ГОДИНА VI, БРОЙ 2 (51), ФЕВРуАРИ 2011

Сектрон и СОТ 161 са носители на наградата на

Европейската асоциация за сигурност и

безопасност EU112 (единен номер

за спешни повиквания)

Месечно изданиеinfo За какво искате да пишем в СОТ ИНФО? Разкажете ни и ние ще го направим! >>> 0884 114 878 teodordrag@abv.bg

Всичко за сигурността

Реакция

Смешна за някои и достойна за други

постъпка

http://www.sot161.info

Редакцията набира кореспонденти и сътрудници от София и градовете, в които СОТ 161 има регионални представителства и значими обекти.

Да се говори истината е леко и приятно М. А. Булгаков

Колегата от обект 851 - парк-хотел „Витоша”, Фи-лип Василев Виднярски по време на дежурство намира в едно от сепаретата порт-моне на един от спонсорите на младежкия национа-лен отбор по волейбол г-н Христо Драгов. Случва се по новогодишните празни-ци, когато всички имаме нужда от пари (лично аз имам нужда и когато няма празници), и инспекторът за обекта Дико научава от служители на хотела, а не от колегата ни Филип. Ох-ранителят предава порт-монето, което е можел да прибере в джоба си. Можел е, но не се е случило. Или както казва Бочаров, „Да, ама не”. Каквото и да е било водещото в постъпката, на-лице е фактът, че служител на СОТ 161 със заплата, из-вестна на колегите, е предал портмонето на рецепцията на хотела и то с парите и до-кументите е достигнало до

собственика им. Разстрое-ната обществена ценностна система не е попречила на Филип Виднярски да вклю-чи собствената си, явно добре работеща и различ-на от обществената лична ценностна система. Подоб-ни постъпки изумяват и ме карат да вярвам не в някак-ви фалшиви ценности, не в новата етика на тоталното отричане на човешките добродетели, а в избора на една добра, смешна за ня-кои и достойна за други постъпка. Постъпка, дреб-на наглед и незначителна, но голяма и добра, колкото и Човека, сторил я. Както казваше моят ротен коман-дир, с такъв боец тръгвам на разузнаване. В тила на врага.

Колегата Филип Видняр-ски е предложен за награда. Тя ще бъде придружена и с грамота на СОТ 161. За него тя ще има стойност.

СОТ ИНФО

МОЕВалери Петров и Пламен

Кадиев (13/27) за предот-вратен опит за кражба от банкомат в жк „Надежда”, при който е задържан ав-томобилът на нарушите-лите, с парична награда в размер на 100 лева, както и за залавяне на нарушител, откраднал стока и избягал от магазин „Кауфланд”, ул. „Скопие”, по 50 лева.

Евгени Пелтеков и Све-тослав Георгиев (16/27) за предотвратена кражба на метали, като е задържана каруцата на извършите-лите и е предадена на по-лицията. Парични награ-ди по 50 лева.

Варадин Петров (29 смяна) за открита стока от разбит обект, върната на собственика - 50 лева.

Станчо Станчев и Вале-ри Стоилов (8/33) задър-жали лице, разбило обект на ул. „Хубча” 5, което се опитвало да ги заблуди, че преследва нарушители. Впоследствие се оказва, че лицето се издирва от по-лицията. Наградени са със 100 лева.

Владимир Гаргов и Ге-орги Димчев (16/33) за проявена бдителност при оглед на обект без видими

външни следи за разбива-не. Забелязали липсваща клавиатура, при присти-гане на отговорника се оказва, че в обекта е про-никвано и липсват пари. Наградени са с по 100 лева.

Борислав Димитров и Тодор Грозев (8 2/33) за задържано лице, разбило обект и се укрило в мазето на обекта. Наградени с по 100 лева.

Ивац Петров и Ивайло Въжаров заловили кра-дец, разбил обект. Награ-дени със 100 лева.

К р и с т и я н Й о с и ф о в (13/75) и Петър Йорданов (3/75) за предотвратена кражба на метали, като е задържана каруцата на из-вършителите и е предаде-на на полицията.

ОДЦГеорги Димитров Ди-

митров - открит сигнал, преминал без приоритет и осъществена реакция с па-трул. Спасен е обект, чиято система е изключена с код.

Анатолий Симеонов - проявява съобразител-ност при получаване на алармен сигнал от бус на „Табак Трейдинг”, който не се е позиционирал на картата.

СОТ ИНФО

Наградени служители на МОЕ и ОДЦ

ХрОНика На ЕДНО НОщНО ДЕжурСтвО с контролата Емил кривошиев

участник в две олимпиади - служител на СОт 161Джудото*, макар и

сравнително късно, е признато за олимпийски спорт. За първи път джудисти участват на олимпиада през 1964 г. в Токио. Източните спорто-ве се налагат на олимпиади обикнове-но когато градове домакини са именно столици на азиатски страни. Така годи-ни по-късно в олимпийското семейство

на олимпиадата в Сидни през 2000 г. влезе таекуондото. Участвало като демонстративен спорт на сеулската олимпиада през 1988 г. Жалко, че карате не можа да стане олимпийски спорт на игрите в Пекин. Поради многото стило-ве това е почти невъзможно, а и както казва майстор Иван Маранов, „Карате не е спорт, а начин на живот”.

Търговище не се слави с традиции в джудото. Като изключим нашия колега Цоньо Кирилов Атанасов - четирикратен балкан-ски шампион, многократен шампион на България, дву-

кратен медалист от Меж-дународния турнир „Ос-вобождение” в категория до 93 кг, участвал на две олимпиади - XXI и XXII, съот-ветно в Монреал през 1976 и в Москва през 1980 г.

- Защо се захвана с джудо? Кой те откри?

- Цялата заслуга за разви-тието на джудото в Търго-вище е на учителя ми по физ-култура и треньор по джудо Кирил Смилков. на стр. 3

п р161

Цоньо Атанасов

удоволствие е да се работи с колеги като усмихнатия Петър Николов (вдясно) от обект 889 и Е. Кривошиев

Антон Панев от обект „Нестле айс крийм”, мъж, на когото може да се разчита

Минава 21 часът и още с качването ми в затопления джип Емил Кривошиев, кон-трола на ФО, получава обаждане по те-

лефона. На обект 7915, бензиностанция OMV, преди наш колега да застъпи, е избягал клиент, без да заплати горивото. Оперативен дежурен на Реагирането е Варадин Петров и с него се договарят кога да отидат до обекта. Трябва да напишат протокол. Пътуваме до обект 753 „Карим ауто” на Околовръстното шосе. В буд-ката на охраната е топло. Има и лаптоп и това беше първото от шеметните и фантастични оправдания за носенето на умната електрони-ка, събрала в едно музика, филми, интернет... и изобщо всичко, позволяващо пълноценно и при-ятно прекарване на времето.

Но не и пълноценно де-журство. Стигна се до-там, та един от колеги-те обяви уж несериозно: „Как да разбера, ако почне Трета световна, или, дай Боже, гражданска война в България.” В случая на първия обект оправдани-ето беше традиционно: „Бях при един приятел, идвам от тях и лаптопът беше у мен.” Логично и удобно. Само дето, вмес-то да гледа камерите, колегата се беше взрял в един от последните из-ключително шеметни и почти толкова високоху-дожествени американски екшъни. Емил е добронаме-рен, сдържан и принципен възпитаник на Висшето военно училище във Вели-ко Търново. Бил е и охрани-тел, и инспектор и дето се вика, се връща оттам, накъдето сега младите охранители са тръгнали. Кривошиев не губи са-мообладание, не крещи,

не прескача огради, не се прави на оригинален, нито демонстрира начал-ническо високомерие. А може. Всичко е въпрос на възпитание. На чувства-та, на поведението и на такт. Каквито Емил има в изобилие. Затова подава обяснителен протокол и моли колегата да напише защо носи лаптоп. При се-гашното бурно развитие на електрониката до ме-сеци колегите ще са снаб-дени с най-новите теле-фони с възможности на лаптоп и с допълнителна функция с предупредите-лен сигнал „Внимание, кон-трола”. Сега там, където обектите се наблюда-ват с видеокамери, тази функция е поверена на операторите от ОКЦ. Да предупреждават евенту-ално задрямалите колеги, когато собствениците, поръчители на охраната, идват на проверка. Боже, какви модерни времена

доживяхме.В интерес на истина-

та, като изключим лап-топа, Любомир Митов е усмихнат млад човек, който пътува по 40 ми-нути от тях до обекта, когато е дежурен. Уни-формата му е чиста, ако и млад, има охранителен опит. Преди това рабо-тел в „Газлогистика”. Ра-

боти от 18 до 9 часа и заплатата му е 580 лева за 15 дежурства. „Ха-ресвам работата си във фирмата. Правим повече часове. Взех си новата униформа, обаче панта-лонът е много тънък.”

Пътуваме към „Сла-тински редут”, обект 894, където дежурен е Ивайло Истилянов. Преди това работил в строи-телството и в АСО „Пи-рели”. Във входа на охра-няваната кооперация е студено. Кривошиев е уведомен, че духалката, произведена по закони-те на конкуренцията да работи точно колкото е необходимо, сиреч не повече от 6 месеца, се е наработила и носи нова. Едно време моят дядо дърводелец, когото не помня, е правел масите така, щото и днес в сел-ската ни къща се храним на една от тях.

на стр. 5

БРОЙ 2, ФЕВРуаРи 2011info2

боен клуб

ката ХЕйаН шОДаНЗа да научите карате, ви е необходим цял един живот.

Гичин Фунакоши

как да постъпим в случай на:

СпираНЕ На СърДЕчНата ДЕйНОСт

Проверете внимателно дали пострадалият има дишане и сърдечна дей-ност. Ако няма, тогава:

Извикайте някой, кой-то да позвъни на спешни-те медицински служби и да ви бъде в помощ, кога-то провеждате мерките по съживяване!

Направете 30 извън-гръдни притискания на сърцето!

Направете 2 вдухва-ния!

Редувайте 30 притис-кания с 2 вдухвания!

Продължете така до пристигането на мяс-тото на екип от меди-цински професионали-сти!

тЕХНика за притиСкаНия На

СърЦЕтО

Поставете постра-далия върху твърда под-ложка - дъска, върху пода, маса.

Клекнете отстрани на пострадалия.

Поставете възглав-ничката на дланта на едната си ръка по среда-

та на гръдната му кост. Поставете втората

си длан върху първата и кръстосайте пръстите на ръцете си.

Опънете ръцете, из-правете лактите. Ваши-те рамена трябва да са над гръдния кош на по-страдалия.

Упражнете натиск право надолу, като гръд-ната кост при всеки на-тиск трябва да хлътва с 4-5 см надолу.

След всеки натиск ос-тавете гръдният кош да се върне в изходното си положение.

Всяко притискане трябва да трае около 0.5 секунди.

тЕХНика На изкуСтвЕНО ДишаНЕ „уСта в уСта”

Отворете дихателни-те пътища на пострада-лия - повдигнете брадич-ката нагоре, отведете челото назад.

Притиснете с два пръ-ста ноздрите на постра-далия.

Сложете предпазно устройство върху ус-тата на пострадалия за избягване на директен контакт - чиста марля,

защитна маска. Обхванете с вашите

устни устата на по-страдалия и вдухайте въздух в устата му, като в същото време следите с поглед дали се повдига гръдният му кош. Всяко вдухване трябва да е с продължителност от 1 секунда.

БЕзСъзНаНиЕ, кОгатО Са НалиЦЕ НОрМалНО

ДишаНЕ и пулС

Убедете се, че постра-далият е в безсъзнание.

Отворете дихателни-те му пътища - повдиг-нете брадичката нагоре, отведете главата на-зад! Убедете се, че по-страдалият има дишане и сърдечна дейност. Раз-копчайте яката на риза-та му.

Поставете постра-далия в стабилно стра-нично положение. Сигна-лизирайте на спешните медицински служби за случая.

До пристигането им проверявайте периодич-но за наличие на пулс и дишане у пострадалия.Техника за поставяне в стабилно странично по-ложение.

Клекнете отстрани на пострадалия.

Изпънете двата крака на пострадалия по дъл-

жина. Поставете близко сто-

ящата до вас ръка под прав ъгъл към тялото на пострадалия, както и под прав ъгъл в лакът-ната става. Дланта да е обърната нагоре.

Вземете другата ръка и през гръдния кош на пострадалия фиксирай-те дланта и към близко стоящата до вас буза на пострадалия.

Сгънете в коляното и повдигнете далечния от вас крак, като влачите стъпалото му по земя-та.

След което хванете срещуположното му от вас рамо и таза и го пре-въртете настрани, до-като коляното му не до-косне земята. Поставете този крак под прав ъгъл към другия крак, както и под прав ъгъл в колянната става.

Отведете главата на-зад и отворете устата на пострадалия!

заДушаваНЕ

Пострадалият хрипти, дави се, понякога може и да не издава въобще звук.

Направете 5 силни по-тупвания между плешки-те на гърба.

Направете пет при-тискания на предната коремна стена с двете

ръце през кръста на по-страдалия (маньовър на Хаймлих).

Редувайте периодич-но 5-те потупвания по гърба с 5 маньовъра на Хаймлих, като след всеки цикъл проверявайте в ус-тата дали чуждото тяло не се вижда и може да бъде отстранено с ръка.

Ако пострадалият междувременно загуби съзнание, внимателно го поставете на земята и почнете да правите из-вънгръдни притискания на сърцето.

Продължавайте да оказвате помощ до прис-тигането на спешната медицинска служба!

тЕХНика за прОвЕжДаНЕ На МаНьОвъра На

ХайМлиХ

Застанете малко встрани и отзад на по-страдалия.

Наведете го леко на-пред, като придържате с едната си ръка предната му гръдна стена.

Обгърнете го с двете си ръце около талията. Поставете единия юм-рук на ръката си между пъпа и долната част на гръдната му кост. Об-гърнете с другата си ръка свития юмрук на първата и притиснете силно в посока към вас и

нагоре. Повторете това движение 5 пъти!

МаСивНО кръвОтЕчЕНиЕ

Избягвайте директен контакт с кръвта на по-страдалия, поставете еднократни ръкавици!

Притиснете място-то с пръста на ръката си или го притиснете с чиста марля, бинт или кърпа.

Поставете пострада-лия в хоризонтално поло-жение или седнал.

Направете с помощта на ролка от бинт при-тискаща превръзка.

Повдигнете засегна-тия крайник над нивото на сърцето.

Ако кръвотечението продължава, направете надвръзка, т. е. втора превръзка върху първата.

Ако и тогава раната продължава да кръвоте-че, свалете и двете пре-връзки и направете нова по-стегнато.

изгаряНЕ

Поставете изгорения участък под хладка те-чаща вода в продължение на 10-15 минути.

Повдигнете крайника, за да се намали отокът!

Покрийте изгореното място с чиста марля, бинт или друга чиста тъкан!

Най-важни в карате са формалните упраж-нения (ката). В тях са събрани всички методи за нападение и защита. Затова трябва правил-но да се разбере смисъ-лът на всяко движение. Някои смятат, че може да се игнорира ката и да се практикува само спаринг. Подобна нагла-са никога не ще доведе до истински прогрес в карате. Ударите и бло-ковете, техниките за нападение и защита имат хиляди вариации, които е просто невъз-можно да се изпробват в схватка.

Една-две кати - това е всичко необходимо на човек, при условие че те станат „твои”. Остана-лите кати служат само за разширяване на по-знанията и за сравнение. Колкото и богати позна-ния да имате за катите, те са безполезни, ако ня-мат нужната дълбочина. Учете правилно и отра-ботвайте една-две кати и когато дойде времето да ги приложите, резул-татът ще надмине всич-ките ви очаквания.

Второто нещо, вър-

ху което трябва да се обърне внимание, е пра-вилната методика на тренировки. Ако тя е неправилна, няма значе-ние в колко схватки сте участвали, колко камъ-ни и дъски сте счупили, защото глупавите при-вички ще ви доведат до поражение.

Въпреки че ката може да се нарече най-важна-та част от тренировка-та, не трябва да се пре-небрегват спарингът и тестовете за чупене на твърди предмети. Пътят на истинското карате е да се избяг-ват крайностите и да се тренира упорито с мисълта, че ката е по-ловината от успеха, а другите индивидуални и групови тренировки - втората половина.

Кенва Мабуни - окинавски инструк-

тор и приятел на Г. Фунакоши

К ката и к контрол имат много общо. Пове-чето хора се записват да тренират бойни из-куства, за да набият някого. Обаче пропус-кат същественото и

което е зрънцето на цялата енергия, вложе-на в тренировките. А то е контролът. Първо контрол върху себе си и после контрол върху противника. Фактиче-ски победата срещу противника е постигане на пълен контрол върху него. А не да го набиеш. Защото има ситуации, в които ти можеш да демонстрираш сила, мо-жеш да демонстрираш превъзходство само с контрол върху про-тивника и не е задъл-жително този контрол да е технически и т. н. Той може да е психоло-гически, на базата на това, което ти умееш, което си изтренирал в целия си съзнателен живот като спортист или като човек на бой-ните изкуства. Защото това нещо лъха. В ката-та става дума за нещо друго. Изчистват се дреболиите. Все едно се изгражда една голя-ма сграда. Всеки, който се занимава с бойни из-куства, знае, че най-ва-жно е да контролираш тялото си. И когато овладееш и постигнеш

този контрол, другото идва от само себе си. В днешно време катата е като египетските пира-миди. Всички каратисти харесват ката, всички

много се възхищават и никой не знае за какво става дума. Играят я като гимнастика. Тук-там работят ембусен (приложенията на ката-

та) или следят дали е правилно изпълнена. Но истинският смисъл - по-лучаване контрол вър-ху тялото като първо, разбирането тактика-та на катата, както и какво ни учи като пох-вати, не като отделна техника, а като пох-ват срещу противника, като второ и, трето, постигането на пълен контрол върху мозъка и тялото, не се разбира или се разбира след дъл-ги, упорити и считани от много каратисти за безсмислени упражне-ния. Всъщност те ста-ват каратисти, когато разберат дълбокия й смисъл. Когато свърши катата, трябва да усе-тиш, че боят с въобра-жаемите противници е завършил с победа за теб.

В момента в клуба се играе хейан шодан (миролюбиво съзнание) и макар да е учениче-ска ката, тя е една от най-трудните. Лесните на пръв поглед техни-ки се учат най-трудно. Тази ката учи на базови техники, но може да се изиграе както за жълт колан, така и за десети дан.

Иван Маранов, III дан шотокан карате

Неотложна медицинска помощ

БРОЙ 2, ФЕВРуаРи 2011 info 3

Резултати от работата на дирекциите

през януари

накратко

Дежурен център за град София Брой на охраняваните обекти 51674 предотвратени кражби

спрямо общия брой разбити обекти71.73%

Брой реакции на алармени сигнали 36724

Брой реакции на сигнал паник бутон 143 Действителни аларми спрямо общия брой алармени сигнали

0.91%Общ брой разбити обекти 191

Брой закъснели реакции 24 разбити обекти спрямо общия брой 0.37%

предотвратени кражби 137закъснели реакции спрямо общия брой реакции

0.07%

Дирекция „Физическа охрана”

Предстои провеждането на обяве-ния конкурс за инспектори. Прегледът на документите на кандидатите е в ход и първият етап по отсяване на кандидатурите по представените документи ще приключи към 10 февру-ари. Всички допуснати до конкурса ще бъдат уведомени за предстоящото събеседване с комисията.

За предотвратени кражби, за добра работа е утвърдена грамота, която заедно с паричната награда ще бъде връчвана на отличените охранители.

През януари бяха подготвени отче-тите за 2010 г. и беше направен пла-нът на дирекцията за 2011 г. Започна подготовката по атестациите на целия личен състав, включително и на инспекторите, както и на годишните охранителни обследвания на поверени-те ни обекти.

Поехме нов обект на „Лендмарк”. Из-вършихме няколко огледа на евенту-ални бъдещи клиенти. През февруари предстои намаляване на охранител-ния състав на обектите на „Техномар-кет”.

Оперативен контролен център

Кампанията по монтиране на видео- наблюдение в обекти на Дирекция „Физическа охрана” продължава успо-редно със задачите по поддръжка на изградените вече системи. В тази връзка в ОКЦ тестваме бюджетна IP камера, която при добри резултати

може да се окаже спестяваща разходи алтернатива за част от обектите. В процес на централизация са два мага-зина и офис сграда. Подготвяме до-говорите и процедурата за клиенти, ползващи услугата безжичен интер-нет достъп.

Учебен центърПрез януари учебният център на

СОТ 161 подготви 34 кандидати за работа в Дирекция „Физическа охра-на”. Всички завършиха успешно курса.

Контролно звеноСъставени протоколи: алкохол - 1,

спане - 30, неосъществена радио-връзка - 3, лош външен вид - 2, на-пускане на обекта - 4, занижена бди-телност - 10, гледане на телевизия и работа с лаптоп - 7, неявяване - 1, неизпълнение на служебните задъл-жения - 2.

Дирекция „Централизирана охрана“

Премина месечното събрание на Ре-агирането. Бяха обявени наградите и санкциите за отчетния период и беше обърнато внимание на патру-лите най-вече за огледите на обек-тите. През изминалия месец имаме едно грубо нарушение именно при ог-лед на обект. Двама колеги, които са награждавани, са допуснали пропуск и са свалени от старши охраните-ли. Влиза в действие спирането на реакция от патрулите за обекти, за които не е сключен договор за охрана. След дълъг период на очакване това е вече в сила и е резултат от работа-та на IT звеното. Процесът е напълно автоматизиран, преравя се цялата база данни и се отсяват обектите, които не са платили таксата. Това става след уведомяване на клиента и след срок на изчакване.

Отдел „Специализирана охрана“

1. Продължаваме да охраняваме зе-ленчуковата борса на фирма „Михай-лови трейд”.

2. Централния офис на верига „Фан-тастико”.

3. Специализирана охрана и ескорт на взривни вещества, оръжия, боепри-паси и ценни пратки.

4. Дългогодишният ни клиент фирма Nestle България отново се довери на нашия екип и осъществихме охрана на официалната делегация на собствени-ка на фирмата и регионалните мени-джъри за България. Ескортирахме де-легацията при техните посещения на обекти в София.

А ето и отзивите от съвместната ни работа с екипа на Nestle България.

„Преди всичко бих искала да благода-ря за пeрфектната работа и органи-зация, която демонстрирате при все-ки един поет ангажимент. За пореден път бе показано високо качество, про-фесионализъм и съдействие от ваша страна.”

Teodora GanchevaGeneral Services ManagerBusiness Services Department5. Охраняваме пиано бар TYT и пиано

бар 2 Night.

Сектор „Инкасова дейност”

През първия месец от новата годи-на работният ритъм на инкасовите екипи постепенно се нормализира след промененото работно време на повечето клиенти през декември. Направен бе график на отпуските за 2011 г. на всички служители в отдел ,,Инкасо”, което е съгласно последни-те законови разпоредби. През изми-налия месец имаме подписан договор за извършване на инкасови услуги на Американския университет в Благо-евград. Имаме нови обекти за инкаси-ране на „Хенди ТЕЛ” ЕООД - 3 в София и 1 в Пловдив. Имаме представени оферти за инкасови услуги на фирма ,,Биомак” ЕООД - верига хранителни магазини, и фирма ,,Кри Кри Бълга-рия” ЕООД - производство и търго-вия със сладоледени изделия. Продъл-жава работата по техническото и организационното усъвършенстване на услугата ,,Депозитарен шкаф”.

Дежурен център за град БургасБрой на охраняваните обекти 4113 предотвратени кражби

спрямо общия брой разбити обекти55.56%

Брой реакции на алармени сигнали 1706

Брой реакции на сигнал паник бутон 67 Действителни аларми спрямо общия брой алармени сигнали

0.53%Общ брой разбити обекти 9

Брой закъснели реакции 0 Разбити обекти спрямо общия брой 0.21%

предотвратени кражби 5закъснели реакции спрямо общия брой реакции

0.00%

п р161

от стр. 1Имахме отбор и участ-

вахме на тогава провеж-даните окръжни, но и ре-публикански първенства. Тогава ме забеляза един от треньорите на ЦСКА Божик Златков, който ос-вен треньор ми стана и кум. Още първата година се класирах в категория 93 килограма. Станах и офи-цер от БНА към бившето МНО. Тогава беше така. Изявени състезатели на ЦСКА ги произвеждаха или офицери, или сержанти в зависимост от предста-вянето им на балкански, европейски, световни първенства и олимпиади. Състезателите в „Сла-вия” ставаха офицери от ГУСВ, а на тогавашното дружество „Левски” - от МВР. Имаше и други армей-ски физкултурни друже-ства – АФД „Сливен”, АФД „Тракия”. Изобщо тогава отношението към масова-та физкултура, но и към високото спортно май-сторство беше различно. Като резултат имахме и по-високи спортни резул-тати, а и по моему нация-та беше по-здрава. Божик Златков ме направи човек. Помогна ми и взех и софий-ско жителство. В онези го-дини имаше и такива неща. От 1972 г. си бях профе-сионалист, макар тогава да се отричаше, че у нас има професионален спорт. В този период имахме и

треньор японец. В Бълга-рия нямаше много голяма конкуренция в джудото. В Монреал загубих още пър-вия кръг от един кореец. На втората олимпиада в Москва загубих от един бразилец. Бях се пренавил. На московската олимпиада в състезанията по джудо участвахме 4 човека - аз, Георги Петров, Митко За-прянов и Илиян Недков. Но спечелил или загубил, благодарение на спорта започнах в СОТ 161 и сега благодарение на СОТ 161 имам един добре подреден живот и работя една про-фесия, която ми дава си-гурност, добро заплащане и самочувствие.

- Кога и как започна работа в СОТ 161?

- Бях три години и по-ловина треньор в ЦСКА, после заминах за Либия и като се прибрах оттам, видях един приятел - Бойчо от Перник, колега треньор в ЦСКА, и той

ми разправя, че в джудо-то е умряла работа, няма деца, няма пари, и започ-нах работа, пак благода-рение на контактите си от джудо. Симеон Ценев, сега треньор на ЦСКА, се познаваше с Чавдар Йовков - първия дирек-тор по сигурността на фирмата. Назначиха ме първо охрана на едни ин-дийци и после започнах в Реагирането. В СОТ 161 съм 16-а година. По-ста-ри от мен като служба са Иво Танков и Христо Христов. Аз започнах 17-а година. А Христо - 18-а. Всичко във фирма-та се завъртя пред мен. Често, като се ядоса, Ицо - 33, като се скара-ме някой път, ми вика: „Ще те пратя на барие-рата.” Викам му: „Барие-рата си я пази за тебе.” В интерес на истината се разбирам с Христо. Мъжко момче е. Но не мога да си представя, че

ще отида да работя във физическата охрана. Па-рите няма да ми стигат. Аз за всяко дежурство пътувам по 30 км. И 30 на връщане - общо 60 км. Така че подготвените момчета от физическа-та охрана има към какво да се стремят. Има къде да израстват. В Реаги-рането.

- Разкажи за начало-то.

- В началото бяхме малко коли и сякаш има-ше повече колективизъм, повече приятелство и дори някаква романтика. Имаше един момент, в който г-н Стоянов каза, че момчета стоят и ча-кат на опашка, за да по-чнат работа. Обаче ни-кой не искаше да започне да работи във фирмата. Е, къде бяха тогава тези момчета, дето чакаха. Утре ще мине кризата и пак ще чакаме добрите момчета. Едно време ся-

каш беше по-добре. Досе-га съм вкарал един прия-тел във фирмата, и то не в Реагирането, а във Физическа охрана. Във фирмата има хора, които не са за тук. Като вляза в залата и като им видя двигателната култура, нямат координация на движенията, ми става страшно. И аз ще раз-читам на такива колеги да ми оказват помощ. А трябва да избираме хо-рата по-добре. За начал-ниците, но не защото са ми началници, мога да кажа само хубави неща. В началото, докато не познавахме Веско, си ми-слехме какво ли не. Оказа се рядко свестен човек. Първите впечатления се оказаха погрешни. Как-во да кажа за Маранов, израсна пред очите ми. Беше колега и после ни стана началник. За гос-подин Виденов лоша дума не мога да кажа.

*Създателят на съвременното джудо Джигоро Кано е роден на 28 октомври 1860 г. в Микаге, околностите на Кобе. През 1871 г. семейството на Кано се премест-ва в Токио. Като дете Кано бил слабичко и болнаво дете, болестите следвали една след друга. Обратно на съвета на лека-рите, Кано решава да направи нещо, за да подобри здравето си и в същото време да се научи да се защитава. На 18 години той започва да се обучава в Тенжин Шньо Рю джу-джуцу школата на Фукуда Хачи-носуке. Тенжин Шньо Рю било меко военно изкуство, което наблягало повече на хар-монията, отколкото на борбата, но в също-то време включвало и поразяващи техники, и техники на хвърляне. Кодокан може да се преведе като „място, където се изучава пътят” от значенията на съставящите я срички: „ко” (път) и „кан” (зала, място). Ана-

логично джудо се разделя на „джу” (мек) и „до” (път, или „мек път”). Кано установява своята школа в храма Eishoji Buddhist в Токио. Първият Кодокан е имал само девет тата-мита (12 на 18 фута) и девет ученици през първата си година. През тези първи години Джигоро Кано е обвиняван, че „взема хляба на истинските майстори” и че неговото бойно изкуство няма практическо прило-жение. Най-ревностен негов противник бил Хикосуке Тотсука, който бил последовател на школата на риои-шинто-рю. Неведнъж Тотсука провокира сблъсквания с ученици-те на Кано и го обижда в пресата. Тогава властите решават да спрат споровете и разногласията между отделните школи по джу-джуцу и се спират на най-радикалния метод - да се избере за еталон само една-единствена ефикасна школа. В онзи момент са съществували голям брой школи, всяка

със своите техники и методи, и е липсва-ла единна стройна система за изучаване на джу-джуцу. През 1886 г. началникът на Управлението на имперската полиция в То-кио организира турнир между учениците на Джигоро Кано и последователите на Риой шинто рю (Тотсука). При загуба на Кодокан щяло да се забрани разпространяването и изучаването на джудо. От 15 проведени срещи 13 завършват с победа на възпита-ниците на Кано и две с равен резултат. С нанасянето на такова разрушително пора-жение на школата на Тотсука Кодокан джу-до извоюва правото си на съществуване.

Не след дълго джудо влиза в програма-та на полицията и армията, а след някол-ко години и в програмата на средните и висшите училища. Става и неразделна част от обучението на личния състав на Военноморските сили на Япония.

участник в две олимпиади...„Газпром” създава собствена армия

„Газпром” получава правото да има собст-вена частна охрани-телна организация, съобщи „Интерфакс”. Това стана възмож-но, след като руски-ят премиер Владимир Путин подписа раз-пореждане, даващо право на газовия моно-полист да има собст-вена охрана. Необходи-мостта от собствена армия се обяснява с обстоятелството, че в голямата си част тръбопроводите се намират твърде да-леч от населени места и милиционерски учас-тъци.

С охраната на ком-панията ще се заеме нейното дъщерно дру-жество „Газпром охра-на“, като подписаният от Путин документ разрешава развиване-то на допълнителната бизнес дейност на га-зовия гигант.

През 2007 г. в Русия бе приет закон, разре-шаващ на „Газпром” и „Транснефт” да въоръ-жат охранителите си с цел защита на газо- и нефтопроводите.

info4БРОЙ 2, ФЕВРуаРи 2011

Силвия Георгиева Га-врилова работи в СОТ 161 от 3 години. „Запо-чнах в ПроКредит Банк. Първо в офис на „Донду-ков” и последователно в централата на бул. „Хр. Ботев” и на бул. „Тодор Александров”. Работих и на обект на телевизия „7 дни”, а последният ми обект е „Лендмарк Екс-пириънс”. За тези три години мога да твърдя, че фирмата е много до-бра. Обичам работата си, напуснах ПроКредит, защото назначиха мъже. Първият ми инспектор Пламен Иванов е прекра-сен човек. Но и сегашни-ят Пламен Лачев е много добър инспектор, който познава отблизо пробле-мите ни. И какво изли-за, достатъчно е да си

Пламен, за да си добър. Пламен, само че Петков, е и директор на нашата дирекция. Познавам и него от семинарите, ор-ганизирани от банката и дирекцията, и той не нарушава традицията. Всяка работа има и плю-сове, и минуси.” Наложи се да добави последна-та реплика, защото, ко-гато започна с хвалби-те, остро я прекъснах. Истината, само исти-ната - хвана ме срам, когато по-късно слушах записа на диктофона. Стройното и елегант-но момиче, облечено в униформено сако, явно не ми сваляше звезди. Но аз, повлиян от едно мнение в нета, че бюле-тинът е носител на ос-тарели идеи и е празно

дърдорене и лъготене, настоявах за истина-та. Спокойно, уверено и с лека насмешка Силвия продължи:

„Щом съм избрала тази работа и я рабо-тя вече трета година, значи не лъжа. Попад-нах на хора, включи-телно и шефът по си-гурността на банката Бойко Митев, които ме накараха да уважа-вам себе си и профе-сията си. Преди това работех като главен касиер в „Петрол”. И тук попаднах на добри колеги. Особе-но си паснахме и се разбираме с Боряна Хрулева и можем да разчитаме една на друга.”

СОТ ИНФО

БЛИЦ

Уважаеми колеги,Българският съюз на индустрията за сигур-

ност организира турнир по стрелба за жени, служителки във фирми от частната индустрия за сигурност, във връзка с 8 март. Турнирът ще се проведе на 5 март, събота, в стрелбищен ком-плекс The Jym, София, от 10.00 ч. Предвижда се както отборно, така и индивидуално участие.

Нашата цел е да популяризираме пред обще-ството нелеката професия на жените от този бранш, както и да отбележим подобаващо техния труд.

Съорганизатори на мероприятието са ДОА „Ва-дим” и сп. „Охрана Оръжие Сигурност”.

За повече подробности и заявки за участие:Тел.: 02/481-56-27Моб.: 0884-752-336E-mail: bsis@abv.bg

ПРОГРАМА1. Регистрация на участниците - 9.302. Откриване на състезанието - 10.003. Условия на турнира:А. Първи тур - отбори и след тях индивидуални

участнички: Участничките, използващи предоставено от

организаторите оръжие, го прострелват с 3 па-трона. Прецизна стрелба по мишена №4 на разстоя-

ние 25 метра - 3 изстрелаБ. Втори тур - отбори и след тях индивидуални

участнички: Бърза стрелба по мишена №4 на разстояние 15

метра за максимум 5 сек с 3 патрона. Отборното класиране се извършва, като се съ-

берат индивидуалните резултати на участнички-те в отборите от двете стрелби.

Класирането за индивидуалното състезание се извършва по същия начин. Участничките в отбор-ното състезание могат да участват и в индиви-дуалната надпревара, като правят предварител-на заявка за това, заплащат съответната такса и провеждат нова стрелба заедно с индивидуални-те състезателки.

4. Награждаване на победителите.5. Закриване на турнира.

УСлОВИя ЗА УчАСТИЕ1. Документ, удостоверяващ принадлежността

към дадена фирма.2. Оръжие за участие - пистолет с калибър 7.65

mm и по-голям.3. Платена такса - 50 лв. на отбор и 15 лв. за

индивидуално участие.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

„Република Южна Африка (РЮА), или Южноаф-риканска република (ЮАР), е държава, която се намира в най-южната част на континента Афри-ка, с 2798 км брегова линия, на Атлантическия и Индийския океан…” Така започва страницата за Южна Африка в „Уикипедия”. Там също можем да прочетем, че населението според данни от 2009 г. е 50.1 милиона, провинциите са 9, а официални-те езици 11… Информация интересна, но както се оказа впоследствие, твърде оскъдна!

За мен южноафрикан-ската връзка започна с поредната покана за гос-туване, което отлагах повече от 8 години. Този път нямаше измъкване. След като решението беше взето, събития-та около организацията се развиха главоломно и скоро - след приблизи-телно 11 000 км, няколко проверки и престой от шест часа на летище „Шарл де Гол”, стъпих на африканска земя.

Полетът от София през Париж до Йоханес-бург отнема приблизи-телно 18 часа с престоя. Докато гледах интерак-тивната карта в самоле-та, очертаваща с права линия пътя до крайната дестинация и позицията ни в момента, си давах сметка, че подобно начи-нание преди време е про-

дължавало месеци, дори години. Реално, тръгвай-ки следобед от дома, пре-летях през територия-та на два континента и пристигнах в Южна Аф-рика навреме, точно за закуска. Мащабът е несъ-измерим с нашата пред-става за разстояния и персоналното усещане, че сме център на Вселе-ната. Оказа се, че не сме! Това осъзнаване действа доста отрезвяващо и преобръща из основи опо-рите, на които се крепи народопсихологията ни.

Сега, когато това пъ-туване вече е част от миналото, най-често ми се налага да отговарям на два основни въпроса.

Какви бяха първите ти впечатления и как се про-мениха след едномесеч-ния престой?

Истината е, че първи

впечатления - като всеки уважаващ себе си бълга-рин с компетентно мне-ние по всички въпроси - имах още тук, в България.

Знаех кой е Нелсън Мандела, слушал бях за апартейда и че ЮАР е богата държава с голя-ма престъпност. Това ми беше повече от доста-тъчно.

Подплатен сериозно с тези „знания” и отчас-ти може би заради про-фесията, неизбежното първо нещо, което забе-лязах, бяха жиците (пе-риметровата охрана), камерите, бодливата тел и табелите с пре-дупреждение за високо напрежение върху огра-дите на всички имоти - без изключения. След като си се озовал в Аф-рика, на другия край на света, и вместо земята, хората, архитектурата гледаш големите табели по оградите и условно делиш всичко на обекти,

голямото южноафриканско

Дори не съм предпо-лагал какви колеги

работят в СОТ 161. Ко-гато преди повече от 4 години постъпих във фирмата, знаех само, че е най-голямата в бранша и, честно казано, пораз-питах стари познати от службите. Помня как шефът по сигурността на „Метро”-1 г-н Кра-симир Козарски ме пог-ледна с недоумение и ми

рече: „Ти подиграваш ли ми се? Какво има да му мислиш, отивай и ела при мен след една годи-на да ми кажеш как се чувстваш.” А моят бивш работодател и собстве-ник на „Марина 81” само повтаряше: „Тошко, СОТ 161 е на космически го-дини пред нас.” Послушах ги и постъпих. Добре, че го направих. За да мога да се запозная с десет-

В следващия брой четете интервю със Светльо Митев -

приключение

разбираш колко много ти е била необходима тази почивка. По целия път от летището до дома на моите домакини, фо-кусиран върху въпрос-ните табели, забелязах, че името на една фирма за сигурност доминира. След време, когато съ-брах повече информация, се оказа, че въпросната организация е мулти-национална компания с офиси в 36-те най-голе-ми държави (Южна Аф-рика, Русия, Австралия, Канада, САЩ, Китай, Бразилия, Германия, Ин-дия, Корея, Мексико, Великобритания, Нова Зеландия, Италия, Испа-ния, Австрия...), а общи-ят брой частни и фирме-ни обекти, които охраня-ва в цял свят, възлиза на над 7 милиона…

(Следва)Венцислав

Братованов

Откровено

Брокера

Иван и Елена Костови, Светльо Митев-Брокера и Бойко Ноев

Изглед от Йоханесбург

мента, в който прибли-жаваме обекта, от фир-мен джип изскача колега. Дотук на нито един от обектите нямаше заспал служител на СОТ 161.

Нощта преваля. Посе-тихме още няколко обек-та. Всичко на тях беше спокойно. Нямаше спящи, нямаше пияни, само още един лаптоп и два теле-визора. Лаптопът, иначе топъл на пипане, бил на служители в един от ох-раняваните магазини. А колегата дори не знаел какво е това интернет. Емил недоверчиво клати глава и подава поредния обяснителен протокол.

Тодор Драгоев

info 5БРОЙ 2, ФЕВРуаРи 2011

от стр. 1 Здрава, от цяло дърво,

върху нея, ако принудени от сметките за ток, не я изгорят, ще се хранят и моите правнуци. Но това е било едно време, хора-та са били назадничави, не са познавали съвре-менните инструменти и ПДЧ-та. Направо се чудя как са живели без лапто-пи и GSM-и. Но постро-еното от тях е здраво. На края на селото има и един мост от римско време. И той е здрав. Но по римско време явно не е имало пазарна икономика. „Не е етично да говоря за АСО „Пирели”, но не може да става дума за сравне-ние. Получих половината от първата си заплата, защото съм от месец и половина. 250 лева за 7 дежурства. Не се опла-квам, щото няма смисъл, а и не ми предлагат да работя за повече.”

Продължаваме към обект 872 „Нестле айс крийм България”. Там предната нощ роми са прониквали и са се опит-вали да крадат железа. Само са се опитвали и на-празно са прониквали. Ох-ранителят Антон Фьо-доров Панев от Банкя е успял да предотврати кражбата. Нищо чудно, ако вярваме на традици-ите, Антон след време да стане министър-предсе-дател. Две важни условия са спазени. От Банкя е и е охранител. Засега само е предложен за награда. Заслужена. „Правех об-ход и видях следи в сне-га. Видя ми се като куче, което лази, обаче много голямо, после забелязах и човешки силует и вмес-то да се развикам и ги подгоня, се направих, че не съм видял нищо. Вър-нах се в помещението на

охраната и уведомих кон-тролата Васко Кумчев. Реагираха веднага, прис-тигна и патрул. За жа-лост от известно време камерите не работят, а сложиха камера мен да ме наблюдават. Поставен е въпросът да се подме-нят камерите. Те даже и като работеха, все едно не работят. Чакаме да поставят нови. В обекта има железа, макари с ка-бели, големи хладилни ка-мери и фризери, гориво, а нощно време дежурим сами. Тази вечер по из-ключение имам подсилка. През деня отново имаше опит за проникване от шест човека с каруца.”

Преди да постъпи в СОТ 161, работил като готвач, но надницата била много ниска - 25-30 лева, и предпочел да за-почне като охранител. Баща му също работи охрана. Антон Панев е баща на две момичета близначки - Станислава и Виктория, родени на 5 август 2010 г., и се надя-ваме скоро във вестника да се появят снимките им. На мъже като Панев може да се разчита. Носи униформата с достойн-ство. Изпробваме паник бутона и потегляме. По пътя към ОMV забеляз-ваме съмнително лице, което върви към обект „Нестле”. Емил обръща колата и се връщаме при Антон. Той независимо от студа, сковал София, и факта, че току-що бя-хме на обекта, е излязъл на обход. В помещението е неговият помощник за тази нощ Николай Киров, иначе охрана в кино „Аре-на” в „Младост”. Инспек-тор Донев, с типичния за него професионализъм, се е погрижил за сигур-ността на обекта.

На обект 7915 OMV де-журен е Живко Ацев, доп-реди една година охраня-вал Киноцентъра. Иначе е завършил МЕИ и дълги години е работил в Оп-тико-механичния завод. На бензиностанцията ни чака Варадин, който вече е направил протокола. Току на бара е намерил време да поговори с два-ма катаджии, бивши не-гови колеги.

След минути сме пред обект 324, боулинг „Лю-лин”. Дежурни са Антон Благов и Илиян Богоми-лов. Добър екип. Инспек-

се да разпознаваме про-блемните и контролът е много строг.”

Следва обект 766 с де-журен Мирослав Михай-лов, иначе бакалавър в Тех-ническия университет. Тук няма лаптоп, няма телевизор. Миро се под-готвя за изпити. Серио-зен млад човек. Работи от две години в СОТ 161.

На обект 889, строеж в „Люлин”, умереният ми оптимизъм прераства в оптимизъм. Часът е 2.10. Температурата е минус 15. Бодро, сякаш е топла юлска нощ, около обекта обход прави колегата Петър Николов. Смее се добронамерен и казва:

„Такава ми е работата и щом съм се съгласил да я работя, го правя по най-добрия начин.” Комента-рът е излишен. Само ще добавя, че това е пър-вият обект, на който не виждам табелата, която би трябвало да обявява, че обектът се охранява от СОТ 161. Виждал съм обекти, охранявани от конкурентни фирми, на които табелите са тол-кова големи, натрапчиви и крещящи, та ще си по-мислиш, че се охраняват от специално подгот-вени командоси, а не от дремещи пенсионери.

На гаража на СОТ 161 обект 550 в „Люлин” в мо-

тор за обекта е Иво Дра-ганов. „Труден обект, но се справяме. Работим по двама човека, два на два. Собствениците на боу-линга ни се доверяват напълно. Проверяваме за оръжие и следим да няма скандали. Не допускаме пияни.” Антон Благов е най-старият служител и естествено е нещо като старши. „Какви ли не ид-ват тук, мият си обув-ките на мивките в тоа-летната, после други си мият косите, влизат по двойки и правят и секс в тоалетната. Научихме

Хроника на едно нощно дежурство...

Солидно, отговорно, точно - СОт 161Казвам се Кирил Хри-

стов Механджийски и съм роден на 28.09.1981 г. в Самоков. Живял съм в красиво селище в близост до курорта Боровец. На-селеното място се казва с. Широки дол и е китно и дарено с природни забе-лежителности, но както е широко известно, ра-ботните места в подоб-ни райони са сериозно ограничени. Естествено се появи желанието ми да започна работа в сто-лицата и съм благодарен на г-н Емил Кривошиев, който ме насочи към фир-ма СОТ ЕООД. Започнах работа на 17.01.2007 г. и до момента съм много удовлетворен от услови-ята на работа, защото търсех нещо солидно, от-говорно и точно и това намерих в СОТ.

Искам много специално да подчертая, че в тази фирма открих не само добри колеги, но и прия-тели, които успяват да внесат спокойствие и кураж в напрегнатото

ежедневие. Благодаре-ние на един такъв прия-тел (Любомир Пейчинов) бях насочен към това да потърся възможност за преназначаване на обект №806 Нов български уни-верситет. От януари 2010 г. съм на този обект и мога да кажа, че инспек-торът и началникът на обекта, които са възпи-таници на същия универ-ситет, създават добра атмосфера за работа и добри взаимоотношения в колектива, което ми носи удоволствие от ра-ботата. Мисля, че това е най-трудното в условия-та за живот в България, а именно да работиш с удовлетворение и да ти е приятно, изпълнявайки задълженията си. Именно това открих аз във фир-ма СОТ и съм благодарен както на цялото ръковод-ство за създадените ус-ловия, така и на колеги-те, с които имам възмож-ността да работя. Ако се върна назад към 2007 г., бих кандидатствал

отново във фирма СОТ. Осъзнавам, че малко

български фирми могат да се представят на па-зара като удовлетворя-ващи не само възложите-лите, но и собствените си служители. Това е реа-лен факт във фирма СОТ ЕООД. В тези трудни ико-номически времена горе-посоченият факт ми дава увереност в едно по-до-бро бъдеще, защото виж-дам, че в България все пак може да има и бизнес ети-ка, както и морал. Тези ка-чества в бизнеса са ряд-кост и аз съм радостен, че мога да ги открия във фирмата, на моя обект, сред колегите и сред при-ятелите, които се създа-ват на тази основа.

Кирил Механджийски, служител на СОТ 161

Бележка на редакто-ра. Получих писмото на

електронната си поща. Редактирано е от ин-спектора на Кирил Механ-джийски - Иво Асенов. Тази инспекторска загриже-ност съвсем не е цензура и в писмото няма нищо нагласено и гримирано. То странно ми заприлича на грижата на ротен ко-мандир към стар, опитен и уважаван войник, кому-то не достига времето и приятелски по-старият и мъдър, всъщност млад ротен командир, помага на боеца да напише писмо до любимата. Далеч съм от мисълта да мисля, че СОТ ИНФО е чак любимо на Кирил, но се трогнах. Случвало се е да дежуря с Кирчо. Зевзек и шегаджия, когато става дума за ра-бота, я върши отговорно и на моменти ми става-ше трогателно смешно, като гледах сериозност-та, с която се отнася към задълженията си. Към работата си. Която видимо и без превземки обича. Носи униформата със самочувствието на избран. Дори във Facebook може да се види саморъ-чен календар на СОТ 161, на който Кирил в цял ръст позира във фирмената униформа.

ки професионалисти със странна, сложна и не-предвидима съдба.

Един от хората, до-шъл във фирмата подир мен, е легионерът от Френския чуждестра-нен легион, бивш офи-цер от НСО, охранявал министър-предесателя Иван Костов, шефа на парламента Огнян Гер-джиков, работил в екипа по охрана на президен-та на САЩ Бил Клинтън заедно с легендарния в „Сикрет сървис” Джордж Наш (буквалният превод на „Сикрет сървис” е „Тайни служби“. Тя е по-голямата сестра на ФБР и ЦРУ - създадена е мно-го преди тях. Мнозина обаче не знаят, че тази агенция не се грижи само за охраната на амери-канския президент, а от първия ден на съществу-ването си до днес тя е авангардният отряд за борба с фалшификато-рите на валута.) Познат на колегите си от НСО като „Брокера”, защото е завършил икономика и е работил и като та-къв в банковата сфера.

Аз се запознах с него на едно дежурство на стадион „Герена”. Нощ-но дежурство. Дълго и протяжно като партиен конгрес, но когато е с приятен и изненадващ колега, е кратко като младостта. Навлечен с риза, пуловер, яке и еле-че, не можех да гадая за телосложението му. Изглеждаше як, пъргав, подвижен и еластичен, но реших с тон на по-знавач, дългогодишно и ежедневно поддържащ тялото си, да го прово-кирам с въпроса: „Колко лицеви опори можеш да спретнеш?” Погледна ме малко объркано, говорех-ме си за някакви отвле-чени философски чети-ва, и въпросът ми дойде от нищото. „Тридесет ще направя.” Стана ми смешно. Тогава, на пет-десет и две години, аз сутрин правех по пет-десет. Десет серии. По-сле се наведе, постави едната си ръка на кръ-ста и започна да помпа. Тридесет. Само че на едната ръка. Сконфузих се, но и се удивих.

Антон Благов (вляво) и Илиян Богомилов пред боулинга в “Люлин”

Мирослав Михайлов от обект “Боро” 766

Живко Ацев от обект 7915

Контролата Емил Кривошиев (вдясно) и колегата Николай Киров на обект “Нестле айс крийм”

БРОЙ 2, ФЕВРуаРи 2011info6

Телефони за връзка с дежурните центрове в страната:София - 02/91 161, 91 961; Бургас - 056/811 161; Плевен - 064/81 161; Благоевград - 073/83 1001; Банско - 07443/8885, 88860700 10 161 - за цялата страна

СОТ Инфо е официално месечно издание за вътрешна информация на СОТ - сигнално-охранителна техника ЕООД. Материалите в изданието са изключителна собственост на СОТ ЕООД

Редакционeн екип:Главен редактор - Тодор Драгоев тел. 911 66 52, 0884 114 878, teodordrag@abv.bg Дизайн - Любо СлавковКоректор - Анет ХристоваВенцислав Братованов - ръководител на

Оперативен контролен център при Дирекция ФО Евгени Черепов - регионален инспектор ФО, Стара ЗагораМомчил Давидов - ръководител на Учебен центърНиколай Цветков - зам.-директор ФОРумен Танев - ръководител на ОДЦТрифон Трифонов - инспектор Специализирана охрана

Редакционна колегия:Председател - Пламен Петков Членове - Павел Виденов, Веско Стоянов, Диян Бакалов, Петко Ангелов, Иван Маранов, Иван Рафаилов, Мариана Николова, Биляна Тончева

Редакцията набира кореспонденти и сътрудници от София и градовете, в които СОТ 161 има регионални представителства и значими обекти.

Адрес на редакцията:София, Гара Искър, ул. „5004“ 2

www.sot.bginfo

Децата на СОТ 161Децата на СОТ 161

Алекс Диянов е на 5 месеца. Майка му - Анна Паунова, е колежка от обекта ни в Костинброд - Фабрика за кафе. Щастливият татко Людмил Диянов също е наш колега

Децата на СОТ 161Пишете на

teodordrag@abv.bg

Както някои колеги знаят, от известно време се пренесох да живея извън София. Според някои съм по-стъпил умно, а според други - не чак толкова. Малка къща с механа в полите на Стара плани-на, на около 30 киломе-тра от големия град, с прекрасна гледка и ре-кичка наблизо. От една-та страна иглолист-на гора, а от другата - широколистна. Нещо, което не се вижда на-всякъде. Събуждаш се сутрин, слънцето те приветства, птичките пеят, а ромонът на ре-кичката…

Отплеснах се. Идея-та ми е да ви разкажа какво ми се случи преди няколко месеца.

Тръгнах с колата до най-близкия магазин,

който е само на около шест километра, на-пазарувах и се отбих да се видя с един прия-тел. Казахме си по ня-коя дума и се запътих обратно към вкъщи. На излизане на главното шосе спрях, огледах се и завих надясно. И след около 30-ина ме-тра - ПРАААС. Един човек прави обратен завой и не ме вижда. Еми, ударихме се. Нещо абсолютно нормално. Който не кара, той не се блъска. Започнахме съвсем културно да из-ясняваме ситуацията. Момчето си призна, че е виновен, аз позвъ-них в КАТ, откъдето ни препратиха към за-страхователите, тъй като нямаше големи щети и пострадали, и започнахме да попъл-

ваме двустранния про-токол. Звъннах на един колега, който се зани-мава със застраховки, да съдейства при писа-нето.

- Дай този доку-мент… пиши това… дай друг… И така, дока-то не дойде моментът да впишем данните на шофьорската книжка на другия участник в ПТП-то. Емил, както се казваше той, извади от онези калъфчета за лични документи, които ползваме почти всички. При прелиства-нето му в търсене на книжката очите ми съ-зряха нещо познато. А именно служебна карта на СОТ 161.

- Ама ти СОТ-аджия ли си? - питам аз учуден.

- Да - отговори ми той.

Попитах го къде ра-боти, каза ми, аз му се представих, че съм от Реагирането, и така завързахме приказка за СОТ. Тошко, колега-та, който ми даваше инструкции за попъл-ването на протокола, все още беше на линия и чу за какво си гово-рим. Заливаше се от смях, представяйки си ни, двама СОТ-аджии, катастрофирали не в шофьорската лудница в столицата, а на не особено натоварен сел-ски път.

Та така, драги ми ко-леги. Така или иначе този случай се знае от някои от вас, влязъл е вече в СОТ-аджийския фолклор, та реших да го разкажа и на остана-лите.

Васил Гергов

Виолета Томова в обновения офис на бул. “Витоша” № 38, който от 15.01. т. г. работи от 8.30 до 19.30, а в събота от 10 до 16 часа

МНОгО СМЕ Разказ по преживяно

Напомняме на колеги-те, желае-щи да почи-ват в хотел „Жерави 2“, че свобод-ните стаи, апарта-менти и студия са ограничени. Желаещите да побър-зат.

Сез

он

Пер

иод

Дво

йна

стая

бе

з ба

лкон

Дво

йна

стая

с

балк

он

(изг

лед

парк

)

Дво

йна

стая

с

балк

он

(изг

лед

мор

е)

Сту

дио

Лук

созе

н ап

арта

мен

т

Нисък

2.05 - 11.05

500 500 600 800 100012.05 - 21.0522.05 - 31.059.09 - 19.09

19.09 - 28.09

Междинен1.06 - 10.06

600 700 800 900 130011.06 - 20.0621.06 - 30.0630.08 - 8.09

Висок

1.07 - 10.07

700 800 900 1000 1600

11.07 - 20.0721.07 - 30.0731.07 - 9.08

10.08 - 19.0820.08 - 29.08

За повече информация и записвания:Отдел „Почивно дело” на нов адрес бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 16 А; ет. 1; офис: СОТ 161тел.: 91 16 588; GSM: 0882 544 000; 0884 544 255

приМОрСкО„ЖЕРАВИ 2“

Офиси на СОТ 161 в СофияСофия 1125, бул. „Г. М.

Димитров” №52, сгра-да „Сектрон”; Охрана - вътр. 290; тел.: 81702, GSM: 0887 161 161, 0888 444 843, факс: 8170296

София 1528, кв. „Гара Искър”, ул. 5004 №2; Ох-рана - 560 (стара част) и 561 (нова част); тел.: 91165, GSM: 0886 911 980, 0886 911 980, факс: ФО - 9116501, Личен състав - 9116577

София 1407, община „Лозенец”, жк „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучър”, бл. 122, ет. 15, факс: 9116144;Охрана - вътр. 140; тел.: 9116140

София 1797, община „Изгрев”, жк „Изток”, бул. „Г. М. Димитров” 16А, сграда „Изток Тауър”,

ет. 1; GSM: 0886911980, 0886911982, факс: 9116599

София 1407, община „Лозенец”, жк „Лозенец”, бул. „Черни връх” №32Г, ет. 1; Охрана - 319; тел.: 91983, GSM: 0888 299 988, 0889 809 111, факс: Счетоводство - 9198322, офис - 9198333

София 1000, община „Триадица”, бул. „Вито-ша” №38, офис „Витоша”: факс: 9817614

София 1527, община „Оборище”, ул. „Милко Бичев” №2, гараж СОТ; Охрана - тел.: 9424018; Отдел „Автозвено”

София 1303, община „Възраждане”, ул. „Камен Андреев” №24 , Автосер-виз СОТ, факс: 8517010; Отдел „Автосервиз”

София 1324, община „Люлин”, жк „Люлин”8, ул. „Годеч” №5, магазин №3, офис „Люлин”, факс: 9198355