Sg 20100308 All

Издадени са девет разрешения за строеж по „Транзитни пътища 5“ от 11 очакваниНационалният експер-

тен съвет по устройство на територията и регионална-та политика обсъди и прие с малки изключения пре-местванията на инженерна-та инфраструктура по тра-сето на недостроената част на магистрала „Тракия“ - лотове 2, 3 и 4, на 11 март. За част от съоръженията

все още предстоят уточне-ния.

Необходимостта от пре-мествания на електропро-води, телефонни кабели, газопроводи и напоителни системи е нанесена в пар-целарните планове за съот-ветните зони. Именно те са основаниeто за завършени-те дебати. Срокът за преда-

ване на особени мнения по приетите решения е 14-дне-вен от заседанието на съ-вета. Тогава могат да бъ-дат оповестени подробнос-ти по решенията на коми-сията.

До 8 март Министер-ството на регионалното раз-витие и благоустройство-то е подписало девет разре-шения за строеж по проек-та на Европейската инвес-тиционна банка „Транзит-ни пътища 5“. Очакват се документи за още три лота. Това са обектите, за кои-то търгове бяха проведени през юли 2009 г., комисии-те определиха изпълнители, но в началото на тази годи-на от пътната агенция обя-виха, че старт на строител-

ството им няма да има, до-като не бъдат издадени раз-решения за строеж. Първо-то от тях е подписано на 29 декември 2009 г. и е за така наречения лот 8(1), както фигурира във финансовия меморандум с Европейска-та инвестиционна банка, с чиито средства се изпълня-ва програмата. В него по-падат участъци от път II-84 Юндола - Якоруда. По-следните са от 8 март. Те са три и са за лот 4, участък от път II-73 Шумен – Кар-нобат с дължина 90.470 км, лот 18, отсечки от път II-13 и II-81 Борован – Кнежа, Петрохански проход, обход Берковица, „Йончеви хано-ве“ – Благово с обща дъл-жина 54.274 км и лот 17, в

който попадат участъци от път II-16 Мездра - Ребърко-во – Елисейна, Елисейна – Своге, Своге - Нови Искър с обща дължина 81.940 км.

Подписани са разреше-ния за строеж още за лот 12, в който са участъци от път I-4 Велико Търново - п.к. Лясковец (на 21 януа-ри), за отсечки от лот 5 от път I-7 Силистра – Шумен (на 22 януари), а за втората част на лот 5 Пирдоп - Кар-лово - Калофер, Чирпан - Зетьово, Върбица - Скобе-лево, мост над река Марица - на 4 февруари. Разреше-ния имат и лот 23Б - учас-тък от път II-62 Дупница – Самоков и път III-181 Ко-вачевци - Поповяне - II-62, с обща дължина 51.59 км и

лот 14, отсечки от път II-86 Асеновград – Проглед, Пампорово - Смолян с дъл-жина 48.606 км. Броят на лотовете, обявени през юл-ската вълна на „Транзитни пътища 5“, е 11, но според класификацията на отсеч-ките във финансовия мемо-рандум с Европейската ин-вестиционна банка техният брой може да се окаже по-голям и за един лот да са необходими повече от едно разрешение за строеж.

Милена ВАСИЛЕВА

Приеха премествания на инженерната инфраструктура по „Тракия“

9771310983000

>10

1010

Брой 10 (646), 15 - 21 март 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария СъботиноваЪгълът на ул. „Оборище“ и бул. „Васил Левски“Ъгълът на ул. „Оборище“ и бул. „Васил Левски“

Ъгълът на бул. „Васил Левски“ и ул. „Московска“Ъгълът на бул. „Васил Левски“ и ул. „Московска“ Изглед откъм ул. „Московска“Изглед откъм ул. „Московска“ Изглед от пл. „Александър Невски“Изглед от пл. „Александър Невски“

БЪЛГАРСКИЯТ ЛУВЪР, ИЛИ КВАРТАЛ 500Обсъждат се варианти за проектиране на квартал 500, включително и провеждане на нов конкурс. Това каза заместник-минис-търът на културата д-р Тодор Чобанов. Квартал 500 в центъра на София е карето, заключено между бул. „Васил Левски“, ул. „Оборище“ и ул. „Московска“, в което се намират Националната галерия за чуждес-транно изкуство, сградите, ползвани от Техническия университет, и др.В „Концепция за водещи столични музеи“, приета от Министерския съвет на 10 фев-руари, се предлага цялостно усвояване на квартал 500 за нуждите на Национален му-зей на визуалните изкуства, интегриращ колекциите и функциите на два музея – Национален музей на българското изобра-зително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Предложения за усвояване на целия квартал се комен-тират от десетилетия, но досега подхо-дът е бил само работа „на парче“.

Цялото интервю четете на стр. 4

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 15 - 21 март 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]Регионални офиси: Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected] Гергана Димитрова, 0898/617 160, [email protected] Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected] Петя Ралчева (02/958 88 55), 0899/900 489, [email protected]Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected]; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected] Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected], Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,

[email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Дежурен екип: Бисера Станева, Силвия Савова

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

БЪЛГАРИЯ

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ОБЩИНИ

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Сметната палата: Има данни за престъпление в управлението на АПИИма данни за наличие на прес-тъпление, показва одитът, из-вършен от Сметната палата на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция „Пътна инфраструк-тура“ за периода от начало-то на 2008 г. до 30 юни 2009 г. Липсва планиране на дейност-та на агенцията и са налице лоши управленски практики, са изводите на Сметната па-лата. Планирането на общест-вените поръчки не е съобра-зено с наличния финансов ре-сурс, в резултат на което през 2007 г. и 2008 г. са прекратя-вани процедури поради липса на средства. Общият размер на задълженията на агенцията е 179.9 млн. лева, показва още проверката.

България ще представи позицията си по Дунавската стратегия пред БрюкселНа 19 март в Брюксел ще се проведе сре-ща, която ще постави началото на същински-те преговори по Дунавската стратегия. На нея страната ни ще обсъди текущото състояние по инициативата, ще защити българската по-зиция по отношение на интегрираните проек-ти, за които ще се отпуска финансиране през следващия програмен период. Очаква се Ми-нистерството на регионалното развитие и бла-гоустройството да представи документ с прио-ритетните проекти, като за целта към момента са събрани 250 такива, благодарение на общи-ни, регионални и областни структури и непра-вителствения сектор.

Осигурени са 20 млн. лв. за авансово финансиране на плащания на ПУДООСНа Предприятието за управление на дейност-ите по опазване на околната среда (ПУДООС) от републиканския бюджет да бъдат предоста-вени средства в размер до 20 млн. лв. Постано-влението на Министерския съвет е във връзка с предприетите мерки за незабавно стартира-не на частично разплащане на задълженията, като до края на март се заплатят до 50% от за-дълженията към всяка отделна фирма.

Корупцията и забавените плащания са основните проблеми на бизнесаТова показват данни от из-следване на независима ор-ганизация, лидер в допит-ванията, извършено по по-ръчка на Министерство-то на регионалното разви-тие и благоустройството. В проучването в периода но-ември - февруари са участ-вали 200 ръководители на компании. 27.5% от анке-тираните са посочили, че през последната година са се сблъскали с корупцион-ни практики. Според 25% от запитаните проблем е лошата пътна инфраструк-турата, а 16.5% се оплакват от закъснели плащания от държавата към бизнеса.

Екоминистерството проверява площта на ски зоната в Банско

Това става след анонимен сигнал на гражданин, че концесионерът - фирма „Юлен“, е надхвър-лил почти два пъти предоставената му с дого-вора земя от национален парк „Пирин“. Дирек-цията на парка, в който ски зоната попада изця-ло, е започнала GPS измервания, с които тряб-

ва да установи общата площ на всички писти и съоръжения. През декември „Биоразнообра-зие“ също поиска проверка на размера на ски зоната заради съмнения, че „Юлен“ е надхвър-лила дадените й чрез концесията 995 дка и се е разпростряла върху 1910 дка от парка.

Скандал с бюджета на БлагоевградКметът на Благоев-град Костадин Паска-лев върна за ново обсъждане бюджета на общината за 2010 г. Паскалев оспорва намалението на сред-ствата по няколко пера, едно от които е „Изграждане, ре-монт и поддържане на уличната мрежа“. От предложените в проектобюджета средства за тази дейност 1.32 млн. лева общински-ят съвет реши това перо да бъде намалено на 920 хил. лева. Намаля-ването на средствата за „Международни програми и споразумения“ от 200 хил. лева на 100 хил. лева също е сред оспорваните от кмета.

В ход е актуализацията на Общинския план за развитие на Шумен до 2013 г.Към момента са приключили две основни дейности по актуализаци-ята на Общинския план за развитие на община Шумен за периода 2007 – 2013 г. Става дума за актуализацията на социално-икономи-ческия профил на общината и SWOT анализа, съобщи началникът на отдел „Европейски проекти“ в община Шумен Данаил Данчев. Той припомни, че през миналата година регионалното министерство е взело решение за актуализация на стратегическите документи, ка-къвто е и Общинският план за развитие.

Столичният общински приватизационен фонд ще финансира основно преходни обектиСредствата за преходните обекти през 2010 г. възлизат на над 31.7 млн. лв., от които 27.28 млн. лв. са за обек-ти от капиталовата програма на Сто-личната община. Това предвижда при-етата от Столичния общински съвет програма за работа на фонда. Специ-ализираният фонд разчита общо на приходи през годината в размер на 17.8 млн. лв. В програмата се посочва още, че през тази година фондът ще има 45 млн. лв., като 35 млн. лв. от тях са от минали години. Общо 14.6 млн. лв. ще бъдат отделени за нови обек-ти. Предвижда се основно средства-та да бъдат вложени в инфраструктур-ни обекти и детски градини, които са започнали като строителство или кои-то имат издадено разрешение за стро-еж. В програмата се посочва също, че средствата, с които фондът ще разпо-лага през тази година, ще намаляват заради намалелите постъпления от приватизация, които са основен източ-ник на постъпления.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 15 - 21 март 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

КОМПАНИИ

ИНВЕСТИЦИИ

ДНСК предупреди, че ще затваря опасни пътища

Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) предупре-ди, че ще затвори за движение пътищата, които не са въведени в експлоатация. Първи в списъка са проходът Хаинбоаз и пътят Даскалово - Дупница, за които вече има задействана администра-тивна процедура. По-голямата част от първокласните пътища, как-то и магистралите, не са въведени в експлоатация и са без т.нар. Акт 16. Това са отсечките, които бяха основно ремонтирани по програмата „Транзитни пътища“, финансирана със средства от Ев-ропейската инвестиционна банка.

Комисията за защита на конкуренцията отхвърли три жалби за лот 2 на „Тракия“Комисията за защита на конкуренци-ята остави без разглеждане жалба-та на „Луис Бергер“ АД (Louis Berger SAS) срещу решение на председате-ля на управителния съвет на пътна-та агенция от 22 януари, с което е от-крита процедура за избор на компа-ния за строителен надзор на лот 2 от магистрала „Тракия“. Това съобщиха от пресцентъра на комисията. Реше-нието подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Комисията е разгледала и исканията за налагане на времен-на мярка „спиране“ на процедурата по избор на строител на лот 2, пода-дени на 8 март т.г. от „Щрабаг“ АГ и „Акционерно туристическо, техниче-ско и корабоплавателно дружество“ - Гърция („Терна“). Комисията е остави-ла без уважение исканията за налага-не на временна мярка.

Трасето на „Набуко“ ще преминава през шест плевенски общиниТрасето ще преминава през землищата на пле-венските общини Левски, Пордим, Плевен, Долни Дъбник, Кнежа и Искър. До момента са разработе-ни предварителен ПУП – ПП и избор на трасе на га-зопровода. Подготвя се заданието за разработва-не на ОВОС, сеизмична оценка на газопровода, ге-оложки проучвания на трасето. През следващите два месеца ще бъдат организирани срещи със заин-тересуваните кметства и обществеността, на които ще бъде представена пълна информация за реали-зацията на проекта в област Плевен.

Българското публично-частното партньорство ще е по извънбалансови схемиПублично-частното партньорство в пътния сектор ще е по извънбалансови схеми, т.е. държавата няма да поема гаранции, каза министърът на регионалнто развитие и благоустройството Росен Плевнелиев по време на срещата му миналата седмица с КРИБ. Ще се проведе на три етапа - определяне на приоритет-ни проекти, избор на вид път (магистрала, четири-лентово или трилентово трасе) и едва тогава проце-дура за партньорство.

В Добрич започна геодезическо заснемане на подземната инфраструктураСлед заснемането на близо 1800 километра подземна инфраструктура ще бъде създадена географска информационна система за съоръженията. Проек-тът на стойност 301 880 евро се осъществява с подкрепата на финансовия ме-ханизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът обхваща те-ритория от над 1400 хектара с 16 жилищни и 2 промишлени района.

20 млн. лв. ускоряват разширението на Южната дъга на Околовръстното шосеМинистерският съвет осигури до 20 млн. лв. за финансиране на отчуждител-ни процедури на имоти, необходими за изграждането на 2 километра от южна-та дъга на софийския околовръстен път. Парите са за терени по направлението пътен възел „Младост“ - пътен възел „Симеоновско шосе“. С тях ще се ускори строителството на пътя и съпътстващата го инженерна инфраструктура.

В Пловдив обсъждат проектите за устойчив транспорт по „Регионално развитие“На 16 март Пловдив ще е домакин на първата изне-сена Национална среща по мярка „Устойчив градски транспорт“ на оперативна програма „Регионално раз-витие“. Такива срещи ще се проведат в седемте голе-ми града бенефициенти - София, Пловдив, Стара Заго-ра, Варна, Бургас, Русе и Плевен, за които е планиран финансов ресурс от над 160 млн. евро, от които 136 млн. евро са европейско финансиране.

Започва обновяване на девет учебни заведения в Стара ЗагораСтара Загора и „Загорастрой“ ДЗЗД подписаха дого-вор за изпълнението на проект „Реконструкция и об-новяване на учебни заведения на територията на об-щина Стара Загора“. Фирмата спечели обществената поръчка след оспорвана конкуренция с 18 фирми от цялата страна за сумата 3.8 млн. лева. На учебните за-ведения ще бъдат санирани фасади и покривни кон-струкции, подмяна на дограми и подови настилки и др.

За седми път „Баумит България“ отличи най-красивите фасадиЗа седми път „Бау-мит България“ ЕООД награди с почетния кристален куб най-красивите фасади, изпълнени през 2009 година с материали „Баумит“. Сто и де-сет обекта се със-тезаваха за награ-дата в четири кате-гории. В категория „Административни и обществени сгради и хотели – ново строителство“ спечели обект „Офис сграда, Бургас, ул. „Александровска“ №12. Инвеститор и за-явител е фирма „Ти Ви хотел“ ООД. В категория „Възстановително строителство“ призът отиде за фасадата на обект „Офис сграда на ЗАД „Енергия“, София, бул. „Ал. Дондуков“ №33“. В категория „Едно-фамилни къщи – ново и възстановително строителство“ отличеният обект е Gentle House, София, ул. „Димитър Димитров“ №4. За трети път студентите от УАСГ избраха и фасада на студента. Тази година наградата е за Gentle House.

„Линднер България“ с награда в конкурса „Най-добър строителен продукт“Компанията е отново с първо място в ежегодния конкурс на Citybuild в категория „Системи за сухо строителство“ с мобил-ни преградни стени Lindner. Тази година участваха 21 фирми с 57 продукта. За втори път „Линднер България“ печели конкурса в кате-горията „Системи за сухо строи-телство“ със свой продукт. „Линд-нер“ е водещ производител на чисти помещения за медицинска-та и електронната индустрия. Дру-жеството предлага концепции за изолационен инженеринг, звуко-записни и киностудиa, летища и концертни зали, обзавеждане и оборудване на круизни кораби, както и най-новата иновативна ус-луга „Зелена сграда“.

България е водеща аутсорсинг дестинация в ЕвропаПроучване на Colliers International и консултантска-та компания A.T. Kearney сочи, че България е воде-щата аутсорсинг дестинация по съотношение раз-ходи/качество на предлаганите услуги в Европа.

БТК нае две агенции да продават имотите йС цел да ускори продажбата на имотите си БТК е наела вече две агенции за продажбата им, съобщи-ха компании от сектора. Доскоро ексклузивен про-давач беше само „Явлена“, а от 1 ноември е подпи-сан и договор с „Орвитекс“. От агенциите потвър-диха, че имат договори за продажба на около 1600 имота на БТК.

Строят нова аула на Икономическия университет във ВарнаДо края на годината варненският Икономически университет ще има нова многофункционална зала. Залата ще е с около 650 места и ще е разположе-на успоредно на ул. „Добри Чинтулов“ в близост до ректората. Проектът вече има разрешение за стро-еж. С обществена поръчка за изпълнител е избран „Главболгарстрой“. Строителната компания е пред-ложила най-добра оферта – близо 1.6 млн. лв., с около 200 хил. лв. по-ниска от максимално възмож-ната.


Г-н Чобанов, какви проме-ни се предвиждат в Зако-на за културното наслед-ство?

- Предвиждат се промени ос-новно в областта на взаимо-действието между Министер-ството на културата и общи-ните по отношение на култур-ното наследство. Предложения за промени на закона се обра-ботват в момента. Ще бъде на-правено предложение за по-об-лекчен режим за предоставяне за ползване на археологически обекти на общини. Към момен-та предоставянето се извършва по общия ред по Закона за дър-жавната собственост, което е доста сложна и бавна процеду-ра. Целта на промените е да се постигне по-облекчен режим и общините да могат по-бързо да подготвят проекти, свърза-ни с археологически обекти, с които да кандидатстват за фи-нансиране на проекти по опе-ративна програма „Регионал-но развитие“ по операция 3.1 „Подобряване на туристиче-ските атракции и свързаната с тях инфраструктура“. Други промени се отнасят до административния процес на работа.

Какво по-точно имате предвид?

- Целта е да се прецизират оп-ределени текстове - да баланси-раме така системата, че да има по-равномерно натоварване на отделните звена в нея. Тоест в отношенията между министер-ството и Националния инсти-тут за недвижимо културно на-следство (НИНКН) искаме по-добър баланс. Двете админи-страции работят в партньор-

ство, но трябва да се постигне баланс от гледна точка на това кой какво прави. Запазва се во-дещата роля на министъра като административен контрол, но ще се делегират правомощия на института по отношение на по-ниска категория обекти. Това са сгради, паметници на културата от местно значение, където собственици са основ-но частни лица, а не държавата или общини. Обектите от по-висока кате-гория като археологически ре-зервати или обекти „национал-но значение“ ще останат под пряк контрол на министъра. Този принцип е заложен в ос-новния закон - конституцията. Там е посочено, че археологи-ческите резервати са изключи-телна държавна собственост. В чл.23 е посочено също, че дър-жавата се грижи за опазването на културното наследство. Са-мата конституция ни насочва към един модел, в който изпъл-нителната власт е натоварена с конкретни отговорности.

В това ли се изразява пре-структурирането на На-ционалния институт за недвижимото културно наследство?

- Институтът винаги е бил и ще бъде приоритетно специали-зирана експертна организация под управлението на министъ-ра на културата. Експертност-та и научната работа ще си ос-тане негови задачи, но това не пречи да изпълнява и админи-стративни функции. Прави се реорганизация, преосмисля-не на структурите на НИНКН. Надявам се скоро да има ново ръководство и да бъде готова

новата структура. Институтът е в процес на реформа, която бе изключително належаща. Надявам се и скоро да започне работа по създаване на систе-ма за дигитализирането на ар-хива на националния институт, защото това е голям проблем за гражданите, който стои от много години. Другата идея, която обсъжда-ме, е по отношение на регио-налните структури на НИНКН. Обмисля се назначаването на шест регионални представите-ля в страната. Те ще бъдат по един за всеки от плановите ра-йони, но поради особеностите на културното наследство тех-ните седалища няма да се при-покриват напълно в шестте ад-министративни центъра. На-пример за Северозападния ра-йон няма да е Видин, а Враца. Мисли се за по-гъвкав подход, който да бъде свързан с облек-чаване на гражданите. Тези ре-гионални представители ще ра-ботят в тясно взаимодействие с регионалните офиси на ин-спектората за опазване на кул-турното наследство. Районни-те структури ще получат пра-вомощия за по-лесни казуси като съгласуване по отноше-ние на фасади, дограми, пре-местваеми площи и др.

Предвиждат ли се проме-ни в Закона за културното наследство по отношение на паметниците на кул-турата?

- За момента не се предвиждат някакви фундаментални про-мени. Обмисляме дефинира-нето на културния ландшафт, което включва и защитата на характерни градски пейзажи.

Д-р Тодор Чобанов, заместник-министър на културата:

Обмисля се конкурс за проект на целия

квартал 500 за „Български Лувър“

ИНТЕРВЮ

Становището ни за къщата на арх. Фингов е категорично несъгласие с предложението да

се вгражда в нова надстройка

Д-р Тодор Чобанов е роден през 1977 г. Завършва спе-циалност „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2001 г., а през 2008 г. защита-

ва докторска титла по специалността. През 2005 г. премина-ва курс „Борба с престъпленията срещу културното наслед-ство“ към Европол. От 2003 до 2004 г. работи като главен екс-перт в дирекция „Изпълнителна агенция“ – програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустрой-ството. В периода 2004 – 2007 г. е началник на инспектора-та за културно наследство към Националния център за му-зеи, галерии и изобразително изкуство към Министерство-то на културата. От юни 2007 г. работи като експерт, член на Постоянната междуведомствена работна група към Върхов-ната касационна прокуратура. От януари 2008 г. е и външен експерт към Комисията по образование, наука, култура и ве-роизповедания в Столичния общински съвет. Д-р Тодор Чо-банов е автор на две книги – „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав“ и „Свещените дворци на българските канове“, както и на над 30 изследвания в об-ластта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство.

Ако в момента София кандидатства за ЮНЕСКО, най-вероятно няма да ни одобрят.

София има потенциал, но трябва много добре да се подготви. Проектът за Ларгото е една дей-ност, която повишава атрактивността на гра-да да кандидатства и да бъде одобрен, но това не е достатъчно


Има ли яснота за реализи-рането и финансирането на Концепцията за водещи сто-лични музеи?- Концепцията има рамков ха-рактер, тя не бива да се отъж-дествява с някакво постановле-ние. Напротив, тя е отворен и динамичен документ, дава на-соки, в които да се мисли, раз-съждава и развива. След голе-мия застой, който е имало по отношение на музейното дело в България, сега започва раздви-жване в добра посока. Цяла-та реформа в музейния сектор е фокусирана върху начина, по който столичните музеи соци-ализират културно наследство, като се предлага един малко по-различен модел. Концепцията ще бъде обект на дебат, обсъждане, тя въоб-ще няма за цел да слиза на ниво подробен план или микроме-ниджмънт на музеи. Тя дава на-соки, разглежда въпросите в цялост, дава оси на развитие, как в една европейска столица може да се развие музейното дело, какви са възможните вза-имовръзки на движимото и не-движимото наследство. Тя има по-общ, глобален ха-рактер и например не слиза на ниво експозиционни плано-ве. Те ще се правят най-накрая, след като има решение на ниво градоустройство, архитектурни проекти.

Кога ще се реализират пър-вите проекти?

- На практика това започна със сключването на договори по оперативна програма „Регио-нално развитие“. Това е догово-рът за основен ремонт на сгра-дата на бившия Княжевски дво-рец на стойност около 3 мили-она лева. Има подписан и до-говор за проект за ремонт на част от кв. 500 (местност Цен-търа – бел. ред). В рамките на този втори проект ще се извър-ши ремонт на два етажа призе-мен и сутерен по проект на арх. Владислав Николов. Останалите етапи ще зависят от начина, по който се осигуря-ват средствата.

А голямата идея „Българ-ски Лувър“…

- Всяка голяма идея изисква да се върви към нея с малки крач-ки. Първата тема, която предстои да се обсъди, е цялостното про-ектиране на „Българския Лув-ър“. Необходим е един цялос-тен нов проект за квартал 500, какъвто няма. Обсъждат се ва-рианти за проектирането на квартал 500, включително и нов конкурс за цялостно проектира-не. Министърът на културата е този, който ще вземе окончател-но решение как ще се процеди-ра за този изключително важен за музейното дело проект.

По какви други европроек-ти Министерството на културата ще кандидат-ства за финансиране?

- Подготвяме проекти за опе-ративна програма „Регионал-но развитие“ по операция 3.1 „Подобряване на туристиче-ските атракции и свързаната

с тях инфраструктура“, къде-то министерството е директен бенефициент. Това са проекти за културно-историческо на-следство, един от проектите е „Възстановяване и социализа-ция на римска крепост „Секса-гинта Приста“ на стойност 1 949 796 лв. Други са за църк-вата „Св. Георги“ в Арбанаси, Александровската гробница, могила Шушманец в Казанлък, римския град Никополис ад Ис-трум и др.

Предвиждат ли се консер-вационни и реставраци-онни работи с бюджетни средства?

- Ще се занимаваме с обекти с особено значение като Плис-ка и Преслав, Царевец и Тра-пезица. Работите по Трапезица трябва да продължават непре-къснато, паралелно с археоло-гическите проучвания там. Има още няколко неща за из-глаждане по отношение на ус-тройствения план на резервата Плиска - Преслав. Всички ре-зервати е добре да разполагат с устройствени планове.

Ще обявите ли обществе-ни поръчки за тях?

- За тази година не се предвиж-дат.

Подготвя се разкриване на археологическото ниво на Ларгото в София, кога ще бъде одобрена концепция-та за това?

- Работи се по този въпрос, но работата е в много ранна фаза. Столичната община започна осъществяването на проекта за подготовка на новото кон-структивното решение на пло-щада. Резултатът ще бъде под-земна улица с археологическо ниво, която да свърже пеше-ходните подлези със спирка-

та на метрото. Убеден съм, че благодарение на археологията от древния град това ще бъде едно от най-атрактивните мес-та в цяла София.

Какво ще стане с антич-ния театър и амфитеа-тър на Сердика, ще про-дължат ли разкопките?

- Продължават проблемите със собствеността, нужни са ми-лиони левове, за да се отчуж-дят терените. На този етап тези средства не са осигурени.

Тогава реалистична ли е според вас идеята София да кандидатства за номи-ниране на историческия център за паметник на ЮНЕСКО?

- Идеята София да кандидат-ства със своя исторически град-ски център за листата на ЮНЕ-СКО е примамлива, но тя из-исква много сериозна работа. Много градове в България имат потенциал за това, но е необхо-димо да се извършат серия от стъпки, което включва постига-не на безупречно състояние на археологическото наследство, запазване на висока автентич-ност, постигане на висока сте-пен на проученост, популяри-зиране на паметниците. Ако в момента София канди-датства, най-вероятно няма да ни одобрят. София има потен-циал, но трябва много добре да се подготви. Проектът за Лар-гото е една дейност, която по-вишава атрактивността на гра-да да кандидатства и да бъде одобрен, но това не е достатъч-но. Нещата са обвързани ком-плексно.

Какво е становището на Министерството на кул-турата относно проекта за къщата на арх. Георги

Фингов? Главният архи-тект на София върна за повторно съгласувателно разглеждане проекта.

- Сезирана е прокуратурата. Тя има право да отмени всички из-дадени съгласувателни стано-вища от бившия директор на Националния институт за па-метниците на културата. Наше-то становище е категорично не-съгласие с предложението на проекта да се вгражда къщата на Фингов в нова надстройка. И тъй като има данни за извър-шено престъпление по служба, сме изпратили сигнал до проку-ратурата.

Имали и други подобни ка-зуси със сгради паметни-ци?

- Обсъждат се и други такива случаи, констатирали сме про-блеми, какъвто беше и случаят със Захарна фабрика в София, но на този етап не мога да дам повече информация.

Докъде стигна създаване-то на стратегически план за развитие на културния туризъм?

- Планът се разработва заедно с Министерството на икономи-ката, енергетиката и туризма и се готвим да предоставим ня-колко предложения за обновя-ването му. Предстои обсъжда-не на направеното дотук, но во-деща роля има Министерство-то на икономиката, енергетика-та и туризма. Министерството на културата отговаря за обек-тите с културно-историческо значение и с помощта на общи-ните, кандидатствайки по опе-ративна програма „Регионално развитие“, ще допринесем за подобряване на местата с кул-турно значение за туризма.

Интервюто взе Гергана ДИМИТРОВА

Министерството на културата е направило предварител-ни обявления чрез Държавен вестник за намерение за обявяване на търгове за строителство на някол-

ко проекта по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Това са:•Реконструкция, рехабилитация и оборудване на сградата на Оперно-филхармонично дружество в гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане“ №1•Възстановяване и опазване на църква „Св. Георги“ в с. Ар-банаси, община Велико Търново•Строително-монтажни работи за консервация, реставра-ция и експониране на култов комплекс „Ески джамия“ в гр. Стара Загора, ул. „Пазарска“ №1, и създаване на музей на религиите •Строително-монтажни работи за модернизация на основ-на сцена на драматичен театър „Ст. Бъчваров“ в гр. Варна, пл. „Независимост“ №1•Строителство, рехабилитация и модернизация на сградата на Русенската опера, гр. Русе, пл. „Света Троица“ №7•Строително-монтажни работи за модернизация на сграда-та на Национално училище за музикално и танцово изку-ство „Добрин Петков“ в гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ №23•Основен ремонт и преустройство на Национален музей на българското изобразително изкуство в гр. София, пл. „Ба-тенберг“ №1•Основен ремонт и адаптация на бившата сграда на Мор-ската търговска гимназия в гр. Созопол, остров „Св. св. Ки-рик и Юлита“ за музей на черноморската култура

•Строително-монтажни работи за газификация на драма-тично-куклен театър „Васил Друмев“ в гр. Шумен, бул. „Сла-вянски“ №72 и модернизиране на технологичното сценично оборудване•Ремонт, реконструкция и подобряване на енергийната ефективност на сградата на Национално училище за музи-кално и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в гр. Бур-гас, ул. „Кавала“ №39•Ремонт и благоустрояване на прилежащата инфраструкту-ра на Националния исторически музей в гр. София, ул. „Ви-тошко лале“ №16•Строително-монтажни работи за реконструкция и модер-низация на сградата на концертен комплекс „България“ в гр. София, ул. „Аксаков“ №1•Основен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство в гр. София, кв. 500, местност Цен-търа•Строително-монтажни работи за префасадиране и преу-стройство на сградата на драматичен театър „Адриана Бу-девска“ в гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ №36а•Изграждане на фондохранилище към Музея на съвремен-ното изкуство в гр. София, бул. „Черни връх“ №2•Ремонт и преустройство на съществуващи сгради в имот на Министерството на културата, находящ се в София•Възстановяване и социализация на архелогически резер-ват Никополис ад Иструм - с. Никюп, обл. В. Търново•Обновяване на къща-музей на „Христо Ботев“, изгражда-не на нова експозиция.

Предстоящи търгове за строителство

Цялата реформа в музейния сектор

е фокусирана върху начина, по който сто-личните музеи соци-ализират културно наследство

В промените на Зако-на за културното

наследство се обмис-ля и дефинирането на културния ландшафт, което включва и защи-тата на характерни градски пейзажи

6 Строителство Градът, 15 - 21 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info


Миналата седмица Агенция „Пътна инфра-структура“ обяви търгове за консултант на 14 лота от пътната схема по опе-ративна програма „Реги-онално развитие“, на ко-ито е бенефициент. Това са онези обекти, за кои-то бяха обявени строител-ни търгове преди три го-дини, а някои от тях дори изпълнени, впоследствие спрени от управляващия орган на оперативна про-грама „Регионално разви-тие“, актуализирани, по тях беше сключено рамко-

во споразумение. Първо бяха общо 38 лота, впо-следствие бяха разделе-ни на три групи и сега се обявяват търгове за пър-вия етап от 14 лота.

За различните лото-ве датите за подаване на оферти варират от 28 ап-рил до 10 май, а за заку-пуване на документи - съ-ответно от 16 април до 30 април. Гаранциите също са различни, преобладава стойност около 4000 лева, но има и по 2500 и 7500 лева.

За всеки лот консул-

тантът трябва да извър-ши пълен обем дейности, класифицирани в шест групи.

Офертата трябва да е подготвена на български език.

В 30-дневен срок от да-тата на влизане в сила на договора възложителят превежда на изпълнителя аванс до 10% от догово-рираната цена. Авансово-то плащане се погасява на три части от съответното междинно плащане към консултанта. След пъл-ното възстановяване на

авансовото плащане бан-ковата гаранция за аван-сово плащане се освобож-дава в срок до 10 работни дни.

Извършват се три меж-динни плащания, всяко от които е по 30% от цената на договора.

Първото междинно плащане става в 60-дне-вен срок от приемане-то и издаването на акт за междинно плащане по до-говора за строителство, удостоверяващ достига-нето на 33% от стойност-та на строителните рабо-

ти. Второто – след 66% от стойността на строи-телните работи. Трето-то се извършва в 60-дне-вен срок от издаването на констативен акт за устано-вяване годността за прие-мане на строежа (акт 15). До завършване на строи-телството общата сума на междинните плащания не може да надхвърля 90% от цената за изпълнение на договора. За финално-то плащане от 10% има че-тири условия: то става до 60 дни от издаване на акта за окончателно плащане,

след въвеждането на стро-ежа в експлоатация и след изготвяне на окончателен доклад и на технически паспорт на строежа.

Общата стойност на групите отсечки, за ко-ито е обявен търг, е 200 млн. лева, а дължина-та им надхвърля 250 км. Всеки лот трябва да бъде изпълнен за 15 месе-ца. Всеки обект има но-мер, който следва след обозначенито на обща-та схема BG161PO001/2. 1-01/2007/001.

Милена ВАСИЛЕВА

Търгове за 14 лота по „Регионално развитие“ обяви пътната агенцияТе са с дължина над 250 км и със строителна стойност 200 млн. лева

ПАРАМЕТРИ НА ПРОЕКТИТЕ

Лот Купуване на документи

Предаване на оферти Дължина на лота Гаранция

за участие

Лот 15 „Определяне на изпълнител за консултантска услуга във връзка с изпълнението на рехабилитацията на обект BG161PO001/2.1-01/2007/001-05: Лот 15 „Рехабилитация на път III-181 СОП - с. Ковачевци от км 0+000 до км 26+792, област София“.

30 април 10 май 26.792 км треток-ласен път 6000 лв.

Лот 14 „Рехабилитация на път II-63 Перник - Брезник от км 7+620 до км 19+720 и на път III-6204 Овчарци - Сапарева баня от км 7+690 до км 12+700, област Перник и об-ласт Кюстендил“.

30 април 10 май12.100 км второ-

класен път и 5.010 км

4000 лв.

Лот 13 „Рехабилитация на път III-5071 Чифлик - Г. Крепост - Стремци - Черноочене от км 2+680 до км 17+865, на път III-597 Дъбовец - разклон Малки Воден от км 30+050 до км 34+717 и на път III-663 Чирпан - Димитровград от км 29+000 до км 31+742, област Кърджали и област Хасково“.

22 април 4 май 22.594 км 7000 лв.

Лот 12 „Рехабилитация на път II-59 Момчилград - Крумовград от км 6+230 до км 24+522, област Кърджали“. 22 април 4 май 18.292 км 5000 лв.

Лот 10 „Рехабилитация на път III-565 п.к. с път II-56 - с. Шишманци от км 0+000 до км 17+000, област Пловдив“. 22 април 4 май 17 км 4000 лв.

Лот 8 „Рехабилитация на път III-7008 Елхово - Пчела - Скалица от км 0+000 до км 3+094 и на път III-707 - (път I-6) - гр. Стралджа - път II-53 (о.п. Ямбол - Средец) от км 0+000 до км 36+100, област Ямбол“.

23 април 3 май 39,194 км треток-ласен път 8500 лв.

Лот 9 „Рехабилитация на път III-6061 п.к. с път III-606 - с. Старосел - п.к. с път III-642 от км 0+000 до км 21+582, област Пловдив“. 23 април 3 май 21.582 км треток-

ласен път 4000 лв.

Лот 7 „Рехабилитация на път II-29 Варна - Аксаково - о.п. Добрич от км 4+000 до км 6+900 и от км 9+900 до км 16+205 и на път III-207 /I-2/ - о.п. Шумен - Девня - Ветрино - Векилски от км 0+250 до км 9+000 и от км 15+620 до км 24+500, област Варна“.

23 април 3 май

9.205 км второкла-сен път и 17.630 км третокласен

път

6500 лв.

Лот 6 „Рехабилитация на път II-29 (Е-70) Добрич - Генерал Тошево - Кардам - границата с Р. Румъния, от км 52+345 до км 68+184, област Добрич“. 19 април 29 април 15.839 км второ-

класен път 2700 лв.

Лот 5 „Рехабилитация на път III-205 Разград - Ясеновец - Исперих от км 4+604 до км 11+185 и на път II-49 Търговище - Разград - Кубрат - Тутракан от км 50+246 до км 54+956 и от км 73+147 до км 79+891, област Разград“.

19 април 29 април

6.581 км треток-ласен път и 11.454

км второкласен път

4500 лв.

Лот 4 „Рехабилитация на път III-216 (п.к. с път II-21) - с. Ситово - гр. Дулово от км 0+000 до км 29+070, област Силистра“. 19 април 29 април 29.070 км треток-


Лот 3 „Рехабилитация на път III-235 Главиница - Зафирово от км 25+200 до км 39+117, област Силистра“. 16 април 28 април 13.917 км треток-


Лот 2 „Рехабилитация на път III-307 Дерманци - Угърчин – Микре от км 17+000 до км 41+462, област Ловеч“. 16 април 28 април 24.467 км треток-


Лот 1 „Рехабилитация на път III-112 Дъбова махала - Брусарци - Смирненски от км 16+174 до км 20+574.89 и на път II-13 Кнежа - Искър от км 82+922.57 до км 89+728.90, област Монтана и област Плевен“.

16 април 28 април 11.207 км 5000 лв.

Лот 15

627Лот 14

430

Лот 13

750Лот 12

527Лот 10

430Лот 9

420Лот 8

900Лот 7

690Лот 6

300Лот 5

500Лот 4

600Лот 3

300Лот 2

580Лот 1

525

200 млн. левае общата стойност на лотовете

Над 250 кме общата дължина на отсечките

15 месеца е срокът за изпълне-ние на всеки лот

30% са междинните пла-щания

10% е авансовото плаща-не, 10 работни дни след пълното му въз-становяване се осво-бождава и банковата гаранция

3междинни плащания се извършват, всяко е от по 30% от цената на договора

ПРОГНОЗНИ РАЗНОСКИ, В ХИЛ. ЛВ.


ИНТЕРМОДАЛЕН ТЕРМИНАЛ

Предвижда се за фи-нансиране на поръчката да се кандидатства

по оперативна програма „Транспорт 2007 - 2013 г.“ приоритетна ос 5 „Техни-ческа помощ“. Линиите на метрополитена са обосно-вани в генералния план за неговото развитие на ба-зата на изследване на път-никопотока, от което про-личава, че най-натоваре-но е направлението севе-розапад – югоизток, зато-ва е и първо като реали-зация. Данните за пътни-копотока показват, че тре-тото направление е с по-малко натоварване, което е причина за планирането му като тип „леко метро“. Класическото метро, как-вото е това в първи и вто-ри диаметър в София, има превозна способност, дос-тигаща до 50-60 хил. път-ника на час в едно направ-ление.

Генералната схема, одо-брена с решение на Ми-нистерския съвет (1974 г.), след което отложена в общия устройствен план на София, е принципното развитие на линиите. Но конкретното преминава-не в града се доказва с ре-гулационни планове и си-туации, както и възмож-ности за разполагане на входове и изходи на ме-тростанциите.

Третата линия на сто-личния метрополитен е планирана с дължина око-

ло 21 км и 25 метростан-ции в тази част, четири или шест от тях са под-земни, дължината на ту-нелните участъци е око-ло 3.5 – 5 км в централ-ната градска част с край-на спирка на югозапад в кв. Княжево и на северо-изток на бул. „Ботевград-ско шосе“.

Лекото метро е разно-видност на метрополи-тена, то има цялата ав-томатика както метрото. Обикновено се разполага наземно или надземно, а подземните участъци са в централни градски части. Неговите спирки могат да бъдат на по-малки учас-тъци в сравнение с тези на класическото метро, които са на 1-1.5 км. Като недостатък на лекото ме-тро се изтъква наземното пресичане на територия-та, както и това, че за да се осигури пропускателна способност при пресича-не на градски булеварди, се налага изграждане на естакади или тунели.

От бъдещия консултант се изисквада извърши значителна по обем и сложност подгот-вителна работа за реали-зацията на третата линия на метрото. Трябва да на-прави транспортни про-учвания за пътникопото-ка по направлението на третия диаметър, както и предварителни проучва-ния за възможни варианти за трасе на „леко метро“ в

направлението кв. Княже-во - бул. „Цар Борис III“ – центъра - бул. „Мад-рид“ - бул. „Ботевградско шосе“, кв. „Левски“, съо-бразени с направлението на трасето, съгласно об-щия устройствен план на София и приетите от на-правление „Архитектура и градоустройство“ пред-варителни проучвания за трасе и профил на проек-та и вариантите.

Ще трябва да бъде на-правен идеен проект със съответни количествени сметки за основните ви-дове работи и оборудване за приетия от направле-ние „Архитектура и гра-доустройство“ вариант. Следваща фаза на проек-тиране включва регулаци-онен план на избраното трасе. Консултантът ще

отговаря и за подготовка на документация и зада-ние за направа на ОВОС на инвестиционния про-ект, което да послужи на възложителя за провеж-дане на тръжна процедура по Закона за обществени поръчки за избор на из-пълнител, както и анализ на разходите и ползите на инвестиционния про-ект, финансов анализ на инвестиционния проект и пълна тръжна документа-ция необходими за реали-зацията на проекта за из-граждане на трeтия лъч.

Необходимият размер на гаранцията за участие в откритата процедура е 40 хил. лева. Размерът на гаранцията за изпълнение на договора е 5% от стой-ността му, гаранцията за авансово плащане - 10%.

Изисква се кандида-тите да имат договори за изпълнени подобни рабо-ти по подготовка на голе-ми инфраструктурни про-екти със строителна стой-ност над 50 млн. евро за последните три години и др.

Гергана ДИМИТРОВА

Стартира поръчка за консултант на проект за лекото метроПрогнозната стойност на проучването за третия диаметър е 4.8 млн. лева

Г енералната схема за развитие на столичния метрополитен се състои от три диаметрално разположени линии, от които функционира само първата (свързваща направлението се-верозапад – югоизток, с дължина 18 км и 14 станции), в строеж е втората (север – юг), а сега „Метрополитен“ ЕАД обяви обществена поръчка за проект на третия лъч, простиращ се от североизточната до югозападната част на града. Основната цел на поръчката е избор на изпълнител на консултантски услуги за прединвестиционните проучвания и подго-товката на проекта във връзка с изграждане-то на трета линия на метрото в София „квар-тал Княжево – централна градска част – бул. Ботевградско шосе“ за реализация като тип „леко метро“. Обявената прогнозна стойност на проекта е 4.8 млн. лева, а срокът за изпъл-нение на разработката е две години и полови-на (30 месеца).

Предварителният вариант на трасето

През 2008 г. специализиран експертен съвет по устройство на територи-ята на направление „Архитектура и градоустройство“, разглеждайки предварителни проучвания за трасе на третия метродиаметър и три ос-

новни варианта, одобри т.нар. трети вариант. Неговото трасе е от бул. „Цар Борис III“ по бул. „Тотлебен“ и бул. „Македония“, като непосредствено пре-ди кръстовището на бул. „Македония“ с бул. „Христо Ботев“ метрото потъва подземно.

I-ви вариант по бул. „Патриарх Евтимий“ II-ри вариант по ул. „Генерал Гурко“ III-ти вариант - предварително одобрен: преминава тунелно под ул. „Ала-

бин“ до кръстовището с „Кн. Александър Първи“, продължава под паркова-та зона до ул. „Московска“ и достига до бул. „Васил Левски“ (при паметни-ка на Васил Левски). Подземният участък свършва до бул. „Янко Сакъзов“, след което трасето продължава открито по бул. „Мадрид“ и бул. „Ботевград-ско шосе“. Вариантът предлага две възможности за тунелния участък - от бул. „Македония“ и до паметника на Васил Левски и втори вариант от бул. „Пенчо Славейков“ до бул. „Ботевградско шосе“.

СРОКОВЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОРЪЧКАУсловие Срок

Получаване на искания за документи 16 април, 12.00 часа

Получаване на оферти 26 април, 12.00 часа

Отваряне на офертите 26 април, 14:00 часа

30 месецае срокът за изпълнение на разработката

21 кме планираната дължина на третата линия

25 метростанцииса предвидени по трасето

3.5 - 5 кме дължината на тунелния участък в централната градска част

40 хил. левае необходимата гаранция за участие в откритата процедура

50 млн. евроот договори за изпълнени работи от последните три години се изисква от кандидатите

I и II диаметърIII диаметър, вариантиЛеко метроМетростанции

Към кв. Княжево

Към кв. „Васли Левски“

бул. „Цар Борис III“

През 2008 г. на експертен съвет в направление „Архитектура и градоустройство“ бяха разгледани няколко предварителни проучвания на трасето на третия лъч


ЕКОПРОЕКТ

Регионалното депо в землището на с. Гарваново ще бъде разширеноСметището край ха-

сковското село Гарвано-во е с минимален риск от замърсяване на околна-та среда, което ще позво-ли неговото разширение и обособяване в Регионален център за третиране на неопасни отпадъци. Това сочат резултатите от из-вършения анализ и оценка на риска на депата за би-тови отпадъци в общини-те Хасково, Димитровград и Минерални бани, парт-ньори по проект „Интег-рирано управление на от-падъците в регион Хаско-во“, финансиран по при-оритет „Техническа по-мощ“ на оперативна про-грама „Околна среда“. Подробното инвестици-онно проучване, изготве-но по така наречената сак-сонска методика от избра-ния консултант - „БТ-Ин-женеринг“ ООД, има за цел да определи подходя-

щото местоположение на бъдещите съоръжения за третиране на отпадъците, както и да се набележат необходимите мерки за рекултивация и възстано-вяване на околната среда. На тази база ще бъде раз-работен дългосрочен план за интегрирано управле-ние на отпадъците в реги-он Хасково, включително и дългосрочен инвестици-онен план.

Регион Хасково включва три общински депа за битови отпадъци, ко-ито с държавни средства могат да покрият разхо-дите за затваряне и рекул-тивация: депото в с. Гар-ваново и преустановили-те вече експлоатация депа в с. Добрич и с. Брясто-во. Депото край с. Гарва-ново на община Хаско-во ще продължи да функ-ционира до периода, кога-

то започне да действа пла-нираната инфраструкту-ра за управление на бито-вите отпадъци по проекта. За съществуващата клетка на депото се предвиждат само мерки по рекултива-ция и въвеждането в екс-плоатация на нови съоръ-жения на новата площад-ка, предвидена за разши-рение на депото.

За изграждане на Ре-гионалния център за тре-тиране на неопасните би-тови отпадъци от предло-жените площадки след на-правените предварител-ни проучвания е избран теренът, намиращ се из-точно от сега действащо-то депо в землището на с. Гарваново. В края на фев-руари е предаден проек-тът за подробен устрой-ствен план - план за регу-лация и застрояване за Ре-гионален център за тре-тиране на неопасни отпа-

дъци, изготвен от „Форум 4М“ ООД. Регионалната инсталация за рециклира-не на инертните отпадъци е предвидено да се разпо-ложи северно от град Ха-сково в местността Кара Ямач.

След утвърждаване на устройствените разработ-ки за бъдещите съоръже-ния специалистите от „БТ-Инженеринг“ ще пристъ-пят към изготвяне на идей-ните проекти, въз основа на които ще се разрабо-тят и техническите проек-ти, като крайната цел е из-даване на разрешения за строеж. Предвидена е и ак-туализация на проекта за закриване, включително техническа и биологическа

рекултивация на депото в с. Гарваново, чийто капа-цитет е за още 3 години.

Документите, които предстои да бъдат подгот-вени по проекта за техни-ческата помощ, са изгот-вяне на технически специ-фикации и тръжни досие-та за възлагане на строи-телството на новите съо-ръжения и инсталации и за рекултивацията на ста-рото депо.

Проектът „Интегрира-но управление на отпадъ-ците в регион Хасково“ е сред приоритетите на Ми-нистерството на околната среда и водите за развитие на инфраструктурата за управление на отпадъци-те с подкрепата на опера-

тивна програма „Околна среда 2007 - 2013“. Него-вото изпълнение старти-ра в края на 2008 г. Дого-ворът е на стойност 1 253 040 лв. и е с продължи-телност 24 месеца. Реги-он Хасково заедно с още 6 други региона попада в приложение 2 на прието-то Постановление на МС от 20.VII. 2009 г., с кое-то се осигурява държавно субсидиране за изгражда-не на регионални системи за депониране на неопас-ни отпадъци. Общият раз-мер на средствата, които ще бъдат изразходвани за периода 2010 – 2013 г. за регионите по Приложение №2, е 66 000 000 лв.

Светла ДОБРЕВА

Експерти проучват превръщането му в регионален център за третиране на неопасните отпадъци на общините Хасково, Димитровград и Минерални бани

„ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ ЗА ПОДГОТОВКА НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ НА ПРИОРИТЕТНА ОС 2

НА ОП „ОКОЛНА СРЕДА 2007 - 2013 Г.“

Проект „Интегрирано управление на отпадъците в ре-гион Хасково“

Бенефициент Община Хасково

Обща стойност на проекта 1 253 040 лева

Продължителност 24 месеца

Автор на проучването за Регионален цен-тър за третиране на неопасни отпадъци „БТ-Инженеринг“ ООД

Автор на ПУП-ПРЗ за Регионален цен-тър за третиране на неопасни отпадъци „Форум 4М“ ООД

Документите, които се подготвят по тех-ническата помощ

Технически спецификации, тръжни досиета, апликационна форма

Предстоящи договори

Независим финансов одит, одит на изпълне-нието на проекта, изготвяне на екологични оценки, ОВОС и други дейности, свързани с прилагане на екологичното законодателство, оценка на съответствието

1 065 084 леваКохезионен фонд на ЕС отпуска за депото

187 956 левае националното съфинансиране на проекта

За 1 253 040 левае строителният договор за депото

Развитие на проекта за Регионален център за

третиране на отпадъциНАПРАВЕНО• Първоначално предлагане на площадки• Предварителни проучвания за всяка от тях• Избор на терен за центъра, източно от сега действа-щото депо в землището на с. Гарваново

• Определяне на място за регионалната инсталация за рециклиране на инертните отпадъци - северно от Ха-сково в местността Кара Ямач

• Изработване на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване

ПРЕДСТОЯЩО• Следва изготвяне на идейните проекти• Изработване на техническите проекти• Издаване на разрешения за строеж• Актуализация на проекта за закриване, техническа и биологическа рекултивация на депото в с. Гарваново.

• За проекта по техническата помощ са необходими технически спецификации, тръжни досиета за строи-телство, подготовка на апликационната форма



Актуализират проекта за сметището край ПлевенМежду 22 и 25 млн. евро

ще струва изграждането на новото депо за твърди би-тови отпадъци (ТБО) и ми-низавод за компостиране край Плевен, обяви нас-коро кметът на града Най-ден Зеленогорски. В рам-ките на работна среща нас-коро в Министерството на околната среда и водите са уточнявани детайлите по проекта.

В съответствие с норми-те в екологичното законо-дателство на ЕС към про-екта за сметището трябва да бъдат добавени център за приемане на отпадъци и инсталация за компости-ране. Така в депото за ТБО край Плевен ще са разпо-ложени и част от съоръ-женията, които се използ-ват в заводите за преработ-ка на отпадъци. На практи-

ка плевенската община ще има не само депо, но и ми-низавод за компостиране. На този етап изграждането на сепарираща инсталация отпада, тъй като съоръже-нието не може да бъде фи-нансирано от еврофондо-вете. Подобно съоръжение би струвало 2 млн. лева и парите за него трябва да дойдат от общините.

Новото депо ще обслуж-ва шест общини в Плевен-ска област - Плевен, Пор-дим, Долни Дъбник, До-лна Митрополия, Гулян-ци и Искър. Предстои да се направи актуализация на съществуващия проект, нов доклад за ОВОС, след което ще се издаде и ново комплексно разрешител-но. Поне шест-седем ме-сеца ще бъдат необходи-ми за подготовката на по-

ръчката за избор на проек-тант. Междувременно, до-като върви проектирането, ще бъде обявена поръчката за надзор и строител.

Паралелно се движат проектите за депата в Пле-вен, Пазарджик и Видин. Консултант е белгийско-италианско-български-

ят консорциум ECOLAS N.V.\Renco SpA\EPC – KOC Ltd.

Проектът „Регионално депо за ТБО – регион Пле-

вен“ започва през 2007 г., като основната му задача е да подготви молба за кан-дидатстване за финансира-не на инвестиционна мярка в регион Плевен, свързана с управлението на отпадъ-ците. Преди това - към 2001 г., община Плевен е възло-жила и има изготвен рабо-тен проект за регионално депо по Закона за устрой-ство на територията, кое-то да обслужва общините Плевен и Долна Митропо-лия. Автор на този проект е „Енергопроект“. Готови-ят концептуален проект на практика е прединвестици-онно проучване. Площад-ката, на която се предвиж-да да бъде изградено ново-то регионално депо, е раз-положена между селата Бу-ковлък и Опанец.

Силвия ЗЛАТКОВА

Бъдещото депо ще се намира между селата Буковлък и Опанеци и ще обслужва шест общини в Плевенска област - Плевен, Пордим, Долни Дъбник, Долна Митропо-лия, Гулянци и Искър

Водна система за 44 млн. лева

подготвят в Никопол

Общата стойност на интегрирания про-ект във водния сек-

тор на община Никопол е на стойност 44 млн. лв. Проектът, който е почти го-тов в идейна фаза, обхваща изграждане на пречиства-телна станция и цялостна канализация на града, ин-формира кметът на Нико-пол д-р Валерий Желязков. Това е най-важният за гра-да проект, по който към мо-мента община Никопол ра-боти.

През миналата година е спечелен проект за техни-ческа помощ за подготовка на интегриран инвестицио-нен проект във водния сек-тор на града. Той е на стой-ност 1 143 060 лева, които се осигуряват от Кохезион-

ния фонд чрез Министер-ството на околната среда и водите. Очакваните резул-тати по проекта за техни-ческа помощ, който трябва да приключи през юли тази година, са свързани с раз-работване на 25- годишна инвестиционна програма за водния сектор на града и социална поносимост на макро равнище, изготвяне на доклад с предложени ин-вестиционни компоненти-прединвестиционно проуч-ване и идеен проект за по-добряване на водния ци-къл на Никопол. Възможно е изпълнението на поректа да започне още през тази година - паралелно да вър-ви строителството и да се проектира в работна фаза, каза още д-р Желязков. СГ


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

случва, защото реално це-лият процес на финансово управление на проектите в момента е обезпечен. Сега вече топката е в бенефи-циентите и администраци-ята, а ние като консултан-ти се опитваме да помог-нем и на двете страни.

Напоследък все по-чес-то се говори за качест-вото на проектните предложения. Какво е вашето мнение?- Разбира се, че се под-готвят качествени про-екти както в публичния, така и в частния сектор,

Красимир Киряков, председател на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми:

Необходима е динамика в усвояването на европейските средства

Красимир Киряков е завършил Университе-та за национално и световно стопанство, Со-фия, специалност „Маркетинг“ и „Българска

и английска филология“ в СУ „Св. Климент Охрид-ски“. От 1993 г. работи в американската неправи-телствена организация ACDI⁄VOCA, която изпъл-нява мащабен проект, финансиран от Агенцията за международно развитие на SAST (USAID).В пери-ода 1999 – 2003 г. е неин представител за страната. Ръководил е проекти за развитие на малки и сред-ни предприятия с годишен бюджет над 1 000 000 долара. Допълва своя професионален опит като консултант по международни проекти на Светов-ната банка, Международната финансова корпора-ция (IFC), Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), USAID, ФАО и други. През 2009 г. е избран за председател на Българската асоциа-ция на консултантите по европейски проекти (БА-КЕП), която обединява усилията на водещи кон-султантски фирми в България за оптимизираното усвояване на финансирания от ЕС.

Г-н Киряков, какви са основните цели, ко-ито си поставя Бъл-гарската асоциация на консултантите по европейски про-грами?

- Асоциацията беше уч-редена през ноември ми-налата година, когато ре-шихме, че е крайно време да обединим усилията си. Едната ни цел е да бъдем партньор на новото пра-вителство, което заяви, че усвояването на европей-ските средства ще бъде приоритет. Ние осъзна-ваме напълно сложността на процеса и искахме да отправим конкретни пре-поръки към администра-цията и правителството, които се базират на ре-алности от тези програ-ми. Втората задача е да се преборим с използването на консултантски фирми в корупционни практи-ки, защото не е тайна, че чрез подобен тип фирми

лесно се създават схеми за неправомерно използ-ване на средства, и тре-тата основна цел е да за-щитаваме нашите интере-си и да променим общест-веното мнение, че консул-тантската дейност е свър-зана с неясни практики, а всички големи фондове и проекти се управляват от консултанти.

Какви са основнитe спънки пред постига-не на по-високи нива на реално усвоени ев-ропейски средства?

- Както неколкократно за-явяваме, в момента най-належащо е администра-цията да започне да прие-ма активно проекти, да ги обработва в срокове и бе-нефициентите да получа-ват средствата навреме. След получаване на поло-жителните оценки за съ-ответствие на оператив-ните програми няма фор-мални пречки това да се


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕв които има сериозни по-тенциални бенефициенти, които с помощта на кон-султанти изготвят много добри проекти. Въпросът е процесът на обработка, анализ и оценка на про-ектите да бъде в срокове. Защото към бенефициен-тите са поставени много ясни и категорични сро-кове, а те трябва да се от-насят и до администраци-ята. Формално те са зало-жени в наредбите, но ако не се спазват, няма ни-какви последствия. Това е един от основните про-блеми. Необходима е ди-намика в усвояването на европейските средства.

Каква е спецификата на работата на кон-султантите и какви цели преследва Бъл-гарската асоциация на консултантите по европейските про-екти?

- Най-важното нещо, ко-ето предлагат сериозни-те консултантски фирми, е комплексно обслужва-не на клиента от начало-то на процеса по комплек-туване на документация-та, изготвяне на проекта, получаване на субсидия-та, като моментът на на-блюдение на изпълнение-то на проекта е изключи-телно важен. Тогава ро-лята на консултанта е да предпази бенефициента от допускане на грешки и съвместната ни цел заед-но с бенефицента е суб-сидията, която се полага,

да бъде получена в макси-мален размер.

Кои според вас са най-критичните мо-менти от работата по даден проект?

- Има критични точки – много е важно, когато има обявени обществени по-ръчки, да се спазват всич-ките процедури, защото нарушаването им води до елиминиране на проекта. Това е моментът, в който работим усилено заедно с бенефициентите. Друг момент е, когато се съ-бират конкурентни офер-ти да се следят те да бъ-дат реални, а не фиктив-ни. Важна е валидност-та на офертите, за да не се създават предпостав-ки за измами. Всяка опе-ративна програма си има специфики, но ако гово-рим за програмите, по ко-ито кандидатстват частни фирми, много е важно из-готвянето на бизнес пла-на, който трябва да от-говаря на критериите на програмата.

Споменахте, че ра-ботите в тясно съ-трудничество с уп-равляващите орга-ни. Кои са основните промени, за които ще настоява асоциация-та?

- Засега диалогът вър-ви изключително добре, но крайните резултати от него ще се видят, когато нормативните документи излязат в краен вариант.

От какво естество са основните про-пуски и проблеми, с които се сблъсква-те по време на рабо-тата си като кон-султант по евро-пейски проекти?

- Нашият фокус са про-ектите по Програма за развитие на селски-те райони. Основният ни проблем като част-на фирма е породен от неплавното усвояване на европейските сред-ства, което затрудня-ва планирането на на-шата дейност като фир-ма. Получава се така, че ние сме зависими от не-ясни срокове, по кои-то има големи забавя-ния. Това се отразява на дейността на бенефици-ентите и на нашата дей-ност, която е обвързана с конкретните резулта-ти, постигнати при ра-ботата с бенефициен-тите. От друга страна, е нелоялната конкурен-ция, която съществува във всички сектори на икономиката.

Интервюто взе Маргарита ЛОЗАНОВА

Препоръки на Българската асоциация на консултантите

по европейски програмиЗа оперативна програма „Конкурентоспособност“

• отваряне на максимален брой грантови схеми в кратки и предвидими за бизнеса срокове• одобрение на максимален брой проекти • публична, обективна и справедлива оценка на проектите• лесно и гъвкаво изпълнение и бързо разпла-щане, защото 99.7% от средствата по оперативна-та програма стоят непокътнати в средата на про-грамния период

За Програма за развитие на селските райони

• облекчаване на процедурите и възможността да се оптимизира системата от нормативни акто-ве, действащи в сферата на европейското финан-сиране• намиране на адекватни стимули за бизнеса• отразяване на актуален период за стартиране на процедурите• уеднаквяване изискванията към документация-та по управление на грантовите схеми и подобря-ване координацията между управляващия орган и междинните звена• по-голяма гъвкавост при управлението на фи-нансираните проекти и практика за „мълчаливо съгласие“ при малки промени с цел да се облекчат административните процедури по управлението

За оперативна програма „Околна среда“

•разработване на секторни стратегии, на чиято база да бъдат приоритизирани проектите•улесняване и ускоряване на процедури за упра-вление и изпълнение на проекти и възстановява-не на средства•осигуряване на оперативни финансиране на об-щините•подобряване на административния капацитет на управляващия орган, междинно ниво и бенефи-циенти•осигуряване на яснота при възстановяване на разходите на общините за изплащане на извър-шените дейности от изпълнителите при измене-ния подход на финансиране в сектор „Води“

За оперативна програма „Регионално развитие“

•ускоряване на процедирането на исканията за плащане на бенефициентите•ускоряване на стартирането на проектите и осъ-ществяването на плащания към бенефициентите. Опростяване на процедурите за кандидатстване за финансиране от фонд ФЛАГ•създаване на фондове за градско развитие за 7-те най-големи града в България, които ще финансират иновативни проекти за градско възстановяване и развитие, които са част от интегрираните планове за градско развитие

Ос н о в н и я т ни проблем

като частна фир-ма е породен от неплавното усво-яване на европей-ските средства

Най-належащо е администра-

цията да започне да приема актив-но проекти, да ги обработва в сро-кове и бенефици-ентите да полу-чават средства-та навреме

12 Строителство Градът, 15 - 21 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ГРАДОУСТРОЙСТВО

Двата квартала са про-ектирани като яхтени пристанища. Проектите са във работна фаза и от градоустройствена глед-на точка е интересно тях-ното структуриране, на-правено в хармония с чо-вешкия мащаб.

„Марина Несебър“ е инвестиционен проект за ново яхтено приста-нище, разположен вър-ху два урегулирани пар-цела в югозападния край на стария град Несебър, върху терен, отвоюван

от морето чрез кейове и подпорни стени в края на двадесети век. В съседни парцели върху северната част на този насип през последните десет години е направено двуетажно обществено обслужва-що застрояване. Понас-тоящем теренът на „Ма-рина Порт“ се използва в едната си част за пар-кинг, а другата е насите-на с търговски обекти и заведения за обществено хранене с временен ха-рактер. На кейовете от

запад, юг и изток акос-тират рибарски лодки и яхти.

В Созопол теренът, обект на плана, е също разположен в близост до рибарско пристанище в северозападната част на градчето.

Инвестиционните на-мерения са да се изгради инфраструктура и сгради със съответното функци-онално съдържание, кои-то да обслужват яхтено-то пристанище, инфор-мираха проектантите.

Създават се градски квартали, а не ваканцион-ни комплекси

Това включва проекти-ране на капитанария (ад-министрация на пристани-щето), намиране на мяс-то за обществени сани-тарно-битови помещения и спортно-рекреационни обекти, стопански и об-служващи помещения. Не-разделна част от приста-нището са и търговските обекти, заведенията за об-ществено хранене, типич-ните малки ресторантчета тип кръчми и малък про-цент жилищна площ.

Основни принципи, приети при градоустрой-ственото решение на про-екта, са запазването на съществуващата улична структура и кейово-бре-гова ивица и изграждане-то на обеми и простран-ства, подчинени на маща-ба на стария град. Прос-транственото оформяне на двата морски квартала е израз на идеята за създа-ване на единна застройка върху територията и по-стигане на синонимна на

стария град среда с кон-сервативни, но съвремен-ни средства, която да бъде контрапункт на модерните високотехнологични мате-риали и форми на яхтите и да посреща с уюта на ста-рия град Несебър и Созо-пол, подчертаха от „ЛСИ Любомир Семерджиев - архитекти и инженери“.

Използвани са подобни покриви, същите матери-али и пропорции на фаса-дите, цитати от византий-ското и от по-късното ар-хитектурно наследство на града.

Запазената улична мре-жа е третирана като транс-портно успокоена зона, отделени са и ясно изразе-ни пешеходните простран-ства. Съществуващият паркинг е разположен под земята, като се изгражда едно доста сериозно съо-ръжение чрез брегоукреп-ващи конструкции и хи-дроизолация. Над него се развива група от някол-ко двуетажни постройки, композирани с малки ха-рактерни улички между тях и озеленени кътчета.

Така на мястото на напе-чения асфалтов паркинг се създава възможност за за-саждане на растителност. Паркирането в Созопол също се решава подземно.

Яхтените пристанища са кварталикоито се развиват като не-разделна част от града. Те имат свои обществени площади, основен прите-гателен център, и свои до-миниращи елементи – ча-совниковата кула на капи-танарията. Техни атракции и романтика са подобни-те на кораб яхтклуб и ма-сичките върху прозрачна палуба над водата в „Буда бар“ в Несебър и тихи-те ресторантчета в Созо-пол. Групата от сгради, оформяща застрояването зад яхтеното пристанище, е свързана с населеното място - можеш да се раз-ходиш, да видиш морето. Тя не е отделен ансамбъл в града, а със средствата на архитектурата и градо-устройственото решение е слята с него.


Морски квартали допълват старите Несебър и СозополГрадоустройствената структура допринася за хармоничното вписване на новите терени в съществуващата среда

Характерните улички, двуетажни къщи със стрехи, дървени фасади, скатни и полускатни покриви откриват романтиката на старите мор-ски селища Несебър и Созопол. Това не е картичка от морските ку-рорти, а нов квартал, чиято градоустройствена структура е така впле-тена в съществуващата среда, че я допълва като нова, но не гордо

извисяваща се и доминираща, а смирена с цялата романтика и мащаб на старите градове – Несебър и Созопол. Проектите за два нови квартала като градоустройствено и архитектурно решение са разработени от проектантско бюро „ЛСИ Любомир Семерджиев - архитекти и инженери“ ЕООД с главен проектант арх. Любомир Семерджиев и арх. Иван Новаков – отговорник на обект („Марина Несебър“), арх. Румен Несторов – отговорник на обект („Ма-рина Созопол“). Инвеститор на „Марина Несебър“ е „Черноморски риболов Несебър“АД, а на „Марина Созопол“ - „Марина порт Созопол“ ЕАД. Тример-ните изображения на проекта са изработени от студио RedVertex.

Основни принципи, приети при градоустройственото решение на проекта, са:

• запазването на съществуващата улична структура и кейо-во-брегова ивица

• изграждането на обеми и пространства, подчинени на ма-щаба на стария град

• постигане на синонимна на стария град среда с консерва-тивни, но съвременни средства


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Арх. Семерджиев, как подходихте при проектирането на двата морски квар-тала с яхтени прис-танища?

- Направихме внимател-но проучване на светов-ния опит, разгледахме много и различни прис-танища в Европа. Обек-тите в Несебър и Созо-пол са отвоювани от мо-рето територии (в раз-мер 100х100х200 м). Не-обходимо бе да се създа-дат достатъчно добри ус-ловия за яхтите, а от дру-га страна, да се съобра-зим със средата с харак-терната архитектура и особеностите на морето. Едни от известните прис-танища са Портокарас и Портосъни в Гърция. Те са правени през 70-те го-дини, но са отвоювани от сушата. По отношение на Созо-пол първоначалната ни концепция бе да постро-им по-мащабен обект с много функции – заве-дения, вариетета, ресто-ранти, паркинг, казино и др. Но бързо осъзнах, че първият обем е прекале-но едър като структура и не е подходящ за мащаба на стария град Созопол и рибарската част на град-чето. Нещата изглежда-ха неестествено. Тога-ва промених концепция-та. Зададох си въпрос - ако това не беше изкуст-вена територия, как би изглеждала тя, и тогава стигнах до настоящото решение. В него всъщ-ност създадох среда, ко-ято напомня на стария град. То се вижда в дву-етажните сгради, които сякаш са строени не ед-новременно, а в различ-ни години, но са в духа на старинния Созопол. Ду-

хът на мястото се вижда в наклонените улици, ке-йовата зона, площадни-те пространства. Всички архитектурни елементи и типът архитектура, коя-то сме проектирали, при-състват в Созопол. Има и дървени къщи и таки-ва с мазилка. Създаде-ни са сходни, но различ-ни архитектурни стило-ве, които се възприемат сякаш са израснали с те-чение на времето. Прис-танището има мащаба на

старо пристанище. При пристанището в Не-себър целта ни беше да се направи също един квартал, който да не из-глежда изкуствено при-шит към стария град, а сякаш е част от него и винаги е бил там. Много голямо внимание обър-нахме на вътрешните пространства. Къщите, капитанарията и ресто-рантчетата са също раз-работени в духа на ста-рия град.

Как постигнахте баланс между раз-личните функции и пространственото решение?

- Водеща цел е да създа-дем автентичната град-ската среда на тези сели-ща в един по-малък квар-тал. Когато проучвахме градоустройствената структура на пристани-щата и разгледахме раз-лични видове, установи-хме, че най-общо се раз-делят на три типа. Пър-вият е пристанище само за яхти и лодки, в което не са предвидени в бли-зост сгради. Обикновено това са пристанища, ко-ито са едно тихо място. Другият тип, към който бих казал се доближават най-много двете приста-нища в Созопол и Несе-бър, има смесени функ-ции. Наред с лодките и яхтите се предвиждат и обслужващи обекти, за-ведения за хранене, мал-ки ресторантчета, жили-ща. Третият тип прис-танища са тези, в кои-то по-силно е засегната градската инфраструк-тура под формата на рес-торанти, къщи и апар-таментни сгради и в по-малка степен на приста-нищната част.

Арх. Любомир Семерджиев, главен проектант:

Създадохме среда, напомняща на старите черноморски градчета

Любомир Семер-джиев завършва ВИАС (днес УАСГ),

работи в „Софпроект“, „Генплан“, преподава в УАСГ в катедра „Архи-тектурни конструкции“, създава проектантска фирма „ЛСИ Любомир Семерджиев – архите-кти и инженери“. Ав-тор е на градоустрой-ствени и архитектур-ни проекти. Носител е на награди в конкурса „Сграда на годината“ за сграда на културно-историческо наслед-ство - Съдебната пала-та в София (2007 г.), и в категорията „Ваканци-онни комплекси“ - за „Оазис ризорт и СПА“ в Лозенец (2009 г.).

„Марина Несебър“ е разположена в югоизточната част на стария град

Кварталът в Созопол е отвоювана от морето територия в североизточната част на града

ул. Крайбрежнаул. Крайбрежна

ул. К

райб

реж

наул

. Кра

йбре

жна

вход

от

Бур

гас

вход

от

Бур

гас

ул. Аполония

ул. Аполония

ул. Месембрияул. Месембрия

ул. Чайкаул. Чайка

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ15 Строителство Градът, 15 - 21 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Повишаването на енер-гийната ефективност в сградния фонд е на път да се окаже един от най-мощните двигатели за строителната индустрия в средносрочен план, дока-то ефектите от кризата в икономиката отшумяват, а ограничаването на въз-действието върху околна-та среда се превръща във все по-важен приоритет за Европа.

Това показа конферен-цията за устойчиво стро-ителство и енергийна ефективност в сградния фонд BuildinGreen, която се проведе миналата сед-мица.

Изчисления на „Строи-телство Градът“ по инди-кативни данни от опера-

тивните програми, финан-сирани от Европейския съюз, показват, че бизне-сът може да се възполз-ва от инжекция от над 700 милиона лева в следващи-те няколко години, които ще отидат директно за по-вишаване на енергийната ективност на съществу-ващите сгради. За въвеж-дането на нужните мер-ки за енергийна ефектив-ност има възможност за използване на значителен финансов ресурс по ли-ния на оперативните про-грами, сред които „Регио-нално развитие“ и „Кон-куретноспособност“.

От обща рамка от 1.6 млрд. евро над половина-та от средствата по опера-тивната програма „Регио-

нално развитие“ „са насо-чени за устойчиво разви-тие и предвижда мерки за енергийна ефективност“, заяви заместник-министъ-рът на регионалното раз-витие и благоустройство-то Лиляна Павлова. Към момента може да се кан-дидатства за финансира-не на мерки за енергийна ефективност в училища и детски градини с общ обем на помощта от близо 110 милиона лева, уточ-ни зам.-министърът. При-емат се проектни предло-жения и за обновяване на държавни болници, за ко-ито има близо 148 млн. лева, които освен за по-купка на ново оборудване ще отидат и за ремонти на сградите. Предстои обя-

вяване на мерки за енер-гийна ефективност в до-мовете за медико-социал-но грижи за деца до 3-го-дишна възраст и за об-щинските болници с ре-сурс от 140 млн. лева. Ми-нистерството, което упра-влява програмата, полага усилия до края на година-та да стартира и мярката за жилищна политика за обновяване на жилищен сграден фонд - общински социални жилища, но и общи части като фасади, покриви, дограми и щран-гове в частни многофа-милни жилищни сгради. „В рамките на програма-та е предвиден финансов ресурс от 100 млн. лева за саниране на многофамил-ни жилищни сгради“, каза

Павлова.Подпомогнати от це-

левите кредитни линии от български и международ-ни финансови институции и от високата си икономи-ческа ефективност, мер-ките за енергийна ефек-тивност могат да осигу-рят растеж на строител-ната индустрия в момент, в който поръчките са се свили с повече от една трета. Освен пряко от тези средства под формата на потребление на материа-ли и услуги икономиката ще спечели и от повиша-ването на ефективността си чрез ограничаване на разходите, както и от съз-даването на знания и уме-ния и повишаване на зае-тостта в сектора.

Устойчивото строителство е новата територия за растеж

Устойчивото строителство е една от най-важните теми за строителния бизнес днес. Около 300 професионалисти от строителната ин-дустрия показаха принадлежността си към проблемите, дискутирани на форума BuildinGreen

Неколкостотин милиона лева за енергийна ефективност от европейските фондове ще подпомогнат бизнеса в трудните времена

Проблемът не е в парите, а в организацията

Ко н ф е р е н ц и я -та за устойчи-во строителство

и енергийна ефектив-ност BuildinGreen по-каза, че не липсата на пари е проблем за про-цеса на обновяване на сградния фонд. Освен от европейските фон-дове собствениците на съществуващи сгради могат да кандидатстват и за кредитно финанси-ране от фонд „Енергий-на ефективност“ или търговските банки, ко-ито имат целеви кре-дитни линии от между-народни финансови ин-ституции като Европей-ската банка за възста-новяване и развитие, както и да търсят вари-анти за т.нар. ЕСКО до-говори, при които раз-ходите за инвестици-ята се правят разсро-чено и се компенси-рат от спестяванията в сметките за енергия. Истинският въпрос е как да се създаде ор-ганизация за ефектив-ното използване на всички тези инстру-менти, включително там, където формата на собственост не съз-дава противоречия, както е в общините. „Има достатъчно много мерки за финансира-не“, каза Димитър Ду-ков, изпълнителен ди-ректор на фонд „Енер-гийна ефективност“, но добави, че липсва организацията за ре-ализирането им. Кон-ференцията дискутира и различни препоръ-ки, които могат да по-добрят условията за използването на сред-ствата, които вече са налични.Повече за тях на стр. 16.


Предложения на бизнеса за насърчаване на устойчивото развитие чрез енергийната

ефективност в сградния фонд

В българските условия в усилията за налагане на принципите на устойчивото строителство енергий-ната ефективност трябва да остане основен ак-цент

Необходимо е да се хармонизират законите, кои-то обхващат темата за енергийната ефективност в сградния фонд – Закон за енергийната ефектив-ност, Закон за етажната собственост, Закон за ус-тройство на територията, и наредбите към тях

Необходимо е да се установи контрол на качество-то на мерките за енергийна ефективност на всички нива – проектиране, строителство и поддръжка и експлоатация

Необходимо е създаването на единен орган на уп-равление на процесите по енергийно обновяване на сградния фонд – административна структура, която да регулира и контролира всички дейности и институции по енергийната ефективност в сград-ния фонд като обследвания, проектиране, строи-телство и експлоатация и поддръжка

Необходимо е създаването на регистър на енер-гийните паспорти на сградите, от който да се об-общава информацията за състоянието на сградния фонд

За да се планира устойчиво, е необходимо да за-почне изготвянето на Национална комплексна ус-тройствена схема, както и да се възстанови йерар-хията в устройственото планиране

Необходимо е да се създаде методика за интегри-рано планиране и проектиране, които обхващат це-лия жизнен цикъл на сградата – проектиране, стро-ителство и експлоатация

Необходима е радикална промяна в режима на уп-равление на етажната собственост, която да включ-ва отпадането на изискването за пълно мнозин-ство за сдружаване на собствениците и институ-ционализирането на професионалния управител, който да събира вноски от собствениците, да отго-варя за качеството на общите части и да възлага от името на собствениците въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност. Об-щините могат да поемат част от тези дейности, като се възползват от опита си в усвояването на сред-ства от европейски фондове, специализирани кре-дитни линии или донорски програми

Необходимо е да се засили контролът върху дей-ността на фирмите, които удостоверяват енергий-ните характеристики на сградите

BUILDINGREEN

Докато енергийната ефективност се налага като приоритет в развитието на сградния фонд в България, а държавата поне в зако-

нодателство е демонстрирала усилия за огранича-ване на прахосването на енергия, се оказва, че не съществува структура, която да координира про-цеса на подобряване на сградите. Нещо повече - представители и на държавните институции, и на неправителствения сектор признават, че в зако-ните и подзаконовите актове, които регламенти-рат енергийната ефективност, съществуват проти-воречия. Показателно е, че в нито един от тях не се споменава устойчивото строителство. Но това може би е на път да се промени.

„Днес нормативната среда пречи. Пречи на вся-ко действие, което се опитваме да направим“, зая-ви Ангел Минев, председател на Асоциацията за реновиране на етажната собственост и бивш енер-гиен заместник-министър.

Липсата на единен орган, който да наблюдава,

координира и контролира процесите на обновява-не на сградния фонд, означава, че усилията в тази посока се разпиляват и дават само частични резул-тати. Три закона имат пряко отношение към енер-гийната ефективност в сградния фонд в различните му аспекти – жилищен и обществен. Това са Зако-нът за устройство на територията, Законът за енер-гийната ефективност и Законът за управление на етажната собственост.

Има ли светлина в края на тунела? Да, и тя идва от Европа. „Подготвя се еврокод за устойчи-во строителство, където да бъдат заложени всички норми и спецификации за проектиране, каза Вио-лета Ангелиева, директор „Технически правила и норми“ в Министерството на регионалното разви-тие и благоустройството. Устойчивото използва-не на природните ресурси ще стане седмо изисква-не към строежите – рециклиране на материалите и дълготрайност, и предстои да бъде въведено в ди-ректива.”

Необходима е радикална промяна в регла-мента за управление и поддържане на сградите в режим на етажна собственост,

ако искаме да видим решителни действия за при-веждането на съществуващия жилищен фонд в съ-ответствие със съвременните изисквания за енер-гийна ефективност, стана ясно от конференцията BuildinGreen. Двете основни посоки на тези из-менения са улесняването на вземането на реше-ния от собствениците и въвеждането на профе-сионални управители на сградите. Първата мярка ще подпомогне стартирането на процеса, а втора-та ще осигури човешки и икономически капацитет за провеждането му.

По първия аспект вече се работи. На конфе-ренцията заместник-министърът на регионално-то развитие и благоустройството Лиляна Павло-ва съобщи, че се подготвя промяна в Закона за управление на етажната собственост, която да на-мали изискваното мнозинство за сдружаване на собствениците на две трети или три четвърти от 100% сега.

Създаването на сдружения на етажната соб-ственост е задължително условие за кандидат-стване за финансиране и по мярката за жилищ-на политика на оперативна програма „Регионал-но развитие“, и по други донорски програми, и за

кредити от банките или специализирани фондове. За сдружаването в момента законът изисква съ-гласието на абсолютно всички собственици.

Според Цвета Наньова, директор на проекта „Демонстрационно обновяване на многофамил-ни жилищни сгради“ на Министерството на ре-гионалното развитие и благоустройството и Про-грамата за развитие на ООН, еднократният акт на обновяването на една жилищна сграда не може да бъде икономически издържан, ако собственици-те трябва да го правят сами. Затова тя смята, че трябва да се въведе и посредник в процеса – еки-пи от професионалисти и експерти, които да въз-лагат обследванията, проектирането и строител-но-монтажните работи за сметка на собственици-те.

Николай Пехливанов, заместник-председател на Комисията по местно самоуправление и реги-онална политика в Народното събрание, предлага общините да се нагърбят с тази функция, защото имат административния и професионалния капа-цитет да я изпълняват, а и опит с управлението на средствата, идващи от европейските фондове. Но и неговата схема за момента не дава отговор на въпроса със собствеността – общините не могат да получат европейски пари, без да са собствени-ци на активите, в които ще ги вложат.

Липсата на йерархия в устройственото пла-ниране на териториите е основният про-блем, който пречи на устойчивото разви-

тие на градовете. „Разработват се устройстве-ни планове, които не са съобразени с един голям общ подробен устройствен план и така се губи визията за развитието на съответната терито-рия“, каза арх. проф. Веселина Троева от катедра „Градоустройство“ в Университета за архитекту-ра, строителство и геодезия. Това води след себе си и до неефективност при планиране на транс-портните схеми, пешеходните връзки и зелените територии.

За да има устойчиво планиране, е нужен и ця-лостен подход, и интегрирано планиране на те-риторията, подчерта още арх. Троева. Като при-мер тя изтъкна обновяването на старите панелни

сгради, които са неоправдан икономически мо-дел, когато се санират поотделно. „Когато гово-рим за устойчивост на планирането, нека първо да си отговорим на въпроса кои територии обно-вяваме и какво очакваме от тях.”

Устройственото планиране е гръбнакът на икономиката и всяка община трябва да има стра-тегия за устойчиво развитие, смята арх. Андрея Момерин от организацията за устойчиво проек-тиране Greenworks. Първата стъпка, които тряб-ва да се предприеме, е изготвянето на Национал-на комплексна устройствена схема, съобразена с местния капацитет, демография, инфраструк-тура, културни, исторически и социални факто-ри, тъй като на нея се подчиняват общите устрой-ствени планове, а на тях - реализацията на сгра-дите и взаимодействието им в практиката.

Законите създават предпоставкида се работи на парче

Без промени в етажната собственост санирането няма шанс

Трябва цялостен подходв планирането


BUILDINGREEN

Какъв е зеленият проект? Как той ще влияе на бъдещето?

Строителният бум в стра-ната в последните години се оказа атнипод на това какво трябва да бъде една устойчива сграда. А имен-но сграда, построена с из-исквания за ограничаване на въздействието й върху околната среда в целия й жизнен цикъл – от проек-тирането и строителство-то, през експлоатацията и начина на обитаването й до нейното разрушаване. Ко-ето означава измерване на енергийната ефективност чрез изразходваната пър-вична енергия, избор на строителните материали и изделия с мисъл за тяхно-то „въглеродно съдържа-ние“ (емисии въглероден диоксид, отделени в про-изводството и транспорти-рането им), възможността за рециклиране на матери-алите след разрушаване и за повторното им оползо-творяване, ограничаването на отпечатъка на сградите върху околната среда. Това е и част от посланието, ко-ето носят различните ме-тоди за оценка на устойчи-востта. „Пътят за развити-ето на зеления проект ми-нава през две направления – устойчивост и енергий-на ефективност. Което оз-

начава, че посоката на раз-витието на архитектурата и строителството трябва да сочи към тях“, коментира арх. Здравко Генчев от цен-тър за енергийна ефектив-ност „ЕнЕфект“.

Специално в България, където ефективността на крайното енергийно по-требление е една от най-ниските в Европа - израз-ходваната енергия на еди-ница брутен вътрешен про-дукт е 40% над средноев-ропейското ниво, подобря-ването на енергийните ха-рактеристики на сградния фонд ще остане ключово предизвикателство за дъл-го време. Пътят към ус-тойчивото строителство преминава през енергий-ната ефективност и всич-ки усилия трябва да са на-сочени именно в тази посо-ка, заяви арх. Генчев.„Устойчивото развитие не е просто екологична, нито пък градоустройствена концепция. Това е разви-тие, основано на повишено качеството на живота при минимални неблагоприят-ни влияния върху околната среда, уважение към при-родата, здравето и благо-денствието. Това е разви-тие, което ще даде нов спе-цифичен тласък за прогре-са в строителния отрасъл“, добави той.

Зеленият проект: Строителство с мисъл за целия жизнен цикъл

на сградата

„Разработват се устрой-ствени планове, които не

са съобразени с един го-лям общ устройствен план

и така се губи визията за съответната терито-

рия“, казва проф. арх. Ве-селина Троева от Универ-ситета по архитектура,

строителство и геодезия. Според нея това води до

неефективност при пла-ниране на транспортните схеми, пешеходните връз-ки и зелените територии.

Карло Марзот, консултант на бизнес парка „София

еърпорт център“, в който ще е втората сграда, сер-тифицирана по американ-ската система за устой-

чиво строителство в Бъл-гария, посочи, че освен въз-

действието върху окол-ната среда зелените про-

екти трябва да вземат предвид и микроклимата

вътре в сградите

Законодателството за енергийна ефективност е съобразено с изисква-нията на Европа и рабо-

ти. Основните трудности са затрудненото финан-сиране и липсата на кон-трол, каза проф. д-р Ни-кола Калоянов от Техни-

ческия университет в Со-фия. Той е член на Управи-телния съвет на Българ-ския съвет за устойчиво

развитие.

Цвета Наньова: „Изисква-нето за 100% съгласие (за сдружаване в етажната

собственост) ще бъде се-риозна пречка пред санира-

нето, да не кажа, че нищо няма да се случи.“ Според изпълнителния директор

на фонд „Енергийна ефек-тивност“ Димитър Дуков

(последният вдясно) финан-сирането не е проблемът

за внедряването на мерки за енергийна ефективност

в сградния фонд, а органи-зирането на процеса

Институциите търсят пътища да съгласуват работата си в областта на енергийната ефективност в сград-ния фонд. Дискусията събра на едно място съветника на министъра на регионалното развитие Димитър Сто-янов, заместник-председателя на регионалната комисия в парламента Николай Пехливанов, изпълнителния ди-ректор на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков, председателя на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Стефан Кинарев, Виолета Ангелиева, която отговаря за техническите норми в МРРБ, и представители на неправителствения сектор - Ангел Минев (Асоциация за реновиране на ет-ажната собственост) и проф. д-р инж. Никола Калоянов, член на управителния съвет на Българския съвет за устойчиво развитие

•заетост•комфорт на обитаване•здравословна среда•възможности за бизнеса•сигурност за инвестициите

Какво постигаме с устойчивото строителство?

по-малки

спираме

по-големи

• енергопотребление• сметки за енергия• емисии на въглероден диоксид

глобалното затопляне


Сградите на бъдещето: технологии и минимум енергия

BUILDINGREEN

В Европа нискоенергийните и пасивните сгради са стандарт. Затова и пред редица търговски фирми стои задачата да докажат как чрез материали, технологии и сис-теми този стандарт може да се постигне и в България. Тодор Димитров от „Алукьонигщал“, Георги Петров от „Рехау“, Кристиян Гуцов от Legrand - България, Паска-лис Гугудис, Polykem S.A., арх. Росен Савов, експерт в областта на енергийната ефективност, и Антония Андреева – представител на BGBC, доказаха, че с правилните продукти сградата на бъдещето е постижима и днес. Фотограф Мария Съботинова

Пророците са онези, които виждат по-далеч от останалите.В България има хора, които виждат в бизнеса си по-далеч,хора, които създават стойност и подобряват живота ни.Те заслужават признанието ни, а ние заслужавамеда ги познаваме.Участвайте в най-вдъхновяващото бизнес събитиена годината, вижте или номинирайте личноститев българския бизнес на www.businessperson.bg

Това е вярно, но само ако го вярвате!

ПРОЕКТИ19 Строителство Градът, 15 - 21 март 2010 г.sg.stroitelstvo.info

„ЕВН България Топ-лофикация“ стартира из-граждането на най-мо-дерната и най-голяма-та когенерационна цен-трала в България. Ново-то съоръжение за комби-нирано производство на електроенергия и топлое-нергия ще бъде построе-но на площадката на ТЕЦ „Пловдив-север“, в бли-зост до сега съществува-щата централа. „С мащаб-ната инвестиция от около 100 млн. лв. EVN Bulgaria прави важна крачка към спазване на екологичното законодателство чрез дъл-госрочна модернизация на производствените мощ-ности на топлофикацион-ното дружество в Плов-див“, заяви Йорг Золфел-нер, главен мениджър на „ЕВН България Топлофи-кация“.

Началото на строител-ните дейности е планира-

но за юни, а въвеждането в експлоатация на когене-рацията - за края на 2011 г. След проведена общест-вена поръчка в ЕС за гла-вен изпълнител и достав-чик е избрана компания-та Siemens, която е сред водещите в зеленото ин-фраструктурно строител-ство в световен мащаб. „През финансовата 2009 г. енергийно ефективни-те продукти и услуги от нашето портфолио са до-вели до намаляването на CO

2 емисиите с около 210

млн. тона. Очакваме през 2011 г. тези стойности да достигнат 300 млн. тона“, информира Боряна Мано-лова, главен изп. директор на „Сименс България“. Чрез изграждането на но-вата централа по техноло-гия на „Сименс“ Пловдив ще получи най-екологич-ното енергопроизводство с комбиниран цикъл. „Ко-

генерация Пловдив“ ще използва за гориво приро-ден газ, който ще бъде из-гарян в ново поколение га-зова турбина с висок кое-фициент на полезно дейст-вие, ел. мощност 49.9 MW и топлинен товар 54 MW. Ефективността на нова-

та инсталация, сравнена с тази на сегашния ТЕЦ, е повишена с 1/5.

В момента „Сименс България“ провежда въ-трешен търг за избор на подизпълнител на строи-телната част на обекта и поддоставчици, като ще се

разчита предимно на мест-ни фирми, с което да се осигури заетост в Плов-див, допълни Боряна Ма-нолова.

На 30 март ще се със-тои общественото обсъж-дане на ОВОС, като вече е получено положител-

но становище от РИОСВ. Идейният проект за цен-тралата е изготвен от „И Кю И България“ АД, част от ABS Group. Консултант в проектирането и строи-телен надзор е „Конер-джи“ ЕООД.


Пловдив се сдобива с най-модерната когенерационна централаИнвеститорът EVN ще вложи 100 млн. лева в изграждането й

Новата ком-бинирана цен-

трала ще пови-ши с 20% ефек-тивността на топлоснабдя-

ване и ще оси-гури три пъти по-голямо про-

изводство на електрическа

енергия в срав-нение със сега

На 30 мартще има обществено обсъждане на ОВОС на проекта

През юние планирано да започ-нат строителните дейности


Стара Загора планира да обнови цял квартал с европариОбщина Стара Загора

кандидатства по програма „Регионално развитие“ с проект за цялостно обно-вяване и благоустройство на разположения в най-западната част на града квартал „Железник“. Не-обходимият финансов ре-сурс от 8 811 058 лв. се очаква да бъде отпуснат по схемата „Подкрепа за интегрирано и устойчи-во развитие чрез подобря-ване на градската среда“. Като бенефициент общи-ната ще осигури съфинан-сиране в размер на 5.22%, равняващо се на 460 233 лв., информираха от об-щинската дирекция „Ус-тойчиво развитие и евро-

интеграция“. Срокът за реализация на проекта е 24 месеца.

Разработеният проект е съобразен с изискване-то за интегриран терито-риален подход към инфра-структурното изграждане и благоустройство на кв. „Железник“, състоящ се от две части с обща площ 1270 дка и 11 500 жите-ли. Според общия устрой-ствен план на Стара Заго-ра територията на кварта-ла е предвидена за жилищ-но строителство и за раз-растване на града в запад-на посока. С реализация-та на проекта се цели съз-даване на функционални обекти и естетически при-

ятна ландшафтна среда, подобряване привлекател-ността на квартала и пови-шаване качеството на жи-вот и екологичните усло-вия на живеещите в него. Проектната разработка включва два подобекта: „Железник-изток“ (т.нар. „Малък Железник“) и „Железник-запад“ (т.нар. „Голям Железник“).

В благоустрояването на

квартал „Железник-из-ток“са обхванати всички ули-ци с обща дължина 2.3 км. Изготвеният техниче-ски проект предвижда ре-монт на пътните платна,

отстраняване на появили-те се повреди и привеж-дане на настилките в със-тояние, осигуряващо ком-фортно пътуване, добро отводняване и естетиче-ски вид, отговарящ на из-искванията за един съвре-менен квартал. Оформени са нови зелени площи, ще се извършва и ремонт на разбитите бордюри и тро-тоари.

За удовлетворяване желанията на жителите е проектирана велосипедна алея, която пресича квар-тала. Обособени са и пе-шеходни алеи, които след-ват улиците или подобря-ват пешеходния достъп. Осветлението ще се оси-

гурява от енергоспестява-щи осветители със свето-диодна LED лампа с мощ-ност 46 W.

В проектното предло-жение е включено и благо-устрояване на 12 825 кв. м междублокови простран-ства (100% общинска соб-ственост). Те ще бъдат об-новени с детски и спортни площадки, кътове за от-дих, велосипедни алеи.

В квартал „Железник-за-пад“се предвижда реконструк-ция на пътната настилка, бордюри и тротоари на четирите основни пътни артерии, както и обслуж-ващите улици между тях и изградените там паркин-ги. Особено внимание е обърнато на изграждане-то на зони за паркиране до спирки на обществения транспорт. В техническа-та документация е вклю-чено и изграждане на ве-лоалея с дължина 1520 ме-тра.

В проектното предло-жение са включени за бла-гоустрояване и озеленя-ване четири междублоко-ви пространства (100% общинска собственост) с обща площ 41 338 кв. м. Ще бъдат оформени пло-щадки за игра, алеи, къто-ве за отдих и фонтанки. За преодоляване на различ-

ните нива на терена се из-граждат рампи за детски и инвалидни колички.

И в двете части на квартала ще бъде изграде-но енергоефективно пар-ково и алейно осветление. Предвидено е монтиране-то на 70 броя фотоволта-ици, чрез които ще се на-малят разходите за освет-ление и емисии от парни-кови газове, разходите по ремонт и поддръжка, ще се осъществи безопасно преминаване през терито-рията на зелените площи от пешеходци и ще се на-мали криминогенната об-становка.


Проектът на стойност 8.8 млн. лв. предлага интегриран подход към инфраструктурното изграждане и благоустройство на единадесетхилядния „Железник“

8 811 058,96 лева e oбщият размер на проекта

460 233,66 левасъфинансиране от об-щината

24 месецапродължителност на проекта

Проектното решение предвижда ремонт на уличната и алейната мрежа на квартала, с монтиране на енер-гоефективно осветление

ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ


ПРОЕКТИ

Центърът на Добрич сменя старите дрехи

Добрич има добре раз-вита пешеходна система, изградена през 70-те и 80-те години на миналия век. Характерно е едромащаб-ното формиране на един градски център според критериите през тези го-дини. Пространствата са лъчеобразно развити от централния площад в по-соките север, юг и запад. През последните 40 годи-ни са настъпили същест-вени промени във физиче-ското състояние и функ-ционалните характерис-тики на елементите на пе-шеходната система. На-рушени са много от оси-те на пешеходното дви-жение поради застроява-не или изместване. Част от усилените настилки за

обслужващия транспорт са вече неизползваеми по-ради амортизация или за-строяване върху тях. Де-коративните пешеходни настилки са силно повре-дени, а част от тях се сме-нят на парче и резултатът са множество кръпки, сля-гане и пропадане на на-стилки, подпорни стени и стълбища.

Разработени са концеп-туалната схема и идейните проекти на отделните пе-шеходни зони с цел рекон-струкция и благоустроява-не. Те са приети на заседа-ния на общинския експер-тен съвет по устройство на територията през 2007-2008 г., след което вся-ка от зоните е разработ-вана в различни проект-

ни фази за кандидатства-не за еврофинансиране. През 2008-2009 г. основ-но с бюджетни средства на общината е изграде-на голяма част от Север-ната пешеходна зона. Из-граден е пешеходен под-лез на бул. „3 март“, кое-то е важно съоръжение за пешеходни и велосипедни връзки между южната пе-шеходна зона и градския парк „Св. Георги“. Проек-тант на всички разработ-ки е „Парк арх проект“ – София, с управител л.арх. Димо Петров. Главен про-ектант на разработките по част „Ландшафтна ар-хитектура“ е л.арх. Димо Петров. Разработени са подробни работни и де-тайлни проекти за цен-тралния площад „Свобо-да“ и за южната пешеход-на зона.

Проектите на пешеход-ните зони следват обща концептуална схема, обе-диняваща всички пеше-ходни пространства: съ-ществуващи, изградени и проектни разширения. От

централното простран-ство на площад „Свобо-да“ е предвидено развити-ето на четири пешеходни направления. Те съвпадат с изградените през годи-ните пешеходни зони и са доразвити с нови проект-ни предложения или уши-рения. По този начин по-ефективно се свързват съ-

ществуващите структури и обществените центро-ве на централната градска част, каквито са градски-ят парк, производствена-та зона, паметници на кул-турата, търговските зони, административният цен-тър и жилищните зони.


Благоустроени пешеходни зони, нови декоративни елементи и осветление правят по-уютна градската среда

Р еконструкция, обновяване и благоустроява-не на пешеходно централно пространство на град Добрич предвиждат няколко проекта. Със средства от общинския бюджет започва реали-зацията на северната пешеходна зона. Тя гра-ничи на юг с централния площад „Свобода“, за който, както и за южната пешеходна зона, об-щината кандидатства за еврофинансиране. В идейна фаза са проектите за източна и западна пешеходна зона. С проект за „Реконструкция на пешеходната зона на бул. „25 септември“ Добрич кандидатства за финансиране по опе-ративна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегри-рано градско развитие“, операция 1.4: „Подо-бряване на физическата среда и превенция на риска“, схема за предоставяне на безвъзмезд-на финансова помощ: BG161PO001/1.4-05/2009: „Подкрепа за интегрирано и устойчиво раз-витие чрез подобряване на градската среда“. Прогнозната стойност на проекта е над 4.25 млн. лева. Планираната дата за начало на про-цедурата за възлагане е 1 юни.

1970-1980Изградени са пешеходни-те зони на Добрич

2007-2008Приети са разработени-те проекти за реконструк-цията и благоустроява-нето им

2008-2009Със средства на общи-ната е изградена голяма част от една от пешеход-ните зони - северната

2010Общината подава проект „Реконструкция на пеше-ходната зона на бул. „25 септември“. С него тя кан-дидатства за финансира-не по оперативна програ-ма „Регионално развитие“

Строителни работи за реконструкция на пешеходната

зона на бул. „25 септември“• Реконструкция на пешеходна зона - подмяна на настилки• Водоотвеждане - монтаж на отводнителни линей-ни оттоци• Въвеждане на енергоспестяващо осветление - подмяна на кабелна линия и монтаж на нови осве-тителни стълбове• Изграждане на детски площадки• Градско обзавеждане - пейки, кошчета за смет, перголи и др.• Изграждане на рампи за хора в неравностойно положение• Изграждане и възстановяване на зелени площи• Реконструкция на ул. „Д-р К. Стоилов“• Реконструкция на междублокови пространства.

хотел „Добруджа“хотел „Добруджа“

кино „Родина“кино „Родина“ хотел „България“хотел „България“


РЕАЛИЗАЦИИ

Продукт на модерната култура и като тип сграда, и като отношение към по-требителя, аутлетът съче-тава предимствата на тър-говския център и мола. Аутлетите основно се строят в периферията на градовете, където земята не е толкова скъпа. Пред-назначени са за продажба на маркови облекла от ста-ри колекции, те залагат по-вече на изчистеното инте-риорно пространство, в ко-ето стоката, марката тряб-ва да изпъкне. Съчетават търговския пасаж на глав-

ната градска улица с места за хранене.

Новооткритият „София аутлет център“ се радва на голям интерес, разкривай-ки всички предимства на мащабния търговски и раз-влекателен център.

Сградата с обща разгъна-та застроена площ 36 567 кв.м получи разрешение за ползване на 12 февру-ари

Този тип търговски цен-тър носи добрите характе-ристики на мола, каза глав-ният проектант на обекта

арх. Пламен Нанов, кой-то е един от проектантите на първия мол в страната („Мол София“). Вътреш-ното пространство е орга-низирано като търговска улица, което допринася за комфорта, мащаба и създа-ва атрактивност. Архитек-турата е с изчистени фор-ми, не е претрупана, няма излишен лукс. Целта е да съхраним това, което е по-зитивно от мола, без пре-калена луксозност, посочи

също проектантът.

Строителствотона сградата е извършено за две годи-ни и половина с главен из-пълнител „Строй-консулт“ ООД. От тях грубият стро-еж за около 9 месеца, а ос-таналите за довършител-ни работи. Конструкция-та е монолитна стомано-бетонна. Строителството е изпълнено с помощта на четири кулокрана, използ-

ван е кофраж „Пери“. Остъкляването на фа-

садата е осъществено с окачена остъклена фаса-да Schüco и стъклопаке-ти Glaverbel. Фасадите на конзолно излизащите обе-ми са облицовани с пана от фиброциментови плоско-сти, производство на Swiss Pearl, Швейцария, тип вен-тилируема фасада с то-плоизолация, а останалите външни стени са с фасадна силикатна мазилка.

Търговски площ и витри-ни на магазините

Търговските площи са организирани на три нива от комплекса, като витри-ните са изпълнени с про-дукти на „DORMA Бълга-рия“. Голяма част от мага-зините са затворени с вит-рина „ДОРМА ТР“ шина за фиксиране към пода и тавана и 10 мм бяло за-калено стъкло. Във вит-рините са интегрирани двукрили летящи стъкле-ни врати с вградени подо-ви брави, подови автома-ти ДОРМА BTS84, подо-ви букси за заключване и дръжки за врати DORMA от неръждаема стомана с три дистанционера.

Останалата част от ма-газините в аутлет центъра са с витрини тип DORMA HSW - плъзгащи преград-ни стъклени стени, из-работени от алуминиеви профили и закалено 10 мм стъкло. На входа са инста-лирани автоматични врати

На пазар, но не на търговската улица, а в аутлет център в СофияИзчистени интериорни решения открояват предлаганите артикули

Участници в проекта Възложител: „София аутлет център“ ЕООДКонцепция: „ECE проджект мениджмънт“Проектант: „Студио 17,5 - С“ главни проектанти арх. Пламен Нанов, арх. Йордан Ликов и проек-танти арх. Атанас Стоев, арх. Катя Жайгарова, арх. Анастасия БожиноваГлавен изпълнител „Строй-консулт“ ЕООДКонсултант (надзорът по строителството): „ММВ инженеринг“ ЕООД

Търговският център е раз-положен на са-мостоятелен парцел с ром-бовидна фор-ма, която на-мира отраже-ние в обемно-то решение на сградата.


РЕАЛИЗАЦИИ

DORMA SST за пълно от-варяне без отключване.

Вертикалните комуни-кации в сградата се осъ-ществяват чрез четири стълбищни клетки с помо-щта на ескалатори и асан-сьори. В пространство-то на атриума до главния вход е предвиден пътни-чески асансьор, пригоден и за лица с увреждания. Два асансьора обслуж-ват зоната за хранене, а в кръглите атриуми има ескалатори. Всички те са тип Schindler, доставени и монтирани от „Шинд-лер България“. Асансьор-ите са от моделите S5400 (пътнически) и S2600 (то-варни), електрически, тип

MRL (без машинно по-мещение). Ескалаторите са модел S9300 Advanced Edition Custom. Оборудва-нето е от последната гене-рация продукти на „Шин-длер“, позволява прециз-на диагностика и настрой-ки и осигурява висок ком-форт на движение в ком-бинация с надеждност при високо натоварване и ин-тензивна експлоатация.

Сградата е осигурена с всички инсталационни системи

Магазините са осигу-рени с противопожарни изисквания и са снабдени с автоматично пожароиз-вестяване и пожарогасене

от спринклерна инстала-ция на обекта. Изпълнена е цялостна ВМS система.

Микроклиматът в аут-лет центъра се поддържа чрез климатична инста-лация, проектирана и из-градена от фирма „Термо-сист“, доказан лидер не само на българския пазар със своя професионали-зъм и иновативни разра-ботки. Приложена е тех-нология VRV система, до-пълнена с частта обработ-ка на въздуха с честотно управляеми машини (за пръв път произведени от фирма „Дайкин“). Преми-ерата на подобна систе-ма е в „Парк мол“ в Ста-ра Загора, каза собстве-

никът на фирма „Термо-сист“ инж. Николай Кон-стантинов. Системата е постижение в областта на енергоспестяването, ком-форта, микроклимата на сградата, в разпределени-ето на енергията на всеки потребител, както и за до-бро обслужване. Тя се уп-равлява чрез интегрира-на компютърна система. Цялата енергийна част е монтирана на покрива на сградата. Без допълни-телни източници като газ, градска топлофикационна мрежа, термопомпите са базирани на отпадна то-плина от околната среда (въздух).

Околното пространство на сградата е благоустроенопо отделен проект.

Паркоустройствено-то решение на търгов-ския комплекс е направе-но в хармония с архите-ктурната концепция. То е проектирано и изпълне-но от „Флорекс“ ЕООД. В сградата са използвани над 30 цъфтящи и вечнозеле-ни растителни вида. Оф-ормено е озеленено пред-ставително пространство около сградата и естестве-на визуална и екологична преграда от югоизточната част на имота. СГ

Характерно за интериорното решение е атриум през три нива с пирамидално гор-но осветление Фотограф Мария Съботинова

�Още по темата на: www.stroitelstvo.info/


БИЗНЕСРихард Шенц, зам.-председател на Австрийската стопанска камара и бивш генерален мениджър на ОМВ:

Австрийците се насочват към енергетика и производствоГ-н Шенц, какво е място-то на България от глед-на точка на австрийския бизнес като инвестици-онни възможности, да-нъчни стимули и др.?

- България през последни-те години е сред най-привле-кателните дестинации за ав-стрийските инвестиции. Това е свързано с факта, че страна-та принадлежи към пазарите с непрекъснат растеж и от 1997 г. насам динамиката е много голяма. Австрийските фирми и пре-ди това бяха свързани тяс-но с България като търгов-ски партньори. Те видяха своя шанс в това чрез инвести-ции да станат непосредствено част от тази динамика, което се и постигна. Като резултат днес Австрия е най-значими-ят чуждестранен инвеститор в България. Над 400 австрий-ски фирми имат седалище в България с мажоритарно ка-питалово участие.Наред с този важен аспект при вземане решение за ин-вестиция, разбира се, от зна-чение са и макроикономи-ческите условия. Тук особе-но облекченият данъчен ре-жим прави България интерес-на за инвестиции. Важни оба-че са също така и състояние-то на инфраструктурата, как-то и административните ус-ловия, които също определят мястото на България в усло-вията на международна кон-куренция. В тази връзка чу-вам от австрийски инвестито-ри, че са нужни още много по-добрения.

Кои са най-интересните сектори за инвестиции?

- Австрийските инвестиции в България са разпределени във всички сектори. Интересът на инвеститорите в послед-но време се насочва наред със сектора на финансовите услу-ги, недвижимите имоти и те-лекомуникации и към облас-тта на енергетиката и произ-водството. Редица инвеститори проявя-ват интерес към проекти от областта на възобновяемите енергийни източници, къде-то рамковите условия в Бъл-гария са особено интересни, но също така и към проек-ти в енергетиката като цяло. Австрийски фирми се инфор-мират и за възможността да участват в български произ-водствени предприятия, кои-то търсят стратегически парт-ньори. Конкретно сега с предсто-ящото разширяване на инфра-структурата в транспортния

сектор и околната среда нара-ства и интересът на австрий-ските строителни и инжене-рингови фирми да започнат предоставяне на технически услуги или да разширят своя-та дейност.

Какви са участниците и целите на търговската делегация, която води-те?

- Това са 19 австрийски фир-ми, участващи във форума „Австрия - транспортна ин-фраструктура“ на 17 март в хотел „Холидей ин“ - „Биз-нес парк София“. Те предста-вят своите продукти и услуги пред български фирми и пред-

ставители на държавни и ре-гионални институции. Бъл-гарските участници получават информация от първа ръка за технологии и продукти, кои-то биха могли да намерят го-лямо приложение в динамич-но протичащия процес на раз-ширяване на българската ин-фраструктура в транспортния сектор. Държа да отбележа, че австрийските фирми от-реждат особено място на ас-пекта ”качество”. Използвам възможността да поканя всички заинтересова-ни български фирми да посе-тят форума и използват въз-можността да установят кон-такти с австрийските фирми.

Как оценявате потенци-ала на страната от глед-на точка на глобална-та криза и позицията й в Централна и Източна Ев-ропа, където се намира и Австрия?

- България като притегателен център за производства, ори-ентирани към износ, претърпя без съмнение, макар и времен-но, известно изоставане. Тук страната е непосредствено за-висима от икономическото по-ложение в страните от ЕС, ко-ито са нейни най-важни парт-ньори, към които принадле-жи и Австрия. На съживяване на конюнктурата и подобрява-не на бизнеса на българските производствени предприятия може да се разчита още през 2010 г.От друга страна, като нов член на Европейския съюз има уни-калния шанс да премине по-лесно през кризата - за страна-та са предвидени големи субси-дии от европейските фондове, насочени най-вече към уско-реното разширяване на транс-портната инфраструктура. Австрия също е много заинте-ресована от подобряването на транспортната инфраструкту-ра в България. От една стра-на, в смисъл на подобряване на рамковите условия за действа-щите австрийски фирми в Бъл-гария. От друга страна, ще се улесни движението през Бъл-гария към съседните й страни от Югоизточна Европа, кои-то са важни партньори и за ав-стрийската икономика.

Някои от големите австрийски

инвеститори в България:

• Alpine Bau • Austrotherm Bulgarien • Baumax Bulgaria • Baumit Bulgaria • BILLA Bulgaria • Bramac Pokrivni Sistemi • Bulstrad Plc. (Vienna Insurance Group)• EVN Bulgaria • IMMORENT Bulgaria • Knauf • Kronospan Bulgaria • Mobiltel • OMV Bulgaria • Porsche Bulgaria • Raiffeisenbank (Bulgaria) • Schenker • Siemens • Strabag Bulgaria • UniCredit Bulbank • UNIQA Insurance • Wienerberger

Австрийски форум в София

Н а 17 март в столичния хотел „Холидей ин“ се провежда форум на австрийски фирми Austria Showcase, органи-зиран от Стопанската камара на Австрия и търговската служба към посолството в рамките на програма „Меж-дународна офанзива на австрийската икономика“ на тема „Транспортна инфраструктура“. Да открие фору-ма е поканен министър Росен Плевнелиев, в делегаци-ята са включени 19 водещи австрийски фирми в секто-ра. Ръководител на делегацията е Рихард Шенц, зам.-председател на Австрийската търговска камара.

Рихард Шенц е дипломи-ран инженер и доктор на науките от Техноло-

гичния университет на Ви-ена. Преминава през широк кръг от специалности в ком-панията ОМВ, която оглавя-ва като главен изпълнителен директор през 1992 г. до 2001 г. Заема редица постове в различни бизнеси, професи-онални и браншови органи-зации като Асоциацията на австрийската петролна ин-дустрия, Инфраструктурния комитет на Австрийската ин-дустриална асоциация, пра-вителствен съветник за ка-питаловите пазари и мн.др. Носител на редица държав-ни отличия.

Източник: Статистика Австрия

Търговски връзки Австрия - България в млн. евро

Днес Австрия е най -значимият

чуждестранен инвес-титор в България. Над 400 австрийски фирми имат седали-ще в България

Нужни са още мно-го подобрения на

инфраструктурата, както и администра-тивните условия, ко-ито също определят мястото на Бълга-рия


ТРЕНД

През 2010 г.: Кризата се задълбочава, нужни са инвестиции

Прогнози от Българската строителна седмица

Според управителя на организатора на строител-ния форум - фирма „Бул-гарреклама“, Иван Ива-нов работещите производ-ствени и търговски фир-ми отново са били събра-ни под един покрив - над 400 фирми от 20 държави на 210 щанда в четири из-ложбени павилиона в про-дължение на пет дни, от 9 до 13 март.

Бизнесът коментираСпадът в производство-

то и продажбите на строи-телни материали е средно 50%. Кризата се задълбо-чава, защото през 2009 г. и в момента се изпълняваха проекти, стартирали пре-ди година-две. В момента проектантите нямат рабо-та, затова в перспектива няма да има работа и по-нататък по веригата. Бър-

зо са нужни инвестиции, защото българският пазар винаги е бил много огра-ничен и потреблението не е голямо, а сега е съвсем свито.

Финансиране за част-ни проекти липсва. Затова е спешна необходимостта от публични инвестиции - в инфраструктурата и в повишаване на енергий-ната ефективност на ста-рия сграден фонд. За цел-та държавата трябва да създаде добра обща рам-ка, като най-напред може да започне с подобрява-не на енергийната ефек-тивност на обществените сгради.

Това коментираха пред-ставителите на производ-ствените и търговски фир-ми за строителни матери-али, участници на изложе-нието.

От гледна точка на чуж-дите делегации български-ят пазар обаче продължа-ва да бъде интересен. Гер-манските производите-ли идват въпреки кризата в цяла Европа, казва Ник Нахтсхайм, ръководител на търговската група на Бавария на експото. В Гер-мания, където след строи-телния бум след присъе-диняването на източната част думата криза не е из-лязла от употреба в строи-телството, спадът през ми-налата година се измерва от порядъка на 2%. Иконо-миката на Бавария има съ-поставими с българските параметри, но е по-ефек-тивна - заетите в строи-телството 128 хил. души при 12 млн. жители произ-веждат оборот от 16 млрд. евро. За сравнение - в род-ния строителен сектор ра-

ботят 160 хил. души от 7 млн. жители и оборотът е 18 млрд. лева за 2008 г.

По думите на Захи-де Гюмюш от производи-теля на сухи строителни смеси Entegre от турската търговска делегация кри-зата в съседната държава не е толкова силна, а на-малението на оборотите е от порядъка на 20%. Таки-ва са прогнозите и за 2010 г. Познатата и в България компания работи от 1978 г. Нейното мнение се спо-деля и от другите 14 тур-ски производителя с щан-дове на изложението - не толкова голям спад на тур-ския пазар, който активно работи на богатите пазари в Близкия изток и Север-на Африка, които остават платежоспособни и по-малко засегнати от криза-та.

Статистика констатираПрез януари общата

строителна продукция на-малява с 30.7% в сравне-ние със същия месец на предходната година. При сградите спадът е 38.4%, но при инфраструктурата е едва 12%. Това потвърж-дава извода, че строител-ните предприемачи насоч-ват усилията си към доиз-граждане на инфраструк-турни съоръжения.

Новите данни за броя на новопостроените жи-лищни сгради показват през четвъртото тримесе-чие на 2009 г. 962 приети обекта, което на тримесеч-на база е ръст от 40.4%. Броят на жилищата в тях е с 1190 повече и техният брой достига 6404.

Числата са големи предвид строителния ци-къл - става дума за за-вършване на обекти, про-ектирани и получили раз-решение за строеж преди 1-2 години. Дългосрочна-та статистика на годишна база показва, че броят на новопостроените сгради намалява с 1.7%, а жили-щата в тях - с 6.0%. Об-щата полезна площ е 486 хил. кв.м, или с 9.3% по-малко в сравнение с преди една година.

Най-много са новите жилища в област Варна - 179 сгради с 1325 жилища, област Бургас - 127 сгра-ди с 865 жилища, следва Пловдив - 81 сгради с 448 жилища, София-област - 69 сгради с 261 жилища, област София-столица - 62 сгради с 1228 жилища.

Николай ТОДОРОВ

Производителите и търговците на строителни материали изпълняват стари поръчки и се опасяват от свития пазар в момента

П рез декември платихме 24 млн. лева задължения на държавата към фирмите. За януари и февруари покритите задължения са 58 млн. лева от общо 200 млн. лева. До края на годината ще бъдат обявени девет лота, 14 пътни отсечки по „Транзитни пътища“ и 24 пътни про-екта по оперативна програма „Регионално развитие“, които ще от-ворят над 50 хил. работни места. От седмица в Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи специална про-грама за подготовка на пътни проекти. Пътищата ще бъдат приори-тет през 2010 г. Ефективността на нашата работа се измерва вече с преведените суми, а не с договорените средства. С тези думи от-кри Българската строителна седмица министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обясни, че работата на държавата е като партньор да създаде добра рамка и да улеснява и насърчава инвестициите, за да може икономиката да функционира по-добре.

Въпреки спада в строителния сектор германските производители намират Бълга-рия за перспективна, обясняват на министър Плевнелиев от баварската делегация

Спадът

в производството и продажбите на стро-ителни материали е средно 50%

Кризатаще се задълбочи, за-щото през 2009 г. и в момента се изпълня-ваха проекти, стар-тирали преди годи-на-две

Не работятв момента проектан-тите

В перспективаняма да има работа и по-нататък по вери-гата

Трябвада се търсят нови ниши и да се разра-ботват специфични продукти

Разгъната застроена площ на завършени жилища по години, кв. м

100000

300000

2004

2005

2006

2007

2008

2009

По данни на НСИ


Николай Калоянов, изп. директор на „Балканстрой“:Кризата реално се задълбочава. Бързо са нужни инвестиции, за-щото пазарът и бездруго е мно-го ограничен, а потреблението никога не е било голямо. Частни-те проекти нямат финансира-не, а големи нови инвеститори не виждат перспектива при мал-ката вероятност за възвращае-мост от пазара. Дори при нали-чие на добра среда и данъчни стимули първо трябва да има приходи от продажби. Огромна е нуждата от решаване на проблема със стария сграден фонд, за което държавата трябва да създаде до-бра рамка. Най-спешни са инвестициите в инфраструктура и енергийна ефективност на сградния фонд, за да може да има реален бизнес, който да намали ефекта от кризата.

Цанко Миланов, търговски директор на „Винербергер“:Пред 2009 г. продажбите в сек-тора спаднаха средно с 30-50%, не очакваме особена промяна на тен-денциите през първите девет месеца на 2010 г. Нашата стра-тегия е да увеличим пазарния си дял, да заемем освобождаваните ниши и да въвеждаме нови проду-кти. Очакваме целенасочена държавна политика - публично-частни парт-ньорства, намаляване на ДДС например за жилища на мла-ди семейства. Трябва да се изсветли строителният сектор,

BBWEEK

сега например се продават материали без фактури, рабо-тят едва 20-ина керамични предприятия, а от Гърция се вна-сят много евтини тухли, които подбиват пазара.

Пролетина Христова, мениджър маркетинг и бизнес планиране на „Девня цимент“ :

За нас 2008 г. беше най-силната с ръст на оборота от 27%. През 2009 г. имаме над 35% намаляване поради спада на сградното стро-ителство край морето, което стана причина да спираме завода си в Девня. Прогнозираме намале-нието на приходите ни през 2010 г. да бъде около 10%. Очакванията ни за подобрение са свързани с инфраструктурни проекти. Затова сме разра-бот продукти като хидравличен свързващ циментов про-дукт за основата на пътищата, който предотвратява на-пукванията на горните слоеве, или продукт за рехабилита-ция на компрометирани пътни участъци с изземване и обра-ботка на горния слой.Кризата действа отрезвително и сега е времето за развой-на дейност и създаване на таргетирани материали. Насоч-ваме се към нуждите на конкретни обекти - само с наш ци-мент например се работи на язовир „Цанков камък“, там изискванията към продукта са специални. Очакваме стар-та на други големи инфраструктурни проекти като „Гор-на Арда“.

Климентин Чернев, съуправител на „Алукьонигщал“:Кризата едва сега започва да се развива истински. До ми-

налата година се учехме да рабо-тим в условия на пазарен бум и не сме подготвени за тези усло-вия на изострени пазарни отно-шения, по-ожесточена конкурен-ция и липса на финансиране. През 2009 г. имаше инерция от 2008 г. Сега работата на проектанти-те е много редуцирана и скоро ще бъдем в окото на урагана, ко-гато няма да има и стари поръчки, а новите още няма да се изпълняват. Проблем е и огромната междуфирмена задлъж-нялост. Сега се приспособяваме - съкращаваме разходи, концентри-раме се върху малкото остнали клиенти и търсим нови ниши. Такива са соларните и енергоефективните системи например. Нужен е нов начин на мислене, особено на управля-ващите, които да ни издърпат напред. От голямата си гама продукти сега вече извадихме всичко на пазара в отговор на ситуацията и търсим да предлагаме допълнителни екстри.

Иван Димитров, управител на „Армормат“:Настоящата 2010 г. ще бъде съ-щата като 2009 г. Кризата в Бъл-гария закъсня, ще закъснее и изли-зането от нея. Закъсняха и фон-довете във връзка с предаването на властта на новото правител-ство. Има много сива икономика - 20% от оборотите в сектора се формират от т.нар. сиви строи-тели. Надеждите ни са към голе-мите обществени проекти за пътища и енергийната ефек-тивност за разлика от досегашните частни сградни обекти.

Изход от кризата: иде ли?

Някои изводи• Спадът на оборотите на производители и търговци до момента е над 50%• През 2010 г. кризата в продажбите на строителни материали се задълбочава • Архитектурните бюра нямат достатъчно работа• Пазарът е много ограничен поради размера на страната, а добрата данъчна среда не е достатъчен стимул за инвестиции• Финансирането за частни проекти е малко• Няма обучени кадри за работа в кризисни усло-вия

Бизнесът коментира състоянието на производството и търговията със строителни материали

Изход от кризата: миси-ята невъзможна? Под зна-ка на този въпрос преми-наваха разговорите с парт-ньори и клиенти по време на Българската строителна седмица. Бизнесът е, меко казано, не особено опти-мистичен по отношение на кризата и нейните по-следствия. На изложението част от жизнените българ-ски фирми все пак демон-стрираха, че продължават да се борят да изплуват.

По най-песимистичните прогнози кризата ще про-дължи минимум до 2013 г. и едва сега започва истин-ски, защото привършват проектите от минали годи-ни, а нови не идват по по-точната линия на инвести-ционната процедура.

Спадът на оборотите тази година ще бъде от по-рядъка на десетина-дваде-сет процента, прогнозират

умерените песимисти. Според обикновените

песимисти тази година ще има нулев ръст на прихо-дите.

Най-малко са оптими-стите - те предвиждат про-дажби с обеми от 2007 г. и предлагат да забравим 2008 г., защото тя е била по-рядка и от 29 февруари. Или както се казва в една детска книга: „Това се слу-чи на 35 май.“

Най-големите оптими-сти май са новите играчи, които през миналата го-дина стъпиха на пазара, а сега дори отчитат ръст. Според тях в български-те университети не е пре-подаван кризисен менидж-мънт и сега трябва да се на-ваксва.

Същото твърдят и чуж-дите делегации - от Ав-стрия, Германия и Турция. По тяхно мнение в собст-

вените им държави кризата е доста по-малка, а момен-тът е подходящ за инвести-ране в България!

Анализаторите комен-тират няколко предходни кризисни цикъла, от които най-близките са тези непо-

средствено след 1989 г. и през 1997 - 1999 г., и два-та споменавани като по-ле-жерни и падане от по-ни-ско. Някои от нашите съ-беседници дори сравниха настоящата глобална криза с Голямата депресия през

1929 г., когато за създаване на заетост американската държава е плащала на ра-ботници да копаят изкопи и после да ги запълват.

Какво е състоянието на строителния сектор в мо-мента - как завърши изми-

налата 2009 г., как започна настоящата година и как-ви са начините за изход от кризата?

Каква е ролята на дър-жавата, на актуалните ин-фраструктурни проекти и на проектите за енергийна ефективност в плановете на фирмите?

Кои са печелившите стратегии за развитие на бизнеса в условия на кри-за, готови ли са да работят при подобни условия?

Как оценяват ситуаци-ята новите фирми, кои-то точно в такъв момент стъпват на пазара, и чуж-дите делегации?

Това са някои от въпро-сите, с които се обърнах-ме към някои от мениджъ-рите на водещите българ-ски производители и пред-ставители на чужди компа-нии.

Николай ТОДОРОВ

На строител-ната излож-ба бяха пред-ставени над 400 изложи-тели - както водещи ком-пании с тра-диции, така и нови фирми, които тър-сят парт-ньори

Фотограф Мария Съботинова

ДЪРЖАВАТА:• да инвестира в саниране за енергийна ефектив-ност на обществените сгради • да инвестира в инфраструктура• да „отпуши“ европейските проекти• да разплати миналите си задължения• да създаде добра законова рамка• да намали данъците и осигуровките• да защити родните фирми срещу нередовен внос • да изсветли икономиката

ФИРМИТЕ:• да разработят специфични продукти съобразно нуждите на пазара• да се обърнат изцяло към нуждите на конкретния клиент• да предлагат допълнителни екстри• да търсят нови ниши• да се ориентират към енергийна ефективност и път-на инфраструктура• да изнасят в чужбина• да обучават и да запазят кадрите

Решения


BBWEEK

„Реномо България“ представи официално дейността си на българския и на румънския па-зар по време на Българската строителна седми-ца. Компанията е ексклузивен представител на качествените продукти с марка Alcibay и пем-зени блокчета за зидария Tekno Bims за двете страни.

Представяме различни гипсови мазилки и продукти с утвърдената марка Alcibay, а блок-четата за зидария Tekno Bims от пемза се пре-върнаха в хит на турския пазар. Ще предлагаме

строителни продукти на достъпни цени по целия строителен цикъл - блокчета за зидария, топло-изолационни продукти, гипсови продукти за до-вършителни дейности и др., коментира Найден Найденов, управител на „Реномо“.

Продуктите Alcibay са екологични, с добра въздухо- и паропропускливост, изключителна белота, икономичност, бързо полагане. Пемзе-ните блокчета Tekno Bims са леки, с добри топ-лоизолационни качества, съобразени са с евро-пейските стандарти, с отлична топло- и звукои-золация и икономичност.

Производителят на Alcibay, турската ком-пания

е ориентиран изцяло към експорт, с две

производствени бази в Анкара и Мерсин с ка-пацитет 600 000 т. Мазилките Alcibay са утвър-дени на руския, украинския и други европейски пазари.

Компания Tekno Bims A.S. е основана в Невшехир през 1978 г. и произвежда олекотени блокчета за зидария от пемза.

„Реномо България“ представя качествени продукти от гипс

Компанията стартира официално дейността си в България и Румъния

Найден Найденов, управител на „Реномо България“ ООД:

Българскитемениджъри не са готови да работят в кризисни условия

Кризата е време за рафиниране на пазара и отся-ване на фирмите. Големите проекти през тази го-дина няма да са толкова много, затова имаме оч-аквания към крайните клиенти, които ще използ-ват момента за ремонти. В България няма опит за справяне с кризата, защото мениджърите тук са израснали в условия на строителен бум. През 2010 г. очаквам ремисия в индустрията и начало-то на плавен ръст, който няма да достигне нива-та от 2003 - 2008 г. Основните клиенти, към ко-

ито се насочваме, са търговските вериги, строи-телните хипермаркети за крайни клиенти, както и контактите с крайни потребители - строителни инженери, проектанти, строителни фирми. За ми-налата година сме продали 40 хил. тона при обем на пазара от 100 хил. тона и очакваме обемът да остане същият за тази година.

Инвестиционните програми на много компании не са спре-ли, като „Билла“ например. В областта на възобновяемите енергийни източници Бълга-рия има една от най-насърчителните политики в Европа. Екс-плоатационните дружества са задължени да изкупуват зеле-ната енергия на много добра цена. В тази връзка ние сме пър-вата фирма, която предлага в България комплексна система за фотоволтаични модули за лесен покривен монтаж.

Камен Лазаров, управител на „Лийф група“:В момента състоянието на пазара на големи обществени и корпоративни клиенти е по-до-бро, но частните средни и малки клиенти правят много ниски обо-роти. Надеждите ни са за обекти в инфраструктурата и енергий-ния сектор. Имаме нова серия продукти за пътища - за бърз ремонт на сто-манобетон, до два часа обектът е готов за експлоатация. Участ-ваме на големи проекти като язовира „Цанков камък“, къде-то всеки месец се влагат 40 - 100 тона химически добавки. Участваме и в големите проекти като софийското метро, пристанище Бургас и др.

Найден Найденов, директор продажби на „Денеб“:Изминалата 2009 г. беше една от най-трудните досега и като че ли не бяхме подготвени. Особено ни пречи междуфирмената задлъж-нялост. Тъй като изградихме мощности и изключително качествен про-дукт с всички необходими серти-фикати, през 2010 г. ще засилим своята дистрибуторска работа и износа за съседни държави. Изработването на специфич-ни продукти по заявка на клиента е друга възможност за

отговор на кризата. На пазара сме от 7-8 години с два завода в село Равно поле - единият за сухи строителни смеси, другият е единствена-та в страната инсталация за сушене и фракциониране на си-лициев пясък - специфичен продукт, който се влага в различ-ни видове смеси.

Иван Петров, управител на „Изола Петров“:Много малко български хидрои-золации се влагат в инфраструк-турните проекти. Те са с ниска цена и не дават голяма възмож-ност за надценки и допълнителни облаги. А предлагат същото ка-чество и параметри. Няма достатъчно информация за европейските фондове. Ние подготвихме подобен проект, който престоя една година в управляващия орган, после ни го върнаха, оспорвахме и т.н. Вече реализирахме проекта със собствени средства, а нямаме развитие по европейския про-ект. Трябва да се сложи срок за разглеждане и заплащането на чиновниците да се обвърже с него. Нашата прогноза за кризата е в най-добрия вариант дъното да бъде достигнато през 2013 г.

Пламен Петров, генерален мениджър на MAPEI Bulgaria:С основните си продукти в 15 групи смятаме да участваме ак-тивно в инфраструктурните обекти - с добавките за бетон на-пример, и при енергийната ефек-тивност - с нашите топлоизо-лационни системи. MAPEI Bulgaria е регистрирана през октомври 2009 г., дотогава работихме от осем години чрез дистрибуто-ри. От края на миналата година компанията придоби произ-водствената база за сухи строителни смеси на „Оргахим“ в

Русе, която обслужва и Румъния. Международната компания съществува от 1937 г. За 2009 г. оборотът й е бил 1.7 млрд. евро и 5% ръст в резултат на диверсификацията на операциите на всички континенти.

Йозеф Щокингер, изп. директор на Semmelrock:Ние сме отскоро в България със собствен завод в община Елин Пелин. Въпреки че инвестицион-ната процедура беше трудна - само разрешителните ни отне-ха 6-8 месеца, избрахме България за тази инвестиция, освен че тя вече е член на Европейския съюз, виждаме тук и голям пазар за ви-сококачествени настилки. В Гер-мания производството е 2 кв.м на жител, в Европа - 1 кв.м, а тук - 0.2 кв.м на човек. В момента инвестициите са мал-ко, обществените поръчки също. Външните инвестиции в страната са намалели. В България има належаща нужда от подобряване на инфраструктурата и за това са предвидени средства, които трябва да се използват.

Ивайло Терзийски, представител на AGROB BUCHTAL:През 2009 г. нямаме спад в оборота, той е на нивото от 2008 г. Това, което ни тревожи, е липсата на работа за ар-хитектите - това, което те проектират сега, ще се реа-лизира едва след година. Последните години преди 2008 г. имахме по 100% ръст. Очакваме да нямаме ръст на годиш-на база през 2010 г. Решението е в европейските фондове и в енергийната ефективност. При проектите на европейски инвеститори видът на качествените материали идва зало-жен. Имаме над 100 реализирани обекта в страната.В България германската AGROB BUCHTAL присъства от 6-7 години, но преди 1989 г. е имало много реализирани обекти в облицовката на басейни, където сме лидер. Предлагаме раз-лични видове керамични плочи, фасади, специални и индус-триални керамични настилки, подови настилки за частни до-мове във висок клас.


ИНВЕСТИЦИИПроучване на консултантите Colliers International и A.T. Kearney показа

София и Варна са най-привлекателни за аутсорсинг в Източна Европа

Докато предприе-мачи и собствени-ци на офис сгради

в България се надцакват в привличането на наема-тели, едно ново проучва-не донесе първия лъч на пролетното слънце за па-зара. Според него София и Варна заемат първите места по привлекателност за международни компа-нии, които искат да изне-сат част от работата си в страни, където тя ще им струва по-малко, процес, известен като аутсорсинг и офшоринг.

Изследването е извър-шено от фирмата за уп-равленско консултиране A.T. Kearney и компани-ята за услуги, свързани с недвижими имоти, Colliers International.

Ниски разходи

София и Варна трупат точки от ниските разхо-ди за наемане на служи-тели и отваряне на офис, не на последно място и за-ради относително по-ни-ските наеми. По данни на Colliers от началото на го-дината в столицата наемът на офис е паднал с 20 до 30% от най-високото си ниво през 2008 г. и топ по-мещения в квартали и по булеварди близо до цен-търа могат да се наемат за средна цена от около 13.5 евро на кв.м месечно. С общ разход за офис под 10 евро на кв.м месечно Ва-рна е най-евтиният град в класацията.

„Варна предлага едни от най-конкурентните на-еми за офис площи сред останалите второстепенни пазари в региона на Цен-трална и Източна Европа.

Този фактор в съчетание с квалифицираната, опит-на и мотивирана работна сила, комуникативното ге-ографско положение и до-

бре развита инфраструк-тура превръщат града в ат-рактивна аутсорсинг и оф-шоринг дестинация“, каза Румяна Лепичева, изпъл-

нителен директор на офи-са на Colliers International в морската столица.

Освен това предприе-мачите предлагат и сти-

мули за наематели с дъл-ги договори като гратис-ни периоди, които стигат до няколко месеца, довър-шителни работи и поемане

Ниските разходи, заради които България е конкурентоспособна в сектора на бизнес услугите, дават глътка въздух на пазарите на офиси

България все още се пози-

ционира в аут-сорсинг индус-трията с услу-

ги с ниска до-бавена стой-

ност като об-работка на до-

кументи за разплащания и

счетоводни до-кументи и цен-трове за връз-

ки с клиенти (кол-центро-ве), събиране

на вземания и други

Фотограф Цветелина Николаева


на разходи по премест-ванията. Пакет от подоб-ни мерки може да намали значително първоначал-ните разходи за устано-вяване на офис, а и с по-голямата достъпност до квалифицирани служите-ли заради спада в иконо-миката да бъде силен сти-мул за потенциалните нае-матели. Нещо повече - ви-соките нива на незаетост на офисите (около 18% от малко над милион ква-дратни метра в съвремен-ни сгради) означават и си-гурност за компаниите, че ще успеят да намерят под-ходящи помещения.

Фирми за аутсорсинг услуги са участвали в ня-кои от малкото на брой по-големи сделки за наем на офиси в София: Call Point New Europe с 2500 кв.м в Европейския търговски център на бул. „Цариград-ско шосе“ и PPD в „София бизнес център“ (сградата на „Хюндай“ срещу „Биз-нес парк София“).

Кризисни възможности

Изнасянето на работни места, свързани с обслуж-ването на дадена компа-ния, като поддържане на връзки с клиенти, съби-ране на вземания, счето-

водство или отчетност на оперативния бизнес по-лучи силен тласък в раз-витието си благодарение и на икономическата ре-цесия в Европа. Причина-та е, че в стремежа си да оптимизират дейността си компаниите се стремят да намаляват фиксирани-те си разходи (за труд и за имоти) от неосновни дей-ности и възлагат услуги-те на външни изпълните-ли (аутсорсинг). Другият път, по който поемат, е да изнесат тези работни мес-та в икономики с по-ниски разходи за заплати, имоти и други (офшоринг).

Със значително подо-брена достъпност на офи-сите и по-мек пазар на труда България отгова-ря на тези им изисквания, показва анализът.

При общите разхо-ди Варна е най-евтината опция в Централна и Из-точна Европа, а София си дели петото място (от 28) с полския град Ржежов, но го превъзхожда значител-но по отношение на чо-вешкия ресурс с по-голя-мото си население и обе-мите на съществуващия бизнес в този сектор.

Методологията на про-учването се основава на

съвкупността от разходи-те за установяване на дей-ността (регистрация на фирма, заплащане и ко-мандировки на менидж-мънта, наемане на пер-сонал и офис) и възмож-ностите да се предложат качествени услуги (нали-чие и квалификация на ра-ботната сила, развитие на аутсорсинг сектора и го-лемина на пазара).

Още миналата година A.T. Kearney провъзгласи България за дестинация номер едно за офшоринг на бизнес процеси в ре-гиона на Централна и Из-точна Европа. Сегашната

класация потвърди място-то й, така че сега остава и предприемачите да успеят да се възползват.

Атанас Гаров, изпълни-телен директор на Colliers в България, казва: „Аут-сорсингът би могъл да се превърне в основен ико-номически двигател за страната ни с възможност да разкрие голям брой ви-сококвалифицирани ра-ботни места. За да се слу-чи това, разбира се, е не-обходим активен ангажи-мент на държавата в ли-цето на правителството, местната администрация и бизнеса.“ СГ

Разходи за обитаване на офис в столиците Разходи за обитаване на офис във второстепенни градове

Източник: Colliers International


Георги Петров, координатор проекти в РЕХАУ:

Крайният клиент е двигател за енергоефективните инвестицииГ-н Петров, вашата фир-ма реализира една от пър-вите нискоенергийни сгради в България. Какво съветвате бъдещите ин-веститори - на какви ком-поненти трябва да акцен-тират, за да реализира подобен продукт?

- Инвеститорът трябва да на-блегне най-вече на техниче-ския проект. В България няма ясен стандарт, който да указ-ва коя сграда е нискоенергий-на. Като цяло за такава се при-ема сграда, която има разход за отопление, охлаждане и битова гореща вода под 40 кВтч/м²год. Единственият ясен стандарт за това колко енергийно ефектив-на е една сграда е „пасивното строителство“, тъй като подо-бен тип сгради отговарят на ясни правила и са стандарти-зирани преди повече от 10 го-дини.

А какво съветвате потре-бителите да изискват, за да оптимизират разходи-те си за отопление и ох-лаждане?

- Последните анализи показ-ват, че най-голям разход за енергия има при отопление и климатизация на дадена сгра-да. Над 40% от вредните въ-глеродни емисии се произвеж-дат от нуждата сградният фонд да бъда подсигурен. Тук тряб-ва да се има предвид, че това са официални данни за Европа. В България процентът произ-ведени вредни емисии е драс-тично по-голям поради лошо-то качество на съществуващия сграден фонд, както и на стро-ителството на нови сгради.Следователно потребителят трябва да изисква възможно най-качествен продукт и съще-временно да е запознат със съ-временните системи за отопле-ние и охлаждане. Такава систе-ма например е геотермалната система за отопление, охлаж-дане и битово горещо водо-снабдяване. С геотермия площ от 100 м² в най-студените зим-ни месеци може да бъде ото-плявана за не- повече от 40-50 лева на месец, като тук вли-за и сметката за битова гореща вода.

В такъв случай може ли да се постигне енерго-ефективна сграда само с частични подобрения – дограма, изолация или алтернативен топлоиз-точник?

- Това може да бъде постиг-нато само в случай че сграда-та бъде обследвана и заснета професионално и бъдат напра-вени подробни предписания за енергийна ефективност и тех-

нически проект. Още на прое-ктен етап се виждат ясно пол-зите от подобренията на топло-изолацията и подмяната на съ-ществуващата климатизация. Тук отново стигаме до цялост-на концепция и идея за дейст-вие, а не както досегашната практика всичко да се прави на парче.

Какви спестявания могат да се реализират при раз-личните типове сгради – жилищни и нежилищ-ни, ако се приложат всич-ки необходими енергоспес-тяващи мерки?

- От гледна точка на експлоата-ционните разходи тези сгради реазлизират по-големи спестя-вания от вноската по обслуж-ване на ипотечния кредит, из-ползван за изгражането на сис-темите, необходими за пости-гането на нискоенергийна сгра-да. Разбира се, експлоатацион-ните разходи за еднофамилна къща, хотел или администра-тивна сграда са много различ-ни, но това е предмет на тех-нико-икономическа обосновка. Опитът ми показва, че систе-мите се рентират за абсолютно всякакъв тип строителство.

Доколко енергоефектив-

ното строителство на-мира приложние и на българския пазар? Има ли вече реализирани сгра-ди, които могат да вля-зата в тази категория?

- В България съществуват вече такива сгради, които са изключение на фона на общия сграден фонд и строителните практики. В РЕХАУ през по-следната година участвахме в проектирането и изгражда-нето на подобен тип сгради, използващи енергийноефек-тивни прозоречни и фасадни системи, ниско температур-но отопление и охлаждане, геотермални източници на енергия и т.н. Като цяло оба-че те са нищожно малко, ко-ето е обезпокояващо, имайки предвид развитието на ниско енергийното и пасивно стро-ителство в другите държави от Европейския съюз, а и не само. Тук е моментът да из-разя съжалението си за това, че в държави като Сърбия и Македония има много повече реализирани нискоенергий-ни сгради, отколкото в Бъл-гария.

Споменахте пасивното строителство. Какъв е

приносът на пасивни-те мерки за пестене на енергия в цялостната енергийна ефективност на сградата?

- Радикален. При пасивния стандарт потребителят е на практика независим. Пасив-ните сгради са и до голяма степен положително енергий-ни. Това означава, че те имат възможност да произведат повече енергия, отколкото им е необходима да се обслуж-ват сами себе си. Експлоата-ционните разходи за подобен тип сгради са абсолютно ни-щожни.

В кои сектори на сград-ното строителство оч-аквате да се инвестира най-много по отношение на енергийната ефек-тивност в дългосрочен план? Кои биха били дви-гателите на тези инвес-тиции и какви са основ-ните пречки пред тях?

- Като компания, опитваща се да развива нискоенергийното стрoителство, очакваме в бъ-деще да се проектират и реа-лизират много повече сгради, в които е заложена цялостна енергийноефективна концеп-ция. Това включва както су-перизолация на oбвивката на дадена сграда, така и клима-тизацията на сградата да бъде посредством ниско темпера-турно отопение/охлаждане и възобновяеми енергийни из-точници. За пречки не бива да се говори. Може би мно-го по–полезно би било, ако се съсредоточим върху това как-во може да се направи, за да се развива нискоенергийни-ят стандарт в строителство-то. Като двигател може да се приеме крайният клиент, кой-то е крайно време да започ-не да изисква качествен про-дукт. Според мен това е най-бързият начин всички да про-меним мисленето си в посо-ка на устойчивото развитие в строителството. Тук трябва да се подчертае, че под ниско енергийно строителство се разбира и пасивен стандарт къщи, които са все по-попу-лярни в Европа.

А сградата на утрешния ден?

- Тази, която се изплаща в икономически изгоден пери-од от време. Също така сгра-дата на утрешния ден тряб-ва да отговаря на всички ус-ловия за енергийна ефектив-ност и не на последно мяс-то да бъде приятел на нейния обитател и цялата планета.

Интервюто взеПетя РАЛЧЕВА

Георги Петров работи във фирма РЕХАУ от близо 3 години на позиция коор-

динатор проекти. През по-следната година развива множество проекти в облас-тта на водния мениджмънт и на геотермалната енер-гия за отопление и охлажда-не. Като личен ангажимент приема налагането на енер-гийно ефективен стандарт в строителството. Убеден е, че един от начините за излиза-не от кризата е именно пред-лагането на продукт, който да се рентира икономиче-ски и едновременно с това да осигурява изключител-но качествена среда на оби-таване.

С геотермия площ от 100 м² в най–

студените зимни ме-сеци може да бъде отоплявана за не по-вече от 40-50 лева на месец

В държави като Сър-бия и Македония

има много повече ре-ализирани нискоенер-гийни сгради, откол-кото в България

ИНТЕРВЮ


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

ДЕКОРАТИВНИ

строителството в промишлеността, супермаркетихранително-питейната индустриямедицинското и фармацевтично строителствоскладови помещения, офиси, изложбени залипокрити паркинги и гаражи, автосервизи, спортно строителство


Босра е древен град в Ханаанската равнина. Процъфтява и се превръща в основна ме-трополия на няколко търговски маршрута. Днес могат да се видят едни от най-добре запазените древноримски паметници в света. Форум, агора, бани, множество хра-мове, частни вили и сгради, както и грандиозен амфитеатър за 15 000 зрители. Всич-ки сгради и алеи в стария град са от твърди камъни, които, брулени от вятър, дъжд и пясък, изглеждат почти черни. Сградата се издига като крепост, но същевременно се спуска в земята като цитадела. В резултат огромната структура може да бъде из-ползвана и като резервоар по време на обсада или суша. Казват, че пространството пред сцената е представлявало езеро, което правело акустиката невероятна.

Около 1000 г. пр.н.е. на мястото на Омаядската джамия в Дамаск имало арамейски храм, посветен на бог Хадад. В началото на VIII век, след като омаядите взимат властта, на мястото е издигната джамия, която е най-известната сред многото забележителности на стария град. Архитектите на Голямата джамия в Дамаск не са се съобразили напълно със задължителните правила, които налага „Домът на Пророка“. Възползвали са се максимално от античните стени, кули и порти, като съумяват да претворят в действителност модела на джамията. Великолепният двор е украсен с изумителни мозайки. Днес е на трето място по значение за мю-сюлманите след Мека и Медина.

Това е предимно християнско село от около 5000 души. Намира на 50 км северно от Да-маск. Името му е арамейско, означава „на входа“ и е обусловено от местоположени-ето на селото, което е на входа на скалист пролом. Всички постройки сякаш са нака-цали на склоновете на планинета Каламун с надморска височина 1500 м. Жителите са естествените наследници на арамейците, които са семитски племена, населявали Сирийската пустиня и Месопотамия през XI век пр.н.е. Маалюла е дом на множество християнски църкви и манастири, но с най-голямо значение за християнството по тези земи са манастирите „Св. Сергий“ и „Св. Текла“. Селото е едно от малкото мес-та в съвременния свят, където езикът на Христос, арамейският, е все още жив.

Това е град в Северна Сирия, център на едноименна област и вторият по големина град в страната след столицата. Един от най-старите градове в света, археоло-гическите находки показват, че е бил заселен около 3000 г. пр.н.е. Халеб процъфтя-ва през вековете и е средище на много развити цивилизации и високо организира-ни социални, религиозни и икономически структури от началото на второто хиля-долетие пр.н.е. Съвременният град е построен около цитаделата. Това е голям ук-репен дворец в центъра на стария град, считан за една от най-старите и най-голе-ми крепости в света. Смята се, че по-голямата част от цитаделата е построена през аюбидския период.

СВЯТ

Сирия показва цивилизационни моделиАрхитектурното наследство на източната страна е изложено в Централния дом на архитекта

Сирия често е наричана „Люлка на цивилизацията“. Това произтича вероятно от факта, че по земите на съвременна Сирия са се ражда-ли, просперирали и умирали царства и империи.Днес можем да се докоснем до цивилизационни модели благодаре-ние на огромното количество от архитектурни паметници, съхрани-

ли се по земите на съвременна Сирия.На 8 март в Централния дом на архитекта се състоя откриване на изложба на арх. Айман Хамза на тема „Архитектурното наследство на Сирия“. Идеята да се представи архитектурното наследство на Древна Сирия е провокирана от

професионален и човешки интерес към архитектурата, историята и култур-ните натрупвания през изминалите хилядолетия. Изложбата бе открита от арх. Светлозара Шаханова – председател на обеди-нение „Сдружени софийски архитекти“. Изложбата ще продължи до 19 март. Фотосите са предоставени от Соня Стоичкова и Емил Ташков. Официални гости на откриването бяха посланникът на Сирия г-н Салах Сукар, проф. д-р инж. Цвети Даковски - декан на Строителния факултет към УАСГ, г-жа Вла-дина Цекова – експерт в Министерство на културата, арх. Георги Бакалов - председател на САБ.

АМФИТЕАТЪРЪТ В БОСРА

СКАЛНИЯТ ГРАД МААЛЮЛА ЦИТАДЕЛАТА В ХАЛЕБ

ДЖАМИЯТА НА ОМАЯДИТЕ

Sg 20100308 All

Entertainment & Humor

Transcript of Sg 20100308 All