Ikonomiks

Икономика на индустриалното предприятие (лекции)

Л е к ц и я първаИНДУСТРИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В СТОПАНСТВОТО НА Р. БЪЛГАРИЯ

1.Мястото на индустриалното предприятие в националната производствената инфраструктура. Обособяването на индустрията като самостоятелен отрасъл в народното стопанство е резултат от дълъг икономически процес. Индустрия е отрасъл на материалното производство с нарастваща материална база, създаваща възможност за прозводството на продукти за бита и промишлено потребление. Материалната база на индустрията, в съчетание с инфраструктурата, природно-климатичните и трудовите фактори са главните двигатели за развитието на индустриалните предприятия. Потенциалните възможности на отделни подотрасли, ги превръщат в привлекателна сфера за инвестиции. Особеностите на индусриалното производство, поставят изискването за неговото системно и задълбочено изучаване като противодействие срещу конкуренцията и заплахите от новите пазарни условия. Индустрията в съвременната икономика на България се проявява в следните направления: Първо: Икономическо значение. Икономическото значение е в центъра на държавните и фирмените интереси към отрасъла. Предприятията от индустриалния сектор, с успешна организация в производството, разработват икономически програми за отчитане потребностите на потребителите, като елемент на пазара за промишлени стоки. Индустриалната политика включва и маркетингова концепция за планиране и реализация на идеи, които са взаимоизгодни за потребителите и производителите. Ключово значение има философията, при която потребителят е готов за заплати такава цена, която да удовлетвори и потребителя и производителя. Развитието на материалната база е съпътствано с увеличено нарастване на потребности от квалифирана работна сила, като особено значение придобива необходимостта от високо квалифицирани специалисти. Второ: Политическо, социално и културно значение. Законодаделството като част от политическата структура на една страна влияе пряко върху икономиката на отрасъла, чрез своите международни договорености за международни такси, визови и митнически формалности и инвестиционни възможности. В широкия смисъл социалното значение на индустрията е, задоволяване на потребностите от промишлени продукти на населението. В по-тесен

__________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

1


смисъл, фирмите осигуряват стоки за бита и промишлеността. Културата има двустранно значение и влияе, както върху поведението на потребителите, така и върху поведението на производителите на индустриални продукти. Тя въздейства, както върху избора на отделния продукт, така и върху структурата на потребление, което пък оказва влияние върху структурата и обема на производството. Културата освен това влияе, върху начина на потребление на продуктите, върху начина на съхранение и върху начина на освобождаване от продукта и опаковката. Във всички развити в културно отношение страни, има системи за събиране и съхраняване на отпадналите продукти, остатъците и опаковките. Въпросът със събирането и съхраняването на отпадъците не е само културен, но и сложен екологичен въпрос и неговото решаване е свързан със специално законодателство и държавна инвестиционна политика. Индустрията на държавата, е обществен феномен и неговата стопанска оценка се извършва с помощта на монетарни величини. В основата на тази оценка лежи опитът за сравняване на различни величини с помощта на парични еквиваленти. Производството на промишлени продукти може да се определи като основна човешка дейност. Категорията “потребност “ има ключово значение за обясненията на стопанската дейност. Индустрията като част от обществените и икономически потребности на човека, се анализира от различни гледни точки в икономическите науки. Предприятиято от индустрията като икономическо явление и организация ще бъде изучавано в своето развитие, изменение и логическата му взаимовръзка с останалите индустрии, чрез методите за анализ и синтез, индукция и дедукция. Освен това за изучаване икономиката в предприятията на индустрията ще се използват методите на добрата производствена практика, критична оценка на минал опит, моделиране на икономически процеси и тяхното количествено измерване с коефициенти, проценти и показатели.

2.Основни характеристики на предприятието от индустрията. Фирмите за производство на индустриални стоки могат да бъдат характеризирани в два аспекта: Първо: Предприятие, което се ориентира към определено производство, за което има технологични ресурси, а не защото се нагажда към изискванията на пазара, и


2


Второ: Пазарно ориентирано предприятие, произвеждащо това, което се търси от потребителите, а не това, което съответства на технико-технологичните му възможности. В икономическата литература, предприятието най-често се представя “като комплекс от средства за производство, които работната сила използва по предназначение, да изпълнява определени стопански задачи в рамките на стопанско-организационна и икономически обособена единица”. Предприятието е сложен производствено-технически и социално-икономически обект. То е основното структурно звено в рамките на свободната пазарна икономика, в което се осъществяват технологични процеси, организация на производството, производствени, финансови и социални отношения. Посредством данъчното и социалното законодателство, предприятието и неговият производствен колектив, влиза в отношения с държавата, с другите фирми и между самите себе си. В специализираната литература по икономика се откриват редица концепции и модели, значителна част, от които се основават на използването на системния подход. Казано по друг начин, предприятието се изследва в качеството си на сложна система (комплекс) от взаимосвързани елементи – природни, обществени, икономически, социални, правни, политически и други. За целите на настоящия курс интерес представляват преди всичко икономическите аспекти и модели на предприятията от индустрията, т.е. представянето им като система. От методологическа гледна точка е необходимо да се изясни защо промишленото предприятие е система. Системата е множество от взаимосвързани и взаимодействащи елементи, способна да изменя своето състояние и притежаващи свойства, еднакви и различни от свойствата на елементите, образуващи системата. Елементите на системата предприятие са материалните активи и работната сила. Всяка система има структура, състояние и преобразуване. Структурите на анализираната система е качествено определена и относително устойчива на вътрешните връзки между отделните елементи – активи, персонал, имидж, организация. От една страна структурата им обуславя техните функции, а от друга – функционирането на системата изменя структурата. В най-общ смисъл икономическата система предприятие от индустрията може да се характеризира на макро-(национална стопанство) и на микро равнище – организация. Предприятието от __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

3


промишлеността в качеството си на стопански субект е сложна, динамична и вероятностна система. Сложна, защото в процеса на производство на индустриални продукти не се изразходват само ресурси, а главно технология, организация, психика и отговорност. Системата е динамична, защото в резултат на въздействието на отделни външни фактори (конкуренция, технически прогрес, държавна политика), тя придобива качества да усъвършенства своите собствени параметри, структура и организация. Това е основното свойство, което дава възможност за адаптиране и стабилизиране на системата при новите пазарни условия. Вероятностният характер се дължи на това, че при едно и също външно въздействие, поведението на системата е различно. Това налага необходимостта от нейното икономическо управление (организиране). Динамиката на пазарните отношения, които са непосредствено свързани с икономическите проблеми на фирмите от индустрията обхващат печалбата, оборотът на дейността, ценообразуването, качеството на работната сила, разходите, реализацията и маркетинга, финансите и другите елементи, характерни за микроикономическото равнище. Анализът на елементите и връзките на фирми с предмет на дейност “производство на индустриални продукти”, поставя на свой ред някои проблеми. Първият проблем е свързан с избора на критерии, които да обезпечават съгласуваност между отделните елементи на системата – ресурси, труд, изисквания. Вторият проблем се отнася до обосноваването на конкретни механизми за рационално използване на базата, ресурсите и професионалния капацитет на работната сила. Третият проблем изисква отговор на въпроса: кои фактори влияят на пазара и как те си взаимодействат. Всичко това поставя изискването в условията на конкурентност, технически прогрес, конкретни производствени условия и стохастичност на пазара да се конструира организационно-икономически механизъм, осигуряващ конкурентна способност и адаптивност, адекватна на пазарната действителност. Количествените и качествените натрупвания и особеностите на производството и неговата организация, предизвикаха обособяването му като социално пазарна сфера с национална значимост и характерна институционална структура, определена с термина “национална индустрия”.


4


Специфичните особености на предприятията от индустрията се обуславят от самата технология за преработката на суровините и материалите и производството на индустриални продукти (промишлени стоки). Новото столетие се определя като глобален потребителски пазар с ефективна информационна система за комуникации. В тази информационно-пазарна среда, сегментирането на пазара, чрез глобален маркетинг и комуникационни стратегии, възникват условия за създаването на нови потребителски навици. Съвременният пазар се характеризира с напрегната конкуренция и високи очаквания на потребителите. Целта на всяка фирма от промишлеността е, да предостави на потребителите продукт, изпреварващ по ценност конкурентите. Ценността се изразява в по-ниска цена, подобрена потребителна стойност, дизаин и използваемост. Най-съществената особеност на предприятията от индустриалната зона е специфичният характер на суровинната база (национални или вносни суровини) и организацията в производството и системата за дистрибутиране на готовата продукция. Тази специфичност налага създаването на специални канали за съхраняване и продажби на различните видове индустриални стоки. За тази цел са необходими специализирани складове, депа и транспорт. Независимо от подотрасловата принадлежност на предприятията от индустрията, мащабите им, характера на технологията и степента на специализацията им, организацията на производството се основава на няколко основни, важащи за всички случаи принципи: а). Специализация и коопериране. Изразява общественото разделение и коопериране на труда, достигащи до най - малката производствена единица – работното място. Основните изисквания за това в условията на пазар са конкуренцията и глобализацията. б). Пропорционалност, означава пропорционална производителност в единица време на всички основни и спомагателни поделения на предприятието. Спазването на този принцип гарантира пълно използване на наличните мощности. в). Паралелност, означава едновременно изпълнение на операциите и манипулациите на производствения процес и концентрация на производството. Това води до значително съкращаване продължителността на производствения и технологичния цикъл. г). Еднопосочност, означава изминаване от всеки произведен продукт на възможния най-кратък път. Чрез подреждането на цеховете, участъците и работните места по хода на технологичния процес се __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

5


избягват кръстосаните и възвратните транспортирания на суровините, материалите, полуфабрикатите, амбалажите и продуктите, съкращават се производственият и технонологичният цикъл и се намаляват производствените разходи. д). Непрекъснатост, означава пълно отстраняване или намаляване до минимум на всякакви междусменни, вътрешносменни, междуоперационни и вътрешнооперационни престои. Най-висока степен на непрекъснатост в индустрията се постига при поточното производство на организация на производствения процес, което е основната задача на производствения мениджмънт. е). Ритмичност, означава производство на равни или равномерно нарастващи количества продукция, в равни интервали от време във всички фази на производствения процес. Принципът на ритмичност е осъществим само при ритмична работа във всички поделения, участъци, звена и работни места на предприятието. Организацията на производството във всички подотрасли на промишлеността има своята специфика и особености, което е в резултат от прилаганите технологии и различните технологични способи при преработката на суровините и материалите. Ако се излезе от постановката, че ефективното използване на ресурсите се свежда до определяне на адекватно пазарно състояние на предприятието в бъдещ период от време, не може да се отрече, че факторите за това бъдещо състояние на “системата” са технико-технологични и организационно-икономически, които ще бъдат логически и систематично изложени в следващите лекции. 3. Икономически и правни характеристики на предприятието от индустрията. Предприятията от промишлеността са част от националната икономиката и като човешка дейност служи за задоволяване потребностите от индустриални продукти на обществото.Човешките потребности практически са неограничени, докато ресурсите за производството на промишлени стоки, предназначени за задоволяването на тези потребности, са природно ограничени. Тази ограниченост на ресурсите и неограниченост на потреблението принуждава човека да осъществява своята производствена дейност ефективно, т.е. така да организира производствената си дейност, че по отношение на ресурсите да има минимизиране на разходите, а по отношение на продуктите - да има максимизиране на приходите. Очевидно е, че реализирането на тази цел е процес на вземане и


6


осъществяване на решения за производство и продажбата на промишлени стоки. Недостигът на ресурси принуждава хората да търсят алтернативни решения, т.е. по-ефективни от прилаганите към момента.От тук се извежда като основен принцип на икономиката “рационалността”, известен още като принцип на ефективността. От принципа на ефективността се извеждат двата принципа: а) минимизиране на ресурсите, т.е. по-малко разходи срещу повече продукция; б) максимизиране на резултата, т.е. от един и същи ресурс, срещу алтернативност на решенията, да се получи по-висок резултат. Икономиката и производството на индустриални продукти са тясно свързани с икономикса като приложна сфера на науката. Високата икономическа компетентност в условията на пазарно стопанство получава своята обществена оценка. Икономикса като наука, е получена по пътя на научните изследвания, експериментирането и практическото приложение на научните резултати, с цел повишаване рационалността в работата на предприятията от промишлеността. Законите на организацията се прилагат, за да се преработят ресурсите в продукти, като оценката на тази дейност се извършва с действието на икономическите закони. В научната практика има два вида ефективност: а) физическа и б) икономическа. Физическата ефективност се определя като отношение между изхода (продукта) и входа (ресурса). Този показател е винаги по-малък от единица, но колкото е по-близък до единица, толкова физическата ефективност и по-висока. Икономическа ефективност – представлява отношение между стойностните изрази на продукта и ресурса. Принципът на ефективността изисква показателят за икономическа ефективност да е по-голям от единица. Общата ефективност е произведение от двете. Физическата ефективност е в пряка зависимост от наличната техника и прилаганите технологии. Икономическата ефективност зависи от организацията, мениджмънта и маркетинга. Очевидна е необходимостта от мощен инструмент и фактор, който да въздейства върху двете среди, за да се максимизира полезния ефект, както поотделно за всяка среда, така и в интегрално взаимодействие. Следователно, икономическият инженеринг е инструмент, който осигурява такова равнище на производството, което най-пълно съответства на пазарната конюнктура. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

7


Предприятието от индустрията ще бъде изследвано в следните аспекти: социологически; технически; икономически и правен. От социологическа гледна точка предприятието е една социална система, в която хората обединяват своите сили, знания и опит с цел постигане на определен стопански резултат. В тази социална система, обект на изследване са отношенията между индивидите и начините за мотивиране на тяхното поведение. При техническия аспект, предприятието се разглежда като техническа система, при която основен проблем на инженеринга е изследването на техническите елементи на производството, необходими за реализацията на производствения процес. При правния аспект, обект на изследване са критериите и показателите за избор на съответната правна форма на организация на стопанската дейност. Икономическият аспект изисква системно изследване на всички страни на предприятието за да се реализира принципа “ефективност от стопанската дейност”. Критерии за избор на правна форма на организация на стопанската дейност. По смисъла на Търговския закон (ТЗ) приет през 1991 год., търговци са търговските дружества и кооперациите с изключение на жилищно строителните кооперации. За търговец се счита всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин (т.е да има обособена счетоводна отчетност). Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание, може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Правната форма на организация на стопанската дейност по смисъла на ТЗ може да бъде класифицирана и разгледана използвайки критериите: а) форма на собственост; б) право на вземане на решение; в) отговорност; г) представяне (представителство). В зависимост от формата на собственост дружествата се разделят на: персонални и капиталови. Персонални дружества са: а) едноличен търговец; б) събирателно дружество; в) командитно дружество. Капиталови дружества са: а) дружество с ограничена отговорност (ООД); б) Акционерно дружество (АД); в) Командитно дружество с акции. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

8


Действащото право познава два вида лица: а) физически -едноличен търговец и б) юридически лица. Под едноличен търговец, по смисъла на ТЗ, се разбира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната, освен ако лицето не е обявено в несъстоятелност или умишлено е изпаднало в несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори. ЕТ сам представлява фирмата си, като носи пълна отговорност с личното си имущество за причинени вреди, загуби и неизпълнени задължения. Юридическите лица съгласно действащото законодателство се разделят на два вида: публично – правни и частно – правни. Публично–правните юридически лица са държавата, общините, университетите, БНБ и други. Частно–правните юридически лица се създават и организират въз основа на споразумение по съдебен ред и се вписват в държавните регистри чрез публикуването им в Държавен вестник. 4. Избор на площадка за изграждане на предприятие. Под площадка за изграждане на предприятие се разбира географско-териториалното позициониране на елементите на производството. Върху избора влияят различни специфични фактори като: а) вътрешно-фирмени, свързани с инфраструктурата, водоснабдяване, електроснабдяване, канализация за отпадни води; б) екологично–правни, свързани с разрешителни за построяване на предприятието в избрания район; в) икономически, свързани с близостта до суровинната база, пласмента на готовата продукция, наличност на свободна и с подходяща квалификация работна сила.Критерии: Материални ресурси. От гледна точка на този критерий, изборът се определя от минималния размер на транспортните разходи за доставката на суровините и материалите. Предприятия със суровиноемко производство, е подходящо да се строят в близост до суровинната база. Такива предприятия са: обогатителните предприятия. Пласмент на готова продукция. По този критерий се извършва оптимизиране на местоположението като се търси максимален ефект от намаление на транспортните разходи по реализацията на готовата продукция. Върху избора на място за предприятие, влияние оказват още множество други фактори, които следва да се вземат под внимание при проектиране на индустриално предприятие в даден район.


9


На първо място. Подходяща инфраструктура – шосейна мрежа, жп трапспорт, комуникативна обезпеченост, да няма специални забрани от екологична гледна точка. И второ - достатъчна обезпеченост с подходяща работна сила и вода. В крайна сметка изборът на площадка за посрояването на индустриално предприятие е организационно-икономически и социално-правен проблем, решим с методите на икономиката, инженеринга и индустриалния мениджмънт.

Ключови думи: предприятие, характеристики, елементи, свойства, проблеми, принципи, фактори, критерии, форми, ресурси.

♦


10


Лекция втораФИНАНСИРАНЕ И ИНВЕСТИРАНЕ В ИНДУСТРИАЛНОТО

ПРЕДПРИЯТИЕ1. Етимология на термините и понятията. В съвременния френски език понятието финанси се свързва с термина

„final”, което означава „краен; окончателен; финален”. Под термина „résultat final” се разбира краен резултат. Терминът „finance” означава „финанси; налични пари” и др. Financement означава финансиране, а financer - поддържам парично или финансирам. [В съвременния английски език, finish означава край. Finish e термин с множество значения, като: свършвам; изкарвам до край; довършвам. Finance означава: финанси (наука); финанси (на държава, предприятие); набавяне на средства/капитал; парични средства; финансирам, поддържам парично; продавам на кредит.

По отношение на инвестициите и инвестиционните процеси в съвременния френски език терминът investir във финансов смисъл се разбира като: инвестирам, влагам (капитал). Под investissement се разбира: инвестиране, капиталовложение; увеличаване на средствата за производство. Аналогично е значението на термините в английския език. Invest има значения на: влагам, инвестирам; купувам, харча за (нещо). Investment означава: (капитало)вложение; влог; инвестиция; инвестиране; влагане.

Финанасите са част от икономическата наука. Значението на термините и понятията, с които се оперира във финансите и финансовото управление, от гледна точка на икономикса, допълва и разширява етимологическото им значение.

Финансирането е действие на мениджмънта за осигуряването на пари, където и когато са необходими. Финансирането може да бъде краткосрочно (обикновено до една година), средносрочно (от една до пет-седем години) и дългосрочно. Финансирането може да се осигурява за потребление или инвестиране. Когато се набавя за последното, то се превръща в капитал. С финансирането са обвързани група термини, на които ще се спрем поотделно.

Business finance или инвестиране на предприятието, означава набирането на пари за търговска (бизнес) дейност. Според нуждите на едно предприятие от капитали (средства), те могат да се разделят на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

2. Финанси на предприятието. Финансиране и инвестиране. Най-важното нещо за бизнеса са парите. Финансовите

отношения са винаги парични, но парите не са финанси. За да се започне бизнес, е необходимо определено, често пъти значително количество пари. С тях се правят вложения (инвестиции) и се създават


11


активите на предприятието (П.). Без парични фондове, създадени по най - различен начин и пътища, е невъзможно да се започне каквато и да е стопанска дейност. Няма такова предприятие, което да не прави равносметка за това каква сума парични средства ще изразходва в стопанската си дейност и какви парични постъпления ще получи вследствие на усилията си.

Финансите на фирмата са нейната сърцевина. Финансите на всяко предприятие се дефинират по много и различни начини, но тяхното предназначение от функционална гледна точка е едно и също. Финансите на фирмата се заменят с функционирането на нейното финансово стопанство. Всички проблеми и цели на предприятието се остойностяват (сметна функция на парите), което в значителна степен улеснява финансовите взаимоотношения от какъвто и да е характер. Финансите са важна част от икономическата наука. Става въпрос за приложение на икономически принципи, които имат общовалиден характер и се отнасят до финансите на предприятията от индустрията.

Реалната пазарна действителност поставя предприятието в сложни икономически условия. Недостигът на бизнес-суровини налага значителни разходи за тяхното набавяне. Възможностите на П.са различни, но в зависимост от финансовите им възможности те установяват и поддържат хомеостазиса си на производствени системи с помощта на пропорции, главно между ресурсната си осигуреност, производството и потреблението. Финансовите решения, свързани с поддържането на хомеостазиса на П., следва да са целесъобразни и икономизирани, за да се спази основното правило в икономиката, т. е. постигането на максимум ефективност (резултат; печалба), да става с минимум разходи (ресурси). Икономическата мотивация се променя непрекъснато и всеки нов избор (решение) се определя до голяма степен от предсказуемостта на пазарните конюнктури. Икономическото мислене е по принцип маржинално. Нормално е приходите да бъдат значително по-големи от разходите и това да се приема априори.

Всяко икономическо действие крие вторичен ефект, който трудно се прогнозира. Днес вече никой не може да си позволи поредица от експерименти по модела “проба-грешка-корекция“. Съвременната финансова навигация използва модела “опит–успех–свързване“. При този модел корекциите се осъществяват по тенденция, а не по-състояние. Такъв модел е по-малко стресиращ, основава се на множество канали за информация и почти няма нищо общо с проблемите, свързани с коригирането на състоянието. С тези __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

12


разсъждения навлязохме в сферата на икономическата теория, което е неизбежно.

При вземането на финансови решения, използването на комплексната икономическа функция “обмисляне”, е от изключително значение. Нарастват изискванията към качеството на информацията. Информацията е ресурс като всички останали. Тя често пъти е твърде скъпа. Нейната точност, яснота, сравнимост, уместност, навременност и т. н. често пъти са решаващи фактори в условията на “мигновената“ икономика. Изполваните техники за вземане на решения, теории, прогнозиране, дисконтиране и т. н. във финансовото управление са надеждни дотолкова, доколкото са способни да предвиждат.

Безпорно, финансите на П. и т. нар. финансово стопанство, което е може би най-важната подсистема в П., заслужават ролята си на управляващо и свързващо звено в националната финансова система. Финансово-стопанската дейност на П. е базата, върху която се създава брутен вътрешен продукт и национален доход. Нормалното функциониране на финансите на П. е предпоставка и значим фактор за функциониране на публичните финанси, на кредита и банковото дело, на социалното и здравно осигуряване, на международните финанси и т. н. Към всичко това се отнасят и значителна част от индивидуалните финанси.

Финансите се дефинират като парични средства, които изразяват движението, съпоставянето и ефективното балансиране на паричните потоци (от постъпленията и разходите на П.). Следователно финансите са израз на стойностната страна на процесите, които протичат в П. и следва да се решат с помощта на пари. Паралелно с тях фунционира стоковото стопанство, където нещата са натурални. Преливането и преплитането на посочените стопанства в П., има до известна степен огледален характер. В това становище е налице счетоводният поглед, а не действителният принцип на огледалото. Финансите следователно обуславят балансовия характер на хомеостазиса на П. Паричните потоци - входящи и изходящи (приходите и разходите) - изразяват в стойностно измерение цялостния възпроизводствен процес. Финансовият (паричният) смисъл на казаното позволява визуализация на финансите под формата на виртуален резервоар, който периодично се пълни с парични потоци, формирани от постъпленията при продажби на стоки и услуги, като в същото време се изпразва по определени правила, за да осъществи разходите, които П. правят за


13


стопанската си дейност. Тук се включват разходите за инвестиции и за организацията на възпроизводствения процес в комплексен смисъл.

В малко по-друг смисъл може да се възприеме следващата дефиниция. Финансите на фирмата се разглеждат (възприемат) като парични отношения при набавяне на капитала на фирмата и неговото влагане в реални активи с цел увеличаване богатството на собствениците. Дефиницията се обвързва с основната цел на бизнеса, което е основание да се счита, че финансите заемат водещо и определящо положение в цялостната й дейност.

Нещо аналогично се забелязва в следващата дефиниция. Всеки очаква да получи по-големи приходи от размера на направени разходи за целта. На тази основа се изгражда логичната база за усилията на част от хората да инвестират парични средства и създадат стойност (богатство). Стойността на фирмата до известна степен се определя от размера (големината) на капитала й (активите), което е близко до смисъл, отговарящ на схващането за богатство на собствениците. Затова финансите на фирмата могат да се характеризират, най-общо, като приложение на съвкупност от икономически принципи за постигане на максималния размер на богатството за собствениците й. Трудно е да се каже кога се достига до максимума, но можем да приемем, че това е крайната цел.

С финансите, както личи и от дефинициите, са заложени с различен ракурс идеите за финансиране и инвестиране. Тук става въпрос за процеси, които трябва да бъдат правилно обяснени и използвани. Най-напред това ще стане в етимологичния анализ на терминологията, а от гледна точка на икономическото управление, финансирането и инвестирането ще бъдат изяснени процесно.

Между финанси от една страна и финансиране и инвестиране от друга съществува органична връзка. Вместо финанси често се пише, говори и разбира финансиране на предприятието. Наличието на финанси, респ. на финансиране, означава и инвестиции или инвестиране по простата логика, че капиталът по принцип е изключително мобилен. Следователно на финансирането трябва да се гледа като на процес, при който се осигуряват финансови средства за П.(набавяне на капитал), необходими за нормалното му функциониране. Това е един перманентен процес, в който участват много “играчи”. Инвестирането също може да се разгледа като перманентен процес, в който играчите са малко по-ограничени в количествен аспект. Не трябва да се забравя, че инвестирането (влагането) е подцел на финансирането, респ. на финансите, която се __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

14


рамкира в две динамични отношения. Става въпрос за динамиката в пропорцията между дълготрайните материални активи и краткотрайните материални активи.

Финансирането най-общо обхваща дейности, отнасящи се до осигуряването на финансови средства. Процесите на финансиране не са еднократни, както вече бе посочено. Привлечените капитали се характеризират с определена структура, цена, източници и др. В разглеждания процес случайностите са рядкост. Финасирането е поредната фаза на възпроизводството на капитала. Интересите за предоставяне на свободни парични средства, при които се формират източниците за финансиране, са “вън” и “вътре” в П. Набавянето на средства (капитал) е предпоставка за неговото инвестиране. Финансовото стопанство на П. може да се разграничи на две динамични половини:

- финансиране на П.;- инвестиране в активи на П. Терминът динамична половина следва да се разбира като

динамично равенство, в което цялото не винаги е сбор от съставящите го части.

Финансирането е формално отделено от инвестирането, което в повечето случаи е активната част в цялостния процес, включващ финансирането и инвестирането едновременно.

Инвестирането или инвестиционният процес е следващата стъпка в управлението на финансовото стопанство на П. В световната практика инвестирането се свързва еднозначно с влагането на капитали (пари). Те вече са били осигурени от финансирането. Финансирането винаги предхожда инвестирането. Само с помощта на инвестирането, възприемано като перманентен процес, става възможно нарастването на капитала, на онзи капитал, който е израз на активите на П. Инвестицията, трансформирала се в капитал, осигурява функционирането му под формата на активи, а от тук става затваряне на оборотите на капитала с помощта на паричните потоци от приходите на П. Не всяко влагане на средства е инвестиция, нито пък самото инвестиране може да се идентифицира с правенето на пари. В практическия живот, информацията, с помощта на която се изяснява същността и анализът на функционирането на финансите, с разграничаване на финансирането от инвестирането по обясними прагматични причини, намира израз в счетоводната същност на финансите.


15


Балансът на едно П. е основа за изясняване на финансовото му състояние. В баланса можем да открием информация за стойността на средствата, изразходвани до този момент, с какво разполага П., кои са източниците на тези средства и т. н.

В заключение към темата можем да добавим следните съществени моменти:

1. Финансите на едно предприятие са израз на парични отношения, генериращи се от тяхната същност, проявяващи се при тяхното постоянно движение и транформации. Следователно обект на финансите са всички приходи, разходи и печалби, които осигуряват конкурентоспособността на фирмата.

2. Финансовото стопанство на предприятието е израз на функционалната му визуализация. Приходите (постъпленията) и разходите се осъществяват с инструментите на икономическото управление. Функцията финансиране, осигурява набавянето на парични средства (капитал). Функцията инвестиране е свързана с управленски решения, отнасящи се до влагането му в активи. Финансовото стопанство осъществява дейности, свързани с платежния оборот, кредитните взаимоотношения, взаимоотношенията с бюджета, агенцията по приходите, здравната каса и т. н.

3. Крайният резултат от финансирането в инвестиране и финансиране на производството се реализира по схемата:

Финансиране ↓Инвестиране Финансиране в производство- ново строителство - парични потоци - разширение - продукция със съответна сбс- модернизиране + печалба = продажна цена ДМА ↓ ПРОДАЖБИ

КАПИТАЛ П `(резултат)↓

► При финисиране в инвестиране, крайният резултат (ДМА и капитал) се отразяват 100 % в счетоводния баланс –в актива и в пасива.

► При финансиране в производсвена дейност, това финансиране не намира конкретен израз в счетоводния баланс, а опосредствано чрез размера на печалбата или загубата.


16


Лекция трета

Дълготрайни активи и капитал на промишленото предприятие 1. Същност и обусловеност на дълготрайните материални активи. Дълготрайните активи (материални, нематериални и финансови) участват в стопанската дейност многократно и пренасят своята стойност на части в себестойността на продукцията (услугата) под формата на амортизационни отчисления. Като производствени елементи, материалните дълготрайни активи са обособени в следните групи като отчетни обекти: земи; гори; трайни насаждения; сгради; машини; съоръжения; оборудване; транспортни средства; стопански инвентар; офис оборудване и други. Нематериалните дълготрайни активи се образуват от разходи за учредяване и разширяване на търговските д-ва, продукти от научноизследователска и развойна дейност, програмни продукти, фирмени марки, търговски образци, патенти, лицензии и др.п. Финансовите дълготрайни активи представляват парични и непарични съучастия в други предприятия, ценни книжа с инвестиционен характер и предоставени дългосрочни заеми. Придобитият актив, за да бъде дълготраен и амортизуем следва да отговаря на следните условия:

- да има стойност (историческа цена) по-голяма от двукратния размер на минималната работна заплата за страната;

- да има определен срок на използваемост по своето производствено предназначение минимум един отчетен период;

- да бъде предназначен за производствено-стопански, търговски и административни цели и да се използва от самото предприятие.

Всеки дълготраен актив се обозначава с инвентарен номер и се завежда по цена на придобиване (първоначална стойност), а текущо се води по балансова (остатъчна) стойност. Първоначалната стойност (цената на придобиване) включва: покупната цена без данък добавена стойност, разходите по доставката и монтажа, разходи за пробна експлоатация, мита, такси, стойността на застраховката от мястото на покупката до мястото на доставката. Когато купувача не е регистриран по ДДС, стойността на актива се увеличава с платената стойност на ДДС. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

17


Дълготрайни материални активи произведени от самото предприятие и трансформирани от готова продукция в ДМА се оценява (заприходява) по себестойност. Дълготрайни материални активи получени безвъзмездно чрез спонсорство, дарение или установени като излишъци при инвентаризация се оценяват по продажни цени от лицензирани оценители. Амортизационната сума се определя от първоночалната стойност (след приспадане на ликвидационната стойност) и полезния срок на годност. Ликвидационната стойност е предполагаемата цена, която купувача би дал за материалния дълготраен актив след изтичане на амортизационния срок, намалена с разходите за ликвидацията. Напълно амортизираните дълготрайни активи се посочват в баланса с тяхната първоначална стойност и начислените амортизации. Към момента дълготрайните активи се посочват в баланса по първоначална и балансова стойност без да се посочват начислените амортизации. Дадени под наем дълготрайни активи се отчитат задбалансово. Дълготрайните материални активи имат следната струстура и обусловеност: Земи, гори и трайни насаждения. Този актив съдържа собствени земни и горски участъци, пасища, ливади, рекултивирани терени, застроени и незастроени площи, плододаващи и неплододаващи трайни насаждения. Активът сгради включва всички архитектурно-строителни сгради, които са предназначени за производствено-стопанска, търговска, туристическа, складова, административна и социално-битова дейност на предприятието, както и вградените в сградите съоръжения като асансьори, топлопроводи, газопроводи, вентилационни устройства, вътрешна електрическа инсталация, както и шахтите за тяхното разполагане, и други включени в проектосметната документация на сградата. Машини, съоръжения и оборудване. Двигателните машини, оборудване, производствени машини и оборудване, измервателните и регулиращите уреди, инструменти и производствени принадлежности, инженерно-технически съоръжения и предавателни устройства са активната част на ДМА. Към тях се причисляват и принадлежащите им устройства, представляващи едно цяло с тях. Конкретният състав на машините, съоръженията и оборудването е в зависимост от характера на осъществяваните производствени процеси в предприятието. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

18


Траспортни средства. Включват се дълготрайни активи с предназначение за превозване на товари и пътници. Като отделен инвентарен обект се отчита всяко траспортно средство заедно с всички приспособления и принадлежности към него, вкл. стойността на автомобилните гуми. Стопански инвентар. Този актив включва канцеларски мебели, кухненски инвентар, компютърна и размножителна техника, изчислителни и пишещи машини, шкафове, железни каси, бюфети, гардероби, телевизори, радиоапарати, спортен и друг стопански инвентар, както и скулптурни и художествени произведения. Други дълготрайни материални активи. Включват се материални дълготрайни активи като, инвентарен амбалаж, производствени инструменти, огради и други. Придобиването на активи може да се постигне както следва:

- покупка;- придобит по стопански начин, възлагане, замяна или дарение;- при увеличение на стойността му след ремонт, реконструкция и

модернизация- или по друг регламентиран от закона ред;

За придобиване на ДМА чрез строителство по стопански начин мениджмънта на обекта преминава през следните етапи: първо: Извършват се набирателно-калкулативни разходи по строителните работи. второ: Извършва се установяване на себестойността на готовия обект. трето: Заприходяване на готовия дълготраен материален актив.

1.2. Отчинане на амортизациите на дълготрайните активи. Отчитането на начислените амортизационни отчисления на дълготрайните активи се извършва месечно или годишно (еднократно) в зависимост от приетата амортизационна политика като елемент на икономическата политика на предприятието. При разработване на амортизационния план се определя: полезния срок на използване на този актив във времето; амортизационната квота, която е частта на амортизацията за съответния отчетен период, която зависи от конкретните производствени условия (сменност, сезонност, обем на производство и други). Методи за амортизиране на дълготрайните активи. Предприятието самостоятелно определя и ръководи амортизационната


19


си политика в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и НСС. Основните методи на амортизация са линеен и нелинеен. а) Линеен метод на амортизация.Прилага се при дълготрайни материални и нематериални активи, за които сравнително точно може да се определи полезният срок на годност. Амортизационната квота се определя от произведението на амортизационната сума на активите и годишната норма на амортизация. Амортизационната годишна норма се изчислява по формулата: 100 Агн = ------------------------------ Срок на използване в години

б) Нелинейни методи на амортизиране. При прилагане на нелинейните методи на амортизиране размерът на амортизационната квота може да намалява или да нараства през отделните периоди равномерно или неравномерно. Приложими са следните нелинейни методи на амортизиране на дълготрайни активи: първа група: Дегресивни нелинейни методи.При тези методи амортизационната квота намалява през време на амортизационния срок. Подходящ е за амортизиране на активи с бързо морално и физическо износване. Тези методи са:

- Константно дегресивен метод (метод на снижаващия се остатък). При този метод амортизационната норма остава постоянна и се определя както при линейния метод – с определен коефициент на повишение (обикновено от 1,5 до 2,5), като тя се прилага към неамортизираната стойност на активите за всяка година от определения им полезен срок на годност.

- Неравномерно дегресивен метод. Амортизационната квота за съответната година се определя от прогресивно намаляваща норма на амортизация, която се прилага към амортизационната стойност на активите.

- Метод на сумата на числата. Амортизационната норма за всяка година се получава, като броят на годините, които остават до края на амортизационния срок, се раздели на сумата от числата на годините в амортизационния срок.

втора група: Прогресивен нелинеен метод. При приложение на този метод амортизационната квота през първата година е най-ниска и нараства през останалите периоди от използване на активите. Основание за приложение на метода е недостигната проектна мощност


20


или въведено в експлоатация новопостроено предприятие (хотел, ресторант). 1.3. Нематериалните дълготрайни активи. Нематериалните дълготрайни активи по своята същност и съдържание представляват интелектуалната собственост на предприятието. Тя се състои от индустриална собственост (патенти, изобретения, рационализации, търговски марки и други) и авторски права. Колкото са по-значими наличните нематериални дълготрайни активи, толкова са по-големи възможностите в перспектива на предприятието. 1.4. Финансови дълготрайни активи.

Под финансови дълготрайни активи се разбира предоставените дълготрайни и краткотрайни активи на други предприятия с определена инвестиционна и маркетингова цел и производствено коопериране на стопански дейности или с определена икономическа изгода – получаване на дивиденти, които са по-изгодни от банкови лихви по депозити. Размерите на съучастие е ограничено от закона. Предоставянето на дългосрочни заеми, също представлява дълготраен финансов актив. Ценните книжа имат характер на инвестиционни средства под формата на акции. Ценните книжа, които са обект на покупко-продажба на фондовите борси се отчетат като движими ценности

2. Капиталът на предприятието Термин, с който непрекъснато се оперира в икономиката,

това е капитал. Капиталът (Capital) включва две основни значения и множество други свързани с неговото функциониране. Първото му значение е, на имущество, активи, от които може да се извлече печалба и които самите са били произведени. Следователно капиталът има веществено измерение във вид на машини, съоръжения, сгради и т. н., които правят възможно производството. Суровините и работната сила не се включват в него, независимо от това, че целият капитал е продукт на труда и суровините. Второто му значение е в това, че като капитал следва да се възприема всеки актив или имущество – финансово или материално, способно да дава доход. Използваният капитал (Working capital) е тази част от текущите активи, която се финансира от дългосрочни фондове.


21


Цената на капитала (Cost of capital) е равна на лихвата, която се плаща за заетия в едно П. капитал. Второто разбиране на понятието е по-сложно. Става въпрос за стойността на акумулирания допълнителен капитал или т. нар. пределна стойност. Пределната стойност на капитала се получава при сконтиране на паричните потоци и може да се използва като минимално ниво на възвращаемост при оценяване на инвестиционни проекти.

С капитал е свързана и следващата дефиниция. Става въпрос за т. нар. основен капитал (Capital stock). Това е общата сума на действителния капитал в П.

Под формиране на капитала (Capital formation) се разбират чистите инвестиции в основни средства, т. е. увеличаване сумата на реалния капитал.

Зает, ангажиран капитал (Capital employed), това е използваният от едно П. капитал. Понякога е синоним на чистите активи.

Терминът разходи на капитал (Capital expenditure) се свързва с покупката на основни средства. Капиталът на всяко новообразувано предприятие (търговско дружество) се формира съобразно изискванията на Търговския закон. Този капитал се регистрира във фирменото отделение на съда само след като е внесен минимум 70% от записания капитал на дружеството. Със закон се определя минималният размер на капитала за различните търговски дружество предмет на новообразуването. В учредителният договор (или устав) се посочва целта на образуването, предмета на дейност, общия размер на капитала разпределен по участници (съдружници), имената на учредителите – съдружници, размер, вид и срок за внасяне на паричните и непарични вноски, като непаричните вноски се описват точно след оценка от вещи лица определени от съда. Посочва се още: наименование на търговското д-во; седалище; името на лицето, което представлява д-вото; начина на разпределение на финансовия резултат в края на отчетната година между съдружниците и покриване на евентуални загуби; уреждане взаимоотношенията с напуснал съдружник; начин на управление и вземане на решения от страна на съдружниците и т.н. При всяка промяна в основния капитал на д-вото или в неговия състав и представителство, се извършва промяна в търговския регистър на съда. Размера на капитала има значение за предмета на дейност, но той играе роля като финансова гаранция пред контрагентите и кредиторите на предприятието. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

22


Всяка акция при д-ва с акции, носи определени права и задължения и може да бъде: на приносителя; поименна; привелегирована или непривелегирована; тя представлява кръгла и неделима част от акционерния капитал, като броят им се определя от общото събрание на учредителите и се записва в устав. Всяка акция по принцип се отчита по няколко вида стойности: номинална стойност – това е стойността отбелязана на самата акция и представлява клъгла част от акционерния капитал; емисионна стойност – това е стойността, по която се предоставя на акционерите-учредители и е по-висока от номиналната стойност; фактическа стойност – това е стойността, по която се оценява акцията при ликвидация на д-вото (ликвидационен дял); борсова стойност – това е стойността, по която се котира (продава) на фондовите борси, акциите на д-вото при тяхната покупко-продажба. В процеса на осъщесвяване на стопанската дейност е възможно увеличение или намаление на основния капитал, дяловете вноски, както и разпределението между съдружниците. Причините са различни, но основание за това са решенията на общото събрание на акционерите, които се документират с първични или вторични документи.

◊


23


Лекция четвъртаПРИХОДИ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

1. ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ПРИХОДИТЕ. ВИДОВЕ ПРИХОДИ

Приходите от дейността на дружествата са регламентирани в национален счетоводен стандарт.

Общите разпоредби на стандарта съдържат критериите за определяне, оценка и признаване на приходите.

Приходът е определен като приток от икономическа изгода през отчетния период, създаден от дейността на предприятието при условие, че той води до увеличаване на собствения капитал на дружеството, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

В определението се съдържат два основни критерия, характеризиращи прихода като такъв, а именно:

a) Приходът представлява приток от икономическа изгода;б) Този приток води до увеличаване на собствения капитал на

дружеството, отделно от вноските на собствениците.Основанието за реализирането на приход е съществуването на

търговски дружества или еднолични търговци.

2. ПРОМИШЛЕНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ – ФУНКЦИЯ НА ПАЗАРА

Трудно е да се разделят юридическите, фискалните, счетоводните и финансовите проблеми на промишленото предприятие, но икономическият анализ ще позволи да осветлим някои основни характеристика на финансовите проблеми. На тази база лесно се обясняват счетоводните документи и ограниченията свързани с тяхната употреба. Под промишлено предприятие в цялото изследване разбираме икономически обособени юридически лица, които осъществяват разрешена от закона дейност. Предприятието е едновременно комбинация от материални и човешки фактори. Затова то може да се разгледа и като икономически агент и като социална система. Като самостоятелен икономически агент всяко промишлено предприятие функционира в три универсума (универсални системи): икономически, финансов и социален.

Error: Reference source not found


24


Икономическият универсум е този, който регулира дейностите по производството на промишления продукт и неговата реализация. Количеството на произведените и реализирани продукти и тяхната цена са основните променливи, които определят равновесието на пазарите на стоки и услуги.

Докато икономическите и финансови процеси са тясно свързани, то социалните им се противопоставят. Социалният универсум, в който функционират промишлените предприятия, се състои от социални групи, синдикати, социални и политически организации, които влияят върху различните пазари и чието единство е представено от държавата.

Отношенията между икономическите агенти са сложна система от връзки и отношения, осъществени чрез различни пазарни и социални структури. Връзките в тази сложна система се осъществяват чрез парите и се определят от мощта на отделните икономически агенти. Следователно промишлените предприятия, заедно с всички останали предприятия, функционират в един комплексен универсум, в който финансовите отношения играят привилегирована роля. Степента на развитие на универсума определя и степента на развитие на финансовите отношения.

От икономическа и организационна гледна точка промишленото предприятие е комбинация от фактори за производство на промишлени продукти и услуги с цел размяна с други икономически агенти.

Error: Reference source not found Пазарната, организационната и финансовата дейност на отделното предприятие, универсална и/или специфична, винаги се определя чрез сравнение с универсума - промишленото предприятие, за който тя функционира - интегрирано или локално.

3. АНАЛИЗ НА ПРОДАЖБАТА (РАЗМЯНАТА) НА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ И УСЛУГИ

Дотук нееднократно подчертавахме, че продажбата (размяната) поражда финансовия живот на промишленото предприятие, което налага нейното анализиране.

Като пренебрегнем простата размяна, можем да определим, че всяка размяна на стоки и услуги между икономическите конрогенти се осъществява посредством пари или парични еквиваленти.

Схематично размяната може да се представи като два потока с противоположни посоки. От една страна е движението на стоки и


25


услуги, а от друга - на пари и парични еквиваленти. Error: Referencesource not found

Целта на разглеждането на тази традиционна схема е за представянето на основните финансови понятия и механизми.

Количеството на промишлените стоки, разменени между два икономически контрагента през период (t0 – t1), се нарича поток. Различаваме два потока: физически (натурални) потоци - промишлени стоки и услуги и финансови потоци - пари и парични еквиваленти. Потоците, възникнали от размяната, са винаги външни, т.е. между предприятието и другите икономически субекти. Съществуват и вътрешни потоци (например между поделенията на промишленото предприятие, които не са породени от размяна (в смисъл на разплащане). Те не са обект на нашия анализ, а както по-късно ще покажем, те не се отразяват на финансовото състояние на фирмата.

4. ФИНАНСОВИ ЦИКЛИ В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Всички финансови цикли завършват рано или късно с паричен поток. Следователно създаването, функционирането и развитието на промишленото предприятие поражда мрежа от натурални и мрежа от финансови потоци. Мрежата от финансовите потоци се нарича финансов цикъл. Финансовият цикъл е процес, чрез който предприятието осигурява арбитраж (оценка) между материалните активи, финансовите активи и парите, с цел да осигури своето функциониране и развитие.

Условно можем да разграничим в дейността на промишленото предприятие три финансови цикъла:

инвестиционен цикъл; цикъл на оперативната дейност (производство); цикъл на финансиране.

А) Инвестиционен цикъл в промишлените предприятияИнвестицията е създаване на производствен капитал, от който

предприятието очаква бъдещ доход.Създаденият или закупен актив се интегрира в процеса на

производството на стоки или/и услуги. Неговият икономически живот покрива няколко оперативни цикли и допринася за производството на промишлени стоки или услуги. Финансовата печалба от продажбата на тези стоки и услуги постепенно трябва да покрие начално вложените пари. Една част от тези пари ще позволи да се поднови или увеличи


26


началния производствен капитал. Това се осъществява чрез процеса на амортизация на производствения капитал.

Б) Оперативен цикъл на промишлено предприятие Оперативният цикъл включва стопански операции, реализирани

от предприятието с оглед постигане на основаната му цел: производството на стоки и/или услуги с цел продажба/размяна. Производството е технологичен процес, който съединява средствата с предметите на труда. Оперативният цикъл съдържа три последователни фази: снабдяване, производство и продажба.

Оперативния цикъл трябва да се осъществява непрекъснато за да осигурява оптимално и ефективно съчетаване на капитала и работната сила. Тази непрекъснатост се изразява чрез постоянен входен поток /снабдяване/ и постоянен изходен поток /продажби/. Регулярното функциониране на оперативния цикъл се осигурява чрез поддържането на запаси. Error: Reference source not found

Следователно промишленото предприятие поддържа различни видове запаси - материали, незавършено производство, стоки и готова продукция.

Пазарите, върху които функционира предприятието не влияят съществено върху структурата на активите му, обаче продължителността на оперативния цикъл и отделните негови фази е най-съществения фактор, който определя структурата на активите.

На мрежата от материалните потоци, определени от типа запаси, съответства мрежа от финансови потоци и финансови активи – вземания и задължения.

Задълженията се пораждат преди всичко в първата фаза /снабдяване/ и са под формата на задължения към доставчиците.

Error: Reference source not foundВъв фазата на производството на промишлената стока или/и

услуга се включват суровини, материали, работна сила и други задължения. Тъй като значението на забавяне на плащането е незначително, то е възможно да бъде игнорирано.

Error: Reference source not foundТърговската фаза включва:

реализация на готовите продукти (услуги); финансова фаза, която съответства на евентуални продажби на

кредит.Тази схематизация позволява да се проследи процеса на

трансформация на запасите, породени от процесите на производство и __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

27


продажба/размяна. След завършване на тези елементарни операции, финансовите активи - /вземания и задължения/ изчезват, защото те са само междинен етап в процеса на трансформация на пари.

В) Цикъл на финансиране в промишленото предприятие

Този цикъл включва финансовите потоци, породени от взаимоотношенията на предприятието със собствениците и кредиторите, с изключение на търговския кредит, който принадлежи към оперативната дейност.

5. ФАКТОРИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРИХОДИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

5.1. Фактори за ефективно използване на приходите:а) намаляване на запасите;б) намаляване сезонността, там където съществува;в) максимална натовареност на материалната база;г) намаляване размера на вземанията;Необходимо е :

да се ускорят разплащанията, за да не се замразява оборотен капитал под формата на вземания;

да се проучват клиентите, за да се предотвратяват не събираеми вземания.

5.2. Показатели за измерване на ефективността на приходите в промишлените предприятия

а). Коефициент на обръщаемост (Ко) – отразява броя на оборотите, извършвани от оборотния капитал за определен период от време и какъв обем продажби се реализира с участието на единица оборотен капитал.КО = НРТП / СНКА

НРТП – нетен размер на приходи от реализираните готови промишлени продуктиСНКА – средна наличност на краткотрайните активиСНКА = ( Х1/2 + Х1 + Х2 + …+ Х13/2 ) / 12СНКА се определя като средно аритметична величина на месечните остатъци на годината или


28


(М.З.в началота на периова + М.З. в края на периода) / 2

б). Коефициент на натовареност – изразява размера на оборотния капитал, участващ в производството/продажбите за единица продукция. Той е реципрочен на коефициента на обращаемост.

Кн = НРТП / СНКА

в). Дни на обръщение на инвестираните оборотни средства– изразява продължителността на един оборот в дни. С него се определя времето, необходимо за възстановяване на инвестираните финансови средства.

До=( СНКА*360)/НРТП

6. ПЛАНИРАНЕ НА ПРИХОДИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Планирането е икономическа дейност на държавата, нейните органи и фирмите за управление и регулиране на производствено-търговските процеси и отношения.

Държавата регулира стопанската дейност чрез: система от данъци; мита и субсидии; валутни нормативи и курсове; лихвени проценти; правила за заплащане на труда; амортизационни норми; правила за ценообразуване и държавни поръчки. Компетентните държавни органи въздействат върху фирмите за тяхното участие в изпълнение на държавния бюджет въз основа на законодателството, взаимните договорености и държавните поръчки. При разработването на държавния бюджет, на фирмите се обявяват икономическите условия, нормативите и регулаторите.

Фирмата разработва самостоятелно план и бюджет за стопанската си дейност въз основа на сключените договори, икономическите условия, нормативи и регулатори, държавните поръчки, собствените си пазари, технологични и други разработки.

Фирмите и холдингите разработват производствено-търговски финансов план, както и плана за своите продукти. В него се отразява и цялостната дейност по производството, реализацията и организацията на готовия промишлен продукт в съответствие със състоянието и тенденциите в изменението на потребителския пазар.


29


Производствено-търговският и финансов план на фирмите и холдингите е комплексен план и неговият обхват зависи от големината на фирмата.

Планът съдържа раздели и показатели, с които се обхваща, отразява и управлява производството на готовия продукт и неговата реализация, организацията на дейността и финансите. Общият план обхваща следните раздели:

А) План по производството на готови промишлени продукти;Б) План за снабдяване със суровини, стоки и материално-

технически средства по доставчици, количества, срокове и ориентировъчна дейност;

В) План за развитие на материално-техническата база и нейната иновация;

Г) План по труда и средствата за работна заплата и начисленията по социалните фондове;

Д) План за разходи по производство и реализация на готовия промишлен продукт;

Е) План за професионално и социално развитие на трудовия колектив;

Ж) Маркетингов план за пазарна стратегия.Производствено-търговският финансов план се разработва с цел:а) да се осигурява конкурентна способност на фирмата;б) да задоволява платежоспособния пазар с промишлени стоки и

услуги;в) превеждане състоянието на капацитетите в съответствие с

поглъщаемостта на потребителските пазарни потребности и съответстващата организация и финансови потребности;

г) ефективна кадрова политика, с цел повишаване производителността на труда; д) осигуряване на необходимата печалба за разширено възпроизводство и повишаване на капиталоемкостта на готовия продукт.

±

Лекция пета


30


РАЗХОДИ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

1. ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА РАЗХОДИТЕ В ПРОМИШЛЕНОСТТА. ВИДОВЕ РАЗХОДИ

1.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЗХОДИТЕ

Производствените разходи на едно предприятие от промишлеността или фирма за промишлени услуги произтичат от закупуването, наемането и използването на ресурси на всички етапи от неговата дейност. Поради това терминът “производствени разходи” не се отнася само до самото производство на промишлени продукти, но и до снабдяването, продажбата, финансирането, и всяка друга дейност, за която са необходими такива ресурси. Много често като синоними на понятието “производствени разходи” се използват понятията “себестойност” и “издръжка на фирмата”. При това различията между тях са трудно определими, а това означава, че се търси преди всичко рационалния прагматизъм. От такава гледна точка това, което е безспорно, е, че във всички случаи става въпрос за разходи, независимо дали се употребяват термините “производствени разходи”, “себестойност” или “издръжка на фирмата”. С други думи, прави се опит за навлизане в една от фундаменталните икономически категории - икономика на предприятията от промишлеността. От това следват поне две основни задачи.

Първо, да се разкрият взаимовръзките и взаимните зависимости между тази категория и другите фундаментални категории – приходи и печалба, активи и пасиви.

Второ, да се разкрият основните фактори определящи разходите на предприятие от промишлеността и механизмите за управление на тези разходи.

Във връзка с първата задача трябва да се подчертае, че вниманието ще бъде насочено към разходите, като една от изходните бази за формирането на цените и оттук – на приходите и печалбата. Но трябва да се знае, че процесът на ценообразуване е твърде сложен и изисква съобразяване на изключително много и разнообразни фактори. Тук става дума за това, че е напълно естествено предприятие от промишлеността, да се опитва да предложи на пазара промишлен продукт с цена, която успява да покрие всички разходи и да реализира __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

31


приемлива печалба. Освен това използването на разходните методи за ценообразуването позволява на промишленото предприятие да прецени, какъв ще бъде резултатът за него при положение, че цената е предопределена от пазара.

Ако все пак искаме да потърсим известно разграничаване на посочените три понятия, това което най-успешно може да се използва като разграничителен признак, е, обектът, за който се отнасят разходите. Когато този обект е конкретен продукт или услуга, по-подходящото понятие е “себестойност", дори и от етимологична гледна точка. Когато става въпрос за разходи за цялостната дейност на предприятието, по-подходящото понятие е “производствени разходи” или “издръжка на промишленото предприятие”.

Себестойността на промишлените продукти и услуги се определя чрез калкулиране. Калкулацията е средство, инструмент за обхващане, установяване и разпределяне на разходите за различните видове продукти и услуги. Тя е преди всичко инструмент на управленското счетоводство, но на нейна основа се вземат важни решения, касаещи ценовата политика, продуктовата стратегия и технологичните процеси. В тази връзка трябва да се има предвид, че макар изискването за използване на калкулацията като инструмент на управленското счетоводство, вече да не е законодателно категорично регламентирано, без нея, практически е невъзможно ефективното управление на разходите, а оттук – и на промишленото предприятие като цяло.

1.2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАЗХОДИТЕ В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Въпросът за класификация на разходите е от първостепенна важност при тяхното управление, защото без неговото решаване, е практически невъзможно, огромното многообразие от разходи на едно предприятие да бъдат обхванати и систематизирани по определени общи признаци и оттук – да се приложат определени механизми за въздействие върху различните групи разходи. И още нещо – в редица случаи групирането на разходите и отнасянето на даден вид разход в дадена група, е законодателно регламентирано със Закона за счетоводството, Препоръчителен за предприятието сметкоплан и Националните счетоводни стандарти. От тази гледна точка разходите се групират по два признака:

първо: според предназначението им;второ: според икономическата им еднородност.


32


В зависимост от предназначението им разходите се разделят на:а) разходи за основна и разходи за спомагателна дейност;б) разходи за организация и управление на дейността;в) разходи по продажбите на промишлени продукти и услуги.

Съставът на икономическите елементи на разходите може да се изведе от Препоръчителния сметкоплан и отчета за приходите и разходите, които ще бъдат разгледани на по-късен етап. Същностното съдържание на първата група – “Разходи за дейността” е: разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за заплати и социални осигуровки, разходи за амортизации, други разходи. Тази схема регламентира задължителния състав на разходите и се отнася както за тези от тях, които са свързани с осъществяването на основната и спомагателни дейности, така и за тези, свързани с организацията и управлението, и за разходите по продажбите на промишлени продукти.

Втората група разходи по икономически елементи са “финансовите разходи”. Те се разделят на три подгрупи:

а) разходи за лихви: за заеми, за дългове, за дялово участие, по разплащателни и депозитни сметки, по валутни операции и др.

б) Отрицателни разлики от операции с движими ценности (акции, облигации, благородни метали и скъпоценни камъни); от продажба и обезценки; закупени ценни книжа над номиналната стойност и т.н.

в) Отрицателни разлики от: промяна на валутните курсове на чуждестранната валута, обезценка на валутата, вземания и задължения в края на годината. Прилагат се техниките, както с движимите ценности.

Третата група разходи по икономически елементи са “извънредните разходи”. Самото им наименование подсказва, че става въпрос за разходи, които имат случаен, извънреден характер за дейността на фирмата. Като такива могат да се отчитат: не събрани вземания поради изтичане на давностния срок, изплатени глоби при неустойки за неизпълнени клаузи от договори, глоби за просрочени плащания, липси без вина на материално отговорни лица, фири, неразкрити кражби, разходи при стихийни бедствия. Всички тези разходи се обобщават в статия “За операции по управлението”. Като други извънредни разходи се включват: отчетната стойност на бракувани и безвъзмездно предадени материални активи, отрицателен резултат от ликвидация на активи и др.


33


Освен посочените дотук законодателно регламентирани класификационни признаци на разходите (предназначение и икономически елементи), важно методическо и практическо значение имат още два признака.

Първият от тези признаци е влиянието, което изменението на изхода на предприятието оказва върху разходите. Според този признак разходите се разделят на постоянни (условно-постоянни) и променливи.

Постоянните разходи са свързани с онези производствени фактори, които остават постоянни, когато обемът на промишлените продукти варира в определени граници. Така например, ако нашето предприятие намали производството на готови продукти с 15% в сравнение с предшестващ период, лихвите по кредитите, както и заплатите на персонала трябва да бъдат изплатени. Също така трябва да бъдат покрити и разходите за социални осигуровки, осветление, отопление, ремонти и др. Това означава, че тези "пера" формират един разход, чиято абсолютна величина остава постоянна в определени граници, независими от изменение на обема на продажбите. Разбира се, размерът им в единица изходен резултат ще нараства или намалява в зависимост от посоката на изменение на крайния промишлен готов продукт.

Променливи разходи са онези разходи, които се променят с промяната на обема. Така например, ако изходът бъде намален с 15% , то разходите за директно обслужване на производството ще намалеят също с 15%. Такива са разходите за гориво и енергия за технологически нужди, както и някои други разходи, които са специфични за дейността. Не би следвало да се смята обаче, че тези разходи ще се променят в същият размер, с който се променя обема на услугите.

Вторият разграничителен признак на разходите е начинът на калкулирането им в себестойността на отделните промишлени продукти или услуги. Според този признак разходите се делят на преки и непреки (косвени) разходи.

Преки са тези разходи, които се калкулират непосредствено в себестойността на конкретния вид готов продукт или услуга, т.е. това са тези разходи, чийто размер в единица продукт или услуга може да се определи точно. Такива са разходите за материали, елементи и стоки, доставяни отвън, за горива и енергия за технологически нужди, една част от разходите за заплати и социални осигуровки и др.


34


Непреки (косвени) разходи са тези, чийто размер в единица изделие или услуга не може да бъде определен точно. Такива са: голяма част от разходите за заплати и начисления, разходите за осветление и отопление, за издръжка на звена и служби с общо предназначение и др. Трябва да се подчертае, че разграничаването на преките и непреките разходи отчасти се базира на предварително методологизиране на конкретен метод за калкулиране. Така например амортизациите на оборудването могат да бъдат отнесени към общите непреки разходи, но могат да бъдат калкулирани и като пряк разход на базата на брой готови изделия. При калкулираното на себестойността косвените разходи се разпределят по изделия, услуги и дейности на основата на предварително определена база. И това е решаващо условие за наличието на точна или на деформирана информация за разходите, а оттук - и за ефективността на отделните изделия, услуги и дейности.

И така калкулирането на разходите във фирми от промишлеността е изходна база за цялостната дейност по тяхното управление. Това произтича от факта, че без калкулиране не могат да се разграничат разходите за отделните промишлени продукти и услуги. А това означава, че не може да се използва и една от изходните бази на ценообразуването – т. нар. разходни методи (или себестойност + печалба).

1.3. КАЛКУЛИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪКРАТЕНАТА СЕБЕСТОЙНОСТ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

Групировката на разходите по статии на калкулацията е пряко свързана с информация, от която се нуждае самото предприятие. Както вече стана дума, Законът за счетоводството не дава задължителна схема на статиите. Нещо повече, фирмата сама трябва да реши да прави или да не прави калкулации, но очевидно съществуват достатъчно обективни обстоятелства, обуславящи такава необходимост. Трябва обаче да се отбележи, че в повечето случаи статиите на калкулация отговарят на съответните икономически елементи. При възприемането на такъв подход промишленото предприятие ще осигури съпоставимост между задължителната счетоводна отчетност (отчет за приходите и разходите) и отчетността за негови нужди. Но все пак тези схеми имат примерен характер, а конкретния избор на статии е дело на самото предприятие.


35


Първата стъпка в цялостния процес на ценообразуване по разходния метод е, установяването на съкратената себестойност. Според Закона за счетоводството, себестойността се състои само от основните производствени разходи, но това не е равно на съкратената себестойност. Всички останали разходи (за организация и управление, по продажбите, финансови и извънредни) се отчитат отделно и не следва да се включват в съкратената себестойност.

По методика разработена от самата фирма, става дума за отчетност за нуждите на самото промишлено предприятие, а не за официална отчетност.

Заедно с избора на статии трябва да се изберат и калкулационни обекти и единици. Такива могат да бъдат отделни продукти или услуги, отделни части на промишления продукт или целия продукт. Това се прилага задължително в големите предприятия, а в средните и малките - според обективните икономически условия и мениджърски възможности.

Как се калкулират разходите?Най-напред е необходимо да се разработят план сметки за

преките технологично-производствени разходи, а именно:а) Разходи за суровини и материалиТук се включват всички употребени за производството на

съответния продукт суровини и материали, готови изделия за комплектация, амбалажни материали и др., които могат да се калкулират като преки разходи. Определят се на основата на норми за съответните продукти или услуги и отчетната им стойност. Ако отпадъците от някои материали се използват повторно те трябва да се приспаднат.

б) Разходи за горива и енергияТук се включват само разходите за горива и енергия, които се

използват пряко при производството на готовия продукт.в) Разходи за външни услугиТук се отнася само тази част от тях, които са пряко свързани с

производството на продукти или услуги, които са: за реклама, съобщения, писмени обяви: за печатарски, телеграфо-пощенски услуги и телефонни и телексни такси, абонаментни такси, данъци (сгради, смет и др.) застраховки, наеми за помещения, транспортни и др. разходи.


36


г) Разходи за заплатиТези разходи се определят или въз основа на щатно разписание,

или на основание нормите за разход на труд и тарифните ставки. Накратко - отчитат се разходите за възнаграждения по трудови и граждански договори, доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни актове.

д) Разходи за социални осигуровкиБългарското законодателство урежда покриването на всички

осигурителни рискове съобразно международните конвенции – болест, злополука, майчинство, инвалидност, старост и смърт.

Размерът на осигурителните вноски е регламентиран със закон и се внасят от работодателя и от осигурените лица, като това съотношение ежегодно се изменя, като се увеличава дела на осигурените лица с тенденция да стане по 50% за всяка от страните.

е) Разходи за амортизацииКалкулират се амортизациите на материалните и нематериални

дълготрайни активи. ж) Други разходиВ тази статия се калкулират разходи за служебни пътувания и

командировки, изложби и панаири, стипендии на учащи се.Преките разходи се калкулират с помощта на приложената план-

сметка.План – сметка

за разход на суровини, материали и полуфабрикати за производство на асортимента ……………………№ Вид на суровината, Мярка Разходна Цена Стойностпо ред материала норма лв/т,кг,л лева------------------------------------------------------------------------------------------------------------а б в г д е------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1.4. КАЛКУЛИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЪЛНАТА СЕБЕСТОЙНОСТ В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Това е следващият етап, при който трябва да се калкулират косвените разходи по отделните калкулационни обекти. За целта е необходимо да се направят план – сметки за отделните видове косвени разходи и избор на най-подходящата база за разпределението им.


37


Как се калкулират разходите при определяне на пълната себестойност?

Калкулацияза производство и реализация на асортимента ………………..

№ по ред С т а т и и Мярка Стайност (лева) а б в г1. Суровини и материали2. Полуфабрикати3. Производствен амбалаж4. Горива и енергия5. Вода и канал6. Заплати7. Начисления за ДОО + здравни8. Загуби от брак9. Амортизации10. Други разходи11. Съкратена себестойност12. Цехови разходи13. Р-ди за орган. и управление14. Р-ди за пласмент, маркетинг и реклама15. Себестойност на 1-ца продукция16. Печалба17. Цена на придобиване (на производител)18. Акциз19. ДДС (20%)20. Продажна цена

План-сметката за калкулиране на косвените разходи има следната форма и съдържание: План – сметка За калкулиране на косвените разходи в промишлено предприятие № по ред Наименование на разходите Мярка Стойност (лева) а б в г 1. Материали2. Гориво и енергия3. Външни услуги4. Заплати и други възнаграждения5. Социални и здравни осигуровки6. Амортизации7. Лихви по кредити8. Други Всичко:


38


Всяка фирма самостоятелно разработва методика за калкулиране на разходите си. Калкулацията обхваща дейности свързани с разработването на преките разходи, определянето и калкулирането на косвените разходи, определянето на крайната себестойност и цената на производител, в която се включва нормата на рентабилност.

2. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАЗХОДИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

След като е съставена калкулацията на единица продукт (услуга) по статии, могат да се направят изчисления и на необходимите парични средства за разходи на цялата дейност на фирмите с предмет на дейност “промишлено производство”. Планираната себестойност на продукта (услугата) може да се пресметне по два начина:

а) Себестойност на 100 лв готов продукт или услуга (план/отчет): Cбс(П)

С100лв = ------------ * 100 С.ПП/ПУкъдето: Сбс(п) – себестойност на продукт, услуга;

с.ПП/ПУ – стойност на промишления продукт (с.ПП); промишлената услуга (ПУ).

Колкото по-малко разходи по "себестойност" се падат на 100лв “продукция, услуга” (ПП, ПУ), толкова по-голям е размерът на печалбата от реализацията на промишлената дейност като цяло. Този показател би следвало да намира много голяма практическа стойност в промишлените фирми, особено при тези, при които се води двустранно счетоводство и има отдел за планиране и прогнози.

б) Процент на снижение на себестойността на фактическата продукция спрямо планираната или базовата – отчетена през предходни периоди.

С%сбс = ( ∑СФ / ∑СП )*100 или С% сбс = { ( ∑СП(б) – ∑СФ ) / ∑СП(б) } * 100 където: ∑Сф – сума на готовата продукция/услуга по фактическа себестойност.

∑СП(Б) – сума на готовата продукция/услуга по планова (базова) себестойност.


39


За да има съпоставимост на данните и резултата да бъде коректен, а изводите правилни, е необходимо да се работи със съпоставими данни. Съответните себестойности за “единица” се умножават по обема на произведената/реализираната продукция или промишлените услуги.

Разликата между тези величини, дава величината на фактическата икономия от снижаване на себестойността на продуктите или услугите.

След като е определен процентът за фактическото снижаване на стойността на продукцията, по-нататъшната задача на анализа е да се установяват причините, които могат да бъдат независещи и зависещи от фирмата и нейното управление.

Влияние върху себестойността може да оказва и структурата на отделните произвеждани продукти или услуги, тъй като всеки един от тях има различа себестойност и може да влияе положително или отрицателно върху общата издръжка на фирмата.

Влиянието на асортиментната структура върху себестойността се

изчислява по формулата:

план факт. структура * 100 план планова структура * 100 - база факт.структура * 100 база планова структура* 100

Анализът за измерване на ефективността на разходите на търговските дружества от промишлеността се прави за да се набележат мероприятия и бизнес-проекти за по-голямо снижаване на себестойността на продукцията и повишаване на нейната конкурентно-способност на пазара.

3. ПЛАНИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Планирането на разходите заема централно място в управлението на всяка фирма.


40


С планиране (прогнозиране) на разходите се цели да се осигури нормално функциониране на всички дейности във фирмата и да се постигнат резултати, които правят фирмата конкурентноспособна.

Създаването на промишления продукт и последващото му реализиране се характеризира с извършването на определени разходи на “жив” и „овеществен” труд. В счетоводната терминология категорията разходи се разбира като: “Намаляване на икономическата изгода по време на отчетния период под формата на изваждане или намаляване на активи, натрупване на пасиви, което води до намаляване на чистата стойност, отделно от онова, което се дължи на разпределението (дивидентите) между капиталовложителите”.

Класификацията на разходите се осъществява от различни гледни точки, като главната цел е възможност за едно по-добро опознаване на обекта на икономическия анализ и на тази основа, изработване на законосъобразен и подходящ модел за документиране, аналитично и синтетично планиране и отчитане.

Според критерия дали разходите са за минал (овеществен) или “жив” труд (т.е. според икономическата им същност) те се класифицират на материални и трудови.

Към материалните разходи се числят тези за материали, горива, енергия, амортизации на дълготрайните материални активи.

Към трудовите се отнасят: начислените заплати и надбавки на персонала, социалните и здравни осигуровки.

Тази класификация на разходите има особено значение за тяхното планиране.

Както във всички отчетно-обособени единици, така и в търговските дружества на промишлеността, разходите следва да се планират в две направления:

а) по икономически елементи; б) по функционални обекти (по предназначение).

3.1 ПЛАНИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

Използва се най често нормативния метод на планиране. Този метод предлага използването на норми и нормативи за разработване на разходите по икономически елементи.


41


Под “норма” се разбира максимално допустимият абсолютен разход на суровини, материали, горива и енергия за производството на съответния продукт или услуга. Нормативите са показатели, които характеризират степента на използване на средствата на труда, предметите на труда и работната сила. Нормите и нормативите трябва да бъдат научно обосновани и динамични, което означава, че през определени периоди трябва да се преразглеждат и актуализират. Влияние върху тези процеси оказва научно-техническия прогрес.

На планиране (прогнозиране) подлежат следните разходи по икономически елементи:

а) за материали;б) за суровини;в) за горива и енергия;г) за вода;д) за външни услуги; е) за амортизации;ж) за заплати и социални осигуровки;з) други разходи които включват: за командировки, служебни

пътувания, разходи за изложби и панаири, за стипендии, обезценка на материалните запаси в края на отчетния период.

3.2. ПЛАНИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

В икономиката, чието управление е детерминирано от свободно пазарни агенти, плурализъм на формите на собственост и равнопоставеност на отрасли и дейности, във всяка фирма функционират в определено съчетание и пропорционалност структури за основна, допълнителна, странична и спомагателна дейност. Промишлеността като отрасъл в националното стопанство се характеризира с разнообразие и съвкупност от дейности, насочени към производство на промишлени продукти с оглед удовлетворяване потребностите на българските и чуждестранните потребители.

Спомагателната дейност в големите дружества е тази, която е предназначена да подпомага основната. Такава е производството на пара (топла вода), ремонтната дейност и др. И при тази дейност калкулацията на разходите включва същите елементи, както при основната дейност – материали, горива, енергия, заплати, осигуровки, външни услуги, амортизации.


42


Следва обаче да отбележим, че основен метод на планиране на основните, допълнителната, страничната и спомагателната дейност в промишлеността е балансовият метод. Този метод позволява да се осъществява координация и взаимна връзка на плановете (прогнозите) на всички звена на фирмата. С балансите се установяват необходимите пропорции в развитието на отделните дейности и структурни подразделения.

♠


43


Лекция шестаТРУДЪТ И НЕГОВАТА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

1. ХАРАКТЕРИСТИКА И СТРУКТУРА НА ПЕРСОНАЛА В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

Един от основните производствени фактори на промишленото предприятие са човешките ресурси, с които то разполага. Във фундаменталната икономическа теория е възприето човешките ресурси да се обозначават с категорията наемен труд, а в съвременното производство, те се разглеждат като комбинирано участие на първичния производствен фактор – труд (физически и умствен) и вторичния – образование и квалификация. Но вътре в предприятието това са отделните човешки действия и функции, за реализирането на които са наети определен брой хора. Следователно човешките ресурси на предприятието са резултат от наемането на необходимите работници и специалисти от съответния работодател.

Според действащото у нас трудово законодателство "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или неговото поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, домакинство, дружество и др.), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От друга срана, всеки, който предоставя работната си сила за извършване на определена работа за определено време, като се подчинява на установена трудова дисциплина, в Кодекса на труда се определя като наемен работник или служител.

Тези две категории са универсални, защото обхващат трудовите правоотношения, възникващи в цялото национално стопанство. Затова те са валидни и за отделното промишлено предприятие, но на това равнище те трябва да бъдат конкретизирани. В случая юридическото лице – работодател е самото предприятие, а физическото лице, което го представлява - сключва всички трудови договори.


44


По смисъла на Кодекса на труда "предприятие" е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.

Другият основен аспект на конкретизация на тези две универсални категории е свързан с това, че на равнище промишлено предприятие, те формират съдържанието на общото понятие "персонал на предприятието". Структурата на персонала на промишленото предприятие се определя преди всичко от структурата на трудовите функции или видовете дейности във фирмата. Именно тя е основата за класификацията на персонала и за обособяване на отделни групи или категории на същия.

Конкретното наименование и състав на тези категории зависи от редица фактори: действащите на националното и на браншово равнище нормативни и методически документи; особеностите в предмета на дейност на предприятието; степента на зрелост на организационно – управленската структура и т. н.

В нашите предприятия обикновено се оперира с четири основни категории на персонала: работници, специалисти, ръководни кадри и помощно-обслужващ персонал.

Съотношенията между отделните категории на персонала, изразени в процент към общия му брой, формират така наречената категорийна структура на персонала. Обаче, трябва да се отчитат и някои други нейни важни страни: разпределение на персонала по професии и специалности; по образование; по равнище на квалификация; по възраст и др.

Същественото за персонала от гледна точка на икономиката на промишленото предприятие обаче е, формата на участие във функционирането и управлението му.

Нормалното функциониране, представлява единство на два взаимосвързани процеса. За да се осъществи това, е необходимо управлението на персонала да реши в тяхна логическа връзка и последователност следните групи задачи:

а) определяне на потребностите от персонал;б) осигуряване с персонал;в) използване на персонала;г) заплащане на труда, вложен в производствено-технологичния и управленски процес.

Разходите за заплати и социални осигуровки по периоди се определят от следните изходни параметри: __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

45


а) Щатна численост и средна работна заплата и други възнаграждения;б) Номиналното работно време за един работник от баланса на работното време (2088 човекочаса = 261дни х 8 часа);в) Средна часова ставка за един час труд;г) Социални и здравни осигуровки съгласно закона;д) В съответствие с очакването за допълнително натоварване в “пиковите” периоди на работа, между работодателя и наемните работници се договарят за още едно обстоятелство: извънредният труд се заплаща с 50 % увеличение.

В зависимост от стойностните на изходните параметри, са възможни различни варианти на решение като възнагражденията могат да играят решаваща роля при мотивацията за работа, когато са свързани с противоречията на труда.

Технологията е представена схематично на фигура 6. 1. Определяне на потребностите

Осигуряване с персонал Използване на персонала

Заплащане на труда

•Потребности от пос- тоянен персонал•Потребности от време- нен персонал

•Набиране•Проверка на степента на пригодност•Обучение•Подбор

•Мотиватори•Стабилизатори•Оценка на реализа- цията

•Възнаграждения•Допълнителни стимули•Социално осигуряване

Фиг. 6. 1. Технологични цикли в управлението на персонала

2. ПЛАНИРАНЕ (ПРОГНОЗИРАНЕ) НА ПЕРСОНАЛА В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Задоволяването на потребностите от персонал винаги се извършва в съответствие с целите и стратегията на развитие. То се постига чрез планиране (прогнозиране) на тези потребности под форма на подробен план с прогноза и описание на изискванията към персонала, в съответствие с очакваните изменения в потребителското/ промишленото търсене, пласмента, финансите, управлението. С други думи, съществува тясна връзка между планирането на персонала и общото планиране в предприятието. Затова бъдещите потребности от персонал се определят, като се изхожда от другите раздели на годишния план: за реализацията; за търсенето и предлагането; за финансирането и други. Ако те липсват, тогава няма основа за точно планиране на потребностите от работна сила.


46


Освен тези бъдещи потребности, съществуват постоянни текущи потребности, породени от напускане при достигане на пенсионна възраст и при смяна на работното място. Напускането, породено от първата причина, може да се определи приблизително точно на базата на възрастовата структура на персонала. За разлика от него доброволното напускане е съществено и е трудно да се планиране. В тези случаи възникващите потребности се основават на обзори и анализи за честотата и причините на напусканията. Те могат да се използват за прогнозиране на текучеството и за въздействие върху причините с цел намаляване броя на напускащите.

Споменатите до тук постановки за определяне преди всичко на количествените потребности от кадри на практика се реализират чрез използването на различни показатели, които са обединени в плана по труда, с щатното разписание и заплащането му. Най-често използваните показатели са следните:

а) Списъчен брой или списъчен състав на персонала ( ССП ) – включва броя на лицата, които на определена дата имат сключен трудов договор с предприятието, независимо от това къде се намират в момента. Този показател дава една моментна количествена характеристика на персонала.

б) Средно-списъчен брой или средно-списъчен състав на персонала - ( СрСП ) – представлява статистическа величина, която се получава, като сумата на списъчния брой на персонала за всички дни на месеца се дели на броя на дните в месеца. В неприсъствен ден се взема числеността на персонала от предходния работен ден. Средно-списъчният брой за годината или за отделните категории се получава като средна аритметична величина на техния брой за всички месеци в годината.

в) Присъствен брой на персонала – може да бъде определен само като моментна величина и включва само тези, които са на работа.

Изходната база за приложението на тези показатели в практиката на планирането на персонала включва два момента: времето, което може да отработи средно един работник през

плановия (прогнозния) период; общия обем работи, които трябва да бъдат изпълнени, или общото

време, което трябва да бъде отработено през същия този планов период.

Времето, което може да отработи средно един работник през плановия период, се определя чрез "Баланс на работното време". Той представлява една таблична форма, в която се обхващат основни


47


показатели за използването на работното време. Започва се от възможно най-голямото време и чрез последователно изваждане на различни загуби на време се стига до реално достижимото време за работа през плановия период. Окрупнено балансът на работното време изглежда така, както е показано в таблица 6.2.

Баланс на работното време за 200… година Таблица 6.2.

Показатели Мярка Отчет от предходен

период

План (прогнози)

1. Календарен фонд .....................................................2. Неработни дни ........................................................3. Номинален (режимен) фонд (р.1- р.2)...................4. Общо неизползвано време .....................................5. Ефективен фонд (р.3.- р.4).....................................6. Номинална продължителност на раб. ден ..........7. Вътрешно-сменни загуби на време......................8. Действителна продължителност на раб. ден.......

9. Планов ефективен фонд .......................................

днидни

днидниднидничаса

часачаса

Номиналният (режимен) фонд работно време се определя като разлика между календарният фонд и почивните и празнични дни. За нормалната календарна година той е 255 дни (365 - 110). За да се изчисли ефективния фонд, е необходимо да се определи неизползваното (неотработеното) време. То включва на първо място редовния годишен отпуск. Средния му размер се определя по групи работници в зависимост от трудовия стаж, условията на труд и други. На второ място са отпуските по бременност и раждане, които се определят въз основа на отчетени данни за изминали периоди и очакваното изменение в броя и възрастовата структура на жените. На трето място са загубите на време поради заболяване, които се планират въз основа на отчетените данни и възможностите за подобряване на санитарно-хигиенните условия, охраната и техническата безопасност на труда. На четвърто място са другите загуби като неплатен отпуск и отсъствията с разрешение на администрацията. Те се планират по същия начин.


48


Всички показатели в баланса се определят средно на един работник, като най - важният показател е последният - плановият (прогнозният) ефективен фонд в часове. На базата на баланса се определя показателят, характеризиращ използването и загубите на работно време.

Този показател се нарича коефициент на целодневно използване на времето ( Кц.и.в. ) и се определя като отношение между ефективния фонд в дни ( Еф ) и режимния фонд в дни ( Рф ) средно на един работник по формулата:

Кц.и.в = Еф / Рф

Освен коефициента на целодневно използване на работно време практическо значение имат и следните показатели:

Отношението на явяващите се на работа работници към средно-списъчния им брой дава коефициента на използуване на работната сила. Този коефициент не може да бъде по-голям от единица поради отсъствие от работа на работници.

Стабилността на работната сила се характеризира с коефициента на оборота на работната сила. Той се получава като отношение на постъпилите на работа и уволнените работници за даден период от време към средно-списъчния брой на персонала за същия период.

Кс =(Пр+Ур) / ССЧПЕдин от показателите за характеризиране на трудова

дисциплина е коефициентът на текучеството на работната сила. Определя се като отношение на напусналите по лично желание и уволнените поради нарушаване на трудовата дисциплина към средно-списъчния брой на персонала.

Кт =(Нлж + Утд) / ССЧП

Текучеството на работната сила изразява нейната сменяемост, която оказва отрицателно влияние върху производителността на труда и въобще върху резултатите от производствено-техническата дейност.

Числеността на отделните категории персонал в общественото хранене (ръководни кадри, специалисти, помощен персонал и пр.) се определя от броя на обслужваните работни места и изпълняваните


49


функции чрез разработване на щатни нормативи. В тях се уточняват и изискванията за квалификация за съответната длъжност.

Тези методи за определяне на потребностите от трудови ресурси се базират на постоянен обем на работата във времето. Но много често обемът на работата се променя циклично във времето и тогава налага да се търсят други методи за планиране на потребностите.

Такива методи са методите на "изравняване на натоварването чрез използване на гъвкави системи" (комплектоване на кадрите, работи по гъвкави графици, съвместяване на дейности, наемане на временна работна сила, купуване на услуги от външни организации).

В основата на тези методи е определянето на трудовото натоварване на персонала чрез наемане на трудови ресурси с променлива стойност и променливо време на използването им. Това са работници, наети на работа при непълен работен ден, или лица, наемани периодично, само при възникване не потребност от техните услуги. Те се наричат временно нает персонал. При използването на тези методи значително се намаляват разходите за заплати, други възнаграждения и социални осигуровки на персонала.

3. ОСИГУРЯВАНЕ, ОЦЕНКА И ПОДБОР НА ПЕРСОНАЛА В ПРОМИШЛЕНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

Както се вижда от схемата на фигура 6.1, вторият етап от участието на персонала във функционирането на предприятието касае осигуряването на работните места и дейностите с необходимата работна сила. То има за задача да отстрани установения при планирането количествен и качествен недостиг от кадри. Включва подбор и наемане на персонал, което се извършва детайлно във времето по звена и функционални отдели. Тук важи правилото, според което наемането започва толкова по-рано, колкото по-квалифицирано и диференцирано е работното място, което ще се заема (напр. висши ръководители и експерти). Като средства за осигуряване с персонал в литературата се разглеждат всички мерки, които могат да отстранят установения вече недостиг от съответни ресурси.

Прякото набиране на персонал чрез конкретни предложения за работа е един от най-популярните начини за осигуряване с работна сила. Изходната точка е търсенето на различни възможности за създаване на контакти.

Използват се обяви или други широко използвани рекламни средства. Квалифицирани специалисти със специално образование и __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

50


опит както и ръководни кадри, обикновено се назначават чрез конкурси.

Едно важно средство, особено в нашите условия, е подържането на контакти с регионалните инспекции по труда. Осигуряването с млади специалисти се осъществява чрез създаване и поддържане на връзки с училища, колежи, институти и университети, чието значение непрекъснато нараства. На ученици и студенти се предлагат подходящи работни места за специализация, за временна работа и други, с което се цели младите хора да се запознаят с проблемите на предприятието и с възможностите за бъдеща кариера.

Освен привличането на нов персонал, повишаването на квалификация и преквалификацията на работещите в предприятието работници и специалисти, е важно средство за осигуряване на съответните потребности. Основна цел на тази дейност е специализирано обучение на персонала, което гарантира изпълнението на дейности с по-сложни и по-високи изисквания. Използването на този, наречен още "вътрешно фирмен пазар на работна сила" е много по-обещаващо, защото способните работници могат да бъдат задържани в предприятието за дълъг период от време само чрез създаване на възможности за професионален растеж. Обучението на кадрите в предприятието има голямо значение и за намаляване на текучеството. Този начин на осигуряване на кадри облекчава и подбора, тъй като работникът е вече опознат и е проверена неговата пригодност.

Набирането на кандидати за работа и обучение винаги приключват с подбор, в процеса на който се извършва селекция на най-квалифицираните и най-подходящи работници.

Главното, което следва да се извърши в търговските дружества от промишлеността е изграждането на собствена система за оценка и подбор на кадрите, което се свежда до следното:

а) Разработване на максимално обосновани квалификационни характеристики за всички професии и специалности, в които се диференцира и регламентира сложността на полагания труд.

б) Разработване на професиограми за всички изпълнителски професии и специалности, в които да бъдат формулирани психофизиологичните изисквания и методите за оценяване на тези изисквания.

в) Разработване на максимално пълни длъжностни характеристики за всяка длъжност. В тези характеристики трябва да бъдат дефинирани: длъжността по изпълняваните функции; специалните знания, трудовите __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

51


навици и професионални умения; длъжностните задължения при разделение и коопериране на труда.

г) Изграждане на система за постепенно ограничаване на приложението на експертния метод за оценяване на кадрите за сметка на разширяване обхвата на аналитичния метод.

Аналитичния метод за оценяване на персонала се свежда до количествено оценяване на качествата по предварително регламентирана система от показатели за характеризиране на личността. Оптимизирането на метода за подбор, назначение и оценяване изпълнява ролята на стабилизиращ фактор в дружествата от промишлеността.

4. НОРМИРАНЕ НА ТРУДА В ДРУЖЕСТВАТА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

В производствената и в непроизводствената сфера са обособени две основни групи методи – сумарен метод на нормиране на труда и аналитичет метод на нормиране на труда, всеки от който се отличава със своите разновидности.

Сумарни методи на нормиране на труда. Същността и характерните особености на сумарните методи на нормиране на труда могат да се изразят в следните дадености:

а). Проектирането на трудовите норми се основава на опит или на основата на статистически материал за отчетен период на работно време или извършена работа;

б). В проектираните норми са включени всички организационни недостатъци и скрити загуби на работно време;

в). Проектираните трудови норми описват съществуващата организация и достигнато ниво на заплащане на труда.

Разновидностите на сумарния метод са: опитен; статистически; опитно-статистически, хронометражен и сравнителен.

Сумарният метод е ненаучен, но намира известно приложение в практиката на промишлеността.

Аналитични методи на нормиране на труда. Аналитичните методи на нормиране на труда са основните методи за разработване на научно обосновани трудови норми в предприятията на промишлеността. Приложението им е свързано със:


52


а) разчленяване на процеса, който подлежи на нормиране, на съставящите го елементи до онази детайлност, която е обективно обусловена от неговия характер и особености;

б) изучаване и анализиране на разчленения трудов процес и разходите на работно време с подходящи методи и средства;

в) проектиране на рационална организация на работното място, на рационален състав на трудовите процеси и рационални трудови действия на изпълнителя, както и рационални режими за работа на машините, апаратите и съоръженията;

г) разработване на организационни, технически, технологични и производствени мероприятия, осигуряващи рационална организация на труда и производството.

Аналитичните методи са известни с две разновидности: аналитично-изследователски и аналитично-изчислителен метод на нормиране на труда.

Аналитично-изследователският метод на нормиране на труда се състои в това, че при него трудовата норма за всяка отделна работа, операция или функция се определя чрез непосредствено измерване и изследване на нейните съставни части – на отделните елементи на разхода на работно време за извършване на дадена работа, операция или функция на отделното работно място или група работни места. Аналитично – изследователският метод е свързан с голям разход на работно време за установяването на трудовата норма за всеки отделен случай. Тези обективни обстоятелства, го правят по-слабо приложим за практиката на индустрията.

Аналитично – изчислителният метод на нормиране на труда се състои в това, че научно обоснованата трудова норма се определя не чрез непосредствено измерване на разходите на работно време на отделното работно място или група работни места, а върху основата на проектираната рационална структура на съответната работа, операция или функция и на предварително разработени изходни данни и разчетни величини за подготвително-заключителното време, режимите на работа на машините, апартите и съоръженията, спомагателното време, времето за оргонизационно обслужване, времето за техническо обслужване и времето за отдих и естествени нужди.

В практиката по нормиране на труда тези изходни данни и разчетни величини се наричат трудови нормативи. От реалността и


53


обосноваността на трудовите нормативи, зависи качеството на изработените трудови норми.

Аналитично – изчислителният метод е основния метод за разработване на научно обосновани трудови норми в практиката на фирмите от промишлеността.

Класификация на нормативите за разход на труд.

Под норма на време се разбира максимално необходимото работно време за изпълнение на определен обем работа при конкретни организационно-технически и технологически условия.

Под норма на изработка се разбира минималното количество продукция, която се произвежда за единица време при същите условия, както при нормата на време.

Нормата на време (Нв) и нормата на изработка (Ни) са в обратна зависимост. Ако е известна нормата на време, от нея може да се получи нормата на изработка и обратно.

Нормата на време включва всички видове времена за производствена работа и регламентираните загуби на работно време.

Корегиране на нормите и нормативите се налага, когато се изменят производствените и технологичните условия или квалификацията на персонала.

5. Методи за изучаване на разходите на работно време. Разходите на работно време се изучават по два метода: хронометраж и снимка на работното време.

5.1. Хронометраж. Изучаването на разходите на работно време посредством хронометража преминава през няколко основни етапа:

подготовка за извършване на хронометражното наблюдение; извършване на самото наблюдение; обработка на получените резултати; анализ и обобщаване на получените резултати.


54


5.1.1.Подготовка за извършване на хротометража.

Включва кръг от въпроси като:

избор на обекта за наблюдение; запознаване с организацията на работното място; запознаване с техниката и технологията; разчленяване на операцията, работата или функцията на отделни

манипулации, действия или групи от действия и определяне на техническите фиксажни точки;

определяне на момента за извършване на хронометражното наблюдение;

определяне на времетраенето на наблюдението или броя на измерванията, които следва да се извършат и други.

След установяване обекта за наблюдение, наблюдателят следва да се запознае с организацията на работното място, с техниката и с технологията, която се прилага в момента. Преди започване на хронометража нормировчика се запознава със:

обзавеждането на работното място и с комплектността на това обзавеждане от гледна точка на изискванията на технологията;

планировката на работното място и степента, в която тази планировка се отклонява от проектната или рационалната;

техническите възможности на машините, апаратите или съоръженията;

фактическите режими на работа, които използва непосредственият изпълнител;

оптималните режими на работа на машината, апарата или съоръжението;

квалификацията на изпълнителя и с обективно необходимата му квалификация;

трудовият стаж на изпълнителя по специалността и и с неговото образование;

серийността на работата, операцията или повторяемостта на функцията, респ. с времето, от което е започнало изпълнението на дадената работа, операция или функция (за да се придобие представа за специфичните трудови навици, които евентуално би могъл да притежава изпълнителят към дадения момент);

изискванията на технологичната документация по отношение последователността на отделните елементи, които подлежат на наблюдение, режимите на работа и изискванията за качество и безопасност на продукта;


55


инструментите и приспособленията, които изпълнителят следва да използва на своето работно място по предписанията на технологичната документация и с фактическите инсрументи и приспособления, които се използват от него в момента на наблюдението;

суровините и материалите, които се използват на работното място и степента, в която те съответстват на предвидените в технологичната документация изисквания;

системата на обслужване на работното място от страна на спомагателните работници и от страна на непосредствения изпълнител;

състоянието на работното място отговаря ли на санитарно-хигиенните изисквания по предписаната технология.

5.1.2. Хронометражно наблюдение.

След като се извършат напълно посочените подготвителни работи, започва хронометражното наблюдение, което е процес на непосредствено наблюдение на определения елемент или група елементи от оперативното време на установяване с помощта на хронометъра на тяхната продължителност и нейното записване в наблюдателния лист (в картата за хронометражно наблюдение).

В зависимост от начина, по който се отчита времето за протичане на наблюдаваните елементи, могат да се разграничат три метода на хронометражно наблюдение: а) наблюдение по текущо време или непрекъснато наблюдение; б) единично отчитане на времетраенето на отделните елементи (подборно наблюдение); в) циклично наблюдение.

Наблюдението по текущо време или непрекъснатото наблюдение се изразява в това, че наблюдателят в съответствие с фиксажните точки на отделните елементи, включени в програмата за изследване, последователно отчита по скалата на непрекъснато движещия се хронометър тяхната продължителност и я нанася в наблюдателния лист. Това наблюдение се прилага обикновено в случаите, когато наблюдаваните елементи са с достатъчно голяма продължителност, за да може да се отчете и да се нанесе на хронометражния лист, преди да е завършил следващият по ред елемент на оперативното време.

Науката препоръчва, този метод да се използва при изучаване на елементи на оперативното време с продължителност не по-малка от 10 секунди. Едновременно с това той задължително изисква и предполага висока квалификация на наблюдателя.


56


Когато отделните елементи на оперативното време, включени в програмата за наблюдение, имат по-малка продължителност, която не позволява да се извършва измерване по текущо време, тогава наблюдателят отчита продължителността на всеки от тях самостоятелно, т.е. прави подборно наблюдение.

Същността на този метод се състои в това, че при настъпване на фиксажната точка на дадения елемент, наблюдателят пуска хронометъра и спира неговото действие при настъпване на следващата фиксажна точка. След като отчете и запише времето в хронометражния лист, наблюдателят пуска в действие хронометъра, при настъпване на поредната фиксажна точка, и т.н.

Цикличният метод за извършване на хронометражно наблюдение като правило се прилага в случаите, когато на изследване във времето подлежат твърде кратки по продължителност елементи на оперативното време, които не могат да бъдат обхванати с необходимата за нормирането на труда точност по метода на самостоятелното (подборно или непрекъснато) наблюдение. Неговата същност се състои в това, че включените в програмата за наблюдение, особено краткотрайни елементи на оперативното време, се обединяват в отделни групи по тяхната технологична последователност, но по такъв начин, че отделните групи се отличават помежду си само по своите елементи.

При използване на цикличния метод на хронометражно наблюдение е необходимо:

а). Да се определи брят на наблюдаваните елементи в рамките на един цикъл – (n);

б). Да се определи броят на неизвестните елементи в една група – (м); това може да стане по зависимостта м = п – 1;

в). Да се изберат елементите на наблюдение във всяка група и да се определят по хода на тяхната технологична последователност;

г). Да се определи продължителността на всяка отделна група и върху тази основа да се изчисли продължителността на всеки един елемент.

5.1.3. Обработка и анализ на резултатите от хронометражното наблюдение. Обработката на резултатите от хронометражното наблюдение включва следните действия: определяне продължителността на отделните измервания (случаи); __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

57


определяне на хронометражния ред, който е съвкупност от измервания, характеризиращи различното времетраене на наблюдавания елемент на оперативното време, установено от наблюдателя в процеса на наблюдението;

оценка качеството на набраната информация; процедури за установяване и стабилизиране устойчивостта на

хронометражния ред; качествен анализ на хронометражния ред, който се основава

обикновено с използването на статистическите показатели – дисперсия, средно-квадратично отклонение и коефициент на вариация, като всички те са взаимно свързани помежду си;

количествен анализ на хронометражния ред, който е свързан с изучаване на съдържанието и структурата на наблюдаваните елементи и определяне на съответствието между проектираната и фактическата технология и организация;

определяне продължителността на първата манипулация, след което по същия начин се определят и следващите, като сумата от продължителността на отделните манипулации дава продължителността на операцията.

Основна единица на измерването при хронометража е манипулацията, която е съставна част на операцията и определянето на нейната продължителност, лежи в основата за определянето на нормата на време.

5.2. Снимка на работното време.

Снимката на работното време е един от основните преки методи за изучаване на всички разходи на работно време, които възникват в рамките на работната смяна. В практиката по нормирането на труда тя се използва за:

определяне на нормалната продължителност на времето за извършване на на подготвително-заключителните работи и на времето за организационно и техническо обслужване на работното място, както от страна на основните, така и от страна на спомагателните работници;

разкриване загубите и непроизводителното използване на работно време, както и на причините, които са ги породили;

установяване на съотношението между времето за работа и времето за прекъсване на изпълнителя.


58


В зависимост от особеностите от обекта, прилаганата технология, численостт на работниците и целта на изследването се различават следните видове снимки на работно време:

индивидуална снимка на работното време, при която обект на наблюдението е един работник;

групова (бригадна) снимка на работното време; маршрутна снимка на работното време. Извършването на снимката на работното време преминава през няколко организационно-технологични етапа, работата в които е научно регламентирана.

Подготовката на наблюдението обхваща решаването на три основни въпроса:

избор на обекта на наблюдението; установяване на най-целесъобразния момент за наблюдение; запознаване с техниката, технологията и организацията на

работното място или на работните места, които са предмет на изучаването.

Извършването на снимка на работното време се състои в:

методично наблюдаване работата на обекта; установяване на началото и края на всеки един елемент на работата,

които възникват в процеса на наблюдението; разкриване и фиксиране на всички фактори, които в течение на

времето на наблюдение са оказали едно или друго влияние върху продължителността на наблюдаваните елементи на разходите на работно време;

регистрирането на разходите на работното време на работниците или на времето на работа на машината.

Обработка и анализ на получените резултати. Обработката е свързана с определяне продължителността на всеки един елемент, фиксиран в наблюдателния лист. В резултат на тази процедура се съставя “таблица на едноименните разходи”. На основание резултатите от тази таблица се разработва “баланс на работното време на изпълнителя”, който е съставен от две части: разходи на време за работа и разходи на време за прекъсвания. На основата на анализа и изведените изводи се проектира нов баланс на работното време, с който се увеличава времето за производителна работа.


59


На основата на баланса на работното време могат да се изчисляват коефициенти, с които се характеризира натовареността на работника и степента на производителното използване на работното време:

Коефициент на натовареност на работника = сума от времето за производителна и непроизводителна работа / сменното работно време;

Коефициент на производително използване на работното време = време за производителна работа / сменното работно време.

6. ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА В ДРУЖЕСТВАТА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Производителността на труда представлява способността на конкретния труд да произвежда промишлен продукт и/или услуга. Равнището и се измерва с обема извършена работа или дейност за единица време. Нарастването се изразява в увеличаване на количеството готов продукт или услуга. Различава се индивидуална производителност на труда, която характеризира ефективността на живия труд, изразходван във фирмата и обществена производителност на труда, която не е предмет на нашето изследване.

В зависимост от начина за измерване на обема на готовата промишлена продукция, различаваме три метода за изчисляване производителността на труда: натурален, стойностен и трудов.

Натуралният метод показва количеството продукция в натура, която се пада за единица отработено време. Той е лесен за усвояване (в това се състоят неговите предимства), но е с ограничени възможности в практиката.

Стойностният метод е най-широко разпространения метод за определяне производителността на труда. Обемът на продукцията се изчислява в стойност и се нарича още средна изработка. Предприятията изчисляват производителността на труда по този метод. Недостатъците на метода се обясняват с влиянието на цените, асортиментът, трудоемкостта на изделията и структурата на предприятието.

При трудовият метод производителността на труда се определя в човекочасове или човекодни. За да може да се прилага, необходимо е да се разработят нормативи за разход на труд за единица “продукция“. Това предполага нормирането на труда да бъде на висота. Трудовият метод се прилага във фирми, където е застъпено широка номенклатура на производствата и има големи различия в цените на отделните продукти и тяхната трудоемкост. Удобен е както за нуждите на


60


практиката, така и за нуждите на анализа, но в рамките на предприятието и в много редки случаи – в рамките на държавата.

В зависимост от измерителя на работното време различаваме часова, дневна и периодична (месечна, тримесечна, годишна) производителност на труда.

Показателят “трудоемкост на прпомишлената продукция“ може да се изрази със следната най-обща формула:

Ттр = Т / От.п.

където:ТТ.Р – Трудоемкост на продукцията;Т – Отработено работно време в човекочасове, изразходвано за произвеждане на готови промишлени продукти/услуги;ОТ.П. – Количество произведена продукция/услуга.

Количеството произведена продукция е броят на произведените изделия за определено време.

Средната изработка (стойностен измерител) и трудоемкостта на продукцията (натурален измерител) са двата показателя, които характеризират производителността на труда.

♣


61


Лекция седма

ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

1. МЕТОДИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ТРУДА В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.

От всекидневния си жизнен опит знаем, че в националното стопанство многобройните фирми произвеждат милиони различни продукти и че във всяко от тези предприятия работят голям брой хора, които не вършат едно и също, а са разделени на групи по професии и специалности и изпълняват различни производствено-функционални дейности. Следователно един от организационните принципи на икономиката като цяло е разделението и заплащането на труда.

Значимостта на проблемите, свързани със заплащането на труда в предприятията, се определя от преобладаващото участие на „живия” труд в дейността на фирмата. Специфичния характер на произвеждания промишлен продукт, определя решаващата роля на живия труд в създаването, реализацията и неговото потребление.

Заплата, като „цена на труда” се формира на пазара на работната сила, където се срещат предлагането и търсенето й. Паричната сума, която работникът получава срещу вложения от него труд съставлява неговата работна заплата.

Наред с общосистемните характеристики на заплащането на труда в промишленото предприятие съществуват и редица особености, които определят спецификата на професионалния бранш и влиянието на факторите върху отделните негови елементи. Заслужават специално внимание следните обстоятелства:

Първо: сложното и многофункционално съдържание на труда във фирмите на промишлеността, което освен че затруднява неговото нормиране и оценяване, но и неговото парично овъзмездяване. Съществуващите форми и системи на заплащане на труда не могат да се прилагат без конкретна адаптация. В създаването на конкретния промишлен продукт на всяка фирма, участват различен брой хора със своята квалификация, специфични умения и трудови навици. Специфичният характер на готовия продукт, използването на различни по вид, характер и сложност средства и предмети на труда обективизират сложността и многообразието на труда в промишлените предприятия. Възможностите за автоматизиране или механизиране на


62


труда в отделни браншове го правят още по-многообразен по съдържание и форма на проявление.

Второ: относително сезонният характер във някои сектори на промишленото производство, предизвиква неравномерно натоварване през отделните сезони на годината, което води до „излишък/недостиг” от работна сила и сериозни затруднения в планирането, организацията и заплащането на труда. Сезонността освен с преките си негативи върху ефективността на предприятието (бранша) създава и други допълнителни организационни и психологически проблеми: необходимост от т.нар. временно заета или сезонна работна сила. Противоречието в този случай е изискването за специална квалификация придобита чрез специално образование и разходите, които са необходими за придобиването на тази квалификация. Конкурентно-способността изисква висока квалификация и професионализъм, но сезонността е противодействащия фактор, който икономически обуславя или налага ползването на нискоквалифициран труд. В този смисъл на този пазар на труда винаги ще съществува неуравновесеност, тъй като търсенето на квалифицирани работници през сезона остава високо, а преквалификацията – скъпо мероприятие за всяка фирма.

Работната заплата има номинална и реална стойност. Реалната работна заплата отразява количеството стоки и услуги, които може да закупи работника с номиналната си заплата. В условията на прехода се създадоха условия за скрита работна заплата т.е. реалната работна заплата има по-висока покупателна способност от нейната номинална стойност. Усъвършенстването на законодателството в трудовоправните отношения внася нови регламенти, които обезсилват „сивата” част на тези явления.

2. ФОРМИ И СИСТЕМИ НА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

Изискванията за правилна организация на работната заплата се осъществява чрез използването на съответни форми и системи на работна заплата. Основни форми на работна заплата са:

а) Сделна форма, която от своя страна включва системите: пряка сделна, сделно-прогресивна и сделно-премиална. В практиката на предприятията от промишлеността се прилагат също индивидуална и колективна сделна система.

б) Повременна форма на заплащане, включва системите проста повременна и повременно-премиална.


63


Моделът на образуване на средствата за работна заплата в промишлените фирми има изявен икономически характер и се основава на многофакторна основа. Паричните средства, в т.ч. и работната заплата се влияят от: обема и стойността на предлаганите и реализирани стоки и услуги, издръжката на предприятието и себестойността на произвежданите стоки или услуги, качество и средна цена на готовия продукт, численост и структура на персонала, делът на разходите за инвестиции и текуща подръжка.

Индивидуалната работна заплата, долната граница, на която се регламентира с държавен акт, зависи от изискванията на щатното разписание за квалификационно и образователно равнище и индивидуалните характеристики на работника или специалиста.

Проблемът за повишаване качеството и производителността на труда в промишлеността трябва да се разглежда като динамична система, която ще се усъвършенства и допълва с критерии и показатели, отразяващи етапите на социалното и икономическо развитие на всяка фирма по отделно. Характерът на промишлената индустрия предполага, приложението на всички форми и системи на работна заплата.

Повременната заплата е широко прилагана форма в промишлеността. Това се определя от многообразието от дейности, длъжности и професии, при които отчитането на индивидуалния разход на труд (работно време) е невъзможно или силно затруднено. Основата за образуването на работната заплата е продължителността на тяхната трудова заетост, а допълнителното възнаграждение се основава на инициативността и предприемчивостта на работното място, за разкриване на резерви и фактори водещи до по-високо качество на продукта или услугата.

Сделната форма на заплащане се организира посредством тарифна система и трудови норми. В промишлените предприятия се прилага успешно за дейности и професии, при които съществува възможност за надеждно измерване на количеството индивидуално положен труд. Косвено-сделната система най-широко поле за приложение намира в сфери и дейности, където се търси еднопосочност на интересите между преките производствени ръководители и изпълнителския състав.

В рамките на закона, работодателя има свободата да внедрява в практиката всякакви форми и системи, които водят да висока производителност на труда, високо качество на продукта и конкурентно-способност на фирмата. В това отношение всяка фирма __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

64


създава собствена система за мотивиране и стимулиране труда на персонала. От икономическа гледна точка, работната заплата е най-мощният стимулиращ трудов фактор, но от социална гледна точка не и единствен и достатъчен.

3. МОТИВАЦИЯ НА ТРУДА Мотивацията на труда е най-сложният процес в промишленото

предприятие и нейното управление се осъществява чрез сближаването на интересите на наемните работници и работодателя. Установяването на това равновесие се закрепва и балансира чрез удовлетворяване на общи и специфични потребности на човека в процеса на трудовата му дейност.

Върху мотивацията на труда в предприятията, влияние оказват две групи фактори: стабилизиращи (отстраняващи неудовлетворението) и фактори мотиватори.

Към първите се отнасят: правният статус на работника (специалиста) във фирмата, съответствие между заемана длъжност и квалификационни характеристики, съответствие между трудова заетост и равнище на работната заплата, възможност за работа в екип.

Втората група фактори обхваща: възможности за повишаване на квалификацията си; възможност за индивидуална обективна оценка на личния принос в дейността на фирмата; баланс между заплащане и професионално себеотдаване, на основата на натрупани знания, умения и навици.

Социалната политика на работодателя, предполага необходимостта от мотивация и възпитаване във фирмена принадлежност и лоялност. Внушаването за стабилност на работното място в съчетание със системата за материално и нематериално стимулиране, са най-мощните мотиватори за повишаване на знанията, професионалната квалификация и стремежът към качествен и високоефективен труд.

Правната основа за определяне на индивидуалната работна заплата е трудовият договор, с който се договарят работната заплата, платеният годишен отпуск, размера на работното време, условията на работното място, допълнителните задължения, системата за оценяване и социалните облаги.

♥ __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

65


Лекция осмаПЕЧАЛБА И РЕНТАБИЛНОСТ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

1. ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ПЕЧАЛБАТА НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА. ВИДОВЕ ПЕЧАЛБА1.1. ОБРАЗУВАНЕ НА ОБЩИЯ ДОХОД И ПЕЧАЛБАТА.

Общия доход на промишлените предприятия е част от реализираните парични постъпления от готовия продукт за продажба. Той включва средствата за работна заплата на персонала с начислените социални и здравни осигуровки и реализираната печалба. За финансовите средства на промишленото предприятие съществено значение има получената от дейността печалба. Тя е главният източник за финансиране на разширеното възпроизводство във фирмата.

Печалбата е икономическа категория на стоковото производство и синтетичен качествен показател за оценка на резултатите от дейността на промишленото предприятие. По своята икономическа същност печалбата се получава във фазата на производството на продуктите, а се проявява в сферата на обръщението.

Печалбата на предприятието изразява преди всичко икономически отношения, които възникват между него (предприятието) и обществото (държавата със своите институции и останалите стокопроизводители) чрез държавния бюджет. Те се пораждат във връзка с функционирането на фирмите от промишлеността.

Печалбата се използва като стойностен показател за характеризиране на цялостната организационна, производствено-технологична и управленска дейност на дружествата от промишлеността. Това е така, защото в нея се отразяват всички страни от дейността на фирмата. Това е основната причина, печалбата да участва като показател за измерване на ефективността на предприятието и ефектите от работата на работниците и служителите. Масата на печалбата се влияе от външни фактори, каквито са цените, измененията в размера на косвените данъци, структурни промени в дейността на предприятието наложени от форсмажорни фактори и други.

Следователно, точният принос на колектива за крайния финансов резултат се определя след отстраняване влиянието на обективно действащите странични фактори. Икономическата теория и практика е наложила използването на печалбата като икономически лост за въздействие и стимулиране на промишлената производствена дейност. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

66


Затова при анализиране на ефективността от дейността на дружествата, заедно с печалбата е целесъобразно използването и на други количествени и качествени показатели.

Начинът за образуването и разпределение на печалбата е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане, а нейното отчитане – със Закон за счетоводството и с утвърдения заедно с него Национален сметкоплан.

1.2. Видове печалба.Разликова счетоводна печалба. Установява се като разлика между

всички парични приходи и извършените разходи за кетърингова дейност и се осъществява на основата на задължително съставяна на годишен счетоводен отчет. Технологията за образуване на печалбата е свързана със съставянето на Отчета за приходите и разходите за съответната година. Отчетът за приходите и разходите е стандартизиран с НСС 1 и има следния вид:

Наименование на разходите

Сума (хил. лв.) Наименование на приходите

Сума (хил. лв.)Текуща година

Предходна година

Текуща година

Предходна година

а 1 2 А 1 2

А. Разходи за обичайна дейност.I. Разходи по ико-номически елементиII. Суми с корек-тивен характерIII. Финансови раз-ходиОбщо за група III:Б. Общо приходи за дейността (I + II + III)В. Печалба от оби-чайна стойностГ. Общо разходи (Б. + IV)Д. Счетоводна пе-чалбаV. Разходи за да-нъциЕ. Печалба (Д – V)Всичко (Г + V + E)

А. Приходи за обичайна дейност.I. Нетни приходи от продажби на:II. Приходи от финан- сирания, т.ч. от прави-телствотоIII. Финансови приходиОбщо за група III.Б. Общо приходи за дейността (I + II + III)В. Загуба от обичайна стойностIV. Извънредни приходиГ. Общо приходи (Б. + IV)

Д. Счетоводна загуба

Е. Загуба (Д – V)Всичко (Г + V + E)


67


Отчетът има две страни. В лявата страна се посочват всички разходи, а в дясната всички приходи. Структурата на този отчет дава възможност да се установи печалбата от основната дейност, печалбата от финансовата дейност (или от финансови операции) и печалбата от извънредни операции.

Законът допуска съставянето и на едностранен Отчет от приходите и разходите – приложение № 3, № 4 и № 5 към НСС 1.

За малките фирми от промишлеността, би бил подходящ Отчет за приходи и разходи със следната форма:

Отчетза приходи и разходи на … за 200.. г.

Наименование на приходите и разходите1. Нетни приходи от продажби 2. Себестойност на продажбите (-)

Брутен резултат от продажби

3. Разходи за продажби (-)4. Разходи за организация и управление (-)5. Финансови приходи (+)6. Финансови разходи (-)7. Извънредни приходи (+)8. Извънредни разходи (-)9. Счетоводна печалба (загуба)

10.Разходи за данъци (-)11. Печалба (загуба)

2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ ДОХОД И ПЕЧАЛБАТА В ПРОМИШЛЕНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.

Разпределението на общия доход, който обхваща разпределението на реализираната нова стойност с нейните елементи - работната заплата и печалбата е подчинено на общите принципи, които са валидни за разпределителните отношения на всяка държава.

Разпределителните отношения са важна и съществена страна на производствените отношения. В тях са заложени целите, мотивите, предпоставките и механизмите за повишаване на ефективността от __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

68


стопанската дейност и за социално-икономическото развитие на обществото. Тази роля на разпределителните парични отношения обаче в условията на свободен пазар не е определяща. Държавата чрез своята социална политика, която определя минималните граници на трудовите възнаграждения, не може да влияе и по тази причина разпределителните отношения са само отражение на определено стопанско отношение. В съвкупността на разпределителните отношения, стопанските отношения имат относително самостоятелна форма, но най-съществено място заемат отношенията, свързани с разпределението и преразпределението на чистия доход и преди всичко на печалбата на дружествата.

В практиката на социалистическата държава преимуществено се задоволяваха обществените интереси за сметка на накърняване на интересите на отделните стокопроизводители. В условията на капиталистическа икономика, тези отношения се проявяват по различен начин – преобладаваща част от печалбата остава за използване от фирмите.

Разпределението на печалбата в предприятията обхваща два етапа. През първия се осъществява разпределението на печалбата между отделните промишлени предприятия и държавата и останалите контрагенти – звена на финансово-кредитна система.

В условията на капиталистическа икономика, държавата не регламентира цялостното разпределение на печалбата. Нейното място в този процес се свежда до установяване на данъчния режим, на който подлежи печалбата. Той се състои в следното: първо, установяване на облагаемата печалба; второ, определяне на размера, реда и сроковете за внасяне на данъка в приход на бюджета; трето, установяване на преференциален данъчен режим за определени платци на данъка; четвърто, информацията, която предприятията трябва да представят на статистическите и данъчните органи.

От реализираната печалба в предприятията за обществено хранене най-напред се правят отчисления за бюджета на държавата под формата на данък върху печалбата. Той се определя не на базата на счетоводната печалба, а на основата на сумата на облагаемата печалба, която се получава чрез коригиране на фактически реализираната печалба. Този процес се прилага в световната практика много отдавна, а у нас за първи път с влизането в сила на Указ 56/1989г. и продължава със ЗКПО (Закон за корпоративното и подоходно облогане). Целта му е да се въздейства по-целенасочено върху използването на печалбата в


69


предприятието. По тази причина той се третира като допълнителна или вторична данъчна система.

Определението за облагаема печалба се дава със ЗКПО и се определя като: когато печалбата е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба или загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на цитирания закон.

Установяването на облагаемата печалба за данъчни цели се получава като, финансовия резултат (счетоводната печалба или загуба) от Отчета за приходите и разходите (печалба/загуба) се преобразува чрез неговото увеличение или намаление за данъчни цели.

> Намалява се с определените разходи за амортизации. За данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година, като амортизируемите активи са разпределени в седем категории; със сумата за дарения в размер до 10% от печалбата преди данъчното преобразуване за сметка на благотворителни, социални, природозащитни, здравни, образователни, културни и спортни цели и др. както и за законно-регламентирани вероизповедания. Ползвателите могат да бъдат юридически лица, които не са търговци, т.е. нямат регистрация по Търговския закон. Съгласно ЗКПО финансовият резултат за данъчни цели се намалява по 23 случая подробно описани в цитирания закон;

> Увеличава се със суми, които превишават определените нормативно-присъщи разходи за осъществяване на кетърингова дейност, които са: дневни пари за командировки; начислени глоби, конфискации и лихвите по тях; разходи за лични потребности на собственици, акционери и персонала и т.н. по 22 пункта съгласно ЗКПО се увеличава печалбата за облагане с данък.

Регулиране на т.н. слаба капитализация. При определяне на облагаемата печалба максималния размер на разходите за лихви по заеми от фирмите, намален с всички приходи от лихви не могат да превишат 75% от счетоводната печалба. Тази клауза не се прилага за холдинговите дружества при условията на чл. 280 от Търговския закон.

Вторият етап от разпределението на печалбата обхваща конкретизирането на целите, за които тя се насочва и използва. Тука става въпрос за използването на т.нар. нетна печалба. Това е печалбата, с която предприятията наистина разполагат и реално използват за задоволяване на своите потребности, т.е. да финансират своя разширен възпроизводствен процес. __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

70


Разпределението и използването на нетната печалба се осъществява според волята на отделните собственици. Специфични правила за определяне на облагаемата печалба има при кооперациите. От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25.03. следващата година. Когато за годината, кооперацията е отчела загуба при недостатъчно печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчитат като разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с тези дивиденти.

Резултатът от дейността на едно промишлено предприятие не винаги може да бъде положителен, т.е. не винаги се реализира печалба. Понякога финансовият резултат може да бъде и отрицателен. В такива случаи се казва, че предприятията са реализирали загуба. При него, постъпленията от производствената дейност са по-ниски от извършените необходимо присъщи разходи. Причините за това са от различно естество. Едни от тях са вътрешни – лоша организация на дейността, а други външни – лоша конюктура, нелоялна конкуренция и т.н. Понякога е възможно лошият финансов резултат да се получи и на базата на съществуващото данъчно законодателство. В такъв случай загубата се приема като разход, който може да се покрие за сметка на печалбата, която ще се реализира в следващ отчетен период. Това прихващане, законите в отделните държави го признават и позволяват да стане в рамките на три, пет или повече години. В настоящия момент нашето данъчно законодателство допуска прихващане на отрицателния резултат на ЕТ и на юридическите лица в продължение на пет последователни години. Законът обаче регламентира начина и размера на това прихващане.

Пренасянето на загубите в следващите данъчни периоди е подробно описано в ЗКПО и това няма да бъде предмет на нашата лекция.

3. АНАЛИЗ НА РЕНТАБИЛНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Рентабилността отразява способността на капитала да произвежда резултат или с други думи – неговата степен на доходност. Определя се като отношение между резултата и средствата за неговото


71


постигане. Тя може да бъде измервана, като се съпоставят резултатите от дейностите на предприятието (фирмата) – основна, финансова, спомагателна, допълнителна, със средствата, които ги финансират.

Показателят за брутна рентабилност от дейността се изчислява като отношение на брутния резултат от дейността и брутния капитал, използван за нея.

Приходи - РазходиКБР =

Брутен капитал (Раздел ‘А’ на пасива на б/са)

Показателят за оперативната рентабилност показва колко лева печалба се получава от един лев продажби след покриването на разходите за производство на промишления продукт. Тя (рентабилността) се получава като се раздели оперативната печалба (печалбата преди облагане с данък), на размера на нетните продажби.

Оперативна печалба

ОР = Нетни продажби

Показателят рентабилност на собствения капитал отразява ефективното използване на собствените средства. Определя се като отношение на нетния финансов резултат и собствения капитал (раздел А от пасива на Баланса).

НФРРС.К.=

Собствен капитал

НФР – Нетен финансов резултат, който е печалба след данъци

Този показател е от особен интерес за собственика на фирмата, защото отразява равнището на дохода, който той получава. Ако този доход е по-нисък, отколкото друга форма на инвестиране на средства,


72


собственикът би предпочел да разшири или да намали произвеждания продукт или да инвестира в друг вид дейност.

4. Анализ на финансовата стабилност.

4.1. Показатели за финансова стабилност.

4.1.1. Финансова независимост на предприятието - Кфнп

Собствен капитал, лева Кфнп = ------------------------------ ,

Постоянен капитал, лева където: постоянен капитал = собствен капитал + дългосрочни задължения .

4.1.2. Коефициент за платежоспособност (маневреност) – Кплс.

С него се оценява възможността на предприятието да покрива задължинеята си за продължителен период от време. Изчислява се като отношение между собствения капитал (при отчетена балансова загуба, стойността й се приспада от собствения капитал) и разликата между привлечения капитал и финансиранията или сумата от раздел “Б” на пасива от счетоводния баланс. Собсвен капитал, лева Кплс = -------------------------------------------------- . Привлечен капитал – Финансирания,лева

Икономическата практика е установила, че в условията на промишлеността, собствения капитал трябва да бъде 1/3 от всички задължения.

4.1.3. Коефициент за финансиране на дълготрайните активи – Кф.д.а.

Постоянен капитал,лева Кф.д.а. = ---------------------------------------------------------- . Балансова стойност на дълготрайни активи,лева


73


4.1.4. Коефициент за финансиране на краткотрайните активи – Кф.кр.а.. Оборотен капитал, лева Кф.кр.а.= --------------------------------------------, Налични краткотрайни активи, лева

където, оборотният капитал = краткотрайни активи – краткотрайни задължения или стойност от разликата между раздел “Б” от актива на счетоводния баланс и раздел “Б” от пасива на същия.

Колкото стойността на този коефициент е по-висока, толкова степента на самофинансиране е по-голяма.

4.2. Показатели за финансово състояние. 4.2.1. Коефициент за обща (текуща) ликвидност – Ко(т)л.

Крактотрайни активи,леваКо(т)л = -------------------------------------- ; Краткосрочни задължения, лева

Изчислява се още като отношение между стойностите на раздел “Б” на актива и раздел “Б” на пасива на счетоводсния баланс на предприятието предмет на анализа.

За целите на практиката е възприето, стойността на този коефициент да бъде най-малко 2.

4.2.2. Коефициент за бърза ликвидност – Кб.л..

Краткотрайни активи – Материални запаси,лева

Кб.л. = ----------------------------------------------------------.

Краткосрочни задължения,лева

Стойността на този коефициент се влияе от структурата на краткотрайните активи. Колкото относителният дял на материалните запаси в структурата на краткотрайните активи е по – голям, толкова е по – малка възможността на краткотрайните активи да влияят върху “бързата ликвидност” на предприятието.


74


4.2.3. Коефициент за незабавна ликвидност – К н.л..

Финансови средства(т.3 от актива на баланса),лева

Кн.л. = -------------------------------------------------------------- .

Краткосрочни задължения (р.”Б” от пасива),лева

Стойността на този коефициент (превърват в процент), показва възможностите на предприятието, изразени в процент да покрива самостоятелно незабавните си задължения.

От този анализ могат да бъдат извеждани изводи за:

а) състояние на структурата на краткотрайните активи;

б) възможностите на предприятието със собствени средства да покрива различните видове задължения.

5. ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Финансовото планиране е свързано логически и тематично със съставянето и реализирането на основните финансови отчетни документи и свързаните с тях понятия като: активи; пасиви; приходи и разходи; инструментариум за разработване на промишлени продукти и услуги и обезпечаването им с технологични мощности; методиката за определяне потребностите от материални, трудови и финансови ресурси; системата за дифениране, диференциране и калкулиране на разходи; счетоводни техники и методи за оценяване и изписване на материалните запаси и начисляване на амортизационните норми и др.

Възниква въпроса – по какъв начин целия този инструментариум да бъде балансирано обвързан и включен в процесите на управление на промишлената фирма. След реализирането на проекта може да се установи, доколко възприетата стратегия, формулираните цели и пътищата за тяхното достигане, осигуряват финансов просперитет на фирмата. За всяка инвестиция, както и за всеки разработван и предлаган на пазара готов продукт или услуга е необходимо разработването на прогнози и финансови планове, за да се оцени тяхното рефлектиране върху финансовото бъдеще на фирмата. Управляващите и собствениците на фирмата се нуждаят от обективна информация относно нейната дейност в краткосрочен план, особено за размерите на __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

75


приходите, разходите, нетната печалба, плащанията, вземанията и задълженията, както и стойността на активите и пасивите в края на периода. Този процес на обвързване на всички елементи на плана е валиден за всички промишлени предприятия. Финансовото планиране на фирмите се предхожда от финансовото прогнозиране, с което се осигурява необходимата финансова информация, независимо от степента на неопределеност на бизнеса. Финансовото прогнозиране според степента на детайлизацията на информацията за обем, цени на суровини и материали, равнище на заплати, инфлация, данъци, кредитиране се диференцира на краткосрочни, средно-срочни и дългосрочни финансови прогнози. Краткосрочното и средно-срочното кредитиране по линията на различни програми се осъществява с разработването на бизнес планове. Инвестиционната рентабилност е под влияние на капиталовите компоненти, които са: първоначални инвестиции, текущи разходи, текущи приходи, инвестиционен период, остатъчна стойност, лихвен (калкулативен) процент, дисконтов фактор (настояща стойност, бъдеща стойност). Оценката на проектните решения и инвестициите се определя по формулата: Инвестиран капитал Т = --------------------------------------- , Печалба преди данъци и лихви*

където: Т – срок на откупуване (в год. и месеци); * - лихви за инвестиции. Икономическата теория и практика е възприела, че нормалният (ефективният) срок на откупуване на инвестициите е пет години.

При оценка на алтернативи за капиталовложения, най-добър е проектът или вариантът с най-къс срок на откупуване.

Error: Reference source not foundФинансовият план в сектора „промишлена дейност” е детайлно

описание на източниците и използването на финансови и други ресурси, изразени в стойностни измерители за краткосрочно и средно-срочно финансиране. Планирането на „малките предприятия”, следва да бъде динамично и гъвкаво, за да отговаря на промените в обкръжаващата пазарна среда.


76


Финансите на фирмите от промишлеността са обособени в две групи – текущи и инвестиционни разходи. Тези разходи са различни както по съдържание, така и според източниците на финансиране.

Финансовата част е най-синтезираната и обобщаваща част на плана, тъй като на нейна основа се получават редица необходими финансови оценъчни показатели, възприети от международната практика и особено от банковите институции.

Прогнозният баланс има за цел да покаже към съответния момент (обикновено края на годината) с какви дълготрайни и краткотрайни активи ще разполага предприятието и с какъв капитал са придобити – собствен или привлечен. От прогнозния баланс, заедно с отчета за приходите и разходите, могат да се изведат всички онези финансови коефициенти, на който се базира финансовият анализ: ликвидност и платежоспособност, рентабилност, капиталова структура и т.н. От него кредиторите ще бъдат на ясно, до колко с наличните активи могат да бъдат гарантирани интересите им в случай, че предприятието не е в състояние да изплаща погасителните вноски и лихвите по кредитите.

Прогнозният отчет за приходите и разходите, освен да обхване приходите и разходите, трябва да определи прогнозния финансов резултат (печалба или загуба). На тази основа се определя данъка върху печалбата и остатъчният чист доход за предприятието. Това може да позволи на мениджмънта да определи рентабилността и икономическата целесъобразност на бъдещата дейност.

Прогнозната схема на паричните потоци е може би най- важният документ на бизнес-проекта. Този документ следва да се разработи, дори и да не се разработват останалите два финансови документа. Това е основната финансова прогноза, която интересува кредитори, инвеститори, собственици и въобще всички потребители на управленска информация. От схемата на паричните потоци може да се види приложена цялостна концепция за паричните потоци за плановия период. Или с други думи, от схемата може да се разбере с какви пари се започва дадения период, какви пари ще влязат, какви пари ще излязат, каква ще бъде наличността и дали ще има недостиг или свободни финансови средства, кога ще има нужда от банков кредит и други финансови източници, кога ще е в състояние да бъдат върнати, какви лихви ще се дължат, кога и докога ще има свободни ресурси, дали ще могат да бъдат вложени в бързоликвидни ценни книжа или в срочни влогове. Обобщено, основното й предназначение е да покаже степента на бъдещата платежоспособност на предприятието.


77


СХЕМА

за ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАРИЧЕН ПОТОК В ПРОМИШЛЕНИ ФИРМИ

I. Приходи1. Приходи от продажби2. Други приходиОбщо приходи (1 + 2)

II. РазходиА. Разходи за дейността3. Разходи за суровини, материали, външни услуги4. Разходи за амортизации5. Разходи за заплати и социални осигуровки6. Други разходиБ. Финансови разходи7. Разходи за лихвиОбщо разходи (3 + 4 + 5 + 6 + 7)

III. Печалба преди облагане ( I – II )IV. Данъци и таксиV. Печалба след облагане ( III – IV )VI. Главници по кредити

VII. Нетен паричен поток ( V + 4 + VI )

6. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ (ДДС)

С ДДС се облагат всички обороти на една стока по веригата "производство – потребление", т.е. ДДС е многофазен данък. По същество обаче многократното данъчно облагане се избягва чрез механизма на приспадане на тъй наречен „данъчен кредит” – сумата за вече платения от данъкоплатеца ДДС за вложените суровини, материали, комплектоващи елементи и др. Така данъкът се оказва пропорционален само на новосъздадената стойност на стоката, а не на цялата и стойност (пренесена + новосъздадена).

Размерът на ДДС, който следва да се внесе в бюджета за определен данъчен период се получава като разлика между начисления данък за реализираните през периода облагаеми обороти и подлежащия на приспадане данък за използваните в процеса на производството стоки, услуги, суровини и материали.


78


Размерът на данъка се определя като върху стойността на сделката се начислява данъчният процент (20%) или:

Ссд * 20Дддс=

100където: Дддс – сума на дължимия по сделката ДДС;

Ссд – стойност на облагаемата сделка.

Нормативно е регламентирано, че стойността на сделката между страните е с включен ДДС.

Стойността, която ще плати клиента по сделката е равна на /Ц + Д/, където Ц е стойността на стоката или услугата, а Д - ДДС в размер на 20% върху стойността на сделката. Ако стойността е договорена и данъчно задълженото лице не е

посочило изрично сумата на данъка с документите по сделката, същият

се приема за включен в договорената стойност (цена), а сумата на

данъка се определя по формулата:

Ц * 20Д =

120където: Ц – договорената стойност (цена) на сделката.

Начисленият данък се дължи от регистрираното лице след изтичане на данъчния период, в който попада датата на изпълнението на облагаемата сделка.

6. МЕТОД НА КРИТИЧНАТА ТОЧКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Анализът чрез критичната точка може да бъде използван като важен планов инструмент при разработването на бизнес-плана във фирмите на промишлеността. Критична е тази точка, при която не се реализира нито печалба нито загуба, т.е. това е ниво на икономическа дейност, при което приходите от продажбите са еквивалентни на разходите и може да се определи минималното ниво на дейност, за да __________________________________________________________________________________ доц. д-р Йордан Йорданов

79


съществува фирмата. Калкулирането на критичната точка минава през няколко етапа:

а) определяне на разходите, които фирмата очаква през следващия период;

б) класифициране на вече определените разходи на постоянни и променливи;

в) изчисляване на относителния дял на променливите разходи по отношение на продажбите;

г) изчисляването на критичната точка се извършва по следната технология: първо: определяне на "% бруто печалба"(%бр.п) чрез отношението:

Бруто печалба %бр.п = * 100 Продажна стойност

( Бруто печалба = печалба + постоянни разходи)

второ: критичната точка се получава като отношение между постоянните разходи и % бруто печалба , т.е.

постоянни разходи к.т. = * 100

бруто печалба

Критичната точка е във функционална зависимост от отношението "печалба към постоянни разходи".

Съблюдаването на основните финансови съотношения е адекватният еквивалент за състоянието на фирмата. Финансовите отношения не са заместител на финансовите оценки, а са подходящо средство за измерване на финансовата дейност и помагат на малкия и средния бизнес да установява финансова политика, еквивалентна на пазара и да определя проблемните области в дейността си.

☼


80


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Л е к ц и я първаПРОМИШЛЕНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В СТОПАНСТВОТО НА Р. БЪЛГАРИЯ

Лекция втораФИНАНСИРАНЕ И ИНВЕСТИРАНЕ В ИНДУСТРИАЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

Лекция трета Дълготрайни активи и капитал на промишленото предприятие

Лекция четвъртаПРИХОДИ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Лекция петаРАЗХОДИ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА

Лекция шестаТРУДЪТ И НЕГОВАТА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

Лекция седмаЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА

Лекция осмаПЕЧАЛБА И РЕНТАБИЛНОСТ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ОТ ПРОМИШЛЕНОСТТА


81



82

Ikonomiks

Documents

Transcript of Ikonomiks