Пробуждането на природата за нов живот, вдъхвало у древните обитатели на нашите земи надеждата за богат урожай и щастие през идващата пролет. Но заедно с нея идвал и страха от капризите на времето и превратностите на човешката cъдбa.

Cпopед митологичните представи на българския народ заедно с възкръсването на природата от зимните си леговища през пролетта излизат зли и враждебни на човека същества.

змии

гущери

самодиви

змейове

Баба Марта (1 март)

От този ден започва пролетно-летния сезон. За да се предпазят от злите сили, хората връзват пресукани бели и червени конци.

За да развеселят Баба Марта и времето да е слънчево, жените окачват на стрехата или на плодно дръвче червена дреха или прежда, която остава там девет дни.

Благовещение (25 март)

Щъркелите, лястовиците и кукувиците се връщат и напомнят на хората, че настъпва време за работа на полето. Всеки човек излиза от дома си нахранен и с пара в джоба, та ако го закука кукувица, да е сит и богат през цялата година.

Къщите и дворовете се почистват, сметта се изгаря, а момците прескачат огъня на кръст. Обредът е за прогонване на змии и гущери, които символизират злите сили.

Празниците от Заговезни до Великден нямат постоянни дати.

Седем седмици преди Великден са Месни заговезни – последният ден, на който е разрешено да се яде месо.

Следващата неделя – Сирни Заговезни, се прави трапеза с млечни и яйчени ястия.

На този ден се палят огньове, момците ги прескачат за здраве и хвърлят огнени стрели за изчистване от “лошотията”.

След вечеря се прави “хамкане” с вързано яйце или бяла халва,

а децата и младите искат “прошка” от възрастните.

Тодоровден

Празнува се в съботата след Сирни Заговезни и се нарича Конски Великден. На този ден жените месят краваи за здравето на конете, а мъжете организират “кушии” с нагиздени коне.

Лазаровден

В съботата преди Цветница малки и големи момичета – “лазарки”, нагиздени в пъстри премени, украсени с цветя и накити, обикалят домовете, играят и пеят за всички от семейството.

Цветница

В неделята преди Великден, къщите се окичват с върбови клонки за здраве.Момите правят обичай, в който гадаят за бъдещия си жених.

Великден

За този ден традиционно се приготвят козунаци, боядисват се яйца.

Гергьовден(6 май)

Това е денят, в който се чества Свети Георги победоносец. Обявен е за Ден на храбростта и Българската армия.

Чества се и като празник на овчаря.

Свети Свети Константин и Елена (21 май)

Това е последният пролетен празник. Хората казват, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”, затова празникът се чества за предпазване

от градушки.

На този ден в някои селища между Странджа и Черно море се извършва обичаят нестинарство.

Еньовден (24 юни) Според народа от

този ден слънцето спира да си почине и се обръща към зимата, а Еньо си намята кожуха, за да върви на сняг.

В нощта срещу Еньовден тревите и билките придобиват най-голяма лечебна и магическа сила.

Моми и жени ги берат преди изгрев слънце, връзват ги на китки и ги ползват за лек през цялата година. Вярва се, че в този ден слънцето се окъпва във водите и те също стават лековити.

Илинден (20 юли)

Един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Народът вярва, че светецът заповедник на гръмотевиците се разхожда по небето със златна колесница, за да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевици и светкавици.

Голяма Богородица(15 август)

На този ден църквата почита

света Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.

Най-характерно за българските пролетно-летни празници са различните обреди и магически действия, които трябвало да подпомогнат растежа в природата, да предпазят хората от болести и зловредното влияние на митичните същества, да предотвратят природните бедствия и да осигурят на младите щастлива женитба и семеен живот.

Изготвил:Румен Мирославов Радев VІ клас

ОУ”Свети Климент Охридски”село Изворско

Ръководител:Росица Златинова