Разкриването на факторите, определящи стойността и цената на работната

заплата има изключително важно значение за субектите на стопанското управление.

Преди всичко тяхното правилно дефиниране дава възможност органите на държавно

управление да изградят адекватна макроикономическа политика по доходите, за

регулиране цената на труда и трудовите възнаграждения на национално равнище,

което осигурява условия и предпоставки за постигане на ефективност и висока

конкурентноспособност на местното производство и едновременно с това, да бъдат

създадени условия за осъществяване на социално и индустриално сътрудничество.

На второ място тяхното посочване, предоставя възможността работодателите и

синдикатите да бъдат запознати с действието на обективно действащите фактори и на

тази основа да формират и договарят равнища, динамика и съотношения в заплатите,

отговарящи в най-голяма степен на изискванията на стойността на наетата работна

сила.

Първите изследвания с научна стойност за характера, същността и факторите,

определящи работната заплата, принадлежат на представителите на класическата

политическа икономия. Така например, според Адам Смит същността и проявлението

на работната заплата се определя от действието на следните три фактора:

* търсенето и предлагането;

*от цената на предметите от първа необходимост и жизнените средства, които

работника следва да закупи, за да може да се издържа неговото семейство и да се

възпроизвежда постоянно работната сила;

* от нарастването на националното богатство;

За работната заплата, посочва Смит, е характерна тенденцията постоянно да се

увеличава, като това той свързва с увеличеното търсене на наемна работна сила и с

нарастването на общественото богатство. Но това нарастване има своите ограничители

в национален мащаб и в мащаба на отделните предприятия, а именно в нарастването

на фондовете, предназначени за заплащане на работната сила. Според него, “тези

фондове са два вида: първо, доходът, които надвишава това, което е необходимо за

издръжката и второ, капиталът, който надвишава това, което е необходимо за

осигуряване заетост на самите работодатели, …Макар богатството на една страна да е

много голямо, ако то дълго време не расте, не можем да очакваме работната заплата в

нея да е много висока”. В този случай, изтъква А. Смит, “рядко би съществувал недостиг

на работна ръка и работодателите не биха били принудени да се надпреварват да

дават повече, за да си осигурят работници. Работната ръка би се умножила отвъд

нейната заетост, би съществувал постоянен недостиг на работа и работниците биха се

състезавали помежду си, за да си осигурят заетост.”

Дейвид Рикардо изразява схващането, че работната заплата се обуславя от така

1

наречената от него “естествена цена на труда”, която ….. “зависи от цената на храната,

предметите от първа необходимост и удобствата, нужни за издръжката на работника и

неговото семейство. С повишаването цената на храната и предметите от първа

необходимост естествената цена ще расте; с падането на тяхната цена – естествената

цена на труда ще пада”.

На друго място той определя работната заплата като “пазарна цена на труда”, която

реално се плаща за него в резултат на естественото действие на съотношението между

търсене и предлагане; “трудът е по-скъп, когато е оскъден и евтин, когато съществува в

изобилие. Но колкото и да се отклонява пазарната цена на труда от естествената му

цена, подобно на цената на стоките, тя има тенденцията да се съобразява с нея.”

Много образно и същевременно съдържателно Рикардо разкрива зависимостта на

нарастването на работната заплата от проявлението на определени фактори, като този

процес го формулира по следния начин: “ С всеки напредък на обществото, с всяко

нарастване на неговия капитал, пазарната работна заплата ще се повишава: но

продължителността на нейното повишаване ще зависи от това дали се е повишила

също естествената цена на труда; а това отново ще зависи от повишаването на

естествената цена на ония предмети от първа жизнена необходимост, за които се

изразходва работната заплата.”

При анализа на същността и проявлението на работната заплата, както и на

проявлението на факторите детерминиращи нейното формиране на макро и микро

равнище, както А. Смит, така и Д. Рикардо изтъкват ролята на противоречието между

интересите на работодатели и наетите лица. Характерното тук е това, че посочените

страни си оказват взаимен натиск, т.е. закономерностите се реализират посредством

действията /поведението/ на страните в трудовия процес. Според тези автори,

работодателите като по-правило са по-силната страна, тъй като са икономически по-

силни.

Само в случаите, когато е налице недостиг на работна сила между тях, възниква

конкуренция на пазара на труда, което води до нарастване на заплатите и до по-голяма

отстъпчивост при споровете със синдикатите. Въпреки това и двамата стигат до

заключението, че …” съответствува все пак известна норма, под която изглежда не

може да се намали що-годе продължително време обичайната работна заплата, дори

на най-нисшите видове труд.”

Най-ниската или минималната граница на стойността на работната сила се образува от

стойността на такава маса от стоки, без всекидневния приток на които носителят на

работната сила, човекът, не може да възобновява своя жизнен процес, т.е. от

стойността на тези средства за живот, на физически необходимите средства за живот.”

2

….. При даденото определение е особено важно да се посочи и “ролята на

традиционния жизнен стандарт”, обусловен от конкретните обществени условия, както и

на количеството на труда, което се влага от наетите лица, при което той счита, че

между тях съществува паралелна зависимост, отбелязвайки следното: “ при дадено

количество еднодневен, седмичен и т.н. труд, надницата или седмичната заплата

зависят от цената на труда, или с отклоненията на нейната цена от стойността й. Ако,

напротив, е дадена цената на труда, надницата или седмичната заплата зависят от

количеството на еднодневния или седмичния труд.”

Обобщавайки това теоретичното наследство следва да посочим, че отделните автори

дефинирайки работната заплата и факторите които я обуславят, задължително

посочват не само издръжката на работната сила, но и такива фактори като национални

и етнически различия, местни обичай, историческо развитие, достигнат жизнен стандарт

и т.н.

В периода на централизираното планиране и административно управлявана икономика

същността и проявлението на работната заплата се свързваше с действието на т.н.

закон за “разпределение според количеството и качеството на труда”. Разгледана от

позициите на този закон, работната заплата се явява като икономическо средство, което

осигурява необходимото икономическото принуждение за привличането на всички

работоспособни членове на обществото към обществено-полезна дейност.

Обстоятелството, че никой при комунизма /социализма/ не може да присвоява и

потребява предмети за потребление без да влага труд, представлява другата

съществена черта, която произтича от изискванията на цитирания “закон”. В същност

при тези условия анализът на практиката по приложението на категорията работна

заплата показа, че нейното равнище и динамика действително зависи от действието на

определена група социално-икономически фактори, но между които количеството и

качеството на труда има твърде ограничена и роля и значение.

Отчитайки изключително сложното и богато съдържание на категорията работна

заплата и следователно на понятието цена на работната сила, се налага

осъществяването на задълбочен анализ, който да отчита нейните функционални връзки

и зависимости не само в сферата на производството, но така също и в сферите на

разпределението, размяната и потреблението. На настоящия етап на стопанско

развитие, свързан с действието на пазарната икономика, анализът на факторите,

определящи цената на работната сила в сферата на производството, могат и следва да

се разграничат до две качествено различни страни на изследваната икономическа

категория, а именно:

Първо – до факторите детерминиращи стойността на издръжката на работната сила,

респ. на факторите, които определят обществено-необходимия размер на издръжката

3

на живота на наетите лица на национално или макро-равнище;

Второ – до факторите определящи конкретният размер на цената на работната сила,

респ. на факторите детерминиращи равнището, динамиката и съотношенията в

работната заплата, проявяваща се в отделната фирма, предприятие, организация и

т.н.;

В светлината на огромното научно наследство и многобройните проучвания и анализи

на действащата практика в това отношение, стойността на издръжката на работната

сила показва, че се намира в много силна зависимост от проявлението на следните

групи от фактори, а именно:

* Равнище и динамика на брутния вътрешен продукт /БВП/;

* Отчисленията от БВП предназначени за изплащане на финансовите задължения

/външен и вътрешен дълг/ на държавата, за осъществяване на публични инвестиции и

за провеждане на държавна социална политика чрез отпускане на средства за социално

подпомагане на нетрудоспособни и социално слаби хора – деца, инвалиди, възрастни

хора, квалификация и преквалификация на безработните и др. подобни разходи. По

същество, всички тези държавни разходи намаляват реално частта на средствата за

лично потребление на непосредствените производители, респ. на наетите лица;

* Величината на наличното население в страната, респ. неговата трудоспособна част,

като ресурс определящ съвкупното количество жив труд, което човешкия фактор може

да се вложи в процеса на производството;

* Традиционната издръжка на живота, разбирана като обичайна за това население

“потребителска кошница”, чиято съдържателна и количествена характеристика е строго

специфична за всяка страна /регион, местност/, обусловена от географско

разположение, историческо развитие и национални особености, свързани в един

продължителен период от време с неговия морал, бит, нравственост и духовни обичаи;

* От броя на членовете на типичното за страната семейство /домакинство/, респ. от

броя на подрастващите му членове, осигуряващи на практика нормалното

възпроизводство на населението и работната сила за производството ;

Между посочените фактори за стойността на издръжката на работната сила,

основополагаща роля и значение има равнището и динамиката на БВП. Практически

при неизменен или намаляващ брой на населението в дадена страна, при неизменно

количество и качество на живия труд, при неизменна потребителска кошница,

стойността на издръжката на работната сила ще зависи главно и преди всичко от обема

на произведения БВП в страната. При равни други условия, равнището и динамиката на

БВП обуславя вида, структурата и съдържанието на издръжката на работната сила

/обема и структурата на потребителската кошница/, докато увеличението на БВП при

неизменна или намаляваща численост на населението, означава ръст на физическия

4

обем на произведените стоки и услуги на едно лице от същото това население.

При неизменна численост на населението, динамиката на БВП отразява нарастването

на националната производителност на труда, което при равни други условия е условие

за разпределение на допълнително количество стоки и услуги. Това означава,

допълнително количество пари в обръщение и в последна сметка и динамика на

паричната работна заплата, като средство за присвояване на увеличеното количество

потребителски стоки и услуги. Всичко друго означава едно - залежаване на

произведените стоки и услуги при производителите, стагнация и нарастване на

безработицата.

На практика нарастването на националната производителност на труда /разбирано като

БВП на едно лице от населението/ обуславя обстановка на намаляване на стойността

на издръжката на живота. В същото време стойността на издръжката на работната

сила, респ. равнището и динамиката на номиналната заплата изпитва едновременното

и противоречиво въздействие на друг, изключително силен и динамичен процес, който е

свързан не само с динамиката на производителността на труда, но и с промените

настъпващи с качеството на труда и на тази основа и с развитието на работната сила.

От теорията и практиката е известно, че социалният и научно-технически прогрес

намира израз в едно перманентно нарастване на качеството на работната сила.

Общоизвестна истина е, че качеството и диапазонът на съвкупната работна сила – от

най-неквалифицираната /простата работна сила/ до средната и най-квалифицираната,

непрекъснато търпи промени в посока на разширяване и повишаване. По същия начин,

неимоверно нараства преди всичко в качествено отношение видът и съдържанието на

потребителската кошница, характеризираща, както издръжката, така и потреблението

на наетата работна сила, адекватна на съвременното социално и техническо равнище

на обществото.

В случая, особено бързо и динамично се развиват и разширяват такива специфични

човешки потребности като времето, т.е. разходите, извършвани от работната сила за

получаване на образование и придобиване на специализирана подготовка,

подобряване условията и хигиената на труда, техническата безопасност и охраната на

работната сила, ползването на медицинско обслужване, транспорт, съобщения и

наличие на свободно време.

Следователно, повишаването на качеството на работната сила, наред с ръста на

БВП/производителността на труда/ са водещите фактори, които влияят върху

стойността, респ. върху равнището и динамиката на издръжката на работната сила. На

тази основа, независимо от взаимното и противоречиво влияние между динамиката на

националната производителност на труда и качеството на работната сила върху

стойността на издръжката, ръста на БВП системно и последователно “тласка”

5

потребителската кошница в посока на “обогатяване”, а на тази основа стойността и

цената на работната сила перманентно нагоре.

Следователно нарастването на стойността на издръжката на работната сила и на

работната заплата като нейна специфична форма зависи преди всичко от темповете на

националната производителност на труда и конкретно от величината и темповете на

БВП, намиращо в последна сметка израз в съотношението между частите подлежащи

на разпределение чрез политиката по доходите за “Лично потребление” и на частта

предназначена за инвестиции, изплащане на външен дълг и задоволяване на социални

потребности. В тази връзка следва да посочим, че видът, обемът и структурата на

стоките и услугите, изграждащи и конкретизиращи издръжката на живота, респ.

издръжката на работната сила в дадена страна се определят, както посочихме по-горе

основно от равнището и динамиката на посочените фактори, но така също, изпитват

влиянието и на: природно-климатичните фактори, нравите, обичаите, религията,

традициите, етноса, демографските процеси, провежданата социално-икономическа

политика и т.н.

Следователно темповете на растеж на БВП, при равни други условия предопределят

реалните макроикономически възможности на страната за осъществяване на

максимално-възможното безконфликтно разпределение на доходите в икономиката, за

ръст в инвестициите, социалните разходи и т.н. Логично при намаляване обема на

произведения БВП, тази тенденция е да намери конкретен израз в нарастване на

стойността на работната сила и съответно в намаляване размера на паричната

заплата, в нарастване на цените на потребителските стоки и услуги, ограничаване на

потреблението, свиване на производството и др., неблагоприятни икономически

процеси и явления.

При този анализ е справедливо да посочим, че издръжката на работната сила

разбирана като стандартизирана за страната потребителска кошница, като фактор

формиращ впоследствие и работната заплата има твърде различно тълкуване през

различните исторически епохи. В тази връзка през годините 1772-1823 Д. Рикардо

провъзгласи т. нар. “железен закон” за работната заплата, възприемайки възгледите на

А. Смит за влиянието на търсенето и предлагането върху нея, а в определена степен и

на вижданията на Малтус за народонаселението. Смисълът на този принцип е, че

работната заплата на представителите на най-простия труд /неквалифицираните

работници/ винаги ще бъде на нивото на абсолютния минимум необходими средства за

съществуване или незначително над него. Така, всяко по-чувствително повишаване на

реалната работна заплата над необходимите средства за физическото съществуване

на човека, повишава неговия жизнен стандарт и създава условия за нарастване на

населението по-бързо, спрямо ръста на хранителните продукти и на материалните

6

условия в цялост. В резултат на нарастване на населението в трудоспособна възраст,

предлагането на работна сила започва да надвишава нейното търсене, което

естествено поражда обратната тенденция – намаляване на работната заплата до

равнището на средствата, необходими за физическото съществувание на човека.

Понастоящем изложеният по-горе принцип за формирането на заплатата в

съответствие и около равнището, осигуряващо физическото съществувание на хората

не отговаря на съвременните социално-икономически условия, проявяващи се

понастоящем, главно в развитите индустриални страни в Европа и света. Така

например за последните десетилетия в страните с развита икономика, в резултат на

икономическия растеж и демографско развитие, производството на стоки и услуги расте

значително по-бързо от темповете, с които нараства тяхното трудоспособно население.

В тези страни и при посочените условия заплатата и на неквалифицираните работници

и служители е установена над необходимите средства за физическо съществувание.

Това не се отнася за страните от Източна Европа, за страните в преход към

установяване на пазарна икономика, където икономическата криза и намалената

производителност на труда “свлякоха” равнището на заплатите, в продължителни

периоди от време, единствено и главно до физическото “оцеляване” на човека.

Ролята и значението на числеността на населението на страната върху стойността на

работната сила се опосредства чрез равнището и динамиката на създадения в страната

БВП и националната производителност на труда, намирайки израз в следните

зависимости:

* при неизменен размер на БВП и равнище на производителността на труда

нарастването на населението на страната е фактор и условие за намаляване на

количество стоки и услуги, падащи се на едно лице. Това от своя страна обуславя

увеличаване на стойността на издръжката на живота, налагащо намаляване на

паричното възнаграждение на наетите лица, предопределено от обстоятелството, че

един и същи размер на произведения БВП, следва да се разпределя/ ползва / между

по-голям контингент от населението;

* при неизменен размер на БВП и равнище на производителността на труда

намаляването на населението в страната е фактор и условие за нарастване на

количеството стоки и услуги, падащи се на едно заето лице. Това от своя страна

обуславя намаление на стойността на издръжката, изискващо при равни други условия

увеличен размер на заплащането на работната сила, предопределено от

обстоятелството, че неизменна величина на БВП, следва да се разпределя/ ползва/

между по-малка численост от населението;

В същност величината на наличното население в страната има разнопосочно влияние

при създаването и разпределението на БВП. Така например при създаването на БВП,

7

величината на населението е само условие, първостепенна предпоставка за

реализиране на по-висок обем, тъй като наличието на по-многобройно население в

дадена страна е безусловно важен фактор за създаване и производството на по-голям

обем съвкупен обществен продукт. В същото време следва да се отчита факта, че

върху величината на БВП влияе пряко и преди всичко броят на заетите работници и

служители, респ. онази част на трудоспособното население, която е свързана с процеса

на производството създало БВП и следователно отразява най-реално трудовият

потенциал /възможното равнище на разход на жив труд/ в страната, а не цялото

налично население, намиращо се и населяващо територията на страната в даден

момент или исторически период.

От тази гледна точка, отчитайки факта, че числеността на заетите работници и

служители може да е по-ниска, да е равна, а при определени условия и да надмине

броя на трудоспособното население в дадена страна, то тяхното фактическо равнище

може да се приеме, като възможен и икономически обоснован критерий, който може и

следва да оценява ролята на живия труд при създаването и разпределението на БВП.

Следователно в процеса на взаимодействие между факторите: произведен и коригиран

БВП; обем, структура и цени на потребителските стоки и услуги, определящи паричната

издръжка на живота в национален мащаб, числеността на населението и състава на

типичното българско семейство, осигуряващо възпроизводството на населението се

формира обществено-необходимата издръжка или стойността на издръжката на

наетата работна сила.

В зависимост от тяхното равнище и динамика, стойността на работната сила се

конкретизира и определя към даден исторически момент, социална общност и

конкретна територия.

В сферата на реалната икономика, стойността на издръжката на работната сила се

проявява чрез определените от фирмите и организациите номинални /парични/ работни

заплати, конкретизиращи цената на стоката работна сила. По правило цената на

работната сила се отклонява и гравитира около стойността в една или друга посока,

движена и повлияна от действието на специфична група икономически фактори,

детерминиращи проявлението на номиналната /паричната/ заплата. В същото време

следва да отчитаме факта, че между цената на издръжката на работната сила и

паричната заплата на наетите работници и служители, разбирана като текущо трудово

възнаграждение на наетите лица съществува определено несъответствие, главно в

количествено и съдържателно отношение. Така например цената на работната сила се

изгражда и включва редица елементи, по-значимите от които са:

*Номинална /парична/ работна заплата или текущото трудово възнаграждение на

наетите лица;

8

*Парични средства, заплащани от работодателя за осигуряване на наетите лица на

допълнителни или специфични бонуси в процеса на производството и реализацията;

*Парични средства, заплащани от работодателя на наетите лица за социално и здравно

осигуряване /вкл. и за безработица/;

*Парични средства, заплащани от работодателя за подобряване условията и

безопасността на труда на наетите лица;

*Парични средства за осигуряване на социално-битово и културно обслужване на

наетите лица;

*Парични средства за допълнителна квалификация и преквалификация на наетите

лица;

*Парични средства заплащани от работодателя за текущо здравно обслужване и за

профилактика на наетите лица;

В този смисъл цената на работната сила и номиналната /паричната/ заплата са

принципно нееднозначни понятия, при което номиналната или парична заплата

отразява единствено частта от цената на стоката работна сила, наемана и отдавана на

пазара на труда, която е свързана с размера на договореното между работодатели и

наети лица парично възнаграждение, определено след оценка за резултатите на

вложеното от наетите лица в текущия производствен процес количество и качество на

труда.

На практика обществено-необходимият размер на средствата за живот на наетата

работна сила се формира на национално равнище, а номиналната /паричната/ заплата -

на фирмено равнище. На тази основа номиналната или паричната заплата изпитва

влиянието на фактори, които се проявяват не само в полето на производството, но и на

такива, свързани и проявяващи се в сферата на разпределението. Между посочените

величини, формирани на тези две равнища – стойността на необходимите средства за

живот формирана на национално равнище и номиналната парична заплата определена

и конкретизирана в отделната фирма, предприятие и организация съществува

функционално и количествено съответствие само при наличието на следните

предпоставки:

Първо – при наличие на функционално съответствие между търсенето и предлагането

на работна сила, т.е. при равновесен /балансиран/ трудов пазар;

Второ – когато разходът на труд, респ. количеството и качеството на труда, вложен от

наетите работници и служители в текущия производствен процес /фирмата,

организацията/, съответствува и не превишава обичайното

/усредненото,общоприемливото/ количество и качество на труда, характерно за

дадената страна, отрасъл или регион. Когато обаче разходът на труд в конкретната

фирма, предприятие, или организация трайно и систематично надвишава обичайното

9

или средното за страната равнище, там паричната заплата обективно започва да

надвишава стойността на средствата за живот, в степента, в която това фактическо

количество и качество на труда, надвишава усредненото и обичайно за страната

равнище.

Трето – когато фирмата, предприятието или организацията, която изплаща заплатите

на наетите лица, отчита рентабилност и реализира в резултат на производствена

дейност добавена стойност /печалба/, чийто размер съответствува най-малко на

средната норма на печалбата, формирана в отрасъла /бранша/ или съответната сфера

на дейност;

Четвърто – когато пропорциите на разпределение на добавената стойност /печалбата/ в

отделните фирми и предприятия на икономиката са относително равни и еднакви между

тях и когато съпътстващите разходи, извършвани от работодателите за издръжка на

наетата работна сила /извършвани успоредно с тези за трудово възнаграждение/, са

също сравнително еднакви и близки по размер между различните фирми, отрасли и

сфери на дейности;

От друга страна, процесите на разпределение на добавената стойност в икономиката

/БВП/, а в голяма степен и в отделните фирми се детерминират от провежданата от

страна на различните правителства социално-икономическа политика. В сферата на

производството при формирането на номиналната заплата определена и много

съществена роля оказва дейността по държавното регулиране, като израз на

провежданата социално-икономическата политика на правителството.

В същност, процесът на разпределение на БВП на национално равнище и на

добавената стойност /печалбата/ във фирмите и предприятията, следва да се разгледа

задължително през призмата на съвкупността от нормативи на данъчната и

осигурителна система. Фактически, при неизменни други условия, чрез величината на

тези нормативи държавата регулира и на практика предопределя пропорциите на

разпределението и конкретно размерите на:

- приходите и разходите на държавния бюджет;

- приходите и разходите в осигурителните фондове;

- добавената стойност /остатъчната печалба/ на фирмата;

- преките и косвени данъчни вноски;

- личните и на работодателите осигурителни вноски;

- пропорциите на разпределение на добавената стойност в отделната фирма, респ.

изплатените годишни премии и други бонуси от печалбата;

- изплатената 13 /тринадесета/ заплата на бюджетните служители;

10

2. Принос на съвременните теоретични школи към изясняване факторите,

въздействуващи върху работната заплата

Изхождайки от казаното и при разглеждане на социално-икономическата политика на

правителството и на неговата нормативна дейност, влияеща върху разпределителните

процеси в макроикономиката и структурата на добавената стойност в частност, е

целесъобразно да бъдат отчетени редица отправни теоретико-методологически

положения, произтичащи от вижданията и разбиранията на редица крупни философи и

икономисти, определящи по-същество опорните точки /рамката/ в процесите на

разпределение и преразпределение на добавената стойност на различните равнища на

управление и на тази основа при формиране и регулиране на заплатите като:

*Либерална школа. Тази школа има много течения, но всички те се основават на

регулиращата роля на свободния пазар, на свободната инициатива и личната

отговорност. В тази група можем да отнесем А. Смит, Фр. Хайек, М. Фридман, Б. Ханан

и др. В по-ново време либералната школа признава, че социалната справедливост

изисква едно по добро разпределение на доходите, макар, че това противоречи на

основната идея на либерализма за свободата на личността. В същност вижданията на

отделни представители на тази школа в това отношение са твърде различни.

Като цяло либералната школа се застъпва за предимно хоризонтално

преразпределение на доходите. Вертикалното преразпределение увеличава

бюрократизма на държавата и насочва средствата не винаги където трябва. За целта,

неолибералите отстояват идеята за децентрализацията на субектите на социалната

политика и осъществяването и на по-ниски равнища като общините.

Следователно, в съответствие с гореизложеното, към първоначално дефинираните

фактори, определящи стойността на издръжката на работната сила на макро-равнище,

при анализа на факторите, проявяващи се на микроравнище и детерминиращи цената

на работната сила, следва да отчетем и друга съпътстваща група от фактори, които

допълнително конкретизират и определят паричната работна заплата на ниво фирма,

предприятие, организация или /цената на труда в тесния смисъл/, както следва:

*преразпределителна политика, провеждана от правителството;

*съотношение между търсенето и предлагането на работна сила;

*количество и качество на труда (отклонение от средните равнища);

*обема и темповете на нарастване на печалбата;

*пропорциите на разпределение на добавената стойност между работната заплата и

печалбата;

Разглеждайки процесите на взаимодействие между стойността на издръжката на

11

работната сила, с влиянието на факторите търсене и предлагане на работната сила,

равнище и динамика на фирмената печалба и количеството и качеството на вложения

труд, можем да дефинираме редица връзки и зависимости, определящи по-същество

равнището и динамиката на номиналната парична заплата, в следната

последователност:

* При предлагане на работна сила на пазара на труда, в размери по-ниски от нейното

търсене – номиналният паричен размер на работната заплата се отклонява трайно над

стойността на необходимата издръжка;

* При предлагане на работната сила на пазара на труда, в размери по-високи от

нейното търсене – номиналният паричен размер на работната заплата се отклонява

трайно под стойността на необходимата издръжка;

При съвременните условия влиянието на търсенето и предлагането на работна сила

върху паричната /номиналната/ заплата не е безусловно. Водещата причина за това е

липсата на свободна конкуренция, затруднен контакт и силно опосредстване на

връзката между търсене и предлагане на работна сила. По съществените причини за

това могат да се отнесат до следното:

* движението на работната сила по територията на страната не е напълно свободно,

пред вид наличието на такива фактори като например недостиг на жилища в районите,

търсещи работна сила, нежелание от промяна на социалната среда, липса на

възможности и желание за преквалификация или придобиване на друга професия и

специалност и т.н.;

* политиката на отделни работодатели по задържането и привличането на

квалифицирани и висококвалифицирани работници и специалисти, обикновено

осъществено чрез определянето на по-високо ниво на изплащаните заплати и

извършено в разрез и извън параметрите на нормалното търсене и предлагане на

работна сила;

* намесата на държавата при регулирането на заплатите;

* определени действия на синдикалните организации, по-повод и във връзка защитата

на наемния труд;

* деформиращото влияние на принципа “за равен труд – равна заплата” в отделната

фирма и предприятие. По правило неговото спазване ограничава работодателите да

определя заплати на новопостъпващи работници и служители в зависимост от

търсенето и предлагането и т.н.;

Аналогични изводи могат да бъдат направени и при съпоставката между стойността на

издръжката на наетата работна сила с показателите, характеризиращи проявлението на

фактора количество и качество на живия труд, което се влага от наетите лица в

отделната фирма и предприятие. В съответствие с тази връзка и зависимост, по

12

обемния и значим по количество и качество труд, трябва да бъде оценен по-високо и

следователно да получи по-висока стойност и цена.

Това е така, защото работната сила, изразходваща и влагаща по-голям по количество и

качество труд, изисква и се нуждае от повече стоки и услуги за възстановяване и

подържане при своето функциониране и възстановяване. В това отношение теорията и

практиката по установяване на различията в количеството и качеството показва

необходимостта от следното:

При неизменно влияние на търсенето и предлагането на работна сила, както и при

реализиране на печалба от фирмата/предприятието/ в размери, равни на средните

достижения за отрасъла, стойността на паричната издръжка на работната сила се

отклонява в зависимост от вложеното количество и качество на труда, както следва:

* При влагане от страна на наетите лица във фирмите на по-голямо количество и

качество жив труд, спрямо параметрите, характеризиращи средните или

нормалните/общоприетите/ за страната и отрасъла/бранша/ - там номиналният размер

на паричната заплата започва да се отклонява над стойността на необходимата

издръжка на наетите лица;

* При влагане от страна на наетите лица във фирмата на по-малко количество и

качество жив труд спрямо параметрите характеризиращи средните или

нормалните/общоприетите/ за страната и отрасъла/бранша/ - там, номиналният размер

на паричната заплата се отклонява под стойността на необходимата издръжка на

наетите лица;

В това отношение при установяване на различията в количеството и качеството на

труда, теорията и практиката е показала необходимостта от разработването и

ползването от страна на фирмите и организациите на следния инструментариум:

Първо. Разработване и утвърждаване на конкретен механизъм за редукция на труда,

посредством който качествено несравнимият и различен по-сложност и условия труд, се

привежда към единица прост /среден/ и качествено еднороден труд. По този начин се

осигурява измерването на различните видове труд, като получената оценка е средство

за установяване и диференциране на трудовото възнаграждение на наетите, в

съответствие с различията в труда.

Без специфичен механизъм за редукция на труда във фирмите, предприятията и

организациите, без сравнението и приравняването на конкретния индивидуален труд

към простия /неквалифициран/ труд, респ. /средния труд/, на сравнението между

неблагоприятните и нездравословни условия на труд към условията приети за

благоприятни или за еталон, при определянето на заплатите не може да бъде спазено

изискването “за равен труд – равна заплата”.

Второ. Наличието на система от трудови норми и нормативи, посредством които се

13

установява и параметризира нормативното /базисното/ количество, респ.

интензивността на труда. Без осигуряването на мярка за количеството на труда,

намиращо израз в регламентирането на конкретни норми на време, изработка,

обслужване, управляемост и т.н., не може да има справедливо заплащане, обоснована

численост на персонала и ефективност в стопанската и административна дейност.

Трето. Определяне и утвърждаване на нормативна, базисна величина на работната

заплата, която се изплаща на наетите лица, когато те осигурят на работодателя

нормативното, респ. базисното количество на труда. Осъществяването на принципа “за

равен труд – равна заплата” е неразривно свързано с определянето на базисна или

друга “стартова” заплата, която да служи за първоначален норматив /критерии/ при

формирането и диференцирането на трудовите възнаграждения на наетите лица, в

зависимост от реално отчетените различия в труда, за отделната фирма и предприятие.

Номиналната парична заплата е стойностна категория и като такава функционално се

обуславя, не само от разхода на жив труд и търсенето и предлагането на работна сила

на трудовия пазар, но така също, както посочихме по-горе и от равнището и динамиката

на фирмената печалба, респ. от пропорциите на нейното разпределение. По-своята

същност заплатата и печалбата са части на едно и също цяло, при което всяко

нарастване на едната част, съответства адекватно намаление на другата.

При този анализ на факторите, обуславящи равнището и динамиката на работната

заплата, масата и нормата на печалбата са преди всичко критерии и показатели за

оценка на труда на конкретния работодател, респ. на резултатите от труда на

обособената група, наети работници и служители, при тяхното участие на пазар, с

конкуриращи се стокопроизводители. В същност наличието на печалба във фирмата

/предприятието/ в размери, не по-ниски от средната норма за отрасъла, удостоверява и

в условията на конкуриращ се пазарен механизъм, заверява необходимото ниво на

трудов принос на наетите и техния работодател, а именно, че техният труд е получил

необходимото обществено признание и техните усилия, направени и вложени под

формата на физическа, нервно-психическа и емоционална енергия има необходимото

количествено измерение и следователно резултатите от труда на наетите лица, следва

да бъдат материално стимулирани и възнаградени.

От тази гледна точка работната заплата е подчинена и функционално свързана с

величината на реализираната от фирмата/предприятието/ печалба. Предприятие или

фирма което прави разходи за работна заплата, по-високи от обществено-

необходимите размери за издръжка на наетите работници и служители, намалява

ефективността и съответно конкурентноспособността на производствено-стопанската си

дейност. И обратно – ако тези разходи за работна заплата се намаляват чувствително и

произволно, под техния обществено-необходим размер, то тогава тези фирми и

14

предприятия няма да могат да функционират нормално, пред вид на

обстоятелството,че няма да могат да задържат, респ. привлекат необходимата им

работна сила.

В случаите, че фирмите/предприятията/ реализират печалби в размери на и над

средните и обичайни за отрасъла/бранша, дейността/ равнища, работодателите

получават възможността, в зависимост от провежданата финансова и социална

политика, да отклонят определена част от нея, за допълнително материално

стимулиране на наетите, т.е. да увеличат номиналната парична заплата. Когато, обаче

фирмите и отделни предприятия не реализират печалби на нивото на средните

постижения в отрасъла, то тогава работодателите определят и изплащат номинални

парични заплати на наетите под стойността на необходимата издръжка на работната

сила в отрасъла/бранша, дейността/ - практика която може да се наложи в определени

периоди от време, но не може да продължава продължително време и в по-големи

мащаби.

3. Необходимост от регулиране на цената на труда

Разкриването на факторите, определящи равнището и динамиката на номиналната

/паричната/ заплата в зависимост от количеството и качеството на труда има огромно

методологическо значение за политиката по работната заплата. Преди всичко това

засяга държавата и нейните органи за управление в сферите на труда и финансите,

които чрез своята нормотворческа дейност формират и косвено регулират размера на

заплатата. Така например установяването на фактически вложеното количество и

качество на труда, респ. степента на тяхното отклонение от средните за страната

/отрасъла/ параметри от страна на фирми и организации изисква съответните държавни

органи да дефинират и публично оповестят, конкретни количествени и качествени

параметри за разхода на труд на национално равнище, респ. за средните, минималните

или на други общоприети параметри, на техните количествени и съдържателните

характеристики, както и на техните задължителни минимални /максимални/ равнища,

като ориентири и критерии за сравнение и оценка.

Това ще даде възможност самоуправляващите се стопански субекти, работещи в

условията на пазарно регулирана икономика /фирми, предприятия и организации/ и

техните работодатели да бъдат ориентирани и съответно да преценят какво е

съответствието между фактическото ниво и степен на разход на труд в съответната

филма и предприятие спрямо средните, респ. минималните или максималните

параметри за страната, да установят съответствието между изплащаните заплати и

вложеното реално количество и качество на труда. Тази връзка и зависимост е особено

15

актуална за държавните органи и организации, където числеността на персонала

варира в най-широки граници, при изпълнението на едни и същи функции и задачи.

Именно в този момент възниква необходимостта държавата чрез своите

специализирани органи да регулира числеността на персонала /разхода на труд/,

посредством регламентирането на препоръчителни или задължителни норми и

нормативи за численост на персонала, норми на управляемост и нормативи за

съотношенията между отделните категории персонал, като в случаите на нерационално

и неефективно използване на труда, това да оказва влияние върху размера на

изплащаните заплати.

В същност, тук не става въпрос само за регулиране от страна на държавата на

величината на работния ден /примерно до неговата продължителност от 8 часа/,

отпуските и другите форми на прекъсване на работния ден, но тук следва да бъдат

обхванати и параметризирани редица характеристики на количеството и качеството на

труда свързано и с оценката на интензитета на труда, полаган в рамките на работния

ден, за максимално допустимото ниво на нездравословни и неблагоприятни условия на

труд, на допустимите нива на тежест на труда /вкл. за физическото и нервно-

психическото напрежение/ при мъжете и жените, на възможното разграничаване и

дефиниране на общонационални степени за квалификация на изпълнители и

специалисти – респ. на възможните степени на разграничение на простия, средния и

сложен труд, изискващ съответно от изпълнителите нисша, средна и най-висока

квалификация и т.н., на връзките и зависимостите на минималната работна заплата от

съответните параметри на количеството и качеството на труда, като параметри и

характеристика на простия /неквалифицирания/ труд и т.н..

На второ място, това засяга отражението, което има състоянието на трудовия пазар в

страната, характеризиращо се с трайно превишаване на предлагането на работна сила,

спрямо това на търсенето и неговото отражение върху политиката на работната

заплата. Понастоящем безработицата и неефективната роля на българските синдикати

в това отношение, оказват крайно негативно влияние за равнището и динамиката на

работната заплата, която по-размер твърдо заема последно място в Европа.

Нещо интересно в тази насока - така например, много икономисти /вкл. и експертите на

МВФ/ считат, че това, дълго поддържано ниско равнище на заплатите в нашата страна,

стимулира привличането на инвестиции и прави българската икономика по-

привлекателна и конкурентноспособна на международната арена. В тази връзка,

същите тези експерти, така и не обясняват защо не следват същата, тази политика на

подържане на висока конкурентноспособност, чрез поддържане на ниски заплати в

собствените си страни. В действителност, тази практика на задържане на висока степен

на безработица, влияе много неблагоприятно върху фактическия размер и темповете

16

на нарастване на паричната заплата в нашата страна.

В случая обаче, постигането на определени предимства със задържането на ниско

равнище на паричната заплата в краткосрочен план, е показало преди всичко рязко

влошаване на процеса на възпроизводството на работната сила в нашата страна и

както в много други случаи, наличието и реализацията на значителни загуби в по-

дългосрочен план, свързано и изразено в загуба на образователен капацитет от страна

на работната сила в страната, формиране на преобладаващо ниска квалификация в

подрастващото поколение, загуба на научен потенциал и др. неблагоприятни ефекти,

вещаещи ниска ефективност и конкурентноспособност на българското производство в

близко и по-далечно бъдеще.

На трето място това е отражението което има и оказва политиката на работодателите

при разпределението на добавената стойност във фирмите и предприятията на

националната икономика. Наред с посочените до тук фактори, проявяващи се в

сферата на разпределението, формирането на паричната работна заплата изпитва

определена роля и от политиката, респ. от пропорциите за разпределение на

печалбата, осъществявана от работодателите в отделната фирма и предприятие. Тук

следва да се знае, че при разпределението на добавената стойност, респ. със средства

от печалбата се осигурява едновременното задоволяване на потребностите на фиска, а

така също и задоволяването на редица важни потребности на фирмата по отношение

технологично обновление и инвестиции, изплащане на лихви и дивиденти, заплащане

на застраховки, отделяне на средства за охрана и техническа безопасност на

персонала, за квалификация и преквалификация на персонала, за допълнително

социално и здравно осигуряване, за допълнително материално стимулиране на наетите

лица и мениджърите на фирмата и т. н.

Следователно от направленията и пропорциите на разпределение на печалбата на

фирмите, зависи изключително много равнището и динамиката на номиналната

парична заплата на наетите лица. Така например, когато при разпределението на

печалбата, най-значим приоритет за работодателите има инвестирането на средства в

капитал за техническо превъоръжаване на производството, за изплащане на дивиденти

и др., то възможностите за растеж на номиналната заплата на заетите лица са

минимални и силно ограничени. И обратното – когато отчисленията от печалбата за

осигуряване на средства за допълнително материално стимулиране на наетите лица се

извършва с приоритет, спрямо останалите средства предвидени за инвестиции,

дивиденти, лихви, застраховки и др. подобни, то възможностите за нарастване на

номиналната парична заплата са значително по-големи.

Смит показва, че разделението на труда е основен двигател на прогреса, докато

Рикардо посочва, че всяка нация има интерес да специализира в тези производства,

17

при които реализира сравнителни предимства. Но със сигурност разделението на труда

и специализацията са възможни единствено ако всеки може да търгува своите продукти

срещу тези на останалите. Развитието на търговията и задълбочаването на

разделението на труда са двете страни на една монета.

10. Но сега един разсъдлив студент може да не се съгласи - не може ли да има

разделение на труда и без размяна, ще попита той? В крайна сметка, нали служителите

в една компания или администрация не търгуват помежду си, и въпреки това сред тях

има разделение на труда и специализация. Това е вярно. Но подобно решение е

ограничено, тъй като такова разделение на труда трябва да се организира "отгоре", от

ръководителя на фирмата или службата. А последният много бързо ще се срещне с

проблема на знанието.

Твърди се (в трудовете на проф. Франк Найт - бел. пр.), че възникването на

фирмата е най-вече резултат от съществуването на разходи по сделките на пазара.

Въпросът, който натрапчиво се появява в съзнанието след този извод, е защо, след

като чрез организирането във фирма могат да се избегнат някои разходи и на практика

да се намалят разходите за производство, изобщо съществува пазарна размяна? Защо

цялото производство не се случва в една голяма фирма? За това могат да се търсят

няколко обяснения. Първо, с увеличаването на размера на фирмата, възвръщаемостта

на предприемаческата функция може да намалее, т.е. разходите по организиране на

допълнителни дейности в рамките на фирмата могат да нараснат. Естествено е в

някакъв момент разходите по организиране на една операция във фирмата да се

изравнят с разходите, които възникват при извършване на същата дейност чрез сделка

на пазара. Второ, с разширяване на дейностите, извършвани в една фирма,

предприемачът може да не успее да използва по най-добър начин факторите за

производство. Отново, в някакъв момент загубите от неефективно използване на

ресурсите ще се изравнят с разходите по сделките на пазара, или до загубите, които би

реализирал друг предприемач от подобна дейност. Накрая, доставната цена на един

или повече фактори на производство може да нарасне заради факта, че "други

качества" на малката фирма превъзхождат тези на голямата. Разбира се,

действителната точка, в която спира разрастването на една фирма, се определя от

комбинация от споменатите по-горе фактори.

Разделението на труда и търговията формират, така да се каже, "печелившата

комбинация".

В прословутата си книга "Богатство на народите", Адам Смит започва с разказ за

посещение в една фабрика на карфици. Причината Смит да започне именно с тази

18

история е желанието му да прати ясно послание: разделението на труда е пътят към

прогрес. Без разделението на труда, много по-малко топлийки биха били произвеждани

всеки ден. Каква загуба!

Индивидите могат да разделят работата помежду си само ако могат да разменят

продуктите на своя труд. Веднъж произвел хилядите карфици, работникът трябва да ги

размени срещу неща, които задоволяват неговите потребности: храна, дрехи, жилище,

образование за децата, и т.н. И наистина, по-нататък в книгата Смит говори за ролята

на разширяването на пазара.

Трябва също да отбележим, че Смит прави ясна връзка между разделението на

труда и разширяването на знанието. Всеки работник в неговия пример става все по-

добър - "експерт" - в извършването на операцията, с която е натоварен. С други думи

казано, ако всеки един от нас реши сам да построи жилището си, той би поел

значителен риск. Малцина от нас разбират от водопроводи, електроинсталации,

боядисване, строителни материали. Ако се опитаме да придобием знание за всички

тези дейности, навярно това би ни отнело години - за къща, която специалистите строят

за няколко месеца. И въпреки тези усилия, вероятно качеството би било по-лошо.

Ползвана литература:

1. БЕКЯРОВА, К., Б. Велев и И. Пипев, Икономически теории –

икономическата мисъл от древността до наши дни, Пловдив, 2000.

2. ГРИГОРОВ, К., История на икономическите учения, „НАУКА И

ИЗКУСТВО”, София, 1974.

3. ГЪЛБРАЙТ, Дж. К. Икономическата наука в перспектива, прев. от англ., С.

1996.

4. КЪНЕВ, М. и колектив. Икономически теории или прозрения и пристрастия

на великите икономисти, АБАГАР, В. Търново, 1996.

5. ПЕТРОВ, П. и П. ПЕТКОВ. Икономически теории (ортодоксални и

еретични направления на икономическия анализ), изд. “FABER”, Велико Търново,

2003.

6. СМИТ, А. Богатството на народите. превод от англ., С., 1983.

7. ПИПЕВ, И. Американски институционализъм. Неоинституционализъм.,

БУЛВЕСТ-2000, София, 2001.

8. "Ronald H. Coase, "The Nature of the Firm", Economica 4, 1937

19