СТРАТЕГИИ ЗА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Икономическата система на всяко общество се състои от хиляди предприятия (фирми). Затова успешното, пълноценно и ефективно решаване на задачите, които стоят пред икономиката на държавата, до голяма степен зависи от резултативността на тяхната дейност.

Предприятието (фирмата) представлява самостоятелна система (субект) с права на юридическо лице, която произвежда и реализира продукция, изпълнява дейности и оказва услуги.

Фирмата функционира при динамика и неопределеност, както на вътрешните, така и на външните условия - политически, макроикономически, природни, социални, правни и др. Това налага постоянно следене, разкриване и реакция на съществуващи и прогнозируеми опасности и заплахи, като се мобилизират всички звена и ресурси. Защитата от тези опасности и заплахи ще създаде условия за достигане на стратегическата цел - устойчиво, интензивно функциониране и просперитет на фирмата.

Съобразно с тези постановки е изградена структурата и е определено съдържанието на учебника "Стратегии за сигурност на фирмата". Той е предназначен за студенти от специалностите "Национална сигурност" и "Корпоративна сигурност".

Теоретическите и практическите въпроси, залегнали в пособието, разкриват факторите, обуславящи необходимостта от защита на фирмата, като на тази база са формирани основните стратегии за противодействие.

Авторът не претендира за всеобхватност и изчерпателност на изложението. Стремежът е да се разработят в сравнителен план най-важните аспекти за обезпечаването на сигурността на фирмата.

 

1

ЧАСТ ПЪРВА. ФАКТОРИ, ОБУСЛАВЯЩИ ЗАЩИТАТА НА ФИРМАТА. СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ

1. Фактори, обуславящи защитата на фирмата

 

Фирмата е отворена система, върху която оказват влияние различни фактори. Част от тези фактори са позитивни, но друга част са негативни, а някои от тях, определяни като силно рискови, могат да доведат и до крах на фирмата. Затова идентификацията на дестабилизиращите фактори е фундаментът, на който се гради мениджмънтът по сигурността на фирмата.

Най-общо факторите, които въздействат на предприятието, могат да се определят като вътрешни и външни.

А. Вътрешни фактори

Те са обусловени от тези процеси, които възникват в хода на производството на стоки и услуги и реализацията им. Най-значителните от тях са: качеството на планирането и вземането на решения; организацията на труда и работата с персонала;финансовата политика на предприятието; спазването на технологията; извънплановото спиране на производството; удължаването на сроковете за ремонт на оборудването; прекъсването на енерго-, водо-, топлоснабдяването; излизането от строя на компютърната техника; нарушаването на режимите на съхранение на конфиденциална информация; инцидентите с техниката и оборудването, водещи до взривове, пожари и отравяния; недостатъчната патентна защитеност и др.

Б. Външни фактори

Възникват извън пределите на фирмата и не са свързани с предмета на нейната дейност. Те могат да се групират на следните основни видове: политически, икономически, природни, научно-технически, социални, демографски, криминални и др.

Към политическите фактори могат да се отнесат: неблагоприятните изменения на политическата ситуация в страната и в конкретния икономически регион; стабилността на политическата власт, курсът, който тя провежда за развитието на пазарните реформи; поддържането на предприемачеството, демократизацията на отношенията на собствеността; пропуските и катаклизмите във финансовата политика на държавата; измененията на законодателството (курсът на лева, данъчната система, отношенията на собственост, договорните отношения и т.н.); противоречията между централната и местната власт; противоречията между структурите на гражданското общество и държавните институции и др.

За бизнеса от особено значение са икономическите фактори: намаляването на икономическата сигурност на държавата; нелоялната конкуренция; разрешителните режими; макроикономическите катаклизми (кризи, нарушаване на производствените връзки, инфлация, загуба на пазари); развитието на транспортните и други комуникации; наличието на местни суровини и енергийни ресурси; колебанието на цените на материалите, комплектуващите елементи, енергоносителите, митническите такси и т.н.; слабата развитост на инфраструктурата на пазара; наситеността на пазара с произвежданата във фирмата продукция и др.

2

Природо-климатичните условия обикновено влияят върху разходите за производство. Различните природни бедствия (земетресения, наводнения, пожари, бури, продължителна суша, епидемии и др.) могат да породят непредсказуеми проблеми за фирмата. Все по-голямо влияние оказват и екологичните фактори. В началния етап на държавното управление на обкръжаващата среда стои системата на преките административни актове, ограничаващи развитието на екологично вредни производства, а в някои случаи и до тяхното забраняване. След смяна на административните актове ще се въведат механизми за изграждане на сигурността на обкръжаващата среда, базиращи се на принципите на екологично нормиране и платено природоползване. На базата на пределнодопустимите норми на изхвърляне на замърсяващи вещества ще се определя такса за природоползване. Всяко нарушение на тези норми ще се наказва с глоби.

Научно-техническите фактори поставят на фирмите условия за постоянен контрол на постиженията на научно-техническия прогрес, разработване на нови технологии, материали, използване на ноу-хау в производството, управление и организация на производството, реализация на продукцията и др.

Към социалните фактори могат да се отнесат: социалните идеи и приоритети на обществото; социалните противоречия (между личност и социална група, между обществени групи, между обществена група и държава, между личност и държава); жизненото ниво на населението и неговата платежоспособност; наличието на свободни трудови ресурси и ниво на тяхната професионална подготовка; ориентацията на населението към производителен труд; вкусовете и предпочитанията на потребителите; модата.

Демографските фактори включват: състоянието на раждаемостта и смъртността; продължителността на живота; изменението на възрастовата структура на населението; състоянието на здравето на населението; нивото на образованост на хората; състоянието на безработицата; високата емиграция и "изтичане на мозъци" от страната и др.

Криминалните фактори са: тероризъм; организирана престъпност; разрастване на икономическата престъпност; корупция и рекет; противоправни действия на конкурентите за придобиване на контролния пакет от акции; компютърни престъпления и други форми на престъпно въздействие върху предприятието.

Намаляване на икономическата сигурност на държавата. Основни параметри и причини:

изоставаща от световните постижения структура; неефективна организация на производството;

неприспособеност на националното стопанство за работа в условията на външна и вътрешна конкуренция;

технологична изостаналост в производството в сравнение с държавите с прогресивно развиваща се икономика;

продължително преструктуриране на държавния и частния сектор;

липса на перспективни възгледи и програми за развитие;

разрушаване на конкурентни и национално значими производства и услуги, корупция и непрозрачна приватизация;

загуба на значими международни пазари и позиции за пласиране на стоки и услуги на по-нискокачествено равнище;

дъмпингово допускане на конкурентни вносни стоки на вътрешния пазар;

3

неконкурентоспособност на стоките и услугите на свободния пазар;

неконтролируем износ на капитали и бягство на стратегически инвеститори от страната;

дефицит от квалифицирани кадри в материалното производство;

увеличаващи се произшествия и аварии от технически характер и др.

Нелоялна конкуренция

Нелоялна конкуренция е всяко действие на предприятие, насочено срещу конкурент и целящо придобиване на пазарен приоритет с нестопански средства.

Нелоялната конкуренция е категория от обществен порядък и характеризира определени негативни обществени отношения в сферата на производството, разпределението и размяната на обществени блага. Следователно отношенията, които се реализират при и по повод на нелоялната конкуренция, са отношения с обществен характер. Подобно на корупцията в държавния апарат, нелоялната конкуренция е неизбежен спътник на съвременните делови отношения. Тя винаги е съществувала и едва ли скоро ще бъде ликвидирана, въпреки целенасочените усилия на държавите и на бизнеса в цивилизования свят.

Негативните обществени отношения, реализиращи се при и по повод на нелоялната конкуренция, имат свои субекти. Под субекти се разбират инициаторите на нелоялните конкурентни отношения и потърпевшите от тях.

Субектите на нелоялна конкуренция са предприятията, поставили си за цел придобиването на приоритетна пазарна позиция спрямо своите конкуренти чрез непазарни средства - наричат се инициатори. Субекти на нелоялна конкуренция са и предприятията, които в резултат от действията на инициаторите търпят преки вреди, пропускат ползи или поне дотогавашните им пазарни позиции са реално застрашени с промяна в негативна насока - те са потърпевши.

От казаното дотук е видно, че в отделни случаи субектите на нелоялни конкурентни отношения трябва да имат реален конфликт на търговските си интереси, иначе нелоялната конкуренция, в която и да е от нейните форми на проява, ще бъде безпредметна. Няма как да са конкуренти една фирма за производство на ядрени реактори в Канада и друга фирма, която в България отглежда ябълки. Ако обаче канадската фирма започне да строи ядрена централа в близост до ябълковите насаждения на българската фирма, налице ще бъде реално противоречие на делови интереси. Следователно нелоялната конкуренция между тях би могла да възникне и да се прояви в най-различни форми и чрез всевъзможни средства. От бум на финансирани от българската фирма екологични движения (деформиране на бизнессредата) до повреждане на машини и съоръжения на конкурента (промишлен шпионаж) или дори принуда срещу неговите топмениджъри (саботиране на управленския процес).

Приведеният пример показва, че, за да има условия за конкретна проява на нелоялна конкуренция, не е задължително нейните субекти да са от един и същ бранш или да имат сходен предмет на дейност, макар в общия случай да е така. Доста по-вероятно е в горния пример реален конкурент на канадския ядрен производител да се окаже руска фирма със същия предмет на дейност.

Терминът приоритетна пазарна позиция (пазарен приоритет) е събирателен. Конкретният пазарен приоритет, постигнат по пътя на някоя от формите на нелоялна конкуренция, може да бъде различен: новопривлечен клиент на едро (промишлен шпионаж); спечелен търг за държавна поръчка (деформиране на бизнессредата); подобряване на качеството на произвеждан продукт чрез открадната от конкурента технологична новост (промишлен

4

шпионаж); привлечен на работа топспециалист от конкурентно предприятие (посегателство срещу чужд персонал). От своя страна загубването на пазарна позиция за потърпевшия от определена форма на нелоялна конкуренция може да се изрази в същите тези факти, но насочени с обратен знак: загуба на традиционни клиенти; намаляване на търговския оборот; невъвеждане на ново изделие в производството и много други.

Промяната на пазарните позиции между конкурентите обикновено се изразява в преки загуби или пропуснати ползи за единия и преки печалби и последвали ползи за другия. Възможно е обаче завоюването на приоритетна позиция със средствата на нелоялната конкуренция да се изрази и в нематериални привилегии под формата на търговски или медиен престиж или създаване на условия за материализиране на успеха в последствие. За потърпевшия неблагополучията могат да се изразят в нематериални вреди или, често срещан случай, в създаване на реални условия и заплахи материалните загуби да се отсрочат, реализирайки се в по-късен етап. Неинкасирането в даден момент на конкретни загуби за потърпевшия от определена форма на нелоялна конкуренция не означава, че тя не се е осъществила на практика. За да говорим за нелоялна конкуренция, достатъчен е фактът на поставяне на търговските интереси на конкурента в условия на реална заплаха.

Обекти на нелоялна конкуренция могат да бъдат само търговскоправните отношения в обществото като цяло - права, задължения, имущества и други, формирали се в резултата на общия търговскоправен оборот. Обществените отношения в областта на политиката, религията, културата, спорта и други подобни се изключват от този обект. Същото се отнася и до междуличностните, междуполовите, междувъзрастовите и всякакви други отношения в обществото, които са извън сферата на стопанската дейност. Нелоялната конкуренция пряко уврежда или застрашава с увреждане нормалните делови отношения. Оттук произлиза и нейната обществена опасност. Проблемите между две фирми в плоскостта на нелоялната конкуренция не са само техни проблеми. Касае се за общественозначим проблем.

Цел на инициаторите на нелоялна конкуренция е да извоюват водещи пазарни позиции за сметка на потърпевшите. В крайна сметка това се свежда до увеличени печалби или намалени загуби за първите и до точно обратното за вторите субекти. Но при всички случаи на нелоялна конкуренция имаме користна търговска цел.

Предмет на нелоялна конкуренция са благата, създаващи се в процеса на търговска дейност. Те могат да имат материална или нематериална субстанция - машини, стоки, информация, търговски престиж и други. Във всички случаи посегателството срещу тях със средствата на нелоялната конкуренция цели да доведе до материални придобивки, до увеличаване имуществото на инициаторите и съответно до материални загуби, намаляване имуществото на потърпевшите. За разлика от обекта на нелоялна конкуренция, предметът на тези обществени отношения винаги е свързан с реални, макар и неопределени по вид блага - машини сгради, складове със стоки, новаторски софтуер и прочие родово определени вещи. Предметът на нелоялна конкуренция винаги е свързан с вредоносните последици от нея. Обектът на нелоялна конкуренция винаги е свързан с обществената опасност на това явление, а предметът е съотносим с вредоносния резултат от нея.

Метод на нелоялна конкуренция е стопанската принуда, която се реализира от и срещу търговски предприятия. Потърпевшият от нелоялна конкуренция предприема действия или бездействия, които не би предприел при нормално развитие на обстоятелствата. От това той търпи вреди, а нелоялният му конкурент - ползи. Характерно в случая е, че понякога потърпевшият не осъзнава нелоялната конкуренция. Например в случая, когато тя е под формата на саботиране на управленския процес чрез дезинформиране. Инициаторът на нелоялна конкуренция направлява в свой интерес действията на потърпевшия чрез промяна на информационната среда на вземаните от последния управленски решения. Следователно може да се посочи, че въздействието върху волята на мениджъра на потърпевшото търговско предприятие и на мотивацията му да предприеме едно или друго действие е осъзнато (и целенасочено търсено) в общия случай само от инициатора на нелоялна конкуренция, но не и от потърпевшия.

5

Нелоялната конкуренция би била умишлено деяние, ако можеше да се индивидуализира конкретен извършител - физическо лице. Това е невъзможно, тъй като субектите на нелоялна конкуренция са юридически лица и еднолични търговци - търговски предприятия. Освен това нелоялната конкуренция е абстрактно, родово по своята същност понятие. Тя се материализира посредством определени свои форми и се реализира със специфични средства. Например формата на нелоялна конкуренция може да бъде промишлен шпионаж, който е реализиран със специални разузнавателни средства. Едва сега можем да говорим за конкретни извършители и за конкретни действия, респективно за вина и наказуемост, но за факта на незаконното използване на специалните разузнавателни средства, а не за факта на нелоялните конкурентни отношения като цяло.

Нелоялната конкуренция в различните си форми най-често се реализира с множество взаимосвързани действия (актове) за продължителен период от време. В този смисъл нелоялната конкуренция може да се определи като състояние, отколкото като отделен акт или дори като поредица от актове.

Невъзможността да вменяваме вина на юридически лица ни кара да използваме условно понятието "недобросъвестност" по техен адрес, и то в смисъл на една особено укорима търговска необходимост, реализираща се при точно определена форма на нелоялна конкуренция и насочена срещу точно определен потърпевш. Тази недобросъвестност характеризира отношението на инициатора на нелоялни конкурентни отношения към вредоносните последици от тях. Нелоялната конкуренция не се осъществява чрез конкретни деяния - еднократни актове. Различните форми на нелоялна конкуренция се материализират чрез отделни актове или поредица от актове, обединени от общ замисъл.

Тази съвкупност от множество деяния, осъществяващи се чрез специфични способи, под единен замисъл, за продължителен период от време, характеризираща се с търговска недобросъвестност на инициатора, определяме с понятието форма на нелоялна конкуренция.

Различните форми на нелоялна конкуренция се реализират по предварително съставен план, чрез увреждащи и застрашаващи потърпевшия средства, прилагани от недобросъвестни субекти - търговски предприятия (инициатори).

Казаното дотук общо за субектите, обекта, предмета, резултата, методите и целите на нелоялна конкуренция е валидно за различните нейни форми. Всяка форма на нелоялна конкуренция се отличава със своите методи. Те характеризират съответната форма и я изпълват с конкретно съдържание. Изброяването, което следва, цели да привърже към дадена форма най-характерните за нея методи. Естествено това не изключва възможността някои от методите на нелоялна конкуренция да се проявяват в две или повече форми, както обикновено е на практика.

Форми на нелоялна конкуренция и характерни методи

ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

неправомерно придобиване и използване на конкурентно ноу-хау и иновации (незащитими с патент индустриални права);

неправомерно придобиване и използване на конкурентна индустриална собственост: патенти, рационализации, индустриален дизайн, полезни модели, промишлени образци, действащи прототипи, топографии на електронни схеми и др. (защитими с патент индустриални права);

неправомерно придобиване и използване на авторски и сродни права на конкурента върху произведения на науката, литературата и изкуството.

ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В ЗАБЛУЖДЕНИЕ

6

неправомерно използване на конкретна запазена търговска марка или знак за обозначаване на несъответстващи продукти;

продажба на конкурентен оригинален продукт под чужда търговска марка или в неприсъщата му опаковка;

недобросъвестно наподобяване на потребителските качества на наложил се на пазара конкурентен продукт;

недобросъвестно използване на цветове, емблеми, материи, опаковки, и други подобни, характерни за външния вид на наложил се конкурентен продукт;

приписване на несъществуващи качества на пазарен продукт;

заблуждаваща реклама, използване или наподобяване на чужд рекламен девиз и характерни за чужд рекламен продукт изразни художествени средства.

НЕПОЧТЕНА ТЪРГОВИЯ

продажби на стоки с изтекъл срок на годност; продажби на нестандартни, дефектни или неокомплектовани стоки;

продажби на опасни за потребителите и околната среда стоки;

продажби на стоки без ангажимент за гаранционно обслужване;

продажба на стоки с фиктивно намалена цена;

отказ от приемане на основателни рекламации на потребителите.

КОМПРОМЕТИРАНЕ НА КОНКУРЕНТ

негативна медийна кампания срещу конкурент; набедяване на конкурент в престъпление, съпружеска изневяра и други юридически и

морално укорими действия;

разпространяване на неверни слухове за конкурент относно предстоящ фалит, планирано закриване на дейността и др.;

разпространяване на компрометиращи конкурента снимки, звукозапис, видеозапис и други подобни;

неоснователни обвинения към конкурент за сексуални отклонения, пристрастеност към наркотици, злоупотреба с алкохол и други подобни;

приписване на извършени в миналото действия, които конкурентът не е предприемал: например банкрут, изнасилване, рекет;

приписване на физически или интелектуални дадености на конкурента, които той не притежава в действителност.

ДЪМПИНГ

нелоялно ценообразуване; продажба на стоки и услуги под реалната им себестойност.

СПЕКУЛА7

продажба на стоки и услуги на цени, значително над реалната им стойност; изкуствено създаване на стоков дефицит.

МОНОПОЛ

съгласувана практика на пазара между две или повече търговски предприятия; създаване и отстояване на господстващо пазарно положение;

нарушаване на държавен законен монопол;

държавна намеса, създаваща условия за нелоялна конкуренция.

ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ

използване на специални разузнавателни средства срещу конкурент; неправомерно придобиване или използване на информация за конкурент от

информационните масиви на държавни ведомства;

скрито проникване в помещения на конкурент;

кражба на стоки, пари и ценности с цел нелоялна конкуренция;

кражба на информация от конкурента;

разрушаване или повреждане на собствеността на конкурента;

саботиране или затрудняване на технологичния процес на конкурентно търговско предприятие;

недобросъвестно привличане на стратегически доставчик, купувач или друг контрагент на конкурентно търговско предприятие или убеждаването му за отказ от делови отношения с конкурента.

САБОТИРАНЕ НА УПРАВЛЕНСКИЯ ПРОЦЕС

неосъзнато от конкурента въздействие върху неговата воля с цел вземане на определено управленско решение (без принуда);

принуда върху конкурент;

въздействие върху информационната основа за вземане на управленски решения от конкурент (без дезинформиране);

дезинформиране на конкурент.

ПОСЕГАТЕЛСТВА СРЕЩУ ЧУЖД ПЕРСОНАЛ

привличане с недопустими средства на висококвалифициран служител от друго предприятие на работа при конкурент;

изграждане на доверителни отношения със служител на конкурент;

внедряване на доверено лице сред персонала на конкурент;

поставяне на служител на конкурент в положение на зависимост или заинтересованост.

8

ДЕЗИНФОРМИРАНЕ НА БИЗНЕССРЕДАТА

мотивиране на политически, синдикални, екологически и други нестопански организации за действия срещу конкурент;

мотивиране на криминалния контингент за действия срещу конкурент;

корумпиране на държавни служители и използването им за действия срещу конкурент;

провокиране използването на инструменти за държавна принуда срещу конкурент;

държавно толериране на търговски предприятия по политически или национален признак.

ПОГЛЪЩАНЕ НА КОНКУРЕНТНО ПРЕДПРИЯТИЕ

поглъщане с резултат закриване на дейността на предприятието; поглъщане с резултат промяна на дейността на предприятието;

поглъщане с резултат недопустима концентрация на дейност.

ТЪРГОВСКА ВОЙНА

убийства и нанасяне на тежки телесни повреди на членове от персонала на конкурентно предприятие;

взривове, палежи, наводнения и други подобни действия, извършвани с общоопасни средства срещу конкурентно търговско предприятие;

атентати, отвличания и терористични актове срещу служители на конкурентно предприятие или срещу членове на техните семейства.

Нелоялната конкуренция е негативно явление, което засяга обществените отношения в областта на икономиката, чиито характер предполага застрашаване на устоите на стопанската система като цяло. С различните си форми, средства и методи тя нанася вреди на конкурентни предприятия, на цели браншове и поставя в сериозна опасност определени права или законни интереси на тези предприятия. Погледнато абстрактно, съвкупността от всички отделни случаи на нелоялна конкуренция в бизнеса дава същността на явлението нелоялна конкуренция като заплаха за нормалните икономически отношения в обществото въобще. Колкото повече случаи на нелоялни конкурентни отношения регистрираме за определен период от време, толкова по-голяма е вероятността от неконтролируема верижна реакция и своеобразен стопански "взрив" - последица от превишената "критична маса" на негативни стопански явления.

От представения анализ става ясно, че нелоялната конкуренция само привидно съдържа в себе си характеристиката на престъпление. Законодателят е визирал в наказателния кодекс само няколко престъпления, наподобяващи нелоялна конкуренция. Те са свързани предимно с посегателствата срещу индустриална собственост, унищожаване или повреждане на чужда собственост и други. При тях е възможно да имаме конкретно деяние, откроено на фона на реално съществуващи (фонови) нелоялни конкурентни отношения. В такъв случай няма проблем деятелят да бъде индивидуализиран и да му се вмени във вина съответното деяние. Напълно е възможно обаче повреждането на чуждо имущество в конкретен случай и да не е свързано с нелоялна конкуренция. Касае се за особен вид псевдонелоялна конкуренция - действия, които наподобяват нелоялна конкуренция, генетично са свързани с нея или са инкорпорирани в обща "маса" от факти, които я съставляват. Индивидуализирането на дееца и възможността да му се вмени вина за престъпления, наподобяващи нелоялна конкуренция, изключва автоматично възможността да му се търси отговорност за същинска нелоялна конкуренция. Отговорността за нея не може да се реализира в плоскостта на наказателната отговорност. При нелоялна конкуренция нямаме деец, вина и наказуемост по смисъла на

9

Наказателния кодекс. По-скоро се касае за граждански деликт или поне за деликт, подобен на граждански. Най-точно е да се говори, че при нелоялната конкуренция имаме един особен, присъщ само на нея деликт. Той е съпроводен от търговска недобросъвестност, характеризираща поведението на юридическо лице. От нелоялна конкуренция настъпват материални вреди, без да се консумира състав на престъпление по Наказателния кодекс. Но специалният ред за преследване на нелоялната конкуренция и особено към настъпилите вредоносни последици от страна на инициатора - търговско предприятие, изключват да гледаме на нея като на обикновен деликт. При някои от острите форми на нелоялна конкуренция между многото факти, които я съставляват, може да се конкретизира отделно деяние. Неговият извършител подлежи на индивидуализиране и на наказателна отговорност, ако деянието е престъпление и ако е извършено виновно. Наказанието, което съдът би наложил на извършителя, обаче няма да засегне истинския инициатор на нелоялната конкуренция. Той при всички случаи е различен от физическия извършител на конкретно деяние, просто защото е търговско предприятие, а не физическо лице. Ако за това деяние бъде наказан и подбудител (дори това да е самият собственик на иницииралото нелоялна конкуренция търговско предприятие), това също няма да е наказание за нелоялна конкуренция, а само за някакъв конкретен акт между многото такива, чрез който се реализира нейна видима форма. Това принуждава потърпевшия да се насочи за удовлетворяване на претенцията си по един гражданскоправен път - по общия граждански ред, когато от нелоялната конкуренция са настъпили вреди. Или по специалния закон - този за защита на конкуренцията, когато нелоялната конкуренция може да бъде установена и доказана по съответния ред. Това влече след себе си административни по своя характер санкции за търговското предприятие, което не изключва търсенето на обезщетения за вреди и пропуснати ползи по гражданско-правен път от претърпелия щетите.

Организирана престъпност

Престъпността бързо се адаптира към условията на всеки етап от развитието на цивилизацията, т.е. към техническото и технологично-информационното равнище и към социално-икономическото състояние на обществото.

През първата половина на деветдесетте години съществуваше ясно забележим стремеж на големите български частни предприятия да копират западните индустриални образци - деловите корпорации. Наложи се терминът икономическа групировка като синоним на голямо търговско-правно образувание от холдингов тип (обикновено с не особено изрядни биографии на неговите учредители). Мениджърските екипи на някои от тези икономически групировки смело поведоха своите политико-икономически структури на война с държавата. Тяхното явно желание да бъдат конкурент на държавата в икономическата област бе разбираемо и едва ли би подразнило някого, дори самата държава, ако този стремеж да доминират в икономиката на страната бе подкрепен с адекватно поведение в социалната и политическата сфера. Нищо подобно не се забеляза. Изглежда групировките не осъзнаха, че желанието им да доминират в стопанската сфера трябва да бъде свързано с поемането на съответните отговорности в социалната област, опазването на околната среда, с функции в сферата на морала и др. Нещо повече, икономическите групировки се насочиха към една област, където тяхната намеса е недопустима - самото упражняване на политическата власт. Създавайки си съзнателно силов имидж и ползвайки го съвсем преднамерено, те реализираха както принуждаваща власт - чрез дейността на собствените си частни милиции, състоящи се от въоръжени, организирани и действащи на полувоенен принцип групи, така и компенсаторна власт - плащайки големи парични възнаграждения на държавни чиновници, за да купят тяхното подчинение, като по същество ги корумпираха.

В съответствие с посоченото може да се резюмира, че големите частни фирми у нас се характеризират с три неща: желанието им да доминират държавата в икономиката на страната, неангажираност към социални и други неикономически отговорности, неприкрит стремеж към политическа власт.

Анализът на действията на търговските предприятия през преходния период дава основание да се причисли определена структура към организираната престъпност, когато са налице следните факти:

10

незаконно привлечени от нея капитали; криминално минало на някое от лицата, което я управлява или притежава;

била е или в момента е средство за извършване на икономически престъпления;

интегрирана е в по-голяма структура на организирана престъпност;

чрез нея се финансира дейност на политическа партия с користна цел;

при или по повод на нейната дейност са установени случаи на корупция в държавния апарат;

реализира пряко някоя от формите на нелоялна конкуренция;

във връзка с нея е установен незаконен трафик на капитали от страната;

укрива данъци, не ги плаща или е извършила данъчни нарушения;

извършва контрабанда на стоки и митнически нарушения;

взема участие в схеми за скрита приватизация или е нарушавала законите на страната във връзка с приватизацията;

извършва незаконна търговия с оръжие, със стратегически материали и с общоопасни средства;

свързана е с трафик или разпространение на наркотици;

свързана е с трафик на хора, проституция, незаконен хазарт;

подпомага или финансира дейността на нерегистрирани вероизповедания или организации с антиконституционен характер и цели.

Установените конкретни факти за принадлежността на дадено търговско предприятие към организираната престъпност трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност.

Целите, похватите и методите на агресивния конкурент или престъпник (или негов поръчков изпълнител), могат да се изведат от най-често срещаните техни действия:

организиране на "изтичането" (предаване, "продаване" и др.) на информация за стратегически цели (намерения) и непосредствените задачи на фирмата по всички възможни (инкриминирани) пътища и начини във вреда на икономическия субект и в полза на неговите противници;

"купуване" (подкупване), както и внедряване на нелоялни или поддаващи се на подкуп вътрешни или външни лица с цел увреждане на интересите на фирмата;

непосредствена кражба, отклоняване и присвояване на финансови, веществени и интелектуални ресурси на търговското предприятие с цел подкопаване на неговите икономически възможности и престиж;

най-груба и сравнително по-рядко прилагана форма на агресия спрямо фирмата е заплахата или дори посягането на здравето, живота и имуществото на нейните ръководители или водещи сътрудници;

непосредствено повреждане, унищожаване или кражба (най-често с "вътрешно" съдействие) на новите и ефективни поточни линии, технологични процеси, счетоводна

11

документация, дори охранителни системи с цел създаване на обществено недоверие в стабилността на стопанската организация и нейните поделения;

използване на "компромати" срещу ефективните професионалисти - мениджъри и сътрудници, с цел загуба на доверие и затрудняване на дейността им;

диверсионно увреждане на продукцията на производствените звена на фирмата със здравни, животоопасни или компрометиращи последици, а в някои случаи и с пласиране на фалшива, но с нейния етикет продукция;

"поръчкова" доставка на негодни или увредени суровини и субстанции с цел влошаване взаимоотношенията на икономическия субект с наши или чуждестранни доставчици и партньори, както и на държавата с други държави и техните институции;

издирване, купуване или съчиняване на компрометиращи документи и "поръчковото" им публикуване в пресата (те могат да бъдат от професионален, битово-семеен или поведенчески характер, но с траен ефект върху престижа на стопанската организация);

пиратско производство, кражба на интелектуална собственост - ноу-хау, хай-тек и др. - като най-доходоносни дейности.

Посочените действия на конкурента са част от престъпността и допълнително уронват "доверието" във възможностите на държавните органи да гарантират оптимални условия за развитието на частния бизнес, ред и сигурност в обществото.

Разрешителните режими

По пътя на разрешителните режими Република България, т.е. нашето законодателство, създаде възможност да се навлезе и да се преживява повече от едно десетилетие състояние, от което могат да се печелят много и лесни пари. В тази връзка се създадоха условия и възможности за остра конкуренция между нововъзникващите икономически субекти, достигаща като правило до агресивност или прилагане на сложна методология за въздействие - от подкупа на длъжностни лица, от които зависи издаването на съответното разрешение за търговска дейност, през рекета или убийството, до сложни разузнавателни операции за пряко негативно въздействие върху дейността на конкурента.

Вместо регистрация, например, на дейности, свързани със стокови ресурси, се поддържа убеждението, че разрешителните режими защитават по-ефективно интересите на държавата, като се скрива, че под понятието "държава" се разбират лицата в съответното ведомство. По този въпрос безспорно има аргументи "за" и "против". Но във всички случаи, когато разрешителните и лицензите зависят от преценката на държавно ведомство, отделни органи или лица в него, това предопределя възможности за подкупи, корупция и всякакви злоупотреби. Когато няма изградена нормативна основа, която да постави в условията на обвързана компетентност и ограничи до максимум възможностите за оперативна самостоятелност на държавните органи при издаването на тези документи, ограничителните, разрешителните и лицензионни режими се превръщат в "законова" основа на корупцията и престъпността. Опитите за ограничаване на корупцията като създадените вече "връзки" и взаимодействия се разрушават с подмяна на чиновниците в съответните структурни звена, не водят до позитивен резултат.

Различни групировки у нас създават, ползвайки опита на мафията, свои мощни, ефективни структури - тайна власт със свои представители в държавните органи. Образуват съюзи, създават звена за раздаване на "правосъдие", използват екзекутори, които привеждат в изпълнение "присъди", неподлежащи на обжалване и защита. Особено значение се отдава на експертите по методите на "подкупа", притежаващи умение и такт за въвличане на държавни, правозащитни и партийни функционери в нерегламентирани контакти и дейности.

12

Социалните противоречия между личността и обществените интереси

Въпросът за противоречията през преходния период твърде усърдно се експлоатира в общественото пространство. За нововъзникващите икономически субекти този въпрос е свързан с формирането на поведение за самосъхранение.

На фона на принципните постановки за критериите и факторите, които обуславят противоречията в обществените отношения, произтичащи например от бързото развитие на производителните сили и бавното изменение на обществените отношения, много години се обсъждаше въпросът за индивидуалното противоречие като поведение спрямо изискванията на обществените интереси, или т. нар. въпрос за еснафщината. Безпардонното отношение към обществените норми "еснафът" приема като норма на поведение и едва ли не като правно положение. В този контекст ясно се открояват претенциите на индивида или групата спрямо обществото, които най-често са в противоречие с интересите на обществото. Постепенно в това понятие се включват корупцията, грабежът на общественото богатство и различните останали престъпни действия.

Условията, благоприятстващи разрухата и масовото грабителско поведение, вече почти заличиха негативното съдържание в понятието "еснаф", употребявано за идентифициране на отделни хора, които поставят личния над обществения интерес. Защото той вече е в "сенчестата" икономика, икономика не на изграждане, а на разруха, не на производство, а на грабеж и организирана престъпност.

Тук "еснафът" реализира придобивки без определени трудови доходи под нечия неформална закрила, която в най-драматичния случай е формално-институционална.

Този проблем засяга цялото общество, но в най-голяма степен младите поколения, най-малко в две направления.

Първо. Определена част от младежта се поддава на влиянието и подражанието на крадеца и при наличието на възможности, произтичащи от различни източници, попада в сферата му. Колкото по-големи са тези възможности, толкова по-голям е контингентът и по-широк става периметърът на проявлението на този нов "тип" и толкова по-устойчиво, по-упорито на корекция е неговото поведение, дори и при прилагането на правните норми на обществото.

Второ. По-голяма част от младото поколение, което не разполага с източници и възможности за грабежи освен че проявява отрицателно отношение към корупцията и кражбата, формира отрицателна емоционална нагласа срещу това явление. Това определя едно субективно обусловено противоречие и отношение, а и поведение срещу цялата действителност, често клонящо към съпротива вследствие на индивидуалния или колективен емоционален стрес. По този начин се създават условията, които обуславят дефинитивната емиграция на голям брой, и в по-голямата си част най-високо квалифицираните специалисти, обучени в България и "купени" навън ("продадени").

В условията на преход "еснафът" се формира като себелюбив, комбинативен и агресивен към интересите на обществото. Това от своя страна води до ерозия и деформация на обществените отношения като цяло. Опасността от такава личност се засилва, когато държавата с нейните институции (и преди всичко правозащитните) се отнася снизходително или пренебрежително, а в някои случаи - и съучастнически към нея. Тогава този индивид повишава своето самочувствие, става още по-агресивен и започва да поставя свои условия, да формира свои норми на морал и поведение, свое положение на неприкосновеност. Този индивид (но не и личност), а често и група, започва да пренебрегва и дори да се бори срещу общественото за сметка на своето.

Поведението на "еснафа" не се измерва само с материални или веществени показатели. По принцип то е израз на отклоняването на потребностите на другите, израз на пренебрежение към чуждите права и към своите задължения. Наред с мирогледните, нравствените и

13

икономически негативните прояви и сериозни последици, "еснафът" е и естетически деформатор на личностното поведение на другите.

Тези особености трябва да се имат предвид при работа с кадрите във фирмата за формиране на лоялност и организирана защита от различни посегателства.

Компютърните престъпления

Кибератаките срещу фирмите се водят в три основни форми:

информационен тероризъм; семантични атаки;

симулационни действия.

Пример за информационен тероризъм е променянето на програмата за производство на определено лекарство при компютърно управление на технологичния процес.

Семантичните атаки имат за цел да подменят смисъла (интерпретацията) на компютърните данни. Те са особено опасни за фармацевтичните фирми.

Симулационните действия са най-интелектуалната част на кибербитката. При тях може да се симулира всякаква подвеждаща обстановка, която да доведе ръководството на фирмата до вземането на катастрофални решения. Например може да се симулира благоприятна пазарна конюнктура за продукт, който изобщо не се търси, и това да доведе до огромни загуби за атакуваното предприятие.

Огромният ръст на киберпрестъпленията, главно срещу фирмите, се дължи, както изтъкват много световноизвестни изследователи на този вид тероризъм, на факта, че тези престъпления са почти неоткриваеми.

Има някои основания да се вярва, че през следващите години компютърната престъпност ще нараства поради:

растящата компютърна грамотност; отчуждаването на средната класа;

концентрирането на средства в компютрите;

узряването на криминалния контингент;

неадекватната реакция от страна на полицията, правораздаването и законодателството.

Днес управлението на почти всички фирми е компютъризирано. Това е показател за високата степен на интелектуализация на управлението им. От една страна тази компютъризация осигурява висока ефективност на бизнеса на фирмите, а от друга - открива една широка врата за атакуване и нанасяне на огромни щети. Компютърът има голям потенциал да унищожи напълно един цял бизнес, и то бързо. Опасностите могат да сполетят сървъра на компютърната мрежа във фирмата, но могат и да бъдат създадени от него и да обхванат фактически всички операции на обслужвания бизнес. Злоупотреба, програмна измама, програмно проникване, операторска грешка, програмна грешка, кражба на конфиденциална информация и обикновено нехайство - това са само част от проблемите, които могат да възникнат при рутинна обработка на информацията.

14

Точките на уязвимост в компютърните системи са микропроцесорите, запомнящите устройства, базовата входно/изходна система, комуникационните средства, софтуерът, потребителите и системния персонал.

Микропроцесорите са уязвими при повреда на защитните вериги и при неправилното използване на привилегировани операции.

Запомнящите устройства могат да бъдат засегнати при неоторизирано копиране на запазената информация, кражба на носители и хардуерна или софтуерна повреда, която може да доведе до грешки и изкривени резултати.

Комуникационните средства могат да бъдат компрометирани от излъчване на данни на нежелан сигнал, смесване на обезопасени и необезопасени линии и от технически устройства за наблюдение.

Компютрите, свързани в мрежа, могат да произведат сигнал за нежелано излъчване на данни. Те са уязвими при достъп на други компютри в мрежата, от устройства за техническо наблюдение.

Софтуерът е мозъкът на хардуера. Той е уязвим от външна и вътрешна намеса, която може да бъде неумишлена, в резултат на небрежност или умишлена грешка. Софтуерът може да бъде засегнат от заобикаляне на програмите за защита на базите данни и контрол на достъпа или от фалшифициране на потребителската идентификация.

Потребителите могат неволно или умишлено да представят грешна идентификация или оторизация, без оторизиран достъп, чрез претърсване да преглеждат конфиденциални материали или да заобикалят ограничителни механизми.

Системният персонал обикновено има достъп до супервайзорски програми, отчетни файлове, системни файлове, защитни средства и ако не е надежден и лоялен, е риск за сигурността.

Най-вероятните начини за въздействие на компютърните системи могат да се разпределят в следните категории:

подривна дейност; небрежност;

инциденти;

скрити атаки от външни лица;

явни атаки от външни лица (сили);

явни атаки от служители;

входни грешки.

Щетите, които могат да бъдат нанесени на фирмите, са разнообразни. Най-разпространените са:

тотална парализа на компютърната мрежа за управление на фирмата; междинни спирания на работата на компютърните мрежи;

въвеждане на случайни грешки в потока на данните - входни и изходни;

кражба на информация от мрежата;

15

незаконен мониторинг върху управлението на системата;

събиране и извличане на разузнавателна информация;

въвеждане на фалшив трафик на съобщения;

модификация на въведените данни с опасни интерпретации. 

16

ЧАСТ ПЪРВА. ФАКТОРИ, ОБУСЛАВЯЩИ ЗАЩИТАТА НА ФИРМАТА. СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ

2. Система за сигурност

Анализът на посочените дестабилизиращи фактори показва, че те имат многообразен характер и специфични начини на въздействие. Затова за защита на фирмата трябва да се отговори с адекватен комплекс от дейности за превенция, разкриване и неутрализиране на различните опасности и заплахи.

На тази база може да се определи, че сигурността на фирмата е състояние на относителната й устойчивост, постигана чрез съвкупност от дейности за превенция, разкриване и неутрализиране на различни опасности и форми на въздействие.

Тези дейности, поради сложния им характер и необходимостта рационално да се комбинират и използват, не могат да се извършват само от структурите на предприятието, реализиращи стопански задачи. Затова е необходимо да се изгради специализирана система за сигурност.

Системата за фирмена сигурност обединява крайно множество взаимосвързани елементи, които осигуряват устойчиво функциониране на фирмата и достигане на целите на бизнеса. Съставни елементи на такава система са субектът и обектът на сигурността, механизмите за управление и функциониране, а също и практическите дейности за гарантиране на сигурността.

Субектът на сигурността на фирмата се формира от две групи: структури, които се занимават непосредствено с тази дейност във фирмата; външни организации.

Към първата група се отнасят тези субекти, които са включени в организацията на фирмата. В състава на тази група влизат: специалният субект - структурата за сигурност; полуспециални - звено "човешки ресурси", юридическо звено, финансово звено и др.; целият останал персонал на фирмата, който също се грижи за сигурността.

Във втората група субекти се включват тези, които са извън пределите на фирмата и не са подчинени на нейното ръководство. Това са преди всичко държавните и обществените институции и организации, които създават условия за обезпечаване на сигурността на предприятието.

Обекти на сигурността са: персоналът на фирмата (ръководители, акционери, подразделения, служби, партньори, сътрудници и специалисти); различните видове дейности на фирмата (производствена, търговска, управленска, снабдителска и т.н.); имуществата и ресурсите на фирмата (материално-технически, финансови, информационни, интелектуални и др.).

Механизмите за управление и функциониране са съвкупност от законодателни актове, правни норми, методи, мерки, сили, средства и комуникации, с помощта на които субектът въздейства върху обекта за достигане на целите на системата.

Системата за сигурност на фирмата ще реши стоящите пред нея задачи тогава, когато работи, т.е., когато реализира функциите си в практически действия за осъществяване на целите на бизнеса в условията на конкуренция, стопански риск, заплахи и въздействия.

Системата за сигурност на фирмата се изгражда върху определени принципи. Съблюдаването на всеки един от тях в съчетание с останалите гарантира ефективността на системата за сигурност на фирмата. Основните принципи за изграждане на такава система са:

17

следване на политиката и стратегията на фирмата; съблюдаване на баланса между човешките права и изискванията на сигурността;

комплексност;

приоритет на мерките за предотвратяване;

непрекъснатост;

законност;

плановост;

икономичност;

координиране и взаимодействие;

съчетаване на гласността и конфиденциалността.

Следване на политиката и стратегията на фирмата

Системата за фирмена сигурност се изгражда в съответствие с провежданата политика и стратегия за сигурност.

Политика на сигурност. Това е система от възгледи, решения и действия в областта на сигурността, които създават условия и благоприятна среда за постигане на целите на бизнеса. Провежданата политика на сигурност позволява на фирмата да изпълни производствената си програма, да произведе висококонкурентна продукция (стоки, услуги и др.), да повиши ефективността на производството, да получава необходимата печалба и т.н.

Стратегия на сигурността. Според съществуващите разбирания това е съвкупността от най-значимите решения, насочени към обезпечаване на програмното ниво на сигурност на функциониране на фирмата. Стратегиите на сигурността по своето съдържание са различни, но те могат да се обособят в три типа.

Първият тип стратегия е свързана с необходимостта неочаквано да се реагира на реално възникнала заплаха за производствената дейност, имуществото, персонала и т.н. Тази стратегия е изградена върху принципа "опасност-отразяване". Създадените (често набързо) за решаването на тази задача подразделения, заделените сили и средства могат да отслабят и да предотвратят въздействието на заплахите, но в същото време може да възникне ситуация, при която на фирмата да бъдат нанесени щети.

Вторият тип стратегия е ориентирана към прогнозиране, своевременно разкриване на опасности, заплахи, целенасочено изследване на икономическата и криминогенната ситуация както вътре във фирмата, така и в обкръжаващата я среда. Определените за решаването на тези задачи специалисти от структурата за сигурност създават възможност за перманентно съзнателно и целенасочено провеждане на работа по формирането на благоприятни условия за бизнес дейност.

Третият тип стратегия е насочена към възстановяване и компенсиране на нанесените щети. Тя може да се смята за приемлива само тогава, когато щетите могат да се компенсират и когато няма възможност да се осъществи стратегия от първия или от втория тип.

Съблюдаване на баланса между човешките права и изискванията на сигурността

18

Този принцип е особено важен, тъй като в демократичното общество нарушаването на човешките права може да доведе до невъзможност на фирмата да извършва своята икономическа дейност.

По принцип изискванията за сигурността са такива, че влизат в противоречие с правата и свободите на гражданите. Няма абсолютно решение на това противоречие, но в практиката има утвърдени модели на контрол и на съвместяване на интереси, които до голяма степен правят това напрежение контролирано.

Комплексност

Този принцип предполага създаването на такава система за сигурност, която би осигурила защитеност на фирмата, на нейното имущество, персонал, различните сфери на дейност от всякакви опасности, заплахи и форсмажорни обстоятелства. Системата за сигурност, нейните съставни елементи, цели и средства трябва да бъдат достатъчни, за да осигурят икономическата, екологичната, научно-техническата, кадровата, пожарната или друг вид безопасност.

В обезпечаването на сигурността на фирмата се предполага, че ще вземат участие не само щатните сътрудници от специалните структури, но практически всички сътрудници на фирмата. Организационната форма за комплексно използване на силите и средствата е програмата за обезпечаване сигурността на фирмата.

Приоритет на дейностите за защита

Изграждането на система за сигурност трябва да стане по такъв начин, че да може в ранните етапи да разкрие различните деструктивни фактори, да предприеме действия за предотвратяването на тяхното вредно въздействие и нанасяне на щети за фирмата. Реализацията на този принцип е икономически значително по-изгодна, отколкото отстраняването на нанесените щети.

Системата за сигурност трябва да бъде изградена по такъв начин, че да може да действа постоянно и да защитава интересите на фирмата в условия на риск и противодействие от различни злоумишлени действия.

Законност

Цялата работа по осигуряването на безопасността на фирмата следва да се осъществява на базата на действащото законодателство и да не му противоречи. Мерките за сигурност се разработват и се провеждат съгласно действащите законови и подзаконови актове.

Плановост

Този принцип внася организираност във функционирането на системата за сигурност. Той позволява на всеки един участник в процеса да действа логически последователно, като строго изпълнява поставените му задачи и задължения и решава стоящите пред него проблеми. Дейността по обезпечаването на сигурността се организира на базата на единния замисъл, изложен в комплексната програма и в конкретните планове по отделни направления и видове на сигурността.

Икономичност

Принципът предполага системата за сигурност да бъде изградена по такъв начин, че разходите по нея да бъдат икономически целесъобразни и да не превишават дадено ниво.

Координиране и взаимодействие

19

За обезпечаването на сигурността на фирмата е необходимо усилията на всички осигуряващи я лица и структури да бъдат координирани. Всички субекти, участници в дадения процес трябва да си взаимодействат, да знаят кой за какво отговаря и какво да прави. От съгласуваността на действията на всички участници в процеса зависят успехът на работата, крайният резултат и достигането на поставените цели.

Принципът на взаимодействието предполага също установяването на тесни делови контакти и съгласувани действия с външните организации (правоохранителните органи, местните районни служби по сигурността, органите на властта и т.н.), способни да окажат необходимата помощ в обезпечаване на сигурността на фирмата.

Съчетаване на гласността и конфиденциалността

Системата от основни мерки за сигурност трябва да бъде известна на всички сътрудници от фирмата, а нейните изисквания - да се изпълняват. Това ще позволи своевременно да се откриват и предотвратят потенциални опасности и заплахи. В същото време редица способи, сили, средства, методи на обезпечаване на сигурността се налага да бъдат засекретени, да са известни на тесен кръг ръководители и специалисти. Това дава възможност за по-ефективна борба както с вътрешните, така и с външните заплахи и позволява своевременно да се предотвратява нанасянето на щети на фирмата.

Структурата за сигурност на фирмата може да се изгради като дирекция или звено с различен състав, съответстващ на икономическия субект. Това изграждане се предшества от експертиза, която може да се извърши от назначен специалист (специалисти) или от частна консултантска агенция. Експертизата се реализира на базата на бизнес плана на фирмата. След експертизата избраният експерт (експерти), който ще консултира и контролира изграждането на дирекция "Сигурност", предлага па мениджъра проект за организационна структура, съобразен с особеностите на предприятието и бранша, както и с резултатите от експертизата. Различните варианти на този проект са задължителни и са обвързани с разнообразните потенциални възможности за реализиране на заплахи и въздействия срещу търговското предприятие. Алтернативните варианти са в зависимост от целите на фирмата за период от поне три години. Всяка от възможните структури на дирекцията се базира върху прогнози за бъдещото състояние на фирмената сигурност.

Като краен резултат се оформя концепция за сигурност на фирмата, която може да има следните параметри:

А. Описание на проблемната ситуация в областта на сигурността: определяне на състоянието на обкръжаващата среда; анализ на състоянието на фирмата, на нейния ресурсен потенциал, степен на защитеност на обектите на сигурност, надеждността на кадровия потенциал; състоянието на функционалните компоненти - финансови, кадрови, интелектуални, правни, информационни, технологични, екологични и т.н.; разкриване на потенциалните и реалните опасности и заплахи, тяхното ранжиране по степен на значимост, опасност по време на настъпване, величината на възможно причинените щети; определяне на причините и факторите за зараждане на опасностите и заплахите; прогнозиране на възможните негативни последствия от отделните опасности и заплахи, изчисляване на възможните щети; формулиране на проблемната ситуация.

Б. Определяне на целевата насоченост на обезпечаване на сигурността: формулиране на политиката и стратегията за сигурност; определяне на целите на сигурността; постановка на задачите, които помагат за постигането на целите и реализацията на формалната политика и избрания тип стратегия.

В. Създаване на система за фирмена сигурност: формулиране на функциите на системата и избор на принципите, върху които тя ще се изгражда; определяне на обектите на сигурността и анализ на състоянието на тяхната защита;

20

създаване на органите (субектите на обезпечаване на сигурността); създаване на организационната структура на управление на системата за сигурност на фирмата.

Г. Разработване на методологически инструментариум за оценка на състоянието на сигурността на фирмата: определяне на основополагащите критерии и показатели за състоянието на сигурността; избор на методите за оценка на състоянието на сигурността на фирмата; формиране на системата от методи за анализ на стопанския риск, т.е. разработване на методика за анализ.

Д. Количествено определяне на ресурсите, необходими за обезпечаване на сигурността: разчет на необходимите количества от материално-технически, енергийни и други ресурси, средства за защита и охрана на обектите на сигурност; определяне на необходимото количество от човешки ресурси и разходи за тяхното поддържане и стимулиране на труда; определяне на финансовите разходи, необходими за обезпечаване на сигурността на фирмата; съпоставяне на необходимите разходи с възможните загуби от въздействие на опасности и заплахи при неприлагане на съответната защита.

Е. Разработване на мерки за реализация на основните положения на концепцията на сигурността на фирмата: определяне на условията, необходими и достатъчни за реализация на концепцията; намиране на източници за ресурсното й осигуряване; определяне на финансови средства за нейната реализация; разработване на стратегически план (или програми), а също и планове за работа на структурните подразделения на службата за сигурност за решаване на задачите, определени от концепцията; подготовка на професионалните кадри за службите за сигурност, обучаване на сътрудниците на фирмата по въпросите за спазване на правилата за сигурност, действие в извънредни ситуации, правила за пропускателен режим, работа със секретна документация, съблюдаване на търговската тайна и т.н.; създаване на определен тип служба по сигурност и организация на нейното управление; инсталиране на технически средства за защита и др.; контрол върху ефективността за изпълнение на основните положения на концепцията за сигурност; развитие на системата за сигурност на фирмата и адаптирането й към изменящите се условия, усъвършенстване на формите и методите на нейната работа.

Ж. Изводите за вътрешната съгласуваност и реализация на концепцията са: съответствие на концепцията с формулираните в нея цели и задачи; създаване на системата за сигурност срещу реални и потенциални опасности и заплахи; степен на достатъчност на заделените ресурси за реализацията й; способност на структурата за сигурност да реши стоящите пред нея задачи; ефективност (социална, икономическа, производствена, техническа, екологическа и т.н.) за реализация на концепцията за сигурност на фирмата.

З. Разработване на план-програма за взаимодействие с държавните органи за сигурност при различните опасности за фирмата.

След одобряването на концепцията от ръководството на предприятието се пристъпва към изграждането на дирекция "Сигурност". За назначаването на ръководител на дирекцията е препоръчително провеждането на конкурс по документи, събеседване и писмен изпит. Кандидатите за тази длъжност трябва да отговарят на някои основни изисквания - практически опит в държавна или частна служба за сигурност, квалификация по икономика и мениджмънт. Много важен е въпросът за ранга на ръководителя на дирекцията "Сигурност". Преобладава становището, че той трябва да бъде вицепрезидент на фирмата. Причината е, че най-честите посегателства срещу институционалната идентичност на търговското предприятие са свързани с нелоялност на някой от вицепрезидентите и съдружниците. За да може да изпълнява ефективно функциите си, ръководителят на дирекция "Сигурност" не

21

трябва да бъде подчинен линейно и функционално на някой от вицепрезидентите или на съдружник с миноритарен дял. Отношения на суперординация е възможно да има само между главния мениджър на търговското предприятие и съдружник с мажоритарен дял (ако има такъв), от една страна, и началникът на фирменото звено за сигурност, от друга. Между вицепрезидентите и началника на дирекция "Сигурност" може да има координационни управленски връзки. Всички останали служители и работници на фирмата, без изключение, се намират в отношения на субординация спрямо шефа на фирмената сигурност.

В съответствие с тези основни постановки, в учебника е предложена технология за изграждане на структура за сигурност на фирмата на базата на дейностите за защита на икономическия субект. За целта, групирайки опасностите и заплахите и ранжирайки ги според начина и мястото на въздействие върху фирмата, са определени следните стратегически направления в дейността на дирекцията (звеното) "Сигурност":

външно направление (външна сигурност) - обезпечава параметрите на сигурността при взаимодействие със средата, партньорите и конкурентите;

вътрешно направление (вътрешна сигурност) - обезпечава параметрите на сигурността при вътрешнофирмените процеси и отношения;

физическа и техническа защита - обезпечава режима на безопасност на обектите на фирмата и на структурата за сигурност.

Посочените направления са диференцирани с цел по-добър анализ и определяне на функциите и задачите на различните компоненти и длъжностни лица. В практиката те се реализират комплексно, като взаимно се обуславят, допълват и осигуряват.

  

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси

1. Идентифицирайте и разграничете вътрешните и външните фактори, които могат да въздействат върху фирмата. Какви са опциите за тяхното комбинирано влияние?

2. Характеризирайте нелоялната конкуренция. Кои са основните форми и методи за реализирането й?

3. Формирайте Ваше виждане за това, как организираната престъпност влияе на сигурността на предприятието.

4. Анализирайте какво въздействие могат да окажат на фирмата социалните противоречия в обществото. Как тези противоречия могат да се преодолеят?

5. Определете основните форми на въздействие на компютърните престъпления върху фирмата. Какви могат да бъдат нанесените щети?

6. Обосновете как намаляването на икономическата сигурност на държавата влияе на предприятието. Какви са основните механизми за това?

7. Характеризирайте системата за сигурност на фирмата. Кои са основните принципи за изграждането й?

8. Какви параметри включва концепцията за сигурност на фирмата? Как те взаимно се обуславят?

  22

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪНШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

 

Външната сигурност на фирмата се осъществява чрез съвкупност от подходящо формулирани, планирани и изпълнени дейности с основна цел придобиване на достоверна и своевременна информация за средата, партньорите и конкурентите от открит, а в някой случаи и от закрит характер, която съответно се натрупва, систематизира, анализира и професионално интерпретира. Тази информация трябва да е в подходяща за използване форма и да се предоставя на ръководството на фирмата, за да го подпомага при вземане на решения по общи и конкретни въпроси.

Реализирането на външната сигурност от страна на структурата за сигурност на търговското предприятие става посредством някои основни дейности, които са изброени и описани в следващото изложение.

 

1. Формиране на разузнавателна политика на фирмата

В зависимост от планираните задачи и от разбиранията на ръководството на фирмата могат да се развият няколко равнища на разузнаване:

разузнаване на фирмено равнище; разузнаване на дялово равнище;

разузнаване на функционално равнище;

разузнаване на оперативно равнище.

Разузнаване на фирмено равнище. Неговата задача е да обслужва стратегията и сферата на дейност на многоотрасловите фирми и корпорации, които разпростират дейността и влиянието си на пазарите в регионален и световен мащаб. Отчита прогнозите за бъдещите технологични постижения, новите материали, сливането на конкуренти, световните пазарни тенденции и съответната политика на конкурентите в тази насока. Стратегията на разузнаването на фирмено равнище се изгражда така, че да подпомага общия план на управлението за развитието на компанията.

Резултатите от разузнавателната дейност на това равнище трябва да помогнат на ръководството на фирмата при определянето на инвестиционните приоритети, за синхрона между отделните функционални звена, при закриване на някои и откриване на нови направления на дейност и т.н. Придобиваната информация трябва да бъде от такъв характер, че да оказва влияние при вземането на решения, засягащи всички направления на дейността на компанията. Анализът на подобен вид информация помага за утвърждаването на позициите на фирмата в различните отрасли на промишлеността и за разработването на подходите за управление на отделните дялове на предприятието.

Тази информация е предназначена предимно за висшето ръководство на фирмата.

Разузнаване на делово равнище. То обслужва всяка отделна сфера на дейност на фирмата. Подпомага ръководителите на съответните подразделения. Целта му е да разкрива дългосрочната стратегия на конкурентите в отделните направления на дейността и да

23

подпомага вземането на решения за укрепване на собствените позиции на пазара. Разузнаването на делово равнище включва:

а) проследяване на измененията, които настъпват в икономиката, политиката и другите сфери на обществото, имащи отношение към съответния отрасъл;

б) разкриване на мерките и пазарните подходи на конкурентите, които биха могли да отслабят конкурентноспособността на компанията;

в) евентуални обединени действия на конкурентите, които биха се отразили отрицателно на собствените позиции на пазара;

г) информация за конкретни стратегически проблеми и решения на конкурентите, които са актуални и за дейността на предприятието.

При разузнавателния анализ на ситуацията в даден отрасъл трябва да се изясни:

какво е съперничеството между продавачите вътре в самия отрасъл; какви опити се предприемат от конкуренти от други отрасли да завоюват клиенти със

свои стоки заместители;

какви са възможностите да се появят нови конкуренти вътре в отрасъла и какви са близките и по-далечни перспективи за това;

доколко доставчиците на материали и суровини са в състояние да диктуват своите условия;

доколко в определено производство фирмата може да се окаже зависима от изискванията на потребителите.

Необходимо е да се следят пазарните възможности на конкурентите, икономическите и пазарните фактори, демографията, новостите в законодателството и правните изисквания. Всичко това има за цел да подпомогне ръководството за своевременна реакция на фирмата към промените в околната среда. В този аспект пред разузнаването се поставят две основни задачи: а) да помогне за изясняването на въпроса къде фирмата има най-големи шансове да се пребори успешно с конкуренцията и б) да неутрализира определени мерки на конкурентите.

Получената разузнавателна информация трябва да помогне на ръководството в някои от следните му дейности:

а) при разработването на адекватни мерки за усилване на конкурентоспособността и запазването на съществуващите предимства пред конкурентите;

б) при формирането на механизми за реагиране на изменящата се външна среда;

в) при обединяването на стратегически действия на основните функционални подразделения, обслужващи конкретната дейност на фирмата.

Информацията, придобита на делово равнище, обикновено засяга и решаването на някои специфични въпроси и проблеми на фирмата като цяло. Предназначена е предимно за борда на директорите и за ръководния състав.

Разузнаване на функционално равнище. То обхваща разузнавателното обслужване на всяко обособено функционално направление в отделните дейности на фирмата. Целта е да се

24

придобива информация от производствен, маркетингов, финансов, научен и друг характер в съответните функционални направления. Разузнавателната дейност обслужва производството и стратегията за решаването на плановите задачи от съответното функционално направление. Информацията, която получава разузнавателното звено, е предназначена предимно за ръководителите на подразделенията с цел вземането на правилни решения в областта на научно-техническите разработки, производството, маркетинга, финансите, персонала и т.н.

Разузнаването на функционално равнище подпомага дейността на средния ръководен състав.

Разузнаване на оперативно равнище. При него получаваната информация е полезна преди всичко за преките изпълнители на отделните планови задачи в основните структурни единици: техните производства, новите продукти, себестойността им, аналогичните конкурентни продукти, местните и регионални пазарни възможности за тях и др.

Целта е да се подпомогнат решенията, засягащи тясно специализирани проблеми, свързани с постигането на конкретни производствени задачи.

Информацията обслужва предимно ръководителите на отдели целеви екипи, които са отговорни за конкретните планови задачи.

Работата на всички равнища на фирменото разузнаване трябва да се провежда като се спазват следните специфични равнища:

- Когато се разузнава конкурентът, интересът е насочен не само към неговите върхови постижения, а към цялостната дейност на фирмата. Важно е да се информира целия личен състав, че винаги съществува възможност да се помогне на фирмата, като се съобщят някои детайли от дейността на конкурента, които са станали известни, дори те да изглеждат несъществени. Служителите се предупреждават, че в действията им не трябва да има самоинициатива, а всеки конкретен случай веднага следва да се докладва на ръководителя на разузнавателното звено.

На персонала се обяснява, че всяко действие от този характер ще бъде оценено и стимулирано допълнително по подходящ начин.

- Служителите на фирмата, притежаващи необходимите качества, трябва да бъдат инструктирани да не отбягват, а напротив - да се стремят да установят контакт със своите колеги от конкурентните фирми. Да не проявяват инициатива за получаване на информация от разузнавателен характер, а само да създадат предпоставки за продължаване на контакта в бъдеще. Междувременно ще получат своевременни указания какво да правят.

- Когато обстоятелствата позволяват, може да се окаже полезно използването на професионалисти от специализирани фирми за разузнаване, които в бъдеще неизбежно ще разширяват дейността си в България.

- Трябва да се има предвид, че при определени обстоятелства собствената фирма може да представлява интерес не само за конкурента, но дори и за някоя чужда разузнавателна институция. Понякога цяла държава е обект на дезинформация за потребителите, тъй като се засягат международни пазари и оттам интересите на други големи потребители.

Пример за подобно отношение към националното производство са пазарните бариери в чужбина пред българския аналгин. В началото на 80-те години на ХХ в. в Европа се проведе антирекламна кампания срещу аналгина. За по-убедително въздействие се твърдеше, че

25

аналгинът е канцерогенен и не може да бъде допуснат до употреба на европейския пазар. Причината очевидно се криеше в монопола на нашата страна в неговото производство.

Подобни дискредитиращи стъпки бяха направени и за аспирина в САЩ, но там усилията на конкуренцията не успяха поради силните позиции на производителя.

Цялостната разузнавателна дейност в рамките на фирмата включва пет основни етапа:

планиране; организация;

кадрово осигуряване;

ръководство;

контрол.

Планирането е процес, при който се определят целите и се взема решение какви разузнавателни действия ще се предприемат за тяхното постигане. Какво трябва да се направи? Какви резултати трябва да се очакват? От кого? Кой е най-добре подготвен за изпълнението на отделните задачи? Кой е най-добрият начин да стане това? За да се постигнат добри резултати в разузнавателната дейност, всеки от тези въпроси трябва да получи ясен и точен отговор. Ако не умеем да планираме разузнавателната дейност, то това означава, че планираме да бъдем без разузнаване.

Организацията на разузнавателната дейност включва използването и координирането на главните ресурси, с които разполага фирмата, така че разузнавателният план да бъде изпълнен. Това са хората, средствата, времето и парите.

Кадровото осигуряване е дейността по привличането и задържането на компетентни и висококвалифицирани кадри за отделните разузнавателни направления, които са способни да осъществят планираните мероприятия. Тук влизат също и обучението и повишаването на квалификацията.

Ръководство. Задължение и право на ръководителя на разузнавателното звено е правилно да ръководи, направлява и организира разузнавателната дейност на фирмата. Отговорността за цялостното ръководство на фирмата е преди всичко на нейния висш ръководен състав.

Контрол. Винаги трябва да се знае какво точно е свършено до момента. Как се изпълнява разузнавателният план и спазват ли се сроковете за отделните задачи в него. Във всеки план има приоритетни въпроси и критични точки от технологичен, кадрови, финансов и друг характер.

Потребители на готовия продукт (разузнавателната информация) са всички фирмени звена, които тази информация би подпомогнала в изпълнението на плановите им задачи. Процесът на формулиране на информационните задачи, по които фирменото разузнаване трябва да работи, планирането на тяхното изпълнение и оползотворяването на крайния разузнавателен продукт е посочен на фиг. 1. От разпределението на функциите, задачите и отговорностите се вижда, че на фирменото разузнаване се отрежда ролята на информационно звено, в чиито компетенции не влиза взимането на отговорните решения. За взетите решения и за провежданата политика на фирмата разузнаването не носи отговорност. То обаче е отговорно за придобиването на необходимата информация, която ще осигури вземането на правилни решения.

26

Фиг. 1. Функции на разузнаването и ръководните органи на фирмата в процеса на придобиване на разузнавателен продукт и неговото оперативно използване

Естествено, разбирането на ръководството и отношението му към разузнавателната дейност ще се отрази на това, как разузнавателното звено на фирмата ще бъде организирано във функционален и кадрови план и какво ще бъде неговото място във фирмената структура. Правилната организация на собствена разузнавателна дейност се предопределя от пълния разузнавателен цикъл (фиг. 2.). Той обхваща:

а) определяне на необходимостта от сведения;

27

б) организация на ресурсите и придобиване на информация;

в) обработка и анализ на придобитата информация;

г) предоставяне на аналитичното информационно съобщение на управляващите и на съответните подразделения на организацията, които се нуждаят от тях;

д) обратна връзка, обезпечаваща модификацията на отделните етапи от цикъла, когато това е необходимо. По този начин целият цикъл се усъвършенства в съответствие с възникването на нови потребности.

Фиг. 2. Разузнавателен цикъл

След придобиването на разузнавателната информация следва нейната обработка, включваща следните етапи:

1 2 3 4

28

Систематизация Комбинаторика Вземане на решения Програмиране на

взетото решение

 

А. Систематизация на информацията

Обработката на получената оперативна информация включва най-напред систематизация, подреждане съобразно с определени критерии, които се съдържат в запаметената преди това информация. В тази систематизация се включва подреждането на получената информация с оглед на реагирането и функционирането на системата.

Б. Анализиране на постъпилата информация

Анализирането на постъпилата информация се извършва на базата на систематизираната информация. Анализът трябва да има изпреварващ характер, т.е. да се програмират събитията. Анализът винаги е диалогов, подлагат се на съмнения получените факти и обстоятелства. Същевременно анализът е многовариантен, т.е. обсъждат се няколко варианта на предположения.

Анализът трябва да бъде прагматичен и адекватен.

В. Комбинаторика и изводи

Комбинаториката е процес на съставяне на варианти и комбинации по избор на поведение на системата. Комбинаториката е информация за поведение, получена от съпоставянето на получената със запаметената информация. Комбинацията не е нито запаметената, нито постъпилата информация, а нещо новополучено от тяхното взаимодействие. Това е информация за бъдещото поведение, за изхода като отговор (реакция) на постъпила информация и израз на богатство от запаметена информация. Колкото по-богати но количество и съдържание са постъпилата и запаметената информация, толкова повече са комбинациите, възможните изходи на системата. Степента на свобода на всяко управление като процес се измерва с броя на комбинациите при определена входяща информация.

Информационно-аналитичната дейност при разузнаването трябва да отговаря на следните изисквания с оглед на постигането на специфичните за случая резултати:

анализът трябва да има изпреварващ характер - колкото по-голямо е изпреварването, толкова по-голям е шансът да се постигне желаният резултат;

точно, ясно и прецизно формулиране на интереса;

пълнота в изследването - обхващане на пълния обем от получената информация - открита, закрита от техническите средства, от агентурните източници;

обективност, реализъм и недопускане на пожелателно мислене;

подлагане под съмнение на всяко нещо - отхвърляне и доказване;

формиране на изводи и оценки - формулиране на предложения за решения и реакции; поливариантност на предложението.

 

29

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪНШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

2. Установяване на контакти и взаимодействие

 

Установяването на контакти, връзки и познанства (или ползването на създадени вече) се извършва с цел изграждането на "симпатизанти" в обществено-политическото и икономическото пространство, съпричастни или с положително отношение към цялостната дейност на фирмата или по конкретни въпроси, представляващи в отделни случаи и взаимен интерес или от национална за икономиката значимост. Това е от особена важност за корпорации, холдинги, асоциации и други, които са основни или главни производители или дистрибутори на важни за здравето или бита на човека продукти, както и производители, важни за икономиката на страната.

Изграждането на позитивни отношения с представителите на изпълнителната и съдебната власт - съд, прокуратура, полиция, пожарна охрана, общинска администрация и данъчна служба, се извършва и с лични контакти. Наложително е посещението на местния полицейски участък с цел да се информират служителите там за съществуването на предприятието. Експертът ще потърси повод за едно такова посещение, например с цел консултация по охранителния режим или противопожарната охрана. Направените жестове на внимание и уважение към работещите в споменатите ведомства обикновено водят до добър резултат. Полицаите например ще се отзовават незабавно при възникване на реален проблем. Възможно е, да речем, складът на предприятието да бъде включен в обходния маршрут на мотопатрул, а самите полицаи да държат експерта по сигурността в течение на всичко важно по криминалната обстановка в съответния район. По сходен начин се постъпва и с другите държавни институции.

 

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪНШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

3. Проучване на потенциални клиенти и доставчици

 

По отношение на това направление е излишно да се подчертава колко важно е търговското дружество да е в състояние предварително и с голяма степен на достоверност да оценява надеждността на клиентите, като се вземат всички необходими мерки за свеждане до минимум на нормалния стопански риск. Разбира се, не е необходимо за всеки клиент да се прави отделно информационно проучване, но при по-сериозни сделки това е задължително. В този аспект е важно максимално ефективно да се използват съществуващите информационни масиви. Не е изключено един клон на фирмата да разполага с информация или да е пострадал от недобросъвестен клиент, но поради липсата на координация същият клиент да подведе и други нейни клонове, поделения и звена.

В нашия случай клиентът може да бъде постоянен или еднократен. При постоянния клиент "нормалният" риск практически може да бъде сведен до минимум. Рискът обаче трябва да се има предвид и в този случай, особено при следващи сделки. Защото не се изключват факти, когато в началните етапи, дори и при многократни сделки "постоянният" клиент да бъде коректен, а да е "некоректен" в своите задължения и издължаване в следващи сделки. По този начин той утвърждава убеждението у ръководството на фирмата в своята коректност и получава повишено или безусловно доверие в това отношение. Ловкият постоянен клиент точно в този момент може да предложи и да получи съгласие за голяма сделка от гледна

30

точка на нейните финансови размери, особено при условия, например на отложено плащане или разсрочено издължаване. И доколкото ролята и психическото въздействие на по-голямата парична сума е в състояние да изкуши в различна степен и коректния постоянен клиент при най-малкото или дори отсъстващо финансово затруднение от негова страна, с използването на различни методи, той може да постави фирмата в особено тежко състояние на несъбираемост на средствата от него. Тук формите могат да бъдат различни - от неопределено отлагане до фиктивен фалит, но резултатът е един и същ. Най-главният резултат, освен финансовото ощетяване на икономическия субект, е създаването на изострени до враждебни отношения между тях. Наред с това, от този факт фирмата логично изгражда отношения на недоверие и подозрителност и към други, коректни и незаслужили недоверие клиенти.

Всеизвестна е "практиката", когато търсещият отсрочено плащане (заем) клиент до получаване на "кредита" е винаги откриваем или се дават точни сведения за неговото местонахождение. След изтичането на двустранно договореният срок за разплащане, този клиент е винаги трудно откриваем, той или е "току-що излязъл" или "всеки момент ще се появи". Такава ситуация създава предпоставки за разширяване на кръга на недоверието дори и към коректните клиенти и партньори на фирмата. При такива условия се увеличават и административните гаранционни методи, които поставят и двете страни в неблагоприятно положение.

По този път се създават предпоставки за понижаването на авторитета на стопанската организация и убеждение за нейната нестабилност. А често пъти именно и това би могло да бъде целта на "постоянния", но проявил некоректност клиент, мотивите и подбудите за което могат да бъдат както "вътрешни" (от негова страна), така и "външни" - под натиск от страна на нелоялен клиент, използващ доверието към постоянния клиент.

Следователно, в условията на нелоялна конкуренция и финансово-икономическа ревност информационното проучване може да се окаже недостатъчен метод срещу проникването на чужд източник на информация, както и за повишено или пълно доверие. Необходимо е наред с него да се приложат и подходящи форми и методи за висока степен на гарантираност на вземанията на фирмата. Тези методи са от компетентността на финансово-счетоводните и юридическите звена.

Задължение на структурата за сигурност е да осигури максимално достоверна информация както за някои фактически прояви, така и за истинските намерения на такъв род клиенти. Защото тяхното поведение в този случай може да бъде твърде различно - от прикрито, документално удостоверяващо техните затруднения до грубо укривателство както на ресурси, така и на лицата, които са пряко отговорни за това.

Необходимо условие е също така всеки експерт на структурата за сигурност да има, макар и сравнително общи, познания или осведоменост за технологичните процеси в основните поделения на защитаваното търговско дружество. На тази основа той би могъл да предвижда кой конкурент какъв интерес има към определено поделение и евентуално с какви методи би постигнал неблагоприятна за фирмата цел. Във връзка с това задължително е и условието експертът да е запознат с предмета на дейност на конкурента, с неговите съдружници, с водещите специалисти и не на последно място с бизнес намеренията му в по-близка или по-далечна перспектива.

Ненадеждните делови партньори се определят по следните признаци:

допускат нееднократни провали при сделки с други партньори; несвоевременно и некачествено изпълняват условията по договори;

имат лоша репутация в деловите среди;

обременени са с големи дългове;

31

към тях са предявени различни съдебни искове;

проявяват слабост към хазарт, алкохол, наркотици;

водят разгулен живот;

обграждат се с криминално проявени лица;

проявяват пренебрежително отношение към авторското или патентно право;

служат си с подкупи и използват нелоялна конкуренция;

умишлено протакат деловите преговори и т.н.

Некредитоспособен е този партньор, който няма реална възможност да възстанови размера на получения кредит. Под реална възможност се разбира истинността на задължителните гаранции, които кредитираният предоставя на кредитора.

Некредитоспособният партньор се характеризира с:

неакуратност при изплащане на стари кредити; влошено текущо финансово състояние;

извършване на банкови операции с необезпечени кредитни ресурси;

нецелево използване на кредитните средства;

опит за измама на партньора при изпълнение на условията по договора и пр.

При посочените условия и информация фирмата може да изгражда взаимоотношения с клиенти, партньори или съдружници по определени направления на основата на взаимно доверие или на обоснована предпазливост и вземането на съответните защитни мерки във връзка с нея.

 

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪНШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

4. Проучване на конкуренти

 

Конкурентът може да бъде и лоялен. В този случай търговското предприятие трябва да извлече ползи от неговото съществуване. Добре е да се възложи на служителите от структурата за сигурност не само да съберат пълна информация за лоялните конкуренти, но и да установят личен контакт с тях.

Необходимо е да се проучат възможностите и нагласата на конкурентите за евентуални съвместни действия на пазара, когато важни обстоятелства налагат това.

Разбира се, подялбата на търговските предприятия в даден бранш на лоялни и нелоялни конкуренти е твърде условна. В теорията и практиката са познати различни форми на взаимоотношения между тях, групирани по следния начин:

32

а) сътрудничество - характеризира се с широк обмен на информация, включително конфиденциална, между търговските предприятия. Планират се широки съвместни действия във всички сфери на взаимен интерес. Използват се позиции на единия партньор за реализиране на интересите на другия и обратното в зависимост от конкретните обстоятелства и области на дейност;

б) взаимодействие - между търговските предприятия се обменя профилирана информация, планират се целенасочени съвместни действия в конкретни сфери на взаимен интерес. На реципрочна основа се използват отделни благоприятни позиции на едно от търговските предприятия за реализиране на интересите на другото;

в) баланс на интересите - тази форма на взаимоотношения се намира на границата между антагонистичните и неантагонистичните отношения. Тя компилация от елементи на взаимодействието и на съперничеството. С други думи, взаимодействието между търговските предприятия в дадена област не изключва джентълменското им съперничество в друга област;

г) съперничество - характеризира се с наченки на антагонистични отношения между търговските предприятия, които целят постигане на приоритетна пазарна позиция на едното за сметка на другото. Това не изключва известен обмен на фрагментирана информация между тях и понякога на ограничени съвместни действия на пазара, най-често срещу общ нелоялен конкурент;

д) нелоялна конкуренция - взаимоотношенията между търговските предприятия се характеризират с неприкрит антагонизъм, отсъстват каквито и да било действия от взаимен интерес, обменът на информация между тях е напълно преустановен. Налице са отделни опити за промишлен шпионаж, както и на някои от другите форми на нелоялна конкуренция;

е) търговска война - това са остри антагонистични отношения между търговските предприятия, характеризиращи се с непрестанни прояви на нелоялна конкуренция във всички й форми. Реализира се с агресивни методи и чрез най-остри начини. Във всички сфери на конкурентен интерес се води истинска търговска война, обикновено с непозволени от закона и бизнесетиката средства, включително терор в широкия смисъл на това понятие. Човешките жертви и големите материални щети са особено характерни за тази форма на взаимоотношения между търговските предприятия.

От посочените форми на взаимоотношения между търговските предприятия става ясно, че дори в партньорството и конкуренцията не всичко е черно и бяло. Съществуват нюанси, които трябва да бъдат отчитани. Поставянето под общ знаменател на всички в бранша може да доведе мениджъра на дадено търговско предприятие до неправилна оценка на търговската ситуация. От своя страна това може да доведе до пропускането на някои изгодни възможности, които произтичат от евентуалното установяване на позитивни отношения с друго предприятие. Очевидно е, че преди да пристъпят към сътрудничество, партньорите трябва да преминат през формите на баланс и взаимодействие. Ако преди това отношенията им са се характеризирали с антагонизъм, той трябва да бъде преодолян. Решението за принадлежността на дадено търговско предприятие към някоя от формиралите се групи трябва да се извършва от служителите на структурата за сигурност след внимателна оценка на всички данни и обстоятелства.

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪНШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

5. Придобиване на информация за факти и обстоятелства, които способстват за сключването на изгодни договори

33

 

Добре функциониращата система за придобиване на информация може да съдейства за постигане на по-изгодни условия, като преди сключването на конкретна сделка предостави полезна информация за икономическата среда, в която работи контрагентът или за наличието на конкурентни оферти от друг контрагент.

Тук проблемите са сравнително по-ясни и решаването им привидно е по-просто. Тази привидност може да подведе експерта от структурата за сигурност и той да попадне на неверни или дори фалшиви данни и информация. При предварителната нагласа у него, че всеки контрагент се стреми всяка сделка да е благоприятна и изгодна на първо място и единствено за него, той е длъжен да проучи кои фактори - институционални, личностни или други, ще окажат положително или негативно влияние при сключване на каквато и да било сделка. Именно в това отношение познаването и предоставянето на обективна (в някои случаи може и неприемлива) информация за цялостната, не само за икономическата, но и за социално-политическата и психологическата среда, в която работи контрагентът, ще окаже във всички случаи определено положително влияние при сключване на сделката. Защото в процеса на събирането, обработването, и оценката на информацията по отношение на горните фактори, той логически ще се добира и до факти, намерения или действия за наличието на по-изгодна оферта - необявена или дори умишлено прикрита.

Този процес или действия и последствия са не само със структурно-управленска значимост, а оказват влияние и върху доходите на фирмата, върху нейната финансово-икономическа стабилност и авторитет.

 

 

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси

1. Опишете системата за фирменото разузнаване. Какви равнища на разузнаването могат да се развият и каква е спецификата им?

2. Кои са основните етапи и параметри на разузнавателния цикъл? Как те взаимно се обуславят?

3. Определете значението за фирмата на установяването на контакти и позитивни отношения с представителите на изпълнителната и съдебната власт.

4. Формулирайте основните положения за проучване на потенциалните клиенти и доставчици. Кои са критериите за установяване на ненадеждни партньори?

5. Анализирайте различните форми на взаимоотношения между конкурентни фирми. Какви са условията за взаимодействие?

6. Как специализираната информация за различни факти и обстоятелства при сключването на договори съдейства за постигане на по-изгодни условия?

 

34

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

 

Вътрешната сигурност на фирмата се реализира чрез комплекс от дейности за разкриване и противодействие на шпионажа и нелоялната конкуренция, пресичане на нерегламентиран достъп до фирмената тайна, установяване на вътрешнофирмен ред и прецизна работа са кадрите.

 

1. Разработване на критерии, признаци за долавяне и противодействие на промишлен шпионаж

 

Критериите се разработват следните направления:

използване на специални разузнавателни средства; придобиване или използване на информация за фирмата от информационните масиви;

проникване в помещенията на фирмата;

кражба на технологии, стоки, имущество, пари, ценности и др.;

разрушаване или повреждане на собствеността на фирмата;

саботиране или затрудняване на технологичния процес на предприятието;

недобросъвестно привличане на стратегически доставчик, купувач или друг контрагент на фирмата.

Защитата от шпионаж, реализиран посредством нерегламентирано използване на специални разузнавателни средства, може условно да се раздели на две основни групи:

а) защита с технически устройства за разкриване и неутрализиране на чужди разузнавателни средства (активна защита);

б) защита с технически устройства за нарушаване на нормалната работа на чужди специални разузнавателни средства (пасивна защита).

При активна защита имаме преустановяване на работата на чуждите разузнавателни средства, и то не по инициатива на нелоялния конкурент. Служителите на фирмения контрашпионаж на потърпевшия в резултат на използването на технически устройства (или други способи) за активна защита са разкрили, демонтирали и унищожили специалната техника на нелоялния конкурент. С това се преустановява и самият технически контрол на нелоялния конкурент върху информационната среда или комуникационния канал на потърпевшия, към който тази специална техника е била прикрепена.

Пасивната защита се изразява в монтаж и експлоатация на технически устройства, които възпрепятстват нормалното функциониране на чуждите специални разузнавателни средства за скрит контрол. Последните не преустановяват своята работа. Нелоялният конкурент

35

продължава да контролира в известна степен информационната среда или комуникационния канал на потърпевшия, но със силно намален ефект. В резултат от въздействието върху информационната среда или комуникационния канал, което служителите на фирмения контрашпионаж са осъществили, чуждата специална техника е преустановила своето действие или силно е влошила качеството на своята работа. Тук нямаме демонтиране или унищожаване на специалната техника, както е при активната защита. При пасивната защита устройствата за пасивна защита въздействат на самата информационна среда или комуникационен канал, към който са прикрепени чуждите специални разузнавателни средства. Негодна става средата, а не техниката на нелоялния конкурент за нейното контролиране.

При активната защита имаме разкриване и пресичане на шпионажа посредством откриване на дадено подслушвателно устройство, последвано от неговото унищожаване.

При пасивната защита резултатът е единствено временно предотвратяване на нелоялна конкуренция посредством реализиралата се невъзможност за нелоялния конкурент да придобива информация от контролираната информационна среда или комуникационен канал. Подчертаваме - временно, тъй като тази невъзможност продължава само докато техническите устройства на потърпевшия за пасивна защита са включени. При изключването им фактът на нелоялна конкуренция се възобновява, а посегателството продължава. Например включването на едно устройство за генериране на бял шум в помещението на потърпевшия временно прави невъзможно подслушването с монтирания там от нелоялния конкурент радиомикрофон. Тук информационна среда е самото въздушно пространство, в което се разпространяват звуковите вълни на провеждания в него разговор. Генераторът насища въздушната среда с бял шум - паразитни звукови трептения, които се улавят от радиомикрофона на нелоялния конкурент, като върху техния фонов шум не се различава разговорът, който потърпевшият води в това помещение по същото време. Спирането (или повреждането) на устройството за генериране на бял шум автоматично води до възобновяване на нормалната работа на чуждия радиомикрофон.

Предвидливият мениджър на структурата за сигурност невинаги е сигурен, че нелоялният конкурент използва технически средства за контрол на информационните среди или комуникационните канали на търговското предприятие, но като добър професионалист е длъжен да допусне това.

Защита от радиомикрофонно подслушване

Пасивна защита. Най-разпространеният способ за противодействие на радиомикрофон в затворено помещение е инсталирането на устройство за генериране на бял шум. Срещу повече пари е възможно поставянето на пълна радиоелектронна екранировка на помещение и дори на цял етаж или отделна сграда.

Активна защита. За откриване на радиомикрофон в работещо състояние се използва специален сканиращ приемник. С него се проверява целият радиочестотен спектър, в който е възможно да работи радиомикрофонът. Това обаче не води до точното му позициониране, а само до установяването на неговото наличие.

Друг по-прост но ефективен способ за разкриването на радиомикрофон е наблюдението в околностите на сградата. Радиомикрофонът има определен обхват на излъчване, най-често до неколкостотин метра. Поради тази причина служителите на нелоялния конкурент разполагат често приемника си в паркирана на някоя от съседните пресечки кола. Нещата се усложняват неимоверно, когато служителите на нелоялния конкурент са инсталирали приемника и записващо устройство в специално наето наблизо помещение, а самият радиомикрофон е включен да работи на пределно ниска мощност.

В практиката нещата са значително усложнени. Модерните радиомикрофони могат да се програмират за работа в различни часови режими. Някои от тях се включват само при

36

наличието на говор в помещението. Други могат да изменят честотата на излъчвания от тях сигнал.

Откриването (точното позициониране) и неутрализирането на радиомикрофон, когато е в изключено (неработещо) състояние, е особено трудно. Тази трудност произлиза от липсата на електромагнитно излъчване, съпровождащо работещия радиомикрофон. Това излъчване липсва и при жичните микрофони. Откриването им изисква използването на сложна и скъпа апаратура. В професионалния жаргон тя често се нарича електронна метла. У нас има вече достатъчно български специалисти, съоръжени с нужната техника. Има и фирми - вносители на тази техника. За съжаление тази услуга е една от най-скъпите в областта на фирмената сигурност, но е и най-трудоемката. Почти невъзможно е откриването на неработещ радиомикрофон, когато той е монтиран в телефонния апарат, в телевизор или в друго устройство, което се състои от електронни елементи. Единственият изход е в пълното разглобяване на тази техника и внимателното й проверяване. Често в стените на помещението се монтират "фалшиви микрофони". Това са множество електронни схеми, които са замазани нарочно в мазилката. Така откриването на истинския радиомикрофон сред всички фалшиви е практически невъзможно. Налага се пълно разрушаване на мазилката, т.е. основен ремонт на офиса.

Защита от подслушване с жичен микрофон

За разлика от радиомикрофона, където контролираната информация се изпраща чрез радиовълни до приемника на нелоялния конкурент, при жичния микрофон информацията се изпраща под формата на електрически сигнал по жица. Обикновено това е телефонният кабел или кабелът на захранващото напрежение. Нерядко се извежда специален кабел до съседно помещение, което се оказва наето от служители на нелоялния конкурент.

Пасивна защита - използват се същите способи както при радиомикрофонното подслушване.

Наскоро у нас бе изобретено устройство, което, монтирано на телефонната линия или на захранващия кабел, гарантирано изключва предаването на информация от жичния микрофон по тези линии.

Активна защита - възможна е само на принципа на откриването на неработещ радиомикрофон. Причината е проста - при жичния микрофон изобщо липсва излъчване в радиочестотния спектър.

Защита от подслушване с лазерен насочен микрофон

Чрез лазерен насочен микрофон нелоялният конкурент подслушва разговор в помещението на потърпевшия чрез контролиране на трептенията на прозорците на помещението, предизвикани от звуковите вълни на провеждания вътре разговор.

Пасивна защита - повърхността на стъклата се обработва по специална технология.

Активна защита - откриването на лазерния насочен микрофон става чрез външно наблюдение на околното пространство.

Защита от подслушване на жична телефония

Има се предвид обикновената телефонна комуникация.

За разлика от радиомикрофонното подслушване, при което на контрол подлежи информационната среда (външното пространство), при жичната телефония нелоялният конкурент контролира комуникационния канал. Отнася се за самия кабел, чрез който телефонният апарат се свързва с централата.

37

Най-често подслушването се извършва с устройство, монтирано на самия телефонен кабел. Напрежението по телефонната линия служи за захранване на подслушвателното устройство, което излъчва на радиопринцип контролирания сигнал. Устройството се подвключва от пика на напрежение по телефонната линия, който съпровожда вдигането на телефонната слушалка. Оттам нататък технологията на подслушване е същата както при радиомикрофонното подслушване - излъченият радиосигнал се улавя от разположен на неколкостотин метра приемник на нелоялния конкурент.

Пасивна защита. Контролирането на информация, предавана по телефонна линия, се избягва чрез монтирането на устройство, което симулира, че телефонът е затворен в момента, когато се вдига слушалката (избягва се подвключващият пик на напрежение). По този начин подслушвателното устройство на нелоялния конкурент остава в изключено състояние. Тази защита е неприложима, когато устройството за подслушване се включва автоматично от таймер или външен подвключващ сигнал.

Монтирането на кодиращо устройство (скремблер) също е ефективно средство. Неудобството в случая, освен цената на самия скремблер, е, че насрещният апарат трябва да разполага със същото устройство. Между впрочем няма никакъв проблем кодираният чрез скремблер телефонен разговор да бъде декодиран и прослушан в комбинация с микрофонно подслушване на помещението, от което се води кодираният разговор.

Съществуват устройства, които, монтирани на телефонната линия, сигнализират на разговарящия, че телефонът му се подслушва. Ефективността им често е дискусионна поради ниското качество у нас на подаваните по телефонната мрежа базови напрежения от централата.

Активна защита. С помощта на специално устройство се установява разстоянието по телефонната линия, считано от телефонния апарат, на което подслушващата апаратура е монтирана. Следва отиването на служител дотам и демонтаж на апаратурата (стига тя да не е монтирана в самата телефонна централа).

Ефективен е простият способ за външно наблюдение, който намира приложение и при защитата от радиомикрофонно подслушване. Приемникът на нелоялният конкурент, освен ако не е скрит в нарочно наето наблизо жилище, обикновено се разполага в паркирана на неколкостотин метра кола. Налага се някой регулярно да отива до тази кола, за да сменя касетата на записващото устройство. Всички тези външни признаци на подслушване би трябвало да правят впечатление на един опитен служител от фирмения контрашпионаж на потърпевшия.

Защита на мобилна телефония от подслушване и изключване

Никога не провеждайте мобилен телефонен разговор от помещение, за което не сте сигурен, че е защитено от микрофонно подслушване. Нелоялният конкурент извършва едновременен запис на вашия говор по телефона и на кодирания телефонен сигнал по радиоефира. Следва лесно дешифриране на кодирания разговор на принципа на съответствието между звукови и радиочестотни сигнали.

Съществуват технически способи за изключване на даден мобилен телефон. Това може да стане чрез изключване на предавателната станция, която го обслужва. Временното отсъствие на мобилни комуникации може да се използва от нелоялния конкурент по различни начини.

Защита от записване на конфиденциален разговор с диктофон

Не е изключено вашият делови партньор да пристигне на срещата с включен в джоба си миниатюрен магнитофон. Това подслушване е изключително трудно установимо с технически средства, а пасивна защита срещу него все още не е открита.

38

Активна защита - само чрез личен обиск на събеседника. Понякога това крие неподозирани неудобства. Особено ако се отнася за ваш дългогодишен бизнеспартньор и най-вече ако събеседникът ви е жена.

Наскоро у нас се появи евтино българско техническо устройство, което със специален датчик отчита наличието на включени диктофони (на близко разстояние). Устройството подава скрит сигнал на притежателя си, че разговорът се записва. Това може да бъде вибрация на сложен на колана пейджър или затопляне на поставена на подходящо место метална пластина. По този начин събеседникът не разбира, че извършваното от него подслушване е разкрито.

Мрежови филтри

Появата на подслушватели в мрежите за захранване на техническите устройства е свързано преди всичко с това, че те са включени към общите линии на захранване. Мрежовите филтри изпълняват две функции в линиите на захранване: защита на апаратурата от външни импулсни смущения и защита от смущения, които създава самата апаратура. Еднофазната система на разпределение на електроенергията трябва да се осъществява чрез трансформатор със заземена средна точка, трифазната - с високоволтов понижаващ трансформатор.

При избора на филтри трябва да се отчитат: номиналните означения на тока и напрежението във веригата на захранване, също и допустимите означения на падане на напрежението на филтъра при максимално натоварване; допустимите означения на реактивната съставляваща на тока на основната честота на напрежението на захранването, необходимото затихване на филтъра; механичните характеристики на филтъра (размер, маса, тип на корпуса, начин на монтиране); степен на екраниране на филтъра от странични полета.

Конструкцията на филтъра трябва да осигурява съществено снижаване на вероятността от възникване вътре в корпуса на странични връзки между входа и изхода между магнитни, електрически или електромагнитни полета.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

2. Установяване, прекратяване и пресичане на нелоялна конкуренция

 

Нелоялната конкуренция е изключително трудно доказуема. Възможно е даден мениджър да е напълно убеден, че неговото търговско предприятие е субект на нелоялна конкуренция, но за него да бъде абсолютно невъзможно да го докаже по официален ред. От друга страна, на него страшно му се иска нелоялната конкуренция да бъде прекратена, най-малко защото търпи от нея материални вреди и пропуснати ползи.

Изходът в този случай е мениджърът да възложи на структурата за сигурност да преустанови нелоялната конкуренция срещу фирмата. Тази дейност се осъществява в подсистемата на вътрешната сигурност чрез две групи способи - способи за прекратяване и способи за пресичане на нелоялна конкуренция. Към последните, както вече беше пояснено, се отнасят разкриването и дезактивирането на специалните разузнавателни средства на нелоялния конкурент. Освен тях съществуват още множество други способи за прекратяване и пресичане.

В какво се състои разликата в прекратяването и пресичането? При първото имаме отказ от нелоялна конкуренция по собствена подбуда на инициатора. А при второто - преустановяване на нелоялната конкуренция не по волята на нейния инициатор. Естествено дори в първия случай отказът се мотивира не от добрата воля на нелоялния конкурент, а от други причини.

39

Най-често те са свързани с реалната възможност за инициатора на нелоялната конкуренция да настъпят такива вредоносни обстоятелства, че за него да се окаже много по-изгодно да преустанови нелоялната конкуренция, отколкото да продължи да я реализира.

Под прекратяване на нелоялната конкуренция се разбират дейности, осъществявани от фирмения контрашпионаж на потърпевшото предприятие, които довеждат под страх от настъпване на вредоносни последици, до прекратяване на нелоялната конкуренция от инициатора по собствена негова подбуда.

Какви биха могли да бъдат тези вредоносни последици? Най-различни - всичко зависи от фантазията и професионализма на служителите от фирмения контрашпионаж на потърпевшото търговско предприятие. Тези последици обаче трябва наистина да са достатъчно страшни, че да уплашат не на шега нелоялния конкурент. Търговските му интереси трябва да са достатъчно силно засегнати или поне поставени в реална опасност. Тоест интензитетът на прекратяващото нелоялната конкуренция въздействие трябва да е достатъчно силен, за да мотивира отказа на нелоялния конкурент с висока вероятност. Образно казано, служителите на фирмения контрашпионаж имат една отлична възможност да развихрят цялата “лошотия”, на която са способни. Естествено, не бива да се стига до крайности. Ако за прекратяване на нелоялната конкуренция бъде извършено престъпление, то този акт е абсолютно неоправдан от гледище на деловата етика и е ясен знак за непрофесионализъм в системата за фирмена сигурност.

В крайна сметка прекратяването на нелоялна конкуренция идва като последица от управленското решение на мениджъра на иницииралото я търговско предприятие. Ето защо най-резултативните способи от страна на структурата за сигурност на потърпевшия са свързани с реализирането на дейности, които оказват влияние върху управленския процес на нелоялния конкурент. Управленският процес на инициатора трябва да бъде саботиран, но по “благородни” подбуди. Тук е възможно приложението на методи за въздействие върху волята на инициатора, за дезинформация, за принуда, за компрометиране и др. Но отново изрично трябва да се подчертае - структурата за сигурност на потърпевшия предприема срещу инициатора методи, които по същество са методи на нелоялна конкуренция, но тя прави това с оправдана цел - прекратяване на нелоялната конкуренция срещу собственото предприятие.

От своя страна пресичането на нелоялна конкуренция не е в зависимост от волята на нейния инициатор. Той продължава да желае нейното продължаване, но поради независеща от него причина, нелоялната конкуренция е била преустановена. Преустановяването трябва да е настъпило поради действия на структурата за сигурност на потърпевшия, иначе за никакво пресичане не може да става дума. Какви биха могли да бъдат тези действия? Те също са най-различни, в зависимост от конкретни обстоятелства. Например разкрито и отстранено е било довереното лице на нелоялния конкурент сред собствения персонал на потърпевшия, в резултат на което то повече не е в състояние да изнася конфиденциална информация. Или пък потърпевшият е изградил система за регистратура, която е преустановила нерегламентирания достъп на инициатора до конфиденциална информация и други.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

3. Определяне на фирмената тайна и защитата й

 

Под "фирмена тайна" най-общо се разбира информация (управленска, производствена, търговска, научно-техническа, финансова и делова), която не е държавна тайна, но е определена от собственика (собствениците) чрез списък и е специално охраняема. В определението има няколко важни условия, които разграничават фирмената тайна от останалите видове информация:

40

тя не е държавна тайна; определя се от собственика (собствениците) чрез списък;

създаден е специален ред за нейното изготвяне, ползване, съхранение, унищожаване, контрол и охрана.

Определянето върху каква точно информация ще се поставя предупредителен гриф се извършва въз основа на утвърден от собственика на фирмата "Списък на сведенията, фактите и предметите, които представляват фирмена тайна". Този изключително важен за информационната закрила документ по мнение на специалистите е целесъобразно да съдържа няколко систематизирани раздела за прецизиране на фирмената тайна.

А. Данни за производството:

структура и кадри; организация на труда и условия за производство;

сведения за производствените възможности на фирмата;

данни за типа и възможностите на оборудването;

количества суровини, материали и запасите от тях;

сведения за количествата готова продукция.

Б. Управление:

сведения за перспективните методи на управление; отчети, оценки, изводи и решения.

В. Планове:

план за развитие на фирменото производство; сведения за разширяване на производството и свързаните с това проекти;

план за производство и инвестиционна програма;

план за запасите и готовата продукция;

план за покупко-продажбите на фирмата;

сведения за годишни и перспективни експортно-импортни планове;

планово-аналитични материали за текущия период;

оперативни данни за изпълнението на експортно-импортни операции;

обем на предстоящи покупки по срокове, асортимент, цени, държави и фирми;

планове и сведения за смесени задгранични дружества и представителства.

Г. Финанси:

сведения за финансовия план на фирмата; имуществено състояние на фирмата;

41

бюджет;

оборот;

банкови и други финансови операции;

размери и условия на банковите кредити;

сведения за финансовите взаимоотношения с чуждестранни държави и фирми.

Д. Пазар:

методи за изучаване на пазара; обзори за пазара;

пазарна политика и стратегия на фирмата;

резултати от маркетингови проучвания;

външноикономическа политика на фирмата в цялост и по региони;

сведения за разработването на нови пазари;

сведения за конкретни направления на търговска дейност.

Е. Делови партньори:

списък на клиентелата; списък на фирмените представители и посредници;

търговски връзки;

визитни картички на клиенти;

сведения за чуждестранни партньори.

Ж. Преговори:

сведения за получени предложения и поръчки; сведения за подготовка и провеждане на преговори;

сведения за хода на преговорите, за тактиката и възникналите допълнителни въпроси;

сведения и документи, отнасящи се до деловата политика на фирмата и позициите й към конкретна сделка;

ниво на предложените цени;

сведения за мероприятията, провеждани преди и по време на преговорите;

сведения за преговорите с представители на чуждестранни фирми (до подписването на договори, съглашения и пр.).

З. Договори:

42

условия по сделки и съглашения; условия по договори, включително и цени;

условия за плащания;

условия по бартерни операции;

сведения за изпълнението на договори.

И. Цени:

ценови разчети; структура на цените;

пазарни цени;

договорни цени.

К. Търгове:

сведения за предстоящи конкурси и търгове до тяхното публикуване; материали и оферти за участие в търгове.

Л. Наука и техника:

резултати от научни изследвания и разработки; изобретения, нови изследвания и ноу-хау;

сведения за работа над изобретения и рационализации до момента на тяхната защита с патент;

проекти, модели и нови изделия, незащитени с патент;

сведения за програмно и компютърно обезпечаване на фирмените дейности;

сведения за инженерно-технически системи и съоръжения.

М. Технологии:

сведения, свързани с технологичната информация; данни за спецификата на отделни технологични процеси;

методи за производство на продукция;

информация за технологичния режим;

сведения за перспективни технологии.

Н. Съвещания:

предмет и резултати от съвещания и заседания на органите за фирмено управление.

След изтичане на определения срок за действие на документа, съдържащ фирмена тайна, предупредителният гриф се зачертава и материалите се съхраняват по общия, установен във фирмата ред за работа.

43

Определянето на лицата от персонала на предприятието, които имат право до знаят и използват по право фирмената тайна (режим на допуск), има някои особености, но най-същественото при него е да се обвържат лицата, боравещи с фирмената тайна, с дисциплинарна и друга отговорност при установени нарушения. Това става с анекс към трудовия им договор или със специално споразумение. Накрая списъкът с утвърдените (допуснати) лица придобива нормативна сила посредством заповед на ръководителя на предприятието, която обаче този път се свежда до знанието само на лицата от управленския екип, както и на утвърдените за работа с фирмената тайна лица.

Фирмената тайна е ценност на собственика, носеща печалба, чрез която се постига преимущество над конкурентите. Ето защо тя се явява изключително важен "обект", към който са насочени различни интереси. Поради тази причина структурата за вътрешна сигурност е длъжна да създаде възможно най-добрия режим за опазване, а при данни за изтичането й към конкуренти - да установи каналите и виновните лица.

Разследването на случаите за изтичане на фирмена тайна се извършва в следните направления:

човек; документ;

изделие - процес.

Защитата на информацията, представляваща фирмена тайна, се осъществява в подсистемата на информационна сигурност.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

4. Изграждане на подсистема за информационна сигурност на фирмата

 

Подсистемата за информационна сигурност е част от информационната система на фирмата. Тя е предназначена да осигури изпълнението на изискванията на държавните и ведомствени нормативни документи по опазване на фирмената тайна чрез защита на данните и ресурсите от случайно или преднамерено разкриване, модификация, неправомерно използване или унищожаване. Обхватът се разпространява върху всички нива и звена на системата, както и върху потребителите. Обектите на защита са:

работните помещения; работните станции и сървърите;

програмното и информационното осигуряване;

комуникационната среда;

криптографската защита.

Подсистемата за информационна сигурност се изгражда със следните основни средства:

административни средства; организационни средства;

технически средства;

44

програмни средства.

Административните средства се състоят от разпоредби, правила и технологии по сигурността и режима на функциониране на информационната система. В тези средства са включени функционалните задължения на длъжностните лица на фирмата.

Организационните средства се състоят от мерки по обособяване на сървъри, мрежови устройства, устройства за засекретяване на информацията и част от работните станции в помещенията, защитени от електромагнитни излъчвания и контролиран достъп.

Техническите и програмните средства осигуряват защита на данните при глобалните комуникации. Особено внимание се обръща на сървърите, локалните мрежи и работните станции.

При изграждането на фирмената подсистема за информационна сигурност е необходимо да се извършат следните дейности:

конфигуриране на фирмената интранет; дефиниране на потребителите и правомощията им;

изграждане на система за управление на паролите;

регламентиране на чувствителните услуги;

системен мониторинг;

осигуряване на целостта на данните;

осигуряване на регламентиран достъп до данните.

Конфигурирането на фирмената интранет е задължителна дейност, когато фирмите създават своя частна мрежа, работеща по протоколите на интернет (IP), или се ползва изцяло интернет. Собствените фирмени мрежи са по-доброто решение от гледна точка на опазването на важните данни.

Конфигурират се локалните мрежи, техническите и мрежовите устройства. Вземат се на отчет сървърите, работните станции, активното и пасивното мрежово оборудване.

Инсталира се нужният системен мрежов софтуер. Определят се протоколите, адресите, имената и услугите в локалните мрежи, интранет или интернет. Проверява се и се инсталира потребителския софтуер.

Дефинирането на потребителите и правомощията им се извършва чрез обособяване на следните групи:

групи на администраторите; групи на глобалните потребители;

групи на локалните потребители;

групи на обикновени потребители;

потребители със специални правомощия (ръководители).

Потребителските пълномощия се ограничават през времето, необходимо за регистрация на потребители. Потребителските пълномощия се ограничават и при възникване например на

45

опит за неправомерен достъп или изтичане на срока за достъп, или забрана за достъп до определени данни. Потребителските пълномощия могат да се възстановят динамично, чрез стартиране на файл за настройка на конфигурацията.

Изграждането на система за управление на пароли е задължително при съхранение на класифицирана информация в информационните системи. Необходимо е и системният софтуер да изисква въвеждане на парола при стартиране на работните станции и сървърите. Въведените пароли трябва да се контролират за максимална и минимална дължина и за използването на символи само от допустимото множество. Необходимо е да се въведат и ограничителни условия за броя на буквите, цифрите и характерни последователности от букви и цифри.

Не се допуска използването на дадена парола повече от определен брой пъти. Предвижда се възможност за смяна на паролата от потребителя, което дава на потребителя самочувствие и го прави отговорен за опазването на фирмената тайна. Добрата защита изисква често административно активиране на процеса на смяна на паролите от потребителите. Необходимо е стриктно да се контролира времето за актуалност на паролите. Часът и датата на създаване на паролата, както и тези данни от успешното използване на паролата за влизане в системата, се съхраняват в отделен служебен файл.

Чувствителните услуги регламентират услугите по ползването на чувствителните за фирмата данни. В този смисъл се разработва система за контрол на физическия достъп и достъпа до системата, системните услуги и данните. За потребителите се регламентират възможностите за отдалечен достъп.

Системното наблюдение включва записване, проверка и преглед на дейностите, свързани с безопасността на информационната система. Събитията, които се контролират при наблюдение, са: успешно или неуспешно влизане в системата, излизане от системата, отдалечен достъп до системата, отваряне, затваряне, преименуване и изтриване на файлове, смяна на атрибути или привилегии за сигурност.

За всяко събитие се регистрират: идентификатор на потребителя, дата, точен час, тип на събитието, успешност или неуспешност, име на обекта на действието, описания на измененията в базите данни, нива на безопасност на обекта и субекта.

Осигуряването на целостта на данните изисква процедури за възстановяване на файловете в сървърите и работните станции и организацията на надеждна антивирусна защита.

Осигуряването на регламентиран достъп до данните изисква разработване на цялостна система за контрол на достъпа до данните и криптографска защита на файловете, съобщенията и електронната поща.

Основни функции на системата за информационна сигурност са:

защита от електромагнитни излъчвания; контрол на физическия достъп;

защита на сървърите и работните станции;

контрол на достъпа до ресурсите на сървърите и работните станции;

защита на комуникационната среда;

защита на данните "от край до край";

защита на приложните процеси;

46

антивирусна защита и профилактика;

наблюдение и контрол.

Защитата от електромагнитни излъчвания се решава по два начина:

използване на защитени компютри за основните длъжностни лица, обработващи класифицирана информация;

използване на средства за активна защита.

Контролът на физическия достъп трябва да се реализира чрез провеждане на административно-организационни мероприятия, технически и програмни средства, като се ограничи достъпът до:

всички работни места в системата; сървърите и работните станции, на които се работи с класифицирана информация;

мрежовите и локалните принтери;

активните и пасивните мрежови устройства;

кабелната система на мрежите;

устройствата за защита (криптиране) на информацията.

Средата за контрол на физическия достъп и охраната се състои от:

контрол на достъпа до помещенията; вътрешна охрана;

контрол на достъпа до кабелните системи;

видеонаблюдение;

контрол за наводнение;

пожароизвестяване.

Необходимо е средата за достъп и охрана да осигурява следните функционални възможности:

контрол на физическия достъп до различните типове помещения; известяване на длъжностните лица от охраната и на центъра за администриране и

безопасност за регистрирани нарушения;

местна сигнализация;

местно и дистанционно управление на работните режими на системата за контрол на физическия достъп;

непрекъсната диагностика и контрол на техническите средства;

поддържане на архив за проведените мероприятия по защитата.

Препоръчителните технически параметри на системата за контрол на физическия достъп са:

47

захранване от мрежово напрежение от 220 волта и от резервно напрежение от акумулатор;

време на работа от резервния източник не по-малко от 12 часа;

време за реакция на системата 2 секунди.

Защитата на сървърите и работните станции, обработващи чувствителна и класифицираната информация, трябва да използва средства, осигуряващи защита при:

стартиране на сървърите и работните станции; съхраняване на данни върху магнитни носители;

проверка на пълномощията и контрол на достъпа до ресурсите.

Възможни решения за тази защита са:

използване на технически криптографски устройства за защита при стартиране, контрол на достъпа до ресурсите, криптографска защита на данните, записани на магнитни и оптични носители и на електронната поща;

разработване на програмни продукти с подобни на горните криптографски функции. Тези продукти работят във фонов режим и криптират входно-изходния обмен с периферните устройства;

прилагане на административни и организационни мероприятия.

Контролът на достъпа до ресурсите на сървърите и работните станции се реализира чрез използване на:

функционалните възможности на операционните системи, мрежовото програмно осигуряване и системите за управление на бази данни;

функционалните възможности на хъбовете, ключовете, концентраторите и мрежовите процесори;

изграждане на защитни системи (firewall) както за връзка на интранет с интернет, така и за връзка между различни мрежи на фирмата;

използване на сървъри за достъп до ресурсите;

използване на цифрови сертификати при разработки, създадени на базата на WWW технологията.

Защита на комуникационната среда и антивирусна защита

Криптирането на данните е основната защита на комуникационната среда. В интранет на фирмите се използват функционалните възможности на активните мрежови устройства (рутерите), възможностите на защитните стени, виртуалните частни мрежи, защитените сесии и защитената електронна поща.

За криптографска защита на данните в комуникационната среда на локалните мрежи се използват:

специализирани криптографски устройства; собствен софтуер за криптографска защита;

защитени сесии;

48

защитена електронна поща.

При защита на данните "от край до край" се извършва криптографска защита със собствен софтуер, който работи на приложно ниво в два режима:

фонов - за криптиране на съобщения и заявки; изпълним модул - за криптиране на ниво файл.

Необходимо е този софтуер да поддържа двата вида криптографски алгоритми:

симетрични (за работа със секретни ключове); асиметрични (за работа с публични ключове).

В архитектурата на криптографския софтуер са включени:

програмно осигуряване за крайния потребител; потребителски програмен интерфейс;

система за разпределение и управление на ключове и пароли;

осигуряване на администраторите по сигурността.

Защитата на приложните процеси се реализира чрез:

контрол на достъпа при стартиране на системата; контрол на достъпа до функциите на системата;

тестове за проверка на целостта на програмите и данните.

За целта се разработват правила и технологии, които, съвместно с криптографските средства, се вграждат в съответните приложения.

Антивирусната защита и профилактика се реализира чрез административно-организационни мероприятия и програмни средства за защита на оперативната памет и магнитните носители. Осигурява се възможност за:

проверка на магнитните носители; проверка на данни и програми;

проверка на оперативната памет;

отстраняване на последствията от проникване на вирус.

Необходимо е да се организират наблюдение и контрол за осъществяване на:

физическо наблюдение на сървърите и работните станции, обработващи и съхраняващи класифицирана информация;

физическо наблюдение на устройствата за криптиране;

наблюдение на мрежовото оборудване;

наблюдение на системните средства на операционните системи;

наблюдения и регистрация на извършваните дейности в информационната система.

49

Подсистемата за информационна сигурност поддържа и следните сервизни функции:

контрол на състоянието на системата; откриване и обработка на събития, застрашаващи сигурността;

тестване и самотестване на елементи от системата;

отчетност на дейностите, свързани с експлоатацията на системата.

В зависимост от мащабите на фирмата се създават различни специализирани органи и се назначават длъжностни лица с определени функции, осигуряващи нормалното функциониране на подсистемата.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

5. Създаване на регистратура

 

По същество се отнася за документно производство - съвкупност от точно определени правила и действия, реализирането на които води до достигане на предварително планирано състояние (цел). В случая това е състояние на максимална защитеност на документите, съдържащи фирмена тайна от несанкциониран достъп.

Организирането на добра регистратура е сложен и продължителен процес. Обикновено мениджърите го поверяват на опитен експерт по сигурността или на независима агенция.

Отново се налага изготвяне на инструкция с нормативен характер, определяща документите, които могат да носят определен гриф, лицата, оправомощени да съставят документи с конфиденциално съдържание, реда за движение и ползване на тези документи. Освен всичко това експертът се ангажира и с обучаване на персонала за регистратурата.

Във фирмите, които работят с класифицирана информация, се създава регистратура за класифицирана информация. Функционирането й е регламентирано от закона за класифицираната информация и правилника за неговото прилагане.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

6. Проучване и издирване

 

А. Информационно проучване на хора

Информационното проучване на хора започва с кадрова съдебна проверка на кандидатите за работа от гледна точка на тяхното (евентуално) криминално минало. Това се налага не по бюрократични съображения, а поради уязвимостта на сътрудник, който крие нещо от работодателя си. Такъв сътрудник лесно става обект на внимание и шантаж от страна на конкурентите. Естествено, в интерес на фирмата е предварително да се знае дали кандидатът за работа е съден за стопански или други криминални престъпления, а не когато се наложи, да се констатират "пост фактум" след нанесени щети. Всичко това налага изграждането на единна кадрова система, която не само да елиминира подобни случаи, но и

50

да допринася за провеждането на единна кадрова политика, гарантираща доверие към сътрудниците, и грижа за човешките ресурси - основният капитал на стопанския субект.

Както беше подчертано при проблема за опазването на фирмената тайна, наред с техническото, технологичното и компютърното осигуряване, главна роля и значимост трябва да се отдава на ролята на човека. В този смисъл пълното познаване на цялата професионална, а и битово-поведенческа биография на всички сътрудници, имащи достъп до фирмената информация, класифицирана като търговска тайна, е особено съществено. Не във всички случаи, разбира се, "черните" петна в биографията на някои от сътрудниците може да се очаква да бъдат предмет на опасения. Но известността на тези факти е важна както от гледна точка на интересите на фирмата, така и от гледна точка на личното спокойствие на сътрудника, ако той предварително ги е направил достояние на ръководството. В противен случай, при маловажни факти и прояви, необявени от него, те могат да се изяснят в процеса на интервюто с него. При такива условия, и то в случай на особено компетентен специалист с изключително висока квалификация, произтичат най-малко две последствия:

първо - фирмата в лицето на прекия ръководител на специалиста ще има предвид това обстоятелство и ще има възможност да поддържа превантивни мерки в зависимост от проявите му;

второ - специалистът, знаейки, че ръководството е уведомено за цялата му биография, ще бъде "a priori" особено внимателен и коректен в цялата си дейност. Тази предпазливост от негова страна, обаче, ако е прекомерна, също трябва да се има предвид от страна на ръководството.

Тесният, с уникалната по своята същност квалификация специалист, в повечето случаи е заинтересован преди всичко от резултата при решаването на технологичен проблем или сложен казус и дори по-малко от размера на заплащането му. Следователно и при незначителен относително нисък размер на възнаграждение, но при по-завладяващи професионални условия, той би предпочел последните, независимо от ангажиментите, поети от него към фирмата.

Ръководството в такива случаи трябва да създава благоприятни условия за професионална изява на такъв специалист и по-малко да му "нарежда" или "заповядва", а повече да му създава и оказва професионални, технически, технологически и психологически условия и климат, както и ресурсна помощ. В същото време, когато и двете страни открито обявяват своите резерви относно взаимната лоялност, от взаимно изразяваното доверие, макар и не така внезапно или бързо, постепенно, но трайно се утвърждава и гарантира здрав психологически климат за творческа изява на сътрудника и отстраняване на всякакво подозрение за неговата лоялност от страна на ръководството. На практика този процес невинаги е гладък и в редица случаи може да крие определен риск и за двете страни. Главното е, че чрез този подход фирмата ще повишава все повече своя авторитет на институция, която умее да подбира най-добрите специалисти и, още повече, те да се ползват с нейното доверие. Този авторитет на фирмата води също така и до съществени последствия най-малко в две насоки:

първо - всеки специалист при ситуация на емоционално предизвикателство ще има предвид, че при изявено, макар и не дотам обмислено, намерение да напусне, неговото място ще бъде веднага заето от друг специалист в областта;

второ - стремежът на професионалисти от висок професионален ранг за работа във фирмата осигурява възможности за прецизен подбор на кадрите или подмяна на недостатъчно ефективните.

От психологическа гледна точка обаче тази възможност, която с времето би трябвало да се очаква да се разширява, не бива да бъде демонстрирана пред или сред заетите в нея, макар че с хода на процесите обективно това става все по-известно. Точно тук е мястото на ръководството - обективните процеси и видимите резултати да поддържат професионалния тонус на специалистите и в никакъв случай прикрита или открита "заплаха" за несигурност, проявена под каквато и да е форма от страна на различните етажи в ръководството на

51

фирмата. Това практически означава, че ръководителите изобщо, а и тези на отделните структурни звена в частност, трябва да полагат постоянни усилия за овладяване на изкуството да управляват или по-точно да ръководят процесите, а не само колективите с административни разпоредби.

Единната система на кадрова политика не означава прилагането във всички случаи на прилагането на единни критерии при подбор на кадрите. Колкото по-разнообразни са критериите (в различните звена на фирмата - производствени, финансово-отчетни или информационно-аналитични и охранителни), толкова повече единното - най-високо стоящото ръководство, има възможност както да бъде в течение на всички процеси във фирмата, така и да има представа за възможностите на водещите сътрудници и "тесните" или "проблемните" места в нея.

Б. Проучване на факти за неправомерно използване на фирмени знаци, търговски марки и печати

Фирменият знак е обозначение, което позволява разпознаването на стоки и услуги на едни юридически или физически лица от сродни стоки и услуги на други юридически или физически лица. С него могат да се обозначават и изделия, предназначени за включване като съставни части, елементи или детайли в други завършени изделия, независимо от това, че за тях съществуват отделни марки (Закон за търговските марки и промишлени образци, чл. 2).

Охраната на фирмения знак е изключително сложна функция, тъй като съвременните технологии позволяват изготвянето на съвършени фалшификати, нанасящи огромни загуби на цели индустрии.

В. Събиране на факти и данни за престъпления, извършвани от служители на фирмата

Това е най-деликатната функция на структурата за вътрешна сигурност, тъй като може да засегне роднински връзки, интимни взаимоотношения, дори и интересите на някои ръководни фигури във фирмата. Ако фирмената политика е свързана по някакъв начин с престъпни групировки и дейности, то неимоверно ще влезе в конфликт със собствената си сигурност. Това е правило без изключение и когато бизнесмените решат да си създадат структура за фирмена сигурност, трябва да са наясно, че нейната функция е не да прикрива престъпленията, а да ги разкрива, предотвратява и пресича.

Престъпленията, към които има отношение структурата за сигурност се разделят на две групи: против персонала и против собствеността.

Когато става въпрос за престъпления от първата група, трябва да се разбира основната връзка персонал - фирмена дейност. Например кражбата на лично имущество на някои от служителите не ангажира структурата за сигурност да участва в разследването, тъй като това е задължение на държавните органи, оторизирани за тази дейност. При положение обаче, че сред откраднатото имущество има и документи, свързани с фирмената тайна, то ситуацията се променя. Разбира се, възможно е включването на структурата за сигурност в разследването на криминални и стопански престъпления във фирмата, но само по указание и разрешение на президента й.

Към най-разпространените престъпления от втората група спадат: кражби, саботажи, грабежи, умишлени палежи и др.

Г. Издирване на липсваща фирмена собственост

Под "фирмена собственост" се разбира цялото движимо и недвижимо имущество на фирмата, финансовите средства и нематериалните активи (патенти, лицензи, програми, ноу-хау, брокерски места и пр.).

52

Загубите на фирмена собственост условно се делят на две категории: безстопанственост и чрез умишлени действия на фирмени служители. Обединява ги едно - щетите, нанесени на фирмата. Поради тази причина структурата за сигурност е длъжна да има изключително отговорно отношение към всички форми на фирмена собственост и постоянно да контролира тяхната наличност. При констатиране на умишлени действия от фирмени служители, в интерес на фирмата е незабавно да се обърне за помощ и съдействие към оторизираните органи. "Бухалковите" методи и средства противоречат на основния принцип на сигурността - законността.

Д. Издирване на безследно изчезнал фирмен служител

За безследно изчезнал фирмен служител се смята този, чието местонахождение и съдба са неизвестни за фирмата. Всички случаи на безследно изчезнали лица могат да се обособят в следните три групи:

свързани с произшествия с криминален характер (отвличане, убийство, умишлено предизвикана катастрофа и т.н.);

свързани със смъртни случаи с некриминален характер (самоубийство, отравяне, нещастен случай и др.);

обективно независещи причини (остро психическо заболяване, арест и пр.);

възникнали проблеми от личен и служебен характер (семейни неуредици, злоупотреба със спиртни напитки или наркотици, конфликти с началници и др.).

Експертите извършват издирване на безследно изчезнал фирмен служител само в случаите, когато има основание да се предполага, че отсъствието от работа без известие носи реален или потенциален ущърб на фирмата. Работата по издирването представлява комплекс от действия, осъществени в тясна връзка и координация с органите на МВР, с цел установяване на фактическите обстоятелства за изчезването и местонахождението на издирваното лице.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

7. Изграждане на доверителни отношения със служители на предприятието

 

Отнася се за специфични извънслужебни отношения. Всеки работодател има нужда от обективна, неманипулирана информация за това, което става в собственото му предприятие - преобладаващи в колектива становища по професионални въпроси, характер на междуличностните отношения, мнения за отделни членове от ръководството на предприятието, микроклимат, морал и пр. Всичко това няма как да бъде получено освен чрез изграждането на доверителен тип отношения с някои от служителите. Създаването на такива отношения става чрез своего рода вербуване на определени служители по специални критерии. За да бъде подбран правилно обектът на вербуването, е необходимо внимателно изучаване на потенциалните кандидати. В никакъв случай мениджърът на предприятието не трябва да подхожда сам към началото на този тип отношения - това крие твърде много рискове за непрофесионалиста. Експертът по сигурността, особено когато има зад себе си достатъчно практически опит, е в състояние да определи с голяма вероятност кое би мотивирало дадения служител да приеме направеното му предложение за предоставяне на търсената информация. За един мотивационен фактор може да се окаже увеличаването на заплатата, друг би приел срещу обещание за активизиране на кариерата му в предприятието, трети би сътрудничил срещу възможността да засвидетелства лоялност към ръководството, четвърти се блазни от мисълта за принадлежност към кръга на шефа и т.н.

53

Не бива да се забравя, че наличието на доверителните отношения е сигурно средство за разкриване и противодействие на опити за нелоялна конкуренция и промишлен шпионаж. Всъщност служителите знаят много повече, отколкото може да се предполага. Остава експертът да ги предразположи да споделят с него наличната информация. Започването, развитието и утвърждаването на доверените отношения е професионален връх за всеки специалист по фирмена сигурност. Неправилният подбор на кандидатите и лошата работа с тях, когато се извършват от непрофесионалисти, водят след себе си до тежки деформации в микроклимата на колектива, негативно мнение за ръководството, а понякога дори до взрив от молби за напускане на предприятието.

Доверителните отношения са конфиденциални и тяхното компрометиране води да непредвидими последици.

 

ЧАСТ ТРЕТА. СТРАТЕГИИ ЗА ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ НА ФИРМАТА

8. Работа с фирмения персонал по въпросите на сигурността

 

Основни дейности:

беседи с кандидатите за работа; инструктаж на новоприетите сътрудници в структурата за сигурност по опазването на

фирмените тайни;

обучение на служителите по правилата за защита на информацията;

стимулиране на бдителността във фирмения колектив;

беседи с напускащия персонал на фирмата;

беседи със служители, нарушаващи сигурността.

За реализирането на последната точка могат да се използват два метода за оказване на въздействие върху дадено лице - убеждение и принуждаване.

Убеждаването е предпочитаният метод. На лицето се разяснява характерът на постъпката, разкриват се заблудите му, осъждат се неговите възгледи и поведение, подчертава се отговорността и опасността от действията му и се предупреждава за последствията, ако продължи тази си дейност. Целта е да се въздейства върху съзнанието и лицето само да се убеди, че трябва да прекрати общественоопасната си дейност.

Принуждаването е метод, който се използва, след като не са постигнати целите на убеждението. То се изразява в предприемане на административно-правни мерки по предложение на службата. Може да се изрази и във вземане на обществени и колективни мерки спрямо лицето.

Индивидуалните профилактични беседи се извършват с две форми - открита и засекретена.

Откритата форма е беседа на експерт от структурата за сигурност, в която той убеждава и разобличава лицето за неговата дейност и го предупреждава за последствията. Експертът не крие своята принадлежност към структурата за сигурност. Тази беседа обикновено се провежда в офис на фирмата, но може и на друго подходящо място, дори в жилището или в офиса на лицето.

54

Засекретената формана беседа се предпочита при няколко фактора: стремеж да се прикрие интересът на контраразузнаването към лицето; получените данни за неговото поведение не могат да се легализират и има опасност от разкриване на източника им; откритата беседа може да има обратен ефект; да се запази авторитетът на лицето с цел опазване на служебна тайна; когато има оперативни възможности за такава беседа и др.

Засекретената беседа може да се проведе от доверено лице, което е съмишленик, приятел, роднина, колега на лицето. В тези случаи за постигането на положително въздействие може да е необходима не еднократна беседа, а продължителни разговори. Много важно е да бъде разработена подходяща линия на поведение на довереното лице. Ролята, която трябва да играе, да бъде приета от лицето.

В рамките на фирмата такава засекретена беседа може да се проведе и от ръководителя й.

За да бъде успешна и ефективна индивидуалната профилактична беседа, трябва да се спазват няколко основни изисквания:

Да има достатъчно пълни, достоверни и легализирани данни за намеренията и поведението на лицето, то да се убеди в тяхната обществена опасност и да разбере последствията, ако продължи дейността си.

Оценката на фактите да бъде съобразена с обществено-политическата и оперативната обстановка.

Да бъде своевременна, за да постигне търсения ефект.

Да се подберат най-правилната форма и метод за въздействие. Правилото е да се върви от засекретена към открита профилактична беседа, от убеждението към принуждаването.

Експертът да бъде подготвен много добре фактологически и психологически за беседата. Ако тя се провежда от доверено лице, то трябва да бъде инструктирано подробно за целта, линията на поведение и методите за оказване на въздействие.

Да се спазват законите. Да не се използва тогава, когато лицето вече е консумирало състав на престъпление.

След провеждането й лицето да се наблюдава известно време, за да се видят резултатите от беседата. При необходимост да се вземат допълнителни мерки за въздействие.

 

 

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси

1. Какво включва защитата от шпионаж, реализиран посредством специални разузнавателни средства?

2. Представете реда за установяване, прекратяване и пресичане на нелоялна конкуренция.

3. Формирайте Ваше виждане за фирмена тайна. Какви са основните подходи за създаване на списък на сведенията, фактите и предметите, представляващи фирмена тайна?

55

4. Формулирайте способите за изграждане на подсистема за информационна сигурност на фирмата.

5. Кои са основните функции на подсистемата за информационна сигурност на фирмата?

6. Определете съдържанието и съпоставете проучването и издирането като дейности на структурата за сигурност на предприятието.

7. Кои са основните дейности при работа с фирмения персонал по въпросите на сигурността? Как те се изпълняват?

 

56

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

 

Физическата и техническата защита на фирмата създава възможно най-благоприятни условия за функционирането на фирмата чрез дейности в направленията: защита на стационарни обекти; охрана и съпровождане на товари; охрана на касиери и финансови средства; охрана на инкасова дейност; персонална охрана; осигуряване на противопожарна безопасност; осигуряване на безопасност на труда и гражданска защита.

 

1. Защита на стационарни обекти

1.1. Общи положения

В разгърнат план осигуряването на надеждната защита на стационарни обекти е многостадиен процес, базиращ се предимно на охранителни мероприятия с "предупредителен" характер. Затова за ефективна може да се приеме само тази охранителна система, която предварително е изградена така, че да не допуска извършването на престъпни посегателства или да ги пресича в най-ранния им стадий.

При разработване на модела за охрана на стационарните обекти практиката е доказала, че е подходящо да се използва т.нар. "пръстеновиден принцип" на защита, чрез който да се разкриват своевременно различните видове заплахи и да се възпрепятства тяхното разпространение. Защитните пръстени, разположени в концентричен вид, трябва да започват от най-външните оградителни съоръжения и в центъра си да достигат мястото за съхранение на фирмените тайни.

Като пример може да се посочи защитата от "тайно" проникване на територията на фирмата, където се намират сгради, съоръжения и паркинги за автомобили. В случая възможните заплахи са: кражби на автомобили и друго имущество; поставянето на взривни устройства и подслушвателна апаратура; провеждане на визуално наблюдение. За да бъдат неутрализирани подобни престъпни действия, защитата на територията на фирмата трябва да се състои от различни ограждения, специално оборудвани входове и изходи, охранителни сигнализации, охранително осветление и телевизионно наблюдение.

По време физическата охрана на стационарни обекти може да бъде непрекъсната (24-часова), полудневна (8 или 12 часа) и частична (само в определени часове). В големите фирми е препоръчително да се използва непрекъсната охрана, тъй като те са постоянен обект на престъпни посегателства.

През деня охраната контролира чрез пропускателен режим всички посетители, пребиваващи на територията на фирмата, а нощно време осъществява т. нар. "закрита охрана", поемайки пълната отговорност за цялостната защита на обекта.

Някои стационарни обекти се охраняват епизодично и времетраенето зависи от характера на задачата. Към тях могат да се отнесат: домовете на собственика на фирмата, когато отсъства; временни хранилища или териториите, на които се подготвя транспортирането на финансово-материални ценности.

Съществуват няколко вида физическа охрана на стационарни обекти според принадлежността й и в зависимост от начина на използване.

57

Към първата група се отнасят:

собствена (щатна) охрана; полицейска охрана (по договор с МВР);

по договор с частна охранителна фирма;

смесена.

Във втората група са:

охрана с помощта на технически средства и централизиран контролен пулт; постова охрана;

комбинирана.

Основните задачи, които изпълнява охраната на стационарни обекти, са:

предупредителни; процесуални;

представителни.

Предупредителни задачи. Целта е създаването на авторитет (имидж) на силна и ефективна охрана пред конкуренцията и престъпния контингент. Подобен имидж се оформя чрез серия имитационни мероприятия, демонстриращи "тайни" опити за проникване във фирмата и своевременното противодействие на охраната. Всичко това е желателно да се допълни с впечатляващи ефекти като: внушителен вид на охранителите; използването на обучени за охрана кучета или други животни; съвременна охранителна сигнализация; присъствието на полиция и пр.

Предупредителните мероприятия могат да се осъществят и чрез: маскировка; прикриване на информационните канали за конкретна производствена дейност и дезинформация на конкурентите и престъпните елементи за характера на фирмената дейност, състоянието на охраната, наличието на стоково-материални ценности и т.н.

Процесуални задачи. Втората група задачи за охраната на стационарен обект се решава по пътя на своевременното разкриване на нарушителите и предаването им на органите на МВР. Най-важните моменти при тези действия са: а) събиране и запазване на доказателствата за подготвяна или извършена престъпна дейност; б) установяване на свидетели и очевидци; в) документално оформяне на случая и предаването му на компетентните органи; г) оказване на първа медицинска помощ на евентуално пострадали хора; д) известяване на органите на МВР за инциденти в близост до охранявания обект.

Представителни задачи. Охраната на стационарни обекти е длъжна да обръща специално внимание при изпълнение на задачите си, свързани с провеждането на делови срещи и с посещенията на външни лица. В този аспект от охранителите се изисква:

да посрещат гостите на фирмата; да съгласуват действията си с евентуалните бодигардове на посетителите;

да охраняват колите, дрехите и вещите на гостите;

да оказват първа медицинска помощ при необходимост.

58

От гледна точка на практическото приложение е необходимо да се обърне допълнително внимание върху положителните и отрицателните страни на различните видове охрана.

Най-предпочитаният (предимно от чуждестранните инвеститори) вид охрана е полицейската. Това се дължи на факта, че охранителната полиция по закон има големи правомощия и всява респект у престъпния контингент, но полицейската охрана е изключително скъпа и дефицитна, което я прави трудно приложима в частните фирми.

Най-разпространената в момента у нас е охраната по договор с частни охранителни фирми. Тя се предпочита, тъй като е евтина в сравнение с останалите, но същевременно има и много недостатъци. От една страна ниското заплащане на охранителите често води до голямо текучество сред тях, а това пряко рефлектира върху общото състояние на сигурността. От друга страна, функциите и задачите на частните охранители са фиксирани строго в договор и всяка промяна изисква допълнителни споразумения.

Собствената (щатна) фирмена охрана, независимо че е скъпа (почти колкото и полицейската), е препоръчителна за големите частни фирми. При нея лесно се постига "заинтересованост" за ефективност в работата, тъй като е пряко свързана с главната цел на сигурността - просперитет на фирмата. Освен това собствената охрана е многофункционална, което позволява гъвкавото й преструктуриране в зависимост от промените в обстановката.

Най-добрият възможен вариант, който има голямо бъдеще при нашите пазарни условия, е смесената охрана (собствена и полицейска). При този вид не е необходимо броят на полицейските служители да бъде много голям, тъй като функциите им ще бъдат предимно методически (спрямо щатните охранители) и предупредителни към престъпния контингент.

Охрана с технически средства

За охраната и контрола върху състоянието на определени райони, сгради, помещения, стоково-материални, финансови и други ценности, а също така и при осигуряване на надеждна информационна защита на фирмата, в охранителната практика все по-широко навлезе научно-техническият прогрес, който позволи освобождаването на големи и скъпо струващи количества жива сила (охранители) чрез използването на различни модерни инженерно-технически съоръжения и средства. С тяхна помощ стана възможно своевременно да се откриват пожари, нерегламентирано проникване на хора и животни в охраняемите територии, различни престъпни посегателства и пр.

При охраната на хора, фирмено имущество, ценности и информация е препоръчително да се използват комплекс от технически средства, позволяващи изграждането на многопрепятствена, кръгова защита. По този начин съществено се подобрява степента на надеждност на охраната, защото има застраховка, дори и в случаите, когато някои от техниките не работят.

Първият, условно "наречен концентричен кръг", по принцип е извън фирмата и контролира дейността на конкуренцията и престъпното обкръжение. В него са ангажирани преди всичко: фирменото разузнаване; охраната на касиери, финансови средства и товари. Техническото оборудване на тези структури на сигурността (транспорт, радиовръзки, въоръжение, системи за контрол и пр.) е предназначено преди всичко за получаване на изпреварваща информация за престъпни намерения, която да активира следващите охранителни пояси.

Вторият охранителен кръг (пояс) обхваща граничните територии на фирмата и представлява комплекс от сигнално-охранителни съоръжения и КПП. Задачата на тези съоръжения е да възпрепятстват максимално злонамерените тайни прониквания на територията на фирмата и да предоставят достатъчно време за реакции на физическата охрана и сработването на следващите охранителни системи.

Характерно за този охранителен кръг е, че, в зависимост от големината на територията, е желателно техническите средства да се съчетават с използването на стражеви кучета.

59

Третият охранителен кръг защитава фронтално строителни конструкции, помещения, врати, прозорци, люкове, вентилационни съоръжения, канали и пр., през които е възможно да се проникне отвън, дори и да са обезопасени с метални решетки и врати.

Четвъртият охранителен кръг обхваща определени помещения, производствени участъци и др., в които достъпът е ограничен даже за някои категории фирмени служители. В него, освен сигнално-охранителна, е разположена и пожароизвестителна техника.

Петият кръг прикрива с особен вид охранителни методи и средства хранилища, каси, сейфове, шкафове и техника, в които се съхранява фирмена тайна.

1.2. Изграждане на физическа и техническа защита

Елементи на комплекса за защита могат да бъдат:

а) персонал за физическа защита;

б) физически бариери - огради и оградни съоръжения по периметъра, вътрешни огради, които са:

укрепващи елементи; задържащи достъпа съоръжения; контролиращи достъпа съоръжения.

в) сигнално-охранителни и известителни системи;

г) пожароизвестителна и пожарогасителна система;

д) техника за телевизионно наблюдение;

е) система за охранително осветление;

ж) средства за комуникация;

з) транспортни средства;

и) служебни животни (обучени кучета като биологичен охранителен фактор);

к) служебни помещения - за персонала на звената и пултово наблюдение на рисковите структури или на предприятието като цяло.

Проектирането на системата за физическа защита и изборът на елементите, включително и тяхната комбинация, се извършват съобразно с категорията на системата за физическа защита, определена по Приложение № 1 на наредба № 7 от 8 юни 1998 г. (актуализирана през 1999 г.) на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като се отчитат условията, при които ще работят елементите, в зависимост от големината, вида и спецификата на охранявания обект.

1.2.1.Физически бариери

А. Огради и оградни съоръжения по периметъра на обекта (външни огради)

Надлежно изградените огради и оградни съоръжения, ако не отстраняват, то поне намаляват риска от действия на престъпници (поне до момента на включване на охранително-сигнализационната уредба). Те изпълняват следните функции:

60

затрудняват физически кражби в големи размери от външни и вътрешни фактори, което изисква организация, взаимодействие между тях, транспорт и др.;

ограничават разпространението на пожари както отвън, така и от вътре, при което особено важно е вътрешното подпалване, поради осведомеността на евентуалния вътрешен подпалвач за уязвимите места;

намаляват разрушително действие на водата при наводнения чрез осигуряване на възможности за най-малко застрашаващо насочване на водната стихия с оглед опазване на най-ценните суровини, технологични линии и най-важното - човешкия живот;

свеждат до минимум разрушително действие на силни ветрове, виелици, бури;

създават чувство за сигурност и ред не само сред персонала за физическа защита, но и в този, пряко ангажиран с производствената дейност;

насочват злонамерените сътрудници към контролно пропускателните пунктове (където лесно могат да бъдат заловени) или към фалшиво изглеждащи достъпни проходи;

водят до много по-висока степен на мотивация за съвестно, самоотвержено изпълнение на задълженията от охранителния състав;

помагат за намаляването на числеността на персонала за физическа защита (в дългосрочен план средствата, които се отделят сега за заплати, снаряжение, въоръжение и обучение, ще са икономия);

повишават общата стойност и пазарна цена на обекта, в някои случаи до 20 %;

намаляват значително размера на застрахователната премия, съответна на охранителните мерки, прилагани за защита на обекта и неговите активи.

Б. Вътрешни огради (изграждат се около особено рискови и важни обекти) - те са предназначени да:

ограничават достъпа до обекта, а при възможност и дефинитивното му осигуряване; въздействат като ограничават или спират разпространението на евентуално

възникнали пожари, взривове и др.;

намаляват производствените разходи (разходни норми), фиктивния брак и др., като предвидим логичен краен резултат.

В. Укрепващи елементи на сградите и другите пасивни фондове:

играят ролята на защитен рубеж в цялостната система на защита на обекта при различни аварийни или диверсионни инциденти;

укрепват конструкцията на помещенията, понижават нивото на загубите и повишават сигурността (включително и при земетресения);

намаляват производствените разходи (разходни норми), фиктивния брак и други, също така като реален, предвидим и логичен краен резултат, особено при укрепването на рисковите елементи на обекта.

1.2.2. Сигнално-охранителните известителни системи - както за охранителните звена, така и за целия зает персонал имат следните функции:

повишават нивото на сигурност на помещенията с особен режим;

61

стават защитен рубеж при опити за кражба на материални ценности и информация - както отвън, така и отвътре, от сътрудници на фирмата;

включването на пулт към дежурната стая на персонала за физическа защита спестява много средства, давани за охрана на звената "Сигнално-охранителна дейност" при СДРВ и СДВР или други частни охранителни структури. По този начин персоналът за охранителна защита е в постоянен тонус, от една страна, и поддържа реална и правилно насочена готовност за реакция, от друга страна - непосредствена защита, предупреждение към злосторника, че обектът е "недостъпен";

намаляват значително времето на закъснение на охранителния състав при екстремни ситуации;

в значителна степен подобряват организацията на охранителната дейност в обекта.

1.2.3. Пожароизвестителни и пожарогасителни системи. На първо място те са задължителен елемент от изискванията на много нормативни документи, засягащи политиката на държавните органи в това отношение. Съгласно с определенията на западните застрахователни компании, тези системи се приемат и като животоспасяващи.

На второ място - значително намалява числеността на персонала за гарантиране на пожарната и аварийна безопасност.

На трето място - намаляват в голяма степен размера на застрахователната премия по изложените съображения и мотиви.

1.2.4. Система за телевизионно наблюдение:

подобрява организацията на охранителната дейност в обекта, при която визуалното идентифициране на заплахата или лицето е особено съществено;

в значителна степен намалява времето за реакция на персонала за физическа защита, тъй като бързо става ясно мястото на екстремната ситуация;

документира и архивира извършените нарушения и събития;

идентифицира нарушителите, тяхната организация и средства;

влияе на производителността, както и на работоспособността на персонала, ангажиран непосредствено в производствената дейност, както и на персонала за физическа защита.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

2. Изработване на пропускателен режим на предприятието

 

Охранително-пропускателният режим е съвкупност от организационно-правни мерки, които определят реда и начина за влизане и излизане на хора, животни, транспорт и багажи на територията на фирмата или в отделни участъци.

Колкото и да не е приятна думата "режим", все пак тя е придобила гражданственост и показва, че в този вид охранителна дейност е необходимо да се спазва в най-голяма степен

62

дисциплина от контролиращите органи и дисциплинираност от всички (фирмени служители и делови партньори), намиращи се на територията на фирмата.

Пропускателният режим се създава с цел:

разпознаване на фирмените от нефирмените служители (контрол и проверка на лицата);

приемане на външни посетители и допускането им до определени зони (райони, сгради и помещения);

контрол върху транспортните средства и материалните ценности от момента на преминаването им през най-външния пост;

документиране на явни или скрити ("тайни") опити за проникване във фирмата и престъпно посегателство върху хора, имущество, ценности, технически средства и информация;

ограничаване на достъпа до "закрити" (за определени лица) територии, сгради и помещения;

пропускателен режим за фирмените служители;

ред за прием на посетители и издаване на временни пропуски за пребиваването им на територията на фирмата;

ред за пропускане на транспортни средства и материални ценности;

ред за документиране на нарушения при контролно-пропускателния режим.

Преди да се пристъпи към разработването на правилата за т.нар. "вътрешен ред", е необходимо да се проведат следните предварителни проучвания.

А) Изучаване на фирмената организационна структура, местоположението и архитектурата на отделните нейни обекти и различните дейности, които се извършват в тях. Чрез изясняването на тези въпроси става възможно решаването на следните практически задачи:

o точно определяне на териториите и обектите в тях, на които е необходимо да се организира охранително-пропускателен режим;

o определяне на характера (за хора или превозни средства) и местата за разполагане на контролно-пропускателните пунктове (КПП).

Б) Извършване на проверка за обема на човекопотока и движението на превозните средства, пресичащи границите на охраняемата територия и стационарните обекти. Такава оценка е необходима, за да се изберат оптималните варианти за автоматизация и контрол на "влизанията", "излизанията", "преноса" и "превоза".

В) Определяне по степени на важност на различните категории стационарни обекти, транспортни средства и материални ценности, а също и категориите лица, пресичащи установените граници на фирмената собственост. Категоризацията помага за решаването на следните практически въпроси:

o конкретно се определят общодостъпните територии и сгради, закритите зони и обектите с ограничен достъп;

o избира се оптималния вариант за пропускателен режим.

63

Г) Разработване на организационно-правна структура и механизъм на охранително-пропускателния ред.

Задачата е много деликатна, тъй като самият пропускателен механизъм се гради на принципите на "забрани", "ограничения", "права" и "задължения". Механизмът изисква правна прецизност при формулирането на всяка една позиция (членове) от "Правилника за фирмената сигурност" и съобразяване с Конституцията на Република България. Освен това "забраните" и "ограниченията" в никакъв случай не бива да са бюрократична пречка за пълноценното функциониране на фирмата. Те са само един необходим елемент в цялостната система за сигурност и трябва да се възприемат и изпълняват от абсолютно всички фирмени служители и външни лица.

Работата с бизнеспартньори и посетители по принцип е необходимо да се извършва в определени дни от седмицата, часове и места (приемни). Тези въпроси се определят от администрацията на фирмата и също се включват в "Правилника за фирмена сигурност".

Основание за издаването на различни пропускателни документи са т. нар. "заявки". Само в изключителни случаи в охраняемите обекти като причина за издаване на пропуск могат да послужат устните разпореждания на фирменото ръководство, които се предават на оперативния дежурен и се вписват в книгата за посещения.

Целесъобразно е заявката за пропуск на посетител да съдържа следните данни: трите имена и паспортни данни на лицето; цел на посещението в охраняемия обект; дата и час на влизане и излизане; имената на фирмения служител, който приема посетителя.

В охранителната практика се прилагат най-различни видове пропускателни документи и средства. Те са неразделна част от общата стратегия за сигурността.

Към документите спадат:

а) служебни карти;

б) пропуски;

в) удостоверения;

г) списъци.

От своя страна те се подразделят на:

постоянни; временни;

еднократни.

Към средствата се отнасят:

магнитни, холографски и електронни карти и чипове; гласови синтезатори;

шифрови брави и ключалки;

дистанционни устройства и др.

Формата, съдържанието и защитните свойства на пропускателните документи и средства са строго индивидуални и, за да са надеждни, препоръчителна е периодичната им подмяна (на

64

всеки 3-5 години). Те се подготвят и предават на фирмените служители, деловите партньори и посетители от звеното "Човешки ресурси".

При преминаване в закрити територии или територии с ограничен достъп към съответния пропускателен документ се добавя и шифрово устройство.

Удостоверенията (временни и еднократни), съпроводени със съответни заповеди от ръководството на фирмата, се издават при вноса или износа на стоково-материални, финансови и др. ценности, а също така и на чужди транспортни средства, пребиваващи на охраняемата територия. По принцип тяхното предназначение, освен като пропускателен и отчетен документ, е и документ за легитимност пред органите на МВР.

Лицата, извършили нарушение на пропускателния режим, се задържат от охраната, която незабавно уведомява най-близкото полицейско управление и съставя акт по случая.

Всеки един изгубен пропускателен документ се обявява за нелегитимен и фигурира в постоянен списък. Когато виновното лица е фирмен служител, се извършва служебно разследване и ръководството на фирмата трябва да вземе решение за наказание на служителя съобразно с Кодекса на труда.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

3. Охрана и съпровождане на товари

 

Преместването и транспортирането на стоково-материални ценности от мястото на тяхното съхранение до други места се осъществява в "разрешителен" ред. За това служат писмена заповед на собственика на фирмата и удостоверение (временно или еднократно), което съдържа данни за: собственост, вид, количества (обем), местоназначение, дата, час и упълномощеното материалноотговорно лице. Удостоверението, освен като документ за фирмена отчетност и пропуск за КПП, служи и за легитимност (при проверка) пред органите на МВР, данъчните служби, митниците и други контролни органи.

Вносът (износът) на стоково-материални ценности извън пределите на охраняемия обект (през КПП) задължително се извършва с лицензирана от МВР охрана. Само в редки случаи се допуска (при малки количества и стойности) материалноотговорното лице да изпълнява охранителните функции с лично оръжие за самоотбрана, но при положение, че подобна дейност е вписана в трудовата му характеристика и притежава необходимите за охранител знания и умения.

Задачите на охраната при транспорт на стоково-материални ценности са:

да познава в детайли транспортните маршрути (основни и резервни) и опасните (рискови) места по тях;

предварително да проверява техническото състояние на транспортните средства и пригодността им за безаварийно пътуване;

да спазва реда и начина на предвижване (при повече от едно транспортно средство), маршрута, местата за почивка и нощуване;

да е в постоянна готовност за физическа защита;

65

да притежава необходимите средства за противодействие при въоръжено нападение и своевременно да уведомява най-близкото полицейско управление;

при необходимост да действа професионално и законосъобразно.

Важно условие за добрата подготовка на охраната е "предварителната заявка", която се подава на началника на охранителния екип не по-рано от 24 часа.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

4. Охрана на касиери и финансови средства

 

С постоянното обедняване на по-голяма част от нашето население и рязкото увеличаване на престъпността през последните години зачестиха въоръжените нападения върху касиери и финансови средства. Опасността от тези дръзки грабежи е голяма, тъй като престъпниците действат в градски условия, използват специфично въоръжение и почти винаги оставят след себе си пострадали хора и жертви.

Независимо от това, криминалната практика показва, че в повечето случаи в тези престъпления участват или самите касиери, или лица, разполагащи с информация за пренасянето на големи суми (хора от финансово-кредитните институции, шофьорите на коли, охранителите и пр.). Поради подобни причини повечето от охранителните фирми у нас отказват да поемат отговорност (конкретно отразена в клауза от договор) за възстановяване на пълния размер на евентуално похитените финансови средства, дори при условие, че това ще се има предвид при резултатите от официалното разследване. Как може да се преодолее подобно недоверие между възложителя и изпълнителя на услугата "охрана на касиер и финансови средства"?

В досегашната практика при сключването на договори между юридически лица и охранителни фирми на първо място се поставя въпросът за стойността на услугата. Тя се определя от размера на охраняемите финансови средства и начина на транспортирането им (собствен транспорт на възложителя или транспорт на изпълнителя). Естествено при собствен транспорт стойността рязко спада, но за сметка на това рисковете се увеличават. Подобно обстоятелство се поражда от факта, че е нараснал броят на "активните обекти" - касиери + шофьори.

Друг съществен момент, свързан със стойността на услугата, са дъмпинговите цени, които някои охранителни фирми предлагат, тъй като подобни задачи се изпълняват за сравнително кратко време (от 1 до 5 часа), само няколко пъти в месеца и с малки екипи от охранители.

Изброените обстоятелства оказват голямо влияние върху надеждността на охраната и заинтересоваността на всички участници от крайния резултат - опазване на финансовите средства от престъпни посегателства.

Пътят за решаване на проблема е само един - "активните обекти" да се превърнат в "активни субекти", т.е. и те (касиерите и шофьорите) да се включат като равноправни участници в охранителния екип и да получат съответното възнаграждение за тази си дейност от фирмата, която изпълнява услугата. Звучи много еретично, но в практиката вече започна да се прилага подобен подход, който на този етап дава добри резултати.

Все пак препоръчително е за частните фирми охраната на касиери и финансови средства да се извършва със собствени сили (лицензирани от МВР служители) и средства (оръжие, снаряжение, бронирани автомобили и свързочна техника).

66

Специалната физическа защита на касиери и финансови средства се различава от охраната на товари само по следните особености:

охраната се извършва предимно в селищни условия и в повечето случаи през деня (в рамките на работното време на банково-кредитните институции);

времетраенето на „операцията" е по-кратко;

услугата се изпълнява с по-малко на брой охранители;

има възможност да се използват повече от два различни маршрута;

поради сравнително малкия си обем, финансовите средства могат да се пренасят от различни участници в екипа (в зависимост от разположението на началника на охраната), с различни автомобили и с различни пособия (чанти, сакове, чували и пр.).

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

5. Охрана на инкасова дейност

 

Инкасовата дейност представлява събиране на финансови средства от фирмени служители (инкасатори) в специално пригодени за целта помещения, в селищни райони, през деня и извън територията на фирмата.

Обменните валутни бюра и инкасаторските пунктове са предпочитани от престъпниците обекти на посегателства, тъй като:

всекидневно в тях се събират големи суми парични средства; помещенията са сравнително малки и обикновено се намират в приземни етажи;

в пунктовете постоянно влизат и излизат различни хора;

физическата охрана се извършва с минимален брой охранители, а в повечето случаи - само с технически средства.

Нападенията върху инкасаторски пунктове и инкасатори са особено опасни, тъй като винаги се използва оръжие и често се стига до човешки жертви. При внезапните действия на престъпниците физическата охрана лесно се елиминира, поради което не е препоръчително охранителите да стоят в самите помещения. Същевременно обаче физическата охрана е длъжна да се намеси ефективно до пристигането на полицията.

Пътищата за решаване на проблема са най-различни, но на първо място зависят от конкретните условия - близост на полицейски поделения до инкасаторския пункт, начините за техническо обезпечаване на помещенията и осигуряване на необходимото време за сработване на охранителната система. В практиката това се постига чрез:

обезопасяване на инкасаторските помещения с метални врати, решетки, надеждни ключалки, предупредителни надписи и пр.;

оборудване на помещенията с бронирани модулни клетки, които възпрепятстват прекия досег на инкасаторите с клиентите;

инсталиране на сигнално-охранителна техника ("паник" бутони, сирени, алармени светлини и др.);

67

използване на телевизионни охранителни системи за постоянен контрол върху влизащите и излизащи хора;

поставяне на забранителни знаци за спиране и паркиране на нефирмени моторни превозни средства около инкасаторските пунктове;

периодично освобождаване на инкасаторите от натрупаните парични средства;

създаване на база за физическата охрана в близост до инкасаторските пунктове и с възможност за бърза реакция след подаден сигнал за тревога.

За да не се оскъпява много услугата "охрана на инкасова дейност" (когато е по договор), препоръчително е охранителната фирма да обезопасява и други обекти в района на инкасаторския пункт (училища, сгради, магазини, складове, паркинги). По този начин се изграждат допълнителни защитни пояси, създава се възможност за координация между охранителните екипи и ефективно противодействие срещу престъпни посегателства.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

6. Персонална охрана и лична сигурност

 

Един от способите за специална физическа защита е персоналната охрана, в това число и самоохраната на собственици на фирми, водещи специалисти и други служители, които са носители на важна фирмена информация и ценности, а така също, на техните семейства и жилища. Този способ включва:

охрана в работно и в извънработно време; охрана при провеждане на срещи и мероприятия;

охрана на членове на семейството и жилища.

Въпросите, свързани с персоналната (лична) охрана, са сложни и многообразни. Преките посегателства върху собствениците на фирми, водещите специалисти и притежателите на информационни и други ценности, се извършват от следните категории престъпници:

рецидивисти; наемни убийци;

терористи.

Разликите между тези категории са в целите, които те преследват, а също така и във въоръжението и методите им на действие.

Характерно при рецидивистите е, че при физически посегателства върху личността те са в повечето случаи малко на брой, поради липсата на средства за провеждане на широкомащабна акция. Когато са застрашени действат с изключителна жестокост и безразсъдство. Въоръжението им е импровизирано, а методите - примитивни. Взривните устройства, които използват, са самоделни.

Най-сложни са въпросите, свързани с наемните убийци (килъри). Те се използват при нелоялната конкуренция срещу много високо заплащане, по принцип не са познати на полицията и престъпния свят, предпочитани са "услугите" на чужденци.

68

Килърите действат винаги самостоятелно, въоръжени са с модерно огнестрелно оръжие, извършват престъплението безшумно и не оставят след себе си следи, а само трупове.

Терористите винаги търсят шумни изяви и ефекти от акциите си. Разполагат с много информация, пари, бази и модерно въоръжение. Използват различни професионално изготвени взривни устройства и предпочитат добре планираните операции.

При отвличания на хора срещу откуп (престъпления, извършвани от рецидивисти и терористи) се очертават следните фази на действие:

избор на обекта; изучаване на обекта и тайното му наблюдение;

отвличане;

насилствено задържане на отвлеченото лице в едно или в няколко тайни места;

преговори за освобождаване;

процедури при получаване на откупа;

освобождаване на отвлеченото лице.

Логично е, че всяка преуспяваща на пазара фирма и нейните служители автоматично се превръщат в мишени за престъпни посегателства. Степенуването започва със собственика на фирмата и неговото семейство. Поради тази причина организацията за лична охрана и самоохрана на собственика е задължителен елемент в общата схема на фирмената сигурност.

Задачите на специалната персонална физическа охрана започват с обезопасяване на работното място на отделните категории "обекти". Например до собственика на фирмата се допускат само тези лица, към които той действително е заинтересован и които не възбуждат съмнение в структурата за сигурност.

Външни лица се допускат само в работно време и в определени приемни часове.

Освен повишена бдителност към външни за фирмата хора, телохранителите са длъжни да обръщат внимание на изпратени до "обекта" на специалната охрана обемиста кореспонденция, подаръци, цветя, храни, напитки и др., в които може да са поставени взривни устройства, упойващи средства и отрови.

Когато собственикът на фирмата е сам в извънработно време, достъпът до кабинета му трябва да бъде ограничен и да приема лица само чрез използването на шифрови брави, домофонни уредби или други обезопасителни устройства.

При делови срещи и представителни мероприятия извън фирмата от изключително важно значение за личната охрана е предварителната подготовка - наблюдение, проверки, план за действие при екстремна обстановка.

Друг кръг от задачи на професионалната защита е свързан с обезопасяване на жилищата на "обектите", тъй като домовете на преуспяващите хора у нас все по-често започнаха да стават жертва на посегателства от страна на престъпните групировки. Тази тенденция вероятно ще се запази дълго време и поражда необходимостта от вземане на определени мерки за защита не само на материалните и финансови ценности, но и опазване на живота на останалите членове от семейството.

69

По-рано се смяташе, че престъпниците проникват в домовете предимно през деня, когато собствениците са на работа. Сега обаче нападенията се извършват и в присъствие на живеещите. При това с особена бруталност и жестокост.

Най-често използваният от престъпниците начин за нахлуване в домовете е под формата на "служебни лица". Оттук произтичат и основните мерки за обезопасяване - укрепване на всички входни врати и уязвимите за проникване места (прозорци, мазета, тавани и пр.) с надеждни средства (метални решетки, стабилни брави, различни секрети). Като допълнение към укрепването е препоръчително да се използват съвременни алармени и охранителни системи. Този вид "услуга" предстои да се развие и в нашата страна чрез различните кабелни оператори, охранителни фирми и специализирани поделения на полицията.

Отделните способи за лична сигурност трябва да станат естествен навик и да се използват извън потребностите на конкретната ситуация. При общуване с различни структури и хора могат да се спазват следните правила:

1. Не привличайте излишно внимание към себе си (тактика на "разтваряне в средата"):

не изпъквайте с външен вид (обикновено подстригване, прилично облекло, нищо крещящо, но ако обкръжението е екстравагантно - бъдете като него);

избягвайте караници и скандали (първо, това привлича върху вас излишно внимание, второ, може да е просто провокация, за да ви задържат или "накажат");

старателно извършвайте всички плащания и такси;

следвайте точно очертанията на избраната от вас социална роля и не предявявайте претенции в работата (не изпъквайте на общия колективен фон);

не предизвиквайте излишно любопитство у съседите с нестандартен начин на живот или посещения на различни хора;

не показвайте излишна осведоменост в каквото и да е, освен ако не го налага избраната роля.

2. Не пораждайте неприязън у съседите, колегите и познатите, а симпатия:

не бъдете "бяла врана" (хората винаги са предразположени към човек, който им показва от себе си това, което могат да разберат);

изработете си маниер на поведение, който не предизвиква у околните напрежение (излишно любопитство, начетеност или нахалство) или неприязън (нетактичност, кавгаджийство, надменност, грубост);

бъдете спокоен и любезен с всички околни и при възможност им оказвайте дребни (но не лакейски) услуги;

не правете нещо, което може да предизвика недоволството и любопитството на съседите (хлопане на врата през нощта, многобройни гости, прибиране с такси, посещения от жени, късни обаждания по телефон в общо жилище).

3. Старателно контролирайте всичките си връзки и контакти (да се помни, че "че най-опасен от всичко е врагът, за когото не подозираш"):

70

пазете тайните си от близките (съпруги, приятели, роднини, любовници); приемайте винаги с привична бдителност ("с каква цел и поради каква

причина") опитите да се сближат с вас (случайно запознаване, нечии препоръки);

отнасяйте се внимателно към всички работници от ремонтните служби, реклами и сервизи, преглеждайте документите им и вежливо, но обосновано сверявайте идентичността;

внимавайте с всички, които предлагат "безкористни" на пръв поглед услуги (дават пари на заем, помагат активно, предоставят по-евтино нещо необходимо).

4. Изяснете уязвимите си страни и предвидете презастраховка:

анализирайте целия си живот и отделете съмнителните моменти, които могат да се използват за шантаж и дискредитиране;

преценете реално възможните последствия от огласяването на фактите на всички, на които могат да бъдат съобщени;

съобразете кой и защо може да знае за компромата и как се неутрализира подобна осведоменост;

определете обектите на уязвимост (съпруга, дете, морални устои) и доколко чрез тях могат да ви окажат натиск;

изяснете собствените си слабости (хоби, вино, секс, пари, черти на характера) и помнете, че винаги могат да бъдат използвани срещу вас.

5. Не се забърквайте в съмнителни афери, които не са свързани с общата работа. В рисковани авантюри, които имат връзка с работата, се намесвайте само с височайше разрешение.

Мерки за сигурност при организиране на срещи

Равнището на изискваните в конкретния случай мерки на сигурност зависи от желаната степен на конспиративност на контакта, от степента на легалност на неговите участници и предполагаемата реалност да бъде контролиран от чужди хора.

А. Изборът на мястото за срещата:

при търсенето на подходящи места за контактуване обикновено е водещ принципът на естественост, обоснованост и случайност;

честите срещи могат най-лесно да се осъществят на някой купон на фенове (като се впишете в него), в залата на спортната секция, в работното помещение;

много сериозни събирания могат да се реализират в места за ловуване, в специално наети вили, в бани, в курортни санаториуми, в различни спортни бази, на плажове в чужбина;

срещите между двама се определят в метрото или в градинките, в тоалетните и автомобилите, на пусти улици и в зоопаркове, в музеи и на изложби; засичания в такива места не са много възможни, поради което са и по-малко опасни.

Б. Провеждане на срещата:

71

на многолюдни сбирки не трябва да се пристига едновременно, а по единично и да не се оставят на едно място всички лични автомобили;

старайте се на сбирките да не присъстват странични и излишни лица;

знаейки, че за многолюдни тайни срещи ще са осведомени и тези, които не трябва, никога не носете със себе си някакви явно компрометиращи вещи (оръжия, фалшиви документи) и помнете, че понякога могат да ви ги подпъхнат;

желателен е контрол на мястото за общуване от специални хора преди, по време и след срещата, за да може при необходимост те да предупредят за възникваща опасност по собствения мобифон или като използват някакви уговорени (според обхвата си) сигнали;

при всеки контакт трябва да предвидите как могат да ви проследят и подслушат, като упорито си задавате кратките въпроси: "Къде?", "Как?", "Кой?";

много от тайните разговори трябва да се осъществяват в локални изолирани места, проверени и застраховани срещу всички възможни подслушвания, проследявания и разрушаване;

желателно е да имате поне простички индикатори, които улавят излъчването на радиомикрофоните или на пишещия диктофон на събеседника;

полезно е използването дори на искрови заглушители, също и генератори за изтриване на магнитен запис;

за да пристигнете съвсем точно на срещата, трябва предварително да се направи хронометраж на движението и да се остави в запас време за всякакви изненади (отбиване на маршрутното трасе, "лепване" на външен човек, транспортна авария);

когато засичането е планирано на улицата, не пречи да се разходите там час преди срещата, внимателно да се вгледате във всеки минувач и всички паркирани автомобили; ако нещо ви усъмни, контактът трябва да се отложи, като го съобщите на партньора си с прикрита мнима връзка;

при срещи с непознати личности те могат да бъдат разпознати по описание на външния им вид, конкретна поза или жест, споменаване на предмети, които се държат в ръце, но най-добре по снимка, с по-нататъшно потвърждение на идентичността чрез словесна (и друга) парола;

разположението в стационара трябва да е такова, че през цялото време да могат да се контролират местата на възникваща заплаха (в кафенето - с лице към входа, като едновременно се следи какво става навън и близо до служебния вход);

да се помнят и изпълняват всички посочени по-рано правила за словесно общуване.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

7. Противопожарна безопасност

 

72

Осигуряването на надеждна противопожарна безопасност във фирмата е важен фактор, определящ общото състояние на сигурността. Независимо какъв е предметът на дейност, всяка фирма е застрашена от пожари, причинени:

умишлено (палежи); от непредпазливост;

поради технически неизправности;

от природните условия;

от други обстоятелства.

За осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасене и аварийно-спомагателна дейност в съответствие със закона на МВР е изградена Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност". Тя засега е единственият орган, оторизиран да контролира състоянието на противопожарната безопасност в държавния и частния сектор, но вероятно в перспектива част от дейностите й ще се предоставят като видове "услуги" на лицензирани частни охранителни фирми.

Противопожарната безопасност включва няколко вида дейности: пожарогасителна, аварийно-спасителна, противопожарен контрол, научно-приложна и информационна.

За да се оформи в най-общ вид представата за същността на противопожарната безопасност, е необходимо да се познават различните й изисквания.

Общовалидни изисквания. Ръководителите на фирми, учреждения и организации съобразно с особеностите на пожарната опасност в поверените им обекти и в съответствие със Закона за противопожарна охрана, разработват наредби, заповеди и инструкции за организиране и осигуряване на противопожарна безопасност.

При масови събирания на хора се извършва задължителна проверка на всички помещения, изходи и евакуационни пътища.

В края на работното време всеки служител или работник е длъжен да остави работното си място в пожаробезопасно състояние.

При реконструкция на цехове и замяна на оборудване без спиране на производствения процес ръководството на фирмата разработва и изпълнява "План за осигуряване на противопожарна безопасност" през този период, съгласуван със специализираните органи. Когато дейността по ремонта се извършва от външни организации, планът се разработва съвместно. Когато се провеждат ремонтни работи, свързани с изключване на участъци от водопроводната мрежа, излизане от строя на помпени станции, неизправност в пожароизвестителните и пожарогасителните инсталации, изтичане на вода от противопожарните водоеми или тяхното източване, незабавно се уведомява съответната противопожарна служба и се вземат мерки за гарантиране на противопожарната безопасност.

Производствените, административните и другите обекти се осигуряват с телефонна или друга връзка с противопожарната служба. Всеки обект се оборудва с необходимите уреди, съоръжения и средства за пожарогасене. Видът и количеството им се съгласува с органите на противопожарната служба.

За организираното ликвидиране на аварии и пожари ръководителите на фирмата разработват мероприятия, които се съгласуват с месните противопожарни служби и органите на Гражданска защита. Ръководителите на фирми назначават със заповед нещатни пожаротехнически комисии.

73

Изисквания към технологичните процеси. В технологичните процеси се използват само материали и вещества с установени параметри за противопожарната им и взривна безопасност.

Параметрите на режима на технологичното оборудване и процеси, свързана с употребата на горими течности, прахове и взривоопасни смеси, се подреждат в съответствие с изискванията на технологичните инсталации и паспортната документация.

За разположението и реда за включване и спиране на основните и аварийни пожарозащитни и пожарогасителни средства се разработва схема, която се поставя на видно място.

При експлоатацията на оборудването всички огнепреградители се поддържат в постоянна изправност. Проверката на тяхното състояние и почистване се извършва в съответствие с установените изисквания на техническата и технологична документация.

Във взривоопасни и пожароопасни цехове и върху оборудването се поставят определените със съответните стандарти знаци, забраняващи ползването на открит огън и предупреждаващи за опасността.

При извършването на товаро-разтоварни работи с опасни материали задължително се спазват изискванията за маркировка и предупредителни надписи върху опаковката.

За да бъде фирмената противопожарна безопасност на необходимото ниво и да осигурява надеждна физическа защита, от особено важно значение е стриктното спазване на нормативните актове на пожарната и аварийна безопасност.

Право на собственика на фирмата е да определя числения състав на служителите в секция "противопожарна безопасност". От тях се изисква да изградят ефективна превантивна защита чрез планиране, обучение и провеждане на практически мероприятия с участието на всички фирмени служители.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

8. Безопасност на труда

 

Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на служителите във фирмата е важен елемент от дейността, който оказва пряко влияние върху общото състояние на сигурността във фирмата.

Собственикът (ръководителят) на фирмата, съгласно Кодекса на труда, е длъжен да осигури на всичките си служители нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за което се е уговорил с тях. Под “нормални” се разбират тези условия, които позволяват трудовият процес да се осъществява така, че да се опази физическия и психическия интегритет на човека от вредни въздействия.

Вредните въздействия по принцип са обективни и субективни и от своя страна се разделят на вътрешнофирмени и извънфирмени.

Съвсем разбираемо е, че дори и най-съвършената система за сигурност трудно би могла да обхване изцяло и да неутрализира огромната гама от отрицателни въздействия върху фирмата и нейните служители, но при една добра организация на труд и контрол върху спазването на нормативните документи за обезопасяване на трудовия процес е напълно

74

възможно да се предвидят, ограничат и предотвратят неблагоприятните за живота и здравето на човека последици. По този начин фирмата запазва трудовите си ресурси и е конкурентоспособна на пазара.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ФИЗИЧЕСКА И ТЕХНИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ФИРМАТА

9. Гражданска защита

 

Гражданската защита е система от организационни, икономически и социални дейности за защита на населението и националното стопанство при бедствия, аварии и катастрофи и за подпомагането им в мирно и във военно време.

От Правилника на Гражданска защита произтичат следните изисквания към фирмите, които се отнасят пряко до фирмената сигурност:

извършване на превантивна дейност за недопускане и намаляване на вредните въздействия при възникване на бедствия, аварии и катастрофи;

създаване на организация, подготовка на органи за ръководство, сили и средства, поддържането им в готовност и провеждането на спасителни и спешни възстановителни работи при екстремална обстановка;

обучение на работниците и служителите за поведение и действие при възникване на сложна обстановка;

събиране, обработване, обмен и разпространяване на информация за съществуващите потенциални опасности, за тяхното възникване и последствията от тях, за начините и средствата за ликвидирането им.

Организацията, ръководството, координацията и контролът на дейността по недопускане, намаляване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи се осъществява от Министерския съвет, от министерствата и органите за местно самоуправление, от търговските дружества и едноличните търговци, според тяхната компетентност.

Общото ръководство на дейността при екстремална обстановка за страната се осъществява от Постоянна комисия към Министерския съвет. Решенията на тази комисия са задължителни за всички физически и юридически лица.

В областите и общините също се изграждат постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Задачите им се уточняват в зависимост от предмета на дейност и конкретните условия с цел недопускане на евентуални производствени аварии, а при възникването им незабавно да предприемат необходимите действия.

Фирмата разработва свои мероприятия, които се съгласуват с общинската комисия на територията, на която се намира фирмата. Освен това се създава формирование със специално предназначение, снабдено с необходимата апаратура и технически средства за решаване на широк кръг от въпроси, евентуално предизвикани от усложнена обстановка във фирмата (само за фирми, работещи с рискови материали).

Бедствено положение на територията на цялата страна или на част от нея се обявява с решение на Министерския съвет. Провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в районите на бедствия, огнища на поражения и замърсяване е една от най-сложните и отговорни дейности по осигуряване на физическата защита на фирмата и

75

на нейните служители. Тази дейност винаги протича в кратки срокове, при тежка, напрегната обстановка и в условия на риск за здравето и живота на хората.

 

 

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси

1. Кои са елементите на комплекса за физическа и техническа защита на фирмата? Как те взаимно с интегрират?

2. Определете значението на комплекса за физическа и техническа защита за фирмата. Какви са допирните точки на комплекса с елементите на външната и вътрешната сигурност?

3. Как се изработва пропускателния режим на предприятието? Какви са неговите цели?

4. Анализирайте способите за охрана на касиери, инкасова дейност и различни товари. Какво е общото между тях?

5. Характеризирайте способите за персонална охрана и лична сигурност. Какво е Вашето виждане относно значението им за сигурността на фирмата?

6. Структурирайте основните положения за противопожарна безопасност, безопасност на труда и гражданска защита на предприятието. Как те взаимно се обуславят?

 

76

ЧАСТ ПЕТА. СТРУКТУРА И ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИРЕКЦИЯ "СИГУРНОСТ"

 

На базата на разгледаните и систематизирани дейности, които обезпечават сигурността на фирмата, може да се изгради организационно дирекция "Сигурност" и да се конкретизират функциите и задачите на отделните звена в йерархията. Затова е целесъобразно да се използват следните основни критерии:

изграждането да е съобразено с целите и направленията за реализиране на сигурността на фирмата;

да е оптимална по състав;

да се постига ефективно управление на относително самостоятелните елементи в структурата;

да позволява взаимнозаменяемост и съвместителство;

да дава възможност за гъвкаво преструктуриране в зависимост от промените в средата, пазарните условия и конкуренцията;

да осигурява възможност за координация с останалите структури на фирмата.

Един типичен модел на структурата на дирекция "Сигурност" може да се състои от директор и три функционални звена:

разузнаване и специализирани проучвания; управление на риска и противодействие;

физическа и техническа защита.

 

1. Функции на директора на дирекция "Сигурност"

Директорът на дирекция "Сигурност":

отговаря и участва в разработването на структурата на дирекцията; разработва функционалните задължения и длъжностните характеристики на

ръководния състав на дирекцията;

участва в разработването на нормативните документи, засягащи работата на дирекцията;

отговаря за кадровото обезпечаване с подходящи, проверени, лоялни и професионално подготвени експерти по направления и специалности;

създава необходимата организация на работа с оглед на гарантирането на ефикасността от нейното провеждане и качеството на получените резултати;

77

пряко участва в най-сложните, комплексни и отговорни мероприятия и координира работата на всички експерти в дирекцията;

работи по придобиването на информация, като поддържа контакти и взаимоотношения с лица, носители на такава информация - вътре и извън фирмата;

организира набирането и регулира взаимоотношенията с носителите на информация;

участва в анализа на рисковете и подпомага ръководството при управление на рисковите ситуации;

организира съгласуването и взаимодействието с държавните органи на реда и сигурността;

оказва помощ на ръководството на фирмата по специфични въпроси в кръга на компетенциите на дирекцията, като създава условия за контакти с различни държавни и граждански структури;

наблюдава за точното изпълнение на разпорежданията на ръководството при реализиране на политиката му в сферата на сигурността;

координира дейностите на дирекцията с другите фирмени структури;

утвърждава и докладва планове, отчети и справки по конкретни проблеми пред фирменото ръководство;

взаимодейства с подобни структури у нас и в чужбина с цел придобиване на по-голям опит или получаване на допълнителна информация за налични или потенциални конкуренти, както и за неблагоприятни събития, засягащи интересите на фирмата;

упражнява контрол върху целесъобразното изразходване на средствата за материално-техническото обезпечаване на дирекцията. В това отношение дейността му започва с реалното планиране и ефективното използване на всички финансови и материално-технически ресурси, предоставени на дирекцията;

по негово предложение ръководството на фирмата утвърждава конкретна тарифа на видовете разходи, както и одобрява извършването на конкретни разходи от експертите на дирекцията;

пряко ръководи цялостната дейност на подчинените му звена и експерти, като полага усилия за повишаване на тяхната квалификация и авторитет, както и грижи за тяхното и на семейството им здраве и трудоспособност.

 

ЧАСТ ПЕТА. СТРУКТУРА И ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИРЕКЦИЯ "СИГУРНОСТ"

2. Звено "Разузнаване и специализирани проучвания"

 

2.1. Състав и функции

78

Съставът на това звено е динамичен. Състои се от мениджър, експерти и технически сътрудници. Броят на сътрудниците на екипа се определя от конкретната дейност и обусловените от нея потребности.

А. Мениджър

Мениджърът има следните функции:

планира, организира, ръководи и координира цялостната дейност на звеното; отговаря за изграждането и функционирането на системата от източници на

информация в обществено-политическото и икономическото пространство;

установява и поддържа контакти с лица, имащи възможност за оказване на съдействие на дирекцията като цяло, както от кръга на сътрудници на фирмата, така и външни лица и структури;

отговаря за систематизирането на фирмената разузнавателна дейност;

отговаря за придобиване на информация от производствен, маркетингов, финансов и друг характер за обслужване на всяко обособено функционално направление в дейността на фирмата;

участва в различните видове проучвания на пазара, на партньорите, на конкурентите и др.;

участва пряко в анализирането и оценката на получаваната информация, както и в изготвянето на справки, анализи и оценки, с оглед на рационални изводи и мерки за действие;

оказва пряко методическо ръководство на звената в охранителната фирма и поделенията й (ако предприятието има такива). Методическата му дейност е по същество специализирана и се отнася предимно към управление на процесите, т.е. упражняване на компетентност, а не само на власт.

Б. Експерти

Те осъществяват следните разузнавателно-информационни и аналитични функции:

работят за осъществяване на общото наблюдение и насочено проучване на лица, обекти, сфери и учреждения, които представляват интерес за ръководството на фирмата;

създават мрежа от източници за редовно получаване на информация и осъществяват срещи и контакти с лица, носители на информация, както и с такива, които, поради естеството на работата си, могат да оказват съдействие и помощ за реализиране на външната функция на дирекцията. Това не изключва и грижите им за предотвратяване на явни или потенциални вредителски намерения;

следят постоянно откритите източници за информация в различните сфери и извличат нужната информация;

осъществяват позитивни отношения с представители на изпълнителната и съдебната власт - съд, прокуратура, полиция, пожарна охрана, общинска администрация и данъчна служба;

изготвят обобщени аналитични справки и обзори, както и стратегически концепции и варианти за управленски решения. Изводите от тази дейност имат както прагматично, така и прогностично значение и стойност;

79

реализират залагането и актуализацията на информационните масиви, както и дейностите, свързани с тяхното използване по предназначение, въз основа на указания от директора на дирекцията.

В. Технически сътрудници

организират обработката и залагането на информацията от различните източници; извършват машинописна дейност и работят с компютърната система на звеното;

изпълняват задълженията на координатор-телефонист (асистент-комуникатор) в случаите на провеждане на специални мероприятия и операции.

2.2. Основни методи за работа

В своята дейност разузнавателното звено на фирмата използва различни професионални методи с цел да придобие нужната оперативна информация. Някои от тях се покриват частично, а други напълно с класическите разузнавателни методи (виж фиг.1). Откроява се известна разлика в начина на тяхното прилагане, която произтича от спецификата на частната разузнавателна дейност.

Агентурният метод и тук трябва да бъде поставен на първо място. Това не означава, че той задължително ще се прилага веднага, още с формирането на разузнавателното звено на фирмата. Особеностите на агентурната дейност налагат фирмата първо да изгради своите разузнавачи, да ги подготви професионално и чак след това да им възлага задачи от подобен характер. Работата с тази категория се подчинява изцяло на постановките за вербуване и работа с агентурата.

Доверителни връзки (лица). Работата с тези източници е подобна по характер на категорията "агент", но има разлика в степента на обвързаност на лицето и по-голямата ограниченост в това кой може да работи с него. При сътрудничеството доверителната връзка се мотивира по-силно от приятелските чувства към лицето (партньора, приятеля), отколкото към неговата фирма.

Придобиване на информация "на тъмно" чрез официални и неутрални връзки. Нарича се така, понеже лицето, което подава информацията, го прави без да осъзнава факта и без за придава значение на направеното от него. Това е метод, който фирменият разузнавач трябва да усвои много добре и да прилага във всекидневните си контакти винаги и навсякъде. Необходимо е да се придобият умения, които помагат обикновеният необвързващ разговор да се превърне в целенасочена разузнавателна беседа, в процеса на която разузнавачът получава информация, полезна за фирмата. В определени условия това може да се окаже изключително ефективно. Умението да се води непринуден разговор по различни, на пръв поглед необвързващи теми, улеснява използването на този метод. Психологическата характеристика на поведението на разузнавача, начинът, по който редува темите по време на разговора, маниера на преминаване от тема на тема, създаването на впечатление за незаинтересуваност или за много добра информираност по една или друга тема са все похвати за извличане на информация "на тъмно". Използват се различни тактики при прилагането на метода - блъфиране, между другото, игра на косвени реакции, паралел, консултация и професионален разговор.

Оперативна техника. Методът е традиционен и се използва откакто се произвеждат или приспособяват някои технически устройства за тази специфична цел. Особеното тук е в съществуващите законови ограничения при прилагането на някои технически средства, които попадат в категорията на "специалните разузнавателни средства", и това трябва да се отчита при тяхното използване. Характерна особеност е, че у нас този метод се използва най-масово като средство за получаване на разузнавателна информация. Той е и най-лесен за прилагане, понеже зависи главно от финансовите, а не от кадровите възможности на ползвателя. Чрез него обаче не може да се придобие достатъчна яснота за действията и намеренията на конкурента.

80

Оперативен експеримент. Това е активен метод за разкриване на евентуална престъпна дейност на дадено лице. За тази цел то се поставя в условия, които са възникнали с активната намеса на разузнаването и се наблюдава каква ще бъде реакцията му без да се оказва никакво въздействие върху него. Фактически в тактиката на оперативния експеримент има три момента.

Разузнавателните органи внасят изменения в обстановката, прибавяйки нови или отстранявайки някои от елементите в нея. Възможно е да не се променя нищо в обективно съществуващите условия, но проверяваният се дезинформира относно тях и действа според изградените му представи.

Обектът на проверка се оставя в тази изкуствено създадена обстановка да действа свободно, според неговите замисли, без да му се оказва влияние.

Разузнавателните органи наблюдават реакцията на изучавания обект и придобиват представа за неговата истинска същност. Той би се изявил по този начин и без експеримента, ако тази ситуация реално би възникнала в живота.

В зависимост от начина, по който изкуствено създадената обстановка влияе върху волята и поведението на лицето, оперативният експеримент може да се раздели на два вида - на мнимо благоприятстване или на възпрепятстване на неговите на неговите замисли и действия.

Мнимото благоприятстване цели да създаде в обекта на експеримента мнение, че са налице условия, които благоприятстват осъществяването на неговите намерения. Например на лице, подозирано, че сътрудничи на чуждо фирмено разузнаване, се дава възможност да се запознае с фирмени материали. В сакото му е монтиран микрофон и в следващите дни разговорите му се подслушват с цел да се установи дали ще се срещне с представител на тази фирма и дали ще му предаде информацията, с която разполага.

Възпрепятстването при провеждането на оперативен експеримент се изразява в създаването на условия, които пречат на обекта да осъществи своите намерения. Например, ако на обект, заподозрян, че събира фирмена информация, под благовиден предлог се създават затруднения да стигне до нея, може след това да се наблюдава дали той ще се опита да преодолее възникналите затруднения и да се добере до информация.

Визуално наблюдение. Това е известното проследяване, но този термин е непълен и не отразява всички възможности, които методът предоставя. Визуалното наблюдение може да се извършва напълно в съответствие със законовите ограничения и етичните норми на бизнеса. Никой не може да забрани на човек да застане някъде и да наблюдава обстановката около себе си или поведението на околните.

Визуалното наблюдение може да се прилага като метод за разузнаването на лица, сгради и места. Задачите, които се решават чрез него, са:

изучаване на начина на живот на даден човек; контрол на поведението за кратък или продължителен период;

установяване на неизвестно до този момент лице;

установяване на адреси на посетители и др.

За проследяването като форма на визуално наблюдение накратко може да се отбележи, че се използват два метода на проследяване: съпровождащо и насрещно. От своя страна насрещният метод може да се прилага чрез стационарна разстановка на разузнавачите, чрез изпреварване на наблюдавания обект и посредством неговото "водене".

81

Освен разузнавателни методи, звеното използва и насочено проучване на дадено лице, организация, сделка, операция и други, като провежда съвкупност от последователни, взаимосвързани (но не обявени за нелоялната конкуренция) действия.

Насоченото проучване по принцип предхожда вземането на отношение или решение по отделен въпрос или група от въпроси, които реално стоят пред ръководството на фирмата. В случаите, когато извършва насочено проучване, дирекцията с получените материали трябва да даде становище по поставените или предстоящи въпроси, както и мнение за евентуални "изненади" от субективен или обективен произход - настоящи или очаквани.

Насоченото проучване трябва да се извършва особено при предстоящи сделки или нововъведения в производствената дейност във всички случаи на получени нови технологии, ноу-хау продукти, патенти и други проекти. Такова проучване може да се провежда:

на всички рискови бизнес операции с важно финансово-икономическо значение или последствия;

на длъжниците, които просрочват изплащането на дълговете си - действителните или фиктивно обявени от тях причини, мотиви и др.;

на длъжници, за които има данни за предстоящ реален или фиктивен фалит. Тук не може да се подценяват и потенциални или реални агресивни реакции от страна на длъжника, които от дребни търкания могат да прераснат в остър конфликт;

на клиенти, които нарушават режима на съхранение на ипотекирани или оставени на отговорно пазене имущества. В същото време трябва да се положат усилия за формиране на взаимен интерес и у двете страни за опазване на това имущество, особено когато то е с определен срок на годност. В това отношение най-лесната форма за нанасяне на вреда на фирмата е неволното, а още по-лошо - умишленото увреждане на продукцията или заменянето й с друга, с изтекъл срок на годност;

на клиенти, за които има данни за извършени незаконосъобразни сделки и операции, които увреждат интересите или престижа на други фирми или дори само ако са създадени предпоставки за съмнение за това. В първия случай съмнението трябва да прерасне в доказателствена убедителност;

на банки, фирми и организации, с които намерението е сключване на значими сделки и договори, изграждане на дългосрочно сътрудничество, инвестиране на значителни суми и пр. Тук практиката и потенциалните възможности са толкова разнообразни, че трудно могат да се систематизират - от източване на ресурси до фиктивен фалит.

Насоченото проучване следва да се прави за конкретни лица, обекти, конкуренти, чуждестранни партньори и други, без да се афишира тази дейност.

ЧАСТ ПЕТА. СТРУКТУРА И ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИРЕКЦИЯ "СИГУРНОСТ"

3. Звено "Управление на риска и противодействие"

 

3.1. Състав и функции

Неговият състав по численост, квалификация и по образователен ценз се определя в зависимост от спецификата на дейността и динамиката в нейните изменения. Като примерна структура в нормални условия, звеното може да се състои от мениджър, експерти и технически сътрудник.

82

А. Мениджърът

а) разработва законосъобразни фирмени документи с превантивно и практическо предназначение за разкриване, предотвратяване и ликвидиране на последствията от различни посегателства към фирмата;

б) организира, ръководи и координира цялостната работа на звеното с оглед на свеждането до минимум на рисковите ситуации за фирмата в направленията:

разкриване и пресичане на нелоялна конкуренция; защита на фирмените тайни;

изграждане на система за информационна сигурност;

организиране на регистратура и опазване на документите;

кадрова работа по въпросите на сигурността на фирмата;

проучване и издирване.

в) отговаря за изграждането и функционирането на системата от източници на информация, които биха били полезни за намаляване на икономическия и социалния риск;

г) установява и поддържа контакти с лица от различните структури на фирмата, които имат възможности и опит в намаляването или предотвратяването на риска;

д) участва пряко в систематизирането и анализирането на получената информация, както и в оценката на рисковете;

е) при възникване на екстремни ситуации съвместно с органите на МВР предприема практически мерки за ограничаване и ликвидиране на опасните последици за фирмата и нейните служители;

ж) съдейства на правозащитните органи чрез набиране на допълнителна информация и документация при разследването на извършени престъпни посегателства срещу фирмата и нейни служители;

з) оказва пряко и методическо съдействие на звеното "Физическа и техническа защита";

и) подпомага звеното "Човешки ресурси" при проучване на кандидатите за работа.

Б. Експертите

а) провеждат оперативно неутрализиране на различни посегателства върху фирмата;

б) класифицират (по степен на уязвимост) техническите средства за обработка на информацията в рамките на охраняемите зони;

в) организират информационната система на фирмата и опазването на фирмената тайна;

83

г) провеждат мерки за защита на документооборота и организират, при необходимост, специална техническа проверка на помещенията на фирмата;

д) систематизират и анализират проучената информация и оценяват рисковете за фирмата;

е) изготвят отчети с изводи и справки за вътрешнофирмените проблеми;

ж) подпомагат ръководството при подбора на персонала, обслужващ автоматизираните информационни системи и комуникациите;

з) вземат мерки за защита на персонала на фирмата от шантаж, подкупване или внедряване на подставени лица;

и) извършват проверки в случаите на установено изтичане на фирмена тайна - източник и направление на информационния поток;

К) съвместно със звеното "Разузнаване и специализирани проучвания" извършват проучвания на по-крупни клиенти и операции, които могат да носят икономически или морално-нравствен риск;

л) участват в издирването на укриващи се длъжници и работят за изясняването на конкретни сигнали за нелоялни действия на служители на фирмата;

м) издирват загубено фирмено имущество, финансови средства и изчезнали фирмени служители;

н) оказват съдействие на звеното "Човешки ресурси".

3.2. Основни методи за работа

В своята работа звеното извършва оценка на рисковете за фирмата като използва различни методи.

Първата методическа стъпка при оценяване на риска е определянето на заплахите и уязвимостта на фирмата. Всяка фирма има проблеми и заплахи, някои от които са уникални.

Оценката на уязвимостта не бива да завършва само на качествено равнище. Макар и не всички, заплахите могат да се определят количествено - стремежът трябва да бъде и количествената им оценка. Тогава и матрицата на рисковете като база за действие на ръководството на фирмата ще има по-конструктивен характер и ще носи по-голяма практическа полза на фирмата. Във връзка с това е необходимо опитът на мениджъра по сигурността и теоретичната му подготовка непрекъснато да се обогатяват, а обменът на информация между фирмите по тези проблеми да бъде регулярен и пълен.

Рисковете за фирмата от различни заплахи представляват произведение от оценката за щетата по вероятността за нейното сбъдване. При извършване и на тази операция е необходимо да се ползват както огромният статистически материал, натрупан от фирмите, така и теоретическата подготовка и интуицията на специалистите по сигурността.

Когато няма достатъчно статистически данни за определяне на вероятността за сбъдване на дадена заплаха, се налага използването на експертната оценка на специалист (т.нар. субективна вероятност). По използването на субективната вероятност за оценка на сбъдването на различни събития (за нас те са заплаха) има обширни изследвания.

84

След като са определени видовете възможни заплахи за фирмата, направени са оценките за възможните щети от тях, определени (оценени) са и вероятностите за реализирането им, остава да се определят рисковете за фирмата от всяка заплаха и да се състави матрицата на рисковете за фирмата.

За да се раздели уязвимостта на фирмата на още по-фини категории (за още по-прецизна оценка на щетите), може да се въведе принципът на критичността. Терминът "критичност" определя влиянието на една щета върху фирмата. Причинната стойност на една загуба не е просто цената на загубените неща (техника, документация и т.н.), тя включва още:

заместващ разход; временно заместване;

престой;

средства в брой;

промени в застрахователната премия.

Много ръководители на фирми предпочитат да не дават повече пари за сигурността на фирмата, ако исканите за това суми са по-големи от очакваните загуби. Точно тук понятието "критичност" им помага да разберат, че цената на сумарните загуби от една щета в общия случай е много по-голяма от стойността на загубените за фирмата активи.

Заместващите разходи включват:

- първо - цената например на нов компютър, заместващ откраднатия, разходите по доставката и монтирането му и съгласуването на всички подсистеми, с които той работи;

- второ - стойността на услугите за временно заместване на откраднатия компютър с друг или от други фирми;

- трето - разходът за престой, свързан с невъзможността фирмата да поддържа дейността си, докато не бъде възстановена дейността на новия компютър;

- четвърто - разходът на свежи пари за възстановяване на щетите означава намаляване на другите инвестиции на фирмата и плащане на непредвидени лихви в случай на ползване на заем.

- пето - вероятно нарастване на размера на застрахователните премии за застраховка от нанесени щети.

Затова се налага, преди да се оценят рисковете на фирмата, да се състави т. нар. таблица "вероятност - критичност".

Може да се използва скалата на степенуване на тези категории, представена в таблица 1.

Ако не може да се определи вероятността или критичността за дадена заплаха, трябва да се прилага принципът на максимума: приема се критичността за загубена, а вероятността - за действителна (вероятност "1"). Това е особено важно за фирми, които изпълняват изключително отговорни задачи - например доставят лекарства за диабетици.

При вземането на решения за сигурността е необходимо на критичността да се даде предимство пред вероятността. Докато цената на мерките за сигурността е разумна,

85

ръководството на фирмата трябва да внедрява мерки, докато намали заплахата до ниво "невероятно".

Таблица 1

"Вероятност - критичност"

№ Вероятност Критичност

1. Действителна сигурност Съдбоносно

2. Много възможно Много сериозно

3. Умерено възможно Умерено сериозно

4. Възможно Сериозно

5. Невероятно Относително неважно

6. Неизвестна вероятност Неизвестна критичност

7. Практически невероятно Пренебрегване на опасността

Матрица на рисковете за фирмата

Отначало ще дефинираме някои величини, влизащи в понятието риск, и ще въведем съответните им означения.

Заплахата за фирмата - М - възможност по определен начин да се навреди на фирмата.

Абсолютна щета на фирмата - Q - щета, която може да се нанесе на фирмата, когато не се противодейства на съответната заплаха.

Вероятност да се реализира дадена заплаха - Р.

Стратегия за противодействие на фирмата на всяка определена заплаха - S.

Ако предположим, че заплахите действат независимо една от друга, ще се получи, че на всяка конкретна заплаха може да се предложи поне една конкретна стратегия на противодействие.

При тези предположения можем да дефинираме риска на фирмата - R, като произведение от вероятността Р да се реализира заплахата М по величината на абсолютната щета Q, която дадена заплаха М може да нанесе на фирмата, при положение, че и се противодейства по стратегията S, т.е.:

R/M/ S = P (M) * Q

86

Този символен запис трябва да се чете така - рискът на фирмата от заплахата М, при положение, че й се противодейства по стратегията S, се равнява на произведението от вероятността P да се реализира заплахата М по абсолютната щета Q, която тази заплаха може да нанесе на фирмата.

Да допуснем, че за сигурността на фирмата са предвидени всичко "к" стратегии за всички "n" заплахи. И нека всички заплахи за фирмата са "n" на брой (тези, които са предвидени в програмата за сигурност на фирмата).

Преди да построим матрицата на рисковете за фирмата, ще направим още едно реалистично допускане. Всяка стратегия на противодействие - S1, S2… Sk частично неутрализира всяка заплаха - M1, M2… Mn.

Вече може да се построи матрицата на рисковете на фирмата (таблица 2).

Таблица 2

Стратегии на противодействие Sk

Заплахи Mn

M1 M2 Mj Mn

S1 RM1/S1 RM2/S1 … RMj/S1 RMn/S1

S2 ---- ---- ---- ---- ----

Si ---- --- --- ---- ----

Sk RM1/Sk RM2/Sk … RMj/Sk RMn/Sk

Каква стратегия на противодействие на заплахите трябва да се приложи във фирмата? При положение, че е в сила последното допускане (всяка стратегия поне частично неутрализира всяка заплаха), принципът на минималния риск диктува избор на такава оптимална стратегия S onm., която минимизира сумарния риск от всички възможни заплахи.

Аналитично това може да се запише така:

S onm. = min {Ri/Mi/Sk}, където Ri = P (Mi) * Qi.

Този запис е удобен за математическо моделиране на направените за критерия минимален риск разсъждения и компютърната му симулация.

Коментар на матрицата. Когато матрицата на рисковете на фирмата се разглежда с цел да се оптимизира, в смисъл да се сведат до минимум възможните щети при минимални средства, може да се търси решение на проблема в следните направления:

да се направят оценки на вероятностите за реализиране на всяка възможна заплаха, колкото е възможно по-точно;

да се оценяват преките и косвените щети от вероятните заплахи, колкото е възможно по-точно;

87

да се прилага онази стратегия (съвкупност от мерки за противодействие на заплахите), която носи минимални загуби.

Матрицата на рисковете може би е най-комплексната програма за гарантирането на сигурността на фирмата. Затова тя трябва непрекъснато да се актуализира и обогатява. Например да има матрица на рисковете при дневни и нощни условия на работа и охрана на фирмата; да се разработи матрица за рисковете за работни и празнични дни. Може да се въвеждат уточнения за различни екстремални ситуации.

На базата на разработената матрица на рисковете следва да се направи програма за управление на риска. Необходимо е тя да включва следните три момента:

а) пълна идентификация на всички възможни заплахи (уязвимост) за фирмата;

б) анализ, изучаване и оценяване на вероятностите за сбъдване (реализиране) на всяка една от заплахите;

в) анализ и оценка на управлението на риска на фирмата поне в следните направления:

избягване на риска; намаляване на риска;

разпределяне на риска;

прехвърляне на риска;

поемане на риска;

всяка комбинация от горните направления.

Това са всъщност и алтернативите за действие по сигурността на фирмата.

Съдържанието на всяка една от алтернативите, които произтичат от анализа на матрицата на риска, е следното:

Избягване на риска. Ако дадена дейност на фирмата се съпровожда с голям риск, фирмата може да я прехвърли на друга фирма при съответни условия.

Намаляване на риска. Ако има много кражби във фирмата, ръководството може да въведе различни мерки за контрол на входа, на изхода, вътре в секторите на фирмата.

Разпределяне на риска. Ако фирмата произвежда например компонент "Х" от сложна система, което е свързано с голям риск, ръководството на фирмата може да прехвърли това производство на други фирми.

Прехвърляне на риска. Дейност на фирмата, свързана с голям риск, може да се застрахова, и така рискът се прехвърля върху застрахователите.

Поемане на риска. Това е поемане на планирана загуба, без компенсация със застраховка.

Звеното "Управление на риска и противодействие" извършва и специализирани проверки за разкриване и пресичане на конкретни, реално съществуващи планове и намерения или на вече извършени действия, накърняващи интересите на фирмата.

88

При всички случаи специализираната проверка се съчетава с елементи на активно въздействие върху проверяваните лица, за да бъдат мотивирани към действия в изгодна посока. При специализираната проверка се документират действията на лицата - обекти на проверката, с цел тяхното разобличаване, склоняване към отказ от действия или за събиране на доказателствен материал за търсене на решение по съдебен път. Специализираната проверка се разрешава от ръководството на фирмата въз основа на мотивирано предложение от страна на директора на дирекция "Сигурност", без при това да проличават каквито и да е агентурно-вербовъчни методи.

Специализираната проверка се извършва при всички случаи на налични данни, сигнали или логически очаквани действия от страна на нелоялния конкурент (външен и вътрешен), които се свеждат до:

нанасяне на щети на фирмата - пряко или косвено, лично или чрез друго лице или организация, които имат общи интереси против тези на защитаваното търговско дружество;

изтичане на фирмена тайна или получаване на сигнал за намерение за издаване на поверителни сведения или предаване на документи, представляващи фирмена тайна;

получаване на данни за предстоящи фиктивни фалити на длъжници на фирмата;

констатирани нередности в системата за техническа защита на стопанската организация, особено в случаите, за които има съмнение, че са умишлено причинени;

сигнали за подготовка на кражби, обири и проникване в специални помещения и обекти на фирмата или увреждане на технологични линии, готова продукция и други.

При изпълнение на функциите си звеното използва определени методи за оперативно неутрализиране на посегателства срещу фирмата.

А. Склоняване към прекратяване на конкретното посегателство.

При склоняването се оказва въздействие върху съзнанието и волята на обекта по такъв начин, че той да се откаже от конкретно действие или окончателно да прекрати своята дейност.

Начините за оказване на въздействие могат да бъдат следните:

обектът се убеждава, че последствията от неговата дейност ще бъдат много неблагоприятни за него, и той се отказва. Например, че е много голяма вероятността да бъде разкрит и осъден и не си заслужава да рискува своя живот и здраве;

обектът може да бъде възпрян от дадено действие, ако се убеди, че е неподготвен за него;

може да се окаже въздействие върху неговите идеи и възгледи с цел той да се откаже от онези идейни подбуди, които го тласкат към престъпни действия.

Характерно за склоняването е, че се въздейства върху съзнанието, волята и поведението на обекта. Поради това то може най-добре да се осъществи чрез сътрудници и доверени лица, които познават обекта и могат да му повлияят. В отделни случаи могат да се използват ръководители и близки с авторитет пред обекта, ако службата им има доверие и се прецени, че тяхното влияние може да бъде по-ефективно. Оказването на въздействие чрез създаване на външни препятствия не се отнася към този метод.

Склоняването може да бъде най-ефективно, когато замислите и плановете на обекта все още са в зародиш, когато той се колебае и преценява дали да се ангажира или не с противоправна дейност. Колкото решението му да действа е по-твърдо, толкова по-слаб ще бъде резултатът

89

от този метод. Трудно се влияе върху съзнанието и волята на дадено лице, което вече е решило да извърши нещо. Дори и заплахата за нежелани последици не винаги му действа убедително. Въпреки това, като се отчита конкретният случай и най-вече личността, към която ще се прилага, методът може да има своите положителни резултати и не трябва да бъде пренебрегван.

Б. Затрудняване на действията на обекта

Затрудняването е един от най-често използваните методи за неутрализиране на посегателства. При него пред обекта се създават пречки да реализира своите конкретни действия. Ако липсват благоприятни условия, се осуетяват и намеренията за извършване на действията. Те или се отлагат временно, или пък вече не могат да се проведат. Обикновено затрудняването води до неосъществяване на дадено действие, но не и до отказ. В някои случаи обаче затрудняването може да накара обекта да се откаже от такава дейност, ако прецени, че затрудненията са много съществени и той не може да ги преодолее в бъдеще.

Методите за създаване на препятствия могат да се обобщят в следните основни групи:

лишаване на обекта от възможността за достъп до целта на действие; създаване на затруднение на обекта да се снабди с оръдия и средства за дейност;

недопускане на конспиративно осъществяване на противоправни действия. Известно е, че в повечето случаи такава дейност се върши консперативно, скрито, замаскирано. Когато този характер на дейността му е нарушен, обектът ще предпочете да се откаже от нея, за да не се разконспирира.

Затрудняването е по-широко използван метод, защото може да се осъществява не само с оперативни сили и средства, но да се използват и административни мерки (например засилване на охраната на обект, спазване на режим на секретност при ползване на документи и пр.).

В. Лишаване от оръдия за извършване на престъпления

За извършване на редица престъпни действия, и за да се постигнат целите на престъплението, понякога са необходими специални оръдия (средства): оръжие, взривни материали, отрови, фотоапарат, камера, уреди за нощно виждане и др. Когато се получи информация за подобни намерения, един от методите за недопускане на престъпление е да не се даде възможност на обекта да се снабди с тях. Ако обаче звеното за сигурност не е успяло да постигне това или обектът е бил вече снабден с оръдието, когато се е получила информацията, се поставя въпросът да бъде лишен от възможността да го ползва. Това може да стане по няколко начина.

Да се изземе оръдието. Обикновено то е скрито и когато се разбере къде се укрива, се прибира секретно. Обектът може да подозира за това службата, а може да бъде заблуден, че изчезването е станало случайно (когато е укрито в склад, обществена постройка и други места). Дори може да се разиграе комбинация, при която на него и обкръжението му да стане достояние, че дадено оръдие е открито случайно от странични хора.

Да се повреди оръдието по начин, който ще стане известен на обекта. Например счупва се, изважда се част от него, смесва се с други вещества, правещи го негодно за ползване. Отново е важно да не се разкрие съпричасността на звеното за сигурност към явното повреждане на оръдието.

Да се приведе оръдието в негодно състояние, без това да се разбере от обекта. Този начин има някои предимства пред другите два. Обектът не знае, че то е негодно и продължава своята дейност. Това позволява да се продължи работата по него, да се предприемат други мерки за неутрализирането му и да се залови на местопрестъплението.

90

Вариантите да се направи дадено оръдие негодно са два. Първият е чрез невидимо изменение на неговите качества, което го прави неизползваемо. И вторият е, чрез замяната му с негодно оръдие, което външно да прилича на първото. Кой от двата начина ще се използва, зависи от конкретната обстановка, от характера на оръдието и възможностите на звеното. Така например фотоапарат може да се повреди по начин, който да го прави негоден, и в същото време повредата да може да се установи само от специалист.

Г. Отвличане върху негодна цел

При този метод вниманието на контролираното лице (лица) и неговите усилия за извършване на дадено действие се насочват към негодна цел. В обекта се създава впечатлението, че е осъществил своя замисъл, но реално това не отговаря на действителността.

Този метод изисква много добра професионална подготовка. Той е сполучлив тогава, когато обектът е убеден, че е осъществил задачата си, а в същото време не са причинени вреди и щети на фирмата. Методът има редица предимства. Създават се добри условия за допълнително разкриване на действията на обекта, за провеждане на комбинации и други настъпателни мероприятия. Обектът не се опитва отново да осъществява подобна задача. В същото време той губи сили и средства за извършване на действия, които реално не носят преследваните от него резултати.

Д. Компрометиране

Компрометирането е метод, с който се цели да се пресече окончателно възможността на дадено лице да провежда противоправна дейност. Той е възможен тогава, когато това лице се намира в зависима връзка с ръководството на групата или организацията, към която принадлежи и по чиито указания извършва тази дейност. Фактически лицето, което ще бъде компрометирано, е звено от организационна система (група, организация) и се намира в зависимост от ръководството й.

При компрометирането тази организационна връзка между тях се нарушава чрез разбиване на доверието, което ръководното (независимото) звено има към своя сътрудник, съучастник, член. За целта се събират и се довеждат до знанието на независимото звено компрометиращи данни, които трябва да го убедят, че е невъзможно, опасно и противоречи на неговите правила да използва това лице по-нататък.

Тези данни трябва да бъдат компрометиращи от гледна точка на независимото звено. Те не са предназначени за широк кръг от хора, а за участниците в това звено, които имат пряко отношение към дейността на компрометирания обект. Получените от тях сведения трябва да бъдат достатъчно съществени и убедителни, за да ги накарат да решат да прекъснат връзката помежду им и да се откажат от по-нататъшното използване на обекта. Разбира се, при всеки конкретен случай трябва да се преценява какъв да бъде характерът на компрометиращите данни. В практиката се предпочита те да са достоверни. Но в редица случаи се използват измислени, неверни сведения. Това е възможно, но само когато независимото звено няма възможност да ги провери.

Е. Дезинформиране

Оперативното дезинформиране включва три основни елемента.

Първият е изготвянето на дезинформационни материали, т.е. на онази информация, която трябва да създаде в "противника" погрешни представи за оперативната обстановка. Те могат да бъдат лъжливи, да не отговарят напълно на действителността или пък да са верни, но да противоречат на представите на "противника" за тях.

Вторият елемент е придвижването на дезинформационните материали до "противника". По различни канали, с използване на различни начини и методи те стават негово достояние.

91

Третият елемент на оперативното дезинформиране е въвеждането на "противника" в заблуждение относно силите, средствата, замислите и плановете на структурата за сигурност.

Практически този процес започва с изготвянето на дезинформационните материали, продължава с тяхното довеждане до знанията на "противника" и завършва с въвеждането му в заблуждение, в резултат на което той прави изводи и предприема желани от контраразузнаването действия.

Формите за дезинформиране се разделят на три основни подгрупи: писмена, устна и демонстративна.

При писмената форма дезинформационните сведения се оформят във вид на документи и така се довеждат до знанието на "противника". Те могат да бъдат най-различни - заповеди, инструкции, справки, отчети, договори, обзори, писма, рапорти и пр. Могат да бъдат изцяло съчинени. По форма и начин на изложение те могат да бъдат като истинските, но с променено съдържание. Също така може да са напълно истински, но да нямат отношение към събитието.

За да стигнат до "противника", трябва да се създадат "благоприятни условия" той да се запознае с тях, да ги преснеме или да ги придобие. В зависимост от конкретната обстановка се използват различни варианти.

В практиката дезинформационните материали често се оставят на място, да което има достъп определена структура за разузнаване.

Резултатът може да бъде ефективен, когато "противникът" е убеден, че сам се е добрал до документите.

Много ефектно е "противникът" да се добере до дезинформационните данни чрез специални разузнавателни средства.

При устната форма на дезинформиране сведението се довежда до знанието на "противника" чрез изказвания на отговорни или частни лица, чрез радиопредавания, разпространяване на слухове и пр.

При демонстративна форма на дезинформиране данните се довеждат до знанието на "противника" чрез тяхното показване.

Тези три форми на дезинформиране може да се прилагат и съчетано. Това създава възможност за по-убедително въвеждане на "противника" в заблуда.

ЧАСТ ПЕТА. СТРУКТУРА И ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДИРЕКЦИЯ "СИГУРНОСТ"

4. Звено "Физическа и техническа защита"

 

Съставът му е от мениджър, експерти по охрана на обекта и персонална, охрана на труда, гражданска защита и противопожарна безопасност, експлоатация на техническите средства за защита и технически сътрудник.

А. Мениджърът

проучва, оценява и анализира състоянието на охраната, определя уязвимите зони, нивото и вида на защитата и изготвя план;

92

оценява, набелязва, съгласува и взема или предлага мерки за подобряване на защитеността на обектите;

привежда в изпълнение взетите решения, като организира, ръководи и контролира цялостната дейност, свързана с охраната на фирмата и нейните поделения;

организира опазването на сградите, имуществото, транспорта, живота и здравето на служителите, клиентите и посетителите на фирмата;

осигурява своевременно изпълнение на всички нормативни актове и служебни предписания и подпомага ръководството за определяне на актуална и действителна политика по въпросите на охраната;

разработва необходимите документи (правила, инструкции, планове и др.) и организира прилагането им и контролира тяхното изпълнение след утвърждаването им;

в рамките на компетенциите си представлява фирмата по въпросите на охраната, поддържа контакти и осъществява взаимодействия със специализираните централни и териториални служби на МВР, с Агенция “Гражданска защита" и с други ведомства и организации;

организира обучението на служителите на фирмата от отделните звена съобразно с техните функции по специфичните проблеми на охраната;

разработва планове и участва в дейности по опазване на най-важните обекти и тяхното възстановяване в случай на природни и стихийни бедствия или други екстремни ситуации;

при нарушаване на предписанията по охраната и при възникнала опасност дава задължителни за изпълнение указания и изисква тяхното изпълнение от сътрудниците на фирмата;

осигурява и контролира стриктното спазване на пропускателната система в защитаваните сгради;

планира потребностите от кадри за осигуряване на физическа и техническа защита. Организира тяхното обучение и квалификация, ръководи и контролира дейността им в координация с други компетентни органи и институции;

при организирането на техническата охрана изготвя задания съобразно с предвиденото разпределение на помещенията и организацията на работа, като предварително съгласува по установения ред проектите и следи за тяхното изпълнение с оглед на функционалното им предназначение;

осигурява ефективността и функционалната годност на техническите съоръжения и тяхното поддържане. При необходимост дава предписания за допълнително оборудване и преоборудване с оглед на евентуалните технически и професионални възможности, методи и прийоми на нелоялния конкурент или негов поръчков изпълнител;

при необходимост организира или, ако това е задължение и право на друга институция, участва в извършването на охранителни обследвания на работните и спомагателни помещения на сградите, както и на принадлежащите им територии. Това трябва да се приема не като оказано недоверие, а като превантивна мярка;

93

планира, ръководи и контролира дейността по гражданската защита на фирмата съгласно с нормативните актове;

упражнява контрол по спазването на хигиенните и безопасните условия на труд във взаимодействие със съответните специализирани звена, в изпълнение на законовите и подзаконовите нормативни актове, предписания и др.

Б. Експерти

Функциите на експертите в звеното са специфични и са регламентирани в отделни законови и подзаконови нормативни актове. Сигурността на фирмата изисква отделните длъжностни лица да изпълняват функциите си синхронизирано, като си взаимодействат и взаимно се осигуряват в цялостния комплекс за физическа и техническа защита.

Посочените структури на дирекция “Сигурност" могат да се редуцират, да се увеличават или да се комбинират и обединяват по отделните направления на дейността за обезпечаване сигурността на фирмата. Това се определя от конкретните обстоятелства при дадено търговско предприятие, от характера и обема на работа, от особеностите на конкурентната среда и от различните рискови фактори от общ характер.

 

 

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси

1. Опишете функциите на директора на дирекция "Сигурност". Как тези функции се интегрират с другите структури на фирмата?

2. Формулирайте функциите на мениджъра на звеното "Разузнаване и специализирани проучвания"

3. Кои са функциите на експертите в звеното "Разузнаване и специализирани проучвания"? Как те се корелират с тези на мениджъра?

4. Характеризирайте основните методи за работа на звеното "Разузнаване и специализирани проучвания".

5. Кои са функциите на експертите в звеното "Управление на риска и противодействие"? Как те взаимно се обуславят с тези на мениджъра?

6. Характеризирайте основните методи за работа на звеното "Управление на риска и противодействие".

7. Формулирайте функциите на мениджъра на звеното "физическа и техническа защита". Съпоставете ги с функциите на другите мениджъри от дирекция "Сигурност". Кои са допирните точки?

 

94