Рисуване на зъби в утроени размери

Цел: Усвояване на анатомията на постоянните зъби чрез рисуването на повърхностите им в утроени размери.Литература:1. Учебник по пропедевтика на протетичната стоматология. Р. Ралев, А. Филчев. София,20072.Ръководство за рисуване на зъби. Е.Райчинова, А.Йончева.Медицина и физкултура, София, 3. Морфологичен атлас на зъбна анатомия.4.Wheeler's Dental Anatomy, Physiology and Occlusion - може да бъде прочетена в google books5.Concise Dental Anatomy and Morphology. J.Fuller,G.Denehy,T.Schulein6. Dental Anatomy. J.Woelfel – може да бъде прочетена в google books7. http://www.learnerstv.com/Free-Dental-Video-lectures-ltv137-Page1.htm Терминологичен речник:

Равнини:(L.-planus,E. -plane) Сагиталната равнина е равнината, която разделя тялото на лява и дясна половина, а

когато минава между двата централни резеца и средата на небцето се нарича медианна ( срединна) равнина.

Хоризонтална /Трансверзална/ равнина -това е равнината, която разделя тялото на горна и долна половина. Франкфуртска хоризонтала – равнина, в която лежи линията, свързваща най-ниската точка от ръба на очницата и най-високата точка на външния слухов канал. Оклузалната равнина е хоризонтална равнина, която минава между режещите ръбове и дъвкателните повърхности на зъбите.

Фронтална(коронална) равнина- вертикална равнина, перпендикулярна на сагиталната равнина, разделя тялото на предна и задна част.

И трите равнини са взаимно перпендикулярни.

Посоки:Aксиална (L. axis от Gr. axōn -ос ) - надлъжна ос на зъба. Служи за ориентир при описание на

местоположението на детайли от зъбните повърхности. - по аксиалната

-апикално - към корена-цервикално (L.cervix)– към зъбната шийка и емайло-циментовата граница-инцизална (L. incidere)– към режещите ръбове-оклузално–към дъвкателната повърхност- коронално (L.corona) – към зъбната коронка

-перпендикулярно на аксиалната -в предно-задна (anteroposterior AP;MD)

-медиално – към медианната равнина-дистално – обратно на медиално

-странична(латерална)( vestibulolingvalis VL)-вестибуларно – към устните и бузите-лингвално – към езика и небцето

Зъбни повърхности и проекции:Проекция – изображение на пространстваена фигура върху плоскост, т.е. изгледът на зъба от съответната посока.

За описване на границите на зъбните повърхности се използват термините контурни ръбове и емайлоциментова граница.Контурни ръбове(L .margo, E .line angle) –линейни,най-често конвексни изпъкналости , намиращи се на границата на две повърхности, които сключват двустенен ъгъл помежду си. Наименованията им се получават от наименованията на участващите повърхности, напр. медиовестибуларен ръб. Всеки зъб има 8 контурни ръба. За краткост в текста ще ги обозначане с първите им букви –МВР. Контурните ръбове и емайлоциментовата граница оформят границите на съответната повърхност. Пресечната точка на три равнини можем да определим като връх на тристенен ъгъл, например точката, в която се пресичат медиалната, вестибуларната и оклузалната равнина може да бъде определена като медиовестибулооклузален връх. /МВОВ/(L. Apex anguli mediovestibuloocclusalis coronae dentis;E.point angle ) Зъбната корона има четири върха на тристенни ъгли.

-Емайло-циментова граница(ЕЦГ)(L. Cervix, E.cementoenamel junction)- ясно изразена линия на зъбната повърхност, очертаваща прехода на емайла на зъбната корона в цимента на корена и определя мястото на зъбната шийка.. Тя разделя зъба на анатомична корона и корен. Вестибуларно и лингвално ЕЦГ е апикално извита, като при фронталните зъби тя е по-силно изразена и колкото по-дистално в зъбната редица са разположени зъбите, толкова тя е по-слабо изразена. Апроксимално ЕЦГ е насочена към инцизалната повърхност на фронталните зъби и дъвкателната на премоларите и моларите.Като правило медиалната извивка е по-силно изразена от дисталната и големината и′ намалява в дистална посока. Повърхности на зъбната корона-вестибуларна повърхност (facies vestibularis,от L.vestibulum oris – устно предверие)-

външната, видима част на зъба, която контактува с устните и бузите.При резците и кучешките зъби, наричани още фронтални или предни зъби, се употребява термина лабиална (L.labia –устни), а при премоларите и моларите – букална (L.bucca - буза) повърхност. Границите на вестибуларната повърхност се определят от ЕЦГ, медио-вестибуларния(МВР),

дистовестибуларния(ДВР) и вестибуло-инцизалния(ВИР)(при фронталните зъби) или вестибуло-оклузални(ВОР)(при премоларите и моларите) контурни ръбове. -лингвална повърхност (facies lingualis)-повърхността на зъба, противоположна на

вестибуларната, която контактува с езика. При описание на горните зъби може да се използва и палатинална повърхност ( facies palatinalis). Границите се определят от ЕЦГ,медио-,дистолингвалния (МЛР и ДЛР), лингвоинцизалния (ЛИР)(при резците) или лингвооклузалния (ЛОР)(при моларите) контурни ръбове.

Вестибуларните и лингвалните повърхности на зъбите най-общо се вписват в трапец с малката основа разположена върху ЕЦГ.-странични (апроксимални) повърхности(L, approximare-доближавам) - медиална и дистална,

-(facies proximalis,( L, proximus – близък) facies approximalis; medialis et distalis). В българската дентална литература е прието понятието апроксимални повърхности, а в англоезичната(американската) се използват понятията проксимална, равнозначно на мезиална(Gr. Mesos - среден), и дистална, както и проксимални или интерпроксимални повърхности –повърхностите, които контактуват със съседните зъби в предно-задна посока.

-медиална повърхност(facies medialis)-повърхността на зъба, която е по-близо до сагиталната медианна равнина. Границите се определят от ЕЦГ, медиовестибуларния (МВР), медиолингвалния (МЛР) и медиоинцизалния(МИР)(при фронталните зъби) или медиооклузалния(МОР)(при премоларите и моларите) контурни ръбове.

-дистална повърхност(facies distalis)-противоположна на медиалната, по-отдалечена от медианната равнина. Границите се определят от ЕЦГ, дистовестибуларния (ДВР), дистолингвалния (ДЛР) и дистоинцизалния(ДИР)(при фронталните зъби) или дистооклузалния(ДОР)(при премоларите и моларите) контурни ръбове.

Формата на апроксималните повърхности на фронталните зъби е триъгълна, с основа разположена върху ЕЦГ, при горните премолари и молари, тя е трапецовидна, с голямата основа върху ЕЦГ, а при долните премолари и молари е ромбовидна.

Двата централни резеца контактуват със своите медиални повърхности в медианната линия, а всички останали зъби контактуват с дисталната повърхност на предноразположения зъб.

-Инцизална повърхност (facies incisalis,). Това е повърхността на зъба, която участва в образуването на оклузалната равнина и обхваща режещите ръбове на резците и кучешките. Тя е ограничена между вестибулоинцизалния (ВИР), медио-,дистоинцизалния (МИР и ДИР) и

лингвоинцизалния(ЛИР) контурни ръбове. При резците тя може да бъде наречена още crista incisalis, а при кучешките наблюдаваме cristae medialis et distalis. -Дъвкателна повърхност (facies occlusalis). Това е повърхността на зъба, която участва в образуването на оклузалната равнина и обхваща дъвкателните повърхности на страничните зъби. Границите на дъвкателната повърхност се определят от медио-,дисто-,вестибуло- и лингвооклузалния (МОР,ДОР,ВОР и ЛОР) контурни ръбове. Формата е полигонална и различна при горните и долни премолари и молари .

-Повърхности на коренитеКорените имат вестибуларна, линвална и апроксимални повърхности, ограничени от

съответните контурни ръбове и ЕЦГ. Към върха си те намяват диаметъра си и завършват с апекс(apex radicis, от L.apex –връх).

Фронталните зъби и премоларите, с изключение на горния първи премолар(два корена), имат един корен, горните молари имат три корена – два вестибуларни и един палатинален, долните молари – два корена, разположени в медио-дистална посока. В своето развитие всички зъби започнат като еднокоренови и в последствие се оформят отделните корени. Общата част на корена при многокореновите зъби се нарича трункус(L.truncus –стъбло, ствол), а мястото на отделянето на отделните корени се нарича фуркация(L.furca- клон), при долните молари и горния първи премолар– бифуркация, а при горните – трифуркация.

При описанието на повърхностите ще използваме следните термини: конвексен(L, convextus -сводест) –изпъкнал, конкавен( от L, concavare - дълбая) – вдлъбнат , депресия (L, deprimere – натискам, притискам)– намаляване на изпъкналост на релефа до плосък или конкавен, еминенция(L.eminentia - възвишение, хълм ) – овална издатина на релефа и контур -външните очертания на фигура, образ.

За по-детайлното описание на анатомичните особености на всяка една описвана повърхност условно ще я разделяме на третини.

Изпъкналости и вдлъбнатости:

Изпъкналости:

Туберкули(cuspis dentis, L.cuspis – връх, E.cusp )– различни по големина и форма, обикновено островърхи, изпъкналости на оклузалния релеф на дъвкателните и кучешките зъби. Всеки туберкул има четири ръба (cristae) – медиален, дистален, централен и триъгълен и четири склона .Cingulum(L.-пояс,колан) голяма, заоблена изпъкналост, обхващаща цервикалната третина на лингвалната повърхност на фронталните зъби.Мамелони – малки, заоблени изпъкналости на емайла върху инцизалните повърхности на резците. Лоб (Gk, lobos)– голям участък от зъбната повърхност, формиран от един център на калцификация при развитието на зъбната корона Туберкулите и мамелоните са пример за лоб. Така например резците и кучешките имат четири лоба – медиолабиален, централен лабиален, дистолабиален и лингвален. Премоларите също имат четири лоба, с изключение на тритуберкулната форма на долния втори премолар, който има пет лоба – три вестибуларни и два лингвални – медио- и дистолингвални лобове. Вестибуларните лобове на резците, кучешките и премоларите са разделени с плитки депресии. Моларите, с изключение на долния първи молар, имат четири лоба, два вестибуларни и два лингвални, разделени от основни бразди. Наименованията им са като на едноименните туберкули, които произхождат от тях. Долният първи молар има пет лоба, три вестибуларни и два лингвални.

Ръбове по оклузалната повърхност: (L.crista(е) – хребет, гребен) – Всяка криста има ръб и два склона. Когато в текста употребяваме термина ръб, в повечето случаи се има предвид crista.Склонове(E.inclined plane)– наклонените повърхности между два туберкулни ръба.

Наименованията им се получават от комбинирането на наименованията на участващите ръбове. Всеки туберкул има четири склона.

-Основни ръбове -Туберкулни

- медиален и дистален(L.cristae medialis et distalis, E.medial/distal cusp ridge) - започват от туберкулния връх и се спускат към пресечната точка на медиалната или дисталната повърхност с оклузалната и съответно вестибуларната или лингвалната повърхности

- Централни ръбове(L.crista vestibularis et crista lingvalis,E.vestibular/lingual cusp ridge) - външни ръбове, които започват от туберкулния връх и се спускат към вестибуларната или лингвалната повърхност на зъба.

-Триъгълни ръбове(L.crista triangularis,E.triangular ridge) - вътрешни ръбове, които започват от туберкулния връх и се спускат към централната бразда. Два срещулежащи триъгълни ръба, пресичащи във вестибулолингвална посока дъвкателната повърхност на премоларите и моларите, образуват трансверзален ръб.(L.crista transversa coronae dentis,E.transverse ridge) При горните молари триъгълния ръб(crista) на дистовестибуларния туберкул и дисталния триъгълен ръб(crista)на медиолингвалния туберкул се свързват в наклонен(кос) ръб (L.crista obliqua coronae dentis , E.oblique ridge of crown). Двете кристи оформят триъгълник (L.crista trigonalis, trigonum ), който е характерен за горните молари.

-Маргинални/контактни,апроксимални/ ръбове(L.cristae marginalis,E.marginal ridges) – линейни конвексни изпъкналости на емайла, които оформят медиалните и дисталните граници на оклузалните повърхности на премоларите и моларите, както и медиалните и дисталните граници на лигвалните повърхности на резците и канините.

-Допълнителни ръбове – емайлови инвагинации(нагъвания на релефа), (L, in- във, vagina – обвивка, капсула), разделени от основните ръбове(кристи) с допълнителни бразди.

-Ръбове по околовръстните стени-вестибулоцервикален ръб ( L. crista (eminencia)vestibulocervicalis )- всички зъби

вестибуларно имат лека изпъкналост в цервикалната третина, близо до ЕЦГ. При фронталните зъби изпъкналостта е по-малка и терминът е еминенциа, а при премоларите и моларите – ръб (криста.)

-лингвален ръб(crista(eminencia) lingvalis) - при фронталните зъби изпъкналостта е цервикално разположена(cingulum), при горните премолари и молари – в средната третина на короната, а при долните – близо до оклузалната повърхност.

- Контактна зона (точка)(КТ)- елипсовидна зона на контакт, разположена върху апроксималните повърхности на два съседни зъба на една и съща зъбна редица. Всеки зъб, с изключение на последния в зъбната редица, има медиална и дистална контактна зона.Като правило медиалната контактна зона е по-високо разположена от дисталната, с иключение на долния първи премолар, където МКТ и ДКТ са на почти едно ниво. Погледнато от вестибуларно, колкото зъбът е по-дистално разположен в зъбната редица,толкова по-цервикално се разполагат контактните зони - при резците и кучешките зъби те са в инцизалната третина, а при при моларите – в средната третина. Контактите на фронталните зъби в инциалната проекция са разположени в центъра на средната третина, а на дисталните, при поглед от оклузално, са леко изместени във вестибуларна посока. Големината на контактните зони зависи от конвексността на апроксималните страни – колкото те са по-конвексни, толкова КТ са по-малки, както и от възрастта на зъбите – при новопробили зъби КТ са по-малки, по-късно поради абразирането(изтриването) на зъбите по време на функция, КТ увеличават своя размер и можем да говорим за контактни зони.Зъбен екватор(E.height of contour)- линия, перпендикулярна на надлъжната ос, заобикаляща зъба и отбелязвяща мястото на най-голямата му изпъкналост.

Вдлъбналости – бразди и ямки- Линейни

-Бразди.-Основни(първични,централни) бразди (E. development/primary/ grooves) - бразди,

които разделят основните елементи(лобове) на короната или корена. Наименованията им се получават от наименованието на повърхността, от която започват, и наименованието на повърхността, в която свършват. Когато те са разположени в рамките на оклузалната повърхност говорим за централни бразди(E.central groove). Фисурите(L. Fissure- цепка,E.fissure) са емайлови дефекти в дъното на основните бразди в резултат на непълно срастване на лобовете. Сулкус(L.sulcus –улей,вдлъбнатина,долина) – продълговата вдлъбнатина, разположена между кристите и туберкулите, склоновете на които се срещат под ъгъл. В дъното на сулкуса се намира основна бразда.

-Допълнителни бразди(E.supplemental/secondary/ grooves)–по-плитки, спомагателни бразди,които се разклоняват от централните бразди и очертават местата на емайловите инвагинации.

-Нелинейни

-Fossa/fossae/ Фоса - Вдлъбнатини или депресии върху зъбната повърхност с неправилна форма. Резците имат лингвална фоса, при премоларите и моларите има повече от една фоса.

-Централна фоса - наблюдава се при моларите образувана от конвергенцията на триъгълни ръбове в пресечната точка на централните бразди.

-Триангуларни фоси - налюдават се при премолари и молари и са разположени до маргиналните ръбове(кристи) в двата края на медиодисталната бразда.

- фовеа(L. Fovea,E. Pit) - малка по размер зона, локализирана в началото на основните бразди или в мястото на тяхното пресичане.Обикновено се намира в дъното на фосата.

-Депресии – намаляване изпъкналостта на релефа до плосък или конкавен. Например при

резците трите вестибуларни лоба са разделени с плитки депресии, които по своята същност са недоразвити основни бразди, а при първия горен молар, под контактните зони на апроксималните повърхности има елипсовидни депресии.

Размер на зъбите –Медиодисталните и вестибулолингвалните размери на зъбите са измерени като зъбът се разполага с аксиалната /надлъжната/ си ос успоредно на рамената на шублера . Дължината на коронката, корена и общата дължина се измерват като зъбната ос и рамената на шублера са взаимно перпендикулярни. Размерите на шийката са измерени на нива ЕЦГ. В таблицата с утроени размери са дадени закръглени до mm средни стойности на зъбите.Височина на туберкула (E.cusp height) – най- краткото разстояние между най-дълбоката част на централната фоса на молар и линията, свързваща върховете на туберкулите му.

Медио-дистален индекс – разликата в mm между MD размер на шийката и короната.

Рисуване на зъби в утроени размери

Материали:Моливлиния пергелгумичка хартия формат А4 или принтирана схема на съответния зъб от сайта на ФДМ…

Методика:

Рисуват се последователно вестибуларна, лингвална, апроксимална и оклузална повърхности. 1. В най-горната част на листа се изписва наименованието на зъба на български, обозначение по

формулата на Виола, отдолу наименованието на зъба на латински. Под това в таблица се нанасят утроените размери на съответния зъб взети от таблицата на Боянов /виж учебника по Пропедевтика/.

Зъби: Обща дължина в мм на: Диаметър в мм на:

зъба коронката коренакоронката шийкатаMD VL MD VL

Горни

11.21 67 31 36 25 21 19 1912.22 65 28 37 20 19 15 1713.23 78 31 47 22 24 17 2314.24 62 23 39 20 27 14 2515.25 64 22 42 18 26 14 2416.26 62 20 42 30 34 24 3317.27 60 23 37 28 33 23 32

Зъби: Обща дължина в мм на: Диаметър в мм на:

зъба коронката коренакоронката шийкатаMD VL MD VL

Долни

41.31 62 26 37 17 17 10 1742.32 64 28 36 17 18 11 1743.33 75 32 42 19 23 16 2244.34 65 23 42 20 23 15 2145.35 65 22 44 20 24 16 2246.36 63 19 44 33 31 25 2747.37 62 20 42 31 29 27 25

Таблица за рисуване на зъбите в утроени размери

2. На 5 см от долния край на листа начертаваме успоредна линия. Оставяме по 3 см от двата края свободни и останалата линия, разделяме на четири равни части. На първите три части издигаме по един перпендикуляр, върху които нанасяме дължината на корена и короната /виж таблицата/. На първите две нанасяме медиодисталния размер на зъба в и очертаваме втора перпендикулярна линия. От третия перпендикуляр отмерваме VL размер на зъба. От четвъртата точка нанасяме MD и издигаме перпендикуляр за VL размер. /Това може да се изпринтира от страницата на ФДМ?www…/ Обозначаваме съответните посоки и повърхности.

3. От средата на първите три правоъгълника издигаме пунктир и нанасяме размерите на шийката.

4. Последователно рисуваме съответните повърхности съобразени с анатомичните особености на съответния зъб./Виж морфологичен атлас на зъбите/

5. В левия долен ъгъл се изписва името на студента, факултетен номер и група, а в десния ъгъл приел:, името на асистента.

Скулптиране на зъби

Цел: Овладяване анатомията на зъбите чрез скулптирането им в утроени размери.Необходими материали и пособия:

-Калъп сапун /восъчно блокче/ - Дермографичен молив.- Милиметрова линия.- Гипсов нож- Моделажно ножче-Микрофибърна кърпичка за заглаждане на скулптирания зъб - Спиртна лампа (ако се използва восъчно блокче)

Скулптиране на горен централен резец в утроени размери

Анатомия на горен централен резецВ постоянното съзъбие /dentes permanentes/, резците са 8. Названието резец идва от латинския

глагол ‘incidere”-режа.Резците заедно с кучешките зъби образуват групата на фронталните зъби.Има 4 максиларни резеца - два централни/11,21/ и два странични/12,22/. На долна челюст има

също четири резеца - 2 централни /31,41/ и два странични /32,42/. Обикновено централните резци /максиларни и мандибуларни/ контактуват със своите

медиални повърхности помежду си. В случай, че контакт между тях липсва /м/у11 и 21и или 31,41/, разстоянието м/у тях се нарича Диастема. Трема се нарича разстоянието м/у два съседни зъба /без централните резци/.Дисталната повърхност на централните резци контактува с медиалната повърхност на

страничните резци, а дисталната повърхност на страничните резци контактува с медиалната повърхност на кучешките зъби.Функция на резците 1.Функцията на резците е да срязват и отхапват храната.2. Да поддържат устните и лицевите мускули.3.Спомагат за правилния изговор на лабиоденталните/в,ф,з,с/ и глосоденталните/т,д,н/ звуци.4.Формата, големината, цвета и подреждането, както и липсата на един или повече зъби влияе

на естетическото възприемане на лицето.Морфология на резците.Всички зъбни коронки имат 5 повърхности: две проксимални-facies proximalis:

вестибуларна-‘facies vestibularis’и лингвална-‘facies lingualis‘/ и две апроксимални/facies aproximalis или contactus: facies medialis и facies distalis. Петата повърхност-facies masticatoria се нарича още facies occlusalis, а при резците- facies incisalis, защото те имат режещ ръб-margo incisalis.Горен централен резец-Dens incisivus centralis superior. Горният централен/първи/ резец е с най-големи размери сред резците.За по-детайлно описание

на всяка една повърхност последователно ще описваме самата повърхност и изгледа на съответния зъб погледнат от тази проекция.Facies vestibularis /facies labialis/Вестибуларната повърхност е леко изпъкнала и може най-общо да се оприличи на трапец, с

основа лежаща върху режещия ръб. Формата на вестибуларната повърхност/в.п./ съответства на формата на лицето и може да бъде четириъгълна,триъгълна или овална. .Медиовестибуларният ръб сключва остър до почти прав ъгъл с инцизалната повърхност в

зависимост от формата на зъба, докато дистовестибуларният преминава с плавна конвексна извивка. Обикновено короната е по-дълга инцизиво-гингивално, отколкото медио-дистално. Ако

разделим височината на вестибуларната повърхност на три части, най-тясна е цервикалната, а най-широка е инцизалната трета.По в.п. се наблюдават две надлъжни депресии, които достигат режещия ръб и разделят трите

лоба - мамелони /mamelons/, които са добре изразени при новопоникналите резци.. Медиалният лоб е по-масивен от дисталния, а в MD посока двата са почти еднакви по размер. Средният лоб е по-тесен и по-дълъг. Режещият ръб е почти прав с лека дъговидна извивка .ЕЦГе насочена апикално.

Вестибуларно зъбният екватор се разполага в цервикалната третина в областта на вестибулоцервикалната еминенция, като следва извивката на емайло-циментовата граница/ЕЦГ/, а в апроксималните повърхности преминава през контактните точки.

Facies lingualis /facies palatinalis/Тя е с по-малки размери от вестибуларната повърхност и е вдлъбната в инцизалната и средна

третина Цингулума е разположен в цервикалната третина и е отместен леко в дистална посока.. От режещия ръб към шийката тръгват медиален и дистален маргинален ръб(криста) , които към шийката се свързват с цингулума и заедно с режещия ръб оформят границите на лингвална та фоса(fossa lingvalis) Медиолингвалния ръб е по-дълъг от дистолингвалния ЕЦГ е с по-силно изразена апикална извивка сравнено с вестибуларно.

Фиг. В някои случаи от цингулума към режещия ръб може да се наблюдават 2,3 или 4 малки браздички.В тази проекция се наблюдават и част от апроксималните повърхности.Facies approximalis /facies medialis et facies distalis/.Форвата е най-общо триъгълна с основа разположена върху ЕЦГ. Медио- и

дистовестибуларните ръбове имат лабиално насочена конвексна извивка. Медио- и дистолингвалните контурни ръбове са със S образна извивка, която е конвексна в областта на цингулума и конкавна в инцизалната третина. Медиалната повърхност е по-голяма и по-плоска от дисталната, която е по-малка и по-

заоблена. Емайло-циментовата граница е извита инцизално като медиалната извивка е по-силно изразена и може да достигне до ¼ от коронковата дължина. Медиалната контактна точка е елипсовидна, с по-голям диаметър инцизивогингивално, и се намира в инцизалната третина близо до режещия ръб, в средната VL третина на медиалната проекция.Дисталната контактна точка е по-малка по размер и се намира в инцизалната третина близо до средната третина. В тази проекция, вестибуларно, близо до ЕЦГ, се наблюдава депресия на кореновата повърхност, която е характерна за всички горни фронтални зъби и е един от белезите за тяхното разпознаване от долните.

Фиг.

Facies incisalis.Тъй като fac.incisalis е повърхността само на режещия ръб, ще разгледаме изглед на зъба откъм

режещия ръб. Медио-дисталният размер на коронката е по-голям от вестибуло-лингвалния. Вестибуларната част на коронката е по-голяма по обем и по-овална. В тази проекциясе

вижда ,че медиалната част на вестибуларната повърхност е по-масивна от дисталната. Също така се виждат и двете депресии по вестибуларната повърхност, които разделят ръба на 3 части. Рeжещият ръб е почти прав, като в двата си края е леко извит, като дисталният е по-силно

извит. В лингвалната част се вижда cingulum-а, чиято по-голяма част е разположена в дисталната

половина. Фиг.

Radix dentisКоренът на зъба има неправилна конусообразна форма. В цервикалната третина близо до ЕЦГ

се наблюдават депресии, които са характерни за корена на горния централен резец. В апикалната си третина се стеснява силно и завършва с връх /apex/. По правило всички корени на зъбите са дистално извити в апикалната си част. , но при централния резец извивката може да липсва/прав корен/ или да бъде медиално насочена.Ако разгледаме напречно сечение на корена на зъба се вижда, че вестибуларно коренът е

изпъкнал и масивен а лингвално се стеснява и завършва в ръб. Напречното сечение на корена наподобява триъгълник с върхове медиално, дистално и лингвално. Върхът на корена и режещият ръб съвпадат с надлъжната ос на зъба. Етапи при скулптирането на горен централен резец:

1. Нанасяме хоризонтална линия, върху която ще се разположи режещия ръб на резеца.2.. От средата издигаме перпендикуляр, върху който ще нанесем дължината на короната и корена на

зъба.3. С линийка по вертикалата нанасяме общата дължина на зъба-6.7см. и на короната-3.1см4. Очертаваме две линии успоредни на първата.5. Върху първата хоризонталната линия нанасяме симетрично медиодисталния размер на короната-

2.5см.6. На линията, маркираща дължината на короната симетрично нанасяме медиодисталния рамер на

шийката-1.9 см

.

7. Очертаваме вестибуларните контури на зъба с дермографичен молив

8 Изрязваме така, че очертанията да се запазят, за да не се намали размера при заглаждане.

9. По апроксималната повърхност извършваме отново действията от точка1., 2.и 3. Проверяваме правилността на изрязването.

10. На линията, маркираща дължината на короната симетрично нанасяме медиодисталния рамер на шийката-1.9 см11. На 1 см под тази линия, към вестибуларната повърхност и 0.7 към лингвалната, симетрично нанасяме вестибулолингвалния размер на короната./лингвално ЕЦГ е разположена по-високо/12. Очертаваме апроксималният контур на зъба, след което изрязваме като в точка 8.

За улеснение при очертаването, може да се изработят предварително изрязани от картон шаблони в утроени размери и да се наложат върху вестибуларната и апроксималната повърхност.

13. При изглед откъм режещия ръб очертаваме линиите на екватора, които медиално и дистално трябва да преминават през контактните точки.14. С дермографичен молив очертаваме медиалната и дистална контактна точка, които трябва да се запазят при оформянето на медиалния и дисталния вестибуларен ръб.

15. Изрязваме със запазване на очертанията.

16. Разделяме режещия ръб с дермографичен молив на три части, от които медиалната и дисталната са равни , а средната е по-малка.17. От маркиркираните точки начертаваме две линии по вестибуларната повърхност с дължина 1 см.

18. С върха на ножа от медиалната линия към медиалната страна заобляме и оформяме инцизалната част на медиовестибуларния ръб. Същото се повтаря и дистално, като се запазват очертанията на контактните точки.19. Заобляме и средната част.20. С внимателни и плавни движения на ножчето оформяме медиовестибуларния и дистовестибуларния ръб в средната и цервикалната част на короната.21. Заглаждаме екватора и заличаваме очертанията на молива.22. Лингвалната част на режещия ръб разделяме на четири части. От двете външни точки очертаваме. трапец с малката основа насочена към цингулума и отстояща на 3-4mm от него.

23. Отнемаме около 1-1,5mm от обема в очертанията на трапеца като оформяме fossa lingualis.24. Заобляме и оформяме медиолингвалния и дистолингвалния контурни ръбове, почертаваме медиалния и дисталния маргинални ръбове.

25. Заобляме и подчертаваме цингулума откъм fossa lingualis.26. Оформяме и заглаждаме медиалната и дистална повърхност като внимателно заличаваме начертаните контактни точки.27. Подчертаваме ЕЦГ.28. Разделяме дължината на кореновата повърхност на три равни части. Цервикалната третина на напречен срез има приблизително триъгълна форма, която плавно преминава в овална в средната и апикалната трета. Заобляме корена, ,подчертаваме депресиите при ЕЦГ а на върха придаваме лека дистална извивка.29. С микрофибърна кърпичка се прави окончателното заглаждане на зъба.

Скулптиране на горен кучешки зъб

Анатомия на постоянните кучешки зъбиDentes caniniНаименованието им идва от латинската дума caninus-което означава куче. Наричат се още куспидатес /от лат.cuspis-туберкул/ или еднотуберкулни зъби.В човешкото съзъбие има 4 кучешки зъба /канина/. В горната челюст два-13,23 и в долната челюст два-33 и 43.Разположени са в ъгъла на челюстта, веднага след страничните резци. С дисталните си повърхности контактуват с първите малки кътници/премолари/. Те са най-дългите постоянни зъби като цяло /корен+корона/, а долният кучешки зъб има най-дългата коронка от всички човешки зъби-10,6mm./според изследване на Б.Боянов, Д.Аврамов, С.Крайовски и Т.Христозов върху 100 000 зъба/. Корените на горните кучешки зъби са с най-голяма дължина-средно 15,7mm според същото изследване.Заради дългите им корени, кучешките зъби най-често са последните, които остават в устата. Те са едни от зъбите, които поникват последни /ако не смятаме мъдреците/. Заедно с резците кучешките зъби образуват групата на фронталните зъби и естетическия

сегмент. Функции на кучешките зъби1.Основната им функция е да пробиват, срязват и разкъсват храната.2.Поддържат усните и лицевата мускулатура.3.Имат важна роля в защитата на дъвкателните зъби от вредните хоризонтални движения с

т.нар.ефект на“канинова защита”/canine guidance/.4. Правилното им разположение, форъма, големина, цвят, както и липсата им допринасят за

естетиката на съзъбието.Горен кучешки зъб. Dens caninus superiorКоронката му има клиновидна форма с копиевиден връх. Формата на коронката му е междинна м/у тази на резците и премоларите. Той е единственият еднотуберкулен зъб. Facies vestibularis /facies labialis/Вестибуларната повърхност на кучешкия зъб има пентагонална форма с три релефно очертани

лоба, разделени към режещия ръб от плитки депресии. Най-силно развит е средния лоб. Медиовестибуларният ръб е конвексен до нивото на МКТ. Дистовестибуларният ръб е конкавен до нивото на ДКТ, намираща се в средната третина.Върхът на туберкула се намира на една линия с централната ос на корена(зъба). От него започва централния ръб, който е с неправилна S-образна форма – в инцизалната и част от средната третина е насочен медиално, а в цервикалната третина – дистално. Централният ръб разделя вестибуларната повърхност на медиален и дистален склон като медиалния е конвексен, а дисталния – конкавен в цервикалната третина и конвексен в инцизалната и средна третини. Медиалната половина е по-масивна от дисталната – VL размер е по-голям медиално. Медиалния туберкулен ръб е по-къс и сключва остър ъгъл(около 30˚) с хоризонталната равнина, а дисталният е по-дълъг и ъгълът е по-голям. Медиалният туберкулен ръб може да бъде конвексен или конкавен, докато дисталния е конкавен. Екваторът на зъба се намира в цервикалната третина. ЕЦГ е извита апиално с наклон дистално.

Фиг….

Facies lingualis/facies palatinalis/Лингвалната повърхност е по-тясна от вестибуларната.Цингулумът и маргиналните ръбове са

по-силно изразени в сравнение с централния резец. Наблюдават се три ръба(кристи)- триъгълен, медиален и дистален маргинален. Триъгълният ръб(криста) започва от цингулума и завършва в туберкулния връх. Най-изпъкналата част на лингвалната повърхност е цингулума, а след това е триъгълният ръб(криста) в инцизалната третина, като между тях изпъкването е по-

слабо изразено(апроксимална проекция). От двете страни на триъгълния ръб(криста) са разположени вдлъбнатини (fossae)-медиална и дистална. С времето този триъгълен ръб(криста) се абразира /изтрива/ в инцизалната третина. Екваторът на зъба минава през МКТ, цервикалната част на цингулума и ДКТ. В сравнение с

централния резец, емайло-циментовата граница е по-слабо извита апикално с лек наклон дистално. В тази проекция поради конвергенцията на апроксималните повърхности, се наблюдават и част

от апроксималните повърхности.

Медиална и дистална повърхност./Странични повърхности/Facies approximalis, Facies medialis et facies distalis.

Апроксималните повърхности имат триъгълна конвексна форма, като медиалната е по-масивна от дисталната. Цервикалната половина на дисталната повърхност е конкавна. МКТ е разположена на границата между инцизалната и средната третина почти по средата между вестибуларната и лингвална повърхност и има елипсовидна форма с по-голям диаметър гингивооклузално. ДКТ е в средната третина и е по-кръгла.Екваторът преминава през контактните точки. Извивката на емайло-циментовата граница е ясно изразена, като медиално е по-силно изразена от дистално.

Инцизална повърхност. Facies incisalisГледано откъм режещия ръб се вижда по-голяма част от лингвалната повърхност, защото

върхът на туберкула и прилежащите му ръбове са разположени леко вестибуларно спрямо централната надлъжна ос на зъба.Цингулумът е централно разположен с лека изпъкналост към дистално. Медиалният контур е

изразено конвексен с по-голям VL размер от дисталния, който е по-тесен и се наблюдават леки вдлъбнатини.

Фиг.

Корен.Radix Коренът е овален като вестибуларната му част е по-масивна. В цервикалната третина медиалната и дисталната повърхности са по-слабо конвексни, плоски или дори конкавни.Близо до ЕЦГ се наблюдават депресии. В средната и апикалната третини всички повърхности са конвексни. Върхът е извит дистално.

Етапи на скулптиране на горен кучешки зъб.

1. Наличието на централен(вестибуларен) и триъгълен (лингвален) ръб(криста) налага предварителна подготовка на блокчето.На малката основа на блокчето нанасяме VL/2.4см/ и MD/2.2см/ размер на коронката и я оразмеряваме с тези размери като на всяка страна добавяме по 2mm симетрично с цел последващи заглаждания. Очертаваме средните линии и ги продължаваме по вестибуларната повърхност. По тази линия нанасяме общата дължина на зъба-

7.8см, и дължина на короната-3.1см. Нанасяме дължината на короната по всички страни.2. По малката основа на блокчето /MD/начертаваме неравнобедрен тъпоъгълен триъгълник, насочен вестибуларно. С гипсов нож под ъгъл от 45град.изрязваме навън. Маркираме чрез изрязване медиален и дистален ръб. 3. Нанасяме медиодисталният размер на шийката - 1,7см и на короната – 2.2 см, като го разпределяме симетрично на централната линия. Очертаваме контурите на вестибуларната повърхност.

4. Изрязваме със запазване на очертанията.5. Очертаваме апроксималната повъхрност, отбелязваме контакните точки и изрязваме.

6. От оклузално очертаваме екватора и изрязваме със запазване на очертанията.

7. Оформяме медиовестибуларния и дистовестибуларния ръб.8. Оформяме „S”-образната извивка на централния ръб(криста).9. Оформяме медиолингвалния и дистолингвалния ръб, медиалния и дисталния маргинален ръб и подчертаваме триъгълния туберкулен ръб. Внимателно отнемаме и оформяме медиалната и дисталната ямки.

10. Заглаждаме цингулума 11. Заглаждаме апроксималните повърхности като се стремим да запазим контактните точки.12. Подчертаваме ЕЦГ.13. Оформяме корена спрямо анатомичните му особености.14. Заглаждаме скулптирания зъб с микрофибърна кърпичка.

Скулптиране на долен първи премолар

Цел: Овладяване на анатомията на първи долен премолар чрез скулптиране в утроени размери.Морфология на премоларите.

Премоларите се наричат още предкътници или малки кътници. На латински dents praemolares означава зъби преди големите кътници –(от prae-преди и mola-камък за мелене).

Премоларите са зъби, които се срещат само в постоянното съзъбие.Премоларите са двутуберкулни зъби (bicuspidates) с изключение на втори долен

премолар(35,45), който може да бъде в дву- или в тритуберкулна форма (с два лингвални туберкула).

Премоларите заедно с моларите формират групата на страничните зъби. С изключение на първите горни малки кътници, които при 75% от хората са с два корена, премоларите са

еднокоренови зъби.Премоларите са 8 на брой-4 горни (14,15,24,25) и 4 долни (34,35,44,45), по два във всеки

квадрант. Първият премолар е непосредствено до кучешкия зъб, а вторият е до него и преди първия молар. Функция на премоларите:

Заедно с моларите участват в стриването (смилането и смачкването) на храната.Заедно с кучешките зъби участват в срязването и разкъсването на храната.Заедно с моларите поддържат височината на захапката.Естетическа функция-участват в поддържането на устните и бузите. Липсата им се забелязва при

говор и усмивка, а усният ъгъл и бузите хлътват.

Морфология на долен първи премолар 34,44Dens praemolaris inferior primusТова е четвъртия зъб в зъбната редица.Той е изграден от четири лоба, три вестибуларни

и един лингвален. Средния вестибуларен лоб е най-силно развит и завършва в туберкулния връх.Лингвалният туберкул е слабо развит. Това придава характерен лингвален наклон на оклузалната повърхност. Осите на короната и на корена сключват тъп ъгъл помежду си, което е типично за всички долни странични зъби.

Вестибуларна повърхност. Facies vestibularisФормата на повърхността е пентагонална. Във вестибуларна проекция, коронката наподобява

тази на кучешкия зъб, но е по-къса и по-широка. Върхът на туберкула е остър и леко изместен медиално. Медиалният туберкулен ръб(криста) е по-къс от дисталния и сключва по-остър ъгъл с хоризонталната равнина. И двата туберкулни ръба са леко конкавни. Според Филчев(Пропедевтика на протетичната стоматология, София, 2007) наклонът на медиалния туберкулен ръб спрямо хоризонталната равнина е около 30˚. Срещат се няколко разновидности на вестибуларната повърхност: 1.гладка вестибуларна повърхност - без депресии(най-рядко); 2. депресия медиално в оклузалната третина (най-често срещана вариация); 3. депресия дистално и 4. депресии медиално и дистално. В тази вариация двете депресии разделят (в оклузалната третина) медиалния и дисталния лоб от силно развития среден лоб (като при кучешките зъби).Екваторът преминава близо до зъбната шийка. ЕЦГ е с по-слабо изразена апикална извивка симетрична на зъбната ос. В тази проекция контактните точки са на почти еднаква височина, приблизително на средата на разстоянието между ЕЦГ и върха на туберкула. МВР и ДВР имат слабо изразена конкавност под контактните точки, като МВР може да е прав. Екваторът е в цервикалната третина.

Лингвална повърхност. Facies lingualis.

Лингвалната повърхност също има пентагонална форма, но е по-тясна и по-къса от букалната. Тя е конвексна медиодистално и цервикооклузално..Лингвалният туберкул е по-нисък от вестибуларния и най-често е леко изместен медиално, но може и да е централно разположен. В тази проекция се виждат по-голяма част от вестибуларната половина на оклузалната повърхност, което се дължи на ниския и малък лингвален туберкул и лингвалния наклон на коронката, както и апроксималните стени. Медиално близо до МЛР се наблюдава медиолингвална бразда,започваща от медиалната ямка на оклузалната повърхност и свършваща на границата между средната и гингивална третина – белег на Adlof. ЕЦГ има слабо изразена апикална извивка МЛР и ДЛР наподобяват МВР и ДМР. Екваторът преминава през средната третина на зъба, близо до оклузалната повърхност на лингвалния туберкул.

Странични повърхности-медиална и дистална.Facies approximalis, Facies medialis et facies distalis.

Страничните повърхности имат ромбовидна форма. Към дъвкателната повърхност те са конвексни, а в цервикалната третина са конкавни. Дисталната повърхност е значително по-голяма от медиалната. Екваторът преминава през контактните точки, които са на почти еднаква височина. По медиалната апроксимална повърхност, близо да МЛР може да се наблюдава медиолингвална бразда -белегът на Адлоф. Върхът на вестибуларния туберкул е разположен върху оста на зъба, а лингвалния излиза извън линията на корена. Оклузалната повърхност е наклонена лингвално под ъгъл 45◦ поради ниския лингвален туберкул. ЕЦГ има слабо изразена оклузална извивка.Медиалният маргинален ръб(криста) е по-ниско разположен от дисталния. В медиална

проекция се наблюдава медиалната част на триъгълния ръб(криста) на вестибуларния туберкул, който е успореден на медиалния маргинален ръб(криста), но е по-високо разположен.

Дъвкателна (оклузална) повърхност. Facies occlusalisОклузалната повърхност е с неправилна ромбовидна форма, прекъсната медиално от

медиолингвалната бразда(белега на Adloff), с голям вестибуларен и малък лингвален туберкул, разположени вестибулолингвално,разделени от централна медиодистална бразда . Вестибуларният туберкул е разположен почти централно, а лингвалният е може да е изместен леко медиално спрямо срединната линия. Триъгълните ръбове(кристи) на вестибуларния и лингвалния туберкул оформят

вестибулолингвално разположена трансверзална криста. Тя разделя дъвкателната повърхност на медиална - по-малка и дистална - по-голяма част. Медиалният и дистален маргинален ръб(криста) конвергират лингвално, като медиалният е по-къс и по-ниско разположен. Между апроксималните маргинални ръбове, основните туберкулни ръбове и триъгълните ръбове се оформят апроксимални(триъгълни) ямки. Медиалната ямка е разположена по-близо до медиалния туберкулен ръб.Поради лингвалния наклон на коронката при изглед от оклузално се виждат две трети от

вестибуларната повърхност, а лингвалната остава скрита.

Корен.Radix dentis.Коренът на долен първи премолар е най-често е един, изключително рядко може да се

наблюдава вариация с два корена. В цервикалната третина е сравнителво гладък с овално сечение .Вестибуларната му повърхност е по-развита от лингвалната. Медиовестибуларната извивка е по-силно изразена и корена изглежда отклонен дистално.Медиалната и дисталната повърхности на корена са плоски до средата на корена, където се появявят бразди, които стават по-дълбоки към апекса.Върхът на корена е заоблен и извит дистално.

Етапи при скулптиране на долен първи премолар.1. Предварителна подготовка на блокчето:Върху тясната основа на сапуна очертаваме с дермографичен молив правоъгълник с размери 20/23 mm.Увеличаваме тези размери с 2mm симетрично, за да си осигурим място за последващи заглаждания. Изрязваме със запазване на контура.2. На дългата страната на сапуненото блокче откъм измерена с 23мм широчина, маркираме с А-апроксимална стена, а другата с 20мм с -V-вестибуларна.3. Поставяме блокчето с лице А към нас, от върха под ъгъл 45 отрязваме блокчето. Върху срезната повърхност от по-ниския край измерваме 23 мм за VL-размера и наново очертаваме правоъгълника, в които ще се впише оклузалната повърхност. Очертаваме контурите на дъвкателната повърхност. Върха на вестибуларния туберкул позиционираме в пресечната точка на средите на двете прилежащи повърхности.4. Под наклон 45◦ от оклузалната повърхност към маркираната с V страна изрязваме очертанията, като маркираме мястото на вестибуларния централен ръб. На противоположната страна с по-малък наклон изрязваме и маркираме мястото на централния лингвален ръб.

5. Поставяме блокчето с маркираната с V страна към нас.6. От най-високата точка, отмерваме 65 мм за обща дължина на зъба и 23 мм за дължина на короната. Дължината на короната се пренася хоризонтално по останалите страни. 7. Очертаваме размера на шийката по вестибуларната стена-15мм и очертаваме вестибуларната повърхност. Изрязваме със запазване на очертанията.

8. Очертаваме апроксималната повърхност с размери в шийката 21мм. Очертаваме контактните точки.

9. Леко завъртаме блокчето така, че да се виждат едновременно апроксималната и оклузалната повърхност и изрязваме по очертанията като се стремим да запазим двата централни ръба.Същото очертаване и изрязване правим и от другата страна. 10. Маркираме мястата на централната медио-дистална бразда и триъгълните ръбове и техните склонове. Триъгълния ръб(криста) на вестибуларния туберкул изрязваме с по-силен наклон, а на лингвалния - почти хоризонтално.

11. Вестибуларно очертаваме МВР и ДВР и ги заглаждаме. Оформяме екватора.12. Очертаваме МЛР и ДЛР.Заглаждаме. Подчертаваме екватора. При всички тези оформяния запазваме контактните точки.13. Маркираме местата на допълнителните бразди, подчертаваме триъгълните ръбове и оформяме апроксималните ямки.14. От лингвалната стена на медиалната апроксималната ямка оформяме белега на Адлоф.

15. Подчертаваме ЕЦГ16. Оформяме корена на зъба, като подчертаваме дисталната му извивка още от шийката.

Скулптиране на горен първи молар Цел: Овладяване на анатомията на горен първи молар чрез скулптиране в утроени размери.Морфология на моларите (големи кътници)16,17,18;26,27,28;36,37,38;46,47,48.Dentes molaresНаименованието им идва от латинската дума mola-камък за мелене.

Моларите са 12 в постоянното човешко съзъбие, по 3 от всяка страна на двете челюсти-първи,втори и трети молар-мъдрец. При 20% от хората липсват зародиши на един,няколко или всички трети молари, а при някои те не поникват и остават ретинирани в костта. Третите молари (мъдреците) имат най-много вариации във формата на коронката и броя на корените.

Те са най-големите и най-силните зъби в човешкото съзъбие и затова там е центърът на дъвкателния акт. Общият сбор от медиодисталните размери на моларите заема почти половината от дължината на зъбната дъга(51% от горната и 44% от долната редица)-по J.Woelfel

Коронките на големите кътници са с неправилна призматична форма с шест страни, като едната е прехода в корена. Тези зъби имат най-голяма дъвкателна (оклузална) повърхност. Имат 3, 4 или 5 туберкула, като при мъдреците могат да бъдат и повече. Вестибуларната половина на оклузалната повърхност е по-голяма от лингвалната половина, с изключение на първи горен молар 16,26, чиято лингвална половина е по-голяма.

Броят на корените на горните молари е три- два букални и един палатинален, а на долните два -един медиален и един дистален корен.

Функция на моларите

Моларите играят основна роля в: 1.-сдъвкването и смилането на храната, в 2.-поддържането на височината на захапката и долната трета на лицето. 3.- естетическата им роля е в поддържането на бузите от хлътване и запазването на правилната позиция на

долната челюст, предпазвайки я от старческото приближаване на носа и брадата. Загубата на всички молари води и до промени и проблеми в темпоромандибуларната става.

Морфология на първи горен молар. 16,26

Dens molaris superior primus

Коронката му има неправилна кубична форма. Вестибуло-лингвалният размер е по-голям от медиодисталния. Вестибуларната половина на коронката е по-тясна от лингвалната, но могат да бъдат и равни. С медиалната си повърхност първият горен молар контактува с дисталната повърхност на втория горен премолар, а с дисталната си повърхност - с медиалната повърхност на втория горен молар.

Букална (вестибуларна) повърхност

Facies buccalis /vestibularis/

Вестибуларната повърхност е сравнително слабо изпъкнала. По нея се наблюдават върховете на двата вестибуларни туберкула и вестибуларните им склонове. Медиовестибуларния е малко по-широк в MD посока от дистовестибуларния туберкул. Височината на двата туберкула е почти еднаква, с лек превес на дистовестибуларния. Склоновете на медиовестибуларния туберкул сключват тъп ъгъл помежду си, докато при дистовестибуларния ъгълът е почти прав. Двата туберкула са разделени от оклузоцервикална бразда, която започва от централната ямка на дъвкателната повърхност и завършва преди да достигне до екватора и е почти по средата на разстоянието между МВР и ДВР. Вестибуларната повърхност е най-широка в областта на контактните точки, от които медиалната се намира на границата между оклузалната и средната третина, спрямо върха на MV тубуркул, а дисталната се намира в средата на средната третина на зъба.,спрямо върха на DV туберкул и е най-тясна в цервикалната третина. МВР е прав до нивото на МКТ, насочен медиално, ДВР е конвексен.Често в цервикалната третина на нивото на дистовестибуларния туберкул се наблюдава депресия на повърхността. Екваторът по тази повърхност е разположен в цервикалната третина и е апиално извит. ЕЦГ е оформена от две дъговидни извивки, които образуват апикално насочен връх по средата на шийката.

При тази проекция се вижда част от дисталната повърхност на зъба тъй като вестибуларната и дисталната повърхности се срещат в ДЛР под тъп ъгъл, както и части от четирите туберкула.

Лингвална /палатинална/ повърхност

Facies palatinalis /lingualis/

Лингвалната повърхност е конвексна и най-широка към контактните точки. Тя се стеснява силно към корена.

По тази повърхност личат двата лингвални туберкула, които са отчетливо различни по големина. Медиолингвалният туберкул е най-големия в цялото съзъбие. MD размера му е близо два пъти по-голям от MD на дистолингвалния. Двата туберкула са разделени от оклузоапикална/лингвална/ бразда, която започва от фовеята на дисталната фоса на дъвкателната повърхност, преминава между двата туберкула, пресича екватора и се насочва към средата на палатиналния корен, където изчезва. МЛР и медиалният туберкулен ръб(crista) на медиолингвалния туберкул сключват прав ъгъл, а склоновете на централния му ръб сключват тъп ъгъл. Дистолингвалният туберкул е по-ниско разположен и изглежда сферичен. Екваторът е разположен в средната третина. В 70% от случаите по тази повърхност се наблюдава и допълнителен туберкул /46%/ или бразда, описани за първи път от австрийския зъболекар Georg von Carabelli и наречени на него. Той е нефункциониращ туберкул, защото се намира на 2 мм под дъвкателната равнина.

\

Апроксимални /контактни/ повърхности и проекции

Facies approximalis /facies contactus/

Aпроксималните повърхности имат приблизително трапецовидна форма, с основа разположена към шийката на зъба.

Медиалната повърхност е по-широка от дисталната и има трапецовидна форма с голямата основа, разположена върху ЕЦГ. Над нивото на контактната зона тя е изпъкнала. В цервикалната област тя е плоска или дори конкавна. При медиална проекция се виждат само медиовестибуларният и медиолингвалният туберкул и медиалната маргинална криста. . Контактната точка(зона) е разположена в средната третина до границата с оклузалната третина и е леко букално изместена. Медиалният маргинален ръб(crista) е с неправилна форма, има цервикална извивка и е пресечен от бразда. При наличие на туберкул на Carabelli, той се вижда от тази проекция.

ЕЦГ и по двете апроксимални страни е почти права със слаба извивка към оклузално.

В дисталната проекция се виждат двата дистални туберкула, част от двата медиални туберкула, както и част от вестибуларната повърхност. Дисталната маргинална криста има силно изразена цервикална извивка, което открива дисталните склонове на триъгълните ръбове(кристи) на дистовестибуларния и дистолингвалния туберкули.Тя също е пресечена от бразда. Контактната точка(зона) е с неправилна елипсовидна форма - VL диаметър по-голям от оклузоцервикалния. Тя е по-голяма от медиалната контактна зона и се намира в средната третина на зъба, на границата с оклузалната и е по-централно разпорложена във VL посока. Цервикално, близо до дистовестибуларния корен, се наблюдава малка по размер конкавна зона, която продължава и в трункуса.

Оклузална повърхност. (Facies occlusalis).Оклузална проекция В тази проекция се виждат надекваторните части на околовръстните повърхности, както и част от медиовестибуларния и палатиналния корени. Оклузалната повърхност на първи горен молар може да се оприличи на ромб, чиито остри ъгли са медиовестибуларно и дистолингвално. VL размер е по-голям от MD с около 1,2 мм. Линвалната половина е по-масивна от вестибуларната и медиалната е с по-голям VL размер от дисталната. Туберкулите са четири - два вестибуларни и два лингвални. Най- голям е медиолингвалния(ML), следван от медиовестибуларния(MV), дистовестибуларния(DV), дистолингвалния(DL) е най-малък. В тази проекция се наблюдава и пети туберкул-туберкул на Carabelli (46% от случаите), разположен на ML контурен ръб на MV туберкул.Двата вестибуларни туберкула са почти еднакви по големина и височина, като MV е малко по-голям. ML туберкул заема 60% от MD размер на короната и е най-високия в човешкото съзъбие. Дисталният туберкулен ръб(криста) е видоизменен в дистален триъгълен ръб(криста). Медиалния триъгълен ръб на ML туберкул и триъгълния ръб(криста) на MV туберкул образуват криста трансверза, а дисталния триъгълен ръб на ML туберкул и триъгълния ръб(криста) на DV туберкул – криста обликва и заедно оформят “V”-образна структура - криста тригоналис(тригонум). Там е разположена централната фоса. DL туберкул е най-малкия и най-ниския. Триъгълният му ръб е насочен в MV посока. Маргиналните ръбове(кристи) са с неправилна форма и са на едно ниво с централната част на криста обликва. Медиалният маргинален ръб(криста) е по-изразен и по-дълъг от дисталния и е прекъснат от разклонения на централнатабразда. Дисталният маргинален ръб(криста) е леко конкавен.

Фосите са четири – централна, дистална и медиална и дистална триъгълни. Централната фоса има най-общо триъгълна форма и е разположена медиално от криста обликва. В дъното и΄ се намира централната фовея, където се пресичат централната и оклузоцервикалната бразди. Дисталната фоса се намира непосредствено до криста обликва и най-общо има силно издължена, почти линейна, елипсовидна форма. В дисталния си край тя се слива с дисталната триъгълна фоса, разположена непосредсвено пред дисталната маргинална криста.В дъното на

дисталната фоса се намира фовея, от която тръгва оклузоапикална бразда. Медиалната триъгълна фоса се намира непосредсвено до медиалната маргинална криста и в нея завършва централната бразда.

Бразди и сулкуси.

В централната и дисталната фоса се намират сулкуси, в дъното на които има основни бразди.

Централната бразда пресича оклузалната повърхност в медиодистална посока и разделя вестибуларните и лингвалните лобове. В двата си края тя се разклонява, като медиално някои от разклоненията пресичат медиалната маргинална криста. Централната бразда не е права линия. Двата вестибуларни туберкула са разделени от оклузоцервикална бразда, която започва от централната фовея и свършва на вестибуларната повърхност преди да достигне екватора. В оклузалната си част тя започва като сулкус. В случаите, когато браздата се разклонява във вестибуларния си край е възможно до има фовея. Двата лингвални туберкула са разделени от оклузоапикална бразда, започваща от фовеята на дисталната фоса. Тя е разположена непосредсвено до дисталния триъгълен ръб(криста) на ML туберкул и в оклузалната си част започва като сулкус. След като примине в лингвалната повърхност, тя се насочва към палатиналния корен, където изчезва.

Фиг……

Корени на първи горен молар. Radices dentes molares superiores.Корените на първи горен молар са три-два вестибуларни и един лингвален, излизащи от един общ трункус. Лингвалният корен е най-масивния и най-дългия от трите и е насочен лингвално. VL му размер е по-голям от MD. В апроксимална проекция той излиза извън контурите на короната. В апикалната си третина, освен дистално, се извива във вестибуларна посока. По лингвалната му повърхност в областта на трункуса има плитка бразда, продължение на лингвалната оклузоапикална бразда. Следващия по големина е медиовестибуларния корен. След като се отдели от трункуса, той се насочва в медиовестибуларна посока. В апикалната си третина, той се насочва дистално. VL му размер е значително по-голям от MD.По медиалната му повърхност се наблюдават две бразди, дистално браздата е една. Тази конфигурация на корена много често води до наличието на два коренови канала. Дисталният корен е най-малкия от трите. След отделянето си от трункуса, той се насочва дистално и леко вестибуларно до нивото на апикалната третина, където в повечето случаи завива в медиална посока. По медиалната и дистална му повърхности има плитки бразди. Най-цервикално е разположена вестибуларната фуркация, следвана от медиалната и дисталната.

Етапи:1. В основата на блока нанасяме md-30мм и vl-24мм размери на короната. По височината нанасяме дължина на зъба-62мм и 21мм за короната. Пренасяме дължината на короната върху всичките стени.2. Върху стените означаваме вестибуларно, апроксимално и лингвално.3. В средата на дългата стена на блокчето нанасяме ‘в’ и ‘а’ за маркиране на съответните повърхности. 4. В границите на очертания правоъгълник рисуваме зъба погледнат откъм оклузално.

5. Изрязваме по външния контур до дължината на короната.6. Изрязваме с наклон навън вестибуларно и лингвално по външния контур до около 1/3 от дължината на коронката.

7. Маркираме мястото на централната бразда и изрязваме под наклон.

8. Маркираме и изрязваме склоновете на двата вестибуларни туберкула.

9. Очертаваме мястото на криста трансверза и намаляваме височината на дистолингвалния туберкул с наклон към централната бразда и криста трансверза.

10. Очертаваме вестибуларната повърхност на коронката, изрязваме със запазване на очертанията и като се стремим да запазим скулптираната дъвлкателна повърхност. Маркираме контактните точки. Очертаваме апроксималната повърхност и процедираме като при скулптирането на долния първи премолар.

11. Оформяме медиални и дистални вестибуларни и лингвални контурни ръбове. Подчертаваме

браздите разделящи вестибуларните и линвалните туберкули.

12. Начертаваме допълнителните бразди и очертаваме триъгълните ръбове(кристи). Оформяме централната, дисталната и двете апроксимални ямки.13. Подчертаваме ЕЦГ.14. Очертаваме корените по всичките страни и най-напред от дистално разделяме лингвалния от вестибуларните. Продължавяме с разделянето на корените и от медиално. Разделяме двата вестибуларни корена. Заглаждаме контурните ръбове на корените. (виж и фиг...)

15. Заглаждаме с микрофибърна кърпичка.

Критерии за оценка.1. Спазени форма и контури.

Правилно възпроизвеждане на анатомичните особености на скулптирания зъб.2.Спазени размери и пропорции.

Грешки : Всички несъответствия в форма, големина, размери и пропорции се считат за грешки.