ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТАgnevot-na-pravdata.com/gnevot_na_pravdata.pdf · Както е...

Гневът на правдата - 1 -

ЯН ПИРИНСКИ

ГНЕВЪТ НА

ПРАВДАТА

2016 ГОДИНАГР. БЛАГОЕВГРАД

- 2 - Ян Пирински

Посвещавам своята книга „Гневът на правдата” на най-близките си и на всички борци, борещи се за свободата и обединението на Македония в свободна и обединена Европа.

© Автор Ян Пирински (Георги Христов)

© Издава ЕТ „Херонея – 338”- Благоевград, 2016 година

ISBN 978-954-91329-7-7


УВОДКнигата „ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТА”, която предлагам на чита-

телите, съдържа статии, писани по време, когато в България македонското малцинство грубо и тотално се отрича, когато репресивните атаки против македонците явно и открито се де-монстрират и прилагат със сила. Особено фрапантни са случаи-те за всяване на страх и насилие по случай годишнината от убий-ството на Яне Сандански, когато години наред (1991-1996) целият район около Роженския манастир и по-нашироко бе окупиран от българската армия и полиция. Когато пак по повод годишнината от подлото убийство на Яне червените барети се нахвърлиха върху македонците близо до Мелник и с палки и преклади нанасяха побой над македонците (1992, 1993, 1994 г.). Когато македонците бяха викани в полицията, посещавани по домовете им и заплаш-вани, че няма да получават пенсии или ще бъдат освободени от работа, ако продължават да членуват в македонски организации, когато при преброяванията на населението самоопределение-то македонец се подменяше, за да се докаже, че македонци няма. Когато великобългарската пропаганда се водеше, започвайки от президента, от премиера, от някои държавници и политици в страната, от изявени шовинисти, в това число и някои български „историци”, опиянени от фикс идеята - България на три морета.

За верността на всички тези факти свидетелстват много-то томове, написани по този въпрос в българските медии.

Както е известно, вестник „Народна воля” започна да излиза в Благоевград от април 1992 година. От този момент нататък длъжността главен и отговорен редактор на вестника по насто-яване на основателите му поех аз, с псевдоним Ян Пирински. Но появата на „Народна воля” стана трън в очите на българските националшовинисти. Те не очакваха появата на такъв вестник. Побесняха от омраза. Те, горките, не бяха свикнали някой да им посочва подлите и нечисти постъпки и веднага се нахвърлиха като подивели върху него, лепейки му мръсни и лъжливи етикети, като „антибългарски”, „антинароден”, „антидържавен” и прочие. Те дори не посочиха нито едно изречение от вестника за доказателство на измислените си пасквили. В атака се надигнаха българските вестници, радио и телевизия, които яростно и открито заявяваха своята омраза към в. „Народна воля”. Специалните български служ-би и прокуратурата активираха дейността си, като достигнаха дотам, че вестникът няколко пъти бе конфискуван. Не закъсняха


и предупрежденията към мене, че ако не се откажа от издаването на вестника, трябва да знам, че ме очаква атентат. А след това и закани по телефона за ликвидация.

Ето при тази именно провокативна ситуация аз трябваше да отговарям на абсурдите на българските медии и най-вече на бъл-гарската пропаганда за отричане на македонската нация, език, култура и минало. На предизвикателства за отговор на тази по-литика в страната през целия този период, обхващащ около два-десет и пет години.

Сега ситуацията е малко по-друга. Жалкото е, че гръцките и българските мегаломани все още не могат да разберат, че член-ството в Европейския съюз на Република Македония ще бъде в полза и интерес на всички в общността, включително и за тях.

Предложените статии в книгата са поставени в хронологичен ред, т.е. по месеци и години. Смятам, че тази последователност дава най-добра възможност всеки от читателите да разбере ис-тинските поводи на моите отговори, предизвикани от реалните политическите процеси на времето.

Някои от статиите имат сходни, адекватни идейни нюанси, но те са писани в различно време, обуславящи повода и актуал-ността им.

Освен истинското си име в статиите използвам още два псевдонима - Георги Роянов и Ян Пирински.

В предложените статии читателят ще усети и някои остри квалификации, но те са изблик на гнева на истината и правда-та. Винаги съм акцентирал на конкретни витални теми, които не търпят отлагане за тяхното решение, за доброто на всички съседи. Винаги съм заявявал, че българският народ не е виновен за състоянието в отношенията между двете страни, а български-те държавници и политици. Много пъти съм поставял въпроса за реципрочността и взаимното признаване на националната иден-тичност на всяка една от страните. Нещо, което е в основата на осъществяване на истинско приятелство и добросъседство.

Впрочем оставям читателите сами да преценят всичко, кое-то им предлагам в книгата „Гневът на правдата”.

АВТОРЪТ


1992, НОЕМВРи – ДЕКЕМВРи

ГЛАДНА КОКОШКА ПРОСО СЪНУВАБългарското правителство официално призна пред света

независимостта на Република Македония. Въпреки че в този ди-пломатически ход има и много въпросителни, ние, македонците, оценяваме този жест на България като положителен. Срещите между македонските държавни ръководители с българските е положителен акт за добросъседските отношения. Няма никакво съмнение, че всеки прогресивен и трезво мислещ човек би се радвал на тези добри отношения. Това е естествено и логично, особено днес в този исторически момент, когато Европа прокла-мира премахването на политическите граници между европей-ските държави и защита на малцинствата в тези страни.

Добросъседските отношения между народите на Балкан-ския полуостров са гаранция за мира и просперитета им. Но да видим така ли мисли главният редактор на вестник „Македо-ния”, ВМРО-СМД, в отпечатаната му статия от 18-25 септември тази година в същия вестник под заглавие „Комунизмът и маке-донизмът”. Изглежда, че господин Луко Захариев е много раз-тревожен и загрижен да обясни на македонците какви са по на-родност. Защото те, горките, не знаели своя род и той им казва, че те не са македонци, а българи. Ето какво пише той: „Македо-низмът е великосръбско изобретение, но той беше внедрен от Коминтерна. Той беше използван като зараза срещу здравото българско тяло, когато се видя, че въстанията и атентатите не постигнаха своята цел.”

Брей, какво голямо откритие!... Добре че навреме се родил Луко Захариев, защото, ако не беше той, колко жалко за маке-донците – те нямаше нищо да знаят за себе си! Нямаше да зна-ят за великата борба на македонския народ, борбата му против турския поробител, против гърците, българските и сръбските банди! Те нямаше да знаят за пролятата кръв на безброй храб-ри и свидни синове на македонския народ за национално осво-бождение, за самостоятелна и независима македонска държа-ва, включително и за антифашистката борба на македонския народ, без която не можеше да се осъществи създаването на


Република Македония в рамките на Федеративна Югославия. За щастие македонският народ знае всичко това. Той знае мно-го добре, че зараза срещу неговото здраво македонско тяло са тези съседни страни, които в началото на столетието го разпо-късаха и поробиха! И днес, когато македонският народ търси своите човешки права, своето естествено право да съществу-ва, то тези наши комшии скачат като луди. Не искат да чуят дори името ни и определено заявяват, че ние, македонците, сме част от техните народи, т.е. че ние сме и българи, и гърци, и сърби. Бясно се нахвърлят върху нас, зъбят се на нас, зъбят се едни срещу други и са готови да удавят народите си в кръв!

Луко Захариев заявява: „Знаем, че комунизмът си беше поставил задачата да заличи съществуването на отделните нации и да ги превърне в опитна база за своите социални екс-перименти”. Това е вярно, защото Българската комунистиче-ска партия под ръководството на Тодор Живков беше се заела да ликвидира в Пиринския дял на Македония всичко македон-ско. Тези, които се изявяваха като македонци, бяха вкарвани в затворите и концлагерите. Не се разрешаваше да се пеят македонски народни песни. Водеше се бясна асимилаторска кампания с всички средства, за да се натрапи на населението българското съзнание. Днес тази политика се провежда наново от върховистите – михайловисти, от тези като Луко Захариев, които сънуват санстефански сънища! Така че Българската ко-мунистическа партия заличаваше съществуването на отделни-те нации, но не българската нация, както казва Луко Захариев, а македонската нация.

По-нататък авторът продължава: „В Титова Югославия беше създадена Република Македония, която беше представе-но от комунистическите идеолози като мечта и цел на големите наши революционери Гоце Делчев и Даме Груев”.

Ако наистина Титова Югославия е създала Република Ма-кедония като мечта и цел на големите наши революционери Гоце Делчев и Даме Груев, които ратуваха за самостоятелна независима македонска държава, тогава тя има голяма заслуга за сбъдването на идеите на Гоце и Даме!

А защо Луко Захариев рони сълзи за костите на великия Гоце Делчев, които са били преместени от София в Скопие? Та нали цял свят знае, че родината на Гоце Делчев е Македония,


а не България. А за преместването на костите на Гоце Делчев той пак кори комунистическата партия, която не се посвенила да използва тази своя мръсна цел. Да, Българската комунисти-ческа партия има за какво да обвиним, но ние, а не ти, драги Захариев. Защото те служеха на същата тази политика против македонците, на която днес служиш и ти, Луко Захариев! Така че нищо друго не ти остава на тебе и твоите привърженици, освен да се хванете ръка за ръка с комунистите и заедно да поведете още по-яростна борба против нас, македонците. За-щото само така вие мислите, че може да се гарантират мирът и спокойствието на Балканите! А това е престъпление, господа!

Луко Захариев завършва статията си така: „Комунизмът умря по цял свят, ще умре и в Македония. Заедно с него ще умре и паразитиращият върху него македонизъм. Тогава чак хората от този край ще се обърнат към заветите на възрожден-ците и на героите от националноосвободителните борби. Само те ще ги научат какво да правят по-нататък. Никой друг”.

Да, това е истинско бълнуване! Да, ти бълнуваш, господин Захариев, защото македонизмът е много, много по-дълголетен, за разлика от българизма. И не „комунистическата” хидра е ви-новна за всичко. Сега комунизмът ще умре и в Македония, „ще умре и македонизмът”, както казваш ти. Добре, но ако след взи-мане на властта от друга македонска партия той остане жив? Ако македонизмът заживее и възтържествува неговият естест-вен и бурен национален възход? Тогава какво? Ясно е като бял ден и другото, че твоите хули против комунизма са само една мръсна демагогия – демагогия, и то много прозрачна! Защото твоята болка не е толкова комунизмът, а това, че има маке-донци и те са живи и живеят в цяла Македония и навсякъде по света! А що се отнася за паразити, то това са всички ония, които днес потискат македонския народ в собствената му ро-дина и извън нея. А заветите на всички наши македонски герои от националноосвободителните борби са за самостоятелна и независима Македония. Затова само техните завети ще научат какво да правят македонците по-нататък. Никой друг!

А твоите халюцинации, господин Луко Захариев, за велика Санстефанска България са, както казва народът – гладна ко-кошка просо сънува.



1992, НОЕМВРи – ДЕКЕМВРи

СТОЖЕР НА МАКЕДОНСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ДУХ, А НЕ НА БЪЛГАРСКИЯ!В регионалния информационен вестник „Пиринско дело”

от 5 ноември 1992 година е публикувана статията „Стожер на българския национален дух” от Славчо Гоцев по повод 99 годи-ни от създаването на ВМРО.

Статията започва така: „На 5 ноември нов стил 1893 година шестима млади български патриоти полагат в Солун основи-те на Македоно – Одринската организация”. Авторът посочва имената на тези младежи. Както виждаме, всички те са родени в Македония, а не в България. Те положили основата на Маке-доно – Одринската организация, а не на българската органи-зация. Това ще рече, че тези млади патриоти са македонци, а не „Българи”. По-нататък Славчо Гоцев определя: „Всички те, както и по-сетнешните дейци и ръководители на организацията като Гоце Делчев, Гъорче Петров, Пере Тошев, Яне Сандански и др., са представители на местната българска интелигенция, на широките селски и градски слоеве в Македония и Одрин-ско”.

Аферим бе, Славчо, аферим! Пак българи, и то „местна българска интелигенция”, и те са Гоце, Гъорче, Пере, Яне! Тези, които със своите героични дела завещаха на македонския на-род как да се бори против българските, гръцките и сръбските глутници. Как да умират за род и родина, как да запазят дос-тойнството и честта македонска. Да, Славчо, но на тебе не ти трябва истината. На тебе ти трябва чиста българска нация и нищо друго. Затова ти се провикваш в цялата си статия – бъл-гари, българи и само българи!

Продължавайки със своята концепция, че македонското население и македонските революционери са българи, ти спо-менаваш и за уставите, като застъпваш и в тях българския дух така, че и там да се види, че всичко навсякъде е българско. Но това не е така. Затова защото „новият устав на революцион-ната организация, приет на Солунския конгрес в 1896 година, изработен от Гоце Делчев и Пере Тошев, представлява оная


основа, която бе създадена от Гоце Делчев и върху която ор-ганизацията разрасна като всенародно масово народноосво-бодително движение на поробеното население в Македония и Одринско.

„Съгласно чл. 1 на Гоцевия устав организацията си поставя за цел да сплоти в едно цяло всички народности и вяра за „из-воюване чрез революция пълна политическа автономия.”

„Това политическо постановление на устава за политическа автономия става програмно искане на революционната органи-зация. Принципът за политическа автономия на Македония за Гоце Делчев, Гъорче Петров и другите ръководители на орга-низацията се покриваше с принципа за самостоятелна маке-донска държава. Ръководителите на Вътрешната организация бяха на играта на автономия като параван за присъединяване Македония към България или друга балканска държава”.

Затова на мястото на онази политика на разделение, която от София, Белград и Атина надаваха кресливи викове: Македо-ния е българска, Македония е сръбска, Македония е гръцка – Македонската революционна организация отговори: Оставете Македония на македонците!”

Така че и това, което ти казваш, „че целта на организацията е придобиване на пълна автономия на Македония и Одринско като етап към обединението с общобългарското отечество”, не отговаря на историческата истина. Защото това бяха мераците само на Фердинанд и царедворските слуги и агенти на Бълга-рия, на върховистите, които, както и вие знаете, мечтаеха също за Велика България. Това са илюзии в люлката, в която и ти спиш и сънуваш санстефански видения. Жалкото е, че такива като тебе еничари са причинили голямо зло на македонския народ в миналото, а така също и днес! Откъде идва тази злоба, тази ненавист към изстрадалата родина?!

Господин н.с. Славчо Гоцев, имайки голямото желание да ни внуши на нас, македонците, че сме българи, завършва така:

„Усвоявайки целия революционен опит в освободителните борби на българския народ – от четите и легиите на Раковски, до БРЦК на Каравелов, Ботев и Левски, ВМРО успя да вдигне непокорните българи от Македония и Одринско в Илинденско-Преображенската епопея, в освободителната Балканска война и съхрани във времето светлите идеали, в името на които бе


създаден. Тези идеали са живи в сърцата на целокупния бъл-гарски народ въпреки напъните на някои да посегнат на исто-рическото наследство, което Гоце и Даме ни завещаха.”

Това, че македонските революционери са се запознали с революционното дело на Ботев, Левски и други български ре-волюционни дейци, е естествено и нормално. Аз лично много ценя великия български революционер и поет Христо Ботев, ценя и се вдъхновявам от такива титани и от други народи, и смятам, че в това няма нищо лошо. Но нима македонските ре-волюционери са се запознали само с революционното дело на българските революционери? Всеки народ си има национални герои, с които той се гордее. А Македония за нас, македонците, е най-голямата гордост с нейните славни просветители Кирил и Методий, които дадоха нашата македонска писменост и на много народи, включително и на българския. Всеки знае за Кли-мент Охридски, братя Миладинови, Григор Пърличев и много, много други, без да говорим за старата македонска култура!

Ние виждаме цялата фалшификаторска наглост и дебело-очие на Славчо Гоцев. Но нека той знае и всички като него, че Македония е жива. Тя няма нужда от учители – врагове! Едната и част е вече свободна и тя се казва Република Македония. Македонският, народ познава своето богато минало. Той знае героичната история на ВМРО, за нейните безстрашни и геро-ични борци, защото техните светли идеали, подвизи и завети са живи в сърцата на всички македонци. Така че напразни са напъните на българските, сръбските и гръцките шовинисти, които посягат към нашето богато историческо наследство. Да, напразни и абсурдни!

Създаването на ВМРО наистина е стожер, но не на българ-ския, а на македонския национален дух!

ГЕОРГИ РОЯНОВ


1993 Г., МаРт – аПРИл

ГОВОРИ БЪЛГАРСКИЯТ ГЛАШАТАЙ ОТ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯНа първа страница във вестник „Пиринско дело” от

12.02.1993 година е публикувано интервю на Илия Илиевски. Този индивид е скъп гост на българския в. „Отечествен вестник” в качеството си на председател на Партията за човешки права в Република Македония. Същият (според интервюто) бил даже демократ и се борил срещу диктаторския режим в Македония. Демек, един вид, нещо като „български” борец. И този „герой” – мискинин, с цялата си наглост и дебелоочие веднага констати-рал! Знаеш ли какво, драги читателю? Ето думите му: „Ако сега в България няма антимакедонска пропаганда, съвсем не може да се каже същото за македонския режим”.

Я, виж, що за гост сте имали! За какви ни смята нас, маке-донците, този мерзавец? Ако е толкова прост и тъп и не знае какво представлява „Пиринско дело”, тогава нека той да вземе и прочете само няколко негови екземпляра и сам да види и разбере, че това е един от най-антимакедонските вестници в България! Но тук нещата са много ясни. Няма сложна фило-софия и мъглявост: Илия Илиевски е българин от Република Македония, а „Пиринско дело” е вестникът, който пропаганди-ра с пълна пара българщината тук, в нашия Пирински край на Македония. И ето, прекрасната „спойка” е постигната – „любо-вта” им става абсолютно сигурна. Пропагандата е изпълнена „успешно”! Вижда се, че Илиевски знае всичко. Дори и това, че вестник „Пиринско дело” е най-антимакедонският парцал! Но той казва тъкмо обратното, за да „блесне” пропагандата, с ко-ято се хвърля мръсотия върху македонския народ и Република Македония!...

Този „скъп” гост на в. „Отечествен вестник” и България дой-де тук, за да докладва и получи нови инструкции за действие от великобългарските върховисти и шовинисти. Да декларира пред себеподобните си македономразци своята „чиста” дея-телност като българин, който живее в Република Македония! А чрез телевизията и печата на България да заяви пред бъл-


гарската общественост своите умопобъркани брътвежи, като я увери, че при добри условия в Република Македония той може да очаква две трети от населението там да попълнят неговите редици. Странни желания, пълни с блъф!...

Ето такава е „скромната” мисия на Илия Илиевски! Така пропагандира и говори българският глашатай от Република Ма-кедония! Но този, който има ум в главата си, бързо разбира истината и се отвращава от такава долна, лицемерна и заслу-жаваща само презрение пропаганда!...


1993, МаРт – аПРИл

ДОКОГА, ГОСПОДА МИЗАНТРОПИ?Пред прага сме на двадесет и първи век! Живеем в бурно

и преломно време, но все пак се крепим на вярата и надежди-те. Ние познаваме много добре настоящата политическа ситу-ация, а също така и ужасите на миналото. Затуй именно ние не можем да отминем с мълчание неизвестностите, които ни вълнуват и забулват бъдещето на Балканите. Защо?

Затова защото днес отново виждаме надигащия се шови-нистически бяс, великодържавните блянове и аспирации на съ-седните балкански страни към Македония. Някои от тях вече правя явно това, други – по лисичи маниер! Напоследък обаче се забелязва, че това се прави от всички, и то открито.

И ние питаме държавниците и политиците на Гърция, Бъл-гария и Сърбия: Докога, жалки мизантропи, вие ще провеждате тая мръсна политика по отношение на Македония?

Още преди разпокъсването и подялбата на Македония вие бяхте забили остри нокти в живото и тяло. Като хищни зверо-ве ръфахте измъчената ѝ снага. А чрез гръцката патриаршия, българската екзархия и сръбското духовенство вие идиотски асимилирахте и тровихте македонското население. Вашите шовинистически комитети и чети убиваха хората на Вътрешна-та македонска революционна организация, която се бореше за


самостоятелна и независима македонска република, с пълни права на всеки да изяви своята национална индивидуалност.

На 18.09.1912 година балканските страни обявиха война на Турция. Македонският народ очакваше от братята християни, че след като ликвидират заедно вековния тиранин, в края на войната Македония ще получи своята независимост. Но това не стана. Нашите съседни страни започнаха война помежду си за завземане на Македония. Разпокъсаха я, поделиха я и кой каквото можа, взема от нея. Така те нагло се настаниха като господари на нашата македонска земя. А македонския народ го убиваха, измъчваха, тормозиха и прилагаха върху него нечуван по размерите си терор и геноцид!

Колко кръв и сълзи проля македонският народ! Колко стра-дания, колко опожарени села, колко отчаяни плачове на майки и сестри, колко безчинства, колко братски могили се изкопаха – всичко това се правеше от поробителите, от нашите съседни братя християни! Срам и позор!...

И сега, след толкова много страдания, които преживя и още изживява народът ни, вие най-безочливо се провиквате: „Маке-дония е гръцка. Македония е българска. Македония е сръбска!” И какво се получава? Македония е ваша, а не Македония на македонците. Е, къде е тук логиката?! Не, господа, стига вече демагогия и лъжи! Разберете веднъж завинаги – Македония е и принадлежи само на македонците и на никого друг. Всичко друго е заблуда и илюзия.

Господа държавници и политици, трябва добре да разбе-рете, че днес не е 1913 година. Вече половин век съществу-ва Македонска република, македонска независима държава с всичките ѝ държавни институции. Вие го тълкувайте както си щете, но това е исторически факт, който никой не може да от-рече. Вие много съжалявате за нейната поява и развитие. Ре-публика Македония е трън в очите на всички ви, но напук врагу тя съществува! Големи бяха усилията ви в миналото да унищо-жите Вътрешната македонска революционна организация, но това вие не можахте да сторите. Тази организация остана да съществува. Тя продължи своята борба и от безсмъртния геро-ичен пример на храбрите македонски революционери и борци нейните вдъхновени и верни последователи изградиха МАКЕ-ДОНСКАТА РЕПУБЛИКА! Вие сега всички се нахвърляте върху


нея, но не забравяйте, че колко повече беснеете за нея, толко-ва по-бързо тя ще избуи и стане непоклатима, непобедима!

Днес Европа пледира за равноправие и зачитане права-та на човека, Европа без граници, такава Европа, каквато я желаят македонците и всички балкански народи. Накъде сте тръгнали с тези отречени от времето животински страсти към хегемония и господство?! Отворете очите си, господа! Стига! Спрете, не мърсете, не каляйте народите си с престъпления и подлост! Вашата политика е долна, подла и езуитска, тя няма бъдеще! Ето защо идва времето, когато и вашите народи ще видят гнусните ви дела и с ненавист и омраза ще ви запитат: ДОКОГА, ГОСПОДА МИЗАНТРОПИ?...


1993 Г., НОЕМВРИ

“КУЧЕТАТА ЛАЯТ, КЕРВАНЪТ СИ ВЪРВИ”!На 16.09.1993 година в новия по цвят, но не и по съдър-

жание вестник „Пиринско дело”, на страница 6, в рубриката за „Култура и история” бе публикувана статията „Македонизмът като психотронно оръжие” от Никола Стоянов. В средата на статията са портретите на Тито и Георги Димитров. Разбира се, те са сложени с определена умисъл, която разкрива голямата ограниченост и плитката осведоменост на автора, който е ре-шил да отрича македонизма, т.е. македонския народ, като отра-зява историческите му корени, понеже това му е по-изгодно за шовинистичните му пориви.

Още в началото на статията си авторът се оплаква, че на Балканите е традиция „да се краде”, и то „кражба на историче-ско наследство”, на „цели исторически периоди, царства, ди-настии и компактни етнически маси”, които „безцеремонно се” присвояват от съседните страни на България. След това той уточнява, „че славянобългарското племе трайно се настанило през VI-VII век и върху територии от днешните страни Гърция, Румъния, Турция, Албания и страните от бивша Югославия”. Те


насилствено са „отрязвали”, т.е. направили са, както той каз-ва, „насилствена ампутация на живи части от снагата” на него-вата народност. Явно сега остава господинът да каже докъде са българските граници и да посочи страните, които трябва да върнат веднага „отрязаните части” на България?

Продължавайки, г-н Стоянов констатира, че „от VIII век и до наши дни геоплощта, заемана от българския етнос, непре-къснато се свива като шагренова кожа”. А кой свива тази ша-гренова българска кожа? Авторът категорично отговаря: „Има една страна, чиято историческа наука и пропаганда е прояви-ла най-перфидна фантазия и прагматизъм в присвояването на етнокултурното ни наследство – Сърбия”. Вижда се, че голяма и болезнена е болката на автора, че в рамките на бивша Юго-славия бе създадена и Македонска република, която в исто-рически план означава, че македонската нация наново се въз-ражда, а наличието на македонския народ представлява остър нож, забит в сърцето на българските шовинистически мераци за „Велика България”! Тази именно е причината, която е прину-дила г-н Стоянов така яростно да се нахвърля върху Сърбия, в случая Тито, който не попречил за появата и развитието на ма-кедонската нация и държавност. Тесногръдият шовинизъм така го е обхванал, че от болка той не може да напише, или не иска, дори Република Македония, а пише, както гръцките шовинисти казват: „Новата република (Скопие)”. Назовава днешните ръко-водители „еничари”, които с „репресивни структури... саботират установяването на нормални културни отношения с България”. Безсмислени бръщолевици!...

Продължавайки, Стоянов заключава следното: „Днес, как-то и вчера, трите „кита” на македонизма „плуват” върху море от спекулации около три мита – за Александър Велики и древно македонското царство, за Самуил и държавата му, и за ВМОРО на Даме и Гоце”. С една дума, г-н Стоянов иска от македонците да се откажат от своето историческо минало, от Александър Македонски и древно македонското царство, и да кажат, че то е гръцко! Да се откажат от Самуила и от ВМОРО на Даме и Гоце, т.е. да се откажат от цялата си история и да кажат, че тя е българска! Може ли човек да си представи такава голяма наглост?!...

И все в този дух, той говори за пансърбизъм, за „психо-


тронно оръжие”, което разлага „българския етнос – македо-низмът”, че това оръжие е коварно, което не можело „ да не засегне и националните интереси на Гърция”, като посяга към „елинистичното ѝ наследство”. От пансърбизма господинът се прехвърля на сърбомакедонизма, който пък, забележете, по-сяга и на българската и гръцката история! От българите маке-донизмът обсебвал „Западнобългарското царство на Самуил, от Гърция – династията и държавата на македонските царе”. За това много акъл не трябва! Нека той попита децата и те веднага ще му отговорят: „Това е македонска династия и дър-жава, в която са живели македонците, управлявани от техните царе”. Това означава, че тук няма нищо гръцко, че това не е гръцка династия и държава на гръцки царе, а историческо ми-нало на македонския народ! От това по-ясно не може да бъде! Но когато великобългарският шовинизъм и отрова проникнат в душата и мозъка на един човек, тогава той е неспособен да разсъждава, да уважава и зачита правата и свободата на другите народи!

По-надолу г-н Стоянов обвинява българската национална политика в рехава „потентност”, в създаване на „мъртвороде-ни актови и смешни демарши” поради „половинчатост и бъз-ливост”, във външнополитически „астигматизъм”, който бил „характерен за цялата им нова история, с изключение управле-нието на княз Батенберг и Стамболов, и отчасти на цар Борис III”.

Стоянов обяснява, че „днес този „астигматизъм”, по-опасен от всякога, се потвърждава от нравствения непукизъм към все по-затягащия се ярем върху българите в Македония и Запад-ните покрайнини”. И какво да направят българите? Длъжни ли са те да си купят очила и да виждат Македония в пределите на „Велика България”, както я вижда г-н Стоянов с неговите шови-нистични очила! Срам и позор е това за двадесетия век!...

В статията си авторът хвърля вина и върху Спартак Апос-толов, „наш стар приятел”, като нарича неговите писания „без-силно словесно бълнуване на примитивни тези”. Същият този Спартак Апостолов се мъчел да „обясни измяната на Джон Би-тов към българската национална кауза”, като обвинявал „анти-българската пропаганда на титовци, идеологическата агресия на Скопие и, забележете, „нито дума за първопричината, чиито


корени са в десетилетното престъпно нехайство на българска-та държава към проблемите на българите от диаспората”. От това му изказване ние виждаме в лицето на Никола Стоянов един заклет враг на македонския народ, който по злъч и нена-вист към всичко македонско надминава дори и Спартак Апос-толов!...

Накрая статията завършва с твърдението, че „нихилизмът е като държавна традиция и отличителна черта на интелиген-цията”. Разбира се, на властващата, на тази, която е доминира-ла преди, а и сега. Така че „никакви червени, сини или оранже-ви „балони”, пукащи се под напъна на словестната демагогия, не са в състояние да прикрият този печален факт” – констатира тъжно и „поучително” многоуважаемият автор!

Аз питам г-н Стоянов: Защо той играе ролята на сляп во-дител на гръцката позиция спрямо Македония? Той грък ли е? Нима той не знае, че Гърция прокуди стотици хиляди македон-ци от Егейския дял на Македония? Тя извърши такъв нечуван по размерите си геноцид над македонското население!...

И така, още от самото заглавие на статията „Македонизмът като психотронно оръжие” Никола Стоянов се откроява като човек с ярка и голяма злоба към всичко онова, което се каз-ва македонско! Въпрекив че Македония днес е самостоятелна и независима държава, която охранява границите си еднакво както към Сърбия, така и към България, Албания и Гърция, господинът продължава да говори папагалски за сърбомаке-донизъм и вини македонските държавни ръководители ей така, само защото те са македонци!

Какво ще каже господинът за Сърбия, когато тя напълно загуби всичко, което бе „завоювала” през 13-та година заедно с България, Албания и Гърция? Цял свят знае, че Македония бе разделена. България взема Пиринския дял, Сърбия – Вар-дарския, а Гърция получи Егейския дял – най-големия от Ма-кедония. Сега Вардарският дял на Македония е самостоятелна и независима македонска държава. Там окупаторските войски на Сърбия се изтеглиха, но нещата не стоят така с Пиринския и Егейския дял на Македония. Може би най-много от това вие се страхувате, затова така злъчно се нахвърляте върху Маке-дония!

Днешният политически климат в света ни дава прекрасни


възможности за решаване по цивилизован път на всички натру-пани от миналото въпроси. Ние трябва, всички съседи, да бъ-дем свестни за разумното им правилно решение. Останалото е диващина и жесток мизантропизъм! Аз съм на тази позиция. Но понеже ти гледаш свирепо и шовинистично на нещата и си тръгнал да воюваш против македонския народ с „психотронно оръжие”, аз трябва да те запитам: Защо българските власти изпратиха червените барети в Мелник и те като хуни се нах-върлиха да бият по най-просташки и дивашки начин членовете на ОМО „Илинден” и мирните граждани, отишли да положат цветя на гроба на Яне Сандански?! Имайки предвид това, кое-то пишеш, аз съм сигурен, че ти можеш спокойно да влезеш в редиците на тези червени барети!...

Ние познаваме историята на Македония от древността до наши дни! Македонският народ е най-изстрадалият и онеправ-дан в целия свят! Македонската земя е напоена с героичната кръв на безброй славни борци, нейни верни до смърт синове! Такива ще останем и ние докрай!...

Република Македония днес е реалност, така че вашите на-пъни за нея са ялови, абстрактни и абсурдни! В миналото мно-го македонски борци лежаха по затворите! Българските вестни-ци, радио и телевизия както в миналото, така и днес не спират да тровят съзнанието на македонското население! Ето това е „психотронното оръжие”, но не на македонизма, а на българи-зма! Да, кучетата лаят, нека си лаят! Но както казва народната поговорка: „Кучетата лаят, керванът си върви”!...


1994, ЯНуаРИ – ФЕВРуаРИ

ЗА ТОЛЕРАНТНОСТ И НАЦИОНАЛНА ТЪРПИМОСТВ броя от 14 декември 1993 година вестник „Пиринско

дело” помести статия от Никола Стоянов под заглавие: „Съ-дник в изтърканата поза на щрауса”. Поради това, че нашият


отговор е доста обемист, ние не можем да препечатим статията на Стоянов. Но всеки, който прояви интерес към нея, може да я потърси във в. „Пиринско дело” на горепосочената дата, като оставяме правото на читателя да съди кой е прав.

Господин Стоянов, нужно е да отбележа, че някои от моите по-остри изказвания по ваш адрес не са само емоционални, те са също и логична реакция на засегнатото ми национално чув-ство. А що се отнася до определенията и сравненията (без да ги посочвам поотделно), които вие използвате срещу мене, те едва ли ще убедят читателя в достоверността на фактите.

Споменаваш, че „Гневът Пелеев” ми е породен от твоята статия „Македонизмът като психотронно оръжие”. Не, аз по-точно се отвращавам от такива неразумни отклонения, напо-ени с човеконенавистничество. Извинявам се, г-н Стоянов, но аз не мога да приема за честни и почтени хора тези, които от-ричат правото на другите да бъдат такива по национална при-надлежност, каквито те самите се чувстват и определят. Нещо повече, според мен това е явно престъпление! Мисля, че всеки културен човек трябва да се отнася с уважение към религи-озните и националните чувства на другите. И още мисля, че това е белег, по който може да се съди за толерантността и интелектуалното ниво на човека. Нашата родина Македония претърпя в историческото си развитие сериозни пертурбации и превратности. Ние, днешните хора, трябва много внимателно да се вглеждаме в миналото на Балканите, много прецизно и с чувство на отговорност пред нашата родина, пред балканските народи, пред човечеството да представяме историческите фа-кти. Защото последиците са ужасни и най-много от тях е стра-дал македонският народ. Това е причината, която ми причинява болка и която ме кара понякога да реагирам остро. През мина-лия век шовинистични ръководители на братските ни балкан-ски народи развиха небивала по мащаби пропагандна дейност, за да спечелят душата на македонеца. Те успяха да привлекат на своите шовинистически интереси части от македонския на-род. Тези части от народа ни, както казва Васил Ивановски, „станаха мост, по който минаха войските им, за да разделят Македония” (виж „Гоцев лист”, 1935 г., издава Кукушко братство в София). Три последователни войни се водиха на македонска територия. Втората световна война също се води най-вече на


македонска земя. Те разораха страната ни. Сринаха от лицето на земята цели населени места. Станаха причина за разнопо-сочни колонии бежанци. Причиниха неописуеми страдания на македонците от всички езикови и религиозни групи.

Както казва Кръсте Мисирков, освободиха страната ни от Турция в 20 в., за да я върнат във времето на Отоманската империя от 14 и 15 в. Ние, жителите на тази земя, носим също значителна част от отговорността за страданието на нашия на-род. Нека всеки от нас се вгледа критично в македонската исто-рия, като изхожда от интересите на Македония и македонския народ, и на всички балкански народи, а не от гледна точка на егоистичните интереси на една от нашите съседни държави. Нека всеки от нас да се опита да влезе в кожата на македоне-ца, възприел съответно гръцката, българската, сръбската, ру-мънската, турската национални идеи, да погледне с неговите очи на македонския проблем и тогава да търси истината по въ-проса и вината за тежкото положение на Македония. Надява-ме се, че и вие, г-н Стоянов, ще се опитате да направите това честно и безпристрастно, като ще се опитате поне за момент да се освободите от пробългарския шовинизъм. Опитайте се да си отговорите: Вие ли, славофонният, роден в Македония, имате по-голямо право да се считате за българин, или гръцкият президент Караманлис, славофонен (поне по майка, родена в Горно Броди, Серско, а според непотвърдени данни прадядо му е от с. Ковачевица, Гоцеделчевско), има по-голямо право да се счита за грък. И двамата имате човешкото право на избор на национална принадлежност. Ние не ви оспорваме това право. Но не може да не се съгласите, че има нещо смущаващо. Зна-ете случая за двамата братя от едно серско село, които пре-градили бащиния си парцел със стена, защото не могли да се гледат, понеже единият бил грък, а другият българин. Техните внуци днес пишат статии и книги със заглавия като „Фалшифи-кация на македонската история”, „Спрете фалшификацията на историята”, „Безочливи фалшификации”, „Докога ще премъл-чаваме истината” и т.н. Тези статии и книги си приличат по това, че ако са писани в България, те доказват по „безспорен” начин, че Македония е била винаги част от България и население-то ѝ е българско. Ако се споменава за други етноси, то те са малко на брой и само леко замърсяват българския етнически


пейзаж на страната. Считаме, че доказателствата са излишни, ако четете само вестника, който е поместил статията Ви. За всеки случай ще цитираме извадка от предговора към книга-та на проф. А. Иширков „Изследвания за Македония”, София, 1993 г.: „По време на Първата и Втората българска държава географска Македония е част от нашата държава, част от на-шия народ, част от нашата политическа история” (предговорът не е от проф. Иширков). Затруднени сме тук да разберем коя е нашата държава. Защото, ако авторката е родена в „географ-ска Македония” и смята за своя държавата на прадедите ѝ, то това е Византия. В книгата си „Имеют ли болгары исторические права над Македонию и Фракию”, М.,1895 г., стр. 6-8, се казва, че българите са владели Македония „всичко 60 години... и по никакъв начин не са могли да превърнат македонските славяни в българи, както това се стремят да докажат българските писа-тели. Гърците владели Македония цели столетия, при своята образованост и ученост не са могли да сторят това”.

Ако статиите и книгите са писани в Гърция, също по „без-спорен” начин се доказва, че Македония е гръцка земя и в нея живеят гърци. За доказателство може да видите излизащите най-вече в Егейска Македония вестници и академични изда-ния, като „посветената на македонския президент на Република Гърция” книга на Николас Мартис „Фалшификацията на маке-донската история” (The falsification of Macedonian histori, Athens, 1984). Авторът е получил наградата на Атинската академия на 25 март, 1985 г., заради „сигурните доказателства, с които ясно показва гръцкия произход и националното чувство на македон-ците” (цитатът е от заповедта за награждаване на автора). Ни-колас Мартис е роден в с. Маустхени (Moustheni ), Кавалско, Македония. Счита се за македонец, но македонец грък, защо-то, както пише той, „само гърци могат да се наричат македонци, атиняни, тесалийци, епириоти, пелопеносци”. (Нека читателят да го сравни с често писаното и чувано „македонци, шопи, тра-кийци, добруджанци, северняци, все са българи”).

Прибавете, че синове и дъщери на Македония считат себе си за сърби, възприелите мюсюлманството се считат за турци, романофонните се считат се считат за румънци, и всички те като Вас теглят към „майката родина”, борят се за осъществя-ване на съответните „национални идеали”. Те теглят към своя-


та „майка родина”, нашата майка родина.Та македонизмът не е психотронно оръжие, а е привър-

заност към красивата ни татковина, грижа и обич към много-страдалния македонски народ. Стремежът ни е да възвърнем заслуженото самочувствие на македонеца, защото то дава им-пулс за творчество, за свободно и уверено поведение, но се стремим също така да го предпазим от прекален и войнствен патриотизъм, от краен национализъм, от ненавист и презре-ние към другите народи, от разпалване на национални вражди, т.е. от онова чувство (ако щете идеология или политика), което на много езици се назовава с термин, произлязъл от името на френския гренадир Шовен (Nicolas Chauvin). Политика, про-веждана от някои от управляващите на съседите народи, която е носила на тези народи, а и на македонците, само нещастия. Ние търсим подходяща формула за национално поведение, за политика, която да удовлетворява и нас, и нашите съседи. За-щото ние сме близки народи. В това отношение сме готови да търсим и обсъждаме с всеки доброжелателно настроен. Ние считаме, че историята и много от нашите предци са ни пока-зали пътя. Той е взаимно уважение, постепенно отваряне на сегашните граници, които са политически, а не етнически.

А сега да започнем с исторически факти и тяхната интер-претация.

Многовековна е историята на античната македонска дър-жава. Както при всички народи, и македонците имаха начело талантливи и посредствени ръководители. Десетки са нейни-те царе, пълководци и други люде, оставили трайни следи в македонската и световната история, като Пердика I, Филип I, Аминта I, Александър I, Архелай, Пердика II, Состен, Филип II, Александър III, Птоломей Лаг, Филип V и др. Един от най-голе-мите реформатори си остава Филип II. Освен че реформира армията, че провежда аграрната реформа, той даде на млади-те македонски аристократи най-високата, възможна за времето си научна подготовка, като създаде висшето училище в Миеза (до днешния град Негуш). Македонските фаланги, водени от Александър Велики, (несъзнателно) извършиха една от най-го-лемите културни революции, познати на Земята. Достиженията на македонската и елинската цивилизации станаха достояние на други народи, а македонците и съседните балкански народи


се обогатиха с достиженията на източните народи. Това са фа-кти, които могат да се отрекат само от невежи хора и от засле-пени шовинисти. Ние се надяваме, че Вие и нашите читатели не принадлежите към тези групи.

Има нещо, което е спорно – самостоятелен етнос ли са античните македонци? Този спор възникна най-вече след об-разуването на гръцката държава през 30-те години на мина-лия век и особено когато се появиха амбициите й за величие, когато гръцките шовинисти разработиха тяхната „велика идея” (мегали идея). За реализацията на тази идея беше необходимо античните македонци да имат елински произход. А известно е, че щом се появи необходимост, то се намира и решение. Гръц-ките учени „доказаха”, че македонците са дошли от юг и са ели-ни. Даже това да е така, то македонците са се формирали като отделен етнос. Но то не е така. Много са историческите факти, които потвърждават нашата теза и ние нямаме възможност да ги дадем тук, още повече че нашият вестник е помествал мате-риали по тези въпроси.

Можем да посочим също така автентични източници, като Тукидид, роден в средата на V в. пр. Хр., пътувал по Македо-ния, т.е. познаващ нещата от първа ръка (Вижте Тукидид. Исто-рията на Пелопонеската война. София. 1979. стр.164). Редица факти, потвърждаващи нашата теза, се намират в „Избрани живописи” на Плутарх. Това мнение се споделя от българския историк Гаврил Кацаров (Вижте книгата му Цар Филип II Ма-кедонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр., 1922). Спо-деля се също от уважавания български интелектуалец Иван Богданов (Вижте книгата му Александър Македонски, Пловдив, 1988). Отразявайки една историческа истина, този честен инте-лектуалец понесе критики заради книгата си от шовинистично настроени българи. Това мнение се споделя от Артур Вайгал, Д. Елис, гръцкия историк Фотис Пецас, македонския историк И. Петрушевски, Йордан Иванов и много др.

Когато към Македония взеха да проявяват посегателски интерес славянските й съседи, те бяха заинтересовани от ан-тичните македонци нищо да не е останало по нашите земи. Техните учени също се оказаха без проблем. Те „доказаха”, че Македония няма никакъв белег от старите македонци. Стари-те македонци са избити и изтласкани от Македония. Днешните


македонци са славяни и според необходимостта са чисти бъл-гари или чисти сърби. Това беше тезата на панславистите.

Много са фактите, които говорят за приемственост между античното и сегашното население на Македония. Най-напред запазената топонимика. Запазени са много антични имена на градове, реки, села, планини, местности. След това някои песни, вярвания, легенди и др. Ще припомним песните за ма-кедонските царе Филип и Александър във „Веда Словена” на Ст. Веркович. Тези песни са събрани сред македонските мю-сюлмани и християни от Неврокопско от Иван Гологанов (Иван Икономович). Те са трън в очите както на българите и сърбите, така и на гърците. Когато излиза от печат „Веда Словена”, сре-щу й се надига вой отвсякъде. Обвиняват Ив. Гологанов, че е съчинил сам песните. В писмо до Веркович от 10.05.1865 г. Го-логанов пише: „...уверявам ви, чи за Александрови песни, както и на другите нема слово ни едно, нит приобрнато, нит приту-рено, само има слова едни по-прво турени, а други по-после...Две Александрови сум чул от певец именуем Стогю Мечкар, а втора от Йован Стйчюв”(вижте архивите на БАН, Фонд Ст. Вер-кович, папка 13).

Двадесет години преди Гологанов и Веркович (1844 г.) пе-сен за цар Филип в с. Острово, на запад от град Воден, записва пратеникът на Руската академия и професор в Казанския уни-верситет Виктор Григоворич. Песента се казва „Цар Филип и слънцето” и можете да я намерите даже във вестника, в който пишете (погледнете в. „Пиринско дело”, година XL, бр.243 от 12.10.1984, стр.4)

Обърнете внимание, че един руски професор и един сръб-ски интелектуалец можаха да намерят стари македонски песни, а стотиците дошли след тях екзархийски попове и учители не регистрираха нищо подобно. Считате ли това за случайност?

Разполагаме с още три-четири стари македонски песни, от-разяващи събития от антична Македония. Ако представляват интерес, ще бъдат на Ваше разположение. Надявам се, че и Вие ще ни представите автентични песни от македонски села за хан Аспарух. Избираме него, защото вестникът, в който пи-шете, преди време помести статия под заглавие „И рече Аспа-рух: Тук ще бъде България”. Не знаем авторът й дали знае къде се е намирала Аспарухова България!? Вероятно за този човек


центърът й е бил в Благоевград? Не е в стила ни да иронизи-раме, но тук се вижда едно подмазвачество, едно угодническо поведение към властимащите. Стремеж да се внуши на нашия народ, че Аспарух е негов хан, макар за знаещия е ясно, че на-шите прапрадеди като византийски жители са воювали против прабългарите.

Македонците са се молели на духовете на Филип II и Алек-сандър III като на богове. Това е известно от историята, може-те да го намерите, описано от Помпей Торг и други автори от античността. (Може да се прочете в книгата „Извори за старата история на Тракия и Македония” от Гаврил Кацаров и колектив, София, 1949, стр.248). От онези времена са запазени поверия, едно от които е съществувало в санданските села допреди 40-50 години и беше изнесено в нашия вестник, бр.5, 1993г., под заглавие „От него и спидите са се бояли” от И. Кехайовски.

А ето какво пишат историците относно приемствеността между старите и днешните македонци. Ще цитираме проф. Г. Кацаров, който стои на български нацио�

ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТАgnevot-na-pravdata.com/gnevot_na_pravdata.pdf · Както е...

Documents

Transcript of ГНЕВЪТ НА ПРАВДАТАgnevot-na-pravdata.com/gnevot_na_pravdata.pdf · Както е...