Бюлетин Доброволците - 11 бр. (6) септември 2012

Здравейте... знаете ли, че... ?

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Екологично развитие две”, финансиран от НЦЕМПИ

ВижТЕ още в броя:

Интервю на Дорота и Лаци с Момчил Маринов, директор на ИМ „Искра”, партньор по проект „Ново Искане”...

Брой 6 /11/ - септември - 2012г. - година II

На 22 септември честваме един от най-българските празници в календара, Денят на независимостта ни. В този ден Казанлък бе посетен от младежкия елит – членовете на УС на Национален младежки форум – България. Те пристигнаха в Града на розите по покана на пълноправния си член „Младежки център за развитие- Взаимопомощ”, и проведоха пет часово поредно заседание на управителния си орган. Главното събитие на домакините бе работна среща за изграждането и обявяването на паметен

знак – Стена на доброволчеството.

на стр. 4

По инициатива на Национален младежки форум се проведе среща между младежки организации в област Стара Загора и кмета на града Живко Тодоров.

`Лишени от прозорливост са не тези хора, които не достигат целите си, а тези, които преминават покрай тях.`

Франсоа Ларошфуко

на стр. 3

Национален младежки форум в Казанлък

Усилията продължават

Доброволци от Казанлък възстановяват село БисерЛагерът протече от 10

до 16 септември с участието на повече от 30 души, сред които и казанлъшки и европейски доброволци на МЦР-Взаимопомощ. С помощта на Васко Елховски, Лаци, Дорота

и Юрдис, бяха почистени и боядисани много сгради в населените места, като сред тях бяха лечебниците в селата Бисер и Лешниково, кметството в Лешниково, основното училище и оградата на стадиона в Бисер. на стр. 2

на стр. 2

Вече са готови дванайсете фотоса, а на 29 септември на ул. Искра 22 от 18:30 часа, ще е заключителната изложба на събитието. Официално за нея са поканени и представители на НЦЕМПИ и Община Казанлък.

на стр. 3

В страната на вълшебните дипломи

Уверени, устремени напред и напълно некомпетентни, те се извисяват в небесата

Interviews about Thracian CelebrationIn the period from 24th to 30th Au-

gust 2012 Kazanlak turned into cultural capital of Tracian heritage. The event links together different forms of traditional and modern arts - music, dance, performance art, painting, photography, concerts, exhi-bitions, performances. All of this attracted many viewers, not only from the city of Ka-

zanlak, but also from abroad.

на стр. 5

на стр. 6 - 7


www.ydcma.orgwww.kazanlak-bg.info

Национален младежки форум в Казанлък

Ротари клуб Казанлък, Исторически музей „Искра”, „Загорка АД”, Обществен дарителски фонд - Стара Загора, „Давид холдинг” и местни медии. За съжаление, представителите на бизнеса не присъстваха. В дискусията младежи и управляващи се обединиха, че такава стена трябва да бъде изградена в Казанлък, на място, където минават повече туристи. Нено Влайков – зам. председател на ОбС Казанлък, предложи това да е районът на ДК “Арсенал”. Появиха се много други идеи, една от която е за прерастването на този проект в национален и всеки град в България да си изгради такава стена по принципа на щафетата. Казанлък например може да предаде първата щафета на Своге, понеже идеята за това дойде от Диана Йолова, родом от там и член на УС на НМФ. Имаше предложение стената да бъде оформена чрез използване символите на съответния град и там да се изписват имената на доброволците, както и дейностите, които са извършвали през своя период на доброволчествот Красимир Цанев - председател на Младежки център за развитие “Взаимопомощ”, предложи тази стена” да бъде построена на видно място, по примера на монумент в Берлин, и там да се прожектират филми за доброволчеството. Така ще имаме стандарт за визията на монумента и ако той се пренася в други градове, ще има готов и единен план, който ще се приема от Общинските съвети на съответния град.

2

Доброволци от Казанлък възстановяват село БисерПо проект на Национален младежки форум и Сдружение на

психолозите в България „4 април” беше организиран доброволчески лагер в село Бисер, тежко пострадало при наводненията през февруари тази година. Проектът беше субсидиран от Национална програма за младежта към НЦЕМПИ и Община Харманли. Целите на проекта бяха подобряване психологическото състояние на населението в бедстващия район, облагородяване на площи в селата Бисер и Лешниково и град Харманли, популяризиране на доброволчеството като ефективен метод за личностно израстване.

Лагерът протече от 10 до 16 септември с участието на повече от 30 души, сред които и казанлъшки и европейски доброволци на МЦР-Взаимопомощ. С помощта на Васко Елховски, Лаци, Дорота и Юрдис, бяха почистени и боядисани много сгради в населените места, като сред тях бяха лечебниците в селата Бисер и Лешниково, кметството в Лешниково, основното училище и оградата на стадиона в Бисер. С

На 22 септември честваме един от най-българските празници в календара, Денят на независимостта ни. В този ден Казанлък бе посетен от младежкия елит – членовете на УС на Национален младежки форум – България. Те пристигнаха в Града на розите по покана на пълноправния си член „Младежки център за развитие- Взаимопомощ”, и проведоха пет часово поредно заседание на управителния си орган. Главното събитие на домакините бе работна среща за изграждането и обявяването на паметен знак – Стена на доброволчеството. За целта, на ул. «Искра» 4 бяха поканени представители на Община Казанлък,



3много ентусиазъм бяха почистени и освежени зелени площи. Група от студенти по психология проведе консултации с местни жители, целящи психологическа подкрепа и преодоляване на преживения стрес.

Освен сериозната страна, лагерът целеше и създаване на нови интеркултурни и международни приятелства и контакти чрез присъствието на чуждестранни доброволци от Англия, Латвия, Полша и Словакия. Атмосферата беше много приятелска и сърдечна. Между доброволците и местното население се получи една добра симбиоза, която се усети още в самото начало на лагера. Така с надеждата, че са оставили нещо след себе си и че са дали един добър пример, участниците в доброволческия лагер се завърнаха по родните си места, заредени с много енергия, полезен опит и страхотни спомени от уникалното изживяване.

Усилията продължаватПо проект „Клуб на доброволеца”,

финансиран от НЦЕМПИ /младежки инициативи/ и със средства от младежкия календар на Община Казанлък 2012 г. за отпечатването на 100 броя 12-листни календари и 6 типа джобно календарче, общо 3 000 бр., продължават да работят доброволците от Юнайтед Авангард Артист към НЧ „Възродена искра” и МЦР-Взаимопомощ. Вече са готови дванайсете фотоса, а на 29 септември на ул. Искра 22 от 18:30 часа, ще е заключителната изложба на събитието. Официално за нея са поканени и

представители на НЦЕМПИ и Община Казанлък. Събитието ще е и своеобразно закриване на проекта, продължил от декември 2011 до днес. Благодарим за съдействието на двата дома за стари хора номер едно и три в гр. Казанлък, баба Тоша, Радка, Пенка, Мария, Генка, дядо Асен, Маньо, Тодор, Степан. Те ще се любуват на изложбата в дом номер едно от 15 октомври 2012 г. След това ще се пренесем и в дом номер три.

По инициатива на Национален младежки форум се проведе среща между младежки организации в област Стара Загора и кмета на града Живко Тодоров. От страна на общината участваха Янчо Калоянов, зам. кмет по строителството и двама млади общински съветници, освен управителният съвет на НМФ, се включиха младежи от „МЦР Взаимопомощ”, „Младежки форум 21-ви век”, Сдружение “Различният поглед”, Youth for Un-derstanding, Englishers, Прабългарската школа за оцеляване БАГА-ТУР и др. Основна тема беше сътрудничеството между младежките организации и общината. В града вече има готовност за

КРАТКИ НОВИНИ



4

създаването на форум за сътрудничество с местната власт. Стара Загора има традиции в младежката работа, като проектът “Млад кмет”, който НМФ популяризира активно като добър пример. Срещата се проведе по време на младежкия фестивал “Различният поглед”. Освен че разгледаха пространството на фестивала, представителите на НМФ се включиха в еко-разходка в Казанлък, организирана от Европа-Директно – Стара Загора.

Двама представители на МЦР-Взаимопомощ са поканени по проект за изграждане на партньорски активности, одобрен и финансиран по дейност 4.3 “Европейски младежки форум за сътрудничество” в Закопане, Полша от 23 до 28 актомври 2012 г. На него освен нашите участници, ще има представители от 21 организации от Полша, Румъния, Италия, Словакия, Литва, Латвия, Кипър, Португалия, Испания.

Интервю на Дорота и Лаци с Момчил Маринов, директор на ИМ „Искра”, партньор по проект „Ново Искане”...

Момчил Маринов Кънчев е на 36 години, магистър по история, като към момента приключва докторантура по стопанска история, област в която проявява траен интерес отдавна. Релаксира като спортува – занимава се с плуване и туризъм.

Какво Ви накара да се кандидатирате за директор на Исторически музей „Искра”?

Исторически музей „Искра” е сред най-авторитетните културни институции в държавата ни. Разбира се, това е така благодарение на усилията на поколения музейни специалисти и на хората, които са им помагали. Вярвам, че ще успея да помогна за развитието на музея, имайки стратегия и разчитайки на професионализма на колегията и на ентусиазма и помощта на всички добронамерени хора. Потенциалът на културно-историческото наследство на Казанлък и района е изключителен, което налага целенасочени изисквания за адаптирането и популяризирането му.

Коя беше първата сериозна трудност, с която се сблъскахте?

Организирането на времето и поведението ми за адекватно и качествено съчетаване на административната и научната дейност. Сигурен съм, че един успешен мениджър на културен институт трябва да „плува в свои води” и на двете поприща.

Смятате ли, че нещо трябва да се промени в работата на музей „Искра”?

Да се превърне в „жив” музей, отворен към хората. С други думи казано – да влезе още по-пълноценно в ролята си на културно средище.

В момента в Исторически музей „Искра” работят двама европейски доброволци. Преди време музеят организира кампания за „осиновяване” на паметници чрез доброволчески дейности. Смятате ли, че доброволческата философия има бъдеще в работата

на музея? Доброволческата философия е един от начините

за постигането на горепосочените цели. Виждате колко значима е ролята на доброволците в организирането на мащабни събития, като Олимпиади например. Позволете ми да използвам случая от името на всички колеги да благодаря за безкористната помощ на доброволците Александра от Полша, Ладислав от Словакия и Юрдис от Латвия.

Как смятате, че доброволците могат да продължат да популяризират музей „Искра” след завръщането в родната им страна?

Ако са останали с добри и пълноценни впечатления от нас – това е сигурният начин от само себе си. Вече светът е едно „глобално село” – могат да изпратят приятели за следваща смяна доброволци или просто да кажат една добра дума за града и държавата ни – това е безценно.

Смятате ли, че има бъдеще за доброволчеството в България?

Нямам достатъчно преки наблюдения за състоянието на доброволческите инициативи в национален мащаб. Като философия доброволчеството притежава не само благороден, но и много практичен мироглед. От сърце пожелавам успех на доброволческите инициативи.

Посещават ли младите хора музея? Недостатъчно. Може би и следващите смени

доброволци биха ни помогнали със сполучливи идеи как да привличаме повече млади хора. Отворени сме за всяко полезно предложение. При положение, че притежаваме артефакти от световно значение, е задължително броят на младите ни посетители да се увеличи.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?Здраве и лично и професионално щастие. Да знаят,

че са добре дошли в Казанлък и музея му и да не забравят сентенцията, че „бъдешето е възможно само там, където има минало”.

Превод: инж. М. Славова



5

В страната на вълшебните дипломи Намирайки се в подножието на Планината, гледайки към заснежените върхове, виждаш малцина смелчаги, носени на крилете на своите „вълшебни” дипломи. Те бързат ли, бързат към разположените навред образователни институции-хранилки.

Уверени, устремени напред и напълно некомпетентни, те се извисяват в небесата, носени на лифт, наречен „връзкарство.” За техните дипломи важат други природни закони- при тях бакалавърската степен има по-голяма тежест от магистърската, четири (години) е повече от шест (години). Нулевият стаж в областта на образованието е предимство. Докторската степен- тежка обремененост, от която всеки директор бяга. Участието в проекти на европейско равнище е нещо, по-неразбираемо от китайска азбука.

Изкачваш се бавно и тежко, виждайки как държат вълшебните дипломи в ръцете си. Те те изпреварват, защото си бакалавър, а те са магистри- просто са се родили една година преди теб. Няма значение, че си учил точно толкова години колкото тях и че дори ти е преподавана една дисциплина повече. Ти имаш по-ниска степен и директорът на всеки връх на тази заснежена планина ще ти го каже. „Той/тя е искрен/а”, мислиш си, „Имам нужда от онези, хубавите вълшебни дипломи.” Чуваш все този отговор на десетки места и знаеш, че хората са прави.

Вятърът в планината духа силно, тежко, иска ти се да пристигнеш по-скоро високо горе, да си намериш топло местенце, някое, което е само за теб, където да дадеш всичко от себе си. „Моето училище”, казваш си ти замечтано.

На следващата година започваш похода отново. Но този път не си сам. До себе си имаш приятел, с когото завършвате магистратура. Той е популярен в своя град учител, известен с оригиналното си мислене и любовта на учениците към него. Той преподава доброволно в научна школа, даваща златни медалисти на международни олимпиади. В сравнение с него ти си никой- скромен, без опит и без слава.

Изкачваш се с надежда, вече сигурен в себе си. Виждаш пак онези, с „вълшебните” дипломи, блестящи ярко на слънцето, някъде в далечината. Те бързат ли, бързат. „И аз съм като тях”, мислиш си, „Вече имам какво да покажа. Сега мога да служа на Моето Училище.” Вървиш смело, мислейки си за усмихнатите колеги, които всеки ден ще те гледат с оптимизъм и радост, че си сред тях. И хубавите часове, в които учениците ще осъзнават света и себе си!

„Благодаря, ще ви се обадим”, казва ви секретарката и завежда молба под номер ХХХХХХ. Няма да получите съобщение за резултата- вие не сте одобрен. На едно място вместо вас е предпочетен човек с „вълшебна” бакалавърска диплома и без никакъв стаж; на друго място е обявен конкурс за учител по два предмета, толкова несъвместими, колкото обучение по йога и медитация във Варшавското еврейско гето през 1943 г. Третото място ... просто е заето от поредния човек, който има нужда от работа преди

пенсиониране. „Вярно е”, преценяваш нещата трезво, „В моята специалност има малко свободни часове и хората се нуждаят от тях. Сигурно ще си намеря нещо.” Спираш се да отдъхнеш след бурното изкачване. Поглеждаш надолу- още толкова много бързат ли, бързат с „вълшебни” дипломи в ръка! Те се бутат, събарят се. Стават все повече. Миналата година бяха толкова малко... Но какво става? Някой потупва рамото ти с ръка.

„Връщам се”, казва тихо твоят приятел, „Казаха ми, че за това място искат бакалавър, а не магистър”. Той е примирен. Но сега ти поне РАЗБИРАШ какво се случва.

Ти никога не си имал „вълшебна” диплома. Твоята диплома е „нормална”, тя е изкарана честно и с много труд. Взел си я с много надежда преди месец, а съвсем скоро ще си я захвърлил в шкафчето.

Ти никога няма да разбереш как се случва всичко това: как математикът преподава философия, как бакалавърът има предимство пред притежател на докторска степен, как английски език се преподава от учители, които могат да кажат само “Гут”, без да знаят, че това е немско произношение. Но това не е случайно, защото хора стават директори без педагогически стаж в столицата на твоята Страна на вълшебните дипломи, а районният инспекторат има двама директори, които водят съдебни дела един срещу друг.

Но снеговете бавно се топят. Върховете се снижават, а училищата намаляват. До онзи, гадният момент, когато ще останат само хората с „вълшебните” дипломи. Тогава учениците ще знаят повече от своите учители. А ще дойде и денят, когато те, некомпетентните, няма да имат нужда от своите дипломи-протекции, защото няма да има ученици. Техните родители отдавна ще са заминали в другата страна, тази на Невълшебните дипломи. И тогава те сами ще трябва да извървят дългия път надолу към долината, където ще ги чакат пустеещи земи и празни стаи.

Д-р Николай Иванов



6

Interviews about Thracian Celebration In the period from 24th to 30th August 2012 Ka-zanlak turned into cultural capital of Thracian heritage. The event links together different forms of traditional and mod-ern arts - music, dance, performance art, painting, photogra-phy, concerts, exhibitions, performances. All of this attracted many viewers, not only from the city of Kazanlak, but also from abroad.

Celebrations were held for the eighth time. In this year has been extended to seven days. This project is a great op-portunity for the city of Kazanlak, to draw attention to the historical and cultural heritage of the place. Throughout the week, residents and visitors had the opportunity to “feed their spirit” by various attractions. Such diversity program of Thra-cian Celebration was a chance to attract more people involved and interested in this cultural event.

Curiosity of volunteers from young Development Center - Mutual Aid led to make several interviews citizens of the town. Volunteers were wondering about impressions of viewers. The effects of interviews you can read below.

Docho Georgiev (student) and Teodora Georgieva (working in the library). We met them during nice sunny day in Rosarium Park. Our respondents asked about their impressions during Thracian Celebration, answered that they enjoyed a lot the first performance, which opened the whole event. Combination of forms, ritual dances, warriors fighting, fire show, all of this given in the form of story telling, was very im-pressive and it will stay in memory of our speak-ers for a long time.

Nikolay Teodorov - on retirment. Un-fortunatly the hot aura around didn’t let to our respondent to see a lot from rich program of Thracian Celebration. Our speaker is interested in tracian history.He have seen Sevtopolis ancient city before Koprinka dam was built, he also vis-ited tracian tombs around Kazanlak.

During celebration this year, Nikolay have seen interesting exhibition in Iskra Museum.

Petar Rusev (Own business). Our next re-spondent travells in Bulgaria a lot with his own buissnes (castle entertainment for children). Asked about his impressions about Thracian Cel-ebration, he asked that unfortunatly he doesn’t have too much time, because he is busy with his work. But he has seen the concert na “Mladeszki muzikanti cystawi” in Rosarium Park, and he en-joy this event a lot. The same day on which we made the interview with Petar, he packed his business (castle) and was planning to go to the next city.

Ilia Iliev - (asked about profession , he answered “Happy person”). I have seen concert “Mladeszki muzikanti cystawi” and in his opinion it is beautifull form for young to musicians to express themselves. Ilia recommends the international atmosphere of the event (some of the musicians are volunteers from abroad). Our respondent haven’t seen the Thracian Celebration in previous year, just heart some good stories about this. This year he have seen (insted of concert) the craft workshops in the Tubeto park and he enjoy this a lot.



“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящото издание/вестник/брошура/ не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.” BG11-A2-533-R5 - Проект “Екологично развитие две“

ПОЛЕЗНИ ВРъЗКИ: www.youthbg.infowww.eurodesk.bg

www.mikc.bg

Дизайн на бюлетина:Иван Бонев

fACEBOOK ПРОФИЛ: сдружение взаимопомощ www.ydcma.org [email protected]За КонтаКтИ:

www.kazanlak-bg.infowww.gallery-kazanlak.com

Редактори:д-р Николай ИвановДорота Ридел

Сътрудници:инж. Мария СлавоваГабриела ЯнчеваВасил ЕлховскиКрасимир ЦаневЛадислав БоднарПавлета Петрова

7

Kristian Lekov, student NATFIS-Stage and screen design

Our next speaker came to Kazanlak just for a couple of days. He works in Sofia as a part time worker, but he likes to visit Kazanlak from time to time (it’s his family town). He just came after the Thracian celebration started and he has seen the concert on thuesday “Mladeszki muzikanti cystawi”. He enjoyed the young spirit on the stage and the music.

Nadia Ivanova (traveller)Our last respondent Nadia travells a lot in

whole Bulgaria and she visited Kazanlak during Thracian Celebration. So

far she likes a lot the festival. She is interested in history a lot and she has seen a lot of tracian thombs around. Nadia was really impressed by the first performance and the fire show. I also enjoy this international atmosphere because I know that there performed people were also from abroad, volunteers.



Как да се справим с безработицата от Дорота Ридел

8

Безработицата е проблем, който засяга все повече и повече хора. Всеки се опитва да намери работа, за да се отърве от определението „безработен”. Безработният човек се чувства вечно губещ, с никакъв шанс за щастливо бъдеще и е депресиран... Но ти не спираш да си търсиш работа и искаш да я намериш! Ти се нуждаеш от съвет, но не трябва да чакаш пасивно и да се надяваш на чудо!

Ако си

безработен, ще трябва да свикнеш с факта, че това положение ще трае поне няколко седмици. Това не означава да седнеш и да заплачеш. Когато си безработен, може да се почувстваш дискомфортно, да се депресираш или да загубиш желание да търсиш работа. Дори да четеш съвети, отправени към безработните и да се възползваш от тях, знай, че ще минат седмици, дори месеци без да си намериш работа. Възможно е да рухнеш психически( а това е типично при онези, които са били без работа повече от един месец ), когато шансовете за намиране на работа намалят до нулеви. За щастие, ако действаш бързо и решително, имаш шанс да избегнеш п р о б л е м и т е , свързани с безработицата.

Направи така, че търсенето на работа да ти бъде главна задача.

Най-

важно е да не губиш надежда за намирането на работа. Така, че трябва да я търсиш дълго и упорито. Независимо от последствията (може да изпратиш хиляди писма за кандидатстване, но да не получиш отговори), трябва да не спираш да се надяваш и това ще ти помогне да поддържаш психически баланс. Един от най- препоръчваните съвети е да прекарваш поне 30 часа на седмица в търсене на работа. Истината е такава, че прекарвайки 40 или 50 часа седмично в търсене на работа ще е много по- добър вариант. Освен факта, че търсенето на работа

е единственият начин да намалиш времето, през което ще бъдеш б е з р а б о т е н , обявите за работа и кандидатстването за работа ще отвлекат вниманието ти

и така ще се чувстваш по- малко стресиран.

Едно от решенията е да си с

добро чувство за хумор. Дълготрайният стрес, на

който е подложен безработният, влияе зле на настроението. Това води до влошаване на настроението, а след някой друг месец и до депресия.

Затова трябва да си

поддържаш доброто настроение и да гледаш на нещата по- позитивно!

В ъ п р е к и липсата на пари, а оттам трябва да се разделиш със скъпото забавление, винаги трябва да си намираш развлечение, с което да се занимаваш.

Например можеш да прочетеш някоя книга, да излезеш на разходка

с кучето или да гледаш филм. Ако не с п о р т у в а ш по принцип ( плуване, д ж о г и н г , ф и т н е с , аеробика и т.н.), то тогава

е време да започнеш да го правиш. Физическите упражнения помагат да се контролираш и да намалиш сам стреса, а ендорфините, които произвежда тялото ти, повлияват за доброто настроение.

Зареди се с търпение. Всеки, който току-що е

изгубил работата си, смята, че за броени дни ще си намери нова. За съжаление, това е просто илюзия. Трябва да се настроиш психически и да разбереш, че ще бъдеш безработен поне няколко месеца. Разбира се, възможно е да се сдобиеш с нова работа след няколко седмици, но също толкова вероятно е да я получиш след пет месеца. Всеки безработен трябва да е търпелив. Ако последваш съветите,

отправени към хората без работа, и прекарваш много часове опитвайки се да я намериш, тогава шансът ти се увеличава. Търсенето на работа е също вид работа , задължение, което иска търпение. Но в случая ти сам се одобряваш за този вид работа и, впоследствие, някой друг те назначава.

Бюлетин Доброволците - 11 бр. (6) септември 2012

Documents

Transcript of Бюлетин Доброволците - 11 бр. (6) септември 2012