Weekly Financial Markets Overview - БНБбенчмарковия лихвен процент по...

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА©

ГОДИНА 2 БРОЙ 42 25 – 31 OKTOMВРИ 2004 г.

Изненадващо повишаване на лихвите в Китай Б. Петров

Измина вълнуваща работна седмица изпълнена с изненадващи политически решения и важни данни за икономическата активност. Като цяло последните пет работни дни приключиха положително за фондовите пазари, но цените на инструментите с фиксиран доход и на борсовите стоки отстъпиха от нивата от предходната седмица.

Събитието на седмицата, което поднесе изненада за всички пазарни участници, бе решението на централната банка на Китай да повиши бенчмарковия лихвен процент по кредитите до 1 година от 5.31 до 5.58% и лихвата по депозитите до 2.25%. Това бе първата промяна на лихвите в тази страна от девет години насам и на практика е първият пазарен инструмент, използван от китайските власти от началото на цикъла на затягане през пролетта на тази година. Стъпката е по-скоро сигнална и е знак за решителността на монетарните власти в страната, да овладеят инфлацията, достигнала 5.2% през септември. Ценовото напрежение в прегряващата икономика се прехвърля върху останалите страни чрез стоковите пазари. Да припомним, че именно търсенето на енергийни и неенерийни промишлени стоки от азиатската държава се счита за основна причина за рекордно високите международни цени, наблюдавани в момента. Новината, разпространена в четвъртък, разтърси всички финансови пазари и предизвика негативна корекция в цените на петрола, промишлените метали и инструментите с фиксиран доход. Фондовите борси реагираха положително с изключение на акциите на компаниите от добивните индустрии. Валутните пазари реагираха смесено. Стоковите валути на страни-износителки на суровини, като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка поевтиняха срещу щатския долар. Реакцията при основните валути бе по-сдържана, но доларът регистрира малки печалби срещу йената и еврото, които по-късно бяха компенсирани.

В САЩ данните за БВП през третото тримесечие се оказаха под пазарните очаквания. Въпреки това те показаха, че икономиката продължава да расте над потенциала си при по-висок темп в сравнение с предходното тримесечие. Основен принос за това имаше нарастването на потребителските разходи, но те са движени частично от еднократни ефекти (0.93%), свързани с покупките на дълготрайни

стоки и по-специално на превозни средства. Текущите темпове са повлияни от еднократни финансови стимули и ликвидация на запаси от дилърите на автомобили. Реалният разполагаем персонален доход през Q3 нараства едва с 1.4% при темп от 2.4% за предходното тримесечие. В перспектива забавянето на темповете на растеж на реалният доход при очаквано запазване на високите цени на петрола ще е пречка за частното потребление и ще влошава потребителското доверие през текущото тримесечие. Силен позитивен принос имат инвестициите в оборудване и компютри, които запазват високите темпове на растеж от предходното тримесечие.

Общият темп на инфлация, измерен с индекса на потребителските разходи спадна значително, както и този на основната инфлация. Това показва, че все още рекордно високите цени на петрола от края на август не са се прехвърлили върху общото равнище на цените в икономиката, но ефектът ще се прояви през четвъртото тримесечие.

Последните данни създават комфорт за Федералния резерв и евентуално за евентуално намаляване на темповете на премахване на текущия монетарен стимул.

СЕДМИЧЕН ПРЕГЛЕД НА ПАЗАРИТЕ 1

СЕДМИЦАТА В ЦИФРИ Еврозона Посл. Предх. Пром.CPI “flash”**, октомври 2.5% 2.1% +0.4М3**, септември 6% 5.6% +0.4Еuro/USD 1.2798 1.2682 0.91%DJ Euro 50 Stoxx 2812 2789 0.82%Германия IFO, октомври 95.3 95.2 +0.1HICP, септември** 2.3% 1.9% +0.42 yr. Scatz, доход 2.429 2.416 1.310-yr. Bund, доход 3.873 3.862 -1.1САЩ БВП, 3-то тримесечие ** 3.7% 3.3% +0.4Потребителско доверие, октомври 92.8 96.8 +42-yr Treasury note, доход 2.548 2.516 3.210-yr Teasury bond, доход 4.023 3.974 4.9Dow Jones Ind. 10005 9866 1.41%Япония USD/JPY 105.81 107.26 -1.35%Nikkei 225 10771 10857 -0.79%Злато Спот 427.04 424.00 0.72%Фючърс 90 дни 427.80 427.20 0.14%Петрол-Брент Спот 48.78 51.92 -6.05%Фючърс 90 дни 47.71 49.43 -3.48%Източник: Bloomberg L.P.; * QoQ; ** YoY; ост. MoM


Eврозона С.Прокопиева

Акценти Еврозона:

Европейската комисия понижи прогнозите си за растежа в еврозоната през 2005 до 2% г/г (предх. 2.3%);

Балансът по текущата сметка през август спада до дефицит от 0.4 млрд. евро (предх. +1.8 млрд.);

Растежът на М3 през септември се ускорява до 6% при очаквания за запазване на годишен ръст от 5.6%;

Индексът на индустриалното доверие за октомври се повишава до –2 (предх. -3);

Индексът на потребителското доверие за октомври спада до –14 (предх. -13);

Индикаторът на бизнес климата за октомври се повишава до 0.54 (предх. 0.48);

Индексът на икономическото доверие се повишава до 101.3 (предх. 100.7);

Предварителната оценка на инфлацията за октомври надмина очакванията за 2.3% г/г и достигна 2.5% г/г.

Германия:

Индексът на вносните цени се повишава с 0.1% м/м през септември при очаквания за +0.2% (предх. +0.9%);

IFO индексът на бизнес климата за октомври се повиши слабо до 95.3 при очаквания за спад до 94.8 (предх. 95.2);

Окончателните данни за индустриалното производство през август показват негативен растеж от 1.2% м/м (предх. + 1.2%);

Предварителните данни за хармонизирания индекс на потребителските цени показват повишение на инфлацията през септември до 2.3% г/г (предх. 1.9%);

GfK индексът на потребителското доверие в Германия слабо се понижи през октомври;

Данните за заводски и машинни поръчки показват растеж от 9% г/г (предх. 22%).

Франция:

Новозапочнатото строителство през септември показва ръст от 19.3% г/г (предх. 13.1%);

Разрешенията за строителство през септември се увеличават с 20.2% г/г (предх. 26.9%);

Индексът на производствените цени за септември показва увеличение от 0.1% м/м при очаквания за +0.2% (предх. 0.5%);

Индикаторът на бизнес доверието за октомври се повишава до 108 при очаквания за понижение до 105 (предх. 106);

Индикаторът на производствените очаквания се повишава до 25 през октомври при очаквания за спад до 10 (предх. 12);

Безработицата през септември се задържа на ниво от 9.9% г/г;

Броят на незаетите спада с 17 хил. при очаквано увеличение от 2.5 хил. (предх. +32 хил.);

Индикаторът на потребителското доверие през октомври спада до –19 (предх. -17).

Италия:

Индексът на бизнес доверието за октомври се повишава до 92 при предх. ревизирана стойност от 90.7;

Инфлацията в 13-те града спада с 0.1% м/м през октомври при очаквано повишение с 0.2%;

Индексът на търговците на дребно за септември се повишава до 97.2 (предх. 95.8);

Индексът на услугите се повишава до 20 през октомври (предх. 7);

Хармонизираният индекс на потребителските цени за октомври се повишава с 0.4% (предх. 0.6%);

Данните за заплащане на час показват промяна от 0.1% м/м през септември (предх. 0.0%);

Индексът на производствените цени за септември се повишава с 0.3% м/м (предх. 0.5%).

Ислания:

Продажбите на дребно през септември нарастват с 8% м/м (предх. –17.4%).


През изтеклата седмица излезе есенния доклад на Европейската комисия, в който прогнозите за растеж през 2005 бяха понижени до 2% г/г (предх. 2.3%). Очакванията на Комисията са поскъпналия петрол да окаже негативен ефект върху икономическата активност в еврозоната основно през 2005, като ефекта ще отслабне през 2006. Евентуално ново поскъпване на еврото също се разглежда като риск пред растежа в еврозоната. В същото време официалната риторика от страна на ЕЦБ продължава да съдържа оптимистични очаквания за европейския икономически растеж и разглежда повишаващите се петролни цени като евентуален риск. В началото на изтеклата седмица, президента на ЕЦБ, Ж.К.Трише, изрази мнението, че европейския икономически растеж ще се


задържи на ниво около потенциалното. Не бе наблюдавана съществена промяна в оценката на рисковете в сравнение с досегашните официални изявления от страна на представители на ЕЦБ. В свое интервю, член на съвета на ЕЦБ, Н. Гарганас, изказа мнението, че наблюдаваното поскъпване на еврото напоследък не се очаква да навреди на европейския износ. Към момента опасенията на европейските политици са съсредоточени върху неблагоприятната динамика на петролните цени и ефекта, който това може да има върху растежа и инфлацията. Повишаването на валутния курс евро/долар смекчава неблагоприятния ефект от поскъпналия петрол и създава очаквания за по-слаб натиск върху ценовото ниво в еврозоната в посока повишение. Това смекчава натрупалите се опасения за неблагоприятен ефект върху външното търсене.

Предварителната оценка на инфлацията в еврозоната показа стойност от 2.5% г/г, което бе изненада в сравнение с очакванията за ниво от 2.3% и приближи очакваното повишение на лихвите от страна на ЕЦБ. От основно значение за това движение най-вероятно е поскъпването на петрола, като все още не е ясно дали са налице вторични ефекти върху ценовото ниво. Към момента преобладават опасенията за евентуално забавяне на икономическата активност в резултат на поскъпването на петрола.

В допълнение на това, растежът на паричния агрегат М3 през септември се ускори до 6% г/г вместо очакваните 5.6%, което засили очакванията за допълнителен натиск върху ценовото ниво. Наличието на прекомерна ликвидност в еврозоната създава опасения за генериране на инфлационни напрежения в случай, че икономическата активност покаже признаци на ускоряване. Като се вземе в предвид, че към момента растежа в еврозоната се движи с умерени темпове може да се каже, че поява на допълнителни инфлационни напрежения е малко вероятна. Растежът на М1 и М2 е основна причина за ускоряване общия ръст на М3. Наблюдава се забавяне в растежа на паричните агрегати репо сделки, инструменти на паричния пазар, дългови инструменти с матуритет до 2 г. и парични инструменти. Обичайно в условия на несигурност, се наблюдава портфейлно преструктуриране и засилен интерес към гореспоменатите активи. Това е сигнал, че наблюдаваното ускоряване в ръста на М3 не е причинено от високо търсене на ниско-рискови, краткосрочни активи. За пореден месец се наблюдава тенденция към ускоряване ръста на заемите към домакинства до 7.8% г/г през септември (предх. 7.5%). Голяма част от динамиката е причинена от кредити за закупуване на жилища, които през септември нарастват до 9.8% (предх. 9.3%). Поради забавяне в растежа на потребителските кредити до 6.2% г/г (предх. 6.4%) е малко вероятно да се наблюдава позитивен ефект върху крайното потребление в края на третото тримесечие.

Водещите индикатори в еврозоната показаха изненадващо подобрение през октомври независимо от повишената несигурност около глобалната икономическа активност, вследствие на поскъпналия петрол. Изключение прави единствено индексът на потребителското доверие, който слабо спада през октомври и създава опасения за нивото на потребление в началото на последното тримесечие на годината. Останалите индекси се повишават през септември, с което показват подобряване на очакванията за бизнес климата, индустриалното и икономическото доверие.

Понижението на текущата сметка в еврозоната през август до дефицит от 0.4 млрд. евро (предх. ревизирана стойност +1 млрд.) показва реализиране на опасенията за забавяне на външното търсене и е възможно да се отрази негативно върху европейския икономически растеж през третата четвърт на годината.

Икономическите данни за Германия показват песимистични перспективи пред икономическия растеж. GfK индексът на икономическото доверие слабо се понижи през октомври, като влошаване бе отчетено при компонентите очаквания за икономическия растеж, лични разполагаеми доходи и очаквани разходи. Наблюдаваната тенденция е сигнал за очаквано влошаване на перспективите пред потреблението и икономическия растеж в Германия. Данните за IFO индекса на бизнес климата предлагат малко по-оптимистична информация, като водещият индекс отбелязва слабо повишение, а компонента бизнес очаквания се подобрява. В същото време индексът на очакванията за заетостта се влошава, което предполага неблагоприятна динамика на личните разполагаеми доходи на населението. Това влошава очакванията за нивото на потребление и създава песимистични перспективи пред икономическия растеж.

Предварителните данни за инфлацията в Германия показват ускоряване на инфлацията до 2.3% г/г. Евентуална причина за повишението в индекса на потребителските цени е поскъпването на петрола, което е намерило отражение върху енергийния компонент на индекса. Негативния растеж на индустриалното производство през август е сигнал за очаквания сред производителите за отслабване на крайното потребление през следващите месеци.


Икономическите данни от Франция, излезли през изтеклата седмица дават смесена перспектива пред икономическата активност в страната. Данните за строителния сектор показват ускоряване растежа на броя новозапочнати жилища и разрешения за строителство, което е сигнал за позитивна тенденция в сектора. Производствените цени показват по-малко от очакваното повишение, което показва, че повишението в цената на петрола не се е отразило напълно в цените на готова продукция. Водещите индекси на бизнес доверието и


производствените очаквания изненадаха в позитивна посока през октомври при очаквания за спад. Едновременно с това, индексът на потребителското доверие спадна през октомври, което вероятно отразява влошените очаквания сред населението относно личните разполагаеми доходи. Последното е обосновано от данните за пазара на труда, които показват запазване на безработицата на ниво от 9.9% г/г.

Водещите индекси за Италия показват увеличаване на доверието в бизнеса и услугите, и подобряване на доверието на търговците на дребно през октомври. Тенденцията е благоприятна и създава позитивни очаквания за икономическата активност в страната през последното тримесечие на годината.

В края на изминалата седмица бе оповестено решението на Standard & Poor’s да постави очакванията за нивото на рейтинга на Португалия на негативна страна, което прави понижението на рейтинга на страната до АА- вероятно. Причина за промяната е слабата фискална дисциплина по отношение на бюджетните разходи през изминалите две години, както и оповестения бюджет за 2005, който подчертава забавяне на структурните реформи. Досега използваната практика на еднократни мерки в бюджета подсказва, че скорошно подобрение на фискалната позиция е малко вероятно. Настоящите цени на правителствени ценни книжа са на относително високи нива и евентуално понижение на кредитния рейтинг би могло да се отрази негативно върху търсенето на португалски ДЦК. 1

Първичен пазар на ДЦК

Изтеклата седмица не бе натоварена откъм емисионна активност. През настоящата седмица се очакват емисии на френски ценни книжа и 3-годишни испански ценни книжа.

Таблица 1 Нови емисии на ДЦК

Емитент Срок Сума Дата Средна доходност

Покритие

Франция 3 м. 2.2 B 25/10 2.03% 4.44 Франция 12 м. 2.0 B 25/10 2.17% 3.38 Италия 6 м. 9.5 B 26/10 2.08% 1.81 Италия 18 м. 0.75 B 26/10 3.98 Италия 2 г. 2.0 B 27/10 2.47% 2.24 Италия 7 г. 3.5 B 28/10 Италия 10 г. 2.25 B 28/10 4.02% 2.088


Източник: Bloomberg L.P.

Вторичен пазар на ДЦК

Европейската крива на доходност отбеляза повишение за изтеклата седмица, като от значение за това бе поевтиняването на петрола и решението за повишение на лихвите в Китай. Икономическите данни от еврозоната имаха смесен характер, като данните за инфлацията отразиха наблюдаваното

1 Economics and Fixed Income Research, UBM, 2 November 2004

през последните месеци поскъпване на петрола, а някои от водещите индикатори отбелязаха повишение през октомври. Въпреки, че все още не е ясно дали са налице вторични ефекти в ценовото ниво, повишението на “flash” инфлацията за октомври до 2.5% г/г възобнови очакванията за възможно затягане на паричната политика от страна на ЕЦБ в началото на следващата година. В началото на изминалата седмица кривата на доходност се понижи до най-ниски нива от повече от година насам в следствие на засилени очаквания за негативно влияние на поскъпващото евро и петрол върху икономическата активност в еврозоната. Пазарните настроения се съсредоточиха около мнението, че скорошни действия от страна на ЕЦБ не се очакват. От значение за задържането на доходността на ниски нива бе понижението на прогнозите за растежа в еврозоната през 2005 от страна на Европейската комисия. Тази стъпка потвърди опасенията на пазарните участници, че поскъпналият петрол ще предизвика забавяне на европейския растеж, което ще допринесе за забавяне цикъла на повишаване лихвите от страна на ЕЦБ. Поевтиняването на еврото и петрола, които се наблюдаваха около средата на седмицата подобриха пазарния сентимент и намалиха опасенията за негативен ефект на високите енергийни цени върху икономическия растеж. Отлива на интерес от пазара на книжа с фиксиран доход бе подкрепен от решението на Китай за повишение на лихвите, което създаде очаквания за забавяне в търсенето на петрол и съответно понижение в цената. Първоначално пазарните участници се съсредоточиха върху мнението, че поевтиняването на петрола би се отразило позитивно върху глобалния икономически растеж и би ускорило цикъла на повишаване на лихвите в САЩ и еврозоната. След като доходността рязко се повиши, книжата възвърнаха част от загубите си поради надделяване на очакванията, че в крайна сметка забавяне на търсенето в Китай ще се отрази негативно на глобалната икономическа активност. От значение за пазара бяха и индексите на бизнес и производственото доверие във Франция, които се повишиха през октомври. От значение за повишаването на доходността към края на седмицата бе индексът Чикаго PMI, който се повиши през октомври противно на очакванията. Предварителните данни за еврозоната показаха ускоряване на инфлацията до 2.5% г/г през октомври. Това приближи очакваното повишение на лихвите от страна на ЕЦБ и допринесе за отлива на интерес от пазарите на книжа с фиксиран доход. Въпреки това, към края на търговията доходността се понижи, като от значение за влошаване на пазарния сентимент бяха поскъпващия петрол и публикуваните по-рано данни за растежа в САЩ. Очакваме през следващата седмица доходността на 6-месечните европейски ДЦК да се движи в

Еврозона: промяна в доходността през
седмицата
5


Булинджър коридора 2.0516/2.0976% , на 2-годишните ДЦК в коридора 2.3188/2.6079% и на 10-годишните ДЦК в коридора 3.7875/4.0290%.

САЩ

Г. Кръстев

Еврозона: промяна в доходността през Акценти


Очаквания за лихвените равнища на пазарите за дериватни инструменти През изтеклата седмица очакванията за лихвените равнища в еврозоната се влияеха от динамиката на петролните цени и валутния курс EUR/USD. В началото на седмицата пазарния сентимент бе съсредоточен около мнението, че скорошна промяна в паричната политика от страна на ЕЦБ е малко вероятна. Доходността по фючърсните договори бе спаднала, като в понеделник вероятността за повишение на репо лихвата с 25 б.т. през март 2005 възлизаше едва на 32%. Поевтиняването на еврото и петрола, както и решението на Китай за повишение на лихвите подобри перспективите пред икономическия растеж в еврозоната и засили очакванията за скорошно повишение на лихвите. Отбелязано бе повишение на доходността по фючърсни договори. Суап спредовете се движеха със слаба тенденция за разширяване. Euribor спредовете 6-1 и 12-1 месеца се разшириха при оповестяване на решението за увеличаване на лихвите в Китай съответно до 10.8 (предх. 9.3) и 21.7 (предх. 18.8) б.т. През настоящата седмица очакванията за лихвите в еврозоната вградени в деривативните инструменти ще се влияят предимно от резултатите от изборите в САЩ и октомврийските данни за заетостта в нестопанския сектор. През следващата седмица През настоящата седмица се очакват данни за активността в сектора на услугите и производството през октомври по страни и общо за еврозоната, както и ниво на безработица през септември. Не се очаква ЕЦБ да предприеме промяна в паричната политика в четвъртък.

***

седмицата

-1

Брутният вътрешен продукт се повиши с 3.7% през Q3 (предх. 3.3%), което се оказа под очакванията за растеж от 4.3%;

Частното потребление нарасна с 4.6% през Q3 (предх. 1.6%) и се оказа в унисон с прогнозите;

Дефлаторът на БВП се понижи от 3.2% през Q2 до 1.3% през Q3;

Дефлаторът на личните потребителски разходи без храни и енергия през Q3 нарасна едва с 0.7%, най-ниската стойност от 1962 г.;

Окончателните данни за потребителското доверие според индекса на Мичиган показаха понижение до 91.7 (предх. 94.2), над очакванията за ниво 88;

Индексът Чикаго PMI се повиши до 68.5 през октомври от 61.9 през септември, надвишавайки прогнозираното от пазарите ниво 59;

Федералният резерв публикува Бежовата книга за септември и началото на месец октомври;

Потребителското доверие спадна от 96.7 през септември до 92.8 през октомври, при очаквания за по-малко понижение до 94;

Продажбите на нови имоти се повишиха с 3.5% през септември до 1206 хил. (предх. 1165 хил.), надвишавайки прогнозите за 1150 хил.;

Продажбите на съществуващи имоти надвишиха прогнозите отбелязвайки 6.75 млн. (предх. 6.55 млн.) при очаквания за 6.51 млн.;

Седмичните заявки за безработица се повишиха с 20 хил. до 35 хил. през последната седмица, оказвайки се над прогнозираното ниво 335 хил.;

Поръчките на дълготрайни стоки се понижиха с 0.2% м/м през септември, (предх. –0.6%), при очаквания за по-силно покачване (0.5%);

Индексът на трудовия пазар се понижи от 37 до 36 през септември, като прогнозите на анализаторите не предвиждаха промяна;

През третото тримесечие брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с 3.7% Въпреки че се оказа по-нисък от пазарните прогнози (+4.3%), икономическият растеж се върна на нива които са над потенциалните и допринесе за понижение на разликата между реалния и потенциалния растеж от -1.4% до -1.3%.2

Подкрепа оказа солидното нарастване на частното потребление (+4.6% спрямо предх. +1.6%) което се

2 Използваме оценки за потенциалният БВП на Congressional Budget Office.

0

1

2

3

4

5

3M 6M 1Y 2Y 3Y 4Y 5Y 6Y 7Y 8Y 9Y 10Y 15Y 20Y 3Източник: Bloomberg L.P.


превърна отново в основен генератор на икономическия прираст. Това стана за сметка на инвестициите, които отбелязаха понижение от +19% през Q2 до едва +5.2% през Q3. Забавянето в процеса на акумилиране на запаси и негативния принос на външния износ отнеха 1.1% от общия растеж за тримесечието.

Силното частно потребление през Q3 бе концентрирано при дълготрайните стоки (+16.8%) и е до голяма степен резултат от ликвидирането на запаси от готова продукция, натрупана през лятото. Автомобилният сектор например, прибегна до агресивни финансови стимули през септември с цел пласирането на залежала продукция. Същевременно с това, автомобилните гиганти General Motors и Ford обявиха планове за съкращаване на производството до края на 2004 г., антиципирайки слабо потребителско търсене през текущото тримесечие.

Очакванията за по-нисък прираст на частното потребление и забавяне на растежа през Q4 са свързани и с факта, че нивото на спестяванията спадна до рекордно ниски равнища от 0.4% поради по-високия ръст на потребителските разходи спрямо този на разполагаемите доходи през Q3.

Междувременно ценовите индекси на БВП показаха липса на инфлационни напрежения, като предпочитаната от Фед мярка за цените – коринфлацията при личните потребителски разходи – отбеляза най-ниското си повишение от 42 години насам.

Потребителското доверие на Конферентния борд спадна през октомври до най-ниските си стойности от месец март насам (92.8), главно поради влошаване на очакванията за бъдещите доходи и състоянието на трудовия пазар. Подобно негативно развитие се наблюдаваше и при индекса на доверието на потребителите на Мичиганския университет, който спада от 94.2 през септември до 91.7 през октомври.

Опасенията за забавяне на потреблението, съчетано с липсата на ценови натиск, засилват вероятността за по-бавни стъпки в цикъла на повишение на лихвите от страна на Федералния резерв.

Фондов пазар

Пазарът на акции затвори със солидни повишения в последната седмица преди президентските избори в САЩ. Основно влияние за доброто представяне на индексите оказаха петролните цени, които се понижиха значително спрямо рекордните максимуми, отбелязани в началото на седмицата. Dow Jones Industrial Average се повиши с 2.8%, a Nasdaq и S&P 500 добавиха по 3.1% към стойността си.

До момента, 392 компании от индекса S&P 500 рапортуваха корпоративни резултати за Q3, като

информацията до момента отчита прираст на печалбите от 16.4%, според Thomson First Call.

Фондовите индекси затвориха почти без промяна в понеделник, след като петролните цени спаднаха спрямо регистрираните по-рано през деня рекордни максимуми. Акциите на застрахователната American International Group се повишиха с 3%, след като анализатор от Deutsche Bank препоръча компанията, която изглежда атрактивна като цени след скорошния спад на акциите. Производителите на чипове добавиха стойност, след като брокерска компания повиши оценката си за сектора.

Сесията във вторник се оказа позитивна, като индустриалният DJIA затвори с най-голямото си повишение от началото на юни насам (+1.4%). Силно се представи и по-общият индекс S&P 500, който добави 1.5% към стойността си. Пазарът бе подкрепен от акциите на застрахователни компании, след като главният прокурор на щата Ню Йорк Елиът Спицър обяви, че няма да търси наказателна отговорност от компанията Marsh & McLennan, срещу която водеше разследване през последните седмици. Новината допринесе за повишение на акциите на Marsh от 9.3% и позитивното настроение се разпростря към целия застрахователен сектор, който напоследък бе под напрежение поради разразилия се скандал. Технологичният Nasdaq изостана от общата еуфория на пазара и отбеляза по-слабо повишение за деня от 0.8%. Влияние оказа негативното представяне на Qualcomm (-4%), която се оказа под натиск след като Morgan Stanley понижи оценката си за акциите на компанията.

Фондовите индекси продължиха да добавят стойност в сряда при търговия с високи обеми. Dow Jones Industrial Average се покачи с 1.2% и затвори над ключовото ниво 10 000 за първи път от две седмици насам. Основната причина за повишението на акциите бе силния спад в цените на петрола, които отслабиха притесненията за негативния ефект на високите енергийни разходи върху корпоративните печалби. Особено силно бе представянето на компании чувствителни към състоянието на бизнес цикъла (като технологичните), както и на фармацевтичния сектор, който се намира на относително атрактивни цени в момента. Boeing затвори с леко покачване след като обяви по-добри от очакванията печалби и повиши прогнозната печалба за 2004 г. Същевременно Procter & Gamble спадна с 2.7% поради хладния начин, по който пазарът прие корпоративните резултати на компанията.


Индексите затвориха с леко повишение в четвъртък, след като цените на петрола продължиха да спада за втори пореден ден. Неочакваното повишение на лихвите в Китай създаде опасения за спад в търсенето на основни суровини и предизвика сериозни спадове при компании като алуминиевия производител Alcoa (-


2.9%) и нефтопреработвателната Exxon Mobil (-0.7%). Позитивно се представиха повечето технологични акции както и компанията Gilette (+5.2%), която обяви по-добри от очакванията печалби за последното тримесечие.

Пазарът на акции се повиши леко в петък, като Dow Jones Industrial Average и S&P 500 добавиха по 0.2% към стойността си. Подкрепа на пазара дадоха компании от енергийния сектор като Exxon Mobil (+1.3%) и ConocoPhilips (+1.6%), след като цената за барел петрол на NYMEX се повиши с близо долар в последния ден от седмицата. Повечето инвеститори се въздържаха от заемането на позиции преди изборите в САЩ във вторник, където изхода все още остава неясен. Акциите на American International Group се понижиха с 0.8% в петък, тъй като агенцията Standard & Poor’s понижи оценката си за рейтинга на компанията от “стабилен” към “негативен”.

Събитието на новата седмица ще бъдат президентските избори във вторник. Освен натоварения календар от макроикономически данни, влияние върху пазарите ще оказват и корпоративните новини от компании като Tyco International, Qualcomm и Time Warner.

Пазар на правителствен дълг

Първичен пазар на ДЦК

През седмицата бяха проведени трите редовни аукциона на 3, 6 месечни и 4 седмични книжа, както и 2-годишни и 5-годишни инфлационно индексирани облигации. Общата номинална стойност на пласираните ДЦК възлезе на 96 млрд. долара, при нетно предлагане от 19.1 млрд. долара.

Аукционите на ДЦК в 2 и 5 годишните сектори преминаха при слаб инвеститорски интерес, със съотношение на търсене към предлагане което се оказа под средните стойности отбелязани при предходни емисии.

Таблица 2 Нови емисии на ДЦК

Емитент Срок Сума млрд.

Дата Покритие Макс. Доход, %

САЩ 3 м. 21 25.10 1.83 1.855 САЩ 6 м. 19 25.10 1.83 2.04 САЩ 4 с. 20 26.10 1.79 1.76 САЩ 2 г. 24 27.10 1.93 2.59 САЩ 5 г. 12 26.10 1.8 0.95 (р.)


Източник: Bloomberg L.P.

През идната седмица падежират книжа с номинал 50 млрд. долара, а очакваното предлагане ще възлезе на 56 млрд. долара. Ще бъдат проведени редовните аукциони за, 3 м. и 6 м. книжа в понеделник (с очаквани стойности по 19 млрд. всяка), както и 4 с. книжа във вторник (с очаквана стойност 18 млрд. долара).

Вторичен пазар на ДЦК

Доходността отбеляза повишение през последната седмица, след като цените на петрола спаднаха за

периода с 6.2% на NYMEX. Корелацията между 10-годишната доходност и петролните цени за последните 6 месеца е равна на –0.82 което сочи, че пазарите интерпретират поскъпването на черното злато предимно като заплаха за по-нисък икономически растеж. Рисковете за инфлационни напрежения, които оказват обратен ефект върху пазара на ДЦК, за момента остават на заден план поради липсата на вторични ефекти.

В седмичен план, доходността се понижи с 3 б.т. (до 2.56%) при 2-те години и с 5 б.т. (до 4.02%) в 10-годишния сектор. Това предизвика устремяване на кривата, като наклонът 2-10 г. се повиши от 146 до 148 б.т.

На 5-дневна база, наблюдавахме понижение на волатилността в сектора 2 години (от 26.5% до 23.1%) и покачване при 10-те години (от 11.2% до 21.5%).

САЩ: Промяна в доходността през седмицата

0

2

4

6

8

10

1М 3М 6М 2Y 3Y 5Y 10Y 30YИзточник: Bloomberg L.P.

Кривата на доходност затвори без съществени промени в първия ден от седмицата, въпреки че около обяд на европейските пазари доходността при 10-те години достигна най-ниските си стойности за последните 7 месеца (3.928%). Причината за първоначалния интерес към трежърита бе силния спад на глобалните фондови пазари, пренесъл се от японския Nikkei към европейските индекси. Рязкото поевтиняване на долара в понеделник допълнително засили спекулациите за възможни интервенции на азиатски централни банки и свързани с това покупки на американски ДЦК. Поскъпването на петролните цени поради стачка в Норвегия също оказа влияние за понижение на доходността. По-късно обаче, трежъритата обърнаха посоката на движение и затвориха близо до началните си стойности, след като щатските фондови индекси не последваха спадовете на европейските, а данните за продажбите на съществуващи имоти в САЩ за септември показаха изненадващо повишение с 3%.

При търговията във вторник наблюдавахме леко повишение на кривата на доходност под влиянието на силното представяне на фондовите индекси,


което предизвика отлив на капитали от облигации в посока на акции. Допълнителен фактор бе и слабия инвеститорски интерес към аукциона на 5-годишни инфлационно индексирани книжа в САЩ, където бе отбелязано по-ниско от очакванията съотношение на търсене към предлагане. Спадът бе до голяма степен предвиден от пазарните участници и не предизвика съществена реакция. Доходността в две годишния сектор се повиши с 2 б.т. за деня до 2.525%, а 10-те години затвориха при ниво 4% (+3 б.т.).

Търговията в сряда показа ясно потенциала за въздействие, който цените на петрола имат върху глобалните финансови пазари. Най-силният дневен спад в котировките на черното злато от година и половина насам разсея опасенията за бъдещата икономическа активност и предизвика сериозен отлив на капитали от облигации. Аукционът на 2-годишни книжа за 24 млрд. долара показа слабо съотношение на търсене към предлагане (1.93), което допълнително отслаби интереса към облигации и тласна доходността във възходяща посока. Макроикономическите данни дадоха смесени сигнали, като поръчките на дребно нараснаха по-слабо от очакванията за разлика от продажбите на нови имоти, които изненадаха от позитивната страна. Доходността при 2-годишния сектор се повиши с 6 б.т. до 2.605%, а 10-те години се покачиха с 8 б.т. до 4.082%, което предизвика леко устремяване (steepening) на кривата на доходност.

Факторът, който доминираше пазарите в четвъртък, бе покачването на бенчмарковата лихва (+27 б.т. до 5.58%) в Китай за първи път от 9 години насам. Инвеститорите приеха с известно объркване новината поради противоречивите ефекти, които рестриктивната мярка в азиатската държава би могла да окаже в глобален план. Първоначално, доходността реагира с рязко повишение и достигна максимуми за деня от 2.67% при 2-те години и 4.14% при 10-те (съответно +9 и +6 б.т. спрямо предходния ден). Причина бяха спекулациите, че охлаждането на растежа в азиатската държава ще предизвика спад в цените на петрола и ще отслаби една от основните заплахи за икономическата активност в развитите икономики. По-късно обаче, пазарните участници се фокусираха върху факта, че евентуалното забавяне на търсенето от Китай би предизвикало спад в глобалния растеж и инфлационните напрежения, което се оказа позитивно за облигациите и даде тласък на доходността в низходяща посока. В крайна сметка, 2-годишният сектор затвори почти без промени за деня, като кривата се изправи поради по-силното понижение в 10-те години.

Кривата на доходност затвори с понижения в последния ден от седмицата. Данните за БВП на САЩ през Q3 показаха прираст от 3.7% което се оказа повече от растежа за предходното тримесечие

(3.3%), но по-слабо от очакванията на пазара (4.3%). Дефлаторът на личните потребителски разходи без храни и енергия нарасна с най-ниската си стойност от 42 години насам и липсата на инфлационен натиск допълнително засили интереса към ДЦК. По-късно бяха публикувани по-добри от очакванията данни за Чикаго PMI и за потребителското доверие на Мичиган, но те не успяха да предизвикат устойчиво нарастване на доходността. Към края на деня кривата продължи да спада, след като петролните цени поеха нагоре в последните часове на търговията в САЩ.

Пазари на деривати върху ценни книжа с фиксиран доход

Основният сценарии според информацията, вградена във фючърсите върху федералните фондове, предвижда едно повишение от 25 б.т. на заседанието на FOMC на 10 ноември и референтна лихва от 2% в края на 2004. През седмицата наблюдавахме покачване на вероятностите за второ повишение с 25 б.т. (до 2.25%) до края на 2004 на заседанието през декември. Вероятността за такава стъпка се повиши от 32% до 48%, но все още остава само алтернативен сценарии. За края на Q1 2005, нивото на референтната лихва според фючърсите ще възлезе на 2.50% (спрямо 2.25% предходната седмица).

Анализът на форуърд кривата на доходност инкорпорира същите очаквания и предвижда лихва по федералните фондове от 2% в края на 2004 и 2.5% в края на Q1 на 2005 г.

През следващата седмица

Във вторник ще бъдат проведени президентските избори в САЩ. При нормално протичане на изборите и обявяване на спечелилия още във вторник късно вечерта, ще наблюдаваме известно облекчение сред инвеститорите и спад в изградената премия за риска при различните финансови инструменти.

Седмицата ще бъде натоварена и откъм макроикономически данни (виж календара), като по-важните събития са нарастването на заетостта (петък), ISM индексите на производството (понеделник) и на услугите (сряда), както и коринфлацията при личните потребителски разходи (понеделник).

Очаквам повишение на волатилността и движение на доходността при 2-годишния сектор в широк интервал (2.416%-2.716%).

***



Япония С.Прокопиева

Икономическите данни от изтеклата седмица дадоха смесена информация за състоянието на японската икономика. Японската централна банка остави паричната политика без промяна. Управителят, Тошихико Фукуй, обяви, че банката ще запази лихвите на настоящето ниво докато инфлацията на годишна база не отбележи нулев или положителен растеж. Прогнозите за растежа показват очаквано забавяне на икономическата активност до 2.5% през 2005 в сравнение с 3.6% за настоящата година.

Данните за инфлацията през септември изненадват в положителна посока като показват увеличение на ценовия индекс от 0.3% м/м при очаквания за 0.1%. Инфлацията в Токио през октомври възлиза на 0.3% г/г, при очаквана стойност от –0.1%. Промяната носи позитивна информация и създава очаквания за излизане от дефлационния цикъл.

Предварителните данни за индустриалното производство показват негативен растеж от 0.7% м/м през септември, което е сигнал за забавяне на икономическата активност и показва влошаване в очакванията на производителите относно бъдещото потребление. Септемврийските данни дават смесени сигнали за вътрешното търсене. Потребителските разходи на работещата част от домакинствата показват негативен растеж от 1% м/м през септември. В същото време обемът на търговията на дребно нараства с 1% м/м при очакван спад от 0.1%.

Безработицата през септември се понижава до ниво от 4.6% (предх. стойност и очаквания 4.8%), което подобрява перспективите пред личните разполагаеми доходи и създава позитивни очаквания за динамиката на потребителското търсене.

***

Развиващи се пазари Г. Кръстев

Седмицата приключи със свиване на спредовете EMBI+ по дълга на развиващите се държави със 6 б.т. Силен инвеститорски интерес се наблюдаваше към книжата на латиноамериканските държави, (-12 б.т). В обратна посока бе представянето на азиатската компонента в индекса EMBI+, където наблюдавахме разширение от 7 б.т. Спредовете по българските книжа отбелязаха леко стесняване от 3.б.т.

Президентът на Бундесбанк и член на управителния съвет на ЕЦБ Аксел Вебер обяви, че Латвия най-вероятно ще бъде следващата страна от новите членки в ЕС, която ще се присъедини към механизма ERM-2 през 2005 с цел приемане на еврото като национална валута. Централната банка на Латвия възнамерява да промени на 1 януари 2005 г. фиксирането на валутния курс не повече към специалните права на тираж, изчислявани от МВФ, а към еврото. Измежду 10-те нови членки на ЕС, Естония, Литва и Словения на 27 юни 2004 г вече влязоха във валутния механизъм ERM-2, който служи като тест с минимална продължителност две години, преди приемане на еврото.

През седмицата Китай изненада пазарите с решението си да повиши бенчмарковата лихва за първи път от 9 години, с цел охлаждане на икономическия бум и произтичащите от това инфлационни напрежения. Анкета на Блумбърг сред икономисти посочи очаквания за по-нататъшно затягане на паричната политика в азиатската държава. Преобладаващото мнение за момента е, че Китай ще успее да охлади успешно икономиката си без да постави на риск глобалния растеж. По последни данни за Q3, БВП на страната нараства с 9.1% г/г. Инфлацията се повиши до 5.2% г/г през септември, докато в периода 1998-2002 година цените отбелязваха нулев, а често дори и отрицателен растеж.

Промяна в EMBI+ индексите

-15

-10

-5

0

5

10

Non-latin LatinEurope BulgariaAsia Total Sovereign Spread

Source: Bloomberg


***


България Д. Желева, П. Чобанов

Акценти През изминалата седмица НСИ публикува данните за стопанската конюнктура на страната за месец октомври. Общият показател на бизнес климата остава без промяна и продължава да е над дългосрочното си средно равнище (14.2 пункта). Общият показател на бизнес климата е претеглена средна аритметична на четири отраслови показателя на бизнес климата- в промишлеността, строителството, търговията на дребно и сектора на услугите, като показателят на бизнес климата в сектора на услугите е включен в общия динамичен ред от май 2002 година.


Източник: НСИ

Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” се е понижил с 3.4 пункта от стойността си. Това се дължи на изместване на мненията за бизнес ситуацията в предприятията от оптимистични към по-умерени оценки и очаквания. Октомврийската бизнес анкета на НСИ регистрира по-висока производствена активност на предприятията и повишени очаквания за следващите три месеца. Средното натоварване на мощностите в промишлеността се покачва с 2 пункта до 63%, а излишъкът от мощности намалява. По-малко оптимистични са обаче очакванията на мениджърите за износ през следващите три месеца. В сравнение с предходните три се подобряват оценките за конкурентната позиция на предприятията, както на вътрешния, така и на външния пазар (включително и за страните от Европейския съюз). По отношение на продажните цени, промишлените предприятия не предвиждат увеличение. Стопанската конюнктура в строителството остава благоприятна. Показателят бизнес климат в строителството през октомври се повишава с 13.3 пункта заради подобрените очаквания на ръководителите на строителни предприятия за следващите три месеца. Строителните

предприемачи очакват и приток на нови поръчки през следващата половин година и повишена производствена активност. По отношение на продажните цени в строителството се запазват очакванията за повишение. Стопанската конюнктура в търговията на дребно също остава без промяна. Съставният показател бизнес климат запазва равнището си от предходния месец. Очакванията за продажбите и поръчките към доставчици през следващите три месеца са оптимистични, въпреки повишената конкуренция. За четвъртото тримесечие на годината се наблюдават инфлационни очаквания. През октомври в сравнение със септември, бизнес климата в сектора на услугите се понижава с 5.6 пункта, заради преместване на очакванията на мениджърите от оптимистични към умерени. Според тях бизнес състоянието на предприятията и търсенето на услуги през следващите три месеца няма да се развиват толкова бързо, колкото се считаше на предходното изследване. Посочваният като основен фактор, затрудняващ дейността в сектора на услугите е засилената конкуренция.

Правителствен сектор и ликвидност

Таблица 3 Лихви по овърнайт необезпечени депозити в лева (средномесечно %)

2001 2002 2003 2004 Октомври 4.8 3.2 2.6 2.04 Ноември 3.6 0.7 3.0 Декември 4.9 1.1 0.9

Таблица 4 Лихви по овърнайт необезпечени депозити в лева (стандартно отклонение %)

2001 2002 2003 2004 Октомври 4.0 1.5 1.1 0.05 Ноември 1.6 0.4 1.8 Декември 3.7 0.5 0.3

Таблица 5 Покупко-продажба на валута и обеми на междубанковия паричен пазар (млн. лева)

Средна Мин. Макс. Покупка на Евро, вальор същия ден 37.95 0.59 221.89

Покупка на Евро, други 7.47 0.00 159.01

Продажба на Евро 28.51 2.64 216.90 Обем на левов паричен пазар 89.98 36.59 185.39

Обем на паричен пазар в евро 92.02 3.91 162.92

Данните са за периода след отмяната на комисионните при безналични операции с евро между БНБ и ТБ (07.06 – 29.10.2004г.)


Таблица 6 Балансови позиции (млн. лева)

Промяна Средна Станд. откл-е

Пари в обращение -78.3 4319.3 261.7 Депозити на банки 342.1 875.6 129.5 Депозити на правителството

-60.7 4054.9 686.1

Промяната е спрямо края на предходната седмица, а средната и стандартното отклонение са за периода от началото на 2004 г., при използване на дневни данни.

Валутен курс Д. Желева

Евро-щатски долар

През изминалата седмица след неколкократни колебания, курсът евро-долар приключи на нива, близки до тези в понеделник. Движението беше в рамките на 1.2650-1.2850, като факторите, обуславящи флуктоациите бяха опасенията около американската икономика, смесените макроикономически данни, цените на петрола и изявленията на официални лица от двете страни на Атлантика.

СПОТ КУРС - EUR/USD

1.265

1.270

1.275

1.280

1.285

25.10 26.10 27.10 28.10 29.10Източник: Reuters

Поевтиняването на долара в понеделник с повече от цент до най-ниска стойност от февруари спрямо еврото се дължеше на засилване на опасенията около американската икономика. Рекордните цени на петрола, смесените макроикономически данни, ниските лихвени проценти и огромният и повишаващ се дефицит по текущата сметка на САЩ оказват сериозен натиск върху щатската валута през последните седмици. Така бяха преминати ключови технически нива, което предизвика допълнителна продажба на долари. Допълнителна подкрепа на единната валута оказа мълчанието на официални лица от Еврозоната, които не дават сигнали за притеснение от поскъпващото евро и публикуваните данни за бизнес доверието в Германия. Припомняме, че в началото на годината, коментарите на г-н Трише около “бруталното” повишение на курса EUR/USD, успяха да доведат до поевтиняване на еврото.

По-късно краткотрайна подкрепа на единната валута оказа изявлението на германския канцлер Герхард Шрьодер. В него той обяви, че е

дискутирал притесненията си около курса EUR/USD с френския президент Жак Ширак. От друга страна Европейската Комисия обяви, че прогнозите за баланса на икономическите рискове през следващите две години са преминали в негативната посока и резките поскъпвания на единната валута (които могат да доведат до затруднение на износителите), ще направят нещата още по-лоши. Това накара пазарните участници да предпочетат реализиране на натрупаните през последните дни печалби.

В сряда поевтиняването на петрола доведе до намаляване на заплахите от нисък икономически растеж на САЩ в бъдеще и поскъпване на долара.

Новините, които повлияха върху валутните пазари в четвъртък, дойдоха от Китай. Централната банка повиши основната лихва за първи път в последните девет години с цел да охлади прегряващата икономика (едногодишния лихвен процент за рефинансиране с юани беше повишен до 5.58% от 5.31%, и лихвата по едногодишните депозити от 1.98% до 2.25%). От няколко месеца пазарните участници очакват този ход, но моментът, в който беше извършено изненада много от тях. Според анализатори тази стъпка е много важна и ще намали китайското потребление, което от своя страна ще доведе до поевтиняване на валутите на зависимите от Китай икономики. По-късно обаче вниманието на пазарните участници се върна към факторите, които през последните седмици оказват влияние върху основните валути: смесените макроикономически данни, ниските лихвени проценти, големия дефицит по текущата сметка в САЩ и несигурността преди президентските избори във вторник. В допълнение, пазарните участници предпочетоха да притежават по-малко долари преди публикуването на данните за БВП за третото тримесечие отвъд Атлантика. Дори генерално позитивните данни в петък не успяха да предизвикат силно търсене на щатската валута преди президентските избори на 2 Ноември 2004 г.


Волатилността през текущата седмица вероятно ще се засили допълнително заради предстоящите президентски избори и публикуващите се в петък важни данни за трудовия пазар в САЩ. Данните ще дадат сигнал за бъдещите действия на Комитета по лихвена политика към Федералния резерв. В последните дни коментарите за двукратно повишение с по 25 б.т. до края на годината се засилват. Според анализатори, ако новосъздадените работни места през октомври отбележат повишение с над 180 хил., това ще доведе до покачване с 50 б.т. до началото на следващата година. Според изследване на Bloomberg повечето пазарни участници считат, че ако до сряда не е известен резултата от президентските избори, вероятно ще наблюдаваме рязко поевтиняване на щатската валута и опит за преминаване на силното психологическо ниво от 1.30.


Злато П. Чобанов

Цената на златото започна и приключи седмицата на нива близки до 430 долара за тройунция. Основните фактори, които повлияха на цената, бяха поведението на долара, петрола и решението на Китай да увеличи лихвите.

СПОТ ЦЕНА НА ЗЛАТОТО

420

422

424

426

428

430

25.10

26.10

27.10

28.10

Източник: Reuters

Фючърсите на златото достигнаха в началото на седмицата най-висока цена на затваряне 429.90 долара за последните 16 години. Основната причина бе техническата връзка с валутния курс при продължаващото поевтиняване на долара. Високите цени на петрола и опасенията за инфлация също подкрепят благородния метал.

Цената на златото спадна в средата на седмицата при поскъпване на долара, понижение на цената на петрола при обявяването на промяната в основната лихва в Китай. След моментната реакция, пазарните участници не очакват сериозна промяна във фундаменталната картина на пазара, което доведе до поскъпване на еврото и повишение на цената на благородния метал. Потвърдена бе позицията, че ЕЦБ не смята да интервенира на валутния пазар за отслабване на еврото, освен в наистина екстремална ситуация

Следвайки тази тенденция, златото поскъпна в петък след лекото повишение на цените не петрола. Смесените данни за икономиката на САЩ и предстоящите много оспорвани президентски избори създават несигурност и силно колебание на пазарите. Резултатът от изборите вероятно ще зададе по-ясна посока на развитие. Поскъпването на петрола допринася за засилване на ролята на златото за убежище срещу инфлацията. Предупреждението на Осама Бин Ладен засили ролята на благородния метал като убежище срещу несигурността.

През следващата седмица се очаква движение на цената на равнища над 420 долара, като натрупаните дълги спекулативни позиции създават риск от значителна корекция в низходяща посока.

Петрол П. Чобанов

След достигнатите нови рекордни стойности на цените на петрола, последва поевтиняване под влияние на данните за запасите от суровината в САЩ и покачването на лихвите в Китай.

Фрипнпрн

Впноспбп

Фдзпкрн2егпнбц

Ппппном

СЕДМИЧЕН ПРЕГЛЕД НА

ючърсите на петрола тип Brent поскъпнаха в анната търговия в понеделник и достигнаха нов сторически максимум от 51.90 долара. По-късно оследва леко поевтиняване след новините за амесата на правителството в Норвегия и редотвратяването на стачката на петролните аботници, която застрашаваше нормалния процес а доставки.

ранната търговия във вторник фючърсите на етрола тип Brent поевтиняха поради реализиране а натрупани печалби. По-късно се появиха пасения относно данните за запасите от уровината в САЩ, което доведе до ново оскъпване. Очакваше се намаление (с 900 хил. арела) на запасите от рафинирани горива за шеста оследователна седмица

ючърсите на петрола тип Brent поевтиняха под 50 олара за барел в сряда под влияние на данните за апасите от суровината в САЩ. След ървоначалното обявяване на данните последва раткотрайно поскъпване до ново рекордно авнище от 51.94 долара за барел, поради амаление на запасите при дестилираните горива с .4 млн. барела до ниво от 116.6 млн. барела, което с 13% по-ниско от същия период на предходната одина. По-късно реализиране на натрупани ечалби и фокусиране на вниманието върху арастването на запасите от суров петрол (с 4 млн. арела) и бензин (1.3 млн. барела) доведе до спада в ената.

етролът поевтиня в четвъртък след новината за овишаване на основната лихва в Китай за пръв ът от близо десет години. Бързо растящото отребление в страната допринася за повишението а търсенето на петрол и подхранва опасенията тносно равновесието на пазара. Стартирането на ерки за охлаждане на китайската икономика може

ПАЗАРИТЕ 12

СПОТ ЦЕНА НА ПЕТРОЛА

47.0

48.0

49.0

50.0

51.0

52.0

53.0

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10

Източник: Reuters


да успокои ситуацията, въпреки че е необходимо време влиянието да се отрази върху активността.

Техническа търговия и възстановяване на позиции от предните дни доведоха до поскъпване на петрола в петък. Пазарните участници изчакват резултатите от изборите и се отнасят предпазливо към възможността да заложат на едната или другата посока на развитие.

През следващата седмица очакваме отново преминаване на нивото от 50 долара за барел. Основно влияние ще имат данните за запасите в САЩ.

***



Приложение 1 Календар на събитията през идната седмица Таблица 7


Ден Час Държ. Събитие Период Прогноза Предх. период

11:00 Еврозона Производствен PMI индекс Октомври 52.3* 53.1 15:30 САЩ Лични доходи Септември м/м 0.2%* 0.3% 15:30 САЩ Потребителски разходи Септември м/м 0.6%* -0.1% 15:30 САЩ Цени на личните потребителски

разходи без храни и енергия Септември г/г 1.5%* 1.4%

17:00 САЩ Разходи за строителство Септември м/м 0%* 0.9%

Понеделник 01/11

17:00 САЩ Индекс ISM на производството Октомври 56.8* 58.5 Испания Брой новорегистрирани автомобили Октомври г/г 6.2%

10:30 Италия Заетост в големите компании Август -0.4%* -0.5% Италия Бюджетен дефицит (общо) Октомври 51.1 B

Вторник 02/11

САЩ Президентски/парламентарни избори в САЩ Испания Безработица Октомври м/м 20

10:55 Германия Промяна в броя на безработните Октомври 15 K 27 K 10:55 Германия Безработица Октомври г/г 9.9% 9.9% 11:00 Еврозона PMI индекс на услугите Октомври 53.5 17:00 САЩ Заводски поръчки Септември м/м 0.5% -0.1%

Сряда 03/11

17:00 САЩ Индекс ISM на услугите Октомври 58.8 56.7 Италия Брой новорегистрирани автомобили Октомври г/г -0.7%

12:00 Еврозона Индекс на производствените цени Септември м/м 0.2% 0.4% 12:00 Еврозона Безработица Септември 9% 9% 13:00 Германия Заводски поръчки (предв. данни) Септември м/м 1% -1.7% 14:45 Еврозона Решение на ЕЦБ за лихвените

проценти 4 Ноември 2% 2%

САЩ Продажба на автомобили Октомври 16.5 млн. 17.5 млн. 15:30 САЩ Продуктивност извън аграрния сектор Q3 (предв.) 1.7% 2.5% 15:30 САЩ Цена за единица труд Q3 (предв.) 2.4% 1.8% 15:30 САЩ Седмични заявки за безработица Седм. до 31.10 350 хил.

Четвъртък 04/11

16:30 Германия Тумпел-Гугерел от ЕЦБ говори за финансовите пазари в Берлин 9:45 Франция Бюджет на централното правителство Септември -58 B

10:00 Испания Индустриално производство WDA Септември г/г 1.7% 11:30 Франция Тумпел-Гугерел от ЕЦБ говори за еврото в Париж 12:00 Еврозона Търговия на дребно Септември м/м 0.6% -1.3% 13:00 Германия Индустриално производство (предв.

данни) Септември м/м 0.5% -1.2%

13:00 Еврозона Индекс на водещите индикатори Септември 105.9 15:30 САЩ Безработица Октомври 5.4% 5.4% 15:30 САЩ Промяна в заетостта извън аграрния

сектор Октомври 175 хил. 96 хил.

Петък 05/11

22:00 САЩ Потребителски кредит Септември 7.7 млрд. -2.4 млрд. Забележка: Стойностите отбелязани с * са реализирани.


Приложение 2 Поведение на кривата на доходност в еврозоната

Eurozone: 3-month deposit rate

2.04

2.06

2.08

2.1

2.12

2.14

2.16

25.10

26.10

28.10

28.10

Eurozone: 5-year benchmark yield

3.083.1

3.123.143.163.18

3.23.223.24

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10


2.08

2.1

2.12

2.14

2.16

2.18

2.2

25.10

26.10

27.10

29.10


2

2.02

2.04

2.06

2.08

2.1

25.10

26.10

28.10

29.10


2.36

2.38

2.4

2.42

2.44

2.46

2.48

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10


3.8

3.82

3.84

3.86

3.88

3.9

3.92

3.94

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10



Приложение 3 Поведение на кривата на доходност в САЩ

2.44

2.48

2.52

2.56

2.6

2.64

2.68

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10

US 2yr Treasury

1.56

1.6

1.64

1.68

1.72

1.76

1.8

1.84

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10

US 1M Treasury Bill

1.78

1.8

1.82

1.84

1.86

1.88

1.9

1.92

1.94

1.96

25.10

26.10

27.10

28.10

28.10

US 3M Treasury Bill

3.18

3.22

3.26

3.3

3.34

3.38

3.42

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10

US 5yr Treasury

2

2.02

2.04

2.062.08

2.1

2.122.14

2.16

2.18

25.10

25.10

26.10

27.10

28.10

29.10

US 6M Treasury Bill

3.9

3.94

3.98

4.02

4.06

4.1

4.14

25.10

25.10

27.10

27.10

28.10

29.10

US 10yr Treasury



Този аналитичен доклад е създаден от екип на Отдел Анализи, Дирекция Ковчежничество за да подпомогне инвестиционните решения на портфолио мениджърите в Българската народна банка. Той е изготвен в съответствие с инвестиционните ограничения, прилагани от Българска народна банка при управлението на международните валутни активи.

В текста са използвани термини и жаргонни думи от английският език, които не са преведени на български с цел спестяване на време. Предварително се извиняваме за неудобството за читателя.

Отговорности:

Този доклад съдържа мнения, становища и предложения на конкретни анализатори и следва да се възприема като информация, свързана с конкретните пазарни сегменти. Същият не следва да се възприема като съвет, инвестиционна препоръка, консултация или изобщо като някакво правно обвързващо мнение, насочено към трети лица. Неговото съдържание не е свързано с конкретни инвестиционни предпочитания на трети лица.

На всеки потребител, използващ доклада не се гарантира акуратността и точността на информацията, получена от трети страни, както и че ще намери търсената от него информация.

Всяко лице, ползващо информация, съдържаща се в доклада, поема пълната отговорност при нейното използване.

БНБ или нейни служители не носят отговорност във връзка със случаи или по искове на трети лица, относно загуби или вреди, настъпили вследствие използването на информацията, съдържаща се в този доклад.

Авторски права:

Авторските права над този доклад са уредени и защитени от Закона за авторското право и сродните му права.

Позоваването на източника при ползване е задължително за всички лица. При никакви условия този доклад не може да бъде разпространяван срещу заплащане на трети лица.


Материалът може да бъде открит и на интернет страницата на БНБ в раздел “Обзор” на адрес: http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexBul?OpenFrameset

http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexBul?OpenFrameset

Weekly Financial Markets Overview - БНБбенчмарковия лихвен процент по...

Documents

Transcript of Weekly Financial Markets Overview - БНБбенчмарковия лихвен процент по...