ѣ Ѫ – За стария български правописъ

Азбуката, на която пишем днес, се състои от 30 букви. Това са учи още в начал-

ните класове на българското училище, където малките българчета и други деца от ет-

носи, живеещи на територията на България и възползващи се от правото си на образо-

вание, учат как се пишат българските букви. За разлика от връстниците си в Хърват-

ска например, които учат как се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не

учат нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало друг, раз-

личен от сегашния правопис, който комунистите са променили след преврата през

1944 г. До сега не се е намерила, както е модерно да се казва, „политическа воля”

за въвеждането на подобен курс, въпреки че се прокраднаха куп други меко каза-

но безродни и анти-национални идеи и реформи в образователната ни система. В

резултат на това целенасочено бездействие на политиците цари масово невежество сред

нашия народ, като голяма част от младите хора в България не познават историята на

своята азбука и когато срещнат текст, написан на стария правопис, им се струва стра-

нен, архаичен и неразбираем.

По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, в която ще

се опитаме да преразкажем историята около реформата и продиктуваното от съветските

болшевики „опростяване”, а всъщност осакатяване, на българската азбука и по-точно –

изхвърлянето на буквите Голям Юс или Голяма носовка (Ѫ), Ят или Двойно е (ѣ) и

отпадането на еровите гласни ( ъ и ь в края на думите завършващи на съгласна). Уточ-

няваме, че няма да се впускаме в излишни досадни подробности и правила за използ-

ването на тези две букви. В края на статията ще поместим някои връзки, така че всеки

който поиска ще може да се запознае с тази информация.

Буквата Ят (ѣ)

Още в края на 19 в. някои български езиковеди, стремящи се към „демократиза-

ция“, т.е. опростяване на правописа започват да искат премахването на буквата от азбу-

ката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. През 1892 г. правописната

комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Сте-

фан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо

Цонев, Иван Шишманов и др., предлага изписване на ѣ единствено там, където в Из-

точна България гласната е широка (а или широко е) – или да се пише вѣра, но верен,

верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списа-

ние „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено

недообмислен.

През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Констан-

тин Величков, предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този

проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба оста-

ва Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимоло-

гичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов

от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ –

след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и „левите”

политици – комунисти и земеделци - започват да разглеждат буквата като символ на

отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното изхвърляне от

азбуката. През 1921 година това е направено с правописната реформа на Стоян Омар-

чевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посре-

щната с неодобрение от почти цялата българска интелигенция – премахването на двой-

ното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и

особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване

на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от ма-

кедонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщина-

та. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9

юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ѣ

(ят) само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.

През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се

обявя-ват за ограничаване на употребата на ѣ (ят) и запазването му единствено във фо-

рмите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“

професор Младенов пише:

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от

най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни пок-

райнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва

безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които

по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като

„я“ (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и

в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като „е“, ние можем…

смело да пишем с „е“…

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на

българската наука и силно се политизира. Запазването на ѣ се разглежда от леви-

те политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовини-

зъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечестве-

нофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвър-

ля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово

правило. С този акт комунистите окончателно скъсват връзката между източните

и западните български говори и връзката между Македония и майка България.

Болшевишките престъпници дори имат наглостта да подменят официалния бъл-

гарски шрифт на кирилицата с руски.

След 1989 г. много десни политически и културни организации се опитаха да ин-

ициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние без ус-пех.

Все пак в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – ѣ и край-

ните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често оба-

че, съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар ва-риант

на изписване на ъ.

Какви са последниците от изхвърлянето на ят от азбуката? Благодарение на

това се е създава (д)ефекта на свръхякането, разпространено предимно сред носи-

телите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естест-

вения наследник на ят в западните говори – е с палатализирано а във всички по-

зиции – т.е. произно-шение бял – бяли. Дължи се на факта, че редуващото произ-

ношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатали-

зирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).

Буквата Голям Юс (Ѫ)

Наричана и „широко ъ“, тази буква е запазена в българския правопис до право-

писната реформа от 1945. В повечето български диалекти е отпаднал специфичният

изговор (с изключение на Солунския и Костурския) – на големия юс, мястото на

изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.

В заключение

Стариятъ правописъ е наше културно наследство и според нас всеки българин

трябва да е запознат, да се гордее с него и дори да го използва. За съжаление това е тру-

дно постижима мечта, защото в днешно време е неграмотността сред сънародниците ни

е достигнала невиждани размери и ние не можем да пишем правилно на комунистичес-

кия правопис, а какво остава за по-сложния български правопис от преди 1944 г. Неп-

риятен е и фактът, че в последните години се наблюдават стремежи към допълни-

телно осакатяване на езика ни, състоящ се в идеята за премахването на пълния

член.

Може би някой ден ще успеем да въведем използването на стария правопис и да

възвърнем част от блясъка на българската азбука, която светът познава като славянска.

В епохата на глобализацията това е крайно необходимо, защото би подчертало уникал-

ността на българската култура и би повдигнало националния ни дух. По тази причина

на тази страница общата информация е написана с този правопис и го използваме, за-

щото се гордеем с културното си наследство и Българския си произход!

Полезни връзки:

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_и_речник_за_употреба_на_ят_от_1940

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_за_ят_в_Правописното_упътване_на_Тодор_Иван

чев

http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_думите,_писани_с_голяма_носовка

http://bg.wikipedia.org/wiki/Йотиран_голям_юс

Програма за стар правопис

Страница за правопис и езикова култура

Конвентор стар – нов правопис. Погледнете частта „Накратко за старата граматика“,

където са обяснени някои от недостатъците на конвектора и граматичните правила при

които се използват еровите гласни (ъ, ь) и буквата ѣ (ят).

=============================================================

Отговори

1.

Едно голѣмо благодаря за статията. Радвамъ се, че има и други като менъ…

o

By: Янко Илиевъ on септември 16, 2009 , at 9:58 am

2.

Поставяте важен въпрос.

Ако не се лъжа, през шейсетте години на ХХ век е имало обсъждане на прави-телствено

равнище, за връщането на стария правопис. Възразили са писатели. Емилиян Станев е бил май

решаващият глас. Но казаното е спомен от тогава, така че може и да бъркам с имената и

равнището на обсъждане.

Според мен:

1. Да се нормира изискването документи и цитати от документи от онова време да бъдат

възпроизвеждани според стария правопис, т.е. така, както са създадени.

2. Компютърджиите да разработят вариант на българска клавиатура, където на мястото на

руското Э да бъде ѣ, а на мястото на ы – Ѫ.

3. В учебниците (и не само там) широко да се разясняват правилата на двете букви.

4. Да се приема, че е коректно тѣхното използване въ сега създавани текстове.

o

By: Петко Симеонов on февруари 16, 2010 , at 9:41 am

Отговор

3.

Сега видѣхъ, че има варианти на клавиатура…

o

By: Петко Симеонов on февруари 16, 2010 , at 10:37 am

Отговор

4.

От къде да открия такъв вариант на клавиатура?

o

By: Мето Илиенски on март 9, 2010 , at 1:32 pm

Отговор

http://ivanchevski.grazhdani.eu/klaviatura.html

http://imadrugpat.org/BG_klaviaturi_star_pravopis.zip

Заповѣдай

By: Националенъ свѣтогледъ on март 9, 2010 , at 6:30 pm

5.

Да ви кажа сегашния правопис повече ми харесва ,защото повечето славяни пишем на този

вариант и така е по лесно за разбиране

o

By: Милен on януари 12, 2011 , at 4:04 pm

6. Инсталирах програмата но компа ми дава някаква грешка

o

By: Милен on януари 12, 2011 , at 4:13 pm

7.

Интересни и актуални въпроси повдигате. Аз споделям голяма част от възгле-дите Ви за нашата

писменост. И аз смятам, че така наречените правописни ре-форми са целели единсвено да

разделят народа ни и да го профанизират.

Поздрав на всички мислещи българи!

o

By: Румен Здравков on януари 13, 2011 , at 10:45 pm

8.

podkrepiam stremeja za vrashtane na ISTINSKIA star PRAVOPIS i PRAVOGOVOR !!!!!!!!!!!!!!!!!!

V palnata ni AZ- buka !!!!!!!!! ima zakodirana egergiina SILA…..i zatova umishleno e osakaten 1945

!!!!!!!!!!!!!!!!

Umishleno se poddarja i negramotnoto pisane daje v ofizialni vestnizi i t.n…….

BLAGODARIA za posochenite vrazki kam uptrebata na izhvarlenite bukvi…..

tova sa ZNAZI a VSEKI znak / cherta/ e vid vibraziia…….

o

By: Jean Popova on февруари 17, 2011,

at 11:33 pm