KNIGA UCH LITERATURA 6 KLAS PECHATNIZA - uchebnicite.bg · кативните...
40
Издателска къща „РИВА“ София 6.
Transcript of KNIGA UCH LITERATURA 6 KLAS PECHATNIZA - uchebnicite.bg · кативните...
Издателска къща „РИВА“ София
6.
© Венцислав Божинов, Мария Бунева, Йорданка Божинова, 2017 г.© ИК „РИВА“ АД, графичен дизайн, 2017 г.© ИК „РИВА“ АД, всички права запазени, 2017 г.
ISBN 978-619-225-052-2
д-р Венцислав Божинов Мария БуневаЙорданка Божинова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ЛИТЕРАТУРА 6. КЛАС
Редактор Венцислав Божинов Графичен дизайн ИК „РИВА“ АДКоректор Анна ПоповаИздание I, 2017 г., 600х900/8, печатни коли 5, ИК „РИВА“ АД, София 1000, ул. „Неофит Рилски“ 70, ет. 3 www.rivapublishers.com Печат „Булгед“ ООД
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ЧЛ. 4, Т. 1 / 4
2. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА / 7
3. ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС / 12
4. ПРИМЕРНИ ВАРИАНТИ НА МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА / 25
33
1. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ЧЛ. 4, Т. 1
Културно-образователна област: Български език и литература
Учебни предмети: Български език и литератураОбща характеристика на културно-образова-
телната област „Български език и литература“
I. Място и роля на културно-образовател-ната област „Български език и литература“ в системата на общообразователната подго-товка
Изучаването на български език и литература в средното училище цели постигане на определе-но равнище на комуникативна компетентност чрез:
1. Овладяване на знания, умения и отноше-ния, формиращи езиковата компетентност, а именно:
• овладяване на книжовната норма на българския език (ЗНП, ДВ, бр. 36 от 1998 г.);
• овладяване на употребата на езиковите сред-ства в различни комуникативни ситуации;
• овладяване на умения за изграждане и възпри-емане на текстове, функциониращи в комуника-тивната практика.
2. Овладяване на знания, умения и отноше-ния, формиращи литературната компетент-ност, а именно:
• овладяване на принципите на строеж и функ-циониране на художествената творба;
• овладяване на основните инструменти за об-щуване с художествената творба;
• овладяване на основните моменти в истори- ческото развитие на художествения процес.
Чрез изучаването на български език и литера-тура в училище се цели постигането на определе-но равнище на социокултурна компетентност, а именно:
• придобиване на общи хуманитарни ценности, формиращи обществено отговорна личност;
• изграждане на ясно съзнание за национална идентичност, доколкото българският език и ли-
тература са едни от най-важните средства, чрез които тази национална идентичност се е създала, утвърдила се е и продължава да се утвърждава.
II. Специфика на предметите от областта, връзки и зависимости между тях
Културно-образователната област „Български език и литература“ се състои само от един общ предмет, при който двете части намират разли-чен баланс в отделните етапи на образователния процес.
В периода първи и втори клас преобладава изуча-ването на знания и умения от българския език – на-чално ограмотяване, обучение по четене, овладя-ване на основите на писмената и устната реч и др.
Специфичното образование по литература за-почва в трети клас, като някои от изискваните компетентности са общи и за двете части на предмета, например началното овладяване на сис-темата от писмени работи в училище.
В етапа на основното образование обучението по български език и литература се провежда пара-лелно, като по български език трябва да приключи в общи линии овладяването на езиковата норма. Придобиват се знания за системата и структура-та на българския език с цел разширяване на обема от езикови ресурси в речта на ученика.
Изграждат се умения за създаване и възприема-не на текстове, най-често използвани в речевата практика, съобразно стилово-жанровите им осо-бености. В обучението по литература се цели овладяването на два блока компетентности. Първият е свързан с проблематизирането и спе-цифицирането на основни въпроси от хуманитар-ната ценностна система: ценностите на родовия свят, националната идентичност, етническото самосъзнание и общочовешкия морал. Тук се фор-мират по-задълбочено и някои основни принципи на понятийния апарат на литературната терми-нология. Вторият блок е насочен преди всичко към овладяване на възловите моменти от развитието
44
на българската литература, тъй като е вероят-но част от учениците да не продължат в по-гор-на образователна степен, но трябва да познават най-важните постижения на националния литера-турен процес.
В средната образователна степен проблемати-ката на българския език е насочена към овладяване на стиловата типология на текстовете, функ-циониращи в основните социални комуникативни сфери; към овладяване на езикови средства с оглед на модалността в тяхната употреба с цел разши-ряване на възможностите за избор при създаване на собствен текст и за пълноценно разчитане на чужд текст.
Литературното образование в тази степен поставя акцент върху проследяване на основни-те етапи в развитието на човешката култура (преди всичко на европейската), като разви-тието на българската литература се вмества в общия европейски културен контекст. Така учениците осъзнават органичността на нашето литературно развитие и принадлежността му към един общ културен ареал и се преодолява из-куственото разграничение на българска и чужда литература.
Основният принцип за разпределение на учебно-
то съдържание в етапите и степените на средно-то образование е: поставяне на базовите пробле-ми и осъзнаването им от учениците (1. – 4. клас); разширяване и специфициране на проблематиката и работа върху разширяване и задълбочаване на компетентностите (5. – 8. клас); историзиране на проблематиката в съответствие с влияния-та, които оказва развитието на обществения и културния процес върху спецификата на хумани-тарните проблеми, върху строежа и функциите на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления (9. – 12. клас).
III. Теми, понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер
Понятия и проблеми с интегрален характер: комуникация, изказване, текст, комуникативна структура на изказването, аргументация, знак и смисъл, многозначност, тропи, редактиране, тер-минология.
Понятия и проблеми с междудисциплинарен ха-рактер: добро – зло, хуманитарна ценностна сис-тема, култура и общество, социокултурна ситу-ация, отговорност и търпимост, престъпление и наказание, разум и свобода, хуманизъм.
[...]
ЛИТЕРАТУРА Степен на образование: ОсновнаЕтап: Прогимназиален Знания, умения, отношения (в края на 8. клас)В резултат на обучението по литература в края
на прогимназиалния етап на основната образова-телна степен ученикът:
• Разбира основните ценности на родовия свят, осъзнава общото и устойчивото в моралните цен-ности на рода независимо от промените в социал-ното и битовото устройство на живота.
• Коментира валидността на тези морални прин-ципи при разглеждане на художествени творби.
• Разбира основните ценности в етническата организация на човешките общности. Коментира ги в изучени произведения и ги съпоставя с личния и обществения си опит.
• Осмисля основните ценности на националната общност и ги открива в изучаваните произведения.
Социокултурни компетентностиОсъзнава основните принципи на общочовешка-
та морална система. Доказва валидността им с примери от изучени произведения.
Разбира условния характер на художественото изказване, на неговите субекти, на персонажната система, на изобразения в творбата художествен свят и на художествената образност.
Разбира спецификата на фигурите и тропите на художествената реч и познава значенията на по-нятия като: метафора, метонимия, символ и але-гория, хипербола и литота.
Открива ги в изучавани текстове и коментира техния смисъл и въздействие във връзка с цялата
55
творба. Разбира значението на стиховата органи-зация и познава основните метрични схеми.
Литературни компетентностиПознава основните принципи на художествената
композиция и значението на понятията сюжет и фабула. Осмисля различните връзки на епизодите в развитието на действието. Осъзнава значение-то на извънсюжетни елементи на композицията за цялостния смисъл и въздействие на творбата. Разбира комуникативната структура на худо-жествената творба и обяснява връзките между нейните основни участници. Познава основните принципи в жанровата система на литературата и разбира понятията: приказка, басня, гатанка, поговорка, народна песен, разказ, повест, роман, ода, елегия, лирическо стихотворение.
Познава основни автори и произведения на бъл-гарската литература. Обяснява ролята им в ис-торията и културата на българския народ.
Осъзнава ролята на автора като създател на из-образената в произведението действителност.
Трайно свързва името на автора със заглавията на неговите творби.
Притежава мотивирани индивидуални читател-ски предпочитания.
Умее самостоятелно да подбира четива и да използва популярни информационни източници за книжовната продукция.
Разпознава основни видове издания.Притежава формирани рецептивни очаквания при
избор на четива въз основа на следните ориентири: тематика, жанр, име на автора, информационно-оценъчни текстове (бележки по корицата, предго-вор, послеслов, анотация, рецензии и представяния). Умее да си служи с азбучен библиотечен каталог.
Обосновава нравствени оценки за събития и ге-рои от изучени художествени творби и мотивира своя ценностен избор.
Описва особеностите на художествения свят, създаван от творбата (историческа епоха, об-ществена и нравствена проблематика, основен конфликт, бит, характерни герои, авторски вну-шения за разрешаване на различни хуманитарни проблеми).
Социокултурна и литературна компетентност:Общуване с художествената творба.Разкрива в анализ художествения смисъл на изу-
чавано произведение.Владее основните опорни точки на комуника-
тивната ситуация и идентифицира участниците в нея.
Владее в практически план основни жанрове на съвременната културна комуникация (виж ДОИ за УС по български език).
Социокултурна и литературна компетентностСъздаване на изказвания и писмени текстове.
Владее основните опорни точки в структурата на изказването (въведение, излагане на основния проблем, аргументация, излагане на главните мо-менти на съдържанието, изводи и заключителни обобщения).
При изготвяне на самостоятелни изказвания разработва план и събира информация по темата от различни източници.
Владее структурата на следните учебни жанро-ве: подробен преразказ, сбит преразказ; подборен преразказ; литературно-интерпретативно съчи-нение; есе, съдържащо разсъждения върху есте-тически и житейски проблеми по зададена тема. Умее да изпълнява специфичен литературен тест с цел проверка на компетентности.
6
2. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМАОбучението по литература в 6. клас е насо-
чено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с литературата и с из-граждането на литературни и социокултурни компетентности на ученика. Като задължи-телни за изучаване се предлагат осем текста от български автори и четири – от световната литература, които са създавани в различни ли-тературни епохи, като така се цели постига-не на равноправен диалог между националната и другите култури.
Очакваните резултати в областта на соци-окултурните компетентности са свързани с разчитането на художествените произведе-ния като интерпретиращи от различни гледни точки норми, ценности, проблеми, конфликти, характерни и за съвременната епоха, както и съ-отнасянето им с непосредствения жизнен опит на ученика, а също и с отношенията автор – текст – читател.
Очакваните резултати в областта на лите-ратурните компетентности са свързани с раз-читането на изображения на света и човека в различни като културен произход и жанр тек-стове – с обяснения на жанрово специфичната им
Приложение № 14 към т. 14
структура и с тълкуване на езиково специфични-те им послания, като се разчита на обогатяване на компетентностите от предходните години не само екстензивно, чрез усвояване на ново учеб-но съдържание, но и интензивно, чрез диференци-ране на вече усвоени знания, умения и нагласи чрез използването им в нови ситуации. Литератур-ните компетентности може да се изграждат на базата на посочените в програмата творби и на други тематично близки текстове по избор на учителя.
В учебната програма като комуникативни ком-петентности се определят компетентностите на учениците да възприемат и да създават различ-ни текстове.
Очакваните резултати в областта на комуни-кативните компетентности в 6. клас са свър-зани с уменията за създаване и възприемане на реч както откъм смисловата є, така и откъм действената є страна, а също и с уменията за културно изразяване и творчество, за езиково посредничество и с интерактивните умения на ученика, развивани чрез обогатяване на жанровия репертоар на създаваните от учениците речеви продукти, както и с по-нататъшното култи-виране на читателя с уверена и самостоятелна преценка на четивата.
7
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА КЛАСА
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ
ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ
СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
Съпоставя мястото на индивида в различни общности в съвременността (семейс-твото, неформални и формални групи), идентифицира (потенциални) конфликти между тях и обосновава своя позиция по проблема за предотвратяването или за разрешаването им.Свързва примери за проблеми и конфликти от изучавани литературни текстове с лични идеи, за да обоснове собствена гледна точка.Разпознава по откъс от изучавано произведение неговия автор и (заглавието на) самото произведение. Свързва имена на герои от изучавано произведение с името на неговия автор и със заглавието на произведението.Свързва изучавано произведение с името на автора, с жанра, с имена на герои от произведението и с интерпретирани в него мотиви.Определя начини, по които (откъс от) художествен текст въздейства естетически, и се обосновава чрез примери от художествения изказ.Определя начини, по които (откъс от) изучаван художествен текст утвърждава свои-те идеи и ценности и/или отрича други, и се обосновава чрез примери от художест-вения изказ.Избира самостоятелно четива, като прилага поне два критерия: автор, издател, ано-тация, критическа оценка, публична или препоръка от приятел и др.Аргументира читателския си избор.
ЛИТЕРАТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
Различава и тълкува в изучавани повествователни литературни текстове действията и развитието на героите в сюжета.Различава и тълкува в изучавани поетически литературни текстове преживявания, настроения, състояния на героя.Тълкува конкретни (откъси от) текстове съобразно жанровите им характеристики.Познава значението на следните понятия: повествовател, пейзаж, мотив, харак-теристика на герой. Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в изучавани повествователни текстове.Обяснява мотивацията на герой в изучаван дълъг повествователен текст.Обяснява функциите на пейзажа за изобразяването на човека и света в изучавани художествени текстове.Обяснява значенията на конкретен мотив за тематично-смисловото и/или сюжетно-то развитие в изучаван художествен текст.Обяснява значенията на характеристика на герой в изучаван художествен текст.Различава в художествен текст словосъчетания, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значение-то им за изграждането на смисъла на фразата и/или текста.Различава в художествен текст отклонения от обичайния за българската реч сло-воред и обяснява значението им за изграждането на смисъла на фразата и/или на текста.
КОМУНИКАТИВНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
Създава в устна форма описание на пейзаж в художествен текст с цел да: изрази естетическата си представа за описваните елементи; предизвика у слушателя естетическо преживяване от художественото описание.Създава в писмена форма сбит преразказ с цел да информира някого за сюжета и за героите на текста. Анализира и критично оценява сполучливостта на свои или чужди (в устна или писмена форма) според осъществяването на комуникативната им задача: характеристика на герой, описание на пейзаж в художествен текст, сбит преразказ.Спазва книжовни езикови правила.
8
Теми Компетентности като очаквани резултати от обучениетоСветовете на човекаI. Човекът и природатаІ.1. „Хубава си, моя горо“ (Любен Каравелов)
Различава и тълкува в „Хубава си, моя горо“ преживявания, настрое-ния, състояния на героя.Различава в „Хубава си, моя горо“ словосъчетания, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграждането на смисъла на текста.
І.2. „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ (Иван Вазов)
Различава в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ преживявания, настроения, състояния на героя и ги тълкува.Различава в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ словосъчетания, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграждането на смисъла на текста.Различава в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ отклонения от обичайния за българската реч словоред и обяснява значението им за изграждането на смисъла на фразата и/или на текста.
І.3. Из „Моето семейс-тво и други животни“ (Джералд Даръл): под-брани откъси от IV глава
Различава и тълкува в откъси от „Моето семейство и други животни“ действията и развитието на героите в сюжета.Обяснява мотивацията на герой чрез сюжета в откъси от „Моето се-мейство и други животни“.
II. Човекът и изкуствотоII.1. „Косачи“ (Елин Пелин)
Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в „Косачи“. Различава и тълкува в „Косачи“ действията и развитието на герой в сюжета. Обяснява мотивацията на герой в „Косачи“.Познава значението на понятието повествовател.Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в „Косачи“. Познава значението на понятието пейзаж.Обяснява функциите на пейзажа за изобразяването на човека и света в „Косачи“.
повествовател пейзаж
II.2. „Художник“ (Веселин Ханчев)
Различава и тълкува в „Художник“ преживявания, настроения, състоя-ния на героя. Различава в „Художник“ словосъчетания, в които поне една от думи-те е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграждането на смисъла на текста.
II.3. Из „Под игото“ (Иван Вазов): главата „Представлението“
Различава и тълкува в главата „Представлението“ от „Под игото“ дейст-вията и развитието и/или разкриването на героите в сюжета.Обяснява мотивацията на герой в главата „Представлението“ от „Под игото“.Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в главата „Представлението“ от „Под игото“.Свързва примери за проблеми и конфликти от главата „Представление-то“ от „Под игото“ с лични идеи, за да обоснове собствена гледна точка.
III. Човекът и другитеIII.1. Из „Под игото“ (Иван Вазов): главата „Радини вълнения“
Различава и тълкува в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ действията и развитието и/или разкриването на героите в сюжета.Обяснява мотивацията на герой в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.Обяснява значенията на характеристика на герой в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“.Идентифицира конфликти между общности в главата „Радини вълне-ния“ от „Под игото“ и обосновава своя позиция по проблема за пре-дотвратяването или за разрешаването им.Свързва примери за проблеми и конфликти от главата „Радини въл-нения“ от „Под игото“ с лични идеи, за да обоснове собствена гледна точка.
характеристика на герой
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
9
III.2. Из „Принцът и просякът“ (Марк Твен): I и III глава
Различава и тълкува в откъси от „Принцът и просякът“ действията и развитието на героите в сюжета.Обяснява мотивацията на герой в „Принцът и просякът“.Обяснява значенията на характеристика на герой в „Принцът и просякът“.
III.3. „Братчетата на Гаврош“ (Христо Смирненски)
Различава в „Братчетата на Гаврош“ и тълкува преживявания, настро-ения, състояния на героя.Познава значението на понятието мотив.Обяснява значенията на конкретен мотив за тематично-смисловото развитие в „Братчетата на Гаврош“.Различава в „Братчетата на Гаврош“ словосъчетания, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с пренос-но, и обяснява значението им за изграждането на смисъла на текста. Различава в „Братчетата на Гаврош“ отклонения от обичайния за бъл-гарската реч словоред и обяснява значението им за изграждането на смисъла на фразата и/или на текста.
мотив
III.4. „Серафим“ (Йордан Йовков)
Разпознава жанрови характеристики на разказа, проявени в „Серафим“.Различава и тълкува в „Серафим“ действията и разкриването на геро-ите в сюжета. Обяснява значенията на характеристика на герой в „Серафим“.Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в „Серафим“.
III.5. Из „Автобиография“ (Бранислав Нушич): главата „Урок по география“
Различава и тълкува в откъса от „Автобиография“ действията и разви-тието на героите в сюжета.Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в откъса от „Автобиография“.Обяснява значенията на характеристика на герой в откъса от „Автоби-ография“.
III.6. Из „Малкият принц“ (Антоан дьо Сент-Екзюпери): част XXI
Различава и тълкува в част XXI от „Малкият принц“ действията и разви-тието на героите в сюжета.Обяснява мотивацията на герой в част XXI от „Малкият принц“.Обяснява функциите на пейзажа за изобразяването на човека и света в част XXI от „Малкият принц“.Обяснява функциите на повествователя за изобразяването на човека и света в „Малкият принц“.
В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонента ЛИТЕРАТУРА се предвиждат 17 часа върху следните теми:
Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятияХарактеристика на герой Създава в устна и в писмена форма характеристика на герой с
цел да: обясни на събеседник мотивацията на героя за негови-те действия и/или неговата сюжетна роля; изрази естетическа-та си представа за героя.Спазва книжовни езикови правила.
Описание на пейзаж в художествен текст Създава в устна и в писмена форма описание на пейзаж в ху-дожествен текст с цел да: изрази естетическата си представа за описваните елементи; предизвика у слушателя естетическо преживяване, подобно на породеното от непосредственото общуване с художественото описание.Спазва книжовни езикови правила.
Сбит преразказ Създава в писмена форма сбит преразказ с цел да информира някого, който няма достъп до текста, за сюжета и за героите на текста.Спазва книжовни езикови правила.
сбит преразказ
10
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА
Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в VI клас е 170 часа – 85 часа за български език (от кои-то 17 часа за развиване на комуникативните ком-петентности) и 85 часа за литература (от които 17 часа за развиване на комуникативните компе-тентности).
Седмичният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в VI клас е 5 часа – 2,5 часа за български език (от които 0,5 часа за развиване на комуникативните компе-тентности) и 2,5 часа за литература (от които 0,5 часа за развиване на комуникативните компе-тентности).
Препоръчително разпределение на часовете:За нови знания 44%За упражнения 37%За преговор 6%За обобщение 6%За контролни и за класни работи 7%
СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ
Съотношение при формиране на срочна и на го-дишна оценка:
Текущи оценки от устни и от писмени изпитвания
60%
Оценки от контролни и от класни работи 20%Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни работи, работа по групи и др.)
20%
ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ, КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ
Ключови компетентности Дейности и междупредметни връзки
Умения за общуване на чужди езици
Съпоставяне на превод от/на чужд език като форма на езиково посредничество със сбития преразказ като друга форма на същото комуникативно умение.Съпоставяне на изучавани в часовете по литература текстове с текстове, изучавани в часовете по чужд език, въз основа на общи мотиви и/или обща жанрова принадлежност.
Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
Схематично представяне на теоретични знания, например за характеристика на герой, за развитие на мотив. Съпоставяне между обяснението на природни явления и на градивни елементи на текста и различаване на обяснение от тълкуване, на разпознаване от разбиране, на доказване от убеждаване, на факт от мнение.
Дигитална компетентност Използване на книги от електронни библиотеки и на други електронно базирани информационни източници за изпълнение на конкретна изследователска задача, както и за намиране на допълнителна информация по относително сложен проблем.Използване на мултимедия за представяне на продукти от изпълнение на конкретна изследователска задача.
Умения за учене Самонаблюдаване и наблюдаване на съучениците, упражняване на самоконтрол при изпълняване на дидактически и/или комуникативни задачи, както и при учене с цел определяне на собствените силни и слаби страни, на собствения стил на учене.
Социални и граждански компетентности
Съпоставяне и различаване на нормите и ценностите, валидни в различните общности в епохата на модерността, регулиращи взаимоотношенията между индивида и общността.Съпоставяне и различаване на историческите и литературните разкази и образи на света, създадени от различни автори.
Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
Изразяване на впечатления, чувства, настроения, мисли, позиции по проблеми с помощта на различни езици – вербален, визуален (в т.ч. и изобразителен), музикален.Превод от един език на друг, например „рисуване с думи“ на визуално изображение и обратно – визуално изобразяване на пейзаж в художествен текст, музикална илюстрация на литературен мотив и др.
11
ГОДИШНО
ТЕМ
АТИЧН
О РАЗП
РЕДЕЛ
ЕНИЕ
ПО
УЧЕ
БНИЯ ПРЕ
ДМЕТ
ЛИТЕ
РАТУ
РА ЗА
6. КЛАС
УТ
ВЪРД
ИЛ
Дир
ектор:
.....
......
......
......
......
......
......
.....
(Име,
фам
илия
, под
пис)
Общ
бро
й часове
по ли
тера
тура
– 8
5За
разви
ване
на ко
мун
икатив
ните
ком
петентно
сти
– 17
– часове
за но
ви зна
ния
– 25
часа
(37%
)– часове
и руб
рики
за упра
жне
ние
– 30
часа
(44%
)– часове
за пр
егов
ор –
4 часа
(6%
)– часове
за об
общен
ие –
4 часа
(6%
)– часове
за ко
нтро
лни и класни
раб
оти
– 5 часа
(7%
)
ПЪРВ
И УЧЕ
БЕН СР
ОК
– 17
сед
миц
и X
3 часа
сед
мич
но =
51 часа
ВТОРИ
УЧЕ
БЕН СР
ОК
– 17
сед
миц
и X
2 часа
сед
мич
но =
34 часа
ПЪРВ
И УЧЕ
БЕН СР
ОК
№ по
ред
Учеб
на
седм
ица
по ред
Тема на
уроч
наед
иниц
а
Вид ур
очна
ед
иниц
а
Компе
тентно
сти
като
оча
кван
ире
зултати
от обу
чени
ето
Нови
по
нятия
Контек
ст и
дей
ности за
всяк
а ур
очна
еди
ница
Метод
и и фор
ми
на оце
нява
не
по те
ми и/
или
разд
ели
Забе
лежка
(1)
(2)
(3)
(4)
(5)
(6)
(7)
(8)
(9)
11
Начале
н пр
егов
ор
прегов
ор● Св
ързва теми и пр
обле
ми с
изучаван
и пр
оизвед
ения
.● Дава ар
гумен
тира
ни отгов
ори.
Усло
вни
знац
иРа
бота
с учебн
ика.
Изпъл
нява
устно
по
ставен
ите зада
чи.
Инд
ивид
уалн
а и
групов
а ра
бота
.
21
Начале
н пр
егов
орпр
егов
ор● Св
ързва теми и пр
обле
ми с
изучаван
и пр
оизвед
ения
.● Дава ар
гумен
тира
ни отгов
ори.
Изпъл
нява
устно
по
ставен
ите зада
чи.
Инд
ивид
уалн
а и
групов
а ра
бота
.
31
Инд
ивид
уалн
а и групов
а ра
бота
писм
ена ра
бота
● Изпъл
нява
писмен
а зада
ча.
● Ре
шава зада
чи от т
естов тип.
● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Инд
ивид
уалн
а ра
бота
.Пи
смен
о оц
еняван
е.
42
Човекът и
при
-родата
. Любен
Каравелов и
родн
ият к
рай
нови
зна
ния
● Запо
знава се
с био
граф
ията
на
автора
. ● Осм
исля
връ
зката меж
ду род
ното
място
на автора
и негов
ото
твор
чество
.● Осм
исля
възро
жде
нската
иде
я за
род
ината пр
ез пре
дставата
за
родн
ото място
.
Слуш
а бе
седа
. Работи с
учеб
ник.
Инд
ивид
уалн
а ра
бота
и раб
ота
по гр
упи.
12
52
„Хуб
ава си
, моя
горо
“ (Любе
н Ка
равело
в)
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в изучаван
ия
поетич
ески
литер
атур
ен те
кст
преж
ивяван
ия, н
астрое
ния,
състоя
ния на
геро
я.● Тълкува конк
ретни
(откъси от
) текста
съо
бразно
жан
рови
те му
хара
ктер
истики
.
стихотво
-ре
ние
Чете
худож
ествен
текст.
Отгов
аря устно на
въ
проси и изпъ
лнява
в часа
поставе
ните
зада
чи.
Самостоятел
на
рабо
та и
устно
изпи
тван
е.
62
Упражне
ние
върху стихотво
-ре
нието
„Ху-
бава
си, м
оя
горо
“ (Лю
бен
Каравело
в)
упра
жне
ние
● Ра
злич
ава и тълкува в
„Хуб
ава
си, м
оя го
ро“ пр
ежив
яван
ия,
настро
ения
, състоян
ия на геро
я.● Различава в
„Хубава си
, моя
горо
“ словосъчетания
, в кои
то пон
е ед
на
от дум
ите е употре
бена
с пр
яко
значен
ие, а
другата
/другите
– с
прен
осно
, и обяснява значен
ието
им
за
изгражда
нето
на см
исъл
а на
текста
.
Отгов
аря на
въп
роси
и изпъ
лнява пи
смен
о в часа
поставе
ните
зада
чи.
Инд
ивид
уалн
а ра
бота
и раб
ота
по гр
упи.
73
Съпо
ставка
на
поетични
тек-
стове
(„Я кажи
ми,
облаче ле
бяло
“ и „М
оя
страна
, моя
Бъ
лгария
“) съ
с стихотворени
е-то
„Хубава си
, моя
горо
“
упра
жне
ние
● Ра
злич
ава и тълкува в изучаван
и по
етич
ески
литер
атур
ни те
кстове
пр
ежив
яван
ия, н
астрое
ния,
състоя
ния на
геро
я.● Тълкува конк
ретни
(откъси от
) текстове
съо
бразно
жан
рови
те им
хара
ктер
истики
.
Рабо
ти в
група.
Изпъл
нява
писмен
о по
ставен
ите зада
чи.
Рабо
та по групи.
Оце
нка на
групов
а и
инди
виду
ална
ра
бота
.
83
Иван
Вазов
–твор
ецът
и
отечеството
нови
зна
ния
● Запознава с
е с б
иограф
ията
на а
втора.
● Осм
исля
връ
зката меж
ду Иван
Вазов и ро
дния
му град
Соп
от.
● Ра
збир
а пъ
лната по
светен
ост н
а Иван Ва
зов на
отечество
то.
Слуш
а бе
седа
.Инд
ивид
уалн
а ра
бота
и раб
ота
по гр
упи.
93
„Отечество
лю
безно,
как
хуба
во си ти
!“
(Иван Ва
зов)
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава в
„Отечество
любе
зно,
как хуба
во си ти
!“ пре
жив
яван
ия,
настро
ения
, състоян
ия на геро
я и ги
тълкува.
Слуш
а бе
седа
. Тъл
кува
ли
рически текст.
Групов
а ра
бота
и
устно изпи
тван
е.
104
Стро
еж и
съ-
държ
ание
на
стихотво
рени
-ето
„Отечество
лю
безно,
как
хуба
во си
ти!“
(Иван Ва
зов)
упра
жне
ние
● Ра
злич
ава в
„Отечество
любе
зно,
как хуба
во си ти
!“ сло
восъчетани
я,
в ко
ито по
не едн
а от
дум
ите е
употре
бена
с пря
ко зна
чени
е, а
др
угата/др
угите
– с пр
еносно
, и об
ясня
ва зна
чени
ето им
за
изграж
дане
то на см
исъл
а на
текста
.● Ра
злич
ава в
„Отечество
любе
зно,
как хуба
во си ти
!“ откло
нени
я от
об
ичай
ния за
бъл
гарската
реч
слов
оред
и обя
снява значен
ието
им
за изграж
дане
то на см
исъл
а на
фр
азата и/ил
и на
текста
.
Умее
да ра
боти
в еки
п.
Осм
исля
зна
чени
ето
на дум
ите с пр
еносно
значен
ие за изграж
дане
на
смисъл
а в
лири
ческия
текст.
Инд
ивид
уалн
а ра
бота
и писмен
о изпи
тван
е.
13
114
Прое
кт
„Отечество
лю
безно“
упра
жне
ние
● Св
ързва пр
имер
и за
про
блем
и и
конф
ликти от
изучавани
литер
атур
ни
текстове
с лич
ни иде
и, за да
об
осно
ве соб
стве
на гл
една
точка.
Подготвя
се за
изпъ
лнен
ие на пр
оект
. Ра
боти
в гр
упа.
Създа
ва
свой
текст с
ъобр
азно
по
ставен
а зада
ча.
Инд
ивид
уалн
а ра
бота
и раб
ота
по гр
упи.
124
Прое
кт
„Отечество
лю
безно“
упра
жне
ние
● Ра
звив
ане на
ком
уник
атив
ни
компе
тентно
сти.
Пред
ставя пр
оекта.
Участва в оц
еняван
ето
на про
екта
.
Групов
о пр
едставян
е на
пр
оект
.
135
Джер
алд
Даръ
л – жив
от
и твор
чество
, по
светен
и на
жив
отни
те
нови
зна
ния
● Запо
знава се
с био
граф
ията
на
автора
.● Разбир
а пъ
лната отда
дено
ст на Дж
е-ралд
Даръл
на защитата и спасяването
на ред
ките
вид
ове жив
отни
.● Осм
исля
посветено
стта
на
съхран
яван
ето на
жив
отин
ските
видо
ве като особ
ена пр
оява
на
отгов
орно
ст на чо
века
към
пр
ирод
ата.
● Осм
исля
отнош
ение
то био
граф
ия
– твор
чество
.
Слуш
а бе
седа
. Отгов
аря
на въп
роси
.Устно оц
еняван
е.
145
Из „М
оето
семей
ство
и
други жив
от-
ни“ (Дж
ералд
Даръ
л): п
од-
бран
и откъ
си
от IV
глава
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в откъ
си от
„Мое
то сем
ейство
и други
жив
отни
“ де
йствия
та и
разви
тието на
геро
ите
в сю
жета.
автор,
геро
йСл
уша
(чете)
откъс
от
ром
ан. К
омен
тира
спец
ифик
и на
худо
жествен
ия те
кст.
Устно оц
еняван
е.
155
Из
„Мое
то
семей
ство
и
други жив
от-
ни“
(Джер
алд
Дар
ъл): по
д-бр
ани откъ
си
от IV
глава
упра
жне
ние
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
й чр
ез сюжета в откъ
си от „
Мое
то
семей
ство
и други
жив
отни
“.● Осм
исля
спе
цифи
ките
на вр
емето
и пр
остран
ство
то в
худож
ествен
ия
текст.
Комен
тира
особ
еностите
на
вре
мето и
простран
ство
то в
худо
жествен
ия те
кст.
Устно оц
еняван
е.
166
Интер
нет
проучван
еупра
жне
ние
● Търси и кр
итич
но оце
нява
ин
форм
ация
в интер
нет.
Подб
ира ин
форм
ация
с огле
д на
поставе
ните
зада
чи.
Писм
ено
изпи
тван
е.
17
Тран
сфор
ми-
ращ
пре
разказ
на
под
бран
и откъ
си от I
V глава от
„Мо-
ето семей
ство
и др
уги жив
от-
ни“ (Дж
ералд
Даръ
л): п
ре-
разказ
от и
ме-
то на Дж
ордж
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
с
опре
деле
на дид
актическа зада
ча.
● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Изпъл
нява
писмен
о по
ставен
ата
дида
ктич
еска
зад
ача.
Писм
ено
оцен
яван
е.
14
186
Трансформи-
ращ
преразказ
на
IV глава о
т „М
оето
семей
с-тво и др
уги
животни
“ (Джералд Да
-ръл)
: преразказ
от
име
то на
Джордж
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
с
опре
деле
на дид
актическа зада
ча.
● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Изпъл
нява
писмен
о по
ставен
ата
дида
ктич
еска
зад
ача.
Писм
ено
оцен
яван
е.
196
Обо
бщителен
урок
вър
ху
изучен
ите
прои
звед
ения
в пъ
рви ра
здел
(„Отечество
лю
безно,
как
хуба
во си
ти!“,
„О
течество
лю
безно“
, из
„Мое
то
семей
ство
и др
уги
жив
отни
“)
обоб
щен
ие● Св
ързва изучаван
о пр
оизвед
ение
с им
ето на
автор
а, с
жан
ра и
с
интерп
ретира
ни в
него мотив
и.● Св
ързва пр
имер
и за
про
блем
и и
конф
ликти от
изучавани
литер
атур
ни
текстове
с лич
ни иде
и, за да
об
осно
ве соб
стве
на гл
една
точка.
Изпъл
нява
поставе
ни
зада
чи. О
тгов
аря на
въ
проси.
Устно и пи
смен
о оц
еняван
е.
207
Елин
Пел
ин –
жизне
н и
твор
чески пъ
т
нови
зна
ния
● Запо
знава се
с био
граф
ията
на
автора
.● Ра
збир
а вр
ъзката
меж
ду Ели
н Пе
лин и бъ
лгар
ското село
.● Осм
исля
мястото
на твор
еца в
наци
онал
ната
култура
.
Слуш
а бе
седа
. Отгов
аря
на въп
роси
. Устно оц
еняван
е.
217
Елин
Пел
ин
в спом
ените
на сво
я син
(зап
озна
ване
с ин
терв
юто
с
Боян
Ивано
в)
нови
зна
ния
● Осм
исля
мястото
на твор
еца в
наци
онал
ната
култура
.Изпъл
нява
устно
по
ставен
и зада
чи.
Устно изпи
тван
е.
227
„Косачи“
но
ви зна
ния
● Ра
зпозна
ва жан
рови
хара
ктер
истики
на ра
зказа,
про
явен
и в
„Косачи“
.● Ра
злич
ава и тълкува в
„Косачи“
де
йствия
та и
разви
тието на
геро
й в
сюжета.
Изпъл
нява
групов
о по
ставен
ите зада
чи.
Оце
няване
на
рабо
та в
група.
238
„Косачи“
(Ели
н Пе
лин)
упра
жне
ние
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
й в
„Косачи“
.● По
знава значен
ието
на по
нятието
„пов
ествов
ател
“.
пове
ство
-вател
Изпъ
лнява пи
смен
о по
с-тавени
зада
чи. О
смисля
мястото
на по
вество
вате
-ля
в худож
ествен
текст.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
рабо
та.
15
248
Пейзаж
писм
ена ра
бота
● По
знава значен
ието
на по
нятието
„пей
заж
“.● Обя
снява фу
нкци
ите на
пей
зажа за
изоб
разяване
то на чо
века
и света
в
„Косачи“
.
пейзаж
Изпъл
нява
поставена
та
зада
ча писмен
о. Съ-
поставя текстове
.Съ
здава собствен
текст.
Устно оц
еняван
е.
258
Сбит
пре
раз-
каз на
разказа
„Косачи“
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пр
еразказ с
цел
да ин
форм
ира ня
ко-
го, кой
то ням
а до
стъп
до текста
, за
сюжета и за
геро
ите на
текста
.● Сп
азва
кни
жов
ни езикови
пра
вила
.
сбит
пр
еразказ
Изпъл
нява
поставена
та
зада
ча писмен
о. Създа
-ва
писмен
текст –
сби
т пр
еразказ на
худож
ест-
вен текст.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
писм
ена ра
бота
.
269
Сбит
пре
раз-
каз на
разказа
„Косачи“
писм
ена
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пр
еразказ с це
л да
инф
ормир
а ня
кого
, кой
то ням
а до
стъп
до текста
, за
сюжета и за
геро
ите на
текста
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
сбит
пр
еразказ
Изпъл
нява
поставена
та
зада
ча писмен
о. Създа
-ва
писмен
текст –
сби
т пр
еразказ на
худож
ест-
вен текст.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
писм
ена ра
бота
.
279
Весели
н Ха
н-чев
– жизне
н и
твор
чески пъ
т
нови
зна
ния
● Осм
исля
мястото
на твор
еца в
наци
онал
ната
култура
.● Осм
исля
отнош
ение
то тв
орец
–
изкуство
.
Слуш
а бе
седа
.Отгов
аря на
поставе
ните
въ
проси.
Устна оц
енка
.
289
„Худож
ник“
(Весел
ин
Ханч
ев)
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в
стихотво
рени
ето
„Худож
ник“
пр
ежив
яван
ия, н
астрое
ния,
състоя
ния на
геро
я.
стихотво
-ре
ние
Изпъл
нява
поставе
ните
зада
чи.
Комен
тира
худож
ествен
текст.
Писм
ена оц
енка
.
291 0
„Худож
ник“
(Весел
ин
Ханч
ев)
упра
жне
ние
● Ра
злич
ава в стихотво
рени
ето
„Худож
ник“
сло
восъчетани
я, в
кои
то
поне
едн
а от
дум
ите е употре
бена
с
пряко значен
ие, а
другата
/другите
–
с пр
еносно
, и обя
снява значен
ието
им
за изграж
дане
то на см
исъл
а на
текста
.
пряко значе-
ние,
пре
нос-
но зна
чени
е
Слуш
а бе
седа
. Зап
исва
осно
вните черти на
пр
иказката
.
Писм
ена и устна
оцен
ка.
301 0
Светът
около
на
с – ра
бота
с рубр
иката
„Фор
ум“
упра
жне
ние
● Опр
едел
я на
чини
, по ко
ито
(откъс
от
) изучаван худо
жествен
текст
утвъ
ржда
ва сво
ите ид
еи и
цен
ности
и/ил
и отри
ча други
, и се об
осно
вава
чр
ез при
мер
и от
худож
ествен
ия
текст.
Осмисля
отнош
ение
то
човек –
околн
а сред
а.
Коментира
и отговаря на
по
ставени въпр
оси.
Инд
ивид
уалн
о оц
еняван
е.
311 0
Къща музей
„И
ван Ва
зов“
(Соф
ия)
нови
зна
ния
● Осм
исля
мястото
на твор
еца в
наци
онал
ната
култура
.къ
ща музей
Слуш
а бе
седа
и
изпъ
лнява по
ставен
и зада
чи.
Инд
ивид
уалн
о оц
еняван
е.
321 1
Из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Пре
д-ставле
нието“
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в главата
„Пре
дставл
ение
то“ от
„По
д игото“
де
йствия
та и
разви
тието и/ил
и ра
з-кр
иван
ето на
геро
ите в сю
жета.
● Об
яснява
мотивацията
на геро
й в гла-
вата
„Представление
то“ о
т „По
д игото“
.
Рабо
ти инд
ивид
уалн
о и
на гр
упи.
Тълкува и ко
мен
тира
устно.
Инд
ивид
уалн
о и групов
о оц
еняван
е.
16
331 1
Из „П
од игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Пре
д-ставле
нието“
упра
жне
ние
● Обя
снява фу
нкци
ите на
пов
ество-
вателя
за изоб
разяване
то на чо
века
и света в главата
„Пре
дставл
ение
то“
от ром
ана
„Под
игото
“.● Св
ързва пр
имер
и за
про
блем
и и ко
нфли
кти от
главата
„Пре
дставл
ение
то“ от
ром
ана
„Под
игото“
с лич
ни иде
и, за да
обо
снов
е собствен
а глед
на то
чка.
Изпъл
нява
устно
и
писм
ено по
ставен
ите
зада
чи.
Дискутира
.
Инд
ивид
уалн
о и
групов
о оц
еня-
ване
.
341 1
Сбит
пре
раз-
каз н
а главата
„Пре
дставле-
нието“
из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пр
еразказ с це
л да
инф
ормир
а ня
кого
, кой
то ням
а до
стъп
до текста
, за
сюжета и за
геро
ите на
текста
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Изпъл
нява
поставена
та
зада
ча писмен
о.
Създава пи
смен
текст –
сбит
пре
разказ
на
худо
жествен
текст.
Оце
нка на
инд
и-ви
дуал
на раб
ота.
351 2
Сбит
пре
раз-
каз на
главата
„Пре
дставл
е-ни
ето“
из
„По
д игото“
(Иван Ва
зов)
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пр
еразказ с це
л да
инф
ормир
а ня
кого
, кой
то ням
а до
стъп
до текста
, за
сюжета и за
геро
ите на
текста
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Изпъл
нява
поставена
та
зада
ча писмен
о.
Създава пи
смен
текст –
сбит
пре
разказ
на
худо
жествен
текст.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
рабо
та.
361 2
Театър
ът в
Бъ
лгар
ското
възраж
дане
(раб
ота с
рубр
иката
„Фор
ум“
–„М
ихал
Миш
коед
“ на
Сава
Доб
ропл
одни
)
упра
жне
ние
● Осм
исля
рол
ята на
театър
а като
културн
а ин
ституц
ия пре
з Въ
зраж
дане
то.
Глед
а кр
атка
про
жекци
я на
засне
та те
атра
лна
постан
овка
.Ко
мен
тира
.
Устно изпи
тван
е.
371 2
Обо
бщител
ен
урок
вър
ху
„Косачи“
(Ели
н Пе
лин)
, „Худож
ник“
(Весел
ин Хан
-чев)
, из
„По
д игото“
(Иван Ва
зов)
: главата
„Пре
д-ставле
нието“
обоб
щен
ие● Съ
здава в устна и в пи
смен
а фо
рма
хара
ктер
истика
на геро
й с це
л да
: об
ясни
на събе
седн
ик мотив
ация
та
на ге
роя за
негов
ите де
йствия
и/
или не
говата
сюжетна
рол
я; изрази
естетическата си
пре
дстава
за геро
я.
геро
йУм
ее да ра
боти
в еки
п пр
и изпъ
лнен
ие на
съвм
естни зада
чи.
Комен
тира
въп
роси
, отна
сящи се
до
наци
онал
ното
съзна
ние.
Оце
нка на
групов
а ра
бота
.
381 3
Обр
азов
ател
-на
та система у
нас пр
ез Въз
-ра
жда
нето
упра
жне
ние
● Осм
исля
рол
ята на
обр
азов
ание
то
за фор
мир
ането на
нац
иона
лното
съзнан
ие.
● Осъзнава ро
лята
на учил
ището
като
културн
а ин
ституц
ия.
Чете
и пре
дава
ин
форм
ация
, пол
учен
а от
разли
чни източн
ици.
Оце
нка на
групов
а ра
бота
.
повествовател
17
391 3
Из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Рад
ини
вълн
ения
“
нови
зна
ния
● Различава и тълкува в главата
„Рад
и-ни
вълн
ения
“ от „По
д игото“
дей
ствия-
та и
развитието и/ил
и разкри
ването
на
геро
ите в сю
жета.
● Об
яснява
мотивацията
на геро
й в гла-
вата
„Рад
ини вълн
ения
“ от „По
д игото“
.
Чете
и ком
ентира
худо
жествен
текст.
Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни зад
ачи.
Самоо
ценя
ване
.
401 3
Из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Рад
ини
вълн
ения
“
упра
жне
ние
● Обя
снява значен
ията
на хара
кте-
ристик
а на
геро
й в главата
„Рад
ини
вълн
ения
“ от
ром
ана
„Под
игото
“.● Обя
снява фу
нкци
ите на
по
вество
вателя
за изоб
разяване
то
на чов
ека и света в главата
„Рад
ини
вълн
ения
“ от
„По
д игото“
.
хара
кте-
ристик
а на
геро
й
Умее
да ра
боти
в еки
п пр
и изпъ
лнен
ие на
съвм
естни зада
чи.
Оце
нки за
ин
диви
дуал
на
рабо
та и
раб
ота
по гр
упи.
411 4
Из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Рад
ини
вълн
ения
“
упра
жне
ние
● Иде
нтиф
ицир
а ко
нфли
кти
меж
ду общ
ности в главата
„Рад
ини въ
лнен
ия“ от
„По
д игото“
и об
осно
вава
сво
я по
зици
я по
пр
обле
ма за
пре
дотвра
тяване
то или
за
разре
шаван
ето им
. ● Св
ързва пр
имер
и за
про
блем
и и
конф
ликти от
главата
„Рад
ини въ
лне-
ния“
от „
Под игото“
с лич
ни иде
и, за
да обо
снов
е собствен
а глед
на то
чка.
Умее
да ра
боти
в еки
п пр
и изпъ
лнен
ие на
групов
и зада
чи.
Оце
нки за
ин
диви
дуал
на
рабо
та и
раб
ота
по гр
упи.
421 4
Из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Рад
ини
вълн
ения
“
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в устна и в пи
смен
а фо
рма
хара
ктер
истика
на геро
й с це
л да
: об
ясни
на събе
седн
ик мотив
ация
та
на ге
роя за
негов
ите де
йствия
и/
или не
говата
сюжетна
рол
я; изрази
естетическата си
пре
дстава
за геро
я.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Създава собствен
текст.
Оце
нка на
пи
смен
ата ра
бота
в часа
.
431 4
Из
„Под
игото
“ (Иван Ва
зов)
: главата
„Рад
ини
вълн
ения
“
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в устна и в пи
смен
а фо
рма
хара
ктер
истика
на геро
й с це
л да
: об
ясни
на събе
седн
ик мотив
ация
та
на ге
роя за
негов
ите де
йствия
и/
или не
говата
сюжетна
рол
я; изрази
естетическата си
пре
дстава
за геро
я.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Създава собствен
текст.
Оце
нка на
пи
смен
ата ра
бота
в часа
.
441 5
Мар
к Твен
–
жив
от и
твор
-чество
нови
зна
ния
● Съ
поставя мястото
на ин
диви
да в
ра
злич
ни общ
ности.
● Осм
исля
рол
ята на
писател
я като
„гов
орител
на истори
ята“
.
Слуш
а бе
седа
.Отгов
аря на
поставе
ни
въпр
оси.
Устно изпи
тван
е.
451 5
Из
„При
нцът
и пр
осякът
“ (М
арк Твен
): I и
III гла
ва
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в откъ
си от
роман
а „П
ринц
ът и
про
сякът“
дей
ст-
вията и ра
звитие
то на геро
ите в
сюжета.
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
й в
роман
а „П
ринц
ът и
про
сякът“
.
Рабо
та в
кла
с.Съ
обра
зява
се
с участниц
ите в
комун
икатив
ния акт.
Оце
нки на
ин
диви
дуал
на
рабо
та и
раб
ота
по гр
упи.
18
461 5
Из
„При
нцът
и пр
осякът
“ (М
арк Твен
): I и
III гла
ва
упра
жне
ние
● Обя
снява значен
ията
на
хара
ктер
истика
на геро
й в ро
ман
а „П
ринц
ът и
про
сякът“
.
Чете
и ком
ентира
худо
жествен
текст.
Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни зад
ачи.
Инд
ивид
уалн
о оц
еняван
е на
пи
смен
а ра
бота
.
471 6
Обо
бщител
ен
урок
вър
ху:
главата
„Рад
ини въ
л-не
ния“
(„По
д игото“
); I и
III гла
ва от
„При
нцът
и
просякът
“
обоб
щен
ие
● Ра
злич
ава и тълкува в изучаван
ите
худо
жествен
и текстове
дей
стви
ята и
развитие
то и
/или
разкр
иван
ето на
геро
ите в сю
жета.
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
ите
в изучаван
ите худо
жествен
и текстове
.
Умее
да ра
боти
в еки
п пр
и изпъ
лнен
ие на
съвм
естни зада
чи.
Устно изпи
тван
е.
481 6
Класна
раб
ота
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
сбит
пре
разказ
на изучаван
о пр
оизвед
ение
. ● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Рабо
та в
кла
с.Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пре
разказ
.
Оце
няване
на
писм
ена ра
бота
.
491 6
Класна
раб
ота
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
сбит
пре
разказ
на изучаван
о пр
оизвед
ение
. ● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Рабо
та в
кла
с.Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пре
разказ
.
Оце
няване
на
писм
ена ра
бота
.
501 7
Христо
Смир
-не
нски
– дете-
то на град
а
нови
зна
ния
● Съ
поставя мястото
на ин
диви
да в
ра
злич
ни общ
ности.
● Осм
исля
рол
ята на
писател
я като
„гов
орител
на истори
ята“
.
Подготвя
се за
изпъл
не-
ние на
про
ектна зада
ча.
Рабо
ти в
еки
п. Пре
дставя
пр
оектна
та за
дача
и
участва в оц
еняван
е на
изпъ
лнен
ието
ѝ.
Оце
нка на
изпъ
лнен
ие на
групов
а ра
бота
.
511 7
„Бра
тчетата
на Га
врош
“ (Хри
сто См
ир-
ненски
)
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава в
„Бра
тчетата на
Гавр
ош“ и тълкува пр
ежив
яван
ия,
настро
ения
, състоян
ия на геро
я.● По
знава значен
ието
на по
нятието
„мотив
“.
мотив
Че
те изразител
но
лири
чески текст.
Тълкува пр
ежив
яван
ия
и на
стро
ения
на
лири
чески геро
й.
Устно изпи
тван
е.
521 7
„Бра
тчетата
на Га
врош
“ (Хри
сто См
ир-
ненски
)
упра
жне
ние
● Обя
снява значен
ията
на конк
ретен
мотив
за тематич
но-смисло
вото
ра
звитие
в „Бр
атчетата
на Гавр
ош“.
● Ра
злич
ава в
„Бра
тчетата на
Гав-
рош
“ слов
осъч
етан
ия, в
кои
то пон
е ед
на от д
умите е употре
бена
с пря
ко
значен
ие, а
другата
/другите
– с
пре
-но
сно,
и обя
снява значен
ието
им
за
изграж
дане
то на см
исъл
а на
текста
.
мотив
Изпъл
нява
поставе
ните
зада
чи устно
и писмен
о.Осм
исля
и пре
дставя
теор
етич
ни зна
ния.
Устно и пи
смен
о изпи
тван
е.
531 8
„Бра
тчетата
на Га
врош
“ и
„Босон
огите
деца
“ – съ
-по
ставка
упра
жне
ние
● Ра
злич
ава и тълкува в изучаван
и по
етич
ески
текстове
пре
жив
яван
ия,
настро
ения
, състоян
ия на геро
я.● Тълкува конк
ретни
(откъси от
) текстове
съо
бразно
жан
рови
те им
хара
ктер
истики
.
Съпо
ставя тематич
но
подо
бни текстове
.Запи
сва в тетрад
ката
осно
вни хара
ктер
истики
на
пер
сона
жи.
Писм
ено
изпи
тван
е.
19
541 8
Йорд
ан Йовков
нови
зна
ния
● Съ
поставя мястото
на ин
диви
да в
ра
злич
ни общ
ности.
● Осм
исля
рол
ята на
писател
я като
„гов
орител
на об
щно
стта
“.
Слуш
а бе
седа
.Изпол
зва текстове
от
различ
ни източ
ници
.
Устно изпи
тван
е.
551 9
„Сер
афим
“ (Йор
дан
Йов
ков)
нови
зна
ния
● Ра
зпозна
ва жан
рови
хара
ктер
истики
на ра
зказа,
про
явен
и в
„Сер
афим
“.● Ра
злич
ава и тълкува в
„Сер
афим
“ де
йствия
та и
разкр
иван
ето на
геро
ите в сю
жета.
разказ
, сю
жет
Чете
и ком
ентира
текст.
Рабо
ти в
екип.
Устно и пи
смен
о изпи
тван
е.
561 9
„Сер
афим
“ (Йор
дан
Йов
ков)
упра
жне
ние
● Обя
снява значен
ията
на
хара
ктер
истика
на геро
й в
„Сер
афим
“.● Обя
снява фу
нкци
ите на
по
вество
вателя
за изоб
разяване
то
на чов
ека и света в
„Сер
афим
“.
Чете
и ком
ентира
текст.
Рабо
ти в
еки
п.Оце
няване
на
рабо
та по групи.
572 0
„Сер
афим
“ (Йор
дан
Йов
ков)
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Създава
тран
сфор
мир
ащ
прер
азказ съоб
разно
поставен
ата
дида
ктич
еска
зад
ача.
Писм
ено
изпи
тван
е.
582 0
„Сер
афим
“ (Йор
дан
Йов
ков)
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Създава
тран
сфор
мир
ащ
прер
азказ съоб
разно
поставен
ата
дида
ктич
еска
зад
ача.
Писм
ено
изпи
тван
е.
592 1
Имен
ата
на ге
роите
в ра
зказа
„Сер
афим
“
упра
жне
ние
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
й в изучаван
дъл
ъг пов
ествов
ател
ен
текст.
● Обя
снява значен
ията
на
хара
ктер
истика
на геро
й в изучаван
худо
жествен
текст.
Рабо
ти инд
ивид
уалн
о ил
и по
групи и
изпъ
лнява зада
чи вър
ху
худо
жествен
текст.
Писм
ено и устно
изпи
тван
е.
602 1
Поставян
е на
про
ектна
зада
ча –
„Д
а бъ
деш
Се
рафи
м“
упра
жне
ние
● Осм
исля
поставе
ните
про
ектни
зада
чи.
● Ра
зпре
деля
раб
отата по
групи.
Рабо
ти по групи.
Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни и
групов
и зада
чи.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на и
групов
а ра
бота
.
612 2
Отчитан
е на
пр
оектна
зада
-ча
– „Д
а бъ
деш
Се
рафи
м“
упра
жне
ние
● Опр
еделя начини
, по които
(откъс
от
) изучаван худо
жествен
текст
утвърж
дава
свои
те иде
и и це
нности
и/ил
и отри
ча други
, и се
обо
сновава
чрез
при
мер
и от
худо
жествен
ия изказ
.● Ар
гумен
тира
читател
ския
си избо
р.
Рабо
ти по групи.
Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни и
групов
и зада
чи.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на и
групов
а ра
бота
.
20
622 2
Бран
ислав
Нушич
но
ви зна
ния
● Ра
зпозна
ва по откъ
с от
изучаван
о пр
оизвед
ение
негов
ия
автор и
(загла
вието на
) сам
ото
прои
звед
ение
. ● Св
ързва им
ена на
геро
и от
изучаван
о пр
оизвед
ение
с името на
не
гови
я автор и със заглавие
то на
прои
звед
ение
то.
Слуш
а бе
седа
.Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни зад
ачи.
Устно изпи
тван
е.
632 3
Из „А
вто-
биогра
фия“
(Бра
нислав
Ну
шич
): „ Уро
к по
геогра
фия“
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в откъ
са
от „Ав
тоби
огра
фия“
дей
стви
ята и
развитие
то на геро
ите в сю
жета.
Рабо
ти по групи.
Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни и
групов
и зада
чи.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на и
групов
а ра
бота
.
642 3
Из „А
вто-
биогра
фия“
(Бра
нислав
Ну
шич
): „Уро
к по
геогра
фия“
упра
жне
ние
● Обя
снява фу
нкци
ите на
по
вество
вателя
за изоб
разяване
то
на чов
ека и света в откъ
са от
„Автоб
иограф
ия“.
Рабо
ти по групи.
Изпъл
нява
ин
диви
дуал
ни и
групов
и зада
чи.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на и
групов
а ра
бота
.
652 4
Из
„Авто-
биогра
фия“
(Бра
нислав
Ну
шич
): „Уро
к по
геогра
фия“
упра
жне
ние
● Обя
снява значен
ията
на
хара
ктер
истика
на геро
й в откъ
са от
„Автоб
иограф
ия“.
Тълкува особ
еностите
на
различ
ните
пер
сона
жи в
худо
жествен
ия те
кст.
Устно изпи
тван
е.
662 4
„Автоб
иогра-
фия“
– сби
т пр
еразказ
писм
ена зада
ча● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пр
еразказ с це
л да
инф
ормир
а ня
кого
, кой
то ням
а до
стъп
до текста
, за
сюжета и за
геро
ите на
текста
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Рабо
ти инд
ивид
уалн
о.Оце
нка на
пи
смен
а ра
бота
.
672 5
„Автоб
иогра-
фия“
– сби
т пр
еразказ
писм
ена зада
ча
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма сбит
пр
еразказ с це
л да
инф
ормир
а ня
кого
, кой
то ням
а до
стъп
до текста
, за
сюжета и за
геро
ите на
текста
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Рабо
ти инд
ивид
уалн
о.Оце
нка на
пи
смен
а ра
бота
.
682 5
Рабо
та с
рубр
иката
„Фор
ум“ (екра
-ни
зира
на ми-
ниатюра
„Уро
к по
геогра
фия“
)
упра
жне
ние
● Св
ързва пр
имер
и за
про
блем
и и
конф
ликти от
изучавани
литер
атурни
текстове
с ли
чни ид
еи, за да
об
осно
ве со
бствен
а глед
на то
чка.
Глед
а фи
лмов
а мин
иатю
ра.
Извли
ча
инфо
рмац
ия
от еле
ктро
нен
източн
ик.
692 6
Антоан
дьо
Сент
-Екзюпери
нови
зна
ния
● Св
ързва им
ена на
геро
и от
изучаван
о пр
оизвед
ение
с името на
не
гови
я автор и със заглавие
то на
прои
звед
ение
то.
● Осъзнава вр
ъзката
меж
ду
биогра
фията на
автор
и негов
ото
твор
чество
.
Слуш
а бе
седа
.Отгов
аря устно на
по
ставен
и въ
проси.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на и
групов
а ра
бота
.
21
702 6
„Кой
е М
алки
-ят
при
нц“
–запо
знаван
е със сю
жета на
кн
игата
упра
жне
ние
● Ра
злич
ава и тълкува в кн
игата
„Мал
кият
при
нц“ де
йствия
та и
ра
звитие
то на геро
я в сю
жета.
Осм
исля
сюжета на
кн
игата.
Отгов
аря на
въп
роси
, свър
зани
с разви
тието
на ге
роя.
Устно изпи
тван
е.
712 7
„Малкият
пр
инц“
–
част
XXI
(Антоан дьо
Сент
-Екзюпери
)
нови
зна
ния
● Ра
злич
ава и тълкува в част
XXI
от
„Мал
кият
при
нц“ де
йствия
та и
ра
звитие
то на геро
ите в сю
жета.
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
й в
част
XXI
от „
Мал
кият
при
нц“.
Осм
исля
сюжета на
XXI
част
.Отгов
аря на
въп
роси
, свър
зани
с разви
тието
на ге
роя.
Инд
ивид
уалн
о оц
еняван
е.
722 7
„Мал
кият
пр
инц“
–
част
XXI
(Антоа
н дь
о Се
нт-
Екзю
пери
)
упра
жне
ние
● Обя
снява фу
нкци
ите на
пей
зажа за
изоб
разяване
то на чо
века
и света
в
част
XXI
от „
Мал
кият
при
нц“.
● Обя
снява фу
нкци
ите на
по
вество
вателя
за изоб
разяване
то
на чов
ека и света в
„Мал
кият
при
нц“.
Рабо
та с
текста
от
учеб
ника
. Инд
ивид
уалн
о оц
еняван
е.
732 8
Трансф
орми-
ращ
пре
разказ
на
„Малкият
пр
инц“
– част
XXI (Ан
тоан
дьо
Се
нт-Екзюпе
-ри
): пр
еразказ
от името на
Малкия пр
инц
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Създава
тран
сфор
мир
ащ
прер
азказ съоб
разно
поставен
ата
дида
ктич
еска
зад
ача.
Писм
ено
изпи
тван
е.
742 8
Трансф
орми-
ращ
пре
разказ
на
„Малкият
пр
инц“
– част
XXI (Ан
тоан
дьо
Се
нт-Екзюпе
-ри
): пр
еразказ
от името на
Мал
кия пр
инц
писм
ена ра
бота
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
.● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
Създава
тран
сфор
мир
ащ
прер
азказ съоб
разно
поставен
ата
дида
ктич
еска
зад
ача.
Писм
ено
изпи
тван
е.
752 9
„Мал
кият
пр
инц“
–
мюзикъ
л „T
he
Litt
le P
rince
“
упра
жне
ние
● Осм
исля
фил
мов
ата ин
терп
ретаци
я на
кни
гата
„Малки
ят при
нц“.
Рабо
ти по групи.
Коле
ктив
но гл
едан
е и
комен
тира
не на фи
лм.
Инд
ивид
уалн
о оц
еняван
е.
762 9
Дискусия на
тема
„При
я-телството“
–ра
бота
с
рубр
иката
„Фор
ум“
упра
жне
ние
● Съпоставяне и
различаване
на н
орми
те
и ценностите
, валид
ни в различните
общности в е
похата
на м
одерността
, регулиращи взаимо
отношенията
меж
ду
инди
вида
и общ
ността
.● Съ
поставян
е и ра
злич
аван
е на
истори
ческите и ли
тера
турн
ите
разкази за
обр
ази на
света
, създад
ени от
разли
чни автори
.
Рабо
ти по групи.
Дискутира
и излага
мне
ние по
поставе
н пр
обле
м.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на и
групов
а ра
бота
.
22
773 0
Обобщителен
урок
върху:
„Урок п
о геог
-рафи
я“
(„Автобиогра-
фия“
); част
XXI
от „Мал
-кият
принц
“
обоб
щен
ие● Различ
ава и тълкува в изучаван
ите
худо
жествен
и текстове
дей
стви
ята и
развитие
то и
/или
разкрив
ането на
геро
ите в сю
жета.
● Обя
снява мотив
ация
та на геро
ите в
изучаван
ите худо
жествен
и текстове
.
Умее
да ра
боти
в еки
п пр
и изпъ
лнен
ие на
съвм
естни зада
чи.
Устно изпи
тван
е.
783 0
Класна
раб
ота
нови
зна
ния
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
с
опре
деле
на дид
актическа зада
ча.
● Сп
азва
кни
жов
ни езикови
пра
вила
.
тран
сфор
-мир
ащпр
еразказ
Рабо
та в
кла
с. Създа
ва
в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ
прер
азказ с оп
реде
лена
ди
дактич
еска
зад
ача.
Оце
нка на
пи
смен
а ра
бота
.
793 1
Класна
раб
ота
упра
жне
ние
● Съ
здава в пи
смен
а фо
рма
тран
сфор
мир
ащ пре
разказ
с
опре
деле
на дид
актическа зада
ча.
● Сп
азва
кни
жов
ни езико
ви пра
вила
.
тран
сфор
-мир
ащпр
еразказ
Работа
в клас
. Създава
в
писм
ена ф
орма
трансфор
-ми
ращ
преразказ
с опреде
-лена
дид
актическа задача.
Оце
нка на
пи
смен
а ра
бота
.
803 1
Годи
шен
пр
егов
орпр
егов
ор● Ра
зчита изоб
ражен
ия на света и
чове
ка в
разли
чни като
културе
н пр
оизход
и жан
р текстове
.● Обя
снява жан
рово
спе
цифи
чната
им структура
и тъ
лкува език
ово
спец
ифич
ните
им
посла
ния.
Отгов
аря устно на
по
ставен
и въ
проси.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
рабо
та.
813 2
Годи
шен
пр
егов
орпр
егов
ор
● Ра
зчита изоб
ражен
ия на света и
чове
ка в
разли
чни като
културе
н пр
оизход
и жан
р текстове
.● Обя
снява жан
рово
спе
цифи
чната
им структура
и тъ
лкува език
ово
спец
ифич
ните
им
посла
ния.
Отгов
аря устно на
по
ставен
и въ
проси.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
рабо
та.
823 2
Изход
но нив
опр
овер
ка и
оц
енка
Ре
шава тестов
и зада
чи.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
писм
ена ра
бота
.
833 3
Изход
но нив
опр
овер
ка и
оц
енка
Ре
шава тестов
и зада
чи.
Оце
нка на
ин
диви
дуал
на
писм
ена ра
бота
.
843 3
Анализ
на
постигнатите
резултати в
обучението
по
литература
в 6.
клас
.По
ставяне н
а задачи
за 7.
клас
853 4
Резерв
на
учител
я
Разраб
отил
: ....
......
......
......
......
......
......
......
(Име,
фам
илия
, под
пис)
23
Пояснителни бележки:
1. Годишното тематично разпределение се раз-работва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас (а при необхо-димост – и по паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директо-ра на училището преди началото на учебна-та година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в те-матичното разпределение трябва да отго-варя на броя на часовете по училищен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учеб-ните седмици по заповед на министъра за гра-фика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на те-мата, записана в дневника. Темата на урочна-та единица се определя от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съответна-та таблица в учебната програма за препоръ-чителното процентно разпределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетент-ностите като очаквани резултати от обу-чението в рамките на конкретната урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за кон-кретната урочна единица (ако има такива).
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен мате-риал, упражнения, преговор, както и за гаран-тиране на изпълнението на учебната програ-ма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на ключови ком-петентности и междупредметни връзки“ на съответната учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и форми-те за оценяване (те може да са свързани с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориентирани върху цял раз-дел) при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабораторни упражне-ния, семинари, работа по проекти и др.), и при отчитане на съотношението при фор-миране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците“ на съот-ветната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обекти-вен характер годишното тематично раз-пределение подлежи на изменение, допълне-ние и преструктуриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на училището при спазване на препоръчител-ното процентно разпределение на задължи-телните учебни часове за годината.
24
„ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“Любен КаравеловЦели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в „Хубава си, моя горо“
преживявания, настроения, състояния на героя.• Различава в „Хубава си, моя горо“ словосъчета-
ния, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграждането на сми-съла на текста.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• Отговаряне на въпросите, свързани със знания от предходния час.
• Припомняне на основните знания за родното място на поета.
• Припомняне на знанията за времето и място-то на публикуването на стихотворението „Хуба-ва си, моя горо“.
• Поставяне на акцент върху идеите на поета във времето на публикуване на стихотворението.
2. Работа с поетическия текст• Прочитане на стихотворението от учителя.• Прочитане на стихотворението на части от
двама или трима ученици.• Изясняване на непознатите думи.• Подчертаване на основните композиционни
особености на стихотворението: – обръща се внимание на строфичната му орга-
низация;– обръща се внимание на броя на строфите;– обръща се внимание на лирическия герой.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“ – отговори на въпросите:
Как започва стихотворението? Към кого се обръща лирическият герой?
Стихотворението започва с обръщение на лири-ческия герой към гората.
Колко пъти се повтаря първата строфа? Защо?Първата строфа се повтаря два пъти. Повто-
рението на строфата засилва усещането за тъга и изразява носталгията на поета по родината.
Каква е гората в спомените на лирическия ге-рой? Опишете я.
В спомените на лирическия герой образът на
4. ПРИМЕРНИ ВАРИАНТИ НА МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА
ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ И РОДНИЯТ КРАЙЦели на урока и очаквани резултати• Запознава се с биографията на автора.• Осмисля връзката между родното място на
автора и неговото творчество.• Осмисля възрожденската идея за родината през
представата за родното място.
1. Актуализиране на знания• Запознаване с родния град на Любен Каравелов
– Копривщица. • Подчертаване на характеристиките на въз-
рожденските градове и мястото им в културния развой на България.
• Акцентиране върху връзката между Любен Ка-равелов и родния град.
2. Представяне на биографията на автора• Подчертава се емигрантската съдба на Любен
Каравелов.• Определят се основните периоди в живота на
Любен Каравелов:– образование;– революционна дейност;– творческа дейност.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Отговаряне на въпросите от рубриката – въпросите логически следват съдържанието на урочната статия.
4. Работа с илюстративния материал • Коментар на фотосите, представящи възрож-
денския дом на Любен Каравелов.• Любен Каравелов като фолклорист – поставя-
не на акцент върху събирателската и издателска-та му дейност с цел популяризиране на българска-та култура.
25
родното място и родината се припокриват с об-раза на гората. Споменът за гората е спомен за красота и младост.
С младостта или със старостта се свързва образът на гората в стихотворението?
Образът на гората в стихотворението се свързва с младостта – посочват се цитатите, потвърждаващи отговора.
Колко силна е любовта на лирическия герой към гората?
Силата на любовта на лирическия герой към гората най-ясно личи в стиховете, в които той мечтае гората да бъде мястото на неговия вечен покой.
Каква е причината за плача, за който се гово-ри в седма строфа?
Въпреки елегичния тон на творбата плачът на сърцето в седма строфа е плач от радост, предиз-викан от пробуждането на природата.
На какво е символ гората в стихотворението според вас?
Гората в съзнанието на възрожденския българин е място на свобода и красота. Красивата и пробуж-даща се гора е символ на цялата българска земя.
• Подчертаване на ролята на допълнителните коментарни текстове към отделните строфи в стихотворението.
• Поставяне на задача за следващия час – науча-ване на стихотворението наизуст.
ИВАН ВАЗОВ – ТВОРЕЦЪТ И ОТЕЧЕСТВОТО Цели на урока и очаквани резултати• Запознава се с биографията на автора.• Осмисля връзката между Иван Вазов и родния
му град Сопот.• Разбира пълната посветеност на Иван Вазов на
отечеството.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с особеностите на подбалкански-
те възрожденски градове.• Подчертаване на характерните черти на ико-
номически проспериращия в средата на XIX в. Со-пот като условие за духовен просперитет.
• Семейството на Иван Вазов – отношението майка – син като предпоставка за развитие на та-ланта на твореца.
• Творческите етапи в живота на класика.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Отговаряне на въпросите от рубриката – въпроси-те следват съдържанието на урочната статия (може да се пристъпи към отговаряне на въпросите веднага след изложението на преподаващия или да се използват за проверка на знанията в началото на следващия час).
3. Работа с илюстративния материал• Коментар на фотосите, представящи възрож-
денския дом на Иван Вазов.• Поставя се акцент върху знакови за българска-
та история места – родния дом на писателя, къ-щата музей на Иван Вазов в София, паметника на писателя в София и неговия гроб.
СТРОЕЖ И СЪДЪРЖАНИЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО „ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!“ Иван ВазовЦели на урока и очаквани резултати• Различава в стихотворението словосъчета-
ния, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграждането на сми-съла на текста.
• Различава в стихотворението отклонения от обичайния за българската реч словоред и обяснява значението им за изграждането на смисъла на фра-зата и/или на текста.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• Отговаряне на въпросите, свързани със знания от предходния час.
• Припомняне на основните знания за родното място на поета.
• Припомняне на основни моменти от жизнения и творческия път на твореца.
2. Работа с поетическия текст• Прочитане на стихотворението от препода-
ващия.• Прочитане на стихотворението по строфи –
всяка строфа се чете от отделен ученик.• Изясняване на непознатите думи.• Подчертаване на основните композиционни
особености на стихотворението:
26
– обръща се внимание на строфичната му орга-низация;
– обръща се внимание на броя на стиховете в отделните строфи;
– обръща се внимание на повтарящите се стихо-ве в отделните строфи.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
От колко строфи се състои стихотворение-то „Отечество любезно, как хубаво си ти!“?
Стихотворението се състои от пет строфи.Колко стиха съдържа всяка от строфите в
стихотворението?Всяка строфа съдържа седем стиха.Какво е общото в композицията на отделни-
те строфи? Обърнете внимание на първите и последните стихове във всяка строфа.
Общото в композицията на всяка строфа е това, че за начало и край на всяка строфа служи един и същ стих, като частично изключение прави последната, пета строфа.
Какви са по цел на изказване началните и фи-налните изречения във всяка от строфите?
По цел на изказване началните и финалните из-речения във всяка от строфите са въпросителни или възклицателни. Първата и последната строфа започват и завършват с възклицателни изречения, втората, третата и четвъртата строфа започ-ват и завършват с въпросителни изречения.
Колко са на брой всички съобщителни изрече-ния в стихотворението и колко – въпросител-ните и възклицателните?
От всички двайсет изречения в стихотворение-то само три са съобщителни по цел на изказването – седемнайсет са въпросителни и възклицателни.
Откривате ли връзка между преобладаващия вид изречения по цел на изказване в стихотво-рението и чувствата на говорещия? Опишете чувствата и преживяванията на героя (говоре-щия) в стихотворението.
Преобладаването на възклицателни и въпроси-телни изречения предпоставя основния тон на творбата – тя звучи развълнувано и показва сил-ната любов на говорещия към отечеството.
Разделете строфите на стихотворението на:– строфи, в които пряко са описани красоти-
те на отечеството;
– строфа, в която отечеството е сравнено с Рая;– строфи, в които е показано отношението
на съвременниците на Вазов към отечеството.За определяне на описаното в отделните стро-
фи се използват коментарните текстове, които се намират в полето до стихотворението.
Прочетете израза, който може да се опре-дели като разделящ стихотворението на две части – първа част, в която са показани красо-тите на отечеството, и втора част, в която са укорени тези, които не познават красотите на своята родина. Имайте предвид, че изразът съдържа в себе си противопоставителен съюз.
Стихът, който разделя стихотворението на две части – част, показваща красотите на отечест-вото, и част, в която са укорени непризнателни-те чада, е разделена от първия стих на четвърта строфа: „Ти рай си, но кой те прилично оценява?“.
Развълнува ли ви стихотворението? С какво? Посочете един конкретен обект от нашето оте-чество, който ви впечатлява със своята красота. (Този въпрос предполага излагане на личните впечат-ления на учениците от красотата на отечеството.)
• Дават се указания как да се използват допълни-телните коментарни текстове към отделните строфи в стихотворението при самоподготовката.
• Поставяне на задача за следващия час – научаване на отделни части от стихотворението наизуст.
ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ – ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО, ПОСВЕТЕНИ НА ЖИВОТНИТЕЦели на урока и очаквани резултати• Запознава се с биографията на автора.• Разбира пълната отдаденост на Джералд Да-
ръл на защитата и спасяването на редките видове животни.
• Осмисля посветеността на съхраняването на животинските видове като особена проява на от-говорност на човека към природата.
• Осмисля отношението биография – творчество.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с основните биографични факти
от живота на Джералд Даръл.• Запознаване с творчеството на Джералд Даръл.• Наследството на Джералд Даръл – „Тръст „Да-
ръл“ за опазване на дивата природа“.• Посланията на Джералд Даръл.
27
2. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
• Отговаряне на въпросите от рубриката – въпро-сите следват съдържанието на урочната статия (може да се пристъпи към отговаряне на въпросите веднага след изложението на преподаващия или да се използват за проверка на знанията в началото на следващия час).
3. Работа с илюстративния материал• Коментар на фотосите, показващи отноше-
нието на Джералд Даръл към дивите животни.• Поставяне на задачи за създаване на текст описа-
ние въз основа на снимките (по избор) на остров Кор-фу и „Тръст „Даръл“ за опазване на дивата природа“.
„МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ“ ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ„Бъчва със знания“ (IV глава)Цели на урока и очаквани резултати• Обяснява мотивацията на герой чрез сюжета в
откъси от „Моето семейство и други животни“.• Осмисля спецификите на времето и простран-
ството в художествения текст.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• Акцентиране върху въпроса, който припомня четиригодишния престой на Джералд Даръл на остров Корфу.
• Припомняне на особената връзка между писа-теля и животните.
• Акцент върху мястото на семейството в жи-вота на Джералд Даръл.
Така поставените въпроси ще намерят още вед-нъж своя отговор в художествения текст на изу-чавания откъс.
2. Работа с художествения текст• Прочитане на главата „Бъчва със знания“ от
учениците по абзаци.• Поставяне на акцент върху съпътстващите
художествената творба текстове, представящи основните преходи в нея.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
Как си представя всеки от семейството об-
разованието на Джери? Какво трябва да научи той според: Лесли; Марго; майката; Лари?
Лесли – да се научи да стреля и да гребе; Марго – да се научи да танцува; майката – да научи мате-матика, френски език и правопис; Лари – да получи солидна основа по литература.
Какво според вас определя представата на все-ки от семейството за образованието на Джери?
Представата на членовете на семейството за образованието на Джери е определяна от собст-вените им интереси.
Как възприема самият Джери намерението на семейството му да се заеме с неговото об-разование?
Джери възприема намерението на семейството му да се заеме с неговото образование, като опас-ност.
От какво единствено се интересува Джери? Коя е голямата му страст?
Голямата страст на Джери е заниманието със света на животните и природата изобщо.
Кой от семейството разбира най-добре лю-бовта на Джери към животните? Потърсете в текста и докажете.
Най-добре разбира любовта на Джери към жи-вотните майката.
Как протича обучението на Джери при Джордж? Какви предмети изучава Джери и как изучава всеки предмет?
Джордж използва различни книги, за да преподава на Джери предметите география, история и лите-ратура, а математика му преподава по спомени.
Кой е най-трудният предмет за Джери?Най-трудният предмет за Джери е математи-
ката.Кои са любимите уроци на Джери? Къде се
провеждат те?Любимите уроци на Джери са тези, които се
провеждат сред природата.Как се отнася Джери към кучето си Роджър?
Потърсете в текста доказателства, че той го възприема не като домашен любимец, а като приятел и член на семейството, като мислещо и разбиращо същество.
„Роджър, естествено, смяташе, че само си губя сутрините“; „По време на уроците при мене ос-тана единствено Роджър“ и др.
• Дават се указания за използване на основните
28
коментарни текстове от рубриката „Това тряб-ва да знаем“:
– героите в творбата;– времето в творбата;– пространството в творбата.• Поставят се задачи за следващия час – подроб-
но запознаване с текста на главата.
ЕЛИН ПЕЛИН – ЖИЗНЕН И ТВОРЧЕСКИ ПЪТЦели на урока и очаквани резултати• Запознава се с биографията на автора.• Разбира връзката между Елин Пелин и българ-
ското село.• Осмисля мястото на твореца в националната
култура.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с родното място на твореца.• Запознаване с основните биографични факти
от живота на Елин Пелин.• Поставяне на писателя в контекста на българ-
ската литературна класика.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Отговаряне на въпросите от рубриката. • Работа с биографичния текст – учениците
откриват отговорите на поставените въпроси в текста.
3. Работа върху интервюто със сина на Елин Пелин Боян Иванов
• Отделни ученици прочитат въпросите в ин-тервюто и отговорите към тях.
• Поставяне на задача, която изисква ученици-те да обобщят и представят с няколко изречения отделните отговори на Боян Иванов.
КОСАЧИЕлин ПелинЦели на урока и очаквани резултати• Разпознава жанрови характеристики на разка-
за, проявени в „Косачи“.• Различава и тълкува в „Косачи“ действията и
развитието на герой в сюжета.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• Припомнят се моменти от биографията на Елин Пелин, свързани с детските му мечти.
• Осъществява се връзката между мечтател-ството и творческите пориви на човека.
• Припомня се връзката на писателя с българско-то село, за да послужи като основа за разбиране на разказа „Косачи“.
Нови понятия: повествовател, пейзаж
1. Работа с художествения текст• Разказът се прочита от отделни ученици. • Поставя се задача разказът да се раздели на
епизоди.• Поставя се задача учениците да определят броя
на героите в разказа. Обръща се внимание на различ-ното „участие“ на отделните герои в разказа.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
Колко от героите в разказа са назовани по име? Кои са те?
Героите, назовани по име, са Благолажът, Лазо, Стамо и Андрея. Петият от косачите остава ано-нимен, а Андрея няма реално участие в случката.
От кои краища са косачите?Косачите са от „загорските краища“. (Ученици-
те подкрепят отговора си с конкретен цитат от разказа.)
Каква е причината косачите да напуснат родните си места?
Причина косачите да са по това време в Тракия, е, че там тревата зрее по-рано. Така косачите на-мират работа и препитание. (На учениците може да се обясни допълнително традицията на гурбе-та – традиция на Балканите, при която част от работното население мигрира временно на друго място, за да търси препитание.)
Кое е вероятното време от годината, в кое-то протича действието на разказа?
Времето на протичане на действието е начало-то на лятото. (Учениците откриват в текста цитати, с които да подкрепят отговора си. Така може да се насочи вниманието им и към основна-та пейзажна картина в разказа, която служи като специфичен мизансцен на едно предстоящо въобра-жаемо представление.)
В кое време от денонощието протича действи-ето?
Времето от денонощието, в което протича разказът, е началото на нощта, но действието се
29
развива и след това. (Двата въпроса служат да се разберат сложността на художественото време и неговата нееднозначност.)
Кого от косачите можем да определим като „разказвач“? Как е обрисуван той?
Героят, който може да бъде определен като разказвач, е Благолажът. (Този въпрос подпомага разбирането на специфичната роля на неутралния разказвач, различен от разказващия герой.)
Кой от косачите най-силно вярва в истин-ността на разказваните истории? Каква е връзката между възрастта му и неговата вяра в историите?
Най-силно вярва в истинността на разказвани-те истории Лазо – най-младият. (Учениците под-крепят твърденията си с цитати от текста. Об-ръща се внимание, че Лазо е героят, изказал съмне-ние спрямо разказваните истории, но е „попаднал в капана“ на тяхната магия.)
Кой от косачите по-скоро е наблюдател на случващото се?
Героят „наблюдател“ е Стамо, но той е привид-но пасивен. С репликите си подхранва съмненията на Лазо.
Къде протича действието в разказа „Косачи“?Действието протича сред полето, край реката.
(Тук може да се направи връзка между времето и мястото в разказа и особеното взаимодействие между тях, послужило за постигане на основните внушения на разказа.)
Посочете двете места в разказа, където най-пълно е изобразена природната картина.
(Учениците посочват двете места в разказа – са-мото начало и финала, преди тръгването на Лазо.)
Картините, рисувани от художници, се пос-тавят в рамки. Обосновете се защо можем да определим изображението на природата като своеобразна рамка на разказа.
(Прави се връзка с предходния въпрос. Обръща се внимание, че описанието на пейзажа изпълнява ролята на своеобразна пространствена рамка, в която се развива действието на разказа. Прави се аналогия с произведенията на изобразителното изкуство.)
• Дават се указания за използване на основните коментарни текстове от рубриката „Това тряб-ва да знаем“:
– героите в творбата;
– времето в творбата;– пространството в творбата.
ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ – ЖИЗНЕН И ТВОРЧЕСКИ ПЪТЦели на урока и очаквани резултати• Осмисля мястото на твореца в националната
култура.• Осмисля отношението творец – изкуство.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с родното място на твореца Ста-
ра Загора – град, свързан с имената на едни от най-големите творци на българското художест-вено слово.
• Запознаване с основните биографични факти от живота на Веселин Ханчев.
• Поставяне на писателя в контекста на лите-ратурните процеси у нас през XX век.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Отговаряне на въпросите от рубриката. • Работа с биографичния текст – учениците
откриват отговорите на поставените въпроси в текста.
• Работа върху текста, представящ Стара За-гора като град на писатели.
3. Поставяне на акцент върху рубриката „Любопитно“, представяща поетичния кон-курс „Веселин Ханчев“
ХУДОЖНИКВеселин ХанчевЦели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в стихотворението „Ху-
дожник“ преживявания, настроения, състояния на героя.
• Различава в стихотворението „Художник“ словосъчетания, в които поне една от думите е употребена с пряко значение, а другата/другите – с преносно, и обяснява значението им за изграж-дането на смисъла на текста.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• Поставя се акцент върху разбирането на Весе-
30
лин Ханчев за творчеството като основен смисъл на живота.
• Подчертава се ролята на твореца като този, който не само би могъл да промени света, но и да го направи по-добро място за живеене.
2. Работа с художествения текст• По преценка на преподавателя стихотворение-
то се прочита от него или от ученик.• Обръща се внимание на строфичната организа-
ция на творбата като елемент на композиционна-та є специфика.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
Как художникът вижда стаята? Открийте епитетите, с които е характеризирана.
Стаята е представена посредством епитети-те гола, бедна, празни, мъртвешки.
За представянето на стаята е използва-но олицетворение. Посочете думите, които я представят като живо същество.
Думите, с които стаята е олицетворена и пред-ставена като живо същество, са гледаха, очи, гола, бедна.
Защо стените на стаята са наречени „мърт-ви пустини“?
Защото по тях няма нищо, няма никаква красо-та, няма признак на живот.
Кои образи променят стените на стаята и ги оживяват? Избройте ги.
Образите, променящи, преобразяващи стените, са извори, пътища, лесове, небета, слънца, усмивки, облаци, деца, светлини, света.
Как е показана промяната на стаята? Посо-чете думата, използвана в края на стихотво-рението, която е антоним на думата „бедна“ от втората строфа.
Антоним на думата бедна от втората стро-фа е думата богата. Претворяването на стаята чрез изкуството е показано като оживяване, като духовно обогатяване.
Каква е ролята на изкуството според стихо-творението?
Изкуството променя света и го прави по-кра-сив, по-жив и по-богат.
• Работа с рубриката „Да се упражняваме“, коя-то предполага писмен отговор на въпросите и пис-
мено изпълнение на поставените задачи.• Поставят се задачи за следващия час. Обръща
се внимание на рубриката „Това трябва да знаем“ като средство за самостоятелна подготовка.
ПОД ИГОТОИван ВазовПРЕДСТАВЛЕНИЕТО (XVII глава)Цели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в главата „Представление-
то“ от „Под игото“ действията и развитието и/или разкриването на героите в сюжета.
• Обяснява мотивацията на герой в главата „Представлението“ от „Под игото“.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• Припомнят се Вазови творби, които са фунда-ментални за българската литература.
• Обръща се внимание на историята на романа – кога и къде е публикуван за пръв път.
• Подчертава се, че романът е написан, докато Вазов е в принудителна емиграция.
2. Работа с художествения текст• Поради големия обем на тази глава може да се
постави предварително задача за домашна работа – учениците да прочетат текста и да направят план на съдържанието.
• Тъй като главата „Представлението“ е част от раздела „Човекът и изкуството“, вниманието на учениците се насочва към ролята на изкуството в живота на човека. Така би могло да се осъществи преход по посока на въпроса за ролята на изкуство-то в живота на българите през Възраждането и в периода непосредствено преди Освобождението.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
1 Защо според вас Иван Вазов е избрал в нача-лото на XVII глава да преразкаже накратко дра-мата „Многострадална Геновева“?
Вазов представя накратко съдържанието на драмата, тъй като е възможно младите чита-тели да не познават нейното съдържание, което би затруднило по-нататъшното разбиране на гла-вата. От друга страна, преразказът на драмата представлява своеобразен план, по който ще се
31
развие основният текст на главата. (Вниманието на учениците се насочва към коментарните тек-стове, съпътстващи художествения текст. Под-чертава се, че би могло успешно да се ползват в процеса на самоподготовка.)
Какво е значението на театъра за възпита-нието на театралните вкусове на българите през 50-те и 60-те години на XIX век? Подкре-пете отговора си с цитат от глава XVII.
Театърът има изключително важно значение за възрожденския българин както по отношение на възпитаването на художествен вкус, така и по отношение на изграждането на националното са-мосъзнание на българина. (Тук може да се направи отклонение, като се подчертае, че голяма част от възрожденските представления имат исто-рическо съдържание, представящо миналото на българите.) Учениците могат да изберат различни цитати в подкрепа на отговорите си – от този, разказващ за всеобщото въодушевление, до финала на главата, в който намирането на Геновева е по-вод за припознаване в нейния образ на несвободна България.
Как хората от Бяла черква се включват в приготовлението на представлението? Какви са причините за всеобщото вълнение?
Вълнението е всеобщо – обхванало е и бедни, и богати. Причина за всеобщото вълнение е, от една страна, жаждата за досег с изкуството, а от дру-га страна – познатият сюжет на драмата.
Какви са реакциите на зрителите по време на представлението? Нека всеки от класа избере по един от посочените герои: Кириак Стефчов, бея, кака Гинка, бабите и жените, майката на господин Фратю, да проследи неговите реак-ции в текста и да ги коментира пред класа.
(Отговор за реакциите на определен герой може да се даде от отделен ученик. Всеки ученик комен-тира постъпките на героя, който представя.)
Какво е характерно за поведението на зрите-лите по време на представлението? От какво произтичат различните недоразумения?
Възрожденският зрител все още не е свикнал и не познава добре условностите на театрално-то представление. Публиката не е ням зрител, а е склонна да коментира гласно случващото се на сцената.
Как въздейства песента на Добри Чинтулов
върху зрителите? Реагират ли всички еднакво на песента? На какво според вас се дължат раз-ликите?
Песента въздейства силно върху зрителите и показва какви са истинските настроения на жи-телите на Бяла черква. Реакциите на жителите са различни, тъй като всеки влага свой подтекст в песента.
Как Дамянчо Григорът превежда песента на бея? Буди ли това смях? 8
Поради езиковата бариера най-неразбиращ се оказва беят. Неговите коментари подсилват ко-мичността на ситуацията.
В драмата „Многострадална Геновева“ се разказва за личното нещастие на героинята и възтържествувалата правда. По какъв начин обаче публиката разбира нейното съдържание? Защо драмата вълнува всички?
В образа на някогашната графиня, прокудена в дивата гора с малкото си дете, българите разпоз-нават себе си. Възстановената накрая справедли-вост е така жадуваното освобождение.
Откривате ли общи черти между ситуаци-ята в разказа „Косачи“, в която Благолажът разказва своите приказки, и реакцията на пуб-ликата по време на представлението? Моти-вирайте отговора си.
(Учениците си припомнят различното отноше-ние на героите на „Косачи“ към измислените ис-тории и приказките.) Героите от главата „Пред-ставлението“ преживяват едно от най-важните качества на изкуството – зрителят, слушате-лят, читателят съпреживява случващото се с ге-роите на художествения текст.
• На учениците се дават указания за самостоя-телна работа с рубриката „Това трябва да знаем“, необходима за тяхната самоподготовка.
ПОД ИГОТОИван ВазовРАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ (XI глава)Цели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в главата „Радини вълне-
ния“ от „Под игото“ действията и развитието и/или разкриването на героите в сюжета.
• Обяснява мотивацията на герой в главата „Ра-дини вълнения“ от „Под игото“.
Нови понятия: характеристика на герой
32
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• С припомняне на определени епизоди и поведе-ние на определени герои (Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов) от вече изучената глава „Представле-нието“ вниманието на учениците се насочва към предстоящи нови конфликти между двамата ге-рои, но вече в различна ситуация.
• С подчертаване на ролята на театъра в живота на българите през Възраждането се прави преход към разбирането на друга важна институция, оказала огромно влияние върху изграждането на българска-та национална идентичност – светското училище. Така едновременно се равнопоставят, но в същото време се и оразличават изкуство и образование.
2. Работа с художествения текст• Поради големия обем на тази глава може да се
постави предварително задача за домашна работа – учениците да прочетат текста и да направят план на съдържанието.
• С главата „Радини вълнения“ се поставя нача-лото на новия раздел в учебника „Човекът и други-те“. Вниманието на учениците може да се насочи в посока на осмисляне на естественото състоя-ние на човека да живее в общности. В същото вре-ме да се подчертае, че всеки човек е своеобразен микрокосмос, който се основава на отношението на отделната личност и околните (другите).
3. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
На годишния изпит в училището присъства цялото общество на градчето. Защо? Какво го-вори това за отношението към образованието през епохата на Възраждането?
Всички се вълнуват от годишния изпит, защото образованието е важно, то е ценност в българско-то общество през Възрожденската епоха.
Отбелязването на празника на св. св. Кирил и Методий като празник на просветата започва през Възраждането и скоро се превръща в тра-диция. Какво е отношението към двамата бра-тя в текста?
Споменаването на имената на двамата светци е повод за гордост у жителите на Бяла черква. Така по косвен път се подчертава значението на обра-зованието за възрожденските българи.
Какво се случва, когато Кириак Стефчов за-почва да изпитва ученичките от класа на Рада? Защо те не могат да отговорят на въпросите му?
Ученичките се затрудняват да отговорят на поставените въпроси поради това, че те са зада-дени неразбираемо за възрастта им.
Как се променя ситуацията, когато Бойчо Огнянов задава въпроси на децата? Защо те отговарят?
Ученичките успяват да отговорят на въпроси-те на Бойчо Огнянов, защото те са зададени раз-бираемо.
Как реагира публиката на представянето на децата на изпита? Проследете.
(При отговора на този въпрос учениците може да използват коментарите, съпътстващи худо-жествения текст.)
Как реагира публиката, когато Събка изрича думите: „От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“?
(Този въпрос може да се използва за подходяща съпоставка с епизода на запяване на Чинтуловата песен. Така ще се задълбочи съпоставянето между театър и образование през Възраждането.)
Защо реакциите на отговора на Събка са тол-кова различни – от страх до пълна подкрепа?
Защото това, което казва момичето, е настро-ение и очакване на цялото общество. Но повечето от хората се страхуват от изричането на глас на общите мечти и настроения.
• На учениците се дават указания за самостоя-телна работа с рубриката „Това трябва да знаем“, необходима за тяхната самоподготовка.
МАРК ТВЕН – ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВОЦели на урока и очаквани резултати• Съпоставя мястото на индивида в различни
общности.• Осмисля ролята на писателя като „говорител
на историята“.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с ранните години на Марк Твен.• Насочване на вниманието на учениците към
любопитни факти от биографията на писателя.
33
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Отговаряне на въпросите от рубриката. • Целта на въпросите е да подготвят ученици-
те за среща с творбата „Принцът и просякът“.
3. Работа с рубриката „Любопитно“• Тази рубрика затвърдява впечатлението за
Марк Твен като за човек и писател с изключител-но оригинално мислене.
• Може да се постави задача всеки ученик да из-бере и разтълкува една от шеговитите мисли на Марк Твен.
ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ (I и III глава)Марк ТвенЦели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в откъси от романа „Прин-
цът и просякът“ действията и развитието на ге-роите в сюжета.
• Обяснява мотивацията на герой в романа „Принцът и просякът“.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• С припомняне на определени моменти от био-графията на Марк Твен учениците се подготвят за възприемане на художествения текст.
2. Работа с художествения текст• Преди да се пристъпи към анализ на текста,
може да се постави задача за домашна работа на учениците – запознаване с художествения текст и изготвяне на план на неговото съдържание.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
Кои са основните събития, за които се разказва в първа глава на романа „Принцът и просякът“?
В първа глава се разказва за раждането на принца и на Том Канти.
По какво се различава раждането на Том Кан-ти от раждането на Уелския принц? На кое от двете събития е отделено повече внимание?
Раждането на принца предизвиква вниманието на всички. То е повод за всеобщи увеселения. Раждане-то на принца е свързано с надеждите за наследник на короната. Раждането на Том Канти е незабеле-
жимо събитие, което ще донесе нови беди и задъл-бочаваща се бедност на неговото семейство.
Става ли ясно още в първа глава какво пред-стои да се случи в романа? Обосновете се.
Съпоставянето на раждането на двете деца, подчертаването на коренните различия между тях са своеобразна подготовка за предстоящата размяна на техните роли.
Какво внушават фигурите на стражите, на-речени „жива статуя“?
Фигурите внушават бездушието на света, с който ще се сблъскат двете деца.
През очите на кого е направена портретната характеристика на Уелския принц? Как това засилва въздействието на описанието?
Портретната характеристика на принца е на-правена през очите на бедняка Том Канти. Така читателят едновременно „вижда“ другия герой – принца, но и разбира какво изпитва Том в момента на срещата.
Какво символизира непристъпната позлате-на врата на двореца? Какви са световете, кои-то тя разделя?
Позлатената врата символизира непристъп-ността на света на богатите. Тя разделя света на благородниците от света на обикновените хора.
Могат ли двата свята, намиращи се от две-те страни на оградата на двореца, да се сме-сят? Защо?
Оградата на двореца показва непреодолимите разлики между отделните части на английското общество през XVI век.
По какъв начин е представено семейството на Том Канти? Какво научаваме за него?
Семейството на Том е представено чрез диалога между двете деца. Ако светът зад златната ре-шетка е студен и бездушен, то светът на Том е потискащ не само със своята физическа нищета, но и с духовната си пустота.
По какво се отличава отношението към две-те деца в семействата им?
Децата в кралското семейство са обект на постоянни грижи от страна на всички. Том рас-те, без някой да се интересува от него.
Приема ли съдбата си Том Канти, или е скло-нен да є се противопостави?
Том е готов да се противопостави на съдбата си. Независимо че е роден в най-бедния квартал
34
на Лондон, той проявява любопитство към крал-ския двор и към живота зад златната решетка. (Този въпрос има само косвен отговор в двете изучавани части от романа. Като домашна ра-бота може да се постави допълнителна задача да се прочете втора глава, в която пълно е пред-ставен образът на Том. Част от задачата може да бъде тълкуването на следния откъс от втора глава: „Той четеше често старите книги на све-щеника и го караше да му ги разяснява и допълва. Бляновете и четенето постепенно го промени-ха. Хората в мечтите му бяха толкова изящни, че той започна да страда от мръсотията и дри-павото си облекло, поиска му се да е чист и по-добре облечен. Той продължаваше да играе с удо-волствие в тинята, но вместо да гази из Темза само за игра, започна да го върши и за да се измие и изчисти“.)
На какво се дължи фактът, че момчетата лесно намират общ език въпреки огромните разлики помежду им?
Момчетата лесно намират общ език най-вече заради това, че са деца и средата, в която живе-ят, все още не е променила чистотата на дет-ските им съзнания. Като деца, имат естествена страст към игрите и забавленията.
Положителен или отрицателен е образът на принца?
Образът на принца е положителен – в поведение-то си той е чистосърдечно дете. Въпреки възмож-но най-високото социално положение, което заема в Англия, той разговаря приятелски с бедняка Том Канти.
Кои са положителните страни на характера на Том Канти? Обърнете внимание на отноше-нието му към неговото семейство.
Независимо че някои от бедите на Том идват от членовете на неговото семейство, той е готов да прости и да прояви разбиране към всеки.
Какво в света на всяко от децата е привлека-телно за другото?
Том е запленен от блясъка на двореца, а принцът мечтае за волността на детството, което има Том.
Разтълкувайте думите на принца: „Ако тръгнем голи, никой не ще може да каже кой от двама ни е Том, кой Уелският принц“. Откъде произтичат различията между хората?
Хората се раждат различни, но различията не бива да се превръщат в неравенства. В думите на принца откриваме идеята, че дрехите са знаци за социалния произход на хората. (На учениците може да се пред-ложи тема за дискусия: „Различни, но равни“.)
Каква е реакцията на тълпата след размяна-та? Следствие на какво е тази реакция?
Тълпата реагира съобразно моментната ситуа-ция. Наречена е „изменчива“.
Защо Марк Твен е избрал да размени ролите на деца, а не на възрастни?
Децата са все още непокварени, което прави размяната по-лесно обяснима. Самата размяна е предизвикана от детско любопитство и не се ос-новава на користни помисли, каквито логично биха предизвикали размяна на възрастни герои.
• На учениците се дават указания за самостоя-телна работа с рубриката „Това трябва да знаем“, необходима за тяхната самоподготовка.
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – ДЕТЕТО НА ГРАДАЦели на урока и очаквани резултати• Съпоставя мястото на индивида в различни
общности.• Осмисля ролята на писателя като „говорител
на историята“.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с живота и творчеството на
Христо Смирненски.• Представяне на творческия път на писателя
като неотменна част от неговия живот.• Акцентиране върху типично градския характер
на писателя Христо Смирненски и творческата му ангажираност с общността на онеправданите.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Посредством въпросите се поставя акцент върху проблема за автора като говорител и изра-зител на „тревогите“ на времето.
• Осмисля се зрелостта на поета като независи-ма от неговата биологична възраст.
• Христо Смирненски се поставя в контекста на литературните развои от началото на XX век.
35
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШХристо СмирненскиЦели на урока и очаквани резултати• Различава в „Братчетата на Гаврош“ и тълкува
преживявания, настроения, състояния на героя.• Познава значението на понятието „мотив“.• Обяснява значенията на конкретен мотив за
тематично-смисловото развитие в „Братчета-та на Гаврош“.
Нови понятия: мотив
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• С помощта на въпросите от рубриката се ак-туализират знания, свързани с:
– детските години на Смирненски и помощта, която той оказва на семейството си;
– Христо Смирненски и срещата му с бедността;– ранната смърт на твореца и последното му
предсмъртно желание да пише.
2. Работа с художествения текст• Прочитане на стихотворението „Братчета-
та на Гаврош“ от учителя.• Прочитане на стихотворението по строфи с
редуване на отделни ученици.• Насочване на вниманието на учениците към
коментарните текстове, съпътстващи всяка от строфите на стихотворението.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
Кои са лирическите герои в текста?Лирическите герои в текста са гаврошовците и
олицетвореният град. Защо Смирненски избира за герои на стихо-
творението именно деца? Припомнете си защо Марк Твен избира деца за герои на романа си „Принцът и просякът“.
Децата са чисти и раними създания. Те страдат и не носят вина за несъвършения свят, в който жи-веят.
Кои са основните чувства в стихотворението? Докажете твърдението си с цитати от текста.
Основните чувства са на тъга, усещане на обре-ченост и безизходица.
Извадете в тетрадките си думите и изра-
зите, които представят града като живо съ-щество. Какво изразно средство е използвано?
„Ти целия скован от злоба си...“, „Какво им даваш от разкоша си / ти – толкоз щедър към едни...“ – олицетворение.
Защо в стихотворението не е назовано името на града?
Градът е анонимен – това го превръща в универ-сален образ.
Какво е отношението на лирическия говори-тел към града? Посочете думите и изразите, от които това личи.
Отношението на лирическия говорител е осъди-телно – той изпитва гняв спрямо града.
Какво е отношението на лирическия говори-тел към гаврошовците?
Отношението му е състрадателно. Лирически-ят говорител изпитва болка и съчувства на гав-рошовците.
Защо стихотворението започва и завършва с една и съща строфа? Как се нарича този похват?
Кръгова композиция. Чрез този похват се създава усещане за обреченост и безизходица, за вечна не-справедливост и страдание, от които няма спасе-ние. Така образът на града от първата и от послед-ната строфа се превръща и в рамка на живота на гаврошовците.
В кое изучавано произведение се среща похва-тът на повторение на една и съща строфа? А в кое изучавано произведение всяка строфа за-почва и завършва с един и същ стих?
В „Хубава си, моя горо“ първата строфа се пов-таря още веднъж като четвърта. В „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ първият стих на всяка строфа се повтаря и в нейния финал.
Защо поетът изобразява града и гаврошовци-те на фона на вечерта? С какво свързваме ве-черта и тъмнината?
Авторът ни представя своите герои на фона на вечерта, защото през този момент от денонощие-то хората имат най-силна нужда от топлина и обич. Вечер най-силно личи контрастът между фалшивия блясък на града и посърналите лица на малките без-домници, застанали пред осветените витрини.
Кои думи и изрази в стихотворението носят значение на светлина? За кого се отнасят те? Какъв смисъл внушава тяхната употреба?
Електрични глобуси, празнично блестят, витрини
36
блескави – отнасят се за града, а употребата им внушава студенина и безразличие. Фалшивият бля-сък е в контраст с чистите души на гаврошовците.
Извадете глаголите от стихотворението. Кои от тях са в сегашно време? Защо авторът е предпочел това глаголно време?
блестят, виждаш, излъгала, сграбчил, стоят, да-ваш, застават, чете, тръгват
С това, че сегашно време е основното глаголно вре-ме в стихотворението, авторът внушава на чита-теля, че всичко протича пред очите му. Това предиз-виква съпричастност към съдбата на гаврошовците.
Кои са глаголите в стихотворението, които носят негативни внушения? Каква е ролята им в стихотворението?
Глаголите с негативни внушения са излъгала, сграбчил. Ролята им е да представят обреченост-та на гаврошовците и да покажат отношението на града към тях.
Кои глаголи и глаголни форми можем да опре-делим като статични – липсва движение? Как-во се постига с тяхната употреба?
Глаголите, които внушават статичност, са сграбчил, стоят, застават. С тях се затвърждава представата за невъзможната промяна и за обре-чеността.
• Като финална част на урока може да се използ-ва рубриката „Да сравним“. Учениците сравняват писмено образа на децата в откъса от „Босоноги-те деца“ и гаврошовците.
• На учениците се дават указания за самостоя-телна работа с рубриката „Това трябва да знаем“, необходима за тяхната самоподготовка.
ЙОРДАН ЙОВКОВЦели на урока и очаквани резултати• Съпоставя мястото на индивида в различни
общности.• Осмисля ролята на писателя като „говорител
на историята“.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с живота и творчеството на Йор-
дан Йовков.• Представяне на творческия път на писателя,
в който е отразена историята на България от на-чалото на XX век.
• Поставяне на акцент върху прозаичния харак-тер – с преобладаване на жанра разказ – на твор-чеството на Йордан Йовков.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
• Посредством въпросите се поставя акцент върху проблема за автора и силната му връзка с родното място.
• Представя се родното място като вдъхнови-тел на творчество.
• Представят се най-общо темите в творчест-вото на Йордан Йовков.
СЕРАФИМЙордан ЙовковЦели на урока и очаквани резултати• Разпознава жанрови характеристики на разка-
за, проявени в „Серафим“.• Различава и тълкува в „Серафим“ действията и
разкриването на героите в сюжета.• Обяснява значенията на характеристиката на
герой в „Серафим“.• Обяснява функциите на повествователя за из-
образяването на човека и света в „Серафим“.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• С помощта на въпросите от рубриката се ак-туализират знания, свързани с:
– видове характеристика на литературен герой;– факт от биографията на Йордан Йовков, при-
помнящ майсторството му на разказвач.
2. Работа с художествения текст• Предвид обема на художествения текст може
да се постави предварителна задача за домашна работа учениците да прочетат разказа.
• Припомня се съдържанието на разказа.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
Кои са основните герои на разказа?Героите в разказа са Серафим, Еньо и Павлина.Къде протича действието на разказа? Под-
крепете отговора си с цитати от творбата.Действието протича на мегдана пред Еньовото
кафене.
37
По кое време от годината протича действие-то в разказа? Подкрепете отговора си с цита-ти от творбата.
Действието в разказа протича малко преди 15 август (Голяма Богородица). Целият разказ про-тича в рамките на едно денонощие – започва преди обед и свършва на другия ден по същото време.
Опишете устно Серафим. В описанието си използвайте основните детайли, с които Йор-дан Йовков е нарисувал образа на героя.
Серафим е описан като „чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан“. (Учени-ците се насочват да използват при самоподготов-ката си коментарния текст за героите на разказа в рубриката „Това трябва да знаем“.)
С какво се занимава Серафим? Как протича животът му?
Серафим се препитава с лека работа: „Можеше да работи само лека, маловажна работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чис-ти обора на някой хан, или пък пасеше един-два до-битъка“.
Прочетете изречението, което показва, че Серафим принадлежи едновременно и на града, и на селото.
„Един чудноват човек, нито селянин, нито граж-данин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафе-не...“; „Той беше от града, но търсеше работа по селата.“
Как епизодът с храненето на врабчетата до-принася за изграждане на образа на Серафим?
Вниманието, което Серафим отдава на незабе-лежимите Божи твари, придава на образа му чер-ти на Божи човек.
Според Еньо Серафим спи на открито насред мегдана, защото го е страх да не го оберат. Представете си картината със Серафим под откритото звездно небе – какво бихте си по-мислили за него? С какво друго освен със страх бихте обяснили това поведение?
Това, че Серафим спи точно в центъра на света, под открито небе, създава усещането, че светът му принадлежи, че героят е повече от обикновен човек, който се е слял с божествения свят.
В разказите на Йовков очите имат важно значение. Потърсете всички изрази, в които са описани очите на Серафим. Какво подсказват те за характера на героя?
„очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени“; „влажни-те му очи светнаха повече“; „Той гледаше Еня и се усмихваше с насълзените си очи.“
Потърсете изразите, в които са описани очи-те на Еньо. Съпоставете двамата герои, като имате предвид как са описани очите и погледи-те им.
„Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия…“; „Еню се показа на вра-тата и погледна надалече, без да спира очи някъ-де.“ (Учениците се насочват към рубриката „Това трябва да знаем“, в която са представени героите на разказа.)
• Като финална част на урока може да се използ-ва рубриката „Любопитно“, в която са интерпре-тирани имената на героите от гледна точка на скритите им значения.
• На учениците се дават указания за самостоя-телна работа с рубриката „Това трябва да знаем“, необходима за тяхната самоподготовка.
БРАНИСЛАВ НУШИЧЦели на урока и очаквани резултати• Разпознава по откъс от изучавано произведение
неговия автор и (заглавието на) самото произве-дение.
• Свързва имена на герои от изучавано произведе-ние с името на неговия автор и със заглавието на произведението.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с живота и творчеството на Бра-
нислав Нушич.• Представяне на ангажираността на писателя с
политическите проблеми на неговото време.• Поставяне на акцент върху драматургичните
произведения на Бранислав Нушич.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
• Разговор за произхода на Бранислав Нушич.• Бранислав Нушич и българската история.• Бранислав Нушич и неговата политическа ан-
гажираност.• Театралните нововъведения.• Бранислав Нушич в съзнанието на сърбите.
38
УРОК ПО ГЕОГРАФИЯБранислав НушичЦели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в откъса от „Автобио-
графия“ действията и развитието на героите в сюжета.
• Обяснява функциите на повествователя за из-образяването на човека и света в откъса от „Ав-тобиография“.
• Обяснява значенията на характеристиката на герой в откъса от „Автобиография“.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• С помощта на въпросите от рубриката се ак-туализират знания, свързани с:
– творбите на Бранислав Нушич, отразяващи актуалните събития на неговото време;
– автобиографичния импулс в творчеството на Бранислав Нушич.
2. Работа с художествения текст• Учениците се запознават с текста на главата,
като отделни ученици четат части от текста.
3. Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“
В каква форма се разказва в главата „Автобио-графия“? Има ли връзка между формата на раз-казване и това, че романът е автобиографичен?
Разказва се в аз-форма. Това е обичайната форма за разказване в романизираните автобиографии.
Какво според текста може сполучливо да за-мести учебниците по география? Какво според разказвача липсва в учебниците по география?
Учебниците сполучливо може да бъдат заместе-ни от пътеводителите и железопътните разписа-ния. Липсва информация за таксата на файтони-те, за цените на хотелите, за граничната митни-ца и други полезни неща.
Кои са основните знания по география според разказващия герой? Кое е комичното в тях?
Основните знания по география на героя са свър-зани с посоката, в която текат реките, с разстоя-нието от Земята до Луната, с височината на пла-нините, дълбочината на езерата и пр. Комичното в тях е, че често представят очевидни явления.
Открийте в текста описание на представа-
та на древните хора, че Земята е плоска и има край. Каква е причината тя да звучи комично в текста?
Легендата разказва как някога човекът „стигнал до края на света, седнал на ръба, провесил си кра-ката в нищото и доволен плюл в това нищо“.
По какво според текста си приличат рели-гията и детското мислене?
И децата, и религията имат сходна представа за устройството на света и за формата на Земята.
Какви доказателства за кълбовидната фор-ма на Земята дава учителят по география? Каква е причината учениците да не са убедени в правотата им?
Първото доказателство се основава на кръгла-та форма на всички небесни тела, което доказва, че и формата на Земята е кръгла. Друго доказа-телство е примерът с приближаващия кораб. На следващо място е доказателството, според кое-то, ако човек тръгне от една точка, след опреде-лено време ще се върне на същото място. Всички тези доказателства звучат причудливо и абсурд-но за детското съзнание.
Припомнете си каква е причината за смяна-та на деня и нощта според библейския разказ за Сътворението. Каква е причината за смяна-та на деня и нощта според изученото от вас в часовете по география и икономика?
(От учениците се изисква да си припомнят нау-ченото в часовете по литература в 5. клас и да го съпоставят с научното знание, придобито в часо-вете по география и икономика.)
Как учителят онагледява причината за смя-ната на деня и нощта и за лунните затъмне-ния? Защо примерът буди смях?
Обяснението буди смях, тъй като учителят използва като пример главите на учениците, а не специални помощни средства.
Към кого е насочен хуморът в главата „Гео-графия“?
Хуморът е насочен към образователните рефор-ми в сръбското училище.
• Като финална част на урока може да се използ-ва рубриката „Форум“ – десетминутна прожекция на филмовата миниатюра „Урок по география“.
• На учениците се дават указания за самостоя-телна работа с рубриката „Това трябва да знаем“, необходима за тяхната самоподготовка.
39
АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИЦели на урока и очаквани резултати• Свързва имена на герои от изучавано произведе-
ние с името на неговия автор и със заглавието на произведението.
• Осъзнава връзката между биографията на ав-тор и неговото творчество.
1. Представяне на биографията на автора• Запознаване с живота и творчеството на Ан-
тоан дьо Сент-Екзюпери.• Представяне на жертвоготовността на Ан-
тоан дьо Сент-Екзюпери и трагичното му учас-тие във Втората световна война.
• Представяне на връзката между биографията на писателя и изучаваната творба.
2. Работа с рубриката „Да проверим какво раз-брахме“
• Разговор за живота на Антоан дьо Сент-Екзюпери.• Прочитане на „Молитва“ на Антоан дьо Сент-Ек-
зюпери.• Коментар и осмисляне на посланието на „Мо-
литва“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
3. Поставяне на задача за домашна работа – прочитане и осмисляне на „Кой е Малкият принц (история в картини)“
МАЛКИЯТ ПРИНЦАнтоан дьо Сент-ЕкзюпериЦели на урока и очаквани резултати• Различава и тълкува в книгата „Малкият принц“
действията и развитието на героя в сюжета.• Различава и тълкува в част XXI от „Малкият
принц“ действията и развитието на героите в сю-жета.
• Обяснява мотивацията на герой в част XXI от „Малкият принц“.
1. Актуализиране на знания – работа с рубри-ката „Да си припомним“
• С помощта на въпросите от рубриката се ак-туализират знания, свързани с това:
– кой е Малкият принц;– кое е най-ценното, което Малкият принц при-
тежава.
2. Работа с художествения текст
• Учениците си припомнят текста на „Кой е Малкият принц (история в картини)“.
• Работа с рубриката „Да проверим какво разбрахме“.Защо според вас героят на романа е наречен
принц? Помислете по какво прилича и по какво се различава той от принцовете в приказките.
Героят е наречен принц, тъй като притежава пла-нета.
Защо героят на творбата е дете?Детето е все още чисто и незасегнато от човеш-
ките пороци, които среща на различните планети.По каква причина Малкият принц е на плане-
тата Земя?Малкият принц попада на Земята в търсене на
приятели. На Земята той научава за отчужде-ността на хората един от друг.
Какво трябва да направи Малкият принц, за да може да си играе с лисицата?
Трябва да я опитоми.Какво според лисицата означава „да опито-
мяваш“? Лисицата обяснява приятелството чрез дума-
та „опитомяване“. Малкият принц не разбира зна-чението є, но научава, че това означава да се свър-жеш с някого. Когато човек се свърже с някого, за него той се превръща в единствен и специален сред хилядите други хора по света.
Защо житото ще напомня на лисицата за принца?За лисицата житото няма никакво значение, но
ако Малкият принц я опитоми, тогава житната нива ще є напомня цвета на неговите коси и ще я вълнува приятно.
Какви стъпки трябва да направи принцът, за да опитоми лисицата?
Трябва да бъде търпелив и всеки ден да се сбли-жава по малко с лисицата.
Какво символизира розата? Помислете защо цветето на Малкия принц е точно роза.
Розата символизира приятелството и времето, което посвещаваме на приятелите си.
Защо според лисицата розата на Малкия принц е най-ценна за него?
Защото тя е неговата роза, различна от всички други рози.
1. Защо розата на Малкия принц е различна от всички останали рози?
2. Каква е тайната, която лисицата разкрива на Малкия принц? Какво означават думите є?
40
