Животът в света на поезията брой 19

Списание за поезия Брой 19

1

Списание

Животът в света на поезията

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Плевен 2015

Брой 19


2

o Списание „Животът в света на поезията”

o Изп. Директор: Цанко Веселинов

o Първо издание, Плевен 2015 Брой 19

o Всички права запазени:

o Издателство и печат:

Първото издателство в Българияот типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под какватои да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критиции рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

ISSN 1314-9210


3

Съдържание

Стр. 5 Български поети и прозаици Стр. 7 Аз не живея, Аз горя

Стр. 8 Интервю със Стойко Дуков Стр. 11 Кулинарния блог с Ивана Иванова Стр. 18 Войната на орхидеите – разказ Стр. 19 Интервю с Виолета Петкова

Стр. 25 На горещ шоколад с Ели Зарева Стр. 26 Рубриката: Моя страна! Моя България!


4

Здравейте, приятели и читатели!

Честита Баба Марта!

Ето ни отново с поетичните страници на нашето списание.

И в този брой ще ви запознаем с талантливи българи, които с прекрасното си творчество

са допринесли много на този свят - любов, обич и желание за по-щастлив свят, чрез своите

послания отправени към всички нас с красиви и топли думи.

Нека ценим всичко, което имаме и да дадеме възможност на българското изкуство да полети

не само в България, а навсякъде по света.

Желая Ви здраве и щастие!


5

БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ И ПРОЗАИЦИ

За Дамян Дамянов с любов

На 18 януари (13 януари според други) 2015

година се навършват 80 години от рождението

на Дамян Петров Дамянов, един от видните

поети и прозаици на миналия век. Починал на 64

годишна възраст, но оставил траен отпечатък в

сърцата на хората, които са го познавали, и

най-вече в съзнанията на онези, които по един

или друг начин са се докоснали до неговото

творчество, а то винаги може да докосне и най-

далечното кътче на душата ви. В неговите

произведения, обожавано от едни и охулвано от

други, заемат две много важни теми: Родината

и Любовта. Предлагам отбрани части от негови

стихотворения като илюстрация:

БЪЛГАРИО

Българио на живи и на мъртви,

Българио с безброй баташки църкви,

със гробища и с паметници светли,

със този жертвен въздух, който свети

над тебе вечно като вечен огън,

аз искам да те събера във стих. Не мога.

Аз искам цялата да те прегърна.

Ръцете ми не стигат. Как да върна

това, което ти си ми дарила?

У ДОМА

… И пак онази стряха, вита, ясна…

И пак над нея оня заник тих…

И пак тъй вечерта смирено гасне,

тъй както в Дебеляновия стих.

Но вече тук живеят чужди хора.

И камъчето, хвърлено в нощта,

днес не отваря малкия прозорец…

Дамян Дамянов е един от най- прочувствените

български поети. Най-емоционалния и най-

сетивния! Каквото и да кажем за него ще е

малко, защото неговата поезия говори много, че

пред нея не ни остава нищо друго освен да

замълчим, да се усмихнем и да се потопим в

този толкова различен и толкова вълшебен свят.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Къде си моя първа обич?

Разпръсна ни света голям!

А беше време...Даже в гроба

не исках да отида сам.

Не исках да съм сам без тебе.

Не искаше и ти - сама.

За двамата ни бе потребен

един живот. Една земя.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш

ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Списание за поезия

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак...

Не плачи! Нали и ти си птица!...

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!...

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай - долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов е човекът, който накара и все

още кара всяко поколение да се влюбват в

неговата поезия, да замълчат пред таланта му

и да откриват себе си чрез нея. И д

години след неговата смърт неговите стихове все

още ни вдъхновяват, разплакват, усмихват,

карат ни да мечтаем, докосват и най

струни на душите и сърцата ни. На 07 юни,

1999-та година, ден след смъртта на Дамянов,

Николай Хайтов пише следните думи: “Вчера

сутринта България загуби един от най

четените и обичани свои поети.Той е най

големият страдалец сред съвременните

български поети, който въпреки невероятно

тежкото си състояние успя да запази

достойнството си и творческата си репутация.

Като поет ще заеме видно място в българската

литературна история“ .

Да, Дамянов, винаги ще остане в сърцата ни!

Да, Дамянов, винаги ще вълнува със своите

произведения! Да, Дамянов, заема и винаги ще

заема важно място в българската литература и

той е важна част от цялата ни културна

идентичност! Поклон пред паметта му!

Автор: Катерина Чобанова

Притвори прозореца!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак...

Не плачи! Нали и ти си птица!...

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!...

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов е човекът, който накара и все

още кара всяко поколение да се влюбват в

неговата поезия, да замълчат пред таланта му

и да откриват себе си чрез нея. И днес толкова

години след неговата смърт неговите стихове все

още ни вдъхновяват, разплакват, усмихват,

карат ни да мечтаем, докосват и най- нежните

струни на душите и сърцата ни. На 07 юни,

та година, ден след смъртта на Дамянов,

едните думи: “Вчера

сутринта България загуби един от най-

четените и обичани свои поети.Той е най-

големият страдалец сред съвременните

български поети, който въпреки невероятно

тежкото си състояние успя да запази

достойнството си и творческата си репутация.

Като поет ще заеме видно място в българската

литературна история“ .

Да, Дамянов, винаги ще остане в сърцата ни!

Да, Дамянов, винаги ще вълнува със своите

произведения! Да, Дамянов, заема и винаги ще

заема важно място в българската литература и

част от цялата ни културна

идентичност! Поклон пред паметта му!


БЪЛГАРИЯ

Автор: Йордан Събев

Българските моми мила мамо хубави,хубави още гиздави! Гиздави мила мамо още

слънчеви!Щом хоро ми мила мамо заиграят

сърце ми мила мам

Песен мила мамо като запеят,славей мила мамо надпеят!

Работата мила мамо, като захванаткъщата мила мамо осветяват!

Децата им мила мамо кротки агънца,агънца мила мамо, ангели, слънца!

Българските момци мила мамо хубави,хубави още юнаци! Юна

левенти!

Щом хоро ми мила мамо заиграват,душата ми мила мамо напълват!

Работата мила мамо, като захванатпланината мила мамо повдигат!

Земята ни е мила мамо рай небесен,реките ни мила мамо бистри извори,небето ни мила мамо сини простори

Вред любов е мила мамо и се пее песен!

Пролет е!


Здравей моя мила пролет!

Толкова желана за нов полет!

Ти ни омайваш със своето слънце и красота,

с песнопойките си птички,зеленина по поляни, и

дървета!

Ти ни вдъхваш нова сила и

да осъществим своите мечти!

Да бъдем здрави,весели и щастливи!

Твоите прекрасни мигове всеки да запамети!

Брой 19

6

БЪЛГАРИЯ


Българските моми мила мамо хубави, хубави още гиздави! Гиздави мила мамо още

слънчеви! Щом хоро ми мила мамо заиграят

сърце ми мила мамо разиграят!

Песен мила мамо като запеят, славей мила мамо надпеят!

Работата мила мамо, като захванат къщата мила мамо осветяват!

Децата им мила мамо кротки агънца, агънца мила мамо, ангели, слънца!

Българските момци мила мамо хубави, хубави още юнаци! Юнаци мила мамо още

левенти!

Щом хоро ми мила мамо заиграват, душата ми мила мамо напълват!

Работата мила мамо, като захванат планината мила мамо повдигат!

Земята ни е мила мамо рай небесен, реките ни мила мамо бистри извори, небето ни мила мамо сини простори!

Вред любов е мила мамо и се пее песен!

Пролет е!


Здравей моя мила пролет!

Толкова желана за нов полет!

Ти ни омайваш със своето слънце и красота,

с песнопойките си птички,зеленина по поляни, и

дървета!

Ти ни вдъхваш нова сила и пориви,

да осъществим своите мечти!

Да бъдем здрави,весели и щастливи!

Твоите прекрасни мигове всеки да запамети!


7

АЗ НЕ ЖИВЕЯ, АЗ ГОРЯ!!!

Списание "Животът в света на поезията" стартира своята нова рубрика "Аз не живея, аз

горя!" . Избрахме за заглавие точно този афоризъм от Яворовите "Две души", защото

именно той изразява най-точно и най-кратко живота на хората на изкуството. ДА, ние не

живеем, а горим. Горим за нещо красиво, за нещо истинско, стойностно, добро, завладяващо. Горим за любов, за приятелство, за нещо за душата.. и за всичко онова, което ни кара да

затаим дъх, което осмисля живота ни. А това, мили читатели, всичко това ни го дава

изкуството! В тази рубрика ще поместваме авторски статии свързани с съвременния

литературен свят, статии, които ще са пряко свързани с изкуството и хората и всичко, което вълнува съвременния човек.. Приятно четене!!!

Поезията в живота и живот в поезията!

Смело мога да кажа, че всеки един човек владее словото. Друг е въпроса, че не всеки умее да го

използва правилно, по предназначение и най-вече да използва неговото въздействие. Истината е,

че само хората, които са посветени в творческото писане, могат да усетят и

използват "магията на словото", защото те са надарени с по-голяма чувствителност,

душевност, сетивност. Те умеят и от най-сивото да изкарат красота и жизнена сила. Но

да станеш поет или писател, това не е достатъчно, не е достатъчно и да имаш само

желанието и амбицията за това. Да, тези неща са важни, но освен това трябва твърде много да знаеш, да чувстваш, да умееш, да си изстрадал

или преживял, да си плакал или смял, да си усетил божествената еуфория, но и адската

агония. Поезията е шампанското на литературното слово, тя е "птица устремена", тя е духовно

израстване, емоционален апотеоз и интелектуален подем. Хората, докоснали се до поезията умеят да откриват красота и в най-

грозното, надежда за промяна в непроменимите неща. Поезита е нещо тайно, съкровено, нещо истинско. Каквото и да кажа, ще е малко. Не

знам дали аз избрах поезията или тя избра мен, но избрах да остана там - в този вълшебен и

интрегуващ свят между небето и земята, между божествено и земно, между мечта и реалност...,

в един различен свят. С всеки изминал ден научавам все повече и повече за нея. Четейки

големите поети, аз с всяка изминала минута се влюбвах все повече и повече в нея, освен това

разбрах, че тя не търпи омраза, фалш и агресия, че тя е само за великите умове, благородните

сърца и красивите души. Тя осветява пътя от изгрева на личността чак до красивия й занник.

Поезията трябва да присъства в живота на хората, за да го правят по- красив и по- смислен. А истинските творци трябва да вдъхват живот в поезията. Но, каквото и да кажа, ще е малко, защото поезията издига и кара душата ти да

лети. Тъй както в Яворовия стих да не живеем, а да горим. Ще завършва като цитирам Стефан Цанев: „Опиташ ли се да обясниш що е Бог – ще станеш безбожник. Опиташ ли се да обясниш що

е Поезия – рискът е съответен.“


Ад или Рай Евгения Георгиева

(Svidna)

Ти като хищник дебнеш ме жадно,

погълна всяка частица от мен,

очите ти хвърлят мълнии ядно,

все още не вярваш,че си победен.

А аз се разпадам бавно на части,

в една невъзможност да ти устоя,

желание диво се вие тъй сластно,

не мога, не искам да го укротя.

И ето избухва зарята опаснa,

огънят среща огън в нощта,

лава потича във вените бяснa,

сливат се двете души и тела.

Мокро- солени, тъпнещи, жадни,

търсещи още и още без край,

вземащи, даващи тъй безпощадни,

открили във себе си Ад ,но и Рай!


8

Интервю със Стойко Дуков ! Концертите и

усмихнатите лица в публиката са нещата, които ме

правят истински щастлив!

Здравейте, г-н Стойко Дуков! Бихте ли

представили себе си?

- Здравейте! Казвам се Стойко Дуков.

Роден съм в София. На 40 години съм.

Ерген. Завършил съм Френската

гимназия, Испанска филология в

Софийския университет. На 5 години

започнах да уча китара в Музикалната

школа на ГУСВ. Две години по-късно

започнах да посещавам кръжок по

поезия. В момента творя в солов проект

„Трубадур“ и в група „Мехехе“.

Щастлив ли е един поет и музикант с

китара? Какво, според Вас, е щастието?

- Щастието е много разтегливо понятие.

Смятам, че то не е състояние, а по-

скоро нагласа. Съвсем наскоро мой

приятел испанец ми разказа история за

това как в Индия видял човек, който

живее в кашон от ксерокс, а видимо е

много по-щастлив и усмихнат от него.

Това промени живота му. Много хора

считат за щастие това да имат

последния модел автомобил и мобилен

телефон, да пътуват на скъпи

пътешествия, да се кичат с бижута,

злато и скъпоценни камъни. А всъщност

биха могли да почувстват щастие не от

лъскавия апарат, а от разговора с

близък човек по старата Нокиа, или да

са щастливи от това че се разхождат в

градинката до блока си и държат

любимата за ръка, а не са сами на круиз

в Атлантика. В този смисъл мога да

кажа, че съм много щастлив. Слава Богу,

здрав съм. Творя. Забавлявам се докато

пиша и докато правим музика с

момчетата. Концертите и

усмихнатите лица в публиката са

нещата, които ме правят истински

щастлив.

Разкажете повече за "Мехехе"?

- „Мехехе“ е формация, която създадохме

на 20 май 2012 г. на благотворителен

концерт за събиране на средства за

изграждане на паметник на Алеко

Константинов в Княжевската борова

гора. Първоначално бяхме в състав:

Владимир Самурков – перкусии и вокали,

Марьо Манолов – китара и аз – китара

и вокали. Малко по-късно се присъедини

Красимир Тасев – бас китара. От около

година обаче имаме нов състав на

групата и той е: Влади Михайлов – бас


9

китара и контрабас, Ники Бакалов –

перкусии и аз. Зад гърба си имаме

участия на много концерти, частни

партита, фестивали и благоторителни

събития. Миналата година издадохме

първи авторски диск. Песните на Мехехе

са много разнообразни. Музиката е

весела, текстовете са закачливи, но

имаме и сериозни и любовни песни. В

репертоара ни има и доста кавъри на

испански, френски, английски, български

и руски език.

Разкажете нещо за първите ви стъпки

като журналист във в-к "Труд".Липсва

ли Ви журналистическата работа и как

се чувствате днес далеч от

журналистиката и политиката?

- Много съм щастлив за времето в „Труд“

и за приятелите, които намерих там и

още имам. Все още не съм се разделил

напълно с журналистиката и от време

на време понаписвам нещо. С

обществената дейност също

продължавам.

Какво Ви вдъхновява и дава сила да

творите непрекъснато?

- Вдъхновението за песните ни идва от

радостта от живота, от малките неща

в ежедневието, от морето и слънцето,

от красотата. Имаме песен посветена

на Трамвай Петица, която написах

докато се возех с емблематичното

превозно средство през любимите ми

квартали на столицата. Имаме песни

посветени на София (София диша) , на

Христо Стоичков (Стоичков), на морето

и лятото (Чикирики Тралала и

Мехехе), на любовта (Летя), на всички

творци (Волни коне) и на най-стария

столичен футболен клуб „Славия“. В

момента пишем песен за сърцето. Дано

списъкът постоянно расте и темите на

песните да се увеличават.

Какво за Вас е музиката?

- Изкуство, живот, любов, страст, начин

да изразиш чувствата си, най-прекият

път до сърцето на човек... Музиката е

велика. Тя е просто музика...

Къде могат да намерят нашите

читатели Вашите песни?

- Свободен достъп до музиката ни има в

интернет – страниците ни във

социалната мрежа са:

https://www.facebook.com/TroubadourSto

yko и

https://www.facebook.com/MexexeMusicB

and а каналите в Ю тюб където могат

да се видят наши клипове и записи от

участия на живо са:

https://www.youtube.com/TroubadourStoy

ko и https://www.youtube.com/TheMexexe

Мислите ли, че с музиката, която

създавате, допринасяте нещо на този

свят?

- Определено. Само стотиците щастливи

и усмихнати лица в публиката на

концерт и хората, които се радват на

песните ни и танцуват е достатъчно.

Българите имат крещяща нужда от

весела музика и голяма доза щастие!

Какви са Вашите бъдещи творчески

планове и какво да очакват всички,

които харесват музиката Ви?

- На първо време трябва да превърнем в

песен последното стихотворение

отпреди няколко дни. Следва първи


10

видеоклип на песента на Стоичков с

негово участие. После трябва да

запишем втори албум и да направим

първи концерти извън страната.

Какво е Вашето пожелание към всички

читатели на списанието "Животът в

света на поезията"?

- Да бъдат здрави, да подкрепят

българската музика и изкуство, да

бъдат щастливи и весели напук на всичко

и да не губят усета си за красота и

оптимизма си!

ЛЕТЯ

Поле от макове, и цветен сън си ти, и една

пълна луна.

Мир и огън си, спокойствие и страст и течеш

във мойте вени.

И така ме караш да сънувам, във цвят със

отворени очи.

И така ме караш да летя без крила над тучните

поля.

Шоколад и сметана, ягода и лимон ти си слънце

и вятър.

Светлина за очите и за мойто сърце. Винаги те

нося в мене.




поля.

Капчици от мед, листчета от цвят, падаш

върху моите целувки.

И ми носиш онзи сластен аромат на щастие и

на милувки.




поля.

Трубадур

Сърце

От какво ли е направено сърцето?

За мене винаги ще е мистерия!

Любов събира, колкото небето!

В един юмрук от някаква материя.


Като див жребец да галопира!

Да препуска като вятър през полето!

Да тупти, дори когато му се спира!


Да прелива от любови радост!

Към някого, но само дето

този някой да го пълни с гадост.

От какво сърцето е направено?

Кърпиш го с любови и раздели,

но вместо дрипаво и неоправено,

блести, когато пак стрелата го намери.

От какво сърцето е направено?

Чудя се. Не смея да го питам.

Да не би, объркано, забравено...

Да вземе да излезе пак от ритъм!

Трубадур


11

Ивана Иванова

Автор на кулинарния блог „Кулинарна работилница”

За много години на всички читатели на

„Животът в света на поезията”! Бъдете здрави,

щастливи и успешни в начинанията си! Не

спирайте да вярвате в себе си и в мечтите си и

нека новата 2015 година да ви донесе тяхното

осъществяване! Този месец в рубриката ми съм

ви подготвила 5 страхотни рецепти, с които

могат да се справят и най-начинаещите в

кухнята. За сметка на това обаче, резултатите

са повече от очарователни и вкусни! Насладете

им се!

Празничен сладкиш с орехи, шоколад и нар

Снимка: DSC_1209.jpg

Това е един от онези десерти, след чието вкусване всеки би възкликнал, защото е

безсрамно сладък и неустоим! Ако трябва да бъде описан с няколко думи, трудно би могло да

се реши откъде да се започне. Плътна шоколадова глазура с блястящ червен завършек

от сочни звезди от нар, под която се крие ароматен бисквитено-маслен блат със запечени

и смлени орехови ядки, деликатно напоен с лимонов сироп... Истинско сладко вълшебство! Уникална смесица от вкусове и текстури! И

цялото това удоволствие без печене!

Необходими продукти:

230 гр. обикновени бисквити

100 гр. краве масло

100 гр. орехови ядки

За сиропа:

1 лимон

½ ч. ч. вода

90 гр. захар

1 прахче ванилия

За глазурата:

200 гр. шоколад

200 мл. течна сладкарска сметана

За украса:

1 нар

Първото, което трябва да се направи, е добре да се натрошат бисквитите и да се омесят с нарязаното на парченца масло. Месенето

продължава, докато се получи ронлива смес с консистенция, подобна на влажен пясък. В

същото време ореховите ядки се запичат на сух тиган, смилат се и се комбинират с маслените

трохи. След това сместа се прехвърля във форма с махащ се ринг и се притиска старателно, за да

се получи равен бисквитен блат. За да се приготви сиропът за сиропиране, се

изстисква сокът на лимона и се слага в тенджерка с водата, захарта и ванилията.

Оставя се да ври на умерен огън за 10 минути. След това с него равномерно се напоява

бисквитеният блат. Отделно се прави глазурата за сладкиша, като

на водна баня се разтопява количеството шоколад, към което се прибавя сладкарската

сметана и се бърка постоянно до получаването на еднородна маса. Още течен и топъл,

шоколадът се излива върху бисквитената основа


12

и формата се прибира в хладилник за около 2 часа, за да стегне добре. За украсата се използва сладкарска форма-звезда, която внимателно се

поставя върху шоколадовата повърхност и вътрешността й се запълва със семенцата от

нар, които предварително са отронени и събрани в купичка. Това се повтаря няколко пъти до

получаването на кръг от червени звезди, в чийто център също се поставя звезда и с това украсата

на сладкиша завършва. Тъй като аранжирането също отнема време,

формата се прибира отново в хладилник за не повече от 30 минути. След това се изважда и

металният й ринг се отваря бавно и се отстранява. Така сладкишът вече е готов за

сервиране. "Кулинарна работилница" ви пожелава много сладки моменти в компанията на това наистина зашеметяващо сладко изкушение и

любимите ви хора! Подобен сладкиш е изключително подходящ за специални поводи и

празници, като Коледа, Свети Валентин, Денят на майката и др. Насладете му се!

Сочно пиле с ябълки и доматен сос

Снимка: DSC_1304.jpg


1-1.200 кг. пилешко месо

2 глави кромид лук

200 мл. доматен сос

4-5 ябълки

½ ч. л. млян черен пипер

1 ч. л. универсална зеленчукова подправка

сол

растителна мазнина

1 бр. плик за печене

Лукът се нарязва на полумесеци и се запържва в 2-3 с. л. растителна мазнина, докато омекне.

След това се добавя малко вода, в която се оставя да поври на умерен огън до изпаряването

й. Слага се доматеният сос, подправки и сол и сосът къкри на ниска температура няколко

минути. Пилешкото предварително е почистено, измито и сварено за 20 минути в подсолена вода.

Щом сосът се острани от котлона, месото се потапя в него от всички страни, за да поеме

хубаво ароматите на всички съставки. Отделно се приготвят ябълките, като се белят, почистват от семките и нарязват на парчета

по дължина. Взема се пликът за печене, пъхат се пилешките бутчета с полепналия по тях доматен сос, а върху тях и около тях се

разпределят ябълките. Пликът се завързва с теленото шнурче, слага се в тава, на дъното на

която се налива малко вода, и ястието се поставя да се пече във фурна на 180`С за 70-75

минути.

Средиземноморска салата с авокадо и риба тон

Снимка: P7281634.JPG

Необходимо било да изминат доста векове, за да соленият плод, както също го наричат, да стане

известен на повече географски територии. Европейците чули за него едва в началото на ХVІ век, когато то било разпространено на

обширни територии от Мексико до Перу, а през 1653 г. авокадото най-сетне било внесено от


13

испанци и на Стария континент, като, разбирайки за неговите свойства, испанските моряци започнали да се запасяват със солидни

количества от него по време на дългите си плавания. И все пак, първоначално плодовете на

авокадото не предизвиквали особено голям интерес, поради малкия си размер, докато през 1911 г. в Европа не се внася сортът "Фуерте", представляващ хибрид между мексиканско и

гватемалско авокадо. По-късно - през 1920 г., се появява сортът "Хас", който може би е и най-

популярният до ден днешен, опияняващ с превъзходен вкус на пресен лешник, сочна

текстура и богата масленост, а един плод може да бъде средно с обем между 200 и 400 грама.

Настоящата рецепта е за сочна лятна салата, която ще внесе много цвят и красота в дневното

ви меню, а и ще ви превърне в истински кулинарни изкусители за близките ви, както и

за специалните ви гости. Опитайте я!


2 бр. авокадо

2 бр. домати средна големина

1 малка глава кромид лук

180-190 гр. риба тон от консерва

сол

За салатния дресинг:

2 с. л. зехтин

1 с. л. горчица

1 с. л. бяло вино

2 с. л. лимонов сок

Доматите и лукът се нарязват на кубчета и

ивици. Консервираната риба се изцежда и се

поръсва върху зеленчуците. Плодовете авокадо

внимателно се разрязват на еднакви половини и

се отстраняват костилките им. Лесен начин за

отделянето на плода от кората е извършването

на няколко разреза по дължината на плода, а

след това деликатното отделяне на тази

месесте част с помощта на супена лъжица. В

края на тази процедура ще имате пълна чиния с

авокадени резени, които можете да дооформите

по свое желание за бъдещата салата.

След като всички съставки са в подходяща

купа и поръсени със сол, време е да се приготви

ароматният дресинг. Когато еднородната смес

е готова, с нея се заливат всички продукти и се

разбъркват. Междувременно, запазените

половинки кори от авокадо са идеалните мини

салатиери, в които можете да сервирате

свежата средиземноморска салата. В

зависимост от сезона, можете да ги поставите

върху канапе от листа къдрава салата.

Истинско изкушение за различни поводи! Ако

разполагате с дребни черни маслинки, не се

колебайте да аранжирате тази красота и с тях.

Брилянтно начало на едно домашно парти, не

мислите ли?

Баварски крем

Снимка: P1300895.JPG

Прекрасното на този крем е, че може да се

сервира в комбинация с различни плодове, да бъде

крем, използван в направата на торти и

сладкиши, да бъде пълнеж на понички, кроасани

и какви ли не още тестени изделия, или просто

да се сервира самостоятелно, полят с гъст

плодов сироп или ликьор.


14


0.500 мл. прясно мляко

2 жълтъка

½ ч. ч. захар

2 с. л. бяло брашно

1 пак. ванилена захар

1 пак. желатин

5 с. л. кокосови стърготини

50 гр. орехови ядки

1 ч. л. какао

Млякото, захарта, брашното и желатина се разбиват добре, след което се прехвърлят в подходящ съд и сместа се вари на тих огън с

постоянно бъркане. В момента, в който кремът се сгъсти достатъчно, се отстранява от

котлона. Разбиват се жълтъците и ванилената захар и с непрекъснато бъркане се добавят към крема. На този етап количеството крем се разделя на три приблизително равни части, като към всяка от тях се добавят съответно: орехите, кокосовите

стърготини и какаото. Отделните части се наливат една след друга в подходящи формички. Ефектът на баварския крем ще се засили, ако формичките са релефни и с нагъната форма.

След около два часа в хладилник десертът ще се е желирал достатъчно, така че, можете да го

сервирате с обръщане върху плоска чиния. Преди обръщането натопете за секунди формичката в гореща вода, за да кремът да излезе с лекота. По желание гарнирайте с карамелизирани плодове.

Бисквитки-сърца с шоколадова глазура

Бисквитите са сред най-популярните сладкарски изделия, приготвяни на базата на пшенично или овесено брашно, в комбинация със захар или мед, ядки, плодове, шоколад и различни кремове. Сред

първите вариации на бисквитата е джинджифиловата бисквита, появила се в

Европа през 992 г., изградена от мед или петмез, подправен с джинджифил. По късно, след

мюсюлманското нашествие в Испания, а след това и кръстоносните походи, традиционната бисквита променила облика си. В наши дни в

направата на бисквити участват масло, яйца, плодови пълнежи, карамел и т. н.

Настоящата рецепта е една основна рецепта за бисквити, чието изпълнение е бързо, лесно и

приятно.



1 бр. яйце

80 гр. захар

300 гр. бяло брашно

2 с. л. настъргана портокалова кора

½ ч. л. бакпулвер

За глазурата:

100 гр. черен шоколад


За поръсване:

цветни захарни пръчици, кокосови стърготини

Смесват се маслото и захарта и се бъркат, докато се получи гладък крем и захарта се

разтопи. След това се добавят яйцето, лимонената кора, брашното и бакпулвера.

Първоначално текстурата е изключително ронлива и нехомогенна, но бъдете търпеливи. За няколко минути се получава меко и ароматно тесто. Посоченото в необходимите продукти

бяло брашно е основен количествен компонент, който варира по време на месенето, тъй като работният плот също се поръсва с брашно и това може да се повтори до няколко пъти,

докато тестото стане пухкаво и нелепнещо. Вече готово, тестото се завива в полиетиленов


плик и се поставя в хладилник за След изваждането му, тестото

размесва за кратко, след което се разделяравни части. Всяка част внимателно

постепенно се разточва върху финоповърхност, докато се получи

правоъгълник с дебелина около 2 ммсе подходяща тава, застлана с хартияи с помощта на желаната формичка

от тестото се изрязват фигурки ив тавата. Бисквитките се пекат

предварително загрята фурна на минути, поставени върху повдигната

скара на фурната. Изпечени, се изваждатпрехвърлят в друг съд, а в тавата

следващата доза. Същата процедураи с втората половина от тестото

конкретния случай от тези пропорцииполучиха над 70 бисквитки

Готови и охладени, бисквиткитеза украсяване. За целта се приготвя

шоколадовата глазура от 100 гроколо 50 гр. краве масло. Тези продуктиразтапят и смесват добре на водна

Глазурата се оставя да изстине заслед което с помощта на спринцовка

част от нея и всяка бисквитка сешоколадови линии. Разбира се, тук развихри фантазията си и сам да реши

да изглеждат бисквитите. Веднагабисквитката е обработена с глазурата

поръсва с цветни захарни пръчицистърготини. Готовите сърчица сехладилник за известно време, а след

готови за сервиране. Изненадайте любимите си хорабисквитки, аранжирани според

Коледа, Великден, Хелуин, Свети Валентинн.

Поредност на рецептите

Средиземноморска салата с авокадоСочно пиле с ябълки и доматен

Празничен сладкиш с орехи, шоколадБаварски крем

Бисквитки-сърца с шоколадова

за 30 минути. тестото отново се

разделя на две внимателно и фино набрашнена

получи широк мм. Подготвя

хартия за печене, формичка за печене

и се подреждат пекат на 160`С за 8-10

повдигната с едно ниво изваждат и се

тавата се подрежда процедура се повтаря

тестото. В пропорции се

бисквитки. бисквитките се нареждат

приготвя гр. шоколад и

продукти се водна баня. за 2-3 минути,

спринцовка се издърпва се изрисува с

тук всеки може да реши как иска

Веднага след като глазурата, се

пръчици и кокосови се оставят в след това са

хора с тези вкусни повода - за Валентин и т.

рецептите:

авокадо и риба тон доматен сос

шоколад и нар

шоколадова глазура!

Ветровете на животаМиглена Янева

Около мен бушуват ветровеи разпиляват всичко във един водовъртеж.

Сриват построени световес къщи на мечти и кули на копнеж.

Илюзии измамни разрушават,моето сърце помитат

и следите от теб заличаватс порива му див отлитат.

Не ме е страх че всичко щеживота ми е кръговрат на лошо и добро

в лошото угасвам, в добро ще блеснаедно безкрайно въртеливо колело.

След разрухата главата си ще вдигнаи от пепелта ще построя дворец,Мечтите си на почит ще издигна

ще свия от цветята им венец.

После живота си ще украсяс изпълнени мечти и благ покой.

Тези дъхави цветяще станат дом прекрасен мой.

ЗАЛЕЗМиглена Янева

Обагрено във кървавочервено е небето,залеза и този път не ще го пощади.

Изгаря ми болезнено ръцете,протегнати към алените му следи.

Изписка птица със измъчен вик,отнейде смъртно наранена.

Показа и луната бледия си ликдосега от облаците затъмнена.

Нощта препусна с вихър див,надянала на дявола рогата,с кикота на вятъра кресливподгони злобно тишината.

Запремятаха се и звездите,по необятно тъмното небе.Пречупиха се пак мечтите,сринаха се мойте светове.

Издрано е до кръв сърцето,очите ми са океани от сълзи.

Брой 19

15

Ветровете на живота Миглена Янева

бушуват ветрове и разпиляват всичко във един водовъртеж.

Сриват построени светове с къщи на мечти и кули на копнеж.

Илюзии измамни разрушават, моето сърце помитат

и следите от теб заличават с порива му див отлитат.

Не ме е страх че всичко ще изчезне, живота ми е кръговрат на лошо и добро

в лошото угасвам, в добро ще блесна- едно безкрайно въртеливо колело.

След разрухата главата си ще вдигна и от пепелта ще построя дворец, Мечтите си на почит ще издигна

ще свия от цветята им венец.

ота си ще украся с изпълнени мечти и благ покой.

Тези дъхави цветя ще станат дом прекрасен мой.

ЗАЛЕЗ Миглена Янева

Обагрено във кървавочервено е небето, залеза и този път не ще го пощади.

Изгаря ми болезнено ръцете, протегнати към алените му следи.

Изписка птица със измъчен вик, смъртно наранена.

Показа и луната бледия си лик досега от облаците затъмнена.

Нощта препусна с вихър див, надянала на дявола рогата, с кикота на вятъра креслив подгони злобно тишината.

Запремятаха се и звездите, необятно тъмното небе.

Пречупиха се пак мечтите, сринаха се мойте светове.

Издрано е до кръв сърцето, очите ми са океани от сълзи.


16

Душата ми е огнена комета и към нищото сега лети.

20.01.2015г

Буря Миглена Янева

Буря пак в живота ми се развилня, чупи бясно, яростно свисти.

В очите ми сълзите разпиля, в сърцето ми порои напласти.

Пречупи всичките копнежи, с гръм в душата всичко попиля

и всичките поникнали стремежи, като прашинки надалеч отвя.

Целия живот не ще ми стигне наново разрушеното да построя,

до мене пролет няма да достигне, обвита съм във мрак и пустота.

Всичко безнадеждно рухна, стопиха се жадувани мечти.

В експлозия мъчителна избухна и цялата ме пак изпепели.

21.01.2015г

МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ

Петър Пацев

Красива си в своето страдание,

виждам го и моля те, прости!

Чувствам го в твоето мълчание,

виновен съм за тихите сълзи!

В очите ти, те скрито греят,

докосвам ги- мънички звезди

и сякаш тъжна песен пеят- виновен съм,

моля те, прости.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Автор: Христо Ботев

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ – "На Васил Левски"

Събирайте се, моми, булки и млади ергене!

Да чуете барем една песен от мене... Събрахте се. Знайте сега,

че моята песен


17

не весели младо сърце- мерише на плесен.

"Слънце ярко, слънце светло, задай, помръчи се;

а ти, ясна месечинко, бягай, удави се!

Не светете на турски кървави тирани,

които са телата ни покрили със рани;

не светете на гръцките духовни търговци, които са изпояли

свойте мирни овци; не светете на нашите

дебели ханджии, които са най-първите

хорски кеседжии; не светете на нашите

кални вестникари, които са совестта си

за кокал продали; не светете на нашите

писатели черни, които са на турците

чада мили, верни; не светете на нашите учители-крави,

кои носят изгнил мозък вов кратуни здрави!

Слънце ярко, слънце светло, небесно светило!

Не нагрявай веч старото- то е мъртво, гнило!

Месечинко, виторожко, не свети богато

над гюбрето, над боклукът, над хорското блато!

Съберете свойте лучи, розкошно изгрейте,

над младото, пролетното свет Христов излейте; Осветете българската

бесилца света, която е въздигната от ръка проклета!

Тука виси добър юнак или млада сила,

която е возкресила свойта майка мила, която е пробудила

свойто мило племе, която е посяла

ново, здраво семе!"

МАРТЕНИЧКИ

В. Петкова 01.03.2015

Червена и бяла нишки в Съдбата преплитат се...

В червено и бяло Светлината струи...

И сякаш Слънце червено - бяло изгряло е...

Червено - бели желания пръскат искри.

Червена жарава - огънят в сърцето е,

червени въглени стапят кръвта. Но Надежда бяла озарила лицето е,

и одежди бели копнее плътта.

Червено - бели настроения, менят се радост и тъга...

В червено - бели измерения, в очакване на пролетта...

Честита баба Марта на всички!

Баба Марта здраве носи пълна кошницас цветя

и на всеки на ръката връзва някаквамечта!

Да я гледа,да я мисли и да чака пролетта,

да се сбъдне,да разцъфне и да бликне радостта!


18

Войната на орхидеите Автор: Ели Зарева/разказ/

Всичко започна от един голям цветарски магазин,

където 66 орхидеи в красиви саксии се кипреха като манекенки

наред с другите цветя. Няколко дни прекарани в магазина,

те си обещаха да раздават само любов и да бъдат неразделни,

да си говорят непрекъснато по вятъра и да разказват приказки

от новия си дом. Така всеки ден една по една намериха своя собствен дом.

В началото си говореха повече за едно още по-ранно начало, когато растяха

в парниците на леля Дора, и за това колко обич, топлина и любов е имало там.

Как дори работниците са пеели по цял ден с усмивка на лицето, както и за това, че любовта

е сила, която само сърцето, което истински обича, може да почувства и да раздава

с гореща длан на цял свят. Орхидеите останаха верни на обещанието си и

всеки ден продължаваха да споделят помежду си своите вълнения.

Но както във всяка история има и малко тъга /особено когато е свързана с хората/,

така се получи и при тях. 33 орхидеи бяха намерили подслон при богати стопани, където освен за пари и сделки не се

говореше за нищо друго. А останалите 33 бяха отишли в дом, където на първо място стоеше верността, уважението и обичта. Така орхидеите вече се

деляха на бедни и богати. Вятърът изпращаше техните приказки вече с много тъга, защото в историите им вече беше

настъпила война - за богатство, за власт и мизерия. А какво всъщност деляха? И вятъра нямаше

отговор. Нали израснаха под един покрив? Нали си

обещаха на раздяла вечна дружба, в която да няма омраза?

Къде избягаха обещанията? Къде отлетя любовта? Кой открадна взаимните им чувства?

Колкото и да се защитаваха добрите орхидеи, намерили място под лъчите на обичта,

накрая притихваха мълчаливо и вечер ронеха сълзи... Те вярваха в добротата и бяха много

доволни от грижите

на своите осиновители, които полагаха за тях, но понякога съвсем мъничко въздишаха за онези

балове и приеми, за които разказваха богатите орхидеи, в които баловете започвали с музиката на любовта... и

завършвали с опиянението на алкохол и трева, където дори и

мъката заспивала. След няколко години войната между тях

станала толкова жестока, че вятъра треперел от страх. Те си изпращали

послания със стрели за нещастие и смърт, докато един ден и на вятъра му писнало, и

духнал с такава сила, че унищожил всичките 66 орхидеи. А какво

станало след това с вятъра? Той срещнал 22 наследнички на тези орхидеи,

и колкото и да не искал да предава съобщенията им помежду тях... вече беше победил първата

война между орхидеите, а гордостта от победата го правеше щастлив,

затова този път приказките пристигаха съвсем изопачени и с още по-люти думи.

Това е една малка история, в която всички погубили най-ценните неща в живота

/добротата, любовта, нежността/ си отиват от този свят, без да са изживели пълноценно

своя път, който Бог им е отредил.

ПРОШКИ

В.Петкова 02.03.2014

Сирна неделя - да си простим. Заговезни - да се извиним

от сърце със думи непресторени за грешките си - сторени, несторени.Прощавам

за безсънните си нощи, за болката си да те мечтая още,

за огньовете, в сърцето ми запалени и надеждите, от Тебе непогалени...Прости ми

Ти, че толкоз те обичам, че в мислите си все към тебе тичам.

Прости най-тежкия ми грях да те обичам пак и пак...

Прости ми! И простено да ти е!


19

Интервю с Виолета Петкова! Поезията за мен е хоби и удоволствие, начин по който мога да изразя своите чувства и

емоции.

Коя е Виолета Петкова и различава ли се Тя от поетесата в нейните стихове?

Родена съм в Димитровград и тук живея, тук отгледах и децата си. По професия съм

учителка по математика и информационни технологии. Поезията за мен е хоби и

удоволствие, начин по който мога да изразя своите чувства и емоции. Пиша сравнително от скоро, може би 4-5 години. Макар че първото си стихотворение написах още като студентка. Но то така си остана и единствено, несподелено с

никого. Дълго време не се решавах да публикувам нищо, никой не знаеше, че пиша. Затова и

страницата ми се нарича "Премълчани стихове". После в един момент реших да споделя

стиховете си с виртуален приятел и да видя неговото мнение. Това беше първият човек -

Росен Станчев, който ми каза "Ставаш, не спирай да пишеш". По-късно споделих своите

опити и с Йорданка Радева (добре позната на

всички любители на поезията). Тя ми даде кураж да продължа да пиша и да почна да

публикувам. Тя ми помогна и за издаване на първата ми стихосбирка "Жена". И използвам

страниците на списанието, за да изразя сърдечната си благодарност към нея.

Моите стихове са моето усещане към света на любовта. Въпреки, че повечето образи са

обобщени и събирателни, всичко, за което пиша, е минало през сърцето ми, и почти всеки

лирически герой има своя прототип в живота ми.

Какво ви вдъхновява?

Всяко нещо може да ме вдъхнови. Една нова любов, или една проронена сълза.

Неизказана емоция, неочаквано чувство, подхвърлена реплика дори.

Кога написахте първото си стихотворение и имате ли любим стих?

Вече ви казах. За първи път опитах да пиша като студентка и поводът беше несподелена любов. Но това така си остана там, в онези години. Като начало на своята осъзната поезия

считам 2010 година, когато написах първото си стихотворение по молба на мой много близък приятел и по негова идея. Това беше стихотворението "На

Г..."

На Г...

Безсънна нощ, мечтателна усмивка, Блеснал поглед, а в него – сълза...

Мълчалив въпрос, но отговор няма, и сърцето се свива в щастие и тъга.

Защо ли аз днес съм толкоз щастлива, а всъщност от щастие чуждо крада...

Защо ли под маска усмихната и красива се крие копнежът таен на мойта душа...

Защото заспиваш в прегръдка на друга, замлъкнал и сам, и в мислите – с мен...


20

Но „другата” Аз съм, а Тя е съпруга. Мечтата съм АЗ, а ТЯ – твоят ден.

Ирония странна ли? Закъсняла любов??? Душите се питат каква е съдбата ни.

Ръцете ни тръпнат, безмълвно преплетени.

Ще бъда аз твоя, но ти ще бъдеш ли някога мой...


Едно от любимите ми и най-харесвани от приятелите ми стихотворения е "След години",

което е посветено на конкретен човек.

СЛЕД ГОДИНИ

След години срещнах те отново... Къде си скитал по света?

Дали си спомняш, че била съм твоя, дали си спомняш Любовта...

След години срещнах те отново... Видя ли блесналите ми очи?

Дали забравил си, че бях невинна, и че с твоята любов познах греха...

След години срещнах те отново... Усети ли разтупканото ми сърце?

Дали забравил си мечтата моя да бъда твой оазис, твоят бряг...

След години срещнах те отново... Защо стоиш безмълвен срещу мен? Какво ни чака - "здравей и сбогом"? или мост през бездната пред мен...


Разкажете повече за Вашите издадени книги и какви са плановете Ви за в бъдеще?

Имам издадени две стихосбирки - "Жена" и "В сърцето си те нося". Голяма част от стиховете с първата книжка са вдъхновени от прекрасните

картини на млад и талантлив художник - Цветомир Илиев. Неговите картини използвам и като илюстрации и в двете си стихосбирки, но

в първата книжка едната част е специално

посветена на него и носи името "Вдъхновени от картините на Цветомир Илиев"

/Tzvetomir Iliev /.

Предстои ми издаване на трета стихосбирка с работно заглавие "Магьосница". Имената на

стихосбирките ми са имена и на стихотворения. На 13.02.2015 правя официално представяне на двете си стихосбирки пред моите съграждани в Димитровград. Там ще представя и част от

стиховете си от предстоящата трета стихосбирка, както и песен, написана специално

за мен по стихотворението ми "Безвремие".

Искам да благодаря на една преграсна жена - Ганка Георгиева (Ganka Georgieva}, която

спонсорира преиздаването на стихосбирките ми и организира представянето им. Благодаря и на

Краси Чанов за песента по мои стихове.

Какво бихте казали на любимите си хора?

На любимите си хора бих казала колко много ги обичам и че съм щастлива да ги имам в живота

си.

Незабравим спомен от Вашето детство?

Трудно ми е да отговоря. Детството ми беше весело и безгрижно, както детството на

повечето ми връстници по онова време. Нямаше компютри, нямаше Интернет, общуването беше

реално и пълноценно. Всички спомени са ми хубави. Не мога да откроя някой "незабравим"

Пожелание към читателите на списанието?

На читателите на "Spisanie Poeziq" бих пожелала да бъдат много щастливи, да бъдат себе си и да следват мечтите си. И да вярват в любовта. За

нея няма възраст. Тя ни прави щастливи и осмисля живота ни.

БЕЗВРЕМИЕ Автор: Виолета Петкова

Вълшебен миг, вълшебен сън... Потапям се в свойто безвремие...

Във теб съм аз и ти си в мен, и времето сякаш за нас спряло е.


21

Потъвам в очите ти, потъваш в очите ми, погледът ти нежен в мене блести. Длани горещи парят ръцете ми и надежда цветна пръска искри.

Изпивам до дъно, изпитваш до дъно на насладата огнена чашата... И молим страстно за милост

съдбата непредвидима, нашата...

Пулсирам във теб, пулсираш във мен и огънят жарък в сърце ми е... Вълшебен сън, вълшебен миг...

Предавам се на свойто безвремие.

ЛЮБОВТА НА СКИТНИКА Автор: Виолета Петкова

Любов нечакана, но толкоз желана, любов бленувана

и в сънища мечтана... Като ярка звезда пръскаш искри,

блестят те в любими на скитник очи.

Любов като камбанка, звънтяща в сърцето, любов като птица, летяща в небето...

В душа ми бушуваш като морска стихия

и чувствата аз не искам да крия.

Скитнико мой, принц на вълните,

разтворил в погледа си на синевата лъчите...

Разпилей ме като вятър, понеси ме като песен, превърни във пролет

моята есен!

ОПИТАХ Автор: Виолета Петкова

Опитах да бъда светулка във мрака,

опитах да бъда пристан, който те чака...

Опитах да бъда вик в тишината,

Опитах да бъда звезда в далечината...

Опитах да ти дам шума на морето,

опитах да стопя леда в сърцето.

Опитах да уловя стихията на вълните

и с нея да запаля блясъка в очите.

Опитах да бъда извор на радост,

опитах да бъда цвете на твоята младост...

Да забравиш с цвета на какао очите,

които все още пречупват на моята синева лъчите...

Опитах да те върна в света на мечтите,

да озаря със сиянието на Любовта си дните...

Опитах облаците да разпръсна

и в сърцето ти като феникс да възкръсна...

Опитах..... ...........

Опитвам вече след химери да не тичам.

Опитвам да укротя на сърцето лудия ритъм.

Опитвам вече за вятъра да не мечтая...

Опитвам, но... на тази игра не се вижда края...

КОЛКО ОЩЕ? Автор: Виолета Петкова

Колко още в облаците ще витая, колко още ден и нощ ще те мечтая?

Колко още по звездите ще гадая сън ли си, мечта ли, или някаква омая?

Колко още с поглед ще те питам, колко още в сънищата си със теб ще скитам?

Колко още песни ще изпея


22

как без твойта топлина не мога да живея?

Колко още ще прегръщам синевата, колко още ще докосвам и Луната? Колко нощи по звездите да гадая

сън ли си, мечта ли, или някаква омая?

НЕ СЪМ ИКОНА Автор: Виолета Петкова

Стоиш пред мен безмълвен, тих, изпиваш ме със поглед променен... Любовна приказка мечтая в стих, а взорът ми към теб е устремен.

И сякаш в някаква омая докосваш се в мечтата си за мен...

Със теб да стигнем до безкрая - валят греховни мисли в мен...

Не съм икона да ме съзерцаваш, ни праведна съм като в манастир.

Към мене страсти искам да отправяш - фантазии, желания, любовен пир!

Със тебе искам да се слея, гръм и мълния в едно...

И страстна ода да запея - Аз и Ти - греховно тържество!

ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ЛИ ТАКАВА? Автор: Виолета Петкова

Искаш да съм тиха, потайна, мълчалива, но аз съм жива, спонтанна и игрива. В очите ми слънце горещо изгрява...

Ще ме обичаш ли такава?

Искаш ме спокойна, улегнала, дискретна, а в сърцето ми любов кипи несметна... Душата ми огнена страст обладава...


Очакваш за Теб да съм безоблачно небе, но аз по-скоро бурно съм море!

Вълната към своя бряг се устремява. Ще ме обичаш ли такава?

Бури и страсти бушуват във мен, ветрове метежни вземат ме в плен... Стихията моя на Теб се отдава...


АЛЕНИТЕ ПЛАТНА Автор: Йордан Събев

Тя всяка сутрин отиваше на брега на морето и гледаше в далечината, където се сливаха

вълните с небето. Мечтаеше за радост, за щастие без край

и искрено искаше да бъде в този рай!

Всеки ден си мислеше за момък, красив и да промени завинаги живота си сив.

Беше готова на всичко, само той да се появи! Ще тръгне веднага с него и господ да ги

благослови!

И ето, един ден, както проследяваше вълна след вълна

се появи кораб с Алени платна! Проблесна надежда, затрепка сърцето й в миг!

Това ли ще е нейният, дългоочакван пик!

От корабът, който вече пристигна, я видя красиво момче, замаха и викна:

-Здравей, аз идвам и моето е като твоето сърце! Тя се зарадва, просълзи се и вдигна ръце!

Щастливи се прегърнаха и целунаха те! След кратки преживявания, отплуваха заедно в

открито море! Пристигнаха в далечна, но красива страна, където има изобилие и всичко е в зеленина!

Заживяха в радост двамата влюбени! Подкрепяни бяха също от хора добри и

разбрани! Живееха в мир ,благоденствие и щастие!

Доказаха на света, че няма вечно нещастие!

КОКИЧЕ

Автор: Кина Златева / Детелина /

Кокичето отново се събуди, предвестник е на пролетта:

мъничко, крехко, снежнобяло - то носи радост в детските сърца... Мъничко е и много, много крехко,

но то пробива ледения пласт, защото крехкостта му е привидна -

най-силно е от всичките цветя!!! Кокичета, кокичета украсят

земята ни през пролетта: танцуват с вятъра, целуват те тревата -

погалват хората с невидима ръка...


23

Най голямата атракциякарнавала във Венеция

Карнавала във Венеция най – голямата

атракция и най – посещаваното място от

туристи тази година бе организирана от 31

януари до 18 фефруари 2015 г. Всеки костюм

носеше своята красота и предаваше блясък към

фестивала. Туристите и тази година не

пропуснаха да посетят събитието, както всяка

година и тази беше красива, очарователна с

много емоции и блясък!


24

Бъдеща майка

Автор: Весела Дамянова

Когато знаеш, че дишаш за двама, всяка радост в очите блести,

когато две слънца за тебе греят и в сърцето ти сърце гори! Щастието е пълно, голямо,

родило от тебе звезда, подаряваш живота на цвете, на глътката въздух искра!

Самият живот те обича в кръвта ти гори светлина,

знаеш че ще те наричат "мама" и се ражда в тебе топлина!

"Мама, мама"- вълнува се дори небето, дарява на земята слънчице,

на бъдещата майка подарява рожба, а на детето - майчиното си сърце.

Сърце от струни!


Сърце от струни ти още пееш, със своя нежен глас,

колко много те раниха, но още виждам в тебе смях.

Единствено когато ти е тъжно, запей си песен, на себе си я посвети,

ти сърце от струни – вътрешно красиво, има още много да тъжиш.

Ще тръгнеш някъде да търсиш писта, ще срещнеш хора по-добри,

отказваш се от твоята любов ранима, до нови срещи и прости!

ЗВЕЗДНИЯТ ТИ ПЪТ!


Накъде ли, мое малко слънце, живота ще те поведе,

звездният ти път какъв ще бъде, във тези буйни ветрове?

Дали във трудните си дни, опора от приятели ще имаш,

или когато ти е тежко във душата, сила от деня ще взимаш?

Или когато си в беда, ще бъда ли тогава аз до тебе,

ще те закрилям ли, звездичке моя, в радост и тревога да бъда край тебе?

Въпроси след въпроси си задавам,

майчиното чувство е така, за свойта рожба хляба си да давам,

за малката си светлинка. Защото светът е голям,

в него има в какво да се спънеш, но аз съм твойта вселена,

в която доброто да зърнеш. Защото мама истински обича

и докрай детето и е топлината, вълшебство мое, мой смях,

ще ти бъда небето и земята!!!

ВСЯКА РАДОСТ, ПРЕВЪРНИ В МЕЧТА!


Изгради ме, от тухли и мрамор, красива, нежна и много добра,

направи ме, за твойта реалност, пясъчна: от любов светлина. Капчица нежна, направи ме,

която се слива с дъжда във морето, в бурята, в тишината, в цялото очакване,

изгради ми, и любов във сърцето. Изгради ме, от малки простори:

от кладенец, язовир и реки, изгради ме във всички сезони:

много мила към твойте мечти. Изгради ме, и ме обичай

и аз ще те обичам колкото света, вземи ме - в себе си и дополуда

всяка радост, превърни в мечта!

И ПТИЦИТЕ ТАКА ЛИ СИ ОТИВАТ, ОСТАВЯЙКИ В СЪРЦЕТО НИ ТЪГА


Така ли свършва всичко? Така ли свършва любовта

и птиците така ли си отиват, оставяйки в сърцето ни тъга.

Така ли свършват всички нощи? Както свършва всеки зов.

Не е ли в теб сърце горяло? Не е ли имало любов!

А аз рисувала съм нежност, пътуваща без свойта песен,

така ще свърши всичко... ще отмине тихо като есен. Така ли свършва всичко! Просто с много тишина,

кога започна и къде завърши, остана само празнота!


25

На горещ шоколад с Ели Зарeва

Най-хубав и незабравим подарък е този, който

го усещаш, вкусваш със сърцето! Красиви места,

които си попил с поглед и оставаш с чувството,

че си бил в приказка. А в приказката си бил

герой. Този спомен остава завинаги с теб. Дори

и старостта не може да го заличи, спомен,

който времето не може да състари или да

изтрие. Прекрасно e човек да пътува по света, да

вижда нов свят, нови хора, нови традиции. Да

подарява екскурзия на любимите си хора, да ги

докосне до вълшебството, което нито вятъра,

нито дъжда може да измият. Понякога едно

пътуване може да ви донесе нови хоризонти, да

ви открие нови идеи. Може да направите сайт

със снимки и описания на посетените места, да

опишете, как сте се чувствали. Защото да сте

притежатели на такъв блок е равносилно да сте

живяли в приключения, които само по филмите

сте виждали.

По този начин ще се запознаете и с нови

приятели, ще срещнете и нови хора, които

обичат да пътуват. А ако имам достатъчно

пари, аз лично бих завела или подарила пътуване

до такова място на любимите си хора! Затова

днес ви подарявам усещането, че сте с мен и се

разхождаме заедно! На всички приятели и

читатели пожелавам от сърце щастие и успех!

....

Автор: Eли Зарева

Дай ми, Боже, вдъхновение, да може всеки ден да

творя!

Да създавам вълшебства от думи прекрасни!

Да лекувам с творби, родени от обич и доброта!

Аз вярвам в Теб, Боже, и по твоя път ще вървя!

Нали Ти си сътворил земята и най-красивите

места в света, затова те моля за вдъхновение, с

което да посявам любов!

Нека този свят разцъфтява ден след ден!

Нека хората да се обичат,

като родни братя и сестри!

Нека хората, където стъпват

да пониква все цветя!

Като цветята да раздаваме

обич и любов в света!


26

РУБРИКАТА: МОЯ СТРАНА! МОЯ БЪЛГАРИЯ!

Продължава и в този брой ! Един проект за

красивата ни Родина която ще представим на

света!

Вашите снимки с кратко описание, може да

изпращате на ел. поща:

[email protected]

Банско Снимка: Валентин Панков

село Кърланово в Пирин Снимка: Валентин

Панков

село Сенник Снимка: Борис Кръстев

село Церово Снимки: Борис Кръстев

Манастир "Св. Йона Предтеча", Кърджали

Снимки: Марин Наталиев

Манастир "Св. Йона Предтеча", Кърджали

Снимки: Марин Наталиев


Българите почитат днес обичаяМарта", който е един от найбългарски обичаи с хилядолетнатрадиция - най-вероятно езическиНа този празник всеки подарява

близките си специален амулетмартеница, за здраве и сила

следващата годинаМартениците се изработват самомарт, когато според българскиязапочва новата стопанска годинаНа 1 март хората, дърветата

животните се закичват за здравес мартеници, направени от пресукан

и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковнияпразник на Свети 40 мъченици25 март - Благовещение. Марможе да се свали и при първотона щъркел, на лястовица, кукувица

на цъфнало дърво.

днес обичая "Баба един от най-тачените

обичаи с хилядолетна

вероятно езически. всеки подарява на

специален амулет, наречен здраве и сила през

следващата година. изработват само за 1 българския народ

стопанска година. хората дърветата изакичват за здраве и успехнаправени от пресукан бял

църковния

мъченици, или до Мартеницата

при първото виждане

лястовица кукувица илицъфнало дърво.



Баба Марта пакс пълна кошница

мартенички - шаренивсички да са здравиС конци бели и

да посрещнем пролеттаи красиво да се смеекато грейнало

Мартенички - сладкидарявайте безброймартеница-живас нея искам всички

Брой 19

27


Автор Весела Дамянова

Марта пак е дошла, пълна кошница цветя,

шарени, големи, всички да са здрави, смели.

бели и червени, посрещнем пролетта засмени

красиво да се смее кокиче, като грейнало момиче.

сладки, нежни, дарявайте безброй надежди,

жива и честита, искам всички да закича!


28

ЕКИП

Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова

Предпечатна подготовка: Весела Дамянова Автор на кулинарния блог: Ивана Иванова

Автор на рубриката: Аз не живея, Аз горя – Катерина Чобанова Автор на рубриката: На горещ шоколад – Ели Зарева

Връзки с обществеността: Ели Зарева,Весела Дамянова

[email protected] Първо издание, Плевен 2015

Брой 19

Всички права запазени. За контакти:

[email protected]

Страницата ни във фейсбук: https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1

%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

ISSN 1314-9210

Животът в света на поезията брой 19

Documents

Transcript of Животът в света на поезията брой 19