www.oralo.bg

ЖИВОТНОВЪДСТВО5/2012

BG

, ! , !

ТРИ НОВИ СЕРИИ ОТБЕЛЯЗВАТ ЗАВРЪЩАНЕТО

НА ЕДНА ЛЕГЕНДА:

FARMALL ОТ CASE IH –ИКОНОМИЧНИТЕ ТРАКТОРИ В ДИАПАЗОНА 55–115 К.С.,

ПОДХОДЯЩИ ЗА ВСЯКАКВИ ПРИЛОЖЕНИЯ.

Farmall C –новият приятел на животновъдитеFarmall C е напълно нова серия трактори в диапазона от 55 до 75 к.с., предназначена за животновъдството, обработка на специфични култури, където компактността и ниското тегло са необходимост. Той разполага с впечатляваща маневреност, изключително съотношение тегло-мощност, впечатляващи хидравлични характеристики и превъзходна видимост към ос-новните работни зони.Гъвкави и модерни двигателиНовият Farmall C е наследник на Quantum C серията, с три модела от 55, 65 и 75 к.с. Мощността при Farmall C се осигу-рява от 3.2 литров, четири цилиндров двигател от FPT (Fiat Powertrain Technologies), който съчетава компактна форма и благоприятно съотношение тегло-мощност.Има възможност за избор между две трансмисии, като стан-дартна е 12х12, а като опция се предлага трансмисия 20х20 с пълзащи предавки. И двете трансмисии стандартно са оборуд-вани с механичен лост за избиране посоката на движение, а като опция се предлага Powershuttle.Нова кабина Новата серия на Farmall C осигурява максимален комфорт и ергономичност за оператора. Подът в кабината е напълно равен. Новаторската конструкция на покрива на кабината с вграден прозорец дава оптимална видимост при използване на това-рачна уредба.

Case IH разширява своето порт фолио от трактори в мощностния дипазон от 55 до 115 к.с. възраждайки легендарната марка „Farmall“.

Това са универсални трактори, с мощни и икономични двигатели, множество функции, опции и спецификации с цел да бъдат по-лесно приспособени към различните операции.

С представянето на новите серии трактори Farmall U, Farmall C и Farmall A, името Farmall, което има дълбоки корени в историята на CASE IH, се връща на преден план в земеделието. Дълги години след представянето на първите серии Farmall, тяхната надеждност и гъвкавост жъне успехи в цял свят. Поради това Case IH реши да произведе новите си линии трактори под известното име Farmall, тъй като новите модели имат същите качества, като здравина, комфорт и икономичност. Световната премиера на новите серии беше в края на месец юли в Швейцария.

, !

Farmall A - по-универсални, по-гъвкави, по-ефективниС новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall А серията, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон.Тракторите от серията Farmall А се отличават като иконо-мични и ефективни, с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност.В сърцето на Farmall Серия А са модерни, три и четири цилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор , оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отго-варящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бър-зо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво.Серията разполага с широка гама от трансмисии, като стандарт е 12x4 механична и 12х12 с или без Powershuttle като опция, като тя е по-подходяща за работа с товарачна уредба.Farmall А - Впечатляваща маневреност и комфортКомфортът на водача е в основата на дизайна на новия Farmall серия А, поради това, че те са относително малки трактори и той е от изключително значение.Просторни кабини с удобен и лесен достъп, също предлагат и изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината.Кабината е оборудвана с прозорец вграден в покрива, даващ отлична видимост при работа с челен товарач. За работа през нощта има нови мощни фарове, интегрирани в покрива на кабината .Впечатляваща маневреностРрадиусът на завиване при Farmall A е само 5,10 метра. Компактните размери и малкия радиус на завиване дават възможност за лесно маневриране в края на полето.

Farmall U – за малки и средни стопанства.Farmall U серията е изцяло нова разработка, проектирана да бъде подходяща както за малки стопанства, така и като помощен трактор в по-големи стопанства. В допълниение на новия дизайн, Farmall U серията е оборудвана с изцяло нов 3,4 литров двигател с common rail система за впръскване на горивото, турбокомпресор с интеркупер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Трите модела от серията Farmall U са съответно 95, 105 и 115 к.с. За да отговаря на Tier 4 изискванията за вредни емисии, инженерите на Case IH изпол-ват система за външна рециркулация на отработените газове (EGR) чрез дизелов катализатор и филтър за твърди частици.

Трансмисиите могат да бъдат съобразени с предназначението на трактора, като 12х12 с Powershutlle е стандарт за всички модели. Като опция се предлага трансмисия 24х24 с Powershutlle и трансми-сия 20х20 Powershutlle с пълзящи предавки. Мощна навесна системаДопълнителни подобрения в задната част на трактора. Максимален капацитет на повдигане на навесната система с електронен контрол до 5400 кг, като всички функции могат да бъдат лесно управлявани само от един бутон.Нова: Удобна предна хидравлика.

2

3

Със съдействието наМИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕБЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕАСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

Издание на „Ентропи 1“

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4GSM 0888 33 65 19;e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

СЪДЪРЖАНИЕБиоживотновъдствоБиологичното животновъдство в контекста на общата селскостопанска политика на ЕС . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4Пазар на биопродукти по света и в България . . . . . . . . . . . . . . . . . 7ПородиБългарско сиво говедо . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10ИзложенияАсоциация на аборигенните породи овце от Западна България . . . . . . 1410то Национално изложение по животновъдство в Сливен . . . . . . . . . 17ХраненеЕфект от включване на рапичен шрот в дажби на млечни овце . . . . . . 22Библиотека ЖивотновъдствоКрави, брой 5: Технология на биологичното месодайно говедовъдство . . 23ХраненеКакво трябва да знаем за храненето и отглежданетона нашите любимци – гълъбите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29ЕкспертиСъстояние на естествените пасищни тревостои в Сакар планина при различни местонахождения. Продуктивност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34Ранно отбиване на агнетата – значителен резерв за увеличениена доходите от млечното овцевъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40АктуалноНовини от МЗХ, БАБХ и ДФ “Земеделие” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Главен редактор:Красимир ПетковОтговорен редактор:Доц. Ивона ДимитроваРедактори:Момка Спасова,Петър КрасимировPR и реклама:Станислава ПековаПредпечатна подготовка:Андриана Коцева,Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков,Бисер Чилингиров,Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска,Доц. Лазар Козелов,Доц. Маргарита КръстеваПроф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров,Доц. Радка Недева

4

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

4

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

БИОЖ

ИВО

ТНОВ

ЪДС

ТВО

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС отчита, че индустриалните и високоинтензивните фермерски системи са едни от основните причини за настъпващите климатични промени – пряко и косвено. ОСП на ЕС поставя следните акценти на

биологичното животновъдно производство:• Използване на практики за управление на

местно адаптирани екосистеми.• Отстраняване или намаляване на негативните

екологични последствия от конвенционалното земеделие.

• Постигане на биологично равновесие в растениевъдната и животновъдната производствена система.

• Опазване и увеличаване на биологичното разнообразие от животни и растения на най-високо ниво.

• Опазване на природата за бъдещи поколения.Биологичното животновъдство допринася за

обществото главно в икономически, екологичен и социален аспект.

Икономически ползи1. Биологичното животновъдство е комбинация

от традиции, нововъведения и научни изследвания,

чрез които се подпомага опазването на околната среда, насърчава се доброто партньорство и доброто качество на живот за всички, които участват в този процес.2. Осигурява доходи за земеделските производители

чрез намаляване на производствените разходи (от 30 до 50%) поради екстензивното производство, по-малкото енергия, заемни средства и капитали, което го прави финансово по-достъпно и осъществимо, особено за начинаещите фермери. 3. Чрез международния износ (поради огромното

търсене на органични продукти на европейския пазар) могат да се получат високи премии за тях, което ще осигури по-високи доходи на земеделските производители.4. Не се използват синтетични ресурси (пестициди,

антибиотици, растежни хормони, ваксини), непосилни за голям брой дребни фермери.5. Предимството на биологичните продукти е в

по-голямата добавена стойност, която остава във фермата.6. Биопродуктите се обработват по-малко и могат

да се продават директно на потребителя.7. При някои производства (калифорнийски червей,

охлюви, отглеждане на копринени буби и др.) са необходими малки площи, което няма да затрудни дребните производители.

Екологични ползи1. Земеделските практики са екологосъобразни

за разлика от конвенционалните. Те са способ за поддържане на устойчивостта на агроекосистемите:• съхраняват се природните ресурси чрез

намаляване на замърсяването на околната среда от конвенционалната дейност;

• подобрява се структурата и плодородието на почвата, в резултат тя е по-малко уязвима от ерозивните дъждове и ветровете;

• опазва се дивата флора и фауна.2. Намаляване или елиминиране на замърсяването

на водата и опазване на водите.3. Запазване на богатото биоразнообразие и по-

добрата устойчивост към климатичните промени.4. Биологична борба с вредителите и болестите,

както и торенето с оборски тор позволяват околната среда да се облагодетелства от биологичното производство.5. Природосъобразният начин на отглеждане на

животните не оказва вредно влияние върху земята,

БИОЛОГИЧНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО В КОНТЕКСТА НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС

5

водните запаси и климата.

Социални ползи1. Биологичното производство гарантира възможност

за поддържане на „социална справедливост“ при разпределението на доходите, „справедливи“ цени на храните, платени на производителите от потребителите, и баланс на възможностите за заетост между селските и градските райони.2. При биопроизводството се влагат значително

повече трудови ресурси (отколкото при конвенционалното), т.е. осигурява се по-голяма заетост (работни места) и доходи в селските райони. 3. Биопродуктите са по-здравословни от

конвенционалните и са по-продаваеми. Те са продуктите на бъдещето – чисти от химикали и торове, вкусни, полезни, щадящи околната среда.4. Биологичното животновъдство осигурява

алтернативна икономическа дейност за фермерите от защитените територии на страната и от международната екологична мрежа „Натура 2000“, която притежава редица социални ползи:• съхраняване, възстановяване и поддържане на

селскостопански системи с високо значение за биоразнообразието и съхранението на ландшафта;

• подпомагане на развиването на висококачествено животновъдно производство;

• стабилен доход на земеделските стопани вследствие на помощите и компенсациите;

• социално-икономическа помощ за селското население в отдалечените райони.

Политика на ЕС, подпомагаща биологичнотоживотновъдство

1. Политиката за развитие на биологичното животновъдство у нас се определя от:• нарастващото потребителско търсене на органично

произведените продукти; • по-слабата интензивност на производството; • приноса за развитие на селските райони чрез

диверсифициране на земеделските стопанства и увеличените нужди от работна ръка;

• представяне на реална възможност и алтернатива за изоставените райони чрез съгласуване на аграрната и екологичната дейност в общността;

• невъзможност на пазара да заплати екологичните ползи, тъй като оценката на екологичните външни ефекти (положителни или вредни) се извършва трудно;

• липсата на информация за участниците на пазара е причина за неравномерно разпределение на ресурсите.

• насоки (модел) за изграждане на високоефективно, конкурентноспособно и устойчиво земеделие, отговарящо на изискванията и принципите на ОСП на ЕС, т.е. целево подпомагане и субсидиране на биологичното производство.

2. Всяка страна – членка на ЕС трябва да създаде: • собствена политика в областта на биологичното

животновъдство и да осигурява ключови условия за неговото развитие;

• законова и сертификационна рамка, стандарти за качество на биопродуктите и индустрия (защитен знак), хармонизирана с тази в ЕС;

• своя информационна система с данни за производството и пазара на биопродукти.

С цел реализирането на политиката, подпомагаща биологичното животновъдство, държавите – членки на Евросъюза подпомагат следните дейности:• осигуряващи – сертификационна рамка,

етикетиране, научни изследвания (за увеличаване на продукцията), преминаване от конвенционално към биологично производство), консултантски услуги и др.;

• налагащи – разработване и утвърждаване на директиви (наредби), регламенти и стандарти (с информационен характер за потребителите и с ограничителен за производителите, износителите и вносителите) и строгото им спазване;

• стимулиращи – отпускане на субсидии по различни програми/проекти (екологични, инвестиционни, пазарни, за регионално развитие, за демонстрационни ферми, за преработвателни, за търговски обекти) и на финансови помощи на фермерите (да покрият направените разходи), за информационни кампании и др.

Политиката на ЕС, подпомагаща биологичното животновъдство, има за цел да спомогнe за създаването на партньорство между действащите лица по цялата производствена верига чрез:• стимулиране на биопроизводството;• задоволяване на потребителите със здравословни

храни;• осигуряване на доходи и развитие на селските

райони;• законова и сертификационна рамка, стандарти за

качество на биопродуктите и индустрия (защитен знак),

БИОЛОГИЧНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО В КОНТЕКСТА НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС

6

• целево подпомагане и субсидиране за увеличаване на биопроизводството;

• създаване на информационна система с данни за производството и пазара;

• запазването на природните ресурси. ОСП на ЕС след 2013г. има за цел биологичното

животновъдство да се развива, за да се осигури здравословна и качествена храна от животински произход за населението, да се опазва околната среда и да се развиват селските райони. Десетте основни момента в реформата на ОСП

слез 2013г: • Целенасочено подпомагане на доходите за

засилване на растежа и сигурността.• По-ефективни и по-адаптирани инструменти за

управление при кризи. • „Зелени” плащания за дългосрочна

производителност и опазване на екосистемите.• Допълнителни субсидии за научни изследвания и

иновации.• По-конкурентноспособна и балансирана система

за доставки на храни.• Насърчаване на агроекологичните инициативи.• Улесняване създаването на стопанства от млади

земеделски производители.• Стимулиране на заетостта и предприемачеството

в селските райони.• Подпомагане на районите с неблагоприятни

природни условия.• По-опростена и по-ефективна ОСП.Законодателната рамка на Общността, която

направлява сектора на биологичното производство, има за цел:• да гарантира лоялна конкуренция и правилно

функциониране на пазарите на биологични продукти;

• да поддържа и оправдава доверието на потребителите към стоките с етикет „биологичен продукт“;

• да осигурява условия за развитие на това производство в съответствие с тенденциите за нарастване на потребителското търсене.

Европейската комисия предоставя право на всяка страна членка сама да изгради собствена политика в областта на биологичното земеделие, в т.ч. и на биоживотновъдството.

Нормативна и законодателна база за развитие на биологичното животновъдство на ЕС

Първият регламент, част от реформата на ОСП на Европейския съвет (приет през 1991г) е Регламент №2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти и тяхното означаване. С него официално се признава биологичното земеделие в държавите – членки на ЕС. Първоначално, той регулира само биологичното производство на растителни продукти. С допълнителни разпоредби се урежда вносът (1992г), производството на

животински продукти (1999г) и евро-пейското лого за означаването на биологичните продукти (2000г). Реформата на ОСП изхожда от идеята, че трябва

да се насърчава качеството, а не количеството, като се стимулира биологичният сектор и другите природосъобразни методи на земеделска практика. Вследствие на многобройните изменения и

добавки Регламент №2092/91 става твърде сложен за използване и през 2007г е отменен с приемането на нов Регламент №834/2007, който се прилага от 1 януари 2009г.Предназначение на Регламент №834/2007г:1. Създаване на обща рамка на Общността с

правила за биологично производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включваща правила за събиране на диворастящи растения и морски водорасли; разпоредби за прехода към биологично производство; разпоредби за производството на преработени храни (вкл. вино, фуражи и биологични дрожди).2. Създаване на правна рамка за всички етапи

на производство, разпространение, контрол и етикетиране на биологичните продукти, предлагани на територията на Общността. Регламент №834/2007г осигурява основата за

устойчиво развитие на биологичното производство, като осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конку-ренция, защитава интересите на потребителите и осигурява потребителското доверие. В него са детайлизирани принципите на биологичното производство, както и разпоредбите за производство, етикетиране и внос от трети страни. С нов Регламент 967/2008г изискването за

задължителна употреба на биологично лого на Общността и за обозначаване на произхода на земеделските съставки на пакетираните храни се отлага до 1 юли 2010г.През 2008г се приема Регламент 889/2008г (на

Комисията) за определяне на правилата за прилагане на Регламент 834/2007г (на Съвета). Той детайлизира нормите, залегнали в последния, и обхваща всички нива на биологичното растениевъдство и животновъдство, преработката, разпространението на биологичните храни и контрола върху тях, считано от 1 януари 2009г. С допълнителен Регламент 710/2009г (на Комисията)

се определят правилата за биологично производство на аквакултурни животни и морски водорасли. От 1 януари 2009г се прилага и Регламент

1235/2008г на (на Комисията) за определяне на правилата за режима за внос на биологични продукти от трети държави.

проф. дсн Димитър Греков,проф. дсн Алекси Стойков

Аграрен университет, Пловдив

7

БРОЙ 5/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGБИ

ОЖИ

ВОТНОВЪДСТВО

Пазар на биопродукти по света и в БългарияПазарът и търсенето на

висококачествени биологични продукти в света нараства значително с всяка изминала година (над млрд. евро още през 2008г). В САЩ от 1990 до 2010г пазарът

на биопродукти се е увеличил около 30 пъти, за да достигне 25 млрд. долара годишно. На европейския пазар се

реализира биопродукция в размер на около 20 млрд. евро годишно – водеща е Германия (около 6 млрд.), следвана от Великобритания (3 млрд.), Франция (2,4 млрд.) и Италия (над 2 млрд.). Най-високи нива, като част от общия пазарен дял, са достигнали Австрия, Дания и Швейцария (около 5%) от всички хранителни продукти.През последните години се

наблюдава силно изразена тенденция за увеличаване на броя на потребителите на хранителни биопродукти, като за Германия, Швейцария и Австрия то е в геометрична прогресия. Друга тенденция е постоянното

нарастване на специализираните магазини (дори в кварталните супермаркети на големите градове), както и на продуктовата гама на биопродуктите. У нас се продават около 300 артикула биопродукти, в страните от Източна Европа – между 1000 и 2500, а в Западна Европа – надхвърлят 10 000. Най-бързо нараства биопро-

изводството на продукти с нехранителен характер – предимно козметика и лекарства. Обяснението за този феномен трябва да се търси преди всичко

в потребителите. Става дума за просветени потребители, които правят мотивиран избор, защото знаят много добре какво е „биопродукт“ и на какви изисквания трябва да отговаря той. Те трудно биха могли да бъдат излъгани или подведени, тъй като става въпрос за млади или на средна възраст хора с добри доходи, които знаят какво искат. Различни маркетингови изследвания в чужбина показват, че докато преди години сред редовните купувачи на биопродукти голям брой са били хората със здравословни проблеми, напоследък техният дял е намалял за сметка на тези, които имат т. нар. екологично съзнание, или – на семействата с малки деца. По данни на Organic Retail-

8

ers Research (2010) над 15% от жителите на ЕС са склонни да купуват биопродукти. Най-много пари за биохрани се дават в Швейцария (средно около 150 евро на човек), следват Австрия, Люксембург и Дания. Прогнозните данни за 2015г

сочат тенденция за значително увеличаване на бюджета за биохрани в ЕС. Приблизително два пъти по-висока сума се очаква да заделят шведите и датчаните, а най-драстично увеличение се очаква при чехите – от 25 евро (2006-2007г) на 200 евро (2015г) на човек годишно. Най-малко пари за биопродукти в Европа отделят поляците – по-малко от 50 евро на година на човек от населението, следвани от Кипър, Унгария и Словения.Европейският съюз и САЩ

обявиха, че от юни 2012г биопродуктите, сертифицирани в Европа или в САЩ, могат да се продават като „биологични“ във всеки от двата региона. С партньорството между най-големите производители на биологични продукти в света се цели създаване на здрава основа за насърчаване на биологичното животновъдство в глобален мащаб. Производителите на биологични храни ще имат по-лесен достъп, с по-малко бюрокрация и разходи, до пазарите в САЩ и ЕС, което ще засили конкурентноспособността на сектора. Счита се, че това е успех за двете икономики, защото ще създадат повече работни места за малките предприятия и възможности за фермерите за нови пазари. Утвърдени са нормативните изисквания, сертификатите за износ, условията за партньорство и проследяемост на произхода на търгуваните продукти.Ключови надзорни функции

ще поемат Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и Националната програма за биологично земеделие на Министерството на земеделието

на САЩ. Проблем за търговците

на хранителни биологично произведени храни е техният недобър и необичаен търговски вид, а често и тяхната малотрайност, тъй като се отглеждат изцяло в естествена среда и не съдържат консерванти, подобрители, овкусители, оцветители и др.Биопродуктите са значително

по-скъпи (от 20 до 50%) от конвенционално произведените, тъй като при тях са изключени всякакви видове препарати за борба с вредителите и за подсилване на реколтата при растенията, както и на антибиотици и растежни хормони при животните.

Пазарът на биопродукти в България е в стадий на зараждане. По данни на Агростатистика при МЗХ пазарът на биопродукти у нас през 2010г е отчел общ оборот над 7,5 млн. лв. За съжаление само 7,6% от хранителните и нехранителните биопродукти в търговската мрежа са произведени в България. Делът на реализираната продукция на българския пазар е под 5% от производството. Страната изнася основно

суровини за развитите страни в ЕС, а не крайните продукти, които се продават на по-високи цени. Например изнасяме розово и етерични масла, биопшеница, различни видове билки, лавандула, а те се връщат с парфюмите, биобрашното, чайовете и лекарствата, които са по-скъпия продукт.Делът на сертифицираните

животновъдни продукти все още е твърде малък и това поражда дисбаланс в производството на растителна и животинска продукция в сравнение със САЩ, Канада, Швейцария и Германия.Сертифицирани български

биологични продукти, които се радват на значителни продажби и реклама, са бебешката храна на австрийската компания „Hipp“ и биодинамичният „Сънвал“, както

и пчелен мед с отлични с отлични качествени показатели. Повечето производители на

биологични продукти заявяват, че нямат интерес да развиват вътрешния пазар поради неразбирането на важността му за развитието на биологичното производство в страната и бездействието на оторизираните органи. Приложението на биологичните стандарти на ниво ферма, не винаги достига до високите идеали на биологичните принципи. За да бъдат преодолени

проблемите, фермерите трябва да приемат биологичното отглеждане на животните като своя ценностна система и да придобият съзнанието относно непосредствените практически цели на финансовата обезпеченост. Съществена причина за слабия

интерес към биохраните у нас е ниският разполагаем доход на масовия български потребител. По данни на НСИ средната работна заплата през 2009г е 515лв, а минималната – 240лв. Средният доход на член от семейство е 307 лв. (около 150 евро). Този факт налага редица ограничения в потреблението. Българският потребител почти не разполага със свободата да прави избор, ръководейки от своите вкусове и предпочитания, защото средствата, отделени за храна, възлизат на около 53.5% от общите разходи, т.е. това е 3 пъти повече от средните еквивалентни разходи в ЕС – 15-17%. Особено негативна е ситуацията при пенсионерите, чиито относителен дял в България бележи тенденция на трайно увеличение.Другата основна причина за

свития пазар на биологични хранителни продукти в страната са високите цени. Основните причини за

високите цени на ниво ферма са големите разходи за по-ниски добиви от земеделските култури, по-малка гъстота на животните и екстензивното им отглеждане, водещи до по-

9

високи производствени разходи, допълнителни разходи за труд (поради по-ниска степен на специализация и механизация на производствените процеси), както и разходите за сертифициране и инспектиране на продуктите. За да се намали цената на

крайния биопродукт, е важно да се разработят подходи, които да съкратят разходите, без да засягат правилното прилагане на стандартите за биологично производство. Във веригата на разпределение трябва да преобладава директно доставяне от фермера на потребителя. Такава система може да укрепи и връзката между земеделските стопани и потребителите, което е залегнало в основните идеи на биологичното производство.В развитите страни държавата

(обществото) покрива част от разходите на производителите на здравословни храни чрез налагането на санкции на тези, които замърсяват почвата и водите с хербициди, пестициди, изкуствени торове и др. и нанасят екологични щети. Проведеното проучване на

анкетен принцип от Яркова и Генчев (2008) с оглед отношението на българските потребители към екопродуктите показва, че освен платежното състояние на населението, недостатъчна е и информацията за производството и ползата от потреблението на биохрани у нас: • само 60% от анкетираните

потребители знаят, че на българския пазар се предлагат екологично чисти продукти;

• 18.8% са информирани за тях от познати, които закупуват такива хранителни продукти;

• 21.3% изобщо не знаят за присъствието им на пазара.

От запознатите за пазара:• 26% разпознават продукта по

надписа „екологично”;• 19% – по знака за биопродукт

(червена калинка върху зелено листо);

• 28% не обръщат внимание на логото, а се доверяват на

продавачите.• Относно начина на

производство на биологичния продукт:

• 62% от анкетираните смятат, че е произведен по биологичен начин;

• 10% – по здравословен;• 20% – по утвърдени регламенти;• 7% не са сигурни за значението

на тези продукти.Проучването показва, че

информираността на българина за биопроизводството постепенно нараства, но в сравнение с европейския потребител значително изостава. Причините за това са

ограничената информация на потребителите относно:• наличие или липса на остатъци

от пестициди и лекарства;• съдържание на мазнини,

витамини и минерали;• къде и как са произведени;• място на закупуване;• каква и защо е такава цената

им. Биопродуктите не са съпътствани

с научни доказателства относно здравословния ефект. Мотива-цията на потребителите в тази насока е твърде слаба и в бъдеще трябва да се повишава интересът им чрез масирана (агресивна) информация за съществуването на биологични ферми, необходимостта от съхранение на почвата за бъдещите поколения, за удовлетворението от потреблението на биопродукти, за полезността им за здравето и т.н.Този подход в напредналите

страни е допринесъл:• 7.7% от потребителите да се

класифицират като „твърди” консуматори на биологични хранителни продукти;

• 45% – купуват понякога (рядко) биопродукти;

• 47.3% – не консумират такива продукти.

По-голямата част от консумиращите биохрани (62%) считат, че много важна за тях е възможността да се проследи нейният произход, сигурността в

сертификацията и коректността на пазара. Според тях най-достоверни канали за реализация на тези храни са директните продажби (директно от фермите) или чрез специализирани фермерски и здравни магазини (за плодове и зеленчуци, месарници и др.), които са напълно изолирани. Анкетираните потребители на биопродукти (76 %), купуват основно от веригите супермаркети.Употребата на биологични

продукти и биохрани при различните домакинства е свързана главно с дохода, възрастта, образованието и наличието на деца. Жените по-често купуват

биопродукти от мъжете. По-големият интерес у жените се обяснява с това, че те пазаруват по-често от мъжете и смятат, че качеството на хранителните продукти, консумирани от техните семейства, е от значение за здавословния им начин на живот. Според проучване на Organic-

Market.info, една от причините за недостатъчната популярност на биохраните у нас, са значително по-високите цени от традиционните. Те могат да се закупуват от домакинства с високи доходи. Голяма част от потребителите считат, че не е логично биологичните храни да струват по-скъпо от конвенционалните, което показва недостатъчното познаване на характера на биологичното производство, където разходите са значително по-високи за единица продукция.

проф. дсн Димитър Греков, проф. дсн Алекси Стойков

10

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

10

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ПОРО

ДИ

Българско сиво говедоБазисна информация

Други наименования на породата Сиво говедо

Класификация Праисторически породата се формира от кръстосване на късоро-гото (Bos taurus brachycerus) и дългорогото (Bos taurus primigenius) говеда

Произход България

Методи и условия на създаване Народна селекция

Година на признаване на породата автохтонна

Основен арсенал Планините Странджа, Сакар, Централен Балкан, Същинска Сред-на гора и Рило-Родопския масив, Шуменска и Варненска области

Стопанско използване За месо, работа, мляко

Развъден статус

Име на развъдната организация Асоциация за развъжданена местни породи говеда

Година на завежданена родословната книга

2008

Под селекционен контрол:

– крави, брой 1630

– бици, брой 62

– стада, брой 41

Генбанка (ИАСРЖ)

– бици, брой 6

– дози, брой 32 426

Класификация на породатапо степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд Нарастване

Информация: Доц. д-р Янко Горинов, АРМПГ

Описание на породатаЦвят

Космена покривка Сив, с нюанси от тъмно до светло сив, по-рядко жълтеникав; при биците предната част на тялото е оцветена по-тъмно, до черно

Носно огледало Черен

Мукози Черен

Рога Сиво-бели в основата, с черен връх, правилна лирообразна форма

Копита Черен

Основни екстериорни измервания

Висичина при холката, см

– крави 119

– бици 129

Жива маса, кг

– крави 340–410

– бици 480–650

– при раждане 20–23

11

На Седмия национален събор за опазване на местните български породи 2012г в Калофер, наред с автохтонни породи овце, коне, кози и

кучета беше представено и Българското сиво говедо. По време на дефилирането на стадото от говеда, участниците и гостите на Събора бяха запознати с произхода, основните белези и характеристики на породата от Светломир Влайков – гл. експерт по говедовъдство и биволовъдство в ИАСРЖ. Българското сиво говедо е една древна българска порода. Според историческите справки тази примитивна порода е произлязла от тура, който е прародител на дългорогите или дългоглави говеда, който до края на ХVI век е обитавал българските земи в диво състояние. При кръстосването на късорогото (Bos taurus brachiceros) и дългорогото (Bos taurus primigenius) говедо в продължение на столетия се е формирала популацията на местното сиво говедо в което преобладават белезите и формите на примигенния прародител. В процеса на доместикация тези говеда се формират като порода от комбиниран тип – за работа, месо и мляко. От 1915г започва целенасочена племенна дейност чрез сформиране на първите говедовъдни дружества у нас. Създавало се е отлично приспособено животно към климатичните условия, здрава конституция, добра работоспособност, голяма жизненост и устойчивост на заболявания. Имат добри съпротивителни качества срещу топлина или

студ, ветрове, суша, насекоми и паразити. Поради различията на природните и стопански условия, в които се е развивала и заради различията в нивото и насоката на провежданата селекция, популацията на сивите говеда е била твърде нетипизирана. Имало е период, в който формираните по този начин отродия се разглеждат като отделни породи – местно сиво и искърско. След 1961г, при продължаващо кръстосване с внесени специализирани породи, сивото говедо практически е на ръба на оцеляването. В края на 20-ти век сиви говеда са съхранени в две държавни ферми – КОС в гр. Средец и ДП „Кабиюк“ и в някои частни ферми в полупланинските и планински райони на Странджа, Същинска средна гора, Централен Балкан и Рилородопския масив. Развъдната дейност с породата се възстановява през 2001г. Изследванията на основния селекционер на породата доц. Янко Горинов показват, че по външни белези съвременната популация е междинна между изходните отродия. Тя се представя под името Българско сиво говедо. Тази стара и примитивна местна порода е послужила за основа при създаването на всички наши породи до 1981г. Говеда от породата са използвани като майчина основа за създаването и на различни месодайни типове говеда. Представителите на породата се характеризират с неголям ръст, късо тяло и сравнително сухи телесни форми. Цветът на космената покривка е сив, вариращ от по-светло до по-тъмносив, среща се и зеленикавосив оттенък. При биците предната част на тялото е оцветена по-тъмно, до черно. Шията е средно дълга, на нея има добре развит гердан, което е типичен породен белег. Шията и долната част на тялото са тъмносиви до черни. Видимите лигавици по носното огледало и ануса са черни. Главата е

Репродукция и използване

Полова зрялост, мес 10–12

Стопанска зрялост, мес 31

Плодовитост, % 756

Продължителностна използване, год.

15–17

Продуктивност (месодайна)

Млечна

Продължителност на лактация, дни 190

Млечност, кг 975

Масленост на млякото, % 3,6–4,5

Месна

Среден дневен прираст, кг 0,660–0,850

Кланичен рандеман, % 56

12

средноголяма и съразмерна с тялото, а рогата са с правилна лирообразна форма, в основата си са сивобели, а върхът е черен. Рогата при биците са по-дебели и къси, насочени настрани и малко напред. Челото е леко вдлъбнато между очните орбити. Ушите са неголеми и окосмени отвътре, около очите се наблюдават черни петна, очертани по- добре от долната страна. Гърбът е къс, прав и средноширок, поясницата е добре замускулена, а коремът – бъчвообразен. За разлика от добре развития преден пояс, крупата е недостатъчно широка, с подчертана заостреност назад и често стреховидна. Опашката е тънка, дълга и завършва с голям красив кичур от дълги тъмнопигментирани косми. Поради това, че доскоро представителите на породата са използвани като впрегатни животни, крайниците са здрави и добре поставени. Имат добре развити стави и сухожилия. Говедата се движат с лека и бърза крачка и тичат в характерен тръс. Копитата са малки, като и те са оцветени в черно. Вимето е средно голямо с тънка и еластична кожа. Има еднакви по форма и размер цицки. Сивото говедо е дребно, като височината при холката на кравите е 120см, а при пълновъзрастни бици – 129см. Живата маса на кравите е 370-380кг, а на биците – до 600кг. Телетата се раждат 22-23кг, с характерен жълто-кафяв цвят. Кравите не се доят, а се използват като кърмачки. След отбиване на телетата животните се пресушават по естествен начин. Характерните за млечните породи проблеми с млечната жлеза и мастити не са наблюдавани.

При експериментални условия е установено, че за 190-дневен бозаен период млечността достига средно 975кг. Има слаба угоителна способност. Кланичният рандеман е 52-55%. Месото е с много тлъстини и е подходящо за производство на колбаси. Към биологичните и стопански качества трябва да отбележим приспособимостта към условията на средата, леките раждания, готовността и способността да защитава новороденото от хищници, липсата на следродилни усложнения. Предвид къснозрелостта на породата първото отелване на около 3 годишна възраст, стопанската плодовитост достига 89%, голяма част от телетата се раждат през пролетните месеци, тъй като има ясно изразена сезонност на заплождането. Сивото говедо има пословично дълголетие – средната продължителност на стопанско използване е 16 години. Тези особености не позволяват на породата да се самоиздържа и да формира самостоятелен поминък в съществуващата икономическа среда. За това породата БСГ е включена в двете схеми на подпомагане на съхранението на популацията – компесаторни плащания от ДФ „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони и Програма „САПАРД“. Подпомагането по линия на ДФ „Земеделие“ в размер на 200 eвро на крава и бременна юница влияят положително и създават условия за разширено възпроизводство. Осигуряването на средства по Схема на държавна помощ за водене на родословна книга и за провеждане на развъдни мероприятия позволява

13

да бъдат извършени основните дейности по издирване и регистрация на животните и за изграждане на развъдна структура на популацията. В настоящия момент развъдна дейност с породата Българско сиво говедо извършва Асоциацията за развъждане на местни породи говеда със седалище гр. София. Изградена е развъдна структура на национално ниво. Развъдно подобрителна работа се извършва в 63 ферми с 1887 животни. Чистопородното развъждане е единственият метод, посредством които може да се съхрани и стабилизира наследствеността на популацията. Спряно е използването на нерегламентирани разплодници във всички контролирани стада и е въведена ротационна схема на използване на чистопородните бици. Преустановено е неконтролираното близкородствено съешаване в популацията. В резултат на целенасочена издирвателна и развъдна дейност поголовието на Българските сиви говеда се увеличава с постоянни темпове, като разширението на обхвата на контролираните животни през тази година спрямо 2009г е 42%. Голям резерв във възстановяване на развъдната

структура на популацията Българско сиво говедо и създаване на оптимално вариране по основните биологични и продуктивни показатели е наличието и използването на дълбокозамразена семенна течност от 6 разплодника, която се съхранява в Станция по изкуствено осеменяване, управлявана от ИАСРЖ. Остава открит въпроса за намиране на най-подходяща схема за изкуствено заплождане, поради спецификата на примитивната порода. Съхраняването на генофонда на местните автохтонни породи винаги се свързва с усилията за изграждане на биологичното или екологосъобразно земеделие и животновъдство. Породата Българско сиво говедо е национален генетичен ресурс, част от биологичното разнообразие и източник на информация и генетичен резерв за развитие на говедовъдството. Управлението и съхранението на генетичните ресурси е приоритет на държавата и неправителствените животновъдни организации, поели трудната задача за запазването на Българското сиво говедо за идните поколения.

Светломир ВлайковИАСРЖ

14

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

14

БРОЙ

5/ 2

012

ИЗЛ

ОЖЕН

ИЯ

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

следващите три години дават резултат и това стана видно на изложенията т.г. през септември, съответно в: Брезник, Сливница, Елин Пелин и накрая като заклю-чителен етап – в Костинброд.Както е обичайно, откриването

в Костинброд на Втората регио-

АСОЦИАЦИЯ НААБОРИГЕННИТЕ ПОРОДИ

ОВЦЕ ОТ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Сдружението е учредено през 2009г с цел съхраняване и опаз-ване

на Софийската, Брезниш-ката и Западностаропланинската породи овце, които са застрашени от изчезване. Усилията на асоциацията през

нална изложба бе съпроводено от кратка музикална програма, представяне на организаторите, на официалните гости. Изложителите, които бяха разположили овцете си на пазара за животни в Костинброд, бяха спечелилите първи награди от предишните

15

БРОЙ 5/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGИ

ЗЛОЖЕНИ

Я

16

три изложения. Междувре-менно, комисията с председател проф. Десимир Неделчев и членове проф. Николай Тодоров, доц. Андреа Колев, доц. Иван Димов и Маргарита Тодорова от „Агрокомплекс Рашково” оцени и класира животните по развъдни групи. Оценката се извърши по петобална система, съответно за женски животни – овце-майки, дзвизки и женски шилета до 12 месеца, както и за мъжки животни – кочове, дзвиздаци и мъжки шилета до 6 месеца.Стопаните с най-добри животни

бяха наградени от организаторите с почетен плакет и сертификат, като най-много точки събраха: Павел Велков – Софийска (Елинпелинска овца), Данаил Кюркчийски – Брезнишка овца, и Маргарита Тодорова със Западностаропланинска овца.Ванюша Флорова – произ-

водител на спално бельо и дюшеци от естествени материали, подари красиви завивки на отличените. С пламенно слово тя се обърна към животновъдите и ги прикани да не се отказват от производството на местни породи, защото от чистата вълна се правят най-хубавите завивки.Заместник-кметът на община

Костинброд Трайко Младенов отправи покана към изложите-лите, това събитие да се превърне в традиция, а от своя страна, председателят на Асоциацията на аборигенните породи овце от Западна България доц. Андреа Колев изрази увереност, че местните породи няма да изчезнат и че държавата ще се ангажира все повече в тази благородна кауза и ще подпомага трудолюбивите животновъди.

Станислава Пекова

17

На 5-и и 6-ти октомври 2012г животновъди от цялата страна, пред-

приемачи и производители в отрасъла, политици и специалисти, представители на организации, които подпомагат развитието на животновъдството, земеделието и опазването на околната среда, се събраха на пазара за животни край сливенските минерални бани, за да участват в юбилейното Десето Национално изложение по животновъдство – Сливен 2012.Националното изложение в

Сливен е най-мащабната проява в областта на животновъдството у нас. С всяка година се увеличава както броя на участниците и представените животни, така и тяхното качество. През тази година гостите на изложението можеха да разгледат елитни представители от над 70 български и чужди породи говеда, овце, кози, коне, свине, зайци, кучета и десетки породи от различни видове птици – кокошки, пуйки,

гълъби, токачки, пауни.35 говедовъда, представители

на 8 развъдни организации в говедовъдството представиха 142 говеда от 14 породи: Родопско късорого говедо, Българско сиво говедо, Черношарено и червеношарено говедо, Българско кафяво говедо, Българско родопско говедо, Монбелиард, Симентал, Шароле, Херефорд, Абердин ангус, Лимузин, Белгийско синьо, Гаскон и Галоуей. С най-мащабно участие бяха Асоциацията за развъждане на Кафявото говедо с председател Цветан Цочев, Асоциацията на развъдчиците на Черношарената порода в България с председател Росен Христов, Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал с председател Атанас Атанасов. От най-голямата развъдна организация в говедовъдството – Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България (Добрич) – участва с

три ферми.Както всяка година най-

мощно присъствие показаха овцевъдите. Участваха всички 15 развъдни организации, като с най-много животни се представиха Асоциацията за развъждане на Черноглава плевенска овца с председател д-р Димитър Георгиев и Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна с председател Симеон Караколев. Развъдната асоциация за аборигенни породи овце за Западна България с председател доц. д-р Андрея Колев, също пожела да участва с голяма група, но поради ограничената изложбената площ, броят на животните беше ограничен.Най-добре организиран беше

павилионът на Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце в България с председател зооинж. Бойко Стоянов. Това, както и прекрасните животни които бяха представени,

10то Национално изложениепо животновъдство в Сливен

18

предизвикаха огромен интерес у посетителите на изложението.73 участника представиха 387

животни от различни категории овце, от 6 продуктивни направления и 28 породи: Каракачанска, Медночервена шуменска, Местна карнобатска, Софийска, Старозагорска, Реп-лянска, Тетевенска, Брезнишка, Вакла маришка, Бяла маришка, Дъбенска, Средностаропланинска, Среднородопска, Западно-старопланинска, Копривщенска, Синтетична популация Българска млечна, Черноглава плевенска, Асаф, Аваси, Суфолк, Североизточно българска тънкорунна, Карнобатска тънко-рунна, Тракийска тънкорунна, Ил Дьо Франс, Мутон Шароле, Романовска и Цигай.Кози представиха 6 участника

от двете национални организации

– Асоциацията за развъждане на млечни породи кози и Асоциа-цията за автохтонни породи кози в България. Представени бяха 38 животни от 6 породи: Българска бяла млечна коза, Англо-нубийска, Тогенбургска, Саанска, Калоферска дългокосместа коза и Виторога дългокосместа коза.Четирите основни развъдни

организации в коневъдството – Асоциация на коневъдите в България, Асоциация „Източнобългарски кон“, Асоциация „Български спортен кон“ и Асоциация за развъждане на местни – автохтонни породи в България, също бяха представени. Участваха 22 коня от 11 ферми от 8 породи: Каракачански кон, Източнобългарски кон, Дунавски кон, Хафлингер, Български тежковозен кон, Български спортен кон, Фризийски кон и

коне от Фламандската порода.В областта на свиневъдството

участие взеха 3 от четирите развъдни организации – Асо-циация на развъдчиците на специализираните породи свине в България, Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня и Асоциация на свиневъдите в България. Представени бяха 7 фермера с 40 животни от породите Източнобалканска свиня, Дунавска бяла свиня и четири различни хибридни комбинации.Птицевъдството беше

представено от Национална развъдна асоциация по птицевъдство. Земеделски институт гр. Стара Загора представи 30 птици: петли и ярки от общоползвателно направление и пуйчета от яйценосна лека порода; имаше изложени 100 птици от породата Ломан браун, десетки породи гълъби и декоративни кокошки, развъждани от над 60 частни стопани.Поради липса на развъдни

организации в зайцевъдството, зайци бяха представени от Института по животновъдни науки гр. Костинброд, който изложи 12 заека от породите Калифорнийски и Новозенлански заек. Още десетки производители представиха зайци от породите Фландър, Бял великан, Чинчила и декоратвни мини-зайчета.Киноложките развъдни орга-

19

низации Международна орга-низация „Каракачанско куче”, Български киноложки клуб за Българско овчарско куче и Български републикански киноложки съюз, демонстрираха всички наши официално признати породи Каракачанско куче, Българско овчарско куче, Българско лудогорско гонче и Български барак. Гостите можаха да разгледат 71 представители на тези породи.Двадесет и шест фирми, свързани с

животновъдството, демонстрираха своята дейност и продукти. Фермери и специалисти имаха възможност да се информират за новостите в производството на доилна техника, разнообразно оборудване за животновъдни стопанства, фуражни цехове и пречиствателни станции, поливни системи, ветеринарно медицински препарати, фуражи и фуражни добавки, всичко за идентификацията на животните и т.н. Имаше и голям избор на специализирана литература, представители на фирми, предлагащи вносен семенен материал за изкуствено осеменяване, не липсваха и нашите си чанове. С информационен щанд по Програмата за развитие на селските райони се представи и Министерството на земеделието и храните.Тази година, заедно с

презентациите, демонстриращи дейността на ИАСРЖ и развъдните организации, на голямата видеостена течеше презентация на тема „Традиции в българското скотовъдство – поглед назад“, изготвена от г-жа Людмила Чолакова – докторант към Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. С много архивни снимки беше представен празнично-обредния комплекс на народа ни, свързан с животновъдството.Неофициално, изложението

стартира на 5-и октомври с пристигането и настаняването на животните по боксове. Комисии по видове животни определени

със заповед на проф. д-р Васил Николов – Изпълнителен директор на ИАСРЖ, извършиха оценка на представените животни и определиха шампионите на породите. Председатели на комисиите бяха: за оценка на говеда и биволи – доц. д-р Живка Герговска – преподавател по говедовъдство в Тракийски университет Стара Загора и Аграрен университет – Пловдив; за оценка на овце млечно направление – доц. д-р Мария Джорбинева – председател на Асоциацията за развъждане на Старозагорската порода овце; за оценка на овце от тънкорунно и месодайно направление - проф. дсн. Стефан Бойковски – председател на Асоциация за развъждане на тънкорунни овце в България; за овце от автохтонни породи и кози – гл. ас. д-р Геновева Стайкова – експерт по Медночервена шуменска овца към Развъдна асоциация на местни породи овце; за оценка на конете – доц. д-р Георги Бързев – преподавател секция „Коневъдство“ в Тракийски университет; за оценка на свинете - зооинж. Здравелина Василева – гл.експерт контрол и координация в свиневъдството в ИАСРЖ; за оценка на птици - зооинж. Емилия Георгиева – гл. експерт в ИАСРЖ и за оценка на кучетата – зооинж. Галина Илчева – Началник отдел в ИАСРЖ. Членове на комисиите бяха експерти от ИАСРЖ, председатели и селекционери на развъдни организации, научни работници от земеделските институти.Още през първия ден,

изложението беше посетено от много гости „за да се насладят на животните на спокойствие“.Изложението беше открито

официално на 6-и октомври.Официални гости на

тържеството бяха д-р Цветан Димитров – Заместник-министър на земеделието и храните, г-жа Десислава Танева – Председател на Комисията по земеделие и гори при 41-то Народно

събрание, г-н Марин Кавръков – Областен управител на Сливен, г-н Корнелий Желязков – Заместник-кмет на гр.Сливен, г-н Стоян Гюзелев – депутат в 41-то Народно събрание от област Бургас, проф. дсн Иван Станков – Ректор на Тракийски университет гр.Стара Загора, г-жа Мария Степанчева – член на Консултативния съвет по животновъдство към МЗХ, проф. д-р Марин Тодоров – директор на Институт по планинско животновъдство и земеделие гр.Троян; доц. д-р Стайка Лалева – Директор на Земеделски институт гр. Стара Загора; доц. д-р Цонка Оджакова – директор на Комплексно опитна станция гр. Смолян и председател на сдружение „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон“ гр. Смолян; доц. д-р Илияна Събева – Директор на Експериментална база ДП към Земеделски институт гр. Шумен. Тук бяха като гости и домакини председателите, изпълнителните директори и експерти на развъдните организации.Преди официалното откриване

на изложението, д-р Цветан Димитров даде пресконференция, на която съобщи дългоочакваната новина, че Европейската комисия е одобрила държавна помощ за секторите свиневъдство и птицевъдство, стартираща от 1-ви ноември. Той обяви 25%-овото увеличение на подпомагането на животновъдите от ДФ „Земеделие“ за периода октомври - януари и за предстоящо допълнително финансово подпомагане на производителите на мляко.Водещ на програмата на

изложението беше актьорът Юрий Ангелов.Церемонията по откриването

започна с поздрав към участниците и гостите от Кукерите от Пирина – едно неописуемо преживяване за тези, които не са го виждали.Изложението беше официално

открито от д-р Цветан Димитров с приветствие към гости, участници

20

и организатори.„Благодаря на всички, които

независимо от трудната година, намериха сили да дойдат тук и да покажат своите животни. Резултатите, които се постигнаха – 30% повишение на броя на животните под селекционен контрол и повишена млечност, са благодарение на ръководителите и членовете на развъдните организации. Няма да пропусна и труда на служителите на Агенцията по селекция и репродукция, които от няколко години полагат тежък труд този сектор да заеме своето достойно място. Уверявам ви, че Министерството на земеделието и държавата полагат усилия да подкрепят този ваш самоотвержен труд. Само за последните две години финансовият ресурс, който се предоставя на сектора, е нараснал от 103 на 230 милиона“, каза Цветан Димитров.Приветствие поднесе и г-жа

Десислава Танева.Проф. д-р Васил Николов

– Изпълнителен директор на ИАСРЖ говори за прогреса на развъдната дейност у нас. Той отбеляза, че изложителите тази година са повече от миналата. На днешната изложба се представят 180 фермери от над 31 развъдни организации, има повече от 1 000 животни от 70 породи. „Това е нашето национално генетично богатство. Развъдната дейност беше в крах и се очакваше да бъде още по-тежко. За две години обаче говедата са се увеличили с 52,8%, биволите – с 11,5%, овцете – с 14,9%, козите – два пъти, запазил се е броят на контролираните свине, пчелните семейства и кошерите. Така че крахът, който предвещаваха, не се случи“, каза проф. Николов. Той набеляза две основни причини за това. Първата е в приетите промени в законодателството през 2010г, за които той благодари на зам.министър Димитров и Десислава Танева като председател на комисията по земеделие. „Те ни повярваха и подкрепиха тези

промени. Тогава направихме нещо уникално – правителствена организация каквато е Агенцията по селекция, създаде Национален съвет по генетични ресурси, в който влязоха председателите на всички неправителствени развъдни организации в страната. Второто голямо постижение – през тази година агенцията стана член на международната организация по стандартизация на развъдната дейност, в която участват 50 държави“, каза още проф. Николов. Тази година акцентът на изложбата при овцете е поставен върху Черноглавата плевенска овца. За първи път в България се представя френската порода Гаскон при говедата. Новост при конете е породата Хафлингер. В заключение, проф. Николов се обърна към управляващите, като ги призова никога да не посягат на ИАСРЖ, защото това е институцията, около която се гради цялата дейност в животновъдството. „Създадена е уникална структура на управление и организация на развъдната дейност, която не трябва да се пипа. Тя показа своята ефективност и ще покаже своята мощ и в бъдеще, но за това е необходимо време.“Последна беше наситената

с патос и чувство реч на г-жа Степанчева, която благодари на проф. д-р В. Николов от името на Развъдните организации за пълната подкрепа на дейността им от ИАСРЖ и изненада приятно професора с букет червени рози.Доброто настроение на всички

се подсили от хора и танцьорите на Ансамбъл за народни песни и танци – гр. Сливен.Най-интересната част обаче,

предстоеше – дефилирането на отличените животни по просторния манеж. Всички фермери – участници на Десетото Национално Изложение по Животновъдство Сливен 2012г получиха статуетки, които се връчваха от Изпълнителния директор на ИАСРЖ, от Директори и Началник отдели в Агенцията,

от официалните гости на изложението. Разбира се, имаше отличени и шампиони по породи. Преминаването на животните пред публиката се съпътстваше от кратка характеристика на съответната порода и обявяване на призьорите от експертите на ИАСРЖ: г-жа Мая Попова –мл. експерт по коневъдство, г-н Светломир Влайков – гл. експерт по говедовъдство, г-н Стоян Стоянов – гл. експерт по овцевъдство, г-жа Здравелина Василева – гл. експерт по свиневъдство и г-жа Галина Илчева – Началник отдел в ИАСРЖ.Дефилето започна с коне.

Излъчените шампиони от конете бяха: жребец Роко от породата Каракачански кон със собственици Венка и Гошо Йорданови от гр. Пирдоп, жребец Астазар от породата Източнобългарски кон действал като производител в държавни конеферми и конезаводи, жребец Такис от породата Дунавски кон собственост на Цветан Вълешков от с. Садовец, област Плевен, кобила Норка от породата Български тежковозен кон собственост на Димитър Димитров от гр. Разград, кобила Маргарет от породата Български спортен кон собственост на Христо Крушарски, който отглежда кобилата в Клуб по конен спорт „Феномен – Стара Загора“, жребец Ирландо де Ронера от Фламандска порода, собственост на Сунай Караасан от гр. Пещера и кобила Джара от породата Фризийски кон, собственост на Николай Николов от гр. Велико Търново, която премина по манежа заедно с малкото си четиримесечно конче. „Тази година акцентът в коневъдството е породата Хафлингер, която е представена с най-голям брой коне на изложението.“ – обяви от трибуната г-жа Мая Попова. Жребец Олщин от породата Хафлингер, собственост на Христо Даков от гр. Стара Загора получи специална награда за „шампион на породата“.

21

Последва дефилирането на говедата. Призове получиха отличените от комисията животни от Черношарена и Червеношарена порода говеда, от породите Монбелиард, Симентал и Българско родопско говедо.Проф. д-р В. Николов връчи

специална награда за Земеделски институт гр. Стара Загора на доц. д-р Стайка Лалева – Директор на института, за участие с най-много видове и породи животни в настоящето изложение и участие на всички изложения, организирани от ИАСРЖ.Специален приз за участие

с най-голям брой животни от 3 породи говеда се присъди на „БИОЕЛИТ“ ЕООД гр. Омуртаг. Наградата получи д-р Исмет Шабанов. Голям интерес предизвикаха преминаващите по манежа негови крава с теле от породата Шароле.Тази година при говедата

акцента е поставен на породата Българско кафяво говедо. От тях бяха отличени: с 3-та награда юниците Линда и Дида собственост на Генчо Джукелов от гр. Ямбол, който получи и приз за потомствена група; 2-ра награда беше за юница Сара, собственост на ЗК „Нова идея“ гр. Ямбол, а 1-ва награда получиха две кафяви юници от фермата на „Бик“ ООД със собственик Пенка Янкова от с. Младово, област Сливен.Специалната награда на

изпълнителния директор на ИАСРЖ отнесе юница Ява 31019871 на ферма „Бик“ ООД. Тя беше избрана публично от проф. д-р В. Николов, който прецизно извърши екстериорен оглед на 5 кафяви юници по манежа и споделяше с публиката своята експертна преценка.За представени потомствени

групи от Кафявата порода призове получиха кооперация „Единство“ с. Ботево, област Ямбол и КОС гр. Ямбол.Това, което се случи на

изложението за пръв път, е представянето на месодайни бици. Специална награда беше

връчена на фирма „Литекс кетъл фарм“ гр. Ловеч, която представи бици от породите Херефорд, Абердин ангус, Лимузин и Белгийско синьо. За пръв път имаше и бик от месодайната порода Галоуей, собственост на „ПЕТРО-Г“ ООД с. Левочево, област Смолян. Отличена беше и фирма „Лидермес“ гр. Пещера, която представи бик и крава от месодайната порода Абердин ангус и тежковозни коне. Заградени с електропастири, огромните мъжки животни респектираха с излъчване на мощ и красота.Последен, но не и по важност,

приз беше връчен на Карел Андриаенсен от с. Странджа, област Ямбол, собственик на крави от породата Гаскон – също от месодайно направление, представена за пръв път порода.При овцете пък акцентът падна

върху нашата порода Черноглава плевенска. Като лидери по категории от овцете бяха излъчени: от категория коч – животно собственост на Николай Савев от с. Деветаки, област Ловеч; от категория овце-майки – животно собственост на Цветан Вълешков от с. Садовец, област Плевен и от категория женски шилета – животно собственост на Красимир Михов от с. Оряховец, област Плевен. По манежа дефилираха коч от Старозагорска порода – собственост на Станимир Иванов от с. Горно Ботево – лидер на породата и коч от породата Бяла Маришка овца, собственост на Павел Драганов от с. Дуванлий – лидер на породата, които бяха отличени като шампиони.Обявените от трибуната

участници със свине бяха наградени с розетки. Специален приз, връчен от Изпълнителния директор на ИАСРЖ получи „Свинекомплекс Николово“ АД, област Русе за категория женски разплодни животни и най-многобройно представяне. Още един специален приз получи Станка Георгиева от с. Бял бряг, област Шумен за представяне на

единствената аборигенна порода свине у нас – Източнобалканска свиня. Проф. д-р В. Николов обяви от трибуната, че представения от фермерката нерез е най-атрактивното животно на тазгодишното изложение. Наистина много рядко бихме могли да видим на живо подобен екземпляр. В знак на благодарност за добрите думи и високата оценка, Станка скришом изпрати дар на професора –половинка сливовица, собствено производство.Последни преминаха

представителите на кучетата. Шампионите при тях бяха: куче Наско Катев от породата Българско овчарско куче собственост на Костадин Коцаков от гр. Разлог; куче Арап от породата Българско лудогорско гонче собственост на Максим Димитров от гр. Монтана; куче Роки от породата Български барак също собственост на Максим Димитров от гр. Монтана и куче Гриво от породата Каракачанско куче от Развъдник „Кара-ген“ гр. Добрич.И както каза проф. д-р В.

Николов, овцете без да искаме ги пренебрегваме, затова той заедно с началник отделите и експерти на ИАСРЖ се отправи към боксовете на изложените овце. Там на място Изпълнителният директор се ръкува и връчи на всички изложители статуетки за участие. С присъщото му уважение към фермерите, той отдели внимание и разговаря с всеки един стопанин, оглеждайки животните им.Единодушно беше мнението,

че с всяка изминала година, Националното изложение по животновъдство в Сливен събира все повече животновъди и посетители. Настроението беше също като времето – ведро и слънчево. Всеки си тръгна към дома изпълнен с много емоции и с пожелания за нови срещи догодина.

Красимира Горанова

22

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

22

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ХРАН

ЕНЕ

Ефект от включване на рапичен шрот

в дажби на млечни овцеСъгласно Директива 30/2003 на ЕС, Закона за въз-

обновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива в РБ (ДВ бр. 49/19.06.07) и Национал-ната програма за потребление на биогорива 2007-2020г се залага минимален дял на биогоривата, който до 2010г да нарастне до 5.75% от всички горива, използвани в националния транспортен сек-тор. Тенденциите са: 2020г – 10%; 2050г – 70%. За момента като основни биогорива се сочат биоди-зела и биоетанола. С нарастване на количествата произведен биодизел ще се повишават и количе-ствата на рапичния шрот, достъпен за включване в дажбите на продуктивни животни.Oт преработката на 1кг рапично семе се добиват

360мл биоолио и 640г шрот (RSM). Химичните оп-ределения на този фураж го характеризират като подходящ за включване в дажби на преживни жи-вотни. Високото съдържание на протеин (38 – 46%) се допълва от оптимален аминокиселинен профил (особено по отношение на лимитиращите метио-нин, лизин, сяросъдържащи АК) и благоприятно съ-отношение между разградимата и неразградимата фракция в търбуха. Като предимство се отчита и високия процент полиненаситени мастни киселини (ПННМК) с ниска степен на биохидрогениране в търбуха.Като недостатък се посочва съдържанието на би-

ологично активни съединения, обединени в обща група, нар. анти-хранителни вещества (тиогликозиди, ерукова киселина, фитати, феноли, танини и др.). Този проблем не стои на дневен ред при съвре-менните сортове рапица, където антихранителните фактори почти липсват или са сведени до минимум и не повлияват продуктивността и качеството на животинските продукти.Следвайки тенденциите в млечното говедовъдство,

ние си поставихме за цел да проследим ефекта от участие на рапичния шрот в дажби на лактиращи млечни овце.За целта в базата на Института по животновъд-

ни науки – Костинброд бе проведен научно-сто-пански експеримент с шестнадесет броя овце от породата Синтетична Популация Българска Млечна (СПБМ), разпределени в две групи (n=8), изравне-

Таблица 1. Състав на дневните дажби в опит с лактиращи млечни овце:

Група I с SFM II с RSM

Компонентен съставна дневните дажби, г

Концентратна смеска:

Царевица 290.0 290.0

Пшеница 330.0 250.0

Слънчогледов шрот 310.0 –

Рапичен шрот (RSM) – 390.0

Креда 7.5 3.9

(NH4)2SO4 16.8 2.8

Общо: 954.3 936.7

Основна дажба:

Царевичен силаж 2300.0 2300.0

Ливадно сено 500.0 500.0

Общо: 2800.0 2800.0

Дневна дажба:

Концентратна смеска 954.3 936.7

Основна дажба 2800.0 2800.0

Общо: 3754.3 3736.7

ни по метода на аналозите (млечност, поредност на лактация, % млечни мазнини, % млечен протеин,

продължава на стр.27 •

ВКР

АВИ

5Пр

оф.д

-р В

асил

Ник

олов

Агра

рен

унив

ерси

тет

Плов

див

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

– ек

стен

зивн

а и

инте

нзив

на. П

ри и

нтен

зивн

ата,

след

отб

иван

е, ж

ивот

ните

се

прод

ават

дир

ектн

о в

угои

телн

и фе

рми

и ко

мпл

екси

, а п

ри е

ксте

нзив

ната

сист

ема

се

изпо

лзва

пре

дуго

ител

ен о

бикн

овен

о па

сищ

ен п

ерио

д ил

и ж

ивот

ните

се х

раня

т на

ясла

с м

алоц

енни

фур

ажи.

При

биол

огич

ното

про

изво

дств

о се

изп

олзв

а са

мо

екст

ензи

внат

а си

стем

а.

Прир

астъ

т тря

бва

да се

под

държ

а на

нив

о 0,

800–

1,20

0кг п

ри и

зпол

зван

е на

даж

би

на о

снов

ата

на о

бем

ист ф

ураж

. Жив

отни

те се

уго

яват

до

по-в

исок

а м

аса

без д

а за

тлъс

тява

т. О

снов

ен н

едос

татъ

к са

по-

висо

ките

раз

ходи

за ф

ураж

и о

тгле

жда

не,

кои-

то зн

ачит

елно

мог

ат д

а бъ

дат н

амал

ени

при

изпо

лзва

не н

а па

сищ

а.Пр

и та

зи си

стем

а те

лета

та се

зала

гат з

а уг

оява

не п

ри м

аса

180–

250к

г и се

уго

яват

до

380

–450

кг и

ли д

о по

-вис

оки

тегл

а в

зави

сим

ост о

т паз

ара

на ж

ивот

ните

за

клан

е. З

а пр

оизв

одст

во и

про

даж

ба н

а ро

дени

пре

з про

летт

а “т

ежки

” тел

ета

в пр

едуг

оите

лния

пер

иод

се и

зпол

зват

след

ните

под

ходи

:1.

Жив

отни

те м

огат

да

през

имув

ат, к

ато

се х

раня

т с гр

уби

фура

жи,

а п

роле

тта

се

прод

ават

за д

оуго

яван

е ил

и пр

едва

рите

лно

се д

оуго

яват

на

паси

щат

а.2.

Пре

з зим

ата

жив

отни

те се

под

хран

ват н

а зи

мни

ест

еств

ени

паси

ща

или

изку

стве

ни п

осев

и от

пш

ениц

а и

зим

ен о

вес.

Изп

олзв

анет

о на

пос

еви

от

пшен

ица

влия

е м

ного

бла

гопр

иятн

о въ

рху

резу

лтат

ите

от п

осле

дващ

ото

угоя

ване

. При

изп

олзв

ане

на зи

мни

ест

еств

ени

поси

ща

мож

е да

се п

оддъ

ржа

прир

аст о

т око

ло 0

,350

кг, к

ато

се и

зраз

ходв

а до

250

кг се

но за

под

хран

ване

на

теле

. До

пред

аван

е за

доу

гояв

ане

жив

отни

те д

ости

гат м

аса

300–

400к

г.3.

Пре

ди зи

мат

а пъ

рвон

ачал

но ж

ивот

ните

се о

тгле

жда

т вър

ху п

осев

и от

цар

евиц

а,

а сл

ед то

ва се

хра

нят с

цар

евич

ен си

лаж

с до

бавк

а на

кон

цент

рира

н фу

раж

. В

посл

едни

те 1

–2 м

есец

а те

лета

та се

доу

гояв

ат и

са го

тови

за к

лане

в к

рая

на

лято

то и

нач

алот

о на

есе

нта

на сл

едва

щат

а го

дина

.Д

руга

сист

ема

при

хран

ене

на те

лета

та сл

ед о

тбив

ане

пред

виж

да о

тгле

жда

не н

а пл

ощад

ки и

ли п

асищ

а с х

ране

не за

пос

тига

не н

а по

-вис

оки

прир

асти

. Тел

етат

а се

под

хран

ват с

ъс зъ

рно

към

груб

ия ф

ураж

за б

ързо

дос

тига

не н

а м

аса

400к

г и се

пр

едав

ат за

доу

гояв

ане.

При

угоя

ване

до

мас

а 30

0–35

0кг с

е ку

пува

т тел

ета,

род

ени

през

про

летт

а, сл

ед 1

65

дни

зим

но х

ране

не. Т

е се

отг

леж

дат н

а па

сищ

ето

50 д

ни –

оби

кнов

ено

от ср

едат

а на

май

. Пас

ищет

о ос

игур

ява

прир

аст 0

,680

–0,8

00кг

без

доп

ълни

телн

о по

дхра

нван

е.

При

това

уго

яван

е се

пре

поръ

чва

хран

енет

о пр

ез п

редх

одни

я, зи

мни

я пе

риод

да

е о

гран

ичен

о. П

ри та

кова

хра

нене

се о

чакв

а на

пас

ищат

а пр

ирас

тът д

а бъ

де

0,80

0–0,

900к

г на

ден.

При

изп

олзв

ане

на д

ажби

с по

-вис

ока

хран

ител

на ст

ойно

ст

паси

щат

а щ

е се

изп

олзв

ат п

о-ло

шо.

На

теле

се п

лани

рат п

о 2д

ка п

асищ

e.Пр

и уг

оява

не д

о м

аса

375к

г се

купу

ват т

елет

а сл

ед 1

65 д

ни зи

мно

хра

нене

и

се о

тгле

жда

т на

паси

щет

о 80

дни

. Пре

з лят

ото

каче

ство

то н

а па

сищ

ната

трев

а на

мал

ява.

За

да се

пос

тигн

ат р

езул

тати

как

то п

ри п

роле

тнат

а па

ша,

в п

редх

одни

я пе

риод

теле

тата

тряб

ва д

а се

хра

нят с

даж

би с

по-в

исок

а хр

анит

елна

стой

ност

.О

пити

те, п

рове

дени

у н

ас, с

ъщо

пока

зват

, че

при

паси

щно

уго

яван

е пр

ез зи

мат

а от

бити

те те

лета

тряб

ва д

а се

хра

нят с

огр

анич

ени

по х

рани

телн

а ст

ойно

ст д

ажби

. Пр

епор

ъчва

се д

ажба

та д

а е

изця

ло о

т обе

мис

ти ф

ураж

и, к

оето

оси

гуря

ва п

рира

ст

0,50

0–0,

700к

г дне

вно.

Теле

тата

се п

оста

вят з

а па

сищ

но у

гояв

ане,

ког

ато

паси

щет

о м

оже

да о

сигу

ри м

иним

ум 0

,600

кг д

неве

н пр

ирас

т. По

-нат

атък

при

раст

ът щ

е за

виси

от с

ъсто

яние

то н

а па

сищ

ето,

кат

о бе

з кон

цент

рира

н фу

раж

у н

ас м

огат

да

се

пост

игна

т при

раст

и до

0,9

00–1

кг н

а де

н.

8БР

ОЙ 5

/ 201

2ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

О BG

ТЕХН

ОЛОГ

ИЯ

НА

БИОЛ

ОГИ

ЧНОТ

О М

ЕСОД

АЙНО

ГО

ВЕДО

ВЪДС

ТВО

Спец

иали

зира

ното

мес

одай

но го

ведо

въдс

тво

е но

во н

апра

влен

ие н

а го

ведо

въдс

твот

о у

нас.

Кат

о ця

ло, с

изк

люче

ние

на за

клю

чите

лнит

е пе

риод

и на

уг

оява

не н

а те

лета

та, т

ехно

логи

ята

е до

стат

ъчно

био

съоб

разн

а и

лесн

о м

оже

да б

ъде

приг

оден

а за

био

логи

чно

прои

звод

ство

.Ра

зраб

отва

нето

на

техн

олог

ията

за о

тгле

жда

не н

а го

веда

от с

пеци

ализ

иран

ите

мес

одай

ни п

ород

и тр

ябва

да

е по

дчин

ена

на:

• м

иним

ални

вло

жен

ия и

мин

имал

ни р

азхо

ди за

про

изво

дств

ото,

тъй

като

м

есод

айни

те го

веда

са м

оноп

роду

ктив

ни;

• ст

рикт

но сп

азва

не н

а те

хнол

огич

ните

изи

сква

ния,

кои

то са

раз

личн

и от

тези

в

мле

чнот

о го

ведо

въдс

тво.

МЕСТО

ПО

ЛО

ЖЕН

ИЕ Н

А ФЕРМ

АТАНай-подходящ

и за специализирани месодайни ферм

и за биологично производство са ниските части на планините и полупланиските райони с постоянни обилни пасищ

а – Предбалканът, Средна гора, ниските части на Рила и Пирин, Странджа и

Сакар. За паша през лятото м

огат да се използват и високите части на планините, като през зим

ата животните се отглеж

дат в зимни лагери в по-ниските части.

СИСТЕМ

А НА П

РОИ

ЗВОД

СТВОВ специализираното м

есодайно говедовъдство основните категории животни се

отглеждат екстензивно или полуинтензивно, пасищ

но. Изклю

чение правят само

телетата във финишерния период на угояването, които се отглеж

дат интензивно. При биологичното производство сръхинтензивни технологии не се прилагат, но и при екстензивно угояване м

огат да се получат достатъчно добри прирасти.ВИ

Д И

СПЕЦ

ИА

ЛИ

ЗАЦ

ИЯ Н

А ФЕРМ

АТАВ м

есодайното говедовъдство обикновено се диференцират четири категории говеда:

• основно стадо – вклю

чва бременни сухостойни крави, крави с бозаещ

и телета и бици;

• подрастващ

и телета; •

телета за разплод; •

телета за угояване. В страните с развито ж

ивотновъдство съществуват два или три вида ферм

и. В репродукторните се отглеж

дат само говедата от основното стадо и телетата

за разплод. Свръхремонтните телета се продават веднага след отбиване или

на телеугоителни ферми, или на ферм

и за подрастващи телета, които после ги

предават на угоителните ферми.

У нас на този етап, по редица причини, подобна организация е невъзмож

на. Възм

ожната форм

а е едноотрасловата неспециализирана ферма с пълен цикъл на

възпроизводство. Репрудукторните ферми трябва сам

и да доотглеждат и угояват

телетата, директно да продават готовата продукция в кланиците или за износ. Всякаква друга форм

а ще е пагубна за тях.

КАП

АЦ

ИТЕТ Н

А ФЕРМ

АТАО

сновен ограничаващ фактор за капацитета на ферм

ата са пасищата. В зависим

ост от възрастта на ж

ивотните и състоянието на пасището на едно ж

ивотно се планира дневно от 30–50кг трева при пасищ

а със сочна трева и 15–30кг на сухи пасища.

Трябва да се има предвид, че в зависим

ост от ботаническия състав, 10–30% от

тревата не се изпасва. Приведени в литературата разчети показват, че ако от един декар се получават по 280–300 кръм

ни единици, върху 100дка могат да

се отглеждат 11–12 м

есодайни говеда, в т.ч. 3.5–4 крави, а при 400–450 кръмни

единици – 15–16 говеда, в това число 5–5.5 крави. При правилна организация м

есодайното говедовъдство изисква значително по-м

алко труд от млечното. Тук не е необходим

а ежедневна няколкочасова работа,

свързана например с доенето. В тази връзка м

алки и средни ферми до 15–30 крави

могат да бъдат като допълнение към

друг вид дейност, което е масова практика в

страните с развито месодайно говедовъдство.

ПО

РОД

АЗа специализираното биологично м

есодайно производство трябва да се избират породи които им

ат:•

Добър растеж

на телетата до късна възраст, високо качество на месото, нисък

разход на фураж за килограм

прираст.•

Висока млечност и възпроизводителна способност - при плодовитост на

стадото, по-ниска от 85%, технологията е неизгодна.

• Висока аклим

атизационна способност и адаптивна пластичност на породата.•

Дълголетие на кравите. Разходите по отглеждането на ю

ниците са по-високи За

подхранване на телетата мож

е да се използва сено или концентриран фураж.

Препоръчва се:•

на телетата до 3-месечна възраст да се планира концентриран фураж

по 0.4 КЕР дневно;

• на телетата от 3 до 6 м

есеца – 2,0–2,3 КЕР;•

на телетата от 6 до 8 месеца – 3,5 КЕР.

Телетата започват да приемат сено обикновено на 15–20-дневна възраст.

Подхранването на телетата през млечния период води до увеличаване на м

асата след отбиване, получаване на изравнени телета и предотвратява преком

ерното нам

аляване на живата м

аса на майката. Недостатъци на подхранването са,

че се изразходват допълнително труд и средства за специално оборудване и построяване на специални съоръж

ения. Разходите на фураж

могат да достигнат 0,350–0,400кг за 1кг прираст. Подхраването

мож

е да доведе до прекомерно затлъстяване на рем

онтните телета, което е свързано с трудности при заплож

дането и отелването на юниците, нам

аляване на м

лечността поради лошото развитие на ж

лезистата тъкан на вимето за см

етка на м

астната. Свръхремонтните телета м

оже лош

о да използват фуража през пър-

вите 2–3 месеца след поставянето им

за доугояване. Следователно през млечния

период телетата трябва да се подхранват, само ако пасищ

ето е бедно или грубият фураж

е с лошо качество.

Непосредствено след отбиването телетата трябва да се хранят обилно за нам

аляване на нивото на стреса.При раж

дането през пролетта женските телета се отбиват към

есента. През зимата

се поддържат ниски прирасти, които се ком

пенсират при изкарване на пасищата

напролет. През втората зим

а юниците вече са брем

енни и при средноедрите породи за месо

трябва да са с маса 350–400кг, а при отелване – 450–500кг.

Телетата за разплод се хранят като кравите, но по-интензивно. Особено вним

ание се отделя при прем

инаването от лятно към зим

но хранене и обратно. През пролетта телетата лош

о приемат фураж

ите от зимната даж

ба, особено сламата. За

да се поддържа ж

еланият прираст е необходимо в даж

бата да се включат 1.5–2кг

концентриран фураж.

През пасищния период телетата за разплод не се подхранват. Ж

ивотните, които им

ат ниска растежна способност и лош

о използват пасищната трева се бракуват.

Бичетата за разплод (за разлика от юничките) от отбиването до 12–14-м

есечна възраст трябва да се хранят по-интензивно, за да се постигне прираст 1,200–1,300кг на ден. Количеството на сухото вещ

ество трябва да е около 2,5% от ж

ивото тегло. Бичетата се вклю

чват в разплод на 15–18-месечна възраст. О

т 15 месеца до 3-го-

дишна възраст среднодневният им

прираст трябва да е от 0.800 до 1.200кг, като консум

ацията на сухо вещество е 1,33 до 2,25%

от масата на ж

ивотните. След първата година в структурата на даж

бата се увеличава делът на грубия фураж.

Биците се отглеждат на същ

ите пасища, а през зим

ата – по същия начин както и

кравите. През зимата ж

ивотните се подхранват с 0,500кг концентриран фураж

на 100кг живо тегло, но не повече от 30%

от енергийната стойност на дажбата.

Грубият фураж се дава на воля. И

зползва се обикновено висококачествено ливадно сено или по 50%

ливадно и люцерново сено. За хранене м

оже да се

използва и царевичен силаж и други сочни фураж

и – до 25%, като се балансира

нивото на протеина в дажбата. През лятото биците се отглеж

дат на пасищата, като

концентриран фураж се дава сам

о на млади, растящ

и бици. През размнож

ителния период на всички бици се дава концентриран фураж

до 30% от енергийната

стойност на дажбата.

В страните с развито месодайно говедовъдство за угояване на телетата от

специализираните месодайни породи се използват две систем

и на отглеждане

72

• от

колк

ото

на к

рави

те в

годи

ната

. Във

връ

зка

с тов

а м

есод

айни

те к

рави

тр

ябва

да

се и

зпол

зват

кол

кото

е в

ъзм

ожно

по-

прод

ълж

ител

но. С

чита

се, ч

е оп

тим

ално

то в

ъзпр

оизв

одст

во н

а ст

адот

о е

15–2

0%. К

рави

те се

изп

олзв

ат

екст

ензи

вно,

кое

то п

озво

лява

да

се о

тгле

жда

т 10–

12 го

дини

.О

т пор

одит

е, о

тгле

жда

ни д

о се

га у

нас

, за

биол

огич

ното

про

изво

дств

о на

мес

о на

й-по

дход

ящи

са сп

ециа

лизи

рани

те м

есод

айни

пор

оди

Абер

дин

Ангу

с, Л

имуз

ин

и Хе

рефо

рд. В

рег

иони

те с

ниск

опро

дукт

ивни

пас

ища

е на

й-до

бре

като

кра

ви

кърм

ачки

да

се и

зпол

зват

авт

охто

ннит

е по

роди

– Б

ълга

рско

сиво

гове

до и

Род

опск

о къ

соро

го го

ведо

или

техн

и по

лукр

ъвни

кръ

стос

ки с

мес

одай

ни п

ород

и.ТЕ

ХНО

ЛО

ГИЯ

НА

ОТГ

ЛЕЖ

ДА

НЕ

Техн

олог

ията

на

спец

иали

зира

ното

био

логи

чно

мес

одай

но го

ведо

въдс

тво

се

подч

иняв

а на

след

ните

осо

бено

сти

и из

искв

ания

:•

Всич

ки к

атег

ории

гове

да се

отг

леж

дат п

асищ

но с

мин

имал

на п

родъ

лжит

елно

ст

на о

борн

ия п

ерио

д.•

Крав

ите

се за

плож

дат е

стес

твен

о, и

зкус

твен

о ос

емен

яван

е м

оже

да се

при

лага

са

мо

в ну

клеу

сови

те я

дра.

• И

звън

раз

въдн

ия се

зон,

кра

вите

и б

ицит

е се

отг

леж

дат о

тдел

но.

• Те

лета

та се

отг

леж

дат з

аедн

о с м

айки

те п

рез ц

елия

боз

аен

пери

од.

• М

ъжки

те те

лета

, в за

виси

мос

т от п

ород

ата,

се о

тбив

ат н

а въ

зрас

т 6–9

мес

еца,

до

нас

тъпв

ане

на п

олов

а зр

ялос

т.•

Жен

скит

е те

лета

за р

азпл

од б

озая

т до

10-м

есеч

на в

ъзра

ст, с

лед

коет

о се

от

бива

т и се

пре

веж

дат н

а са

мос

тоят

елни

пас

ища.

• Ю

ничк

ите,

в за

виси

мос

т от с

коро

зрел

остт

а на

пор

одат

а, се

запл

ожда

т на

15–1

8 м

есеч

на в

ъзра

ст п

ри д

ости

гане

на

65–7

0% о

т мас

ата

на к

рави

те.

• Сл

ед за

плож

дане

, юни

ците

се п

рем

еств

ат в

стад

ото

на к

ра-в

ите

или

това

се

прав

и по

не 2

мес

еца

пред

и от

елва

не.

Орг

аниз

иран

е на

въз

прои

звод

ство

то

Прав

илна

та о

рган

изац

ия н

а въ

зпро

изво

дств

ото

е ре

шав

аща

за м

есод

айно

то

гове

довъ

дств

о. О

снов

ните

мом

енти

са:

• Пе

риод

ично

про

веря

ване

на

поло

вите

орг

ани

на ж

енск

ите

жив

отни

и

свое

врем

енно

леч

ение

на

болн

ите.

• И

зпол

зван

е на

биц

и с в

исок

а по

лова

пот

ентн

ост и

кач

еств

о на

спер

мат

а.

При

прец

енка

та н

а би

ците

се о

бръщ

а сп

ециа

лно

вним

ание

на

здра

вина

та и

по

стан

овка

та н

а за

днит

е кр

айни

ци.

• О

птим

ално

изп

олзв

ане

на б

ицит

е. П

орад

и се

зонн

остт

а на

изп

олзв

ане,

на

биче

тата

до

2-го

диш

на в

ъзра

ст тр

ябва

да

се п

лани

рат н

е по

вече

от 1

5–20

кр

ави,

на

възр

аст о

т 2 д

о 3

годи

ни –

20–

30, и

над

3 го

дини

– 3

0–40

кра

ви

годи

шно

.Пр

овер

ка н

а кр

авит

е за

бре

мен

ност

след

случ

ния

пери

од и

бра

кува

не н

а ял

овит

е.Ра

зраб

отва

не н

а си

стем

а за

про

фила

ктик

а на

або

ртит

е, за

боля

ване

то и

отп

адан

ето

на те

лета

та. П

о-зн

ачит

елно

вни

ман

ие тр

ябва

да

се о

бръщ

а на

мас

тити

те и

пр

офил

акти

ката

на

прос

тудн

ите

забо

лява

ния

и на

трав

яния

та.

При

орга

низи

ране

на

възп

роиз

водс

твот

о се

им

а пр

едви

д:•

мес

одай

ните

гове

да и

мат

ясн

о из

разе

на се

зонн

а ци

клич

ност

;•

прод

ълж

ител

ното

боз

аене

на

теле

тата

е ф

акто

р, п

отис

кащ

раз

гонв

анет

о;•

крав

ите

чест

о са

с ти

ха р

азго

нено

ст.

Свет

овна

та п

ракт

ика,

коя

то е

нал

ожит

елно

да

се п

рием

е и

у на

с, е

туро

во о

телв

ане

в ра

мки

те н

а 2

до 3

мес

еца.

Оби

кнов

ено

се п

рила

га о

телв

ане

през

про

летт

а ил

и пр

ез е

сент

а, за

да

се и

збег

нат л

етни

те го

рещ

ини

и зи

мни

те ст

удов

е.Пр

олет

ното

оте

лван

е се

пла

нира

към

нач

алот

о на

пас

ищни

я пе

риод

, а е

сенн

ото

– в

нача

лото

на

зим

ата.

Кат

о се

им

а пр

едви

д, ч

е те

лета

та за

почв

ат д

а па

сат 1

5–20

дни

сл

ед о

телв

ане,

то н

ачал

ото

на п

роле

тнит

е от

елва

ния

тряб

ва д

а се

пла

нира

20–

30

дни

пред

и пъ

лнот

о ра

звит

ие н

а па

сищ

ата.

За

равн

инни

те р

айон

и на

стра

ната

това

е на

кра

вите

500

–550

кг и

сред

нодн

евен

при

раст

на

теле

тата

пре

з боз

айни

я пе

риод

0.

800–

1.00

0кг о

бщат

а го

диш

на п

отре

бнос

т на

крав

а с т

еле

е 55

00 К

Е, к

ато

разх

одът

на

фур

аж е

10–

13 К

ЕР за

1кг

при

раст

.Пр

ез зи

мат

а м

огат

да

се и

зпол

зват

как

то е

стес

твен

и па

сищ

а (п

ри н

алич

ие н

а тр

евос

той)

, так

а и

спец

иалн

о съ

здад

ени

зим

ни п

асищ

а от

вис

окос

тъбл

ени

диви

или

ку

лтур

ни р

асте

ния

(суд

анка

, ове

с, ц

арев

ица

и др

.). З

имни

те п

асищ

а не

се п

олзв

ат

от к

рави

в н

апре

днал

а бр

емен

ност

. Те

са п

риго

дни

осно

вно

за п

о-др

ебни

те п

ород

и (Х

ереф

орд

и Аб

ерди

н Ан

гус)

. За

хран

ене

през

зим

ата

се и

зпол

зват

и к

онсе

рвир

ани

обем

исти

фур

ажи

(сен

о, сл

ама,

отп

адъч

ни гр

уби,

сила

ж).

Хран

енет

о на

мес

одай

ните

кра

ви е

свър

зано

с че

тири

био

логи

чни

пери

ода

(раж

дане

, лак

таци

я, п

ресу

шав

ане,

сухо

стое

н пе

риод

).На

й-ва

жни

ят п

ерио

д пр

и хр

анен

енет

о е

от 3

0 дн

и пр

еди

до 7

0 дн

и сл

ед р

ажда

нето

.Пе

риод

ът н

а от

бива

нето

на

теле

тата

и п

ресу

шав

анет

о на

кра

вите

се х

арак

тери

зира

с н

ай-н

иски

пот

ребн

ости

на

жив

отни

те и

сум

арна

та н

орм

а се

опр

едел

я от

нор

мат

а за

под

държ

ане

на ж

ивот

а. То

зи п

ерио

д е

срав

ните

лно

крат

ък.

През

сухо

стой

ния

пери

од п

отре

бнос

тите

на

крав

ите

бърз

о се

уве

лича

ват п

орад

и ин

тенз

ивно

нар

аств

ане

на п

лода

. Пре

поръ

чва

се о

т 6-и

я м

есец

на

брем

енно

стта

но

рмат

а за

под

държ

ане

да се

кор

игир

а с н

орм

ата

за б

рем

енно

ст. С

леди

се

теле

снот

о съ

стоя

ние

на к

рави

те. П

ри о

телв

ане

в кр

ая н

а зи

мат

а и

рано

нап

роле

т те

лета

та се

отб

иват

пре

з есе

нта.

Есе

ннат

а па

ша

задо

воля

ва п

отре

бнос

тите

на

крав

ите

и им

поз

воля

ва д

а на

труп

ат д

оста

тъчн

о ре

зерв

и за

пре

з зим

ата.

Ощ

е по

-бл

агоп

рият

на е

паш

ата

в пл

анин

ата.

Зае

дно

с тре

вата

гове

дата

при

емат

шум

а и

жъл

ъди,

кои

то п

о хр

анит

елна

стой

ност

са б

лизк

и до

кон

цент

рира

ния

фура

ж.

Дар

джон

ов (2

011)

пре

поръ

чва,

при

мно

го о

билн

а ес

енна

паш

а ил

и ос

татъ

ци сл

ед

приб

иран

ето

на ц

арев

ицат

а, к

онди

цият

а на

кра

вите

да

се д

овед

е до

4.0

, дор

и 5.

0 ба

ла п

о О

ТС, к

ато

в сл

едва

щия

пер

иод

се х

раня

т по-

оскъ

дно,

така

че

при

отел

ване

то

ОТС

да

бъде

в гр

аниц

ите

3.0–

4.0.

Спо

ред

авто

ра за

зим

яван

ето

в ко

ндиц

ия 3

–4 е

ус

лови

ето

след

оте

лван

ето

да н

е се

изп

олзв

ат к

онце

нтри

рани

фур

ажи

при

нали

чие

на д

оста

тъчн

о об

емис

ти (с

ено,

сена

ж и

ли си

лаж

). Пе

риод

ът сл

ед р

ажда

нето

е св

ърза

н с р

одил

ния

проц

ес, в

ъзст

анов

яван

ето

след

ра

жда

нето

, нач

алот

о на

лак

таци

ята,

как

то и

със з

апло

жда

нето

. Пот

ребн

ости

те п

рез

този

пер

иод

са 3

0–50

и п

овеч

е пр

оцен

та п

о-ви

соки

, в ср

авне

ние

със с

ухос

тойн

ия.

Сред

ната

дне

вна

мле

чнос

т на

мес

одай

ните

кра

ви е

5–1

2л за

175

–200

-дне

вен

лакт

ацио

нен

пери

од, н

о пр

ез п

ърви

те 1

–2 м

есец

а е

по-в

исок

а. К

акто

мле

чнит

е,

така

и м

есод

айни

те к

рави

тряб

ва д

а се

оте

лят в

доб

ро те

лесн

о съ

стоя

ние

– ок

оло

3–3.

5 ба

ла п

о О

ТС.

При

отел

ване

пре

з про

летт

а, ч

рез п

асищ

ната

трев

а се

задо

воля

ват п

овеч

ето

от

потр

ебно

стит

е на

кра

вите

от х

рани

телн

и ве

щес

тва.

В н

ачал

ото

на п

асищ

ния

сезо

н ил

и пр

и ло

ш тр

евос

той

е до

бре

крав

ите

да се

под

хран

ват с

доб

рока

чест

вено

сено

–

2,5–

5,0к

г на

глав

а на

ден

, или

с ца

реви

чен

сила

ж –

7,5

–15,

0кг.

Целт

а е

в пе

риод

а ок

оло

запл

ожда

нето

(60–

80 д

ни сл

ед о

телв

анет

о) те

лесн

ата

мас

а да

не

е по

д 2

бала

по

ОТС

. Жив

отни

те тр

ябва

да

имат

и св

обод

ен д

остъ

п до

бло

кове

с м

инер

ални

ве

щес

тва

и со

л.Пр

ез зи

мат

а, к

огат

о не

мог

ат д

а се

изп

олзв

ат п

асищ

а, к

рави

те се

хра

нят с

ъс зи

мна

да

жба

на

осно

вата

на

сено

, отп

адъч

ни гр

уби

фура

жи

или

сила

ж. А

ко о

бем

исти

ят

фура

ж е

със с

редн

о ил

и до

бро

каче

ство

, той

мож

е да

е е

динс

твен

ият ф

ураж

. При

ни

скок

ачес

твен

обе

мис

т фур

аж и

ли и

зпол

зван

е на

зим

ни п

асищ

а съ

с сух

а тр

ева

крав

ите

се п

одхр

анва

т с б

елтъ

чни

или

енер

гийн

и фу

раж

и. П

ри н

едос

тиг н

а ен

ерги

я ж

ивот

ните

се п

одхр

анва

т и с

0,5–

1,0к

г зър

нени

фур

ажи.

Пр

ез м

лечн

ия п

ерио

д те

лета

та о

т спе

циал

изир

анит

е м

есод

айни

пор

оди

избо

зава

т по

120

0–15

00кг

мля

ко. С

чита

се, ч

е пр

ез п

ърви

те 1

00 д

ни н

а ла

ктац

ията

май

чино

то

мля

ко е

дос

татъ

чно

за п

оддъ

ржан

е на

рас

теж

а на

теле

тата

. Те

тряб

ва д

а се

при

учат

къ

м д

руги

фур

ажи

възм

ожно

в н

ай-р

анна

въз

раст

.

36

към края на февруари, а за планините – м

есец по-късно.При пролет

но отелване:

Заплождането се извърш

ва на пасището (ю

ни-август), където по-бързо се норм

ализират репродуктивните функции на кравите след раждане и

заплодяемостта е по-висока.

През периода на раждане на телетата и първите м

есеци от живота им

млечността

на майките е най-висока, което осигурява по-добър растеж

през най-критичния период на онтогенезата.Телетата се отбиват през есента и през зим

ния период в основното стадо се отглеж

дат само крави. Това е по-евтино, тъй като кравите се хранят с по-м

алоценни фураж

и.Телетата се отбиват до зим

ата. Това намалява разхода на труд за отглеж

дане на ж

ивотните. При отбиване телетата са с по-висока маса и м

огат да се доугояват с използване на зим

ни пасища.

Телетата за разплод и телетата за угояване с предугоителен пасищен период се

отглеждат два сезона пасищ

но и само един сезон в зим

ен лагер.Кравите се проверяват за брем

енност след пасищния период. Яловите крави

се бракуват и продават. В края на периода те са в добра гойна кондиция и не се доугояват. Не се отглеж

дат ялови крави през зимата и за тях не се приготвят

фуражи.

При есенно отелване:

Кравите имат по-добро телесно състояние и раж

дат по-жизнени телета.

Телетата се раждат в зим

ния лагер, където мож

е да бъде построено родилно отделение и раж

дането да се извършва под контрол. О

тглеждането на бозаещ

ите телета е през зим

ата-пролетта, като се избягват летните горещини. О

тбиването е, когато пасищ

ата са в най-добро състояние, а тревата най-обилна.И

зкарването на кравите на пашата, след зим

ниня перод, стимулира

млекоотдаването и кърм

ачния период се удължава.

Заплождането се извърш

ва през зимата в зим

ния лагер и мож

е да се използва изкуствено осем

еняване.По-предпочитано в световната практика е пролетното отелване.О

тглеж

дане:Говедата от специализираните м

есодайни породи се отглеждат пасищ

но, като на пасищ

ето животните престояват почти през цялата година. Това е възм

ожно,

тъй като говедата са студоустойчиви, а при повечето категории потребностите от хранителни вещ

ества са по-ниски от тези при млечните.

Пасищата се облагородяват – задълж

ително се поставят групови поилки, съоръж

ения за подхранване с обемист или концентриран фураж

. Подхранването с груби фураж

и трябва да започне, когато през есента тревата загрубее и е в недостатъчни количества за удовлетворяване на дневните потребности на ж

ивотните.М

есодайните говеда трябва да са на паша сам

остоятелно, без пастир. За целта пасищ

ата се ограждат с постоянна ограда или електропастир.

При целодневното самостоятелно пребиваване на пасищ

ата животните са по-

спокойни, пасат и почиват в най-благоприятното време в денонощ

ието, свободно проявяват вродените си инстинкти. Кравите пасат по-продълж

ително и млечността

им е по-висока.

При пасищното отглеж

дане се намалява разходът на труд.

За предпазване от неблагоприятни климатични въздействия се строят олекотени

навеси или ветрозащитни стени и щ

итове с миним

ални вложения. Навесите се

строят на отцедливи места, като се осигурява топло легло на ж

ивотните по всяко врем

е на годината.У нас целогодиш

ната паша на ж

ивотните мож

е да се използва в много м

алко

региони на страната. За отглеждане през зим

ата се устройва зимен лагер на

мястото, където щ

е се доугояват телетата за месо. Д

обре е зимният лагер да бъде

на по-голяма площ

– миним

ум 25м

2 на крава. В зимния лагер същ

о се използват олекотени навеси. Ж

ивотните се отглеждат свободно-групово, на дълбока

несменяем

а постеля. Развиващите се ферм

ентационни процеси в постелята осигуряват на говедата топло легло през зим

ата. За поддържане на постелята се

планират 1–3кг слама на ж

ивотно на ден. Осигурява се свободен достъп до грубите

и сочните фуражи, водата, солта, и м

икроелементните см

ески.На пасищ

ето и в зимния лагер се устройват специални прокари, които завърш

ват с тесен бокс за фиксиране и свободна м

анипулация с животните – м

аркиране, ваксиниране, проверка за брем

енност и т.н. Добре е боксът да бъде и кантар, за

да мож

е периодично да се следи масата на ж

ивотните (особено на телетата през бозайния период). По прираста на телетата се съди за м

лечността на майката.

Въпреки че млечността не е приоритетен селекционен признак за м

есодайните крави, по-високом

лечните крави отглеждат по-добри телета.

При отелване през пролетта кравите раждат на пасищ

ето. При есенното отелване в зим

ния лагер се устройва родилно отделение, като се заделят родилни боксове, които обилно се застилат със слам

а. Майките престояват заедно с новородените

телета в родилния бокс 3–5 дни, след което се привеждат в общ

ата група.На пасищ

ата и в зимния лагер се устройват заграж

дения, в които свободно да могат

да влизат само телетата. В заграж

денията се поставят хранилки за подхранване с концентриран фураж

при необходимост.

Телетата от отделните категории (за разплод или за угояване) се отбиват едноврем

енно и се поставят по-далеч от кравите, за да се избягнат визуалните и слуховите контакти. По този начин кравите се пресуш

ават по-лесно, а телетата по-бързо свикват без м

айките. За намаляване на стреса, заболеваем

остта и загубата на ж

ива маса е добре след отбиване телетата да се подхранват с концентриран

фураж. В този период ж

ивотните трябва да имат свободен достъп до вода и

качествено сено.След отбиването на телетата се форм

ират групи за разплод и групи за угояване, които се отглеж

дат по същия начин както и кравите.

През финишерния период на угояване телетата м

огат да се отглеждат свободно-

боксово или свободно-групово, което е за предпочитане.Хранене на говедат

а от специализиранит

е месодайни породи:

Основни принципи, на които е подчинено храненето на говедата от

специализираните месодайни породи:

• използване на евтин фураж

– пасищна трева през летния период;

• използване на груби и сочни (вклю

чително отпадъчни) фуражи през зим

ата; •

миним

ално използване или неизползване на концентрирани фуражи.

В месодайното говедовъдство трябва да се разчита на собствено производство на

фуражи, особено на обем

исти. Без достатъчно зем

я за пасища и за производство на груби фураж

и месодайна

ферма не се създава.

Храненето на кравите се основава на следните принципи:•

основната част от енергията и протеинът се осигурява от фуражи с ниска

стойност и средно качество, като максим

ално се използват пасища;

• сено и други консервирани обем

исти фуражи се дават при нам

аляване на паш

ата;•

кравите се подхранват само в края на брем

енността и през кърмачния период,

като се използват малоценни фураж

и в ограничени количества.•

в периодите, когато е възмож

но, трябва да се натрупват значителни телесни резерви, за да се изразходват в периодите с най-голем

и потребности.Кравите по възм

ожност се отглеж

дат целогодишно на пасищ

ата. При жива м

аса

54

27

лактационен ден (л.д.), тип на раждане). Схемата на опита включваше три периода: подготвителен (7 дни за привикване на търбушната микрофлора към дажбата), отчетен (45 дни за контролиране на изследваните показатели) и заключителен (8 дни с изхранване на еднотипна дажба, съдържаща SFM). Oтчетният период започна след отбиване на агне-тата (25-и л. д.) и продължи до 72-ия лактационен ден. По време на опита овцете получаваха дажби, посочени в таблица 1. Разликата в дажбите бе в из-точника на протеин: при контролната група – слън-чогледов шрот (SFM), а в опитната – рапичен шрот (RSM). Дажбите бяха изравнени по протеин (18%), енергия (1.1 кръмни единици за мляко), влакнини (29%), както и по отношение на показателя съотно-шение Са:Р (2:1).През опитния период бяха контролирани следните

показатели: химичен състав на фуражите и дажбите,

Таблица 2. Химичен състав и хранителна стойност на компонентите и дажбите, изхранвани в опита:

Химичен състав (г):

Пок

азател

:

Цар

евиц

а

Пшен

ица

Слънч

огл.

шро

т

Рапи

чен

шро

т

Лива

дно

сено

Цар

евич

енси

лаж

Контро

лна

дажба

Oпи

тна

дажба

СВ 86.29 86.88 84.62 85.20 88.07 39.60 56.86 56.72

В 100 г СВ:

СП 9.28 11.70 36.55 34.42 6.63 6.86 18.35 18.16

СМ 3.42 2.35 1.37 2.76 1.65 2.66 4.28 4.53

СВл 3.84 2.62 21.96 12.40 30.66 16.70 29.33 28.51

СПе 1.47 1.96 7.14 6.78 6.34 5.21 8.64 8.83

Са 0.06 0.07 0.41 0.62 0.38 0.41 0.74 0.73

Р 0.24 0.33 1.04 0.87 0.09 0.11 0.37 0.37

Хранителна стойност(в 1кг СВ):

КЕМ 1.54 1.46 0.97 0.81 0.56 1.19 1.12 1.09

ПСЧ 115.8 93.1 170.8 121.3 64.0 58.3 83.85 79.26

БПТ -65.8 -25.7 +136.2 +157.3 -17.2 -24.9 -8.43 +0.28

*Означения: СВ – сухо вещество, СП – Суров протеин, СМ – сурови мазнини, СВл – Сурови влакнини, СПе – сурова пепел, Са – калций, Р – фосфор, КЕМ – кръмни единици за растеж, ПСЧ – протеин смилаем в червата, БПТ – баланс на протеина в червата.

индивидуална дневна млечност и качество на мля-кото, консумация на фураж (групово). Химичният анализ на двата протеинови фуража

и дажбите са показани в таблица 2. От данните е видно, че RSM отстъпва на SFM по показателите суров протеин (с 5.8%), сурови влакнини (с 43.5%), сурова пепел (с 5.0%), фосфор (с 16.3%), енергия като кръмни единици за мляко (КЕМ) (с 16.5%) и протеин смилаем в червата (ПСЧ) (с 29.0%). Пре-възхожда го (RSM > SFM) по показателите мазнини (с 101.0%), калций (с 51%). На таблица 3 са пред-ставени данните за консумацията на фураж. Консумацията на сухо вещество, енергия и про-

теин при животните от двете групи е приблизително еднаква. Това показва, че участието на рапичния шрот не оказва потискаща роля върху консумаци-ята.Резултатите от опита са отбелязани в таблица 4. От

• продължава от стр.22

28

данните в таблицата е видно, че средната дневна млечност между двете групи е приблизително ед-наква (1315.8 и 1325.4мл). Съдържанието на мазни-ни в млякото при групата, получавала рапичен шрот бележи тенденция на повишаване (+ 2.25%). Това води и до доказано (р<0.01) повишане на добитото мляко, приравнено към 6.5% масленост. Причина за по-високото количество мазнини в млякото при опитната група трябва да се потърси в различния мастнокиселинен състав на рапичния шрот. При ос-таналите показатели (СВ, СБО, протеин) стойностите

Таблица 3. Прието сухо вещество (СВ), енергия (КЕМ) и протеин (СП, ПСЧ и БПТ):

Показатели Група

Контролна Опитна

Сухо вещество – общо, кг 2.054 2.056

Сухо вещество – КС, кг 0.802 0.787

Сухо вещество – ОД, кг 1.252 1.268

Енергия (КЕМ) – КЕ 2.28 2.21

Суров протеин, г 253.31 248.47

Протеин смилаем в т.черва, г 173.41 163.63

Баланс на протеин в търбуха, г - 1.39 + 3.49

БПТ/КЕМ - 0.610 + 1.579

Таблица 4. Резултати от научно-стопански опит с лактиращи млечни овце:

Показатели Група

Млечност, L Контролна Опитна

Фактическа 1.316 1.325

Коригирана към 6.5% мазнини 1.437а 1.481b

Химичен анализ (%): Сух безмаслен остатък 10.93 11.02

Сухо вещество 18.03 18.29

Масленост 5.65 5.68

Протеин 7.10 7.26

а:b – р < 0.01

са приблизително еднакви.Изводи:

Заместването на протеина от слънчогледов шрот в дажбите на лактиращи млечни овце с еквива-лентно количество протеин от рапичен шрот води до достоверно повишаване на добитото коригирано мляко.

ас. Марин Р. ЙосифовИнститут по животновъдни науки,

Костинброд

29

БРОЙ 5/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Какво трябва да знаем за храненето и

отглеждането на нашите любимци – гълъбите

Гълъбите са зърноядни птици. Те гълтат цели или начупени зърна, който съхраняват в

гушата си. След омекването им, те преминават в мускулестия стомах, където биват смилани и механично раздробявани от песъчинките и камъчетата, намиращи се в мускулестия стомах. Неговата задача е да раздроби зърната и да ги приведе във форма, готова за по-нататъшна обработкта. От

голямо значение при гълъбите е да има в наличност пясък или ситни камъчета за по доброто им храносмилане. Изборът на храна зависи от местонахождението. Примерно в Азия – гълъбовъдите хранят гълъбите си с ориз, а тези в Европа главно с пшеница и отсевки, съответно придружено с други семена като – ечемик, царевица, ръж, слънчоглед, рапица, репко, просо, овес, соя,

грах и др. Изборът на храна зависи и от породата гълъб. Препоръчително е увеличаването на протеина в храната през размножителния период. На пазара се намират доста специализирани храни за гълъби, повечето от които отговарят на изискванията. При отглеждане на повече гълъби се правят автоматични хранилки, където се поставя по-голямо количество зърна, за да могат възрастните по всяко време да кълват и да хранят малките. Допълнителни добавки като витамини, особено от група „В” са от голямо значение за гълъбите ви. По магазини за домашни

любимци може да намерите гранули за гълъби. В началото гълъбите не ги ядат с охота и поради това трябва да ги смесвате с естествените зърна и семена, но след време привикват и започват да ги ядат без никакви проблеми. Трябва да се внимава много, защото има различни храни за различните типове гълъби. Гълъби, които се хранят с гранули, понякога имат диария и изпражненията им

Фиг. 1, 2,: хранилки; Фиг. 3: Хранилка за минерали с разделител.

30

миришат неприятно. Различните видове гранули имат различни рецепти и е добре сами да прецените кои са подходящи за тях. През размножителния период избирайте гранулирани храни с по-високо съдържание на протеин.Независимо от типа или

вида на хранене при гълъбите винаги трябва да се включват минерални добавки (смесица от мидени черупки, минерали, соли, камъчета и въглища). Те са незаменима част от процеса на храносмилане. Необходимостта от минерални добавки е важна дори при гълъби, хранени с гранули.

Търговски зърнени смесии пелети (гранули)

Търговските зърнени смеси, които ядат нашите гълъби, също могат да бъдат оценени според съдържанието им на протеини, мазнини, сурови влакнини и въглехидрати. Те имат също така определено ниво на витамини и минерални вещества, които се дефинират като „минерални соли в зърното“ понякога известни също като „минерално съдържание” или „пепел”. Ако сте средностатистически любители гълъбари, закупуването на готови

търговски миксове за вашите птици често може да бъде най-добрия избор. Търговският микс най-често съдържа 13% – 14% протеин, сурови мазнини не по-малко от 2,5% и сурови влакнини – 4%. Най-често съдържанието на сурова пепел е не по-малко от 4%. Трябва да се има предвид, че тези цифри са средни стойности на хранителното съдържание в конкретния микс, който купувате. Във някои миксове се съдържат само пет различни вида семена или зърна. Обикновено миксовете съдържат сорго (мило), няколко различни вида грах (канадски и обикновен), пшеница и царевица за пуканки заедно с добавени витамини и минерали, посочени като пепел. В миксове предназначени за спортни (състезателни) гълъби преобладава бяло сорго, червено сорго, канарено семе, белен слънчоглед, шафран, жълто просо, бяло просо, черно просо, бял грах, ориз, белен ечемик, рапица, пшеница, ленено семе, сладка царевица, фий, белен овес. За декоративни (късоклюни) гълъби в миксовете участва конопено семе, шафран, бял грах, зелен грах, кафяв грах, ориз, белен ечемик, рапица, пшеница, шарен слънчоглед, черен слънчоглед,

ленено семе, фий, бяло просо, жълто просо, белен овес, бяло сорго, червено сорго. (Фиг. 4) Въпреки че търговските зърнени

миксове, както е описано по-горе, са по-популярни, другата опция е пелети (гранули) за гълъби. Пелетите за гълъби са микс от различни видове зърно и зелени материали, които често са обогатени с витамини. Пелетите, са използвани от някои гълъбовъди, като единствената храна за гълъбите им. Пелетите могат да бъдат приготвени в различни съотношения на посочените по-горе храни в зависимост от предназначението на гълъбите. Предимството при храненето с пелети е, че каквато и да е храната, (брашно от памучно семе, мая, масло от черен дроб на треска и др.) и независимо от вкуса, консумацията не се влияе. (Фиг. 5)Вкуса на различните видове

зърна и семена е различен. Гълъбите, също като хората, имат различни предпочитания. Някои птици не приемат много грах или царевица от готовата зърнена смес. Тогава възниква въпроса да използват ли стопаните готов фураж за гълъби, който да закупят или да си приготвят сами сместа, имайки наблюдения относно

4 5 6 7 8

13 14 15 16 17

31

предпочитанията на гълъбите, които отглежда.Какво трябва да знае

любителят гълъбовъд за домашно приготвената смеска?Необходимо е да се знае

хранителната стойност на семената, както и че има няколко основни зърнени компонента участващи в смеските.

Основни компонентиЦаревицаЦаревицата е един от тези

компоненти, които се намират във всички готови миксове за гълъби. Има няколко вида царевица с различни наименования като конски зъб (бяла и жълта), жълта царевица на Флинт и царевица за пуканки.Царевица конски зъб (бяла и

жълта), (фиг. 6) съдържа:• Протеини 9,4%• Мазнини 3,9%• Влакнини 2,2%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 68,4%Жълта царевица на Флинт• Протеини 9,8%• Мазнини 4,3%• Влакнини 1,9%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 71%Царевица за пуканки (фиг. 7)• Протеини 12,1%

• Мазнини 5,2%• Влакнини 2,0%• Въглехидрати (без азотни

извлечения) 69,7%Всички сортове царевица са

много сходни относно състава си.Начупена (напукана) царевица

(фиг. 8)Начупената царевица също

може да се използва в храните за гълъби. Начупената царевица има същата хранителност като другите изброени царевици, но може да бъде по-лесна за изхранване на късоклюни породи. Гълъбарите я предпочитат, а гълъбите я обожават. Изборът дали да използваме начупена царевица е спорен. Някои казват, че начупената царевица причинява физически увреждания, а други я предпочитат пред цялото зърно. Винаги ще има гълъбовъди и на двете мнения.Основният проблем с

натрошената царевица, (с изключение на случаите когато се съхранява на място с ниска влажност), е че тя абсорбира влагата от въздуха и може да мухляса доста бързо. Освен това тя е по скъпа.ГрахРазлични видове грах могат

да бъдат намерени в търговски

смеси. Грахът е част от семейство бобови и е с високо съдържание на протеин. В домашно приготве-ните смеси може да се използват три вида грах, които са много сходни по хранителност. (Канадски грах (фиг. 9), Кленов грах (фиг. 10), Австрийски грах (фиг. 11)• Протеини 23,8%• Мазнини 1,2%• Влакнини 6,2%• Въглехидрати (без азотни

извлечения) 56,2% Освен, че съдържа протеин,

грахът доставя аминокиселини, които ги няма в другите зърнени храни. Участието на грах помага за балансиране на аминокисе-линната комбинация, която птиците използват. Например: грахът е богата на лизин (незаменима аминокиселина), която гълъбите не могат да синтезират. Фият служи за същата цел. Фий (фиг. 12)Фиевите семена са много

богати на протеини. Високото им ниво го прави предпочитан в смеските за гълъби. Семената на фия съдържат:• Протеини 37%• Мазнини 2,5%• Влакнини 3,5%Пшеница (жито; фиг. 13)Пшеницата е неизменна част от

9 10 11 12

18 19 20 21

32

фуража за гълъби. Има няколко разновидности: мека, червена, зимна пшеница и обикновена бяла пшеница.• Протеини 12,0%• Мазнини 4,7• Влакнини 10,6%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 60,2%Овес (олющен овес; фиг. 14)Овесеният булгур е друга

популярна зърнена култура, използвана в храните за гълъби. Овесеният булгур представлява премахване изцяло на люспата от зърното. Това зърно е предпочитано в смеските за гълъби. Съдържанието на хранителни вещества е:• Протеини 13,1%• Мазнини 1,7%• Влакнини 3,0%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 70%Ечемик (фиг. 15)Ечемикът е добър компонент

в смеските за гълъби, тъй като е с високо съдържание на въглехидрати.Съдържа:• Протеини 11,8%• Мазнини 2,0%• Влакнини 5,7%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 68%Елда (фиг. 16)Елдата е една от зърнените

култури, които не са използват често като храна за гълъби. Тя има подобна на ечемика хранителна стойност.• Протеини 11,9%• Мазнини 2,4%• Влакнини 10,3%• Въглехидрати (безазотни

екстрактни вещества) 63,8%Сорго (Мило; фиг. 17)Милото е тип сорго, разпро-

странено в Съединените щати, който се използва широко в смеските за гълъби.• Протеини 11,2%• Мазнини 2,9%• Влакнини 2,2%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 71,2%ПросоЧервено и бяло просо (фиг. 18).Просото е едно от семената,

които гълъбите обичат много. То често се използва като лакомство за гълъби въпреки че в повечето смески е неизменна част. Предлага се на пазара бяло просо (просо) и червено просо (лисича опашка).Бяло просо• Протеини 11,7%• Мазнини 3,3%• Влакнини 8,1%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 64,2%Червено просо• Протеини 12,1%• Мазнини 4,1%• Влакнини 8,6%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 60,7%Канарено семе (фиг. 19)Канареното семе е едно от

тези семена, които късоклюните породи обожават. То съдържа:• Суров протеин 5.0% (мин.)• Мазнини 2,0% (мин.)• Влакнини 5,0% (макс)• Влага 12,0% (макс)Ленено семе (фиг. 20)Лененото семе обикновено

се използва след извличане на маслото чрез пресоване. Има следния състав:• Протеини 23,5%• Мазнини 36,4%• Влакнини 5,9%• Въглехидрати (без азотни

екстрактни вещества) 24,2 %Шафран (фиг. 21)Шафрана, както и лененото

семе е с високо съдържание на мазнини и може да бъде използвано за увеличаване на общото съдържание на мазнините в микса. Съдържа:• Протеини 15,6%• Мазнини 31,6%• Влакнини• Въглехидрати (без азотни

екстракти)Гълъбите се нуждаят и от вода,

която трябва да бъде винаги прясна, хладка и чиста. Гълъбите пият вода веднага след нахранване и повторно след около 30 мин. През горещите летни месеци гълъбите пият по-често и повече вода, а през зимните съответно по-малко и по-рядко. Честотата

на пиене е висока, когато имат малки гълъбчета, както и честотата на ядене. Това винаги трябва да се има предвид, когато има малки гълъбчета. При наличие на морска сол под формата на камък, честотата на пиене е също висока.

Поилката трябва да бъде винаги на разположение и правилно разположена, така че да не може да се замърсява от птиците чрез техните изпражнения. Мръсната вода е една от водещите причини за възникването на заболявания.Хранене при спешни случаи на гълъбите (за много млади или

болни гълъби)

Гълъби на възраст 2-5 дниKayte e храната използвана

за бебета и е заместител на гълъбовото гушно мляко. Тази храна се подава чрез спринцовка с мека гума или гладка метална игла, която трябва да бъде закръглена на върха. Това се прави чрез отваряне, леко и внимателно човката на бебето и поставяне на тръбата по целия път към гушата, така че тръбата минава над върха на езика към задната част на гърлото. Предварително тръбата трябва да се намокри или смаже. Уверете се, че тръбата е в гушата, преди да натиснете буталото. Храненето два или три пъти на ден е за предпочитане. Няма нужда да се храни бебето гълъб през нощта. (фиг. 22 а, б)

Гълъби от пет до 21 дниНа 5-дневна възраст, започва

смесването на Kaytee според указанията. Можете също така да

Автоматична поилка за гълъби

33

използвате по-голяма спринцовка и тръбичка. Това ще ви позволи да нахраните младото гълъбче с едно изпразване на спринцовката, което е чудесно за вас и птицата. По-голямата спринцовка позволява по-голям поток на сместа през тръбата. Тръбата е от много мек и гъвкав каучук. Колкото е по-тънка стената на тръбичката, толкова по-добре, защото това означава по-малък външен диаметър, с възможно най-голям вътрешен диаметър, което позволява на сместа да тече по-лесно. Ако съпротивлението в тръбата е твърде голямо, сместа няма да потече лесно. Тествайте, за да се уверите, че лесно можете да натиснете буталото

на спринцовката преди да го използвате на гълъбчето. (фиг. 23 а, б)

След третата седмица до независимостта

След като гълъбчето е достатъчно голямо, за да поеме по-голяма тръба и спринцовка (50 кубика), храненето става с едно изпразване на спринцовката. На около три седмична възраст е време да започнете процеса на отбиване, като оставяте по няколко дребни семена за да кълват и съд с вода, така че да могат да пият. Ако можете, осигурете друг гълъб наоколо, за да може младото гълъбче да гледа как другите ядат и пият и в крайна сметка да се научи. То

ще се научи много по-бързо по този начин. Гълъбите се учат чрез имитиране, точно както правят и хората. Веднъж започнали да ядат и пият по-малко, е необходимо да се направи опит да се прескочи сутрешното хранене за да се види как ще се справят самостоятелно. Самостоятелното поене идва малко по-бавно, така че е нужно да се потапя човката във водата по няколко пъти на ден, докато не започне да пие самостоятелно. Може да се наложи да им се даде вода за повече дни. В началото се нуждаят от допълнително хранене в следобедните часове и вечерта, преди да си легнат да почиват. Постепенно ще откажете следобедното дохранване и в крайна сметка и допълнителното хранене вечер. (фиг. 24 а, б)

Гл. ас. Танджу МехмедовЛесотехнически университет

Факултет ветеринарна медицина

22 а

22 б

23 а

23 б

24 а

24 б

34

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

34

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ЕКСП

ЕРТИ

Състояние на естествените пасищни тревостои в Сакар планина при различни

местонахождения. ПродуктивностПриродните ресурси, в чието число влизат и

естествените тревни асоциации са богатство за даден географски район. При пълноценното им използване те са ценен източник на хранителна биомаса за животновъдството. Голямото разнообразие на съставящите тревостоя видове и факта, че получената от тях продукция е екологично чиста ги прави още по-търсена и използвана храна за животните.Практиката естествените тревостои да се използват

за паша е колкото древна, толкова и сега възраждаща се. Коефициентът им на използване трябва да започне да нараства (Павлов, 2007), особено в полупланинските райони, където животновъдството е основен поминък. В насока изпълнение на Европейската политика за устойчиво земеделие,

естествените тревостои са възможно най-добрия и правилен избор (Carlier, 2004). Съществуващите естествени тревостои ползвани

като пасища предлагат екологично чиста продукция (Вътева, В. 2010; Стоева, К. 2010) с добра хранителна стойност (Вътева, В. 2008; Стоева, К. 2008). В Сакар планина се срещат различни по тип естествени пасищни тревостои, които се различават както по състав, така и по продуктивност. Настоящото изследване цели да се установи продуктивността на различните типове пасища в Сакар планина формиращи се под влиянието на климатографските фактори, местонахождението и начините на ползване. Наблюденията са проведени през периода 2008

35

Състояние на естествените пасищни тревостои в Сакар планина при различни

местонахождения. Продуктивност– 2010г върху най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от предпланинските и планински части на Сакар планина. Избраните пет пункта за наблюдение са с различно местонахождение, различна надморска височина, различна експозиция на склона и са възможно най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от региона. Наблюдаваните пасищни типове масово са ползвани от местното население поради тяхната достъпност и разнообразно тревно присъствие. Два от пунктовете се ползват комбинирано (сенокосно и пасищно), а три се ползват само пасищно (таблица 1). Продуктивността на двата типа пасища, които се

ползват комбинирано е проследена в сенокосна и пасищна зрелост, а на трите, които се ползват пасищно е определена при пасищна готовност на тревостоите. Определена е продуктивността от зелена и суха маса, както и е проследено влиянието на климатографските фактори върху получените добиви. За съпоставимост и реален анализ, продуктивността е отразена в пасищна зрелост.Масивът на Сакар планина попада в Югоизточната

част на България. Разнообразието на релефа идва от характера на склоновете и билата, които са както заоблени в голямата си част, така стръмни и стъпаловидни в северните и североизточните части на планината. Специфичността на климата в този регион се определя от местонахождението му. Повлиян от Средиземноморието, той се характеризира със сравнително мека и безснежна зима, сухо и горещо лято. Районът на Сакар планина е един от най-топлите райони в страната. Нормата на валежите е 631мм, и е под средната за страната (672мм), а средната годишна температура на въздуха е 11,90С. През годините на изследване се наблюдават съществени отклонения от тези норми (фигура 1). Първата година на наблюдение е доста критична

и във валежно, и в температурно отношение. Падналите количества валежи 496,2мм, са доста под нормата за района, а средногодишната температура

13,30С е по-висока с цели 1,40С спрямо нормата. Следващите две години са с повече валежи. Особено се отличава третата година, когато годишната сума на валежите е 751,8мм. През тези две години средногодишните температури също са по-високи съответно с 1,3 и 0,90С. За климатичните показатели разгледани по месеци на вегетационния период от април до октомври би могло да се каже, че с добра водообезпеченост са месеците април, юни и септември на първата година, юли и септември на втората година, а през третата година юли и октомври са свръх обезпечени с влага. Естествените тревостои в Сакар планина осигуряват

изхранването на основна част от животните в региона. Те се отглеждат предимно пасищно и наличните тревостои се използват интензивно от ранна пролет до късна есен. Много интензивно се ползват пасищата намиращи се в близост до населените места, като отдалечеността от населеното място определя степента на използване. По тази причина по-отдалечените и намиращите се на по-голяма надморска височина тревостои през пролетта се прибират сенокосно, а в по-късно лято се ползват пасищно.Продуктивността на естествените тревостои в

Сакар планина е доста променлива величина. Както е видно в таблица 1, районът разполага с богато разнообразие на типове пасища. Всеки един от тях е с присъщ ботанически състав и това до голяма степен определя неговата продуктивност. Комплексно обаче всички фактори на природната среда изиграват решаваща роля при формирането, развитието и продуктивността на наличния пасищен тип. От друга страна начините на ползване също изиграват немалка роля в тази насока. Данните за получените добиви зелена и суха маса подчертават прякото влияние и взаимовръзката на факторите климат – местонахождение – начин на ползване. Влиянието на климатичния фактор върху

продуктивността на наблюдаваните пасищни тревостои е видно от фигура 2. Разгледано по години

36

контрастно се очертава, че през първата и най-критична в климатично отношение година добивите са най-ниски. Те не надвишават 80,0кг/xa зелена маса и 34,0кг/xa суха маса при пасището от първи пункт на наблюдение (тип Agrostis vulgaris - Festuca fallax). През последната (трета) година, която е най-благоприятна в климатично отношение са отчетени и най-високите добиви от наблюдаваните тревостои. През тази година падналите количества валежи са с 255,6мм в повече спрямо първата година на наблюдение, като това води до повишаване на добивите от зелена маса 2 пъти, а на суха маса 1,5 пъти. И през тази отчетна година пасището от първи пункт на наблюдение е с най-добра продуктивност, съответно 166,8кг/xa зелена маса и 49,2кг/xа суха маса. Продуктивността разгледана по типове пасища

показва, че като най-продуктивни се очертават пасищата, които са от типа Agrostis vulgaris - Fes-tuca fallax, и заемат по-високопланинските части на Сакар планина, където и вегетират при по-добра осигуреност с влага. Високото присъствие на двата основни вида Agrostis vulgaris, With, и Festuca fallax, Thuill, на бобовите видове Lotus angustissimus L, и разнообразното присъствие на видове от семействата Trifolium и Vicia допълват по-високата продуктивност на първите два пункта на наблюдение. Макар че пунктове 1 и 2 са от един пасищен тип, добивите при втория пункт са по-ниски, за което причината е северното изложение и по-големия наклон на склона. Следващо по продуктивност е пасището от четвъртия

пункт на наблюдение, което е от типа Andropogon ischaemum. Този тип пасище се отличава с богато присъствие на житни видове като преобладаващи са: Andropogon ischaemum L, Festuca fallax, Thuill, Festuca myuros L, Poa bulbosa L, Cynodon dactylon L, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Festuca рratensis

L. От бобовите видове по-голямо присъствие се наблюдава от Doricnium herbaceum L, Lotus an-gustissimus L, Trifolium сampestre, Schreb., и Trifo-lium incarnatum, L var. Molinieri D.C. Пасището заема югозападен склон, а близостта до горски насаждения, и близостта до населено място го прави често използвано. От него при благоприятни условия се получават 145,4кг/xa зелена маса и 42,0кг/xa суха маса.Пасището от третия тип, в чиито състав

преобладава вида Cynodon dactylon L, и в по-малък процент Lolium perenne L, Festuca рseudovina, Hack, Huds и Poa bulbosa L, и от бобовите видове Tri-folium. patens, Schreb е с по-ниска продуктивност от гореспоменатите. Максимално от този тип тревостои се получават 122,2кг/xa зелена маса и 37,0кг/xа суха маса. Основната причина за по-ниската продуктивност на този тип пасище е основния съставящ го вид Cynodon dactylon L, отличаващ се с по-слаба продуктивност. За по-ниската продуктивност тук роля изиграва и факта, че това пасище се намира на близко разстояние от населеното място и е много по-често изпасвано.От наблюдаваните пасищни тревостои с най-

ниска продуктивност се отличава пасището от петия пункт на наблюдение. То е от типа Festuca myuros – Bromus sp. и е пасището находящо се на най-малка надморска височина. Характерното за него е, че то заема бивши обработваеми и в последствие изоставени земи, които постепенно са се самозатревили. Такъв тип пасища често се срещат в района, и масово се използват за паша, макар че са с доста лош ботанически състав. От житните видове присъстват видовете: Festuca my-uros L, Festuca fallax, Thuill, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Poa bulbosa L, Agrostis vulgaris, With, и Cinocurus cristatus L. Ботаническото присъствие на бобовите видове е също разнообразно, но самото

Таблица 1. Представяне на пунктовете на наблюдение по тип и местонахождение

Тип на пасищетоМестонахождение

Разстояниедо нас. място

Изложение инаклон на склона

Надморскависочина

Начин наизползване

1. Agrostis vulgarisFestuca fallax вр. Карталка 14км Западно 40 500м Комбиниран

2. Agrostis vulgarisFestuca fallax вр. Карабурун 10км Северозападно 100 530м Комбиниран

3. Cynodon dactylonLolium perenne м. Корията 4км Равнинен терен 390м Пасищно

4. Andropogonischaemum вр. Кайряка 4км Югозападно 30 370м Пасищно

5. Festuca myurosBromus sp. вр. Керимор 5км Северозападно 60 300м Пасищно

37

Фигура 1. Сума на валежите (mm) и средногодишна температура (0С) по години на наблюдение и за дългогодишен период.

Фигура 2. Продуктивност на зелена [1] и суха маса [2] (кг/дка) на типовете пасища в Сакар планина, по години на изследване

им участие е на малки туфи или разпръснато в тревостоя. Продуктивността на този тип пасище при благоприятни за неговото развитие условия достига до 120,8кг/xa зелена маса и 43,0кг/xа суха маса.Важен показател пряко свързан с продуктивността

на пасищата е тяхната плътност. Всеки пасищен тип се характеризира с различна плътност обуславяща се от видовото присъствие в тревостоя, тяхната

принадлежност и вегетативни прояви. Високата плътност гарантира гъста чимова покривка, която корелира с получените добиви. Фигура 3 отразява плътността на наблюдаваните типове пасища. Както и при продуктивността, плътността на различните типове пасища е зависима от същите показатели. През първата година в съответствие с по-критичните условия за растеж и развитие, плътността при всички

38

типове тревостои е ниска. Тя варира от 456 до 632бр/м2 и е най-висока при пасището от типа An-dropogon ischaemum. През втората година, която е с по-добра водообезпеченост, плътността се увеличава с малко повече от два пъти, и е в порядъка от 944 – 1468бр/м2. Видимо с най-висока плътност са пасищните тревостои през третата година, през която отчетената плътност при различните типове пасища е вече в порядъка 1348 – 1772бр/м2. Както и от фигурата е видно, максимално най-висока плътност е отчетена при тревостоите от типа пасище на първи и четвърти пункт на наблюдение, съответно с плътност 1772 и 1628бр/м2.Сакарската планинска верига разполага с богато

разнообразие от естествени тревни формации, които са добра предпоставка за развитието на животновъдството в районите попадащи в нея. Основните пасищни тревостои са от типове Agrostis vulgaris – Festuca fallax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum,и Festuca myuros – Bromus sp. С изключение на първия тип, който заема по-високите части на планината и се ползва комбинирано, останалите три типа пасища се намират в по-ниските пояси и се ползват предимно пасищно.С най-висока плътност и много добра продуктивност

се отличава пасището от типа Agrostis vulgaris – Festuca fallax. При благоприятно съчетание на природно-климатичните фактори този тип пасище е с плътност 1772бр/м2. От него се получава 166,8кг/xa зелена маса и 49,2кг/xа суха маса.По-близко находящите се до населени места

пасища се ползват по интензивно, което влошава състава на тревостоя, нарушава чимовото покритие и се отразява негативно върху продуктивността. За тези пасища се препоръчва да се ползват разумно,

чрез умерена контролирана паша, и по-възможност да се провеждат повърхностни подобрителни мероприятия.В заключение, естествените тревни местообитания

в дадена планинска верига се използват предимно за паша на селскостопанските животни. Степента на използваемост се определя от местонахождението, състава и продуктивността на наличния тип пасищен тревостой. Целта на настоящия експеримент е да се

установи продуктивността на различните по тип пасищни тревостои от района на Сакар планина. В продължение на три години е проследено влиянието на климатографските фактори и начините на ползване върху продуктивността на най-разпространените и ползвани пасищни тревостои от предпланинските и планински части на Сакар планина.Установени са четири основни типа пасища -

Agrostis vulgaris – Festuca fallax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum и Fes-tuca myuros – Bromus sp. Климатичните фактори, местоположението и начините на ползване определят състава, плътността и продуктивността на масово ползваните за пасища естeствени тревостои. С най-висока плътност и добра продуктивност се отличава пасището от типа Agrostis vulgaris – Festuca fallax. При благоприятно проявление на климатичните фактори то е с плътност 1772бр/м2, и от него се получава 166,8кг/xa зелена маса и 49,2кг/xа суха маса.

Виолета Вътева,Кера Стоева

Институт по почвознание, агротехнологиии растителна защита ”Н. Пушкаров”,

Опитна станция по земеделие, Средец

Фигура 3. Плътност на типовете пасища по години на наблюдение

39

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република

България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при

контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и

хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички

ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят

повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз,

имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

40

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

40

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ЕКСП

ЕРТИ Ранно отбиване на агнетата – значителен резерв за

увеличение на доходите от млечното овцевъдство

Най-голeмият резерв за подобряване на икономическото състояние

на овцевъдните ферми за мляко е свързан с ранното отбиване на агнетата. Развитите модерни начини на хранене позволяват агнетата да се отбият на приблизително 20-дневна възраст, вместо на 45 – 60 дни, каквато е преобладаващата практика в момента. Това позволява да се доят овцете през периода, когато млечността им е най-висока. При удължаване на доенето с около 30 дни се получават, в зависимост от млечността на овцете, 25 до 40 литра повече мляко. Увеличаването на дойната

млечност не е единствено предимство на ранното отбиване. Когато агнетата се приучат към суха храна, няма смисъл да се продават при минималната жива маса, при която ги изкупуват за клане (най-често между 12 и 18 kg или средно 15кг жива маса). Агнетата може да се отгледат до 25 – 27кг жива маса и да се получат 10 – 12кг повече прираст, без това да се отразява негативно на качеството и цената. Храненето със сухи фуражи е

далеч по-евтино от храненето с мляко или дори с млекозаместител. В 1кг овче мляко в началото на лактацията има 0,46 кръмни единици за растеж (КЕР) и за 1кг

прираст на агнетата-бозайници са необходими около 6,2кг мляко или 2,85 КЕР. Същото количество, 2,85 КЕР, се съдържа в приблизително 2,2кг стартерна смеска. Стойността на 6,2кг мляко е 6 – 7,5лв, а на 2,2кг стартерна смеска около 1,5 – 1,8лв или приблизително 4 пъти по-евтино от млякото. Ранното отбиване е най-добре

да се съчетае със синхронизация на агненето, което улеснява отглеждането на бременните овце, отделянето и по-доброто хранене на близнакините, отбиването и отглеждането на агнетата и започването на доенето. То е особено важно с оглед максимален брой агнетата да достигнат жива маса 25 – 27кг преди Великден или Гергьовден, когато цените са най-високи. Сумарният ефект от надоеното

допълнително количество мляко при ранно отбиване, от отглеждането на агнетата до по-висока жива маса и от синхронизацията на масовото агнене с възможността агнетата да достигнат желаната жива маса преди Великден и Гергьовден, може да възлезе на 80 – 100лв допълнителен приход от овца. Допълнителният разход за хранене на отбитите агнета е от 20 до 30лв на агне, плюс малко повече

Таблица 1. Сравнение на гранулирана и насипна смеска, с храненето с цяло зърно и гранулиран протеинов концентрат (ГПК) при угояване на рано отбити агнета от 10-11 до 25-26кг жива маса

ПоказателиНасипнастартернасмеска

Гранулиранастартернасмеска

Гранулиранпротеиновконцентрат +цяло зърно

I опит II опит

Консумация на концентриранфураж, кг / агне/ дневно

605 945 858 841

Среден дневен прираст, г 211 286 268 297

Стойност на фуража за 1кг прираст, лв. 2,01 2,19 1,68 1,65

41

Ранно отбиване на агнетата – значителен резерв за увеличение на доходите от млечното овцевъдство

труд за отглеждане на агнетата и доене на овцете. Следователно става дума за приходи, които не са за пренебрегване.За постигане на посочените

допълнителни приходи не са необходими пари или непреодолими изисквания, а преди всичко – разбиране, познания и подходяща организация на дейността във фермата.Методите за синхронизация са

разгледани в брой 3, страница 32 до 35 на това списание. Тук разглеждаме накратко методите на отбиване и отглеждане на агнетата. Не засягаме отбиването на агнетата на 24 до 36 часа след раждането и храненето им с краве мляко или млекозаместител, макар този проблем да придобива все по-голямо значение.

Страхът от ранното отбиванеСъществуват страхове на

някои овцевъди и специалисти от влошаване на качеството на разплодните животни при ранно отбиване. Единствените научни данни за полза от продължителното бозаене са свързани с увеличение на гъстотата на вълната през първите месеци след раждането на агнетата (Диомидова и сътр. 1968). Тези изследвания не са потвърдени при условията на пълноценно хранене на агнетата след отбиването, което е лесно постижимо в днешно време. Дори да приемем, че при продължително бозаене може да се увеличи добива на вълна от млечните овце с 50 – 100г, какво значение има това, при днешните цени на вълната.Както показват опитите и

практиката в редица ферми, при хранене съгласно съвременните норми и правила се получава напълно нормално развитие на ранно отбитите разплодни агнета. В елитните ферми на Франция,

Италия, Испания и редица други страни, където доят по 300 – 400кг мляко от овца за лактация, години наред агнетата са отбивани на 20 – 25 дневна възраст. Така че ранното отбиване може да се прави както при агнетата за разплод, така и при тези за клане. Както ще видим по-нататък прирастът при рано отбитите агнета не отстъпва на тези, които се отбиват на 60 – 80 дни. Нещо повече, при добро хранене много от фермите, прилагащи ранно отбиване, заплождат шилетата на 7 – 9 месечна възраст, с което намаляват наполовина разходите за отглеждане на младите разплодни животни.За успешно отбиване не е

достатъчно достигането на определена възраст и жива маса. Едрите агнета, родени като единаци и получаващи достатъчно мляко, растат бързо и могат да достигнат 12кг жива маса на 20-дневна възраст. Те обаче не са годни за отбиване, защото търбухът им не е развит и не са свикнали да приемат суха храна. Отбиването стресира силно такива агнетата, те слабеят и процента на смъртност е висок.Решаващо за отбиването

е приемането поне на 1% концентрирани фуражи от живата маса на агнетата или приблизително 80г дневно при агнета с 8кг жива маса или 100г при 10кг жива маса. Отбиването е възможно само след известно развитие на търбуха. А развитието на търбуха зависи от консумацията на суха храна, която трябва да започне, колкото е възможно по-рано. Агнетата приемат незначителни количества сухи фуражи през първата и втората седмица от техния живот. След това консумацията е в обратна зависимост от количеството на приетата течна храна (мляко или

млекозаместител).Многобройните опити показват,

че отбиването на 3-седмична възраст и 7 –10кг жива маса е свързано с по-малко рискове и не води до увеличение на смъртността или влошаване на развитието на агнетата.

Постепенно отбиване от 15 до 20-дневна възраст

Възрастта на отбиване може да се намали при постепенно отнемане на част от млякото. През периода от 15 до 20-дневна възраст се намалява количеството на избозаното мляко, а окончателното отбиване се извършва при достигане на 20-дневна възраст. За целта агнетата се отделят през нощта и се пускат при майките сутринта след издояването им. Периодът на отделяне на агнетата е желателно да се удължава. Примерно, първият ден (15-ия) агнетата да се отделят за 8 часа, вторият (16-ия) – за 9 часа, третият (17-ия) – за 10 часа, четвъртия (18-ия) – за 12 часа и на петия ден (19-ия) – за 14 часа, след което се прекратява бозаенето. Отделянето на агнетата става, като се затварят в крипа (заградено място в близост до майките, до което имат достъп само агнетата) чрез поставяне на плътна преграда на входа. Предимството на отделянето през нощта е, че агнета са по-активни и търсят храна и вода през светлата част на деня.Отбиването може да стане най-

рано на 20-дневна възраст, но е толкова по-лесно колкото по-късно се направи. Забавянето на отбиването обаче намалява ефекта от него и в крайна сметка става безсмислено. На практика при синхронизация

на заплождането на овцете чрез ефекта на коча, над 50% от овцете се агнят в рамките на 10

42

дни. Удобно е практически всички тези агнета да се отбият наведнъж. Може да се приеме най-малкото агне да е на 15-дневна възраст в началото на отнемане на част от млякото, а най-голямото на 25. Тогава отбиването ще стане на 20 до 30 или средно на 25-дневна възраст.Понеже агнето на синхро-

низираните овце става на два тура (с два пика) с разлика 5 – 6 дни, може да се приложи и по-прецизна схема, специално в големите стада, с повече от 30 овце. Агнетата родени в рамките на 5 до 7 дни от първият пик, се отбиват наведнъж на 19 – 25-дневна възраст, а от втория пик се формират в отделна група и се отбиват 5 – 6 дни по-късно, също на 19 – 25-дневна възраст или отбиването става средно на 22-дневна възраст.Агнетата още от 4 – 5 дневна

възраст трябва да имат достъп до крип, където се поставят концентрирани фуражи, сено или слама и хладка и чиста вода за пиене. Крипът е желателно да е защитен

от течение, да е слънчев, топъл и застлан с дебел слой слама. Входът към крипа е с решетеста преграда с отвори широки около 18 – 20см ширина, за свободно влизане и връщане на агнетата обратно, при майките за бозаене. Преградата е достатъчно да е висока 90 – 100см. За всяко агне трябва да се осигурят 0,3 – 0,4 квадратни метра площ в крипа.Овцете оагнени в рамките на

5 – 6 дни при синхронизирано агнене се оформят в отделна група със самостоятелен крип. След масовото агнене могат да се оставят в една група овцете с агнетата, родени в рамките на 10 дни. На практика са достатъчни три отделения с крипове, защото след отбиването на агнетата отделението се заема от следващите оагнени овце. За големите стада с повече от 180 овце обаче ще са необходими повече крипове, с оглед групите от овце с малки агнета да не са

много големи (над 15 – 20 овце).Постепеното намаляване на

млякото стимулира агнетата да приемат суха концентрирана смеска, без да се лишават напълно от мляко. Болните агнета и тези с диария

не се лишават напълно от мляко, а се прехвърлят в следващата група, която се подготвя за отбиване. Не се извършва отбиване в дни с буря и много ниска температура, а се изчаква от 1 до 3 дена.

Рязко отбиване на 20-дневна възраст

Макар и свързано с по-голям стрес, отбиването е възможно да стане и рязко, без отнемане на част от мляко в продължение на известен период от време, за да се приучат агнетата към приемане на повече сухи фуражи. Нашите опити показват, че при постепенно отбиване, задържането на растежа след пълното отбиване е 2 дни, докато при рязко отбиване то е 4 дни. След този период на задържане растежът на агнетата при двата начина на отбиване е почти еднакъв.Желателно е както при

постепенно, така и при рязко отбиване агнетата да имат достъп до крип още от 4 – 6-дневна възраст и да се използват подходящи фуражи за подхранване, хладка вода и съответни примамки.Предимствата на рязкото

отбиване е в неговата простота, без усложняване на работата във фермата. За сметка на това обаче агнетата се травматизират по-силно. Губят се и 2 до 3,5 литра мляко от овца, които се издояват през периода на отнемане на част от млякото от агнетата. Отчитайки, че недостатъците са по-големи от предимствата, препоръчваме постепенното отбиване.Възможни са и други схеми за

отбиване. Ние сме изпитвали, пускането на агнетата за краткотрайно бозаене за 10 – 20мин при удължаващ се интервал от 12, 24, 36 и 48 часа. Тези методи обаче изискват по-

сложна организация на работата във фермите, без да имат предимства пред описаното по-горе постепенно отбиване.

Използване на примамки към фуража

За привличане на агнетата към концентрираната смеска в коритото се поставят лъскави метални предмети – нови големи болтове, стари компютърни дискове (CD) или други предмети. Използват се достатъчно едри предмети, за да се избегне поглъщане. Играейки с тези предмети, агнетата влизат в контакт с фуража, свикват с него и започват постепенно да го приемат. Целта е да привикнат рано към концентрираните фуражи. Нормално, агнетата си играят и започват да приемат по-рано сено, отколкото концентрирани фуражи. Значително по-ефективно е поръсването върху концентрираният фураж на сухо обезмаслено мляко или на млекозаместител за агнета или телета. Вкусът на млякото привлича агнетата и стимулира ранното започване на приема на сухи концентрирани фуражи. Добър резултат се получава и при размесване на сухото мляко (млекозаместителя). Няма пречки да се комбинират и двата метода – лъскави предмети и сухо мляко.При нашите проучвания

агнетата са приемали почти два пъти повече концентрирани фуражи при поставяне на лъскави предмети в хранилките или при добавяне на сух млекозаместител към храната през периода от 4 до 13-дневна възраст. Освен това агнетата са престоявали повече време в крипа специално при добавяне на млекозаместител към сухата храна. Посещението на крипа през първите 3 – 4 дни е по-добро при използване на примамки, в сравнение със случаите когато няма такива.

Значение на вида и физическата форма на фуража

Агнетата предпочитат гру-

43

бите фуражи (сеното) пред концентрираните фуражи през първата седмица от техният живот. След това, постепенно предпочитанията се изместват към концентрираните фуражи. При наши опити през периода от 4 до 12-дневна възраст всяко агне е направило средно 7,6 опита да приема сено и 9,2 опита да приема различни концентрирани фуражи, в продължение на 8 часа през светлата част на денонощието.Налице е явно предпочитание

към гранулираните пред насипните (негранулираните) стартерни смески за агнета. При наши опити агнетата са приемали значително по-малко насипна стартерна смеска и са имали по-нисък прираст, отколкото при хранене с гранулирана смеска (таблица 1). Освен това малките агнетата предпочитат цялото зърно и приемат по-големи количества в сравнение със смляното. В опитите ни за сравнение на различните зърнени фуражи – царевица, ечемик и пшеница, установихме, че няма съществени различия в консумацията и

прираста при изхранване на цяло зърно в комбинация с гранулиран протеинов концентрат. Беше констатирано, че качеството на зърното, неговото хектолитрово тегло, отсъствието на плесени и на начупени царевични зърна и чистота влияят върху резултатите. Това налага за рано отбитите агнета да се използва качествено и чисто зърно.Като първа храна е желателно

да се използват същите концентрирани фуражи, които ще се използват и след отбиването. Най-добре е да се дават гранулирани стартерни смески, с диаметър на гранулите под 4,2 мм или гранулиран протеинов концентрат, комбиниран с цяло зърно. Малките агнета не обичат ситните разпрашващи се, брашнести смески. Ако се наложи да се дават негранулирани фуражи, опитите показват, че малките агнетата предпочитат соевия шрот(които е на малки парченца, без прах) и пшеничните трици. Понеже става дума за малки количества е оправдано да се използва и скъпият соев шрот.Важно е концентрираният

фураж в яслите на агнетата да се сменя всеки ден, като остатъците се дават на овцете-майки.

Значение на водата и нейната температура

За стимулиране на приема на сухи фуражи е много важно агнетата да имат на разположение чиста и хладка вода за пиене. Водата трябва да се подменя редовно. През студените зимни дни се налага водата да се подгрява до 20 – 300С, за да се избегне много ниската температура и замръзването є. При много ниски температури водата замръзва през нощта, но тогава агнетата пият малко и това не е фатално. Ниските температури по принцип не са опасни за агнетата, когато са подсушени (след раждането), нахранени и имат достатъчно дебела, суха и чиста постеля от слама.Нашите наблюдения обаче

показват, че когато температурите спадат под минус 50С, разходът на храна за поддържане на телесната температура е голям и това се отразява на скоростта на растеж на отбитите на 20-дневна възраст агнетата. Затова е желателно през първите две седмици след отбиването агнетата да са настанени в добре защитени от студа помещения, специално при студени зими, когато външната температура спада под минус 10 – 150С. При нужда се поставят отоплителни лампи.Водопойните корита е желателно

да се почистват ежедневно или веднъж на всеки два дни. За избягване на инфекции, диарии и други заболявания желателно е да се добави 0,1% мравчена киселина във водата за пиене.

Подходящи дажби за раноотбити агнета

При няколко опита за изпитване на различни концентрирани смески установихме, че продаваните от фуражната промишленост стартерни смески за агнета в негранулирано състояние дават значително по-

Таблица 2. Сравнение на гранулиран протеинов концентрат (ГП) с различни протеинови източници плюс царевица (по Крачунов и сътр. 2010)

Показатели Соев шрот Слънч. шротРапиченекспелер

Състав на ГПК, %

Изсушен спиртоварен остатък 650 650 550

Слънчогледов шрот 0 300# 0

Рапичен експелер 0 0 200

Соев шрот 300 0 200

Креда 25 25 25

Готварска сол 15 15 15

Витаминно-микроел. премикс 10 10 10

Продуктивни показатели

Среден дневен прираст, г 272 (100%) 239 (88%) 254 (93%)

Кланичен рандеман, % 47,9 48,5 48,7

Добив на трупно месо, кг 12,94 (100%) 12,25 (94%) 12,56 (97%)# Слънчогледовия шрот (Сънпро-46) е с 44% суров протеин

44

лоши резултати, в сравнение с храненето с гранулирани смески или с цяло зърно (царевица, ечемик или пшеница) плюс гранулиран протеинов концентрат (ГПК). ГПК съдържа 30% суров протеин и се дава в съотношение 1:1 с цяло зърно. Причината за по-добрия резултат

при хранене на рано отбитите агнета с цяло зърно и ГПК е по-високата консумация на храна в сравнение с насипната смеска. Резултатите от опити се виждат от таблица 1. При използване на гранулирана стартерна смеска консумацията на фураж и прирастът са приблизително

равни на храненето с ГПК и зърно. Желателно е стопаните да си поръчват от фуражните заводи ГПК със състав посочен в таблица 3.При изпитване на различни

протеинови източници в състава на ГПК беше установено (таблица 2), че няма голяма разлика при използване на соев шрот или рапичен и соев шрот.Съставът на изпитваните ГПК

не е оказал голямо влияние върху прираста. Независимо че резултатите от отделните опити не са еднакви, разликите не са достоверни. Все пак е налице тенденция за по-добри резултати при използване на соев шрот, в сравнение с рапичния експелер и особено със слънчогледовия шрот. Достоверноста на тези разлики е ниска (P = 0,10 което означава, че при повторение на опитите 100 пъти резултата ще се потвърди в 90 опита). Препоръчваните смески за

хранене на рано отбитите агнета са посочени в таблица 3. При хранене с тези ГПК и цяло зърно варирането в дневния прираст до достигане на 25 – 27кг жива маса е от 240 до 300г при проведените 5 опита от нас.При наличие на гранулиран

изсушен спиртоварен остатък (ГСО), какъвто предлагат редица спиртоварни заводи, е целесъобразно да се използва цяло зърно и ГСО в съотношение приблизително 1:1. Допълнително, до достигане на 15 – 16кг жива маса се дава по 100г соев шрот на агне дневно. За набавяне на необходимите минерални вещества и витамини се предоставя за свободно приемане минерално-витаминна добавка (МВД) (таблица 4). При разпрашване МВД се омаслява с олио и се поставя в сандъчета на лесно достъпно за агнетата място.В този случай се използват

директно отделните фуражи – зърно, гранулиран спиртоварен остатък, соев шрот и минерално-витаминна добавка, която може да се приготви чрез ръчно

Таблица 3. Препоръчван състав на гранулирания протеинов концентрат (ГПК), за периода до достигане на 15кг жива маса (ж.м.) и след това

Показатели До 15кг ж.м. След 15кг ж.м.

Варианти 1 2 3 1 2 3

Компоненти, %

Сух спиртоварен остатък 65 66

Слънчогледов шрот - 35,5 53,5 27,3 37 72,8

Рапичен експелер - 20 - - 36 -

Соев шрот 30 21 21 - - -

Пшеница - 18 22 - 20 20

Карбамид - - - 1,7 1,5 1,2

Креда 2,5 3 3 2,5 3 3,5

Готварска сол 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5

Витам.микроел.премикс 1 1 1 1 1 1

Хранителни качества на ГПК

КЕР* в 1кг 1,05 1,06 1,05 1,02 1,02 0,98

Суров протеин, % 316 29,8 29,9 30,0 31,1 31,2

Са, г /кг 12,1 14,2 13,7 11,9 14,6 15,6

Р, г /кг 6,3 8,1 8,6 7,3 8,4 9,7

Съотношение зърно: ГПК 1:1 1:1 1:1 1:0,7 1:0,7 1:0,7* КЕР = кръмни единици за растеж

Таблица 4. Състав на минерално витаминната добавка (МВД), при изхранване на цяло зърно и гранулиран изсушен спиртоварен остатък (ГСО) в съотношение 1:1

Компоненти,% МВД

Креда 50

Готварска сол 30

Витам.микроел.премикс за агнета или овце 20

45

смесване във всяко стопанство. Предлаганата схема на хранене може да се изпълни лесно във фермите и се намаляват максимално разходите за фураж.Като ориентировка за

консумацията на концентрирани фуражи и на сено може да послужат средните данни от проведените от нас пет опита, при които е отчитан приема на фуражи. В таблица 5 са дадени средните данни по седмици.Храната е желателно да се

сменя ежедневно и няколко пъти дневно да се добавя нова храна в хранилките през първите седмици след отбиването за стимулиране на консумацията на суха храна.

Качество на грубия фураж Нашите опити показват, че

развитието на агнетата до 25 – 27кг жива маса е по-добро, когато вместо люцерново или друго сено се дава слама на агнетата. Причината за по-добрите резултати при подаване слама на малките агнета е в приемането на по-малко груби фуражи, като за сметка на това се увеличава консумацията на концентрирани фуражи. Концентрираните фуражи ферментират по-бързо в търбуха и в резултат се образуват повече летливи мастни киселини, които стимулират развитието на търбуха и на папилите, които помагат за резербцията на хранителните вещества. Така се ускорява приемането на повече суха храна през периода на отнемане на част от млякото и след окончателното отбиване на

агнетата. Приемането на повече концентрирани фуражи осигурява повече енергия и хранителни вещества, в резултат от което растежът на агнетата е по-бърз.При определяне на преживянето

на агнетата не беше установена разлика във времето за преживяне и продължителността на отделните периоди на преживяне при даването на сено или на пшеничена слама.

ЗаключениеПри изпитаната в няколко опита

система за постепенно отбиване от 15 до 20 дневна възраст и хранене на воля с равни части гранулиран протеинов концентрат и цяло зърно (царевица, пшеница или ечемик) и пшенична слама на воля се получава прираст от 240 – 300г на ден и агнетата достигат 25 – 27кг жива маса на 75 – 85-дневна възраст. При направените от нас сравнения с прираста при агнетата, които са бозали до 60-дневна възраст, прирастът е по-висок при рано отбитите агнета. Това не е неочаквано поради осигуряването на пълноценна суха храна, от която агнетата приемат повече енергия, протеин и други хранителни вещества, отколкото при бозаене и приемане от храната на майките.На 3,5 – 4 месечна възраст, която

в полските райони на страната съвпада с края на оборния период, агнетата за разплод, при споменатата система на хранене достигат 30 – 33кг жива маса. През следващите 3,5 – 4 месеца,

Таблица 5. Средно дневна консумация на фуражи от едно агне при хранене на воля в грамове

Възраст,седмици 2* 3* 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Средно#

Сено 7.5 11 77 92 118 146 168 144 143 148 156 146 137 134

Концентрат 6.2 12 230 363 514 657 799 950 1070 1200 1231 1274 1287 913

Общо фуражи 13.7 23 307 455 632 803 967 1094 1213 1348 1387 1420 1424 1056

Сено,% от общото 55 48 25 20 19 18 17 13 12 11 11 10 10 11

*Бозаен период; # - Средно за 4 до 14 седмица

при пасищни условия и умерено подхранване, средният дневен прираст е 120 – 150г и на 7 – 8 месечна възраст шилетата достигат 45 – 50кг жива маса и могат да се заплодят, като шилета.Описаната система за ранно

отбиване и хранене с гранулиран протеинов концентрат и цяло зърно има редица предимства – повече мляко, повече килограми на агнетата за клане и евентуално заплождане на шилетата, при което се спестяват наполовина разходите за отглеждане на ремонтните млади животни.При тази система въпреки

ранното отбиване се спестяват значителни средства за стартерна сметка, защото се купува само половината от необходимия за агнетата концентриран фураж, останалата половина е цяло зърно. Още по-силно се намаляват разходите за фуражи при използване на гранулиран спиртоварен остатък, цяло зърно, малко соев шрот и минерално-витаминна добавка, защото се използват направо фуражите, с които разполагат фермите или се налага да купуваме, без допълнителна обработка и производство на стартерни смески или гранулиран протеинов концентрат.

Николай Тодоров1,Мирослав Симеонов2,

1Аграрен факултет, Тракийски университет, Стара Загора

2Институт по фуражни култури,Плевен

46

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

46

БРОЙ

5/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

АКТУ

АЛНО

Подпомагат 2016 производители на плодове, зеленчуци и гъби Точният размер на платените средства е 7 205 842лв, от които 423 444лв отидоха при

гъбопроизводителите. Фонд „Земеделие” прилага за първа година схемата de minimis в тези направления. Бяха положени сериозни усилия за обработка на заявленията в най-кратък срок, за да може помощта да стигне много бързо до производителите на плодове, зеленчуци и гъби. Над 50% от държавната помощ е предоставена на земеделски производители от областите Пловдив, Бургас, Хасково, Пазарджик, Сливен и Благоевград. Най-много средства – 1 613 405лв – получиха 364 стопани от обл. Пловдив. В Бургаска област бяха изплатени 844 030лв на 197 производители. Други 540 452лв бяха преведени на 147 стопани от обл. Хасково, 451 873лв – на 144 земеделци от обл. Пазарджик. Подпомогнати бяха и 170 фермери от Сливенска област с 406 553лв и 115 стопани от област Благоевград с 305 966лв.Държавната помощ покрива част от разходите за производство на ябълки, праскови, кайсии,

череши, сливи, вишни и круши, домати и краставици (полско и оранжерийно производство), пипер, моркови, дини, пъпеши, зрял лук, зеле и печурки. Управителният съвет на ДФЗ определи ставки в размер на 1 340лв/ха за култури полско

производство (домати, краставици, пипер, моркови, дини, пъпеши, зрял лук и главесто зеле); 8 250лв/ха за култури оранжерийно производство (домати и краставици); 980лв/ха за овощни култури и 9лв на кв. метър стелажна площ за гъби.

„Животновъдство BG”

610 литра мляко са възбранени и ще бъдат унищожени поради наличие на афлатоксин в област Ловеч

От изследваните 20 проби, 5 са положителни за наличие на афлатоксин. Цялото налично количество сурово мляко, над 600 литра е възбранено в млекосъбирателни пунктове в районите на град Априлци и селата Смочан, Гостиня, Дойренци, и Лисец и ще бъде унищожено. Няма данни заразено мляко да е преработвано и да е попаднало в търговската мрежа.

Взимането на проби в областта продължава. Причинител за наличието на афлатоксин в млякото са остатъчните количества от жътвата на царевица в района, където животните са били на паша.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН!

Министър Найденов ще присъства на изнесено заседание на Асоциациятана тютюнопроизводителите в община Кирково

На 29 октомври, понеделник, министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов ще присъства на изнесено заседание на Консултативен съвет по тютюна. Събитието ще се проведе от 13.00 часа в читалището на село Бенковски, община Кирково. От 15.00 часа министърът ще присъст-ва и на организирана Консултация – диалог между тютюнопроизводителите и търговските фирми, във връзка с предстоящата изкупна кампания.На 29 октомври се отбелязва и Световният ден на тютюнопроизводителите, който тази година за

пръв път ще бъде честван в 200 държави, в които се отглежда тютюн. Мероприятията са организирани от народния представител на ПП ГЕРБ Цвета Караянчева.

47

48

МЯРКА 142 „СЪЗДАВАНЕНА ОРГАНИЗАЦИИ

НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ”Мярка 142 „Създаване на ор-

ганизации на производители” по Програмата за развитие на сел-ските райони има за цел да на-сърчи създаването на организации на производители в земеделския сектор, за да се подпомогне про-изводството и доставките на ви-сококачествени продукти, отгова-рящи на европейските стандарти и на пазарните изисквания, както и да се подпомогне достъпът до пазара на малки и средни сто-панства. Финансовата помощ по мярка

142 се отпуска на организациите на производители, чийто членове произвеждат животински или рас-тителни продукти в един или два от следните сектори:• зърнено–житни култури;• медицински и етерично-мас-

лени култури;• зърнено-бобови култури;• технически култури, с изклю-

чение на хмел;• картофи;• мляко;• месо, с изключение на риба

и аквакултури;• мед;• винено грозде• биологични произведени

продукти• биотор от червени калифор-

нийски червеи• яйцаНедопустими за финансова по-

мощ са организации на произ-водители на плодове,зеленчуци, риба и аквакултури и хмел.

ИЗИСКВАНИЯЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

По мярка 142 могат да канди-датстват само организации на зе-меделски производители, офици-ално признати до края на 2013г.

Задължително условие за призна-ване е организацията да има ми-нимум седем членове. Членовете на организацията могат да бъдат както физически лица, еднолич-ни търговци, така и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3 и/или реги-стрирани в ИСАК. Максималното участие на членовете-юридически лица в организацията не може да превишава 50% от броя на членовете. Членовете трябва да са производители на видовете зе-меделски продукти, за които ор-ганизацията кандидатства за при-знаване и подпомагане.Организацията на производите-

лите трябва да има разработен план за развитие за период от 5 години.

ФИНАНСИРАНЕФинансова помощ е под форма-

та на годишно плащане, отпуска-на за пет последователни години, считано от датата на признаване на организацията на производи-телите. Размерът на субсидията се изчислява всяка година въз ос-нова на стойността на годишната пазарна продукция на организа-цията на производителите. Помо-щта се изчислява като процент от годишната пазарна продукция на организацията и:а) се равнява за първата, вто-

рата, третата, четвъртата и пета-та години съответно на 5%, 5%, 4%, 3% и 2% в зависимост от стойността на реализираната про-дукция на стойност до 1 млн. евроб) се равнява за първата, вто-

рата, третата, четвъртата и петата години съответно на 2.5%, 2.5%, 2.0%, 1.5% и 1.5% в зависимост

от стойността на реализирана-та продукция на стойност над 1 млн. евро. За всяка организация на произ-

водителите се равнява на не по-вече от:- 100 000 евро за първата го-

дина;- 100 000 евро за втората го-

дина;- 80 000 евро за третата година;- 60 000 евро за четвъртата го-

дина;- 50 000 евро за петата година;При изчисляване на годишната

пазарна продукция на органи-зацията на производители не се включва:- стойността на реализираната

продукция на земеделски произ-водители, които не са членове на организацията. (Организацията на производителите може да реали-зира такава продукция, ако ней-ният устав и вътрешните правила позволяват това);- тази част от стойността на про-

дукцията на всеки отделен член, която надвишава 75% от общата продукция на членовете, реализи-рана от организацията.

Мярка 142 „Създаване на ор-ганизации на производители” от Програмата за развитие на селските райони е една много перспективна мярка, тъй като обединени в организация, про-изводителите вече ще имат мно-го повече възможности както за осъществяване на стопанската си дейност, така и за по-нататъшната є реализация. Срокът за кандидадатстване по

мярка 142 „Създаване на орга-низации на производители” е 28 декември 2012г.