Брой 13, юни 2010 От студенти за студенти

Казах!

Юни е месецът, в който върху главите на студентите се изсипват ужасът на горещината, сесията и решаването къде ще се ходи на мо-ре. Екстра добавката този юни са приятните въпросителни, свързани с финансите на университета. Все-общото нямане на пари не подми-на Alma Mater и можем само да се чудим колко дълбоко ще бръкне тя наесен в нашите джобове.

Ние обаче сме свикали на вся-какъв вид изненади и вече сме ста-нали по-издръжливи и от хлебарки. Колкото и да ни режат парите, няма да ни скършат хатъра да вземем диплома с надеждата покрай нея да сме научили нещо полезно. Ще си вземем изпитите, колкото и да е разбъркан учебният план, и ако трябва ще ходим повече на работа, отколкото на лекции, за да имаме с какво да си платим наема.

И наивно ще вярваме, че когато дойде време нашите деца да кан-дидатстват, законът за висшето об-разование ще е влязъл в сила. И че когато внуците ни влязат в СУ, адми-нистрацията ще си върши работата и няма само да глозга бюджета и нервира студентите.

Тази вечер ние ще си спретнем втора абитуриентска вечер, в която ще броим с пълно гърло до 13. За-щото въпреки всичко изкарахме 13 броя от този вестник, които заслу-жават да бъдат поляти. Бъдещето е неясно като това къде ще се събу-дим утре сутринта, така че пазете този брой - той може да е пореден, може и да е последен...

Галя Младенова

Фаталният брой

Снимка: Явор Николов

Парите, студентите и протеститеПриказка за едни 10 милиона лева...

В началото на настоящата година бюджетът на СУ беше намален с 6 млн.лева. Правителството реши, че може да „реже” още и допълнително намали финансирането с още 4 милиона. Всич-ко общо, дава сумата 10 млн.лева. Мо-же би тази тенденция към намаляване на финансите на СУ щеше да продължи (докато бюджетът не се свие сам в се-бе си – като празен стомах на студент), ако не беше предприета една мярка. От нас.

11.05.2010 година Софийският уни-верситет „Св. Климент Охридски” из-лезе на протест срещу бюджетната политика на настоящото правителство към висшето образование. Той беше подкрепен лично от ректора проф. дин Иван Илчев, Академическия съвет на СУ, Студентския съвет на универси-тета, студенти, учени от БАН и пре-подаватели. Основното искане беше

свързано с това, да не се намаляват парите на университета. Просто за да може той да съществува.

Стълбите пред Ректората се из-пълниха със студенти. Ректорът проф. дин Иван Илчев произнесе слово, в което открои причините за събитието. Студенти от театъ-ра се търкаляха по стълбите, показвайки „светлото бъдеще”. И все пак присъства-щите не бяха повече от 900-1000 (по моя преценка). Не искам да се меся в живота Ви, но в СУ учат хиля-ди студенти. Въпреки всичко СУ показа ха-рактер. Студентите носеха трансперанти с надписи „Стига сте

орязвали бюджета за висшето образо-вание”, „На пости не се живее и образо-ванието не вирее”.

„Скръбна вест БАН 1869-2010, СУ 1888-2010”... Това беше посланието на един от надписите!...(продължава на 2 стр.)

Снимка: Явор Николов

На 19 май в зала 1 на Ректората се състоя първото събитие от проекта на Студентски съвет „Литературата на XXI век”. То бе под формата на дис-кусия с писателя Георги Господинов, автор на книгите „Естествен роман” и „Аз живях социализма”.

Събитието пожъна голям успех. Срещата започна с четене на послед-ната пиеса на Георги Господинов – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”, за която той получи наградата „Аскеер”. Представянето бе на автора и две сту-дентки от специалност културология в СУ – Милена Бербенкова и Ива Геор-гиева.

Проектът „Литературата на ХХI век” е създаден с идеята да популяри-зира съвременната българска литера-тура. Той е дело на Студентски съвет и най-вече на председателя на Коми-сията по култура към съвета - Георги Гаврилов (Унгарска филология, 4-ти курс). Поради наближаващата сесия следващите срещи със съвременни български писатели ще продължат през новата учебна 2010-2011 годи-на. Тогава трябва да започне и проект студентско дарение на книги в домове за сираци.

Ивайло Динев

Започва “Литературата на XXI век”

Френската международната орга-низация AISEC (Etudiants en Sciences Economiques et Commerciales) помага на студенти от всички специалности да развиват своите лидерски качества чрез придобиване на професионални и практически умения и изграждане на мрежа от контакти по цял свят.

Софийският университе многократ-но е бил домакин на масови събития, организирани от AIESEC, като на някол-ко пъти ректорът проф. дин Иван Илчев е бил почетен гост. С неговата подкре-па, но най-вече благодарение на уси-

лията на студенти от СУ, тази година се сформира стартова група, която ще положи основите на AIESEC в Алма Ма-тер. Официално локалната секция се очаква да бъде открита през май 2011г., като до тогава ще се обособи и офици-алният й офис.

Организацията има шейсетгодишна история и работи в 1700 унивеситета в над сто страни по цял свят. Дейността й е ориентирана към организация на международни стажове и дейност в областта на глобални проблеми като международна търговия, предприема-

чество и корпоративна отговорност. За последните 20 години организацията изиграва важна роля в българското общество като организатор на значи-ми проекти като „Дни на кариерата”, „Черноморска програма за развитие на младежта”, "Бизнесът в действие". Чрез национални семинари, обучителни гру-пи и управление на екипи, тя помага на много млади хора да открият и развият своя потенциал.

Косара Белниколова

AISEC вече и при нас

Не знам за вас, но, когато бях мъ-ничка, обичах да си измислям буквички, представяйки си, че пиша на някакъв древен и странен език. Днес една от най-добрите ми приятелки учи японис-тика в СУ. а аз изживявам детските си емоции чрез нея с всекидневни въпро-си.

Какво по-точно означава да след-ваш японистика в нашия университет? На първо място не просто учиш един непонятен език, ами надникваш в кул-турата и бита на страната на изгрява-щото слънце. Японско странознание, съвременен японски език – фонетика, графика, лексикология, японското ли-тературознание, дори японски приказ-ки са едни от дисциплините, които се изучават в първи курс, преподавани от

невероятни професионалисти.Колко път обаче е трябвало да из-

върви японистиката, за да се присъеди-ни към семейството на ФКНФ? Лектори, преподаващи японски са идвали в СУ още през 1983г. и именно тогава – 83/84г. се основава катедра Японистика, след което по-късно прераства в секция. Но като отделна специалност японистика-та се обособява чак през 1990г. Учила тя, потила се 7 години, кандидатствала и я приели редовно. До днес, когато на-вършва 20г. – възрастта на преоблада-ващата част от първокурсниците в СУ. И като един самоуважаващ се първо-курсник го отпразнува подобаващо – тъкмо 3 дни, за да има „яли, пили и се веселили”.

Кога, къде? Тържественото открива-

не бе в началото на юни с тържествена церемония, Международна научна кон-ференция „България – Япония – Све-тът” и Бункасай – културен фестивал, подготвен от студентите от специал-ността. Гости бяха професори от стра-ната и света, както и представители от японското посолство.

Ако искате да надникнете в този любопитен свят, както възнамерявам да направя аз, може да се сдобиете и с юбилейния сборник, включващ докла-ди от конференцията “България - Япо-ния - Светът”, както и студентски проек-ти. Очаква се той да бъде подготвен за печат до края на месец юни 2010г..

Моника Балабанова

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.com; Blog: svobodenvestnik.blogspot.com

брой 13/2010, стр. 2

Vivat Academia

(продължава от 1 стр.)

Как съкращаването на бюджета ще повлияе на студентите

Минус 10 милиона лева на първо място означава по-високи семестриал-ни такси. Те могат да се покачат рязко и с много в опит на университета да на-мали дефицита си. Висшето образова-ние ще стане недостъпно за мнозина от нас, ако това се случи. Просто таксите няма да се увеличат спрямо възмож-ностите ни, а спрямо нуждите на СУ.

Бюджетните съкращения могат да доведат до закриване на специално-сти. Страх ме е да мисля за стипенди-ите, чиито брой и размер заначително може да бъде намален (както знаем,

през настоящата година намаляването на бройките стипендии се осъществи).

Учебните практики също ще по-страдат сериозно. Да не говорим за сту-дентски обмени, финансирани от СУ. В момента на подобен обмен може само да се надява някой, кандидатствал по европейска програма или по проект на чуждестранен университет.

Това е всичко. Дали проблемът ще бъде решен в полза на образованието? Това зависи от мен, от теб... от всички нас.

Страхил Василев

Парите, студентите и протеститеПриказка за едни 10 милиона лева...

От Алма Алтер изразиха несъгласието си с изкуство

Снимка: Явор Николов

Ще броят журналистите На 27 май, по повод на традицион-

ните майски дни на Софийския универ-ситет във Факутета по журналистика и масова комуникация се проведе кръг-ла маса на тема „Професия новинар – вчера, днес и утре”. Организатор беше катедра „История и теория на журна-листиката”. Събитието може да бъде определено като преход към ежегод-ния медиен панаир, който се провежда във Факултета през декември.

Гости на кръглата маса бяха из-вестни журналисти, преподаватели, докторанти и студенти, а обсъжданите теми повече от любопитни. Сред тях

бяха бъдещ научно-изследователски проект за относителния брой на жур-налистите в медиите, тяхната възраст, работно време, „изгарянето” на журна-листи. Имаше и теми с по-голям мащаб като сблъсъка на институциите с меди-ите, тяхната собственост, плурализма, ролята на блогърите, мисията на жур-налистиката като цяло. В дискусията взеха участие имена като Огнян Сте-фанов, Милена Филчева, Здравка Кон-стантинова, Иван Бедров, Н. Петров и много други.

Амбициозният изследователски проект е насочен към събиране на

точната бройка на заетите в медийна-та индустрия лица, съотношението с други наети работници, собствеността на медиите и модели за пазарната кон-куренция. Очаква се изследванията и тяхната обработка да приключат в на-чалото на следващата академична го-дина. Авторите на проекта търсят сту-денти – добролци, които имат желание да се включат. При желание може да се обърнете към проф. дсн Петранка Филева, p.fileva@mail.bg

Косара Белниколова

Веднъж седмично в Техническия университет се събират група мла-дежи, които дебатират за нещата от ежедневието. Те са студенти от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНСС, ТУ - София , както и работещи млади хора от различни професионални области.

В началото участниците се учат на индивидуални речи по предварително зададени теми. Постепенно времето на подготовка преди представянето се намалява до 30 минути, след което започват истинските дебати. По този начин участниците се научават да го-ворят пред публика и развиват сво-ята вербална комуникация. Днес те развиват своите умения върху „Карл Попър дебат”, „Американския парла-ментарен дебат” и други.

Всеки понеделник към 19.15 ч. те се събират в Ректората на ТУ-София. В зависимост от типа дебат, който са избрали, те са разделени на два отбо-ра по двама или трима души. Темите могат да варират от „Баничката е по-добра от милинката” и „ДПС е едист-вената българска партия” до „Това правителство ще изгради Студенски град като кампус” или „Това прави-телство ще разреши полигамията”. Ако темата е свързана с политиката на правителството, единият отбор иг-рае роля ня правителство, а другият на опозиция. Първо започва прави-телството, което дефинира пробле-матиката и дава своите аргументи, след това опозицията се съгласява или отхвърля дадената дефиниция, оборвайки твърдението.

Дебатите продължават 40 мину-ти, след което аудиторията и съдиите определят е победител. Всеки един от участниците получава оценка за участието си. Ако искате да се вклю-чите, посетете ги всеки понеделник в ТУ - София от 19.15ч. или станете чле-нове в групата им във facebook - Клуб „Дебати”.

Свилена Грагданска

Клуб “Дебати” дава поле за изява

Христо Колев, студент по химия в СУ, спечели конкурса за млади учени „FameLab”. С увлекателен и образо-вателен разказ за ензимите той зав-ладя присъстващите в рамките на три минути.

„FameLab” се провежда за чет-върти път у нас. Идеята на организа-торите е да се покаже, че науката не е пълна само със сложни формули и дълги определения, а може и да е за-бавна. Жури оценява научните талан-ти по 3 основни критерия – разбирае-мост, научност и атрактивност.

Следващата задача пред Хрис-то е международният финал на „FameLab”. Той ще се проведе в Челт-нъм, Англия през месец Юни.

Петя Каравасилева

„FameLab” – науката може да бъде забавна

Само това остана от дискотека "Амнезия", пред която на 05. 12. 2008г. бе убит студентът Стоян Балтов. Сградата бе съборена на 19 май.Снимка: Николай Николов

„Японистика” чукна 20-те

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.com; Blog: svobodenvestnik.blogspot.com

Алтернатива

Дневен редстр. 3, брой 13/2010

Една възможност за платен стаж тази есенНе съжалявайте, че сте изпуснали

сроковете за кандидатстване за бри-гади и летни стажове. Както вина-ги – ние ви предлагаме алтернатива. Изкарайте си едно чудесно лято и за-минете на стаж есента. Как и къде – прочетете в тази статия.

Канадският институт Фрейзър обя-ви две позиции за стаж за периода септември – декември 2010. Самият институт е една от най-големите непра-вителствени организации, занимаващи се с проучвания и изследвания. Повече информация за дейността му можете

да намерите на www.fraserinstitute.org. Институтът има стабилни традиции в обучението на стажанти.

И двете позиции са за офиса в То-ронто. Първата е за място в центъра по изследване на здравната политика. Стажантът ще се занимава с изготвяне и обработване на проучвания, събира-не на информация, писане на доклади и т.н. Необходимо е завършено иконо-мическо образование.

Втората позиция е за място в отде-ла за развитие. Там работата е по-свър-зана с политическа и икономическа дейност, маркетинг и мениджмънт.

Всеки месец Фрейзър институт ще ви плаща по $ 2000. Това, разбира се, не включва разходите за настаняване, храна и пътя от и до Канада, но орга-низацията покрива служебните транс-портни разходи.

Срокът за кандидатстване е до 30 юни, а документите, които трябва да представите, са CV, мотивационно пис-мо и кратък текст в рамките на 6 стра-ници, който да покаже уменията ви за писане и обработка на информация. Кандидатства се само онлайн – фор-муляра ще намерите на страницата на института.

Информация за визи за Канада мо-жете да търсите на координатите, по-сочени на www.zornica.com/Consulate/SOFIA_index.html.

Този вариант за стаж е добър, за-щото не е нужно да прекъсвате след-ването си – когато се върнете, още няма да е минала зимната сесия и ако сте ентусиасти, може да успеете да си вземете изпитите. Само в случай, че преподавателите ви са склонни да на-правят компромис за присъствията ви по време на лекции и упражнения, раз-бира се. Успех!

Десислава Гичева

Богослов иска 117 720 лв. от СофийскияИсторията на човек, който иска всеки желаещ да учи...без препятствия

Людмил Велчев е в инвалидна колич-ка от 1989 година. Поводът да се срещна с него е искът за 117 720 лв., който е завел срещу СУ „Св. Климент Охридски”. Защо-то университетът просто не си е свършил работата по поетия ангажимент да при-веде сградите си в достъпен вид за хора-та с увреждания.

Той е роден на 15.3.1965 г. в София. Като всяко дете си е играел на фунийки и футбол. На 31.3.1989 г. претърпява ав-томобилна катастрофа и е в кома 12 дни. Единственото, което го спасява, е, че се е возил на задната седалка на джипа и е бил без колан. Оцелява, но остава с пре-къснат гръбначен мозък и това променя живота му завинаги. Днес Людмил е в ин-валидна количка, но се бори - бори се да не бъде смятан за различен и да не бъде в тежест на обществото.

Срещаме се в центъра на София. Той е с тъмни очила. Оказва се невероятно общителен - вижда ме и се засмива. Ус-мивка от радост - радост, породена от до-сега му с хора и радостта, че младите се интересуват от хората в „неравностойно положение”. Той не мисли, че е нерав-ностоен на останалите, а напротив - из-пълнен е с желанието да работи, да се самоиздържа. Невероятно емоционален е... „Не желая да разчитам на пенсия... бих бил полезен на обществото, не искам да живея на негов гръб...”. Нека само да подчертая, че пенсията, която държавата „щедро” му е предоставила, е „цели”

260 лева (с добавките).По неговите думи държавата не пра-

ви нужното за инвалидите в България - тя не предоставя условия за нормалното им съществуване... дори създава условия за ненормално съществуване; идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да се премахне пенсията за инвалиди.

Невероятно трудно е инвалид да си намери работа в „родината – мащеха” (така Людмил нарича нарича България). Днес той работи в Центъра за психологи-чески изследвания. Има автомобил.

Но сега ще Ви разкажа за трудности-те, които той е имал, докато е бил студент.

Като теб. Да. В Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Людмил Велчев е приет в Богослов-ския факултет на СУ през 1999 г., специ-алност богословие. Прекъсва заради не-достъпността на сградата (успехът му е мн. добър 5). „Колегите

ме носеха на ръцедо последния етаж, за да мога да ходя

на лекции”, споделя, взирайки се в мен. Той обаче губи студентските си права. През 2003 г. се опитва да ги поднови, но се отказва; няма промяна в условията. Следващият му опит да учи е през 2006 г. На изпита е занесен на ръце от колеги. Подава жалба до КЗД, но я оттегля след споразумение със СУ да се направят приспособления за инвалиди.

Успява да вземе писмения изпит през 2008 г., но огромната пречка се оказва самият богословски факултет, в който се провежда устният изпит. Сградата е не-достъпна за човек, който се придвижва с инвалидна количка. След като информи-ра КЗД, е съставен констативен протокол.

Людмил води разговори за това с ректора проф. дин Иван Илчев; оказва се, че заради финансовите затруднения университетът не може в този момент да направи факултетите по-лесно достъпни. След това Велчев се обръща към Коми-сията за защита от дискриминация. Той е отправил молба до Софийски районен съд за

компенсации в размер на 117 720 лв.

Събеседникът ми сваля очилата си... „Приятелите и връзката с хората ме карат да се чувствам жив. Но при срещата на непреодолим бордюр пламъкът за жи-вот гасне”, казва той. Интересна е кос-татацията, която прави за членовете на обществото - за приятелите и човеците. Отдавна не бях виждал някой да се за-мисля върху всичко това. Благодарение на човеците около себе си той живее.

Дори и днес - години по-късно, про-блемът с пълния достъп на сградите на СУ е нерешен – и сякаш оставен. Главна-

та сграда на университета, в която се на-мират няколко факултета, е недостъпна. А все пак Ректоратът е лицето на висшето ни училище... Сградата на ФЖМК също е недостъпна (рампа има - тя води до пар-тера. От там нататък път за инвалидна количка няма.). По същия начин стои по-ложението и с Фармацевтичния факултет. И с още много други. Изключение прави Философският факултет, където достъ-път е пълен - има външна рампа, удобни асансьори, до които се стига лесно, няма стъпала, стръмни и непреодолими рампи, стени и противопехотни мини.

Людмил Велчевне е единственият.

Хората, които имат проблеми с прид-вижването, не могат да учат. Днес той се уповава на Църквата.

Силно си стискаме ръцете за довиж-дане. А в мен продължават да отекват думите му: „Когато човек губи, не знае какво печели. Когато човек печели, не знае какво губи. Просто. Това е хуморът на съдбата...”

Страхил Василев

Снимка: Явор Николов

Ни говорети тъй, много ва моля

На 17 май 2010г. в Софийския уни-верситет се проведе кръгла маса „Език, морал, отговорност”, органи-зирана от Факултета по Славянски филологии. Събитието е посветено на изследванията на речта на бъл-гарските журналисти и политици. Тези анализи са плод на наблюдения на студенти от специалността „Бъл-гарска филология”, работещи съв-местно със своите преподаватели ст. ас. Владислав Миланов и гл.ас. д-р Надежда Михайлова .

Факт е, че медиите влияят сери-озно върху начина, по който говорят хората, затова филолозите смятат, че не е редно в ефир да се чуват думи като „ИжИдневници”, „да вА зАмо-лА”, „тЪз”, „тИории”, „да земемЕ” и много други. Тъжните изводи на студентите са, че речта на политици-те е изпълнена не само с диалектни и нецензурни думи, но и с езикова агресия и много клишета, които не носят никаква информация на ауди-торията.

В рамките на кръглата маса орга-низаторите наградиха журналисти, които имат коректно отношение към българския език - Венелин Петков, Светла Петрова, Ани Цолова, Бойко Василев, Добрина Чешмеджиева и други. Някои от наградените споде-лят, че чистотата на езика е битка, в която ще продължат участието си, а други признават, че тази награда ги прави все по-чувствителни към греш-ките, които се допускат.

От своя страна ст.ас. Миланов сподели препоръките си към тези, които достигат до хората чрез силата на словото - преди всичко трябва да уважават езика, защото е показател за ценностната система на човека, както и внимателно да съобразяват подбора на изразните средства със ситуацията на общуване. Преподава-телят изрази желание за достатъчно сили и екип, за да разширят наблюде-нията си върху печатните издания и радиото, както и върху езика на пре-подаватели.

Вяра Петрова

На 21 май в Конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски” беше предствен плодът от съвместния труд на телевизия „Алма Матер”, департамент „Масови ко-муникации” на „НБУ” и Висшите училища по журналистика в Париж и Лион. Събити-ето е част от проекта „Изграждане и раз-витие на европейска студентска телеви-зионна мрежа” по европейската програма „Младежта в действие”.

По време на работния процес пред-ставителите на двата френски универ-ситета са били разделени на две групи, които са работили с екипите на „Ку-ку” и „Ателие”. Крайният продукт ще бъде из-лъчен по обществените телевизии във Франция и България. Следващият етап от съвместния проект ще бъде заснемането на „Ателие” в Париж, посветено на праз-ника на музиката “Fête de la Musique”.

Българският екип за първи път рабо-ти с чужденци. „Това беше ново предиз-викателство” споделят колегите ни. Един от „основните заподозрени” по проекта, французинът Себастиан споделя: „Преди да дойдем тук, не знаехме какво ще пра-вим!”.

Основната задача пред екипа сега е да се реализира интернет платформата, в която всеки студент ще може да качва

материалите си. Директорът на проекта - госпожа Светлана Божилова, определи осъществената идея като “мултикулту-рен коктейл”. Целта на колегите ни е да се реализира международната студент-ска платформа, която впоследствие да обхване България, Франция, Германия и Великобритания.

Страхил Василев

Алма Матер ТВ си партнира с французи

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.com; Blog: svobodenvestnik.blogspot.com

АртЪброй 13/2010, стр. 4

„Железният човек 2”Едва ли някой очаква филм за су-

пергерой да е шедьовър, затова не можем да очакваме това от „Желез-ния човек 2”. Важното е, че лентата притежава всичко, заради което да гледаш филм по комикс - ефекти, ек-шън, големи актьори, пресъздаващи любими персонажи и разведряващ хумор тук и там. Постигнат е добър баланс между тези съставки и фил-мът е свеж и приятен за гледане.

Има добро темпо и повече сюжет-ни линии и герои от първа част. От-ново е отделено внимание на изобре-тенията на Тони Старк, но този път фокусът е и върху отношенията с ба-ща му, и върху нуждата да се довери на други хора, за да успее. Сценарият не претендира да е прекалено сери-озен и набляга на хумора за сметка на драматизма. Феновете на комикса „Железния човек” ще се радват и на препратките към други герои от все-лената на Марвъл.

Кастът е внушителен, като отново Робърт Дауни-младши блести най-много. Този път сценарият му позво-лява да се разгърне още повече в пресъздаването на арогантния, без-отговорен, но и гениален изобрета-тел-милиардер Тони Старк. Мики Рурк също прави запомняща се роля и из-глежда толкова искрен в злодеянията

си, че остава докрай симпатичен на зрите-ля. Самуел Джаксън няма много екранно време, но самото му присъствие с пре-връзка на окото за-бавлява. Впечатля-ващ е и очевидният кеф, с който Сам Року-ел изиграва лукавия и н е к а д ъ р е н конкурент на Тони Старк.

Н я к о л -кото екшън сцени също задоволяват напълно с множество -то експло-зии и въз-душни битки, а оръжията и роботите изглеждат респектиращо. Като доба-вим и добрия саундтрак с някои кул-тови песни на актуалните у нас AC/DC, доброто настроение в киносало-на става почти сигурно. Особено ако очакванията не са твърде високи.

Тодор Ковачев

Създателите на ,,Железния човек 2” са имали идеята, че още през първата си седмица на екрана филмът ще събере огромни приходи. Железният костюм на Робърт Дауни

младши оба-че явно не успя да впе-чатли всич-ки. Не може да не му се признае на Робърт, че може би е е д и н с т в е -ният мъж на п л а н е т а т а Земя, кой-то изглежда добре в пот-

ник. Той играе самоуверено и внася на ролята онази плътност, която иначе тя не притежава. Все пак става дума за железния човек, а не Джон Наш. За съжаление добрият актьорски състав на филма е напълно пропилян. Поя-вява се Мики Рурк – голям и страшен, дъвчещ клечка за зъби, обичащ разни папагали. Мога само да си направя

асоциация с ролята му в ,,Кечиста”, където той играе (пригответе се за изненада) КЕЧИСТ. Симпатичната Гу-инет Полтроу се превъплъщава в ро-лята на скромна руса жена, която чака Спайдърмен...извинете, Айрънмен, да я отрази. Това става чак накрая, като той я спасява от банда железни чудо-вища. Като заговорих за чудовища, не мога да пропусна Скарлет Йохансон. Тя влиза в кожата на мацка, която мо-же да ти счупи врата с кутрето на ле-вия си крак. Въпреки това тя изглежда не по-малко нелепа в опитите си да се прави на добра актриса. Като цяло нещата с ,,Железния човек 2” стоят та-ка – талантливи актьори с тъпи роли и тъпи актьори с тъпи роли.

Относно ефектите – прекалено много ламарина. Да, знам, че става дума за филм, реквизитът на който се основава главно на железария, но ми-сля, че именно натрапчивото дрънче-не накара господина до мен да излезе преждевременно от кинозалата.

Във филма имаше доза хумор. Но бягство от стереотипа на стандартна-та екранизация на комикс за суперге-рой не бе осъществено. Ако очаквате от ,,Железния човек 2” нещо повече от секси Робърт и секси Мики, хич не си правете труда да ходите на кино.

Десислава Желева

Тарада-дам-да-даааа!Излезе втората част на ,,Железния човек”. Семейни, политически, любовни, та дори и корпоративни проблеми се претлитат по такъв начин, че има само един

човек, който може да ги предотврати. Какво се случва обаче, когато проблемите застигнат и него самия...?

А къде беше Чехов?Би било прекрасно да се каже, че с

последната си постановка на „Вишнева градина“ покойният проф. Азарян е по-бедил смъртта. За съжаление, третият му прочит на безсмъртната Чехова пи-еса в Народния категорично не е сред шедьоврите в кариерата му. Въпреки добрата литературна основа, почти безупречната актьорска игра (огромни комплименти за Мария Каварджикова като Любов Андреевна, но Деян Донков доста преиграва в ролята на Лопахин)

и внушителната сценография – нещо в тази постановка липсва. И това е точно магията на Чехов – магията, която има-ше друга интерпретация на Азарян по големия руски класик – „Три сестри“ в Младежкия. Във „Вишнева градина“ от Чехов са останали само отделни ви-сящи реплики и великият (няма друга дума за него!) Наум Шопов в ролята на Фирс – като символ на една завинаги отминала епоха.

Елена Геренова

Почина легендата James Dio

Вокалът на Heaven and Hell Роналд Рони Джеймс Дио не успял победи в битката с рака и е починал ве-черта на 16 май, съобщават све-товни агенции. В съобщение пред Blabbermouth.net,

съпругата на певеца Уенди заяви: “Днес сърцето ми е разбито. Рони по-чина в 7.45 ч неделя, 16 май. Много, много приятели и семейството успя-ха лично да се сбогуват с него, преди той да си замине от този свят. Рони знаеше колко много беше обичан от всички. Ние оценяваме любовта и подкрепата, която всички ни дадохте. Моля ви дайте ни няколко дни, за да се справим с ужасната загуба. Искам да знаете, че той ви обичаше всички и неговата музика ще живее вечно”.

Phuture Shockс нов албум

На 2 юни в Sofia Live Club Phuture Shock представиха новия си албум, озаглавен „In & Out. “ За да живеем пълноценно, трябват много любов и разбиране. Лесно можем да се изгу-бим, но всичко зависи от нас. Усили-ето си заслужава - Любов.” - така Де-си се опитва да синтезира в няколко думи това, което я е вдъхновило за текстовете в новия проект.

Ясен се завръщав GravityCo

Николай Басков, несполучливо из-браният втори вокалист на GravityCo, напусна групата. В момента той се е захванал с някакви други проекти, в друг стил музика, за които никой друг освен самия него не знае нищо. Меж-дувременно GravityCo се опомниха и прибраха Ясен Захариев. Ние можем само да се радваме, защото очевидно групата се връща към корените си.

Десислава Желева

МУЗИНИ

Изобщо не ме ин-тересува дали компю-търната игра „Принцът на Персия: Пясъците на времето” има нещо общо с филма. Аз, въ-рлата противничка на приключенските екшъ-ни, останах очарована от него. Историята е интересно завъртяна и представена така, че човек да прикове по-глед НЕ само в Джейк Джиленхол, макар че няма как да не призна-ем, че ролята на Дастан му пасна иде-ално.

Вече трета поредна седмица фил-мът е на челните места по приходи и гледаемост. И въпреки че на мен никой не ми плаща да хуля или хваля разни неща, искрено ще ви насърча да идете да гледате „Принцът на Персия”.

За незапознаните ще хвърля малко яснота в картинката. Царят на Персия има трима сина – двама родни и един осиновен. Това обаче не представлява пречка принцовете да бъдат третирани като равни. Зловещите интриги на нео-чакван злодеятел обаче целят да раз-

късат здравата връзка между братята. Тронът на Персия е цел, към която се стремят прекалено много хора. За да го получат обаче те трябва да овла-деят древната магия на пясъците на времето. Само тя би могла да ги върне в миналото, където човек стига да ис-ка, може да промени определени свои действия. А с тях и ходът на време-то. Ако ви е станало интересно дотук, значи съм ви анотирала историята на филма сравнително добре. Ако пък не – изобщо не съм ви виновна ;)))

Десислава Желева

Принцът на Персия избухва

В края на май у нас излезе единственият роман на американския драматург и интелектуа-лец Артър Милър. Книга-та се нарича ,,Фокус” и до голяма степен отразява светоусещането на Ми-

лър. Размазаните образи и перспекти-ви, които заобикалят човек по време на цялото му съществуване, попадат във ,,фокуса” на действието. Което от своя страна се стреми да хвърли ня-каква яснота върху живота на главния персонаж, който от късоглед зрител на живота се превръща в негов осно-вен участник.

„Връзки с общест-веността на културни институции” е първото в България изследване върху комуникационните аспекти на културните институции. То е с прак-тическа насоченост и

предлага идеи за разрешаването на конкретни комуникационни “казуси”. Сред тях са дали може ли да се по-пуляризира разпознаваем български символ, възможна ли е симбиозата на между изкуство и бизнес у нас и какви са перспективите за българската кул-тура.

Романтичната ин-тернет история на Еми Ротнес и Лео Лайке пък ви праща в съвсем друга дупка на кавала. ,,Сед-мата вълна” е симпа-тична книга, която ще се хареса както на по-не-

претенциозните читатели, така и на онези, които гледат предубедено на любовните романи. Този за щастие не е такъв. Виртуално-реалният привкус на книгата на Даниел Глатауер може да ви накара да се усмихнете. И да погледнете с очакване копмютъра си..знае ли човек, някъде по жицата може да ви очаква голямата любов.

Десислава Желева

АКО ви се чете

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.com; Blog: svobodenvestnik.blogspot.com

ТЯ и ТОЙстр. 5, брой 13/2010

„Учете, деца, за едно по-хубаво бъде-ще,” ни казваше едно време класната в учи-лище. Е, учих, но по-доброто бъдеще не се зададе на хоризонта. Учете, колеги, за едно различно бъдеще, ни казват преподавате-лите във факултета. Много благодаря, но този път с ученето ще бъда по- скромен. Има няколко начина да подходя към се-сията, и аз избирам комбинирания – бири, компания, футбол/те-нис и малко учене сутрин. Защото, ако съкратя някоя приятност за сметка на ученето, резултатът от успешно взетата сесия пак ще бъде същият. Дали ще зу-бря по цял ден, или ще отделям по два часа дневно, е все едно. Ще си взема изпитите.

Но идва един не-приятен момент - в мо-ята стройна програма трябва да се вмести и ученето. Не че имам нещо против самото учене, аз съм любозна-телен студент и обичам да чета и да уча нови неща, но сесията ме задължава да чета ма-терии, които ми харес-ват толкова, колкото му харесват на Евгени Минчев жените. А това е вече проблем, маща-бен и потискащ психи-ческото ми равновесие.

Ставам разсеян, раздразнителен, апа-

тичен, бирата не ми върви, или пък вър-ви плашещо добре, познатите започват да ме отбягват, а притеснените близки ме съветват да отида при GP-то и да си взема направление за санаториум. Така е винаги около сесия и аз съм свикнал.

Свикнал съм и с издирването на лите-ратура за изпитите, издавана по време-то на априлския пленум на компартия-та. Както и със забързаното, трескаво приготвяне на помагала (пищови) в по-следния момент. Мине ли сесията, си отдъхвам с облекчение. Животът пак си потича в обичайното русло – без изне-нади и непредвидими ангажименти. Пак ставам мил и контактен, усмивката се появява на лицето ми. Слънцето изгря-ва и светът светва за мен.

Но най-най големият ми проблем е свързан с методиката на самото учене вкъщи. Обичам да отлагам, обичам да си казвам, че време има, че ще успея да прочета и разбера пожълтелите стра-ници на христоматията, общовалидна и непроменена за осем поколения сту-денти. Термини и понятия си играят на прескочикобила в главата ми, стегнати-ят научно-академичен стил на архаич-ните книги ме потиска, зазубрянето на излезли от употреба словосъчетания опонира и влиза в остър сблъсък с мла-дежката ми душа.

Всичко това, разбира се, е вярно, но, уви, сесията трябва да се вземе. Сега ми е паднало да се оплаквам, но някъ-де дълбоко в помътеното ми от учене съзнание, упорито се е загнездила ми-сълта, че изпитите трябва да се вземат. Точка.

Наум Мороз

Колкото и усърдно да я избягваме, колкото и да се молим тя никога да не идва, колкото и да се надяваме, че ще мине бързо и безболезнено, все пак Тя иде… Докато през последните месеци си губихме времето по лекции и се мотахме по упражнения, Сесията се подготвяше за нас и вече е в трепетно очакване да дойде нейният миг!!!

Въпреки че лесно мога да я проспя и да запълня книжката с „2, 3, 4 …”, като всяка уважаваща-себе-си студентка тай-но се надявам за „6, 6, 6…”. Така че време е за много сериозно учене… Изпитът ми е след 2 дни и съм се взела сериозно в ръце:

08:00 – Ставане от леглото. Спах само четири часа, тъй като съседите от горния етаж правиха купон. И тъй като изключително много ми пречиха, отидох да се позабавлявам с тях… ще си поспя само още 5 минути и сядам да уча…

09:45 - Неее!!! Няма време за закус-ка. Слизам до кафето да си взема 3 в 1 и кола и почвам!!!

10:50 – В кафето срещнах Мария и тя ми разказа, че снощи Пешо и Светла от 37- ми блок са се забили в дискотеката. Леле, колко изпус-кам, докато седя да си уча в ста-ята!!! Трябва да звънна на Ели, да й разкажа всичко, защото тя преди ходеше с Пешо, а Светла й беше приятелка, но Ели тръгна с Емо, а той преди това беше с [...]

11:35 – Само да си проверя Facebook и почвам да уча...

12:58 – Във Facebook бяха ка-чили скандални снимки от снощ-ния купон!!! Танцувала съм била по масата и съм удряла по тавана, което според мен е долен монтаж, защото аз такива неща... Ааа, се-га си спомням... Значи трябва да звънна на Георги да ги изтрие тези снимки, защото казах на гаджето ми, че си лягам и няма да ходя ни-къде ;)

13:20 – Вече отворих учебника, изва-дих си различни цветове маркери, за да си подчертавам най-важното, принтирах си лекциите, които ми пратиха колеги-те, изключих си телефона, за да не се

разсейвам и ... Ох, време е за обяд. Ще отида до Верчето от долния етаж да си направим сандвичи.

18:47 – Верчето нямаше хляб и оти-дохме до Фантастико. Срещнахме Свет-ла и Ива и направо седнахме да хапнем дюнери. Оказа се, че до техния блок от-варят ново кафе и решихме да видим как е. И после и Любо и Пешо дойдоха и ни поканиха да пием бира в тяхното обще-житие. Аз отидох САМО защото една ко-лежка живее до тях и мога да я помоля за съвет за една курсова работа.

19:05 – Тази вечер има промоция в любимата ми дискотека – бутилка уиски с БЕЗПЛАТЕН лед и безплатна тоалетна на маса с цели ДВА стола за 79 леваа-аа!!! Няма как да изпусна!!! ... Но нямам чисти дрехи. Отивам до пералните.

21:30 – Нямам никакво време!!! Тряб-ва да се гримирам, да си изправя косата, да се обaдя на Мария да ми донесе ней-ните черни сандали!!!

22:45 – Забравих, че утре трябва да предам една курсова работа!!! Ще я принтирам и ще я дам на някой от моя

факултет да я пъхне под вратата на пре-подавателката. Ох, цял ден не мога да си почина вече!!!

05:00 – Е, изпитът ми е утре – все още имам време да си науча ;)))

Ваня Богданова

It’s sesia time! По-полека с ученето

Някои ще разУчават менютата на новите заведения.

Нещо сочно

Както винаги, колеги, семестърът се изтърколи без да го усетим и остри-ят трън на сесията вече е на милиме-три от задниците ни. Кофти чувство, но няма как.

В такъв тежък момент помощта на най-близките до студента хора е клю-чова. В името на вземането на „изпита при оня гадния” мама и татко спират да мрънкат колко сте безотговорни, съквартирантите самоотвержено чис-тят и мият чинии вместо вас, гаджето написва няколко курсови работи и гри-жовно бърше потта от челото ви, до-като се мъчите над книгите. Ето още нещо, с което приближените на неу-морния учащ ще могат да му помогнат да не се затрие от ученолюбивост в го-рещите юнски дни.

Необходими нещица: - една краставица;

- една кофичка кисело мляко;- вода колкото прецените;- една стиска копър (все тая генно

или негенно модифициран);- щипка сол;- няколко скилидки чесън;- шепа орехи;- съд, който да може да побере гор-

ните неща;- лъжица;- нож;- огромна любов към студента.И така, най- първо трябва да наме-

рите някой да наглежда заблуденият ви студент и да го предпази от преуч-ване. После нарязвате краставицата на дребни кубчета (може и да я настър-жете, стига да разполагате със стоката на лукса не много ръждясало ренде).

Изсипвате ги в гореспоменатия съд, пльоквате киселото мляко и раз-

бърквате добре. После бавничко изсипвате водата и пак бъркате, за да не стане много бучкесто положе-нието. Ако се из-морите, схрускай-те няколко ореха, за да имате сили да разкашкате че-съна и колкото ядки останат и да нарежете копъра. Заключи-телно пак разбърквате всичко, овкуся-вате с олио и сол, охлаждате и носите на детето нещо охладително.

Поне докато изгълта течността, студентът ще забрави за формулите, книгите и колко е гаден оня професор. Ако ви писне да го гледате омърлушен, прибегнете до най- старата студентска

течна 40-градусова панацея. Ако не друго, поне ще смъкне напрежението.

И нека не забравя най- важното – всичко ще мине. Дали тази сесия или следващата, ще ги вземете всичките. И дори няма да си спомняте за „оня гадния”.

Галя Младенова

събитие на месеца: лятната сесия

При нужда от разхлаждане

Какво повече му трябва на човек - къшей сух хляб, стрък чесънец, малко тараторец...

07 - „Шизофренични прояви на нормал-ност”08 - „Orpheus” – English version10 - „ДИНГ”12 – “Orpheus” – ROMATEATROFESTIVAL –

Rome, Italy15 - „Войната, Стената, Свободата” 16 - „В подножието на вечерята” 17- „Думи няма”18 - „Офа”

21 - “Токчета в до мажор” - ПРЕМИЕРА22 - „Някъде, Някога...” - ПРЕМИЕРА24 - „Великата грешница”28 - „ДИНГ” 29 - „Хамлет или три момче-та и едно момиче”30 - „Ах, Бродуей, Бродуей...”

Начало - 19:30 в театралното студио на “Алма Алтер”.Програмата до края на юни

Гювечброй 13/2010, стр. 6

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.com; Blog: svobodenvestnik.blogspot.com

Море по време на кризаЕ-е-е, е-е-е-е-е. И замириса на мо-

ре.Е-е-е, е-е-е-е-е. Да, да, ама не.В днешни времена на тежки фи-

нансови кризи и още по-тежки фи-нансови задължения тази морска пе-сен се забива като нож в жадното за плаж и слънце сърце. Топлите месеци обаче идват, а с тях идва желанието за пясък в обувките и отне-сени от вълните бански. И ако джобът ви е изтънял, а нощем бълнувате плажа в Шкорпиловци, имам реше-ние за вас – вижте моите топли-топли пандишпанови идеи за това как да изкара-те едно незабравимо мор-ско лято в градски условия и не, няма нужда да ми бла-годарите, приемам само шоколадови бонбони и ва-нилов сладолед.

Вие обичате соленото море. Но тъй като то е далеч, бензи-нът е скъп, хотелите – и те, нищо не губите да си докарате морето вкъщи. Първото и най-важно – близко ви е и няма да въртите километраж. Второ – няма да плащате наем за стая, вие вашата си я ползвате толкова години и една стотинка не сте си платили за това. И трето – Черно море е общо, а това у вас си е само ваше!

Хубаво е поне да имате вана. Но ако нямате – не унивайте. Сигурна съм, че в някой килер грижливо па-зите бебешкото си корито. Е, може да ви е малко тясно, но пък навява мили спомени. Водата от чешмата е студена, но пък е евтина. Ще си пред-ставяте, че се къпете сутрин рано в морето, когато водата още не се е за-топлила. Ваната/коритото следва да бъдат изнесени на детската площад-ка в близост до местожителството ви, където има хем пясък, хем бурни деца, които да ви го хвърлят в очите,

хем баби, които да ви обсъждат. Е, вярно е, че на истинския плаж баби-германки обсъждат телесата ви, а на детската площадка баби-партизанки обсъждат вашия курорт от подръчни средства в центъра на София, но това не бива да ви натъжава. Дори напро-тив – мотивирайте се! Тръснете два-три пъти със солницата във водата,

разбъркайте хубаво, все едно вълно-ломът идва, вземете една маруля и си я резнете във водата на водорасли. А след употребата с малко оцет става салата един път.

Опънете хавлиената си кърпа без да ви пука, хем ще хванете тен, хем можете да си хванете и някоя самот-на майка. Нищо не ви пречи да си взе-мете една бира за 60 стотинки, а за дамите - специален летен коктейл от компот от джанки (реколта 2006).

Вашето градско морско лято ще бъде хубаво, ако вие си го направите такова. Пък и кръчмите в града са съ-щите като тези на морето – тарикати-те са все едни, боят си е все един, вод-ката – и тя. Хубаво нещо са летните почивки... Но преди да се впуснете в тях помнете най-важното – за да стиг-нете до ваканцията, трябва първо да прегазите сесията! Мачкайте наред! :)

Десислава Нeдялкова

Хамбар в центъра на

София

Бистро „Любимото” – уютно кътче

„Не съм виждала хамбар, ама това прилича на плевня.”

И то една от най-яките плевни, в които сте стъпвали. В „Хамбара” на никого няма да му направи впечатле-ние, ако се поовъргаляте по земята като магаре, издавате странни звуци като пернат добитък или се напиете като прасе. Поне ще знаете, че сте се намирали в шашава арт обстановка, че пиенето е било скъпичко, но качест-вено, и, най-важното – пълно е с хора, които са по-чалнати от вас.

На ул. „6-ти септември” 22 (или просто в шестото ъгълче на малките пет кьошета) всичко си остава между 4-те паяжинясали стени и двете голе-ми дървени фигури зад бара. Според легендите някога тук се е помещавала тайна печатница на Георги Димитров и до днес се е запазила романтиката от едно време. Единственото освет-ление са свещи, а вдъхновението е

толкова концентрирано, че можете да го нарежете на кубчета. Ще се влеете в потока на хората, които са различни, мислят нестандартно и правят, пият и пушат това, което им харесва.

В малките часове на нощта можете да очаквате всичко – летящи бутилки от бира, предложения за нестандарт-ни сексуални комбинации, запознан-ства със странни птици. Нашият съвет е да пробвате – опредлено е различ-но, забавно и не представява голяма заплаха за живота и здравето Ви.

Галя Младенова

Един хубав вторник след лекции с колеги решихме да „мръднем малко” от обичайните за нас бирарии и пица-рии в района на Ректората към „Люби-мото”, което се намира на ул. Парен-сов 25 (пряката преди Попа в посока Ректората > НДК) и да проверим защо е любимо.

Първото нещо, което ни направи впечатление, когато влязохме във вътрешния двор, беше интериорът – дървени масивни маси и пейки, чудна градина, която те кара да се пренесеш

на някое тихо и спокойно място. Вто-рото бе усмивката на сервитьорката, която ни посрещна.

За менюто може да се каже, че има всичко, което едно добро заведение предлага. Цените са нормални и не се чудиш какво точно да си поръчаш, за да се нахраниш, без да се разориш. Що се отнася до самата храна – мо-же да задоволи всеки вкус. Ако нещо не фигурира в менюто, няма проблем. Кажете какво точно желаете да по-хапнете и готвачът ще го приготви. Храната е топла и вкусна и не чакате поръчката си докато умрете от глад. Голям плюс е, че „Любимото” си има страница в интернет, на която човек може да се осведоми за всичко - http://www.lubimoto.com/bul/page/home.html.

Какво друго да кажем? Приятна обстановка, добра кухня и любезно обслужване. Определено бистро „Лю-бимото” вече е сред нашите любими места за похапване.

Жени Гутева

Пандишпанови философии

Снимка: Явор НиколовСнимка: Албена Николова

Хоризонтално1. Български сериал по bTV7. Баща на съвременната астрономия8. Време за изпити10. Град на Маите11. Кукла на конци14. Сладководна риба без люспи16. Костни образувания в устната кухи-на17. Планински ледник; Леден блок, кой-то се движи бавно19. Южна съседка на България22. Зърнена култура25. Хромон на щастието26. Миещо средство27. Условен знак, преплетени в едно две или повече начални букви28. Летателен апарат от началото на ХХ век29. Моделиер30. Жилещо насекомо, преносител на Малария

Вертикално2. Мерна единица за време3. Салонен танц за двойки в 4/4 такт4. Тестено изделие от кори5. Отсъствие на шум6. Остаряло название на плавателен съд9. Майстор, изработващ изделия от скъпоценни метали и камъни12. Изкуство за прегъване на хартия13. Първото пролетно цвете15. Накит, огърлица18. Средновековен професионален бо-ец20. Звезда с пет лъча (окулт.)21. Иглолистно дърво23. Вещество съдържащо се в тютюна24. Бозайник с бодли

Речник: монограм, Чинченица, фокстрот

КРЪСТОСЛОВИЦА

судоку

На 17 май в клуб ресторант „Яйцето” се получи необикно-вено раздвижване и суетене – започваше ежегодният турнир по шах, организиран от Студентския съ-вет на СУ „Климент Охридски”. Уютни-ят и същевременно тържествен вид на залата спомогна за приятното протичане на турнира. Желае-щите да се включат бяха 49 и се оказаха

повече от предвидените места. Въпре-ки това всеки получи своя шанс да се изяви пред черно-бялата дъска. В 16.00 часа часовниците бяха включени и ус-кореният шах започна.

Международни шампиони се оказ-ваха лице в лице с аматьори, но именно това беше очарованието на състезани-ето. То продължи почти четири часа и завърши с най – напрегнатите послед-ни четири партии, които определиха по-бедителите. Призът гросмайстор граб-на Христо Велчев, 4 курс Културология, след оспорвана партия с Владимир Тошев, 1 курс, Право. Третото място за-служено получи една от трите достойни представителки на нежния пол - Мария Владимирова, 1 курс Публична админи-страция, следвана от колегата си от 4 курс Георги Матеев. Вечерта завърши с грамоти, купи и почерпка. Информация за пълното класиране може да намери-те на http://students.uni-sofia.bg/.

Косара Белниколова

Мъжкият футболен отбор на Со-фийския университет зае трето място в крайното класиране на студентското първенство в столицата. По този на-чин възпитаниците на треньора Геор-ги Игнатов си извоюваха правото да продължат във фазата на директните елиминации на републиканското пър-венство, които ще противопоставят на футболния терен университети от цяла България.

Преди началото на пролетния по-лусезон нашите момчета имаха редкия шанс за първи път в историята на над-преварата да се преборят за титлата. В крайна сметка малко не им достигна да се окичат със златните медали. Без проблеми бяха регистрирани разгро-мни победи над ВТУ (4:1), ВСУ (10:1), МУ (8:1) и НБУ (4:0). Дерби срещата срещу силния състав на АМВР завърши при резултат 1:1, като двата отбора си раз-мениха по едно полувреме. През пър-вата част „полицаите” откриха, но след почивката СУ изравни, а до края из-пусна редица шансове да се поздрави с краен успех. Всъщност мачът, който решително препъна момчетата на Ге-орги Игнатов беше срещу традиционно неудобния противник УАСГ, който та-зи година се свлече назад в крайното класиране. СУ загуби с 0:1, като изне-се най-безличното си представяне за целия сезон. Така в крайна сметка от-борът на Алма Матер взе бронзовите медали – на две точки от втория НСА и на три от първенеца МГУ. Четвърти и също с промоция за републиканското остана ТУ. Победа срещу УАСГ на прак-тика щеше да значи шампионска титла

за тима на СУ, тъй като при равни точки с МГУ нашите имаха предимството от спечеления директен двубой с „миньо-рите” – 1:0 още в първия кръг.

Мъничко не стигна на момчетата да станат шампиони. Успехът наистина щеше да е сериозен и да остане в ис-торията. Една конкретна грешна стъпка обаче им попречи. Отборът на УАСГ ся-каш беше подценен, настроението в ко-лектива беше за лесна, рутинна побе-да и това се превърна в препъникамък за шампионските амбиции на нашите. При все това трябва да се признае, че втора поредна година СУ прави силен сезон и неизменно намира място сред челниците. Заслужават да бъдат отли-чени всички състезатели от ядрото на формацията – капитанът Станислав Губеров, вратарят Ивайло Драгиев, за-щитниците Димитър Ялъмов, Кристиян Бангеев, Живко Желев, Мариян Зоров, халфовете Димитър Чолев, Мартин Илиев, Благомир Александров, напа-дателите Светослав Кацаров и Ивайло Пантелеев, чуждестранното присъст-вие в лицето на Николаос Карикис, Трайче Пенков и Реджеп Йегит, раз-бира се наставникът Георги Игнатов и всички останали, записали повече или по-малко участие в срещите.

Тегленият жребий определи Русен-ския университет за съперник на СУ в плейофа на републиканското. Двубоят се игра след редакционното приключ-ване на броя – на 28 май в Севлиево. Останалите двойки са МГУ срещу Пло-вдивски университет, НСА срещу ЮЗУ Благоевград и ТУ срещу ЕКИУ Плов-див. Победителите в тези двубои ще

оформят финална четворка, а полуфи-налите и финалът ще се изиграят меж-ду 1 и 3 юни в града под тепетата.

Като прекрасен завършек на редов-ния сезон и прелюдия към сблъсъците от елиминационната фаза на републи-канското първенство дойде и триум-фът на момчетата в ежегодния спортен фестивал в Истанбул. В груповата фа-за бяха записани победи над домаки-ните от Богажичи с 4:1 (с голове на Ял-ъмов – 2, Карикис и Камджилов) и над Сейнт Жозеф (Ливан) с 3:2 (Ялъмов, Губеров и Камджилов), както и равен-ство 1:1 (Кацаров) срещу университета на Гранада (Испания). В полуфинала беше преодолян тимът на Брашов (Ру-мъния) с минималното 1:0 (Ялъмов), а на финала отново бяха повалени дома-кините от Богажичи след равенство 0:0 в редовното време и победа 4:2 след изпълнение на дузпи. Точни от бялата точка бяха Ялъмов, Губеров, Кацаров и Здравков, а вратарят Драгиев спаси две дузпи. Димитър Ялъмов се изяви като умел голмайстор с цели пет по-падения в противниковите врати. Така в третото си участие на майския фест, след досегашни второ и пето място, СУ най-накрая се поздрави с отличието за най-добър отбор на турнира.

Така един успешен футболен сезон е към своя край, макар и да остава чув-ство на разочарование от изпуснатото първо място в столичното първенство. Но пък титлата в Турция ознаменува добрите игри на момчетата и даде на-дежди за призово място и на републи-канското първенство.

Ангел Иванов

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.com; Blog: svobodenvestnik.blogspot.com

Спор(т)стр. 7, брой 13/2010

Спортовете в университетаФехтовката не е само за аристократи

Фехтовката в СУ няма нужда от реклама: всеки, който се е опитвал поне веднъж да стигне до заветните списъци с групите, знае, че местата за този спорт свършват за отрица-телно време. И ако мотивите за ре-шението ви са били, че хич няма да си давате зор, длъжни сме да ви раз-очароваме - фехтовката не е правил-ният избор за: хора със слаби колен, хора, които успяват да намерят и да се блъснат в единствения уличен стълб, хора, склонни към самоубий-ство, зиморничави хора (залата си пада студеничка), дезориентирани хора... Мъничка утеха: пишещата те-зи редове притежава всички гореиз-броени достойнства и не само, че не е убила никого (засега!), а и дори е отличничка с рапирата.

При все това, фехтовката в Алма матер има какво да предложи дори и на най-апатичните и предубедените – стига да се справят с откриването на залата (в стадион „Академик“ до зала „Фестивална“). До нея се стига като изкачите нещо като кула, която не е много добре осветена, но какво пък – знаем, че фехтовката е аристо-кратичен спорт.

Като изключим няколкото дреб-ни неудобства (като скосения таван и съблекалните в залата), занятията по фехтовка протичат много прият-но. И двамата преподаватели – гл.ас. Филип Шабански и Жеко Маринов - са изключително разбрани и прият-ни личности, които освен, че ще ви запознаят с АБВ-то на спорта (като как се стои в правилен ангард, раз-ликите между шпага, рапира и сабя, четири от основните защити, защо левичарите са по-привилегировани във фехтовката и още много), ще ви развличат със забавни истории. Ще разберете, че сценичният бой от „Дон Жуан“ в Народния е мислен именно от тях и че Деян Донков е истински запален по сабята (все още не сме го засичали в залата, но вие може да имате повече късмет). Ако идвате в някоя от следобедните групи (понеделник-четвъртък от 14 и 15 часа), може да имате шанса да се насладите на истински бой между преподавател и някой от напредна-лите ученици – вярно, не е толкова зрелищно като по филмите, но там пък има монтаж. А и е доста по-труд-но. Но и вие няма да минете, без да се поизпотите: тренировката задъл-жително включва десетина обикол-ки на залата плюс няколкоминутна разгрявка. Ако все пак изберете фехтовката, няма как да сбъркате, защото излизането с усмивка и по-ложителни емоции от залата е га-рантирано.

Елена Геренова

Футболистите ни с титла в Истанбул и трети в СофияОтборът играе срещу Русе на републиканско

Културолог матира конкуренцията

Победителите в турнира

Редакция:Главен редактор: Жени ГутеваОтговорен редактор на броя: Галя МладеноваНаблюдаващ: Крум БлаговРесорни редактори: Ваня Богданова, Денка Колева, Десислава Желева, Косара Белниколова,

Страхил Василев, Тодор КовачевПредпечат: Десислава Гичева,Жени Гутева, Галя МладеноваСнимки: Авторите, Николай Николов, Явор Николов Броят е приключен редакционно на: 30 май 2010За контакти:

Е-mail: svoboden.vestnik@gmail.comBlog: svobodenvestnik.blogspot.com

Печатница: Университетска печатница

До там и обратноброй 13/2010, стр. 8

Европа е кръчма. Кръчма, в която двама българи, литовец, англичанка и французойка с алжирски корени седят на една маса и говорят за свободата, Исляма, корана и демокрацията. После се скарват, смеят се, пият заедно. Не е ясно какво ги е събрало, но по някакъв необясним начин всички се чувстват у дома си на един диван на хиляди кило-метри от родните си места.

Европа е Вавилон.Вавилон на обърканите идеи, мисли

и на лутащите се като свободни елек-трони млади хора, тръгнали да опозна-ват своята нова държава, прескачайки спокойно племенните граници, които са окончавали света на техните дядовци допреди двайсетина години.

Европа е дискотека,в която двама пияни българи учат

същите тези французойка, англичанка, литовец, а с тях и няколко случайно на-мерени италианци и испанци да танцу-ват...ръченица... Това беше третият ден.

Всъщност, всички тези хора се на-мериха по някаква странна случайност, включваща декадентски бар, много бира и дъждовен ден в Йорк. Двамата българи пътуват на стоп около Великобритания, момичетата са студенти, а литовецът се е съгласил да приеме българите да спят у тях. След тричасов нелеп и просташ-ки бирен разговор между българите за

с т о я щ а т а срещу тях французой-ка, тя най-накрая ос-ъзнава, че те са идиоти и решава да ги заговори първа. "От къ-де сте момче-та?" "Познай" - отговарям аз с възможно най-чаровната усмивка, която мога да направя след 6 бири. "Ис-пания?", "Не", "Италия?", "Не", "Португа-лия?", "Не", "Хм....Аржентина?", "Не". "Не мога, предавам се", "От България сме". "България!? Че там не живеят ли високи руси хора с големи бели шапки?"... След това сядаме на масата им и се случва описаното в горния абзац. Идва и лито-вецът, с когото се скъсваме да говорим

мръсотии за французойкатана руски,

безкрайно доволни от славянска-та следа, която ни събира. "Ета очен прекрасная пльоха" (не се сърдете за руския ми, аз всъщност не знам и ду-ма руски, но след един определен ал-кохолен градус някакъв специфичен и неизвестен на западните учени център в мозъка ми се отключва и започвам да

го говоря с лекота и особена образност). След това моми-четата питат дали ще ги заве-дем на дискотека. Ние няма как да не го направим. И тъкмо когато всичко се подрежда по най-добрия възможен начин за нашите италиано-испано-португалски задници, ние из-мисляме пращяща от гениал-ност идея, достойна за всеки потомствен сваляч, отраснал в Люлин или Обеля. Ще чер-пим момичетата. Въпросът е, как обаче. Отиваме на бара - какво, какво..."четири двой-ни, чисти водки". Барманът ги налива, щраква на касата и отсича: "30 паунда"."Неееее, как 30 паунда?

Като е толкова скъпо, няма да купуваме коли или сокове. Майната му". Носим

финия си и изискан подарък на момиче-тата, които гледат водките си известно време с недоумение, опитват ги... "Как-во, по дяволите е това", "Е, как какво, чиста водка", отговаряме ние с невин-но-глуповати усмивки. "Момчета, това е адски обидно...отвратително!" Ние се

опитваме неумело да им обясним, че та-ка я пием в България, че не сме искали да ги обидим, но неизбежно си връщаме образа на високите руси хора с големи бели шапки в очите на французойката. Катастрофата ни потапя в балкански фатализъм, изпиваме водките си на екс и решаваме да учим всички на ръ-ченица. Скоро в дискотеката в Йорк се извива ужасяващо по формата и ритъ-ма си хоро, към което се присламчват пияни италианци и испанци... После ни гонят от там, а момичетата си тръгват, изживели шока от нашествието на "но-вата Европа" и нейното фино оръжие за сексуално поразяване - двойна чиста водка.

Събуждаме се у литовеца. Отварям очи и се заслушвам в музиката, която кънти в кухнята. Чалга. Затварям очи. Отварям ги отново. Пак чалга.

"Братле, пиян ли съм още?“Изтичваме до кухнята, където наши-

ят литовец и германската му приятел-ка танцуват нещо подобно на тиролски танци, а от лаптопа гърми гласът на Ивана. След това ни готвят закуска, до-като литовецът обяснява, че иска да има топки, големи колкото кокоши яйца... По-сле слушаме Тони Стораро и Горан Бре-гович. Щастието е пълно. Снимаме се с кофа за боклук, на която пише Йорк, германката ни изпраща до спирката, прегръща ни и... отново на път. Странно нещо е пътят, предвид последните ни срещи. Всъщност, предвид повечето ни срещи.

Ако искате да разберете какво се случва през останалата част от пъ-тешествието, посетете http://napredinagore.blogspot.com/.

Петър Станчев

Плис - плис хороскоп

Европа е кръчма

Овен: Той обича пътешествията и приключенията. Да се излежава на плажа по цял ден за него е истинско изтезание. По-лошо от това е само ако се налага да учи за поправителната се-сия през септември. Овенът има нужда от простор, разнообразие и открива-телски елементи в почивката си. Зато-ва му препоръчваме да отиде в някоя затънтена балканска местност или на екзотично пътешествие в джунглите на Южна Америка. Пожелаваме му да из-живее приключението и по възможност да се върне жив и здрав през октомври.

Телец: Идеалната почивка за него е вкъщи. Няма нищо по-хубаво от ста-ване в 13.00, хапване на корем без да се бърза за лекции и всякакви други ди-вотии, следобедна дрямка, последва-на от следобедна закуска, а след това приятна вечерна разходка в парка. Ако не стигне до парка, телецът е удовлет-ворен и с разходка до близкия магазин за сладолед. Все пак истинската кулми-нация в неговите забавления е приятна вечер сред приятели, музика и приказ-ки. Дълбоко в душата си той е романтик от битов тип и знае как да превръща баналното ежедневие в незабравими мигове.

Близнаци: Папараци, папараци! Те вече са се запасили с батерии за фо-тоапарата, билет до някоя европейска столица, за чиито архитектурни забе-лежителности са изчели всичко в ин-тернет, брушурка „10 местта, на които задължително трябва да се снимате” и огромна доза ентусиазъм. За близ-наците не е достатъчно да отидат и да видят. Не, те трябва да направят и ку-пища снимки. Първо, защото са много разсеяни и имат нужда от припомняне къде са били миналата година. И второ,

така задоволяват другата своя страст – обясняването с часове на всеки, готов да ги слуша, тая снимка откъде е, какво е това на нея, какво се правили преди и след като са се снимали, защо небето е в тоя странен цвят, а спомних сега, че тогава бях с жълтото яке... сещаш се, онова, което си купих...

Рак: Романтичнен круиз ще е ваша-та ваканция мечта. Фин морски бриз ще раздвижи нежните кътчета на душата ви. В него се улавя лек приключенски привкус, но не прекалено, за да не ви горчи и да разваля удовоствието. И от вас не се иска нищо друго освен да се наслаждавате на момента. Не е нуж-но да си цапате ръцете, да се морите в обикаляне напред назад. Лежите по цял ден и чакате величествения залез, който да щракнете, за да си го качите на десктопа през октомври. Хакуна ма-тата!

Лъв: За лъва - нищо по-лошо от хотел пет звезди на брега на морето с басейн, сауна, джакузи и собствен минибар. Той е цар, живее по царски и дори когато си почива не смее да се освободи от своята царственост. Пре-поръчваме му една седмица в Лас Ве-гас – градът на кралете, където може на воля да изхарчи последните пари от последната си стипендия, да се ожени царствено за една нощ за някоя нощна кралица с фалшив диамант на пръста. Важното е да има какво да разказва после на колегите.

Дева: За нея е важно всичко да е добре планирано и организирано още от март месец. Планински, морски, чуж-дестранен курорт – за нея няма голяма разлика. Тя ще си прекара на всякъде по един и същи начин. Девите приемат всичко буквално и за тях почивка значи

да си лежат, да си четат някое списание и да си почиват. Нищо повече, нищо по-малко. Хората около тях трябва да се погрижат за спокойствието и комфорта им. Девита са си заслужили отдиха.

Везни: Те обичат романтичните пъ-тешествия. Но за разлика от раците, те имат нужда да им се случват нещата, не просто да им се наслаждават. Ако им се отдаде възможност, те биха посе-тили някой екзотичен карнавал, където ще се слеят с тълпата и ще се забавля-ват до припадък. Друга добра възмож-ност е пътуване до Венеция, където задължително ще преобърнат някоя гондола в желанието си да видят какво има долу в канала.

Скорпион: Не му личи, но той е върл купонджия. През цялата година скорпионите са изключително сериоз-ни и отговорни в ученето, но дойде ли юли, нещо им става. Те пощуряват и в главите им са само дискотеки, нощни къпанета, партита до зори и какви ли не други щуротии. Когато на всички други вече им се спи, краката ги болят или просто са изчерпани от идеи какво да правят сега, скорпионът тепърва се е завихрил. Ако не можете да му смогне-те на темпото, няма значие. Той и сам може да си направи купона.

Стрелец: Ето още един купонджия и приключенец. За него купонът никога не е спирал, но лятото му дава така же-ланата свобода да стегне куфара и да запраши по пътищата. Стрелците оби-чат да пътуват в колата си. Те са като сраснати за нея. Тя ще ги откара там, където е купонът. За да се забавлява стрелеца най-важното е около него да има хора, много хора, на които той да разказва шантавите си истории. Ако това се случва и докато фучи със 100

км/ч по магистралата, със свалени про-зорци, надул музиката до дупка, значи е намерил истинското щастие.

Козирог: Ваканцията той ще пре-кара по един изключително забавен за него начин. Ще се забие в рибар-ския магазин, където ще прекара дни наред в подбирането на идеалните за стръв кукички и каквото още там му е нужно. После ще прекара още няколко дни, обикаляйки в пустошта около ре-ката на село, за да намери онова обе-товано парче земя, където рибата ще кълве, а хората няма и да посмеят да стъпят. Останалата част от почивката си ще прекара там сред спокойствие и тишина, отдаден до край на изкуството на риболова. Важното е да е съвсем сам, присъствието на друго човешко същество просто накърнява съвършен-ството и хармонията на природата. На-слука!

Водолей: Това, което иска водоле-ят, е безплатен пропуск за всички въз-можни концерти, кинопрожекции, фес-тивали и т.н. Дайте му култура, но нека е шумна, завладяваща и сред търпата. Водолеите обичат да бъдат сред хора, но не и да си пилеят времето в разглеж-дане на някаква мъртва история, оби-каляне по чукари и гори, обръщане от кълка на кълка на плажа. Те са купон-джии, които обаче подбират купоните си.

Риби: Традиционното море е иде-ално за тях. Романтични и изтънчени, рибите ще се насладят докрай на спо-койната почивка на брега на морето. Да събират мидички, да се разхождат по плажа, да се повозят на виенско ко-лело – това ги връща в детството и ги зарежда с положително настроение за октомври. Денка Колева