V-k GRAJDANIN br. 6-2013 g.

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 6, ГОД. 5, 2013, 15 МАРТ, ПЕТЪК, Ц.2 ЛВ.

Да, интересно ми е да разбера, да си отговоря на ето този въпрос, който

поставих за размисъл и на приятелите си във Фейсбук: колко ли пъти масовият наивен гласоподавател у нас е в състояние да настъпи все една и съща мотика? Ето, уверете се сами:

● 2001 г. – избра за Премиер Царо, именно Симеон Сакскобурготски (ве-рен човек на началниците на ДС, т.е. човек на КГБ, които го активираха, постави-ха му задача да предотврати, да осуети гибелния за комунистическата ченгесарс-ка мафия втори мандат на Иван Костов);

● 2001 г. – избра си за Президент комуниста Георги Първанов, агент от ДС с кличка “Гоце”;

● 2005 г. – даде властта на Дмитрич (съветски комунист от виден род, т.е. кръвно и генетично свързан с ДС), на Доган (агент Сава от ДС) и на Царя (агент на КГБ);

● 2006 г. – преизбра си за Президент агента от ДС Гоце Първанов; ● 2009 г. – избра си за Премиер довереното лице на ДС Боко Борисов,

агент “Буда”, бодигард на Тодор Живков и на Симеон Сакскобурготски; ● 2013 година: Ало, българино, не се ли умори да настъпваш толко-

ва много пъти все една и съща мотика бе?! Абе целите сме в синини по челото от настъпването на тази пуста мотика, и пак не осъзнаваме, че трябва да преста-нем да я настъпваме, че е крайно глупаво да не знаем какво ще последва при още едно настъпване на проклетата мотика!!!

ДОБАВКА: Във Фейсбук написах и това: Верни думи, заслужават да се знаят и помнят: “В момента имаме две ко-

мунистически партии – БСП и ГЕРБ.” (Евгени Чачев) Emil Petkov: А… ДС? Ангел Грънчаров: ДС е еманация, продължение на комунистическите

ни партии, излишно е да се пита за ДС, та те са едно и също нещо?!

Не мога да скрия, че при обявяването на състава на новото (служеб-но) правителство от Президента в първия момент не знаех какво да мисля: от една страна новият служебен Премиер ми изглеждаше човек с интелигентна (в сравнение с Боковата!) физиономия, с едно съвършено друго, коренно раз-лично излъчване, но нали, сами знаете що за недоверчив народ сме ние, българите – и аз се въздържах от положителна реакция, независимо от първо-началния интуитивен импулс. Даже известно време ми се наложи да се възпра от реакция в блога или във Фейсбук, щото усещах едно рядко срещащо се при мен раздвоение; иначе аз реагирам винаги мигновено, залагайки на интуиция-та си, но този път не беше така. Беше ми необходимо известно време, за да си изработя позиция. Но вече имам позиция. Ето как стигнах до нея.

Първият знак, че трябва да реагирам положително по отношение на новия Премиер беше реакцията на руското мекере Боленчо Сидеров: той мигновено реагира рязко отрицателно срещу новия Премиер, което за мен беше сигурен знак, че съм длъжен да го подкрепя. (Следва на 2 стр.)

2 ТОВА, КОЕТО Е ЗЛО ЗА ДОКАЗАНИТЕ ДУШМАНИ НА БЪЛГАРИЯ, Е ДОБРО ЗА САМАТА БЪЛГАРИЯ! (От 1 стр.)

Да, не мога да си позволя да вляза в компанията на долни рубладжийски про-дажници и да мисля като Сидерчо, това е изключено, морални са причините да съм длъжен да реагирам по противоположния начин в сравнение с реакцията на доказано-то руско мекере. Щом абсолютен продажник на българския национален интерес и през-рян слуга на руския имперски интерес като Сидерчо е против нещо, аз, разбира се, ще бъда ЗА, това е логично: аз, за разлика от рубладжията, съм човек с морал, също така съм твърд привърженик на европейските ценности! Та ето първият мотив, който ме подтикна лека-полека да надмогна предпаз-ливостта си, да почна да побеждавам съм-ненията си.

Вторият ясен знак, че трябва да подкрепя новия Премиер е този: Иво Ин-джев даде следната ценна за мен инфор-мация:

Описал съм два случая, при които Марин Райков казва „не” на бившата ни колониална владетелка. За онези, които не знаят, повтарям с няколко изречения. Марин Райков е високопоставеният бъл-гарски дипломат, който първи отказва на Москва въздушен коридор за военни само-лети по времето на кризата в Косово през юни 1999 г. И ако с това е изпълнил указа-нията на своя министър Надежда Михай-лова и на премиера Иван Костов, то при втори (не съвсем) подобен случай пак той е избран да отхвърли една друга руска претенция и това не звучи като „съвпаде-ние”…

В неговия кабинет в Министерс-твото на външните работи руският пос-ланик Юрий Исаков получава нечуван от Москва отказ на българска територия да бъде построен паметник на съветски военни (военнопрестъпници всъщност). Райков хладнокръвно предлага на Исаков като условие за поставяне на паметник на съветски подводничари на брега на Шабла, каквото е искането на Кремъл, преди това да бъде осведомено българското общест-во за факта, че същата тази подводница, торпилирана от германците, потопява по-рано в Черно море български търговски кораб, чиито български екипаж загива заедно с транспортираните стотици еврейски бежанци от Румъния. Това пред-ложение на българския дипломат се оказва равносилно на отказ, тъй като предста-вителят на Путин в България отказва такава откровеност пред българските граждани. Исаков си тръгва бесен!

Не ми се вижда случайно в този контекст и акцентирането на Марин Райков в речта му, произнесена преди малко пред телевизионните камери, че България няма да позволи на никого да определя политиката й по отношение на енергийните проекти, нито да се меси по някакъв начин в протестите на българс-ките граждани.

Ето, след като по сведения на зас-лужаващ доверие източник, какъвто за мен е Иво Инджев, вече имам достатъчни и то съвсем разумни основания да подкрепя новия Премиер, то аз ще го сторя, разбира се. Причината, да акцентирам, е проста: това, което е зло за доказаните врагове на България, е добро за самата България! И така, нека да подкрепим новия Премиер, да му пожелаем да изпълни задачата си, нека да си пожелаем, че идването на власт на такова едно правителство да е началото на толкова жадувания преход към по-добро в развитието на нашата България, а именно: да се отърсим окончателно от силите, които ни дърпат на северо-изток, към деспотична-та Империя, главна виновница за бедите ни в последните вече 7 десетилетия – и да поемем уверено по автентичния български път: със и заедно с Европа, рамо до рамо с Европа, или, по-вярно казано, в ЕВРО-ПА, като НЕДЕЛИМА ЧАСТ от ЕВРОПА, неотклонно, завинаги!

ДВЕ МИСЛИ ЗА ДОБРОТАТА

Единственото, от което има нужда злото за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.

(Едмънд Бърк) На този свят не е достатъчно само

да си добър: трябва да си и силен - за да понесеш последствията от добротата си...

(Неизвестен автор, във Фейсбук я открих, приписват я на... Силвестър Ста-лоун.)

Новият папа е Франциск Първи

13 март 2013, сряда

Ватикана (КРОСС) Новият папа е аржентинският кардинал Хорхе Марио Бер-голио, обяви преди минута агенция "Рой-терс". Около 21.15 ч. българско време френският кардинал Жан-Луи Торан се изправи на балкона на базиликата "Свети Петър" и обяви "Хабемус папам" ("Имаме папа").

Веднага след това се появи избра-никът. Кардинал Хорхе Марио Берголио от Аржентина е роден в Буенос Айрес, на 76-годишен. Името, с което ще се качи на Све-тия престол, е Франциск I.

Първите думи на новият папа: “Скъпи братя и сестри, знаете,

че дългът на конклава е да определи епис-коп на Рим и моите братя бяха готови да стигнат до края на света. Те се спряха на човек от много далеч. Така че, ето ме.

Благодаря на всички, благодаря на

римските епископи. Но на първо място ще се моля за предшественика ни Бенедикт ХVІ да бъде благословен от нашия Господ и Богородица.”

Обява за поредната сбирка на семинара под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ

3 БЕЗПОЩАДЕН СБЛЪСЪК НА ДВЕ КУЛТУ-РИ, НА ДВА МИРОГЛЕДА


С неотслабващ интерес следя конфликта около уволнението на учителя по английски (оня с Harlem Shake) и протестите на учениците му, искащи връщането на любимия си учител на работа, а също така настояващи да бъде уволнена директорката "другарката Соня Киркова", както уместно я наричат; та следя тия събития по няколко причини:

1.) Случаят сам по себе си е край-но интересен и симптоматичен, тъй като става дума за безпощаден сблъсък на две култури: една младежка култура на свобо-дата и една крайно анахронична и ретрог-радна култура на примиреността; радвам се, че младите на дело показват, че органи-чески не понасят манталитета на примирени с всичко старци, който им натрапват;

2.) Младите, играейки този танц, демонстрират нещо и искат, предполагам, нещо да ни кажат; но това е техен избор и този избор трябва да бъде уважаван; е, може нашите естетически критерии да се уязвени, но пък ние, по-възрастните, няма-ме право да натрапваме на младите своите представи за нещата един вид като "стан-дартни", "образцови", "общоприемливи" и пр. Младите ще играят това, което им ха-ресва – и така, както им харесва, даже това на нас изобщо да не ни се нрави, ние няма-ме някакво монополно право върху "добрия вкус", нали така?! Ако все пак не на думи, а на дело обичаме и разбираме свободата, нека оставим младите да изразяват себе си както те намерят за добре. Изобщо не твър-дя, че този танц е израз на някакъв "висок естетически вкус", нека дори вкусът да е просташки, ние пък обаче, дори и да сме най-изтънчени естети, все пак нямаме пра-вото да натрапваме на младите своите разбирания, своите ценности и своите вку-сове, нали така?! Те на нас нима нещо ни натрапват? Тогава на какво основание ние трябва да им натрапваме това или онова?! Можем да повлияем в позитивна посока на младите само ако намерим път към тях, само ако се постараем да ги разбираме, само ако зачитаме правото им на избор и свободата им... това е аксиома.

3.) По една игра на случая моя ми-лост беше за кратко време... директор на същата тази Хуманитарна гимназия в Плов-див, аз бях изпратен там да бъда "временно изпълняващ длъжността" от шефа на инс-пектората в края на периода, в който у нас управляваше първото демократично прави-телство на Филип Димитров (това е било през декември 1991 г.); въпросната Соня Киркова тогава беше зам.-директор, но за кратко време успя да организира "здравите сили", за да ми спретнат нещо като преврат, а пък тя в същото време направи пътека до Министерството - за да уреди нея да назна-чат за директор; е, щом падна правителст-вото на Филип Димитров (то падна в края на годината), другарката Киркова за кратко време успя да влезе под кожата на новите управници и министърът на образованието от правителството на Беров, по-известно като "правителство на комунистическата мафия", я назначи за директор, на който пост въпросната другарка госпожа успя да се задържи цели 22 години! Та зная много факти за въпросната другарка, ето защо сега ми е крайно интересно как ще се раз-реши казуса, дали тя ще оцелее, понеже въпреки обиграността си с разните му там бюрократични игрички успя все пак здравата на стъпи в лука;

4.) За куриоз ще кажа, че въпрос-ната Соня Киркова по образование е... философка, сиреч, ми е колега, ама от тия, другите философи, с които не ща да имам нищо общо. Както и да е. През последните години написах няколко книги за катастро-фата в българското образование, в които настоявам, че е крайно време ледовете, в които то е оковано като в броня, да почнат да се топят. Е, явно започват да се топят, случаят показва според мен точно това.

И други причини имам да кажа по този случаи, но трябва да бягам за работа, като се върна, живот и здраве да е, ще продължа това писание, щото наистина си заслужава младите хора да бъдат подкре-пени. И ще го сторя непременно!

ЗА ОНИЯ, КОИТО ЕВЕНТУАЛНО БИХА СЕ ЗАИНТЕРЕСУВАЛИ ОТ НАЙ-НОВИТЕ МИ КНИГИ

МОЖЕ ЛИ ДА СИ ЯРЪК УЧИТЕЛ АКО СЕ ДЪРЖИШ КАТО ИЗТРЪПНАЛ СЕВЕРНО-КОРЕЕЦ?


Чета репортерски анализ на про-теста пред Хуманитарната гимназия: Хума-

нитарната: Другарката Киркова вън! (Автор: Антон Баев; прочее, на този човек съм преподавал философия в ПУ "П.Хилендарски" някога, преди доста годи-ни). Браво, хубав въпрос са задали протес-тиращите ученици: сложил съм го в загла-вието! Споделям този въпрос, а най-много ми допада това, че тия интелигентни учени-ци, не искащи да са просто тухли в стената, с държанието си по конкретния казус пот-върждават верността на основните ми тези в моята най-последна книга, носеща загла-вието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). Браво, те наистина не искат да са просто тухли в стената: това е чудес-но! Ето какво пише във въпросната статия, добре е да се знае, а понеже ми се иска мислите в нея да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, я препубликувам изця-ло:

Те не искат да са поредна тухла в Стената

Над 250 ученици и родители на

ученици от Хуманитарната гимназия се събраха на протест-четене за уволнения учител Христо Данев. "Другарката Киркова вън!" – скандираха млади и възрастни пред тъмната гимназия. 10 есета и едно стихот-ворение за скандалния случай Христо Да-нев, по-известен като даскала с Harlem Shake, изчетоха децата на микрофон под звуците на химна на протеста им:

WE DON'T WANT TO BE ANOT-HER BRICK IN THE WALL!

Директорката Соня Киркова и увол-неният от нея учител по английски език Христо Данев ги нямаше. Данев обаче при-състваше в 10-те есета на ученици от гим-назията, написани по случая с уволнения учител.

Край или начало на учителите със сърца – бе заглавието на едно от есетата. Що се отнася до Харлем шейк, това е една страхотна идея, как после да не влезеш в час при такъв учител, пише десетокласнич-ка. Този танц е уникален с това, че всеки танцува, както му идва отвътре, продължава участничка в клипа. Трябва ли децата да се чувстват престъпници затова, че са танцу-вали, казва тя. Затова са всички тези про-тести по улиците – заради системата на

4 навеждащите се хора, пишат учениците на Христо Данев.

Защо са ни такива учители – питат те – изпяват си урока и после не ги е грижа, пише друг автор на есе. И после ходят да дават частни уроци! – извикаха учениците пред елитната Хуманитарна гимназия. Вяр-вам, че много хора ще вдигнат скоро глави-те си и няма да ги е страх, че престъпват тъпите граници, завършва едно от есетата. Христо Данев е един много велик човек, пише пък друг от учениците. Говореше като нас, шегуваше се като нас...

Всичките му класове са били първи в гимназията, защото той е уникален. Без него всичко щеше да е като затвор тук – завършва друго есе. Пиронът на вечерта обаче заби крилатата фраза на деветоклас-ник:

МОЖЕ ЛИ ДА СИ ЯРЪК УЧИТЕЛ, АКО СЕ ДЪРЖИШ КАТО ИЗТРЪПНАЛ СЕВЕРНОКОРЕЕЦ!!!

Винаги прав в тази професия може

да си само, ако хората срещу теб са на колене! – отсича Христо Даневия възпита-ник. Не е въпросът дали Христо Данев е за това училище, а дали това училище е за него, отсича пореден автор, вдъхновен от емоцията на протеста. Катерина Николич пък споделя, че като видяла за първи път на 15 септември 2010 новия си класен ръково-дител, го помислила за ученик.

Една от майките на възпитаничка в Хуманитарната гимназия – Веселина Анге-лова, твърди, че Христо Данев е научил децата на английски, така както никой друг не го е правел. Ако тази тесногръда женица – директорката, не го е разбрала, си е за нейна сметка, заключи родителката. Събра-ли сме се не само да поискаме връщането на учителя Христо Данев. Не само да поис-каме оставката на директорката на гимнази-ята другарката Соня Киркова. Събрали сме се да гласуваме недоверие на цялата обра-зователна система, завърши последният четец

КИРКОВА ВЪН! И LET IT BE! – ТОВА ИЗВИКАХА И ИЗПЯХА УЧЕНИЦИ И РОДИТЕЛИ ПРЕД ХУМАНИТАРНАТА ГИМ-НАЗИЯ ТАЗИ ВЕЧЕР.

По-рано през деня директорката Соня Киркова получи подписката на ученици и родители в защита на Христо Данев, а от

образователното министерство коментира-ха, че освобождаването на учителя е при-бързано. Бивши колеги на Данев от Хумани-тарната гимназия обаче се подписаха в контраманифест против Harlem Shake. Подписите на даскалите са над 10 пъти по-малко.

КАТ РУСИЯ НЯМА ВТОРА, ТЪЙ КОВАРНА НА СВЕТА...

11 март 2013, понеделник

Кат Русия няма втора, тъй коварна на света. Тя е наш`та прокоба, тя е наш`та простота. Руски пари, руска нефт,руска газ и руска аец Ще обрекат на бедност наивния български народ!

УДАР ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО ИН-ДЖЕВ

Покупко-продажбата на журналис-ти е сред най-грозните сценки на нашето време защото (за да използвам стилистика-та на Кулезич) е като секс на живо пред малки деца насред селския площад. Всички

разбират че е пошло, че не е редно, че дори е вредно, но щом то се предлага като зрелище и няма кой да му се противопоста-ви – да зяпаме тогава! И зяпаме състезани-ето кое познато лице, готово да се продаде, е напазарувано този път от съседната ле-левезия, за да го зяпат повече с цел повече приходи и повече зяпане. Сводниците зад кулисите ожесточено броят ползите за „бизнеса”, а на пилона напазаруваните се усмихват на принципа „Смей се, палячо!”.

Истинската сметка обаче се плаща не от онези, които превърнаха т.н. четвърта власт в държанка, а от прехласнатата по разголените прелести на унизената българ-ска журналистика българска публика. Ре-зултатът се видя на улицата от онова, което тази публика е научила от екрана. Когато журналистиката е превърната в уличница, улицата крещи напълно основателно: „Всич-ки са маскари!”. Хляб може и да няма, но зрелищата са й гарантирани.

Журналистика на пилона

НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЛЕЛЕВИЗИЯ!

март 11, 2013 Лелевизия: ОКУПАЦИЯ И НА ЕКРАНА

По БНТ върви позната картинка – окупиран “Орлов мост”. Репортер спира майка с дете на три години. Репортерът пита дали детето не го е страх от протести-те.

– Не го е страх от протестите – от-връща майката. – Страх го е от телевизиите и от глупостите, дето излъчват…

И нас от това ни е страх. Само за два дни, събота и неделя, четирите най-гледани телевизии излъчиха безброй глу-пости.

Освен старите муцуни, дето са ни втръснали, видяхме и нови – лидери на протестите. Те обикаляха като цветарки от студио в студио и разбълничкваха коктейла си от искания – някои основателни, други съвсем абсурдни. Отсега си личи, че новите лидери са като старите – с две лица. Едно лице за пред камерите в студиото, друго лице – за улицата. Най-гостуващият в теле-визиите, Янко, говори хрисимо и уж е за диалог. Но на площада се променя, щом грабне мегафона, крещи за разтурване на партиите, за да обере овациите… Личи му, че е готов за депутат! Като влезе в парла-мента, на втория ден ще забрави, че е бил гражданин…

Друг нов лидер – Ангел Славчев, представящ се за програмист, се оказа професионален революционер – от “млади-те русофили”, член на БСП, ама бивш – уж бил напуснал партията-майка… Разконспи-рира го Иво Инджев в семейното предава-нето на Григорови по БНТ. Инджев припом-ни откъде познава тоя “демократ” – точно

5 Ангел Славчев с пяна на устата е врещял против разрешен митинг за премахване на паметника на чуждата армия в Борисовата градина. Инджев предложи на водещите да покажат снимка на Ангел Славчев в леви-чарска акция. Водещите се съгласиха, но не показаха… И по други телевизии не комен-тират откъде се пръкна тоя Ангел – траят си, сякаш се страхуват да не предизвикат митинг на “млади русофили” пред сградата си.

Доста странни птици прелитаха около репортерите на улицата – в Пловдив се яви някакъв от движение “Че Гевара” и си изля и яда, и кафето върху друг митингу-ващ. Причината – чегеваристът не можел да понася бизнесмени-капиталисти. Искал той да командва парада, тоест митинга… Тези дребни подробности от пейзажа, видени по телевизията, могат да подскажат кой драсна клечката за началото на протестите и кой продължава да поддържа огъня, а не диало-га…

Не само протестиращите са обър-кани, водещите на разните предавания – също. Пустотата в главите си компенсират с безкрайно говорене… Справка: Иван и Андрей, които от рано сутрин в уикенда, вместо да идат на Витоша, почват да дрън-кат – при това едновременно. В деня на националния празник на България те и гостите им се надвикваха за Македония, така че да ги чуят и в Скопие… Обичайните коментатори по темата, Кр. Каракачанов и Божидар Димитров, си въртяха познатата плоча, сан шанжман. Основната им цел бе да заглушат едно момче-македонче, дето искаше да каже, че и то има право да се нарича както иска. Не му дадоха и правото да се изкаже, надвикаха го. Най-силно кре-щеше някакъв човек с бръсната глава и тъмни очила, бил известен водещ на лота-рийни игри. От позицията си на велик мис-лител той взе да поучава и македонското правителство… Сопри се бре, бръсната главо, ние тук викаме по нашето правителс-тво, много ще ни стане да викаме и по ма-кедонското! После на ринга се яви пророк – Йоло Денев, представен като политик и писател, за да обяви, че християнството е мъртво и трябва да се кланяме на бог Танг-ра. Апотеоз на българското!

Но това е нищо – по-вълнуващ бе дебютът на Сашо Диков като водещ на тричасово предаване по Нова телевизия. За пръв гост бе поканил първия ни президент – Желев. И страшно деликатно взе да задава въпроси за самоубийството на дъщеря му. Последен гост бе сегашният президент. Плевнелиев остави у зрителя впечатление-то, че ако не си подбира водещите, при които гостува, скоро ще стигне до самоу-бийство… Политическо.

И Волен Сидеров не слезе от ек-рана тия два дни – той беше във вихъра си. Преизбран от симпатизантите си в НДК, пред зрителите на “Всяка неделя” се яви

като национално-отговорен за съдбата ни политик. От ксенофобията и агресията му нямаше помен, ръсеше по-малко попули-зъм, беше кротък и сговорчив като агънце… А водещият, уж опитен, не посмя да дръпне овчата му кожа, за да видим какво има отдолу.

Накрая: стари и нови муцуни оку-пират екрана, майки, пазете децата си! Автор: М. Вешим, Вестник “Стършел”, Брой 3479 от 08 Март 2013

БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА Е ПРОТИВ ЗАБАВЛЕНИЕТО: ТУК СЕ ЗУБРИ ЗА ОЦЕНКА!


Препечатвам изцяло статията, коя-то следва, понеже споделям написаното в нея – и понеже тази статия предразполага както към размисъл, така и към дискусии; да, предразполага към едни крайно и дори спешно належащи дискусии относно това какво става в нашите училища, какво е сбъркано в т.н. "образователна система" в България и пр. Много пъти по други поводи съм призовавал към такива дискусии, ето, сега се радвам, че и други хора мислят в посоката, в която и аз мисля - и са се изка-зали твърде определено и категорично. Ето, четете сами: Защо уволниха любимия учител, Автор: Стоян Георгиев

Доказано най-провалената обра-зователна система в ЕС е готова да раз-дава морал, но не и да се променя

Понятието „забавление” има неве-

роятно различен смисъл в България и в успешните общества. Във Финландия (дър-жавата, с най-успешна образователната система в света) децата отиват в детската градина, а после на училище, за да се за-бавляват, да си сътрудничат, да се научат на толерантност и да развиват индивидуал-ните си умения.

В България (вече, за жалост, ут-върдена като най-неграмотната нация в ЕС) ходенето на детска градина, а после на училище са първите от поредицата плани-рани от системата стресови моменти от

живота, в който децата трябва да привик-нат да ходят на място, което не обичат, да правят неща, които не харесват и да бъдат еднакви. Да правят еднакви неща и да бъ-дат оценявани и съответно заклеймявани.

В нашите училища различието е грях, който се санкционира. Така системата приучава хората, че ходенето на училище, а после и на работа, е нещо неприятно, което обаче се налага да правим "защото така трябва". Затова българските деца, освен най-неграмотни, са и най-пиещите и друса-щите се в ЕС. Не мислите ли, че е логично, щом училището не ги ангажира с нещо смислено и забавно, децата сами да търсят забавлението и смисъла на друго място?

Отбиването на номера

Хората, които ходят на училище с нежелание и по принуда по-късно през живота си ходят с нежелание и на работа. Стават намусени касиерки, гледащи лошо държавни служители, учителки, които си „изпяват” урока и само чакат да бие звъне-цът, за да си „бият камшика”. Просто, защо-то не обичат това, което правят. Така са научени. Резултатите от отбиването на номера правят България освен най-неграмотната, най-непроизводителната нация в Европа.

В страната, създала най-успешната образователна система в света – Финландия, всичко изглежда точно обрано-то. Там полагат усилия да накарат децата да заобичат да ходят на училище. А учени-ците ходят в училище, за да играят и да се забавляват. „Ние подготвяме децата да се научат как да учат, а не как да изкарат доб-ра оценка”, казва Паси Салберг, бивш учи-тел по математика, а сега министър на образованието на Финландия. „Ние просто не се интересуваме от оценките." Учителите във Финландия са окуражавани да прекар-ват колкото се може по-малко време в клас-ната стая и колкото се може повече време навън. Извънкласните занимания и всякакви действия, които превръщат учениците и учителите в общност, са по-важни дори от формалното предаване на уроци.

„Играта е по-важна за децата от ученето и затова нашите деца прекарват повече време в игра на двора дори в най-студеното време, отколкото в класните стаи", казва директорката на СОУ "Киркояр-ви" във Финландия Кари Лохивори. "Децата усвояват знания по-добре, когато са пред-разположени да пожелаят да учат. С бърза-не и стрес не се получават добри резулта-ти."

Идеята на финландската (и не са-мо) образователна система е да развива индивидуалните умения на човека като го накара да открие и развие това, в което е добър и му се отдава. Да пожелае сам да учи, да работи и да се развива. Щастливите хора работят повече и по-добре.

6 Българската образователна систе-

ма е против забавлението. Тук се зубри за оценка. В нашето училище няма място за непринудени отношения между учител и ученик.

Затова българските ученици се за-бавляват извън училището. Децата у нас са номер едно по пушене, пиене, друсане и неграмотност в ЕС (официални данни). В България е прието да ходиш на дискотека на 13 г. и да се забавляваш с музика, която проповядва проституция, нарушаване на закона, сексизъм. Всичко това може да е отблъскващо, може да превръща децата ни в аутсайдери сред връстниците им в Евро-па, но се случва в извънработно време за директорите и учителите в България. Затова е ОК.

Така стигаме до двора на Хумани-тарната гимназия в Пловдив. Там един български учител в неработно време накара цял клас да се включи в доброволно мероп-риятие и заедно да се забавляват. От кос-тюмите и подготовката за мероприятието личи колко са се постарали децата за тази извънкласна проява.

Учителят беше уволнен (помолен да напусне) защото, според директорката, манипулирал децата и действията му про-тиворечили с добрия морал. От институция-та, произвеждаща най-неграмотните евро-пейци (Инспекторатът на образованието към Министерство на образованието) също са се активизирали да покажат каква неу-морна грижа полагат за морала на децата. И те разследват клетия учител по английски език.

Готов съм да се обзаложа, че мла-дият учител и преди случая "Харлем шейк" много е дразнел всички останали учителки, включително и директорката, с това, че е работел след работно време. Залагам, че са гледали много подозрително на това, че не просто е отбивал номера, а е харесвал работата си и я е вършил с удоволствие. А това, че децата го харесват, вече е дошло твърде много на колежките.

Въпросните учителки, по стар бъл-гарски обичай отричат това, което не разби-рат. А това, което не разбират, е, че децата така или иначе ще играят този танц. Те така или иначе технологично имат безпрепятст-вен достъп до порнография, чалга и всички най-ниски страсти. Те живеят в този риско-ван свят, за който горките учителки даже не подозират. И начинът да се справят с този свят е като го разберат, приемат и като се научат на критично мислене.

Разликата между учителките – мо-рални стожери, и учителя по английски е, че той има контрол върху децата, защото раз-бира това, което ги вълнува. Подобен учи-тел има легитимност сред учениците. Мне-нието му има легитимност. Леличките – моралистки и чиновниците от Министерст-вото, създало почти 50% неграмотно младо население, нямат власт над мисленето на

децата. И нека си го кажем честно - пробле-мът е, че Христо Данев е изключение, а всички останали изброени, са пълно мно-зинство.

Учителят по английски се е оказа чужд елемент за системата, която полира и пречупва всяко различие. Система, която отказва да погледне критично на себе си. Система, която е готова на всичко, но не и да се променя въпреки очевидния си про-вал. И на 36 години продължавам да разби-рам учениците, които бягат от скучните часове по наливане на безполезна инфор-мация и отиват да пият бира. В българското училище е тягостно и скучно.

Бях учител по английски. В един от класовете учеха съгласуване на времената на английски, а не знаеха как да си напишат името на български. Попитах директорката може ли да им преподавам нещо, което не е по програмата, защото така няма никаква полза. Нещо забавно, за да ги ангажирам с процеса на учене. Тя ми каза, че трябва да следвам програмата. И аз я следвах, вместо да науча тези деца поне да казват "How are you today". Часовете бяха мъка, а учениците се занимаваха с простотии или просто лип-сваха. Разбирам ги. И аз бих постъпил така.

В българското училище е трудно да заобичаш знанието. Дори по-трудно, отколкото беше преди време, защото живо-тът се промени, а нашето училище остана извън времето. Учителите се чудят защо децата пият бира в двора и гледат с мрачни погледи. Скучно им е, господа учители. И вие, уважаеми учителки, директорки, обра-зователни чиновници, сте отговорни за това. За разлика от вас, те все още не са приели за нормално да правият нещо, което не искат да правят, защото „така трябва”. Те искат да са щастливи, защото това е твърде естествено и нормално. Те искат да са различни от вас, когато станат големи.

Пожелавам на учениците от Хума-нитарната гимназия в Пловдив да се пребо-рят за своя учител. И за правото да ходят на училище с удоволствие. А на Христо Данев пожелавам да не се отказва, защото много родители имат нужда да вярват, че има и такива учители.

СБЛЪСЪКЪТ МЕЖДУ МОДЕРНОСТ И АРХАИКА В ПЛОВДИВ

март 11, 2013

Ето за това клипче, в което млади хора от едно пловдивско училище танцуват, една директорка-моралистка с архаични и догматични разбирания уволни техния лю-бим учител по английски:

А ето нещо още по-сюблимно от горната сцена, в която младите танцуват, ала тук учителите се излагат с крайно пош-ли разсъждения, за да защитят… директор-ката си:

Учители от Хуманитарната гимназия с контраподписка по случая “Харлем шейк”

С контраподписка излезе колекти-вът на Хуманитарната гимназия “Св.св. Кирил и Методий в Пловдив”. 61 учители са се подписали под изявление срещу част от интерпретациите в публичното пространст-во по темата с хитовия танц “Харлем шейк”. Той бе изигран от 33-годишния учител по английски език Христо Данев и ученици в двора на гимназията на 24 февруари.

“Да, живеем в друго време. Поко-ленията и ценностите се променят, но има стойности, които никога няма да изгубят смисъл. Една от тях е, че училището трябва да възпитава в дух на хуманизъм, истина, красота, морал, съпричастност… На коя от изброените универсални човешки ценности обаче служи случилото се в двора на гимна-зията ни на 24 февруари? И как то “възви-сява” младите хора? На какво ги учи?”, питат учителите в изявлението.

“В случая моралната и естетическа мярка е надхвърлена. Тя е тази, която прави от отровата лекарство, а преминаването й предизвиква обратното. Децата все още нямат чувство за нея. Ние сме тези, които трябва да им го създадем. Според нас ра-достта и доброто настроение се смесват с пошлост и лош естетически вкус в клипа на колегата Данев и децата.”, се казва още в изявлението. МОЯТ КОМЕНТАР: Във връзка с горното искам да заявя: наистина съвсем не е зле директорката на това училище да си подаде оставката, щото видимо е ако не с древни или динозавърски, то поне със среднове-ковни разбирания за същината на училище-то, на образованието и на отношенията учител-ученик. При това не се е посвенила да толерира кампания (“подписка”) на учи-тели срещу учител, което е нарушение на всякакви нравствени норми; явно някои живеят с представите на отдавна отминали времена. По една случайност добре позна-вам одиозната особа на тази директорка, която успя да се задържи на поста си цели 22 години (!!!); е, подиректорства си, нека сега да има доблестта да се оттегли, увол-неният учител да заеме нейното място, а пък тя малко да поучителства, щото в цяла-та си кариера е била предимно администра-торка – по причина на това, че явно съвсем не става за учителка…

ЩО Е ИДЕЯ?

Често срещам хора, които съвсем не разбират какво е това идея. Изплъзва им се смисъла на самата дума, на самото понятие. Особено във връзка с разпростра-нението на списание ИДЕИ установявам, че има хора, които изобщо не са в състояние

7 да си дадат сметка за огромния смисъл на идеята (идеите) за съществуването на чове-ка. На такива хора думата идея им звучи някак неуместно, на тях също, предполагам, и думата мисъл им звучи някак "чепато", знам ли? Ето, по причина на такова едно непростимо неразбиране решавам тази сутрин да публикувам откъс от моята книга - тя всъщност е един лекционен курс по фи-лософия – ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия, където тълкувам значението и смисъла на думата идея. Надявам се, този текст ще помогне поне на ония, които искат да разберат по-дълбоко какво означава тази дума. На останалите не мога изобщо да помогна.

Кога душата ми започва да ражда идеи?

В порива си към разума и разум-

ността душата на човека почва да се държи доста странно: настъпил е велик поврат и прелом в нейния живот. Такава една душа вече не е същата, всичко при нея изглежда иначе. Човекът пък, чиято душа изживява подобно освобождаване, вече съвсем не е същият: такъв човек осъзнава, че нашата мисия на този свят не е просто да живеем, ами да сътворим от живота си едно прек-расно свое произведение. Такъв човек осъзнава, че нашата мисия е да сме подоб-ни на своя Велик Създател, сиреч да сме богоподобни, или, другояче казано, да сме творци. (ОЩЕ >>> в блога)

УБИЙСТВЕНА КОМУНИСТИЧЕСКО-ЧЕГЕ-ВАРИСТКА ОЛИГОФРЕНИЯ, СЪЧЕТАНА С КОЛОСАЛНО “РЕВОЛЮЦИОННО” ДЕБЕ-ЛООЧИЕ!

март 11, 2013

Егати наглият болшевишко-чегеваристки олигофрен е тоя Ангел Слав-чев-Чегеварата! Гледайте, четете какво бил казал:

“Национална гражданска инициа-тива ще бъде учредена днес в Габрово от представители на протестиращите граждани от 35 български града. Това е една от новините от днешната среща на неформалните лидери на протестите, която вече повече от 5 часа продължава в Габрово при закрити за медиите врати. Инициативата ще излъчи 7 представите-ли, които ще представляват пред власти-те и институциите в София гражданите на страната, обясни един от организато-рите – Ангел Славчев.

Прочитайки това, не можах да се сдържа да не възкликна ето какво:

Егати болшевишко-чегеваристкия

олигофрен е този, който без да му мигне окото казва:

“Инициативата ще излъчи 7

представители, които ще представляват пред властите и институциите в София гражданите на страната.”

Тоя червен тиквеник мен лично не

ме е питал да ме представлява пред инсти-туциите, а вас питал ли ви е? Вий разре-шихте ли му да ви представлява, а бе, драги ми граждани на тая нещастна страна?! Darina Todorova: Първо тия “неформални лидери” са самозванци и, второ, са олигоф-рени, които сричат и до сега не са казали едно смислено нещо. То не бяха изчаква-ния, консултации и пр.

Накратко тези протести, “водени” от организаторите, а командвани задкулис-но, ще се окажат като преливане от пусто в празно – и ще бъде много жалко когато отново ще се окажем изиграни. Калин Крулев: Изборът е елементарен – който може да кряка най-силно! Ангел Грънчаров: Абсолютно верно, г-н Крулев, у нас е така, кресльовците, тия, дето имат най-мощни гърла и най-силни лакти, те отиват напред, те се чуват, всичко останало бива стъпквано!

За жалост, сте абсолютно прав…

СПИСАНИЕ ИДЕИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИЗ-ЛИЗА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АРЕНА – ЗА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АРЕНА – ЗА-ПОЧВАМЕ СЪТРУДНИЧЕСТВО С УКРА-ИНСКИ ФИЛОСОФИ

10 март 2013, неделя

Искам да споделя една новина,

първи вие ще я узнаете: днес ми се обади философ (професор) от Философския инс-титут към Украинската академия на науките, научил по нета за списание ИДЕИ (предпо-лагам това е станало благодарение на едно мое интервю за украински вестник), та той предложи сътрудничество; те имат добри философи; ще си сътрудничим; ще си об-меняме текстове, техни да излизат в сп. ИДЕИ, текстове от наши автори – в украинс-ки философски списания; това е първата птичка от едно бъдещо международно сът-рудничество, добър знак за по-добри дни на списание ИДЕИ е това...

Списанието ни по този начин за първи път ще излезе на международната арена, което е необходима стъпка за приз-наването му и в България; щото, знайно е, у нас нищо, което е създадено от българи, докато не е признато по света, няма да бъде признато тук, у нас; щом обаче бъде признато по света, едва тогава ще го приз-наят и тука, за жалост, така стават нещата у нас...

Украйна е страна от мащаба на Франция, вярно, много е потискана, много са страдали украинците, но пък са прекра-сен народ; много свестни хора; предпола-гам, и философите им са добри. Аз имам много високо мнение за украинците от об-щуването ми с украинци от времето когато бях студент в Русия.

Та това е новината, касаеща спи-сание ИДЕИ. Тия, които вече обичат списа-ние ИДЕИ, смятат го за своето списание, предполагам, ще се зарадват по повод на

8 тази новина. Аз лично много се радвам от този наистина добър знак в началото на петата година от съществуването на списа-ние ИДЕИ. Тия дни работя по предпечатна-та подготовка на новия брой на списанието, тъй че, моля, простете ми, че споделих тази своя емоция с вас... надявам се, ме разби-рате... и ще ми простите слабостта...

ЕГАТИ КЕФА: ВЕЧЕ ЩЕ НИ “ОПРАВЯТ” И ДУПЕ-ТЕТКИ С ГОЛЕМИ ЦИЦИ!

март 9, 2013

Ивана, да, самата Ивана, предста-вяте ли си, щяла да става… дупетатка! Пардон, депутатка де, без да искам, по погрешка, написах “дупетатка”, но после размислих, реших да не го поправям, това дупе-татка ми прозвуча смислено, в конк-ретния случай. (Дали да не ги нарека: дупе-тетки, от “тетки”, именно “лелки” с хубави дупета?!) Та чета и се дивя, брях, да му се не види, тюх, да се чуди и мае човек, не е за вярване, вижте тук какво пише по тия въп-роси:

Интелектът, близостта с хора-та и всенародната любов, които прите-жава Ивана, са тласкали и други партийци да се докопат до нея, но тя е отхвърляла с категоричност всяка оферта за поли-тически дела. Близки до брюнетката обаче споделят, че за първи път тя раз-мишлява над подобно предложение и то единствено заради факта, че припознава своите интереси с тези, заложени в пре-дизборната политическа програма на ГЕРБ.

Певицата не крие, че е поласкана от предложението на съгражданите си, но засега не е решила дали да влезе в избор-ната листа. „Поласкана съм от любовта на съгражданите ми в Айтос, които са категорични в тезата си, че аз трябва да вляза в парламента”, споделя Ивана. Меж-дувременно се заговори, че дългогодиш-ното приятелство между Борисов и Ивана може да се окаже ключово за решението на дивата. Ивана нееднократно е споделяла, че харизмата на премиера е заразна и именно това би я накарало и тя да се захване с решаване на държавни дела —

заради любовта, която народът й засви-детелства вече 15 години…

Няма как, по повод на прочетеното рекох да коментирам, ето какво написах на страницата си във Фейсбук:

Чалгарите (певците, отговорниците по зрелищата и сеирите на народа) да вля-зат в политиката е нещо съвсем естествено след ерата на Боко, който също не е нищо друго освен един природен чалга-талант в “политиката”. Боко си беше и е един чалга-шоу феномен, само дето не може да пее, ама ако се наложи, ще пропее, само и само да продължи да радва народното сърце. Та какво да каже човек по този повод? Какво друго да каже освен това: егати кефа, вече ще ни “оправят” само дупе-татки с големи цици! Значително по за предпочитане е да ни оправят такива, отколкото да ни оправя самият Боко, уф, каква гнус!!!

Тъй че не виждам противоречие; до там сме стигнали, остава само да “зак-ръглим” картинката, след като чалга-певачки с големи цици се разположат по депутатските банки, важното е шоуто да върви, да има зрелища, пък дали народът ще бъде оправен, е отделна работа; то и не влиза в сметките, главното е да има сеири-ща от класа! И хлебец да има. За това жа-дува народната душа, щом го иска, ще й го дадем, колко му е!

ЗА ИСТИНСКИ ЗАНИМАНИЯ С ПОЛИТИКА СЕ ИСКА НЕ САМО УМ, ИСКА СЕ ДА ИМАШ И ДУША…

март 9, 2013

Добри Божилов, големият и неумо-рен наш интернетен деятел с политически амбиции от известно време, гледам, сам себе си е взел да нарича “Великият ум”; в тази връзка са наложи да му напиша след-ното писъмце:

Божилов, гледам, че сам себе си наричаш “Великият ум”, в тази връзка от-давна ми се ще да ти кажа нещо важно, ала все не намирам време и настроение. А то е важно. Слушай и се помъчи да ме разбе-реш. Ако искаш де, но те предупреждавам, че е много важно:

Човече, да се самоопределяш като “Велик ум”, предполагам, ти звучи внуши-телно, но ми се ще да ти обърна внимание върху една подробност, имаща фатално значение: не е достатъчно умът ти да е

велик, иска се да имаш и една що-годе по-широка душа, ако това нямаш, умът, колкото и да е велик, води до уродство – и до безб-рой злини.

Примерно отсъствието на по-широка и развита душа може да доведе дотам, че човек изцяло да пренебрегва принципите, ценностите, морала, щото да заложиш само на ума означава да изпаднеш в презряно сметкаджийство, то умът служи главно за това, за тия работи, да прави сметки, докато душата, ведно със съвестта, е нещо значително по-ценно, което именно и има фатално, съдбовно значение.

У нас политиците ни са предимно умни, сиреч, са главно сметкаджии, правят си добре сметките, хитреци от класа са ни, но виж, другото, съвсем им липсва, имам предвид моралът, идеалите, другите там неща, които принадлежат на т.н. “бошлаф работи”, по терминологията на бай ти Ганя. Надявам се, че донякъде си ме разбрал.

Значи иска се, за да си що-годе стойностен, и то не толкова като политик, а най-вече като човек, се иска да имаш освен ум, и ЧУВСТВО, на тая база вече се пораж-дат и принципите, ценностите, идеите, съвестта, което пък е предпоставка да може човек да извърши и някои ДОБРИ ДЕЛА. А умът тласка човека само към сметкаджийст-вото, сега надявам се вече разбираш, че да наречеш самия себе си “велик ум” не е кой знае какъв комплимент, то значи, че се определяш като “велик сметкаджия”, а пък нали знаеш как стоят работите тука, правиш си разни сметки, ала без кръчмаря. Кръчма-рят в тия, в политическите работи, е наро-дът, надуши ли народът, че си чисто и прос-то един сметкаджия, пък макар и много умен, ще ти отреже квитанциите. А ти сам най-наивно се наричаш “голям ум”, сиреч, се издаваш, че си голем сметкаджия, не бива така, глупаво е…

У нас от политиците личности от по-голям мащаб, които освен ум имат и душа са малцина, такъв случай е Иван Йорданов Костов, за други в момента не се сещам… може и да има и други, ама е доста съмнително. Затова и нямаме политици от нужната класа, а имаме предимно дребнави гешефтари…

Това е, което исках да ти кажа, по-мисли върху думите ми, опитай се при това да включиш целия потенциал на душата, щото да заложиш само на ума е крайно недостатъчно, умът тия неща не може да ги разбере. Та изводът от всичко казано е: който има не само ум, но и душа, т.е. душа-та му с “цялата й свита” е налице, такъв човек вече е личност от по-голям мащаб, такъв е една по-богата личност, такъв ако се посвети на политиката, може много да постигне, да остави своя отпечатък в съдба-та на народа си, тоест да постигне истински значими, съществени неща, а не разните му там дреболии, от рода на личното урежда-не, ояждането, надебеляването и прочие…

9 Казвам ти тия неща, драги ми Бо-

жилов, щото не само ти, но и много други тия дни точат лиги около политиката, голе-ми мераклии се изнамериха да се занима-ват с политика, имат претенции, правят си разните му там сметчици, демонстрират ум, щели, видите ли, да ни оправят, “оправячи” все от класа били, ала ний, дето сме толко-ва лъгани, с основание им нямаме доверие, и причината е тази: не забелязваме у тия мераклии душа, а само ум забелязваме, само сметки и сметкаджийства забелязва-ме…

ПОДГОТВЯМ НОВАТА КНИЖКА НА ФИ-ЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ – ПЪР-ВАТА ЗА ПЕТАТА, ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ!

09 март 2013, събота

Край! Днес и в близките дни заряз-вам за известно време политическите ко-ментари и сядам да редя новата книжка на философското списание ИДЕИ – първата за тази година, която вече е година пета, един вид юбилейна, от създаването му! Оставям всичко друго, за да свърша тази наистина най-важна работа от всичко, с което се занимавам. Всичко в този живот така или иначе е преходно, но има някои неща, които ще останат завинаги: ето, списание ИДЕИ се занимава с тези, истинските, вечните, непреходните неща – и само, по този начин, в някакъв смисъл им принадлежи. Под ведомството на философията са именно най-значимите, истинските, съдбовните неща, всичко онова, на което забързаните във всекидневието си хора обикновено не обръщат внимание – ала от които зависи в крайна сметка всичко останало.

Да, наистина е така: това, на което сме най-склонни да обръщаме внимание, при едно по-внимателно разглеждане не се оказва достойно за такава чест; обикновено, трябва да признаем, се занимаваме общо взето с дреболии, а истински същественото ни убягва от полезрението. В това се корени една от причините за човешката трагедия, за неразумността на огромната част от човечеството: занимаваме се предимно с глупости, с някакви си там страсти и нап-разни копнежи, увличаме се по химери, гоним вятъра. А за онова, за което най-много си заслужава да мислим, на него обръщаме най-малко внимание, ако някой изобщо се сети за него. Даже тия, които постоянно и най-настойчиво трябва да ни подсещат за истински важното и необходи-мото, именно философите, не си изпълня-ват мисията, ето, да призная и аз този свой грях: малка част от писанията ми, много по-малка отколкото бих искал, са насочени към наистина важните и дълбоки философски теми и въпроси, в останалото време се занимавам предимно с всичко друго, но не това, което ми е най-вече работата!

Срам, срам е това: иска се голяма сила на духа да се освободи човек от суета-та на деня и да отправи своя дух в чистите пространства на духовното само по себе си, на самата разумност, на чистата и неподп-равена мъдрост. У нас сякаш никой не се занимава с работата си, а всички дават съвети и се месят в онова, от което съвсем не разбират – и което не им е работа. При-мерно, всички се занимават с политика, дори се смятат за компетентни да го правят. А политиката не е лъжица за всяка уста, трябва да имаме достойнството да оставим политиката за политиците. Пък ний да си гледаме работата като граждани, да, ний работата си като граждани сме занемарили, а се врем в работите на политиците, е, не става така, не просперира такава страна, в която никой не си гледа работата, а всеки се вре носа в работи, от които не разбира. Ето, аз специално, нищо че съм философ – философите, ако са философи в истинския смисъл, имат рядкото качество от всичко да разбират! – тия дни ще се въздържа от занимания, които не са ми пряко работа, а ще дам пример, ще се отдам на това, което ми е работата: философията. Ще правя тия дни новата книжка на списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор.

Как се прави едно списание ли? Ами не е трудно, стига да имаш автори и преводачи. Е, аз вече имам това, около списанието има една група даровити автори и преводачи, които са ми доставили доста-тъчно текстове, от които аз трябва да изби-рам, за да комплектувам новата книжка на списанието. Даже се стигна до положение, че имам много повече, и то качествени текстове, които заслужават да влязат в новата книжка, ала, за жалост, не мога да ги включа, в противен случай списанието ще

стане прекалено дебело. Прочее, то види-мо "наедря" напоследък, последната книж-ка, която излезе през декември, увеличи обема си почти с една трета част. Смятаме да го направим по-тежко списание, но не трябва да се прекалява в тази посока. Ето, такива въпроси ме занимават тия дни.

Работата е приятна и увлекателна, ала тежка. Това, което иначе го правят цели редакции и редколегии, аз тук го правя комай сам. Редколегията ни е пръсната в различни градове, даже и в чужбина, но благодарение на съвременните комуника-ции общуваме непрекъснато - с оглед да направим списанието възможно най-доброто. Тази ни е целта. Много хора смя-тат, че вече сме я постигнали, ИДЕИ неслу-чайно за много хора е предпочитаното спи-сание. Ще направим нужното да запазим нивото си, а също и повече хора да приоб-щим към нашето списание.

Та това е: да спирам да пиша тук, че работа ме чака! Хубав ден ви желая на всички – и приятен уикенд! Почивайте, за-бавлявайте се, но и истински значимото не го забравяйте, примерно, уикендът е прек-расно време да прочете човек една книга! Оставете пустите телевизори, четете пове-че, четете сериозни книги, не допускайте да затъпявате: ето този съвет ще си позволя днес. Дано не съм бръкнал в раната ви, но и да съм го сторил, то е било за ваше добро...

ВЕЛИКА СИ, СЛАВНА СИ, НЕПОБЕДИМА СИ, АМЕРИКО, ЩОМ ВРАГОВЕТЕ ТИ СА ТАКИВА ТЪПИ, ЖАЛКИ И СМЕШНИ НЕ-ЩАСТНИЦИ!

08 март 2013, петък

Че левите, че антиамериканистите по цял свят изобщо не са наред с акъла и с морала (сиреч, са съвсем извратени!) от-давна се знае, но особено ясно си пролича тия дни по това, че във Венецуела щели, видите ли, да правят мавзолей на Уго Чавес – щели да балсамират трупа му и да го сложат в стъклен ковчег, като Ленин – та да си го гледат завинаги и да му се радват!!! Това е толкова извратено, че повече от това хептен не може да бъде!!!

О, Америка, ти трябва да си много щастлива и спокойна от това, че най-яростните ти врагове са пълни кукувци,

10 пълни извратеняци и пълни боклуци във всяко едно отношение! У нас пък най-заклет враг на Америка е руското мекере и куку Воленчо Сидеров, който също бил плакал тия дни по Уго Чавес!

Велика си, славна си, непобедима си, Америко, щом тия, дето те ненавиждат, са такива уроди и в умствено, и в морално, и във всяко друго отношение! Щом врагове-те ти са такива жалки пигмеи – особено що се касае до човечността – ти трябва да си спокойна, че бъдещето продължава да принадлежи на теб, о, велика и славна Америко, непобедим бастион на свободата, на просперитета, на човечността, на дос-тойнството, на личностното богатство, на творчеството, на всеобщия прогрес!

ИНТЕРВЮ НА ИВАН КОСТОВ В ПРЕДА-ВАНЕТО "ВСЯКА НЕДЕЛЯ" ОТ 1998 ГО-ДИНА


Една възможност да сравним класата на Костов с размера на политически пигмеи като Борисов, Дмитрич-Станишев, Гоце, Воленчо, Янета разни и пр...

ВСЕКИ НАРОД ИМА МЕДИИТЕ, КОИТО ЗАСЛУЖАВА...

АПОТЕОЗИ НА ГОЛЕМАНОВЩИНАТА: ВСЕКИ У НАС ИСКА ДА СЕ ВИДИ МИНИС-ТЪР!

март 7, 2013

Де що доцент и професор има у нас (в тия паметни дни, когато се гласи служебният кабинет на Президента) излезе от бърлогите си, довлече се до медиите и взе да дава акъл на Президента какво да прави, като проявяват тази извънредна активност с една-единствена цел: да ги забележи г-н Президентът, да се сети за тях, да му се наврат в очите, та белким им даде едно министерство, белким се видят седнали на министерско кресло, белким се сбъднат най-потайните им сънища, а имен-но: да се доберат до заветната, до лелеяна-та, до страстно жадуваната властчица!

Ех, драги ми професоре Иречек, колко си бил прав когато си писал, че бъл-гарският народ се състои от еди-колко си милиона човеци, които се делят на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. Всеки у нас иска да се види един ден министър, големановщината у нас явно е неистребима: Бог да пази Бъл-гария при тая невероятна лакомия за власт!!!

Да, и най-унизителното в това на-виране за власт е, че все искат да влязат във властта през задния вход, по втория начин, без избори, без да им се налага да апелират към народа, без да се борят да спечелят доверието му, ето, навират се да влязат във властта “служебно назначени”, ей-така, мечтаят за подарена власт, да уреждане във властта по нечестен начин, това е най-гнусното в тия попълзновения!

И самозваните “народните трибу-ни”, които се самопровъзгласиха за вождове на “страдующия протестиращ народец” без никой да ги е упълномощавал за това, без никой да ги е избирал, а само чрез навиране и чрез по-здравите лакти, гледат да се намъкнат във властта пак по втория начин, пак без избори, пак като ги назначат, ето, навират се във властта като “граждански надзорници”, като “граждански революцион-ни съветници”, разбирате ли до какво се свежда тая аморална лакомия за власт?!

А истинският път за добиране до властта, който е чрез апелиране до народа, убеждаване, че можеш нещо да направиш, чрез свободна борба на идеи и на програми, чрез излизане на избори, чрез побеждаване там и пр., т.е. СЪЩИНСКИЯ ДЕМОКРАТИ-ЧЕН ПЪТ бива обявен за “опорочен”, сфа-

щате ли сега дълбоката мотивация на сегашните “революционни копнежи” за лесно навиране във властта благодарение на изживяваните смутни времена?!

ПРОБЛЕМ: ЗА МЛАДИТЕ БИЛА "ИСТИНС-КИ ВАЖНА" САМО ОЦЕНКАТА И ДИПЛО-МАТА, А НЕ ЗНАНИЕТО, НЕ МИСЛЕНЕТО, НЕ ТЯХНАТА СОБСТВЕНА ЛИЧНОСТ!

07 март 2013, четвъртък

Ох, налага ми се отново, и тази сутрин да пиша по един не съвсем приятен въпрос – от ония, свързаните с моята, така да се рече, "професия", именно образова-нието, преподаването на философия, писа-нето, участието в дискусии, касаещи лич-ностното израстване на младите и т.н.; няма начин, такава ми е била съдбата, всеки трябва да си носи бремето, да си "копае в градината", да си тегли ярема и пр. Не ми се ще да отлагам размислите си върху някои по-пресни впечатления, с които ме сблъсква животът; а за мен случващото се в реалния живот е главното, е истинското, е онова, което ме стимулира да се ровя, да търся, да се опитвам в крайна сметка да раждам някакви идеи за справяне със ситуацията, в която се намираме и т.н. Та ето какво ме вълнува тия дни, ще се постарая да го пре-дам с пределната краткост, щото след около 30-40 минути трябва да ставам от компютъ-ра и да тръгвам за работа.

В моите часове много се спори, на моменти съвсем разгорещено, дотолкова, че на моменти дискусиите ни приличат на най-типична нашенска караница; е, така изглеждат де, но може е да не са съвсем такива; както и да е. Не крия, че аз често, да не кажа постоянно правя нужното да подк-лаждам тия, да ги наречем, дискусии, въп-реки че у нас, както е известно, съвсем не умеем прилично да разговаряме, камо ли пък да спорим, да дискутираме, да провеж-даме дебати. Но както и да е и това. Та тия дни в един такъв момент една ученичка каза нещо, което силно ме впечатли, и ето, кол-кото повече размишлявам за него, толкова по-богат смисъл откривам. Ето за какво става дума.

В моите часове на учениците съм предложил като се подготвят, като четат темата, по която след това в часа ще водим обсъждане, да си правят в писмен вид т.н. изводи, именно, да фиксират всички ония

11 най-важни, съществени моменти, като при това пишат изводите си изцяло със свои думи, както и доколкото са разбрали неща-та; разбира се, установих при това, че на учениците им е много трудно това изисква-не, изобщо не са свикнали с такова нещо, именно да правят изводи, което пък, от своя страна, не може да означава друго, а имен-но, че не са свикнали да... мислят, да ос-мислят нещата, да вникват, да учат с разби-ране, да постигат по свой начин смисъла и т.н. Нашите ученици обаче са свикнали (на това са научени от сгрешеното в основата си нашенско образование!) да преразказват написаното в учебниците (или казаното от учителите), при това да го разказват меха-нично, папагалски, без да влагат нещо от себе си в своите разкази, т.е. свикнали са пасивно да възпроизвеждат разните му там уроци, текстове, "знания" и пр. Иначе каза-но, това означава: свикнали са да си трени-рат паметта, не ума, не, опази Боже, мисъл-та, разсъждението, търсенето на истината и прочие най-съществени неща, за които изобщо служи по идея училището, за какво друго да служи то?! На това основание, понеже е изцяло безсмислено по този начин (пасивно и механично, а дори и съвсем безлично!) да се възпроизвеждат разните му там "знания", и понеже повечето от уче-ниците са осъзнали това безсмислие, те затова и не щат (с основание!) изобщо да учат, отказали са се от такъв извратен тип "учене", поради което са намерили изход в едно общоизвестно нещо: намерили са изход в преписването! Ето от тия неща трябва да изходим, за да разберем това, за което искам да ви информирам, та да осъз-наете по-пълно бедата, пред която сме изправени. Да, беда, съвсем съзнателно употребявам тази дума, въпреки че бих могъл да употребя и по-тежка, но по-точна дума, примерно думата катастрофа...

И ето в тази ситуация аз настоявам учениците ми да вършат едно съвсем неп-ривично за тях дело: да правят изводи, да изразяват със свои думи степента, до която са успели да осмислят нещата, сиреч, да мислят. Да осмислят, да схващат, да търсят със свои сили смисъла. При това водя люта битка с нещо друго, с което учениците са свикнали, към което са привикнали: те са свикнали смисъла да ми се дава наготово, от учителя, да им се предлага консуматорс-ки да усвояват някакъв "смлян", обезлич-ностен, усреднен "смисъл", аз пък настоя-вам, че до смисъла те трябва да правят своите си крачки, да се ровят, да полагат усилия, да търсят, да преодоляват труднос-ти, да излизат с чест от нелеката ситуация, в която нарочно съм ги поставил. Поставил съм ги в тази ситуация за тяхно добро, да, обаче това сякаш почти не се разбира, ето, в резултат за мнозина съм станал и крайно ненавистен, "лош", "опак човек", да не кажа направо странник, луд и пр. Знаете как у нас

възприемат тия, дето са по-драстично раз-лични, нали се сещате за какво намеквам?

Та ето, сега да си разкажа истори-ята, случката, за която започнах да пиша това, щото както съм я подкарал може и никога да не стигна този момент. Та чете една ученичка своите изводи, чете ги някои нещица, преписани, разбира се, директно от учебното помагало (написано специално от мен за този предмет), аз даже в един мо-мент си помислих, че, е, все пак сякаш е успяла да отрие някои по-съществени мо-менти, така ми прозвучаха, което пак не е малко, щото показва, че донякъде се е все пак ориентирала. Когато момичето свърши, рекох да я попитам нещичко, с надежда ако ми отговори, дай дам максималното коли-чество точки (при мен учениците работят по една специална "точкова система", събират си точки, които след това превръщаме в оценки). Попитах я следното: може ли от това, което прочете, и което би следвало да са нейните изводи, да избере нещо най-значимо или важно и да опита да го каже със свои, с прости думи, така, както го е разбрала, с оглед да помогне и на съучени-ците си да го разберат. Момичето видимо се затрудни, направи опит, не се получи, не й се удаваше това, в един момент ми каза горе-долу следното:

- Е как така, господине, нали преди малко прочетох каквото трябваше?! Там беше вече казано каквото трябваше, какво повече от това искате?! Не мога да го кажа със свои думи, но нали беше вече казано както го пише в помагалото?

Аз й казах, че ме интересува да разбера доколко е осмислила това, което прочете. И тя отвърна:

- Е, никак не съм го осмислила! Аз прочетох това не за нещо друго, а за да изкарам някакви точки. На мен не ми влиза в сметките да разбирам тия неща, за мен са важни точките, сиреч, оценката! Всичко друго изобщо е без значение.

Аз реагирах: как така, нима това е възможно?! Нима само точките ви вълну-ват? А момичето ми каза:

- Разбира се! Доброутро, господи-не, вие това едва сега ли го разбирате?! Разбира се, че само точките, че само оцен-ката ме интересува, какво друго да ме инте-ресува?! Мен за какво ме пращат родители-те на училище: ами за да имам добри оцен-ки! Не за друго, а за оценките. А като за-върша, никой няма да ме пита какво знам и какво разбирам, всички ще ми гледат оцен-ките в дипломата, важното е какво там пише, а не нещо друго. Моля ви, какви са тия Ваши глупости: разбиране, да мислиш, да знаеш, осмисляш, да търсиш, не, това никой не го интересува. Нас ни интересуват само оценките! Вие изобщо на кой свят живеете, а, господине?!

Като чух това, се опитах да поспо-ря. Да опонирам. Да кажа, че истинското, значимото, ценното, важното е именно

знанието, това доколко си привикнал да мислиш, да разбираш, придобил си тия безценни направо качества, а оценката е нещо странично, производно, не е най-същественото, че не бива да се залага на нея, тя е само последица, че ако знаеш, няма начин да нямаш и най-бляскави резул-тати? Оня, който е заложил на истинското, на същественото, именно качествата на своята личност, примерно, да стане мис-лещ, търсещ истината човек, умеещ да решава сложни задачи и да разнищва проб-леми, такъв човек има огромно предимство пред останалите, нима не се съзнава това? Ето в този дух се опитах да защитя разби-рането си, ала в един момент усетих, че повечето ученици ме възприемат сякаш съм станал нещо като... посмешище или направо като луд човек: тоя пък какви глупости при-казва, тоя на кой свят живее, тоя пък на какъв ще ми се прави?! В един момент разбрах, че огромното мнозинството от учениците изцяло подкрепя гледната точка на тази ученичка, а аз в техните очи съм нещо като "чудовище" едва ли не, с крайно остарели, немодерни разбирания, че съм нещо като "динозавър", знам ли как точно изглеждам в очите им? И, респективно, бях обруган и осмян, това се случи в крайна сметка, появи се шум, никой вече не щеше да чува моите "уж умни приказки", щото всички си знаят добре каква е "истината": оценката е най-важното, не някакво си там знание, не някакви си там "мислеща лич-ност", моля ви се, какви са тия глупости, които си позволява да приказва тоя, и при това да има претенцията, че е, видите ли, "учител"?! Ето докъде сме стигнали: такива като него да са ни учители, същинска луд-ница?!

Това е "инцидентът", за който ис-ках да ви информирам. Той все за нещо говори, не знам как ви изглежда, но се по-чувствах длъжен да споделя с вас мъката си. Възприеман съм за някак абсурден човек, странник, луд и пр., щото държа на тия истински според мен неща, подлаган съм на осмиване, на подигравки даже, раз-бирате ли колко ми е тежко положението? Е, боря се всеки ден, опитвам се да подкопая, да подроня увереността на учениците, да ги подтикна да се усъмнят в това, което смятат за "безспорно", за "очевидно", за "същинс-ко", за "съществено" и пр. От няколко дни разказвам това, което ми се случи в този клас, на всичките други класове, в които преподавам, и впечатлението ми е, че общо взето учениците са солидарни с ученичката, не с мен, с мен, ако има някои солидарни, те изпитват явно неудобство да покажат съп-ричастност към една толкова екстравагант-на теория, нямаща значение за нашите родни български реалности, с реалностите на нашия български живот. Не мога да скрия, че в някои класове всички като един, с едно гърло, скочиха и викнаха срещу мен, щото аз съм бил, видите ли, човек с "изцяло

12 погрешни" и "съвсем откъснати" от "реал-ностите на живота" разбирания и убежде-ния, т.е. бил съм, излиза, един крайно вре-ден за народа – в случая учещия народ, ученическия народ! – човек...

Това е. Исках още да пиша, ала вече нямам време, налага ми се да прик-лючвам, главното сякаш успях да кажа. Пък друг път, ако се наложи, ще пофилософст-ваме още по тази случка, пък и по други подобни. Виждате ли как животът все пак е най-добрият учител, даже и за тия от нас, дето се зоват "учители"? Хайде, стига тол-кова, да спра дотук: желая ви хубав ден, малко е мъгливо зад прозореца, но какво да се прави, още е зима, но пък пролетта иде, и това се чувства - и то сякаш е най-главното! Да бъдем с пролетно настроение, та да успеем по-скоро да привикаме пролет-та при нас, тук, при себе си, това също не е без значение, щото откога я чакаме вече тази така отдавна мечтана пролет?!

ДА, ОТКАКТО СВЯТ СВЕТУВА – ВСЕ МАЗНОТО, ВСЕ МРЪСНОТО ОТГОРЕ ПЛУВА...

КОЕ ОТ ДВЕТЕ Е МЪРТВО В БЪЛГАРИЯ: КОМУНИЗМЪТ ИЛИ ДЕМОКРАЦИЯТА?

март 7, 2013

И цялото интервю на Иван Костов за в-к “Отзвук” от Смолян е интересно и заслужава да се прочете, но аз тук съм избрал някои възлови по моя преценка момента, които искам да стигнат и до чита-телите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето ги:

А как тълкувате онзи глас от улицата: “Искаме нов модел на управле-ние”?

Това може да е много опасен глас, в зависимост от това какъв смисъл се влага в този израз, а може да е и много положи-телна енергия. Ако положителната енергия

е да бъдат отстранени всички дълбоки пороци на политическата система, тя да престане да бъде фасадна демокрация, зад която се прикрива срастването на политици с монополи, с мафия и с олигархия. Тогава е добре. Това е обръщението на Демократи за силна България от 1999 г. Ние сме пър-вите, които сме заговорили за това. Тогава ни гледаха като че ли сме паднали от някъ-де, извънземни. Но ако се говори да се сменя политическата система, да няма партии, да няма европейска демокрация в България, това означава призив да се уста-нови режимът на Кремъл в България. Това е някаква форма на диктатура, прикрита с демокрация, командна демокрация – с този термин я определят западните политолози. Да няма партии, да няма силни представи-телства на хората, улицата да взема реше-нията. А какви решения може да взема улицата!? Тя може да иска права, контрол, много по-силно да присъства, да ограничи политиците да не се корумпират, да изисква управление в интерес на хората, но да управлява самата улица би било хаос…

… Това, което ме впечатли – ние трябва да сме вече помъдрели с побелели-те си коси, които бяхме на барикадите през 1990-та и 1996-та. И ако сме помъдрели, значи сме си простили думите, казани нак-риво и чутите от други. Приели сме ги за нещо, което съпътства живота. И сега се събираме за най-важното – да защитим изминатия път. Нали виждате как през ця-лото време ни разказват, че комунизмът бил мъртъв в България. Е, мъртъв ли е, когато улицата иска национализация и да няма европейска демокрация и когато горят бъл-гарската конституция и европейските зна-мена!? Мъртъв ли е комунизмът!? Кого лъжеха през цялото време!? Да не се окаже мъртва демокрацията в България!? И кой е този, който има куража да каже “Не” на това!? Нали пак сме ние!? Като сме десните – хайде да се съберем заради онова, зара-ди което излязохме тогава, сега възкръсна пред очите ни като кафява опасност, като националкомунизъм. Кой ще го спре – тия с побелелите коси, дето сме помъдрелите. Аз за себе си мога да кажа, че имам сили…

… Каква държава оставя след се-бе си Бойко Борисов?

Държава в социална, политическа и икономическа криза, а я пое навлизаща в икономическа криза. И оставя много лошо наследство – вероятна бъдеща политическа дестабилизация. Такава, каквато следваше падането на Берлинската стена – 7 години нетрайно управление, чести смени на пра-вителства, нестабилни институции, незащи-тена демокрация, голям грабеж…

… А фаталната грешка на Бойко Борисов е, че въобще не разчете икономи-ческата криза, възможността тя да се мул-типлицира в социална криза. И не очакваше неговата собствена безпомощност да поро-ди политическа криза. Това е абсолютно

лишено от предвидливост и компетент-ност управление. Не говорим за другите му качества, в които е обвиняван. Но това е фатално – не можеш да режеш ленти и да не виждаш, че зреят страшни въпроси сред хората…

… Грубата грешка на част от хора-та на улицата е, че като дойдат някои от тях да управляват, ще управляват по-добре от последните три правителства. Ами те нали всичките бяха нови хора. Нали НДСВ бяха нови, след това пак бяха нови и след това Бойко – и той нов. И тия, новите, какво направиха 12 години!? Къде пише на нови-те, че са компетентни, че са смели, че са решителни и че са непробиваеми за коруп-цията!? От какво точно се разбира!? Много неща трябва да се премислят. И пак в Смо-лян чух една мъдра мисъл – много е лесно да разбереш срещу какво си, но много голя-мо усилие изисква да кажеш за какво си. Хората трябва да кажат за какво са, а не срещу какво са…

ЗА КАКВО ТАКЪВ КАТО ДИМИТЪР ИВА-НОВ ОТ ЛОНДОН СЕ ВРЕ ДА СТАВА ПРЕМИЕР?


Абе, убеден съм, че някои като тоя Димитър Иванов от Лондон се врат да ста-ват премиери по една-единствена причина: от суетност, от желание да се наредят сред премиерите на България, да се натикат, тъй да се рече, в историята, а не за нещо друго; това да допринесат с нещо за страната си явно е най-последната им грижа, а първата, движещият импулс за такива, уви, се оказва единствено суетността... Много жалко, отв-ратителен български мурафет е това, една от най-отвратителните ни черти изглежда е тъкмо тази!

Изводът е, че за премиер в тази ситуация и при това положение трябва да бъде назначен някой, който вече е бил премиер и при това не се е провалил като такъв; и понеже такъв наш бивш премиер, който в премиерстването си не се е прова-лил, е само премиерът-реформатор Иван Костов, изводът е, че само Костов ЗАСЛУ-ЖАВА да бъде овластен от Президента та още веднъж – вече за трети път! – да изва-ди България от тежката криза!

13 Nikolov Konstantin чрез Plamen Nikolov: Предстои истинския тест за Плевнелиев. Сега ще стане ясно: прал ли е руски мръсни пари или не? Защото ако го назначи, значи за пореден път мужикът ни яха и ни прави от прима виста "Голям Шлем/Член"! Дупе да ни е яко!!! Кеф ти Белене, кеф ти Александ-ропулис, кеф ти "Южен", кеф ти всичко руско, което си поискат от Москва!!! Ще останем и без скъсаните цървули!!!

ПЛАМЕН ГОРАНОВ НИ КАЗА: ЩОМ НЕ МОЖЕШ ДА ЖИВЕЕШ КАТО СВОБОДЕН ЧОВЕК – ПО-ДОБРЕ УМРИ КАТО ТАКЪВ!


Прочетох този текст, който ми се струва, че може да ни помогне отчасти да проумеем за какво е умрял Пламен Горанов – затова ги слагам тук, за да ги прочетат и други хора:

Няма да хейтвам. Нямам сили. Просто ми стана малко странно, когато, тръгвайки си от Ариана се разминах с младежи и девойки, нарамили плакат, тичащи за протест и нахилени до ушите, докато на мен ми беше трудно да си сдър-жа сълзите, та затова не се и опитвах... Не, не ги обвинявам за нищо, те не могат да знаят, просто споделям...

Един от последните пъти, кога-то видях Пацо... беше в бара, аз имах пас-тет, но нямах хляб и нямаше кога да оти-да да купя... Той взе, а аз му пекох филийки и му ги мажех с пастет...

Един ден... беше му се наложило да спи на открито в снега нейде из Рила... Целият подгизнал и ентусиазиран... Дру-гия път пак, но по-подготвен... Кога ли... Един от малкото хора, чиито думи имаха значение за мен. Когато го видех изтръп-вах. Ще ме похвали или изкритикува... :) Не, не бяхме големи приятели. Виждахме се прекалено рядко... Просто те грабва и го чувстваш близък... И уж нищо, а толкова липсва... Какво ли им е на по-близките му... Чао Пацо...

А за тези, за които е само Plamen Goranov... Ми няма значение какво точно и как е станало. Има значение защо. И от нас зависи това да има значение. Не зара-ди него, не заради онези... Заради нас,

заради децата ни, заради бъдещето ни тук, в тази страна...

Това е написал този човек, останал анонимен. А аз написах ето какво:

Бог да прости Пламен Горанов! Той няма голяма вина за това, че пожела, след като не може да живее като свободен човек, поне да умре като такъв! Давайки на нас, неговите сънародници, пример, съот-носим в някакъв смисъл с примера на Хрис-тос... но кой ли си дава сметка за това?!

Да, Пламен Горанов ни казва точно това: щом не можеш да живееш като свободен човек – по-добре умри като такъв!

ПЛАМЕН ГОРАНОВ Е БЪЛГАРСКИЯТ ЯН ПАЛАХ: ДАВАМЕ ЛИ СИ СМЕТКА ЗА КАК-ВО НИ ЗОВЕ НЕГОВАТА СМЪРТ?

март 6, 2013

Какъв лъчезарен човек! Истина е, че Бог прибира при себе си най-добрите свои чада. (Toly Uzunova)

През Август 1968 войски на СССР,

НРБългария, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в Чехословакия за да смачкат либерализира-щите реформи на правителството на Алек-сандър Дубчек, известно като Пражка про-лет. Според Ярослава Мосерова, специа-лист по изгаряния, която първа се е погри-жила за Палах във Факултета на Универси-тетската болница Чарлз, той се е самозапа-лил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупа-цията:

“Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализация-та, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той иска-ше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, раз-бирате това, което всеки вече знае, всич-ки благоприлични хора бяха на прага да правят още компромиси.”

Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент, Ян Зайиц, се самозапалва и умира

на същото място, последван през Април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

Какво означава актът на Палах за вас лично? Какво е неговото наследство?

- Това е съпротива срещу злото. Отхвърляне на провала. Вяра в силата на индивида дори с цената на живота му. Чо-вечеството има нужда от подобни постъпки, дори и да не ги проумява веднага. (Номини-раната за “Оскар” полска режисьорка Аг-нешка Холанд, създателка на филма “Го-рящият храст”, който разказва за ключов момент от историята на Чехия, досега пре-небрегван от чешкото кино.)

УМРЯ ЧАВЕС: БОГ УСПЯ С ЛЕКОТА ДА РАЗВЪРЖЕ ТЕЖКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ НА ВЕНЕЦУЕЛА

март 6, 2013

Умрял е Чавес, венецуелският ко-мунистически диктатор. Някакъв комунисти-чески урод по този повод е написал:

Още един готин пич си замина. Американците си пръскат задниците от кеф в момента. Преди няколко часа е по-чинал Уго Чавес. Почивай в мир!

Моя милост реши да напише по то-зи повод следния коментар:

Е, всички ще умрем един ден, но понякога е удивително това как Бог успява с лекота да развърже политически възли, които ние, хората, не само че не умеем да развържем, но и затягаме все повече и повече… Е, поне Венецуела ще си отдъхне от заминаването в отвъдното на нейния диктатор…

По повод на моите думи някакъв поклонник на Чавес пише дълга тирада, която тук няма как да цитирам, изпъстрена е с лудешки лозунги против “новия световен ред”, срещу който се бил борел и горкият Чавес; отвърнах му ето как:

Г-н А. Д., не е зле да се прегледа-те, тресе Ви тежка форма на конспирацион-на антиимпериалистическа параноя, водеща до пълна неадекватност – за което свиде-телстват изказвания от рода на “Светла му памет на Уго! Дай боже и ние да имаме много такива българи в управлението на държавата ни – загрижени за нейното бъ-деще и подкрепяни така както венецуелския

14 народ подкрепяше Чавес!”. Извинете, г-н Димитров, Вие комунист ли сте?! Щото то също е тежка диагноза…

И на друго място добавих следната констатация:

Комунистите наистина са неспася-ем случай, наистина са съвсем непоправи-ми уроди: в деня за национален траур за саможертвата на Пламен Горанов жалят не за него, а ронят горчиви сълзи по… Уго Чавес, егати извратеността!!!

ПРОТИВ ЧЕНГЕСАРСКО-КОМУНИСТИ-ЧЕСКИЯ МИТ ЗА "ПРОКЛЕТИТЕ", ЗА "ЛОШИТЕ" 23 ГОДИНИ


Когато Путин, наедно с кагебистка-та (ченгесарска) номенклатура се намести на върха на държавната власт в Русия, тогава идеолозите на новия режим, сиреч, медийните мерзавци, почнаха да наричат десетилетието на реформи и на демокрация по времето на управлението на Елцин "ли-хие 90-тые", сиреч, "лошите 90-те години", в смисъл на тежки, смутни и пр. Оказа се, че за идеологията на подобни авторитарни режими годините на свобода и демокрация са "лоши", а пък годините, в които се възв-ръща уюта на робството, са едва ли не "благословени". И ето, вече 13 години в Русия стадото благославя Путин за това, че спаси Русия от "злото", наречено демокра-ция.

Ако сте забелязали, у нас сега ко-май всички, и Сульо, и Пульо, когато почнат да говорят за политика, все се изказват крайно негативно за прословутите "23 годи-ни", в които всичко било станало "крайно лошо", всичко било "пропаднало", всичко било "унищожено", "разгромено", "съсипа-но"; това нещо да ви говори - ако се вгледа-те в случващото се пред очите ни през оптиката на това, което вече се случи в Русия?

В Русия негодуват срещу десети-летието, в което в Русия имаше демокра-ция, у нас пък едва ли не масово се негоду-ва срещу тия 23 години, в които България, независимо от изпитанията, от трудностите, връщанията назад, от непоследователност-та и пр. въпреки всичко вървя, в принципен план, във вярната посока: бяхме приети в Европейския съюз и НАТО, проведени бяха

тежки реформи, установи се частна собст-веност, пазарно стопанство, е, разбира се, в деформиран, неистински вид, а пък младата ни демокрация, въпреки че беше унизена, изопачена, опорочена, все пак съществува-ше, що-годе функционираше. Вярно, в пос-ледните 12 години и у нас същите ония сили, които наложиха авторитаризма на Путин в Русия, се активизираха и направиха нужното да изтълкуват всичко в свой инте-рес: и у нас, и в Русия в този период руско-българската, ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия овладя положението, дирижира-ше събитията изцяло в свой интерес, сложи начело на фасадната ни демокрация подс-тавени лица и клоуни като Гоце, Царо, Дмитрич, Боко, Сидерчовци и Янета разни "сто броя" и т.н. От тази гледна точка да се наричат последните 12-тина години голям провал, в който народът беше изигран от мафията, взела своя реванш особено след униженията, на които я подложи управлени-ето на Иван Костов, е съвсем в реда на нещата; да, обаче у нас, както знаете, се крещи не против тия 12-тина години, а про-тив всичките ония 23 години, в които, както казах, въпреки изпитанията и паденията, българската демокрация изживя и своите възходи и триумфи. Тази грозна подмяна, тази страшна манипулация трябва да бъде разобличена, щото оставим ли се на нея, ни чакат още по-големи, съвсем не маловажни беди.

Оня, който говори против "прокле-тите" или "лошите" 23 години без да иска се издава, щото близко до ума е въпросът: Слушай бе, комуноидна кратуно, а преди тия 23 години как беше у нас, в България, нима по времето на комунизма, според теб, бяхме цъфнали и вързали, а, това ли искаш да кажеш, червени уроде?! Да, точно това следва да си помисли нормалният човек, щото е близко до ума: като ругаеш тия въп-реки всичко епохални 23 години, в които България се отърва от робството, наречено комунизъм, ти без да искаш, като подтекст, благославяш ужасното, кошмарното време на комунизма, проклет да е завинаги! Тъй че сами си правете изводите какво представ-ляват и колко струват в умствено и в морал-но отношение ония, които така патетично ругаят 23-те години.

Също така си правете сами извода за това кои и какви са силите, от които имат полза настоящите "революционни събития", които някои вече съвсем основателно опре-делиха като симптом на начеващата се "пролетарска", сиреч, комунистическа конт-рареволюция и реставрация, на която сме свидетели. У нас от доста време по медиите звучеше артилерийската подготовка на тия събития, имам предвид усърдните усилия на разни там медийни мекерета като Кевор-кян, Карбовски и пр., които ни убеждаваха, видите ли, колко добър и мил човек бил комунистическият диктатор Живков, колко хубаво се било живяло по негово време и

т.н. Даже титанът Боко не криеше въз-хищението от бившия си работодател, на който той, казват, разтривал врата във всичките ония години, в които ние, борците за демокрация, бяхме по улиците и се мъ-чехме да променим България, да я откъс-нем, да я отведем по-далеч от кошмара на комунизма, на робството. Е, ето че настрое-нията явно са били обработени и подготве-ни, та сега, както виждате, крясъците срещу "проклетите 23 години" не само ехтят по улиците, ами се възприемат съвсем безкри-тично от отчаяния, от обезверения, от пощ-ръклелия от бедност и от унижения наивен човечец на улицата. Вместо да бъдат прие-мани с освиркване, щото на нас проблемът ни са не тия 23 години, а последните 12 от тях, в които вървяхме в съвсем невярната посока – заради което си получихме заслу-женото де, за което ще платим и вече пла-щаме цялата цена.

Сфащате ли сега на каква гигантс-ка манипулация е подложен лековерният народец с мита за "проклетите 23 години" демокрация?! Зад тоя лозунг строят реван-шистки, крайно антидемократични, неспася-емо подивели от комунизъм ченгесарско-милиционерски сили, които именно са ви-новни за всичките ни беди, ала сега благо-дарение на това, че владеят всички медии, искат да спечелят всички дивиденти от нашите страдания и беди. Стигнахме до абсурда самите монополисти да ни учат да крещим по улиците лозунги срещу монопо-лизма, а пък в същото време те да си пот-риват доволно ръце, щото тия крясъци са само за шумотевица, за патаклама, благо-дарение на която ще се спасят тъкмо голе-мите, истинските монополисти. И така ната-тък, крясъците срещу демокрацията, лице-мерните искания за "усъвършенстване" на демокрацията ни, са все в същата посока, са все в интерес на запазване на всевлас-тието на ония сили, на които дължим всич-ките си унижения и беди. Свидетели сме на манипулация, която много ще ни коства ако не успеем да я развенчаем – и да посочим точните виновници за нашето положение.

Иска се мислене, иска се трезвост, иска се доблест в тия смутни времена човек да запази честта си и да не се превърне в глупаво зомби – в каквито, за жалост, мно-зина вече са се превърнали. Правете си сметка вие лично какво сте вече – зомби или мислещ, търсещ истината човек?!

ПРИНЦИПНО ПОЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕЦЕНКА НА ТОВА КОЛКО СТРУВАТ МЕРАКЛИИТЕ КАНДИДАТ-ОПРАВЯЧИ НА НАЦИЯТА

март 6, 2013

Във Фейсбук написах следния ко-ментар, който подразни мнозина, и точно по тази причина ми се чини, че има смисъл да се изведе на по-предно място и в блога:

15 щото у нас на сладките, ала лъжливи при-казки се радват, а пък за истината всеобщо твърдят, че от нея, представете си, боли:

Когато някой, който не е уредил и постигнал стабилност и благополучие в личния (частния) си живот, се захване с прекалена “жар” да урежда общия (социал-ния, политическия, държавния) ни живот, т.е. захване се с политика, то в такъв случай е налице една болезнена и дори патологич-на екзистенциална конституция; политиката се оказва израз на сублимация, на замест-ване на автентичното, жизнеустойчивото при такива политически дейци. Подобен род политици нанасят обикновено ужасни стра-дания и злини на народите си, на човечест-вото. Примери колкото искаш: Ленин, Ста-лин, Хитлер… Че Сидеров е способен да стори какви ли не зулуми и простотии е вън от всякакво съмнение, такива политици не могат да създават, да раждат, да градят, те само рушат, вредят, развалят – и убиват…

Човек като Сидеров, който е дока-зал, че не може да уреди даже собствения си живот – да създаде добро семейство и пр. – няма морално право да претендира, че може да устройва и урежда общия (държав-ния) ни живот… е, той горе-долу уреди личния си живот благодарение на парички-те, които спечели от политика, което обаче показва, че за него личното уреждане бла-годарение на политиката е самоцел, а всич-ко друго е приказки, фукни, лъжи, пози, въздух под налягане…

То е близко до ума това, което каз-вам: като собствения си живот не можеш да уредиш както подобава, недей тогава да

имаш претенцията, че ще можеш да уредиш чуждия живот (общия, държавния живот). То уреждането на частния, на личния живот е нещо като проверка, като лакмус, като кри-терий. Щом се провалиш тук, това все нещо говори.

Ето защо, от друга страна поглед-нато, с политика трябва да се занимават предимно улегнали, зрели, доказали се в частния си живот хора, а не разни там мла-доци, дето още не са разгърнали потенциа-ла си и за които още не може да се съди за какво стават и за какво не стават. За всяко нещо се иска неговото време. Това също е аксиома, която следва да съзнаваме, която следва да спазваме.

И ако не я спазваме, ако вярваме на такива, дето само се изхвърлят, че могат да ни “оправят”, а зад думите им не стоя дела, то нека тогава да имаме добрината да платим цялата цена при сигурния, при неиз-бежния провал на поредния ни оправяч. Ето, и Дмитрич, и Боко, и Доган, и Яне, и Седерчо, и кой ли не са все провалили се в личния (частния, семейния) си живот инди-види, а ний чакаме такива да ни оправят държавния живот. Ще дочакаме тоя момент на кукуво лято…

ПРОСВЕТЛИ, ВРАЗУМИ И СПАСИ НАРО-ДА БЪЛГАРСКИ, СВЕТА МАЙКО!

ДИАГНОЗА: "УМСТВЕН ДЕФИЦИТ", МА-ЛОУМИЕ

06 март 2013, сряда Ще ми се да кажа, да напиша не-

щичко по обозначената в заглавието тема. Наистина, напоследък ми прави впечатле-ние степента на разпространение на този дефект, именно малоумието. Сякаш то е станало нещо като епидемия из нашите земи. Изобщо не се смущават разните му там самозвани "народни трибуни" да изявя-ват такъв един дефект, и то на всеобщо обозрение, пред медиите, и то се държат така самонадеяно, че сякаш е твърде прес-тижно да си малоумен; а умниците, по-

многоумните, в такава една обстановка, предполагам, се чувстват онеправдани, дискриминирани: щом е толкова престижно да си малоумен, тогава няма начин да не е непростим грях, че този "продукт", именно умът, опази Боже, го имаш даже в излишък!

Прочее, малоумието е израз на нещо още по-фатално: личностният дефи-цит, това, че като личност не струваш, че като личност си боклук. Има и нравствени качества, които са далеч по-важни от ума, но за нас, човеците, и умът, оказва се, не е нещо, което бихме могли да пренебрегваме. Да, но ето че у нас наистина малоумието не само че се разпространява в застрашителни мащаби, но и, което е най-ужасното, не се оценява като дефект, а едва ли не като предимство; ето, това е най-извратеното, срещу което възразявам.

Малоумникът няма как да осъзнае и да признае, че е малоумен, той, разбира се, бидейки малоумен, си живее с фантази-ята, че е едва ли не многоумен; в очите на малоумните пък малоумникът, сиреч, "родс-твената душа", изглежда безкрайно симпа-тичен, приятен, "свой", "наш", "от наш`те" и прочие. Малоумщините на малоумниците са нещо като балзам за ушите на малоумните, на себеподобните им, докато умната при-казка на един що-годе умен човек им звучи скандално, непростимо обидно: "Тоа пък за какъв се мисли, той нас ще ни обижда ли, той да не е нещо повече от нас, та ще ни затруднява, изказвайки своите "празнослов-ни" учени твърдения и съждения?!". Във възприятието на малоумника умните при-казки на умния човек изглеждат... малоумни, а малоумниците на себеподобния му - съв-сем "умни". Това, че не може да мисли малоумникът, ще крещящо не се справя със задачата на мисленето, се компенсира от колосална претенциозност; малоумните са надути като пуяци, по това най-лесно може-те да ги разпознавате. Докато наистина умният човек е изпълнен със съмнения и е скромен. Нахалството, сиреч, върви ръка за ръка с малоумието, арогантността е необ-ходима същностна черта на простаците, щото, всъщност, малоумниците са проста-ци, какво друго да бъдат?!

Малоумникът, получил медиен достъп, се орезилява колкото може, но само в очите на що-годе прилично умните, сиреч, мислещите хора. Иначе в очите на проста-

16 ците, на малоумниците, рейтингът им, раз-бира се, неудържимо набира сила. Нация, в която малоумниците имат мнозинство, е най-лесната за манипулиране и управление нация. Нация, в която мислещите, разумни-те, небезразличните към истината хора са мнозинство, е нация, която практически е неподатлива нито за манипулации, нито за наивност. Ето че, излиза, когато ни натрап-ват постоянно разните му там малоумници, които да сеят проказата на малоумието сред душите на склонните към немислене, сиреч, към малоумие, то това съвсем не е безобиден или незначителен факт, напро-тив, то е израз на една твърде изгодна за дадени среди кампания по видиотяване на нацията; казах, малоумната нация, нацията, в която малоумниците и немислещите зада-ват тон, е обезоръжена, е поставена на колене нация. Тъй че изобщо не са безо-бидни тия неща, за които сега пиша.

Примери да ви давам за да илюст-рирам тезите си сякаш не е необходимо, щото всеки сам може да си открие такива в изобилие, но ето, ще ви дам все пак един такъв пример, колкото да не е без хич. Ста-ва един самонадеян и при това "революци-онно настроен" малоумник и почва да кре-щи, че "партиите са вредни", че "старите лица в политиката" трябвало да бъдат изго-нени от нея, че "народът не ги искал пове-че", че ни били нужни "нови лица" и т.н., вие тия модерни приказки за малоумници вече ги знаете, те станаха доста популярни. Малоумността на тия приказки е крещящо очебийна: първо, никой не е упълномоща-вал малоумника да говори от името на народа, второ, близко до ума е, че без пар-тии няма демокрация, т.е. същият този народ, ако се откаже от партиите, неизбеж-но ще се раздели и с възможността да вли-яе някак върху съдбините си (без партии неизбежно има диктатура, пък било то и диктатура на тълпата!), това, че някои лица били, представете си, "нови", съвсем не значи, че са "чисти", "добри", "кадърни" и пр., напротив, никаква гаранция няма за това, докато за "старите" поне вече знаем що представляват, те са се изявили и дока-зали, всеки кой колко струва, на това осно-вание и вече можем да избираме, а за нови-те нищичко не знаем и можем да избираме само на основа на "юнашкото доверие"; прочее, нали и царо, и Боко, бяха все "нови лица", е, нали го пробвахме тоя номер, що постигнахме?! И така нататък, може още много да се говори и пише по тия въпроси, ала ето, че малоумникът изобщо не чувства такава една потребност да обсъжда, щото той си вярва на приказките на сродните му души. Питай го защо толкоз вярва, то не знае, ала си вярва.

Необмисленото е много прилепчи-во за малоумниците, а мисленето е крайно неприятна работа за тях, ето, по това се познават също така малоумниците: отбягват смислените дебати, дискусиите, разговаря-

нето. У нас затова толкова много се крещи; кресльовците, от които човек не може да се вреди да каже една приказка, са предимно малоумници. У нас затова и не може да се разговаря: да разговаряш с малоумник е крайно тежка и неблагодарна работа! По-вярвайте ми, добре зная това: цял живот само това правя! Понеже съм философ, та тази, тъй да се рече, ми е мисията: да леку-вам душите от малоумие, от скудоумие, от простащина. Имам най-тежка, неблагодарна работа, особено пък тук у нас, дето малоу-мието на на такава висока почит и уваже-ние.

Ами да спирам дотук. Малоумието у нас се проявява във всички сфери на живота, не само в сферата на публичния, на политическия живот. То се проявява нався-къде, то е вездесъщо и многолико. Много често е добре маскирано зад пуешка гран-домания с претенции за ученост. Щото чистото, откровено малоумие е опасно, лесно могат да те изловят, затуй малоумие-то си върви също така ръка за ръка с лъж-ливостта. У нас затова така много се лъже, аз неслучайно съм нарекъл нашата страна страна на лъжата. Тук, у нас, истината е крайно нежелана, е крайно подозрителна, направо неизгодна. Нещата са тежки, не са за подценяване. Битката, дето ни предстои да водим, та да се нормализираме и очове-чим един ден, съвсем няма да е лека. Изобщо не са прости работите у нас, щото са изначално опорочени: училището у нас не подготвя мислещи хора, а подготвя тък-мо самонадеяни малоумници, папагали и пр., то съвсем не се справя със задачата си, нещо повече, даже и не си поставя тази същинска, най-отговорна негова задача. То е станало нещо като школа по затъпяване, не по изостряне на ума.

Тъй че нещата са изначално из-пуснати и опорочени. Изобщо няма да е леко нещо да се промени. Затова на момен-ти ми иде съвсем да се отчая, ала в други моменти се улавям, че стискам зъби и про-дължавам обречените си борби. Стига толкоз. Какво да се оплаквам. Такава ми е била съдбата. Такава е и не само моята съдба, а и съдбата на всеки що-годе мис-лещ човек в нашата многострадална и неп-рокопсала родина... правете си сами извода защо не прокопсваме, коя е главната причи-на за това. Взе ли да ви просветва най-вече коя е тази най-главна причина?

БОГ ДА ПРОСТИ ПЛАМЕН ГОРАНОВ, КОЙТО ИЗГОРЯ В БОРБАТА С МАФИЯТА!


Поклон пред българския Ян Палах!

Възможно ли е "самозапалването"

на Пламен Горанов да е убийство, извър-

шено от хора на мафията?! Ето, четете основания за една такава версия:

Katia Lutzkanova: Виж на какъв постинг на стената на Съпротива попаднах-от Advocat Loreta Kincl: "Пламен е носел в себе си ПЛАКАТ с искания, чийто срок е бил 17 часа на 20 февруари. Плакатът е скрит умишле-но, имало е мъж до Пламен, заснет от 4 камери (2 общински и 2 полицейски), който е ЗАПАЛИЛ ПЛАМЕН предварително! ПЛА-МЕН НЕ Е САМОУБИЕЦ, а е УБИТ – роди-телите му да поискат от ДЕЖУРЕН ОКРЪ-ЖЕН ПРОКУРОР ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТЛАГАНЕ НА ПОГРЕБЕНИЕТО – докато истината за Пламен не излезе в разследва-нето за случая! Тялото му ще се съхранява в моргата на разноски на общината - да бъде направено и такова искане от родите-лите на Пламен!"

И ВАСИЛ ЛЪВСКИЙ МАЙ-МАЙ СИ ПАДА НЕЩО КАТО "РУСОФОБ", А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ, ДРУГАРИ "НАЦИОНАЛИСТИ"?

“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботйова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките!“

Васил Лъвский

17 ПИТАЙ КАКВИ СА ТИ “ОСВОБОДИТЕЛИ-ТЕ”, ТА ДА ТИ КАЖА КОЛКО СТРУВАШ ТИ САМИЯТ!

март 4, 2013

Тия, дето обиждат България и бъл-гарите без изобщо да се замислят и без да се усещат какво правят (понеже гледат коленопреклонно да се подмазват на Русия и на руснаците!) твърдят най-безсрамно, че ако не била Русия, ний и досега сме щели били да носим фесове – и още щели сме да сме несвободни! Да, ако не вярвате, пог-леднете примерно какво пише един нашенс-ки пишман “патриот” от Фейсбук:

Николай Василев: Млъкнете, ни-хилисти долни, още щеше да носите фесовете ако не беше РУСИЯ бе!

Каква наглост, представяте ли си: и досега даже нямали сме били да се осво-бодим сами – ако не били руснаците, ако руснаците не били ни освободили тогава!!!

Аз пък мисля иначе: ако Русия не се беше намесила в българските работи, преследвайки изключително своя имперски интерес, то България не само че щеше да се освободи сама, вярно, с известно закъс-нение, но и при това щеше да запази своята държавна цялост, т.е. в този случай нямаше да загубим завинаги Македония, както и стана заради руската намеса. Ако си бяхме направили национална държава, да речем, след разпадането на Отоманската империя (и младотурската революция) Македония завинаги щеше да бъде част от държавния и националния интегритет на целокупна България. Ето тази беше цената, която платихме заради своето малодушие да чакаме Русия да ни освобождава – загубих-ме завинаги Македония!

Левски е бил гениално прав като е настоявал да се освобождаваме сами! Е, следовниците на Левски и Ботев не надде-ляха, е, българското малодушие намери своето тържество чрез подарената ни “сво-бода”. Така стана.

Аз пък имам относно това доколко руснаците са наши “освободители” следната теория: ако бяха такива големи “освободи-

тели”, руснаците защо тогава първом себе си не освободиха?! Руският народ търпя да живее в най-тираничната империя, по-тиранична и от Османската – за какви “ос-вободители” тогава говорим изобщо?! Та руснаците бяха, пък и досега си остават по-големи роби даже от нас – егати “освободи-телите” ни?!

По този повод ще дръзна да кажа и това: питай какви са ти “освободителите”, та да ти кажа ти самият колко струваш!

С това и ще завърша! Аман от глу-пости! Руснаците били нашите “освободите-ли” – “освободители”, които сами изобщо не знаят що е това свобода!!!

ТЕЗИСИ ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ДИС-КУСИЯ ПО ПРОБЛЕМА ЗА ДИСЦИПЛИНА-ТА В УЧИЛИЩЕ


Искам тук да изложа в тезисен по-рядък някои "съображения" по наистина тежкия проблем за дисциплината в класа и в училището. Много съм мислил, изследвал и писал по този възлов проблем, но ми се ще сега да синтезирам постигнатото в една пределно ясна, кратка и практически ориен-тирана платформа, чиято цел е да провоки-ра, да инициира започването на един реа-лен и творчески процес на търсене на наис-тина работещите решения.

Да чакаме държавата, правителст-вото, министърът, образователната бюрок-рация да се загрижат сериозно за решава-нето на този проблем и отгоре да "спуснат" готовите "директивни решения" е една нап-разна и изцяло безпочвена илюзия. Безус-ловно и близко до ума е, че тия, които реал-но са въвлечени в самата ситуация и са жизнено заинтересовани от разнищването й – учениците, учителите, родителите – тряб-ва сами да се потрудят и сами да открият работещите и полезните решения.

В написаното по-долу изхождам от следните основни предпоставки или аксио-матични положения: ● Търсенето и изнамирането на рационал-ни, ефективни и работещи идеи за практи-ческото решаване на проблема за дисцип-лината в училище може да стане само в резултат на цялостното осмисляне на въз-

никналата, на реално съществуващата ситуация - и чрез включването в този процес не само на всички учители, но също така и на самите ученици, а и на техните родители (как да стане това обаче също е нелек проблем). ● Необходимо е да се проведе поредица от дискусии (работни съвещания, семинари или както искате го наречете), на които в спокойна обстановка и най-свободно да бъдат обсъдени всички предложения, а в резултат да се изработи и съответната общоучилищна концепция ("философия", стратегия, политика) за решаването на проблема. ● Преподавателите в едно училище могат да подобрят дисциплината само ако имат обща политика с ясни и точни правила, които се спазват от всички; ● Досегашната "стратегия" в тази област, явяваща се един от факторите за влошава-нето на положението с дисциплината - чиито опорни точки са "Всеки да се спасява както може!", "Спасението на давещите е дело на самите давещи се!", "Отделният учител, поставен на "дулото на топа", тряб-ва сам да изнамери някакви магически средства за да оцелява в тежката ситуа-ция!", "Отделният учител носи пълната отговорност за състоянието на дисциплина-та в класа!" и т.н. - трябва да бъде отхвър-лена като абсурдна и допринасяща за хао-са; ● Проблемът с дисциплината не е проблем на този или онзи учител, а е проблем на самата образователно-възпитателна инсти-туция, е проблем на училището, на училищ-ната общност като цяло, от което произлиза, че само тя може да го реши – стига да има подобаваща нагласа и воля за поемане на предизвикателство и за справянето с него.

А ето сега и някои водещи принци-пи, които ми се ще да формулирам ясно още преди предлагането на някакъв алгори-тъм от мерки за търсене на изход от тежка-та ситуация: ● проблемът за дисциплината е дълбоко свързан с проблема за прилагането на съвременни, отговарящи на промененото съзнание на младите методики и подходи в преподаването; ● без включването, без съобразяването с мощния ефект на нравственото регулира-не на отношенията проблемът за дисцип-лината не може да бъде решен; възпита-телният момент в цялостната дейност на образователната институция не трябва да стои в сянка, не бива да се възприема като "допълнителен" или "второстепенен", а

18 трябва да бъде изнесен на по-преден план, трябва да намери подобаващото място; ● образование (познание) и прилично пове-дение (възпитаност) са двете страни на една и съща монета, които взаимно се предполагат; ученикът, който иска да учи и разбира смисъла на ученето, по необходи-мост спазва нормите за приличие и възпи-тание; в противен случай сам вреди на основния си интерес: да бъде пълноценна, цялостно развита личност; ● без включването, без съобразяването със съответните механизми на психологичес-кото регулиране на отношенията пробле-мът за дисциплината няма как да бъде решен; ● трябва да имаме готовността да се отка-жем, да освободим съзнанията си от някои "очевидни" и "саморазбиращи" се догми, стереотипи, "общоприети разбирания", които са си отживели времето, които вече не действат в променената социо-културна, психологическа и нравствена ситуация; ● необходимо е прецизно, фино дозиране на моментите на свобода и принуда в реше-нията, които предлагаме – и които искаме да заработят; не може да се залага само на едното или само на другото; ● всяко предложено решение трябва да бъде обсъдено с учениците с оглед да осъзнаят на дело и сами да допринесат за изявяването на неговата полезност за тях самите; ако всички участници в процеса не са дълбоко убедени, че това са наистина разумните и полезните, отговарящите на всеобщия интерес решения и мерки, то тези решения и мерки няма как да постигнат целта си; ● проблемът с дисциплината във всяка една конкретна група (клас) е проблем на самата група, той не е само проблем на класния ръководител или само на препода-ващите в този клас учители, а е проблем на самите ученици като общност; общността, класът по демократичен начин трябва да изнамери действените мерки за овладяване на ситуацията с оглед постигането на общи-те цели, задоволяването на общия действи-телен интерес; ролята в този процес на класния ръководител е в някакъв смисъл решаваща; ● администрацията на училището като носител на ресурса на властта трябва да е изцяло в разположение на търсещите изход от ситуацията ученици, класни ръководите-ли, учители - и да е активен участник в решаването на проблемите; една индифе-рентна спрямо проблема с дисциплината администрация, която се е самоотстранила от процеса на търсенето и прилагането на

ефективните решения, може със самото това да блокира всички усилия по решава-нето му; ● изработването на прости и ясни правила, съвместно с безусловното им спазване, е главният фактор за рационалното урегули-ране на отношенията в училищната общ-ност; всяко нарушаване на правилата тряб-ва бъде неотвратимо санкционирано - за да се преодолее пагубното и съдействащото на разпространението на анархията съзна-ние за безнаказаност; когато всички участ-ници в процеса осъзнаят, че действа без-пощаден механизъм за неотвратимо нака-зание при нарушаване на правилата, то това ще изиграе силно оздравително влия-ние - и ще помогне за предпазването, за въздържането от нови нарушения; ● свободата без правила, пренебрегването на законността в името на "свещената безп-ределна свобода" неумолимо води до анар-хия, от която страдат всички - и при която самата свобода отива по дяволите, прев-ръща се в своята противоположност: произ-волът, анархията и своеволията са неиз-бежна последица от подценяването на разбирането, че единствено законът е га-ранция за действителната, за реалната свобода; ● приемането на строги правила, задължи-телни за всички, съвсем не означава, че се посяга на творческата свобода и на правото на индивидуалност на учителите; в рамките на общата норма учителите могат да проя-вяват своята оригиналност, да индивидуа-лизират подхода си; безусловна обаче следва да е солидарността на учителите в името на гарантирането на действителния интерес на всички, на първо място с оглед доброто на учениците; ● и още принципи могат да се откроят, този списък няма как да не е отворен за нови предложения.

А ето че сега дойде най-трудното: конкретните предложения относно това какво трябва да се прави. Ще подхвърля някои идеи и предложения, без претенция-та, че съм намерил "разковничето" или "ключа" за решаването на проблема; целта ми е само да провокирам съответните об-съждания и търсения. Ето върху какво ми се ще да акцентирам в случая: ● трябва да се изнамери разумен алгори-тъм, регламентиращ отношенията, според който да е крайно неизгодно за всеки един ученик да нарушава установените правила; ● всички учители безусловно спазват уста-новените правила и бдят за прилагането им, способствайки непрекъснато за осъзнаване-

то от страна на учениците на тяхната полезност за тях самите; ● примерно: по всяка тема (учебен час) ученикът трябва да изпълни съответните изисквания, в противен случай часът (тема-та) не му се зачита; в края на часа учителят съобщава на кой ученик (ученици) не зачита часа (темата), което пък води до това, че ученикът, подобаващо подготвен по темата, трябва да се яви на самостоятелна консул-тация при учителя, където да покаже, че е усвоил учебния материал поне на задово-лително ниво; ● добре е да се обмисли дали такова едно правило (за зачитане на пропуснат по раз-лични причини учебен час чрез допълни-телно консултиране от преподавателите) не трябва да важи както за учениците, които не са изпълнили подобаващо изискванията по време на часа, така и за ония ученици, които по различни причини, уважителни или неуважителни, са отсъствали от този час; ● ако се възприеме такова едно правило, тогава ще се парира склонността на учени-ците да "бягат" от час, осигурявайки си след това фалшиви "извинителни бележки от лекар"; даже ученикът да е бил в "болнич-ни", това съвсем не го освобождава от пот-ребността да усвои пропуснатия учебен материал, т.е. в съответния срок след това трябва да се яви при преподавателя в час за консултация и да покаже поне задоволи-телно ниво на усвояването му (чел съм, че подобно изискване имало в Германия); ● вписването от страна на преподавателя на забележка за "лошо поведение или раз-валяне на обстановката, подходяща за пълноценен учебен процес" на даден ученик да води до серия от последици, които реши-телно да парират склонността на някои ученици да допускат такова държа-ние/поведение в час;

- примерно: за всяка такава забе-лежка ученикът автоматично да бъде наказ-ван с два часа "обществено-полезен труд" веднага след завършването на учебните занятия в същия този ден;

- и/или: класният ръководител да изисква писмено обяснение от ученика по инцидента, което да бъде приложено в неговото "досие" - и да има значение при изготвянето на характеристиката му в края на учебната година;

- и/или: поведението на ученика непременно и то най-внимателно да се обсъди в първия час на класа, където пове-дението му да бъде порицано не само от страна на класния ръководител и на пови-кания за случая педагогически съветник, но и от страна на самите ученици;

- при по-тежък инцидент (крайно неуважително, драстично арогантно отно-шение към учител и пр.) провинилият се

19 ученик да бъде извикан да дава обяснения пред комисията за противообществени прояви в присъствието на негов родител, на класния ръководител и на съученици; коми-сията да издава съответното постановле-ние, което да се огласява пред целия със-тав на училището чрез специална заповед на директора, налагаща и подобаващите наказания; ● да се въведе "Дневник на класа по дис-циплината", в който група "отговорници по дисциплината" от класа стриктно да доку-ментират всяка една проява на ония учени-ци, които са допуснали укоримо поведение в час или спрямо учител; в този дневник да се документират поотделно за всеки ученик проявите, несъвместими с представата за добро, за дължимо поведение в час, пък и в междучасията; ● в тежките, проблемни по отношение на дисциплината (и ученето) класове различ-ните инциденти следва да бъдат обсъждани най-внимателно с участието на психолог и на представител на училищната админист-рация (директор или помощник на директо-ра) – защото ако класният ръководител не бъде подпомогнат и подкрепен от авторите-та на самата властна институция той, раз-бира се, няма да може, няма как да се спра-ви сам; ● за такива класове е необходимо да бъде определен и "втори класен ръководител", пък макар и временно, до подобряване на състоянието на класа; ● за лошо държание и поведение, за проя-ви, несъвместими с правилника, за разва-ляне на дисциплината в час на съответните ученици да бъдат налагани подобаващите, съизмерими с деянието дисциплинарни наказания, имащи съответните неблагопри-ятни последици, включително и наказанието "преместване в друго училище"; ● само един такъв безукорно действащ механизъм, при който нарушението ("прес-тъплението") неумолимо и непреодолимо води до наказание, ще има превантивна (възпираща) и оздравителна роля по отно-шение на решаването на разглеждания проблем за дисциплината на учениците; ● всеки проблем в класа следва да бъде обсъждан най-демократично от самия клас, трябва да се осъзнае, че търсенето на предложени от самите ученици решения не е загуба на време, а е изключително поле-зен процес, имащ отношение към дълбо-чинната промяна на нагласите и осъзнаване на тежестта, на коварствата на реалната ситуация; ● провинилите се ученици следва да бъдат принуждавани да дават обяснения защо си

позволяват такова едно поведение и да бъдат изслушвани най-внимателно, също така би следвало да им се задават най-различни въпроси не с оглед съдене, а разбиране на случилото се; ● изискването за човечност, за човешко отношение спрямо съгрешилия трябва да бъде безусловно спазвано; тук трябва да се включат (не трябва да бъдат игнорирани!) традиционните, доказали ефикасността си механизми за дълбинна нравствена регула-ция, като покаянието, осъзнаването на греха, моленето за прошка, опрощаването и пр.; ● ако административният подход не бъде подкрепен с ресурса на нравственото и психологическо въздействие, рискуваме да постигнем резултат, обратен на желания, а също така сами да блокираме възможността за по-ефективен достъп до съзнанията на младите хора с оглед тяхното възпитание и личностно израстване; ● учителите следва да се въздържат от самоцелното, дидактично и разсъдъчно морализаторстване, което изобщо не нав-лиза в същината на действителния процес на взаимодействие със съзнанията на мла-дите хора; ● модерното средство, което следва да замени "чистата морална проповед", следва да бъде дискусията, свободното и неприну-дено обсъждане на проблемите, самостоя-телното търсене на изход от тях; ● истинските, наистина работещите и ефек-тивни решения могат да се изнамерят и изобретят само в практиката, в съвместното им търсене и от учителите, и от учениците; те трябва да са продукт на живота, а не на едноизмерния и самонадеян разсъдък.

Спирам дотук. Още много може да си пише, предлага, мисли, обсъжда. Но даденото по-горе, да се надяваме, е една добра основа за тези необходими дискусии и търсения. Иска се известен първоначален тласък, иска се доброто желание за самоот-вержено търсене и намиране на изход, иска се да преодолеем склонността си да капи-тулираме "без бой" пред трудностите и изпитанията, иска се готовността да се борим и също така се иска да е налице откритостта към това сами да се променя-ме, понеже наистина животът се мени, а ние да искаме да си стоим все същите е лукс, който не можем да си позволим. Тъй че нека да правим онова, което можем и което смя-таме, че сме длъжни, пък да става каквото ще; нищо обаче да не правим съвсем не е разумното поведение; както и това да се преструваме, че проблем няма.

Неосъзнаването на проблемите и бягството от тях е вече същинският, най-

съдбовният проблем, с който най-напред трябва да се преборим; а пък след това работите, убеден съм, ще потръгнат. Няма начин да не потръгнат...

ТОЯ ВЕЧЕ ЩЕ НИ ОПРАВИ, НЕМА ЩО: БАБАИТ, ПЪК И ПОБОЙНИК СИ ПАДА, С ЯСНО ЗАБЕЛЕЖИМИ ХУЛИГАНСКИ НАК-ЛОННОСТИ; БРАВОС, ОКУМУШ МОМЧЕ!


Източник на изображението

Значи и тоя "народен трибун", как-то и предполагах, принадлежи към "прогре-сивните" бандитско-комунистически среди! Ето, и доказателство се е намерило...

Следва да си даваме ясна сметка за това що за "оправячи" си избираме на-последък, разигравайки така хазартно съд-бата на родината си... напоследък мераклии за нови оправячи пък са разни там млади болшевики, фенове на Че Гевара и прочие лудешка и патологично болна съветско-руска измет!

Тоя вече ще ни оправи, нема що: бабаит, пък и побойник си пада, с ясно забележими хулигански наклонности; бра-вос, окумуш момче!

В БЪЛГАРСКИЯ СЛУЧАЙ МЕТЕЖЪТ В ДЪРЖАВАТА СЕ ПРОИЗВЕЖДА ОТ ПУ-ТИЯ!

Една констатация, с която съм на-пълно съгласен – понеже изразява същина-та на случващото се у нас напоследък:

... В българския случай метежът

в държавата се произвежда от Путия - заради волята и правото на българския

20 народ да отхвърли допотопната коруп-ционна втора съветско-чернобилска АЕЦ ”Гьола”.

Взех горното ето откъде: Stoyan Dermendjiev чрез Огнян Ханджиев:

Без паника. По конституционно за-конодателство България е правова евро-пейска демократична държава. Ако българс-ките политически сили са негодни да си подредят сами собствената кочинка, то надевропейската ЕК винаги може да се озове с експертен антикризисен екип. Както беше подобна кризата и в Белгия, и в Гър-ция, и така.

Само, че в българския случай ме-тежът в държавата се произвежда от Путия – заради волята и правото на българския народ да отхвърли допотопната корупцион-на втора съветскочернобилска втора АЕЦ ”гьола”. Това е така. Така, че и този огън ще мине и замине... ЗАБЕЛЕЖКА: Не съм чак такъв оптимист, имам предвид последните думи по-горе. Няма така лесно да мине и замине опас-ността. Страх ме е работите да не се за-дълбочат дотам, че да бъдем изритани от Европейския съюз – заради безнадежност да се променим, да станем (като цяло, като народ) европейска нация...

АПОТЕОЗИ НА СКУДОУМИЕТО

Попадам на един чудат текст,

снабден със снимка на Боко; прочетох го и за да си изясня някои неща, написах след-ния кратък коментар:

Тоя текст е пародиен, нали?! :-( Шеговито е написан, нали?! Не вярвам да има чак толкова скудоумни хора у нас, които да възприемат написаното сериозно...

Ето и текста, за който става дума, съдете сами за каква човешка патология и деградация свидетелства вярата, че, видите ли, не било шега, напротив, "самата истина" било това, което е написал някакъв шегоби-ец:

Борисов е най-успешният, най-достойният премиер които е имала Бъл-гария от 20 години! Той направи много повече от всичките преди него взети заедно. Направи много въпреки страхот-ната съпротива и съботажи от страна на

комунистическата мафия. Последното което направи и което много хора не оце-няват по огромното значение за възраж-дането на България това е разобличава-нето на комунистическите богоборци, червените сатанисти в Българската Православна Църква. Бойко Борисов - спа-сителя на православието в България! Бойко Борисов - достойният български премиер! Господ да му дава здраве и сила и да управлява поне още два мандата!

Остави ни две фабрики за лентич-ки (във фалит) и една асфалтова база, която се преустройства за производство на крем-карамел! :-) (Nikolov Konstantin)

ПОСЛЕДНИТЕ НИ ТРИМА ОПРАВЯЧИ БЯХА ЦАР, ПАДАЩ СИ ПО ХАЗАРТА, СПЕЦИАЛИСТ ПО ФУРАЖКИТЕ НА СЪ-ВЕТСКАТА АРМИЯ И... ПОЖАРНИКАР!


Кризата може да бъде разрешена лесно, но не от цар, от специалист по уни-форми или от пожарникар. (Иван Костов, изказването е взето от неговата страница във Фейсбук) МОЯ ДОБАВКА: Станишев беше специа-лист по фуражките в съветската армия, той

е написал "Н`АУЧНА" дисертация по този важен проблем... КРАТЪК КОМЕНТАР: Следва да си даваме ясна сметка за това що за "оправячи" си избираме напоследък, разигравайки така хазартно съдбата на родината си... напос-ледък пък мераклии за нови оправячи са разни там млади болшевики, фенове на Че Гевара и прочие лудешка и патологично болна съветско-руско-путинистка измет!

БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ СА ЖЕСТОКО ЗАДУШАВАНИ В СОБСТВЕНАТА ИМ СТРАНА!


Гледам и слушам Васил Найденов,

певецът, говори по една телевизия, човекът с право се възмущава: имало по телевизии-те някакви си "квоти" за чужда и българска музика, имало телевизии, в които, предста-вяте ли си, българска музика било прието да не се излъчва изобщо (!), а ако се излъч-вала, предполага се, ще е чалгарийка, а не сериозна, стойностна музика, и т.н. Говори тия неща Васил Найденов, обидно му е, щото човекът иска едно толкова естествено за музиканта нещо: музиката му да може да стигне до слушателя, до потребителя, до младите слушатели и потребители най-вече, щото ще дойде момент, в който мла-дите изобщо няма да знаят кой е Васил Найденов, коя е (да допуснем) даже и Лили Иванова, а може и да дошъл този момент вече.

Стоя, слушам скръбния разказ на Васил Найденов, който, човекът, цял живот се е занимавал с музика, и при това е та-лантлив, и при това е истинска звезда, ала ето че има същите тия проблеми, които имам и аз, но като автор, като пишещ човек, като писател; и на мен болката ми е тази, все същата: книжарите не щат да разпрост-

21 раняват книги на български автори, щото били "непазарни", щото си били нямали "търсене", особено пък книги като моите, философски, психологически, сериозни книги, те най-вече били си "нямали" читате-ли, значи, нямали си били читатели, а как да имат, като книгите ми даже не стигат до евентуалните бъдещи читатели, щото не стигат до книжарниците?! И ето, и аз, и В.Найденов, си имаме едно толкова прос-тичко желание: да не бъдем дискриминира-ни в собствената си страна, да имаме въз-можността нашият културен "продукт" да си намери своите "потребители", т.е. да не бъдем подлагани на такава една немилос-тива пазарна цензура, толкова ли много искаме?!

Представяте ли си, даже той, дето е толкова известен, се мъчи, страда и него-дува заради този проблем, а пък аз, като автор, давате ли си сметка как ми е след като съм и неизвестен, и въпреки това съм направил същински чудеса, да, бих казал, дори да звучи грозно, направил съм чудеса от героизъм за да издам книгите си - и след като те вече са издадени, книгите ми си стоят в складове и борси, непипнати от ръка на читател, стоят, за да бъдат храна за мишките: нима не е обидно това, кажете вие?! Същото, което се отнася за книгите ми, може да бъде казано и за списание ИДЕИ, което група философи и психолози издаваме вече пета година: разпространи-телите на едро, книжарите и собствениците на павилионите за периодичен печат не го щат, щото то било "непазарно", сиреч, не било "жълто" или поне "жълтеещо се"!!!

Не само че е обидно, а е страшно: български автори да бъдат така жестоко задушавани в собствената им страна! Да, това е според мен страшно жестоко и съв-сем несправедливо, вие както си искайте го възприемайте, аз го възприемам така и също вопия за това, ала кой ли ми обръща внимание, кой ли би се трогнал от проблема ми?!

ПРЕЗИДЕНТЪТ ГРУБО ПОГАЗВА КОНС-ТИТУЦИОННИЯ РЕД!

март 1, 2013

Каквито и да са поканените (в т.н. “Обществен съвет” към служебното пра-вителство и Президента, бел. моя, А.Г.), те са нелегитимни – защото протестиращи-те са малка част от избирателите 1-2 %. Не повече! Как и с какво право тези хора ще ми се препоръчват като гласа на народа? Ме-диите се опитват да налагат лица по свои критерии. Това “глас на народа” ли ще бъ-де?

Огромно мълчаливо мнозинство не протестира, но според агенции и медии подкрепя протестите. Но протестите са различни! За ток, за парно, против монополи

(но само някои?) против правителството, против лихвите, против всички политици, за нови лица, за нова конституция и т.н., но поотделно тези групи не съвпадат. Не се посочва кой за каква кауза е и за каква не е!

Общият процент одобрение на протестите бил 50-60-70 %… Да много е! Но това не значи, че всички те са против всич-ко. Нито означава, че всеки застанал на улицата е лице и глас за всички тези иска-ния. А медиите правят точно това. Натрап-ват ни лица, които са излъчени от разни групи протестиращи, дори далеч не от всич-ки. Без събрания, без гласуване, без в тях да участват дори всички протестирали!

Питам: кого представляват тези “нови лица”? На какво основание се иска включването им, и то незабавно, в органи на управлението? (Някои искат дори да при-състват на заседанията на Министерския Съвет на служебното правителство!?)

На какво основание ще искат да се махнели “познатите” лица от политиката? Тези лица са си избрани от техни избирате-ли и това означава да се отнеме тяхното право на глас! И най-важното: всички тези промени, направени под натиска на улицата и медиите, които охотно дават глас на всеки високо викащ, не отнемат ли правата на огромното мнозинство, което иска и може да упражни своята воля чрез гласуване?

Не е ли това погазване на консти-туционния ред под маската на извършване на необходимите промени?

Политиците изпуснаха възмож-ността да го кажат за да не разгневят наро-да, за да не дадат храна на популистите. Плахо намекваха да си направят партия, но от друга страна се искаше да се ускорят изборите. Така болния проблем с легитим-ността новите лица и техните цели остава!

И съвсем очевидно е, че това е умишлено! За да се вкарат през задната врата в управлението на страната хора, които няма как да бъдат нито контролирани, нито познати! Хората непознати, пък лозун-гите на много от тях като от историята изва-дени. Онази история дето започва с възторг и завършва в по стари времена с диктатури, а сега с крадене и съсипана икономика. Как

да не повярват хората в “конспиративни теории”?

POSTED BY С. БОРИСОВ

ЧЕСТИТА ВИ "БАБА МАРТА", БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

ПРЕЗИДЕНТЪТ НАХЛУЗИ ОХЛОКРАТИЧ-НА “ВРАТОВРЪЗКА” – ЗА ДА ЗАДУШИ И ОБЕСИ СЪВСЕМ ОБЕЗСИЛЕНАТА НИ ДЕМОКРАЦИЯ!

март 1, 2013

Леле-мале, ето какво пише в т.н. “проект на Правила за устройството и дей-ността на Обществения съвет” към Прези-дента и към назначеното от него служебно правителство (тоя Плевнелиев дали изобщо се консултира с юристи – или си прави каквото му скимне?!):

Съветът е консултативен орган към служебното правителство за сътрудни-чество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на ини-циативи от служебното правителство за развитие и провеждане на публичните поли-тики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност.

“Общественият съвет към бъ-дещото служебно правителство… “, така пише в информацията на Президентството за неговото свикване днес, в 14.00 часа.

Значи излиза, че българско прави-телство, пък макар и служебно, ще се уп-равлява от нелегитимен и антиконституцио-нен “съвет”, зародиш на един нов подем СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ в нашата многостра-

22 дална, в нашата изстрадала от толкова много комунизъм страна!

Бравос, Плевнелиев, бравос, личи си, че и ти си продукт на мутренската предс-тава за “демокрация”, няма що, показа си колко струваш…

И тия “членове на обществения съвет” на правителството кому ще се отчи-тат за съветите си, от които пък ще зависим ний, управляваните?! От никой, нали така?! Е, какво излиза тогава?! Ний охлокрация ли ще правим, или все пак държим да сме демокрация?! Охлократична олигархия – ето как се предлага да “усъвършенстваме” демокрацията си, натам вървят работите, ще сложим охлократична “вратовръзка” – от тия “вратовръзки”, дето се използват за бесило, клуповете, възлите от въже, с които бесят! – за украшение на олигархично-мафиотския ни държавен строй, дотук я докарахме вече… СПРАВКА: Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) буквално значи власт на тъл-пата, но не трябва да се бърка с демокра-цията. Обикновено се приема за изродена форма на демокрацията. За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпо-читанията си, повлиян от демагогия. Охлок-рацията е характерна за преходни и кризис-ни периоди.

ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ НАРУШИ, БЕЗ ДА МУ ТРЕПНЕ ОКОТО, НЕ САМО БАЗИСНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕМОКРАЦИЯ-ТА, НО И САМАТА КОНСТИТУЦИЯ!

март 1, 2013

Публикуван е на сайта на Прези-дентството списъкът с назначените от Пре-зидента членове на т.н. “Обществен съвет”, който ще бъде нещо като тартор на назна-ченото пак от Президента служебно прави-телство. Значи някакви си там неизбирани от никой умници ще бъдат нещо като “мозъ-чен център” на правителството, с този ход г-н Плевнелиев се подмазва на протестира-щите, без изобщо да му хрумне, че накър-нява исконни принципи на демокрацията и разпоредби на самата Конституция. Няма как, наложи се да реагирам, ето репликата ми по този повод от снощи във Фейсбук, а пък тази сутрин малко по-долу развих вкрат-

це гледището си, т.е. обясних защо мисля и реагирам така:

Абе, със съставянето и овластява-нето на тоя “Съвет” към служебното прави-телство Плевнелиев СЪВЕТСКИ СТРОЙ, той СЪВЕТСКА ВЛАСТ ли установява у нас бе?! Тоя пък на кой свят изобщо живее?! Откъде-накъде нелегитимен някакъв си “съвет” ще стои над правителството, къде дават така?!

На какво основание се разбра и доказа, че членовете на този съвет към Президента и към назначеното от него правителство ще изразяват автентичното “обществено мнение”? Кой ги оторизира тях да говорят от името на обществото – и на народа? Кой ги избра да го представляват там? Аз не съм чул да е имало някакъв избор, Президентът ги е назначил, а пък т.н. “лидери на протестите”, що да си кривим душата, бяха утвърдени като такива от медиите, да, от същите тия медии, които ни натрапиха и Боко, и други такива “народни кумири”, т.е. манипулацията пак е налице и тук! Не само подозирам, но и долавям ясно грозна манипулация и крайна антидемокра-тичност на този съвет, понамирисва ми на неизбираем орган на СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ, на рудимент на комунизма.

И съм крайно разочарован, не крия това, че Президентът не изпитва никакво неудобство да демонстрира такъв явен антидемократичен манталитет; най-много обаче съм възмутен от това, че с изключе-ние на единични гласове общността съвсем не се притеснява от това, напротив, намира го за “естествено”, ето това е най-обезпокояващото!

Самата институция “служебно пра-вителство” също е недемократична по ес-теството си, ами представете си, че по някакво чудо всички останат доволни от него и заявят: искаме вечно да ни управля-ва такова мъдро, пък макар и неизбирано от никой правителство, ръководено от такъв проницателен, но съвсем нелегитимен “СЪВЕТ“! Ами представете си, че народът в един момент завопие за СЪВЕТСКИ СТРОЙ? Какво ще правим тогава?!

Прочее, някъде пише ли във Конс-титуцията, че служебното правителство трябва да се ръководи от такъв “СЪВЕТ”? Не пише, нали така? Ами в такъв случай на какво основание г-н Плевнелиев преправя и дописва сам Конституцията?! Или, другояче казано, я нарушава, без да му трепне око-то?! Той не чувства ли, че този изобретен от него “СЪВЕТ” е начин той самият да бяга от отговорност, щото по Конституция нему е вменена пълната отговорност за това какво ще прави служебното правителство. Ето че Плевнелиев, не мислейки какво изобщо прави и си позволява, се оплете като петел в кълчища в тази приумица да се подмазва на улицата!

Много ми е интересна обаче също така и реакцията на т.н. “политолози”, които,

неизвестно за какво, са инсталирани също в този “СЪВЕТ“? Интересно ми е дали някой от тях, воден от принципите на де-мокрацията, ще протестира, ще се откаже от участие в такъв унизителен и опасен маскарад! Интересно ми е също така: като ще вършат такава важна работа, членовете на този съвет ще получават ли заплата за “народополезната” си дейност? Би трябвало да получават поне хонорарец. Чудна работа става тази. Или ще работят на “обществени начала”, все едно са отечествено-фронтовски клуб.

Бравос, бравос, ще видим, всичко ще се разбере! Леле, каква хубава “демок-рация” зехме да си изобретяваме у Нашенс-ко, а, ще ги бием ний американците в туй отношение, нашата демокрация ще работи съвсем без избори, т.е. нищо чудно да се окаже, че сме изобретили нещо като поли-тическо перпетуум мобиле, а? Гении сме, нема що, същи гении! Кажете ми сега: как човек да не се гордее, че принадлежи към такъв талантлив народ?! ЗАМАЗАНАТА ИСТИНА ЗА ЗАЗИДАНОТО МИНАЛО

BY ИВО ИНДЖЕВ · МАРТ 17, 2013

„Няма как да замажат въпроса за наследството на Бойко Борисов”, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев след заседанието на Националния съвет на партията, цитиран от БГНЕС.

Като чух това, направо ми се при-иска да го „размажа”. Защото ако има майс-тори-мазачи в тази държава от десетилетия насам, това са точно другарите и другарките със столетни традиции в смазването на свободата, човешките права и истината за този факт.

Замазаха картината за срутилия се пред очите на всички комунизъм и в момен-та мажат и лъжат в тон с ропота на бедните, че всички беди на България се дължат на пустите 23 години преход.

Замазват факта, че ако има някоя политическа сила, срещу която е най-логично да се гневят хората, това е именно БСП. Защото е приемник на БКП, (из) оста-вила държавата без валутен резерв, с огро-мен външен дълг, с откраднати пенсионни фондове и с икономика в прединфарктно състояние от отровата на наливаните в нейния организъм допотопни съветски тех-нологии, които (заедно със сгромолясването на съветския пазар, планиран да ги гълта) вкараха България в 23 годишна реанимация и в момента страната ни е в интензивното отделение на Европа, закачена на системи като просител на европейска милостиня.

Замазват математически лесната за всеки първолак задачка по събиране, от която е видно, че тъкмо БСП е най-често и

23 най-дълго управлявалата политическа сила през въпросния преход от 23 години.

Замазват факта, че солидарно с ГЕРБ замазаха истината за безобразията на две петилетки властване на президента (им) Георги Първанов и в това отношение твър-дението, че нямало как да се замаже мина-лото на ГЕРБ (и от страна на ГЕРБ) е жива подигравка на съучастници в това солидар-но замазване.

Замазваха какво ли не при управ-лението на ГЕРБ, стига да им беше угодно и удобно. Един „малък пример” : когато Бойко Борисов изтърси на международна конфе-ренция в София, че България била обявя-вала война на СССР от БСП си замълчаха, не го размазаха за това чисто комунисти-чески невежество. Защото нямат нищо против лъжите, набивани в главите на бъл-гарите от комунистическата пропаганда, да си стои в замазаните гънки на българските мозъци, за да продължава слугуването на съветските интереси, видоизменени като руски днес.

Мазачите от БСП са толкова умели в замазването, че чак замазаха очите на европейската социалдемокрация, която си избра за председател Сергей Станишев, свързан с антиевропейското лобиране за руския ядрен бизнес в момент, когато този вид енергетика е пред залез в Европа, ужа-сена от ядрения взрив във Фукушима.

В Италия потвърдиха с втори ре-ферендум пълния отказ от ядрената енерге-тика.В Австрия дори и не помислят да я възродят. На Гърция през ум не й минава тепърва да дърпа ядрения дявол за опаш-ката. В Германия буквално се отказаха от нея (да, постепенно ще става, но посоката е такава). Дори във Франция,европейската Мека на атома за електрически цели, омек-наха: избухна бурен дебат за ядрената опасност, подкрепен от протести. Но „евро-пеецът” Станишев замазва очите на бълга-рите като сочи за пример Турция, защото тя заиграва с руското ядрено лоби почти, както и самият той- при това в тандем с другаря туркомразец Волен Сидеров, определен от руския официоз „Известния” като възможен коалиционен партньор на БСП в едно ново правителство на България, чиято задача ще е да възкреси отново АЕЦ „Белене”.

Ето тази грозна истина замазват другарите, които се борят отново да нама-жат от своята „течна дружба” на принципа, че където е текло, пак ще се плащат коми-сионни. НЕВИДИМИТЕ И ЗАБРАВЕНИТЕ: ЛЮД-МИЛА СЛАВОВА снимката е от сайта http://www.bsdp.bg Автор Ангел Николов

Името на Людмила Славова не го-вори нищо на днешния български гражда-нин.

За нея, освен оцелелите от близ-ките й, и тесен кръг съмишленици от уни-щожената от комунистите социалдемокра-ция, българското общество днес не е и чувало. Такава е не само нейната участ, но и съдбата на десетки хиляди българи – с неизвестни гробове, обречени на забрава от тоталитарната държава и от нейните епи-гони. За жертвите на комунизма повечето от журналистите от днешните български медии избягват да говорят – за да не напомнят за разразилите се в страната след катаклизма на 9-ти септември 1944 година събития. Защото истинските притежатели на тези медии са предимно хора от бившата кому-нистическа държавна сигурност. За събити-ята след 9-ти септември 1944 г. узурпирала-та властта с “решаващата помощ на Съвет-ската армия”, комунистическа партия изпол-зва термина “социалистическа революция”. С който се опитва да убеди тези, които не знаят истината за миналото, че е трябвало да върши престъпления поради историчес-ката необходимост – в името на прогреса на човечеството по посока на неизбежното “светло комунистическо бъдеще”.

В чудовищната месомелачка Люд-мила Славова е само цветче, изпречило се на пътя на тази зловеща машина. Детството

и младостта й преминават в размирни и трудни години. Родена е през 1913 година в семейството на известен адвокат – деец на социалдемократическата партия. Миля – така я наричат близки и приятели – расте с идеалите за свобода, демокрация и социал-на справедливост и мечтае за мирни и честити дни на родината си, но времето й не е такова. Участието на България в Първата световна война донася кошмарна нацио-нална катастрофа. Страната кърви отвсякъ-де – откъсват от нея нови населени с бъл-гарско население територии. В осакатените й предели се стичат хиляди бездомни и съсипани бежанци, за които държавата не е в състояние да се погрижи. Наред с отчая-нието се засилва негодуванието срещу виновниците за катастрофата. Цар Ферди-нанд загубва престола си, започват разми-рици, възникват благоприятни условия за проникване на идеологията и агентурата на новосъздадената на север в Москва болше-вишка империя, която инспирира и създава-нето на Българската комунистическа партия (БКП).

За България руската намеса във вътрешните й работи не е новост, но вече придобива нови измерения. В стратегията на руските болшевики страната е основна мишена на Балканите в опитите им да пре-дизвикват все нови и нови “революционни вълни” в Европа. Защото миражите за све-товна съветска социалистическа република под техен контрол никога не напускат бол-шевишките вождове. За дестабилизацията на обществото и за укрепване на комунис-тическата агентура в България, от Москва се хвърлят значителни финансови средства – въпреки глада и разрухата в самата съ-ветска Русия.

Бедността и болестите, донесени от Първата световна война тласкат масите в България към въвличане в социални дви-жения и партии, настояващи за социална справедливост. Някои от тях са радикални. От социалдемократическата партия се отделя комунистическо крило. Нараства броят и на групите на анархистите. През 1920 г. Българският земеделски народен съюз (БЗНС) съставя самостоятелно прави-телство, защитаващо интересите на дреб-ните и средни собственици от селата. Бъл-гария по това време е аграрна страна със слабо развита индустрия и селяните са мнозинство от населението, което обуславя и подкрепата им за това управление. Но правителството на БЗНС си служи и с дик-таторски методи за да прокарва политиката си.

На 9-ти юни 1923 г. то е свалено чрез преврат на Военния съюз и Народния сговор, а Александър Стамболийски е инк-визиран и убит. Нито военните, нито Народ-ният сговор са демократи. В страната за-почва период на насилие. Освен от вътреш-ни фактори то е инспирирано и от чужбина – от утвърждаващата се тоталитарна власт в

24 Съветския съюз. През септември 1923 г. комунистическите функционери Георги Димитров и Васил Коларов вдигат селяните от северозападна България на въстание, което е жестоко потушено от режима на „Демократическия сговор”. Нареждането за започване на въстанието е дошло от Комин-терна от Москва.

След септемврийския комунисти-чески метеж Георги Димитров и Васил Ко-ларов бягат в чужбина. Но над 1000 въста-ници са убити от военните и полицейски сили на правителството на Демократичес-кия сговор. В планините излизат чети от комунисти и анархисти, които отговарят на терора с терор. На 16-ти април 1925 г. при атентат в църквата „Света Неделя” военна-та организация на комунистическата партия убива и ранява стотици хора. След атентата няколкостотин души комунисти, леви земе-делци и демократични интелуктуалци са убити без съд, а затворите се изпълват с осъдени левичари.

Нормализацията на политическия живот от втората половина на 20-те и нача-лото на 30-те години е прекъсната от нов преврат на 19-ти май 1934 г. В България започва политическо развитие по посока на тоталитаризъм.

Людмила Славова завършва право в Софийския университет през 1936 г. И тъй като по онова време още не е разрешено на жени да практикуват адвокатска професия, работи като юрист при домостроителна къща. По време на следването си става свидетелка на държавния преврат от 19 май 1934 година. Извършен е под ръководс-твото на Кимон Георгиев – бъдещият пре-миер на първото “антифашистко” правител-ство след съветската окупация. Но тогава през 1934 превратаджиите (от “Военния съюз” и политическия кръг “Звено”) са с типично фашистки нагласи – премахват конституцията, разпускат Народното съб-рание, забраняват всички политически партии, подлагат на преследвания много политически дейци, включително и комунис-ти. Управленската практика на “деветнаде-сетомайците” също е пряко заимствана от тази на Мусолини. Но режимът установява дипломатически отношения със СССР и на тази база, поради превратаджийския им опит и готовност за всякакви незаконни действия, са оценени от Москва положител-но. И между комунистите в Кремъл и бъл-гарските фашисти е установено сътрудни-чество….

Цялата идеология и история на комунизма от самото му възникване са пропити от тотална и цинична лъжа, затова единодействието между комунисти и соци-алдемократи, дори и след обявения лице-мерно през 1935 година нов курс на Комин-терна към изграждане на общ фронт срещу фашизма и войната не върви гладко. Но немалко демократично настроени хора се поддават на демагогията на Сталин. Сред

тях са и много социалдемократи. Людмила Славова също е една от излъганите. По това време тя вече участва активно в живо-та на социалдемокрацията. Известна е като обществено ангажирана личност и велико-лепен оратор. Не след дълго е избрана и за секретар на Съюза на социалдемократичес-ката младеж, а после и в ръководството на Социалдемократическата партия. Людмила възприема с цялото си сърце идеята за борба за опазване на мира и демокрацията. В тяхно име е готова да сътрудничи дори и с българската комунистическата младежка организация РМС. Докато не идва поредно-то й разочарование. На 23 август 1939 г. най-гръмогласният и възприеман от мнози-на като „главен антифашист” в света съвет-ски вожд Йосиф Сталин неочаквано сключ-ва договор с Хитлер, с което отваря широ-ко вратите към Втората световна война. Договорът и последвалата съвместна гер-мано-съветска агресия срещу Полша изост-рят отношенията между социалдемократи и комунисти, както и вътре в самата социал-демократическата партия. Людмила Славо-ва е сред тези, които отказват да възприе-мат становището, продиктувано на българс-ките комунисти от Кремъл – че виновник за започналата световна касапница са запад-ните демокрации Англия и Франция. Недо-верието й към комунистите не изчезва дори и след като Хитлер напада СССР и българс-ката компартия отново променя диаметрал-но позицията си. Съмненията на Людмила не изчезват и след юли 1942 г., когато Геор-ги Димитров – завеждащ международния отдел на ВКП(б) и същевременно лидер на БКП – прокламира проекта си за изграждане на “Отечествен фронт” за борба срещу “монархофашизма и хитлеристките нашест-веници”. Но обстановката е такава, че макар и да усещат, че тази формация е параван на комунистите, който ще им пос-лужи при бъдещото заграбване на властта, в него се включват и социалдемократите. С изключение на един от дългогодишните им лидери, Кръстьо Пастухов, който е прозрял, че комунистите само временно използват за съюзник социалдемократите, но се готвят да установят диктатура. Така след нахлуването в страната на съветската армия и преврата на 9-ти септември 1944 година в правител-ството на „Отечествения фронт” влизат и двама социалдемократи. Но това не поп-речва на комунистите още в първите дни да започнат активна намеса в социалдемокра-тическата партия. Един ден четирима, съб-лазнени с обещания за облаги от властта, “леви социалдемократи” нахлуват с мили-ция в партийната централа, отстраняват главния секретар Лулчев и налагат за такъв комунистическия агент Нейков. С това раз-цеплението в партията става неизбежно и през 1945 г. Лулчев регистрира новата “Българска работническа социалдемократи-ческа партия – обединена”, която се при-

съединява към демократичната опозиция срещу настъпващата диктатура.

Комунистите са особено жестоки към социалдемократите, чиито автентични идеали за социална справедливост имити-рат в пропагандата си. Социалдемократите са тези, които разкриват истинското лице на комунистическите функционери – лице на безогледни кариеристи, домогващи се до властта чрез лъжи, пропаганда и терор.

Сталин нарежда на комунистичес-ките водачи в България първоначално да се съюзят с леви партии и да обещават „на-родна демокрация” докато чрез терор уста-новят пълен контрол върху обществото. Когато това е постигнато по замисъла на Сталин в гангстерски стил, наивните съюз-ници трябва да бъдат отстранени и по-късно убити. Никола Петков от Българския земе-делски народен съюз / БЗНС / участва като министър без портфейл в правителството на „Отечествения фронт”, но през лятото на 1945 г. го напуска и оглавява опозицията срещу режима, в която се включват Българ-ската работническа социалдемократическа партия /обединена/ и Демократическата партия. Легалната съпротивата на демокра-тичната опозиция трае до края на 1947 г. когато с комунистически терор е наложена „Димитровската конституция” (наречена така на името на изпратения от Йосиф Сталин в страната комунистически водач Георги Димитров). През тези две и половина геро-ични години лидерите на опозицията – Никола Петков, Димитър Гичев, Г.М. Димит-ров / БЗНС /, Коста Лулчев и Кръстьо Пас-тухов / социалдемократи / и Никола Муша-нов / Демократическа партия / с хиляди свои пъдръжници, главно земеделци, отстояват в България демократичните ценности срещу налагания от Съветския съюз жесток тота-литарен режим.

Чрез арести, убийства, изпращане в затвори и концентрационни лагери, забра-ни и цензура дошлите от Москва сталинист-ки комунистически функционери, водени от Георги Димитров и Вълко Червенков разби-ват опозицията и установяват монополно управление на комунистическата партия, подкрепяно от система от казионни органи-зации. Никола Петков, който е арестуван на 5-ти юни 1947 г., е екзекутиран на 23 сеп-тември 1947 г., три дни след като САЩ признават българското комунистическо правителство. По-късно са убити и Никола Мушанов и Кръстьо Пастухов, а Коста Лул-чев и Димитър Гичев са изпратени за много години в затвора. Г.М.Димитров / Гемето /успява да избяга, но секретарката му, 23-годишната Мара Рачева е жестоко убита в Дирекцията на народната милиция, защото му е помогнала при бягството му. Единстве-ната вина на девойката е, че е придружила до квартирата на английски дипломат успе-лия да избяга от домашен арест опозицио-нен деец Гемето.

25 Комунистическата партия в Бълга-

рия винаги се е опитвала да прехвърля вината за всяко разкрито нейно престъпле-ние върху “безотговорни”свои функционери, които уж били действали в противоречие с указанията на ръководството. Но убийство-то на Мара Рачева доказва точно обратно-то. В деня на нейната смърт Трайчо Костов (вторият човек в комунистическата партия) съобщава на Георги Димитров – издигнати-ят в култ комунистически вожд, че Мара Рачева била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягст-вото на Гемето и участието на англичаните в него. „Но днес тя”- – пише той в записката си – „се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоуби-ла”.

Доколко версията му отговаря на истината личи от съобщението на служите-ля на Британската тайна служба в София полковник Бейли до Министерството на външните работи на Великобритания: „Уве-домен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отво-рен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранява-ния: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати. 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става. 3. Двете уши са били отсечени. 4. Дясната гръд е била нарязана. 5. Езикът е бил разд-ран и всичките зъби извадени. 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…”

Такава е обстановката, в която Людмила Славова се отдава изцяло на безнадеждната битка за защита на послед-ните остатъци от българската демокрация. Младата жена обикаля страната, вдъхва кураж на отчаяните, говори очи в очи с хората с цялата страст и всеотдайност на пламенното си сърце. Салоните на органи-зираните от нея събрания са винаги пре-пълнени, въпреки настървеното дебнене на агентите на комунистическата Държавна сигурност и въпреки окървавените сопи на комунистическите банди. Людмила се прев-ръща в изключително популярен трибун на демократичната опозиция – нещо, което комунистите не прощават.

Политическата атмосфера става все по-мрачна. Във въртопа й потъват все нови и нови лица, сред които и много от най-близките хора на Людмила – роднини, прия-тели, съмишленици, с които се е срещала из смръщените български кръстопътища. Затова от живота й, както и от животите на много други, са оцелели само отделни фрагменти.

Разказ на Васил Гатев от Нова За-гора, застъпник на Людмила при кандидати-рането и за народен представител от обе-динената опозиция в изборите през 1946 година:

“… В деня на изборите с Людмила Славова тръгнахме пеш от Коньово за Мла-

дово да направим проверка на изборното бюро и да предадем там пълномощното ми на застъпник. Горе-долу по средата на пътя между двете села, при моста, върху нас неочаквано се нахвърлиха десетина души въоръжени с тояги – всичките родом от Коньово, някой от тях мои роднини. Мен ме вързаха и ми нанесоха жесток побой, загу-бил съм съзнание. Поне 40 дена след това лежах увит в овчи кожи… Както и да е, оцелях, здрав съм и добре е, че съм жив сега, поне за да разкажа за Миля… Нея я отведоха към акациевата горичка наблизо, викаше за помощ и се молеше, горката, но никой не смееше да се отзове, за да не пострада и той. А имаше хора по съседните нивя и бахчи… Там са я били и издевателс-твали над нея, изнасилена е групово от цялата ремсова банда, счупили са и двете и ръце и единия крак, горили са я със запале-ни бюлетини, от тези които носехме със себе си за избирателните бюра… След побоя, цялата потънала в кръв, Людмила се довлича до зеленчуковото градина на дядо Диньо Пенчев от Коньово, която се намира край ж.п. линията. Това става надвечер и когато дядо Диньо отива да полее градина-та си, чува стенание и глас, който моли за помощ. С парцали и пръчки старият човек стяга някак си счупените ръце на Людмила, купува й билет за вечерния влак за София и й помага да се качи на последния вагон…”

Какъв ли дух е имала тази слабич-ка млада жена, за да се съвземе духом и физически след чудовищната травма и да продължи неотклонно по мъченическия си път. Само месец след нечовешката гавра в социалдемократическият вестник “Свобо-ден народ“ се появява статията й “Полити-ческо безсрамие”- написана с осакатените й ръце. В нея не крещи за това което се е стоварило върху нея самата, а издига глас срещу насилието над целия българския народ и срещу подкупените чуждестранни наблюдатели:

“Изборите в България бяха прове-дени абсолютно честно – по демократичен начин”, повтаря от Белград г-н Рене Бюлер. Не искам да оспорвам журналистическите похвати и верноподаничеството на този чужденец към новата му религия – комунис-тическата партия. Неговите писания, особе-но последните, не отговарят дори по форма, съдържание и “цветист стил” – все патенти на една българска партия – на неговия произход. Пристрастните му и неверни твърдения ме възмутиха и накараха да посегна с още счупената си и гипсирана ръка, за да изкажа насъбралото се в мен човешко възмущение. Тук не мисля да ос-порвам “правдата и истината” по изборите, която г-н Бюлер изнася, защото българският народ я знае добре, защото пред него са още пресните гробове, счупените глави, ребра и ръце, безпримерното варварство по време на най-тираничните избори, про-веждани досега у нас. Ние, българите, не

сме разочаровани от него, нито изнена-дани от абсолютно неверните му твърде-ния, тъй като знаем неговите политическите “убеждения”.

“Българските избиратели са имали пълна възможност да изразят свободно волята си” – заявява и Централната коми-сия за обществено наблюдение на избори-те. На разположение на тази комисия пре-доставям избирателната си карта и заявя-вам, че аз Людмила Славова, кандидат-народна представителка в Нова Загора, бях възпрепятствана да гласувам и съм готова за това на анкета. Обвинявам не само пос-лушните непосредствени извършители на неокачествимите престъпления в самия изборен ден, а обвинявам и тия, които са дали партийната директива за тях – за която говореше един от побойниците и мъчители-те ми. В този ден бях по проверка на секци-ите на с. Коньово и лично посетих премаза-ните от бой двама наши застъпници от битите над десет души. Аз се осмелявам да обвинявам без страх, защото от преживяно-то от мен по-страшно човешкият ум не би могъл да си представи. И защото още виж-дам разплаканите майки и деца, още чувам писъците им, още виждам ужаса в очите им, и синините, и кръвта по гърбовете им. Всич-ко това знам и от моя собствен изживян и неокачествим от човешкия морал ужас, от кошмарът преживян по време на “ най-спокойните и законни избори”.”

Накрая на статията си Людмила се обръща с призив към тези, които все още не се боят да се опълчат на тиранията: ”Жени, майки, сестри, български граждани, от ваше име аз обвинявам и търся гаранция за сво-бодата и живота ни. Затова в името на човечността, свободата и демокрацията ние, огромното мнозинство от народа, сред който съм била винаги, съм и ще бъда, трябва да продължим борбата. “

“Не е важно кой как гласува – важ-ното е кой брои гласовете!” – учи „вождът на световния пролетариа” Сталин. На същото учи и “вождът и учителят на българския народ” Георги Димитров – верен негов съ-ратник. Но въпреки официално обявения успех, изборните резултати вбесяват побе-дителите. Срещу диктатурата им, въпреки безогледния терор са се осмелили да гла-суват над милион и двеста хиляди души. С техните гласове в парламента влизат 110 опозиционни народни представители. Нещо, което БКП не може да прости – нито на опозицията, нито на непокорния народ. За мнозина от този миг – и депутати, и активис-ти на опозиционните партии – пребиваване-то не само в парламента, но и на белия свят клони вече към залез. Изтреблението е започнало отдавна – системно и ежедневно – с безотговорните убийства, с “Народния съд”, с убийствата и отвличанията в тъмни нощи, в концлагерите, в килиите на затво-рите. Бързо изтичат земните дни и на Люд-мила Славова. Според комунистическата

26 практика, тя вече сама си е изкопала гроба – със своята непреклонност. А към това се е прибавила и нова непростима вина – въпре-ки “инцидента” е спечелила изборите в своя район. Скърцайки със зъби, “преброителите” фалшифицират каквото трябва, и касират избора й.

Из спомените на Пенка Нейкова от гр. Нова Загора: “С Людмила се запознахме през 1946 г., тъй като бяхме кандидатки за народни представители на обединената опозиция – аз като представител на земе-делците от “БЗНС – Н.Петков”, а тя като представител на социалдемократическата партия. Разполагахме с една джипка, с която се движехме из околията през агита-ционния период. Околията тогава имаше 72 села. Това беше по време на изборите през октомври 1946 г. С нея сме били на публич-ни събрания в Нова Загора, тя говори много пламенно и хората я слушат с внимание. Последната седмица бяхме в балканските села – Твърдица, Гурково, Козарево, Конаре и Сборище….В деня на изборите Людмила замина за новозагорското село Коньово с Васил Гатев. Втората ми среща с Людмила стана вече в концлагера Босна (Ножарево) Силистренско. Въведоха ме в стаята, къде-то бяха жените, политически концлагерист-ки, сред които познавах само Людмила. Срещата ни беше и трагична, и радостна – около един месец делихме сламения нар. Неочаквано съобщиха на Людмила, че я освобождават, но тя не го посрещна с ра-дост. Като че ли предчувстваше, че не я очаква свобода, а нещо по-лошо. И ми каза:”Пенке, не знам какво ще се случи с мен…”. Така се разделихме с Людмила. Не след дълго от Държавна сигурност пристиг-на Магда, софиянка, много честен и корек-тен човек. Тя сподели с мен, че е била в една килия с нея. Когато трябвало да ги водят на баня Магда пожелала да влезе първа, но милиционерът, който ги водил наредил да влезе първа Людмила. Така и станало. След определеното време Людми-ла все не излизала, и тогава Магда отваря вратата и я вижда в безсъзнание, полята с вряла вода. Това се случва в самата Дър-жавна сигурност. За съжаление Магда, единственият свидетел на трагичния инци-дент с Людмила Славова, е прегазена по-късно от трамвай и днес не може да разка-же отново това. Магда го каза на мен. Тя е очевидка на престъплението.”

Из спомените на д-р Никола Грозев от гр. Поморие, април 1991 г.: “Като лекар бях принуден да присъствам на смъртта на много хора. Така протече животът ми, че повечето пъти бях свидетел на насилствена смърт. Веднага след дипломирането ми през 1943 г. постъпих като лекар в хирурги-ческо отделение. При бомбардировките довеждаха там много убити и ранени, после участвах и във войната – пак убити и ране-ни. После, от 1945 г. пак – лагери, затвори… Така привикнах със смъртта. Хората реаги-

рат различно като усетят края си – едни се вкопчват в теб и те молят за помощ, други изпадат в апатия, стават безразлични, при-мирени. Но нейният поглед беше много различен – поглед на мадона, спокоен, с християнска благост, няма да го забравя никога. И сега е пред очите ми – погледът на жена, събрала мъката, болката, вярата и надеждата на целия ни народ през годините на изтреблението на нашата интелигенция през 1944 – 1950 г. Докарана бе по спеш-ност в затворническата болница на Софийс-кия централен затвор – цялата сварена! Да, сварена в буквалния смисъл на думата…. Видях сиво-бялата попарена кожа, почти по цялото й тяло. Беше в съзнание само три дни. Отказа и морфина. Държейки ръката ми, веднъж само прошепна: “Кажи на всички приятели, че изпълних доколкото можех дълга си. Но така е трябвало да се случи…”

“Хора, граждани свалете шапки пред светицата Людмила Славова. Тя умря в разцвета на живота си, умря за всички нас, които доживяхме да се порадваме на свободата и демокрацията.” – апелира към днешните български граждани д-р Грозев…

Това е почти всичко, което е оста-нало от Людмила: фрагментарни спомени от случайни свидетели, от другари и близки, откъслечни сведения в жалките донесения на агентите на обвеяната с фалшива слава от маститите комунистически партийни пропагандисти Държавна сигурност… И една бледа снимка, от която гледат към нас през годините очите на една обикновена и в същото време толкова необикновена млада жена.

Людмила Славова умира на 16 ок-томври 1948 година – на 35 години и е пог-ребана неизвестно къде. По това време баща й с отнет депутатски имунитет е в ареста и очаква присъда – заедно с послед-ните останали живи и недоосъдени лидери на социалдемократическата партия. По-късно е осъден на 10 години затвор. Брат и Димитър Славов е в концлагера “Куциан” и ще научи за жестокия край на сестра си след повече от година. Когато го преместват от един концлагер в друг – от случаен поз-нат, попаднал в концлагера след смъртта й.

Освен Мара Рачева и Людмила Славова в мрачната сграда на Дирекцията на народната милиция на Лъвов мост в София са намерили смъртта си десетки други защитници на демокрацията в Бълга-рия. Днес, 23-години след 1989 г., на сгра-дата няма паметна плоча за тези герои. ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ в Княжеската градина (на снимката) е открит официално на 7 септември 1954 г. сн. Христо Христов

В България съществуват стотици паметници, посветени на Съ-ветската армия.

Дискусиите за неговото издигане в Столична община и Министерски съвет продължават близо 10 години. (Виж част от архивните документи в рубриката АРХИВИ-ТЕ ГОВОРЯТ). Те започват през 1946 г. и едно от първите неща, които се обсъждат, е местоположението му. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигане-то на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се ми-нава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значе-ние”. Неговият надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ” съзнателно се стреми да конструира принципно нова историческа истина противоречаща на следните факти:

На 26 август 1944 г. българското прави-телство обявява неутралитет във Втората световна война и напуска Хитлеристката ос.

Вечерта на 5 септември 1944 г. демок-ратичното правителство на Константин Муравиев взима решение да обяви война на Германия и нейните съюзници. Около два часа по-късно Съюзът на съветските социа-листически републики (СССР) обявява война на България и на

8 септември Червената армия (Трети украински фронт и Черноморският флот) нахлуват на територията на България през северната и морската граница и окупират редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правител-ството, българските войски не и � оказват съпротива.

На 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация е обявено правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев.

Окупирането на България от Червената армия е последвано от вълна на насилие и терор. Според различни оценки броят на убитите в първите два месеца е между 20 000 и 40 000 души.

Осъдените на смърт от т. нар. „Наро-ден съд” са 2 730 души — министри, депута-ти, журналисти, банкери, кметове, свещени-ци, земевладелци, учители.

От българска ръка не е загинал нито един руски воин, но към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца,

27 жени и мъже, българи и българки. (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а.е.423, л.8, 37; а.е.424, л.5-17; а.е. 312, л.4; а.е.325, л. 4; а.е. 315, л.2 )

Над 2000 (две хиляди) таврийски бъл-гари са се преселили в България в годините 1942- 1944. След 9 септември 1944г., в условията на окупация, по заповед на Ста-лин, са върнати обратно в СССР от спец-части на червената армия и изпратени в лагерите на ГУЛаг. Част от тях са убити още в България.

За периода септември 1944 г.-декември 1947 г.(3г. и 4 м.) издръжката на червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селс-костопанска продукция, т.е. унищожен е в огромна степен националния ни капитал- финансово стопански и интелектуален.

В резултат в България е установен то-талитарен режим на управление, който продължава 45 години, до 10 ноември 1989 г. В периода 1944-1989 г. България на прак-тика загубва своя национален суверенитет и се превръща в подопечна територия на СССР.

По време на тоталитарното управление на БКП са отнети основните граждански права и свободи.

През април 1993 г. Общинският съвет на София взима решение за демонтирането на този паметник, което не е изпълнено и до днес. На 26 април 2000 г. Народното събра-ние приема Закон за обявяване на комунис-тическия режим в България за престъпен. Според него „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната систе-ма”.

На 18 септември 2008 г. Народното събрание приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.

23 август е обявен от Европейския пар-ламент за ден за памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. С този акт Европа призна едновре-

менно националсоциализма (Хитлер) и комунизма (Сталин) за престъпни режими, отговорни за смъртта на милиони европей-ци по време и след края на Втората светов-на война.

Инициативен комитет

Заб. Отворени сме за всяко мнение и до-пълнение към гореизложените факти.

специално от художника Любомир Михай-лов

Весело посрещане на Новата 2013 година на всички приятели и съмишленици, които вярват и работят за каузата ДЕМОН-ТИРАНЕ И ПРЕМЕСТВАНЕ на паметника на съветската армия от центъра на Европейска София.

През изминалата година напра-вихме и малко и много, но постигнахме най-важното: да се съхраним като хора, да оценяваме важните неща, да правим неща-та с повече смисъл и да не се отказваме. Според мен най-сериозното достойнство на гражданската инициатива ЗА демонтиране на ПСА/МОЧА.

Картичката, с която ви поздравя-ваме е специално изработена от художника Любомир Михайлов. Тя може да се изпрати от всеки от вас на хора, които също подкре-пят тази кауза и идея, да се споделя във ФБ и така гражданската инициатива да придо-бие още повече популярност. Може да се изпрати и на тези, които с ретроградното си мислене и поведение спъват не само де-монтирането на ПСА/МОЧА, а и развитието на страната ни. Решението ЗА демонтира-нето на ПСА е въпрос единствено и само на политическа воля, на споделяне на ценнос-тите на демокрация, уважание към човеш-кото достойнство и права.

Честита Нова година, бъдете здра-

ви, много вдъхновени и ДА, разбира се, че МОЧА ще падне!

Инициативен комитет!

Брой 5 от 1 март на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата и утре ще бъде в ръцете на абонатите си

28 февруари 2013, четвъртък

НАПИСАНО ЗА ВАС, ДРАГИ РОДНИ ДРЕМ-ЛЬОВЦИ:

Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния сми-съл на думата. Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.

(Христо Ботйов)

За трета поредна година гражданс-ка инициатива ЗА демонтиране на паметни-ка на съветската армия организира събитие по повод годишнина от събарянето на Бер-линската стена. Докато имаме в центъра на

28 София паметник, изразяваш благодарност на съветската армия от името на целия български народ, нашите събития винаги ще бъдат под надслов “НАШАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА”.

На 9 ноември, петък, от 18.30 ч. ще се съберем отново пред ПСА – този път само със свещи, за да изкажем своята почит към жертвите на 45 годишното тоталитарно управление в България, чието начало е сложено със съветската окупация на стра-ната ни през септември 1944.И почитта си към пожертваните духовност, свобода, светлото в човешкия дух. В чест на живата памет на поколения българи.

Инициативен комитет ********************** Ако събера страха си в шепа и надежда в другата ръка вече имам не само страх и надежда, а две големи крила. Ако теб те има до мен и усещам гласа и ръцете ти, вече нямам стена срещу себе си, а път, който да извървя. Злото е купчина камъни, за които трябват много ръце и достатъчно силна тревога, без да падам на колене.

Валя

ДОКУМЕНТ НА ВРЕМЕТО До българските медии До посолствата на САЩ, Полша, Герма-ния, Унгария, Литва, Латвия, Франция,

Финландия, Словакия, Чехия и Обедине-но Кралство Великобритания

Гражданска инициатива ЗА демон-тиране на паметника на съветската армия в София ви кани на поредното събитие, което изразява нашето категорично несъгласие паметникът да продължава да стои в центъ-ра на София, въпреки решението на Столи-чен общински съвет от 1993 той да бъде демонтиран.

Този паметник пречи на стремежа на нашия народ да бъде част от демокра-тична Европа и разделя народа ни на пала-чи и жертви. Тъй като той е еманация на един изключително значим период в бъл-гарската история, смятаме, че мястото му е в музей, така както това се случи с паметни-ците от тоталитарната епоха в другите страни от Съветския блок.

На 17 юни, 2012 от 17 ч. ние ще издиг-нем българското и европейското знаме на паметника на съветската армия в София като знак на нашето желание да бъдем част от демократичния свят. Двете знамена ще се срещнат и съединят, така както съдбата на нашата страна е неизменна част от тази на стария континент.

Искаме си родината, историята и държавата!

НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО! НЕКА БЪДЕМ МНОГО! НЕКА БЪ-

ДЕМ УСМИХНАТИ! ПРОСТО – НЕКА БЪДЕМ!

Покана събитие 17 юни 2012

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТ-ТА

Ако сте трево-жен, ако се чувс-твате изоли-ран, ако имате проблем и не виждате изход, ако тър-сите

промяна и по-добро качество на живот – обадете ни се.

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: [email protected]

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!

V-k GRAJDANIN br. 6-2013 g.

Documents

Transcript of V-k GRAJDANIN br. 6-2013 g.