Познавам едно момиченце на име Рени. То е весело и безгрижно като малко врабче. Сутрин щом се събуди, Рени

отваря очи и запява.

Ре- ре –ре, кой

ще разбере.

Търся си

сестричка, да

не съм

самичка.

Всички съседи я наричали Рени славейчето. И най-важното- една нота носи нейното име, Рe.

А сега слушайте внимателно: тонът ре , освен че има точно място на пианото, има и точно място в къщичката на

нотите- петолинието, където всяко от децата - ноти си има точно определено място. Една сутрин Рени станала рано-

рано.

Нямам домашни, на училище съм следобед. Защо да стоя сама? Навън слънцето така

примамливо грее.

Излязла Рени в градинката зад блока и си запяла:

Ре-ре-ре...

Изведнъж чула зад гърба си:

Хей, ти ли си Рени? Знаеш ли откога те

търся? Аз съм ми- Мими.

Но защо досега не сме се виждали? И коя е

твоята песен?

Аз съм Мими, ми-ми-ми.

Сестричке мила, ти ме разбери.

Чудесно е, че се запознахме. Ре-ре-ре.

Толкова е хубаво, че се намерихме. Ми-ми-ми.

Искаш ли повече да не се

разделяме?

Вечер ще се прибираме при

родителите си, но през деня ще сме

неразделни.

И ще търсим другите си сестри. Знаеш ли, че сме

седем сестри?

Така ли? И как ще ги открием?

Ще пеем и те сами ще ни се обадят.

Рени и Мими едва дочакали да се съмне. Първо Рени излязла навън, а след нея и Мими.

Знаеш ли, сигурна съм, че и другите ни сестри са

наблизо. Хайде да идем в детската градина!

Тръгнали Рени и Мими и бързо се озовали до двора на близката детска градина. Момичетата си припявали имената и изведнъж:

До-до-до, аз съм кака Дора.

До-до-до, искам с вас да се

разходя.

Вие да не сте моите сестрички?

Да, ние сме Рени и Мими. А защо ти си в детска

градина, макар че си по-голяма от нас?

Аз съм в четвърти клас, но мама и татко ме изпращат сутрин да водя сестричките в

детската градина. А после отивам на училище.

Много се радваме, че те открихме.За по-кратко ще те

наричаме До.

Деца, бързо се прибирайте, защото ще настинете. Още е

студено.

Но ние не видяхме сестричките.

Елате пак утре и ще се запознаете с тях.

Рано на другата сутрин Рени и Мими едва успели да измият личицата си и хукнали към детската градина. А там, на оградата, ги

чакала кака Дора, прегърнала две малки момиченца.

Здравейте, Рени и Мими.

Дора ни разказа за Вас.

Рени и Мими засияли от щастие, запрегръщали и зацелували сестричките си. Фани, за по-кратко Фа, и Солина, за по-кратко Сол, запели своята

песничка.

Фа-фа, сол-сол, ми-ре-до. В

къщата за песни с нотичките лесни.

Сол е по-малка от фа, но е много важна. На нейно име е наречен ключът, който отключва къщичката на нотите. Той

показва и нейното място, а именно – втория етаж на къщичката.

На другата сутрин Рени и Мими пресрещнали Дора, Фани и Солина на път към детската

градина. Докато вървели, чули от един балкон много нежен глас.

Ла – ла - ла, аз съм малка Лалка. Уча се и пея, весело

се смея.

На балкона стояло едно малко момиченце, което се зарадвало на децата, защото нямало с кого да си

играе.

Момиченце, ти имаш ли си сестрички?

Да, но те не живеят тук.

А ти откъде

знаеш за тях?

Мама и татко ми разказаха.

Слушай тогава. Като стане 5 часа следобед, когато ние се връщаме от училище, кажи на

майка си и баща си да те доведат тук долу, пред входа на вашия блок. Ще дойдем и ние. Тогава,

пред родителите ти, ще ти покажем къде е твоето място в къщичката на нотите.

Децата се разделили с обещанието, че след училище и Ла

ще се включи в тяхната нотна стълбичка...

Когато станало 5 часа, пред входа на блока, Лалка и нейните родители вече очаквали сестричките. Когато децата пристигнали,

хванати за ръце, родителите на Лалка много се развълнували.

А сега да отидем у Дора, Фани и Солина. Там Ви очаква още една изненада.

Там ще се запознаете с истинските си родители и

ще разберете защо сте разделени и защо всички сме толкова щастливи, че

сами се открихте.

Всички скоро се озовали пред къщата на Дора. Тозчас вратата се

отворила и родителите разперили ръце, за да прегърнат всичките си деца. Всичките ли...

Там , в хола, седяло едно малчуганче, което пеело с бодър глас.

Си - си, си - си-ла – сол - фа.

Ми – ми – ре – ре – до - до.

Това е нашата сестричка Сия, за по-кратко Си. Сега вече всички сме заедно.

Децата се прегърнали, а бащата на Дора разказал покъртителната история на семейството си.

Ние сме родители на всички ви, но както виждате живеем много бедно и едва припечелваме за най-необходимото. Затова решихме при нас да останат Дора, Фани, Солина и най-малката Сия, а Рени, Мими и Лалка дадохме на семейства, които си нямат деца. Много

мислихме, много страдахме, но накрая решихме да стоплим сърцата на тези добри хора, които се грижат за рожбите ни като за свои деца.

Но условието ни беше, че като пораснете ще ви кажем и ще се познавате и обичате много, защото сте сестри.

Построихме ви и тази къщичка на нотичките, в която винаги ще има

място за всяка от вас.

Сестричките се прегърнали и запели. Те никога повече не се разделили и благодарение на тяхната дружба се появили толкова

красиви песни, които днес ние пеем с удоволствие и много любов.

Малки нотички - сестрички, подредени във редички.Мога да ги пиша и ги пея, с тях обичам да се смея.Ла-ла-ла-ла...Мога да ги пиша и ги пея, с тях обичам да се смея.

Сестричките се прегърнали и запели. Те никога повече не се разделили и благодарение на тяхната дружба се появили толкова

красиви песни, които днес ние пеем с удоволствие и много любов.

Сами разбирате, мили деца, че тази история е измислена, но за разлика от други приказки, тук героите са истински - това са

нотичките, с които се записват музикалните призведения.

Тази история е измислена, за да запомните местата им в Къщичката на нотите – петолинието, бързо, лесно и забавно. Когато подредим

нашите герои в редичка, се получава нотната стълбица, която още се нарича гама. Но стига вече сме разказвали, нека попеем.

Нотна стълбица - муз.Х.Агасян Върху стола скачам и след миг вече пея до-ре-ми,

слезна ли на пода в моя дом връщам се на ми-ре-до.А от масата редя сола ми-фа-сол-ла,

от бюфета вижте най-добре изпълнявам си-до-ре. Сетне до-си-ла-сол-фа-ми, неусетно тупнах о земи. /2/

Пр. До-ре-ми-фа-сол-ла-си-до-ре-до-си-ла-сол-фа-ми-ре, до-ре-ми-фа-сол-фа-ми-ре-до.

Върху стола скачам и след миг вече пея до-ре-ми,слезна ли на пода в моя дом връщам се на ми-ре-до.

А от масата редя сола ми-фа-сол-ла,от бюфета вижте най-добре изпълнявам си-до-ре.

Сетне до-си-ла-сол-фа-ми, неусетно тупнах о земи. А на себе си аз щом дойдох си измислих нова нота „ох”. Ооох! /2/