14 октомври 2008 г., брой 1, сезон V, www.els-plovdiv.com Цена 50 ст.

C M Y K

C M Y K

Новият училищен правилник пре-дизвика много противоречия,

както между ученици, така и междуучители. Но дали той заслужавакритика? Да, вярно е, че има многоспорни точки, които според многоот учениците ограничават свобо-дите ни, но има и такива, които саоправдани и нужни. Няма нищо не-редно в това, стриктно да се следикой кога отсъства и дали отсъствапо основателни причини. Не е спра-ведливо спрямо другите да отсъс-твам даден ден, защото имаме кон-тролна по даден предмет, просто

защото ме е домързяло да си науча.Наистина на всеки се случва да нямавъзможност да се подготви, ноточно за това са седемте неизви-нени. Когато толкова ти се наложи,просто бягаш от часа и се подгот-вяш за следващия.

Много врява се вдигна и околовъпроса със забраната на цигарите.Може би малко хора знаят, но и в ста-рия правилник пушенето беше забра-нено в самото училище и в целия ра-йон на гимназията. В крайна сметка,в много от най- развитите културнои икономически държави съществува

частична или пълна забрана за пушенена публични места. Такива са Ирлан-дия, Австралия, Германия, САЩ, Анг-лия, Япония, Шотландия, Индия. А на-ли уж и ние се стремим към тях? Защода не се преборим с този порочен на-вик? Всеизвестен факт е колко евредно тютюнопушенето, както запушачите, така и за хората околотях. Няма нищо лошо да ограничимтози вреден навик.

Но какво му липсва на правилни-ка? Несъмнено всеки е забелязал, чев него свободите на учениците са-мо се ограничават, без да им се пре-доставят нови права. По- добре би

било, ако нововъведенията имат исвоя положителна страна. Целтана правилника е да стегне дисцип-лината и следователно чисто ипросто да вдигне успеха на цялатагимназия. Защо тогава да не се по-ощрят тези, които спазват прави-лата, които получат най- високияуспех? Трябва да се помисли по тозивъпрос, защото, ако освен забрани,има и нови свободи, възможности,придобивки, много малко ще са те-зи, които ще реагират остро сре-щу правилата.

Още по темата на страница 3

новия правилник

Кеймбриджизпити внов формат

22

Германия през очите на ЕГ „Пловдив“

66

Урок похоризонти кръгозор

1100

Last.FM -музикалнатакомуникация

1144

ЗА и ПРОТИВЗА и ПРОТИВ

новия правилник

14 октомври 2008 г. страница 2Сутрешно кафеC M Y K

C M Y K

Всяко нещо е така.Изненадата на 15.09

- нови попълнения вправилника, ни държивече месец, за коетовреме чух доста комен-тари - включително епи-тета „шашмалогичен“(???). Нищо не е пер-фектно, но нямаше да елошо списъка с плюсо-ве за учениците да сеудължи малко, за да сепочувстваме и ние сти-мулирани.

Не, не! Не говоря забюджета на ЕГ-то! Вед-нага си помислихте, чеза пари иде реч!!! Заедното признание ставадума. Английската естрахотно място и среднас има страшно талан-тливи и отдадени хора.Лошото е, обаче, че теси остават като гарган-тюи и пантагрюели вкибритена кутийка.

Случи ми се да по-

сетя уче-бен часна мал-к и т еу ч е -н и ц иизвънБълга-р и я .Учител-к а т ап о х в а л иедно мом-ченце, че еспечелило кон-курс за рисунка, и ока-чи копие на неговатаработа на таблото в ста-ята им. Съучениците гоаплодираха и си личе-ше, че и дребосъкът серадва на успеха си. Та-ка по света формиратсъзнание.

Защо не е така ипри нас, нищо че смемалко по- пораснали?!Например, получавашграмота за N място по

предме-та X нададе-н осъс -т е -з а -н и еи ос-в е н

к с е -рокско-

пието затаблото, при

ксероксмен правиш ед-но за съответната стая,или тази на класа ти.Все пак си научил не-щичко от учителя си вгимназията, похвалетесе един друго пред ос-таналите.

Някои учители гоправят, някои ученицисъщо - така си „вдигамерейтинга“ един на друг;и лошо няма, но ще еоще по-хубаво, ако сегордеем открито с пос-тигнатото и зачестимподобни практики. Тевдигат самочувствиетони, което определено

си има повече от солид-но покритие.

Учат ни, че морално-то удовлетворение епо- важно. Да, но кога-то ти се бъхташ, за дапостигнеш нещо и следтова не чуеш поне едно„Браво!“, ти докривяваи се отказваш втори път„да се вържеш да пос-тигнеш нещо“. Ледена-та стена от безразличиев училище, у дома исред приятели наистинате смазва и ти отнемаудоволствието да пос-тигаш каквото и да би-ло.

Когато се връщах на15.09. с вратовръзката,на центъра на Пловдивме спряха да ме питатот кое училище съм. Ав-торитетът у мен се оба-ди и с доста гордост от-говарях: „Английска-та!“. Искам тази гор-дост да се запази. Некане забравяме, че учени-ците сме истинскатареклама на ЕГ „Плов-див“ и я правим атрак-тивна за други не по-малко талантливи хора.Ние сме историята ӟ ибъдещето ӟ.

Eerie Maverick

Коментар върху нововъведенията от Nученичка от X клас

FCEДатата на изпита е 6 декември

2008 г. Изпитът се състои от 5 час-ти - Reading, Writing, Use of English,Listening, Speaking. Всяка една отчастите оформя 20% от крайнатаоценка.

Частта за четене (Reading ) сесъстои от 3 части с продължител-ност 1 час. В първата част - multiplechoice - кандидатите трябва да из-берат верния отговор от 4 опции.При втората част - gapped text, сетества способността на явяващитесе да разпознават структурата натекста като попълват празните мес-та в него. При multiple matchingкандидатите трябва да умеят да из-вличат информация от посоченитередици текстове.

При частта за писане (Writing)няма промяна на формата. Време-то, с което разполагат явяващитесе, е 1 час и 20 минути, като тетрябва да пишат по посочена и из-брана от тях задача. Изискванетоза думите в есетата остава същото- 120-180 думи.

Use of English се състои от 4части, в които кандидатите трябватда попълват пропуснати думи втекста, като избират от 4 възможниотговора, да попълват и съответнода образуват такива по дадена ос-нова, да умеят да трансформиратизречения.

При Listening и Speaking части-те няма промяна. Кандидатитеразполагат съответно с 40 и 14 ми-нути, като трябва и при двете час-ти да изпълнят по 4 задачи.

CAEДатата на изпита е на 10 де-

кември 2008 година. Състои се от5 части, които се припокриват с те-зи на FCE - Reading, Writing, Use of

English, Listening, Speaking.Промяната в първата част е

явяването на втори Multiple choiceна мястото на Multiple matching.Броят на въпросите вече е фикси-ран - 34.

Времето на Writing секцията е1 час и 30 минути. 2-те секции сесъстоят както преди от част със за-дължителен и избираем компо-нент. Но броят на думите е разли-чен - 180-220 за Part 1 и 220-260 заPart2. Part 1 ще включва писанетона article, letter, proposal и report, ав Part 2 са добавени essay и review.

Значителна промяна има присекцията Use of English. Времето есъкратено на 1 час. Частта се със-тои от 6 компонента като Multiplechoice - cloze, и Word formationостават същите. Въведени са 3 но-ви компонента - Gapped sen-tences, Key word transformations.При Gapped sentences трябва дасе напише дума, която да съответ-ства на празните места в 3 изрече-ния, като за всяко думата е една и

съща. Key word transformations етрансформация на изречения. Из-падат error correction, registertransfer и gepped text.

При Listening секцията време-то е съкратено на 40 минути, Part 1вече е Multiple choice, а Note tak-ing изпада. При Speaking секциятачастта, в която кандидатите трябвада си задават въпроси, е премах-ната.

Делта ТЕ

Кирковец на сянка не седи,кирковец сянка прави

Въпреки целия шум, който се вдигна около въ-веждането на задължителните матури, те се състо-яха и бяха повече от успешни за учениците на ЕГ„Пловдив“. За пореден път зрелостниците защити-ха училищното мото „Кирковец на сянка не седи,кирковец сянка прави“.

Средният успех на задължителната матура поБЕЛ е 5.76, което нареди гимназията в челнататройка на най-добрите училища в страната.Имайки предвид, че броят на учениците от ЕГ„Пловдив“, явили се на матурата, са 258 (над двапъти повече от тези от Американския колеж в Со-фия и почти три пъти повече от представителитена 73 СОУ), с гордост можем да заявим, че учили-щето всъщност заслужено заема първото място.

Трябва да отбележим, че учебната година,предхождаща матурите, не бе от най-леките. Учи-телската стачка обърка програмата, както на учи-тели, така и на ученици. От друга страна, абитури-ентите бяха изправени и пред дилемата - зрелос-тен изпит или на море с класа. Все още ще погъл-нати от еуфорията около бала и раздялата с учите-ли и съученици, дванадесетокласниците смелотрябваше да се хвърлят във вихъра на изпитите -не само зрелостни, а и кандидатстудентски.

Изпитанието за випуск 2008 премина повечеот успешно, но то тепърва предстои за тазгодиш-ните дванадесетокласници, за нас единадесеток-ласниците, а и за всички останали ученици на гим-назията. За щастие, графикът за матури 2009 е из-готвен и публикуван. Поправена е миналогодиш-ната грешка и всички завършващи ще са положи-ли зрелостния си изпит до 1 юни. Под въпрос оба-че все още остава задължителната матура по мате-матика. Въпреки очевидното нежелание от странана учениците, въвеждането и изглежда само въп-рос на време.

Мая КУМАНОВА

Как заедно да си вдигаме рейтинга?

Кеймбридж изпити в новформатНапомняме ви, че сертификатните изпити на

Кеймбридж за явяващите се на декемврийската се-сия са с променен формат. Ето кратко описание нановите формати на изпитите:

School lifestyle 14 октомври 2008 г. страница 3C M Y K

C M Y K

ЗА и ПРОТИВновия правилник

1. Смятате ли, че новият правил-ник е приложим?

2. Има ли наистина нужда от нови-те правила?

1. Нито учениците ще спрат да но-сят дрехи, които са без вкус, или показ-ват някакви предпочитания, нито ще сикрият чувствата по коридорите. А това,дали някой пуши или не, си е негово ре-шение. Но все пак правилата би трябва-ло да се спазват ;)

2. Може би има нужда от нови пра-вила, но те трябва да са по-смислени, ане просто измислени, за да има таки-ва... Някои казват, че правилата са нап-равени, за да се нарушават. Няма сми-съл със създаването ние да предизвик-ваме нарушаването им. Наистина,трябва контрол, но идеята е да се из-мисли най- правилният и подходящ на-чин за упражняването на този контрол.

1. Новият правилник би бил напълноприложим. За това са нужни хора, доста-тъчно хора, които да съблюдават за спаз-ването му. Със сигурност ще е по-добре,ако се спазва, защото поне тоалетнитеще бъдат почистени от дим. Това е глав-ният недостатък на нашата гимназия инещото, което най-много разваля имиджани. Но, в крайна сметка, трябва и пуша-чите да имат някакви права: не им отне-майте лавката... Нали правилата са ни ка-то по света - навсякъде има място, от-делено за пушачи, защото това не е ня-каква нова привичка на хората, то същес-твува от много време. Трябва да се лан-сират и тези хора по някакъв начин.

2. Бих казал, че някои от тях са дос-та крайни, но пък има и важни. Може бинякои от наказанията трябва леко да сесмекчат с цел проверяване на личнотосамосъзнание и възпитание на един човек.Все пак всеки казва „Езиковата гимназияе едно от най-елитните училища...“ Не-ка не нарушаваме изградения от поколе-ния наред авторитет. Както казах, нуж-

но е само малко самосъзнание. Тогава нямада има нужда и от правила.

1. Cмятам, че новият правилник еприложим, но до определена степен.Не ми харесват точките за облеклото,което е определено с критерия „свкус“. На практика това условие е неиз-пълнимо (всеки има свой си вкус), пък ине виждам по какъв начин облеклотоможе чак толкова да попречи на учеб-ния процес.

2. Наистина, имаше нужда от някоиправила (като това за тютюнопушенетонапример, все пак сме на общественомясто), но други (като тези за отсъствия-та и бележките) според мен са доста пе-дантични. Достатъчно си беше наказа-нието за петте отсъствия, а и едва лиефектът ще е много голям.

1. Де факто, той не е нов, просто естарият пренаписан. Да се замислим то-гава дали старият беше приложим.

2. Ами да, очевидно е имало, след ка-то са били написани. Доколкото знам,всяка точка от правилника е оправдана сконкретен случай, за да не се повторипак. Но дали те ще променят нещо, си есъвсем друга тема. :Р справка: въп-рос1/отговор 1

1. Ако е приложим, не смятам, чеучениците и учителите ще започнат да госпазват в близкото бъдеще. Сигурно щемине един определен период от време,преди да започнем да го спазваме.

2. С новите наказания и изискванияне съм много съгласен. Според мен ня-кои от тях са прекалено строги, но най-неприятно ми се струва намалениятброй на извинените отсъствия от 180 на100, защото миналата година може би40% от класа ми бяха направили над100. А все пак на всеки му се случва даотсъства по някакви причини.

Георги МАНОЛОВ, 11-е

И ето още веднъж сеизтърколи като напомпе-на гума, пусната по хълм-че, и това чудесно слън-чево и лудо лято. И севръщаме в тъмнотострашно място, нареченоЕГ „Пловдив“, и ни посре-щат усмихнати с еднакупчина входни нива. И

както си седиш в час, зя-паш замечтано през про-зореца и се сещаш колкоси се смял на нещо, пи-кантните ти преживява-ния от лятото или простомързелуването. И се ус-михваш. Tова е - свърши.С тези неща ще запом-ниш тези 2 месеца и по-

ловина, но така ще ти сеиска пак да си там и отно-во да преживяваш всичкотова, дори и да означавада се бъхтиш на лятнатаработа. Някои мелодий-ки са останали в главатати и не могат да излязатоттам. Но вече е тъмно,студено и много по-труд-но. И в този момент сепоявява един още по-ужасен кошмар, койтопомрачава живота ти на-пълно.

Сядаш на някоя масапред „Хари“ съвсем не-винно и се появява някойпознат или съученик, и зада може да запълни неу-добното мълчание, пита,полуусмихнат: „Ей, брат-ле, как беше лятото?“, илипък „Ех, пак почнахмедаскало“, а може би и„Беше ли някъде тази ва-канция?“. Аз имам наме-

рение, след като чуя не-що такова за 10-ти път,след 15-тия просто да сизамълча и да не отговоря.По-добре ще е, отколко-то да дам сила на емоци-ите си и да го цапардосамс обувката си и после даго налагам с чантата, инакрая да реша да си пи-ша домашното върху гър-ба му.

Отначало е добре, хо-рата проявяват любез-ност, и аз правя така, но,скъпи читатели, имампредложение. Защопросто не се усмихнешна човека срещу себе сии не го питаш каква енай-голямата идиотщинаот лятото, за която можеда се сети. Или пък не мупредложиш игра на картиили разговор за нещодруго, което става презгодината? Защо не пое-

меш инициативата и непочнеш да разказваш заонова супер парче отеди-къде си. Моля ви отсърце, не измъчвайте съу-чениците си с въпроса„Какво прави лятото?“. Азбих казала „...много не-ща...“, но моля те не мекарай да се сещам завсичко и да изброявам,това си е чисто мъчение.И тази молба би трябвалода е по-универсална. Глу-паво е след всяка вакан-ция да обясняваш в авто-буса какво си правил.Трябва ли, когато тръг-неш с някого, да разказвана всички как, какво и за-що е станало? Най-мал-кото, не е на никого ра-бота.

Моите предложенияза разговори: времето,музика, разпадащият сеавтобус, лелката от лавка-

та, формула, футбол, бла-бла, общи познати, мага-рето, което е минало презигрището, страхотни ло-сиони против акне,странната миризма в съб-лекалните, следващатаваканция, (за момичета)разпродажби, някой,който ви дразни, кроко-дили, хлебарки, пингви-ни, гущери, курсове покормуване, някой зъл чо-век или просто един ху-бав, вкусен, голям тостер.Ето, сега не е нужно да сезамисляш, за да имаш те-ма за разговор. Но моляте, само не „Как беше ва-канцията?“. Не, честно,ако го чуя още веднъж,ще се удрям до смърт стухлата по история! За-щото все пак най-важно-то е ти да си си прекаралсупер, нали?

Ралица, 11-ж

който може да те изкара извън нерви

Внимание, дванайсетокласници,кандидатстудентската кампания започ-на! Но сто на сто вие вече го знаете.По коридорите все повече се виждатхора, които разнасят теми по химия ибиология и ги повтарят трескаво, дока-то запомнят всяка дума. Други пък не-истово пишат съчинения и резюметаили решават задачи. И ще става по-зле. Тепърва паниката ще ни завладеепреди матурите и всякакви други изпи-ти. Тогава определено се очакват нер-вни кризи, недоспиване и голяма дозамасова психоза. Естествено, цената сизаслужава, битката за мечтаното бъде-

ще е от епичен мащаб. Но,без да го съзнаваме, пла-щаме и данък - нашетоздраве, защото стре-сът го прояжда каторъжда.

Стресът, най-об-що, може да се оп-редели като състоя-ние на силно нерв-но напрежение, пре-дизвикано от отрица-телно физическо илиемоционално въздейст-вие (като в психологията тойима много по-широко значение).Той води до повишаване на секреция-та на хормоните на стреса, които даватнеобикновена енергия и издръжливоств опасни или напрегнати ситуации.Например, ако трябва да научим уро-ците от цял раздел за контролното в по-неделник, както често се случва. Товае почти непосилна задача, но ужасът отидеята, че ще се провалим, ни правинеобикновено ефективни за кратко,но и предизвиква множество странич-ни реакции в дългосрочен план.

Едни от най-разпространенитепризнаци за това състояние са сухота вустата, изпотени, треперещи ръце,сърцебиене, стягане в гърдите, пристъ-пи на паника, отслабване на имуннатасистема, нарушения в хранителния ре-жим. Стресът се проявява на емоцио-

нално ниво като тревожност, депре-сия, гняв, избухливост и вътрешно нап-режение. Наблюдават се промени вповедението като промени в апетита, всъня, нарушения в концентрацията,лесно забравяне. Ако човек е продъл-жително изложен на високи нива настрес, това може да доведе до по-се-риозни увреждания. Стресът причиня-ва язва на стомаха и на дванайсетоп-ръстника, високо кръвно, диабет, аст-ма и алергии, инфаркти, множественасклероза, а може би дори рак. Споредедно проучване, стресът на работнотомясто стои в основата на 90% от забо-

ляванията, а според сп.Epidemology, жените,

подложени на хрониченстрес, с 30% по-честозаболяват от рак нагърдата в сравнениес онези, чиято рабо-та не е съпроводенаот това.

Но как можем дасе справим с това,

след като постоянносме притиснати от сро-

кове и милиард задачи?Звучи сюрреалистично да за-

гърбим отговорностите си в годината,която ще определи посоката на остатъ-ка от живота ни, за да се отдадем надзен-медитация. Но ключът към всич-ко е в мярката. Може би след две ка-фета и половин шоколад ще издържимконтролното в понеделник, но послеобезателно ще се уредим с главоболиеи остър глад за сън, който ще ни изва-ди от строя до края на седмицата. Не-обходимо ли е да причиняваме това натялото си? За да се справим с щурия сиграфик, трябва да внесем ред в хаосаи определено да оставим време за по-чести разходки, хубава музика и спо-койствие. То определено е застрашенвид напоследък, от нас зависи да не сепревърне в изчезнал.

София КАРТАЛОВА, 12-з

Ето и мненията на няколко ученици относно нововъведенията(продължение от 1-ва страница)

ССттрреессъътт -- ввррааггъътт вв ссяяннккаа

SSmmaall ll ttaallkk,,

School lifestyle 14 октомври 2008 г. страница 4C M Y K

C M Y K

Всяка училищна сутрин се сблъсквамс един и същи феномен, каращ ме

да тъна в недоумение. Рано сутрин е,часовникът иззвънява оглушително и закратките десет секунди, повтарящи севсяка божа сутрин, ми се иска да гопотроша в стената и да продължа слад-кия си сън. Е, да, ама не се получаваточно така. Точно преди да осъществянамеренията си, осъзнавам, че всъщ-ност будилникът e джиесемът ми ...

С огромно недоволство се излюп-вам, имам половин час време за след-ните дейности: да реша какво да обле-ка, действително да го направя, да нав-ра няколко тетрадки, химикал, молив,линия и учебници в раницата, да поис-кам джобни, да хапна нещо, да пийнакафе (на крак, естествено, нямам времеда се насладя на вкуса на каквото и дабило), да се обуя (повярвайте ми, в съ-нено състояние това отнема много вре-ме, обикновено защото обърквам дяс-ната и лявата обувка) и да изляза от нас.

Е, има много по-приятни начини дапрекарвам сутрините си, осъзнах наско-ро. И затова в продължение на еднаседмица започнах да изпитвам възмож-ностите за разсънване, които ми пре-доставяше светът...

Възможност ПЪРВАКафе. Това е най-простото, най-лес-

ното, но и изискващото най-много вре-ме. Защото в този случай не говоря за из-пиването на чашата кафе надве-натри, аза истинската наслада от сладко-горчи-вия вкус на кафето.

Като начало трябва да разберем защодейства. Кофеинът стимулира съдодви-гателните зони в главния мозък, ускорявасъкращенията на сърцето, а ароматътму е способен да подпомогне борбата наорганизма срещу рака и сърдечносъдови-те заболявания. (Не е тази статията, в

която ще разберете защо не е полезно дапиете кафе, такава вече имаше миналатагодина.)

След това трябва да разберем как даго пием. Всеки е със своите предпочита-ния както за начина на пиене, така и заотделеното време, вкуса, силата на аро-мата и вида на напитката. Аз лично обо-жавам да пия чисто кафе с много (ама на-истина много) захар, в немного голяма до-за, седнала на терасата и наблюдаващанебето сутрин. Отнема ми от 10 до 20минути, за да изпитам истинското удо-волствие. Но си заслужава, после се чувс-твам ободрена и съм готова за пореднияден, бил той учебен, или не.

Така че - кафето се пие за кеф, а не позадължение. Ако смятате механично даповдигате чашата, заминавайте в арми-ята. Или по-добре надолу по статията.

Възможност ВТОРАБанята. Още със звъненето на будил-

никът се навирам в банята, пускам душа- първоначално топла, после все по-сту-дена и по-студена вода и се наслаждавам.Всеки се чувства пъти по-добре, след ка-то излезе от банята. Сякаш спускащитесе по тялото ти капчици вода отмиватне само мръсотията и праха (полепващипо нас ежедневно, да не кажа и ежечасо-во, все пак живеем в ужасно замърсена об-становка), но и умората, и всички нега-тивни емоции. В нашия случай водата неотмива нищо - но студът засилва рецеп-торите ни, усещанията се изострят и засекунди се чувстваме освежени.

Може да попитате - след като дейс-твието на студената вода е толковадобро, защо не се хвърлим направо под ле-дения душ. Еми, ако имате нервите наполярна мечка, може и това да направи-те. Все пак се съобразете със спящите сиродители и не пищете... твърде силно ;)

Възможност ТРЕТАТази обаче изисква около половин час

време, макар че лично на мен ми се отра-зява най-добре. Когато звънне будилни-кът, нахлузвам анцуг и излизам навън. Да,малко ми е студено, но след третатаобиколка на блока не го забелязвам вече.Става ми приятно. Не само съм задвижи-ла мускулите на тялото си по най-естес-твения за тях начин, но съм и подсилилаоросяването на мозъка. Нещо, което ни-то една от другите възможности не мо-же да предложи.

За някои хора това е твърде стреси-ращо - не само че изисква много време, нои изисква резки и навременни реакции. Нее добра идея да го правите през зимата,обаче. Защото може да ви дават по но-вините... в емисия „Изчезнали“.

Възможност ЧЕТВЪРТАИма хора, които по цял ден слушат му-

зика. Или поне във всеки възможен момент.В това няма нищо лошо; и музикалната ин-дустрия трябва да се развива. Та тези хо-ра нагласят будилника (добре де, джиесе-ма) да звъни с любимата им песен. Е, вмес-то да изключват телефона (уча се отгрешките си, мдам) могат да изслушат пе-сента. Ако знаете текста, дори може дазапочнете да си припявате. Отделете сивреме да я чуете два пъти, този път оба-че дивейте - танцувайте из стаята, под-скачайте на леглото, правете се, че свири-те на китара, жестикулирайте... Може дави се струва смешно, но ако го опитате,ще се уверите каква добра работа върши.

И все пак, тук също си има препъни-камъчета. Трябва да внимавате както срезките движения (в сънено състояниечовек рязко се усеща, докато не е счупилнякоя ваза) и децибелите. Не вдигайтесъседите на балон, за да не се наложи дасе разправяте с целия блок... Или поне сдолните два етажа.

Възможност ПЕТАТова е най-малко работещата от

всички споменати дотук, защото върширабота само при хора със силно развиточувство за отговорност. Става въпросда си оставите някаква важна работа завършене - например да си научите по ня-кой предмет, да си напишете домашна-та (или да я препишете отнякъде, товане е от значение, пак си е труд), да по-чистите или нещо друго. Тук не се прила-гат другите опции, защото те само раз-концентрират. Събуждането трябва дае плътно придружено от залепването забюрото. И въпреки че в началото рабо-тата върви мъчно и трудно, с малко по-вече усилия колелото лека-полека се за-върта, при това с много по-бързо темпо,отколкото сте си представяли.

Тази опция изисква не само време, нои възможността да приемем, че има немалък вариант да отидете на училищебез домашно (подготовка за контролноили, не дай си Боже, класно).

Толкова успях да открия за пет учеб-ни дни. Сигурно има още възможности,всяка по-добра от механичното изпъл-нение на задълженията рано сутрин. Имакар първата смяна да започва твърдерано за повечето от нас, ние сме длъж-ни да се съобразяваме с правилата. А зада върви работата по-леко, най-добре еда се влага лично творчество.

Виолета ИЛИЙКОВА, 11-в клас

Отворете си очите рано сутрин

По принцип пеш от Централна гара по „В. Апри-лов“ до ЕГ „Пловдив“ се дотътрям за 45 минути. Но на15.09. реших по изключение да използвам градскитранспорт - автобус 222. Напълно съзнателно се об-рекох на 90- минутно пътуване в претъпкана консер-ва, припомних си нервозните шофьори и кондукто-ри, а и се излъгах да се оръся 0,40 ст. - не че е толко-ва много, но просто не отговаря на очакванията нацивилизованата личност.

Началото на пътуването си го спомням смътно подве причини: 1) отсъствието на О2 в автобуса и съответ-но в мозъка ми; 2) гъстотата на пътуващите, които забра-вихме, че понятието „лично пространство“ съществува.

Когато вече имах звук и картина, се намирахменякъде на моста, обградени от коли, които, макар четова е първият учебен ден, използваха клаксоните си

като за абитуриентска. В хубавите приказки точно вмоментите на пълно отчаяние се случва чудо и всич-ко си идва на мястото. Приказки в България няма, нофантасмагории и зли герои - дал Господ!

В нормалния свят ФАКТОРЪТ МОБИЛНОСТ е отнай- голяма важност в големия град, където си затру-пан със задачи и времето е пари + усилия. Инфрас-труктура, превозни средства, места за паркинг/коло-ездачи/отдих са предвидени навсякъде и се поддър-жат. Гражданите не се тормозят и не си съсипват де-ня още преди да са стъпили на работното си място.Смятам, че Пловдив заслужава адекватно вниманиекато уникален културен център за България и Европа,или че поне не заслужава управляващите си. Браво ина нас, пловдивчани, че сме толкова търпеливи да нитъпчат вече и в обществения транспорт.

Както и да е, да се върна на моята история: нак-рая позакъснях с час и половина за започването нановата учебна година, но съм оптимист: поне прис-тигнах без нужда от спешна медицинска помощ!

Тази ситуация беше реалност за много от нас на15.09. и е вече кошмар за първа смяна сутрин и вто-ра смяна вечер вече втора учебна година. Идвайкида се запишат миналата година, зайците не само но-

сеха цвете и си вземаха вратовръзката, а и доказвахазайковщината си, като прескачаха ровчето пред ЕГ-то. Първоначално за това ровче се чуха теории, чеще обявяваме независимост, че са окопи, или ще сеиздига крепостна стена!

После, като дойдоха тракторите и си останаха,разбрахме каква е идеята на тази къртовщина. Необвиняваме нито някой от училището, нито хората,които работят почти непрекъснато на терена, нитопък Майката Природа, че плочата под булеварда енеподходяща. Нека един недъг на нашето обществобъде назован. Нека се чувства виновен (доста се съм-нявам) онзи мъдрец, който назначи толкова мащабенремонт на ЦЯЛО ПЛАТНО от жизненоважна пътнаартерия, която е изключително натоварена и от ней-ното функциониране зависи работата и обучениетона 3000 пловдивчани. Чудя се кой ли е кръстил буле-варда толкова точно - България!

Учебната 2009/2010 прескачаме обновената ог-рада (да ни е честита!) и така ще правим, докато несе ориентираме, че по пътечката е по-човешкият на-чин за достигане на училището. Но все пак - трябвада прескочим трапа!

Eerie Maverick

ДДаа ппрреессккооччиимм ттррааппаа

(специално за първата смяна)

Общи познати 14 октомври 2008 г. страница 5C M Y K

C M Y K

Аз посетих град Uelzen,Niedersachsen, 80 кило-

метра южно от Хамбург.Живях при приемно се-мейство, ходих на училищепочти 12 дни (без почивнитеи екскурзията в Берлин).Любомира и аз имахме на-истина невероятен шанс дастанем част от културата наобществото, да го почувст-ваме, да общуваме с многохора от това общество и закратко време да станемчаст от него. Посетихме имного културни забележи-телности в Берлин, Хамбург,Юлцен и Люнебург, градо-ве с наистина дълга и забе-лежителна история. Специ-ално Берлин според мен е3D автентичен учебник поистория. В следващите ре-дове ще се концентрирамвърху някои впечатления.Не е възможно в ограниченобем да се пресъздадевсичко, а така бих искал.

„Немците са много дис-циплинирани, праволиней-ни, спазват всички правила,не хвърлят боклуци по земя-та и са точни до секунда.Немците са дебели и не мо-гат да се веселят като нас,купоните им са ужасни и самного студени. Немците немогат да пият...“ Това сачаст от клишираните изказ-вания, плод на нашитепредразсъдъци, подобни на„гърците са хитри и подмол-ни, англичаните са студенисноби...“, които са безброй.Всъщност всички, с коитосе запознах, бяха невероят-но мили и услужливи. Кога-то срещнеш някого, виж-даш усмихнат човек, на ко-гото му е изключителноприятно да общува с теб, нете занимава с личните сипроблеми от сорта на „Ле-ле, днес каква двойка полу-чих!“, а обръща вниманиена личността ти. Няма зна-чение с какво се занимаваши дали се занимаваш въоб-ще с нещо, той уважава из-бора ти и преди да реши, чене иска или иска да продъл-жи да контактува с теб, теизслушва внимателно. Вни-мателното изслушване емного характерно за разго-вор с германец. Това незначи, че те оставя да гово-риш до безкрай, а че следимислите ти, можеш да се из-разиш спокойно. След из-вестно време човек свиквас това и дори му доставяудоволствие.

Колкото до дисципли-ната - в гимназията напри-

мер беше забранено пуше-нето. За разлика от положе-нието при нас, при тях бе-ше оградена териториятана училището с бяла линия,и учениците, които имаха18 години, можеха да пушатизвън нея. Това важи завсички правила. Виждашзнак за забрана на паркира-нето, а след стотина метраместа за паркиране.

Закъсняваш или чове-кът, с когото имаш среща,закъснява с малко. Посре-ща те усмихната физионо-мия, пита те дали всичко ебило наред и разговорът непротича в оправдания, а затова, за което сте се срещ-нали. В началото, естестве-но, си мислех, че всички сапресторено любезни. Най-интересното беше, че отно-шението им се запази тако-ва до края, та дори и някоистанаха по- учтиви. Изводът,който си направих, беше,че не навсякъде битува мо-делът „Дай да се покажемколко сме мили пред чуж-дите хора.“

По подредените улиции дребно павираните трото-ари с различен цвят за зона-та за колоездачи имаше фа-сове и боклуци. Естествено,много по-малко от тук. Раз-ликата е просто в по-често-то почистване на улиците ипарковете. Както и на сгра-дите. Забележете - Централ-на автогара в София - новасграда, стъклена, само честъклата са прашни... Да неговорим за Централна гараПловдив и за влаковете. Ите имат стари влакове, самоче хората ги пазят, чисти саи ги обновяват и поддър-жат. В момента новите нивлакове „Сименс“ приличатна старите, само че са с но-ва форма...

Когато бях на празникана Юлцен, се срещнах смного хора на моята въз-раст. Тук трябва да кажа, чесе чувствах като в България.Учениците в България и Гер-мания си приличат. Та дории ми се случи моят „брат“да ме извика, за да пийнемпо малко зад едно училищес негови познати. Предста-вете си - „Савой“. Всичкотова беше придружено отмного музика. Само поп-фолка го нямаше. Та дори инаденичките бяха като ке-бапчета. Ако не друго, пра-вят същите петна като маз-ните изкушения на бирфес-та в Пловдив. С тази разли-ка, че на другия ден няма-

ше и спомен от целия праз-ник. Най-интересното бе-ше, че бяха докарали еднаогромна купчина сняг, и то-ва по средата на лятото, скойто децата (и ние) си иг-раеха.

Колкото до физиологич-ните им особености, нем-ците са си напълно нормал-ни. Има и красиви, и не чактолкова красиви хора.

Животът им се различа-

ва доста от нашия, защотоживеят много спокойно. Несе притесняват за най-обикновени неща, които нанас ни липсват. Освен товае забележително колкомного култура има в технияживот. Вървиш си по улица-та на Юлцен и виждаш об-рисувани камъни, които тистоплят бързо-бързо душа-та. Оказва се, че това сапроизведения, които са наизвестна художничка и неса въобще евтини. Най-ин-тересното беше, че можеби заради наивното си мис-лене никой не се беше се-тил да си напише името смаркер или спрей върху тях.

Училището също е мно-го важен фактор. За разликаот нашата образователнасистема, тяхната не е цент-рализирана и имат многопроблеми с уеднаквяванетоӟ. Т.е. те отиват натам, откъ-дето ние се връщаме. Продължава на страница 6

Германия през очите на ЕГ „Пловдив“

Въпреки че в началото ся-каш не ми се ходеше, си

прекарах наистина страхот-но. Още от летището в Со-фия започна серията загуб-вания на ръководителката,изпратена с нас - впоследст-вие започна да ни изглеждазабавно (на цялата група),но тогава доста ни смуща-ваше фактът, че предстояттри седмици с нея. Хоратаот самата група се оказаха

много готини и адски многоми липсват сега.

Когато пристигнахме имоето немско семейство мевзе, си мислех, че никоганяма да успея да си намерякъщата, ако трябва да сеприбера някой ден самадотам - еднакви къщи, ед-накви улици...

Тъжно ми е, като се за-мисля за разликата в стан-дарта на живот - „работни-ческата“ класа в Германияживее по-добре от повече-то сравнително заможни се-мейства в България. Живо-тът там е спокоен, твърдеспокоен според моитепредстави - придържат секъм правилата, учат, рабо-тят и само понякога нами-рат време да се позабавля-ват (добре че бях аз, та даим разнообразя ежедневи-ето). Трябва да призная, ченемската кухня е ужасна -тъпчеха ме със сандвичисутрин и вечер, а понякога

за разнообразие на обядимаше готвено - в 50% отслучаите Wurst! Първатаседмица най-големият не-достатък, който намирах,беше водата - пият или сил-но газирана минерална во-да, или минерална вода свкус (ябълка, ягода, боро-винки,банан... блях)!!! Хра-ната си я носят в училище вкутийки - няма лавка, нитонищо - само една столова иедно кафене, във всяко откоито има съвсем малък из-бор.

Училището беше около5 пъти по-голямо от нашето.Имаше си специално съо-ръжение на стълбите, пред-назначено за инвалиди, инещо, което изуми цялатагрупа - а именно линията,прекарана на двора на учи-лището, зад която учители иученици имат право да пу-шат на спокойствие, без данарушават правилници иразпоредби! Преобладава-ше емовско население стенденция към вдигане наяката в стил „Граф Драку-ла“... Всяка сутрин, като секачвах в училищния автобус(имат си и такова чудо), сечувствах като индианка -единственият човек в целияавтобус с тъмна коса и тъм-ни очи, ама за сметка на то-ва пък обирах точките.

И наистина, това, коетоучим в часовете по немскиза опазването на околнатасреда - отношението нагерманците към тези идеи -е абсолютно вярно. Веднъжпътувахме нанякъде с кола-та и спряхме само защотонякой си беше изхвърлилшишенцата на улицата имоята немска майчица ре-ши да ги вземе (е, дават и по50 цента за всяко, което сие голяма далавера). Каратадски много колело... нап-раво им е като втори чифткрака, прекалено много гоизползват. А това вече изоб-що не беше приятно за чо-век като мен, който не е ка-рал от 8 години. Първияден, като се качих, завър-ших разбита в едно дърво, слеко изкривено кормило,сининки от врата надолу ипо целите ми задни части.Скоро паднах втори път, нопоследният беше най-за-помнящ се - от доста висо-ко, разбира се, в коприва, снепокриващи цялото тялодрешки...

Направи ми впечатле-ние широкият избор, койтоим е предоставен по отно-

шение на дейности в сво-бодното време. При пове-чето хора беше ездата. Все-ки ден ходехме до конюш-ните, за да тренират, да по-магат по някакъв начин вработата там - почти като вавстралийското сериалче,въртящо се по „Халмарк“. Аконете са невероятно кра-сиви и добре поддържани(нищо че аз пак пострадах -ухапа ме пони по корема!?).

От цялата програманай-голямо удоволствие мидоставиха шоуто „Stars inConcert“, вариетето „Thea-tersport Berlin“ и мюзикълът„Heisse Ecke 24“, които по-сетихме в Берлин и Хам-бург. Бяха наистина на ни-во! Освен това, навсякъдеима барове и сервитьори, вслучай че човек ожаднее - ие съвсем в рамките на прие-тото да се пие бира по вре-ме на представлението!

Бяхме още в немскизатвор, в съда (съдебнитепроцеси, на които присъст-вахме, бяха наистина забав-ни), и в кметството, къдетопо средата на двучасовияразказ някои хора леко зас-паха.

Общо взето, най-из-нервящото и същевремен-но най- забавното беше пъ-туването - смяна на метро,стълби, тичане, стълби, смя-на на метро... двуетажнотовлакче и т.н. в същия дух.

Последният ми ден вГермания беше наистинауникален! Моето Gastfa-milie беше решило да меизненада и до последниямомент не ми казаха къдеотиваме - събудиха ме в 7часа сутринта и когато миказаха, изпаднах в екстаз.Прекарахме цял ден вHeide Park Soltau (голямувеселителен парк) и следкато се качих на всичконай-страшно, си тръгнах снай- ужасното главоболиена света, със синини, изго-ряла - но най-щастливиятчовек.

През цялото времевсичко вкъщи адски ми лип-сваше - семейство, прияте-ли (които ходиха на Julymorning без мен и не минаправиха втори!), дорибоклукът по улиците. А кога-то се прибрах и се наситихна еднообразието, ми сеприиска отново да съм тами да ми остават още 3 сед-мици!

Любомира ТОШКОВА,12-б клас

Това е името на програмата, коя-то „изпрати“ Любомира Тошкова иТодор Начев от 12-б клас (тогаваединадесети) на триседмичен курс вГермания. Двамата ученици от наша-та гимназия спечелиха стипендията

през месец април. Тя е отпусната отпрограмата PAD, към която работии нашето училище, и по-точно класо-вете с DSD. В България има 33 учили-ща с такова преподаване на немски,от които бяха избрани 12 души -

трима от Стара Загора, един от Па-зарджик, един от Варна, четиримаот София, Любомира и Тодор. Двана-десетте ученици прекараха тритеседмици (от 16.06 до 06.07 т.г.) вприемни семейства, ходиха на учили-

ще с новите си „братчета и сестри-чета“, посетиха забележителности,запознаха се с културните, истори-чески и икономически особености нарегиона. По техните думи - впечат-ленията са ги „залели“!

Praemienprogramm - Kurse zur deutschen Sprache und Landeskunde 16.06.2008 - 06.07.2008

Тодор и Любомира

Общи познати 14 октомври 2008 г. страница 6C M Y K

C M Y K

- Tell me something moreabout your life before you camehere.

- I was born in Greece, then Imoved to the United States. Myfather was there originally so Iwent to live with him when mymother died. I was fifteen when Ifirst got to the States and then Istarted visiting my father backand forth because I needed tofinish my education. At first Iwanted to do my Bachelor’s atthe States but then I got a schol-arship at the American college ofThessaloniki and decided to fin-ish there. And then I went to USAfor good for my graduate studies.

- Have you been here before?- I was here in 1991 which

from what I hear was a very hardyear for Bulgaria and of coursemy impressions were totally dif-ferent. I came with a team ofjudo for a tournament (that wasone of my interests in my wildyouth). It was just horrible, therewas no food. It’s very funnybecause now when I’m tellingmy friends I’m coming here, theykeep telling me: „Make sure youtake enough food“ and I’m like

„It’s not 1991 anymore!“ Youknow, people form an impres-sion and then it takes a lot oftime to change it.

- So, you came here throughthe Fulbright foundation. How didit happen?

- Well, I finished my dualMaster’s and then I got this job atPenn (University ofPennsylvania). I worked at alibrary and my official title wasEducation coordinator. I had todeal with the educational pro-gram at the medical library -teaching classes there, such asdatabase searching, variousresources, etc. At some point myboss said „Okay, since you arethe Education coordinator, whydon’t you take some classes atthe School of Education here atPenn. I said it was a wonderfulidea. If I did that and if I workedI might as well get credits. In theUS you can’t just take classes ona graduate level, you have toenroll in a program. So I got intothis Master’s. I had looked atFulbright before but I’m not real-ly a research person, but eventu-ally I got across these teaching

assistantships. Because for theother jobs you would be eligibleonly if you worked as a fulltimeteacher and, technically, I’m nota fulltime teacher. So I appliedwhile I’m still in the programbecause when you finish youmove to a different category. Ihad two more classes to go forthis Master’s so it was the righttime. And this is going to be myMaster’s thesis so I hope I do iton the basis of what I experiencehere. I could choose the countryfor which to apply. I had todecide between Argentina(because of tango) and a countryon the Balkans. I have been toArgentina on a holiday and likedit very much but it is a big coun-try and you don’t know wherethey will send you and it couldbe a very remote place. There isalso a personal reason why Ichose Bulgaria. Since I was bornin Greece, stereotypes havebeen inflicted on me, becauseyou know how neighbouringcountries don’t usually like eachother. Also, I have traveled and Ihave learned to see things fromdifferent perspectives. AndBulgaria was a way to add to mypersonal development and breakthose stereotypes.

- Do you like it here?- As a matter of fact, I like it

very much. It is a really niceplace, I totally enjoy it. You arereally lucky to be studying insuch an environment. Studentsprobably can’t appreciate it andmost likely they will when theylose it. But unlike Thessalonikiwhere there are hardly any trees,here the greenery is very relax-ing. There should be a dog area,too. ?

I am also going to take les-sons in Bulgarian. I will be hereuntil June which means that Iwon’t speak very well or fast bythen but I hope I will be able toconduct a plain conversation.

- Which classes will you bevisiting?

- Well, I was with seniors butthey are very much preoccupied

with what’s going on with theirlives and have a lot to worryabout and many of them havenothing to do with the States.They don’t plan to apply inAmerican universities and basi-cally don’t care. Which I thinkmakes total sense, I probablywouldn’t care if I were them,too. The students who do wantto go to the States have beenvery responsive, they’ve beenasking me for help with theirapplications and I even hadsome people applying in the uni-versities in the UK asking me tohelp. I don’t know how muchhelp I can give them but we’retrying. I’ve been to a couple ofsenior classes and introducedmyself and asked people to askme questions, whatever theywant to know about me. Andthen again, it has been a verymixed experience because mostof them don’t care and theywould make a better use of theirtime in class. I’ve been to 9-graders which was a lot of fun.They just want the fun, they wantto talk to someone, so, with themit’s a totally different experience.I haven’t been to other gradesyet but what I want to emphasizeis that I think it would be toeverybody’s interest if I’m justavailable for the seniors whoeverwants to see me. I’m here! Myschedule is not stable and it’sgoing to be less stable once I getto class fulltime, so, e-mail andphone is the best way to reachme.

- What do you talk about inthese classes?

- So far, I have just intro-duced myself so that studentshave a face for the name. Withthe 9-graders we started talkingabout presentations. I have aschedule with things that my pro-fessors ask me to do, such as, aseries of lectures about Americanholidays which we will timethroughout the year. We maytalk about general customs, tradi-tions in the States, Bulgaria andGreece. I have been asked to talk

about particular things like litera-ture. I will do it but being the so-called native speaker does notqualify you to talk about just any-thing. Library science is a verydifferent thing from literature. Ido like reading but, to be honest,at Penn I did not touch one bookbecause everything is on theInternet. It is very subject- specif-ic because in the health sciencesthings are moving quite fast, and,of course, there is a lot of moneyinvolved, so, getting digital hasbeen accelerated. You can findjournals on medicine dating from1880s. And the humanities andliterature, since there isn’t somuch money involved, are slow-er in getting digital. I happenedto work in a medical library and Istill work with books but they areonline now. So, I can’t claim anyauthority on the subject of litera-ture. I will talk about researchwhich is my area. You are goingto have some classes in researchwhen you go to university. I cantell you what things you can getadvantage of, what to look for.It’s certainly something that isgood to be aware of.

Also, Mrs. Stoeva wants tobut up a play at some point andthat would be the fun project.We might also organize a fieldtrip to some historical sights.

- What do you think about ourschool? What improvementswould you suggest?

- Well, I can’t really say yet.But so far I think that it would begood if there were more projec-tion devices for the classrooms.Power point presentations arevery usable and there should bea way everyone that needs a pro-jector to be able to get it for theclass. Also, lately in the States ithas become very fashionable toturn libraries into meeting places.This concept went through a lotof controversy but I personallylike the idea. Maybe for you itwould be useful to have a gather-ing place such as an indoor cafe.There is a lot of room around. ?

Enitsa Gabrovska

Breaking StereotypesName:Barbara KountouziDate of birth:18.10.1974Place of birth:Thessaloniki, GreeceEducation:B.A. American Collegeof ThessalonikiMaster’s in LibraryInformation Science,Drexel University,

Philadelphia, PAM.S. Information Systems, Drexel University, Philadelphia, PAMs. Education, University of PennsylvaniaHobbies/interests:Argentine tango, walking/dogs, cafes - talking to students?

От страница 5Например в някои

провинции учат по 13 годи-ни, а в други - по 12. И акоученик се премести от еднав друга провинция, би ималдоста проблеми.

Също така имат 3 видаучилища. Нещо като СОУ,гимназии, които се водятнай-престижните, и техни-чески училища. Разбрах, чеимат практика, защото мисе случи няколко пъти да сесрещна с ученици от тако-ва училище на павилион задюнери и момчетата бяхалюбезни да ми обяснят.Аналогично на нашите тех-никуми. Само че това са

дреболии и нашите пре-димства се изчерпват един-ствено с централизиранатани учебна система. В час сеценеше винаги индивиду-алността на учениците, учи-телите знаеха имената им.

Освен това ученицитене се оплакваха, както иобществото като цяло. Акогато не им харесва нещо,просто го променят. Въоб-ще хората бяха доста ини-циативни. Също така инте-ресен факт е, че сме почтисветовнобезизвестни. Т.е.

почти никой не знаеше къ-де се намира България.Въпреки това, хората се ин-тересуваха от нашата култу-ра и от нас.

Последната забележи-телност, която ще отбеле-жа, е градският транспорт.В Берлин се научихме за из-ключително краткото времеот половин ден да стигамедокъдето искаме. Също та-ка и да предвиждаме колковреме ще ни отнеме пъту-ването. Това не се дължешена придвидливата природа

на българина, която се ори-ентира в задръстване вПловдив и планира пътува-нето си до 10 минути, а наизключително простичкитекарти и на разписанията. Запо-просто онагледяване -картата за градски транс-порт на Лондон, само чебез зоните. Табелите са го-леми и просто няма как дасе изгуби човек.

Местата, които ми нап-равиха най-голямо впечат-ление, може би заради то-ва, че имаше човек, който

да ни обяснява какво посе-щаваме, бяха кметствотона Юлцен за среща с кме-та, Райхстагът и заседател-ните зали на CDU и CDP,Берлинската стена, Църква-та на спомените(Gedachtniskirche), Телеви-зионната кула в Берлин, му-зеят „Пергамон“, ул. „Подлипите“, площад „Потс-дам“, Паметникът на Холо-коста - много близо до не-го, Sparstadt (част от приста-нището, в която са съхра-нявали стоката) в Хамбург,

пиесите „Die heiсe Ecke 24“(„Горещият ъгъл 24“),Concert show, Theaterspiel(театър, в който актьоритеимпровизират на зададениим от публиката теми).

Естествено, преди товасе запознахме с немскатаправна система и ни разка-заха още много, много дру-ги неща, за които бих искалда разкажа, но ще бъдемнооого дълго и може биотегчително... Пожелавамна всеки да посети по тозиначин и за по-дълго страни-те, чиито езици учи.

Тодор НАЧЕВ, 12-б клас

Barbara is our brand new English assistant teacher. Shewon a scholarship from Fulbright foundation and will be here untilJune.

She reveals something more about herself, her plans for thisschool year and her willingness to help students at any time.

Германия през очите на ЕГ „Пловдив“

14 октомври 2008 г. страница 7(2)-ки

C M Y K

колков на-е пър-уната,е из-защонеиз-

ментътокатоставатве нао ощето за

ото наа ви-дава

а ре-

е? Да-в се-ни вката,

реде-е, ха-

катоджо-

ам отпък

трое-, или

от об-яния,

е.уста-

длежарупа.езна-както- ог-врата

И нее миявол-

че и поддържат огъня.Въображението ми сепонася от единайсет пла-нини в дванайсета и пре-живява повече трагедииот Одисей, Спартак иШрек, но в емоционаленплан. Къде, кога, как, къ-де първо, после накъде,защо, по дяволите? Инай-лошото е, че прек-расно осъзнавам колкопъти този човек е доказ-вал любовта си и какшансът е едно към многонещо от моя сапунен се-риал да се окаже истина.

Не е здравословно дасе тормозим за глупости.Колкото повече се задъл-бава в безпочвени обви-нения, глупави сцени наревност, тръшкания и фа-сони, толкова по-болезне-на е реалността, в коятонищо не се е случило. Ис-тинско геройство си е дасе примириш с еднокра-тен отговор „Обичам са-мо теб.“ Спокойствието еубийствено. Но пък е из-раз на мъдрост. В тон сонази поговорка за птич-ката и кафеза, може биименно владеенето в опо-зиция с яростта и способ-ността да се довериш вопозиция с отбранител-ния легион на най-велики-те са фактори на по-дъл-гия, емоционално стаби-лен любовен живот. Въз-

можно е, но мъдростта едоста далеч от 18-годиш-ния ми младолик, буен,неосъзнат, полупорасналс наченки на отговор-ност живот, тип Ара-горн. Да речем, че съмна етап първа част, къмкрая на първата третина- опознавателна разход-ка с хобитите. Завръща-нето на краля в света наулегналите, спокойните,владеещите се не се очак-ва много скоро.

Както и да е, стараясе. В моменти на тоталназагуба на реална прецен-ка за събитията издева-телствам върху мозъка си,за да стане по-голям отсърцето, т.е. от чувствата.За напредък не смея дасе надявам още, но смалко помощ от другата

страна не-щата не са толковастрашни. Самонавивамсе, но се саморазвивамезаедно. Слушайте каквоима да ви каже. Това пофилмите: „Нека ти обяс-ня!“ с отговор: „Не искамда слушам!“, не е добрастратегия, въпреки попу-

лярността си. Ако не дру-го, поне ще се насладитена мъките му да си наме-ри думите. Но доста чес-то проблемът се оказваобщ. Въпреки огромнитепретенции на жената, чее перфектна, случва се(наистина рядко!) и ниеда грешим. Ужасно е,знам, да си признаваш,че си преценил непра-вилно, че си действалприбързано, че в главатати има бръмбари. Е, ако

все пак съуме-ете да се

р а з б е р е т есъс себе си и успоко-

ите топката, ако говоритеза чувствата си и не крие-те нищо, колкото и болез-нено да звучи то за друга-та страна, малко по малкоАрагорн ще навлезе вДвете Кули. Най-важнотое да има взаимност; тога-

ва и борбата с пороцитее по- поносима.

Ревността е била ище си остане проклятие-то на любовния пир. Нопък и е необходимотозло. Нали трябва нещо дасе случва, да има екшън.Стига да не прекрачваопределени граници,ревността на малки пор-ции дори ласкае.

Ще си остане загадказа мен онази част от чове-чеството, обаче, изпитва-ща неразрушима вяра вполовинката си. Четох ведна книга, че безуслов-ната любов е измислица -ако обичаш без никаквиуговорки, предупрежде-ния, задръжки, ако не сеинтересуваш от тях, значиса ти безразлични и про-мените, които настъпват,и нещата, които се случ-ват - пълно безхаберие. Атакова животно няма. Та-ка че, ако към всеки лю-бовен еликсир добавитеи малко ревност, няма дасе отровите. Напротив,пивото на сърцето щепридобие леко тръпчив,ободряващ, с нюанс налешник вкус и аромат нагорски ягоди, чиято диваприрода поддържа сети-вата ни и ни подтиква дачувстваме, с всеки мус-кул, пълноценно и енер-гично собствените ситрепети.

Menada

овта и ревността - разделени заедно

е ако всеки от насвъпрос, ще възник-речиви мнения. Оти ще бъдат под-а, че разнополово-зможно, а, от дру-кат напълно. Аз са-ша от кои „някои“да се надявам, че

момче и момиче могат да бъдат прос-то приятели, досегашният ми опитправи всичко възможно да ме опро-вергае. Изглежда, че такива приятелс-тва съществуват, но само до момента,в който се появят по-силни чувства отстрана на единия (ако си признае,разбира се, защото има и вариант, вкойто и двамата крият само за да саблизо до другия).

И така, споделяш с някого, имашму пълно доверие и го обичаш и нак-рая той разкрива някакви чувства и сеоказва, че всичко, свързано с „прияте-ля ти“, съвсем не е такова каквото сиси въобразявал. Знам, че така, кактого представям, звучи като too muchdrama, но все пак - замислете се какбихте се почувствали. Даа, и на всич-ко отгоре - после се появява реклама,която ти разкрива нещата такива, как-вито са. Сещате ли се? „Sprite има дати каже нещо...“, и определено го каз-

ва. И тогава започваш да се чувствашизключително глупаво, защото не раз-бираш как е възможно да не си забе-лязал нищо.

Оттам следват два варианта - припървия осъзнаваш, че и ти си влюбен,и „they have lived happily ever after“, апри втория, който е и по-вероятен, сприятелството ви е свършено. И таказа пореден път си казваш, че повечепросто няма да правиш опити да сиимаш най-добър приятел от другияпол. Ако обаче си мислиш, че ти сижертвата, помисли си как се е чувст-вал другият през всичкото това време.И така се оказва, че всъщност таковаприятелство е изключително нездра-вословно и за двамата.

Въпреки всичко, трябва да приз-ная, че има и единични случаи, когатонаистина съществува приятелство,просто приятелство. В единия случайединия е гей/лесбийка, в другия - този

приятел е член на семейството от сор-та на брат/сестра или братовчед/бра-товчедка, а в третия може би е някак-во чудо и приятелите просто не сепривличат. Това, последното чудо,има изключително много предимства.

Тъй като момичетата могат да бъ-дат много дразнещи понякога би би-ло хубаво просто да си поговоришпростотии с някое момче и да не слу-шаш постоянно клюкарстване. Мом-четата пък биха могли просто се въз-ползват от момичето като отдушник,защото често момчетата смятат цялатаработа със споделянето „женска глу-пост“. И така това е една идилия, коя-то обаче не се случва на всеки. За то-ва, ако мислите, че имате най-добърприятел от другия пол, запитайте седали наистина е така и ако отговорът еположителен - „Честито на печелив-шите!“.

Пламена ГЕОРГИЕВА, 12-е

ВВъъззммоожжнноо ллии ее ппрриияяттееллссттввооттоо ммеежжддуу ммооммччее ии ммооммииччее??

Творчество 14 октомври 2008 г. страница 8C M Y K

C M Y K

Щрак!Щрак!

Стихове - Вангел (випуск 2008)

Панелени стениПанелени стени дебели,пропускат влага и топло само, в тях плъхове зиме и лято надбягват се рамо до рамо.Панелени стени студени,

мухъл разрошен избива по тях и пролет, и есен отровната плесен, свива душата, навява ӟ страх.Зад панелени стени, разделени,

хора отиват си, години чезнат,зад тях родени, света непознали, живота изпраща ги припрян, нелюбезен.

Шарени измислици

Намерено в две очиКротко очите ӟ гаснат пред мен,храм на сълзите, дом кадифен.Веждите тъмни бягат над тях,тръгнах по пътя, бавно се спрях.Кротко очите ӟ раснат пред мен,сам сред сълзите, в плен кадифен.Премеждията стръмни, бягам от тях,свърнах от пътя, но сам вече бях.

Песен за шалаБях на бала на 12-д и едно момиче изгуби си шала. Точно след бала, в студа на нощта, това момиче оголи шия - фина и бяла, и луната над нея, още по-бяла,намигна с насмешка, като че завидяла на нейната малка несрета и светлината бледа разляла луната прибра си обратно късмета.

Жълто листо бяло мънисто Бягам през стослънце златистоСтене вятър в мен отсякъл Пие светъл сън повлякълБяло дете с мраморна гръд Сиво врабче бедните спятЛенен изгрев

в небето картоф полуобелен пада ден новНащърбен облакскрива звезда Прегърбени старци свиват гнездаСълза от елен попаднал в плен Празно дуло - стре-леца е скритСветло було - твореца открит

Цвета ЕРМЕНКОВА

Петя СТЕФАНОВА

14 октомври 2008 г. страница 9C M Y K

C M Y K

Творчество

Протягам ръце, без настроение, с

треперещи пръсти, без посока конк-

ретна, търся си вдъхновение. Затъ-

жих се, беше време, когато то весте-

ше ме редовно, чувах го да тропа по

вратата на ухото ми, отварях му, ка-

нех го на топло в главата си, сипвахме

си мастило в счупените ми порцела-

нови чаши и пиехме за свободна-

та мисъл. Пияни, после се лю-

бехме, скрити, под моите

сламени коси. В та-

кива дни блясъкът не напускаше чер-

ните точици на очите ми - блясък,

подобен на въглена, събудил се в праз-

ното огнище, блясък, от който ражда

се отново и отива си после огънят на

мисловните сънища. Вятърът раздух-

ва сълзите на огъня, болезнено свисти

запаленото време, а някъде в мен

вдъхновението, блажено, все си дреме

и сънува как живея и го търся, с тре-

перещи пръсти, протегнал ръце,

осъмнал с празно сърце.

All I ever wantedAll I ever wanted is someone i can’t resist,

one’s way through the crowd to twist.But after January a catacomb was my head,on a knees for mercy I had to beg.

The Febuary clouds in the sky determined my fateIf winter will leave me early or late...The March’s ground was thick with slush and sleet, And I barely felt my feet

All I ever wanted is someone i can’t resist,now I have it, but April never gives me a kissand May, well...this month was like a mist,a neverending one, I didnt want to exist.

The June’s sun was dark like a pit,but it burned with Hell’s flames, I have to admit.July’s pain made me run,and I didn’t know I’m making the same wrong turn.

All I ever wanted is someone I can’t resist,and in the double hearted August, I missed the April kiss,Nowdays, September’s almost killing me,and i have just to break free.

Nowdays all i want is to fall asleep,neither dead, nor alive, just a creep.and one fair day someone to wake me up,someone who doesnt wear any make up.

All i ever wanted, is someone i can’t resist,and i recognized her by the way we kissed.but every now and then April seems to be forgotten,like October feels so rotten.

And when you are as young as me,and the best think already has happened to you, seeit’s getting harder even to fake a smile,you understand that in life there’s no „trial“

So when i reach the end,come to my grave with black rose in hand,say the words ive always wanted to hearand may be then the pain will forever DISAPPEAR

Вдъхновение, къде си?

Петя СТЕФАНОВА

Еница ГАБРОВСКА

14 октомври 2008 г. страница 10Аз съм българчеC M Y K

C M Y K

Четвъртото поредно „издание“ на„Нощ на музеите и галериите“ в

Пловдив дойде и си отмина. Запом-нихме го с много хубаво и съвсем мъ-ничко лошо.

Хубавото беше, че обещанията заобилни валежи не се сбъднаха. Хубавобеше, че дори и те не уплашиха плов-дивските ентусиасти. Старият град иГлавната бяха препълнени с почитате-ли на изкуството и среднощните раз-ходки. Един познат, негативно настро-ен към идеята на „Нощта“, ироничноме попита: „При положение че гале-риите и музеите са отворени всяка ве-чер, защо всички се втурват именноднес? Защото е безплатно ли?“. Да, за-що не. Какво му е толкова лошото насвободния вход, освен гъчканицата,която създава? Но това не е и единст-вената причина - най-вълнуващото на„Нощта“ си остава атмосферата. Мал-ките книжки с програмата, стиснати връцете на минувачите. Погледите,почти ритуално впити в стените на га-лериите. Харесването и нехаресване-то, странното творчество, което (си-гурна съм!) дори и самите му авторине разбират. И, разбира се, вечнитеоптимисти и вечните песимисти - ед-ните са възхитени от ВСИЧКО, на дру-ги пък така и не можа да им се угоди.

Хубавото на „Нощта“ е, че извеж-да Пловдив навън. Лошото е, че в

Пловдив има твърде много хора. Ак-тивността идва премного тази вечер ивсички са твърде приятелски настрое-ни. Това е хубаво, разбира се. Лошо-то е, че десетките познати лица, накоито няма как да не обърнеш понедве-три минути внимание, бавят раз-ходката значително. „Здрасти!“ на 10души = 1 галерия/музей, нещо тако-ва.

Задължително си е да минеш презкласики като галерия „Филипополис“,Античния театър, Историческия музей.Последният изненада посетителите си снещо различно и наистина интересно -вечерта бе посветена на Япония и ней-ните културни традиции. Японски куклии оригами бяха изложени наред с вече

отдавна познатите во-енни униформи, исто-рически карти и доку-менти на музея. Особе-на атмосфера внасяха иусмихнатите японци,които продаваха твор-бите си или изписвахайероглифи с истинскостарание и удоволст-вие. В същото време те-чеше и анимационенфилм, чиито рисуванигерои съществено серазличаваха от амери-

канските и европейските си събратя. Ииздаваха доста странни звуци!

Мотото, под което протече „Нощ-та“ за „Галерия Номер 9“, бе „Познайавтора“. Стикерчета с различни цвето-ве бяха раздавани на входа, а целта на„зяпачите“ бе да познаят пола на авто-рите на картините и да залепят под тях

съответния цвят. Другото, което разда-ваха на входа и което определено сезапомни, бе безплатната бира...

Истинските шегаджии с афинитеткъм шантавото със сигурност са мина-ли през всеобсъжданата и всеизвестна„Изложба с тоалетните“, както чух дая наричат случайни хора по улицата.Тук еуфорията беше пълна: снимки стелефони, груби сметки от типа на„Колко ще ни излезе, ако ние дваматаси вземем тая, а пък те - онази в ъгъ-ла...“. А и рисунките (да ги наречемкартини е твърде силно) определеноси заслужаваха. Те представяха раз-личните ъгли, от които авторът виждасакралната същност на тоалетната: тукато утроба на кенгуру, ту като нацис-тка бомба, ту като кактус. Няма как дасе обясни - просто трябваше да се ви-ди!

Още няколко дни преди петъчна-та вечер си бях набелязала Галерия„Коридор“ заради карикатурите народни и чужди звезди в нея (поне то-ва обещаваше програмата!). За съжа-ление обаче, тази галерия или затворитвърде рано, или въобще не отвори.Но не можем да ӟ се сърдим - малко-то уютно ресторантче под нея с хубав,но ветровит двор даде подслон намного уморени ценители на изкуство-то и хубавата храна.

Невена КИЧЕКОВА

Атмосферата на изкуството и изкуствотов атмосферата на среднощен Пловдив

„Все едно имаш род-нина, когото чувстваш бли-зък, обаче знаеш толковамалко за него.“ За съжале-ние, така се чувствам все-ки път, когато се разхож-дам между 120-те въздуш-ни фотографии от излож-бата „360 гр. България“ наАлександър Иванов. Аконе бях видяла името, ня-маше да повярвам, че уни-калните пейзажи са си на-шенски. За да изкупя вина-та си, прочетох всички,повтарям всички, бележкина автора под фотосите.120 разказа за места и не-ща, които не сте предпо-лагали.

Къде зимуват лебедитеу нас? Къде се намира сред-новековният град Червен?Съществува ли село Дунав-ци далеч от река Дунав? Какдивите прасета опасли лу-ковиците на водните лилии

по Ропотамо? Ами идете ивижте. После можем да об-съдим котловина към центъ-ра на Земята в ЕтрополскияБалкан, 325-метровия ко-мин на ТЕЦ „Марица-из-ток“ или делфините - по-точно тяхната липса. В дватакрая на изложбата имашеизвадки от наръчника „Какда опазим защитените те-ритории?“ (www.forthen-ature.org), в случай че се за-мислите. Ако ли не - стигави да знаете,че в БългарияИМА диви коне.

Изложбата гостува вПловдив до 3 октомври,мястото на срещата е из-вестно - на Пощата. И оти-дете в планината. „За даснимам или заради саматапланина? То е едно и съ-що.“, казва АлександърИванов. А градусите са360...

Димира ТЕНЕВА

Урок по хоризонт и кръгозорОт 15 август 2008 г.

Спасителният център задиви животни към „Зеле-ни Балкани“ стартираSMS кампания за набира-не на дарителски средст-ва. Ако искате да севключите, можете да изп-ратите SMS с текст: DMSorel на номер 17 777 завсички мобилни опера-тори. Цената на единSMS е 1,20 лв. с ДДС. Заповече информация по-

сетете www.dmsbg.com.Мотото на кампания-

та е „Помогни ми да по-расна“. Всяка година отранна пролет до къснаесен над 300 изоставениили разделени от родите-лите им птички-бебетапостъпват за отглеждане вСпасителния център на„Зелени Балкани“. Ос-новна грижа на екипа нацентъра в този период еоцеляването на тези птич-

ки и превръщането им вголеми орли, сови, щър-кели и други хвъркати.Едно малко птиче иматри пъти повече нужда отхрана, внимание и спе-циални грижи в сравне-ние с възрастна птица.Птиците, отглеждани да-леч от родителите им, сенуждаят от още повечевнимание и денонощнигрижи, за да могат, когатолятото си отиде, да станат

равноправни членове наптичето семейство, поелона юг.

Повече информацияотносно „Зелени Балка-ни“ и различните дейнос-ти и кампании на органи-зацията можете да наме-рите на обновения ӟсайт: www.greenbalka-ns.org.

Благодарим ви за по-мощта!

Силвия ВЛАХОВА

Помогни ми да порасна!

C M Y K

‘round the world 14 октомври 2008 г. страница 11C M Y K

Всички знаем какво представ-лява Европейският съюз. Но с как-во точно се занимава той? Какви саосновните му цели и как функцио-нира цялата система? Накратко иобобщено:

ЕС провежда: политики на со-лидарност (политика на сближава-не) по регионални, селскостопанс-ки и социални въпроси, политикана иновации - въвеждане на мо-дерни технологии в научните изс-ледвания, енергията и околнатасреда.

Политики на солидарностОсновната им цел е да кориги-

рат дисбаланса в помощ на изос-таващите райони.

Регионалната помощ е свър-зана с пренасочването на средст-ва от богатите към бедните стра-ни. Стремежът се характеризира стри основни направления: сбли-жаване - подпомагане на слаборазвитите страни и региони с целдостигане на средното за ЕС ниво;регионална конкурентоспособ-ност и заетост, европейско тери-ториално сътрудничество - за за-силване на трансграничното имеждурегионалното сътрудничес-тво.

Тези дейности се финансиратот специални фондове на Евро-пейския съюз. Това са структурни-те фондове: Европейски фонд за

регионално развитие и Европейс-кият социален фонд, който поощ-рява създаването на работни мес-та и преминаването на ра-ботниците към други ви-дове работа или дру-ги територии. Освентях, съществува иКохезионен фонт за фи-нансиране на транспор-тната инфраструктура иопазването наоколната среда.

Към поли-тиката на соли-дарност сеприбавя и Обща-та селскостопанска политика(ОСП), чиито цели са: повишаванестандарта на живот на заетите в зе-меделието, стабилизиране на паза-рите, разумни цени за потребите-лите, модернизация на земеделс-ката инфраструктура.

Политика на подкрепа за ино-вациите

За опазването на околнатасреда ЕС е създал специалнапрограма, наречена „Околнасреда 2010 - нашето бъдеще, на-шият избор“. Тя се занимава спроблеми като климата и глобал-ното затопляне, защитата на дива-та флора и фауна, здравето, съх-раняването на природните ре-сурси и ефективното управлениена отпадъците.

Технологичните иновации сатопприоритет за ЕС. През 1958 се

създава Евратом - Европейскатаобщност за атомна енергия с целизползването на ядрената енергияза мирни цели. Заедно с това е съз-даден и Съвместният изследова-телски център, състоящ се от деветинститута, разположени в Италия,Германия, Нидерландия и Белгия.

Третата главна насока на поли-тиката за иновациите е енергетика-та. 50% от газта и петрола за ЕС севнасят, като се очаква до 2030 г.този процент да се увеличи до70%. Стремежът на ЕС е към на-маляване потреблението на изко-паеми горива и обрат в процеса наглобалното затопляне - пестене наенергията, алтернативни енергий-ни източници и други.

Еница ГАБРОВСКАИзточник: „Европа в 12 урока“,

Паскал ФОНТЕН

Най-високият вулкан всвета (6893 м) се на-

мира на границата меж-ду Чили и Аржентина,попадащ в т.нар. „огненпръстен“ около Тихияокеан. Един от най-опас-ните и могъщи вулканина нашето време, Охосдел Саладо, има енерги-ята да унищожи почтицяла Латинска Америка.

Вулканът се е образу-вал чрез подпъхване наокеанската плоча подконтиненталната. При из-ригване бълва лава, огън,пепел, лава и газове в ре-зултат на разтопяванетона континенталната кора.Това е класическата ко-нусовидна планина, раз-полагаща с величестве-ния брой от 38 кратера ипо- гъста от обикновена-та базалтова лава.

Не съществува ни-какво съмнение, че ста-ва дума за активен вул-кан, но въпросът е далитрябва да се разглеждакато съвременен, илиисторически феномен.Според някои учени

най-скорошното изриг-ване на масивната пла-нина от лава е отпреди1300 години, но имаданни за незначителнипепелни емисии през1993-а. Високо на хълмасъществуват топли тече-ния лава, които същодопринасят да се сложитабела „активен“ и да сеизолира огромна част отнаселението на ЮжнаАмерика. Все пак, въп-росът за активността есамо тривиален, опас-ността винаги е същест-вувала и ще продължавада съществува, дори мо-же да се каже, че се за-силва. Развитието на чо-вечеството нанася умо-помрачителни щети нанашата планета и нищочудно те да станат при-чина за поредната нови-нарска емисия.

Интересен около то-зи вулкан е спорът за не-говата височина. Иск насписание в Андите от-носно вероятността да епо-висок от Аконкагуа,Аржентина, е базиран

на несигурни методи иизследвания. През 2007година се слага край наспора, когато измеренифеноменалните 6893метра височина, коетоправи Охос дел Саладос около 100 м по-високот гореспоменатия вул-кан в Аржентина.

Планината има двавърха, с разлика един отдруг не повече от метър.Обявени са за Чилийскии Аржентински, в зави-симост кой накъде сочи.

На този вулкан е из-вършено едно от първи-те попълнения на Книга-та на рекордите Гинес заизкачването на вулкан.Германският авантюристМатиас Йешке се изкач-ва на височина 6646 свсъдеход Jeep Wrangler.Йешке обаче не е откъсметлиите, чиито ре-корди остават записанизавинаги - на 21 априлтази година чилийцитеГонзало Браво и ЕдуардоКаналес изкачиха Охосдел Саладо с модифици-рания си Suzuki Samurai

до 6688 м височина. Вдопълнение на промени-те по окачването, както иразличните гуми и джан-ти, както е видно отснимките, технияSamurai е оборудван и с4-цилиндров двигателG16А с компресор. За

тях това е трети опит,първия път ги спира ло-шото време, а втория -пожар в двигателя. Кога-то Йешке стига връхнатаси точка, той забива в зе-мята знаме с надпис:„Паркинг само за Jeep.Другите просто не стигат

дотук“. Само че Браво иКаналес взимат със себеси малък сувенир за спо-мен и, горди, размахватфлага пред смаяните очина Матиас Йешке самодва дни след това.

Виолета ИЛИЙКОВА, 11-в клас

EС - 10 исторически стъпки в развитието на Европейската общност

1. С Парижкия договор от 18.04.1951 г. се приемапредложението (направено на 09.05.1950) за създаванена Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).6 държави - основателки: Белгия, Федерална републи-ка Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидер-ландия.

2. 25.03.1957 - с Договора от Рим е създадена Евро-пейската икономическа общност (ЕИО) с цел по-голямобщ пазар на стоки и услуги. Митата върху шесттедържави - напълно премахнати на 01.07.1968.

3. 1973 - към Общността се присъединяват Вели-кобритания, Ирландия и Дания. Нови социални поли-тики и политика за околната среда.

1975 - създаден е Европейски фонд за регионалноразвитие (ЕФРРI).

4. 1979 - първи избори за Европейски парламент5. 1981 - към Общността се присъединяват Гър-

ция, 1986 - Испания и Португалия6. 1985 - Европейската комисия разпространява

Бяла книга, в която се предвижда завършването наединния пазар за 01.01.1993 г.

7. 1989 - с падането на Берлинската стена се про-меня политическият облик на Европа. Декември 1991 вМаастрихт е подписан Договор за Европейския съюз.От 01.11.1993 официално започва да съществува Ев-ропейския съюз (ЕС).

8. 01.01.1995 - Австрия, Финландия и Швеция сеприсъединяват към Еврозоната.

9. 1999 - Еврото се въвежда за финансови опера-ции, а през 2002 влиза в употреба в ЕС.

03.2000 - Лисабонска стратегия за модернизиранеи конкурентоспособност на европейската икономика

10. 01.05.2004 - ЕС се разширява до 25 държави -присъединяват се Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Ес-тония, Литва, Латвия, Словения, Кипър и Малта. На01.01.2007 г. към тях се присъединяват България и Ру-мъния.

Какво се случва с Европейския съюз?Малко info за дейностите на ЕС

Охос дел Саладо

Ако си момиче, вероятно си забеля-зала, че един Cosmopolitan определено епо-скъп от скромното издание на ДелтаТе. И все пак много момичета и жени сихарчат парите, за да могат да се заровятза известно време в статиите в някое спи-сание, опитвайки се освен развлечениеда намерят и решения на любовните сипроблеми, както и някой съвет за външ-

ния си вид.Ако си момче, вероятно си забелязал,

че понякога, колкото и да не искаш, сиблъскаш главата, опитвайки се да разбе-реш какво има в това момиче, че ти неспираш да мислиш за нея. И какво, за Бо-га, можеш да направиш? Има и индивидиот мъжки пол, които си купуват женскитесписания, за да разберат какво толковаима в тях, и за да се опитат да разнищятженската психология.

И все пак в този вестник човек е ви-дял най-много съвети за безопасен и раз-нообразен секс и няколко съвета каквоможеш да купиш на половинката си заКоледа. Къде изчезнаха онези приятникратки статийки, тип Кари Брадшоу, ка-райки те да развихриш въображениетоси и да спреш да се измъчваш с въпросикато „Как да му привлека вниманието?“,„Дали ще изглежда отчаяно, ако ӟ се оба-дя?“ или „Как да му отмъстя по най-гад-ния начин, че скъсахме?“

Кога ние, индивидите, развиващитесе млади и интелигентни хора от ЕГ-то,спряхме да се интересуваме от човешка-та психология и, както обичам да го нари-чам, гаджосването? Толкова ли сме по-раснали, че си мислим, че можем да се

оправим сами и няма никакъв смисъл дачетем лигави локуми, разтегнати от ня-кой, който очевидно има прекалено мно-го свободно време? И щом е така, защо,за Бога, след като сме толкова зрели, сезаравяме в любовни проблеми, които нени позволяват да правим нищо друго вежедневието си пълноценно? Дори и те-зи, които си мислят, че, временно илипостоянно, са намерили половинка, ня-мат оправдание, защото във всяка връзкаима заплетени моменти, недоразуменияи караници. И не е ли по-добре в единтакъв момент училищният вестник, коитовсе пак е доста евтин, да те утеши и да тидаде съвет, отколкото да ти потъват геми-ите и да се депресираш?

Затова е хубаво да се замислиш хуба-во следващия път, когато решиш да зая-виш, че еди-коя си статия е глупава и без-полезна само защото задоволява единст-вено емоционално твоите нужди. Нека

си го кажа направо - ако четеш само но-вините, ще бъдеш по-информиран, ноняма да си по-богат, по- интелигентенили по-щастлив. Всеки се нуждае от по-чивка и отдих. Защо да не почетеш мал-ко статийки за любовните афери в живо-та на хората?

И накрая едно кратко съветче: Незави-симо дали си момче или момиче, всичкитети проблеми в гаджосването идват от фак-та, че двата пола мислят и реагират по на-пълно различен начин. Дори и да ти звучистранно - и най-момчешкото момиче бихаресало да му подариш роза, a момчета-та треперят и се чудят как да заслужат ед-но хубаво момиче. Какъвто и да е твоятпроблем, опитай се да разбереш човекасрещу теб, не го съди и го приеми за чове-ка срещу себе си, с когото можеш да сезабавляваш и усмихваш, какъвто и да етой?

Ral_

Къде изчезна „Сексът и градът“,

14 октомври 2008 г. страница 12Цветовете на дъгатаC M Y K

C M Y K

Вземете осем листаА4 и ги подредете единвърху друг. Сгънете вни-мателно купчината, раз-гънете; а след товаобърнете и вижте далистраниците са подреде-ни правилно. Разтворетерамената на един тел-бод, поставете под гу-мичка наредената куп-чина и с бавно и силнодвижение забийте телчепрез хартията. После из-вадете телчето от гуматаи с тъпо острие/химикалсгънете краищата. Сегаповторете горната опе-рация с още четирикупчинки от прегънатина две листове.

Отрежете ивица тъ-нък плат (например па-мук) с дължината на пре-гънатите листове и ши-рочина пет пъти по-голя-ма от широчината напетте купчинки заедно.След това, като задър-жите здраво прегънатителистове, сложете ПВАлепило върху гръбнакана бъдещата книга. За-лепете внимателно лис-товете за отрязания плат.

Поставете листоветевърху твърд картон иочертайте, оставяйкирамка от 5 мм. Отреже-те две такива корици.Съберете кориците илистовете, за да измери-те дълбочината на обе-динените части. Сега от-режете една лента от съ-щия картон, която щеслужи за твърд гръбнакна книгата, като използ-

вате дължината на кори-ците и току-що измере-ната ширина.

Изберете подходящплат или кожа и поставе-те картонените части, та-ка че да бъдат с малкоотстояние помежду си.После маркирайте платас „рамка“ от 25 мм и от-режете. Намажете кори-ците с ПВА лепило (илинякакво подобно) и раз-стелете с шпатула (може-те да използвате парчекартон). Залепете за пла-та. След това ще трябвада се заемете с „рамка-та“ - намажете външнитечасти на двата картона слепило и внимателнопокрийте с плата. Поста-вете лепило на най- вът-решните части на кори-ците (без гръбнака). По-горе при залепването натънкия плат за гръбнакана листовете оставихместраничните части. Сегаги залепете за намазани-те с лепило корици.

Използвайте шаренахартия и отрежете дваправоъгълника, за да я за-лепите после върху вът-решната част на корица-та на книгата. Повторетеи с другата корица.

Можете да използва-те този урок за направа наоригинални и красивиподаръци. Най-важнотое да експериментирате.Например - защо не из-ползвате старите си дън-ки?

Подготвил:Васил ТОСКОВ, 10-и

Всеки ден минава-ме покрай тези по-

лезни изобретения насъвременния свят. Теса неизменна част, на-дявам се, от всекиедин автомобиленпът, като по този на-чин са предотвратениголяма част от пътнот-ранспортните произ-шествия, а точно нес-пазването им водипочти винаги лошипоследици. Но далисме достатъчно добре запознати с тях, пре-ди да се заинтересуваме от шофьорскитекурсове. Ще се опитам да представя кактонякои често използвани знаци, така и някоинеобичайни.

1. Последователни опасни завои, пър-вият от които е наляво

2. Платно за движение, стеснено отля-во

3. Пътят води до кей или бряг4. Възможно е изхвърляне на малки ка-

мъни5. Възможна е поява на домашни жи-

вотни

6. Възможна е по-ява на диви животни

7. Кръстовище спът без предимство

8. Възможно ениско прелитане насамолети

9. Участък с кон-центрация на пътнот-ранспортни произ-шествия

10. Пропусни дви-жещите се по пътя спредимство

11. Забранено евлизането на колички за превоз на товари,теглени или бутани от хора

12. Забранени са престоят и паркира-нето

13. Забранено е паркирането, но тук еразрешен краткият престой

14. Пътна лента със съоръжение за ава-рийно спиране

15. Пътна лента или платно за движениесамо на превозни средства от редовнителинии за обществен превоз на пътници

16. Задължителен път само за велосипе-дисти

Николай ГАРАБЕДЯН, 11-е

Пътните знаци - дали ги познаваме?

Направи си сам:

Как да изработим и подвържем книга?

или Доколко наистина сме уверени в любовните въпроси

Материали: Хартия, ПВА лепило или подобно,Картон, Телбод, Плат, Цветна хартия

Време: 60 мин.

14 октомври 2008 г. страница 13Цветовете на дъгатаC M Y K

C M Y K

Все им бъркам местата: я ляватана дясната, я дясната на лявата - но сие все едно, и така, и иначе, все са сикецове. При тях всичко е позволено!Най-спокойно можем да ги наречемпървенците на обувната индустрия,защото наистина носят на всичко (ивсички) и точно затова ги обичаме.

Те са станали етикета на една ця-ла тийн прослойка. Нужно е само дасе загледаш в краката на хората поулицата и веднага ще познаеш с когосте „свои“. Хората от тази „порода“най-често могат да ти изнесат цялалекция на тема кецове, защото рабо-тата си е доста сериозна. Понякога тиотнема време да се научиш да гивръзваш, докато не схванеш, че ке-цовете просто НЕ СЕ ВРЪЗВАТ! -връзките на топка и вътре в самитекецове, малко може да убива, но сесвиква. А ако наистина решиш да гивържеш... не, не става, не пробвай,зарежи - то това е като олимпийскадисциплина. При тях нормалните за-кони на природата и модата не дейс-тват: с връзки, без връзки, с по някол-ко чифта връзки, с едноцветни/мно-гоцветни/раирани/карирани и безчорапи (също става бе, хора!!!), но-мерът е да не ти паднат от краката...Няма, няма да ги загубиш никъде.Спокойно сега! И да стане нещо,най-много да обелиш носа в паважаили да ги гледаш как се приземяват,след като са хвръкнали от крачкатати. ЗАПОМНЕТЕ: ВРЪЗКИТЕ СА СА-МО ЗА КАМУФЛАЖ! Те НЕ ти държаткецовете на краката!

Понякога не мога да разбера де-цата, които искат кученце, а не кецо-ве. Кецовете са по- послушни, лесносе поддържат, понасят стоическитежкото положение на българските

пътища... За предизвикателствата наградската джунгла ви трябват т.нарвсъдеходи, чиито локален еквивалентса кецовете.

Може би сте забелязали всеоб-щото задоволство - и тяхно, и ваше,след като ги обуете; и недоволствотона всемира, когато ги събуете. Те санаистина добри дружки за бягане дои от училище, за препятствията наградската среда и предизвикателст-вата на китните пейзажи извън града.Може би за тандема „Аз и моите ке-цове“ най-подходящият синоним е„трима авантюристи“. Те са под път инад път, но най-вече на кра-ката ни и

ако тръгнете да ги броите по чифтове(поотделно ще ви е по-трудно ;) ) щесе откажете скоро, защото бързо щестигнете до убеждаващо внушителночисло.

Не знам дали тийновете се забав-ляват с нещо повече, отколкото с ке-цовете си - само като ги поразгледами си давам сметка, че ако можеха даговорят, щяха да ни кажат колко смеужасни. Виждала съм кецове с прика-чени ОГРОМНИ панделки, значки,закърпени с безопасни игли, или оста-вени със зеещи дупки, залепени с лей-копласт, разни светлоотразяващи ле-пенки по тях и даже... пирони. Крайнямат нашите издевателства, но каквода се прави - човек търси начин да сеизрази, да излезе на преден план и дабъде „по-голям“. А от кецовете по-го-леми май няма! Нека си направимсметка за тяхната биография - моите,например, са със скромно преживя-но: влизали са в необорудвана пеще-ра, били са замервани с яйца, съсип-вали са пералня и са затъвали в кал,радвали са се на морската вода, пясъки водорасли, но и на високопланинс-ките чукари, а километражът им е 5-цифрен. А вашите как са?

Eerie Maverick

Бях в едно градче въвФренските Алпи. По-

точно - в един огроменмагазин със забелязващсе надпис отвън, койтогласеше Solde (разпро-дажба). Бях го обиколи-ла вече поне 15 пъти иедна полякиня вървешеслед мен и ми повтаря-ше, че трябва да тръгва-ме вече. Бях премерилавсички червени тенискив магазина. И все пакбях решила, че ще купянещо от там - обезател-но. Тогава, на закачалки-те до пробните spot-нахлюбовта на живота си.Тениската беше искря-що розова, но не това мепривлече в нея, а това чецялата беше нашарена снай-различни видоведребни обувчици и отп-ред имаше голям над-пис: I и картинка наобувка. И изведнъж мипросветна: това не бешесамо истина - това бешефилософията на животами. Нека да обясня: по-вечето жени обичатобувки. Дори и тези, ко-ито се обличат по-неб-режно. Още си спомнямкак най-добрата ми при-ятелка си купи еднистрахотни кецове и сисложи тяхна снимка наskype. И така всяка женаиска да има повече и по-вече различни обувки завсяко свое облекло, дакомбинира, да трака стокчета, да джапа судобни чехли и да пока-же, че „these boots aremade for walkin’“! Каз-

ват, че когато едно мо-миче пазарува, в кръвтаи се освобождава хор-монът на щастието.Странно защо, когато тяпазарува за обувки, той ев много по-голямо коли-чество. И сега една ми-съл изниква в главата ми- наистина ли обувкитеса толкова важни в жи-вота на жените, че дории на мъжете?! Да! Наис-тина ли обувките владеятсвета?! Определено! Ка-зано по-ясно: винаги напърво място е радосттаот новата покупка. Следтова идва лъскавата новаповърхност и поздравле-нията от приятелките. Ноподобно на поддържа-ните нокти, обувките ос-тавят и определено впе-чатление на събеседникати. Казват, че по дрехитепосрещат, но по ума из-пращат, но все повечесе сблъскваме с мъже,които предпочитат не-толкова умни жени. Зна-чи е много добре те са-мо да ни посрещат, на-ли? От друга страна, по-мисли си колко от хора-та, които познаваш, на-истина знаят какъв човекси, как реагираш в даде-ни ситуации и как се чув-стваш? В днешно време,в света на smalltalk и чис-тата учтивост, хората вповечето случаи те пре-ценяват само и единст-вено по облеклото. И етотук идва ролята на обув-ките. Те допълват ими-джа ти, показват предпо-читанията ти за цветове и

форми, а ако питаш мен,мога и да преценя вкусати за мъже само като тивидя обувките. Но въп-росът не е само да ги съ-четаеш с дрехите (въпре-ки че това е доста трудноза някои хора - жълтиобувки и розова рокляна червени точки, грр!)трябва и да поддържашобувките си. Ясно е, чеимаш един чифт обувки,които обичаш да носишпо цял ден. Токчетата имможе да са одраскани,може да имат някоядраскотина отпред илида са със зашита каишка- това е нормално. Но заедин истински ценителна обувки кал или другивидове мръсотия си ечиста обида. По обувки-те ти хората съдят колкоси внимателна с вещитеси и дали си човек, накогото му пука дали изг-лежда добре. Имашобаче и едни обувки вгардероба, които изваж-даш за специални слу-чаи. Те са твоите обувки„убиец“. Дори и да ня-маш такива сега, сигурнасъм, че в бъдеще щеимаш. Тези обувчици саbreath-taking, величест-вени, божествени, с кои-то изглеждаш страхотно.И още нещо - с различ-ни видове обувки мо-жеш да сменяш стилове-те и имиджа си. Можешда направиш една блуз-ка елегантна на единияден за обиколка на заве-денията с приятелки, ана другия - непретенци-озна за мотаене с компа-нията

След като вече за-почна да размишлявашза обувки, кажи ми, неса ли те върхът? Не си лиготова да признаеш, чеобичаш обувки? Защототе са важни в живота ти.Главната идея е разно-образието и женскаталиготия. Но какво лошо,поне си го признаваме,нали? И все пак, наисти-на много се ядосвам наонези жени, които носятгруби, грозни или не-подходящи обувки илипък не ги почистват. То-ва е жестоко! Някойтрябва да създаде дви-жение срещу тази лу-дост!

Любовта към обувките

Той спечели интервюв „Делта Те“, познавайкимузикалната загадка вминалия брой.

Какво обичаш даправиш в свободното

си време?ә През повечето

време съм на компютъ-ра, като слушам музикаили гледам филмчета.Също така и спортувам.

ә Изброй някой за-помнящи се за теб мо-менти в ЕГ „Пловдив“.

ә Най-запомнящи-ят се миг определенобеше първият ден от 8

клас, когато се запознахс всички от новия миклас.

ә Кой е последниятфилм, който изгледа?

ә Hancock.ә Пожелай нещо съ-

учениците си.ә Да се радват на

всеки момент в учили-ще.

Николай ГАРАБЕДЯН

Интервю с Милен

Кецовете - моят втори дом

Занимавка 14 октомври 2008 г. страница 14C M Y K

C M Y K

Ако в този момент в главите ви ско-ростно се заражда въпросът, „как-

во е това чудо last.fm?“, значи сте по-паднали на вярната статия... илипросто сте прекарали последната го-дина-две далеч от модерните тече-ния в интернет пространството.Всъщност last.fm е амбициозен музи-кален проект, който може да съпер-ничи на лидерите в така наречените„сайтове за социални контакти“myspace и facebook. Но докато дватагиганта упорито се държат като разг-лезени третокласнички и се чудяткой-кого да копира, last.fm все още

успява да запази ориги-налността си. С помощтана софтуер сайта следикакво слушате и прави

спретнати таблици, анализиращи ва-шите предпочитания за музиканти,песни и стилове за всеки ден, всякаседмица, месец или година...

...and so what?

Основната идея на сайта е да на-мери други изпълнители от същияжанр и стил, който предпочитате,които правят хубава музика, но садалеч от комерсиалността на голе-мите имена от съвременната сцена.Ако намерите малко време да се по-лутате из „лабиринта“, нареченSimilar Artists, ще се изненадате кол-ко много групи остават почти непоз-нати за повечето хора. Но не бивада подценяваме и автоматичнотонамиране на neighbours - хора, кои-то имат същите музикални предпо-читания като вас. След около поло-винчасово ровичкане из профилитена подобни музикални близнаци щесе окажете с повече песни за прос-

лушване, отколкото някога сте симечтали.

It’s all about you,baby...

Както и в нашите стари познатиfacebook и myspace, и тук си имателична страница. Основната част е за-ета от музикалната ви библиотека,любимите изпълнители, последнитеслушани песни, статистики от пос-ледните няколко седмици и месеци ит.н. Изпитаната и успешна система сshoutboxes присъства и тук (закъдебез нея). Дясната част от страницатаобаче си е лично ваша и там може далепите всичко, за което се сетите.

Групите и къде смение

Групите са чудесен начин да на-мерите хора, които споделят разно-образни интереси, търсят други ме-ломаниаци или просто имат време загубене. Безспорен фаворит остават

класически групи като „It’s all aboutthe LYRICS“, „Music is my boyfriend“,„I hate Mondays!“ и „I miss Pluto“(You’ll always be a planet to me, Pluto:) ) И ние не оставаме по-назад с гру-пата ELS Plovdiv с 137 members (andcounting) и изненадващо активен фо-рум.

Tags - ужас без край...

Системата с тагове си остава най-уникалната част от ластфм. Всяка пе-сен или изпълнител може да бъде tag-ната - т.е. с нея да се асоциира сво-боден текст, който отразява кактомузикалния жанр на песента, така ивашето мнение за него. Друг е въп-росът, че таговете не се модерират отекипа на сайта, а са оставени на про-извола на съдбата... или, по-точно, наволята на потребителите. Това поня-кога води до пълни несъответствиямежду песен и жанр и дълги диску-сии на тема какви са разликите меж-ду отделните течения в рок и поп му-зиката - нещо, което по правилно нее ясно за никого :) Най-забавниятпример е Paris Hilton, която увереноводи класациите в списъка на brutal-death-metal bands...

Just liten to the radio...Пeсни, тагнати по един и същи

начин, оформят собствено радио,което може да слушате от софтуеркъм сайта. Така че наред с радио,посветено на rock, pop, post punk,smooth jazz i classis music, може дапопаднете на „rainy day“ „makes mesmile“ „awesome“ „noise“ etc.

Равносметката: keep scrobblin’...Di

След като сме младии кръвта ни кипи от въл-нение и адреналин, за-що не пробваме нещонаистина по- различно?Това, което предлагамаз, е най-великият отвсичките whitewaterспортове, хиляди пътипо- екстремен и по-якот рафтинга, за койтовсички са чували и об-съждали в часовете поанглийски като многоекстремен спорт. Хид-роспийд в БГ няма всеоще, но винаги може дасе отбиеш някъде повреме на ваканцията си.

Позволи ми, драгичитателю, да ти предста-вя накратко невероят-ното изживяване нахидроспийд и съм 100%убедена, че ще ти сеприиска веднага да взе-меш едно парче стиро-пор и да се пуснеш поМарица.

Екипировката заспорта е доста тежка инеудобна. Състои се откостюм, който покрива

цялото ти тяло, защотообикновено тази бяла,пенеста вода е ужасностудена, каска, надувае-ма жилетка, нещо катогумени обувчици иплавници. Като цялотрябва да си готов да сенамокриш целият, ни-що че си доста екипи-ран. Хидроспийдът евсъщност пластмасоватадъска, с която ти ще сепуснеш по водата. Да,няма лодка, няма игребла - имаш самоплавници и хидроспийд.Това прави спорта тол-кова екстремен. Разби-ра се, всички тези при-казки за опасни спорто-ве и прочие са многопреувеличени, защото,особено при whitewaterспортовете, винаги имаводач наоколо, който дати помогне, ако се заби-еш в някой храст или сиизпуснеш хидроспийда.Освен това, водачът щети помогне, ако след ка-то си облякъл костюма,ти е трудно да си поста-

виш плавниците. Всъщ-ност повечето от тях саобучени и да те успоко-ят, ако се страхуваш,преди да се пуснеш вбясното течение. Товаобикновено са хора, ко-ито са местни и плуваткато риби. За тях водатавъобще не е ледена изнаят къде точно има ка-мъни и къде завоят етруден. Така че можешда се отпуснеш, да не себезпокоиш за живота сии да се отдадеш на при-лива на адреналин.

И така, когато вечеси облечен, си готов дасе пуснеш във водата.Течението наистина есилно, а водата ще тепрободе като хиляди иг-ли. Тези спортове сеправят в планината итрябва да си подготвенза студа. След времеобаче тялото ти свиква итрябва да внимаваш са-мо да не се блъснеш внещо. Трябва да поста-виш ръцете си на дветежелезни дръжки на хид-роспийда и да нагласиштялото си от кръста наго-ре на дъската. В инст-руктажа се набляга натова, че трябва да дър-

жиш колената си изпра-вени и все пак да изпол-зваш плавниците си.Доста трудно е, когатотрябва да завиеш, защо-то в началото трябва дасе ориентираш как точ-но става. Затова вторатачаст от спускането е по-лесна. Но всичко товазависи от мястото, къде-то си.

Важното е да се по-чувстваш едно с водата,което всъщност не етрудно, защото почтицялото ти тяло е вътре.Хубаво е да спираш дамахаш с плавниците, ко-гато завиваш, за да неотбиеш встрани. Всъщ-ност това, което най-много плаши хората, ко-ито се спускат, са камъ-ните на дъното. Костю-

мът за хидроспийд е по-дебел на краката точнопоради тази причина. Ивсе пак е доста гаднич-ко, когато усетиш еднакамара камъни под ко-лената си; напомня натова, което усещаш, ко-гато ти изкарат въздуха сюмрук в корема, но тукте удрят в краката. Как-то и да е, все се задъх-ваш. Трябва да прие-меш за факт това, че си-гурно ще завършиш съссинини по краката. Ноболката си струва! Другфал, който може да тесполети, е да ти паднеплавникът. Това не сеслучва често, но все паке ужасно досадно, за-щото не можеш нито даконтролираш правилнодвиженията си, нито да

увеличиш скоростта си,като махаш с плавници-те.

Този спорт е нещокоето всеки авантюристтрябва да опита. Простое, меко казано, лудо.Дори и само ако го нап-равиш, за да си кажеш„Браво на мен, супербеше, но никога пове-че!“, въпреки че това ерядко срещано явле-ние, защото всеки, кой-то го опита, се прист-растява. Защо не опи-таш и ти? Не забравяй,че ако не направиш не-що шантаво, ако не по-чувстваш страха, никоганяма да усетиш товачувство, като че ли ле-тиш, като че ли можешвсичко!

Ралица, 11-ж

LAST.FM -Музикалната комуникация

Хидроспийд - нещопо-различно

Занимавка 14 октомври 2008 г. страница 15C M Y K

C M Y K

Великите китайскифилософи и медици,

сред които Лао Дзъ, МоДзъ и Конфуций, са да-рили на нашето съвре-мие множество истини,една от които е тази замъжкото и женското на-чало.

Ин символизираженското начало, упа-дъка, тъмнината, пасив-ността (хм, тук понами-рисва на женомраз-ци...) , а Ян - мъжкатаенергия, сила, развитие.Тези два принципа сапротиворечиви и тясносвързани, нещо, коетолесно се вижда от сим-вола. Ин привлича Ян и

Ян привличаИн със съ-щата си-ла, с ко-я т омъжътприв-л и ч аж е -н а т аи же-ната -м ъ ж а .И пак посъщия на-чин там, къде-то Ин засилва своя-та енергия, Ян отслабва.И обратното. Двете си-ли не могат една бездруга, така както няма

ден без нощ,мъж без

жена им ъ д -р о с тб е зд о -пус-натимно-жес-

т в ог р е ш -

ки. Ин иЯн са тяс-

но свързани идокато единият

кипи и се развива, дру-гият упада. И обратно-то, и пак, и пак, и послепак...

Символът, койточесто можем да срещ-нем на врата на уче-ниците в нашата гим-назия, е възникнал отоколо 400 г. пр. Хр. Исе нарича още Тайд-зи. Историята на сим-вола е горе-долу след-ната - след използва-нето на 6 концентрич-ни кръга, маркирани в24 елемента и разделе-ни на 24 сектора, сеизмерва и отбелязвасянката на дължинатана всеки ден от годи-ната. Най-късата сянкае измерена в деня налятното слънцестоене,другата най-къса - назимното.

Получава се следни-ят чертеж, който обяс-нява горе изказаното всложни термини (и дос-та трудно разбираемиот първия прочит, тряб-ва да си призная).

Виолета ИЛИЙКОВА, 11-в

ИН и ЯН„Сътвореният свят

носи Ин на своягръб и Ян в лице;

Чрез обединениетона преминаващитепрез всичко прин-ципи, той постига

хармония.“

ЧОВЕК СМЕЧТАТЕЛЕН

ТЕМПЕРАМЕНТ

АМЕР. КИНОАРТ.„РЕНЕГАТ“

РАЗТВОРИТЕЛНА КАУЧУК

НЕГЪРСКОПИГМЕЙСКО

ПЛЕМЕ

НЯКОГАШЕНКОННИК С

КОПИЕ

РУМ. ПРИТОКНА ДУНАВ

СУША ОТТРИ СТРАНИ

ЗАГРАДЕНА СМОРЕ

МЛЕЧЕНПРОДУКТ

МАРКА ЧЕШКИАВТОМ.

ПЕРАЛНИ

СТИХ. ЗАВЪЗХВАЛА

ТЪРЖ.ОБЕЩАНИЕ

ВИД КАРТА ЗАИГРА

НАШАПОПФОЛКПЕВИЦА

ГРИЖА, ЗАКРИЛА

ВИЗАНТ.ХРОНИСТ ОТ

XI В.

ОПЕРА ОТМАСКАНИ

МЯСТООБРАСЛО С КЛЕН

СЪСТ. ЧАСТ НАДУМИ

ОЗНАЧАВАЩАБЪРЗ

ТРОП.ПЛОД

ЕСТОНСКИБАРИТОН

ВИТОШКАХИЖА

ВЪЗПАЛЕНИЕНА УХОТО

СХОДСТВО

МАРКА ШВЕЙЦ.ЧАСОВНИЦИ

АРОМ.В-ВО С

ПРИЛОЖЕНИЕ ВСЛАДКАР-

СТВОТО

ГЛИНЕНДУХОВ МУЗ.

ИНСТРУМЕНТ

ПОКЛОН,ХВАЛА

ГОД. ВНОСКАНА ПАПАТА

ИГЛОЛ.ДЪРВО

СКРИТОБОГАТСТВО

ФР.ФИЛАТЕЛЕН

КАТАЛОГ

ГЕРОИНЯ НА В.БАУМ

ПЪРВАТАЖЕНА

АЗОТОВОДО-РОДНО

СЪЕДИНЕНИЕ

ЛЕТИЩЕКРАЙ ПЛОВДИВ

ДРЕВНОСМЕТАЛО

НАША РЕКА

ЯП.ПИСАТЕЛКА

„АМА“

ИСП. ЕКС-НАЦИОНАЛ ПО

ФУТБОЛ

ВОЙСКОВАЕДИНИЦА /ДВА

ПОЛКА/

РЕКА ВКАЗАХСТАН И

КИТАЙ

ПЛАНИНСКАСКАЛНАПОРОДА

ТЕРМИН ОТХОКЕЯ

МОРСКАПЪСТЪРВОВА

РИБА

МЕТОД НАИЗСЛЕДВАНЕ

СТИХ. НАВАЗОВ

ЛИБРЕТИСТНА ОПЕРИ НА

ПУЧИНИ

ПОДЕМНОУСТРОЙСТВО

ИТ. ТЕЛЕВ.СЕРИАЛ

СУЛТАНСКИУКАЗ

СКРИТОСЪКРОВИЩЕ

ТЕЖКОПРЕХОДНО

СЪСТОЯНИЕ

КАНАРА

СТИЛ ВПОПМУЗИКАТА

ТВЪРДАСПЛАВ НАЖЕЛЯЗО СВЪГЛЕРОД

КАМШИК НАЕЗДАЧ

ТРИЦИФРЕНОЧИСЛО

ЦИРКОВИМАНЕЖИ

ПУСТИНЯ ВЧИЛИ

ФР.АКТЬОР И

РЕЖИСЬОР/1908-82/

ВИД УДАР ВБОКСА

МУЗ. НОТА

ЧОВЕК-МАШИНА Делта ТЕ обявява

конкурс!!!Първият, попълнил правилно

кръстословицата в този брой, щеспечели книга от екипа на Делта ТЕ

9 3 8 6 5

5 3

2 5 4

2 4 1 3 6

9 4 8 1 3

3 7 6

9 5

8 5 7 9 1

5

5 8 6 4 9

6 7 2 5 8

1 9 3 6

8 9 3 5

1 6 7 2 5

7 4 8 6 9

6

3 1 7 4 8 9 2 6 5

2 5 8 3 1 6 7 4 9

9 6 4 7 2 5 3 1 8

4 2 1 9 5 7 8 3 6

5 7 3 1 6 8 9 2 4

8 9 6 2 4 3 5 7 1

1 8 9 6 7 2 4 5 3

7 4 5 8 3 1 6 9 2

6 3 2 5 9 4 1 8 7

9 3 8 6 7 4 1 2 5

4 5 7 2 1 9 6 3 8

1 2 6 5 8 3 4 7 9

2 4 9 1 3 6 5 8 7

3 8 1 7 5 2 9 4 6

6 7 5 9 4 8 2 1 3

5 1 3 4 9 7 8 6 2

7 9 2 8 6 1 3 5 4

8 6 4 3 2 5 7 9 1

ОТГОВОРИ

Судоку

14 октомври 2008 г. страница 16C M Y K

C M Y K

HAPPY END

Редакторски екип:Еница ГАБРОВСКА,

0877 140 354,Мая КУМАНОВА,

0885 579 455,Невена КИЧЕКОВА,

0889 181 925Николай ГАРАБЕДЯН,

0885 299 944,

По този брой работиха:

Георги МАНОЛОВ,

Теодора КЪРТЕВА,

Ралица ИЛИЕВА,

Виолета ИЛИЙКОВА

е-mail: deltate@gmail.com

Този вестник е осъществен с помощта и съдействието на ИК „Марица“ - Пловдив

Инструкции върху опаковки и продукти

� На сешоар: „Не ползвайте,докато спите.“ (това ми е един-ственото останало време да сисуша косата)� На пакетче чипс: „Спечеле-те много награди. Покупка нее необходима. Повече инфор-мация в пакета.“ � На луксозен сапун: „Упътва-не: Използвайте като обикно-вен сапун“ (дано да не ви епървият сапун)� На кутия със замразена хра-на. „Указания за употреба: Раз-мразете.“ (ммммммммм, хит-

ро)� На пакетиран десерт (напе-чатано на дъното): „Не обръ-щайте“ (късно, късно)� На полуготов пудинг: „Про-дуктът ще бъде горещ след заг-ряването“ (не думай)� На ютия: „Не гладете дрехи-те върху тялото“ (въпреки чеспестява време)� На детски сироп против каш-лица: „Не карайте кола и не ра-ботете с машини след използва-нето на лекарството“ (мдаа, щеможем жестоко да снижимброя на строителните инциден-ти, ако разкараме тия 5-годиш-ни пишлемета от багерите)� На хапчета за сън: „Внима-ние: Може да предизвика със-тояние на сънливост“(НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)

� На опаковки с коледни свет-лини: „За употреба само в по-мещения и извън тях“ (а къдене може?)� На кухненски робот: „Да несе ползва за другата цел“ (тукавече неам думи)� На пакет с ядки: „Внимание:съдържа ядки“ (ще го има и вновините)� На пакет с ядки: „Инструк-ция: Отворете пакета. Яжте яд-ки.“ (Дишайте. Издишайте.)� На детски костюм Супер-мен: „Носенето на този костюмне ви позволява да летите.“(върнете ни парите)� На моторна резачка: „Не сеопитвайте да спрете резачкатас ръце или гениталии“ (значи еимало опити)

Thank youfor bringingmy phoneback tome, whoeveryou are=)(стававъпрос за SonyEricssonна 18.09.,ти сизнаеш)

Teds, 11d

Езикова гимназия „Пловдив“ -училищно настоятелство

БУЛБАНК IBAN BG14UNCR76302075771664 BIC: UNCRBGSF

Езикова гимназия „Пловдив“ ЮРОБАНК BAN BG07BPBI79243185491900 BIC: BPBIBGSF

ЕГ „Пловдив“ вече има официална банковасметка, на която всеки може да дари средства!Също така дарителят може да уточни точно закакво иска да се използват парите му (материал-на база; събитие, организирано от училището ит.н.), така че да види с очите си пряката полза отблаготворителността му!

Отворени публикации

Ако искате да споделите нещо,което ви е зарадвало или с което несте съгласни, ако искате да се опла-чете, да изразите свободно мнени-ето си, „Делта Те“ е точното мяс-то. Изпращайте материалите сиза специалната рубрика „Отворенипубликации“, в която свободата ев ръцете ви! Вие решавате!

От редакционния екип

Фотоклуб!!!Запечатахте ли страхотното си лято

на снимка? Видяхте ли света през обекти-ва? Запалихте ли се по щракането? Ако етака, фотоклубът на училището ви прег-ръща за добре дошли! А „Делта Те“ чакатворбите ви, които цяла година ще запъл-ват страничките с творчество, а по-на-татък, защо не, и коридорите на училище-то ни. Споделете своя поглед към живота,споделете страстта си!

Очакваме ви на e-mail: eltate@gmail.com!

Наздраве!На страниците на

„Делта Те“ можете даизпращате поздравле-ния, целувки, обръще-ния и изненади на съуче-ниците и учителитеси. Зарадвайте другар-чето, правете се спе-циални взаимно.

Очакваме ви!От редакционния

екип