Комплектуване, документиране

и опазване на фондовете

на мемориалните музеи в България

Вера БоневаСмолян, 8 октомври 2015

Мемориалните музеи в България

Обект на анализ са 146 структурни звена с музеен характер, посветени на видни публични фигури – политици, общественици, творци. Към групата са включени също 10 музея и/или постоянни експозиции, пазещи паметта за ярки исторически събития или спомена за групи от хора (съмишленици, съдеятели, фамилии), оставили трайни следи в колективното битие на нацията и/или региона.

По административен статус мемориалните музеи като правило са част от по-обхватни институционални структури – национален, регионален, общински, ведомствен музей. Малка група от обектите са със статус на обществени колекции или на частни музейни институции.

Териториалното разпределение на мемориалните музеи е относително равномерно в пределите на страната, тъй като повечето от тях са локализирани в селища, свързани с рожденото място или с града/селото, където по-продължително е работил патронът на структурата. Най-големият брой мемориални музеи са в София и в Пловдив.

Кът от постоянната експозиция на Дом музей "Йордан Йовков" в Добрич

Комплектуване на колекциите

Сградният фонд е специфичен, тъй като в много от случаите се състои от домове на дейците (къщи или апартаменти), адаптирани за музейни нужди. Към повечето мемориални музеи са изградени допълнителни помещения – на нуждите на персонала или за фондохранилища. В отделни случаи са издигнати самостоятелни сгради с предназначение да приютят музейната институция – Дом музей "Йордан Йовков" в Добрич, Музей на майстор Кольо Фичето в Дряново и др.

Постъпването на артефактите в мемориалните музеи в повечето случаи е свързано с еднократен акт – дарение на патрона или на негови наследници или откупуване на имота и прилежащата колекция от държавата. Това обстоятелство поставя важен акцент върху първичната обработка на колекцията и върху своевременното ѝ и коректно структуриране и регистриране – Къща музей "Дечко Узунов" в Казанлък, Дом музей "Вера Недкова" в София, Къща музей "Панчо Владигеров" в София, Музей "Гео Милев" в Стара Загора.

Немалка част от музеите създават колекциите си в хода на системна издирвателска работа – Къща музей "Добри Войников" в Шумен, Къща музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица и др.

Къща музей "Георги Герасимов" в Пазарджик

Специфични проблеми на комплектуването

Дефицитът на оригинали се явява проблем при музеите, създадени в селища с по-сложна историческа съдба или на места, където са запазени къщите на дейците, но артефактите са унищожени или са част от фонда на друг музей. Примери –Музеят на Неофит Рилски в Банско, Музеят на Петко Славейков във Велико Търново, Музеят на Христо Ботев в Калофер, Музеят на Сава Филаретов в село Жеравна, Котленско и др.

Разделени фондове на личност – Панчо Владигеров, Пейо Яворов, Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Величков и др.

Некоректна първоначална идентификация на отделни артефакти; този казус прави проблематични част от по-късните интерпретации и експозиционните конструкции и дейности.

Необособеност на колекцията в пределите на фонда на музея принципал – Музея на Никола Вапцаров Банско, Музеят на Христо Данов в Пловдив, Музеят на Алеко Константинов Свищов, къщите музеи в Копривщица и Панагюрище и др.

Обновеният музей "Баба Тонка" в Русе

Документиране на колекциите Първичната обработка и инвентирането на културните ценности в мемориалните

музеи се осъществяват по действащите норми и правила, заложени в Закона за културното наследство (2009 г.) и Наредбата за формиране и управление на музейните фондове (2009 г.).

Правилото е оригиналите да са част от основните фондове, а копията и другите материали със значение за научната и популяризаторската дейност – в научноспомагателните. Обменни фондове на практика не се поддържат. Значим обем от материали се включват в научните архиви, особено при музеите на писатели и художници.

Процедурата по паспортизация на музейните колекции не е осъществена в пълнота при по-голяма част от визираните културни структури. Частични са постиженията и при пренасянето на информацията от хартиени паспорти и инвентарни книги в електронна форма. Реални постижения в това отношение бележат единични музеи на писатели и композитори, например Музея на Гео Милев в Стара Загора и Музеят на Петко Стайнов в Казанлък.

Къща музей "Гео Милев" – Стара Загора

Физическо опазване на артефактите

Основните трудности, свързани с физическото опазване на артефактите, произтичат от специфичния сграден фонд на мемориалните музеи; по-голяма част от тях се помещават в старинни къщи, които (дори и когато са реновирани) не осигуряват достатъчно добри условия за съхраняването на ценностите при съответстващи условия.

Недостатъчни са възможностите – финансови и технически, за реставрация и консервация на артефактите, дори и на тези с най-висока културно-историческа стойност.

Овехтял експозиционен инвентар и неадекватно на съвременните стандарти техническо оборудване на част от музеите.

По правило основните фондове на мемориалните музеи се отличават с огромно разнообразие на културните ценности – още един фактор, провокиращ трудности при физическото съхранение на артефактите.

Къща музей "Лайош Кошут" Шумен

Елементи на мемориалните музеи "в сянка"

Библиотеките на патроните на музеите не са документирани и проучени в необходимата степен и не са пълноценно приобщени към националната музейна и библиотечна мрежа.

Частните колекции на личностите, обекти на съответния музей са сред най-енигматичните и недостъпни елементи на мемориалните музеи.

Личните архиви на някои от творците и обществениците не са обработени в достатъчна степен и не са видими за специалистите, посетителите и публиките в цялост.

Материали, свързани с родственици и с приятели на патрона, попаднали по стечение на обстоятелствата в съответния мемориален музей

Звуко- и видеозаписи, материали от теренни проучвания и интервюта, документацията от предходни временни и постоянни изложби, научни и/или публицистични статии, брошури и книги, свързани с дейността на мемориалните музеи и с публичната фигура на патрона.

Отсъстващи музеи

Казусът

"Музей на Ненко Балкански" в София

Ненко Балкански, Портрет на Лиляна, 1946

Художествена галерия Смолян

Теми за размисъл и дискусия

Парцелираност на структурите

Фрагментираност на усилията

Дефицит на популярност

Ниска фондова активност

Тежнение по унификация

Недостъпност на фондовете

Дигитална невзрачност

Музейна непрозрачност

Господство на наратива

Никола Танев, [Велико] Търново

Оптимистичен завършек с постоянен адрес в град Пазарджик

Домът на възрожденския художник

и общественик Станислав Доспевски

е художествен и мемориален музей,

свидетелстващ за могъществото

на творческата енергия

и за силното лъчение на местата,

в които българските художници,

писатели, композитори, артисти

и общественици са се докосвали

реалността, превъплъщавайки я

послание, поема, картина, песен…

или в откроим личностен подвиг.