9

EL BICHOОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА

EL BICHOОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА

Самотната душа нито пее, нито плаче. Това твърди една испанска поговорка. Излиза, че ако човек е сам, не може да чувства. Явно нищо не може да го зарадва или натъжи толкова, че да се покаже извън съзнанието му, да се изрази. Гигантски тъжно е, но звучи красиво. Обикновено така е с тъжните неща, а и с гигантските също. Всичко дотук написах с желанието да заговоря за фламенко. То е изключително. Гигантско. Радостно и тъжно, и диво, и смазващо, и издигащо, и грубо, и ласкаво.

Връзката между заглавието, поговорката и фламенко музиката в този случай е ElBicho. Това е, или по-скоро беше, испанска група. Името й означава "Буболечката” или "Бръмбарът”, но за да не се бърка с The Beatles се пише слято. Може би всичко това няма кой знае какво значение, но при тази група най-интересно е в детайлите.

Банда, съставена сякаш от безброй хора, които свирят, пеят, крещят, скачат и в този хаос се откроява невероятна музика. Това бяха Elbicho или все още са в някакъв смисъл, защото месеци след прощалното си турне обявиха, че не са се разделили, а по-скоро си почиват един от друг.

Групата включва 8 мъже. Името й идва от прякора на вокалиста – Мигел Кампейо. Той го получил в цирка, където бил акробат и сякаш държи това да си личи

по външния му вид. Рядко облича нещо от кръста нагоре, обикновено надолу е с пола и е обут в боксьорски кецове. Това обаче далеч не е най-забележителното в него. Незабравими са трескавият му поглед, изпитото му лице и невероятният му глас. Пее сякаш го боли, но не може да не го прави.

Историята на ElBicho има начало и нещо като край или по-скоро пауза. Времето ще покаже. Групата се ражда в Мадрид през септември 2001 г., когато Мигел и останалите се срещат в Escue-la Popular de Música, където са дошли да учат музика. Съучениците бързо се сприятеляват и замечтават заедно за създаването на нов музикален стил, базиран на фламенко музиката, повлиян от любимия им рок от 70-те, смесен с джаз, подправен с афро ритми, ска, пънк и всичко, което им харесва.

В групата има клавишни, китара, бас, барабани, перкусии, флейта, тромпет и глас. Извънкласните им занимания били концерти по улиците или в метрото в Мадрид, а целта им - бързо постигната. Доказателството идва през 2003-а, когато издават първия си албум, носещ името на групата, който бързо придобива златен статус в Испания с продадени над 50 хиляди копия. Публиката ги харесва, което е радващо за група извън рамките, за музиканти, които не са се променили по пътя от улицата до звукозаписното студио. Концертите на ElBicho се местят в големи зали, а славата за дивашкото шоу, което правят, се носи от уста на уста.

Освен че пее и танцува фламенко, Мигел прави и по някое салто на сцената, лее се алкохол, за да се поддържа градуса, често нещата изглеждат така, сякаш

поне половината не са сигурни коя точно песен изпълняват, но все пак в хаоса има изключителна хармония. Може би всичко това доказва, че нито един от членовете на групата не е забравил нито за миг основната цел – да се забавлява.

Освен с групата си, Мигел прави записи и концерти с почти всички истински испански музиканти. Сред тях са Cham-bao, Bebe, Concha Buika. ElBicho правят изключително и ново фламенко, въпреки че нито един от членовете на групата не е от южната част на Испания – родината на тази музика. Въпреки всичко, те успяват да направят нещо наистина уникално. Създават нов вид от традиционната и експлоатирана от почти всички испански артисти музика. Доказателствата са в четирите им албума, два от които златни. През миналата година издадоха колекция с песните си и направиха прощално турне из цяла Испания.

Мигел, освен че дава прякора си за име на групата, е и движещата сила. Причината да се захване с музика сякаш е описана в поговорката в началото. Когато е на 17 негова приятелка умира при автомобилна катастрофа. Болката, гнева, депресията, водещи го до мисли за самоубийство, го карат да пише, да пее, да крещи. Повечето текстове са негови. Пише за наистина тривиални неща като любов, болка, раздяла, живота, пътя. Прави го обаче по един много семпъл, красив и отнесен начин. Относно цирка – всичко се корени в детството на Мигел. В дома му била неспирна фиеста, денонощно всякакви хора влизали и излизали, чичо му правел гигантски макети на глави, баба му гледала на карти, а майка му пеела постоянно. Така сюрреализмът се пропил в него. Това

си личи и от самостоятелният му проект наречен Chatarrero, което значи вехтошар.

Тук Мигел е по-тих, по-лиричен, дори по-себе си (поне така казва той). Албумът му съдържа 11 песни, към които са заснети 11 клипа режисирани от самия него и жена му. Историите, разказани в музика и кадри, са странни и красиви. С тях Мигел става първият артист заснел клипове на всичките си песни от един албум. А те всъщност ни казват какъв е той. Леко налудничав, много искрен, болезнено истински. Като фламенко музиката, която се пее и се плаче едновременно.

Повече четете на www.btvnews.bg

ТОМ ХАРДИОТ КАТЕРИНА ТАШЕВА

ТОМ ХАРДИОТ КАТЕРИНА ТАШЕВА

Ох, какви устни само, завиждай Анджелина… Знам, че е изключително непрофесионално, но това е първото нещо, което дълго се въртеше в главата ми при вида на Том Харди. Междувременно, след старателно проучване, трябва да призная, че очевадно физическото вече е оставено настрани, а думичката в главата ми вече е само една - "респект".

Едуард Томас Харди е роден на 15 септември 1977 г. в Хамърсмит, Лондон. Седемнайсет години преди него, пак там, се пръква и един от най-известните зад Океана британски "продукти" Хю Грант. Ако това е показателно по някакъв начин, то явно на Том му се пишат само хубави неща за в бъдеще (като оставим настрана скандалите с разни холивудски проститутки на Хю, разбира се, но за сметка на това Харди пък забърква разни си свои).

Едуард, по-късно известен просто като Том, не може да се похвали със спокойно детство

Тук вина обаче нямат родителите – баща писател и майка художник. Момчето явно си е било повече от буйно и рано, рано се замесва с дрогата и алкохола. Изключен е от училище и често прекарва нощта в ареста за нарушения на обществения ред. Веднъж даже е закопчан и за по-сериозното - кражба на кола и притежание

на оръжие. На 19 обаче печели конкурс за модели, а през септември 1998 г. се присъединява към лондонския Dra-ma Centre, където се учи на театър от ментора на Антъни Хопкинс. През 2001 г., идва и екранният му дебют в сериала "Братя по оръжие" (Band of Brothers). След като получава ролята, той напуска престижния колеж и се включва в екипа на "Блек Хоук" (Black Hawk Down). Снима се и като злодея Шинзон в "Стар Трек 10: Възмездието" (Star Trek: Nemesis).

През 2003 г. Том решава да сложи край на досегашния си начин на живот и влиза за лечение в клиника по зависимости

Тогава той признава, че не може да се справи сам и, че, след петгодишен брак, дрогата е допринесла за раздялата със съпругата му Сара Уорд. Вече чист Харди се връща към кариерата си, но решава да помага и на други с неговите проблеми. Театралната компания "Shotgun", която по-късно създава, се захваща с хора в неравностойно положение, които искат да представят свои идеи, свързани със сцената и киното. Неотдавна актьорът помогна и на благотворителната организация "Флак Кеймбридж", на която е патрон, да събере 72 000 долара и така я спаси от закриване.

След лекото си отклонение, по… медицински причини, актьорът продължава с работата си

предимно за театъра и различни британски телевизионни продукции, а сред кинопоявите му се открояват участията в "Лейър Кейк" (Layer Cake), “Мария Антоанетa” (Marie Antoinette) и “Секс закачки” (Scenes of a Sexual Na-ture). През 2008 г. получава ролята на

красавеца Боб в "Рокенрола” (RocknRolla) на Гай Ричи. Тайната на Боб е, че въпреки мъжкарския си вид, той далеч не е мъж в истинския смисъл на думата. Такава "тайна", оказва се, крие и самият Харди. На въпрос на "Дейли Мейл” преди време дали е имал връзки с други мъже, той отвръща: Разбира се, аз съм актьор.

Заигравал съм се с всичко и всекиго, но вече приключих с експериментите

Шумът около това му изказване е гарантиран. Следва измрънкване под носа, че всъщност казвайки това, той не е имал предвид физически отношения с мъж, но в крайна сметка само той си знае, а интересува ли ни наистина? Не мисля…

Харди гради кариера и с роли на жилави момчета, първата от които е на престъпника Чарлс Бронсън в „Бронсън” (“Bronson”). Плешив, качил 50 килограма мускулна маса и с мустаци, той е просто неузнаваем. Играта му носи наградата за най-добър актьор на Британските награди за независимо кино и носи след себе си филма, с който той печели световна разпознаваемост. И въпреки че този път не му се налага да е лошия, за ролята си в "Генезис" (Inception) той признава: Това, което представлява интерес за мен в тези персонажи, е идеята за "антигероя", фактът, че това, което вършат, не е почтено и въпреки това човек е на тяхна страна.

Това е хубавото - нещата не са черно-бели

Не са, не са, шарени са – на квадрати и на точки, що се отнася до работата му в киното. След огромния успех на "Генезис" той се заема с ролята на Рики Тар в

"Дама, поп, асо шпионин" (Tinker, Tailor, Soldier, Spy), за да стигне до "Бойна кръв" (Warrior). Ролята, сякаш, е писана за него. Харди е борец отвсякъде, напълно запознат с вътрешните си конфликти. "Борбата е в мен. Боря се като всички останали, опитвам се да бъда най-доброто, на което съм способен”, споделя той. Взел си е бележка от предишните прегрешения, няма две мнения по въпроса.

И сякаш, за да разнообрази, актьорът се включва в екшън-комедията "Шпионски свалки” (This Means War), която ще излезе съвсем скоро и по родните киносалони. През тази година предстои премиерата и на "Черният рицар:Възраждане” (The Dark Knight Rises), където той се връща към обичайното си амплоа и се изявява като химически напомпания мъжага Бейн – най-големият враг на Батман.

Визията му е наистина чутовна и като се замисля, някак, не мога да се сетя за по-подходящ актьор за случая

Името му се спряга за ролята на Ал Капоне, както и на Лудия Макс в четвъртото продължение на филма.

Повече четете на www.btvnews.bg

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВZULU WINTER

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВZULU WINTER

Zulu Winter e инди рок банда, формирана в Лондон през 2011 г. Групата включва Уил Даунт (вокали и китара), Йън Лок (бас), Дом Милард (кийборди), Хенри Уолтън (китара) и Гай Хендерсън (ударни). Бандата реализира дебютнич си албум „Language” на 14 май 2012 г. Веднага се срещаме с Хенри, за да ни каже каква е емоцията след първата тава...

Здравей, Хенри! Как си?Здравей! Добре съм, благодаря! В Нюкясъл сме, защото довечера ни предстои изява тук.

Как стана музикант?Когато бях по-млад минах през нелеки периоди, след които започнах да се уча да свиря на китара.Тогава не си давах сметка, но сега ми се струва очевидно – търсил съм начин да изразя себе си и китарата бе именно това. Мисля, че именно по тази причина повечето хора започват да правят музика, да рисуват, да пишат. Какво най-силно те вдъхновява днес?Хората, които се опитват да правят различни неща, но по съвсем искрен начин. Правенето на музика ме прави щастлив и пази разсъдъка ми трезв. Само по себе си, това е достатъчно силно вдъхновение.

А докато растеше?

Когато започвах да свиря на китара, Sonic Youth ми оказаха най-силно въздействие. Ако ги оставим настрана, не съм черпил влияние от кой знае кого друг. Том Морело от Rage Against The Machine в известна степен ми повлия, макар че никога не съм свирил в стила му. Чувал съм да прави разни неща с китарите и педалите, които не съм чувал в изпълнение от никой друг и може би оттам идва любовта ми към педалите и желанието китарата да звучи като хор.

Кои са любимите ти музиканти в момента?Обожавам това, което правят War On Drugs. St. Vincent е удивителна китаристка и последният й албум е доста странен, но има някои невероятни идеи.

А кое е най-якото парче, което чу напоследък?Почти се пристрастих към „Alex” от последния албум на Girls, а също към „Best Night” на War On Drugs. Точно според моя вкус.

Как би описал миналите си и бъдещи експерименти в музиката?Около четири години свирих в група, инспирирана от моторик краутрока. Името на бандата беше Honrada, и макар това да беше преди доста време, предстои скоро да излезе албум. В момента пиша собствени неща и се надявам това да продължи за напред, като където е възможно, ще правя колаборации с други музиканти.

На какво държиш най-много?Искам да продължа да правя хубава музика и да давам все повече от себе си.

Каква е концепцията зад последния

албум на Zulu Winter?С известни паузи свирим заедно през последните десет години, но никога не сме го възприемали сериозно. А албумът е резултат от един разговор, който проведохме и решихме, че е по-добре да запишем албум, отколкото всеки да поеме по собствения си път. Отделихме година и половина, не ходихме по участия. Единственото, което правихме, бе да пишем и записваме. В известна степен се изолирахме, но днес сме уверени, че си струваше.

Разкажи ни как дойде името на бандата.Нека хората си измислят собствени интерпретации.

Най-добрият урок, който си научил от артист, с който си работил?Бъди мил. Хората, които ще срещнеш по пътя си нагоре, са същите, които ще срещнеш и по пътя надолу...

Кой е музикантът, с който най-силно искаш да направите нещо заедно?Jason Pierce, който оставя юздите в мои ръце и ми позволява да интерпретирам парчетата му свободно. Жалко, че няма да случи!

Коя е любимата ти част в правенето на музика?Наистина обичам всичко свързано с правенето на музиката. Когато в известна степен си отегчен от един аспект, можеш да се фокусираш върху друг и така да възстановиш баланса. Напоследък истински се наслаждавам на снимането на музикални видеа. Страхотно е да имаш нещо в главата си и след това да го предадеш на чужд криейтив процес.

Ники Минаж използва 50 пъти „тъпа

курва” в песента си „Тъпа курва”. Колко важни са лириките за теб?Много, но всеки текст по собствен начин. Не мисля, че има шанс скоро да копираме нейната тактика. Макар всеки да си има собствен стил. И все пак...

Какво е мнението ти за интернет феномени като Лана Дел Рей?Желая й късмет. Това, което чух, ми се струва ок. Струва ми се забавно, че хората потъват в разни истории, които след това се оказва, че не са истински. Издателите и журналистите постоянно създават суматоха. Не бива да се изненадваме, когато се оказва, че са ни подвели с измислици.

Какво слушаш в iPod-а си в момента?Нямам iPod, но ако имах, това вероятно щеше да е дебютния албум на Alt J и новия на Beach House.

Религиозен ли си и кой е твоят бог? Не съм, но имам близки приятели, които са религиозни. Хората са свободни да вярват в каквото пожелаят, ако това им помага и доколкото не насилват и не съдят другите съгласно вярата си.Страстен поклонник съм на природата и ми харесва да мисля, че всички сме част от един голям биологичен хаос.

Кое е най-откаченото преживяване, което си имал?Да пиша и свиря музика, докато обикалям света. Това може би е най-откаченото. А какво искаш да споделиш с музиката си?Всеки път е различно. Зависи от песента. Откъде намирате идеи за песните си?Тайна.

За какъв проект мечтаеш?Мой собствен албум, в който да си сътруднича с приятели и хора, на които се възхищавам и който ми оставя чувство на гордост и предизвикателство.

Най-големият ти недостатък?Пушенето и прекалената тревожност.

Какво мислиш за края на света през тази година?Не съм чувал нищо за това. Защо никой не ми каза? Дали хората си мислят, че аз ще бъде отговорен? О, пак ме хвана параноя.

Къде са най-добрите места, на които сте свирили?В Япония беше абсолюно невероятно и нямам търпение да се върна там отново. Също така изгарям от желание да дойда в България! Препоръчай няколко нови банди или музиканти.Alt J, Citizens!, Outfit, Honrada.

А няколко стари?Eskaton, Warm Dust, Rodriguez, Cluster, Eno, Stereolab.

Уебсайт?www.arsenal.com

Филм?„A Matter Of Life and Death”.

Книга?„White Noise” от Don Delillo.

Нещо за гледане в интернет?Green Porno и Seduce Me сериите на Изабела Роселини.

Подкаст в iTunes?Nope.

Песен, която всеки трябва да чуе?„Deep Blue Day” от Brian Eno. Артист, който да интервюирам веднага след теб?Пол Маккартни. Последни думи.Освободи ума си и дори задникът ти ще го последва.

Повече четете на www.btvnews.bg

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВАЧЕРНОБИЛ

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВАЧЕРНОБИЛ

След “Паранормална активност”, новото творение на сценариста Орен Пели отново се занимава с плашещото “необяснимо”, но за този филм вдъхновението му не идва от падналата “сама” книга в спалнята му, а от голяма и доста реална трагедия от близкото минало.

Компания в превърщането на не особено оригиналния сценарий в кино му прави Брадли Паркър, който запретва ръкави за първия си филм като режисьор и превръща историята на “Чернобил” в радиоактивен ужас с добре познат сюжет. Или поне последствията от нея - действието се развива в сегашно време, 26 години след взрива. Какво означва добре познат сюжет ли? Е, сещате се – група млади туристи решават да се впуснат в приключение и залагат на рядко печелившата в този жанр карта на име “екстремен туризъм”. Логично – нещата смъртносно се объркват. Кое е по-различното от обикновено? Не е много. Но да кажем, че на екрана не се виждат твърде познати лица, за сметка на това обаче актьорите се справят доста добре с ролите си - да изиграеш неподправен ужас не е толкова проста работа, нищо че в повечето треторазрядни хоръри взимат манекенки за целта. Освен това вместо обичайната "хижа в гората", меката на ужасите във филма всъщност и в реалността (при това без никакви свръхестествено намеси)

е точно такава – Припят. Ако не знаете това е най-близкият до Чернобил град, където по него време живеят работниците от електроцентралната. Когато през април 1986г. се случва засечката с реактор номер 4, жителите му са евакуирани, Припят е изоставен и макар и първоначално да се смята, че това е временна мярка за сигурност, градът е необитаем и до днес – радиацията все още не е в безопасни граници, за да е подходящо място за живот. За какво се хваща Пели? За факта, че според някои източници част от хората отказали да напуснат домовете си и остават в Припят. Според филма – те оцеляват, но на една не особено приятна цена. И така – първите трийсет минути от филма са полезното време – тогава са припомнени някои от фактите, свързани с причините за трагедията и последиците от тази “малка грешчица”. Втората част от филма е основно “невидими врагове разкъсват туристите”, куци разходки из почупени соц блокове (хей, хей, това е в “Дружба!”), озверели от глад кучета и крайни, първични ситуации, които разчитат на адреналина и страха да вземат добрите решения и да спасят първоначално нахъсаните за, а после поразкъсаните от приключения туристи. Въпреки че краят леко “понкуцва”, не е никак лош филм - за жанра си даже е чудесен. Дори и да не се вържеш на сюжета с “чудовищата”, все пак ти остава малко неприятен и метален вкус в устата.

Повече четете на www.ladyzone.bg

ОТ ИВАЙЛО ЗЛАТКОВСЪБИТИЯТА

ОТ ИВАЙЛО ЗЛАТКОВСЪБИТИЯТА

Фотографирането на събития е от една страна репортаж, от друга - творческа дейност. Събитията включват разнообразие от ситуации, свързани както с портретна, така и с интериорна, екстериорна и комерсиална фотография. Всяко мероприятие е специфично, въпреки че на пръв поглед за заснемането на еднотипни събития се изисква рутина и по презумпция много видове събития протичат по сходен начин.

Тук можем да отнесем и репортажната, и спортната фотография, на които обаче би трябвало да се отдели специално внимание, а сега нека се фокусираме върху събитийната фотография. Въпреки разликите във видовете събитие (корпоративно мероприятие, промоция, концерт, постановка, сватба, рожден ден, частно парти, кръщене, абитуриентски бал или уникална организирана акция), ангажираният в заснемането му фотограф е добре да обърне внимание на няколко основни неща:

- Да разполага с достатъчно добро тяло за фотоапарат

- Да разполага с варио обектив (за предпочитане 28 – 200 мм и минимум f/3.5 светлосила) или 70 – 200 мм с минимум f/2,8 светлосила и задължително един широкоъгълен обектив (за предпочитане под 35 мм, 17-28 мм например), а един

50 мм обектив със светлосила f/1,8 е препоръчителен стартов обектив, особено при заснемане на модни ревюта и концерти.

- При ограничено околно осветление и вечерни мероприятия задължително да използва светкавица (с дифузен филтър) и/или допълнително осветление (прожектор или импулсна лампа и отразяваща повърхност (чадър, бленда). При много ограничено осветление вземете лампа за видеокамера и/или прожекторно осветление. Ако имате асистент, използвайте система от светкавици и/или импулсни лампи. Старайте се да не вдигате светлочувствителността над ISO 400, за да избегнете зърнисти изображения.

- Вземете със себе си допълнителни батерии за светкавицата и резервна за фотоапарата.

При добро съобразяване с условията на осветеност, интериора и екстериора и наличието на добра техника, шансовете за постигане на качествени фотографии са добри. Те се увеличават и при правилен избор на ракурси, скорост, диафрагма и решения за осветление. От опита ми като фотограф и оператор, и от съветите на опитни фотографи, бих синтезирал няколко практични съвети:

Проверявайте условията на осветеност на локацията (по възможност) – винаги се старайте да правите предварителен оглед на условията на осветление, а при заснемане на концерти контактувайте с осветителите и сценографите.

Обърнете внимание на фона. Когато не ви харесва фона, можете да композирате

фигурите на друг фон, а при снимане на по-малка скорост имате повече фон, ако такъв ви е необходим.

Снимайте детайли и свързани с контекста на събитието елементи - цветя, обувки, бижута, костюми, части от декора и аранжировки. Особено важно е при корпоративни и промо събития да заснемете брандинга и да наблегнете на контекста на събитието, заснемайки ключовите компоненти и действия в различни планове.

Вземете програмата (сценария) от организатора – едно от най-важните неща е да имате идея какво и кога се случва и да не изпуснете незаснет някой компонент – заря, рязане на лента, специален гост и т.н..

Винаги бъдете готови за уникални и оригинални снимки - бъдете нащрек, старайте се да не изпускате от поглед случката, винаги от непринудени ситуации могат да се получат невероятно добри снимки, ако фотографът е достатъчно бърз, съобразителен и креативен. Уловете човещината в морето от човешки лица, предайте тона и емоцията на събитието.

Не натрапвайте присъствието си - при ненадейно снимане в релаксираща среда хората позират и стоят неестествено, но имайте готовност за реакция към склонни да позират хора. От друга страна, бъдете общителни и си носете визитки, тъй като всеки присъстващ на събитието може да е потенциален (източник на) клиент. Бъдете мобилни и се движете, за да може да обхванете повече ракурси и композиции!

Тест, тест, тест – винаги пробвайте

варианти на заснемане, за да постигнете оптимални резултати. Понякога експериментът е ключът към много добри снимки, особено при заснемане на концерти (в такива случай може да увеличите светлочувствителността до ISO 800 и отворите диафрагмата до 2,8).

Разнообразявайте – Всяко мероприятие е поредица от по-малки събития, колекция от жестове и детайли, затова снимайте общи (групови портрети, интериор и екстериор), близки, крупни планове и детайли, снимайте в хоризонтален и вертикален формат. Имайки предвид и следвайки този съвет, бихте разполагали с разнообразие от снимки, което би харесало на клиента и би дало възможност за богата селекция.

Не пийте алкохол, дори и да ви се предлага – освен че никой не би искал да си има работа с пиян фотограф на събитието си, след употреба на алкохол се забавят реакциите и се затруднява прецизното боравене с техника и комуникацията, не употребявайте наркотици и/или стимуланти по подобни причини!

Именно от резултатите от вашата работа като събитиен фотограф би зависeло развитието на кариерата ви – ако са добри, същите клиенти биха ви наели пак и бихте имали нови. Ако не са добри, трудно бихте убедили настоящите си и нови потенциални клиенти, че можете да предлагате добри резултати на фона на ожесточаващата се конкуренция в бранша.

Повече четете на www.btv.bg

11