Животът в света на поезията бр 18

Списание за поезия Брой 18

1

Списание

Животът в света на поезията

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Брой 18

Плевен 2014


2

� Списание „Животът в света на поезията”

� Изп. Директор: Цанко Веселинов

� Първо издание, Плевен 2014 Брой 18

� Всички права запазени:

� Издателство и печат:

Първото издателство в Българияот типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

ISSN 1314-9210

Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под какватои да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критиции рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!


3

ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ ПРАЗНИЦИ!!!

Скъпи приятели и читатели,

представяме ви 18 брой на нашето списание "Животът в света на поезията",

който е последен брой за 2014 година.

Всички с нетърпение очакваме Новата година, когато ще отворим нова

страница за ново начало.

Нека Новата 2015 година да бъде по-благоприятна за всички ни.

На всички пожелаваме здраве, успехи, радост, щастие и сбъднати мечти!

До следващия брой!

От целия екип на списание:

Животът в света на поезията


4

Всеки който желае може да изпраща

своите творби стихове, разкази,

есета, своята нова издадена книга,

конкурси или събития, хубава новина

на адрес:

[email protected]

Станете част от нашето списание!

Бъдете смели , пишете – очакваме

ви!

Париж-Франция

Съдържание

Стр. 5 Интервю с Таня Дамянова

„Неделя Следобед с”...

Стр. 6 Коледни красоти

Стр. 7 Катерина Чобанова

Стр. 9 Ивана Иванова-автор на

кулинарния блог „Кулинарна

Работилница”

Стр. 14 На горещ шоколад с Ели

Зарева

Стр. 16 Милена Бранимирова Белчева

Стр. 22 Интервю със Sanvali

Стр. 26 Коледна приказка в Италия

Стр. 27 Рубриката: Моя Страна! Моя

България!


5

Интервю с Таня Дамянова организатор на АРТформата "Неделя следобед с...

Коя е Таня Дамянова, и отличава ли се Тя от лъчезарната и усмихната организаторка на

"Неделя следобед с..."/www.facebook.com/NedelyasledobedS/?

Таня е Таня и в живота, и по време на

АРТформата „Неделя следобед с...” . Щастлива съм, когато около мен има

усмихнати лица. Усмивката сплотява, помага и прави по-добри.

Има моменти в които не съм толкова лъчезарна и усмихната, но все пак си оставам чаровна;-))

Кога и как се роди идеята за АРТформата

"Неделя следобед с...."? Малко е дълга историята, но ще се опитам да я

разкажа в две изречения;-). Моята приятелка и вдъхновителка Биляна

Панталеева ме покани заедно с нея да организираме семинар на наш български, много добър лектор. Покрай тази идея аз се запознах с

тогавшната управителка на р-т „Рубаят”/ НДК/ - Светлана Стоянова, която ми каза: „Танче, дай да организираме нещо, което да запълни почивните дни и да вкара клиенти в ресторанта”. Аз имах някакви идеи, които обединих в едно и реших да направя формат, който да показва различни хора, лектори, от

към тяхната страна – човешката, както и по-темпераметно да си говорим за култура,

личностно и духовно израстване.

Защо точно "Неделя следобед с....", а не "Петък вечер с..." или "Събота сутрин с....."?

Идеята ми беше да е среща, на която да присъстват семейства с деца и да показваме

един друг модел на най-малките – децата, които са в основата на нашето общество. Реших

неделя, т.к тогава повечето семейства са заедно и вместо да бъдат в мола, да бъдат на среща с

позитивна личност.

Разкажете повече за гостите на "Неделя следобед с...."

– Гостите са различни сами по себе си, както и с това, което правят и се чувстват щастливи. До тук са 32, като това лято представих 4-ма от тях и в гр. Варна. Имала съм писатели, поети,

лектори, радио водещи, музиканти, артисти, журналисти, имидж консултанти , лайф коуч

консултант, художник, фармацефт и др.

Ако някой от читателите прояви интерес, да посети АРТформата "Неделя следобед с...", как

може да се свърже с вас? За в момента срещите се организират два пъти в месеца, в Studio 5/ гр. София, НДК/ от 15:00 ч.

Всяко събитие и гост се обявяват във фейсбук страницата на „Неделя следобед с...” – www.facebook.com/NedelyaSledobedS

Също така съвсем скоро ще се излъчва и по Канал 3.

Като организатор на прекрасно предаване, в което се срещате с много талантливи хора,

какво мислите за успеха? Освен талант, какви други качества трябва да

притежава даден човек, за да бъде успял в работата и в живота?

Успехът е нещо различно в зависимост от

периода в който човек се намира, както възрастта и приоритетите му.

Аз считам себе си за успяла, тогава когато се чувствам удовлетворена от това, което ми се

случва в живота и ме кара да се усмихвам!


6

Незабравим спомен от Вашето детство? Спомените ми са много и най-хубавото е, че са

облени в слънчева светлина и ме карат само да се усмихвам. Защото нашето поколение имаше

детство, за разлика от сега. Много весело ни беше. Всяка ваканция бях при

баба и дядо. Няма да забравя как един обед заедно с братовчедките ми бяхме по бански на брега на язовира, който е на няколко метра от къщата на баба и дядо в село. Докато дядо си

вземаше обедната дрямка, ние използвахме и си правихме слънчеви бани. Но в този ден дядо

станал по-рано и отишъл да обработва сеното, което е до къщата. И ни вижда как си лежим по бански , и дойде, даде ни по една вила и ни накара и ние да обработваме сеното, а то боде, и ние по

бански;-))

Пожелание за всички читатели на списание "Животът в света на поезията"?

Пожелавам всеки един от тях да намери своето „нещо”, което ще го накара да се усмихва даже и в трудни дни, ще го кара да променя това, което не му харесва в себе си и ще живее живота си в цялата му багра! И повече усмивки, както за

нашите дела, така и за чуждите! Неделя следобед с

Коледни красоти


7

Катерина Чобанова

Катерина Чобанова Родена съм на една

прекрасна дата – 1 юни – Денят на детето в

далечната за мен, за други не - 1994 година.

Родена и израстнала в един прекрасен град в

подножието на Родопа планина – Асеновград –

малкият Йеросалим. И през летата израстнала

във величествено село Манастир, което е най-

високото населено място на Балканите и най-

красивото и емоционално кътче на света. Аз

съм пазител и разпространител на българските

традиции, на моите здрави родопски корени. Не

много голяма и мъдра за крехката си възраст,

но в същото време и прекалено съзряла

емоционално, сетивно и интелектуално за тези

скромни 20 години. Може би всичко това ми

помогна да съхраня пламъка на детското в себе

си. Студентка съм в Пловдивския университет в

една жадувана за мен специалност, а това е

точно Българска филология за изненада на

мнозина. Обичам да казвам, че съм психолог по

душа, защото това ми се отдава, разбирам го и

умея да помагам с тези свои качества. Надявам

се един ден да специализирам в тази сфера.

Обичам да чета разнообразна литература и по

този начин обогатявам своята фантазия и

обща култура. Като човек на изкуството,

колкото и не скромно да звучи, аз не мога да

подмина повика на сърцето си, затова освен с

проза и поезия, се занимавам и с танци. Вече 14

години танцувам в денс формация „Косара“ (

танцово студио в моя роден град) и по този

начин се чувствам щастлива и цялостна. Била

съм на сцена стотици пъти, но усещането

винаги е невероятно, незаменимо, неописуемо.

Това е моята страст за цял живот.Това е

моята страст за цял живот. Това е моят

живот!

Добротата, приятелю...

посветено на НАРД*

и на всички, в чиито сърца гори огънят

на доброто и човечността.

Автор: Катерина Чобанова

Добротата, приятелю, е в сърцето,

носеща в себе си радостта и тъгата,

тихото удовлетворение от добрината

и неразбирането на дълбоката ти душа.

Добротата, приятелю, е в душата -

дълбока и неразбрана като океана.

Тя е сладка болка в сърцето,

солена и прекрасна като морето.

Добротата, приятелю, е магия,

понякога поражда се от беда.

Добротата, приятелю, е стихия,

покоряваща човешките сърца.

Добротата, приятелю, е птица.

Тя е феникс на любовта -

докосва всеки тя със светлина

и с обич и надежда скрита,

тя полита ли,

полита...

Добротата, приятелю, е необхватна синева,

вплита в себе си позитивна, слънчева душа


8

и страдащо сърце, сломено от пошлост и злини,

които с твоя помощ, приятелю, ще победи.

Добротата, приятелю, нависоко ще те извиси.

Ще падаш, ще ставаш и пак ще продължиш.

Душата ти, обидата незаслужена ще премълчи,

за да може злото в този свят да победиш.

Добротата, приятелю, не всеки я разбира,

онази малка добрина, която Вселената побира.

Понякога потъваш в нея и не се докосваш

до същината и древна, с която омагьосваш.

Добротата, приятелю, е кръст към Голгота -

егоисти и тирани ще се опитат да те предадат,

защото не могат, не могат да разберат

на безкористното ти сърце – дългът.

07.04.2014 ,Пловдив

/НАРД – Национален Алианс за работа с

добровлци/

Изгрев Автор: Катерина Чобанова

Погледнах изгрева и нов свят се роди -

в него хората станаха добри и любовта света покори

Погледнах изгрева

и чиста стана моята душа сякаш ангел изгря от чудната синева!

Изгрев – звезден прах!

Изгрев – Светлина! Изгрев – Красота!

Изгрев в моята душа.

БЪДНИ ВЕЧЕР! Автор: Весела Дамянова

Утрото ухае на празник, празнично свещта гори,

питката с късметчетата да направим, а баба пълни тенджери сърми.

Децата правят снежен човек навън, елхата свети - а под нея подаръци,

приготвям трапезата голяма винаги на тези празници.

Всички сме запретнали ръкави и баницата да направим с лук, плодовете също да не забравим,

Бъдни Вечер е тук. Чупим по парче от питката на всички,

на кой се пада здраве, щастие, пари, на всички сърцата да греят

на тези хубави празнични дни.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ Автор: Весела Дамянова

Снегът вали натрупва,

снежни човеци вървят отвън, празнично камбаните бият

нежен песенен звън. Лампичките светят красиво,

всичко е в светлини, Дядо Коледа усмихнат, донесъл е безброй игри.

Елхата заблестяла нежно, сред хиляди лъчи,

весели празници на всички, нека празнично звучи!


9

Ивана Иванова

Автор на кулинарния блог „Кулинарна работилница”

Здравейте! Аз съм Ивана Иванова и съм автор

на кулинарния блог „Кулинарна работилница”,

който на 7-ми декември ще отбележи своя първи

рожден ден – първи от много, надявам се.

Ако трябва да кажа какво е готвенето за мен,

бих използвала думи като: любов, страст,

пътуване, търсене, усещане, усмихване.

Допирът ми с кулинарното изкуство датира от

детските ми години, когато съм наблюдавала

майка си да приготвя различни кулинарни

изкушения. В началото съм изпитвала просто

обичайното детско любопитство, но с годините

любопитството прерасна в странна

необходимост аз самата да бъда в центъра на

кулинарния процес.

Днес съм на 28 години и съм майка на едно

прекрасно момченце. Времето, прекарано с него

и повечето свободно време през майчинството,

ми помогна да събера смелост и да създам

страницата „Кулинарна работилница”. В

никакъв случай нямам претенциите да умея

всичко в кухнята, дори напротив – аз самата се

уча на това изкуство, докато подготвям всяка

отделна рецепта за страницата.

Наред с представянето на рецептите, предлагам

и авторски презентации, които понякога са

посветени на историята на самото ястие, на

кулинарните традиции в дадена национална

кухня или просто са историческа препратка за

произхода на определен хранителен продукт.

Идеята ми е читателите на сайта да виждат не

само вкусната част от кулинарния ми свят, но

и да прочетат и научат нещо интересно,

свързано с това.

След творческата част обаче, идва и моментът

на популяризирането на страницата. Колкото и

да се стараеш в създаването на интересно

съдържание, няма как да бъдеш забелязан, ако не

съумееш да насочиш продукта си към

правилната таргет група и точните

комуникационни канали. В това отношение

обучението ми във Факултета по

Журналистика и Масова Комуникация се оказа

важен опит, който на този етап прилагам в

работата си по „Кулинарна работилница”. Все

още не съм напълно уверена, но познанията ми в

сферата на масмедиите, видовете комуникация

и маркетинг ми помагат да следвам целта си

стъпка по стъпка. Изключително важен аспект

от популяризирането на „Кулинарна

работилница” е и мястото й в социалните

мрежи, което е нещо задължително, ако искаш

както повече читатели, така и постоянна

обратна връзка с тях.

Читателите са най-голямото ми вдъхновение,

свързано с проекта „Кулинарна работилница”.

Връзката ми с тях е не само чрез фен

страниците в двете основни социални мрежи –

Google+ и Facebook, но и по електронната поща,

в която все по-често намирам писма, в които

просто ме поздравяват за това, което правя.

Сърдечно им благодаря!

Съществуват още редица детайли, който трябва

да бъдат изчистени по концепцията на


10

страницата, но това ще се случи с времето.

Мечтата ми е един ден „Кулинарна

работилница” да бъде интерактивен кулинарен

сайт, в който да има и рецепти, и статии, и

потребителски предложения, и интервюта с

интересни личности. Вярвам, че това ще се

случи!

Декември е месецът, в който честваме един от

най-значимите християнски празници – Коледа.

Коледа се свързва с трескавото обикаляне по

магазините, с цветните елхи с блещукащи

светлинки, които са навсякъде – и навън, и в

домовете ни, с размяната на дългоочаквани

подаръци, а и с подготовката на пищна

празнична трапеза, около която се събира

цялото семейство. Ето защо, изборът на

празнични рецепти е много важен. „Кулинарна

работилница” ви предлага няколко кулинарни

предложения, които можете да включите в

коледното меню:

Адрес на сайт: www.kulinarnarabotilnica.com

Фен страница във Facebook:

https://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D1%

83%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%8

0%D0%BD%D0%B0-

%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%

D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%

D0%B0/1479560968930837 (Кулинарна

работилница)

Кулинарна група:

https://www.facebook.com/groups/1563000770588

385/ (Кулинарна работилница)

Страница в Google+:

https://plus.google.com/u/0/1011157882337514364

01/posts (Кулинарна работилница)

Рецепти от Ивана Иванова

„Кулинарна работилница” е страницата

показваща колоритността на домашно

приготвената храна. Кулинарни рецепти за

ценителите на разнообразната кухня, вкусни

предизвикателства и любопитни факти за света

на кулинарията.

Капама със зелеви сарми, пилешко и свинско

месо

Приготвянето на капама се свързва със зимната

идилия, с пищните трапези през последния месец

на годината, със специалното меню за Коледа и

коледно-новогодишните празнични дни.

Необходими продукти:

2 кисели зелки

5 глави кромид лук

400 гр. бял ориз

3 пилешки бутчета (~1.5 кг.)

1 кг. свински ребра (със и без кост)

50 гр. сланина

¼ връзка праз лук

2 с. л. чубрица

1 ч. л. млян черен пипер

1 с. л. червен пипер

5-6 бр. дафинов лист

6 с. л. растителна мазнина


11

2 с. л. мас

зелев сок (в зависимост от солеността на зелето)

Лукът се нарязва на ситно и се поставя да се задушава в 3-4 с. л. растителна мазнина. Щом

омекне, към него се прибавя измитият и отцеден ориз. Запържва се, докато оризът стане

прозрачен, като в същото време се овкусява с чубрицата, черния и червения пипер. Оставя се

да изстине. Едната кисела зелка се нарязва на дребни

парчета в дълбок съд, след което се смесва с нарязания праз и половината от оризовата

плънка. Подготвя се и месото. По желание пилешките

бутчета могат да се разрежат на две, а останалите съставки, които се включват към оризовата плънка за сармите (обезкостеното

свинско месо и сланината), се нарязват на тънки парчета. Пристъпва се към традиционното

изграждане на капама. На дъното на глинения гювеч се налива съвсем малко мазнина,

разпростира се пласт от нарязаното кисело зеле с праз и ориз, след него се подреждат завити с

оризова плънка сарми, приготвени от листата на втората кисела зелка, над тях се слага от пилешкото, отново от киселото зеле с праз и

ориз, парчета от свинските ребра, отново пласт сарми и така, докато глиненият съд бъде

запълнен. На всяка цена се спазва правилото: "студен гювеч в студена фурна", като първоначално се включва на 100`С за 10 минути, а след това постепенно температурата се повишава до 160-170`С. На

този тих огън капамата се пече 4-5 часа, за да истински да заплени с крехкостта на всичките

си отделни съставки.

Сарми от кисело зеле със свинско месо и булгур

Настоящата рецепта е за сарми със свинско месо, в които оризът е заменен с булгур.

Резултатът е божествено вкусно ястие, което ще направи специална делничната ви или

празничната ви трапеза. Сармите с кисело зеле със свинско месо и булгур са великолепна идея за част от менюто на Коледа или в навечерието на

Нова година.


2 глави кисело зеле

500 гр. свинско месо (плешка без кост)

2 глави кромид лук

1 стрък праз лук (само бялата част)

200 гр. булгур

2 с. л. растителна мазнина

2 с. л. мас

½ ч. л. млян черен пипер

1 с. л. чубрица

2 ч. л. червен пипер

сол

вода или зелев сок

Свинското месо се измива и нарязва на дребни

парчета - колкото хапка. Кромидът и празът се нарязват на ситно, след което в подходящ

дълбок съд се смесват с месото, почистеният и измит булгур, подправките и съвсем малко

растителна мазнина. Всичко се разбърква много добре и се преминава към подготовката на

зелето. Киселото зеле се разделя на отделни листа, а сърцевината му, която няма да е подходяща за

сарми, се нарязва на дребно и се поставя на дъното на дълбоката тенджера, в която ще се готви ястието. Всеки зелев лист се разделя на две и полученото парче се оформя като сарма,

като се напълва с малко от плънката и се завива от четири страни, за да бъде като пакетче. Всички сарми се подреждат в дълбокия съд,


12

докато го напълнят. Заливат се с вода или зелев сок, колкото да ги покрие, отгоре се слагат 2-3 с. л. мас или растителна мазнина, похлупват се с широка керамична чиния, която да не позволява сармите да развалят формата си, покриват се с капак и щом кипне, ястието се оставя да къкри

на тих огън за 2-3 часа до готовност. Тези страхотни сарми могат да бъдат сервирани

като предястие или основно ястие. Добър апетит!

Мариновани свински котлети с червено вино и соев сос на фурна


3 бр. свински котлети

1 глава кромид лук

100 мл. червено вино

5 с. л. соев сос

3 с. л. захар

млян черен пипер

сол

50 гр. краве масло

Размразените свински котлети се измиват,

начукват се и се поставят в подходяща тава. От виното, лука, захарта и соевия сос се приготвя марината, с която котлетите се заливат и се оставят в хладилник за 3-4 часа. След това се

вадят, натъркват се със сол и черен пипер, към марината се добавя малко вода и месото се слага да се пече под фолио на силно загрята фурна на

250`С. Печенето продължава около един час, след

което фолиото се отстранява, фурната се намалява на 200`С и котлетите се пекат до

готовност, като върху всеки от тях се поставя кубченце масло. Сочните котлети могат да се

сервират с печени картофи или друга гарнитура по избор. Сервирайте с чаша бяло или червено

вино! Наздраве!

Коледни орехови сладки с бяла глазура

В това кулинарно предложение ще разберете как да си приготвите коледни сладки от ароматно

маслено тесто с подчертано орехово присъствие и меко празнично ухание на ром... Не се

колебайте да ги направите част от своята Коледа! Заслужава си!


~350 гр. брашно

125 гр. пудра захар

1 щипка сол

150 гр. смлени орехови ядки

250 гр. немско краве масло

1 жълтък

5 с. л. вода

4 мл. сладкарска ромова есенция

За украса:

1 белтък

~150 гр. пудра захар


13

Брашното, пудрата захар и смлените орехи се смесват добре, след което към тях се прибавя

размекнатото масло и се замесва тесто. Жълтъкът се разбива с водата и ромовата есенция и се излива в тестото. Меси се до

получаване на гладко тесто, което се завива в стреч-фолио и се поставя в хладилник за 1 час. Когато се извади, се разделя на две-три части и всяка част се разточва на кора с дебелина около 0.5 см, като работният плот предварително е поръсен с брашно. С помощта на формички се

изрязват звезди, елхички, кръгове и т. н. Подредени в тава, постлана с хартия за печене,

сладките се пекат 12-15 минути до нежно златисто на 180`С.

Щом всички сладки са готови, се оставят да изстинат добре. Приготвя се глазурата, като хубаво се разбият белтъкът и пудрата захар.

По желание тя може да бъде оцветена в различни цветове, след което с нея се украсяват сладките. За финал могат да бъдат поръсени с кокосови стърготини, шоколадови или цветни

пръчици. С посочените дози могат да се получат приблизително 70 броя сладки. Да ви е сладко!

Традиционен тиквеник

Ароматната сладка баница с тиква е едно от любимите кулинарни изкушения, приготвяни за трапезата на Бъдни вечер или Коледа. Трудно

може да се устои на леко хрупкавата му коричка и сочна вътрешност с тиква и много орехи.


500 гр. готови кори 800 гр. тиква 200 гр. орехи 250 гр. захар

½ ч. ч. растителна мазнина 70 гр. масло (в коледния вариант)

Тиквата се почиства и се настъргва на едро

ренде. Орехите се натрошават на дребни парчета. Корите се разстилат върху работния плот. Върху всеки слой, който се състои от 2-3 листа, се поръсва малко растителна мазнина, част от настърганата тиква, 2 с. л. захар и

орехови ядки. Навива се на стегнато руло, което се поставя в центъра на намазнена тава, завито като спирала. С всяка следваща кора се действа по същия начин и всяка следваща се завива около

предходната. Накрая цялата повърхност на тиквеника се поръсва с олио (или разтопено

масло), след което се поставя в предварително загрята фурна на 180`С и се пече до нежно златисто. Щом бъде изваден от фурната, празничният тиквеник може да се поръси с

пудра захар.

Пълнени сушени чушки с боб и ориз

Истинска наслада за сетивата са обичайно приготвяните за Бъдни вечер пълнени сушени чушки с пълнеж от ориз, боб, царевица, булгур,

гъби и още много възможни съставки. В добавка с уханни подправки като чубрица, джоджен,

мащерка, черен пипер и др., пълнените сушени чушки са сред постните ястия, които ще

получат най-много овации в тази свята вечер. Ето защо, не се лишавайте от тях и погледнете предложението за уникално вкусните пълнени

сушени чушки с боб и ориз!

Списание за поезия

На горещ

Продължава рубриката „На горещ шоколад”

представя писатели, поети, художници, фотографи и още много други

талантливи българи за вас читателите! Насладете се на шоколада на

следващите страници с

Валентин Панков

Фотографията за мен е една магия! Да виждам

невидимото за повечето хора,

да го запечатвам и да разказвам историята със

снимки!

Снимките ми са плод на огромна любов към

нашата страна! Обичам природата, планината,

реките и ги посещавам непрекъснато! От

многото ми обикаляния в цяла Европа и Азия

съм

стигнал до убеждението, че по-красива от

България няма!

Страница във Фейсбук на Валентин Панков


горещ шоколад с Ели Зарeва

убриката „На горещ шоколад” с Ели Зарева в която тя ще

писатели, поети, художници, фотографи и още много други


следващите страници с Валентин Панков и Алекс от Кюстендил

любов!

една магия! Да виждам

невидимото за повечето хора,

да го запечатвам и да разказвам историята със

Снимките ми са плод на огромна любов към

нашата страна! Обичам природата, планината,

реките и ги посещавам непрекъснато! От

ла Европа и Азия

красива от

Страница във Фейсбук на Валентин Панков

https://www.facebook.com

ov?fref

1. Животът е приказка...

2. Щастието...

3. Фотографията...

4. Не обичам...

5. Мечтатели на 21 век...

1. Където и да си, каквото и да правиш,

каквото и да се случва, никога, никога не

забравяй мечтите си. дори да изглеждат

нереални, невъзможни, неизпълними.

2. В живота не е важно от къде идваш и

къде отиваш, а дали успяваш да си

щастлив по пътя!

3. Художника изразява своите мисли с

четка, а фотографа със светлини и

сенки.Всяко занимание, което твори

красота, е изкуство.

Брой 18

14

а

с Ели Зарева в която тя ще

писатели, поети, художници, фотографи и още много други


Валентин Панков и Алекс от Кюстендил с много

com/FotografiValentinPank

fref=ts

е приказка...

2. Щастието...

3. Фотографията...

4. Не обичам...

5. Мечтатели на 21 век...

Където и да си, каквото и да правиш,

каквото и да се случва, никога, никога не

забравяй мечтите си. дори да изглеждат

нереални, невъзможни, неизпълними.

е важно от къде идваш и

къде отиваш, а дали успяваш да си

щастлив по пътя!

Художника изразява своите мисли с

четка, а фотографа със светлини и

сенки.Всяко занимание, което твори

красота, е изкуство.


4. Аз не обичам изхода фатален ...Аз не

обичам с клюки да се калям...Аз не

обичам да съм двуличен... Аз не обичам

нож в гърба...

5. Реалността е фалшива. Само мечтите

са истински. Човек е толкова

голям,колкото са големи мечтите му.

Алекс от Кюстендил

и прекрасните му картини

DMS ALEX на 17 777

Дарителсската сметка на Алекс е :

BG 26 UBBS 800210 129 048 30

Александър Спартаков Ангелов

ОББ-клон Кюстендил bic кода на обб .

BGSF

Алекс в момента е на 16 години! Вечно

усмихнато, лъчезарно дете, с една единствена

мечта, да пребори болестта си и един ден

изправи на крака! Той страда от мускулна

дистрофия тип Бекер, а и според лекуващият го

екип лекари в Израел и един от най

центрове в мозъка -Хипоталамуса

Ходенето по мъките продължава вече 7 години!

Колкото и да се опитва, неговот

помощ в България не намира, и е принудено да я

потърси в чужбина! Така миналата година

Алекс започна лечение в Израел разделено на

етапи, които според лекуващият го професор

трябва да бъдат 5! Всеки един е на стойност

9553 евро! До момента с помощта на всички

приятели и съграждани са проведени 2 курса на


Аз не обичам изхода фатален ...Аз не

е калям...Аз не

обичам да съм двуличен... Аз не обичам

нож в гърба...

Реалността е фалшива. Само мечтите

са истински. Човек е толкова

голям,колкото са големи мечтите му.

Алекс от Кюстендил

и прекрасните му картини

777

на Алекс е :

800210 129 048 30

Александър Спартаков Ангелов

кода на обб . UBBS

Алекс в момента е на 16 години! Вечно

усмихнато, лъчезарно дете, с една единствена

мечта, да пребори болестта си и един ден да се

изправи на крака! Той страда от мускулна

дистрофия тип Бекер, а и според лекуващият го

екип лекари в Израел и един от най-важните

Хипоталамуса- не работи!

Ходенето по мъките продължава вече 7 години!

Колкото и да се опитва, неговото семейство

помощ в България не намира, и е принудено да я

потърси в чужбина! Така миналата година

Алекс започна лечение в Израел разделено на

етапи, които според лекуващият го професор

трябва да бъдат 5! Всеки един е на стойност

мощта на всички

приятели и съграждани са проведени 2 курса на

лечение! След 1 месец Алекс трябва да замине за

трети път за Израел! Това ще бъде възможно

само с ваша помощ!

Достоен за уважение е опитът на това малко

момче, сам да събере необходимите средст

лечение, като продава сам картините си във

Фейсбук. Всяка неделя точно в 20.00 часа той

представя своите картини в личната си

страница, които е сътворил с много труд и

любов през изминалата седмица.

Той не иска нищо даром! Труди се всеки ден

много здраво и ви моли да се сдобиете с късче

красота, ПОМАГАЙКИ!

Страница във Фейсбук:

https://www.facebook

Alex/116130961801927?

Брой 18

15

лечение! След 1 месец Алекс трябва да замине за

трети път за Израел! Това ще бъде възможно

само с ваша помощ!

Достоен за уважение е опитът на това малко

момче, сам да събере необходимите средства за

лечение, като продава сам картините си във

Фейсбук. Всяка неделя точно в 20.00 часа той

представя своите картини в личната си

страница, които е сътворил с много труд и

любов през изминалата седмица.

Той не иска нищо даром! Труди се всеки ден

раво и ви моли да се сдобиете с късче

красота, ПОМАГАЙКИ!

Страница във Фейсбук:

facebook.com/pages/Help-

/116130961801927?sk=timeline


16

МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА

МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА

Родена съм на 28.04.1977г в гр.Варна. Завършила

съм висше образование във ВСУ „Черноризец

Храбър“, през 2000г, специалност „Моден

дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През

2013 г. се дипломирах като квалифициран

журналист към ИПО-ИУ-Варна.

Творчески път: Посещавала съм поетична

школа „Прибой“-Варна, с ръководител Венета

Мандева. Участвала съм в радио, телевизионни

интервюта, училищни мероприятия и редица

културни прояви.Имам публикации в

електронни сайтове за изкуство:

„Хулите“: http://www.hulite.net/, „Отворена

позитивна медия“: http://openom.eu/bg/

„Общобългарският портал”: http://portal-

bg1.ning.com/, „Откровения“:

http://otkrovenia.com/

„Стихове БГ“: http://www.stihovebg.com/,„ Е-lit“

:http://e-literatur.blogspot.com

„Буквите“: http://www.bukvite.bg/,„Простори“:

http://prostori.ning.com/„Изкуството“:

http://izkustvoto.com/,„Бунтарите“:

http://www.tetradka.buntarite.com/

Мои материали са били отпечатани във

вестниците: „Вестник за жената“, „КИЛ“,

„Всичко за жената”, в-к „Поглед“,

„Ретро“,,„Нещата от живота“, „Женски свят“,

„Уикенд“, „Аз, жената“, „Изгрев ”,

сп.„Простори“, сп.Знаци, сп. Понеделник„,

сп.“Антимовски хан“,списание „Родители“,

сп.”На кафе“ и др. Имам една издадена поетична

книга, озаглавена „Ванилено небе“ /2007г., ИК

СТЕНО, Варна/ Мои творби са участвали

издание на читалище „Просвета“-гр.Кула

„Кулски поетичен панаир“, 2007г. , в „Нова

българска литература-алманах поезия“ на

издателство „Буквите“, 2009г. и 2014г., издание

на Литературен клуб към ИУ-Варна през

2011г., Алманах „Културна палитра“ 2012г.,

Алманах „Mil&co” 2013г., в който съм и автор

на предговора, Поетичен сборник на „Сръбско-

българско приятелство”

През 2007г. спечелих първа награда с есе

на тема „"БожеНствения дар" в конкурс,

организиран Unicusbulgaria“.Участвала съм във

всички балове на поезията, организирани от

Ваня Маркова /галерия Арт Маркони/, като на

Есенния бал през 2011г. спечелих приза „Пръв

сред равни“ за най-красиво описание на есента,

както и първа награда от конкурса „Есенно

настроение в думи“, организиран от изданието

Аз-жената.Същата година рецензирах

стихосбирката „Смисъл в сълзата“ на

Радостина Драгоева. По три мои

стихотворения са направени песни, изпълнявани

от Гери и Красимир Кацаров.

През 2013г. бях удостоена с:

I награда от Националния конкурс за

нравствено-религиозна поезия „Под

манастирската лоза“

I награда от Националния конкурс за поезия на

вестник „Литературен глас”


17

I награда от конкурс за „Поетични звуци“ на

сайта Besedkata.com

Награда на Радио Пловдив в Националния

конкурс за поезия „Добромир Тонев“

ІІ награда от литературен конкурс „Багри над

Лом“

ІІІ награда- от втори Международен конкурс за

поезия „Лирични гласове“

ІІІ награда-от Х-ти юбилеен Национален

конкурс за поезия „Пролет моя“

Поощрения- от поетичните конкурси: “Искри

над Бяла“, „Магията любов“

През 2014 г. получих:

Първа награда в проекта Матрицата на

Стефан Бонев и в Национален конкурс „Георги

Давидов”-Шабла, заедно с Елена Денева, призово

място в Национален конкурс „По стъпките на

лятото”, заедно с Мария Иванова, втори места

в конкурсите: „Жени и вино“,„ЗЛАТЕН ЯВОР“,

„Пролет моя” и „Белоцветните вишни”, трета

нарада в конкурса за детска поезия„Стоян

Дринов”.

Член съм на Сдружението на Варненските

писатели и клуб Юнеско-Варна.

Осиновяване на (не)възможност Автор: Милена Бранимирова Белчева

...и мигчета крада тебеприсъствие, да прося предстоящи е излишно.

С копнежа си - до крайчеца на пръстите в тих унес се опитвам да те вдишна. Мълчанието прави ни безформени и слети с празнотата нежнолика. Разсипват се неслучените спомени в бездънните покои на тъмника.

Блаженството в зениците ти вперени присяда в чисто голите чаршафи.

Дори и да сме нямали доверие - разбираме сами - животът прав е...

Желано паралелно съществуване, в едно и също звездно настояще.

Приканвам те за сънища бленувани, стрелките нелюбезно те отпращат.

Не мисля за причини и последици и не е ли за обич твърде късно.

Жар-птицата топи в роса крилете си, но само в огън може да възкръсне.

Граница

Автор: Милена Бранимирова Белчева

Притиснати. А плъзва между двама ни

една несподеленост нежелана.

Сърцата преградихме с думи - камъни

и може би пролука не остана.

Привидно е желаното примирие -

пълзят змии в любящите ни скути,

дори когато устните допираме

в пресъхнали от чакане минути.

Не пазим тайни, нито територии

и крепостите вече са превзети.

Понякога преплитат тихо корени

намерили се в тъмното ръцете.

Защо кървим, щом всеки допир нежен е?


18

За миг ме пускаш в своите представи,

но после на брега изхвърляш мрежите

и тягостно затишие ни дави.

Пределите на близост очертани са,

а чувствата са забранена тема.

И ти за мен остана само граница,

която ни изпраща, ни приема...

Иваница, Сърбия

Солени акварели


Снежецът ням е само продължение

на твоето изчезващо присъствие,

щом чувствата изписват с дъх: "Студено е...",

а мислите припомнят трезво - късно е!

Косите ми до кръста са се спуснали

от мъка по дланта ти незабравена.

Усмихнати за други са ти устните.

И всичко мимолетно е - по правило.

Дали е този град с черти намръщени

или е състарен от дълголетие?

Билети не продават за завръщане.

Листенцата надежда са изметени...

Сезонът е такъв - мъглив и вирусен.

Рисковано - напразното ми скитане.

А любовта в зелените ми ириси

набъбва. И потича невъзпитано.

Дъх


Отминало и идно - само скреж,

полепнал по гръдта на храста розов.

Попарени в тъга ще изгорят.

Когато си готов да отдадеш -

не стискай жадно падналия цвят.

На истини не вярвай под хипноза.

Наднича онз


и повик милостив

от плахите зеници на ескиза,

в които свърши въгленът неук.

Преминеш ли битийния си риф

ще бъдат безгранични "там" и "тук".

Сега усещам твоя дъх наблизо...

Под миглите стаен е светъл дим,

погълнал зимно миговете къси

и тайните на път неразгадан.

Блажено чист и неопределим,

като седеф в предутринната длан,

живот разпръсква тихо същността си.


19

Отстояние


Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,

в душата ни страници тихо прогизват от влага.

Светът отсънува маршрути с тревожност

преситени,

а някой неверник последния изход отлага.

Жълтиците - време нехайно в прахта разпилени

са.

Под хладните пръсти немее греховно вретено.

Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,

но пак не оставя да бъде докрай съкрушено -

кръвта, прималяла, защо не признава умората;

какво още иска, след бягства по зъбери коси,

в ненужната клопка на опит и памет,

затворено,

нима свойто бреме човешко докрай ще износи?

Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,

дъха си велурен над урви и бездни възнася.

Далечен и мъдър - приличаш на него.

Единствено

в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

Спасителна е само пробитата гемия


Тя е винаги празна и пътува към никъде,

оглупяла от разум, ослепяла за викове,

от прегръдки безръка бди над дни непогалени

и ръждата от мъка смива в хладните заливи

Онзи флирт наблюдава между показ и криене -

яхти, тежки от слава - гонят лодки хартиени;

сънни бризове сплашват с нежношепотни

припеви

урагани ревящи и разбойници дрипави...

Суетата е лихва за пресрочени истини.

И светът се усмихва, зърнал всичко безсмислено.

И часовникът спира неизбежното цъкане.

Раят пак е квартира, но на пряка от пъкъла.

И е пристан смъртта ми, но за няколко вечери -

ще ме кротне, нахрани, после пак ще ѝ преча и

ще ме спусне да пия само суша и корени-

уморена гемия от воаяжи престорени,

в самотата дълбока и в тъма теменужена,

без весла и посока, капитан незаслужила...

Ала без съпротива в безметежно доверие

съм безмерно щастлива, че за мене намерил е:

дъх-подслон да подремна, подир бродене в

стръмното,

милостивост неземна - поглед-стих за осъмване.

Онзи, Който без име ще мълвя из Вселените

и през облака димен ще пренася спасените.


20

Изпращам се до ъгъла, след който...


Най-краткият ни път е извървеният.

Най-истинската мъдрост - непризната.

Мълчанието е опровержение,

че има лек по-скъп от самотата.

И не една следа ме е препъвала -

душата ни е опитно стърнище.

Изпращам се по мръкнало до ъгъла,

след който няма никого и нищо.

След който е единствено затишие

и пулсът е незрим, но осезаем.

Последните ми воли са издишани

от тялото, получено назаем,

от пясъка на замъци рисувани,

от устните на земните съблазни.

Приемеш ли отвесното пътуване,

ръцете ти е нужно да са празни.

Зад теб отдавна всичко се е сринало,

едничка пепелта до бяло свети.

Разбирам, че и ти си само минало.

Но в камъка дори пониква цвете...

Скреж по скулите на миналото идно


Бях тънък връх от празнична елхичка

По правило чупливо-уязвим.

И после стъклен прах посипа всичко.

Дори и теб. Но нека си простим.

Камбанка бях, полюшната звънливо,

отмерваща с вините си мигът,

след който някой бързо си отива,

а мислите напразно го зоват.

Подаръче – но само за украса,

привързано с бонбонен целофан.

Ала сега не зная и коя съм –

объркан ред, смутено зачертан;

нелепо сиропираната фраза

от картичка, написана за друг...

Онази нощ, в която сам отказа

прегръдките по-нежни от памук.

Навярно съм...но не това, а просто

предчувствие за коледния дух,

сълзата на смирение пред Господ,

прокапала над къшея ти сух...

Следица от премръзнала сърничка

или мъгла над ледената глеч.

Отдала бих от нищото си - всичко,

но вече си безпаметно далеч...

Не ми е жал. Изпълва ме тъгата


21

по-искрена от първия ми стих.

Не мога да премина днес оттатък

дланта ми пусна в тъмното...А бих...

Еклиптика


Гални ме закачливо с пух от облаче

и в мъркащо безвремие кротни ме.

В изтичащия миг не искам повече,

достатъчен е полъхът интимен.

А чувствата-искри-какво ли значат те,

щом литват като сенки мимолетни?

И после дълго стискаме клепачите

с илюзия, че в мрака ще просветне...

И нека прероси покой след сушите,

пропукали битийните ни вени.

И да замра, в усмивката ти сгушена,

в прохладата на сладостно забвение.

Което кипне-ще се изпари


Несигурният само е свободен -

въжетата на вярата не търси.

Изтръгнал е човешкия си коре

и светло се повдига към върха си.

Не следва път или повеля блага

и повече прозрения не проси.

Разбрал, че само примката затяга,

дори и с неизречени въпроси...

Животът непрестанно се открива,

но ние го загръщаме с представи.

Едно листенце пада доверчиво -

без драма, че калта ще го удави.

Без мисъл за раздяла и за болка-

издъхва и на никого да пречи

в самотната си мъдрост. Ала колко

приемат този сетен миг за вечен?


22

Интервю със Sanvali

Във всеки стих съм вградила частица от себе си.

Коя е Sanvali, и различава ли се Тя от

поетeсата в нейните стихове?

Sanvali е поетичен псевдоним, който реших

да ползвам, когато прописах поезия. От

санскрит означава „мъглявина“. Обръщайки

сетивата си навътре, изследвайки

вътрешния си свят, търсейки отговори,се

сблъсках с ограничено виждане, което ми

напомняше усещането да си в мъгла.

Когато започнах да избистрям вътрешната

си картина, осъзнах, че не съм статично

същество, сложено в рамки и

характеристики. Започнах да зачитам всеки

миг, защото той е нов, той е промяна, към

която аз се старая да се адаптирам.

Във всеки стих съм вградила частица от себе

си. За мен поезията е процес на творене,

който е съвкупност от осъзнаване,

интелигентност, отдаденост, извисеност на

духа, душевна светлина…

Кога и как започнахте да пишете

поезия?

Започнах да пиша миналата пролет –

физически да записвам вътрешните

сисветоусещания. Творческата искра я

имам още от малка, когато рисувах с

часове, това което виждаха очите ми и

усещаше сърцето ми. Също така обичах

да си водя дневник в който описвах

разбиранията си за света.

Поезията почука на вратата ми в един

миг, който аз реших да приема, да се

отдам, да развия…

Какво ви вдъхновява?

Най-много ме вдъхновява тишината.

Мога да пиша само, когато наоколо е

тихо. Повечето ми стихотворения са

написани сред природата. Там

получавам най-голямото си вдъхновение.

Сетивата ми се пълнят с красота,

вдишвам дълбоко, освобождавам

съзнанието си от ежедневните мисли и

позволявам на божествената искра да

ми шепти с полъха, слънцето,

птичките, цветята, аромата…

Любимите ми хора са също мое

вдъхновение – това са мъжът ми и

синът ми. Ежедневно обменяме

енергиите си, обичта си, отношението

един към друг, усмивките си,

прегръдките си, милувките си…

Понякога ставам сутрин и в главата ми

звучи стих, който аз не записвам

веднага. Ако в продължение на деня, той

продължава да кънти в мен, да напомня

за себе си, хващам химикала и го

записвам. Обикновено този кънтящ ред

става и заглавие на цялото

стихотворение.Такива стихотворения

са „ Сънувам ли свят на поезия“, „Играя

с вятъра една игра“ и други.

Кога написахте първото си

стихотворение и имате ли любим стих?


23

Първото си стихотворение написах

миналата пролет в съвсем свободен стил

– бях се вдъхновила от рождения ден на

сина ми. С времето се научих на

стихосложение и започнах да пиша бели

и класически стихотворения, като

предпочетох да остана в класическия

жанр, за сега.

Любими стихотворения нямам. Всички

те са минали мигове, в които съм

потънала цялостно, влязла съм във

връзка с вътрешното си пространство и

съм се отворила за Божествената искра.

Незабравим спомен от Вашето детство?

Нямам ярък спомен от детството си.

Усещането ми е за безгрижно и хубаво

време. Наблягала съм както на игрите,

така и на учението. През лятната

ваканция, когато родителите ми

взимаха отпуск, прекарвахме преди

всичко на морето.

Какво бихте казали на любимите си

хора?

На първо място бих им казала, че много

ги обичам. На второ бих им благодарила

за това, че съществуват и аз мога да

споделя тези ценни мигове с тях.

Благодарна съм за вярата им в мен,

като развиващо се същество, за

ежедневната им подкрепа, за обичта с

която ме даряват ежеминутно, за

топлината и уюта на семейното

огнище.

Пожелание към читателите на

списанието?

Пожелавам им да съдействат на

добротата, любовта, усмивката,

вътрешната сила. Да отправят

вниманието и енергията си към неща и

хора които им носят радост, които ги

карат да танцуват, да пеят, да се

чувстват леки като перца. Да не

забравят, че всеки миг е ценен и да

уважават Съществуването.

ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ

Sanvali

В късчета синьо небе, сложил си Вечност омайна.

Може би, самовглъбен с тихо внимание мамиш.

Поглед нагоре хвърли, виждаш светът на обратно.

Лазят в краката бодли, драскат с отрова душата.

Свети свенливо луна – бисерче скрито в сърцето.

Сееш ненужна вина, луташ се плах и безцелно.

Вярвай, една е Земя, дъх поеми по-особен.

Виж, любовта заваля, пълни те Бог отвисоко.

КОСАЧ

Sanvali

Косач коси тревата. Дъждовен аромат.

Денят дъга извайва, над ниви пълни с цвят.


24

Косачо, виж: луната, показва се без страх.

И тайни в теб пренася, чрез звездния си прах.

Коси, Косачо Пътя! Зелена е нощта…

Покоят ме съпътства, щом в Теб е Любовта.

ЖЪНАТ БЕЗСТРАШНИ ЖЪТВАРИ

Sanvali

Поглеждам нагоре и ето, небето отваря врата,

през погледа чист до сърцето във мене вестта долетя.

Люлее се облак ефирен, събрал светлина, тъмнина…

Дали заваляват сапфири, пречистени в лъч семена.

Поглеждам надолу и ето, посреща ме блага земя,

и раждат се цветни полета, засети от вяра една.

Към Бога душата разтварям, безкрайна е таз синева…

Днес жънат безстрашни жътвари, дочули на Господ зова.

СЛЕДВАЙ СЕ…

Sanvali

Няма страдание, само представа. Лее се бяла безбрежност,

слушаш сърцето си – тиха китара, шепнат ти капките – време.

Има ли болка, показва нередност. Свиваш се – вехнещо цвете,

чакащо повей в коруба гореща, скрито е нежното, светло.

Следвай се – Пътят е тежка пътека. Дръзваш ти, малка прашинка,

връзваш си облаци в синьо-дантелено, можеш ли бездна да шиеш.

ДУШАТА Е ПЪТЯТ

Sanvali

Затворени в собствени клетки на мисли, на чувства, желания…

Животът се случва далеко от нашето схващане – в блатото.

Мечтаем, копнеем – реалното, а сбъдва се то на момента,

останали голи, за малко светът ни без Аз-а – блаженство е.

Нашепва ни Егото сигурност, от минало с мъртво стенание,

крепи ни надежда пасивна и бъдеще сънно донася.

Минават ни дните – еснафски, прихванати в свойте си сламки,

Душата е Пътят, не знаеш ли… Ти следвай я смело във тласъка.

ЩЕ ДАМ…

Sanvali

Ще дам любовта си на вятъра и нека погали дърветата.

Ще цъфнат ли пъпки в обятие, родено извън Битието ни.

Ще дам и сълзите на облака, да сбира солта от душата ми… Дъждът е пречистен от образи,

пои зажадняла земята ни.

Ще дам топлината в очите си, да цъфне кокиче сред зимата. И стопли вините вестителят, за Пътя във бяло – незримия.

Ще дам част от себе си – смелата, дано запулсират сърцата, загубили вяра в съмнение и сила се влее в делата им.


25

ОЧАКВАНЕ

Петър Пацев

Знам, че ме търсиш в мрака, изопната струна в нощта, протягаш ръка и ме чакаш, полегнала възнак - сама…

Моите устни те парят макар недокоснати - знам,

често броди кошмарът в твоя свят поруган.

Самотна и плаха си нощем, бледолика и скръбна луна…

Очите ти влажни са още не открили за обич мъжа.

Моето тяло те среща в любимия, дивен романс -

любовта с воал те обгръща, може би за последния танц

Знам,че ме търсиш в мрака, изопната струна в нощта, протягаш ръка и ме чакаш, но не смееш да кажеш това.

Една е Любовта. Една сред всички! Автор: Ели Зарева

Любувах се на тишината, на пеперудите и на житата. Любувах се на светлината, на гларусите и на морето. Любувах се на слънцето, на розата и на полята. Любувах се на луната,

на звездите и на нощта. И колкото и да се взирах, живееше навсякъде любов. И колкото и да я търсех,

една е Любовта - една сред всички,

заради която се усмихваме. И колкото и да я жадувах, без теб ми беше студено,

една е любовта - една сред всички, която ни стопля.

МОЛИТВА Автор: Ели Зарева

Дай, Боже, на всеки светлина и път, по който да върви! Всеки да намери своя път

към щастието и добротата. Нека всички хора по света да бъдат много обичани

и да раздават топлота и усмивка! Дари, Боже, на нуждаещите помощ,

на слепите очи, за да се радват на всеки един красив ден,

на болните здраве, за да се събуждат усмихнати и доволни, щастливи и весели!

Дай, Боже, на всеки светлина и път, по който да върви!

Всеки да открие вярната пътека, която ни отвежда до щастието и добротата!

Нека във всички хора по света свети слънцето на честността и вярата,

за да раздават топлота и усмивка! Дари, Боже, вяра, надежда и мечти! Защото без вярата ще се погубим.

Без надеждата ще настъпи тъмнина. А без мечтите ще се превърнем в пустиня.

Засмей се, сърце! Автор: Ели Зарева

Засмей се, сърце! Какво ти трябва друго?

Ти имаш всичко. Богатството на цялото небе и обичта на цялата Вселена.

Засмей се, сърце! Не ти е нужно нищо друго.

Щом имаш мен и моите мечти. Засмей се, сърце!

Животът е кратък и нека с усмивка продължим,

да изживеем всеки миг, всяка секунда напред.

Засмей се, сърце! Кой може да ни спре?

По-силни сме от вятъра. Мечтатели, които нямат спирки

и сбъдват чудеса.


26

Коледна приказка в Италия

На 14 декември 2014 г. В гр. Арзиняно /Италия/ се проведе коледен марш. 1500 души бяха

облечени в костюми на Дядо Коледа и обикаляха центара тържествено като забавляваха малки и голями. Обиколката продължи 3 км като целия

център се озвучаваше от приятна коледна музика!

Автор на снимките: Весела Дамянова


27

РУБРИКАТА: МОЯ СТРАНА! МОЯ БЪЛГАРИЯ!

Продължава и в този брой ! Един проект за

красивата ни Родина която ще представим на

света!

Вашите снимки с кратко описание, може да

изпращате на ел. поща:

[email protected]

Тодорините очи

Марин Наталиев

Стария Пловдив


Пловдив


Хасково Снимки: Димитър Чорлев


28

ЕКИП

Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова

Предпечатна подготовка: Весела Дамянова Връзки с обществеността:

Ели Зарева,Весела Дамянова [email protected]

Първо издание, Плевен 2014 Брой 18

Декември Всички права запазени.

За контакти: [email protected]

Страницата ни във фейсбук: https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-

%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

ISSN 1314-9210

Животът в света на поезията бр 18

Documents

Transcript of Животът в света на поезията бр 18