Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална...

Post on 05-Jan-2016

86 views 10 download

description

Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция. Цервикална зона Цимент Циментобласти Циментоцити Зъбен фоликул. Формиране на диафрагма на хертвиговото влагалище. Напречен срез на цимент. Безклетъчен цимент Клетъчен цимент Циментоцити - PowerPoint PPT Presentation

Transcript of Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална...

Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция

• Цервикална зона• Цимент• Циментобласти• Циментоцити• Зъбен фоликул

Формиране на диафрагма на хертвиговото влагалище

Напречен срез на цимент• Безклетъчен цимент• Клетъчен цимент• Циментоцити• Линии на апозицията-

показват период на покой в депозита на цимент

Слой цимент-надлъжен срез

• Шарпееви влакна• Линии на покой• Периодонтални

лигаменти

Слой цимент-надлъжен срез

• Шарпееви влакна• Линии на покой• Периодонтални

лигаменти

Циментоцити• Паякообразни клетки с

множество израстъци• Насочват се към

периодонциума и се поместват в каналикули

• Разполагат се в лакуни

Шарпееви влакна в ацелуларния цимент

-Проникващите дебели колагенови влакна от периодонциума в цемента се наричат Шарпееви.

-Те са перпендикулярни на корена

-Проникват между циментобластите

Периодонциум

• Лигаменти• Кръвоносни съдове• Нерви• Лимфни съдове• Клетки• Влакна• Тъканна среда

Коси влакна в периодонциума

• Фибробласти сред влакната

• Кръвоносни съдове

Цимент, периодонциум, алвеоларна кост

Кератинизация на оралниа епител– процес на превръщане на клетките в

кератинни сквама

некератинизирана

кератинизирана

специализирана

Различни видове лигавица

Свободна -покривнаприкрепена -дъвкателна

Специализирана -по езика

Стратифициран – слоест сквамозен епител

Характеристика на клетките на сквамозния епител

Stratum corneum

• Съставен от кератинни сквами, които на електронен микроскоп имат формата на изцяло кератинизирани плоски клетки с липса на ядро и прекъснати дезмозомални мостчета.

Епителни контактиКохезия - посредством дезмозоми

• Интрацелуларна плака -дезмоплакини

• Цитокератинни филаменти

• Трансмембранни протеини -дезмоглеини

Епителни контактиАдхезия – посредством

хемидезмозоми

• Трансмембранни протеини свързани с екстрацелуларен матрикс

Епителни контактиGup - връзки -отвори между

клетките

• Междуклетъчните пори се ограждат от 6 белтъчни субединици, наречени конексони;

• Те преминават през клетъчните мембрани и оформят междуклетъчна комуникация.

Епителни контактиФокален контакт

• Интрацелурарни филаменти-актин, посредством белтъчни молекули –интегрин;

• Те се свързват за

екстрацелуларен фибронектин.

Фокален контакт

• Интрацелурарни филаменти-актин, посредством белтъчни молекули –интегрин;

• Те се свързват за

екстрацелуларен фибронектин.

Базална мембрана

Субмукозната съединителна тъкан се различава по съотношенията на

съставните й елементи

• Lamina propria

Папиларен слой

Ретикуларен слой

• Submucosa

Колагенни влакна в оралната лигавица

Ретикуларни влакна

• - Финни аргирофилни влакна /85% колаген и 15% липиди/;

• Основното вещество в тях е ретикулин;

• Ретикуларните влакна обгръщат клетките в съединителната тъкан и осъществяват връзка с тях ;

• Те се намират около мастните клетки, единичните мускулни клетки и капиляри;

• Свързват се с ендотела и осигуряват статично положение на кръвоностните съдове.

Еластични влакна

• Много тънки /0,1-0,2 μм/, образуват анастомози помежду си и имат накъдрен край;

• Изградени са от еластин, който не се разрушава от протеолитични ензими;

• В свободната лигавица еластичните влакна са малко.

Епително прикрепване

Аташманът контактува със зъба и със съединителната тъкан на гингивата;

Образува епителен маншет около зъба, който е най-дебел в дъното на

сулкуса /10-30 клетки/; В апикална посока той

изтънява до няколко клетъчни слоя.

Клетките се свързват една с друга посредством дезмозоми

и Gup-връзка.

Клетките от str. вasalae, се свързват чрез хемидезмозоми с “вътрешна базална ламина”, а тя се свързва с емайла посредствомслюнчени протеини, които покриват емайла в шийката на зъба.

Гингивално прикрепване към зъбната повърхност

Орален епител

Език

Вкусови луковици

Вкусови папили на езика

Слюнчените жлези са изградени от ацини

• Те представляват грозд от пирамидални жлезисти клетки, които биват:• серозни клетки,• муцинозни клетки,• смесени алвеоли.

• Секретът им се събира в терминален колекторен канал;

• Той завършва с екскреторен канал.

Гингива

• Запълнени са със секреторни гранули в апикалния край;

• Секретират

“зимогенни гранули” - прекурсори на амилазата.

Секреторна серозна клетка

Секреторна муцинозна клетка

• Овално ядро;• Муциногенни

везикули (мукозен секрет);• Преобладават в

сублингвалните жлези;

• Муцинът е основният лубрикант.

Биофилм

• Триизмерна структурна общност от МО, адхерирала по твърда повърхност, с каналчеста система за трансорт на течности, субстрати, отпадни продукти и сигнални молекули.

Начално образуване на биофилм

Структура на биофилма

Субгингивална плака

Streptococci

Г-пръчки, облигатни анаероби

• Fusobacterium• F.nucleatum –

изолира се от гингивален кревис, тонзили, акутен улцеративен гингивит;

Структура на спирохетите

Фузоспирилен комплекс

• При улцеративен гингивит и ангината на Венсант;

• Откриват се в напреднали деструктивни периодонтални заболявания.

Гъбите съществуват в две основни структурни форми

• Бластоспори - едноклетъчни със сферична или овална форма;

• Хифи - многоклетъчни с различни специализирани структури според функциите им, изградени от хифи.• Псевдохифи - вериги от

много бластоспори, образувани чрез пъпкуване.

• Кандидата образува такива псевдохифи и може да съществува в двете форми – нарича се диморфна.

Candida • Бластоспори - едноклетъчни със

сферична или овална форма;

Плаков биофилм

Механизми за устойчивост на МО в микросредата• МО във външните участъци на

микросредата са заобиколени от течна среда и хранителни в-ва;

• МО във вътрешността на микросредата са със забавен метаболизъм и растеж поради липса на хранителни в-ва и 02- -устойчивост към АБ;

• Отрицателно зареденият матрикс привлича и инактивира (+) АБ молекули;

• Q-S сигнална система индуцира производство на ензими -супероксидна дезмутаза и каталаза, които разграждат токсичния 02

-.

Начална колонизация

• Зъбна пеликула- 1час след почистване Адсобция на S.sanguis

• 2-дневна плака-Палисадни колонии от коки

• Начално образуване на матрикс и коагрегация

Зараждане на конфугурации на “царевичния кочан”

Подреждат се около пръчковиден МО

Коковидни бактерии под форма на царевични кочани

Филаментозни микробни колонии

Филаментозна зъбна плака

Грам –МО( пръчковидни )

• Царевичен кочан : около централен филамент се разполагат коковидни клетки

Микробен състав на плаковия биофилм

Субгингивална плака

• Надлъжен срез на субгингивална плака на 2 месеца;

• Г- анаероби и спирохети;

• МО се подреждат под формата на четка за зъби.

Гингивална плака

Присъстват епителни клетки, различни М.О. и мигрирали левкоцити от гингивалния сулкус.

Дете на 9г.

Движения

• Извършват се оклузално през криптите на костта до оралната мукоза;

• Движенията осигуряват пространство за нарастващия корен;

Пенетрация

• Проникването на коронката през слетия епителен слой позволява навлизане в устата;

• На повърхността на емайла остава само слой от вътрешния емайлов епител – cuticula dentis;

• Тя се разкъсва от дъвкателните сили и се замества от рellicula dentis /мукополизахариден филм от слюнката/.

“Ерупционна пътека”

Промени в областта на корена

• Краят на образувания коренов дентин се покрива с епителиална диафрагма;

• Фибробластите образуват колагенови влакна около корена, вмъквайки се в цимента;

2-ри етап

3-ти етап5-ти етап 4-ти етап

Растежна зона – витална и устойчива ембрионална тъкан

• В растежната зона има кръвоностни съдове и нерви.

• Външната й част граничи с алвеоларната кост.

• Епителната диафрагма е ┴ на надлъжната ос на корена.

Растежна зона – витална и устойчива ембрионална тъкан

• В растежната зона има кръвоностни съдове и нерви.

• Външната й част граничи с алвеоларната кост.

• Епителната диафрагма е ┴ на надлъжната ос на корена.

Къси коренови стени

• В страничните участъци около изградените коренови стени има:

• периодонциум, • алвеоларна кост с

кортикалис и спонгиоза.

4 етап – изградени коренови стени, но неизграден апекс

• Зъбът е пробил и е във функция;

• Кореновите стени са достигнали дължината си;

• Задебелени, леко конвергиращи;

• Неизграден апекс, широко отворен;

• Растежната зона намалява.

5 етап – Затваряне на апекса

• Апексът е изграден;• Периодонциумът е

изграден, не само по протежение на кореновите стени, но и в областта на апекса;

• Растежна зона липсва.

Остеокласти по време на кореновата резорбция

Начало на кореновата резорбция

• Фибробласти от периодонциума на вр. зъб се превръщат в фиброкласти;

• Циментобластите се превръщат в циментокласти;

• Участие на многоядрени гигантски клетки в резорбцията.

На каква възраст е детето?

На каква възраст е детето?

Начална кавитация в емайла

• Оценка в дълбочина на кариозна лезия в емайла и начална лезия в дентина.

Хистопатология на caries incipiens

• Наблюдава се тъмна зона в подповърхностния слой на емайла;

• В нея са подчертани линиите на Ретциус;

• Подчертават се и напречните стриации;

• Емайловата структура е запазена;

• Видимо непроменен е външният слой на емайла.

Емайлови призми P

Загубата на интерпризматичен емайл създава ефект на “микропори” S

Киселинна дифузияКиселинна дифузияAcid infiltrationAcid infiltration

SEMS Haikel et al.1983SEMS Haikel et al.1983

“Кавитация” на начална кариозна лезия

• В един момент се нарушава цялостта и на повърхностния слой и се наблюдава “кавитация”.

Втори стадий (под микроскоп)

• Оформяне триъгълно петно.

• То има конична форма с връх, насочен към емайло-дентиновата граница и основа - към емайловата повърхност.

• Върхът на конуса се нарича „напредващ фронт” на кариозната лезия или на киселинната деминерализация.

Тяло на кариозното петно

Кариозна лезия в емайла(под микроскоп)

Повърхностна зона

Тяло на лезията

Тъмна зона

Нормален емайл

Реминерализация в лезията

• Извършва се:• В повърхностната

зона;• В тъмната зона;• Голяма тъмна зона

говори за съществена и дълго продължаваща реминерализация.

Напредваща кариозна лезия

• Добре изразена тъмна зона във фронта на напредващата лезия.

Прекавитиран емайлов кариес

• Тъмната зона е достигнала почти до емайло-дентиновата граница;

• Формира се втора тъмна зона вътре в тялото на лезията

• Начало на засягане на повърхността.

Кавитиран емайлов кариес

• Засягане на повърхностния слой;

• Наличие на два конични върха;

• Процесът наближава емайло-дентиновата граница.

Началната кариозна лезия в ямки и фисури

• Подповърхностната лезия във фисурите се развива билатерално от двете страни на устието на фисурата.

• Тези две лезии могат да се задълбочават с различна скорост, а могат и да се съединят в дъното на фисурата.

Фисурен кариес

• Напредва до дъното на фисурата;

• Засяга дентина

на много по-широка основа.

Dentinal sclerosis

Склеротичен защитен дентин

Терциерен дентин

Кариес на дентина

Форма на дентиновия кариес-конус

• Когато напредващият фронт на емайловата кариозна лезия достигне емайло-дентиновата граница, която е чувствително по-слабо минерализирана от емайла, киселините се разливат по нея на широка основа.

Кариес в дентина

• Напредването на кариозния процес в дентина става по пътя на дентиновите тубули.

Форма на кариозната лезия в дентина

• Тъй като процесът напредва по тубулите, промените в дентина имат конична форма, като върха на конуса е към пулпата, а основата му – към емайло-дентиновата граница.

Дентинов конус

• При еднакъв брой засегнати дентинови каналчета, кариозната лезия е широка на повърхността, а с навлизане в дълбочина, тя се стеснява.

Зони на дентиновия кариес

1. Повърхностна зона на напълно разрушен дентин;

2. Зона на бактериална инвазия;

3. Зона на деминерализация;

4. Зона на склеротичен дентин;

5. Зона на мастна дегенерация на одонтобластните израстъци.

Образуване на каверни

• Стените на дентиновите тубули на места изтъняват дотолкова, че се разрушават и се получава сливане на група каналчета.

• На тези места се наблюдава кавернозно разширение на каналчетата, което е запълнено с навлезлите микроорганизми.

Склеротичен дентин

• При добра защита под развиващия се процес се образува склеротичен дентин;

• Склеротичните каналчета не се оцветяват.

Мъртви пътища в дентина

• Бързият кариозен процес предизвиква различна реакция в пулпо-дентиновия комплекс;

• Пулпата отлага цалцифициран материал на повърхността и той запълва тубулите;

• Дентиновите тубули се прекъсват и не се хранят.

Мъртви пътища в дентина

Фисурен кариес със засягане на дентина

• Когато кариозният процес достигне до дентина,той се разпростира в ширина;

• Червената зона е деминерализиран участък;

• Около нея има зона на склеротичен дентин;

• В емайла такава защита няма.