Print media before and after Gutenberg (2016)

30 полиграфия 1’2016

медийна археология

Базирайки се на медийната археология, авторът на статията доц. д-р Милена Цветкова проследява българската следа в светов-ното книгоиздаване. Колко ярка е тя, сочат четирите знаменателни за книгопечатането юбилея, които отбелязваме през настоя- щата 2016 г. Отбелязваме обаче и една нерадостна тенденция – печатната индустрия и книгоиздаването са длъжници на чита-теля от дигиталния век.В

30 С

ЕКУН

ДИ

Print media before and after GutenbergOn the basis of media archeology, the author of this article – Assoc. Dr. Milena Tzvetkova studies the Bulgarian trace in global book publishing. It is made clear with the help of the four notable book printing anniversaries we celebrate in 2016. However, we are also observing a sorrowful trend – printing industry and book publishing are indebted to the reader from the digital century.

IN B

RIEF

В резюмеСъгласно общонаучния консенсус 560-годишната биогра-фия на печатната книга се развива в четири фази: инкуна-були, първопечатни, старопечатни и съвременни печат-ни книги. Признаваща колосалността на изобретението на Йоханес Гутенберг, новата научна дисциплина „медий-на археология“ разкрива една по-мащабна логика в еволю-цията на книгата като най-старата медия: Предгутен-бергова, Гутенбергова и Постгутенбергова книга. Всяка от фазите съдържа закономерности, предопределящи и бъдещето на печатната медия през ХХІ в. Погледът на медийната археология би спомогнал да се коригира хро-нологията на изобретенията от Гутенберговата галак-тика – печатната медия, печатната преса, печатната книга и хартията като печатен ресурс. Данните могат да се окажат важни за преосмисляне на технологичния и идеологичния контекст, в който българите се сдобиват с иновацията „печатна книга“.

Книгопечатането е изобретено два пъти – в Китай и в средновековна Европа. Печатната преса с подвижен набор е изобретена два пъти – в Корея и в Германия. Хар-

тията е изобретена два пъти – в Китай и в Южна Аме-рика. Тези симетрии са констатация от рентгеновия по-глед на новата научна дисциплина „медийна археология“.

Целта на настоящото изложение е да актуализира пе-риодизацията в еволюцията на книгата като печатна ме-дия, за да формулира закономерностите, влияещи върху съвременните отношения „печатни медии – политика – читатели“. Предмет на конкретния изследователски ин-терес е фактологичната ревизия на някои от основопо-лагащите събития в миналото на книгопечатането, в контекста на които да се открои позицията на българ-ските явления при първопечатната книга и на нейните печатари-издатели. Подходът на медийната археология предлага по-различен поглед от историческия, тъй като е дълбочинен, вертикален и открива еволюционни тен-денции и закономерности, които са невидими за линейния и хоризонтален подход, целящ ретроспективно хроники-ране на събитията.

С оглед на коректността спрямо биографията на кни-гопечатането можем да потвърдим, че печатната книга не е само Гутенберговата книга. За това ще ни помогне сондажът в еволюцията на комуникациите.

Печатната медия преди и след Гутенберг

доц. д-р Милена Цветкова

През 2016 г. отбелязваме четири знаменателни за книгопечатането юбилея: »» 450 години от основаването на най-голямата славянска печатница от първия български печатар Яков Крайков и издаването на първата бъл-

гарска печатна книга „Часословец“ (1566).»» 365 години от издаването на първата печатна книга на кирилица с новобългарски езикови елементи и първия печатен български амулет –

сборника с молитви „Абагар“ от българския книжовник Филип Станиславов (1651).»» 210 години от издаването на първата новобългарска печатна книга „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански, продукт на по-

томствените печатари Димитър и Георги Попович (1806).»» 150 години от издаването на първите печатни библиотечни каталози от Петко Р. Славейков (1866).

Броят е отпечатан в

»» Първият „печатар“ е Буда. Тъй като в зората си (преди 2500 години) будизмът е само един лист, съдържание-то му е можело да се помести върху ходилото на него-вия създател. Стъпките на Буда са легендарен първо-образ на отпечатъците, допуска Умберто Еко, докато слуша разказа на Жан-Клод Кариер за корените на кни-гопечатането: „Бих искал да ви покажа нещо, което по-лучих тази сутрин – илюстрация от каталог за тър-гове. Става дума за отпечатък от крака на Буда... Един от физическите белези, които го характеризи-рат, е, че върху долната част на ходилата му има пи-сан текст. От само себе си се разбира, че посланието е било твърде важно. Така че, когато върви, той отпе-чатва писаното по земята и всяка негова стъпка раж-да гравюра. Той проповядва, докато върви. Човек тряб-ва само да разчита следите му. А отпечатъците от ходилата му не са какви да е писания. Те са самият бу-дизъм, или с други думи – сто и осемте завета, целият одушевен и неодушевен свят, над който властва Буда. Там виждаме също така всички видове ступи, мънички храмове, колелата на Закона, животни, дървета, вода, светлина, наги, дарове и жертвоприношения – и всичко това е събрано в един отпечатък от крака на Буда. Та това си e живо печатане много преди да се открие пе-чатането. Въздейства загадъчно“1.»» Книгопечатането е изобретено в Китай – според френски учени2 през 581 г., а според китайски източни-ци – между 936 и 993 г. Изследователят на китайска-та наука Джоузеф Нийдъм доказва авторството на китайците върху четирите изобретения от средни-те векове – компаса, барута, хартията и книгопеча-тането. Техниката за печат върху плат е прилагана в Китай още преди 220 г. н.е. През IV в. китайците вече правят щампи с камък върху хартия. В епохата на ди-настията Тан (618–907 г.) е усвоена технологията за печатане чрез издълбани върху дървени дъски йерог-лифи (от този период е най-ранната печатна книга в света „Диамантена сутра“). Началото на книгопеча-тането е поставено по времето на династията Сун,

около 1040 г., от занаятчията Би Шен (990–1051), кой-то за пръв път използва технологията за печат на книги чрез йероглифен набор, изготвян от изпечена глина. Тази технология е заложила принципа на книго-печатането чрез набор от олово3.»» Първата в света точно датирана печатна книга от хартия е будистката „Диамантена сутра“, отпеча-тана в Китай през 868 г. по метода на ксилографията. Китайците използват дървен блок с изрязани релефни букви, който се маже с мастило за размножаване на копия върху хартия или пергамент. Колофонът от въ-трешния край на печатния свитък гласи: „Направено за всеобщо безплатно разпространение от Ванг-Джи по поръчка на родителите му в 13-ти ден на 4-та луна на 9-та година Xiantong“ (11 май 868 г.)4.»» Печатарската буква е измислена в Китай още през 1041 г., но изобретението се оказва нерационално за-ради множеството йероглифи в китайския език.»» За пръв път знак за авторско право се появява в Китай върху книгата „История на Кайфън“, писана в периода 1190–1194 г. Знакът е печат, на който с 15 йероглифа е написано: „Публикувано първо от Чън от Мейшан, вече регистрирано, забранено е всяко неупълномощено ко-пие“5. Този факт подлага на корекция твърдението, че идеята за авторско право идва след Гутенберговата печатна революция и се легитимира едва през ХVІІ в.»» Първата печатна преса с подвижен метален набор е изобретена около 70 години преди Гутенберг от ано-нимен корейски металург. На нея през 1377 г. в Южна Корея е напечатана будистката книга „Чикчи“, вклю-чена през 2001 г. в регистъра на ЮНЕСКО за докумен-талното културно наследство „Паметта на света“. Чрез същия типографски метод е отпечатана и ко-рейската книга „Чун-цю“ (Летопис на пролетта и есен- та) от 1434 г., съхранявана в Британската библиотека.»» Много преди Гутенберговата ера е изобретен и нови-ят метод на тиражиране (размножаване): томовете се делят на отделни листове и се дават на преписва-чи. Това се случва през ХІ–XIII в., когато първите евро-

1Еко, Умберто и Жан-Клод Кариер. Това не е краят на книгите: Разговор с Жан-Филип дьо Тонак. София: Enthusiast, 2011, с. 52.2Pelliot, Paul. Les débuts de l’imprimerie en Chine. Paris: Imprimerie Nationale. Librairie d’Amérique et d’Orient Adrien Maisonneuve, 1953, p. 11.3Needham, Joseph. Science and Civilization in China: Vol. 5: Chemistry and Chemical Technology. Part 1: Paper and Printing. Taipei: Caves Books Ltd., 1986, p. 14, 201.4От 2010 г. „Диамантената сутра“ е достъпна в дигитален формат на сайта на Британската библиотека: http://www.bl.uk/collection-items/the-diamond-sutra5Yang, Hu and Yang Xiao. Chinese Publishing: Homeland of Printing. Beijing: China Intercontinental Press, 2010, p. 1–5.



пейски университети увеличават потребността от книги. Така процесът на книгопроизводство се ускоря-ва далеч преди изобретяването на печатната преса.Безспорно Гутенберговата ера е свързана с най-ти-

пичния за съвременната книга медианосител – хартия-та. Но спрямо медийния статут на този печатен ресурс днес също текат ревизии:»» Древният произход на текстилната печатна медия прави печатането върху хартия по-млада техноло-гия: „Археолозите смятат, че изкуството на щампа-та съществува в Европа поне от хиляда години. Но на изток – в Египет, Индия, Китай, Япония, са печатали върху тъкан и в по-древни времена. Очевидно тъкан-та е била първият печатен материал“, пише руският книговед Евгений Немировски8.»» Масовата теза е, че хартията е изобретена през 105 г. от китайския евнух Цай Лун, но през 1957 г. в гроб-ница в провинция Шанси в Китай е открит фрагмент от хартия от ІІ в. пр.н.е.9 Очевидно заповедите на ки-тайския император държат технологията за изготвя-не на хартията скрита за останалия свят повече от седем столетия. Едва през VІ в. формулата достига и до японците. През 751 г. близо до Самарканд арабите пленяват няколко китайски майстори, от които чрез принуда успяват да научат тайната на хартията. По този начин тя прониква в Персия, а после и в Арабия, откъдето през ХІ в. арабите я внасят в Европа.»» Когато говорим за хартията като ресурс на печатна-та медия, трябва да имаме предвид и един слабоизвес-тен факт – още преди V в., напълно автономно, маите от Централна Америка произвеждат уникалната хар-

тия от фикус (амате), върху която създават своите прочути цветни книги-кодекси във формат „лепорело“10.

Безспорен факт е, че Гутенберговата книга е господ-стващата медия за знание през последните около 560 го-дини. Официалната � медийна биография се развива в че-тири еволюционни фази: инкунабули (ХV в.), първопечатни книги (ХVІ в.), старопечатни книги (ХVІІ–ХІХ в.), съвремен-ни печатни книги (ХХ–ХХІ в.), всяка от които демонстри-ра или подсказва някаква закономерност, предопределя-ща бъдещето на печатната медия през ХХІ в. Именно затова е целесъобразно да припомним фактите.

„Детството“ на европейското книгопечатане е ле-гитимирано в годините след 1452–1455 г., когато в гр. Майнц Йоханес Гутенберг отпечатва 42-редова Библия. Всяка книга, отпечатана от изобретяването на книго-печатането до нощта на 31 декември 1500 г., се нари-ча инкунабул (от лат. incunabulum – люлка, pl. incunabula). Важно е да припомним, че границата на „люлчения пери-од“ на книгопечатането до последния ден на 1500 г. – по-следната година, която принадлежи към XV в., е изкустве-но фиксирана за удобство на историците и експертите. Дефакто печатна книга от 1499 г. по нищо не се отли-чава от печатна книга от 1501 г. Инкунабулите се от-личават от първопечатните книги по това, че все още стриктно се придържат към стандартите на ръкопис-ната книга. Фактът, че около половината от достигна-лите до нас инкунабули са отпечатани върху велен (фр. vélin – фина щавена телешка кожа) – подобие на перга-мент, паралелно с неотклонната имитация на ръкописни шрифтове и украси, потвърждава стремежа на първопе- чатниците да придадат на новия техногенен формат на книгата „сериозност“ и безконфликтност на производ-ството спрямо познатия на масите формат на ману- скриптите. Тази тенденция е наблюдавана и при днешния преход от печатна към електронна книга.

Всичко в Европа започва през 1440 г., когато Гутен-берг приключва работа по първата печатарска преса – ключа към разпространението на печатното знание и просвета чрез книги. Но за първенството на печатната преса също има спорове – Йоханес Гутенберг (1400–1468) от Майнц или холандецът Лоренц Костер (1370–1440) от Харлем, създал техника за примитивен печат?11

Спорове все още има и по въпроса коя е първата пе-чатна европейска книга. В периода 1447–1453 г. Гутенберг отпечатва текстове, които некоректно са определяни за „книги“. През 1447 г. от печатната преса излиза астро-номически календар за 1448 г. („Astronomischer Kalender für 1448“), а около 1452–1453 г. е отпечатан откъс от средно-вековната немска поема „Sibyllenbuch“ (Сибилина книга), известен като „Фрагмент от Страшния съд“ и катало-гизиран на уеб сайта на Британската библиотека12. Това

6Metal type printing technology. Seoul Printing Center, 2015. Дигитализирано копие: Jikji. Bibliotheque Nationale de France. http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b6300067k/f26.image7Ch'unchu kyongjon chiphae = Spring and Autumn Annals (Seoul, 1434). British Library 16015 c.3. http://www.bl.uk/collection-items/spring-and-autumn-annals8Немировский, Евгений. Большая книга о книге. Москва: Время, 2010, с. 169.9Tsien, Tsuen-Hsuin. Paper and Printing. // Needham, Joseph. Science and Civilisation in China, Chemistry and Chemical Technology. Vol. 5, part 1. Cambridge University Press, 1985, p. 38.10Burns, Marna. The Complete Book of Handcrafted Paper. Mineola: Courier Dover Publications, 2004, p. 199.11Marnix, C. H. R. Mentz of Haarlem? Johann Gensfleisch Von Gutenberg of Laurens Janszoon Koster? Eene Bijdrage Tot de Geschiedenis Van de Uitvinding Der Boekdrukkunst. Netherland: Nabu Press, 2012. 44 p. 12Sibyllenbuch. Also known as Fragment vom Weltgericht. [Mainz: Type of the 36-line Bible, about 1452-53]. Incunabula Short-Title Catalogue (ISTC), British Library. http://istc.bl.uk/search/record.html?istc=is00492500

Илюстрация 1. Най-ранната печатна книга, създадена с метална типография – „Чикчи“ (1377 г., Корея)6

Илюстрация 2. Корейската книга „Чун-цю“, отпечатана с подвижен набор от бронз (1434 г., Сеул)7



полиграфия 1’2016 33

действително е най-ранният оцелял европейски печатен текст и вероятно първият продукт на печатната пре-са13. Но тъй като са само отделни листове и не съдър-жат цели произведения, първите отпечатани от Гутен-берг продукти не може да се нарекат „книги“.

Към днешна дата нараства консенсусът, че първата книга на Гутенберговата ера е „42-редовата Библия“. В регистъра на ЮНЕСКО за документално културно на-следство „Паметта на света“ (Memory of the World), къде-то през 2001 г. е включен екземпляр на Гутенберговата Библия, пише именно това: „42-редовата Библия на Гутен-берг е първата книга в Европа, печатана с подвижен на-бор“14. За Гутенберговата Библия като първата отпеча-тана европейска книга говорят и представителите на PIRA (Националния институт за изследване на проблеми-те на издателската и полиграфическата промишленост във Великобритания) – Юри Гейтс и Джон Маслин, на Меж-дународния конгрес на книгата в Лондон (1982). Твърдение-то им е следното: „Съществуват известни спорове от-носно точната дата на откритието, страната, в която е направено, и личността на откривателя, но в общи ли-нии е постигнато споразумение, че първата европейска книга е отпечатана от Гутенберг в град Майнц, Герма-ния около 1454 година. Интересно е все пак да се отбеле-жи, че страници от прочутата Гутенбергова Библия бяха просветлени със специална техника и показаха странно подобие с ръкописно изпълнени страници“15.

За младенческия период на европейската печатна книга е слабоизвестен един куриоз, симетричен на днеш-ното неразбиране на „бебето“ е-книга. В „Историята на Дявола“ (1726) Даниел Дефо разказва за партньора на Гу-тенберг – Йоханес Фуст, който закарал с талига в Па-риж бройки от първите печатни Библии. Парижани бързо разграбили скъпата стока, но също толкова бързо се вър-нали с врява да си искат парите обратно. Причината: пе-чатните книги във всеки дом се оказали еднакви! Печат-ните Библии били разпознати като „измама“. За човека от предгутенберговото време „книга“ означавало ръко- творен уникат, неповторим оригинал, лична родова дъс-ка, на която семейството саморъчно вписвало и хроника-та на живота си. Печатната преса, копираща едно към едно множество Библии, била заклеймена като дело на Дя-вола и прогонили от града партньора на Гутенберг с об-винението, че им пробутва черна магия16. Съпротивата

13Klooster, John W. Icons of invention: the makers of the modern world from Gutenberg to Gates. Santa Barbara, CA: ABC-CLIO, 2009, p. 8.1442-line Gutenberg Bible, printed on vellum, and its contemporary documentary background. // Memory of the World Register. UNESCO, 2014. http://www.unesco.org/new/en/communication-and-information/flagship-project-activities/memory-of-the-world/register/full-list-of-registered-heritage/registered-heritage-page-3/42-line-gutenberg-bible-printed-on-vellum-and-its-contemporary-documentary-background15Гейтс, Юри и Джон Маслин. Техника и технология на производстве-ните процеси. // Бъдещето на книгата. София: Държ. сдружение Българска книга и печат, 1985, с. 68.16Defoe, Daniel. The History of the Devil As Well Ancient as Modern: In Two Parts. 2nd ed. London, 1727, p. 378.17Image taken from page 43 of 'Hartley's illustrated coaching guide to North Wales', 1889. The British Library's photos. 2013. http://access.bl.uk/item/pdf/lsidyv3600bde618Image taken from page 25 of 'The Men in the Moon: or, the 'Devil to pay.' With thirteen cuts [by George Cruikshank], etc. [A satirical poem-chiefly in reference to the proceedings of Messrs Cobbett, Hunt, and others.]', 1820. The British Library's photos. 2013. http://access.bl.uk/item/pdf/lsidyv30793e76

Илюстрация 3а. Изобретателят Йоханес Гутенберг (© Philip Galle, 1600)

Илюстрация 3б. Изобретателят Йоханес Гутенберг (© J. Pedersen, 1860)

Илюстрация 4а. Печатарят и неговият дявол (1889)17

Илюстрация 4б. Нака-зание за печатаря и неговия дявол (1820)18




срещу признаването на съвременната електронна кни-га за „книга“ поради неустойчивостта на текста и по-датливостта му на манипулации има своето психоанали-тично оправдание като естествен човешки страх от „делата на дявола“ (нарицателно за „различното“, „нео-бяснимото“, „ненормалното“).

В общия световен контекст е важно да осъзнаем точно кога българите получават своя дар от Гутенбер-говата галактика – печатната книга. Българската книга няма свой документиран инкунабул. Първият инкунабул на кирилица, или първата кирилска печатна книга най-веро-ятно е „Октоих“ (1494) от печатницата в черногорското княжество Цетина. Книжовна България се сдобива със своя венециански пионер от Гутенберговата ера – „Ча-сословец“ на Яков Крайков, през 1566 г.19, а това е 116 го-дини след Европа (първата европейска печатна книга е „Гутенберговата Библия“ от 1455 г.), 2 години след Русия (първата руска печатна книга е „Апостол“ от 1564 г.) и 74 години преди САЩ (първата американска печатна книга е „Bay Psalm Book“ от 1640 г.).

От гледна точка на медийната история първопечат-ната българска книга „Часословец“, издадена в най-голяма-та славянска печатница във Венеция, е и европейско съби-тие заради иновациите на своя „баща“ – първия български печатар Яков Крайков. Оказва се, че той е първият, който „оставя сведение за разпространението на своите изда-ния в самия палеотип – една безспорна проява на непосред-ствена търговска реклама“20. С убеденост в ренесансо-вия принцип – книгата като средство за всеобщо знание, още с първата си печатна книга Яков Крайков променя ме-дийно-икономическия модел и легитимира печатаря като издател. Със стриктните сведения за самото издание и за себе си в издателския послеслов българският Гутен-берг добавя гаранция за благонадеждност на издателско-то предприятие, с което си осигурява пазар за продажби21.

Медийната археология обаче би откроила като по-важен другия пионер на книжовна България – отпечата-ния през 1651 г. в Рим „Абагар“ на Филип Станиславов. Това е не просто първата печатна книга с новобългар-ски езикови елементи и първият печатен български аму-лет. Забележителното в нашия „Абагар“ е уникалният мул-

тифункционален формат, а именно – книгата може да съществува в 4 медийни форми и може да се „конверти-ра“. Първоначалният му производствен формат е кодекс от 5 печатни листа. След нарязване на четирите тексто-ви колони по орнаментираните рамки получените дваде-сет ленти се свързват последователно, а крайният резул-тат е книга във формат свитък с дължина около 5,80 м. Ненарязани, 5-те печатни листа могат да се залепват на стената като тапет или плакат – функция, описана от руския библиограф Павел Кепен върху екземпляр на „Аба-гар“, закупен от Александър Чертков в Рим през 1826 г.22. А отсъствието на корици позволява на тази старопечат-на книга да се „дегизира“ и като вестник. Именно в тази маскировка е попаднал единственият екземпляр в Бълга-рия, който днес е притежание на Националната библиоте-ка „Св. св. Кирил и Методий“. Това се случило през 1924 г. по време на първата инвентаризация на печатните издания в библиотеката, докато се обработвало едно дарение от българин със стара периодика от Германия. Книгата „Аба-гар“ „биде случайно намерена от В. Дякович, командирован учител в Народната библиотека, в купищата дубликати на вестници, когато те се подреждаха от него“, пише в но-вината за откритието23. Разпозната зад тази тайнстве-на маска от експертите, книгата „Абагар“ е събудена за нов живот, а с офертата си и към нашия дигитален век да я притежаваме под формата на екстравагантен амуле-тен пояс или муска и да я възпроизвеждаме в нови виртуал-ни, кросмедийни и трансмедийни формати, доказва и своя безграничен потенциал за медийни метаморфози.

Имайки предвид факта, че изобретението на Йоханес Гутенберг действително е революция в медийното битие на книгата и е с все още неизчерпан потенциал, следва да положим името му като словообразуващо при една по-кон-цептуална периодизация на книгосъздаването. (табл. 1)

Медийно-археологичният подход към биографията на книгата като най-старата медия показва, че е необходи-мо да я осмисляме в три нови генерални етапа: Предгу-тенбергова (35 000 г. пр.н.е.–1455 г.), Гутенбергова (1455–1971 г.) и Постгутенбергова книга (след 1971 г.). Смятам тази периодизация за коректна, тъй като книги е има-ло и преди печатната преса, кодексов формат има и пре-

Таблица 1. Медийно-археологична еволюция на книгата

Предгутенбергова Гутенбергова Постгутенбергова

35 000 г. пр.н.е. – І в.2400 г. пр.н.е. –

VІІІ–ІХ в.ХІV в. пр.н.е. –

ІХ в.500–400 г. пр.н.е. –

VІІІ–ІХ в.1250–ХХІ в. 1455–1500 г. 1500–ХХІ в. 1971–ХХІ в.

Камък. Глина. Метал Папирус Дърво Пергамент Хартия Книгопечатане Дигитализация

Стена. Плоча Свитък Таблет Свитък. КодексКодекс, печатен

(инкунабул)Кодекс, печатен

(съвременен)

Компютърен екран. Електронен четец.

Таблет

19Строго библиографски се поддържа друга датировка в репертоара на българската печатна книга, съгласно която първата българска първопе-чатна книга е от 1508 г., издадена от първа влашка печатница в гр. Търговище от йеромонах Макарий. Виж: Богданов, Иван. Българската книга през вековете. София: Просвета, 1978, с. 182; Теодосиев, Николай. Каталог на българските печатни книги 1508-1878. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007. 450 с. 20Цибранска-Костова, Марияна. Сборникът „Различни потреби“ на Яков Крайков между Венеция и Балканите през ХVІ век. София: Изд. Валентин Траянов, 2013, с. 32.21Пак там, с. 28.22Минчева, Бояна и Любомир Георгиев. Магическият танц на печатното слово: амулетните свитъци и християнството. // Библиотека, 2011, №2, с. 27.23Пак там.



полиграфия 1’2016 35

ди книгопечатането, а с внедряването на компютъра на-стъпи ерата на новите формати на нематериалните книги. Както е нормално да имаме Александрийска биб-лиотека през ІІІ век пр.н.е. и Александрийска библиотека през ХХІ век от н.е., така е логично да говорим и за Алек-сандрийска книга от ІІІ век пр.н.е. и Александрийска книга от ХХІ век от н.е. Свиването на понятието „книга“ само до Гутенберговия период би било късогледство към хиля-долетната � история и недоверие към нейното бъдеще.

Медийно-археологичният подход показва валидност-та на три постоянни закономерности в ролята на кни-гата за развитието на човешките отношения и в политиката: принципа на бюрокрацията, принципа на ан-тагонизма и принципа „формата следва функцията“.

1) Принципът на бюрокрациятаГосподстващият медиен формат на книгата въз-

действа върху човешките модели на организация. Прос-транствените характеристики на медията за запис на фундаменталната информация са детерминанта на типа социална структура – статично или мобилно об-щество, и на типа психическа структура – спокойно или нервно общество. Когато писменият носител е стационарен, бюрокрацията е от „храмов“ тип, посве-щава се на служене в името на стабилността във вре-мето. Когато писменият носител бъде заменен с пор-тативен, каквито са свитъкът и кодексът от папирус, пергамент или хартия, бюрокрацията става от „моби-лизационен“ тип, човешките структури реагират с екс-панзионистични и агресивни програми за завоюване на пространства.

2) Принципът на антагонизма и канибализмаТози принцип легитимира константността на фор-

матните войни между хегемонните и подривните ме-дии. В спектъра на медийните канали на даден етап от общественото развитие винаги съществуват хегемон-ни и „подривни“ медии (по израза на Алвин Тофлър24). Меж-ду тях съществуват антагонистични отношения – от медийно-форматни войни до медиен канибализъм (в ре-жим „Това ще убие онова!“). „Подривните“ медии са неле-галните канали за обмен на конфиденциална информация и се използват от субекти, извършващи нерегламенти-рана или престъпна дейност, или които искат да „заоби-колят системата“. Подривните медии трябва да отго-варят на две условия: първо, най-добре да импонират и на грамотни, и на неграмотни реципиенти и, второ, да са най-трудно контролируеми от официалната власт. На тези условия отговарят немасовите формати, онези в двата края на медийния спектър – най-старите медии и най-новите медии. Това са, от една страна, вече излезли-те от всеобща употреба, и от друга – все още непопу-лярните свръхмодерни медийни канали.

Като „подривни“ медии днес се употребяват както старите – димът, пиктограмите, знаците и символи-те, тайнописът, позивите, пощенският гълъб, тайните сбирки, така и медийните им продължения („екстензии“) в дигиталната и виртуалната среда – мобилните и сате-

литни телефони, интернет мрежите, персоналните бло-гове, електронната поща и т.н. Димният сигнал напри-мер е един от най-атрактивните за съвременния човек, включително с употребата му от Ватикана при проце-дурата за избор на нов папа. Сред терористичните гру-пировки и маргиналните и криминални мрежи за „подрив-ни медии“ се ползват човешкото тяло (чрез татуировки върху кожата или върху темето на обръсната глава) и криптографското писмо. Така през 2007 г. стана извест-но, че ръководителят на сицилианската мафия Бернар-до Провенцано (в затвора от 2006 г.) е игнорирал всич-ки технически средства за комуникация и е преминал към подривните „пицини“ (pizzini) – малки хартиени листчета с кодирани съобщения от числа, букви и цитати от Биб-лията, които се обменяли само чрез две стари пощенски кутии.

Във Франция през ХVІІ–ХVІІІ в. и особено по времето на Луи XV съществувала богата палитра от подривни медийни формати26, които днес се възкресяват с невиж-дан интензитет благодарение на домашните печатни технологии и интернет. Такива са например злобната одумка (mauvais propos), пълзящата мълва (bruit public), пасквилът (pasquinade), историйката (canard), памфле-тът в нелегално издание (libelle), скандалната хроника

24Тофлър, Алвин. Трусове във властта. София: Народна култура, 1996, с. 387.25'Ceci tuera cela': illustration for Hugo's Notre Dame de Paris, by Aimé de Lemud. Paris: Édition nationale, Testard, 1889. http://www.mediality.ch/galerie.php?id=2626Как пътуват идеите. // Куриер на ЮНЕСКО, 1997, №7, с. 14-17.

Илюстрация 5. „Това ще убие онова!“ („Ceci tuera cela“), или „Книгопе-чатането ще убие църквата. Печатницата ще убие архитектурата.“ Илюстрация в романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго (1889)25




(chronique scandaleuse), хвърчащата сатирична листов-ка (feuille volante), списваното на ръка вестниче (nouvelle á la main).

И печатната книга днес влиза във функцията на под-ривна медия, но основно в обем под 30 страници, т.е. като брошура (особено от сектантските организации), защото така тя е бързо произвеждана и бързо разпрос-траняема. Нещо повече. Кенет Голдсмит, преподавател в Университета в Пенсилвания, твърди, че медията на новия радикализъм е хартията: „Точно така. Като отпе-чатвате своите трудове в книжно тяло, никой няма да разбере за съществуването им. Напечатаното на хар-тия е идеално средство, използвано от терористи и пла-гиати, и като цяло се използва за подривно мислене“27.

3) Принципът FFF (формата следва функцията)Медийната биография на книгата е отлична илюстра-

ция на основния принцип на човешкото формотворче-ство – формата следва функцията („form follows function“, принцип на трите F на Хенри Луис Съливан). Книгата е ин-тегрален цивилизационен проект между форма (носител) и функция (четене). Формата на книгата винаги след-ва предназначението � – удобство при четенето в кон-кретния цивилизационен момент. Удобство, търсено как-то по религиозни, така и по политически причини.

Нека проверим как функцията (четенето) диктува промените във формата (носителя). Ще използваме за пример историческия момент на внедряването на книга-та във формат „кодекс“.

Фактите показват, че най-рано и най-масово книга-та-кодекс измества книгата-свитък в християнските среди. Докато нехристиянските традиции като юдаи-зма използват свитъци, ранните християни припозна-ват за своя медия кодекса. Причините за избора на ко-дексов формат за книга на новата религия съвсем не са само идеологически различия. Много е вероятно ко-дексът да е донесен отнякъде (в Европа) като полити-чески инструмент – като „подривна“ медия спрямо офи-циалната политеистична религия и като най-удобен за глобалното разпространение на новата религия. Офици-алната медия в първите години на християнството е свитъкът, но през І–II в., когато се наложило да разпрос-траняват тайно словата, деянията и свидетелствата за Исус, това извършвали върху алтернативни медии – тефтери и кодекси. Затова можем да твърдим, че раз-пространението си кодексът дължи на потребности-те на младата християнска религия. Кодексът е много удобен формат за лично четене. На обикновения христи-янин винаги му трябва евангелския текст или списък с библейски цитати в компактен вид, за да му е подръка при спорове и скришни просветни сбирки. С една дума – удобството на инструмента за масовизиране на чита-телите-християни е това, което издига книгата-кодекс като господстващ медиен формат за последните 2000 години. Очевидно е, че налагането на кодекса става по чисто функционални причини: максимално удобен масме-диен формат за проникване на алтернативната религия – християнството.

По-късно самите композиционни решения на книгите били рефлексия на потребността от улеснения за чита-телите. Най-удобният до днес формат за четене „осми-на“ (in octavo) е създаден през 1501 г. от съображения за четивност. По същата причина се въвеждат странира-нето, номерирането на главите или сцените, вмъкват се заглавия, подзаглавия и резюмета, увеличава се броят на абзаците и отстъпите за нов ред, което бележи „оконча-телната победа на белите полета над черните“. Всички усилия по разкрепостяването и адаптирането – скъсява-нето, опростяването, сегментирането, илюстриране-то на печатните издания, са подчинени на визията за ак-туалното (стратегически и икономически изгодното за издателя) четене, четенето, което се задоволява с ми-нимална кохерентност и се поддържа с максимална ерго-номичност. Ключовите трансформации и корекции в мла-денческия период на печатната книга възникват именно от практически подбуди и поради отличното познаване на читателя.

В заключение можем да кажем, че ефективното кни-гоиздаване винаги е правопропорционално на решенията на печатарите или издателите като читатели. Такава е логиката на антропологичния принцип „формата следва функцията“. Такава е логиката и на системния подход в медиалогията – удобствата на четенето имат водеща роля. По тази логика читателят е „диктаторът“ на пе-челившите медийни формати. Затова във всяка истори-ческа епоха и във всяко отделно общество господство има не най-евтиният или най-безвредният, а най-удобни-ят масмедиен формат на „книга“.

И тук следва едно важно предупреждение от позици-ята на медийната археология. Печатната книга е гос-подстваща медийна технология в продължение на пет века и макар да е усъвършенствала функциите си, фи-зическата � форма дефакто е с непроменен „интер-фейс“. Достатъчно е да хванем в ръце екземпляр на ин-кунабул, да речем „Корабът на глупците“ на Себастиан Брант, отпечатан през 1494 г., за да усетим неговата съвременност. Нещо повече – проследява се трайна-та девалвация на естетическите и психосоматичните характеристики на печатното тяло по посока елемен-таризиране и клиширане. По този показател печатната индустрия и книгоиздаването са длъжници на читателя от дигиталния век.

Илюстрация 6. Формата следва функцията – четенето е дълго пъту-ване. Печатната книга в свитъчен формат „По пътя“ на Джак Керуак, 1951 г.

27Голдсмит, Кенет. Ако нещо не присъства в интернет, то не съществува. // Литературата. Год. 1, №2. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007, с. 125.



Print media before and after Gutenberg (2016)

Documents

Transcript of Print media before and after Gutenberg (2016)