Totka.ivanova otglejdane.na.pchelnite.semeistva

Тотка Иванова

Издава се със съдействието на GTZи BMZ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ

СЕМЕЙСТВАТотка Иванова

1. ИЗБОР НА МЯСТО ЗА ПЧЕЛИН И ОРГАНИЗИРАНЕТО МУ

Изборът на подходящ район за отглеждане на пчели и подходящо място за създаване на пчелин е от изключително значение за успешната пчеларска дейност. Пчелинът се създава и разполага в центъра на район с достатъчно количество разнообразни диворастящи и културни медоносни растения, които осигуряват нектар и прашец от пролетта до есента, Поради това е необходимо да се направи предварително проуч-не на състава и количеството на медоносните растения на територия с радиус 2-3 км, на релефа на местноста /равнинен, хълмист, планински/ и наличието на водоизточници /водни басейни, реки, езера и др./.

най-подходящи са местности с голям брой културни и диви растения, разнообразни ПО ботанически състав и осигуряващи продължителна и Непрекъсната паша през активния период от живота на пчелите. По отношениена релефа за предпочитане са планински и полупланински местности с пресечен терен /наличие на долини, дерета, оврази/. Разликата във височините, различните почвени условия, влагата и СЛЪНЧОВОТО греене води до различия в периодите на цъфтеж на едни и СЪЩИ растения, а оттам и осигуряване на по-продължителна паша.

( п о д избора па местността се определя точното място за разположение на пчелина, което е в тясна връзка с неговата доходност. Мястото трябва:

• да е по възможност най-близо до основните медоносни растителни видове;

• да е просторно - па всеки кошер да са осигурени по 2 кв.м площ;• да бъде запазено от ветрове, тъй като на ветровито място пчелите

не работят добре, растенията отделят по-малко нектар и прашец,пчелните семейства се развиват по-слабо, вятърът пречи на обли-гането на младите пчели, прави пчелите раздразнителни и често епричина за налитането им в чужди кошери, ако липсват естествено

Наръчник по пчеларство Тотка Иванова

защитени от вятъра места, се прави ветрозащитна стена от медоносни дървета и храсти;

• да има в близост до пчелините чиста течаща вода, но да е далечеот големи водни басейни (когато зад такива басейни цъфтят медоносни растения, при ветровито време голяма част от връщащите сеот паша пчели падат във водата и умират);

• да не е близо да захарни заводи, сладкарски предприятия, винарски изби и др. - през периодите на безпашие пчелите се привличатот миризмата, посещават тези места и в резултат на това масовозагиват;

• между пчелина и медоносните растения по права линия не трябвада има други пчелини - връщащите се от паша пчели се задържатв чуждите пчелини и понякога остават там, така че независимо отбогатата медоносна растителност не може да се очакват добрирезултати;

• здравословното състояние на пчелните семейства в района трябвада е добро - при наличие на болни от заразни болести пчелни семейства /особено на масово заболели от американски гнилец/избраното място трябва да отпадне;

• при избора на място за пчелин, в който ще се прилага биологичнопчеларство, се съблюдават и други допълнителни изисквания /вж.раздел Биологично пчеларство/.

Теренът за разполагане на пчелните семейства трябва да се почисти и подравни и да се подготвят площадките за кошерите.

Кошерите се подреждат в редове, шахматно или групово.

При подреждането в редове те се поставят на 2-3 м един от друг с разстояние между редовете 3-4 м. Така се осигурява свободен достъп до тях и удобната работа при отвореното гнездо. Освен това траекториите на летеж на пчелите не се пресичат, избягват се налитанията, кражбите и разпространението на заболявания. За всеки кошер е необходима почи-стена и опесъчена площадка с размери 1x1.5 м. Кошерите се повдигат на 20-25 см от земята (на дървени или метални поставки, които трябва да имат лек наклон напред с цел да не задържат вода). Същевременно се избягва безпокоенето на пчелите от други насекоми или животни.

При шахматното подреждане входовете на кошерите са обърнати в една посока. При този начин се предотвратява объркването /налитане/ на летящите пчели.

При груповото подреждане кошерите се групират по 2-3, като вхо-довете са обърнати на различни страни. Разстоянието между кошерите в групата е 1-2 м, а между групите - 10 м.

Независимо от начина на подреждането те винаги трябва да се огря-ват от слънцето, а след обяд да са в рядка сянка, т.е. входовете трябва да са ориентирани на югоизток или изток.

За по-добрата ориентация на младите неоплодени майки и пчелите трябва да бъдат боядисани в различни светли цветове /бял, жълт, светло-син/, които се различават от пчелите и предпазват кошера от прегряване. Не са подходящи червеният цвят (пчелите не го различават) и зеленият (слива се с околната растителност).

В пчелина е необходимо да има поилка. Тя се поставя на слънчево и тихо място, за да може пчелите да я посещават от ранна утрин.

Броят на пчелните семейства, които може да се поставят на един пчелин, зависи от количеството на пчелната паша, производственото на-правление на пчелина и др. фактори. За тази цел се изготвя медов баланс на района /вж. раздел Медоносна растителност/. Установено е, че при средно благоприятни условия, каквито са най-често условията у нас, максималният брой на пчелните семейства в един пчелин е около 40-50.

За по-добра организация на работата в пчелина е необходимо нали-чието на пчеларска постройка. Тя се използва за съхраняване на пчелар-ския инвентар, центрофугиране и съхранение на меда и на другите пчел-ни продукти, за подслон и почивка на пчеларя. На временните пчелини се използва неголяма преносима разглобяема постройка /барака/.

2. ПРАВИЛА ЗА РАБОТА С ПЧЕЛИТЕ

Съвременните технологии за отглеждане на пчелите изискват пче-ларят във всеки момент да знае състоянието на пчелното семейство и да направлява живота на пчелите, като своевременно отстранява появилите се проблеми в семейството и полага грижи за него през цялата година. Това налага периодични прегледи на пчелните семейства и грижи, без обаче да се прекалява и излишно да се тревожат семействата.

При работата с пчелите трябва да се спазват редица изисквания и правила, в резултат на които пчелите се дгазнят минимално, живеят спокойно, не изпадат в агресивно състояние и не жилят.

Един от най-важните фактори за спокойна работа е състоянието на времето. Прегледите трябва да се извършват при слънчево, тихо и топло

4 Наръчник по пчеларство 1. Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова

време /оптимални температури 20-30 градуса, но не по-ниски от 12-15 градуса/. В дъждовно, ветровито и студено време кошерите не трябва да се отварят поради дразнене на пчелите, понижаване на температурата в гнездото и опасност от простудяване на пилото. Най-подходящото време за работа с е през деня, когато голяма част от летящите пчели са извън кошера за събиране на нектар. През периодите, когато няма нектароотде-ляне, трябва да се работи привечер, за да не се предизвикват кражби между пчелните семейства.

Работата е най-спокойна при наличие на цъфтяща медоносна расти-телност и обилно нектароотделяна, когато челите са ангажирани изклю-чително със събирането на нектар и няма опасност от възникване на кражби.

От съществено значение е поведението на пчеларя. Трябва да се ра-боти спокойно и внимателно, без бързи и резки движения, суетене и чукане по кошера, като същевременно прегледите се извършват по въз-можност бързо. Продължителните прегледи безпокоят пчелното семей-ство и разстройват работата му за няколко часа. Застава се отстрани на кошера, без да се минава пред входа и на пътя на пчелите. Ако не се спаз-ват тези правила, пчелите стават агресивни и жилят.

Преди и по време на работата с пчелите не трябва да се употребяват вещества или продукти с дразнеща пчелите миризма - лук, спиртни на-питки, парфюми и т.н. Пчеларят трябва да е облечен със светли дрехи от памучен плат и да спазва добра хигиена. Пчелите се дразнят от пот, както и когато попадат на влакнести дрехи или коса и брада.

Съществено условие за спокойното им поведение при прегледите е използването на пушалка. Пускането на 2-3 струи дим през входа на кошера преди започването на прегледа и периодичното подпушване по време на прегледа успокоява пчелите и те не жилят. Разбира се, не трябва да се прекалява с подпушването, ако условията за прегледа са оптимални и пчелите по начало са спокойни. Прекомерната употреба на дим също разстройва нормалната работа.

Ако въпреки всички взети мерки семейството е възбудено, пчелите жилят и се работи трудно, работата трябва да бъде преустановена и отложена.

Пчелите по начало са миролюбиви насекоми и не напад и жилят, ако не се дразнят, не им се пречи и се спазват правилата за работа с тях. Въпреки това ужилванията са неизбежни. Те са съпроводени с временна

остра болка и изразени в различна степен последващи реакции /зачер-вяване и оток на мястото на уживането/ в зависимост от имунитета към пчелната отрова. Обикновено последиците от ужилването отшумяват бързо. Пчеларите постепенно придобиват по-силен имунитет към отро-вата, привикват към ужилванията и организмът им не реагира дори при по-голям брой. Много опасни са при алергичните хора - дори само едно ужилване може до доведе до много сериозни последствия. Алергичните не трябва да се занимават с пчели.

При ужилване се препоръчва жилото да се извади с нокът или остър предмет /без да се стиска/ и мястото да се охлади. Някои автори препо-ръчват то да се третира със спирт, оцет или карболова вода. При алергично болни незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.

3. ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Пчелното семейство регулира своя живот изцяло в зависимост от зао-бикалящата го среда. Климатичните условия и състоянието на медонос-ната растителност са главният фактор, който определя жизнената актив-ност на пчелите през годината. При нашите климатични условия в живо-та на пчелното семейство се наблюдават два основни периода - период на активно дейност и период на зимен покой. При смяната на сезоните протичат съответно изменения в живота на пчелното семейство.

При благоприятни условия /топло време и цъфтяща растителност/ то е в много активно състояние и се развива усилено, складира големи количества хранителни запаси, подготвя се за размножаване /роене/ и т.н. През есента и зимата с настъпването на неблагоприятни условия активността му намалява, тогава води възможно най-бездейния и иконо-мичен живот.

Преходът на семейството от състояние на покой към активна дейност започва със снасянето на първите яйца от пчелната майка. По време на зимния покай пчелите се нуждаят от минимално количество топлина и поддържат температури не по-високи от 13-14°С. Обикновено в края на януари се наблюдава повишаване на температурата в средата на гнез-дото, което подтиква майката да снася яйца. При появата на пилото за отглеждането му е необходима температура 34-35°С. За поддържането й

Наръчник по пчеларство 1. Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова 7

и изхранването на личинките активността на пчелите се повишава, усил-ва се обмяната на веществата и необходимостта от приемане на повече храна. При повишаване на външната температура до 12-13°С пчелите излизат от кошера и извършват първото си облитане след зимуването.

През пролетта те енергично привеждат в ред своето гнездо - изнасят нечистотиите и труповете на умрелите пчели, почистват и подготвят килийките за снасяне на яйца от майката, излитат за вода и храна, топлят и хранят пилото. След пролетното очистително облитане семейството преминава от състояние на покой в период на активна дейност. Това съвпада с цъфтежа на първите медоносни растения и затоплянето на времето. Постъпващата отвън прясна храна активизира силно пчелите. Те започват да хранят майката интензивно и тя постепенно увеличава броя на снесените яйца. Тяхното количество достига максимум през май-юни, когато за едно денонощие майката снася 1500-2000 яйца.

С увеличаване на площите с пило хранителните запаси в семейството бързо намаляват. Храната през този период е нужна както за изхранване на личинките, така и за поддържане на по-висока и постоянна темпера-тура около пилото. Най-добре е хранителните запаси да се попълват с мед, който се поставя до крайните пити с пило.

Подобряването на температурния режим в гнездото е един от основ-ните фактори, подпомагащи пролетното развитие. Резките температурни промени влияят значително върху развитието и затова е необходимо допълнително затопляне на по-слабите семейства - напр., чрез поставяне на летвички в междурамъчните пространства. Така по-топлият въздух се задържа между питите и не се разсейва към крайните, където няма пило. За подобряване на топлинния режим в пчелните гнезда се прилага и методът на Блинов - в гнездото откъм по-топлата страна на кошера се оставят питите с пило и една пита с мед и прашец, а всички останали се изнасят зад пределната дъска. Съсредоточаването на голямо количество пчели само върху питите с пило подобрява температурния режим, по-чистването на килийките и храненето на майката, в резултат на което яйценосната й дейност се усилва. Медените пити зад преградната дъска служат и като източник на храна, която се пренася в гнездото и служи за подбудително подхранване. След затоплянето на времето целостта на гнездото се възстановява.

Наред с ежедневното увеличение на площите с пило се променя и съставът на пчелното семейство. Старите пчели умират и се подменят с

млади. През този период от развитието се наблюдава известно пролетно отслабване на семейството, тъй като умират много стари пчели, а коли-чеството на младите не е достатъчно, за да компенсира загубите. Това налага да се полагат грижи за създаване на по-добри условия за отглеж-дане на повече пило.

След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на бързо нарастване на семейството. С всеки изминал ден се засилва яйце-носната дейност на майката, в резултат на което се увеличава броят на пче-лите-работнички. Максимумът на развитието е в зависимост както от силата на самото семейство, така и от състоянието на медоносната растителност. Колкото по-обилно е нектароотделянето, толкова по-бързо е развитието на семейството и обратно.

За да не се задържа развитието на семействата поради липса на до-статъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката, гнездата трябва да се разширяват своевременно.

През този период младите пчели се хранят усилено, восъчните им жлези се развиват и започват да отделят восък. Инстинктът за градеж се проявява при наличието на много млади пчели, цветен прашец и мед, което обикновено съвпада с цъфтежа на овощните дървета. Тогава се създава и възможността за изграждане на нови пити.

Активното развитие на семейството го подготвя за следващия период, когато се осигуряват хранителните запаси. Цялата активна дейност на пчелите е насочена към подготовката за главната паша. Колкото повече пчели са отгледани за включване в медосбора, толкова по-големи са натрупаните запаси.

По време на медосбора основната маса пчели са включени в съби-рането на нектар, поради което развитието на семейството отслабва. Пчелите запълват килийките с нектар и по този начин яйценосната дей-ност на майката се ограничава. Това води до увеличаване на количество-то на хранителните запаси, от една страна, и намаляване на количество-то на пилото, от друга.

В определен момент обема на гнездото се оказва недостатъчен, за да се осигурят необходимите площи за непрекъснато яйцеснасяне. Всички свободни от мед килийки са заети от яйца, ларви и запечатано пило, голямото количество млади пчели произвеждат млечице и семейството започва да изгражда маточници. Ежедневно се излюпват нови пчели, които не могат да се включат в характерната за тяхната възраст работа

Наръчник по пчеларство 1. Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова

/отглеждане на пилото/ поради ограничаването на яйцеснасянето. Това несъответствие между големия брой млади пчели и липсата на открито пило обуславя проявата на роевия инстинкт.

След приключване на главната паша животът в пчелното семейство постепенно затихва и настъпва период на по-слаба дейност. Пчелите започват подготовката си за зимуване. След последната паша голяма част от тях са стари и износени физиологически от усилената работа по време на медосбора. Поради това, за да зимуват успешно, е необходимо да се създадат съответните условия за есенно развитие на пчелните семейства. Тогава благоприятно влияние оказва късно цъфтящата медоносна растителност. В райони, където такава липсва, се извършва есенно под-будително подхранване, което е едно от най-важните технологични ме-роприятия. В резултат на това пчелните майки увеличават яйценосната си дейност и се отглеждат достатъчно млади пчели за зимуване. Само излюпилите се през август и септември презимуват успешно и презпролетта поемат работата в пчелното семейство.

Поради променилите се външни условия изчезва инстинктът за раз-множаване. За да се икономиса храна, пчелите изгонват търтеите от кошера. Започват да подреждат по определен начин хранителните запаси в гнездото, като пренасят меда от крайните по-стари пити към средата на гнездото, замазват пукнатините на кошера с прополис и т.н. С настъпва-нето на късната есен пчелите вече почти не излизат от кошера, а само в отделни топли дни извършват облитания. Пчелната майка отначало намалява, а след това преустановява снасянето на яйца.

Настъпва есенно-зимният период на относителен покой, при който жизнената дейност на пчелите се свежда основно до поддържане на необходимата температура и регулиране на въздухообмена в гнездото. Когато температурата спадне под 12°С пчелите се струпват на питите с последното пило и образуват зимното кълбо. Там те поддържат темпе-ратура от 14 до 28°С в зависимост от външната температура и някои други фактори.

За да се запази топлината в гнездото, пчелите от външния му слой са разположени много плътно и образуват своеобразна обвивка. Така те запазват изтичането на топлината извън кълбото, като дебелината на обвивката зависи от външната температура. Формирането на зимното кълбо е важно приспособление, което съдейства за преживяването на медоносната пчела при неблагоприятните климатични условия.

През периода на относителен покой пчелите консумират минимално количество храна и изразходват малко енергия. В резултат на това продължителността на живота им в сравнение с летния период се увеличава значително и те живеят няколко месеца до пролетта на след-ващата година.

4. СЕЗОННИ ГРИЖИЗА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Сезонната работа с пчелните семейства непременно трябва да бъде съобразена със сезонните особености в живота им, както и с при-лаганите тхнологии за отглеждането им, конкретните природно-клима-тични условия на района, медоносната растителност, производствената насоченост на пчелина и много други фактори, като основната цел си остава целогодишно да се подпомага животът на пчелното семейство с оглед повишаване на неговата продуктивност.

4.1. Грижи за пчелните семейства през зимата

В състоянието си на относителен покой през зимата, за да осигури необходимата топлина за своето съществуване, пчелното семейство в зависимост от силата си и при отсъствие на пило консумира от 20 до 30 г мед на денонощие. Силните семейства изразходват относително по-малко храна, пресметнато на кг пчели. При по-ниски температури разходът е по-голям. Зимуването е продължителен период от жизнената дейност на пчелните семейства при нашите климатични условия и продължава около 5-6 месеца - от края на октомври до край на февруари.

В процеса на еволюцията пчелните семейства така са се приспосо-били, че въпреки неблагоприятните зимни условия осъществяват съществуването си с минимално физиологично напрежение на организ-ма си при възможно най-малък разход на храна и относително добро запазване на жизнеността си до настъпване на пролетта.

Успешното им зимуване и тяхната продуктивност през следващия сезон зависят в много голяма степен от технологията на пчелоот-глеждане през предшестващия зимуването активен сезон и особено от подготовката за зимуване. Всяко семейство трябва да има млада майка с добри генетически заложби, което гарантира доброто яйцеснасяне и интензивното развитие на семейството през пролетта. От изключително

10 Наръчник по пчеларство 1. Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова 11

значение е наличието на достатъчно количество качествени хранителни запаси от мед и прашец, разположени правилно в гнездото. Ако семейст-вата са били добре подготвени за зимуването и правилно зазимени, а зи-мата е нормална, те не се нуждаят от съществена външна намеса. Важ-ното е да им се осигурява пълно спокойствие. Дори най-малкият шум, сътресение или блъскане по кошерите, причинен от хора, животни, пти-ци, минаващи превозни средства, клони на дървета и др. може да доведе до нежелани последици - консумацията на храна се увеличава, кълбото се разхлабва и разкъсва и от него се отделят и умират пчели. В резултат на това семейството отслабва и много често загива.

Пчелинът през зимата се наблюдават външно - за възможно измества-не на кошера и покрива, прослушва се посредством тънка каучукова тръ-бичка, вкарана през входа на кошера - равномерният и спокоен звук на пчелите показва, че семейството е в добро състояние, ако се чува бръм-чене на отделни пчели и шумът е силен, това означава, че има някакво неблагополучие. В такъв случай при първа възможност за отваряне на кошера се вземат мерки за отстраняването му.

За да се освободят от екскрементите, натрупани през зимата, пчелите използват за облитане слънчевите часове през по-топлите зимни дни, ко-гато температурата се покачва над 9-10°С. Преди облитането мястото пред кошерите трябва да се почисти от снега или водата. За да не загинат, пчелите се посипват материали за подсушаване - слама, пръчки, сгур и др. По начина на облитането им може да се "прочете" какво е състояние-то на пчелните семейства. Дружното енергично облитане показва, че е добро и, обратно - слабото облитане, летежът на единични пчели, бавно-то им пълзене около входа говорят, че нещо не е наред. Вероятнво са на-лице голяма влага, малко храна, някакво заболяване или други обстоя-телства, които смущават семейството. Зимното облитане има и важно са-нитарно-практическо значение, тъй като заболелите и изтощени пчели излизат от кошера и умират и по този начин се намалява заразата вътре.

Температурните колебания /редуване на топли и студени дни и перио-ди/ провокират ранното яйцеснасяне на майката. При появата на пило пче-лите повишават консумацията на храна и се съсредоточават около пилото. Ако няма пило, разходът на мед е 0,5-0,8 кг месечно в зависимост от силата на пчелното семейство. При по-слабите семейства разходът на храна от 1 кг пчели е по-голям, тъй като при тях топлоизолиращата по-върхност на зимното кълбо е относително по-голяма. Медът около пилото намалява чувствително, пчелите изяждат храната и достигат до горната

част на питите. При внезапно застудяване те не са в състояние да се пре-местят встрани до питите с храна и дори при наличие на храна в крайните пити семейството може да умре от глад. Това налага при първа въз-можност да се осигури храна на нуждаещите се пчелни семейства и осо-бено на по-слабите. За целта се подхранват скристализирал пчелен мед, резервни пити с мед и в краен случай с питки от медено-захарно тесто.

Успешното зимуване на пчелните семейства и по-нататъшното им развитие зависят изключително много от своевременно оказаната им по-мощ. Всеки опитен пчелар знае как и с какви хранителни запаси са зази-мени пчелните семейства. За силните семейства с достатъчно доброка-чествена храна не е необходимо да се полагат особени грижи през целия зимен период. Силните, здрави и с достатъчно хранителни запаси пчел-ни семейства зимуват успешно при всякакви климатични условия без необходимостта от съществена намеса на пчеларя.

4.2. Грижи за пчелните семейства през пролетта

През пролетта грижите са насочени към създаване на оптимални ус-ловия за нормалното развитие на пчелното семейство. Със затоплянето на времето активността на пчелите се засилва. След първите облитания пчелните майки се активизират, снасят първите яйца и пилото е на повече пити и на по-големи площи. Обикновено в края на м. февруари при температури над 12°С трябва да се извърши първият осведомителен преглед. За различните райони на страната той е по различно време при температури, позволяващи на пчелите да излитат. Целта на прегледа е бързо да се установи състоянието на семействата и да се окаже незабав-на помощ на нуждаещите се. Проверяват се наличието на майка, количе-ството и качеството на хранителните запаси в гнездото, топлинният ре-жим, смъртността и здравословното състояние на пчелите. Ако липсват запасни майки, семействата без майки се присъединяват към по-слаби, но с млади и добри майки семейства. На гладните семейства до пилото се дават предварително затоплени пити с мед с разпечатани малки учас-тъци. Навлажнените топлоизолационни материали се изсушават или се подменят с нови.

При първа възможност дъната на кошерите се почистват и дезинфек-цират чрез обгаряне с бензинова лампа. Ако има съмнения за заболяване от заразни болести, са вземат в кутии за изследване по 50-60 пресни пчелни трупове.


През пролетта средната дневна температура се повишава. Затопляне-то на почвата и наличието на достатъчно влага подбуждат медоносните растения към развитие. Пчелите излитат и носят прашец от различни пролетни растения - подбел, иглика, кукуряк, леска, синчец, върби, мин-зухар и т.н.. Започват да цъфтят и някои овощни видове - бадем, кайсия, джанка и др. Постъпването на нектар и прашец в кошера активизира кърмачките, които произвеждат млечице и хранят майката и ларвите. Майките започват да снасят повече яйца и площите с пило се увеличават постоянно. С нарастването на пилото консумацията на мед и прашец до-стига до 3-5 кг мед и 2-3 пити прашец месечно. Старите пчели все по-интензивно събират нектар, прашец и вода, а младите правят първите си облитания в топлите обедни часове. Температурата в гнездото е по-стоянна /34-3 5°С/.През първият пролетен месец /март/ се наблюдава отслабване на пчелните семейства. Причината е умирането на голяма част от прези-мувалите пчели, а новоизлюпените не са достатъчно, за да компенсират загубата. За нормалното развитие на семейството пролетното затопляне на гнездото е от съществено значение. Поради това гнездото трябва да се стесни своевременно. По-празните пити се изваждат, като се оставят толкова пити с мед и прашец, колкото пчелите могат да покрият. Гнездото се ограничава с преградна дъска, а пространството зад нея се запълва със сухи затоплящи материали. Ако семействата са зимували с отворен горен вход, той постепенно се затваря, а долният се отваря с толкова сантиметра, колкото е броят на питите. От голямо значение е затоплянето отгоре. Много добри резултати, особено при по-слабите семейства, се получават, ако междурамията се покрият с летвички /рейки/, дълги колкото горните летви на рамките и широки 11 мм. Така топлият въздух се задържа в средните междурамия при пилото.

Към края на м. март, когато температурата на въздуха се повиши до 14-15°С, се извършва главният пролетен преглед, който дава цялостна представа за състоянието на пчелните семейства. За разлика от осведомителния преглед той е по-продължителен, гнездата се откриват за по-дълго време. Но въпреки по-високите температури, трябва да се работи бързо и внимателно. Изолационните материали се изваждат и сушат на слънце. Качеството на майката се преценява по външния вид и количеството и компактността на пилото, което е показател за яйценос-ната й дейност. Добрата майка разполага яйцата в сравнително правилна площ без да пропуска килийки. Наличие на т.нар. гърбаво пило показва,

че тя е много стара или има други недостатъци и трябва да се смени или семейството да се придаде към друго.

Липсата на пило е признак за осиротяване на семейството и, за да не се превърне в търтовка, се придава резервна майка или се присъединява към друго семейство. Груба грешка е да се залага пило за отглеждане на нова майка, тъй като трудът ще бъде безрезултатен.

Особено внимание при главния пролетен преглед трябва да се обърне на количеството, качеството и разположението на меда и прашеца в гнездото. Медът се определя окомерно, като се знае, че пълната плодни-кова пита съдържа 2,5-3 кг мед.

За нормалната работа на пчелите през пролетта от особено значение е наличието на определен минимум мед и прашец в гнездата - 5-8 кг мед и 1-2 пити с прашец. Ако медът намалее под този минимум, водени от инстинкта за самосъхранение, пчелите намаляват храненето на майката, тя от своя страна намалява яйцеснасянето, а отглежданите ларви остават недохранени. Поради това, ако след зимуването храната е малко, необ-ходимо е празните пити да се извадят от гнездото и да се подменят със заделени за целта медени пити. Осигурени с достатъчно храна, семей-ствата увеличават отглеждането на пило при наличие на някаква паша. Ако такава липсва, тя се имитира чрез подбудително подхранване.

Подбудителното подхранване през пролетта е ефикасно средство за бързото развитие на пчелните семейства. Кога да започне и кога да завърши пролетното подбудително подхранване се определя най-вече от времето на настъпване на първата главна паша.

То започва 60-70 дни преди главната паша. За районите с ранна паша е в началото или средата на месец март. По-добре е то да се извършва чрез разпечатване на меда отначало около пилото, след това и на останалите пити и да се дава медно-захарно тесто. При този начин на подхранване пчелите не се изтощават, активизират се и освобождават килийки за снасяне на яйца от майката.

При по-късната главна паша в планинските райони стимулирането започва по-късно - обикновено през последната десетдневка на март.

При топло време, ако пчелите покриват плътно питите, отглеждането на пило се стимулира, като рамките се обръщат така, че пилото на една от тях да е срещу меда на двете съседни. Медът на тези пити се разпечат-ва. За да се възстанови компактността на гнездото, пчелите освобожда-ват килийките на меда, полират ги и майката снася яйца в тях.


Когато в природата е налице принос на прашец, подхранването про-дължава със захарен сироп. Дозата и концентрацията на сиропа зависят от запасите в гнездото, климатичните условия и наличието на цъфтяща растителност. Ако медът е по-малко от постоянния минимум /5-8 кг/, първоначално се дават няколко хранилки с по-гъст сироп /1,5:1/, за да се набави това количество, а после се дава по-рядък сироп - по 200-300 мл през ден или по 700-800 мл седмично според силата на семейството. Ня-кои специалисти препоръчват да се добавят по 1 -2 г морска или готвар-ска сол на литър сироп. Не трябва да се дават големи количества сироп, тъй като килийките, необходими за снасяне на яйца, ще се запълнят и ще се ограничи яйцеснасянето на майката. Големи дози се дават, само когато е необходимо да се попълнят хранителните запаси. В дните с принос на нектар и прашец подхранването се преустановява, а при лошо време или липса на цъфтеж отново се възстановява.

Традиционно за подхранване се използва обикновената захар. През последните години в чужбина, а и у нас, се използват и други изпитани въглехидратни продукти - инвертна захар, глюкозо-фруктозни сиропи от царевично нишесте /Изосуит/ и др.

За правилното и бързо развитие на пчелните семейства е необходимо и достатъчно количество прашец. При недостиг на прашец пчелите стра-дат от белтъчен глад, което се отразява неблагоприятно на пълноценното развитие на младите пчели, на продължителността на живот, на кърмаче-ските им способности, а оттам и на развитието на пчелните семейства. Ако в гнездото няма прашец, добре е да се подхранват със сироп или питки, обогатени с белтъчни продукти. Белтъчните продукти се приба-вят в количество 10-15%. Препоръчва се добавянето на цветен прашец, хлебна и бирена мая /предварително загрявани/, натурално или сухо мля-ко, хидролизирани белтъчни продукти, соево брашно и много други. Съ-що така се препоръчва добавяне на някои биостимулатори като микро-елементи /кобалтов сулфат или кобалтов хлорид - съответно 38 или 24 мг на литър сироп/, витамин Ви /200 мг на литър/ и др., които стимулират яйцеснасянето на майката и развитието на пчелните семейства, увели-чават масата на ларвите и повишават жизнеността на пчелите.

4.3. Развитие на пчелните семейства до настъпване на главната паша

След цялостната подмяна на старите зимували пчели започва период на усилено нарастване на семействата. Затоплянето на времето и цъфте-

жът на някои видове растения създават благоприятни условия за активи-ране на дейността им. Младите пчели се облитат редовно в обедните ча-сови, а летящите усилено носят прашец, нектар и вода - в кошера кипи усилена работа. Най-младите "къщовници" почистват и полират свобод-ните килийки, а майката бързо снася яйца в тях. Пчелите-кърмачки хра-нят интензивно майката с висококачествено пчелно млечице, при което яйцеснасянето се засилва и достига до 1500-2000 яйца на денонощие. В резултат на това с всеки изминал ден броят на пчелите се увеличава. Работническото пило в по-силните семейства е вече на 5-6 пити, появява се и търтеево пило /особено в семействата с по-стари майки/. Макси-мумът на развитие на пчелните семейства е в зависимост както от силата на самото семейство, така и от медоносната растителност на съответния район. Колкото повече и с по-обилно нектароотделяне е растителността, толкова развитието е по-бързо и обратно.

За да не се задържа темпът на яйцеснасянето на майката поради липса на достатъчно свободни килийки, гнездата трябва да се разширяват навреме. Когато майката започне да снася на предпоследната пита и пчелите попълнят и крайните междурамия до преградната дъска, гнездо-то се разширява. Ако все още няма нов восъчен градеж, разширяването се извършва с изградени пити с работнически килийки. Отначало в гнездото до последната пита с пило се поставят светлокафяви пити, а при следващите разширявания питите се поставят и между питите с пило. Разширяването на гнездото става не според количеството на пче-лите, а според нуждата от площи за снасяне на яйца от майката.

При трайно тихо и топло време пчелите носят много прашец и бързо запълват свободните килийки. В резултат на това майката няма площи за снасяне и развитието на семейството за пашата се ограничава. Поради то-ва пчеларят трябва периодично да изнася запълнените с прашец пити зад преградната дъска и на тяхно място да поставя празни изградени пити.

Обикновено в слабите семейства пилото е заобиколено с ивици пра-шец, а яйцеснасянето е ограничено. Подсигурявай ето на площи за снася-не става чрез обръщане на пити в центъра на гнездото. Празните килий-ки на обърнатата пита се поставят срещу пилото и прашеца на необърна-тата, като винаги трябва да се има предвид количеството на пчелите /ще могат ли да топлят и пилото на обърнатата пита/. Обикновено се обръща централната пита в гнездото, а ако е необходимо след 10 дни се обръщат и двете съседни на нея.

С развитието на пчелните семейства младите пчели се хранят уси-лено, восъчните им жлези се развиват и активират и започват да отделят


восък. Ако пчеларят не е осигурил площи за изграждане на килийки, пчелите започват да изхвърлят восъка във вид на люспици. Оползотво-ряването му рано напролет става чрез строителна рамка, а не чрез основи за изграждане, защото при застудяване и влошаване на времето пчелите прояждат восъчните основи по теловете и впоследствие питата се изгражда с много търтееви килийки.

Първата строителна рамка се поставя до последната пита с пило от-към преградната дъска по време на цъфтежа на джанките. Рамките се изграждат с търтееви килийки, а след запечатване на пилото далаците се изрязват и стопяват. По този начин се води борба и срещу вароатозата, тъй като презимувалите акари предпочитат търтеевите килийки за снася-не на яйца. Използването на строителната рамка задоволява естествени-те нужди на пчелите за градеж и на майката за снасяне на неоплодени яйца. Същевременно се увеличава добивът на восък, предотвратява се роенето, а пчелите изграждат правилно восъчните основи с работниче-ски килийки.

Инстинктът към градеж се проявява при наличието на много млади пчели, прашец и мед - това е периодът около цъфтежа на овощните дър-вета. Тогава в семействата има достатъчно млади пчели, които отделят восък и се създава възможност за изграждане на нови пити. При отглеждането на пило и преработването на нектара пчелите отделят восък независимо от това дали той ще се оползотвори, т.е. восъкоотде-лянето не зависи от волята на пчелите. Ако не се поставят своевременно восъчни основи за изграждане, част от восъка се натрупва по горните летви на рамките и по покривните дъски, а голяма част от восъчните пластинки падат на дъното на кошера и пчелите ги изхвърлят навън. Пчелите отделят восък, когато се нуждаят от разширение на гнездото за отглеждане на пило или за складиране на меда. За да се получи восък, трябва да се наруши компактността на гнездото, като в него се създаде свободно пространство. Пчелите не търпят празните пространства, осо-бено когато се раздели пилото. Този техен инстинкт може да се използва за изграждане на нови пити. Щом започнат да надграждат килийките, в семействата се поставят восъчни основи за изграждане. Мястото на монтираната на рамката основа за изграждане е до крайната пита с открито пило. Когато питата бъде изградена, се премества към средата на гнездото, за да снася майката в нея, на нейното място се поставя нова основа и т.н.

По този начин старите пити постепенно се изместват към края на

гнездото и, щом се излюпи пилото, те се преместват зад преградните дъски. Питите се разпечатват, пчелите преместват меда в гнездото и, ако са негодни, се бракуват.

Най-важната грижа на пчеларя през периода на развитието на пчелни-те семейства до главната паша е да създава условия за максимално уве-личение на количеството на пилото, да поддържа развитието на семейст-вата и да не допуска изпадането им в роево състояние, което не е же-лателно преди главната паша. Затова е необходимо през 3-4 дни /според силата на семейството/ гнездата да се разширяват с основи за градеж.

Когато плодникът или корпусът се запълни с пити и пчели, веднага се поставя магазинът или нов корпус - целта е да не се задържа развитието на семейството.

Активното развитие на семействата е основният елемент от подго-товката за следващия период на обезпечаване с хранителни запаси. Ця-лата енергия е насочена към подготовка за главната паша. Колкото пове-че пчели се отгледат за включване в медосбора, толкова и натрупаните запаси ще са по-големи.

Основните заболявания през този период са нозематозата; аскосфе-розата (варовитото пило), европейският гнилец, вароатозата (ако семей-ствата не са третирани правилно през есента). При третирането на бол-ните семейства трябва да се спазват правилата за приложение на различ-ните препарати. Целта е да не се натрупат остатъчни количества от използваните лекарства в питите и храната на пчелите, които по-късно може да преминат в стоковия мед (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

4.4. Използване на главната паша и грижиза пчелните семейства по време на медосбора.

При нашите природно-климатични условия месеците, през които пчелните семейства са максимално развити и натрупват големи запаси мед, голяма част от които се отнемат като стокова продукция, са май, юни и юли. През този период основните грижи за пчелните семейства включват следните дейности:

• осигуряване на оптимални условия за най-пълно използване наналичната паша в дадения район;

• използване на градивния инстинкт на пчелите за получаване наповече восък;

18

Наръчник по пчеларство

• предотвратяване на изпадането на пчелните семейства в роево състояние;• осигуряване на добра вентилация на кошерите и недопускане на прегряване;• получаване на качествени майки, с които се извършва подмяната настарите и негодните;• центрофугиране на меда;• предотвратяване на отслабването на пчелните семейства;• грижи за новосъздадените отводки.При успешно зимуване на пчелните семейства и добри грижи за тях през пролетта те непрекъснато се засилват и междурамията се изпълват с цчели. Повишаващите се дневни температури, топлото слънце и изобилието на нектар и прашец подбуждат пчелите към интензивно развитие. Високопродуктивните майки достигат своя максимум на яйцеснасяне - до 2000 яйца в денонощие. Намесата в живота на пчелите трябва да е разумна и ефективна и да води до излюпване на много индивиди, в гнездото, подходящ температурен режим и наличие на достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца и складиране на нектар и прашец. Трябва да се създадат оптимални условия за максимално увеличаване на пилото. В зависимост от силата на семействата гнездата се разширяват с основи за градеж. Преработването на постъпващия нектар активизира младите пчели и те отделят восък.Непосредствено преди главната паша силните семейства в Дадан-Блатови кошери имат 8-9 пити с пило и изпълнен с пчели плодник, а при многокорпусните кошери са запълнени два корпуса. Усиленият приток на нектар и прашец покрива увеличената консумация на храна за отглеждане на пило.За много от равнинните райони в нашата страна първата главна паша се осигурява от бялата акация. В Южна България тя започва цъфтежа си в началото на май, в Северна България - около 10-ти май, по Черно-морието и Североизточна България - през втората половина на месеца, апо високите места <- в края на май и началото на юни. Не всички се-мейства успяват да се развият достатъчно до акациевата паша, за да я оползотворят пълно и някои пропускат медосбора. Средните по сила пчелни семейства, които са с много открито пило и сравнително малко летящи пчели, не могат да използват пълноценно пашата. Поради това те трябва да се подсилят с летящи пчели от по-слабите семейства чрез налитане. За тази цел определените кошери се доближават постепенно един до друг. През времето от 10 до 14 часа слабото семейство се1. Отглеждане на пчелните семействаТотка Иванова 19

премества на друго място, а съседното по-силно се поставя така, че да заеме средно положение между местата на двата кошера преди преместването им. Летящите пчели налитат в силното семейство и започват да носят в него нектар. Изместеното слабо семейство се подхранва няколко дни със захарен сироп. За главната паша слабите семейства може да се обединят в едно или да се присъединят към средните по сила, за да се използва пашата. След пашата броят на семействата се възстановява. Всичко това се прави само със здрави пчелни семейства.Когато междурамията в плодниковите пити са запълнени с пчели, се поставят корпуси или магазини /в зависимост от системата кошери/ за разширение на гнездата и за събиране на мед. Новият корпус или мага-зин се поставя без да се изчаква питите да побелеят. Побеляването означава надграждане и удължаване на килийките. Това се прави от пчелите след запълване на всички свободни килийки с нектар.Акациевата паша е краткотрайна, но обилна. Поради това най-добре е на силните семейства да се поставят по два магазина или корпуса с пити. При недостиг на изградени пити се поставят восъчни основи.Два-три дни преди началото на главната паша гнездото на двукор-пусния кошер се преустройва. От горния корпус се махат питите с открито пило и се поставят в долния, а от него се изваждат питите със запечатано пило и се преместват в горния. За да се използва напълно капацитетът на пчелите, в гнездото трябва да се осигурят достатъчно пити за преработката и складирането на нектара. Разширяването с магазини или корпуси се прави още преди запечатването на меда.Ако главната паша е много силна /каквато е акациевата/, още преди запечатването на меда в горния корпус или в магазина под тях се поставят нови с восъчни основи. За кратко време пчелите ги изграждат и запълват с мед. След запълване на двата корпуса отгоре се поставя трети, като преди това се разменят местата на първия и втория корпуси.При слаба и продължителна паша майката често се качва в горния корпус или магазина и снася яйца. За да се избегне това явление, което затруднява центрофугирането на меда, върху долния корпус се поставя ханеманова решетка, ограничаваща майката в него. За да се спести из-лишната енергия на пчелите и да се ускори зреенето на меда, трябва да се усили вентилацията на кошерите. Дъната се смъкват, а горният вход се отваря. Когато питите се запълнят с мед и 2/3 от площта им е запечатани, може да се центрофугират. Не е желателно да се центрофугира незрял

20 Наръчник по пчеларство1, Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова 21

мед, защото той ферментира бързо поради повишеното водно съдържа-ние.

При добра акациева паша пчелите запълват всички свободни килийки с нектар и мед. Това ограничава яицеснасянето на майката и по-късно се отразява на силата на пчелното семейство и възможността да усвои след-ващата паша. В такива случаи е необходимо след прецъфтяването на ака-цията да се центрофугират 2-3 пити от плодника и празните пити да се върнат в средата на гнездото за осеменяване. Добре е по време на глав-ната паша да се запазят по 2-3 пити със запечатан качествен мед и пра-шец, които се използват впоследствие за зазимяване на семействата.

Много често преди или по време на главната паша силните пчелни семейства изпадат в роево състояние. Естествено роене настъпва тогава, когато в кошера има много пило и млади пчели, килийките са запълнени с нектар и прашец и няма свободни площи за снасяне на яйца от майката. Наблюдава се несъответствие между намаляващото количество на откритото пило и увеличаващия се брой на пчелите кърмачки, които остават без работа. Появяват се признаци на роево състояние - пчелна "брада" на входа, намалена работоспособност на пчелите, заложени маточници. В такива случаи е по-добре да се направи изкуствен рой, отколкото да се разрушават маточниците. Разрушаването им не помага, тъй като пчелите залагат нови. Естествено най-добре е да не се допуска изпадането на семействата в роево състояние. То може да се избегне като на майката се осигуряват свободни килийки за снасяне на яйца и на младите пчели се даде възможност да отглеждат повече пило.

През този период приносът на нектар е много голям и, за да се изпа-ри водата от нектара при преработката му от пчелите в мед, е необходима добра вентилация на кошерите. За да се предпазят гнездата от прегрява-не през големите горещини, кошерите се засенчват отгоре и отстрани с трева и клони. Прегряването се отразява неблагоприятно на активността на летящите пчели, понякога се получава прегряване и задушаване на пилото и свличане на питите. Най-добре е входовете да са обърнати на изток и североизток, за да не се напичат от обедното слънце.

Много често по време на главната паша поради ограничаване на пи-лото /понякога това се прави и умишлено с цел по-интензивен медосбор/ и отпадането на голяма част от старите летящи пчели семействата от-слабват. За това трябва да се осигуряват свободни площи за постоянното яйцеснасяне на майката.

Восъкоотделянето и градивният инстинкт на пчелите се стимулира и използва, като в пчелното гнездо се поставят колкото може повече основи за градеж и строителни рамки - броят им е съобразен със силата на семейството.

Центрофугирането на меда през периода на медосбора е задължи-телно, когато се разполага само с по един магазин на пчелно семейство. Преди да се центрофугират магазинните пити, се прави проверка на медовите запаси в гнездото. В зависимост от количеството на меда в него се определя колко пити ще се центрофугират и колко ще бъдат оставени за попълване на запасите при зазимяването. Най-добре е питите да се центрофугират веднага след изваждането им. Желателно е изцентрофу-гираните пити да се връщат на същото семейство, от което са взети.

За да не се предизвиква кражба между семействата, което е възможно в края на сезона и особено при липса на нектароотделяне, цен-трофугирането и връщането на питите се извършва привечер. Изобщо при такива условия е необходимо да се работи много внимателно, като прегледите и другите дейности със семействата трябва да се извършват сутрин или привечер.

През този период е най-подходящото време за отглеждане на млади майки, за размножаване на семействата чрез образуване на отводки и за смяна на старите и негодни майки. Новообразуваните отводки трябва да се развият в семейства и да се запасят с храна. По-слабите отводки се подсилват с по 1-2 пити зряло пило от силни и здрави семейства и се подхранват със захарен сироп.

Ефективният летеж на пчелите за събиране на нектар и прашец е до 2 км от пчелина. Разбира се, те могат да летят и на по-далечни разстоя-ния, но приносът на нектар в кошера е много малък поради изразходване на голяма част от събрания за храна по време на полета. Колкото източникът на нектар е по-близо до пчелина, толкова и ефективността на събирането му е по-висока. Поради това пчелите не могат да използват медоносните растения, разположени на по-големи разстояния от кошерите. За повишаване на медопродуктивността на пчелните се-мейства чрез използване на няколко главни паши, осигурявани от после-дователно цъфтящи растения, разположени на големи разстояния от стационарното място на пчелина, се прилага подвижното пчеларство. То се използва и с цел опрашване на ентомофилните селскостопански култури (вж. Раздел Подвижно пчеларство).

22 Наръчник по пчеларство1. Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова 23

По време на медосбора се проявяват характерните за активния период на пчелите болести - американски гнилец, европейски гнилец, аскосфе-роза, вароатоза и други. Тъй като през този период магазините и корпу-сите са поставени за складиране на стоковия мед, трябва да се вземат строги мерки за предотвратяване на попадане на каквито и да било ле-карствени препарати в пчелния мед. Поради това заболелите от амери-кански гнилец пчели се изгарят, а за борба с другите заболявания се прилагат алтернативни методи - биотехнологични, биологични, физич-ни, третиране с безвредни естествени вещества /напр., етерични масла и органични киселини срещу вароатозата/ (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

4.5. Грижи за пчелните семейства след медосбора

В края на м. юли и началото на м. август в повечето райони на стра-ната главната паша приключва. Приносът на нектар е ограничен с из-ключение на местата, където се отглеждат памук, резене, слънчоглед втора култура и някои други културни растения. В планинските райони с дъбови и иглолистни гори понякога се събират големи количества манов мед.

С промените в природата се изменя и животът в пчелното семейство. Пчелите не са активни, по-рядко излизат от кошера, лесно се дразнят и жилят. Майките снасят по-малко яйца и в резултат на това пилото намалява значително. Започват по-икономично да се изразходват храни-телните запаси. Първият очевиден признак за настъпилите промени е изгонването на търтеите от пчелното семейство. Те вече са нежелани и са блокирани в края на гнездото или на дъното на кошера. Старите и изтощени пчели умират, а младите са по-малко и затова и пчелните семейства отслабват в известна степен.

През този период трябва да се вземат мерки за есенното развитие и запасяването на пчелните семейства съобразно тяхното състояние и нужди. За тази цел трябва да се направи следното:

• да се свалят или изолират магазините /корпусите/ от плодника следприключване на последната главна паша;

• да се направи основен преглед на всяко семейство;• да се създадат условия за отглеждане на колкото може повече пи

ло, респ. повече млади и жизнени пчели;• да се извърши есенно подбудително подхранване и запасяване с

достатъчно храна за зимуване.

Магазините или корпусите се свалят или изолират от плодника, като се оставят отвори за преминаване на пчелите. Така се дава възможност на семейството да се организира и да се подготви зазимуване в плодника. Свалените магазини се прибират в склада и се вземат мерки за доброто им съхранение.

След свалянето на магазините или корпусите се преглеждат всички семейства и се подреждат гнездата им. Всички стари и дефектни пити без пило се изваждат, а тези е малко мед се поставят зад преградната дъска. Медът в тях се разпечатва, за да се пренесе от пчелите в гнездото. То се подрежда така, че по-късно лесно да се махнат излишните пити или да се сменят маломедните.

Една от най-важните задачи е да се извърши главен предесенен прег-лед, който по значение е равностоен на главния пролетен преглед. Неговите основни цели са следните:

• да се направи цялостна преценка на пчелните майки;• да се определи количеството и качеството на пилото;• да се прецени силата на пчелното семейство, изразена в междинни

пчели;• да се установи количеството и качеството на хранителните запаси;• да се получи информация за здравословното състояние на пчел

ното семейство.Прегледът се прави рано сутрин или привечер, когато летежът не е

интнзивен. Работи се внимателно, като се вземат мерки срещу възник-ване на кражба. Гнездата се подреждат така, че да има достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца от майката с оглед да се отгледа към края на лятото повече пило. В центъра на гнездото се поставят светлокафяви пити, в които майката да снася.

Майката се преценява по външния й вид и по количеството и качест-вото на пилото. Младата е по-пъргава, по-светла и снася яйца без да пропуска килийки /пилото е компактно/. Старата е по-тъмна, често е с оръфани крила и други дефекти, а пилото е прошарено. Подмяната на старите майки е наложителна, защото рано през есента те преустановя-ват снасянето на яйца и това се отразява на подготовката на семействата за успешното им зимуване. Само младите и с добър произход снасят усилено през есента и в резултат семейството има повече пило /5-6 пити/ и повече млади пчели за зимуване.

Липсата на нектароотделяне в природата затруднява приемането на майките и затова се налага семейството, на което се придава млада


майка, да се подхранва 2-3 дни преди придаването, по време на самото придаване и след освобождаването на майката от клетката. Майките задължително се придават в клетки. Най-сигурно приемане на младите майки през този период се осъществява, като те се придават на предвари-телно сформирана временна отводка, заселена с пити с люпещо се пило и пчели от основното семейство. При многокорпусния кошер отводката се прави в корпус над основното семейство, отделен с разделителна решетка, като входът на отводката е обратен на този на основното семейство. Така и двете майки продължават да снасят яйца едновремен-но. В края на есента отводката с младата майка се присъединява към основното семейство, като предварително се отстранява старата майка. Ако е дефектна, тя се унищожава, но ако е сравнително добра, може да се остнави в отводка като запасна майка.

Особено важно е да се осигурят условия за увеличаване на яйцесна-сянето на пчелната майка и отглеждане на повече млади пчели. Количеството на пчелите в кошера е доста голямо, но повечето от тях са стари, износени и през есента умират. След медосбора те не са в състоя-ние да поддържат семейството до пролетта. Затова е необходимо да се отгледат млади пчели, които да иззимуват до пролетта и да участват в отглеждането на новото пило. Излюпените през август и септември имат благоприятни условия за интензивно хранене, осигуряващо есенното натрупване на белтъци в тялото им и гарантиращо добро зимуване.

В семействата с млади високопродуктивни пчелни майки са необхо-дими свободни площи по питите за снасяне на яйца, достатъчно храна или подбудителна паша, респ, подхранване със захарен сироп.

Ако в района на пчелина липсва паша за естествено подбуждане, се прави подбудително подхранване, а ако е необходимо, семействата се подхранват и за занасяване. Подхранването запачва веднага след намаля-ването на приносът на нектар, в резултат на което пилото се е ограничи-ло. За различните райони на страната времето за началото на подхран-ването е различно, тъй като това зависи от наличието на паша в дадения район, температурата, влагата и други местни условия. Колкото по-рано започне подхранването, толкова ефектът от него е по-добър. Подхранва се вечер с по 200-300 мл сироп 1:1 през вечер или веднъж седмично с по-голямо количество. Водата в сиропа осигурява необходимата въздушна влага в семейството, необходима за отглеждане на пило през сухия и горещ месец август.

Едновременно с развитието на пилото пчелните семейства трябва да се осигурят с необходимото количество хранителни запаси за зимуване. Ако запасите са недостатъчни, наред с подбудителното подхранване трябва да се дадат и по-големи количества сироп за запасяване. За да могат пчелите да преработят сиропа в мед и да го запечатат, добре е това подхранване да започне преди подбудителното, като сиропът се дава на големи порции /по 1-2 литра през няколко дни/. Целта на своевремен-ното подхранване е захарният сироп да се ппреработи от старите пчели, които няма да останат в семейството за зимуване. Ако се подхранва непосредствено преди зазимяването, голяма част от пчелите се изтоща-ват физиологически при преработката на сиропа и това влияе неблаго-приятно върху зимуването на пчелните семейства.

През периода се провеждат профилактичните прегледи на семейст-вата за заразни и паразитни болести и по-специално за американски гни-лец. Ако се открие това заболяване, болните семейства се изгарят, а пчелинът се поставя под карантина.

След приключване на медосбора се извършва основното третиране на пчелните семейства срещу вароатозата. Ако се закъснее с третирането, това може да доведе до много неблагоприятни последици - отслабване на семействата, поява на маломерни, деформирани и безкрили пчели (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

4.6. Есенни грижи за пчелните семейства и подготовка за зимуване

Подготовката на пчелните семейства за зимуване е важен момент от целогодишната работа в пчелина. Правилната и своевременна под-готовка за зимуване и самото зимуване са основни предпоставки за активното развитие на пчелните семейства през пролетта.

В края на есента приключва цъфтежът на последните медоносни ра-стения - есенен минзухар, някои градински растения /астри, хризантеми/ и др. Животът на пчелното семейство затихва. Майките преустановяват яйцеснасянето и се излюпва последното пило. Само понякога при про-дължителна и топла есен в някои райони младите майки все още снасят яйца. Пчелите запушват всички пукнатини на жилището си с прополис. През топлите часове на деня те пренасят мед от крайните пити и го скла-


дират навътре в центъра на гнездото в освободените от излюпеното пило килийки и оформят мястото за зимуване обикновено в средната част.

В късната есен намесата в живота на пчелите е от изключително зна-чение за успешното им зимуване. През този период е необходимо да се извърши следното:

• да се направи последният за годината преглед на пчелнитесемейства;

• да се отдели специално внимание на по-слабите семейства изапасните майки;

• да се осигури пълно спокойствие на пчелните семейства презесенно-зимния период.

При последния преглед се установява наличието на майка, броят на питите и междурамията с пчели, количеството и качеството на меда и прашеца в гнездото. Също така се проверява добре ли са стеснени и затоплени гнездата, има ли осигурен достъп на въздух, съществува ли опасност от външни неприятели, които нарушават зимния покой на пчелите.

При окончателното зазимяване гнездата се подреждат към тази стра-на на кошера, която през зимата и пролетта се огрява най-много от слънцето. В гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Питите трябва да са светлокафяви или кафяви, т.е. в тях да е отглеждано пило, тъй като те задържат топлината и пчелите зимуват по-добре в тях. Подреждат се така, че в средата да останат запълнените до половината с мед, а в краищата се поставят по-пълните.

Стесняването на гнездото облекчава пчелите при поддържането на оптимален температурен режим през зимата. При по-силните семейства гнездото се съсредоточава в южната страна на кошера. При средни и слаби семейства то се сформира в средата, ограничава се от двете страни с преградни дъски, а зад тях се поставят топлоизолационни материали.

Ако се налага допълване на хранителните запаси, то се прави с ме-дени пити или мед. Не се препоръчва подхранване със захарен сироп, тъй като поради хладното време пчелите са с намалена активност и работоспособност и не могат да го преработят напълно. Сиропът остава незапечатан в питите, поглъща вода, ферментира и става негоден за зимна храна. Храната през зимата е достатъчна, ако са осигурени 1,5-2 кг на междурамие за силните семейства и 2,2-2,5 кг на междурамие за слабите. От особено значение е и качеството на пчелния мед, на който ще зимуват пчелите. Ако се констатира наличие на манов мед, той трябва

да бъде заменен с нектарен. Мановият мед поради високото съдържание на минерални вещества и някои по-висши захари е неподходящ за зимна храна, тъй като предизвиква токсикози и диарични явления, особено при студени и продължителни зими.

Подреденото гнездо се ограничава с преградна дъска и се затопля встрани и отгоре с кече, възглавнички, стиропор или други материали, които задържат топлината и пропускат влагата. Използваните горни възглавници, запълнени с топлоизолационен материал, при студено време предпазват кошера от охлаждане, като намаляват топлоизлъчване-то. При горещо време го предпазват от прегряване. Добре е във възглав-ниците да има отдушник. При Дадан-Блатовия кошер ролята на отдуш-ник играе отворът на хранилката, а при многокорпусния - отворът на по-кривната табла. Над тези отвори се поставя рехаво запълнена възглав-ница, дебела 6-8 см.

Известно е, че за да поддържат оптимална температура в гнездото, слабите семейства изразходват много повече храна от силните, което изтощава пчелите. Това се отразява зле на здравословното им състояние и развитието през пролетта.

За да се предотврати загиването на семействата с по 3-4 междурамия пчели, най-добре е те да зимуват по 2-3 в кошер или лежак. Дадан-Блато-вият кошер се разделя с плътна преграда на две отделения, всяко с отделен вход. Така събрани, семействата се топлят взаимно и изразходват по-малко храна. При многокорпусните кошери слабите семейства /обикновено оставени за запасни майки/ се зазимяват в горен корпус нас разде-лителната табла, за да се топлят от основното семейство в долния корпус.

Тъй като през този период е необходимо пълно спокойствие на пчел-ните семейства, желателно е пчелинът да бъде ограден, за да не минават през него домашни животни. През късната есен на входовете на ко-шерите се поставят мишепредпазители. Ако въпреки това се констанира проникване на мишки, те трябва да се отстранят и да се почисти дъното. За борба с гризачите в складовете се поставят капани и отрова за мишки.

Кошерите трябва да са настанени на тихо и сухо място, входовете им да са обърнати на юг или югоизток, за да се огряват по-добре от слън-цето. Това благоприятства облитането на пчелите.

За да не влиза вода през входовете, кошерите трябва да са наклонени леко напред и да са поставени на височина 20-25 см над земята.

Ако семействата не са третирани срещу вароатозата или са третирани


с препарати с по-краткотрайно действие, се прави допълнително трети-ране с някой акарициден препарат. Особено важно е да не се допусне зазимяване на болни от американски гнилец семейства. Болните се-мейства се унищожават, а инвентарът се дезинфекцира. Ако в пчелина през пролетта е констатирана нозематоза, с подхранванията трябва да се подаде нозестат или друг противонозематозен препарат (вж. разделите Организация на здравеопазването в пчеларството и Болести по пчелите).

Инвентарът на пчелина се почиства и прибира на сухо място. Ако се налага ремонт, той се прави в удобно за пчеларя време.

След приключване на зазимяването на пчелните семейства всички данни за тях се нанасят в тетрадка или бележник.

5. РАЗМНОЖАВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Основен начин за увеличаване на броя на пчелните семейства е раз-множаването чрез образуване на отводки, което има големи предимства пред естественото роене. Чрез изкуственото роене може да се размножа-ват най-продуктивните и устойчиви на болести семейства и да се облек-чи провеждането на развъдно-подобрителната работа. Чрез създаването на отводки се предотвратява и роенето на пчелните семейства, изравнява се силата им и се възстановява броят на умрелите семейства.

При изкуственото роене е необходимо да се знае силата на семей-ствата и времето на започване на главната паша. Семейството в Дадан-Блатов кошер, от което ще се прави отводка, трябва да има 7-8 пити с пило, 11-12 междини пчели, 3-4 пити с прашец и около 10 кг мед, а в многокорпусен - два пълни с пчели корпуса и 12-14 пити с пило. Към изкуствено формиране на нови пчелни семейства се пристъпва до началото на естественото роено. Колкото по-рано се образуват отводки-те, толкова те ще бъдат по-силни по време на главната паша и по-добре ще я използват. Обикновено отводките се формират 30-60 дни преди главната паша. В райони с ранна главна паша /напр. акациева/ обаче от-водките се образуват в края на пашата. По този начин пчелите я използ-ват напълно, а образуването на отводки предотвратява роенето, което обикновено започва след прецъфтяването на акацията.

За създаването на отводки трябва да се разполага с необходимия ин-вентар - достатъчно кошери, изградени пити с мед и прашец, восъчни

основи, оплодени майки или зрели маточници.

Съществуват няколко начина за изкуствено размножаване на пчел-ните семейства: образуване на индивидуални или сборни отводки, налитане на пчели при майката и формиране на нови семейства от презимували нуклеуси.

Образуването на индивидуални отводки се извършва, като от пчелно семейство, което има 7-9 пити с пило, се вземат 2-3 пити със зряло люпещо се пило с пчелите по тях и се поставят в нов кошер. Прибавят се 2 пити с мед и прашец и допълнително се стръскват пчели от 1-2 пити. Гнездото се ограничава с преградна дъска и се затопля, а входът се стеснява. За да се предотврати случайното преминаване на старата майка в новосформираната отводка, предварително питата с майката се поставя в преносно сандъче. След образуването на отводката майката се връща в старото гнездо. Привечер, когато старите пчели са се върнали в основното семейство, на отводката се придава млада оплодена майка или зрял маточник. След два-три дни се проверява приемането на майката или излюпването на маточника. Ако майката или маточника не са приети, при наличие на яйца или млади личинки пчелите залагат свищеви маточници. Те трябва да се унищожат и на отводката да се даде отново зрял матоник или майка. След няколко дни отводката се подсилва с още една пита с люпещо се пило, а ако се налага, след една седмица се дават още 2 пити със зряло пило. Така образуваната отводка се развива в нормално семейство, което при благоприятни условия може да даде стокова продукция.

Сборните отводки се отличават от индивидуалните по това, че за тях се вземат пило и пчели от няколко семейства. Такива отводки може да се формират, когато в пчелина няма заразни болести. След прецъфтяването на акацията от няколко силни и здрави семейства се вземат по 1 -2 пити с люпещо се пило с пчелите по тях и се поставят в предварително почи-стен и дезинфекциран кошер. С цел пчелите да добият еднаква миризма дъното на кошера се натрива с кромид лук. Придават се и 2-3 пити с мед и прашец. Привечер на новообразуваната отводка се придава оплодената млада майка в клетка или зрял маточник. Най-добре е новообразуваната отводка да се пренесе на растояние 5-6 км или, ако това е невъзможно, да се намери начин пчелите да се облетят на друго място. Така ще се запа-зят напълно летящите пчели. Подсилва се допълнително с пило, а при влошаване на времето трябва да се подхранва със захарен сироп. На основните семейства се дават пити или восъчни основи за градеж.


Методът чрез делене на семейството на две с разделяне на летящите пчели е по-сложен, но има и прледимството, че новото семейство се състои от разновъзрастови пчели /летящи и нелетящи/. На две се делят само много силни семейства /с 8-9 пити с пило и 12 междини с пчели/ и при положение, че до настъпване на главната паша има най-малко 40 дни. При ранно настъпване на главната паша това се прави след нейното

приключване. Деленето се извършва в обедните часове, когато по-голямата част от летящите пчели са извън кошера. До самия кошер с пчелите на същата височина се поставя друг празен кошер със същата форма и цвят. Половината от питите заедно с пчелите се слагат в празния кошер. Във всеки кошер трябва да има поне по 5 кг мед и една пита с прашец. Гнездата се ограничават с преградна дъска и топлоизолационни

материали. След това се отместват така, че да отстоят от старото място на около 50 см. Летящите пчели, които се връщат от работа, се насочват между двата кошера и отначало кръжат около мястото, където е бил вхо-дът на стария кошер, но след това постепенно се разпределят и влизат в двата кошера. След като се успокоят, на семейството без майка се

придава оплодена млада майка в клетка.Излитането на пчели при майката е най-старият метод за изкуствено

размножаване на пчелните семейства. Той се прилага при много силни семейства и при семейства, изпаднали в роево състояние преди главната паша. В топъл летен ден от майчиното семейство в нов кошер се пренасят 3-4 пити с разновъзрастово пило, пчели и старата майка. От двете страни се поставят по 1-2 празни пити или при наличие на восъкоотделяне - рамки за градеж. Поставят се и пити с мед и прашец. Кошерът със старото семейство се премества на друго място и му се придава оплодена майка или маточник. На неговото място се поставя новообразуваното семейство със старата майка. Всичките летящи пчели се прибират в кошера със старата майка. Недостатакът на метода е, че в едното семейство се натрупват много летящи пчели и малко пчели кърмачки за отглеждане на пилото, а в другото има много млади пчели, но няма достатъчно летящи за събиране на нектар.

Друг метод за размножаване е образуването на нови семейства от презимували нуклеуси. След изпълване на презимувалите нуклеуси с пчели и пило семейството се прехвърля в нормален кошер. Полагат се грижи за развитието на новообразуваното семейство.

На образуваните по описаните методи отводки може да се придават освен оплодени майки или зрял мчаточник и неоплодени. В този случай

обаче развитието на отводките се забавя значително, както и при при-даването на зрял маточник. Освен това нсоплодените майки се приемат по-трудно.

При наличие ма нароаточа отводката може да се образува така, че в нея да попаднат по-малко акари, Преди всичко се препоръчва такива отводки да се формират бсч пило, но трябва да се вземат специални мерки за развитието им и пълноценни семейства. По принцип отводките винаги са по-малко опаризитепи от основните семейства.

ЛИТЕРАТУРА

1. Бижев Б., Отглеждане на пчели, ИК "Християнин", София., 2002.2. Бижев Б., Т. Симидчиев, Б. Митев, Б. Венов, Ст. Недялков,

Практическо пчеларство, ИК "Християнин ", София., 2003.

3. Иванов Ц., Т. Иванова, М. Банов, В. Цветанов, Ръководство попрактически мениджмънт и маркетинг в пчеларството, МО, София,2003.

4. Недялков С, Б. Бижев, Б. Митев, Т. Симидчиев, Б. Венов, Практическо пчеларство, Земиздат, София, 1983.

5. Недялков С, А. Лазаров, Б. Митев, Л. Радоев, Б. Бижев, В. Петков,Ц. Иванов, П. Ненчев, Пчеларска енциклопедия, Съюз на пчеларите,Шумен и Изд. Апимондия, Букурещ, 1991.

6. Ненчев П., Г. Кацаров, И. Желязкова, А. Топалов, Пчеларство,Дионис, София, 2002.

7. Радоев Л., Календарен справочник по пчеларство, Дионис, София,1999.

Totka.ivanova otglejdane.na.pchelnite.semeistva

Documents

Transcript of Totka.ivanova otglejdane.na.pchelnite.semeistva