Стратегии и политика за иновации

на

Република България

Създаване:

Иновационна стратегия на Република България и мерките за нейната реализация са приети с Решение №723 от 8 септември 2004 г. и изменени с Решение № 385 от 22 май 2006 г. на Министерския съвет.

През 2007 г. една от основните цели на България през последния преходен период – пълноправното членство в ЕС, се превърна в реалност. Но този факт постави на дневен ред други приоритети, с които страната трябва да се справи възможно най-скоро. Такива са изискванията за: • повишаване производителността на труда, • технологично обновяване на производствената база, • подобряване качествените характеристики на произвежданата продукция.

Като цяло източниците за постигане на висок икономически растеж и конкурентоспособност трябва да се търсят в рамките на икономическата система чрез развитие на иновационния потенциал на включените в нея подсистеми.

Иновационната политика в България се осъществява на основата на Лисабонската стратегия и стратегията на общността за създаване на общество, основано на знанието и интегриране в Европейското изследователско пространство. На тази основа Иновационната стратегия на нашата страна практически се реализира : • чрез мерките за стимулиране на иновациите и технологичното развитие,

• чрез създаването на Национален иновационен фонд, • оптимизиране на системата „наука-технологии-иновации”,

• обучение в предприемачество, • възприемане на европейските индикатори за оценка на иновативния потенциал на промишлените предприятия,

• привличане на чужди инвестиции в изследователската дейност,

• създаване на центрове по предприемачество във висшите училища и др.

Иновационна политика

Цел

Основната цел на стратегията е повишаване конкурентоспособността на българската индустрия. А това означава изграждането на индустрия “основана на знанието”, т.е. внедряване на нови изделия, материали и технологии за производство, управление и услуги, въз основа на съвременни научни разработки. Това ще доведе до: • Нарастване на брутния вътрешен продукт;

• Увеличаване на добавената стойност, създавана от българската промишленост;

• Повишаване на производителността;

• Нарастване на износа; • Подобряване на платежния баланс на страната;

• Привличане на чуждестранни инвестиции.

Това предполага: • Развитие на човешкия ресурс;

• Създаване на ново знание; • Трансфер и приложение на прогресивни технологии;

• Наличие на финансов ресурс за внедряване на иновативни решения;

• Развитие на пазарите.

Национална иновационна система

Терминът Национална иновационна система е въведен от Фрийман (1987 г.), който дава следното определение: “мрежа от институции в държавния и частния сектор, чиито дейности и взаимодействие създават, налагат, изменят и разпространяват нови технологии”. Фрийман счита, че технологичните различия между технически развитие страни и останалите държави, са резултат не само от технологичните нововъведения, но също така и от начина на организация, финансиране, маркетинг, образование и редица други фактори.

Цялостната система на генериране, трансфер и прилагане на ноу-хау, търсенето на знания и опит, както и действащите страни в този процес, са изложени на риск. Всички участници в този процес трябва в максимална степен да използват възможностите си за иновации и сътрудничество. Връзката между всички действащи лица е илюстрирана в дадения по-горе (опростен) модел на Националната иновационна система.

Иновационен процес

Концепцията за национални иновационни системи отразява разбирането, че процесите на създаване на нови технологии, използването на ноу-хау и разпространението на иновациите не са линейни, а интерактивни, систематични процеси. Концепцията за иновационните системи противостои на идеята, че иновациите възникват от фундамента на изследователската и развойна дейност (НИРД), които неизменно водят до успешното въвеждане на нови продукти на пазара. Идеи за иновации могат да възникнат на всеки етап от изследването, развитието на продукта, производството и маркетинга и да се пораждат от много и различни източници.

Икономическата система представлява съвкупност от всички човешки дейности, свързани с материалното производство и предоставянето на услуги, при които възникват отношения във връзка с влагането на ресурси, получаването на ефекти и тяхното присвояване. Взаимодействието между икономическата и иновационната система може схематично да се представи по начина, показан на фигурата.

Взаимодействие на националната иновационна система с икономическата система на страната

В структурно отношение двете системи се припокриват, тъй като включват едни и същи субекти. Различия съществуват по отношение на изпълняваните от тях функции (иновационната система включва само дейности, свързани с осъществяването на иновационния процес) и стратегическата ориентация (иновационната система е насочена към постигането на дългосрочни цели предвид комплексния и стратегически

• Първо, резултатът на изхода на иновационната система под формата на защитени патенти, създадени нови продукти и процеси, износ на високотехнологична продукция и други зависи от размера и качеството на осигурените от икономическата система ресурси и от възможностите на един от нейните елементи – производствената подсистема, да приложи на практика създаденото ново знание.

• Трето, икономическите принципи за снижаване на разходите и максимизиране на резултатите не са приложими за всички етапи на иновационния процес. Държавите и големите корпорации продължават да инвестират средства във фундаментални изследвания

• Второ, тази зависимост не е пропорционална, т.е. влагането на повече ресурси не означава автоматично по-голям брой

Взаимодействия в рамките на националната

иновационна система

Националната иновационна система на България все още се намира на етап на изграждане. За това свидетелства ниската институционална плътност, резултат от липсата или недостатъчния брой звена със специфични функции, които при това положение остават непокрити. Такива са главно посредническите и трансферните организации – бизнес инкубатори, иновационни центрове, технологични паркове. Предприеманите до момента спорадични и непоследовател- ни мерки на държавно и регионално равнище не могат да осигурят търсения ефект. Липсата на посреднически структури е основна причина за недостатъчната наситеност на информационните канали, свързана с разнообразието от форми за вътрешносистемна обвързаност (съвместна изследователска и развойна дейност, продажба/закупуване на права върху обекти на интелектуалната собственост, мобилност на персонала, обмен на информация и др.), и с ниската интензивност на взаимодействието, която от своя страна зависи от скоростта и честотата на осъществяваните контакти. Според усилията, необходими за вземане на решение и за участие в съвместна иновационна дейност от страна на бизнеса, видовете взаимодействия могат да се градират в следната последователност:

Първо, взаимодействия по отрасловата верига на стойността с доставчици, дистрибутори и клиенти. Тук се следват естествените технологични потоци на превръщането на изходните суровини в краен продукт последователно през различните етапи на преработка.

Второ, взаимодействия с научноизследователски звена и университети във връзка с изпълнението на съвместна изследователска и развойна дейност, защитата и/или придобиването на интелектуален продукт или търсенето на решение на възникнал в производствената практика проблем.

Трето, взаимодействия с конкурентни фирми в рамките на общи клъстерни формирования или въз основа на двустранни споразумения. Фактът, че тук взаимодействието се осъществява в рамките на един от полюсите на иновационна активност, вече предполага сблъсък на интереси и прави отношенията от този вид особено трудно реализуеми.

Бизнесът е основен елемент на националната иновационна система по няколко причини: чрез фирмите се осъществява прекият контакт с крайните потребители и се черпят идеи за осъществяване на пазарно теглени иновации, фирмите са носители на финансовия и пазарния риск при изпълнение на иновационни проекти, те търпят неблагоприятния ефект от неподходящите мерки на ориентираната към иновациите държавна и регионална политика. В този смисъл възможностите на бизнеса да създава, респ. да придобива, ново технологично знание, умението да го използва пълноценно, включително чрез участие във формите на технологичен трансфер, са определящи по отношение иновационния потенциал на икономиката като цяло. В такива насоки трябва да се създават условия за развитие на националната иновационна система на страната вече като пълноправен член на Европейския съюз.

Измерители на потенциала на националната иновационна система на България

Потенциал за създаване и/или придобиване на технологично знание – персонал, зает в НИРД; разходи за НИРД; достъп до и из- точници на нови технологии; участие във формите на технологичен трансфер; защита на обектите на интелектуална собственост.

Потенциал за усвояване на технологично знание – достъп до рисков капитал; персонал с висше образование; компютърни и езикови умения; участие в обучение през целия живот; капацитет на изследователските и развойните звена.

Потенциал за разпространяване на технологично знание и създаване на условия за мултиплициране на получения ефект в рамките на системата като цяло – участие във формите на технологичен трансфер; взаимодействие с други звена на иновационната система; приложение на информационни и комуникационни технологии.

Националната политика в областта на иновациите се провежда от Министерския съвет чрез министъра на икономиката и енергетиката. Министърът на икономиката и енергетиката се подпомага в тази си дейност от Национален съвет по иновации, наричан по-нататък „съвета”. Всяка година съветът разглежда годишен доклад за състоянието и развитието на политиката в областта на иновациите. Министърът на икономиката и енергетиката внася доклада за разглеждане от Министерския съвет. Оценката на ефективността на провежданата иновационна политика в България отчита добрите европейски практики и опит, както и индикаторите за оценка на иновационната дейност.

Изготвили:

Мария Маразова

Деяна Атанасова

Наталия Колева

Емилия Манолова

Теодора Димитрова

Ева Стойнова