Бюлетин Доброволците - 9 бр. (4) юли 2012

Здравейте... знаете ли, че... ?

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Екологично развитие две”, финансиран от НЦЕМПИ

ВижТЕ още в броя:

„Изкуството срещу насилието”

Брой 4 /9/ - юли - 2012г. - година II

на стр. 2

Без дом

Пренебрегнати те бяха мръсни и гладни, ровеха в кофите с отпадъци

на стр. 4

Веселина Недкова и Даяна Димитриеска

на стр. 6-7

На 26 юни 2012 г. по случай Международният ден за борба със злоупотребата с наркотици и наркотрафика, артистичното студио „United Avangard Artists” към НЧ „Възродена Искра 2000” и МЦР – Взаимопомощ сътвориха интерактивен спектакъл по проект „Клуба на доброволеца”.

Доброволците по ЕДС, разказват...

„Не на наркотиците”

на стр. 2

Нов доброволец На 05 юли 2012 г. по проект „Ново искане”, пристигна последният от тримата планувани в него доброволци Юрдис Рузаикис от Латвия. Освен него в България по този проект за осем месеца беше Александра Марчиняк от Полша, а до началото на октомври ще работи Ладислав Боднар от Словакия. Партньор по проекта на МЦР-Взаимопомощ е Исторически музей „Искра”. По него се подготвя книга с преживяванията на доброволците и тяхното мнение за културния живот в Община Казанлък.

Какво предстои по младежкия календар на Община Казанлък за 2012:

12 АВгуСт - Международен ден на младежта, Стартиране на Инициатива за толерантност между поколенията „Аз - съм ти”, Изработване на календар и изложба

22 СеПтеМВРИ - Отбелязване независимоста на Р. България, Организиране на състезание за факти относно българската национална история

02 ОКтОМВРИ - Международен ден без насилие, Младежки семинар

17 ОКтОМВРИ - Благотворителен бал за фонд „гаранции по проекти”,

Ноември - Избори за МОС 20 НОеМВРИ - Отбелязване на

Международния ден на жертвите от пътно транспортни произшествия с подходящи инициативи.

01 деКеМВРИ - Световен ден за борба със СПИН

05 деКеМВРИ - Международен ден на доброволчеството

Организиране на състезание за графити, Боядисване на изкуствени неравности по пътя.борба със СПИН

5 деКеМВРИ - Международен ден на доброволчеството

Организиране на състезание за графити, Боядисване на изкуствени неравности по пътя.


www.ydcma.orgwww.kazanlak-bg.info

„Не на наркотиците”На 26 юни 2012 г. по случай

Международния ден за борба със злоупотребата с наркотици и наркотрафика, артистичното студио „United Avangard Art-ists” към НЧ „Възродена Искра 2000” и МЦР – Взаимопомощ сътвориха интерактивен спектакъл по проект „Клуба на доброволеца”.

датата е приета от Общото събрание на ООН през 1987 г. На този ден всички хора по света могат да изразят своята съпричастност и активна позиция в битката с разпространението на наркоманията. Събитието бе планувано по младежкия календар на община Казанлък за 2012 година. На него гост бе и експертът младежки дейности към Община Казанлък. Румен Сомов и Красимир Цанев представиха в неформален разговор с публиката опасностите от достъпа до наркотиците и колко невидими могат да бъдат те. А иначе поуките бяха и за това, че трябва да сме активни граждани. Как поради неправилно спрян автомобил на игрището за волейбол, можем да стигнем до употреба на

забранени вещества, и колко лесно този автомобил може да бъде елеминиран от картинката, ако има родител на място и съвестен гражданин, който да уведоми органите на реда.

2

Различни действия от младите артисти на сцената на Народно читалище “Възродена искра - 2000“

„Изкуството срещу насилието”

Една музикална банда от ЕДС доброволци

Историята на една музикална банда от едС доброволци с доброволец на МЦР-Взаимопомощ от Словакия:

От малък винаги съм си мечтал да свиря в група. Не се получи по време на ученето ми, защото никога нямаше време и исках да се занимавам поне с нещо, свързано с музика.

Чувствам се щастливец, защото след пристигането ми като

доброволец в България имах възможност да участвам в обучение при пристигане. Освен че научих много полезни неща там, аз се запознах с двама страхотни музиканти. След като се опознахме малко (има няма няколко минути) започнахме да си мислим за бъдещата ни банда. Факт е, че всеки от нас харесва различни музикални стилове-така че в нашата музика можете да срещнете стилове от пънк до джаз и фолк музика, или казано накратко - всичко. Концертите ни са специфични, защото през цялото време импровизираме. Причината е, че не можем да се срещаме често, за да репетираме, защото сме доброволци в различни организации в Казанлък, Стара Загора и Русе. Кои сме ние: Константинос-вокал, китара, миди и перкусии, Хосе-китара, перкусии и миди и аз Лаци-бас китара.



3

Еко село в Гудевицадалеч от модерната цивилизация, далеч

от замърсения въздух и трафика, зад хълмове със зелени дръвчета и цветя има малко селце, наречено гудевица.

Част от екипа, създал проекта за сел-цето казва, че може да го намериш само, ако искаш или ако се нуждаеш от него. Зад тези малки хълмове еко селото е винаги отворено за хора, които уважават природата и искат да подкрепят дейности, свързани с нея. Мястото е истинско, необикновени сгради, които са направени на училище, библиотека от хора, които обичат природата.

еко селцето е създадено от народно читалище „Бъдеще-Сега”. Читалището има опит в работата с неформално обучение. те имат 9 финансирани проекти, включително и такива по програма „Младежта в действие” и едС.

В момента в селцето има няколко доброволци от различни страни. те са ентусиазирани, млади хора с общи цели и приоритети. Имах възможност да прекарам няколко дни с тези хора. Първото ми впечатление беше прекрасната природа, спокойствието, което чувстваш, когато си там, планинската панорама. Можеш да се насладиш на гледката, за която ви разказвам докато си взимаш душ отвън, като има изградени слънчеви панели за това. Всички дейности са свързани с опазване на околната среда-разделянето на отпадъците, вегетарианската диета, специални щадящи природата почистващи препарати, дори сапуна, които правят сами-всичко е биоразградимо и не замърсява природата.

Основно читалището се занимава с еко селцето по проект „Очарователна градина”, по който се създава градина от билки. Идеята е да се култивират билки и нови образователни практики, близо до природата. Родопите са богати на растения, използвани от векове за медицина и храна. Много от тях са на изчезване, заради хората.

Всяка сутрин стават в 6 сутринта, група от доброволци от гудевица, отиват на полето преди залез слънце и подготвят работата по нови растения. Интересно за мен беше, че се смесват различни семена, компост и вода, правят ги на малки топчици, сушат ги и така се запазват семената с години. Засяването е по-лесно.

Основната идея на еко селцето е да се защитят видове, които са на изчезване чрез различни методи и с помощта на местната общност. градината е достъпна за всеки, който иска да прекара ден сред природата, да научи повече за засяването и предпазването на водите в Родопите, които са на изчезване. Идеята е да се окуражат повече млади хора да се включат в дейностите. доброволците организират и обучение на английски език на местните за по-добра интеграция. Завърнах се от това приключение, свеж въздух и с малко билки, за да ви разкажа и да се пренесете в това, което видях аз. дорота Ридел

Започнахме, след като се запознахме и мечтата ми се реализира, свирехме заедно на едно парти. Като се връщам назад, представянето беше добро, така че продължаваме да свирим заедно. Нашите посрещащи организации също ни подкрепят, като понякога ни включват в различни техни инициативи. Второто ни шоу заедно беше в Русе пред голяма публика, беше страхотно. Имахме и две представяния в гр. Казанлък, като едно от тях беше по Празника на розата. Правили сме концерти и на улицата, като един от тях беше пред офиса на организацията ми в гр. Казанлък, това беше моята гордост. Когато хората се спират и те слушат се, чувстваш невероятно щастлив, казват ти нещо хубаво. Направихме си снимки и с японци, които харесаха музиката ни, а и популяризирахме и организацията си, и едС. участвахме и на два концерта в Истанбул, в много известен клуб там. Представихме се пред професионални музиканти, свирихме и с други такива, скоро свирихме и с българската група “Оратница”.

Ако някой иска да ни слуша, ще участваме на 28 август 2012 г., в гр. Казанлък по време на празника „долината на тракийските царе”, за него моята приемаща организация МЦР-Взаимопомощ предвижда и участие на дамската група „BRa”. Ладислав Боднар



4Без дом

Харесвам България много. Природата, хубавите градчета и хората, които живеят тук. Има нещо обаче, което ме изненада неприятно при пристигането ми и ме притесни истински. Бездомните кучета, които скитат по улиците... като страшното бе, че те не са просто няколко, а много. Пренебрегнати, те бяха мръсни и гладни, ровеха в кофите с отпадъци, някои хора ги биеха. тази картина ми се е запечатала в съзнанието и се чудя „Защо е така?”.

В Полша този проблем е решен, като те се хващат и се изпращат в приюти, където ги изкъпват и ги подготвят за осиновяване. Има

този месец, представители на МЦР – Взаимопомощ посетиха Пабианице и Закопане, две страхотни места в Полша. От девети до четиринадесети в Пабианице се проведе форум по дейност 3.1 на програма “Младежта в действие”. В продължение на тази седмица Петко Карагитлиев и Красимир Цанев ни представиха в няколко работни групи за разработване на проекти. едната от идеите е за организиране на футболна

Младежи от Казанлък посещават три пъти Полша КРАТКИ НОВИНИ

много доброволци, които се грижат за тях, играят си, разхождат ги... Разбира се, не всяко куче има късмет да намери стопанин. тези, които чакат дълго време ги приспиват, защото никой не ги иска. Не казвам, че това е най-доброто решение, но по-добре да спрат страданията му, а не да живее, страдайки на улицата без грижа и с опасност за хората.

Има хора, които хранят тези улични кучета, но това не решава проблема. Когато никой не се грижи за тях, те страдат и често са болни. Както знаете, нападат хора, понеже са гладни. Разговарях с хора от града, като те ми разказаха, че тук кучетата се хващат, обезпаразитяват и кастрират и пак се пускат на улицата. Правителството се оправдава с това, че трябва да има хуманен начин, но популацията им се увеличава, а проблемът остава.

това не е само проблем на малките градове, а дори на столицата, това е толкова прозрачно, че хората не могат да го отрекат. Кучетата в София може да срешнете по центъра, супермаркети и паркинги. да, проучих проблема, защото наистина мисля, че при нас той е решен

и мога да помогна, след като съм тук и пиша младежки бюлетин, благодарение на моите изпращаша и приемаща организации. дори с моите колеги доброволци по кратката част на проекта имахме проблем с полицията, не трябвало да храним уличните кучета, заведохме го в австрийско – българското дружество в Казанлък, повече не го видяхме. та да се върна към колегите, с които разговарях в столицата...

Според български журналисти в София месечно има 40 случаи на ухапване на хора от улични кучета. ето защо много хора ги тровят. Нормално ли е да си изоставиш кучето на улицата, където то ще е гладно, мръсно, болно и подложено на човешка жестокост или, ако не можеш да се грижиш за него е по-добре да го дадеш в приют, където да има шанс за осиновяване, от някого, който може да се грижи за него или да бъде приспано с инжекция? Решение може да се намери!

дорота Ридел

група за промотиране на толерантността и антидискриминационни дейности, а другата е да се предприемат действия за запознаване на младите хора с документите в евро съюза относно техните човешки права. Във визитата участваха

представители на 11 държави, с 32-ма участника, като от България имаше само една организация и това беше МЦР-Взаимопомощ.

В същото време инж. Мария Славова и Ралица Минчева посетиха Закопане от 08-ми до 12-ти в предварителна среща, като подготвиха условията за посещението на по-голямата група от шест души от представители на Община Казанлък на МЦР-Взаимопомощ и МОС-Казанлък. От 22 до 31 този месец по шест представителя от България, Словакия, Литва, Италия и Полша, ще заснемат филми по дадени теми, като работното заглавие на Обмена е „Разнообразие”.



5

Art of Living Foundation Art of Living Foun-dation is an international organization which con-ducts charitable and edu-cational activities in over 146 countries. So far, the programs run by the foun-dation has already benefited millions of people around the world. It was founded in 1982 in the United States by

Sri Sri Ravi Shankar. The mission of the Art of Living Foundation in the

world is very large. The most important is communication and collaboration between people across cultures, racial, re-ligious and political, encourage people from all backgrounds to help eatch others. Art of Living showing how to reduce tension and anxiety, how to educate and promote a lifestyle that brings health, energy, enthusiasm and the joy of life. The foundation organize regular courses, lectures, meetings and special events, promotion of specialized programs that elimi-nate stress, allowing to increase energy levels and achieve in-ner harmony, organize programs and rehabilitation of various social groups, creating and conducting educational and thera-peutic facilities, initiating and coordinating humanitarian.

Art of Living Foundation each year initiates, supports and implements the growing number of aid projects around the world. Wherever tragedy occurs, AOL volunteers give their energy to bring support where it is currently needed most (especially in the poor regions of India and Africa).

Art of Living is the largest organization in the world combining educational and charitable. Some of the activities are charitable, non-routine activities, inspired by the needs of the armed conflict, terrorist attacks and natural disasters. Art of Living is the largest organization in the world combining educational and charitable.

From 16 to 20 May 2012 for the first time in Eastern Europe – in beautifull place in Bulgaria -people had the op-portunity to spend five days with the founder of The Art of Living Foundation – Sri Sri Ravi Shankar. In a green place, among Rilla Mountains – Borovec, there was “The Art of Si-lence” course. Silence brings relax, but not only for body, also for mind, the whole nervous system bacome renewed. The practices, meditations, the deep processes in this course give us knowledge about the energy flows in our bodies and the

nature of emotions. The experiences and the knowledge teach us how easy and effortlessly to cope with negative emotions like anger, fear and depression in our daily life.

This meeting in Borovec attracted over 800 people (in-cluding volunteers – one of them was me) seeking relaxation and tranquility ... Every morning practices, meditation, even-ing satsangs, lectures of Sri Sri Ravi Shankar, it all certainly helps to get rid of stress, listening to yourself and your needs. However, everyone must find their own way of relax, which will respond with his perception of word. It is important to regularly practice breathing exercises, some body exercises (for example yoga) and being in harmony with people around. It was an interesting experience for me, but I learned about myself that it’s easier for me to relax in nature than in a big crowd, which debuted at the Borovec those days.

reduce tension and anxiety, how to educate and pro-mote a lifestyle that brings health, energy, enthusiasm and the joy of life. The foundation organize regular courses, lectures, meetings and special events, promotion of specialized pro-grams that eliminate stress, allowing to increase energy levels and achieve inner harmony, organize programs and rehabili-tation of various social groups, creating and conducting edu-cational and therapeutic facilities, initiating and coordinating humanitarian.

Dorota Rydel



6

Веселина Недкова за Унгария в Доброволците по ЕДС разказват

От много хора съм чувала, преди да тръгна за унгария, че страните ни си приличат много – и те като нас са страдали под ботуша на чужди народи, които са се смятали за по-висши от тях, и техните земи са били разкъсвани от следвоенни договори, много от техните предприятия също пустеят след разпадането на Съветския съюз. След почти месец прекаран тук обаче, започвам да откривам и доста разлики.

Като за начало, унгарците изпитват доста силна неприязън към братята руснаци. докато ние сме посрещнали съветската армия като освободителка, за унгария това си е била просто поредната окупация. Много от хората над средна възраст говорят доста добър руски, но ако ги заговорите на този език ще ви изгледат лошо и ще се направят, че не ви разбират. А и като цяло маджарите избягват да говорят на чужд език, дори и да го знаят. В никакъв случай обаче не са негостоприемни към

чужденците – винаги са готови да те поканят на гости и да те нахранят. Което ме отвежда до храната – бога ми, унгарците ядат много. Имат си име за всяка малка закусчица и никога не я пропускат – в това отношение много ми напомнят хобитите на толкин. Основното ядене за деня е обядът (ебийд), около 12 часа, състоящ се от първо, второ, десерт, след това и кафе. досега не съм имала възможност да се насладя на традиционната унгарска кухня (като изключим прословутата плодова супа, щедро подправена с канела, която се яде като първо ястие), но нямаше как да не забележа, че комбинират храната по доста странен начин – например картофи с боб и грах, картофи с макарони, ориз с макарони и прочее комбинации, които ще накарат всеки почитател на здравословното хранене да побелее от ужас.

друго нещо, което хвърля новодошлите в паника, е валутата – едно евро е равно на (приблизително) 290 форинта. Пазаруване за две седмици напред излиза

5-7000ft, билетите за кино са 1000 или на някои места 1200ft (не че досега съм ходила на кино – всичките им филми са дублирани), половинка бира варира между 150-500ft в зависимост от марката, а билетчето за автобуса (о, ужас, добре че имаме служебни карти) е 400ft. В този ред на мисли – избийте си от главата всякаква идея да се возите без билет. Не съм сигурна каква е системата в Будапеща, но в малките градчета качването става само от първата врата и само след като сте показали на водача картата си или сте си продупчили билетчето на единствения перфоратор, който се намира до кабинката му. Чак когато всички са се качили, шофьорът отваря и останалите врати, за да слязат хората. Отделно се качват и контрольори, при това доста често.

В заключение, но не на последно място, трябва да отбележа, че унгарският народ обича да си купонясва. През

цялата година, из цялата страна се провеждат фестивали – хоров фестивал, оперен фестивал, просто музикален фестивал, средновековен и ренесансов фестивал, занаятчийски фестивал, кино-фестивал, фестивал на черешата/крушата/ябълката/какъвто там плод вирее най-добре във въпросното село, фестивал на палинката (местната ракия), фестивал на виното (особено около токай), фестивал на мармалада, фестивал на (боже мой) месното желе, изобщо няма начин, ако пътувате нанякъде да не се натресете на някой празник и при всички случаи ще си прекарате добре. В това отношение унгарците са доста добре организирани и гафовете в програмата са рядкост.



“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящото издание/вестник/брошура/ не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.” BG11-A2-533-R5 - Проект “Екологично развитие две“

ПОЛеЗНИ ВРъЗКИ: www.youthbg.infowww.eurodesk.bg

www.mikc.bg

Дизайн:Иван Бонев

FAcEBOOk ПРОФИЛ: сдружение взаимопомощ www.ydcma.org [email protected]За контакти:

www.kazanlak-bg.infowww.gallery-kazanlak.com

Редактори:д-р Николай Ивановдорота Ридел

Сътрудници:инж. Мария Славовагабриела ЯнчеваВасил елховскиКрасимир ЦаневЛадислав БоднарПавлета Петрова

7

на стр. 2

Даяна Димитриеска от Македония в Доброволците по ЕДС разказват

Каква беше мотивацията ти да участваш в проект „екологично развитие 2”?

Аз съм доброволец от 12 години и това, което правих в Казанлък беше това, което правя от много време. Аз не желая да съм човек, който по цял ден стои и не прави нищо. Искам да съм тази, която прави нещата, така както смята за правилно, а не само да говор. доброволчеството е опитът на демокрацията. гласуваш веднъж в годината, но когато си доброволец определяш сам какво ще се случва в общността, в която искаш да живееш.

Ръцете ти може да са празни, но сърцето ти е пълно. Може да направим промяната, която искаме и доброволчеството е перферктният начин за това да се случи.

Наслаждава ли се на участието си в проект „екологично развитие 2”?

доволна съм от нещата, които свършихме по време на проекта. Включих се във всяка една дейност, която направихме, така че смятам, че съдействах за доброто реализиране на проекта.

Какви са впечатленията ти от България, като страна, в която живя два месеца?

Впечатлена съм от красотите на България, както и природата, която имате. През почивните си дни посетих много места, като по този начин опознах страната ви. Навсякъде хората са дружелюбни. Като чужденци в Казанлък на всеки ъгъл хората се опитват да ни помогнат и да разговарят с нас. Казанлък не спира да ни изненадва всеки ден, с история, места за посещения и събития. градът е идеален за хора, обичащи природата и приключенци.

Какво е мотото ви?Мото ми е „Не мечтай, изживей мечтите си”, така че аз не мечтая, а следвам това, което искам да направя и да ми

се случи.



Избрани моменти от обмените в Полша и в Италия...

8

Бюлетин Доброволците - 9 бр. (4) юли 2012

Documents

Transcript of Бюлетин Доброволците - 9 бр. (4) юли 2012