ХИЛЯДОЛЕТИЕЧаст I V

ЛОРА

Буенос Айрес, Аржентина, 2007 г.

Имението на семейство Родригес бе окъпано в светлина. Тази вечер имаше огромно тържество. Катрин, правнучката на Кейт Рамирес навършваше пълнолетие. Този рожден ден беше светското събитие на годината за цяла Аржентина. Катрин Родригес бе една от наследниците на компанията „Рамирес Инкорпорейтид’, основана преди повече от 100 години от Кейт Рамирес.

Старицата почина през 2001 година малко след като навърши 100 години. В завещанието си като свои наследници посочи всичките си правнуци, които наследиха огромния холдинг. Единственото условие бе те да са навършили 21 години за да го управляват. През 2001 година любимата правнучка на Кейт – Лора Рамирес започна да ръководи компанията, като даваше отчети за дейността пред Борда на директорите, съставен от попечителски фондове, които се грижеха за интересите на непълнолетните наследници. Сега с навършването на пълнолетие, Катрин влизаше реално в управлението на компанията, като притежаваше втория по големина дял, след този на Лора Рамирес.

Шест години след смъртта на Кейт, компанията бе разтърсвана от различни скандали. Борбата за власт бе в апогея си. Недоволните наследници водеха дела за оспорване на завещанието на старицата и се стремяха всячески да провалят компанията. Лора Рамирес бе незаконородена дъщеря на внука на Кейт – Марк. Родителите и бяха починали съвсем млади, а Дик – дядото на Лора се бе отрекъл от внучката си. Тогава Кейт Рамирес възпита и отгледа момичето, като своя дъщеря. Когато дойде последния и час, старата жена пожела да прехвърли контролния пакет акции на холдинга на Лора. Всичко бе направено при пълна дискретност и останалите наследници бяха изненадани от завещанието.

Лора Рамирес завърши славянска история в Оксфорд. Въпреки липсата на подходящо образование, тя успя да направи „Рамирес Инкорпорейтид” една от водещите компании в света.

Основен претендент за ръководното място в холдинга бе Оугъст. Той подобно на Дик също не признаваше братовчедка си Лора като член на семейството и я смяташе за недостойна да ръководи семейния бизнес. Въпреки че все още не беше навършил пълнолетие (21 години – за САЩ), той успя да седне на президентския стол, благодарение на силния си адвокатски екип. След много съдебни битки накрая наследниците стигнаха до споразумение, управлението на компанията да бъде дадено на Педро Родригес – бащата на Катрин.

През 2003 година при неизвестни обстоятелства в Москва загина съпругът на Лора професор Игор Иванов. Той беше преподавател в Оксфорд и помогна на младата жена да установи своя произход. Двамата успяха да докажат, че преди 1000 години са имали общи прадеди. През този период житейския цикъл отново се затвори и

наследниците на стар славянски род отново се събраха. Заедно с усърдната работа на двамата историци, пламна и любовта. Така в края на 2002 година професорът и неговата студентка сключиха брак. Професор Иванов загина при автомобилна катастрофа в Москва на 53 години, докато Лора едва бе навършила 23. След неговата смърт младата вдовица се усамоти на далечен остров в Тихия океан отдавайки се на мъката. Тази лична трагедия отслаби управлението на „Рамирес” и от това се възползваха адвокатите. От тогава Педро Родригес ръководеше холдинга и защитаваше интересите на дъщеря си Катрин. Въпреки всички трудности той бе лоялен към Лора и постоянно се консултираше с нея за важните решения в бизнеса. Така младата вдовица бе постоянно в течение на работата на холдинга. Колкото повече минаваше времето, толкова повече Лора искаше да се върне на президентския пост. Това можеше да стане само когато Катрин навърши 21 години. Това празненство в огромното имение на Педро Родригес близо до Буенос Айрес отвори новата възможност 27 годишната Лора Рамирес да се завърне в компанията на бял кон и да я управлява заедно с братовчедка си Катрин.

Подготовката за купона вървеше с пълна сила. До последния момент агентите на фирмата за кетъринг оглеждаха и работиха по всеки детайл. Единственият който знаеше за намеренията на Лора бе Педро. Отбраните гости за тържеството бяха пристигнали в Аржентина. Всички роднини от семейството на Кейт Рамирес бяха поканени на това знаменателно тържество.

Катрин беше много притеснена. Сега официално щеше да бъде представена пред обществото, като ръководител на една от най-големите частни компании в света. Момичето се радваше, че ще управлява холдинга заедно с братовчедка си, която боготвореше. Катрин често си спомняше за времето когато беше неотлъчно до Лора при нейните пътувания до България и Русия, за ваканциите прекарвани в Лондон и Оксфорд, заедно с племенницата на професор Иванов - Лена. Сега двете с Лена учеха в Оксфорд. Катрин следваше мениджмънт, а руското момиче – славянска история.

Лена Иванова също се бе привързала към аржентинката. През повечето ваканции двете посещаваха често Лора на острова. Двете приятелки разговаряха с нея на екологична тематика. Младата вдовица дълго обмисляше идеите на двете момичета. Катрин бе станала член на „Грийн пийс” и отстояваше техните позиции по различните екологични проблеми. Лора не харесваше радикалните идеи на тази организация и дълго увещаваше братовчедка си да излезе от там. Лена също беше екоактивистка, но с по-либерални разбирания. Тя вярваше, че бизнеса може да опази планетата, като инвестира в екотехнологии.

Преди около година Катрин и Лена стигнаха до една идея, която представиха на Лора Рамирес. Трите се събраха в имението на острова и се обединиха около идеята за създаване на екологичен институт към „Рамирес Инкорпорейтид”. Младата вдовица веднага подкрепи тази идея и реши да започнат нейната разработка. За една година трите момичета направиха идейния проект, финансовата обосновка, целите, задачите и тяхната реализация. Така институт „Рамирес” можеше да стартира своята дейност, но борда на директорите на компанията трябваше да даде своята благословия. Акционерите все още не бяха уведомени за това и Лора умишлено изчакваше навършването на 21 години на Катрин. Така двете имаха огромно мнозинство в борда и решението щеше да мине бързо.

Партито за рождения ден на Катрин безспорно беше светско събитие номер едно за цяла Аржентина. „Рамирес” имаше един от най-големите филиали в Буенос Айрес. От там се управляваше бизнеса на компанията в цяла Южна Америка. Индианското

3

потекло на част от рода Рамирес оказваше огромно влияние за разпределението на филиалите по света. А те бяха разположени така че да обхванат цялата планета. Бабата и дядото на Катрин – Джоана и Ричард бяха пристигнали от ЮАР, където ръководеха африканския филиал и наследените диамантени мини. Внучката на Кейт, която живееше в Австралия също бе дошла за празненството. Хуана нямаше деца и Кейт и бе завещала малка част от компанията. Тя не се интересуваше от бизнес и се бе доверила на своите племенници Кейт и Джон Рос, които много обичаше. Възрастната жена не бе сполучила в живота и не можа да си намери съпруг за да създаде семейство. Тя нямаше свои деца и обгрижваше с цялата си любов двамата си племенника. Джон Рос се ожени за Елисавета, която се гордееше със своето потекло. Тя беше наследница на стар руски болярски род с богата история. След завземането на властта в Русия от болшевиките нейните родители се преселили в Австралия, запазвайки своето родословно дърво, което датира от преди повече от 1000 години. Джон Рос и Елисавета се сдобиха със син през 1987 година и го нарекоха Оугъст. Те също не се интересуваха много от семейния бизнес и бяха от малкото хора в семейството, които работиха извън холдинга. Джон Рос обичаше животните и работеше в една животновъдна ферма, а Елисавета беше учителка. Когато Оугъст навърши 18 години, разбра че прабаба му Кейт е оставила един сериозен дял от компанията на попечителски фонд и че той ще получи пълните права върху акциите когато навърши 21 години. Тогава реши да стане най-богатия човек на планетата и дори да надмине Бил Гейтс по състояние. Оугъст записа мениджмънт в Мелбърнския университет, но и така не си падаше по учението и почти не ходеше на лекции. Студентския живот, многобройните компании, купони, наркотици и жени бяха любимото му занимание. От 14 годишна възраст той вземаше наркотици. Тогава Кейт го изпрати в Европа в един от интернатите за зависими. Това му помогна да се откаже от дрогата, но приятели го привлякоха към пласирането и. Така на 16 вече бе доста известен наркодилър, който имаше своя мрежа за разпространение в Мелбърн. Акциите от „Рамирес” му бяха добре дошли за да може да легализира дейността си и да построи световна наркоимперия. Като всеки малолетен кривнал от правия път Оугъст имаше огромно досие в полицията, но семейните връзки и пари винаги го спасяваха от затвора.

За разлика от Джон Рос, сестра му Кейт се омъжи за Игнасио и живееше в Сидни. Игнасио бе братовчед на Педро Родригес и се падаше нещо като чичо на Катрин. Той управляваше една транспортна фирма от холдинга, а съпругата му Кейт ръководеше медийната империя на „Рамирес Инкорпорейтид”. Те имаха две деца Марк на 19 години и Елиза на 17. Двамата тийнейджъри също получиха дялове от холдинга, но щяха да влязат в борда на директорите му когато навършеха 21 години. Марк също следваше в Мелбърн, а Елиза бе още в гимназията в Сидни.

Кейт Рамирес разпредели цялата компания на своите правнуци. Приживе тя искаше „Рамирес Инкорпорейтид” да остане семейна и да се управлява групово от тях.

Тази вечер всички очакваха тържеството на Катрин Родригес.Марк и Елиза изключително рядко виждаха своите братовчедки Лора и Катрин. Всъщност с Лора се запознаха едва преди шест години на традиционния семеен бал, който Хуана организираше в Бърк. С Катрин се познаваха отдавна, но се виждаха изключително рядко, когато Игнасио ги водеше в Аржентина. Марк тайничко бе влюбен в Лора още от бала. Тогава той беше на 13, а Лора току що бе навършила 21 години и управляваше компанията.

Катрин Родригес продължаваше да бъде нервна и постоянно капризничеше. Камериерката, която се грижеше за облеклото на рожденичката, едва успяваше да угоди на капризите на младата жена. Тайнствеността около пристигането на Лора,

4

изнервяше Катрин. Аржентинката обичаше братовчедка си, като сестра. За съжаление когато разбра за смъртта на професор Иванов, тя не можа да бъде до младата вдовица. Няколко месеца след трагичния инцидент, когато Лора се бе оттеглила на острова, младото момиче отиде да я посети. Едва тогава разбра колко съкрушена бе Лора от загубата на съпруга си. Престоят на Катрин там бе много кратък, защото учебната година в Оксфорд започваше. Девойката отново не можа да подкрепи братовчедка си в този труден момент. Почти година след това двете с Лена отново отидоха на острова. Младата вдовица ги посрещна и те останаха близо две седмици при нея. Лора се чувстваше по-добре и тогава двете приятелки споделиха своята идея за създаване на научно-изследователски екологичен институт, финансиран от „Рамирес”.

Лора Рамирес пристигна в Буенос Айрес с редовен полет от Сан Франсиско. Пътуването от острова до аржентинската столица бе дълго и изморително. Лора следеше постоянно за репортери и папараци, защото не искаше да се знае за нейното завръщане. Пътьом тя посети ранчото на своята дългогодишна асистентка Мериън, която след своето пенсиониране се установи в околностите на Сан Франсиско. Остана там няколко дни и се осведоми за положението в компанията. Мериън бе единствената, на която Лора се доверяваше и я молеше за различни услуги. Жената обичаше правнучката на Кейт, като своя дъщеря и дори след пенсионирането си и помагаше. Педро Родригес също рядко се срещаше с Лора, но бе в течение на нейните планове и знаеше, че реално тя управлява компанията. Той харесваше младата вдовица и дълбоко в себе си се радваше, че тя ще бъде настойник на дъщеря му в бизнеса.

Когато пристигна в Буенос Айрес Лора Рамирес се настани в хотел „Шератън” и потърси Педро. Бащата на Катрин се срещна с нея и двамата уточниха сценария на нейното завръщане. По разбираеми причини тайната бе запазена от всички, дори и от Катрин. Останалите роднини на Лора също не знаеха за нейното пристигане, но те бяха толкова заинтригуване от забележителностите на аржентинската столица, че дори не се интересуваха от това.

* * *

Буенос Айрес, Аржентина, 2007 г

- Госпожа Лора Рамирес – Иванова – съобщи с мек тембър лакеят.

Гостите на тържеството с любопитство насочиха своите погледи към стройната блондинка, с едва забележим тен и искрящи небесносини очи. Тя беше облечена в елегантна вечерна рокля, ушита специално за тържеството от известен моден дизайнер. Имаше перлена огърлица на шията, която Кейт й бе подарила, на нейното пълнолетие. Собственичката на една от най-големите компании и третата по богатство в света жена, с елегантна походка се отправи към официалната маса. Присъстващите мъже направо ахнаха от възхищение, а жените започнаха да се споглеждат многозначително с лека завист в очите. Няколко от висшите служители поздравиха своята шефка, но тя им отвърна с леко кимване.Младата вдовица се ръкува с Педро. Латиноамериканецът и кавалерства, докато я настаняваше на почетното място, отдясно на

5

рожденичката. Сега вече тържеството можеше да започне. Всеки момент очакваха да се появи рожденичката.

- Дами и господа, скъпи гости - каза конферансието – да посрещнем една щастлива млада дама. Която от днес навлиза във водите на живота и навършва пълнолетие – аплодисменти за госпожица Катрин Родригес.

Катрин се появи с целия си блясък на млада красива и стройна креолка. Облечена с официален тоалет от местна дизайнерска къща, тя слезе по стълбите под бурните аплодисменти на гостите. Педро и Лора се изправиха на крака и я посрещнаха с ръкопляскане, докато тя стоеше на официалната трибуна.

- Благодаря ви, че уважихте това скромно парти – каза леко притеснена Катрин. – Много съм щастлива, че тук присъстват почти всички мои роднини от различните краища на света. Горда съм да поздравя и моята братовчедка Лора Рамирес, която уважи рождения ми ден. Казвам добре дошли на всички служители на „Рамирес Инкорпорейтид”. За мен е чест че споделяте този щастлив за мен ден. Но нека да се забавляваме тази вечер и по-малко да говорим. Благодаря Ви и добре дошли!

- Скъпи гости – застана пред микрофона Педро Родригес - аз не съм по дългите речи, но преди да се забавляваме бих искал да приключим с официалната част. За това ми позволете да поканя тук госпожа Рамирес.

Съпроводена от бурни аплодисменти, Лора бавно и тържествено се качи на сцената и застана пред микрофона.

- Скъпи приятели, колеги, драги гости – започна речта си Лора – Моя скъпа братовчедке и приятелко! Навършването на пълнолетие означава много повече отговорности. Това ми го каза на моя 21-ви рожден ден един обичан от мен човек, който вече не е сред нас и когото аз много обичах – Кейт Рамирес, основателката на тази огромна компания, моето бабче, което се грижеше за мен и за всичките си роднини като орлица. Сега по нейна молба бих искала да изпълня своя дълг и да връча нейния подарък за моята братовчедка Катрин – делът от „Рамирес”, който баба е оставила на всички свои внуци като наследство. В този плик са акциите на компанията, които дават право на Катрин Родригес да стане съпрезидент на холдинга. Както знаете Кейт Рамирес завеща на мен, Катрин, Оугъст, Марк, Елиза и баба Хуана по контролния пакет от акции, за да управляваме компанията заедно. Единственото условие, за да ги получим бе да навършим 21 години. Скъпа Катрин, от днес ти предстоят много отговорности, защото съдбите на хиляди хора ще зависят от теб. Да управляваш такава компания никак не е лесно, но аз съм уверена, че ти ще се справиш, защото притежаваш това което всеки от рода Рамирес има вътре себе си а имено работохолизма. Надявам се след няколко години всички наследници да управляваме заедно за просперитета на „Рамирес Инкорпорейтид”.

Лора връчи плика с документите на братовчедка си, а Катрин просълзена каза:

- Благодаря на прабаба ми Кейт, затова, че ми е гласувала такова доверие, тогава, когато още съм играл с куклите. Ако тя ме чува някъде там горе, бих искала да и кажа, че не се е излъгала в мен. Аз ще го оправдая. Надявам се братовчедка ми да ми помогне да се справя с тази отговорност. Но тази вечер имам право на едно желание нали? Тогава да се забавляваме. Нека танците започнат сега.

6

Бурни аплодисменти последваха изказванията. Оркестърът засвири и Катрин се отправи на първия си танц с баща си.

Докато вървяха официалните речи, Оугъст си наливаше поредната чаша с уиски. Той не слушаше какво говореха на сцената. Единствената мисъл която се въртеше в главата му бе, че тези кучки няма да управляват „Рамирес”. Компанията и богатството трябваше да бъдат само негови. Тази малка креолка получаваше на готово почти два милиарда долара, а прехвалената дъртофелница Кейт го беше пратила в интернат. Оугъст я мразеше и живееше само с една цел – да си отмъсти. Въпреки че и той щеше да получи дял от акциите догодина, това за него не беше достатъчно. Искаше цялата компания. Оугъст мразеше Лора Считаше я за копеле. Той разбра наскоро за историята около нейното раждане и причината, заради която дядо му не я признал за член на семейството, тъй като я считал за копеле. Виж Катрин се беше разхубавила. Може би тя щеше да му предложи компанията на тепсия. И наистина реши да опита още тази вечер. Отправи се към дансинга и покани рожденичката на танц. Пътьом срещна Лора, но се направи че не я забелязва.

- Здравей Кати – поздрави я Оугъст – искаш ли да танцуваме.

Катрин пое ръката на младежа и се отправиха към дансинга. Тя не харесваше Оугъст. Страхуваше се от него. Имаше нещо зловещо в погледа му и тази вечер. Ако не беше възпитана с благороднически етикет, тя би му отказала танца. Австралиецът бе зашеметен от аромата на братовчедка си. Това само увеличи страстта му към нея. Трябваше да я има на всяка цена – доброволно или насила.Така унесен в греховни мисли, той дори и не разбра кога танца свърши. Катрин каза едно вяло „Благодаря” и се оттегли при баща си и Лора.

По невидим знак Лора, Педро и Катрин се оттеглиха в кабинета на Родригес. Тримата трябваше да подготвят за реализация идеята на Лена и Катрин за основаване на институт „Рамирес”. Според новата акционерка този институт трябва да разработва нови технологии за производство на алтернативни горива и екологично чисти продукти. Така всяка инвестиция ще има голяма възвръщаемост. Педро и Лора слушаха внимателно презентацията на Кети и обмисляха различни варианти. Когато Катрин завърши своето изказване Педро каза:

Много добра работа. Сега трябва да уведомим хората и да започнем да действаме.

Мисля че може да имаме проблеми със защитата на проекта пред борда на директорите – заяви Лора – Особено Оугъст ще е първият който няма да приеме тази идея.

Не трябва да се притесняваме за никой друг от акционерите – сега нали имаме мнозинство. Братовчедите ми все още не са получили своето наследство, а на адвокатите не им пука, защото увеличаването на печалбата води до нарастване на капитала на компанията – каза Катрин – мисля че попечителските фондове няма да отхвърлят това предложение. Освен това Лена ще се справи с ръководството на Института. Да не забравяме че тази разработка е и нейна.

И аз мисля така – заяви Лора – но по-трудно ще ги убедим да вземем Лена на работа

7

Е момичета аз съм съгласен и като управляващ директор още утре ще назнача Лена във фирмата – усмихна се Педро – но наистина преди да се зададе някоя световна икономическа криза ние трябва да сме започнали работа. Анализаторите предвиждат до около година да има световен финансов срив. Така че да се погрижим за парите на акционерите преди това да се случило.

Значи утре сутринта ще се видим в офиса на „Рамирес”, за да подготвим плана за действие – каза Лора – а сега да обърнем внимание на гостите.

Празненството продължаваше с пълна сила. Танците се редуваха, а някои от двойките се усамотяваха в тъмните беседки.

Лора отиде да поздрави баба си Хуана. Жената разговаряше с една жена от отдел „Маркетинг”. Старата жена видя красивата девойка и се извини на своята събеседничка.

- Здравей скъпа, - обърна се полуофициално Хуана към своята племенница. – Бих искала да изразя своите съболезнование относно смъртта на съпруга ти. Зная че вече минаха повече от 3 години, но ти избра усамотението. Всъщност успя ли да постигнеш душевен мир?

- Здрасти бабче! Много се радвам да те видя! Ако ме питаш дали съм добре ще ти кажа да. Зная че Игор е щастлив там горе и би се радвал за нас. Смятам отново да поема кормилото, така както Кейт ми го завеща и се радвам че ти си добре.

- Лора, ти знаеш че каквито и да са семейните кавги, връзките са още по-здрави. Дик успя да превъзмогне своето мнение и много би се радвал да се видите. Намери време да наминеш през нашето имение в Австралия.

- Разбира се бабо. Надявам се това да стане скоро. А вие как сте на другия край на света? Чух че Оугъст се е опитвал да ни отнеме компанията, докато ме нямаше.

- Лора, скъпа, нали го познаваш. Той е трудно момче. Но е от семейството. Аз лично не одобрявам това което прави, но мен никой не ме пита. Интересува се само от моите акции. Казах му, че управлението на този капитал ще го дам на Елиза, когато порасне. Оугъст побесня от яд и вече почти година не е стъпил в Бърк.

- Дори и на семейния бал, ли? – попита Лора.

- Семейния бал е една традиция, но напоследък се е превърнал в една луксозна седянка, която се прави за висшето общество в Австралия. Та роднините ни от останалата част на света вече спряха да идват. Това празненство тук е много по-добро от балът. Времената се менят. Едно време Кейт обединяваше семейството, а сега всеки мисли за богатство и слава. Знаеш, че парите разхищават човека. Но аз съм оптимистка и се надявам на тазгодишния бал да се съберем отново в нашето имение.

- Разбира се, обещавам ти със сигурност че ще дойда, но до тогава има много време, нали?

* * *Ню Йорк, САЩ, 2007 г.

8

Лора се качи с асансьора на 40-тия етаж в сградата на „Рамирес Инкорпорейтид” и се отправи към своя кабинет.

- Добро утро, госпожо – поздрави я личната и асистентка Джейн – желаете ли кафе?

- Добро утро, Джейн. Не, благодаря. – отвърна Лора – Джейн, днес очаквам да дойдат господин Родригес и братовчедка ми Катрин, която вече е съпрезидент на компанията. Надявам се съседния кабинет да е подготвен за неин офис и да сте й намерили асистент.

- Да госпожо всичко е направено така, както се разпоредихте. Госпожица Родригес е тук с баща си и ви чакат в заседателната зала.

- Добре, тогава отмени всичките ми ангажименти за днес, защото ме чака много работа. Като приключиш тук ела и ти в заседателната зала. Нека асистентката на Катрин да те замести, защото ще имаме дълго заседание.

Джейн бе добра асистентка и работеше в „Рамирес” от три години. Лора я хареса още докато беше на стаж в административния отдел. Момичето беше завършило бизнес администрация в Принстън със златен медал. Вече на 23 години тя бе се издигнала до старши асистент. Тогава Мериън помоли Лора да я премести в централния офис, за да я обучи като нейна заместничка. Когато дългогодишната секретарка се пенсионира, Джейн зае нейното място. Лора беше доволна от нейната лоялност. Момичето се справяше с работата и много помагаше на Педро, докато младата вдовица отсъстваше.

Лора влезе в заседателната зала. Катрин четеше една от папките с документи на учените които трябваше да привлекат на работа в института. Педро преглеждаше други документи.

- Добро утро – поздрави Лора.

- Добро утро, госпожо Рамирес – отвърнаха и двамата.

- Кати, какво става с подбора на персонал за института? – попита Лора.

- Всички документи за структурата, щатното разписание и бюджета за готови. Тук са и няколко от кандидатурите на научните работници. Има учени от целия свят. Разговарях с някои от световните величия в областта на екологията, физиката и химията, но те поставиха почти неприемливи за нас условия и аз се отказах. Така че ще наемем не толкова велики учени, но все пак добри научни работници. Част от тях са професионалисти в своята област, но нямат шанс за реализация. Имам предвид хора от Русия и Източна Европа.

Джейн влезе в заседателната зала и донесе кафетата. Лора отвори първата папка с документи и видя на снимката едно познато лице. Това беше един от приятелите на съпруга й в България професор Валентин Тодоров. Когато ходиха в София, заедно със съпруга си, те често се срещаха с него и семейството му. Но след смъртта на Игор Иванов, Лора не беше се чувала с тях.

Професор Тодоров бе около 45 годишен и изключително добър ядрен физик. Беше защитил докторска степен в Москва и работеше по проект за алтернативна енергия. Която да се създава чрез ядрен синтез. За разлика от класическите ядрени технологии, при този синтез, опасността от радиация намаляваше. Така при успех на тази разработка, ядрените електроцентрали щяха да увеличат своята безопасност. Освен това Лора знаеше, че той е открил начин за добив на водород от морската вода. При повечето срещи в София, професор Тодоров развиваше своята теория и твърдеше, че ако може да си намери спонсор ще успее да я докаже и на практика. Съпругът на Лора и неговия колега и приятел от Софийския университет, професор Димитър Иванов бяха

9

историци, но и достойни опоненти на ядрения физик. Лора беше свидетелка на тези безкрайни дискусии и виждаше пламът на учения, който искаше да спаси света.

- Катрин, мисля че професор Тодоров, може да оглави научния съвет на институт „Рамирес”. Когато правех проучването на нашето родословно дърво и пътувахме с Игор до София, често сме разговаряли с този човек, У него има някакъв хъс и ми се струва че ако му се предостави възможност той ще реализира своите идеи. Но би ли ми обяснила как са попаднали неговите документи сред тези на световните научни величия? – попита Лора.

- Всъщност тук ще трябва да издадем една малка тайна – каза Педро – преди около месец обявихме конкурс в научните среди, публикувахме обяви в няколко престижни научни списания, за това че търсим консултанти за наш проект. От името на „Рамирес Инкорпорейтид” ще организираме научен семинар на тема „Глобалното затопляне и влиянието му върху климата на планетата. Алтернативни методи за борба с климатичните промени. Нови енергийни възможности”. Всички тези учени заявиха участие в семинара. Но все пак ние като организатори си запазваме правото да поканим участниците. Както ще видиш в другите папки има и готови резюмета на докладите по тази тема. Лично аз считам, че по този начин ще подберем най-добрите хора за да реализират своите идеи. Така и професор Тодоров кандидатства за участие от името на Българската академия на науките. Ето това е резюмето на неговия доклад.повярвай ми не знаех за личното ви познанство с него.

- Нито пък аз – усмихна се Катрин – но си мисля, че този учен ще се справи с тежкото бреме да ръководи научния съвет на института. Но аз имам едно предложение за административен ръководител. Може и сантиментално да ти прозвучи братовчедке, но мисля че Лена ще се справи отлично с организацията и администрацията на новата структура. Ти я познаваш добре. Малко е идеалистка, но с нейната любов към екологията и пословичния й работохолизъм, тя ще е чудесен ръководител. Мисля ч е време да назначим Лена Иванова като директор на този институт и то с ранг на вицепрезидент на компанията.

- Вие сигурно се шегувате – възкликна Лора – не че имам нещо против Лена, но дали нашите опоненти в борда ще се съгласят да назнача роднина на съпруга си на такава отговорна длъжност.

- Лора, аз мисля че Кати е права. Това е семейна фирма и почти всички наши роднини работят в различните направления. Някои от тях са акционери и ръководят цели департаменти – заяви Педро – а пък с борда ще се оправя аз. Все пак като главен изпълнителен директор на фирмата мога да си позволя да направя назначения по мое усмотрение.

- Ами Оугъст? – попита Лора

- Не се притеснявай за него с твоите и на Катрин дялове, пък и моите акции ще спечелим гласуването. Сега той нищо не може да направи при гласуването в борда, но скоро ще измисли някакъв начин да ни попречи. До тогава обаче ние също трябва да се подготвим. Оугъст води много гадна и подмолна война. Мисля че Лена ще ни е от помощ, когато дойде това време.

- Убедихте ме, но нека Лена бъде в Лондон и от там да ръководи института.

- Според структурата на института, научната и административната дейност ще се ръководят от тук. Въпреки че ще има лаборатории почти на всички континенти и заводи за пречистване на морска вода на доста острови, мисля че координацията

10

трябва да бъде в Ню Йорк. Прабаба ни Кейт е определила за централа на холдинга, не Мелбърн а този прекрасен и космополитен град. Лена ще разполага с резиденции и офиси във Великобритания, Австралия, Южна Африка и Аржентина, но цялата дейност на института ще се ръководи от тази сграда – твърдо заяви Катрин.

- Хей, братовчедке, успокой малко темпото – усмихна се Лора Рамирес – Светът е едно голямо село. Ние живеем в 21 век и комуникациите ни са едни от най-добрите, така че няма значение от коя част на планета ще си ръководим бизнеса. Но като си рекла седалището да е в Ню Йорк добре.

- Лора, аз съм малко емоционална, но мисля че идеята за спасяването на планетата е не само моя. Лена отдавна е измислила начина, а ние трябва да й помогнем. Всъщност няма смисъл да се караме. Кейт е определила Ню Йорк за главна квартира на компанията. – отвърна Катрин.

- Ясно разбрах – смеейки се каза Лора – а сега сериозно. Кати ти ще поемеш Лена. Отиваш в Лондон, купуваш един замък в околностите на града и настаняваш Лена там. Това момиче трябва да скъса с аскетския си живот. Освен това в нашата сграда в Ситито подготвяш един етаж от където ще се ръководи дейността на института. Тук вече тече ремонта на 32-рия етаж. Там ще е седалището на тази структура. На този етаж ще се вземат всички важни решения и веднъж в месеца ще се провеждат заседания на научния съвет, тук ще бъдат финансовия отдел, юристите, патентния отдел и още някои спомагателни структури. В Лондон ще бъде цялото оперативно ръководство. От там ще се администрира дейността. Мисля че трябва да работим по-близо с европейските ни партньори. От там ще можем да държим връзка с Европа, Русия и Африка. В Йоханесбург ще се намира департаментът, който ще отговаря за Южния Океан, или по точно казано Азия, Австралия и Антарктида. В Буенос Айрес ще бъде така наречения американски филиал. В Латинска Америка ще бъде департаментът отговарящ, за флората и фауната на земята. Така че Лена ще обикаля света поне веднъж в месеца. Освен с автомобил, тя ще разполага с личен самолет.

- Лора това е много широко мащабен проект, и не знам дали ще успеем да го финансираме – подхвърли Педро.

- За реализацията на всичко това си имаме съпрезидент на компанията, която ще трябва да намери финанси и да продава нашите технологии. Катрин това си ти. Докато аз се занимавам с основния бизнес на фирмата, за да докарам максимална печалба за акционерите, а ти да харчиш техните пари, баща ти ще балансира между враждуващите фракции. Това е моето виждане за успех на „Рамирес Инкорпорейтид”. Всъщност бабчето не напразно разпредели управлението на компанията на правнуците си. Всеки от нас трябва да работи в дадено направление и така да печелим всички. Когато Марк и Елиза пораснат и станат равноправни управители на компанията и те ще си намерят някакво икономическо направление за работа.

- Благодаря ти Лора за доверието което ми гласуваш. Но, моля те, аз искам да управляваме заедно и да съгласувам всяка своя стъпка с теб и баща ми. Считам че една глава не е по-умна от няколко глави. Така че разчитам на колективното и съвместно управление и най-вече на вашите съвети. – каза Катрин – разбира се аз имам някаква визия за реализацията на този проект и ще се заема с това, но все пак ще е хубаво един път в месеца да се събираме и да обсъждаме заедно пътя по който върви фирмата. Така ще се виждаме и обменяме опит

11

- Кати! – каза Лора – нали има заседания на борда на всеки три месеца. Пък и кабинета ми винаги е отворен за всички. Когато си в Ню Йорк, твоя кабинет е до моя, а на Лена е 8 етажа по-долу. Ще се виждаме доста често и ще си помагаме, но когато истинската дейност на института стартира дори ще ни е мъчно че сме ангажирани. „Рамирес” е мултинационална компания с предприятия по целия свят. А ние сме длъжни да бъдем навсякъде при нашите служители и да решаваме техните проблеми. Така че заминаваш за Лондон и започваш да подготвяш оперативното ръководство на института, след това се връщате с Лена тук и подготвяте семинара, след което вече ще пътувате до различните филиали и департаменти, ако се наложи ще оставате седмици и месеци на различни места на планетата за пряко ръководене и обезпечаване на научната дейност. Научния съвет на института ще се занимава само с разработките и технологиите, но темите ще задавате вие с Лена.

- Аз си мисля, че Катрин е притеснена и има нещо като сценична треска – опита се да успокои дъщеря си Педро – наистина всичко това е огромна отговорност, но аз знам че тя ще се справи.

- Не, не се притеснявам, просто все ще не зная откъде да започна да работя.

- Спокойно, братовчедке, и аз съм на същия хал. Три години се откъснах от тази месомелачка и напрежение и сега когато се върнах отново изпитвам притеснение, защото отговорността към стотиците хиляди работещи, в компанията е огромна. Но ето какви са твоите първи задачи. Трябва да се погрижиш за Лена и да я въведеш в новата й работа. Така че пътуваш за Лондон. Там заедно ще отидете до Ливърпул за да изберете подходящо място за морска и океанска лаборатория. Всъщност за да спестим средства ще преустроим пречиствателната станция там. Когато приключите в Англия заедно с Лена идвате в Ню Йорк, трябва да подготвите тази научна конференция. Докато Лена се занимава с учените ще трябва с баща ти да отидете в Буенос Айрес и да поръчате преустройството на няколко кораба като научни лаборатории. Най-важната ти мисия е да подготвиш почвата да експериментираме и да участваме в изследването на Антарктида. Така че ако това не ти е достатъчно като начало ще ти възложа още една задача – Австралия.

- Добре, Лора надявам се да се справя, но нека да довършим структурата на института. Значи Лена поема ръководството и организира дейността, а професор Тодоров ще бъде председател на научния съвет. Какви ще са неговите задачи? – попита Катрин.

- Първо трябва да го убедите да приеме този пост. Тук аз ще ви помогна, защото ще се срещна с него на неофициален разговор, когато дойде в Ню Йорк. Но повече подробности когато обсъждаме организацията на симпозиума. – отговори Лора.

- Смятам че трябва да разработим технологията за производство на водород. Тя е много печеливша и ще направи добивът на това гориво изключително евтин – каза Педро – това е един от мотивите да се съглася българския учен да оглави научната дейност. Това ще е революционно откритие, но никой извън тази зала не трябва да знае за тази наша цел. Мисля че трябва да запазим в тайна това начинание, защото, ако Оугъст научи може да я продаде на конкуренцията или да ни провали и да овладее компанията.

Лора, Катрин и Педро продължиха обсъждането на структурата, целите и задачите на институт „Рамирес” до късния следобед. Малко преди края на работния ден Джейн приключи с документите и Лора Рамирес ги подписа. Така холдинга вече се сдоби и с научен институт.

12

* * *Лондон, 2007 г.

Лена Иванова излезе от библиотеката малко преди края на работния ден. От месеци насам тя четеше литература свързана с научните изследвания на моретата и океаните. Любовта й към големите водни басейни се бе превърнала в някаква мания. Така тя научи почти всичко за водата на планетата. Когато Катрин й се обади, че ще създават институт „Рамирес” и техните идеи ще станат реалност, девойката бе замаяна от щастие. Това я амбицира и тя започна да прави свои проучвания в тази област.

Лена Иванова бе родена в Свердловск. Преди 6 години чичо й професор Игор Иванов дойде в Свердловск, за да се види със сестра си. Лена почти не го познаваше, защото беше емигрирал отдавна в Англия. Когато се запозна с него, тя беше много щастлива. През лятната ваканция тя прекара известно време при него в Оксфорд. Тогава се запозна с Лора Рамирес и с нейната братовчедка Катрин и откри в тях сродни души. Особено бе щастлива да бъде шаферка на сватбата на професор Иванов и Лора Рамирес. Когато завърши гимназия, професорът й помогна да влезе в Оксфорд. За своя изненада, тя откри че в същия университет учи и нейната приятелка Катрин. Срещнаха се случайно на дипломирането на Лора и от тогава бяха почти всеки ден заедно. Загадъчната смърт на професора в Москва още повече задълбочи отношенията между трите. Лена беше стипендиантка на университета и живееше съвсем скромно. Благодарение на Лора, тя започна работа в лондонския офис на „Рамирес”. Средствата, които получаваше бяха достатъчно да води един нормален живот в Обединеното кралство. Лена почти не се прибираше в Русия. С майка си се чуваше обикновено по телефона веднъж седмично. Понякога се виждаше с брат си, когато той беше в командировка в Лондон. За това тя прие Лора и чичо си като второ семейство.

Още като първокурсничка Лена се влюби в един младеж, който беше идеалист и вярваше в екологичния начин на живот. Тази връзка беше кратка, но достатъчна за да увеличи нейната любов към природата. След като чичо й бе мистериозно блъснат от кола на един широк московски булевард, момичето се върна в Русия, защото искаше да помогне на Лора в разследването на катастрофата. Властите прекратиха случая без да хванат шофьорът-убиец и Лена се върна във Великобритания. Този случай окончателно я подтикна да скъса с родината си. От тогава за момичето нямаше друго семейство, осен това на Лора Рамирес. Благодарение на влиянието на младата вдовица и връзките й в Хоум Офис, Лена получи британско поданство. Когато Лора се бе оттеглила на острова, Лена Иванова беше изключително настойчива в желанието си да отиде при нея и да й помогне да преодолее загубата на съпруга й. Първоначално младата вдовица се противопоставяше, но благодарение на Катрин, момичето успя да я посети и прекара почти месец при нея. Този период сближи двете млади жени и те откриха колко общи неща могат да правят заедно. Когато започна новата учебна година в Оксфорд, Лена се върна и се отдаде само на следването си, като загърби личния си живот. Сега на 22 години, тя бе млада привлекателна жена със светла коса и сини очи, която работеше до късно и взимаше изпитите с отличен. Преподавателите й предвещаваха добро бъдеще в научната област. Любовта й към природата я накара да запише и курс по екология и океанография. През ваканциите заедно с Катрин посещаваха Лора на острова и разговаряха с нея на дълго и на широко за промените в климата и вредите, които те нанасят на околната среда. Така една вечер те предложиха на Лора към фирмата да се създаде научно изследователски институт по проблемите на екологията.

13

„Рамирес Инкорпорейтид” притежаваше една 20 етажна сграда в лондонското Сити. Там Лена Иванова работеше в инвестиционния отдел на фирмата, като отговаряше за сделките с Русия и Източна Европа. Момичето обикновено обработваше документите, като ги превеждаше от английски на руски език и обратно. Тя живееше в малък апартамент в едно от лондонските предградия, въпреки че заради лекциите пътуваше често до Оксфорд.

Докато чакаше автобуса, за да се върне в офиса си, мобилния й телефон звънна. Лена погледна екрана и видя че се изписва номера на Катрин.

- Здравей Кати! – отговори момичето.

- Лена какви са плановете ти за утре?

- Не знам, сигурно ще бъда на работа тук в Лондон. Защо?

- Ами… Чакай ме утре на летище „Хийтроу”, защото пристигам от Ню Йорк. Самолетът ми ще кацне в 8.30 лондонско време. Ела да ме вземеш, защото имам много новини и една изненада за теб.

- Каква изненада, Кати. Хайде кажи ми, моля те, че ще умра от любопитство до утре.

- Не бъди толкова любопитна, приятелко, но за да засиля съспенза, ще ти кажа, че вече си имаме институт „Рамирес”. Така че утре ще трябва да се захванем яко за работа, за да реализираме идеите си.

- Това е чудесно Кати! Много се радвам и ще те чакам на летището. Колко време ще бъдеш в Лондон?

- Не зная. Сигурно няколко дни, защото между другото трябва да си взема и един изпит в Оксфорд.

- Как мина партито, нищо не ми каза за него?

- Всичко е ок, Лена. Ще има време да ти разправям с подробности, като дойда. Сега с Лора трябва да ходим на една среща и бързам. Мадам Рамирес ти праща поздрави и се надява да се видите в Ню Йорк следващата седмица.

- Какво! Добре ли чух? Аз в Ню Йорк! Ти се шегуваш!

- Чао скъпа! Бъди точна. Утре в 8.30 да си на летището. – каза Катрин и линията прекъсна.

Лора затвори телефона и се огледа за автобуса. След няколко минути, той пристигна и момичето се качи на път за офиса. Мисълта, че Катрин пристига не й даваше мира. За съжаление Лена не можеше да си позволи да пътува до Буенос Айрес. Нямаше достатъчно пари за тази екскурзия. Това беше истинската причина да не отиде на партито на Катрин. А сега трябва да пътува до Ню Йорк. Не Кати сигурно се шегува. Въпреки всичко Лена беше изпратила своя скромен подарък в имението на Родригес и се бе извинила за отсъствието си. Тя знаеше, че Лора Рамирес ще се завърне на президентския стол. Всички в офиса говореха за това. От телевизията бе разбрала за новата длъжност на Катрин и беше й честитила поста. Но не бяха се виждали повече от месец. Сега нейната приятелка идваше в Лондон и я караше да я чака на летището. Нещо необичайно за нея. Обикновено когато Кати беше в Англия те се виждаха в Оксфорд или в Лондон и обядваха заедно.

14

Самолетът на “Рамирес” кацна на летище Хийтроу, малко преди 8 часа. Катрин се забави с чекирането на багажа и малко преди 8.30 влезе в чакалнята на посрещачите. Лена я видя, втурна се към нея и двете се прегърнаха радостно.

- Добре дошла на Албиона – поздрави Лена – не съм те виждала цяла вечност.

- Лена, много се радвам че отново сме заедно – отвърна Катрин – Не ме питай! Ще остана в Англия почти седмица, след което ще летим двете до Ню Йорк. Там ще бъдем две седмици и след това не знам.

- Чакай малко, Кати. Къде са традиционните думи: „Как си Лена?” „Как я караш, сама в тази лудница?” и т.н. – каза Лена – Благодаря добре съм, даже чудесно се чувствам само дето цяла нощ не можах да спя от любопитство. Какво става, Кати? До сега не съм те чакала на летището. Това не е в твой стил.

- Don’t worry! – усмихна се Катрин – хайде да отидем да пием кафе някъде и ще ти разказвам. Случиха се много неща в последно време. И аз още не мога да разбера на кой свят се намирам. Но не се притеснявай имам само хубави новини. Не си ли виждала Дейвид. Трябваше да бъде тук с колата и да ни откара до офиса.

- Лимузината на „Рамирес” е на паркинга и аз помолих шофьора да те чака там. Нека да вземе багажа, а ти се качваш моята трошка и отиваме в моя апартамент за да се освежиш. След което ще ходим да вършим работа. – каза Лена.

- Не мога скъпа! Ще се кача в колата ти, но отиваме в офиса. Все пак ти си ужасен шофьор. А пътьом спри в някое кафене да пием по кафе. Нали знаеш че докато не поема сутрешната доза кофеин съм неадекватна, а и часовата разлика…

- ОК! Хайде отиваме към паркинга за простолюдието – каза Лена и двете тръгнаха към изхода. Там ги чакаше Дейвид. Катрин си размени няколко думи с него и двете се отправиха към паркинга, където беше фордът на Лена.

Пътуваха почти мълчаливо. Лена се справяше добре със сутрешния трафик и след около половин час колата спря пред една луксозна кафетерия срещу сградата на компанията.

- Пристигнахме, госпожице. – каза Лена – ето тук всяка сутрин твоята приятелка си пие кафето с още десетки служители на вашата компания. Така че можем да влезем и без много официалности да бъдеш поне за малко сред простосмъртни.

- Завист ли долавям? – засмя се Катрин – хайде да влизаме защото копнея за глътка горещо италианско кафе.

Двете се настаниха на една маса близо до прозореца с изглед към уличния хаос. Лондончани бързаха за работа и навалицата на улицата беше огромна. Сервитьорката поздрави Лена и взе поръчката. Катрин се отпусна на стола и каза:

- Няма да те тормозя скъпа. – и извади от чантата си един плик – това е писмо от Лора за теб, когато тръгвах тя ми поръча да ти го предам. Прочети го и ако искаш след това ще го обсъдим.

Лена отвори плика и зачете.

„Скъпа Лена,

Пиша ти това писмо с ясното чувство че не съм те питала за твоето мнение. Прочети го внимателно и ако си съгласна с мен просто подпиши документите, които Кати ще ти донесе. Аз много мислих и реших да създам този институт, за който говорехме по време на моето отшелничество на острова. Разбира се имаше

15

трудности, но успяхме да убедим борда и той вече е факт. Сега дойде време за истинската работа. Тъй като ти си една от инициаторките за създаване на такава институция, а и много обичаш екологията, млада си и все още си идеалистка, решихме с Катрин да ти предложим да оглавиш тази институция. Зная че това ще е шок за теб, но те моля да приемеш тази работа. Аз те познавам много добре и съм уверена че ще се справиш. Позволих си да приготвя всички документи по твоето назначение и ако си съгласна трябва да ги подпишеш. Знам че отговорността е голяма, но също така считам че добре познавам твоя работохолизъм и вярвам че тази работа е точно за теб. Все пак прости ми, че взех решението, без да те уведомя, но приеми това назначение като една приятна изненада. Така че ако си съгласна, вземи документите от Кати и ги подпиши. Ако считаш че не можеш да се справиш - можеш да си намериш заместник, но аз вярвам че ти ще приемеш това предизвикателство, защото ти си тази която ме убеди да се включа в това начинание. Така че не се измъквай. Надявам се скоро да се видим в Ню Йорк.

Целувам те

Лора”

Лена прочете още веднъж писмото и каза със сълзи на очи:

- Кати, какво е това. Да не би да искате да управлявам института? Много съм ви признателна за доверието, но не знам какво да правя.

- Просто подпиши, скъпа. Малко са щастливците като теб, на които им се предоставя шанс да реализират мечтите си. Не се отказвай, моля те!

- Аз просто не мога да повярвам. Това е някаква шега, нали? Кажи ми че се шегувате, моля те.

- Хайде стига си драматизирала. Института е сериозно нещо и трябва да се ръководи от сериозен човек.

- Ама аз не съм учен. Забрави ли че съм още студентка и имам две години до дипломирането си. Плюс това уча славянска история…

- … и екология ако не се лъжа, Лена – вметна Кати – аз знам че ще се справиш и приеми това като повишение и признание на твоите способности. Ето ти папката с документите, запознай се с тях и ги подпиши. Не ми създавай работа да търся друг човек на твоето място.

Лена пое папката и я отвори. Прочете внимателно трудовия си договор и като стигна до заплащането просто онемя. Наистина ще получава заплата на вицепрезидент на компанията.Освен това имаше право на личен асистент, автомобил и шофьор, ползване на служебен самолет и жилище за сметка на компанията. Лена пое дълбоко дъх и подписа договора.

- Благодаря ти Кати – каза тя с насълзени очи и отпи от кафето си – надявам се това да е изненадата за която ми съобщи по телефона, мисля че за днес това ми стига.

Катрин прибра документите и подаде ръка на Лена.

- Добре дошла на борда, госпожице вицепрезидент! Надявам се да работим добре заедно.

Лена стана и прегърна по детски своята приятелка. Двете момичета се разплакаха от радост, без да обръщат внимание на клиентите в заведението. След като

16

си изпиха кафето двете госпожици се качиха в офиса на Лена, който се намираше на последния етаж.

- Госпожице вицепрезидент, време е да освободите бюрото си и да отидете на новото си работно място на 12 етаж.

Лена почти не слизаше на долните етажи в сградата. Инвестиционния отдел се намираше на 19-тия етаж и ако й се наложеше да носи някакви документи обикновено контактуваше с асистентката на шефа си. Когато двете с Катрин слязоха на 12-тия етаж, новита вицепрезидентка остана възхитена. Там бяха офисите на административния, финансовия и изпълнителния директори на филиала. На целия етаж имаше само пет офиса Петият офис бе предназначен за нея. Той бе ремонтиран наскоро и сега го обзавеждаха. Лена отвори вратата и влезе. На нея вече имаше табелка с нейното име. Озоваха се в широко фоайе с две работни места, отделени с алуминиева дограма.

- Тук ще работят двете ти асистентки. Имаш право да си ги избереш, но за сега ще ти помага Саманта, една от асистентките на изпълнителния директор. Както виждаш всичко е в реорганизация, но когато се върнеш от Ню Йорк вече ще имаш пълен екип. В тази стая отдясно ще работят двама научни консултанти, чиято задача е да ти помагат при взимане на решения, касаещи научни разработки. Но и тях ще си ги избереш, когато отидем в централата. Освен това тук вляво е заседателната зала, място където ще се провеждат заседанията на научния съвет, както и текущите оперативки. Насреща е твоят кабинет.

Двете влязоха в една огромна стая с чудесен изглед към лицето на Ситито. В дъното имаше две врати.

- Едната врата води към твоят будоар, а другото е стая за почивка и преговори. Общо взето ако не се бе съгласила да станеш ръководител на института, тук щеше да се шири някой друг, а ти да се мъчиш в оная дупка на последния етаж. Между другото този офис ще го делиш с мен, когато съм в Лондон. Така че не се разполагай твърде нашироко. И никакви мъже на работното място.

- Катрин?! – възкликна Лена – нали знаеш моя принцип на разделение на работата от удоволствието.

- Е имаш време до утре да помислиш какво ще ти е необходимо като обзавеждане на офиса ти. А сега да слизаме, защото Дейвид ни чака. Все пак трябва да отседнем някъде за през нощта.

- Нали ще споделиш с мен скромния ми апартамент в Южен Лондон, Кати? Не си наела хотел? – попита срамежливо Лена.

- Скъпа, нима един съпрезидент на такава компания ще си позволи да отседне в малък апартамент в Южен Лондон. Шегувам се разбира се. Казах че тази вечер ще бъдем заедно, но няма да сме в твоя апартамент. Приготвила съм ти друга изненада. Така че да вървим.

Дейвид ги чакаше с лимузината на паркинга. Двете момичета се качиха отзад и Катрин каза:

- Това е твоята кола, скъпа, а Дейвид от днес е личния ти шофьор. Нали ще ми позволиш от време на време и аз да го използвам когато съм на Острова.

Лена се усмихна, но не каза нищо. Все още не можеше да възприеме промяната. Много се радваше, че Лора й е гласувала такова доверие и й е поверила управлението на института.

17

- Изглежда, че седалището на институт „Рамирес” ще бъде в Лондон – попита Лена.

- Грешиш, мила – отговори Катрин – в Ню Йорк, на 40-тия етаж в една сграда в Манхатън. А ти мила ще го ръководиш пътувайки през океана. Всъщност ще има представителства в Буенос Айрес и Йоханесбург. От тук ще се администрира дейността му. Затова основния ти офис е в Лондон. Но ще имаш такъв и на 40-тия етаж в Ню Йорк. Знаеш че централата на „Рамирес инкорпорейтид” е в Америка.

След около 20 минути те излязоха на магистралата за Оксфорд. След около 3 километра, лимузината зави и се отправи по един второкласен път. След още 15 минути колата спря пред един голям портал, който водеше към някакъв парк. Вратата се отвори и Дейвид подкара лимузината по една от алеите в парка. На среща се виждаше парадния вход на огромна къща във викториански стил. Кати извади от чанта един плик и го подаде на Лена. Момичето прочете писмото и отново се разплака.

- Нима това е истина! Вие с Лора направо сте полудели. В тази огромна къща ще трябва да живея. Не беше необходимо да се харчите толкова – възкликна Лена

- Виж сега, мила – каза Катрин - ти съвсем си забравила, че това не е времето на комунизма и тук има вековни традиции. Колкото на по-висок пост си, в толкова по-голям лукс живееш. Къщата я купихме отдавна за нашето представителство в Лондон. Понякога Лора или баща ми отсядаха тук, когато пътуваха по работа. Преди две седмици приключи ремонта и назначихме прислугата. Имаме си типичен английски иконом, готвачка и още няколко камериерки. На последното заседание на борда решихме това да бъде жилището на новия вицепрезидент на компанията. А това сега си ти. Все пак етикета изисква да се представяш достойно пред обществото и да живееш като благородничка. Това е добрата стара Англия. Традициите са си традиции. Ето вече стигнахме виждаш, че прислугата е строена и Джейкъб - икономът е готов с церемонията по посрещането на господарката. Сега си изтрий сълзите и се дръж като истинска лейди.

Дейвид спря пред парадния вход на къщата и отвори вратата на лимузината. Един мъж на средна възраст се притече към двете дами, поклони се и се представи.

- Доре дошли, госпожици. Аз съм Джейкъб Браун и съм Вашият иконом. Това тук е обслужващият персонал…

Лена дори не чу имената на хората от вълнение. Двете с Катрин просто се усмихваха и се ръкуваха с тях. След това кратко представяне, икономът пожела да разведе дамите из къщата и да им покаже помещенията. На първия етаж имаше едно голямо фоайе обзаведено с мебели от викторианската епоха. Това беше големият салон. От там се влиза директно в малкия салон, стая с по-малки размери и с подобно обзавеждане. От нея се отива към библиотеката и работния кабинет. Библиотеката бе обзаведена със съвременни секции на които беше подредена отбрана литература, малък диван, няколко фотьойла, масичка, имаше и масивна писалищна маса с компютър. В единия ъгъл на стаята, върху друго бюро бяха поставени копирна машина, факс и скенер. Така че там спокойно човек можеше да работи. Една врата водеше към малък работен кабинет, обзаведен също с голяма писалищна маса, няколко стола и друга маса, както и една секция. Зад една картина на стената беше вграден сейф. От друга врата на кабинета се излизаше директно в малкия салон. От големия салон се влизаше направо в трапезарията и всекидневната. В дъното имаше коридор, който водеше до помещенията на прислугата, към стълбище за горните етажи на къщата и към задния изход. От големия салон имаше друго стълбище, което също води към горните етажи.

18

На вторият етаж имаше няколко апартамента, където бяха разположени спалните на домакините. Лена и Катрин влязоха в две съседни стаи, където багажът им вече беше качен. Самите спални бяха със собствена баня, малък хол, дрешник и огромна стая където беше поставено средновековно легло покрито с балдахин. В хола имаше телевизор и компютър. На третия етаж бяха стаите за гости, които също разполагаха със собствени бани. Спалните на момичетата бяха с изглед към огромния парк, разположен на няколко декара площ с огромни ливади и разделен на няколко части от различни горички. В парка имаше цветна градина с беседка и пейки, а един каменен фонтан изливаше огромни струи вода в своя басейн. В задната част на къщата бяха разположени басейнът и зимната градина.

Девойките бяха възхитени. Дори Катрин, която беше отраснала в подобно имение, остана изумена. Лена се чувстваше като Пепеляшка в този малък дворец. Къщата бе подбрана така, че да се живее в нея, да може да се работи и същевременно да служи за почивка. Имаше сателитна телевизия, Интернет и телефон. За да ги извади от вцепенението, Джейкъб им напомни, че обядът е готов и може да бъде сервиран. Двете момичета отидоха в стаите да се освежат и да се приготвят.

Самият обяд премина в мълчание, когато беше сервирано кафето в малкия салон Лена попита Катрин

- И сега трябва да се преместя тук. Като гледам този лукс с моите парцалки наистина ще приличам на Пепеляшка.

- Има решение на този проблем. Следобед отиваме на пазар. Това е твоята златна карта. Имаш доста голям лимит. Знам, какво ще кажеш. Но все пак трябва да си представителна за поста, който заемаш, а пък утре ще ходим до Ливърпул да огледаме пречиствателната станция за морска вода. Там трябва да бъде техническата база на института и неговите лаборатории. Разбира се ще трябва да те представя на персонала, защото ти ще работиш с тези хора. А сега можем да се върнем в Лондон и да организираме преместването ти от твоя апартамент. Всъщност ако имаш нужда от тайно любовно гнезденце, можеш да го запазиш, но това си е за твоя сметка – усмихна се Катрин. - Ако сме приключили с кафето, обади се на Дейвид да приготви колата, защото за днес няма какво повече да правим и ще отидем на шопинг. – каза Катрин – влез си в ролята на господарка, аз отивам да се преоблека. Отдавна не сме се скитали по лондонските търговски центрове.

- Добре, но ще минем и през къщи, т.е. апартамента ми в Южен Лондон за да си приготвя багажа. – каза Лена.

- О кей!

След около половин час двете дами се качиха в лимузината и се отправиха към апартамента на Лена. Катрин се обади на секретарката в „Рамирес” да подготвят транспорт и носачи за да преместят багажа на Лена в новото й жилище.

Руската емигрантка все още не можеше да преодолее динамичната промяна в живота й. Докато пакетираше багажа си през главата й минаваха най-различни мисли. Как щеше да се справи с новата си работа и как да организира цялостната дейност на институт „Рамирес”. Катрин й беше дала няколко папки с документи, но тя не беше успяла да ги прегледа. Нищо вечерта щеше да седне в библиотеката и да се запознае с всичко. Докато подготвяха преместването, Катрин проведе няколко телефонни разговора. Заради часовата разлика, не успя да се свърже с Ню Йорк и да говори с Лора. Когато всичко беше готово, тя изпрати Дейвид и го помоли да предупреди Джейкъб че с Лена ще вечерят навън. Аржентинката реши тази вечер да се забавляват с приятелката

19

си и уреди билети за престижен клуб, където тази вечер щеше да свири реномирана рок-група.

- Лена, нали фордът ти е тук? – попита Катрин.

- Да. Защо?

- Мисля че тази вечер имаме повод да празнуваме и след шопинга, ще вечеряме при баровците и ще отидем да се позабавляваме. Работата може да почака до утре. – заяви Кати.

- О кей! Колата ми е паркирана на две преки от тук така че да вървим.

Момичетата отидоха в един от големите молове на Ситито и започнаха да си избират дрехи, обувки и аксесоари.

- Нека да похарчим малко пари от полученото наследство - усмихна се Кати и поръча всичко, което купиха да бъде опаковано и изпратено в къщата.

Лена се чувстваше много щастлива. За първи път влизаше в такива луксозни бутици и се отдаваше с удоволствие на шопинг терапия. След като изхарчиха няколко десетки хиляди долара, двете момичета се отправиха към луксозен ресторант за да вечерят.

В този частен клуб се допускаха единствено членове. Катрин се бе снабдила с членска карта за него и двете бяха посрещнати с изключително уважение. Лена хвърли един поглед в залата и забеляза, че повечето от гостите бяха мъже на средна възраст, които пушеха пури и разговаряха на чаша уиски.

Покрай връзките на баща си Катрин знаеше много за лондонските мениджъри. Някои от тях не слизаха от клюкарските страници на вестниците.

- Знаеш ли, Лена. От утре и ние ще се озовем в светската хроника. А това вече ме плаши – сподели Катрин. – мисля че ще се справя с работата и ще мога да умножа своето наследство, но няма да мога преживея това което съпътства живота на богатите. На партито бяха почти всички мои роднини от целия свят и аз бях принудена да танцувам с хора, които познавам само от снимките в семейния албум. Зная че имам родственици по целия свят, а не мога да ги опозная, защото животът ни е изпълнен с работа и обсебен от мисълта за пари.

- Лора ми е казвала, че имате голям род, но аз не се интересувах много от вашите семейни работи. Доколкото знам Кейт Рамирес е основала компанията и я завещала на петте си правнука. Много интересно, защо не е постъпила както обикновено и да я предостави на преките си наследници.

- Не съм се замисляла над този въпрос. Докато тя беше жива аз си играех с куклите, а нашите рядко говореха за бизнес в къщи. Едва когато почина разбрах за нейното завещание. Всъщност Лора ми е като сестра и аз много я обичам . Тя е останала сираче много рано и Кейт я е отгледала като собствена дъщеря. Всъщност старицата е имала три брака. Първо се е оженила за дядо ми Марк, който е починал много млад, а тя остава вдовица на 19 години с невръстно то си дете Джон Младши, освен това е загубила другия си син Харълд, който умира като бебе от шарка. Баба ми Хуана е дъщеря на Джон Младши. Тя има брат Марио, който пък има две деца –Джон Рос и Игнасио. Те създават тримата ми братовчеди – Оугъст, който е син на Джон Рос; Марк и Елиза, деца на Игнасио. Те също като мен ще получат своето наследство от компанията когато навършат 21 години.

20

- Чакай много сложни са вашите роднински връзки, но дано да свикна с това. – пошегува се Лена.

Келнерът сервира основните ястия и момичетата започнаха да се хранят.

- Ти още нищо не знаеш. След смъртта на Джон, прабаба ми се е омъжила за дядо ми Оливър. Казвам дядо, защото произхождам от неговото коляно. Доколкото знам те са се развели, заради една красавица – Александра, дъщеря на руски княз, който емигрирал на петия континент след като болшевиките завзели властта в Русия. Имали са една дъщеря – Мария-Елена, която е майка на баба ми Джоана. Мари се омъжила за един аржентински мачо - Густаво. Той е починал, когато съм била на три години, но е успял да създаде огромна корабна империя в Буенос Айрес. По късно тази компания влиза в холдинга „Рамирес”. Баба Мари умира три години по-късно, малко след 70-тия си рожден ден. Баба ми, Джоана е майка на моята майка, но също така имам още един вуйчо и една леля. Те живеят в Перу и почти не поддържаме контакти с тях. Имам още четири братовчеда. Те са с индиански произход, тъй като вуйчо ми се е влюбил в една красива индианка, която живеела съвсем примитивно в перуанските Анди и вуйчо ми се оженил за нея като се е отказал от цивилизацията. Леля ми живее в Лима, но доколкото знам няма брак и деца. Тя е била вариететна актриса и като малка е напуснала Буенос Айрес и заминала да си търси късмета си на север. Само че стигнала до Перу. Един път сме й ходили на гости с баща ми, когато той беше по бизнес дела в перуанската столица.

Катрин отпи от превъзходното вино и продължи разказа си.

- Най–интересна е историята с третия брак на Кейт. Почти на 37 години тя се жени за прадядото на Лора, Джордж. След развода си с прадядо ми Оливър, тя се запознава с този янки на един от семейните приеми, които е давала веднъж годишно в имението в Бърк. Любов от пръв поглед и след няколко месеца те заминават за Америка и се женят. Имат дъщеря Луиза, която се омъжва за дядо ми Ричард или както всички му викат Дик. И двамата живеят в Сидни. Интересното е че Дик е син на Александра и Оливър. Освен това Александра има и друг син Антъни, който се е родил след смъртта на Оливър, по време на войната. Той е бащата на майката на Лора - Мерилин. Синът на Дик и Луиза, Марк се влюбва в Мерилин. Дик знаейки, че Мерилин е непълнолетната дъщеря на Антъни се противопоставя на сватбата. Момичето забременява. Марк не се съобразява със забраната на баща си и започва да се грижи за любимата си. Двамата заживяват заедно. Съвместното съжителство по онова време е било голям грях и децата, появили се от него са били смятани за копелета. Освен това, когато забременява, Мерилин е била само на 15 години. Лора се ражда нормално, но въпреки грижите на баща си, бива отхвърлена от своите роднини. За съжаление при автомобилна катастрофа Мерилин загива на 21. Марк отдава цялото си внимание и грижи на дъщеря си. Три години след смъртта на майка й, Лора загубва и баща си. Тогава е била само на 10 години и Кейт решава, че е длъжница на момичето, осиновява я и я отглежда.

- Много интересна история, достойна за сапунен сериал. Прабаба ти е била изключителна жена. Освен че се е опитвала да подреди живота си, тя е изградила могъща бизнес империя. – каза Лена.

- Аз май те отегчих с тези семейни истории. Лошото е, че не всички мои братовчеди са толкова благородни като мен и Лора. Оугъст е отвратителен. Остава му още година, докато получи своя дял от наследството. А досега вече няколко пъти се опитва да прави преврат във фирмата. Така че австралийския клан е малко опасен – Катрин, отпи от чашата си с вино и продължи – Мисля си, че ще ни създава проблеми и

21

за новото начинание. На моето парти Оугъст ме покани да танцуваме. Докато музиката вървеше, усетих нещо студено в него. Просто ми се стори, че ме ненавижда и ме хвана малко страх. Изглежда, че виното ме хвана и започнах да приказвам глупости. Но няма вече да говоря за семейството, защото имаме два билета за един от най-реномираните клубове, където забиват моите любимци и ще трябва да побързаме за да не изпуснем шоуто.

Лена се усмихна и даде знак на сервитьора да донесе сметката. След няколко минути двете момичета се бяха качили в стария форд на Лена и пътуваха към Северен Лондон.

* * *Лена се събуди към девет часа сутринта с малко главоболие. В първия момент не

можеше да осъзнае, къде се намира. Полежа няколко минути и се отправи към банята. Най-доброто нещо след такъв купон, беше една релаксираща вана. Концертът, снощи беше страхотен. Тя не беше се забавлявала така от много години. Двете с Катрин крещяха, свириха, викаха и танцуваха заедно с тълпата. Когато всичко свърши и те се прибраха в къщата отдавна беше минало полунощ.

Девойката се облече с един семпъл и елегантен костюм и слезе долу в трапезарията да си изпие сутрешното кафе. Катрин вече беше там и преглеждаше сутрешната преса. Закуската беше готова, но двете хапнаха само плодове.

Задачите за днес бяха много. Трябваше да отидат до офиса на „Рамирес”, след което да пътуват до Ливърпул.

* * *София, 2007 година,

Професор Валентин Тодоров за пореден път препрочиташе писмото, което получи от САЩ. Канеха го в Ню Йорк да участва в семинар на тема „Глобалните промени в климата и тяхното отражение върху човечеството”. Темата беше много обща, но той се вълнуваше от това, че семинара се организира от една от най-големите бизнес империи в света „Рамирес Инкорпорейтид”. Освен това му предлагаха да изнесе доклад за приложението на водорода като алтернативен източник на енергия. В писмото от компанията, той получи една много интересна оферта за работа. Предлагаха му да участва в разработката на технология за производство на водород от морската вода. Той се досещаше, че зад тази покана, стои Лора Рамирес, съпругата на неговия приятел от Оксфорд Игор Иванов. От както научи за смъртта на Игор в Москва, Валентин Тодоров не знаеше нищо за вдовицата. Така че всичко това го изненада. Когато прочете в списание Science, за международния конкурс, който фирмата организира той реши да кандидатства и изпрати своите идеи за преработка и очистване на морска вода до организаторите и сега беше одобрен.

Професор Тодоров беше един от младите ядрени физици, които работеха в Института по ядрена физика към Българската академия на науките (БАН). Той беше завършил ядрен синтез в университета в Москва и там защити своята докторска степен. След това се завърна в България и започна като хоноруван лектор в Техническия университет в София. После от БАН обявиха мястото за ядрен физик и той спечели конкурса. И започна работа там. Още като студент и аспирант, той се увличаше от химията и екологията и мечтаеше някой ден да създаде технология за очистване на

22

Черно море, като така можеше да добива цветни метали и редки химични вещества, водород и други газове, които да имат широко приложение в живота. През свободното си време, той тайно работеше върху своята идея. Почти 20 години по-късно всичко това беше готово, но никой от шефовете му не прояви интерес да я експериментира. Оправдаваха се с липса на средства и база за експерименти. За професора беше ясно, че тук реализация на мечтите си няма да може да постигне и търсеше варианти да убеди своите колеги в чужбина. Мнозина от тях не му повярваха, а други постоянно го убеждаваха, че процесът не е рентабилен, защото е енергоемък и няма да бъде икономически изгоден.

Когато Игор и Лора бяха в София, той сподели със своя приятел мечтата си в момент на откровение, след няколко питиета. Игор беше историк и не можеше да му помогне, а жена му бе доста млада американка, също запленена от историята и изобщо не схващаше за какво става дума. След няколко месеца те отново се срещнаха на един симпозиум в Лондон и вечерта на официалния коктейл, разговаряха на тази тема. Тогава Валентин разбра, че въпросната Лора, жената на Игор Иванов е същата тази Лора Рамирес, която управлява една от най-богатите компании в света. Освен това обеща на приятеля си да му помогне в едно негово изследване посветено на византийското владичество по нашите земи. След това последваха още няколко срещи в България, официални и неофициални гостувания, които задълбочиха тяхното приятелство. Игор бе обещал на Валентин да подготви дъщеря му за Оксфорд, но бе блъснат от кола в Москва и загина.

Повече от три години той не поддържаше никакви връзки с Лора и се бе отчаял че изобщо ще успее да разработи действащ модел на неговото изобретение. Така до преди няколко дни когато получи това писмо. Валентин не беше споделил със семейството си за новата възможност, която се откриваше пред него. За нея не знаеха и шефовете му. Жена му беше редактор в едно модно списание. Дъщеря му завършваше гимназия тази година и й предстояха кандидат-студентски изпити, а синът му беше ученик. Познавайки добре жена си, той знаеше че тя би го подкрепила в това начинание, но той искаше да изтегли семейството си в САЩ и да се махне от България. Идея, която не се споделяше от близките му. Сега вече имаше реална възможност да се измъкне от тукашния ад и да започне нов по-добър живот зад океана. Пък и можеше да намери спонсори, които да инвестират в изобретението му. Все пак трябваше да говори с шефа си, да му разреши да замине на семинара в Ню Йорк.

* * *Ню Йорк, 2007 година

Самолетът кацна меко на летище „Кенеди” и след кратко маневриране се доближи до ръкава на терминала. Професор Валентин Тодоров се отправи към паспортния контрол. Най-после беше в Ню Йорк. Сега щеше да остане цяла седмица в Щатите, но ако е рекъл Господ след време щеше да се устрои за постоянно тук. Така мечтаейки си той премина през всичките мерки за сигурност и тръгна да получи багажа си. След известно чакане той взе своя куфар и тръгна към чакалнята. Световната практика показваше, че обикновено там имаше изпратено пиколо, което да го насочи към хотела. Така беше и сега. Професорът забеляза едно момче с табела на която пишеше „Рамирес Инкорпорейтид” – научен семинар”.

- Добър ден – поздрави той – тук ли се събираме за семинара на „Рамирес” ?

23

- Да, господине, Ще трябва да изчакаме още малко, след което ще ви настаним в хотела. Това там е останалата част от групата и можете да се запознаете с колегите си. Бихте ли ми показали поканата си, ако обичате?

Професор Валентин Тодоров извади от вътрешния си джоб поканата и я подаде на момчето.

- Добре дошъл, професор Тодоров, много се радвам да се запозная с вас. Можете да отидете да се запознаете с другите ето там на бара. След малко тръгваме.

След петнайсетина минути към тях се присъедини млада жена на около 22 години, която вдигна ръка и с лек руски акцент каза:

- Моля колеги, хайде да отиваме към автобуса. Всички ли си получихте багажа? Преминахте ли паспортен контрол? ОК ! Да тръгваме тогава.

Групата от 20 човека се отправи към паркинга, където ги чакаше луксозен автобус. Гостите поставиха багажа си в багажника и се качиха в луксозното возило. Последна се качи момичето и каза:

- Добър ден на всички и добре дошли в Америка. Казвам се Лена Иванова и съм вицепрезидент на „Рамирес инкорпорейтид”. Отговарям за научната дейност. През тази седмица ще проведем един интересен симпозиум, посветен на климатичните промени на планетата. Компанията финансира цялото мероприятие. Сега пътуваме към хотел „Хилтън” в Манхатън. Там ще бъдете настанени. След което ще имаме един работен опознавателен обяд в ресторанта на хотела. На него ще поговорим за семинара и ще се запознаем. След обяда ще имате свободно време, ако искате да разгледате Манхатън или да се разходите по улиците на мегаполиса. Официалната вечеря е в луксозен ресторант на „Уолстрийт” от 20.00 часа. Така че ще ви взема от хотела в 19.00 часа. Бъдете точни. На вечерята ще ви запозная със съпрезидентите на компанията Лора Рамирес и Катрин Родригес. Работната част на семинара започва утре в 10.00 в залата на хотела. А сега можете да се наслаждавате на трафика и нюйоркските задръствания.

Професор Тодоров познаваше тази жена. Това беше племенничката на неговия приятел Игор. Бяха се срещали в Лондон на един симпозиум. Тогава тя беше още тийнейджърка. След това беше я довел в София и тогава я запозна с дъщеря му.

Автобусът спря пред главния вход на хотела. Групата учени слязоха и се отправиха към рецепцията. Регистрацията мина много бързо и професорът се отправи към своята стая. Организаторите се бяха погрижили всеки един от участниците да бъдат настанени в самостоятелни стаи и апартаменти. До началото на опознавателния обяд имаше около час и ученият реши да се освежи и да прегледа документите, които получи на рецепцията при настаняването. След освежителния душ той се облече официално и докато стане време да слезе за обяд, се зачете в офертата за работа, предложена му от „Рамирес”. Общо взето условията бяха добри. Заплащането беше супер добро, имаше опция за настаняване на семейството му, освен това имаше право на 30 дневен платен отпуск годишно, а също така фирмата му поемаше самолетните билети до България, ако той решеше да прекара отпуска си там. В случай, че подпишеше договор имаше едномесечен срок в който да уреди нещата си в България, като фирмата му даваше пълна заплата за този период и поемаше разноските за виза и пътните разходи до Ню Йорк. Договорът беше за три години с опция за удължаване. Професорът бе изненадан от тази оферта, тъй като очакваше по-малко бонуси от предложените. Наистина Америка беше страната на сбъднатите мечти. Само че той не бързаше да подпише с ръководството на „Рамирес”. Искаше да се срещне с Лора и да разговаря по-подробно с нея, преди да вземе решение. А време имаше достатъчно.

24

Семинарът щеше да продължи 3 дни, но имаше и съпътстваща програма с екскурзии до Ниагара и Вашингтон. Според него не бяха достатъчно добре изяснени условията за интелектуалния труд и патентоването на неговото изобретение. Така замислен, той слезе в ресторанта. Лена и част от групата бяха седнали на лоби бара и пиеха своя аперитив. Той се приближи до тях и поздрави.

- Здравейте!

- Заповядайте при нас, професоре. Ако искате поръчайте си нещо, докато чакаме обядът да бъде сервиран. – каза Лена. – всичко което си поръчате е за сметка на компанията.

Професор Тодоров благодари и седна на бара до една от жените. Поръча си едно малко уиски. Дамата пиеше някакъв коктейл и се опита да го поздрави.

- Здравейте. Казвам се Мелиса и съм от Кеймбридж. Водя курс по екология в университета. И вие сте за семинара на „Рамирес” нали?

- Приятно ми е Валентин Тодоров. Ядрен физик съм в БАН.

- За първи път ли сте в Ню Йорк? – попита дамата.

- Да – лаконично отговори професорът и отпи от чашата си.

- Аз също не пътувам често до Щатите, но съм била на два подобни семинара тук. А вие бил ли сте в Америка?

- Не, но съм идвал на научна конференция в Кеймбридж преди две години.

- Не беше ли тогава симпозиума за новостите в ядрения синтез? Спомням си че и аз бях поканена тогава, но не можах да отида, защото бях в Москва.

- Какво сте правили там?

- На конференция естествено. Сега руснаците са се отворили към чуждите учени и не спират да ги канят постоянно на разни конференции и симпозиуми. А вие присъствали ли сте на такова мероприятие в Русия.

- Не. Но често ходя като гост лектор в университета в Санкт Петербург.

- Хайде, дами и господа, да се настаняваме около масата. Обядът е сервиран. – подкани ги Лена.

Салонния управител настани групата на една маса близо до терасата с чудесен изглед навън. Учените заеха местата си и когато всички седнаха Лена каза:

- Здравейте и добре дошли в Ню Йорк! Ние от „Рамирес Инкорпорейтид”, решихме да организираме този семинар за да обсъдим с научните среди промените в климата на планетата и тяхното влияние върху околната среда. Когато се спряхме на тази идея се обединихме около мнението, че бизнеса трябва да се приближи до научните среди и да финансира различните техни идеи и изследвания ако искаме да опазим човечеството. Звучи малко тривиално, нали? Целта ни е да разберем повече за вашите идеи за борба с глобалното затопляне и да научим повече за алтернативните методи за добиване на енергия. Най-интересните предложения ще бъдат финансирани от компанията. Както виждам тук има представители на различни научни институти от целия свят. Някои са известни, други не толкова, но ние се обединихме около идеята, че ако ще влагаме пари в научни разработки, то по-добре да създадем наш собствен научен институт, целта на който е да разработи различни идеи, които в бъдеще да внедрим в практиката. Колкото и комерсиално да звучи, все пак трябва да си възвърнем

25

вложените средства. Но затова ще говорим утре при официалното откриване на деловата част на семинара. Сега по сценарий трябва да ви представя компанията. „Рамирес Инкорпорейтид” е основана преди повече от 100 години в Австралия. Изцяло е частна семейна собственост. Разполага с филиали в Мелбърн, Лондон, Йоханесбург и Буенос Айрес. След отварянето на пазарите в Русия и Източна Европа открихме представителства в Москва и София. Сега имаме амбицията да се настаним трайно на азиатския пазар и подготвяме още няколко филиала в Хонконг, Сингапур, Калкута. Шанхай и Хирошима. Основната ни дейност е в областта на енергетиката. Притежаваме доста мини в Южна Африка и Латинска Америка. Също така имаме организирана отлична транспортна структура, като притежаваме редица компании в областта на водния, въздушния и сухоземния транспорт. През последните 20 години инвестираме във високите технологии, интернет, мобилните комуникации и медиите. Разбира се имаме и други дребни спомагателни дейности в областта на търговията и услугите. Сега решихме, че за да бъдем по-актуални на пазара трябва да наблегнем на екотехнологиите. Това е областта в която ще работим занапред.

Надявам се че си направихме добра реклама, но ви уверявам в сериозността на нашите намерение и новата енергийна политика, която започнахме да провеждаме само от преди няколко месеца. За да осъществим намеренията ни е необходима помощта на научните институции и учените от целия свят. Ние сме готови на инвестиции от милиарди долари в нови екологични технологии. Знаем, че не можем да възстановим джунглите в Африка и Южна Америка, затова се насочваме да работим по опазването на водите и по-точно на моретата и океаните, които постоянно се замърсяват от човешката дейност. Амбициите ни са да се включим в изследванията на Арктика и Антарктида.

Всичко това звучи утопично, нали? И аз така мисля, но тези от вас които решат да започнат работа в институт „Рамирес” ще трябва да докажат обратното. Надявам се да се убедят че науката, може да промени живота на човечеството в положителна насока. Затова бюджета, който ние отделяме за наука е направо огромен, почти колкото брутния вътрешен продукт на една латиноамериканска държава. Е стига съм ви отегчавала с нашите амбиции и намерения. За тях по-подробно ще ви разкаже госпожица Катрин Родригес утре в своето експозе. А сега ще ви помоля да се представите, както и да представите накратко вашите научни институти. Благодаря ви за вниманието. Може м да започнем от тук.

- Здравейте колеги, казвам се Питър Калахар и съм от института по химични и ядрени технологии, към университета в Торонто, Канада. Занимавам се електрохимия и физика на електронните частици. – каза мъжът, който стоеше от ляво на Лена Иванова. Той изглеждаше на около 55-60 години, но беше в добра форма за възрастта си.

- Колеги, моето име е Мелиса О’Конър – каза дамата, която разговаряше на бара с Валентин. – професор съм в Кеймбридж, Англия и преподавам екология.

Дамата също изглеждаше добре. Наскоро бе навършила 45 години и се радваше на една научна награда, която й бяха връчили в Москва, за някаква разработка в областта на морската флора и фауна.

- Моето име е Акиро Кавасаги и съм от университета в Хирошима. Специалността ми е ядрена физика. Имам различни разработки в моята област, но затова ще стане ясно в доклада ми.

- Аз съм Алфредо Алварес от университета в Сантяго. Морски биолог съм.

26

- Името ми е Елизабет Лушченко и съм от Киевския научен институт по ядрена физика и химия,

Така само с няколко думи се представиха и останалите учени. Имаше още двама химици , двама еколози, трима морски биолози, както и специалисти в областта на корабното инженерство и промишленото строителство.

- Аз съм професор Валентин Тодоров и съм ядрен физик. Работя в института по ядрена енергетика към Българската Академия на Науките.

След него се представиха още двама учени. Едната жена беше професор по химия от Южна Африка, а другия мъж беше индиец, който се занимава с високи технологии и комуникации в университета в Мумбай.

След самото представяне започна обядът и разговорите продължиха. Професор Тодоров имаше възможност да прецени своите колеги. За съжаление не беше чувал много за тях. На двама от физиците бе чел материали в научните списания, но само толкова. Явно всеки беше тясно специализиран в своята област. Българинът успя да прецени, че с този екип ще може да построи завод, работещ по неговата технология и ако бяха в България, до сега страната да беше станала един от големите производители на водород. Малко се ядоса на себе си, защото знаеше, че бюрокрацията у нас щеше да му прави редица спънки, това което при американците не съществуваше. Интересно дали на всички са предложили договори от компанията или просто щяха да изчакат да мине семинарът и тогава да подберат своя екип. Това озадачи професорът, защото той вече имаше проектодоговор. При първия удобен момент щеше да попита Лена. Когато сервираха кафето, младата вицепрезидентка на компанията се обърна към него:

- Професор Тодоров, много се радвам да ви видя тук. Как е Милена? – попита Лена Иванова на руски.

- Ами добре сме – отговори професорът на същия език – тази година ни предстоят зрелостни изпити и се надяваме да ни приемат за студенти.

- Защо говорите в множествено число, Владимир?

- Защото всички тези терзания оказват влияние на цялото ни семейство. Особено финансово, защото частните уроци трябва да се плащат. Така че всички ние участваме в кандидатстването. А успехът ще бъде само за дъщеря ми.

- Разбирам – отговори Лена – всъщност аз тази година ще защитя магистърската си степен в Оксфорд, така че скоро преживях тази треска. Надявам се семейството ви да е добре. Всъщност исках да ви кажа, че Лора Рамирес желае да се срещне с вас по-късно следобед, ако сте съгласен разбира се.

- Няма как да откажа среща с вдовицата на моя приятел и ваш вуйчо, нали? Кога ще ме приеме госпожата?

- Ще й се обадя и след няколко минути ще ви отговоря. Всъщност много се радвам, че се виждаме тук – каза Лена и продължи на английски. – Господа сега е време да тръгвам, защото имам и други ангажименти. Можете да продължите разговорите в дневния бар на хотела.

Учените станаха и започнаха да отиват на групи към изхода на ресторанта. Лена се обади на Лора и й разказа накратко как е преминал обяда. Преди да напусне хотела намери професор Тодоров да разговаря с Мелиса пред асансьора и му съобщи, че срещата е в 16.00 в централата на компанията и че в 15.30 ще дойде кола да го вземе.

Валентин се качи в стаята си и още веднъж прочете проектодоговора. Реши да се

27

свърже с жена си по скайпа и да го обсъдят заедно. Включи лаптопа си към интернет мрежата, нагласи слушалките и микрофона и избра номера. Съпругата му беше на линия на домашния му компютър.

- Здравей скъпа – каза професорът – пристигнах благополучно. Настаниха ни в един луксозен хотел в Манхатън. В стаята си имам интернет и ти се обаждам.

- Здрасти, тате – чу се от другата страна – Аз съм Милена. Много се радвам че се обади. Харесва ли ти Америка?

- Миленче, дай ми майка ти, моля ти се. Тук е чудесно, но ще ти се обадя по-късно и ще си говорим.

- Тате ами часовата разлика. Сега тук е 10 вечерта, кога по-късно. Добре сега ще извикам мама. Мамо, ела че татко се обажда от Щатите.

- Кажи, съкровище. Добре ли пътува? – чу се друг женски глас – много се радвам че се обаждаш. Как си? Започнаха ли дискусиите вече?

- Спри се за малко скъпа. Вие журналистите освен да задавате въпроси друго можете ли? – отговори професорът – Нещата тук вървят много добре. Нали знаеш, че ми предложиха работа. Проектодоговора е пред мен, но за да приема ще ми трябва твоето съгласие и то веднага. Условията са фантастични и ще те запозная с тях, като се върна другата седмица. Но след час имам среща с президента на компанията и след този разговор смятам да подпиша. Какво ще кажеш?

- Нали знаеш, че няма да те спирам. Положението в страната няма да се промени, а пари ни трябват. Така, че ако си решил да работиш в САЩ и там те оценяват по-добре, защо трябва да те спирам. Подпиши мили, а ние ще ти стискаме палци. Все ще се оправим някак без теб.

- Искам да ти кажа че освен пет цифрената заплата в долари имам и много добри социални условия в договора. Мога да изтегля семейството си в Ню Йорк и да се махнем от тази мръсна София. Но затова ще говорим като се върна. Хората ми дават един месец за да си оправя нещата в България и тогава да се върна на работа.

- Това е чудесно. Тогава имаш моето съгласие да подпишеш, само дано не е нещо фалшиво.

- Знаеш ли кой е президент на компанията, мила? Лора Рамирес – Иванова. Младата съпруга на моя приятел от Оксфорд, историкът професор Игор Иванов, който загина нелепо в Москва. Те са идвали в къщи и ги познаваш. Тук е неговата племенница Лена, която е ръководител на семинара.

- А сещам се и за двете момичета. Тя, Лена беше ученичка когато ни гостуваха с професора преди 3-4 години и са добри приятелки с Милена. Доколкото знам двете все още водят някаква кореспонденция по интернет.

- Да, Лена праща на Милена много поздрави. Добре е че имам съгласието ти и ако всичко е наред, след срещата с Лора ще подпиша договора с „Рамирес”. За сега чао, скъпа. Тук е 2 часа следобед. Така че ми се обади когато е удобно по скайпа, щом видиш че съм на линия. Имам неограничен достъп до интернет, така че можем да си говорим когато пожелаеш. Целувам те! Чао! – каза професорът и изключи компютъра.

Точно в 15.30 професор Валентин Тодоров се качи в луксозната лимузина, която го чакаше пред хотела. След около 15 минути, той вече беше на пропуска в сградата на „Рамирес”. Рецепционистката бързо му записа данните и му издаде временен пропуск. Джейн слезе долу и го посрещна. Двамата след няколко минути бяха в чакалнята на 40-

28

тия етаж.

Лора Рамирес държеше лично да се срещне с българина и да му отправи предложението да оглави институт „Рамирес”. Когато Джейн я уведоми, че професорът вече е тук, тя довършваше някакви документи. След няколко минути Джейн въведе учения в кабинета на Лора.

- Здравейте, професор Тодоров. Радвам се че ви виждам след толкова време. Честно казано развълнувана съм от тази наша среща. Как е семейството ви? – попита притеснено Лора.

- Благодаря, добре сме всички – отговори на свой ред ученият – Дъщеря ми завършва гимназия тази година и сега се подготвя за кандидатстудентски изпит. Съпругата ми все още пише за модните личности по света и редактира клюките в списанието. Аз работя по няколко задачи свързани с ядрената енергетика…

- Разбирам ви, професоре. А остава ли ви време да реализирате мечтите си. Когато говорехте за вашите идеи със съпруга ми бяхте голям ентусиаст. Само колко бяхте убедителен. Игор ви вярваше – каза Лора и очите й се напълниха със сълзи – а това означава, че и аз ви вярвам. Да ви предложа кафе или нещо за пиене.

- Не благодаря, може само чаша вода ако обичате.

Лора позвъни на Джейн да донесе бутилка минерална вода и отиде до бара и наля две чаши уиски.

- Простете ми, за това, но много се вълнувам пък и разговорът ми с вас може да се окаже доста дълъг. Кога ще изнесете вашият доклад на семинара ?

- По програма е вдругиден следобед. Подготвил съм интересни данни, които ще обявя публично за първи път пред колегите, участващи в семинара.

- Професор Тодоров, ще бъда откровена с вас. От няколко месеца ние работим по един проект, който е по идея на моята братовчедка Катрин и на племенницата на Игор – Лена. Основахме институт, който да работи върху различни научни разработки, които в бъдеще да внедрим в серийно производство. Както се досещате, много бихме искали да финансираме вашата разработка за производство на водород. Освен това всички ваши колеги, които участват на семинара ще бъдат ядрото на нашия институт. Всеки един учен ще работи върху уникално свое изобретение, което ние ще внедрим в производството. От двайсетте учени, участващи на този семинар, ще се спрем на 12, които ще влязат в научния съвет на института. Този съвет ще ръководи цялата дейност свързана с различните разработки и технологии. Разбира се нашия институт ще е отворен към различни новаторски идеи, които могат да донесат печалба на холдинга. Всяка една идея ще бъде одобрявана от научния съвет и когато получи картбланш за нейната реализация, тогава ще бъде финансирана от компанията.

- Момент, госпожо Рамирес – прекъсна я професорът – доколкото разбрах вашата компания иска да внедри научните разработки в бизнеса, затова е създала научен институт, и сега попълва щатното разписание на тази организация.

- Да така е – отговори Лора – затова ние изпратихме покани към различни дейци на науката и им предложихме да работят за нас. Освен че ще финансираме техните разработки, ние ще ги внедрим в серийно производство. Зная че се тревожите за патентоването. Нашия патентен отдел, преминава към института и ще бъде на пряко подчинение на този научен съвет. Така самия институт ще взема решения за патентоване. Компанията има интерес да защити авторския труд на своите учени,

29

защото за вбъдеще ще разчита на техните мозъци.

- Госпожице Рамирес…

- Наричайте ме Лора, професоре, все пак се познаваме отдавна.

- Лора, значи, ако вие ми помогнете да довърша моята разработка за производство на водород, ще я внедрите в производствената дейност на компанията, вашите заводи ще печелят от това, аз за мен какво ще има само слава ли?

- Не, професоре, тук грешите. При положение, че откритието ви работи, то ще бъде внедрено в нашите заводи и ни е ще печелим от него, но в патентните договори ще има клаузи за опазване на интелектуалната собственост и вие ще печелите от това бонуси. Но кои разработки ще се патентоват ще решава научния съвет. Моето предложение към вас е да оглавите този съвет и да бъдете главен научен ръководител на института. За това в нашето предложение за работа сме толкова щедри към вас. Гарантираме ви тригодишно управление на тази наша нова структура. Няма да скрия, че това се дължи на вашето откритие и вашите способности в научната област. Още утре на откриването на семинара ще обясня на всичките учени, които участват техните задължения, ако станат част от екипа на „Рамирес”. Всеки от тях е получил оферта и сигурно са имали време да си помислят върху нея. Тези които приемат ще започнат работа след месец тук в Ню Йорк. А тези които откажат ще си изнесат докладите и след семинара ще си ходят по живо, по здраво.

- Значи вие искате моя отговор сега, така ли? – попита професора

- Ако сте готов с решението си, може да ми го съобщите.

- Да аз съм готов с принципното си решение, но преди да ви отговоря имам няколко въпроса.

- Слушам ви, професоре – каза Лора и отпи от чашата си.

- Много ми се иска, ако се съглася да взема семейството си тук. Знаете, че дъщеря ми ще учи висше образование, а жена ми ще трябва да напусне работа. За сина ми ще трябва добро училище за да се подготви за влизане в колеж след две години. Ще може ли фирмата и вие лично да ми съдействате за това. Вижте, не познавате нашата народопсихология. Семейството при нас е над всичко, а те като дойдат да живеят в Ню Йорк ще зарежат всичките си приятели и контакти, ще трябва да променят живота си. Мисля че не са свикнали с това.

- Разбирам ви отлично. Ясно казахте, че нашият начин на живот е по-различен от вашият. Като ръководител на семейна компания, ви разбирам напълно и ще направя каквото мога. Но все пак съпругът ми ви беше приятел, така че като ваша приятелка ще ви помогна в този труден период.

- Простете ми госпожо Рамирес, Лора – каза професора – май започнах да говоря излишни неща. Сега обаче искам да ми разясните моите правомощия като ръководител на този институт.

- Значи вие сте само научен ръководител. Цялото направление научна дейност във фирмата е в ресора на братовчедка ми Катрин Родригес. Много симпатично младо момиче и една от собствениците на фирмата. Спазвайки тази йерархия тя е подготвила много интересна структура за целия институт. На нейно подчинение са научния съвет, администрацията, финансите, патентите и спомагателните дейности. Изпълнителен директор на института, отговорен за цялата организационна работа е Лена Иванова. Може би се учудвате, професоре, но идеите за изграждане на тази структура са техни и

30

аз нямам право да ги лишавам от реализацията на техните мечти. Следва председателя на научния съвет. Той ще ръководи, цялата научна дейност на института. Ако вие приемете тази отговорност ще имате възможност да се запознаете с другите части на структурата. Вашата работа няма да бъде само в Ню Йорк, а ще е свързана и с много пътуване. Голяма част от времето си ще бъдете в Европа, защото от Лондон ще се ръководи научната дейност. Централната технологична лаборатория ще е в Ливърпул. Значи аз, Лена, Катрин, чичо ми Педро, който е баща на Катрин и вие, ако приемете работата ще сформирате нещо като надзорен съвет. Така че ако вече сте си изяснили основните неща и решите да работим заедно, то можете да ми кажете.

- Лора, единственото което мога да ви кажа в момента е моят принципен отговор и той е положителен. За другите детайли можем да продължим да преговаряме.

- Радвам се, че ме улеснихте, професоре, - усмихна се Лора – готова съм да преговаряме по някои допълнителни условия. Но преди това вижте тези документи. А що се касае за семейството ви, помислете дали ще е добре да живее в Ню Йорк или в Лондон. Когато се запознаете с пълната структура на института, ще разберете защо ви предлагам Обединеното кралство. Мисля че за дъщеря ви ще бъде по-добре да завърши в Оксфорд или Кеймбридж, но все пак вие ще прецените. Каквото и да е вашето решение, ние ще се съобразим и ще изпълним това което сме ви обещали по договор. Ще ви съдействаме за всичко по вашето настаняване. Като за начало ще бъдете установен тук в тази сграда на 32-рия етаж, но обикновено ще пътувате, защото трябва да разгледате самите предприятия и лабораторни звена на института по целия свят. Освен това планираме да построим няколко пречиствателни станции за океанска вода на острови в Тихия и Индийския океан. Ще се налага да пътувате с кораб по няколко дни до тези дестинации, там също ще оставате поне за месец. Така че няма да имате много време да прекарвате при семейството си. Маршрута Лондон – Ню Йорк ще ви стане като основен за работата ви. Главната технологична база за сега ще е в Ливърпул, тъй като там имаме техническа готовност незабавно да започнем някои експерименти по главния проект. Тук в Ню Йорк само ще се вземат решенията по различните разработки и ще се разглеждат резултати от дейността на института. Разбира се в САЩ ще има още няколко центъра на института – в Лос Анжелис, Сиатъл и в Аляска. Планирали сме един експериментален център на Хаваите. Е, няма да работите единствено вие. На тези места ще има постоянен персонал, но тъй като ще работим главно върху вашата технология ще се налага да упражнявате личен контрол. Господин Тодоров, тук не става дума за парите, които ще вложим, а за възвращаемостта им. Разчитаме на вашите разработки, за да започнем производство на водород и да успеем да наложим този газ като основно екологично гориво. Това което съм чувала в многото научни спорове между съпруга ми и вас успя да ме убеди във вашата правота, затова ви се доверявам напълно и вярвам на нашия успех. Вие ще си подберете екип с който да работите по този проект. Имате пълна свобода на действие, но за съжаление сроковете са къси, защото акционерите ни ще искат резултати и то много скоро.

- Това е чудесно. Кога мога да започна? – попита професор Тодоров.

- Ако зависеше от мен и от колегите ми веднага – усмихна се Лора.

- Добре, но имам една молба към вас. Моля да ми съдействате за издаване на виза. Доколкото имам опит процедурата е много тромава. До седмица след като получа разрешение за работа и виза от вашето посолство ще дойда в Ню Йорк и ще започна като научен ръководител на институт „Рамирес”.

- Разбира се, професоре. До няколко седмици след като се върнете в България

31

ще имате визата и разрешението за престой и работа. А когато пристигнете в Ню Йорк ще имате и жилище и офис. Можете да дойдете със семейството си, ако желаете.

- Благодаря ви, госпожо Рамирес. Кога да подпиша документите и договора?

- Ако искате и сега, но можете да ги прегледате отново, като се приберете в хотела и да ми ги дадете утре вечер на официалната вечеря – усмихна се Лора – Добре дошъл в екипа на „Рамирес Инкорпорейтид”, професор Тодоров! - Джейн – обади се на асистентката си младата жена – покажи на професор Тодоров новото му работно място и нека кола на фирмата да бъде на негово разположение до края на деня. Довиждане, професоре. Можете да разгледате Ню Йорк този следобед. Шофьорът ви ще се погрижи за това, а моята асистентка ще ви покаже офисите на института на 32-рия етаж.

- Довиждане, госпожо Рамирес! – каза професорът и стана – Благодаря ви за отделеното време.

Джейн очакваше Валентин Тодоров на вратата на кабинета. Лора придружи своя приятел до асансьора. След няколко секунди мъжът и младата асистентка се озоваха осем етажа по надолу в сградата на корпорацията. Етажът все още беше в ремонт. Стаите се обзавеждаха. Двамата се отправиха към дъното на коридора и влязоха през една врата точно срещу тях. Помещението се състоеше от 6 стаи, които бяха разположени в едно преддверие.

- Това ще бъде вашата резиденция, професоре. Все още е в ремонт, но когато започнете работа ще видите че е станал един многофункционален офис, който се състои от място за асистентките ви, личен кабинет със сервизни помещения, заседателна зала и библиотека. А в отсрещната страна на коридора е офиса на госпожица Лена Иванова, вицепрезидент на компанията и ваш пряк ръководител. На етажа ще са кабинетите и на други ваши колеги от научния съвет, офиси на администрацията и огромна приемна със заседателна зала, която се намира точно срещу асансьорите и входът към етажа. Има помещения за архива и за библиотека.

- Благодаря ви госпожице – каза професорът и огледа набързо помещението – когато дойда на работа следващия месец ще мога да оценя удобствата на офиса.

Двамата с младата жена се отправиха към асансьорите и след около минута слязоха на служебния паркинг. Една лимузина очакваше учения и облечен в стилна униформа млад афроамериканец му се представи.

- Професор Тодоров, аз съм Самуел, но всички ме наричат Сам и ще ви придружавам днес следобед. Ако желаете мога да ви покажа Ню Йорк. Ще направим една обиколка на града. Но ако искате да ви откарам до хотела, за да си починете и да ви чакам там.

- Закарайте ме в хотела, ако обичате – каза професор Тодоров.

* * *Ню Йорк, 2007 г.

Зала „Вашингтон” в хотела бе препълнена. Започваше един интересен научен симпозиум, посветен на промените в климата и алтернативните източници на енергия. Сред слушателите имаше редица собственици на енергийни компании, фирми занимаващи се с климатични прогнози и доста учени и университетски преподаватели. Всички очакваха да научат нещо ново. От политическа гледна точка, този симпозиум бе

32

доста важен за САЩ. Да открие срещата бе поканен кмета на града. В залата имаше акредитирани журналисти от целия свят. Очакванията бяха да се разкрие тайната на нова технология за производство на енергия или енергийно гориво. Представителите на медиите очакваха сензация, заради представянето на откритие на учен от България. На президиума своите места заеха Катрин, Лора и Лена. Имаше още свободни места, които бяха предвидени за специалните гости. Лена се доближи до микрофона и каза:

- Добре дошли, скъпи гости на този уникален симпозиум, организиран от „Рамирес Инкорпорейтид” с който отваряме нова страница в развитието на нашата компания. Добре дошли, казвам и на политиците от които зависи реализацията на нашите идеи и нови открития. Добре дошли и вие скъпи конкуренти и партньори от бизнес средите. След няколко годишни проучвания и анализи на климата и околната среда, преки наблюдения върху въздействията, които оказва глобалното затопляне на нашата планета и дългогодишни анализи върху изчерпаемите природни ресурси, акционерите на нашата компания решиха да се включим с нови идеи, разработки и технологии в решаването на тези проблеми. Ние като бизнес корпорация финансирахме редица проучвания в тази насока и стигнахме до извода, че трябва да пуснем редица нови пречистващи съоръжения в редица страни и особено на различни места по бреговете на Световния океан. Най-замърсената част от нашата планета се оказва и неизчерпаем източник на суровини. Но аз няма да ви изнасям лекция за замърсяването на моретата и океаните. Това ще можете да чуете през следващите два дни на дискусии и научни доклади. Тук съм за да дам думата на президента на „Рамирес Инкорпорейтид” да открие този симпозиум. Дами и господа, скъпи гости да приветстваме госпожа Лора Рамирес.

Младата жена стана от своето място и с грациозна походка се отправи към микрофона.

- Уважаеми дами и господа, скъпи гости, позволете ми да ви приветствам с добре дошли на тази конференция. Както спомена преди малко моята колежка, това е един симпозиум на който ще чуем различни тези, доклади и ще присъстваме на разгорещени дискусии между различните учени по един много важен проблем на нашата планета – промените в климата. Много политици на различните икономически форуми и срещи на върха дискутират по този проблем и се опитват да намерят глобално решение. А такова решение има – това е световния бизнес. Бизнесът е този субект, който може да инвестира в различни програми, разработки и технологии и да печели от тях. За съжаление обаче стремежът към по-големи печалби надделява над опазването на околната среда. Затова сега се инвестира в не дотам екологични производства, продължава изсичането на горите в Амазония и другите екваториални части на планетата, замърсява се Световния океан от вливащите се в него реки и огромния корабен трафик. Ние от „Рамирес Инкорпорейтид” решихме да инвестираме в екологични технологии и очистване на морската вода, защото нашите проучвания показаха, че това е един неограничен ресурс и при правилната обработка ще можем да възстановим отчасти нейната чистота. По какви технологии ще работим ли? Честно казано все още не е ясно, но успяхме да се погрижим, такива да бъдат разработени от най-новата структура на компанията – научен институт „Рамирес”. Голяма част от учените, които ще заседават през тези няколко дни вече приеха да бъдат основното ядро на тази организация. Тези хора дълги години работят в дадена насока и имат редица разработки, които не са реализирани по една единствена причина, а имено липсата на финансов

33

ресурс. Ние като бизнес структура можем да дадем необходимите средства и да помогнем тези идеи да се реализират. Така, че този симпозиум е едно начало на сътрудничество между икономическите и научните среди. Резултатите от това коопериране ще са ясни съвсем скоро и вие първи ще разберете. Надявам се и други големи компании да подемат нашата инициатива и да дадат своя принос в опазването на околната среда. И накрая, позволете ми да обявя този научен симпозиум за открит. А сега за кратко приветствие към нашите учени и гостите давам думата на кмета на Ню Йорк.

Кметът приветства гостите на семинара с кратка реч и с това официалната част на симпозиума завърши. Пред микрофона застана Катрин Родригес. Тя обяви имената на хората от научния съвет на института. За председател на Научния съвет бе определен професор Валентин Тодоров от БАН – България. За негови заместници бяха назначени професор Мелиса О’Конър от Кеймбридж, Великобритания и професор доктор Елизабет Лушченко от Киев, Украйна. За членове, които ще отговарят за различните научни направления бяха определени професор Питър Калахар от Торонто, Канада отговарящ за химичните и ядрените технологии, проф. Алфредо Алварес от Чили, отговарящ за флората и фауната на Световния океан, проф. Джейн Ричардсън от Харвард, направление екотехнологии, физикът от Токийския университет, Япония, който ще отговаря за физичните процеси в различните технологии, проф. Сали Нийвът от Йоханесбург, която е специалист по водите и оглави направление „Водни ресурси”; проф. Пенджаб Рамаш, един от най-добрите индийски специалисти по изчислителна техника и автоматизация, отговарящ за направление „Автоматизация и роботизация”, един от най-добрите китайски специалисти по транспортна техника и двигатели с вътрешно горене – проф. Ли Чанг, който ще отговаря за инженерните технологии и един от световно известните архитекти, занимаващи се с промишлено строителство – проф. арх. Браян Смит. Той оглави направлението „Промишлено строителство”. Научния съвет се състоеше от 12 учени и по право в неговите заседания с право на глас участваше и административния директор Лена Иванова.

Катрин продължи с представянето на структурата на съответните направления, техните цели, задачи и начина на реализация им. Всяко направление ще разработва от делен детайл от самия проект, така че накрая да се появи производство на съответния продукт, който да бъде реализиран на пазара. Госпожица Родригес завърши своята презентация с очакванията, които компанията имаше към своите учени и спомена бюджета определен за дейността на института. С нейната лекция завърши първата работна сутрин на симпозиума. След обяд предстоеше работа по групи, а представянето на докладите на учените бе предвидено за другия ден. Всеки член на научния съвет щеше да представи доклад за своите разработки и открития в съответната област, която оглавяваше.

На работния обяд присъстваха Лора, Катрин и Лена. Те се запознаха с своите бъдещи колеги. Всички учени бяха приели условията предложени им от компанията и предадоха подписаните документи на своя президент. Госпожица Рамирес ги приветства с „Добре дошли на борда” и им представи братовчедка си и Лена Иванова. Научните работници изразиха своите очаквания за добра работа с добър екип и започнаха да разговарят помежду си. Никой от тях не коментираше своето назначение и заплата. След обядът завърши почти всички се прибраха в стаите си.

Професор Тодоров изпрати един имейл до България, в който съобщи на семейството си за новото назначение и отвори файловете с проекта за водорода. За хиляден път, той четеше и проверяваше всяка формула. И мислеше. Беше подготвил слайд шоу за утрешния си доклад. В него той представяше своята идея за очистване на

34

Черно море и производство на водород от наличния сероводород. Той се позоваваше на научни изследвания, извършени от редица български и световни имена в океанографията. Според неговото изследване ефектът от това пречистване на морската вода ще бъде огромен. От една страна ще се намалят примесите и разтворените вещества и тежки метали. От друга с отпадните вещества могат да се произведат продукти за химическата и торовата индустрия, от трета страна поради огромният екзотермичен ефект на химичните реакции и топлината която се отделя при самият процес, ще има достатъчно енергия, която да се преобразува в електрическа или топлинна. Професорът бе направил теоретичните изчисления и начертал технологичната схема на процеса. Така той наскоро установи, че методът може да се прилага не само за Черно море, но и за целият световен океан. С известни корекции според съдържанието на морската вода, може да се направи технология и за производство на водород, която да е по-различна от досега съществуващите и да бъде сравнително евтина. По този начин водородът ще се превърне в универсално гориво, което ще замени почти всички съществуващи енергийни източници.

Професор Тодоров се бе вглъбил в своята работа, когато телефонът в стаята му звънна. Той вдигна слушалката:

- Да, с какво мога да ви помогна?

- Здравейте професор Тодоров. Лена Иванова ви безпокои. Ако не ви притеснявам може ли да се срещнем и да разговаряме?

- Разбира се госпожице Иванова. Не, не ме безпокоите. Кога желаете да се видим и къде?

- Аз съм долу във фоайето на хотела. Обаждам се от рецепцията и ще ви изчакам да слезете, ако нямате нищо против.

- Слизам след няколко минути, госпожице – отвърна Валентин и затвори телефона.

Професорът слезе от асансьора и видя Лена седяща на едно кресло близо до рецепцията. Когато го видя момичето се изправи и се запъти към него.

- Здравейте! – каза тя на руски.

- Здравейте, госпожице – отвърна професорът и й подаде ръка – на руски ли предпочитате да разговаряме?

- Ако това не ви притеснява, да – каза момичето и леко се изчерви – всъщност ще ми е приятно да общувам с някой като вас, на родния ми език. Искате ли да отидем отсреща в бизнес клуба, професоре?

- Да разбира се, стига да е приятно и спокойно мястото – каза професора също на руски език – вие знаете, че съм завършил в Русия и вашият език е като мой втори роден. Така че аз също се радвам да общувам на него.

След няколко минути двамата влязоха в един елитен дневен бар. Салонния управител веднага ги настани в отделно сепаре. Сервитьорът се появи мигновено и поиска поръчката. Лена си поръча натурален сок, а професорът кафе с газирана вода.

- Как е Милена? – попита момичето.

- Добре е. Тази година се подготвя за кандидатстване в университет. Все още не се е ориентирала къде, но твърдо е решила да бъде икономист.

35

- Както знаете аз поддържам връзка с нея, но скоро не бях и писала. Сега като започнете работа при нас ще трябва да говорите с нея, да кандидатства или тук в Щатите или в Англия, за да я контролирате, нали?

- Не, тя вече е на 19. Сама се грижи за себе си и взима решения. Аз не мога да й се меся в работите, а и не искам, Където реши там да ходи да учи.

- Вие сте прекрасен баща. Аз като си нямам такъв всичко си решавах сама. Когато се запознах с вуйчо, просто го приех като мой баща и почти винаги съм се вслушвала в съветите му. Сега съдбата и него ми отне. Когато бях в Москва за да следя за разследването на местната милиция се натъкнах на какви ли не глупости. Направо се изумих от нежеланието им да изяснят случая и да дадат шофьора-убиец под съд. След това почти се отказах от родината си. Но не за това искам да говорим – продължи Лена – Вие разбрахте от Лора, че „Рамирес” има намерение да разработи вашето откритие. Официално компанията ще защити патента и вашето ноу-хау. Но все пак искам да поговорим по тази тема съвсем приятелски.

- Надявам се наистина да си спазите договора – каза професора – но аз ви предлагам нещо уникално. Вие пък реализирате мечтата на живота ми. Дано да се разбираме.

- Но моля ви, не се съмнявайте в нашата дискретност, професоре. Искам да ви въведа в една от многото тайни на „Рамирес Инкорпорейтид”. Затова предпочетох да говоря на руски. Като във всяка семейна фирма и тук има борба за власт. Лора успява да се справи с противниците си, но борбата е жестока. Затова искаме да опазим откритието ви от вътрешния враг. Има един човек, братовчед на Лора от Австралия. Той е изключително амбициозен и е решил да завземе на всяка цена компанията. Той също е от наследниците и ще влезе във владението на акциите си догодина. Всъщност това мен не ме интересува, защото аз съм само един служител на тази империя. Но се страхувам. Ако този човек успее да се възкачи на престола с нас е свършено. А вашето откритие може да попадне в лоши ръце. Ние искаме да използваме водорода като енергийно гориво, но има хора които искат тази енергия да се превърне в мощно оръжие. А този роднина е готов за пари да сключи сделка и с дявола.

- Защо ми казвате това, Лена? – попита Валентин – ще трябва ли да се притеснявам за нещо?

- Не. Както ви казах ние ще се погрижим да ви защитим според международното право, но не бихме искали да се разкриват подробности. Лора ме помоли да ви предупредя за амбициите на нейния братовчед. А моето лично мнение е да се пазите и да пазите разработката. Когато с Катрин обсъждахме идеята за създаването на института, бяхме големи идеалистки и ентусиасти, но докато тази наша идея се реализира ние разбрахме, че в бизнеса не всичко е почтено. Докато Лора жалееше съпруга си, братовчед й се опита да вземе компанията. Сега по принцип прие създаването на института, но Катрин се притеснява от неговите действия. Тя е сигурна, че ако той разбере за какво става въпрос ще направи всичко възможно да продаде откритието ви на неподходящите хора.

- И какво трябва да направя? – попита професорът

- Моят съвет е когато представяте вашия продукт да подчертаете, че може да се използва само за мирни цели. Освен това не разпространявайте, че ще се произвежда водород. Когато започне серийното производство едва тогава да се разбере за тази възможност. Можете да наблегнете, че ще се извличат цветни метали от разтворените соли в морската вода или нещо друго, но не споменавайте думата водород. Ако някой

36

ви предлага пари за вашето откритие се надявам да не се изкушите. Освен това аз не мога да ви давам повече съвети. Все пак аз съм само една млада жена, която работи в голяма компания и реализира своите идеи и мечти. Ако искате вярвайте, но до преди месец бях преводачка в лондонския филиал на компанията и изкарвах пари, колкото да издържам следването си. Когато моите идеи се приеха от ръководството, аз станах вицепрезидент на компанията и хората ми дават възможност сама да работя за това, което цял живот съм мечтала. Въпреки че не съм акционер, аз мисля че това е най-високото стъпало в моята кариера. Вие сам ще прецените докъде да израснете във вашата. Мисля си, че сега това е вашият шанс. Лично ви гарантирам, че вие ще реализирате вашите мечти и ще имате пълна свобода за това.

- Това наистина е много интересно. Не съм очаквал, че големият бизнес ще се заинтересува от моите писания. Когато това стана трябва да се пазя да не би да се случи нещо с мен или семейството ми. Аз съм много чувствителен на тема семейство и ще съм ви благодарен, ако вие ме защитите. Когато продавам част от патента, в договора ми би трябвало да има клауза за защита. Разбирам, че всяка една компания иска да печели повече от нови технологии и да е първа на пазара. Тъй като вече работя за вас ще трябва да се съобразя с това неофициално предупреждение от страна на твоята шефка. Всъщност ние с Лора се познаваме така както и с вас. Вашият чичо ми беше добър приятел и аз изпитвам истинско уважение към неговите роднини, т.е. към теб и Лора. Извини ме, че преминах на „ти”. С Лора се познаваме от няколко години и сме дискутирали в тесен кръг моите идеи. Тя е прекрасен човек и невероятна бизнес дама. Знае как да прави пари и е изключително лоялна към своите хора. Не зная как се отнася към противниците си, но сигурно ще науча скоро. Много се радвам, че е оценила и твоите качества и ти се е доверила напълно.

Сервитьорът донесе поръчката. Професорът отпи от кафето си и продължи:

- Моята мечта е да видя откритието си в полза на обществото. За съжаление това в България не може да стане и се налага да продавам идеите си в чужбина. Никой не иска да напуска родината си, но за разлика от западния свят при нас има още много неща които трябва да се направят за да се задържат хората по родните си места. Това е единствената причина да реша да продавам на мултинационална компания като вашата. Ти не си акционер, аз също. Сигурно няма да станем, освен ако не инвестираме в акции на „Рамирес”. За мен това е най-високото стъпало в моята кариера. Така че аз твърдо съм решил да отстоявам моя почти двайсетгодишен труд и да печеля от него. Но разбира се за нашето поколение българи понятията чест, достойнство и лоялност все още значат нещо. И понеже такъв ми е характера ще бъда лоялен към ръководството на компанията. Много се радвам, че Лора Рамирес я управлява сега. Но след време ще я управлява заедно с другите си братовчеди. Това са семейни войни и аз предпочитам да стоя далече. Надявам се госпожицата да бъде с достатъчно здрава ръка и да се справи с проблемите на компанията. Ако се опасява обаче, че ще продам моето изобретение на някой друг за повече пари или власт, значи не ме познава. След като подписах договора с „Рамирес”, другите нямат шанс да научат нещо повече от това, което ще излезе утре в публичното пространство. Това мога да кажа по темата. Жалко, че Лора не ме попита директно. Щях да й отговоря по същия начин.

- Благодаря, ви за вашата лоялност. Всъщност доколкото познавам Лора тя няма да се даде лесно на Оугъст. А аз продължавам да мечтая. Искам нашата планета да се запази. Знаете ли че нефта е на изчерпване? А от там идват и всичките сътресения на световния пазар. Ако успеем да реализираме вашето откритие мисля че ще направим голям удар и ще успеем да успокоим световния пазар. Наскоро четох, че в един

37

български университет са разработили допълнително устройство, чрез което бензиновия двигател може да работи на водород. Вие знаете ли за това откритие?

- Да, разбира се това не е ново откритие, но в момента стои само на чертеж, защото няма средства за изпитания. Нали знаете нашето правителство как се грижи за науката. Всъщност познавам ръководителя на този проект. Защо питаш?

- Ами хрумна ми една идея. Не мислите ли че в Институт „Рамирес” можем да се погрижим тези чертежи да видят бял свят?

- Сигурно – усмихна се професор Тодоров.

- А Милена как е? – смени темата Лена – Не съм й писала скоро.

- Стягаме се за кандидатстудентски изпити.

- След семинара като се приберете в България да я поздравите. А може и да проучите тази моя идея за онова устрийство.

Двамата поприказваха още известно време и професорът се прибра в стаята си.

* * *Конферентната зала в хотела бе препълнена. Много журналисти и учени бяха

дошли да чуят доклада на професор Тодоров. Сутрешната преса специално бе отделила внимание на семинара на „Рамирес” и в няколко статии бе описала тежкото икономическо положение в света и изчерпването на петролните ресурси. Заради тези публикации цените на петрола отново скочиха с няколко долара. Слуховете, че компания „Рамирес” започва с разработка на нов вид екогориво бяха довели в залата и много влиятелни хора от петролния бизнес. Всички те искаха да разберат какво е откритието на българина.

Валентин Тодоров преглеждаше записките си по предстоящата презентация, когато към него се приближи един мъж на средна възраст.

- Професор Тодоров, позволете да ви се представя. Името ми е Рой Ричардсън и съм адвокат в „Ричардсън и партньори”. Ето моята визитка. Зная че сега момента не е подходящ, но представлявам един клиент, който е собственик на голяма транспортна компания и изяви желание за среща с вас. Ако се съгласите да разговаряте с него, моля обадете ми се.

- Господин Ричардсън, много съм ви благодарен за поканата, но аз ще бъда в Ню Йорк още няколко дни, след което напускам САЩ. За сега програмата ми е запълнена и се опасявам че няма да мога да се срещна с вашия клиент.

- Господин професор, зная че сте с пълна програма, но можете да поговорите с вашите работодатели и да отменят част от ангажиментите ви. Поздравете госпожа Рамирес от мен и й предайте за тази покана от страна на моя клиент. Мисля че тя ще се погрижи да се срещнете с него.

- Добре, но сега момента не е подхоящ. Ако госпожа Рамирес успее да промени програмата ми ще ви се обадя. Благодаря ви за поканата, господин Ричардсън.

Валентин Тодоров се качи на президиума и зпаочна своята презентация. В нея той научно обоснова какъв ресурс е морската вода и как замърсяването на Световния океан е допринесло за увеличаването на тежки и цветни метали, петролни продукти и други органични и неорганични съединения. Той методично изложи своята теза, че има

38

редица разработени технологии които могат да преработват морската вода и да я пречистват, но те са твърде енргоемки и нерентабилни. От 20 години той се занимава с това и е направил своите изводи. Професорът изложи в своята презентация част от своите разрботки. Ведна от тях, той е изследвал очистването на Черно Море от вредния сероводород. Направил е няколоко проучвания върху технологията и е установил, че основния ефект от преработката на морската вода е че се отделя огромно количество енергия, която може да се използва за технологични цели, производство на електроенергия, тежка вода, която да служи за охладител на ядрени реактори и редица суровини за химическата промишленост. Производството е доста евтино, защото самата енергия се явява като отпадъчен продукт от основния технологичен процес. Целият доклад на професор Тодоров бе илюстриран с кадри и снимки от Българското Черноморие и таблици за замърсяването на морето, подготвени от Института по океанология към БАН. След е това той продължи да развива своята теория, ка с методите на електрохимията могат да се вадят някои цветни метали, които съществуват разтворени като соли или комплексни химични съединения. По-този метод може да се получат злато, сребро, платина или мед. Методите са елемнтарни и са познати от много време на човечеството, но се считат за нерентабилни, защото са много енергоемки. Тъй като в пречистващата технология енергията се явява отпадъчен продукт, а морската вода е основна суровина, прилагането на тези методи ги прави по-рентабилни и цената на металите е много по-ниска от тази, която е в момента на световните борси. Като друго предимство на своето откритие, професорът представи е моблиността на технолгията и това че част от нейните модули могат да се монтират на кораби, които да извършват локално пречистване на водата в различните морета и океани.

След като завърши своя доклад, професор Тодоров даде думата на публиката за въпроси. Много от колегите му си водеха записки и разбраха че в някои свои изследвания той е доста напред и че не трябва да се прави почти нищо, а да се работи в икономически аспект, за намаляване на енергоемкоста на различните процеси.

- Професор Тодоров, вече е публична тайна че вие сте подписал договор с „Рамирес” за реализация ня вашите разработки. Но това ли е всичко, за което се договорихте? Това лище получи компанията от вас? – зададе въпрос един журналист от „Уолстрийт Джърнал”.

- Тук слуховете много бързо се разпространяват. А аз си мислех, че това е възможно само в моята страна – пошегува се българина.- а сега сериозно. Тук е мястото да потвърдя, че наистина подписах договор с тази могъща мултинационална компания, защото те са готови да инвестират в реализацията на всичко това, за което говорех. За съжаление в моята страна все още никой не разполага с такъв финансов ресурс. Въпреки това имам уговорка с новите ми работодатели, че когато тази технология бъде внедрена, те ще построят такава пречиствателна станция на Българското Черноморие.

- Господин Тодоров, вие винаги споменавате вашата страна. Нима все още правителството не инвестира в науката? Питам ви защото от опит зная, че в България има много ценни научни кадри, които не могат да се реализират в своята страна. Как мислите, дали вашите ръководители от БАН ще се съгласят да работите за тази компания? Въпросът е на „Скай нюз”. Аз съм Джеръми Торн.

- Интересен въпрос, господин Торн. Аз съм учен и наистина работя по много проекти в областта на ядрената физика за Българската акдемия на науките. Наистина заплащането е малко, но повярвайте ми работата ми по тази презентация започна от едно мое хрумване преди 20 години. В този проект нито нашето правителство, нито друга частна организация не са инвестирали. Доколкото за инвестициите в наука от

39

страна на нашето правителство, аз не съм икономист и не мога да ви отговоря. Имате ли други въпроси господа?

- Вашата презентация на този симпозиум беше чудесна и много от присъстващите тук учени си водеха записки. Но аз съм учудена, че никой от тях не ви зададе въпроса какви по-точно други отпадни продукти има във вашата технология. Няма ли опасност, като очиствате морска вода, да замърсите въздуха, например?

- Госпожо, все още всичко е на чертежи, във формули и изчисления. Преди нещо да се внедри, първо трябва да се направи лабораторен модел. За неговата изработка са необходими средства, които „Рамирес” са готови да инвестират. Надявам се наистина да не се получи този ефект. В моята разработка има прогнозни изчисления за отделяните вредни емисии и според тях те няма да надвишат допустимите стойности. Във всеки модул има пречистващи съоръжения, които по химичен път да абсорбират вредните газове и да ги преработват в безвредни съединения. Но това може да се докаже на практика, когато лабораторния модел заработи и се направят съответните корекции ще мога да ви кажа по-точно за тях.

40

41