Malkite i Sredni Perdpriatia v Evropeiskia Suz i Bylgaria

Съдържание

УВОД.....................................................................................................................................5

ИЗЛОЖЕНИЕ......................................................................................................................6

ГЛАВА 1. МАЛКИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС КАТО ОБЕКТ НА

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА......................................................................6

1.1. Понятие за малък и среден бизнес...........................................................................6

1.1.1. Качествени критерии за класификация 7

1.1.2. Количествени критерии за класификация 9

1.1.3. Динамика на сектора на малките и средните предприятия в България 15

1.2. Фактори, влияещи върху развитието на сектора на МСФ..............................18

1.2.1. Фактори на предлагането 19

1.2.2. Фактори на търсенето 24

ГЛАВА 2. ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА СПРЯМО МАЛКИЯ И

СРЕДЕН БИЗНЕС................................................................................................27

2.1. Цели на политиката спрямо МСФ........................................................................30

2.1.1. Стимулиране на заетостта в икономиката 30

2.1.2. Оптимизиране на структурата на икономиката 34

2.1.3. Заздравяване на производствената верига 35

2.1.4. Стимулиране на конкуренцията 36

2.2. Инструменти на политиката спрямо МСФ.........................................................37

2.2.1. Макроикономическа политика 37

2.2.2. Дерегулация и опростяване на администрацията 39

2.2.3. Политика насочена към специфични проблеми и сектори 42

2.2.4. Финансова подкрепа 45

2.2.5. Индиректна подкрепа 47

2

ГЛАВА 3. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ПОЛИТИКАТА СПРЯМО

МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ.............................................49

3.1. Държавни институции.............................................................................................49

3.1.1. Министерство на икономиката и енергетиката 49

3.1.2. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия 49

3.1.3. Министерство на труда и социалната политика 50

3.1.4. Фонд “Структурна и технологична политика” 50

3.1.5. Фонд “Малки и средни предприятия” към Българска Стопанска Камера 51

3.1.6. Програма за насърчаване на МСП 51

3.1.7. Фонд “Земеделие” към Министерство на земеделието и горите 53

3.1.8. Земеделски капиталов фонд 55

3.2. Организации и асоциации на дребния бизнес.....................................................56

3.2.1. Българска търговско промишлена палата (БТПП) 56

3.2.2. Българска стопанска камара (БСК) 57

3.2.3. Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ). 58

3.2.4. Съюз на частните предприемачи “Възраждане” 58

3.3. Програми в подкрепа за дребния бизнес..............................................................60

3.3.1. Програма ФАР 60

3.3.2. Програма САПАД 61

3.3.3. Програма ИСПА 62

3.4. Организации осигуряващи подкрепа за дребния бизнес..................................62

3.4.1. Евроинфо Център (ЕИЦ) 63

3.4.2. “Информа - Интелект” 63

3.4.3. Център за развитие на предприемачеството 63

3.4.4. Център по интелектуална собственост 64

3.4.5. Фондация за развитие на предприемачеството 64

3.4.6. Българо-Американски инвестиционен фонд 65

3.4.7. ЕвроМърчант Балкански фонд 66

3.4.8. “Кеърсбек - България” 67

3.4.9. Британски Ноу-Хау Фонд 67

3.4.10. “Интер Асист” 68

3

ЗАКЛЮЧЕНИЕ................................................................................................................69

ЛИТЕРАТУРА..................................................................................................................71

4

УВОД

Развитието на икономическите отношения винаги е било белязано в една или друга

степен от присъствието и намесата на държавата. В модерното стопанство тя изпълнява

функции по балансирането на частните и обществените интереси, като в зависимост от

конкретния икономически модел регулира определени сфери от икономиката. Една от тези

сфери несъмнено е сектора на малкия и средния бизнес.

Изучаването на проблемите на малките и средните фирми присъства сериозно в

Западната литература. То става все по актуално и в България на фона на острата

икономическа криза отразила се изключително негативно върху този сектор на националната

икономика. Дребният бизнес игра и ще продължава да играе все по-важна роля за

преструктурирането на икономиката, за туширането на негативните ефекти от реформите, за

създаването и икономическия просперитет на средната класа в страната. Затова е крайно

належащо той да получи необходимата му подкрепа от страна на държавата.

Настоящата дипломна работа си поставя за цел да изследва основните проблеми по

формирането и прилагането на ефективна политика спрямо малките и средните фирми, както

и да проектира тези проблеми към реалните икономически условия в България. Изхождайки

от разбирането за политика спрямо МСФ като за комплекс от взаимосвързани мерки за

целенасочено въздействие от страна на държавата върху сектора на малките и средните

фирми с изложението се прави опит да се решат следните основни задачи:

- да се дефинира понятието малък и среден бизнес като се изследват и факторите, които

определят неговия облик днес;

- да се изложат основните алтернативи по отношение на тази политика във функционален

аспект, т.е. алтернативните цели и инструменти за въздействие;

- да се изследва състоянието на институционалната инфраструктура в България за

привеждането на политиката в действие.

Постигането на така формулираните задачи се изправя пред сериозни затруднения. На

първо място, възникването и развитието на сектора се свързва най-вече с промените след 1989

г. т.е. дребният бизнес в България все още няма история и традиции. В допълнение до

септември 1999г., проблемите на дребния бизнес като че ли останаха в периферията на

интереса на икономисти и политици и в резултат от това в България статистически

наблюдения за състоянието и динамиката на сектора просто няма. Така работата по тези

проблеми се превръщат в истинско предизвикателство, но след приемането на „Закона за

малките и средните предприятия” всичко започна да се нарежда. Това положи основите за

5

българските фирми да започнат да работят организирано, спазвайки законите в една

новоизграждаща се конкурентна среда.

ИЗЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА 1. МАЛКИЯТ И СРЕДЕН БИЗНЕС КАТО ОБЕКТ НА

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

В настоящата глава се изследват основните аспекти на сектора на малките и средните

фирми (МСФ) като обект на специфична икономическа политика. По този начин тя полага

основите на цялата дипломна работа. Разгледани са две основни групи проблеми –

качествените и количествени характеристики на сектора, дефиниращи границите му спрямо

останалите икономически субекти и факторите, които оказват влияние върху МСФ. На базата

на представените в главата алтернативи се прави опит да се оценят за България конкретните

характеристики на сектора на МСФ и факторите, които му влияят.

1.1. Понятие за малък и среден бизнес

Изготвянето на съдържателна и ефективна политика във всяка една сфера на

обществения живот предполага отличното познаване на обекта, върху който ще се въздейства.

В сферата на регулирането на малкия и средния бизнес първа стъпка в тази посока е

определянето на конкретни критерии за разграничаването на малките, средните и големите

фирми. Тук се сблъскваме с един от сериозно дискутираните проблеми, както в литературата,

така и в практиката.

Изготвянето на максимално коректна и ефективна класификация е от особена важност,

както за науката и изследователската практика, така и за изготвянето и прилагането на

държавната политика в тази голяма сфера на икономиката. Подобна класификация обаче се

сблъсква със сериозни проблеми, произтичащи от:

- хетерогенния характер на произвежданите в сектора на малкия и среден бизнес продукти;

- голямата диференциация в характеристиките на този род фирми по икономически сектори;

- динамичния характер на този сектор, възпрепятстващ в голяма степен стабилността във

времето на подобна класификация;

- необходимостта от осигуряване на международно съответствие на класификацията и др.

Проблемът за дефинирането на понятието малък и среден бизнес е широко дискутиран в

науката. В повечето случаи се използват два вида критерии за разграничаването малките и

средните фирми от големите такива.

6

1.1.1. Качествени критерии за класификация

Множество автори разглеждат в своите трудове този въпрос като се предлагат

различни решения. За нуждите на настоящото изложение обаче ще посочим само два от

всичките опити за решаване на проблема, за да се придобие представа за неговия комплексен

характер.

Едно от определенията, считани все още за меродавни и с най-голям практически

ефект, е изготвената от така наречения комитет “Болтън” през 1971 г. “икономическа

дефиниция” на малката фирма. Според тази дефиниция, за малки се приемат фирмите

отговарящи на следните критерии (признаци):

- имат относително малък дял на пазара;

- управлявани са от собственици и частични собственици (с разделена собственост), без

използване на усложнена; йерархична структура;

- независими са в дейността си (не само юридически, но и фактически).1

Въпреки неоспоримия авторитет на комитета “Болтън”, с развитието на

икономическите отношения, а така също и на науката в областта на малкия и среден бизнес,

предложената от него дефиниция търпи все по сериозни критики. В литературата се излагат

аргументи, които оспорват коректността и на трите признака в “икономическата дефиниция”.

Изследванията показват, например, че управленските функции в множество фирми започват

да се делегират на професионални мениджъри, като собственика се отказва дори от правото си

да взима редица фундаментални по отношение на бизнеса решения, много преди фирмата да

достигне горната граница (под която тя все още може да се счита за малка) съгласно

разгледаната по-долу “статистическа дефиниция”. Сериозно се атакува и твърдението, че за

характерна черта на малката фирма може да се счита неспособността и да влияе на

обкръжаващата я среда. Изтъква се, че в практиката това твърдение, очевидно повлияно от

концепцията за съвършената конкуренция, се опровергава доста често сред малките фирми,

които заемайки тясно специализирани пазарни ниши, често не действат като съвършени

конкуренти. Bradburd и Ross (1989 г.)2 привеждат пример от САЩ, според които, докато

големите фирми като правило отчитат по-висока рентабилност от малките, в хетерогенните

сектори, където съществуването на пазарни ниши е по-често срещано, това отношение е точно

обратно.

Като резултат от тази полемика се издигат нови концепции, предлагащи различни

критерии за разграничаване на малките и средните фирми. Според една такава алтернативна

“икономическа дефиниция”, предложена от Wynarczyk през 1993 г., съществуват три 1 Тодоров, К., “Стратегическо управление в малките и средните фирми”, Некст, София, 1997, 15 с.2 Storey, D. J., “Understanding the Small Business Sector”, Routledge, London, 1995, 22 с.

7

централни признака, по които малките фирми се отличават от големите такива: несигурност,

иновации и еволюция.3

Несигурността като признак на малките фирми включва три измерения. Първото е

свързано с несигурността от факта, че по-принцип малките фирми са “получатели на цената”

(price-takers), което се счита за по-точна алтернатива на предложението на комитета “Болтън”,

който поставя ударението върху малкият пазарен дял. Като втори източник на несигурност за

малката фирма се сочи тяхната ограничена база от клиенти и продукти. Като типичен пример

се сочи често срещаните сред дребния бизнес случай на подизпълнителство спрямо ограничен

кръг от фирми клиенти, като в повечето случаи става въпрос за продукт, специализиран в една

или друга степен. Третият аспект на несигурността, имащ отношение към различията между

малките и големите фирми е много по-ниската интензивност на конфликтите в малката

фирма, поради факта, че управлението е съсредоточено в ръцете на един човек или малко на

брой хора. Така отношенията вътре в малката фирма се базират на мотивацията на

собственика и на способността му да я предаде на заетите във фирмата, докато в голямата

фирма, отношенията се концентрират около контрола между различните организационни

нива. В този смисъл главното различие между малката и голямата фирма е далеч по-голямата

несигурност на външната среда, в която оперира малката фирма заедно с по-голямата

вътрешна съгласуваност в нейната мотивация и действия.

Ролята на малкия бизнес за иновационния климат в икономиката е втората ключова

характеристика, която го отличава от големите фирми според Wynarczyk. Ролята, която му

отрежда още Шумпетер през 1934 г., като инициатор на “вихри на съзидателно разрушение”

(gales of creative destruction), определено има покритие в практиката. Типичен пример е

ранната историята на полупроводниковата индустрия в Калифорния, дължаща своето

грандиозно развитие на няколко малки фирми, реализирали изключително бързо потенциала

си за растеж. Въпреки това ролята на малкият бизнес в иновационния процес по-принцип е

по-скромна, тъй като е ограничена от неговия “нишов” характер. Изследванията показват, че

МСФ отделят по-малко средства за научно-изследователска и развойна дейност (НИТД),

наемат по-малко персонал, зает изключително с НИТД. Въпреки това обаче, вероятността да

се внедрят фундаментални иновации е много по-висока сред МСФ отколкото сред големите

фирми, като този факт се свързва най-често с тяхната по-ниска ангажираност с вече

съществуващи продукти и технологии.

Третото различие между МСФ и големите фирми се свързва с далеч по-голямата

вероятност малката фирма да се намира в процес на еволюция или промяна. През своя жизнен

3 Storey, D. J, цит. изт. , 25-26 с.8

цикъл малката фирма преживява множество промени свързани с нейният ръст или промяна на

пазарната ниша, което налага съответната промяна на стила на управление и на

организационната структура. Така в малката фирма процесът на промяната е по-скоро

продължителна еволюция с множество етапи, а не едноетапна промяна, какъвто е случаят с

големите фирми.

Wynarczyk се опитва чрез така описаният модел да покаже основните характеристики

на МСФ, като цели да докаже, че те се различават качествено от големите фирми, а не са

просто техен умален модел.

Посочените два опита да се дефинират качествените характеристики на сектора на

МСФ трябва да покажат най-малко две неща:

- големите трудности свързани с определянето по окончателен начин на границите на

понятието малък и среден бизнес и свързаната с това дискусия в литературата;

- несъмнените фундаментални различия между МСФ и големите фирми, което налага

диференциран подход при изследването и регулирането им.

От написаното по-горе обаче е очевидно, че така описани критериите за

разграничаване на МСФ, въпреки научната си стойност не са приложими за целите на

емпиричното изучаване на сектора, а така също и при изготвянето и прилагането на адекватна

политика от страна на държавата. Тази роля изпълняват количествените критерии.

1.1.2. Количествени критерии за класификация

Отчитайки изложените по-горе съображения още комитета “Болтън” предлага наред с

“икономическата” дефиниция за малък бизнес и примерна “статистическа” дефиниция -

Таблица № .

Таблица № Статистическа дефиниция на комитета “Болтън”4

Отрасъл Класификационен признак

Машиностроене 200 заети и по-малко

Строителство 25 заети и по-малко

Търговия на дребно

Услуги

Други

Оборот от 50 хиляди лири и по-малко

Търговия на едро Оборот от 200 хиляди лири и по-малко

Пътнически транспорт Наличие на 5 или по-малко транспортни средства

4 Тодоров, К., цит. изт., 37 с.9

От представената таблица е видно, че затрудненията при определянето на качествените

критерии за идентифициране на малкия бизнес се пренасят и върху опитите да се изготви

система от количествени показатели със същата цел. В “статистическата” дефиниция на

комитета “Болтън” се използват не един, а цели 3 показателя – брой заети, оборот и физически

активи, което дава повод за критика от гледна точка на затрудненията при сравняването на

резултатите както във времето, така и между различни страни. Наред с това като недостатъци

се изтъкват и редица други съображения – използването на признаци, измервани в парични

единици предизвиква проблеми свързани с инфлацията и валутните курсове; промяната в

различните икономически детерминанти и най-вече на производителността на труда налага

актуализирането както на монетарните показатели, така и на границите на броя на заетите във

фирмата.

С цел да се преодолеят част от споменатите проблеми в Европейския съюз се въвежда

обобщаващото понятие “малки и средни фирми” на мястото на понятието малки фирми. За

основен критерий се използва признака брой заети и като се признава вътрешната

нееднородност на сектора той се разделя на следните подгрупи:

- микро-фирми: със 0 до 9 заети във фирмата;

- малки фирми: със 10 до 99 заети във фирмата;

- средни-фирми: със 100 до 499 заети във фирмата.

Таблица № Класификация на фирмите в някои страни5

Страни Вид фирма (брой заети)

малки средни големи

Исландия до 4 5 – 29 над 30

Дания до 19 20 – 99 над 100

Норвегия до 19 20 – 99 над 100

Швеция до 49 50 – 199 над 200

Великобритания до 49 50 – 499 над 500

Франция до 49 50 – 499 над 500

Германия до 49 50 – 499 над 500

Финландия до 99 100 – 499 над 500

Въпреки удобството, което тази дефиниция предлага, свързани най-вече с

възможностите за международни сравнения, днес в повечето страни се налага подхода с


използването на повече от един показател и по-детайлното класифициране на фирмите по

отрасли. Типичен пример за това е класификацията на фирмите в Германия, представена в

Таблица № . Това се налага най-вече от необходимостта мерките, предприемани спрямо

сектора на МСФ, да отговарят по-точно на хомогенния му характер, като се отчитат

особеностите на всяка една страна. Поради сериозните различия в особеностите на различните

икономики, се различават и използваните класификации, което личи от Таблица № .

Таблица № Класификация на фирмите в Германия6

Вид фирма Брой заети Годишен оборот (DM)

Индустрия

малка до 49 до 2 млн.

средна 50 до 499 2 до 25 млн.

голяма над 500 над 25 млн.

Занаятчийство

малка до 2 до 100 000

средна 3 до 49 100 000 до 2 млн.


Търговия на едро

малка до 9 до 1 млн.

средна 10 до 199 1 до 50 млн.


Търговия на дребно


средна 3 до 99 от 1 до 5 млн.


Транспорт и съобщения


средна 3 до 49 от 100 000 до 2 млн.


Услуги от предприятия


средна 3 до 49 100 000 до 2 млн.



България от своя страна през 09.09.1999г. изготвя Закон за малките и средни

предприятия и го обнародва в държавен весник (бр. 84 от 24 септември 1999г.). С този закон

по (чл.1) се урежда: обществените отношения, свързани с провеждането на държавната

политика по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия. По

(чл.2) законa има за цел изграждане на благоприятна институционална, нормативна и

финансова среда за създаване и развитие на малки и средни предприятия в Република

България. И по (чл.3) дава точни параметри на това, кое предприятие е малко и средно:

- Микропредприятия – малките предприятия със средно списъчен брой на персонала

до 10 души.

- Малките предприятия са предприятията, които:

1. имат средносписъчна численост на персонала до 50 души, и

2. имат годишен оборот до 1000000 лв. или стойността на дълготрайните

материални активи е до 800000 лв., и

3. са независими

- Средни предприятия са предприятията, които:

1. имат средносписъчна численост на персонала до 100 души, и

2. имат годишен оборот до 3000000 лв. или стойността на дълготрайните им

материални активи е до 2400000 лв., и

3. са независими. 7

Разбира се от приемането си закона е актуален за времето си. През годините, с

приемането на България в НАТО, с премахването на визовия режим и с подписването на

редица споразумения за облекчен режим на стоки и услуги, се появява необходимост той да

бъде обновен като:

- Микропредприятия са предприятията, които:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите,

която не превишава 3 900 000 лв.

- Малки предприятия са предприятията, които:

1. имат средносписъчна численост на персонала, по-малка от 50 души, и


която не превишава 19 500 000 лв.

3. са независими

7 Държавен вестник, бр.84, 24.09.1999г., с.312

- Средни предприятия са предприятията, които:

1. имат средносписъчна стойност на персонала, по-малка от 250 души, и


която не превишава 84 000 000 лв.8

Като допълнителни разпоредби и изменение към закона обнародван в държавен

вестник в бр. 59 от 21 юли 2006г. е записано:

1. "Предприятие" е всяко физическо лице, юридическо лице или гражданско

дружество, което извършва стопанска дейност, независимо от собствеността,

правната и организационната си форма.

2. "Годишен оборот" е нетният размер на приходите от обичайната дейност на

предприятието.

3. "Дружества за рисково инвестиране" са акционерните дружества, създадени за

инвестиране на рисков капитал в малки и средни предприятия.

4. "Рисково инвестиране" е инвестиране в малки и средни предприятия при

създаването им и в началната фаза на тяхното развитие.

5. "Институционален инвеститор" е инвеститор по смисъла на Закона за публичното

предлагане на ценни книжа.

6. "Регионални фондове за развитие" са фондовете, осигуряващи финансова подкрепа

за развитие на регионите в определени сфери: производствени инвестиции, създаване

и модернизиране на инфраструктури, инвестиции в областта на здравеопазването и

образованието и други.

7. "Съответен пазар" е пазарът по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона

за защита на конкуренцията.

8. "Вертикално свързани пазари" са пазарите на стоки и услуги, непосредствено

предшестващи или следващи съответния продуктов пазар по веригата производство

- разпределение.

9. "Новообразувани малки и средни предприятия" са малките и средните предприятия,

за които са изтекли до 12 месеца от вписването им в регистър БУЛСТАТ.

10. "Сдружения, подпомагащи малки и средни предприятия" са сдруженията,

регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чиято

регистрирана цел е оказване на подкрепа и съдействие на малки и средни

предприятия, независимо от формата за осъществяването й, или сдружения, на

които повече от две трети от членовете са малки и средни предприятия или повече

8 Държавен вестник, бр.59, 21.07.2006г.13

от половината от реализираните от тях проекти и програми са насочени към малки

и средни предприятия.

11. "Браншови камари и съюзи" са сдруженията, регистрирани по Закона за

юридическите лица с нестопанска цел, чиито членове осъществяват сходна

стопанска дейност в един и същ сектор на икономиката.

12. "Райони за целенасочено въздействие" са районите за целенасочено въздействие по

смисъла на Закона за регионалното развитие.

13. "Групи в неравностойно положение на пазара на труда" са групи в неравностойно

положение на пазара на труда по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта.

14. "Непосредствено низходящо предприятие партньор" е предприятието, в което

друго предприятие притежава от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на

гласовете в общото му събрание.

15. "Непосредствено възходящо предприятие партньор" е предприятието, което

притежава в друго предприятие от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на

гласовете в общото му събрание. 9

1.1.3. Динамика на сектора на малките и средните предприятия в България

Първите МСФ са създадени в България още в условията на планово стопанство и

тотална държавна собственост. В рамките на периода от 1980 до 1986 година в България са

създадени около 500 МСФ и мощности. Около 200 от тях са изградени по условията на 12

ПМС и около 300 - по условията на 33 ПМС. Към края на 1989 г. основната маса МСП е

съсредоточена в следните области -машиностроене (74), лека промишленост (55),

биотехнологична и химическа промишленост(66), БАН (43), селското стопанство (43),

електроника (31) и др. За съжаление не се реализира намерението за постигане на

независимост на тези предприятия и повечето от тях съществуват като производствени

мощности под “шапката” на големите фирми. Така България започва прехода с твърде малко

на брой МСП в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа.

Първият бум в развитието на сектора обаче настъпва с приемането на Указ №56 и по-

късно с началото на реформите в България. Броят на регистрираните частни фирми през 1990

и 1991 г. ежегодно се удвоява, като това се дължи основно на новосъздадените частни МСФ.

За съжаление в България не съществува изчерпателна и достоверна статистическа

информация за структурата и динамиката на малките и средните предприятия. Като се има

предвид обаче, че с настъпването на реформите от 1989 и 1990 г. големият прираст на броя

регистриране фирми в България се дължи изцяло на нововъзникналите частни фирми, които в

9 Държавен вестник, бр.59, 21.07.2006г. 14

по-голямата си част са малки и средни фирми, статистиката за регистрираните дружества

може да се използва за косвен индикатор за динамиката в сектора на малките и средните

предприятия.

Вторият бум свързан с развитието на частния сектор е свързан с падането на

социалистическото правителство през 1997 година. Две години след на 09.09.1999г., излиза и

Закон за малките и средни предприятия, който регламентира строго и ясно кои предприятия

са малки, средни и микро. В него са упоменати Aгенцията за малки и средни предприятия,

консултативния съвет за малки и средни предпричтия, мерките за насърчаване създаването и

развитието, финансовото подпомагане на дейността по насърчаването, програмите за на

сърчаване, в подкрепа на бизнеса. Упоменато е участието на малките и средни предприятия

при приватизация на държавни и общински предприятия и предоставяне под наем на имоти –

частна държавна и частна общинска собственост, както и административнонаказателните

разпоредби.

Таблица № Разпределение на регистрираните фирми по юридическа форма10

2003 2004 2005 06.2006

ЕТ 665394 678033 689168 693191

СД 23615 23581 23490 23463

ООД 83680 93346 104702 109535

ЕООД 66087 79229 95921 103610

АД 8423 8662 9052 9197

Кооперации 7570 7568 7566 7555

Общо 854769 890419 929899 946551

От Таблица № се вижда бързото нарастване на броя на регистрираните фирми до

01.06.2006г. Тези резултати се обясняват с три основни факта:

- със постепенното сваляне на преградите пред частната инициятива бяха регистрирани

множество фирми, често просто във връзка с някакви очаквания или за да се осигури

възможност за бъдеща самостоятелна дейност, е в отговор на открити нови пазарни

възможности, подкрепени с предварително изготвени бизнес планове;

- бързо придоби разпространение така наречения предприемачески мит;

със засищането на пазара с нови фирми;

10 НСИ, “Статистически справочник 2005”, НСИ, 06.2006 г.

15

- през 2006г. регистър – БУЛСТАТ - премина към „Агенция по вписванията към

Mинистерство на правосъдието”, като данъчните номера отпадат и регистрацията на

физически лица се опростява с изравняване на числата от ЕГНто. По този начин физически

лица са упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност за българи, а за чужденци

са физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на

чужденец и:

а) извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната,

включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект, или

б) притежават недвижимо имущество в страната, или

в) са осигурители;

- отварянето на границите за свободно движение на хора и облекчените митнически режими;

- огромната помощ, която европейския съюз оказва на държавата ни с различни програми за

подпомагащи малкия и среден бизнес;

Таблица № Структура на фирмите по брой заети11

11 НСИ, “Статистически справочник 2005”, НСИ, 2006 г.

16

Данните от анкетата показват, че заетостта през 2005 г. спрямо предходната 2004 г. в

двата сектора - производство и услуги - се е задържала константна при 51.4% от

анкетираните, а при 12.2% от тях бележи влошаване. През 2005 г., 36.4% от анкетираните

отчитат положителни изменения.

Очакванията за 2006г. са оптимистични:

В национален план балансовите числа показват положителна тенденция по отношение

на заетостта, като средните стойности на показателя от 24.2 процентни пункта през 2005 г.

достигат до 32.4 процентни пункта през 2006 г.

В сравнение с останалите региони на страната най-песимистични очаквания за

изменения в заетостта се отбелязват в Югоизточен район, което е независимо от очакванията

за висок ръст в приходите от продажби в същия район спрямо очакванията.

1.2. Фактори, влияещи върху развитието на сектора на МСФ

В опит да се обясни наблюдаващата се тенденция след края на 60-те и началото на 70-

те години към бързо увеличаване на ролята на МСФ в развитите икономики, британският

икономист D.J. Storey предлага изложената в Таблица № класификация на факторите,

влияещи върху сектора на МСФ. Разделението на факторите в две групи, на предлагането и на

търсенето не изключва тяхната взаимообвързаност, а е направено с цел да се подпомогне

съдържателната дискусия.

17

Важно е да се отбележи обективният характер на представените в Таблица № фактори,

което предполага тяхното действие в глобален мащаб или поне в развитите страни, които

определят облика на световната икономика. Това прави тяхното изследване особено важно

при разглеждането на политиката за насърчаване на МСФ в България, въпреки, че действието

на някои от тях е все още незначително у нас. Обективният характер на факторите обаче е

достатъчна гаранция, че с нормализирането на икономическите условия, тяхното въздействие

върху икономиката на страната и в частност върху сектора на МСФ ще става все по

осезателно.

Таблица № Фактори, влияещи върху сектора на МСФ12

Предлагане Търсене

Технологични изменения

нови продукти

нови сектори

Структурни изменения

търсене на услуги

Фрагментация/предимство в разходите

подизпълнителство

“японизация”

Несигурност на търсенето

Работна сила/безработица

демография

безработица

образование

Макроикономически условия

безработица

Правителство

приватизация/дерегулиране

социални осигуровки/данъци

предприемаческа култура

склонност към риск

Икономическо развитие

услуги

селско стопанство

пазарни ниши

гъвкава специализация

Цени

цени на енергоносителите

1.2.1. Фактори на предлагането

Първият основен фактор от страната на предлагането са технологичните промени. В

по-дългосрочен план, бурното развитие на малкия и средния бизнес се свързва най-вече с

навлизането на развитите страни в петия цикъл на Кондратиев. В литературата, началният

12 Storey, D.J., цит. Изт, 42 с.18

стадий на тези дългосрочни флуктуации се свързва с новите технологии, развивани и

разпростирани в икономиката от първоначално малки фирми. И както четвъртият цикъл,

започнал в края на 20-те и началото на 30-те години от 20ти век се свързва с масовото

производство и електричеството, в ролята на “носеща честота” на настоящия цикъл се явяват

информационните технологии. Този факт се потвърждава както от историята на развитието на

бизнеса в “силиконовата долина”, така и от повсеместното присъствие на информационните

технологии в обществения живот днес. Влиянието на новите информационни технологии

обаче може да се наблюдава и в България, където този сектор от икономиката в момента е

изцяло доминиран от голям брой малки и средни частни фирми, успяващи да оцелеят и да се

развиват в условията на жестока конкуренция, колабираща икономика и постигане на

заветната цел за признание за свободно функционираща пазарна икономика. Признанието

идва в следствие на големи усилия и лишения положени от българския народ.

Разбира се, значението на този фактор за развитието на сектора на МСФ не трябва да се

преувеличава. На първо място важно е да се отбележи, че тези малки фирми, носители на

новата технология бързо станаха световни гиганти и напуснаха сектора на МСФ. От друга

страна в етапа, в който сектора носител на новото в стопанството се доминира от МСФ, той не

е достатъчно голям, за да повлияе самостоятелно на структурата на икономиката като цяло.

Въпреки това, обаче, ролята на новите технологии за развитието на сектора на МСФ е

значителна, като се отчете и дифузията на тези технологии във всички сектори на

икономиката и свързаните с това ефекти върху ефективността на бизнеса, структурата на

икономиката и т.н.

Вторият фактор от страната на предлагането се свързва с теорията на фрагментацията

и предимството в разходите, чиято основа полага Coase през 1937 и която Williamson

доразвива през 1985.13 Основната теоретична постановка в случая е предположението, че

фирмата ще започне собствено производство на определени материали, суровини и т.н. само

ако издръжките на тази дейност са по-ниски от цената, която фирмата би заплатила за да

придобие необходимия ресурс от пазара. На тази база се прави заключение, че с развитието на

икономиката, на множество специфични продукти и с развитието на възможностите за

реализиране на икономии от мащаба се изменя и размерната структура на икономиката като

цяло.

Тази група фактори включва и така наречената “японизация” на бизнеса особено в края

на 70-те години. Този фактор включва прилагането във фирмите и в частност в МСФ методи и

способи на производство и управление, заимствани от японската практика, като се счита, че те

13 D.J. Storey, цит. изт., 61 с.19

позволяват по-ефективно разпределение и използване на ресурсите на фирмата и по този

начин се елиминират някои от “вродените” недостатъци на малката фирма като специфична

форма за осъществяване на бизнес дейност. В последните години обаче, повечето от тези

методи се подлагат на жестока критика в икономическата литература и губят своето значение.

Третата група фактори от страната на предлагането е свързана с някои характеристики

на работната сила. Емпиричните изследвания показват, че предприемачите се различават по

някои демографски характеристики от наетите работници, т.е. такива характеристики като

пол, образователен статус, възраст и т.н. оказват влияние върху развитието на малкия бизнес.

Установено е например, че в развитите страни мъжете-предприемачи са няколко пъти

повече от жените, но делът на жените-предприемачи расте, че образователният статус на

предприемачите е по-висок от този на наемните работници, че в стартирането на собствен

бизнес са най-активни хората на възраст между 25 и 44 години и т.н. В този смисъл малкият

сектор зависи от променящата се полова, възрастова, образователна и т.н. структура на

населението и се променя с измененията на тези структури. По този фактор България в голяма

степен следва тенденциите установени в развитите страни, или поне тези по отношение на

застаряването на нацията и превеса на жените в половата структура.

Безспорно е влиянието на безработицата върху сектора на МСФ, а в България то е

дори още по-изявено. Влиянието на безработицата обаче е противоречиво. От една страна,

високата безработица намалява алтернативната цена на риска от откриване на собствено

малко предприятие и от тази гледна тя може да се разглежда като фактор стимулиращ

предприемачеството. От друга страна, обаче, високата безработица се асоциира с по-ниски

нива на съвкупното търсене (вече като фактор на търсенето) и така тя става фактор,

възпрепятстващ дребния бизнес. Конкретното съотношение на тези два ефекта определя и

общия ефект от промяната в нивата на безработица върху измененията в сектора на МСФ.

Таблица № 7 Равнище на безработицата към 31.12.2004г.

Регистрирани безработни в бюрата по труда и коефицент на безработица към

31.12.2004 година

Райони за планиране

Области

Регистрирани в бюрата по

труда

Коефицент на безработица

- %

Общо за страната 450566 12.2

Северозападен район 47413 20.3

Видин 11754 20.8

Враца 17722 18.1

20

Монтана 17937 22.5

Северен централен район 74389 13.5

Велико Търново 19296 14.2

Габраво 4800 7.2

Ловеч 11227 14.5

Плевен 23850 16.1

Русе 15196 12.6

Североизточен район 99518 15.9

Варна 20535 9.4

Добрич 16265 15.4

Разград 14517 19.7

Силистра 12263 18.3

Търговище 16992 25.4

Шумен 18946 19.8

Югоизточен район 47680 12.7

Бургас 17945 8.9

Сливен 17456 17.0

Ямбол 12279 17.3

Южен централен район 117741 12.7

Кърджали 11233 13.6

Пазарджик 23968 16.1

Пловдив 34365 10.4

Смолян 12219 17.3

Стара Загора 18694 10.8

Хасково 17262 13.8

Югозападен район 63845 6.5

Благоевград 14833 8.7

Кюстендил 8302 11.3

Перник 7720 11.4

София (столица) 17571 3.2

София 15419 12.3

21

Пазарната реформа в България превърна скритата безработица (или поне една голяма

част от нея), съществуваща до нейното начало в тотално одържавената ни икономика, в явна

такава. Така през първите години след 1989 г. безработицата, наред с други фактори беше

силен стимул за навлизане в сферата на частния бизнес, т.е. в сектора на МСФ. С

разрастването на кризата и свиването на съвкупното търсене до критични величини малките

фирми се усетиха и другото проявление на този фактор. Така и възникна необходимостта от

държавната намесе със създаването на закона.

Четвъртата група фактори от страната на предлагането включва фактори, свързани с

управлението на икономиката. Несъмнено тази група включва особено актуални за

българската действителност фактори като приватизация, дерегулация, данъчна система и т.н.

Несъмнен е фактът, че бурното си развитие частния бизнес, а в това число и малкия и

среден бизнес дължи в най-голяма степен на започнатата през 1989 г. реформа в икономиката.

С либерализирането на цените и освобождаването на частната инициатива започна и вече

дискутирания “бум” в броя на малките и средните фирми у нас. Приватизирани бяха и много

държавни и общински малки фирми, а приватизацията на големите такива е предпоставка за

по-добро управление и защита на реални икономически интереси, което е още един шанс за

възникването на множество малки и средни фирми около големите такива. Важното в случая

е, че подобен род МСФ ще бъдат реални икономически субекти, а не такива, създадени за

източването на държавните предприятия по позната схема на “монополизиране на входа и

изхода им”.

Положителната роля, която посочените по-горе стъпки изиграха за развитието на

сектора на МСП у нас, предстои да бъде направено още много в сферата на дерегулирането на

икономиката и особено на приватизацията и след приватизационния контрол. Особено важно

е да се решат бързо и максимално ефективно проблемите с все още съществуващите

монополи в страната (енергетика, комуникации, железопътни превози и т.н.) и да се създаде

високо конкурентна среда. Подобни мерки биха имали възвратен положителен ефект – със

стимулирането на конкуренцията, чрез демонополизацията на важни сектори от националното

стопанство ще се стимулира и малкия и среден бизнес, което от своя страна ще засили

допълнително “конкурентния тонус в икономиката”.

Вторият елемент от групата фактори на държавното управление е също особено

актуален и широко дискутиран в нашето общество в момента. Мнението, че със снижаването

на данъците се стимулира икономиката като цяло и в частност малкия бизнес като че ли няма

сериозни опоненти. Въпреки това обаче, съществуват и изследвания които показват точно

22

обратното. Според изследване на Rees и Shah от 1993 г.14 сред британските предприемачи не

се наблюдава повишаване на икономическата активност с намаляване на данъците, каквито

стремежи следва нашата политика. Според други икономисти болшинството от дребните

бизнесмени, целят генерирането чрез малките си фирми на определен доход и с постигането

на тази граница, снижаването на данъчните ставки не ги стимулира да повишават бизнес

активността си, а дори напротив. Изтъкват се дори и хипотези, че повишаването на данъците

може да доведе до интензифициране на процеса на създаване на малки фирми, с цел по-

лесното избягване на данъчното облагане. Доводите срещу намаляването на данъчната тежест

с цел стимулиране на предприемаческата активност, обаче, не звучат с особена тежест на

фона на обстановката в България през годините на преход. Притискани и от високите разходи

за обслужване на държавния дълг и от ниска събираемост, данъците у нас са неефективно

високи. Трябва да се отчете и неколкократния спад в реалните доходи на населението от 1989

г. и предизвиканият от това спад в съвкупното търсене. От тази гледна точка, мерки свързани

с разширяване на данъчната основа, осигуряващи възможност за плавно намаляване на

данъчните ставки могат само да стимулират българският дребен бизнес. С новият пакет

данъчни закони, приети в края на 1997г. се правят подобни опити. Въвеждането на форфетен

данък за малките фирми в определени отрасли може да се оцени като крачка напред. Наред

със снижаването на възможностите за укриване на данъци, по този начин се постига и друг

положителен ефект – форфетният данък превръща данъчното задължение във фиксиран,

предварително известен разход, като по този начин се създават предпоставки за

концентриране на усилията на предприемачите върху дейността на предприятието, а не върху

търсенето на пътища за избягване на данъчно облагане. Остават обаче съмнения за

коректното определяне на сумата на данъка, а от там и за общия му ефект върху сектора на

МСФ. Но с течение на години към днешната дата основата на този пакет от данъчни закони

дава резултат, като разбира се търпи и леки промени с оглед промените, които изискват

адекватни реакциии.

Друг основен компонент на тази група фактори е установилата се в страната система на

социално подпомагане и на осигуряване при безработица. Общото мнение в случая е, че

получаваните социални помощи и помощи за безработица влиаят върху алтернативната цена

на “самонаемането”. При по-високи нива на помощите, тази цена се повишава и това

дестимулира предприемаческата активност. В изследване на Meager върху предприемаческата

активност в Германия, Франция и Дания между 1973 г. и 1989 г., се наблюдава повишаване на

заетостта в сектора на МСФ в първите две страни и липсата на такова в Дания, като този

14 D.J. Storey, цит. изт., 93-95 с.23

резултат се обяснява именно с факта, че от трите, Дания е страната с най-висока степен на

осигуреност срещу безработица.

1.2.2. Фактори на търсенето

Втората основна група фактори, довели до развитието на сектора на МСФ в световен

мащаб, е групата на факторите на търсенето. Сред факторите на търсенето, на първо място

трябва да се отбележи тенденцията към нарастване на търсенето на услуги в световен мащаб.

Това важи както за услугите, търсени от бизнеса, така и за потребителските услуги. Това дава

основание на множество автори, изхождайки от позициите, че МСФ са по-гъвкави и по-

адекватни на пазара на услугите, да открият в тази тенденция мощен стимул за разрастване на

сектора на дребния и средния бизнес.

Влианието на втория фактор на търсенето, а именно несигурността е изследвано и

описано от Shutt и Whittington. Изследвайки стратегиите за фрагментация на големите фирми,

те определят три основни типа такива:

1. Децентрализация на производството, при което големите предприятия се раздробяват до

по-малки производствени единици по различни пътища, включително чрез създаване на нови

филиали;

2. “Откъсване”, при което големите фирми престават да бъдат директен собственик в по-

малкото поделение, но запазват приходните си връзки с тях посредством лицензионни

споразумения или франчайзинг;

3. “Дезинтиграция” на производството и иновациите – големите фирми престават да бъдат

собственици на производствени или развойни поделения, но запазват контрола си върху тях

чрез своята пазарна мощ или чрез потенциалната заплаха от обратно изкупуване.

Shutt и Whittington твърдят, че съобразявайки се точно със несигурността на пазара и в

частност на търсенето, едрият бизнес използва в отговор някои от посочените по-горе

стратегии с цел минимизиране на риска, но запазване на контрола върху пазарните процеси.

Така според конкретните пазарни условия, несигурността на търсенето може да окаже

влияние върху размерната структура на икономиката.

Този фактор, оказва съществено влияние върху икономиката на България и по-точно

върху нейната размерна структура поради наличието на подобни едромащабни, реални

бизнес-структури в частния сектор, както и поради все по-голямото присъствие на западни

такива. Каналите по които той проявява своите ефекти обаче, се оказват все по-важни със

съзряването на “националния капитал” и по-масовото навлизане на дългоочакваните

стратегически западни инвеститори. В една по дългосрочна политика за насърчаване на

24

дребния и средния бизнес би трябвало да отчита потенциала на този фактор в страната и то е

факт с приемането на закона през 1999година.

Третият фактор, свързан с икономическото развитие и предизвиканите от него промени

на търсенето е доказаното пренасочване на търсенето към по-тясно специализирани и

персонифицирани продукти и услуги, паралелно с нарастването на доходите. Това е

предпоставка за създаването на фрагментирани пазари, а пазарните ниши са един от

основните фактори благоприятстващи дребния бизнес, идентифицирани още от комитета

“Болтън”. В този смисъл, със забогатяването на обществото се изменя в полза на МСФ и

структурата на търсенето в икономиката.

В четвъртата група фактори на търсенето са включени такива, които са свързани с

икономическото развитие. Хипотезата, която се свързва с първите две позиции в групата, а

именно селско стопанство и услуги гласи, че нарастването на благосъстоянието в

икономиката води до пренасочване на търсенето от селското стопанство, характеризиращо се

с висока степен на участие на МСФ към промишлеността, където участието на МСФ е като

правило далеч по-скромно, а от промишлеността, към сектора на услугите, където участието

на МСФ е поне по-високо от това в индустрията. Потвърждение на тази теза може да бъде

открито в Таблица № .

Таблица № 8 Дял на самонаетите според нивото на доходите15

Видове страни (БВП/човек)

Дял на

самонаетите в

работната

сила

Дял на


заетите в

селско стоп.

Дял на


заетите в др.

сектори

Нисък доход (под $500) 48% 58% 37%

Нисък среден доход (под $2000) 29% 44% 25%

Висок среден доход (под $6000) 23% 47% 18%

Нисък висок доход (под $12000) 14% 55% 13%

Висок висок доход (над $12000) 9% 43% 6%

Тези аргументи са сърцето на концепцията за гъвкавата специализация, развита най-

пълно от Piore и Sabel. Въпреки, че е посочена в групата на факторите на търсенето,

концепцията за гъвкавата специализация има отношение, както към търсенето така и към

предлагането.

15 Storey, D.J., цит. Изт., 129 с.25

Като най-типичен пример за гъвкава специализация в практиката се сочи развитието на

МСФ в североизточната част на Централна Италия. През 80-те години тя се характеризира с

наличието на множество малки и средни фирми, особено в секторите на производство на

текстил и керамика и на обувната промишленост. Те произвеждат тясно специализирани

продукти с много високо качество и тясно кооперирайки се една с друга, осигуряват висока

конкурентоспособност на своите продукти. И наистина, през по-голямата част от 80-те години

Италия е единствената страна член на ОИСР, която увеличава своя дял на световния пазар на

текстилни изделия. Това дава основание в икономическите среди да се заговори за нова

индустриална форма, наследник на “Фордизма”, при която тясно специализирани, но и тясно

кооперирани помежду си независими МСФ постигат висока конкурентоспособност на базата

на високо качество и дизайн, а не на базата на икономии от мащаба.

С течение на времето, обаче, концепцията за гъвкавата специализация губи своите

позиции след като не се откриват други значими примери за подобна икономическа форма и

след като в края на 80-те години и Италия е застигната от проблемите споходили текстилната

индустрия и в другите развити страни.

Интересни насоки за размисъл в този смисъл дава едно изследване на Университетския

център за развитие на предприемачеството при УНСС на тема “Интернационализация и

междуфирмени връзки на МСФ от хранително-вкусовата и шивашката промишленост”.

Според него, сред основните бариери пред увеличаването на продажбите, както на вътрешния,

така и на външния пазар, предприемачите от шивашката промишленост определят липсата на

финансови ресурси за обезпечаване на маркетинговите си усилия, както и за подновяване и

подмяна на технологичното оборудване. Въпреки това, отчитайки силната ценова

конкуренция от страна на турски и китайски стоки и балансираните маркетингови усилия на

гръцките производители, българските производители откриват своето основно конкурентно

предимство в борбата за привличане на крайно свитото търсене именно в по-доброто качество

и производството на уникални за пазара продукти, при цени на границата на допустимия

минимум. Това показва, че използвайки някои елементи от модела на гъвкавата

специализация, особено в сферата на маркетинговите усилия, секторът на МСФ от шивашката

промишленост може да се справи и по-успешно с пазарните предизвикателства, както в

България, така и зад граница.

ГЛАВА 2. ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ПОЛИТИКАТА СПРЯМО МАЛКИЯ И

СРЕДЕН БИЗНЕС

26

Политиката за насърчаване на малките и средните фирми е специфична интервенция от

страна на държавата в естествените пазарни отношения. Именно като такава тя се нуждае от

сериозна обосновка и доказан положителен ефект, за да се вписва в едно пазарно ориентирано

стопанство.

Класическите аргументи за държавна намеса в пазарните отношения са пазарните

дефекти. Множество либерални икономисти обаче твърдят, че доказаното наличие на пазарен

дефект е само необходимо, но не и достатъчно условие за държавна интервенция.

“Либералните икономисти оправдават интервенцията на пазара само, ако предизвиканото от

нея увеличение на благосъстоянието превишава разходите породени от бюрокрацията

свързана с държавната намеса (Rowley и Peacock, 1975).”16 Въпреки важността на проблема, с

ясното дефиниране на аргументите за провеждането на политика за насърчаване на малкия и

среден бизнес, в практиката съществуват малко подобни примери, вкл. и в развитите страни.

Все пак, анализът на богатата практика в подпомагането на МСФ в Западна Европа дава

основание да се изведат три основни аргумента за намеса на държавата в полза на дребния

бизнес.

Най-често споменаваната, но и една от най-оспорваните причини за провеждане на

политика в подкрепа на МСФ е тяхната доказана роля като най-активен източник на нови

работни места. Този факт се използва за оправдаване на подобна политика в етапи от

икономическото развитие характеризиращи се с висока степен на безработица. Тази теза е

обаче остро критикувана, като сред основните аргументи на критиката са липсата на

доказателства, че това води до по-ефективно и рационално разпределение на ресурса работна

сила, както и че увеличаването на работните места в сектора на дребния бизнес не става за

сметка на намаляването на заетостта в големите фирми, което също трябва да се отчете при

оценяването на ефектите от политиката.

Вторият, много силен аргумент за специално отношение от страна на държавата към

малкия бизнес е съществуването на пазарен дефект, породен от относителната слабост на

малките фирми на пазара спрямо големите такива. Като типичен пример се сочат разходите,

свързани с посрещането на изискванията на законодателството в съответната страна.

Изследвания във Великобритания показват например, че разходите за посрещане на

изискванията, свързани със облагането с ДДС, формират 2,5% от оборота на фирми с годишни

продажби под £15 000, но само 0,07% от оборота на фирми с годишни продажби над

£2 000 000. Подобни, макар и не така фрапиращи разлики, се наблюдават и по отношение на

16 Storey, D.J., цит.изт., 132 с.27

други разходи, свързани със посрещането на законовите изисквания. Това дава основани да се

счита, че евентуалната намеса на държавата ще бъде не толкова с цел облагодетелстване на

МСФ, колкото за преодоляване на недостатъците и дефектите, свързани с техния малък

размер. Като допълнителен положителен ефект от стимулирането на сектора на МСФ се

изтъква и факта, че наличието на голям брой малки и средни фирми увеличава конкуренцията,

чрез потенциалната заплаха за “големите играчи” на пазара от навлизането на нови

конкуренти, което е гаранция за това, че те няма да се възползват от пазарната си сила, за да

извличат монополни печалби и ще полагат усилия да ограничават X-неефективността, с което

се ограничават пазарните дефекти, свързани с несъвършените конкурентни форми.

Третият основен аргумент за подпомагането от страна на държавата на сектора на

МСФ е свързан с разпределението на доходите. Всепризнат е фактът, че секторът на МСФ е

икономическия фундамент на средната класа в развитите страни, която от своя страна е гарант

на демократичното, гражданско общество. Представените в Таблица № данни за

разпределението на доходите сред наемните работници и сред самонаетите в Обединеното

кралство е показателно за по-равномерното разпределение на доходите, които осигурява

активното участие на МСФ в икономиката. Критиците на този довод за намеса в полза на

дребния бизнес, обаче, атакуват необходимостта от подпомагане, особено финансово от

страна на държавата, на тази класа, която и без това е вече по-богата (средният доход на

самонаетите в посоченият пример е с близо 30% по-висок от този на наетите по трудов

договор).

28

Таблица № 9 Разпределение на доходите според статуса на заетост в Обединеното

кралство (1990 г. по цени от 1986 г.)

Годишен доход Самонаети Наети

под £5 000 8,6% 0,8%

между £5 000 и £10 000 21,5% 28,9%

между £10 000 и £15 000 25,8% 49,2%

между £15 000 и £20 000 10,2% 13,7%

между £20 000 и £25 000 14,0% 4,2%

над £25 000 19,9% 3,2%

Среден доход £16 441 £12 663

Стандартно отклонение 10 134 5 191

Коефициент на вариация 62% 41%

Изложената накратко дискусия относно аргументите за държавна интервенция на

пазара, с цел подпомагане на МСФ е показателна за нуждата от точна оценка на

необходимостта от намеса и на ефективността на тази намеса, при отчитане на разходите,

точно идентифициране на пазарните дефекти, облагодетелстваните субекти и тези, които

понасят неблагоприятните ефекти от намесата на държавата. За правилното построяване на

комплекса от мерки и инструменти за въздействие, както и за последващата оценка и анализ

на ефективността на политиката, е необходимо предварително точно да се определи и целта,

която ще преследва съответната намеса.

2.1.Цели на политиката спрямо МСФ

Въпреки огромната важност на дефинирането на основната цел на всяка една политика

в сферата на МСФ това е рядко срещано и е повод за жестоки критики от страна на

изследователите на дребния бизнес. Подчертавайки, че Обединеното кралство съвсем не е

уникално в това отношение от останалите страни в Европа, Дейвид Стори пише: “Няма такова

нещо като бяла книга за целите и задачите на политиката, насочена към малките и средните

фирми в Обединеното кралство… Поради това се налага да се гадае за целите на такава

политика, вместо да се разглежда всяка една инициатива като вписваща се в една обща

концептуална рамка”.17

17 Storey, D.J., цит. изт., 171 с.29

Анализът на практиката на насърчаването на МСФ в Европа все пак предлага няколко

различни класификации на възможните алтернативи за целеполагане по отношение на

политиката спрямо МСФ. Основните различия се свързват най-вече с проблема коя от

възможностите е крайна цел на политиката и коя междинна. Като отчитат факта, че

насърчаването на МСФ е все пак само елемент от цялостната икономическа политика на

държавата, чиято крайна цел е повишаване на благосъстоянието de Koning, Snijders и Vianen

(1992 г.) предлагат класификация, включваща изложените по-долу четири главни цели на тази

специфична политика.

2.1.1.Стимулиране на заетостта в икономиката

Една от най-често срещаните и дискутиране цели на политиката за насърчаване на

МСФ e преследването на по-висока степен на заетост в икономиката. Тя е може би

единствената цел явно обявявана при изготвянето и реализацията на подобна политика в

страните от Западна Европа. В последните години обаче, все по-често се поставя под

съмнение ефективността на политика, чиято крайна цел е повишаването на заетостта или

борба с безработицата посредством мерки, насочени към стимулиране на възникването на

нови МСФ. Причините за това са много, въпреки доказания в практиката принос на сектора на

МСФ в общия обем на заетостта в икономиката.

При разглеждането на този проблем, първо трябва да се уточни, че увеличаване на

заетостта и намаляване на безработицата не са еквивалентни понятия, вкл. и като цели на

политиката спрямо МСФ. Намаляването на безработицата е следствие от увеличаването на

заетостта, но наред с това тя зависи и от редица други фактори (като миграцията например).

Това налага при оценяването на ефектите от политиката спрямо МСФ да се дефинира съвсем

точно целта, а като основен показател да се ползват броя на създадените в следствие от

държавната интервенция работни места. Така поставен, проблема с оценяването на

ефективността на политиката издига няколко въпросителни:

- не всички новооткрити работни места в сектора на МСФ са създадени в следствие от

предприетите от правителството мерки;

- една част от предприемачите стартирали собствен бизнес или разширили съществуващия си

са го направили без пряко да се възползват от специалните мерки и биха го направили дори и

без намесата на държавата;

- специалните мерки, насочени към определен кръг от МСФ, особено субсидиите, създават

изкуствено конкурентни предимства за едни фирми, като принуждават други да напуснат

бизнеса (особено на постоянни от гледна точка на обема локални пазари като този на

фризьорски или таксиметрови услуги например), т.е. трябва да се оцени нетния ефект от 30

политиката, като се отчете загубата на работни места във фирмите пострадали от съответната

политика.

Политика, насочена към увеличаване на заетостта, чрез стимулирането й сред МСФ трябва

да отчита още един важен фактор – кой създава нови работни места. Източниците на заетост в

сектора на МСФ са общо казано два – новосъздадените малки фирми и растящите малки

фирми. Посоченият проблем е пряко свързан с качеството на работните места, които се

създават по тези два пътя и конкурентоспособността на икономиката. Дългогодишните

изследвания показват, че основен принос към заетостта имат така наречените бързо растящи

фирми – около 4% от новосъздадените МСФ за десетгодишен период създават в края на

същия период близо 50% от заетостта сред оцелелите фирми. Дългогодишните изследвания на

Дейвид Смолбоун доказват, че създаването на работни места в подобен род фирми се

осъществява паралелно с увеличаване на производителността на труда в тях, непрекъснато

нарастване на продажбите и подобряване на конкурентните позиции на фирмата.

“Насърчаващата основаването на нови предприятия политика би могла да намали

безработицата, но от гледна точка на икономическото развитие създаването на заетост би

трябвало да се възприема по-скоро като резултат от разрастването на бизнеса, отколкото като

първостепенна политическа цел, най-малко, за това защото съществува риск от краткосрочно

разкриване на работни места за сметка на конкуренцията в дългосрочен план”18

Правителствата започват да включват сред основните задачи на своята индустриална

политика “създаване на нов тип заетост, основана на стабилността на голям брой работни

места в много малки и средни предприятия и избягване на риска от внезапно увеличаване на

безработицата при закриване на отделни много големи предприятия”19. Така формулирана,

тази задача поставя и въпроса за ролята на сектора на МСФ като буфер, който би могъл да

тушира в значителна степен негативните ефекти от преструктурирането на държавния сектор

върху безработицата.

Таблица № 10 Предприятия по групи според броя на заетите в тях и по

икономически заетите в тях

18 Смолбоун, Д., “Подпомагане развитието на МСП в страните в процес на преход: поглед от запад”, Индустриалната организация и предприемачеството в условията на преход, Информа Интелект ООД, София, 1996 г.

19 “Програма 2001 (1997 – 2001 г.)”31

В таблицата по-горе ясно се вижда, че заетите в преприятията през 2003г. са се

увеличили за 2004г. с 6402души. Този факт е положителен като цяло за страната ни още

повече, че увеличението на заетите лица нараства с равни темпове, както за

микропредприятията така и за малките и средните предприятия. Като погледнем заетите в

транспорта, складирането и съобщенията ще забележим, че там заетостта намалява. Това е

породено от опита на управниците във фирмите, техните знания и умения да оптимизират

разходите си с въвеждането на нови технологии и контрол. Доста голям брои от тези хора се

разпределят в другите икономически дейности, като в операциите с недвижими имоти и

бизнес услуги бележат голям ръст с 1834души. Това показва че движение на пазара има и все

повече и повече свободни работни места се откриват с приближаването на страната ни към

членството в европейския съюз и оптимизирането на закона за малките и средни предприятия

и допълненията към него.

2.1.2.Оптимизиране на структурата на икономиката

Като най-динамичен и гъвкав компонент на икономическата система, секторът на МСФ

може да бъде сериозен инструмент в ръцете на правителството за постигане на оптимална

икономическа структура. При това държавата може да окаже сериозно влияние, както върху

отрасловата структура на икономиката, така и върху териториалното разпределение на

ресурсите и икономическата активност.

Въпросът за участието на МСФ в промяната на отрасловата структура на

производството има пряка връзка с ролята им като генератор на иновации и особено за

дифузията на иновациите в икономиката. При това в случая иновацията се разбира не само

като технологична иновация, а в един по-широк смисъл, включващ използването на нови

методи на управление, маркетинг и т.н. Въпреки, че по-голямата част от малките фирми са по-

правило от групата на така наречените “традиционни фирми” с по-консервативно отношение

към иновационната активност, съществуват и множество от така наречените “технологично

базирани” и “базирани на нови технологии” МСФ, които играят определена роля в

икономическото развитие, вкл. и за отрасловото преструктуриране тъй като са основен

компонент на отрасли, за които технологичната иновация е от особена важност за

конкурнтоспособността им. От друга страна за традиционни, ниско технологични отрасли,

насърчаването на използването на нови методи и ноу-хау в областта на управлението на

продуктовото портфолио например може да се окаже силен стимул за икономическото

развитие.

33

Насърчаването на МСФ може да бъде и важен елемент от регионалната политика в

България. Както се вижда от Таблица № , икономическата активност е неравномерно

разпределена по територията на страната, с ясно очертани два центъра – София и Пловдив – и

очертаващи се като изоставащи региони - област Монтана например, а подобно е

положението и в региона Странджа-Сакар. Със своя принос като генератор на заетост, а оттам

и на по-високи доходи, МСФ могат да се превърнат във важен инструмент за по-рационално

териториално разпределение на работната сила и по-ефективно и пълно използване на

местните ресурси.

Таблица № 11 Регионална структура на фирмите в България20

Субекти вписани в БУЛСТАТ към 01.01.2006г.

Област Регистрирани фирми

София 65,3 29489

Бургас 37,5 73185

Варна 36,0 84684

Ловеч 33,9 15169

Монтана 32,7 16455

Пловдив 44,6 102436

Русе 37,2 34477

София-Столична 34,9 268586

Хасково 35,6 41735

Общо 41,0 666216

2.1.3.Заздравяване на производствената верига

Изследователите на дребния бизнес подчертават винаги ролята му като интегрална част

от икономическата структура. Развитието на здрав сектор от МСФ е важно условие за

развитие на нови дейности, например в сферата на потребителските услуги, а също и

разширяване и допълване на бизнеса посредством връзките с доставчиците и клиентите.

Много от малките фирми са специализирани доставчици на големите фирми на детайли, части

и заготовки или услуги, произведени при равнище на разходите често пъти по-ниско от това,

което би могло да се достигне в тях. В това отношение малките фирми осигуряват една важна

20 НСИ, “Статистически справочник 2005”, НСИ, 2006 г.

34

част от инфраструктурата, от която зависи конкурентоспособността на икономиката. Както

подчертава Д. Смолбоун, “една от потенциалните роли на МСФ е тази на доставчици на по-

големите фирми, допринасяйки по този начин за външната конкурентоспособност на

последните.”21

Наличието на база от дребни доставчици може да бъде важен фактор за откриването на

филиали на големи транснационални компании, макар че за изпълняването на такива функции

от МСФ, те обикновено трябва да достигнат много висок стандарт на качеството, който би

задоволил изискванията на клиентите на големите фирми. За да достигнат тези изисквания,

МСФ със сигурност се нуждаят от осезаема помощ (напр. финансиране, обучение) за

развитието на производствената си база и човешките ресурси.

Осъзнаването на тази функция на МСФ може да издигне в основна цел на политиката

за насърчаването им именно заздравяването на производствената верига. Осъзната нужда от

подобен подход към МСФ в България може да се открие сред задачите на индустриалната

политика, включени в програмата на настоящото правителство и имащи отношение и към

коментираните в предходната точка проблеми на структурната оптимизация: “отговорно

преобразуване на продуктовата структура на производството с насочване към продукти, които

се основават на местното селско стопанско и добивно производство, с цел създаване на

цялостна технологична и продуктова верига, която да включва множество малки и средни

предприятия”.22

2.1.4.Стимулиране на конкуренцията

В последните години, тенденциите в европейската политика спрямо МСФ сочат

преориентация от стимулиране на заетостта, към стимулиране на конкуренцията. Създаването

на добре развит сектор от малки и средни фирми се възприема като основен гарант за това, че

големите компании няма де се възползват от своята пазарна сила.

Конкуренцията, като основна цел на икономическата политика на държавата спрямо

МСФ, на практика пронизва всички други алтернативни цели изложени по-горе. От

написаното до тук може да се заключи, че преследвайки създаването на високо конкурентна

среда в икономиката с политиката си спрямо МСФ държавата може да постигне като вторичен

ефект всичко отбелязано вече – повишаване на заетостта, при това паралелно с повишаване на

производителността на труда, по-рационално разпределение на ресурсите, както в отраслов

така и в териториален разрез, заздравяване на производствената верига.

21 Д. Смолбоун, цит. изт.22 “Програма 2001 (1997 – 2001 г.)”

35

Поставянето на “конкурентния тонус” на икономиката в центъра на мерките на

държавата за стимулиране на МСФ трябва да отчита двата аспекта на този проблем: от една

страна, МСФ се явяват средството за повишаването на конкуренцията, но от друга (и това е

особено актуално в България) самите МСФ се нуждаят от конкурентна среда, за да оцеляват и

да се развиват. Това именно довежда до създаването на закон, в който е упоменато за мерките

за насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия, която се разглежа

като компонент от система за цялостната икономическа политика на правителството, а не като

самостоятелна, необвързана с други икономически мерки политика.

Приемането на конкуренцията за отправна точка на държавна политика за подкрепа на

МСФ беше особено актуална за България поради няколко причини. На първо място, едва ли е

необходимо да се обосновава подробно съществуването на крайно неконкурентни пазарни

форми в редица отрасли и области на икономиката. Този факт, резултат от забавената

реформа в страната, е сред основните причини за икономическия крах в страната. От друга

страна, самата концепция за конкуренцията и ограничаването на държавната намеса само до

създаването на благоприятни условия за нейното разрастване предполага минимална

ангажираност от страна на държавата с разпределението на ресурсите, т.е. е потенциално по-

евтина. Тази особеност я прави особено подходяща в условията на валутен борд, тъй като е в

унисон с основната му идея – осигуряване на максимално ефективно използване на крайно

ограничените ресурси в страната.

2.2.Инструменти на политиката спрямо МСФ

В съвременното стопанство държавата разполага с множество инструменти за намеса в

икономическите отношения. От критична важност обаче е използването на различните

инструменти да отчита тяхната взаимообварзаност и да отговаря на поставените цели.

2.2.1.Макроикономическа политика

Макроикономическата политика оказва основно влияние върху всички субекти от

икономическата система, вкл. и върху МСФ. Разбира се главната цел на макроикономическата

политика съвсем не е да подпомага дребния бизнес, а да осигури благоприятна среда за

развитието на всички стопански единици в страната. Въпреки това обаче, показатели като

инфлация, данъчни ставки, бюджетни разходи и т.н. се възприемат от всички предприемачи

като ключови определящи фактори за техния бизнес.

Прегледа на основните макроикономически показатели в България през последните

няколко години показва, че МСФ (разбира се не само те) са били принудени да оперират в

подобряваща се среда, характеризираща се с намаляваща инфлация, увеличаване на БВП,

36

понижаващи лихвени равнища, стабилна финансова система и намаляващ държавен дълг.

Като важни проблеми на външната среда са посочени на Фиг. № 1.

Разбира се, крайно нереалистично е да се очаква от държавата да съобразява

преимуществено своята макроикономическа политика с интересите на МСФ. По отношение

на данъчното облагане, обаче, и по специално на прякото такова е широко разпространена

практиката да се дават данъчни преференции на малките фирми. Тази практика има своята

история и у нас. До скоро съществуваха две различни данъчни ставки за данък печалба, като

фирми с оборот под определени граници плащаха данък съгласно по-ниската ставка. Наред с

това, едноличните търговци не плащаха данък печалба, а данък общ доход, съгласно неговата

прогресивна скала, като по този начин, тези от тях, които реализираха (или декларираха) по-

ниски доходи се облагаха с по-ниски ставки.}

От началото на 1998 г. стартира данъчната реформа в страната с няколко съществени

изменения в данъчния режим, касаещи МСФ. На първо място трябва да се отбележи

въвеждането на патентен данък за определен кръг от фирми, което е напълно нова форма на

данъчно облагане за страната. Две са важните характеристики на този вид облагане: на първо

място това е фиксирането на данъка в независима от реализираните приходи сума, като

значението на този факт, както за самата фирма, така и за бюджетните приходи. Втората

важна особеност е свързана с това, че закона фиксира само границите, в които се движи

сумата на данъка, а конкретния размер се определя от общините. Така се създават

предпоставки за конкуренция между общините, които съобразявайки се с конкретните

условия могат по-точно да определят данъчното задължение. Прилагането на подобен

механизъм може да се разглежда и като част от регионалната политика, тъй като може да

окаже в една или друга степен влияние върху разпределението на ресурсите. Въпреки

37

Фиг. № 1 Най-важни проблеми на външната среда

6,3%

7,8%

13,5%

23,6% 48,8%

0,0% 10,0% 20,0% 30,0% 40,0% 50,0%

Нестабилната икономическа среда

Високите данъци

Честите законови промени

Бюрокрацията

Високите лихви

предимствата си, този механизъм има и недостатъци и те се свързват най-вече със

способността на общините да определят правилно нуждите и състоянието на дребния бизнес

на своята територия и да ги балансират с необходимостта от приходи за общинските

бюджети.

Като правило косвеното данъчно облагане не се използва като инструмент за

регулиране на МСФ. Диференциацията в това отношение обикновено се свързва с

регулирането на отрасловата структура на икономиката или със специфични проблеми

свързани със потреблението в страната. С новоприетия пакет данъчни закони в България се

въвеждат и някои промени, които ще окажат влияние върху сектора на МСФ. Става въпрос за

лишаването от право на фирми с годишен оборот под 75 млн. лв. да се регистрират по ЗДДС.

Това решение, целящо повишаване на събираемостта на ДДС чрез опростяване на работата на

данъчната администрация ще издигне допълнителни бариери пред инвестициите на малките

фирми и особено на стартиращите фирми, които ще трябва да увеличат стойността на своите

дълготрайни материални активи със сумата на данъка върху добавената стойност. Наред с

необходимостта от по-голям начален капитал, по този начин се оказва и негативно влияние

върху разходите на съответните фирми по линия на амортизационните отчисления, т.е. върху

тяхната конкурентоспособност.

2.2.2.Дерегулация и опростяване на администрацията

В тази категория инструменти от страна на правителството попадат няколко групи

мерки. На първо място това са мерките свързани с дерегулацията на пазарите, което в случая

на България е свързано на първо място с бързата и тотална приватизация. Както вече имаше

нееднократно възможност да се спомене, забавената приватизация създаде условия за

появяването на прочутите схеми за източване на държавните предприятия, натрупване на

огромни лоши дългове и в крайна сметка за крайното влошаване на икономическата среда в

страната, а както вече бе споменато това оказа крайно негативно влияние върху сектора на

МСФ. По-конкретно “начинът на работа на неконкурентните държавни предприятия изолира

сектора на МСП от техните основни производства. Освен това държавните предприятия

затрудняват сектора на МСП да развива производството като създават дефицит на

конкурентни доставчици, дистрибутори и индустриални потребители. Освен това, бавният

приватизационен интерес е намалил международния интерес към сектора на МСП и

българският пазар като цяло.”23 В допълнение, продължителното поддържане на “изкуствено

23 Център за изследване на демокрацията, “Икономически и правни условия за развитието на малките и средни предприятия в България”, София, 1997. 43 с.

38

дишане” от страна на държавата на редица промишлени гиганти създаде сериозни дисбаланси

в разпределението на ресурсите в страната при това във вреда на МСФ.

Така поставен проблемът за собствеността върху средствата на производството

разкрива огромната важност на ускоряването на приватизацията. Поредното българско

правителство включва в своята програма като основна цел за своето управление “до края на

1998 г. да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия, както и

значителна част от инфраструктурата”.24, което и до ден днешен не е приключило. На фона на

направеното през последните години, тази цел изглежда може би прекалено амбициозна, но

положителните резултати от нея в средносрочен и дългосрочен план биха били наистина

значителни.

Секторът на МСФ може да изиграе основна роля в този процес на бърза приватизация.

От една страна, те ще се окажат важен пазар за излишните производствени мощности

(машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и т.н.) при неизбежната

оптимизация и модернизация на производството в по-големите държавни фирми. От друга

страна, те могат да участват директно в приватизацията на МСФ от държавния сектор

(особено по линия на работническо-мениджърската приватизация) и на обособени части от

по-големите предприятия.

Друг важен елемент на дерегулацията на пазарите е свързан с оттеглянето на

държавния контрол върху цените на редица стоки и услуги, като електрическа енергия, газ,

телекомуникационни услуги и др. Известен контрол се запазва и върху цените на няколко

потребителски стоки, но тенденцията е той де се смекчава и в крайна сметка скоро да отпадне.

Проблемът със свободното и конкурентно ценообразуване в посочените стратегически сфери,

обаче, е свързан с много по-комплексния и нерешим в кратки срокове въпрос за структурната

реформа в тези сектори и по-специално демонополизацията им. Влиянието на последните е

прекалено комплексно, за да се търси връзка единствено с политиката на държавата спрямо

сектора на МСФ. Въпреки това обаче трябва да се отбележи същественото влияние на

свободното ценообразуване в тези сектори върху конкурентоспособността на МСФ, поради

предположението за дългосрочния ефект към понижаване на цените на тези важни ресурси

(по-специално на телекомуникационните услуги и на ел. енергията) свързано с повишаването

на конкуренцията в тези отрасли.

Третата основна група мерки, включени в тази категория е свързана с опростяването и

премахването на административните процедури свързани с дейността на икономическите

субекти или както са известни в английската литература, мерки за “прерязване на червената

24 “Програма 2001”39

лента пред бизнеса”. Тези мерки са особено актуални за сектора на МСФ, поради вече

коментираното, относително по-високо ниво на разходите за посрещането на

административното регулиране, които тези мерки индуцират сред МСФ. Тук се включват

редица процедури по правната и данъчната регистрация, процедурите по прилагането на

данъчното законодателство, банковите процедури, стандартите за качество и хигиенните

норми и т.н. В западната практика, съществува силен натиск от различни лоби-групи за

промяна на административните процедури, вкл. и за предоставяне на преференции в това

отношение на МСФ. Този проблем е актуален и за българската икономическа действителност,

като се има предвид, че една част от законодателството в България е все още от годините на

тотално одържавената икономика. Както сочат данните от Фиг. 2, близо 8% от анкетираните

предприемачи посочват бюрокрацията като основна пречка пред своя бизнес.

Несъмнено подобни мерки могат да окажат съществена подкрепа за сектора на МСФ.

За целта българското правителство гласува закон за малките и средни предприятия, чрез

който много от тези мерки отпадат. Той има за цел да изгради благоприятна

институционална, нормативна и финансова среда за създаване и развитие на малки и средни

предприятия в Ребублика България. Създава се Държавна агенция за малките и средни

предприятия, която (чл.8) изгражда и подържа информационна система с данни за:

1. малките и средните предприятия в република България;

2. сдруженията подпомагащи малките и средни предприятия;

3. организациите и лицата, които оказват информационни и консултански услуги на

малки и средни предприятия;

4. проекти, конкурси, програми и курсове за обучение намалки и средни предприятия;

5. възможностите за инвестиране в или от малките и средни предприятия;

6. международни и чуждестранни програми и линии за кредитиране на малки и

средни предприятия.25

Там в (чл.9) на агенцията е записано че: води регистър на малките и средни предприятия, в

който се вписват обстоятелствата по (чл.3)

Предприемат се доста мерки за оптимизирането и улесняването за изграждането на

средната класа. Насърчава се създаването и развитието на малки и средни предприятия, както

следва (чл.13):

1. финансово подпомагане на дейностите им;

2. гарантиране на част от кредитнич риск по кредити, предоставени целево на малки и

средни предприятия;


3. разработване и реализиране на програми за малки и средни предприятия;

4. информационно и консултанско обслужване на малките и средни предприятия;

5. достъп до обществени поръчки, регламентиран от Закона за обществените поръчки;

6. образователни проекти за професионална квалификация и придобиване на

предприемачески умения;

7. приватизация на държавни и общински предприятия;

8. отдаване под наем на имоти – частната държавна и частната общинска

собственост;

9. създаване инфраструктури за подпомагане на малки и средни предприятия и

насърчаване на взаимодействието между тях;

10. изграждане на технологични паркове и инкубатори за развитие на малки и средни

предприятия;

11. други дейности и мерки в полза на малки и средни предприятия, предвидени в други

закони.

За подпомагането на МСФ е предвидено (Раздел III, чл.17) Министерствата и ведомствата

съобразно своята компетентност предвиждат в отрасловите си програми мерки за:

1. увеличаване броя на заетите лица в малките и средни предприятия;

2. повишаване на експортната активност на малките и средни пердприятия и тяхната

конкурентоспособност;

3. насърчаване инвестирането в малки и средни предприятия;

4. подобряване на информационното и консултанско обслужване на МСП

5. повишаване на професионалта квалификация и придобиване на предприемачески

умения;

6. увеличаване на броя на високотехнологичните МСП.26

По този начин, с голяма важност остават въпросите свързани с МСП, които трябва да се

решават в по общ план според главните икономически приоритети на страната и при

намиране на необходимия баланс между интересите на дребния бизнес и неговото лоби, тези

на обществото и на заетите в производството, проблемите на ефективното държавно

управление и икономическото развитие като цяло.

2.2.3.Политика насочена към специфични проблеми и сектори

Съществуват няколко области, спрямо които държавата може да има специално

отношение и съответна политика, като основните адресати на съответните мерки са предимно

26 Държавен вестник, бр.84, 24.09.1999г., с. 2-3

41

МСФ. Общото между посочените по-долу три области се състои в това, че мерките не са

насочени към всички МСФ. Вместо това те визират или подгрупа на сектора на МСФ, като

високотехнологичните фирми например или са насочени към предприятията от определен

географски район (като селските, планинските и полупланинските райони), където огромното

множество от фирми са като правило малки.

Първата група малки фирми, кандидати за специални грижи от страна на държавата са

така наречените високотехнологични фирми. Основният аргумент за намеса на държавата в

случая се свързва със специфичен пазарен дефект – откривателите и техните финансови

донори са неспособни да осигурят цялостно присвояване на ползите от иновацията, което

дестимулира иновационния процес, както и финансирането му. Така се създава специфичен

дефект в разпределението на ресурсите, водещ до пропускане на ползи от страна на цялото

общество. Ролята на държавата в случая се свързва с провеждането на политика, насочена към

преодоляването на така формулирания дефект в предлагането на финансов ресурс.

Всеизвестна истина е, че НИТД е капиталоемка, скъпа дейност, т.е. определено не е по силите

на новите и малките фирми. При това финансовите средства се необходими в най-голям

размер преди да бъде създаден продукт с пазарен потенциал.

Малките високотехнологични фирми се считат за високорискови най-малко поради три

причини. На първо място, най често те все още нямат ясно дефиниран продукт при своето

създаване и съществува реална опасност такъв да не се появи и в последствие, което

превръща високите разходи по създаването на прототип, например, в губеща инвестиция.

Второ, новият и особено новаторският продукт достига много по-трудно мащабите на

потенциалния си пазар. Трето, поради необходимите сериозни научни и технически умения за

създаването и развитието на нов продукт, финансистите често считат бизнес и управленските

способности на собственика или собствениците на малката фирма за съмнителни. Високият

риск от инвестициите в подобни предприятия, обаче, е оправдан от изключително високата

възвращаемост при успех на фирмата. При това от гледна точка на националното стопанство,

положителните ефекти особено от радикалните нововъведения, далеч надхвърлят печалбата

на съответната фирма. Поради това, поддържането на голям брой високотехнологични малки

фирми повишава значително вероятността някои от тях да извършат технологичен пробив.

Отделянето на ресурси от страна на държавата за тази цел може спокойно да се нарече

дългосрочна национална инвестиция в конкурентоспособността на икономиката.

Пренасочването на ресурси от държавата към сектора на малките технологични фирми

може да става по различни схеми. В Западните икономики особено популярно е отпускането

на различни форми на държавно съфинасиране (субсидии например) на конкурсен принцип.

42

Широко възприета практика също така, е активното участие на университетите в процеса на

подпомагане на подобен род фирми, както с експертиза, така и с кадри помещения и т.н. Като

много ефективна организационна форма се налагат така наречените научни паркове, чиято

насоченост е изключително към МСФ. По думите на Дейвид Стори “в началото на

десетилетието (80-те години) съществуваха само 2 такива парка – в Кеймбридж и Хериът Уот –

докато в края му, само шепа университети в Обединеното кралство нямаха научен парк на

своята територия или в близост”.27 Тези паркове са от полза както за местните МСФ, които се

ползват от улесненият достъп до специалистите на академичната институция, така и за самите

университети, поради улесненията, свързани с пазарната реализация на техните постижения.

Високотехнологични малки фирми има и в България. В изследване на Университетския

център за развитие на предприемачеството към УНСС проведено през 1996 г. сред така

наречените академични предприемачи се изследват 61 фирми от областта на

машиностроенето, металургията, химия, електроника и софтуер, минно дело, биотехнологии,

хранително-вкусова промишленост, дървопреработване и т.н. Резултатите от изследването

показват, обаче, че общото между тези фирми е не само академичния произход на техните

основатели, но и слабата ангажираност на академичните институции, както и липсата на

практика на подкрепа от страна на държавата. Половината от предприемачите започват своя

бизнес изцяло със собствен капитал, като делът на тези които са ползвали услугите на

университетите при осигуряването в началото на капитал, помещения, оборудване или

персонал се движи между 16% и 20%. Само една от фирмите е ползвала държавна помощ при

финансирането на своя старт. На този фон, фактът, че 43% (най-голям дял) от академичните

предприемачи разчитат на сътрудничеството със западни партньори за своето развитие не

буди изненада. Така нещата продължаваха до края на 1999г. след която и особено в днешно

време нещата с еобърнаха ж обратния им вид. Вече кредити се отпускат от всички търговски

банки, конкуренцията намали лихвените проценти, влязаха много средства от европейския

съюз, които да гарантират кредитния риск, фирмите започнаха да планират бизнеса и им се

създаде по благоприятна среда за съществуване и стабилност.

За пропуснати възможности може да споменем и факта, че въпреки отличните условия

(от гледна точка на близостта си с 3 технически и един икономически университет) в

Студентски град, София все още не е създаден технологичен или научен парк, подобен на тези

в Обединеното кралство, например.

Другите две области, които изискват специални мерки от страна на държавата и са

доминирани от малки и средни фирми са икономическото развитие на така наречените селски

27 Storey, D.J., цит. изт., 244-245 с.43

райони и насърчаването на икономическата активност сред етническите малцинствени групи.

В общ план и в двете области, политиката на държавата като правило е насочена към

стимулиране на заетостта. В България тази форма на намеса на държавата се свързва най вече

с изоставащите планински и полупланински райони и със осигуряването на препитание на

турското и циганското малцинство в страната.

Другият кръг от мерки, имащи отношение и главно отражение върху група от малки и

средни фирми е този касаещи проблемите на малцинствените групи. В България, например,

турското малцинство е основно заето в малки частни стопанства от земеделието и

животновъдството. Всички мерки които се предприемат в тази насока оказват влияние, както

върху икономическото положение на турското малцинство, така и върху състоянието и

развитието на тези предприятия. Пример за конкретни стъпки насочени към подпомагането на

турското малцинство е приетият Закон за тютюна, както и конкретните мерки за решаване на

проблемите с изкупуването на тази суровина, чийто основен производител са именно дребни

производители от турското малцинство.

Далеч по-сериозни са, обаче, проблемите на циганското малцинство. Традиционната

икономическа активност на тази група е в сферата на занаятите – калайджии, кошничари и

т.н. Циганското малцинство в страната, обаче, е с основен принос към контингента на

безработните в страната, както за съжаление и към контингента на престъпния свят. С

основание може да се твърди, че циганското малцинство е с най-нисък принос към добавената

стойност в страната. За решаването на проблемите на малцинството ще са необходими мерки

далеч надхвърлящи границите на икономическите такива, поради специфичните културни,

социални и най-вече чрез привличането на средства от европейския съюз за подпомагане и

генериране на малцинствата.

2.2.4.Финансова подкрепа

В тази група мерки се включват най-вече различни схеми за субсидиране и друг вид

финансова подкрепа от страна на държавата за стартиращи малки фирми. Тези схеми се

прилагат предимно като елемент от програмата на правителството за борба с безработицата.

Аргументите за прилагането на подобни инструменти се свързват с предположението, че

оцелелите фирми възвръщат разходите, направени от държавата при тяхното стартиране по

няколко линии:

- една част от парите, предвидени за финансиране на стартиращи малки фирми, биха били

изразходени под формата на обезщетения за безработица на собствениците на стартиращите

фирми;

44

- спестяват се разходи за обезщетение при безработица на една част от наетите в оцелелите

фирми хора;

- оцелелите бизнеси плащат данъци и социални осигуровки към държавата, вместо да бъдат

просто консуматори.

Този род финансиране е широко дискутиран в развитите страни. Той има както своите

поддръжници, така и яростни критици. Ето какво показват резултатите от наблюденията

върху ефекта от една подобна схема в Обединеното кралство – Схема за периодично

субсидиране на предприятията (Enterprise Allowance Scheme) – съгласно, която на безработни,

започнали собствен бизнес се отпускат за период от 12 до 18 месеца определена безвъзмездна

финансова помощ:28

- всеки сто финансирани при старта си фирми след период от 5 години генерират заетост в

рамките на 74 души;

- разходите за финансиране на 100 стартиращи фирми възлизат на £60 000;

- нетният ефект върху регистрираните безработни се оценява на 31 души намаление;

- крайният резултат е разходи от £2 000 за намаляване на броя на безработните с 1 човек,

което се оценява като ефективно използване на ресурсите;

- допълнително се подчертава високият положителен ефект от повишаване на

предприемаческата култура, чрез предоставяне на възможността голям брой хора да усетят

предизвикателствата, свързани с управлението на собствен бизнес.

Критиките, свързани с тази категория инструменти, са насочени в две основни

направления. На първо място се отчитат високият брой на фалитите след изтичането на

периода, в който се получават субсидиите. Този факт очевидно намалява ефективността от

използването на обществените средства по този начин. За повишаването на ефективността на

разходите се предлага пренасочване на част от средствата към обучение и консултации на

фирмите участнички в подобни програми, но за съжаление не съществуват емпирични

доказателства за понижаването на дела на фалиралите фирми, след като програмата включва

краткосрочно обучение в началото на всеки един проект.

Втората насока на критиките се свързва с факта, че след 3 години 60% от работните места

се генерират само в 4% от субсидираните фирми. Изтъква се и фактът, че въпреки доказаното

повишаване на броя на фирмите в икономиката, се намалява тяхното качество. Това дава

основание да се пледира за по-тясна фокусираност на програмите върху тези предприемачи и

фирми, които са с най-голям потенциал за развитие. Проблемът пред подобен подход е, че

28 Storey, D.J., цит. изт., 260 с.45

опитите да се направи портрет на успяващия предприемач, който да се използва при оценка на

възможността за успех преди отпускането на субсидиите засега са напълно неуспешни.

С гласуването на закона за малките и средни предприятия правителството се ангажира и с

финансова подкрепа. Тя се състой от финансово подпомагане на дейностите по насърчаване

създаването и развитието на малки и средни предприятия. (Раздел II, чл.15) гласи че (1)

Държавата подпомага дейностите по насърчаване създаването и развитието на малките и

средни предприятия, като осигурява средства за:

1. разработване и изпълнение на проекти и програми;

2. курсове за обучение и семинари;

3. информационно и консултанско обслужване на малки и средни предприятия,

включително и за издаване на справочно-информационни изделия;

4. подържане на регистъра на малките и средни предприятия.

(2) Средствата по ал.1 се разходват от агенцията и се осигуряват от:

1. субсидия от държавния бюджет, определена в Закона за държавния бюджет на

Република България за съответната година, предоставена чрез бюджета на Минестерския

съвет за осъществяване на дейностите на агенцията по ал. 1, т. 1 и 4;

2. приходи на агенцията от:

А) такси по чл. 10;

Б) лихви;

В) дарения и помощи;

Г) дръги средства определени от закона;29

По късно този (чл.15) търпи изменение през 2004г., като в него е записано, че: държавата

може да подпомага дейностите по насърчаване на малките и средните предприятия в

рамките на бюджета на Министерство на икономиката със средства за проектите и

мерките, включени в националната стратегия и в годишните програми за прилагането й.30

2.2.5.Индиректна подкрепа

В групата на инструментите за индиректна подкрепа на МСФ от страна на държавата

се включват различни мерки, насочени към подобряване на ефективността вътре във самите

фирми. Тук се включват мерки по улесняване на достъпа на малките фирми до информацията,

необходима за бизнеса, осигуряване от държавата или субсидиране на ползването на различни

форми на обучение, както и подкрепата при използването на консултантски услуги.


30 Държавен вестник, бр.64, 23.07.2004г.

46

В основата на намесата на държавата по отношение на информационното осигуряване

на малкия бизнес стоят аргументи за наличието на пазарни дефекти, свързани с мащабите на

МСФ. Техният малък размер и ограничената им ресурсна база са основна предпоставка за

затруднен достъп до необходимата информация – по отношение на пазари, доставчици,

финансови схеми на подпомагане и т.н. Този инструмент има различни практически

реализации, от създаване на държавни агенции за събиране и разпространение на

информацията, до схеми за финансиране в една или друга степен на ползваните от МСФ

частни услуги в тази сфера. Подобни са и схемите за реализиране на другите две направления

от групата на инструментите за индиректна подкрепа, като конкретната форма зависи от

мястото, което се определя на МСФ в структурата на икономиката и от избрания модел за

намеса от страна на държавата в пазарните механизми.

Основният проблем, свързан с тази категория инструменти, се състои в изключително

трудната оценка на ефективността от прилагането им, което се счита за недопустимо за

дейности, свързани с изразходването на обществени средства. Изследванията в тази насока на

практиката в Обединеното кралство показват, че относително малка част от МСФ ползват

публичните информационни услуги, но е налице съществена отраслова диференциация в това

отношение – делът на фирмите от сферата на производството, ползващи тези услуги, е

значително по-голям, същото важи за експортно ориентираните МСФ. Като важен резултат се

отчита фактът, че веднъж ползвали субсидираните от държавата консултантски услуги и

курсове за повишаване на квалификацията, МСФ стават значително по-склонни да си набавят

сами подобни услуги. За съжаление, тези факти не се считат като достатъчно доказателство за

ефективността на тези инструменти, тъй като емпиричните изследвания не показват

наличието на по-добри бизнес резултати, след ползването на подобен род услуги.

Тези инструменти имат вече своето място и в българската практика, поради факта, че

са подходящи за прилагане и от неправителствени организации. Може да се каже, че България

вече разполага с изградена в определена степен инфраструктура за подпомагане на МСФ по

отношение на информацията, консултирането и образованието, но нейното развитие е по-

скоро стихийно и като цяло трудно може да се нарече ефективно. Държавата може да изиграе

определена роля по координирането и съгласуването на действията на различните

институции, за да се постигне необходимия синергичен ефект.

47

ГЛАВА 3. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ПОЛИТИКАТА СПРЯМО

МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ

В настоящата глава ще бъдат представени по-значимите държавни, обществени и

международни институции, оказващи подкрепа под най-различни форми на дребния бизнес у

нас.

3.1. Държавни институции

Държавните институции активно участващи в изграждането и прилагането на

специфична политика по отношение на МСП са Министерство на икономиката и

енергетиката, Агенцията за малки и средни предприятия, Министерството на труда и

социалната политика.

3.1.1. Министерство на икономиката и енергетиката

Министерство на икономиката е създадено през декември 1999 година с решение на

Народното събрание, чрез сливането на Министерството на промишлеността и

Министерството на търговията и туризма.

Министерство на икономиката разработва целите и приоритетите на държавната

стратегия и провежда държавната политика в областта на промишлеността, търговията,

туризма, приватизацията и управлението на държавното участие в тези области. Участва

в провеждането на интеграционната политика и осигуряването на външноикономическо

сътрудничество. Той е основният държавен орган, занимаващ се с провеждането на

държавната политика по отношение на МСП в България. Министерството развива също

така регионална политика в подкрепа експанзията на МСП с помощта на районните

агенции за развитие, създадени със средства от програмата ФАР.

3.1.2. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия

През 2004г. с промените в Закона за малките и средни предприятия се създаде

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Тя е

приемник на Агенцията за насърчаване на търговията към Министерството на икономиката и

Агенцията за малки и средни предприятия към Министерския съвет. Това правителствено

решение е израз на управленската тенденция за еднопосочност на мерките за насърчаване на

предприемачеството, конкурентноспособността и експорта. Информационното обслужване е

48

основна функция в Агенцията, както и на повечето подобни агенции в други страни.

Информационните бази данни, които ИАНМСП разработва и ще предоставя на фирмите,

могат да бъдат групирани както следва:

1. Нормативна и обща икономическа информация

2. Информация за търговски запитвания от чужбина и за чужбина.

3. Информация за информацията.

Ще включва и още консултански услуги, насърчаване на иновациите и технологичното

развитие, участие на международни изложения и международно сътрудничество и проекти

за развитие.

3.1.3. Министерство на труда и социалнaта политика

Предоставя нисколихвени кредити на безработните, целящи подпомагане започването

на собствен бизнес. Средствата са получени по програмата ФАР за насърчаване на

самозаетостта съвместна със Министерството на труда и социалните политика.

По програмата ФАР, чиито финансов меморандум е подписан на 13.03.1992 г. в Брюксел,

представлява съвкупност от проекти, чрез които се кандидатсва за финансирането на дадена

идея от Европейския съюз.

Програмата е предназначена за групи, отговарящи на определени изисквания -

безработни, съкратени или в процес на съкращаване, които ще финансират с тези финансови

ресурси закупуването на дълготрайни материални активи.

3.1.4. Фонд “Структурна и технологична политика”

До началото на 1995 г. той е към Министерство на промишлеността, а след това към

Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ). МОНТ обявява 3

конкурса за финансиране на проекти и разработки:

- Конкурс на фонд Структурна и технологична политика - обявява се за проекти за създаване

и трансфер на нови и усъвършенствувани технологии, продукция и изделия и други научно-

приложни разработки за отраслите и дейностите от националното стопанство, които водят до

изменение на структурата на икономиката;

- Конкурс на фонд Структурна и технологична политика за инвестиционни проекти -

предвиден е за инвестиционни проекти за производствена реализация на готови иновационни

разработки водещи до преструктуриране и технологично обновяване, усвояване на нови или

усъвършенствувани изделия;

49

- Конкурс на Националния фонд Научни изследвания - за научни проекти по различни

направления.

3.1.5. Фонд “Малки и средни предприятия” към Българска Стопанска Камера

Дейността по подпомагане изграждането и развитието на малките и средни

предприятия, и защитата на техните интереси е приоритет за БСК. Тя се реализира главно

чрез специфичната за Камарата структура на браншови и регионални организации –

колективни членове на БСК. Чрез тях Камарата, от една страна, проучва потребностите на

сектора на МСП, от друга – влияе на тяхното развитие в съответствие със съвременните

тенденции и изискванията на Европейския съюз и международния пазар. Чрез участие в

различни консултативни органи на национално ниво - Изпълнителната агенция за насърчаване

на малките и средни предприятия, Съвета за икономически растеж и др., БСК оказва влияние

върху част от управленските решения, свързани с дейността на МСП, вкл. при адаптирането

на българското законодателство към изискванията на ЕС.

Дейностите, които БСК извършва за сектора на МСП, са:

Изготвяне на анализи и прогнози за развитието на отделни браншове от

промишлеността; Подпомагане формирането на браншови стратегии за развитие;

Информиране за настъпилите изменения в законодателството, регулаторните норми,

пазарната среда;

Оказване на методическа помощ и участие в реализацията на европейски и други

международни проекти и програми, насочени към проблемите на МСП;

Консултиране пряко или чрез своите структури на МСП в различни области от

дейността им;

Оказване на консултантска помощ за стартиране на самостоятелна стопанска дейност;

Подпомагане на износа на продукцията на МСП чрез предоставяне на пазарна

информация, международни контакти и участие в панаири и изложения;

Извършване на професионално обучение на фирмения персонал по широк кръг

специалности.

3.1.6. Програма за насърчаване на МСП

За постигането на целите е важно да се гарантира устойчива тенденция за интензивно

развитие на сектора на МСП чрез:

50

• стимулиране на процеса на европеизация и интернационализация на МСП чрез

улесняване на достъпа им до информация за международни програми за обучение и

подпомагане, до международни пазари и чуждестранни партньори;

• насърчаване на сдружаването на МСП на браншови и регионален принцип и

стимулиране на взаимодействието на такива сдружения със съответни структури в

страните-членки на Европейския съюз и в страните от Централна и Източна Европа;

• мерки за увеличаване на конкурентноспособността на МСП -насърчаване на

внедряването на системи за управление на качеството, възприемане на европейските

норми за бизнескултура и етика, насърчаване на екологично чисти и енергоспестяващи

производства, улесняване на достъпа до съвременни технологии и изследователски

резултати;

• усъвършенстване и опростяване на административните процедури и нормативната

база;

• обсъждане и прилагане на предложения на МСП за опростяване на документацията,

свързана с данъчната и финансовата отчетност;

• улесняване на достъпа на МСП до специфични финансови инструменти; разработване

на бюджетите на специализираните държавни фондове с отчитане на предложенията на

Агенцията за малки и средни предприятия;

• осигуряване на възможности за обучение и преквалификация;

• насърчаване на кооперирането на МСП с научно-изследователски и развойни звена,

технологични иновационни центрове и университета за решаване на конкретни

технико-технологични проблеми, трансфер на технологии и за съвместно участие в

научноизследователските програми, финансирани от Европейския съюз;

• осигуряване на възможности за създаване на МСП и чрез приватизация на обособени

части от държавни и общински предприятия;

• насърчителни мерки по износа;

51

• активно участие на Република България в структурите и инициативите по линия на

Централноевропейското споразумение за свободна търговия, Икономическата комисия

на Европейския съюз, Черноморското икономическо сътрудничество, Централно

европейската инициатива и др.

• създаване необходимата среда за провеждането на дискусии и информационен обмен

(електронен форум), чрез изграждането и поддържането на специализиран сървър за

нуждите на МСП в Република България. Той ще бъде катализатор за създаването на

партньорство и обмяна на опит;

• продължаване законодателните и административните реформи, осигуряващи

подобряването и поддържането на обществената сигурност и обществения ред и

функционирането на държавната администрация;

• създаване условия за участие на МСП в международни проекти и трансгранични

инициативи.

3.1.7. Фонд “Земеделие”

Фонд “Земеделие” е създаден със Закона за защита на земеделските производители.

Той е юридическо лице и се управлява от 9-членен управителен съвет. Фондът насърчава и

регулира производството на земеделска продукция чрез система от субсидии,

преференциални кредити и други форми на финансово подпомагане на земеделските стопани.

За средства от фонда могат да кандидатстват всички земеделски производители независимо от

правния им статус - индивидуални стопани (физически лица), фермери, еднолични търговци,

кооперации, съюзи, дружества и др., които имат предмет на дейност производство на

селскостопанска продукция и са регистрирани по Закона за защита на земеделските

производители в срок до 31 август на текущата година.

Предимство при отпускането на преференциалните кредити имат земеделски стопани

до 35-годишна възраст (установява се към датата на подаване на молбата за предоставяне на

средствата). Лихвата при предоставянето на преференциални кредити за подпомагане на

земеделието в планинските и полупланинските райони е с една пета по-ниска, а поемането на

част от разходите е с една пета в повече от останалите случаи.

52

Преференциални кредити

Отпускат се за стимулиране на земеделските производители за засяване и отглеждане

на пшеница, реколта 1998 г. Фондът субсидира 50% от размера на основния лихвен процент

на БНБ. Ресурсът се отпуска от търговските банки, обслужващи фонда - ОББ, ПИМБ, БУБ,

Експресбанк, Булбанк, ЦКБ, Пощенска банка, Кредитна банка, Юнионбанк, Хебросбанк.

Кредитът се предоставя на три транша. За първия фондът отпуска 1 млрд. лв., които са

достатъчни за покриване на кредитен ресурс от 80 млрд. лв. при условие, че банките

разполагат с него и са готови да го предоставят на производителите. Първият транш (за

засяване на пшеницата) ще бъде предоставен от 15 септември до 15 декември. Максималната

сума, за която могат да кандидатстват земеделските производители, като разчитат на субсидия

от фонда, е по 21 000 лв. на договориран декар. Кредитът покрива само около 35% от

основните материални разходи по засяването и отглеждането на пшеницата - за семена,

горива, торове и за извършени външни механизирани услуги (за тези, които нямат собствен

машинно-технически парк). Вторият транш ще се отпусне от 1 февруари до 30 април 1998 г.

за доотглеждане на пшеницата. Нормативът от средства за втория транш е 7500 лв./дка.

Сумата е предназначена за закупуване на торове, препарати и за механизирани услуги по

торенето. Третият транш ще се отпусне от 15 юни до 31 август 1998 г. за прибиране на

реколтата. Нормативът за средствата е 6000 лв./дка. Парите трябва да се използват за горива,

горивно-смазочни материали, резервни части и покриване на транспортни разходи.

Финансова линия за фючърсни сделки

Тя е за изкупуването на пшеницата от реколта 1998 г. Това означава, че фондът ще

изкупува на зелено всеки договорен тон произведена през 1998 г. пшеница по 230 000 лв.

Половината от сумата (115 000 лв./т), се предоставя авансово в момента на сключване на

договора. Останалата част ще се изплаща при предаване на договорените с фонда количества.

Кандидат за тази финансова линия може да бъде всеки земеделски производител, но

фючърсни сделки ще се сключват само до размера на площи, не по-големи от 6000 дка. Целта

е, поради ограничения ресурс, да се даде възможност на повече земеделски производители да

се ползват от финансовата линия и да се насърчат дребните и средните производители.

Инвестиционни преференциални кредити

С предимство се ползват проекти, които осигуряват прилагането на системи за

устойчиво и екологично земеделие, както и такива, за които е осигурен по-висок дял на

собствено и чуждестранно участие.

53

Необходима е декларация за наличните активи - сгради, машини, съоръжения, парични

средства и др., с които ще се обезпечи кредитът. Земеделските стопани трябва да покажат и

удостоверение за платени данъци, както и годишен счетоводен баланс. Нужно е да се

приложи и икономическа обосновка на инвестиционния проект. Фондът изисква също и

предварителни договори за покупки, за които ще бъдат разходвани средствата от

инвестиционния кредит, или за доставка на суровини, продажба на стоки, услуги и др.

Максималният срок за погасяване на кредита е 2 години и половина. Максималният гратисен

период е до 18 месеца, през които се плаща полагащата се лихва. Лихвата е не по-висока от

30% от основния лихвен процент на БНБ. Ако средствата се изразходват не за определените

цели, те се възстановяват предсрочно в пълен размер с лихва от 30% над основния лихвен

процент на БНБ.

3.18. Земеделски капиталов фонд

Схемата за земеделски капиталов фонд е договорена между правителството на

България и Европейския съюз. За да теглят кредити по тази схема, частните земеделски

стопани трябва да създадат взаимоспомагателна кредитна кооперация с минимум 100 членове,

регистрирана по Закона за кооперациите. Най-малко половината от членовете на сдружението

трябва да са действащи частни земеделски стопани - физически лица, които се занимават

самостоятелно със селскостопанско производство и изкарват поне половината от личните си

доходи от тази дейност. Кооперацията трябва да членува в специално създадена за целта

Федерация на кредитните кооперации.

Схемата на земеделския капиталов фонд отпуска субсидии (предназначени за

укрепване на основния капитал на кооперацията) и краткосрочни (до 1 година) и

средносрочни (инвестиционни, до 3 години) заеми.

Средствата се отпускат по сметка на кооперацията. Кредитите се използват за

финансиране на дейности или услуги, свързани с първично селскостопанско производство.

При определени условия могат да се кредитират и малки преработвателни предприятия

(нужно е частният стопанин да е и производител на суровините).

Максималният размер на един кредит не може да надхвърля левовата равностойност на

20 000 ЕКЮ. Заемите се отпускат в левове или във валута на страна от ЕС. Връщането им

става в паричната единица, в която са изтеглени.

За заеми в левове лихвеният процент е равен на основния лихвен процент на БНБ плюс

надбавка от 1 до 5% в зависимост от вида и продължителността на инвестицията. За заеми в

чуждестранна валута лихвеният процент се изчислява въз основа на ЛИБОР плюс надбавка,

определена от управителния съвет на кооперацията.54

Дяловият капитал и субсидиите, отпуснати по ФАР, се блокират в банкова сметка. До

90% от начислените лихви върху дяловия капитал на частните стопани се разпределят за

текущи разходи за кредитната кооперация, а останалите 10% се превеждат за Федерацията на

кредитните кооперации. Една трета от начислените лихви по субсидиите се използват за

покриване на текущите разходи на кредитната кооперация, една трета - за създаване на

Гаранционен фонд на кооперацията, и една трета - за създаване на фонд за субсидиране на

лихвите по отпуснатите заеми. Една втора от начислените лихви по отпуснатите заеми се

използват за покриване на текущите разходи на кредитната кооперация и една втора - за

увеличаване на средствата по гаранционния и резервния фонд на кооперацията.

3.2. Организации и асоциации на дребния бизнес

През последните години в страната възникнаха и се развиха много на брой и различни

по своята насоченост организации на собствениците на частни предприятия. Те се стремят да

увеличат просперитета на членовете си, защитават груповите интереси пред държавните

органи и популяризират каузата им сред обществото. Що се касае до развитието на дребния

бизнес, те го осигуряват с нужната му правна и бизнес информация от страната и чужбина;

организират бизнес срещи, изложби и колективни участия в чужбина; осигуряват

консултантски услуги и обучение.

3.2.1. Българска търговско промишлена палата (БТПП)

Основана е през 1895г. През 1991г. е регистрирана като организация с идеална цел към

Закона за лицата и семействата. Новият статут на БТПП е одобрен през 1989г. и е изградена

система от регионални поделения. БТПП е създала съвместни търговски поделения с

множество страни - Италия, Швейцария, ОНД, Франция, Турция.

БТПП е изградена от 24 независими и самостоятелно регистрирани палати, обединяващи над

20 000 стопански субекта на територията на страната. В търговския регистър на БТПП са

вписани над 70 000 български фирми и търговски представителства на чуждестранни

дружества.

БТПП е част от единната международна мрежа от търговски палати в света, с 200 от

които поддържа редовни връзки.

Палатата предоставя широк спектър от услуги чрез консултантските си бюра и другите

институции, включени в структурата й.

55

- Бюро за бизнес контакти - провежда повече от 100 бизнес срещи и дискусии с българско и

чуждестранно участие. Взема участие в работата на международни организации, институти и

палати с цел засилване на международното сътрудничество.

- Информационно-консултантски бюро - изработва търговска документация и съдебна

регистрация; предоставя помощ на български и чуждестранни фирми при подготовката на

търговски договори; провежда маркетингови изследвания и много други.

- Търговски регистър - поддържа регистър на износителите;

- Виза бюро - съдейства при издаването на визи за някои страни;

- BULPRO бюро - отговорно е за приложението на United Nations Layout Key (UNLK) за

търговски документи;

- INFOBUSINESS бюро - компютъризирана система с достъп до чуждестранни бази от данни,

съдържаща оферти и друга бизнес информация;

Съществуват още няколко служби с различна насоченост - Издателска; Изложения и

панаири; Стандартизационно бюро; Квалификационно бюро; Бюро за преводи и легализации;

Бюро за набиране и обучение на персонал; Бюра за консултации по данъчни въпроси и

интелектуалната собственост.

В структурата на БТПП са и:

- Арбитражния съд - решава спорове между български фирми, а също и международен

арбитраж;

- "Везни" - Информационно-издателска къща на БТПП;

- EXPOCENTER - организира участието на български фирми в международни изложби.

3.2.2. Българска стопанска камара (БСК)

Българската Стопанска Камара е сдружение с нестопанска цел, в което могат да членуват

български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица, които извършват

стопанска дейност. В Камарата могат да членуват държавни учреждения и юридически лица

на частното право, които не извършват стопанска дейност, но могат да й съдействат за

постигане на нейната цел и изпълнение на нейните задачи. БСК е национално призната

организация на работодателите съгласно Кодекса на труда.

Целта на БСК е:

o Да обединява интересите и подпомага развитието на производствената,

търговската и обслужващата дейности на индустрията.

o Да влияе върху развитието на обществото и да отстоява правата на

индустриалните субекти. 56

o Да подпомага фирмите за установяване на международни контакти с

чуждестранни фирми и с други работодателски организации.

o Да защитава българските индустриални интереси в страната и чужбина.

3.2.3. Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ).

Той е създаден на 22 декември 1989 г. като сдружение с идеална цел и по своите цели

и статут е първата в нашата страна неправителствена и доброволна асоциация на частните

фирми. Негови членове са повече от 8000 частни фирми, а като колективни членове в ССИГ

членуват асоциациите на частните строителни фирми, частните превозвачи, частните

хотелиери и ресторантьори, частните месопреработвателни фирми и др.

Като представител на частния бизнес, ССИГ се стреми да подпомага малките и

средни предприятия при решаване на ежедневните им проблеми, свързани със сложната

икономическа ситуация, да се бори срещу предразсъдъците срещу частната инициатива, да

формира новия имидж на предприемача, да представлява и защитава частните фирми пред

парламента и правителството.

Основните цели на съюза са да подпомага и насърчава частната инициатива и частната

стопанска дейност; да защитава интересите и правата на своите членове; да издига престижа

на частната инициатива и да насърчава лоялните стопански отношения и борба с

монополизма:

- Изразяване на становища по проектите за нормативни актове върху стопанската и социална

сфера, касаещи МСП - данъчно облагане, социално осигуряване, заплащане на труда и т.н.;

- Предприемане на мерки за защита правата и интересите на своите членове в случай на

неправомерно поведение на държавните органи или монополни организации;

- Събиране и поддържане на база данни за националното и чуждо законодателство, за фирми,

както и по икономически, научни, технически и други въпроси;

- Изготвяне на проформа-договори, справочници и др. с цел улесняване на членовете си в

тяхната стопанска дейност;

- Оказване на подкрепа на свои членове за разрешаване на конфликти, които са възникнали в

процеса на стопанската им дейност;

- Организиране на конференции, симпозиуми, изложби и т.н.

- Създаване на консултантски и координационни звена за подпомагане на своите членове.

3.2.4. Съюз на частните предприемачи “Възраждане”

Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” е национално, независимо

и доброволно сдружение с нестопанска цел за представителство и защита на стопанските,

57

работодателските и правните интереси на неговите членове, което взаимодейства с органите

на държавната власт за създаване на условия за благоприятно развитие на българската частна

предприемчивост. Съюзът е учреден на 12. 12. 1989 г. и регистриран с Решение № 1 от 07. 03.

1990 г. на Софийски градски съд /СГС/ като сдружение с нестопанска цел.

От 1993 г. досега Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” е

официално признат от Правителството на Република България за представителна организация

на работодателите на национално равнище. Като национално представителна организация,

БСЧП “Възраждане” представлява интересите на малките и средни предприятия в

Националния съвет за тристранно сътрудничество към Министерския съвет на Република

България и постоянните комисии към него, в Икономическия и социален съвет, ,

парламентарен секретар към Народното събрание, в Националния осигурителен институт,

Националната здравноосигурителна каса, тристранните комисии към отрасловите

министерства, комисиите към областните и общински съвети в страната.

Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” има изградени свои местни

/регионални/ и браншови структури в над 100 селища на България. Наред с регионалните

работодателски организации, в БСЧП “Възраждане” членуват и редица браншови структури

като Конфедерация- Съюз на българската индустрия, Националния Съюз на българските

кооперации в България, Национален кооперативен съюз на ВЗКАЧС “ЕВРОСТАРТ”,

Регионално сдружение на зайцевъдите, Сдружение с нестопанска цел за защита и изхранване

на водолюбивите птици в България, Бизнес клуб “Партньори”, Съюз на горско –търговските

фирми в България, Национална асоциация по рибарство и аквакултури в България, Българска

асоциация на частните училища, Бизнес информационен и консултантски център гр.

Сандански, Асоциация на българските авиокомпании, Национална асоциация на лицата и

сдруженията извършващи частна охранителна дейност, Асоциация на застрахователните

брокери в България, Сдружение на общо практикуващите лекари в София, Съюз на частните

предприемачи “Възраждане” в туризма, хотелиерството и ресторантьорството, Българска

асоциация на корабопритежателите, Съюз на частните предприемачи в сухопътния транспорт

“Възраждане” и други.

В Програмата си, приета на Третия си конгрес - Съюз "Възраждане" си поставя като

основна цел изграждането на благоприятна икономическа среда за устойчиво и възходящо

развитие на дребния и среден бизнес, за защита на интересите и правата на членовете му, за

издигане престижа на работодателите в България.

58

3.3. Програми осигуряващи подкрепа за дребния бизнес

3.3.1. Програма ФАР

Това е програма на ЕС за подпомагане на икономическите и социални реформи в

страните от ЦИЕ, чиято цел е изграждане на пазарни икономики на основата на свободното

предприемачество и частната инициатива.

Страната ни започна да получава съдействие по тази програма от септември 1990 г.

Благодарение на нея са направени полезни стъпки в подпомагане развитието на някои

изоставащи райони и изграждане за целта на регионални структури.

От 1999 г. към момента, общата цел на програма ФАР е да подпомогне страните

кандидатки в подготовката им за присъединяване към ЕС. Помощта е изцяло концентрирана

върху приоритетите, определени в Партньорствата за присъединяване и предназначени да

подпомогнат изпълнението на Копенхагенските критерии, формулирани през 1993 г.:

“Предприсъединителният фокус” е осонван върху ясно дефинирани приоритети, които

се допълват от непрекъснатото развитие на системата за управление на ФАР, целящо

подобряване на скоростта, ефективността и ефикасността на цялостното й функциониране.

Прегледът на ФАР от ноември 2000 г. определя целта за плавен преход към структурните

фондове и набелязва следните основни дейности за осигуряването му:

Засилване на акцента върху програмния и административен капацитет и използване на

инвестициите като инструмент за институционално изграждане и тестване на

структури, подходи и пр.;

Укрепване на стратегията за икономическо и социално сближаване (Национален план

за развитие);

Избор на подходящи национални и регионални програми във всяка страна кандидатка

(чрез ясно разграничаване между секторните програми и интегрираните регионални

програми, от една страна, и между интегрираните регионални програми и програмите

за трансгранично сътрудничество, от друга );

Прилагане на многогодишно индикативно програмиране за цялата подкрепа по ФАР,

вкл. институционално укрепване и инвестиции;

Развитие на трансграничното сътрудничество в посока на Интеррег;

Прилагане (от 2002 г. и за всяка страна кандидатка поотделно) на разпоредбите за

децентрализация, посочени в Регламент (ЕС) 1266/99;

59

http://www.iaphare.org/bg/content/index.php?id=564#%23







Подобряване на процедурите за подбор на проекти с оглед изработване на списък с

приоритетни проекти.

3.3.2. Програма САПАРД

САПАРД е “Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и

селските райони”, която е един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за

бъдещото им членство в Европейския съюз. Програмата ще действа в периода 2000-2006год.

като заделената за нея от ЕС сума от 520 млн. ЕВРО за десетте държави в преход - България,

Унгария, Полша, Чешката република, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, и

Румъния е разпределена по обективни критерии (население, БВП, заетост в селското

стопанство, земеделски площи, специфични териториални особености и др.) и ще бъде

усвоена като субсидии. За България това означава годишна безвъзмездна помощ в размер на

52,124 млн. ЕВРО за 7 годишния период.

Основните условия за стартиране на програмата са: одобрен от Европейската Комисия

- Национален план за развитие на земеделието и селските райони, наличие на акредитирана

агенция по прилагане и разплащане (Агенция по САПАРД), която е в процес на

структуриране в рамките на ДФ “Земеделие” и подготвена надеждна система за прилагане,

мониторинг и контрол на програмата. В тази връзка през 1999 год. в Министерството на

земеделието и горите бе разработен Национален план за развитие на земеделието и селските

райони, който на базата на подробен социален и икономически секторен и програмен анализ,

определи стратегията и приоритетите на земеделието в периода 2000-2006 год. в съответствие

с двата основни правителствени документа: Партньорство за присъединяване и Национална

програма за възприемане на законодателството на ЕС.

Стратегически цели и приоритети на Националния план за развитие на земеделието и

селските райони:

1. Развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително

преработвателен сектор, чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и

стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на европейските стандарти.

2. Устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични

практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическите

дейности и създаване на необходимата инфраструктура, което ще доведе до подобряване на

60

условията за живот, ще увеличи възможностите за получаване на доходи и възможностите за

работа за хората, живеещи в селските общности.

3.3.3. Програма ИСПА

Програма ИСПА е създадена в изпълнение на приоритетите в областта на

инфраструктурата за околна среда и транспортн, идентифицирани в Партньорството за

присъединяване за 10-те страни-кандидатки от Централна и Източна Европа. Програма ИСПА

е установена с Регламент на ЕС No. 1267/1999 през юни 1999 г. въз основа на предложението

на Европейската Комисия в Agenda 2000 с цел засилване икономическото и социално

сближаване на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа за периода 2000-2006 г.

Програма ИСПА предоставя финансова подкрепа за инвестиции в областта на околната

среда и транспорта с цел ускоряване хармонизирането на законодателството на страните-

кандидатки с това на ЕС в двата сектора.

1. Транспорт - Помощта се предоставя за мащабни инфраструктурни проекти от националната

транспортна мрежа (железници, автомагистрали и др.) с транс-европейската транспортна

мрежа (TEN), както и за изграждане и обновление на пристанища и аерогари.

2. Околна среда - Мерките за опазване на околната среда, финансирани от програма ИСПА са

основно за водоснабдяване и канализация и пречистване на отпадъчни води, управление на

твърдите битови отпадъци и подобряване качеството на въздуха.

Подобно на програма ФАР, ИСПА има същата цел – икономическо и социално

сближаване и стимулиране на МСП. Програма ИСПА се фокусира основно върху

инфраструктурни мерки за околна среда и транспорт, докато програма ФАР е насочена към

други аспекти на икономическото и социално сближаване, за да се избегне препокриване на

отговорностите в тази област.

Бюджетът за България и Румъния за 2004 г. е 452 млн. евро. (До 2003 г. общият годишен

бюджет за 10-те страни от Централна и Източна Европа беше 1.1 млрд. евро.)

3.4. Организации осигуряващи подкрепа за дребния бизнес

Тези организации не са пряк проводник на политиката на държавата, но изграждат

основна част от инфраструктурата за насърчаване на дребния бизнес. В по-голямата си част

61

това са външни субекти, което е основна предпоставка за трансфер на западни капитали и

ноу-хау към този важен сектор на икономиката.

3.4.1. Евроинфо Център (ЕИЦ)

Дейността на ЕИЦ най-вече има за цел най-вече постигането на междунородно

коопериране и признание на българските МСП. Основната дейност на ЕИЦ са насочени в три

направления:

Консултантските услуги са насочени към българските бизнесмени и покриват бизнес

планирането, достъпа до финансовите ресурси, кандидатстването за кредити и др.

Информационни услуги за чуждестранни и български фирми - проучвания на

стопанския климат, инвестиционните възможности, маркетингови изследвания и др.

Бизнес услугите на ЕИЦ улесняват дейностите на българските компании в чужбина,

подготвяйки условията за бизнес пътувания, участие в международни панаири и изложения,

публикуването на каталози с български МСП в различни сектори, насочени главно към

чуждите инвеститори.

3.4.2. “Информа - Интелект”

“Информа - Интелект” е бизнес школа, в която обучението по предприемачество

заема значимо място от дейността. Профила на школата включва:

- дълго-, средно- и краткосрочни курсове в различните отрасли на икономиката;

- обучение на начинаещи и действащи предприемачи;

- обучение на предприемачи из средата на безработните (на първо място с висше образование

- инженери).

Обучението се извършва чрез български и чуждестранни методики и преподаватели

(най-вече чрез фондациите “Карл Дуисберг” и “Ханс Зайдел” - Германия и чрез българо-

холандския проект “ПСО”, спонсориран от холандското правителство).

3.4.3. Център за развитие на предприемачеството

Към Университета за национално и световно стопанство е създаден Център за развитие на

предприемачеството с помощта на програма ТЕМПУС . Към него са асоциирани и три

локални центъра, разположени в Стопанска Академия - Свищов, ВТУ - В. Търново и ТУ -

Пловдив. Дейността на Центъра се разделя на две направления:

Вътрешно обучение и преподготовка, свързана с нуждите на Центъра в УНСС и за

асоциираните към него преподавателски състав, административен персонал и специално

подбрани студенти.

62

Външно обучение по отделни учебни модули и програми - на завършили студенти с

икономическо или техническо образование; на хора, желаещи да стартират собствен бизнес;

на управляващи малки и средни предприятия; обучение на безработни; обучение на основата

на субконтракторство с други образователни институции.

Основното обучение се осъществява посредством организирането и провеждането на

учебни курсове. От друга страна Центърът се занимава с регистриране и подпомагане на

изявилите желание за стартиране на собствен бизнес студенти или други лица, участвали в

курсовете на Центъра, както и разработване на програми, свързани с професионалното

ориентиране и израстване на студентите, за научни изследвания, за международно

сътрудничество с други подобни центрове.

3.4.4. Център по интелектуална собственост

В Центъра по интелектуална собственост при Българската стопанска камара

предприемачите могат да научат как да подадат заявка за патент, как да регистрират търговска

марка или промишлен дизайн. Специалистите могат да ги посъветват как да си изберат

търговска марка, например, и защо е за предпочитане да не подражават на англо-саксонската

лексика; как да използват чуждите постижения, защитени с патент, които са свободни от

закрила в България; могат ли да копират едно към едно чужд продукт, без да бъдат обвинени

в плагиатство и фалшификация; къде какво е добре да прочетат в патентната документация,

когато създават ново изделие.

Консултантите в центъра запознават клиентите как да постъпят, когато са им нарушени

правата - когато друг произвежда под свое име техен защитен с патент продукт, например,

когато им е открадната търговската марка; какви са възможностите на нормативната уредба в

този случай, какви са правата на Патентното ведомство, на съда и прокуратурата, на

Комисията за защита на конкуренцията. В центъра предприемачите получават и първоначална

оценка какви са шансовете им да защитят правата си и на каква цена.

Консултациите не са безплатни. Цената на услугата зависи от това дали съветите са устни или

писмени. Плаща се на час.

3.3.5. Фондация за развитие на предприемачеството

Фондацията за развитие на предприемачеството е създадена през 1997 г. по проект,

финансиран от правителството на Кралство Холандия PSO 096 / BG / 2 / 1 за укрепване на

българския частен сектор. Партньори по проекта са холандската консултантска фирма

"Висема Интернешънъл" и Институтът за малки и средни предприятия - Зютермеер.

63

Мисията на фондацията е да подпомага създаването и укрепването на малките и средни

предприятия чрез:

- Изследвания и анализи на икономическата, социалната и правната среда на функциониране

на МСП;

- Разработване на предложения за промяна на политиката на МСП;

- Улесняване достъпа на българските МСП до бизнес информация, консултации и обучение;

- Насърчаване на местни и регионални инициативи в подкрепа на МСП;

- Приближаване на политиката и практиката по отношение на МСП към стандартите на

Европейския съюз.

Фондацията си поставя средните цели:

- Провеждане на ежегодни изследвания за състоянието и развитието на МСП в страната;

- Установяване и поддържане на контакти с български и международни институции,

работещи в областта на политиката или подкрепата на МСП;

- Организиране на семинари и дискусии по проблемите на МСП;

- Публикуване и разпространяване на резултатите от изследванията и на друга литература по

въпросите на МСП;

- Подпомагане на органите на местната и регионалната власт за изграждането на структури,

насърчаващи самонаемането и развитието на МСП;

- Консултантска при разработване и мониторинг на проекти, свързани с развитието на МСП

на национално и местно равнище.

3.4.6. Българо-Американски инвестиционен фонд

Българо-Американският Инвестиционен Фонд /БАИФ/ е частна американска корпорация,

основана през 1991г. от Конгреса на САЩ по силата на Закона за подпомагане на

демокрацията в Източна Европа. Мисията на БАИФ е да участва активно в развитието и

разширяването на българската икономика чрез печеливши инвестиции в българския частен

сектор. БАИФ изпълнява тази си мисия чрез:

дялово участие и кредити във фирми с голям потенциал за растеж;

балансиране на капитала си чрез съвместни инвестиции с български и

чуждестранни партньори;

активно управление на своите инвестиции;

установяване на пречките пред дейността на частния сектор и тяхното

преодоляване чрез преки консултации с българското правит

64

Програмата за инвестиции в малки и средни предприятия осигурява средства под формата

на кредити и дялово участие от 100 хиляди до 5 милиона долара. С повече от 60 проекта, тази

програма е в основата на растежа и диверсификацията на портфейла на Фонда през

последните години. Инвестициите, реализирани чрез нея включват селско стопанство и

хранително вкусова промишленост, производство, дистрибуция, интернет, и здравеопазване.

3.4.7. ЕвроМърчант Балкански фонд

Акционери на ЕвроМърчант Балкански фонд са Европейската банка за възстановяване

и развитие, Международната финансова корпорация към Световната банка, ЕвроМърчант

банк, чуждестранни институции и бизнесмени. Фондът е регистриран в Люксембург с уставен

капитал от $27.3 млн. за инвестиции чрез дялово участие в предприятия в България заедно с

чуждестранни фирми. Фондът се управлява от “Глобал файнанс” - Атина.

ЕвроМърчант Балкански фонд инвестира в изграждане на изцяло нови предприятия, в

разширяване на досегашни дейности, в закупуването на активи или акции в държавни

предприятия. Фондът не отпуска кредити, а участва с миноритарен дял (под 50%) от капитала

на предприятието. Управлението на дружеството се поема от притежателя на мажоритарния

дял с участието на чуждестранен партньор. За всеки отделен проект могат да бъдат отпуснати

от 500 хил. до 4 млн. долара “Глобал файнанс”, който е управляващ фонда, може да съдейства

за осигуряване на допълнителен заем чрез контактите си с други финансови посредници.

Няма стандартна форма за искане на финансиране от ЕвроМърчант Балкански фонд.

Необходимо е да се даде кратко описание на проекта, да се посочат сегашният предмет на

дейност на предприятието и данни за пазара на продуктите или услугите, които то предлага.

Иска се оценка за общата стойност на инвестицията, придружена с резюмиран финансов план.

Проектите се представят в софийския офис на “Глобал файнанс”.

“Глобал файнанс” - Атина, е един от трите финансови посредника в Гърция на

програмата JOP - PHARE. Програмата цели да подпомага малките и средните предприятия от

Европейския съюз за създаване и разширяване на смесени предприятия с местни партньори от

Централна и Източна Европа. JOP - PHARE предлага възможности за съдействие и поддръжка

през различните етапи от създаването и развитието на предприятията - информационна

подкрепа, първоначални контакти, технико-икономически проучвания, обучение и

технологичен трансфер, директно финансиране.

Задължително условие, за да се получи подкрепа от JOP - PHARE, е поне единият от

партньорите да е от държава на Европейския съюз. Програмата финансира инвестиции във

всички сектори на производството, включително и в сферата на услугите. Не се одобряват

65

инвестиции, насочени към дистрибуция на продукти, произведени в Европейския съюз.

Приоритет имат предприятия, чиито чисти приходи не надхвърлят 20 млн. ЕКЮ.

Предложенията за технико-икономически проучвания, обучение, технологичен трансфер или

за покриване на финансови нужди на предприятието се отправят до “Глобал файнанс” -

България. Финансовият посредник изучава, анализира и отправя проекта към Европейската

комисия, ако прецени, че е приемлив. Договорът след това се подписва между предприятието

и финансовия посредник, който е отговорен за финансовото споразумение.

JOP - PHARE може да покрие част от разходите за предпроектно проучване.

Предоставя се безвъзмездна субсидия до 20 000 ЕКЮ, която представлява 50% от

приемливите разходи, свързани с преговорите с потенциален партньор (например разходи по

пътуване и настаняване, консултантски и експертни такси и др.). Програмата може да осигури

и безлихвено кредитиране - максимум до 75 000 ЕКЮ. Европейската комисия може да поеме

част от риска по проекта чрез участие във финансирането му, при условие че финансовият

посредник се присъедини с дялово или средно и дългосрочно финансиране. В този случай

инвестицията се предоставя под формата на дялово участие, покриващо половината от

съвместното финансиране заедно с финансовия посредник. Програмата осигурява и

техническа помощ чрез съвместно финансиране на обучение или прехвърляне на ноу-хау. JOP

- PHARE покрива безвъзмездно до 50% от приемливите разходи с таван от 250 000 ЕКЮ.

3.4.8. “Кеърсбек - България”

Кеърсбек България е рисков фонд за насърчаване на предприемачеството чрез

дългосрочно финансиране на малки и средни предприятия. Средствата за инвестиции са

осигурени от Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и Американската

агенция за международно развитие (USAID). Кеърсбек се управлява от СЕАФ (Small

Enterprise Assistance Funds). Поради изчерпване на средствата, определени за инвестиране, в

момента Кеърсбек не извършва нови инвестиции. Кеърсбек е инвестирал в 23 предприятия в

България, между които най-известни са Дарко - производител на сладолед, Пен д’Ор - фирма

за производство на тестени изделия и Кен - производител на малотрайни колбаси. Други

предприятия от портфолиото на Кеърсбек работят в областта на хранително-вкусовата

промишленост, селското стопанство, текстилната промишленост и леката промишленост.

3.4.9. Британски Ноу-Хау Фонд

Създаден от правителството на Великобритания с цел осигуряване на техническа

помощ за новите демокрации от Централна и Източна Европа. Започва дейността си в

66

http://www.paindor.com/en/index_en.htm

http://www.darko.bg/

http://www.seaf.com/

http://www.seaf.com/

http://www.usaid.gov/

http://www.usaid.gov/

http://www.ebrd.org/

България от 1991г. Финансира много програми с основна цел да раздели и трансферира

Британския опит, и да предостави консултации в различни сфери на социалния и

икономическия живот, да поддържа държавните институции, които играят основна роля в

процеса на трансформиране на обществото, както и да насърчава развитието на частния

сектор. Досега фондът е финансирал над 250 проекта в България за над 250 млн. долара.

3.4.10. “Интер Асист”

Швейцарската правителствена фондация “Интер Асист” осъществява програмата на

швейцарското правителство за подпомагане на общините Троян, Трявна, Тетевен, Габрово и

Априлци. Фондацията подпомага развитието и сътрудничеството между българските и

швейцарските общини в областта на туризма и селското стопанство. В областта на селското

стопанство досега са реализирани осем проекта чрез отпускане на кредити за развитие на

МСП в преработвателната промишленост предимно в частния сектор.

67

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изследването на сектора на МСФ създава сериозни затруднения поради своя

хомогенен характер. Това важи в особена степен за нашата страна, тъй като създадената

система за наблюдение на дребния бизнес работи от скоро и вече започва да залегя изцяло в

полезрението на икономистите и на “полиси мейкърите”. За това върху основата на

изложението могат да се направят някои изводи по отношение на политиката спрямо МСФ в

страната.

На първо място трябва да се отбележи, че законодателната рамка за регулирането на

дребния бизнес вече работи и по нея има напрекъснато движение с цел осъвремяване. От

началото на създаването на Закона за малките и средни предприятия до ден днешен, той търпи

редица промени. Изменения в него има през всяка една година, което е признак, че

отношението на държавата спрямо малкия и среден бизнес е на изключително голяма висота и

тя се старае да посреща новите предизвикателства пред бизнеса с необходимите за това мерки

и законови разпоредби.

На второ място е важно въвеждането на системите за обмен на информирмация и

информационно-консултанското обслужване на МСП. С оптимизирането, опростяването и

използването на новите технологии информацията, която достига и се обработва с

необходимата скорост дава положителен ефект върху фирмите. С тази помощт те са готови да

отговорят на високото ниво на обслужване, което всеки очаква да получи. Така с приемането

на този специален закон за дребния бизнес се изчерпват въпросите и проблемите, които

възникват между фирмите и организациите до момента, в който невъзникне нов казус и е

необходимо ново изменение.

От исторически аспект след 1989г., секторът на МСФ бързо се разраства в първите

години след началото на реформата основно под влиянието на освобождаването на частната

иниациатива и различията в структурата на търсенето и предлагането на заварената

икономическа система. С времето множество фирми набират достатъчно опит и капитал и от

сектори като търговия на дребно и услуги, малки и средни фирми навлизат и в по-

капиталоемки отрасли като търговия на едро, строителство и някои сектори на

промишлеността. Нестабилната икономическа обстановка и най-вече свитото търсене

предизвикано от срива на реалните доходи през 1997г. се оказваха сериозно препятствие,

както пред нововъзникващите фирми така и пред тези, които притежават потенциал за растеж.

След 1998г. МСФ претърпяват коренна промяна. Те започват да навлизат в среда на

икономическа стабилност, конкурентен пазар и свободни пазари.

68

Политиката насочена към този сектор от икономиката се ползва от арсенал от мерки,

които са съпътстани с ясни цели за насърчаването на дребния и средния бизнес, дори и на тези

инструменти, които са видели практическо приложение.

Институционалната инфраструктура е още едно проявление на реален интерес към

проблемите на малките и средните фирми. Не малка част от структурите на национално ниво

са или току що изградени или напълно натоварени с проблемите и задачите на МСФ.

Функциите по подпомагането на сектора се изпълняват в голяма степен от

неправителствените организации и държавата, които се опитват да работят в тясна

кординация.

Тези изводи позволяват да се изведат основните стъпки, които би следвало да бъдат

приети с цел да се стимулира качественото и количественото развитие на сектора на МСФ в

страната. Изготвената стратегия за развитието на сектора, в която са формулирани ясно

целите и приоритетите за насърчаване на предприемачеството са подпомагани и от законови

рамки Това е позволило изготвянето на комплекс от мерки, за привеждането на политиката в

действие и не по-малко важно е позволило акуратно да се оценява ефикасността им. Друга

важна стъпка е изграждането на система за наблюдение на сектора на МСФ, с което е

осигурено важен ресурс за управленските решения в тази област.

В средносрочен план трябва да продължи непрекъснатата работа и дори да се ускори

последната част от преструктурирането на икономиката и по-специално приватизацията на

преобладаващата част от активите и демонополизацията на множество сектори.

Приключването на тези процеси ще позволи изграждането на благоприятна конкурентна

среда за развитието на сектора. В дългосрочен план основна роля би изиграла промяна в

системата на образованието, насочена към повишаване на икономическата и най-вече на

предприемаческата култура в обществото.

69

Литература :

1. Storey, D.J. Understanding the Small Business Sector.- Routledge, London, 1995, 22 с., 25-

26 с., 42 с., 61 с., 93-95 с., 129 с., 132 с., 171 с., 244-245 с., 260 с.

2. European Network for SME Research. The European Observatory for SMEs, 1996

3. Nijenrode University, the Netherlands, City University Bratislava, Slovak Rep., University of

National and World Economy, Bulgaria, Universite Paris Dauphine, France, “Final Report:

The Impact of National Business Cultures on Joint Ventures between Central and Eastern

European and Western European Countries”, a Joint PHARE/ACE Project 94-0591-R

4. University Entrepreneurship Development Centre, UNWE, “Internationalisation of Bulgarian

SMEs in Food and Clothing Industry”, Intermediate Report, a Joint PHARE/ACE Project,

Sofia, 1997

5. Тодоров, К.А.. Стратегическо управление на малките и средните фирми.- София:

Некст, 1997, 15 с., 37 с., 71 с., 112 с.

6. Фондация за развитие на предприемачеството. Политика спрямо малките и средните

предприятия в България.- София, 1997

7. Център за изследване на демокрацията. Икономически и правни условия за развитието

на малките и средни предприятия в България.- София, 1997, 43 с.

8. Университет за национално и световно стопанство, “Изследователски проект:

Академичното предприемачество в България”, София, юни 1997.

9. БСК. Как да участваме в международни проекти.- София

10. “Програма 2001 (1997-2001)”, програма на правителството на Иван Костов

11. НСИ, “Статистически справочник 2003”, НСИ, 2004



14. Закона за данъка върху добавената стойност, ДВ бр. 90 от 22.10.1993

15. Закон за корпоративното подоходно облагане, ДВ бр. 115 от 5.12.1997

16. Закон за облагане доходите на физическите лица, ДВ бр. 118 от 10.12.1997

17. Постановление №314 на Министерския съвет за създаване на агенция за малки и

средни предприятия към министерството на промишлеността, ДВ бр. 63 от 6.8.1997

18. “Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове”,

брошура, Британика, Бургас, 1997

19. Държавен вестник, бр. 84, 24.09.1999, с.1-5

20. Държавен вестник, бр.80, 3.10.2000 и бр.90, 2000

70

21. Държавен вестник, бр.42, 27.04.2001

22. Държавен вестник, бр.28, 19.03. 2002



Държавни институции

25. Министерство на икономиката и енергетиката :

http://www.mi.government.bg/about/history.html - Проверен на 01.09.2006 г.

26. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия:

http://www.sme.government.bg/bg/about/default.asp - Проверен на 01.09.2006 г.

27. Министерство на труда и социалната политика :

http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp - Проверен на 01.09.2006 г.

28. Фонд “Структурна и технологична политика” : - Проверен на 01.09.2006 г.

29. Фонд “Малки и средни предприятия” към Българска Стопанска Камера :

http://www.bia-bg.com/info/servsmall.html - Проверен на 01.09.2006 г.

30. Програма за насърчаване на МСП -:http://www.bild.net/infosoc/program1.htm ,

http://www.bild.net/infosoc/program.htm - Проверен на 01.09.2006 г.

31. Фонд “Земеделие” към Министерството на земеделието и горите :

http://www.mzgar.government.bg/Default.asp - Проверен на 01.09.2006 г.

32. Земеделски капиталов фонд към Българска асоциация на кооперативните кредитни

организации - http://www.popkasa-rs.com/bakko.html - Проверен на 01.09.2006 г.

Организации и асоциации на дребния бизнес

33. Българска търговско промишлена палата (БТПП) : http://www.bcci.bg/bulgarian/ -

Проверен на 02.09.2006 г.

34. Българска стопанска камара (БСК) - http://b2b.bia-bg.com/biasite/default.asp - Проверен

на 02.09.2006 г.

35. Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) :

http://www.pravovadurzhava.com/dirs/details/id/157/index.html - Проверен на 02.09.2006 г.

36. Съюз на частните предприемачи “Възраждане” :

http://www.union-vuzrazdane.com/pages/history.html - Проверен на 02.09.2006 г.

Програми подкрепа за дребния бизнес

37. Програма ФАР : http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=672981 ,

http://www.iaphare.org/bg/content/index.php?id=171 - Проверени на 03.09.2006 г.

71

http://www.iaphare.org/bg/content/index.php?id=171

http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=672981

http://www.union-vuzrazdane.com/pages/history.html

http://www.pravovadurzhava.com/dirs/details/id/157/index.html

http://b2b.bia-bg.com/biasite/default.asp

http://www.bcci.bg/bulgarian/

http://www.popkasa-rs.com/bakko.html

http://www.mzgar.government.bg/Default.asp

http://www.bild.net/infosoc/program.htm

http://www.bild.net/infosoc/program1.htm

http://www.bia-bg.com/info/servsmall.html

http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp

http://www.mi.government.bg/about/history.html

38. Програма Сапард : http://www.mzgar.government.bg/Sapard/Sapard.htm - Проверен на

03.09.2006 г.

39. Програма ИСПА : http://www.mrrb.government.bg/page.php?P=157 - Проверен на

03.09.2006 г.

Организации осигуряващи подкрепа за дребния бизнес

40. Евроинфо Център (ЕИЦ) - http://www.irc.bg/bg/inners.php?index=1023 - Проверен на

03.09.2006 г.

41. “Информа - Интелект” - http://www.informaintellect.com/informaintellect/ContentEngine?

MainPage=1 - Проверен на 03.09.2006 г.

42. Център за развитие на предприемачеството : http://sofia.unwe.acad.bg/Bulgarian/Centre-

bul.htm - Проверен на 03.09.2006 г.

43. Център по интелектуална собственост - http://www.bia-bg.com/info/servintelectual.html -


44. Фондация за развитие на предприемачеството - http://www.fed-bg.org/main.php?

act=content&rec=1 - Проверен на 03.09.2006 г.

45. Българо-Американски инвестиционен фонд - http://www.baefinvest.com/bg/main.html -


46. ЕвроМърчант Балкански фонд: http://www.asu.hit.bg/inf/finance/fonds/ ,

http://www.vba.bg/bul/1stopshop/riskfond.htm - Проверен на 03.09.2006 г.

47. “Кеърсбек - България” : http://www.seaf.bg/index.aspx?page=home - Проверен на

03.09.2006 г.

48. Британски Ноу-Хау Фонд:

http://www.info.bg/SEARCH/News_&_publications/Goverment_&_politics/ - Проверен на

03.09.2006 г.

49. Европейски иновационен център - http://www.irc.bg/bg/inners.php?index=1023 -


72

http://www.irc.bg/bg/inners.php?index=1023

http://www.info.bg/SEARCH/News_&_publications/Goverment_&_politics/

http://www.seaf.bg/index.aspx?page=home

http://www.baefinvest.com/bg/main.html

http://www.bia-bg.com/info/servintelectual.html

http://sofia.unwe.acad.bg/Bulgarian/Centre-bul.htm

http://sofia.unwe.acad.bg/Bulgarian/Centre-bul.htm

http://www.informaintellect.com/informaintellect/ContentEngine?MainPage=1

http://www.informaintellect.com/informaintellect/ContentEngine?MainPage=1

http://www.irc.bg/bg/inners.php?index=1023

http://www.mzgar.government.bg/Sapard/Sapard.htm

Malkite i Sredni Perdpriatia v Evropeiskia Suz i Bylgaria

Documents

Transcript of Malkite i Sredni Perdpriatia v Evropeiskia Suz i Bylgaria