www.oralo.bg

ЖИВОТНОВЪДСТВО5/2013

BG

• Даподпомага,обединяваинасочваусилиятаидейносттаначленоветесизаповишаваненаикономическатаефективностототглежданетонамлечнитепородикозивстраната.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com

• ДаповишавагенетичнияпотенциалнамлечнитепородикозивРепубликаБългария.

• Даподдържапороднатаструктурасъобразноикономическитеипазарниусловиявстраната.

1

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковОтговорен редактор:Доц. Ивона ДимитроваРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозицияПриоритетите за живоотновъдството започватс отмяната на наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2Дребни или едри стопанства . . . . . . . . . . . . . . . 3Свиневъдството – отражение на икономическото състояние на държавата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9ПородиХолщайн-фризийска порода . . . . . . . . . . . . . . . . 11Породи кози за мляко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12ПредставямевиАякс: От фермата до вас . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13ХраненеПълноценно хранене на агнета и ярета за разплоди за угояване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17БиблиотекаЖивотновъдствоГоведовъдство, брой 11: Технологиите в месодайното говедовъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21ЕкспертиБиологично пчеларство – добра алтернатива на конвенционалното . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20Отглеждане на пчели по биологичен начин . . . . . . 30Отглеждане на хидробионти в биологично стопанство 35Отглеждане на пилета щрауси . . . . . . . . . . . . . . . 38АктуалноНовини от МЗХ, ДФЗ, БАБХ. . . . . . . . . . . . . . . . 41ВетеринариКак да храним нашите домашни любимци – котките? 46

2

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

ЗИЦИ

Я

ПриоритетитезаживоотновъдствотозапочватсотмянатанаНаредбатазаспецифичнитеизискваниякъммлечнитепродуктиМихаил МихайловИзпълнителен Директор на НСГБ

Новият екип на МЗХ съвсем пра-вилно обяви в

своята програма, че един от отраслите в земедели-ето, който се нуждае от спешна помощ е живот-новъдството. Последваха няколко интервюта с ми-нистър Станков, в които той съвсем аргументира-но и с факти доказа нега-тивното му развитие през последните 20 години и драстичните промени, които трябва да настъ-пят, ако искаме да имаме производство на млечни и месни продукти, които са българско производство.Приемането на тази На-

редба през миналата го-дина беше една малка „победа” за животновъ-дите от млечния сектор. В продължение на една година Наредбата бе обсъждана многократно от контактните групи на организациите и след много спорове и разправии стана факт. Започна нейното изпълнение и наистина се сложи ред в момента при производството на продукти от мляко и та-кива със съдържанието на растителни мазнини. Нормализираха се изкупните цени на млякото. Фермерите поеха глътка въздух. Съгласно Наред-бата в предприятието трябва да се произвеждат продукти само от мляко или само със съдържание

на растителни мазнини. Ясно е, че при такава ситуация ще се увеличи търсенето на мля-ко и разбира се изкупната цена, която до месец октом-ври беше много под себе-стойноста си, което нанесе големи поражения за живот-новъдите. Консуматорите на продукцията бяха улеснени при избора си на млечни продукти от мляко и таки-ва със съдържание на расти-телни мазнина. Етикетите се поставяха съгласно Наредба-та и станаха четливи и раз-бираеми за консуматорите. Но само за няколко месеца. Наредбата бе „съборена” от хора, които предварително бяха дали съгласието си за приемането є. Намериха се

много доводи и причини за отмяната є. В реше-нието на съда има много точки и членове, които са нарушени според групата млекопреработвате-ли, но съда взе под внимание само неспазването на сроковете за влизане в сила на Наредбата. Не е необходимо сякаш да споменаваме, че пред-приятията се наричат „млекопреработвателни” и е ясно, че произвежданите продукти трябва да са от мляко. Също така голям брой от тези пред-приятия са направени с пари по програми, в които е записано, че ще обработват мляко. Друг е въпросът защо броят на тези предприятия е

СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ НА ГОВЕДОВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО НАРЕДБАТА ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯКЪМ МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

3

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

много голям (над 200) и да съществуват, обра-ботвайки малкото мляко, което се произвежда в страната е много трудно. Или с други думи, средно на ден се падат под 8т краве мляко за обработка на предприятие. Тук можем да продъ-лжим „черната” статистика с производството на малко над 70л мляко годишно на глава от на-селението. Че млекопреработвателният бранш си има лоби не е за никого тайна. Веднага се на-мериха и обществени защитници. Два профсъюза надигнаха вой, че ще се съкратят хора. А къде бяха тези профсъюзи през последните години ко-гато хиляди фермери бяха разорени и останаха без работа, къде бяха профсъюзите когато ман-дрите плащаха млякото далеч под себестойността му, къде са профсъюзите когато кравите намалят всяка година и общото производство на мляко пада с хиляди тонове годишно. И тези 50 човека ще бъдат съкратени не, защото фирмите им са потърпевши от Наредбата, а от това, че просто няма мляко за обработка. Доброто в цялата исто-рия е, че има млекопреработвателни предпри-

ятия, които спазват стриктно Наредбата и са за нейното прилагане и мислят и за животновъдите, и за консуматорите на млечни продукти. Какво ни очаква ако падне тази Наредба – при всички случаи до увеличаване злоупотребите в млекопре-работвателните предприятия. Никои няма да знае от какво се произвежда млечният продукт – БАБХ чрез своите контролни органи още не е доказала, че може да упражни качествен контрол навсякъ-де. Интересното е, че самите консуматори си мълчат и си плащат безропотно това което им се предлага, било то продукт от мляко или с други съставки. Животновъдите обаче няма да оставят така лесно анулирането на тази Наредба. Те ще я защитават и устояват, защото тя е един от ар-гументите за сигурност в бъдещето. Ще вземем участие в групата сформирана от министър Стан-ков за промяна на Наредбата, но това не значи, че нашите структури няма да приложат всички демократични методи за несъгласие – декларация до управляващите и политически институции, ми-тинги, шествия, пресконференции и др.

4

5

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

Алекси Стойков, Десислава ДерменджиеваАграрен университет – Пловдив

Свиневъдството–отражениенаикономическотосъстояние

надържавата

Развитието на свиневъдството в страната се об-уславя от икономически и политически фактори, движеща сила на които са социално-икономиче-ското развитие и търсенето на пазара. В резултат на съществени промени в комплекса от тези фак-тори от началото на миналото столетие досега в развитието на свиневъдството у нас се открояват четири периода (табл. 1). Първият период (1890–1939г) е най-продъл-

жителен поради бавните промени в социално-икономическото развитие на страната. През него броят на свинете на 100 човека от населението остава почти непроменен (от 10 на 12 свине). До 1939г 80% от населението се е занимавало с примитивно земеделие и България е била типично земеделска страна. Според официалните преброя-вания в страната земеделието ни е полунатурално, разпокъсано на 13 000 парцела с със средни раз-мери 3,5 декара. Твърде малко се променя и непроизводителното

население, което търси селскостопанска продук-ция, в т.ч. свинско месо. Промишлеността едва е прохождала. Тежката индустрия почти не създава средства на труда (0.9%) за преобразуване на стопанството и е ориентирана към предмети на труда (21,7%) като въглища, цимент, дървен мате-риал за комунални нужди и други. През 1900г относителният дял на градското на-

селение е бил 16.7%, а през 1939г достига едва

22.7%. По тази причина производството в тези дребни стопанства е било многоотраслово, при ниска земеделска култура, главно за задоволяване на собствените нужди. Характерно за свиневъдството през този етап е

отглеждането само на примитивни породи – Из-точнобалканската аборигенна свиня, Мангалицата, Местната бяла клепоуха и др. След 1920г започва масово поглъщателно

кръстосване на местните свине, главно Германска благородна свиня. Вторият период (1939–1970г) се характеризира

с нарастване на националния доход – близо 6 пъти. Делът на населението в градовете дости-га 53%. Производството на зърнените култури е увеличено на 176%, а реалните доходи на човек от населението – 3 пъти. Общият брой на сви-нете нараства 3,2 пъти (достига 2 369 000 броя), или 2.3 пъти на човек от населението. През този период настъпват значими изменения в породния състав, концентрацията и специализацията на сви-невъдството в обществените стопанства. Данните от първото преброяване на селскосто-

панските животни през 1953г показват, че през 50-те години на миналия век, свиневъдството ни е представлявано преди всичко от Българската бяла свиня, Източнобалканската свиня и Мангалицата. Пъстрата дерманска свиня е била изолирано от-глеждана в Луковитско (най-вече в с. Дерманци),

6

докато останалите „други породи” като Украин-ската степна, Корнвал и Беркшир са били само в отделни стада, отглеждани в опитните станции и Институти по животновъдство, главно за целите на промишленото кръстосване.Третият период (1971–1989г) бележи най-силно

развитие на свиневъдство у нас. То се нарежда на 10-о място в Европа и 11-то в света. За това допринася нарастването на Националния доход, които в сравнение с 1939г е увеличен 16 пъти, а реалните доходи на населението – 6.1 пъти. Град-ското население представлява 67% от това в страната. Тази демографска структура е разкрила огромен вътрешен пазар за свинското месо, като консумацията на човек от населението достига до 45кг и се доближава до това в напредналите страни. За развитието на свиневъдството съдейства и

производството на зърнени култури, което достига 9.315 мил. т. През 1989г са произведени най-мно-го свине в историята на българското свиневъдство – 4.332 милиона и най-много месо – 413.2 хил. т. Този период се характеризира и с ускореното

внедряване на промишлените технологии и хи-бридизацията в отрасъла.Четвъртият период (1990–2009г) се характери-

зира с постоянен спад в свинепроизводството – броят на свинете у нас е намалял около пет пъти и се доближава до този от 1939г. По данни на Агростатистика към МЗХ към 01

ноември 2011г в придворни условия се отглеж-дат 60.8% от свинете в страната (средно 2.8бр./двор), а останалите – в специализирани ферми (средно 108.5 свине/ферма). Наред с това се наблюдава занижение на производствени показа-тели поради несигурната икономическата среда у нас в продължение на повече от 20 години, неза-висимо от вноса на високопродуктивни хибриди от световноизвестни фирми с големи и модерни генетични центрове. Според нас е парадоксално при голямото про-

изводство на зърнени храни (над 7 064 хил.т.

Таблица 1. Развитие на свиневъдството в зависимост от икономическото състояние на страната

Години

Свиневъдство Социално икономическо развитие

Свине към 31.ХII.

Месов кланичнотегло, хил. т.

Зърненикултури, хил.т

Градсконаселение, %

Индекси, %

хил. бр.

На 100души отнаселението

Националендоход, %

Доходна човекот нас., %

Консумацияна бълг. св.месо спрямо1939г, %

19002 367 10 - - 16.7 - - -

19392 743 12 64.3 3 752 22.7 100 100 100.0

19702 2369 28 147.8 6 602 53.0 593 300 163.7

19892 4332 48 413.2 9 315 67.0 16 пъти 612 446.1

20111 664 9 70. 5 7 523 72.5 21 пъти 372 961Аграрен доклад, 2012г., 2 НСИ, 129г., Българска статистика

годишно) да не се задоволяват дори свитите до крайност потребности на населението от месо и да се внасят големи количества нискокачествени и с неустановен произход месо и месни про-дукти.Програмата за развитие на свиневъдството в

България (МЗГ, 2007) показва, че свинепроизводи-телите у нас изостават от водещите в свиневъдно отношение страни по отношение на внедряването на нови технологии, повишаващи икономическата ефективност и конкурентноспособност на свине-фермите, обучението на кадрите, ползването на консултантки услуги, оползотворяването на тора за наторяване на земеделски площи, вкл. чрез производство на компост и биогаз. В заключение може да отбележим, че след Вто-

рата световна война до 1989г, свиневъдството у нас се развива с твърде високи темпове. През 1952г броя на свинете нараства с 314 650 (142%) спрямо 1939г, за която в много статистически до-кументи се отбелязва, че България е била по-развита в икономическо отношение от останали-те страни на Балканския полуостров. Най-много свине в историята на българското свиневъдство са угоени през 1989г – 4 332 000бр. В годините на прехода се наблюдава посто-

янно намаляване на закланите свине в страна-та. По данни на Агростатистика при МЗХ, броят на закланите свине по години е както следва: 2000г – 1 546 000бр.; 2005г – 943 000, през 2010г – 730 000 броя – почти, колкото през 1939г (743 000).От регистрираните през 2011г 6 814 свинеферми

(животновъдни обекти), в 5462 се отглеждат по 1 до 2 свине майки, в 921 – от 3 до 9, в 307 – от 10 до 50, в 53 – от 50 до 200 и едва в 51 фер-ми, повече от 200 свине майки. Това показва, че свиневъдството у нас е пълно отражение на ико-номическото състояние на държавата. То отново е поставено в началното му развитие от миналия век – при примитивни условия и главно за лични потребности.

7

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

НСГБ

Холщайн-фризийскапорода

„Холщайн-фризийска” е официалното име на по-родата, а в САЩ е позната като Холщайн.Произход. Създадена е в САЩ и Канада на

основата на внесени от Холандия черно-шарени говеда (основно през периода 1875-1905г). Селек-цията на Американския континент е протекла в посока висок ръст и живо тегло и висока млеч-ност при нисък процент мастни вещества и сух безмаслен остатък и подчертан млечен тип на екстериора.Цвят. Цветът на космената покривка на Хол-

щайн-фризийските говеда (ХФГ) е черно-бял, с различно разположение на черните и белите петна. Като особеност в оцветяването на ХФГ е наличието на животни с червено-бял цвят. Той се дължи на рецесивен ген за червен цвят. Тези животни са известни като Червено-шарен хол-щайн (Ред холщайн), но не се смятат за отделна порода. Носителите на този ген за червен цвят задължително се обозначават с буква „К” след името. Това означава, че телетата на такъв бик (или крава) може да имат червено-бял цвят.Едрина. Това е най-едрата порода за мляко в

света. Стандарта за живото тегло на възрастните крави е 680-700кг, на биците – 1000-110,0кг, а за височината на холката съответно 141 и 151см. Телетата са много едри при раждането – 42-44кг. Това често е причина за трудни раждания.Животните са късно зрели, като кравите се от-

елват често след 28-30- месечна. възраст.Екстериорни особености. Кравите от тази по-

рода имат тип екстериор на говеда за мляко: клинообразна форма на тялото; дълга, тясна и суха глава и шия; висока и тясна холка; дълбок и дълъг гръден кош, широка и равна поясница и крупа; много слаба замускуленост, ъгловатост на тялото. Вимето е обемисто и добре оформено, с правилно разположени цицки и добре израз-ени млечни вени, често се среща ванообразна форма.Темперамент. Кравите са спокойни и жизнени,

но по-високопродуктивните са твърде чувствител-ни на стрес.Използване на пасищата. ХФ говеда са с го-

леми възможности за използване на грубите, соч-ните и концентрирани фуражи. Добре оползот-воряват богатите културни пасища, като могат да консумират големи количества зелени фуражи. Породата не е подходяща за използване при сухи и бедни пасища. Кравите са много чувствителни към непълноценните дажби и реагират с рязко

влошаване на здравето и репродукцията.Продуктивност. Това е породата с най-висока

млечност в света, но съдържанието на мастни ве-щества в млякото е най-ниско. При воденето на селекция в САЩ за най-важен показател се смята произведеното общо количество млечно масло от крава. Всички световни рекорди за млечност и млечно масло принадлежат на крави от тази по-рода.Средната млечност на контролираните крави в

САЩ е 6690кг, а на записаните в племенните книги – средно 8256кг мляко с 3,65% м. в. Има много стада със средна годишна млечност над 10 000кг.По данни на Асоциацията на Холщайн-фризий-

ската порода в САЩ са регистрирани 18 крави с пожизнена млечност над 136 000кг, в т. ч. две с над 181 000кг мляко. Световният рекорд за по-жизнено произведено млечно масло принадлежи на крава Патси Бар Понтиак 6 174 402, от която за 3808 дойни дни (10,5 години) е надоено 159 127кг мляко със 7153кг млечно масло. Новият световен рекорд за млечност за 305-дневна лак-тация е на крава Сюжет, която на II-ра лактация е дала 26 922кг мляко с 1042кг млечно масло (3.9%) и 925кг протеин (3.4%).Понастоящем бици от ХФГ се използват за по-

добряване на млечността и качествата на вимето на Черношарената порода в цял свят, вкл. в Хо-ландия и у нас.

8

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

ПородикозизамлякоСийка Иливанова

Породи кози съществуват мно-го и се различават, както по външни признаци, така и по продуктивност. В нашата страна най-широко разпространение имат местните кози и техните кръстоски предимно със саан-ската коза.

Местни козиМестните кози са продукт на

продължителна и стихийна се-лекция и на специфичните гео-графски и стопански условия в отделните райони на страната. Поради разнородния си произ-ход нямат изразен породен тип. Едрината им е различна и е в тясна зависимост от режима на хранене и гледане. Цветът на космената им покривка е най-различен – срещат се едноцвет-ни до пъстри, с най-различни нюанси кози.Местните породи кози са срав-

нително по-къснозрели. Растежът им завършва напълно на триго-дишна възраст.Млечността на местните кози

се колебае в широки граници – 90 до 350л за 230-250 лакта-ционни дни. Плодовитостта на тази порода кози е сравнително ниска – 120-130%.

Саанска коза (Saanen)Саанската коза е създадена

преди два века в Швейцария. Тя е продукт не само на бла-гоприятни условия, но и на продължителна и целенасочена селекционна работа. Животните от саанската порода са едри. Те са с чисто бял цвят. Вимето и конусообразните цицки са до-бре развити. Саанските кози са едни от най-едрите. Средната маса на саанските кози е 50-60кг, на пръчовете – 80-100кг.Средната млечност на саан-

ската коза е висока и варира от 600 до 800л, като от отдел-

ни животни се получават 1000-1200л. Рекордната млечност за тази порода кози е 2482л за лактация.Саанската коза се отличава с

висока плодовитост и скорозре-лост. От 100 кози се получават 160-170 ярета, често 200-250, а дори и повече ярета. При по-добро хранене животните може да се заплождат на 10-12-месеч-на възраст.

Тогенбургска коза (Toggenburg)Тогенбургската коза е по-

дребна от саанската, но и тя се отличава с висока продук-тивност. Космената є покривка има пепелявосив до тъмнокафяв цвят. Характерна особеност на

животните от тогенбургската по-рода са двете бели линии от двете страни на лицето, светли-те уши и млечно огледало и бе-лите долни части на крайниците. Козите тежат 45-50кг, а пръчове-те – 70-75кг.Млечната продуктивност на то-

генбургската коза се колебае в границите от 400 до 1000л, а плодовитостта е около 200%. Тази порода също е създадена в Швейцария, но е по-пригодна за отглеждане в планинските и полупланинските райони. В на-шата страна са внесени ограни-чен брой животни от нея и при кръстосването с местни планин-ски кози са получени добри ре-зултати.

Саанска коза (Saanen)

Тогенбургска коза (Toggenburg)

9

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПРЕДСТАВЯМ

Е ВИ

Станислава Пекова

От фермата до вас

Началото си фирма „Аякс” бележи през 1998г с един обект близо до

Стара Загора и 500 свине-май-ки.Всичко се развива постепенно,

управителят Ангел Тенев саздава кадри, които обучава в движе-ние. После излизат европейските програми, с помощта на които закупува първия свинекомлекс за около 2000 свине майки, намиращ се в в с. Боздугано-во, Старозагорска област. Като следващи стъпки, посредством европейски програми оборудва целия свинекомплекс. Закупува технология от небезизвестна-та фирма „Биг Дъчман”, полз-ва животни от Дания, порода Дан Бред, която е създадена за охладения пазар за месо, което е по-светло, по-воднисто, стои по-сочно и има по-добър пазар. След три години купува и сви-некомплекса в с. Пъстрен.В мо-мента във фирма „Аякс” рабо-тят вече 200 човека от всякакви

специалности във всички сфери: в производство, в търговия, във фуражно производство, в клани-ца или в колбасарски цех, който се намира в Нова Загора.„За да имамаме по-добър кон-

трол върху фуража – обяснява административният директор на фирмата, г-жа Елена Тенева – решихме да си направим собствен фуражен завод, който построихме преди две години. Съвсем модерен е, всичко е автоматизирано и там работят само 10 човека. Наскоро купих-ме и много модерна апарату-ра за лабораторията, където се извършва анализ на суровините, които влизат във фуражния за-вод. Ообщият брой свине-майки

в двата свинекомплекса в мо-мента вече е 5000. Произвеж-дат се 150 000 угоени прасета годишно. Доскоро са продава-ли само живи животни на раз-лични кланици, но решават да организират собствена месоп-

реработка. „Идеята се зароди от това, че ние виждахме по магазините, колко некачестве-но вносно месо яде българи-нът. Първо закупихме малки, но много качествени професионал-ни машинки, и ги подредихме в едно помещение да си правим колбаси за собствени нужди, за работниците и за наши прияте-ли. Тази идея ни зарази, защото се получиха много качествени и добри на вкус продукти, особе-но кренвиршите, много ни се ядяха кренвирши от едно вре-ме, само от месо…” – споде-ля г-жа Тенева, – и след това вече решихме да направим и магазини. Може би около шест месеца ни бяха необходими да ги подготвим, да ги ремонтира-ме, да ги преустроим, за да изпълним всички изисквания на Агенцията по безопасност на храните. Магазините „Аякс” са открити едновременно, преди около месец и все още не се знае как ще тръгнат, защото в Стара Загора има много силна конкуренция, има много магази-ни за месо. И те не са свърза-ни със собствено производство, това са магазини, които се за-реждат от различни свинефер-ми в България, от цялата страна, зареждат се и с вносно месо, което го представят за българ-ско. Надяваме се конкуренция-та да ни доведе по-голям успех. Имаме амбицията да открием до 200 магазина в цялата стра-на, но всичко по реда си, защо-то е трудно, все още трудно. В началото нямахме добра орга-

10

низация, много неща липсваха, асортиментите бързо свършваха и т.н.Продуктовата листа на фимата

засега включва охладено месо, кайми, наденици и малотрайни колбаси, а „Камчия” – делика-тесен салам, е марката, с която най-много се гордеем, той ни е топ-продуктът. Всичко е само от месо, не влагаме никакви добавки като оцветители, кон-серванти. Даже някои клиенти ни правят забележка, че са леко безсолни колбасите, което пък е хубаво за здравето на хо-рата, правим още „Биренки” и „Македонска наденица”, „Дебъ-рцини”, „Саздърма” – това са колбасите.” На въпрос дали имат идея за

разширение на бизнеса, което да включи отглеждане на фу-ражни култури, г-жа Тенева се усмихва и казва, че зърнопроиз-водството е доста мащабен биз-нес и засега не го мислят, но продължават да развиват своя бизнес. „Ще ви кажа също, че наскоро закупихме нов свине-комплекс за 8000 свине-майки, който се намира край с. Козло-дуйци, до гр. Добрич. Щом ис-каме да открием 200 магазина в страната, трябва да имаме и съответната суровина”.Специализират само в живот-

новъдство, иначе, всичко необ-ходимо за производство на фу-ражите си закупуват от различни доставчици – амино-киселини, добавки, витамини, зърно… Основните партньори, с които

„Аякс” взаимодейства успешно са Дан Бред и Биг Дъчман.„Биг Дъчман ни доставиха обу-

рудването във всички свинеком-плекси, ще купуваме от тях пак и за новия свинекомплекс.”Дан Бред също е сред нашите

основни партньори. От тях си доставяме животните. От тях ку-пуваме прародители, произвеж-даме си тук майки. Разполагаме с развъден център, който се на-мира в с. Пъстрен. Запложда-нето на животните е изцяло по метода на изкуственото осеме-

11

няване. Това, от своя страна, води до по-голяма ефективност на процеса и снижаване на раз-ходите за възпроизводство. Из-бягват се и някои рискове от медицински характер, което също влияе на себестойността на продукцията. Като обобщение може да се

каже, че „Аякс” обхващат це-лия цикъл – от производството на живи животни, производство-то на фуражи, кланична и об-работваща дейност – колбасар-ско производство и търговия на живи животни и готова продук-ция. Може би липсва само един добър ресторант със собствени пордукти? „О, защо не?! Всъщ-ност тази идея не ни е чужда, мислиме си за нещо като би-рария, в която да се предлагат само такива продукти – хапки, вурстчета, пържоли, наденички, със жива бира...” – усмихва се г-жа Тенева. Технологията на Биг Дъчман

по-принцип е доста елитна. Са-мата инвестиция е в доста голе-ми размери. В какъв период и как успявате, ползвахте ли евро-пейски средства, разпитвам г-жа Тенева. „Да. Ползваме европейско фи-

нансиране в размер на 50%, а останалото с кредити, които обслужваме редовно, даже ня-

кои от тях вече сме погасили. Сигурни сме в реализацията, за-щото ние произвеждаме храна.Наемаме професионалисти за

всяка от дейностите в предпри-ятието. Трудно е да се намерят точните хора с такива качества, като лоялност към фирмата и с висок професионализъм, но тези, които са останали при нас, са се доказали и получават ви-соки заплати.Като имена мога да цитирам

– Георги Георгиев, Надя Жечева – зооинженер, Бисер Димитров също зооинженер. Съпругът ми е икономист. Част от кадрите, които започват работа при нас са кадри излезли от Института в Стара загора. Освен това вече и децата работят при нас. Всички

12

те са икономисти. На въпроса дали е доволна и

дали ще кандидатствува с про-ект по програмите за европари, Елена Тенева отговаря, че „Зави-си какви ще бъдат новите про-грами. Малко сме разочарова-ни. Мерките са добри, отпускат се доста средства, които доста подпомогнаха цялото селско сто-панство в Република България. Обаче в ДФЗ има много ко-рупция. Има хора, които нароч-но спъват проектите да минават по-бързо за одобрение. Това е един вид рекет. И за да не съм голословна, точно по проекта за свинекомплекса в с. Пъстрен, може да проверите, има го в интернет, как проектът на Ангел Тенев е престоял в продълже-ние на 410 дни във ДФЗ. Най-накрая го одобриха, но с цена-та на много нерви. Също съм разочарована и от последните субсидии, които дадоха тази година за свиневъдите, защото в областните дирекции на Държа-вен фонд „Земеделие” работят много некомпетентни хора, не знаят за какво става въпрос. Не знам дали е умишлено или е просто от некомпетентност, но хаосът е невъобразим. Добре, че са банките. Те се

оказаха най-големият ни парт-ньор. Определено това е Уни-кредит „Булбанк”.И бих искала да споделя за

управляващите и по-конкретно към Министерството на земеде-лието и горите. Според мен те помагат до-

статъчно и има достатъчно ев-ропейски средства, които влизат и имаме също тяхното съдей-ствие, но на по-ниски нива ад-министрацията спъва нещата. Трябва за всеки сектор в земе-делието да има специалисти, ко-ито да отговарят за този сектор, и като отидеш при тях да знаят за какво става въпрос, а не той да отговаря и за земи, за наво-днения, за пчели, за свине, за кокошки... От там идват греш-ките. Иначе, българското селско стопанство трябва да се развива и има бъдеще.”

13

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Ст. н. с. д-р Запрянка ШиндарскаИнститут по животновъдни науки, Костинброд

н. с. д-р Цонка ОджаковаИПЗЖ–КОС,Смолян

Пълноценнохранененаагнетаияретазаразплодизаугояване

Пълноценното хранене е в основата на успешното отглеждане на овце и кози, в т. ч. на агнета и ярета. Тази статия е предназначена за фермери, които отглеждат овце и кози. Стремежът е да се гарантира пълноценно и икономически изгодно хранене с произведени в стопанството фуражи и преди всичко с фуражните ресурси на фермата.

ХРАНЕНЕ НА АГНЕТА И ШИЛЕТА ЗА РАЗПЛОД И ЗА УГОЯВАНЕ

Приемането на коластра веднага след раждането е първото условие за успех. Максимумът на млечната продукция при овцата се достига на втората-третата седмица, като постепенно намалява, докато потребностите на агнетата се увеличават. Ето защо след втората седмица те трябва да разполагат със сено и комбиниран фураж на воля, необходими за развитието на предстомашията.Агнетата може да се отбият на 5-6-седмична

възраст, при условие че са удвоили своето живо тегло и са се приучили дневно да поемат 200-250г сух фураж. През първите 5-10 дни след отбиването агнетата изпитват недостиг на хранителни вещества и губят до 500г от живото си тегло, но консумацията нараства и компенсира този

временен застой в растежа. За предпочитане е да се предоставят високоенергийни комбинирани фуражи – 1,2-1,3 кръмни единици за растеж (КЕР) на 1кг сухо вещество, тъй като намалената концентрация на енергия води до влошаване на прираста.Първоначалният растеж на агнетата независимо

от тяхното предназначение (за разплод или за угояване) трябва да е един и същ (над 250г дневно). След 2-3 месеца агнетата за разплод и угояване се хранят различно. Заплодяемостта, плодовитостта и млечната продуктивност на бъдещите овце-майки през първата и следващите лактации зависи от генетичните им заложби и от начина на хранене и количеството на фураж през растежния период.Агнетата, които са имали слаб прираст през

първите 2 месеца от живота си, впоследствие ще бъдат по-слабо плодовити и с по-ниска заплодяемост в сравнение с пълноценно хранените. И обратно, много високият прираст след 3-месечна възраст, когато се обособяват различните тъкани на вимето, също ще повлияе неблагоприятно върху бъдещата млечност. Ето защо се препоръчва прирастът през растежния период за достигане на 15-18кг живо тегло да

14

бъде от 100-150г дневно според породата. След това, до случната кампания той трябва да е около 100г дневно.На таблица 1 даваме препоръки за средния

дневен прираст при агнета в зависимост от продуктивното направление, а на таблица 2 –препоръки за съдържанието на някои хранителни вещества при различни живо тегло и пол. Обикновено почти всички мъжки агнета се угояват. Угояването може да бъде интензивно, полуинтензивно и екстензивно. Съществува и угояване на агнета за т. нар. „бяло месо”. За целта се използват млади животни от породи с високи растежни способности. Угояването продължава 7 седмици до достигане на 25-30кг живо тегло. Прирастът е висок – 380-400г на ден, при висок кланичен рандеман – 52,5%. При този тип на угояване храненето е само с млекозаместител.Традиционният начин на угояване у нас е

интензивният, при който е необходимо да се предостави фураж с висока концентрация на енергия. Препоръчва се хранене на воля с комбиниран фураж. Делът на сеното в сухото вещество в една такава дажба е 20-25%. Необходимо е да се осигури съотношение калций:фосфор поне 3:1. Интензивното угояване може да бъде и с целодажбени смески, които имат редица предимства: точно смесване на различните компоненти, лесно прилагане на хранене на воля

и други. При наличие на пасища е целесъобразно животните да се угояват пасищно. Според вида и състоянието на пасището е необходимо да се осигури от 200 до 400г комбиниран фураж.В таблица З даваме схема за интензивно угояване

на агнета при среден разход на комбиниран фураж 2,5-3,0кг за 1кг прираст, а в таблица 4 - примерна зимна дажба и дажба за преход от зимно към лятно хранене за женски агнета и шилета за разплод (100г среден дневен прираст) и за мъжки агнета за разплод и за угояване (200г среден дневен прираст).

ХРАНЕНЕ НА ЯРЕТА И ПОДРАСТВАЩИ КОЗЛЕТА

Храненето на яретата не се различава съществено от това на агнетата. От значение е породната принадлежност на козата. Яретата на ангорските кози за мохер, които са с ниска млечност, или отглежданите за месо се оставят да бозаят. Козлетата от млечни породи приемат твърде голямо количество мляко и това забавя приемането на растителна храна и развитието на предстомашията.Младите животни се отбиват между 5-та и 10-та

седмица по два начина – рязко или постепенно. През първите два месеца средният дневен прираст е около 180г и 150г след това, като спада равномерно до 70г на 7-ия месец. До 3-я месец

15

козлетата се хранят на воля със сено и ком-биниран фураж – максимално до 400г дневно. Впоследствие се увеличава консумацията на обемист фураж, а комбинираният се ограничава до 100-200г на 7-ия месец. Най-подходящо за този период е сеното от бобови и житни. Може да се дават и зелени фуражи, но паша не се препоръчва поради слабата консумация и чувствителността им към паразити.Угояването на яретата може да се разглежда като

допълнително производство към продукцията на козе мляко. Обикновено козлетата се реализират за месо в ранна възраст на 6-а седмица при живо тегло 12кг, като през този период получават само млечна храна, за да се произведе т. нар, „бяло месо”.На таблица 5 представяме препоръки за

хранителни вещества на женски ярета и козички за разплод (100г среден дневен прираст) и за мъжки ярета и козлета за разплод и угояване (150г среден дневен прираст).На таблица 6 даваме примерни зимни и преходни

дажби за женски ярета и козлета за разплод (100г среден дневен прираст) и за мъжки ярета и козлета за разплод и угояване (150г среден дневен прираст).Примерните дажби, които предлагаме, са

разработени на базата на доброкачествени обемисти фуражи. В зависимост от конкретните условия в отделните стопанства и сезона на годината обемистите фуражи по състав и хранителна стойност варират в широки граници. Поради това е необходим правилен избор на комбинирани фуражи или биоконцентрат за

16

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Биологичнопчеларство–добраалтернативанаконвенционалнотоДоц. д-р Пламен Петров Аграрен университет, Пловдив

постигане на необходимото оптимизиране на дажбите или целодажбените смески. При липса на възможности и средства за купуване на готов комбиниран фураж, фермерът може да купи

пълноценен биоконцентрат, който да смеси със зърнено-житен компонент на място. Този вариант препоръчваме на дребни фермери или на такива, които сами произвеждат фуражното зърно.

Богатото биологично разно-образие от растителни видо-ве (3567 вида висши растения) нарежда България на едно от първите места в Европа и пре-доставя изключително добра възможност за производство на висококачествени биологично активни пчелни продукти.Наличието на екологично чи-

сти райони (главно планински и полупланински) са реален шанс за развитието на биологично-то (органичното) пчеларство в съчетание със селския туризъм.В България биологичното пче-

ларство има сравнително крат-ка история. През 1997–1998г Агроекологичният център към Аграрния университет – Плов-див съвместно с Асоциацията на професионалните пчелари организира първите семинари по биологично пчеларство с пчелари от Пловдив и София. През изтеклия период по реди-ца международни проекти на Агроекологичния център и други организации са проведени де-сетки семинари по биологично земеделие и биологично пчелар-ство в различни населени места

в страната. Създаде се и норма-тивна база за този специфичен начин на производство.С производството си на пчелен

мед и други пчелни продукти, като количества България не би могла да конкурира големи из-носители като Аржентина, Мек-сико, Китай, Канада и др., но благодарение на своите изклю-чителни качества българският пчелен мед и останалите пчел-ни продукти, произведени при спазване изискванията за биоло-гично пчеларство, могат да за-

• продължава на стр. 29

ВГО

ВЕДО

ВЪДС

ТВО1

1 Проф

.д-р

Три

фон

Дар

джон

ов

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

брой

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

16

ТЕХ

НО

ЛОГИ

ИТЕ

ВМ

ЕСО

ДА

ЙН

ОТО

ГОВ

ЕДО

ВЪ

ДС

ТВО

215

ОБС

ЛУЖВАЩ

И С

ЪОРЪ

ЖЕН

ИЯ П

РИ О

ТКРИТО

ОТГЛЕЖ

ДАН

ЕСлед като се запознахм

е с най-важното съоръж

ение при открито-то отглеж

дане, мястото за леж

ане на животните (плоската м

огила от слам

а), следва да представим следващ

ото, мястото за ф

иксиране на ж

ивотните. Месодайната крава се налага да бъде ф

иксирана през зим

ния период много пъти – за ваксинации, за лечение, за

преглед. Тези операции при вързаните крави протичат на място

и това не представлява проблем, но при свободните крави на

двора, това е огромна м

ъка, ако липсва специалното устройство. То се състои в няколко подвиж

ни огради които свиват кравите в един ъгъл пред специален прокар със ш

ирината на тялото на кравата. Ж

ивотните тръгват едно след друго и попадат на края на прокара в станок за ф

иксиране. Всяко обработено ж

ивотно се пуска обратно във двора и в бокса постъпва следващ

ото. Това не е излиш

ен лукс. Това е абсолютно необходим

о, въпреки и просто съоръж

ение, което спасява ферм

ера от тежки усилия в гонене на

животните и улавянето им

от няколко души. О

свен улеснение на ферм

ера, ъгълът с прокар и фиксиращ

станок на края, спасява и животните от излиш

ен стрес при гоненето и улавянето или съба-рянето м

у на земята. С

негова помощ

обработките стават лесни и не се налага да се пропускат. Такива съоръж

ения за фиксиране

могат да бъдат подвиж

ни и да се принасят през лятото на паси-щето, където същ

о се налага да се правят прегледи и обработка на ж

ивотните. Идея за такова съоръж

ение дава фиг. 1. С

ледващата

фигура 2 дава идея за сам

охранилка за сено (в случая рулонни бали), едната е с покрив другата е на открито. И

зхранването на Ф

игура 1

143

сено

то п

о този н

ачин

сни

жав

а ря

зко

загуби

те о

т затъпк

ване

и си

плащ

а ра

зход

ите

по н

апра

вата н

а така

ва хра

нилк

а.От сп

исък

а на

точ

ките, ко

ито

след

ва д

а пр

исъс

тват в е

дна

тех-

ноло

гия, съзна

телн

о пр

еска

чаме

първ

ата и

втор

ата точк

а, п

орад

и фак

та, че

общ

о за пор

одите ве

че гов

орих

ме, а за вс

яка фер

ма ще

тряб

ва д

а се

под

ходи

кон

кретно

при

пре

поръ

ката кои

пор

оди

и ка

к да

се на

бавя

т. По втор

ата точк

а, за фур

ажите ще им

а сп

ециа

л-на

тем

а, в коя

то под

робн

о ще запо

знае

м читател

я с не

обхо

димите

знан

ия за фур

ажите и хр

анител

ните нуж

ди на гове

дата, пр

и во

дене

на

фер

мата

за м

есо. Так

а че

тук

разглеж

дане

то н

а техн

ологии

те

Фигур

а 2

хран

ене. П

ри ж

енск

ите теле

та се извърш

ва пре

глед

по ек

стер

иор и

по про

изхо

д. П

ърво

се заде

лят на

й-до

бре ра

звитите и с на

й-до

бър

прои

зход

по май

ка и по ба

ща за отгле

жда

не за ра

зпло

д. Б

роят им

зави

си от це

лта на

стадо

то. А

ко ням

аме зада

ча стадо

то да на

раства

, тогава

се огра

нича

ваме с избо

ра на 1-2 теле

та на вс

еки 10

кра

ви.

Разчетът е стадо

то д

а се

рем

онтира

с о

коло

12%

сре

дно

годи

ш-

но. Сметка

та се

прав

и с огле

д пр

одължител

ността н

а из

ползва

не,

която

при

хере

фор

дът е ср

едно

8 тел

ета (т.е ср

едно

12.5%

). То

ва

ще ре

че, че

няк

олко

год

ини ще се

под

мен

я 1 кр

ава на

все

ки 10,

а пр

ез н

якол

ко год

ини

се щ

е по

дмен

ят д

ве, така

че

стад

ото

да

не н

арас

тва. П

ри п

ород

ите

с по

-кра

тко

изпо

лзва

не се

запл

ожда

т по

вече

юни

ци, но

не се

стига до по

вече

от 2 ср

едно

год

ишно

на

всек

и 10

кра

ви. За

деле

ните за ра

зпло

д юни

ци се глед

ат и

хра

нят

по-доб

ре с

оглед

пре

з ра

нната

прол

ет, ко

гато с

тигнат о

коло

14

мес

еца

да д

остигнат п

оне

330к

г, за д

а се

зап

лодя

т. Стр

емеж

ът е

ре

мон

тните жив

отни

да се

зап

лодя

т възм

ожно

по-ра

но, за да мож

е стад

ото

като ц

яло

да н

е изос

тава

с о

телван

ията, но

тов

а не

бив

а да

става

с ком

пром

ис за ра

звитие

то н

а юни

ците.

Фигур

а 6: „Те

лето е

изр

асна

ло, но

не

се о

тказва

от мля

кото”

413

продължавам

е с отглеждането на открито или в сгради.

Тъй като при отглеждането на м

есодайните говеда основен принцип е да се изразходват възм

ожно по-м

алко средства за под-слоняването, то в най-м

асовите случаи говедата за месо, преди

всичко кравите, се отглеждат на открито. О

тглеждането на открито,

обаче не ще рече отглеж

дане „как дае” и „къде дае”. Мястото,

където кравите ще прекарват врем

ето си извън пасището през

зимата, трябва да се подбере вним

ателно. Първо, да бъде запазено

от господстващите ветрове, второ да бъде отцедливо (да не се

събира вода) и трето да има къде кравата да легне на сухо. А

ко ням

а естествено закътано място, тогава от страната на вятъра се

устройва защитна стена, висока около два м

етра и дълга според голем

ината на стадото.За всяка крава в двора за зим

уване са нужни поне 10 квадрат-

ни метра площ

. Колкото по-голям е дворът, толкова по-м

алко се разкалва при дъж

довни дни. Стената м

оже да бъде от всякакъв

материал (най-достъпния и евтин за даденото м

ясто). За отцедли-востта на двора, просто трябва да се нам

ери такова място, иначе,

ако трябва да се прави дренаж за да се избегне водата, това

оскъпява много двора. Н

о, оскъпяването не бива да бъде пречка животните да получат сух двор.Третото условие при оглеж

дането на кравите на открито – да се осигури топло легло в двора е от реш

аващо значение. Това се

постига, като в най-високата и закътана част на двора се натрупва стара слам

а, или друг подобен материал, във ф

ормата на плоска

могила, върху която кравите предпочитат да лягат в студените

зимни дни. Когато, преди повече от 26 години, канадския ф

ер-мер придруж

и купените от неговата ферм

а юници от Б

езрогия хереф

орд и беше заведен на планинското пасищ

е в местността

„Боядж

иевото” собственост на ИПЖЗ в Троян, за да м

у бъде по-казано къде щ

е зимуват ж

ивотните, първото нещо, за което се

огледа беше дали виж

да натрупана слама, върху която да легнат

юниците. Н

еговото мнение беш

е, че мястото е чудесно за зим

ува-не, но сам

о ако има м

еко и топло легло – слама. Д

умите м

у бяха, „А

ко кравата легне върху дебело натрупана слама, тя на сутринта

мож

е да осъмне затрупана със сняг, но това за нея не е страш

но. Така тя издърж

а и на минус 24 градуса, стига да е на завет.” Това

негово мнение се потвърди от състоянието на ж

ивотните през следващ

ите години. Угояването на отбитите телета също м

оже да

на могат да влизат, но телетата свободно влизат и излизат през

вертикално поставените пречки. Виж

фигура 5.

Успешното приучване към

подхранване има важ

на роля за край-ния успех – добре развити телета при отбиването. Ето защ

о то не бива да се подценява. Количествата на см

еската, която поемат

телетата започва сериозно да се увеличава след третия-четвъртия месец, ето защ

о стопанинът трябва да има гриж

ата редовно да за-реж

да коритцето с храна, за да бъде то винаги пълно. Заграденото пространства за подхранване се устройва на достъпно за телетата място и при см

яната на пасищата то се м

ести непрекъснато със стадото, ако не са устроени предварително трайни такива пло-щадки на всяко пасищ

е.

4. Отбиване на телетата и подготовката на рем

онтаОтбиването на телетата става обикновено в края на пасищ

ния сезон, есента. В

ъпреки че отелването продължава до два-три м

е-сеца, отбиването става едноврем

енно. Това ще рече, че първите

телета ще са достигнали 8 и повече м

есеца, а последните ще

бъдат над 5 месеца. Ж

ивото тегло на отбиваните телета ще бъде,

в зависимост от породата, доста различно. Н

о ако говорим за

херефордската порода, с която им

аме най-голям

опит, отбиването става при ж

иво тегло от 150 до 230кг. Съответно, ако говорим

за отглеж

дането на едрите месодайни породи, като Ш

ароле, Лимузин,

отбиването на телетата през есента става при живо тегло 230- 320

и повече килограма. Д

ори да има ощ

е паша, с отбиването не

бива да се закъснява по две причини. Първо, м

айките ще трябва

да възстановят живото тегло и да натрупат необходим

ите резерви и второ, израстналите м

ъжки и ж

енски телета не бива да стоят повече заедно, защ

ото по-бързо развиващите се достигат полова

зрялост и мож

е да стане преждеврем

енно заплождане. О

тделяне-то на телетата от м

айките става, като те се отделят в отдалечено от м

айките място и започват да се подхранват интензивно. С

лед отбиването телетата се сортират по предназначение. М

ъжките

се обособяват в отделна група с оглед бъдещето използване или

веднага постъп-ват на интензивно угояване или се поставят на хранене с груби ф

уражи с оглед през пролетта да отидат отново

на паша (повече по схем

ата на хранене в следващите тем

и). Ако

имам

е предвид заделянето на бичета за разплод, това става още

след отбиването и животните се поставят на специално гледане и

125

став

а на

откри

ти п

лощад

ки п

ри с

пазван

е на

услов

ията, оп

исан

и за кра

вите, дв

ор н

а заве

т и

отце

длив

и м

еко

топл

о ле

гло.

До

отглеж

дане

то н

а закр

ито

се п

рибя

гва, с

амо

ако

има

готов

такъ

в об

ор. В тоз

и случ

ай, той

се пре

устр

ойва

най

-доб

ре в пол

у-откр

ит и

кра

вите с

е дъ

ржат н

а де

бела

пос

теля

, ко

ято

се с

мен

я пр

олетта. Голя

м лук

с ще бъ

де за мес

одай

ните кра

ви да се

отгле

ж-

дат въ

рзан

и в затвор

ен о

бор. Тов

а се

доп

уска

сам

о пр

и ос

обен

и случ

аи. Читател

ят, ко

йто

чете в

нимател

но тек

ста, щ

е си

спо

мни

за случа

я с бе

лгий

ския

фер

мер

г-н Л

оге, кой

то отгле

жда

53 кр

ави

кръс

тоск

и на

Бел

гийс

ко син

ьо б

яло

със Ш

арол

е и

получа

ва тел

е-та с м

есод

айни

зал

ожби

, ко

ито

им п

озво

лява

т да

стигнат 7

00 к

г, бе

з из

лишни

отлож

ения

на

тлъс

тини

(ви

ж гла

ва 5

стр

. 9

„Мод

ел

на и

нтен

зивн

о мес

одай

но гов

едов

ъдство

(II)”). Негов

ите кр

ави

са

настан

ени

в закр

ита

сгра

да, ка

то д

о бо

кса

на в

сяка

кра

ва и

ма

бокс

за

теле

то. При

наш

ите

усло

вия, а

ко н

а кр

авите

за м

есо

се

нала

га д

а по

лзва

т закр

ит о

бор, то

при

всич

ки случа

и той

тряб

ва

да се

преу

стро

и за сво

бодн

о отглеж

дане

. Връ

зван

ето

на кра

вите

е ра

внос

илно

на

връзва

не н

а ръ

цете н

а фер

мер

а за тър

сене

на

начи

ни за

лесн

о глед

ане. В

услов

ията н

а Ев

ропа

, угоя

ване

то н

а отби

тите тел

ета до

вис

око жив

о тегло об

икно

вено

става

в зак

рити

обор

и, в

ързани

или

на

груп

и в

бокс

ове, д

окато

в САЩ

угояв

а-не

то о

бикн

овен

о се

извър

шва

на

откр

ити

площ

адки

при

гол

яма

конц

ентр

ация

, стигащ

а до

стотици

хил

яди

жив

отни

.

Фигур

а 3: „Та

ка е

бил

о пр

еди

200

годи

ни, така

е все

още

и се

га у н

ас”

елва

не, по

неже гове

дата и тех

ните м

алки

доб

ре пон

асят зи

мни

те

студ

ове

дори

при

тем

пера

тури

от мин

ус 2

4 град

уса

по Ц

елзи

й.

Сле

дова

телн

о отел

ване

то п

ротича

оби

кнов

ено

на д

вора

, ко

йто,

както се

разбр

ахме, е на отце

длив

о и загърб

ено от ветро

вете м

ясто

с ве

трозащ

итна

стена

. Тел

ето ос

тава

при

май

ката и най

-мно

го сле

д 30

мин

ути

запо

чва да

боз

ае о

т май

ката. Гриж

ата на

стопа

нина

е

да п

очис

ти о

т тере

на с

леди

те о

т отел

ване

то и

в п

осле

дствие

да

мар

кира

тел

ето, за да

се

знае

про

изхо

да м

у. Р

азби

ра се, д

окато

теле

то б

озае

от май

ката, пр

оизход

ът н

а теле

то е

извес

тен, н

о с

мар

кира

нето не би

ва да се

зак

ъсня

ва, защото теле

то бър

зо зая

ква

и по

сле се

нал

ага сп

ециа

лни

усил

ия за фик

сира

нето м

у, за да

се

слож

и уш

ната м

арка

.

3. Гри

жи

за тел

етат

а до

отб

иван

ето.

Осн

овна

та х

рана

за

прав

илно

то р

азви

тие

на тел

ето

се о

став

а май

чино

то м

ляко

, затова

вни

ман

ието е

нас

очен

о къ

м о

сигуря

ва-

нето по-до

бра па

ша на

май

ките. Но, въп

реки

тов

а пъ

рво ус

лови

е,

гриж

ата на

фер

мер

а е

да п

риуч

и теле

тата към

под

хран

ване

. То

става

с о

бикн

овен

а см

еска

за

теле

та (по

вече

за

състав

а на

см

еска

та в

сле

дващ

ата

тема

за х

ране

нето),

която

се п

редл

ага

в яс

личк

а, п

оставе

на в спе

циал

но загра

дено

мяс

то в кое

то кра

вите

Фигур

а 5

611

ЗАГРАЖДЕН

ИЯ Н

А ПАС

ИЩ

АТА И ГРИ

ЖИ ЗА Ж

ИВО

ТНИТЕ

НА П

АША

Заграждането на пасищ

ата се очертава като един от най-слабо разбраните елем

енти на технологиите при отглеждането, не сам

о на кравите за м

есо, но и за всички останали животни. За раз-

лика от Европа, където животните задълж

ително през лятото са в заградени пасищ

а, пашата у нас се извърш

ва обикновено върху общ

ински мери в сборни групи, без ограничения. Липсата на за-

граждения у нас е следствие от една средновековна практика за

общо ползване на пасищ

ата. Всяко населено м

ясто си има м

ера, където всички ж

ивотни на селото пасат заедно. Ползването е общ

о и това е пречило да се прилагат заграж

дения. Тяхната липса пък пречи да се контролират отделни участъци с натоварването на животни. Б

езсистемното натоварване с ж

ивотни пречи за поддър-жането им

в културен вид, поради което нашите пасищ

а са в такова окаяно полож

ение.В Европа общ

ото ползване на пасищата като безсистем

на паша е

прекратено преди повече от 120 години. Всеки ф

ермер е получил

или купил отделно парче от пасището, станал е негов стопанин и е

вата, при наличие на достатъчно груб фураж

, главно сено, успява да набави нуж

ните хранителни вещества и с част от телесните

резерви успява да произведе около 6кг мляко. В

ажното е състоя-

нието на кравата да не падне много под средно. Н

о, повече по даж

бата на прясно отелената крава ще каж

ем в следващ

ата тема

за храненето. Решаващ

ият мом

ент за успехът на заплождането е

кравите да зазимят с достатъчно резерви, което естествено засилва

вниманието към

есенната паша.

Заплождането като техника в м

есодайното говедовъдство също

не е за подценяване, въпреки че като правило става чрез есте-ствено осем

еняване от бици. В по-голем

ите стада, за да се получи по-голям

о уплътняване на отелванията, обикновено мож

е да се прилож

и синхронизиране на разгонването, чрез използване на пре-парати на базата на простагландините, което става чрез двукратно инж

ектиране и изкуствено осеменяване „на сляпо”, както се казва,

след определените часове по схемата. С

лед такава операция, при добра работа, обикновено се заплож

дат 50-60% от кравите. За

повторките след това не се прилага ново синхронизиране, а 15 дни след осем

еняването се пуска бик, който довършва заплож

дането. Тази операция, силно свива срокът за осем

еняване и намалява

натоварването на биците за естествено осеменяване. О

свен това позволява да се установи точно бащ

ата на новородените телета, което м

ного подобрява отчетността и опростява работата по раз-делянето на кравите в отделни стада по бици.

2. Бременност и отелване

За нормалното протичане на брем

енността не се налага да се по-лагат специални гриж

и за кравите освен тези грижи които отделям

е за кърм

ещите крави. С

лед отбиването на телетата, вниманието се

насочва към следене на телесното състояние на кравите. Есенната

паша, която се получава след началото на есенните дъж

дове в повечето случаи удовлетворява нуж

дите на кравите за натрупване на резерви. О

свен това дъбовите гори предлагат жълъд, които

се оказва добра добавка към даж

бата. Основното в гриж

ите за брем

енните крави си остава да доведем телесното им

състояние до над средна охраненост. При така изяснените причини, отелването на м

есодайните крави става през зим

ния сезон. Това обаче не усложнява технологията,

не ни принуждава да организирам

е специални помещ

ения за от-

Фигура 4: „Така трябва да стане и у нас”

107

запо

чнал стопа

нисван

ето му. П

ърво

то нещ

о, кое

то е нап

рави

л, тов

а е

да го

заград

и с

дърв

ени

коло

ве и

нап

речн

и, ц

ели

или

цепе

ни

дърв

ета ил

и дъ

ски. (То

ва е

кар

тина

та, ко

ято

мож

е да

се

види

по

цяла

Евр

опа, о

град

ени

паси

ща и

в тях св

обод

ни ж

ивотни

– ф

иг.

4, а

у н

ас –

фиг.3).

Сле

дващ

ата

стъп

ка е

бил

а заграж

дане

то н

а въ

треш

ни уча

стъц

и, кои

то д

а се

ред

уват п

ри п

ашата. Р

едув

ането

на уча

стъц

ите за паш

а е по

звол

ило ря

зко да

се по

вишат доб

ивите

на тре

ва и

жив

отни

те д

а се

нах

ранв

ат п

о-до

бре. П

оставя

нето н

а кр

авите

в заград

ен уча

стък

и о

став

янето

им там

пре

з ця

лото д

е-но

нощие

, им

оси

гуря

ва пов

ече вр

еме за паш

а и те пое

мат пов

ече

хран

ител

ни вещ

ества. Тов

а гара

нтир

а по

вече

мляко

за теле

тата или

на

труп

ване

на

пове

че р

езер

ви за

зимата

(на

този

въп

рос, щ

е се

сп

рем м

ного п

о-по

дроб

но в

тем

ата

за ф

ураж

ите

и хр

анен

ето).

Тази ф

орма на

пол

зван

е на

пас

ищата е ос

игур

ила мно

го по-ви

сока

пр

оизвод

ител

ност н

а тр

уда

на ф

ермер

а. О

стан

ало

му

е вр

еме

да с

е зани

мав

а с

други

неща, к

оито м

у но

сят до

пълн

ител

ен д

о-хо

д. П

ремин

аван

ето

от гон

енето

на ж

ивотни

те с тоя

га п

о ця

лото

паси

ще, към

паш

ата на

гру

пата в загра

ден

учас

тък пр

еди

пове

че

от 100

год

ини в Ев

ропа

е м

ного важ

на, ре

волю

цион

на стъпк

а къ

м

съвр

емен

но ж

ивотно

въдс

тво. За съ

жал

ение

у нас

тоз

и пр

оцес

все

ощ

е не

е извър

шен

. Дор

и след

разграж

дане

то на т.н

. „к

олек

тивн

а со

бствен

ост” сле

д 19

92г,

земята

беше

върн

ата

разпок

ъсан

а (а н

е ко

мас

иран

а), а об

щин

ските мер

и пр

одължав

ат да се

пол

зват так

а ка

кто е би

ло пре

ди 100

год

ини. Лип

сва ви

жда

не за тяхн

ото съ

вре-

мен

но стопа

нисв

ане. С

ега въ

в вр

ъзка

с пол

зван

ето

на дир

ектните

плащ

ания

от ЕС

за земята мно

го о

т па

сищата се

разда

ват от о

б-щин

ите на

стопа

ните, ко

ито им

ат ж

ивотни

(за съж

ален

ие на мно

го

мес

та пас

ища се

дав

ат на стоп

ани бе

з жив

отни

и те ги разор

ават),

но заб

ележ

ете, тези

паси

ща

се д

ават за

една

две

год

ини. К

акви

по

добр

ения

би на

прав

ил ф

ермер

ът вър

ху тези пл

ощи, сле

д ка

то не

знае

дал

и ще ги п

олзва след

ващата годи

на. Т

ова гово

ри за пъ

лна

липс

а на

съв

ремен

ен п

огле

д на

упр

авля

ващите

върх

у се

мей

ното

земед

елие

. То

пока

зва, че ще тр

ябва

да се

бор

им с тази по

рочн

а пр

актика

на об

щин

ите, вмес

то д

а се

учи

м н

а съ

врем

енно

стопа

-ни

сван

е на

пас

ищата.

Пол

зван

ето

на о

бщин

скит

е па

сища

тряб

ва д

а стан

е чр

ез о

т-да

ване

то и

м п

од д

ългоср

очна

аре

нда –

20-30

годи

ни н

а отде

лни

стоп

ани. Те да

бъд

ат зад

ължен

и ср

ещу пр

авото

за п

олзван

е да

ги

прив

едат в

културе

н ви

д, ч

рез об

граж

дане

и р

азпр

едел

ение

на

през п

ърви

те м

есец

и след

раж

дане

то н

е са

вис

оки

и се

зад

о-во

лява

т ус

пешно

с м

ляко

то, ко

ето

дава

май

ката, по

став

ена

и на

ск

ромна

та зим

на д

ажба

. По-къ

сно, к

огато

стан

е на

3 м

есец

а, и

май

ката и

злезе на

паш

а, то

вече

има въ

змож

ност д

а оп

олзо

твор

и по

вече

то м

ляко

, ко

ето

се п

олуч

ава

от п

асящ

ата

обил

на т

рева

кр

ава. В

сле

дващ

ите

мес

еци

то о

ползотво

рява

мно

го п

о-до

бре

по-вис

оката

мле

чнос

т и

през л

ятото

когато п

ашата

намал

ява

и мляко

то на май

ките спа

да, то веч

е мож

е да

про

дълж

и ра

стеж

а си

с

подх

ранв

ане на

кон

центра

ти и паш

ата, коя

то веч

е мож

е да

пол

зва

като пре

жив

но. Обр

атно

става

с отеле

ните пре

з ап

рил-май

тел

ета.

Пре

з май

-юни

, ко

гато за

крав

ите

има

обил

на п

аша

и те о

тдел

ят

мно

го м

ляко

, теле

то н

е мож

е да

опо

лзотво

ри п

овеч

е от н

ужно

то

му

мля

ко (че

сто

се п

оявя

ват

хран

осмил

ател

ни р

азстро

йства

от

прея

жда

не) и

крав

ите

естестве

но с

нижав

ат м

лечн

остта

си. По-

късн

о, когато

възм

ожно

стите на

тел

етата за п

рием

ането

на м

ляко

на

расн

ат, па

шата ве

че става

по-мал

ко и

кра

вите н

е могат д

а ра

з-ви

ят отнов

о ви

сока

мле

чнос

т. То

ва огран

ичав

а ра

стеж

а на

тел

етата

и те и

зостав

ат о

т тези р

оден

и в по

-ран

ните м

есец

и на

год

ината.

Като се ра

згле

жда

т така

фак

тите се ви

жда

, че

фор

мал

ната логик

а отстъп

ва н

а фак

тиче

ската

логика

. Та

ка н

а фон

а на

тези

науч

но

потвър

дени

резултати, ко

легата (се

га док

тор на

сел

скос

топа

нски

те

наук

и и

проф

есор

) М. То

доро

в, д

оказа, ч

е и

у на

с, за

да и

ма

по-доб

ри и

коно

мич

ески

и б

иоло

гиче

ски

резултати, зап

ложда

нето

на кра

вите тря

бва да

зап

очне

от ап

рил и

да п

родъ

лжи

през м

ай,

с огле

д отел

ване

то д

а запо

чне

в кр

ая н

а ян

уари

и д

а пр

одължи

до н

ачал

ото

на м

арт. То

ва е

вал

идно

за

райо

ните к

ъдето

пашата

запо

чва в кр

ая на ап

рил и на

чало

то на май

. При

по-ви

соки

мес

та,

къде

то п

ашата

запо

чва

по-къс

но, съ

отве

тно

став

а пр

омян

а в

на

срок

а за зап

ложда

не. При

рав

нини

те, къ

дето паш

ата запо

чва пр

ез

апри

л, зап

ложда

нето м

оже да

зап

очне

в кра

я на

мар

т. Ф

актиче

ски,

роде

ните пре

з зи

мата теле

та, се

разви

ват на

й-до

бре, защ

ото ра

но

на про

лет,

те са ук

репн

али

и избо

зава

т по

вече

мля

ко о

т май

ките,

които им

ат възмож

ност, бл

агод

арен

ие на об

илна

та паш

а да

разви

ят

по-вис

ока мле

чнос

т и

да се

запл

одят сво

евре

мен

но.

За д

а се

спа

зи тоз

и бл

агоп

риятен

сезон

за запл

ожда

не, за о

тел-

ване

око

ло три

мес

еца пр

еди на

чало

то на па

шата, кра

вата тря

бва

да се

отел

и в до

бро

теле

сно

състоя

ние, п

о ск

алата за о

ценк

а на

теле

сното

състоя

ние

(ОТС

) ок

оло

3.0, т.е. ср

една

до

над

сред

на

охра

нено

ст. Сле

д отел

ване

то, бе

з по

лзва

не н

а ко

нцен

трати, к

ра-

89

заградени участъци, които да гарантират участъковата паша.

КАКВИ Д

А БЪДАТ О

ГРАДИТЕ И

КОЛКО

ГОЛЕМ

ИДА БЪ

ДАТ УЧАС

ТЪЦИТЕ

Тук разнообразието от прилаганите форм

и е голямо. Тъй като

пасищата са обикновено в близост с гори, това най-често става

с дървени огради. За да се намали разходът на дървен м

атериал, в по-ново врем

е се ползват едри телени мреж

и, които се опъват върху колове от дърво, от м

етал, от бетон, това което е най-евтино за района. В

исочината на оградите е обикновено 120-130см, а го-

лемината на отделните парцели е разчетена така, че групата ж

ивот-ни, с която разполагам

е (не повече 100 крави в едно стадо) според състоянието на тревата да се напасват добре в продълж

ение на 20-30 дена, след което да прем

инат в друг парцел. Следователно

големината на пасищ

ния участък е много индивидуална величина

и зависи от броя на животните и от скоростта на израстване на

тревата. След изкарването на ж

ивотните в нов парцел, останалите неопасани плевели се покосяват и изнасят, а отделните купчини екскрем

енти се разбиват с една влачка, за да се разпръснат и да не пречат на тревата под тях да израсте.За кравите и телетата във всеки парцел се осигурява водопой.

Ако липсва естествено течащ

а вода се осигуряват корита, които се слагат на височина около 0.6-0.7 м

етра, за да не могат ж

ивотните да стъпват в тях. Коритата се слагат на отцедливо м

ясто, за да не се получава разкалване. А

ко водата се зарежда с цистерна, те се

слагат до оградата, за да не влиза цистерната в пасището.

Освен коритото за водопой на пасищ

ният участък има м

ясто с хранилка за м

инерални или други добавки. Те обикновено са подвиж

ни и се местят от участък на участък. Какви и колко да

бъдат добавките ще определим

в темата за ф

уражи и хранене.

Всички участъци за паш

а са свързани с общ прокар, който им

а връзка с устройството за ф

иксиране на животните, за да се до-

карват там кравите, когато се налож

и обработка или други грижи.

На ж

ивотните се прилагат редовни обезпаразитявания, за външни

и вътрешни паразити, според района. Това се съгласува с ветери-

нарните служби.

ГОДИШ

ЕН Ц

ИКЪ

Л НА П

РОИЗВО

ДСТВО

В КРАВЕТО С

ТАДО

Производственият цикъл в кравето стадо на м

есодайното го-

ведовъдство има продълж

ителност средно 15 месеца и вклю

чва заплож

дане, бременност, отелване, отглеж

дане на телетата чрез бозаене и отбиване на телетата. Брем

енността, както знаем продъ-

лжава 285-287 дни, отглеж

дането на телетата под майките е средно

6 до 8 месеца. Н

о тъй като заплождането на кравите за следващ

ото отелване става ощ

е докато телетата бозаят (най-добре до 80-тия ден от отелването), то годиш

ния цикъл при идеалната организация на производството се събира в 1 година (без бозаенето до отби-ването). Затова стрем

ежът в м

есодайното говедовъдство е всяка година от кравата да се получава по едно теле. Както щ

е видим

по-нататък, това не се постига толкова лесно и за да се получи се налага да бъдат м

обилизирани много организационни усилия и

най-важното най-съврем

енни знания за заплождането, храненето

на кравите и юниците.

1.Сезон на заплож

данеНай-важ

ният проблем в м

есодайното говедовъдство за постига-нето на заветната цел „от всяка крава теле, което да бъде добре развито при отбиването” опира до това, кога да се планира отел-ването, а това значи кога, в кои м

есеци на годината да се планира заплож

дането на кравите. Този проблем възниква, поради едно

много близко до логиката заблуж

дение в месодайното говедовъ-

дство. Тъй като стремеж

ът е на кравите да се изхранват възмож

-но най-м

алко готови фураж

и и кравите да използват възмож

но най-м

ного пашата, всеки начинаещ

в месодайното говедовъдство

първоначално планира отелването да става в началото на обилната паш

а през пролетта. Така планирахме и ние при първия внос на

заплодени юници в началото на 80-те години, но се натъкнахм

е на ф

акта, че отелването на внесените юници започна ощ

е през февруари. В

нимателните наблю

дения на колегата Марин Тодоров,

(отговарящ за стадото научен сътрудник, по късно директор на

ИПЖЗ Троян), ощ

е през първата година показаха, че родените през януари-ф

евруари телета се развиха много по-добре отколкото

телетата родени през март-м

ай. Противно на теоритичната логика,

получените резултати категорично говореха в полза на по-ранното отелване. П

о-късно, научни анализи на проф. М

. Тодоров на данните от м

ного години, напълно потвърдиха, че резултатите от първата година не бяха случайни. О

бяснението на тези резултати се нам

ира в обстоятелството, че нуждите на новороденото теле

25

емат достойно място на евро-пейския и други пазари. Независимо че в България био-

логичното пчеларство тепърва си проправя път, съществуващата свободна пазарна ниша и по-вишеният интерес в страните от Европейския съюз ще спо-собстват за неговото динамично развитие като изключително до-бра алтернатива на конвенцио-налното пчеларство в страната.Биологичното пчеларство се

основава на следните основни принципи:1. Представлява строго ре-

гламентирано производство на пчелен мед и други пчелни продукти, което се реализира в производствени единици – биологични пчелини, асоциира-ни в сдружения за биологично пчеларство с цел реализация на биологичните пчелни продукти.2. Осъществява се на основата

на базови стандарти на IFOAM и на Регламент 834/2007 на Евро-пейския съюз.3. В България биологичното

производство на пчелни про-дукти се регламентира в „Раз-дел VIII – Пчеларство и пчелни продукти” на Наредба 35/2001 на Министерството на земе-делието и горите (ДВ, бр. 80, 2001г), която е хармонизирана с тази на ЕС.4. Технологиите на отглежда-

не и получаване на биологични пчелни продукти са в пълна хар-мония с биологията на пчелните семейства, гарантиращи тяхното опазване и устойчиво развитие.

Биологичен пчелин – произ-ход и конверсияПроизводителите – физически

или юридически лица, желаещи да започнат биологично произ-водство на пчелни продукти, е необходимо: 1. Много добре да познават

изискванията и ограниченията, които трябва да спазват и да започнат подготовка на произ-водствените си бази за този тип производство. 2. Да направят писмена заяв-

ка до сертифицираща организа-ция за извършване на контрол и сертификация на тяхното произ-водство. Спазването на правилата за

биологично пчеларство отначало ще създават известни пробле-ми и ще изискват повече ра-бота от пчеларите, свикнали да практикуват традиционно (кон-венционално) пчеларство, но ще гарантират получаването на ка-чествени пчелни продукти.Пчелинът трябва да бъде реги-

стриран, а пчелните семейства – идентифицирани, съгласно с из-искванията на Наредба 27/2002г на МЗГ. Пчеларят трябва да за-почне да води целогодишна до-кументация (дневник на пчелина и ветеринарен дневник) за раз-личните дейности на пчелина и за производството на пчелните продукти. Това несъмнено ще доведе до осъществяването на добра пчеларска практика и по този начин инспектиращият ще може да проследи всички дей-ности, да се открият причините за недоброто качество на пчел-ните продукти и да се установи съотношението между броя на пчелните семейства и произхода и обема на произведения пче-лен мед и други пчелни про-дукти. Следователно всички пчелни

семейства, намиращи се на един пчелин, задължително се отглеждат в съответствие с пра-вилата за биологично пчелар-ство.Създаването на биопчелин

става чрез:• размножаване на съществу-

ващите обикновени (конвен-ционални) пчелни семейства;

• закупуване на биопчелни се-мейства и/или обикновени пчелни семейства от други

пчелини след разрешение от сертифициращата организа-ция;

Когато пчелинът се състои от обикновени или закупени таки-ва пчелни семейства, те задъ-лжително преминават период на преход (конверсия): • за голи роеве – около един

месец от момента на присти-гането им на пчелина;

• за отводки (изкуствени ро-яци) – 1 година (при поло-жение, че през този период се сменят техните рамки и пити с нови восъчни основи от биологичен пчелен восък);

• за обикновени пчелни се-мейства – 1 година с пълна подмяна през този период на восъчните пити (плоднико-ви и магазинни) с основи от восък от пчелини с биологич-но производство.

Когато на пазара няма биоло-гично произведен восък, серти-фициращата организация може да разреши използването на пчелен восък, който не е от био-логично производство, при по-ложение че восъкът произхожда изключително от восъчни разпе-чатки или строителни рамки.Необходимо е биопчеларите

да обединят усилията си, за да могат предприятията за произ-водство на восъчни основи да произвеждат такива от биовосък, като гарантират това производ-ство.Не се изисква преходен пе-

риод:• при пълна смяна на кошерния

инвентар и восъчните пити в пчелното гнездо;

• при настаняване на пчелните семейства в кошери с пити или восъчни основи, взети от пчелин с биологично произ-водство.

Биологичен пчелин

• продължава от стр. 20

26

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ОТГЛЕЖДАНЕНАПЧЕЛИПОБИОЛОГИЧЕННАЧИН

Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет – Пловдив

Избор на място за биопчелинЕдно от важните изисквания на биологичното

пчеларство се предявява към избора на място за пчелина. То трябва да е на достатъчно голямо разстояние (най-малко 3км) от всички източници на възможно замърсяване (големите градове, конвенционалното земеделие, индустриалните предприятия, оживените магистрали с интензивен автомобилен транспорт, откритите помийни ями, торищата, сметищата, застоялите или отточните води от промишлените предприятия и др.).Контролът на района за пчеларстване в радиус

от 3км около пчелина може да бъде засилен от анализ както на почвата, така и на пчелните продукти за наличие на пестициди, тежки метали, радионуклиди, нитрати и др. Производството на цветен прашец и прополис трябва да е изключително от диворастящи растителни видове или от растения, отглеждани по биологичен начин. Основни изисквания при избора на място за

биопчелин:I. Избор на най-подходяща местност или район.II. Избор на място за устройване на пчелина.Предварително е необходимо да се извърши

проучване на районите, за да се установят (макар и ориентировъчно):• състава и характера на медоносната расти-

телност;• типа, релефа и водните източници. Като най-подходящи се смятат районите, които

отговарят на следните условия:1. Наличие на разнообразна медоносна

растителност, състояща се от произведени по биологичен начин културни или диворастящи растения, която да не е по-далеч от 3км, от мястото, където ще бъде устроен биопчелинът.

2. По ботанически състав и време на цъфтеж медоносната растителност да е разнообразна, така че да осигурява продължителна и без прекъсване паша през по-голямата част от активния период на пчелите.

3. В района да има поне една главна паша, от която да се получи стокова продукция от мед.

4. При избора на район за устройване на биопчелин следва да се избягват районите с преобладаваща в даден период отровна растителност.

27

5. В района да няма други пчелини на разстояние до 3км.

III. По отношение на релефа за предпочитане са пресечените местности (хълмисти и полупланински), които осигуряват по-добри условия на овлажняване и др. В такива местности има повече необра-ботваеми площи, на които растат значителен брой медоносни растения.Изисквания при избора на място, на което ще

бъдат разположени кошерите:1. Да бъде разположено централно и близо

до площите с медоносна растителност, така че без преместване пчелите да могат да посещават и добре да използват наличната пчелна паша. Всяко преместване на пчелина се съгласува със сертифициращия орган.2. Да бъде запазено от преобладаващите ветрове,

сухо и отцедливо, хигиенично, добре огрявано от слънцето, с източно или югоизточно изложение. Семействата да бъдат на „шарена сянка”. В ниските и силно засенчени места пчелните семейства се развиват по-бавно, а работният ден на пчелите е по-къс.3. Да бъде на тихо, теренът да е равен или със

слаб наклон (до 5%), далеч от обширни водни площи.4. Да бъде далеч от промишлени предпри-

ятия, преработващи суровини, богати на захари (фабрики за захарни изделия, консервни и винпром предприятия), животновъдни фер-ми и предприятия, отделящи пушек и отровни изпарения.5. Да бъде оградено и до пчелните семейства

да нямат достъп външни лица и животни. При излитане и особено при връщане от паша пчелите

да не прелитат през други пчелини.6. Да е извън населено място, но до него да

има подходящи подстъпи за превозните средства. Около пчелините, разположени в горски масиви, се разорава ивица, широка не по-малко от 7м, с цел защита от възникване на горски пожари.Размерът на пчелина зависи главно от наличната

пчелна паша:• при обилна паша на едно място – около

100-120 и повече пчелни семейства; • при средна – 50-70;• при слаба – до 30-40. В една пчеларска фирма за биопроизводство

може да има много пчелни семейства, но при условие, че те са разделени на няколко пчелина на съответната територия, като разстоянието между отделните пчелини не е по-малко от 2км.Преди да се разположат кошерите в пчелина

площадката му трябва да се подготви, като те-ренът се почиства, подравнява, терасира (ако е необходимо). Всяка тераса трябва да е широка 2–2,5м и се огражда. В пчелина се засаждат нарядко нискостъблени дървета и храсти, а ако мястото не е защитено от преобладаващите ветрове, трябва да се направи ограда (жив плет), като се засаждат подходящи медоносни дървета и храсти. Площта на пчелина зависи от броя на пчелните

семейства. Ориентировъчно за един кошер се предвиждат 10–12м2. Кошерите в пчелина може да бъдат разположени в редове, шахматно или на групи. При подреждането кошерите се поставят така, че разстоянието между редовете да е 5–6м, а между отделните кошери – 3–4м. Пред всеки кошер е желателно да има площадка с размери около 1м2, която се почиства от трева, подравнява

28

и посипва с чист пясък. Тя служи като „огледало” и по нея бързо могат да се установят появилите се нередности в пчелните семейства. Кошерите се поставят върху поставки, високи около 20-30см, с лек наклон напред (1-2см). Кошерите и инвентарът за производство на мед

се изработват от естествени материали, които не представляват риск за замърсяване на околната среда и пчелните продукти. Тяхната защита трябва да бъде със средства от същото естество. Покри-тието на кошерите с лакове, импрегнатори и бои с различен цвят с цел тяхната защита и подпо-магане ориентирането на пчелите може да става след одобряването им от сертифициращия орган. Същите не трябва да съдържат инсектициди, фун-гициди и други токсични вещества, които могат да попаднат в пчелните продукти. Забранява се също и защитата на базата на карбонилни, креозолни и на всички други материали, които могат да бъдат източник на замърсяване на околната среда и пчел-ните продукти. На пчелина се изграждат и съответни помещения

за складове, за центрофугиране, преработка и съхранение на меда, както и подходящи битови помещения за пчеларя.Закупуване на пчелни семейства или отводки

(роеве) при създаване на нов биопчелин. Много важно е те да бъдат напълно здрави и да се вземат от пчелини или райони, в които няма заразни болести по пчелите (особено гнилцови). При закупуване на семействата е нужно да се покани опитен пчелар проверител, който може да прегледа семействата и да определи качеството на майката, силата на семействата, хранителните запаси и най-вече здравословното им състояние. За пренасянето им на друго място трябва да бъде издадено и свидетелство от съответния ветеринарен лекар. Препоръчва се пчелни семейства да се закупят през пролетта и лятото, когато в семействата има пило

във всички възрасти. Рисковано е да се закупуват пчелни семейства късно през есента и зимата, тъй като през това време е трудно да се определи тяхното състояние и запасите от доброкачествена храна за успешното им презимуване.

Отглеждане на пчелните семейства според изискванията на биологичното пчеларство

Едни от най-важните изисквания при премина-ването от конвенционално към биологично пче-ларство са свързани с пчеларската практика, т.е. с грижите за пчелните семейства. Тъй като само силните и здрави пчелни семейства с добри наследствени качества дават висока продукция и облекчават труда на пчеларя, то грижите за създаване на силни пчелни семейства трябва да бъдат целогодишни. На биопчели-ните се препоръчва отглеждането на пчелни семейства от местната българска пчела, която е най-приспо-собена към местните условия. При селекцията и производството на пчелни майки от нея през последните години се обръща особено внимание на почиствателния инстинкт (хигиенно поведение) на произвеждания разплоден материал – залог за по-добра устойчивост на различни болести.

Грижи за пчелните семействапрез есента и зимата

Новата пчеларска година започва със своевре-менната и правилна подготовка на пчелните се-мейства за зимуване още през есента след при-ключване на последната главна паша, тъй като от успешното им презимуване зависи тяхната про-дуктивност през следващия сезон.В провеждането на есенните грижи за пчелните

семейства има ред специфични особености. През втората половина на месец август (след последната главна паша) след сваляне на магазините (корпусите) се извършва основен преглед на

29

пчелните семейства. Добре е прегледът да се извърши, когато все още има слаб принос на нектар, а при липса на паша пчелните семейства се преглеждат привечер или рано сутрин, за да не се предизвика кражба между пчелите. Дъната на кошерите се вдигат, ако са били спуснати през периода на пашата, а входовете им се стесняват. По този начин пчелите по-лесно ги охраняват. При прегледа се обръща внимание на количеството и качеството на меда и прашеца в питите, количеството и здравословното състояние на пчелите и пилото, качеството на пчелната майка.Една от най-важните грижи през този период

е да се създадат условия за есенно отглеждане на пило в пчелните семейства, което да заема най-малко 6-7 пити. Успешното презимуване на пчелните семейства зависи от количеството и качеството на пчелите, останали да зимуват. През този период е важно всяко денонощие, в което майката снася яйца. Всяко пълноценно пчелно семейство трябва да има през зимата сила, не по-малка от 2кг (8-9 плътни междурамия) физио-логично млади пчели. За поддържане на висока яйценосна дейност

през есента на пчелната майка трябва да са налице следните условия: • наличие на млада качествена майка;• осигуряване на свободни килийки за снася-

не;• поддържаща паша или подбудително

подхранване.Ежедневният принос на нектар (200–300г) и пресен

цветен прашец в кошера стимулира яйцеснасянето на пчелните майки. Ето защо изборът на район за биопчелин с късноцъфтяща медоносна растителност благоприятства отглеждането на пило. При отсъствието на такава възможност се извършва подбудително подхранване с нектарен пчелен мед привечер през август до средата на месец септември, като стриктно се внимава да не се предизвика кражба между пчелните семейства на пчелина. Задължително условие в биопчеларството е за

храна на пчелите да служат само естествените събрани и преработени от тях храни – нектарен мед и цветен прашец. Изкуствено хранене на пчелните семейства

се разрешава само когато оцеляването им е застрашено поради неблагоприятни климатични условия, като подхранването се извършва с биологично произведен пчелен мед, за предпочитане от същото производство. Следователно, на биологичния пчелин по всяко време трябва да има резерв от пити с мед и прашец и центрофугиран нектарен мед и събран цветен прашец. Контролният орган може да разреши изкуствено подхранване с биологично произведен захарен разтвор или захарна меласа,

когато поради своя произход (манов мед, мед от кръстоцветни и др.) и поради климатични условия медът кристализира. Изкуственото подхранване се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и мана. Пчеларят води дневник, в който вписва всички

данни за вида на храната, дати, количества и пчелни семейства при използване на изкуствено подхранване. При биологичното производство е забранено из-

ползването и добавянето към храната на пчелните семейства на следните субстанции: • синтетични биологично активни вещества;• белтъчни заместители (мая, соево брашно,

мляко, извара, яйца и др.);• синтезирани по химичен път препарати и

антибиотици;,• хормонални препарати. В пчелните гнезда през този период трябва да

има и 2-3 пити с цветен прашец. Ако в при-родата няма цъфтяща растителност, тогава се налага да се извърши и белтъчно подхранване (медовопрашецова смес). Есенното подбудително подхранване трябва да бъде съобразено и с наличните хранителни запаси в гнездото. Ако в гнездата няма достатъчно мед за зимния период, чрез подхранването е необходимо да се попълнят и запасите от мед за зимуването на пчелите. За тази цел се дават центрофугиран мед или (след получено разрешение от сертифициращата организация) гъст биологичен захарен разтвор – 3:2 (захар:вода) в големи качества (3-4л наведнъж на всяко семейство). Желателно е към захарния разтвор да се добави до 10% нектарен биомед. Подхранването на пчелните семейства със

захарен разтвор има както положителни, така и отрицателни страни. Затова следва да се разрешава и прилага само при необходимост. Оптималната норма за подхранване е 4-6кг на пчелно семейство. Замяната на нектарния мед със захарен мед над 50% е вредно за пчелите, както и късното подхранване (в края на септември и ок-томври) износва пчелите и те масово умират през зимата. Със захарния разтвор не бива да се зло-употребява. Когато пчелите преработват големи количества захарен разтвор без цветен прашец, те се износват бързо и остават да зимуват слаби, изтощени и нежизнеспособни. Ако през есента на пчелина има слаби пчелни

семейства, е необходимо те да се присъединят към средните по сила семейства или да се оставят като нуклеуси със запасни плодни майки. За компенсиране на загиналите пчелни майки през зимния период е прието на пчелина да се оставят минимум 10% запасни майки в нуклеуси.Количеството на хранителните запаси в гнездото

е важно условие за успешното презимуване на пчелите. При подготовката на пчелите за

30

предстоящия зимно-пролетен период трябва да се изхожда от следното основно правило – всички пити в гнездото трябва да имат не по-малко от 2кг нектарен мед, т.е. за силните семейства трябва да бъдат осигурени 20–25кг мед. Това се определя, като се има предвид, че една даданблатова пита съдържа средно около 3,6кг, а от многокорпусен кошер – 2,5-3кг мед. Силните семейства в много-корпусните кошери остават да зимуват в два корпуса, като долният е с пило и мед (тук ще се формира кълбото след излюпване на послед-ното пило), а горният е изцяло запълнен с мед. Колкото повече мед се оставя в гнездата за зимно-пролетния период, толкова по-добре се развиват пчелните семейства през пролетта.Разположението на меда и цветния прашец в

гнездото през зимата трябва да е съобразено с биологичните изисквания на пчелите. При естествени условия те складират хранителните запаси в горната част на гнездото над пилото. С разместване на местата на питите или със сваляне на магазините пчеларите често нарушават ес-тествените условия на подготовка за зимуване на пчелните семейства. Основната грижа на такива пчелини при подреждането на гнездата за зимата се състои в изваждането на питите с по-малко от 2кг мед от гнездата и замяната им с пити с повече мед (от резерва) или попълване на хранителните запаси до необходимото количество. В гнездата през зимата е необходимо да се

оставят и 2-3 пити с цветен прашец, които се поставят от двете страни на гнездото като втори след крайните пълномедни пити. Качеството на хранителните запаси, натрупани от

семействата през активния период, е от голямо значение за успешното презимуване на пчелните семейства. В никакъв случай не бива да се оставя в гнездото манов или кристализирал мед. Качеството на меда в гнездото се определя

още при свалянето на магазините. Мановият мед се подменя с нектарен от запасни пити или се извършва подхранване с биологично произведен захарен разтвор за попълване на запасите. Ако пчелярят не може да разпознае мановия мед органолептично, използва реакция със спирт или с варова вода.През есенния подготвителен период се извъ-

ршват и необходимите третирания с препарати срещу вароатозата.След приключване на есенното развитие на

пчелните семейства и осигуряването им с храна се извършва главният есенен преглед и зазимяването. В зависимост от района този преглед и зазимява-нето следва да се извършат най-късно до края на месец октомври.Когато е извършена правилно подготовката на

пчелните семейства, зазимяването е значително лесно. Наред с разгледаните основни фактори, от

които зависи нормалното презимуване на пчелните семейства (силата на семействата, количеството, качеството и разположението на хранителните запаси) е необходимо пчеларят да се погрижи и за добрата вентилация на гнездата през зимата. Най-добри резултати се получават при бавнодействаща вентилация, чрез която от-работеният влажен въздух от пчелите в зимното кълбо се извежда извън кошера. При кошерите с долен вход той се оставя отворен на толкова сантиметра, колкото са междурамията с пчели в гнездото. Ако се използва покривно платнище, то се отгъва в горната задна част на 5-8мм в единия ъгъл, а когато се използва дървена покривна табла се оставят отвори (цепнатини) отзад около 3мм. Когато кошерът има горен вход, той се оставя отворен, а долният се затваря плътно или се оставя отворен 1-2см. За да не задържат из-лишна влага, кошерите се накланят напред, а за предпазване от мишки на входовете се поставят миши предпазители.Използването на затоплящи материали в

семействата през зимата има по-скоро психологично значение за самия пчелар и не представлява реална ценност за пчелните семейства. Правилно подготвените за зимата пчелни семейства не се нуждаят от големи грижи през този сезон, а от пълно спокойствие. Работата на пчеларя се свежда до периодични посещения на пчелина и оказване на помощ на семейства, при които има нередности (съборени или затрупани със сняг ко-шери, нападнати семейства от кълвачи, запушени входове и др.). За състоянието на пчелните семейства през зимата пчеларят може да съди по редица признаци, като извършва външен преглед и прослушване на пчелните семейства. Когато има загинали пчелни семейства, входовете на кошерите се затварят, за да не проникнат в тях пчели „крадци”. От тези семейства се взема про-ба пчели и се изпраща за изследване за болести. При установяване на заболяване питите и ин-вентарът се дезинфекцират или унищожават.Своевременно оказаната помощ на пчелните се-

мейства през зимата може не само да предот-врати евентуални загуби, но и чувствително да подпомогне развитието им през пролетта.

Грижи за пчелните семейства през пролеттаи подготовката им за главната паша

Работата на пчеларя с пчелните семейства през пролетта има за цел своевременната им подготовка за максимално използване на главната паша. Развитието на пчелните семейства и грижите, които трябва да се положат за тях през този период, се определят главно от благополучното им презимуване.

• продължава в следващия брой

31

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИОтглежданенахидробионтивбиологичностопанствоДоц. д-р Людмила Николова

Производствена документация В биологичните аквастопанства

се води документация според изискванията на сертифицира-щия орган или организация. Документацията се попълва сво-евременно, съхранява се в сто-панството и се предоставя за контрол при проверките. Документите включват следна-

та информация: • произход, дата на присти-

гане и период на преход към биологично производ-ство на въвежданите хи-дробионти;

• брой на партидите, възраст, тегло и местоназначение на животните, които напускат стопанството;

• документация относно из-пускането на риби;

• вид и количества на из-ползваните в стопанството фуражи (основни и допъл-нителни);

• приложено лечение с под-робна информация за възникналия здравословен

проблем: дата, вид на при-ложеното средство и начин на прилагане, срок на ка-рантина на заболелите хи-дробионти;

• подробно описание на всичките прилагани профи-лактични мероприятия.

Качество на водатаВ биологичното стопанство хи-

дробионтите се отглеждат във водна среда с необходимото качество според изискванията на отглеждания вид (табл. 1). През целия цикъл на отглеж-

дането се провежда мониторинг на качеството на водата. Извън-планово окачествяване се извър-шва при наличие на признаци на безпокойство при рибите.

Съоръжения, басейни,оборудване

Най-подходяща за организира-не на биологично производство е басейновата аквакултура. Тук за организмите се създават усло-вия, максимално доближаващи

Показатели Шаранови Пъстървови

Температура, оСза подрастващи – 25–28за угояване – 20–28 14–18

Кислород, mg.l-1 6–8 9–11

Свободна H2CO3, mg.l-1 До 10 До 10

Водороден показател (pH) 7–8,5 7–7,5

Перманганатна окисляемост, mgO2.l-1 10–15 До 8

N (NH4+), mg.l–1 До 1 0,08

N (NO3–), mg.l–1 0,2–1 0,08–0,7

N (NO2–), mg.l–1 До 0,2 Стотни части от mg

Фосфати, mgP.l–1 0,2–0,5 0,01–0,02

Желязо общо, mgFe.l–1 До 2 0,1–0,3

Таблица 1. Изисквания за водата в шаранови и пъстървови стопанства (по Привезенцев, 1991; Черномашенцев и Ми-лъштейн, 1983)

се до естествените, и най-добре може да се организира пълен контрол над всички производ-ствени условия и процеси.Басейните се разполагат съо-

бразно с технологичните про-цеси, за да може рибата да се прехвърля от една категория ба-сейни в други по най-кратките пътища при минимално въздей-ствие върху рибите. Басейните трябва да могат

напълно да се източват и да имат самостоятелно водозахран-ване. За отглеждане на сладко-водни риби дъната се изграждат така, че да наподобяват есте-ствените и максимално да за-доволяват етологичните потреб-ности на отглежданите видове. В шарановото стопанство ба-сейните трябва да бъдат земле-ни, тъй като за задоволяване на етологичните потребности при шарана и лина е необходимо тинесто дъно. В биологичните ферми задължително се обезпе-чава и специален вток на чиста вода в ловищата (зони или спе-

32

циално изградени устройства) при рибоулов.Басейните в стопанствата се

разделят на специални и про-изводствени. Към специалните се отнасят водоснабдяващите (главен, съгревателен, утаите-лен), санитарно-профилактич-ните (карантинни, изолатори) и складовите. Производствени са люпилните, разсадните, отрас-ните, угоителните, маточните и зимовните басейни.При планиране и изграждане на

биологично стопанство е необ-ходимо спазване на правилното съотношение между отделните производствени басейни. То за-виси от прилаганата технология и други фактори. Като цяло при екстензивното пълносистемно стопанство с двулетен оборот може да се използват следните ориентировъчни съотношения: люпилни басейни – 2%; отрас-ни – 5,8%; угоителни – 92%; зимовни – 0,2%. В репродук-торните стопанства обичайното

съотношение е: люпилни – 2%; отрасни – 94-95%; зимовни – 3-4%. Специалните басейни (ма-точни, карантинно-изолаторни и др.) са извън тези съотношения и се планират в зависимост от капацитета на стопанството. За правилно функционира-

не на биологичното стопанство особено внимание се отделя на изграждането и функциони-рането на хидротехническите съоръжения – диги, водоснаб-дителни и отводнителни канални мрежи; съоръжения за вток и за изпускане на водата; ловища; съоръжения за аериране; фил-три. Филтрирането на влизаща-та вода е необходимо условие за предпазване от замърсяване, възбудители на болести и пле-велна риба. Едно от изискванията при био-

логичното производство е из-граждането на съоръжения за подобряване на качеството на излизащата от стопанството вода. Тя трябва да бъде с каче-

ство, не по-лошо от това на во-дата, захранваща стопанството.

МелиорацииВ биологичната аквакултура

мелиорациите са система от ме-роприятия, насочени към подо-бряване на еколого- и биосъо-бразността на жизнената среда на отглежданите хидробионти, на качеството на получаваната продукция и на продуктивност-та на водоемите. Мелиоратив-ни мероприятия се провеждат както в самите водоеми, така и на прилежащата към тях тери-тория. Мелиорациите са осно-вен компонент на биологичното отглеждане на хидробионтите, където главен акцент се поставя на превенцията.Аерация. Предпочитат се ме-

тоди, които не са свързани с използването на кислород. Всич-ките случаи на използване на кислород се документират.Калциране (варуване). Разреше-

но е използването на калциеви

33

продукти с естествен произход (смлян варовик, варовикови во-дорасли и т.н.). За почистване и дезинфекциране може да се използват варно мляко, гасена и негасена вар. В редица частни стандарти за биологична аква-култура количеството на използ-ваната вар се ограничава.Борба с обрастването. Води

се за редуциране на водните растения до оптималните коли-чества. В биологичните ферми борбата се извършва само с биологични и механични мето-ди. При морската аквакултура об-

растванията на производствени-те инсталации с различни ор-ганизми се отстраняват, като е желателно да се връщат в море-то, далеч от стопанствата. За поддържане на добро

състояние на басейните в био-логичните стопанства трябва да се прилагат летуване и специал-ни производствени обороти.Летуването е периодично из-

важдане на басейните от про-изводствения процес. Това обикновено се прави на всеки 5-6 години, но е по-добре из-ползването на басейните да се прекъсва след всеки 3-4 годи-ни. Освен летуване, се прилага и зимуване на басейните, което дава добри резултати за профи-лактика на болестите и борба с плевелните риби.Рибосеитбообращението е ме-

тод за повишаване на рибопро-дуктивността чрез периодична смяна на отглеждането на риба със селскостопански култури. Методът изпълнява мелиоратив-ни функции, като естествената рибопродуктивност може да се повиши двойно. При нови ба-сейни е добре смяната да се прави след 2-3 години. За ин-тегрирани басейни, в които се отглеждат патици, прекъсването за отглеждане на риба се прави на всеки две години. Торене. Според Регламент

710/2009 на ЕС в биологични-те акваферми употребата на органични и минерални торо-ве в басейните и езерата се

извършва при спазване на из-искванията на Регламент (ЕО) 889/2008. Стандартите за биоло-гична аквакултура на водещите европейски асоциации допускат използването само на органични торове. В биологичната аквакул-тура успешно могат да се при-лагат и зелени торове. Задължително условие при то-

ренето е количествата на азота да не бъдат повече от 20кгН.ха-1, като торът от водоплаващи птици при интегрирани техно-логии влиза в тези количества. Обикновено оценката на при-съствието на водоплаващите в басейните се свежда до броя на птиците на единица водна площ и количеството на прило-жените обороти. Това обаче не е достатъчно при организиране на биологичното аквапроизвод-ство. За прецизно отчитане на количествата тор от патиците при отглеждането им в рибовъ-ден басейн е добре да се из-ползва методиката за „Оценка на натоварването на водоемите с патици в интегрирана произ-водствена система” (Николова, 2003).Борбата с хищници и непри-

ятели предотвратява значителни щети и поражения. Вреди нана-сят както организми, обитаващи водната среда (насекоми, зем-новодни, риби и др.), така и су-хоземни животни и птици, които се хранят с риба. Много от ви-довете застрашават здравето на рибите и с това, че се явяват

междинни гостоприемници на паразити.Ефективен метод за борба с

безгръбначните вредители е из-ползването на филтри за постъ-пващата вода. Допуска се употребата на вар и калциев хипохлорид, с които се обра-ботват дъната. От гръбначните вреда нанасят

плевелните риби, жабите, зми-ите, костенурките, корморани-те, чаплите и др. Големи щети може да причини видрата, ко-ято унищожава много повече риба, отколкото ѝ е необходи-ма за храна.Биологичната аквакултура се

базира на принципа за запаз-ване на биоразнообразието на естествените водни екосистеми при производствените проце-си. Всичките мерки за борба и предпазване от хищниците се базират на разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО и се включват в плана за устойчивото управление на производството.В биологичната ферма борбата

с рибоядните птици и бозайни-ци се състои не в унищожава-нето им, а в недопускането им в басейните. За целта се използ-ват различни филтри, решетки и мрежи. Басейните могат напъ-лно да се покриват с мрежи, като задължително условие е те да бъдат така конструирани, че да не увреждат животните. За прогонване на птиците се из-ползват специални звукови ин-сталации или други устройства.

34

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ОТГЛЕЖДАНЕНАПИЛЕТАЩРАУСИДжеим Сейлс, Родес ЮнивърситиЮжна АфрикаДимитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

Производството на щрауси в някой страни е много интензивно и включва следните етапи: родители, яйца, пилета, растящи пилета и клане на щраусите.Отглеждането на пилетата е несъмнено отправна

точка (изходен пункт) при въвеждането на щрау-совата промишленост към нова област. В страните с развита щраусова промишленост има така на-речения „селекционер животновъд“, „гледачи жи-вотновъди“ и „работници в кланица за щрауси“. „Гледачите животновъди“ се посвещават върху от-глеждането на пилетата от еднодневна възраст до тримесечна възраст, докато работниците в клани-цата за щрауси вземат пилетата от 3 до 12 или 14 месеца когато се колят или селекционират като родители. Щраусите на 14-месечна възраст все още се смятат като пилета.Докато средната смъртност е приблизително

10% от три до шест месечна възраст и 3% от от шест до 14 месечна възраст, тя може да е 50% и по-висока от еднодневна до тримесечна въз-раст. Смъртността при щраусите е най-висока до шестседмична възраст (Cooper, 2000).

Отглеждане на пилетата до 3 месецаЗа да се получат пилета яйцата трябва да бъдат

оплодени. Правилният люпилен мониторинг е критичен. В края на 42 дневния инкубационен период яйцата трябва да загубят 13-15% от тегло-то си. При излюпването пилетата трябва да тежат около 950 грама.Помощ при люпенето на пилетата трябва да се

даде само когато е абсолютно необходимо. Пъпът трябва да се дезинфекцира с добър дезинфектант колкото е възможно по-скоро след излюпването. Това ще помогне да се предотврати централно и инфектирането на жълтъчното сакче. Излюпените пилета се подсушават като се поставят в пластма-сови касетки за 12 часа в стая на люпилната при 28-300C. При съхранението пилетата трябва да се претеглят и маркират с крилна марка и това да се отрази в регистъра. Според Allwright (1995) пилетата щрауси трябва

да се сортират според жизнеспособността при люпенето. Това е необходимо когато селекцията на родителското стадо не е на необходимото ниво. Allwright използува сортировъчна система според това как пилетата са излюпени, именно:• Клас 1 – пилетата излюпени нормално, без

някаква помощ.• Клас 2 – пилетата които пробиват, но не мо-

гат да излязат от черупката.• Клас 3 – пилетата които даже не могат да се

справят с пробиването и черупката трябва да се счупи.

• Клас 4 – ненормално и тегло по-ниско от нормалното (по-малко от 700г) пилета.

Ако еднодневните пилета се транспортират, то това трябва да се извършва сутрин, за да се пуснат да почиват след обед, преди времето за спане. Водата трябва да е доставена когато пиле-тата пристигнат в местоназначението. Чиста вода трябва да се доставя поне три пъти на ден. Вода-та за пиене може да се оцвети жълто-зелено, тъй като този цвят е предпочитан от щраусите (Bubier et al., 1996). Водата може да се обогати с разтвор на мултивитамини. Ако пилетата се транспортират на дълго разстояние се препоръчва да се поставя глюкоза във водата за пиене.Пилетата могат да се отглеждат по един от чети-

рите начина, наречени:а) екстензивно с подхранване на родителите.б) полуекстензивно с подхранване на родителите

с подслоняване нощно време.в) полуинтензивно.г) интензивно.Екстензивно с подхранване на родителите озна-

чава, че 25 до 30 пилета се поставят с възрастната двойка без някакаво алтернативно подслоняване. Пилетата, които се поставят с възрастните трябва да са по-млади от 14 дни. Важно е да се на-помни, че възрастните ще приемат само пиле-тата, които са по-млади от онези, които са вече възприети.При системата, която е най-широко използвана,

100 пилета може да се поставят с възрастната двойка. Тя ще намали случаите на проблеми с краката, които се получават при интензивното от-глеждане. Пилетата се поставят през ноща в по-стоянно или временно убежище с отопление.При полуинтензивната система пилетата се

държат първите три дни вътре, след това в продъ-лжение на седем дни навън и после на люцери-ново пасище. В зависимост от времето и възраст-та пилетата ще се държат нощно време вътре.Интензивното отглеждане на пилетата щрауси се

нуждае от голяма хигиена, грижи и търпение. Помещенията за отглеждане може да се състо-

35

ят от конвенционални помещения за отглеждане на пилета до пластмасови тунели за отглеждане на растения. Гумени (каучукови) средства, бетон или боя се използуват за покриване на пода. Неравния под ще осигури твърда опора за пи-летата.Топлината е съществена за младите щра-уси. Пилетата се излюпват с минимални резерви мазнина и са високо чувствителни на студа.За подходяща се смята температурата от 22 до 260C в помощенията за отглеждане на пилетата щра-уси. Температурата трябва да се намали по-време на привикване на пилетата с околната темпера-тура. Някой фермери ограничават броя на пиле-тата до приблизително 12 в пространство 600 до 750мм диаметър с използване на дървени пръс-тени. Скуката, която ще доведе до кълване на перата може да се предотврати в помещенията за отглеждане чрез осигуровка на такава гъстота, която не е твърде висока. Теченията трябва да се избягват. Докато някой работници препоръчват, че пилетата трябва да се оставят без храна и вода за една седмица след излюпването, други пре-поръчват, че пилетата трябва да имат достъп до фураж и вода от първия ден след излюпването. Първата препоръка се подчинява на факта, че тя ще осигури използването на жълтъчния материал в абдоминалната кухина. Втората препоръка се дължи на факта, че пилетата трябва да се научат да ядат. Стимулите от гледането на възрастните, които са необходими за пилетата да се учат как да се хранят ще отсъства при системата за интен-зивно отглеждане. Това трябва да се осъществи чрез правилно отглеждане. Те могат де се научат да ядат чрез поставяне на по-стари пилета или даже чрез използуване на пилета от кокошия вид. Накрая ситно счукана зелена храна е препоръча-на при младите пилета и може да се използува за насърчаване на храненето. Пилетата може да се движат след една седмица навън на пасището (предимно люцериново) през деня.Сексирането се препоръчва на много млада

възраст. Това може да се направи чрез дърпане на опашката на пилетата насочено нагоре докато се прилага натиск върху клоаката. Това ще завър-ши с това, че клоаката ще се обърне и фалусът ще се изложи на показ.

Отглеждане на пилетата от 3 до 14 месецаОт 3-месечна възраст до клането пилетата може

да се отглеждат при свободни неоградени паси-ща на естественото поле или паша с малко или без допълнително хранене, при полуинтензивни условия където птиците имат достъп до добро пасищно поле или установени пасища допълва-ни със смес от зърнена концентрирана смеска. Възможно е и интензивно отглеждане в оградено място където птиците са изцяло зависими от за-купена или произведена храна. Един щраус може да се движи свободно на 5ха в Karoo, 6,5 щра-

уса могат да се държат на един ха люцериново пасище, докато препоръчаното пространство в за-граденото място е 75 до 100 птици на ха. Заслон (навес) е необходим само в изключително студен климат. Щраусите по-стари от шест месеца не изискват разположен навес в умерен климат.Дължащо се на силното ритане на щрауса,

ръчното задържане може да е опасно и за живот-ното и за дресьора на животното. До двумесечна възраст пилетата може да се повдигат, докато се подпира гръдният кош с едната ръка и се поставя другата ръка на гърба. Това оставя краката да се провесват свободно. Младите птици от 4 до 8 ме-сеца могат да се управляват (водят) от един човек чрез хващане опашката с едната ръка и крилото с другата. Важно е да не се повдигат птиците чрез техните крила. Иначе един човек може да придвижва птиците чрез притискане на задницата отзад, докато второто лице държи шията и/или човката и управлява птицата отпред. Покриването с качулка на птицата ще я успокои за известно време.

Хранене Щраусите нямат гуша, но те имат много добре

развит жлезист стомах. Понеже гушата служи като резервоар за поетата храна, нейната липса в слу-чая на щраусите внушава нуждата да консумират храната си през продължителен период всеки ден и в малко количество същевременно.Пилетата щрауси може да загубят приблизително

10% от тяхната маса при излюпването от пе-тия до седмия ден. Следователно те би трябвало да увеличат теглото си толкова бързо колкото е възможно. Конверсията на фуража при пилетата от излюпването до 4-месечна възраст е 2:1. След това конверсията на фуража се влошава. Смилае-

36

мостта на влакнините значително се увеличава с възрастта на птиците.Хранителните вещества, препоръчвани за раз-

личните възрасти на пилетата са представени в Таблица 1.При използване на стойностите за обменната

енергия за птиците ще завърши с недооценяване съдържанието на обменната енергия във фура-жите за щраусите. Същият аргумент е валиден за практиката на екстраполирането на данните за аминокиселинната наличност от птиците при храненето на щраусите. Смилането на дажбените аминокиселини е по-високо при щраусите, от-колкото при птиците. Например смилаемостта на аргинина (0,78) и лизина (0,83) в соевия шрот са по-високи при щраусите, отколокто при птиците (0,74 и 0,76, съответно, Cilliers, 1998). Също така същинската смилаема енергия на соевия шрот е било установено да е по-висока при щрауси-те (TMEN= 13,44 MJ/кг), отколкото при птиците (TMEN = 9,04 MJ/кг). Твърде много скъпи ами-нокиселини ще се включат в дажбата ако стой-ностите за птиците се използуват и целта на със-тавянето на рецептите за фураж е да се намали цената.Много производители на щрауси прибавят в

дажбата или водата за пиене на новоизлюпените пилета следното: а) електролити за осигуряване на точно Na:K

отношение.б) подкисляващи вещества за намаляване на рН

в храносмилателния тракт.в) ензимите амилаза, протеаза и целулаза, за да

се получи по-ефективно смилане на скорбя-лата, протеина и влакнините.

г) витамините A, D, E и B-комплекс за осигуря-ване на имунитета.

Тези компоненти също ще повишат адаптиране-то към високо протеинови дажби.

Болестни състоянияПроблемите с краката често се срещат при пи-

летата. Тибиотарзалното завъртане причинено от липсата на упражняване, липсата на пространство,

преумора, сексиране, скорост на растеж, живо тегло, излишък на протеин, недостиг на калции и изплъзване на сухожилието, дължащо се на недос-тига на Mg, Zn, холин, биотин, фолиева киселина и пиридоксин са най-често срещани аномалии на крайника. Нормално е когато само единия крак е засегнат.Извратен вкус се причинява от поглъщането на

чужди предмети такива като тел и голями клечки. Тези предмети пробиват жлезистия стомах. Много важно е пасището, на което се пускат млади-те пилета на свобода да е свободно от такива предмети. Извратеният вкус може да доведе до натъпкването на жлезистия стомах, тънкото черво и колона. По младите пилета, особено при усло-вията на интензивно отглеждане може повече да поемат грит, камъчета, сламена постеля и пясък.Кълването на очите може да е сериозен проблем

при условията на затворено отглеждане, особено ако осветлението е силно. Други състояния, които могат да се развият, дължащи се на недостатъчно пространство е кълването на перата.Младите пилета са много податливи на бело-

дробни заболявания. Теченията в помещенията за отглеждане трябва да се избягват.„Синдрома на клюмване на пилетата“ или „син-

дрома на малабсорбция” обикновено се среща на възраст между един и три месеца. Това води до апатичност на пилетата, които спират да ядат и умират. Интравенозна течност е била понякога сполучлива за третиране на тази болест При младите пилета, които се отглеждат интен-

зивно, хепатита като резултат от системна инфлу-енца може да се намери. Ако щраусите останат живи (оцелеят) достатъчно дълго и има тежки по-вреди на черния дроб може да се прояви „зеле-на урина“, дължащо се на екскрецията на жлъчни пигменти през бъбреците може да се прояви.Щраусите са особено предразположени към два

вида вътрешни паразити, именно тения и ларви на бръмбари по-растенията, докато външните па-разити, включват кърлежите, които могат да по-вредят кожата и въшките, които могат да попре-чат на появата на перата.

Таблица 1. Практически показатели в диетата на пилета щрауси на различна възраст (Cilliers and Van Schalkwyk, 1994)

Ингредиенти(на база сухо в-во)

0-2 месеца(престартер)

2-4 месеца(стартер)

4-6 месеца(гроуер)

6-10 месеца(финишер)

10-14 месеца(следфинишер)

TMEn, MJ/кг 13,2 12,8 12,2 10,9 8,0

Протеин, г/кг 255,0 215,0 171,0 135,0 85,0

Лизин, г/кг 12,5 10,7 9,0 8,4 6,3

Метионин, г/кг 3,6 3,2 2,7 2,6 2,0

Метионин + цистеин, г/кг 6,9 6,0 5,0 4,6 3,5

Аргинин, г/кг 11,5 10,0 8,5 8,1 6,1

Треонин, г/кг 7,6 6,5 5,5 5,1 3,8

Изолейцин, г/кг 10,3 8,9 7,6 7,2 5,4

Лейцин, г/кг 17,0 14,8 12,2 11,2 8,4

37

БРОЙ5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGАКТУАЛНО

Министър Греков:Ще работя с всички, които

искат да работятза благото на земеделието

„Ще работя с всички, които искат да работят за благото на страната ни и за сектор Земеде-лие”. Това каза проф. Димитър Греков при поемането на поста на министър на земеделието и храните от проф. Иван Стан-ков на официална церемония в МЗХ.„Смятам, че трябва да има

приемственост, затова ще продължа всички досегашни по-ложителни практики. Трябва да направим стратегия и да разви-ем приоритетите си в секторите Зеленчукопроизводство, Живот-новъдство, Овощарство, Хидро-мелиоративното строителство и др.”, каза министър Греков. „Мо-ето желание е да назнача три-ма заместник министри, защото това е огромно министерство”, допълни той.Проф. Станков посочи, че най-

важното през мандата е била работата му по Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период. „Ние определихме най-важните приоритети за бъдещото аграр-но производство. Вие ще про-дължите борбата да отстоявате

нашата позиция. Това, което за-явихме е много ценно и важно за аграрния сектор – обвърза-ните плащания с производство-то, малките ферми, биопроиз-водството. Трябва да изградим хидромелиоративната система. Аз съм убеден, че вие ще се справите”.Проф. Иван Станков показа на

новия министър кабинета му и подари бележник и химикалки, с които да подписва важните за страната и за развитието на зе-меделието договори. Министър Греков получи и икона на Свети Георги, която да го пази.

Фермерите, които отглеждат застрашени от изчезване редки мест-ни породи, могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Субсидиите са дейности свързани с опазване на традиционното животновъдство (Ж) с на-правления: Ж 1) опазване на застрашени от изчезване местни по-роди; Ж 2) традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)От 1 март може да подавате своите заявления (документи) в об-

щинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Размерът на отпусканите помощи е от 122 до 200 евро на брой животно в зависимост от отглежданата порода.За всяко животно стопаните задължително трябва да разполагат

със зоотехнически сертификат или сертификат за произход на по-родата, както и с документ за идентификация на животните, ако отглеждат еднокопитни породи. Сертификатите се издават от Изпъ-лнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), както и от развъдните организации в България. Фермерите трябва да спазват развъдната програма за съответната

порода и да осигуряват постоянно затревени площи за отглеждане-то є. Евросубсидията им се изплаща като годишно компенасторно плащане в рамките на пет годишен ангажимент. При управлението на дейностите по направление „Опазване на

застрашени от изчезване местни породи” подпомаганите лица са длъжни да:1. Спазват развъдната програма за съответната подпомагана по-

рода;2. Водят регистър съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 61 от

2006г за условията и реда за идентификация на животните, реги-страция на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006г);3. Представят писмено разрешение от съответната развъдна орга-

низация или от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за клане или продажба на всяко животно, под-помагано по реда на тази наредба;4. Отглеждат свинете съгласно изискванията на Наредба № 6 от

2007г за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007г);5. Спазват изискванията за хуманно отношение към животните

съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност;6. Ползват постоянно затревени площи, като поддържат гъстота на

животинските единици до 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството с изключение на източнобалканска свиняРегистърът на развъдните организации, издаващи сертификати за

произход на породите може да бъде открит на интернет адрес - http://www.iasrj.eu/images/stories/registyr_1.pdf, а повече ин-формация за мярката може да намерите на интернет страницата на Програмата – www.prsr.government.bg

Европейскиземеделскифонд:

„Европаинвестира

вселскитерайони”

Кандидатствайтезаевросубсидииза

редкиместнипородипоПРСР(2007-2013г)

Европейскиземеделскифонд

заразвитиенаселските

райони

40

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО

Финансират осем проекта с над 1,1 млн. лева по програма „Рибарство”

Три от инвестиционните предложения са по Мярка 2.1 „Производствени инвестиции в ак-вакултурата” от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР). Два от проектите предвиждат изграждане на садкови инсталации. Единият е в община Пазарджик и бенефициентът получи междинно плащане от ДФ „Земеделие” в размер на 291 576 лв. Другото предложение е от област Монтана и му бяха изплатени авансово 488 357 лв. Ин-вестицията ще се реализира на два етапа и трябва да бъде завършена до 21 януари 2014г. С 144 271 лв. като първо междинно плащане бе подкрепен и проект за реконструкция на рибно стопанство за американска пъстърва в землището на с. Беден. Инвестицията ще е на три етапа: строително-монтажни работи за ремонт на люпилня, разширение на рибовъдни басейни и доставка на машини и транспортни средства, необходими на стопанството. Об-щата стойност на договора е 2 273 220 лв., а крайният срок за изпълнение – 30 ноември 2013г.Изплатената субсидия по Мярка 2.1 покрива 60 на сто от инвестиционните разходи. Сред-

ствата се осигуряват от Европейския фонд за рибарство и държавния бюджет в съотношение 75:25.Фонд „Земеделие” изплати 42 655 лв. и на община Баните за стартиране на проект „Про-

моционална кампания, насочена към подобряване престижа на продуктите от риболов и ак-вакултура” по Мярка 3.4. Междинно плащане от 30 381 лв. получи предложение за създаване на рибен ресторант и свързани екотуристически услуги в община Доспат в изпълнение на Местна стратегия за развитие на МИРГ „Високи Западни Родопи – Батак – Девин – Доспат”. Предложението се реализира по мярка 4.1.Запазва се интересът на бенефициентите за финансова помощ за постоянно прекратяване

на риболовни дейности. По мярка 1.1 бяха изплатени премии за нарязване на три риболов-ни кораба за скрап. Собствениците им получиха общо 167 953 лв.Мярка 1.1 „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности” има

компенсаторен характер и се финансирана от Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Безвъ-змездната помощ е до 100% от изчислените премии. От тях 85% са европейски средства и 15% – доплащане от държавния бюджет.

В Чипровци и Криводол ще бъдат представени горските мерки от ПРСР

На 29 май 2013г от 11:00 часа в админи-стративната сграда на община Чипровци и от 14:30 часа в читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1924г” в град Криводол ще се проведат семинари по горските мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.По време на събитията експерти ще да-

ват актуална информация за възможностите за финансово подпомагане на собствени-ците на гори по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”, по която до 23 август 2013г в областните ди-рекции на Държавен фонд „Земеделие” се

приемат заявления. На срещата ще се обсъдят основните проблеми и често допусканите грешки при кандидатстване и ще се дадат насоки за избягването им.Ще бъдат представени също добри практики за успешно реализирани проекти по мерки

223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” и 226 „Възстановяване на горския по-тенциал и въвеждане на превантивни дейности” и ще бъде отчетен ефектът от прилагането им.

41

През юни започва приемът на проекти за мо-дернизиране на стопанства по Програмата за

развитие на селските райони

Следващия месец фермерите ще могат да кан-дидатстват по мярка 121 „Модернизиране на зе-меделските стопанства” от Програмата за разви-тие на селските райони (ПРСР).Приемът е насочен към следните групи кандида-

ти: с одобрени проекти по мерки 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и 141 „Под-помагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”; производителите на плодове и зеленчуци (конкретните култури ще бъдат посо-чени в заповедта за отваряне на прием); както и фермерите с проекти за модернизиране на сто-панства от сектор „Мляко“ и други животновъдни сектори, в съответствие със стандартите на Об-щността, включително и с Директива 91/676/ЕИО (Нитратната директива). В този период на прием не е предвидено финансиране на фермери и признати организации на земеделски производи-тели, които отглеждат зърнено-житни и маслодай-ни култури.Точните срокове и бюджетът ще бъдат обявени

със заповед на министъра на земеделието и хра-ните преди началото на приема по ПРСР.

Удължен е срокът, в който младите фермери подават заявки за второ

плащане

На 17 май 2013г бяха въведени проме-ни в Наредба №9/03.04.2008г, с които се удължава срокът за подаване на за-явка за второ плащане от един на два месеца за всички ползватели на помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”.Следствие промяната, всички бенефи-

циенти, за които към 17.05.2013г не е изтекъл новият двумесечен срок, могат да подадат заявка за второ плащане в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие”, отдел РРА.

2122 допълнителни проверки бяха извършени от БАБХ във връзка официалния празник 24-ти май

Във връзка с официал-ния празник 24-ти май, Българска-та агенция по без-о п а с н о с т на храни-

те предприе засилени проверки в обекти за производство и търговия с храни. За периода от 20 до 24 май 2013 година включително, инспекто-рите от отделите „Контрол на храни” при съответната Областна дирекция по безопасност на храните извършиха 2122 броя допълнителни проверки.В резултат на засилените проверки са

издадени 87 Предписания за отстраня-ване на констатирани несъответствия, съставени са 41 Акта за установяване на административно нарушение, като един обект находящ се на територи-ята на Област Смолян е с временно преустановена дейност. След конста-тирани несъответствия са възбранени и бракувани 1402 килограма храни-телни продукти и 417 яйца.Във връзка с официалния текущ кон-

трол инспекторите в страната са извъ-ршили 4250 планирани проверки, при които са издадени 259 Предписания, съставен са 45 Акта за установява-не на административно нарушение, възбранени и бракувани са 396 кило-грама храни.Инспектори към Областна дирек-

ция по безопасност на храните, град Шумен са преустановили дейността на обект – щанд за варена цареви-ца, който е бил без регистрация по смисъла на Закона за храните, както и на склад за търговия на безалкохолни напитки, който също не е бил реги-стриран по смисъла на действащото законодателство. За търговия с пре-парати за растителна защита в нере-гламентиран обект и без разрешител-но е съставен Акт за установяване на административно нарушение, а след подаден сигнал инспекторите от от-дел „Контрол на храните” към ОДБХ Шумен са установили и нерегламен-тирана продажба на храни, като са бракували 30 яйца.

42

БРОЙ

5/2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGВЕ

ТЕРИ

НАРИ

Какдахранимнашитедомашнилюбимци–котките?Д-р Моника Стефанова Доц. Запрянка Шиндарска

Котката (Felis silvestris catus) е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка (Felis silvestris catus), като подвид произлязъл от Дивата котка.В Северна Америка и Европа има повече кот-

ки домашни любимци, отколкото кучета – над 175 милиона. Първата домашна котка се появява преди 6 000 години. Историята на котката е най-добре документирана в Древен Египет, където са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. Домашните котки са едни от най-добрите хищ-

ници.Този факт се подкрепя от някои анатомични особености:• Зъби и челюсти. Котенцата се раждат с 26

остри като игли зъба. До 6-месечна възраст те се заменят с 30 постоянни зъби (16 на горната и 14 на долната) от тях 12 резеца, 4 кучешки, 10 предкътника и 4 кътника. Котките имат по-малко предкътници и кътници от кучета, като при тях те са по-заострени. Котешката челюст е с ограничена подвижност за разлика от тази при кучето, което се храни с по-разнообразна храна.

• Череп. Очите на котките са адаптирани изцяло за лов. Те са разположени на предната стра-на.Повърхността на окото (корнеята) е силно изпъкнала навън – това осигурява много по-широк зрителен ъгъл. Котешката зеница може да се разширява до 90% от цялата площ на окото, което прави възможно проникването на максимално количество светлина в окото и по-добрява нощното виждане. Зеницата се увели-чава и когато котката е изплашена.

• Крайниците. Котките имат нокти предназна-чени за сграбчване и задържане на плячката. При кучето ноктите имат второстепенна роля.

Котките имат и някои физиологични и метабо-литни особености характерни за истинските хищ-ници. Метаболизма при тях се характеризира с необикновенно високи нужди от протеини (25%) за поддържане в сравнение с нуждите на куче-тата (17%). Повишените нужди от протеин не се дължат на увеличена необходимост от някоя аминокиселина, а на високата ензимна активност в черния дроб. Активността на тези ензими не може да се регулира, ако съдържанието на про-

теини в храната е ниско. Котката е изключително чувствителна към недостига на аминокиселината аргинин, който само за 2-5 часа може да дове-де до амонячно отравяне. Засегнатите животни показват остри признаци на отравяне и могат да умрат.Таурина е бета аминосулфонова киселина, която

трябва да се съдържа в храната на котките,тъй като за разлика от другите видове те не могат да я синтезират. Хроничният недостиг на таурин причинява централна дегенерация на ретината и слепота, понижени репродуктивни способности, аномалии в развитието на малките котенца и сър-дечни поръжения. Растителните храни са бедни на таурин.Котките са способни да смилат и усвояват голе-

ми количества мазнини. Те се нуждаят специално от арахидонова киселина, понеже не могат да я синтезират.Нуждите на котката от вода също са различни

от тези на кучетата,но не поради особеностите в храненето, а поради адаптацията на прадедите им към околната среда, тъй като се смята, че предшествениците им са обитавали пустините на Северна Африка. Ето защо домашните котки образуват много по концетрирана урина от ку-четата и могат да преживеят с по-малко вода и това е предпоставка за по-лесно образуване на пикочни камъни. Ако е хранена с типична гото-ва суха храна, котката ще пие 1,5-2мл вода на г суха храна, т.е. съотношение 2:1. Ето защо и котката пие много по-малко вода ако се храни с

43

консервирана храна. Независимо от количеството на храната и малките потребности от вода, достъп до прясна вода е необходим през цялото време. Трите вида добре балансирани храни (влажни,

полувлажни и сухи) са подходящи за поддържа-що хранене на възрастните котки. При постоянен достъп до храна, те се хранят от 8 до 16 пъти за 24 часа. Ако едновременно се хранят няколко котки, те трябва да имат отделни панички и да са на разстояние една от друга. Много котки, особено женските, се хранят неравномерно: ядат малко на единия и много на другия ден. Ако по това време се смени храната, може да се направи погрешния извод, че котката не харесва храната или пък обратното, че много я харесва.Тези колебания нямат нищо общо с апетитността на храната и са нормално поведение на хранене на котката.В храненето на домашните котки се допускат

често грешки. Най-често срещаните са:• Даване на допълнително калций, фосфор, ви-

тамини. Това за съжаление е често срещана грешка допускана от стопаните, която не би направила една нискокачествена храна пъл-ноценна.

• Предлагането само на еднообразна храна особено на месо или черен дроб. Котката се пристрастява към тях и не иска да яде нищо друго.

• Даването на кости – те не се препоръчват за котките.

• Използване на храна предназначена за ку-чета. Както беше отбелязано, метаболитните особености не позволяват на котката да за-доволи своите потребности с храна за куче-та. Това не означава, че котките не могат да усвоят храни от растителен произход или че такива не трябва да са включени в диетата.

Балансираната дажба включва: всички необходи-ми хранителни вещества, добра смилаемост, апе-титност, като енергията е с най-голямо значение. Балансираното хранене не позволява загуба или натрупване на хранителни вещества в организма на котката, както и поддържането в постоянно равновесие обмяната на веществата.Храните за котки се разделят на три отделни

категории, въз основа на качеството, цената и съставките: клас „икономичен”, клас „премиум” и клас „супер премиум”.Икономичният клас храна е привлекателен с ни-

ската продажна цена. Обикновенно това са хра-ни предимно от субпродукти и зърнени култури с ниска енергийна стойност. Колкото по-висок е класът суха храна, толкова повече хранител-ни свойства има тя – съдържа повече витамини, протеини и др. полезни съставки. Високият клас храна е балансиран спрямо всички нужди на ва-шия любимец. Препоръчителните дневни дажби са по-малки в сравнение с тези при продуктите

от по-ниски категории.Котката е не само Ваш приятел, но и част от

семейството Ви. Това е причина Вие да осигури-те най-доброто за нея. За добро здраве е нужна добра храна. Факторите, от които определят коя храна е най-подходяща за Вашата котка, са: въз-раст, вкусови предпочитания и евентуална свръх-чувствителност към дадени продукти.Пример за храна клас „Супер Премиум” за ва-

шия любемец е храната с марка Caro Croc.Асортиментът на Caro Croc е съобразен с всич-

ки фази от живота на Вашата котка, както и с евентуална хранителна чувствителност. Caro Croc за израстнали котки е с вкус на пиле, агнешко и риба. Добавката от масло на сьомга в храните на Caro Croc подобрява състоянието на кожата и козината. Усъвършенстваният производствен про-цес допринася за разграждането на почти 85% от приетата храна.Продуктовата гама CARO CROC CAT е съставе-

на единствено на базата на натурални суровини. При тяхното производство не се използват син-тетични и химически добавки за промяната на аромата, цвета и вкуса. Контролът и поддръжка-та на качеството на суровините са най-важните аспекти в производствения процес на храните. Животинските протеини съдържащи се в агнеш-кото, пилешкото, рибата и яйцата, са първоиз-точници на основните незаменими аминокисели-ни. Те имат значение за правилното развитие на котешкия организъм и безпроблемно формиране на всички органи и системи. Оптималното коли-чество на високо усвояеми протеини осигурява: правилно израстване и развитие на здрав органи-

44

зъм, правилно развитие на кости, стави и муску-латурата и здрава кожа и козина.При дългокосместите котки около 30% от при-

етите протеини се изразходват за изграждане на космената покривка. МазниниМазнините са основен източник на енергия. Те

придават здравина и блясък на козината. Всички CAROCROC CAT продукти съдържат високока-чествени мазнини, лесно усвоими от организма. Omega 3&6 мастните киселини: стимулират имун-ната система, осигуряват здрава кожа, подпомагат бъбречната функция, повишават устойчивостта на чревната лигавица, подтискат ставните възпаления. ЦелулозаЦелулозата под формата на цвеклова каша оказ-

ва позитивно влияние върху храносмилателната система и е необходима за регулиране на чрев-ната перисталтика, което улеснява чревният тран-зит и елиминира проблема с космените топки. Също така подпомага и поддържа благоприятната микрофлора в червата. Mикро- и макроелементиХраната трябва да съдържа необходимото коли-

чество калций, фосфор и витамин D в правилно съотношение, за да гарантира нормалното раз-витие на костната система и зъбите, както при подрастващия организъм така и през следващите етапи от живота на котето. Ниските нива на маг-незий, фосфор и Ph на урината не позволяват образуването на струвитни кристали и гарантират здрав уринарен тракт. ВитаминиПрецизният им баланс в храните CAROCROC

CAT осигурява здравословен и дълъг живот на вашето коте.

Vobra e производител на висококачествени про-дукти с повече от 70-годишен опит в разработ-ката на гранулирана храна за домашни любимци. Храните са съставени на базата на научни изслед-вания (University of Utrecht) и съдържат високо-качествени натурални суровини, което гарантира високото качество на нашите продукти, осигуря-ващо оптимално здраве на животните. Храните са съобразени с особенностите на всяка жизнена фаза на котката и са подходящи за всички по-роди.

Централен офис: ул. „Стара планина” №25, София 1504, тел. (+359 2) 943 49 55, e-mail boni@boniholding.com, http://www.boniholding.com/

През 2001г се установява контакт с датската фирма DANBRED — лидерът в генетиката на свине в све-товен мащаб. Към момента всички свинекомплекси на „Бони Холдинг“ са населени с животни с датска генетика. Използват се три чистопородни линии — „датски ландрас“, „датски йоркшир“ и „датски дю-рок“. При кръстосването на тези линии се получават животни за угояване, характеризиращи се с ниска конверсия на фуража, висок дневен прираст и висо-ко съдържание на постно месо.

В рамките на групата на „Бони Холдинг“ функцио-нират пет свинекомплекса. Всеки един от свине-комплексите е специализиран за определен етап от процеса на отглеждане на свине. Храненето на жи-вотните се осигурява от две фуражни производства, намиращите се в „Свинекомплекс Брестак“ и „ХЦС“ — Шумен.

Централен офис: ул. „Стара планина” №25, София 1504, тел. (+359 2) 943 49 55, e-mail boni@boniholding.com, http://www.boniholding.com/

Месопреработвателната дейност на „Бони Холдинг“ е съсредоточена в градовете Ловеч и Карлово, като инвестициите надхвърлят 20 млн. евро.Производственият център в гр. Ловеч представлява комплекс от индустриална транжорна, предприятие за производство на колбаси и предприятие за произ-водство на разфасовки, млени меса, полуфабрикати и печени продукти.Месопреработвателното предприятие в гр. Карлово е специализирано в производството на сурово-сушени колбаси и деликатеси.