МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ - forum-bg.org strategy_REVIVAL.pdf · Bulgaria –...

Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme,

CCI Number 2007CB16IPO006

Проект „В търсене на икономическо съживяване и развитие: Подготовка за съвместна промоция на бизнес потенциала на трансграничния регион”, съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за

трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия, CCI Number 2007CB16IPO006. 1

МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ

ЗА ПРОМОТИРАНЕ НА БИЗНЕС ПОТЕНЦИАЛА НА

ТРАНСГРАНИЧНИЯ РЕГИОН БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ

Области: в България - Видин, Монтана, София, Перник и Кюстендил

в Сърбия - Зайчар, Нишава, Пирот, Ябланица, Пчиня

Януари 2014 г.





Маркетинговата стратегия е изработена с подкрепата на Европейския съюз, чрез

Програмата за трансгранично сътрудничество CCI No 2007CB16IPO006. Съдържанието на

документа е отговорност единствено на подизпълнителя „Маркет Линкс” ООД и по

никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския

съюз или на Управляващия орган на Програмата.





СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ ......................................................................................................................................... 3

ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................................. 5

СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ ........................................................................................................................ 8

ДЕФИНИРАНЕ НА МАРКЕТИНГОВИ ЦЕЛИ .......................................................................................... 11

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА СФЕРИ, ПРОДУКТИ И УСЛУГИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ОБЩО МАРКЕТИРАНЕ . 12

SWOT АНАЛИЗ НА СФЕРИТЕ НА СЪВМЕСТНО МАРКЕТИРАНЕ .......................................................... 16

Предложение 1: Позициониране и представяне на трансграничният регион като комплекс от възможности................................................................................................................................. 16 Предложение 2: Туризмът като основен поминък и потенциал за развитие на трансграничния регион .................................................................................................................... 18

Еко / Природен туризъм .............................................................................................................. 22 Природо-изследователски туризъм – орнитология, изследвания на флората и фауната..... 23 Културен туризъм ......................................................................................................................... 23 Балнео и СПА туризъм ................................................................................................................. 27 Спортен туризъм ........................................................................................................................... 34 Пешеходен туризъм ..................................................................................................................... 35 Велотуризъм ................................................................................................................................. 36 Ловен туризъм .............................................................................................................................. 38 Риболовен туризъм ...................................................................................................................... 40 Приключенски туризъм ............................................................................................................... 42 Голф ............................................................................................................................................... 44 Селски туризъм ............................................................................................................................. 46 Научен туризъм ............................................................................................................................ 49

Предложение 3: Селско стопанство ............................................................................................... 51 Пчеларство .................................................................................................................................... 55 Конвенционално произведени зеленчуци и плодове .............................................................. 59 БИО/ЕКО зеленчуци и плодове ................................................................................................... 62 Животновъдство ........................................................................................................................... 65 Горско стопанство/ Дивечовъдните стопанства ........................................................................ 68 Рибарство и отглеждане на аквакултури ................................................................................... 70 Бубарство ...................................................................................................................................... 71

Предложение 4: Търговия, инвестиции, развитие на бизнес ..................................................... 73 КОМУНИКАЦИОННА СТРАТЕГИЯ ..................................................................................................... ...77

Комуникационни канали ................................................................................................................. 77 Целеви групи на комуникационната стратегия ............................................................................ 78 Комуникационни канали и средства. Ефективност при възприемането на им сред целевите пазари на проекта. ............................................................................................................................ 80 Ефективност при възприемането на комуникационни канали сред целевите пазари на проекта. Изграждане на собствен бранд на трансграничния проект. ....................................... 84 Индикативен план за осъществяване на комуникацията и отчитането на нейния ефект в хода на изпълнение на проекта. ..................................................................................................... 97 Идеи за промотиране на конкретни услуги и продукти .............................................................. 98





ФАКТОРИ, СРЕДСТВА И НАЧИНИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА МАРКЕТИНГОВАТА СТРАТЕГИЯ ............. 108

1. Общи условия и фактори за изпълнение на маркетинговата стратегия ............................. 108 2. Дейности, средства и начини за постигане на маркетинговите цели .................................. 109 3. Наблюдение и оценка на резултатите на изпълнението ....................................................... 110 4. Организации и лица, които биха могли да участват в реализацията на маркетинговата стратегия .......................................................................................................................................... 112





ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата маркетингова стратегия е разработена в изпълнение на проект "В търсене на икономическо съживяване и развитие: Подготовка за съвместна промоция на бизнес потенциала на трансграничния регион", който е насочен към нуждите от икономическо развитие в граничните райони - областите Видин, Монтана, София, Перник и Кюстендил - в България и Бор, Зайчар, Нишава, Пирот, Ябланица, Пчиня - в Сърбия. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България – Сърбия и се осъществява от фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики” (София, България), фондация „Съвременност” (Ботевград, България) и „Център за развитие на областите Ябланица и Пчиня” (Лесковац, Сърбия).

Целта на проекта е да се подпомогне икономическото съживяване и развитие в трансграничния регион със Сърбия като се даде възможност за съвместно рекламиране на бизнес потенциала и възможностите за инвестиции в трансграничния регион.

Специфичните цели на проекта са:

1. Да се идентифицират възможностите за сътрудничество и икономическо съживяване на трансграничния регион;

2. Да се идентифицират общи продукти, услуги и сфери на интерес за инвеститорите, които да се използват при по-нататъшно съвместно рекламиране на региона;

3. Да се предостави информация за състоянието на работната сила и да се определят областите, в които са необходими допълнителна квалификация или професионално обучение, с цел да се отговори на бъдещо търсене на работна сила в трансграничния регион;

4. Да се насърчи и улесни комуникацията между малкия и среден бизнес.

В рамките на проекта трябва да бъде изготвена маркетингова стратегия, чиято основна цел е да допринесе за обединяване на усилията на публичния и частния сектор и на всички заинтересовани страни и лица в двата гранични региона за развитието на неговия бизнес и социален потенциал. По специално стратегията трябва да постигне следните конкретни задачи:

Да направи ситуационен анализ на база на проведени емпирични проучвания и вторичен анализ на информация;

Да дефинира маркетинговите цели;

Да идентифицира сферите на сътрудничество и съответно маркетингови концепции на базата на генерирани идеи от проведените проучвания и анализи;

Да направи SWOT анализ на всяка една сфера на сътрудничество с оглед на общото им маркетиране;





Да идентифицира потенциални клиенти и целеви групи, подходящи за адресиране на концепцията;

Да предложи маркетингово позициониране на продуктите;

Да разработи Комуникационна стратегия и Промоционален план;

Да набележи мерки, средства и подходи за изпълнението на маркетинговата стратегия.

На базата на изброените задачи настоящата маркетингова стратегия следва съответните стъпки.

Стратегията е базирана на проведените в рамките на проекта проучвания, с цел събиране на първична и вторична информация, направените анализи на вторична информация и между-регионални срещи за обмен на добри практики. На територията на всички области, обхванати в проекта бяха проведени общо 100 дълбочинни интервюта сред лидери на мнение в местното общество и лица взимащи решения относно трансграничното сътрудничество. Изследването имаше за цел да верифицира хипотезите, направени на база на кабинетното проучване (деск рисърч) и анализите на бизнес потенциала на двата гранични региона, както и да идентифицира нови възможности и сфери за сътрудничество, продукти и услуги, които могат да се маркетират заедно.

Разработването на маркетингови стратегии е утвърден подход за планиране и залагане на дългосрочни цели и перспективи в развитието на всяка една организирана и отворена към другите структура и съответно е фактор за постигане на устойчивост и просперитет във функционирането и дейностите й. Обичайно маркетинговата стратегия е елемент на бизнес управлението на процесите по разработването и предлагането на продуктите на техните потребители. През последните 10 години, обаче, се въведе практиката за маркетирането на значително по-абстрактни и широко обхватни продукти – като цели нации или държави, например. В тези случаи се използват по-скоро понятия свързани с ПР.

Създаването на маркетингова стратегия на трансграничен регион е доста по-сложно, защото, от една страна, то трябва да комбинира подходите на промотиране на определени големи социални образувания и територии (като региони, области, трансграничен регион като цяло) и от друга, да идентифицира и предложи конкретни сходни между регионите продукти и услуги – развити или потенциални, с които може да се излезе на определени пазари.

В голяма степен маркетинговата стратегия на трансграничния регион играе ролята на стратегия за развитие на региона с това, че идентифицира нови възможности за съвместно предлагане на пазара и начертава стъпките, мерките и средствата, с които може да ги постигне. Това, с което се различава от нея е, че разглежда възможностите, даденостите – реални и потенциални от гледна точка на комуникирането, позиционирането и реализацията им сред определени целеви групи потребители – т.е. от гледна точка на излизането им в публичното пространство, наречено пазар.





За постигане на максимален ефект от разработената маркетингова стратегия, тя трябва да бъде адекватно презентирана на всички заинтересовани страни и да бъде популяризирана сред широка аудитория. За целта тя ще бъде представена на заключителната конференция за представяне на резултатите от проект "В търсене на икономическо съживяване и развитие: Подготовка за съвместна промоция на бизнес потенциала на трансграничния регион".

Чрез разработването на маркетингова стратегия и нейното официално представяне ще бъдат дефинирани стратегическата посока на действие, целите и средствата за постигането им, което би могло да се превърне основа на ефективно взаимодействие и партньорство между всички заинтересовани страни в трансграничния регион.





СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ

Наличната информация и проведените изследвания показват, че в голяма степен регионът на Трансграничния проект е хомогенен, както откъм проблеми, които трябва да се решават, така и откъм възможности, които могат да се използват. Населението е със сходни народопсихология и език, демографска структура и образователен ценз. Проблеми като миграция към по-големи центрове и обезлюдяване, недостатъчните инвестиции в пътна и водоснабдителна инфраструктура, липсата на съвременна професионална квалификация и достатъчна заетост се наблюдават и от двете страни на политическата граница.

Най-бързо развиващите се сфери на дейност в изследвания регион са културният и природният (най-вече планински) туризъм, но природо-географските и социалните условия позволяват развитие още на:

велотуризъм;

възстановителен (спа и балнеолечение) туризъм;

селски туризъм;

научен и бизнес (конферентен) туризъм.

Други, обособени като по-напреднали и потенциално богати на възможности области, са свързани с традиционните за региона занаяти, както и със селското и горското стопанство:

производство на плодове и зелечуци в био-ферми;

животновъдство;

пчеларство и производството на мед и продукти от мед;

лов и риболов;

събиране и/или отглеждане на билки и горски плодове.

Услугите, които могат да се развият като допълнение към основните продукти са:

ресторантьорство;

разработване на общи уеб-сайтове на съседни региони в България и Сърбия;

бубарство;

изграждане на тържища за реализация на местна продукция;

обществен авто-транспорт между двете страни;

създаване на нови туристически маршрути от двете страни на границата;

обновяване на съществуващите и изграждане на нови туристически обекти;

обновяване на съществуващите ГКПП, както и създаване на нови;





производство на енергия от биомаса;

популяризиране на празника на киселото мляко (например в с. Трън).

Предложенията за практическото реализиране на трансгранично сътрудничество – услуги и продукти, дадени от участници в проучването са:

Изготвяне на брошури, каталози, оферти, подробна информация за интересни туристически обекти и маршрути, които да са както на български, така и на сръбски език;

Създаване на обща структура за предлаганите видове услуги и продукти;

Реализиране на обмен на млади хора между съседните области, както и общото им подкрепяне за включване в трудовия пазар;

Създаване на сайт на български и сръбски език, в който е включена информация за исторически, културни и природни забележителности и от двете страни на границата;

Организиране на екскурзии на обменни начала;

Възстановяване на традиционното селско стопанство - зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, захарно цвекло, завод да пакетиране на мед;

Организиране на двустранна среща между туристически организации и фирми;

Организиране на общи за двете държави фестивали - на духовата музика, фолклорни пленери, кулинарни, религиозни и др. При първоначална успешна реализация на съответното събитие, то би имало известен потенциал да се превърне в традиция и да започне да се реализира всяка година, както и да се превърне в атракция за международния пазар;

Активизиране на сътрудничеството между младежки организации и организиране на посещение от младежки групи на обекти по различни маршрути и теми;

Изграждане на информационни центрове в различните региони на двете държави, които да дават информация на туристите относно културните, исторически и природни забележителности, които биха могли да посетят;

Създаване на връзки между български и сръбски туристическите агенции и обмен на туристи;

Спортен туризъм - осъществяване на връзка между спортните клубове в регионите, както и организиране и промотиране на общи турнири;

Осъществяване на обучения за кандидатстване по европейски програми в трансграничните региони, където се наблюдава дефицит на консултантска експертиза;

Организиране на двустранни срещи между бизнесмени и предприемачи от двете страни, както и насърчаване на интереса на външни инвеститори чрез регулярни конференции, семинари и различни форми на бизнес туризъм.





Основен принос за успеха на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия могат да имат следните организации и институции:

местна власт, общини;

областна администрация;

БТПП, ТПП - Търговско промишлените палати от пограничния регион, Регионална западна камара;

ресорни министерства – като това на регионалното развитие, на спорта, на икономиката и туризма;

читалища;

неправителствени организации, като например: НПО "Звено" Пирот", НПО "Пауталия" , МИГ "Трън, Евромодел” и др.;

местни сдружения по отделните сектори – земеделие, туризъм, лов и риболов и др.

Резултатите от теренните изследвания показват положителни нагласи на лидерите на мнение, местните производители и бизнесмени, както и цялостно на населението. Относно сътрудничеството в областта на туризма, строителството, предприемачеството и културата, не само не липсват положителни нагласи на идейно ниво, но и такова е очаквано, поради което инициирането на проекти за обща промоция на трансграничния район ще подобри връзките между двете страни и ще подпомогне осъществяването на множество вътрешно-регионални проекти и партньорства. Съживяването на региона и развиването на потенциала му е обща цел както на органите на местно самоуправление, така и на бизнеса, за да се осигури трайна заетост, повече инвестиции и оптимално разгръщане на местните ресурси. Като негативни предпоставки обаче могат да се посочат следните:

различните икономически цели на двете държави на стратегическо ниво;

тежките административни процедури на местните власти;

вероятността да не се привлекат средства за изпълнението на проекта;

липсата на подготвен човешки ресурс;

влошената бизнес среда;

липсата на целенасочени усилия.

Също така, основната бариера до момента е липсата на координирани действия на местно ниво за маркетиране на продуктите и услугите, разработени или подходящи за разработване в пограничните области на Сърбия и България. Липсата на преки финансови инвестиции се възприема като основен проблеми в повечето ключови сфери на дейност. Други важни фактори за неуспешно или недостатъчно изпълнени към момента проекти са:





остаряла и с влошено качество инфраструктура, която играе роля най-вече в сферата на културния, планинския и възстановителния туризъм и в по-малка степен в сферите на пчеларството, промишленото производство на плодове и зеленчуци и селското стопанство;

недостиг или пълна липса на национални или регионални политики за подкрепа – изявяват се в относително еднаква степен в повечето области, с изключение на традиционните занаяти и производството на био-зеленчуци и плодове;

недостигът на човешки ресурси е генерална пречка за развитието на туризма, селското стопанство и традиционните занаяти;

недостатъчна подкрепа от страна на местните власти, която възпрепятства предимно културния и природния туризъм, но може да се отрази и на останалите области с потенциал.

ДЕФИНИРАНЕ НА МАРКЕТИНГОВИ ЦЕЛИ

На базата на събраната информация от проучванията бяха дефинирани следните маркетингови цели:

Определяне и комуникиране към точните сегменти на най-перспективните продукти на региона, които да се превърнат в двигател на икономически растеж;

Разработване на концепции за съвместни инициативи в ключовите сфери на дейност;

Създаване на разпознаваеми марки – за региона като цяло и за предложенията в конкретните сфери на сътрудничество;

Разработени и утвърдени комплексни туристически продукти;

Разработване на единна комуникационна платформа – общ сайт за региона, който да демонстрира всичките му възможности;

Изграждане на единна информационна система за обекти предлагащи някакви услуги, описание на легловата база, транспорта и т.н., до която да има достъп чрез сайта;

Разработване на комуникационни средства;

Оптимизиране използваемостта на легловата база;

Разработване на нови атрактивни допълнителни услуги;

Изграждане на работещи информационни центрове;

Създаване на мрежа от организации, които се занимават с трансгранично сътрудничество и които биха осигурявали информация по места;

Създаване на нови партньорства с чужди туроператори и туристически агенции с цел привличане на повече чуждестранни туристи;

Увеличаване на участието в туристически борси и изложения;





Подобряване на промотирането на дейностите и мероприятията, продуктите и услугите вътре в региона;

Повишаване познатостта на ТГР България-Сърбия и на външния, и на вътрешния пазар;

Повишаване познатостта на отделни предложения като специфични услуги и продукти, които се предлагат в ТГР България-Сърбия;

Повишаване на общата и специфичната подготовка на всички хора в региона, занимаващи се или планиращи да се занимават с туризъм и обслужване на клиенти;

Повишаване на туристическия поток в трансграничния регион.

В по-широк план се очаква изпълнението на маркетинговата стратегия да доведе до резултати, които са свързани с цялостното развитие на региона:

Увеличаване на инвестициите (вътрешни и външни) в туризма, производството и инфраструктурата;

Увеличаване на броя на работните места сред местното население;

Интензифициране на търговията в и извън региона;

Разработване на успешни партньорства с туристически агенции за привличане на туристи както от други области на България и Сърбия, така и от чужбина;

Повишаване на производителността на местното селско и водно стопанство;

Оползотворяване на неизползвания потенциал на природните, човешките и културните ресурси на региона;

Възраждане и развитие на местните традиционни занаяти.

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА СФЕРИ, ПРОДУКТИ И УСЛУГИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ОБЩО МАРКЕТИРАНЕ

Според Европейската конвенция за трансгранично сътрудничество между териториални общности или власти (т.нар. Мадридска Конвенция) - трансгранично сътрудничество означава всяко съгласувано действие имащо за цел да подпомага и насърчава съседски взаимоотношения между териториални общности или власти в региони, които имат обща граница. Трансграничното сътрудничество се възприема като фактор за намаляване на неблагоприятните последствия предизвикани от границите чрез:

подобряване на условията на живот на населението чрез по-интензивна размяна на стоки и услуги – в една или повече сфери на живот (културни, социални, икономически и пр.);

приобщаване на изолирани или по-отдалечени национални области;

подобряване на трансграничното опазване на околната среда, както и управлението на споделените природни ресурси.





През последните години се наблюдава интензивен процес на интеграция и регионално сътрудничество в Европа (който може да се види и в Европейската карта на граничните и трансгранични региони), който донякъде се дължи на политиките и програмите на ЕС за стимулиране на този процес.

В България също се наблюдава активиране на този процес включително и в трансграничния регион, към който е насочен интересът на този проект. Проведените емпирично и кабинетно проучвания доказват наличието на редица действия и започнати и изпълнени проекти, които имат за цел да съживят комуникацията между хората в двата гранични региона на България и Сърбия и да стимулират съвместни действия, които да доведат до икономическото им съживяване. Освен това в рамките на проучваната територия има регистрирани и четири Евро региона, които са членове на Асоциацията на Европейските погранични региони (АЕПР):

„Нишава“ (Пирот, Бабушница, Димитровград, Бела Паланка, Костинброд, Божурище, Драгоман, Сливница, Годеч, Своге);

„София-Ниш-Скопие“;

„Морава-Пчиния-Струма“;

„Стара Планина“ (гр. Белоградчик, гр. Берковица, гр. Чипровци, с. Чупрене, с. Георги Дамяново, гр. Годеч, гр. Вършец и за Сръбската страна гр. Димитровград, гр. Зайчар, гр. Княжевац и гр. Пирот).

В масово разпространените представи сътрудничеството и кооперирането обикновено се асоциират с интензифициране на взаимодействието между населението на граничните региони, най-вече в областта на по-активен обмен на стоки и услуги и, в по-редки случаи, с извършване на съвместни дейности по създаването на даден продукт или услуга, а не с фазата на маркетирането им.

Маркетирането или предлагането и пласирането на сходни продукти и услуги обикновено се свързва с конкурирането им на пазара. Обединяването на усилията им за съвместно предлагане на стоки и услуги на външния пазар е относително нова концепция, която постепенно, с осъзнаването на синергичния ефект от нея, навлиза и се утвърждава в нагласите на „съседите“ по регион. Идеята за съвместно предлагане на стоки и услуги, както и обединяването на усилията за общо популяризиране на трансграничния регион България - Сърбия като цяло е в основата на настоящата маркетингова стратегия.

В процеса на провеждане на проучването сред лидери на мнение и анализите на бизнес потенциала, направени в двата гранични региона, бяха идентифицирани четири основни сфери на сътрудничество, които биха могли да се маркетират както комплексно - като „букет“ от възможности в рамките на Трансграничния регион България-Сърбия, така и относително самостоятелно (за всяка от страните), тъй като имат свои специфични целеви групи:

Туризмът се възприема като сферата с най-голям потенциал и възможности за най-бърза реализация, поради налични природо-географски и културни условия и





в двете страни. Природният, културният, балнео и спа туризъм и спортният туризъм са тези негови видове, за които има най-много дадености в настоящия момент, но потенциал за развитие има и в селския и научния туризъм.

Селското стопанство е сфера, в която сътрудничеството все още не се е развило, но би могло, поради наличието на фактори, които биха способствали за това.

Търговията като сфера на сътрудничество засега е твърде слабо развита поради обективни причини, произтичащи от различния статут на двете страни спрямо ЕС, но след предстоящото приемане на Сърбия за член, ситуацията ще стане значително по-благоприятна.

Сътрудничеството в Науката и иновациите е сфера, която понастоящем се развива с много слаби темпове, но която има потенциал и според участниците в направеното проучване е важна в дългосрочен стратегически план.





Фиг.1. Сфери на сътрудничество, най-подходящи за съвместно маркетиране

Туризъм

Наука и иновации

Търговия

Селско

Стопанство

ТГС

Сърбия – България:

комплекс от възможности

Селски туризъм

Научен

Еко-туризъм

Спортен

Културен

Бизнес –туризъм

Балнео и спа





SWOT АНАЛИЗ НА СФЕРИТЕ НА СЪВМЕСТНО МАРКЕТИРАНЕ

Предложение 1: Позициониране и представяне на трансграничният регион като комплекс от възможности

Направените анализи и от двете страни на трансграничния регион показват, че той разполага с голям потенциал и многобройни възможности за развитие. Комплексното предлагане е един от подходите, подходящи за маркетиране на продуктите и услугите в него. За целта трябва да бъде направен брендинг и промотиране на региона като цяло чрез единна концепция и комуникационна платформа. Тази идея е залегнала в основата на тази маркетингова стратегия и съответно на комуникационната стратегия.

Силни страни на концепцията: предимства

Възможностите на региона се представят в цялото му разнообразие чрез единен подход и под един бранд, което дава следните предимства:

Много по-икономически изгодно е предвид много по-малките разходи за реклама и рекламни носители;

Усилията се фокусират и концентрират в създаването на единен образ;

Развитостта на един отрасъл или положителните впечатления от конкретни аспекти биха предизвикали положително отношение и към другите аспекти и отрасли.

Слаби страни: бариери и недостатъци

Трудно е да се откроят специфични уникални предимства на целия региона;

Комуникацията може да звучи прекалено общо;

Неравномерно развитие в областите и населените места;

Негативните впечатления от един от елементите или аспектите на предложението могат да се отразят върху други.

Възможности

Целеви групи

Целевите групи, към които могат да се насочат промоционните усилия за маркетиране на региона се разграничават в два основни аспекта:

бизнес и не-бизнес потенциални клиенти;

вътрешни за региона (българи и сърби) и външни (жители на други страни).

Целевите групи имат различни потребности и съответно предлагането и посланията към тях трябва да бъдат различни.





Не-бизнес клиентите се интересуват основно от различните видове туристически услуги, които се предлагат или биха могли да се развият на територията на региона: еко/природен туризъм, културен туризъм, велотуризъм, балнео и спа, лов и риболов и селския туризъм.

Сред бизнес клиентите могат да се откроят три основни типа в зависимост от потребностите им:

интересуващи се от покупка или продажба на стоки и услуги в региона;

потенциални инвеститори в производство, което да бъде организирано в региона;

организации и отделни частни лица, заинтересовани от съвместни действия, имащи за цел подпомагане на субектите и процесите на икономическо развитие в граничните райони.

Информацията, която ще бъде предоставяна на двете групи е различна по ниво на конкретност и комуникационен стил.

Посланията към не-бизнес клиентите трябва да са емоционални и визуално заинтригуващи и да отразява мненията на други потребители, т.е. рекламно стилизирани.

Информацията, насочена към бизнес клиентите, трябва да бъде фактологически конкретна и точна, базирана на статистически и други данни, поднесена кратко и стегнато.

Позициониране

Позиционирането има за цел да създаде образ на обекта във възприятията на целевите групи, който да се асоциира с определени положителни черти, които са му присъщи. Те могат и да не са отличителни и единствено уникални за него, но могат да бъдат комуникирани и затвърдени в съзнанието на потребителите като такива.

От направените анализи на потенциала на трансграничния регион и от дълбочинното проучване се установи, че има три аспекта, които са интригуващи и които биха могли да бъдат основа за неговото позициониране:

Уникалната, поради своето разнообразие и девственост, природа;

Непознатостта на региона, непопулярността му, скритост, мистичност - от една страна, а от друга - неговата достъпност;

Наличието на много и то неразкрити възможности в него;

Акцент върху връзката между България и Сърбия.

Позициониращите идеи могат да бъдат комбинирани, например да се комбинира идеята за непознатостта и разнообразните възможности:

Непознатата/неразкритата/неизследваната Европа;

Непознатите Балкани – разнообразие от възможности.





При позициониране чрез природните дадености трябва да се акцентира върху три основни предимства:

Уникалността;

Разнообразието;

Достъпно местоположение.

Позициониращи твърдения, които биха могли да бъдат използвани и в рекламни послания:

„Уникална природа на една ръка разстояние“;

„Природна съкровищница на една ръка разстояние“;

„Трансграничният регион България и Сърбия - непознатата/неразкритата/ неизследваната Европа“.

Позициониране чрез богатството от неразвити (и дори неразкрити) възможности може да бъде предадено чрез послания като:

„Непознатите Балкани – разнообразие от възможности“ (“The unknown Balkans – a diversity of opportunities”);

„България и Сърбия без граници“ („Bulgaria and Serbia – with no borders“).

Позициониращо твърдение за България: „Уникална в своето разнообразие“ (“Unique in its diversity”).

Предложение 2: Туризмът като основен поминък и потенциал за развитие на трансграничния регион

Проведените анализи на бизнес потенциала на проучваните области и от двете страни на границата България-Сърбия потвърждават хипотезата, че туризмът във всичките му варианти е най-подходящият отрасъл за съвместно маркетиране. Той може да бъде развит и предлаган самостоятелно като комплекс от услуги, предлагани в трансграничния регион.

Силни страни: предимства

Уникалната природа и наличието на разнообразни и интересни природни забележителности и от двете страни на границата;

Запазената в девствен вид природа, намираща се на територията на Европа, сама по себе си е привличащ фактор;

Относително лесната достъпност – наличието на пътна инфраструктура и близост до големи населени места с летища и друг вид обществен (влаков и автобусен) транспорт е предимство, което е от голямо значение за формиране на поток от туристи;





Местоположението на двете държави – и през двете минава Източно-Средиземноморския пътен маршрут, който съединява Северна, Централна и Западна Европа с Адриатическо, Бяло Море и Средиземно море и Мала Азия;

Неголемите разстояния между обектите също са добра предпоставка за формирането на привлекателни и относително лесни за масови туристи маршрути;

Трансграничният регион е разположен на територията на едни от най-старите държави в Европа и, населен от дълбока древност, притежава богато културно и историческо наследство. На неговата територия се намират паметници на културата от национално и световно значение;

Неголямата населеност на региона в случая е предимство за развитие на еко туризъм, макар и да не е добра предпоставка за другите видове туризъм;

Наличието на вече разработени програми и пакети услуги от отделни общини в трансграничния регион по предишни програми на Европейския съюз;

Сърбия и България си приличат в много сфери, и двата региона имат силен потенциал, който трябва да бъде използван.

Очаквания за позитивни резултати от развитието на туризма се наблюдават и в двата гранични региона: да спре миграцията на селското население, да окуражи наемането на млади хора, да помогне на производителите на хранителни стоки да продават продуктите си на по-високи цени.

През последните няколко години се наблюдава добра комуникация и обмяна на добри практики между двете държави, което е добър признак за продължаването на развиването на трансгранично сътрудничество.


Чрез проведеното проучване бяха установени проблеми, които за момента представляват сериозни бариери пред развитието на туризма:

Наличието на граница, която от българска страна е граница на ЕС (и ще бъде граница на Шенгенската зона), за момента е една от сериозните пречки маршрутите да бъдат предлагани с преходи между двете страни за граждани на държави, които не са членки на ЕС. С приемането на Сърбия в ЕС този проблем ще отпадне;

Като цяло регионът има добра транспортна достъпност, но се нуждае от допълнителни инвестиции както в пътна инфраструктура, така и в обществена канализация, пречиствателни станции и туристическа инфраструктура. Липсата на инвестиции и активности по изграждане и подобряване на съществуващата инфраструктура би било пречка за развитие на региона;





Туризмът е скъпа дейност и изисква големи инвестиции преди да започне да носи дивиденти;

Неголяма населеност на региона – въпреки че това е предимство в едно отношение – за развитието на еко-туризма, от друга страна запуснатите и обезлюдени села и от двете страни на границата правят лошо впечатление на туристите от по-развитите страни, които имат по-високи критерии към туристическите условия;

Неподготвеност на хората от региона да предложат качествено туристическо обслужване:

- Липса на навици и традиции за предлагане на туристически услуги – неразвито клиентски-ориентирано поведение;

- Пасивна и песимистична нагласа на местното население и от двете страни: според мнението на някои от интервюираните в Сърбия има далеч по-важни проблеми от развитието на туризма, като например миграцията на младежите и обезлюдяването на селата. Те не оценяват възможността решаването на тези проблеми да станат чрез развитието на туристически поминък;

- Липса на специалисти и квалифицирани кадри в областта на туризма – друг значителен проблем.

Природният туризъм може да бъде невисоко приходен, тъй като той често привлича неплатежоспособни туристи като ниско-доходни младежи и пенсионери, които не ползват почти никакви, или в малка степен, услуги и продукти от местното население;

Сезонност на услугата - през зимата и част от пролетта и есента туризмът е значително по-слаб;

През последните 15-20 години интересът на сръбските туристи към България като туристическа дестинация е намалял значително поради различни причини;

Липсата на достатъчно бизнес играчи и на стабилни и силни такива;

Липсата на устойчивост на проектите – всяка смяна на правителствата, води до смяна на местната власт и лицата, ангажирани с различни проекти по оперативни програми, а оттам и до спиране или забавяне на проектите и несигурност в бизнеса;

Негативна нагласа към сътрудничество с България - беше отчетено в някои от интервютата с лидерите на мнение и от българска, и от сръбска страна. Като основна причина за това се изтъква недостатъчната подкрепа от страна на местните власти и на двете държави.






Туризмът е отрасълът, в който повечето от интервюираните виждат много неизползвани възможности за развитие на потенциала на трансграничния регион.

Източниците на приходи за населението могат да се формират чрез извършване на следните услуги:

Туроператорски услуги – организиране на логистика и водачество и т.н.;

Настаняване в хотели, хостели и къщи за гости;

Транспортни услуги;

Аниматорска и културно-развлекателна услуга за осигуряване на комфорт и приятен престой;

Водачески и екскурзоводни услуги;

Продажба на местно произведени храни и напитки;

Продажба на сувенири.

Комбинирането на туристическите продукти в тематични пакети би могло да повиши притока на туристи. Възможността да се предлагат различни типове туризъм позволява голямо разнообразие от комбинации на продуктите/услугите и привличане на различни таргет групи. Комбинирането може да стане по няколко направления:

По видове туризъм: балнео-терапия с разглеждане на културно-исторически обекти, природен туризъм с посещение на исторически обекти, бизнес туризъм със спа и/или културен туризъм и др.

Предлагане на общи маршрути по един тип обекти, намиращи се от двете страни на границата: например, обиколки/турове по няколко водоеми, по няколко природни или културни забележителности и т.н.

Разработване на алтернативни възможности за компенсиране на сезонния спад, като например организиране на базари, семинари и обучения, уъркшопи по местни занаяти, алтернативно земеделие и строителство.

Дори и туристическите посещения от двете страни на границата да не могат да се комбинират, поради наличието на граница, промотирането на забележителности от другата страна на границата и предлагането на пакетна цена или отстъпки може да доведе до повишаване на интереса към ТГР и неговите забележителности.

Заплахи

Небалансираното развитие на този бранш крие в себе си няколко заплахи:

С нахлуването на много туристи, концентрирани на определени места, природата може да бъде замърсена и да се загуби уникалното й предимство – девственост, тишина, уединение и спокойствие, които започват да се превръщат в рядкост и





привлича туристите от развитите страни. Това е заплаха, която не може да бъде контролирана, тъй като природният туризъм не е организиран и предвидим;

Евентуално бързо увеличение на потока от туристи, би могло да не може да се поеме от местното население като леглова база и изхранване.


Туризмът е един от уникалните отрасли, който може да привлече туристи с различни социодемографски характеристики и интереси:

вътрешни за региона (българи и сърби) и външни (жители на други страни);

от различни възрастови групи – ученици, в активна възраст и в по-напреднала възраст;

семейни (с и без деца) и индивидуални туристи;

проявяващи интерес към различни видове туристически услуги;

неплатежоспособни (младежи и пенсионери) и високодоходни любители.

Еко / Природен туризъм

Наличието на красива и разнообразна природа - живописни местности, пещери, праисторически скални рисунки, причудливи скални феномени и реки, водопади и различни водоеми са основната даденост на региона и предпоставка за създаването на уникален образ на трансграничния регион България-Сърбия, който да стане основа за неговото Уникално Продажбено Предложение.

Съществуват определени благоприятни условия за развитие на туризма в областите.

Проучените единадесет областни региони притежават уникална природна красота. Съхранената природа е една от силните страни, които може да се използва при подготвянето на туристическите оферти. Природата на този регион се характеризира с голямо разнообразие на флора и фауна, и е важна част от изобилното и разнообразно европейско природно наследство. Районът е изпъстрен с природни забележителности, които като низ от перли започват от Дунав и се спускат на юг по териториите и на Сърбия и на България. Сред най-важните природни забележителности от двете страни на българо-сръбската граница са:

Българска страна Сръбска страна

- Белоградчишки скали

- Пещера „Леденика“

- Пещера „Магура“

- Рабишко езеро

- Костенски водопад

- Джердапската клисура с Голям и Малък Казан

- Национален парк „Стара планина“

- Райкова пещера

- Злотска (Лазарева) пещера;

- Боговинска пещера;





- Водопад „Боров камък“

- Скакавишки водопад

- Скален манастир „Алботин“

- Резерват „Чупрене“

- Природен парк „Витоша“

- Резерват „Габра“

- Резерват „Църна река“

- Трънско ждрело

- „Ритлите“

- Кътински пирамиди

- Национален парк “Сичевска клисура”

- Национален резерват „Венерина падина“

- Природния феномен „Дяволския град”

- Власинското езеро;

- Радан планина


вътрешни за региона (българи и сърби) и външни (жители на други страни);

от различни възрастови групи – ученици, в активна възраст и в по-напреднала възраст;

семейни (с и без деца) и индивидуални туристи;

проявяващи интерес към различни видове туристически услуги;

неплатежоспособни (младежи и пенсионери) и високодоходни любители.

Природо-изследователски туризъм – орнитология, изследвания на флората и фауната

Този вид туризъм е твърде специфичен и не би могъл да бъде разработен в продукт, който да се превърне в масов, освен ако не се съчетае с други видове туризъм – като природния. Възможността да бъдат правени природонаучни наблюдения, обаче, трябва да се комуникира и използва за създаването на по-привлекателен имидж на ТГ регион.

Културен туризъм

Разположен на територията на едни от най-старите държави в Европа и населен от дълбока древност, регионът закономерно притежава богато културно и историческо наследство. На територията на Сърбия, тръгвайки от Джердапската клисура на север, която е люлка на праисторическата мезолитна и неолитна цивилизация (от около 6 500-5 500 г.пр.Хр), по целия път до Царичин град в южната част, има редица важни археологически обекти, паметници на културата и места, представляващи специален интерес.





От 20-те археологически обекти с огромно значение за Сърбия, шест се намират на територията на региона: Рудна глава - център на ранното праисторическо минно дело, Гамзиград - от 2007 г. е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, Лепенски вир – със своите каменни скулптури и останки на светилища е един от най-големите и важни археологически обекти от мезолита и неолита, Медиана (Римска Медиана) - археологически парк-селище от римско време, Царичин град - археологически обект от VI-ти век и е един от най-важните византийски градове във вътрешността на Балканите, Траянова табла - мраморен блок (табла), поставен на завършването на строежа на Дунавския южен римски път, и редица други.

На територията на България има 4 947 недвижими културни ценности, 219 от тях са регистрирани с национално значение, 1 със световно, 2 резервата и 1 033 с местно значение. Територията е наследник на осем хилядолетна поселищна традиция и се отличава с богато културно-историческо наследство. Сред най-известните културно-исторически обекти са: Крепостта „Баба Вида“ - единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, крепостта "Калето" - една от най-добре запазените в страната римски крепости, останките на античния римски град Монтанезиум, осемте тракийски гробници на територията на община Георги Дамяново, крепостта „Урвич“ с редкия си скален надпис, посветен на последната битка на цар Иван Шишман с османските нашественици, античните пещи за топене на метали край местността Язовините, крепостта „Кракра“, Рилския манастир, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО, с библиотека от около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др., скалната църква “Въведение Богородично” и редица други православни храмове, манастири, крепости и антични селища.

Освен архитектурно историческите и религиозни паметници, културният туризъм включва запознаване с етническите специфики на съответния регион – бит, облекло, традиции, обичаи, музика, занаяти и кулинария.

Запознаването с бита, облеклото, традиционните занаяти на месното население може да се осъществява чрез историческите и етнографски музеи, намиращи се на територията на региона. В окръжните градове и от двете страни на трансграничния регион има исторически музеи с етно секция. В част от населените места има дори обособени самостоятелни етнографки музеи. Традициите, обичаите, фолклора се пазят и до днес от множеството самодейни състави към народните читалища.

Пътуването с цел „вкусване“ на различни гозби е един много приятен и алтернативен начин за почивка. Кулинарният туризъм е сравнително ново явление, но интересът към него нараства. Това личи и от намерението на Европейската комисия да изведе на преден план създаването на Регистър на Европейското кулинарно наследство. В България и Сърбия този вид туризъм все още не е особено популярен, но е налице както потенциал, така и бъдеще.






Голямо богатство от архитектурно-исторически паметници и музеи, които съхраняват исторически и етнографски експонати;

Обектите и музеите са разработени и от години посрещат туристи;

На една относително малка територия, има голямо разнообразие от етносни специфики – народно облекло, фолклорни елементи, кулинария, занаяти;

Относително лесен достъп до историческите и етнографски обекти – намират се в населените места или в близост до тях;

Неголеми разстояния между обектите – възможност за формиране на подходящи пакетни оферти;

Положителна нагласа и желание в местните власти за развитие на региона;

Наличие на конкретни, разработени пакети/маршрути по други оперативни програми, свързани с културния туризъм;

Наличие на опит, добит в рамките на други проекти за трансгранично сътрудничество в сферата на културния туризъм;

Наличие на традиции в някои общини за организиране на международни фестивали, концерти, събития;

Наличие на обучен човешки ресурси – екскурзоводи и гидове в музеи.


Лошо състояние на пътищата между България и Сърбия;

Неглижиране ролята на туроператорите при организирането на културни и спортни събития и на програми за привличане на туристи;

Недостатъчна инициатива от страна на властите (местните/централни) и браншовите организации;

Липса на институция/организация, която да ръководи/контролира процеса – има разработени програми за трансгранично сътрудничество, но те са в ръцете на различни организации;

Липса на национални и/или регионални политики за подкрепа;

Липса на занаятчии, познаващи местните традиционни занаяти, които да продължат традициите и да обучават желаещи.


Комбиниране на туристическите продукти - да се предложат разнообразни комбинирани пакети със съчетаване на:





архитектурно-исторически обекти от едни и същи исторически периоди;

обекти от различни исторически периоди;

различни типове туризъм – балнео и културен туризъм; природен, исторически и културен туризъм, музикален с исторически и др.

Източниците на приходи от културния туризъм могат да се формират чрез извършване на следните услуги:

Посещаване на туристически обекти – паметници на културата, музеи;

Организиране на фолклорни фестивали – музикални, кукерски празници, събори;

Организиране на „стилови“ музикални фестивали – фолк, рок, джаз;

Организиране на тематични музикални фестивали – на дудукарите, акордионистите и т.н.;

Организиране на етно фестивали – шопски, трънски, влашки и т.н.;

Възпроизвеждане на исторически събития;

Организиране на фестивали на занаятите – запознаване със занаятите, организиране на работни групи (уъркшопи);

Организиране на кулинарен туризъм – запознаване с традициите и спецификите на местната кухня, специфични ястия;

Организиране на тематични събития, свързани с конкретен хранителен продукт/ ястие/напитка - кисело мляко, баницата, виното, меда, черешата и др.;

Организиране на религиозен (поклоннически туризъм);

Честване на християнски и езически празници (събори, Коледа, Великден и т.н.);

Организиране на празници, свързани с природни събития - празник на минералната вода, пролетни празници;

Младежки обмен – ученици, студенти.

Туристическите пакети трябва да бъдат с различна времева продължителност, така че да задоволяват изискванията на индивидуалните (неорганизирани) туристи и на тези, използващи услугите на туристически агенции и други организатори. Това е свързано и с възможността туроператорите и продавачите на туристически пакети да организират и координират дейността си с превоза на туристите. Времевата продължителност на туристическите пакети може да бъде:

Еднодневни екскурзионни пътувания (в рамките на 24 часа без нощувка) – излет или посещение на събитие;

Многодневни:

o Къс уикенд - за туристи от населените места в граничната българо-сръбска зона и туристи от Европа, пътуващи със самолет;





o Дълъг уикенд - свързан с големи християнски и официални празници, продължаващи няколко дни – Коледа, Великден, Гергьовден – за туристи от Европа и света;

Многодневни (туристически) обиколки:

o 5-7 дневни – за участие в различни неорганизирани или организирани туристически пътувания, свързани с различните типове туризъм, базирани и на чартърни едноседмични самолетни ваканции, организирани за една локация или за маршрутни обиколни програми.

Двоен център (туристически) - удобни за организиране на стационарни туристически рекреативни програми свързани с различните типове туризъм, при които се използва един център на територията на община в България и един център на територията на община в Сърбия. Те могат да бъдат съответно дву и три седмични.

Заплахи

Като цяло, заплахите се припокриват с тези при анализа на туризма.


Туристи, които идват в региона с цел опознаване на историческите забележителности – високо и ниско доходни туристи от Европа и извън Европа, от различни възрастови групи, със и без деца;

Туристи от научните кръгове – ученици, студенти, преподаватели, независими историци, изследователи;

Туристи, дошли в региона за отдих и лечение – балнео, СПА, релакс, които биха търсили възможност да придобият или обогатят знанията си за региона;

Туристи, проявяващи интерес към музикални, фолклорни и етно събития;

Фолклорни (детски и за възрастни) ансамбли, индивидуални и групови музиканти.

Балнео и СПА туризъм

Безценно богатство на региона са неговите термо минерални и геотермални извори с доказани лечебни свойства, затова една от възможностите за успешен бизнес и дългосрочно устойчиво развитие на целия регион е инвестицията в балнеолечебни и спа центрове предлагащи комплексна, висококачествена и всеобхватна услуга, която да се превърне в запазена марка на региона.

На територията на Сърбия има над 1000 студени и топли минерални извори. Извън Панонския басейн, естествените извори на геотермална вода с температура над 15°C са 160. Една част от тези извори са ползвани в балнео и спа туризъм: Сокобаня, Вранска





баня, Нишка баня, Сияринска баня, Брестовачка баня, Звонска баня, Баня Топило, Дак банджика, Гамзиградска баня, Луковска баня, Пролом баня.

Област Бор разполага с термо минерални води при Брестовачка баня. Населеното място се намира на 9 км от Бор и има 10 извора с термална вода с температурата 32оС-42оС градуса и е подходяща за пиене и лечение на опорно двигателната система, хронични заболявания на ставите и костите, при мускулни травми, заболявания на нервната система, лумбаго и хронични гинекологични заболявания

На територията на област Зайчар има няколко минерални извора – в Сокобаня, Гамзиградска баня и Николичево.

Сокобаня се намира на 400 м надморска височина на брега на р. Моравица, между планините Озрен и Рътан. Благодарение на термо минералните извори и благоприятния климат Сокобаня е един от най-посещаваните балнеолечебни курорти. Изобилието на минерални извори привлича хора, които имат нужда от лечение на заболявания като хроничен бронхит, бронхиална астма, психо невроза, високо кръвно налягане, хроничен ревматизъм, хронична умора. Термалните извори в Сокобаня са сред най-радиоактивните в страната. Тук има общо 6 такива извора. Температурата на водата е от 28 оС до 45оС.

Курорта Гамзиградска баня разполага с най-много минерални извори, които са с температура 38°C-43°C. Водите на Гамзиградска баня оказват благотворно влияние при лечение на заболявания на периферните кръвоносни съдове и лимфната система, заболяване на съединителната тъкан, ставни и екстра-ставните форми на ревматизъм, проблеми на вестибуларния апарат, ортопедични заболявания и травматични състояния, нарушения в детска възраст, неврологични и гинекологични заболявания.

В Николичево има девет термални извори с температура на водата между 19оС-28оС и общ дебит около 20 л/сек. Водата е подходяща за лечение на хронични ревматити като: полиартрит, болест на Бехтерев, артрит, спондилоза, фиброзит, миозит, паникулит.

Област Нишава е областта с най-много минерални извори в източна Сърбия. Минералната вода в с. Топило извира от 18 източника. Тя е с температура 34°C. Подходяща е за пиене, терапевтични и спа процедури. Помага при лечението на ревматологични заболявания и такива на нервната система, при хронични стомашни проблеми, възпаление на жлъчния мехур, бъбреците и отделителната система.

В Нишка баня има три минерални извора. Освен с водата си Нишка баня е известна с радоновите пари и лечебната кал, които се използват за терапевтични цели. Болестите, които се третират в Нишка Баня са заболявания на опорно-двигателния апарат, дихателната система, неврологични, метаболитни, сърдечносъдови и гинекологични заболявания.

Луковска Баня е известна с големия си брой минерални извори с различен състав и температура на водата. Водата не е подходяща за пиене, защото е високо алкална, но изключително добре действа на заболявания като ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев, подагра, остеопороза и гинекологични болести.





Природната Пролом вода принадлежи към много редките води с балнеологични стойности. Това е природна минерална вода с ниско съдържание на разтворими минерали, висока алкалност (рН 8,5-9). Благодарение на високата алкалност, Пролом водата има благотворно влияе при бъбречни, стомашни заболявания и диабет.

В област Пирот се намира лечебния извор Звонска баня. Водата е с температура 28°C и дебит 9 л/сек. С нея се третират: заболявания на опорно-двигателния апарат, нервни заболявания (невралгия, неврастения, вегетативна невроза), високо кръвно налягане, разстройства на периферната циркулация, ревматизъм, симптоми на менопаузата, възпалителни промени на очите.

Област Пчиня е известна със своята Вранска баня – разполага със седем минерални извора, четири от които се използват за спа терапия - "Гореща вода" (36.5°С), "Снежник" (17°C), "Езерото" (27°C) и "Слатина" (14°C). Лечението се извършва в Специализираната болница "Меркур", която е оборудвана с най-съвременна медицинска апаратура за диагностика, профилактика и рехабилитация на заболявания на диабет, костната и ставна система, заболявания на храносмилателната система, хронични гинекологични заболявания, отделителна система.

Сиярската баня, в област Ябланица, има 18 минерални извора, които са разположени на разстояние от 800 м и всички са с различен физико-химичен състав и температура (32-72°C). Уникален гейзер с гореща вода изригва на всеки 10 минути. Лечението се извършва в специализирана болница за рехабилитация "Гейзер". В Сиярска баня се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат (различни видове ревматизъм, артрит, спондилоартрит, състояния след травми), ишиас и лумбаго, стомашни и чревни заболявания, заболявания на отделителната система, черния дроб, гинекологични заболявания, белодробно заболяване, захарен диабет, конюнктивит.

На територията на България съществува голямо разнообразие на естествени термални извори - над 200 находища, характерни с висока или относително висока температура на водата и различни количества йони на елементи като Na, Ca, Fe, Mg, S в зависимост от района, в който се намират. Около една пета от термалните извори се намират в пограничния със Сърбия регион. Повечето са разположени в равнинни, предпланински или планински райони с надморска височина до около 1300 m и са с изключителни лечебни свойства.

На територията на област Видин в с. Сланотрън е открито находище на високо минерализирани термални води. Според експерти, изворът е с една от най-лековитите води в България. Сравняват я с тази в Карлови Вари и с други световни балнеологични курорти. Дебитът на извора е 405 литра в секунда, температурата на водата е 42ОС и има остър мирис на сяра. Водата е подходяща за лечение на ревматизъм, кожни заболявания, болести на горните дихателни пътища и на белите дробове, стомашно чревни болести, двигателни травми и заболявания на опорно двигателния апарат. Повече от 20 г. изворът е каптиран с неколкометров пласт бетон, което отблъсква местните инвеститори.





Минералните извори в област Монтана са най-ценните природни богатства на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни заболявания, на опорно-двигателния апарат, болести на стомашно-чревния тракт, състояния за възстановяване след мозъчен инсулт и др. Минералните води от двата извора са с температура 37°С-38°С.

Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово, община Берковица.

На територията на Софийска област има няколко находища на термални минерални води. В община Долна Баня геотермалният извор е с дебит 17 л/сек., като има неразкрит потенциал. Началната температура на водата е 62-65°С. Водите са подходящи за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат и посттравматични състояния, на дихателната и нервната системи, гинекологични и кожни заболявания, вторични анемии, проблеми с обмяната на веществата, както и за питейно приложение, но само за профилактика на кариеси, поради високото съдържание на флуор.

Хипотермалният минерален извор в местността “Бялата вода” е с дебит 1 л/сек. и температура 26°С. Използва се за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика.

Другите находища на минерални води са на територията на община Костенец – Костенски минерални бани, Момин проход , Белчински бани и Пчелински бани.

Минералната вода край с, Костенец е с температура 47оС и значителен дебит - 12 л/сек., слабо минерализирана, хидрокарбонантна, сулфатнонатриева, лекофлуорна с малко количество радон, с много ниска обща водна твърдост. Водите са подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и гинекологични заболявания.

Минералната вода край град Момин проход е хипертермална - 64оС, слабо минерализирана. Подходяща е за лечение на заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, заболявания на опорно двигателния апарат, заболявания на централната и периферната нeрвна система, кожни заболявания. Водата има противоалергичен, противовъзпалителен, имунопротективен и общо тонизиращ ефект.

Минералната вода от находище с. Белчин баня, общ. Самоков, е хипертермална – 41оС, слабо минерализирана. Водата е подходяща за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика при стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, метаболитни, бъбречно-урологични, ставни заболявания, заболявания на периферната нервна система и много други.

Пчелинските бани се намират на около 2 км. от село Пчелин. При извора си минерална вода изтича с температура 72,8°С и е една от най-горещите в България. Подходяща е за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични и кожни заболявания, активира обмяната на веществата, стимулира





оздравителните процеси при ставни и мускулни заболявания, помага при дихателни, алергични, кожни, стомашни и ендокринни здравословни проблеми.

Област Перник разполага с термо минерални води при с. Рударци и с. Долни Раковец. Минералната вода при с. Рударци отговаря на изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Този тип води оказват въздействие върху бъбречно-отделителната и жлъчно-чернодробната система, и стомашно-чревния тракт. Няма изградено здравно заведение.

За минералните води от находището в с. Долни Раковец не е издаван сертификат и/или балнеологична оценка. Находището на минерална вода, обаче, е включено в списъка на находищата на минерална вода, определени като курортен ресурс. Не са идентифицирани данни за качеството на водите на находището.

Трапезната минерална вода в с. Баня е с постоянна температура 18°С, като по минерален състав се доближава до прочутата Евианска вода. Минералната вода поради добрите си вкусови качества се бутилира и продава на пазара с марката “Thorn Spring”.

Една от забележителностите на гр. Брезник пък е прочутата “желязна” минерална вода, която извира от южната страна на лесопарк “Бърдото”, в местността “Лесков дол”. Отличена е със златен медал на световното изложение в Лондон през 1907 година и има високи лечебни свойства.

Кюстендилска област също е богата на термо минерални води. В Сапарева баня извира гейзер с температура на водата 103.5оС, а Кюстендилските термо минерални води имат температура около 73оС. Водите оказва чудесно ползотворно действие върху хора страдащи от стомашни и дихателни болести.

Два минерални извора има и в село Невестино. Оказват благоприятно въздействие при стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, бъбречно-урологични и алергични заболявания.

Част от капацитета на термалните извори се използват от години за консумация и лечение. Изворите, при които има изградени обекти за балнео и спа са: Вършец, Спанчевци, Бързия, Слатина, Боровци, Замфирово, София, Долна баня, Костенски минерални бани, Момин проход , Белчин, Пчелин, Кюстендил, Рударци, Долни Раковец, Трънска банкя, Брезник, Кюстендил, Сапарева баня, Невестино. Други, като извора при с. Сланотрън (Видинско) са капсулирани и очакват инвеститори.


Наличие на редица термални и геотермални минерални извори с доказани лечебни свойства и от двете страни на границата;

Относително лесна достъпност – наличие на пътна инфраструктура и близост до големи населени места с летища и друг вид обществен транспорт е предимство, което е от голямо значение за формиране на поток от туристи;

Наличие на изградени бази за балнео и спа туризъм;





Балнео и спа туризмът може да бъде високо приходен, тъй като той привлича не само туристи в пенсионна възраст, чийто дял в Европа нараства, но и високодоходни активни туристи, които биха желали да разнообразят престоя си с посещение на исторически и природни обекти;

Населените места с минерални извори са относително малки по размер, осигуряващи тишина и спокойствие на туристите;

Неголеми разстояния между обектите (населените места с минерални извори и археологическите обекти), което е добра предпоставка за формирането на привлекателни пакетни оферти;

Наличие на сдружения за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, както и между България и Македония;


Използваните термални извори не се оползотворяват пълноценно;

Необходимост от значителни финансови инвестиции за оползотворяване на термалните извори;

Липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води;

Липсата на обществена канализационна мрежа в по-малките населени места;

Недостатъчен брой и капацитет на изградените балнео и спа обекти;

Голяма част от съществуващите балнео и спа обекти са остарели като концепция, сграден фонд, оборудване и пакет от предлагани услуги;

Старите обекти от времената на социализма не могат да се заместят от новопостроените малки хотели от семеен тип, поради недостатъчно голямото пространство, на което са построени, което създава дискомфорт – прекалено много легла за сметка на недостиг от останалото пространство, малки басейни, недостатъчно озеленяване и т.н.;

Недостатъчен медицински, физиотерапевтичен и рехабилитационен персонал;

Неблагоустроеност и необлагороденост на по-малките туристически места (напр. Момин проход) – замърсената и неестетическа, и понякога презастроена среда с неподдържана природна зеленина действа отблъскващо на туристите;

Липса на развлечения за гостите - поради тази причина посещаемостта е предимно в събота и неделя за съвсем кратък отдих;

Недостатъчна или пълна липса на комуникация със съседните региони.


Източниците на приходи от балнео и спа туризъм могат да се формират чрез извършване на следните услуги:





Медицински услуги – прегледи, изследвания с апаратура, консултации, лечение – с електро, светло, ултразвукова, и лазерна апаратура;

Балнео процедури – вани, тангентор, солариум;

Масажи;

Терапии за тяло – таласотерапия, регенериращи, минерализиращи, детоксикиращи, кало, уелнес и спа терапии;

Аюрведа терапия – за лице и тяло;

Терапия за лице и тяло с високотехнологична козметика;

Релакс - сауна, парна баня, басейн, джакузи;

Уелнес процедури – инфрачервена сауна, римска баня, ледена стая, кнайп пътека, душове и лежанки;

Йога;

Фитнес;

Зъболечение и естетична стоматология;

Разкрасяващи процедури.

Комбинирането на туристическите услуги в разнообразни пакети съчетаващи балнеолечение, освежителни спа процедури и голям избор от допълнителни туристически дейности, може да привлече повече и по-разнообразни групи, както и да направи престоя им по-дълъг и по-занимателен.

За да се удовлетворят изискванията на различни типове туристи, трябва да се предложат туристически пакети с различна времева продължителност. Времевата продължителност на туристическите пакети може да бъде:

Еднодневни екскурзионни пътувания (в рамките на 24 часа без нощувка) – подходящи за туристите от вътрешния пазар: от близките по местонахождение населени места;

Многодневни:

o Къс уикенд - за туристи от населените места в граничната българо-сръбска зона и туристи от Европа, пътуващи със самолет с пакет уикенд;

o Дълъг уикенд - свързан с големи християнски и официални празници, продължаващи няколко дни – Коледа, Великден, Гергьовден – за туристи от Европа и света;

o 3-5-7-10 дневни – за участие в различни неорганизирани или организирани туристически пътувания, свързани с различните типове туризъм, базирани и на чартърни едноседмични самолетни ваканции, организирани за една локация или за маршрутни обиколни програми. Подходящи са за туристи от далечни дестинации.





Двоен център (туристически) - удобни за организиране на стационарни туристически рекреативни програми свързани с различните типове туризъм, при които се използва един център на територията на община в България и един център на територията на община в Сърбия. Те могат да бъдат съответно дву и три седмични.

Селищата с минерални източници могат да се насочат към специфичен рекреационен туризъм за възрастни хора чрез създаване на услуги и условия за по-дълготраен или постоянен престой и лечение. Към сключване на договори със здравни фондове и домове за възрастни хора са се насочили някои собственици на хотели, които не могат да осигурят достатъчно туристи за нормалното им функциониране. Това е пазарна ниша, която ще придобива все по-голямо значение с оглед на все по-увеличаващата маса от граждани в трета възраст с добри доходи. Има известни примери на мигриране на японски пенсионери към Тайван, а към България има интерес от страна на германски и израелски инвеститори и др.

Заплахи

Този вид туризъм не крие някакви специфични заплахи, освен тези, разгледани по-горе за туризма като цяло.


Потенциалните клиенти биха могли да бъдат:

На вътрешния пазар: освен жителите на региона, много важна потенциална група са жителите на по-големите градове от двете страни на границата;

От външния пазар с най-голям потенциал са туристите от Европа, Русия, Япония, Китай, САЩ, Израел, Бразилия;

Балнеоложкият туризъм може да се адресира към хора със заболявания от всички възрастови групи, със специален фокус към възрастното, включително и по-ниско доходно население;

Спа туризмът е подходящо да бъде адресиран към високодоходни активни туристи във всички възрастови групи, със и без деца, които биха търсили ексклузивен подход и определена степен на комфорт в местата за настаняване;

Концепцията за по-дълготраен или постоянен престой и лечение на възрастни хора трябва да бъде специално разработена и таргетирана.

Спортен туризъм

Спортният туризъм включва: хоби туризъм, приключенски туризъм, пешеходен туризъм, велотуризъм, конен туризъм, ловен и спортен риболов, тенис, голф, рафтинг и др. В тази насока са предимно съвместни дейности инициирани от общини в двете държави.





Пешеходен туризъм

Пешеходният туризъм (трекинг) е най-достъпен и масов. Може да се осъществява по българските и сръбски планини, като особено привлекателни за тази цел са Руй, Вискяр, Стара планина (Балкана), Витоша.

В планините са маркирани (лeтни и зимни) туристически маршрути. Има изградена инфраструктура - хижи, туристически спални, високопланински заслони, туристически домове и хотели.

Всички трансгранични общини по проекти са маркирали и изградили екопътеки за пешеходно достигане на природните забележителности. Най-дългата такава пътека в България е по билото на Стара планина (Балкана) - от връх Ком, в близост до границата със Сърбия, до нос Емине на Черно море. Това са около 650 км, които отнемат между 20 и 25 дена. По този маршрут се пробват и много любители на скоростните планински маратони (рекордът за сега е 5 денонощия и 17 часа).

Интересни еко пътеки има в Чипровци – до водопада, в община Трън – Ждрелото, Перник – до Кладница, Лозенска планина, в гр. Банкя, Вазова еко пътека между селата Бов и Заселе и др. В Белоградчик е пробит път на връх "Миджур", с идеята да могат да се правят състезания и изкачвания.

Община Трън съвместно с община Димитровград от Сърбия организират в рамките на общ проект съвместно изкачване на връх „Руй“.


Наличие на еко пътеки във всички общини;

Създадени традиционни връзки между общините, създаване на традиции за посещение на природни и културни забележителности;

Масово участие в организираните мероприятия и от двете страни;

Възможност за еднодневни посещения;

Участие в съвместни проекти за организиране на пешеходен туризъм от общини от двете държави.


Инфраструктурата се изгражда по проекти и след завършването им общините нямат средства за поддръжка;

Общините нямат средства за устойчиво развитие на проведените по проекти масови мероприятия;

Липсва информационно осигуряване и реклама. Изградените информационни центрове не са кадрово осигурени и работят само по време на големи мероприятия;





Граничното разположение на района е предпоставка за относителна изолация, дължаща се на недостатъчни транспортни връзки, което е пречка за мобилност на големи групи;

Проблеми създадени от пропускателния граничен режим.


Кандидатстване с проекти за устойчиво развитие;

Откриване на процедури за подобряване на инфраструктурата и обслужване на построените маршрути от частни фирми, което ще осигури устойчивост на проектите;

Въвличане на други общини, организации и фирми, които не са на територията на региона, като съорганизатори на мероприятията;

Изготвяне на пътна карта с обозначаване на маршрутите към всяка община;

Възможност за организиране на пешеходния туризъм на състезателен принцип, с възможност за получаване на премии и награди при посетени най-много обекти;

Организиране честването на тържества, фестивали и т.н.

Заплахи

Липса на заинтересовани субекти;

Лошо отношение към инфраструктурата – да се рушат съзнателно еко пътеките, поставени пейки, беседки и т.н.


Местна власт;

Бизнес;

Населението от региона и страната.

Велотуризъм

Велотуризмът е многоаспектно занимание, комбинация от туризъм, вид транспорт, спорт и хоби.

Според данните от проучване сред експерти на главна дирекция "Предприятия и индустрия" към ЕК годишно в рамките на ЕС се реализират 2,8 млрд. велосипедни турове, като общо в България се реализират 12,1 млн. (0,43% от всички) от тях. Преобладаващата част от туровете в България са в рамките на деня - общо 12 млн., а едва 100 хил. са такива, при които има пренощуване.





Велотуризмът е един от видовете туризъм, които могат успешно да се развиват на територията на трансграничния регион България – Сърбия.


Наличие на осъзната потребност на европейско и национално ниво от развитието на велотуризма - ЕК разработва едромащабен проект за стимулиране на велотуризма в няколко европейски страни, като създава колоездачески маршрут ЕвроВело 13 "По пътя на желязната завеса". Новият маршрут за колоездене ще бъде с дължина 6592 км. и започва от Баренцово море и стига до Черноморието. Ще минава през 12 държави от ЕС, включително Сърбия и България, където трябва да бъдат изминати общо около 2000 км в югоизточната му част на Балканите (StrategIC). Той е на стойност 100 хил. евро и се осъществява с финансовата подкрепа на генерална дирекция "Предприятия и промишленост" на Европейската комисия. Безвъзмездната помощ е по схема ENT/TOU/10/611 "Промоция на велотуризма в ЕС като средство за устойчиво туристическо развитие". Идеята е маршрутът да бъде развит, за да провокира интереса на велотуристите от цяла Европа. Едновременно с това ще бъдат създадени предпоставки за популяризиране на историческото ни наследство от периода на Студената война, на местните природни и културни забележителности, както и за подпомагане развитието на туризма в пограничните райони. Маршрутът преминава и през териториите на Зеления пояс – най-голямата мрежа от природни местообитания в Европа, свързваща национални и природни паркове, биосферни резервати и трансгранични защитени зони.

Съществуват национални политики и стратегии за развитие на велотуризма като част от алтернативния туризъм и в двете страни – България и Сърбия.

Вече има локални трансгранични проекти, които целят развитието на велотуризма - трансграничен българо-сръбски проект "Качи се на колело", който насърчава планинското колоездене и велотуризма в Западните Балкани. Финансирането е по Програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия.

На територията на трансграничния регион са разработени няколко маршрута, един от които е Белоградчик – Дъбравка/Праужда – Граничак / Салаш – Праужда.

Започнат е и проект за създаване на условия за велотуризъм около ждрелото на река Ерма в Трън. Трасето ще е дълго около 4-5 километра. Предвидено е да бъде изграден информационен център и магазинче със сувенири. Освен това ще има и колела под наем. Предвидено е да се изградят бани и тоалетни.


Според организациите, които работят в областта на велотуризма, в момента има немалко проблеми, които препятстват развитието му. Най-важните са:

липса на нормативна уредба за поставяне на маркировка по маршрута;





малък брой гранични пунктове към съседни страни;

невъзможност за превоз на велосипеди в обществения транспорт;

преминаване на част от маршрута по натоварени пътища;

занемарени пътища в близост до границата;

липса на туристически услуги в някои райони.


Създаване на повече клубове на любителите на вело-туризма;

Организиране на турове;

Създаване на вело-маршрути;

Организиране на професионални и аматьорски състезания;

Комбиниране на този вид туризъм с другите – културен, природоизследователски, спа.

Заплахи

Липса на достатъчно заинтересовани лица.


Велосипедният туризъм е насочен към няколко групи ползватели:

Велосипедни туристи на дълги разстояния, с предимно шосейни или туристически велосипеди. Те преодоляват големи разстояния от порядъка на стотици до няколко хиляди километра между няколко държави;

Велосипедни туристи на дълги разстояния, организирани от туроператор;

Велосипедни туристи използващи части от вело-маршрута за кратки преходи от 1-5 дни;

Пешеходни туристи и други, използващи части от маршрута в преобладаващо естествена природна среда и посещаващи забележителности от маршрута по границата.

Ловен туризъм

Ловците са едни от най-организираните групи по интереси в трансграничния регион.

До 1989 година България има водещо място в Европа по стопанисване на едрия дивеч и е една от най-желаните дестинации за ловуване от чуждестранните ловци. На територията на региона има следните дивечовъдни участъци: "Етрополе",





"Добрина" - Лом, "Дъбника" - Враца, "Правец-Брусен" - Ботевград, „Студен Кладенец“ -Перник, „Витиня“ - Ботевград, „Искър“ - Самоков.

Ловците имат задължения по опазване на околната среда и организират мероприятия по залесяване, хранене и опазване на животните.

Ловните дружини от съседните по границата населени места си помагат при организиране на мероприятията за опазване на природната среда и дивечовия фонд.


Наличие на традиции и ловни организации;

Много активни участници от региона. Изградени местни структури и организации;

Създадени традиционни контакти, прераснали в приятелство и добросъседски взаимоотношения;

Масово участие в организираните мероприятия и от двете страни;

Създадена организация, спомагаща информацията да достигне до всеки член на ловна дружинка.


По данни на официалната статистика в последните години, въпреки увеличението на ловците, приходите от ловните стопанства са намалели близо два пъти;

Липса на инициатива за участие в проекти за финансиране на дейността;

В България изкуственото дивечовъдство е блокирано от икономическите условия и от промяната в системата на стопанисване на дивеча, както и от децентрализацията в структурите и управлението на ловното стопанство;

Изменението на структурата и методите за ползване на земеделските култури е довело до изменение на местообитанията на дивеча - огромни площи само за няколко дни стават напълно негодни за обитаване от дивите животни;

Нерегламентираното събиране на гъби, билки, горски плодове, и наличието на туристи и множеството съоръжения (ски писти, влекове, лифтове, хижи, туристически пътеки и други) е изтласкало дивеча от територии, в които има благоприятни условия за развитието му.


Организиране на мероприятия по залесяване, хранене и опазване на животните, които да привлекат желаещи и да са съпътстващи селския туризъм;

Развиване на съпътстващи бизнеси като производство на ловно облекло, ловни приспособления, хранилки за животни, санитарни принадлежности за животните и др., което е неизползвана ниша;





Възможности за синергия между дейността на дружините по отношение на опазване на природната среда и природния туризъм, чрез дейности, които се извършват безвъзмездно – таксация, подхранване на дивеча и др., които са потенциал за развитие на нови дейности и бизнеси показващи животните;

Кандидатстване с проекти за развитие и опазване на дивечовото стопанство;

Организиране на ловни събития с международно участие на трети страни, изложби, семинари конференции и др.;

Развитие на трофейното дело и трофеен туризъм;

Синергия между ловния, природен, селски, спортен риболовен и др. туризъм.

Заплахи

Включването в лова на хора, без необходимата квалификация като ловци;

Бракониерството;

Изсичане на горите;

Замърсяване на околната среда;

Масово посещение на големи групи хора и прогонване на животните;

Неподходящи селскостопански мероприятия – смяна на традиционните култури с други, нехарактерни за този регион, пръскане с химикали и др.



Бизнес;

Граждани, членове на ловни дружини и ловно рибарски съюзи;

Ловци от други държави.

Риболовен туризъм

И в двете страни риболовът има традиции и много привърженици, но туризмът в тази насока се развива предимно чрез индивидуални посещения.

За разлика от България, на сръбска територия се организират множество състезания по спортен риболов и тази дейност все повече привлича туристи и от други държави. Много популярни са езерата „Йоца“ и „Преливац“ за лов на щука. В Нови Сад е проведено деветнадесетото Европейско първенство по спортен риболов. Почти всеки уикенд на водоемите се провеждат спортни мероприятия за риболов. Сръбските спортисти са световни шампиони по риболов на плувка.





В България също има изградени водоеми за спортен риболов, осигуряващи този вид туризъм. Сред тях е водоемът „Шатрата“ в Правец. Понастоящем се развива спортен риболов от кану по реките на България. През май 2014 на река „Чепеларска“, ще се проведе Световно първенство по спининг.


Наличие на водоеми и реки;

Много привърженици в двете страни;

Създадени традиционни контакти между риболовците от съседните гранични общини, прераснали в приятелство и добросъседски взаимоотношения, по отношение на индивидуални гостувания;

Голяма част от населението упражнява риболова, като средство за почивка и хоби.


Липса на инициатива за развитие на бизнес дейности в областта на риболова;

Липса на инициативност, сдружаване, участие в проекти, организиране на местни прояви;

Все още риболовът е индивидуално мероприятие, използвано за почивка и задоволяване на дребни хранителни нужди;

На риболова не се гледа като на атракция и възможност за бизнес;

Не се използват възможностите за съпътстващи дейности покрай риболова, които могат да бъдат успешни бизнес продукти и начинания.


Потенциал за съвместни дейности има в целия регион. Например река Ерма е една от студените реки, на която може да се лови пъстърва в началото на риболовния сезон. Реката извира от Сърбия и влиза в България при КПП „Стрезимировци“. Преминава край Трън, след което се влива в дефилето. Изтича от България пак в Сърбия в района на едно от най-запуснатите села в региона – Петачинци. Една част от рибата слиза от Сърбия, където се провеждат доста по-редовни зарибявания, отколкото в България;

Организиране на мероприятия за спортен риболов;

Изграждане на бизнес в областта на риболова;

Синергия между риболов и други сфери за бизнес: различните видове туризъм, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост и др.;





Кандидатстване по проекти;

Подготовка на карта с възможностите за риболов с маршрути.

Заплахи

Замърсяване на околната среда;

Бракониерство и лов с непозволени средства;

Пресушаване на водоемите;

Административни пречки, свързани с договорите за ползване на водоемите.



Бизнес;

Граждани, занимаващи се с риболов;

Клубове по риболов, спортни дружества, спортни дружества и федерации по спортове водещи до синергия – кану каяк и др.

Приключенски туризъм

Приключенският туризъм е сфера, която привлича много млади хора. В последните години това са дейностите, към които има повишен интерес на туристическия пазар.

Асоциацията за приключенски туризъм и търговия обединява повече от 750 отговорни и печеливши фирми, тур-оператори и медии от над 60 страни, които имат за цел развиването на устойчив и справедлив туризъм в световен мащаб. По различни проекти са разработени над 10 съвместни туристически дестинации с приключенски характер в трансграничния регион. По данни на Асоциацията за алтернативен туризъм през 2013 г. се очаква да се отчете ръст от 5-6% спрямо 2012 г., като географията се разширява. Този ръст се формира основно от чужденци, но се запазва и тенденцията за ръст на интереса и от български туристи.

В общините се организират „приключенски клубове“ на предимно млади хора, които не са регистрирани организации, а неформални групи с интерес към този вид туризъм. Тези групи създават помежду си връзка и организация чрез Интернет и са основните клиенти за различните организирани атракции. Много от младежите създават бизнес в областта на алтернативния туризъм. В Сърбия, по същия начин се създават неформални, все още, структури. За някои от спортовете и в двете страни има федерации, но основата им са масовите прояви.

Най-популярните атракции са: рафтинг, конен спорт, скачане с въже, спускане с кану, делтапланеризъм, безмоторно летене.





През 2010 г. и 2011 на река Нишава, Сърбия е проведена Еврокупа по рафтинг. Там се провеждат обучения за състезателен рафтинг, в които се включват и българи. Мероприятия с българско участие се провеждат и на река Лим, Белополе, Сърбия. В България в трансграничния регион най-посещаваното място за приключенски туризъм е река „Струма“.

Проект на Община Перник по трансграничното сътрудничество, предвижда „Развитие на приключенски туризъм с посещения до природни феномени в Община Перник“. Предвижда се да се направи ремонт на общинската сграда в с. Боснек за превръщането й в туристически информационен център. В него ще има фотографски, филмови и геоложки експозиции, ще бъде поставена и изкуствена стена за катерене. В центъра ще се правят обучения на спелеолози и планински катерачи, както и картиране на маршрути за туристически посещения в пещерите.

Синергията между този вид туризъм се осъществява в така наречените „Зелени къщи“. В тях собствениците се стремят да осигурят атракции на туристите, като създават условия и за спортни прояви чрез езда, катерене, и др. активности. В България са предложени облекчения за тези малки стопанства, които ако се приемат, участниците в този вид туризъм биха могли да нараснат.


Наличие на условия, природни забележителности, реки, стръмни скали, насечени местности;

Възможност за съвместно участие в проекти;

Международна подкрепа и взаимопомощ - международната асоциация подпомага развитието на местните асоциации, като им осигурява ноу-хау и популяризиране на дейността;

Наличие на синергия с други видове туризъм и отрасли.


Скъпа екипировка и такси за участие;

Общините не подкрепят инициативите на младите хора с предоставяне на терени;

Липсва информационно осигуряване и масова реклама. Рекламата е в по-голямата си част насочена към проявяващите вече интерес;

Граничното разположение на района е предпоставка за относителната изолация на региона, дължаща се на недостатъчни транспортни връзки, което е пречка за придвижването на хора без собствен транспорт;

Проблеми създадени от граничния режим;

Страх от нараняване. Създадено мнение за риск и недостатъчна осигуреност при практикуване на различните дейности.






Изграждане на международно приета дестинация за алтернативен и приключенски туризъм;

Изграждане на „Зелени селища“;

Възможност за комбиниране на различни видове дейности и отрасли;

Откриване на процедури за възлагане на инфраструктурата и обслужването на построени атракции към частни фирми, осигуряващи устойчивост на проектите;

Разработване на западна Стара планина, която към момента е популярна само с Белоградчик;

Организиране на мероприятия за почистване на околната среда, реките и т.н., като част от дейността;

Включване на млади хора;

Кандидатстване с проекти за развиване на дейности;

Изготвяне на пътна карта с обозначаване на атракциите към всяка община.

Заплахи

Липса на традиции;

Сезонност на повечето спортове;

Скъпа екипировка и създаване на условия за сигурност.


Младежи;


Бизнес;

Населението от региона и страната.

Голф

В последните години голфът бележи силно развитие в България. В трансграничния регион има три игрища - голф клуб „Света София“, „Ихтиман“ и „Правец“. Предстои изграждането на четвърто игрище „Ибър“ до Долна баня (на 10 км. от Боровец). На сръбска територия има едно игрище в Белград.

България е обявена като неразкрита голф дестинация от Световната асоциация по голф. Вече се провеждат турнири, етапи от Европейката купа за голф за мъже и Европейския клубен шампионат за жени.





Изградената инфраструктура за голф включва съвместяване с други спортове и туристически дейности. На игрището в Ихтиман освен голф, може да се играе тенис, има конна езда, футболно и баскетболно игрище. Игрището „Св. София“ в с. Равно поле, предлага СПА и плуване, както и възможност за игра на „петанка“. Игрището в „Правец“ предлага спортен риболов, плуване и СПА, и възможност да се използва базата на града за плуване, баскетбол и тенис. Игрището в Белград е по-малко и посещенията към него са ограничени от българска страна, като се посещава предимно по-време на международни състезания за деца.

Голфът, във всички региони в страната, е развит чрез публично-частни партньорства и има голям потенциал за развитие в бъдеще. В стратегическите документи за развитие на туризма е предвидено да се построят минимум 30 игрища с 18 дупки и допълнително с 8. В тази връзка, голфът има потенциал за развитие в граничния регион, където има много пустеещи земи и красива природа.


Привличане на по-платежно способни туристи;

Удължаване на туристическия сезон - възможност за игра на закрито и обучение през зимния сезон. Възможност за удължаване на сезона в ски курортите;

Стимулира развитието на продукти с добавена стойност и висока норма на печалба като СПА и др.;

Спомага развитието на пазара на недвижими имоти, предлагайки луксозни къщи;

Организираните международни спортни състезания рекламират района и забележителностите в него;

Води до удължаване на престоя на туристите – по-дълги ваканции;

Чрез него се развива прилежащата инфраструктура;

Допринася за развитие на други туристически услуги, развити в района – природен, културен, приключенски и др. туризъм.


Липсва правно регламентиране за статута на голф игрищата и инвеститорите в него;

Недостатъчно изградени голф игрища в района;

При изграждането на игрищата се увреждат почвите, изсича се дървесина, променя се ландшафта на територията на игрището;

Липса на възможност за участие в проекти.






Създаване на бизнеси във връзка с дейността – ниша, която не е развита в района;

Голф игрищата в региона да включват интересни дестинации за посещение от спортуващите голф туристи;

Стимулиране на публично-частното партньорство за изграждане на голф игрища.

Заплахи

Липса на изследване за потенциала на водите - голф игрищата да се изградят в местност, в която няма достатъчно вода;

Изграждане на много игрища;

Изграждане на игрища в селища без изградена санитарна инфраструктура;

При предлагане на туристически услуги те да не могат да се реализират.



Бизнес;

Граждани, спортуващи голф.


В последните години селския туризъм става много популярен в цял свят. Комбинирането между различните дейности в него дава възможност за активна почивка с различни занимания, които хората не упражняват в ежедневието си. Тези кампании имат за цел да съхранят традиционен за района поминък.

Програмите за селски туризъм са едни от първите, финансирани по програма ФАР. Реализирани са много проекти. С влизането си в ЕС тези дейности се финансират от европейски програми и така се дава възможност за създаване на устойчивост.

Очакванията в началото на популяризирането на този вид туризъм бяха да има посещения предимно от чужди граждани. В последните години обаче много българи от градовете предпочитат селата за почивка и за дейности сред природата.

Дейностите, заради които клиентите на този туризъм се насочват към него, могат да бъдат разработени в конкретни услуги:

Почивка и възстановяване - наблюдава се наемане на селски къщи за целия период на почивка или дори на цяло лято;





Участие в трудови процеси на домакинството - събиране на сено, на засети култури в двора на домакините или в близко стопанство, помощ в градината или в близки местности; хранене на пчели или „вадене на мед“. Селските райони обикновено изобилстват с боровинки, горски ягоди, малини, гъби и десетки видове лечебни растения и билки. Могат да се организират обучения в познаването и събирането им (по примера на една от най-колоритните кампании на “Байкария” - организация, действаща в Родопите).

Тези дейности могат да се комбинират с еко, кулинарен, културен и спортен, ловен и риболовен туризъм:

Участие при приготвяне на специфични кулинарни ястия характерни за района - варене на сладко, приготвяне на туршии, баници, салати, сушени колбаси, приготвяне на напитки, айран, боза, сокове и приготвяне на други домашни ястия;

Кулинарни дегустации - организиране на изготвяне и дегустация на ястия, храни, вина, посещение на битови ресторанти или отиване „на гости“ с цел дегустация и показване на специфични кулинарни умения, посещение на рибарници за дегустация на риба;

Изучаване на занаяти, например, грънчарство в Трън или Бусинци – бусинска керамика, кисело мляко, в Чипровци - тъкане на стан и др.;

Запознаване с местен фолклор – показване на танци и учене на песни от българския фолклор, участие във фолклорни фестивали, надпявания, организиране на седенки с песни и танци и др. Възможни са комбинации с арт и приложни занимания: бродиране на български мотиви, плетене на ръкавици, вълнени чорапи и др.;

Обучения – придобиване на специфични познания в областта на селското стопанство (напр. пермакултура), изучаване на местния фолклор, курс по чужд език и т.н.;

Участие в излети с ловни дружини, като наблюдатели, или в риболовни атракции, показване на традиции и ритуали при тези дейности;

Спа и оздравителен туризъм – посещение на топли води, правене на процедури по стари български рецепти, диети с еко зеленчуци, сокове и плодове и др.


Уникалната природа на района;

Осъществяване на синергия между дейностите;

Възможност за включване на хора без образование или с по-ниско образование, при които ще се използват само квартирите за подслон.





Привличане за работа в района на млади хора с висока езикова квалификация за екскурзоводи, водачи или аниматори за атракциите;

Създаване на дейности с висока принадена стойност, които, даже и да са сезонни, могат да гарантират достатъчни доходи.


Необходимост от определени условия за посрещане на туристи, за което са необходими значителни средства за пригодяване на наличната база, от маркетиране и реклама, достъп до които много от местните хора няма откъде да получат;

Много зависим от персоналните качества на домакините вид туризъм;

Специфични негативни нагласи на населението към по-успяващите съседи е значителна бариера;

Привидно лесна за организиране дейност, която всъщност изисква, много добра подготовка, определени комуникативни и организационни умения;

Необходимост от определени технологии за организиране на обученията по занаяти и кулинария;

Липса на организатори-професионалисти;

Замърсена и разхвърляна околна среда (по-специално в България), която би повлияла негативно на посетителите;

Липса на клиентски ориентирано поведение и показване нежелание приемащите стопани да бъдат „обслужващ персонал“;

Трудности при поддържане на постоянно качество.


Създаване на консултантски и обучителни групи за професионално организиране на селски туризъм и предлагане на услуги по села, така че туристът да може да избира;

Възможност за коопериране между живеещите в едно село за предлагане и участие на различни дейности с цел разнообразие на предлагания продукт;

Може да се включат самодейни състави, хора, които имат интерес да показват хоби или други традиционни дейности срещу заплащане;

Млади хора с езикова подготовка и желание за анимиране на туристически дейности.





Заплахи

Пасивност от страна на местното население.


Младежи;


Бизнес;

Населението от региона и страната;

Чужди граждани.

Научен туризъм

Характерно за този вид туризъм е, че е субсидиран по един или друг начин. Източници за финансирането му са – държавата и общините (мероприятията за съвместни дейности), синдикати (мероприятия между браншови организации), фирми (бизнес форуми и др.), различни НПО и сдружения (изпълнение на проекти).

До сега осъществяваното сътрудничество е било:

между новаторски групи за интензивни научни изследвания и обмен между научни работници и научноизследователски институции въз основа на програмите „Региони на знанието“ и „Научноизследователски потенциал на регионите по цел „Сближаване“ и най-отдалечените региони“ по Седма рамкова програма за научни изследвания;

разработване и изпълнение на съвместни образователни и обучителни програми (в рамките на тематичната цел за инвестиции в уменията, образованието и ученето през целия живот);

срещи за проява на „добри намерения“ с цел бъдещи партньорства между представители на местна власт, бизнес, училища, спортни клубове и т.н.;

участие в научни събития и форуми.

Организирането на конгреси и посещението на научни събития е дейност, която се организира от години между научните институти от двете страни.


Създадени традиционни връзки и партньорства;

Близост на региона до столицата, което дава възможност да се използва вече създадена инфраструктура за обществени изяви;





Наличие на научни институти, опитни станции, научни бази, музеи, учебни заведения в региона;

Подготвени кадри за организация и научна и обществена изява;

Възможности за участие в проекти за внедряване на научни постижения;

Наличие на финансиране по програми на ЕС.


Мудност от страна на местните власти за организиране на съвместни действия между науката, практиката, местната власт, бизнеса;

Липса на устойчивост при реализиране на проектите;

Липса на заинтересованост от страна на местните власти към иновациите и прилагането им.


Изграждане на пътна карта на изградената научна инфраструктура, която ще помогне да се изгради стратегическо развитие на науката и иновациите, ще създаде възможност за задълбочаване на взаимните контакти и ще помогне за включване в европейските мрежи;

Институтът по бубарство във Враца има маркетингова стратегия, която се базира на концепция за обезпечаване със суровини, материали и помощ за изкупуване на продукта. Организирането на научни мероприятия и изложби с този институт би насочил вниманието към една забравена дейност и би могло да провокира бизнес.

Заплахи

Повтаряне на веднъж разработени теми;

Грешно прилагане на „добри практики“;

Понасяне на щети от неразпространяване на иновации и научни постижения.


Научни институти, опитни станции, развойни звена;

Университети, средни професионални училища;


Бизнес;

Граждани.





Предложение 3: Селско стопанство

Селското стопанство е ключова дейност, със сериозна перспектива за развитие и за двете страни. Определя се като характерна, традиционна дейност на района, даваща възможности за съвместни дейности.

В последните години, както в Сърбия, така и в България, много от селскостопанските площи са пустеещи. Това на пръв поглед е лошо и води до негативни последици, но има един много голям потенциал за развитие. Когато една земеделска площ е пустееща повече от 10 г., това означава, че земята е биологично чиста от всякакви препарати и човешка намеса, и всяко производство, което може да се прави на нея, ще бъде екологично чисто, ако не се използват пестициди и различни изкуствени торове. В района има екологично чиста земя, големи горски масиви, чисти води, което е голям потенциал за развитие на селското стопанство.

В района има голямо биоразнообразие, най-много видове растения. Има дървесни и растителни видове, които на други места в страната не присъстват.

В Планина Руй има голямо разнообразие на птици.

Районът дава възможност за взаимна дейност между селското стопанство и други отрасли и производства – туризъм, занаяти, наука, строителство, екология и др.

Различията в отрасъла между двете страни са:

В Сърбия селскостопанския труд е по-скъп, а в България – суровините;

В Сърбия има по-голяма свобода за реализация на собствената продукция без да се притесняват от контролни органи (в заведенията за хранене официално се предлага собствено производство вино, ракия, меса, опушени храни), нормите за отглеждане на животни не са променяни от години. След влизане на България в ЕС, нормите и стандартите в селското стопанство забраняват и затрудняват пълната реализация на селскостопанските продукти;

Сръбските селски стопани по-пълно усвояват селскостопанските продукти и се стремят да преработват всичко, докато в България отпадъчните продукти не се оползотворяват.

Разработени проекти са: проект на Черноморски изследователски център с партньорство на община Пирот, община Трън съвместно с Фондация “Стамен Григоров”, община Ниш и клъстър “Сирене-юг” изпълняват проект “Екомилк” за “Усъвършенстване капацитета на млекопроизводители и млекопреработватели”.


Селското стопанство е секторът с най-големи възможности за финансиране и инвестиции и общините полагат усилия за навременно информиране на селскостопанските производители;





Правят се опити за реализиране на възможностите, които предлагат различни европейски фондове и програми. Дава се възможност на селскостопанските фирми и производители да участват в проекти и да ползват помощи от ЕС;

Има възможности за финансиране от местна национална програма за селските райони – макар и да е административно обременена, възможностите съществуват и се ползват;

Има стартирали програми, които включват млади хора;

Между двете страни са създадени многогодишни контакти за пласиране на селскостопанската продукция.


Една от основните бариери за развитие на ТГ сътрудничество между Сърбия и България е преходният период, в който се намира Сърбия по отношение на присъединяването си към ЕС. Това създава несигурност и донякъде демотивира желаещите да работят по програмите. Към момента Сърбия подписва финансово споразумение с Европейската комисия година за година и българските партньори всяка година изпадат в следния казус - одобряват се проекти и покани, но не или може да се сключи договор, или той се сключва след 2-3 месеца, защото сръбската държава не е подписала финансов меморандум с Европейската комисия. Например, към момента все още не се знаят параметрите и приоритетните направления в селското стопанство за програмата ТГС 2014 – 2020;

Ограниченията за кандидатстване по програмите за ТГС България – Сърбия: местните власти и НПО сектора имат право да се включат само с един проект като партньор и като основен кандидат, а сферите и нуждите са много. В този случай селското стопанство остава на заден план;

Условията за финансиране по програмата за ТГС България–Сърбия – има изискване за 15% съфинансиране. На българските участници – общини, НПО сектор и др. - то се обезпечава/поема от държавата. За сръбските партньори, обаче, това не е така и се превръща в сериозен проблем, тъй като те сами трябва да осигурят съфинансирането, някои от тях не успяват, това води до смяна на партньори или до невъзможност да бъдат довършени проекти навреме и т.н.;

Липсва цялостна стратегия и политика в ТГС – много са огледалните проекти, които се повтарят през годините. Няма приемственост между различните проекти, което не дава възможност за постигане на синергичен ефект. Липсва и подробна информация (база данни) за проведените проекти, така че те да могат да бъдат надграждани, допълвани, а информацията от тях да бъде използвана;

В България липсват национални и регионални стратегии и политики за подкрепа на селското стопанство. Не е решено кои от клоновете в селското стопанство се подкрепят, за да могат местните хора да се насочат и планират в дългосрочен





план. Финансовата подкрепата предшества решенията за посока на развитие, което в някои случаи води до негативни или неефективни действия;

Няма устойчивост на изпълнените проекти в областта на селското стопанство. Проектите са с осигурено финансиране само в периода на изпълнението им. След приключване, устойчивостта им зависи от политическото ръководство на местната власт и държавата. При всяка смяна на местно ръководство се спира устойчивостта на изпълнените проекти;

Според направените проучвания по-голямата част от управляващите фирми в областта на селското стопанство и земеделските производители нямат средно образование, а тези с висше са много малка част;

Изискванията за инфраструктура на селските стопанства като материални активи, чрез създаване на специализирана производствена структура, са много високи, особено в животновъдството или във високо ефективното зеленчукопроизводство и овощарство;

В по-голямата част от района или няма селскостопанска инфраструктура или тя е разбита, което създава трудности за придвижване на машините;

Няма напоителна система: поливането струва скъпо, а капковото напояване все още е рядкост и е скъпа инвестиция;

Труден достъп до финансиране;

Липса на кадри - наличие на миграция на населението към големите градове и застаряване на населението в селските райони. Наличният човешки ресурс е на сериозна възраст, липсват млади хора, липсва и обучение;

Останалото по-младо население е загубило или не е придобило:

необходимата нагласа и трудови навици;

традиционните знания и умения за животновъдство и растениевъдство – няма приемственост от предишните поколения.

На бизнес играчите в селското стопанство се пречи с излишни административни процедури. Не се търси разрешение на създадените административни пречки;

В последно време има идея за изнасяне на фермите и животновъдството от населените места, а когато се говори за един изоставен и слабо населен район, какъвто е трансграничният, в който основният поминък на хората е селското стопанство, това изнасяне дори на ниво идея звучи абсурдно;

Митнически контрол между двете страни;

Липса на пропусквателни пунктове.






Районът е благоприятен за развитие на селско стопанство, защото е изключително екологично чист;

Река Нишава, пресичаща двата региона, дава възможности за екологични проучвания и може да се използва в селското стопанство;

Изградените връзки и сътрудничество през годините дават възможност за бърза организация при изпълнение на проекти;

Редица проекти в областта на науката могат да бъдат популяризирани и с подходяща последваща организация и финансови инструменти могат да стимулират местното население към предприемачество и развиване на различни селскостопански дейности;

Обучението на населението в съвременните начини за био-производство в селското стопанство биха довели до разкриване на пазарни ниши, специализация на производства и нови начини на маркетиране;

При насърчаване обединяването на групи от производители, на клъстерирането на малките производители, те ще могат заедно да се маркетират, за да имат по-висока степен на конкурентоспособност;

Устойчивост на досега изпълнените проекти, чрез включването им в нови проекти;

Изграждането на селскостопански тържища би създало добър стимул за производителите;

Организиране на празници, популяризиращи селскостопански продукти;

Търсене на мултипликационен ефект в районирани стоки и продукти, защитени и международно сертифицирани;

Информираност и създаване на достъпна и полезна информация за потребителите – сайт, включващ стоки и услуги от двата района, който да привлича потребители извън заинтересованите общности.

Заплахи

Екологичната чистота на района не е константа и продължителното и нарастващо замърсяване на околната среда с пестициди и други химически торове, в случай на увеличаване на селскостопанското производство, може дълготрайно да увреди земята и застраши важни видове като пчели и други животински и растителни видове, като с това лиши региона от неговото уникално предимство;

Спиране на финансиране по проекти или неспазване на срокове за финансиране от страна на държавата може и довежда някои стопани, особено по-дребните до фалит;





Изкупуването на евтината за момента земя в региона от инвеститори, които не се интересуват от дългосрочните интереси на ТГР;

Смяна на предназначението на селскостопанските земи – застрояване и др.;

Незаинтересоваността на местните власти и нежелание от страна на играчите за обединения и сътрудничество по отношение на приемане на единна стратегия за развитие на региона лишава местните производства от дългосрочни перспективи, което със сигурност се отразява негативно върху бъдещето на следващите поколения;

Промяна в търговските изисквания от страна на ЕС – за продукцията за износ;

Загуба на определени преференции за сръбската страна при присъединяване към ЕС;

За вътрешния пазар – вносът на дъмпингуваща цените продукция от други страни (като Македония) се превръща в реална заплаха за пласирането на местната стока;

Природни бедствия и климатични аномалии;

Застаряване на местното население.


Селскостопански производители;

Фирми производители;

Търговски фирми;


Местно население;

Научни институти;

Младежи;

Представители на уязвими групи и по-специално ромско население;

Туристи, желаещи да извършват селскостопанска дейност.

Пчеларство

Това е селскостопанската дейност, която в момента се смята за най-постижима като реализация.

Пчеларството е един от елементите на културното наследство, според думите на участник в проучването сред лидери на мнение в трансграничния регион България - Сърбия.





Трансграничният регион предлага много добри възможности за развитие на пчеларството. За изоставените селски райони и общини тази дейност може да се превърне в алтернатива за развитие. Районът е екологично чист и изключително благоприятен за пчеларство. Медът е с изключителни качества, ако се произвежда без захар.

Взаимоотношенията между България и Сърбия се развиват като добросъседски в областта на пчеларството. През 1919 г. Сърбия за първи път се сдобива с разборни кошери и рамки, като ги взима от България. Така Сърбия тръгва по пътя на развитото пчеларство чрез България.

През годините добрата комуникация между пчеларите в трансграничните райони на Сърбия се запазва и развива. Представители на българските пчеларски дружества са канени за изнасяне на лекции в сръбски дружества, техни представители са споделяли опит в България. Разменя се литература, технологии, иновации.

Различията са предимно търговски: високите мита на границата и цената на продуктите – например пчелния прашец в Сърбия е със значително по-ниска цена, медът е по-скъп.

НПО на пчеларите и в двете страни са едни от най-енергичните в страната и търсят инструменти, с които тези хора да бъдат насърчавани, защото те са част от производствената верига на растениевъдството. Ако няма пчели, няма опрашване и добивите са ниски. Търсят се пътища за убеждаване на всички нива, относно необходимостта всички дейности в селското стопанство да се планират с визия в бъдещето и да работят в синергия.

Пчеларството има голям потенциал за износ. За да се постигне добра цена на стоковите европейски борси, обаче, трябва сериозен обем, спазени стандарти и т.н.

В новата програма за селските райони пчеларството заема важно място. Може да се предвиди предоставяне на проектно финансиране и субсидии за разработване на съвместни продукти, изграждане на трансгранични клъстери за производство на селскостопански продукти, които се допълват и могат да бъдат изнасяни на трети пазари.

По програмата за трансгранично сътрудничество Сдружение „България в Европа”, България и Община Кладово, Сърбия разработват база-данни на пчеларите и на производителите на пчеларски инвентар в област Видин и окръг Бор. Ниш и Бяла Паланка имат проект с Берковица.


Традиции в производството, технологиите, иновациите;

Традиционни добри връзки и сътрудничество между българските и сръбски пчелари, споделяне на „добри практики“;

Пчеларството може да се развива и в двата района, особено в изоставените селски райони и общини - може да се превърне в алтернатива за развитие;





Наличие на специализирана програма за насърчаване – Национална програма по пчеларство;

Наличие на специализирани програми за млади пчелари, в които се включват все повече млади предприемачи;

Наличие на финансиране и инвестиции за пчеларите от трансграничната област – дава се възможност селскостопанските фирми и производители да участват в проекти и да ползват помощи от ЕС за развитие на селските райони;

Наличие на активни НПО организации, обединяващи и подпомагащи пчеларите в България;

Създадени са дългогодишни контакти за реализиране на произведения мед. Такива контакти съществуват и между двете страни.


Пчеларството е дългосрочна инвестиция, която няма бърза възвръщаемост като другите търговски стоки за бързо потребление;

Медът се произвежда бавно в рамките на няколко месеца и има сезонност;

Местните власти не стоят в основата на подпомагането, а това трябва се извършва на национално ниво;

Няма Национална стратегия за пчеларството със срокове за изпълнение;

В този отрасъл са ангажирани предимно възрастни хора и има тенденция за покачване на възрастта. Средната възраст на хората, които се занимават с пчеларство е 68 г. за 2013 година, а за 2014 година е 70 г. според Аграрния доклад на Министерство на земеделието и храните;

Липсват човешки ресурси. Наличният човешки ресурс е много над средната възраст, липсват млади хора, липсва обучение в сферата на пчеларството и създаване на нови кадри, липсва инфраструктура за обучение, отчита се сериозна пасивност на населението;

Има проблеми с реализацията на продукцията между двете страни, по отношение на изнасяните по-големи количества – мита, такси и др.;

Трудна реализация на произведения мед в България, защото държавата няма политика в тази дейност;

Лошата инфраструктура на много места не дава възможност на хората да отидат с колите си до пчелина;

Липсват пунктове за изкупуване на мед;

Медът не е борсова стока на Балканите, защото липсват институции, които да осъществяват контрол и сертифициране на производството на мед и пчелни продукти. Трябва да има не само сертификат за произход, но и лабораторни





изследвания. В България няма акредитирана лаборатория, няма сертифициране по ISO и продукцията няма изискваните от ЕС придружаващи изследвания;

Трудно финансиране – не се отпускат кредити, а при отпускане липсва гратисен период. Лихвите също са високи;

Производителите на мед са силно зависими от търговците на едро при реализация на продукцията. Пазарът на мед се диктува от големите търговци, от които производителите са силно зависими (търговците снабдяват производителите с опаковъчни материали, транспорт и др.);

Дълъг процес за организация на съвместни производствено-търговски вериги, клъстъри и др.;

Държавата няма отговорност при координация на различните селскостопански дейностите (някой може да напръска срещу вредители и да унищожи пчелите);

Населението няма висока покупателна възможност, за да купува стоки като мед.


Приемане на Национална стратегия за пчеларството и за ТГ сътрудничество в тази сфера;

Местните власти могат да бъдат ангажирани с решения на общинските съвети за отпускане на земя от общинския фонд на общините на пчелари;

Изграждане на съвместно предприятие в безмитната зона (на Пирот) за преработка на мед с акредитирана лаборатория, която да обслужва и двете страни, което да дава възможност за преференциален експорт на продукти и мед и в ЕС, в Русия и др. страни;

Изграждане на информационни центрове по пчеларство и в двете страни, в които да има демонстрационни екрани, на които да се показва живота на пчелите и производството на мед. Тези центрове ще бъдат хранилища на книги за пчеларство, технология, технически средства, иновации. Там ще се провеждат курсове за обучение на пчелари, бизнес срещи и т.н. Такъв център в България, може да се открие в Ботевград и огледален да има на сръбска територия;

Търсене на синергия между пчеларството и други дейности като: овощарство и зеленчукопроизводство, туризъм, занаяти, медицина, фармация (производство на лекарства, козметика, санитарни продукти и др), хранително-вкусова промишленост и др.;

Заплахи

Заплахите, които могат да се изведат от мнението на интервюирани пчелари в проучването, направено за целите на тази стратегия, както и на други проучвания, са свързани най-вече с:





химическите торове, пестицидите и други замърсявания, които са вече доказана причина за масово измиране на пчелите и т.нар. „синдром на празния кошер“;

увеличаването на площи с култури, които действат нездравословно върху пчелите: български био-производители на мед са наблюдавали, че рапицата предизвиква еуфорично състояние у пчелите и ги довежда до прекомерно изтощение и преждевременна смърт;

Климатичните промени са фактор, които обърква и застрашава пчелите, както и довежда до неконтролируемо размножаване на техни естествени врагове.


Пчелари;

Хора, желаещи да се занимават с пчеларство;

Представители на местната власт;

Учащи;

Фирми, търгуващи с продукти с мед;

Организации на пчеларите.

Конвенционално произведени зеленчуци и плодове

Трансграничният регион е традиционен производител на плодове и зеленчуци.

През последните години, с помощта на европейски и национални финансови средства се създават нови овощни градини и оранжерии за отглеждане на ранни зеленчуци. В този район традицията е запазена и зеленчукопроизводството и овощарството е поставено на научна основа. В Кюстендил, в Института по земеделие, се селектират сортове, подходящи за района, което допринася за интензивното развитие на сектора.

В рамките на ЕС, производството на плодове и зеленчуци се подпомага основно чрез съфинансиране по оперативните програми на признати организации на производители. Предвижда се и публично финансиране на групи производители до обединяването им и признаването им като организации на производители.

В производството на зеленчуци в района, предпочитаните култури са картофи и житни култури. През последната година добивите от житни култури, постигнати от някои от големите производители, са като тези в Добруджанския район.

В района основното финансиране е по Програмата за селските райони.


Производството на плодове и зеленчуци е силно зависимо от климатичните условия - районът се характеризира с благоприятни агро-метеорологични условия, с изключение на изолирани събития;





Основни предпоставки за засилване интереса към създаване на нови овощни насаждения от череши, сливи, ябълки и праскови са: добри почвено-климатични условия за отглеждането им, традиции в отглеждането и реализация на продукцията, динамика в сортовия състав и облекчени технологии за отглеждането им (праскова, череша, слива);

Продължава тенденцията на осъвременяване на сортовата структура на овощните насаждения. Новите насаждения са ориентирани към: сортове устойчиви на болести и неприятели, биотични и абиотични фактори, по-слабо растящи сортове със съвременен сензорен профил (външен вид и вкусови качества), маркетингово ориентирани;

Благоприятна пазарна конюнктура, гарантираща реализацията на продукцията на вътрешния и на външни пазари (особено на череши, сливи, праскови).


В последните три години се забелязва значително намаляване на броя на стопанствата, отглеждащи плодове и зеленчуци, като се регистрира известно окрупняване на стопанствата, за което вероятно допринасят директните плащания на площ. Като цяло обаче средният размер на стопанство остава малък;

При пресните зеленчуци (вкл. картофи и ягоди) намалява броят на стопанствата и на площта;

Основни фактори, забавящи развитието на подсектора са: остаряване на съществуващите насаждения и недостатъчни темпове на създаване на нови насаждения;

За сега, производителите в района на плодове и зеленчуци не успяват да се възползват от възможността за финансово подпомагане, поради трудности в процеса на организиране и доказване и поддържане на оборота от продажбите;

Като цяло, средствата, получени от производителите на плодове и зеленчуци по ПРСР, са сравнително ограничени. Един от факторите за това е, че до момента секторът не се ползва от гарантирани бюджети или предимства при ранкиране на проектите;

Производителите не са обединени, което ги ограничава, както в търсенето на пазари, така и в съхранение на продукцията;

В сектора има недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството;

Проблеми с напояването (недобро състояние на поливната инфраструктура, недостатъчна поливна техника, висока цена на водата), които се отразяват негативно върху ефективността на производството;

Застаряване на населението в трансграничния регион;





Нежелание на производителите да се сдружават в организации на производители;

Липса на търговски договорености между производители и търговци за реализиране на готовата продукция;

При цените на плодовете и зеленчуците се наблюдава ясно изразена сезонност, като конкретните стойности са зависими от равнището на местно производство и вноса през съответната година. Влияние върху цените на плодове и зеленчуци оказват и цените на средствата за производство, включително горива и електроенергия, които в последните години постоянно нарастват;

Разпокъсаност на производството и ниската степен на организираност на производителите, водещо до загубване на пазари;

Липсата на ефективни организации на производители не позволява на българските производители да се възползват от основната възможност за европейско финансиране в сектора (чрез съфинансиране по оперативни програми на организации на производители) и ограничава възможностите за добра реализация на готовата продукция, като поставя производителите в положение на по-слабата страна в отношенията с търговци и преработватели;

Невъзможност за прибиране на реколтата изцяло поради различни причини.


Добра пазарна реализация на оранжерийното производство (краставици и домати) в страни от ЕС;

Създаване на трансгранично коопериране чрез клъстери или друг вид организации, обединяващи продукцията на региона;

Потенциал за сравнително висока рентабилност, при относително стабилни цени на едро;

Осъвременяване на сортовата структура на част от овощните насаждения, включително с нови български сортове;

Потенциал за сравнително висока рентабилност, при относително стабилни цени на едро;

Допълнително подпомагане чрез предоставяне на специфична подкрепа за произведени и предлагани на пазара качествени плодове и зеленчуци, както и предоставяне на нови държавни помощи в сектора.

Заплахи

Непредвидени климатични аномалии;





Болести по насажденията.


Общини;

Селскостопански производители;

Домакинства;

Научни институти в региона.

БИО/ЕКО зеленчуци и плодове

Биологичното селскостопанско производство, макар и да среща съпротива, се развива с бързи темпове. Фактори, допринасящи за това са засиленото търсене на този тип продукция на световните пазари и наличието на специфично подпомагане по Програмата за развитие на селските райони.

В последните години се наблюдава интерес предимно в малките и средни стопанства, в които се въвежда система на контрол за биологично производство.

В района нараства общата площ на овощните и ягодоплодните култури, отглеждани по биологичен начин, както и тази на пресните зеленчуци, пъпеши и ягоди.

Значителен ръст се отчита и при общите площи в системата за контрол за биологично производство на лозя.

По биологичен начин се произвеждат основно дребни плодове - ягоди, малини, орехоплодни култури - орехи, бадеми и лешници; от зеленчуците - краставици и домати.

Събират се и диворастящи горски плодове (боровинки, ягоди, малини), гъби и билки, тъй като районът е екологично чист.

В района има предпоставки и условия за събиране на диворастящи култури.

Природните условия и наличието на пасища дават възможност да се развива животновъдството. Във всички общини се отчита наличието на млади фермери със стопанства за отглеждане на животни – крави, овце, кози и прасета.

От една страна био/еко земеделието носи чисто икономически ползи, тъй като производството на био/еко зеленчуци и плодове в ЕС и по света много се цени. Цената им е в пъти по-висока от тази на зеленчуците с ползване на препарати и ГМО, а от друга страна това земеделие е полезно за здравето и околната среда.

В районът има мнение, че развиването на био/еко земеделие силно ще повлияе на туризма – всеки турист би искал да се храни с хубава и качествена, екологично чиста храна.

Туризмът и био/еко земеделието са в много тясна връзка - взаимно зависими и допълващи се едно с друго и затова би било добре да се развиват паралелно.





Пример за проект реализиран в тази област е “Диверсификация на селското стопанство – пренасочване към био земеделие в община Трън“ - 2007 – 2008 г.


Стратегически важен стопански отрасъл - развитието на био/еко селско стопанство може да даде отлични резултати в дългосрочен план;

Има голям потенциал за развитие;

Подкрепя се от много млади хора;

Има програми, в които се включват все повече млади хора;

Финансово стимулиране на селскостопанските фирми и производители, чрез проекти на ЕС;

Възможности за износ на произведената продукция. Търсене за европейските пазари.


По-голяма част от населението и от двете страни на границата все още не оценява важността на био/еко производството и гледа на него със скептицизъм;

Дейността изисква време, търпение, специфични усилия и условия и се възприема като икономически неизгодна в краткосрочен план. Преобладаващото мнение на бизнесмените от бранша, особено на по-едрите производители е, че се влагат пари в дейност, в която инвестициите не се възвръщат;

Слабо, почти липсващо маркетиране на местните пазари;

Редица проекти в тази насока са отчетени на хартия, без да се залага устойчивост и да се търси ефективност в дългосрочен план;

Тъй като не се осигуряват бързи печалби, местните програми в тази област се влияят от политическите ръководства, като при смяна се губи устойчивостта и местната подкрепа;

Сложно предлагане на продукцията – скъпо сертифициране и доказване на био/еко произхода;

Няма акредитирана лаборатория, в която продуктите да се изследват на територията на ТГР България-Сърбия;

Не се рекламират и обменят „добри практики“;

Няма активни лидери на процеса, личности катализатори, които да „проповядват“ био и холистичния подход към земеделието;





Производството е свързано с използването на много съвременна информация и въвеждане на иновации, което производител с ниско образование не би могъл да приложи;

Невъзможност за дребните био-производители да доставят големи количества био продукция за големите пазари.


Екологичната чистота и запазеността на почвите в региона дават уникална възможност за развитието му и позиционирането му като оазис на биологично чисто производство на храни в Европа. За да се постигне това, са необходими следните мерки:

лобиране за приемане на стратегически решения и политики от местните власти относно биологичното селско стопанство и на трансгранично регионално ниво;

създаване на силна консултантска група за популяризиране на принципите и подходите в алтернативното, натурално земеделие и за подкрепа на стопаните, които се интересуват от биологично земеделие - групата, която да бъде лидер на процеса, да обучава и да бъде ментор на селските стопани за по-дълъг период от време;

да се създадат необходимите условия за стимулиране и улесняване на био-производителите – достъп до финансиране, обучения и др.;

привличане на млади хора с високо образование или на такива с практически опит и желание да развиват био-земеделието;

участие в обединения, международни фермерски мрежи стопански сдружения и клъстери и изграждане на търговски борси за излизане на европейския пазар;

регистриране на собствени търговски марки за биопродукти, чрез които да се популяризира био-продукцията.

Активното внедряване на био/еко производството в селското стопанство ще даде възможност за постигане на синергия със селския туризъм, тъй като интересът към селото нараства с нарастване на потребността за възстановяване на връзката със земята, на нейната чистота и полезността на нейните плодове. В цял свят се наблюдава движение за подкрепа от страна на градските жители към селските стопани, осмелили се да се заемат с биологично земеделие. Градските хора проявяват интерес не само да купуват продукция, но и да се научат как се отглежда тя и да участват в производството й. Това е уникално явление на новото време и трябва да бъде използвано като попътен вятър и за развитие на ТГР.

Заплахи

Основната заплаха е доминиращата парадигма на т.нар. конвенционално или индустриално растениевъдство в България и все още по-света;





Бавното навлизане на концепцията за здравословното хранене и преодоляване на индустриалното мислене в селското стопанство на ниво потребители и държавни политики;

Наложеното мнение за неефективност на био/еко производството и установените практики за наторяване все още дълго време ще са бариера за масово навлизане на биологичното земеделие;

Замърсеността и ерозията на почвите, причинена от т.нар. индустриално производство в селското стопанство ще забавя навлизането на органичното селско стопанство;

Използването на химически препарати в съседство до ферми, които се опитват да преминат към новата парадигма на биологичното земеделие, ще възпрепятства или забавя навлизането на органичното селско стопанство;

Дейността на мощни и агресивни фирми, търгуващи с торове като Монсанто, и обвързването на селските стопани с тяхната дейност сериозно, ще затрудняват навлизането на био и органичното производство;

Търговските изисквания в ЕС – за био/еко продукцията не стимулира производителите. Поставяне на изисквания за скъпи опаковки и допълнителна обработка, сложното и скъпо сертифициране не допринасят за напредъка на полезното за хората земеделие.


Селскостопански производители от трансграничния регион;

Младежи, които досега не са били селскостопански производители;

Млади пенсионери, притежаващи имоти извън градовете в селата, решили да ги ползват и да живеят в тях след пенсиониране;

Притежатели на по-малки площи обработваема земя, които не желаят да се кооперират и сдружават;

Цялата общественост.

Животновъдство

Животновъдството е ниша с голям потенциал за развитие, на която не се обръща достатъчно внимание в района. За тази сфера има географски предпоставки, защото има много пасища за развитие на био/еко животновъдство за производство на био/еко продукти.

Дейността има подкрепа на държавата чрез различни дейности и програми още от времето на Програма ФАР.





В по-голямата си част в района се гледат единични бройки животни, като стопаните им се обединяват само при извеждане на животните на паша и изкупуване на продукцията.

В много от общините по различни проекти са създадени и големи ферми (200 – 300 овце, 20-30 крави) от млади фермери, което е добра предпоставка за развитие. В момента те ползват възможностите, които им предоставя националното финансиране в границите на Програмата за развитие на селските райони, включват се в проекти за трансгранично сътрудничество, предимно в частта за обучение и създаване на контакти между тях.

Назрява идея за обединение в клъстер, което би могло да бъде добър резултат от проект по ТГС.

В Сърбия в трансграничния район има регистрирани уникални породи овце, кози и свине.

Преди три години е имало идея за научно сътрудничество в областта на животновъдството и потенциална възможност Ветеринарният институт в Белград да направи база за обучение на територията на Димитровград, като тя се ползва и от Института по животновъдство в Костинброд (на 40 км оттам), където има и средно училище за обучение на ветеринарни кадри. Първата стъпка за среща между двата института и средното училище за подготовка на кадри и средни специалисти животновъди е направена, остава да бъдат направени следващите по-конкретни стъпки и инициативи, както и инициативата да срещне подкрепа от страна на централната и местна власт от двете страни на границата.

За разлика от България, където контролът и изискванията при преработването на животински продукти е висок заради повишените изисквания на ЕС, в Сърбия режимът е облекчен.


Създадени традиции;

Много институции, браншови организации, регионални структури и др. подкрепящи дейността;

Включване на млади хора;

Осигурен ветеринарен контрол и сертифициране на продукцията;

Наличие на трансгранични проекти свързани с животновъдството.

Осигурен регламентиран пазар, възможност за износ в ЕС и Русия;

Наличие на „добри практики“.


Застаряващо население на района;





Дейностите се развиват стихийно и неорганизирано – липсва централно звено (обединение или организация), което да подкрепя фермерите с информация, обучение, логистика и т.н. „Добрите практики“ са на основата на лична упоритост;

Високи изисквания към инфраструктурата на животновъдните селски стопанства – необходимост от създаване на специализирана производствена структура, за което са необходими големи инвестиции;

Труден достъп до финансиране за по-големи инвестиции;

Липса на възможност за търговска дейност между двете страни поради високите мита.


Създаване на съвместни организации, клъстери и др. за реализиране на продукцията;

Разпространение в България на регистрираните в Сърбия породи животни;

Съвместно участие в проекти;

Организиране на търговски борси, панаири и др. мероприятия за реализация на продукцията;

Общините могат да предоставят площи за паша на животновъдите.

Заплахи

Епидемии, водещи до пандемия;

Природни бедствия и катаклизми;

Спиране на програми за финансово подпомагане и/или закъснение в изплащането на субсидии и извършени проектни дейности.


Млади хора желаещи да се занимават с животновъдство;

Животновъдни ферми;

Търговци;

По-млади пенсионери, желаещи да се занимават с животновъдство;

Общини.





Горско стопанство/ Дивечовъдните стопанства

Планетата е изправена пред сериозно предизвикателство, което ще има последици за цялото човечество – климатичните промени. Климатичните промени колкото и да са дискусионен въпрос и все още будещи повече въпроси, отколкото отговори, са факт. Горите и горското стопанство са този фактор, който може да намали въздействието или да предотврати появата на климатичните промени. В този смисъл опазването на горите е задължение на цялото човечество и в частност на двете страни.

Това се отнася по един и същи начин за България и за Сърбия, тъй като и двете страни попадат на границата между средиземноморския субтропичен климат и умерения климат. Тази граница трябва да спре разширяването на пустините и засушаването от юг, а горите са естествената бариера, която би могла да направи това.


Традиционна дейност за района;

Участие на държавата, както административно, така и с програми за развитие;

Големи и съхранени горски масиви;

Изградени държавни структури – горски стопанства почти във всички общини;

Включване на цената на горската инфраструктура в цената на търговете за дървесина. По този начин се прехвърля инвестицията в пътна инфраструктура в гората на бенефициентите;

Има дружини във всяко село, ловни и дивечоворазвъдни стопанства;

Ловците са много организирани, има кадри и контакти между българските и сръбските дружини.


Горите са оставени на заден план.

Няма горска пътна инфраструктура и горите са непроходими;

Липса на противопожарно наблюдателни обекти във високите части на гората;

Санитарната сеч не се извършва по правилния начин;

Пречка е границата – мита, такси и др.;

От гледна точка на бизнеса ловните дружини и дивечовъдните стопанства са пасивни и не се развиват достатъчно.






Огромен потенциал за развитие в трансграничния регион. В района има големи горски масиви, в голямата си част незасегнати от урбанизацията;

Многофункционалното ползване на горите е важна посока за развитие. Досега на горите се гледа основно като източник на дървесина. Това нито е правилно, нито е достатъчно. В Япония дървесината, като продукт от горите, е едва 5% от общия фонд. Трябва да се даде ясна сметка, че наличието на питейна вода също е свързана с горите, а в градските райони горите имат голямо значение за филтрирането и пречистването на въздуха;

Събиране на гъби, билки, рекреационен туризъм, почивка сред гората – ползата от тях е много по-широка, отколкото дърводобива. Потенциал за развитие между България и Сърбия в тази посока има – и двете страни в момента изнасят дървесина и имат „хищническо“ ползване и отношение към горите;

В ТГР България-Сърбия съществуват условия и възможности за производство на биомаса - ландшафтът предполага такива ресурси;

Има възможност за нови растителни видове, даващи възможност за по-интензивно прилагане на бизнес практики;

През последните години са изпълнени проекти като: проект на Националното сдружение за малък и среден бизнес - „Югоизточна европейска бизнес мрежа на балканите ТГС“; проект “Лансиране на устойчиво усвояване на биомаса” - Община Трън е един от бенефициентите на проекта;

Дивечоразвъдните мероприятия в горите помагат за опазване на околната среда, развитие на биоразнообразието и природния туризъм и трябва да се популяризират.

Заплахи

Безразборното изсичане на горите провокира много проблеми с ерозия на почвите, растителността, водите и съответно е сериозна заплаха за животинските видове, особено за ендемичните такива;

В някои територии е налице промяна на климата;

Налице е злоупотреба с регулациите за санитарна сеч от представители на местните власти. В територията на ТГР вече се наблюдават неправомерно изсичане на цели масиви дългогодишни дървета под претекст на санитарна сеч (пример с. Краево, община Ботевград).


Горски стопанства;





Оценители на гори;

Фирми с дейности, свързани с горско стопанство;

Частни стопани на гори;

Има отделни частни дивечоразвъдни стопанства, които имат голям потенциал за развитие и за създаване на нови, под различни формати продуктов туризъм, особено в района на Стара планина.

Рибарство и отглеждане на аквакултури

Ниша, която в България не се използва напълно. Производството на риба и рибни продукти – сладководна риба (шарани, пъстърва, толстолоб и др.) е нова сфера в трансграничния регион. В Сърбия има много развито рибарство и отглеждане на аква култури. Там масово се развиват рибарници, дори и в малък мащаб. В България има опити тази дейност да се развива в по-големи мащаби, но тези инициативи срещат бариери и трудности.

Сърбия е голям производител на риба, но тя е концентрирана в Дунавската част. От Ниш до България почти няма производство, защото няма достатъчно добри условия и вода. В България има ресурс за производство на риба, а в Сърбия има по-голямо търсене на сладководни риби.

В България производството на сладководни риби в трансграничния регион стига до отглеждане на рибата, докато в Сърбия са създадени добри възможности и за преработка – санитарните изисквания не са толкова завишени, позволено е да се обработват по-малки количества. Ако в България трябва да се опушва риба, това може да се направи след построяване на специално оборудвано, съобразено със санитарните изискванията на ЕС предприятие, което изисква много средства. В Сърбия това може да се направи в едно малко производство.

В Сърбия, риболовните дружества са по-дейни отколкото в България и дори и в малки водоеми се организира и развива спортен риболов, което води до синергия между аква промишлеността и туризма.


Продукти с висока добавена стойност;

Наличие на сладководни води и от двете страни на границата.


От страна на местното население в България инициативността е слаба, защото няма подкрепа и липсва национална и регионална политика;

На национално ниво въпросът не е решен по отношение на границата и митата;





Има търсене от сръбска страна, но митото е 18%, което е пречка за всякаква съвместна дейност;

Рибата, която се купува от сръбските туристи не може да се изнесе официално през граница;

В България консумацията на риба и рибни продукти е загубила своята популярност;

Предлагането на риба се прави почти изцяло чрез големите вериги.


Развитие на спортно - туристически дейности;

Производство на хранителни продукти от риба;

При отваряне на границите или облекчаване на митническия режим има възможност за бързо коопериране на различни етапи в производството и пласмента на рибата и рибните продукти.

Заплахи

В някои територии е налице промяна на климата.


Горски стопанства;

Ловнорибарски дружества;

Природно защитни организации;

Фирми с дейности, свързани с рибното стопанство;

Спортни дружества.

Бубарство

Бубарството е забравена традиционна дейност, която има висок потенциал за развити, с голяма перспектива, която в миналото е била традиционна за населението, но сега не се развива, тъй като е прекалено специфична.

За общо намиране на пазар предпоставките са големи. Институтът за бубарството - Враца - е в трансграничния регион. Там разполагат с едни от най-богатите в света генетични ресурси при черницата (Morus Spp.) и копринената пеперуда (Bombyx mori L.). Генофондът на популациите при черницата възлиза на повече от 140 генетично обособени сорта от местен и чуждестранен произход (Италия, Румъния, Украйна, Грузия Азербайджан, Узбекистан, Египет, Китай, Япония и др.).





Във Враца се съхранява и семето и генетичния материал на копринените буби. Това би могло да бъде добра възможност за заетост сред безработното население. Създаден е и Текстилен клъстер „Коприна“, който си е поставил за цел възстановяване на традицията сред населението в трансграничния регион.


Научна основа – наличие на Институт в региона, който продължава да създава иновации;

Институтът по бубарство във Враца има маркетингова стратегия за производство на буби, обезпечена със суровини, материали и помощ за изкупуването им;

Създава се продукция за експорт;

Производството не изисква високо образование, което е предпоставка за участието на необразованото население;

Наличие на цялостна организация и технологично осигуряване на производство на буби;

Дейността е традиционна за района.


Няма инфраструктура и организация за изкупуване;

Липса на участници от бизнеса;

Пасивност на местното население;

Липса на финансиране;

Липса на подпомагане, визия и политика в тази насока.


Намаляване на безработицата в района.

Заплахи

Промяна на климата – промяна в реколтата на черничевите насаждени;

Липса на интерес за обновяване на насажденията.


Частни стопани;

Фирми с дейности, свързани с бубарството.





Предложение 4: Търговия, инвестиции, развитие на бизнес

Въпреки огромния потенциал, обусловен от географската близост, ниските транспортни разходи и сходството на езиците българо-сръбските икономически отношения са недостатъчно развити. По данни на Министерство на икономиката и енергетиката на България, за периода 2007 – 2011 година делът на българския износ към Сърбия е едва 2.5% от общия износ на страната, а вносът от Сърбия – едва 1.1 % от общия внос.

Търговските връзки в трансграничния регион са по-скоро на местно ниво. Забелязва се, че връзките между общините в Сърбия са по-здрави и ползотворни, отколкото в България. Най-често тези отношения са във връзка с търговия на суровини и материали и храни.

Търговските отношения между бизнеса в трансграничния регион са трудно осъществими, въпреки големите облекчения за инвеститорите, залегнали в сръбското законодателство и предимствата, които дава членството на България в ЕС.

Условията за бизнес в:

Сърбия България

Благоприятно данъчно третиране с данък печалба в Европа от 10%;

Централноевропейско споразумение за свободна търговия (CEFTA);

Споразумение за свободна търговия, подписано между Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария и Сърбия;

Безмитен износ в страните от Югоизточна Европа, Русия, Беларус, Казахстан;

Освобождаване от данък печалба за предприятия при инвестиции над един милион евро или назначаване на 100 служители;

Инвестиционен данъчен кредит, достигащ до 80% от инвестицията;

Освобождаване от мито при внос на оборудване и материали по специфични срокове и условия;

Над 100 споразумения за насърчаване на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане;

Правителствена финансова подкрепа за приоритетни инвестиционни проекти едни от най-благоприятните данъци в европейския съюз:

- 10% корпоративен данък;

- 0% данък печалба за инвестиции в региони с висока безработица;

- 10% данък върху личните доходи;

- 50% амортизационни норми за инвестиции в нови машини, производствено оборудване и апаратура; компютри, периферни устройства и софтуер;

- Ползване на данъчен кредит по специалния ред за начисляване на ДДС при внос за изпълнение на инвестиционни проекти над 10 млн. лв.;





Заеми и изгоди за инвестиции „на зелено“;

Финансови стимули за нови работни места - Инвестиции в производствения отрасъл (инвестирани в опустошените региони от специален интерес):

- Обща сума от 4 000 до 10 000 евро за ново работно място;

- Минимална инвестиционна стойност: 500 000 евро;

- Минимален брой работни места: 50.

Инвестиции в автомобилната, електронна или ИКТ промишленост (инвестирани на територията от специален интерес):

- Обща сума от 4 000 дo 10 000 евро за ново работно място;



Инвестиции в производствения отрасъл (инвестирани в други региони на Република Сърбия):

- Обща сума от 2 000 дo 5 000 евро за ново работно място

- Минимална инвестиционна стойност: 1 милион евро

- Минимален брой работни места: 50

Инвестиции в обслужващия отрасъл:

- Обща сума от 2 000 дo 10 000 евро за ново работно място;



Изключение прави инвестиция от специален интерес:

- 20% данък добавена стойност;

- 5% данък при източника върху дивиденти и ликвидационни квоти (0% за компании от ЕС).

Най-ниски оперативни разходи в ЕС;

Свободно движение на капитал и стимули, според закона за насърчаване на инвестициите;

Информационно обслужване и съкратени административни срокове;

Индивидуално административно обслужване;

Възможност за придобиване без търг на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна или частна общинска собственост;

Финансова подкрепа за професионално обучение на лица, за нуждите на инвестиционния проект;

Финансова подкрепа за изграждане на елементи на прилежащата инфраструктура до границите на инвестиционния проект;

Подкрепа на приоритетни инвестиционни проекти при изпълнени едно или повече от следните изисквания:

- Размерът на инвестицията да бъде най-малко три пъти по-голям от минималния за сертифициране на клас А;

- Да създават заетост в необлагодетелствани райони или във високотехнологични дейности;

- Да предвиждат изграждане на индустриални зони или технологични паркове;





- При инвестиция над общата сума от 200 млн евро, която гарантира създаването на мин. 1 000 нови работни места, финансирането възлиза на 25% от общата инвестиция;

- При инвестиция от над 50 млн евро, която гарантира създаването на мин. 300 нови работни места, финансирането възлиза на 20% от общата инвестиция.

През 2013 г. по проект, съфинансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, е учредена българо-сръбска търговско-промишлена камара (БСТПК) със седалище в София и клон в Пирот. До средата на 2014 г. членството в палатата ще бъде безплатно. Основната й цел е стимулиране на икономическото развитие на българо-сръбския трансграничен регион чрез насърчаване на търговския оборот и връзки между фирми от двете страни, както и привличане на инвестиции за укрепване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на българо-сръбския трансграничен регион. Партньори по проекта от българска страна са Български икономически форум и Видинската търговско-промишлена палата. От сръбска страна партньори са Регионалната търговска камара в Ниш, Регионалната търговско-промишлена палата в Лесковац и Регионалната икономическа камара в Зайчар.


Създадени традиционни връзки и партньорства;

Наличие на свободни безмитни зони на територията и на двете страни.


Липса на сътрудничество между общините на територията на България;

Липсва сътрудничество между свободните зони и съвместни практики;

Всяка страна използва собствените си свободни зони и между тях няма коопериране - слабо ползване на сръбските свободни зони от българските фирми, така и на българските свободни зони от сръбските фирми;

Свободните зони в България могат да се използват като високо ефективно средство, като значително се разшири кръга от дейности, извършвани в тях, с акцент върху високотехнологичните производства;

Свободните зони не се използват за производство.






Създаване на съвместни високотехнологични производства на територията на свободните зони.

Заплахи

Обезлюдяване на регионите;

Липса на промяна в инфраструктурата;

Обедняване на района;

Външни фактори, които могат да доведат до обезлюдяване на района;

Влияние на други отрасли – липса на селскостопанска продукция, спиране на производства;

Природни бедствия и аварии, пожари, климатични катаклизми;

Икономически кризи.



Бизнес;

Граждани.





КОМУНИКАЦИОННА СТРАТЕГИЯ

Комуникационни канали

В съвременния маркетинг огромна част от „производството” на продукта преминава през неговото комуникиране към целевите аудитории, тъй като то или е прекалено отдалечено от тях, или е прекалено усложнено, за да могат да го възприемат, или всъщност се търси тяхното активно участие (пример за това са различните видове туристически услуги и био-фармингът). Това се отнася и до проекти като заложения тук. На регионалното (локално) развитие, независимо дали под формата на един цялостен проект или на пакет от няколко по-малки, трябва да се гледа като на стандартно маркетируем продукт, чийто успех обаче може да се постигне с много повече творчество и разнообразие от канали за комуникация.

Като първа и най-важна цел на рекламните усилия трябва да се посочи създаването на знание/информираност на потребителите за съществуването на трансграничния регион България-Сърбия като единно предложение с уникални характеристики и възможности. Това знание/информираност трябва да е насочено, както към потенциалните потребители, така и към т.нар. „вътрешна аудитория”. Последното се налага поради факта, че много често, въвлечените в проекта участници и особено в такъв мащаб, се оказват слабо или никак информирани за неговото наличие, цели, мисия, възможности и инфраструктура. Основното при свързаните с определени географски територии продукти е тяхната неповторимост като природни ресурси, културни особености и човешки капитал. Това разбира се, може да е колкото тяхно предимство, толкова и техен недостатък. Но това е неизбежната база, върху която следва да се изгражда посланието към целевите публики.

В случая на трансграничния проект има разчупване на понятието „географски” регион в значението му (стереотипа) на заключена в нечии национални граници територия. Сборът от двете области в сърцето на Балканите прави проектът наднационален, напълно в духа на европейските ценности и политики, но смислово и ресурсно обвързан, което го превръща в интересен и със сериозен потенциал, доколкото даденостите между двете въвлечени в него страни могат да постигнат синергичен краен ефект.

В туристически план „пакетирането” на разнообразните възможности за различен вид забавления, почивка и участие в културни събития на описания регион ще носи повече стойност за потребители и партньори, отколкото ако те посещават само едно, две или три места (градове, културни, спортни или природни обекти), без да е организирана връзката между тях и без да се осигурява повече информация и въвлеченост на посетителите към обектите и дейностите в района. Към днешна дата успешните туристически продукти са тези, които осигуряват максимално високо ниво на преживяване на съответното място/места в зависимост от възможностите на времето и пространството, посредством комбинации от активности, поддържане на интереса с уникални събития, дейности, гледки, рекреативни процедури и пр. И, разбира





се, обединителната цел на въпросните усилия е същият посетител да е удовлетворен дотолкова, че да се върне поне още веднъж и/или да сподели изживяването си с други хора около себе си, т.е. с потенциални нови потребители.

От гледна точка на маркетинга, практиката е показала, че никой продукт не може да бъде възприет от аудиторията като уникален, ако той не бъде поднесен като такъв, което предполага интегрирана и консистентна в посланието си система на комуникация на целия проект, както и подготвеност на всяко едно звено във вътрешната система да достави обещаното в комуникацията. В тази логика не бива да се забравя, че туризмът е много повече услуга, отколкото базиран на физическото продукт.

В чисто икономически план подобряването на възможностите за „вътрешен” и „външен” търговски обмен ще повиши интереса към региона на повече икономически субекти, което без съмнение ще има позитивен ефект в дългосрочен аспект. Това ще доведе свежи инвестиции във всички сектори (за всички описани вече продукти и свързаните с тях дейности), ще повиши качеството и количеството на местното производство, ще наложи повишаване на образованието и капацитета на човешките ресурси, които не само няма да изтичат извън района, но ще бъдат привлечени да остават в него, за да добавят икономическа стойност, мотивирани, че целият проект работи в тяхна полза.

Целеви групи на комуникационната стратегия

Може би най-голямото предизвикателство през следващите години ще бъде свързано с увеличаване на заетостта на легловата база, повишаване интереса на инвеститори, търговци и производители към условията и възможностите на граничния регион между България и Сърбия. Като причина за това може да се посочат както отсъствието на икономическо развитие и инвестиции в инфраструктура в района от Стара планина до р. Дунав от българска страна, така и изтичането на човешки ресурс към големите градове в други региони на страната. Въпреки безспорните си природни и културни дадености, интересът към региона е много по-слаб от възможното.

Усилията на комуникационната стратегия на трансграничния регион като цяло следва да бъдат насочени към увеличаване на маркетинга и продажбата на туристически пакети и задаване на ясен фокус. В краткосрочен план, поне през първите 3 години би било по-оправдано като усилия и разход на средства да се акцентира върху традиционните пазари и пазарите в непосредствена близост до България и Сърбия, които и до този момент генерират основната част от нощувките в региона. Значими инвестиции в събития, свързани с привличане на посетители от съседните пазари ще са необходими, като това следва да бъде съчетано и със специални оферти от страна на хотелите, особено във връзка с официални национални и местни празници или атрактивни мероприятия. Също така туристопотокът не бива да се задържа само в големите градове на региона, за да не се създава дисбаланс в резултатите от целия комплекс от активности, който се предполага да се приведе в действие.

Целевите групи, които имат отношение към проекта, на практика включват широк спектър от заинтересовани лица:





Органите на местното самоуправление;

Собственици и мениджъри от местния бизнес, най-вече тези от микро, малки и средни предприятия;

Представители на туристическия бранш (от двете страни-партньори и от чужбина), които имат интерес да насочват и увеличават туристическия поток към региона;

Инвеститори от България и Сърбия, както и от външни пазари, които биха оценили достойнствата на региона по отношение на възможности за развиване на различни видове бизнес в дългосрочен план;

Образователни, културни и научни институции и организации в региона, които биха имали интерес да се съхранят местните традиции и забележителности и да се развива интересът към тях чрез привличане на ученици, студенти и академични лица към определени дейности – конференции, обучения, стажове, изследователски проекти, привличане на средства за по-малки проекти в рамките на въпросната територия, повишаване квалификацията на човешките ресурси, организиране на фолклорни и занаятчийски фестивали и др.;

Наличният и потенциален човешки ресурс от големите и малките градове, попадащи на територията на проекта – от постоянно заети до сезонни работници.

От гледна точка на комуникацията, основно говорим за вътрешен и външен целеви пазари, които изискват различен подход и усилия. А от гледна точка на посланията, които следва да се съобразяват с четирите основни продукта, целевите групи следва да се разделят също на две – бизнес и не-бизнес:

„Вътрешните” са както бизнесите, развивани в региона, така и тези от по-широките пазари на всяка от двете страни-партньори по проекта. Очаква се голяма част от интереса и съответно от възможните постъпленията да дойдат именно от него, тъй като особеностите и достойнствата на региона (продуктите), както и промоционалните послания (послание) са лесни за комуникиране, а в същото време и транспортните връзки са значително улеснени (дистрибуция). София е по-особен случай, тъй като не само е столицата, но е най-големият град в региона и същевременно е в много по-висока степен икономически развит от останалите населени места. Във връзка с това на София трябва да се гледа повече като на голям, изнесен пазар, който може значително да допринесе за успеха на ТГ регион посредством бизнес и потребителския си потенциал. От друга страна, това е градът – най-голям транспортен възел, тъй като съчетава летище, голяма жп и автогара с магистрални артерии от други части на страната и Балканския полуостров, което го прави естествената „врата” за чуждестранните потребители (гости и инвеститори) на трансграничния регион.

„Външните” пазари, които следва да са обект на комуникация са близките балкански страни, предимно Румъния и Гърция, сравнително близките Унгария, Чехия, Полша и Германия, традиционно силните за локалния туризъм Русия и рускоезичните държави, както и изпълнените с голям потенциал Япония, Китай и близкоизточните страни (особено Израел). Всяка една от изброените групи се нуждае от различна,





детайлно разработена стратегия за привличане към региона, като се отчитат особеностите на езика, разполагаемият доход на сегментите и предимно на онези аспекти, които могат да се окажат конкретно „уникално предложение за продажба”. Подходът към тези пазари е невъзможен без подкрепата на туроператорските компании и търговските камари (или други бизнес организации), които поддържат контакти с тях и имат съответния опит и информация, за да промотират успешно региона. Поради това, още в началния етап на реализация на проект за общо маркетиране и комуникиране на ТГ регион, е необходимо да се предвидят серия от срещи и презентации пред споменатите организации, за да се осигурят отрано канали за комуникация към всяка целева група от посочените пазар.

Комуникационни канали и средства. Ефективност при възприемането им сред целевите пазари на проекта.

Комуникационен канал

Предимства Недостатъци Средства

Лични срещи Висока степен на интерактивност

По-добро разбиране на потребностите на потенциалните клиенти

Възможност за преодоляване на бариерите пред решението на клиента

Личен контакт

Не винаги потенциалните клиенти са склонни на среща

Ограничен обхват

Висок разход на единица контакт

Директен маркетинг

Телефонни разговори

Висока степен на интерактивност

По-добро разбиране на потребностите на потенциалните клиенти

Възможност за преодоляване на бариерите пред решението на клиента

Личен контакт

Не винаги потенциалните клиенти са склонни на да отделят време


Високи разходи


Е-mail Персонализирано послание

Прекалено наситен канал в последните няколко години

Риск от обратен комуникационен ефект (създава информационен «шум» и негативна


Регулярен електронен бюлетин





реакция у голяма част от адресатите)

Специализирани списания

Възможност за прецизно таргетиране

Продължителен контакт с посланието

Обичайно по-голям обхват от тиража на изданието

Високо качество на печата

Читателско доверие

Многократни читатели


Не персонализирано послание

Ниска степен на интерактивност

ПР

Реклама

Печатни материали

Мобилност

Дълъг живот

Качество на печата

Нетаргетирано послание

Прекалено наситен канал


Спадащ интерес към печатни медии

Реклама

Брошури

Листовки

Външна реклама Високо качество на печата

Достига до широк таргет

Възможност за избор на локация

Сравнително дълъг период на излагане

Висока повтаряемост

Лесно привлича вниманието

Нетаргетирано послание

Прекалено наситен канал


Позволява излагането на ограничена информация за продукта

Реклама

Аудио реклама Достига до широк кръг потребители…

… но може да се таргетира успешно по канали или на определено място

Нисък разход по изработка и закупуване на време

Работи успешно в комбинация с други канали

Не е необходимо активното участие или подготовка на адресата

Възможност за повече повторения на

Спадащ интерес към медията

Лесно игнориране на съобщението от страна на аудиторията

Спецификите на продукта могат да ограничат успеха на посланието

Радио реклама

Аудио спот на мястото на продажба





съобщението

Интернет Международен обхват

Нарастващ интерес към медията

Предполагаемо почти 100% проникване сред целевите групи

Разнообразие от средства за промотиране

Възможност за прецизно таргетиране

Възможности за получаване на полезна обратна връзка

Лесна и точна измеримост на ефекта

Прекалено наситен с послания канал

Високо ниво на игнориране на посланието

Промотиране чрез страницата на платформата

Банерна реклама на специализирани и бизнес сайтове и портали

Обучителни видео материали

Електронен бюлетин

Социални медии и блогове (SMM)

Засилен интерес към канала

Сравнително ниска цена за достигане до публиката

Възможност за излагане на повече и по-детайлна информация

Достига до широк кръг хора и множество точки (зависи само от достъпа до Интернет)

Постоянен контрол над количеството и качеството на информацията

Възможност за обратна връзка

Ефективно смесване/съчетаване на визуална и писмена информация

Успешно съчетаване с други дигитални канали и комуникационни активности (особено с ПР в традиционни

Пренаситеност на канала

Лесно игнориране на посланието

Изисква постоянен ангажимент към съдържанието и неговия контрол

Изисква достъп до Глобалната мрежа и култура на употреба на соц. мрежи

Собствениците на платформите постоянно променят правилата във връзка с комерсиалната комуникация в тях

Статуси и съобщения в социалните мрежи

Споделяне на видео и снимки/продуктови визии

Статии, интервюта, коментари и анализи, коментари на „трета страна”, продуктова информация





Характеристиките на пазара са тези, които задават и предлагането, и синхронизирането (интеграцията) на подходящите комуникационни канали. Съществуват множество видове и средства за комуникация (комуникационни канали). Сферата на възможната им употреба за целите на комерсиалната комуникация е изключително широка и следва целевата група или групи, както и особеностите на продукта, да посочват кои от всички медии да се използват, колко време и с какъв интензитет. Според особеностите на всяка една от тях се подготвя подходящата форма на посланието.

В зависимост от начина, по който се представя съобщението, средствата за осведомяване и общуване (тъй като комерсиалната комуникация все повече е „двупосочна улица“) могат да се категоризират основно като: печатни, електронни, междуличностни или неформални:

Печатните медии трябва да се видят и да се прочетат, което изисква активно търсене и отношение на адресата. Съобщенията в тях са с различна дължина и биват четени в избран от адресата конкретен момент, но при случая на списанията и бюлетините, проникването е високо. За целите на промоцията на трансграничния регион примери за такива средства за комуникация, на които задължително трябва да се обърне внимание са специализираните/браншови списания, бюлетините, каталозите и брошурите.

канали и с директни рекламни послания)

Информацията от събития може да се предоставя на практика в реално време

Може да достави по-високо ниво на ангажираност на потребителите

Бърз и лесен достъп до отчет за ефективността

Събития Висока ефективност на комуникацията

Относително висока степен на интерактивност/ефект на обучение

Възможност за лични контакти/директен маркетинг

Относително малък обхват

Изисква инвестиция, тъй като участието следва да е безплатно или възможно най-малко платено


Пресконференции

Обучения

Спонсорство

Брошура

Каталог

Аутдоор събития тип „промо активност“, „флашмоб“ и пр.





При междуличностните и/или неформалните средства за комуникация се разчита на контакта и/или общуването между хората чрез лична среща, телефонен разговор или общуване на специално събитие. Примери в това отношение също така е мълвата, препоръката и предаването на впечатления за стока и услуга устно от един човек на друг в ежедневна междуличностна ситуация, което е особено ефективно, ако негов инициатор е авторитетен (познат) специалист (известен като „лидер на мнение“) и/или популярна личност, която може да се ангажира във връзка с идеята, продукта или каузата, които са обект на комуникация.

Знаците, звукът и визуалните образи съставляват последните два вида средства за комуникация, които са за препоръчване като акцент за тук разглеждания маркетингов проект. Примери в това отношение са външната реклама (която позволява комбинации от малък брой визии и знаци), рекламни (промоционални) плакати, брошури, носители на корпоративна идентичност, видео материали, интервюта, препоръки „от трета страна“ и пр.

Ефективност при възприемането на комуникационни канали сред целевите пазари на региона. Изграждане на собствен бранд на трансграничния регион.

Сложността на маркетинговия проект откъм изисквани ресурси и предвид многоцелевия си характер, предполага информацията от/за него да бъде интересна и предавана лесно на всички групи (посочени по-горе), които могат да се превърнат в потребители на един или всички 4 изброени основни продукта. Обединяването на цялата комуникация под една „марка-чадър“ (umbrella brand) представлява създаването на атрактивно име и визуални елементи. Брандът е концепция, комуникационна и комуникативна рамка, която позволява унифицирано предаване на стойностите и предимствата на продукти и услуги, както в пространството (рекламни носители на конкретни места), така и във времето (при отделни кампании, при медия планиране).

Брандът е комбинация от предимно визуални (писмени и графични) знаци, които служат като негови елементи, които основно са следните:

Име – следва да е възможно най-кратко, звучно, запомнящо се и да обединява общи за двете страни по проекта ценности или нещо характерно за региона (под формата на звучна абревиатура, комбинация от две думи с алитерация или рима, характерно за региона наименование, което да не е забранено от закона за употреба като запазена марка и др.). Също така трябва да се оцени за нежелана транслитерация или звучене поне на езиците от посочените в стратегията основни целеви пазари, като оптималният вариант е името да е на международно използван език като английския. Примерни предложения за име/марка на ТГР като цяло са:

- Balkans’ heart (Сърцето на Балканите);

- Central Balkan Project (Централно Балкански проект);





- The Unknown Balkans (Непознатите Балкани);

- East-West Balkan Alliance (Балкански Алианс Изток-Запад);

- Balkan Tandem (Балканският Тандем);

- Balkan Green Way (Зеленият път на Балканите).

Лого и/или други символи – ключов фактор за осигуряването на разпознаваемост и запомняемост на марката. Обикновено се запазва в локален и международен план като търговска марка и предава, макар и в малък обем, желана информация за достойнствата на продуктите. В случая може да се използва като символ интересен местен вид животно или растение, или да се избере по-абстрактна фигура, която по творчески начин да пресъздаде основните за проекта ценности (приятелство, сътрудничество, растеж, история и традиции, бизнес възможности, запазена природа или друго, което може да бъде стилизирано в ясна фигура или образ);

Цветове – препоръчва се комбинация от два-три цвята, която по възможност да влиза в синхрон с логото и допълнителните символи. Традиционно зеленият цвят подхожда за продукти в сферата на туризма и био-фарминга, както и конотира екологично чист район и подходящи условия за планински походи и отдих;

Слоган – не е сред задължителните елементи, но обикновено носи силно вербално послание, до-описвайки достойнствата на бранда, които са останали извън името и логото. А и е лесен за промяна във времето за разлика от горните изброени;

Джингъл (според случая) – кратка мелодия, която да се използва за всички аудио и видео материали – реклами, презентации, специализирани филми и т.н. За автентичен регион като този песен или мелодия от местния фолклор ще има въздействие при комуникацията на проекта;

Рекламна фигура (лице) – не е сред задължителните елементи, както и не е задължително да е реална и известна личност, но присъствието на такава фигура създава повече впечатление, добавя стойност към посланието и подсилва усещането у публиката за създадена жива връзка с марката.

Важно е да се отбележи, че създаването и развитието на марката може да постигне резултатите си при две фундаментални условия извън конкретните комуникационни активности:

Първото е изготвянето на т. нар. бранд-буук, чиято задача е да унифицира и стандартизира целите, задачите, ценностите и посланието на бранда като цяло. Такъв бе изготвен за все още невлязлата в етап на реализация стратегия за развитие на туризма на България от началото на 2013 г. (вж. илюстрацията долу). В него се описват предимно стъпките за взимане на решение как да изглежда цялостния образ (брадинг) на страната и какви акценти да се поставят в стратегията, а не залага толкова много на цялостна





концепция за бранд. Обикновено реализирането на такъв материал е разделено на два формата:

1. Бранд-буук, който накратко и ясно да дефинира защо съществува бранда, какви задачи изпълнява, какви отличителни характеристики има, с каква история и наследство се гордее, какви планове има за бъдещето, как поотделно или заедно продуктите под неговата шапка добавят стойност за целевите групи и т.н. (съдържа както писмен текст и диаграми с данни в цифри, така и фотографии и образи, за да се подпомогне в най-голяма степен възприемането на основната идея и да посочи акцентите в информацията – което за трансграничния регион ще са хората, местата и продуктите от местната икономика). Примерен формат на Визията, Мисията и Ценностите може да е следният:

- Визия: Уникалната природа и културно наследство ще осигури устойчиво развитие на региона

- Мисия: Да запознаем света с едно неразкрито съкровище в сърцето на Балканите

- Ценности: Разнообразие, Автентичност, Гостоприемство

2. Бранд-буук (книга), който да задава стриктен стандарт къде и кога името, шрифтът, логото (и другите символи), както и специфичният цвят или комбинация от цветове да бъдат употребявани, поставяни върху документация, рекламоносители и места на продажба (културни, природни, балнеолечебни, търговски обекти и хотели).

Дали съчетани в едно или реализирани поотделно, което е за препоръчване, двата материала предпоставят високо качество на изработката и отпечатването. Не е нужно да бъдат издавани в големи тиражи. Тяхната цел (особено на книгата за употребата на визуалните елементи) е да създадат усещане за мисия и ясно дефиниран план за бъдещето, за да се мотивират участниците в изпълнението на проекта и да се изгради добро впечатление у крайни потребители и инвеститори. Брандът фокусира усилията на различните участници в процеса и оттам по-лесно и по-ефективно като форма и съдържание комуникацията достига и до по-„отдалечените“ групи от общата целева аудитория. В същото време не бива да се забравя, че въпросните материали могат да се разпространяват и по електронен път, а печатните копия да бъдат предоставяни само за целите на връзките с обществеността, при презентации или директни контакти с партньори. Философията на бранд-буука не е да бъде брошура или каталог на продуктите, а да съчетава умело и точно бизнес концепцията, достойнствата и ползите от продуктите, затова те са комуникация към специфична публика, а не към масовия потребител.





Второто, което е от генерално значение, е създаването на екип от специалисти от двете страни на границата. Както е показала практиката, необходимо е наличието на единен център, независимо дали това ще е един единствен бранд мениджър или екип от няколко заети със задачата служители. От една страна, техните задачи са свързани с това да инициират активности и да генерират нова информация за бранда. От друга, е необходимо да контролират в максимална степен случващото се с него и отразяването му по различните канали. Без такъв екип концепцията е заплашена от безконтролност и рискове да предава нежелано или невярно послание за себе си. Въпреки, че казаното може да се тълкува като вид строга централизация на няколко, по принцип независими продукта (както е в случая с промоцията на трансграничния регион), търсеният синергичен ефект изисква общ „команден център“ поне на ниво управление на съвместната комуникация във всеки нейн аспект. Тук, поради спецификата на общия „бранд“, дори е препоръчително да се сформира екип от специалисти с различна подготовка и компетентност, които да поемат отговорности в различни, но координирани, направления, за да се обхване във възможно най-широка степен изпълнението на маркетинговия проект.

В допълнение към описаното дотук трябва да се добави, че общото брандиране ще има и директно влияние върху изброените основни продукти. Не само характерните цветове на бранда, логото или специфичният дизайн на опаковки и други материали могат да свързват места, продукти и хора с проекта, но и нарочно създадена маркировка, чиято задача е да сертифицира произвеждането под тази шапка на био-продукти, пчелен мед, произведения на местните занаяти и сувенири. Създаването и употребата на сертифициращ знак е заместващ или допълващ брандирането инструмент. Необходимо е да се вземе предвид, че прекомерно поставяне на знаци на идентичност на марката би





могло да има обратен ефект и би било логично да бъде дефинирано още в условията за ползване на бранда, описани в бранд-буука.

От друга страна маркировката, като подпомагащ брандинга инструмент, придава гаранция за качеството на продуктите и услугите от елементите на марката и при износ извън региона би дала достатъчно информация за произхода им без да е необходимо да се излагат всички визуални елементи на местния бранд.

Не на последно място, брандът е пряко свързан с комуникационното позициониране, което трябва да се изгражда синхронизирано по отношение на двете групи (двойки) целеви аудитории, независимо от избрания комуникационен канал. „Разнообразието“ от ресурси трябва да са в основата на позиционирането, взимайки предвид уникалното съчетание, което е налично и във възможностите на всяка страна в зависимост от интересите.

Регионът има уникалната възможност да се възползва от ниското ниво на замърсяване на почвите и водите и да се позиционира като територията с най-висока концентрация на производство на чисти храни. Със собствен сертификат и маркировка (с наименование като например „Amore Bio”, „SerBgio” или „Green Balkans”) за фермите, пчелните стопанства и водните басейни, които да гарантират условията на отглеждане и стопанисване и под общата шапка на марката на региона, продукцията става атрактивна за вътрешните пазари на двете страни, както и за външните такива. Благодарение на водния път към Европа по река Дунав бързо могат да бъдат доставяни на заинтересовани търговци на едро и да се реализират с големи маржове. Дори и без първоначално да се разчита на външните пазари, въпреки недобрите икономически условия в Сърбия и България, които ограничават покупателната способност на населението и съответно интереса към по-скъпите био продукти, пак има значителни сегменти от тези пазари, които са реални потребители, а по-мащабната продукция на трансграничния регион ще позволи да се създадат по-добри условия на сътрудничество с едрите разпространители в двете страни. Като цяло анализаторите посочват био-производството като почти единствен перспективен отрасъл на Балканите, независимо дали се развива в микро или по-големи стопанства. А от друга страна, целият пазар нараства и държавните органи са по-склонни да подпомагат проекти свързани с него. Излизането с обща маркировка и маркетингова програма е стратегически ход регионът да се озове в челните редици на конкуренцията.





Официалният сайт, както и всички свързани с него онлайн канали, (т. нар. „екосистема”) като блогове и профили/страници в релевантни социални мрежи, са пръв, но и постоянен ангажимент за създаване на разпознаваемост на Трансграничния регион и развитието му в бъдеще, чрез постоянна и пълна информираност на актуалните и потенциални потребители (индивидуални, бизнес и търговски организации, както и туристически фирми). Сайтът следва да се наложи като център на комуникацията и да се предвиди като платформа за промоция на региона като цяло, но и с отделни секции за четирите основни продукта. Изготвянето му на български, сръбски, на поне два западноевропейски езика (английски и немски например), както и на руски език се налага предвид дефинираните целеви аудитории. Естествените партньори на проекта като туроператори и сайтове на местни органи и организации могат да се възползват от промотирането и насочването за повече информация към официалния сайт, ако са убедени, че той е изпълнен с достатъчно и разнообразни теми, на подходящите езици и служи за допълнително убеждаване на техните клиенти да се възползват от предлаганите там възможности. Друг интересен инструмент, който може да се приложи през сайта и би добавил стойност в комуникацията на региона, е опцията за видео-архив и/или „стрийминг“ на живо от места, събития и процеси в региона. Този похват служи като демо-версия на продукта, който ще получи потенциалния потребител и ще го въвлече много повече в изживяването, отколкото вербално то може да се опише. Камери за жива връзка може да има както в обекти от културно-историческото наследство, на място на фолклорен събор или научна конференция, така и на тържище или в някоя био-ферма. Видеото позволява също така да се правят кратки видеа за определени обекти и събития, както и да се провеждат интервюта с доволни потребители в региона. Последните могат да бъдат използвани като ПР-активности за създаване на положителен имидж на проекта като цяло, както и на отделни елементи от неговата система, представена на сайта.

Добри примери са:

http://www.like-bulgaria.com/tablet/index.html (алтернативен сайт на дестинацията България) http://www.spain.info/ (добре организиран централизиран туристически портал) http://www.my-thailand-travel-secrets.com/ (ясно представено послание)





За индикативната структура на основния сайт може се изведат на преден план секции за двете групи целеви публики – бизнес и индивидуални потребители. Такова подреждане може да има следния вид:

Стартовата страница, освен да насочва към най-обща информация за региона, може да посочва определени точки на интерес, актуални събития и възможности за свързване с партньор – туроператори, тържищни центрове, областна управа и пр. Отделните по-големи секции, на второ ниво, следват най-важните теми, от които потребителят може

Business Partnership

Local Trade

Local Handcrafts

Tourism Guide

Bio Agriculture

Home page About the project

Points of Interest

Don’t Miss Destinations/Events/Places

Our Partners News

Infrastructure

Investment Environment

Human Resources

Natural Resources

Where?

When?

What? What?

Where?

When?

Local Traditions

Eco Status of the

Region

Farms

Great Variety of Product

Mountains and eco-tracks

Events

SPA

Fishing & Hunting

Actual Package Offers

Adventures

Culture

Cycling

One day/Weekend opportunities





да си избере според интересите си, за да получи повече информация. Всяка от тях пък вече може да предлага допълнително подтеми, за да въвлича посетителя на сайта към конкретните предложения, съгласно логиката и класификацията на отделните продукти и да изглежда максимално лесен за навигация. В секцията на Туризма ще е подходящо да се качват редовно промоционалните оферти относно хотелски резервации, интересните места за посещение в даден период, както и допълнителни линкове към агенции, които биха дали повече информация за съответния вид туризъм, цените и транспорта в съответните области.

Могат да бъдат намерени и примери за под-страниците – например, за здравословни/чисти храни





Останалите онлайн канали са спомагателни средства за достигане до максимален брой потребители според техните конкретни възможности и особености за доставка на текст, звук и картина (Facebook, Google+, Twitter, YouTube.com, vbox7.com). Официалният блог или няколко блога могат да доставят повече и по-детайлна информация по конкретен повод във връзка със събитие, обект или бизнес начинание в региона. Последното не пречи да се подава информация към независими блогъри, които биха проявили интерес към дейностите в региона и по такъв начин биха станали проводник на положително мнение към повече потенциални потребители и то от по-тесни сегменти. В областта на туризма е особено важно мнението, споделяно на електронните портали за резервации на хотели и ваканционни пакети, поради което колкото повече обекти на територията на региона получат място и одобрение от сайтове като www.booking.com, www.tripadvisor.com и www.responsibletravel.com, толкова ще е по-голям ефектът за общата комуникация на трансграничния регион.

Банерите и електронните бюлетини пък следва да се съобразяват с останалите он или офлайн дейности (когато се цели последните да достигат до медиите като прес-релийз), като електронни бюлетини в някакъв специфичен формат следва да достигат на регулярна база и до партньори, включени в промоцията на региона. Това важи особено за такива от туристическия бранш и бизнеса. Чрез него едновременно може да се дава и най-общ отчет за постигнатото на три-, шест- и дванадесетмесечие, и да се подава информация за планирани нови инициативи, активности и събития в региона в близко бъдеще, за да се поддържа и повишава интереса и ангажираността на свързаните с проекта лица и компании, които могат да планират и потенциално свое участие във въпросните мероприятия. Рекламирането чрез банери, които да препращат към сайта или друго онлайн място свързано с промоцията на трансграничния регион следва са се поставят на сайтове като официалните портали на България и СЪрбия по отношение на





туризма - http://bulgariatravel.org/, http://www.visitbulgaria.net/, http://www.bulgariantouristboard.com/, http://www.walkingbulgaria.com, http://www.travel-bulgaria.com/, http://www.bulgariantourism.com/, http://www.investbulgaria.com/, http://www.investnet.bg, http://www.investbulgariaservices.com/, http://www.investinserbia.biz/, http://www.invest-in-serbia.com/, http://www.investmentserbia.com/, http://www.invest-serbia.info/ и др.





Изложения (търговски и туристически), конференции (по проблеми свързани с туризма, земеделието и транспорта), срещи (с представители на крупни партньори ) и специални събития (културни, спортни, свързани с общи за двете страни празници и пр.) са необходими като средство да се комуникират четирите продукта на трансграничния регион към по-тесен, но по-добре сегментиран таргет, от което да произтече подобряване на общия пакет дейности и услуги и извличане на максимална рентабилност от вложените средства. Всеки един от описаните по-горе продукти би могъл да е обект на изложение, конференция или да бъде подпомогнат комуникационно с нарочно събитие, което да повиши интереса на медии, бизнеси и отделни крайни потребители. Тук е редно да споменем, че регионът, във връзка със своите особености и предимства, трябва да бъде и по-добре представен на ежегодните участия на България и Сърбия (на ниво държави) в туристически изложения в различни





точки на Централна и Средна Европа, Русия и рускоезичните страни, и страни от Близкия и Среден Изток.

Рекламата е безспорно най-силното оръжие в комуникацията на бизнес потенциала на региона, особено в първите 2 до 4 години, но в конкретния случай тя трябва да бъде възприемана повече като външна и онлайн реклама, брандиране на обекти, транспортни средства и материали, свързани с четирите продукта, отколкото с телевизия или радио, тъй като резултатите няма да оправдаят разходите. Нарочно изготвени клипове и репортажи могат лесно и сравнително евтино да се комуникират през сайтовете за видео споделяне, където създаването на собствен канал е задължително действие, както и през собствения сайт. По-мащабните мероприятия, от своя страна, като пресконференции, събития, изложби, панаири и пр., които трябва да дадат най-сериозен отзвук във връзка с трансграничния регион и би следвало да са част от ПР-стратегията и да привличат представители на различните видове медии и да генерират отзвук при по-малък разход на средства.

ПР-активностите, в това число и публикациите в специализираните издания, както за браншове като (био)земеделие, спорт, туризъм и култура, така и за търговия, туристически, услуги и бизнес, са обект на перманентен ангажимент и разработване. Не само че ефектите от тези активности са доказано по-големи от конвенционалните форми на реклама по множество причини, но и продължителността и характера на проекта предпоставят повече сили и средства да се насочат в тази посока. Например, първа стъпка би била организирането на пресконференция във връзка със стартиране промоцията на региона и покана към журналисти и лидери на мнение в различни пазари да участват в събития и/или да посетят обекти, които ще са от стратегическо значение за трансграничния регион - за да отразят видяното в благоприятна светлина и да създадат първоначална вълна на интерес към начинанието.

Маркетинговите проучвания - каналите за събиране на информация са много и разнообразни и трябва да бъдат използвани във възможно най-висока степен, но насрочването на по-мащабни пазарни изследвания с помощта на специализирана агенция е желателно да се прави всяка година, за да се измерват резултатите от постигнатото и да се търсят нови възможности. Назначаването на нарочен специалист, натоварен да следи текущите данни и да поръчва изследвания, би дало много по-достоверни, полезни и многопластови резултати под формата на анализи, своевременно посочване на проблеми и предложения за подобряване работата. Въпросният служител или други такива, които биха били заети с подобна дейност, следва да следят за случващото се във връзка с всеки един от продуктите, включени в промоцията на трансграничния регион. Този служител ще трябва и да обръща внимание на връзките между отделните продукти, тъй като сериозна тежест в добавената стойност от осъществяването на плановете ще носи взаимната свързаност на елементите на системата от продукти и дейности, за които посочихме, че трябва да се разглеждат като една обща „услуга”, осигуряваща достъп на хора и бизнес до възможностите, автентичността и ресурсите на региона.





Индикативен план за осъществяване на комуникацията и отчитането на нейния ефект в хода на изпълнение на проекта за промоция на

региона

Комуникационният микс може да се въведе в действие по следния примерен план: Дейности 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020

Създаване на локален бранд

Интернет активности

Реклама

Връзки с обществеността (ПР)

Събития, изложби

Срещи, конференции, панаири, изложения

Публикации в специализирани браншови и масови издания


Каталози, брошури

Маркетингови проучвания

Посочените по видове комуникационни дейности следва да се детайлизират в „план за действие” (екшън-план), т.е. в много по-детайлен маркетинг план, който да предвижда конкретни стъпки (действия), съобразени с бюджета, привлечените партньори и организации и да следи изпълнението и ефективността им.

Нееднократно в изложението до момента бе отбелязвано изграждането на бранд, който да подпомага разпознаваемостта и атрактивността на региона. Поради това първите 2 години ще са от съществено значение за неговото налагане, както сред вътрешните, така и сред външните публики. Въпреки това, запознаването на въвлечените човешки ресурси и организации с общите рамки на концепцията е първа и ключова стъпка за успешното налагане на марката.





Идеи за промотиране на конкретни услуги и продукти

Туризъм

Услуги и продукти Уникални предимства

- туроператорски услуги – организиране на логистика и водачество и т.н.

- настаняване в хотели, хостели и къщи за гости

- транспортни услуги; логистика - аниматорска и културно-

развлекателна услуга за осигуряване на комфорт и приятен престой

- водачески и екскурзоводни услуги - продажба на местно произведени

храни и напитки - продажба на сувенири - предлагане на общи маршрути по

един тип обекти, намиращи се от двете страни на границата

- районът ума уникална природа и може да се промотира като “новооткрита дестинация за туризъм”

- преимущество в района са разумните

цени и липсата на голям приток на туристи, което е предпоставка за спокойна почивка

Рекламни дейности и канали

- страница “Туризъм” на общия сайт на региона, предлагаща услугите във всички направления - туристически справочник - брошури с маршрути - карта с маршрути и забележителности - участия в предавани по локални медии - публикуване на рекламни банери в международни сайтове - директен маркетинг към туроператори чрез телефонни разговори, мейли и брошури по пощата

Публикуване на информация в основните български туристически сайтове като: http://bulgariatravel.org/bg/; http://www.bg-tourism.com; http://www.traveltv.bg; http://bg-tourism.com/; http://journey.bg; http://www.priroda.bg/; http://www.tourism-bg.net/

Публикации за региона в международни сайтове: http://www.visiteurope.com/; http://www.visitingeu.com/,http://www.raileurope.com/; http://goeurope.about.com/; http://www.classicjourneys.com/; http://www.gorp.com/; http://www.travelchannel.com/.

Линк в сайтове www.visitbulgaria.net; www.responsibletravel.bg; www.infotourism.net; www.bulgariatravel.tv





Еко, културен и природен туризъм


- предлагане на маршрути - комбиниране на двата вида туризъм - организирани тематични обиколки на

природни и културни забележителности (например на манастири, археологически находки и др.

- организиране на фестивали (фолклорни – музикални, кукерски празници, събори „стилови“ музикални фестивали – фолк, рок, джаз; тематични музикални фестивали – на дудукарите, акордионистите и т.н. етнофестивали – шопски, трънчански, и т.н.

- възпроизвеждане на исторически събития - организиране на школи на занаятите –

запознаване със занаятите, организиране на работни групи (уъркшопи)

- кулинарен туризъм – запознаване с традициите и спецификите на местната кухня

- регистриране на регионални и търговски марки на хранителни продукти/ ястие/напитка - кисело мляко, баницата, виното, меда, черешата и др.

- религиозен (поклоннически туризъм), честване на празници свързани с религия и природа

- младежки обмен – ученици, студенти - мероприятия, организирани от „двоен“

център - сувенири - настаняване - организиране на игри сред природата

(приключенски туризъм) - скаутски и др. подобни лагери

Запазена природата, общо културно наследство, обща религия и запазени традиции и фолклор. Общата история дава предпоставки да се организират тематични пътувания по един маршрут включващ и двете страни. Акцентите трябва да са върху: • Уникална природа • Фолклорно разнообразие • Запазени паметници на културата • Специфична местна кухня • Биоразнообразие


- страница на общия сайт на региона - организиране на състезания - създаване на клубове и организиране на срещи - туристически справочник - брошури с маршрути - карта с маршрути и забележителности





- участия в предавани по локални медии - публикуване на рекламни банери в международни сайтове - директен маркетинг към туроператори чрез телефонни разговори, мейли и брошури по пощата - линкове и реклами в сайтове www.visitbulgaria.net; www.responsibletravel.bg; www.infotourism.net; www.bulgariatravel.tv; http://www.ecotourism.org/; http://nature-tours.com/; http://kulturenturizam.com/; http://www.seecorridors.eu/; http://www.globultour.com/; http://www.culinarytourism.bg/’ http://www.culturaltourismdc.org/; http://www.chtalliance.com/; http://icom.museum/programmes/cultural-tourism/; http://www.worldfoodtravel.org/; http://cooking-vacations.com/

Спортен туризъм


- организиране на състезания по различни спортни дисциплини

- предлагане на изградената материална база за организиране на спортни състезания

- изграждане на спортни съоръжения и предлагането им съвместно с изградените спа и хотелска база

- развиване на бизнес за ресурсно осигуряване на спортния туризъм - изграждане на спортни съоръжения, организиране на спортни събития и др.

- наличие на спортна база - наличие на фирми, специализирани в

изграждане на спортни съоръжения - наличие на минерални курорти - чиста природа - удобни комуникации до големи

градове


- страница на общия сайт на региона организиране на състезания - създаване на клубове и организиране на срещи - брошура с маршрути - карта с маршрути - участия в предавания по локални медии - линк към сайтовете http://www.sport-tourism.org/

http://sporttourism.com

Пешеходен туризъм


- организиране на масови походи с участие на населението от двете страни

- наличие на уникални природни забележителности

- съхранена природа





- организиране на скоростни пешеходни маратони

- организиране на маршрути включващи маршрути по еко-пътеките в различните селища в региона

- маркирани туристически маршрути - изградени еко-пътеки - туристически хижи, туристически

спални, високопланински заслони, туристически домове и хотели

- удобни комуникации до големи градове


- страница към общия сайт на региона - организиране на маратони - създаване на клубове и организиране на срещи - брошура с маршрути - участия в предавания по локални медии - изготвяне на пътна карта с обозначаване на маршрутите към всяка община и общи

маршрути включващи двете държави - създаване на система за стимулиране на най-дейните участници - рекламиране на инициативите в сайтове като: http://www.sport-tourism.org/

http://sporttourism.com

Велотуризъм


- предлагане на маршрути - да се организира по минимум едно

извънградско каране на месец за периода март-октомври на всяка година в региона

- организирани тематични обиколки на природни и културни забележителности (например на манастири, археологически находки и др.

- да се популяризира велосипеда като удобно средство за придвижване до някои природни, културни и исторически забележителности в страната

- комбиниране с еко и културен туризъм - сувенири - настаняване - организиране на игри сред природата

(приключенски туризъм ) - скаутски и др. подобни лагери

- физическа активност и почивка сред уникална природата

- наличие на сдружения, които могат да се включат в обиколки на региона

- традиция - тихи, ненатоварени маршрути, даващи

възможност за вело-излети


- страница към общия сайт на региона организиране на състезания - създаване на клубове и организиране на срещи





- брошура с маршрути - карта с маршрути - участия в предавания по локални медии - линк към сайтовете www.mountabike.eu; www.eurovelo.com; http://velorazhodka.org;

http://www.biketour-reviews.com/; http://www.escapeadventures.com/; http://www.experienceplus.com/; http://www.bikeriderstours.com/trips/

Лов и риболов


- Организиране на празници - Организиране на състезания - Маршрути показващи био разнообразието на

региона - Организиране на семинари и конференции за

опазване на околната среда и дивите животни

- Трофейни изложби - Състезания по лов и спортен риболов

- Наличие на голямо био-разбообразие - Чиста природна среда - Традиция в лова и риболова


- страница към общия сайт на региона - организиране на срещи между създадените клубове и сдружения - брошура с маршрути - участия в предавания по локални медии - карта с локациите и условията за лов и риболов - рекламиране на инициативите в сайтове като: http://www.hunter.bg/;

http://www.bglov.com/ ; http://www.nariba.com/; http://www.river-adventure.com/

Приключенски и алтернативен туризъм;


- обучение на малки фирми за спецификата на този вид туризъм

- обучение на младежи, желаещи да развият собствен бизнес и да организират атракция.

- създаване на клубове в региона, които да популяризират предлаганите активности

- изграждане на дестинация за алтернативен и приключенски туризъм

- изготвяне на карта на подходящи маршрути - изграждане на „зелени селища“

- Чиста и тиха природна среда - Природни условия (релеф, реки,

дефилета и др) подходящи за създаване на приключенски атракции

- Неизползвана природна среда - Близост до големи градове






- страница на общия сайт на региона - организиране на състезания - брошура със състезания и мероприятия - участия в предавания по локални медии - рекламиране на инициативите в сайтове като: http://www.adventurebg.net/,

http://www.bulgarianroads.com/, http://adventurenetbg.com/, http://www.bah-bg.org/, http://www.disagi.com/ ; www.river-adventure.com/

Голф


- организиране на трансгранични състезания - предлагане на туристически пакети за

активности в региона – природен, културен, селски и др. туризъм

- предлагане на голф пакети (обучение, игри, посещение на игрища и др. на туристите в региона

- организиране на европейки турнири по голф - развитие на съпътстващи бизнеси, със стоки и

услуги, свързани с голфа, вкл. търговия с недвижими имоти около голф игрищата

- изграждане на игрища за миниголф

- наличие на 3 качествени голф-игрища на територията на региона

- красива природа - близост до спа курорти - близост до големи градове с летища


- страница на общия сайт на региона - организиране на състезания - брошура със състезания и мероприятия - участия в предавания по локални медии - рекламиране на инициативите в сайтове като: http://www.golf.bg/,

http://www.stsofiagolf.com; http://www.pga.com/, http://www.golf.com/,



- предлагане на маршрути - комбиниране на двата вида туризъм - организирани тематични обиколки на

природни и културни забележителности (например на манастири, археологически находки и др.

- сувенири - настаняване - организиране на игри сред природата

В комуникацията трябва да се акцентира върху следните ключови аспекти на селския туризъм в региона: - Автентичност - Спокойствие - Етнография - Традиция - Биоразнообразие





- (приключенски туризъм ) - скаутски и др. подобни лагери


- страница към общия сайт на региона организиране на състезания - създаване на клубове за развитие на селски туризъм и организиране на срещи - карта със селски и еко-ферми - туристически справочник - брошури с маршрути - карта с маршрути и забележителности - участия в предавани по локални медии - публикуване на рекламни банери в кои международни сайтове кои - директен маркетинг към туроператори чрез телефонни разговори, мейли и брошури по пощата събития – празници, фестивали - участия в предавани по централни и локални медии и в двете страни членство в мрежи Global Еco Village Network и организации - директен маркетинг към туроператори чрез телефонни разговори, мейли и брошури по пощата - линкове към или реклама или ПР публикации в сайтове www.visitbulgaria.net ; www.responsibletravel.bg ; www.infotourism.net ; www.bulgariatravel.tv www.panacomp.net/village_tourism ; http://gen.ecovillage.org/activities/ecotourism.html www.visitbulgaria.net/en/rural/ www.ruralbulgaria.com ; www.bedtime.bg/en/rural-and-eco-tourism-in-bulgaria www.tripadvisor.com ; http://www.baatbg.org/?lang=1 - регистриране в справочни интернет сайтове като: http://www.meta.bg/,

http://www.bgvakancia.com/bulgaria/rural-holidays/, http://bghotelite.com/na-selo.html http://www.ruraltourismbg.info/ http://pochivka.bg/ http://www.bulgaria-accommodation.com/

- регистрация в международни сайтове: http://www.eurogites.org/ http://bulgariatravel.org/ - включване в международни организации: европейска мрежа за достъпен туризъм – ENAT

http://www.accessibletourism.org/?i=enat.en.accessible-cities - артистични селища - http://www.euroartcities.eu/

Конгресен и научен туризъм


- организиране на научни събития –

конгреси, конференции,

симпозиуми, срещи, кръгли маси и

др.

- изграждане на съвместни интернет

платформи за иновации

- внедряване на нови марки и

- наличие на научни институти, бази за развитие, университети, музеи и др.

- учени и специалисти с еднакви интереси и в двете държави

- създадени многогодишни контакти - традиции в съвместното разработване и

внедряване на иновации и др. - предлагане на съпътстващи туристически





пренасянето им от едната страна в

другата

програми из района: пешеходни обиколки, посещения на исторически забележителности, дегустации, игри, спа курорти и др.


- страница към общ сайт на региона - брошура с възможностите за провеждане на конгресен туризъм в региона със

предложения за съпътстващи програми - публикуване на статии, и линкове към специализирани сайтове като:

http://bg.smiletour.bg/; http://baret-bg.org/; http://blogiada.net/ ; http://www.bhra-bg.org/; http://www.infotourism.net/; http://m.inews.bg/; http://www.kontinenti.com/; http://nauka.bg/ ;http://strumainn.com/; http://bubspa.org/

Храни произведени в ТГР

Продукти Подходящи активности

Уникално преимущество

Мед и произведения от мед

- Годишен празник на меда, по примера на Празника на розата в Централна България

- Туристически турове из местностите с най-много кошери и организиране на курсове по пчеларство

Изчезването на пчелите е проблем на много места по света и е комплексен за екосистемите изобщо, докато в трансграничния район усиленото производство на мед е сериозно продуктово и комуникационно преимущество

Плодове - Поставяне на маркировка върху плодовете, подобно на логото на големите марки в бранша

- Организиране на промоционални пакети от различни видове местни плодове във вериги магазини-партньори по проекта и др. дистрибутори

Чист район с традиции в овощарството – ябълки, круши, дюли и пр., все традиционни за местните пазари

Зеленчуци - Участие на сертифицираните продукти от региона при приготвяне на ястия в кулинарни програми

Високо ниво на чистота на почвата, която не произвежда залени продукти индустриално, държейки на качеството

Ядки - Изготвяне на различни смески от ядки, както и поотделно в пакети с маркировката за био-

Основна част от диетичните и здравословните хранителни програми, лесно се комбинират





производство с други продукти като мед, зърнени и мляко

Мляко и млечни продукти

- Поради наситеността на този пазар с конкуренти е за предпочитане е да се използва сътрудничеството на специфични дистрибуционни канали, за да се създаде впечатление за „ексклузивитет” на продукцията произхождаща от региона

Про-биотичните продукти са тенденция и млякото е сред най-търсените измежду тях, а Балканите като цяло са единствен и достатъчно популярен производител на кисело мляко в света

Горски плодове, билки, гъби

- Специални активности по време на празници в края на лятото и началото на есента и при стартиране на гъбарския сезон; набирането им е подходящо като допълнителна атракция към селския туризъм и дори като повод за еднодневни екскурзии на потребители от големите градове на двете страни-партньори

Регионът позволява сравнително голям добив на плодове от горските масиви и общите усилия към маркетиране на био-продукцията му ще направи атрактивно и участието на местните жители в тази дейност


Във връзка с посоченото, като комуникационно послание за био-продукцията на трансграничния регион, в смисъла на уникално предложение за продажба, може да се дадат следните слогани: „Мястото, където природата живее”, „Продукти от земята, не от витрината”, „Природата работи за хората”, „Чисти продукти директно от извора”, „Зона за холистично земеделие”. Сайтовете, които са потенциален канал за промотиране на плодове и зеленчуци от био стопанствата са дълъг списък: http://www.zelenbio.com/page/3/na-edro.html http://www.organic.bg/ http://www.balevbiomarket.com/?gclid=CIq-vKWoqbwCFURc3god2WkAGw http://biomag.bg/produkti/ ; http://bio.bg/ http://organicgreenhouse.bg http://www.fermer.bg http://zdravosloven.com/distributsia/index.html





http://zelenazemia.com/about/partnersbiozona.eu http://biosviat.com/index.php?option=com_content&task=view&id=211 http://megashop-bg.com/ http://www.biomagazinvarna.com/ http://www.matatama.com/ http://www.balevbiomarket.com/ http://gaiaorganic.com/index.php и др. http://praskovi.alle.bg; http://zarno-naedro.targoviya.catalog.bg/; http://www.dirafrukt.eu/ http://www.ivela-bg.com/ http://steli-style.com/

Търговия


- създаване на съвместни високотехнологични производства на територията на свободните зони

- създаване на бизнес инкубатори и връзка между тях между двете държави

- изграждане на центрове в свободните зони за привличане на фирми

- представителство на фирми от региона в свободните зони

- организиране на съвместни търговски изложения, панаири, борси, гостувания и срещи в региона и извън него

- изградена инфраструктура на свободните зони

- близки разстояния - разбираем от двете страни език - близки взаимоотношения, исторически

и традиционни връзки


- страница към общия сайт на региона - регистрация в информационни сайтове и търсачки като:http://www.alo.bg/;

http://www.baet.bg/top-menu/membership; http://www.burzo.net; http://www.bezplatno.net

- http://www.bezplatno.bg; http://www.business-europe.bg; http://biznes-bulgaria.com/; - http://www.catalog.bg/; http://dir.dir.bg; http://e-firmi.com/; http://www.investor.bg;

http://info.bg/firms/trade; http://www.infodir.org; http://trade.infojoker.bg/ - членство в българската асоциация по електронна търговия, - регистрация в интернет каталози като http://katalogsaitove.com/; http://www.meta.bg/ - http://www.obqvi.bg/; http://www.point.bg/; http://www.reklamator.com/; http://stmo.bg/ - http://targovia.start.bg/; http://www.spb.bg/; http://www.zentrada.eu/





ФАКТОРИ, СРЕДСТВА И НАЧИНИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА МАРКЕТИНГОВАТА СТРАТЕГИЯ

1. Общи условия и фактори за изпълнение на маркетинговата стратегия

За да бъдат реализирани, идентифицираните - от проведените анализи, дълбочинни интервюта и маркетингова стратегия - възможности за развитие и инвестиции в трансграничния регион България-Сърбия, е необходимо да бъдат налице следните фактори и общи условия:

Висока степен на кооперативност от страна на местната власт и представителите на централната власт в региона (в лицето на областните управи). Реализацията на идентифицираните възможности за развитие трябва да стане обща задача, по която да се работи координирано в целия регион от двете страни на границата. Сътрудничеството между администрация, бизнес, бизнес асоциации, неправителствени организации и научни центрове от двете страни на границата е от ключово значение за успеха на това начинание.

Към настоящия момент всяка област и община разработват и се опитват да предлагат само забележителностите на собствената си територия, което е крайно недостатъчно и не представлява особен интерес за посетителите. Обединяването им в регионална пакетна мрежа, улесняваща достъпа до информация за тях, ще даде възможност за комбиниране на дестинации и посещение на възможно най-голям брой обекти в региона, което ще повиши туристическия интерес. Предлагането на висококачествени храни от продукти, произведени в региона (плодове, зеленчуци, месо, мляко, мед) със специална регионална марка и приготвени по традиционни рецепти, ще добави допълнителна стойност и привлекателност на услугите и разпознаваемост на региона като цяло;

Наличие на инициативни бизнес играчи (фирми и организации), които да осъзнаят потенциала на региона и да разработят и предложат комбинирани пакети от дейности, услуги и продукти използващи наличните общи ресурси на целия регион;

Допълнителни инвестиции в комунална и пътна инфраструктура. Трансграничният регион има относително добра транспортна достъпност. Транспортната мрежа благоприятства достъпа до услуги и повишава инвестиционната и бизнес привлекателност на общините, обслужвани от транспортните коридори и първокласните пътища. В пограничните и планинските райони, обаче, пътната мрежа е неразвита, а техническото състояние на инфраструктурата е крайно незадоволително;

Добро планиране и инвестиции в развитие на туристическата инфраструктура с цел преодоляване на съществуващите диспропорции в изграждането и концентрацията на туристическата база и ресурси в трансграничния регион. В





близост до голяма част от термо-минералните извори с доказани лечебни свойства няма изградена адекватна на потенциала им леглова база, поради което те остават един неоползотворяван туристически ресурс;

За да бъде оползотворен и развит бизнес потенциала на региона трябва да са налице също така подготвеност и активност на населението. Местните жители трябва да бъдат запознати с възможностите за развитие на региона, начините за тяхното реализиране и очакваните резултати. Тяхната подкрепа и активно включване в инициативите на местната власт и бизнеса за промотиране и утвърждаване на региона като атрактивна дестинация са от ключово значение;

За глобалното предлагане на трансграничния регион като обща дестинация с комбинирани маршрути, съвместни дейности и продукти, от голямо значение е възможността за бързо и безпроблемно преминаване на държавните граници на множество места. Към момента по протежение на границата оперират 5 гранични контролно-пропускателни пункта: ГКПП Брегово; ГКПП Връшка чука; ГКПП Калотина (гара и шосе); ГКПП Стрезимировци и ГКПП Олтоманци. Планира се отварянето на още 3 нови пункта при: Салаш – Ново корито; Банкя – Петачинци и Трекляно – Босилеград.

2. Дейности, средства и начини за постигане на маркетинговите цели

За да бъде реализирана маркетинговата стратегия и постигнати нейните цели, трябва да бъдат набелязани конкретни дейности, средства и начини:

Цели Дейности, средства и начини за постигането им

Управление на процеса на реализация на маркетинговите цели

- Идентифициране и/или създаване на организация или група – лидер на процеса – група от специалисти, които да се занимават с маркетинг на региона

- Създаване на общност от предприемачи и други лидери на общественото мнение, обединени около идеята за развитие на трансграничния регион чрез общото му маркетиране

Създаване на комуникационни средства /инструменти

- Разработване на рекламни концепции - Създаване на информационна база за всички туристически

обекти - Описване и систематизиране на местата за настаняване по

типове и категории - Изработване на рекламен филм за региона - Брошури за различните видове туризъм - Карта, на която са изобразени графично и справочник, в който

са описани туристическите възможности на региона - Справочник за инвестиционните възможности - Разработване на концепция за общ сайт и за страниците с





конкретните различни предложения

Стимулиране на трансграничните контакти между населението

- Разработване на местни политики за стимулиране на контактите

- Разработване на проекти - Организиране на формални и неформални събития

Повишаване на информираността на потенциалните клиенти

- Идентифициране на най-подходящи канали за съответните предложения

- Адекватно планиране и използването на каналите за комуникация

Разширяване на клиентската група

- Разработване на туристически пакети за високодоходни и ниско доходни туристи

- Разработване на конкретни предложения за различни групи

Повишаване на подготвеността на населението за обслужване на туристи

- Разработване на съдържанието и формата на специализирани обучения на населението

- Създаване на мобилна консултантска група, която консултира населението по места във връзка с маркетирането на продуктите и услугите

Създаване на стандарти за качество и поддържането му

- Създаване на стандарти за качество на предлаганите продукти и услуги и поддържането им във времето

- Създаване на група осъществяваща мониторинг на качеството на предлаганите услуги в трансграничния регион

3. Наблюдение и оценка на резултатите на изпълнението

Отчитането и анализът на резултатите би следвало да става с оглед на поставените през проекта кратко- и средносрочни цели и задачи, като стъпки към дългосрочните такива. Само по този начин може да се оцени дали и колко ефективни са били заложените усилия и при необходимост да се нанасят корекции. Отговорната организация трябва да има изградена система за събиране и сортиране на информацията по маркетинговия проект, която по правило постъпва от проучвания, официални източници, мнения от потребители, данни от служители и мениджъри, партньори и други заинтересовани лица и т.н.

Оценяването е свързано с измерване на ефектите от предприетите конкретни действия и по-мащабни активности, поради което трябва да се базира на измерими и ясно дефинирани критерии за постигане на целите. Тук влиза и контролът на приходите и разходите по проекта. За всеки един проект индикаторите са различни, много често изискват и няколко нива на оценка, затова предварителната подготовка е задължителна и трябва да е ориентирана към детайлите.





За тук разглеждания проект първите индикатори могат да са следните:

увеличението на броя нощувки в наличната леглова база;

интензифицирането на транспортните услуги (коя е дестинацията, през кои сезони, с какъв по-точно вид транспорт са извършени и пр.);

брой закупени входни билети за културните и природни забележителности (къде са повече, къде няма промяна, какъв е процентът на закупените от един посетител и съответно на тези закупени от по-големи групи);

нарастване на закупените сувенири от, около и за конкретен обект;

нарастване на търговските сделки в обособените тържища (на какви стоки, между какви като мащаб субекти, по кое време и т.н.);

нарастването на продукцията изнасяна от региона (в обем и стойност, към каква дестинация като географски район и като клиент);

нарастване на разходите за поддръжка на инфраструктурата;

нарастване на разходите за сметоизвозване и почистване на обществените места и обособените обекти;

себестойност на нощувките и по-големите туристически пакети;

ръст на заплати (на какъв като квалификация персонал, на новооткрити или вече съществуващи работни места, във връзка с кой от четирите продукта и т.н.);

ръст и размер на направените преки финансови инвестиции в проекти на територията на въпросния регион във обекти от значение за проекта (особено от стратегическите сектори);

повишаване на интереса на потребители през Интернет (периодично отчитане на посещенията, запитванията, мненията и коментарите на потребители в официалния сайт и медиите, които позволяват обратна връзка), туристическите бюра и агенции, бизнесите и местната администрация на територията на проекта и др.;

провеждане на изследване сред потребители, за да се установи нивото на информираност за възможностите на региона, кои са каналите, по които информацията за продуктите достига до публиките, какво е нивото на удовлетвореност от употребените вече продукти по сектори и т.н.





4. Организации и лица, които биха могли да участват в реализацията на маркетинговата стратегия

Организации в България:

• Местна власт, общини, например община Пирот, Монтана, Перник, Видин, Кюстендил, Монтана

• Централна власт в лицето на областните управители, министерства, изпълнителни агенции и институции

• БТПП, ТПП - Търговско промишлените палати от пограничния регион Регионална западна камара

• Национално сдружение на общините в Република България • Читалища: „Братство" - Кюстендил, „Гюрга Пинджурова" – Трън и др. • Неправителствени организации: НПО "Звено" Пирот", НПО "Пауталия", МИГ

"Трън, Евромодел“, Фондация "Съвременност", Сдружение „Партньори" Кюстендил, Фондация „Форум за наблюдение и анализ на публични политики“, Дружество на художниците "Тонец“, Дамски клуб "Инер уил", Екологични организации и др.

• Браншови организации: Национален браншови пчеларски съюз, Сдружение по биологично пчеларство, Регионални занаятчийски камари

• Музеи: Историческия музей - Правец, Исторически музей - Кюстендил • Бизнес центрове: Бизнес център "Огоста 2000", Център за бизнес консултации -

Чипровци, Център за обучение и преквалификация • Агенция за регионално развитие • Национално сдружение на малкия и среден бизнес - Берковица, Годеч, София,

Видин • Училища, СОУ "Гео Милев" – Трън • Туристическо дружество, Дружество "Ждребче" - туристическа отганизация в

граничните райони на Сърбия • Бизнес инкубатори: Регионален бизнес инкубатор - Видин • Българска асоциация на малките и средни предприятия (БАМСП) - Видин • Частни фирми, които имат желание да работят заедно • Национален институт по животновъдство – Димитровград • Областен информационен център • Университети • Национален институт по растителна защита • Институт по земеделие Кюстендил • Асоциация на югозападните общини Благоевград • Драматичен театър • Конфедерация на синдикатите в България





Лидери на мнение и взимащи решение в България: София

• Красимир Кунчев - Зам.-областен управител София област • Пламен Иванов - Председател на БППС • София Торольова - Зам. Областен управител • Богомил Алексиев - "Европейска интеграция и икономическо развитие" • Красимир Кръстанов - бизнес • Петко Симеонов - Сдружение за биологично пчеларство • Елисавета Пъндева - Био Селена • Младен Катларски - Сдружение за биологично пчеларство • Димо Димов - Сдружение за биологично пчеларство • Таня Иванова - Управител на Историческия музей гр. Правец • Янка Янчева - Фондация "Съвременност" • Сребрин Илиев, зам. -председател на националния браншови пчеларски съюз

Ботевград

• Филип Филипов - бизнесмен, • Валентин Начев - Производство на опаковки, член на борда на "Ротари клуб"

Ботевград • Емил Младенов - Производство на опаковки, Теда Ем-Емил Младенов ЕТ

Видин

• Герго Гергов - Кмет • Димитър Банев - Ръководител на НПО • Ефтим Стефанов - Директор детско развитие АРРБЦ • Иван Иванов - Изпълнителен директор на регионалния бизнес инкубатор • Красимир - БТПП Видин • Филипова - Директор на музейте • Илия Георгиев - Ловно рибарско дружество Видин • Марин - Туристическо дружество Видин

Правец

• Иван Гавалюгов - Общински съветник, Президент на Спортно Дружество "Балкан" Ботевград

• Емил Младенов • Николай Николов - Собственик на фирма за метални изделия

Драгоман

• Андрей Иванов - Кмет • Любов Добрева - Секретар на община Драгоман





Кюстендил • Иван Асенов - Читалище "Братство" - • Сдружение "Партньор"

Организации в Сърбия:

Окръг Бор • RARIS – Агенция за регионално развитие Източна Сърбия • Туристическа организация на община, Бор • Институт по минно дело и металургия, Бор • Община Бор • Музей на минното дело и металургията, Бор • Технически факултет - Бор, Университет на Белград • Асоциация за развитие на община Бор • Асоциация на пчеларите • НПО Аврора

Зайчарски окръг

• RARIS – Агенция за регионално развитие Източна Сърбия • Национален музей Зайчар • Регионален център Тимок-Зайчар • Туристическа организация на Община Зайчар • Тимошки младежки център

Нишавски окръг

• Регионална търговска камара Ниш • НПО Енека • Туристическа организация на Ниш

Ябланишки окръг

• Регионалната търговска камара, Лесковац • Туристическа организация на Община Лесковац • Образователен център (ОЦ) Лесковац • Център за развитие на гражданското общество Протекта, Ниш • Сдружение на предприемачите, Лесковац • SIEPA (Агенция за чуждестранни инвестиции и насърчаване на износа, Сърбия) • Община Лесковац • Агенция за местно икономическо развитие – ALER • Център за развитие на Ябланишки и Пчински окръзи

Пчински окръг

• Туристическа организация на Община Враня • Бизне Инкубатор Център Враня





• Младежка Служба на Враня • НПО Помощ (HELP)

Пиротски окръг

• Асоциация ПИРГОС (PIRGOS) Лидери на мнение и взимащи решение в Сърбия:

Окръг Бор • Благой Спасовски, Управляващ директор RTB Бор • Любинка Йелич, Началник на местното самоуправление • Любица Филипович, Служба за местно икономическо развитие • Владан Нолович, Началник на Общинския екип за реализация на проекта • Драган Жикич, Бивш заместник-председател на Общинския съвет • Слободан Кнежевич, Общински съвет

Зайчарски окръг

• Саша Миркович, Председател на Събранието в град Зайчар • Владан Йеремич, Управляващ директор на RARIS • Бора Димитриевич, Директор на Национален музей Зайчар • Данко Петрович, НПО Зайчарска инициатива • Сузана Вуич, Служба за местно икономическо развитие

Нишавски окръг

• Саша Дродевич, Председател на Общински съвет Ниш • Зоран Димитриевич, Директор на туристическата организация на Ниш • Владика Тошич, Президент на „Евро-регион Нишава“

Ябланишки окръг

• Д-р Горан Цветанович, Кмет на Лесковац • Предедател Регионална камара на търговията и промишлеността, Лесковац • Биляна Станкович, директор на Център за развитие на Ябланишки и Пчински

окръзи • Председател на Общински съвет, Лесковац

Пчински окръг

• Зоран Антич, Кмет на Враня • Хаджи Ивана Стошич, Бизнес Инкубатор Център • Божана Величков, Заместник-кмет • Небойша Зуванчич, Член на Общинския съвет • Томислав Стоянович, Управляващ директор на Туристическа организация на

Враня





Пиротски окръг • Владан Вашич, Служба за местно икономическо развитие на община Пирот • Зоран Димитриевич, Управляващ директор на Туристическа организация на Ниш • Владика Тошич, Президент на „Евро-регион Нишава“

МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ - forum-bg.org strategy_REVIVAL.pdf · Bulgaria –...

Documents

Transcript of МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ - forum-bg.org strategy_REVIVAL.pdf · Bulgaria –...