1. Въведение

1

Киево-Печерски патерик

И з д а в а Б е л о ч е р к о в с к и манас тир „С в. св. П етър и П а в е л”

1. Въведение

2

Истинско богатство за нас са житията на светите Божии угодници; те са живата църковна история. Неразбрани и неоценени от „чедата на тоя свят” (Лук. 20:34), те ни сочат верния път към блажената вечност – Царството Божие. Ако имаме въпроси и недоумения за спасението си, добре е да знаем, че същите или подобни въпроси са вълнували и светите люде, в чиито жизнеописания ще намерим и верният отговор.

При превода от дореволюционен руски език доколкото е възможно са запазени старите езикови конструкции (дългите сложни съставни изречения, честото използване на деятелни и страдателни причастни форми на глагола, пунктуация според ортографията на оригинала), за да може от една страна преводът да е максимално близък до оригинала (защото иначе вместо превод ще стане преразказ), а от друга – да се почувства древният дух на светостта, благоговението и благочестието, с който по начало е пропита житийната и църковнобогослужебната литература от миналите столетия (до ХХ в. вкл.) и който е твърде трудно да бъде предаден в автентичния му вид на съвременен литературен език, а в останалата литература от нашето съвремие просто липсва.

Книгата е преведена от руски език по изданието:

Кiево-Печерскiй Патерикъ. Полное собранiе житiй святых, в Кiево-

Печерской лавре подвизавшихся. Москва, 1900.

© Превод от руски: йеромонах Йоан (Филипов)

Оформление и печат: Издателство „Православна класика”

ISBN 978-954-92987-2-7

Тел. за поръчки: 0877474434; 0887423195

1. Въведение

3

 

 

Манастир „Св. св. Петър и Павел”, Бяла Черква  

2013 г.

Киево-Печерски

патерик сборник с жити¿та на светците

КОИТО СА СЕ ПОДВИЗАВАЛИ В КИЕВО-ПЕЧЕРСКАТА ЛАВРА

Съставен от трима Печерски светци:

Нестор, Летописец Печерски, Симон, епископ Владимирски и Суздалски, и Поликарп, архимандрит Печерски

ПРЕВЕДЕН НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

î ò é å ð î ì î í à õ É î à í ( Ô è ë è ï î â )

1. Въведение

4

С ъбор на Киево-печерските светци

„Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:12)

1. Въведение

5

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ

Житие на преподобния и богоносен наш отец Антоний, първо-началник на руските иноци, започвали да се подвизават в пещери ............................................................................... стр. 10

Житие на преподобния и богоносен наш отец Теодосий, игу-мен Печерски, началник на руските иноци, които започнали да се подвизават в манастири по иночески устав ................. 31

Сказание за пренасянето на честните мощи на преподобния и богоносен наш отец Теодосий Печерски .............................. 88

Сказание за светата чудотворна каменна Печерска църква „Успение на Пресвета Богородица” ...................................... 99

За иконното украсяване ........................................................ 110

Житие на преподобния наш отец Стефан, който е бил игумен Печерски след преподобни Теодосий .................................. 120

Житие на преподобния наш отец Никон, игумен Печерски .. 125

Житие на преподобния наш отец игумен Варлаам ............ 132

Житие на преподобния наш отец Ефрем ............................. 138

Житие на преподобния наш отец Исайя Чудотворец ........ 142

Житие на преподобния наш отец Дамян, презвитер и целебник Печерски ................................................................................. 146

Житие на преподобния наш отец Йеремия Прозорливи ..... 149

Житие на преподобния наш отец Матей Прозорливи ....... 151

Житие на преподобния наш отец Исаакий, Затворник Печер-ски ........................................................................................... 154

Свидетелство на преподобния наш отец Нестор ................ 160

1. Въведение

6

ВТОРА ЧАСТ

Житие на преподобния наш отец Никита Затворник ......... 163

Житие на преподобния наш отец Лаврентий Затворник ..... 168

Житие на преподобния наш отец Алипий Иконописец ...... 171

Житие на преподобния наш отец Агапит, безвъзмезден лекар 181

Житие на преподобния наш отец Григорий Чудотворец .... 187

Житие на преподобния наш отец Моисей Угрин ............... 193

Житие на преподобния наш отец Йоан Многострадални ... 203

Житие на преподобния наш отец Прохор Чудотворец ........ 208

Житие на преподобния наш отец Марк Пещерник, чиито пове-ления слушали мъртвите, и с него на преподобни Теофил ... 216

Житие на преподобните наши отци Теодор и Василий ....... 225

Житие на преподобния наш отец Пимен Многоболезнени 238

Житие на преподобните наши отци Спиридон и Никодим, просфорници Печерски ......................................................... 246

Послание на преподобния наш отец Поликарп до блажения Акиндин, архимандрит Печерски ........................................ 249

ТРЕТА ЧАСТ

Житие на преподобния наш отец Евстратий Постник и Мъче-ник ........................................................................................... 254

Житие на преподобния наш отец Никон Сухи ................... 259

Житие на преподобните наши отци свещеномъченик Кукша и Пимен Постник ................................................................... 263

1. Въведение

7

Житие на преподобния наш отец Атанасий Затворник ....... 265

Житие на преподобния наш отец Никола Святоша, княз Чер-ниговски .................................................................................. 268

Житие на преподобния наш отец Еразъм ............................ 277

Житие на преподобния наш отец Арета .............................. 280

Житие на преподобния наш отец Тит презвитер ................ 283

Житие на преподобния наш отец Нифонт .......................... 287

Послание на преподобния наш отец Симон, епископ Влади-мирски и Суздалски, до блажения Поликарп, черноризец Печерски ................................................................................. 294

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИТЕ ТРИ ЧАСТИ

Житие на преподобния наш отец Нестор, летописец Руски 308

Житие на преподобния наш отец Симон, епископ Владимир-ски и Суздалски ..................................................................... 312

Житие на преподобния наш отец Поликарп, архимандрит Печерски ................................................................................. 318

Сказание за намирането на честните мощи на светата дев-ственица Юлиания ................................................................. 325

Сказание за чудото в пещерата, станало на Пасха ............. 329

Сказание за мироточивите глави ......................................... 331

Завещание на преподобния наш отец Теодосий Печерски за Православната вяра ............................................................... 334

1. Въведение

8

Житие на преподобни Антоний Печерски

9

Първа Част

в която са поместени житията на светите преподобни и богоносни

наши Печерски oтци, написани от преподобния наш oтец Нестор, летописец Руски, а също и Ска-занието з а св ет ата чудотворна

велика Печерска църква, написано о т блажен ия Симон, єпископ Владимирски и Суздалски

Житие на преподобни Антоний Печерски

10

Ж И Т И Е Н А П Р Е П О Д О Б Н И Я И Б О Г О Н О С Е Н Н А Ш OТ Е Ц

А Н Т О Н И Й , п ъ р в о н а ч а л н и к н а р у с к и т е ино ци, з а п о ч н а л и д а с е п о д ви з а в а т

в п е щ е р и Изпратен от Божия промисъл, той донесъл в Русия благословението на Светата Атонска Гора, положил в нея началото на съвършения иночески живот и основал при дивни чудеса светата Печерска лавра.

Паметта му е на 10 юли. лагословен е Бог, сътворил премъдро всичко, Кой-то иска да се спасят и да се просветят с познанието на истината всички люде. Благословен е Той за това, че не е оставил нашата Руска земя и не е

допуснал тя да се помрачи с тъмнината на незнанието, далеч от спасителните пътища.

Б

Житие на преподобни Антоний Печерски

11

Подобно на това, както в началото на света, когато цялата земя била покрита с тъмнина, разстилаща се над бездната, и Дух Светий се носел над водата (Бит. 1: 2), преди всичко Бог сътворил светлина за новосъздадената земя, после Той за-повядал на слънцето да засвети над земята и дал на слънцето да обладава деня, а луната и звездите предназначил да освет-ляват нощем, така и когато дошъл краят на определените години, а нашата Руска земя била помрачена от адската тъм-нина – незнание за спасението, тогава Светият Дух, носейки се над кръщението, преподадено ни чрез благоверния княз Владимир, ни е просветил за пръв път със светлината на вярата. После ни е открил духовното Слънце, светещо чрез добри дела, за да сияе то над нас в дните на спасението, да дава своята светлина също и на духовните луна и звезди, осе-няващи със своята помощ нашия път в мрака на нерадението.

И Той избрал за това преподобния и богоносен наш отец Антоний, който скоро след покръстването на русите, като втори Моисей след преминаването на израилтяните през морето, покорявайки се на Божието призвание, възлязъл на светата планина – не Синайската, димяща от огъня на Божия гняв, но Атонската, сияеща с благодатта на света Богородица, където приел благодатния закон, предаден с ангелска помощ на светия иночески чин. И когато той дошъл от Атон, пратен от Бога в Русия, да ѝ предаде съвършения закон, във всичко се явил подражател на израилския законодател. Както онзи, идвайки със Заповедите при Израиля, явил на себе си слънчеви лъчи и затова положил на лицето си покривало, така и този преподобен, нашият руски законодател просветлял с добри дела, подобно на светозарно слънце, както и Църквата го на-зовава, поради което той се и поселил в пещера, като че въз-лагайки така покривало на лицето си. Но както облакът, покрил слънцето, не може да скрие неговите лъчи и да затъмни деня, така и пещерата не могла да утаи донесения от препо-добния наш отец Антоний закон, за който той говори заедно с

Житие на преподобни Антоний Печерски

12

пророка, като за свой пътеводен лъч: „Твоят закон е светило за нозете ми и светлина за пътеките ми” (Пс. 118: 105, по слав.).

Подобно на слънце е просветил преподобният законодател нашата Руска земя със съвършения иночески закон, сияещ в пещерата с добри дела, като със светлина, светеща в тъмнината, и ѝ устроил благоприятен ден на спасение, в който започнали да ходят тези синове на Русия, които приели благочинния иночески образ, казвайки с апостола: „Ето сега благоприят-но време, ето сега ден на спасение!” (2 Кор.6:2). И както целият земен кръг, като закрие лицето на слънцето, не може да му препятства да хвърля светлина на владеещите в нощта свети-ла – луната и звездите, така и преподобният наш отец Антоний, покрит от пещерната земя, като духовно слънце, невъзбранно е озарил в Русия със своята светлина мислените светила, помагащи ни в нощта на нашето нерадение за спасението.

От тях сияещия по-ярко от всички – преподобни Теодосий Печерски – Църквата го нарича Руска звезда, не обикновена, но такава, която се явява водителка на останалите звезди, т.е. луна. (Подобно на това, седемте първи небесни светила, имащи собствено движение и наричани планети, в това число не само луната, но и слънцето, се наричат от църковните учители седем звезди, държани в десницата Господня.1) А безчислените други Печерски светци, които в закона, донесен от преподобни Антоний последвали устава на преподобни Теодосий, просияли като чисти звезди, умножени на небесната твърд2.

1 В ХV в., когато е съставен Печерският патерик, такива са били познанията по астрономия и съответно на тях е съставено това сравнение с казаното в книга Откровение (1: 16). (Всички бележки под линия в книгата са на преводача.)

2 В древност небето се определяло като „твърд”. Оттук някои съвременни богослови правят повърхностния извод, че древните считали небето наистина за нещо твърдо, подобно на разположена над земята полусфера, на която са накачени звездите. Всъщност „твърд” в древния език има широко значение и предимно се употре-бява за нещо, което стои твърдо, непоклатно, а не толкова за означа-ване на твърдото агрегатно състояние на веществата.

Житие на преподобни Антоний Печерски

13

И ето защо наистина чудотворната Печерска лавра се оказала небоподобна.

И така, заедно с преподобния Нестор, летописец руски, просиял в същото това време, ще започнем да разкажем по-вестта за първия велик светилник на това Руско небе.

В княжението на благоверния велик княз Владимир Све-тославич, самодържец на Руската земя, благоволил Бог да яви светилника на Своята Църква и наставника на иночества-щите, приснопаметния мъж, преподобния и богоносен наш отец Антоний.

Той се родил в град Любеч, от детство имал в душата страх Божий и желаел да се облече в иночески образ. Човеколюби-вият Господ му сложил на сърце да отиде в Гръцката страна и там да се постриже. И той се отправил на път, странствайки заради странствалия и потрудилия се за нашето спасение Господ, като достигнал Цариград, а след него и Атонската планина. Там той обходил светите манастири и видял пре-биваването на светите отци, по-високо от човешкото есте-ство, в плът подражаващи на ангелския живот. И като се възпламенил още повече от любов към Христа, желаейки да възревнува живота на тези отци, той дошъл в един от нами-ращите се там манастири и молил игумена да възложи върху него образа на иноческия чин. Игуменът, предвиждайки не-говите бъдещи добродетели, изпълнил молбата, постригал го и го научил на съвършения иночески живот. А Антоний, като угаждал във всичко на Бога, се подвизавал и в другите добро-детели, преуспявайки в покорност и послушание, тъй че всички се радвали за него.

Когато вече не малко време той прекарал на Света Гора, бидейки праведен във всички свои дела, тъй щото мнозина от него се ползвали духовно, на игумена било известено от Бога да пусне преподобния в Русия. Игуменът го повикал и казал: „Антоний, отиди обратно в Русия, за да бъдеш и там за полза и утвърждаване на други, и да бъде върху тебе благословени-

Житие на преподобни Антоний Печерски

14

ето на Светата Гора”. Преподобни Антоний, като приел бла-гословението, като да е от Божиите уста, се отправил в Русия и пристигнал в Киев.

Като влязъл в града, той мислел къде да живее и ходел по манастирите (които започвали тогава да се строят от гръцки иноци, дошли за покръстването на Русия с митрополит Ми-хаил, но нямали съвършен общежителен чин и устав). И не пожелал той да живее нито в един от тези манастири, тъй като това не било угодно и на Бога. И започнал да ходи по дебрите и планините и околностите, и дошъл в Берестово, открил пещера, която някога изкопали варяги1, помолил се и се заселил там, пребивавайки в голямо въздържание.

Когато се преставил2 благоверният княз Владимир3, власт-та преминала към безбожния и окаян Светополк4, който започнал да управлява в Киев, и като започнал да убива бра-тята си, умъртвил светите мъченици Борис и Глеб. Виждайки това кръвопролитие, преподобни Антоний отново заминал на Света Гора.

Светополк бил победен от благоверния княз Ярослав, който започнал да управлява в Киев. Той обичал село Берес-тово и Берестовската църква на името на светите Апостоли и събирал около себе си презвитери. Там бил и един презвитер на име Иларион, мъж благочестив, разбиращ Божественото Писание, и постник. (Той след много години по Божие изво-ление и по желанието на княз Ярослав бил поставен от събора на руските епископи за митрополит в църквата „Св. София”,

1 Племето варяги дошли в древна Русия от запад (Швеция, Норве-гия) и се занимавали с търговия, пиратство и военно наемничество.

2 От слав. „престaвилсz” = „преселил се”, букв. „преместил се” (от земния живот в небесния). От глагола „стaвити” = „поставям”; „престaвити” = „вземам от едно място и поставям на друго”. „Престaвилсz” по смисъл е съвсем различно от „представил се”.

3 Св. Владимир – Киевски княз от 980 до 1015 г. Известен е с покръстването на Киевска Рус в 988 г.

4 Светополк І Окаянни е княз на Киевска Рус от 1015 до 1019 г. Убива трима свои братя: Борис, Глеб и Светослав.

Житие на преподобни Антоний Печерски

15

като преди това бил постриган в иночески чин от преподобни Антоний). Този презвитер ходел от Берестово към Днепър, на хълма, където сега е мястото на първоначалния Печерски манастир. Тогава там имало гъста гора. Иларион си изкопал малка пещера, два сажена1, и в нея извършвал псалмопение2 с поклони, молейки се тайно на Бога, а преподобни Антоний в това време се намирал на Света Гора, в манастира, където бил постриган. И било отново известено на игумена от Бога: „Изпрати отново Антоний в Русия: той Ми е нужен там”. Игуменът, като повикал преподобния, му казал: „Антоний, Божията воля е ти пак да отидеш в Русия, и нека бъде над тебе благословението от Светата Гора”, и му предсказал, че от него ще произлязат много черноризци, и като го благосло-вил, изпратил го с думите: „Върви с мир”.

Преподобни Антоний, като получил благословението, от-ново пристигнал в Киев, възлязъл на хълма, където Иларион бил изкопал малката двусаженова пещера, и като обикнал това място, помолил се със сълзи така: „Господи, да бъде на това място благословението на Светата Атонска Гора и мо-литвата на моя старец, който ме пострига! И утвърди, Господи, моето жителство тук!”

След тази молитва Антоний се заселил там и започнал да живее в постоянна молитва към Бога. Той се хранел със сух хляб и пиел вода с мярка, и то през ден, а понякога и през два. Понякога не вкусвал храна цяла седмица, а пребъдвал в бодърстване денем и нощем и копаел със собствените си ръце голяма пещера срещу предишната.

1 Сажен – староруска единица за разстояние, приблизително 1,5 м. 2 В светоотеческата литература под „пеене на псалми” (или

„псалмопение”) се разбира не пеене в букв. смисъл (по ноти или по гласове), а бавното им и внимателно четене, наподобяващо по своята протяжност пеене. (Виж: Свт. Игнатий Брянчанинов. Приношение современному монашеству. Глава 22: О применении келейного правила к монастырскому правилу.) Също така под „пение” в църква следва да се разбира молитвата, т.е. богослужението в църква.