Хертвигово влагалище,клетки водачи,цервикална дезинтеграция

• Цервикална зона• Цимент• Циментобласти• Циментоцити• Зъбен фоликул

Формиране на диафрагма на хертвиговото влагалище

Напречен срез на цимент• Безклетъчен цимент• Клетъчен цимент• Циментоцити• Линии на апозицията-

показват период на покой в депозита на цимент

Слой цимент-надлъжен срез

• Шарпееви влакна• Линии на покой• Периодонтални

лигаменти

Слой цимент-надлъжен срез

• Шарпееви влакна• Линии на покой• Периодонтални

лигаменти

Циментоцити• Паякообразни клетки с

множество израстъци• Насочват се към

периодонциума и се поместват в каналикули

• Разполагат се в лакуни

Шарпееви влакна в ацелуларния цимент

-Проникващите дебели колагенови влакна от периодонциума в цемента се наричат Шарпееви.

-Те са перпендикулярни на корена

-Проникват между циментобластите

Периодонциум

• Лигаменти• Кръвоносни съдове• Нерви• Лимфни съдове• Клетки• Влакна• Тъканна среда

Коси влакна в периодонциума

• Фибробласти сред влакната

• Кръвоносни съдове

Цимент, периодонциум, алвеоларна кост

Кератинизация на оралниа епител– процес на превръщане на клетките в

кератинни сквама

некератинизирана

кератинизирана

специализирана

Различни видове лигавица

Свободна -покривнаприкрепена -дъвкателна

Специализирана -по езика

Стратифициран – слоест сквамозен епител

Характеристика на клетките на сквамозния епител

Stratum corneum

• Съставен от кератинни сквами, които на електронен микроскоп имат формата на изцяло кератинизирани плоски клетки с липса на ядро и прекъснати дезмозомални мостчета.

Епителни контактиКохезия - посредством дезмозоми

• Интрацелуларна плака -дезмоплакини

• Цитокератинни филаменти

• Трансмембранни протеини -дезмоглеини

Епителни контактиАдхезия – посредством

хемидезмозоми

• Трансмембранни протеини свързани с екстрацелуларен матрикс

Епителни контактиGup - връзки -отвори между

клетките

• Междуклетъчните пори се ограждат от 6 белтъчни субединици, наречени конексони;

• Те преминават през клетъчните мембрани и оформят междуклетъчна комуникация.

Епителни контактиФокален контакт

• Интрацелурарни филаменти-актин, посредством белтъчни молекули –интегрин;

• Те се свързват за

екстрацелуларен фибронектин.

Фокален контакт

• Интрацелурарни филаменти-актин, посредством белтъчни молекули –интегрин;

• Те се свързват за

екстрацелуларен фибронектин.

Базална мембрана

Субмукозната съединителна тъкан се различава по съотношенията на

съставните й елементи

• Lamina propria

Папиларен слой

Ретикуларен слой

• Submucosa

Колагенни влакна в оралната лигавица

Ретикуларни влакна

• - Финни аргирофилни влакна /85% колаген и 15% липиди/;

• Основното вещество в тях е ретикулин;

• Ретикуларните влакна обгръщат клетките в съединителната тъкан и осъществяват връзка с тях ;

• Те се намират около мастните клетки, единичните мускулни клетки и капиляри;

• Свързват се с ендотела и осигуряват статично положение на кръвоностните съдове.

Еластични влакна

• Много тънки /0,1-0,2 μм/, образуват анастомози помежду си и имат накъдрен край;

• Изградени са от еластин, който не се разрушава от протеолитични ензими;

• В свободната лигавица еластичните влакна са малко.

Епително прикрепване

Аташманът контактува със зъба и със съединителната тъкан на гингивата;

Образува епителен маншет около зъба, който е най-дебел в дъното на

сулкуса /10-30 клетки/; В апикална посока той

изтънява до няколко клетъчни слоя.

Клетките се свързват една с друга посредством дезмозоми

и Gup-връзка.

Клетките от str. вasalae, се свързват чрез хемидезмозоми с “вътрешна базална ламина”, а тя се свързва с емайла посредствомслюнчени протеини, които покриват емайла в шийката на зъба.

Гингивално прикрепване към зъбната повърхност

Орален епител

Език

Вкусови луковици

Вкусови папили на езика

Слюнчените жлези са изградени от ацини

• Те представляват грозд от пирамидални жлезисти клетки, които биват:• серозни клетки,• муцинозни клетки,• смесени алвеоли.

• Секретът им се събира в терминален колекторен канал;

• Той завършва с екскреторен канал.

Гингива

• Запълнени са със секреторни гранули в апикалния край;

• Секретират

“зимогенни гранули” - прекурсори на амилазата.

Секреторна серозна клетка

Секреторна муцинозна клетка

• Овално ядро;• Муциногенни

везикули (мукозен секрет);• Преобладават в

сублингвалните жлези;

• Муцинът е основният лубрикант.

Биофилм

• Триизмерна структурна общност от МО, адхерирала по твърда повърхност, с каналчеста система за трансорт на течности, субстрати, отпадни продукти и сигнални молекули.

Начално образуване на биофилм

Структура на биофилма

Субгингивална плака

Streptococci

Г-пръчки, облигатни анаероби

• Fusobacterium• F.nucleatum –

изолира се от гингивален кревис, тонзили, акутен улцеративен гингивит;

Структура на спирохетите

Фузоспирилен комплекс

• При улцеративен гингивит и ангината на Венсант;

• Откриват се в напреднали деструктивни периодонтални заболявания.

Гъбите съществуват в две основни структурни форми

• Бластоспори - едноклетъчни със сферична или овална форма;

• Хифи - многоклетъчни с различни специализирани структури според функциите им, изградени от хифи.• Псевдохифи - вериги от

много бластоспори, образувани чрез пъпкуване.

• Кандидата образува такива псевдохифи и може да съществува в двете форми – нарича се диморфна.

Candida • Бластоспори - едноклетъчни със

сферична или овална форма;

Плаков биофилм

Механизми за устойчивост на МО в микросредата• МО във външните участъци на

микросредата са заобиколени от течна среда и хранителни в-ва;

• МО във вътрешността на микросредата са със забавен метаболизъм и растеж поради липса на хранителни в-ва и 02- -устойчивост към АБ;

• Отрицателно зареденият матрикс привлича и инактивира (+) АБ молекули;

• Q-S сигнална система индуцира производство на ензими -супероксидна дезмутаза и каталаза, които разграждат токсичния 02

-.

Начална колонизация

• Зъбна пеликула- 1час след почистване Адсобция на S.sanguis

• 2-дневна плака-Палисадни колонии от коки

• Начално образуване на матрикс и коагрегация

Зараждане на конфугурации на “царевичния кочан”

•

Подреждат се около пръчковиден МО

Коковидни бактерии под форма на царевични кочани

Филаментозни микробни колонии

Филаментозна зъбна плака

Грам –МО( пръчковидни )

• Царевичен кочан : около централен филамент се разполагат коковидни клетки

Микробен състав на плаковия биофилм

Субгингивална плака

• Надлъжен срез на субгингивална плака на 2 месеца;

• Г- анаероби и спирохети;

• МО се подреждат под формата на четка за зъби.

Гингивална плака

Присъстват епителни клетки, различни М.О. и мигрирали левкоцити от гингивалния сулкус.

Дете на 9г.

Движения

• Извършват се оклузално през криптите на костта до оралната мукоза;

• Движенията осигуряват пространство за нарастващия корен;

Пенетрация

• Проникването на коронката през слетия епителен слой позволява навлизане в устата;

• На повърхността на емайла остава само слой от вътрешния емайлов епител – cuticula dentis;

• Тя се разкъсва от дъвкателните сили и се замества от рellicula dentis /мукополизахариден филм от слюнката/.

“Ерупционна пътека”

Промени в областта на корена

• Краят на образувания коренов дентин се покрива с епителиална диафрагма;

• Фибробластите образуват колагенови влакна около корена, вмъквайки се в цимента;

2-ри етап

3-ти етап5-ти етап 4-ти етап

Растежна зона – витална и устойчива ембрионална тъкан

• В растежната зона има кръвоностни съдове и нерви.

• Външната й част граничи с алвеоларната кост.

• Епителната диафрагма е ┴ на надлъжната ос на корена.

Растежна зона – витална и устойчива ембрионална тъкан

• В растежната зона има кръвоностни съдове и нерви.

• Външната й част граничи с алвеоларната кост.

• Епителната диафрагма е ┴ на надлъжната ос на корена.

Къси коренови стени

• В страничните участъци около изградените коренови стени има:

• периодонциум, • алвеоларна кост с

кортикалис и спонгиоза.

4 етап – изградени коренови стени, но неизграден апекс

• Зъбът е пробил и е във функция;

• Кореновите стени са достигнали дължината си;

• Задебелени, леко конвергиращи;

• Неизграден апекс, широко отворен;

• Растежната зона намалява.

5 етап – Затваряне на апекса

• Апексът е изграден;• Периодонциумът е

изграден, не само по протежение на кореновите стени, но и в областта на апекса;

• Растежна зона липсва.

Остеокласти по време на кореновата резорбция

Начало на кореновата резорбция

• Фибробласти от периодонциума на вр. зъб се превръщат в фиброкласти;

• Циментобластите се превръщат в циментокласти;

• Участие на многоядрени гигантски клетки в резорбцията.

На каква възраст е детето?

На каква възраст е детето?

Начална кавитация в емайла

• Оценка в дълбочина на кариозна лезия в емайла и начална лезия в дентина.

Хистопатология на caries incipiens

• Наблюдава се тъмна зона в подповърхностния слой на емайла;

• В нея са подчертани линиите на Ретциус;

• Подчертават се и напречните стриации;

• Емайловата структура е запазена;

• Видимо непроменен е външният слой на емайла.

Емайлови призми P

Загубата на интерпризматичен емайл създава ефект на “микропори” S

Киселинна дифузияКиселинна дифузияAcid infiltrationAcid infiltration

SEMS Haikel et al.1983SEMS Haikel et al.1983

“Кавитация” на начална кариозна лезия

• В един момент се нарушава цялостта и на повърхностния слой и се наблюдава “кавитация”.

Втори стадий (под микроскоп)

• Оформяне триъгълно петно.

• То има конична форма с връх, насочен към емайло-дентиновата граница и основа - към емайловата повърхност.

• Върхът на конуса се нарича „напредващ фронт” на кариозната лезия или на киселинната деминерализация.

Тяло на кариозното петно

Кариозна лезия в емайла(под микроскоп)

Повърхностна зона

Тяло на лезията

Тъмна зона

Нормален емайл

Реминерализация в лезията

• Извършва се:• В повърхностната

зона;• В тъмната зона;• Голяма тъмна зона

говори за съществена и дълго продължаваща реминерализация.

Напредваща кариозна лезия

• Добре изразена тъмна зона във фронта на напредващата лезия.

Прекавитиран емайлов кариес

• Тъмната зона е достигнала почти до емайло-дентиновата граница;

• Формира се втора тъмна зона вътре в тялото на лезията

• Начало на засягане на повърхността.

Кавитиран емайлов кариес

• Засягане на повърхностния слой;

• Наличие на два конични върха;

• Процесът наближава емайло-дентиновата граница.

Началната кариозна лезия в ямки и фисури

• Подповърхностната лезия във фисурите се развива билатерално от двете страни на устието на фисурата.

• Тези две лезии могат да се задълбочават с различна скорост, а могат и да се съединят в дъното на фисурата.

Фисурен кариес

• Напредва до дъното на фисурата;

• Засяга дентина

на много по-широка основа.

Dentinal sclerosis

Склеротичен защитен дентин

Терциерен дентин

Кариес на дентина

Форма на дентиновия кариес-конус

• Когато напредващият фронт на емайловата кариозна лезия достигне емайло-дентиновата граница, която е чувствително по-слабо минерализирана от емайла, киселините се разливат по нея на широка основа.

Кариес в дентина

• Напредването на кариозния процес в дентина става по пътя на дентиновите тубули.

Форма на кариозната лезия в дентина

• Тъй като процесът напредва по тубулите, промените в дентина имат конична форма, като върха на конуса е към пулпата, а основата му – към емайло-дентиновата граница.

Дентинов конус

• При еднакъв брой засегнати дентинови каналчета, кариозната лезия е широка на повърхността, а с навлизане в дълбочина, тя се стеснява.

Зони на дентиновия кариес

1. Повърхностна зона на напълно разрушен дентин;

2. Зона на бактериална инвазия;

3. Зона на деминерализация;

4. Зона на склеротичен дентин;

5. Зона на мастна дегенерация на одонтобластните израстъци.

Образуване на каверни

• Стените на дентиновите тубули на места изтъняват дотолкова, че се разрушават и се получава сливане на група каналчета.

• На тези места се наблюдава кавернозно разширение на каналчетата, което е запълнено с навлезлите микроорганизми.

•

Склеротичен дентин

• При добра защита под развиващия се процес се образува склеротичен дентин;

• Склеротичните каналчета не се оцветяват.

Мъртви пътища в дентина

• Бързият кариозен процес предизвиква различна реакция в пулпо-дентиновия комплекс;

• Пулпата отлага цалцифициран материал на повърхността и той запълва тубулите;

• Дентиновите тубули се прекъсват и не се хранят.

Мъртви пътища в дентина

Фисурен кариес със засягане на дентина

• Когато кариозният процес достигне до дентина,той се разпростира в ширина;

• Червената зона е деминерализиран участък;

• Около нея има зона на склеротичен дентин;

• В емайла такава защита няма.