УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФАКУЛТЕТ “Международна икономика и политика”

Катедра “Международни икономически отношения и бизнес”

Стела Георгиева Живкова

МЕЖДУНАРОДЕН БИЗНЕС И ОКОЛНА СРЕДА: ТЕНДЕНЦИИ И

ПРОМЕНИ ВЪВ ФОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ БИЗНЕС

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” по научна

специалност 05.02.10 „Световно стопанство и международни икономически отношения

(Международен бизнес)”

Научен ръководител: проф.д.ик.н. Бистра Боева

София, 2014 г.

2

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на темата

Темата за устойчивото развитие, за икономическия напредък с грижа за околната среда,

за постигане на висок стандарт на живот при опазване на природните ресурси е тема,

която привлича вниманието на политици, бизнес и академични кръгове в редица

страни и преди всичко в развития свят още през ХХ в. Това са ключови въпроси с

нарастваща актуалност и в началото на ХХІ в. Обяснението е просто: екологичните

катастрофи и икономическите кризи, породени от оскъдността и даже липсата на

определени ресурси, са реалност и не са ограничени в рамките на една или друга

държава, а обхващат целия сват. Актуалността на очертаните въпроси се определя и от

факта, че до момента традиционната икономическа теория, в това число и

съществуващите теории за международен бизнес, не изследват достатъчно задълбочено

връзката между формите на международен бизнес и политиките за опазване на

околната среда.

2. Обект на изследване

Обект на изследване е взаимодействието между мерките, които се вземат за опазване на

околната среда в контекста на устойчивото развитие и международния бизнес.

3. Хипотези

В дисертационния труд са формулирани няколко хипотези:

� в контекста на устойчивото развитие (грижата за опазването на природните

ресурси) се появяват нов вид производствени ресурси, които до този момент са

възприемани само като безполезен отпадъчен продукт;

� в условията на устойчиво развитие не възникват изцяло нови форми на

международен бизнес, но настъпват изменения в обекта и характеристиките на

бизнес операциите;

� политиките за опазване на околната среда и съхранение на ресурсите оказват

както пряко, така и непряко влияние върху измененията във формите на

международен бизнес;

4. Цели и задачи на изследването

Основни цели на дисертацията са:

� проучване на промените в международния бизнес в контекста на устойчивото

развитие;

� разкриване на основните причини за промените в познатите бизнес практики;

3

� проучване на начините и формите на проявление на тези промени в българската

действителност.

Постигането на посочените цели предполага решаването на следните изследователски

задачи:

� изследване на литературата, отнасяща се до съвременната концепция за

устойчиво развитие и зелена икономика;

� изследване на теоретичните постановки и резултатите от проучванията в

областта на съвременния международен бизнес;

� извеждане на новостите в международните бизнес операции, породени от

възможностите, предоставяни от устойчивото развитие;

� анализ и оценка на политиките за опазване на околната среда и участието на

държавата като „проводник“ на практическото прилагане на тези политики.

Поради широкия обхват на темата, вниманието е насочено само върху две

конкретни политики – за предотвратяване генерирането на отпадъци и за

намаляване на емисиите на парникови газове;

� проучване сред българските фирми, работещи в международна среда, за

използваните от тях форми на международен бизнес в контекста на зелената

икономика;

� дефиниране на доказаните промени във формите на международен бизнес,

възникнали в резултат на опитите за съхранение на оскъдните ресурси, както и

причините за това.

5. Теза на дисертационния труд

Основната теза на този труд е, че политиките на държавата на национално и

международно равнище за опазване на околната среда, в това число съхраняване на

ресурсите, водят до промени в съществуващите форми на международен бизнес. В

труда си проучвам и систематизирам теоретични и емпирични доказателства за това до

колко тези политики под формата на санкции и стимули за опазване на околната среда

променят поведението на икономическите субекти и формите на международен бизнес,

които те използват.

6. Изследователски инструментариум

Изследователският инструментариум, използван в дисертацията е:

� обзор на теоретична литература в сферата на устойчивото развитие и зелената

икономика;

� обзор на теоретична литература в сферата на международния бизнес;

4

� анализ на политиките и нормативните изисквания, касаещи устойчивото

развитие и по-конкретно политиките в областта на отпадъците и промените в

климата;

� анализ и систематизиране на приложния опит в областта на устойчивото

развитие под формата на доклади и документи, разработени от международни

организации, занимаващи се както с насърчаване на икономическата активност,

така и с проблемите на околната среда;

� проучване и анализ на реализирани международни проекти в сферата на

опазването на околната среда;

� провеждане на качествено изследване под формата на интервюта с български

експерти в областта на управлението на отпадъците и промените в климата;

� провеждане на анкетно проучване сред български фирми относно тяхното

участие в зелената икономика и използваните от тях форми на международен

бизнес в този контекст.

7. Ограничения при разработване на дисертацията

Съобразно спецификата на предмета на изследване в дисертацията са формулирани и

следните ограничения:

� теоретичният материал в областта на устойчивото развитие е оскъден, поради

което за извеждане на особеностите и основните характеристики на тази

концепция, са проучени и обобщени практически материали, разработени от

различни международни организации и изследователски центрове, статии и

проучвания на експерти, работещи в тази сфера;

� поради всеобхватността на темата за устойчивото развитие за целите на

настоящата разработка, се изследва само сферата на устойчивото развитие,

отнасяща се до околната среда (екологичният стълб);

� в дисертацията се разглеждат само два елемента на околната среда или по-

конкретно това са два замърсителя на природата – отпадъците и емисиите на

парникови газове;

� при анализа на политиките, свързани с устойчивото развитие и конкретно с

намаляване на генерираните отпадъци и изпусканите в атмосферата емисии, се

разглеждат само мерките, които предприема Европейският Съюз в тези две

области;

5

� в дисертацията не се анализират промените и тенденциите, които настъпват в

други направления на фирмения международен бизнес като бизнес етика,

корпоративна социална отговорност, социално отговорно инвестиране, етични

измерения на международните бизнес операции;

� анализираният емпиричен материал от проведено полево анкетно проучване е

сравнително ограничен поради нежеланието на мениджърите и служителите в

българските фирми да участват в проучвания и да попълват анкети.

Дисертационният труд е представен на 180 страници и включва 21 фигури, 2 таблици и

6 приложения. Библиографската справка съдържа над 130 източници на български и

английски език. Дисертацията се състои от увод, 3 глави, заключителна част,

приложения и използвана литература.

6

ІІ. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Използвани съкращения 4

УВОД 5

ГЛАВА 1 УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – ОТ ТЕОРИЯ КЪМ ПРИЛОЖНИ ЗНАНИЯ

И ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ В МЕЖДУНАРОДНИЯ БИЗНЕС

16

1.1 Концепцията за устойчивото развитие 17

1.1.1 Околна среда в контекста на устойчивото развитие 18

1.1.2 Зелената икономика и устойчивото развитие 20

1.2 Устойчивото развитие и промените в икономическия живот 25

1.2.1 Възникване на нови сектори в икономиката 25

1.2.2 За някои промени, обусловени от политиката на държавата в устойчивото

развитие 29

1.2.3 Нови тенденции в междуфирменото сътрудничество 32

1.2.4 Изменения във формите на фирмено управление 34

1.3 Международната търговия и устойчивото развитие 37

1.4 Бизнесът като инициатор на промяна 41

1.5 Изводи 43

ГЛАВА 2 МЕЖДУНАРОДНИЯТ БИЗНЕС И ОКОЛНАТА СРЕДА 47

2.1 Теоретични възгледи за международния бизнес 47

2.2 Отпадъците като замърсител и бизнес възможност 59

2.2.1 Държавата като регулатор 59

2.2.2 Отпадъците като обект на бизнес интерес 67

2.2.3 Промените в международния бизнес на примера на управлението на

дейностите с отпадъци – обобщение

80

2.3 Промените в климата като бизнес възможност 82

2.3.1 Държавата като регулатор 83

2.3.2 Различните бизнес операции и промените в климата 85

7

2.3.3 Промените в международния бизнес под влияние на климатичните промени –

обобщение

103

2.4 Бизнесът като инициатор на промяна 104

2.5 Изводи 108

ГЛАВА 3 БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ: ПРАКТИКИ

И ПРОБЛЕМИ

110

3.1 Емисиите на парникови газове като бизнес възможност 111

3.2 Българските фирми и устойчивото развитие 115

3.2.1 Използвани методи и особености на изследването 115

3.2.2 Резултати от изследването 116

3.2.3 Основни изводи от изследването 128

3.3 Програмите за повишаване конкурентоспособността на българската икономика

и устойчивото развитие

130

3.3.1 Норвежка програма за сътрудничество 131

3.3.2 Оперативните програми като стимул за участие в зелената икономика 132

3.4 Бизнесът като инициатор на промяна 138

3.5 Изводи 139

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 142

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 Европейско и български законодателство 150

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 Класификация на износа на отпадъци 154

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 Регулативна рамка относно измененията в климата 155

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 Европейска регулативна рамка относно измененията в климата 160

ПРИЛОЖЕНИЕ 5 Продукти, предлагани на различните борсите за търговия с емисии

168

ПРИЛОЖЕНИЕ 6 Въпросник 169

Използвана литература 173

8

ІІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ГЛАВА 1 УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – ОТ ТЕОРИЯ КЪМ ПРИЛОЖНИ ЗНАНИЯ И

ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ В МЕЖДУНАРОДНИЯ БИЗНЕС

В наши дни се наблюдават непрекъснато развиващи се и променящи се икономически

процеси, небивали до сега по своя мащаб и разнообразни по своята форма бизнес

отношения и дейности. Това най-вече се дължи на интензивните глобализационни

процеси, протичащи в световен мащаб.

Процесите на глобализация са породени от бързото развитие на технологиите

и стремежа към постигане на бърз икономически растеж. Този стремеж обаче води

след себе си и някои негативни резултати като непрекъснато намаляващи запаси от

природни ресурси, използвани като суровини в производствените процеси; промени в

климата, водещи до различни природни катаклизми; изчезващо биоразнообразие;

намаляващи количества питейна вода. Основният проблем вече не е как да се постигне

икономически растеж и висок стандарт на живот на хората, а как икономиката да

продължи да функционира и да задоволява високите изисквания на хората в условията

на ограничени и невъзпроизводими производствени ресурси, как да се съхрани

природата за бъдещите поколения и едновременно с това да има работеща икономика,

или казано по друг начин – как да се постигне икономически растеж чрез устойчиво

развитие.

1.1 Концепцията за устойчивото развитие

Въпросът за устойчивото развитие в нашето съвремие е изключително актуален и

широко дискутиран. Съществува голямо разнообразие от определения за устойчиво

развитие и неговите характерни особености.

Според някои автори устойчивото развитие е пакет от програми за развитие, без

които проблемът с конфликта между използването на природните ресурси и

социалното равенство няма да може да бъде решен (Bartelmus, 1994). Устойчивото

развитие е постигане на баланс между социалните и екологични принципи, като

социално оправдано и екологосъобразно икономическо развитие (Gechev, 2005). Друго

виждане за устойчивото развитие го дефинира като система от дейности и механизми,

чиято основна цел е да осигурят оптимален растеж на икономиката чрез използване на

природните ресурси по най-ефективен начин и запазването им за идните поколения

(Pearce, Barbier, Markandya, 1990). Според други автори същността на устойчивото

9

развитие се изразява в това, че „всяко поколение трябва да задоволява потребностите

си, съобразявайки се и с потребностите на бъдещите поколения”.

Посочените виждания за устойчивото развитие отразяват формиращите се възгледи

по темата в световен мащаб, обобщени в доклад под заглавие „Нашето бъдеще”,

изготвен през 1987 г. от Световната комисия по околна среда и развитие, под

ръководството на Гро Брунтланд, по-известен като Доклада Брунтланд. Този доклад е

ключов за по нататъшно осмисляне на проблемите и предприемане на действия за

тяхното решаване. Според него устойчиво е развитието „което удовлетворява

нуждите на настоящето без да подлага на риск способността на бъдещите

поколения да задоволяват своите нужди”. Концепцията за устойчивото развитие се

изгражда върху трите най-важни направления в живота на всяко общество –

икономическо развитие, социално равенство и опазване на околната среда1. В контекста

на устойчивото развитие те са наречени „стълбове”.

Докладът формулира и следните принципи на устойчивото развитие:

� съобразяване на обществените приоритети не само с нуждите на днешното, но и

с тези на бъдещите поколения;

� равномерно разпределяне на усилията за пестеливо използване на природните

ресурси и възстановяване на екологичното равновесие;

� обвързване на икономическата с екологичната ефективност;

� равнопоставена екологична отговорност и сътрудничество между отделните

държави при решаване на глобалните проблеми пред човечеството.

Тази дефиниция и изведените основни принципи на устойчивото развитие

позволяват да се направи изводът, че основна негова характеристика е да се

постигне развитие на обществото и неговия икономически растеж с грижа за

околната среда.

1.1.1 Околна среда в контекста на устойчивото развитие

Преди да се навлезе по-дълбоко в проучването на новостите, произтичащи от

стремежа към устойчивост и опазване на природните ресурси, трябва да се изясни

какво представлява околната среда и какви са нейните основни характеристики.

Терминът „околна среда” е широко използван - всеки го употребява свободно, но

трудно може да му се даде точна дефиниция (Tesi, 2000). В търсене на коректно

определение някои автори правят преглед на съществуващите международни

1 http://www.worldbank.org/depweb/english/sd.html

10

споразумения и договори, в които в една или друга степен се обръща внимание на

проблемите на околната среда, но установяват, че дори в тях няма еднозначно

определение на термина „околна среда”. В различни документи като Стокхолмската

декларация, Конвенцията за правата на човека и дори Общото споразумение за митата

и търговията (GATT, което от 1995 г прераства в СТО) се отбелязва нуждата от

опазване на невъзпроизводимите ресурси, осигуряване на по-добри условия на живот

на хората, опазване на флората и фауната, но не се посочва конкретна дефиниция на

термина (Sands, 2003; Tesi, 2000).

В Закона за опазване на околна среда (ЗООС) българският законодател определя

околната среда като „комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти,

които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното

равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и

историческото наследство”.

Основните компоненти на околната среда са конкретизирани в чл. 4 от ЗООС,

според който “компонентите на околната среда са: атмосферният въздух,

атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти,

минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи”, а чл. 5

казва, че “факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да

бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и

техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации,

радиации, както и някои генетично модифицирани организми”2.

Приведените дефиниции за околна среда и нейните компоненти показват

разнообразието на подходите на различните автори, научни дисциплини и институции

към проблема. Те задават рамката, в която се възприема околната среда и нейното

опазване. В настоящата работа ще се придържам към дефиницията за околна среда и

найните компоненти, която дава българския законодател, тъй като тя обобщава

повечето виждания по темата и може да бъде използвано за практико-приложни цели.

1.1.2 Зелената икономика като част от устойчивото развитие

В контекста на мерките за опазване на околната среда и устойчивото развитие като

система от мерки за постигане на екологичен баланс, е добре да се обърне внимание на

зелената икономика като път за постигане на устойчив икономически живот.

2 Закон за опазване на околната среда, http://lex.bg/laws/ldoc/2135458102

11

Какво представлява зелената икономика? В ежедневието ни, независимо дали сме

на работното си място или сме отдадени на любимите си хобита, непрекъснато сме

заобиколени от теми, свързани със “зеленото” или както отбелязва д-р Тимъти Слапер

“в последно време всички говорят за зеленото” .

От проучените и анализирани материали в областта на зелената икономика могат да

се направят редица изводи:

� различните виждания за устойчиво развитие и за зелената икономика ясно

показват, че няма еднозначна, обединяваща дефиниция за зелена икономика;

� това е ниско въглеродна икономика, целяща ефективно използване на

ресурсите;

� насочена е към ограничаване използването на традиционните

производствени ресурси, които вече са много оскъдни и водят до замърсяване и

изтощаване на околната среда;

� насърчава внедряването на алтернативни производствени източници като

енергия от слънцето, вятъра и водата;

� насочена е към повишаване на енергийната ефективност, “изчистване” на

транспорта чрез производство на био-горива и електромобили, внедряване на

нови производствени технологии за намаляване на вредните емисии в

атмосферата, превръщане на отпадъчните продукти в алтернативен

производствен ресурс;

� това е „чиста” икономика, която намалява вредното влияние на човека

върху природата;

Горните изводи очертават основните характеристики на зелената икономика.

Основната разлика между това ново направление в икономическия живот и

традиционната икономика, е че зелената икономика третира природните ресурси и

услугите в сферата на околната среда като имащи икономическа ценност, като

средство за постигане на устойчив икономически растеж.

1.2 Устойчивото развитие и промените в икономическия живот

В настоящата част на дисертационния труд са систематизирани промените, които

настъпват в икономическия живот в контекста на устойчивото развитие и опазването на

околната среда.3

3Тези промени ще бъдат по-подробно развити в следващите глави на дисертацията, но тук се появяват като новости, идентифицирани в хода на изясняване на същността на устойчивото развитие и зелената икономика.

12

1.2.1 Възникване на нови сектори в икономиката

Дейностите, които се извършват в рамките на зелената икономика, водят до

промени в стопанския живот на хората, до появата на нови икономически сектори и до

производството на нови видове продукти.

Предоставяне на услуги в сферата на околната среда

В хода на икономическото развитие и повишаване на жизнения стандарт на хората,

най-вече в развитите страни, вниманието към проблемите на околната среда става все

по-голямо. Тази тенденция води до възникване на цял нов сектор в икономиката на

развитите страни, а именно секторът на предоставяне на услуги в сферата на

околната среда. Този сектор помага на предприятията да оценяват и управляват своето

въздействие върху околната среда, да контролират замърсяването и да третират

генерираните от тях отпадъци по екологосъобразен начин. Възникват нови

инженерингови фирми, които създават, предлагат на пазара, монтират и прилагат

техники и технологии, съобразени с околната среда. Много от утвърдените и

действащи компании също променят и обогатяват дейността си като започват да

предлагат щадящо природата оборудване и технологии. Появяват се и множество

консултантски фирми, които предлагат знания, опит и обучение на предприятията по

въпросите на опазването на околната среда.

Еко-производство

В рамките на Европейския съюз, в някои страни-членки фирмите в сектора на

електрическата и електронна промишленост още в края на 90-те години на миналия век

започват да търсят начини да си “изчистят” производството. Това води до поява на

концепцията за еко-дизайн или еко-производство. Най-общо тази практика се

свързва с производството на продукти, които са енергийно ефективни, с по-дълъг

живот и са лесни за разглобяване. Тогава различни изследователски екипи провеждат

проучвания, целящи да разберат причините за предприетите от фирмите мерки за

екологосъобразно производство. Установени са две основни групи фактори,

стимулиращи фирмите към еко-произодство – външни и вътрешни. Най-важните

външни фактори са изискванията на клиентите и законодателните норми.

Био-продукти

През 1996 г Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) стартира

т.нар. Bio-trade initiative (инициатива за био-търговия). Био-търговията обхваща

дейностите по събиране, производство, преобразуване, и реализация на продукти и

услуги, получени от местното биологично разнообразие, спазвайки критериите за

13

опазване на околната среда, за социална и икономическа устойчивост. Тази инициатива

започва в подкрепа на целите на Конвенцията за биологично разнообразие. В хода на

изпълнението си тя разработва уникално портфолио от регионални и национални

програми. От 2003 г. към тази инициатива е разработена допълнителна Програма за

подпомагане на Био-търговията (BTFP). Целта на BTFP е да насърчи устойчивото

управление на биологичните ресурси, да подпомогне създаването на био-продукти и

тяхното по-лесно навлизане на пазара4.

По този начин се създава едно ново направление в икономиката, изцяло

функциониращо в съответствие с принципите за опазване на околната среда.

1.2.2 За някои промени, обусловени от политиката на държавата в устойчивото

развитие

При анализа на промените, които възникват в обществения живот в контекста на

устойчивото развитие, е редно да обърна внимание и на специфичните направления в

икономическия живот, които се променят в резултат от намесата на държавата.

Зелени обществени поръчки

Зелени обществени поръчки, съобразени с околната среда, се провеждат по

процедура, при която екологичните съображения са част от критериите при

възлагане на обществената поръчка. Общинските, регионалните и/ или националните

власти включват изисквания за опазване на околната среда във всички етапи на процеса

на провеждане на процедурите за възлагане на обществената поръчка. Така се

насърчава използването на технологии, които щадят околната среда. Този подход също

така спомага за търсене и подбор на резултати и решения, които през целия жизнен

цикъл на произвежданите продукти оказват най-малко неблагоприятно въздействие

върху природата.

Приведената политика на местните и държавни органи оказва влияние върху

функционирането на местния и международен бизнес. В случай на обявяване на

обществена поръчка с включени към участниците изисквания да докажат, че ще

изпълнят възложената им задача по определени екологични стандарти или че

притежават определени сертификати за качество, те са принудени да работят по

екологосъобразен начин.

„Зелено” публично-частно партньорство

4 http://www.biotrade.org/index.asp

14

Публично-частното партньорство (ПЧП) е широко разпространена форма. То

представлява „взаимодействие между държавата и частния сектор (на национално и

международно ниво) при осъществяване на инициативи, чрез които се разрешават

социално-икономически проблеми, създават се публични блага и се съдейства за

устойчивото развитие на отделните страни”5. Важна характеристика на ПЧП е, че

публичният сектор всъщност купува услуги при определени условия, което му дава

възможност да прилага съответните стимули6. Екологичната политика на всяка

държава има за цел да създава съответните условия за по-устойчива околна среда. Чрез

включване на екологични елементи в проектите, изпълнявани на основата на

публично-частно партньорство, се постига „позеленяване” на това

партньорство.

Еко-данъци

Грижата за околната среда се забелязва и в едно направление на икономическия

живот, което е изцяло отговорност на държавата, а именно фискалната политика. По

дефиниция тя има за цел да финансира публичния сектор и да служи като инструмент

за преразпределение на доходите7. В условията на устойчиво развитие обаче се налага

регулативните органи на национално и международно ниво да приложат този

инструмент и по отношение на околната среда, като средство за „обезсърчаване” на

замърсяването (Иванова, 2009).

Еко-фискалната политика е ключов механизъм за устойчиво развитие.

Европейската агенция за околна среда определя еко-данъците и еко-таксите като

ефективен инструмент, който може да служи като стимул както за потребителите, така

и за производителите. Той въздейства по посока на промяна в поведението в полза на

използването по по-екоефикасен начин на ресурсите. Те също така могат да насърчат

иновациите и структурните промени, както и да засилят спазването на екологичното

законодателство8.

5 Боева Б., Международен мениджмънт, УИ „Стопанство, София, 2008, стр. 339.

6Боева Б., Василева А., „Публично-частно партньорство. Икономика, управление, предизвикателства”,

УИ „Стопанство, София, 2009

7 Иванова В., 2009, „За необходимостта от единна екофискална политика в ЕС”, списание Икономически

алтернативи, брой 4

8 Европейска агенция по околна среда (ЕЕА, 1996), http://reports.fr.eea.europa.eu?Environmental_IssusN18

15

1.2.3 Нови тенденции в междуфирменото сътрудничество

Устойчивото развитие оказва влияние и върху междуфирмените отношения.

Сътрудничеството по веригата да доставките и сключването на сделки, в съвременните

услови, съдържат и елемент на грижа за природата.

Сливания и придобивания

Все по-засиленият регулативен натиск принуждава мениджърите да вземат под

внимание екологичния фактор когато планират производствената дейност на своите

фирми (López-Gamero, Molina-Azorín, Claver-Cortés, 2010). Екологичното

законодателство може да доведе до подобряване на конкурентоспособността на

фирмите, тъй като създава конкурентно предимство (Testa, Iraldo, Frey, 2011).

По-строгите правила, стриктното прилагане на екологичното законодателство и

нуждата от адаптация към изискванията на потребителите, принуждава част от

фирмите да прибягват до сливания и придобивания. Тези форми на бизнес отношения

се използват като стратегически подход, за да се придобие конкурентно предимство

чрез присъединяване на фирми, отговарящи на определени екологични стандарти и

изисквания, но нямащи достатъчно възможности да се задържат на пазара. Сливанията

и придобиванията могат да се използват и за да се открият конкуренти със

съществуващи умения и опит, които биха могли лесно да се внедрят в съществуващата

организация9.

Екологичните ограничения могат да бъдат и причина за провал на сделки за

сливане или придобивания или за отказ от изпълнение на планирани производствени

дейности. Пример за това откриваме в енергийната индустрия в САЩ. Нови

предложени регулативни промени карат преговарящите страни да обмислят по-

внимателно последиците от предстоящото сливане и ако е необходимо, да променят

подхода си. Една сделка се проваля, тъй като поглъщащата фирма прави оценка на

потенциалните бъдещи екологични задължения като разпознава сигналите от външната

среда, които могат да доведат до разработване на национално законодателство в САЩ,

свързано с отделянето на въглеродни емисии, а това би довело до големи загуби за

електроцентралите, работещи с въглища. Поради тази причина, придобиващата фирма

решава да промени подхода и се отказва от строителството на нови звена, както са били

първоначалните планове на поглъщащата и придобивана фирми10.

9 “How green is the deal? The growing role of sustainability in M&A”, Deloitte, 2009

10 “How green is the deal? The growing role of sustainability in M&A”, Deloitte, 2009

16

„Зелени” вериги на доставка

Веригата на доставки е свързана с производствената и икономическа дейност както

на бизнес сектора, така и на обществените институции. Веригата на доставки е

съвкупност от организации и процеси, взаимносвързани по линията на създаване на

продукти или услуги и довеждането им до крайните потребители11. Това е обединение

на клиенти и доставчици, които купуват, преработват, разпространяват и продават

продукти и услуги помежду си, като крайният резултат е създаването на конкретен

краен продукт12.

С насочването на вниманието към проблемите на околната среда значението

на екологичното поведение на доставчиците на отделните елементи по веригата

на доставките нараства. Възложителите (производителите) по цялата верига на

доставки определят критерии за опазване на околната среда, които прилагат спрямо

своите доставчици по веригите. По този начин доставките и крайните продукти се

превръщат в щадящи околната среда. С разпространението на този феномен по

веригата на доставка тя „позеленява”.

1.2.4 Изменения във формите на фирмено управление

Грижата за околната среда оказва своето влияние и върху фирменото управление.

Така например много фирми, в търсене на конкурентно предимство в контекста на

устойчивото развитие, започват да внедряване на доброволни системи за управление на

качеството или на околната среда.

Системи за управление на околната среда (СУОС)

Първостепенната цел на всички СУОС е да подобрят състоянието на

околната среда, чрез намаляване на въздействието, което продуктите, услугите и

производствата на организациите имат върху околната среда. Такива стандарти са

например ISO 9001 за управление на качеството, ISO 14001 за управление на околната

среда, схемата за управление на околната среда и одитиране (EMAS), стандарти за

управление на продукта, еко-маркировка и др. По-голямата част от тези

стандарти са доброволни. Някои от тях дори са разработени по инициатива на

фирмите и предприятията в развитите държави като целта е двустранна: от една страна,

се демонстрира съпричастността на бизнеса към опазването на околната среда, но от

11

Димитров П., Толев М., 2010, Логистични системи, стр. 26

12 „Surviving Supply Chain Integration: Strategies for Small Manufacturers”, Committee on Supply Chain

Integration,Commission on Engineering and Technical Systems,National Research Council, USA

17

друга – тези стандарти дават възможност на фирмите, особено на транснационалните

компании, по-лесно да контролират доставчиците и под-изпълнителите си, особено

когато работят на пазари или с контрагенти от развиващи се страни. Крайният резултат

от това е, че фирмите в развиващите се страни, които искат да излязат на

международния пазар, трябва да се съобразяват и да прилагат стандартите за

управление и качество, болшинството от които са свързани с опазване на околната

среда.

Единствено системата за управление на околна среда EMAS има до известна степен

задължителен характер, тъй като е въведена с Регламент 761/2001 за Схемата за

управление и одитиране по околна среда на Европейския съюз. Това означава, че за

разлика от останалите стандарти като ISO 14001, EMAS е интегрирана в

законодателната система на Европейския съюз и е приложима за всички страни –

членки, включително и за България.

Други промени във фирменото управление

Под въздействието на грижата за околната среда и устойчивото развитие се променя

начина на общуване между бизнес партньорите, воденето на преговори и сключването

на сделки. Бизнес кореспонденцията е неразделна част от общуването между делови

партньори, независимо дали те са от една и съща държава или работят в международна

среда13. С напредъка на компютърните технологии и навлизането на интернет почти

във всяка точка от света, става възможно международните сделки да се сключват

виртуално. Електронната поща вече е незаменима част от бизнес кореспонденцията на

почти всяка фирма, а в края на всяко писмо директно се насочва вниманието към

опазването на околната среда с текст като “не разпечатвай това писмо освен ако не е

абсолютно необходимо, спаси дърво”; „преди да разпечаташ това писмо, помисли за

околната среда” и др. Възниква нова форма на търговски - електронната търговия.

В условията на зелена икономика воденето на международни бизнес преговори

също търпи промяна. С развитието на компютърните технологии контрагентите в

различните държави вече не е нужно да пътуват до другата държава, за да преговарят.

Те просто се събират в една виртуална заседателна зала, като тялом всеки е в

собствената си държава и офис, но същевременно постигат същия резултат – виждат се

един друг, говорят свободно и неограничено. По този начин се постига двоен ефект: 1)

13

Стойчев И., Василева А., Андонов Б., 2006, Делово общуване и преговори в международния бизнес,

Издателство „Нова звезда“

18

контрагентите пестят време и средства за придвижване, за разходи за командировки

или за посрещане на чуждия контрагент на собствена територия и произхождащите от

това бизнес и „представителни” разходи; 2) от друга страна, се постигат и съответните

ползи за околната среда като например не се изразходва гориво за придвижване от

точка А до точка Б, следователно няма отделяне на вредни емисии.

1.3 Международната търговия и устойчивото развитие

В сферата на международната търговия още в началото на 90-те години се сключват

многостранни екологични споразумения, чиято цел е да се контролират някои от

елементите на международната търговия по екологични причини. Такива споразумения

например са Базелската конвенция за контрол на трансграничния превоз на опасни

отпадъци, Картагенския протокол за био-безопасност към Конвенцията за биологично

разнообразие и др.

Това оказва пряко влияние върху икономическите субекти в различните страни и

най-вече на тяхната конкурентоспособност. Така например, в световен план се прилагат

множество мерки за либерализиране на търговията между страните. При наличието

обаче на изисквания за екологични стандарти или стандарти за управление на

качеството към стоките, които се внасят в една икономически развита страна,

конкурентоспособността на фирмите вносителки от развиващи се страни силно

намалява. Те са принудени да внедрят подобни системи в своите производства, като

това води до оскъпяване на продукцията им и те стават по-неконкурентни в сравнение с

местните производители на същите или подобни продукти.

Международна търговия с компоненти на околната среда14

Проблемите на околната среда във всичките й компоненти са във фокуса на

вниманието на всички световни организации, оказващи в една или друга степен

влияние върху световното стопанство и международната икономическа активност. Така

например в един от информационните бюлетини в направление “Зелена индустрия” на

Организацията на ООН за индустриално развитие е публикувана статия озаглавена

“Търговия с виртуална вода в индустрията и производството”. Какво всъщност се има

предвид? Виртуалната вода се дефинира като „вода, вградена в стоките”15. В статията е

разгледан примерът със селското стопанство – при зърнените култури за

14

Компоненти на околната среда са „атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра,

ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите

елементи”, чл. 4 от ЗООС

15 Green Industry Newsletter, Issue 5, August 2009

19

производството на един килограм зърно е необходим един кубически метър вода,

следователно вносът на един килограм зърно е приблизително равен на вноса на един

кубически метър вода.

Нововъзникналата концепция за виртуална вода е опит да се използва природният

ресурс „вода” по по-ефективен и екологосъобразен начин. Ако даден регион или

държава с оскъдни водни ресурси се специализира в производството и износа на стоки

и продукти, които не изискват големи количества вода и внася от другите региони и

държави стоки и продукти, които са по-водоемки, резултатът на принципа на

сравнителните предимства на нациите, ще бъде двустранен: от една страна, ще се

постигне по-ефективно производство, с икономия на природни ресурси, а от друга –

държавите с оскъдни природни ресурси ще продължат да участват в международния

обмен и ще съхранят околната си среда.

1.4 Бизнесът като инициатор на промяна

Анализът на възгледите за устойчивото развитие и на произтичащите промени

определят и извода, че движещата сила на тези промени е най-вече активността на

държавата в тази област. Икономическите субекти обаче не са просто бездейни

участници в икономическите процеси, очакващи създаването на законодателни

изисквания. Точно обратното – фирмите, особено в икономически развитите страни,

участват и споделят усилията на законодателните органи да опазят околната среда,

макар и водени в повечето случаи от собствените си интереси, а не от безкористната

грижа за опазване на природата.

Някои от основните движещи сили на големите компании да обърнат внимание на

опазването на околната среда са икономическите загуби от намалели продажби поради

потребителски предпочитания, получаване на ползи от възприемане на различни

екологични стандарти и др. Стимул е и увеличаването на разходите за управление на

различни природни ресурси, на генерираните от бизнеса отпадъци и др. (Nattrass,

Altomare, 1999).

От направено проучване сред фирми в Мексико и Канада са изведени други три

основни причини, поради който бизнесът предпочита да работи екологосъобразно и да

не чака приемането на регулации:

� потребителското търсене на "зелени" продукти,

� намаляване на разходите с промените в производството, и

20

� политическа мотивация да се избегне по-нататъшна засилена регулация16.

Посочените причини, поради които икономическите субекти са склонни да

инвестират в опазване на околната среда, показват ясно, че движещата мотивация на

бизнеса не е просто да се погрижи за околната среда и да остави нещо на бъдещите

поколения, а е продиктувана от необходимостта да се спазват определени нормативни

изисквания или поради чисто икономически причини и фирмени интереси като

например избягване на по-големи санкции и изисквания при приемане на евентуални

нови нормативни разпоредби, постигане на по-голяма конкурентоспособност на

местния или чужд пазар, или просто оптимизиране на фирмените производствени

разходи.

1.5 Изводи

Темата за устойчивото развитие е изключително актуална и широко

дискутирана в съвременния икономически живот на всяка държава и всяко

общество. Основен инструмент за постигане на устойчиво развитие е зелената

икономика. Както вече беше констатирано, няма единно определение за зелена

икономика. Различните изследвания и автори дават различни дефиниции и разглеждат

различни характеристики на зелената икономика, но онова около което се обединяват

всички и което представлява отличителната черта на това ново направление в

икономиката е, че тя разглежда природните ресурси, използвани в стопанската

дейност, като ценни и имащи стойност, а не просто като даденост. В този смисъл те

вече се възприемат по съвсем друг начин, те вече имат стойност и следователно трябва

да се пазят и съхраняват, да се използват рационално.

Най-осезаемата и забележима промяна в контекста на зелената икономика e, че

компоненти на околната среда, каквито са водите например, стават обект на

търговски интерес. Промените, които настъпват не само в сферата на международния

бизнес, но и на икономическия живот като цяло са:

� развитие на нови сектори като предоставяне на услуги в сферата на опазването

на околната среда;

� възникване на нови икономически образувания, които по същество са

неправителствени организации, но които използват целия икономически и

бизнес инструментариум на съвременната фирма;

16

Cloutier L., Thomassin P., Dagicour F., Rodríguez José-Carlos, 2003, Local Environmental Protection and

Trade: The Cases of Hog Production in Canada and Mexico,

21

� разработване на различни „доброволни” стандарти за опазване на околната

среда;

� въвеждане на нов вид данък във фискалната политика на отделните държави –

еко-данъците;

� „позеленяване” на обществените поръчки;

� „позеленяване” на произвежданите от фирмите продукти;

� „позеленяване” на публично-частното партньорство чрез добавяне на различни

екологични изисквания;

� „позеленяване” на веригата на доставки.

Най-съществената промяна обаче се забелязва в обекта на сделките

(международни и местни). Той не е вече самата произведена стока, която е материална

и осезаема като например хляб, брашно или лагери и възли, а е природен компонент.

Тези компоненти се превръщат в стока и респективно представлява търговски интерес.

ГЛАВА 2 МЕЖДУНАРОДНИЯТ БИЗНЕС И ОКОЛНАТА СРЕДА

2.1 Теоретични възгледи за международния бизнес

Класическите теории за международен бизнес се интересуват от ресурсите и

тяхната размяна. На ранния етап от развитие на бизнес отношенията се извършва само

размяна на ресурси, след което взаимодействието между контрагентите се прекратява.

Постепенно, с развитието на икономиката, икономическите агенти започват да търсят

сътрудничество помежду си на по-ранен етап от производствения процес, за да се

достигне до съвременните условия, когато движението на ресурсите значително се

подобрява. Акцентът вече не е върху самите ресурси, а върху връзките и

взаимоотношенията на доставките. В този смисъл всички теории търсят отговор на

въпроса „защо възникват едни или други форми на международен бизнес?“.

Съществуват множество теории, които се опитват да обяснят международния

бизнес. Първоначално международният бизнес се свързва с теорията за

международната търговия, която е най-ранната и основна форма на

външноикономически връзки. Оттук и теоретичните възгледи за международен бизнес

са разделени на класически и модерни. Към класическите теории за международен

бизнес се причисляват меркантилизмът, принципът на абсолютните предимства,

принципът на относителните предимства, теорията за съотношението на факторите на

производство (Василева, 2010). Някои автори наричат тези теории основани на ниво

22

държава (Griffin, Pustay, 2005). Те са концентрирани в най-голяма степен върху

ролята на държавата в международната търговия и защо тя трябва да насърчава

търговията и инвестициите с други държави.

В противовес на класическите теории за международния бизнес, възникват и се

развиват съвременните (модерните) теоретични направления. Това са: теория за

стратегическото предимство на фирмата; теория за конкурентните предимства на

нациите и диамантът на М. Портър.

Като отделна група съвременни теории се разглеждат теориите, свързани с

преките чуждестранни инвестиции. Това са теорията за предимствата от

собственост; теорията за интернализацията на фирмата и еклектичната парадигма на

проф. Дънинг. Тези теории са основани на ниво фирма и за разлика от класическите

теоретични възгледи те вземат под внимание не само фактора труд и производствените

разходи, а и всички останали фактори, които оказват влияние върху производствения

процес и деловите (търговските) отношения.

Като основна единица на международния бизнес се възприема

външнотърговската сделка (Боева, 2004). Тя е основата, върху която се развиват

другите добре познати форми на международен бизнес като внос и износ на стоки и

услуги, посреднически операции, компенсационни съглашения (Боева 2004;

Каракашева и др. 2005). В зависимост от начина на разплащане между партньорите, от

характера на предмета на сделката или от връзките между контрагентите

международните бизнес операции могат за се групират по различен начин. Така

например, в зависимост от характера на връзките между контрагентите проф.

Каракашева разглежда като традиционни бизнес операции следните видове сделки:

международна продажба, посреднически сделки, реекспорт, търговски компенсации,

борсови операции, аукционни операции, търг за доставка на стоки, лизингови

операции. Този тип операции се реализират едва в края на производствения процес и

между контрагентите възникват строго търговски отношения – те се срещат и се

разделят на пазара.

С развитието на отношенията между партньорите, под влияние на

интернационализационните и глобализационни процеси в световен мащаб, се

развиват и нови форми на международен бизнес – външноикономическите

операции. Основната отличителна черта на този тип операции е разнородността на

отношенията между партньорите поради факта, че те контактуват на всички етапи

23

на производствения процес преди достигането на продукта до пазара. Други

характеристики на този тип международни бизнес операции са високата стойност на

сделките, продължителността на тяхното изпълнение във времето, високата степен на

риск, както и силната и продължителна обвързаност на партньорите в сделката.

Всички разгледани форми на бизнес операции, традиционни или съвременни, имат

като обект на сделката някаква стока и услуга. В съвременните условия обаче, под

влияние на все по-засилващото се внимание към проблемите на природата, се

наблюдава тенденция към промяна на самия обект на международните бизнес

операции. Компоненти, възприемани до скоро единствено като част от природата като

водата например или като нейни замърсители (като отпадните газове и отпадъци) се

възприемат като “стоки” със съответната икономическа стойност. Те се превръщат в

обект на международен бизнес интерес17.

2.2 Отпадъците като замърсител и бизнес възможност

За проследяване на промените, които настъпват в международните бизнес практики

в контекста на зелената икономика съм избрала да разгледам в детайли два замърсителя

на околната среда. Един от тях са отпадъците, генерирани в резултат на човешката

активност.

2.2.1 Отпадъците като обект на бизнес интерес

Околната среда включва много и разнообразни направления като климат, въздух,

води, почви, биоразнообразие и много други. Всяко едно от тези направления само по

себе си е предмет на отделно внимание и грижа за неговото опазване. През последните

десетилетия се засилват мерките, предприемани от Държавата в лицето на нейните

законодателни и контролни органи по отношение на опазването на природата и

минимизиране вредното въздействие или цялостно отстраняване на факторите, водещи

до нейното замърсяване и унищожаване като отпадъците например. Тези мерки

стимулират икономическите субекти да предприемат съответните действия за

екологосъобразното им обезвреждане. Това от своя страна води до промени в

съществуващите и добре познати бизнес операции.

“Верига на отпадъците”

Нормативната уредба, която разработва всяка отделна държава, както и

регулативната рамка на ЕС в сферата на управлението на отпадъците, задават

основните цели, които трябва да се постигнат от икономическите субекти в рамките на

17

UNIDO, 2009, „Green Industry Newsletter“, Issue Five

24

отделната страна, но цялостното изпълнение е оставено на самите икономически

субекти – те имат свободата да изберат начините, по които ще направят това. В този

смисъл много фирми откриват и нови бизнес възможности.

Така например чрез сключване на търговски договори, определящи задълженията

на всеки от контрагентите, в Холандия се създава верига на отпадъците, която най-

общо има следния вид18:

Фиг. 1 „Верига на отпадъците“

Източник: Изготвена от автора

Генераторите на отпадъци са първото звено от веригата – това са както

домакинствата, така и индустриални предприятия, малки или големи търговски обекти.

Второто звено от веригата са фирмите за управление на отпадъци, които ги събират

и извозват. Това обикновена са специализирани фирми, които извършват само тази

дейност и имат издадено разрешително от държавата за тази дейност. Те могат да

транспортират отпадъка направо на депото, където операторът да се заеме с по

нататъшното му третиране. Фирмите за управление на отпадъци може да имат и

сключени договори за предаването им на други фирми, занимаващи се със сортиране

или предварително третиране на тези отпадъци, т.нар. рециклатори. В някои случаи

отпадъците могат да се събират и извозват и от самите рециклатори. След получаване

на стоката-отпадък, рециклаторите я сортират или преработват до известна степен, след

което предават сортираните отпадъци на други фирми, крайни потребители, които

извършват съответната операция по третиране на отпадъка – оползотворяване под

формата на суровина, преработване в сходен продукт, изгаряне и др. По този начин

възниква верига с основен предмет стоката-отпадък (Mahutga, 2011).

Внос/ износ на продукта-отпадък

18

Колк Ф., 2009, Доклад, представен от холандски експерт, по време на конференция по управление на

отпадъци, Амстердам

Оператори на депа (фирми, които

експлоатират/ управляват депата)

Генератори на отпадъци (фирми,

домакинства, общ.

институции и др.) Фирми за управление

на отпадъци

(събиране&транспортиране на отпадъка)

„Рециклатори“

(предварително

третиране, повторно

използване)

Фирми крайни

потребители

(производители, които

използват отпадъка за суровина)

25

Практиката на “веригата на доставките” на отпадъци излиза и извън пределите на

отделната държава чрез традиционни за бизнеса операции, каквито са вносът и износът.

В рамките на ЕС действа Регламент 1013/2006/ЕС относно превози на отпадъците от, за

и извън ЕС. Целта на този регламент е да предотврати пренасянето на отпадъци от една

държава в друга. Въпреки това този Регламент дава известни възможности това да се

случва. Използването на тези възможности от фирмите, занимаващи се с управление на

отпадъци, води до възникване на бизнес отношения, чиито предмет на сделка са

отпадъците.

В тези бизнес отношения обаче, държавата, в лицето на своите контролни органи, има

активно участие. В съответствие с изискванията на този Регламент, експортьорът

трябва да получи специално разрешение от държавните органи, за да направи експорт

на отпадъка. Това разрешение, наречено нотификация, трябва да се представи пред

контролните органи на страната-вносител. Тази нотификация съдържа информация за

вида и количеството превозвани отпадъци. Специфичното при нея е, че тя показва с

каква цел и къде се превозват отпадъците и трябва да бъде подписана както от

доставчика на отпадъка (експортьора), така и от съответния преработвател (импортьора

или съоръжението, което ще приеме отпадъка за обезвреждане). Тази нотификация,

от гледна точка на търговската практика, може да се разглежда като вид договор

с основен предмет „доставка на отпадъци“.

По отношение на експортните операции, се забелязват и известни модификации на

някои от елементите на експорта, както показва примерът по-долу.

Ако фирма от държава Х, членка на ЕС, се занимава с разделно събиране

конкретно на опасни отпадъци от домакинствата, според националното си

законодателство, тя трябва да осигури тяхното безопасно третиране. Тъй

като този тип отпадъци изискват да се вземат специални предпазни мерки и

да се обезвредят в специални инсталации, които не са налични в държава Х,

фирма А изнася тези отпадъци за третиране в друга държава Y. Фирма Б в

държава Y се занимава с третиране на този вид отпадъци чрез изгаряне. Тя

има съответния лиценз от своите национални компетентни органи да

извършва тази дейност. За да получи разрешение за износ на отпадъците от

държава Х и внос в държава Y фирма А трябва да покаже сключен договор с

фирма Б, която ще приеме отпадъците. Според традиционната търговска

практика фирма А (износител) трябва да изпрати на фирма Б (вносител и

получател на стоката-отпадък) съответната фактура за плащане на

26

доставената стока. В случая с отпадъците обаче, фирма А плаща на фирма Б

за извършената от нея услуга, а именно третирането на отпадъците.

Получава се едно обръщане на ролите по отношение на финансовите

отношения между двете фирми – износителят трябва да плати на

вносителя. От своя страна, фирма Б има сключени договори за продажба на

енергията, добита от изгарянето на отпадъци, тоест тя има двойна изгода –

печели и от фирма А и от някоя местна електрическа компания.

Практиката на превоз на отпадъци, която в контекста на международния бизнес

може да се разглежда като експортно-импорнта операция, показва, че Държавата има

засилено участие в тази сфера на обществения живот. В контекста на множеството

мерки, които се предприемат в международен план, за либерализиране на търговията и

за стимулиране на международната бизнес активност, в конкретния случай с

отпадъците Държавата запазва правото си да регулира и контролира свързаните с тях

дейности.

Възникване на нови бизнес организации

Разработването на нормативна рамка за устойчиво управление на отпадъците с цел

опазване на околната среда и вменяване на задължения на генераторите на отпадъци,

различни от домакинствата, кара фирмите да прилагат добре познатите и изпитани

бизнес практики по нов начин. Това води дори и до възникване на нови

организационни образувания в икономическия живот на отделните страни (Blair,

Hitchcock, 2001). Примери за такива образувания в сферата на отпадъците са

представени в следващите точки.

В проучване на практиките по управление на отпадъците в Южна Африка, А.

Нахман разглежда и принципа на функциониране на организация, специално

създадена за целите на управление на отпадъците от стъкло. Тази организация

има две основни цели: “да подпомага оползотворяването на отпадъците от

стъкло за рециклиране” и „да избегне приемане на законодателство в сектора на

отпадъците от стъкло“. Новосъздадената организация е със статут на

неправителствена организация (НПО), в която основните партньори са

държавата, производителите на стъкло, производителите на течни напитки,

които използват стъклени опаковки и рециклиращите предприятия.

Организацията подписва споразумение с държавата, в което доброволно се

обвързва да постигне определени нива на рециклиране на отпадъците от стъкло.

Тя не извършва никакви дейности, свързани с физическото рециклиране на

27

отпадъците, а отговаря за тяхното събиране и най-вече за осигуряване на

информация на своите членове, за повишаване на информираността на

населението и организиране на кампании за популяризиране на рециклирането.

Организацията осигурява необходимата инфраструктура за разделното

събиране на стъклените отпадъци и извършва плащания към фирмите, които

извозват събраните отпадъци въз основа на сключени с тях търговски договори.

Тази дейност осигурява един стабилен добив на отпадъци от стъкло (Blengini,

Busto et al., 2011). От друга страна, организацията по оползотворяване, сключва

договори и с производствени стъкларски предприятия като по този начин

осигурява постоянно търсене на “продукта”, който предлага. В допълнение,

организацията разработва така системата, че се стреми да увеличи доставките

на суровината “отпадъци от стъкло” като сключва споразумения с

предприемачи, които откупуват от фирмите за събиране на отпадъци

събраните количества. На свой ред тези предприемачи продават отпадъците на

производствените предприятия, с които е сключено споразумение да ги заплащат

на цени, еквивалентни на цените на суровината, която те обикновено купуват.

Това гарантира постоянна цена на стоката “отпадъчно стъкло”, която не се

влияе от пазарни флуктуации.

Най-общо може да се каже, че тази конкретна организация от Южна Африка, има

ролята на посредник между генераторите на отпадъци от стъкло, фирмите в междинния

етап когато продуктите са се превърнали в отпадък и фирмите производители на

стъкло, които имат нужда от суровина за своите производствени процеси. В този

случай обаче организацията – посредник не получава комисионна за извършената

дейност или предоставените услуги.

2.3 Промените в климата като бизнес възможност

През последните години като най-наболял екологичен проблем се определят

промените в климата, резултат от производствената дейност и промените във вкусовете

и изискванията на потребителите. Този проблем е от изключителна важност, тъй като

засяга целия свят, не само отделни държави. Вниманието към този проблем се насочва

още в началото на 90-те години на ХХ в, когато започват да се водят сериозни

преговори на световно равнище за това какви мерки трябва да се предприемат за

ограничаване на промените в климата. От 1992 г в световен мащаб са проведени

множество срещи и са разработени много регулативни документи, като най-значимите

от тях са Рамкова конвенция на ООН за измененията на климата и съпътстващият я

28

Протокол от Кийото. Този Проткол е от изключителна важност тъй като в него са

разработени механизми (стимули), които да подпомогнат държавите в постигането на

заложените цели. Тези стимули, макар и заложени на ниво държава, дават възможност

на фирмите във всяка страна да отговорят на изискванията да намалят емисиите си и

едновременно с това да генерират приходи, да не търпят само загуби. Тези механизми

са Съвместно изпълнение, Чисто развитие и Търговия с емисии.

2.3.1 Различните бизнес операции и промените в климата

За целите на настоящия труд ще анализирам един от механизмите, включени в

Протокола от Кийото – търговията с емисии.

Търговия с емисии

Този механизъм се осъществява с помощта на схеми за търговия с емисии. Тези

схеми за търговия с емисии практически се осъществяват на платформи или борси

за търговия с емисии. Те до голяма степен използват опита на класическите борси, но

имат и своите специфични особености.

Схемите за търговия с емисии в международен план се различават помежду си по

това до колко участието на фирмите в тях е задължително. В този смисъл, схемите

могат да се групират по отношение на институционалните органи, които се създават, за

да улеснят търговията с емисии между фирмите. Различават се 2 институционални

форми: публични (обществени) институции какъвто е примерът на Европейската

схема за търговия с емисии – тя е нормативно определена и е задължителна за всички

големи генератори на емисии; и публични и/ или частни институции – такива се

срещат в държави като САЩ и Австралия, които не са ратифицирали Протокола от

Кийото, но стимулират намаляването на генерираните емисии на регионален принцип

или на основата на частни инициативи.

В настоящия труд промените в бизнес практиките на съвременните фирми в

контекста на климатичните промени са анализирани въз основа на Европейската схема

за търговия с емисии (ЕСТЕ). В рамките на ЕС схемата за търговия с емисии, е

задължителна за прилагане от всички страни-членки, респективно от бизнеса в тези

страни. Според европейското законодателство, всеки компетентен орган в

страните-членки, отговарящ за търговията с емисии, разпределя и предоставя

безплатно (до 2013 г) определеното за страната количество квоти на съответните

производители и фирми, които са получили разрешителни за емитиране на замърсители

във въздуха. Фирмите са задължени да извършват мониторинг на своите емисии и

29

ежегодно да докладват резултатите на компетентните органи. В случай, че дадена

фирма е имала емисии, по-малки от определената й квота, тя може да продаде своя

излишък или да го натрупа за бъдещи години (да го съхрани в банка). В случай обаче,

че е емитирала по-голямо количество емисии от позволеното, то тогава тя трябва да

закупи недостигащото й количество, тоест да заплати за нанесената по-голяма щета на

околната среда. Квотите, търгувани в ЕСТЕ, се съхраняват в електронни регистри,

администрирани от всяка страна на ЕС. Всички тези регистри са координирани от

централен европейски администратор, който чрез Независим Електронен Регистър,

проверява за коректността на всяка транзакция.

В момента ролята на борса за търгуване на емисионните квоти на ЕС се изпълнява

от Европейската Енергийна Борса (ЕЕХ) в гр. Лайпциг, Германия. Тук е мястото да

отбележа, че за периода от 2005 г (когато започва да функционира ЕСТЕ) до 2012 г

няма достъпна информация за правилата на функциониране и организацията на

схемата. По тази причина, анализът на борсовата търговия с емисии ще се основава

върху наличната информация от Регламент 1031/2010, който влиза в сила от 2013 г и

начина на работа на Лайпцигската енергийна борса.

Един по-внимателен преглед на изискванията и правилата на енергийната борса в

Лайпциг, дава възможност да се направи сравнение на приликите и разликите между

борсовата търговия на емисионни квоти и класическата борсова търговия, както следва:

Прилики:

� както борсата за търговия с емисии, така и класическите борси могат да

бъдат с публично-частен и частно-правен характер;

� борсовата търговия с емисии се извършва както от самите купувачи и

продавачи, така и от посредници като брокери и дилъри. Това

наподобява практиката на традиционната борсова търговия, в която

участват само посредници;

� друга прилика е, че търговията се извършва с относително

стандартизирани контракти;

� търговията на емисии, по подобие на традиционните борси се извършва

на спот пазар и пазар за деривати и има разработена клирингова и

сетълмент система, подобна на традиционните борси;

30

� друга прилика между търговията с емисии и с другите видове стоки е, че

има развит както борсов, така и извън борсов пазар, на който се сключват

сделките.

Разлики:

� най-съществената разлика между двата вида организирани пазари е в

обекта на търгуване – на пазара на емисии се търгува стока, която няма

веществен характер и е замърсител на околната среда. В допълнение това

е вид стока, която е нестандартна, но е относително еднородна и това я

доближава до търгуваните на стоковите борси стоки;

� друга съществена разлика се изразява в наличието на стоката – на

емисионните борси стоката е виртуална и самата търговия се извършва

виртуално, за разлика от класическите борси където има реални

материални стоки, които може и да не присъстват по време на

търгуването си, но в някакъв момент биват физически доставяни;

� търговията с емисии се извършва на първични и вторични пазари, за

разлика от класическите борси където има само един пазар. Важно е да се

отбележи, че първичният пазар се основава на голяма намеса от страна на

държавата, тъй като това представлява разпределението на квотите

между задължените лица, а то се прави на държавно ниво;

� по отношение на предоставяните гаранции за качество при търговията с

емисии те се изразяват във верификация на заявените от търговеца

количества емисионни квоти. Тази верификация се прави от независима

трета страна и се потвърждава (приема или отхвърля) от компетентните

държавни институции. При класическата борсова търговия гаранциите се

задават от спазването на определение стандарти;

� друга съществена разлика е необходимостта от откриване на сметки за

участие на организираните пазари – за разлика от борсовата търговия

където е достатъчно участниците да имат открити банкови сметки за

уреждане на финансовите въпроси по изпълнението на сделките, при

търговията с емисии е необходима още една сметка, по която да се

31

извършва прехвърлянето на самия обект на покупко-продажба (да се

достави стоката).

Както вече беше посочено търговията с емисии е един от механизмите, разработени

в Протокола от Кийото, чиято цел е да създаде стимули за индустрията по света да

намалят вредното си въздействие върху природата. Участието на компаниите в

схемите за търговия с емисии има двоен ефект за тях. От една страна те

привеждат производството си в съответствие с нормативните изисквания и по

този начин съхраняват природата. От друга страна получават и възможност да

генерират приходи от отпадъчни продукти от своята дейност, които иначе биха

им носили само допълнителни разходи.

Практическото изпълнение на механизмът за търговия с емисии води до

модифициране на добре познатата практика на борсова търговия със стоки и

приспособяване на нейните механизми към спецификата на търгуваната стока

емисионни кредити. Тази стока оказва влияние и върху друга форма на международен

бизнес – аутсорсингът.

Аутсорсинг на емисии

В съвременните форми на международен бизнес съществено място заема

аутсорсингът. Това е “организационно-управленско решение за прехвърляне на някои

бизнес дейности на външни изпълнители”19

. Аутсорсингът е характерен най-вече за

развитите индустриални държави където фирмите, в търсене на по-ниски разходи за

производство, по-евтина работна ръка, по-благоприятен законодателен климат или по-

ниска степен на изисквания за опазване на околната среда, прехвърлят част, а понякога

и цялата си производствена дейност извън пределите на собствената си държава,

предимно в развиващите се страни. Най-често прехвърляни на външни изпълнители са

различни бизнес услуги, професионални, финансови, компютърни услуги,

образователни и здравни услуги. При производственият аутсорсинг фирмите дори

прехвърлят част от веригата на прибавената изгода или цялата си верига от дейности на

външни фирми. Прехвърляйки производствената си дейност във въглерод-

интензивните развиващи се държави, компаниите от развития свят всъщност

прехвърлят (аутсорсват) и емисиите на вредни газове от собствените си държави

в развиващите се страни:

19

Василева А. (2010), “Съвременни форми на международен бизнес”

32

Измерени на териториален принцип, в границите на Великобритания, в периода

1990 г – 2004 г държавата е отчела намаляване емисиите на въглерод с 12%, но

когато към тези емисии се прибавят и емисиите, генерирани от изнесеното

английско производство в развиващи се страни, всъщност се оказва, че

Великобритания има увеличаване на изпусканите в атмосферата емисии с 19%,

но тези емисии вече не са грижа на Великобритания, а на отделните държави,

на чиято територия те са генерирани20

.

Основният извод от горния пример е, че в съвременните условия, се аутсорсват

не само производствени процеси и дейности, не само бизнес и всякакви други

услуги, но и природни замърсители като вредните емисии. Това се прави не само

чрез прехвърлянето на производствени процеси на територията на друга държава, но

дори и чрез механизмите, разработени в Протокола от Кийото за намаляване на

парниковите газове, изпускани в атмосферата. Така например, при механизма за

“Съвместно изпълнение” или “Чисто развитие” генерираните емисии от единия

участник в проекта всъщност се прехвърлят (аутсорсват) към другия, който ги

представя за свои по силата на операция по покупко-продажба, пряка инвестиция или

участие в проекта.

2.4 Бизнесът като инициатор на промяна

Представените примери и анализи недвусмислено доказват, че основната причина

за настъпващите промени, се крие в нормативния натиск, който се оказва върху

фирмите и производствените предприятия, да работят екологосъобразно и да

инвестират в иновации и дейности, щадящи околната среда. Въпреки това трябва да се

отдаде дължимото и на стопанските субекти, които по своя инициатива също

предприемат различни дейности, за да опазят околната среда. В много случаи те самите

са инициатори на мерки и дейности за опазване на околната среда, които след това се

трансформират в нормативни правила и стават приложими за всички.

Във Франция например няколко предприятия създават сдружение “Бизнес с

грижа за околната среда” (Entreprises pour l’Environnement), чиято основна задача е

да предвижда възможни проблеми, които биха могли да повлияят негативно на

дейността на всяко едно от тези предприятия. По своя инициатива сдружението си

поставя цели за намаляване на емисиите на парникови газове, разработва инструмент за 20

The Global Transition 2012, Paper 11: Outsourced emissions and global trade in the Green Economy, Guy

Shrubsole, Earth Summit Rio June 2012

33

отчитането и измерването им и създава цялостна методология за мониторинг и

отчитане на емисиите, която в последствие се превръща в Европейски регистър за

изпускане и пренос на замърсители (ЕРИПЗ).

Американската фирма Dow Chemicals още през 50-те години на ХХ в. започва да

се бори с екологичните проблеми и по-конкретно със замърсяването на въздуха и

водите като въвежда политика на „нулево замърсяване”. „После се заема да превръща

замърсяващите вещества от газовете, бълвани от комини и изпаряващи се разтвори,

в продаваеми продукти и тръгва към създаване на пазари и потребители за тях”21

.

Активното участие на големи корпорации като Du Pond в усилията за опазване на

околната среда сочат, че фирмите (бизнесът) не е пасивна страна в борбата за

запазване на природата, а даже напротив – някои техни инициативи са толкова

находчиви и полезни, че служат като основа за създаване на общовалидни нормативни

правила. Въпреки това обаче, опитът показва, че са по-склонни да работят по не

екологосъобразен начин най-вече с цел по-големи печалби и минимални разходи.

Поради тази причина, основният двигател, който ги принуждава да съблюдават и пазят

заобикалящата ги среда, са законодателните правила и изисквания, налагани от

националните и наднационални законодателни органи. Това от своя страна води до

естествени модификации в съществуващите бизнес практики, тъй като фирмите се

стремят да спазват закона, но едновременно с това и да компенсират направените

неизбежни разходи.

2.5 Изводи

В контекста на съвременната концепция за устойчиво развитие, се наблюдават

промени във формите на международен бизнес. По-важните от тях са:

� промяна в обекта на международните сделки – отпадъците и емисиите на

парникови газове се превръщат в търгуема стока;

� промени в традиционни операции като внос и износ (продиктувани от

дейностите с отпадъци) – стоката, предмет на внос/ износ е по своя характер

замърсител на околната среда; договорът между контрагентите подлежи на

одобрение от държавните институции; финансовите отношения между

износител и вносител се обръщат и износителят трябва да заплати на вносителя;

� промяна във веригата на доставките, като се появява нова верига - тази на

отпадъците;

21

Дракър П., 2008, „Подбрано от Дракър”, стр. 66

34

� възникване на разновидност на организиран пазар – борсите за търговия с

емисионни квоти (кредити) – на който се търгуват нови борсови стоки,

нетипични за действащата досега практика;

Основният извод, който може да се направи от обзора и анализа на различни научни

проучвания, емпирични изследвания и съвременната нормативна уредба в

международен план, е че промените в международните бизнес операции се дължат най-

вече на предприеманите мерки за опазване на околната среда, на регулативния

натиск, който се оказва на активните икономически субекти, да работят в

хармония с природата и да намалят колкото се може повече своето вредно

въздействие върху природата.

ГЛАВА 3 БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ:

ПРАКТИКИ И ПРОБЛЕМИ

Настоящата глава представя анализ на конкретни казуси от българската практика и

провеждане на анкетно проучване сред българския бизнес по отношение на дейността

му в сферата на устойчивото развитие.

3.1 Емисиите на парникови газове като бизнес възможност

Един от механизмите, разработени в рамките на Протокола от Кийото, е

механизмът “Съвместно изпълнение”. Илюстрация на това как работи механизмът,

какви възможности се разкриват конкретно пред българските фирми и до какви

промени води този механизъм във формите на международен бизнес е представена в

следващия казус.

Българска фирма Х произвежда влакна, прежди, органични и неорганични

продукти и работи изцяло на българския пазар. Поради спецификата на

дейността си, според действащото екологично законодателство, фирма Х

има издадено комплексно разрешително,в което й е определен праг на

допустимо количество емисии на парникови газове, което може да емитира.

Фирма Х обаче не е задължена да участва в схемата за търговия с емисии.

Ръководството на предприятието иска да потърси начин едновременно да

изпълни задълженията си (да намали емисиите си под определения в

разрешителното праг) и да получи финансова изгода.

След направени проучвания, ръководството решава, чрез реализацията на

проект по механизма “Съвместно изпълнение”, да се смени горивната база на

предприятието от въглища на природен газ като тази смяна, по

35

предварителни данни, ще доведе до постигане на желаната цел – спестяване

на по-голямо количество емисии от предписаното.

Към момента, в който предприятието решава да разработи проект и да

кандидатства за финансиране по този механизъм, на национално ниво

действа само Меморандум за разбирателство между България и Кралство

Дания. Това означава, че фирма Х трябва да намери партньор и купувач на

своите емисионни кредити в Кралство Дания. Тъй като фирмата няма опит в

подобни проекти, за разработване на проектната идея, тя сключва договор за

консултантски услуги с българска фирма, представител на голяма датска

инженерингова компания. По силата на този договор Консултантът има

ангажимент не само да подготви проектната документация на предприятие

Х, с която то да кандидатства в Министерство на околната среда и водите

за получаване на писмо за подкрепа (одобрение), но и да намери купувач в

Дания на спестените емисии.

Датският партньор на Консултанта намира фирма-купувач в Кралство

Дания, която се съгласява да финансира изготвянето на предпроектните

проучвания за това какво количество емисии ще се спестят при изпълнението

на проекта, и след това да изкупи спестените емисии (кредити) от фирма Х,

тъй като ще ги изкупи на цена, по-ниска от цената, която би платила ако

кредитите се генерираха в Дания.

Представеният пример с проект по механизма „Съвместно изпълнение” спомага да

се открият някои промени в елементите на съществуващите бизнес практики. На първо

място се използват по принцип традиционни бизнес операции като внос и износ, но

това, което е различно в конкретния казус е техният обект. Вместо традиционните

стоки или услуги в случая обект на експортно-импортната сделка са емисионни

кредити или замърсител на околната среда. На следващо място, за осъществяване

на проекта фирма Х трябва да получи одобрение от компетентните власти, и едва след

това може да премине към изпълнението му. Казано по друг начин, в експортно-

импортната сделка вече не са само вносителят и износителят на стоката-емисионни

кредити, но има и трети участник, без чието одобрение и разрешение сделката не може

да се осъществи. Този трети участник също така верифицира (одобрява) количеството

емисионни кредити, които ще се закупят от инвеститора (в случая датската фирма).

Друга модификация, която заслужава внимание е, че в повечето случаи участниците в

тези проекти не генерират печалба в търговския смисъл, който обикновено се влага.

36

Реална финансова печалба за фирмите може да се получи в случаите когато спестените

емисии по проекти „Съвместно изпълнение” се предложат за продажба в схемите за

търговия с емисии.

3.2 Българските фирми и устойчивото развитие

С цел задълбочаване на проучването на българските практики в сферата на зелената

икономика и промените, до които тя води в международното сътрудничество на

българските фирми, бе направено емпирично проучване чрез анкетно допитване сред

компании, които работят на българския пазар и имат отношение към проблемите на

околната среда.

3.2.1 Използвани методи и особености на изследването

За целите на полевото проучване е изработен въпросник (анкетна карта), съдържащ

общо 15 въпроса. Периодът, за който се отнася проучването, обхваща последните три

завършени години, от 2010 г до 2012 г. Въпросникът съдържа отворени и затворени

въпроси, като при повечето затворени въпроси е оставена възможност „друго“, където

респондентът може да добави опция, която не е посочена в предишните възможности за

избор. Друга особеност на анкетната карта е, че при повечето въпроси фирмите могат

да посочат повече от един отговор.

Подборът на фирмите, до които бе изпратена анкетната карта, беше направен по

няколко начина. На първо място авторът проучи различни сайтове за членство на

фирми, имащи отношение към опазването на природата като Сдружение „Клуб 9000“

(http://www.club9000.org/), фирми, членуващи в създадения през 2010 г „Зелен кръг“

(http://spisanie.manager.bg/green) и др. Също така бяха прегледани фирмите, участващи

в различни проекти в сферата на околната среда и енергийната ефективност, по които

авторът е работил. Беше направен списък от над 200 фирми. На принципа на простата

извадка, при по-детайлен преглед, бяха отхвърлени онези фирми, чиято дейност има

незначително или косвено въздействие върху околната среда като малки туристически

агенции, адвокатски кантори и др. По този начин в извадката останаха общо 95 фирми,

на които въпросникът беше изпратен по електронна поща. 52 от тях върнаха попълнени

анкетни карти.

3.2.2 Основни изводи от изследването

От анализа на получените отговори и паралела с емпиричното изследване в рамките

на проект на УНСС „Глобалните предизвикателства в опазването на околната среда и

37

промените в международния бизнес” могат да се направят няколко основни извода за

поведението и действията на нашите фирми:

� българските фирми участват в зелената икономика най-вече чрез

производство на екологосъобразни продукти, въвеждане на мерки за

енергийна ефективност, предоставяне на услуги в сферата на опазването на

околната среда. Голяма част от тях са активни и в сферата на рециклирането на

отпадни продукти и производство на биопродукти;

� най-често извършваните дейности за опазване на околната среда са

разделно събиране на отпадъците и рециклиране. На следващо място се

извършват различни дейности по пречистване на вредни газове;

� по-голямата част от фирмите работят както на националния ни пазар, така и на

външни пазари. Сред анкетираните няма фирми, които да работят изцяло на

външен пазар;

� компаниите най-често инвестират в сектори на зелената икономика като

внедряване на нови еко-технологии, въвеждане на еко-стандарти и

рециклиране;

� причините за инвестиране в дейности, свързани с опазването на околната

среда са няколко: законодателни изисквания за опазване на околната среда;

намаляване на разходите и повишаване на фирмените печалби;

� голяма част от фирмите посочват, че осъществяват международна дейност в

сферата на опазването на околната среда (на зелената икономика) като най-често

посочваните сфери на партньорство са сферата на рециклирането,

предоставянето на консултантски услуги и производството на био-продукти.

Други сфери на партньорство са производството на екологосъобразни продукти,

управление на отпадъци и енергийна ефективност;

� българските фирми разчитат най-вече на собствен финансов ресурс за

инвестиране в дейности за опазване на околната среда. Финансиране от фондове

на ЕС, банково кредитирани или от други източници са оставени на заден план;

� най-често използваните бизнес операции от българските фирми са внос и

износ на зелени продукти и услуги и преки чуждестранни инвестиции.

Сравнително често посочвани също така са смесените предприятия, търговско

представителство и международна инженерингова дейност;

38

� най-често срещаните трудности от българските фирми, които работят в

международна среда, са голямата конкуренция на местните за пазара фирми,

както и намиране на подходящи партньори.

Представените изводи показват, че най-често използваните форми на международен

бизнес в сферата на зелената икономика са вносът и износът, преките чужди

инвестиции, търговските представителства и международният инженеринг – операции,

които са добре познати на икономическите субекти, но са модифицирани така, че да

могат да се приложат в условията на грижата за околната среда. Макар и да има

известна активност в сферата на зелената икономика от страна на фирмите, тя е

резултат предимно от натиска, който държавните институции (чрез различни

нормативни актове) им оказват с цел съхраняване на природата.

3.3 Програмите за повишаване конкурентоспособността на българската

икономика и устойчивото развитие

В тази част от изследването са анализирани някои от програмите за повишаване

конкурентоспособността на българската икономика. Избрала съм само онези от тях,

които съдържат определени стимули за насърчаване участието на фирмите в процеса на

„позеленяване“ на производствените процеси и опазване на природата. Тези програми

не са пряко свързани с нормативните изисквания за опазване на околната среда.

Тяхната основна цел е да подпомогнат фирмите, чрез предоставяне на финансов ресурс,

да модернизират производствата си и да повишат конкурентоспособността си.

Изпълнявайки тази си основна цел, тези програми обаче насърчават фирмите да

работят по устойчив начин, тъй като едни от водещите критерии за одобряване на

проектите, които да получат финансиране, са свързани с икономия на енергия, опазване

на околната среда и внедряване на екологосъобразни технологии. В точка 3.3.1 е

анализирана Норвежка програма за сътрудничество, която обхвща периода 2007-

2014 г и предоставя на България грантова схема с общ бюджет €68 милиона. В нея са

предвидени 4 основни приоритетни области, три от които са свързани с

опазването на околната среда и изчерпващите се ресурси – намаляване на емисиите

от парникови газове; енергийна ефективност и възобновяема енергия; подпомагане на

устойчивото производство22. Тук е мястото да се посочи, че задължително условие на

програмата е проектите да се изпълняват от партниращи си български и норвежки

22

http://www.norwaygrants.org/en/About-the-programmes2/

http://www.eufunds.bg/bg/page/45

39

фирми. По този начин програмата стимулира не само създаването на двустванни

сътрудничества между частния сектор на двете държави, но и трансфер на

добри практики. От 2008 г до средата на 2013 г по този финансов инструмент са

одобрени и финансирани над 40 проекта23. По-голямата част от проектите целят

икономия на енергия (енергийна ефективност) и вредни емисии. Повечето проекти се

отнасят до добиване на енергия от възобновяеми енергийни източници като биогаз или

вятърна енергия. Този вид дейности създават нова пазарна ниша за фирмите-

изпълнители на проектите – те разширяват дейността си чрез производството на зелени

продукти и навлизат в сектора на зелената икономика. Що се отнася до формите на

международно сътрудничество, от наличната информация, трудно може да се прецени

дали възникват някакви промени. Ако се тръгне от изискванията на самата програма,

може да се заключи, че се използват стандартни форми на партньорство между

участниците. В точка 3.3.2 са разгледани някои от оперативните програми като

стимул за участие в зелената икономика. Основен източник на финансиране на

частния сектор в България е Оперативна програма “Конкурентоспособност”. В една

от приоритетните й области “Повишаване ефективността на предприятията и развитие

на благоприятна бизнес средата” е заложена дейност “Инвестиции в “зелена

икономика””. Според изискванията на тази приоритетна област проектите, които

получават финансиране, трябва да са в съответствие с нормативните изисквания на

екологичното законодателство, но освен това и да водят до производството на нови,

екологосъобразни продукти. Необходимостта от нов вид производствено оборудване,

както и придобиване на съответното ноу-хау за производството на тези

екологосъобразни продукти, ще накара предприятията да потърсят търговски контакти

и извън пределите на страната (тъй като опитът в тази област в България все още е

доста ограничен), което ще стимулира създаването на различни международни бизнес

отношения – сключване на договори за внос на оборудване, договори за трансфер на

знания и опит, за разработване на нови технологии.

Трябва да се обърне внимание и на оперативна програма “Околна среда”, която

представлява основен източник на средства за подпомагане опазването на природата.

Тя има 4 приоритетни оси - подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и

отпадъчни води, подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на

23

http://www.eufunds.bg/bg/page/45

40

отпадъци, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, техническа

помощ24.

Повечето проекти са сложни инфраструктурни проекти за изграждане на

пречиствателни станции за отпадни води, отговарящи на съвременните стандарти и

изисквания, изграждане на депа и съответните съоръжения за третиране на отпадъци.

Въпреки че програмата предоставя средствата на местни и държавни органи, а не

директно на частния сектор, чрез обявяване на обществени поръчки, проектите реално

се изпълняват от опитни в съответната област фирми. Изпълнението на такива проекти

обикновено не е по силите на отделна фирма, което налага създаването на консорциуми

от няколко фирми, в повечето случаи с чужди партньори или на фирми със смесено

участие. По този начин се създават множество възможности не само за местните

фирми, но и за чужди компании, които получават възможност да навлязат на чужд

пазар. В този смисъл мерките за опазване на околната среда в български контекст водят

до стимулиране на международната делова активност на българските фирми, както и до

създаване на нови пазарни ниши не само за български, но и за чужди компании. Те

обаче не предизвикват някакви особени промени в използваните от фирмите форми на

международно сътрудничество.

3.4 Бизнесът като инициатор на промяна

Зелената икономика разкрива различни възможности за бизнеса както в международен,

така и в национален план. Въпреки че тези възможности имат своето положително

влияние върху дейността конкретно на българските фирми (което се вижда и от

анализираните казуси от българската практика), в практически план много малко

фирми се възползват от тези възможности. Причините за това могат да бъдат много и

най-различни. Основната причина, както се вижда и от резултатите от анкетното

проучване сред българския бизнес, се крие във факта, че устойчивото развитие и

зелената икономика се възприемат най-вече като бреме, а не като потенциален

източник на икономически и финансови ползи. От друга страна процесите на

приспособяване на икономиките към устойчив растеж в международен план, в това

число и в България, са много динамични и непрекъснато се променят и дообогатяват,

което създава сред компаниите (в още по-голяма степен това важи за българските

компании) една несигурност за по-нататъшното развитие на тези процеси;

поражда се голяма доза съмнение в успешността на предприеманите мерки. Тази

24

http://ope.moew.government.bg/bg/priorities

41

ситуация кара фирмите да бъдат изключително предпазливи, особено в условия на

икономическа, финансова, а на много места и политическа криза и да се отнасят доста

скептично към така изведените възможности на зелената икономика. Други причини за

липсата на активност у българските фирми в тази сфера, които бяха споменавани в хода

на провежданите проучвания, интервюта и срещи с експерти, са: а) тромавата

административна процедура за кандидатстване по различните програми и механизми;

б) големият обем документация, който трябва да се подготви и представи, и в)

забавянето при изплащането на изразходваните средства, тъй като едно от условията на

повечето програми е фирмата предварително да е осигурила финансов ресурс под

формата обикновено на банков кредит и след представяне на разплащателни

документи, направените разходи й се възстановяват.

3.5 Изводи

Най-ясно тенденциите по отношение на устойчивото развитие в България личат от

резултатите от направените анкетни проучвания както за целите на настоящия труд,

така и в рамките на научно-изследователски проект на УНСС „Глобалните

предизвикателства в опазването на околната среда и промените в международния

бизнес”. Тези резултати ясно доказват, че българските фирми инвестират в опазване на

околната среда най-вече защото са принудени да го правят по силата на нормативно

изискване, чието неспазване би довело до налагане на санкции от страна на регулатора.

От тук може да се заключи, че макар и българските фирми да работят в условия

на пазарна икономика, не пазарът е движещата сила за постигане на устойчив

икономически растеж, а основният „двигател“ е държавата, в лицето на нейните

законодателни и контролни органи. Резултатите от направените проучвания на

практиките в България водят до извода, че предприеманите мерки за опазване на

околната среда и нейните ресурси, макар и постепенно да водят до по-устойчив начин

на работа, с грижа за природата и рационално използване на всичките й ресурси, не

променят формите на международен бизнес. По-скоро промените са в самия

международен бизнес.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Във фокуса на дисертационния труд са международните бизнес операции и промените,

които настъпват в тях в условията на засилена грижа за опазване на околната среда.

Мерките, които се предприемат от международните организации за „изчистване“ на

42

икономиките, целят най-вече да създадат необходимите условия за плавно преминаване

към по-разумен и интелигентен начин на функциониране на икономиките. В този

смисъл се прилагат не само добре познатите инструменти на принуда чрез разработване

на нормативни актове и налагане на санкции, но се предоставя и голям набор от

стимули под формата на финансови ресурси, инициативи и административни

поощрения. Този подход постепенно води до възникването на нов икономически сектор

– зелена икономика, който обединява в себе си всички дейности и инициативи,

предприемани от икономическите субекти, по отношение на опазването на природата и

нейните ресурси. В тези условия се появяват и определени промени във формите на

международен бизнес като например:

� променя се обектът на международните сделки – компонентите и

замърсителите на околната среда започват да се разглеждат като ресурс и се

превръщат в стока, в обект на бизнес отношения;

� модифицират се част от елементите на експортно-импортните сделки:

финансовите отношения между партньорите по сделката са обърнати и

експортьорът дължи заплащане на импортьора; договорът между страните по

сделката се нарича „нотификация“ и подлежи на одобрение от регулативните

органи преди изпълнението му;

� промяна настъпва и в публично-частното партньорство: възникват

образувания (организации), които работят в полза на обществения интерес, но

функционират като търговски дружества. В повечето от тях, под една или друга

форма, има участие и на държавата. Особеното при тези образувания е, че те

възникват под индиректния натиск на регулациите за опазване на околната среда

и функционират в специфични сектори като управлението на отпадъци

например;

� модифицира се веригата на доставките: с появата на нов, нестандартен обект

на търговските сделки каквито са елементите на околната среда, възниква и нов

тип верига на доставки, чийто участници се специализират в извършването на

конкретни операции по отношение на този нов обект;

� промени има и по отношение на организирания пазар, както и някои от

неговите елементи: създава се нов тип организиран пазар (платформа/ борса)

за търговия със специфичен вид стока – емисионни квоти (кредити); поради

спецификата на търгуваната стока нейната продажба е само виртуална;

необходимо е да се открие виртуална „стокова“ сметка, в която да се отразява

43

наличността на стоката; фактическата покупко-продажба и „предоставяне“ на

стоката се извършва от трета страна, която обикновено е държавен регулативен

орган.

В допълнение на така изведените промени в международните бизнес операции, на

макро-равнище също се открояват новости. Те са свързани с появата на нови сектори в

икономиката като предоставяне на консултантски услуги в сферата на околната среда,

чиито основен предмет на дейност е свързан с устойчивото развитие и съхранението на

ресурсите. Традиционната производствена дейност също намира своето място в

контекста на устойчивото развитие като производителите откриват нови пазарни ниши

и започват да създават продукти със специфични характеристики, които да отговарят

на определени нормативни и обществени изисквания за опазване на природата.

Къде е България в тези процеси? От направените анализи и проучвания на

българската бизнес практика могат да се направят няколко основни извода по

отношение на българското участие в тези процеси:

� българските фирми не са безразлични към проблемите на околната среда и

предприемат някои мерки, макар и не достатъчни, за нейното опазване;

� компаниите, работещи на българския пазар, са най-активни в онези сектори на

зелената икономика, които водят до намаляване на производствените разходи

като енергийната ефективност и производството на екологосъобразни продукти;

� голяма част от фирмите твърдят, че инвестират в сфери на зелената икономика,

поради законодателни изисквания. Това говори, че те, подобно на много чужди

фирми извън България, все още възприемат зелената икономика по-скоро като

бреме, а не като реална икономическа алтернатива, която да им предостави по-

добри възможности за развитие;

� характерно за българските фирми, е че средствата, които инвестират в сферата

на зелената икономика, са най-вече техни собствени, а не от фондове или

банкови кредити;

� голяма част от българските компании осъществяват международно

сътрудничество с чужди фирми в сферата на зелената икономика. Най-често

използваните форми са внос и износ на зелени продукти и услуги, смесени

предприятия и търговски представителства;

� основна слабост на българските фирми в международна среда е тяхната ниска

конкурентоспособност. Повечето фирми твърдят, че на международните пазари

предлаганите от тях продукти не могат за издържат на конкуренцията на

44

местните производители. Този факт обаче не допринася за промяна в тяхното

виждане по отношение на възможностите, предоставяни от зелената икономика

и по отношение на наличните в страната стимули за подобряване на

производителността на българската индустрия. Фирмите инвестират предимно в

мерки от първа необходимост, свързани най-вече с намаляване на техните

разходи.

В заключение, може да се твърди, че в условията на засилена грижа за

запазване на околната среда и нейните ресурси, формите на международен бизнес

търпят промяна. По една или друга причина и най-вече под натиска на различните

политики в международен мащаб за промяна на съществуващата икономическа

реалност, стопанските субекти започват да прилагат познатите им бизнес практики по

нов, по-ефективен начин. В българските условия към момента са поставени само

основите на процеса на „позеленяване“ и устойчивост. Българските икономически

субекти трябва да извървят дълъг път, за да се постигне устойчив икономически

растеж.

45

IV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

В дисертационния труд могат да бъдат изведени следните основни приноси:

Първо: Представеният труд е пионерски в рамките на изследванията, правени от български автори в областта на устойчивото развитие. За първи път в България е

проучена проблематиката относно взаимодействието между политиката на

държавата в сферата на околната среда и международния бизнес.

Второ: Дисертационният труд доказва влиянието на устойчивото развитие, включително на регулациите за устойчиво развитие, върху формите на международен

бизнес. В този смисъл той обогатява теорията в областта на международния бизнес, по-конкретно в контекста на теориите, които обясняват международния бизнес с размяната на ресурси. Изведени са нови ресурси (отпадъци, емисии на парникови

газове), обект на международен бизнес, както и тяхната роля за промените в бизнес операциите.

Трето: Проведените проучвания за взаимодействието устойчиво развитие –

международен бизнес в българската практика разкриват важни тенденции за стопанските процеси в България. Определен принос са препоръките както към

Държавата, така и към българския бизнес, изведени въз основа на резултати от проучванията и добрите практики.

Четвърто: Резултатите от изследванията и направените препоръки могат да обогатят

лекционните курсове по международен бизнес и по този начин да отговорят на нарастващия интерес към въпросите на устойчивото развитие.

46

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СЪВРАЗНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ

ТРУД

Публикации на български език

1. Живкова Ст., 2013. „Международен бизнес и околна среда: тенденции и промени

във формите на международния бизнес. Икономически и социални алтернативи,

брой 2, стр. 96-105

2. Живкова Ст., 2013. „Международен бизнес и зелена икономика – някои промени

във формите на международен бизнес в контекста на зелената икономика“. Доклад,

представен на конференция на тема: „Членството на България в Европейския Съюз:

шест години по-късно“, организирана от УНСС, в процес на отпечатване

3. Живкова Ст., 2012. „Мерките за ограничаване промените в климата –

предизвикателства, възможности и инициативи пред фирмите“. Доклад, представен

на конференция на тема: „Членството на България в Европейския Съюз: пет години

по-късно“, организирана от УНСС, в процес на отпечатване

4. Живкова Ст., 2011. „Международен бизнес и околна среда: тенденции и промени

във формите на международния бизнес“. Доклад, представен на кръгла маса на

тема: „Съвременните предизвикателства пред докторантското обучение“,

организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград, стр. 302-306

5. Живкова Ст., 2011. „Международен бизнес и околна среда: тенденции и промени

във формите на международния бизнес“. Доклад, представен на конференция на

тема: „Членството на България в Европейския Съюз: четири години по-късно“,

организирана от УНСС, стр. 224-231

Публикации на английски език

6. Zhivkova St., 2014. “Changes in international business forms in the context of sustainable

development”. Статия, представена по време на международна конференция в

университет Central Bohemia University, гр. Прага, в процес на отпечатване

7. Zhivkova St., 2013. „Changes in the international business operations due to the measures

for climate change mitigation and the business opportunities for the companies“.

Economic Alternatives, Issue 4, p. 116-125