го плюят, аз станах негов най-горещ поддръжник, такава ми е природата, не мога да се наредя в редичката на усърд-но плюещите, против същината ми е едно такова поведение.

Та така, аз симпатизирам в този Биг-Брадър на Вулева, да, почвайте да събирате храчки да ме оплюете, ето, казах ви "срамната си тайна": Вулева като персо-наж ми е интересна, не цепи басма никому, не се мазни никому, смятам, че това е дос-тойно поведение, а пък това, че е способна да каже всекиму в очите точно каквото мис-ли за него, силно ми импонира, приветствам едно такова държание.

Е, тя може да не е винаги права, субективна е, но то винаги праведните на мен са ми силно противни, особено пък ицемерите, тия, дето се правят на "винаги прави", нагаждачите, подлизурковците, тях не мога да ги търпя изобщо. Аз харесвам... грешните, но затова пък искрени, сиреч, по-човечните хора.

Това исках да кажа. Що ли го казах – и аз не зная. Ама да не го премълча, нека да се издам, майната му... ПОСТСКРИПТУМ: Е, не харесвам това, че и Вулева си и сложила силикон в джуките, че и тя си и направила "човка", това е грозно, не съм очаквал от нея чак такава простотия, и това трябваше да кажа, нека да се знае цялостното ми отношение, то пък идеални хора няма, нали така? САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ДАВАТ НАЙ-ПРЕСТИЖНОТО УНИВЕРСИТЕТСКО ОБ-РАЗОВАНИЕ В СВЕТА вторник, 16 септември 2014 г. 4 британски университета в Топ 5 в све-та, американският MIT остава ли-дер (класация)

Четири британски университета се нареждат в Топ 5 на най-авторитетните университети в света. Световният лидер обаче остава американският MIT (Massachu-

setts Institute of Technology), показва публи-куваната днес класация на университети-те за 2014 г., съобщи британският в. "Guar-dian".

За поредна година MIT е №1 с мак-сималния брой точки – 100. На второ място с равен брой точки (99.4) са британските University of Cambridge и Imperial College London. И двете институции отбелязват подобрение спрямо миналата година. През 2013 г. университетът в Кеймбридж е №3 в света, а Кралският колеж – №4.

Тази година те изместват минало-годишния подгласник на MIT – Harvard University (САЩ), който тази година е на 4-о място в общата класация, която включва общо 200 университета. Петото място тази година заемат британските University of Oxford и UCL (University College London) с равен брой точки – 99.2

Останалите университети в тазго-дишния Топ 10 са американски – Stanford University запазва седмата си позиция, следван от California Institute of Technology (Caltech), който миналата година заемаше 10-ата позиция заедно с Princeton University, който пък тази година е 9-и. На 10-о място е Yale University, който през 2013-а беше №8.

Най-много – 51 – от университети-те в Топ 200 са от САЩ, на второ място е Великобритания с 29, на трето – Германия с 13. Градът с най-много университети в Топ 100 е Лондон – 5.

Единственият български универси-тет в класацията – Софийският – е далеч след първите 200. Той е на 678 място и преди него са висши училища от Азер-байджан, Казахстан, Ливан, Оман, Иран, Беларус, Венецуела, Пакистан. ЗАБЕЛЕЖКА: В класацията има само един руски университет, Московският, носещ името на Ломоносов. Бел. моя, А.Г. ИНТЕРЕСЕН РАЗГОВОР ЗА КРИЗАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО, ЗА ТОВА ЗАЩО В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЯМА РАЗВИТИЕ сряда, 17 септември 2014 г. Разговор на тема: Учат ли децата глупости в училище?

12 Особено интересни мисли разви

Гаяне Минасян, ето вкратце темите на раз-говора:

Промените в образователната система трябва да отговарят на нуждите на трудовия пазар, смятат от БСК

Държавните образователни изиск-вания са писани в кабинети, където служи-телите не са имали представа от професия-та на учителя. Образователната система не вади ученици, които са пригодни за работ-ните места, които се предлагат. Именно бизнесът трябва да определя какво да се учи в училище, защото той е основният потребител на кадри, които излизат от тази система, заяви Даниела Симидчиева, ди-ректорът на програма "Професионално обучение" в Българската стопанска камара.

Нашата просветна система не до-пуска свобода на инициативата, оттам идват и проблемите в качеството и нивото на образованието у нас. Всичко минава през одобрението на чиновници, които следват правила отпреди десетки години. Всички нови методи, а и доказаните, трудно навли-зат в нашата система, защото очакват бла-говолението и личната преценка на служи-тели в Министерството на образованието. Рамките, в които работят учителите, са много тесни. Само на хартия те имат право да прилагат нови методи, но са възпрепятс-твани, защото изискванията към това какво, как и кога да преподават са твърде стрикт-ни, смята и Гаяне Минасян от Националната мрежа на родителите.

Изисквания трябва да има, твърдо е убедена Симидчиева, но подчерта, че промените в образователната система трябва да отговарят на нуждите на трудовия пазар, а знанията да бъдат поднесени по интересен начин, за да задържат внимание-то на децата.

СПАСИТЕЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА БОРБА, ЕДИНСТВЕНА ДОПУСТИМА В СЛОЖИЛА-ТА СЕ КРАЙНО ТЕЖКА СИТУАЦИЯ, ЗАСТ-РАШАВАЩА БЪДЕЩЕТО НИ сряда, 17 септември 2014 г.

Абе всеки ден слушам от медиите какви ли не, кое от кое по-глупави, а често и най-откровено тъпи послания на състеза-ващите се за депутатски кресла политици, ето тази сутрин и аз решавам, като ангажи-ран гражданин и активен човек и философ,

да отправя едно свое "послание", да се надяваме, че някои хора в него ще открият по-значим и сериозен смисъл, който пък, знае ли се, може да даде известен тласък и на политиците ни да не се излагат чак тол-кова, сиреч, да престанат поне малко с глупостите; та ето въпросното мое провока-тивно послание:

Според мен трябва всекидневно, непрекъснато да реагираме на всички иди-отщини, с които се сблъскваме в нашия живот, било в сферата на образованието, на медиите, на политиката, на отношенията ни със самонадеяната държавна администра-ция (която вместо да служи на нас, гражда-ните, вместо да ни решава голяма част проблемите, ни тормози така, че все едно ни е нещо като господар!), щото нереагира-нето на гражданите, търпеливостта, непро-тивенето на злото е опасна, неперспектив-на, непродуктивна, непростителна, според моето възприятие, стратегия...

Всекидневната упорита съпротива спрямо безобразията, активността, неприемането и отхвърлянето на арогантността на самоз-ванците, дето се смятат за нещо като "гос-подари на живота" ни, подклаждането на стойностен дебат по реалните проблеми, протестирането навсякъде, кой където се намира, включително и на улицата, непре-къснатият натиск институциите да си вър-шат качествено работата и да поемат пъл-ната отговорност за допущаните от тях идиотщини и пр. е една спасителна страте-гия на борба, която единствена е допусти-ма в сложилата се тежка ситуация.

Ако ние, гражданите, си останем (в своето мнозинство) пасивни съзерцатели на вършените наоколо безобразия, безобрази-ята ще бъдат насърчени, ние самите в такъв случай ще станем съучастници на безоб-разничещите, ще ги ентусиазираме още по-нагло да си правят безобразията, сами си правете сметка в такъв случай каква ще бъде цената, която ще ни се наложи да платим най-накрая за собственото си безха-берие и за собствената си безотговорност!

Мълчаливо приемащият безобра-зията на чиновниците и на управниците човек всъщност е несвободният човек, това

е фактически един най-нещастен роб, който не е господар на собствената си съдба; такива хора бих си позволил даже да кажа, че не са и човешки същества, щото да си човек в истинския смисъл на тази дума означава да си свободен. А какво остава да бъдат такива хора граждани на едно наис-тина демократично общество? Та нали демокрацията е формата на съществуване на човешката свобода в условията на едно самоуправляващо се общество, съставено от будни граждани? Как тогава несвободни-ят да е човек и гражданин? Трудно ми е да си представя такова едно чудо, един такъв абсурд...

Да илюстрирам мисълта си с една строфа от гения Гьоте, с няколко думи изра-зил това, което аз по-горе се опитвам да обясня със значително повече думи: На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба! ДИРЯТА НА МОЯ ЗЕМЕН ДЕН БЕЗБРОЙ-НИ ВЕКОВЕ НЕ ЩЕ ПОГУБЯТ... сряда, 17 септември 2014 г. Ще зеленее с плод богат земята, на нова шир човекът и стадата ще се заселят в радостен живот край хълма, изграден от смел народ. Тук вътре райски кът ще се разстила и нека вън реват вълните с бяс, щом в дигата се впият – този час ще ги възпре могъщо дружна сила! На този идеал се вричам аз. На мъдростта последните предели постигнах днес: живот и свобода добива само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба! Тъй мъж, дете и старец ще творят – в борба и труд – в полето неизбродно. Аз искам те край мен да загъмжат – народ свободен на земя свободна. И на мига тогава вдъхновен извикал бих: "Постой! Ти тъй си хубав!" Тъй дирята на моя земен ден безбройни векове не ще погубят. В предчувствие на този блян велик аз преживявам днес върховния си миг!

13 Фауст, Гьоте

Ангелите издигат безсмъртната душа на Фауст до най-високите предели на мирозда-нието и възвестяват: Духът възвишен е спасен от силите на злото. Човекът, вечно устремен, избавяме в живота. Ако божествена любов го осени отгоре, ще го посрещнем с богослов в небесните простори. Фауст, Гьоте

Цитатите взаимствах от ГЬОТЕВА-ТА ТРАГЕДИЯ "ФАУСТ", Венцеслав Конс-тантинов

ПОСЛЕПИС: За днес си изнесох своя "урок", нищо че съм уволнен, аз пак, ако забеляз-вате, всеки ден си изнасям своите уроци, именно тук, в блога, "на Агората", на този съвременен "площад", тази модерна улица, каквато е интернет – и по този начин си изпълнявам мисията и на учител, и на фи-лософ. Много е трудно, бих казал невъз-можно да затвориш устата на един фило-соф и репресивно да го "натикаш в миша дупка", това би могло да се постигне от зложелателите само в един случай – ако го убият. Слава Богу, сега времената са други и все пак тия зложелатели и мъчители не могат да убиват току-така, те сега могат само да уволняват и да тормозят хората; е, в крайна сметка пак убиват, но по по-префинен начин. Както и да е, та ето, моето училище (временно) е моят блог, блогът ми е нещо като моя аудитория, като моя "клас-на стая", а "ученици", тъй да се рече, са всички хора, които влизат в този блог и го четат, това са хора от цял свят, дневно по около 1000 човека влизат тук. Ето че наис-тина е много трудно да ми бъде затворена устата, да бъда накаран и принуден да млъкна завинаги. Даже ще си позволя да кажа нещо, което ще бъде вечният кошмар на тия, които се опитаха да ми затворят устата с репресии и уволнение: даже и да умра (всички ще умрем, няма как да е ина-че) моят глас пак ще се чува, пак няма да бъде заглушен, тогава пък гласът ми ще

звучи от книгите ми, от списание ИДЕИ, ето, оттук, от блога, доколкото блогът известно време все пак ще остане и след мен, някоя и друга година. А пък аз съм дал инструкция на мои хора като умра да вземат файла на целия блог и да го запазят, ако се наложи, отвреме-навреме да го възсъздават пак, той че няма страшно, взети са мерки гласът ми да не изчезне безследно, а да остане зави-наги. Това ако не е същински кошмар за тия, които се опитват да ми затворят устата, сполай му кажи! Хубав ден на всички! Не приемайте толкова сърдечно това, което пиша, не страдайте толкова заради една или друга казана от мен дума; на моменти се шегувам, блъфирам, правя си каквото искам, щото съм свободен човек и е глупаво по тази причина да страдате; такива сме ний, свободните хора: ний сме кошмарът на несвободните, сиреч, на ограничените и скучни комуноиди, тъй да се рече... :-) ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е СТРОЙ, ДИСКОМФОРТ, ПРАЗНИК НАСИЛА, НЕ-РАЗБИРАЕМ ПРОТОКОЛ, ВКОЧАНЯВАНЕ, БЛАНКЕТНИ РЕЧИ И ЗАГУБА НА ВРЕМЕ сряда, 17 септември 2014 г.

Менци и здравец от министъра, автор: Дияна Костова Снимка: © webcafe.bg

Първият учебен ден в Първа Анг-лийска гимназия – с китка здравец от слу-жебния министър Коларова и концерт на Веселин Маринов. (Вижте повече в снимки-те)

Никой не знае кога е написан сце-нарият за "тържеството" 15 септември, но откакто е разпределен с окръжно по всички краища на държавата – не е мръднал. Може би някъде през 70-те – също като "банкети-те", "уборките" и "спортните празници". Само пионерските връзки на учениците-конферансиета ги няма, а госпожите са изместили другарките.

Училищното ръководство обаче все така с раболепие се е залепило за не-чие високо присъствие – служебни минист-ри, кметове и кандидати за народни предс-тавители обикалят училищните дворове "на ура", с наръч от прашасали приветствия.

По-обиграните политици залагат на сигурното – преразказ без елементи на разсъждение на делото на Кирил и Методий

юЧерноризец Храбър, Софроний Врачански, Вазов, Ботев, Левски) съответен училищен патрон. Страстоубийствена патетика, гарни-рана с импровизиран концерт на Веселин Маринов в Първа английска(?!)... Кич, та дрънка.

По-младите в занаята импровизи-рат, с което оплескват пейзажа още повече. Министърът на енергетиката Васил Щонов говори за тежката макроикономическа среда пред тийнейджърите от английската гимна-зия в Пловдив.

На по-малките ученици им се за-канват, че са "погалени с перото на талан-та". А зрелостниците получават присъдата преди дипломата – "вие сте продукт на 12-годишните ни усилия".

Министрите са кът, не стигат за всички желаещи, затова се налага да тъкат на няколко стана – откриват, говорят, поже-лават, ръкостискат и после яхват служебния автомобил към следващото учебно заведе-ние, организирало тържеството си според министерската програма.

Пирон в програмата е благоевг-радската математическа гимназия, която има честта да е излъчила президента на републиката. Днес гимназията посрещна учениците с металодетектори и проверка за оръжие от НСО. Заради непреодолимото желание Росен Плевнелиев да "уважи" родното училище и да се смеси с народа.

За повечето деца това е първият сблъсък с Държавата.

Държавата е строй, дискомфорт, празник насила, неразбираем протокол, вкочаняване, бланкетни речи и загуба на време.

На бъдещите граждани им се вме-нява, че оттук нататък ще бъдат декор за изявата на чиновника. Че най-голямото достижение на живота след училище ще бъде да се превърнеш в началник на ве-домство, да раздаваш акъл от върха на стълбището и да тъпчеш питки с мед.

И така ще е докато някой не се се-ти да изгони политиците от училищния двор. Докато всички не осъзнаят, че сервилното отношение към властта е една от причините за провала на образователната система, за отблъскването на децата и за маргинализи-рането на учителското съсловие.

Дотогава за политиците откриване-то на учебната година ще си остане чудесна ПР-възможност и сигурно телевизионно

14 време в праймтайма (умножено по залога на предизборната кампания).

А за повечето ученици и родители политиката завинаги ще си остане словоб-лудство, набиване на крак и един ден ва-канция след изборите.

ВИКТОР СУВОРОВ: "РОССИЯ ИЛИ ПО-ГИБНЕТ, ИЛИ СБРОСИТ СВОЮ ВОРОВС-КУЮ ВЛАСТЬ ПО ОБРАЗЦУ УКРАИНЫ" сряда, 17 септември 2014 г. Оригинал взят у в Виктор СУВОРОВ: "Рос-сия или погибнет, или сбросит свою воровскую власть по образцу Украины"

Империя должна расти. Если им-перия не растет, возникает застой, который неотвратимо влечет за собой развал. Импе-рия напоминает полный грузовик на ледя-ном склоне: или карабкается вверх, или, на мгновение остановившись, летит вниз, аж свистит.

С 1917-го года на обломках Рос-сийской империи возникла новое, еще бо-лее агрессивное государство, чьи вожди откровенно объявили свой план мирового господства. И загремел над миром Марш Буденного:

Даешь Варшаву! Дай Берлин! Уже врезались мы в Крым!

В Берлин они тогда не дошли. И

под Варшавой им наваляли так, что приш-лось сдать Польше Западную Украину и Западную Белоруссию, согласиться на независимость Финляндии, Эстонии, Литвы, Латвии.

Но 1920-го в Крым они врезались. Призвали всех, кто был в Крыму, прекратить сопротивление, обещали прощение и при-мирение. Всех, кто поверил, они перерезали и перестреляли. Заодно ударом неожиданно уничтожили и своих союзников-махновцев, вместе с которыми захватывали Крым.

(ОЩЕ >>>)

Човек се учи докато е жив – успях да се науча да правя значително по-качествени изображения на първата страница на в-к ГРАЖДАНИНЪ

сряда, 17 септември 2014 г.

ЕДНО КРАСИВО МАГАРЕНЦЕ

ПОЗИЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ сряда, 17 септември 2014 г.

Из: Костов: Тези избори трябва да вдиг-нат проклятието ДПС и Доган

"Аз ще гласувам за този, който е твърдо срещу руската инвазия в Украйна. България сред страните от ЕС е най-близо до два горящи военни конфликта – Русия и Украйна и Сирия и Ирак. Те са подпалили границите на нашите съседи. Никога не бих приел политик, който защитава Путин, че вкара войски в Украйна, както направи Бой-ко Борисов", допълни той.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Костов пак мисли като... мен. Изказва на глас моите мисли, при това ги изказва много убедител-но. С право той беше мой представител в Парламента толкова години. Сега пък е мой говорител по медиите. Успява смело да каже ония истини, за които други хора или мълчат, или говорят с половин уста. Той е човекът, който има пълното ми доверие. Причините са изцяло ценностни, бих казал дори интелектуални. Бих казал нашата мисловна близост е поразителна... НОВИ ПОПАДЕНИЯ ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО ИНДЖЕВ четвъртък, 18 септември 2014 г.

Из: Рублата пропада, да му мис-лят рубладжиите, Иво Инджев; ето само два най-силни откъса от тази забележител-на статия:

Старото вестникарско правило не е изгубило силата си в нашата електронна медийна действителност (там, където има истинска журналистика): Една снимка може да бъде много по-ценна от безброй публи-кации по темата.

Това се вижда от снимката на Рой-терс (препечатана в сайта на в. “Дневник”), на която банкнота от 10 евро грее над 11 000 засенчени рубли. Такова е (вече) съот-ношението в курса между двете валути, който за рублата става все по-злощастен с всеки изминал ден.

Не в същите проценти, но съизме-римо по своята несъизмеримост е и съот-ношението между западните икономики и руската псевдоикономика. А че е сбъркана, това се вижда от все повече разтварящата се ножица на руските претенции за световно величие и зависимостта на този колос на газови крака от износа на природен ресурс, което е характерно за монокултурните ико-номики на слабо развитите държави, доби-ващи суровини за продан в чужбина.

Хулиганското поведение на Путин, който смята, че може да рекетира най-развитата част на света с газово-нефтената тояга, явно е на път да превърне тази сопа в бумеранг...

... Във всички случаи руската ико-номика започва да се тресе вече от запад-ните санкции. От Русия бягат инвеститори-те. Рублата пропада.

15 Да му мислят рубладжиите у нас,

които отдавна са се ориентирали битово на запад, но се препитават от подаянията от изток. Когато Русия беше зле финансово, гласът им тук не се чуваше. Но после загла-диха продажния си косъм и започнаха отк-рито да се боричкат кой да се хареса най-много на бащицата от Кремъл.

Излиза, че лошите новини за Ру-сия, която сама си дроби попарата, могат да се окажат добри за България. Ако имаме късмет това да се случи, може един ден да вдигнем паметник на Владимир Путин Пър-ви, качен на троянски кон като цар Освобо-дител на България от руско робство.

ОТ НАИВНАТА ПУБЛИКА СЕ ОЧАКВА ДА ЦВИЛИ ОТ РАДОСТ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ПОБЕДА НА ГРАЖДАНИТЕ ЗА ЕВРА-ЗИЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ четвъртък, 18 септември 2014 г.

Из: Украинският бунт срещу външния враг и вътрешните врагове на България в о(т)бора на Путин, Автор: Иво Инджев

Продължава украинският кошмар на Путин, започнал с оранжевата револю-ция през 2004 г., преминал през опита му да подкупи своето протеже Янукович в Киев с 15 милиарда евро през ноември миналата година и доразвит вчера с подписа на Ук-райна за асоцииране на най-голямата бив-ша съветска колония в Европа към ЕС, най-мощната икономическа общност в света (разглеждана от Кремъл като враг до сте-пен, че се наложи Русия да отговори с нео-бявена война чрез анексиране на Крим и чрез опити да направи нещо подобно с източните територии от своята съседка).

Нещастията за носталгиците по СССР с украински адрес обаче не свършват с това. В Киев беше нанесен удар на съвет-ското наследство, за какъвто тук, в асоции-раната в ЕС и НАТО България, можем само да си въобразяваме аналогии, сънувайки декомунизацията.

Украинският парламент прие закон за лустрацията, който се очертава като реално приложим в страната, където има осъзнат и спомен за масовото убийството на 9 милиона души чрез изкуствено предиз-викан глад от страна на чужда власт, какъв-то е случаят с геноцида на руския болшеви-

зъм срещу народа на Украйна при така наречената „масова колективизация”...

Външният враг е разпознаваем днес в Украйна като рецидивист в продъл-жаващите опити да се натрапи наднацио-нално отново с помощта на рецидивите на същата онази, внесена от Русия идеология, чиито атрибути виждаме да развяват теро-ристично въоръжените до зъби сепаратисти в Източна Украйна.

България, която много прилича на Украйна по своето разделение между гле-дащите назад и на изток от една страна и уповаващите се на развитието ни с поглед на запад – от друга, е не просто различна, а направо уникална в едно: тук фанатичната любов към бившата ни колониална владе-телка не се изповядва от руско говорещи, а от българи. Някои от тях имат проблем с членоразделното говорене дори и на бъл-гарски, какво остава да могат да се изразят на сложния за необразования българин руски, напомнящ подвеждащо на майчиното ни говорене.

Трябваше ми известно време и упорито повтаряне, за да обясня този де-тайл на трима чужденци преди около сед-мица. Когато споменах пред тях абсурда в България да се отглежда национализъм, който се кланя на чужда държава и тримата отказваха първоначално да се впечатлят. „А, нищо ново – и в Судетите е било така по времето на Хитлер”, каза един от тях, извес-тен руски правозащитник. Другите двама – бивш руски политически затворник, също заклет противник на режима на Путин и американски журналист, прогонен от Москва заради неугодни на Кремъл книги, кимаха в съгласие с тази (ана)логика.

Неее, настоявах аз: в Судетската област в Чехия прогерманските национа-листи, поклонници на Хитлер, са били гер-манци. У нас проруските националисти, поклонници на Путлер, са българи, огромна-та част от които едва ли биха могли да се изразят сносно на руски език и си обясняват понятието „Русия” само чрез пропагандните клишета за величието, освобождението и културата, набивани съзнателно от съветс-ката пропаганда тук с десетилетия.

Моите иначе високо образовани събеседници буквално зяпнаха и почти отказаха да повярват, че това е възможно. Явно не бяха забелязали тази „подробност”, защото тя (с основание) просто им се вижда абсурдна.

Обаче не само е възможно, а нап-раво ни се случва тук, днес, сега, в реално време да гледаме, слушаме и търпим по-дигравателния марш на петата колона, отгледана по съветско време и реставрира-на като инструмент на днешната путлерист-ка пропаганда в и срещу България.

Впрочем, не откритата наглост на путлеристите да бранят огромната Русия от някакви си българчета, които искат еманци-пация от постколониалната ни зависимост,

комплекси, корупционна обвързаност и преплетеност на ниво организирана прес-тъпност е най-опасната част от северния айсберг на пътя на балканския ни титаник. Подводната част на айсберга е най-тревожната спънка пред гражданите за европейско развитие.

Интересна случка ми разказа един много известен и абсолютно доказан бъл-гарски антикомунист (със сертификат за произход и капиталистическа биография на Запад). На опита да бъде привлечен за каузата на ГЕРБ като „дясна” партия той веднага проверил лакмуса чрез въпроса дали това означава, че ще действат заедно за отстраняване на руската заплаха за България. Без да се замисли Цветан Цвета-нов, строителят на партията, отговорил на чист рус… пардон, български език: „Ааа, това няма да стане!”.

Понятно?

Понятно и още как! Така че, докато клоуните разиграват театъра с руските и съветските знамена за отвличане на внима-нието – не зад кулисите, а на най-видно място – пред очите ни се готви да се върне отпочиналият резервен екип ездачи на Путин. Той загрява вече, за да яхне пак московския троянски кон и да препусне към изпълнението на задачата да построи „Южен поток” възможно най-бързо, както лично се похвали, че иска да направи Бойко Борисов.

Междувременно завистливите дру-гари от конкуренцията за милостта и милос-тинята на Путин от сърце освиркват очерта-ващите се победители в това прокремълско състезание. Наивниците от отсрещните трибуни си въобразяват, че това освиркване било от страх – една вече проверена прова-лена хипотеза на хиподрума на антикому-низма, който уж трябваше да бъде построен магистрално при управлението на ГЕРБ.

Че е страх, страх е. Но е страх да не останат гладни в боричкането за коруп-ционния кокал, поради което състезателите за руската милостиня се ритат по кокалче-тата!

Хитреците, мимикриращи като „прозападни”, просто печелят по-широка подкрепа сред наивно вярващите им на-шенци, които отказват да забележат скрита-

16 та зад гърба им кирка, готова да отприщи руския потоп по заповед от Москва.

Както отбелязах вече, за тази лов-кост на конкуренцията в залагането на „про-западната” наивност на избирателите, на-мигайки едновременно на носталгиците по изтока, другарите неприкрити путлеристи дивно завиждат. Те платиха цената за пре-калената си откровеност в любовта към източния полюс със загубата на евроизбо-рите и са на път да подсмърчат в о(т)бора на Путин още доста време. Той си ги харес-ва и обгрижва, но като един истински строг господар избира онези, които му вършат работата по-ефективно.

В о(т)бора на Путин никога на за-лагат само на един троянски кон. На 5 ок-томври ще пуснат изгладнелите да се дока-жат в тегленето на българската каруца в корупционното блато резервни състезатели на Кремъл в България. От заблудената публика се очаква да цвили от радост за предстоящата предсказуема победа на гражданите за евразийско развитие на Бъл-гария.

ЛИЧНОСТНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕ-ЩАТА Е НАЙ-ГОЛЯМ ГРЯХ НА СКРОЕНА-ТА ПО КАНОНА НА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО ПРОТИВОЧОВЕШКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА четвъртък, 18 септември 2014 г.

Мои приятели и колеги, дългого-дишни учители, сега пенсионери – впрочем, нищо не пречи да им кажа и имената: това са Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив и Иванка Топалова-Асса, негова съпруга, също работила в ПГЕЕ-Пловдив – с тях си поговорих вчера дълго време по скайпа, между другото изказаха несъгласие с някои детайли от публикацията под заглавие Държавното образование е строй, дис-комфорт, празник насила, неразбираем протокол, вкочаняване, бланкетни речи и загуба на време; примерно с това, че в статията се осмива "приповдигнатата ат-мосфера" на първия учебен ден; според тях атмосферата наистина заслужава да бъде най-тържествена, щото така е било още от възраждането, това е една традиция, която трябва да бъде уважавана и пр. Помолиха ме да се разгранича от тази статия, щото ако не го направя, ще излезе, че съм изцяло съгласен с тази неуместна ирония по повод

начина, по който се открива учебната годи-на; ето, правя го, разграничавам се.

Макар че съм длъжен да кажа и нещо друго: споделям и тезата на авторката на въпросната статия, че казионният, шаб-лонният, кичовският начин, който се отбе-лязва първия учебен ден навсякъде из страната, е крайно неуместен, "тържество-то", дирижираната "радост" по команда е крайно тъпа работа, бликаща от лицемерие, на нас тия неща не са ни нужни, напротив, нужен ни е един пределно, безпощадно честен разговор за точната ситуация, в която се намира българското образование. От години призовавам за провеждането на такъв един разговор, ала ето, институциите упорито мълчат. Мълчат и ония, които чер-пят дивиденти от плачевното състояние на системата, ония, които паразитират върху нейната ужасяваща порочност, ретроград-ност и анахроничност. С г-н Асса и уважава-ната му съпруга имаме пълно единомислие по най-важните, принципни въпроси, разби-ра се, по други въпроси отвреме-навреме спорим, то е съвсем естествено в разбира-нията ни да има известни нюанси.

Ползвам се от повода да кажа в тази връзка нещо важно, което тия дни силно ме вълнува. От 30 години насам за първи път аз съм изваден, изхвърлен от системата, и то по един позорен начин, една администраторка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив има дързостта да ме обяви за "негоден за системата", за "пълен некадър-ник" и, явно престаравайки се, с един вели-колепен шут ме изрита от нея. Ето, в тия първи учебни дни, вместо да провеждам първите си уроци с нови ученици – а това са доста трепетни мигове за всеки практику-ващ учител: много важно е още в първите часове да омаеш учениците, да направиш нужното да се настроят позитивно към такъв особен предмет, какъвто е философията, да създадеш потребната атмосфера, такава, че те с желание да идват в часовете ти и пр. – та значи вместо отново, за 31-ви път, да преживявам с учениците си тия така вълну-ващи моменти, аз съм изгонен от училище-то, на което отдадох толкова години от живота си, ето, стоя си в къщи, при това бях изгонен по един крайно обиден параграф, благодарение на който де факто съм лишен от преподавателски права, нито един дирек-тор, разбира се, оттук-нататък няма да пожелае да вземе на работа учител по философия, обявен за "пълен некадърник"! Е, аз сега имам важна задача: по съдебен път да си възстановя правата, да успея да докажа несъстоятелността, неправомер-ността на проявената спрямо мен възмути-телна дискриминация от въпросната само-забравила се и присвоила си неполагащи й се права администраторка; надявам се съдът да ме възстанови на работа, да отме-ни абсурдистката й заповед за уволнение. Но ето, аз сега наистина не съм на работа, а съм свикнал, признавам си, крайно ми е

чоглаво в тия дни, дори ида не броим цяла-та унизителност на ситуацията, в която се намирам, и то след толкова години не прос-то служене, а тежка, упорита, всекидневна работа на полето, на нивата на българското образование.

Знаете, като капак на всичко на първия учебен ден тази същата админист-раторка си позволи да изпрати физическа сила да ме изгони от тържеството (!), и там, пред очите на десетки и стотици мои учени-ци, аз бях унизен от охраната, два плаката, с който (заедно с активиста на Национална мрежа на родителите Явор Ганчев) искахме промяна в образованието, плурализъм, демократизация на системата и пр., насила ни бяха отнети, смачкани и скъсани, а сре-щу г-н Ганчев дори беше употребена и още по-унизително насилие, за да му отнемат плаката! Ето публикациите за този невероя-тен инцидент, случил се в наши дни, успях да заснема на видео какво именно се слу-чи: Инцидент: антидемократично настро-ена директорка прати биячи срещу мирно протестиращи граждани на тържеството в ПГЕЕ-Пловдив по случай първия уче-бен ден!, Отзив на Явор Ганчев по повод на грозния инцидент, поръчан от дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив; наложи се, разбира се, да напиша жалба под формата на отворено писмо за инцидента: Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX.. Вчера пък си направих експеримент, изпратих този доку-мент с информация за инцидента до всички български медии; до мен достигна инфор-мация, че само една (!) телевизия явно се е впечатлила и е съобщила въпросната нови-на, а пък от печатните медии, от вестници-те, до този момент нито един изобщо не се е впечатлил, не е публикувал и думичка за случилото се, вероятно пак с оглед на това да не "осквернят" с нещо "светостта на празник", както има добрината да се изрази един главен редактор, който все пак ми звънна да ми обяви защо не възнамеряват да публикуват изпратената от мен инфор-мация за възмутителния случай на накър-няване на нечие достойнство. Както и да е, съобщавам тия неща, понеже те все нещо значат, все нещо показват. Показват и изра-зяват щрихите на една крайно тежка ситуа-ция на абсолютно примиренчество спря-мо дефектите на разплулата се от толкова много разврат, пороци и престъпления абсурдна административна система, която точно по тази причина продължава да из-лъчва отровните си изпарения, всекидневно нанасяйки неизчислими поражения върху съзнанията на младите, на нашите деца и внуци.

Е, аз не съм от категорията на тия, дето се примиряват – и тия, които лесно се отказват от борбата за ново, за съвременно, за демократично, за свободолюбиво, за

17 личностно ориентирано и прочие образова-ние. Това е мисията на живота ми, каузата, на която съм служил цял живот, това е работата, която съм вършил винаги. И ето, в тия условия, когато съм подложен на неве-роятно грозна репресия от демонстриралите своята безропотна вярност спрямо тотално деморализираната система усърдни адми-нистратори (простете за многото прилага-телни, но го правя съвсем съзнателно, не от неопитност в писането: белким нещо се забие в нечии тъй невинни съзнания!), на мен ми хрумна една нова идея, на която решавам да посветя времето си в близките няколко седмици. Ето за какво става дума.

Аз така и така, понеже съм крайно чувствителен човек, няма как иначе да надмогна обидата и репресията, освен с едно най-ефикасно средство: творческата сублимация. Явно аз така и така всеки ден ще се вълнувам от проблемите на образо-ванието, ще пиша, нека тогава да опитам да обединя своите вълнения и разсъждения от един център, да им придам една цялост, да ги подчиня на една организираща ги идея. И тъй, реших да напиша една необичайна книга, в която да вложа,у дето се казва, "цялата си душа и сърце", т.е. всичко онова най-значимо и важно, което във всичките си години като учител по философия съм открил; даже тоя път и заглавие на книгата си съм измислил, то е един вариант, който отпадна при една друга моя книга, тя получи в крайна сметка заглавието Ние не сме тухли в стената! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), е сега явно дойде момента да изпълня с плът тази форма, това именно чудесното, но и много задължаващо заглавие: Изкуството да си учител. Да, искам да направя нужното да изпълня с плът тази форма, това заглавие, знам, че замисълът мие прекалено амбици-озен, но ето, имам шанса изцяло да се посветя на работата си по писането на тази книга, зер, аз сега съм "безработен", е, ще си уплътня времето по един превъзходен, по един наистина смислен начин: като на-пиша една много необходима книга. Ето, какво ми пречи това сутрешно писание, в което обяснявам замисъла си, да влезе като първо есе в нея, щото книгата ми пак ще бъде една поредица от крайно експресивни есета, в който обаче въпреки експресията ще има и най-сериозни и задълбочени раз-мисли по наистина важните проблеми.

Знаете ли защо най-вече се зах-ващам с писането на тази книга? Идеята, която ме вдъхновява, е една: да помогна някак на тия, дето са вътре в системата, да, аз, изгонения от системата, искам, бидейки вече извън нея (временно, разбира се, щото аз ще се върна!), да помогна на учителите и на младите хора, на учениците, които са вътре в системата – и са принудени да понасят нейните всекидневни издевателст-ва. Вярно, някои са така обръгнали, така са се обезчуствили, че не усещат тия униже-

ния, което е най-страшното, но и на тях искам да помогна: да им подразня чувстви-телността така, че да си възвърнат усета, усетливостта на сетивото, "чутьйото", както казват руснаците. Да, има хора, които не усещат униженията като унижения, а някои дори са допуснали да извратя дотам чувст-вителността си, че униженията ги усещат едва ли не като "похвали", като "зачитане", като "достойнство", като "героизъм", като не знам какво още, много е трудно да намеря подходящата дума, противоположна по смисъл на унижения; впрочем, неунижения е противоположната дума, но ми се ще да намеря подходящ синоним, може би докато пиша книгата си, ще попадна на такъв най-подходящ синоним. Та значи ми се ще да помогна та тия хора, дето са жертви на системата, в огромната си част неосъзнати жертви; системата изисква нейните жертви безропотно да изпълняват унизителните предписания, сиреч, да й робуват; истински-ят роб е оня, който не съзнава робското си положение, напротив, въобразява си, че "нищо особено няма", че "всичко това е съвсем нормално", те, видите ли, "нещата иначе не могли и да бъдат", напротив, "всичко трябва да си остане каквото е" и пр. Да, пълно е с истински роби у нас, е, и на тия ми се ще да помогна с нещичко, добре съзнавайки колко трудна, да не кажа безна-деждна е целта, която съм си поставил. Но човек има смисъл да работи най-вече по реализацията на такива свърхцели, ето, поставям си една такава свръхцел и свръх-задача, граничеща с невъзможното. "Бла-жени тия, които искат невъзможното", нали знаете това толкова непонятно за мнозина изказване?

Тия дни много си мисля за какво ли не, но най-вече за преживяното в тия 30 години на моето непрекъснато учителства-не, увенчано с пълното ми опозоряване. Спомням си първия миг, в който влязох с дневник в ръка, първия ми час като учител. Това е било в далечната 1983 година, пак на 15 септември! Какви невероятни трепети съм преживял тогава! Бях напълно неопи-тен, но си спомням страхотното чувство, че се захващам с нещо свръхвелико; да, не се смейте, за мен учителстването винаги е било нещо свръхвелико, било е същинско тайнство, нещо като свещенодействие, сравнимо с това, което е призвание на ду-ховниците, на свещениците: такива у нас в истинския смисъл изобщо останаха ли - след като и църквата ни е превзета от вся-какви ментета, представящи се "духовници", наште духовници в мнозинството си са такива, че в тях, естествено, няма нищо духовно! Та преди време получих едно писмо от моя ученичка, на която съм препо-давал точно в тия мои първи две години, в които бях учител по естетика и по общест-вознание в гимназията в Своге; сега не мога да търся тази публикация в блога, ще ми отнеме много време, но непременно ще я

намеря и ще я приложа тук. Тя си спомняше с невероятно топло чувство за тия мои първи изяви на учителското поприще, за това какъв съм бил в очите й, за спомена, който е съхранила за мен. Спомням си, тя твърди, че съм бил "много различен", е, аз с това мое различие си и останах до ден-днешен, ето, бях и уволнен от системата не за друго, а заради раз-личността си, да, системата у нас не търпи личности; щото личността въздейства на другите, особено на младите, така, че и те пожелават да бъдат личности, а пък личностното отноше-ние към нещата е най-голям грях на скрое-ната по канона на обезличаването противо-човешка система.

У нас и личност не се разбира как-во е, в корена са сгрешени разпространени-те у нас представи за това що е личност. У нас под "порядъчна личност" се възприема типовата "личност", сиреч, "обществено приемливата" личност, другояче казано, сивата "личност", а най-добре казано - без-личността! Всичко у нас е тъкмо наопаки, да, в главите на мнозинството от българите всичко е наопаки на истинското, на реално-то, на същинското, ний затова и сме затъ-нали така дълбоко в противното тресавище. Тия, дето са работили нещо да се промени, са опасни и биват унищожавани, това е вкратце ситуацията у нас. Нашите кумири даже се твърде скромнички по личностния си потенциал, но за сметка са нещо като "връх на комуноидността"; образцовият комуноид, сиреч, пълният безличник, се разпознава по това, че мрази всеотдайно личността, личностното отношение, всъщ-ност мрази най-вече свободата. У нас всич-ки масово, направо хорово пеят, че "свобо-да няма", че "свободата е невъзможна", у нас свободата се нарича "свободия" и се възприема като крайно подозрителна и нежелана. Както и да е, е, аз ще покажа в тази моя книга, че за да си учител в истинс-кия смисъл на думата трябва да си просто свободен човек, да, на първо място човек, на второ свободен, или обратното, тия две понятия са взаимно-заменими. Не може да си човек ако не си свободен, не може да си свободен, ако не си човек, а свободният човек по дефиниция е именно личността, достойната и пълноценно живеещата лич-ност. Ето на такива взривоопасни, да, взри-воопасни, не просто опасни, са ония неща, на които аз имах дързостта да уча ученици-те си. Правилно съм уволнен, нали така?! Естествено че правилно ме уволниха, сис-темата на безличността, обезличаващата система личности не търпи. Дали това мое твърдение не е "прекалено обидно" за тия, които въпреки всички свои "вътрешни не-съгласия" и "противоречия" все пак кротичко си живуркат в лоното на системата? Е, за да се пробуди чувствителността на един об-ръгнал от унижения човек се изисква, пред-полагам, да заболи. Без болка не може. Налага се да заболи. То и като ходи човек

18 на лекар и иска да оздравее, често се нала-га да боли и да понася болката, стига да иска да оздравее, нали така?

Представям си тия дни как страдат още от първите часове много колеги, дори и учители на по-зряла възраст, а да не гово-рим за младите, неопитните учители. Щото системата е безпощадна, тя ги поставя пред алтернативата: или ще си авторитарен (и тогава ще си спокоен, "ще си живееш живо-та" до пенсия, ще си "свиркаш" даже!), или, ако държиш на личностния суверенитет на учениците и се държиш като "презрян либе-рал", ще си имаш безчет главоболия, даже и огромната част от самите ученици ще те презрат и ще ти се подиграват, щото в усло-вията на тоталното подчинение се стига до положение, нека да го изразя с думите на гения: "У нас свестните ги смятат за луди...". Да, когато мнозинството от учителите се отнасят авторитарно към младите хора, когато нечовешкостта бива смятана за "норма", то човечното, естественото отно-шение към тях като към човешки същества бива смятано за "ненормално", няма как да е иначе. Разбира се, налага се коренна промяна, авторитаризмът у нас, в нашите училища следва да бъде забранен със закон; е, ще каже някой, той и сега е забра-нен, да, забранен е, но не е отменен, ами се шири поголовно. Даже се е стигнало дотам, че огромната част от учителите не съзнават авторитаризма си, явно се възприемат като "либерални"; даже и самата човечност у нас е вече непредставима извън нормите и представите на авторитарността. Сиреч, работите се опорочени и извратени до крайна степен. Всичко е тъкмо наопаки на това както трябва да е. Самият факт, че обществото общо взето спокойно си приема случващото се всеки ден в образователната система показва и демонстрира колко от-чайваща, безнадеждна е ситуацията в бъл-гарското образование, в българските учи-лища.

Ще се постарая – понеже по всич-ките тия въпроси съм се изказвал безчет пъти в моите досега написани и излезли от печат книги – аз в замислената си нова книга ще се опитам да бъда пределно кра-тък; ще ми се с нея да помогна, както казах, на лутащите се, та отчаялите се, на търсе-щите своя път, било ученици, било учители, било граждани, загрижени за бъдещето на своите деца. Разказвайки им за пътя, по който аз съм извървял, ме се ще да им вдъхна надежда. Животът е борба, нищо в него не ни се поднася наготово, сервирано като в тепсия. "Българинът обича свобода-та, но само ако му я поднесат на тепсия..." - мнозначителни думи на Васил Левски, апос-тола на българската свобода. Думи, които изобщо не се афишират, ами се крият. Неслучайно е това. У нас такива истина са неудобни. Ние предпочитаме да замитаме проблемите си така, както небрежната към дома си домакиня замита боклука под кили-

ма. Затова нашия български дом е толкова неуютен.

Това е. Засега спирам дотук. Ще ми се да привикна в близките дни всеки ден сутрин да пиша по едно кратичко есе по темата на новата си книга. Ще си сложа предел: по-голямо от 1 страница А4 (две страници на отпечатаната книга, формат А5) тия текстове да не бъдат. Цялата книга ми се ще да е тъничка, до 150 страници най-много. Ще положа усилия книгата да се чете на един дъх. Ще ми се да вярвам, че и мла-ди хора могат да се зачетат в нея. Съдбов-но ни е необходимо ново съзнание, е, тази моя нова книга също ще работи за тази главна цел на всичко, което съм написал до този момент. Ще опитам, пък да видим какво ще се получи. "Човек предполага, Бог разполага", нали така казват мъдрите стари хора? Писането, мисленето, търсенето на истината и пр. са "Божии работи", иска се вдъхновение, то е нещо като Божия благо-дат, тъй че много зависи от подобни "висши фактори" сбъдването на една мечта. Но ето, аз си казах какви ме е мечтата за тази нова моя книга, какво ще се получи вече е отдел-на работа. Но да се мечтае не пречи, нали така?

Е, мечтайте тогава – и бъдете вер-ни на мечтите си! Това ми се ще да ви по-желая тази сутрин. Нека хубав да е за вас започващият ден! ЧАКАТ НИ ТЕЖКИ ДНИ, ЗЛИЯТ ВРАГ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА НЕ СПИ, А ТОЙ ЖИВЕЕ В МОСКВА, В КРЕМЪЛ четвъртък, 18 септември 2014 г.

Гледам, че тази сутрин по телеви-зиите, като по команда от един център, дефилират – вече порядъчно замазнени и охранени от получените тогава рублички! – героите на т.н. "февруарска революция против енергийните монополи"; забележете, те тогава демонстрираха срещу т.н. енер-гийни дружества, но "случайно забравиха" да демонстрират срещу най-големия, тотал-ния монопол, обричащ България на варвар-ска енергийна, а на тази база и на всякаква друга зависимост от матушката Русия!

Та значи телевизиите, изглежда, са получили заповед от всеизвестният център да започнат втора серия на същия този кагебистки филм, помнете ми думата: след

Украйна редът идва на България, у нас в близките месеци ще се разиграят чутовни сцени, нищо чудно и украинските (и югос-лавските по-рано) събития да избледнеят пред това, което ни чака! Ето, предвидливо е увеличена цената на тока, обещават нови увеличения през зимата! Тапата на бутилка-та със злия дух на българската историческа трагедия, която ни чака, вече е извадена!

Чакат ни тежки дни, злият враг на българската свобода не спи, а той живее в Москва, Кремъл. Много тепърва ще патим от него, щом не ни е дошъл още акъла по повод на злините, които ни е направил до този момент. То историята затова и се иг-рае: та да им дойде на съответните народи акълът. Нашият акъл определено не е на-ред щом като наричаме най-големите душ-мани на българската свобода "освободите-ли", и даже паметниците на нашето осво-бождение от свободата още им държим, имам предвид Альоша в Пловдив, МОЧА в София, цялата страна е в паметници в знак на окупацията на България от сталиновите комунистически пълчища.

Та докато не ни дойде акълът мно-го ще страдаме. Само това исках да ви кажа... да предупредя. НАЛОЖИ СЕ ДА ВЛЯЗА И ДА ПОСТОЯ В БОЛНИЦА четвъртък, 18 септември 2014 г.

Днес преди обяд постъпих неочак-вано в болница. Заради сърцето. Отидох до една частна болница по друга работа, ле-карката ми направи кардиограма, пък като я видя, се хвана за главата и отиде при кар-диолога. Той пък като видя кардиограмата ми каза че трябва да постъпя за някой ден в болница – да види какво да прави.

От оня ден, от понеделник, когато височайшата административна особа (ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив) прати охра-ната да ме изхвърли от двора на училището и охранителят ми отне, смачка и скъса плаката, а пък после подгони приятеля ми в двора докато и на него не със сила отне плаката (на който пишеше тъй "реакционно-то" по мнението на родната образователна бюрокрация искане ПРОМЯНА В ОБРАЗО-ВАНИЕТО СЕГА), а аз така силно се разст-роих от преживяното унижение (стана хубав сеир за учениците, на които до вчера съм преподавал, пък и много родители се рад-ваха на сценката - това обаче явно съвсем

19 не влияе на тъй "толерантната" и "демокра-тична" директорка!), та значи от този същия ден и от преживения емоционален шок сърцето ми съвсем не е в ред; ето, наложи се да постъпя в болница.

Такива работи. Не знам колко вре-ме ще ме държат. Пиша това нещо от лап-топчето; наредих на съпругата ми да донесе с багажа и него - щото аз без интернет в тая скука в болницата няма как да издържа. Взел съм си електронната книга със 100 книги вътре, тъй че имам с какво да се за-нимавам.

Ами това е. Хубава вечер желая на всички!

НАИСТИНА, КОЙ ЛИ Е "НАЧАЛНИКЪТ" НА Б.БОРИСОВ – ГОСПОД ИЛИ... ПУТИН? петък, 19 септември 2014 г.

За политическите коментари, за коментарите на полтическите събития и тенденции съм спокоен докато съм в болни-ца, има кой да защити и то по един бляскав начин гледната точкау която споделям: Иво Инджев е коментаторът, на когото имам пълно доверие. Ето и тази сутрин чета нещо от него, което напълно ме задоволява, разработил е проблемът така, че човек няма какво да допълни: Путин зове Бог на помощ, Борисов да говори с “начални-ка”!. Ето един-два откъса от този текст

Да не би Путин да е обзет от комп-лекс да подражава на Сидеров, който раз-вява предизборния лозунг „С нами бог”?

До вчера Путин ръмжеше, че на западните санкции щял да отговори така, че ЕС, САЩ и съюзниците им да съжаляват. Те щели да пострадат повече от размяната на санкции, отколкото Русия, перчеше се той чрез поредица от изявления на приближени от неговата свита.

Днес, когато ЕС се обедини около остра декларация срещу руските енергийни

проекти, конкретно и по адрес на кремълс-ката примка срещу Украйна с надпис „Южен поток”, Путин взе да призовава на помощ… Бог. Путин пожела Бог да съди западните страни заради санкциите им срещу Русия, отправяйки този призив на заседание на Държавния съвет в Москва...

... За Бойко Борисов, който пак се е устремил към властта тук, ще бъде също важно да се намеси. Няма да е достатъчно да заявява подкрепата си за Москва, както на 30 август пред Дарик радио, когато защи-ти Русия от България със следното изрече-ние, по което с нищо не се различава от Волен Сидеров, Михаил Миков или който и да е друг руски васал на Москва в българс-ката политика:

„Считам, че Русия не е заплаха за България”, опроверга той тогава станови-щето на българската натовска позиция във „Визия 2020”, цензурирана след негов нео-фициален натиск върху правителството на Близнашки (и лично върху Близнашки).

Сега позицията на Борисов, стана-ла още по-контрастна прокремълска и анти-атлантическа след вчерашното остро изказ-ване на генералния секретар на НАТО Рас-мунсен за растящата руска заплаха, май ще трябва да бъде съгласувана вече с Господ. Нали ББ не веднъж е обявявал, че Господ му е началник!

Освен ако не е имал предвид Пу-тин. "НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО ПАЗЕТЕ СЪР-ЦЕТО СИ: ЗАЩОТО В НЕГО СА ИЗВОРИ-ТЕ НА ЖИВОТА!" петък, 19 септември 2014 г.

Я да опитам дали ще мога да на-пиша нещичко тук, от болничната стая; е, не може човек да напише кой знае какво в тия условия, но аз пък не съм длъжен да пиша кой знае какво. Ще видим де, но по сериозни теми наистина не може да се пише, имам си компания в болничната стая, трима чомека сме общо, не е някак любезно човек да се уедини и да пише, а иначе с хората, дето сме, така да се каже, братя по съдба, си водим чудесни разговори по какви ли не теми, случи се партньорите ми в това бол-нично седене да се много добри и интерес-ни събеседници, а пък знаете, че аз си падам много по хубавите работи, е, затуй и нямам тази сутрин време да пиша, щото си

приказваме с тия хора, и то по най-интересни и разнообразни теми. Сега еди-ният обаче отиде да си вземе душ (в самата стая имаме тоалетна с душ), другият пък си извади смартфона да попрочете нещичко, ето, аз сядам на лаптопчето да опитам да напиша нещичко.

Времето ми е малко (очакваме ско-ро да мине т.н. визитация на лекарите), та затова няма да зачеквам кой знае каква тема. Вкратце казано, намирам се в една стая на третия етаж на болницата "Свети Иван Рилски", в кардиологичното отделе-ние, ето, вече втори ден съм тук. Ползвам се от случая да направя малко реклама на тази болница, тя е частна, с чудесни усло-вия, аз и друг път съм бил тук, писал съм за нея, персоналът се отнася много човечно с нас, дори ни хранят с много хубава, вкусна храна, абе изобщо нямам никакви забележ-ки. Не зная колко време ще ме държат, при положение, че сърдечната ми криза още не е отшумяла, все в същото положение съм си, пулсът ми е към 130, сърцето ми не се успокоява. По някакви причини ми е ниско и кръвното, поемам разни течности, да видим какво ще стане. Доста замаян се чувствам, като стана от леглото се олюлявам, не са ми забранили да се движа, и полека се разхож-дам из коридора, ала на улицата, извън болницата, не смея да излизам. Има обаче хубава градинка в задния двор на болница-та, с пейки, със зелена трева, ето там ходих и пак ще ходя след малко, като мине визи-тацията.

Пък може даже и едно клипче да направя, защо пък не, та да поразкажа нещичко, щото нали знаете какъв съм, ако устата ми не мели, не ми е много добре, на това нещо му се вика "професионална де-формация", ний, учителите, сме такива; признавам си, много ми липсва общуването с учениците, ама на, уволнен съм, сега ще трябва да преподавам философия като Сократ където дойде: ето, тук, в болницата, с събратята си по участ, на улицата, на Агората, както ме посъветва тъй мъдрата инспекторка по философия, абе човек може да си философства където си иска, ако искат радикално да ме лишат от възмож-ността за говоря, да преподавам, да фило-софствам, да изнасям разни уроци, трябва просто да ми отрежат езика, и, на второ място, трябва да ми отрежат и двете ръце, та да не мога да пиша, аз друг начин да бъда накаран да млъкна не виждам.

20 Ами това е в общи линии. За друго

в момента май не се сещам да пиша. Зато-ва: хубав ден ви желая, бъдете здрави! Да не ви се налага да влизате в болници, това е много важно, но живейте така, че по най-естествен път да решавате проблемите си, без те да рефелектират върху здравето ви. Да, но това май трудничка работа, разум-ността е рядко срещана в днешно време, живеем много страстно и дори глупаво и ето, по тази причина най-много страдат сърцата ни. Да завърша обаче с библейско-то правило:

"Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота!"

ЧУДЕСНИ, МНОГО ПРИЯТНИ РАЗГОВОРИ СИ ВОДИМ ТУК, В КАРДИОЛОГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИЦАТА събота, 20 септември 2014 г.

Я да видим дали ще успея да на-пиша и тази сутрин нещичко в блога си. Да опитам. И знаете ли защо се съмнявам защо мога? Едно че съм в болница, но другата причина е следната, тя е доста специфична: работата е там, че в стаята, в която се намирам, събратята ми по съдба са чудесни събеседници, невероятни хора, и ето, с тях комай по цял ден водим много приятни и интересни разговори, по тази именно причина нямам и време, и настрое-ние да се уединя някъде, за да напиша нещичко. Наистина разговорите, които во-дим – по всякакви теми, за живота, за бъл-гарските работи, за Бога, за вярата, за по-литиката, за това какво е да си гражданин и пр. – са невероятно интересни, участвам в тях с увлечение, доста допринасям за тях, ето, на това основание съвсем не ми се и пише, щото имам с кого да разговарям, а пък то човек чувства потребност да пише най-вече когато няма с кого да сподели.

Единият ми "съквартирант" тук, в болницата, е пенсионер, бивш ж.п. кадър, локомотивен машинист, карал е цял живот влак, другият ми "съквартирант" е близо до моите години, две годинки е по-голям от мен, бизнесмен е, доста преуспял, имал хубав ресторант в един съседен град, да не казвам сега кой именно град, щото да не

излезе, че по някакъв начин злепоставям човека (най-малкото щото не съм го питал дали да пиша за него); аз лошо нещо за тоя човек не мога да кажа, както и за другия, приятни събеседници са, разговаряме, казах, по всякакви теми, и разговорите ни са много хубави. Примерно железничарят (от едно село до Пловдив е човекът) има дъ-щеря, живееща в Америка, в САЩ, в Чикаго, човекът преди около седмица се е върнал оттам, където е бил 6 месеца; разказва какви ли не работи, много интересни, а аз, знайно е, любопитствам, питам го за какво ли не, щото ме интересува как живеят хора-та в Америка, как заминават за там, как се устройват, ей-такива работи го питам, а пък той, човекът, понеже е много впечатлен, разказва с увлечение. Оказа се, че и двама-та са, така да се рече, хора по-свободомис-лещи, нямаме някакви особени ценностни или идейни (политически) разбирания, ето, на тази база разговорите ни се и приятни, и полезни, и интересни. Та с това се занима-вам по цял ден, беседвам, ерго, върша си работата като философ, щото то това е работата на философа: да води приятни разговори, да насърчава хората да се изя-вяват в полето на философстването, сиреч, на мисленето по най-важните въпроси. И ето, аз комай това правя по цял ден и тук, в болницата.

Най-вероятно и днес няма да ме изпишат. Още не съм добре със сърцето, правиха ми системи, пият нови хапчета, да видим какво ще стане. Заради влизането ми в болница не можах да участвам в дискуси-ите за образованието, които една НПО предложи да се проведат в София, за жа-лост, аз там не мога да отида по указаната причина. И други работи ми провали моето ненадейно влизане в болницата. Но няма начин. След малко предстои визитацията, интересно ми е какво ще каже лекарят, да видим какво ме чака.

Ами това е. Мина ми на някълко пъти идеята да предложа на моите тък "съквартиранти" да запишем на видео някой наш разговор и да го сложа в блога, но ми е неудобно, страх ме е по този начин да не разваля хубавата атмосфера. Е, след малко ще опитам да им предложа това, да видим как ще реагират. Ако се съгласят, ще имате

интересно видео за гледане и вие. А сега да привършвам, няма как да пиша повече.

Бъдете здрави и приятен ден!

НА ПРЕДИЗБОРЕН МИТИНГ НА АТАКУ-ВАЩИТЕ РУБЛАДЖИИ КАГЕБИСТКИЯТ ЕМИСАР КОБЗОН ПЕЕ С ПЪЛНО ГЪРЛО "МАЯ СТРАНА, МАЯ БОЛГАРИЯ" неделя, 21 септември 2014 г.

Случайно попаднах на предизбо-рен митинг на пишман-патриотина Сидеров, на който освен че пееше руско-съветският мафиот Йосиф Кобзон, участваше също така и целият ансамбъл с оркестъра на руската милиция (!!!), сиреч, на КГБ, и тия гласовити комуноиди в един момент, след като преди това изпяха сума ти песни от ерата на тъй прелестния комунизъм, също така изпяха и песента "Мая страна, мая Болгария"! Представяте ли си какво означа-ва руснаци с пълно гърло да пеят песента "Мая страна, мая Болгария", представяте ли си как звучи тази песен, когато се пее от руски гърла?! Как пък никой от присъства-щите на туй милиционерско-мафиотско пеене не усети, че в руски гърла пятата песен звучи като най-грозен руски империа-лизъм и колониализъм в действие. А пък разчувстваният от толкова многото рубли, които са били налети в касата му Сидеров даже се разрева от умиление, зер, това са купища рубли, как да не се разчувства от толкова много пачки тая пишман-патриотична руска гад!

Аз не мога да си представя някаква западно-ориентирана партия на свой пре-дизборен митинг да покани, примерно, хора и оркестъра на... американската полиция и на ЦРУ, представяте ли си как би изглежда-ло едно такова нашествие?! (Съмнявам се обаче дали изобщо съществува хор и оркес-тър на американската полиция и на ЦРУ!) Да, но ето, рубладжиите у нас без капчица смущение си канят на своите предизборни срещи своите руско-съветски братя по оръ-жие; на сцената също така забелязах, че танцуваха казаци с извадени сабли, с руски сапаги, с всичките му други салтанати! Ами защо братската партия на АТАКА, именно ДПС, не вземе да покани ансамбъла на турската полиция и на турското разузнава-не, та нещата у нас да станат съвсем си-метрични, съвсем огледални?

21 Този концерт се бил провел в Ста-

ра Загора. Колко публика е имало не зная, сигурно освен местните пияндета, дето са почитатели на АТАКА, е имало и по-нормални граждани, знам ли?! Дали някой се е смутил когато е слушал песента "Мая страна, мая Болгария" пята от руски гърла, това не знам, но ето, понеже този тъй нагъл руски империализъм и колониализъм мен лично силно ме смущава, написах това, белким някоя нашенска кратуна малко се позамисли. Тая върховна имперска руска идиотщина я възприемам като прелюдия на значително по-ужасни събития, при които в митингите на наште "патриотични" рубло-фили в един момент ще почнат да участват и преоблечени като "опълченци" руски во-енни, сиреч, ще се възпроизведат събития-та в Крим и Украйна, а нищо чудно в един момент и референдум за присъединяване на части от България към руската империя да организират тия руски мекерета, знае ли се, от такива всичко може да се очаква, щото сиджимката им я дърпат знаете откъ-де, именно от Масква, от Кремль.

Ний сме единствената страна в света, в която за "патриоти" минават най-откровените национални предатели, които са купени с пари, щото този нашенски "пат-риотизъм", при който тия уроди продават родината си за шепи руски рубли, съвсем не е от вчера, той е още от стамболовите времена, откакто и датира руската имперска стратегия България да бъде правена Заду-найская губерния на Русия. Питам се обаче дали ще се намери някой съвременен Стам-болов, който да пресече тия руски мераци и този път? Ний, впрочем, си имахме такъв съвременен Стамболов, казва се Костов, но и той като оня първия биде оплют отвсякъ-де, само дето още не е съсечен с руски ятаган, та историята да се възпроизведе изцяло. ЗАБЕЛЕЖКА: В тази връзка прочетете как се отнасят към тоя куриозен кагебистки емисар Кобзон в една нормална европейска страна: Латвия забрани на Йосиф Кобзон да влиза в страната: Рига наказва певеца защото унижавал Украйна. Не е зле също така да прочетете, ако българският интерес за вас лично нещо значи, и ето този текст: Четворната коалиция като руска тройка с руска спойка на ИВО ИНДЖЕВ, единственият български журналист, на когото устата му не е запушена с руски рубли – и затова има смелостта да пише истината по тия толкова опасни въпроси, от които обаче зависи всичко. НИМА ИМА НЕЩО ПО-ПРЕКРАСНО ОТ ТОВА ДА СИ ГОРДА ЛИЧНОСТ, УПОЕНА ОТ ТРЕПЕТА И ПАТОСА НА АВТЕНТИЧ-НОТО СВОБОДОЛЮБИЕ? неделя, 21 септември 2014 г.

Таман обещах да пиша нова книга с тъй примамливото за мен заглавие Изкус-твото да си учител и дори написах нещо като "предговор" – виж: Личностното от-ношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличава-нето противочовешка образователна систе-ма – и се наложи да вляза в болница заради проблеми със сърцето. Вчера помолих да ме пуснат събота и неделя в нещо като "отпуск" (нещо съвсем не ми се седи в бол-ници!) и ето, тази сутрин съм вече съм на компютъра си у дома; след като се изказах по една предизборна тема, първото, за което се сещам, е да опитам да се настроя и да попиша по тъй важната за мен тема. Казах също, че ми се ще тази моя книга да бъде написана по друг тертип, да бъде нещо като кратичко "помагало" за ония учители, които се лутат и не знаят какво да правят в така тежката училищна ситуация. Тъй като не е тайна, че ситуацията в родни-те училища е направо отчайваща, от учи-лищата всичко свястно бяга или стиска зъби, а така, разбира се, нещата няма да стигнат доникъде. Необходими са спешни промени, всичко трябва из основи да се промени, като условието за всичко това е едно: образователната бюрокрация да не пречи на учителите. Условието, от което зависи всичко, е едно и се нарича простичко с една дума, тази дума е думата свобода.

Ако учителят не е свободолюбив и свободомислещ, ако мисленето му е окова-но в разни догми, ако той робува на един определен и отживял времето си мантали-тет, той неизбежно е загубен, пък дори и да не си дава сметка за това. Разбира се, тия, дето се принизяват да бъдат безропотни служители на системата, те губят мигновено качеството си да са учители, те са просто стават чиновници на античовечната систе-ма. Да си учител, да заслужаваш по същес-тво или по същински начин това прозвище, означава по презумпция да си свободолю-бив и свободомислещ: човекът, чието мис-лене е оковано в разни догми, няма морал-ното право да се нарича учител. Той може да е всичко друго, но само не учител. Учи-тел не е и не може да бъде оня, който пре-нася своята личностна, духовна и ценностна ограниченост върху своите възпитаници, сиреч, вреди на учениците си - вместо с нещо да им е полезен, и то истински, а не проформа, не мнимо. Пълна безотговорност спрямо бъдещето на младите хора е те да

бъдат поставяни в унизителни условия да имат за "учители" малодушни хора, които са се оставили да бъдат нещо като маша на безчовечната и вредна за човечеството административна образователна система. Ако някой е учител в истинския смисъл на тази дума, той по презумпция трябва непре-къснато да се съпротивлява на тенденцията на системата да тика в калъп душите на младите, да ги обезличностява, да кастрира личностите им и то тъкмо откъм личност-ност, да потиска техния личностен растеж, да смазва всяка тяхна личностна проява, един учител никога не би си позволил да бъде оръдие на такава една наистина про-тивочовешка система. И ето, че първото, което трябва да изясним, за да се разбере от всички защо всичко това е така, е да изясним понятието за личност, щото у нас една от най-вредните догми е съвършено изопаченото, съвсем неправилно разбиране на това понятие.

Системата, лишавайки учителите от цяла една поредица от личностни права (неотнимаеми не само по същество или по природа, но дори и по закон, и то дори и у нас, дето системата си вилнее както си иска!), сама тика учителите в калъпа на "примерния типов учител", който е послу-шен, който сляпо следва инструкциите, който нищо особено или личностно не прос-то не смее да прави, но дори и не смее да си го помисли. Е, има една "ограничена свобода", свобода "про форма", една "сво-бода", както свеждаща се, по думите на Хашек, до "умерения прогрес в рамките на закона", която не е никаква свобода - и то тъкмо защото в случая имаме потъпкване не просто на закона, но и на най-базисни принципи дори не на самата Конституция, но и на правото, на справедливостта изоб-що. Щото не е възможно една система "по закон" и най-малко по право да изисква от учителите да са вредни за учениците си, нали така? Да, ала на дело, на практика, се оказва точно така, нещо повече, такива на дело са т.н. "образцови" за системата учи-тели, които, както казахме, съвсем не зас-лужават да бъдат наричани така. Що е личност? – ето това най-напред следва да бъде изяснено, та да си проличи същината на обезличаващата младите хора противо-човешка система.

От комунизма ни остана цялостно сгрешената представа, че личността била не друго, а "социално-значимата същност на човека"; един вид излиза, по тази порочна представа, че личност е оня, който се оста-вя да бъде използван не толкова от самото общество като такова, а от една порочна партийна политическа система, щото, знай-но е, в ненормалните общества водещ е не същинският, действителният обществен интерес, а този интерес е узурпиран от една самовластническа олигархична прослойка, която се е самообявила за носителка на "всеобщия обществен и държавен интерес".

22 При тази мистификация и фалшификация своекористният интерес на въпросната партийно-олигархична прослойка незаконно бива провъзгласен за "действителен общес-твен интерес", това, което е угодно само за въпросната узурпаторска прослойка, бива смятано, без никакво основание, за изгодно "на всички". Така беше при комунизмът, където изгодното за "партията" биваше смятано без никакво основание за изгодно за всички, така е и при посткомунистически-те мутации на същия този комунизъм, когато разни мафии, сменящи се във властта, без никакво основание обявяват своя частен интерес за "всеобщ държавен и обществен интерес". Системата в образованието при тия условия е дегенерирала дотам, че да бъде прост изпълнител на волята на същата тази узурпаторска прослойка, владееща политическия монопол. Съобразно това "учителите", дето са се принизили до нивото да бъдат прости изпълнители на разпореж-данията на намиращата се в дълбоко про-тиворечие с истинските интереси на млади-те хора противочовешка система, се прев-ръщат неминуемо в насилници, имащи репресивни функции, които се родеят с функциите на народната милиция от едно време. Не може "учители" да бъдат хора, нескривано, без капчица неудобство демон-стриращи един казармен или милиционерс-ки манталитет, чието истинско предназна-чение е да вреди на личностното развитие на младите. И така, като очертах контекста на цялата работа, да кажа все пак вкратце какво е истинското разбиране за това що е личност.

По същество образованието е – трябва да бъде! – фактор за личностното развитие на младите; образованието трябва да им даде всички условия да бъдат пълно-ценно съществуващи личности. А личността по дефиниция е човекът в цялото негово своеобразие, това е човекът в цялата му неповторима индивидуалност. Личност е оня, който никога няма да се откаже от своето, сиреч, от себе си - заради това да угоди на предвзето схващаното "общо". Личност иде от раз-личност, доколкото сме различни, дотолкова сме личности. Това, което е общо помежду ни, изобщо не е интересно и не е съществено, примерно това, че всички имаме... носове, ръце, крака, коса на главата и прочие; у човека е инте-ресно и съществено тъкмо онова, в което се различаваме, раз-личността е оста, около която се формира личността; различното поражда личното, личностното, личността. От тази гледна точка личност е оня, който, за да съхрани своята личностност, е осъз-нал, че първото условие на живота му е свободата. Личността благодарение на свободата може да съхрани индивидуал-ността, особеността, своеобразието, суве-ренитета си; без свобода няма и не може да има никакви личности, щото несвободата анихилира, унищожава личностното у чове-

ка. Личност и свобода затова са взаимно-заменими понятия. Не е личност оня, който не е беззаветно влюбен в свободата си. Оня, който е склонен да пожертва свобода-та си, а заедно с това и личността си, раз-бира се, не е личност, той изменя на лич-ностното у себе си, поради което неизбежно се обезличностява.

Този методологически принцип трябва да бъде центъра, около който всичко се върти - не само в анализа на същинското, на смисленото образование, не само в разбирането на личността и на личностното развитие на младите, но и в разбирането на самото естество на живота за човека: без свобода няма живот за човека, държащ на своето понятие, без свобода всичко губи смисъла си, всичко отива на поразия. Да бъдеш човек в истинския смисъл на думата означава да бъдеш свободен, сиреч, да бъдеш личност; не си ли личност имаш ли "едно наум" спрямо свободата, склонен си ли да разглеждаш свободата като "опасна", "вредна", "нежелана"; личи ли, че изпитваш ненавист спрямо свободата, това означава, че личността ти вече е отишла по дяволите, т.е. отказал си се от нея. Интересното е също, че обществата, които изпитват недо-верие към свободата, са обикновено най-бедни, докато обществата, в който господс-тващият манталитет се покои върху уваже-нието, пристрастеността към свободата, такива общества са и богати, и проспери-ращи, и човечни, и всичко. Всичко идва оттук, от нашето съзнание за свобода, което е характерно за развитата, за разчитащата на себе си личност. Общества като нашето, в които тон задават презрените комуноиди - комуноидът в моето разбиране е тъкмо човекът, който се е отказал едновременно и от свободата, и от личността, и от достойнс-твото си! – такива общества добро няма да видят.

Тия базисни моменти, необходими на разбирането, вече ни дават добра основа да се приближим до темата си, а именно, че всяко същинско образование и училище по необходимост е не само личностно центри-рано, то е също така центрирано и спрямо опорната точна на всичко, оста, около която всичко в едно нормално общество се върти, именно свободата. Разбира се, не може да има нищо хуманно, човешко, личностно и пр. оная образователна система, която е центрирана около една ос: неуважението както към личността, така и към нейната

свобода, сиреч, крепи се на неуважението спрямо личностния суверенитет на свобод-ния човек. Каквато именно е нашата така абсурдна затова образователна система. Много хора не си дават докрай отчет за всичко това, поради което са склонни да се примиряват със съществуващото положе-ние. За жалост, това е характерно и за много учители, мнозинството от учителите у нас, за жалост, са склонни да се примиряват и дори да се нагаждат, с оглед оцеляване, към изискванията на противочовешката - а тя е противочовешка доколкото е антилибе-рална и ненавиждаща личностното! - обра-зователно-възпитателна система. Такива учители, за жалост налага ми се да им го кажа директно, нямат моралното право да се наричат учители. Истинският учител, според изразеното по-горе понятие за лич-ност, би следвало да е личност в най-истинския смисъл на тази велика дума, сиреч, следва да е по презумпция човеко-любец и свободолюбец едновременно. Врагове на свободата и на личностното начало на живота ни да бъдат учители е нещо като природна аномалия, е нещо като катастрофа на човечността. Такова уродст-во, разбира се, не бива да се допуска, а доколкото все пак се допуска, то това говори за нечовешкия и дори противочовешкия характер на едно такова общество. Казахме, личност и свобода са взаимнозаменими понятия, едното без другото е невъзможно.

Истинският учител, заслужаващ това велико прозвище, казахме по идея е свободолюбив, т.е. е твърде човечен човек. Свободолюбието прави един човек учител - и човеколюбието. Но човеколюбие без свободолюбие е невъзможно, щото любовта към свободата е онова, което поражда любовта към човека именно като човек, не като "болт в машината на цялото", именно на противочовешкото общество. Изкуството да бъдеш учител, от тази гледна точка погледнато, се свежда до изкуството на свободата, пораждащо едно изкуство на личностното отношение, отношението меж-ду свободни личности, каквото по презумп-ция е това, което наричаме образование, възпитание, училище и пр. Да се упражня-ваш в изкуството на учителстването означа-ва да се упражняваш в това велико изкуство на свободата, което именно ражда суверен-ната и достойна личност. Не може учители да служат да една система, която "произ-вежда" не личности, а... "типови продукти", примерно, тухли за "градежа на голямата обществена постройка" на античовешки настроения социум. Тая дума "градене" е доста показателна, аз по-нататък по-обстойно ще акцентирам върху нея, щото тя изхожда от една из основи сбъркана предс-тава за живота: жизнеустойчивите неща в нашия живот се раждат, а не се градят; не може нещо живо да се породи чрез градене, по съвършено друг начин се "правят" и раждат живите неща, в това число и лич-

23 ностите, човеците. Истинското раждане на човека е раждането на неговата суверенна личност и това е центъра, призванието, средоточието на една смислена и хуманна образователна "система"; впрочем, истински смислените системи вече не са системи (системата е нещо мъртво и мъртвешко!), те просто са живот. Само животът може да ражда живот, само живото ражда живот. Мъртвото ражда само смърт и мъртвина. Това, уви, се е случило с нашата тъй наре-чена образователна система, чиято безжиз-неност точно съответства на противочовеш-кия й характер.

Да, нашата образователна система "гради" не друго, а... мъртвина, сее смърт. Предварително е умрял човекът, чиято личност не е успяла да се роди, да бъде отгледана; той само външно прилича на жив човек, а всъщност е мъртвец, е нещо като ония зомбита, дето хем са живи, хем не са, хем са мъртъвци, хем не са съвсем мъртви - и по тази причина гонят и тормозят истински живите, опитвайки се да изпият кръвта им. Гледах наскоро един такъв филм, отврати-телна работа е това! Е, такова нещо ни се случва и на нас, жителите на посткомунис-тическа България, но ние не го усещаме. Правете си сметката какво означава всичко това. Подобни зомбита, намиращи се в някакво преходно състояние между живота и смъртта, което нито е живот, нито е съ-щинска смърт, по моето разбиране, са именно тия "продукти" на системата, които са се обезличностили до крайна степен, който нямат никакво доверие в свободата, които си харесват мътвината на несвобод-ното получовешко съществуване и пр. По-добни зомбита, в моето разбиране, са жал-ките същества, който аз наричам комунои-ди, в които личностното е потиснато в една ужасна степен, дотам, че такива хора наис-тина ненавиждат свободата. Нека тази екстремна метафора за "живите мъртъвци", зомбитата, която дръзнах да употребя, помогне на някои хора да осъзнаят цялата сериозност на положението, в което се намираме.

Ами да спра засега дотук. Тия дни ще продължа, живот и здраве да е само. Темата е важна, заслужава си да се мисли за тия неща. Е, каквото от мен зависи, ще го сторя, ще кажа каквото мисля и как аз виж-дам нещата с една пределна откровеност. Ще го сторя, пък нека всеки го възприема както иска. Това мен вече не ме вълнува. Длъжен съм да кажа нещата според тяхната истина, останалото вече не е мой проблем.

Желая ви хубав ден! Бъдете лич-ности, бъдете свободни! – какво друго мога да ви пожелая в този контекст? Е, така да бъде. Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие? Но колцина разбират това? И колцина изобщо някога са го преживели? А пък за сметка на това мнозинството скептически се цупи като

чете такива панегирици на личността и свободата: нали така, признайте си че е така де?! Вие лично цупихте ли се като четохте тия мой сутрешни разсъждения? Признайте си де – не е чак толкова голям грях да бъдете поне веднъж честни!

МАРШЪТ НА МИРА, МОСКВА, 21 СЕП-ТЕМВРИ 2014 Г. неделя, 21 септември 2014 г. 21 сентября в Москве состоялся Марш мира. Основной лозунг шествия — «За мир!». Предполагается, что в «Марше мира» примет участие РПР-ПАРНАС, «Яблоко», «Солидарность» и «Партия прогресса».

Boris Nemtsov: Дошли до Трубной – народу более 100 тысяч. Народ скандирует: Хватит врать и воевать!!

УЧЕНЕ Е ВЪЗМОЖНО САМО ТАМ КЪДЕ-ТО ИМА ЛЮБОПИТСТВО неделя, 21 септември 2014 г. Клуб Нещото

"Ученето е възможно само там къ-дето има любопитство. Новата роля на училището е да откликне на любопитството във всяко дете и да му даде криле. Голямо предизвикателство е как да не потушаваме

огъня на любопитството – нещо, в което "стимулиращите училища" са се превърнали в дългогодишни експерти."

Яков Хехт, "Демократичното образование" СРЕД ПОЛИТИЦИТЕ ИМА НЕЩО, НАРЕ-ЧЕНО "КЛАСА"; ЗА НЯКОИ КЛАСАТА СЪВСЕМ НЕ ИМ Е ПО СИЛИТЕ... неделя, 21 септември 2014 г.

Vasil Todorov: Политиците у нас са два вида – такива, които могат и такива, които не могат да понесат превъзходството на Иван Костов! РОБСКАТА ДЪРЖАВА И СТРАНА СЕ НУЖДАЕ ОТ МНОГО РОБИ, Е, ЕТО, УЧИ-ЛИЩЕТО УСЛУЖЛИВО ГИ ПРОИЗВЕЖДА И БЪЛВА... неделя, 21 септември 2014 г.

Една учена дама възрази на мое изказване относно това, че държавното образование е твърде вредно за децата, тя си позволи да твърди, че тръгването на децата било нещо като инициация; ето какво й отвърнах:

Никаква инициация на децата не е това. Обикновено при инициацията децата биват посвещавани в нещо най-съкровено, най-свято. У нас съвсем не е така. Държава-та просто поставя децата в унизителни условия – с оглед да ги направи роби.

Робската държава и страна се нуж-дае от много роби, е, ето, училището услуж-ливо ги произвежда и бълва...

УЖАСНА СЮРЕАЛИСТИЧНА МЪГЛА ОБ-ХВАНА ПЛОВДИВ В РАННОТО УТРО НА НАЦИОНАЛНИЯ НИ ПРАЗНИК 22 СЕП-

24 ТЕМВРИ – КАКВО ЛИ ИСКА ДА НИ НА-МЕКНЕ ПО ТОЗИ НАЧИН МЪДРАТА ПРИ-РОДА? понеделник, 22 септември 2014 г.

Като във филм на Фелини е... съ-щинска мистерия! УЧЕНЕТО Е СВОБОДЕН ДУХОВЕН И ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС НА ЖИВО ОТНО-ШЕНИЕ НА ДУШИТЕ И ЛИЧНОСТИТЕ понеделник, 22 септември 2014 г.

Имам от известно време твърдото намерение да напиша нова книга с претен-циозното заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ – и то книга, която да бъде сбита, кратка, лаконична, четивна, такава, че да може да се чете и от хора, които не са били и няма да бъдат учители в собствения сми-съл на тази дума. Впрочем много хора, които, така да се рече, "професионално" са учители, по същество не заслужават това прозвище, а пък, от друга страна погледна-то, всеки човек, доколкото сам се учи, е поне учител на... самия себе си, а на тази база вече е и учител на други хора; ако самия себе си на нищо особено не си нау-чил, как, на какво основание тогава ще

имаш претенцията, че можеш да си учител на други? Учителстването по идея е изкуст-во, не прост занаят, изкуство, в което всички в някаква степен, щем не щем, се упражня-ваме, но всичко започва от това доколко себе си на нещо си научил, доколко сам себе си умееш да учиш, оня, който себе си не може да научи на кой знае какво, какъв учител може такъв да бъде на други хора? Излиза, че по същество ние всички еднов-ременно сме и ученици, и учители, тия две неща или функции (роли) са неразделни, неделими, ученето е една обща дейност, която включва и двата момента, казах, че като себе си учиш, ти за самия себе си също така и учител, тия неща са прости, но ето, точно по тази причина се забравят непре-къснато. Е, моята работа е да напомням точно тия прости неща, дето непрекъснато ги забравяме.

И така, започна да се оформя вече една поредица при писането на тази нова книга, тя засега включва ето тия две есе-та:Личностното отношение към нещата е най-голям грях на скроената по канона на обезличаването противочовешка обра-зователна система и също Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентичното свободолюбие?. Третото есе почвам да пиша ето сега. Есеистичната форма ми е необходима, тъй като тя ми дава така потребната свобода; няма да пиша книгата си по някакви планове, тя ще бъде и импулсивна, и спонтанна, мисълта ми ще тече напълно свободно, ще се опра на импровизацията, и то не по някакъв каприз, а съвсем съзнателно: и в познание-то, и в ученето тия всичките неща, опиращи се, произхождащи от свободата, не бива да се пренебрегват - щото в своята съвкупност определят творческото естество, което стои в основата им, в дълбините им. Учителят по презумпция и с необходимост следва да бъде свободен творчески субект, без свобо-да няма творчество, творчеството е сърце-вината на свободата. Искам в това есе, което почвам да пиша сега, да акцентирам върху този именно важен момент: не може да си учител ако нямаш длъжния творчески ресурс, ако не се опираш на него, ако си потиснал творческата природа на твоята душа и съзнание.

Аз вече казах (писах), че две неща са характерни за ония, които заслужават да

бъдат наричани учители: свободолюбието и човеколюбието. Е, тяхната "първа произ-водна" е творчеството. Въображението (фантазията) пък е творческата и продук-тивната стихия на душата. Интуицията също играе огромна роля в духовната дейност на истински умелият учител. Да, не разсъдъ-кът, а именно интуицията би следвало да води призваният за учителстване, щото самият процес на учене е исконно творчески процес, на който не бива да се налагат разсъдъчни окови. Разсъдъкът (умът, инте-лектът) е велика сила, но тя често пречи на живота. Автентичното учене не трябва да е нещо, което противоречи на живота, а тряб-ва да е израз на живот. Живото учене, опи-ращо се на интуицията, на въображението, на търсенето, на творчеството, на свобода-та, е способно да продуцира идеи, да по-ражда в душите знания, да сътворява цен-ности и прочие. Няма друг начин да се слу-чи това. Изобщо има живо пораждане, при-мерно, на знания, когато тия знания се преоткриват и пораждат в един спонтанен творчески процес, но има и мъртво или книжно възпроизвеждане на мъртви остан-ки, на чужди мисли и пр., когато благодаре-ние на разсъдъка, опитващ се да надхитри живота, се върви по лесния, ала затова пък съвсем неплодотворен път на кухата репро-дукция, която нищо ново не сътворява, а само възпроизвежда. По моето разбиране - казвам тук някакви фундаменталния, значи-ми за разбирането неща - липсва ли оду-хотворяване на базата на творческия под-ход, всичко, както се казва, отива по дяво-лите, имам предвид в живия процес на учене, на общуване между учител и ученик, или пък в самостоятелното търсене на учещия, било той ученик, било той учител, казахме, тия две функции се преплитат постоянно. Тъй че ето ги ключовите думи, които по необходимост трябва да се изпол-зват, ако искаме да опишем основателно процеса на същинското учене, познание, общуване на учещите и пр.: - чисто човешко отношение; - импулсивност, спонтанност, свобода; - творчество, творчески процес, основан на свободната игра на душевните сили на човека; - ангажиране на целия потенциал на душата и сърцето; - душевните сили, наречени въображение, интуиция, чувство имат доминираща, во-деща роля, те не бива да бъдат подценява-ни или пренебрегвани; - живо (не книжно, сухо и мъртвородено) познание и учене; - естествено продуциране, а не схематич-на и разсъдъчна репродукция на вече узна-тото, на познатото, на готовото, на чуждите сухи мисли и пр.; - одухотворяване като същност на оживя-ването на знанията, мислите, познанието и пр.;

25 - ученето е цялостен свободен, духовен и творчески процес на едно тотално живо взаимно отношение на душите, на личнос-тите, участващи в своята пълноценна изя-ва.

Това са някои опорни точки, прин-ципно важни момента, без признаването на които не можем да имаме ясна представа за това какво именно се случва когато автен-тичният учител встъпи в едно пълноценно отношение с душите и личностите на уче-щите. Тия същностни моменти или страни не трябва да се игнорират по никой начин, в противен случай ще постигнем в корена си сгрешена, невярна, изопачена представа. Разбира се, аз тук изтъквам тия неща на едно чисто, принципно, високо ниво на философското прозрение, всичкото това би следвало да се развие в своята пълнота на едно друго, по-конкретно ниво. Ще се опи-там да представя казаното на едно такова ниво, опитвайки се да насърча по-цялостното представяне и разбиране.

Чувал съм, че има учители, които, независимо че са "преподавали" някакъв "матр`ьял" (имам предвид учебен "матр`ьял" или съдържание) години наред, всеки ден, тъй да се рече, "си учат урока", а пък някои, за да си го научат, даже си го "репетирали", разказвали и прочие. Учели си го буквално от учебника, а пък в наше време има и помагала за учители, където всичко им се обяснява как да бъде, какво да бъде казано, цялото съдържание на урока е поднесено в готов, сдъвкан, така да се рече, смлян вид. Така "подкованият" учител - подкован, все едно е кон с копита, и все едно че знанията са неговите "подкови", а знаем, че подкови-те се коват с т.н. "клинци"!) - застава гордо пред учениците си и от позицията на "всичко знаещият" (една доста уязвима позиция, впрочем) и си издекламирва урока, поднася го в сдъвкан вид на учениците, за да не стане така, че те да се озорят когато (или ако) им се наложи сами да си размърдат мозъка нещичко да разберат. Учителят значи репродуктивно поднася въпросния учебен матр`ьял и цялата работа се свежда до това учениците да направят същото, сиреч, да запаметят матр`ьяла и също така механично да го възпроизведат. Това е типовата представа за това какво обикнове-но се случва (и "трябва" да се случва) в едно типово училище, където типови учите-ли и типови ученици взаимно се измъчват, понеже съвсем са изгубили смисъла на това, което правят, което им се налага да правят. При това никой не е питал нито учениците, нито учителите, нито родителите какво те самите смятат, че е полезно и смислено да правят. Някой друг всичко е решил вместо тях, от тях се иска да изпъл-няват. Тук, виждаме, не ти се налага да мислиш, тук имаме само тренировка на паметта. И на търпението. Трябва да си търпелив като вол, за да издържиш на тия

подигравки. За никаква свобода, творчество, търсене и пр. тук не може да се говори. Тук всичко е мъртво, тук всичко се свежда да прословутото възпроизвеждане.

Тук нищо живо не се ражда, тук яв-но, общуват не живи хора, а някакви зомби-та, да не кажа мъртъвци. Никой тук не пос-тавя въпроса за смисъла на цялата тази работа, щото ако някой само попита какъв е смисълът и тогава мигновено всичко ще отиде по дяволите. Мълчи и работи, полагай безсмислени усилия - без да питаш, без да задаваш неудобни въпроси. Презумпцията е, че "някакви свръх-умни хора" от Минис-терството всичко са обмислили вместо нас - и от нас се иска само да се подчиним. Учи-тели и ученици се надпреварват в рецити-ране на кухи чужди мисли, които ни били давали "единствено правилното знание". Такива неща като търсене, мислене, твор-чество, одухотворени живи разговори, об-мяна на мисли, съмненията, идеите, за-действане на интуицията и пр. се оценяват от тази позиция като "лигавщини", като "напълно излишни" и дори "вредни", наисти-на, защо да си усложняваме живота като можем всичко да го правим простичко, без никакви безпокойства и особени грижи. Е, голяма работа, че сме били при цялата тази работа... затъпявали, та нима пък ни е нуж-но да не сме тъпи?! А може би на държава-та сме нужни именно като тъпи и немисле-щи, наистина, за какво са на една "пределно напреднала" държава като нашата умни, питащи, търсещи истината хора и личнос-ти?! Та ний и така сме си добре?! Какво му е нужно човеку в тоя живот освен една хубава салатка и една бутилчица люта ракия, мама му стара?!

Но да не се отклонявам от темата си. Че ще ме обвинят вечно бодрите мър-морковци, че пиша, видите ли, "пълни глу-пости", не трябва да им давам повод за това. Пък и обещах да съм кратък, ето, време е да се ориентирам към приключва-

не, както навремето партийните секретари се изразяваха когато някой човек се откло-няваше на събранията от предварително подготвения строг сценарий; тогава тия вечно бодри партийни секретари поглежда-ха строго и казваха: "Другарю, хайде ако обичаш се ориентирай към приключване, щото почна да говориш празни приказки!". Наистина, какво има да мислим, след като всичко отдавна е измислено? Всичко отдав-на си се знае, от нас нищо друго не се иска освен да рецитираме великата премъдрост на програмите, на учебниците, на инструк-циите, на министерските директиви и пр. Системата е още тук, тя няма намерение да си ходи. Тя се е впила, тя смуче жизнените ни сили, тя ни души като някакъв жесток октопод...

От годините на целия ми опит като учител съм разбрал едно нещо и имам подозрения, че малцина са тези, които са разбрали това. Аз също много съм се лутал, изпитвал съм съмнения, пробвал съм какво ли не, опитвал съм се да бъда "положител-на личност", но никога не съм допускал да дегенерирам дотам, че да бъда прост рет-ранслатор на мъртви чужди мисли, думи, знания и пр. Моята роля никога не е била да съм нещо като неспирно бърбореща селска радиоточка (младите не знаят какво е "ра-диоточка", това им звучи прекалено идиотс-ки, предполагам, затова да обясня някак: "радиоточка" е високоговорител, който е настроен само на една радиостанция, офи-циалната, държавната; радиоточките са такива високоговорители във всяка една селска къща, при тях няма как сам да сме-няш станцията, а всички излъчват само една радиостанция; дано се разбра нещо, щото изпитвам голяма трудност да обясня това чудо на комунизма каквото е селската радиоточка). Мен по начало не ме бива да възпроизвеждам буквално чужди мисли, винаги съм влагал нещо от себе си, спом-ням си, че такъв бях и още като ученик: докато нещо не го проумея със собствения си ум не се успокоявах, а папагалски да говоря това нещо още не го умея и едва ли някога ще напредна в туй отношение. Други хора, забелязвам, могат да говорят само папагалски. Ето точно на такива трябва да им се забрани със закон да бъдат учители. По мои наблюдения огромната част от така наречените "даскалици" правят точно това из нашите училища – и с нашите училища. За жалост, така е. Даже се и стигнало до-там, че на учителите, които подхождат твор-чески към работата си, се гледа с недове-рие, сякаш са нещо като бели врани, при-мерно. Или все едно са черни овце, все тая, особено значение няма. Може, ако ви ха-ресва повече, да ги наричате тия учители и бели лястовици, както искате, сами изби-райте как да ги наричате. Та все пак да си кажа какво толкова съм бил разбрал в це-лия си живот на учител, че обещах, а пък

26 още не съм го казал – и още не съм го напи-сал.

Учителят ако не говори на учени-ците си нещо свое, дълбоко преживяно, постигнато по свой път, личностно изстра-дано даже, бих си позволил да кажа, ако не смее да импровизира, да говори живо, от цялата си душа и сърце, и вместо това се задоволява да рецитира... учебника, такъв учител отдавна се е провалил именно като учител. Той може да е всичко друго, но не и да е учител. Много ми е интересно дали някой учител ще ме подкрепи в това мое твърдение, имам подозрения, че за него ще бъда охулен, но както и да е, аз съм свикнал да ме хулят. И не ща да ме хвалят. Предпо-читам да ме хулят. Но ще кажа каквото мисля във всички случаи. Винаги пред уче-ниците си съм правил точно това: казвал съм смело какво мисля. Не съм крил какво мисля, не съм са задоволявал да повтарям като селска радиоточка "готови чужди мис-ли", смятам, че е унизително за един учи-тел, държащ да мисията си, да дегенерира до нивото на прост ретранслатор. Винаги съм разговарял с учениците си съвсем човешки. Казвал съм им своите съмнения - и най-изстраданите си въпроси, колебания, търсения. Да сервирам наготово "цялата окончателна и несъмнена истина" изобщо не ми е по вкуса. Крайно ми е неудобно да заставям ученици, сиреч, живи човешки същества, да повтарят папагалски такава една "абсолютна истина", "не зависеща нито от човека, нито от човечеството", както навремето пишеше в учебниците по комуни-зъм. Смятам, че истината е човешко творе-ние и постижение. Без човека истина няма. За човека истината има обаче огромно значение. Не бива да се задоволяваме с ментета, истинското е най-важното – и най-потребното за търсещия човек. А у нас напоследък всичко е менте, напълно всичко, и училището ни е менте. И много от учите-лите у нас допуснаха да станат ментета. Това е страшно, ако се осмисли. Знаете ли докъде води това една страна и нация да заложи на фалшивите, на неистинските неща, на ментетата? И да пренебрегне решително истинските неща? Води до абсо-лютен провал. Вие този наближаващ тота-лен провал вече усещате ли го? Признаците му са вече налице, тяхното присъствие е наоколо. Просто се искат сетива, за да бъдат доловени. Извратените, сиреч, прист-растените към ментета, към лъжите и пр., разбира се, няма как да усетят тия неща, за които говоря.

Да си науча урока и да си го изпея за мен е непосилна задача. Не мога да се принизя да падна до едно такова ниско ниво. Не мога да унизя своето предназначе-ние на учител чак дотам. Една инспекторка и една директорка ме обявиха, че съм бил идвал "неподготвен" за часовете си. Те, горките, не могат явно даже и да предполо-жат, че моята "подготовка" е от съвършено

друг род. Аз присъствам в моите часове с цялата си личност, с цялата си душа, с целия си душевен и творчески потенциал, аз за това нещо съм се подготвял цял живот – всеки ден, всяка минута! Постоянно и непрекъснато се подготвям за ролята и мисията си на учител, всеки ден, откакто се помня. Постоянно мисля за работа си и всеки ден откривам нови и нови неща. Е, разбира се, процедирайки така, имам какво да предложа на учениците си, "кладенците" на моята душа са дълбоки, там има много съкровища и богатства. Но всичко, което им предлагам, наистина е изцяло мое, е пости-жение и творение на моя дух.

Винаги казвам на учениците си най-дълбоко съкровени и изстрадани неща. Но същевременно се въздържам да им поднасям каквото и да било наготово, дори и да е онова, в което с цялата си душа вяр-вам. Винаги само намеквам, провокирам, дразня, подпитвам, насочвам, подтиквам и стимулирам младите сами да направят своите открития. Не ги лишавам от радостта на търсенето, творчеството, изследването, намирането. Напротив, правя нужното да изживеят с цялата си душа този трепет, свързан с автентичното познание и учене. Да, наистина вървя по най-трудния път. Но е благодатен този път. Вярно, тъкмо защото процедирам по този начин, си имам и много врагове. Станал нещо като трън в очите на мнозина, да не говорим пък за това как ме възприемат разните му там бюрократични началства. Не могат да ме гледат даже. Затуй ме и изритаха от системата с дамгата "негоден", която за мен е най-високото признание, което някога съм получавал. Да, тази дамга, с която системата и нейните слуги ме жигосаха, за мен има по-голям смисъл от всякакви ордени, грамоти и приз-нания.

Много е интересно това, за мен то е най-съкровеното: ако си отворя устата и кажа нещо книжно, чуждо, мъртвородено и пр., мигновено усещам как в очите на мла-дите минава сянка на разочарование! Кога-то обаче им говоря дълбоко преживени и личностно постигнати, от опита на живота ми, неща (мисли, знания, идеи, убеждения и пр.), очите им тогава светят с някакъв неу-гасим пламък. А кажеш нещо кухо, наготово взето, и този пламък а-ха, почва да трепти и

да мъждее; винаги трябва да внимавам той да не погасне. Прав е Сократ в твърдението си, че обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Много добре го е казал този велик учител, могъл е да го каже, щото е виждал пламъка в очите на учениците си. Който учител не вижда постоянно този пла-мък, светещ в очите на учениците си, който допуска този пламък да погасне, който си позволи някога да възприема ученическите глави като "съдове", подлежащи на пълне-не, такъв човек няма нищо общо с автен-тичната мисия на учителя – и трябва да си намери друго занимание. А в нашите учи-лища общо взето какво става? Как какво, ами само това става: пълнят главите на учениците с какво ли не, сякаш тия глави са съдове. Даже самите учители говорят пос-тоянно, без капка неудобство, пред учени-ците си за някакви "фунии", с които били опитвали да пълнят ("да наливат") "нещо" главите им, ала това, видите ли, не се било получавало! Нашите училища служат на това "пълнене" и "наливане", а пък за пла-мъка, който трябва да бъде запалван, никой не говори. Никой даже не се и сеща за този пламък. Давате ли си сметка какво означава пък това?

Страшна работа! Затуй да спра до тук. Хубав ден ви желая! Писах този текст в ранната утрин днес, а пък кой знае защо, въпреки че сме септемврийски ден, навън, зад прозореца ми, всички е потънало в някаква гъста непрогледна мъгла! Аз даже снимки направих от прозореца си и ги сло-жих във фейсбук и в блога си. Мъгла, и то от тази, за която хората казват, че могла "да се реже с нож", възможно най-гъстата, при това е и студено. Каква ли зима ни очаква при тия ранни признаци на лошото време. Аз, като търсещ човек, виждам някаква символика в тази непрогледна мъгла, в която сме потънали тази сутрин ний, плов-дивчаните, пък и, кой знае, може и по други места да има тази сутрин такива мъгли. Е, да си пожелаем днес слънцето все пак да успее да пробие мъглата! Светлината да победи мрака и тъмнината. Да закопнеем за светлината, да пожелаем силно възхода на слънцето, да го приветстваме, та да дойде прекрасният бляскав ден! Нека това да бъде моето странно пожелание, което успя да роди бедната ми глава, щото, признавам си, се изморих да пиша и ми писна. А уж обе-щавах да пиша кратко, ще, по дяволите, друг път кратко! О`кей, другият път ще опи-там да пиша съвсем кратко, стига да имам време и настроение. А сега каквото се полу-чи, това...

И ЗАЩО Е ТАКА – АКО ИЗОБЩО Е ТАКА?! понеделник, 22 септември 2014 г.

Когато спреш да насилваш Вселе-ната със своите изисквания и страхове –

27 тогава всичко започва да се случва само...

(Прочетено някъде, не помня къде точно, предавам го по спомен.)

В БОКЛУКА... понеделник, 22 септември 2014 г.

Spasimir Ignatov: Накрая Бареков си е наме-рил точното място. ВЪПРОСЪТ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ СИ СТОИ ОТКРИТ понеделник, 22 септември 2014 г.

Svetoslav Alexandrov каза: 22 септември - ден на Независимостта. Честит празник! Но аз не празнувам, защото не чувствам, че сме независима европейска държава. А най-лошото е, че много хора не го и осъзнават колко отвратителна е настоящата ни зави-симост от Русия. Ангел Грънчаров каза: Не сме независи-ми. Изцяло,дори варварски сме зависими от

Русия и от КГБ. Факт. Горко ни ако не си извоюваме независимостта – този път от Русия. Ние сме следващата жертва на руската имперска офанзива или експанзия – след Украйна.

Ако "злодеят" Костов не ни беше натикал в ЕС и в НАТО, България вече нямаше да я има. За момента ни спасява членството в тези две организации. Но България ще бъде първата натовска и ев-ропейска държава, която ще стане обект на руската агресия. Ако вече не сме станали такъв обект де, но това тепърва ще се усети и осъзнае.

Ние като руските котлони загрява-ме много бавно...

В тази връзка прочети поне ето то-ва – ако истината по тия въпроси изобщо те вълнува: Прикриваме 105 г. зловещата роля на Русия за Независимостта КОМУНИСТИТЕ СЪЩИНАТА СИ НЯМА КАК ДА ИЗМЕНЯТ, ПРАВЯТ ТОВА, КОЕТО МОГАТ, ТОЕСТ, УБИВАТ И КРАДАТ вторник, 23 септември 2014 г.

По повод интервю на Михаил Гор-бачов, публикувано ето тук Горбачов: „Целта на живота ми беше унищожението на комунизма“; след като прочетох това интервю, го ознаменувах всъщия този фейсбук с репликата "Браво, Горби!", та значи по повод на тази моя реплика във фейсбук се проведе кратка дискусия; ето главното от нея: Пламен Илчев каза: Е, какво стана? Уни-щожи ли го? Ангел Грънчаров каза: Направи каквото можа човекът. Ако всеки от нас направи по една хилядна от това, което той направи за унищожението на комунизма, от комунизма няма да остане и следа... Nikolov Konstantin каза: Ама сега лиже путятя!! Брррррррррррррррррррррррр... Maria Lerinska каза: Николов Константин Точно това исках и аз да допълня. Feodor Ilivanov каза: Ох, да те вземат дяволите, Горби! От 110 разработки от

времето на Андропов за преобразуване на комунизма избра най-гадната – криминално-мафиотската. А преход от тоталитаризъм към демокрация задължително минава през авторитаризъм. Спомни си Испания на Франко! Виж Китай къде стигна! Колко вис-ши партийни функционери биват изправени пред стената за корупция и др. престъпле-ния! Там преходът към демокрация става естествено, без да се унижават хората - и се съобразяват с тях. Генерален секретар на ЦК на КПСС, "пътеводната звезда на свет-лото бъдеще на човечеството", чиято цел на живота била унищожението на комунизма... гиди сопа неокастрена! Ангел Грънчаров каза: Историята за жа-лост не се прави по рецепта, не върви спо-ред разсъдъчни планове, тя, историята, не е под наш контрол, нито под властта на т.н. велики личности, които са просто слуги на историческата необходимост. Не стават според нашите желания нещата в история-та. Как преходът от комунизъм към демок-рация да не е криминално-мафиотски, след като по същината си комунизмът е крими-нална доктрина: с кражби и убийства започ-на историята на комунизма, логично беше с кражби и убийства и да завърши!

Комунистите същината си няма как да изменят, правят това, което могат, тоест, убиват и крадат. Комунистите в Китай също крадат яката, е, за замазване на очите поразстрелват някой, но и там същината на комунизма е тази: кражби и убийства. Чес-тен комунист е противоречие в понятието, пълна невъзможност. УЧИТЕЛ Е ОНЗИ, КОЙТО ПОДПОМАГА, НАСЪРЧАВА, ИМПУЛСИРА, ЕНТУСИАЗИ-РА ЛИЧНОСТНИЯ РАСТЕЖ И ПРОСПЕРИ-ТЕТ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ СИ вторник, 23 септември 2014 г.

Посредственият учител разказ-ва. Добрият учител обяснява. Най-добрият показва нагледно. Великите учи-тели вдъхновяват. Уилям Артър Уорд

Да продължа подетото си разсъж-дение (Виж: Ученето е свободен духовен и творчески процес на живо отношение на душите и личностите).

Учителят, по понятието си, е нещо като сеяч на личностност. Щом е сеяч, той се занимава с това да сее – какво сее ли?

28 Как се сее личностност? Какви са тия се-менца, от които ще израсте личността? Ще опитам да ви отговоря на тия интригуващи, по моето възприятие, въпроси.

Първо трябва да сме се разбрали за това дали личността – пълноценно живе-ещата, суверенна, сиреч свободната и дос-тойна личност – е цел на учителстването. (За малко щях да напиша „на педагогичес-кото взаимодействие”, но предпочитам да се пазя от подобни натруфени и претенци-озни наукообразни фрази.) Смятам, че ощетената, непълноценна, слаба, неумееща да мисли самостоятелно, кастрираната откъм личностност „личност” няма как да е цел на едно автентично, отговарящо на понятието си учителстване. Ето как още от самото начало се разбира, че „производст-вото” на безлични, типови, стандартни, несвободни, недостойно живеещи, подчине-ни, изпълнителни и прочие „личности”, понеже противоречи на самото понятие за личност, изначално не може да се смята за цел на учителстването, което е твърдо решено да стои близо до своето понятие. Учителят по идея не може да е този, който вреди на възпитаниците си, пречи им, ско-пява ги откъм личностност, ощетява ги, работи за превръщането им в жалки кому-ноиди; учител е оня, който помага, насърча-ва, ентусиазира, стимулира, импулсира и пр. личностния растеж и просперитет на възпитаниците си. За да изпълнява мисията си той, на първо място, сам следва да бъде личност. Безличник не може да възпитава личности, такава аномалия тук не може да се допуска. Възпитателят, учителят, сеячът на личностност може да си изпълнява ефи-касно своята велика мисия само при едно условие: сам трябва да е личност. И то не каква да е, със съответната личностна ма-лоценност или ограниченост, напротив, учителят трябва да е пълномащабна, „ши-рокоформатна”, цялостно развита, пълно-ценно живееща личност.

Учителят, другояче казано, трябва да е личност, която живее един пълноце-нен духовен живот. Мисията на учителя по естеството си е духовна мисия – как тогава тази велика мисия да може да я изпълнява човек, сам нямащ отношение към духовно-то? А духът, духовното именно е най-пълноценното, истински човешкото, личнос-тно най-богатото в целостта на своя пресурс и на своите изяви. Автентичната личност се намира в едно пълноценно отношение към духа, от което с необходимост следва, че ако един човек по начало не е свободен дух, той просто няма как да бъде учител, камо ли пък истински такъв. Как се става свободен дух? – ето това изглежда е най-важното, на което трябва да отговорим най-напред.

Възпитателят сам трябва да е въз-питан, трябва да е формиран като личност – или трябва да се намира в процес на най-интензивно личностно и духовно израстване

(ако става дума за млади учители, намира-щи се в зората, в началото на своето поп-рище). По тази причина още оттук можем да си направим извода, че учител не може да бъде оня, който сам няма развито съзнание за естеството на своята духовна, за своята личностно-формираща мисия. Учител е оня, който, бидейки сам пълноценна личност, по този начин „заразява” младите с личност-ност, другояче казано, с духовност. На мен ми се струва че личностност и духовност в някакъв смисъл съвпадат, припокриват се, духовното обаче е сърцевината, водещото, имащото безспорен активиращ приоритет. Как се постига такова отдаване на дадени личности на духовното ли? Ще ви кажа, няма как да подмина този въпрос.

Ами един е начинът: чрез отдаване на философията на ония, които се чувстват призвани за всеотдайно служене, за тежка работа на учителското поприще. Да, именно на философията трябва да се отдадат призваните да бъдат учители. Или да са се отдали всецяло на другите, съперничещите на философията духовни форми – изкуство-то, религията, дори, в някакъв смисъл, и науката. За този последният случай, за отдалите се на науката, за да не се получи ощетяване или едностранчивост, е задъл-жително освен с наука тия същите да се занимават и с поне една същинска духовна форма, било с философия (най-вече), било с изкуство, било с религия – което ще ги предпази от ужасната съдба да станат „учени коне с капаци”. А това последното е страшна жизнена трагедия, ужасно ощетя-ване, то с необходимост поражда коварна личностна непълноценност, причината за която е именно дефицитът на духовност. Духовното пък е именно това: жизнено пълноценното, духът е именно живот в неговата чистота и пълноценност. За човека по понятие подобава да е дух, сиреч, да се стреми към съвършенство – и хармония. Философията има ред предимства пред останалите духовни форми, изясняването на които тук би ме отвело надалеко. И за-ниманията с изкуство и религия, пък дори и заниманията с наука облагородяват душата, правят я изтънчена, пораждат в нея духовен привкус или патос; по този начин се постига дължимата цялостност и пълнота: само отдаването на духовното умее да постига тази жизнена и личностна пълноценност.

Още оттук можем да заключим, че няма и не може да има автентично образо-вание ако от него са елиминирани занима-нията с духовните неща, именно с филосо-фия, с изкуство, с религия. Една от най-съдбовните грешки на нашето време е предоверяването на науката, диктатът на самоцелното знание (и на познанието, и на съзнанието, и на самонадеяния разсъдък) над цялостния дух на човека, поради което се постига ужасно обездуховяване на чове-ците. Цялостната, пълноценната или духов-ната душа е развила целия си вътрешен

потенциал, всичките душевни сили са били импулсирани за развитие, нито една от тях не е била ощетена, обидена, пренебрегна-та. Това нещо умеят да го постигат само заниманията с духовните неща, отдаването на духовното. Учителят е нещо като духов-но лице, чиято сфера на изява е заразява-не на младите души с „вируса” на духа, на духовността, на личностността. Тия неща стават и се случват по един начин: чрез практикуване, чрез интензивни зани-мания с изкуство, философия, религия, наука. За да бъде душата ни богата и разви-та нито една духовна сила не бива да бъде пренебрегната, ощетена, елиминирана, подценена. Това особено е необходимо за ония личности, които се чувстват призвани за отдаване на учителстването, една най-фина духовна дейност, за която не могат да се чувстват призвани хората с дебелашки, сиреч, антидуховни наклонности.

Антидуховният манталитет, манта-литетът на изпитващия ненавист към духов-ното материалист е вреден и противопока-зен за занимания с учителстване; такива хора трябва да бъдат държани далеч от сферата на учителстването. Правете си сметка от тази гледна точка коя може да е най-главната причина за разцвета, за три-умфа на простащината в нашето общество. Не се сещате ли? Ами ще ви кажа: понеже в ерата на комунизма официална беше идео-логията и доктрината на антидуховността, сиреч, на върлия, войнстващия, антидухо-вен материализъм, по тази причина за учи-тели биваха допускани хора с крещящ анти-духовен манталитет; ето по този начин проказата на материализма овладя образо-вателната и възпитателната сфера. Дотам, че антидуховното почна да се възприема и оценява за някаква не знам си колко изтън-чена специфична („нова”) духов-ност, „новата духовност” на антидухов-ността! И дотам се стигна даже. И дотам успяхме да достигнем. Ето поради неразби-рането на тия неща у нас простащината се приюти в духовните по естеството си уч-реждения като училища, дори също така театри, академии, къде ли не още. Още дълго време ще ни се наложи да се чистим и лекуваме от тази проказа. Ето, самият факт, че вулгарната, откровено антидуховна и антиличностно настроена административ-но-командна система в образователната сфера си стои непокътната толкова години след „епохалните промени” показва, че в българското образование продължава да господства този същият антидуховен ман-талитет, пораждащ на талази въпросната простащина, безкултурие, антидуховност, антиличностност и пр.

Съобразно казаното хора с отчай-ващо антидуховен манталитет, другояче казано, безличници, не просто ставаха учители, те дори задаваха и продължават да задават тон в същата тази антидуховна по потенциала си административна и ко-

29 мандна (незачитаща личностното, личност-та, духа, духовността и пр.) образователна система. Тези хора са на командни позиции, те са директори, инспектори, министерски чиновници, министри и пр. Давате ли си сметка до какви поражения води това? Не, това съвсем не е така безобидно, както ви се струва, а пораженията са направо страшни.

Понеже у нас сферата на т.н. "ви-шо образование" (казано по изтънчения маниер на изразяване на народния кумир Бойко Борисов) или сферата на универси-тетското образование или т.н. академична сфера е в не по-малко плачевно състояние от сферата на училищното образование, то е от ясно по-ясно, че у нас решително липс-ват подготвени "кадри" за цялата образова-телна сфера. Няма хора, подготвени за беззаветно служене на духовната мисия на учителя. Посредствеността, личностната сивота, отчайващата безличностност и безхарактерност е много разпространена сред дейците на българското образование на всичките му нива, особено пък сред намиращите се на ръководни, на командни позиции в него. Колкото и да е тъжен този факт, трябва да го признаем, на истината трябва да привикнем да гледаме право в очите. Личностността у нас по начало не е нещо, което, ако е налице, ще бъде привет-ствано, напротив, носителите на ярка лич-ностност, сиреч, ярките личности, по начало си навличат какви ли не проблеми и главо-болия. Ако искаш да вегетираш "допенсион-но" в образователната сфера, или трябва да си безличник, или трябва да направиш нужното да се държиш като шпионин, сиреч, постоянно да криеш, да правиш нежното да не издаваш личностността си. Главната грижа на ония, които искат да оцелеят в обезличностяващата и, респективно, демо-рализираща образователна сфера е да крият личността и личностността си. Не го ли сторят, ще си навлекат на главите безчет беди и проблеми. Трябва да си по просешки скромен и безличен ако искаш да оцелееш в тази исконно личностна сфера, у нас, знай-но е, всичко трябва да е наопаки на длъж-ното. И на потребното. Затова така яката

сме а закъсали. Не за друго, тази е една от най-главните причини за дереджето, в което се намираме.

Безличностността у нас вилнее навсякъде и триумфира, редом с простащи-ната, безкултурието, арогантната наглост. Нейните корени са в кастрираната откъм личностност образователна сфера. Учите-лят, който иска да е личност и не се страху-ва да се държи като личност, няма да до-пусне да го третират като слуга, камо ли пък като роб. Той няма да допусне да посегнат на свободата му, а казахме вече, че без свобода не може да бъдеш личност. У нас свободата е кардинално прогонена от обра-зователната сфера, особено пък от сферата на училищното образование. Там вегетира една мижава видимост за свобода, една формална, несъщинска "свобода", едно жалко подобие на свободата, една несво-бодна по същество "свобода", която сама себе си не може да понася. Може да бъдеш единствено лицемер, който си е втълпил, че уж е свободен, дотам, че даже себе си успява да излъже, даже сам на себе си, кажи-речи, може да повярва. Пълна мимик-рия на свобода е налице из нашите учили-ща, гимназии и пр., а същината е тази, че те фактически са нещо като казармени казион-ни учреждения, където посредствеността, личностната невзрачност си е устроила нещо като разюздана вакханалия. Всички лицемерят, лъжат, преструват се, подмаз-ват се на началството, което, видите ли, никога не било грешило. На никой не му пука за собствената или пък, опази Боже, за чуждата личност. Всички се надпреварват в тъпчене на личностното в себе си, но най-вече у другия, у ближния. Който е склонен безапелационно да пожертва личностното у себе си, такъв ще просперира, току-виж, може и до директор на училище да израсте. Нему ще дадат най-голям дял от т.н. дифе-ренцирано заплащане в края на годината. И грамота някоя може да му дадат, та да довегетира до пенсия; а на най-примерните ще разрешим да поучителстват и след пенсия, някоя и друга годинка, та да им порасте пенсията в парично изражение. Никой не мисли за духовните неща, камо ли пък за личностния растеж на своите ученици и възпитаници. Подобното поражда подо-бия, безличността мултиплицира не друго, а пак безличност. За лигавщини като "качест-во на образованието", за автентични ефек-тивни и съвременни подходи в ученето и преподаването, за нови образователни технологии и пр. не само че никой не мисли, даже не смее да помисли. Подобни учители, коренно разминаващи се със самата идея на учителстването, се занимават само с глупости – и не правят друго, освен да на-сърчават най-долните черти у възпитаници-те си. А именно, повтарям: - лъжливост, безобразен пиетет към лъжа-та;

- непрекъснато преструване и лицемерие; - най-грозно подлизурство към началството; - следване на презряната максима "Прекло-нена главица сабя не я сече"; - следване на още по-презрения постулат "Началството никога не греши!"; - крещяща безличностност в отношенията; - ненавист, презрение към свободата, непо-насяне на свободолюбието и особено сво-бодолюбивите; - непрекъснати самоунижения, дотам, че е загубена даже самата чувствителност, усета за долавяне на унижението; унизителното тази извратеност го възприема като "дос-тойно", а достойното – като "унизително"; - отдаване на екзистенциалната кухота и празнота на скуката, интриганстването, завистливостта, доносничеството; - имитиране на активност, канцеларщина, гнетящ формализъм, буквоедство, папа-галщина; - непоносимост към всеки творчески повей у учениците, да не говорим пък учител да се поддаде на такъв съблазън; - триумфиращ аморализъм; - наоколо имаме и срещаме само типове, скучни и еднообразни стандартни безличия, не субекти; - и т.н., превъплъщенията на безличността са все пак донякъде многолики, въпреки не по-малко характерната им сивота.

Страшно е. Животът е прокуден от тази човеконенавистническа и също така свободоненавистническа система. Всичко, което наподобява живот, е нежелано, е вредно. Тя всъщност друго не прави освен да потиска всички кълнове на живот. Тук сме в царството на мъртвината, в нещо като свят на зомбита, ненавиждащи живота. Полагам усилия, както забелязвате, да изразя неизразимата с думи ирационалност на този абсурден свят, в който сме принуде-ни да живеем.

Спирам засега дотук. Живот и здраве да е само, скоро ще продължа. Пиша пределно откровено, да видим колко ли ще бъдат възмутени от правдивите ми думи. Предполагам, като едното нищо ще ми спретнат още едно "разгромно писмо" за опетняване на светлия образ на българския учител. Колко му е да ми спретнат едно такова писмо, след като написаха вече толкова други. Изобщо не ми пука обаче от това. За мен само истината има значение. Презирам лъжците, не мога да понасям лъжльовците. Изпитвам погнуса от тях.

Бъдете здрави и хубав ден! Бъдете личности, бъдете свободни, бъдете достой-ни – въпреки всичко! Този е пътят. Този е и начинът.

Безличността е гибелта на човека - още много преди да се е поминал физичес-ки.

Не допускайте това да ви се случи приживе...

30

В ДНЕШНО ВРЕМЕ ХОРАТА ЗНАЯТ ЦЕ-НАТА НА ВСИЧКО, НО НЕ ЗНАЯТ СТОЙ-НОСТТА НА НИЩО вторник, 23 септември 2014 г.

Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

Не е страшно, че грешим. Страш-ното е, че повтаряме грешките си.

Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.

Да обичаш значи да надминеш се-бе си.

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.

Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново.

Кой е беден ако е обичан?

Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.

Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.

Истината рядко е чиста и никога проста.

Нищо, което си струва да бъде на-учено, не може да бъде преподадено.

В днешно време хората знаят це-ната на всичко, но не знаят стойността на нищо.

Опит е името, което даваме на грешките си.

Да обичаш себе си означава да си влюбен цял живот.

Любовта, а не немската филосо-фия крие истинското обяснение на този свят.

Модно е това, което носим самите ние. Не е модно онова, което носят другите хора.

Лорд Горинг: Радвам се, че се оба-дихте. Ще ви дам един добър съвет.

Мисис Чивли: По-добре недейте! На една жена не трябва да се дава нещо, което тя не може да носи вечер.

Винаги прощавайте на враговете си – за тях няма нищо по-дразнещо от това.

Мъжът винаги иска да бъде първа-та любов на жената, а жената иска да бъде последния роман на мъжа.

Нищо не лекува така добре душата както вълненията, а от вълненията може да ни излекува само душата.

Приятелите си избирам по хубава-та им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си — заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверя-вам те, Дориан. Браунинг го е написал ня-къде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.

Оскар Уайлд

НАШТА ПИШМАН-ЗВЕЗДНА, С ИЗВИНЕ-НИЕ, "АРИСТОКРАЦИЯ"

По повод на "лорд" Евгений Мин-чев (или "Минджев", не знам как точно се пише фамилията на туй недоразумение на природата) мога да кажа само това:

Щом такива са ни "лордовете", правете си сметка какви сме ние самите, щом позволяваме на точно такива да се самоопределят за "лордове", санким, за наши "аристократи"... апропо, думата "арис-

тократ" иде от гръцки и буквално означава "власт на най-добрите"...

ДОПЪЛНЕНИЕ: Снощи видях как този съ-щия Евгени Минчев се разплака когато към него постъпи с добро "най-големият му враг", именно така наречената Камелия Воче! Видях и разбрах, че зад отвратител-ната фасада се крие едно страдащо и чо-вечно сърце. Разбрах, че старателно под-държаната фасада на този човек е само укритие, нещо като крепост, градена, щото много болка е изпитало това сърце в живота си. В нещо като в броня е било обвито това сърце в безчовечния ни свят - за да се съхрани някак. От тази гледна точка се почувствах много глупаво и гузно заради горните си думи по негов адрес. В един момент си помислих, че трябва да ги пре-махна. Да, ама вече съм ги написал, а много хора са ги прочели. Какво да правя? "Казана дума, хвърлен камък, не можеш да го вър-неш...". Ето какво правя: оставям своите несправедливи думи наред с разкаянието си, наред с този коментар, опитващ се да намали гафа, който допуснах...

ПРЕОБЛАДАВАЩОТО МНОЗИНСТВО ОТ ХОРАТА ВЪОБЩЕ НЕ МИСЛЯТ, А ТЕЗИ, КОИТО МИСЛЯТ, НИКОГА НЯМА ДА СА ПРЕОБЛАДАВАЩО МНОЗИНСТВО сряда, 24 септември 2014 г.

Преобладаващото мнозинство от хората въобще не мислят, а тези, които мислят, никога няма да са преобладаващо мнозинство.

Елиф Шафак

31 (Чух тази мисъл от устата на един

човек, казва се Райко Живков, нашенски циганин от Пазарджик, от години живеещ в Германия, който говореше поразително интелигентно в новините на bTV снощи,ето тук се намира тази емисия новини, чуйте го и вие, изказването му е някъде към 28-та минута; специално си извадих тази чудесна и много вярна мисъл.)

А за авторката на горната ми-съл Елиф Шафак се поинтересувах коя е, признавам си, нищичко не знаех за нея, но сега научих благодарение на този човек, на Райко Живков, ето още нещичко от нея: Най-въздействащите цитати от Елиф Шафак (част 1) Най-въздействащите цитати на Елиф Шафак (част 2)

Смятам, че не е зле да прочетете тия мисли, мисля, че това няма да ви нав-реди, напротив, ще спечелите... ДА ОТВЪРНЕШ НА ЗЛОТО С ДОБРО, СИРЕЧ, НА ЗЛОБНИЯ ИЛИ НА ОЗЛОБЕ-НИЯ ДА ОТВЪРНЕШ С ЛЮБОВ, Е НАЙ-ВЕРНИЯТ ПОДХОД, СПОСОБЕН ДА ПОС-ТИГА ЧУДЕСА сряда, 24 септември 2014 г.

Ето два коментара на г-жа Мария Василева, които са по две публикации в блога, ето първата, по публикацията Кратка разходка из болницата, в която се нами-рам сега:

Скоро чух такъв коментар: новите частни болници били спонсорирани от дър-

жавата с толкова пари, колкото старите, поради което старите болници не получава-ли достатъчно пари, тъй като се пренасоч-вали средства и към новите. Така новите процъфтявали в ущърб на старите. Не знам дали е така, не съм компетентна по въпро-са, но е приятно човек да е настанен при що-годе добри условия и ако не се плаща допълнително в частните болници, то това е много добре за пациентите.

Иначе се радвам за Вас, господин Грънчаров, че Ви харесват условията и че имате добри събеседници. Винаги ми е правило впечатление колко сте сговорчив и добронамерен към хората. Затова много ме учудва фактът че имате стълкновения с някои особи. Та те ако с Вас не могат да си сътрудничат, как се справят с гневливите, завистливите, злобните, зле възпитаните люде, каквито има в изобилие?

Това доказва користните цели на вашата директорка, която е готова да ви разкъса на парчета, да ви обяви за луд, да ви изгони от работа, само и единствено глупостите, които върши да не излизат наяве чрез блога Ви. Голяма мерзост и отмъстителност! Та то човек трябва да е сляп, глух, нула психолог, за да си помисли че сте "вреден", "злодей", "некадърен" и т.н., както се наричате често! От друга страна фактът че не изпадате в тревожно безпо-койство от самия факт че сте в болница, че лекарите не овладяват положението, че непрекъснато се намира някой, който да ви обижда, криейки се зад анонимността и това не ви обезпокоява, говори за много солидно психическо равновесие, мъдрост и човеко-любие.

Как Ви се случват подобни огромни неприятности в работата? Как се намират толкова цинично жестоки хора, които да нараняват с писанията си човек в болница, със сърце извън ритъм? Това е чудовищно, извратено, непонятно за нормален човек! Какви хора "живеят", ужас?! Не може, както Вие обяснявате на едно място в блога си, до такава степен да са се обърнали при тях наопаки понятията за добро и зло, та да са спокойни, когато унижават и мачкат хората около тях. Дори ако тези хора заслужават да им се "натрие носа", така не се постъпва, всичко се постига с любов и простителност. А Вие най-малко заслужавате да Ви се случва всичко това. Така мисля аз.

Не съм ли права? Мария Василева И също втората, тя е към публика-

цията със заглавие Нима има нещо по-прекрасно от това да си горда личност, упоена от трепета и патоса на автентич-ното свободолюбие?, която е част от новата ми книга със заглавие Изкуството да си учител, по която работя напоследък; този отзив на г-жа Мария Василева е по

повод на два предишния коментара, ето ги и тях: Анонимен каза: Какви са тия простотии бе Грънчаров?! Ти наред ли си с акъла бе?! Анонимен каза: Позакрепиха го докторите и пак почна да бълва щуротиите си... Мария Василева каза: Ето, виждате с очите си какво са разбрали двамата пред-ходни, господин учителю! Вероятно не са били в състояние да проследят мисълта Ви след втория абзац. "Най-мразим да мис-лим", това е актуалният лозунг на мнозинст-вото.

Пишете че училището е институ-ция, управлявана по начин такъв, че да обслужва интересите на управляващите, създавайки безлични хора. И хоп - отдолу под текста се появява потвърждението, във вид на коментар на безразличните към това, което се случва. А безразличните са без-личностни, затова са и безразлични. Значи занимавате се с глупости, според тях, пък и дори мозъкът Ви бил болен! Това, мислене-то, голяма глупост е, значи!

Сега кой е наред и кой не е наред с мозъка, да си изясни всеки за себе си; това не ще много мислене.

Мария Василева КРАТЪК КОМЕНТАР: Публикувам горното, тъй като някои моменти ми се виждат изк-лючително важни, поставят принципни въпроси, примерно ето този абзац, който най-силно ме впечатли: "... всичко се пости-га с любов и простителност".

Да, всичко се постига с любов и прощаване, много мъдрост има в тия думи, онова, което любовта може да постигне, нищо друго не може. Да отвърнеш на злото с добро, сиреч, на злобния или озлобения да отвърнеш с любов, е най-верният под-ход, способен да постига чудеса. Напълно съм съгласен с тази така мъдра християнска максима, която, признавам си, аз често забравям, поради което много и греша. Защото защо даден човек изпада в злоба - ами защото сърцето му е студено, а кога едно сърце е студено? Ами когато в живота си не е получавало достатъчно любов, затова е охладняло, затова се е вледенило толкова, затова сякаш се е превърнало в буца лед това сърце; затуй такива хора са и злобни, и завистливи, и отмъстителни, и жестоки. А любовта всичко стопля - и е способна да топи и леда в сърцата. Злобата е един вид вик на една нещастна душа, която крещи от болка, защото не е получила достатъчно любов.

Аз лично смятам, че злобата и на най-големия злодей може да рухне, да бъде съкрушена ако към него се постъпи с добро; да, съзнавам, че се изказвам прекалено оптимистично, но ще ми се да вярвам, че такива чудеса, правени от любовта, са

32 напълно възможни в този наш живот – и в този наш така безсърдечен свят. Любовта и прошката могат онова, което нищо друго не може, а на злото да отвръщаш със зло, е прекалено глупаво - щото твоята собствена злоба, ако си я позволил, удря в отсрещното ледено сърце, рефлектира и пак се връща... при теб, какъв е смисълът от това? Няма смисъл, разбира се, много по-добре е вмес-то и ние да злобеем, да отвръщаме на злото с добро, както ни учи най-великият Учител, единствен заслужаващ да пишем с голяма буква тази велика дума.

Е, аз съм човек с доста кусури, ето, не съм кой знае колко напреднал във вър-венето си по пътя на мъдростта, ала поне, да се надяваме, се старая да вървя по него, с много падания, с връщания назад; да, това е труден път, но за сметка на това е най-благороден...

ПОРАДИ ЧУДАТИЯ ФЕНОМЕН НА ВДАС-КАЛЯВАНЕТО (ВТЕЛЯВАНЕТО) НАШИТЕ УЧИЛИЩА ПРИЛИЧАТ НА ОБРАЗЦОВИ ФЕРМИ ЗА ПАПАГАЛИ ИЛИ НАПРАВО ЗА ГОВЕДА сряда, 24 септември 2014 г.

Тази сутрин се погрижих да сложа някакъв ред в работата си (виж: Ето тук ще слагам заглавията на всяко поредно есе по темата "Изкуството да си учител", по която възнамерявам да напиша една нова книга), която почна да ме увлича; без увлечение, инак казано, без вдъхновение, нищо добро не може да бъде направено. Същевременно човек да пише книга ей-така, директно пред очите на читателите, именно в блога си (а аз не за първи път пиша така книгите си, в последните години по този нов, според мен, и оригинален начин написах и издадох доста книги), та да пи-шеш книгите си така има ред предимства, примерно това: мигновено забелязваш и всякакви реакции; примерно тази сутрин откривам и такава една чудата поредица от реакции под последното есе на бъдещата ми книга:

(Следва в блога)

ВАЖНО, ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЗНАЕ... сряда, 24 септември 2014 г.

People don't look for a job, they look for a place to be creative.

A.Huffington (Цитиран от Константин Павлов) ГЛЕДАХТЕ ЛИ ФИЛМА "ПЕТ ДНИ ОТ ВОЙ-НАТА" (FIVE DAYS OF WAR) - 2011? сряда, 24 септември 2014 г.

Войната на Русия срещу Грузия (2008), видяна от грузинска гледна точка.

"Филмът показва президента на Грузия, който съобщава, че държавата влиза във война с Русия за територията на съседната Южна Осетия. Американският репортер Томас Андерс, заедно с неговият оператор Крис Бейлът, са изпратени да покажат случващото се в Грузия, докато войната става по-жестока и жертвите стават повече. Докато журналистите се ровят все по-дълбоко в грузинският живот, те са хва-нати в кръстосания огън когато въздушно нападение удря местна сватба, на която и те присъстват. Тяхната мисия е да доклад-ват на останалата част от света потресава-щото насилие, от страна на руските войски, което са видели, и да съберат отново Татия, младо грузинско момиче, със семейството й. Заедно те започват да разкриват сурова-та реалност около войната и се озовават в по-голяма опасност, отколкото някога са си представяли." ШИСТОВАТА РЕВОЛЮЦИЯ ЩЕ НИ ОС-ВОБОДИ ОТ РОБСКАТА ЕНЕРГИЙНА И ВСЯКАКВА ДРУГА ЗАВИСИМОСТ ОТ РУСИЯ!

сряда, 24 септември 2014 г. Чета информация със загла-

вие Русия финансирала с €82 млн. aнтишистовите протести в Европа; когато у нас „съвсем спонтанно“ и „неорганизира-но“, в един ден и час се проведоха в цели 15 български града (!) протести срещу проуч-ванията за това разполагаме ли с шистов

газ (и Б.Борисов тогава след тия „спонтанни народни недоволства“ мигновено и най-услужливо забрани проучванията, наложи мораториум, та дори и да не знаем разпола-гаме ли с този ценен природен ресурс, с това природно богатство), аз изказах пред-положение, че тия „протести“ са финанси-рани от Газпром; ето, сега моята теза се потвърждава, ето доказателствата за това как действа руският империализъм:

Руската федерация (РФ) е задели-ла 82 млн. евро за подкрепа на екологични протести срещу добива на шистов газ в страните от Евросъюза, най-вече – в Румъ-ния и Франция. Това заяви председателят на Комисията по индустрия на Камарата на депутатите в Парламента на Румъния Юли-ан Янку, цитиран от националната агенция Agerpres.

Според него Москва е заинтересо-вана да запази пазара на Европейския съюз (ЕС) за себе си. По същата причина, според него, Русия „блокира“ няколко големи инф-раструктурни газотранспортни проекта, като този за газопровод NABUCCO. „Оттук идва и отчаяният опит да блокира големите инф-раструктурни проекти, вижте какво се случи с NABUCCO, как бе блокиран достъпа на европейците до тези важни резурси, вижте протестите срещу шистовия газ, които наб-людавахме и бидейки уж акции на еколози, де факто подкрепяни от Русия, сега вижда-ме защо…“, казва депутатът.

Той припомня, че до една трета от енергийните ресурси, които консумира Ев-ропа, идват от Русия, като по този начин РФ си осигурява една трета от БВП за сметка на износа на нефт и газ. „И сега Европа си поставя една голяма въпросителна, тъй като няма как да си заместиш за една нощ толкова голяма зависимост от Русия. Инф-раструктурата е трудно да бъде изградена за една нощ, а цената на втечнения газ все още е по-висока от тази на конвенционално-то синьо гориво. В тези условия, въглищата и ядрената енергия се обсъждат като евен-туални приоритети“, обобщи Юлиан Янку.

Както е известно, GreenPeace в Румъния, както и редица други неправител-ствени и екоорганизации от няколко години насам настояват за аналогичен на този в България мораториум за проучванията и добива на шистов газ. Американската Chevron преди месеци окочателно си затво-ри офиса в София и се установи в Букурещ, където вече прави проучвания в няколко находища в Северна Добруджа – до грани-цата с България. В разговора си с румънс-кия премиер Виктор Понта, вицепрезиден-тът на САЩ Джо Байден се пошегува, че „зависимостта от Chevron пак е по-добре от тази от „Газпром“.

На същото мнение е и основният политически противник на румънското ляво правителство – президентът Траян Бъсеску, който неколкократно обвини протестиращи-те екоактивисти, че „зад тях стоят интереси-

33 те на „Газпром“. Според него Москва се опасява, че „Румъния ще се превърне в износител на газ и ще остави „Газпром“ без част от европейския пазар“. Това обаче не попречи на „Газпромнефт“ през 2013 г. през дъщерната си компания в Сърбия NIS Petrol да спечели търга за проучвания за шистов газ в област Бихор в западна Румъния. ИСТИНСКИЯТ ТВОРЕЦ Е МОТИВИРАН ОТ ЖЕЛАНИЕТО ДА УСПЕЕ, А НЕ ОТ ЖЕЛА-НИЕТО ДА ЗАДМИНЕ ДРУГИТЕ сряда, 24 септември 2014 г.

Истинският творец е мотивиран от желанието да успее, а не от желанието да задмине другите.

Айн Ранд ЕТО ЗАЩО НЕ СМЕ НАРОД, А СМЕ МЪР-ША... сряда, 24 септември 2014 г.

Не сме народ, а мърша, пак ще ка-жа и с това ще да свърша...

П.Р.Славейков

Два паметника, единият си стои

още, а другият го няма – защо, как е въз-

можно да търпим това още да стои тъкмо паметникът на нашата национална унизе-ност – и ние изобщо да не чувстваме уни-жението?!

НЕЩИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА четвъртък, 25 септември 2014 г.

Евентуално тия подхвърлени мис-ли може да се използват по работата ми около моята нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта".

ДАЛИ ЩЕ ИЗДЪРЖИМ, ДАЛИ НЯМА ДА КЛЕКНЕМ БЕЗ НИКАКВА СЪПРОТИВА ПОД ИГОТО НА РУСКИЯ БОТУШ? – ЕТО ТОВА Е СЪДБОВНО ВАЖНОТО В ПРЕДС-ТОЯЩИТЕ, В ИДЕЩИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗПИТАНИЯ

четвъртък, 25 септември 2014 г. По подетата вече тема (виж:

Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!) ето един коментар, взет от Фейсбук, който подкрепих там с думите „Споделям изцяло!“, написан е от г-жа Мария Христова; тази дама е реагирала

ето как по повод лъжите на щатните, на платените руски „патриотични“ мекерета по форумите, плюещи непрестанно срещу Америка и американците, Европа и евро-пейците – в полза на Матушката им Русия, естествено:

Абе, малоумници ченгесарски, американците ли имат 350 хиляди имота по Черноморието ни?! Енергийната ни зависи-мост от американците ли е?! Има ли бъл-гарска партия, която да открива предизбор-ната си кампания във Вашингтон?! На Оба-ма ли беше 42-рото Народно събрание или на Путин?! Кой повече от 100 години прес-ледва българите, избива ги, разселва ги и то в собствената им държава, да не говорим за предишните ни държави. КГБ или ЦРУ държи българското злато и документите на българската история?! 500 години под аме-риканско робство ли беше България?! Наки-чили сте се със сърпове и чукове и саби и револвери, веете трикольора, но никой не ви вярва, че сте българи!!!

Не само не сте, ами и пред Бога сами се изтипосвате като измамници про-дажни, а за награда искате и да управлява-те! Пътници сте, пътници за оня свят!!! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да добавя и аз нещичко. Там е работата, че тия руски ме-керета не са никакви пътници, ами са ни хванали за гушата и стискат ли стискат. Де да бяха пътници, ала не са, за жалост. Те-първа още много ще страдаме заради тях, още повече че около нас има страшно много наивници, които се вслушват в лицемерните приказки на проруски партии като АТА-КА, БСП, АБВ, ДПС (да, ДПС е руска пар-тия, подчинена е като АТАКА на Русия по линия на КГБ-ДС), а пък някои сериозни коментатори като И.Инджев не без основа-ние отбелязват, че и ГЕРБ-аджиите рипат по руската свирка, той специално разчита това ГЕРБ като „граждани за евразийско развитие на България“, има пълните осно-вания да го заяви – та нали Б.Борисов беше човек на Царя, домъкнат на власт у нас по призива на КГБ, с оглед да промени гео-стратегическата ориентация на България пак в полза на Москва, щото „злодеят Кос-тов“ ни ориентира към Запада; Симеон Втори не успя, оказа се слаба ракия, ала ето, сега надеждите са че ученикът му Б.Борисов ще успее все пак да изпълни задачата на повелителите си. Всички „най-нови партии“ у нас, имам предвид партиите,

34 възникнали в последните години след 2001-ва, като се почне от НДСВ, мине се през АТАКА, после през ГЕРБ, и се стигне до Барековото движение (ББЦ) и гоцевото АБВ, са все уродливи продукти на полити-ческата инженерия на КГБ, създадени за да отклонят България от ориентацията ни към Европа и Америка, да ни извадят от ЕС и от НАТО – и да ни натикат в така широко зина-лата паст на пощурялата руска мечка.

Тъй че у нас тепърва ще се разра-

зява решаващата битка с тази проруска милиционеро-ченгесарска „политическа“ сган. Предстоят ни изпитания, по-тежки от тия, които сега преживява Украйна, руската агресия спрямо нас няма да бъде по-малко нагла и брутална. Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш – ето това е съдбов-но важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания. Дали няма да се опозорим като сами си зачертаем всякакво бъдеще на достойна и просперираща евро-пейска и свободна нация, ако се поддадем на съблазните на цялата тази лакома орда, на тази нагла сган от щедро финансирани от Москва „спасители“, „оправячи“, „защит-ници на бедните и онеправданите“, „народ-ни кумири“ – ето това е историческата про-верка на българската вярност спрямо сво-бодата, която ни предстои в тия решаващи за бъдещето ни дни. Много ме е страх, че при наличието на такава страшна безпа-метност, безхаберност, безотговорност, при наличието на толкова много лековерие и непростима наивност, ширещи се сред широките простолюдни „народни маси“ ние няма да издържим проверката и ще капиту-лираме пред руския натиск – дано Бог ни помогне да не ни сполети тази грозна евен-туалност!

И дано ни помогнат нашите прия-тели от Европа и Америка; но трябва да знаем поне това, че те помагат само на ония, които показват безпримерна твърдост в битката за свобода, на малодушните и презрените слабаци кой ли ще помогне?! Това бях длъжен да кажа и да заявя с пре-делната откровеност, все някой трябва да казва тия неща, щото ако не си даваме сметка за ставащото, много ще страдаме, пък и ще платим наистина страшна цена…

КАКВО ПРАВИ ДОБРИЯТ, АДЕКВАТНИЯТ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА УЧИТЕЛ четвъртък, 25 септември 2014 г.

Всяка почти сутрин се чувствам подобно на магаре, поставено между две еднакво апетитни, ухайни купи сено, туй магаре в историята на философията е из-вестно като "Буриданово магаре", та и аз като магарето на Буридан се терзая всяка сутрин дали да не избира да пиша по така съблазнителните теми от отдавна започна-тата нова моя книга с примерно заглавие-Философия на любовта - или да се отдам на писането на ново есе по наскоро започ-натата и не по-малко вълнуваща ме тема, обединена от надслова Изкуството да си учител, тук също започнаха да се забеляз-ват контурите на една нова книга по тол-кова важната и полезна тема, предвид тежкото състояние в българското образова-ние. И понеже съм човек на дълга, в пос-ледните дни избирам все писането по тема-та за учителстването, ще ми се да напиша една кратка, но наистина полезна тема, която да бъде нещо като наръчник на по-младите учители: ще се опитам да помогна на лутащите се, на обърканите, на дезори-ентираните, на загубилите смисъла и посо-ката. Щото наистина положението в образо-вателната сфера на България е катастро-фално, това вече поне се съзнава от всички - и тук няма да ни помогнат титаничните напъни на ония, които искат да запазят плачевното статукво. Тук се иска нещо съвършено ново, което започва с нещо простичко, но затова пък фатално важно: иска се най-напред революция в мисленето. Ето в тази посока аз виждам смисъла на предприетото от мен, което няма как да не се изрази в написването на тази въпросната нова книга под условното (засега) заглавие Изкуството да си учител – знае ли се, пък може да измисля и по-удачно заглавие, но това сега-засега ме задоволява, понеже ми показва посоката на пътя, който трябва да следвам.

(Продължава в блога)

АЗ ПЪК ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ МЕ УП-РАВЛЯВА НИКАКВА ПРЕСТЪПНОСТ И МАФИЯ – И ЗАТОВА ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Един нашенски медиен "юнак" и играч с мерак да става наш пореден "опра-вяч" (С.Гамизов), усърдно обслужващ оли-гархичното пропутинско политическо статук-во у нас бил казал: "Гласувайки за БСП българите подкрепят организираната престъпност"; реших да допълня мисълта му до дължимата й цялост и затова написах ето какво на страницата си във Фейсбук:

Гласувайки за БСП, вие подкрепя-те организираната престъпност и мафия; гласувайки за ГЕРБ вие ще подкрепите не чак толкова организираната престъпност и не дотам организираната мафия! :-)

Тази сутрин виждам, че тази ми-съл, която не се е харесала на огромната част от приятелите ми, е предизвикала следната показателна реплика на една дама, именно г-жа Stefana Todorova, която е написала тъй прочувственото:

Ами сега????? На което й отвърнах ето как: Ами едни предпочитат да ги уп-

равлява перфектно организираната прес-тъпност в лицето на БСП (също АБВ, ДПС и пр.), други предпочитат да ги управлява малко по-аматьорски и бамбашка организи-раната престъпност в лицето на ГЕРБ (АТА-КА, барековци и пр.). Аз пък предпочитам да не ме управлява никаква престъпност – и затова ще гласувам за Реформаторския блок.

Хора всякакви. Всеки избира спо-ред това какъв е самият той. У нас престъп-ници и кандидат-престъпници и мафиоти бол, не е като да няма. Аз никога престъп-ник не съм бил и не ща да бъда, затуй и няма да подкрепя на изборите нито една от партиите на нашата организирана и също така недотам организирана престъпност...

35

"СПОНТАННО-ОРГАНИЗИРАНИТЕ" И ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИ ОТ КРЕМЪЛ "ЕКОЛОГИЧНИ ПРОТЕСТИ" ПО НАЙ-БЛЯСКАВ НАЧИН ЗАЩИЩАВАТ РУСКИТЕ ИНТЕРЕСИ В БЪЛГАРИЯ четвъртък, 25 септември 2014 г.

Angel Naydenov, фен на Руската империя – главен враг на България, си-реч, мой политически приятел по тази ли-ния, е написал твърде уместната реплика Кремъл никога не спи! по повод публика-ция под заглавие Нов протест срещу до-бива на шистов газ, в която финансирани от Кремъл "зелени" (с червена сърцевина, подобно на дините) щели да протестират за да защитят по възможно най-бляскав начин руските интереси по отношение на Бълга-рия; ето какво четем там между другото:

В трите най-големи града на страната днес ще се проведат паралелни протести срещу проучванията и добива на шистов, въглищен и тайт газ...

Искането на протестиращите е за реални законодателни, администра-тивни и технологични мерки за прилагане на приетата през 2012 г. безсрочна Заб-рана за използване на технологията хид-равлично разбиване на територията и акваторията на страната, посочват организаторите – Инициативен комитет “За Чиста България”-Варна.

„С протестите целим да инфор-миране всички българи, че добивът на въглищния газ, тайт газ, шистов газ, газови хидранти в Черно море и подзем-ната въглищна газификация са неотменно обвързани с фракинг. Това означава, че разрешенията за проучване и добив на тези изкопаеми горива са в директен разрез с действащия в момента морато-риум. С други думи, имаме забрана на хар-тия, а държавата е първата, която я нарушава”, се посочва в позиция на “За Чиста България” – Варна.

АСПИРАЦИИТЕ НА ВЪЗРОДЕНИТЕ ИЗ-ТОЧНИ ИМПЕРИИ РАЗДВОЯВАТ, ПОЛЯ-РИЗИРАТ И ПАРАЛИЗИРАТ БЪЛГАРСКА-ТА ВОЛЯ ЗА ОБЩ НАЦИОНАЛЕН ПЪТ

четвъртък, 25 септември 2014 г. Ето как Ognyan Minchev представя

във Фейсбук публикацията във в-к ДНЕВ-НИК със заглавие Цветан Тодоров: Де-

мокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието, една статия, която, от само себе си разбира, заслужава да бъде прочетена; но ето сега коментара на О.Минчев:

Кратко и простичко изречени исти-ни. Към тях може да се добави и надутата всезнайковщина на политическата корект-ност, налагането на абстрактната идея за мултикултурализъм като конкретна полити-ческа панацея, идеологическата еквилиб-ристика с понятието за „свободен пазар“… Много неща, които изпитваме на гърба си.

Но за страни като България трябва да добавим и още едно – често решаващо обстоятелство: претенциите на възродените източни империи, че ние всъщност принад-лежим на техния цивилизационен (евра-зийски, нео-османски) ареал и „по грешка“ се намираме в Европа и в евро-атлантическата общност. Тази претенция раздвоява, поляризира и парализира бъл-гарската национална воля за общ национа-лен път и общо национално бъдеще. Така привържениците на откритата демократична система, сред които причислявам и себе си, са лишени от един много важен инструмент за обществено поведение и обществено усъвършенстване. Ние не можем да си позволим да бъдем открито и свободно критични към стопанската и политическата система, към която принадлежим, защото чрез тази критика даваме аргументи на евразийския авторитаризъм да оспорва избора, който страната ни направи с членс-твото си в ЕС и НАТО. Всяка публична критика към демократичната система се преекспонира като доказателство за необ-ходимостта да се приберем отново „под крилото“ на „дядо Иван“…

За съжаление обаче безкритично може да съществува само диктатурата – и то за определено време. Демокрацията се нуждае от непрекъсната вътрешна критика и пре-откриване на своите основания в един драматично променящ се свят. Значителна част от българското общество е убедена, че несполуките на страната ни произтичат от „демокрацията“. Ние сме длъжници на тези хора – защото не сме успели да им предло-жим убедителен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Кои са причините за кризата на българската демокрация? Защо гласуваме, а след това ни управлява оли-гархична върхушка от крадци? Защо сме ограбвани и бедни?

Независимата социална критика трябва да даде смислени отговори на тези въпроси, а гражданското общество трябва да превърне тези отговори в оръжия за натиск върху разпасалата се мафиотска олигархия на върха на обществото и дър-жавата. ПРЕДИЗБОРЕН ДЕБАТ НА ТЕМА "ОБРА-ЗОВАНИЕТО – ДИАЛОГ ЗА БЪДЕЩЕТО" (ВИДЕОЗАПИС) четвъртък, 25 септември 2014 г.

Предизборен дебат на тема "Образова-нието – диалог за бъдещето" (видео)

Миналата събота се проведе пре-дизборен политически дебат на тема "Обра-зованието – диалог за бъдещето". Основата цел на дебата бе осигуряване на пространс-тво за съзидателна и открита дискусия и на форум, където да бъдат представени плат-формите на партиите и коалициите за раз-витие на образователните и свързаните с тях политики през следващите години.

Участието на политическите сили беше последователно във времето. Техни представители изложиха образователните си платформи, след което отговаряха на въпроси. Директен дебат между тях няма-ше.

Във видеото можете да проследи-те целия дебат. МОШЕНИЦИ ОТ КЛАСА, ПРИМЕРНИ СЛУ-ГИ НА МАФИЯТА И ОЛИГАРХИЯТА, ГО-ТОВИ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ НА ВСЯКАК-ВА МЕРЗОСТ четвъртък, 25 септември 2014 г.

Мошеници от класа, примерни слу-ги на мафията и олигархията, готови срещу заплащане на всякаква мерзост.

36 (Изречено от анонимен ангажиран

гражданин, крайно много възмутен от безочието на тия, с извинение, мафиотски "синдикалисти"...) Прочети още за подвизите на тия двамата куриози ето тук: КОЙ КУПИ СВЕТИТЕ БЕЗ-СРЕБРЕНИЦИ ПЛАМЕН И КОНСТАНТИН? ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗЯВИ НА ОБЩНОСТ-ТА ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ В ПЛОВДИВ С МОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ петък, 26 септември 2014 г.

На фейсбук-страницата на Форум Образование прочетох съобщение, което силно ме заинтригува, ето самото съобще-ние, може да заинтересува и други хора, а пък по-долу можете да прочетете и моето писмо до организаторите, с което предлагам някои свои инициативи по посока на едно бъдещо пълноценно сътрудничество: СЪБИТИЕ: Днес в 18:00, в Пловдив, ул. "Драган Цанков" 49, Клуб Нещото

Приятели, в Нещото стартираме една поредица от събития, чиято цел е да дискутираме различни аспекти от образова-нието и ученето през целия ни живот:

- Каква е настоящата образова-телна система и има ли изход от нея?

- Какви са алтернативните мето-ди за образование извън или в помощ на държавното училище?

- Как да запазим любовта към ученето у децата, а защо не и у възраст-ните?

- Как родители и учители да се обединим и работим в насока поощрява-не и развитие на индивидуалността на децата?

Това са част от темите, които ще засегнем чрез дискусии, прожекции и пре-зентации в неформалната обстановка на клуба. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ако се вълнувате от конкретна те-ма в областта на образованието, за която може да разкажете повече пред по-широка аудитория, свържете се с нас с лично съоб-щение в страницата ни или на електронна-та ни поща: klubneshtoto[@]gmail.com

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПРОГРАМА

Форумът няма крайна дата, ще продължи толкова, колкото има нужда да се говори по темата. Програмата ще се обновява

постоянно. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 26.09. (петък) 18:00 ч. Прожекция и дискусия на филма "Забраненото образование" 27.09. (събота) 11:00 ч. Представяне на демократично училище в Пловдив

И т.н., програмата продължава, надолу има още събития и пр., който иска, може да я прочете на указаното място, а аз публикувам своето писмо с предложения, което току-що изпратих до организаторите на този Клуб:

Здравейте, Прочетох съобщението за това, че

давате възможност на хора, които се вълну-ват от дадени проблеми, свързани със ситуацията в образованието и потребността от осъвременяването му, да се изкажат пред по-голяма аудитория, да предизвикат дискусия и пр.; е, аз съм такъв човек, който от години силно се вълнува от всичките тия проблеми. Работя като преподавател по философия и гражданско образование вече доста години (30), работил съм в сферата и на университетското, също и на гимназиал-ното образование. Автор съм на много книги, една част от които са свързани имен-но с проблемите в образователната сфера; написал съм също и поредица от иноватив-ни помагала по всички изучавани в учили-щата философски предмети (философия, психология, логика, етика, философия на правото). С група колеги от 6 години изда-ваме философското списание ИДЕИ, което има за цел да подпомогне духовното и личностното израстване и укрепване най-вече на младите хора; имам честта и отго-ворността да съм главен редактор на това списание.

Та именно в тази връзка бих желал да се изкажа във вашата общност, пример-но бих могъл да изнеса и поредица от лек-ции, в които да изразя своите виждания за промяна в образованието, за демократизи-ране на отношенията в училищата, за прев-ръщането им в автентични образователни общности. Като начало съм готов да предс-тавя идеите, съдържащи се в две от моите книги за образованието, първата е със заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСО-ФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, а втората се нарича НИЕ НЕ

СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и има подзагла-вие "Есета за освобождаващото образова-ние", мисля, че са много подходящи за представяне и обсъждане във вашия клуб.

Също така бих искал да подаря на Клуба по екземпляр от хартиените издания на всички мои книги, включително и от кни-гите ми за образованието, също така искам да ви подаря и цялата поредица от всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ.

Ще се радвам на бъдещо пълно-

ценно сътрудничество, включително и по посока на практическата работа за създава-не на демократично училище в Пловдив, в която бих желал да участвам и да доприне-са с каквото мога.

С уважение: Ангел Грънчаров

37

НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА ДАЛИ ТОВА, КО-ЕТО СЕ СЛУЧВА НА МЛАДИТЕ В НАШИТЕ УЧИЛИЩА, ИМА НЯКАКВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИДЕЯТА НА СЪЩИНСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ! петък, 26 септември 2014 г.

Вчера писах по темата Какво пра-ви добрият, адекватният на потребности-те на младите хора учител, казах там нещо важно като начало, сега ми се налага да продължа по поетия път. Но преди да започна своя анализ, ми се ще да предам един кратък, но затова пък много показате-лен диалог, който проведох с един приятел; този човек, силно заинтересуван от новата ми авантюра, именно да напиша книга с толкова претенциозното заглавие "Изкуст-вото да си учител", ме запита по скайпа коя е главната идея на бъдещата ми книга; веднага му отговорих следното: (Продължава в блога) "ВЕЧНО ПРАВИЛНО МИСЛЕЩИ" ДОГМА-ТИЦИ, НЕНАВИЖДАЩИ ЛИЧНОСТТА, СВОБОДАТА, ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНС-ТВО И ПР. НЯМАТ ПРАВО ДА БЪДАТ ВЪЗПИТАТЕЛИ И УЧИТЕЛИ НА МЛАДЕЖ-ТА петък, 26 септември 2014 г.

Ето нещо като "дискусия" по тема-та Поради чудатия феномен на вдаска-ляването (втеляването) нашите училища приличат на образцови ферми за папага-ли или направо за говеда, мисля, че въп-реки всичко тази т.н. "дискусия" доста по-казва, особено що се отнася до манталитета на тия, на които съвсем не им допадат моите разбирания за образованието:

(Следва в блога)

ДО КМЕТА НА ДОЛНА БАНЯ ВЛ. ДЖАМ-БАЗОВ: "ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВИ УВЕРЯ, ЧЕ ДОЛНА БАНЯ ЗАВИНАГИ ЩЕ СИ ОС-ТАНЕ В СЪРЦЕТО МИ..." петък, 26 септември 2014 г.

Получих на имейла си покана да присъствам на празника по случай 40-годишнината от обявяване на Долна баня за град, много хора знаят, че съм роден и отраснал в Долна баня, а пък в един период на далечната вече 1991 година бях и вре-менен кмет или председател на т.н. "вре-менна управа" (за около 5 месеца, до про-веждането на първите демократични об-щински избори през окт. същата година). Много ми се искаше да отида на празника, но за жалост (по здравословни причини) съм принуден да съобщя на организаторите, че няма да мога да пътувам и да присъствам на това толкова вълнуващо събитие. Ето самата покана, а по-долу можете да проче-тете и моето писмо до кмета на Долна баня Владимир Джамбазов:

УВАЖАЕМИ Г-Н ГРЪНЧАРОВ, Общински съвет в гр. Долна баня и Об-щина Долна баня

Имат удоволствието да Ви поканят на Празника на Долна баня по случай 40 години от обявяването на Долна баня за град на 27.09.2014 г., който включва:

-17.30 часа – Програма на група по модерни и народни танци към Народно Читалище „Рила – 1898”

- 18.15 часа – Тържествен водос-вет

- 18.30 часа – Поздравително сло-во на кмета на община Долна баня г-н Вла-димир Джамбазов

- 18.40 часа – Награждаване на кметовете на Долна баня в периода 1974 – 2014 г.

- 19.00 часа – Концерт с участието на Яна Добрева и Гуна Иванова

- 21.00 часа – Празнична заря - 21.00 часа – Коктейл в ресторант

„Природа” – Курорт Долна баня

Моля, потвърдете Вашето присъс-твие до 26 септември на тел. ... ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ Кмет на Община Долна баня

А ето и моето писмо:

Уважаеми господин Кмете, Много благодаря за така любезна-

та покана да участвам в Празника по случай 40-годишнината от обявяването на Долна баня за град!

За жалост по здравословни причи-ни няма да мога да пътувам до Долна баня и да участвам в отбелязването на събитие-то, но държа да Ви съобщя, че с цялата си душа ще бъда съпричастен на хубавия празник: позволете ми също да Ви уверя, че Долна баня завинаги ще си остане в сърце-то ми.

Искам във Ваше лице да поздравя съгражданите си с годишнината и да им пожелая още по-голям напредък и нови постижения в движението ни по пътя към нашето достойно бъдеще – бъдеще на един проспериращ, спретнат, подреден и все така красив град!

Приятно и вдъхновено протичане на празника!

С уважение: Ангел Грънчаров

МЛАДИ, ФАНТАСТИЧНО УСПЕШНИ ПРЕД-ПРИЕМАЧИ ОТ САЩ ИНВЕСТИРАТ СТО-ТИЦИ МИЛИОНИ ДОЛАРИ В ЧАСТНИ КОСМИЧЕСКИ КОМПАНИИ

СЕПТЕМВРИ 27, 2014 Из: Путин превръща руската мечка в суровинно мезе за китайския дракон, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

38 … Статията на Юлия Латинина е

публикувана в „Новая газета” в Москва със заглавие: „За това как се отнася Китай към Русия, е лесно разбираемо като сравним две церемонии” и с поясняващо подзаглавие за увеличаващата се дистан-ция в изоставащата Русия спрямо САЩ в областта на космическите технологии „Кос-мическа разлика”.

„Миналата седмица в Душанбе

имаше церемония за началото на строител-ството на таджикският участък от централ-нозиатския газопровод, който води до Китай. Строителството бе открито от таджикския президент Емомали Рахмон и президента на Китай Си Цзинпин.

Не ви ли смущава нещо в абзаца по-горе ? И аз бях объркана, ето за какво. Когато преди две седмици на 1 септември, се проведе церемонията за строителството на “Силата на Сибир” (същия газопровод, който ще доставя газ на Китай на цена, както експерти смятат, под себестойността), на събитието присъстваха президентът Владимир Путин и първият заместник-премиер на Държавния съвет на Китай, Джан Гаоли.

Китайците не правят нищо случай-но. Церемониите са в кръвта им. И ако държавният глава на Китай ходи на гости на Рахмонов, а при Путин изпраща заместник, това показва, че Централна Азия, от гледна точка на китайската геополитика, е по-важна за Китай, отколкото “бавно потъващия ко-раб”, наречен Русия…

… В Съединените щати се образу-ва една цяла прослойка от млади, фантас-тично успешни предприемачи, свързани с Интернет. Тези предприемачи още в ранна възраст са натрупали огромно лично състо-яние. Тези предприемачи в детството си са чели научна фантастика и са наблюдавали звездите. И тези предприемачи инвестират стотици милиони долари в частни космичес-ки компании.

Джеф Безос и Алън Маск не са са-ми. Има и четиридесет и четири годишният Джон Чермак (John D.Carmac), създател на известните Doom и Quake. Едновременно с Безос, през 2000 г., той създава компанията Armadillo Aerospace. Дейвид Мастън (David Мастън) също е създател на компютърни игри. Участвал е в разработването на Air Warrior II (1997 г.), im1A2 Abrams, HIND: The

Russian Combat Helicopter simulation, Apache, и т.н. През 2004 г. той създава своята Masten Space Systems. Родерик Милерън (Roderic Milleron), основател (1996) на Orbital Space Systems, преди това е бил основател на IТ корпорации Cyberplex Systems и е писал софтуер за General Dynamics.

Тенденцията е ясна. Отделно от общата експлозия на частните космически компании в САЩ, които растат като гъби от 2000 г. насам, има и подексплозия: талант-ливи млади учени, които са станали мили-ардери благодарение на техните технически способности, от деца мечтаещи за космоса и изстрелвали ракетни модели, инвестират спечелените милиарди в своята и на чове-чеството Мечта.

И това е, в действителност, въпро-сът за Павел Дуров. Аз не знам дали Павел Дуров е мечтал за космоса, но сега точно няма да инвестира пари в него. Защото в Русия всяка успешна технология за проект, който изисква от неговия създател мозък, рано или късно се поглъща от приятели на Кремъл под прикритието на националната сигурност, а мястото за управител е запазе-но за най-видните синове на обслужващите режима.

В крайна сметка това води до фак-та, че нямаме какво да продаваме, освен газ. И то на загуба. Да, и дори китайския президент не благоволи да посетите откри-ването на тръбопровода, където началникът на Новия Китайски Суровинен Придатък обяви началото на разпродажбата на “Рос-нефт” в полза на Китай.

Юлия Латинина ЗА КЛУБ „НЕЩОТО” И ОБЩНОСТТА "НАПРАВИ ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ" ПРЕДЛАГАМ ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА "ИДЕИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕДИН... НЕГОДНИК" събота, 27 септември 2014 г.

Организаторката на Клуб НЕЩОТО в Пловдив ми предложи в отговор на моето предложение за сътрудни-чество и взаимодействие – виж: Предстоя-щите изяви на общността за демократич-но образование в Пловдив с мои пред-ложения за сътрудничество и взаимо-действие – да формулирам тема за лекция, която да бъде вместена в графика на Клуба, заедно с кратко резюме; ето какво й написах по този повод тази сутрин:

Здравейте, разбирам Ви напълно, няма никакъв проблем. Нека тогава темата,

по която ще говоря, да бъде "Идеите за образование на един... негодник", а пък поясняващото резюме към така формули-раната тема нека да бъде следното:

Ангел Грънчаров е преподавател по философия, работил повече от 30 години в сферата на университетското и гимнази-ално образование на България. Автор е на оригинални помагала по всички преподава-ни в нашите училища философски предмети (философия, психология, етика, философия на правото, логика, гражданско образова-ние), някои от които са преиздавани 3-4 пъти, също така е написал и повече от 20 философски и психологически книги, една част от които са върху проблемите за ре-формирането, осъвременяването и демок-ратизирането на образователната система, примерно книгите със заглавия Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също книгата Ние не сме тухли в стената! (с подзагла-вие "Есета за освобождаващото образова-ние"), друга негова книга носи заглавието-Изследвания върху състоянието на нра-вите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот) или пък, примерно, книгата му Истинският университет. Основател и главен редактор е на философското списание ИДЕИ, изли-защо вече 6 години, което работи за духов-ното и личностното израстване и укрепване най-вече на младите хора на България. Също така е един от най-активните българ-ски блогъри, пишещ освен по горещите проблеми на образованието, също така и по най-острите граждански, политически, нрав-ствени и психологически проблеми на бъл-гарския живот, плод на което са книгите му Българската душа и съдба, Страстите и бесовете български и др.

На 19 май 2014 г. Ангел Грънчаров е уволнен от училището, в което е препода-вал през последните 14 години (ПГЕЕ-Пловдив) от една новоназначена от прави-телството на ГЕРБ директорка с интересни "мотиви": "изцяло негоден да бъде учител", "пълен некадърник", "липса на всякакви качества, способности и умения" и т.н. Ку-риозната заповед за уволнение му е подне-сена внезапно под формата на "предпраз-ничен подарък" в навечерието на 24 май, празника на дейците на културата и образо-ванието, с оглед гаврата над личността му да бъде по възможност най-пълна и грозна. Вземете предвид и това, че уволнението по този позорен параграф води до пожизнено лишаване от преподавателски права на този учител – ако, разбира се, съдът не отмени скандалната заповед, израз на безпреце-дентен произвол.

С какво е съгрешил пред система-та този човек, та да бъде подложен на тако-ва унижение и опозоряване? Какво е правил в училище, та е предизвикал така необузда-ния гняв на тази самовластна венценоска на административно-командната система на

39 държавно образование? Лекторът ще раз-каже своята разтърсваща лична и професи-онална история и изповед. Ще говори нак-ратко и върху главните идеи на своята най-нова книга със заглавие Изкуството да си учител, върху която работи напоследък.

Лекцията на философа А. Грънча-ров ще бъде изнесена на...

Ето това резюме, което незабеле-жимо прерасна в нещо като "обява", предла-гам за лекцията или за беседата ми. Преце-нете Вие на коя дата да бъде насрочена тази изява, аз като "безработен" и напълно свободен човек нямам никакви претенции в това отношение: нека темата да се вмести в графика на вашата дейност възможно най-логично, органично и подходящо.

С уважение: Ангел Грънчаров

КАНОНЪТ ИЛИ ПАРАДИГМАТА НА В КОРЕНА СГРЕШЕНОТО ДЪРЖАВНО ОБ-РАЗОВАНИЕ Е: ЛИЧНОСТТА НА МЛАДИ-ТЕ ДА БЪДЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ОЩЕТЕНА И НЕПЪЛНОЦЕННА събота, 27 септември 2014 г.

Ще ми се да не губя темпото и да продължа да работя по книгата си с при-мерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИ-ТЕЛ, по тази причина сядам да пиша и тази сутрин, независимо че не съм добре със здравето си, отново имам проблеми със сърцето. Но моето сърце понякога влиза в ритъм съвсем спонтанно, и то точно когато се подложа на някакво натоварване, било физическо (примерно по-интензивна раз-ходка, когато се разхождам с по-бърза крач-ка), било умствено или емоционално; раз-бира се, по същите причини то и излиза от ритъм, абе какво повече да говоря, доста своенравно е моето сърце, почти толкова е своенравно колко е своенравен и притежа-телят или носителят му; затуй да не се мотая повече, ами да започвам работата си.

(Продължава в блога) АПЕЛИРАМ ПОВЕЧЕ ХОРА ДА ПОДКРЕ-ПЯТ ЛИСТАТА НА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК, В КОЯТО ИМА МНОГО НАИСТИНА КАЧЕСТВЕНИ ЛИЧНОСТИ! събота, 27 септември 2014 г.

Младият човек в средата на сним-ката по-долу се казва Петър Накаленов и е мой ученик от ПГЕЕ-Пловдив, преподавал съм му философия преди немного години; много добър и умен млад човек. Апелирам повече хора да подкрепят листата на Ре-форматорския блок, в която наистина има много качествени личности!

А ето сега и предизборен плакат на моя някогашен ученик, на когото се гордея че съм бил учител; преференциално пък можете да подкрепите и Петър, в плаката е указано как става това, в кръгчето на номер 9 сложете отметка, а иначе в квадратчето се задрасква номер 7; вие сте интелигентни хора и няма да се объркате:

У НАС ОБАЧЕ НЯМА ТАКАВА ОПАСНОСТ, ИМЕННО ДА СЕ САМОУБИВАМЕ ОТ... МИСЛЕНЕ; НИЕ СМЕ УНИКАЛНИ: САМО-УБИВАМЕ СЕ ОТ НЕМИСЛЕНЕ! събота, 27 септември 2014 г.

Хората твърдят, че съвременният живот е много стресов. Стресът не е харак-

теристика на живота и времената, а на хората. Стресът не идва от околната среда, той идва от ума на човека, който е стреси-ран. Той се дължи на факта, че правим определени презумпции за света и се вкоп-чваме на живот и смърт в тях. Страдаме от собственото си мислене. Положили сме прекалено големи усилия, за да заучим идеите си за света, че да се откажем от тях без борба. Подобно на играчи на покер, които вече са загубили прекалено много, ние отчаяно удвояваме залога с надеждата да принудим съдбата да ни отреди добра карта. Мислим за нещата прекалено много, приемаме всичко прекалено сериозно и страдаме от опитите си да напаснем света на собственото си мислене. Оплакваме се от това как светът не отговаря на очаквани-ята ни. Мислим за това как животът не си струва зора, как е длъжен да ни предлага много повече, колко е гаден, че не го прави и как трябва да го накараме да се съобразя-ва с нас или с това, което считаме за пра-вилно. Много хора се самоубиват от мисле-не.

Из: "Радикална честност", Брад Блантън (съвсем скоро на български), превод: Gayane Minassian КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: У нас обаче няма такава опасност, именно да се самоу-биваме от... мислене; ние пак сме уникални: самоубиваме се от немислене! КАКВО ЛИ БЪДЕЩЕ ЧАКА ЕДИН НАРОД – СЛЕД КАТО В СРЕДИТЕ МУ ИМА ТОЛКО-ВА МНОГО ИДИОТИ? събота, 27 септември 2014 г.

Един пияница, едва държащ се на краката, преди малко в автобуса повтаряше с цяло гърло ето тази мъдрост, и то, предс-тавете си, в стихотворна форма; нищо чуд-но да се е връщал от предизборна проява на АТАКА, БСП или дори на ГЕРБ:

Ех, къде си, бай Тошо, при теб не беше лошо!

Казваше това, а пък голяма част от

слушателите му кимаха в знак на съгласие и

40 гледаха тъжно като говеда. Питам се, под влияние на току-видяното, ето какво:

Какво ли бъдеще чака един народ – след като в средите му има толкова много идиоти?

ОТ ДНЕШНАТА СРЕЩА НА ФОРУМ ОБ-РАЗОВАНИЕ: ДЕМОКРАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ събота, 27 септември 2014 г.

Форум Образование: Демократич-но училище в Пловдив,

Снимано в Клуб Нещото.

В клуб Нещото се събрахме заин-тересовани родители, учители, специалисти и съмишленици, които искат да се включат в създаването на първото демократично училище в гр. Пловдив. Всеки от присъст-ващите сподели личното си мнение и начи-на, по които вижда училището. Говорихме си за модела и стратегията, които сме раз-

вили за постигането на целта, а именно стартиране на училището през 2015 г. Всич-ки заедно обсъдихме следващите етапи и кой с какво би могъл да бъде полезен за сътворяването на едно по-добро бъдеще за нас, нашите деца, внуци и обществото като цяло. Благодарим на всички, които повярва-ха в идеята и искат активно да се включат в реализирането на общата ни цел – даване възможност на децата да останат автентич-ни, уникални и свободни да избират за себе си това, което искат да учат и да бъдат.

ЕДНА СНИМКА И ТРИ... СЕЛФИТА ОТ ВЧЕРА

41

ДАЛИ НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, НЕ ТРЯБВА ДА ОТВОЮВАМЕ ОБРАЗОВАНИЕТО НА НА-ШИТЕ ДЕЦА ОТ НЕПРАВОМЕРНО ПРИС-ВОИЛАТА ТАЗИ СФЕРА БЮРОКРАЦИЯ И МАФИЯ? неделя, 28 септември 2014 г.

Тази сутрин, след като си довър-ших започнатото вчера есе Канонът или парадигмата на в корена сгрешеното държавно образование е: личността на младите да бъде колкото се може по-ощетена и непълноценна - можете, ако сте го вече чели, да погледнете последната му третина, тя е съвсем нова, току-що е напи-сана - сядам да пиша нещо като "репортаж" за нещо, което ми се случи вчера, този текст, към писането на който пристъпвам сега, също ще го присъединя към поредицата, обединена от заглавието ИЗ-КУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ; имам пълните основания да сторя това. Ето защо.

Вчера в един клуб, наречен зага-дъчно "НЕЩОТО", намиращ се на една тиха уличка близо до центъра на Пловдив, се събра доста внушителна група от ентуси-азирани млади хора, радетели за едно ново, човечно и свободно образование, сред които присъства и моя милост; сред тия млади хора, няма да скрия, се почувствах сякаш съм... "патриарх" или поне "ветеран", аз наистина, с моите 55 години, бях най-възрастният. Много от присъстващите бяха дошли със своите невръстни деца, които щукаха или на моменти дори лазеха между краката ни, играеха си, разбира се; за тях имаше и отделно помещение, но те често идваха и се мотаеха сред нас, сякаш заслу-шани в това, за което с увлечение говореха техните майки и бащи, сред които седеше самотно един беловлас дядо - моя милост. Споделям усещането си, не съм болен на тази тема, на тема възраст, щото аз само

може да изглеждам стар, но душата ми е съвсем млада, знайно е, душата не старее, стига да не е допуснато да остарее още на младини. А иначе през цялото време се чувствах прекрасно и с наслаждение слушах това, което говореха тия млади хора: наис-тина е вълнуващо човек от устата на млади хора да чува свои най-съкровени и изстра-дани цял живот мисли, страхотно е човек да доживее такъв един момент. През цялото време слушах с интерес обсъжданията и, за да не прекъсна с нещо, за да не повлияя на превъзходния разговор, който имах радост-та да чуя, нито веднъж не взех думата: ние, философите, освен че сме невъзможни плямпала, се отличаваме с това, че много обичаме да слушаме как говорят мислещи млади хора, да, млади хора, които обаче са мислещи, търсещи истината и пр., по-голямо удоволствие аз лично не мога да си представя. Та затова, за да не наруша това удоволствие, аз вчера се отдадох изцяло на слушането, много ми хареса всичко, което чух, силно се впечатлих, разбира се, през цялото време в главата ми се мотаеха какви ли не мисли, ала, казах вече, стоически издържах да не взема думата и да се изка-жа тъкмо за да не наруша удоволствието, което изпитвах, да слушам мислещите млади хора, с оживление и увлечение раз-говарящи за най-важни за тях неща.

Аз тук нямам възможност да раз-казвам за какво точно разговаряха тия мла-ди хора, забелязах, че се правеше видеоза-пис на разговора, като се появи в нета, ще ви препоръчам да го чуете. Ще кажа обаче все пак нещичко за впечатлението си, за преживяването си, а пък после ми се ще да споделя ония потиснати мисли, на които все пак удържах да не дам израз вчера, на самата среща, по указаните вече съображе-ния. Аз със себе си съм наясно, знам какво мога да кажа, е, понякога и себе си изне-надвам с на глас изречените (или написани-те) си мисли, но наистина ми беше много интересно и приятно да се отдам на слуша-нето, при което други хора, в случая млади хора, изразяват със своите уста мисли, които аз от години съм си ги мислил, писал и пр., ето това, съгласете се, е едно много вълнуващо преживяване. Чувствах се наис-тина превъзходно, затова и мълчах през цялото време, а иначе съвсем не съм мъл-чаливец на подобни обсъждания, много обичам дискусиите между мислещи хора, това за мен е най-приятното; но ето, оказа се, че мога да бъда и стоик, издържах да не взема думата, въпреки че на няколко пъти ми се наложи да положа извънредно усилие да не се обадя. Както и да е, ето вкратце нещичко, което най-силно ме впечатли.

Отначало водещата след уводните думи поиска една... риба, която подаде на близкия до нея човек, с уговорката, че у когото е рибата, трябва накратко да се представи и да каже нещо, което най-много го вълнува. Така рибата мина през всички, в

това число и през мен. На снимката съм заснет тъкмо когато се представям. Преди мен вече се бяха изказали повече от поло-вината от присъстващите и аз вече доста-тъчно бях поразен от толкова приятното впечатление, че тия всичките хора мислят... точно като мен! Обикновено или редовно на мен ми се случва точно обратното преживя-ване, сиреч, никой не мисли като мен, аз постоянно комай се чувствам като "черна овца", щом кажа нещо, всички скачат и казват "Не, с това съвсем не мога да се съглася, ти изобщо не си прав, това не е и не може да е така и пр.!", а ето, сега се оказа, че не мога да чуя нещо, с което са-мият аз да не съм съгласен, което, така да се рече, уби моето желание да се изказвам: да чуваш своите мисли от чужди уста е невероятно преживяване, простете, че прекалих, за четвърти път май пиша все това, но туй нещо ми се струва, че е подоб-но на чудо, ако не е чудо, то поне е чудесно! Та като дойде рибата в моите ръце, се наложи и аз да се представя, казах че се чувствам сред толкова млади хора като ветеран, цели 30 години съм бил действащ преподавател по философия, преподавал съм и в университет, и в гимназии, казах колко ми е приятно, колко е вълнуващо и впечатляващо, че чувам собствените изст-радани мисли от устата на млади хора, което ме освобождава от потребността да разказвам какво мисля, това ми дава въз-можността да бъда съвсем кратък, казах също, че според силите си във всичките тия години като учител съм се старал да пома-гам на младите да станат пълноценни лич-ности, накрая изтърсих следното, понеже е истински куриоз: след повече от 30 години работа като учител преди няколко месеца, на 19 май, предпразнично, като подарък по случай 24 май, ми беше връчена ненадейно заповед за уволнение от училището, в което съм работил много години, и то със сюб-лимния "мотив" - абсолютна негодност за системата, един вид аз имам атестат, нещо като диплома, че ужасната система ме възприема като негоден, аз лично по-ласкаво признание от системата до този момент не бях получавал.

Публиката като чу тия думи изг-лежда силно се впечатли, такива истории като моята не се случват всеки ден (или пък се случват, ала не знаем за тях?), някои се обадиха в смисъл, че щом системата не ме иска и ме оценява за опасен и вреден, явно съм доста полезен за един друг вид образо-вание и пр. Като завърших една млада дама, която държеше в ръце детето си, въпреки че вече се беше изказвала, пак поиска рибата от мен и много развълнувана каза няколко думи, в смисъл, че г-н Грънча-ров й е бил учител по философия, че има добри впечатления за неговите часове, било й е приятно в часовете ми, че пръв от учителите съм бил подредил чиновете така, че учениците да са лице в лице, а не да си

42 гледат вратовете, именно като кръгла маса, каза, че е много тъжно, че учители като него биват уволнявани и пр.; това, разбира се, ме трогна, аз преди това си мислех откъде ли ми изглежда познато лицето на тази млада дама, ето, оказа се, че била моя ученичка. Изказаха се останалите присъст-ващи, все интересни и приятни млади хора, говорещи много убедено и очевидно всеця-ло вярващи в идеята за едно ново образо-вание, а пък после ни бяха представени няколко презентации относно това как ини-циаторите на групата НАПРАВИ ДЕМОК-РАТИЧНО УЧИЛИЩЕ В ПЛОВДИВ виждат самата идея, какво по-точно смятат, че трябва да бъде направено, както и обясниха докъде се е стигнало в конкретните практи-чески стъпки по реализацията на чудесната идея. И по презентациите чух неща, които са великолепни, с които съм напълно съгла-сен, които споделям, тъй че, излишно е да подчертавам още, много се вълнувах, рад-вах се, че съм попаднал в такава компания на близки по убеждения и по ценности хора. Ами това е в общи линии, казах вече, че при обсъжданията реших да не вземам думата, а да се отдам на слушане, защото вярвах, че моите мисли все някой друг ще ги изрази, поради което е излишно аз лично да се намесвам.

Да, обаче все пак имам нещичко да кажа, което ми мина през ума, докато слу-шах изказванията на другите, ето, сега дойде времето спокойно да развия тия свои мисли. Вкратце, разбира се, щото не бива да се увличам прекалено, по моя си обичай.

Дълго време се обсъжда въпроса трябва ли да се направят постъпки новото демократично училище в Пловдив (което ще бъде открито през септември 2015 г.) да бъде лицензирано от Министерството; обособиха се две гледни точки. Доста роди-тели обезпокоени питаха какво ще стане ако демократичното не бъде лицензирано, как децата им един ден ще получат дипломи, как по-късно да могат да продължат в по-висшите степени на образование, това са съвсем естествени въпроси. Аз от вчера насам доста мислих по въпроса и ми се струва, че имам вече едно разбиране как той може да бъде решен. Ето до какво убеждение стигнах; ще се постарая, за краткост, да бъда пределно лаконичен, обособявайки няколко възлови момента в аргументацията си:

- сега действащият закон за обра-зованието е в дълбоко противоречие с Конституцията, особено с чл. 23, провъзгла-сяващ, че "държавата създава условия за свободно развитие на науката, образова-нието и изкуствата и ги подпомага", да, подпомага, а не пречи на гражданите да се ползват свободно от правото си на образо-вание, сиреч, от правото си на свободно образование;

- разбира се, налагат се законови промени, които да създадат юридическа база за плурализъм в образователната сфера, които да отстранят така вредния и пагубен монополизъм не толкова на самата държава, а по-скоро на позволилата си да "приватизира" образователната сфера държавна или министерска бюрокрация;

- ние, гражданите, трябва да отво-юваме образованието на нашите деца от неправомерно присвоилата тази сфера образователна бюрокрация и мафия;

- държавата по идея не е нещо чуждо на държавата, държавата, в една демократична страна, следва да служи на гражданите, ползвайки се по подобаващия начин от правата си, ние, гражданите, ще успеем да си отвоюваме ония права, които бюрокрацията в случая е успяла да ни ги отнеме;

- на тази основа или на основата на този принцип създателите на демокра-тичното училище следва да разговарят с държавните чиновници, от позицията на свободни граждани, които не са съгласни да отстъпват на бюрокрацията ползването в пълния обем от своите права;

- понеже позицията на чиновници-те е силно уязвима даже и юридически, те ще бъдат притиснати и ще се принудят да правят отстъпки, въпреки че от тях трябва да се очаква яростна съпротива срещу новото, понеже то ще подкопае основата на всевластието на бюрокрацията;

- сред държавните служители на отговорни позиции може пък да се намерят и разумни хора с неохранителен мантали-тет, те именно следва да бъдат използвани за нанасяне на първите значими пробойни на т.н. кораб на държавно-монополистично образование, който, впрочем, и иначе си е достатъчно пробит, тъй че потъването му в най-скоро време е неизбежно, но то, както се казва, следва да бъде подпомогнато;

- аз и в представянето си пред Клу-ба вчера изказах мисълта, че ние, гражда-ните, не бива да отстъпваме на бюрокраци-ята българското образование, щото то по начало е наше, а не нейно, ние като данъ-коплатци сме неговите истински господари, а не бюрокрацията, чиято власт пак произ-лиза от нас, тя е узурпирана, но какво пречи да си възвърнем правата;

- когато едно демократично учи-лище проработи и се видят първите му благотворни резултати, това вече ще бъде коз за неговото "узаконяване", пък, да се

надяваме, и политиците в един по-близък ден ще бъдат заставени да отприщят по законов начин инициативата на гражданите в образователната област, понеже се видя даже и от слепите, че така повече нещата не могат да продължават;

- а що се касае до това как възпи-таниците на несертифицирани или нелицен-зирани демократични училища ще могат все пак да получат дипломи, има хитри начини това да бъде направено, понеже бюрокра-цията, бидейки поставена в абсурдна ситуа-ция, често се държи крайно глупаво, а тази глупост е, казах, уязвима;

- примерно ако децата в едно де-мократично училище наистина биват обуча-вани най-качествено, за тях, след като вече са придобили необходимите умения за ефикасно учене, няма да е проблем да се справят бляскаво с тъй принизените изиск-вания на рухналата отвсякъде ретроградна държавна система на образование, пример-но за тях ще е лесно да си вземат каквито искат изпити, матури и пр.;

- пък и какво пречи и в демокра-тичните училища в края на годината да се провеждат изпити и матури с оглед и те да издават своите легитимни документи;

- един пример: аз съм имал частни ученици по философия, които, въпреки че са имали интерес към философията (и са възнамерявали да кандидатстват филосо-фия), са били силно обезпокоени от това дали ще успеят да се справят с матурата по философия, понеже са оценявали нивото на подготовка по този предмет в училище като много слабо ("Нищо не научих в часовете по философия, г-не, това беше за мен загубено време, учителката ни занимаваше с някакви пълни глупости, дали ще мога да си взема матурата?"); е, след две-три седмици зани-мания при мен тия ученици се представяха бляскаво на матурата, а след това вече станаха и студенти по философия и дори мои колеги; какво пречи такова нещо да се случва и с учениците в демократичните училища, щото все пак водещото са умени-ята, а признанието и удостоверяването на тия умения е производно, е последица; ако го има първото, ще го има и второто, няма начин да го няма;

- Яков Хехт също пише, че при не-обходимост и при желание групи от ученици в демократичното училище за кратко време, за няколко месеца са успявали да се спра-вят с учебен материал, който в традиционни училища се учи за години – и с лекота са си вземали всякакви изпити;

Тия ключови моменти дотук имат принципен характер. Ето сега и няколко мои предложения, които, тъй да се рече, имат по-особен, пък макар също така принципен характер, поставям тия неща като проблеми за дискусия, съвсем не съм убеден, че тези-те ми са неоспорими:

- Защо трябва да се прави изцяло ново училище, така да се рече, "на гола

43 поляна", дали няма да е по-ефикасна стра-тегия отвоюването на вече съществуващи държавни училища за каузата на демокра-тичното училище?

- Нима ще приемем ей-така твър-дението, че държавните училища навеки трябва да си останат все недемократични - и на какво основание ще ги преотстъпваме във владение на недемократично настрое-ната, узурпаторска бюрокрация?

- Няма ли да е по-добре като граж-дани и като данъкоплатци да изискаме от държавата, от институциите, под формата на експеримент, като начало едно действа-що училище, което изцяло да се трансфор-мира в демократично, съответно да се на-бере персонал, споделящ ценностите на демократичното училище, а след това и от учениците да бъде направен подбор (които родители или ученици не искат да учат в демократично училище, да идат да учат в недемократично, в тиранично, в авторитар-но, както искате го наречете!) и ето, демок-рацията да проработи първо в това учили-ще, та да се види какво ще стане?

- На мен също така ми е много ин-тересна тази настройка: уж живеем в де-мократична страна, а пък цялата система на държавно образование е очебийно неде-мократична; в същото време демократично настроени или мислещи граждани, родители и учители, се борят да създадат извън системата едно или повече демократични училища; да, ама нали уж сме демократична страна, защо демокрацията е прогонена от училищата ни, пък и не само от тях?

- Не е ли правилно да направим нужното демокрацията и свободата да се възцарят във всички училища на нашата уж демократична държава, щото иначе нещата са крещящо ненормални?

- Ако ние, демократично и свобо-долюбиво настроените български граждани се опитваме да си създадем нещо като "островчета" на свобода и демокрация в една отчайващо недемократична страна и образователна система, това бягство дали е оправдано, а такъв един експеримент дали няма да е предварително обречен на неус-пех?

- Щото в условията на господста-ваща недемократичност, като стереотипи, култура, манталитет, масово съзнание и пр. колко му е на демократично настроените и мислещи дейци на свободолюбивото обра-зование и училище да бъде лепнат етикета "ненормални", или "луди глави", или

"странници", "екстравагантни птици", "чудаци", "чешити","некакви там хипита" и прочие, и как ли не още, което знаете как ще се възприеме от "нормално (не) мисле-щото мнозинство"?

- Защо се поставяме в тази неиз-годна позиция на странно малцинство, след като смисълът на всяка обществено-значима борба е носителите на новото да успеят да увлекат мнозинството, да съкру-шат съпротивата на ретроградността, да спомогнат за тържеството на новото, в случая на свободата, демокрацията, чове-щината и пр.?

Аз само питам, нищо не твърдя. Поставям проблема по възможност в него-вия пределно гол, неприкрит с нищо вид. Предлагам дискусия по тия въпроси. Налага се много да се говори и обсъжда, включи-телно и най-разгорещено да се спори. Аз лично като учител по философия и граж-данско образование в ПГЕЕ-Пловдив нап-равих своя индивидуален и изначално об-речен опит да провокирам демократичен дебат и да спомогна за установяване на демократични отношения в тази училищна общност, и ето, бях уволнен и изритан най-брутално не само от това училище, но и от системата като цяло, по същество като съм уволнен по параграфа "изцяло негоден за системата" аз не мога вече да си намеря работа в нито едно държавно училище, разбира се, това нарушава по недопустим начин моите човешки и граждански консти-туционни права; да се надяваме, съдът ще ми върне правата, ще отмени скандалната заповед за уволнение. Но ето, моят пример показва, че въпреки всичко дори и индиви-дуалните актове на съпротива срещу авто-ритаризма (и тоталитаризма) и на борба за истинска, за автентична демокрация в обра-зователната област не са съвсем лишени от смисъл, аз, примерно, въпреки всичко успях да разбуня духовете в ПГЕЕ-Пловдив, пък и не само, даже смразяващия недостоен страх, който е сковал "колектива", не смеещ да гъкне след моето уволнение пред свире-по-жестоката и отмъстителна тиранична директорка, е стъпало към промяната: нека да изпият цялата тази горчива чаша, нека да се налюбуват на недостойнството и на малодушието си тези хора, което е предпос-тавка да осъзнаят цялата унизителност на положението, в което са допуснали да се окажат. И това ще спомогне за промяната, убеден съм, този ден при това е близо.

Да спра дотук. Има още неща, кои-то ми се въртят в главата, но да не прека-лявам, да не стане прекалено дълъг този текст. Има време още много да се говори и да се пише. Затова засега: до нови срещи, хубав неделен ден, бъдете здрави и смели, не се оставяйте да бъдете малодушни и презрени страхливци; това пожелание ми се яви кой знае как в главата, ето, пиша го, аз съм спонтанен човек, уважавам свободата

на собствената си мисъл, ето, написах го. Чао и до скоро!

ЕДИНСТВЕНОТО, НА КОЕТО ТРЯБВА ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА СИ, Е ДА ОБИЧАТ ДА УЧАТ

неделя, 28 септември 2014 г.

Как да изпъдим държавата от образова-нието ЗАБЕЛЕЖКА: Срещу интервюирания в тази статия г-н Явор Ганчев (от Национална мрежа на родителите) на 15 септември 2014 г., на тържеството за отриването на новата учебна година в ПГЕЕ-Пловдив авторитарната директорка Стоянка Анаста-сова изпрати пазач, който насила отне дър-жания от него плакат, както и плаката, дър-жан от моя милост – и се опита да ни изгони от двора на училището; казвам това като куриоз на българския живот, който живеем

„Единственото, на което трябва да научим децата си, е да обичат да учат”, казва Явор

Покрай първия учебен ден дебатът за българското образование отново се разгоря – макар и предимно с повтаряни от години аргументи и посочване на едни и същи несъвършенства в системата. Все още обаче има доста какво да се каже по въпроса и още повече какво да се направи, макар и най-вероятно в бавни и постепенни стъпки.

За да продължим темата, този път се обръщаме към Явор Ганчев от „Нацио-нална мрежа на родителите". Него сме ви показвали, и то неведнъж, предимно в роля-

44 та му на собственик на култовия музикален магазин „Дюкян Меломан".

Но сега темата е образование, къ-дето Ганчев има ярко изразена позиция и неизменна лична намеса, започнала преди около три години - тогава заедно с други родители и граждански организации той се включи в съпротивата срещу проекта на ГЕРБ за Закон за детето, а впоследствие и срещу предложения от тях закон за училищ-ното образование, правещ детската градина задължителна за 4-годишните деца.

Днес той осъзнава, че вероятно скоро след 5 октомври ще му се наложи да се съпротивлява срещу съвсем същите неща, но е обнадежден като вижда една по-активна гражданска среда, която повдига въпроси, протестира и не оставя админист-рацията да върши нещата скрито-покрито.

И е спокоен, че идеите на „Нацио-нална мрежа на родителите" се възприемат все повече.

Извън контрола на държавата

Като начало, Явор подчертава, че свободата на образованието е заложена в българската конституция – макар тази сво-бода да е масово криворазбрана.

„В член 23 пише, че образование-то, науката и изкуството се развиват сво-бодно и държавата ги подкрепя. Конститу-цията никъде не възлага на държавата функции в образованието, освен да осигу-рява достъп до образование в определени образователни степени", обяснява той.

Основна идея на „Национална мре-жа на родителите" е образованието просто да спре да зависи от държавата. И ни най-малко да не чакаме някоя власт да си го постави като приоритет в управленската програма. „Пази боже някоя власт да поста-ви каквото и да е като приоритет, не само образованието", казва Явор. „Това е гене-рален проблем на българското светоусеща-не, на тоталитарното светоусещане, че животът зависи от това, което прави този, който има власт.

Животът зависи от това, което все-ки прави, а работата на властта е да гаран-тира правата, а не да оправя живота на хората".

Предпочитаните от него концепции са към повече самоуправление и повече отговорност на възможно най-ниско ниво, както и към взимане на решения не „отгоре", а на ниво ученик, родител, учител, училище, община и навсякъде другаде, където се носят последствията от тези решения.

Как така без единна програма?

Става въпрос още за възможност-та учебната програма (съдържание и гра-фик) и учебните методи да се определят от родителите и от самите деца, а училището като институция да е независимо предприя-

тие на родителите – които ще са мотивира-ни да го направят не просто защото трябва някой да им гледа децата, докато те са на работа, а защото имат автентичен интерес от тази опция за оптимизация на обучение-то.

Именно това е заложено и в кон-цепцията за демократичното образование на Яков Хехт – създал първото демократич-но училище в света и дал формулата как то може да се самоорганизира и да определя абсолютно всеки аспект от образованието на децата самостоятелно, без държавна програма и без образователен минимум.

Не бива да забравяме и варианта за домашното образование, което трупа активи в България, макар все още някои от родителите, обучаващи децата си вкъщи, да се чувстват извън закона.

Явор Ганчев обаче уточнява, че нито един от тези варианти не съществува сам за себе си. „Модерното образование вече не говори за отделни форми на обуче-ние, които съществуват без контакт и преп-литане помежду си. Модерното образование е хибридно по форма. Затова вече няма смисъл да се говори само за домашно обра-зование, или само за училищно образова-ние, или само за дистанционно обучение. Всичките тези форми могат да бъдат полз-вани едновременно".

Според него няма толкова значе-ние какво точно учи едно дете на 7-8-9 г., същественото е то да учи това, което иска, защото само с активно участие по собствено желание ще добие умение за учене.

„Не трябва да се определя какво трябва да се учи, а да бъдат научени учени-ците да учат, това е целта на образование-то. Те трябва да бъдат научени да учат, след което сами ще си поставят цели спо-ред това, което им се случва в бъдеще".

Мисленето се променя

Подобни идеи може и да изглеждат твърде далеч от случващото се в образова-телната система в момента, но Явор под-чертава, че и сега, когато гражданите имат нужда от образование, те си го доставят съвсем свободно, дали чрез частни уроци или чрез някаква форма на самообучение извън държавното училище.

Без да си прави илюзии, че евен-туална кардинална промяна може да се случи скоро, той все пак вижда как начинът на мислене към образованието вече търпи промени.

„Годината е активна, ние напра-вихме конференция за образованието, други хора поканиха за втори път Яков Хехт, сега Институтът за прогресивно образова-ние и цяла голяма група неправителствени организации са активни в правенето на гражданска политика в областта на образо-ванието - това не съществуваше преди две години".

А едно такова развитие, случващо се пред очите ни, не е никак лош повод за оптимизъм.

ПРАВОТО НА ИЗБОР Е ВИНАГИ ПО-ДОБРО ОТ ДИКТАТУРАТА ВКЛЮЧИТЕЛ-НО И В ОБРАЗОВАНИЕТО неделя, 28 септември 2014 г.

Явор Ганчев, Национална мрежа на родителите:

Друг кандидат за депутат – Петромир Кънчев – чиито позиции и дей-ност са изразено про-семейни и за свобода в образованието:

"Според мен за да има качествена промяна в началното и средното образова-ние на първо място МОН трябва да загуби монопола си да спуска една единствена програма по която нашите деца е позволено да учат. По света има много учебни програ-ми, има конкуренция и те постоянно се развиват. Нито една не е правилната, един-ствената, най-добрата. Държавата следва да бъде гарант за равен достъп на всички програми, но родители, учители, училища, сами да избират по коя програма да учат и да се развиват децата.

В момента съществуват училища, детски градини, които използват системи като Монтесори, Валдорф и други. Много семейства прилагат домашното образова-ние. Всички те обаче са поставени извън закона и са обявени за нелегални. Всичко това е поради този монопол на държавата, която само тя решава какво ще учи твоето дете, а ние родителите нямаме право на избор, децата още по-малко. Във всяка страна от ЕС мога да избера училище, което предлага различна програма, но тук този избор е отнет.Всъщност той не е съществу-вал никога и затова не можем да си предс-тавим какво би било ако държавата няма този монопол.

Правото на избор е винаги по-добро от диктатурата включително и в обра-зованието." И ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА Е ТАКА: ПРАВИ-ЛАТА УБИВАТ ЖИВОТА – ПОНЕЖЕ ПО-СЯГАТ ВЪРХУ СВОБОДАТА неделя, 28 септември 2014 г.

И във философията е така: прави-лата убиват живота – понеже посягат върху свободата. А живот и свобода за човека, особено пък за човека, имащ дух, са едно и също нещо, са тъждествени; в духовната

45 сфера, в това число и в образователната, тия неща са нещо като аксиома, не подле-жат на обсъждане – понеже от тях следва всичко останало...

Правете си сметка до какво води пренебрегването на "това единствено до-пустимо правило" от нашата родна команд-но-административна и бюрократична систе-ма в образованието, която е създала безб-рой разсъдъчни правила, благодарение на които от свободата в българското образова-ние не е останало и помен.

Нима имат свобода самите дейци на това образование, агентите, които се занимават с него, именно учителите, учени-ците, родителите?! Не, от тях практически почти нищо не зависи, понеже всичко е вече решено и продиктувано в безчет инструк-ции, правилници, наредби, директиви, ко-манди, програми и какво ли не още. Бюрок-рацията решава, от нас се иска само да изпълняваме и да се подчиняваме, Бог да прости свободата ни!

В ИНТЕРНЕТ РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК Е ПЪРВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА неделя, 28 септември 2014 г.

В интернет Реформаторският блок е първа политическа сила. Гражданите, не гледащи телевизия и не четящи вестници, сиреч, са неподатливи за щедро платени медийни предизборни манипулации, в по-голямата си част са за РФ – за какво ли пък ни говори това?

С МОЛБА ЗА СЪВЕТ

неделя, 28 септември 2014 г.

Ще бъда благодарен за всяко мне-ние. Налага се спешно да взема решение за облика на корицата. Засега се спирам на това. Но нещо ме гложди, че не е наред. Дали примерно не трябва да се изправи подзаглавието, да стане хоризонтално, че тоя наклон ме дразни? Не съм правил аз проекта, не мога да правя такива неща, специалист го направи, ама ето, някак си ми се вижда, че нещо куца, не е както трябва...

КОТКИТЕ, ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КУМИРИ И НИЕ, ХОРАТА... неделя, 28 септември 2014 г.

Андрей Слабаков – украшението на всяка българска телевизия! :-)

Почти като Валерия Велева, кра-

лицата на морала в българската, с извине-ние, журналистика.

Тя явно вече е купила продуктите за баницата, която ще омеси и поднесе на Бойко Борисов – и затова с толкова чиста съвест се изживява като нравствен ментор, поучаващ ни що е туй приличие от почти всеки телевизионен екран... КОГА ЛИ ЩЕ РАЗБЕРЕМ ТОВА ТАКА ПРОСТО, АЛА И ТОЛКОВА МЪДРО ПРЕ-ДУПРЕЖДЕНИЕ НА БУДА?! неделя, 28 септември 2014 г.

От страницата на Мауа Alexandrova

ДНЕШНАТА НЕВИДИМА И „ТЪМНА” ПРЕ-ДИЗБОРНА КАМПАНИЯ НИ ВОДИ ПРАВО НАТАМ, КЪМ ТЪМНОТО

СЕПТЕМВРИ 28, 2014

Бойко Борисов очаква предложе-

ния с пура в ръка. Снимка Веселин Боришев

Защо няма кампания?

46

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ Всички усетиха, че тази предиз-

борна кампания не е като предишните. Както каза мой познат, германски журна-лист: „По нищо не личи, че идват парламен-тарни избори”. Със страшна сила в публич-ното пространство виси въпросът: „Защо няма кампания“?

Преди да видим отговора на този въпрос, да разчистим терена от други въп-роси. Какво, например, е общото между следните изказвания:

- Ще управлявам самостоятелно. - Ако не съм аз премиер, ще нас-

тъпи глад. - Как да сложа друг за премиер ка-

то непрекъснато ще трябва да притичва да ме пита какво да прави?

- Не искам повече да чувам за Ре-форматорския блок.

- Естествените ми партньори са Реформаторският блок.

- ДПС се държи най-разумно в мо-мента.

- Разчитам много на БСП. - Стабилността е обречена, ако не

намерим формула, на база на резултатите от изборите, с другите политически партии в парламента, да се потърси решение за стабилност.

Формалният отговор е лесен: об-щото между всички тези съждения е авто-рът, Бойко Борисов. Съдържателният отго-вор обаче иска малко повече внимание.

Всички тези изказвания оформят, в крайна сметка, една основна теза: след като е ясно, че на изборите ГЕРБ ще има най-много гласове, Бойко Борисов трябва отно-во да упражнява властта. Ако може – сам. Ако не може, както напоследък става ясно – с някого. Ако не с РБ – с други партии в новия парламент. Разчита на подкрепа от БСП и на разумно отношение от страна на ДПС.

В тази картина е скрит отговорът на въпроса – защо, този път, кампанията е толкова вяла, че е чак невидима? Къде са острите атаки към опонентите? „Черният” пиар? Прословутите кирливи ризи?

Прав беше президентът Плевне-лиев да апелира към политиците да прекра-тят махленските свади на лична основа. Истина е, че крясъците от последните годи-ни не бяха нормална политика, тъй като не разкриваха основното: кой за какво се бори и защо именно нему трябва да бъде дадена властта? Вместо политика имахме карани-ци; вместо спор за принципи и цели ни предлагаха някакъв „ВИП брадър”, в който всичко беше лично. И засягаше само заме-сените в свадите личности – а не, например, интересите на нацията.

Сегашната предизборна тишина едва ли обаче радва Плевнелиев. Защото не тази тишина трябваше да замести лични-те кавги. Те трябваше да бъдат наследени от спорове между програми, в които да ни се казва: положението е еди-какво; трябва да се оправи еди-как; ние можем да напра-вим това; гласувайте, ерго, за нас, а не за другите, които нямат идея, какво да се пра-ви.

Няма такова нещо, обаче. Прог-рамни предложения се появиха в средата на кампанията и то – очевидно скалъпени надве–натри с идеята все пак да има някак-ви думички на някакви листчета. А полити-ческият разговор, доколкото го има, отново е на принципа „всичко е лично”. Онова, което се обсъжда е как лично да управлява Бойко Борисов.

Когато вече веднъж управляваше държавата, Борисов с лекота успя да нало-жи принципа „всичко е лично”. Затова вече нямаме институции, които да работят така, както работят институциите – без-лично. Отидете в която искате администрация или „нереформиран сектор” (МВР, здравеопаз-ване и пр.). И ще видите, за какво иде реч. Системата ще се прави, че вие не същест-вувате докато не намери начин да ви иден-тифицира като личност. Дали сте съученик на шефа? Приятел на началството? В най-лошия случай – дали са ви виждали по телевизора?

Ако да – ставате личност и инсти-туцията заработва. Ако не – не ви разпозна-ва, макар институциите да са градени имен-но с цел да обслужват хора, които не раз-познават.

Вместо да прекратят това безобра-зие, лидерите на останалите партии с удо-волствие влязоха в тона на Борисов. Всичко стана лично. Принципи, цели, анализи, политики, ценности – се изпариха.

Отказът от принципи, институции и пр. е и отказ от живеенето в модерния свят. Ако всичко е лично, значи се намираме в най-лошата версия на Средновековието.

Затова и кампанията днес е толко-ва средновековна. Защото става дума за боричкания и договаряния между личности (лидерите на партии), а не – за обещания, как да се подобри животът на непознатите, редови хора. Системата ги е изключила от екрана си. Защото кандидатите за властта са убедени, че техният успех не зависи от непознатите, редови хора – а от договорки-те с другите кандидати.

За какво им е тогава да правят кампания? Все едно в Средновековието разните там барони, боричкащи се помежду си за наследството на краля, да апелират към крепостното селячество. Няма нужда – защото няма смисъл. От крепостните нищо не зависи.

Естествено е, че след като всичко е лично, цялото усилие на партийните ли-дери отива в това да се договарят с онази

личност, която изглежда ще бъде най-личната – Борисов. Затова ДПС му обеща-ват 300 дни спокойствие, а ръководството на БСП, години наред позиционирало се като основен противник на ГЕРБ, днес дори не произнася името Му. Да не си отрежат шансовете за добра сделка.

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

Това, приятели, е рецепта за ка-тастрофа. И не е работата в това, какви са личностите, нито дори – каква личност е Бойко Борисов. Работата е в това, че когато властта се ражда като плод на сделки меж-ду личности, съответната държава напуска територията на модерността. Пропада на-зад във времето, къмплеменно-олигархични модели на властване.

А после всички се чудят как стана така, че от техния живот започват да изчезват белезите на модерността: зае-тост, развитие, благосъстояние, предви-димост, законов ред, перспективи? Няма нищо чудно. Щом си напуснал модерния свят в най-важното – структурирането и упражняването на властта, не се оплак-вай после, че нямаш работа или че ти е спрял токът.

Ето ви пример веднага. Същите тези, които се договарят за властта са оне-зи, които се опитват да се договорят как да си поделят чувала с пачки, наречен Корпо-ративна търговска банка. Или: как да отмък-нат едни пари от „Южен поток“. А оголените финансови дупки – да ги запълват данъкоп-латците.

Вече се вижда, ако се вгледате: моделът на лично договаряне произвежда финансови загуби за всеки гражданин. Сделките по повод властта днес залагат обедняването утре.

Има, разбира се, изключение – и това е поведението на Реформаторския блок от последните седмици. След период на бълбукане в тинята на договорките с ГЕРБ, единствен РБ успя да изскочи от това зловонно тресавище и да се върне към същината на политиката – да казва публич-но (т.е. пред всички непознати и редови граждани) какви са проблемите пред общес-твото и как да бъдат оправени.

Ако и откъм БСП – „отляво” – пра-веха същото, ако бяха продължили линията „Станишев” (т.е. публична кампания с осно-вен опонент ГЕРБ), то теренът на личните договорки, както и на следващото от тях обедняване, щеше да бъде значително стеснен. През зимата щяхме да се сблъск-ваме със значително по-малко рискове. При сегашното положение обаче само РБ няма как да минимализира рисковете.

… Англичаните наричат периода след падането на Рим, т.е. когато имперски-те институции се разпадат и са заместени от лични договорки между крале и воеводи – „Тъмните векове”.Днешната невидима

47 („тъмна”) предизборна кампания ни води право натам, към тъмното.

После да не се оплаквате, че зима-та ви идва малко тъмничка. И студеничка. И скъпичка. Защото, ако се вгледате в „неви-димата кампания” по-внимателно, ще види-те, че зимната тъмнина вече нахлува, стеле се на струйки по улиците, напира към врати-те на домовете ви. И нейните вестители са политическите лидери, които се договарят на тъмно, вместо да спорят на светло. -------

Евгений Дайнов е професор по политически науки в НБУ. Статията е написана специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

АЛООУУ, ОТКЪДЕ-НАКЪДЕ НЯКАКВА СИ ДАСКАЛИЦА, ВЯРНО, ХУБАВИЧКА, ЩЕ СЕ ОБЛИЧА ТАКА, ЧЕ ДА Е ПРИВЛЕКА-ТЕЛНА И КАТО ЖЕНА?! понеделник, 29 септември 2014 г.

Това е снимката, разбунила духо-вете и горещо обсъждана напоследък: една учителка, представете си, изглежда чудес-но, но ние сме шокирани от това – явно смятаме, че учителките трябва да изглеж-дат грозно, сами да са крайно неприятни, да приличат ако не на "баби Яги", то поне на... монахини, откъде-накъде някаква си даска-лица, вярно, хубавичка, ще се облича така, че да е привлекателна и като жена?! Нашто морално чувство е уязвено, другари, някой пък побързаха да заклеймят тази учителка и да я категоризират като "чалгарка", леле, накъде отива нашто училище щом някои учителки започнаха да се обличат стилно и дори, представете си, изглеждат красиво?! На какво ще научат младите, а? Нравстве-ната развала, другари, е много напреднала, нали така?!

Разбира се, не мисля така, а иро-низирам някои типични нравствени мрънка-ла (дървени "философи"), които съвсем не са малко у нас. Ето още две публикации по темата: Забраняват презрамките, пиърсинга и татуировките в училищеЗабраняват презрамките, пиърсинга и татуировките в училище и Млада учителка върна мъжете в първи клас(видео + снимка)

На прожекцията на филма ЗАБРАНЕНОТО ОБ-РАЗОВАНИЕ онзи ден, в петък вечерта

понеделник, 29 септември 2014 г.

Снимки: Клуб НЕЩОТО

Книжка първа на списание HUMANUS излезе от печат, приемаме поръчки понеделник, 29 септември 2014 г.

Хаирлия да е! :-) И за много години! Книгата "Животът на душата: философс-ка психология" до няколко дни ще излезе от печат понеделник, 29 септември 2014 г.

Окончателният вариант на корица-та на петото издание на моята книга ЖИ-ВОТЪТ НА ДУШАТА: лекции по фило-софска психология, този път я издавам в първоначалния и най-пълен неин вариант.

До няколко дни книгата ще излезе

на пазара. Желаещите да си закупят тази рядка книга (тиражът е бутиков, оскъден, ще стигне само за най-нетърпеливите) могат да се обадят.

Не се притеснявайте, има възмож-ност за нови и нови допечатки, за всички желаещи ще има...

48

ЦЯЛАТА СЛОЖНОСТ, ТРОМАВОСТ, РЕТ-РОГРАДНОСТ И БЮРОКРАТИЧНОСТ НА СИСТЕМАТА ЦЕЛЯТ САМО И ЕДИНСТВЕ-НО ОБСЛУЖВАНЕ НА СОБСТВЕНОТО Й ОЦЕЛЯВАНЕ вторник, 30 септември 2014 г.

Из: Отворено писмо до бъдещия минис-тър на образованието, Автор: Ралица Ковачева

... Съвместно взимане на реше-ние? Съвместно поемане на отговорност? Не ми е приятно да Ви го кажа, но с това мислене дълго няма да останете министър. „Системата” няма да Ви приеме, ще Ви изплюе като чуждо тяло. Или пък ще Ви смели и усвои до степен, че ще станете просто част от нея и няма да си позволявате да поставяте решенията й под съмнение (това последното са истински думи на реа-лен директор на училище към родители). Ще започнете да виждате в уроците „мате-риал”, в децата – бройки по ЕРС (единен разходен стандарт, сиреч парите, които училището получава за всяко дете от бю-джета), в родителите – средство за допъл-ване на делегираните бюджети (които тряб-ва да започнете да ненавиждате, ако искате да сте част от системата) и досаден дразни-тел (тези свръхангажирани майки, дето все задават въпроси и пишат писма до инспек-тората, та излагат училището).

... Колкото повече опознавам „сис-темата”, толкова повече се убеждавам, че цялата й сложност, тромавост, ретроград-ност и бюрократичност целят само и единс-твено да обслужват собственото й оцелява-не. Не целят създаването на умни, мислещи и свободни деца и младежи, а осигуряване

на непрекъснат технологичен процес, при който от поточната линия излизат продукти, отговарящи на държавните изисквания.

А децата, които „не се вписват”, родителите, които не се примиряват и учи-телите, за които именно децата (а не „сис-темата”) дават смисъл на техния труд – всички те водят ежедневна битка, за да отстояват принципите си. Или просто, за да имат право на собствено мнение. Тези хора сме ние, г-н министър, и имаме нужда от Вашата подкрепа. Имаме нужда от Вашата смелост да бъдете не министър на система-та, а министър на промяната. ПРЕОБЛАДАВАЩИЯТ ТИП НАШЕНСКИ УЧИТЕЛ И ВЪЗПИТАТЕЛ – АВТОРИТАР-НИЯТ – ПРОТИВНИ НА НЕГОВОТО МНЕ-НИЕ И РАЗБИРАНЕ ИЗОБЩО НЕ ТЪРПИ вторник, 30 септември 2014 г.

Ето една интересна и много пока-зателна "дискусия", по-скоро опит за такава, провела се на страницата на затворена-тафейсбук-група ПЕДАГОЗИ, от която вчера бях изгонен само защото, представете си, си позволявам да мисля; с оглед да запазя дискусията (аз добре знаех, че ще бъда изгонен, понеже като психолог съм наясно, че тия хора различно мнение не могат да търпят!), дискусията беше пренесена и под формата на коментари към публикацията със заглавие Единственото, на което трябва да научим децата си, е да обичат да учат в моя блог; просто ми се иска да видите по-ясно какъв е преобладаващия тип от хората, които са учители и възпитатели на вашите деца: 18 коментара: Ангел Грънчаров каза: По повод на глав-ната мисъл в тази статия – "Единственото, на което трябва да научим децата си, е да обичат да учат" (Явор Ганчев) - бих си поз-волил да кажа, че предлаганата от него съвсем справедливо за изпъждане от обра-зованието държава умее да постига ето каква пък цел: да научи децата ни завинаги да намразят ученето; и тя постига тази цел великолепно, чудесно, идеално даже – бих казал!

Явор Ганчев каза: Много внимавайте с Ангел, гонят го отвсякъде. Преди две сед-мици и мен ме напъдиха, само защото бях край него. Абе черна уфсъ отвсякъде... Сега не знам - да не вземат всичките 2000 човека да ни изгонят от ФБ заради него, а? Пазете се, не общувайте с него, избягвайте го, ще вземе да ви види някой и да донесе на директора... Ангел Грънчаров каза: :-) Страшна работа! Орисан съм да бъда крайно опасен явно! Огромната част от бившите ми колеги от ПГЕЕ-Пловдив се молят Богу да не ме срещнат на улицата, а ако ме срещнат, да не ме погледнат, а ако ме погледнат, да не им се наложи да ме поздравят, а ако пък случайно ме поздравят, да не би да не се намери някой, който да види престъпление-то им, че са поздравили "злодея Грънча-ров", което пък неминуемо ще означава, че този същият, дето е видял, непременно ще донесе за видения компрометиращ факт на многоуважаемата госпожа директорка, което пък, от своя страна, неизбежно ще доведе до лишаване на провинилия се най-малко с отрязване на по-голямата част от диферен-цираното му заплащане, а пък ако провине-нието му се повтори, като едното нищо такъв един пропаднал колега също да бъде нарочен за уволнение; тъй че много внима-вайте с мен, аз съм много опасен, макар че ходя невъоръжен! :-) Петя Перпериева каза: Ангеле, добавил те е Явор. Не те премахнах, но ако започнеш пак да ни занимаваш с твоите лични проб-леми, ще те помолим сам да напуснеш, за да не те изгоним. Ангел Грънчаров каза: Г-жо Перпериева, явно не сте информирана добре: аз никога не съм занимавал общността с "личните проблеми", явно някой Ви е излъгал и Ви е подвел; аз винаги занимавам общността с най-важни "обществено значими проблеми"; между другото, дори и да занимавах общ-ността с "лични проблеми", както имате добрината да се изразявате, Вие като учи-телка би следвало превъзходно да разбира-те, че човешката общност се състои от личности, че личността е най-важното, именно отделната личност, че личното обуславя общественото, че личността, и то именно отделната личност, никога не бива да бъде пренебрегвана, че привикнем ли да приемаме пренебрежението към една от-делна личност, в нейно лице пренебрегваме цялото човечество, в това число и самите себе си и пр. Тия неща са елементарни, знаят ги и моите най-изостанали ученици, тъй че не смея да допусна, че Вие не ги разбирате и осъзнавате, макар че думите Ви по-горе изразяват едно ужасно пренеб-режение към личността, което е крайно неподходяща, бих казал дори компромети-раща за един учител позиция. Запомнете от

49 мен едно, пък с риска да Ви ядосам и да ме изгоните веднага от групата, понеже разби-рам, че едва сдържате това свое желание: личността в една общност е най-важното, истински важното е личността, ние, учите-лите, работим най-вече за да подпомагаме личностното развитие на младите, ако един учител не уважава личността, склонен е да я пренебрегва, той отдавна е фалирал като учител и трябва да ходи да си намери друго занимание. Нескриваното пренебрежение към една друга личност, определянето на проблемите й като "несериозни", "маловаж-ни" и пр., дискриминацията (щото ето, Вие към мен имате доста по-специално отноше-ние, дори и с факта на многократното ми изгонване от групата) е показателно за това доколко самият този човек струва като лич-ност; личността заслужава това наименова-ние ако никога не пренебрегва себеподоб-ните си, другите личности, колкото и те да са различни от нея и в този смисъл "драз-нещи". Бих си позволил да Ви посъветвам да потиснете раздразнителността си спрямо мен, да престанете да се държите като ментор, благоволяващ или не благоволя-ващ някой да остане в групата, такъв един авторитаризъм съвсем не ми е по вкуса, моля, дръжте се по-прилично, все пак сте, предполагам, учителка, като такава би следвало да сте що-годе възпитан човек и пр. Приятен ден Ви желая, помислете над думите ми поне малко, желая Ви приятно организиране на новото ми изгонване, ако пък желаете, веднага ме изгонете, аз съм свободен човек и не желая да ми поставяте каквито и да било ограничения, аз решавам какво да мисля, какво да правя, как да се държа, не допускам такива брутални намеси в моята свобода, чаткате ли вече за какво става дума?! Нещата, които си позволявате, хич не са безобидни, колкото и да Ви се струват такива... Анонимен каза: На Грънчо дивотиите пак шурнаха... Анонимен каза: Много изискано се изра-зихте, госпожо Анастасова.... ходихте ли вече на психиатър? :))))) Петя Перпериева каза: Г-н Грънчаров, менторският ми тон е обусловен от обстоя-телството, че съм един от администратори-те на тази група. Тя си има правила и всеки член, който не се съобразява с тях, е свобо-ден да напусне групата. Тук никой не диск-риминира никоя личност, пък била и ваша-та. Но, ако добре си спомняте, предишното ви изгонване от Учители беше за обсебване на групата с вашите лични битки и нападане на колеги. В предния ви коментар виждам отново желание да разгорите битката с вашата бивша директорка, което аз като администратор, няма да допусна. Имате си лична страница, водете си там личните

битки. Свободен сте да напуснете Педагози по всяко време. Мария Николова каза: Ангеле, писали сме си по въпроса с твоите публикации, така че Петя неслучайно ти припомни. И за многос-ловието ти също е ставало дума. Дори да си философ, положи усилия да казваш много с малко думи, ако държиш онова, което пи-шеш, да се чете. Иначе пак ще запеем ста-рата песен на нов глас. Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интере-сува това, което пиша, дали ще се чете... аз не съм суетен човек, мен, като философ, ме вълнува едно нещо: да кажа истината. Съ-образявайте се с това, щото иначе се дър-жите крайно неподходящо за учители: изда-вате един крайно несъвременен авторита-рен манталитет - щом без да ви мигне окото се нахвърляте така грубо срещу един свой колега, представям си как постъпвате с учениците, които по ваша преценка "не мислят правилно"! Жалко е това, имайте достойнството да го признаете. Ето, казах една простичка истина, хич не ме вълнува харесва ли ви това, което казах – щото бях длъжен да го кажа. Казах го, казаното е във ваш интерес, вие, ако искате, ме изгонвайте колкото си искате от групата на учителите! Между другото, да се опитвате да затваряте устата на един човек по толкова умилителни причини (той, видите ли, бил... "прекалено многословен"!), показва за сетен път този ужасен манталитет, от който страда голяма част от българското учителство, и от който е крайно време да се отърве. Ето как свър-захме личното с "обществено значимото", абе, мама му стара, умните хора се вслуш-ват в приказките на философите, а не се опитват да им затворят устата, вие и това ли не разбирате?! Майко Българийо, милич-ка, какво ли още има да понесеш?!

Многоуважаема госпожо Перпери-ева, бие на очи, че не направихте и опит да схванете какво имах добрината да Ви кажа, проблемът си е изцяло Ваш... направих каквото можах да Ви помогна, останалото си зависи от Вас самата.

Между другото, недейте толкова да се осланяте на "административни аргумен-ти" в отношението си към дадена личност, доказано е, че административният подход, свеждащ се до налагане санкции за "неу-добните" и различните не е много продукти-вен даже и за педагогическата практика на някои колеги...

Апропо, бил съм изгонен предиш-ния за "нападане на колеги", бихте ли из-ползвала този същия мотив спрямо самата себе си, ето, в случая Вие нападате мен! :-) Между другото, да се спори не е непремен-но "нападане на колеги", нима трябва да бъдем лицемери в своите разговори, само и само сакън да не се почувства някой "оби-ден", видите ли, от нашите думи?!

Умните хора не се обиждат от ка-зани им "неприятни" истини, а са благодар-ни на оня, който е имал добрината да им посочи някоя грешка, щото им е дал шанс да се поправят... Ангел Грънчаров каза: Само с още нещо да ви бъзна, но то е за ваше добро: ние, философите, сме не толкова личности, ние сме нещо като институции, опитайте се да осмислите поне това. В този смисъл проб-лемите, за които говорят философите, съвсем не са "лични", те са свръхлични, сиреч, институционални. Ако ме разберете, ще спечелите, ако се инатите, ще съжаля-вате (един ден).

Нали знаете какво атиняните нап-равили с толкова досадния Сократ – а, уверявам ви, Сократ е бил значително по-досаден от мен! :-) Убили го. (Вие мен само ме заплашвате с изгонване от някаква си там група!) След като минала година от убиването на Сократ атиняните осъзнали какво направили и горчиво се разкаяли. Те се държали като деца, но тогава са били древни времена. Сега, да ви припомня, е вече XXI век, минали са 25 века от онова време. Все нещичко трябва да сме научили от историята, в това число и от духовната такава... Мария Николова каза: Не си опасен бе, Ангеле! Досаден си. Ето, виж колко нещо си изписал пак! И сега дай да се разберем по един въпрос. Написал си "Слабо ме интере-сува това, което пиша, дали ще се чете... " Ами НЕ СЕ ЧЕТЕ БЕ, ЧОВЕК! Казах ти няколко пъти. Човек, като ти види обстоя-телствените обяснения, и му се отщява да стигне докрай. Що си хабиш патроните? Пиши си в блога научните трудове, ама тук не превземай територията! Ако ще ми отго-варяш, предпочитам това да бъде най-много с 5 изречения! Ангел Грънчаров каза: Ясно, разбрахме, че за Вас лично, уважаема г-жо Николова, мислещите хора са досадни, благодаря за тъй чистосърдечното признание! :-)

Г-жо Николова, аз казах, че не ме интересува дали това, което пиша, се чете, но това съвсем не значи, че не се чете; има хора всякакви, едни четат, други не четат, аз цял живот се занимавам с писане, пишещ човек съм, позволете ми да съм компетен-тен в тази област; това, че Вие лично не четете каквото пиша, не значи, че цялото човечество не ме чете, все пак не е любезно да се провъзгласявате за "рупор на цялото човечество" :-) Вие, бидейки учителка, разб-рахме, че не обичате да четете текст, за възприемането на който се иска известно умствено усилие, сиреч, да четете текст, писан от философ; е, има хора, аз добре зная това, че обичат да четат точно такива текстове. Ний, хората, сме различни, точно на това основание сме и личности, многоу-

50 важаема г-жо Николова, крайно време е да разберете този постулат, щото професията Ви на учителка Ви задължава той да бъде Ваше верую. Нищо че, предполагам, Ви дразни поне толкова, колкото Ви дразни моята личност, имаща наглостта, по Вашето възприятие, да се ползва от правото си на свободно изразяване на мислите. Как и къде ще пиша, също ще решавам аз, а не Вие, Вие за себе си решавайте как и къде да се изявявате, аз пък ще решавам за себе си, така съгласна ли сте? Да сте ме чула аз нещичко да съм Ви казал за това как Вие се изявявате и къде се изявявате? Колко изре-чения ще напиша за да изразя мисълта си, пак решавам само аз, може да Ви е много тъжно, но това е мое право и аз няма да го отстъпя на Вас, пък Вие по този повод си тъгувайте колкото си искате. Между другото, разговорът ни е публичен, мисля, че обсъж-даните въпроси са принципни, нищо че за Вас може да изглеждат "лична работа"; повтарям, това, което пише един философ, по презумпция има винаги свръхличностен, транссубективен или както искате го наре-чете смисъл. Учителките в нашите училища е крайно време да почнат да четат нещата, които ние, философите, пишем, щото да не се окаже, че е абсолютно прав нашият общ приятел Явор Ганчев, написал така бляска-вата статия със заглавие "Добре дошли във фабриката за тъпаци!", ето тук я предста-вям отново, почетете, може пък нещо да научите. Хубав ден и приятни размисли Ви желая! А сега, ако обичате, нищо не Ви пречи вече да ме изгоните от групата, та да не Ви досаждам и да Ви подтиквам към толкова неприятна, досадна и обидна рабо-та, именно мисленето... :-) Анонимен каза: Коя е тази Фейсбук-група? Дайте някакъв адрес, или пълното й име, моля. Ангел Грънчаров каза: Групата се казва "Педагози" (малко ми звучи като "... КОЗИ") и е затворена група, влиза се като в Партия-та едно време, с препоръки, а също ако не те харесат може да те изгонят. Отвън нищо не можеш да прочетеш какво се говори вътре. Убий ме не мога да разбера защо се крият толкова все едно са някаква секта. Пък може и да са, знам ли. На мен ми пред-стои изгонванието и оттам... Ангел Грънчаров каза: Току-що установих, че въпросните другарки-администраторки, след като цял ден усилено мислиха какво да ми отговорят и след като, предполагам, нищо не можаха да измислят, са решили да направят възможно най-тъпото нещо в дадената ситуация, а именно да ме изгонят от групата – за кой ли път. Което по най-убедителен начин показва в каква ситуация се намира масовият тип български вдаска-лен учител: той е неспособен да възприеме и да оцени каквото и да било мнение, раз-

лично от неговата бедна представа за не-щата, такива, с извинение, учители, без никакво смущение показаха, че са неспо-собни да водят продуктивен дебат, не пона-сят различните разбирания, дори и те да са изразени от колега (правете си сметка как процедират по отношение на осмелилите се да мислят различно ученици!) и т.н. Диагно-зата на Явор Ганчев, именно, че български-те масови училища са фабрики за тъпаци по най-бляскав начин бе илюстрирана в този "диалог", правете си сами извода какво представляват тия, дето дирижират поло-жението във въпросните фабрики за тъпа-ци... СТАНОВИЩЕТО НА ОМБУДСМАНА К. ПЕНЧЕВ ПО ПОВОД РАЗГОНВАНЕТО НА ПРОТЕСТНАТА АКЦИЯ С ИСКАНЕ ЗА ПРОМЕНИ В ОБРАЗОВАНИЕТО, ПРОВЕ-ДЕНА В ДВОРА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ вторник, 30 септември 2014 г.

Току-що разбирам, че съм получил отговор от омбудсмана на републиката Константин Пенчев по повод на изложеното в следната публикация от 16 септ. 2014 г. Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX.; ето неговия отговор:

ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ВЗЕТО ОТ САМИЯ ЖИВОТ – ОТНОСНО ТОВА, ЧЕ НЯМАМ МОРАЛНОТО ПРАВО ДА БЪДА ПОВЕЧЕ УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ! вторник, 30 септември 2014 г.

В новините по телевизията дадоха репортаж, в който се разказваше за двама полицаи, отказали да вземат тлъст рушвет, даден им от някаква мутра; оказа се, че лицето на единия от тия полицаи ми изг-леждаше познато, в един момент се сетих,

че това е бивш мой ученик от ПГЕЕ-Плов-див, на когото съм преподавал философия, в това число и етика!

Е, знам, в морално отношение един човек се възпитава не само от учителя му по етика, но пък е възможно и учителят по етика с нещичко да е повлиял на морала на учениците си, нали така? Та значи счи-тайте (на шега казано!), че този случай показва, че съм постигнал невъзможното, нещо като същинско чудо: да повлияя на съзнанието на един бъдещ български поли-цай-катаджия в такава посока, че той, види-те ли, бидейки вече катаджия, да си позво-лява да прави толкова странни неща, имен-но, да не взема рушвети, и то не дребни рушвети, а дори и тлъстите такива!

В светлината на казаното, от друга страна погледнато, явно е съвсем правилно уволнението ми от длъжността учител в същото това училище (ПГЕЕ-Пловдив), уволнен бях от директорката на ПГЕЕ-Пловдив (тя е назначена на поста си от министъра на образованието на ГЕРБ) с мотив, че съм бил крайно "негоден", "нека-дърен" и прочие; съвсем естествено е, че в нейните очи човек, който постига такива недопустимо странни по характера си фе-номенални резултати, именно, катаджия да отказва рушвети (!), няма моралното право да бъде повече учител по етика!

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!