ТЕМА 10. ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

ПОДТЕМА 10.2. ВИДОВЕФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

1. ВИДОВЕ ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА СПОРЕД ОБЕКТА

Политика на въздействие върху съвкупното търсене;

Политика на въздействие върху съвкупното предлагане.

2. ВИДОВЕ ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЦЕЛИТЕ Й

Политика на експанзия (разширяване) /политика на икономически растеж/

Провежда се, когато реалният БВП е под потенциала на икономиката, поради недостатъчно съвкупно търсене (ниски доходи, висока безработица и пр.).

Бюджетните разходи се увеличават, съпътствано или не от намаляване на данъчните тежести.

Това влияе положително върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане и се облекчава кризисното състояние на икономиката.

Политика на рестрикция (свиване) на икономическата активност /политика на макростабилизация/

Прилага се , когато икономиката е в състояние на бум (пренапрежение) с инфлационни тенденции, израз на което е превишението на реалния над потенциалния БВП.

Бюджетните разходи се съкращават, а данъците се увеличават, за да се задържат потребителското и инвестиционното търсене, да се охлади конюнктурата.

3. ВИДОВЕ ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА СПОРЕД НАЧИНА НА

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО Й

Недискреционна (по общоприети правила, действащи автоматично) –свързана е преди всичко с т.нар. автоматични (вградени) стабилизатори, наричани образно „първа отбранителна линия“.

Автоматични стабилизатори са всички фискални средства, които при рецесия увеличават бюджетния дефицит, а при икономически подем го намаляват или премахват автоматично –без нарочни действия на правителството. По-значими са:

Данъците, определени като твърд процент от величината на доходите.

При икономическа рецесия (въпреки твърдата данъчна ставка) облагаемите доходи намаляват абсолютно и оттук намаляват данъчните постъпления в бюджета. Възниква бюджетен дефицит.

При икономически подем - доходите нарастват, нарастват и данъчните приходи. Бюджетният дефицит изчезва, дори може да се появи бюджетен излишък.

Паричните плащания и компенсации при безработица.

При рецесия, понеже заетостта намалява, а безработицата расте, намаляват плащанията на фирмите към фондовете за безработица, а нарастват компенсационните разходи в полза на безработните. По този начин автоматично се влияе върху разполагаемите доходи и върху съвкупните разходи.

При подем в икономиката, тъй като заетостта е по-голяма а безработицата - малка, плащанията във фондовете растат, а компенсациите в полза на безработните намаляват автоматично.

Автоматичните стабилизатори не премахват цикличните колебания в икономическото развитие, а само ги притъпяват.

Дискреционна политика (на съзнателно преследвани цели). Дискреционната фискална политика е съзнателно провеждана правителствена политика, чиято цел е:

постигане на оптимално равнище на производството (на БВП),

поддържане на пълна заетост,

контролиране на инфлацията (поддържане на ценова стабилност) или с оглед на други цели.

Тя предполага честа смяна на правилата, което предизвиква нестабилност –увеличаване или намаляване на данъците, на разходите, на митата и пр.

Ефективната дискреционна политика изисква:

много добра информираност за силата на разходния и на данъчния мултипликатор, умножаващи ефекта на мерките;

осведоменост за равнището на потенциала на икономиката;

точна представа за времевия лаг, след който се проявяват резултатите от взетите мерки.

Ако дискреционната фискална политика не е съобразена с тези условия, резултатите от нея може да са противоположни на очакванията.

4. ВИДОВЕ ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СРОКА

Краткосрочна фискална политика;

Средносрочна фискална политика;

Дългосрочна фискална политика.