Един ден в Рочестър, графство Кент

П. Алексиев, август 2017.

На 50 km югоизточно от Лондон и на 45 минути с влак от гара Виктория

се намира старинният Рочестър. Днес той е 30-ина хиляден град сред много

подобни близки градове с общо население над 250 хиляди. Историята му започва от древността. Преминава през келтски, римски, ютски и саксонски

германски периоди. По време на кентския крал Етелберг (560-616 г.) се въвежда система от закони, а през 604 г. се основава епископство с катедрала

и училище. През средновековието, между 1000 и 1350 г. се построяват две крепости, едната от които е разрушена през първата „Баронска“ война (1215-

1217 г.). Много от сградите са стари, предимно от 18 век, но има и от 14 век.

High Street в Рочестър, вляво – Eastgate House

Като град с последен преди океана мост на река Медуей, Рочестър има

военно-стратегическа позиция се развива като административен център.

През 1590 г. сър Питър Бък, кмет на Медуей, построява Eastgate House, а в началото на 20 век градският съвет превръща сградата в градска библиотека,

по-късно – в музей на Чарлз Дикенс, който описва сградата като Уестгейт в Записките на клуба Пикуийк и в незавършения си роман Мистерията на Едуин

Друд. В двора й е пренесена къщата на Чарлз Дикенс, сред зеленина и водни лилии. След скъпа реставрация сградата е с автентични камини, стълбища,

мебели и декорация и се посещава от идващите в Рочестър. Интересът към музеите и галериите в и около Лондон е голям и винаги има посетители.

Така е изглеждал Eastgate House през 17 век (картина от музея там).

През прозорец на Eastgate House се вижда сграда от 16 век.

Училищна стая с черна дъска и автентична мебел и под в Eastgate House.

Къща, в която е живял Чарлз Дикенс, преместена зад Eastgate House.

Основаната през 1718 г. Френска болница за бедни протестанти е преместена през 1959 г. в Рочестър. От 2015 г. в част от нея е създаден Музей за история

на хугенотите, над 50 хиляди от които са избягали от Франция в Англия през 16 век, за да спасят живота си. На два екрана се прожектираше историята им.

Музеят представя картини, костюми, фини занаятчийски предмети – хугенотите са били изкусни майстори на часовници, бижута и съдове за храна и вино.

Видео екран с лекции

за хугенотите.

Близо до Хай стрийт е катедралата на Рочестър с неделни служби с хор от млади момчета и момичета в съпровод на орган. Заради катедралата много

години Рочестър е наричан „сити“, въпреки че е само с 30-на хиляди жители.

Катедралата отвътре и отвън

Значението на черквите и катедралите е не само за прослава на Бога и за служене на религията. Тези крепости на духа възпитават християнски ценности

като вяра, милосърдие, уважение, благодарност, гостоприемство, доверие, смелост, търпение, скромност, правдивост – качества на всеки почтен човек.

В Гилдията – забележителна сграда, има музей на историята на града.

The Guildhall – сграда на гилдията на свободните рибари и драгари

В музея има експонати от древността до наши дни, макети и видеоекрани.

Така са изглеждали някои рочестърци преди няколко века.

Макети на кораби и обстановката в платноход и в корабния затвор.

Интересни са рисунките, картините и спомените за заслужили рочестърци.

Общото впечатление от музеите и забележителностите на Рочестър е

вниманието, с което посетителите разглеждат културните ценности. Така е и в Лондон, и в Ричмънд, и в Оксфорд, и в Кеймбридж, и в Уиндзор ... навсякъде,

където бях. Интересът към историята, традициите и културата винаги е свързан с добро настроение и удоволствие от общуването – и между посетителите, и с

любезните домакини и музейните работници, с обслужващите хора. Усмивките са на всички лица, атмосферата е приятелска.

Хората излизат сред природата, посещават музеите и галериите, общуват в ресторантите и кафетата, пътуват с удобни влакове, разхождат се по улици и

площади, дори и пазаруват, за да се радват – да се радват на живота, на това, което виждат – небе, зеленина, спокойна атмосфера, приятни и учтиви хора

около тях, чиста околна среда. Всички имаме проблеми – различни, лични, общи, но дали ще занимаваме

другите с тях – това зависи от нас. Всеки има положително или отрицателно

мнение по обществени въпроси, но дали само ще недоволстваме помежду си, или ще действаме според възможностите си – това също е до човека. Моят

домакин е против brexit, но не мърмори, а раздава брошури в защита на своята позиция. Дъщеря ми не протестира вкъщи за неправилна глоба, а възразява

писмено пред съответната институция. Съседът не се ядосва за дефектна стока, а я връща на продавача. Още в началното училище децата научават как и къде

да реагират при проблем със здравето и безопасността. Там първата задача е да приемат другите като равни, с уважение към всяка личност и особеностите

й, с внимание към казаното и направеното от другите. Религията помага за изграждане на мироглед, основан на всепризнати добродетели.

Спасява радостта, а не страхът от Бога. (Сергей Чапнин)

Ето и старата Рочестърска крепост, от нея се вижда цялата околност.

Крепостта, построена през 11 век и разрушена през 1215-1217 г.

Около музеите и старинните сгради - навсякъде хората се радват и празнуват.

Както навсякъде по света, тържествата са за веселие и щастие.

Днешният Рочестър е с развита транспортна и аграрна инфраструктура.

Това е Рочестър днес...

... така е изглеждал преди повече от 3 века...