X. Политика за опазване на околната среда

1. Възникване и развитие2. Политика на ЕС в областта на отпадъците3. Други традиционни цели 4. Концепция за устойчиво развитие5. Мерки в областта на енергетиката

1. Възникване и развитие

За първи път политиката за опазване на околната среда е включена като

дейност, представляваща съвместна компетентност на Общността и на

държавите-членки през 1987 г. с влизането в сила на Единния европейски

акт.

В новата глава “Околна среда” е записано т. нар. правило за

“хоризонталния подход” при прилагането на екологичната тематика. То

гласи, че във всички политики на Общността – вътрешни и външни, при

приемането на нови мерки и сключването на договори, задължително трябва

да се взима предвид оценката на техния екологичен ефект (т. нар. оценка на

въздействието) и да се търсят решения, които са най-благоприятни за

околната среда.

1

Основни аналитични стъпки при изготвяне на оценка на въздействието (Impact Assessment)

1. Идентифициране на проблема

2. Определяне на целите

3. Разработване на основните варианти

4. Анализ на техните въздействия

5. Сравнение на вариантите (най-честоизползваните методи са: анализ разходи-

ползи, анализ на ефективността на

разходите и анализ с използване на

множество критерии) 1. Разработване на схема за мониторинг и за последваща оценка

2

1. Възникване и развитие

През следващите десетилетия 1980 – 2010 г. “хоризонталният подход”

намира сериозно развитие чрез промените в договорите и чрез редица

директиви. Техният брой е около 280. Например:

� Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и надивата флора и фауна;

� Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действията наОбщността в областта на политиката за водите

� Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда;

� Директива 2003/87 / ЕО за установяване на схема за търговия с квоти заемисии на парникови газове в рамките на Общността;

� Директива 2003/96/EО относно преструктурирането на правната рамката наОбщността за данъчно облагане на енергийните продукти иелектроенергията

� Директива 2004/35 / ЕО относно екологичната отговорност по отношениена предотвратяването и отстраняването на екологични щети;

� Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

� Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплекснопредотвратяване и контрол на замърсяването)

3

Общо директивите могат да се разделят на две групи:

А) С традиционните цели

� Отпадъци

� Шум

� Замърсяване на въздуха

� Управление на водите

� Опазване на почвите

Б) С нетрадиционни цели

� Климат

� Защитени територии

� Натура 2000

� Биоразнообразие

� ГМО

� Гражданска защита

4

След Договора от Лисабон Съветът на ЕС

получи правото да приема с квалифицирано

мнозинство, вместо с единодушие, нормативни

актове в областта на екологията и енергийната

безопасност, които са задължителни за държавите-

членки на ЕС.

Това говори, че екологичната политика, която

досега се определяше като политика със средна

степен на наднационално регулиране в ЕС, след

влизането в сила на Лисабонския договор ще може

да се причисли към политиките с висока степен на

наднационално регулиране.

2. Политика на ЕС в областта на отпадъците

На графиката се вижда, че през периода 1998 - 2008 г. Количеството битови отпадъци,създавани в ЕС на човек от населението остава почти непроменено – около 500 кг. Положителнататенденция при управлението на отпадъците се изразява в намаляването на депонираните отпадъци(тъмно зелен сектор) от около 280 на около 200 кг. (от 56% на 40%) и увеличаването нарециклираните отпадъци (светло син сектор) – от около 60 на около 100 кг. (от 12% на около 20%).Нараства и делът на изгаряните отпадъци (син сектор - около 10%) и на отпадъците, използвани катокомпост (от около 4% на около 8%).

5

6

2. Политика на ЕС в областта на отпадъците

Йерархия при управлението (обработката) на отпадъците:

В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

а) предотвратяване;

б) подготовка за повторна употреба;

в) рециклиране;

г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на компост или енергия; и

д) обезвреждане – само за специалните отпадъци – радиоактивни, токсични, тежки метали и др.

Допускаше се до края на 2010 г. временно депозиране на отпадъци преди рециклиране или

използване като източник за енергия (изгаряне) или за компост.

Директивата на практика не се изпълнява!

До 2020 г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от другиизточници, доколкото тези потоци от отпадъци наподобяват домакинските отпадъци, следва да се увеличи от сегашните около 25% на най-малко 50 % от общото тегло. Дали това е изпълнимо?

7

Както се вижда от таблицата, България създава най-много отпадъци на човек отнаселението. Но причината не е в по-ниската екологична култура на населението, защото вХоландия се създават повече битови отпадъци на човек от населението, а в структурата наикономиката.

Държавите, където има по-голям дял енергетиката, базирана на въглища, металургията инеорганичната химия, създават повече индустриални отпадъци на човек от населението.

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Waste_statistics

Отпадъци на човек от населението (2010, кг)

Общо отпадъци Индустриални

отпадъци Отпадъци на

домакинстватаБългария 22988 22503 485

Румъния 10899 10595 304

Холандия 7077 6539 538

Гърция 6512 6032 481

Франция 5394 4948 445

ЕС 5011 4572 439

Германия 4508 4058 450

Полша 4138 3907 231

Великобритания 4100 3642 458

Дания 3740 3305 435

8

9

При рециклирането наотпадъците се забелязваобаче същественоизоставане на България иРумъния. У нас серециклират едва 1,2% отвсички отпадъци, докато вХоландия – 51%. Многодобри показатели прирециклирането имат също:Дания – 60%, Испания –56%, Полша – 52%, Франция– 47%, германия – 43%.

В същото време тозипоказател в Швеция е само14%, във Финландия – 28%.С какво е свързана тазиразлика? Тук пак играе роляструктурата наикономиката, тъй катоосновната част отрециклираните отпадъци саиндустриални отпадъци.

Среден показател за ЕС– 38%, при битовите –около 20%.

10

3. Други традиционни цели

А) Въздух

Въведени са пределни допустими норми на съюзно ниво за следните замърсители на въздуха:серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици, олово, озон, бензол, въглероден оксид, полиароматнивъглеводороди, кадмий, арсен, никел, живак

За други замърсители се определят на национално ниво пределни допустими норми по райони (зони):

Б) Вода

Продължение на Директивата за градските отпадни води от 1991 г.

Най-важното изискване е за канализационните системии задължителното пречистване на отпадните води.България имаше преходен етап до края на 2010 г.

В директивата са описани методите за проверка и са Предвидени санкции.

Промишлените води, попадащи в канализацията,подлежат на същото пречистване, както и градскитеотпадни води.

11

3. Други традиционни цели

В) Почва

Набляга се на намаляването на замърсяването с пестициди, хербициди, устойчиви органични замърсители, нитрати, тежки метали и др.

"Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването (2007-2013)"

Висока предразположеност към свлачишни процеси у нас. По другите показатели сме много добре.

Г) Шум

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 6 февруари 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членкиотносно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства

ДИРЕКТИВА 2000/14/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите

ДИРЕКТИВА 2002/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 март 2002 година относноустановяването на правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността

(няма за релсовия транспорт)

4. Концепция за устойчиво развитие

Концепцията за устойчивоторазвитие (Sustainable development) сепоявява през 1980-те години и е свързанас дейността на Международния съюз зазапазване на природата (InternationalUnion for the Conservation of Nature).

Добива популярност иавторитетност през 1987 година следпубликуването на доклада на КомисиятаБрундланд (Brundtland Commission),създадена по поръчение на Общотосъбрание на ООН и оглавявана отбившата министър-председателка наНорвегия г-жа Гро Харлем Брундланд.

След аварията в АЕЦ Чернобил сестига до общо съгласие, че развитиетотрябва да става, като се отчитат всичкирискове за околната среда. Целта е„развитие, което отговаря на нуждите насегашното поколение, без да накърняваспособността на бъдещите поколениясъщо да удовлетворяват своите нужди”.

12

Търпимост

Надеждност

Околна среда

Социални отношения

Справедливост

Устойчивост

Икономика

Може да се говори за устойчиво развитие вширокия смисъл на понятието, което включваекологическо, икономическо и социалноизмерение и за устойчиво развитие в по-тесенсмисъл, което се ограничава главно до мерки поопазването на околната среда.

Широкият подход се подкрепя най-активно отразвиващите се страни и доминира в материалитена ООН, докато по-тесният подход е присъщ замерките, предприемани от развитите държави.

13

Развитие на концепцията - мерки и предложение на Европейската комисия

А) Изменение на климата и чиста енергия (виж т. 5)

Б) Устойчив транспорт

До 2020 г. 10 % от горивото, което използва в транспортния сектор трябва да е от възобновяеми

източници на енергия (биогорива, електроенергия от възобновяеми източници и водород).

Регламент (ЕО) № 443/2009 – намалени гранични стойности на емисии на CO2 за двигателите на

леките коли, произвеждани в ЕС. Влиза в сила постепенно от 2012 до 2015 г.

По-строги изискваия за автомобилните гуми – енергиен клас, шум и др.

В) Устойчиво потребление и производство

Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването остава основно

средство за постигането на устойчиво производство. Тя ще бъде допълнена от директива

относно промишлените емисии.

При химикалите - регламентът REACH, със създаването на новата Европейска агенция по

химикали. Нови правила за класифицирането, етикетирането и опаковането на химикали.

Плана за действие за технологии за околната среда (ЕТАР).

14

4. Концепция за устойчиво развитие

Г) Опазване и управление на природните ресурси

�Биологично разнообразиеНамалява в световен мащаб и няма признаци за обрат, нито за забавяне на тази тенденция. Малко вероятно е ЕС да изпълни целта си за 2010 г. за спиране на унищожаването набиологичното разнообразие. Запасите от риба в Европа продължават да са обект на прекаленулов.Д) Биоразнообразие (закрила на застрашени видове животни и растения)

ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естественитеместообитания и на дивата флора и фауна - Единна европейска екологична мрежа на специал-ните защитени зони, наречена „Натура 2000“.

�Управление на водитеИма проблеми с изпълнението на Рамковата директива за водите поради недостиг на средства за пречиствателни съоръжения за всички канализационни системи на селищата.

Д) Обществено здраве

Инициативи за психичното здраве, алкохола, затлъстяването, тютюна и борбата с ХИВ/СПИН. По-строги мерки при използването на пестицидите и нов режим за разрешаване на фуражнидобавки.

Основните отговорности остават на държавите-членки. Няма общи минималниизисквания при здравеопазването.

15

4. Концепция за устойчиво развитие

Е) Социално приобщаване, демография и миграция

Целта за осигуряване на работа на поне половината от работниците в напреднала възраст до

2010 г. е почти изпълнена, но средната възраст на пенсиониране няма да достигне 65 години.

Още няма обща миграционна политика. Подготвя се Европейски пакт за имиграцията и

убежището.

Ж) Борба с бедността в ЕС и в световен мащаб

Има намаляване на официалната помощ за развитие, предоставяна от ЕС.

З) Образование и обучение

Програма за учене през целия живот за периода 2007—2013 г.

И) Научноизследователска и развойна дейност

Делът на БВП за научни изследвания е намалял от 1,85 % на 1,83 % за периода 2000—2007 г.

ЕС се отдалечава от целта си от 3 %, която трябваше да бъде достигната до 2010 г.

Много от тези цели са залегнали и в Програмата Европа 2020.

16

5. Мерки в областта на енергетиката

а) Намаляване на консумацията на енергия.

Цел – намаляване с 1% годишно, така, че през 2020 г. консумацията за намалее с 20% спрямо

очакваната (предполаганата) през 2008 г. консумация. Тези, които преизпълнят целта получават т. нар.

бели сертификати, които могат да продават на компаниите, които не са изпълнили целта.

Най-голям резерв има в отоплението (охлаждането) на сградите. Там отива около 27% от енергията,

повече отколкото в промишлеността. Друг съществен резерв има в транспорта.

17

б) Нарастване на дела на възобновяемите

източници на енергия

2008 г. - около 10% , в 2020 трябва да е 20%.

Най-висок в Швеция – 44%, Латвия – 30%, в

Дания около 19%, България – 9%, Германия –

9%, Белгия – 3%, Великобритания – 2%.

Най-голямата част се пада на биомасата -

дървени отпадъци, битови отпадъци,

отпадаци от животновъдството,

ресторантьорството, специално отглеждани

растения – най-добри резултати от захарната

тръстика – биоетанолът.

Водещи производители на вятърни

генератори са германските фирми Siemens,

Fuhrlaender, Enercon, датските Vestas, Nordex,

холандските Lagerway, Darwind, испанската

Gamesa.

37

24

16

149

Нефт Природен газ

Въглища Ядрено гориво

Възобновяеми източници

0

10

20

30

40

50

60

70

80

Биомаса Хидроенергия Вятър Геотермална

енергия

Слънчева

енергия

Структура на вътрешното потребление на

енергоносители – (%, 2009 г.)

Дял на отделните възобновяеми енергоизточници (%)

18

В) Намаляване на емисията на CO2

Нова директива за периода 2013 – 2020 г. Цел 20% намаление на емисиите на парниковигазове.

Обхващат се всички отрасли и безплатните квоти постепенно ще намаляват до пълното изизчезване през 2020 г.

Платените квоти ще се продават на търгове на съюзно ниво.Ще има известно преразпределение (10%) от полученитесредства в полза на по-бедните и по-силно засегнатите държави.

20% от средствата задължително ще отиват главно за екологични проекти, вкл. в развиващисе страни. Очакванията са приходите от продажба на емисии за бюджета ни през 2020 г. да саоколо 4,8 млрд. евро. Но нова са фактически приходи от данъци и те намаляватконкурентноспособността на фирмите.

Цени за индустрията (ЕС)

2005 – 6,43 цента за KWh, 2007 – 7,81, ръст 21%.В България през 2007 г. – цена 4,19 (по-евтино в Унгария, Латвия и Естония).Най-скъпа е в Ирландия – 10,80 цента.

Цени за домакинствата (2007): ЕС – 14,51, България – 6,75. По-ниско няма!Най-високи са в Дания – 24,25; Холандия – 22,30Италия - 21,97, Румъния – 9,91.Причини – структурата на производството и размера на екоданъка.

Средна цена за kWh(евроцента, данни на ЕК)

Газ 4,0

Въглища 4,5

Ядрена енергия 5,0

Вятър (на брега) 7,0

Вятър в морето 10,5

1926,9 куб. м газ = 1 гигаджаул

Минимални акцизи (евро на тон)

От 1.1.2004 От 1.1.2010

Моторни горива

Бензин 421 421

Безоловен бензин 359 359

Дизел 302 330

Природен газ 2,6 (/Gj) 2,6 (/Gj)

Промишлени горива

Дизел 21 21

Природен газ 0,3 (/Gj) 0,3 (/Gj)

Горива и електроенергия за отопление

Дизел 21 21

Мазут 15 15

Природен газ (търговско използване) 0,15 (/Gj) 0,15 (/Gj)

Природен газ (нетърговско използване) 0,30 (/Gj) 0,30 (/Gj)

Електроенергия (търговско използване) 0,5 (MWh) 0,5 (MWh)

Електроенергия (нетърговско използване) 1,0 (MWh) 1,0 (MWh)