СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ

КАТЕДРА “КЛАСИЧЕСКИ ИЗТОК”

РЕФЕРАТ

на тема: СИКХИЗЪМ –ФИЛОСОФИЯ БЕЗ МИТОЛОГИЯ

по дисциплината: Философия на Изтока

Студент: Преподавател:

Ина Стаменкова, фак. № 78283 проф. Иван Камбуров

4-ти курс, специалност „Индология”

1

Гуру Нанак полага основите на Сикхи (Сикхизъм) по време на Ренесанса, когато учени са поставят под съмнение някои от концепциите на Църквата в Европа. Достатъчно трудно и рисковано е да се предизвикват религиозните власти по това време. Роджър Бейкън, християнски монах от XIII в., прекарава последните четиринадесет години от живота си в тъмница. Причината е, че написва, че в търсенето на истината опитът и наблюдението са действителни предизвикателства за безкритичнто приемане на духовните и светски власти. През пролетта на 1633 г. Църквата хвърля в затвора и Галилео Галилей, който оспорва идеята, че Земята е центъра на вселената. Изтича време, докато се приеме научния подход. Не беше отдавна, когато Ватикана поднеся извиненията си за арестуването на Гелилей, като предпазливо признава еволюцията за „нещо малко повече от просто хипотеза“. Докато напрежението между религия и наука никак не е малко, докато общоприетото отношение може да игнорира Дарвин и го прави, технологичният напредък е факт и означава само едно – науката набира надмощие. Всеизвестно е, че живеем в епохата на науката (технологиите) и всеки ненаучен или алогичен принцип, който се поддържа от религията, е малко вероятно да просъществува.

През този период на религиозен контрол и развитие на науката Гуру Нанак предизвиква древната митология и ритуали, в които южна Индия е окована от векове. Той разпространява научно и логично звучаща философия с универсална приложимост, известна като Философията на Нанак. Проповядвана и обогатявана е от деветимата Сикх Гуру от училището на Нанак. Всеки последовател на тази философия се нарича „сикх“, а самото философско учение - „сикхи“. Терминът е от панджаби и от него произхожда англиканизираното „сикхизъм“.

А названието „сикх“, намира корените си в санскрит и означава „ученик“.

Сикхите считат себе си за ученици и последователи на Гуру Нанак (1469–1539) – основоположник на религията. Те следват Нанак-пантх (пътя на гуру Нанак).

Гуру Нанак е роден на 15 април 1469 г. близо до Лахор. Баща му, Калу Мехта, е чиновник – работи за мюсюлманския земевладелец Раи Булар

2

Бхати. Още от малък Нанак проявява интерес към религиите, изучава исляма и хиндуизма и се проявява като философ и поет. Често спори с учителите си, като твърди, че външните прояви на преклонение пред Бог като поклонническите пътувания, аскетизма и покаянието, ритуалите, както и социалното положение в обществото са по-маловажни от духовната промяна, познанията, променящи личността, състраданието и добрите дела.

Нанак се жени за Мата Сулакхани и работи като счетоводител, но в свободното си време продължава да се занимава с духовна дейност, философия и религия. Веднъж, за да изпита търговския му нюх, баща му му дава пари и го изпраща да осъществи някакви сделки. Нанак обаче раздава цялата сума на бедните, бездомните, свещениците и гладните, а когато баща му го упреква за стореното, Нанак отговаря, че това е най-добрата инвестиция.

Един ден, вече на тридесет години, той отива на река Бейн, за да пречисти тялото и душата си. Три дни по-късно се връща вкъщи. Хората вече мислели, че се е удавил. За всеобщо учудване, лицето му сияе, а в очите му блести божествена искра. От този ден нататък, той започва да проповядва, че Бог е един. Стои над живота, смъртта и над кръговрата на времето. По негова воля е създадена Вселената.

В своите речи Гуру Нанак често повтаря, че няма хиндуисти и мюсюлмани, че всички са равни независимо от кастовото си положение, цвета на кожата, религията, която изповядват, възрастта си, пола и социалния статус. Това слага началото на сикхизма като религия. За да събере повече знания и да разпространи своето учение, в периода 1500 – 1524 г., Гуру Нанак прави пет дълги пътешествия, като изминава хиляди километри през Индия, Тибет и Арабия. Традициите и философията на сикхизма са установени от десет Гуру в периода 1469-1708 г. Всеки един от тях затвърждава и добавя към посланието и учението на предишния. Подредени са, както следва:

1. Гуру Нанак

2. Гуру Ангад

3. Гуру Амар Дас

4. Гуру Рам Дас

5. Гуру Арджан Дев

6. Гуру Харгобинд

3

7. Гуру Хар Рай

8. Гуру Хар Кришан

9. Гуру Тегх Бахадур

10.Гуру Гобинд Сингх

Гуру Гобинд Сингх е десетият, последен в човешка форма. Преди смъртта си,

той заявява, че Гуру Грантх Сахиб ще бъде последен и вечен Гуру на

сикхите. Основната свещена книга на сикхите, Guru Granth Sahib или още

Adi Granth, е написана в периода 1469-1708 г. и е обявена от десетия,

последен гуру, Гобинд Сингх, за негов приемник. Така текстовете са обявени

за свещени, а самата книга е със статут на жив гуру.

Ади Грантх се приема като откровено слово на единствения Бог, предавано

на хората чрез истинските Гуру. Съдържа в себе си проповедите на Гуру

Нанак, химните на Гуру Арджан (който започва компилирането на книгата) и

тези на предшествениците му, множество поетични и музикални форми,

както и отговори на въпросите, свързани с Бог: какво е Бог, как да се живее

богоугоден живот, как е създадена Вселената и какво представлява тя. Може

да бъде намерена информация за звездите, галактиките, планетите, животът

като цяло. Свещените текстове са написани на гурмукхи, писменост,

използвана в Пенджаб. Някои от текстовете са на санскрит, а общият брой на

страниците е 1430.

Гуру Грантх Сахиб стои на централно място в храма, върху висока

платформа, наречена Takht (трон). На книгата се оказват почести като на

царска особа – молещите се сядат по-ниско от нея с длани, прибрани за

молитва. Покриват главите и събуват обувките си, измиват краката и ръцете

си. За да бъде чист въздухът около нея, се използват специални ветрила, над

символичния трон се поставя балдахин, а листовете ù се докосват само с

измити ръце. Всяка сутрин свещената книга се отваря на специална

4

церемония – „пракаш“, призоваваща божествената светлина, която излиза от

душата на всеки човек при неговото раждане.

Сред основните ценности на сикхизма са:

Равенството – всички хора са равни пред Бог. Не се толерира разделение по

кастова или социална принадлежност, раса, пол, възраст, образование, цвят

на кожата, финансово състояние. За сикхите всички хора са техни братя.

Личните права – всяка личност има право на живот, но това право е

свързано с определени задължения: ранно ставане, медитация, честен труд,

грижа за семейството, скромно поведение и хранене, радост от малките неща

в живота и от самия него, позитивност, подкрепа на бедните и нуждаещите

се, състрадателност и мъдрост. Човешкият живот е по-ценен от всички

останали неща, ето защо всеки трябва намери Бога в себе си и да живее

според неговите повели.

Един от трите стълба на сикхизма е Kirat Karoo или усърден и честен труд

за благото на лиността, семейството и обществото и отхвърляне на леността,

мързела и измамата.

Seva – безвъзмезден труд в служба на другите, който включва работа в

сикхските храмове – Gurdwara, домове за стари хора, болнични центрове,

социални центрове, оказване на помощ при природни катастрофи и

катаклизми.

Naam Japoo – помненето на Бог чрез медитация, пеене на химни от

свещената книга, споменаване на фразата Waheguru („Бог е прекрасен“),

постигане на уравновесеност и покой на мисълта. Практикуване на Naama –

обединяване на разума на човека с божествения разум, посредством

медитация.

5

Kirtan – пеене на химни или мантри, възхваляващи Бога, в съпровод на

различни музикални инструменти. Когато киртанът се изпълнява

индивидуално, той носи името Japa.

Vand Chakna – разделяне на притежаваното с другите и използването му

като общонст, означава извършването на благотворителни дейности

(заделяне на около една десета от спечеленото за благотворителност),

подпомагане на нуждадещите се и бедните и подпомагане на останалите

членове на сикхската общонст, когато се налага.

Животът, заедно със семейството и отглеждането на децата също са сред

ценностите на сикхизма.

Приемане на волята на Бог, което означава приемане на добрите и лошите

неща в живота като неделима част от Божия промисъл.

Спазване на четирите основни житейски задължения: истината, щастието,

медитацията и размисъла и обединяването на човешкото с божественото,

чрез помненто не Бог и стремежа за съвършенство.

Вярванията на сикхите се състоят в приемането на един единствен Бог. Той е

Създател, Пазител и Разрушител. Не може да вземе човешка форма. „Няма

нито баща, нито майка, нито синове, нито братя“(Гуру Нанак)

„Огън да покоси този, който твърди, че Бог е роден. Нито се ражда, нито

умира. Всепроникващ е Господарят на последователите на Нанак“ (Гуру

Арджан Дев).

Стремежът в живота на човека е прекъсването на цикъла от прераждания и

сливането с Бог. Това може да се постигне със следване на ученията на Гуру,

медитация и извършване на вярна служба и благотворителност.

Петте основни порока са: Kam (сладострастие), Krodh (гняв), Lobh

(алчност), Moh (светска привързаност), Ahankar (гордост). Този, който може

да ги преодолее, ще достигнете спасението.

6

„Петимата крадци , които живеят с това тяло са сладострастието, гнева,

алчността, привързаността и егото. Те крадат от нас амброзия, но

егоцентриците не го разбират и никой не слуша техните викове. “ (Гуру Амар

Дас).

Отхвърлят всички форми на слепи ритуали като постене, религиозно

вегетарианство, поклонения, суеверия, йога, както и всички останали

проявления на идолопоклонничеството.

Окуражава се воденето на нормален семеен живот. Безбрачие или

себеотрицание не са задължителни за постигане на спасение. Поклонникът

трябва да живее живота си, като бъде воин, ученик и пази ума си чист.

Есенцията на сикхизма е обобщена от гуру Нанак с думите: „Реализацията на

Истината е по-висша от всичко останало. Единственото по висше е

праведният живот.”

Петте „К” на сикхите са израз на принадлежността им към общността и

тяхната вяра. Тези принадлежности се носят постоянно от тях, както им е

завещал десетият Гуру – философът, воин и поет Гобинд Сингх. Те показват

принадлежността към Кхалсата.

Kesh – поддържането на дълга коса, която никога не се

подстригва. Косата символизира сила и святост, приемане на

даровете на Бог, отричане от привързаността, нуждите на тялото

и стремеж към духовно извисяване. Същото се отнася и за

брадата.

Kangha – малък дървен гребен. Той е символ на чистотата,

използва се два пъти на ден за разресване на косата и брадата.

Kara – метална гривна, която се носи, за да напомня, че каквото

и да прави човек, трябва да спазва напътствията на учителите и

7

божиите закони. Напомня за безначалието и безкрайността на

Бог, принадлежността към Кхалсата и действията, изпълнени със

смирение и благородство. И богати, и бедни, носят метални

гривни.

Kirpan – къс кинжал, с който да защитават себе си и тези, които

са в беда. Истинските сикхи не могат да отминат с безразличие

страданията на невинните и онеправданите и насилието над тях,

или пък да ги възприемат като нечие чуждо задължение.

Kacchera – специален вид бельо, което е лесно за изработка и

поддържане и позволява по-голяма свобода при езда и водене на

битка, за разлика от традиционното дхоти. Показва чувството за

дойстойнство, чест, благоприличие и скромност.

Кхалсата е създадена от десетия гуру – Гобинд Сингх. Представлява

военно обединение на сикхите за защита на тяхната вяра и сикхската

общност, чието съществуване се налага заради разрастващата се власт на

моголите.

Историята разказва, че през 1699 г., по време на празника на плодородието

вайсакхи, Гобинд Сингх излиза пред своята палатка с меч в ръка и призовава

всички, които са готови да дадат живота си за сикхската общност, да

пристъпят към него. Един от сикхите пристъпва напред – Дая Рам, и предлага

главата си. Гуру Гобинд влза с него в палатката и след това излиза с

окървавен меч. Същото се случва с още петима доброволци. Накрая те излзат

от палатката невредими и биват наречени от Гуру Гобинд Сингх Panj Pyare

(петимата възлюбени). Те се казват Дая Рам, Дхарам Дас, Химат Раи, Мохкам

Чанд и Сахиб Чанд. Гобинд Сингх взима метална купа, пълни я с вода,

поставя в нея захар и я разбърква с двуостър меч, произнасяйки свещени

8

думи. По този начин приготвя течността за церемонията Amrit Sanchar или

още Khande di Pahul. Приготвянето на водата за церемонията означава, че

посветените в Кхалса трябва винаги да се борят срещу неправдите и

потисничеството (разбъркването на водата с двуостър меч), но да помнят, че

действията им не произлизат от омраза и егоизъм (захарта във водата). Той

им дава титлата Сингх, означаваща лъв, а по-късно на жените се дава титлата

„Каур”- принцеса.

Войната не е самоцел за сикхите, те смятат, че към нея трябва да се

пристъпва само тогава, когато всички останали средства са изчерпани.

Мотивът никога не трябва да бъде съперничество, отмъщение или омраза, а

защита на справедлива кауза. Свещените места не трябва да бъдат

осквернявани или нарушавани, а към пленниците трябва да се проявява

милост и те да не бъдат наранявани.

Забраненото поведение на сикхите включва:

Да сплетничат, разнасят слухове, мамят и постъпват нечестно;

Да живеят като отшелници, просяци, скитащи монаси, вместо да

създават семейство и да се грижат за него;

Да принасят в жертва животни или да практикуват обичая на ритуално

самоизгаряне от жената при смъртта на съпруг – сати;

Да употребяват упойващи вещества, тютюн и алкохол;

Да зависят от свещениците при изпълнение на ритуалите;

Да бъдат материално привързани;

Да ядат месо на ритуално убити животни, някои сикхи са вегетарианци;

Да водят безсмислени разговори;

Да вярват в суеверия;

Жените да покриват лицето си;

Да се прекланят пред идоли;

9

Да пренебрегват нуждаещите се и бедните;

Да се водят от егоистични подбуди;

Да не спазват принципите на равенство между хората;

Да извършват насилие.

Идеята за мокша, или освобождение, в сикхизма е реализирана чрез

представата за осъзнаване на абсолютната Реалност, осъзнаването (jnana).

Постигналият просветление е свободен не само от maya, но и е господар

както на сетивата, така и на самия себе си, той е безстрашен (nirbhai), лишен

от злоба (nirvair), отнася се с всички същества както със себе си, не желае

нищо, не се привързва към нищо. Той вече не живее за себе си, живее за

другите.

И така, ако днес, след повече от пет века, подложим на изследване

ефекта на философията на Нанак сърху сикхите, не е трудно да стигнем до

извода, че това, което правят сикхите е точната противоположност на

учението. Това е така, защото Сикхизмът е представян от теолози, историци

и учени, които са се провалили в прочистването на съзнананието си от

ранните митологии и ритуалности, от които са били отучвани. Иронията е в

това, че сикхизмът продължава да бъде бомбардиран с древна митология и

обреди от Бипраните (Bipran Ki Reet – The principles of Brahmin т.е. тези,

които са против философското учение на Нанак). И проповядването на

Гурбани и Сикхизма и контрола на сикхските инстититуции попадат в ръцете

на Бипраните след управлението на Бахадур (1708 - 1716), когато повечто от

сикхите обитават горите. Тази ситуация продължава дори по времето на

Махараджа Ранйит Сингх (1799 - 1839).

10

Едва през 30-те и 40-те години на миналия век някои загрижени сикхи

обмислят влошаващото състояние на учнието и как почти е разрушено от

Бипраните. Впоследствие движението Сингх Сабха поставя началото на

възраждането на сикхизма. Не минава много време, когато още под

влиянието на Бипраните, започват да се създават препятствия по пътя на

проповядването на Гурбани и истински сикхизъм. Възможно е повечето от

разпространяваните и проповядвани учения в храмовете по това време да са

наситени с митове и обреди. Следователно автенчиността и уникалността на

философията на Нанак е изгубена и сикхизма се появява като митична и

ритуалистична религия.

Институтът за Разбиране на Сикхизма (The Institute for Understanding

Sikhism) работи по възраждането на сикхизма, старае се да го възстанови,

както си е било - философско учение, лишено от митологично натрупване.

Някои основни принципи, на които се основава учението са посечени по-

долу като доказателство, че няма място за митология в сикхизма. Всички

изброени принципи са взети от Ади Грантх.

А. Концепцията за Бог

В учението на Нанак Бог е Абстрактен/ Вечен/ Превъзходен/ Единствен, но

съществува. Бог съществува дори преди времето и пространството.

Интересен факт е, че няма никакви описания или специфични имена,

използвани за Бог. В някои религии Бог е въплътен в човешка форма с

различни имена в различни времена и в повечето случаи има жена или

спътничка. Гуру Нанак отрича митична инкарнация на Бог в човешка форма.

И не само. Бог не се проявява в никаква антропоморфна форма. В учението

на Нанак не се дават никакви названия, защото Той е Абстрактна/

Трансцендентна Единица.

11

Затова се предпочитат безличните обръщения и названия: Ти, Единствения,

Безкрайния и т.н.

В. Законите на природата

Според философията на Нанак Бог е създаден от само себе си и Той е

създател на вселената/ природата. Точно по времето на създаване на

вселената, Той създава и законите на природата (законите на вселената),

които управляват всяко действие и противодействие във вселената и във

всеки жив организъм.

„Всичко е във вътршността на хукм (законите на природата)

Нищо не е извън хукм.

Който може да осъзнае горния факт (законите на природата)

Той може да се отърве от егоизма“

Науката за сикха е естествена теология.

С. Сикхи (Сикхизъм)

Следвашият откъс обяснява, че Сикхи (Сикхизъм) е философия:

„Сикхи е съветът/ принципите на философията на Гуру“ (Ади Грантх)

Иронията тук е, че голяма част от сикхизма не е философия. Около две трети

от сикхизма, който се проповядва, е това, което се намира из недостоверна

стара литература, а не това, което е инкорпорирано във философкото учение

на десетте Гуру в Ади Грантх - единствения достоверен писмен източник. Но

кой, всъщност, е „Гуру“ от горния цитат?

Нанак дава обяснение, че това е Shabd (думата): „Думата е Гуру, съзнанието

и намерението, които правят някой последовател/ ученик“

Според това sabd е Гуру за сикхите, а според някои учени Ади Грантх е

тялото(биологичното) на Гуру. Следователно сикхите може би са погълнати

12

повече от ритуалите околко Грантх, отколкото от вникването в мъдростта на

съдържанието на sabd.

Това се случва, защото следващите основни догми на философското учение

на Нанак са били пренебрегвани или напълно игнорирани в текстовете и

проповядванията на сикхизма.

1. Оценяване на Нещата/ Философията:

„Първо трябва да прецени философията (нещата),

Ако се убеди, тогава да я приеме/ следва.“ (Ади Грантх)

2. Значението на Обсъждането/ Обмислянето:

„Обсъждането/ обмислянето на Sabd (филосоията) на Гуру е над всичко

(действия/ дела).“ (Ади грантх)

3. Свобода на Изразяване:

Трябва да има пълна свобода на израяване в Сикхизма. Изразяване/

дискусия може да има само когато някой изслушва другите и след това

споделя гледището си:

„Докато някой живее на този свят, трябва да слуша другите, след това

да изразява себе си пред другите (за да намери истината)“

4. „Отличаващ Ум“:

Много хора са смятани за умни, но много малко са тези, които

притежават ума да различават добро от лошо, истина и лъжа, правилно

и грешно.

„Тези, които притежават отличаващ ум, могат да вникнат в истината“

5. Значението на Изследването:

„Изследователят жъне прогрес, докато другият (безцелният) загива.“

Учението на Нанак позволява на последоватлите си да бъдат критични,

да изследват, да използват ума си, да претеглят нещата чрез дискусии.

13

Това е напълно съвместимо със съвременната идея за пътя към

истината, което прави Сикхизма научна и логична система. Но от

страна на сикхските теолози би било лоша услуга, ако разграничат

Сикхизма от науката, като предпочетат митологичния и ритуалистичен

път.

14

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Chahal, D. S., “SIKHISM – A philosophy without myth”

2. www.sikhs.org

15

16